История
Вход / Регистрация

2019/1, стр. 8 - 13

НЕИЗВЕСТЕН ДОСЕГА ПОРТРЕТ НА АПОСТОЛА В ОСМАНСКИЯ АРХИВ В ИСТАНБУЛ

Дора Чаушева
E-mail: dora.chausheva@abv.bg
National Museum “Vasil Levski”
57 Kartzov St.
4300 Karlovo Bulgaria
Виктор Комбов
E-mail: viktorkombov@gmail.com
National Museum “Vasil Levski”
57 Kartzov St.
4300 Karlovo Bulgaria

Резюме: Тази статия представя снимка на Васил Левски, открита в Османския архив към Дирекция на държавните архиви при Президентството на Република Турция (Истанбул) през октомври 2018 г. Нейното наличие в този архив заедно с други документи на революционната организация, както и текстът на гърба на османотурски доказват, че това е фотографският портрет на Апостола, по който той е издирван. Така общият брой на снимките на Васил Левски става осем.

Ключови думи: Vasil Levski; photo; documents; Istanbul; revolutionary organization

Със сигурност установените от специалистите фотографски портрети на Васил Левски са седем. Те са свързани с най-важните моменти от неговата революционна дейност – участието му в двете легии в Белград, в четата на Панайот Хитов и от годините на изграждане на Вътрешната революционна организация. Изключително ценни и важни като исторически извори, снимките на Апостола се съхраняват в държавни архиви, музеи, в семейни сбирки.

Широко известни както на изследователите, така и на широката българска общественост, някои от тях познати на почти всеки българин от ранни детски и ученически години, снимките на Апостола много пъти са изследвани и публикувани. Най-подробните и задълбочени проучвания върху оригиналните снимки на Васил Левски са оставили автори като Петър Боев, Христо Йонков, Дора Попсавова, Жечко Попов (Boev, 1983: 26 – 57; Yonkov, 1973: 44 – 55; Yonkov, Yonkova 1987: 13 – 16; Popsavova, 1987: 293 – 305; Popov, 1987: 106 – 138).

Заедно с цялото епистоларно наследство на Апостола фотографските му портрети, като важни извори за историята, са публикувани с изключително качество на изображенията и археографски бележки в двутомното издание, осъществено през 2000 г. и 2009 г. от Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ и Общобългарския комитет „Васил Левски“ (Васил Левски. Документи, 2000: 655 – 661; Васил Левски. Документи, 2009: 181).

Някои от снимките са запазени в оригинал, а за други разполагаме само с ранни копия. Оригинални екземпляри са запазени от снимката на Левски като знаменосец в четата на Панайот Хитов от 1867 г. (известна и като хайдушката, байрактарската) – 2 екз.; снимката на Левски с униформа на Първата българска легия, правена по-късно в Букурещ – 2 екз.; портретът от 1870 г., на който Левски е в градски европейски дрехи – 3 екз.; от най-широко разпространения елипсовиден портрет на Васил Левски от 1872 г. – 4 екз.; от снимката на Левски от Втората легия, фотографиран заедно с брат си Христо Кунчев и Христо Иванов – Големия – 1 екз. Общо от тези пет фотографии са известни 12 оригинални екземпляра, които се пазят в архиви, библиотеки и музеи1). Не са известни досега оригинални екземпляри от снимката на Апостола, на която е фотографиран седнал в 3/4 ръст, облечен в граждански дрехи, правена вероятно по същото време, когато и посоченият портрет от 1870 г., а също и от снимката му от времето на Втората българска легия, фотографиран заедно с още десет свои другари.

Така до есента на 2018 г., когато през м. октомври е открита нова снимка на Васил Левски в Османския архив към Дирекция на държавните архиви при Президентството на Република Турция (Истанбул) със сигнатура (BOA, A. MKT. UM, 1241/11)2).

На тази фотография Апостола е представен в близък план – седнал. Заснет е до под кръста, облечен в граждански дрехи – с колосан нагръдник, елече, сако. Вижда се и верижка на джобен часовник.

