Педагогика

2020/1, стр. 21 - 36

ПРИОРИТЕТИ НА ПРЕДУЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ – ТЕНДЕНЦИИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Резюме:

Ключови думи:

Защо избрах това заглавие на своята публикация? Синонимите на „приоритет“ са преимущество, предимство, първенство по време. Предучилищното образование в законодателната ни литература е легитимирано като приоритет, то е първо по значимост в институционален план и предшества училищното образование. Освен това се отнася до сензитивен за развитието на индивидуалността етап от живота, в който се създават тенденции за бъдещия живот. Тенденциите в предучилищното образование, като насоки за развитието, мотивирането на подрастващите за промени и трансформации на опита им през XXI век, оценявам също като важен стремеж на всеки педагог и на всяка институция. Знаем, че психичното здраве, степента на удовлетвореност са важни предизвикателства във функционирането на детето в детската градина. Увереността на детето за пълноценни връзки с другите връстници и с възрастните в близкото му обкръжение в Европейското образователно пространство се цени наравно с резултатите от основните образователни направления. За мен себеизразяването, самоутвърждаването на децата до седемгодишна възраст и тяхното емоционално-социално научаване при преследването на собствени цели, преди всичко в играенето, е важно предизвикателство пред институционалното образование.

След приемането на ЗПУО сме свидетели на образователни политики с различна степен на политическа и обществена подкрепа, която е от съществено значение за процеса на реформи в образованието. За постигането на тези цели е важно да се проследят образователните приоритети и тенденции както в обществото, като цяло, така спрямо всички имащи отношение и заинтересовани страни, включително родителите, като вътрешни субекти за просперитета на институцията. Ефективното управление и подходящото финансиране за всички образователни институции, съвременните качествени образователни ресурси и позитивно образователно пространство, мотивираните и компетентни преподаватели, както и ученето през целия живот са от решаващо значение за постигането на равнопоставеност, многообразие и високи постижения в образованието.

В културното развитие на Европа, към което от създаването си допринася българската държава, термините „образование“ и „възпитание“ имат, макар и не единна, но културна традиция, която в езиковите среди на различните култури води до нееднозначност и придобива специфика. Често пъти сме свидетели как в медийни изяви те се противопоставят с обвинения, че процесът на възпитание е пренебрегнат в практиката на институциите в съвремието ни. Подчертавам с убеденост, че образователната стратегия у нас и изготвянето на планове в институциите трябва правилно да отразяват основното разбиране за образованието в конкретните условия на общността в определено населено място според ЗПУО и културните европейски и национални тенденции.

Процесите на „образование“ (единство на възпитание, обучение и социализация) се отнасят до непрекъснатите и автономни процеси на световно присвояване на култура от раждането на детето през целия му живот. Образованието, схващано като култура, е повече от натрупване на знания, от които подрастващите се нуждаят за живота. Децата създават своята „картина за света“ (bildunga – от латински е образ, картина, творчество в субективен план) и за себе си („Аз-образа“) чрез собствените си действия. Процесите на ранно детско образование изискват надеждни връзки и партньорство с възрастни и с връстници в различни институционални условия. Образованието е събитие на социално културно взаимодействие. Това трябва като приоритет да се изведе в образователната стратегия на всяка образователна институция.

Тенденция от края на миналия век е у нас „възпитанието“, като част от процесите на образование, да е многообразно гарантирано и вариативно организационно осъществено при участието на вътрешните и външните за институцията субекти. Предизвикателство е то да се осъществи като подкрепа и съпровождане, стимулиране и провокиране на образователните процеси, например от родителската общност, от външни партньори и професионалисти в образованието (европейски институционални партньори, университетска базова работа и др.). Така за децата това се случва косвено/индиректно чрез фокусирането на вниманието върху заимствани модели за еталонно подражание на възрастни и чрез проектиране на социални отношения, културно разнообразие от ситуации и нерегламентирани образователни пространства – центрове, школи, музеи и театри.

В другия вариант – пряко/директно, процесите на възпитание също се предполагат от образователното тематично съдържание, както и традиционно се проучват успешно през последните години. В квалификационни форми от различен тип тези предизвикателства са преживени в гилдията ни при използването на технологии за предварително установяване на семейните нагласи и стилове на възпитание на родителите, например чрез анкети, допитвания, интервю, попълване на въпросници, проектно ориентирани тестове за доминиращи взаимоотношения в семейството и спрямо подрастващите и др. В много институции се предоставя информация с иновативни други техники – от видеонаблюдение, заснемане и отчитане на емоционалната отзивчивост и индивидуални постижения на децата на членовете на семейството. Това са предизвикателства за трансфер на културно приемливи мостри на поведение и попълване на знания и опит на родителите чрез съгласуване и контрол на правилата за поведение на хуманното за XXI век солидарно европейско общество. От гледната точка на индивидуалния и на груповия просперитет, като предмет на образователния процес, с който обществото активно се ангажира посредством образователните политики, следва, че педагозите и възпитателите имат важна, отговорна и активна роля в образованието в детската градина. Те не са наблюдатели, организатори на пространствената среда, просто „обучаващи“ и „преподаващи“, а отговорни партньори за взаимодействие на детето, като по този начин оказват значително влияние върху постигнатите резултати от образованието и от качеството на процесите му.

Детските градини са места за образование. Тази законова тенденция е безспорна и се отнася до всички институции. В допълнение към образованието и грижите за децата те трябва да изпълняват проектиран в стратегиите на детските градини специфичен образователен мандат. Образователният мандат на институционално равнище се заявява като период, но не само времеви, а преди всичко определящ постигането на политиката на обществото, която се основава на демонстрирана междуинституционална кооперация, на европейска интеграция и на сътрудничество в областта на изследванията, подготовката на кадри, продължаващата квалификация. В този аспект автори като Регула Бюрги (Buergi, 2014: 183 – 197) използват този термин във връзка с настъпила промяна в институциите, свързани с научни изследвания и тенденции. Образователният мандат (легитимация) се използва през последните две-три години във връзка с отчитането на новите тенденции в европейското обединено образователно общество – предимно финансови, социални и екологични аспекти на предвиждане на прогресивно устойчиво институционално развитие. Всъщност образователният мандат не е само организация на образованието, от него зависи образователната концепция на институцията, разписана като стратегия. Съдържа официалните мерки по време на мандата за функционирането на институцията. Но има и съдържателно ясно изразен аспект – особено се използва и в контекста на образование в устойчиво развитие, като важен приоритет на образователните институции в редица европейски страни.

Целта на институциите до седемгодишна възраст е да насърчават децата в тяхното развитие към самоотговорни и социално отговорни индивидуалности, бъдещи завършени личности. Тези тенденции се отразяват в търсенето и постигането на качество на образованието на педагозите и до ежедневието на детските градини в приетата от тях примерна организация на взаимодействието. В детската градина то според ЗПУО се постига под формата на игра, като играта и познанието са неразделни. Дискусията в общността, повдигната през април-май на настоящата година по повод промяната в Наредба № 5 за предучилищно образование, поставя въпросите за връзката на игровите прояви, реализирани в направленията (ако изобщо това става възможно при тяхната регламентация във времето) и свободното им изразяване в допълнителните форми – време, незапълнено от образователните направления. Тук се очертаха предизвикателства, които трябва да се преодолеят чрез баланс на допълнителните дейности по желанието на семейството и времето за свободни игри, което трябва да се осигури от дневната организация на взаимодействие в примерното дневно разписание на институцията. Така всяка институция ще гарантира своята уникалност. По-долу се привеждат някои интересни предизвикателства, произтичащи от представителна извадка от 369 респонденти с висше педагогическо образование.

Както се вижда от фиг. 1, най-силно изразено е виждането (над 25%), че образователните направления не са достатъчни за самоизразяването на децата в играенето. После следват три различни, но близки по смисъл квалификации – „Липсва време“ (15%); „Съвпада с допълнителните дейности“ (18%); „Не се реализира – ограничава се във времето“ (14%). Ясно е, че това ограничение се свързва със зададените времеви параметри на педагогическите ситуации (брой минути в стандартите за възрастовите групи), на броя на темите по направленията, на броя на педагогическите ситуации по тях. Те се допълват и от останалите констатации – недостатъчна възможност за изява на децата в свобод

Фигура 1. Процентно отношение на количеството избрани квалификации за игрови прояви

ни игри поради съдържанието на темата. Ясно е, че не всички формулирани теми могат да прераснат в спонтанен игров замисъл и да се разгърнат с удовлетвореност в игрово присъствие. Налице са и относително положителни квалификации за това, че играенето присъства като предвидена възможност по направленията (7,5%) в някои използвани програмни системи (5%), че се реализира отлично (12%), и то както в направленията, така и свободно (7,5%). Много ясно е, че тези полюсни мнения са с превес на отразени съмнения и неудовлетвореност на учителите от невъзможността да се преодолеят несъвършенствата за открояването на игровите прояви като основополагащи за образованието в детството. Даже има мнение на учители, че те не се обвързват с резултати от интеракцията в институцията (9,7%) и с компетенции (6%) и това също омаловажава образователната ѝ ефективност – „връзката образователни цели и очаквани резултати“.

Укрепването на перспективите пред детето, адекватността на развитието и цялостното му придружаване са ключови понятия в европейски и в национален план. Те изискват многостранен подход, който включва и съчетава различни научни дисциплини: педагогика (особено за предучилищната, началната, както и за социалната сфера), психология (особено психология на развитието и мотивационна психология), неврология, теология и др. Различните гледни точки от тези науки се допълват взаимно и заедно дават възможност за по-добро разбиране на образователните процеси в детската градина от гледната точка на всяка отделна изследователска перспектива. Странно е напоследък виждането в някои университети да се акцентира върху методиката на предучилищното образование. От 1993 г. и до днес в съвременното средно образование е доминираща тенденцията, че преподаването и усвояването на знания не са център на образователната ни политика, а откривателството, автономността и креативността се издигат във всички образователни етапи като основополагащи за компетенциите цели. Това многостранно разбиране за същността и приоритетите на ранното детско образование трябва да се изясни с няколко тенденции.

1. Образованието започва с раждането – дори бебето е активно и комуникативно. Образованието, родено от потребността от впечатления и общуване, продължава цял живот.

2. Образованието е активен процес на обработка на информация – детето е актьор, субект, който активно се ангажира, присвоява, оформя и трансформира „картината за света“. Това се постига като тенденция от процеса на възприемането към формирането на концепции за творческо решаване на проблемите и действията в социалната среда.

3. Образованието, особено в институционалния контекст, се осъществява в промяната на „картината на света“ на субекта (детето, ученика) в резултат на партниране с други участници (учители, родители, възпитатели, други деца), т.е. в интеракцията. Това взаимно влияние на детето от другите лица е резултат от образователните процеси.

Конкретизирането във всяка институция на участието, включването, признаването на различията и последователната ориентация към потребностите на всяка индивидуалност са основни принципи на стратегиите на отделните институции за предучилищно образование.

Овладяването на книжовните норми на българския говорим език е с първостепенно значение в ранното детско образование. Ето защо езиковата подкрепа от ранна детска възраст е основна грижа на образователната политика в ЕС. Холистичното езиково обучение и насърчаване на езика е основополагащ принцип в детската градина. Децата с допълнителни изисквания за езикова подкрепа се включват в стимулираща интеракция при участието на логопеди и социални работници от първата година на детската градина до постъпването в училище.

