Педагогика

2012/4, стр. 627 - 647

МЕНИДЖМЪНТ НА УЧЕНИЧЕСКИЯ КЛАС – ЕДНА ЗНАЧИМА ТЕМА С ПРОДЪЛЖЕНИЕ

Резюме:

Ключови думи:

През 2008 г. с читателите на сп. „Педагогика“ споделих някои свои виждания относно ролята на приобщаващия (инклузивния) мениджмънт на класа като ефективен инструмент за устойчиво развитие (Николаева, 2008). От тогава до днес интересът ми към микромениджмънта в образованието като обект на специално наблюдение, изследване и критична рефлексия продължи да се задълбочава. В резултат на това стигнах до формулирането на някои изводи и постановки, базирани на мои дългогодишни проучвания. Водена от интелектуално любопитство и уважение към другомислието по темата, с настоящата статия се надявам да заинтригувам (а може би провокирам?) специализираната аудитория на списанието с една възможна гледна точка към същността, смисъла и ползите за образованието ни от един адекватно разбран, стратегически ориентиран и успешно овладян мениджмънт на класа. Споделеното ще представя от първо лице, тъй като за мен това е най-коректният начин за обосноваване на собствен поглед към все още силно дискусионни научни теми и проблеми.

Накратко за началото: първи търсения, подходи и практики

Както обикновено се случва с изследователите, те „откриват“ обектите на своя интерес, наблюдавайки и анализирайки внимателно и устойчиво практиката. Съдбата на мениджмънта на училищния клас е именно такава. От това, до което съм успяла да стигна, проучвайки публикации и практики на няколко езика и континенти1), най-пълно този процес на пораждане, автономно концептуализиране и активно разработване на проблематиката може да бъде проследен в северноамериканските теоретични и приложни школи от втората половина на ХХ век. Нещо повече, още в рамките на миналото хилядолетие там се появяват и първите метаизследвания, т. е. изследвания върху постиженията по темата. Едно от най-популярните и най-често цитирани сред тях е това на К. М. Чарлс2) , озаглавено „Изграждане на дисциплината в класната стая“. Първото негово издание се появява през 1989 г. и до днес се преиздава почти всяка година. Аз самата най-напред попаднах на изданието от 1998 г. и поради това именно то присъства (концептуално и библиографски) в първите ми публикации по темата (Charles,1998). Например от него научих, че в периода 1951–1973 г. в САЩ се появяват първите „фундаментални теории за мениджмънт на класа“ (по оценката на самия автор), а през следващите две десетилетия (1974–1996) се разработват и разпространяват и първите приложни модели. Сред най-популярните имена на създатели и разпространители на ефективни модели за мениджмънт на класа са тези на Фр. Ридл и У. Уатенберг, Б. Скинър и Дж. Кунин, Х. Гинът и Р. Драйкърс, Ли и Марлене Кантер, Фр. Джонс и Л. Албърт, У. Гласър и А. Коън, и много други (Николаева, 2011).

Проучването на чуждата литература и опит ми помогна не само да проследя основните етапи в развитието на теоретичните и приложните схващания за ефективния мениджмънт на класа, но също така да си задам и някои основни въпроси относно неговото възникване, настояще и бъдеще у нас. Преди да се фокусирам върху тяхното формулиране и коментар обаче – няколко думи за това, което се случва у нас.

До началото на новото хилядолетие „мениджмънт на класа“ (или както буквално би трябвало да бъде преведен от английското classroom management „мениджмънт на класната стая“) не се разпознава, нито прилага от специалистите в сферата на образованието и педагогиката у нас като специфичен термин или практическа сфера. Първите познати практики са свързани с две паралелни инициативи – тази на проекта „Изграждане на позитивна класна стая“ и на проекта ИНТЕРАУЛА за трансфер у нас на холандска магистърска програма по образователен мениджмънт (2003–2007).

„Изграждане на позитивна класна стая“ стартира през 2003 г. по инициатива на американската неправителствена организация Children’s Resources International, Washington (САЩ) като двегодишен проект за трансфер на добри училищни практики в четири страни от бившия социалистически блок – България, Румъния, Русия и Украйна. Като основни местни партньори са привлечени четири организации: фондация „Програма „Стъпка по стъпка“ (България), Асоциацията на центровете за образователни технологии (Русия), фондация „Стъпка по стъпка“ (Украйна) и център „Стъпка по стъпка за образователно и професионално развитие“ (Румъния). Общата цел на проекта е „развитие на социални и емоционални умения, нагласи и ценности, които насърчават загрижено и отговорно поведение при децата от началното училище, техните родители и директори“3). На практика чрез стратегиите на проекта като утринната среща се разпространява американски опит за ефективен мениджмънт на класната стая и на класа в началното училище. За първите две години на проекта (2003–2005) обучение за използване на новите стратегии и техники преминават 422 директори и учители, всеки от които е подготвен да обучи по 30 свои колеги, т. е. общо 12 699 души от 11 региона на страната – Благоевград, Плевен, Русе, Бургас, Кърджали, Шумен, Враца, Велико Търново, Варна, Разград, Пловдив. Основните теми в тренингите са посветени на запознаване с дейности за представяне, формулиране на очакванията и правилата за работа, за управление на промяната, за организация на позитивна среда в класната стая, ориентирана към детето/ученика, за философия на утринната среща и нейните компоненти. В изпълнение на проекта са привлечени и редица университетски специалисти – Емилия Василева, Мариана Косева, Радка Василева, Емил Бузов и др.

По същото време стартира осъществяването и на университетския проект за нова магистърска програма по образователен мениджмънт. Ноу-хауто е дело на екип от Амстердамския университет, воден от Питър Карстание. От българска страна първоначално в проекта са включени 5 наши университета: Софийският университет „Св. Климент Охридски“, Пловдивският университет „Паисий Хилендарски“, Югозападният университет „Неофит Рилски“, Великотърновският университет „Св. св. Кирил и Методий“ и Шуменският университет „Епископ Константин Преславски“, а основен координатор на междууниверситетския екип е Петър Балкански (ЮЗУ). Проектът предвижда холандският модел за магистърската програма по образователен мениджмънт да бъде приложен едновременно и творчески в петте университета в страната. За целта се разработва единен учебен план, провежда се предварително обучение на преподавателите и се създават необходимите ресурси и условия – учебни корпуси, помещения, книги и помагала. Една от задължителните дисциплини в оригиналния учебен план се нарича „мениджмънт на класа“. Разработването на българската адаптирана учебна програма е възложено на Иван Иванов (ШУ), който участва в предварителното обучение, проведено в Амстердам през 2003 г. Неслучайно именно той по-късно публикува и първото самостоятелно издание у нас с подобно заглавие (Иванов, 2005). Към екипа се присъединяват и представители на Софийския и Югозападния университет (Добринка Тодорина, Силвия Николаева). Те са и следващите автори на самостоятелни изследвания и публикации по темата (Тодорина, 2006; Николаева, 2011; Николаева, 2012).

От 2004 г. насам темата, терминологията, теорията и практиката на мениджмънта на класа постепенно се разпространява не само чрез академичните програми и публикации (Тоцева, 2008), но също така и чрез преводната литература4), провежданите през годините квалификационни програми за учители и директори на училища, специализирани научни форуми, посветени на темата конференции, семинари, разработвани дисертационни изследвания (Ранев, 2010), студентски курсови и дипломни работи и разработки за получаване на клас квалификация и др. Нещо повече, редица частни и неправителствени организации проявяват специален интерес към тематиката и я включват в своите квалификационни програми и проекти5). Темата вече присъства дори на персоналните страници на училищните специалисти – психолози, пеагогически съветници, учители. Тя навлиза смело дори в официалните политики и документи6). Не закъсняват и отзивите в медиите, които кога по-убедително, кога по-интуитивно се опитват да обяснят и обосноват значимостта на доброто управление и ръководство за успеха на всеки и всички в класната стая2).

Сигурна съм, че и запознатите, и по-слабо заинтересованите или информирани читатели ще се изненадат от това разнообразие от проявления и приложения на мениджмънта на класа и класната стая у нас, постигнато за по-малко от десетилетие. Оригиналното в случая според мен е, че случилото се и случващото се понастоящем е дело и продукт на относително независими един от друг субекти – практици, изследователи, медии, издатели, граждански общности и организации, учащи. Т. е. налице е мащабен процес на пробуждане и съзряване за значимостта на тематиката и нейните обещаващи възможности в различен контекст, за относително различни цели и нужди в образованието. Струва ми се, че тази активна и разнообразна ангажираност с проблематиката сама по себе си е достатъчно сериозен аргумент в полза на нейното специално, системно и устойчиво изследване и концептуализиране.

На масата“ – обещаното, постигнатото и пропуснатото

Обещаното, или Защо е нужен и важен мениджмънтът на класа?

Над основанията да мислим и работим за ефективен мениджмънт на ученическите класове или учебни групи вече нееднократно съм разсъждавала публично – както на научни форуми и в предишни публикации (Николаева, 2008; Николаева, 2011; Николаева, 2012), така и в текущата си преподавателска и квалификационна работа пред моите студенти, докторанти, специализанти и курсисти. При това по-скоро несъзнателно, отколкото преднамерено съм следвала принципа на Мечо Пух: „Колкото повече, толкова повече“. В случая обаче ще се фокусирам не толкова върху натрупването на много (стари и нови) аргументи, колкото върху тяхното класифициране. Разсъждавайки над корените на различните основания за значимостта му, много ясно се открояват поне два относително самостоятелни подхода за обосновка, а именно: 1. основания, свързани с иманентните особености на чисто човешкото предаване – приемане на опит, знания, убеждения и умения, които се проектират и върху моделите на тяхното управление в училищен/институционален контекст; и 2. основания, свързани с качеството (ефективността, продуктивността, адекватността) на съзнателно конструираните и прилагани модели за предаване-приемане в автентичен социален и институционален контекст.

Първата група основания могат да бъдат базирани както на характерната за всяка форма на съзнателно човешко действие или активност пространственовремева непрекъснатост, така и на нейната познаваемост и регулируемост. По друг начин казано, всяко човешко социално действие се случва във времето и пространството по начин, зададен от границите на средата и правилата на социума. Тъй като класът е социална система от формално-организационен тип (т. е. външно зададена), то той носи духа, структурата и целеустремеността на формалните човешки обединения, чието време, пространство, цели, стратегии, дейности или процеси са изпреварващо проектирани и текущо регулирани или управлявани. Следователно, за класа като формална малка група да бъде управляван означава да съществува. Дори тогава, когато субектът на неговото управление не се самоидентифицира като такъв на 100 %, той пак планира, организира, мотивира, координира, оценява, т. е. реализира своите основни управленски функции. Неслучайно Питър Дракър – „бащата на политическия мениджмънт“ и на „мениджмънта на знанието“, казва в своя популярен труд „Практиката на мениджмънта“ (Дракър,1980), че да си мениджър, всъщност е катода си родител или учител. Явно за него управлението е вътрешно присъщо на професионалната роля на учителя, така както е същина и на социалната роля на родителя. Както родителят, така и учителят са призвани да направляват всяка страна, изява, потенциал, развитие на своите деца или ученици. За целта те реализират комплекс от специфични дейности – преподаване, съветване, консултиране, посредничество, възпитаване и пр. За да се справят, са им нужни комплексни умения за справяне – както специални (преподавателски, консултантски или оценителски напр.), така и общоуправленски (за планиране, организиране, координиране и пр.).

Следователно, мениджмънтът на класа (управлението, ръководството и администрирането) е вътрешно присъщ на комплексната професионална роля и статус на учителя, преподавателя или училищния специалист. Нещо повече, тази негова роля може да бъде научена, тренирана, а нужните му знания и умения – специално развивани. За една част от специалистите обучението в случая е от решаващо значение, за други то има по-скоро вторично, подпомагащо значение, тъй като по някакви свои по-комплескни причини притежават усета и харизмата на успешни мениджъри и лидери, а за трети – двете неща са се допълнили и доразвили успешно във времето. Така или иначе тяхното специфично съчетаване очертава актуалния мениджърски профил на учителя като мениджър на ученическия клас илиучебна група (Ранев, 2010).

Втората група основания за значимостта и актуалността на специалното внимание към мениджмънта на класа проектира особеностите на специфичното съотношение между иманентност (даденост) и възможност (приложимост) в него. Да, учителят е призван да управлява и ръководи всеки и всички в класа и класната стая, но всеки един учител го прави или постига по различен начин и с различен успех. Нещо повече, в конкретните социални условия и обстоятелства се проявяват и налагат такива мащабни социални препятствия (рискове) или дефицити (недостатъчности), които затрудняват почти всеки учител. Това ги превръща в типични за системата и практиката предизвикателства, които трябва да бъдат преодолявани, за да се успява в образованието. Днес точно така разбираме и третираме проявите на агресия, ниската мотивация за учене, отсъствията от училище, трайното изоставане в ученето, зависимостите, на които ставаме свидетели в училищен контекст и много други. Може би в друга социална реалност някое от тях (напр. отсъствието от училище) няма да се тълкува и оценява като потенциален или реален риск за развитието на ученика, но тук и сега, за нашето общество и време то е тревожен сигнал, който ни кара да търсим средства и начини да го променим по посока на общественото очакване. Зад всяко от тях обичайно стоят сложни причини и комплексни влияния, които изискват наличието на холистична визия, стратегически решения и комплексна подкрепяща среда. Т. е. на дневен ред е повишаване на качеството (ефективността, продуктивността, адекватността) на управление и ръководство в образованието като цяло. Доколкото класът и неговата образователна и учебна среда (класната стая) са най-първичният модел и равнище, на което се случват образователните процеси и промени, то съвсем естествено е този модел и равнище също да бъдат специален обект на наблюдение, изследване, конструиране и управленска подкрепа.