Васил Левски, 1872 г. – BOA, A. MKT. UM, 1241/11

На гърба на снимката има текст на османотурски. Изписан е с черно мастило, разположен на седем реда. Съдържанието на текста, преведен от проф. Орлин Събев от Института за балканистика с Център по тракология „Проф. Александър Фол“ към БАН, е следното:

„Снимка на дякона Васил Левски от град Карлово.

Понастоящем майка му се намира в същия град.

Тъй като един зъб на горната му челюст
под мустака стърчи навън,
устната му е леко повдигната.

С риж мустак е, среден на ръст, със светло сини очи,
на 25 – 26 години.“

Вероятно фотографията е направена през периода май – юни 1872 г. в Букурещ, когато Васил Левски пребивава там във връзка с Общото събрание на Българския революционен централен комитет (БРЦК). Фотографското ателие не е известно. Снимката не е върху фирмен фотографски картон. Изглежда, че от тази запечатана от фотографа допоясна фигура на Левски е направен и малкият портрет в елипсата, по който досега се смята, че Апостола е издирван от турската полиция след обира в Арабаконашкия проход и направените разкрития за революционната организация.

От снимката в елипса вероятно сам Апостола поръчва във фотоателието да му бъдат направени няколко, неясно колко точно, броя. Към края на месец юни 1872 г. той пише до Олимпи Панов в Букурещ, че очаква да му бъдат изпратени портретите в Българско чрез Данаил Попов (Strashimirov, 1929: 123). В началото на август Левски се обръща с писмо и към самия Попов, но явно до залавянето в Къкрина не успява да ги получи (Strashimirov, 1929: 146). Вероятно по-късно – след залавянето или след смъртта му, Данаил Попов ги получава в Турно Мъгуреле и дава от тези портрети на Апостола в елипсата на Панайот Хитов и Кириак Цанков, изпраща и на Иван Драсов в Чехия, който, от своя страна, прави множество репродукции и ги изпраща на свои приятели в България. Така тази снимка на Левски става най-популярна сред съвременниците му. Тя е много подробно изследвана и описана от художника Жечко Попов (Popov, 1986: 115 – 123). Той е категоричен, че именно този е последният фотографски портрет на Васил Левски и по него го издирва турската полиция, но в книгата си „Без сън, без покой“ през 1987 г. прави и следната уговорка: „…ако в цариградските архиви, където са оригиналните протоколи от съдебния процес, няма и по-късна снимка на Апостола“ (Popov, 1986:119).

30 години по-късно, през 2018 г., в Османския архив към Дирекция на държавните архиви при Президентството на Република Турция в Истанбул действително се открива неизвестна до момента снимка на Васил Левски, но не по-късна, а също от 1872 г., също с познатия образ на Апостола от елипсата, но както стана дума, в по-голям план – сниман до под кръста. Наличието именно на тази снимка в Османския архив, заедно с други документи, свързани с разследването след Арабаконашкия обир, а също и текстът, който е изписан на гърба ѝ – описание на Васил Левски, доказва, че това е снимката, с която разполага турската власт. Размножена, тя е изпратена до паспортните чиновници, за да не се допусне преминаването му оттатък Дунав, и до полицейските служби, за да бъде издирван по нея Апостола. Остават обаче въпросите кога, къде и как тази негова фотография попада в ръцете на османските власти.

Цитираният текст на гърба на снимката, който съдържа информация за физическите белези на Васил Левски, е много сходен с описанието, което Иван Фурнаджиев от Тетевенския революционен комитет дава на османските власти по време на разпит на 26 октомври 1872 г.: „Той е от Карлово. ... Със среден ръст е, светлокестеняви мустаци, червендалесто лице и когато приказва, единът му зъб се показва малко навън, повдига малко устната си, а очите му са големи и пъстри“ (Doynov, & Majdrakova-Chavdarova, 2007: 113). Това е първото описание на Апостола, което те получават по време на разпитите на заловените вече революционни дейци. Сред другите открити документи в Османския архив в Истанбул са и оригинален Устав на БРЦК, окръжно писмо на БРЦК в Букурещ от 14 юни 1872 г., разписки за събрани суми. Две от тях са от Дервишоглу Мехмед Кърджалъ – псевдоним на Частния революционен комитет в Тетевен (BOA, A. MKT. UM, 1241/11). Възникват въпросите дали тези документи не са иззетите именно от Тетевен, където живее и даскал Иван Фурнаджиев, за които се споменава в същия разпит от 26 октомври 1872 г., и не е ли използвано неговото описание на Левски при създаването на текста от гърба на снимката.