Преходът от детска градина към начално училище е важно събитие за всяко дете. Всички образователни институции са обединени в усилията си този преход да протече като естествено продължение на предучилищното образование. Още от своето начално функциониране на първите детски градини у нас се търси този ключ за активно сътрудничество между детската градина и училището. Университетските изследвания са дългогодишен опит за натрупването на технологии за постигането на предучилищното образование. Държавната администрация също е събрала много констатации от работни групи в МОН от 1993 г. и до днес и очакванията на колегията са навременна нова стъпка към надеждно сътрудничество между детските градини и началните училища. Необходимо е да се регламентира по-категорично достъпът и делегираното присъствие за взаимодействие в игровите форми в детската градина и училището. Това би съдействало и за преодоляването на урочната форма като доминираща в програмите на началното училище в над 90% регламент по учебните предмети – нещо, което пречи за преодоляването на доминирането на преподаването, критикувано и в синдикалните организации и неформалните родителски общности в публичното пространство напоследък.

Тези приоритети на образователните стратегии на институциите са заложени в ЗПУО – такава ориентация дава път на нови идеи за преодоляването на предизвикателствата в процесите на възпитание, в сътрудничеството между институциите „детска градина – училище“. В интерес на непрекъснатата образователна проекция на детето тя налага засилването на интеракцията (а не просто на работата) с родителите и по-нататъшното интегриране на детската градина и началното училище в „единна социално-педагогическа система“, като преследван идеал на всички етапи и степени в европейското образование, гарантиращ мобилност. Постига се и друга важна тенденция – в тези партньорства за образование на родителите социално-образователните специалисти (социални педагози и социални работници) и началните учители получават импулси и помощ от педагозите в детската градина за добра практика чрез интерактивни форми на подкрепа на семействата в модели за интеракция.

Образователните стратегии на институциите предоставят ориентир за педагозите как да се гарантират принципните положения за ранно и индивидуализирано стимулиране на възможностите на всяко дете и същевременно за позитивната комуникация и общуване в детската общност. Следователно, въпреки съществуващите фирми за консултация и разработване на административни документи за образованието в стратегията, трябва да се изведат специфичните, уникални за институцията всекидневно структурирани възможности за ориентирането на децата в света чрез институцията в конкретните социокултурни условия. Тук трябва да се отбележи най-важната тенденция – първите седем години са години на предучилищно образование и са най-интензивното и сензитивно време за човешко социално присъствие, затова и образователните полета на направленията са подчинени на интегративната функция на „картината на света“. Знаем, че педагогът я използва иновативно, за да насърчава развитието на детската индивидуалност към идеала за образована, отговорна и креативна личност. Много институции, в резултат на проектни партньорства с европейски детски градини и училища, допринесоха за вникването във формулировки, ценни за образователното пространство.

Например градини, в които се отдава особено внимание на това детето да се чувства защитено в своя свят, а чрез креативното поведение по време на игра децата да откриват своите многостранни връзки със света.

Резултатите от извършените социални, поведенчески и познавателни научни изследвания в европейски и в национален план потвърждават необходимостта от гарантирането на двата аспекта:

– автономия, т.е. постигането на самостоятелна ефективност на обективизиране в детските дейности на връзката между индивидуалните цели и резултатите в личен и в групов план включително, и най-вече чрез играта, където резултатът е в емоционалната удовлетвореност от реализирането на игровите цели за самоопределение и свързаност с другите и със света;

– привързаност и принадлежност към детската общност, изграждането на чувството за „ние-групата“ и мястото на всяко дете в нея.

Тези два аспекта представляват най-важните основни приоритети на предучилищното образование и в европейски, и в национален план за развитие на хуманност и солидарност и са взаимно зависими. Двойната, вътрешно осъзната обща цел – самоотговорност и способност на самоопределеност чрез общността, е важна в изработването на стратегията на институцията. Преследването на общата цел за отговорност и автономия включва целта да се подкрепят и насърчават децата в способността им да предоставят на другите автономия и респект. Затова играта е използвана в направленията като основна форма, т.е. педагогическите ситуации са разновидности на играенето, но този приоритет не се постига в повечето случаи в рамките на деня. Споделените игрови умения и способности включват хуманните норми на поведение да се разпознават разнообразието и другостта, както и вариантите й да се оценяват на емоционална основа, а отношението към игровото присъствие като вид отговорност да се осъзнава за ненарушаване на игровия свят. Тук в игрите, като допълнителна форма (играта участва във всички форми на интеракция), се постигат нормоориентирани поведенчески мостри за уважение на противоположни социални роли и за признаване на етнически и културни различия.

Постигането на компетенциите за самостоятелност и за отговорност, като личностна изява, и за социални и комуникативни компетенции е степен на отчетена от институцията способност на самоосъзнатост: регулиране на чувствата; опознаване на собствените силни и слаби страни, на възможности и постижения; прояви на самостоятелно мислене и оценяване; изразяване на впечатления, споделянето на мнения, трансформирането на познавателни задачи по собствен начин, като те се формулират чрез избор. Така се преживява способността да се осъзнаят прояви на самодейността. Тези неща са непостижими, когато в центъра на учителите се поставят релации „правилно – грешно“ или „така и никога по друг начин“ – алтернативни ограничения от детството, унищожаващи многообразието и другостта.

Солидарността, като европейски и национален дух на човеколюбие, означава:

– да можеш да се чувстваш съпричастен, да се радваш с радостта на другите;

– да си готов и в състояние да се включиш в съвместно сътворяване;

– да поемеш отговорност към предложенията и интересите на другите деца;

– да откриеш приятелство в групата и да взимаш решения в постигането на общи цели;

– да разбираш мисленето, преживяванията и действията на другите и да развиеш уважение към тях.

Както се вижда, всички през XXI век сме наясно, че в нашето общество тези прояви все по-рядко са обект на аплаузи в действителността ни и че са се загубили в миналото на демократичните ни устои като нация. Защо тогава не искаме да ги приемем като основополагащи компетенции, произтичащи от свободно изразените игрови умения и способности, и не ги обвържем в образователните стандарти? Знаем, че те не подлежат на отчитане по схема, но изискват нагласите на учители, родители, външни на институцията партньори за единодействие при осигуряването на игрово преди всичко (а не дидактично) образователно пространство и на време за игрово присъствие и изразяване на умения, прерастващи в „меки компетенции“, поставени в основата на социализацията и културата. Но от друга страна, все пак се утешаваме, че всяка институция има автономия при изработването на образователна стратегия за придобиването на култура чрез игровите технологии и използването им в приобщаващото и интеркултурното образование.

Следващ основен приоритет, върху който искам да се спра, е, че за да преживеят себе си като самоизразяващи се индивидуалности и за да могат активно да оформят света, децата се нуждаят от знания за ключови ядра в опита и от умения за оценяване на културни условия. Те изучават феномените на света – природен и социален, в тяхната конкретика и не могат от три години да го преживеят комплексно като „околен“. Но с любопитство – според техните потребности и степен на развитие, могат, по примера на страни като Германия, Италия, Полша и др., да се възпитават в устойчивост и емоционално отношение към опазването на „живото“ и да реагират на неприемливи социални прояви във вреда на естествената физически среда и климата. Образователна позитивна тенденция е секторите, свързани с възобновяемите енергийни източници, със „зелените“ сектори и с нагласи към чиста природа, да бъдат с повишено внимание в институционалните програмни системи и в конкретизирани теми по направленията, особено тези, свързани със света на природата и неговото опазване. Като предизвикателство през последната година, по примера на 134 училища в България, 17 детски градини с предучилищни и подготвителни групи у нас се включиха в работата по прилагането на експериментален иновативен модел за ориентирането в климатичните промени до 2021 година. Европейската политика по изменение на климата – за въвеждане на климатични действия в образователната програма на българските училища, се изпълнява при сътрудничеството на МОН и на други институции за квалификация на учителите. Децата се включват в игрово-образователни технологии за разбиране на законите и за въвеждане в многообразните форми на природната и на социалната култура. А удоволствието от играта и експериментирането, от откривателството и отдадеността в него са задължителни акценти за процеса на спестяването на ресурси, преодоляването на консумативността и грижовно отношение към планетата Земя. Тук като пример за добра природозащитна практика са тенденциите в институциите да се осигуряват природосъобразното поведение, опознаването и грижата за природата чрез отглеждане на различни видове от растителния свят в своеобразния екопарк на детската градина, където децата могат да наблюдават промените в природата, да придобиват навици за нейното обогатяване, опазване и съхраняване.

ЗПУО изисква конкретизиране на мисията в образователните институции и подчертава значението им за насърчаване на цялостното развитие на детето. Посочва се особената функция на детската градина в общото образование и значението ѝ за приобщаването му. Образователната стратегия и институционалният план трябва да дефинират целите на предучилищното образование и да подчертават централната роля на личностните и на социалните и комуникативните компетентности.

Образователните направления, отчитайки „картината на децата за света“, подхождат към темата понякога с много различни теоретични конструкции и методи, а именно в нея се включват едновременно хуманитарни, социални и природонаучни умения. Това носи след себе си несигурност за образователни перспективи и ресурси. Психолого-педагогическата гледна точка е, че образованието, най-вече в детската градина, е конструктивен и субективно ориентиран процес, в който детето активно се включва в откриването на света – животни, растения, природни дадености на климата и опазването му. Конструирането на вътрешен модел на света се осъществява интелектуално и се подчинява на законите, с които се занимават психологията и неврологията. Важна роля играят процесите на активно емоционално-социално учене, които се отразяват и в нервната система, но могат да бъдат разбрани преди всичко от гледна точка на значението му за опита на детето и неговата мотивация, радост, страх и т.н., т.е. в психологическите категории. Същевременно те са и нравствени категории – определят ценното на живота и на поведението спрямо промените в него.

Образованието, разглеждано като единно, времево и пространствено разширяващо се събитие в социален контекст, включва дейностите на детето за придобиване на представа света, както и факта, че те основно се извършват в конкретни социално ориентирани ситуации. В процеса на приобщаване към света детето и неговата социална среда си взаимодействат и според това разбиране образованието на детето допринася за развитие на специфичните съдържателни детски дейности. Със сигурност добър пример на детска градина е тази, която изгражда нов облик с поглед към бъдещето, без да се страхува да въвежда иновативни практики и идеи.

Създаването на стимулираща среда, улесняването на положителната емоционална привързаност, наблюдението и насърчаването на децата са много важни задачи за педагогическия и непедагогическия персонал в детската градина. Именно в детската градина се структурират педагогически ситуации, които изискват активното участие на педагога, било то чрез предоставяне на информация, напътствия или изисквания към детето или чрез подкрепяща намеса. Още повече, когато децата със специфични образователни потребности получават достъп до институционално образование – дизайнът на пространството и позитивната емоционална връзка са от особено значение. Никой не може да придобие култура, респективно образование, единствено чрез собствената си дейност и опит или чрез директно обучение, а естествено трябва да разчита на опита (не само на грешките, предимно на успехите) и на познанията на другите – възрастни и връстници. В допълнение, в някои ситуации е невъзможно или твърде опасно да се остави детето да осъзнае само своето усъвършенстване, а има нужда от сравняването на очакванията към себе си с тези на другите. Усъвършенстването на поведенческите мостри е резултат от спецификациите и ролевите модели на възрастните, съобразени с разликата в годините и с много фази на нагледно-практическо ориентиране, въпреки че става дума за правила от света на възрастните, който трябва да се представи като регулаторна основа за детето. Безспорно тук трябва да се отчете значението на квалификационните форми на помощник-възпитателите, в които университетите с педагогически специалности имат традиция и провеждат мотивиращо и технологично насочване на кадрите в образователните институции в тясно сътрудничество с университетски иновативни бази като ценна иновативна практика за колеги от страната.

Околният свят в света на природата и на обществото задава културни и национални ориентири за присъствието в празнична среда – използването на обичаи, традиции, ритуали и обреди. Предучилищното детство не трябва да е пропусната полза за корекции в поведенческите спонтанни изяви на децата, а система от целенасочени срещи със символичната природна и социална среда.