На фона на тези две базисни основания за значимостта и възможността на управлението (вкл. ръководството и администрирането) на учебните среди и групи, могат да се очертаят и някои по-конкретни измерения на „обещаното“ или „обещаваното“. В началото – средата на миналия век, основният фокус е била класната стая като базисен модел на учебна и работна среда за учениците в училище, която се нуждае от специално проектиране и управление. С това се обяснява и избраното за новото теоретико-приложно направление наименование, а именно „мениджмънт на класната стая“ (classroom management). Вероятно очакването зад подобен избор е било свързано с разбирането, че образованието, както и животът ни, се нуждаят от своите адекватни материални опори или стълбове. От времето на тези първи опити за дефиниране на понятието до ден-днешен са се появили и просъществували различно дълго множество концептуални подходи8). Състоялата се понятийна еволюция обобщено може да бъде представена чрез динамиката на нейните движещи сили и приоритети в практически и концептуален план.

В практически план основните провокации за смисловата му еволюция са предизвикателствата пред самото образование. Те наложиха по-внимателното вглеждане в образователните цели и проблеми, за чието разбиране и третиране традиционните училищни кадри и компетенции се оказаха недостатъчни. Първоначално като обект на менажиране се третира самата класна стая, която следва да се превърне в защитено и добре структурирано за нуждите на образованието работно физическо пространство. Впоследствие мениджърските перцепции и усилия се разпростират и върху сферата на дисциплината и контрола в класната стая, разглеждани преди всичко като инструменти за справяне с нежеланото/неадекватното поведение, което затруднява или възпрепятства успешното учене и развитие в класа. Вниманието привлича и специфичната за класната стая и класа комуникация, превърнала се в основа на моделите за мениджмънт на класа като комуникационна среда. Сред най-активно разработваните обаче си остават тези, които търсят нови резерви в по-доброто управление на класа като среда за учене и обучение. С времето схващанията еволюират, за да се стигне до настоящото разбиране за необходимостта от комплексен мениджмънт на класа и неговото образователно пространство, време и среда.

В концептуален план постепенната подмяна на модерните хуманитарни и социални теории с постмодерните, широкоинтегративни изследователски подходи доведе до утвърждаването на нови сфери на научен интерес, които преди оставаха незабелязани или чието значение се подценяваше. Появиха се и се утвърдиха различни концептуални гледни точки, обхващащи доста богат набор от класически, модерни и постмодерни вариации – от традиционни и неокласически бихевиористични модели до откровено алтернативни технологични или силно технологизирани практики.

Синергията между актуализираните практически нужди и активно трансформиращата се наука доведе до превръщането на ученическия клас или учебна група във фокус на т. нар. „образователен (линеен) микромениджмънт“6, до утвърждаването на учителя като мениджър на класа, който се нуждае от специална академична подготовка за тази своя роля, и в крайна сметка до утвърждаването на мениджмънта на класа като приоритетна практическа територия и изследователска реалност.

Следователно, с времето и с натрупания изследователски и практически опит територията на „обещаното по отношение на успешния мениджмънт на образователните среди и групи нараства, за да обедини понастоящем физическа (работна) среда, организационно развитие, символика, поведение, комуникация, личностно и професионално развитие и саморазвитие (Николаева, 2011). Как това обещано се „изпълнява“, ще опитам да представя обобщено по-долу.

Постигнатото: почти на крачка от успеха

Сред повече от половинвековна своя оригинална история, теорията и практиката на мениджмънта на класа има право на известна позитивна равносметка. Неговите водещи постижения могат да бъдат обобщени в няколко посоки.

На първо място, създаването на познатите модели и техните практики са провокирани от значими за образованието проблеми и предизвикателства. Сред тях особено място заемат свързаните с поддържане на адекватен на образователните цели и потребностите на учениците ред и дисциплина. Последната се приема за безспорна предпоставка за успех на училищното обучение, основаващо се на господстващия понастоящем модел на образователната институция като „фабрика“, която произвежда знаещи и можещи бъдещи „работници“, и поради това планира, организира, регламентира, санкционира и т. н. С появата на първите специализирани теории и модели за мениджмънт на класа се оказва ценна подкрепа на образователната практика и работата на учителя, като се апробират и предлагат за употреба редица ценни идеи, подходи, стратегии и техники, изпълняващи както превантивна и стимулираща, така и корекционна функция.

На второ място, специфичният фокус на мениджмънта на класа обогатява учителя не само с различна компетентност, но провокира активно и неговата професионална философия и култура (Фигура 1).

индивидуалнафилософияуправленскакултурауправленскакомпетентност

Фигура 1. Детерминанти на мениджърския профил на учителя

В своята съвкупност създадените и разпространени модели съдържат огромно разнообразие от идеи, анализи и практически инструменти, което позволява на заинтересования от своето израстване като мениджър учител да открие значими и постижими за работата си предложения и провокации. Ето защо израстването на учителя като мениджър не предполага овладяването на механичен набор от безброй готови „рецепти“ или „формули“ за всяка практическа ситуация, а изграждане на собствен мениджърски стил и подход на основата на естествената синергия между неговите философски, теоретични и емпирични приоритети.

На трето място, повечето модели са разработени на основата насериозни емпирични проучвания, практически опит или експериментални изследвания, обобщавайки по този начин не една частна (на авторите) гледна точка, а опи-та на изключително широк кръг специалисти. Голям е броят и на публикациите и тренинговите програми, чрез които моделите се популяризират. По този начин те не само предписват, но и реализират автентични решения и обективно изпълняват функцията на стимул за повишаване качеството на образованието и компетенциите на учителя.

На четвърто място, всичко постигнато до момента повлиява позитивно процеса на непрекъснато изследване и концептуализиранена тематиката поне в няколко посоки:

– по посока на все по-пълното изследване на практическите му аспекти;

– по посока на все по-обхватното изясняване на същността и научния статус на мениджмънта на класа;

– по посока на разработване на нови модели и подходи, които операционализират овладените системни измерения на мениджмънта на класа;

– по посока на по-нататъшно изследване и изясняване на синергията между него и останалите елементи на актуалната систематика на интердисциплинарното мислене, познание и опит за образованието;

– по посока на прогнозирането на приоритетните линии на неговото дългосрочно развитие и употреба.

Същевременно и до днес отговор чакат редица съществени въпроси, отнасящи се до същността и посоките на конструиране на работещия мениджмънт на образователните среди и групи в институционален (формален) контекст. Ето защо по-нататък изложението ще се фокусира върху пропуснатото и неговите обозрими шансове за компенсиране.

Пропуснатото, илиНакъде задуха вятърът“?

В началото ще обобщим идентифицираните пропуски в няколко основни посоки.

Анализът показва, че за голямата част от подходите и моделите мениджмънтът на дисциплината в процесуален план е синоним самостоятелно или едновременно на:

1. поведенчески мениджмънт;

2. налагане на властта на учителя;

3. упражняване на ефективен учителски контрол в класната стая.

Негативните ефекти от подобно отъждествяване, които следва да бъдат отбелязани специално, са поне два.

Първо, ограничаване на смисъла на мениджмънта на класа до този на дисциплинарния или поведенчески мениджмънт, без дори често да се прави ясна разлика помежду им. Много по-рядко като обекти на микроменажирането се определят аспекти като физическата среда на класа (време и пространство), обучението (преподаване и учене), комуникацията в класа, развитието на учениците.

Второ, в резултат на това се стига до силно стесняване на възможностите за комплексно менажиране на класа и оттам – до снижаване на ефективността и устойчивостта му.

Трето, така се допуска, съзнателно или не, абсолютизирането на значимостта на поведенческата регулация в образованието, хиперболизирайки ролята є до водеща за управлението цел.

Същевременно повечето от моделите не обосновават, нито прилагат строга систематизация на елементите и системата за мениджмънт на учебните среди и групи. Нещо повече, в редица случаи заимстват доста свободно едни от други идеи, понятия, техники. Така например дори и подходи, които се самооценяват като не-интервенционистки (като напр. отричащите подкрепленията и наказанията като дисциплинарни и поведенчески регулатори), прибягват до типични за интервенционистите механизми – подкрепления, правила, последствия и др. Не самото заимстване, а смисловото и логическо противоречие, което то поражда в моделите, е тревожното и обяснимо подхранва критики.

Когато обаче става дума за географските мащаби на разпространение на моделите, всъщност следва да се отбележи, че то продължава да е гнездово структурирано, обхващайки определени локални области и общности (най-вече САЩ, Австралия, Япония и някои европейски страни). Ето защо следва да се отбележи, че все още мениджмънтът на класа като научна област, като сфера на добри практики и особено като академична дисциплина e незадоволително представен и утвърден. Обикновено неговите аспекти са „претопени“ в широко педагогическия или психолого-педагогическия контекст и в подходи, които маркират същността, но не я изясняват дълбинно, нито подсказват продуктивни стратегии и решения. До 2004 г. и у нас мениджмънтът на класа нямаше самостоятелен академичен статут, а едва през 2010 г. бе защитена първата докторска дисертация в тази сфера (Ранев, 2009). Тези обстоятелства възпрепятстват постиженията на съществуващите подходи и модели да бъдат използвани пълноценно в глобален мащаб.

Защо? Какво стои зад всички тези „бели петна“ в теорията и практиката на ефективния мениджмънт на класа? Ето няколко мои актуални разсъждения в търсене на рационално обяснение и отговор на този въпрос.

По традиция мениджмънтът, независимо от сферата на конкретното си приложение, се изследва, описва и обяснява от интердисциплинарни позиции, разработвани на основата на широк набор от фундаментални и приложни науки и учения. Същевременно от особеностите на неговия специфичен обект зависи по какъв начин ще се случи тяхното специфично интегриране в теории и модели от нов системен тип. Нещо повече, първите опити за създаване на управленски теории се сблъскват с аналогични проблеми. Така например авторите на най-ранните теории и модели за производствения или индустриалния мениджмънт (Хенри Тайп, Фредерик Тейлър, Едуард Бауман и Робърт Фетер) първоначално доста трудно разграничават закономерностите на самия производствен процес от процеса на неговото управление. За целта полагат специални усилия да очертаят различията между него и вече утвърдените в пратиката „индустриално проектиране“ или „изследване на операциите“. Въпреки тези усилия, първите управленски теории са концептуално много по-обвързани с природата и логиката на самия обект на управление, т. е. на производствения процес. Ето защо те се опитват да го оптимизират чрез по-доброто управление на ресурсите и максимално стриктната организация на извършваните операции, с цел с по-малко инвестиции да гарантират повече продукти (стоки). В контекста на тези подходи човекът (респ. работникът) е по-скоро производствен разход, отколкото управляем производствен фактор или инвестиция в успеха. Новото поколение управленски теории, както е известно, проектират съвсем различна философия и концептуална парадигма (П. Дракър). Техният фокус рязко се измества от управление на процеса към управление на хората в него. Причините за промяната са свързани с „откритието“, че човекът е специален „разход“ и „инвестиция“, който, ако се управлява успешно, създава много по-значим свръхпродукт или свръхрезултат (добавена стойност), а по този начин – и непостижима при традиционния модел от тейлъровски тип ефективност.

Без претенции за експертиза в сферата на производственото или бизнесуправление, но следвайки здравата системна логика, прекомерното обвързване на управлението единствено с човешкия фактор може лесно да ни тласне в нова крайност и да доведе до нов неразумен дисбаланс. Оценяването на едни фактори, пътища и обстоятелства не бива да води до неоправдано подценяване на други, но към тези разсъждения ще се върнем след малко.

Нещо принципно сходно се случва и в подходите към управлението на и в образованието. Една значителна част от авторите и школите не успяват да разграничават достатъчно ясно „производствените“ системи, процеси или ресурси във функционирането на класа от системата, процесите и ресурсите за неговото управление. Това ясно се вижда в най-утвърдените модели за мениджмънт на класа, които се самоидентифицират философски и концептуално чрез водеща за тях ключова сфера – напр. поведение, комуникация, обучение, развитие или саморазвитие, или чрез някаква (често необоснована) комбинация на сфери тип водеща диада (напр. цели–резултати) или триада (напр. системи–хора–ресурси). Подобна концептуална позиция много лесно отвежда опитите за операционализиране на управленските решения в образованието до типичните за него класически „производствени“ решения като обучението например (преподаването и ученето). Неслучайно редица специалисти и дори изследователи не виждат принципна разлика между процеса на обучение и този на неговото управление. Предполагам това им дава основание да отричат самостоятелния теоретичен и приложен статут на мениджмънта на класа, като го третират като изкуствено откъснат от концептуалната рамка на някоя „теория-майка“. За едни това е дидактиката, за други – организационната психология, а за трети – теорията на възпитанието.

На този идейно-философски и концептуален фон, за да се излезе от омагьосания кръг на вече апробираните парадигмални подходи, очевидно е нужен по-различен поглед. При това трябва да е ясно, че тези усилия не са самоцелни, а мотивирани от случващото се в реалността. Изследователските данни в това отношение са категорични.

Мащабно представително американско изследване от средата на 90-те години (Wang, Haertel & Walberg, 1993) 10)проследява над 11 0000 статистически данни за динамиката на 28 училищни фактора за период от 50 години. Според анализа на тази огромна база данни мениджмънтът на класа оказва най-значимо влияние върху ученето и резултатите от него в сравнение с други фактори като особености на когнитивните процеси, семейното обкръжение и неговата подкрепа, училищната култура, дизайна на съдържанието или демографските характеристики на училището. Сред всички фактори, които могат или реално влияят върху качеството на образоваността и възпитаността на учениците, мениджмънтът на класа заема специално място.