Най-вероятно по това време все още не е открит фотографският портрет на Левски, но от писмо на Министерския съвет до валията в Русе става ясно, че те вече разполагат с него преди 1 декември 1872 г. Два дни по-рано, на 29 ноември, за изпратена снимка на Апостола от правителството до пловдивския мютесариф пише и Найден Геров в свой доклад до посланика в Цариград Н. П. Игнатиев. (Doynov & Majdrakova-Chavdarova, 2007:127, 300). Съпоставката на тези документи доказва, че въпросната снимка на Апостола попада в ръцете на властите в периода от края на октомври до преди 29 ноември 1872 г. Като се вземе предвид наличието именно на тази фотография в османския архив, каквато не е открита досега у никого от съвремениците на Васил Левски, а само тази в овала, която имат Хитов, Цанков, Драсов, може да се предполага, че тя попада в ръцете на османските власти от архив на фотографското ателие в Букурещ, където е сниман. Кое е обаче ателието и кой фотографът, също не може да се докаже на база на снимката, както и на няколкото известни екземпляра от тази в овала.

Дали полицейските служби и агенти на османската власт сами са успели да открият този портрет на Васил Левски именно в Букурещ, кога и как, има ли съучастие на българи или румънци – това са все въпроси, на които може да се даде категоричен отговор единствено при откриването на нови исторически извори, които да допълнят съществуващата документална база. Такива исторически свидетелства могат да бъдат и домашни извори, и чужди такива, както от турски, така и от румънски архиви.

NOTES/ БЕЛЕЖКИ

1. Най-късно е открита в оригинал снимката на Васил Левски с брат му Христо и Христо Иванов – Големия, по време на Втората българска легия. През 1998 г. тя е дарена на музея на Апостола в Карлово от потомци на сестра му Яна – Божана Василева от Пловдив, и нейните дъщери Стефана Ветренска и Мария Касабова.

2. Снимката е част от необработена архивна единица в документите на Великото везирство в Османския архив към Дирекция на държавните архиви при Президентството на Република Турция (Истанбул) / (Türkiye Cumhuriyeti Cumhurbaşkanlığı Devlet Arşivleri Başkanlığı / Osmanlı Arşivi) - BOA, Sadâret - Mektûbî – Umum Vilâyat (A. MKT. UM.), 1241/11. Тя е открита в от Виктор Комбов – уредник в Национален музей „Васил Левски” – гр. Карлово, и представена публично за българската общественост на пресконференция в Министерството на културата на 7 декември 2018 г. Снимката включва в своя публикация за Васил Левски турският историк Дженгиз Йолджу (Cengiz Yolcu, 2015), излязла с голямо закъснение в края на м. декември 2018 г., въпреки че изданието се води за 2015 г.

REFERENCES /ЛИТЕРАТУРА

Boev, P. (1983). Fotografsko izkustvo v Bulgaria. Chast 1: 1856 – 1944. Sofia [Боев, П. (1983). Фотографско изкуство в България. Част 1: 1856 – 1944. София.]

Yolcu, C. (2015). „Bulgar Fesad Komitesi Reisi” Vasil Levski’nin Eylemleri ve Mahkemede Verdiği İfade Üzerine Bir Değerlendirme. Güney-Doğu Avrupa Araştırmaları Dergisi: 2015-1 Sayı: 27 S. 15 – 63.

Yonkov, Hr. (1973). Fotografskite portreti na Vasil Levski. Vekove, № 2, 44 – 55 [Йонков, Хр. (1973). Фотографските портрети на Васил Левски. Векове, № 2, 44 – 55].

