Педагогика

https://doi.org/10.53656/ped2025-1.06

2025/1, стр. 94 - 112

НЕОБХОДИМО ЛИ Е РАЗВИТИЕТО НА ВЪЗПИТАТЕЛНА КОМПЕТЕНТНОСТ У УЧИТЕЛИТЕ? МНЕНИЯ НА РОДИТЕЛИ И УЧИТЕЛИ

Екатерина Томова
OrcID: 0000-0001-8207-1205
WoSID: AAL-1535-2021
E-mail: eztomova@uni-sofia.bg
Faculty of Pedagogy
University of Sofia
Sofia Bulgaria

Резюме: В статията са представени резултати от проучване, проведено чрез анализ на мнения, изразени от 361 родители и учители. Целта на изследването е да отговори на следните изследователски въпроси: 1) считат ли родителите и учителите, че в училище следва да се осъществява и процес на възпитание; 2) какво представлява според тях възпитателният процес в училища среда; 3) смятат ли, че възпитателната компетентност е важен елемент от педагогическата компетентност на учителя? Целта е реализирана чрез три основни задачи: набиране мнения на учители и родители; систематизация и анализ на данните; обобщаване и представяне на резултатите. Използваният изследователски метод е контент-анализ на мнения, публикувани в социални мрежи. Проучването е проведено в рамките на 4 етапа. 1. Подбор на групи/ „страници“, публикации от които да бъдат анализирани, като са приложени следните критерии: а) да са свързани с проблеми/въпроси в сферата на образованието,семейството,децата;б)над20000участници(„последователи“); в) поне една публикация за два дни. 2. Избор на подходящи публикации („постове“), които: а) да са свързани с възпитателния процес в училищна среда; б) да имат над 50 „харесвания“ и коментара. 3. Преглед на всички подбрани публикации и коментари към тях и диференциране на релевантните (по темата, свързани с възпитателния процес и/или възпитателната компетентност на учителя); извършване на контент-анализ. 4. Интерпретация, обобщение и представяне на резултатите.

Ключови думи: процес на възпитание; възпитателна компетентност на учителя; възпитателни взаимодействия; възпитателен процес в училищна среда; мнения на родители и учители.

Въведение

Образованието, от една страна, „отразява актуални потребности на конкретните общества в конкретна историческа епоха“, а „от друга страна, от него се очаква да изпреварва моментното състояние на развитие на дадено общество (особено на неговата икономика) и да подготвя хората (деца и възрастни) за живот и работа в „бъдещето“ (Gyurova 2018, p. 3). За да се осъществи тази цел, у учителите следва да бъдат развити конкретни педагогически знания и умения, подпомагащи ги в осъществяването на ефективни дейности и в приспособяването им към всички стилове на учене и различните равнища на когнитивно, социално, емоционално и др. развитие на учениците, също за интегрирането на подходящи стратегии за преподаване и ангажиране на учениците в смислен и продуктивен процес (Toshtemirovich 2019).

Обществените потребности и очаквания към необходимите на учителите компетентности варират спрямо социокултурните, политически, икономически и други тенденции. Например по време на кризисната ситуация с COVID-19 изискванията към дигиталните умения на учителите се увеличават неимоверно – дигитализацията в образованието се коментира от десетилетия, но неочакваните събития подтикват към бързи реакции и стремително развитие на способности за работа в електронна среда и за употреба и разработка на дигитални ресурси. Дори и преди пандемията, бързото развитие и навлизане на новите технологии, които предпоставят „промените във всички сфери на човешкия живот“, обуславя и нарастването на „необходимостта от висококвалифицирани учители, които могат да работят в напълно нова среда и да решават различни по сложност проблеми“ (Kudaibergeneva et al. 2018, p. 2). Сред актуалните нововъведения в образованието е интегрирането на изкуствения интелект, което съответно налага развитие на компетентности за работа с ИИ и у учителите.

Промените и иновациите се отразяват не само на преподаването и процеса на обучение, но и върху възпитателния процес. Възпитателните взаимодействия следва да са насочени към множество аспекти на детското развитие, да спомагат изграждането на ценни умения, качества, способности, да съдействат за формирането на нравствени и социални норми, ценности и убеждения. Следователно учителите трябва да притежават подходящи знания, умения и нагласи за осъществяване на качествен процес на възпитание – да формират и развият своята възпитателна компетентност.

Теоретична обосновка

Процесът на възпитание, в това число наличието на възпитателна компетентност у учителите, е отчетен като ключов за качественото образование – и на европейско, и на национално равнище. В европейски контекст, сред документите в тази насока е Препоръка за осемте ключови компетентности за учене през целия живот1. Всяка от групите компетентности съдържа и възпитателен компонент (елемента „нагласи“ и отчасти елемента „умения“). С оглед идеята, че тези компетентности се очаква да бъдат формирани у учениците, логично следва изводът, че учителите трябва да са в състояние да реализират подобни възпитателни взаимодействия.

В българската нормативна уредба също са налични редица документи, по-ставящи акцент и върху възпитателната компетентност на учителите. На първо място, в ЗПУО2 (2015), чл. 3, ал. 1 е записано: „образованието като процес включва обучение, възпитание и социализация“. Според чл. 211, ал. 3, т. 1, „педагогически специалисти са лица, които изпълняват функции: свързани с обучението, възпитанието и със социализацията, както и с подкрепата за личностно развитие на децата…“. Разписаните в чл. 5 цели на предучилищното и училищното образование са пряко свързани и с процеса на възпитание, което детерминира наличието на възпитателна компетентност у педагозите.

Процесът на възпитание е разгледан и в Стратегическа рамка за развитие на образованието, обучението и ученето в Република България (2021 – 2030)3, тъй като „все повече се очертава необходимостта от приоритизиране на възпитателната работа, включително за възпитаването на децата и учениците като достойни граждани на България, Европа и на света“.

Самата компетентност за „възпитателна работа“ е конкретно описана в „Наредба за държавните изисквания за придобиване на професионална квалификация „Учител“ (2016)4 и е идентифицирана като изискуема за квалификациите „детски учител“, „начален учител“, „учител по“, „ресурсен учител“. Фактът очертава несъмнената значимост на възпитателната компетентност, разбирана от съставителите на наредбата главно като съвкупност от знания, умения и нагласи за провеждане на възпитателни дейности, съобразени с актуалните тенденции и обществени потребности; за осъществяване качествен и ползотворен процес на възпитание, съобразно основните цели, принципи и методи; за употреба на адекватни възпитателни инструменти и техники и прилагане на работещи стратегии. Същността на възпитателната работа, нейните ключовите елементи, характеристики и измерения са подробно засегнати в Стратегия за възпитателната работа в образователните институции (2019 – 2030)5. В документа ясно са посочени и „личността на учителя като основен възпитателен фактор“; „ролята на класния ръководител като възпитателен фактор“.

Основните проявления на възпитателната компетентност са разписани в Наредба № 15 за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти (2019)6: „3.7. съдейства за възпитанието, развитието и изявата на личностния потенциал на всяко дете/ученик; 3.8. осигурява позитивна образователна среда, насочена към индивидуалните потребности на децата/учениците, като оказва подкрепа, насочена към подобряване на резултатите им“; 3.9. познава и прилага изискванията за безопасни условия на обучение, възпитание и труд и осигурява на децата/учениците сигурна и безопасна среда, включително и за работата в интернет среда“.

В „Наръчник за прилагане на компетентностния подход в обучението на бъдещи учители“ е наблегнато на подготовката на бъдещите педагози за формиране и развитие на компетентности у учениците – в рамките както на процеса на обучение, така и на процеса на възпитание (Chavdarova-Kostova 2022). Важността на възпитателната компетентност в хода на професионално-педагогическата подготовка на учителите е безспорна, подчертана от присъствието на текстове, концептуализиращи процеса на възпитание, в редица научни трудове, учебници по педагогика, книги и изследвания в сферата на образованието. Полезни за подготовката на бъдещите учители и развитието на възпитателна компетентност у тях са книги/публикации/изследвания на авторите Е. Рангелова, Н. Витанова, В. Господинов, Я. Мерджанова, В. Гюрова и редица други.

Въпреки представените акценти в гореспоменатите документи и набора от научни разработки, свързани с процеса на възпитание и възпитателната компетентност на учителя, на житейско равнище съществуват продължителни дискусии относно осъществяването на възпитателни взаимодействия в училищна среда. През годините възприятията за възпитанието се променят, появяват се нови тенденции и перспективи. Същевременно, в обществото се заражда (или продължава да стои) на преден план въпросът – могат ли и трябва ли учителите да възпитават?

Отговор на този въпрос се търси през 2018 г. чрез национално представително проучване на агенция „Алфа Рисърч“7, проведено сред 1027 респонденти (семейства с деца). Резултатите показват, че 66% от запитаните са убедени, че в училище следва да се провежда и процес на възпитание. През изминалите около 5 години след публикуване на тези данни дебатите в сферата на образованието не само не стихват, но се засилват, като част от тях отново са ориентирани именно към въпроса за възпитанието в училище – какви ценности да се формират у децата, да участват ли учителите в този процес, имат ли те компетентност за това.

Изхождайки от гледна точка важността и актуалността на темата, настоящото проучване се фокусира върху мненията на родители и учители относно възпитателната компетентност на учителя и процеса на възпитание в училище.

Концептуализация на изследването

Проучването е осъществено с цел достигане до отговор на следните изследователски въпроси: 1) считат ли родителите и учителите, че в училище следва да се осъществява и процес на възпитание; 2) какво представлява според тях възпитателният процес в училища среда; 3) смятат ли, че възпитателната компетентност е важен елемент от педагогическата компетентност на учителя? Отговор на изследователските въпроси се търси посредством реализирането на три основни задачи: набиране мнения на учители и родители; систематизация и анализ на данните; обобщаване и представяне на резултатите. Проучването е проведено в социалната мрежа Facebook, в подбрани групи/„страници“, за родители/училище/деца/възпитание и обучение, с присъствие на голям брой участници, публикации и коментари.

Използваният изследователски метод е качествено-количествен контентанализ (Ivanov 2006) на мнения, публикувани онлайн (Kim, Kuljis 2010). Класифицирането на съвкупността от съобщения в цялост и диференцирането на отделни категории е извършено спрямо следните критерии (Gospodinov 2016): тип на съобщенията – мнение, твърдение; тип на продуцента на съобщенията – граждани, публикуващи мнение по конкретен въпрос/проблем в онлайн мрежа; място на разпространение – избрани групи/„страници“ в социалната мрежа Facebook; честота на проявление – честота на отчетени сходни/идентични отговори; минимален обем – една дума/един израз.

Използвани са и допълнителни критерии, предвид спецификата на настоящото изследване: 1) насоченост на коментарите към възпитателния процес в училище; 2) изява на конкретно мнение относно необходимостта от процес на възпитание в училище (съответно наличието на възпитателна компетентност у учителя).

Проучването е проведено в рамките на 4 етапа. 1. Подбор на групи/„страници“, публикации от които да бъдат анализирани, като са приложени критериите: а) да са свързани с проблеми/въпроси в сферата на образованието, семейството, децата; б) над 20 000 участници („последователи“); в) поне една публикация за два дни. 2. Избор на подходящи публикации („постове“), които: а) да са свързани с възпитателния процес в училищна среда; б) да имат над 50 „харесвания“ и коментара. 3. Преглед на всички подбрани публикации и коментари към тях и диференциране на релевантните (по темата, свързани с възпитателния процес и/или възпитателната компетентност на учителя); извършване на контент-анализ. 4. Интерпретация, обобщение и представяне на резултатите.

Избрани са групите/„страниците“: Майко Мила8 (137 000 последователи); Мама Нинджа9 (136 000 последователи); За качествена и иновативна образователна система10 (44 900 членове) и форумът BG-Mamma11 (над 1 милион потребители). Източниците са селектирани поради тяхната тематична насоченост – коментиращите са родители и/или учители.

Ограниченията на проучването са свързани с неговата специфика. Коментарите в онлайн пространството позволяват известна анонимност – дадени данни за възраст, местоживеене, образование, месторабота биха могли да бъдат видени, ако човек е позволил това, но в повечето случаи те са скрити. По този начин детайлният анализ на резултатите спрямо извадката и формулирането на изводи относно фактори, влияещи на изразеното мнение, са затруднени. Същевременно именно частичната анонимност е предпоставка за споделяне на искрено мнение. Също така анализът на коментари в социалните мрежи позволява достигането до широк кръг от хора, правейки извадката разнообразна. В хода на проучването се открояват и коментари на лица, които споделят своята лична информация, като те са представени в резултатите – за да се даде по-пълна, макар и не цялостна картина и по отношение на тези данни.

Изследването би могло да бъде база за последващи, по-всеобхватни проучвания, в хода на които да бъдат формулирани и по-подробни изводи.

Резултати

Анализирани са 361 коментара под общо 46 публикации („постове“). Публикацията с най-малък брой изразени мнения има 53 коментара (в групата „За качествена и иновативна образователна система“), а тази с най-голям – 4496 (във форума BG-Mamma). Разпределението по пол на изследваните лица е следното: 50 мъже и 311 жени. Разпределението спрямо възрастовата група (според частично видимите данни) е, както следва.