Съдържателно направленията трябва да задават целите на образователния процес. Необходимо е внимание в този процес на диференцирането им, тъй като те се посочват в образователната стратегия и липсват с яснота в ДОСПО. Връзката между цели и резултати определя ефективността на образованието, а тази на средствата и резултатите – ефикасността му. Само организационното поставяне на изисквания за броя ситуации по направления, без обвързването на резултатите с компетенции и систематизирането им като квалификации, не задава връзката между целите на образованието и образователното съдържание за постигането на очакваните резултати.

Тук интересни са връзките между социалните компетенции, като по-обща група, и междуличностните отношения, комуникативните, културните и интеркултурните. Социалните включват междуличностните, когато те са обществени отношения по посока на действията, социалното поведение и от по-зицията на статуса и социалната роля. Всичко това потвърждава увереността, че целите на предучилищното образование трябва да съдействат за приобщаването към социално ориентираното поведение.

В този аспект образованието по направления има две гледни точки:

– от една страна, отчита предишния опит – част от предаването на културните мостри на възрастното предходно поколение, което е създало условия и фактори детето да се приобщи към тях;

– от друга страна, образованието е ориентирано към бъдещето, трябва да предложи на новото поколение предпоставки за развитието на знания, умения, отношения.

Фигура 2. Процентно отношение на предпочитанията на учителите към значимостта на групи компетенции за предучилищното образование

Тук искам да се присъединя към активните обсъждания на синдикални организации за преодоляването на несъответствията между възможностите за иновативна институция и финансирането ѝ в различните етапи на образованието. Така както училищните институции получават законодателно правото на лицензиране на иновации и се подпомагат със средства, така и в предучилищното образование, като предшестващ етап за изграждането на компетентности, трябва да се направи възможно тя да бъде нормативно узаконена. В този смисъл, има множество реакции от професионалната и от родителската общност, както и обещания от директорите на водещи училища у нас, които са вече утвърдено иновативни и със създаденото дизайн-пространство и технологична организация са пример и за детските градини, да проявят настойчивост пред МОН за преодоляването на това несъответствие.

И така, образованието все повече ще се схваща като взаимовръзка на обучение, познание, осъзнаване на ценности, норми на поведение, готовности за дейности, всички отправени към хоризонтите за смислено и социално значимо интерпретиране на културата по различен, а не унифициран начин в институцията. Пък бъдещото поколение ще се подпомогне от днешното да се справя с отговорност към отчитане на смисъла на „картината за света“, която нормативно определя начина на поведение, дейност и общуване във всекидневието. Това включва друг приоритет – отчитането на резултатите от подходяща подготовка за училище, която, наред с други неща, играе важна роля в живота на бъдещия ученик.

В миналото използването на предметно-дисциплинния модел, приближен към началното училище, определяше образователната политика. Сега, през последните години, се вижда, че резултатите от направленията са важни за преодоляването на отпадането от училище и успешен начален старт. Но липсват изградени умения за устойчивост на поведенческите норми и социални и комуникативни компетенции у подрастващите, не се изразява убедително лична отговорност към новата позиция на детето в общността. Това не е слабост само на институционалното предучилищно образование, а и на семейното възпитание, на диференцираните към всеки новопостъпил ученик усилия на началното училище за преодоляването им.

Въпреки това преходите към училище са винаги със субективен характер и свързани с много очаквания, надежди, но и страхове. Ето защо е важно всяко дете да се чувства добре дошло в училище. За да се гарантира, че този преход не се превръща в непреодолима пропаст, а в мост, учителите и родителите трябва си сътрудничат с нужната увереност както в детската градина, така и в училище. Съдържанието и организацията на сътрудничеството могат да се разработят съвместно от учители, от родители и от възпитатели в план, съобразен с местните условия, който се подготвя на базата на годишния план както в детската градина, така и в основното училище. Целесъобразно е и участието на образователни медиатори в общините, които да проследяват редовното посещение на децата в институцията, да съветват и подкрепят родителите и педагозите в общите им усилия. Цели се проследяването на устойчивата образователна биография на всяко дете като непрекъснат процес на индивидуално израстване по посока на компетенциите му. В най-значима степен това се отнася до мотивацията и осъзнаването на предимствата на ученето през целия живот, като се поставя акцент върху индивидуализацията и диференциацията, произтичащи от различия в предпоставките за подготовката за училище.

Ето към кои важни компетенции могат да се представят като предпоставки за успешен преход към училище на детето, когато то:

– играе с радост, успява да се самоизразява и самоутвърждава, играейки, да развива игровите се идеи/замисли с връстниците и да ги привлича като съиграчи;

– използва свободно говорене и слушане в неформален и формален план на основата на книжовния български език, така че да присъства активно в комуникативната ситуация;

– има своя любима детска книжка и може да преразкаже и довърши истории в нея;

– споделя опит, придобит от различни медийни средства;

– овладява психически и физически ритъма на дневния престой в институцията и отстоява индивидуално предпочитания за комфорта си в него;

– схваща количества и назовава цифри;

– открива взаимовръзки, мостри, правила, символи, цифри и ги прилага комплексно при решаването на игрово-познавателни задачи;

– ориентира се в пространството на непозната природна и социална среда и практически разбира пространствените отношения;

– вглежда се и се учудва на природни и социални феномени и формулира въпроси за противоречия, факти, събития, явления, процеси, свойства и признаци на предмети и обекти от достъпната за него среда;

– все по-самостоятелно оценява сигурни начини за пристигане в детската градина, участник и за спазването на правилата на безопасното придвижване по улицата като пешеходец или като пътуващ в транспортно средство;

– опознава природонаучни и технически взаимовръзки и начините те да бъдат проверени;

– може да постигне в групата обща цел и да я приеме като конкретна своя задача;

– комуникира с децата премерено и демонстрира към тях съпричастност и съчувствие;

– формулира въпроси за смисъла на живота, за поведение спрямо правилата на възрастните, за непознати и вълшебни светове и да се увлича с другите в търсенето им с рационален и приключенски дух;

– ентусиазирано е да празнува и утвърждава своята социална и лична идентичност, като осъзнава общочовешки ценности;

– изпробва различни техники за пресъздаване на графични знаци и образци за изобразително творчество, целенасочено си служи с предмети и креативно създава продукти в практическата си дейност;

– участва активно в комуникация и общуване с връстници и възрастни, възпроизвежда рими, художествени текстове, пее и музицира, танцува;

– демонстрира положително отношение към здравето, има двигателна дееспособност и физически качества за участие в детски спортове.

Много образователни институции в България участват в проектни дейности и предложените по-горе компетенции са постигнати успешно именно и при отчитането на постижения в резултат на изпълнението на дейностите по проектите. В София в няколко детски градини всяка една от групите ежегодно създава и разработва с презентиране пред другите субекти (родители, учители, представители на общината, университетски преподаватели) тематични проекти за постигането на граждански и социални компетенции, като тези критерии са обвързани със стратегията и повишаването на качеството на институционалния мениджмънт. Детски градини от страната се кооперират с европейски страни по посока на устойчивото развитие и опазване на природните обекти, грижи за растения и животни, други работят по европейски проекти за културно приобщаване чрез музика, театър, детско песенно и европейско творчество в рамките на „Еразъм+“ и e-Twinning.

Друга положителна тенденция е съществуването на градини, в които работата по проекти, като се придружават от преподаватели и учени от университетските среди главно във връзка със защитата на докторантски и магистърски – в редовни, в задочни и в самостоятелни форми. Съществуват и такива, които се включват в извадки на педагогическите специалисти, защитаващи магистърска степен или първа ПКС в департаментите за учители. По-малко са съвместните публикации между колеги от детските градини и преподаватели по време на конференции и форуми. В това отношение наукометричните нови изисквания на НАЦИД ограничават тези форми на публикационно сътрудничество. Според мен обаче са важни предизвикателства за демонстрирането на връзката между научните търсения и усвояването им в практиката. Наистина има положителни примери на цялостни школи на изследователи, които се радват на успехи в приложно отношение като внедрени иновации.

Важни за атестацията на университетите са съвместните инициативи за придобиване на компетенции за професионалната практическа подготовка на студентите – бъдещи учители, които започнаха обучението си през 2017/2018 г. и ще я завършат през 2020/21 учебна година като стажант-учители по новата Наредба №15 на МОН, 2019 г. Това също са възможности за изява на детските градини и на колегията, която активно ще участва в държавните изпитни комисии. В много университети се правят пилотно тези опити, за се отговори на новите изисквания за практическата подготовка на бъдещите педагогически специалисти. Полезно ще бъде на форуми от междуинституционален характер да се обменя информация на общинско, регионално и университетско национално равнище за резултатите от тази подготовка. Всичко това налага опитът на институциите да е основа на дискусионни процеси за усъвършенстването на документацията, както и за инициативи пред МОН за развитие на наредбите за стандартите в техните модификации, ориентирани към прогрес, както и за университетите актуализирането на учебните планове и програми.

Разбира се, това ще е и помощ за откриването на нови връзки на детските градини с университетските общности, защото изследователските технологии са вече неизменна част от квалифицираната подготовка на учителите.

REFERENCES

Buergi, R. (2017|). Die OECD und die Bildunsplsnung der freien Welt.

Denkstiele und Netzwerke einer intrrnationalen Bildungsexpert.

Berlin&Toronto: Verlag Barbara Budrich, Opladen.

Thiesen, P. (2014). Die gezielte Besch‰ftigung im Kindergarten.

Bildungsangebote vorbereiten, durchführen und auswerten. Freiburg:

Auflage. Lambertus.

2025 година
Книжка 9s
Книжка 9
DEVELOPMENT OF DEMOCRATIC CULTURE THROUGH CONTENTS ABOUT THE ROMA IN CLASSROOM TEACHING – STUDENTS’ PERCEPTION

Aleksandra Trbojević, Biljana Jeremić, Hadži Živorad Milenović, Bojan Lazić

Книжка 8
КАТЕГОРИАЛНИ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИНФОРМАЦИОННО-КОМУНИКАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ В ОБУЧЕНИЕТО НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ СЪС СОП

д.п.н Мира Цветкова-Арсова, Данка Щерева, Славина Лозанова, Маргарита Томова

Книжка 7
ВРЪЗКА НА СОЦИАЛНО-ЕМОЦИОНАЛНОТО С КОГНИТИВНОТО РАЗВИТИЕ В ПРИОБЩАВАЩА СРЕДА

Милен Замфиров, Маргарита Бакрачева, Емилия Евгениева

Книжка 6
КОГНИТИВНО РАЗВИТИЕ НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ, ОБХВАНАТИ В ПРИОБЩАВАЩОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Милен Замфиров, Емилия Евгениева, Маргарита Бакрачева

Книжка 5
COMPETENCE FOR SOCIAL PEDAGOGICAL PRACTICE: WHAT DO STUDENTS TELL US?

