Педагогика

2019/3, стр. 362 - 375

ЗНАКОВИ СИСТЕМИ ЗА АЛТЕРНАТИВНА КОМУНИКАЦИЯ ПРИ ДЕЦА СЪС СЛУХОВИ НАРУШЕНИЯ И МНОЖЕСТВО УВРЕЖДАНИЯ

Резюме:

Ключови думи:

Въведение

Знанието на човечеството се основава на уникалните възможности за опериране със знакови системи. В тази си позиция операциите със знаци и символи са предмет на изследване от различни научни области: лингвистика, психология, психолингвистика, философия. Най-универсалната и всеобхватна знакова система, обезпечаваща развитието на човешкия интелект и процесите на познание – това е естественият език. За своя носител езикът встъпва в качеството си на средство за достъп до реалиите в обективния свят. В този динамичен процес особена роля се придава на образите, чрез които на различни равнища на осъзнатост се актуализират и вземат под внимание разнообразни знания и очаквания, свързани с аналогична ситуация. В този контекст уместно се вписва философският постулат на забележителния френски лингвист Мейе (Paul Jules Antoine Meillet), според когото „езикът е не просто система, а „система на системите“ (Daskalova, 2003).

Очевидно е, че от позицията на хуманитарните науки операциите със символи и получените в резултат на подобен акт знания за света са преди всичко феномен на психиката, присъща единствено на човека (Frumkina, 1994). Възможността за овладяването на езика е част от генетичната програма на индивида. Реализацията на тази възможност е обусловена преди всичко от общуването между детето и майката, а впоследствие – от включването на детето във все по-богатия и разширяващ се кръг от носители на езика, осигуряващ „базата данни“ за формиране на собствените му лингвистични представи.

Цялостното развитие на детето, неговият път на трансформация от биологично в социално същество се обезпечава от овладяването на естествения език. Този научен факт намира емпирично потвърждение в изобилния „експериментален материал“, с който разполага съвременното постиндустриално общество. От една страна, специалната педагогика, завладяла научното и практическото пространство, позволява усвояването на естествения език и по този начин социализацията на деца с тежка (вродена или рано придобита) речева патология, която в миналото би ги обрекла на изолация от социума. От друга страна, същото това общество генерира голям брой т.нар. социално депривирани деца – подрастващи, лишени от условия за естествена комуникация в ранното детство и като последица – оставени без алтернатива за научаване на родния език.

В същото време, тези деца са в състояние да постигнат относително биологично благополучие, което обаче не е достатъчно условие за тяхната социална комуникация поради отсъствието на подходяща среда за нейното стимулиране. Удовлетворяването на техните базови потребности (хранене, грижа за здравето и др.) е осъществимо чрез използването на солиден материален резерв, но за развитието на комуникативна способност и предоставянето на шанс за успешна социализация са необходими интелектуални ресурси. Именно в аспекта на интелектуалната ефективност тези ресурси се оказват доста оскъдни дори в условията на богатия и проспериращ постиндустриален социум. От ракурса на съвременното специално образование е направен опит за представяне на същността на знаковите операции, способите за тяхното формиране при детето и възможностите, които те обезпечават за опознаването на заобикалящата го физическа и социална среда.

Роден език, мислене и овладяване на знакови операции в условията на типичното и атипичното развитие

Общоизвестен е фактът, че определена част от децата се раждат с психофизически нарушения, чийто негативен ефект се отразява върху естествената възможност за овладяване на устния език. Това са нечуващите по рождение или рано оглушали деца, слабо виждащите и слабо чуващите, децата със съхранени сензорни функции (слух и зрение), но с органични поражения на церебрума, затрудняващи спонтанното и естествено формиране на езиковия и интелектуален фундамент. В популацията на дизонтогениите попадат и представителите на аутистичния спектър – деца със запазени физиологичен слух и зрение и без нарушения на централната нервна система, но с вродена липса на потребност от комуникация, която е в основата на непълноценното езиково функциониране. В съответствие интелектуалният потенциал на детето с аутистична симптоматика се развива с крайно забавени темпове, а достигането му до определено равнище в структурно отношение се отличава с висока степен на своеобразие и дисхармония.

Като се има предвид органичната свързаност и взаимозависимост между език и мислене при тези деца, обезпечаването на достъп до овладяването на естествения език или друга знакова система, встъпваща в ролята на негов функционален субститут (например разговорния жестов език на обществото на глухите) е силно назряваща необходимост. В противен случай те ще бъдат лишени от перспективата за развитие на определен интелектуален капацитет.

В дискурса на разглежданата проблематика за овладяването на операции със знаци и символи се откроява доминантата на педагогическата компетентност и професионализъм. Специалистите, призвани да решат цялата съвкупност (научна, социална, педагогическа) от проблеми, като че ли притежават повече практически умения и в по-малка степен – теоретични знания. Това особено важи за езиковите терапевти и специалистите, оказващи психологическа подкрепа – те биха могли да сътворят чудеса. Въпреки това поради недискурсивното, т.е. чисто интуитивно естество на техните знания, тези специалисти „произвеждат“ по-скоро адепти, отколкото ученици, представляващи научната и научнопедагогическата школа. Подобни критични позиции се утвърждават в научното пространство и по отношение на лингвистите и психолингвистите, както и за всички изследователи, чийто приоритет е изучаването на когнитивните процеси и ролята на речта/езика за тяхното формиране (Frumkina, 1999; Zvonkin, 1990; Curtiss, 1988). Веднага щом възникне необходимостта от научно тълкуване на механизмите, стоящи зад наблюдаваните в реалната действителност феномени, се установява, че дори и такава наложила се и непрекъснато развиваща се научна област на езикознанието, като когнитивната лингвистика, изучаваща предимно абстрактни модели, е лишена понякога от обяснителна сила.

Така например все още липсват аргументирани доводи за това каква част или какъв тип от човешкото познание е обвързано с езиковата форма (без значение от интерпретациите за нейната същност), в която е въплътена тази глобална когниция. Фрагментарен е достъпът и до хипотетично общо хранилище от несъществуващи в езикова форма знания и представи за света. Това са причините за неизяснената роля на езиковата поддръжка в процеса на неправилното усвояване и използване на нови лингвистични знания – независимо дали това се отнася до възпроизвеждане на мелодия, действия с числа, диференциране на цветове, или пространствена ориентация в непозната среда (Zaiceva, 1991).

Като закономерно продължение възниква въпросът за безусловно естественото и без съмнение съществуващото различие между знанията и уменията. На пръв поглед е очевидно, че знанието се основава на логика, дискурсивно мислене, което означава, че речевата/езиковата форма в този случай има определящ характер (разгърнати логически операции, прогнозиране). Би било допустимо да се приеме, че логическите операции, присъщи на мисленето, могат да се дефинират чрез описателния модел на формалната логика. Свеждането на мисловните операции до набор от формално-логически компоненти е само условно – това позволява разглеждането на проблема (Newport, 2002; Bley-Vroman, 1990; Schwartz & Sprouse, 1996).

Като цяло, противопоставянето на „знание – умение“ трудно се поддава на експликация, ако се излезе отвъд пределите на елементарни примери от типа „колоезденето е умение, а събирането на двуцифрени числа предполага знание“. В този дух Н. Чомски нееднократно е фокусирал вниманието върху вродената способност на детето, следващо закономерностите на типичното развитие, без специална помощ да придобие най-сложните умения, обезпечаващи овладяването на устния език. Перманентно се провокира интересът към възможните механизми, довели до появата на езиковата способност във филогенетичен план. Теорията за модулната организация на мозъка (Gazzaniga, 1985), станала популярна през последните години, не е в състояние да предложи универсално обяснение. Съгласно интерпретираните от нейните автори данни човешкият мозък е подразделен на отделени един от друг модули, всеки от които е предназначен да обработва информация и да мотивира поведение. Но той не е компютър и подобни аналогии се считат за несъстоятелни. Тази позиция се подкрепя най-убедително от онези лингвисти и психолози, които в качеството на консултанти са изпитвали затруднения в опитите си за предлагане на релевантни решения на практикуващите, чийто обект на идентификация и анализ са нарушенията, свързани с употребата на езикови кодове. Без съмнение по-големият опит в проучването на задържания естествен ход на езиковото и интелектуалното развитие в условията на речева патология предполага и по-добра интуиция от страна на специалистите. Тази интуиция обаче се формира по-скоро като усещане, отколкото като знание.

От тази гледна точка, изследователите установяват интересен парадокс – овладяването на родния език, като процес на последователно усвояване на знакови операции, по същество, не е изучено. С други думи, не е изяснено естеството на механизма, чрез който своевременното развитие на речта (в естествената за чуващите модалност или в жестовата, характерна за глухите) обезпечава знакова поддръжка на фундаменталните интелектуални операции.

В светлината на изложения фактологичен материал не е изненадващо, че липсват научни данни за това кои интелектуални операции са най-уязвими вследствие на задържаното поради едно или друго нозологично състояние речево развитие и по този начин – до недостатъчна знакова поддръжка, която в норма се обезпечава от естествения език.

Трябва да се подчертае, че практиката изобилства от проучвания, отнасящи се до процеса на развитие и формиране на детския интелект. Това не спира обаче учените да търсят основания за формулирането на научна теория, която например да бъде дефинирана като „обща теория за знакова поддръжка за придобиване и консолидиране на знания“ (Frumkina, 1994). Още повече че няма единно становище по отношение на степента, до която знакът може встъпи в ролята на абсолютен и единствен прерогатив на естествения език. Доказателства за подобно твърдение могат да се открият в дългогодишните разногласия между изследователите относно функционалните възможности на жестовия език на глухите.

Другият аспект на тези теоретични спорове илюстрира идеята за широко разпространената в източната научна школа концепция за съотношението между вербалното и невербалното мислене. Не буди съмнение сложното определяне на границата, до която се реализира първата форма и от която започва осъществяването на втората, и обратно.

Аналогично на комуникацията, мисленето може да съществува в две форми: вербална и невербална. Невербалното мислене се реализира чрез визуално-емоционални образи, получени в резултат от възприетите впечатления от реалния свят и след това съхранени в дълбинните мнестични структури под формата на нови, необичайни представи. Чрез невербалната интелектуална дейност при решаването на творчески проблеми от техническо естество (например свързани с пространствена координация и движение на части от механизма) обикновено не се включват формите на вътрешната (още по-малко на експресивната) реч. Този тип мислене се интерпретира още като специален „технически“ или „инженерен“ тип. Способността за пространствена визуализация е типична характеристика на изкуството на художника, скулптора, композитора.

Вербалното мислене оперира с понятията, въплътени в думите, решенията, изводите. Чрез него се правят анализи, обобщения, изграждат се хипотези и теории. То се реализира във формите, установени в езика, който, от своя страна, е определен начин за организиране на човешкото познание за света, неговото диференциране и обогатяване, предаването му на бъдещите поколения.

Като се вземат предвид всички тези факти, се стига до обобщението, че мисленето на човека е многокомпонентна структура, сложна комбинация от различни видове умствена дейност, непрекъснато сменящи позициите си на доминантност и взаимно допълващи се, често действащи в синтеза, в интегритета. Предстоящото изложение на научни данни е тясно обвързано със схващането за двата типа мислене.