Таблица 1. Разпределение по възрастова група

Възрастова групаПолВъзрастова групаПолЖенаМъж20 – 3013 /12,62%25 – 355 /35,72%30 – 4043 /41,75%35 – 453 /21,42%40 – 5032 /31,07%45 – 555 /35,72%50 – 60+15 /14,56%66 – 65+1 /7,14%Общо103Общо14

Тоест общо 117 (32,41%) души са споделили и своята възраст. Видимо от данните е, че при лицата от женски пол е най-голям делът на попадащите във възрастовата група 30 – 40 години. Резултатът корелира с изследване на Националния статистически институт, според което младите хора във възрастовите групи 16 – 24 и 25 – 34 години са сред най-активните потребители в интернет12. От друга страна, при мъжете резултатите са по-различни – равен брой от записалите възрастта си са между 25 – 35 и 45 – 55 години.

Разпределението по местоживеене е следното: 15 от изследваните лица от мъжки пол са съответно от градовете София (11 души); Стара Загора (1); Велико Търново (1); Русе (1); Пловдив (1). 96 от лицата от женски пол живеят в София, а 80 – в други градове. Най-голям е делът на публикуващите от Варна (11 души); Пловдив (9 души); Бургас (6 души); Стара Загора (5 души), В. Търново (5 души). Сред другите посочени градове са: Враца, Шумен, Кърджали, Перник, Ловеч, Русе, Пазарджик, Свищов, Ямбол, Плевен и др., като общо 176 от лицата от женски пол са записали в кой град живеят.

След осъществена предварителна обработка на записаните мнения те са разделени в две отделни категории: Категория 1. Отрицателни коментари и Категория 2. Положителни коментари. Разграничението е направено на база основния замисъл, заложен във всяко от твърденията по посока необходимостта от реализиране на възпитателен процес в училищна среда, и наличие на възпитателна компетентност у учителите. За всяка от категориите са обусловени и единици на анализ, обхващащи записаните мнения и систематизиращи ги в отделни тематични групи според насочеността им. Единиците на анализ съдържат по-голям брой отговори, тъй като някои от изказванията включват повече от едно становище.

Категория 1. Отрицателни коментари

Данните за категория 1 са представени посредством таблица 2. Изготвеният ключ-класификатор за категорията включва най-често регистрираните думи/изрази: семейство; родители; първите седем; основа; отговорности; право; задължение; възпитание; учител.

Таблица 2. Единици на анализ за категория 1. Отрицателни коментари

Единици на анализАбсолютни/относителни стойностиПраво и отговорност/ първите 7106/60,57%В училище протича процес на обучение37/21,14%Прехвърляне на отговорността30/17,14%Различие в ценностите16/9,14%

Коментарите, разпределени в първата категория, са общо 189 (направени от 175 души). Тридесет от изследваните лица са от мъжки пол, а 145 – са жени.

Първата обособена единица на анализ обхваща най-голям брой (106) от негативните мнения по посока възпитателния процес в училищна среда. Общата теза в рамките на коментарите е свързана с идеята, че възпитанието на децата е „право и отговорност“, „задължение“ на родителите, а не на учителите. Според коментиращите основата на процеса на възпитание се поставя именно в семейството и „първите 7 години“ са най-важни за последващото развитие на детето. Идеята на мненията е, че „училището не може да изземе функциите на родителите“ и „държавата не може да замести семейството“. Откроява се и концепцията за семейната среда като „водеща във възпитанието“, за родовите традиции като незаменими.

В рамките на втората тематична група попадат коментарите, очертаващи обучението като единствена функция на училището, тъй като „ролята на училището не е да възпитава, а да обучава“. Седемнадесет от изследваните лица подчертават, че в училище е възможно развитие на определени качества и умения, но то може „само да надгражда“ вече формирани в семейството ценности. Учителите „не са длъжни да покриват дефицитите в семейството“, те са „специалисти в своята област, а не психолози, възпитатели…“. Според четирима учители в часовете по предмети „няма време за възпитание“, „няма подходящи методи“ и „децата са такива, каквито ги сътворят родителите“. В едно от мненията е споменато и влиянието на „други хора във възпитанието“ като „пагубно за обществото“.

В 30 от записаните твърдения личи разбирането на изследваните лица за възпитанието в училище като „прехвърляне на отговорността“, тоест родителите, които считат, че учителите следва да осъществяват и възпитателни взаимодействия, „искат някой друг да е отговорен“ за поведението на децата им. Двадесет и седем от мненията (в това число пет на учители) поставят фокус именно върху това, че „родителите искат да прехвърлят отговорностите си“ и „да не се занимават те“, „да не са виновни“. Двама от коментиращите смятат, че самите институции целят „изземване на родителските отговорности“ и прехвърлянето им към учителите.

Едва 16 са мненията, в които личи по-конкретна аргументация относно отричането на необходимостта от протичане на възпитателен процес в училище – те акцентират върху страха от „подмяна“ и „налагане“ на ценности у децата. Шестима от изследваните лица записват твърдения в тази посока, като всички те се притесняват от „манипулиране на децата“, „вменяване на чужди житейски възгледи“, „пропаганда в училище“, не желаят учениците да „бъдат подложени“ на разговори за толерантността, интеркултурността, европейските, „модерни“ ценности. Интересен е фактът, че другите десет от коментиращите също се страхуват от разминаване между ценностната система на учителя и тази на семейството, но в обратната посока – „може да не съм съгласна с ценностите на учителя“, „може да е сексист/расист…“ – те наблягат върху възможността учителите да не подкрепят прогресивните и конструктивни актуални тенденции във възпитанието.

Ключов момент, прозиращ при анализа на коментарите, е разбирането на изследваните лица относно възпитанието и ролята на училището като институция за формиране и развитие на детската личност. От по-голямата част от изказванията става ясно, че възпитанието се възприема по-скоро като развитие на основни умения за адекватно поведение и комуникация с другите (най-вече липса на агресивни прояви, любезно отношение, маниери на поведение), отколкото като изключително сложен и продължителен процес, включваш както споменатите елементи, така и редица други, в това число формиране и развитие на набор от качества, умения, компетентности, ценности, възгледи, модели на поведение.

Преобладаваща е тезата, че родителите следва да възпитат децата да казват „моля“ и „благодаря“, да си изхвърлят боклука в кошчето, да не удрят другите деца. Което, разбира се, е от съществено значение. Също така, разбира се, че родителите са първите, които осъществяват възпитателни взаимодействия, че тяхното влияние и личен пример са основополагащи, но това не би следвало да отменя останалите възпитателни фактори, като сред главните е тъкмо училището. Както и част от изследваните лица споделят, че семейството има главно значение, но и учителите имат много ключова роля в този процес.

Важно да се спомене и разписаното в нормативните документи в сферата на образованието, които недвусмислено регламентират осъществяването и на възпитателен процес в училище. Същевременно внимание изисква фактът, че единадесет от споделилите съждения против възпитанието в училище са учители – предполага се те не само да са запознати с нормативната база, но и да са преминали своята професионално-педагогическа подготовка, неизменна част от която е и дисциплината „Теория на възпитанието“ (или подобни дисциплини/теми, отнасящи се до възпитателния процес). Именно по време на подготовката в тази дисциплина се учат и разнообразни възпитателни методи и похвати, чрез които да се реализират възпитателните взаимодействия; не само по време на неурочната форма на възпитание час на класа, но и в хода на всички часове по предмети.

Аргументът на част от изследваните лица, свързан с липсата на време за подобни взаимодействия, е разбираем, но все пак, има прекрасни примери за прилагане в практиката на различни техники и методи на възпитание. Това доказва, че протичането на възпитателен процес, паралелно с този на обучение, не е невъзможно, а напротив – постижимо и ползотворно е.

В този смисъл, интерес представлява следната формулировка на Чавдарова-Костова: „за завършилите дадено училище ученици се използва думата възпитаници“, което „говори достатъчно за начина, по който се възприема училището в общественото съзнание на ниво народопсихология – учителят не само като обучаващ, а като възпитаващ, върху възпитаниците на когото се ‚проектират‘ резултатите от неговата цялостна педагогическа дейност“ (Chavdarova-Kostova 2012, p. 204).

Не би следвало да се полагат усилия в насока отричане важността на семейството или абсолютизиране ролята на училището, от съществено значение е да се осъзнае важността на всеки от възпитателните факторите и тяхното „място“ като отделни, но взаимообвързани градивни елементи в развитието и възпитанието на детето. Това е и същността на преобладаващата част от коментарите, попадащи в следващата категория – съвместна работа за оптималното, възможно най-пълноценно и конструктивно развитие на детската личност.

Категория 2. Положителни коментари

Данните за категория 2 са представени посредством таблица 3. Създаденият ключ-класификатор за тази категория съдържа следните най-често употребени думи/изрази: социализация; комуникация; ценности; среда; възпитание; учител; екипна работа; съвместни действия; заедно.

Таблица 3. Единици на анализ за категория 2. Положителни коментари

Единици на анализАбсолютни/относителни стойностиСъвместна работа – родители – учители –общество59/34,71%Учителят може и трябва да възпитава53/31,18%Възпитанието задължително трябва да сеосъществява и в училище47/27,65%Компоненти на съдържанието на възпитанието37/21,76%

Споделените мнения, разпределени в тази категория, са общо 196 (направени от 170 души). Лицата от мъжки пол са 17, а коментиралите жени са общо 153.

Видно от представените данни е, че преобладаваща част от коментарите (59), разпределени в категория 2, разглеждат процеса на възпитание като изискващ непрекъснат диалог между родителите, учителите и обществото в цялост. Девет от изследваните лица съзнават важността на училището като фактор и на учителите като „главни действащи лица“ в реализирането на възпитателни взаимодействия в училищна среда. Фактът, че „всички допринасят“ за детското развитие, е споменат от трима души, а необходимостта от „съвместна работа“, „да действаме заедно“, „колаборативни усилия“ е представена в 47 съждения, като сред коментиращите са 6 учители, един преподавател в образователен център, един заместник-директор и един училищен психолог.

Около идеята, че учителят може и трябва да възпитава, прозира в 53 от изказванията (5 от които са на учители). Мненията се фокусират върху възпитателната компетентност на учителя, който би следвало „да знае какви методи да използва“, „да е по-подготвен“ да възпитава, да „прилага съвременни възпитателни методи“. Подобни са и разсъжденията, описани в 47 от коментарите, според които възпитанието „задължително трябва да се осъществява и в училище“. Седемнадесет (петима учители) от тях припомнят, че „образованието включва обучение и възпитание“, че те „вървят заедно“ и това е упоменато в различни „закони и наредби“. Част от записаните твърдения акцентират и върху това, че „постоянно нещо се случва“ и се изисква „реакция“ в контекста на възпитателните взаимодействия. Наблегнато е (14 души) и на времето, което децата прекарват в училище – часове наред, по време на които децата комуникират, социализират се, карат се, радват се, изразяват емоции, преживяват разнообразни ситуации и събития. Откроен е и фактът, че върху развитието на децата влияят множество елементи от средата извън семейството, като е логично училището да е сред основните фактори.

С 10 по-малко на брой са съжденията, съотнесени до различни качества, умения, възгледи и др., които биха могли да бъдат формирани и развити с помощта на учителя. Записани са трудът, патриотизмът и уважението към другите, 24 от изследваните лица подчертават важността на изграждането на социално-емоционални компетентности, на устойчивост, умения за общуване и справяне с проблеми, за спазване на правила, за проява на социална отговорност, формиране на ценности и др. Разглеждат се способностите на учителя „да формира детската личност“, процесът на социализация, възпитанието в толерантност и солидарност. Седем души открояват личния пример като водещ за изграждане на модели на отношение и поведение, а един учител набляга и върху разликата в начина на възпитание в отделните семейства – аргументирайки нуждата от изграждане на фундаментални ценности у децата.

Разсъжденията на голяма част от коментиращите относно значимостта на възпитанието в училище са в правилна посока от научна гледна точка. Например личи противоречието с предходно анализираните мнения, отчитащи липсата на време за възпитание. Става ясно, че такъв ресурс всъщност е наличен, като той следва да се оползотворява качествено, да се насища с възпитателни взаимодействия. Според нормативната база научната литература по проблематиката и примери от практиката учителят би могъл (и би трябвало) да включва възпитателни елементи във всеки от часовете по предмети. Това е възможно да се случи чрез вариативни методи, интердисциплинарни връзки, развитие на компетентности и пр.

Изброените от изследваните лица качества, умения, нагласи, които учителите следва да изграждат у децата, присъстват в полето на редица от компонентите на съдържанието на възпитанието (Dimitrov et al. 2016), явяват се и елементи от ключовите компетентности за учене през целия живот1. Социално-емоционалните компетентности, критичното мислене, толерантността, уменията за работа в екип и др. са също сред актуалните теми, обсъждани и на европейско равнище в контекста на образованието – като значими за развитието на младите поколения. Гореизброените елементи, в комбинация с дигиталните умения, екосъобразността и други, могат да бъдат фокус на разнообразни дейности – проекти, групови задачи, беседи, изготвяне на продукти (презентации, текстове…), образователни игри, интерактивни и игрови методи, в хода на които да бъдат осъществени както процес на обучение, така и процес на възпитание.