Maya Tcholakova, Marina Pironkova, Aleksandar Ranev, Yana Staneva

MULTIMODAL COMMUNICATION IN PHYSICAL EDUCATION CLASSES

Cristiana Lucretia Pop, Cristina Filip

Книжка 4s
GAMES IN FUNCTION OF DEVELOPMENT OF MULTIPLICATION SKILLS

Dasare Sylejmani, Vesna Makashevska, Jasmina Jovanovska

Книжка 4
ИЗПОЛЗВАНЕ НА СИСТЕМИТЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОБУЧЕНИЕТО В КОНТЕКСТА НА ИНТЕРАКТИВНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Силвия Парушева, Борис Банков, Гергана Касабова, Петя Страшимирова

MILITARY AND SOCIAL THREATS AS DETERMINANTS OF THE DEVELOPMENT OF CONTEMPORARY UKRAINIAN HIGHER EDUCATION

Mykola Pantiuk, Tetiana Pantiuk, Nataliia Bakhmat, Olena Nevmerzhytska, Svitlana Ivakh

STEM ОБУЧЕНИЕ НА СТУДЕНТИ ПЕДАГОЗИ В ТРАНСДИСЦИПЛИНАРНА ОБРАЗОВАТЕЛНА СРЕДА

Любен Витанов, Николай Цанев, Людмила Зафирова, Гергана Христова, Катерина Динкова, Калина Георгиева, Жорж Кюшев, Здравка Савчева

ИЗСЛЕДВАНЕ И АНАЛИЗ НА НАГЛАСИТЕ НА СТУДЕНТИТЕ ПРИ ИЗПОЛЗВАНЕ НА ГЕНЕРАТИВЕН ИНСТРУМЕНТ НА ИЗКУСТВЕН ИНТЕЛЕКТ

Николай Янев, Иглика Гетова, Теодора Христова, Ива Костадинова, Георги Димитров

Книжка 3
ДРУГИЯТ КАТО ЦЕННОСТ В УЧИЛИЩЕ

Александър Кръстев

Книжка 2
ASSESSMENTS OF TEACHERS AND PARENTS OF CHILDREN WITH DEVELOPMENTAL DISABILITIES ON INCLUSION IN PRE-SCHOOL INSTITUTIONS

Zagorka Markov, Hadzi Zivorad Milenovic, Biljana Jeremic, Radmila Zecevic, Milica Pavlovic

Книжка 1s
ПРИЛОЖЕНИЕ НА СРЕДСТВАТА ЗА ДОПЪЛВАЩА И АЛТЕРНАТИВНА КОМУНИКАЦИЯ В ОБРАЗОВАТЕЛНИТЕ ИНСТИТУЦИИ В БЪЛГАРИЯ

. Неда Балканска, . Анна Трошева-Асенова, . Пенка Шапкова, Снежина Михайлова

USE OF ARTIFICIAL INTELLIGENCE IN FOREIGN LANGUAGE TEACHING

Ekaterina Sofronieva, Christina Beleva, Galina Georgieva

Книжка 1
Скъпи читатели, автори, приятели на списание „Педагогика“,

В началото на 2025 година в първия брой на нашето списание „Педагогика“ бих искала от името на редакционната колегия и от мое име да Ви пожелая здраве, творческо вдъхновение и професионално удовлетворение от прино- са Ви към педагогическата наука и практика! Вярвам и се надявам, че списание „Педагоги- ка“ ще продължи да осигурява платформа за научен, обективен и откровен диалог, базиран на резултати от научни изследвания, за насто- ящето и бъдещето на обучението и образова- н

2024 година
Книжка 9s
Книжка 9
ANALYSIS AND IMPROVEMENT OF VIDEO LEARNING RESOURCES IN SMALL-SCALE LEARNING SCENARIOS

César Córcoles, Laia Blasco-Soplon, Germán Cobo Rodríguez, Ana-Elena Guerrero-Roldán

Книжка 8
АНГАЖИРАНОСТ КЪМ УЧЕНЕ ЧРЕЗ ИЗПОЛЗВАНЕ НА СМАРТ ТЕХНОЛОГИИТЕ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Кирилка Тагарева, Дора Левтерова-Гаджалова, Ваня Сивакова

Книжка 7
Книжка 6
Книжка 5s
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА НА СТАЖАНТСКАТА ПРАКТИКА ПРЕД СТУДЕНТИ – БЪДЕЩИ УЧИТЕЛИ

Илиана Петкова, Марияна Илиева, Владислава Станоева, Георги Чавдаров

Книжка 5
FEATURES OF SPEECH COMPREHENSION TRAINING OF CHILDREN WITH AUTISM SPECTRUM DISORDERS

Maryna Branytska, Svitlana Myronova, Svitlana Mykhalska

OVERVIEW OF THE STEM EDUCATION IN ISRAEL

Aharon Goldreich, Elena Karashtranova

Книжка 4
НАГЛАСИ НА СТУДЕНТИТЕ КЪМ СМАРТ ТЕХНОЛОГИИТЕ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Дора Левтерова-Гаджалова, Кирилка Тагарева, Ваня Сивакова

PROFESSIONAL SUPPORT FOR YOUNG RESEARCHERS

Emina Vukašinović, Marija Veselinović, Milan Milikić

РОБОТИТЕ В ОБУЧЕНИЕТО – ОБРАЗОВАТЕЛНА STEAM ИГРА

Мария Желязкова, Михаил Кожухаров, Даниела Кожухарова

Книжка 3s
Книжка 3
ATTITUDES AND EXPERIENCES OF THE PRESCHOOL TEACHERS IN THE APPLICATION OF DIGITAL TECHNOLOGIES IN ENVIRONMENTAL EDUCATION

Nataša Branković, Gordana Kozoderović, Biljana Jeremić, Danijela Petrović, Bojan Lazić, Slavica Karanović

ДИГИТАЛНИ ТЕХНОЛОГИИ В ПОДКРЕПА НА УЧЕНЕТО

Стоянка Георгиева-Лазарова, Лъчезар Лазаров

PREPARATION OF FUTURE TEACHERS FOR ORGANISING A HEALTH-PRESERVING INCLUSIVE SPACE IN EDUCATIONAL INSTITUTIONS

Nadiya Skotna, Tetiana Nadimyanova, Anna Fedorovych, Myroslava Sosiak, Oksana Yatsiv

Книжка 2s
Книжка 2
ОТ РИСУНКА – КЪМ СНИМКА

Камен Теофилов

Книжка 1s
Книжка 1
„ВТОРОТО“ БЪЛГАРСКО УЧИЛИЩЕ. ГЕНЕЗИСЪТ

Пенка Цонева, Бистра Мизова

2023 година
Книжка 9
EXPLORING THE NARRATIVE IDENTITY OF HUNGARIAN TEACHERS IN SLOVAKIA

Patrik Baka, Terézia Stredl, Kinga Horváth, Zsuzsanna Huszár, Melinda Nagy, Péter Tóth, András Németh

Книжка 8
A QUALITY “ONLINE” TEACHER – WHAT DO STUDENTS APPRECIATE AND VALUE IN TEACHERS DURING DISTANCE LEARNING?

Irena Golubović-Ilić, Ivana Ćirković-Miladinović, Nataša Vukićević

SUPPORT FOR THE INCLUSION OF ROMA CHILDREN THROUGH THE PROJECT TEACHING MODEL

Biljana Jeremić, Aleksandra Trbojević, Bojan Lazić, Gordana Kozoderović

TREND ANALYSIS OF PROFESSIONAL COMPETENCES OF SPORTS TEACHERS AND COACHES

Sergejs Capulis, Valerijs Dombrovskis, Svetlana Guseva, Alona Korniseva

Книжка 7
ЦЕННОСТЕН ПРОФИЛ НА УЧИТЕЛИТЕ В НАЦИОНАЛЕН КОНТЕКСТ

Цветан Давидков, Силвия Цветанска

Книжка 6s
MODELLING OF MARITIME CYBER SECURITY EDUCATION AND TRAINING

Gizem Kayisoglu, Pelin Bolat, Emre Duzenli

INTRODUCING THE USE OF CASE STUDIES METHODOLOGY IN TRAINING FOR SOFT SKILLS IN MARITIME UNIVERSITIES. THE ISOL-MET PROGRAM

Maria Lekakou, Helen Iakovaki, Dimitris Vintzilaios, Markella Gota, Giorgos Georgoulis, Thalia Vintzilaiou

THE ROLE OF MARITIME EDUCATION IN DIGITALIZATION

Kamelia Narleva, Yana Gancheva

Книжка 6
С МИСИЯ ЗА НАЦИОНАЛНА И КУЛТУРНА ИНДИВИДУАЛНОСТ

Надежда Кръстева, Йордан Колев

Книжка 5s
PREFACE

Nikola Vaptsarov Naval Academy is the oldest technical educational institution in Bulgaria. The Naval Academy is one of the symbols of Varna and Bulgaria in the world maritime community. Its history and achievements establish it as the most prestigious center for training of maritime specialists. At present, the Naval Academy trains specialists for the Navy and for the merchant marine in all areas of maritime life. Research and development conducted at the Naval Academy in Varna

A FAIR CONCERN ABOUT ECDIS

Nikolay Sozonov, Dilyan Dimitranov

DATA-DRIVEN LEARNING APPROACH TO MARITIME ENGLISH

Jana Kegalj, Mirjana Borucinsky, Sandra Tominac Coslovich

DEVELOPING CRITICAL THINKING SKILLS THROUGH THE “CASE STUDY” TEACHING METHOD IN MARITIME ENGLISH LANGUAGE TEACHING (MELT)

Tamila Mikeladze, Svetlana Rodinadze, Zurab Bezhanovi, Kristine Zarbazoia, Medea Abashidze, Kristine Iakobadze

MAXIMIZING STUDENTS’ LEARNING IN MARITIME ENGLISH ONLINE COURSE

Valentyna Kudryavtseva, Svitlana Barsuk, Olena Frolova

Книжка 5
Книжка 4s
Книжка 4
Книжка 3s
СПИРАЛАТА ОБЩЕСТВО – ОБРАЗОВАНИЕ

Иванка Шивачева-Пинеда

Книжка 3
ПРОЕКТНО БАЗИРАНО ОБУЧЕНИЕ ЗА СОЦИАЛНО-ЕМОЦИОНАЛНИ И ТЕХНОЛОГИЧНИ УМЕНИЯ ЧРЕЗ ПРОГРАМАТА „УМЕНИЯ ЗА ИНОВАЦИИ“

Галин Цоков, Александър Ангелов, Йоанна Минчева, Рени Димова, Мария Цакова

МЕДИЙНАТА ГРАМОТНОСТ И УЧИТЕЛИТЕ

Светла Цанкова, Стела Ангова, Мария Николова, Иван Вълчанов, Илия Вълков, Георги Минев

Книжка 2
INTONATION AND CHILDREN WITH EMOTIONAL AND BEHAVIORAL PROBLEMS

Katerina Zlatkova-Doncheva, Vladislav Marinov

Книжка 1
2022 година
Книжка 9
ТРАНСГРЕСИВНО-СИНЕРГИЧНО КАРИЕРНО РАЗВИТИЕ В „НЕФОРМАЛНО ОБРАЗОВАНИЕ“ В УНИВЕРСИТЕТА

д.п.н Яна Рашева-Мерджанова, Моника Богданова, Илиана Петкова

Книжка 8
INTEGRATING INTERCULTURAL EDUCATION IN THE PRIMARY SCHOOL CURRICULUM

Bujar Adili, Sonja Petrovska, Gzim Xhambazi

НАГЛАСИ НА БЪДЕЩИТЕ ДЕТСКИ УЧИТЕЛИ КЪМ STEM ПОДХОДА

Наталия Павлова, Михаела Тончева

Книжка 7
НАЦИОНАЛНАТА ИДЕЯ НА ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ

Йордан Колев, Надежда Кръстева

Книжка 6
Книжка 5
ИВАН Д. ШИШМАНОВ – ЕВРОПЕИЗИРАНИЯТ БЪЛГАРИН

Надежда Кръстева, Йордан Колев

THE TECHNOLOGY OF DEVELOPMENT OF COMMUNICATIVE CULTURE OF ELEMENTARY SCHOOL TEACHERS

Mariia Oliiar, Nataliia Blahun, Halyna Bilavych, Nataliia Bakhmat, Tetyana Pantyuk

Книжка 4
TEACHERS’ATTITUDES BOUT TEACHING AND LEARNING MATHEMATICS

Aleksandra Mihajlović, Emina Kopas-Vukašinović, Vladimir Stanojević

EDUCATION 4.0 – THE CHANGE OF HIGHER EDUCATION INSTITUTIONS AND THE LABOUR MARKET

Gergana Dimitrova, Blaga Madzhurova, Stefan Raychev, Dobrinka Stoyanova

Книжка 3s
DISTANCE LEARNING IN THE CONTEXT OF THE COVID-19 PANDEMICS

Baktybek Keldibekov, Shailoobek Karagulov

DIGITAL UNIVERSITIES: FEATURES AND KEY CHARACTERISTICS

Marina Skiba, Maktagali Bektemessov, Alma Turganbayeva

Книжка 3
Книжка 2
TWO-TIER MODEL OF TRAINING FUTURE TEACHERS FOR COACHING AT OUT-OF-SCHOOL INSTITUTIONS

Borys Savchuk, Tetyana Pantyuk, Natalia Sultanova, Halyna Bilavych, Mykola Pantyuk