В свое изследване Фред Джонс от 2000 г. (Jones, 2000) установява, че 99 % от типичните дисциплинарни проблеми в учебните часове са предизвикани от наглед дребни поводи – говорене без разрешение, разсеяност и пасивност, свободно движение в класната стая, неизпълнение на поставените учебни задачи. Т. е. в огромната част от случаите лошата дисциплина по време на учебния час не е провокирана от т. нар. проблемни ученици с тежки и трайни поведенчески или емоционални отклонения, а е по-скоро следствие от неефективния мениджмънт на целия клас. Това обяснява факта, че един и същ клас (паралелка) демонстрира доста различни модели на поведение по време на работата си по различни учебни предмети и с различни учители. В тези случаи сякаш дисциплината следва учителя, а не – класа. Повечето учители инстинктивно се страхуват да не загубят контрол върху поведението на учениците, поради което не са склонни да допускат зоната на ученическата автономност да нараства. Същевременно те нямат нагласата, че съществуват алтернативи на подобен поведенчески избор и че могат да намерят и по-добро решение. Нещо повече, често се стига дотам, че контролът над учениците в класната стая се възприема от учителите едва ли не като цел на дисциплината.

Родно изследване, проведено през май 2004 г. в две софийски училища, (Николаева, 2004) целеше да определи типичните за българските учители стилове при справяне с агресивното поведение на учениците. В резултат бяха идентифицирани три групи реакции, съответстващи на трите основни типа учители-мениджъри на класа: от враждебен, неасертивен и асертивен тип. Сред тях най-голям е броят на „враждебните“ учители (около 51%), които в ситуации на предизвикателно поведение от страна на ученик или група ученици отвръщат по открито враждебни начини. Реакциите им са ориентирани преди всичко към санкциониране, „поставяне на мястото“ на недисциплинирания ученик, неговото „засрамване“ пред класа и прилагане спрямо него на „строго наказание“. Репертоарът от наказания обхваща строга устна и писмена забележка (12 избора, или 18,2 %), изгонване от часа (2 избора), внасяне на отсъствие (3 избора) и изпитване (2 избора), изпращане при директора (2 избора), поставянена допълнителни задачи (1 избор), изправяне до вратата (1 избор), наказание „чрез безразличие“ (1 избор) и др. При това реакциите са ярко емоционално обагрени. Според изследваните лица много е възможно в подобна ситуация родният учител „да се ядоса“, „да се скара“, „да повиши тон“ (11 избора), „да отвърне по реципрочен начин, вдигайки шумен скандал“ (3 избора), „да реагира бурно и да наложи тежко наказание“ (3 избора) или да поеме ролята на „арбитър“, принуждаващ провинилия се да се извини публично или бъде подложен на „въздействието на класа“ (3 избора) и пр. (Николаева, 2004). Оказва се, че българският учител от началото на новото хилядолетие е в състояние да осъзнае и признае своята отговорност за детската агресия, но му е много трудно да реагира адекватно и компетентно на нея. Както искрено споделя едно от изследваните лица: „Училището не прилага Правилника за вътрешния ред за подобно поведение. В училището не се работи с ученици с рисково поведение. Учителят е оставен сам да се справя с безнаказаността“.

Очевидно е, че дори в страни и региони, където мениджмънтът на класа има своите добри традиции и постижения, традиционните рискове и предизвикателства все още са реалност. Това формално-логически внушава, че за справянето с тях е важно не толкова и само усилието, но и подходът. Той би следвало както да преодолее типичните слабости на досегашните модели, така и да очертае устойчива перспектива за собствено дългосрочно развитие. Обобщено това трябва да е инструмент, който:

– точно определя неговия научен статус и ясно го ситуира в системата на актуалното интердисциплинарно познание и практика на образованието;

– преодолява непълнотата и разпокъсаността в концепцията, структурата и системността на мениджмънта на учебните групи и среди в институционален контекст;

– концептуално точно и понятийно коректно изяснява вътрешните и външните си връзки с останалите равнища на изследване и конструиране на образованието и неговото управление.

Практическият смисъл на подобни систематични усилия би следвало в обозримо бъдеще да се отрази позитивно върху готовността на бъдещите учители за успешно справяне с ролята им на мениджъри и лидери. Понастоящем практикуващите учители всекидневно се сблъскват с нуждата от справяне с типични предизвикателства в класната стая като: лошата дисциплина, агресията, неефективното планиране и нерационалното използване на учебното време, дефицита на учебни средства, непълноценността на учебните пространства и обзавеждане, лошата организация на учебните дейности и преходи, ниската мотивация на учениците за учене, мултикултурната класна стая, с индивидуалните особености, очаквания и възможности на учениците и много други. Същевременно традиционното ни педагогическо образование продължава да е фокусирано основно върху развитие на дизайнерските умения на учителите да създадат методически модел (ход, план или сценарий) за урока или учебния час, който да удовлетворява основните дидактически принципи и методически правила и процедури. Те обаче не получават пълноценна възможност да овладеят практически умения за неговото ефективно приложение. Причината за това според мен не е в подценяването на практическата им подготовка по време на университетското обучение. По-значимото основание е свързано с това, че и до днес получаването на учителската правоспособност у нас се асоциира с овладяването на теоретични и практически педагогически знания единствено чрез две доста абстрактно разбирани и разработвани дисциплини като Дидактиката и Теорията на възпитанието. Нещо повече, опитите за концептуализиране и разработване на други, паралелни академични и научни направления по традиция се възприемат като откъсване на съдържание от дисциплините-майки. Така или иначе именно тази инерция на традиционното не улеснява нито тяхното научно признаване и включване в системата на педагогическото знание, нито пък позволява интегрирането им към съществуващата официална схема на подготовка на бъдещите учители. Вследствие на това младите учители постъпват в професията с добра общотеоретична и предметно-методическа подготовка, но без почти никакви познания и умения за техния ефективен практически синтез в реален образователен или учебен контекст. Защо? Защото в тяхната подготовка липсва свързващото звено, а именно т. нар. междинни (приложни) теории и практики, с чиято по-мощ учителят в реална практическа ситуация може да овладее средата, обстоятелствата, ресурсите и системите, за да ги подчини на водещите си образователни цели и методически подходи. Пример за такъв тип теория и практика е мениджмънтът на класа.

За системите и умението ни да ги управляваме

Сигурно бъдещето и усилията на неговите хора ще предложат много и работещи решения за всички споделени предизвикателства и проблеми, дано сегашните поколения имаме шанса да станем техни съвременници и съмишленици. Все пак нека запазим правото си и на този етап да споделяме нашите очаквания. Ако трябва да обобщя посоките на собствените си предвиждания относно концептуалното и приложното развитие на ефективния мениджмънт на класа, то те определено ще стъпят на концептуалната триада: цялост–екология–системност. В тази триада всеки елемент има своята „роля“. Ако целостта е провокацията за нашата способност за познание (компетентност), екологията философията или парадигмата, от която разбираме и оценяваме опознатата цялост, то системността е във фокуса на нашата опитност (практика) да управляваме както целостта, така и собствените си представи за нейната екология. Ето защо и дефиницията ми за „мениджмънта на класа“ е фокусирана върху неговата триадна природа (Фигура 2), в която интегриращият елемент е системността. От такава смислова перспектива мениджмънтът на класа може да бъде дефиниран като системното единство на философията, познанието и опита за ефективно комплексно управление и ръководство на линейните процеси, отношения, дейности и среди в условията на ученическия клас като специфична микросреда за постигане на валидните за нея образователни цели чрез развитие и саморазвитие (Фигура 2).

ФилософияПознаниеДобрипрактики(опит)

Фигура 2. Концептуални стълбове на мениджмънта на класа

Оказа се лесно да решиш, че до същността можеш да стигнеш, стъпвайки на идеята за системността. По-трудното се оказа да я разбереш, да я подкрепиш, за да се научиш как да ти служи разумно. Успокоението е, че подобна задача е затруднила не един изследовател. Анализът на същестуващите модели за мениджмънта на класа показва, че нито един от тях не предлага завършена, т. е. пълна, интегрирана, последователна и холистично управляема система на ефективния мениджмънт на класа. Същевременно само на системно равнище може да бъде обхваната целостта на явленията, които изследваме или реконструираме. Както добре е известно, в света се срещат четири типа естествени системи – материални, живи (органични), социални и екологични (Фигура 3). Всички тях хората изучават и управляват с различен успех и средства.

екологичнисоциалниорганичнимеханични

Фигура 3. Естествени системи

НатуралнисистемиОтворенисистемиРационалнисистеми

Фигура 4. Прототипни системи

Познати са три стратегии за създаване на прототипи на естествените системи, респективно три типа прототипни (изкуствени) системи: рационални, натурални (естествени) и отворени (Фигура 4).

Натурални прототипни системи традиционно се създават като опит за възпроизвеждане на естествените механични и органични естествени системи. Т. напр. едни от най-податливите на точно възпроизвеждане и контрол са механичните. Съвременният човек е доста умел в създаването на прототипи на естествените механични системи с цел извличане на максимална полза, удоволствие или удовлетворение от тяхното познаване и ползване. По-сложно, но не и невъзможно, е управлението на органичните системи. В този смисъл постиженията в редица области на биологията, медицината, ботаниката и други са впечатляващи. Именно те ни направиха свидетели и съвременници на феноменални събития като раждането на първите клонирани органични материи и видове, създаването и износването на човешки ембриони извън организма на биологичната майка, лечението чрезсобствен генетичен материал, разкриването на престъпления въз основа на изследван генетичен материал, създаването на концентрирани храни и добавки и какво ли не още, често със спорна морална и юридическа ценност. Доста напреднаха и постиженията в сферата на социалните изследвания. Факт е, че днес с малки изключения сме благодарни потребители на социални технологии като пощенските услуги, виртуалните мрежи, застраховането, здравното осигуряване, образованието, социалното подпомагане, градския транспорт, информационното обслужване, кредитирането, мобилните услуги, интернет-търговията и пр.

Рационалните системи заимстват закони и характеристики на механични и органични естествени системи, като се опитват да ги приложат върху социалните. Такъв характер на рационални системи най-често имат някои социални системи като производствените от тейлъровски тип. При тях елементите на системата се третират като механични части на общ контролиран механизъм, които могат да бъдат подложени на инженерна обработка и така да се постигнат желаните параметри или функциониране. В психологията подобна логика на тълкуване и третиране на социалното може да бъде открита в класическите бихевиористични школи.

Създаването на концепцията за отворените системи се приписва на Людвиг Фон Берталанфи, който ги определя като комплексни, взаимновлияещи си цялости (Bertalanffy, 1968). Те функционират като силно обвързани кибернетични системи, които на принципа на термостата реагират на всеки сигнал от средата. Човечеството обаче, въпреки огромния си технологичен напредък, все още има изключително беден опит в създаването на прототипни системи от отворен тип. Това се дължи на очевидния факт, че все още познаваме доста ограничен набор от взаимовръзки и фактори, които реално влияят върху развитието на системите. Ето защо на този етап ни е сравнително лесно да ги конструирамекато натурални или рационални цялости, но не и като реално отворени, гъвкаво реагиращи системи от висш порядък. Постигането му е въпрос на пълноценно опознаване на тяхната екология, т. е. на многомерното и многофакторното познаване на структурата, системността и модулираното от всички гъвкави фактори функциониране.

Ако трябва да „пренесем“ наученото за естествените системи и техните технологизирани прототипи в територията на специалния ни интерес към управлението на микропроцеси и системи в образованието, то е ясно, че познатите ни до момента модели на мениджмънта на класа възпроизвеждат в една или друга степен преди всичко прототипни системи от рационален тип.Те се основават на рационалното извличане на зависимости и ефекти от тяхното протичане, като се селектират тези или такива, които предизвикват желан ефект или водят до искан резултат (продукт). По този начин те „рационализират“ определени звена и връзки, абсолютизирайки тяхното влияние и значимост, като пренебрегват – преднамерено или не, останалите елементи, звена, връзки и динамики. И въпреки че по дефиниция всяка следваща, по-висша системна форма съдържа имплицитно в себе си останалите две, то при третирането на мениджмънта на класа като рационална система това е доста трудно постижимо.

Очевидно е, че бъдещето би следвало да ни отвежда все по-близо до създаването на такива отворени системи в образованието, които максимално да ги доближават до характеристиките на естествените екосистеми. Подобни разсъждения и търсения са в основата на редица теоретични опити, самоопределящи се като екологични подходи или екопедагогики. Само че и тук има поучителни изключения. В най-глобалния си смисъл екологията характеризира всяка устойчива естествена или прототипна система, която не се самоунищожава или самоизчерпва, влизайки в конфликт или противоречие със собствената си природа и развитие, или пък с тези на своята среда. Това предполага поддържането на постоянен баланс между всички подсистеми и техните елементи. На практика дори някои екодвижения и школи стигат до абсолютизиране на частите, а не на системата като цяло. Такъв класически пример е отъждествяването на екологията единствено с природното равновесие, пренебрегвайки или подценявайки обективността на самото човешко присъствие и участие в него.

За да се развие една цялостна и работеща екологична концепция за комплексно управление на системни учебни среди и групи, не е достатъчно да бъде попълнена нейната структура (нещо, което отсъства в повечето популярни модели). Не би ни помогнало дори отговорното и последователно анализиране на системните връзки между елементите и равнищата, като съвкупност от функционални диади и триади, което се опитах да предложа с т. нар. комплексен модел за мениджмънта на реалностите в класа (Фигура 5).

