Педагогика

2021/7, стр. 935 - 953

ПРИЕМНА ГРИЖА ЗА ДЕЦА СЪС СПЕЦИАЛНИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ПОТРЕБНОСТИ (Поглед на социални работници и студенти педагози)

Резюме:

Ключови думи:

Към алтернативните грижи за децата в риск в България

Съвременните обществени тенденции в социалната сфера наложиха фундаментална промяна в разбирането за грижите за деца в риск с фокус благополучието им в реална семейна или близка до семейната среда. Конкретно в българските условия промяната бе продиктувана от поредица негативни реалности по отглеждане на децата в институциите, както и провокирана от сериозен международен отзвук и оценки на дейностите в тях. Тези обстоятелства инициираха процеса на деинституционализация на грижите за деца, както и появата на многообразие от форми за алтернативна грижа в съответствие с изискванията за зачитането на детските права. Закрилата и грижата за децата в риск днес се основава на друг тип законодателна материя, регламентираща организацията, съдържанието и изискванията към нововъзникналите специализирани социални формати за отглеждане на тези деца. Върху основата на обнародването през 2000 г. на Закона за закрила на детето, последван от нормативните актове за видове социални услуги и възможностите за прилагането им, на наредбите и методики за алтернативни грижи, на Визията за деинституционализация на децата в Република България и на плана ѝ за действие, на отделите по закрила на детето функционално стана възможно извеждане на децата от големите институции и замяната на грижата в тях с алтернативни варианти. Международният опит по прилагане на алтернативни грижи предложи базата, върху която се изгради български модел за деинституционализация на грижата за деца.

Според Закона на социалните услуги, глава втора, профилирането на алтернативните варианти ги очертава като общодостъпни и специализирани, а основните им функции в чл. 13 са „превантивни, подкрепящи, възстановителни“ и се прилагат съобразно нуждите на потребителите1). Изследователи на процеса, като Петрова-Димитрова (2009) ги диференцират в две направления – „услуги в подкрепа на семейството“ и „услуги, заместващи семейството“2).

Обхватен мониторинг на Държавната агенция за закрила на детето през 2004 г. и 2006 г. на състоянието на институциите за деца и апела на професионалистите в социалната сферата за „превенцията на рисковете от изоставяне, ранна интервенция и подкрепа на семейството“ (Zhecheva 2019, 262) очертават, че промените в социалната сфера, без включване и развитие на алтернативни грижи, би било социална химера. Позитивен световен и европейски опит при замяната на институционална закрила (Dzhordzh & Audenhovan 2004; Borisova 2001) с такава в семейство или в малък социален център позволи да се мисли, че е възможно обезпечаване на детското право на пълноценен живот и личностно развитие „в среда, като алтернатива на семейната или като нейно допълване“ (Kovachka 2019, 269) за определен период от време. Още повече че трансформацията на грижи за деца в страната ни цели изменение на доминиращата философия спрямо детската закрила – замяна на големи домове с алтернативи, включително с грижа в приемащо семейство (Zhecheva 2020, 7).

В план на алтернативните грижи за децата в риск се реализират и редица социални проекти, като по същество се дава шанс за разгръщане и на социалното явление „приемна грижа“ в български условия. Един от проектите – „Приеми ме 2015“ насочва вниманието към създаването на областни центрове по приемна грижа, активно работещи по прилагане на услугата в партньорство с отделите за закрила на детето3).

Ангажираност към проблемите на децата в риск и алтернативните форми за тяхното отглеждане може да се види на няколко равнища: 1) макроравнище – законодателна рамка за алтернативни грижи; министерства, агенции и експертни групи към тях, регулиращи политиките за ограничаване/недопускане на живот в риск за децата, както и трайна институционализация; неправителствени организации и асоциации; общество; 2) мезоравнище – отдели по закрила на детето и областни екипи по приемна грижа в общините с отговорности по координиране, контролиране, подкрепа на субектите за качествено прилагане на грижата на локално ниво; общностната мрежа от приемни родители; 3) микроравнище – приемно семейство; биологично семейство; приятелска и роднинска мрежа, касаеща грижата за деца.

Дейностната свързаност на очертаните равнища е от съществено значение за гарантиране качественото прилагане на алтернативните грижи за децата. От една страна, с оглед недопускане институционализиране на децата и респективно възникващите институционални последици върху тяхното личностно формиране и последващо социално адаптиране. От друга – в търсене на възможности за усъвършенстване на практическото реализиране на заместващите институционални социални услуги и внедряване на алтернативните услуги, каквато е приемната грижа.