Разговорният жестов език – модел на естествена знакова система

Както беше посочено, мисленето не се свежда само до словесна репрезентация. В същото време, интелектуалното развитие на детето се обуславя до голяма степен от своевременното формиране на езиковата способност. Веднага трябва да се отбележи обаче, че проучванията на лица, при които е нарушен естественият ход на овладяването на езика и при това притежаващи изключителни (често уникални, своеобразни) интелектуални умения, не потвърждават хипотезата за пълноценното формиране на интелекта на базата на „чистото“ невербално мислене. Като ярък пример за сложна знакова система – корелат на естествения език, може да послужи жестовият език на социалната общност на глухите. Той се идентифицира като автономен език, който подобно на словесния притежава собствена равнищно-йерархична структура, съдържаща голям брой единици, намиращи се в различни взаимоотношения и взаимозависимости. От особена важност е фактът, че жестовият знаков език се формира в социума на нечуващите индивиди. Раждането на глухо дете в семейство на глухи родители предполага също толкова леко и спонтанно овладяване на родния език от неговите възрастни носители, колкото всеки друг словесен език. И обратно – динамичният стереотип на всяка семейна микросреда може да се наруши чувствително, когато в семейство на чуващи родители се появи дете с глухота. В такова семейство се приема за проблематично формирането на визуално-пространствения език.

Жестовете, които глухото дете ще усвои при необходимост в аудитивна среда, са не повече от елементарни дейктически структури (изрази, които могат да се интерпретират само от позиция на „подателя“ на информация). Като резултат, умственото развитие на такова дете изостава вторично – създават се условия за езикова депривация, липсва знакова медиация, без която е невъзможно протичането и разгръщането на когнитивните процеси, преходите от една модалност към друга. Фиксираните например върху табели писмени указания се възприемат като набор от неразбираеми елементи. Поради силно ограничения достъп до звукови (вербални) стимули при тези деца е затруднено генерирането на онова прозрение, благодарение на което чуващите им връстници се научават „сами“ да четат. Последните са в състояние да възприемат написаните думи като холистични изображения, най-често свързани със същите „образи“, които са срещали многократно в по-ранен период: под формата на билбордове, постери, рекламни брошури и разбира се, в качеството им на писмени обозначения под фотографиите и картинките в книгите. (По същество тази способност е в основата на т.нар. стратегия „глобално четене“ – на детето се предлага да запомни графичния образ на думата като интегративна цялост посредством корелация със съответстващото ѝ изображение, което на практика се доближава до реалния обект).

Този закономерен за типичното развитие начин за знаково опосредстване е трудно достижим за глухото дете. Неблагоприятната картина на езиково функциониране би могла да се промени в случай на посещаване на специализирана образователна структура, например специална детска градина за деца с нарушен слух. В същото време, нечуващите деца на глухи родители общуват помежду си чрез използване на жестов (знаков) език, който се явява техен роден (първи) език и е в основата на социолингвистичната им идентичност. Включването в общия процес на комуникация позволява на глухото дете да овладее визуално-кинетичния език като знакова система, опосредстваща успешното функциониране на всички когнитивни процеси като ментални способности. Такова становище застъпва Г. Л. Зайцева, която резюмира мнение относно логичното използване на „родния“ за глухото дете разговорен жестов език за целите на педагогическата практика в качеството му на знакова система – равностойна на естествения език (Zaiceva, 1991).

Едновременно с това трябва да се изтъкне, че нечуващите във всяко общество формират сравнително затворен социален кръг, в пределите на който комуникативните процеси се „обезпечават“ чрез собствените им усилия и инициативи. Това явление, с причинна обусловеност от исторически характер, днес се налага като устойчива социално-психологическа традиция. По такъв начин разговорният жестов език функционира като непрекъснато самоусъвършенстваща се система за знакова поддръжка: появата на нови реалии води до възникването на нови жестове, което е аналогия на създаващите се в устния език нови лексикални единици.

Изкуствени знакови системи за алтернативна комуникация

За разлика от глухите деца останалата част от популацията „неговорещи“ деца, чиято реч е несформирана по причини, различни от глухотата, е в позиция на социална и психологическа изолация. В социума тези деца не се обвързват в автономна група. Поставянето им в създадените от клинистите, психолозите и педагозите таксономични схеми е само условно. Така например може да се констатира, че при дете с ДЦП комуникативното нарушение е последица от органично поражение на мозъка с различна степен на тежест. За разлика от децата с ДЦП, които проявяват желание за общуване, но им е трудно да продуцират реч, децата с аутизъм нямат потребност от комуникация, поради което не инициират словесен контакт. Когато „невербалното“ дете, независимо от вида нарушение – умствена изостаналост, синдром на ранен детски аутизъм, тежък двигателен синдром или с речева патология с друг генезис, попадне в полезрението на „страничния наблюдател“, последният често изпитва своеобразен шок. Пред него се намира дете с атипични поведенчески прояви: издаване на оскъдни звукови патерни, нетърпеливост, стихийност и неудържимост в опитите си за реализиране на някаква потребност, или обратно – безучастно и пасивно задържане на погледа в една точка от пространството, монотонни движения с тялото, агресивни реакции при опити за встъпване в контакт с него. Ето защо като най-актуален се очертава проблемът за осъществяване на най-примитивна комуникация, която ще позволи на детето да бъде разбрано от друг, макар и ограничен кръг от хора освен от своята майка, която го приема на равнище обезпечаване на базови потребности. Описаната ситуация е позната на всеки специалист, работещ с дете, невладеещо устна реч, и в общи линии се отнася до всички неопериращи с вербални кодове деца, които в същото време са със съхранени сензорни системи (слух и зрение), независимо от причините, предизвикали несформирането на речта и като вторична последица – изоставане в интелектуалното функциониране.

Теоретичното осмисляне на проблема за обезпечаване на минимално необходимата комуникация за „неговорещото“ дете провокира търсенето на специална знакова система, изпълняваща основни функции, сходни с тези на естествения език: комуникативна, номинативна, регулираща. Очевидно е, че такава символна система трябва да бъде допълнително разработена. Тук следва да се направи уточнението, че известното брайлово писмо на незрящите и използваната от глухите дактилна азбука, т.е. набор от конфигуриращи ръката мануални знаци, съответстващи на графемите, представляват по същество алфабети, реализирани съответно в тактилна и кинетично-триизмерна модалност.

Общоизвестен е фактът, че в ежедневния живот хората непрекъснато попадат на символни системи, които в определени ситуации изпълняват ролята на функционален субститут на естествения език. С такъв статут например е системата на пътните знаци. Някои от тях се отличават с иконичност, т.е. приблизително наподобяват реалните обекти. Други изображения нямат семантична обвързаност с реалиите, които обозначават, и представляват условни знаци.

Следването на общата цел за удовлетворяване на комуникативните потребности на лицата с нетипично развитие провокира специалистите – представители на англоезичната школа през 60-те години на миналия век, да обединят усилията си в разработването и установяването на нова област в развитието, рехабилитацията и обучението на тези лица – поддържаща алтернативна комуникация (augmentative and alternative communication, или ААС). Независимо от различията между отделните алтернативни системи те имат обща методология, чиято обосновка може да се представи в следния синтезиран вариант.

1. Несформираната или силно ограничена устна реч се замества от комуникативен модел, основан на визуалната симеотика. Това позволява на детето да експресира своите потребности (например „Аз искам“) чрез използване на фиксирано върху картичка изображение. В отговор неговият комуникативен партньор предявява същата визуална репрезентация, което не е задължителен акт, в случай че детето има добре развита рецептивна реч.

2. В контекста на алтернативния подход се лансира идеята, че наборът от иконични знаци встъпва в качеството на знакова система, обезпечаваща реализирането на определени практически потребности от обучение и социализация на детето с нетипично развитие. Подобна изкуствена система би могла да осигури достатъчно ефективна комуникация, като ограничава потенцията за възникване на трудни и нерядко несполучливи за детето и за специалиста опити за формиране на минимално равнище от речева компетентност.

3. Проявява се фактът, че възможността за прилагане на система, базирана върху изображението, позволява игнориране на пряката зависимост на перспективите за развитие на интелектуалния капацитет на детето от нивото на владеене на речта.

На третия факт се отдава особено значение. Главното основание за това е, че във всяка социална ситуация „неговорещото“ дете се намира в позиция на силно отчуждение от обкръжаващите го лица, които са смутени от нечленоразделността на неговия „речев“ поток, както и от невъзможността за социален контакт с него. Стига се до категоричната убеденост, че заместването на устната реч от знакова система, базирана на визуални образи, ще позволи преодоляването на подобни ситуации и елиминирането на комуникативния неуспех.

Широко известна в световен мащаб символика е пиктограмата, която представлява стандартизирана репрезентация на обективни факти (социални, технологични, биологични, исторически) чрез визуални носители на смисъла. Психолингвистите я квалифицират като знак, обезпечаващ „универсален мост“ между символния и генеративен език и непосредствения емпиричен опит (Margolin, 1989).

В наше време пиктограмите имат тясно специализирана и второстепенна роля (например в автомобилния транспорт, софтуерните продукти, указанията за употреба на стоки от потребителя, информатиката, дизайна), докато в древния свят те са били първите азбуки, демонстриращи еволюционното развитие и характера на естествения език на homo sapiens, служещ за целите на комуникацията.

Като специфична стратегия за обучение и комуникация, пиктограмата търпи непрекъснато развитие в съответствие с желанията на потребителите. За лицата, които не са в състояние да овладеят устната и писмената комуникация по естествен път, в качеството на субститути на естествените знакови системи се предлагат някои по-достъпни и вероятно универсални за разбиране изображения – отразяващи естествения ход на мисълта, съответстващ на вековния жизнен опит.

Друга знакова система, алтернатива на естествения език,е блиссимволиката. Като специфичен символичен език, „блиссистемата“ е разработена от австрийския инженер-химик Чарлс Блис, който я описва в своята книга, публикувана за първи път през 1949 г. (Bliss, 1978). В основата на изобретената от него система лежи китайското йероглифно писмо, служещо в качеството си на езиков модел. Първоначално системата е известна под името „Семантография“. Мотивите, които детерминират нейното създаване, са свързани с концепцията за „универсален“ език, чиято цел е хармонизиране на човешкото взаимодействие чрез общуване между лицата, използващи различни лингвистични системи в комуникацията.

Инициативата за прилагане на блиссимволиката за терапевтични цели в качеството ѝ на система, заместваща естествения език, възниква през 1971 г. в Канада, в Центъра за рехабилитация на деца с нарушения в Онтарио. Отначало приложението на системата е насочено преди всичко към деца със симптоми на двигателни нарушения, присъстващи в клиничната картина на ДЦП, изпитващи затруднения при овладяване на писмената комуникация.

За по-нататъшното развитие и популяризиране на блисезика през 1971 г. е учредена асоциация, известна под името Blisssymbolic Communication International. Като благотворителна структура, тази организация поддържа многобройни изследователски институти и субсидира разпространението и приложението на системата в световен мащаб.

Символите, с които се оперира в блиссистемата, представляват контурни изображения, аналогични на традиционните топографски нелитерални знаци и техните комбинации (скоба, звездичка, знак „диез“, различни диакритични знаци, знаци за логически и математически операции и др.). Използват се и геометрични фигури – квадрати, триъгълници, икони, напомнящи схематични детски рисунки (някои от тях са близки до тези, прилагани в картографията).

Речникът на блисезика разполага с около 120 най-употребявани символа. Те могат да образуват комбинации от семантични елементи, които се съчетават и декодират на принципа на аналогията. Синтаксисът се свежда до последователно разполагане на символите в посока от ляво надясно в установената пространствена равнина.