Поведенческасреда(6)Символнасреда(4)Комуникационнасреда(7)Физическасреда(5)Професионалнасреда(2)Институционализиранасреда(3)Развитийнасреда(1)

Фигура 5. Модел за комплексен мениджмънт на реалностите в ученическия клас Може би пътят към истински екологичното мислене и управленско действие ще започне с тотална смяна на философските и практическите парадигми и искрено се надявам те да ни отдалечат на почетно разстояние от актуалните икономически ориентирани и количествено измерими мечти, цели, средства и резултати. Дали ще се случи, ще покаже бъдещето.

БЕЛЕЖКИ

1. Проучванията ми обхващат достъпна литература по темата на английски, испански, немски и руски език, а представените чрез нея географски зони включват Европа, САЩ, някои страни от Латинска Америка, Япония и Австралия. Тъй като не навсякъде се използва аналогичен понятиен речник, селекцията на материалите съм подчинявала най-вече на смисловите и системните измерения на проблематиката, т. е. какви практически аспекти на образованието отразява тя и какви основни въпроси и задачи си поставя и/ или решава?

2. Авторът понастоящем е почетен професор на Университета в Сан Диего. Сред най-успешните му книги заслужава да се открои също така и „Синергетичната класна стая: изпълнено с радост преподаване и щадяща дисциплина“, чието първо издание излиза през 2000 г.

3. Вж. по-подробна информация за проекта на електронна страница на фондация „Програма „Стъпка по стъпка“: http://www.stepbystep-bg.org/display. php?page=project7)

4. Сред заглавията, публикувани през последните години, са книгите на Зиг Зиглар, Как да отглеждаме позитивни деца в този негативен свят, Анхира, 2009, 319 с.; А. Маконъхи, Инатът на детето и други типове лошо поведение, 96 с.; Алфи Кон, Митът за дисциплината. От послушание към сътрудничество, Изток-Запад, 2011, 208 с.; А. Лаймън, Гл. Макмеън, Позитивна психология for Dummies, Алекс-Софт, 2011, 309 с.; Додсън, Ф. Как да приучим децата си на дисциплина, Колибри, 2005, 300 с.; Л. Албърт, Дисциплина чрез сътрудничество; Дж. Нелсън, Л. Лот, Ст. Глен, Позитивно възпитание в класната стая, Инфодар, 256 стр.; Дж. Нелсън, Ч. Ъруин, Р. Дафи, Позитивно възпитание през първите три години, Инфодар, 284 стр.; Дж. Нелсън, Ч. Ъруин, Р. Дафи, Позитивно възпитание за децата в предучилищна възраст, Инфодар, 434 стр.; Дж. Нелсън, Л. Лот, Ст. Глен, Позитивно възпитание от предучилищна възраст до тийнейджърите, Инфодар, 440 стр.; Дж. Нелсън, Л. Лот, Позитивно възпитание за тинейджъри, Инфодар, 416 стр.

5. Сред организациите, предлагащи обучителни и тренингови програми по теми от мениджмънта на класа, са Европартньори 2007, Раабе, център „Образование и демокрация“, фондация „Стъпка по стъпка“, програма “Заедно в час“, институт „Ре-Генезис“ и много други.

6. Вж. например Проектозакона за предучилищното и училищното образование, който в момента е в процедура на утвърждаване и може да се прочете на електронната страница на МОМН (http://www.minedu.government.bg/ left_menu/documents/).

7. Само през последните месеци няколко местни издания и електронни медии посвещават текущите материали на нови издания и събития, свързани с темата за ефективния мениджмънт на класа. Вж. Лукова, Д. Мениджмънтът на учебната стая, или модерният начин да се владее класът, в-к Марица, 30 ноември 2011.; Радомир – вести, 30 март 2012 г.( http://radomirvesti. com/?p=384); Николай Райшинов, Наръчник менажира успешното преподаване, в: Новият глас – 18. 11.2011 г., Пловдив.

8..Повече информация за съществуващите подходи за дефиниране на „мениджмънта на класа“ ще намерите в няколко издания на български автори: Иванов (2004), Тодорина (2005), Ранев (2010).

9. За същността, типологията, субектите и функциите на микромениджмънта в образованието вж. по-подробно Ал. Ранев, Учителят като мениджър на класа, автореферат на докторска дисертация, 2010, с. 14–15. В настоящото издание терминът „микромениджмънт“ ще бъде избягван или използван рядко, за да се избегнат асоциациите с негативния му имидж в сферата на бизнесуправлението, където се отъждествява с пределно дребнавия, силно контролиращ стил на директно менажиране, а не с мениджмънта на определено системно микроравнище, каквото е разбирането на Ал. Ранев.

10. Обстойният литературен преглед, осъществен от Wang, Haertel & Walberg (1993) обхваща 86 глави от годишни изследователски прегледи, 44 раздела от помагала, 20 правителствени и експертни доклада и 11 статии в списания, води до формулирането на 228 променливи, които влияят върху ученическите постижения. Изследователите комбинират резултатите от тези анализи с данните от 134 отделни метаанализи. Установява се, че сред всички променливи мениджмънтът на класа оказва най-силно влияние върху учебните резултати на учениците.

ЛИТЕРАТУРА

Иванов, И. (2005). Мениджмънт на класа. Шумен: Издателство на Шуменския университет.

Николаева, С. (2012). Мениджмънт на класа. Стратегии, техники, компетенции. Книга втора. София: ЕксПресс.

Николаева, С. (2004). Мениджмънт на класа за превенция на агресията в училище (с. 392 – 400) В: Превенция на агресията сред децата, София.

Николаева, С. (2011). Мениджмънт на класа. Какво знае, може и прави учителят като ефективен мениджър на класа? Книга първа. София: Анубис-Булвест.

Николаева, С. (2008). Мениджмънтът на ученическия клас и иновационните търсения в образованието: технологични решения за устойчиво развитие, Педагогика, 6, 3–13.

Ранев, Ал. (2010). Учителят като мениджър на класа. Автореферат на докторска дисертация.

Тодорина, Д. (2005). Мениджмънт на класа. Благоевград: УИ Неофит Рилски.

Тоцева, Я. (2008). Началният учител – мениджър на комуникациите в мултикултурната класната стая (с. 47–66). В: СборникОбразователна и културна интеграция на ромските деца“. УИНеофит Рилски“, Благоевград.

Bertalanffy, L.von (1968). General System Theory: Foundations, Development, Applications. New York: George Braziller.

Charles, C.M. (1998). Building Classroom Discipline.

Jones, F. (2000). Tools for Teaching. Hong Kong: Frederic H. Jones & Associates, Inc. Fred Jones.

Wang, M. C., Haertel, G. D., & Walberg, H. J. (1993). Toward a Knowledge Base for School Learning. Review of Educational Research (Washington D.C.), vol. 63, 249–2934.

2025 година
Книжка 9s
Книжка 9
DEVELOPMENT OF DEMOCRATIC CULTURE THROUGH CONTENTS ABOUT THE ROMA IN CLASSROOM TEACHING – STUDENTS’ PERCEPTION

Aleksandra Trbojević, Biljana Jeremić, Hadži Živorad Milenović, Bojan Lazić

Книжка 8
КАТЕГОРИАЛНИ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИНФОРМАЦИОННО-КОМУНИКАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ В ОБУЧЕНИЕТО НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ СЪС СОП

д.п.н Мира Цветкова-Арсова, Данка Щерева, Славина Лозанова, Маргарита Томова

Книжка 7
ВРЪЗКА НА СОЦИАЛНО-ЕМОЦИОНАЛНОТО С КОГНИТИВНОТО РАЗВИТИЕ В ПРИОБЩАВАЩА СРЕДА

Милен Замфиров, Маргарита Бакрачева, Емилия Евгениева

Книжка 6
КОГНИТИВНО РАЗВИТИЕ НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ, ОБХВАНАТИ В ПРИОБЩАВАЩОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Милен Замфиров, Емилия Евгениева, Маргарита Бакрачева

Книжка 5
COMPETENCE FOR SOCIAL PEDAGOGICAL PRACTICE: WHAT DO STUDENTS TELL US?

Maya Tcholakova, Marina Pironkova, Aleksandar Ranev, Yana Staneva

MULTIMODAL COMMUNICATION IN PHYSICAL EDUCATION CLASSES

Cristiana Lucretia Pop, Cristina Filip

Книжка 4s
GAMES IN FUNCTION OF DEVELOPMENT OF MULTIPLICATION SKILLS

Dasare Sylejmani, Vesna Makashevska, Jasmina Jovanovska

Книжка 4
ИЗПОЛЗВАНЕ НА СИСТЕМИТЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОБУЧЕНИЕТО В КОНТЕКСТА НА ИНТЕРАКТИВНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Силвия Парушева, Борис Банков, Гергана Касабова, Петя Страшимирова

MILITARY AND SOCIAL THREATS AS DETERMINANTS OF THE DEVELOPMENT OF CONTEMPORARY UKRAINIAN HIGHER EDUCATION

Mykola Pantiuk, Tetiana Pantiuk, Nataliia Bakhmat, Olena Nevmerzhytska, Svitlana Ivakh

STEM ОБУЧЕНИЕ НА СТУДЕНТИ ПЕДАГОЗИ В ТРАНСДИСЦИПЛИНАРНА ОБРАЗОВАТЕЛНА СРЕДА

Любен Витанов, Николай Цанев, Людмила Зафирова, Гергана Христова, Катерина Динкова, Калина Георгиева, Жорж Кюшев, Здравка Савчева

ИЗСЛЕДВАНЕ И АНАЛИЗ НА НАГЛАСИТЕ НА СТУДЕНТИТЕ ПРИ ИЗПОЛЗВАНЕ НА ГЕНЕРАТИВЕН ИНСТРУМЕНТ НА ИЗКУСТВЕН ИНТЕЛЕКТ

Николай Янев, Иглика Гетова, Теодора Христова, Ива Костадинова, Георги Димитров

Книжка 3
ДРУГИЯТ КАТО ЦЕННОСТ В УЧИЛИЩЕ

Александър Кръстев

Книжка 2
ASSESSMENTS OF TEACHERS AND PARENTS OF CHILDREN WITH DEVELOPMENTAL DISABILITIES ON INCLUSION IN PRE-SCHOOL INSTITUTIONS

Zagorka Markov, Hadzi Zivorad Milenovic, Biljana Jeremic, Radmila Zecevic, Milica Pavlovic

Книжка 1s
ПРИЛОЖЕНИЕ НА СРЕДСТВАТА ЗА ДОПЪЛВАЩА И АЛТЕРНАТИВНА КОМУНИКАЦИЯ В ОБРАЗОВАТЕЛНИТЕ ИНСТИТУЦИИ В БЪЛГАРИЯ

. Неда Балканска, . Анна Трошева-Асенова, . Пенка Шапкова, Снежина Михайлова

USE OF ARTIFICIAL INTELLIGENCE IN FOREIGN LANGUAGE TEACHING

Ekaterina Sofronieva, Christina Beleva, Galina Georgieva

Книжка 1
Скъпи читатели, автори, приятели на списание „Педагогика“,

В началото на 2025 година в първия брой на нашето списание „Педагогика“ бих искала от името на редакционната колегия и от мое име да Ви пожелая здраве, творческо вдъхновение и професионално удовлетворение от прино- са Ви към педагогическата наука и практика! Вярвам и се надявам, че списание „Педагоги- ка“ ще продължи да осигурява платформа за научен, обективен и откровен диалог, базиран на резултати от научни изследвания, за насто- ящето и бъдещето на обучението и образова- н

2024 година
Книжка 9s
Книжка 9
ANALYSIS AND IMPROVEMENT OF VIDEO LEARNING RESOURCES IN SMALL-SCALE LEARNING SCENARIOS

César Córcoles, Laia Blasco-Soplon, Germán Cobo Rodríguez, Ana-Elena Guerrero-Roldán

Книжка 8
АНГАЖИРАНОСТ КЪМ УЧЕНЕ ЧРЕЗ ИЗПОЛЗВАНЕ НА СМАРТ ТЕХНОЛОГИИТЕ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Кирилка Тагарева, Дора Левтерова-Гаджалова, Ваня Сивакова

Книжка 7
Книжка 6
Книжка 5s
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА НА СТАЖАНТСКАТА ПРАКТИКА ПРЕД СТУДЕНТИ – БЪДЕЩИ УЧИТЕЛИ

Илиана Петкова, Марияна Илиева, Владислава Станоева, Георги Чавдаров

Книжка 5
FEATURES OF SPEECH COMPREHENSION TRAINING OF CHILDREN WITH AUTISM SPECTRUM DISORDERS

Maryna Branytska, Svitlana Myronova, Svitlana Mykhalska

OVERVIEW OF THE STEM EDUCATION IN ISRAEL

Aharon Goldreich, Elena Karashtranova

Книжка 4
НАГЛАСИ НА СТУДЕНТИТЕ КЪМ СМАРТ ТЕХНОЛОГИИТЕ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Дора Левтерова-Гаджалова, Кирилка Тагарева, Ваня Сивакова

PROFESSIONAL SUPPORT FOR YOUNG RESEARCHERS

Emina Vukašinović, Marija Veselinović, Milan Milikić

РОБОТИТЕ В ОБУЧЕНИЕТО – ОБРАЗОВАТЕЛНА STEAM ИГРА

Мария Желязкова, Михаил Кожухаров, Даниела Кожухарова

Книжка 3s
Книжка 3
ATTITUDES AND EXPERIENCES OF THE PRESCHOOL TEACHERS IN THE APPLICATION OF DIGITAL TECHNOLOGIES IN ENVIRONMENTAL EDUCATION

Nataša Branković, Gordana Kozoderović, Biljana Jeremić, Danijela Petrović, Bojan Lazić, Slavica Karanović

ДИГИТАЛНИ ТЕХНОЛОГИИ В ПОДКРЕПА НА УЧЕНЕТО

Стоянка Георгиева-Лазарова, Лъчезар Лазаров

PREPARATION OF FUTURE TEACHERS FOR ORGANISING A HEALTH-PRESERVING INCLUSIVE SPACE IN EDUCATIONAL INSTITUTIONS

Nadiya Skotna, Tetiana Nadimyanova, Anna Fedorovych, Myroslava Sosiak, Oksana Yatsiv

Книжка 2s
Книжка 2
ОТ РИСУНКА – КЪМ СНИМКА

Камен Теофилов

Книжка 1s
Книжка 1
„ВТОРОТО“ БЪЛГАРСКО УЧИЛИЩЕ. ГЕНЕЗИСЪТ

Пенка Цонева, Бистра Мизова

2023 година
Книжка 9
EXPLORING THE NARRATIVE IDENTITY OF HUNGARIAN TEACHERS IN SLOVAKIA

Patrik Baka, Terézia Stredl, Kinga Horváth, Zsuzsanna Huszár, Melinda Nagy, Péter Tóth, András Németh

Книжка 8
A QUALITY “ONLINE” TEACHER – WHAT DO STUDENTS APPRECIATE AND VALUE IN TEACHERS DURING DISTANCE LEARNING?