Приемната грижа като социално явление и модел на временна семейна среда

Практиката по приемане за отглеждане на чуждо дете човешкото общество познава от древността, предимно в неформален аспект – като споделена грижа в границите на родствените свързаности или в приятелските групи. Причините за възникването ѝ във времето са разнообразни – природни и социални бедствия, икономически трудности, войни, смърт на родители, преселения на хора, целенасочено изоставяне на деца и др. В резултат на тези природни и социални явления през вековете общността на деца без родителска грижа е съществувала и е било нужно оцеляването ѝ. В исторически план, формалната грижа за деца има значително по-кратка история и се свързва с влиянието на институционални структури, с нормативната ѝ регулация, с възникване на юридически отношения „между приемните родители, от една страна, и държавата или неправителствена организация, от друга“ (Dzhordzh & Audenhovan 2004, 11).

В световен мащаб развитието на приемната грижа има датировка, различна от българската, особено що касае формалната грижа. В Европа, Франция например я прилага нерегулирано от държавата „от 1119 година“, а „няколко века по-късно Винсент Пол институционализира тази услуга и въвежда платената приемна грижа“ (Todorova 2013, 136). В първата половина на XVIII век Полша инициира „настаняването на безнадзорни деца… в домове на приемни майки“, а в края на XIX век „с кралски указ Унгария задължава общностите, съдебните органи, религиозните и други благотворителни организации и институции, както и заможни фермери, да се грижат за децата в риск“ (Todorova 2013, 136). Във Великобритания, в края на XIX век, Обществото за бездомници и скитници „организирало приемни грижи за децата“ , а Северна Ирландия правно обосновава този тип закрила въз основа на Закона за децата и младите хора от 1950 година (MakNali, Reynolds, Simans, Seydzh, Skeyts & Toal 2014, 18, 19). В Австрия, Виенският модел за квалифицирана приемна грижа (1979 г.) успешно прилага системния подход към семейството и детето, като моделът получава и международна известност, а на него се базира голям европейски проект – „Пепеляшка“4). Канада приема законодателство, насочено към детска закрила, през XIX век и дава базата на приемната грижа „като основна форма на грижа“ извън техните семейства (Dzhordzh & Audenhovan 2004, 62). Показателно за САЩ е активността на организации на доброволчески принцип, които реализират неформална приемна грижа, докато формалната се свързва с въвеждането ѝ през втората половина на ХХ век (Bogdanova 2009, 228).

В България за въвеждането на приемна грижа от формален тип се правят неколкократни постъпки през ХХ век под влияние на доброволчески организации и с навлизането в страната ни на чуждестранни благотворителни фондации (Borisova 2007; Angelova 2011). Войните и бежанските вълни в началото на века подтикват женски дружества да намерят алтернативни решения в полза на децата, останали сираци в резултат на военните конфликти. До средата на миналото столетие активно работи за подрастващите и Съюзът за закрила на децата (за благоденствието им, за намаляване на детската смъртност, за работа с майките). Няколко години преди Втората световна война се прави опит да се предприеме държавно регулирано настаняване на приемни деца в избрани семейства в София. Този опит е кратковременен, но показателен, че във фокуса на активността на няколко институции са поставени най-вече интересът и закрилата на детето (Angelova 2011). След период на преустановяване на приемния процес за няколко десетилетия, през който се налага като действаща институционалната детска грижа, заедно с политическите промени след 1989 г. се възобновява идеята за приемничеството, макар и с бавни темпове. Намеренията за замяна на институционалната философия с алтернативи в социалната закрила отново навлизат в страната ни благодарение на извъннационални организации5). С началото на новия век ориентацията е към изработване на правни основи на закрилата, включително на приемната грижа. Структурират се основни институционални органи, свързани с политиката на държавата по отношение детската закрила (агенциите за закрила на детето и за социално подпомагане, отдели за закрила на детето). Като част от социалните реформи, приемната грижа е обществено популяризирана за набиране на кандидати, особено що касае до формата ѝ – професионално приемно семейство.

В ежегодния си доклад „Бележник 2020“, касаещ успеха на държавата в различни направления (благосъстояние на децата, закрила от насилие, здраве, образование, алтернативни грижи, правосъдие), от НДМ посочват, че приемните семейства „са силно демотивирани от липсата на подкрепа в посока уважение на труда и всеотдайността“6) им, и всъщност броят им намалява. Сред причините, които се извеждат, е и фактът, че социалната услуга се издържа предимно от дейност по проекти, в резултат на което се снижава мотивацията и сред приемните семейства, и сред специалистите, пряко ангажирани с прилагането ѝ.

