Педагогика

https://doi.org/10.53656/ped2024-5s.01

2024/5s, стр. 7 - 28

СИСТЕМАТИЧЕН ПРЕГЛЕД НА ПАРАДИГМАЛНИ ПОДХОДИ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ И МОДЕЛИРАНЕ НА ОБРАЗОВАТЕЛНИ ЕКОСИСТЕМИ

Силвия Николаева
OrcID: 0000-0002-2676-2260
E-mail: s.nikolaeva@fp.uni-sofia.bg
Faculty of Education
Sofia University
Sofia Bulgaria

Резюме: Статията представя резултатите от качествено изследване, базирано на систематичен преглед на обхвата (systematic scoping review), което цели да идентифицира и анализира подходите за изследване и моделиране на екосистемни измерения на образованието. Селектирани и анализирани са 76 индексирани в Scopus база данни публикации от периода 1999 – 2024 г. Резултатите доказват, че изследването на образователните екосистеми се основава на смесени парадигмални подходи, съчетаващи конструктивистки и конективистични принципи, а тяхното моделиране интегрира водещо две групи принципи – структурни и ценностно-функционални. В структурен план базисните екосистемни центрове са училищното и висшето образование, ученето през целия живот и бизнес ориентираното обучение. В ценностнофункционален план водещите приоритети са дигитализацията, приобщаването, доброто управление, иновациите и устойчивостта.

Ключови думи: образователни екосистеми; систематичен преглед; парадигма; изследване; моделиране

Обосновка

През последните две десетилетия интересът на изследователи и практици към екологичните измерения и значения на образованието се активизира изключително много. Това доведе до появата на огромно разнообразие от парадигмални подходи и терминологични употреби. Една част от тях адресират самото учене, като напр. learning ecosystem (Dillan 2022), STEM learning ecosystem, е-learning ecosystem (Railean 2019), distributed learning ecosystem (Otto, Scharnberg, Kerres, Zawacki-Richter 2023), personalizedlearning ecosystem (Zheng 2018). Други са фокусирани върху измеренията на училището като екосистема – school as ecosystem (Akiva, Robinson 2022), eco school (Lase-Jeruma & Birzina 2019), green school (Gough, Lee, Tsang 2014), ecosystem for research-engaged schools (Godfrey, Brown 2019). Трети пък правят опит да концептуализират и моделират на принципите на екосистемата образованието, като цяло, въвеждайки в употреба понятия като education ecosystem (Wu, Yeh-Yun Lin 2020; Bruce 2020), education ecosystem framework for a new normal (Scott 2023). Не са изключение и подходите, при които различни сфери и направления в образованието се анализират през екологичната парадигма, като напр. entrepreneur education ecosystem (Liu, Kulturel-Konak, Konak 2021), ecosystems model of spiritual formation in theological distance education (Lowe & Lowe 2018). Създава се усещането, че почти всичко в образованието може да се нарича или третира като „екосистема“, без да се търсят и удовлетворяват ясни системни граници на органичната образователна комплексност и устойчивост. Понастоящем екологичният преход и устойчивото развитие са и ключови политически приоритети за развитието на световното и европейското образователно пространство до 2030 г.1. Те определят направленията, в които обществата инвестират фондове, кадрови капацитет и иновационни усилия. Това поощрява генерирането на огромно разнообразие от нововъведения, които обаче невинаги водят до качествено преосмисляне и реконструиране на системните теории и модели2.

Затова настоящото изследване си поставя за цел да идентифицира и анализира подходите за изследване и моделиране на образователните екосистеми, като открои базисните им различия от традиционните системни подходи и модели.

Водещите изследователски въпроси са два. Първо, от какви парадигмални позиции се изследват образователните екосистеми? Второ, какви са принципите на екосистемното моделиране в образованието? Отговорите на тези въпроси биха улеснили търсенето на нова надеждна парадигма, която да надгради постиженията на системните подходи и практики с възможностите на екосистемното мислене и действие.

Концептуална рамка на изследването

По дефиниция (в природните науки) екосистемата „е елементарна, градивна, пространствена и функционална структурна единица в екологията, която включва биотична компонента – съвкупността от всички живи организми, наричани биоценоза, абиотична компонента – неживата част от тяхната среда, наречена биотоп, и всички разнообразни взаимодействия между тях, в които се осъществява кръговрат на веществата и чрез потока на енергия се създава определена биотична структура.“3 „Вдъхновени и повлияни от биологията, екологията, социалните движения, технологиите, космологията, дизайна, иновациите, системното лидерство и др.“4, едни от най-разпространените изследвания и модели на екосистемите в образованието търсят работещи решения за адекватния им „трансфер“ в сферата на социалните практики. В преобладаващата част използваните парадигмални подходи адресират най-вече структурните им особености, картографирайки техните биотични (органични индивидуални и социални) и абиотични (неорганични) елементи. Частично подценени или пренебрегнати остават тяхната синергия и взаимосвързаност, които всъщност им придават смисъл и значение на единна екосистема.

Същевременно е налице осезаем недостиг на изследвания, които описват, обясняват и моделират образователните екосистеми холистично5. Извън по-добна концептуална рефлексия и анализ остават двете най-съществени нейни характеристики, които изразяват уникалността ѝ и я отличават от всички други познати системни феномени (системи, мрежи, партньорства, пактове, екипи и др.). Първата се отнася до жизнения кръговрат на екосистемите, който се постига чрез синергията на специфични функции и капацитет на структурните елементи, но рядко се артикулира ясно в познатите изследвания и модели. Уникалното в случая е, че той е следствие от функционалната синхронизация между автономни структури и елементи (биотични и абиотични, индивидуални и социални), които могат да съществуват както самостойно, така и като част от други (различни) екосистеми (биоценози). Така например човекът, като учащ се, може да е част от паралелни образователни екосистеми, които се намират в различни хоризонтални или вертикални свързаности. Същевременно той може да притежава и своя персонална учебна екосистема, чиито кръговрат и живот да проектират неговите индивидуални учебни и образователни нужди, цели, приоритети, методи, средства, дейности, пространства и време, партньори и подкрепи. Структурата и свързаността им се променят в зависимост от жизнения цикъл (жизнен кръговрат) на индивидуалното човешко учене, а това налага необходимостта от перманентно актуализиране на структурата и функциите на екосистемата и всеки неин елемент. Ето защо съществуват както устойчиви, така и неустойчиви (учебни и образователни) екосистеми, чиято динамика прави възможна адаптацията на човешкото учене и образование към особеностите на вътрешните и външните условия, фактори и среди. Същевременно персонализираните екосистеми са интегрирани в структурите и жизнения кръговрат на паралелните (хоризонтални и вертикални) екосистемни отношения на групово, организационно, регионално, национално и дори глобално равнище. Принадлежността на всеки елемент към екосистемната цялост зависи от неговата функционална адаптивност да поражда и/или поддържа подходящи за съществуването ѝ ценности (значимости), цели, условия, среди, подкрепи, процеси и стимули. Следователно в контекста на екосистемната парадигма устойчивостта не следва да се разглежда като детерминирана единствено от структурната динамика, но и от ценностно-функционалната такава.

Втората много съществена характеристика на екосистемата, която често остава извън фокуса на специализираните ѝ изследвания в полето на социалните науки, се отнася до принципите и движещите сили (регулатори, контроли, стимули, мотиватори), на които се основават тази адаптивност и цикличност на жизнения ѝ кръговрат. В екологията единството на екосистемните принципи е в основата на концепцията за четирите основни групи „екосистемни услуги“ (ecosystematic services) – материални, регулиращи, поддържащи и културни6. Материалните услуги се отнасят до „продукцията, добивана от екосистемите и директно използвана в производството или за лична консумация от хората (всички стоки, които ни доставя природата)“7. Като регулиращи се дефинират услугите, които подпомагат съществуването на екосистемите чрез многообразни, но свързани цикли, процеси и дейности. Културните услуги се определят като „нематериалните ползи, които хората извличат от екосистемите под формата на наслада“8, а поддържащите създават условията, необходими за осъществяването на останалите услуги и взаимодействия в екосистемите чрез косвено и забавено въздействие. Всяка от тях изпълнява специфични екосистемни функции, чиято цикличност интегрира процесуално значимостта, възможността, справянето и самоактуализацията на екосистемната „хомеостаза“, за да постигне кръговрата на екосистемното съществуване.

В някои изследвания като базисни принципи на екосистемите се определят гъвкавостта, отвореността и контекстуалността. В други се акцентира върху комбинацията от целенасоченост, споделената креативност и многостранност9. Трети са фокусирани върху устойчивостта и свързаните с нея постоянност, цикличност и случайност, чийто баланс зависи от т.нар. „интерактивни контроли“10 и свързания с тях баланс между вътрешни и външни фактори и детерминанти (Chapin, Torn &Tateno 1996). В значителна степен 6-те базисни принципа на правната рамка на европейската интеграция в полето на образованието също носят заряда на стълбове на екосистемността. На практика те комбинират потенциала на шест различни измерения на свързаността на националните и регионалните политики и практики в образованието чрез: партньорство, коопериране, координиране, субсидиарност, гъвкавост, пропорционалност и допълняемост. Специфичната функция на интерактивни контроли в глобален екосистемен контекст понастоящем изпълняват инструментите за проследяване на напредъка по отношение на 17-те цели на устойчивото развитие на хилядолетието, адресиращи най-критичните за стабилността на света дисбаланси. У нас ролята на такива инструменти в сферата на формалното образование изпълняват както международните изследвания на неговото качество, така и подобните на тях национални мерки, като акредитации на учебни заведения, професионални направления и специалности, атестации на кадрите в образованието, както и външните оценявания на определени образователни етапи и степени. Не съществуват обаче подобни инструменти и мерки, които да следят и валидират успехите и проблемите в полето на неформалното и информалното образование, които по този начин са изтласкани извън базисните рамки на образователните екосистеми. Това на практика означава, че техният принос или вреда по отношение на ученето, обучението и развитието на съвременните хора и общества нито могат да бъдат оползотворени, нито предотвратени, ако водят до негативни тенденции, резултати и ефекти. Следователно пълноценното парадигмално изследване на образователните екосистеми предполага тяхното концептуализиране и моделиране да се основават на холистичната синергия между екосистемните функции, услуги и интерактивни контроли. Отпадането или ограничаването на дадена екосистемна функция може да доведе до загуба на баланс в екосистемата и дори елиминиране на един или друг неин елемент11.

В обобщение, надеждното изследване на екосистемите в образованието следва да обхваща комплекс от екосистемни измерения, които само в своята структурна и ценностно-функционална цялост могат да представят сложната вътрешна и външна динамика на екосистемния кръговрат.

Методология – обосновка и описание

Прегледът на най-често използваните методологии в образователните изследвания от последните десетилетия показва осезаема тенденция на засилен интерес към „семейството“ на т.нар. систематични прегледи (systematic reviews). Оригинално прилагани в полето на медицинските изследвания (Cochrane 1972; Poklepović, Peričić & Tanveer 2019), тази изследователска група методи навлиза все по-бързо и масово в употреба и в сферата на социалните изследвания. Така например едно от първите системни изследвания в полето на образованието датира още от далечната 1979 г. и е сред посочваните като един от „предвестниците“ на систематичния преглед. Посветено на мета-анализа на темата за идеалния размер или обхват на ученическия клас, в него Glass, G. V., & Smith, M. L. интегрират три основни селективни техники: селектиране на тематично свързани документи и ресурси, преглед на предишни / по-ранни прегледи по темата; анализ на библиографии на изследвания по темата (Glass & Smith 1979, р. 3). Понастоящем „систематичният преглед“ често се представя като „концептуален чадър“ за различни систематично-конструирани изследвания, които са базирани на вторичен анализ на библиографски (литературни) данни и доказателства от различни първични източници – статии, доклади, документи, продукти и пр. Това дава основание на част от неговите привърженици да приемат, че такъв статут може да бъде приписан на различни изследователски техники и процедури, чрез които се реализира вторичен „преглед на съществуващите изследвания, използвайки изрични, отговорни строги методи на изследване“ (Gough et al. 2017, p. 4). Така например Grant & Booth (2009) идентифицират 14 разновидности на изследователски прегледи (вкл. класическия литературен преглед), като четири от тях съдържат в наименованието си „систематичен преглед“ (systematic map, qualitative systematic review / qualitative evidence synthesis, systematic review, systematic search and review), а при други две (rapid review, systematized review) то се съдържа в описанието на неговото прилагане. Има и по-обхватни класификации, в които характер на систематичен преглед се приписва на негови вариации, познати като „бърз преглед“ (rapid review), „преглед на обхвата“ (scoping review), „картографиране на пропуските в доказателствата“ (evidence gap map) и „жив систематичен преглед“ на (living systematic review).12 Като техни единни или обединяващи ги характеристики изследователите открояват ясно посочения набор от цели и критерии за допустимост на обектите на проучване (публикации, документи, ресурси и пр.), както и детайлно описаната методология, което я прави достъпна и възпроизводима.

Други автори обаче са критични към такова пределно свободно размиване на смисъла и употребата на систематичния преглед като събирателна категория за множество методи и техники за библиографски преглед и анализ. Така например Arksey & O’Malley (2005), определяни като първите разработили специфична концепция за „прегледа на обхвата“ (scoping review) като метод, много ревностно защитават изследователската независимост на всички вариации на библиографския преглед. Според Chapman (2021) систематичният преглед в социалните изследвания все още страда от редица слабости, особено що се отнася до броя платформи или бази данни, от чиито каталози са селектираните публикации. Изследователят констатира слабости и по отношение на (не)коректното и (не)пълно описание на използвания протокол за селекция (критерии, обхват, ключови думи и пр.). Последното е особено ключово за този метод, тъй като именно ясната и възпроизводима процедура на метода е това, което най-вече го различава от традиционно използвания в педагогическите и социалните изследвания литературен преглед. Осъществен от Chapman анализ на ключовите характеристики на използваните процедури и описания на систематичния преглед в 164 публикации от периода 2017 – 2019 г. показва, че най-цялостно и надеждно методът се прилага в изследвания от областта на образованието, психологията и социологията (Chapman 2021, p. 7).