Yonkov, H.& Yonkova, St. (1987). Vasil Levski i balgarskata natsionalna revolyutsia. Sofia [Йонков, Х. & Йонкова, Ст. (1987). Васил Левски и българската национална революция. София].

Vasil Levski. Dokumenti. (2000). Avtografi, diktuvani tekstove, dokumenti, sastaveni s uchastieto na Levski, prepisi, fotokopia, publikatsii i snimki. V dva toma. T.1. Faksimilno izdanie na dokumentite. Sofia. [Васил Левски. Документи. (2000). Автографи, диктувани текстове, документи, съставени с участието на Левски, преписи, фотокопия, публикации и снимки. В два тома. Т.1. Факсимилно издание на документите. София].

Vasil Levski. Dokumenti. (2009). Avtografi, diktuvani tekstove, dokumenti, sastaveni s uchastieto na Levski, prepisi, fotokopia, publikatsii i snimki. V dva toma. T. 2. Avtentichen tekst, Istoricheski komentar. Sofia [Васил Левски. Документи. (2009). Автографи, диктувани текстове, документи, съставени с участието на Левски, преписи, фотокопия, публикации и снимки. В два тома. Т. 2. Автентичен текст, Исторически коментар. София].

Doynov, D. & Majdrakova-Chavdarova, O. (Eds.). 2007. Levski pred sada na Portata. (2007). Protsesat v Sofia 1872 – 1873 g. v osmanoturski, diplomaticheski dokumenti i domashni izvori. Sofia [Дойнов, Д. и Маждракова-Чавдарова, О. (съст.). 2007. Левски пред съда на Портата. (2007). Процесът в София 1872 – 1873 г. в османотурски, дипломатически документи и домашни извори. София].

Popov, Zh. (1986). Bez san, bez pokoy. Kniga za Vasil Levski. Sofia [Попов, Ж. (1986). Без сън, без покой. Книга за Васил Левски. София].

Popsavova, D. (1987). Fotodokumentalni i drugi izobrazhenia na Vasil Levski v Narodnata biblioteka „Kiril i Metodiy” – Sofia. V: Vasil Levski 1837 – 1987. Izsledvania. Sofia [Попсавова, Д. (1987). Фотодокументални и други изображения на Васил Левски в Народната библиотека „Кирил и Методий“ – София. Във: Васил Левски 1837 – 1987. Изследвания. София].

Strashimirov, D. (1929). Vasil Levski. Zhivot, dela, izvori. Tom I, Izvori. Sofia [Страшимиров, Д. (1929). Васил Левски. Живот, дела, извори. Том I, Извори. София].

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
НЕИЗВЕСТНИ МЕМОАРИ НА ЕКЗАРХ СТЕФАН I БЪЛГАРСКИ: МЕЖДУ ЛИЧНАТА ПАМЕТ И ИСТОРИЧЕСКАТА МИСИЯ

Русалена Пенджекова-Христева, Георги Мъндев, Илиана Жекова

Книжка 5
Книжка 4
НЮФУС ДЕФТЕРИТЕ КАТО ИЗВОР ЗА РЕГИОНАЛНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Николай Тодоров, Алджан Джафер, Гергана Георгиева, Невена Неделчева

EUGENICS AND EUTHANASIA IN CZECHOSLOVAKIA (1914 – 1945): HISTORICAL, SOCIAL, AND EDUCATIONAL CONTEXTS

Lukáš Stárek, Jarmila Klugerová, Dušana Chrzová, Anastázie Zuzana Roubalová

DYNAMICS OF CULTURAL AND RELIGIOUS PROCESSES IN AREAS OF DEPOPULATION

Mira Markova, Violeta Kotseva, Kremena Iordanova

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Иван Русев, Ivan Rusev

2024 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2023 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2022 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ИСТОРИЯТА КАТО МЪДРОСТ

Пенчо Д. Пенчев

Книжка 2
Книжка 1
2021 година
Книжка 6
Книжка 5
PRESENTISM AS A RESEARCH STRATEGY IN MODERN HISTORY OF EDUCATION

Leonid Vakhovskyi, Andriy Ivchenko, Tetiana Ivchenko

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
АВГУСТ '80

Йежи Ейслер

АВГУСТ 1980 ВЪВ ВАРШАВА

Анджей Боболи

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
НЕИЗВЕСТЕН ПЛАН НА ТЪРНОВО ОТ 1857 Г.