Важно е да се изтъкне, че никой от изследваните лица не отрича ключовата роля на семейството, неговите права, задължения и отговорности при възпитанието на децата. Напротив, тази роля е подчертана, но в съзвучие с останалите влиятелни лица в живота на детето, като особено в начален етап учителят със сигурност е сред тях. Сътрудничеството между семейството и училището, както и между всички лица и институции, участващи в живота на детето, е от съществено значение за осигуряване хармоничното развитие във всеки аспект и благосъстоянието на подрастващите.

Съществуват и коментари, които не са нито отрицателни, нито положителни, ориентирани са по-скоро към баланса между семейното възпитание и процеса в училище или представят различни аргументи защо възпитанието в училище е важно, но трудно осъществимо (липса на инструменти за осъществяване на взаимодействия; липса на компетентност у учителя; „могат, но нямат такава отговорност“ и др.). Те не са изведени в отделна категория, защото представляват много малък процент от общия брой – 4,43% (16 мнения). Направени са от трима мъже и тринадесет жени.

От всички анализирани коментари общо 47 са направени от хора, работещи в сферата на образованието: 27 са в подкрепа на осъществяването процес на възпитание в училище; 16 отричат нуждата от такива взаимодействия, а 4 са неутрални. Въпреки че разликата не е голяма, все пак е видна – с 11 по-вече са специалистите, считащи процеса на възпитание в училищна среда за необходим. Тези данни, заедно с останалите, получени при обработка и анализ на резултатите, провокират важни изводи, които, от своя страна, служат за основа за формулирането на препоръки в насока подчертаване значимостта на възпитателната компетентност на учителя и протичането на процес на възпитание в училище.

Изводи и препоръки

Първият извод е свързан с извадката на изследваните лица. Всички те са родители и/или учители, или свързани по някакъв начин със сферата на образованието (директори, преподаватели в различни образователни центрове, училищни психолози и др.). Фактът показва, че те имат опит, знания и умения, въз основа на които формулират своите съждения. Вторият извод обаче е в насока некоректността на част от мненията от нормативна и научна гледна точка („в училище има само обучение“, „учителят не е възпитател“, „възпитават само родителите“…).

Споменатото подтиква и към третия извод – коментарите, отричащи необходимостта от протичане на възпитателен процес в училище, са повече, отколкото подкрепящите възпитателните взаимодействия. Разликата е несъществена – петима души, но все пак е налична. Така представените резултати не корелират с горецитираното изследване (на Алфа Рисърч), според което по-голям процент са личностите, смятащи възпитанието в училищна среда за съществено. Възможен е изводът, че междувременно случващите се социокултурни, политически, обществени промени се отразяват на нагласите на хората и по отношение нуждата от и съдържанието на възпитанието (не само в училище, но и в семейството). Вариант е и несъответствието да е породено от начина на допитване до респондентите; когато коментарите са записани в социална мрежа (предлагаща поне известни нива на анонимност), а не изказани пред човек (посоченото проучване е извършено чрез метода интервюиране), може би хората са по-склонни да споделят искрено мнение. Евентуална причина за разликата в резултатите е и размерът на извадките, като текущо представената е значително по-малка. За да се определи точната причина и да се обособят по-подробни изводи, е нужно осъществяването на допълнителни, по-всеобхватни изследвания.

Четвъртият извод се отнася до разбирането на изследваните лица за същността на възпитанието. За голяма част от тях то включва предимно дисциплина, спазване на правила и маниери на поведение, докато всъщност понятието „възпитание“ е изключително широкообхватно и съдържа множество различни, но взаимосвързани качества, ценности, нагласи, умения, възгледи, убеждения, модели на поведение, морални и социални норми и пр. Възможно е именно поради непълна представа за явлението част от коментиращите да не успяват да си обяснят защо е важно в училище да се възпитава, и как това да се случи на практика.

В този контекст, отново голям брой от изказващите мнение (и от двете категории) приравняват възпитанието със „самото присъствие“ и „отношение“, несъмнено много важни и оказващи влияние елементи, но възпитанието се предполага да бъде целенасочен, съзнателно замислен и предварително планиран процес (Dimitrovetal. 2016) или да е осъществено „поради възникване на социална ситуация с възпитателен характеристики“ (Chavdarova-Kostova 2012, p. 96). Тоест вероятно е начинът на осмисляне на понятието да детерминира и позицията на изследваните лица за важността на възпитанието в училищна среда и възпитателната компетентност на учителя (дори при положителните коментари).

Оттук произтича и първата формулирана препоръка – да се работи целенасочено и регулярно за повишаване информираността на обществото (и родители, и учители, и останалите) относно същността и основните характеристики и елементи на възпитателния процес, на възпитателната компетентност. Разбира се, не прекалено задълбочено (освен за педагозите), но такава информираност следва да има, за да се осмисли по-пълноценно мястото и ролята на възпитанието, осъществявано от учителите. Възможни варианти са: организирането на повече обществени обсъждания, но присъствени, с осигурени обяснения и коментари и от специалисти; провеждането и излъчването по телевизионни и онлайн платформи на разговори в тази насока с участие на професионалисти, но и с изява и на гражданските позиции; разработка и разпространение на информационни материали; изготвяне на повече методически ресурси (за педагози), които да спомагат планирането и реализирането на възпитателни взаимодействия.

Съществен аспект е и оказването на подкрепа към учителите и всички педагогически специалисти (и не само) за осъществяване на ползотворен процес на възпитание и за повишаване възпитателната компетентност. Тук в помощ би било т.нар. менторство или наставничество на новоназначените учители; акцент и върху възпитателния процес в рамките на педагогическите практики в хода на професионално-педагогическата подготовка на учителите; регулярни срещи и съвместна работа между учители, психолози и педагогически съветници за обмяна на опит, техники, инструменти и методи на възпитание; по-голям фокус върху сътрудничеството между педагозите и семействата, конкретно с цел обсъждане процесите на възпитание; провеждане на курсове и обучения, специфично свързани с възпитанието.

Препоръчителна е и комуникацията със самите ученици, разяснението, че училището не предлага единствено обучение (което е от изключителна важност), а може да спомогне и за личностното развитие, да опосредства формирането на социални и емоционални умения, да бъде място, в рамките на което да открият талантите, възможностите, способностите си, да се ориентират за последващо професионално развитие. Подобна цел би могла да се постигне чрез организиране на различни събития, като дни на отворените врати, срещи с бивши възпитаници на училището и с ученици от по-горни класове и др., също посредством осигуряване на повече време за осъществяване на възпитателни взаимодействия извън часовете по предмети.

Част от посочените препоръки, в комбинация и с други, биха могли да бъдат включени в някои от съществуващите национални програми, въведени от МОН. Например в рамките на НП „Квалификация на педагогическите специалисти“13 могат да бъдат планирани мерки за осъществяване и насърчаване менторството на новоназначени учители, конкретно и с насоченост по-вишаване възпитателната компетентност, също организиране на курсове за подпомагане формирането и развитието на тази компетентност у учителите. НП „Без агресия за сигурна образователна среда“14 предоставя възможност за интегриране на мерки като планиране и осъществяване на курсове за родители и учители, в хода на които да бъде акцентирано върху темата за възпитателните взаимодействия. Тези курсове биха могли да се провеждат на „смесен“ принцип, тоест семействата и педагогическите специалисти да не бъдат разделяни в отделни групи, а да ги посещават заедно, като по този начин се осигурява поле за дискусии, споделяне на опит, съвместни дейности, осъзнаване важността на екипната работа в посока пълноценен възпитателен процес. Срещите учители – родители могат да се планират и като отделна мярка, отново в аспект повишаване възможностите за сътрудничество. Активното участие на родителите в процеса може да се поощри и в рамките на НП „България – образователни маршрути“15 чрез организиране на посещения (до различни градове, институции, музеи и пр.), в които да се включат и те. Предложението предполага наличие на време от страна на семействата, както и повече ресурси, заложени в бюджета, но съдържа потенциал за повишаване възпитателната компетентност и на родителите, и на учителите. Този потенциал се изразява във възможността за едновременни съвместни действия в реални възпитателни ситуации, по време на които и двете „страни“ могат да наблюдават реакциите и взаимодействията, да се учат едни от други, да се запознаят по-добре с индивидуалните специфики и потребности на всяко дете. Провеждането на различни събития и инициативи, обединяващи семействата, учителите и децата, също би могло да доведе до подобни резултати.

Заключение

Процесът на възпитание, провеждан в училищна среда, е от изключително значение за хармоничното и пълноценно развитие на учениците. В този смисъл, наличието на възпитателна компетентност у учителя в от голяма важност, с оглед придобиване на знания, умения и нагласи в насока планиране, организиране и осъществяване на ползотворни възпитателни взаимодействия. Такава компетентност се формира у педагозите в хода на тяхната професионално-педагогическа подготовка и впоследствие – чрез трупането на опит в реална практическа среда. Несъмнено ключово е и развитието на възпитателната компетентност, редовно актуализиране на знанията и усъвършенстване на уменията, запознаването с множество добри примери и практики, прилагане на наученото в „собствената“ класна стая.

За да бъде формирането и развитието на възпитателна компетентност у учителите реализирано на оптимално равнище, е нужна широката обществена подкрепа и разбиране важността на възпитателния процес – защото, ако родителите, педагозите и социумът в цялост не си сътрудничат, то и самите възпитателни взаимодействия не биха могли да бъдат възможно най-пълноценни.

Благодарности и финансиране

Статията е резултат от работа по проект на тема „Проявления на педагогическата компетентност в съвремието – структурни и съдържателни измерения“ с номер 80-10-79 / 11.4.2024 г., финансиран със средства, отпуснати целево от държавния бюджет на СУ „Св. Климент Охридски“ за научни изследвания през 2024 г.

БЕЛЕЖКИ

1. СЪВЕТ НА ЕВРОПА (2018). Препоръка на Съвета относно ключовите компетентности за учене през целия живот. В: Официален вестник на Европейския съюз, С/189.

2. МОН (2015). Закон за предучилищното и училищното образование. Обн. ДВ. бр.79 от 13 Октомври 2015 г., изм. и доп. ДВ, бр. 27 от 29 Март 2024 г.

3. МОН (2021). Стратегическа рамка за развитие на образованието, обучението и ученето в Република България (2021 – 2030).

4. МОН (2016). Наредба за държавните изисквания за придобиване на професионална квалификация „учител“. Обн. ДВ, бр. 89 от 11 ноември 2016г., изм. и доп. ДВ, бр. 10 от 5 февруари 2021 г.

5. МОН (2019). Стратегия за възпитателната работа в образователните институции. Available from: https://pgparchevich-rakovski.com/download-243/. [Viewed 2024-6-19].

6. МОН (2019). Наредба № 15 от 22.07.2019 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти. Обн. ДВ, бр. 61 от 2 август 2019 г., изм. ДВ, бр. 23 от 19 март 2024 г.

7. ИВАНОВА, A. (2019). Училището трябва да възпитава. Available from: https://www.dnes.bg/obrazovanie/2019/01/10/2-3-ot-bylgarite-kategorichniuchilishteto-triabva-da-vyzpitava.398802. [Viewed 2024-6-19].

8. https://www.facebook.com/MaikoMila.bg

9. https://www.facebook.com/MamaNinjaOfficial.

10. https://www.facebook.com/groups/1524475554249347.

11. https://www.bg-mamma.com/.

12. НСИ (2023). Използване на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в домакинствата и от лицата през 2023 година. Available from: https://www.nsi.bg/sites/default/files/files/pressreleases/ICT_hh2023_ KF3JA6V.pdf. [Viewed 2024-6-19].

13. МОН (2024). Национална програма „Квалификация на педагогическите специалисти“ съгласно Приложение № 6 (публ. 25.04.2024 г.).

14. МОН (2024). Национална програма „Без агресия за сигурна образователна среда“ съгласно Приложение № 15 (публ. 25.04.2024 г.).

15. МОН (2024). Национална програма „България – образователни маршрути“ съгласно Приложение № 19 (публ. 25.04.2024 г.).

16. KUDAIBERGENEVA, K.; ORAKOVA, K.; AKHMETOVA, L.; & SAINOVA, G. 2018. Formation of the Key Professional-pedagogical competencies of the teacher in modern conditions. Available from: dialnet.unirioja.es. [Viewed 2024-6-12].

ЛИТЕРАТУРА

ГОСПОДИНОВ, Б., 2016. Научното педагогическо изследване. Методологически, технологични и методически аспекти. София: Св. Климент Охридски. ISBN: 978-954-0741-01-7.

ГЮРОВА, В., 2018. Защо само педагогическа компетентност не е достатъчна за учителя на 21. век? Педагогически форум, Т. 6, № 3, с. 1 – 19. ISSN: 1314-7986.