Книжка 1
2021 година
Книжка 9
ИЗСЛЕДВАНЕ НА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО МЕЖДУ ФОРМАЛНОТО И НЕФОРМАЛНОТО ЗДРАВНО ОБРАЗОВАНИЕ

Доц. д-р Вержиния Боянова Гл. ас. д-р Константин Теодосиев Гл. ас. д-р Берджухи Йорданова

FORMATION OF PROFESSIONAL COMPETENCE OF ASSISTANT TEACHER OF INCLUSIVE EDUCATION IN SECONDARY EDUCATION INSTITUTIONS

Prof. Dr. Vladyslava Liubarets, Prof. Dr. Nataliia Bakhmat, Prof. Dr. Olena Matviienko, Oksana Tsykhmeistruk, Inna Feltsan

Книжка 8
ОТНОСНО ЗАДЪЛЖИТЕЛНОСТТА НА ПРЕДУЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ – РЕЗУЛТАТИ ОТ ЕДНО ИЗСЛЕДВАНЕ

Проф. д-р Маргарита Колева, доц. д-р Блага Джорова, д-р Ева Жечева

INFLUENCE OF PSYCHOLOGICAL AND PEDAGOGICAL FEATURES OF STUDENTS ON THEIR ACTIVITY IN SELF-EDUCATION

Dr. Iryna Sereda, Assoc. Prof. Dr. Svitlana Karskanova, Assoc. Prof.

CENTRALISATION AND DECENTRALISATION IN HIGHER EDUCATION: A COMPARATIVE STUDY OF HUNGARY AND GERMANY

Carla Liege Rodrigues Pimenta, Prof. Dr. Zolt†n R–nay, Prof. Dr. Andr†s Nmet

ЗА ПРИОБЩАВАНЕТО, ОБУЧЕНИЕТО И РАЗВИТИЕТО НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ С ИНТЕЛЕКТУАЛНИ ЗАТРУДНЕНИЯ

Златкова-Дончева, К. (2021). Приобщаване, обучение и развитие на деца и ученици с интелектуални затруднения. Бургас: Либра СКОРП, ISBN 978-954-471-705-6

Книжка 7s
CONCEPT OF PRESENT PRACTICE IN CHOOSING OF OPTIMAL NUMBER OF TUGS

Rino Bošnjak, Zvonimir Lušić , Filip Bojić, Dario Medić

S-101 CHARTS, DATABASE TABLES FOR S-101 CHARTS, AUTONOMOUS VESSEL

Vladimir Brozović, Danko Kezić, Rino Bošnjak, Filip Bojić

INFLUENCE OF HYDRO-METEOROLOGICAL ELEMENTS ON THE SHIP MANOEUVRING IN THE CITY PORT OF SPLIT

Zvonimir Lušić , Nenad Leder, Danijel Pušić, Rino Bošnjak

MEETING SUSTAINABLE DEVELOPMENT GOALS – EXPERIENCE FROM THE LARGEST SHIPPING COMPANIES

Katarina Balić , Helena Ukić Boljat, Gorana Jelić Mrčelić, Merica Slišković

OPTIMISING THE REFERENCE POINT WITHIN A JOURNAL BEARING USING LASER ALIGNMENT

Ty Aaron Smith , Guixin Fan , Natalia Nikolova , Kiril Tenekedjiev

REVIEW OF THE CURRENT INCREASE OF NOISE UNIT COST VALUES IN TRANSPORT

Luka Vukić , Ivan Peronja , Mihaela Bukljaš , Alen Jugović

TARGET DETECTION FOR VISUAL COLLISION AVOIDANCE SYSTEM

Miro Petković, Danko Kezić, Igor Vujović, Ivan Pavić

NEW RESULTS FOR TEACHING SHIP HANDLING USING FAST TIME SIMULATION

Knud Benedict , MichŽle Schaub , Michael Baldauf , Michael Gluch , Matthias Kirchhoff , Caspar Krüger

POTENTIAL BENEFITS OF ELECTRICALY DRIVEN FERRY, CASE STUDY

Tina Perić, Ladislav Stazić, Karlo Bratić

SITUATIONAL AWARENESS – KEY SAFETY FACTOR FOR THE OFFICER OF THE WATCH

Hrvoje Jaram, Pero Vidan, Srđan Vukša, Ivan Pavić

Книжка 7
INCLUSIVE INTELLIGENCE

Dr. Aleksandar Krastev, Assist. Prof.

EDUCATION OF MORAL CULTURE OF STUDENT YOUTH IN THE CONDITIONS OF POLYCULTURAL SPACE

Dr. Natalia Bondarenko, Assoc. Prof. Yevhen Rozdymakha Dr. Lyudmila Oderiy, Assoc. Prof. Dr. Anatoly Rozdymakha, Assoc. Prof. Dilyana Arsova, PhD student

PROFESSIONAL DEVELOPMENT IN KOSOVO – RESEARCH OF TRAINING PROGRAMS AND TESTS

Bekim Samadraxha, Veton Alihajdari, Besim Mustafa, Ramë Likaj

Книжка 6s
EVALUATION OF CRUISER TRAFFIC VARIABLES IN SEAPORTS OF THE REPUBLIC OF CROATIA

Maja Račić, Katarina Balić, Mira Pavlinović, Antonija Mišura

COMPARATIVE ANALYSIS OF THE CONTRACTS FOR MARITIME TRANSPORT SERVICES. CHAIN OF CHARTER PARTIES

Svetlana Dimitrakieva, Ognyan Kostadinov, Christiana Atanasova

THE LIGHTSHIP MASS CALCULATION MODEL OF A MERCHANT SHIP BY EMPIRICAL METHODS

Vedran Slapničar , Katarina Zadro , Viktor Ložar , Ivo Ćatipović

ON EDUCATION AND TRAINING IN MARITIME COMMUNICATIONS AND THE GMDSS DURING THE COVID-19

Chavdar Alexandrov, Grozdyu Grozev, Georgi Dimitrov, Avgustin Hristov

AIR POLLUTANT EMISSION MEASUREMENT

Nikola Račić, Branko Lalić, Ivan Komar, Frane Vidović, Ladislav Stazić

ASSESSMENT OF LNG BUNKERING ACCIDENTS

Peter Vidmar, Andrej Androjna

EGR OPERATION INFLUENCE ON THE MARINE ENGINE EFFICIENCY

Delyan Hristov, Ivan Ivanov, Dimitar Popov

THE MEASUREMENT OF EXHAUST GAS EMISSIONS BY TESTO 350 MARITIME – EXHAUST GAS ANALYZER

Bruna Bacalja, Maja Krčum, Tomislav Peša, Marko Zubčić

PROPELLER LOAD MODELLING IN THE CALCULATIONS OF MARINE SHAFTING TORSIONAL VIBRATIONS

Nenad Vulić, Karlo Bratić, Branko Lalić, Ladislav Stazić

MODELING OF THE DEPENDENCE OF CO

Hristo Hristov, Ivailo Bakalov, Bogdan Shopov, Dobromir Yovkov

TECHNICAL DIAGNOSTICS OF MARINE EQUIPMENT WITH PSEUDO-DISCRETE FEATURES

Guixin Fan , Natalia Nikolova , Ty Smith , Kiril Tenekedjiev

CONTRIBUTION TO THE REDUCTION OF THE SHIP’S SWITCHBOARD BY APPLYING SENSOR TECHNOLOGY

Nediljko Kaštelan, Marko Zubčić, Maja Krčum, Miro Petković

THE STAND FOR FIN DRIVES ENERGY TESTING

Andrzej Grządziela , Marcin Kluczyk , Tomislav Batur

INTRODUCTION OF 3D PRINTING INTO MARINE ELECTRICAL ENGINEERING EDUCATION – A CASE STUDY

Ivica Kuzmanić, Igor Vujović, Zlatan Kulenović, Miro Petković

SHIPYARD CRANE MODELING METHODS

Pawel Piskur, Piotr Szymak, Bartosz Larzewski

Книжка 6
TEACHERS' PERSPECTIVE ON THE EDUCATIONAL IMPLICATIONS OF ONLINE TEACHING

Dr. Julien-Ferencz Kiss, Prof. Dr. Florica Orțan, Dr. Laurențiu Mˆndrea

ПСИХОЛОГО-ПЕДАГОГИЧЕСКИ ПРАВИЛА, МОДЕЛИ НА ДОБРИ ПРАКТИКИ И ПРЕПОРЪКИ ПРИ РАБОТАТА И ОБУЧЕНИЕТО НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ С ПОВЕДЕНЧЕСКИ РАЗСТРОЙСТВА

Тричков, Ив., 2019. Психолого-педагогически правила, модели на добри прак- тики и препоръки при работата и обучението на деца и ученици

Книжка 5
ФИДАНА ДАСКАЛОВА ЗА ПЕДАГОГИКАТА

Маргарита Колева, Йордан Колев

ВОЕННОМОРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ – ЕДИН РАЗЛИЧЕН ПОГЛЕД

Кожухаров, А. (2021). Личните академични документи на българската военна образователна система (1892 – 1946). Варна: ВВМУ, ISBN 978-619-7428-55-1

Книжка 4
Книжка 3
НЕВРОДИДАКТИКА

Наталия Витанова

ЗА АСИСТИРАЩИТЕ И ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Сивакова, В. (2020). Асистиращи и информационни технологии

Книжка 2
ОВЛАДЯВАНЕ НА КЛЮЧОВИ КОМПЕТЕНЦИИ ПРИ ОРИЕНТИРАНЕ В СВЕТА

Стоянова, М. (2019). Овладяване на ключови компетенции при ориентиране в света. София: Авангард принт, ISBN 978-954-337-398-7 374

Книжка 1
BULGARIAN SCHOOL – SHOWCASE OF IDENTITY

Veska Gyuviyska, Nikolay Tsankov

ЗА ИЗБОРА НА УЧЕБЕН КОМПЛЕКТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛЕН ЕТАП. И ЗА ОБУЧЕНИЕТО

Георгиева, А. (2020). Съвременни проекции на обучението по български език

КОНТРОЛ НА СТРЕСА. ПСИХОЛОГИЧЕСКИ И УПРАВЛЕНСКИ РАКУРСИ

Стоянов, В. (2020). Управление на стреса в организацията. Психологически и управленски ракурси. 198 cтр., Варна: Стено, ISBN 978-619-241-119-0

2020 година
Книжка 9
Книжка 8
EDUCATIONAL REASONS FOR EARLY SCHOOL DROP-OUT

Maria Teneva, Zlatka Zhelyazkova

Книжка 7s
TEACHING CHALLENGES IN SPORTS EDUCATION DURING THE PANDEMIC COVID-19

Evelina Savcheva, Galina Domuschieva-Rogleva

THE DIFFERENCES IN STUDENTS’ ATTITUDES ABOUT ONLINE TEACHING DURING COVID-19 PANDEMIC

Aleksić Veljković Aleksandra , Slađana Stanković , Irena Golubović-Ilić , Katarina Herodek

ONLINE EDUCATION DURING PANDEMIC, ACCORDING TO STUDENTS FROM TWO BULGARIAN UNIVERSITIES

Antoaneta Getova¹ , Eleonora Mileva² , Boryana Angelova-Igova²

Книжка 7
ПОДГОТОВКАТА НА ПЕДАГОГИЧЕСКИ КАДРИ ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНИТЕ ВЪЗПИТАТЕЛНИ ЗАВЕДЕНИЯ ПРЕЗ ПЕРИОДА 1944 – 1991 ГОДИНА