Като се имат предвид споменатите критични бележки и с оглед целите на настоящото изследване, намираме научни основания да определим като водещ метод „прегледа на обхвата“ (scoping review), наименуван от самите изследователи и като „проучване на обхвата“ (scoping studies) (Chapman 2021, p. 3). Mays, Roberts, & Popay (2001) дефинират библиографските проучвания на обхвата като целящи да картографират бързо ключови за дадена изследователска сфера понятия, както и да идентифицират основни източници и типове достъпни доказателства (Mays, Roberts, & Popay, 2001, p. 194). H. Arksey & L. O’Malley диференцират 5 фази на проучване на обхвата: от идентифициране на изследователския въпрос или въпроси през намиране на релевантните изследвания или практики, тяхната вторична селекция спрямо ключовите въпроси, последвана от обобщаване и визуализиране на данните и представянето на крайните резултати от направения преглед и систематизация (Arksey & O’Malley 2005, p. 10). В случая възможността да се съберат, прегледат и обобщят различен тип данни и ресурси, е от изключителна важност. Първо, защото концептуализирането на темата все още има доста „празни петна“. Второ, защото иновативните опити в практиката за моделиране на различни по равнище и употреба екосистемни модели в образованието са впечатляващи по своя обем и разнообразие, но същевременно са доста слабо обосновани, което налага нуждата от внимателен анализ, а не от отхвърляне. Не без значение за този методологичен избор е и фактът, че достъпът до високо индексирани и реферирани научни издания не е равен за представителите на различните региони, езици, културни и научни традиции, които невинаги имат нужния опит, информация и подкрепа. Това в пълна сила важи и за българските изследователи не само поради езикови бариери и трудности, но понякога и поради чисто финансовите ограничения за публикуване. Eто защо приложената методология за качествено изследване и разработеният за нея протокол интегрират елементи на scoping review и systematic review. Прегледът включва 3 ключови фази – идентифициране, скрийнинг и включване (Приложение 1), разработени в съответствие с актуализираните методически указания (The PRISMA 2020 statement) (Page, McKenzie, Bossuyt, Boutron, Hoffmann, Mulrow et al. 2020). Използвана е база данни на Scopus, от която след селекция по приетия протокол бяха анализирани 76 индексирани и реферирани изследвания, публикувани в научни списания и конферентни сборници в периода 1999 – 2024 г. Всички попаднали в извадката документи са издадени на английски език, макар изданията (списания, книги, конферентни сборници) да са с различна институционална и национална принадлежност.

Резултати

Селектираните по единния протокол (Приложение 1) 76 публикации по-криват широк набор от тематични полета, в чийто контекст се идентифицират и анализират определени екосистемни измерения. В съответствие с познатите структурни и функционални подходи за изследване на екосистемите в образованието бяха селектирани две групи ключови понятия и концепции (табл. 1).

Таблица 1. Идентифицирани чрез систематичния преглед на обхвата структурни и функционални измерения на изследваните образователни екосистеми13

Структурни елементи на образователнитеекосистеми(институции, организации, сектори)Функционални измеренияна образователните екосистеми(услуги, среди, контроли, инструменти,процеси, дейности)Университетски екосистеми (28 публикации)Училищни екосистеми (22 публикации)Екосистеми в сферата на ученето през целияживот (12 публикации)Екосистемивсфератанапрофесионалнитебизнес и инженерни обучения (18 публикации)Дигитализация (30 публикации)Приобщаване (16 публикации)Предприемачество (16 публикации)Устойчивост (9 публикации)Добро управление (11 публикации)

Първата обхваща основните институционални и секторни „актьори“, формиращи структурния обхват на екосистемите в образованието – училища, университети, бизнес организации и практики за учене през целия живот (фиг. 1). Във втората се открояват пет функционални измерения на образователните екосистеми, свързани с тяхната дигитализация, приобщаващ потенциал, добро управление, устойчивост и фокус към предприемачеството (фиг. 2).

Фигура 1. Идентифицирани структурни елементи
на образователните екосистеми

Фигура 2. Идентифицирани ценностно-функционални измерения на образователните екосистеми

Публикациите с тематичен фокус върху училищното образование и иновации като структурен фокус на екосистемните изследвания и моделиране формират три тематични сфери. Първата (13 публикации) разглежда екосистемните измерения през взаимосвързаността между училищните иновации и дигиталните технологии. Една част (5 публикации) са строго фокусирани в тази бинарна релация, а останалите (8 публикации) я разглеждат в по-широк контекст, адресирайки мрежовите връзки на училищните дигитални подходи и практики с други значими екосистемни условия и среди, като бизнеса, университетското образование, обучението по предприемачество, приобщаващото образование и ученето през целия живот. Вторият тематичен фокус на училищните екосистемни изследвания и модели (5 публикации) е свързан с ключови аспекти на образованието за устойчиво развитие. Идентифицираните комплексни (социални, социално-педагогически и педагогически) парадигмални измерения са сходни на типичните за технологично ориентираните изследвания и модели на образователните екосистеми. За разлика от тях обаче тук попадат само 4 (от 22 публикации), в които парадигмите на приобщаване и учене в широка интегрирана мрежа от партниращи институции са анализирани и аргументирани през глобалните научни и геополитически парадигми на устойчивото развитие и екосистемността.

Университетското образование като екосистема е второто по значимост контекстно поле на екосистемните изследвания и модели в образованието според данните от селектираните 76 изследвания. То е във фокуса на 28 (от 76) публикации. Тематично те се разпределят в три групи. Първата група включва 8 публикации, които интегрират парадигмални аспекти на глобализация, интеграция и интернационализация на висшето образование, в чийто контекст са и търсените ценностно-функционални екосистемни измерения. Те обхващат свързаността на висшето образование с бизнеса и предприемачеството (7 публикации), ученето през целия живот (3 публикации) и отвореното образование (1 публикации). В своята цялост и свързаност очертават широки хоризонтални и вертикални граници на висшето образование като екосистема, за която водещ инструмент на развитието са моделите на творческо, критично, иновативно учене, базирано на подходите за обучение по предприемачество. Втората тематична група (9 публикации) изследва екосистемните връзки на университетското образование с ценностно-функционални приоритети като дигитализацията (4 публикации), приобщаването (3 публикации), устойчивостта (3 публикации), доброто управление (2 публикации) и партньорството с училищата (2 публикации). Третата тематична група от екосистемни изследвания и модели в полето на висшето образование обхваща отново 9 публикации, които обаче интегрират в едно цяло всички споменати по-горе измерения на екосистемната свързаност в полето на университетското образование. В този случай е налице както по-добра свързаност между социални, педагогически и социално-педагогически парадигмални търсения, така и по-непосредствена интегрираност на екоситемни условия, среди и развитие. Това е напълно разбираемо, като се имат предвид специфичните функции и силни зависимости на развитието на висшите училища от приоритетите и поведението на останалите ключови сфери в живота на съвременните общества. Същевременно в резултат на глобалните политики се увеличи относителният дял на населението с висше образование. Така например влошената демографска картина на обществата доведе до сериозен дисбаланс в приемствеността между различните образователни степени. Намалената популация на завършващите средно образование принуди университетите да отворят входа към висшето образование за максимално широк кръг кандидат-студенти от всички поколения и възрастови групи. Това естествено натовари тази доста консервативна система, ориентирана по традиция към високо равнище на познавателно и професионално развитие, да интегрира в екосистемата си нетипични социално и социално-педагогически парадигми, за да фасилитира университетското учене и справяне на студенти с доста по-широк и разнообразен набор от дефицити в сферата на учебните постижения, мотивация, компетенции и пр.

В 12 от селектираните публикации специален фокус на екосистемния анализ са ученето през целия живот и неформалното образование. Шест от тях ги разглеждат в тясна взаимовръзка с важни обществени сфери и институции като училището (2 публикации), университетите (2 публикации), приобщаващите практики (2 публикации) и бизнеса (1 публикации). Две от публикации изследват връзките между ученето през целия живот и свързаността му с технологиите като измерение на екосистемната устойчивост, а в 4 публикации се интегрират институционалните взаимовръзки с иновационните приоритети и инструменти (биотични и абиотични елементи на екосистемата).

В обобщение, систематичният преглед на обхвата на публикациите с изследователски фокус върху базисни структурни елементи на образователни екосистеми показва доста сходни структурни и ценностно-функционални тенденции и характеристики. Доброто управление и връзката с бизнеса са свързващите звена между трите ключови екосистемни модела – училищни, университетски и за учене през целия живот (вкл. дигитално или дигитализирано). Секторите на училищно и университетско образование осезаемо търсят изход от ограниченията на традиционните си системни рамки чрез отваряне към екосистемни взаимовръзки по посока на социокултурни и социоикономически регулатори като приобщаването, цифровизацията и предприемачеството. Очертават се обаче и някои специфики. Ако училищното образование и полето на ученето през целия живот са много по-отворени към екосистемна синергия с всеки от останалите „актьори“, то университетското образование осезаемо загърбва партнирането с училищата. Последното е много по-силно ориентирано към структурно-функционално обвързване с бизнеса и ученето през целия живот, отколкото към устойчиви форми на функционална свързаност и допълняемост с по-ниските образователни етапи и степени.

Наред с публикуваните изследвания, фокусирани върху екосистемните измерения на ключовите структурни разновидности на образователните екосистеми (училищни, университетски, професионални и за учене през целия живот), на специален бяха подложени и публикациите, изследващи ценностно-функционалните измерения на екосистемността в образованието.

Систематичният преглед на обхвата на 30-те публикации с фокус върху цифровизацията (дигитализацията) на екосистемив образованието ги разпредели в четири „екосистемни етажа“. На училищно равнище (9 публикации) тяхното основно предназначение е като иновационни модели или инструменти за въвеждане на училищни иновации (9 изследвания). Единични публикации в тази група третират прилагането на технологично базирани екосистеми в училище с цел по-добро приобщаване (2 публикации), връзка с бизнеса (1 публикации) и университетите (1 публикации). Една е и публикацията, която е посветена на моделиране на цялостна 4.0 училищна образователна екосистема. В останалите публикации от тази група е налице доста по-слабо обвързване на технологично базираните екосистеми в образованието с развитието на университетите (7 публикации), бизнеса (3 публикации), националната образователна система и нейното управление (4). В сферата на технологично фасилитираното образование за устойчиво развитие бяха идентифицирани общо 6 публикации, сред които известни натрупвания има по отношение на дистанционното учене и обучение (3 публикации) и екосистемни изследвания на образование 4.0 (2 публикации). Прави впечатление доста неравномерното разпределение на публикациите в трите парадигмални групи. Само две публикации интегрират както социални, така и собствено педагогически и социално-педагогически подходи и модели. Първата (№ 16) концептуализира обучението по предприемачество като екосистема в инженерните и технологичните специалности (програми), интегрирайки концептуално креативните и иновативни обучителни цели и подходи с тяхното приложение в инженерното и технологично образование чрез обучение по предприемачество за целите на устойчивото глобално, социално и личностно развитие. (Varano, Kahkonen, Aarmio, Fergus & Brennan 2019). Втората публикация (№ 22) е с фокус върху конструирането и трансформирането на ученето през целия живот като екосистема през парадигмата на цифровизацията и използването на големи данни в Китай. При това парадигмалната аргументация се асоциира с глобални социални трансформации в китайското общество, свързани, от една страна, с нуждата от по-добра достъпност и равен шанс за качествено образование за цялото население, базирано на иновативни технологични решения и алтернативи. От друга страна, изследването анализира и стратегическите перспективи на тяхното въздействие, асоциирани с развитието на култура и стереотипи на учене през целия живот за всички като стратегически инструмент за устойчиво развитие в епохата на дигиталните технологии (Sun, Wang, Luo 2020).

Много интересно място сред функционалните приоритети на екосистемните изследвания заема приобщаването във и чрез образованието (16 публикации). Идентифицирани са три типа тематични свързаности в две направления – комплексно/холистично, социоикономическо. Първият тип изследва екосистемните измерения на приобщаващото образование в контекста на неговата свързаност с училищните реалности (3 публикации), ученето през целия живот (1 публикация), отвореното (1 публикация) и неформалното образование (1 публикация), а така също и през влиянието на доброто управление (2 публикации) и цялостното концептуализиране на приобщаващата функция на образованието (3 публикации). Само една публикация в тази група адресира темата единствено в рамките на училищното образование. Вторият тип свързаности (5 публикации) адресират холистичните измерения на приобщаването чрез системното обединяване на технологиите (2 публикации) и предприемачеството (1 публикация), партньорството с висшите училища (3 публикации) и бизнеса (2 публикации). Третият тип свързаности (5 публикации) интегрират холистичното и социоикономическото измерение на екосистемната цялост на приобщаващото образование. По отношение на парадигмалните измерения на изследванията с фокус към приобщаването, данните категорично доказват по-широките граници на социално ориентирана интердисциплинарност. Само една от 16 публикации „затваря“ екосистемния подход в рамките на чисто педагогическото изследване и моделиране.

Систематичният преглед дава основание за по-специален интерес и към обучението във и по предприемачество като ценностно-функционално измерение на образователната екосистемност. В селектираната извадка от 76 публикации 16 сред тях адресират специално екосистемните измерения на предприемачеството в образованието. Шест от прегледаните единици анализират характеристиките му в контекста на различните териториално-функционални екосистеми – училищни, университетски и свързаните с ученето през целия живот. Водещи изследователски фокуси са: структурата на екосистемата на обучението по предприемачество (Balan, Maritz & McKinlay 2018), екосистемни подходи и методи за обучение по предприемачество (Jackson, Resnick, Hansson, Burgess & Bodnar 2023; Bolodica & Spraggon 2021), мрежовата свързаност за осигуряване на качествено обучение в бизнес среда (Belitski & Heron 2017), и др.