Бернар Лори, Иван Русев

2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО

Ивайла Попова

Книжка 1
THE COMMON LAW AND THE CANON OF LEKË DUKAGJINI

Berat Aqifi, Ardian Emini, Xhemshit Shala

2018 година
Книжка 6
Книжка 5
100 ГОДИНИ НЕЗАВИСИМА ПОЛША

Влоджимеж Сулея

ROMAN DMOWSKI (1864 – 1939)

Krzysztof Kawalec

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2017 година
Книжка 6
ЗА ЛИЧНОСТИТЕ В НАУКАТА

Надежда Жечкова

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2016 година
Книжка 6
ПОЛСКИТЕ ИНЖЕНЕРИ В БЪЛГАРИЯ

Болеслав Орловски

Книжка 5
14TH INTERNATIONAL CONGRESS OF OTTOMAN SOCIAL AND ECONOMIC HISTORY (ICOSEH)

(theoretical as well as archival) to the social and economic history of the Ottoman

Книжка 4
Книжка 3
МОСКОВСКА БЪЛГАРСКА ДРУЖИНА

Мариета Кожухарова

Книжка 2
Книжка 1
2015 година
Книжка 6
Книжка 5
ЖУРНАЛИСТИТE НА СЪЕДИНЕНИЕТО

Анна Ангелова, Димитър Веселинов

Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
ТРАКИЯ И ТРАКИТЕ

Валерия Фол

Книжка 1
ПРОБЛЕМАТИЧНИЯТ КАРАВЕЛОВ*

Николай Чернокожев

2014 година
Книжка 6
„ПОСЛЕДНАТА“ ВОЙНА

Борислав Гаврилов

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЗА СТАРИТЕ ИМЕНА НА ПРОВАДИЯ

Светослав Аджемлерски

БЪЛГАРИЯ И КНЯЗ БИСМАРК

На 27 февруари 2014 г. в големия салон на БАН беше представена книгата на акад. Кон- стантин Косев „България и княз Бисмарк“. Как- то самият автор посочи, тя представлява опит за обобщение на резултатите от дългогодишната му изследователска дейност. Изследването е не само един забележителен труд, но и проникно- вено и интересно четиво , отличаващо се с худо- жествения език, на който е написано. Изданието е богато илюстрирано с картини, които предста- вят княз Бисмарк в един

Книжка 2
Книжка 1
ПЕЩЕРА И ВЯРА\(^{1)}\)

Валерия Фол

2013 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ЕДИН БЪЛГАРСКИ ПРОЧИТ НА АМЕРИКАНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ

Румен Генов. (2012). Американската революция: Войната за независи- мост и създаването на федералната република (Документална и интерпре-

„Не-Познати в София“ – проект за възстановяване на Мемориала на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенковски, връх Половрак, Лозен планина

ТУРИСТИЧЕСКИ МАРШРУТ: село Лозен – Лозенски манастир „Св. Спас“ – Мемориал на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Бенков- ски – връх Половрак. СЕЛО ЛОЗЕН, наречено от Стоян Чилингиров „едно от най-хубавите села в софийската околност“, е разположено между магистрала „Тракия“, Около- връстен път на София и Лозенската планина. Първите заселници по тези земи са одриси и огости, които според редица стенописи и стари книги, запазени по черквите, са били християни. Едно от неоспоримите до

Книжка 3
МАРТА БУР–МАРКОВСКА (1929–2012)

Историк и преводач. Родена на 15 февруари

Книжка 2
ТРЕТИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС ПО БЪЛГАРИСТИКА

През 2013 г. се навършват 125 години от

РЕШАВАМЕ ЗАЕДНО КАКВО ИСКАМЕ ДА ИМАМЕ УТРЕ

Доц. д-р Тодор Попнеделев, председа- тел на Организационния комитет на Тре- тия международен конгрес по българис- тика:

ЛЕКЦИЯ, ПОСВЕТЕНА НА САМОЖЕРТВАТА НА ФИНЛАНДСКИТЕ ВОЙНИЦИ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

В навечерието на 3 март – Деня на Освобождението на България, по ини- циатива на Столична библиотека и посолството на Финландия в София се проведе лекция на тема: „Саможертвата на финландските войници, загинали за свободата на България“. Малцина са запознати с историята на Финландския лейбгвардейски пехо- тен полк, който се сражава в Руско -турската война (1877–1878 г.) като част от руската армия. Около 1000 финландски войници участват в боевете край с. Горни Дъбник близо до Плевен. Бла

БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

Балканските войни остават решаващо събитие в съвременната история на Бълга- рия. Събитие, което събира по драматичен начин славата, изключителния военен успех на Първата балканска война с националната трагедия на Втората балканска война; вели- ката победа и непримиримото поражение и всичко в течение само на десет месеца. Вой- ната носи болка и унищожение, но в конкрет- ния случай за балканските народи тя озна- чава както митологизираното избавление от многове

Книжка 1

СЕРГЕЙ ИГНАТОВ „МОРФОЛОГИЯ НА КЛАСИЧЕСКИЯ ЕГИПЕТ“

Проф. Сергей Игнатов е основател на българ- ската школа по египтология и преподавател в Нов

2012 година
Книжка 6
ГОЛЯМАТА ИГРА – СТАЛИН, НАЦИСТИТЕ И ЗАПАДЪТ

Сред множеството книги, посветени на Вто- рата световна война, лесно могат да се очертаят основните опорни точки, бойните театри, добри- те и лошите герои. Сталинград, Курск, битката за Атлантика, за Берлин, Пърл Харбър, Иво Джима, обсадата на Ленинград… Нищо от това не при- съства с повече от няколко думи в документалното изследване на Лорънс Рийс „Тайните на Втора- та световна война“. От самото начало водещи са усилията да се „осветлят“ не толкова популярни момен

Книжка 5
ОТ ПОРУЧИК ДО ГЕНЕРАЛ – СПОМЕНИТЕ НА ВАСИЛ БОЙДЕВ

Едно изключително интересно историческо свидетелство се появи в края на лятото – спомени- те на ген. Васил Бойдев, записани и обработени от неговия приятел Венелин Димитров в периода 1964–1967 г. Истински късмет е, че ръкописът е съхранен чак до днес, защото по този начин до нас достигат безценни факти и подробности, разказа- ни от пряк участник в някои от най-ключовите во- енни и исторически събития у нас до 1945 г. Ген. Бойдев е позната фигура за любителите на авиацията. Именн

ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ И СОФРОНИЙ ВРАЧАНСКИ. ОТ ПРАВОСЛАВНАТА ИДЕОЛОГИЯ КЪМ ИЗГРАЖДАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ИДЕНТИЧНОСТ

Тази година българската нация и култура честват 250 години от написването на „Ис- тория славянобългарска“ – един достоен юбилей, отбелязан и в празничния кален- дар на ЮНЕСКО, по повод на който Плов-

Книжка 4
ВЛАДЕТЕЛИТЕ В ТРАКИЯ – КРАЯ НА ІІІ В. ПР. ХР. – НАЧАЛОТО НА І В. THE RULERS IN THRACE - END OF 3RD CENTURY BC - BEGINNING OF 1ST CENTURY AD

Калин Порожанов Пл. Петков / Pl. Petkov. Военно-политически отношения на тракийските владетели в Европей- ския Югоизток между 230/229 г. пр. Хр. – 45/46 г. сл. Хр. [Military-political Relationships of the Thracian Rulers in the European South-East between 230/229 BC - 45/46 AD]. Издателство „Фабер“, Со- фия-Велико Търново, 2011, 346 с. ISBN: 978-954- 400-585-6.