За разлика от блиссистемата пиктографичните изображения не са организирани в единна система с предварително фиксиран набор от икони и примитивен, но въпреки това постулиран синтаксис. В отделните държави за представяне на една и съща семантика се използват пиктограми с различна степен на иконичност, но в общи линии достатъчно сходни с международно приетите обозначения. В педагогическата практика приложението на пиктографичните знаци се съпровожда традиционно с демонстриране на съответстващите им лексикални единици, презентирани на роден език. Издига се хипотеза, че такъв комплексен подход позволява на детето да идентифицира пиктограмата и думата като равностойни средства за номиниране на един и същ обект от реалния свят. Основният елемент, обединяващ двете системи (блисезикът и пиктограмата) – това е изображението, изпълняващо функцията на субститут на естествения език. Тези визуални образи притежават различно ниво на абстрактност: от иконични изображения на конкретни обекти и условни репрезентации на предмети от един семантичен клас до всички визуални абстракции, „изобразяващи“ отношения, действия, модални предикати. И в двата случая визуалните образи могат да бъдат представени в модифицирани варианти: картинки, специално структурирани таблици, компютърен софтуер.

Блиссимволите се открояват с различна степен на „прозрачност“, обвързана с възможността за асоцииране на графичното изображение с определено значение. Често те притежават доста сложна графична структура, манифестираща се с наличие на един или повече общи основни символа. Това може да не повлияе върху ефективността на използване на системата от лица със съхранено зрение и добро езиково и когнитивно функциониране. Усложнения могат да се проявят при хора с тежки ментални проблеми.

Някои лингвисти подкрепят становището, че същността на механизма за обозначаване е много по-дълбока, отколкото самата зависимост на правилното декодиране от степента на конкретност на едно или друго пиктографично изображение, още повече че отношенията и свойствата могат да бъдат представени само символично (т.е. обозначаването на символа не е аргументирано от означаемото), но не и иконично.

Комуникацията с помощта на такъв тип системи може да бъде представена най-общо по следния начин. Детето изразява своето комуникативно намерение чрез използване на комбинации от различни карти с отразени пиктографични символи или като посочва обособените в таблична рамка визуални знаци. Комуникативният партньор процедира по аналогичен начин или оперира с устни кодове в зависимост от нивото на тяхното дешифриране от страна на детето. Предявяването на изображенията и написаните под тях названия изисква установяването на отношение на еквивалентност между знака и буквената последователност на думата. Постулира се идеята, че оперирането с обозначеното на таблиците съдържание може да провокира овладяването на механизма на „глобалното четене“.

Успешното приложение на системата е пряко обвързано с релевантните стратегии на обучение. За да се оптимизира усвояването на по-сложните блиссимволи, е необходимо разясняването на значението на всеки от елементите и неговата функция в композираната символика. Това рефлектира положително върху развитието на умения за гъвкаво и творческо приложение на системата. В стремежа към постигане на по-голямо сходство на блиссимволите с пиктограмите специалистите добавят детайли, които приближават изображението до обекта на обозначаваната категория. Възможно е това да облекчава малките деца и възрастните с интелектуални затруднения в запомнянето на символите. От друга страна, има вероятност допълнителните визуални елементи да противоречат на основните принципи, лежащи в основата на опериране с блиссимволиката – аналогията и метафората. Това може да намали гъвкавостта на знаковата система. В тези случаи се препоръчва да се включи използването на изобразителни системи от рода на PCS или PIC и след това да се осъществи плавен преход към блиссимволите – при наличие на съответстващо равнище на готовност.

Преимуществата на блиссимволите се манифестират с тяхното бързо и лесно запомняне; използването им на ниво сигнални знаци и изразяването на чувства, мисли, идеи; ненарушаването на връзката с естествения език, тъй като символите се транслират на съответния роден език; предоставянето на възможности за разширяване, попълване на блисречника с отчитане на персоналните потребности и националната принадлежност.

Независимо от доказаните значителни преимущества на блиссимволиката тя не се приема еднозначно. Критиките се отправят най-вече от лингвисти (DeFrancis, 1989). Утвърждава се мнението, че не съществуват на практика такива идеографични писмени системи, които да притежават възможности, аналогични с тези на естествените езици.

Подобни схващания в никакъв случай не намаляват значението на блиссимволите и тяхното приложение. Напротив, през последните години системата „Блис“ се определя като една от най-разпространените алтернативни стратегии за обучение и комуникация в световен мащаб. На блисезик се издават книги, речници, картички и друга печатна продукция. Пишат се стихове. Блиссимволиката се използва успешно в работата по развитие на пасивния и активния речник при ДЦП, дисфазия на развитието, при терапия на заекването в етапа на мълчание, при органична патология на артикулационния апарат. Блисезикът е система, която може да помогне на много деца с уникални потребности да изразят себе си и да намерят своето място във взаимосвързания свят.

Заключение

Овладяването на естествения език е по същество желана, но нерядко трудно достижима цел. Отсъствието на възможността за комуникация, базирана на конвенционалните устни кодове, в никакъв случай не трябва да поставя детето в неблагоприятните условия на социална изолация. Пътят към социализация преминава през използването на релевантна за детето знакова система, обезпечаваща възможност за общуване чрез определена модалност: реалистично изобразяващ жест, иконична пиктограма, съответстваща на обекта; графически символ.

В пределите на обсъжданите в текста проблеми може да се утвърди, че всяка изкуствена система, заместваща естествения език, е необходимо да служи задължително като знакова поддръжка в хода на развитие на мисленето при децата, при които липсва устна реч или последната е силно ограничена. Често такава система встъпва в качеството на „мост“, позволяващ в перспектива последователно преминаване към устна комуникация.

В съответствие с принципа „това, което е скрито в нормата, е очевидно в патологията“ анализът на прехода от разбирането на жеста към декодирането на неговото изображение, от пиктограмата към думата и обратно осигурява безценен теоретичен и емпиричен материал. Би имало изключително позитивен ефект, ако представата за знаковите операции и тяхната роля в развитието на речта/езика и интелекта се изпълни с реално съдържание.

REFERENCES/ЛИТЕРАТУРА

Bley-Vroman, R. (1990). The logical problem of foreign language learning. Linguistic Analysis, 2, 3 – 49.

Bliss, C. K. (1978). Semantography: Blissymbolics.Sydney: SemantographyBlissymbolics Publications.

Curtiss, S. (1988). Abnormal language acquisition and grammar: Evidence for the modularity of language. In: Language, Speech and Mind: Studies in Honour of Victoria A. Fromkin, L. Hyman and C. Li (eds), 81 – 102. London and New York: Routledge.

Daskalova, F. (2003). Psycholinguistics. Sofia: Daniela Ubenova [Даскалова, Ф. (2003). Психолингвистика. София: Даниела Убенова].

DeFrancis, J. (1989). Visible Speech: The Diverse Oneness of Writing Systems. Hawaii: University of Hawaii Press.

Frumkina, R. M. (1994). Human science and contemporary concepts of speech child development (analytical overview). NTI, 7 [Фрумкина, Р. М. (1994). Науки о человеке и современные концепции развития речи ребенка (аналитический обзор). НТИ, 7].

Frumkina, R. M. (1999). Cognitive linguistics or “psycholinguistics on the contrary”? Language and speech activity, 2 [Фрумкина, Р. М. (1999). Когнитивная лингвистика или „психолингвистика наоборот“? Язык и речевая деятельность, 2].

Gazzaniga, M. S. (1985). The social brain. New York: Basic Books.

Margolin, V. (1989). Design Discourse; History, Theory, Criticism. Chicago and London: The University of Chicago Press.

Newport, E. (2002). Critical periods in language development. In: L. Nadel (ed.). Encyclopedia of Cognitive Science. London: Macmillan Publishers/ Nature Publishing Group.

Schwartz, B. and Sprouse, R. (1996). L2 cognitive states and the Full Transfer/Full Access model. Second Language Research, 12: 40 – 72.

Zaiceva, G. L. (1991). Dactylology. Gestural speech [Зайцева, Г. Л. (1991). Дактилология. Жестовая речь].

Zvonkin, A. K. (1990). Abstractions with language support. language and knowledge structure [Звонкин, А. К. (1990). Абстракции с языковой поддержкой. Язык и структура знания].

2025 година
Книжка 9s
Книжка 9
DEVELOPMENT OF DEMOCRATIC CULTURE THROUGH CONTENTS ABOUT THE ROMA IN CLASSROOM TEACHING – STUDENTS’ PERCEPTION

Aleksandra Trbojević, Biljana Jeremić, Hadži Živorad Milenović, Bojan Lazić

Книжка 8
КАТЕГОРИАЛНИ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИНФОРМАЦИОННО-КОМУНИКАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ В ОБУЧЕНИЕТО НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ СЪС СОП

д.п.н Мира Цветкова-Арсова, Данка Щерева, Славина Лозанова, Маргарита Томова

Книжка 7
ВРЪЗКА НА СОЦИАЛНО-ЕМОЦИОНАЛНОТО С КОГНИТИВНОТО РАЗВИТИЕ В ПРИОБЩАВАЩА СРЕДА

Милен Замфиров, Маргарита Бакрачева, Емилия Евгениева

Книжка 6
КОГНИТИВНО РАЗВИТИЕ НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ, ОБХВАНАТИ В ПРИОБЩАВАЩОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Милен Замфиров, Емилия Евгениева, Маргарита Бакрачева

Книжка 5
COMPETENCE FOR SOCIAL PEDAGOGICAL PRACTICE: WHAT DO STUDENTS TELL US?

Maya Tcholakova, Marina Pironkova, Aleksandar Ranev, Yana Staneva

MULTIMODAL COMMUNICATION IN PHYSICAL EDUCATION CLASSES

Cristiana Lucretia Pop, Cristina Filip

Книжка 4s
GAMES IN FUNCTION OF DEVELOPMENT OF MULTIPLICATION SKILLS

Dasare Sylejmani, Vesna Makashevska, Jasmina Jovanovska

Книжка 4
ИЗПОЛЗВАНЕ НА СИСТЕМИТЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОБУЧЕНИЕТО В КОНТЕКСТА НА ИНТЕРАКТИВНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Силвия Парушева, Борис Банков, Гергана Касабова, Петя Страшимирова

MILITARY AND SOCIAL THREATS AS DETERMINANTS OF THE DEVELOPMENT OF CONTEMPORARY UKRAINIAN HIGHER EDUCATION

Mykola Pantiuk, Tetiana Pantiuk, Nataliia Bakhmat, Olena Nevmerzhytska, Svitlana Ivakh

STEM ОБУЧЕНИЕ НА СТУДЕНТИ ПЕДАГОЗИ В ТРАНСДИСЦИПЛИНАРНА ОБРАЗОВАТЕЛНА СРЕДА

Любен Витанов, Николай Цанев, Людмила Зафирова, Гергана Христова, Катерина Динкова, Калина Георгиева, Жорж Кюшев, Здравка Савчева

ИЗСЛЕДВАНЕ И АНАЛИЗ НА НАГЛАСИТЕ НА СТУДЕНТИТЕ ПРИ ИЗПОЛЗВАНЕ НА ГЕНЕРАТИВЕН ИНСТРУМЕНТ НА ИЗКУСТВЕН ИНТЕЛЕКТ

Николай Янев, Иглика Гетова, Теодора Христова, Ива Костадинова, Георги Димитров

Книжка 3
ДРУГИЯТ КАТО ЦЕННОСТ В УЧИЛИЩЕ

Александър Кръстев

Книжка 2
ASSESSMENTS OF TEACHERS AND PARENTS OF CHILDREN WITH DEVELOPMENTAL DISABILITIES ON INCLUSION IN PRE-SCHOOL INSTITUTIONS

Zagorka Markov, Hadzi Zivorad Milenovic, Biljana Jeremic, Radmila Zecevic, Milica Pavlovic