ДИМИТРОВ, Л. и кол., 2016. Теория на възпитанието. София: Авангард Прима. ISBN: 978-619-160-595-8.

ИВАНОВ, И., 2006. Педагогическа диагностика. Шумен: Епископ Константин Преславски. ISBN – 10: 954-577-393-6.

ЧАВДАРОВА-КОСТОВА, С., 2012. Възпитанието като процес. В: С. ЧАВДАРОВА-КОСТОВА, В. ДЕЛИБАЛТОВА & Б. ГОСПОДИНОВ. Педагогика. София: Св. Климент Охридски, с. 95 – 110. ISBN: 978-954-07-3407-1.

ЧАВДАРОВА-КОСТОВА, С., 2012. Фактори на възпитанието. В: С. ЧАВДАРОВА-КОСТОВА, В. ДЕЛИБАЛТОВА & Б. ГОСПОДИНОВ. Педагогика. София: Св. Климент Охридски, с. 164 – 183. ISBN: 978-954-07-3407-1.

ЧАВДАРОВА-КОСТОВА, С., 2022. Наръчник за прилагане на компетентностния подход в обучението на бъдещи учители. Плевен: ЕА АД – Плевен. ISBN 978-954-8973-37-3.

KIM, I. & KULJIS, J., 2010. Applying Content Analysis to Web-based Content. Journal of Computing and Information Technology, vol. 18, no. 4, pp. 283 – 288. DOI:10.2498/cit.1001924.

TOSHTEMIROVICH, R., 2019. Development of Professional Competence of Educator. European Journal of Research and Reflection in Educational Sciences, vol. 7, no. 10, pp. 99 – 106. ISSN: 2056-5852.

Acknowledgements and funding

The article is the result of the work on the project “Manifestations of pedagogical competence in modern times—structural and content dimensions” with the number 80-10-79 / 11.4.2024, financed with funds allocated from the state budget of the “St. Kliment Ohridski” University for research in 2024.

REFERENCES

DIMITROV, L. et al., 2016. Theory of education. Sofia: Avangard Prima. ISBN: 978-619-160-595-8.

IVANOV, I., 2006. Pedagogical diagnostic. Shumen: Bishop Konstantin Preslavski [in Bulgarian]. ISBN – 10: 954-577-393-6.

CHAVDAROVA-KOSTOVA, S., 2012. Education as a process. In: S. CHAVDAROVA-KOSTOVA, V. DELIBALTOVA & B. GOSPODINOV. Pedagogy, pp. 95 – 110 Sofia: St. Kliment Ohridski [in Bulgarian]. ISBN: 978-954-07-3407-1.

CHAVDAROVA-KOSTOVA, S., 2012. Factors of education. In: S. CHAVDAROVA – KOSTOVA, V. DELIBALTOVA & B. GOSPODINOV. Pedagogy, pp. 95 – 110. Sofia: St. Kliment Ohridski [in Bulgarian]. ISBN: 978-954-07-3407-1.

CHAVDAROVA-KOSTOVA, С., 2022. Manual for the applying of the competency approach in the education of future teachers. Pleven: ЕА АD – Pleven [in Bulgarian]. ISBN 978-954-8973-37-3.

GOSPODINOV, B., 2016. The scientific pedagogical study. Methodological, technological and methodical aspects. Sofia: St. Kliment Ohridski [in Bulgarian]. ISBN: 978-954-0741-01-7.

GYUROVA, V., 2018. Why only the pedagogical competency is not enough for the teacher of the 21st century? Pedagogical forum, vol. 6, no. 3, pp. 1 – 19 [in Bulgarian]. ISSN: 1314-7986.

KIM, I. & KULJIS, J., 2010. Applying Content Analysis to Web-based Content. Journal of Computing and Information Technology, vol. 18, no. 4, pp. 283 – 288. DOI:10.2498/cit.1001924.

TOSHTEMIROVICH, R., 2019. Development of Professional Competence of Educator. European Journal of Research and Reflection in Educational Sciences, vol. 7, no. 10, pp. 99 – 106. ISSN: 2056-5852.

2025 година
Книжка 9s
Книжка 9
DEVELOPMENT OF DEMOCRATIC CULTURE THROUGH CONTENTS ABOUT THE ROMA IN CLASSROOM TEACHING – STUDENTS’ PERCEPTION

Aleksandra Trbojević, Biljana Jeremić, Hadži Živorad Milenović, Bojan Lazić

Книжка 8
КАТЕГОРИАЛНИ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИНФОРМАЦИОННО-КОМУНИКАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ В ОБУЧЕНИЕТО НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ СЪС СОП

д.п.н Мира Цветкова-Арсова, Данка Щерева, Славина Лозанова, Маргарита Томова

Книжка 7
ВРЪЗКА НА СОЦИАЛНО-ЕМОЦИОНАЛНОТО С КОГНИТИВНОТО РАЗВИТИЕ В ПРИОБЩАВАЩА СРЕДА

Милен Замфиров, Маргарита Бакрачева, Емилия Евгениева

Книжка 6
КОГНИТИВНО РАЗВИТИЕ НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ, ОБХВАНАТИ В ПРИОБЩАВАЩОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Милен Замфиров, Емилия Евгениева, Маргарита Бакрачева

Книжка 5
COMPETENCE FOR SOCIAL PEDAGOGICAL PRACTICE: WHAT DO STUDENTS TELL US?

Maya Tcholakova, Marina Pironkova, Aleksandar Ranev, Yana Staneva

MULTIMODAL COMMUNICATION IN PHYSICAL EDUCATION CLASSES

Cristiana Lucretia Pop, Cristina Filip

Книжка 4s
GAMES IN FUNCTION OF DEVELOPMENT OF MULTIPLICATION SKILLS

Dasare Sylejmani, Vesna Makashevska, Jasmina Jovanovska

Книжка 4
ИЗПОЛЗВАНЕ НА СИСТЕМИТЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОБУЧЕНИЕТО В КОНТЕКСТА НА ИНТЕРАКТИВНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Силвия Парушева, Борис Банков, Гергана Касабова, Петя Страшимирова

MILITARY AND SOCIAL THREATS AS DETERMINANTS OF THE DEVELOPMENT OF CONTEMPORARY UKRAINIAN HIGHER EDUCATION

Mykola Pantiuk, Tetiana Pantiuk, Nataliia Bakhmat, Olena Nevmerzhytska, Svitlana Ivakh

STEM ОБУЧЕНИЕ НА СТУДЕНТИ ПЕДАГОЗИ В ТРАНСДИСЦИПЛИНАРНА ОБРАЗОВАТЕЛНА СРЕДА

Любен Витанов, Николай Цанев, Людмила Зафирова, Гергана Христова, Катерина Динкова, Калина Георгиева, Жорж Кюшев, Здравка Савчева

ИЗСЛЕДВАНЕ И АНАЛИЗ НА НАГЛАСИТЕ НА СТУДЕНТИТЕ ПРИ ИЗПОЛЗВАНЕ НА ГЕНЕРАТИВЕН ИНСТРУМЕНТ НА ИЗКУСТВЕН ИНТЕЛЕКТ

Николай Янев, Иглика Гетова, Теодора Христова, Ива Костадинова, Георги Димитров

Книжка 3
ДРУГИЯТ КАТО ЦЕННОСТ В УЧИЛИЩЕ

Александър Кръстев

Книжка 2
ASSESSMENTS OF TEACHERS AND PARENTS OF CHILDREN WITH DEVELOPMENTAL DISABILITIES ON INCLUSION IN PRE-SCHOOL INSTITUTIONS

Zagorka Markov, Hadzi Zivorad Milenovic, Biljana Jeremic, Radmila Zecevic, Milica Pavlovic

Книжка 1s
ПРИЛОЖЕНИЕ НА СРЕДСТВАТА ЗА ДОПЪЛВАЩА И АЛТЕРНАТИВНА КОМУНИКАЦИЯ В ОБРАЗОВАТЕЛНИТЕ ИНСТИТУЦИИ В БЪЛГАРИЯ

. Неда Балканска, . Анна Трошева-Асенова, . Пенка Шапкова, Снежина Михайлова

USE OF ARTIFICIAL INTELLIGENCE IN FOREIGN LANGUAGE TEACHING

Ekaterina Sofronieva, Christina Beleva, Galina Georgieva

Книжка 1
Скъпи читатели, автори, приятели на списание „Педагогика“,

В началото на 2025 година в първия брой на нашето списание „Педагогика“ бих искала от името на редакционната колегия и от мое име да Ви пожелая здраве, творческо вдъхновение и професионално удовлетворение от прино- са Ви към педагогическата наука и практика! Вярвам и се надявам, че списание „Педагоги- ка“ ще продължи да осигурява платформа за научен, обективен и откровен диалог, базиран на резултати от научни изследвания, за насто- ящето и бъдещето на обучението и образова- н

2024 година
Книжка 9s
Книжка 9
ANALYSIS AND IMPROVEMENT OF VIDEO LEARNING RESOURCES IN SMALL-SCALE LEARNING SCENARIOS

César Córcoles, Laia Blasco-Soplon, Germán Cobo Rodríguez, Ana-Elena Guerrero-Roldán

Книжка 8
АНГАЖИРАНОСТ КЪМ УЧЕНЕ ЧРЕЗ ИЗПОЛЗВАНЕ НА СМАРТ ТЕХНОЛОГИИТЕ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Кирилка Тагарева, Дора Левтерова-Гаджалова, Ваня Сивакова

Книжка 7
Книжка 6
Книжка 5s
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА НА СТАЖАНТСКАТА ПРАКТИКА ПРЕД СТУДЕНТИ – БЪДЕЩИ УЧИТЕЛИ

Илиана Петкова, Марияна Илиева, Владислава Станоева, Георги Чавдаров

Книжка 5
FEATURES OF SPEECH COMPREHENSION TRAINING OF CHILDREN WITH AUTISM SPECTRUM DISORDERS

Maryna Branytska, Svitlana Myronova, Svitlana Mykhalska

OVERVIEW OF THE STEM EDUCATION IN ISRAEL

Aharon Goldreich, Elena Karashtranova

Книжка 4
НАГЛАСИ НА СТУДЕНТИТЕ КЪМ СМАРТ ТЕХНОЛОГИИТЕ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Дора Левтерова-Гаджалова, Кирилка Тагарева, Ваня Сивакова

PROFESSIONAL SUPPORT FOR YOUNG RESEARCHERS

Emina Vukašinović, Marija Veselinović, Milan Milikić

РОБОТИТЕ В ОБУЧЕНИЕТО – ОБРАЗОВАТЕЛНА STEAM ИГРА

Мария Желязкова, Михаил Кожухаров, Даниела Кожухарова

Книжка 3s
Книжка 3
ATTITUDES AND EXPERIENCES OF THE PRESCHOOL TEACHERS IN THE APPLICATION OF DIGITAL TECHNOLOGIES IN ENVIRONMENTAL EDUCATION

Nataša Branković, Gordana Kozoderović, Biljana Jeremić, Danijela Petrović, Bojan Lazić, Slavica Karanović

ДИГИТАЛНИ ТЕХНОЛОГИИ В ПОДКРЕПА НА УЧЕНЕТО

Стоянка Георгиева-Лазарова, Лъчезар Лазаров

PREPARATION OF FUTURE TEACHERS FOR ORGANISING A HEALTH-PRESERVING INCLUSIVE SPACE IN EDUCATIONAL INSTITUTIONS

Nadiya Skotna, Tetiana Nadimyanova, Anna Fedorovych, Myroslava Sosiak, Oksana Yatsiv

Книжка 2s
Книжка 2
ОТ РИСУНКА – КЪМ СНИМКА

Камен Теофилов

Книжка 1s
Книжка 1
„ВТОРОТО“ БЪЛГАРСКО УЧИЛИЩЕ. ГЕНЕЗИСЪТ

Пенка Цонева, Бистра Мизова

2023 година
Книжка 9
EXPLORING THE NARRATIVE IDENTITY OF HUNGARIAN TEACHERS IN SLOVAKIA

Patrik Baka, Terézia Stredl, Kinga Horváth, Zsuzsanna Huszár, Melinda Nagy, Péter Tóth, András Németh

Книжка 8
A QUALITY “ONLINE” TEACHER – WHAT DO STUDENTS APPRECIATE AND VALUE IN TEACHERS DURING DISTANCE LEARNING?