В 11 от селектираните и анализирани публикации като концептуален и тематичен фокус са идентифицирани аспекти на управлението като екосистемен елемент и услуга в образованието. Две от публикациите адресират университетското образование като конкретен териториално-функционален контекст на образователните екосистеми (Wei & Zhang 2022; Jackson 2019). Идентифицирана е група от 4 публикации, в които доброто управление като екосистемен фактор се свързва с различните варианти на поддържащи (G. Raiche-Savoie 2021) и регулиращи (Hu 2021; Mulhanga, Lima & Massingue 2016) екосистемни функции (услуги) в образованието. Друга група, съставена от 6 публикации, интегрира изследователски методи и подходи, анализирайки свързаността между всички четири ключови екосистемни функции (услуги) на управлението в образованието – базисни, регулативни, спомагателни и културни. Най-силен е интересът към университетското образование като екосистема, в която се реализира образованието с фокус върху обучение по предприемачество (Maritz, Nguyen & Ivanov 2022), дигитализацията (Marshall, Qu, Yang, Zaharchuk, Zhan 2018; Malik, Recker 2022) и приобщаващо образование (Zuhdi, Dobson 2022; Tsumagari 2022). Колкото и невероятно да изглежда, но най-малък е броят на селектираните публикации (9 публикации), които парадигмално и тематично са фокусирани водещо върху устойчивостта като характеризираща образователните екосистеми. При това тя е разбирана преди всичко като характеристика на институционалната и междусекторната свързаност в образованието. При три от публикациите специален тематичен акцент е и връзката с информационните и комуникационните технологии в образованието.

Дискусия

Резултатите от осъществения систематичен преглед на обхвата и концептуалните параметри на селектираните публикации доказва, че образователната екосистемност е опосредствана от сложна верига от субсистеми и субекосистеми. Нейните „биотични“ (живи) елементи са по-скоро представени индиректно чрез техни социални форми и проявления – организации (напр. за УЦЖ), институции (напр. училища, университети), институционални системи (напр. образователни степени), и сектори (напр. бизнес). По този начин се създават предпоставки зад генерализираните им публични образи и дискурси (в официални политики, статистики и анализи) да останат невидими или трудни за идентифицирани редица контекстни особености на тяхното структуриране и функциониране. Това обяснява огромните различия в образователните постижения и развитие на образователни организации с относително сходни структурни и функционални характеристики (териториален, социокултурен, етнически и пр.).

Данните потвърждават, че в голяма част от публикациите образователната екосистемност се изследва многоаспектно, но рядко се постига надеждна комплексност или холистична парадигмалност. Идентифицираните изследователски теми и подходи в селектираните публикации позволяват да бъдат откроени четири ключови измерения на парадигмална рефлексия спрямо образователните екосистеми адресиращи техните (1) условия, (2) среди, (3) подкрепи и (4) процеси и дейности. Чрез тях на практика се интегрират три водещи парадигми за изследване и моделиране в образованието – конструктивизъм, конективизъм и социален конструктивизъм.

„Пречупени“ през базисните категории на екосистемната концепция, идентифицираните структурни и ценностно-функционални приоритети могат да бъдат разглеждани като водещо типични за един или друг тип екосистемна услуга в образованието. В своята цялост обаче те правят възможен жизнения кръговрат на екосистемите, интегриращ прехода от значимост през участие и справяне към самоактуализация (фиг. 3).

Фигура 3. Идентифицирани концептуални визии за образователните екосистеми

Изследователските резултати показват, че устойчивостта и свързаните с нея политики и практики на отвореност, глобализация и демократизация са носители на културната смисленост на екосистемите по отношение на всички базисни и регулативни услуги. Като ключови „регулатори“ в образователните екосистеми систематичният преглед открои дигитализацията, приобщаването, иновациите и доброто управление, на които разчитат базисните екосистемни среди, условия и фактори (училищни, университетски, за учене през целия живот).

Същевременно в голяма част от публикациите някои от екосистемните елементи се изследват и концептуализират спрямо относително различни техни функции. Това им позволява да бъдат гъвкави и да изпълняват специфични роли спрямо различните екосистемни условия, услуги и контроли. Така например дигитализацията в образованието се разбира и развива като базисен елемент на образователната технологична, комуникационна и ресурсна инфраструктура, поради което в тези свои измерения тя представлява част от базисните материални и поддържащи екосистемни услуги, създаващи необходимите условия за образователния жизнен цикъл и кръговрат. Същевременно все по-нарастваща е ролята на дигитализацията в сферата на собствено дидактическите иновации, които имат ярки регулативни функции в образованието, както и нейната културна значимост за постигането на толкова нужната ни дигитална достъпност, приобщеност и защитеност. Направените констатации и оценки кореспондират с изследването на Noriss, Eyt-Dessus & Holtham (2013). Те са привлечени от тезата на Privateer, че информационните технологии в образованието са разглеждани по-скоро като ускорител на продуктивността или достъпа на информация, за сметка на използването му за революционизиране на педагогиката“ (Privateer 1999, р. 78). Затова в реализирано през 2012 г. от тях институционално приложно изследване от типа action research с цел повишаване качеството на интегриране на университетската платформа (Moodle) към особеностите на институционалната екосистема те стигат до извода, че създаденият от тях модел „не цели да приложи универсален за всички подход (one-size-fits-all), а да създаде методология за генериране и усъвършенстване на изисквания, които са гъвкави и агностични, позволяващи ни да отговорим на натиска от средата и да поддържаме здрава учебна екосистема“ (Noriss, Eyt-Dessus & Holtham 2013, р. 640). Изследователският екип идентифицира като значими за практическото приложение на модела две работни стратегии. От една страна, да продължи усъвършенстването на самата дигитална технология (платформа) с цел по-ефективното акумулиране на данни, позволяващи им да идентифицират и интегрират по-успешно позитивните фактори и влияния, които подобряват ученето, преподаването и администрирането. От друга страна, ценен фокус в усъвършенстването на екосистемните функционалности на платформата да бъде по-цялостното включване на всички биотични елементи на системата в процесите и дейностите за нейното текущо оценяване, мониторинг и развитие (Noriss, Eyt-Dessus & Holtham 2013, р. 640).

Подобна мултифункционалност е разпознаваема в прегледаните публикации и по отношение на останалите приоритети на екосистемните дискурси към образованието, а именно дигитализацията, приобщаването, предприемачеството и устойчивото развитие (табл. 2).

Таблица 2. Функционално и ролево многообразие на екосистемните приоритети и инструменти

ЕкосистемниуслугиЕкосистемниелементиБазисниматериалниПоддържащиРегулиращиКултурниДигитализацияДигиталнаинфраструктураДигиталнасвързаностДигиталниресурсииинструментиДигиталниуслугиДигитализираниучебнисредиИКТвобразованиетоДигиталноученеДигиталнообучениеОбразование4.0ДигиталнадостъпностДигиталнаприобщеностПриобщаванеПриобщаващаинфраструктураПриобщаващанормативнауредбаПриобщаващасреда/мрежаПриобщаващоучилищеПриобщаващучителПриобщаващообразованиеПриобщаващиметодиПриобщаващитехникиСоциалнаприобщеностОбразователнаприобщеностПредприемачествоИнфраструктуразамрежовасвързаностзапредприемачествовобразованиетоОбразователни(партньорски)мрежизаобучениев/попредприемачествоМоделизаобучениев/попредприемачествоРазвитиенапредприемаческикомпетентностиПредприемаческинагласи,култураиучастиеУстойчиворазвитиеИнфраструктуразаустойчивостнаобразователнитесредиипрактикиПолитикиипрограмивподкрепанаобразованиетозаустойчиворазвитиеМоделииподходизаобразованиезаустойчиворазвитиеУстойчиворазвитие

Заключение

Представеното качествено систематично проучване на селектираните 76 публикации, посветени на екосистемните измерения на образованието, недвусмислено потвърждава необходимостта от още по-настойчиво търсене на нови безспорни данни и аргументи, които да направят възможно по-пълното изясняване на шансовете и предизвикателствата пред екосистемните парадигми в образованието. Става ясно, че те са мулти- и интердисциплинарно детерминирани и концептуализирани, каквито са и базисните екосистемни функции, услуги и „контроли“. Ето защо е нужно и ценно да се намерят колкото се може повече продуктивни евристики и технологии за тяхното кросдисциплинарно изследване, моделиране и управление.

Приложение 1

Протокол на системния анализ (фази на филтриране и анализ)

Първа фаза идентификация на база тематично-времеви обхват ()

1. all (ecosystem) and all (educational) and all (learning) or all (school) or all (paradigm) and pubyear > 1999 and pubyear < 2024

Втора фаза скрийнинг на база обхват на изследователски полета ()

2. or limit-to (subjarea, “econ”) or limit-to (subjarea, “psyc”) or limit-to (subjarea, “arts”) or limit-to (subjarea, “deci”) or limit-to (subjarea, “mult”)

3. Селектирани публикации от държави с по-висока публикационна активност спрямо тази в България (70)

4. Скрийнинг на база ключови, сродни и свързани основни понятия and (limit-to (exactkeyword, “education” or limit-to (exactkeyword, “learning”) or limit-to (exactkeyword, “ecosystems”) or limit-to (exactkeyword, “sustainability”) or limit-to (exactkeyword, “learning systems”) or limit-to (exactkeyword, “educational technology”) or limit-to (exactkeyword, “learning environments”) or limit-to (exactkeyword, “teaching and learning”) or limit-to (exactkeyword, “learning management system”) or limit-to (exactkeyword, “educational institutions”) or limit-to (exactkeyword, “higher education institutions”) or limit-to (exactkeyword, “educational innovation”) or limit-to (exactkeyword, “learning process”) or limit-to (exactkeyword, “systematic review”) or limit-to (exactkeyword, “systematic literature review”) .

Трета фаза Включване в извадката

Селектирани през всички фази на филтриране от Scopus база данни 76 публикации, които са включени в извадката, от подложени на систематичен анализ на обхвата.

БЕЛЕЖКИ

1. ПРЕПОРЪКА НА СЪВЕТА НА ЕВРОПА ОТ 16 ЮНИ 2022 ГОДИНА ОТНОСНО УЧЕНЕТО, НАСОЧЕНО КЪМ ЕКОЛОГИЧНИЯ ПРЕХОД И УСТОЙЧИВОТО РАЗВИТИЕ (2022/C 243/01).

2.https://cdn.hundred.org/uploads/report/file/1/Hundred_Research_Report_001_-_ Every_Child_to_Flourish.pdf, p 22

3. https://eea.government.bg/bg/ecosystems/index

4. https://learningecosystems2020.globaledufutures.org/

5.https://cdn.hundred.org/uploads/report/file/1/Hundred_Research_Report_001_-_ Every_Child_to_Flourish.pdfр с.72

6. Според Програмата на Изпълнителната агенция по околна среда „Подобряване на информационна система към Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие (IBBIS)“ „Екосистемните услуги са условия и процеси, чрез които природните екосистеми и организми, които ги съставят, поддържат и запълват своя живот. Тези услуги запазват биоразнообразието и производството на екосистемни стоки. Екосистемните стоки и услуги са ползите, които човек извлича директно или индиректно от екосистемните функции.“ (https://eea.government.bg/bg/ecosystems/index. Типологията и оценяването на екосистемите в България, както и това на екосистемните им услуги, се основават на Национална методика за оценка и картиране на екосистемите и екосистемните услуги, предоставяни от тях, разработена по проект „Методична подкрепа за картиране на екосистемни услуги и биофизична оценка“ (MetEcoSMap).

7. https://eea.government.bg/bg/ecosystems/index

8. Пак там.

9. https://learningecosystems2020.globaledufutures.org/

10. Интерактивните контроли са базисни елементи на екосистемите, чийто устойчив баланс детерминира устойчивостта на цялата система. Той обаче може да бъде нарушен както от вътрешни, така и от външни фактори.

11. Полезна аналогия може да бъде жизненият кръговрат на семейството като екосистема, чиято структура, ценности, приоритети, цели, дейности, среди, успехи или неуспехи преминават през естествени етапи и фази на своя жизнен цикъл.

12. https://www.covidence.org/blog/systematic-review-types-meet-the-family/#

13. Броят им надхвърля общия брой на селектираните 76 публикации, тъй като в някои от тях са идентифицирани повече от един аспект на структурна и функционална свързаност с екосистемите.

14. COCHRANE, Al., 1972. Effectiveness and efficiency: random reflections on health services. London: Nuffield Provincial Hospitals Trust.

Благодарности и финансиране

Това изследване е финансирано от Европейския съюз – NextGenerationEU, чрез Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България, проект №BG-RRP-2.004-0008-C01.

Acknowledgments & Funding

This research was funded by the European Union - NextGenerationEU, through the National Plan for Recovery and Sustainability of the Republic of Bulgaria, project #BGRRP-2.004-0008-C01.

REFERENCES

AGERBÆK, L.; WRAAE, B., 2020. Impact of Interdisciplinary Teaching Practices in an Entrepreneurial Ecosystem. Proceedings of the European Conference on Innovation and Entrepreneurship, pp. 1-9, Available from: ttps://doi.org/10.34190/EIE.20.129. E-book ISSN:2049-1050.

AKIVA, T.; ROBINSON, K.H., 2022. It Takes an Ecosystem: Understanding the People, Places, and Possibilities of Learning and Development across Settings (Current Issues in Out-of-School Time). ISBN-10:1648026680.

ARKSEY, H. & O’MALLEY, L., 2005. Scoping studies: towards a methodological framework. International Journal of Social Research Methodology, vol. 8, no. 1, pp. 19 – 32. Online ISSN: 1464-5300.

BALAN, P.; MARITZ, A.; McKINLAY, M., 2023. AStructures Method for Innovating in Entrepreneurship Pedagogies. Education and Training, vol. 60, no. 7 – 8, pp. 819 – 840. Online ISSN: 0040-0912.

BELITSKI, M.; HERON, K., 2017. Expanding entrepreneurship education ecosystems. Journal of Management Development, vol. 36, no. 2, pp. 163 – 177. ISSN 0262-1711.

BRUCE, B.C., 2020. Education’s Ecosystems: Learning through Life. Schools, vol. 18, no 1. E-ISSN: 2153-0327.