Книжка 1s
ПРИЛОЖЕНИЕ НА СРЕДСТВАТА ЗА ДОПЪЛВАЩА И АЛТЕРНАТИВНА КОМУНИКАЦИЯ В ОБРАЗОВАТЕЛНИТЕ ИНСТИТУЦИИ В БЪЛГАРИЯ

. Неда Балканска, . Анна Трошева-Асенова, . Пенка Шапкова, Снежина Михайлова

USE OF ARTIFICIAL INTELLIGENCE IN FOREIGN LANGUAGE TEACHING

Ekaterina Sofronieva, Christina Beleva, Galina Georgieva

Книжка 1
Скъпи читатели, автори, приятели на списание „Педагогика“,

В началото на 2025 година в първия брой на нашето списание „Педагогика“ бих искала от името на редакционната колегия и от мое име да Ви пожелая здраве, творческо вдъхновение и професионално удовлетворение от прино- са Ви към педагогическата наука и практика! Вярвам и се надявам, че списание „Педагоги- ка“ ще продължи да осигурява платформа за научен, обективен и откровен диалог, базиран на резултати от научни изследвания, за насто- ящето и бъдещето на обучението и образова- н

2024 година
Книжка 9s
Книжка 9
ANALYSIS AND IMPROVEMENT OF VIDEO LEARNING RESOURCES IN SMALL-SCALE LEARNING SCENARIOS

César Córcoles, Laia Blasco-Soplon, Germán Cobo Rodríguez, Ana-Elena Guerrero-Roldán

Книжка 8
АНГАЖИРАНОСТ КЪМ УЧЕНЕ ЧРЕЗ ИЗПОЛЗВАНЕ НА СМАРТ ТЕХНОЛОГИИТЕ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Кирилка Тагарева, Дора Левтерова-Гаджалова, Ваня Сивакова

Книжка 7
Книжка 6
Книжка 5s
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА НА СТАЖАНТСКАТА ПРАКТИКА ПРЕД СТУДЕНТИ – БЪДЕЩИ УЧИТЕЛИ

Илиана Петкова, Марияна Илиева, Владислава Станоева, Георги Чавдаров

Книжка 5
FEATURES OF SPEECH COMPREHENSION TRAINING OF CHILDREN WITH AUTISM SPECTRUM DISORDERS

Maryna Branytska, Svitlana Myronova, Svitlana Mykhalska

OVERVIEW OF THE STEM EDUCATION IN ISRAEL

Aharon Goldreich, Elena Karashtranova

Книжка 4
НАГЛАСИ НА СТУДЕНТИТЕ КЪМ СМАРТ ТЕХНОЛОГИИТЕ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Дора Левтерова-Гаджалова, Кирилка Тагарева, Ваня Сивакова

PROFESSIONAL SUPPORT FOR YOUNG RESEARCHERS

Emina Vukašinović, Marija Veselinović, Milan Milikić

РОБОТИТЕ В ОБУЧЕНИЕТО – ОБРАЗОВАТЕЛНА STEAM ИГРА

Мария Желязкова, Михаил Кожухаров, Даниела Кожухарова

Книжка 3s
Книжка 3
ATTITUDES AND EXPERIENCES OF THE PRESCHOOL TEACHERS IN THE APPLICATION OF DIGITAL TECHNOLOGIES IN ENVIRONMENTAL EDUCATION

Nataša Branković, Gordana Kozoderović, Biljana Jeremić, Danijela Petrović, Bojan Lazić, Slavica Karanović

ДИГИТАЛНИ ТЕХНОЛОГИИ В ПОДКРЕПА НА УЧЕНЕТО

Стоянка Георгиева-Лазарова, Лъчезар Лазаров

PREPARATION OF FUTURE TEACHERS FOR ORGANISING A HEALTH-PRESERVING INCLUSIVE SPACE IN EDUCATIONAL INSTITUTIONS

Nadiya Skotna, Tetiana Nadimyanova, Anna Fedorovych, Myroslava Sosiak, Oksana Yatsiv

Книжка 2s
Книжка 2
ОТ РИСУНКА – КЪМ СНИМКА

Камен Теофилов

Книжка 1s
Книжка 1
„ВТОРОТО“ БЪЛГАРСКО УЧИЛИЩЕ. ГЕНЕЗИСЪТ

Пенка Цонева, Бистра Мизова

2023 година
Книжка 9
EXPLORING THE NARRATIVE IDENTITY OF HUNGARIAN TEACHERS IN SLOVAKIA

Patrik Baka, Terézia Stredl, Kinga Horváth, Zsuzsanna Huszár, Melinda Nagy, Péter Tóth, András Németh

Книжка 8
A QUALITY “ONLINE” TEACHER – WHAT DO STUDENTS APPRECIATE AND VALUE IN TEACHERS DURING DISTANCE LEARNING?

Irena Golubović-Ilić, Ivana Ćirković-Miladinović, Nataša Vukićević

SUPPORT FOR THE INCLUSION OF ROMA CHILDREN THROUGH THE PROJECT TEACHING MODEL

Biljana Jeremić, Aleksandra Trbojević, Bojan Lazić, Gordana Kozoderović

TREND ANALYSIS OF PROFESSIONAL COMPETENCES OF SPORTS TEACHERS AND COACHES

Sergejs Capulis, Valerijs Dombrovskis, Svetlana Guseva, Alona Korniseva

Книжка 7
ЦЕННОСТЕН ПРОФИЛ НА УЧИТЕЛИТЕ В НАЦИОНАЛЕН КОНТЕКСТ

Цветан Давидков, Силвия Цветанска

Книжка 6s
MODELLING OF MARITIME CYBER SECURITY EDUCATION AND TRAINING

Gizem Kayisoglu, Pelin Bolat, Emre Duzenli

INTRODUCING THE USE OF CASE STUDIES METHODOLOGY IN TRAINING FOR SOFT SKILLS IN MARITIME UNIVERSITIES. THE ISOL-MET PROGRAM

Maria Lekakou, Helen Iakovaki, Dimitris Vintzilaios, Markella Gota, Giorgos Georgoulis, Thalia Vintzilaiou

THE ROLE OF MARITIME EDUCATION IN DIGITALIZATION

Kamelia Narleva, Yana Gancheva

Книжка 6
С МИСИЯ ЗА НАЦИОНАЛНА И КУЛТУРНА ИНДИВИДУАЛНОСТ

Надежда Кръстева, Йордан Колев

Книжка 5s
PREFACE

Nikola Vaptsarov Naval Academy is the oldest technical educational institution in Bulgaria. The Naval Academy is one of the symbols of Varna and Bulgaria in the world maritime community. Its history and achievements establish it as the most prestigious center for training of maritime specialists. At present, the Naval Academy trains specialists for the Navy and for the merchant marine in all areas of maritime life. Research and development conducted at the Naval Academy in Varna

A FAIR CONCERN ABOUT ECDIS

Nikolay Sozonov, Dilyan Dimitranov

DATA-DRIVEN LEARNING APPROACH TO MARITIME ENGLISH

Jana Kegalj, Mirjana Borucinsky, Sandra Tominac Coslovich

DEVELOPING CRITICAL THINKING SKILLS THROUGH THE “CASE STUDY” TEACHING METHOD IN MARITIME ENGLISH LANGUAGE TEACHING (MELT)

Tamila Mikeladze, Svetlana Rodinadze, Zurab Bezhanovi, Kristine Zarbazoia, Medea Abashidze, Kristine Iakobadze

MAXIMIZING STUDENTS’ LEARNING IN MARITIME ENGLISH ONLINE COURSE

Valentyna Kudryavtseva, Svitlana Barsuk, Olena Frolova

Книжка 5
Книжка 4s
Книжка 4
Книжка 3s
СПИРАЛАТА ОБЩЕСТВО – ОБРАЗОВАНИЕ

Иванка Шивачева-Пинеда

Книжка 3
ПРОЕКТНО БАЗИРАНО ОБУЧЕНИЕ ЗА СОЦИАЛНО-ЕМОЦИОНАЛНИ И ТЕХНОЛОГИЧНИ УМЕНИЯ ЧРЕЗ ПРОГРАМАТА „УМЕНИЯ ЗА ИНОВАЦИИ“

Галин Цоков, Александър Ангелов, Йоанна Минчева, Рени Димова, Мария Цакова

МЕДИЙНАТА ГРАМОТНОСТ И УЧИТЕЛИТЕ

Светла Цанкова, Стела Ангова, Мария Николова, Иван Вълчанов, Илия Вълков, Георги Минев

Книжка 2
INTONATION AND CHILDREN WITH EMOTIONAL AND BEHAVIORAL PROBLEMS

Katerina Zlatkova-Doncheva, Vladislav Marinov

Книжка 1
2022 година
Книжка 9
ТРАНСГРЕСИВНО-СИНЕРГИЧНО КАРИЕРНО РАЗВИТИЕ В „НЕФОРМАЛНО ОБРАЗОВАНИЕ“ В УНИВЕРСИТЕТА

д.п.н Яна Рашева-Мерджанова, Моника Богданова, Илиана Петкова

Книжка 8
INTEGRATING INTERCULTURAL EDUCATION IN THE PRIMARY SCHOOL CURRICULUM

Bujar Adili, Sonja Petrovska, Gzim Xhambazi

НАГЛАСИ НА БЪДЕЩИТЕ ДЕТСКИ УЧИТЕЛИ КЪМ STEM ПОДХОДА

Наталия Павлова, Михаела Тончева

Книжка 7
НАЦИОНАЛНАТА ИДЕЯ НА ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ

Йордан Колев, Надежда Кръстева

Книжка 6
Книжка 5
ИВАН Д. ШИШМАНОВ – ЕВРОПЕИЗИРАНИЯТ БЪЛГАРИН

Надежда Кръстева, Йордан Колев

THE TECHNOLOGY OF DEVELOPMENT OF COMMUNICATIVE CULTURE OF ELEMENTARY SCHOOL TEACHERS

Mariia Oliiar, Nataliia Blahun, Halyna Bilavych, Nataliia Bakhmat, Tetyana Pantyuk

Книжка 4
TEACHERS’ATTITUDES BOUT TEACHING AND LEARNING MATHEMATICS

Aleksandra Mihajlović, Emina Kopas-Vukašinović, Vladimir Stanojević

EDUCATION 4.0 – THE CHANGE OF HIGHER EDUCATION INSTITUTIONS AND THE LABOUR MARKET

Gergana Dimitrova, Blaga Madzhurova, Stefan Raychev, Dobrinka Stoyanova

Книжка 3s
DISTANCE LEARNING IN THE CONTEXT OF THE COVID-19 PANDEMICS

Baktybek Keldibekov, Shailoobek Karagulov

DIGITAL UNIVERSITIES: FEATURES AND KEY CHARACTERISTICS

Marina Skiba, Maktagali Bektemessov, Alma Turganbayeva

Книжка 3
Книжка 2
TWO-TIER MODEL OF TRAINING FUTURE TEACHERS FOR COACHING AT OUT-OF-SCHOOL INSTITUTIONS

Borys Savchuk, Tetyana Pantyuk, Natalia Sultanova, Halyna Bilavych, Mykola Pantyuk

Книжка 1
2021 година
Книжка 9
ИЗСЛЕДВАНЕ НА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО МЕЖДУ ФОРМАЛНОТО И НЕФОРМАЛНОТО ЗДРАВНО ОБРАЗОВАНИЕ

Доц. д-р Вержиния Боянова Гл. ас. д-р Константин Теодосиев Гл. ас. д-р Берджухи Йорданова

FORMATION OF PROFESSIONAL COMPETENCE OF ASSISTANT TEACHER OF INCLUSIVE EDUCATION IN SECONDARY EDUCATION INSTITUTIONS

Prof. Dr. Vladyslava Liubarets, Prof. Dr. Nataliia Bakhmat, Prof. Dr. Olena Matviienko, Oksana Tsykhmeistruk, Inna Feltsan

Книжка 8
ОТНОСНО ЗАДЪЛЖИТЕЛНОСТТА НА ПРЕДУЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ – РЕЗУЛТАТИ ОТ ЕДНО ИЗСЛЕДВАНЕ

Проф. д-р Маргарита Колева, доц. д-р Блага Джорова, д-р Ева Жечева

INFLUENCE OF PSYCHOLOGICAL AND PEDAGOGICAL FEATURES OF STUDENTS ON THEIR ACTIVITY IN SELF-EDUCATION

Dr. Iryna Sereda, Assoc. Prof. Dr. Svitlana Karskanova, Assoc. Prof.