Въпреки това, в контекста на деинституционализацията приемната грижа дава модел на доброволна временна семейна среда за деца от институции или от рискови семейства. Чуждестранни и български изследователи я определят като: успешна институционална алтернатива, с основни принципи на хуманност и системност (Borisova 2006); микросреда с подходящи условия за детска грижа (Nunev 2003); основен начин за настаняване на деца в семейна среда (Tobarn 2008); доминирана от екипна работа между всички субекти (Oldgeyt 2008); среда, чието главно предимство е, че е семейна, въпреки специалната форма на съжителство и временния ѝ характер (Georgieva 2004; Viyman 2009); „споделена грижа – между родното, приемното семейство и общността“ (Petrova 2015, 12). От нормативна гледна точка, Законът за закрила на детето дефинира приемната грижа като „мярка за закрила на детето“, свързана с „отглеждане и възпитание в семейна среда на дете, което е настанено в семейство на роднини или близки или приемно семейство“, а приемното семейство – „двама съпрузи или отделно лице, при което се настанява дете за отглеждане съгласно договор“7). Лица, грижещи се за приемни деца, независимо от възрастта, пола, вероизповеданието на детето и др., нямат родителски права над него. Първостепенните участници в приемния процес са: приемните родители; приемното дете; биологичните родители; други деца на двете семейства; социалните работници, водещи случая на детето и на приемащите го лица; роднини на семействата. На второ място, роля за цялостното реализиране на грижата имат: социалната общност от действащи приемни родители на територията на съответното населено място; специалисти, работещи със семействата и с приемните деца (лекари, юристи, психолози, специални педагози); обществеността. В прагматична светлина, приемното семейство, като социална структура с подкрепящи (и възпитателни) функции за деца и семействата им, има един междинен статус, балансирайки между рожденото семейство и нерядко – семейството, което ще осинови детето (Borisova 2001, 35, 36), при невъзможност за реинтеграцията му.

Важен акцент при прилагане на приемната грижа са социализационни проблеми на приемните деца, както на такива в норма, така и на деца със специални образователни потребности, респективно необходимостта от професионализирането ѝ в търсене на решение за най-подходящо семейство за конкретното дете. Практиката по обучение на приемни родители визира, че надграждането на базовите им педагогически компетентности позволява немалко компенсиране на емоционални, социални, познавателни проблеми на децата. В съответствие с нормативните изисквания за протичане на приемния процес социалната система започна квалифициране на приемащите семейства. Тези административно-практически стъпки ориентират социалната ни система и към диференциране на групи деца с приоритетно настаняване при професионални приемни семейства – новородени; деца, при които е установен тормоз и насилие; деца с различни увреждания8). Стана възможно да се отговори по-адекватно на нарастващата необходимост от справяне на приемните семейства с „все по-честите случаи на приемни деца със специални нужди“, на деца „с емоционални проблеми и трудности в социалното общуване“ (Dzhordzh & Audenhovan 2004, 110). Още повече че главната задача не се изразява в поемането на функциите на биологичните родители, по-скоро се определят от специалистите като „педагогически помощници – хора, на които детето може да се довери“ (Viyman 2009, 103), семейна среда, в която детето е обгрижвано съобразно специфичните му потребности с професионална опитност. Професионализацията има връзка и с ограничаване проявите на социално-педагогически риск за различни групи, включително деца със специални образователни потребности“9). Изследователи включват в това понятие голям диапазон от нарушения – сензорни, аутизъм, хиперактивност, физически увреждания, умствена изостаналост, емоционални и поведенчески отклонения и др., като акцентът пада върху „образователните нужди на детето и педагогическия аспект на въздействие“10). Във връзка с необходимостта от професионализация в отговор на потребности на приемни деца със и без увреждания, разработването на национално представена обучителна програма повиши компетенциите на приемащите родители. Основната цел на програмата е осигуряване на общ подход и качество на кандидатстващите субекти за приемни семейства.

Социални работници и студенти педагози за приемната грижа за деца със специални образователни потребности

Процесът на приемна грижа за деца в риск все още „води“ със себе си поредица от проблеми и неопределености по отношение и на трите фактора – законодателна уредба, приемни родители, деца в риск. Спецификата на тези проблеми е още по-съществена, когато факторът „деца в риск“ се отнася за деца със специални образователни потребности. Предвид тези обстоятелства, целта на настоящото изследване е ориентирана към очертаване проблемите на приемните родители при грижа за дете със специални образователни по-требности. Реализирането на целта предполага и отговор на питането: какво провокира съществуването на затруднения при действителното реализиране на приемния процес, въпреки наличието на базова и надграждаща обучителна програма и съдействие от страна на социалната система?