Irena Golubović-Ilić, Ivana Ćirković-Miladinović, Nataša Vukićević

SUPPORT FOR THE INCLUSION OF ROMA CHILDREN THROUGH THE PROJECT TEACHING MODEL

Biljana Jeremić, Aleksandra Trbojević, Bojan Lazić, Gordana Kozoderović

TREND ANALYSIS OF PROFESSIONAL COMPETENCES OF SPORTS TEACHERS AND COACHES

Sergejs Capulis, Valerijs Dombrovskis, Svetlana Guseva, Alona Korniseva

Книжка 7
ЦЕННОСТЕН ПРОФИЛ НА УЧИТЕЛИТЕ В НАЦИОНАЛЕН КОНТЕКСТ

Цветан Давидков, Силвия Цветанска

Книжка 6s
MODELLING OF MARITIME CYBER SECURITY EDUCATION AND TRAINING

Gizem Kayisoglu, Pelin Bolat, Emre Duzenli

INTRODUCING THE USE OF CASE STUDIES METHODOLOGY IN TRAINING FOR SOFT SKILLS IN MARITIME UNIVERSITIES. THE ISOL-MET PROGRAM

Maria Lekakou, Helen Iakovaki, Dimitris Vintzilaios, Markella Gota, Giorgos Georgoulis, Thalia Vintzilaiou

THE ROLE OF MARITIME EDUCATION IN DIGITALIZATION

Kamelia Narleva, Yana Gancheva

Книжка 6
С МИСИЯ ЗА НАЦИОНАЛНА И КУЛТУРНА ИНДИВИДУАЛНОСТ

Надежда Кръстева, Йордан Колев

Книжка 5s
PREFACE

Nikola Vaptsarov Naval Academy is the oldest technical educational institution in Bulgaria. The Naval Academy is one of the symbols of Varna and Bulgaria in the world maritime community. Its history and achievements establish it as the most prestigious center for training of maritime specialists. At present, the Naval Academy trains specialists for the Navy and for the merchant marine in all areas of maritime life. Research and development conducted at the Naval Academy in Varna

A FAIR CONCERN ABOUT ECDIS

Nikolay Sozonov, Dilyan Dimitranov

DATA-DRIVEN LEARNING APPROACH TO MARITIME ENGLISH

Jana Kegalj, Mirjana Borucinsky, Sandra Tominac Coslovich

DEVELOPING CRITICAL THINKING SKILLS THROUGH THE “CASE STUDY” TEACHING METHOD IN MARITIME ENGLISH LANGUAGE TEACHING (MELT)

Tamila Mikeladze, Svetlana Rodinadze, Zurab Bezhanovi, Kristine Zarbazoia, Medea Abashidze, Kristine Iakobadze

MAXIMIZING STUDENTS’ LEARNING IN MARITIME ENGLISH ONLINE COURSE

Valentyna Kudryavtseva, Svitlana Barsuk, Olena Frolova

Книжка 5
Книжка 4s
Книжка 4
Книжка 3s
СПИРАЛАТА ОБЩЕСТВО – ОБРАЗОВАНИЕ

Иванка Шивачева-Пинеда

Книжка 3
ПРОЕКТНО БАЗИРАНО ОБУЧЕНИЕ ЗА СОЦИАЛНО-ЕМОЦИОНАЛНИ И ТЕХНОЛОГИЧНИ УМЕНИЯ ЧРЕЗ ПРОГРАМАТА „УМЕНИЯ ЗА ИНОВАЦИИ“

Галин Цоков, Александър Ангелов, Йоанна Минчева, Рени Димова, Мария Цакова

МЕДИЙНАТА ГРАМОТНОСТ И УЧИТЕЛИТЕ

Светла Цанкова, Стела Ангова, Мария Николова, Иван Вълчанов, Илия Вълков, Георги Минев

Книжка 2
INTONATION AND CHILDREN WITH EMOTIONAL AND BEHAVIORAL PROBLEMS

Katerina Zlatkova-Doncheva, Vladislav Marinov

Книжка 1
2022 година
Книжка 9
ТРАНСГРЕСИВНО-СИНЕРГИЧНО КАРИЕРНО РАЗВИТИЕ В „НЕФОРМАЛНО ОБРАЗОВАНИЕ“ В УНИВЕРСИТЕТА

д.п.н Яна Рашева-Мерджанова, Моника Богданова, Илиана Петкова

Книжка 8
INTEGRATING INTERCULTURAL EDUCATION IN THE PRIMARY SCHOOL CURRICULUM

Bujar Adili, Sonja Petrovska, Gzim Xhambazi

НАГЛАСИ НА БЪДЕЩИТЕ ДЕТСКИ УЧИТЕЛИ КЪМ STEM ПОДХОДА

Наталия Павлова, Михаела Тончева

Книжка 7
НАЦИОНАЛНАТА ИДЕЯ НА ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ

Йордан Колев, Надежда Кръстева

Книжка 6
Книжка 5
ИВАН Д. ШИШМАНОВ – ЕВРОПЕИЗИРАНИЯТ БЪЛГАРИН

Надежда Кръстева, Йордан Колев

THE TECHNOLOGY OF DEVELOPMENT OF COMMUNICATIVE CULTURE OF ELEMENTARY SCHOOL TEACHERS

Mariia Oliiar, Nataliia Blahun, Halyna Bilavych, Nataliia Bakhmat, Tetyana Pantyuk

Книжка 4
TEACHERS’ATTITUDES BOUT TEACHING AND LEARNING MATHEMATICS

Aleksandra Mihajlović, Emina Kopas-Vukašinović, Vladimir Stanojević

EDUCATION 4.0 – THE CHANGE OF HIGHER EDUCATION INSTITUTIONS AND THE LABOUR MARKET

Gergana Dimitrova, Blaga Madzhurova, Stefan Raychev, Dobrinka Stoyanova

Книжка 3s
DISTANCE LEARNING IN THE CONTEXT OF THE COVID-19 PANDEMICS

Baktybek Keldibekov, Shailoobek Karagulov

DIGITAL UNIVERSITIES: FEATURES AND KEY CHARACTERISTICS

Marina Skiba, Maktagali Bektemessov, Alma Turganbayeva

Книжка 3
Книжка 2
TWO-TIER MODEL OF TRAINING FUTURE TEACHERS FOR COACHING AT OUT-OF-SCHOOL INSTITUTIONS

Borys Savchuk, Tetyana Pantyuk, Natalia Sultanova, Halyna Bilavych, Mykola Pantyuk

Книжка 1
2021 година
Книжка 9
ИЗСЛЕДВАНЕ НА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО МЕЖДУ ФОРМАЛНОТО И НЕФОРМАЛНОТО ЗДРАВНО ОБРАЗОВАНИЕ

Доц. д-р Вержиния Боянова Гл. ас. д-р Константин Теодосиев Гл. ас. д-р Берджухи Йорданова

FORMATION OF PROFESSIONAL COMPETENCE OF ASSISTANT TEACHER OF INCLUSIVE EDUCATION IN SECONDARY EDUCATION INSTITUTIONS

Prof. Dr. Vladyslava Liubarets, Prof. Dr. Nataliia Bakhmat, Prof. Dr. Olena Matviienko, Oksana Tsykhmeistruk, Inna Feltsan

Книжка 8
ОТНОСНО ЗАДЪЛЖИТЕЛНОСТТА НА ПРЕДУЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ – РЕЗУЛТАТИ ОТ ЕДНО ИЗСЛЕДВАНЕ

Проф. д-р Маргарита Колева, доц. д-р Блага Джорова, д-р Ева Жечева

INFLUENCE OF PSYCHOLOGICAL AND PEDAGOGICAL FEATURES OF STUDENTS ON THEIR ACTIVITY IN SELF-EDUCATION

Dr. Iryna Sereda, Assoc. Prof. Dr. Svitlana Karskanova, Assoc. Prof.

CENTRALISATION AND DECENTRALISATION IN HIGHER EDUCATION: A COMPARATIVE STUDY OF HUNGARY AND GERMANY

Carla Liege Rodrigues Pimenta, Prof. Dr. Zolt†n R–nay, Prof. Dr. Andr†s Nmet

ЗА ПРИОБЩАВАНЕТО, ОБУЧЕНИЕТО И РАЗВИТИЕТО НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ С ИНТЕЛЕКТУАЛНИ ЗАТРУДНЕНИЯ

Златкова-Дончева, К. (2021). Приобщаване, обучение и развитие на деца и ученици с интелектуални затруднения. Бургас: Либра СКОРП, ISBN 978-954-471-705-6

Книжка 7s
CONCEPT OF PRESENT PRACTICE IN CHOOSING OF OPTIMAL NUMBER OF TUGS

Rino Bošnjak, Zvonimir Lušić , Filip Bojić, Dario Medić

S-101 CHARTS, DATABASE TABLES FOR S-101 CHARTS, AUTONOMOUS VESSEL

Vladimir Brozović, Danko Kezić, Rino Bošnjak, Filip Bojić

INFLUENCE OF HYDRO-METEOROLOGICAL ELEMENTS ON THE SHIP MANOEUVRING IN THE CITY PORT OF SPLIT

Zvonimir Lušić , Nenad Leder, Danijel Pušić, Rino Bošnjak

MEETING SUSTAINABLE DEVELOPMENT GOALS – EXPERIENCE FROM THE LARGEST SHIPPING COMPANIES

Katarina Balić , Helena Ukić Boljat, Gorana Jelić Mrčelić, Merica Slišković

OPTIMISING THE REFERENCE POINT WITHIN A JOURNAL BEARING USING LASER ALIGNMENT

Ty Aaron Smith , Guixin Fan , Natalia Nikolova , Kiril Tenekedjiev

REVIEW OF THE CURRENT INCREASE OF NOISE UNIT COST VALUES IN TRANSPORT

Luka Vukić , Ivan Peronja , Mihaela Bukljaš , Alen Jugović

TARGET DETECTION FOR VISUAL COLLISION AVOIDANCE SYSTEM

Miro Petković, Danko Kezić, Igor Vujović, Ivan Pavić

NEW RESULTS FOR TEACHING SHIP HANDLING USING FAST TIME SIMULATION

Knud Benedict , MichŽle Schaub , Michael Baldauf , Michael Gluch , Matthias Kirchhoff , Caspar Krüger

POTENTIAL BENEFITS OF ELECTRICALY DRIVEN FERRY, CASE STUDY

Tina Perić, Ladislav Stazić, Karlo Bratić

SITUATIONAL AWARENESS – KEY SAFETY FACTOR FOR THE OFFICER OF THE WATCH

Hrvoje Jaram, Pero Vidan, Srđan Vukša, Ivan Pavić

Книжка 7
INCLUSIVE INTELLIGENCE

Dr. Aleksandar Krastev, Assist. Prof.

EDUCATION OF MORAL CULTURE OF STUDENT YOUTH IN THE CONDITIONS OF POLYCULTURAL SPACE

Dr. Natalia Bondarenko, Assoc. Prof. Yevhen Rozdymakha Dr. Lyudmila Oderiy, Assoc. Prof. Dr. Anatoly Rozdymakha, Assoc. Prof. Dilyana Arsova, PhD student

PROFESSIONAL DEVELOPMENT IN KOSOVO – RESEARCH OF TRAINING PROGRAMS AND TESTS

Bekim Samadraxha, Veton Alihajdari, Besim Mustafa, Ramë Likaj

Книжка 6s
EVALUATION OF CRUISER TRAFFIC VARIABLES IN SEAPORTS OF THE REPUBLIC OF CROATIA

Maja Račić, Katarina Balić, Mira Pavlinović, Antonija Mišura

COMPARATIVE ANALYSIS OF THE CONTRACTS FOR MARITIME TRANSPORT SERVICES. CHAIN OF CHARTER PARTIES

Svetlana Dimitrakieva, Ognyan Kostadinov, Christiana Atanasova

THE LIGHTSHIP MASS CALCULATION MODEL OF A MERCHANT SHIP BY EMPIRICAL METHODS

Vedran Slapničar , Katarina Zadro , Viktor Ložar , Ivo Ćatipović

ON EDUCATION AND TRAINING IN MARITIME COMMUNICATIONS AND THE GMDSS DURING THE COVID-19

Chavdar Alexandrov, Grozdyu Grozev, Georgi Dimitrov, Avgustin Hristov

AIR POLLUTANT EMISSION MEASUREMENT

Nikola Račić, Branko Lalić, Ivan Komar, Frane Vidović, Ladislav Stazić

ASSESSMENT OF LNG BUNKERING ACCIDENTS

Peter Vidmar, Andrej Androjna

EGR OPERATION INFLUENCE ON THE MARINE ENGINE EFFICIENCY

Delyan Hristov, Ivan Ivanov, Dimitar Popov

THE MEASUREMENT OF EXHAUST GAS EMISSIONS BY TESTO 350 MARITIME – EXHAUST GAS ANALYZER

Bruna Bacalja, Maja Krčum, Tomislav Peša, Marko Zubčić

PROPELLER LOAD MODELLING IN THE CALCULATIONS OF MARINE SHAFTING TORSIONAL VIBRATIONS

Nenad Vulić, Karlo Bratić, Branko Lalić, Ladislav Stazić

MODELING OF THE DEPENDENCE OF CO

Hristo Hristov, Ivailo Bakalov, Bogdan Shopov, Dobromir Yovkov

TECHNICAL DIAGNOSTICS OF MARINE EQUIPMENT WITH PSEUDO-DISCRETE FEATURES

Guixin Fan , Natalia Nikolova , Ty Smith , Kiril Tenekedjiev

CONTRIBUTION TO THE REDUCTION OF THE SHIP’S SWITCHBOARD BY APPLYING SENSOR TECHNOLOGY

Nediljko Kaštelan, Marko Zubčić, Maja Krčum, Miro Petković

THE STAND FOR FIN DRIVES ENERGY TESTING

Andrzej Grządziela , Marcin Kluczyk , Tomislav Batur

INTRODUCTION OF 3D PRINTING INTO MARINE ELECTRICAL ENGINEERING EDUCATION – A CASE STUDY

Ivica Kuzmanić, Igor Vujović, Zlatan Kulenović, Miro Petković

SHIPYARD CRANE MODELING METHODS

Pawel Piskur, Piotr Szymak, Bartosz Larzewski

Книжка 6
TEACHERS' PERSPECTIVE ON THE EDUCATIONAL IMPLICATIONS OF ONLINE TEACHING

Dr. Julien-Ferencz Kiss, Prof. Dr. Florica Orțan, Dr. Laurențiu Mˆndrea

ПСИХОЛОГО-ПЕДАГОГИЧЕСКИ ПРАВИЛА, МОДЕЛИ НА ДОБРИ ПРАКТИКИ И ПРЕПОРЪКИ ПРИ РАБОТАТА И ОБУЧЕНИЕТО НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ С ПОВЕДЕНЧЕСКИ РАЗСТРОЙСТВА