BODOLICA, V. & SPRAGGON, M., 2021. Incubating Innovation in University Settings: Building Entrepreneurial Mindsets in the Future Generation of Innovative Emerging Market Leaders. Education and Training, vol. 63, no. 4, pp. 613 – 631. Available from: https://doi.org/10.1108/ET06-2020-0145. Online ISSN: 0040-0912.

DILLON, J. D., 2022. The Modern Learning Ecosystem: A New L&D Mindset for the Ever-Changing Workplace Paperback. ISBN: 9781953946393.

CHAPIN, F. S.; TORN, M. S. & TATENO, M., 1996. Principles of Ecosystem Sustainability. The American Naturalist, vol. 148, no. 6, pp. 1016 – 1037. Available from: DOI: 10.1086/285969.

CHAPMAN, K., 2021. Characteristics of systematic reviews in the social sciences. The Journal of Academic Librarianship, vol. 47, no. 5. Available from: https://doi.org/10.1016/j.acalib.2021.102396. ISSN: 00991333.

GENEVIÈVE, R.S., 2021. From Graphic Designer to Agent of Change: Role Transition through the Approach of Entrepreneurial Education. Design Journal, vol. 24, no. 6, pp. 1065 – 1074. Available from: https:// doi.org/10.1080/14606925.2021.1929683. Online ISSN: 1756-3062.

GODFREY, D.; BROWN, CH. 2019. An Ecosystem for Research-Engaged Schools Reforming Education through Research. Routledge. ISBN: 9780-203-70102-7.

GOUGH, A.; CHI-KIN LEE, J.; TSANG, E.K., 2020. Green School Movement: An Introduction. Green Schools Globally. Stories of Impact on Education for Sustainable Development. eBook ISBN 978-3-030-46820-0.

GLASS, G.V. & SMITH, M.L., 1979. Meta-Analysis of Research on Class Size and Achievement. Educational Evaluation and Policy Analysis, vol. 1, no. 1, p. 2. Online ISSN: 1935-1062.

GRANT M.J. & BOOTH A., 2009. A typology of reviews: an analysis of 14 review types and associated methodologies. Health Info Library J., vol. 26, no. 2, pp. 91 – 108. Online ISSN: 1471-1842.

HIGGINS, J.; THOMAS, J.; CHANDLER, J.; CUMPSTON, M, LI T.; PAGE, M.J., WELCH, V.A., 2023. Cochrane Handbook for Systematic Reviews of Interventions. Cochrane.

JACKSON, A.; RESNICK, S.; HANSSON, R.; BURGESS, K.; BODNAR, C.A., 2023. Exploration of the Experiences that Shape Engineering Students. Entrepreneurial Mind-set Development, Entrepreneurship Education and Pedagogy, vol. 6, no. 1, pp. 60 – 86. Available from: https://doi. org/10.1177/25151274211029209. Online ISSN: 2515-1274.

JACKSON, N.J., 2019. Ecologies for Learning and Practice in Higher Education Ecosystems. Ecologies for Learning and Practice: Emerging Ideas, Sightings, and Possibilities, pp. 81 – 96. ISBN 9781138496880.

LASE-JERUMA, L.; BIRZINA, R., 2019. The Improvement of Eco-school Students’ Environmental Awareness in the Context of Education for Sustainable Development. Rural environment. Education. Personality, vol. 12. ISSN 2661-5207.

LIU, H.; KULTUREL-KONAK, S.; KONAK A., 2021. Key Elements and Their Roles in Entrepreneurship Education Ecosystem: Comparative Review and Suggestions for Sustainability. Sustainability, vol. 13, no. 19. ISSN: 20711050.

LOWE, S.D. & LOWE, M.E., 2010. Ecologies of Faith in a Digital Age. Spiritual Growth Through Online Education, pp. 250. ISBN: 978-0-8308-5205-5.

MALIK, M. A. & RECKER, S., 2022. Analysis of Dynamic Resource Allocation in Digital Education Ecosystems. IEEE European Technology and Engineering Management Summit (E-TEMS), pp. 136 – 141. Available from: DOI: 10.1109/E-TEMS53558.2022.9944430.

MARITZ, A.; NGUYEN, Q.; IVANOV, S. 2022. Student Entrepreneurship Ecosystems at Australian Higher Education Institutions. Journal of Small Business and Enterprise Development. ISSN: 1462-6004.

MARSHALL, A.; QU, L.; YANG, P.; ZAHARCHUK, D.; ZHAN, Y., 2018. Competitors Take Note: How China Manages its Tech Skills Resources. Strategy and Leadership, vol. 46, no. 4, pp. 37 – 43. ISSN: 1087-8572.

MAYS, N.; ROBERTS, E.; POPAY, J., 2001. Synthesising research evidence. In: N. FULOP, P. ALLEN, A. CLARKE, N. BLACK, (eds.) Studying the organisation and delivery of health services: research methods, pp. 188 – 220. London: Routledge.

MOHER, D.; STEWART, L.; SHEKELLE, P., 2015. All in the Family: systematic reviews, rapid reviews, scoping reviews, realist reviews, and more. Systematic Reviews, vol. 4, no. 183. ISSN: 2046-4053.

MULHANGA, M.M.; LIMA, S.R.; MASSINGUE, V., 2016. An Evolutive Model for Open Science in Mozambique. RoEduNet 2016 – Proceedings. ISBN: 9781509053995.

NORRIS, L.; EYT-DESSUS, A. & HOLTHAM, C., 2013. The Learning Ecosystem: A practical, holistic approach to old problems in a new world. Proceedings of Electric Dreams, pp. 633 – 641. ISBN 978-1-74138-403-1.

OTTO, D.; SCHARNBERG, G.; KERRES, M.; ZAWACKI-RICHTER, O., 2023. Distributed Learning Ecosystems Concepts. Resources, and Repositories, no. 18. ISBN 978-3-658-38703-7 (eBook).

PAGE, M.J.; MCKENZIE, J.E.; BOSSUYT, P.M.; BOUTRON I.; HOFFMANN, T.C; MULROW, CD. ET AL., 2021. The PRISMA 2020 statement: an updated guideline for reporting systematic reviews. Available from: DOI: 10.1136/bmj.n71.

POKLEPOVIĆ, T. P. & TANVEER, S., 2019. Why systematic reviews matter. Elsevier: Bond University.

RAIEAN, E., 2019. Handbook of Research on Ecosystem-Based Theoretical Models of Learning and Communication. Information Science Reference. ISBN13: 9781522578536.

SCOTT, I.L. 2023. A New PK-12 Education Ecosystem Framework for a New Normal. Harvard: Harvard Advanced Leadership Initiative.

SEHWA, W.; CAROL, Y. L., 2020. Innovation and Entrepreneurship in an Educational Ecosystem. ISBN: 9789813294479.

SUN, J.; WANG, T.; LUO, M., 2020. Research on the Construction and Innovation of Lifelong Education System under the Background of the Big Data. Proceedings – 2020 International Conference on Big Data and Informatization Education, pp. 30 – 33. ISBN: 9781728159010.

TSUMAGARI, M.I. 2022. A Renewed Purpose for Public Serving Professionals Focused Graduate Programs in Global Higher Education Ecosystem. Teaching Public Administration. Online ISSN: 2047-8720.

VARANO, M.; KHKÖNEN, E.; AARNIO, H.: & al., 2019. Entrepreneurship education ecosystems in engineering and technology (E4T). In: R. CLARK, P. M. HUSSMANN, H.-M. JARVINEN, M. MURPHY, & M. E. VIGILD (Eds.), Proceedings of the 46th SEFI Annual Conference 2018: Creativity, Innovation and Entrepreneurship for Engineering Education Excellence, pp. 1369 – 1378. ISBN (Electronic): 978-2-87352-016-8.

WEI, J.; ZHANG, Z., 2022. Introducing “Business Plus Education Ecosystem” as a Commentary to Fay. Management and Organization Review, vol. 18, no. 5. Available from: DOI: https://doi.org/10.1017/mor.2022.24, ISSN: 1740-8784 (Online).

XU, X., Build a New Era Innovation and Entrepreneurship Education Ecosystem for 2050. Education in the Asia-Pacific Region: Issues, Concern and Prospects. EDAP, vol. 60, pp. 375 – 389. Online ISBN978-981-16-3724-7. Available from: https://doi.org/10.1007/978-981-16-3724-7_8,

ZHENG, R., 2018. Digital Technologies and Instructional Design for Personalized Learning. A volume in the Advances in Educational Technologies and Instructional Design (AETID) Book Series. ISBN: 9781522539414. E ISSN: 2326-8913.

ZHONG, J.; ZHENG, Y. Empowering Future Education: Learning in the Edu-Metaverse. Proceedings of the 2022 Intl. Symposium on Educational Technology (ISET), pp. 292 – 295.

ZHONG, J. & Y. ZHENG, Y., 2022. Empowering Future Education: Learning in the Edu-Metaverse. Available from: DOI: 10.1109/ ISET55194.2022.00068.

ZUHDI, M.; DOBSON, S., 2022. Recalibrating تَرْبِيَة (tarbiya) and Social Justice in the Face of Internationalization. The Case of Inclusion in Indonesian Muslim Education. International Journal of Inclusive Education. Available from: DOI: 10.1080/13603116.2022.2132423, Online ISSN: 1464-5173.

2025 година
Книжка 9s
Книжка 9
DEVELOPMENT OF DEMOCRATIC CULTURE THROUGH CONTENTS ABOUT THE ROMA IN CLASSROOM TEACHING – STUDENTS’ PERCEPTION

Aleksandra Trbojević, Biljana Jeremić, Hadži Živorad Milenović, Bojan Lazić

Книжка 8
КАТЕГОРИАЛНИ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИНФОРМАЦИОННО-КОМУНИКАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ В ОБУЧЕНИЕТО НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ СЪС СОП

д.п.н Мира Цветкова-Арсова, Данка Щерева, Славина Лозанова, Маргарита Томова

Книжка 7
ВРЪЗКА НА СОЦИАЛНО-ЕМОЦИОНАЛНОТО С КОГНИТИВНОТО РАЗВИТИЕ В ПРИОБЩАВАЩА СРЕДА

Милен Замфиров, Маргарита Бакрачева, Емилия Евгениева

Книжка 6
КОГНИТИВНО РАЗВИТИЕ НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ, ОБХВАНАТИ В ПРИОБЩАВАЩОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Милен Замфиров, Емилия Евгениева, Маргарита Бакрачева

Книжка 5
COMPETENCE FOR SOCIAL PEDAGOGICAL PRACTICE: WHAT DO STUDENTS TELL US?

Maya Tcholakova, Marina Pironkova, Aleksandar Ranev, Yana Staneva

MULTIMODAL COMMUNICATION IN PHYSICAL EDUCATION CLASSES

Cristiana Lucretia Pop, Cristina Filip

Книжка 4s
GAMES IN FUNCTION OF DEVELOPMENT OF MULTIPLICATION SKILLS

Dasare Sylejmani, Vesna Makashevska, Jasmina Jovanovska

Книжка 4
ИЗПОЛЗВАНЕ НА СИСТЕМИТЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОБУЧЕНИЕТО В КОНТЕКСТА НА ИНТЕРАКТИВНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Силвия Парушева, Борис Банков, Гергана Касабова, Петя Страшимирова

MILITARY AND SOCIAL THREATS AS DETERMINANTS OF THE DEVELOPMENT OF CONTEMPORARY UKRAINIAN HIGHER EDUCATION

Mykola Pantiuk, Tetiana Pantiuk, Nataliia Bakhmat, Olena Nevmerzhytska, Svitlana Ivakh

STEM ОБУЧЕНИЕ НА СТУДЕНТИ ПЕДАГОЗИ В ТРАНСДИСЦИПЛИНАРНА ОБРАЗОВАТЕЛНА СРЕДА

Любен Витанов, Николай Цанев, Людмила Зафирова, Гергана Христова, Катерина Динкова, Калина Георгиева, Жорж Кюшев, Здравка Савчева

ИЗСЛЕДВАНЕ И АНАЛИЗ НА НАГЛАСИТЕ НА СТУДЕНТИТЕ ПРИ ИЗПОЛЗВАНЕ НА ГЕНЕРАТИВЕН ИНСТРУМЕНТ НА ИЗКУСТВЕН ИНТЕЛЕКТ

Николай Янев, Иглика Гетова, Теодора Христова, Ива Костадинова, Георги Димитров

Книжка 3
ДРУГИЯТ КАТО ЦЕННОСТ В УЧИЛИЩЕ

Александър Кръстев

Книжка 2
ASSESSMENTS OF TEACHERS AND PARENTS OF CHILDREN WITH DEVELOPMENTAL DISABILITIES ON INCLUSION IN PRE-SCHOOL INSTITUTIONS

Zagorka Markov, Hadzi Zivorad Milenovic, Biljana Jeremic, Radmila Zecevic, Milica Pavlovic

Книжка 1s
ПРИЛОЖЕНИЕ НА СРЕДСТВАТА ЗА ДОПЪЛВАЩА И АЛТЕРНАТИВНА КОМУНИКАЦИЯ В ОБРАЗОВАТЕЛНИТЕ ИНСТИТУЦИИ В БЪЛГАРИЯ

. Неда Балканска, . Анна Трошева-Асенова, . Пенка Шапкова, Снежина Михайлова

USE OF ARTIFICIAL INTELLIGENCE IN FOREIGN LANGUAGE TEACHING

Ekaterina Sofronieva, Christina Beleva, Galina Georgieva

Книжка 1
Скъпи читатели, автори, приятели на списание „Педагогика“,

В началото на 2025 година в първия брой на нашето списание „Педагогика“ бих искала от името на редакционната колегия и от мое име да Ви пожелая здраве, творческо вдъхновение и професионално удовлетворение от прино- са Ви към педагогическата наука и практика! Вярвам и се надявам, че списание „Педагоги- ка“ ще продължи да осигурява платформа за научен, обективен и откровен диалог, базиран на резултати от научни изследвания, за насто- ящето и бъдещето на обучението и образова- н