Irena Golubović-Ilić, Ivana Ćirković-Miladinović, Nataša Vukićević

SUPPORT FOR THE INCLUSION OF ROMA CHILDREN THROUGH THE PROJECT TEACHING MODEL

Biljana Jeremić, Aleksandra Trbojević, Bojan Lazić, Gordana Kozoderović

TREND ANALYSIS OF PROFESSIONAL COMPETENCES OF SPORTS TEACHERS AND COACHES

Sergejs Capulis, Valerijs Dombrovskis, Svetlana Guseva, Alona Korniseva

Книжка 7
ЦЕННОСТЕН ПРОФИЛ НА УЧИТЕЛИТЕ В НАЦИОНАЛЕН КОНТЕКСТ

Цветан Давидков, Силвия Цветанска

Книжка 6s
MODELLING OF MARITIME CYBER SECURITY EDUCATION AND TRAINING

Gizem Kayisoglu, Pelin Bolat, Emre Duzenli

INTRODUCING THE USE OF CASE STUDIES METHODOLOGY IN TRAINING FOR SOFT SKILLS IN MARITIME UNIVERSITIES. THE ISOL-MET PROGRAM

Maria Lekakou, Helen Iakovaki, Dimitris Vintzilaios, Markella Gota, Giorgos Georgoulis, Thalia Vintzilaiou

THE ROLE OF MARITIME EDUCATION IN DIGITALIZATION

Kamelia Narleva, Yana Gancheva

Книжка 6
С МИСИЯ ЗА НАЦИОНАЛНА И КУЛТУРНА ИНДИВИДУАЛНОСТ

Надежда Кръстева, Йордан Колев

Книжка 5s
PREFACE

Nikola Vaptsarov Naval Academy is the oldest technical educational institution in Bulgaria. The Naval Academy is one of the symbols of Varna and Bulgaria in the world maritime community. Its history and achievements establish it as the most prestigious center for training of maritime specialists. At present, the Naval Academy trains specialists for the Navy and for the merchant marine in all areas of maritime life. Research and development conducted at the Naval Academy in Varna

A FAIR CONCERN ABOUT ECDIS

Nikolay Sozonov, Dilyan Dimitranov

DATA-DRIVEN LEARNING APPROACH TO MARITIME ENGLISH

Jana Kegalj, Mirjana Borucinsky, Sandra Tominac Coslovich

DEVELOPING CRITICAL THINKING SKILLS THROUGH THE “CASE STUDY” TEACHING METHOD IN MARITIME ENGLISH LANGUAGE TEACHING (MELT)

Tamila Mikeladze, Svetlana Rodinadze, Zurab Bezhanovi, Kristine Zarbazoia, Medea Abashidze, Kristine Iakobadze

MAXIMIZING STUDENTS’ LEARNING IN MARITIME ENGLISH ONLINE COURSE

Valentyna Kudryavtseva, Svitlana Barsuk, Olena Frolova

Книжка 5
Книжка 4s
Книжка 4
Книжка 3s
СПИРАЛАТА ОБЩЕСТВО – ОБРАЗОВАНИЕ

Иванка Шивачева-Пинеда

Книжка 3
ПРОЕКТНО БАЗИРАНО ОБУЧЕНИЕ ЗА СОЦИАЛНО-ЕМОЦИОНАЛНИ И ТЕХНОЛОГИЧНИ УМЕНИЯ ЧРЕЗ ПРОГРАМАТА „УМЕНИЯ ЗА ИНОВАЦИИ“

Галин Цоков, Александър Ангелов, Йоанна Минчева, Рени Димова, Мария Цакова

МЕДИЙНАТА ГРАМОТНОСТ И УЧИТЕЛИТЕ

Светла Цанкова, Стела Ангова, Мария Николова, Иван Вълчанов, Илия Вълков, Георги Минев

Книжка 2
INTONATION AND CHILDREN WITH EMOTIONAL AND BEHAVIORAL PROBLEMS

Katerina Zlatkova-Doncheva, Vladislav Marinov

Книжка 1
2022 година
Книжка 9
ТРАНСГРЕСИВНО-СИНЕРГИЧНО КАРИЕРНО РАЗВИТИЕ В „НЕФОРМАЛНО ОБРАЗОВАНИЕ“ В УНИВЕРСИТЕТА

д.п.н Яна Рашева-Мерджанова, Моника Богданова, Илиана Петкова

Книжка 8
INTEGRATING INTERCULTURAL EDUCATION IN THE PRIMARY SCHOOL CURRICULUM

Bujar Adili, Sonja Petrovska, Gzim Xhambazi

НАГЛАСИ НА БЪДЕЩИТЕ ДЕТСКИ УЧИТЕЛИ КЪМ STEM ПОДХОДА

Наталия Павлова, Михаела Тончева

Книжка 7
НАЦИОНАЛНАТА ИДЕЯ НА ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ

Йордан Колев, Надежда Кръстева

Книжка 6
Книжка 5
ИВАН Д. ШИШМАНОВ – ЕВРОПЕИЗИРАНИЯТ БЪЛГАРИН

Надежда Кръстева, Йордан Колев

THE TECHNOLOGY OF DEVELOPMENT OF COMMUNICATIVE CULTURE OF ELEMENTARY SCHOOL TEACHERS

Mariia Oliiar, Nataliia Blahun, Halyna Bilavych, Nataliia Bakhmat, Tetyana Pantyuk

Книжка 4
TEACHERS’ATTITUDES BOUT TEACHING AND LEARNING MATHEMATICS

Aleksandra Mihajlović, Emina Kopas-Vukašinović, Vladimir Stanojević

EDUCATION 4.0 – THE CHANGE OF HIGHER EDUCATION INSTITUTIONS AND THE LABOUR MARKET

Gergana Dimitrova, Blaga Madzhurova, Stefan Raychev, Dobrinka Stoyanova

Книжка 3s
DISTANCE LEARNING IN THE CONTEXT OF THE COVID-19 PANDEMICS

Baktybek Keldibekov, Shailoobek Karagulov

DIGITAL UNIVERSITIES: FEATURES AND KEY CHARACTERISTICS

Marina Skiba, Maktagali Bektemessov, Alma Turganbayeva

Книжка 3
Книжка 2
TWO-TIER MODEL OF TRAINING FUTURE TEACHERS FOR COACHING AT OUT-OF-SCHOOL INSTITUTIONS

Borys Savchuk, Tetyana Pantyuk, Natalia Sultanova, Halyna Bilavych, Mykola Pantyuk

Книжка 1
2021 година
Книжка 9
ИЗСЛЕДВАНЕ НА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО МЕЖДУ ФОРМАЛНОТО И НЕФОРМАЛНОТО ЗДРАВНО ОБРАЗОВАНИЕ

Доц. д-р Вержиния Боянова Гл. ас. д-р Константин Теодосиев Гл. ас. д-р Берджухи Йорданова

FORMATION OF PROFESSIONAL COMPETENCE OF ASSISTANT TEACHER OF INCLUSIVE EDUCATION IN SECONDARY EDUCATION INSTITUTIONS

Prof. Dr. Vladyslava Liubarets, Prof. Dr. Nataliia Bakhmat, Prof. Dr. Olena Matviienko, Oksana Tsykhmeistruk, Inna Feltsan

Книжка 8
ОТНОСНО ЗАДЪЛЖИТЕЛНОСТТА НА ПРЕДУЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ – РЕЗУЛТАТИ ОТ ЕДНО ИЗСЛЕДВАНЕ

Проф. д-р Маргарита Колева, доц. д-р Блага Джорова, д-р Ева Жечева

INFLUENCE OF PSYCHOLOGICAL AND PEDAGOGICAL FEATURES OF STUDENTS ON THEIR ACTIVITY IN SELF-EDUCATION

Dr. Iryna Sereda, Assoc. Prof. Dr. Svitlana Karskanova, Assoc. Prof.

CENTRALISATION AND DECENTRALISATION IN HIGHER EDUCATION: A COMPARATIVE STUDY OF HUNGARY AND GERMANY

Carla Liege Rodrigues Pimenta, Prof. Dr. Zolt†n R–nay, Prof. Dr. Andr†s Nmet

ЗА ПРИОБЩАВАНЕТО, ОБУЧЕНИЕТО И РАЗВИТИЕТО НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ С ИНТЕЛЕКТУАЛНИ ЗАТРУДНЕНИЯ

Златкова-Дончева, К. (2021). Приобщаване, обучение и развитие на деца и ученици с интелектуални затруднения. Бургас: Либра СКОРП, ISBN 978-954-471-705-6

Книжка 7s
CONCEPT OF PRESENT PRACTICE IN CHOOSING OF OPTIMAL NUMBER OF TUGS

Rino Bošnjak, Zvonimir Lušić , Filip Bojić, Dario Medić

S-101 CHARTS, DATABASE TABLES FOR S-101 CHARTS, AUTONOMOUS VESSEL

Vladimir Brozović, Danko Kezić, Rino Bošnjak, Filip Bojić

INFLUENCE OF HYDRO-METEOROLOGICAL ELEMENTS ON THE SHIP MANOEUVRING IN THE CITY PORT OF SPLIT

Zvonimir Lušić , Nenad Leder, Danijel Pušić, Rino Bošnjak

MEETING SUSTAINABLE DEVELOPMENT GOALS – EXPERIENCE FROM THE LARGEST SHIPPING COMPANIES

Katarina Balić , Helena Ukić Boljat, Gorana Jelić Mrčelić, Merica Slišković

OPTIMISING THE REFERENCE POINT WITHIN A JOURNAL BEARING USING LASER ALIGNMENT

Ty Aaron Smith , Guixin Fan , Natalia Nikolova , Kiril Tenekedjiev

REVIEW OF THE CURRENT INCREASE OF NOISE UNIT COST VALUES IN TRANSPORT

Luka Vukić , Ivan Peronja , Mihaela Bukljaš , Alen Jugović

TARGET DETECTION FOR VISUAL COLLISION AVOIDANCE SYSTEM

Miro Petković, Danko Kezić, Igor Vujović, Ivan Pavić

NEW RESULTS FOR TEACHING SHIP HANDLING USING FAST TIME SIMULATION

Knud Benedict , MichŽle Schaub , Michael Baldauf , Michael Gluch , Matthias Kirchhoff , Caspar Krüger

POTENTIAL BENEFITS OF ELECTRICALY DRIVEN FERRY, CASE STUDY

Tina Perić, Ladislav Stazić, Karlo Bratić

SITUATIONAL AWARENESS – KEY SAFETY FACTOR FOR THE OFFICER OF THE WATCH

Hrvoje Jaram, Pero Vidan, Srđan Vukša, Ivan Pavić

Книжка 7
INCLUSIVE INTELLIGENCE

Dr. Aleksandar Krastev, Assist. Prof.