Тричков, Ив., 2019. Психолого-педагогически правила, модели на добри прак- тики и препоръки при работата и обучението на деца и ученици

Книжка 5
ФИДАНА ДАСКАЛОВА ЗА ПЕДАГОГИКАТА

Маргарита Колева, Йордан Колев

ВОЕННОМОРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ – ЕДИН РАЗЛИЧЕН ПОГЛЕД

Кожухаров, А. (2021). Личните академични документи на българската военна образователна система (1892 – 1946). Варна: ВВМУ, ISBN 978-619-7428-55-1

Книжка 4
Книжка 3
НЕВРОДИДАКТИКА

Наталия Витанова

ЗА АСИСТИРАЩИТЕ И ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Сивакова, В. (2020). Асистиращи и информационни технологии

Книжка 2
ОВЛАДЯВАНЕ НА КЛЮЧОВИ КОМПЕТЕНЦИИ ПРИ ОРИЕНТИРАНЕ В СВЕТА

Стоянова, М. (2019). Овладяване на ключови компетенции при ориентиране в света. София: Авангард принт, ISBN 978-954-337-398-7 374

Книжка 1
BULGARIAN SCHOOL – SHOWCASE OF IDENTITY

Veska Gyuviyska, Nikolay Tsankov

ЗА ИЗБОРА НА УЧЕБЕН КОМПЛЕКТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛЕН ЕТАП. И ЗА ОБУЧЕНИЕТО

Георгиева, А. (2020). Съвременни проекции на обучението по български език

КОНТРОЛ НА СТРЕСА. ПСИХОЛОГИЧЕСКИ И УПРАВЛЕНСКИ РАКУРСИ

Стоянов, В. (2020). Управление на стреса в организацията. Психологически и управленски ракурси. 198 cтр., Варна: Стено, ISBN 978-619-241-119-0

2020 година
Книжка 9
Книжка 8
EDUCATIONAL REASONS FOR EARLY SCHOOL DROP-OUT

Maria Teneva, Zlatka Zhelyazkova

Книжка 7s
TEACHING CHALLENGES IN SPORTS EDUCATION DURING THE PANDEMIC COVID-19

Evelina Savcheva, Galina Domuschieva-Rogleva

THE DIFFERENCES IN STUDENTS’ ATTITUDES ABOUT ONLINE TEACHING DURING COVID-19 PANDEMIC

Aleksić Veljković Aleksandra , Slađana Stanković , Irena Golubović-Ilić , Katarina Herodek

ONLINE EDUCATION DURING PANDEMIC, ACCORDING TO STUDENTS FROM TWO BULGARIAN UNIVERSITIES

Antoaneta Getova¹ , Eleonora Mileva² , Boryana Angelova-Igova²

Книжка 7
ПОДГОТОВКАТА НА ПЕДАГОГИЧЕСКИ КАДРИ ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНИТЕ ВЪЗПИТАТЕЛНИ ЗАВЕДЕНИЯ ПРЕЗ ПЕРИОДА 1944 – 1991 ГОДИНА

Въчева, С. (2019). Подготовката на педагогически кадри за предучилищните възпитателни заведения през периода

ПАЗАРНИ МЕХАНИЗМИ В УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ. ТЕОРЕТИКО-ПРИЛОЖНИ ВЪПРОСИ

Първанова, Й. (2020) Пазарни механизми в училищното образование. Теоретико-приложни въпроси. София: Колбис, ISBN 978-619-7284-35-5

Книжка 6
TEACHERS ATTITUDES ABOUT INTEGRATED APPROACH IN TEACHING

Emina Kopas-Vukašinović, Aleksandra Mihajlović, Olivera Cekić-Jovanović

Книжка 5
КОНЦЕПТУАЛНИ МОДЕЛИ ЗА РАЗРАБОТВАНЕ НА ПОЗНАВАТЕЛНИ ОНЛАЙН ИГРИ В ОБЛАСТТА НА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО

Детелин Лучев, Десислава Панева-Мариновa, Радослав Павлов Гита Сенка Лилия Павлова

ТАЛАНТЛИВ ПЕДАГОГ И КУЛТУРЕН ДЕЕЦ

Севда Чобанова, Любен Десев

Книжка 4
A CONTINUUM OF APPROACHES TO SCHOOL INSPECTIONS: CASES FROM EUROPE

Rossitsa Simeonova, Yonka Parvanova Martin Brown, Sarah Gardezi, Joe O’Hara, Gerry McNamara Laura del Castillo Blanco Zacharoula Kechri, Eleni Beniata

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2019 година
Книжка 9
Книжка 8
ОБРАЗОВАНИЕ НА БЪДЕЩЕТО

Наталия Витанова

Книжка 7
МОДЕЛ НА РАБОТА В ИНТЕРКУЛТУРНА СРЕДА

(Научноизследователска саморефлексия)

RISK FACTORS FOR EARLY SCHOOL LEAVING IN BULGARIA

Elena Lavrentsova, Petar Valkov

ПРИНОСИ НА ЕЛКА ПЕТРОВА ЗА БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ

(100 години от рождението на проф. д.п.н. Елка Петрова – 27.10.1919 – 21.12.2012)

НАСОКИ ЗА ПРИОБЩАВАНЕ НА МАРГИНАЛНИ СЕМЕЙНИ ОБЩНОСТИ В ОБРАЗОВАТЕЛНИТЕ ИНСТИТУЦИИ

Нунев, Й. (2019). Насоки за приобщаване на маргинални семейни общности в образователните институции. Велико Търново: Св. св. Кирил и Методий, ISBN 978-619-208-186-7

Книжка 6
ДИОФАНТОВИ УРАВНЕНИЯ И СИСТЕМИ ДИОФАНТОВИ УРАВНЕНИЯ – ТЕОРЕТИЧНИ АСПЕКТИ И МЕТОДИЧЕСКА ПРОЕКЦИЯ В НАЧАЛНИЯ ЕТАП НА ОБРАЗОВАНИЕ

Владимира Ангелова. (2018). Диофантови уравнения и системи диофантови уравнения – теоретични аспекти и методическа проекция в начален етап на образование. Пловдив: Паисий Хилендарски, ISBN 978-619-202-394-2

ЕДНА НОВА КНИГА ЗА ПЕДАГОГИЧЕСКИТЕ УМЕНИЯ НА УЧИТЕЛИТЕ

Николай Колишев. (2018). Теория на педагогическите умения на учителите. София: Захарий Стоянов, ISBN: 9789540912066

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ПРИЛОЖЕНИЕ НА ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИЯ ПОДХОД ПРИ ОБУЧЕНИЕ НА СТУДЕНТИ ПЕДАГОЗИ

(върху примера на обучение по академичната дисциплина „Съвременни аспекти на гражданското образование“ на студенти педагози)

LEARNING MATURITY

Alina G“mbuță Daniela-Carmen Berințan Marijana Mikulandra Krzysztof Kij Katja Sivka

Книжка 2
ДЕТЕТО И ПЕДАГОГИКАТА

Рашева-Мерджанова, Ян., Петкова, Ил. & Господинов, Вл. (съст.). (2018). Детето и педагогиката. София: Просвета, ISBN 978-954-01-3806-0

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

Редакционната колегия на списание „Педаго- гика“ ви честити Новата 2019 година! Пожела- ваме ви от сърце тя да бъде щастлива, успешна и благословена! През отминалата юбилейна 2018 г. публику- вахме редица стойностни материали на универ- ситетски преподаватели, учители, разнородни специалисти, работещи в сферата на образова- нието, докторанти. Отбелязани бяха поредица от тематични конференции и юбилейни празни- ци. Получихме и международно признание чрез включването на списанието

УЧЕНИЧЕСКО САМОУПРАВЛЕНИЕ

Желязкова-Тея, Т. & Банчева, М. (2018). Ученическото самоуправление. София: Аз-буки. ISBN: 978-619-7065-20-6

2018 година
Книжка 9
ПРАВАТА НА ДЕТЕТО ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА СТУДЕНТИ ПЕДАГОЗИ

Йорданка Николова, Даниела Рачева

Книжка 8
СПОДЕЛЕНО МНЕНИЕ

Николова, М. & Михалева, Б. (2018). С увереност срещу агресията и кон-

Книжка 7
РАДОСТТА ОТ ОБЩУВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК В ДЕТСТВОТО

Екатерина Софрониева, Христина Белева

НОВО ТЕОРЕТИКО-ПРАКТИЧЕСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ДЕТСКОТО ТВОРЧЕСТВО

Енгелс-Критидис, Р. (2018). Децата и творчеството. Юбилеен сборник в чест

ПРОФ. Д-Р ЕЛЕНА РУСИНОВА-БАХУДЕЙЛА

Розалина Енгелс-Критидис

Книжка 6
ПОЗИТИВНА УЧЕБНА СРЕДА

Валентина Шарланова

SENIOR CITIZENS’ EXISTENTIAL NEEDS AND EDUCATION FOR THE MEANING OF LIFE

Joanna Łukasik, Norbert Pikuła, Katarzyna Jagielska

Книжка 5
ПЛАНОМЕРНО ПСИХИЧЕСКО РАЗВИТИЕ

(По случай 115 г. от рождението на П.Я. Галперин)

ПАРАДИГМАТА СЕМИОТИКА – ЕЗИК – ДЕТЕ ПРИ 6 – 7-ГОДИШНИТЕ

Жоржетина Атанасова, Любимка Габрова

ПАРАРОДИТЕЛСКАТА ГРИЖА ВЪВ ФОКУСА НА ЕДИН СОЦИАЛНОПЕДАГОГИЧЕСКИ АНАЛИЗ

Ковачка, Ю. (2017). Социалнопедагогически проблеми при деца с парародителска грижа. Благоевград: УИ „Неофит Рилски“, 144 стр. ISBN: 9789540001340

Книжка 4
ДЕТСКИ КОНФЕРЕНЦИИ

Боряна Иванова

СТЕРЕОТИПИЗАЦИЯ НА ЕТНИЧЕСКИТЕ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ ПРИ СЪВРЕМЕННИТЕ МЛАДИ БЪЛГАРИ

Зорница Ганева. (2017). Стереотипизация на етническите взаимоотношения при съвременните млади българи. София: Елестра. ISBN 978-619-7292-03-9

Книжка 3
Книжка 2
СЪВРЕМЕННИ МЕТАМОРФОЗИ НА ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА В ДЕТСКАТА ГРУПА

Веселина Иванова, Виолета Кърцелянска-Станчева

SCHOOLS AND UNIVERSITIES AS SOCIAL INSTITUTIONS

Emilj Sulejmani Shikjerije Sulejmani

ОТНОСНО УСЕТА ЗА БРОЕНЕ

Петър Петров, Мима Трифонова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ И ПРИЯТЕЛИ,

Редакционната колегия на сп.„Педагогика“ Ви честити Новата 2018 г. Пожелаваме ви тя да бъде здрава, щедра и благословена! Тази година списанието чества своя юбилей – 90 години от неговото публикуване за първи път през 1928 г. с името „Народна просвета“. От деня на създаване до сега, то отразява актуал- ните проблеми на педагогическата наука и прак- тика и остава верен спътник на хиляди научни работници, учители, докторанти. Вярваме, че силата на творческата ни енергия ще пом

ДОБРИ ПРАКТИКИ „ПАРТНЬОРСТВО РОДИТЕЛИ – УЧИЛИЩЕ“

Мехмед Имамов, Калинка Гайтанинчева

2017 година
Книжка 9
ПЕДАГОГИЧЕСКОТО УЧЕНИЕ НА Й. ФР. ХЕРБАРТ – ИСТОРИЯ И СЪВРЕМЕННОСТ

(По повод 240 г. от неговото рождение) Невена Филипова

Книжка 8
ЧЕТЯЩИЯТ СТУДЕНТ, ЧЕТЯЩОТО ДЕТЕ – ЕДНО МАЛКО ПРОЗОРЧЕ, ЕДНА ВЕЛИЧЕСТВЕНА ГЛЕДКА

Мариана Мандева, Боряна Туцева, Габриела Николова, Цветелина Ковачева

Книжка 7
ДИДАКТИЧЕСКИ КОМПЕТЕНТНОСТИ

Нели Митева, Наталия Витанова

Илияна Кунева

Книжка 6
Книжка 5
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКО ОБУЧЕНИЕ В АКАДЕМИЧНА СРЕДА

(Научно-теоретична рефлексия) Румяна Неминска

ПРИНОС В ПСИХОЛОГИЯТА НА ТВОРЧЕСТВОТО

(120 години от рождението на Лев Семьонович Виготски) Любен Десев

ЛЕВ СEМЬОНОВИЧ ВИГОТСКИ – ПСИХОЛОГ И НА ХХI ВЕК

(по случай 120 години от рождението му)

ИСКУССТВО В ЖИЗНИ ЛЮДЕЙ

Гульнар Омарова

НОВА И ПОЛЕЗНА КНИГА

Йонка Първанова

ПРИНОСЕН ТРУД КЪМ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛНОТО УЧИЛИЩЕ

М. Мандева (2017). Методика на обучението по български език и литература – I – IV клас. Начално ограмотяване. В. Търново: УИ „Св. св. Кирил и Методий“, 120 стр.