2024 година
Книжка 9s
Книжка 9
ANALYSIS AND IMPROVEMENT OF VIDEO LEARNING RESOURCES IN SMALL-SCALE LEARNING SCENARIOS

César Córcoles, Laia Blasco-Soplon, Germán Cobo Rodríguez, Ana-Elena Guerrero-Roldán

Книжка 8
АНГАЖИРАНОСТ КЪМ УЧЕНЕ ЧРЕЗ ИЗПОЛЗВАНЕ НА СМАРТ ТЕХНОЛОГИИТЕ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Кирилка Тагарева, Дора Левтерова-Гаджалова, Ваня Сивакова

Книжка 7
Книжка 6
Книжка 5s
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА НА СТАЖАНТСКАТА ПРАКТИКА ПРЕД СТУДЕНТИ – БЪДЕЩИ УЧИТЕЛИ

Илиана Петкова, Марияна Илиева, Владислава Станоева, Георги Чавдаров

Книжка 5
FEATURES OF SPEECH COMPREHENSION TRAINING OF CHILDREN WITH AUTISM SPECTRUM DISORDERS

Maryna Branytska, Svitlana Myronova, Svitlana Mykhalska

OVERVIEW OF THE STEM EDUCATION IN ISRAEL

Aharon Goldreich, Elena Karashtranova

Книжка 4
НАГЛАСИ НА СТУДЕНТИТЕ КЪМ СМАРТ ТЕХНОЛОГИИТЕ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Дора Левтерова-Гаджалова, Кирилка Тагарева, Ваня Сивакова

PROFESSIONAL SUPPORT FOR YOUNG RESEARCHERS

Emina Vukašinović, Marija Veselinović, Milan Milikić

РОБОТИТЕ В ОБУЧЕНИЕТО – ОБРАЗОВАТЕЛНА STEAM ИГРА

Мария Желязкова, Михаил Кожухаров, Даниела Кожухарова

Книжка 3s
Книжка 3
ATTITUDES AND EXPERIENCES OF THE PRESCHOOL TEACHERS IN THE APPLICATION OF DIGITAL TECHNOLOGIES IN ENVIRONMENTAL EDUCATION

Nataša Branković, Gordana Kozoderović, Biljana Jeremić, Danijela Petrović, Bojan Lazić, Slavica Karanović

ДИГИТАЛНИ ТЕХНОЛОГИИ В ПОДКРЕПА НА УЧЕНЕТО

Стоянка Георгиева-Лазарова, Лъчезар Лазаров

PREPARATION OF FUTURE TEACHERS FOR ORGANISING A HEALTH-PRESERVING INCLUSIVE SPACE IN EDUCATIONAL INSTITUTIONS

Nadiya Skotna, Tetiana Nadimyanova, Anna Fedorovych, Myroslava Sosiak, Oksana Yatsiv

Книжка 2s
Книжка 2
ОТ РИСУНКА – КЪМ СНИМКА

Камен Теофилов

Книжка 1s
Книжка 1
„ВТОРОТО“ БЪЛГАРСКО УЧИЛИЩЕ. ГЕНЕЗИСЪТ

Пенка Цонева, Бистра Мизова

2023 година
Книжка 9
EXPLORING THE NARRATIVE IDENTITY OF HUNGARIAN TEACHERS IN SLOVAKIA

Patrik Baka, Terézia Stredl, Kinga Horváth, Zsuzsanna Huszár, Melinda Nagy, Péter Tóth, András Németh

Книжка 8
A QUALITY “ONLINE” TEACHER – WHAT DO STUDENTS APPRECIATE AND VALUE IN TEACHERS DURING DISTANCE LEARNING?

Irena Golubović-Ilić, Ivana Ćirković-Miladinović, Nataša Vukićević

SUPPORT FOR THE INCLUSION OF ROMA CHILDREN THROUGH THE PROJECT TEACHING MODEL

Biljana Jeremić, Aleksandra Trbojević, Bojan Lazić, Gordana Kozoderović

TREND ANALYSIS OF PROFESSIONAL COMPETENCES OF SPORTS TEACHERS AND COACHES

Sergejs Capulis, Valerijs Dombrovskis, Svetlana Guseva, Alona Korniseva

Книжка 7
ЦЕННОСТЕН ПРОФИЛ НА УЧИТЕЛИТЕ В НАЦИОНАЛЕН КОНТЕКСТ

Цветан Давидков, Силвия Цветанска

Книжка 6s
MODELLING OF MARITIME CYBER SECURITY EDUCATION AND TRAINING

Gizem Kayisoglu, Pelin Bolat, Emre Duzenli

INTRODUCING THE USE OF CASE STUDIES METHODOLOGY IN TRAINING FOR SOFT SKILLS IN MARITIME UNIVERSITIES. THE ISOL-MET PROGRAM

Maria Lekakou, Helen Iakovaki, Dimitris Vintzilaios, Markella Gota, Giorgos Georgoulis, Thalia Vintzilaiou

THE ROLE OF MARITIME EDUCATION IN DIGITALIZATION

Kamelia Narleva, Yana Gancheva

Книжка 6
С МИСИЯ ЗА НАЦИОНАЛНА И КУЛТУРНА ИНДИВИДУАЛНОСТ

Надежда Кръстева, Йордан Колев

Книжка 5s
PREFACE

Nikola Vaptsarov Naval Academy is the oldest technical educational institution in Bulgaria. The Naval Academy is one of the symbols of Varna and Bulgaria in the world maritime community. Its history and achievements establish it as the most prestigious center for training of maritime specialists. At present, the Naval Academy trains specialists for the Navy and for the merchant marine in all areas of maritime life. Research and development conducted at the Naval Academy in Varna

A FAIR CONCERN ABOUT ECDIS

Nikolay Sozonov, Dilyan Dimitranov

DATA-DRIVEN LEARNING APPROACH TO MARITIME ENGLISH

Jana Kegalj, Mirjana Borucinsky, Sandra Tominac Coslovich

DEVELOPING CRITICAL THINKING SKILLS THROUGH THE “CASE STUDY” TEACHING METHOD IN MARITIME ENGLISH LANGUAGE TEACHING (MELT)

Tamila Mikeladze, Svetlana Rodinadze, Zurab Bezhanovi, Kristine Zarbazoia, Medea Abashidze, Kristine Iakobadze

MAXIMIZING STUDENTS’ LEARNING IN MARITIME ENGLISH ONLINE COURSE

Valentyna Kudryavtseva, Svitlana Barsuk, Olena Frolova

Книжка 5
Книжка 4s
Книжка 4
Книжка 3s
СПИРАЛАТА ОБЩЕСТВО – ОБРАЗОВАНИЕ

Иванка Шивачева-Пинеда

Книжка 3
ПРОЕКТНО БАЗИРАНО ОБУЧЕНИЕ ЗА СОЦИАЛНО-ЕМОЦИОНАЛНИ И ТЕХНОЛОГИЧНИ УМЕНИЯ ЧРЕЗ ПРОГРАМАТА „УМЕНИЯ ЗА ИНОВАЦИИ“

Галин Цоков, Александър Ангелов, Йоанна Минчева, Рени Димова, Мария Цакова

МЕДИЙНАТА ГРАМОТНОСТ И УЧИТЕЛИТЕ

Светла Цанкова, Стела Ангова, Мария Николова, Иван Вълчанов, Илия Вълков, Георги Минев

Книжка 2
INTONATION AND CHILDREN WITH EMOTIONAL AND BEHAVIORAL PROBLEMS

Katerina Zlatkova-Doncheva, Vladislav Marinov

Книжка 1
2022 година
Книжка 9
ТРАНСГРЕСИВНО-СИНЕРГИЧНО КАРИЕРНО РАЗВИТИЕ В „НЕФОРМАЛНО ОБРАЗОВАНИЕ“ В УНИВЕРСИТЕТА

д.п.н Яна Рашева-Мерджанова, Моника Богданова, Илиана Петкова

Книжка 8
INTEGRATING INTERCULTURAL EDUCATION IN THE PRIMARY SCHOOL CURRICULUM

Bujar Adili, Sonja Petrovska, Gzim Xhambazi

НАГЛАСИ НА БЪДЕЩИТЕ ДЕТСКИ УЧИТЕЛИ КЪМ STEM ПОДХОДА

Наталия Павлова, Михаела Тончева

Книжка 7
НАЦИОНАЛНАТА ИДЕЯ НА ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ

Йордан Колев, Надежда Кръстева

Книжка 6
Книжка 5
ИВАН Д. ШИШМАНОВ – ЕВРОПЕИЗИРАНИЯТ БЪЛГАРИН

Надежда Кръстева, Йордан Колев

THE TECHNOLOGY OF DEVELOPMENT OF COMMUNICATIVE CULTURE OF ELEMENTARY SCHOOL TEACHERS

Mariia Oliiar, Nataliia Blahun, Halyna Bilavych, Nataliia Bakhmat, Tetyana Pantyuk

Книжка 4
TEACHERS’ATTITUDES BOUT TEACHING AND LEARNING MATHEMATICS

Aleksandra Mihajlović, Emina Kopas-Vukašinović, Vladimir Stanojević

EDUCATION 4.0 – THE CHANGE OF HIGHER EDUCATION INSTITUTIONS AND THE LABOUR MARKET

Gergana Dimitrova, Blaga Madzhurova, Stefan Raychev, Dobrinka Stoyanova

Книжка 3s
DISTANCE LEARNING IN THE CONTEXT OF THE COVID-19 PANDEMICS

Baktybek Keldibekov, Shailoobek Karagulov

DIGITAL UNIVERSITIES: FEATURES AND KEY CHARACTERISTICS

Marina Skiba, Maktagali Bektemessov, Alma Turganbayeva

Книжка 3
Книжка 2
TWO-TIER MODEL OF TRAINING FUTURE TEACHERS FOR COACHING AT OUT-OF-SCHOOL INSTITUTIONS

Borys Savchuk, Tetyana Pantyuk, Natalia Sultanova, Halyna Bilavych, Mykola Pantyuk

Книжка 1
2021 година
Книжка 9
ИЗСЛЕДВАНЕ НА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО МЕЖДУ ФОРМАЛНОТО И НЕФОРМАЛНОТО ЗДРАВНО ОБРАЗОВАНИЕ

Доц. д-р Вержиния Боянова Гл. ас. д-р Константин Теодосиев Гл. ас. д-р Берджухи Йорданова

FORMATION OF PROFESSIONAL COMPETENCE OF ASSISTANT TEACHER OF INCLUSIVE EDUCATION IN SECONDARY EDUCATION INSTITUTIONS

Prof. Dr. Vladyslava Liubarets, Prof. Dr. Nataliia Bakhmat, Prof. Dr. Olena Matviienko, Oksana Tsykhmeistruk, Inna Feltsan

Книжка 8
ОТНОСНО ЗАДЪЛЖИТЕЛНОСТТА НА ПРЕДУЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ – РЕЗУЛТАТИ ОТ ЕДНО ИЗСЛЕДВАНЕ

Проф. д-р Маргарита Колева, доц. д-р Блага Джорова, д-р Ева Жечева

CENTRALISATION AND DECENTRALISATION IN HIGHER EDUCATION: A COMPARATIVE STUDY OF HUNGARY AND GERMANY

Carla Liege Rodrigues Pimenta, Prof. Dr. Zolt†n R–nay, Prof. Dr. Andr†s Nmet

ЗА ПРИОБЩАВАНЕТО, ОБУЧЕНИЕТО И РАЗВИТИЕТО НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ С ИНТЕЛЕКТУАЛНИ ЗАТРУДНЕНИЯ

Златкова-Дончева, К. (2021). Приобщаване, обучение и развитие на деца и ученици с интелектуални затруднения. Бургас: Либра СКОРП, ISBN 978-954-471-705-6

Книжка 7s
CONCEPT OF PRESENT PRACTICE IN CHOOSING OF OPTIMAL NUMBER OF TUGS

Rino Bošnjak, Zvonimir Lušić , Filip Bojić, Dario Medić

S-101 CHARTS, DATABASE TABLES FOR S-101 CHARTS, AUTONOMOUS VESSEL

Vladimir Brozović, Danko Kezić, Rino Bošnjak, Filip Bojić

INFLUENCE OF HYDRO-METEOROLOGICAL ELEMENTS ON THE SHIP MANOEUVRING IN THE CITY PORT OF SPLIT

Zvonimir Lušić , Nenad Leder, Danijel Pušić, Rino Bošnjak

MEETING SUSTAINABLE DEVELOPMENT GOALS – EXPERIENCE FROM THE LARGEST SHIPPING COMPANIES

Katarina Balić , Helena Ukić Boljat, Gorana Jelić Mrčelić, Merica Slišković

OPTIMISING THE REFERENCE POINT WITHIN A JOURNAL BEARING USING LASER ALIGNMENT

Ty Aaron Smith , Guixin Fan , Natalia Nikolova , Kiril Tenekedjiev

REVIEW OF THE CURRENT INCREASE OF NOISE UNIT COST VALUES IN TRANSPORT

Luka Vukić , Ivan Peronja , Mihaela Bukljaš , Alen Jugović

TARGET DETECTION FOR VISUAL COLLISION AVOIDANCE SYSTEM

Miro Petković, Danko Kezić, Igor Vujović, Ivan Pavić

NEW RESULTS FOR TEACHING SHIP HANDLING USING FAST TIME SIMULATION

Knud Benedict , MichŽle Schaub , Michael Baldauf , Michael Gluch , Matthias Kirchhoff , Caspar Krüger

POTENTIAL BENEFITS OF ELECTRICALY DRIVEN FERRY, CASE STUDY

Tina Perić, Ladislav Stazić, Karlo Bratić

SITUATIONAL AWARENESS – KEY SAFETY FACTOR FOR THE OFFICER OF THE WATCH

Hrvoje Jaram, Pero Vidan, Srđan Vukša, Ivan Pavić

Книжка 7
INCLUSIVE INTELLIGENCE

Dr. Aleksandar Krastev, Assist. Prof.