Въчева, С. (2019). Подготовката на педагогически кадри за предучилищните възпитателни заведения през периода

ПАЗАРНИ МЕХАНИЗМИ В УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ. ТЕОРЕТИКО-ПРИЛОЖНИ ВЪПРОСИ

Първанова, Й. (2020) Пазарни механизми в училищното образование. Теоретико-приложни въпроси. София: Колбис, ISBN 978-619-7284-35-5

Книжка 6
TEACHERS ATTITUDES ABOUT INTEGRATED APPROACH IN TEACHING

Emina Kopas-Vukašinović, Aleksandra Mihajlović, Olivera Cekić-Jovanović

Книжка 5
КОНЦЕПТУАЛНИ МОДЕЛИ ЗА РАЗРАБОТВАНЕ НА ПОЗНАВАТЕЛНИ ОНЛАЙН ИГРИ В ОБЛАСТТА НА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО

Детелин Лучев, Десислава Панева-Мариновa, Радослав Павлов Гита Сенка Лилия Павлова

ТАЛАНТЛИВ ПЕДАГОГ И КУЛТУРЕН ДЕЕЦ

Севда Чобанова, Любен Десев

Книжка 4
A CONTINUUM OF APPROACHES TO SCHOOL INSPECTIONS: CASES FROM EUROPE

Rossitsa Simeonova, Yonka Parvanova Martin Brown, Sarah Gardezi, Joe O’Hara, Gerry McNamara Laura del Castillo Blanco Zacharoula Kechri, Eleni Beniata

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2019 година
Книжка 9
Книжка 8
ОБРАЗОВАНИЕ НА БЪДЕЩЕТО

Наталия Витанова

Книжка 7
МОДЕЛ НА РАБОТА В ИНТЕРКУЛТУРНА СРЕДА

(Научноизследователска саморефлексия)

RISK FACTORS FOR EARLY SCHOOL LEAVING IN BULGARIA

Elena Lavrentsova, Petar Valkov

ПРИНОСИ НА ЕЛКА ПЕТРОВА ЗА БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ

(100 години от рождението на проф. д.п.н. Елка Петрова – 27.10.1919 – 21.12.2012)

НАСОКИ ЗА ПРИОБЩАВАНЕ НА МАРГИНАЛНИ СЕМЕЙНИ ОБЩНОСТИ В ОБРАЗОВАТЕЛНИТЕ ИНСТИТУЦИИ

Нунев, Й. (2019). Насоки за приобщаване на маргинални семейни общности в образователните институции. Велико Търново: Св. св. Кирил и Методий, ISBN 978-619-208-186-7

Книжка 6
ДИОФАНТОВИ УРАВНЕНИЯ И СИСТЕМИ ДИОФАНТОВИ УРАВНЕНИЯ – ТЕОРЕТИЧНИ АСПЕКТИ И МЕТОДИЧЕСКА ПРОЕКЦИЯ В НАЧАЛНИЯ ЕТАП НА ОБРАЗОВАНИЕ

Владимира Ангелова. (2018). Диофантови уравнения и системи диофантови уравнения – теоретични аспекти и методическа проекция в начален етап на образование. Пловдив: Паисий Хилендарски, ISBN 978-619-202-394-2

ЕДНА НОВА КНИГА ЗА ПЕДАГОГИЧЕСКИТЕ УМЕНИЯ НА УЧИТЕЛИТЕ

Николай Колишев. (2018). Теория на педагогическите умения на учителите. София: Захарий Стоянов, ISBN: 9789540912066

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ПРИЛОЖЕНИЕ НА ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИЯ ПОДХОД ПРИ ОБУЧЕНИЕ НА СТУДЕНТИ ПЕДАГОЗИ

(върху примера на обучение по академичната дисциплина „Съвременни аспекти на гражданското образование“ на студенти педагози)

LEARNING MATURITY

Alina G“mbuță Daniela-Carmen Berințan Marijana Mikulandra Krzysztof Kij Katja Sivka

Книжка 2
ДЕТЕТО И ПЕДАГОГИКАТА

Рашева-Мерджанова, Ян., Петкова, Ил. & Господинов, Вл. (съст.). (2018). Детето и педагогиката. София: Просвета, ISBN 978-954-01-3806-0

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

Редакционната колегия на списание „Педаго- гика“ ви честити Новата 2019 година! Пожела- ваме ви от сърце тя да бъде щастлива, успешна и благословена! През отминалата юбилейна 2018 г. публику- вахме редица стойностни материали на универ- ситетски преподаватели, учители, разнородни специалисти, работещи в сферата на образова- нието, докторанти. Отбелязани бяха поредица от тематични конференции и юбилейни празни- ци. Получихме и международно признание чрез включването на списанието

УЧЕНИЧЕСКО САМОУПРАВЛЕНИЕ

Желязкова-Тея, Т. & Банчева, М. (2018). Ученическото самоуправление. София: Аз-буки. ISBN: 978-619-7065-20-6

2018 година
Книжка 9
ПРАВАТА НА ДЕТЕТО ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА СТУДЕНТИ ПЕДАГОЗИ

Йорданка Николова, Даниела Рачева

Книжка 8
СПОДЕЛЕНО МНЕНИЕ

Николова, М. & Михалева, Б. (2018). С увереност срещу агресията и кон-

Книжка 7
РАДОСТТА ОТ ОБЩУВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК В ДЕТСТВОТО

Екатерина Софрониева, Христина Белева

НОВО ТЕОРЕТИКО-ПРАКТИЧЕСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ДЕТСКОТО ТВОРЧЕСТВО

Енгелс-Критидис, Р. (2018). Децата и творчеството. Юбилеен сборник в чест

ПРОФ. Д-Р ЕЛЕНА РУСИНОВА-БАХУДЕЙЛА

Розалина Енгелс-Критидис

Книжка 6
ПОЗИТИВНА УЧЕБНА СРЕДА

Валентина Шарланова

SENIOR CITIZENS’ EXISTENTIAL NEEDS AND EDUCATION FOR THE MEANING OF LIFE

Joanna Łukasik, Norbert Pikuła, Katarzyna Jagielska

Книжка 5
ПЛАНОМЕРНО ПСИХИЧЕСКО РАЗВИТИЕ

(По случай 115 г. от рождението на П.Я. Галперин)

ПАРАДИГМАТА СЕМИОТИКА – ЕЗИК – ДЕТЕ ПРИ 6 – 7-ГОДИШНИТЕ

Жоржетина Атанасова, Любимка Габрова

ПАРАРОДИТЕЛСКАТА ГРИЖА ВЪВ ФОКУСА НА ЕДИН СОЦИАЛНОПЕДАГОГИЧЕСКИ АНАЛИЗ

Ковачка, Ю. (2017). Социалнопедагогически проблеми при деца с парародителска грижа. Благоевград: УИ „Неофит Рилски“, 144 стр. ISBN: 9789540001340

Книжка 4
ДЕТСКИ КОНФЕРЕНЦИИ

Боряна Иванова

СТЕРЕОТИПИЗАЦИЯ НА ЕТНИЧЕСКИТЕ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ ПРИ СЪВРЕМЕННИТЕ МЛАДИ БЪЛГАРИ

Зорница Ганева. (2017). Стереотипизация на етническите взаимоотношения при съвременните млади българи. София: Елестра. ISBN 978-619-7292-03-9

Книжка 3
Книжка 2
СЪВРЕМЕННИ МЕТАМОРФОЗИ НА ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА В ДЕТСКАТА ГРУПА

Веселина Иванова, Виолета Кърцелянска-Станчева

SCHOOLS AND UNIVERSITIES AS SOCIAL INSTITUTIONS

Emilj Sulejmani Shikjerije Sulejmani

ОТНОСНО УСЕТА ЗА БРОЕНЕ

Петър Петров, Мима Трифонова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ И ПРИЯТЕЛИ,

Редакционната колегия на сп.„Педагогика“ Ви честити Новата 2018 г. Пожелаваме ви тя да бъде здрава, щедра и благословена! Тази година списанието чества своя юбилей – 90 години от неговото публикуване за първи път през 1928 г. с името „Народна просвета“. От деня на създаване до сега, то отразява актуал- ните проблеми на педагогическата наука и прак- тика и остава верен спътник на хиляди научни работници, учители, докторанти. Вярваме, че силата на творческата ни енергия ще пом

ДОБРИ ПРАКТИКИ „ПАРТНЬОРСТВО РОДИТЕЛИ – УЧИЛИЩЕ“

Мехмед Имамов, Калинка Гайтанинчева

2017 година
Книжка 9
ПЕДАГОГИЧЕСКОТО УЧЕНИЕ НА Й. ФР. ХЕРБАРТ – ИСТОРИЯ И СЪВРЕМЕННОСТ

(По повод 240 г. от неговото рождение) Невена Филипова

Книжка 8
ЧЕТЯЩИЯТ СТУДЕНТ, ЧЕТЯЩОТО ДЕТЕ – ЕДНО МАЛКО ПРОЗОРЧЕ, ЕДНА ВЕЛИЧЕСТВЕНА ГЛЕДКА

Мариана Мандева, Боряна Туцева, Габриела Николова, Цветелина Ковачева

Книжка 7
ДИДАКТИЧЕСКИ КОМПЕТЕНТНОСТИ

Нели Митева, Наталия Витанова

Илияна Кунева

Книжка 6
Книжка 5
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКО ОБУЧЕНИЕ В АКАДЕМИЧНА СРЕДА

(Научно-теоретична рефлексия) Румяна Неминска

ПРИНОС В ПСИХОЛОГИЯТА НА ТВОРЧЕСТВОТО

(120 години от рождението на Лев Семьонович Виготски) Любен Десев

ЛЕВ СEМЬОНОВИЧ ВИГОТСКИ – ПСИХОЛОГ И НА ХХI ВЕК

(по случай 120 години от рождението му)

ИСКУССТВО В ЖИЗНИ ЛЮДЕЙ

Гульнар Омарова

НОВА И ПОЛЕЗНА КНИГА

Йонка Първанова

ПРИНОСЕН ТРУД КЪМ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛНОТО УЧИЛИЩЕ

М. Мандева (2017). Методика на обучението по български език и литература – I – IV клас. Начално ограмотяване. В. Търново: УИ „Св. св. Кирил и Методий“, 120 стр.