EDUCATION OF MORAL CULTURE OF STUDENT YOUTH IN THE CONDITIONS OF POLYCULTURAL SPACE

Dr. Natalia Bondarenko, Assoc. Prof. Yevhen Rozdymakha Dr. Lyudmila Oderiy, Assoc. Prof. Dr. Anatoly Rozdymakha, Assoc. Prof. Dilyana Arsova, PhD student

PROFESSIONAL DEVELOPMENT IN KOSOVO – RESEARCH OF TRAINING PROGRAMS AND TESTS

Bekim Samadraxha, Veton Alihajdari, Besim Mustafa, Ramë Likaj

Книжка 6s
EVALUATION OF CRUISER TRAFFIC VARIABLES IN SEAPORTS OF THE REPUBLIC OF CROATIA

Maja Račić, Katarina Balić, Mira Pavlinović, Antonija Mišura

COMPARATIVE ANALYSIS OF THE CONTRACTS FOR MARITIME TRANSPORT SERVICES. CHAIN OF CHARTER PARTIES

Svetlana Dimitrakieva, Ognyan Kostadinov, Christiana Atanasova

THE LIGHTSHIP MASS CALCULATION MODEL OF A MERCHANT SHIP BY EMPIRICAL METHODS

Vedran Slapničar , Katarina Zadro , Viktor Ložar , Ivo Ćatipović

ON EDUCATION AND TRAINING IN MARITIME COMMUNICATIONS AND THE GMDSS DURING THE COVID-19

Chavdar Alexandrov, Grozdyu Grozev, Georgi Dimitrov, Avgustin Hristov

AIR POLLUTANT EMISSION MEASUREMENT

Nikola Račić, Branko Lalić, Ivan Komar, Frane Vidović, Ladislav Stazić

ASSESSMENT OF LNG BUNKERING ACCIDENTS

Peter Vidmar, Andrej Androjna

EGR OPERATION INFLUENCE ON THE MARINE ENGINE EFFICIENCY

Delyan Hristov, Ivan Ivanov, Dimitar Popov

THE MEASUREMENT OF EXHAUST GAS EMISSIONS BY TESTO 350 MARITIME – EXHAUST GAS ANALYZER

Bruna Bacalja, Maja Krčum, Tomislav Peša, Marko Zubčić

PROPELLER LOAD MODELLING IN THE CALCULATIONS OF MARINE SHAFTING TORSIONAL VIBRATIONS

Nenad Vulić, Karlo Bratić, Branko Lalić, Ladislav Stazić

MODELING OF THE DEPENDENCE OF CO

Hristo Hristov, Ivailo Bakalov, Bogdan Shopov, Dobromir Yovkov

TECHNICAL DIAGNOSTICS OF MARINE EQUIPMENT WITH PSEUDO-DISCRETE FEATURES

Guixin Fan , Natalia Nikolova , Ty Smith , Kiril Tenekedjiev

CONTRIBUTION TO THE REDUCTION OF THE SHIP’S SWITCHBOARD BY APPLYING SENSOR TECHNOLOGY

Nediljko Kaštelan, Marko Zubčić, Maja Krčum, Miro Petković

THE STAND FOR FIN DRIVES ENERGY TESTING

Andrzej Grządziela , Marcin Kluczyk , Tomislav Batur

INTRODUCTION OF 3D PRINTING INTO MARINE ELECTRICAL ENGINEERING EDUCATION – A CASE STUDY

Ivica Kuzmanić, Igor Vujović, Zlatan Kulenović, Miro Petković

SHIPYARD CRANE MODELING METHODS

Pawel Piskur, Piotr Szymak, Bartosz Larzewski

Книжка 6
TEACHERS' PERSPECTIVE ON THE EDUCATIONAL IMPLICATIONS OF ONLINE TEACHING

Dr. Julien-Ferencz Kiss, Prof. Dr. Florica Orțan, Dr. Laurențiu Mˆndrea

ПСИХОЛОГО-ПЕДАГОГИЧЕСКИ ПРАВИЛА, МОДЕЛИ НА ДОБРИ ПРАКТИКИ И ПРЕПОРЪКИ ПРИ РАБОТАТА И ОБУЧЕНИЕТО НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ С ПОВЕДЕНЧЕСКИ РАЗСТРОЙСТВА

Тричков, Ив., 2019. Психолого-педагогически правила, модели на добри прак- тики и препоръки при работата и обучението на деца и ученици

Книжка 5
ФИДАНА ДАСКАЛОВА ЗА ПЕДАГОГИКАТА

Маргарита Колева, Йордан Колев

ВОЕННОМОРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ – ЕДИН РАЗЛИЧЕН ПОГЛЕД

Кожухаров, А. (2021). Личните академични документи на българската военна образователна система (1892 – 1946). Варна: ВВМУ, ISBN 978-619-7428-55-1

Книжка 4
Книжка 3
НЕВРОДИДАКТИКА

Наталия Витанова

ЗА АСИСТИРАЩИТЕ И ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Сивакова, В. (2020). Асистиращи и информационни технологии

Книжка 2
ОВЛАДЯВАНЕ НА КЛЮЧОВИ КОМПЕТЕНЦИИ ПРИ ОРИЕНТИРАНЕ В СВЕТА

Стоянова, М. (2019). Овладяване на ключови компетенции при ориентиране в света. София: Авангард принт, ISBN 978-954-337-398-7 374

Книжка 1
BULGARIAN SCHOOL – SHOWCASE OF IDENTITY

Veska Gyuviyska, Nikolay Tsankov

ЗА ИЗБОРА НА УЧЕБЕН КОМПЛЕКТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛЕН ЕТАП. И ЗА ОБУЧЕНИЕТО

Георгиева, А. (2020). Съвременни проекции на обучението по български език

КОНТРОЛ НА СТРЕСА. ПСИХОЛОГИЧЕСКИ И УПРАВЛЕНСКИ РАКУРСИ

Стоянов, В. (2020). Управление на стреса в организацията. Психологически и управленски ракурси. 198 cтр., Варна: Стено, ISBN 978-619-241-119-0

2020 година
Книжка 9
Книжка 8
EDUCATIONAL REASONS FOR EARLY SCHOOL DROP-OUT

Maria Teneva, Zlatka Zhelyazkova

Книжка 7s
TEACHING CHALLENGES IN SPORTS EDUCATION DURING THE PANDEMIC COVID-19

Evelina Savcheva, Galina Domuschieva-Rogleva

THE DIFFERENCES IN STUDENTS’ ATTITUDES ABOUT ONLINE TEACHING DURING COVID-19 PANDEMIC

Aleksić Veljković Aleksandra , Slađana Stanković , Irena Golubović-Ilić , Katarina Herodek

ONLINE EDUCATION DURING PANDEMIC, ACCORDING TO STUDENTS FROM TWO BULGARIAN UNIVERSITIES

Antoaneta Getova¹ , Eleonora Mileva² , Boryana Angelova-Igova²

Книжка 7
ПОДГОТОВКАТА НА ПЕДАГОГИЧЕСКИ КАДРИ ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНИТЕ ВЪЗПИТАТЕЛНИ ЗАВЕДЕНИЯ ПРЕЗ ПЕРИОДА 1944 – 1991 ГОДИНА

Въчева, С. (2019). Подготовката на педагогически кадри за предучилищните възпитателни заведения през периода

ПАЗАРНИ МЕХАНИЗМИ В УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ. ТЕОРЕТИКО-ПРИЛОЖНИ ВЪПРОСИ

Първанова, Й. (2020) Пазарни механизми в училищното образование. Теоретико-приложни въпроси. София: Колбис, ISBN 978-619-7284-35-5

Книжка 6
TEACHERS ATTITUDES ABOUT INTEGRATED APPROACH IN TEACHING

Emina Kopas-Vukašinović, Aleksandra Mihajlović, Olivera Cekić-Jovanović

Книжка 5
КОНЦЕПТУАЛНИ МОДЕЛИ ЗА РАЗРАБОТВАНЕ НА ПОЗНАВАТЕЛНИ ОНЛАЙН ИГРИ В ОБЛАСТТА НА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО

Детелин Лучев, Десислава Панева-Мариновa, Радослав Павлов Гита Сенка Лилия Павлова

ТАЛАНТЛИВ ПЕДАГОГ И КУЛТУРЕН ДЕЕЦ

Севда Чобанова, Любен Десев

Книжка 4
A CONTINUUM OF APPROACHES TO SCHOOL INSPECTIONS: CASES FROM EUROPE

Rossitsa Simeonova, Yonka Parvanova Martin Brown, Sarah Gardezi, Joe O’Hara, Gerry McNamara Laura del Castillo Blanco Zacharoula Kechri, Eleni Beniata

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2019 година
Книжка 9
Книжка 8
ОБРАЗОВАНИЕ НА БЪДЕЩЕТО

Наталия Витанова

Книжка 7
МОДЕЛ НА РАБОТА В ИНТЕРКУЛТУРНА СРЕДА

(Научноизследователска саморефлексия)

RISK FACTORS FOR EARLY SCHOOL LEAVING IN BULGARIA

Elena Lavrentsova, Petar Valkov

ПРИНОСИ НА ЕЛКА ПЕТРОВА ЗА БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ

(100 години от рождението на проф. д.п.н. Елка Петрова – 27.10.1919 – 21.12.2012)

НАСОКИ ЗА ПРИОБЩАВАНЕ НА МАРГИНАЛНИ СЕМЕЙНИ ОБЩНОСТИ В ОБРАЗОВАТЕЛНИТЕ ИНСТИТУЦИИ

Нунев, Й. (2019). Насоки за приобщаване на маргинални семейни общности в образователните институции. Велико Търново: Св. св. Кирил и Методий, ISBN 978-619-208-186-7

Книжка 6
ДИОФАНТОВИ УРАВНЕНИЯ И СИСТЕМИ ДИОФАНТОВИ УРАВНЕНИЯ – ТЕОРЕТИЧНИ АСПЕКТИ И МЕТОДИЧЕСКА ПРОЕКЦИЯ В НАЧАЛНИЯ ЕТАП НА ОБРАЗОВАНИЕ

Владимира Ангелова. (2018). Диофантови уравнения и системи диофантови уравнения – теоретични аспекти и методическа проекция в начален етап на образование. Пловдив: Паисий Хилендарски, ISBN 978-619-202-394-2

ЕДНА НОВА КНИГА ЗА ПЕДАГОГИЧЕСКИТЕ УМЕНИЯ НА УЧИТЕЛИТЕ

Николай Колишев. (2018). Теория на педагогическите умения на учителите. София: Захарий Стоянов, ISBN: 9789540912066

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ПРИЛОЖЕНИЕ НА ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИЯ ПОДХОД ПРИ ОБУЧЕНИЕ НА СТУДЕНТИ ПЕДАГОЗИ

(върху примера на обучение по академичната дисциплина „Съвременни аспекти на гражданското образование“ на студенти педагози)

LEARNING MATURITY

Alina G“mbuță Daniela-Carmen Berințan Marijana Mikulandra Krzysztof Kij Katja Sivka

Книжка 2
ДЕТЕТО И ПЕДАГОГИКАТА

Рашева-Мерджанова, Ян., Петкова, Ил. & Господинов, Вл. (съст.). (2018). Детето и педагогиката. София: Просвета, ISBN 978-954-01-3806-0

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

Редакционната колегия на списание „Педаго- гика“ ви честити Новата 2019 година! Пожела- ваме ви от сърце тя да бъде щастлива, успешна и благословена! През отминалата юбилейна 2018 г. публику- вахме редица стойностни материали на универ- ситетски преподаватели, учители, разнородни специалисти, работещи в сферата на образова- нието, докторанти. Отбелязани бяха поредица от тематични конференции и юбилейни празни- ци. Получихме и международно признание чрез включването на списанието

УЧЕНИЧЕСКО САМОУПРАВЛЕНИЕ

Желязкова-Тея, Т. & Банчева, М. (2018). Ученическото самоуправление. София: Аз-буки. ISBN: 978-619-7065-20-6

2018 година
Книжка 9
ПРАВАТА НА ДЕТЕТО ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА СТУДЕНТИ ПЕДАГОЗИ

Йорданка Николова, Даниела Рачева

Книжка 8
СПОДЕЛЕНО МНЕНИЕ

Николова, М. & Михалева, Б. (2018). С увереност срещу агресията и кон-

Книжка 7
РАДОСТТА ОТ ОБЩУВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК В ДЕТСТВОТО

Екатерина Софрониева, Христина Белева

НОВО ТЕОРЕТИКО-ПРАКТИЧЕСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ДЕТСКОТО ТВОРЧЕСТВО

Енгелс-Критидис, Р. (2018). Децата и творчеството. Юбилеен сборник в чест

ПРОФ. Д-Р ЕЛЕНА РУСИНОВА-БАХУДЕЙЛА

Розалина Енгелс-Критидис

Книжка 6
ПОЗИТИВНА УЧЕБНА СРЕДА

Валентина Шарланова

SENIOR CITIZENS’ EXISTENTIAL NEEDS AND EDUCATION FOR THE MEANING OF LIFE

Joanna Łukasik, Norbert Pikuła, Katarzyna Jagielska

Книжка 5
ПЛАНОМЕРНО ПСИХИЧЕСКО РАЗВИТИЕ

(По случай 115 г. от рождението на П.Я. Галперин)

ПАРАДИГМАТА СЕМИОТИКА – ЕЗИК – ДЕТЕ ПРИ 6 – 7-ГОДИШНИТЕ

Жоржетина Атанасова, Любимка Габрова

ПАРАРОДИТЕЛСКАТА ГРИЖА ВЪВ ФОКУСА НА ЕДИН СОЦИАЛНОПЕДАГОГИЧЕСКИ АНАЛИЗ

Ковачка, Ю. (2017). Социалнопедагогически проблеми при деца с парародителска грижа. Благоевград: УИ „Неофит Рилски“, 144 стр. ISBN: 9789540001340

Книжка 4
ДЕТСКИ КОНФЕРЕНЦИИ

Боряна Иванова

СТЕРЕОТИПИЗАЦИЯ НА ЕТНИЧЕСКИТЕ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ ПРИ СЪВРЕМЕННИТЕ МЛАДИ БЪЛГАРИ

Зорница Ганева. (2017). Стереотипизация на етническите взаимоотношения при съвременните млади българи. София: Елестра. ISBN 978-619-7292-03-9

Книжка 3
Книжка 2
СЪВРЕМЕННИ МЕТАМОРФОЗИ НА ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА В ДЕТСКАТА ГРУПА

Веселина Иванова, Виолета Кърцелянска-Станчева

SCHOOLS AND UNIVERSITIES AS SOCIAL INSTITUTIONS

Emilj Sulejmani Shikjerije Sulejmani

ОТНОСНО УСЕТА ЗА БРОЕНЕ

Петър Петров, Мима Трифонова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ И ПРИЯТЕЛИ,