EDUCATION OF MORAL CULTURE OF STUDENT YOUTH IN THE CONDITIONS OF POLYCULTURAL SPACE

Dr. Natalia Bondarenko, Assoc. Prof. Yevhen Rozdymakha Dr. Lyudmila Oderiy, Assoc. Prof. Dr. Anatoly Rozdymakha, Assoc. Prof. Dilyana Arsova, PhD student

PROFESSIONAL DEVELOPMENT IN KOSOVO – RESEARCH OF TRAINING PROGRAMS AND TESTS

Bekim Samadraxha, Veton Alihajdari, Besim Mustafa, Ramë Likaj

Книжка 6s
EVALUATION OF CRUISER TRAFFIC VARIABLES IN SEAPORTS OF THE REPUBLIC OF CROATIA

Maja Račić, Katarina Balić, Mira Pavlinović, Antonija Mišura

COMPARATIVE ANALYSIS OF THE CONTRACTS FOR MARITIME TRANSPORT SERVICES. CHAIN OF CHARTER PARTIES

Svetlana Dimitrakieva, Ognyan Kostadinov, Christiana Atanasova

THE LIGHTSHIP MASS CALCULATION MODEL OF A MERCHANT SHIP BY EMPIRICAL METHODS

Vedran Slapničar , Katarina Zadro , Viktor Ložar , Ivo Ćatipović

ON EDUCATION AND TRAINING IN MARITIME COMMUNICATIONS AND THE GMDSS DURING THE COVID-19

Chavdar Alexandrov, Grozdyu Grozev, Georgi Dimitrov, Avgustin Hristov

AIR POLLUTANT EMISSION MEASUREMENT

Nikola Račić, Branko Lalić, Ivan Komar, Frane Vidović, Ladislav Stazić

ASSESSMENT OF LNG BUNKERING ACCIDENTS

Peter Vidmar, Andrej Androjna

EGR OPERATION INFLUENCE ON THE MARINE ENGINE EFFICIENCY

Delyan Hristov, Ivan Ivanov, Dimitar Popov

THE MEASUREMENT OF EXHAUST GAS EMISSIONS BY TESTO 350 MARITIME – EXHAUST GAS ANALYZER

Bruna Bacalja, Maja Krčum, Tomislav Peša, Marko Zubčić

PROPELLER LOAD MODELLING IN THE CALCULATIONS OF MARINE SHAFTING TORSIONAL VIBRATIONS

Nenad Vulić, Karlo Bratić, Branko Lalić, Ladislav Stazić

MODELING OF THE DEPENDENCE OF CO

Hristo Hristov, Ivailo Bakalov, Bogdan Shopov, Dobromir Yovkov

TECHNICAL DIAGNOSTICS OF MARINE EQUIPMENT WITH PSEUDO-DISCRETE FEATURES

Guixin Fan , Natalia Nikolova , Ty Smith , Kiril Tenekedjiev

CONTRIBUTION TO THE REDUCTION OF THE SHIP’S SWITCHBOARD BY APPLYING SENSOR TECHNOLOGY

Nediljko Kaštelan, Marko Zubčić, Maja Krčum, Miro Petković

THE STAND FOR FIN DRIVES ENERGY TESTING

Andrzej Grządziela , Marcin Kluczyk , Tomislav Batur

INTRODUCTION OF 3D PRINTING INTO MARINE ELECTRICAL ENGINEERING EDUCATION – A CASE STUDY

Ivica Kuzmanić, Igor Vujović, Zlatan Kulenović, Miro Petković

SHIPYARD CRANE MODELING METHODS

Pawel Piskur, Piotr Szymak, Bartosz Larzewski

Книжка 6
TEACHERS' PERSPECTIVE ON THE EDUCATIONAL IMPLICATIONS OF ONLINE TEACHING

Dr. Julien-Ferencz Kiss, Prof. Dr. Florica Orțan, Dr. Laurențiu Mˆndrea

ПСИХОЛОГО-ПЕДАГОГИЧЕСКИ ПРАВИЛА, МОДЕЛИ НА ДОБРИ ПРАКТИКИ И ПРЕПОРЪКИ ПРИ РАБОТАТА И ОБУЧЕНИЕТО НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ С ПОВЕДЕНЧЕСКИ РАЗСТРОЙСТВА

Тричков, Ив., 2019. Психолого-педагогически правила, модели на добри прак- тики и препоръки при работата и обучението на деца и ученици

Книжка 5
ФИДАНА ДАСКАЛОВА ЗА ПЕДАГОГИКАТА

Маргарита Колева, Йордан Колев

ВОЕННОМОРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ – ЕДИН РАЗЛИЧЕН ПОГЛЕД

Кожухаров, А. (2021). Личните академични документи на българската военна образователна система (1892 – 1946). Варна: ВВМУ, ISBN 978-619-7428-55-1

Книжка 4
Книжка 3
НЕВРОДИДАКТИКА

Наталия Витанова

ЗА АСИСТИРАЩИТЕ И ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Сивакова, В. (2020). Асистиращи и информационни технологии

Книжка 2
ОВЛАДЯВАНЕ НА КЛЮЧОВИ КОМПЕТЕНЦИИ ПРИ ОРИЕНТИРАНЕ В СВЕТА

Стоянова, М. (2019). Овладяване на ключови компетенции при ориентиране в света. София: Авангард принт, ISBN 978-954-337-398-7 374

Книжка 1
BULGARIAN SCHOOL – SHOWCASE OF IDENTITY

Veska Gyuviyska, Nikolay Tsankov

ЗА ИЗБОРА НА УЧЕБЕН КОМПЛЕКТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛЕН ЕТАП. И ЗА ОБУЧЕНИЕТО

Георгиева, А. (2020). Съвременни проекции на обучението по български език

КОНТРОЛ НА СТРЕСА. ПСИХОЛОГИЧЕСКИ И УПРАВЛЕНСКИ РАКУРСИ

Стоянов, В. (2020). Управление на стреса в организацията. Психологически и управленски ракурси. 198 cтр., Варна: Стено, ISBN 978-619-241-119-0

2020 година
Книжка 9
Книжка 8
EDUCATIONAL REASONS FOR EARLY SCHOOL DROP-OUT

Maria Teneva, Zlatka Zhelyazkova

Книжка 7s
TEACHING CHALLENGES IN SPORTS EDUCATION DURING THE PANDEMIC COVID-19

Evelina Savcheva, Galina Domuschieva-Rogleva

THE DIFFERENCES IN STUDENTS’ ATTITUDES ABOUT ONLINE TEACHING DURING COVID-19 PANDEMIC

Aleksić Veljković Aleksandra , Slađana Stanković , Irena Golubović-Ilić , Katarina Herodek

ONLINE EDUCATION DURING PANDEMIC, ACCORDING TO STUDENTS FROM TWO BULGARIAN UNIVERSITIES

Antoaneta Getova¹ , Eleonora Mileva² , Boryana Angelova-Igova²

Книжка 7
ПОДГОТОВКАТА НА ПЕДАГОГИЧЕСКИ КАДРИ ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНИТЕ ВЪЗПИТАТЕЛНИ ЗАВЕДЕНИЯ ПРЕЗ ПЕРИОДА 1944 – 1991 ГОДИНА

Въчева, С. (2019). Подготовката на педагогически кадри за предучилищните възпитателни заведения през периода

ПАЗАРНИ МЕХАНИЗМИ В УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ. ТЕОРЕТИКО-ПРИЛОЖНИ ВЪПРОСИ

Първанова, Й. (2020) Пазарни механизми в училищното образование. Теоретико-приложни въпроси. София: Колбис, ISBN 978-619-7284-35-5

Книжка 6
TEACHERS ATTITUDES ABOUT INTEGRATED APPROACH IN TEACHING

Emina Kopas-Vukašinović, Aleksandra Mihajlović, Olivera Cekić-Jovanović

Книжка 5
КОНЦЕПТУАЛНИ МОДЕЛИ ЗА РАЗРАБОТВАНЕ НА ПОЗНАВАТЕЛНИ ОНЛАЙН ИГРИ В ОБЛАСТТА НА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО

Детелин Лучев, Десислава Панева-Мариновa, Радослав Павлов Гита Сенка Лилия Павлова

ТАЛАНТЛИВ ПЕДАГОГ И КУЛТУРЕН ДЕЕЦ

Севда Чобанова, Любен Десев

Книжка 4
A CONTINUUM OF APPROACHES TO SCHOOL INSPECTIONS: CASES FROM EUROPE

Rossitsa Simeonova, Yonka Parvanova Martin Brown, Sarah Gardezi, Joe O’Hara, Gerry McNamara Laura del Castillo Blanco Zacharoula Kechri, Eleni Beniata

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2019 година
Книжка 9
Книжка 8
ОБРАЗОВАНИЕ НА БЪДЕЩЕТО

Наталия Витанова

Книжка 7
МОДЕЛ НА РАБОТА В ИНТЕРКУЛТУРНА СРЕДА

(Научноизследователска саморефлексия)

RISK FACTORS FOR EARLY SCHOOL LEAVING IN BULGARIA

Elena Lavrentsova, Petar Valkov

ПРИНОСИ НА ЕЛКА ПЕТРОВА ЗА БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ

(100 години от рождението на проф. д.п.н. Елка Петрова – 27.10.1919 – 21.12.2012)

НАСОКИ ЗА ПРИОБЩАВАНЕ НА МАРГИНАЛНИ СЕМЕЙНИ ОБЩНОСТИ В ОБРАЗОВАТЕЛНИТЕ ИНСТИТУЦИИ

Нунев, Й. (2019). Насоки за приобщаване на маргинални семейни общности в образователните институции. Велико Търново: Св. св. Кирил и Методий, ISBN 978-619-208-186-7

Книжка 6
ДИОФАНТОВИ УРАВНЕНИЯ И СИСТЕМИ ДИОФАНТОВИ УРАВНЕНИЯ – ТЕОРЕТИЧНИ АСПЕКТИ И МЕТОДИЧЕСКА ПРОЕКЦИЯ В НАЧАЛНИЯ ЕТАП НА ОБРАЗОВАНИЕ

Владимира Ангелова. (2018). Диофантови уравнения и системи диофантови уравнения – теоретични аспекти и методическа проекция в начален етап на образование. Пловдив: Паисий Хилендарски, ISBN 978-619-202-394-2

ЕДНА НОВА КНИГА ЗА ПЕДАГОГИЧЕСКИТЕ УМЕНИЯ НА УЧИТЕЛИТЕ

Николай Колишев. (2018). Теория на педагогическите умения на учителите. София: Захарий Стоянов, ISBN: 9789540912066

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ПРИЛОЖЕНИЕ НА ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИЯ ПОДХОД ПРИ ОБУЧЕНИЕ НА СТУДЕНТИ ПЕДАГОЗИ

(върху примера на обучение по академичната дисциплина „Съвременни аспекти на гражданското образование“ на студенти педагози)

LEARNING MATURITY

Alina G“mbuță Daniela-Carmen Berințan Marijana Mikulandra Krzysztof Kij Katja Sivka

Книжка 2
ДЕТЕТО И ПЕДАГОГИКАТА

Рашева-Мерджанова, Ян., Петкова, Ил. & Господинов, Вл. (съст.). (2018). Детето и педагогиката. София: Просвета, ISBN 978-954-01-3806-0

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

Редакционната колегия на списание „Педаго- гика“ ви честити Новата 2019 година! Пожела- ваме ви от сърце тя да бъде щастлива, успешна и благословена! През отминалата юбилейна 2018 г. публику- вахме редица стойностни материали на универ- ситетски преподаватели, учители, разнородни специалисти, работещи в сферата на образова- нието, докторанти. Отбелязани бяха поредица от тематични конференции и юбилейни празни- ци. Получихме и международно признание чрез включването на списанието

УЧЕНИЧЕСКО САМОУПРАВЛЕНИЕ

Желязкова-Тея, Т. & Банчева, М. (2018). Ученическото самоуправление. София: Аз-буки. ISBN: 978-619-7065-20-6

2018 година
Книжка 9
ПРАВАТА НА ДЕТЕТО ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА СТУДЕНТИ ПЕДАГОЗИ

Йорданка Николова, Даниела Рачева

Книжка 8
СПОДЕЛЕНО МНЕНИЕ

Николова, М. & Михалева, Б. (2018). С увереност срещу агресията и кон-

Книжка 7
РАДОСТТА ОТ ОБЩУВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК В ДЕТСТВОТО

Екатерина Софрониева, Христина Белева

НОВО ТЕОРЕТИКО-ПРАКТИЧЕСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ДЕТСКОТО ТВОРЧЕСТВО

Енгелс-Критидис, Р. (2018). Децата и творчеството. Юбилеен сборник в чест

ПРОФ. Д-Р ЕЛЕНА РУСИНОВА-БАХУДЕЙЛА

Розалина Енгелс-Критидис

Книжка 6
ПОЗИТИВНА УЧЕБНА СРЕДА

Валентина Шарланова

SENIOR CITIZENS’ EXISTENTIAL NEEDS AND EDUCATION FOR THE MEANING OF LIFE

Joanna Łukasik, Norbert Pikuła, Katarzyna Jagielska

Книжка 5
ПЛАНОМЕРНО ПСИХИЧЕСКО РАЗВИТИЕ

(По случай 115 г. от рождението на П.Я. Галперин)

ПАРАДИГМАТА СЕМИОТИКА – ЕЗИК – ДЕТЕ ПРИ 6 – 7-ГОДИШНИТЕ

Жоржетина Атанасова, Любимка Габрова

ПАРАРОДИТЕЛСКАТА ГРИЖА ВЪВ ФОКУСА НА ЕДИН СОЦИАЛНОПЕДАГОГИЧЕСКИ АНАЛИЗ

Ковачка, Ю. (2017). Социалнопедагогически проблеми при деца с парародителска грижа. Благоевград: УИ „Неофит Рилски“, 144 стр. ISBN: 9789540001340