ЕДНО ФУНДАМЕНТАЛНО ИНТЕГРАЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА РОЛЯТА НА ОБРАЗОВАНИЕТО ЗА РАЗВИТИЕТО НА НООСФЕРНИЯ ИНТЕЛЕКТ

Марга Георгиева, Сава Гроздев. (2016). Морфодинамиката за развитието на ноосферния интелект. София: Изток-Запад, ISBN 978-619-152-869-1

Книжка 4
Книжка 3
СИСТЕМАТИЧНО ВЪВЕДЕНИЕ В ОБЩАТА И ПСИХОЛОГИЧЕСКАТА СИНЕРГЕТИКА

Любен Десев (2015). Синергетика. Въведение и речник. 777 термина. София: ИК „Екопрогрес“. 464 с. ISBN 978-954-2970-37-8

Книжка 2
ПРОБЛЕМИ И ПЕРСПЕКТИВИ В РАЗВИТИЕТО НА ХУДОЖЕСТВЕНОТО ОБРАЗОВАНИЕ У НАС ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДЕТСКИЯ И НАЧАЛНИЯ УЧИТЕЛ

Теодора Власева, Даниела Гирджева-Валачева, Мария Калоферова, Найден Младенов, Илияна Шотлекова

ЗАКЪСНЯЛО ПРИЗНАНИЕ

Доц. д-р Емилия Николова

Книжка 1
ФАКТОРИ ЗА УСПЕШНО ПРИЛАГАНЕ НА СМЕСЕНО ОБУЧЕНИЕ

Стоянка Георгиева-Лазарова Лъчезар Лазаров

ЗА СТОПЛЕНИТЕ ПЪТЕКИ КЪМ ЛИТЕРАТУРНОТО ПОЗНАНИЕ

Радев, Радослав. 2015. Технология на методите в обучението по литература. Варна: Славена, 247 с., ISBN 978-619-190-041-1

2016 година
Книжка 9
ИНТЕРАКТИВНИ ТЕХНИКИ ЗА ОВЛАДЯВАНЕ НА ЧЕТЕНЕТО В МУЛТИКУЛТУРНАТА КЛАСНА СТАЯ – ПЪРВИ КЛАС

ФОРМИРАНЕ НА РЕЧЕВА КУЛТУРА, В НАЧАЛНА УЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ, (АНАЛИЗ НА АНКЕТА С УЧИТЕЛИ

Кампания

на Института за български език – БАН, и вестник „Аз-буки“

Книжка 8
Книжка 7
IBM SPSS STATISTICS ПРЕЗ ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ ПОГЛЕД НА ДОЦ. Д-Р ЗОРНИЦА ГАНЕВА

Зорница Ганева (2016). Да преоткрием статистиката с IBM SPSS Statistics. София: Елестра. 712 стр. ISBN 978-619-7292-01-5

НАЧАЛНОТО ОГРАМОТЯВАНЕ – „КЛЮЧ“ ЗА УСПЕШЕН ЖИВОТ В ПРОМЕНЯЩИЯ СЕ СВЯТ

Мариана Мандева, Диляна Гаджева (2016). Начално ограмотяване

ОТ „ЧУДНА И ДИВНА ДАСКАЛЕТИНКА“ ДО ПЕДАГОГИКА ЗА НАЦИОНАЛНО СЛУЧВАНЕ

Виолета Атанасова (2015) Петко Славейков за образованието. Шумен: Унивeрситетско издателство „Епископ Константин Преславски. 208 с. ISBN 978-619-201-051-5

Книжка 6
УЧИЛИЩЕ ЗА ЧЕТЕНЕ

Петя Георгиева

Кампания

на Института за български език – БАН, и в. „Аз Буки“

ДОШЛА ЛИ Е ИНСПЕКТОРЪТ?

Ванина Сумрова

ЩЕ ТЕ ЧАКАМ В/НА ЦЕНТЪРА

Илияна Гаравалова

ПРАВО В ДЕСЕТКАТА

Ивелина Стоянова

ПРОФ.Д.П.Н. СТОЯНКА ЖЕКОВА

Редколегия на сп. „Педагогика“

Книжка 5
Книжка 4
СИНЕРГЕТИКА – НОВО НАУЧНО ПОЗНАНИЕ

(Синергетика – въведение и речник, София: ИК Екопрогрес, 2015 г.)

Книжка 3
Книжка 2
НОВА ДИНАМИЧНА МОДИФИКАЦИЯ В ГРАНИЦИТЕ НА „АЗ-КОНЦЕПЦИЯТА“ НА МАТЕМАТИЧЕСКОТО МОДЕЛИРАНЕ

Марга Георгиева & Сава Гроздев. (2015). Морфодинамиката за развитието на ноосферния интелект, София: Марга Георгиева. 323 стр. ISBN 9786199052204

Книжка 1
IN MEMORIAM

На 10.12.2015 г. ни напусна нашият колега и приятел проф. д-р Иван Пет ков Иванов. Той беше уважаван учен и експерт в областта на педагогическите науки – автор на 10 монографии, 8 учебника, 10 учебни помагала, 6 студии и над 100 статии в специализирани периодич- ни издания и научни сборници; участник в 28 между- народни и национални проекта; председател и член на експертни групи към НАОА, член на редакционната ко- легия на сп. „Педагогика“. Проф. д-р Иван Иванов беше уважаван и оби

2015 година
Книжка 9
Книжка 8
РУСЕНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ

Златоживка Здравкова

Книжка 7
ДИСКУСИЯТА В УРОКА ПО ЛИТЕРАТУРА

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 6
УЧИТЕЛЯТ ПРАВИ УЧИЛИЩЕТО

ЕЗИКОВАТА ГРАМОТНОСТ НА МАЛКИЯ УЧЕНИК – „КЛЮЧ“ ЗА ОТГОВОРЕН И УСПЕШЕН ЖИВОТ В ПРОМЕНЯЩИЯ СЕ СВЯТ

ГОТОВНОСТ ЗА ОГРАМОТЯВАНЕ

Екатерина Чернева

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ МЕЖДУ ИСТОРИЯ, АКАДЕМИЗЪМ И РЕАЛНИ ПРАКТИКИ В СОЦИАЛНОПЕДАГОГИЧЕСКАТА ДЕЙНОСТ

Академични полета на социалната педагогика, съставител: проф. д.п.н. Клавдия Сапунджиева, научна редакция: проф. дпн Клавдия Сапунджиева, проф. д-р Нели Бояджиева, гл. ас. д-р Марина Пиронкова,

НОВА КНИГА

Клавдия Сапунджиева

Книжка 2
ПРОБЛЕМИ НА СОЦИАЛНАТА АДАПТАЦИЯ НА ПЪТУВАЩИ УЧЕНИЦИ ОТ МАЛКИ НАСЕЛЕНИ МЕСТА1)

Траян Попкочев, Бонка Гергинова, Тереза Карамангалова

Турнир по канадска борба [Arm Wrestling Competition] / Д. Евтимова,

Д. Евтимова, Е. Павлова, И. Радославова и Б. Иванов

Книжка 1
ORGANIZATIONAL CULTURE: THEORY AND REALITY

Inna Leonidovna Fedotenko

ОТЗИВ ЗА КНИГАТА „ОБРАЗОВАТЕЛЕН ДИЗАЙН (КОНЦЕПТУАЛНИ ОСНОВАНИЯ И ПРАКТИЧЕСКИ РЕШЕНИЯ)“

Димова, Д. (2013). Образователен дизайн (концептуални основания

2014 година
Книжка 9
„СОФИЯ – УЧЕЩ СЕ ГРАД“ – МОБИЛЕН СЕМИНАР В ПОДКРЕПА НА НЕФОРМАЛНОТО УЧЕНЕ И ОБРАЗОВАНИЕ В ОБЩНОСТТА

ПЕТЪР ДЪНОВ (БЕИНСÀ ДУНÒ Е И БЕЛЕЖИТ, ПЕДАГОГИЧЕСКИ МИСЛИТЕЛ-ХУМАНИСТ, (ПО ПОВОД НА 0-ГОДИШНИНАТА ОТ РОЖДЕНИЕТО, И 70 ГОДИНИ ОТ КОНЧИНАТА МУ

НА УЧИЛИЩЕ – С УСМИВКА!

Снежана Якимова

НА УЧИЛИЩЕ – С УСМИВКА!

Снежана Якимова

УЧИТЕЛЯТ – ЕТАЛОН ЗА ФОРМИРАНЕ НА ДЕТСКАТА ЛИЧНОСТ

Катя Коруджийска, Янка Маринкова

Книжка 8
Книжка 7
ЗАЕДНО МОЖЕМ ПОВЕЧЕ

Диана Смиленова

Книжка 6
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 5
ВЪЗГЛЕДИТЕ НА ЖАН-ЖАК РУСО И ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ ЗА ВЪЗПИТАНИЕТО

Посвещава се на 180-ата годишнина от рождението на Любен Каравелов (1834 – 1879) Виолета Атанасова

LE PROJET PÉDAGOGIQUE, SOURCE DE MOTIVATION DANS L’ENSEIGNEMENT ET L’APPRENTISSAGE DU FLE

THE EDUCATIONAL PROJECT, MEANS OF MOTIVATION IN TEACHING AND LEARNING FLE

LA PÉDAGOGIE DU PROJET ET LA MOTIVATION DES ÉLÈVES POUR L’APPRENTISSAGE DU FRANÇAIS

PROJECT PEDAGOGY AND PUPILS’ MOTIVATION IN LEARNING FRENCH

Книжка 4
КАЖДЫЙ ДЛЯ МЕНЯ УЧИТЕЛЬ

Ш.А.Амонашвили

Книжка 3
АНТОАНЕТА ЙОВЧЕВА (1952 – 2014)

След трудна борба с тежката болест ни напусна един добър и мил човек, една светла личност – Анто- анета Йовчева, нашата обичана колежка Тони. Нейните колеги и приятели, многобройните автори и сътрудници на сп. „Начално образование“ и на сп. „Педагогика“ ще запазят завинаги спомена за нейната приветлива усмивка, за нейната отзивчивост и преда- ност към работата, за нейната широка култура и стре- меж към познание, към развитие. Родена на 20 март 1952 г. в София в интелигентно се- мей

Книжка 2
ПОСТМОДЕРНИЗЪМ И ВЪЗПИТАНИЕ

Клавдия Сапунджиева

ДЕТСКИ УНИВЕРСИТЕТИ

Боряна Иванова

ПРОФ. Д-Р ЕЛКА ПЕТРОВА

Има личности, в сиянието на които се оглеж- дат цяла плеада последователи, възпитаници, колеги; има личности, без които животът става по беден, дните по-еднообразни, защото в сър- цето остава празно място. Такава личност е професор, доктор на педа- гогическите науки Елка Петрова – най–големият ерудит в областта на предучилищното възпита - ние, учен с международно значение. Дълги години ще свеждаме глави пред нейна- та обаятелна личност, с искрена признателност ще си спомняме свидните

МЕЖДУНАРОДНЫЙ ЦЕНТР ГУМАННОЙ ПЕДАГОГИКИ

Международният център „Хуманна педагогика“ организира XIII педаго- гически четения в периода 20 – 23.03.2014 г. в гр.Тбилиси, Грузия. Форумът се организира със съдействието на грузинското правителство. „Учителят“ е темата, която ще обедини участниците: учители, експерти, родители, универ- ситетски преподаватели, представители на педагогическата общност от мно- го страни, за да се осъществи дискусия за мисията на съвременния учител в съвременния образователен контекст. Ръководството на

Книжка 1
ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА МОБИЛНОТО ОБУЧЕНИЕ

Стоянка Георгиева-Лазарова Лъчезар Лазаров

2013 година
Книжка 9
УЧИТЕЛИ ВЪЗРОЖДЕНЦИ В ТЪРНОВО

Венка Кутева-Цветкова

Книжка 8
ДИМИТЪР ДОНЧЕВ – С ВЪЗХИТА ЗА БЪЛГАРСКИЯ УЧИТЕЛ

100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ДИМИТЪР ЕВСТАТИЕВ ДОНЧЕВ (5.10.1913 – 15.02.1997)

Книжка 7
„СЛЪНЦЕТО“ НА ВЪЗПИТАТЕЛНАТА СИСТЕМА В ТВУ – РАКИТОВО

85 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА АНГЕЛ УЗУНОВ (1928 – 1999)

ЦЕННОСТИ И ДУХОВНО-НРАВСТВЕНО РАЗВИТИЕ НА МАЛКИЯ УЧЕНИК

Марияна Ешкенази, Гергана Фиданова, Марияна Вишева, Цветанка Годжилова

МАЛКИЯТ УЧЕНИК ЧЕТЕ

Марияна Механджиева Венета Велева

С БАБА И ДЯДО В КЛАС

Цветелин Горанов, Таня Илиева, Цветанка Берова, Нели Иванова, Борка Бончева

РОД РОДА НЕ ХРАНИ, НО ТЕЖКО МУ, КОЙТО ГО НЯМА!