Редакционната колегия на сп.„Педагогика“ Ви честити Новата 2018 г. Пожелаваме ви тя да бъде здрава, щедра и благословена! Тази година списанието чества своя юбилей – 90 години от неговото публикуване за първи път през 1928 г. с името „Народна просвета“. От деня на създаване до сега, то отразява актуал- ните проблеми на педагогическата наука и прак- тика и остава верен спътник на хиляди научни работници, учители, докторанти. Вярваме, че силата на творческата ни енергия ще пом

ДОБРИ ПРАКТИКИ „ПАРТНЬОРСТВО РОДИТЕЛИ – УЧИЛИЩЕ“

Мехмед Имамов, Калинка Гайтанинчева

2017 година
Книжка 9
ПЕДАГОГИЧЕСКОТО УЧЕНИЕ НА Й. ФР. ХЕРБАРТ – ИСТОРИЯ И СЪВРЕМЕННОСТ

(По повод 240 г. от неговото рождение) Невена Филипова

Книжка 8
ЧЕТЯЩИЯТ СТУДЕНТ, ЧЕТЯЩОТО ДЕТЕ – ЕДНО МАЛКО ПРОЗОРЧЕ, ЕДНА ВЕЛИЧЕСТВЕНА ГЛЕДКА

Мариана Мандева, Боряна Туцева, Габриела Николова, Цветелина Ковачева

Книжка 7
ДИДАКТИЧЕСКИ КОМПЕТЕНТНОСТИ

Нели Митева, Наталия Витанова

Илияна Кунева

Книжка 6
Книжка 5
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКО ОБУЧЕНИЕ В АКАДЕМИЧНА СРЕДА

(Научно-теоретична рефлексия) Румяна Неминска

ПРИНОС В ПСИХОЛОГИЯТА НА ТВОРЧЕСТВОТО

(120 години от рождението на Лев Семьонович Виготски) Любен Десев

ЛЕВ СEМЬОНОВИЧ ВИГОТСКИ – ПСИХОЛОГ И НА ХХI ВЕК

(по случай 120 години от рождението му)

ИСКУССТВО В ЖИЗНИ ЛЮДЕЙ

Гульнар Омарова

НОВА И ПОЛЕЗНА КНИГА

Йонка Първанова

ПРИНОСЕН ТРУД КЪМ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛНОТО УЧИЛИЩЕ

М. Мандева (2017). Методика на обучението по български език и литература – I – IV клас. Начално ограмотяване. В. Търново: УИ „Св. св. Кирил и Методий“, 120 стр.

ЕДНО ФУНДАМЕНТАЛНО ИНТЕГРАЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА РОЛЯТА НА ОБРАЗОВАНИЕТО ЗА РАЗВИТИЕТО НА НООСФЕРНИЯ ИНТЕЛЕКТ

Марга Георгиева, Сава Гроздев. (2016). Морфодинамиката за развитието на ноосферния интелект. София: Изток-Запад, ISBN 978-619-152-869-1

Книжка 4
Книжка 3
СИСТЕМАТИЧНО ВЪВЕДЕНИЕ В ОБЩАТА И ПСИХОЛОГИЧЕСКАТА СИНЕРГЕТИКА

Любен Десев (2015). Синергетика. Въведение и речник. 777 термина. София: ИК „Екопрогрес“. 464 с. ISBN 978-954-2970-37-8

Книжка 2
ПРОБЛЕМИ И ПЕРСПЕКТИВИ В РАЗВИТИЕТО НА ХУДОЖЕСТВЕНОТО ОБРАЗОВАНИЕ У НАС ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДЕТСКИЯ И НАЧАЛНИЯ УЧИТЕЛ

Теодора Власева, Даниела Гирджева-Валачева, Мария Калоферова, Найден Младенов, Илияна Шотлекова

ЗАКЪСНЯЛО ПРИЗНАНИЕ

Доц. д-р Емилия Николова

Книжка 1
ФАКТОРИ ЗА УСПЕШНО ПРИЛАГАНЕ НА СМЕСЕНО ОБУЧЕНИЕ

Стоянка Георгиева-Лазарова Лъчезар Лазаров

ЗА СТОПЛЕНИТЕ ПЪТЕКИ КЪМ ЛИТЕРАТУРНОТО ПОЗНАНИЕ

Радев, Радослав. 2015. Технология на методите в обучението по литература. Варна: Славена, 247 с., ISBN 978-619-190-041-1

2016 година
Книжка 9
ИНТЕРАКТИВНИ ТЕХНИКИ ЗА ОВЛАДЯВАНЕ НА ЧЕТЕНЕТО В МУЛТИКУЛТУРНАТА КЛАСНА СТАЯ – ПЪРВИ КЛАС

ФОРМИРАНЕ НА РЕЧЕВА КУЛТУРА, В НАЧАЛНА УЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ, (АНАЛИЗ НА АНКЕТА С УЧИТЕЛИ

Кампания

на Института за български език – БАН, и вестник „Аз-буки“

Книжка 8
Книжка 7
IBM SPSS STATISTICS ПРЕЗ ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ ПОГЛЕД НА ДОЦ. Д-Р ЗОРНИЦА ГАНЕВА

Зорница Ганева (2016). Да преоткрием статистиката с IBM SPSS Statistics. София: Елестра. 712 стр. ISBN 978-619-7292-01-5

НАЧАЛНОТО ОГРАМОТЯВАНЕ – „КЛЮЧ“ ЗА УСПЕШЕН ЖИВОТ В ПРОМЕНЯЩИЯ СЕ СВЯТ

Мариана Мандева, Диляна Гаджева (2016). Начално ограмотяване

ОТ „ЧУДНА И ДИВНА ДАСКАЛЕТИНКА“ ДО ПЕДАГОГИКА ЗА НАЦИОНАЛНО СЛУЧВАНЕ

Виолета Атанасова (2015) Петко Славейков за образованието. Шумен: Унивeрситетско издателство „Епископ Константин Преславски. 208 с. ISBN 978-619-201-051-5

Книжка 6
УЧИЛИЩЕ ЗА ЧЕТЕНЕ

Петя Георгиева

Кампания

на Института за български език – БАН, и в. „Аз Буки“

ДОШЛА ЛИ Е ИНСПЕКТОРЪТ?

Ванина Сумрова

ЩЕ ТЕ ЧАКАМ В/НА ЦЕНТЪРА

Илияна Гаравалова

ПРАВО В ДЕСЕТКАТА

Ивелина Стоянова

ПРОФ.Д.П.Н. СТОЯНКА ЖЕКОВА

Редколегия на сп. „Педагогика“

Книжка 5
Книжка 4
СИНЕРГЕТИКА – НОВО НАУЧНО ПОЗНАНИЕ

(Синергетика – въведение и речник, София: ИК Екопрогрес, 2015 г.)

Книжка 3
Книжка 2
НОВА ДИНАМИЧНА МОДИФИКАЦИЯ В ГРАНИЦИТЕ НА „АЗ-КОНЦЕПЦИЯТА“ НА МАТЕМАТИЧЕСКОТО МОДЕЛИРАНЕ

Марга Георгиева & Сава Гроздев. (2015). Морфодинамиката за развитието на ноосферния интелект, София: Марга Георгиева. 323 стр. ISBN 9786199052204

Книжка 1
IN MEMORIAM

На 10.12.2015 г. ни напусна нашият колега и приятел проф. д-р Иван Пет ков Иванов. Той беше уважаван учен и експерт в областта на педагогическите науки – автор на 10 монографии, 8 учебника, 10 учебни помагала, 6 студии и над 100 статии в специализирани периодич- ни издания и научни сборници; участник в 28 между- народни и национални проекта; председател и член на експертни групи към НАОА, член на редакционната ко- легия на сп. „Педагогика“. Проф. д-р Иван Иванов беше уважаван и оби

2015 година
Книжка 9
Книжка 8
РУСЕНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ

Златоживка Здравкова

Книжка 7
ДИСКУСИЯТА В УРОКА ПО ЛИТЕРАТУРА

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 6
УЧИТЕЛЯТ ПРАВИ УЧИЛИЩЕТО

ЕЗИКОВАТА ГРАМОТНОСТ НА МАЛКИЯ УЧЕНИК – „КЛЮЧ“ ЗА ОТГОВОРЕН И УСПЕШЕН ЖИВОТ В ПРОМЕНЯЩИЯ СЕ СВЯТ

ГОТОВНОСТ ЗА ОГРАМОТЯВАНЕ

Екатерина Чернева

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ МЕЖДУ ИСТОРИЯ, АКАДЕМИЗЪМ И РЕАЛНИ ПРАКТИКИ В СОЦИАЛНОПЕДАГОГИЧЕСКАТА ДЕЙНОСТ

Академични полета на социалната педагогика, съставител: проф. д.п.н. Клавдия Сапунджиева, научна редакция: проф. дпн Клавдия Сапунджиева, проф. д-р Нели Бояджиева, гл. ас. д-р Марина Пиронкова,

НОВА КНИГА

Клавдия Сапунджиева

Книжка 2
ПРОБЛЕМИ НА СОЦИАЛНАТА АДАПТАЦИЯ НА ПЪТУВАЩИ УЧЕНИЦИ ОТ МАЛКИ НАСЕЛЕНИ МЕСТА1)

Траян Попкочев, Бонка Гергинова, Тереза Карамангалова

Турнир по канадска борба [Arm Wrestling Competition] / Д. Евтимова,

Д. Евтимова, Е. Павлова, И. Радославова и Б. Иванов

Книжка 1
ORGANIZATIONAL CULTURE: THEORY AND REALITY

Inna Leonidovna Fedotenko

ОТЗИВ ЗА КНИГАТА „ОБРАЗОВАТЕЛЕН ДИЗАЙН (КОНЦЕПТУАЛНИ ОСНОВАНИЯ И ПРАКТИЧЕСКИ РЕШЕНИЯ)“

Димова, Д. (2013). Образователен дизайн (концептуални основания

2014 година
Книжка 9
„СОФИЯ – УЧЕЩ СЕ ГРАД“ – МОБИЛЕН СЕМИНАР В ПОДКРЕПА НА НЕФОРМАЛНОТО УЧЕНЕ И ОБРАЗОВАНИЕ В ОБЩНОСТТА

ПЕТЪР ДЪНОВ (БЕИНСÀ ДУНÒ Е И БЕЛЕЖИТ, ПЕДАГОГИЧЕСКИ МИСЛИТЕЛ-ХУМАНИСТ, (ПО ПОВОД НА 0-ГОДИШНИНАТА ОТ РОЖДЕНИЕТО, И 70 ГОДИНИ ОТ КОНЧИНАТА МУ

НА УЧИЛИЩЕ – С УСМИВКА!

Снежана Якимова

НА УЧИЛИЩЕ – С УСМИВКА!

Снежана Якимова

УЧИТЕЛЯТ – ЕТАЛОН ЗА ФОРМИРАНЕ НА ДЕТСКАТА ЛИЧНОСТ

Катя Коруджийска, Янка Маринкова

Книжка 8
Книжка 7
ЗАЕДНО МОЖЕМ ПОВЕЧЕ

Диана Смиленова

Книжка 6
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 5
ВЪЗГЛЕДИТЕ НА ЖАН-ЖАК РУСО И ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ ЗА ВЪЗПИТАНИЕТО

Посвещава се на 180-ата годишнина от рождението на Любен Каравелов (1834 – 1879) Виолета Атанасова

LE PROJET PÉDAGOGIQUE, SOURCE DE MOTIVATION DANS L’ENSEIGNEMENT ET L’APPRENTISSAGE DU FLE

THE EDUCATIONAL PROJECT, MEANS OF MOTIVATION IN TEACHING AND LEARNING FLE

LA PÉDAGOGIE DU PROJET ET LA MOTIVATION DES ÉLÈVES POUR L’APPRENTISSAGE DU FRANÇAIS

PROJECT PEDAGOGY AND PUPILS’ MOTIVATION IN LEARNING FRENCH

Книжка 4
КАЖДЫЙ ДЛЯ МЕНЯ УЧИТЕЛЬ

Ш.А.Амонашвили

Книжка 3
АНТОАНЕТА ЙОВЧЕВА (1952 – 2014)

След трудна борба с тежката болест ни напусна един добър и мил човек, една светла личност – Анто- анета Йовчева, нашата обичана колежка Тони. Нейните колеги и приятели, многобройните автори и сътрудници на сп. „Начално образование“ и на сп. „Педагогика“ ще запазят завинаги спомена за нейната приветлива усмивка, за нейната отзивчивост и преда- ност към работата, за нейната широка култура и стре- меж към познание, към развитие. Родена на 20 март 1952 г. в София в интелигентно се- мей

Книжка 2
ПОСТМОДЕРНИЗЪМ И ВЪЗПИТАНИЕ

Клавдия Сапунджиева

ДЕТСКИ УНИВЕРСИТЕТИ

Боряна Иванова

ПРОФ. Д-Р ЕЛКА ПЕТРОВА

Има личности, в сиянието на които се оглеж- дат цяла плеада последователи, възпитаници, колеги; има личности, без които животът става по беден, дните по-еднообразни, защото в сър- цето остава празно място. Такава личност е професор, доктор на педа- гогическите науки Елка Петрова – най–големият ерудит в областта на предучилищното възпита - ние, учен с международно значение. Дълги години ще свеждаме глави пред нейна- та обаятелна личност, с искрена признателност ще си спомняме свидните

МЕЖДУНАРОДНЫЙ ЦЕНТР ГУМАННОЙ ПЕДАГОГИКИ

Международният център „Хуманна педагогика“ организира XIII педаго- гически четения в периода 20 – 23.03.2014 г. в гр.Тбилиси, Грузия. Форумът се организира със съдействието на грузинското правителство. „Учителят“ е темата, която ще обедини участниците: учители, експерти, родители, универ- ситетски преподаватели, представители на педагогическата общност от мно- го страни, за да се осъществи дискусия за мисията на съвременния учител в съвременния образователен контекст. Ръководството на

Книжка 1
ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА МОБИЛНОТО ОБУЧЕНИЕ

Стоянка Георгиева-Лазарова Лъчезар Лазаров

2013 година
Книжка 9
УЧИТЕЛИ ВЪЗРОЖДЕНЦИ В ТЪРНОВО

Венка Кутева-Цветкова

Книжка 8
ДИМИТЪР ДОНЧЕВ – С ВЪЗХИТА ЗА БЪЛГАРСКИЯ УЧИТЕЛ

100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ДИМИТЪР ЕВСТАТИЕВ ДОНЧЕВ (5.10.1913 – 15.02.1997)

Книжка 7
„СЛЪНЦЕТО“ НА ВЪЗПИТАТЕЛНАТА СИСТЕМА В ТВУ – РАКИТОВО

85 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА АНГЕЛ УЗУНОВ (1928 – 1999)

ЦЕННОСТИ И ДУХОВНО-НРАВСТВЕНО РАЗВИТИЕ НА МАЛКИЯ УЧЕНИК

Марияна Ешкенази, Гергана Фиданова, Марияна Вишева, Цветанка Годжилова

МАЛКИЯТ УЧЕНИК ЧЕТЕ

Марияна Механджиева Венета Велева

С БАБА И ДЯДО В КЛАС

Цветелин Горанов, Таня Илиева, Цветанка Берова, Нели Иванова, Борка Бончева

РОД РОДА НЕ ХРАНИ, НО ТЕЖКО МУ, КОЙТО ГО НЯМА!