CENTRALISATION AND DECENTRALISATION IN HIGHER EDUCATION: A COMPARATIVE STUDY OF HUNGARY AND GERMANY

Carla Liege Rodrigues Pimenta, Prof. Dr. Zolt†n R–nay, Prof. Dr. Andr†s Nmet

ЗА ПРИОБЩАВАНЕТО, ОБУЧЕНИЕТО И РАЗВИТИЕТО НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ С ИНТЕЛЕКТУАЛНИ ЗАТРУДНЕНИЯ

Златкова-Дончева, К. (2021). Приобщаване, обучение и развитие на деца и ученици с интелектуални затруднения. Бургас: Либра СКОРП, ISBN 978-954-471-705-6

Книжка 7s
CONCEPT OF PRESENT PRACTICE IN CHOOSING OF OPTIMAL NUMBER OF TUGS

Rino Bošnjak, Zvonimir Lušić , Filip Bojić, Dario Medić

S-101 CHARTS, DATABASE TABLES FOR S-101 CHARTS, AUTONOMOUS VESSEL

Vladimir Brozović, Danko Kezić, Rino Bošnjak, Filip Bojić

INFLUENCE OF HYDRO-METEOROLOGICAL ELEMENTS ON THE SHIP MANOEUVRING IN THE CITY PORT OF SPLIT

Zvonimir Lušić , Nenad Leder, Danijel Pušić, Rino Bošnjak

MEETING SUSTAINABLE DEVELOPMENT GOALS – EXPERIENCE FROM THE LARGEST SHIPPING COMPANIES

Katarina Balić , Helena Ukić Boljat, Gorana Jelić Mrčelić, Merica Slišković

OPTIMISING THE REFERENCE POINT WITHIN A JOURNAL BEARING USING LASER ALIGNMENT

Ty Aaron Smith , Guixin Fan , Natalia Nikolova , Kiril Tenekedjiev

REVIEW OF THE CURRENT INCREASE OF NOISE UNIT COST VALUES IN TRANSPORT

Luka Vukić , Ivan Peronja , Mihaela Bukljaš , Alen Jugović

TARGET DETECTION FOR VISUAL COLLISION AVOIDANCE SYSTEM

Miro Petković, Danko Kezić, Igor Vujović, Ivan Pavić

NEW RESULTS FOR TEACHING SHIP HANDLING USING FAST TIME SIMULATION

Knud Benedict , MichŽle Schaub , Michael Baldauf , Michael Gluch , Matthias Kirchhoff , Caspar Krüger

POTENTIAL BENEFITS OF ELECTRICALY DRIVEN FERRY, CASE STUDY

Tina Perić, Ladislav Stazić, Karlo Bratić

SITUATIONAL AWARENESS – KEY SAFETY FACTOR FOR THE OFFICER OF THE WATCH

Hrvoje Jaram, Pero Vidan, Srđan Vukša, Ivan Pavić

Книжка 7
INCLUSIVE INTELLIGENCE

Dr. Aleksandar Krastev, Assist. Prof.

EDUCATION OF MORAL CULTURE OF STUDENT YOUTH IN THE CONDITIONS OF POLYCULTURAL SPACE

Dr. Natalia Bondarenko, Assoc. Prof. Yevhen Rozdymakha Dr. Lyudmila Oderiy, Assoc. Prof. Dr. Anatoly Rozdymakha, Assoc. Prof. Dilyana Arsova, PhD student

PROFESSIONAL DEVELOPMENT IN KOSOVO – RESEARCH OF TRAINING PROGRAMS AND TESTS

Bekim Samadraxha, Veton Alihajdari, Besim Mustafa, Ramë Likaj

Книжка 6s
EVALUATION OF CRUISER TRAFFIC VARIABLES IN SEAPORTS OF THE REPUBLIC OF CROATIA

Maja Račić, Katarina Balić, Mira Pavlinović, Antonija Mišura

COMPARATIVE ANALYSIS OF THE CONTRACTS FOR MARITIME TRANSPORT SERVICES. CHAIN OF CHARTER PARTIES

Svetlana Dimitrakieva, Ognyan Kostadinov, Christiana Atanasova

THE LIGHTSHIP MASS CALCULATION MODEL OF A MERCHANT SHIP BY EMPIRICAL METHODS

Vedran Slapničar , Katarina Zadro , Viktor Ložar , Ivo Ćatipović

ON EDUCATION AND TRAINING IN MARITIME COMMUNICATIONS AND THE GMDSS DURING THE COVID-19

Chavdar Alexandrov, Grozdyu Grozev, Georgi Dimitrov, Avgustin Hristov

AIR POLLUTANT EMISSION MEASUREMENT

Nikola Račić, Branko Lalić, Ivan Komar, Frane Vidović, Ladislav Stazić

ASSESSMENT OF LNG BUNKERING ACCIDENTS

Peter Vidmar, Andrej Androjna

EGR OPERATION INFLUENCE ON THE MARINE ENGINE EFFICIENCY

Delyan Hristov, Ivan Ivanov, Dimitar Popov

THE MEASUREMENT OF EXHAUST GAS EMISSIONS BY TESTO 350 MARITIME – EXHAUST GAS ANALYZER

Bruna Bacalja, Maja Krčum, Tomislav Peša, Marko Zubčić

PROPELLER LOAD MODELLING IN THE CALCULATIONS OF MARINE SHAFTING TORSIONAL VIBRATIONS

Nenad Vulić, Karlo Bratić, Branko Lalić, Ladislav Stazić

MODELING OF THE DEPENDENCE OF CO

Hristo Hristov, Ivailo Bakalov, Bogdan Shopov, Dobromir Yovkov

TECHNICAL DIAGNOSTICS OF MARINE EQUIPMENT WITH PSEUDO-DISCRETE FEATURES

Guixin Fan , Natalia Nikolova , Ty Smith , Kiril Tenekedjiev

CONTRIBUTION TO THE REDUCTION OF THE SHIP’S SWITCHBOARD BY APPLYING SENSOR TECHNOLOGY

Nediljko Kaštelan, Marko Zubčić, Maja Krčum, Miro Petković

THE STAND FOR FIN DRIVES ENERGY TESTING

Andrzej Grządziela , Marcin Kluczyk , Tomislav Batur

INTRODUCTION OF 3D PRINTING INTO MARINE ELECTRICAL ENGINEERING EDUCATION – A CASE STUDY

Ivica Kuzmanić, Igor Vujović, Zlatan Kulenović, Miro Petković

SHIPYARD CRANE MODELING METHODS

Pawel Piskur, Piotr Szymak, Bartosz Larzewski

Книжка 6
TEACHERS' PERSPECTIVE ON THE EDUCATIONAL IMPLICATIONS OF ONLINE TEACHING

Dr. Julien-Ferencz Kiss, Prof. Dr. Florica Orțan, Dr. Laurențiu Mˆndrea

ПСИХОЛОГО-ПЕДАГОГИЧЕСКИ ПРАВИЛА, МОДЕЛИ НА ДОБРИ ПРАКТИКИ И ПРЕПОРЪКИ ПРИ РАБОТАТА И ОБУЧЕНИЕТО НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ С ПОВЕДЕНЧЕСКИ РАЗСТРОЙСТВА

Тричков, Ив., 2019. Психолого-педагогически правила, модели на добри прак- тики и препоръки при работата и обучението на деца и ученици

Книжка 5
ФИДАНА ДАСКАЛОВА ЗА ПЕДАГОГИКАТА

Маргарита Колева, Йордан Колев

ВОЕННОМОРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ – ЕДИН РАЗЛИЧЕН ПОГЛЕД

Кожухаров, А. (2021). Личните академични документи на българската военна образователна система (1892 – 1946). Варна: ВВМУ, ISBN 978-619-7428-55-1

Книжка 4
Книжка 3
НЕВРОДИДАКТИКА

Наталия Витанова

ЗА АСИСТИРАЩИТЕ И ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Сивакова, В. (2020). Асистиращи и информационни технологии

Книжка 2
ОВЛАДЯВАНЕ НА КЛЮЧОВИ КОМПЕТЕНЦИИ ПРИ ОРИЕНТИРАНЕ В СВЕТА

Стоянова, М. (2019). Овладяване на ключови компетенции при ориентиране в света. София: Авангард принт, ISBN 978-954-337-398-7 374

Книжка 1
BULGARIAN SCHOOL – SHOWCASE OF IDENTITY

Veska Gyuviyska, Nikolay Tsankov

ЗА ИЗБОРА НА УЧЕБЕН КОМПЛЕКТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛЕН ЕТАП. И ЗА ОБУЧЕНИЕТО

Георгиева, А. (2020). Съвременни проекции на обучението по български език

КОНТРОЛ НА СТРЕСА. ПСИХОЛОГИЧЕСКИ И УПРАВЛЕНСКИ РАКУРСИ

Стоянов, В. (2020). Управление на стреса в организацията. Психологически и управленски ракурси. 198 cтр., Варна: Стено, ISBN 978-619-241-119-0

2020 година
Книжка 9
Книжка 8
EDUCATIONAL REASONS FOR EARLY SCHOOL DROP-OUT

Maria Teneva, Zlatka Zhelyazkova

Книжка 7s
TEACHING CHALLENGES IN SPORTS EDUCATION DURING THE PANDEMIC COVID-19

Evelina Savcheva, Galina Domuschieva-Rogleva

THE DIFFERENCES IN STUDENTS’ ATTITUDES ABOUT ONLINE TEACHING DURING COVID-19 PANDEMIC

Aleksić Veljković Aleksandra , Slađana Stanković , Irena Golubović-Ilić , Katarina Herodek

ONLINE EDUCATION DURING PANDEMIC, ACCORDING TO STUDENTS FROM TWO BULGARIAN UNIVERSITIES

Antoaneta Getova¹ , Eleonora Mileva² , Boryana Angelova-Igova²

Книжка 7
ПОДГОТОВКАТА НА ПЕДАГОГИЧЕСКИ КАДРИ ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНИТЕ ВЪЗПИТАТЕЛНИ ЗАВЕДЕНИЯ ПРЕЗ ПЕРИОДА 1944 – 1991 ГОДИНА

Въчева, С. (2019). Подготовката на педагогически кадри за предучилищните възпитателни заведения през периода

ПАЗАРНИ МЕХАНИЗМИ В УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ. ТЕОРЕТИКО-ПРИЛОЖНИ ВЪПРОСИ

Първанова, Й. (2020) Пазарни механизми в училищното образование. Теоретико-приложни въпроси. София: Колбис, ISBN 978-619-7284-35-5