ЕДНО ФУНДАМЕНТАЛНО ИНТЕГРАЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА РОЛЯТА НА ОБРАЗОВАНИЕТО ЗА РАЗВИТИЕТО НА НООСФЕРНИЯ ИНТЕЛЕКТ

Марга Георгиева, Сава Гроздев. (2016). Морфодинамиката за развитието на ноосферния интелект. София: Изток-Запад, ISBN 978-619-152-869-1

Книжка 4
Книжка 3
СИСТЕМАТИЧНО ВЪВЕДЕНИЕ В ОБЩАТА И ПСИХОЛОГИЧЕСКАТА СИНЕРГЕТИКА

Любен Десев (2015). Синергетика. Въведение и речник. 777 термина. София: ИК „Екопрогрес“. 464 с. ISBN 978-954-2970-37-8

Книжка 2
ПРОБЛЕМИ И ПЕРСПЕКТИВИ В РАЗВИТИЕТО НА ХУДОЖЕСТВЕНОТО ОБРАЗОВАНИЕ У НАС ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДЕТСКИЯ И НАЧАЛНИЯ УЧИТЕЛ

Теодора Власева, Даниела Гирджева-Валачева, Мария Калоферова, Найден Младенов, Илияна Шотлекова

ЗАКЪСНЯЛО ПРИЗНАНИЕ

Доц. д-р Емилия Николова

Книжка 1
ФАКТОРИ ЗА УСПЕШНО ПРИЛАГАНЕ НА СМЕСЕНО ОБУЧЕНИЕ

Стоянка Георгиева-Лазарова Лъчезар Лазаров

ЗА СТОПЛЕНИТЕ ПЪТЕКИ КЪМ ЛИТЕРАТУРНОТО ПОЗНАНИЕ

Радев, Радослав. 2015. Технология на методите в обучението по литература. Варна: Славена, 247 с., ISBN 978-619-190-041-1

2016 година
Книжка 9
ИНТЕРАКТИВНИ ТЕХНИКИ ЗА ОВЛАДЯВАНЕ НА ЧЕТЕНЕТО В МУЛТИКУЛТУРНАТА КЛАСНА СТАЯ – ПЪРВИ КЛАС

ФОРМИРАНЕ НА РЕЧЕВА КУЛТУРА, В НАЧАЛНА УЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ, (АНАЛИЗ НА АНКЕТА С УЧИТЕЛИ

Кампания

на Института за български език – БАН, и вестник „Аз-буки“

Книжка 8
Книжка 7
IBM SPSS STATISTICS ПРЕЗ ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ ПОГЛЕД НА ДОЦ. Д-Р ЗОРНИЦА ГАНЕВА

Зорница Ганева (2016). Да преоткрием статистиката с IBM SPSS Statistics. София: Елестра. 712 стр. ISBN 978-619-7292-01-5

НАЧАЛНОТО ОГРАМОТЯВАНЕ – „КЛЮЧ“ ЗА УСПЕШЕН ЖИВОТ В ПРОМЕНЯЩИЯ СЕ СВЯТ

Мариана Мандева, Диляна Гаджева (2016). Начално ограмотяване

ОТ „ЧУДНА И ДИВНА ДАСКАЛЕТИНКА“ ДО ПЕДАГОГИКА ЗА НАЦИОНАЛНО СЛУЧВАНЕ

Виолета Атанасова (2015) Петко Славейков за образованието. Шумен: Унивeрситетско издателство „Епископ Константин Преславски. 208 с. ISBN 978-619-201-051-5

Книжка 6
УЧИЛИЩЕ ЗА ЧЕТЕНЕ

Петя Георгиева

Кампания

на Института за български език – БАН, и в. „Аз Буки“

ДОШЛА ЛИ Е ИНСПЕКТОРЪТ?

Ванина Сумрова

ЩЕ ТЕ ЧАКАМ В/НА ЦЕНТЪРА

Илияна Гаравалова

ПРАВО В ДЕСЕТКАТА

Ивелина Стоянова

ПРОФ.Д.П.Н. СТОЯНКА ЖЕКОВА

Редколегия на сп. „Педагогика“

Книжка 5
Книжка 4
СИНЕРГЕТИКА – НОВО НАУЧНО ПОЗНАНИЕ

(Синергетика – въведение и речник, София: ИК Екопрогрес, 2015 г.)

Книжка 3
Книжка 2
НОВА ДИНАМИЧНА МОДИФИКАЦИЯ В ГРАНИЦИТЕ НА „АЗ-КОНЦЕПЦИЯТА“ НА МАТЕМАТИЧЕСКОТО МОДЕЛИРАНЕ

Марга Георгиева & Сава Гроздев. (2015). Морфодинамиката за развитието на ноосферния интелект, София: Марга Георгиева. 323 стр. ISBN 9786199052204

Книжка 1
IN MEMORIAM

На 10.12.2015 г. ни напусна нашият колега и приятел проф. д-р Иван Пет ков Иванов. Той беше уважаван учен и експерт в областта на педагогическите науки – автор на 10 монографии, 8 учебника, 10 учебни помагала, 6 студии и над 100 статии в специализирани периодич- ни издания и научни сборници; участник в 28 между- народни и национални проекта; председател и член на експертни групи към НАОА, член на редакционната ко- легия на сп. „Педагогика“. Проф. д-р Иван Иванов беше уважаван и оби

2015 година
Книжка 9
Книжка 8
РУСЕНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ

Златоживка Здравкова

Книжка 7
ДИСКУСИЯТА В УРОКА ПО ЛИТЕРАТУРА

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 6
УЧИТЕЛЯТ ПРАВИ УЧИЛИЩЕТО

ЕЗИКОВАТА ГРАМОТНОСТ НА МАЛКИЯ УЧЕНИК – „КЛЮЧ“ ЗА ОТГОВОРЕН И УСПЕШЕН ЖИВОТ В ПРОМЕНЯЩИЯ СЕ СВЯТ

ГОТОВНОСТ ЗА ОГРАМОТЯВАНЕ

Екатерина Чернева

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ МЕЖДУ ИСТОРИЯ, АКАДЕМИЗЪМ И РЕАЛНИ ПРАКТИКИ В СОЦИАЛНОПЕДАГОГИЧЕСКАТА ДЕЙНОСТ

Академични полета на социалната педагогика, съставител: проф. д.п.н. Клавдия Сапунджиева, научна редакция: проф. дпн Клавдия Сапунджиева, проф. д-р Нели Бояджиева, гл. ас. д-р Марина Пиронкова,

НОВА КНИГА

Клавдия Сапунджиева

Книжка 2
ПРОБЛЕМИ НА СОЦИАЛНАТА АДАПТАЦИЯ НА ПЪТУВАЩИ УЧЕНИЦИ ОТ МАЛКИ НАСЕЛЕНИ МЕСТА1)

Траян Попкочев, Бонка Гергинова, Тереза Карамангалова

Турнир по канадска борба [Arm Wrestling Competition] / Д. Евтимова,

Д. Евтимова, Е. Павлова, И. Радославова и Б. Иванов

Книжка 1
ORGANIZATIONAL CULTURE: THEORY AND REALITY

Inna Leonidovna Fedotenko

ОТЗИВ ЗА КНИГАТА „ОБРАЗОВАТЕЛЕН ДИЗАЙН (КОНЦЕПТУАЛНИ ОСНОВАНИЯ И ПРАКТИЧЕСКИ РЕШЕНИЯ)“

Димова, Д. (2013). Образователен дизайн (концептуални основания

2014 година
Книжка 9
„СОФИЯ – УЧЕЩ СЕ ГРАД“ – МОБИЛЕН СЕМИНАР В ПОДКРЕПА НА НЕФОРМАЛНОТО УЧЕНЕ И ОБРАЗОВАНИЕ В ОБЩНОСТТА

ПЕТЪР ДЪНОВ (БЕИНСÀ ДУНÒ Е И БЕЛЕЖИТ, ПЕДАГОГИЧЕСКИ МИСЛИТЕЛ-ХУМАНИСТ, (ПО ПОВОД НА 0-ГОДИШНИНАТА ОТ РОЖДЕНИЕТО, И 70 ГОДИНИ ОТ КОНЧИНАТА МУ

НА УЧИЛИЩЕ – С УСМИВКА!

Снежана Якимова

НА УЧИЛИЩЕ – С УСМИВКА!

Снежана Якимова

УЧИТЕЛЯТ – ЕТАЛОН ЗА ФОРМИРАНЕ НА ДЕТСКАТА ЛИЧНОСТ

Катя Коруджийска, Янка Маринкова

Книжка 8
Книжка 7
ЗАЕДНО МОЖЕМ ПОВЕЧЕ

Диана Смиленова

Книжка 6
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 5
ВЪЗГЛЕДИТЕ НА ЖАН-ЖАК РУСО И ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ ЗА ВЪЗПИТАНИЕТО

Посвещава се на 180-ата годишнина от рождението на Любен Каравелов (1834 – 1879) Виолета Атанасова

LE PROJET PÉDAGOGIQUE, SOURCE DE MOTIVATION DANS L’ENSEIGNEMENT ET L’APPRENTISSAGE DU FLE

THE EDUCATIONAL PROJECT, MEANS OF MOTIVATION IN TEACHING AND LEARNING FLE

LA PÉDAGOGIE DU PROJET ET LA MOTIVATION DES ÉLÈVES POUR L’APPRENTISSAGE DU FRANÇAIS

PROJECT PEDAGOGY AND PUPILS’ MOTIVATION IN LEARNING FRENCH

Книжка 4
КАЖДЫЙ ДЛЯ МЕНЯ УЧИТЕЛЬ

Ш.А.Амонашвили

Книжка 3
АНТОАНЕТА ЙОВЧЕВА (1952 – 2014)

След трудна борба с тежката болест ни напусна един добър и мил човек, една светла личност – Анто- анета Йовчева, нашата обичана колежка Тони. Нейните колеги и приятели, многобройните автори и сътрудници на сп. „Начално образование“ и на сп. „Педагогика“ ще запазят завинаги спомена за нейната приветлива усмивка, за нейната отзивчивост и преда- ност към работата, за нейната широка култура и стре- меж към познание, към развитие. Родена на 20 март 1952 г. в София в интелигентно се- мей

Книжка 2
ПОСТМОДЕРНИЗЪМ И ВЪЗПИТАНИЕ

Клавдия Сапунджиева

ДЕТСКИ УНИВЕРСИТЕТИ

Боряна Иванова

ПРОФ. Д-Р ЕЛКА ПЕТРОВА

Има личности, в сиянието на които се оглеж- дат цяла плеада последователи, възпитаници, колеги; има личности, без които животът става по беден, дните по-еднообразни, защото в сър- цето остава празно място. Такава личност е професор, доктор на педа- гогическите науки Елка Петрова – най–големият ерудит в областта на предучилищното възпита - ние, учен с международно значение. Дълги години ще свеждаме глави пред нейна- та обаятелна личност, с искрена признателност ще си спомняме свидните

МЕЖДУНАРОДНЫЙ ЦЕНТР ГУМАННОЙ ПЕДАГОГИКИ

Международният център „Хуманна педагогика“ организира XIII педаго- гически четения в периода 20 – 23.03.2014 г. в гр.Тбилиси, Грузия. Форумът се организира със съдействието на грузинското правителство. „Учителят“ е темата, която ще обедини участниците: учители, експерти, родители, универ- ситетски преподаватели, представители на педагогическата общност от мно- го страни, за да се осъществи дискусия за мисията на съвременния учител в съвременния образователен контекст. Ръководството на

Книжка 1
ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА МОБИЛНОТО ОБУЧЕНИЕ

Стоянка Георгиева-Лазарова Лъчезар Лазаров

2013 година
Книжка 9
УЧИТЕЛИ ВЪЗРОЖДЕНЦИ В ТЪРНОВО

Венка Кутева-Цветкова

Книжка 8
ДИМИТЪР ДОНЧЕВ – С ВЪЗХИТА ЗА БЪЛГАРСКИЯ УЧИТЕЛ

100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ДИМИТЪР ЕВСТАТИЕВ ДОНЧЕВ (5.10.1913 – 15.02.1997)

Книжка 7
„СЛЪНЦЕТО“ НА ВЪЗПИТАТЕЛНАТА СИСТЕМА В ТВУ – РАКИТОВО

85 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА АНГЕЛ УЗУНОВ (1928 – 1999)

ЦЕННОСТИ И ДУХОВНО-НРАВСТВЕНО РАЗВИТИЕ НА МАЛКИЯ УЧЕНИК

Марияна Ешкенази, Гергана Фиданова, Марияна Вишева, Цветанка Годжилова

МАЛКИЯТ УЧЕНИК ЧЕТЕ

Марияна Механджиева Венета Велева

С БАБА И ДЯДО В КЛАС

Цветелин Горанов, Таня Илиева, Цветанка Берова, Нели Иванова, Борка Бончева

РОД РОДА НЕ ХРАНИ, НО ТЕЖКО МУ, КОЙТО ГО НЯМА!