Диляна Вачкова Евелина Димитрова

ДА ПОМОГНЕМ НА ДЕЦАТА ДА ОТВОРЯТ СЪРЦАТА СИ

Иванка Дебелушина Нина Маврикова

ДОБРОТО Е У ВСЕКИ

Мария Наскова

ОТЛИЧЕН ПЕДАГОГ, ПСИХОЛОГ И ПСИХОТЕРАПЕВТ

ДОЦ. СВЕТОСЛАВ СТАМЕНОВ (1939 – 2013)

Книжка 6
ТЕОРЕТИКО-ПРИЛОЖНИ ПРОБЛЕМИ НА КОНСТРУИРАНЕТО НА ТЕСТ ЗА НАЦИОНАЛНО ВЪНШНО ОЦЕНЯВАНЕ ПО „ЧОВЕКЪТ И ОБЩЕСТВОТО“ ЗА 4. КЛАС (2013)

Ваня Петрова, Цонка Каснакова, Мариан Делчев Жана Минчева Радостина Стоянова, Рада Димитрова Мария Темникова

MEDIA IN PRESCHOOL AGE OF CHILD’S LIFE

Sonja Petrovska Jadranka Bocvarova

Книжка 5
ШАЛВА АЛЕКСАНДРОВИЧ АМОНАШВИЛИ – УЧИТЕЛ ОТ БЪДЕЩЕТО

В сложното битие на науката и метамор- фозите на социалната реалност, неотменими и общовалидни остават само най-стойностни- те постижения и безспорни истини, които не само маркират и остойностяват територията на човешко познание, но извисяват самия чо- век, поддържат неговата вяра в доброто, под- хранват чувството му за собствена значимост, укрепват неговия дух. Приемайки извечните послания на класи- ческата философско-педагогическа мъдрост и дълбоко обвързан с педагогическата р

МАНИФЕСТ ГУМАННОЙ ПЕДАГОГИКИ

Преамбула 25 лет тому назад группа учителей новаторов провозгласила манифест „Пе- дагогика сотрудничества“ (Переделкино, 1986 год). В последующие годы были опубликованы отчеты встреч учителей новаторов, в которых рассматри- вались разные аспекты педагогики сотрудничества: „Демократизация лично- сти“ (Цинандали, Телавский район, Грузия, 1987 год), „Методика обновления“ (Москва, 1988 год), „Войдем в новую школу“ (Краснодарский край, 1988 год). Идеи педагогики сотрудничества воодушевленно

ПОРТФОЛИОТО НА УЧЕНИКА КАТО ПРОЦЕС НА САМОПОЗНАНИЕ

Радка Топалска Емилия Вълкова, Албена Атанасова

ДОПИРНИ СВЕТОВЕ

Албена Димитрова Стилияна Гронева

ПРЕДИ ГОДИНА И СЕГА

Веселка Аршинкова

Книжка 4
СВЕЩЕНИК ГЕОРГИ МАРИНОВ ПОЛУГАНОВ – ОСНОВАТЕЛЯТ НА УЧИЛИЩЕТО И ПЪРВИЯТ УЧИТЕЛ В ПОЛИКРАЙЩЕ

Георги Георгиев Трифонка Попниколова Марияна Георгиева–Гроссе

ЕВРОПЕЙСКИ ПРИКАЗКИ

Светла Попова

Книжка 3
ДА ОПАЗИМ ДЕТСКОТО ЗДРАВЕ!

Мая Топалова, Симона Пейчева

КАК ДА ОТГЛЕДАМЕ МАЛЪК ПРИРОДОЛЮБИТЕЛ?

Мадлена Николова Ани Цветкова

Книжка 2
Книжка 1
ИЗКУСТВОТО ЗА ПРЕВЕНЦИЯ НА АГРЕСИВНОТО ПОВЕДЕНИЕ НА ДЕЦАТА

Евгения Миланова Виолета Николова Величка Радева

ПРИЯТЕЛСТВОТО В ЖИВОТА НА ДЕТЕТО

Даниела Димитрова Красимира Василева

ПРЕДАЙ НАТАТЪК

Вилдан Мехмедова

ЗАЕДНО ДА БЪДЕМ ДОБРИ

(ПЕДАГОГИЧЕСКА СИТУАЦИЯ В ПОДГОТВИТЕЛНА ГРУПА)

ПРОФ. ДПН EЛКА ПЕТРОВА EДНА НЕЗАЛИЧИМА СЛЕДА В БЪЛГАРСКОТО ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБРАЗОВАНИЕ (1919 – 2012)

Почина проф. дпн Елка Петрова (20.ХІІ.2012 г.) – на- шата любима учителка по изкуството да се живее пъл- ноценно и професионално, създателката на науката за предучилищното възпитание на българските деца, пре- красната жена и велика майка, Неповторима, единствена, съвършена – това е нашата Елка: Примерът за всички нас – хилядите нейни студенти и последователи ! Елка Петрова винаги е първа, винаги е оригинална и авангардна; през 1950–1952 г. поставя началото на Висшия мето

2012 година
Книжка 9
ПЕДАГОГЪТ – РИЦАР НА ДЕТСТВОТО

Януш Корчак бе написал, че животът на великите хора е като легендите: труден, но красив. И се оказва пророчески прав, сякаш е писал за себе си! Наследник на семейство с богата духовна култура и традиции, останал отрано без баща, той не просто се справя с несгодите на сирачеството, но развива у себе си три могъщи извора на живот: любов към свободата и справедливостта, страст към знанието и творчеството, отдаденост на децата и тяхното щастие. Лекарят Корчак лекува децата и душите им. Безплатн

ЯНУШ КОРЧАК – ВЕЛИК ХУМАНИСТ И ПЕДАГОГ

„Със сила и мощ поведох своя живот, който беше привидно неподреден, самотен и чужд. За син избрах идеята да служа на детето и неговото дело. Привидно загубих.“ Бе лекар, писател, мислител. Бе философ, учен, моралист. Издател. Възпи- тател и педагог. Бе герой. Бе скромен. Във всяка от тези области той има изключителни постижения. В течение на по- вече от четиридесет години работи като педагог и писател. Четиридесет години безкористно служене на слабите и беззащитните. Създава съвременна кон

ЕВОЛЮЦИЯ НА ПРАВАТА НА ДЕТЕТО

„Детето има право на сериозно отношение към проблемите му, на справедливото им решаване.“

THE KORCZAK’S RIGHT TO SOCIAL PARTICIPATION OF CHILDREN THE CITIZENSHIP OF CHILDREN

A speech by Marek Michalak, the Ombudsman for Children, given during the seminar„The Polish-Israeli pioneer in the fi eld of human rights, Janusz Korczak (1879–1942) and today’s Convention on Children’s Rights as the part of the international law“, Geneva, the 6 of June 2009

ЗА ДЕТЕТО, ДЕТСТВОТО ИЛИ НАУКА ЗА НЕГО?

В памет на Януш Корчак – по повод 70 г. от неговата смърт и 100 г. от създаването на „Дом за сираци“ във Варшава Албена Чавдарова

Книжка 8
CHANGES IN UNIVERSITY TEACHING – THE ROAD FROM KNOWLEDGE TO COMPETENCIES

Slađana Anđelković Zorica Stanisavljević Petrović

ДОСТОЕН ЖИВОТ, ОТДАДЕН НА ПРОСВЕЩЕНИЕТО… ПРОФ. СТОЙКА ЗДРАВКОВА – ЕДИН СЪВРЕМЕНЕН БУДИТЕЛ НА 70 ГОДИНИ

Неуморна и взискателна! Енергична и всеотдай- на! Работохолик и перфекционист! Това е проф. д-р Стойка Здравкова! Не е за вярване, че в началото на ноември 2012 година навърши 70 години. И не е слу- чайно това, че тази светла дата е непосредствено бли- зо до Деня на будителите. А това, че проф . Здравкова е съвременен български будител, е толкова безспорно и видимо! 70–годишнината ù е един чудесен повод ретрос- пективно да си припомним и проследим най-значи-

Книжка 7
ОЧАКВАНА И ПОЛЕЗНА

Емилия Василева

Книжка 6
Книжка 5
ЦЕННО ПОМАГАЛО ЗА ПСИХОЛОЗИ И ПЕДАГОЗИ (Надежден инструмент за диагностициране смисъла на живота)

Любен Десев Минчев, Борис. Тест на Дж. Крумбъг и Л. Махолик за смисъл в живота. Българска версия. Варна, ВСУ „Черноризец Храбър“,

ГЕОРГИ MАВРОВ ЖИВОТ, ОТДАДЕН НА НАУКАТА И ОБРАЗОВАНИЕТО

Така най-общо, но и най-точно можем да охарак- теризираме дейността на ст. н. с. д-р Георги Петков Мавров. Той ни напусна неочаквано в края на април т.г. И до последния си ден не преставаше да се вълнува от проблемите на образованието. Споделяше инте- ресни мисли относно предстоящото приемане на За- кона за образованието. Пестелив на думи, но щедър на дела – това ясно проличава от неговата богата би- ография.

Книжка 4
ОЩЕ ЕДНА ИДЕЯ

Галина Стоянова

Книжка 3
С ИНОВАТИВЕН ПОГЛЕД КЪМ ЛИЧНОСТТА НА ДЕТЕТО

Маргарита Абрашева Любимка Габрова

БИЗНЕС ОБУЧЕНИЕ В ДЕТСКАТА ГРАДИНА

Красимира Костова Петя Драгоданова

ДЕТСКАТА БЕЗОПАСНОСТ

Любимка Габрова

БАБА ПРИКАЗКИ РАЗКАЗВА... (МИКС ОТ ПРИКАЗКИ)

Кева Захариева, Мария Мичева

Книжка 2
ДЕТЕ ПЪТУВА В АВТОМОБИЛА

Красимира Михайлова

ПРОТИВОПОСТАВЯНЕ

Пюрвя Ердниев, Б. Ердниев

ЗДРАВКА НОВАКОВА – ПРЕПОДАВАТЕЛ И ТВОРЕЦ

Седемдесетгодишният юбилей е вълнуващ повод да проследим трудния, богат и съдържателен професионално-творчески път на доц. д-р Здравка Новакова, да под- чертаем нейната важна роля за утвърждаване на дидактика на математиката като

IN MEMORIAM Иван Марев

Напусна ни проф. Иван Марев – философ, педагог, демократ, родолюбец. В далечната 1975 г., зареден с енергия, пълен с идеи, той създаде в Техническия

Книжка 1
ДЕЛЕГИРАНЕ НА ПРАВА ЧРЕЗ КОМИСИИТЕ В ДЕТСКАТА ГРАДИНА

Маргарита Абрашева Политиката, наречена управление на качеството, не е самоцел, нито поредна обра- зователна „мода“. Тя е практически необходима за поддържане от директора на учеб- ното заведение на един привлекателен образ в условията на конкуренция на пазара на учебни заведения. Това се отнася най-вече за детските градини. Политиката на упра- вление на качеството съдържа недостатъчно използван ресурс, включително за спечел- ване и запазване доверието на потребителя – родителите на децата,

ИНОВАЦИОННИ И ИНТЕРАКТИВНИ МЕТОДИ В КВАЛИФИКАЦИОННАТА ДЕЙНОСТ НА ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ КОЛЕКТИВ

Стоилка Ташева, Севда Лукайчева Развиващото се с динамични темпове общество в днешно време налага необ- ходимостта от иновационни промени в областта на образованието. И в предучи- лищната педагогика все по-често се търсят алтернативни педагогически техноло- гии както за възпитанието и обучението на децата, така и при провеждането на квалификационната дейност на самите педагози. Използването на интерактивните методи дава възможност да се възлагат за- дачи, които предполагат съвместна работа,

ТОВА ТРЯБВА ДА ГО ЗНАЕ ВСЯКО ДЕТЕ

Татяна Атанасова, Иванка Пампова

НА УЛИЦАТА Е ОПАСНО

Таня Янчева, Зоя Кацарова