Книжка 6
TEACHERS ATTITUDES ABOUT INTEGRATED APPROACH IN TEACHING

Emina Kopas-Vukašinović, Aleksandra Mihajlović, Olivera Cekić-Jovanović

Книжка 5
КОНЦЕПТУАЛНИ МОДЕЛИ ЗА РАЗРАБОТВАНЕ НА ПОЗНАВАТЕЛНИ ОНЛАЙН ИГРИ В ОБЛАСТТА НА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО

Детелин Лучев, Десислава Панева-Мариновa, Радослав Павлов Гита Сенка Лилия Павлова

ТАЛАНТЛИВ ПЕДАГОГ И КУЛТУРЕН ДЕЕЦ

Севда Чобанова, Любен Десев

Книжка 4
A CONTINUUM OF APPROACHES TO SCHOOL INSPECTIONS: CASES FROM EUROPE

Rossitsa Simeonova, Yonka Parvanova Martin Brown, Sarah Gardezi, Joe O’Hara, Gerry McNamara Laura del Castillo Blanco Zacharoula Kechri, Eleni Beniata

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2019 година
Книжка 9
Книжка 8
ОБРАЗОВАНИЕ НА БЪДЕЩЕТО

Наталия Витанова

Книжка 7
МОДЕЛ НА РАБОТА В ИНТЕРКУЛТУРНА СРЕДА

(Научноизследователска саморефлексия)

RISK FACTORS FOR EARLY SCHOOL LEAVING IN BULGARIA

Elena Lavrentsova, Petar Valkov

ПРИНОСИ НА ЕЛКА ПЕТРОВА ЗА БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ

(100 години от рождението на проф. д.п.н. Елка Петрова – 27.10.1919 – 21.12.2012)

НАСОКИ ЗА ПРИОБЩАВАНЕ НА МАРГИНАЛНИ СЕМЕЙНИ ОБЩНОСТИ В ОБРАЗОВАТЕЛНИТЕ ИНСТИТУЦИИ

Нунев, Й. (2019). Насоки за приобщаване на маргинални семейни общности в образователните институции. Велико Търново: Св. св. Кирил и Методий, ISBN 978-619-208-186-7

Книжка 6
ДИОФАНТОВИ УРАВНЕНИЯ И СИСТЕМИ ДИОФАНТОВИ УРАВНЕНИЯ – ТЕОРЕТИЧНИ АСПЕКТИ И МЕТОДИЧЕСКА ПРОЕКЦИЯ В НАЧАЛНИЯ ЕТАП НА ОБРАЗОВАНИЕ

Владимира Ангелова. (2018). Диофантови уравнения и системи диофантови уравнения – теоретични аспекти и методическа проекция в начален етап на образование. Пловдив: Паисий Хилендарски, ISBN 978-619-202-394-2

ЕДНА НОВА КНИГА ЗА ПЕДАГОГИЧЕСКИТЕ УМЕНИЯ НА УЧИТЕЛИТЕ

Николай Колишев. (2018). Теория на педагогическите умения на учителите. София: Захарий Стоянов, ISBN: 9789540912066

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ПРИЛОЖЕНИЕ НА ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИЯ ПОДХОД ПРИ ОБУЧЕНИЕ НА СТУДЕНТИ ПЕДАГОЗИ

(върху примера на обучение по академичната дисциплина „Съвременни аспекти на гражданското образование“ на студенти педагози)

LEARNING MATURITY

Alina G“mbuță Daniela-Carmen Berințan Marijana Mikulandra Krzysztof Kij Katja Sivka

Книжка 2
ДЕТЕТО И ПЕДАГОГИКАТА

Рашева-Мерджанова, Ян., Петкова, Ил. & Господинов, Вл. (съст.). (2018). Детето и педагогиката. София: Просвета, ISBN 978-954-01-3806-0

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

Редакционната колегия на списание „Педаго- гика“ ви честити Новата 2019 година! Пожела- ваме ви от сърце тя да бъде щастлива, успешна и благословена! През отминалата юбилейна 2018 г. публику- вахме редица стойностни материали на универ- ситетски преподаватели, учители, разнородни специалисти, работещи в сферата на образова- нието, докторанти. Отбелязани бяха поредица от тематични конференции и юбилейни празни- ци. Получихме и международно признание чрез включването на списанието

УЧЕНИЧЕСКО САМОУПРАВЛЕНИЕ

Желязкова-Тея, Т. & Банчева, М. (2018). Ученическото самоуправление. София: Аз-буки. ISBN: 978-619-7065-20-6

2018 година
Книжка 9
ПРАВАТА НА ДЕТЕТО ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА СТУДЕНТИ ПЕДАГОЗИ

Йорданка Николова, Даниела Рачева

Книжка 8
СПОДЕЛЕНО МНЕНИЕ

Николова, М. & Михалева, Б. (2018). С увереност срещу агресията и кон-

Книжка 7
РАДОСТТА ОТ ОБЩУВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК В ДЕТСТВОТО

Екатерина Софрониева, Христина Белева

НОВО ТЕОРЕТИКО-ПРАКТИЧЕСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ДЕТСКОТО ТВОРЧЕСТВО

Енгелс-Критидис, Р. (2018). Децата и творчеството. Юбилеен сборник в чест

ПРОФ. Д-Р ЕЛЕНА РУСИНОВА-БАХУДЕЙЛА

Розалина Енгелс-Критидис

Книжка 6
ПОЗИТИВНА УЧЕБНА СРЕДА

Валентина Шарланова

SENIOR CITIZENS’ EXISTENTIAL NEEDS AND EDUCATION FOR THE MEANING OF LIFE

Joanna Łukasik, Norbert Pikuła, Katarzyna Jagielska

Книжка 5
ПЛАНОМЕРНО ПСИХИЧЕСКО РАЗВИТИЕ

(По случай 115 г. от рождението на П.Я. Галперин)

ПАРАДИГМАТА СЕМИОТИКА – ЕЗИК – ДЕТЕ ПРИ 6 – 7-ГОДИШНИТЕ

Жоржетина Атанасова, Любимка Габрова

ПАРАРОДИТЕЛСКАТА ГРИЖА ВЪВ ФОКУСА НА ЕДИН СОЦИАЛНОПЕДАГОГИЧЕСКИ АНАЛИЗ

Ковачка, Ю. (2017). Социалнопедагогически проблеми при деца с парародителска грижа. Благоевград: УИ „Неофит Рилски“, 144 стр. ISBN: 9789540001340

Книжка 4
ДЕТСКИ КОНФЕРЕНЦИИ

Боряна Иванова

СТЕРЕОТИПИЗАЦИЯ НА ЕТНИЧЕСКИТЕ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ ПРИ СЪВРЕМЕННИТЕ МЛАДИ БЪЛГАРИ

Зорница Ганева. (2017). Стереотипизация на етническите взаимоотношения при съвременните млади българи. София: Елестра. ISBN 978-619-7292-03-9

Книжка 3
Книжка 2
СЪВРЕМЕННИ МЕТАМОРФОЗИ НА ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА В ДЕТСКАТА ГРУПА

Веселина Иванова, Виолета Кърцелянска-Станчева

SCHOOLS AND UNIVERSITIES AS SOCIAL INSTITUTIONS

Emilj Sulejmani Shikjerije Sulejmani

ОТНОСНО УСЕТА ЗА БРОЕНЕ

Петър Петров, Мима Трифонова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ И ПРИЯТЕЛИ,

Редакционната колегия на сп.„Педагогика“ Ви честити Новата 2018 г. Пожелаваме ви тя да бъде здрава, щедра и благословена! Тази година списанието чества своя юбилей – 90 години от неговото публикуване за първи път през 1928 г. с името „Народна просвета“. От деня на създаване до сега, то отразява актуал- ните проблеми на педагогическата наука и прак- тика и остава верен спътник на хиляди научни работници, учители, докторанти. Вярваме, че силата на творческата ни енергия ще пом

ДОБРИ ПРАКТИКИ „ПАРТНЬОРСТВО РОДИТЕЛИ – УЧИЛИЩЕ“

Мехмед Имамов, Калинка Гайтанинчева

2017 година
Книжка 9
ПЕДАГОГИЧЕСКОТО УЧЕНИЕ НА Й. ФР. ХЕРБАРТ – ИСТОРИЯ И СЪВРЕМЕННОСТ

(По повод 240 г. от неговото рождение) Невена Филипова

Книжка 8
ЧЕТЯЩИЯТ СТУДЕНТ, ЧЕТЯЩОТО ДЕТЕ – ЕДНО МАЛКО ПРОЗОРЧЕ, ЕДНА ВЕЛИЧЕСТВЕНА ГЛЕДКА

Мариана Мандева, Боряна Туцева, Габриела Николова, Цветелина Ковачева

Книжка 7
ДИДАКТИЧЕСКИ КОМПЕТЕНТНОСТИ

Нели Митева, Наталия Витанова

Илияна Кунева

Книжка 6
Книжка 5
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКО ОБУЧЕНИЕ В АКАДЕМИЧНА СРЕДА

(Научно-теоретична рефлексия) Румяна Неминска

ПРИНОС В ПСИХОЛОГИЯТА НА ТВОРЧЕСТВОТО

(120 години от рождението на Лев Семьонович Виготски) Любен Десев

ЛЕВ СEМЬОНОВИЧ ВИГОТСКИ – ПСИХОЛОГ И НА ХХI ВЕК

(по случай 120 години от рождението му)

ИСКУССТВО В ЖИЗНИ ЛЮДЕЙ

Гульнар Омарова

НОВА И ПОЛЕЗНА КНИГА

Йонка Първанова

ПРИНОСЕН ТРУД КЪМ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛНОТО УЧИЛИЩЕ

М. Мандева (2017). Методика на обучението по български език и литература – I – IV клас. Начално ограмотяване. В. Търново: УИ „Св. св. Кирил и Методий“, 120 стр.

ЕДНО ФУНДАМЕНТАЛНО ИНТЕГРАЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА РОЛЯТА НА ОБРАЗОВАНИЕТО ЗА РАЗВИТИЕТО НА НООСФЕРНИЯ ИНТЕЛЕКТ

Марга Георгиева, Сава Гроздев. (2016). Морфодинамиката за развитието на ноосферния интелект. София: Изток-Запад, ISBN 978-619-152-869-1

Книжка 4
Книжка 3
СИСТЕМАТИЧНО ВЪВЕДЕНИЕ В ОБЩАТА И ПСИХОЛОГИЧЕСКАТА СИНЕРГЕТИКА

Любен Десев (2015). Синергетика. Въведение и речник. 777 термина. София: ИК „Екопрогрес“. 464 с. ISBN 978-954-2970-37-8

Книжка 2
ПРОБЛЕМИ И ПЕРСПЕКТИВИ В РАЗВИТИЕТО НА ХУДОЖЕСТВЕНОТО ОБРАЗОВАНИЕ У НАС ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДЕТСКИЯ И НАЧАЛНИЯ УЧИТЕЛ

Теодора Власева, Даниела Гирджева-Валачева, Мария Калоферова, Найден Младенов, Илияна Шотлекова

ЗАКЪСНЯЛО ПРИЗНАНИЕ

Доц. д-р Емилия Николова

Книжка 1
ФАКТОРИ ЗА УСПЕШНО ПРИЛАГАНЕ НА СМЕСЕНО ОБУЧЕНИЕ

Стоянка Георгиева-Лазарова Лъчезар Лазаров

ЗА СТОПЛЕНИТЕ ПЪТЕКИ КЪМ ЛИТЕРАТУРНОТО ПОЗНАНИЕ

Радев, Радослав. 2015. Технология на методите в обучението по литература. Варна: Славена, 247 с., ISBN 978-619-190-041-1