Книжка 4
ДЕТСКИ КОНФЕРЕНЦИИ

Боряна Иванова

СТЕРЕОТИПИЗАЦИЯ НА ЕТНИЧЕСКИТЕ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ ПРИ СЪВРЕМЕННИТЕ МЛАДИ БЪЛГАРИ

Зорница Ганева. (2017). Стереотипизация на етническите взаимоотношения при съвременните млади българи. София: Елестра. ISBN 978-619-7292-03-9

Книжка 3
Книжка 2
СЪВРЕМЕННИ МЕТАМОРФОЗИ НА ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА В ДЕТСКАТА ГРУПА

Веселина Иванова, Виолета Кърцелянска-Станчева

SCHOOLS AND UNIVERSITIES AS SOCIAL INSTITUTIONS

Emilj Sulejmani Shikjerije Sulejmani

ОТНОСНО УСЕТА ЗА БРОЕНЕ

Петър Петров, Мима Трифонова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ И ПРИЯТЕЛИ,

Редакционната колегия на сп.„Педагогика“ Ви честити Новата 2018 г. Пожелаваме ви тя да бъде здрава, щедра и благословена! Тази година списанието чества своя юбилей – 90 години от неговото публикуване за първи път през 1928 г. с името „Народна просвета“. От деня на създаване до сега, то отразява актуал- ните проблеми на педагогическата наука и прак- тика и остава верен спътник на хиляди научни работници, учители, докторанти. Вярваме, че силата на творческата ни енергия ще пом

ДОБРИ ПРАКТИКИ „ПАРТНЬОРСТВО РОДИТЕЛИ – УЧИЛИЩЕ“

Мехмед Имамов, Калинка Гайтанинчева

2017 година
Книжка 9
ПЕДАГОГИЧЕСКОТО УЧЕНИЕ НА Й. ФР. ХЕРБАРТ – ИСТОРИЯ И СЪВРЕМЕННОСТ

(По повод 240 г. от неговото рождение) Невена Филипова

Книжка 8
ЧЕТЯЩИЯТ СТУДЕНТ, ЧЕТЯЩОТО ДЕТЕ – ЕДНО МАЛКО ПРОЗОРЧЕ, ЕДНА ВЕЛИЧЕСТВЕНА ГЛЕДКА

Мариана Мандева, Боряна Туцева, Габриела Николова, Цветелина Ковачева

Книжка 7
ДИДАКТИЧЕСКИ КОМПЕТЕНТНОСТИ

Нели Митева, Наталия Витанова

Илияна Кунева

Книжка 6
Книжка 5
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКО ОБУЧЕНИЕ В АКАДЕМИЧНА СРЕДА

(Научно-теоретична рефлексия) Румяна Неминска

ПРИНОС В ПСИХОЛОГИЯТА НА ТВОРЧЕСТВОТО

(120 години от рождението на Лев Семьонович Виготски) Любен Десев

ЛЕВ СEМЬОНОВИЧ ВИГОТСКИ – ПСИХОЛОГ И НА ХХI ВЕК

(по случай 120 години от рождението му)

ИСКУССТВО В ЖИЗНИ ЛЮДЕЙ

Гульнар Омарова

НОВА И ПОЛЕЗНА КНИГА

Йонка Първанова

ПРИНОСЕН ТРУД КЪМ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛНОТО УЧИЛИЩЕ

М. Мандева (2017). Методика на обучението по български език и литература – I – IV клас. Начално ограмотяване. В. Търново: УИ „Св. св. Кирил и Методий“, 120 стр.

ЕДНО ФУНДАМЕНТАЛНО ИНТЕГРАЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА РОЛЯТА НА ОБРАЗОВАНИЕТО ЗА РАЗВИТИЕТО НА НООСФЕРНИЯ ИНТЕЛЕКТ

Марга Георгиева, Сава Гроздев. (2016). Морфодинамиката за развитието на ноосферния интелект. София: Изток-Запад, ISBN 978-619-152-869-1

Книжка 4
Книжка 3
СИСТЕМАТИЧНО ВЪВЕДЕНИЕ В ОБЩАТА И ПСИХОЛОГИЧЕСКАТА СИНЕРГЕТИКА

Любен Десев (2015). Синергетика. Въведение и речник. 777 термина. София: ИК „Екопрогрес“. 464 с. ISBN 978-954-2970-37-8

Книжка 2
ПРОБЛЕМИ И ПЕРСПЕКТИВИ В РАЗВИТИЕТО НА ХУДОЖЕСТВЕНОТО ОБРАЗОВАНИЕ У НАС ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДЕТСКИЯ И НАЧАЛНИЯ УЧИТЕЛ

Теодора Власева, Даниела Гирджева-Валачева, Мария Калоферова, Найден Младенов, Илияна Шотлекова

ЗАКЪСНЯЛО ПРИЗНАНИЕ

Доц. д-р Емилия Николова

Книжка 1
ФАКТОРИ ЗА УСПЕШНО ПРИЛАГАНЕ НА СМЕСЕНО ОБУЧЕНИЕ

Стоянка Георгиева-Лазарова Лъчезар Лазаров

ЗА СТОПЛЕНИТЕ ПЪТЕКИ КЪМ ЛИТЕРАТУРНОТО ПОЗНАНИЕ

Радев, Радослав. 2015. Технология на методите в обучението по литература. Варна: Славена, 247 с., ISBN 978-619-190-041-1

2016 година
Книжка 9
ИНТЕРАКТИВНИ ТЕХНИКИ ЗА ОВЛАДЯВАНЕ НА ЧЕТЕНЕТО В МУЛТИКУЛТУРНАТА КЛАСНА СТАЯ – ПЪРВИ КЛАС

ФОРМИРАНЕ НА РЕЧЕВА КУЛТУРА, В НАЧАЛНА УЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ, (АНАЛИЗ НА АНКЕТА С УЧИТЕЛИ

Кампания

на Института за български език – БАН, и вестник „Аз-буки“

Книжка 8
Книжка 7
IBM SPSS STATISTICS ПРЕЗ ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ ПОГЛЕД НА ДОЦ. Д-Р ЗОРНИЦА ГАНЕВА

Зорница Ганева (2016). Да преоткрием статистиката с IBM SPSS Statistics. София: Елестра. 712 стр. ISBN 978-619-7292-01-5

НАЧАЛНОТО ОГРАМОТЯВАНЕ – „КЛЮЧ“ ЗА УСПЕШЕН ЖИВОТ В ПРОМЕНЯЩИЯ СЕ СВЯТ

Мариана Мандева, Диляна Гаджева (2016). Начално ограмотяване

ОТ „ЧУДНА И ДИВНА ДАСКАЛЕТИНКА“ ДО ПЕДАГОГИКА ЗА НАЦИОНАЛНО СЛУЧВАНЕ

Виолета Атанасова (2015) Петко Славейков за образованието. Шумен: Унивeрситетско издателство „Епископ Константин Преславски. 208 с. ISBN 978-619-201-051-5

Книжка 6
УЧИЛИЩЕ ЗА ЧЕТЕНЕ

Петя Георгиева

Кампания

на Института за български език – БАН, и в. „Аз Буки“

ДОШЛА ЛИ Е ИНСПЕКТОРЪТ?

Ванина Сумрова

ЩЕ ТЕ ЧАКАМ В/НА ЦЕНТЪРА

Илияна Гаравалова

ПРАВО В ДЕСЕТКАТА

Ивелина Стоянова

ПРОФ.Д.П.Н. СТОЯНКА ЖЕКОВА

Редколегия на сп. „Педагогика“

Книжка 5
Книжка 4
СИНЕРГЕТИКА – НОВО НАУЧНО ПОЗНАНИЕ

(Синергетика – въведение и речник, София: ИК Екопрогрес, 2015 г.)

Книжка 3
Книжка 2
НОВА ДИНАМИЧНА МОДИФИКАЦИЯ В ГРАНИЦИТЕ НА „АЗ-КОНЦЕПЦИЯТА“ НА МАТЕМАТИЧЕСКОТО МОДЕЛИРАНЕ

Марга Георгиева & Сава Гроздев. (2015). Морфодинамиката за развитието на ноосферния интелект, София: Марга Георгиева. 323 стр. ISBN 9786199052204

Книжка 1
IN MEMORIAM

На 10.12.2015 г. ни напусна нашият колега и приятел проф. д-р Иван Пет ков Иванов. Той беше уважаван учен и експерт в областта на педагогическите науки – автор на 10 монографии, 8 учебника, 10 учебни помагала, 6 студии и над 100 статии в специализирани периодич- ни издания и научни сборници; участник в 28 между- народни и национални проекта; председател и член на експертни групи към НАОА, член на редакционната ко- легия на сп. „Педагогика“. Проф. д-р Иван Иванов беше уважаван и оби

2015 година
Книжка 9
Книжка 8
РУСЕНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ

Златоживка Здравкова

Книжка 7
ДИСКУСИЯТА В УРОКА ПО ЛИТЕРАТУРА

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 6
УЧИТЕЛЯТ ПРАВИ УЧИЛИЩЕТО

ЕЗИКОВАТА ГРАМОТНОСТ НА МАЛКИЯ УЧЕНИК – „КЛЮЧ“ ЗА ОТГОВОРЕН И УСПЕШЕН ЖИВОТ В ПРОМЕНЯЩИЯ СЕ СВЯТ

ГОТОВНОСТ ЗА ОГРАМОТЯВАНЕ

Екатерина Чернева

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ МЕЖДУ ИСТОРИЯ, АКАДЕМИЗЪМ И РЕАЛНИ ПРАКТИКИ В СОЦИАЛНОПЕДАГОГИЧЕСКАТА ДЕЙНОСТ

Академични полета на социалната педагогика, съставител: проф. д.п.н. Клавдия Сапунджиева, научна редакция: проф. дпн Клавдия Сапунджиева, проф. д-р Нели Бояджиева, гл. ас. д-р Марина Пиронкова,

НОВА КНИГА

Клавдия Сапунджиева

Книжка 2
ПРОБЛЕМИ НА СОЦИАЛНАТА АДАПТАЦИЯ НА ПЪТУВАЩИ УЧЕНИЦИ ОТ МАЛКИ НАСЕЛЕНИ МЕСТА1)

Траян Попкочев, Бонка Гергинова, Тереза Карамангалова

Турнир по канадска борба [Arm Wrestling Competition] / Д. Евтимова,

Д. Евтимова, Е. Павлова, И. Радославова и Б. Иванов

Книжка 1
ORGANIZATIONAL CULTURE: THEORY AND REALITY

Inna Leonidovna Fedotenko

ОТЗИВ ЗА КНИГАТА „ОБРАЗОВАТЕЛЕН ДИЗАЙН (КОНЦЕПТУАЛНИ ОСНОВАНИЯ И ПРАКТИЧЕСКИ РЕШЕНИЯ)“

Димова, Д. (2013). Образователен дизайн (концептуални основания

2014 година
Книжка 9
„СОФИЯ – УЧЕЩ СЕ ГРАД“ – МОБИЛЕН СЕМИНАР В ПОДКРЕПА НА НЕФОРМАЛНОТО УЧЕНЕ И ОБРАЗОВАНИЕ В ОБЩНОСТТА

ПЕТЪР ДЪНОВ (БЕИНСÀ ДУНÒ Е И БЕЛЕЖИТ, ПЕДАГОГИЧЕСКИ МИСЛИТЕЛ-ХУМАНИСТ, (ПО ПОВОД НА 0-ГОДИШНИНАТА ОТ РОЖДЕНИЕТО, И 70 ГОДИНИ ОТ КОНЧИНАТА МУ

НА УЧИЛИЩЕ – С УСМИВКА!

Снежана Якимова

НА УЧИЛИЩЕ – С УСМИВКА!

Снежана Якимова

УЧИТЕЛЯТ – ЕТАЛОН ЗА ФОРМИРАНЕ НА ДЕТСКАТА ЛИЧНОСТ

Катя Коруджийска, Янка Маринкова

Книжка 8
Книжка 7
ЗАЕДНО МОЖЕМ ПОВЕЧЕ

Диана Смиленова

Книжка 6
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 5
ВЪЗГЛЕДИТЕ НА ЖАН-ЖАК РУСО И ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ ЗА ВЪЗПИТАНИЕТО

Посвещава се на 180-ата годишнина от рождението на Любен Каравелов (1834 – 1879) Виолета Атанасова

LE PROJET PÉDAGOGIQUE, SOURCE DE MOTIVATION DANS L’ENSEIGNEMENT ET L’APPRENTISSAGE DU FLE

THE EDUCATIONAL PROJECT, MEANS OF MOTIVATION IN TEACHING AND LEARNING FLE

LA PÉDAGOGIE DU PROJET ET LA MOTIVATION DES ÉLÈVES POUR L’APPRENTISSAGE DU FRANÇAIS

PROJECT PEDAGOGY AND PUPILS’ MOTIVATION IN LEARNING FRENCH

Книжка 4
КАЖДЫЙ ДЛЯ МЕНЯ УЧИТЕЛЬ

Ш.А.Амонашвили

Книжка 3
АНТОАНЕТА ЙОВЧЕВА (1952 – 2014)

След трудна борба с тежката болест ни напусна един добър и мил човек, една светла личност – Анто- анета Йовчева, нашата обичана колежка Тони. Нейните колеги и приятели, многобройните автори и сътрудници на сп. „Начално образование“ и на сп. „Педагогика“ ще запазят завинаги спомена за нейната приветлива усмивка, за нейната отзивчивост и преда- ност към работата, за нейната широка култура и стре- меж към познание, към развитие. Родена на 20 март 1952 г. в София в интелигентно се- мей

Книжка 2
ПОСТМОДЕРНИЗЪМ И ВЪЗПИТАНИЕ

Клавдия Сапунджиева

ДЕТСКИ УНИВЕРСИТЕТИ

Боряна Иванова

ПРОФ. Д-Р ЕЛКА ПЕТРОВА

Има личности, в сиянието на които се оглеж- дат цяла плеада последователи, възпитаници, колеги; има личности, без които животът става по беден, дните по-еднообразни, защото в сър- цето остава празно място. Такава личност е професор, доктор на педа- гогическите науки Елка Петрова – най–големият ерудит в областта на предучилищното възпита - ние, учен с международно значение. Дълги години ще свеждаме глави пред нейна- та обаятелна личност, с искрена признателност ще си спомняме свидните