Диляна Вачкова Евелина Димитрова

ДА ПОМОГНЕМ НА ДЕЦАТА ДА ОТВОРЯТ СЪРЦАТА СИ

Иванка Дебелушина Нина Маврикова

ДОБРОТО Е У ВСЕКИ

Мария Наскова

ОТЛИЧЕН ПЕДАГОГ, ПСИХОЛОГ И ПСИХОТЕРАПЕВТ

ДОЦ. СВЕТОСЛАВ СТАМЕНОВ (1939 – 2013)

Книжка 6
ТЕОРЕТИКО-ПРИЛОЖНИ ПРОБЛЕМИ НА КОНСТРУИРАНЕТО НА ТЕСТ ЗА НАЦИОНАЛНО ВЪНШНО ОЦЕНЯВАНЕ ПО „ЧОВЕКЪТ И ОБЩЕСТВОТО“ ЗА 4. КЛАС (2013)

Ваня Петрова, Цонка Каснакова, Мариан Делчев Жана Минчева Радостина Стоянова, Рада Димитрова Мария Темникова

MEDIA IN PRESCHOOL AGE OF CHILD’S LIFE

Sonja Petrovska Jadranka Bocvarova

Книжка 5
ШАЛВА АЛЕКСАНДРОВИЧ АМОНАШВИЛИ – УЧИТЕЛ ОТ БЪДЕЩЕТО

В сложното битие на науката и метамор- фозите на социалната реалност, неотменими и общовалидни остават само най-стойностни- те постижения и безспорни истини, които не само маркират и остойностяват територията на човешко познание, но извисяват самия чо- век, поддържат неговата вяра в доброто, под- хранват чувството му за собствена значимост, укрепват неговия дух. Приемайки извечните послания на класи- ческата философско-педагогическа мъдрост и дълбоко обвързан с педагогическата р

МАНИФЕСТ ГУМАННОЙ ПЕДАГОГИКИ

Преамбула 25 лет тому назад группа учителей новаторов провозгласила манифест „Пе- дагогика сотрудничества“ (Переделкино, 1986 год). В последующие годы были опубликованы отчеты встреч учителей новаторов, в которых рассматри- вались разные аспекты педагогики сотрудничества: „Демократизация лично- сти“ (Цинандали, Телавский район, Грузия, 1987 год), „Методика обновления“ (Москва, 1988 год), „Войдем в новую школу“ (Краснодарский край, 1988 год). Идеи педагогики сотрудничества воодушевленно

ПОРТФОЛИОТО НА УЧЕНИКА КАТО ПРОЦЕС НА САМОПОЗНАНИЕ

Радка Топалска Емилия Вълкова, Албена Атанасова

ДОПИРНИ СВЕТОВЕ

Албена Димитрова Стилияна Гронева

ПРЕДИ ГОДИНА И СЕГА

Веселка Аршинкова

Книжка 4
СВЕЩЕНИК ГЕОРГИ МАРИНОВ ПОЛУГАНОВ – ОСНОВАТЕЛЯТ НА УЧИЛИЩЕТО И ПЪРВИЯТ УЧИТЕЛ В ПОЛИКРАЙЩЕ

Георги Георгиев Трифонка Попниколова Марияна Георгиева–Гроссе

ЕВРОПЕЙСКИ ПРИКАЗКИ

Светла Попова

Книжка 3
ДА ОПАЗИМ ДЕТСКОТО ЗДРАВЕ!

Мая Топалова, Симона Пейчева

КАК ДА ОТГЛЕДАМЕ МАЛЪК ПРИРОДОЛЮБИТЕЛ?

Мадлена Николова Ани Цветкова

Книжка 2
Книжка 1
ИЗКУСТВОТО ЗА ПРЕВЕНЦИЯ НА АГРЕСИВНОТО ПОВЕДЕНИЕ НА ДЕЦАТА

Евгения Миланова Виолета Николова Величка Радева

ПРИЯТЕЛСТВОТО В ЖИВОТА НА ДЕТЕТО

Даниела Димитрова Красимира Василева

ПРЕДАЙ НАТАТЪК

Вилдан Мехмедова

ЗАЕДНО ДА БЪДЕМ ДОБРИ

(ПЕДАГОГИЧЕСКА СИТУАЦИЯ В ПОДГОТВИТЕЛНА ГРУПА)

ПРОФ. ДПН EЛКА ПЕТРОВА EДНА НЕЗАЛИЧИМА СЛЕДА В БЪЛГАРСКОТО ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБРАЗОВАНИЕ (1919 – 2012)

Почина проф. дпн Елка Петрова (20.ХІІ.2012 г.) – на- шата любима учителка по изкуството да се живее пъл- ноценно и професионално, създателката на науката за предучилищното възпитание на българските деца, пре- красната жена и велика майка, Неповторима, единствена, съвършена – това е нашата Елка: Примерът за всички нас – хилядите нейни студенти и последователи ! Елка Петрова винаги е първа, винаги е оригинална и авангардна; през 1950–1952 г. поставя началото на Висшия мето

2012 година
Книжка 9
ПЕДАГОГЪТ – РИЦАР НА ДЕТСТВОТО

Януш Корчак бе написал, че животът на великите хора е като легендите: труден, но красив. И се оказва пророчески прав, сякаш е писал за себе си! Наследник на семейство с богата духовна култура и традиции, останал отрано без баща, той не просто се справя с несгодите на сирачеството, но развива у себе си три могъщи извора на живот: любов към свободата и справедливостта, страст към знанието и творчеството, отдаденост на децата и тяхното щастие. Лекарят Корчак лекува децата и душите им. Безплатн

ЯНУШ КОРЧАК – ВЕЛИК ХУМАНИСТ И ПЕДАГОГ

„Със сила и мощ поведох своя живот, който беше привидно неподреден, самотен и чужд. За син избрах идеята да служа на детето и неговото дело. Привидно загубих.“ Бе лекар, писател, мислител. Бе философ, учен, моралист. Издател. Възпи- тател и педагог. Бе герой. Бе скромен. Във всяка от тези области той има изключителни постижения. В течение на по- вече от четиридесет години работи като педагог и писател. Четиридесет години безкористно служене на слабите и беззащитните. Създава съвременна кон

ЕВОЛЮЦИЯ НА ПРАВАТА НА ДЕТЕТО

„Детето има право на сериозно отношение към проблемите му, на справедливото им решаване.“

THE KORCZAK’S RIGHT TO SOCIAL PARTICIPATION OF CHILDREN THE CITIZENSHIP OF CHILDREN

A speech by Marek Michalak, the Ombudsman for Children, given during the seminar„The Polish-Israeli pioneer in the fi eld of human rights, Janusz Korczak (1879–1942) and today’s Convention on Children’s Rights as the part of the international law“, Geneva, the 6 of June 2009

ЗА ДЕТЕТО, ДЕТСТВОТО ИЛИ НАУКА ЗА НЕГО?

В памет на Януш Корчак – по повод 70 г. от неговата смърт и 100 г. от създаването на „Дом за сираци“ във Варшава Албена Чавдарова

Книжка 8
CHANGES IN UNIVERSITY TEACHING – THE ROAD FROM KNOWLEDGE TO COMPETENCIES

Slađana Anđelković Zorica Stanisavljević Petrović

ДОСТОЕН ЖИВОТ, ОТДАДЕН НА ПРОСВЕЩЕНИЕТО… ПРОФ. СТОЙКА ЗДРАВКОВА – ЕДИН СЪВРЕМЕНЕН БУДИТЕЛ НА 70 ГОДИНИ

Неуморна и взискателна! Енергична и всеотдай- на! Работохолик и перфекционист! Това е проф. д-р Стойка Здравкова! Не е за вярване, че в началото на ноември 2012 година навърши 70 години. И не е слу- чайно това, че тази светла дата е непосредствено бли- зо до Деня на будителите. А това, че проф . Здравкова е съвременен български будител, е толкова безспорно и видимо! 70–годишнината ù е един чудесен повод ретрос- пективно да си припомним и проследим най-значи-

Книжка 7
ОЧАКВАНА И ПОЛЕЗНА

Емилия Василева

Книжка 6
Книжка 5
ЦЕННО ПОМАГАЛО ЗА ПСИХОЛОЗИ И ПЕДАГОЗИ (Надежден инструмент за диагностициране смисъла на живота)

Любен Десев Минчев, Борис. Тест на Дж. Крумбъг и Л. Махолик за смисъл в живота. Българска версия. Варна, ВСУ „Черноризец Храбър“,

ГЕОРГИ MАВРОВ ЖИВОТ, ОТДАДЕН НА НАУКАТА И ОБРАЗОВАНИЕТО

Така най-общо, но и най-точно можем да охарак- теризираме дейността на ст. н. с. д-р Георги Петков Мавров. Той ни напусна неочаквано в края на април т.г. И до последния си ден не преставаше да се вълнува от проблемите на образованието. Споделяше инте- ресни мисли относно предстоящото приемане на За- кона за образованието. Пестелив на думи, но щедър на дела – това ясно проличава от неговата богата би- ография.

Книжка 4
ОЩЕ ЕДНА ИДЕЯ

Галина Стоянова

Книжка 3
С ИНОВАТИВЕН ПОГЛЕД КЪМ ЛИЧНОСТТА НА ДЕТЕТО

Маргарита Абрашева Любимка Габрова

БИЗНЕС ОБУЧЕНИЕ В ДЕТСКАТА ГРАДИНА

Красимира Костова Петя Драгоданова

ДЕТСКАТА БЕЗОПАСНОСТ

Любимка Габрова

БАБА ПРИКАЗКИ РАЗКАЗВА... (МИКС ОТ ПРИКАЗКИ)

Кева Захариева, Мария Мичева

Книжка 2
ДЕТЕ ПЪТУВА В АВТОМОБИЛА

Красимира Михайлова

ПРОТИВОПОСТАВЯНЕ

Пюрвя Ердниев, Б. Ердниев

ЗДРАВКА НОВАКОВА – ПРЕПОДАВАТЕЛ И ТВОРЕЦ

Седемдесетгодишният юбилей е вълнуващ повод да проследим трудния, богат и съдържателен професионално-творчески път на доц. д-р Здравка Новакова, да под- чертаем нейната важна роля за утвърждаване на дидактика на математиката като

IN MEMORIAM Иван Марев

Напусна ни проф. Иван Марев – философ, педагог, демократ, родолюбец. В далечната 1975 г., зареден с енергия, пълен с идеи, той създаде в Техническия

Книжка 1
ДЕЛЕГИРАНЕ НА ПРАВА ЧРЕЗ КОМИСИИТЕ В ДЕТСКАТА ГРАДИНА

Маргарита Абрашева Политиката, наречена управление на качеството, не е самоцел, нито поредна обра- зователна „мода“. Тя е практически необходима за поддържане от директора на учеб- ното заведение на един привлекателен образ в условията на конкуренция на пазара на учебни заведения. Това се отнася най-вече за детските градини. Политиката на упра- вление на качеството съдържа недостатъчно използван ресурс, включително за спечел- ване и запазване доверието на потребителя – родителите на децата,

ИНОВАЦИОННИ И ИНТЕРАКТИВНИ МЕТОДИ В КВАЛИФИКАЦИОННАТА ДЕЙНОСТ НА ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ КОЛЕКТИВ

Стоилка Ташева, Севда Лукайчева Развиващото се с динамични темпове общество в днешно време налага необ- ходимостта от иновационни промени в областта на образованието. И в предучи- лищната педагогика все по-често се търсят алтернативни педагогически техноло- гии както за възпитанието и обучението на децата, така и при провеждането на квалификационната дейност на самите педагози. Използването на интерактивните методи дава възможност да се възлагат за- дачи, които предполагат съвместна работа,

ТОВА ТРЯБВА ДА ГО ЗНАЕ ВСЯКО ДЕТЕ

Татяна Атанасова, Иванка Пампова

НА УЛИЦАТА Е ОПАСНО

Таня Янчева, Зоя Кацарова