2016 година
Книжка 9
ИНТЕРАКТИВНИ ТЕХНИКИ ЗА ОВЛАДЯВАНЕ НА ЧЕТЕНЕТО В МУЛТИКУЛТУРНАТА КЛАСНА СТАЯ – ПЪРВИ КЛАС

ФОРМИРАНЕ НА РЕЧЕВА КУЛТУРА, В НАЧАЛНА УЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ, (АНАЛИЗ НА АНКЕТА С УЧИТЕЛИ

Кампания

на Института за български език – БАН, и вестник „Аз-буки“

Книжка 8
Книжка 7
IBM SPSS STATISTICS ПРЕЗ ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ ПОГЛЕД НА ДОЦ. Д-Р ЗОРНИЦА ГАНЕВА

Зорница Ганева (2016). Да преоткрием статистиката с IBM SPSS Statistics. София: Елестра. 712 стр. ISBN 978-619-7292-01-5

НАЧАЛНОТО ОГРАМОТЯВАНЕ – „КЛЮЧ“ ЗА УСПЕШЕН ЖИВОТ В ПРОМЕНЯЩИЯ СЕ СВЯТ

Мариана Мандева, Диляна Гаджева (2016). Начално ограмотяване

ОТ „ЧУДНА И ДИВНА ДАСКАЛЕТИНКА“ ДО ПЕДАГОГИКА ЗА НАЦИОНАЛНО СЛУЧВАНЕ

Виолета Атанасова (2015) Петко Славейков за образованието. Шумен: Унивeрситетско издателство „Епископ Константин Преславски. 208 с. ISBN 978-619-201-051-5

Книжка 6
УЧИЛИЩЕ ЗА ЧЕТЕНЕ

Петя Георгиева

Кампания

на Института за български език – БАН, и в. „Аз Буки“

ДОШЛА ЛИ Е ИНСПЕКТОРЪТ?

Ванина Сумрова

ЩЕ ТЕ ЧАКАМ В/НА ЦЕНТЪРА

Илияна Гаравалова

ПРАВО В ДЕСЕТКАТА

Ивелина Стоянова

ПРОФ.Д.П.Н. СТОЯНКА ЖЕКОВА

Редколегия на сп. „Педагогика“

Книжка 5
Книжка 4
СИНЕРГЕТИКА – НОВО НАУЧНО ПОЗНАНИЕ

(Синергетика – въведение и речник, София: ИК Екопрогрес, 2015 г.)

Книжка 3
Книжка 2
НОВА ДИНАМИЧНА МОДИФИКАЦИЯ В ГРАНИЦИТЕ НА „АЗ-КОНЦЕПЦИЯТА“ НА МАТЕМАТИЧЕСКОТО МОДЕЛИРАНЕ

Марга Георгиева & Сава Гроздев. (2015). Морфодинамиката за развитието на ноосферния интелект, София: Марга Георгиева. 323 стр. ISBN 9786199052204

Книжка 1
IN MEMORIAM

На 10.12.2015 г. ни напусна нашият колега и приятел проф. д-р Иван Пет ков Иванов. Той беше уважаван учен и експерт в областта на педагогическите науки – автор на 10 монографии, 8 учебника, 10 учебни помагала, 6 студии и над 100 статии в специализирани периодич- ни издания и научни сборници; участник в 28 между- народни и национални проекта; председател и член на експертни групи към НАОА, член на редакционната ко- легия на сп. „Педагогика“. Проф. д-р Иван Иванов беше уважаван и оби

2015 година
Книжка 9
Книжка 8
РУСЕНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ

Златоживка Здравкова

Книжка 7
ДИСКУСИЯТА В УРОКА ПО ЛИТЕРАТУРА

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 6
УЧИТЕЛЯТ ПРАВИ УЧИЛИЩЕТО

ЕЗИКОВАТА ГРАМОТНОСТ НА МАЛКИЯ УЧЕНИК – „КЛЮЧ“ ЗА ОТГОВОРЕН И УСПЕШЕН ЖИВОТ В ПРОМЕНЯЩИЯ СЕ СВЯТ

ГОТОВНОСТ ЗА ОГРАМОТЯВАНЕ

Екатерина Чернева

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ МЕЖДУ ИСТОРИЯ, АКАДЕМИЗЪМ И РЕАЛНИ ПРАКТИКИ В СОЦИАЛНОПЕДАГОГИЧЕСКАТА ДЕЙНОСТ

Академични полета на социалната педагогика, съставител: проф. д.п.н. Клавдия Сапунджиева, научна редакция: проф. дпн Клавдия Сапунджиева, проф. д-р Нели Бояджиева, гл. ас. д-р Марина Пиронкова,

НОВА КНИГА

Клавдия Сапунджиева

Книжка 2
ПРОБЛЕМИ НА СОЦИАЛНАТА АДАПТАЦИЯ НА ПЪТУВАЩИ УЧЕНИЦИ ОТ МАЛКИ НАСЕЛЕНИ МЕСТА1)

Траян Попкочев, Бонка Гергинова, Тереза Карамангалова

Турнир по канадска борба [Arm Wrestling Competition] / Д. Евтимова,

Д. Евтимова, Е. Павлова, И. Радославова и Б. Иванов

Книжка 1
ORGANIZATIONAL CULTURE: THEORY AND REALITY

Inna Leonidovna Fedotenko

ОТЗИВ ЗА КНИГАТА „ОБРАЗОВАТЕЛЕН ДИЗАЙН (КОНЦЕПТУАЛНИ ОСНОВАНИЯ И ПРАКТИЧЕСКИ РЕШЕНИЯ)“

Димова, Д. (2013). Образователен дизайн (концептуални основания

2014 година
Книжка 9
„СОФИЯ – УЧЕЩ СЕ ГРАД“ – МОБИЛЕН СЕМИНАР В ПОДКРЕПА НА НЕФОРМАЛНОТО УЧЕНЕ И ОБРАЗОВАНИЕ В ОБЩНОСТТА

ПЕТЪР ДЪНОВ (БЕИНСÀ ДУНÒ Е И БЕЛЕЖИТ, ПЕДАГОГИЧЕСКИ МИСЛИТЕЛ-ХУМАНИСТ, (ПО ПОВОД НА 0-ГОДИШНИНАТА ОТ РОЖДЕНИЕТО, И 70 ГОДИНИ ОТ КОНЧИНАТА МУ

НА УЧИЛИЩЕ – С УСМИВКА!

Снежана Якимова

НА УЧИЛИЩЕ – С УСМИВКА!

Снежана Якимова

УЧИТЕЛЯТ – ЕТАЛОН ЗА ФОРМИРАНЕ НА ДЕТСКАТА ЛИЧНОСТ

Катя Коруджийска, Янка Маринкова

Книжка 8
Книжка 7
ЗАЕДНО МОЖЕМ ПОВЕЧЕ

Диана Смиленова

Книжка 6
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 5
ВЪЗГЛЕДИТЕ НА ЖАН-ЖАК РУСО И ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ ЗА ВЪЗПИТАНИЕТО

Посвещава се на 180-ата годишнина от рождението на Любен Каравелов (1834 – 1879) Виолета Атанасова

LE PROJET PÉDAGOGIQUE, SOURCE DE MOTIVATION DANS L’ENSEIGNEMENT ET L’APPRENTISSAGE DU FLE

THE EDUCATIONAL PROJECT, MEANS OF MOTIVATION IN TEACHING AND LEARNING FLE

LA PÉDAGOGIE DU PROJET ET LA MOTIVATION DES ÉLÈVES POUR L’APPRENTISSAGE DU FRANÇAIS

PROJECT PEDAGOGY AND PUPILS’ MOTIVATION IN LEARNING FRENCH

Книжка 4
КАЖДЫЙ ДЛЯ МЕНЯ УЧИТЕЛЬ

Ш.А.Амонашвили

Книжка 3
АНТОАНЕТА ЙОВЧЕВА (1952 – 2014)

След трудна борба с тежката болест ни напусна един добър и мил човек, една светла личност – Анто- анета Йовчева, нашата обичана колежка Тони. Нейните колеги и приятели, многобройните автори и сътрудници на сп. „Начално образование“ и на сп. „Педагогика“ ще запазят завинаги спомена за нейната приветлива усмивка, за нейната отзивчивост и преда- ност към работата, за нейната широка култура и стре- меж към познание, към развитие. Родена на 20 март 1952 г. в София в интелигентно се- мей

Книжка 2
ПОСТМОДЕРНИЗЪМ И ВЪЗПИТАНИЕ

Клавдия Сапунджиева

ДЕТСКИ УНИВЕРСИТЕТИ

Боряна Иванова

ПРОФ. Д-Р ЕЛКА ПЕТРОВА

Има личности, в сиянието на които се оглеж- дат цяла плеада последователи, възпитаници, колеги; има личности, без които животът става по беден, дните по-еднообразни, защото в сър- цето остава празно място. Такава личност е професор, доктор на педа- гогическите науки Елка Петрова – най–големият ерудит в областта на предучилищното възпита - ние, учен с международно значение. Дълги години ще свеждаме глави пред нейна- та обаятелна личност, с искрена признателност ще си спомняме свидните

МЕЖДУНАРОДНЫЙ ЦЕНТР ГУМАННОЙ ПЕДАГОГИКИ

Международният център „Хуманна педагогика“ организира XIII педаго- гически четения в периода 20 – 23.03.2014 г. в гр.Тбилиси, Грузия. Форумът се организира със съдействието на грузинското правителство. „Учителят“ е темата, която ще обедини участниците: учители, експерти, родители, универ- ситетски преподаватели, представители на педагогическата общност от мно- го страни, за да се осъществи дискусия за мисията на съвременния учител в съвременния образователен контекст. Ръководството на

Книжка 1
ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА МОБИЛНОТО ОБУЧЕНИЕ

Стоянка Георгиева-Лазарова Лъчезар Лазаров

2013 година
Книжка 9
УЧИТЕЛИ ВЪЗРОЖДЕНЦИ В ТЪРНОВО

Венка Кутева-Цветкова

Книжка 8
ДИМИТЪР ДОНЧЕВ – С ВЪЗХИТА ЗА БЪЛГАРСКИЯ УЧИТЕЛ

100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ДИМИТЪР ЕВСТАТИЕВ ДОНЧЕВ (5.10.1913 – 15.02.1997)

Книжка 7
„СЛЪНЦЕТО“ НА ВЪЗПИТАТЕЛНАТА СИСТЕМА В ТВУ – РАКИТОВО

85 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА АНГЕЛ УЗУНОВ (1928 – 1999)

ЦЕННОСТИ И ДУХОВНО-НРАВСТВЕНО РАЗВИТИЕ НА МАЛКИЯ УЧЕНИК

Марияна Ешкенази, Гергана Фиданова, Марияна Вишева, Цветанка Годжилова

МАЛКИЯТ УЧЕНИК ЧЕТЕ

Марияна Механджиева Венета Велева

С БАБА И ДЯДО В КЛАС

Цветелин Горанов, Таня Илиева, Цветанка Берова, Нели Иванова, Борка Бончева

РОД РОДА НЕ ХРАНИ, НО ТЕЖКО МУ, КОЙТО ГО НЯМА!