ЕДИН ДЕН В ДРЕВЕН РИМ

Голямата история, разказана от хиляди малки исто- рии. Точно това е искал да покаже италианският пале- онтолог, журналист и документалист Алберто Андже- ла с книгата си „Един ден в Древен Рим“. Мащабно и без съмнение трудно начинание, резултатът от коeто обаче е уникално по рода си литературно-историческо произведение. Всъщност , когато чуем „Древен Рим“, в повечето случаи се сещаме за исторически личности, събития и места, императори и форуми, Колизеума, гладиаторите и др. Няколкот

ВОЕННИТЕ И ГРАДСКИЯТ ЖИВОТ В ПРОВИНЦИИ ДОЛНА МИЗИЯ И ТРАКИЯ

THE MILITARY AND THE CIVIC LIFE IN THE PROVINCES MOESIA INFERIOR AND THRACIA

СЕДМИ НАЦИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ КОНКУРС 2012–2013

Седмият национален исторически конкурс, организиран от фондация „Ценности“, се провежда под патронажа на министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов. До момента над 1200 участници са предстaвили резул- татите от свои исторически изследвания. Тъй като страната ни често е сочена като пример за мирно съжителство на етноси и религии, темата на предстоящия конкурс е „Толерантността на българския народ – заедно въпреки различията“. Обект на проучване могат да бъдат събит

Книжка 3
ИСТОРИЯ НА ЕДИН ГЕРМАНЕЦ 1914–1933

Да оцелееш в потока на времето се оказ- ва ключовото умение, което един германски младеж съгражда в себе си, за да не го отвее бурята на приближаващите социални вълне- ния. Германия, началото на ХХ век. От при- повдигнатото настроение и войнствения дух за победа в Първата световна война се ражда също толкова голямо разочарование след пос- ледвалата покруса. В центъра на повествова- нието е самият автор, който преживява съби- тията, пречупвайки ги през своята призма в биографичн

Книжка 2
Калин Порожанов, Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. Университетско издателство „Неофит Рилски“, Благоевград 2011, (=Studia Thracica 14), 289 стр., 1 карта. ISBN 978-954-680752-6

Монографията Одриското царство, полисите по неговите крайбрежия и Атина от края на VІ в. до 341 г. пр. Хр. е обобщаващ труд на дългогодишните изследвания на проф. дин Калин Порожанов в областта на трако-елинските отношения в периода до римската експанзия на Балканския полуостров. Кни- гата се състои от: Въведение, Първа част с две глави и Втора част с четири глави, Заключение, Послеслов, Резюме на английски език, Съкращения, списък на Антични автори и епиграфски сбирки, Литература, общо 2

БАЛКАНСКАТА ВОЙНА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЕДИН СВЕЩЕНИК

„Ще се иде. Ще се колят турци. Ще се гърмят патрони. Ще се бием като лъвове срещу турците. Ще си върнем 500 години робство“. Думите са на шуменския свещеник Иван Дочев и изразяват решителната увереност не само на смирения отец, но и на всички българи по онова време, препълнили пероните, стичащи се на тълпи в изблик на национално самочувствие при вестта за мобилизацията. Днес, 100 години по-късно, на бял свят е извадено едно уникално документално сви- детелство от онова в

РАЗПАДАНЕТО НА ЮГОСЛАВИЯ И АЛБАНСКИЯТ ВЪПРОС ВЪВ ФЕДЕРАЦИЯТА

Батковски, Томе. (1994). Великоалбанската игра во Македониjа (Иле- гални здружениjа – вооружени одметнички групи, илегални органи- зации и илегални групи создадени од позициите на албанскоит на- ционализам во Македониjа во периодот 1945-1987 година). Скопjе. Викърс, Миранда. (2000). Албанците: съвременна история. София: Пигмалион. Викърс, Миранда. (2000). Между сърби и албанци. История на Косо- во. София: Петър Берон. Георгиевски, Любчо. (2007). С лице към истината. София: Балкани. Дими

Книжка 1
ВАРЛАМ ШАЛАМОВ – РИЦАРЯТ НА КОЛИМ

живял „Колимски разкази“.

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.