МЕЖДУНАРОДНЫЙ ЦЕНТР ГУМАННОЙ ПЕДАГОГИКИ

Международният център „Хуманна педагогика“ организира XIII педаго- гически четения в периода 20 – 23.03.2014 г. в гр.Тбилиси, Грузия. Форумът се организира със съдействието на грузинското правителство. „Учителят“ е темата, която ще обедини участниците: учители, експерти, родители, универ- ситетски преподаватели, представители на педагогическата общност от мно- го страни, за да се осъществи дискусия за мисията на съвременния учител в съвременния образователен контекст. Ръководството на

Книжка 1
ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА МОБИЛНОТО ОБУЧЕНИЕ

Стоянка Георгиева-Лазарова Лъчезар Лазаров

2013 година
Книжка 9
УЧИТЕЛИ ВЪЗРОЖДЕНЦИ В ТЪРНОВО

Венка Кутева-Цветкова

Книжка 8
ДИМИТЪР ДОНЧЕВ – С ВЪЗХИТА ЗА БЪЛГАРСКИЯ УЧИТЕЛ

100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ДИМИТЪР ЕВСТАТИЕВ ДОНЧЕВ (5.10.1913 – 15.02.1997)

Книжка 7
„СЛЪНЦЕТО“ НА ВЪЗПИТАТЕЛНАТА СИСТЕМА В ТВУ – РАКИТОВО

85 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА АНГЕЛ УЗУНОВ (1928 – 1999)

ЦЕННОСТИ И ДУХОВНО-НРАВСТВЕНО РАЗВИТИЕ НА МАЛКИЯ УЧЕНИК

Марияна Ешкенази, Гергана Фиданова, Марияна Вишева, Цветанка Годжилова

МАЛКИЯТ УЧЕНИК ЧЕТЕ

Марияна Механджиева Венета Велева

С БАБА И ДЯДО В КЛАС

Цветелин Горанов, Таня Илиева, Цветанка Берова, Нели Иванова, Борка Бончева

РОД РОДА НЕ ХРАНИ, НО ТЕЖКО МУ, КОЙТО ГО НЯМА!

Диляна Вачкова Евелина Димитрова

ДА ПОМОГНЕМ НА ДЕЦАТА ДА ОТВОРЯТ СЪРЦАТА СИ

Иванка Дебелушина Нина Маврикова

ДОБРОТО Е У ВСЕКИ

Мария Наскова

ОТЛИЧЕН ПЕДАГОГ, ПСИХОЛОГ И ПСИХОТЕРАПЕВТ

ДОЦ. СВЕТОСЛАВ СТАМЕНОВ (1939 – 2013)

Книжка 6
ТЕОРЕТИКО-ПРИЛОЖНИ ПРОБЛЕМИ НА КОНСТРУИРАНЕТО НА ТЕСТ ЗА НАЦИОНАЛНО ВЪНШНО ОЦЕНЯВАНЕ ПО „ЧОВЕКЪТ И ОБЩЕСТВОТО“ ЗА 4. КЛАС (2013)

Ваня Петрова, Цонка Каснакова, Мариан Делчев Жана Минчева Радостина Стоянова, Рада Димитрова Мария Темникова

MEDIA IN PRESCHOOL AGE OF CHILD’S LIFE

Sonja Petrovska Jadranka Bocvarova

Книжка 5
ШАЛВА АЛЕКСАНДРОВИЧ АМОНАШВИЛИ – УЧИТЕЛ ОТ БЪДЕЩЕТО

В сложното битие на науката и метамор- фозите на социалната реалност, неотменими и общовалидни остават само най-стойностни- те постижения и безспорни истини, които не само маркират и остойностяват територията на човешко познание, но извисяват самия чо- век, поддържат неговата вяра в доброто, под- хранват чувството му за собствена значимост, укрепват неговия дух. Приемайки извечните послания на класи- ческата философско-педагогическа мъдрост и дълбоко обвързан с педагогическата р

МАНИФЕСТ ГУМАННОЙ ПЕДАГОГИКИ

Преамбула 25 лет тому назад группа учителей новаторов провозгласила манифест „Пе- дагогика сотрудничества“ (Переделкино, 1986 год). В последующие годы были опубликованы отчеты встреч учителей новаторов, в которых рассматри- вались разные аспекты педагогики сотрудничества: „Демократизация лично- сти“ (Цинандали, Телавский район, Грузия, 1987 год), „Методика обновления“ (Москва, 1988 год), „Войдем в новую школу“ (Краснодарский край, 1988 год). Идеи педагогики сотрудничества воодушевленно

ПОРТФОЛИОТО НА УЧЕНИКА КАТО ПРОЦЕС НА САМОПОЗНАНИЕ

Радка Топалска Емилия Вълкова, Албена Атанасова

ДОПИРНИ СВЕТОВЕ

Албена Димитрова Стилияна Гронева

ПРЕДИ ГОДИНА И СЕГА

Веселка Аршинкова

Книжка 4
СВЕЩЕНИК ГЕОРГИ МАРИНОВ ПОЛУГАНОВ – ОСНОВАТЕЛЯТ НА УЧИЛИЩЕТО И ПЪРВИЯТ УЧИТЕЛ В ПОЛИКРАЙЩЕ

Георги Георгиев Трифонка Попниколова Марияна Георгиева–Гроссе

ЕВРОПЕЙСКИ ПРИКАЗКИ

Светла Попова

Книжка 3
ДА ОПАЗИМ ДЕТСКОТО ЗДРАВЕ!

Мая Топалова, Симона Пейчева

КАК ДА ОТГЛЕДАМЕ МАЛЪК ПРИРОДОЛЮБИТЕЛ?

Мадлена Николова Ани Цветкова

Книжка 2
Книжка 1
ИЗКУСТВОТО ЗА ПРЕВЕНЦИЯ НА АГРЕСИВНОТО ПОВЕДЕНИЕ НА ДЕЦАТА

Евгения Миланова Виолета Николова Величка Радева

ПРИЯТЕЛСТВОТО В ЖИВОТА НА ДЕТЕТО

Даниела Димитрова Красимира Василева

ПРЕДАЙ НАТАТЪК

Вилдан Мехмедова

ЗАЕДНО ДА БЪДЕМ ДОБРИ

(ПЕДАГОГИЧЕСКА СИТУАЦИЯ В ПОДГОТВИТЕЛНА ГРУПА)

ПРОФ. ДПН EЛКА ПЕТРОВА EДНА НЕЗАЛИЧИМА СЛЕДА В БЪЛГАРСКОТО ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБРАЗОВАНИЕ (1919 – 2012)

Почина проф. дпн Елка Петрова (20.ХІІ.2012 г.) – на- шата любима учителка по изкуството да се живее пъл- ноценно и професионално, създателката на науката за предучилищното възпитание на българските деца, пре- красната жена и велика майка, Неповторима, единствена, съвършена – това е нашата Елка: Примерът за всички нас – хилядите нейни студенти и последователи ! Елка Петрова винаги е първа, винаги е оригинална и авангардна; през 1950–1952 г. поставя началото на Висшия мето

2012 година
Книжка 9
ПЕДАГОГЪТ – РИЦАР НА ДЕТСТВОТО

Януш Корчак бе написал, че животът на великите хора е като легендите: труден, но красив. И се оказва пророчески прав, сякаш е писал за себе си! Наследник на семейство с богата духовна култура и традиции, останал отрано без баща, той не просто се справя с несгодите на сирачеството, но развива у себе си три могъщи извора на живот: любов към свободата и справедливостта, страст към знанието и творчеството, отдаденост на децата и тяхното щастие. Лекарят Корчак лекува децата и душите им. Безплатн

ЯНУШ КОРЧАК – ВЕЛИК ХУМАНИСТ И ПЕДАГОГ

„Със сила и мощ поведох своя живот, който беше привидно неподреден, самотен и чужд. За син избрах идеята да служа на детето и неговото дело. Привидно загубих.“ Бе лекар, писател, мислител. Бе философ, учен, моралист. Издател. Възпи- тател и педагог. Бе герой. Бе скромен. Във всяка от тези области той има изключителни постижения. В течение на по- вече от четиридесет години работи като педагог и писател. Четиридесет години безкористно служене на слабите и беззащитните. Създава съвременна кон

ЕВОЛЮЦИЯ НА ПРАВАТА НА ДЕТЕТО

„Детето има право на сериозно отношение към проблемите му, на справедливото им решаване.“

THE KORCZAK’S RIGHT TO SOCIAL PARTICIPATION OF CHILDREN THE CITIZENSHIP OF CHILDREN

A speech by Marek Michalak, the Ombudsman for Children, given during the seminar„The Polish-Israeli pioneer in the fi eld of human rights, Janusz Korczak (1879–1942) and today’s Convention on Children’s Rights as the part of the international law“, Geneva, the 6 of June 2009

ЗА ДЕТЕТО, ДЕТСТВОТО ИЛИ НАУКА ЗА НЕГО?

В памет на Януш Корчак – по повод 70 г. от неговата смърт и 100 г. от създаването на „Дом за сираци“ във Варшава Албена Чавдарова

Книжка 8
CHANGES IN UNIVERSITY TEACHING – THE ROAD FROM KNOWLEDGE TO COMPETENCIES

Slađana Anđelković Zorica Stanisavljević Petrović

ДОСТОЕН ЖИВОТ, ОТДАДЕН НА ПРОСВЕЩЕНИЕТО… ПРОФ. СТОЙКА ЗДРАВКОВА – ЕДИН СЪВРЕМЕНЕН БУДИТЕЛ НА 70 ГОДИНИ

Неуморна и взискателна! Енергична и всеотдай- на! Работохолик и перфекционист! Това е проф. д-р Стойка Здравкова! Не е за вярване, че в началото на ноември 2012 година навърши 70 години. И не е слу- чайно това, че тази светла дата е непосредствено бли- зо до Деня на будителите. А това, че проф . Здравкова е съвременен български будител, е толкова безспорно и видимо! 70–годишнината ù е един чудесен повод ретрос- пективно да си припомним и проследим най-значи-

Книжка 7
ОЧАКВАНА И ПОЛЕЗНА

Емилия Василева

Книжка 6
Книжка 5
ЦЕННО ПОМАГАЛО ЗА ПСИХОЛОЗИ И ПЕДАГОЗИ (Надежден инструмент за диагностициране смисъла на живота)

Любен Десев Минчев, Борис. Тест на Дж. Крумбъг и Л. Махолик за смисъл в живота. Българска версия. Варна, ВСУ „Черноризец Храбър“,

ГЕОРГИ MАВРОВ ЖИВОТ, ОТДАДЕН НА НАУКАТА И ОБРАЗОВАНИЕТО

Така най-общо, но и най-точно можем да охарак- теризираме дейността на ст. н. с. д-р Георги Петков Мавров. Той ни напусна неочаквано в края на април т.г. И до последния си ден не преставаше да се вълнува от проблемите на образованието. Споделяше инте- ресни мисли относно предстоящото приемане на За- кона за образованието. Пестелив на думи, но щедър на дела – това ясно проличава от неговата богата би- ография.

Книжка 4
ОЩЕ ЕДНА ИДЕЯ

Галина Стоянова

Книжка 3
С ИНОВАТИВЕН ПОГЛЕД КЪМ ЛИЧНОСТТА НА ДЕТЕТО

Маргарита Абрашева Любимка Габрова

БИЗНЕС ОБУЧЕНИЕ В ДЕТСКАТА ГРАДИНА

Красимира Костова Петя Драгоданова

ДЕТСКАТА БЕЗОПАСНОСТ

Любимка Габрова

БАБА ПРИКАЗКИ РАЗКАЗВА... (МИКС ОТ ПРИКАЗКИ)

Кева Захариева, Мария Мичева

Книжка 2
ДЕТЕ ПЪТУВА В АВТОМОБИЛА

Красимира Михайлова

ПРОТИВОПОСТАВЯНЕ

Пюрвя Ердниев, Б. Ердниев

ЗДРАВКА НОВАКОВА – ПРЕПОДАВАТЕЛ И ТВОРЕЦ

Седемдесетгодишният юбилей е вълнуващ повод да проследим трудния, богат и съдържателен професионално-творчески път на доц. д-р Здравка Новакова, да под- чертаем нейната важна роля за утвърждаване на дидактика на математиката като

IN MEMORIAM Иван Марев

Напусна ни проф. Иван Марев – философ, педагог, демократ, родолюбец. В далечната 1975 г., зареден с енергия, пълен с идеи, той създаде в Техническия

Книжка 1
ДЕЛЕГИРАНЕ НА ПРАВА ЧРЕЗ КОМИСИИТЕ В ДЕТСКАТА ГРАДИНА

Маргарита Абрашева Политиката, наречена управление на качеството, не е самоцел, нито поредна обра- зователна „мода“. Тя е практически необходима за поддържане от директора на учеб- ното заведение на един привлекателен образ в условията на конкуренция на пазара на учебни заведения. Това се отнася най-вече за детските градини. Политиката на упра- вление на качеството съдържа недостатъчно използван ресурс, включително за спечел- ване и запазване доверието на потребителя – родителите на децата,

ИНОВАЦИОННИ И ИНТЕРАКТИВНИ МЕТОДИ В КВАЛИФИКАЦИОННАТА ДЕЙНОСТ НА ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ КОЛЕКТИВ

Стоилка Ташева, Севда Лукайчева Развиващото се с динамични темпове общество в днешно време налага необ- ходимостта от иновационни промени в областта на образованието. И в предучи- лищната педагогика все по-често се търсят алтернативни педагогически техноло- гии както за възпитанието и обучението на децата, така и при провеждането на квалификационната дейност на самите педагози. Използването на интерактивните методи дава възможност да се възлагат за- дачи, които предполагат съвместна работа,

ТОВА ТРЯБВА ДА ГО ЗНАЕ ВСЯКО ДЕТЕ

Татяна Атанасова, Иванка Пампова

НА УЛИЦАТА Е ОПАСНО

Таня Янчева, Зоя Кацарова