Диляна Вачкова Евелина Димитрова

ДА ПОМОГНЕМ НА ДЕЦАТА ДА ОТВОРЯТ СЪРЦАТА СИ

Иванка Дебелушина Нина Маврикова

ДОБРОТО Е У ВСЕКИ

Мария Наскова

ОТЛИЧЕН ПЕДАГОГ, ПСИХОЛОГ И ПСИХОТЕРАПЕВТ

ДОЦ. СВЕТОСЛАВ СТАМЕНОВ (1939 – 2013)

Книжка 6
ТЕОРЕТИКО-ПРИЛОЖНИ ПРОБЛЕМИ НА КОНСТРУИРАНЕТО НА ТЕСТ ЗА НАЦИОНАЛНО ВЪНШНО ОЦЕНЯВАНЕ ПО „ЧОВЕКЪТ И ОБЩЕСТВОТО“ ЗА 4. КЛАС (2013)

Ваня Петрова, Цонка Каснакова, Мариан Делчев Жана Минчева Радостина Стоянова, Рада Димитрова Мария Темникова

MEDIA IN PRESCHOOL AGE OF CHILD’S LIFE

Sonja Petrovska Jadranka Bocvarova

Книжка 5
ШАЛВА АЛЕКСАНДРОВИЧ АМОНАШВИЛИ – УЧИТЕЛ ОТ БЪДЕЩЕТО

В сложното битие на науката и метамор- фозите на социалната реалност, неотменими и общовалидни остават само най-стойностни- те постижения и безспорни истини, които не само маркират и остойностяват територията на човешко познание, но извисяват самия чо- век, поддържат неговата вяра в доброто, под- хранват чувството му за собствена значимост, укрепват неговия дух. Приемайки извечните послания на класи- ческата философско-педагогическа мъдрост и дълбоко обвързан с педагогическата р

МАНИФЕСТ ГУМАННОЙ ПЕДАГОГИКИ

Преамбула 25 лет тому назад группа учителей новаторов провозгласила манифест „Пе- дагогика сотрудничества“ (Переделкино, 1986 год). В последующие годы были опубликованы отчеты встреч учителей новаторов, в которых рассматри- вались разные аспекты педагогики сотрудничества: „Демократизация лично- сти“ (Цинандали, Телавский район, Грузия, 1987 год), „Методика обновления“ (Москва, 1988 год), „Войдем в новую школу“ (Краснодарский край, 1988 год). Идеи педагогики сотрудничества воодушевленно

ПОРТФОЛИОТО НА УЧЕНИКА КАТО ПРОЦЕС НА САМОПОЗНАНИЕ

Радка Топалска Емилия Вълкова, Албена Атанасова

ДОПИРНИ СВЕТОВЕ

Албена Димитрова Стилияна Гронева

ПРЕДИ ГОДИНА И СЕГА

Веселка Аршинкова

Книжка 4
СВЕЩЕНИК ГЕОРГИ МАРИНОВ ПОЛУГАНОВ – ОСНОВАТЕЛЯТ НА УЧИЛИЩЕТО И ПЪРВИЯТ УЧИТЕЛ В ПОЛИКРАЙЩЕ

Георги Георгиев Трифонка Попниколова Марияна Георгиева–Гроссе

ЕВРОПЕЙСКИ ПРИКАЗКИ

Светла Попова

Книжка 3
ДА ОПАЗИМ ДЕТСКОТО ЗДРАВЕ!

Мая Топалова, Симона Пейчева

КАК ДА ОТГЛЕДАМЕ МАЛЪК ПРИРОДОЛЮБИТЕЛ?

Мадлена Николова Ани Цветкова

Книжка 2
Книжка 1
ИЗКУСТВОТО ЗА ПРЕВЕНЦИЯ НА АГРЕСИВНОТО ПОВЕДЕНИЕ НА ДЕЦАТА

Евгения Миланова Виолета Николова Величка Радева

ПРИЯТЕЛСТВОТО В ЖИВОТА НА ДЕТЕТО

Даниела Димитрова Красимира Василева

ПРЕДАЙ НАТАТЪК

Вилдан Мехмедова

ЗАЕДНО ДА БЪДЕМ ДОБРИ

(ПЕДАГОГИЧЕСКА СИТУАЦИЯ В ПОДГОТВИТЕЛНА ГРУПА)

ПРОФ. ДПН EЛКА ПЕТРОВА EДНА НЕЗАЛИЧИМА СЛЕДА В БЪЛГАРСКОТО ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБРАЗОВАНИЕ (1919 – 2012)

Почина проф. дпн Елка Петрова (20.ХІІ.2012 г.) – на- шата любима учителка по изкуството да се живее пъл- ноценно и професионално, създателката на науката за предучилищното възпитание на българските деца, пре- красната жена и велика майка, Неповторима, единствена, съвършена – това е нашата Елка: Примерът за всички нас – хилядите нейни студенти и последователи ! Елка Петрова винаги е първа, винаги е оригинална и авангардна; през 1950–1952 г. поставя началото на Висшия мето

2012 година
Книжка 9
ПЕДАГОГЪТ – РИЦАР НА ДЕТСТВОТО

Януш Корчак бе написал, че животът на великите хора е като легендите: труден, но красив. И се оказва пророчески прав, сякаш е писал за себе си! Наследник на семейство с богата духовна култура и традиции, останал отрано без баща, той не просто се справя с несгодите на сирачеството, но развива у себе си три могъщи извора на живот: любов към свободата и справедливостта, страст към знанието и творчеството, отдаденост на децата и тяхното щастие. Лекарят Корчак лекува децата и душите им. Безплатн

ЯНУШ КОРЧАК – ВЕЛИК ХУМАНИСТ И ПЕДАГОГ

„Със сила и мощ поведох своя живот, който беше привидно неподреден, самотен и чужд. За син избрах идеята да служа на детето и неговото дело. Привидно загубих.“ Бе лекар, писател, мислител. Бе философ, учен, моралист. Издател. Възпи- тател и педагог. Бе герой. Бе скромен. Във всяка от тези области той има изключителни постижения. В течение на по- вече от четиридесет години работи като педагог и писател. Четиридесет години безкористно служене на слабите и беззащитните. Създава съвременна кон

ЕВОЛЮЦИЯ НА ПРАВАТА НА ДЕТЕТО

„Детето има право на сериозно отношение към проблемите му, на справедливото им решаване.“

THE KORCZAK’S RIGHT TO SOCIAL PARTICIPATION OF CHILDREN THE CITIZENSHIP OF CHILDREN

A speech by Marek Michalak, the Ombudsman for Children, given during the seminar„The Polish-Israeli pioneer in the fi eld of human rights, Janusz Korczak (1879–1942) and today’s Convention on Children’s Rights as the part of the international law“, Geneva, the 6 of June 2009

ЗА ДЕТЕТО, ДЕТСТВОТО ИЛИ НАУКА ЗА НЕГО?

В памет на Януш Корчак – по повод 70 г. от неговата смърт и 100 г. от създаването на „Дом за сираци“ във Варшава Албена Чавдарова

Книжка 8
CHANGES IN UNIVERSITY TEACHING – THE ROAD FROM KNOWLEDGE TO COMPETENCIES

Slađana Anđelković Zorica Stanisavljević Petrović

ДОСТОЕН ЖИВОТ, ОТДАДЕН НА ПРОСВЕЩЕНИЕТО… ПРОФ. СТОЙКА ЗДРАВКОВА – ЕДИН СЪВРЕМЕНЕН БУДИТЕЛ НА 70 ГОДИНИ

Неуморна и взискателна! Енергична и всеотдай- на! Работохолик и перфекционист! Това е проф. д-р Стойка Здравкова! Не е за вярване, че в началото на ноември 2012 година навърши 70 години. И не е слу- чайно това, че тази светла дата е непосредствено бли- зо до Деня на будителите. А това, че проф . Здравкова е съвременен български будител, е толкова безспорно и видимо! 70–годишнината ù е един чудесен повод ретрос- пективно да си припомним и проследим най-значи-

Книжка 7
ОЧАКВАНА И ПОЛЕЗНА

Емилия Василева

Книжка 6
Книжка 5
ЦЕННО ПОМАГАЛО ЗА ПСИХОЛОЗИ И ПЕДАГОЗИ (Надежден инструмент за диагностициране смисъла на живота)

Любен Десев Минчев, Борис. Тест на Дж. Крумбъг и Л. Махолик за смисъл в живота. Българска версия. Варна, ВСУ „Черноризец Храбър“,

ГЕОРГИ MАВРОВ ЖИВОТ, ОТДАДЕН НА НАУКАТА И ОБРАЗОВАНИЕТО

Така най-общо, но и най-точно можем да охарак- теризираме дейността на ст. н. с. д-р Георги Петков Мавров. Той ни напусна неочаквано в края на април т.г. И до последния си ден не преставаше да се вълнува от проблемите на образованието. Споделяше инте- ресни мисли относно предстоящото приемане на За- кона за образованието. Пестелив на думи, но щедър на дела – това ясно проличава от неговата богата би- ография.

Книжка 4
ОЩЕ ЕДНА ИДЕЯ

Галина Стоянова

Книжка 3
С ИНОВАТИВЕН ПОГЛЕД КЪМ ЛИЧНОСТТА НА ДЕТЕТО

Маргарита Абрашева Любимка Габрова

БИЗНЕС ОБУЧЕНИЕ В ДЕТСКАТА ГРАДИНА

Красимира Костова Петя Драгоданова

ДЕТСКАТА БЕЗОПАСНОСТ

Любимка Габрова

БАБА ПРИКАЗКИ РАЗКАЗВА... (МИКС ОТ ПРИКАЗКИ)

Кева Захариева, Мария Мичева

Книжка 2
ДЕТЕ ПЪТУВА В АВТОМОБИЛА

Красимира Михайлова

ПРОТИВОПОСТАВЯНЕ

Пюрвя Ердниев, Б. Ердниев

ЗДРАВКА НОВАКОВА – ПРЕПОДАВАТЕЛ И ТВОРЕЦ

Седемдесетгодишният юбилей е вълнуващ повод да проследим трудния, богат и съдържателен професионално-творчески път на доц. д-р Здравка Новакова, да под- чертаем нейната важна роля за утвърждаване на дидактика на математиката като

IN MEMORIAM Иван Марев

Напусна ни проф. Иван Марев – философ, педагог, демократ, родолюбец. В далечната 1975 г., зареден с енергия, пълен с идеи, той създаде в Техническия

Книжка 1
ДЕЛЕГИРАНЕ НА ПРАВА ЧРЕЗ КОМИСИИТЕ В ДЕТСКАТА ГРАДИНА

Маргарита Абрашева Политиката, наречена управление на качеството, не е самоцел, нито поредна обра- зователна „мода“. Тя е практически необходима за поддържане от директора на учеб- ното заведение на един привлекателен образ в условията на конкуренция на пазара на учебни заведения. Това се отнася най-вече за детските градини. Политиката на упра- вление на качеството съдържа недостатъчно използван ресурс, включително за спечел- ване и запазване доверието на потребителя – родителите на децата,

ИНОВАЦИОННИ И ИНТЕРАКТИВНИ МЕТОДИ В КВАЛИФИКАЦИОННАТА ДЕЙНОСТ НА ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ КОЛЕКТИВ

Стоилка Ташева, Севда Лукайчева Развиващото се с динамични темпове общество в днешно време налага необ- ходимостта от иновационни промени в областта на образованието. И в предучи- лищната педагогика все по-често се търсят алтернативни педагогически техноло- гии както за възпитанието и обучението на децата, така и при провеждането на квалификационната дейност на самите педагози. Използването на интерактивните методи дава възможност да се възлагат за- дачи, които предполагат съвместна работа,

ТОВА ТРЯБВА ДА ГО ЗНАЕ ВСЯКО ДЕТЕ

Татяна Атанасова, Иванка Пампова

НА УЛИЦАТА Е ОПАСНО

Таня Янчева, Зоя Кацарова