Диляна Вачкова Евелина Димитрова

ДА ПОМОГНЕМ НА ДЕЦАТА ДА ОТВОРЯТ СЪРЦАТА СИ

Иванка Дебелушина Нина Маврикова

ДОБРОТО Е У ВСЕКИ

Мария Наскова

ОТЛИЧЕН ПЕДАГОГ, ПСИХОЛОГ И ПСИХОТЕРАПЕВТ

ДОЦ. СВЕТОСЛАВ СТАМЕНОВ (1939 – 2013)

Книжка 6
ТЕОРЕТИКО-ПРИЛОЖНИ ПРОБЛЕМИ НА КОНСТРУИРАНЕТО НА ТЕСТ ЗА НАЦИОНАЛНО ВЪНШНО ОЦЕНЯВАНЕ ПО „ЧОВЕКЪТ И ОБЩЕСТВОТО“ ЗА 4. КЛАС (2013)

Ваня Петрова, Цонка Каснакова, Мариан Делчев Жана Минчева Радостина Стоянова, Рада Димитрова Мария Темникова

MEDIA IN PRESCHOOL AGE OF CHILD’S LIFE

Sonja Petrovska Jadranka Bocvarova

Книжка 5
ШАЛВА АЛЕКСАНДРОВИЧ АМОНАШВИЛИ – УЧИТЕЛ ОТ БЪДЕЩЕТО

В сложното битие на науката и метамор- фозите на социалната реалност, неотменими и общовалидни остават само най-стойностни- те постижения и безспорни истини, които не само маркират и остойностяват територията на човешко познание, но извисяват самия чо- век, поддържат неговата вяра в доброто, под- хранват чувството му за собствена значимост, укрепват неговия дух. Приемайки извечните послания на класи- ческата философско-педагогическа мъдрост и дълбоко обвързан с педагогическата р

МАНИФЕСТ ГУМАННОЙ ПЕДАГОГИКИ

Преамбула 25 лет тому назад группа учителей новаторов провозгласила манифест „Пе- дагогика сотрудничества“ (Переделкино, 1986 год). В последующие годы были опубликованы отчеты встреч учителей новаторов, в которых рассматри- вались разные аспекты педагогики сотрудничества: „Демократизация лично- сти“ (Цинандали, Телавский район, Грузия, 1987 год), „Методика обновления“ (Москва, 1988 год), „Войдем в новую школу“ (Краснодарский край, 1988 год). Идеи педагогики сотрудничества воодушевленно

ПОРТФОЛИОТО НА УЧЕНИКА КАТО ПРОЦЕС НА САМОПОЗНАНИЕ

Радка Топалска Емилия Вълкова, Албена Атанасова

ДОПИРНИ СВЕТОВЕ

Албена Димитрова Стилияна Гронева

ПРЕДИ ГОДИНА И СЕГА

Веселка Аршинкова

Книжка 4
СВЕЩЕНИК ГЕОРГИ МАРИНОВ ПОЛУГАНОВ – ОСНОВАТЕЛЯТ НА УЧИЛИЩЕТО И ПЪРВИЯТ УЧИТЕЛ В ПОЛИКРАЙЩЕ

Георги Георгиев Трифонка Попниколова Марияна Георгиева–Гроссе

ЕВРОПЕЙСКИ ПРИКАЗКИ

Светла Попова

Книжка 3
ДА ОПАЗИМ ДЕТСКОТО ЗДРАВЕ!

Мая Топалова, Симона Пейчева

КАК ДА ОТГЛЕДАМЕ МАЛЪК ПРИРОДОЛЮБИТЕЛ?

Мадлена Николова Ани Цветкова

Книжка 2
Книжка 1
ИЗКУСТВОТО ЗА ПРЕВЕНЦИЯ НА АГРЕСИВНОТО ПОВЕДЕНИЕ НА ДЕЦАТА

Евгения Миланова Виолета Николова Величка Радева

ПРИЯТЕЛСТВОТО В ЖИВОТА НА ДЕТЕТО

Даниела Димитрова Красимира Василева

ПРЕДАЙ НАТАТЪК

Вилдан Мехмедова

ЗАЕДНО ДА БЪДЕМ ДОБРИ

(ПЕДАГОГИЧЕСКА СИТУАЦИЯ В ПОДГОТВИТЕЛНА ГРУПА)

ПРОФ. ДПН EЛКА ПЕТРОВА EДНА НЕЗАЛИЧИМА СЛЕДА В БЪЛГАРСКОТО ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБРАЗОВАНИЕ (1919 – 2012)

Почина проф. дпн Елка Петрова (20.ХІІ.2012 г.) – на- шата любима учителка по изкуството да се живее пъл- ноценно и професионално, създателката на науката за предучилищното възпитание на българските деца, пре- красната жена и велика майка, Неповторима, единствена, съвършена – това е нашата Елка: Примерът за всички нас – хилядите нейни студенти и последователи ! Елка Петрова винаги е първа, винаги е оригинална и авангардна; през 1950–1952 г. поставя началото на Висшия мето

2012 година
Книжка 9
ПЕДАГОГЪТ – РИЦАР НА ДЕТСТВОТО

Януш Корчак бе написал, че животът на великите хора е като легендите: труден, но красив. И се оказва пророчески прав, сякаш е писал за себе си! Наследник на семейство с богата духовна култура и традиции, останал отрано без баща, той не просто се справя с несгодите на сирачеството, но развива у себе си три могъщи извора на живот: любов към свободата и справедливостта, страст към знанието и творчеството, отдаденост на децата и тяхното щастие. Лекарят Корчак лекува децата и душите им. Безплатн

ЯНУШ КОРЧАК – ВЕЛИК ХУМАНИСТ И ПЕДАГОГ

„Със сила и мощ поведох своя живот, който беше привидно неподреден, самотен и чужд. За син избрах идеята да служа на детето и неговото дело. Привидно загубих.“ Бе лекар, писател, мислител. Бе философ, учен, моралист. Издател. Възпи- тател и педагог. Бе герой. Бе скромен. Във всяка от тези области той има изключителни постижения. В течение на по- вече от четиридесет години работи като педагог и писател. Четиридесет години безкористно служене на слабите и беззащитните. Създава съвременна кон

ЕВОЛЮЦИЯ НА ПРАВАТА НА ДЕТЕТО

„Детето има право на сериозно отношение към проблемите му, на справедливото им решаване.“

THE KORCZAK’S RIGHT TO SOCIAL PARTICIPATION OF CHILDREN THE CITIZENSHIP OF CHILDREN

A speech by Marek Michalak, the Ombudsman for Children, given during the seminar„The Polish-Israeli pioneer in the fi eld of human rights, Janusz Korczak (1879–1942) and today’s Convention on Children’s Rights as the part of the international law“, Geneva, the 6 of June 2009

ЗА ДЕТЕТО, ДЕТСТВОТО ИЛИ НАУКА ЗА НЕГО?

В памет на Януш Корчак – по повод 70 г. от неговата смърт и 100 г. от създаването на „Дом за сираци“ във Варшава Албена Чавдарова

Книжка 8
CHANGES IN UNIVERSITY TEACHING – THE ROAD FROM KNOWLEDGE TO COMPETENCIES

Slađana Anđelković Zorica Stanisavljević Petrović

ДОСТОЕН ЖИВОТ, ОТДАДЕН НА ПРОСВЕЩЕНИЕТО… ПРОФ. СТОЙКА ЗДРАВКОВА – ЕДИН СЪВРЕМЕНЕН БУДИТЕЛ НА 70 ГОДИНИ

Неуморна и взискателна! Енергична и всеотдай- на! Работохолик и перфекционист! Това е проф. д-р Стойка Здравкова! Не е за вярване, че в началото на ноември 2012 година навърши 70 години. И не е слу- чайно това, че тази светла дата е непосредствено бли- зо до Деня на будителите. А това, че проф . Здравкова е съвременен български будител, е толкова безспорно и видимо! 70–годишнината ù е един чудесен повод ретрос- пективно да си припомним и проследим най-значи-

Книжка 7
ОЧАКВАНА И ПОЛЕЗНА

Емилия Василева

Книжка 6
Книжка 5
ЦЕННО ПОМАГАЛО ЗА ПСИХОЛОЗИ И ПЕДАГОЗИ (Надежден инструмент за диагностициране смисъла на живота)

Любен Десев Минчев, Борис. Тест на Дж. Крумбъг и Л. Махолик за смисъл в живота. Българска версия. Варна, ВСУ „Черноризец Храбър“,

ГЕОРГИ MАВРОВ ЖИВОТ, ОТДАДЕН НА НАУКАТА И ОБРАЗОВАНИЕТО

Така най-общо, но и най-точно можем да охарак- теризираме дейността на ст. н. с. д-р Георги Петков Мавров. Той ни напусна неочаквано в края на април т.г. И до последния си ден не преставаше да се вълнува от проблемите на образованието. Споделяше инте- ресни мисли относно предстоящото приемане на За- кона за образованието. Пестелив на думи, но щедър на дела – това ясно проличава от неговата богата би- ография.

Книжка 4
ОЩЕ ЕДНА ИДЕЯ

Галина Стоянова

Книжка 3
С ИНОВАТИВЕН ПОГЛЕД КЪМ ЛИЧНОСТТА НА ДЕТЕТО

Маргарита Абрашева Любимка Габрова

БИЗНЕС ОБУЧЕНИЕ В ДЕТСКАТА ГРАДИНА

Красимира Костова Петя Драгоданова

ДЕТСКАТА БЕЗОПАСНОСТ

Любимка Габрова

БАБА ПРИКАЗКИ РАЗКАЗВА... (МИКС ОТ ПРИКАЗКИ)

Кева Захариева, Мария Мичева

Книжка 2
ДЕТЕ ПЪТУВА В АВТОМОБИЛА

Красимира Михайлова

ПРОТИВОПОСТАВЯНЕ

Пюрвя Ердниев, Б. Ердниев

ЗДРАВКА НОВАКОВА – ПРЕПОДАВАТЕЛ И ТВОРЕЦ

Седемдесетгодишният юбилей е вълнуващ повод да проследим трудния, богат и съдържателен професионално-творчески път на доц. д-р Здравка Новакова, да под- чертаем нейната важна роля за утвърждаване на дидактика на математиката като

IN MEMORIAM Иван Марев

Напусна ни проф. Иван Марев – философ, педагог, демократ, родолюбец. В далечната 1975 г., зареден с енергия, пълен с идеи, той създаде в Техническия

Книжка 1
ДЕЛЕГИРАНЕ НА ПРАВА ЧРЕЗ КОМИСИИТЕ В ДЕТСКАТА ГРАДИНА

Маргарита Абрашева Политиката, наречена управление на качеството, не е самоцел, нито поредна обра- зователна „мода“. Тя е практически необходима за поддържане от директора на учеб- ното заведение на един привлекателен образ в условията на конкуренция на пазара на учебни заведения. Това се отнася най-вече за детските градини. Политиката на упра- вление на качеството съдържа недостатъчно използван ресурс, включително за спечел- ване и запазване доверието на потребителя – родителите на децата,

ИНОВАЦИОННИ И ИНТЕРАКТИВНИ МЕТОДИ В КВАЛИФИКАЦИОННАТА ДЕЙНОСТ НА ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ КОЛЕКТИВ

Стоилка Ташева, Севда Лукайчева Развиващото се с динамични темпове общество в днешно време налага необ- ходимостта от иновационни промени в областта на образованието. И в предучи- лищната педагогика все по-често се търсят алтернативни педагогически техноло- гии както за възпитанието и обучението на децата, така и при провеждането на квалификационната дейност на самите педагози. Използването на интерактивните методи дава възможност да се възлагат за- дачи, които предполагат съвместна работа,

ТОВА ТРЯБВА ДА ГО ЗНАЕ ВСЯКО ДЕТЕ

Татяна Атанасова, Иванка Пампова

НА УЛИЦАТА Е ОПАСНО

Таня Янчева, Зоя Кацарова