Изследователските търсения в статията са свързани с: 1) обучение на приемния родител (професионализация); 2) психологопедагогическа подкрепа от страна на социалната система; 3) проблеми, свързани с приобщаване на детето със специални образователни потребности към образователната среда; 4) проблеми относно поведението на детето в приемното семейство; 5) проблеми с медицинската компетентност на приемните родители; 6) проблеми, свързани със социалния образ на приемните родители.

За целите на проучването са конструирани 2 авторски анкетни карти, предложени на 8 социални работници и на 47 студенти от IV курс от специалностите „Социална педагогика“ и „Специална педагогика“ на ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Благоевград. Позицията на социалните работници, работещи в сферата на приемната грижа в четири общини (Кресна, Благоевград, Дупница, Радомир) в областите Благоевград, Кюстендил и Перник, е възможност да се очертаят от практическа гледна точка съществуващите затруднения при отглеждане на деца със специални образователни потребности. Погледът на студентите педагози дава информация за обществените нагласи и отношение към приемното семейство – изискванията към него и възможностите му за актуални действия.

Емпиричното проучване е проведено през месец ноември 2020 г. Повечето от формулираните 27 въпроса в анкетната карта за социални работници са с множествен избор. Структурирани са в няколко части: демографски данни за приемните семейства; нагласи към доброволно/професионално приемно родителство и профила на дете, за което декларират, че могат да се грижат; мотивация за приемна грижа за деца с увреждания и възможни затруднения, за които приемащите семейства търсят подкрепа от социалната система. Анкетната карта за студенти е редуцирана до 10 въпроса, но в същината си уподобяващи смисъла на въпросите за експерти. Мнението на студенти по „Социална педагогика“ и по „Специална педагогика“ допълва експертната позиция, като визира и професионални намерения на бъдещите специалисти в областта на социалната грижа за деца.

Резултатите от проведеното анкетно проучване очертават няколко основни проблема, специфични за грижата за деца със специални образователни потребности и възможности.

1. Обучение на приемния родител (професионализация)

Резултатите сочат липса на конкретни компетенции на приемния родител, за да реагира практически и да приложи необходимия тип грижа съобразно нуждите на съответното дете. Близо 88% от социалните работници заявяват, че обучението на приемните родители на деца с увреждания е свързано най-вече с теоретични знания. 100% от специалистите смятат, че провежданите обучителни сесии позволяват придобиването предимно на общи знания за видовете увреждания, за възпитанието и за отговорността, която поемат. За трудностите пред приемните семейства при действителното настаняване на детето обаче подготовката е недостатъчна. За това говорят и данните, получени от 75% от отговорилите социални работници, според които приемащите семейства заявяват желание за надграждане във времето на обучението за деца с увреждания. В практически план, семействата имат необходимост да формират умения за подходящи действия при извънредни ситуации с приемното дете, за поведенчески проблеми, нуждаят се и от повече медицински познания.

В този контекст, първо трябва да се спомене, че за регламентиране свързаността на обучението с практическото осъществяване на грижата, липсата на единен стандарт за обучението11) генерира трудности при приемния процес. Въпреки наличието на национална програма за обучение, то е съобразено с регионалните етнокултурни общностни специфики, с профилите на приемните родители и на приемните деца, с професионалния капацитет на социалните структури и специалисти в конкретните общини, извършващи обучението. Т.е. общото се адаптира към частното, възпроизвеждайки множество различни модели на обучение. Това прави трудно управлението на качеството на приемния процес, включително професионализирането. Още повече че по-следното е в зависимост и от квалификацията на самите обучители. За нуждата от единен национален стандарт за обучение се обявяват от Националната асоциация за приемна грижа12). Смята се, че с въвеждането и на методика към него, по-ясно ще се установят „функциите на всички страни, ангажирани с предоставянето на услугата… отделите „Закрила на детето“… областните екипи по приемна грижа, приемните родители“13). За специалистите в тази област регионалните специфики на алтернативната услуга са важни, но стандартът за професионална подготовка би спомогнал за качеството ѝ. Това е и крачка към яснота при набиране, професионализиране и възможност за незаличаване на приемни семейства като такива.

Второ, практическата страна на обучението е за сметка на теоретизирането му. Кратка справка с действащата програма за обучение в частта за професионализиране14) показва, че специализиращите модули за приемни родители са свързани с подготовката им за ранно и предучилищно детство, пубертет, юношество в рамките на 16 часа. Като надграждащ обучителен елемент, модулът за приемна грижа за дете с увреждане е разчетен да даде знания и умения в продължение на 8 часа чрез дискусии, казуси, личен опит, видеоматериали. От съдържанието на програмата става ясно, че практически елементи под формата на преки наблюдения върху деца, срещи с тях или с родителите им липсват. Съдържанието на посочените модули не е недостатъчно като времетраене, не внася достатъчно практически знания за специфики при настаняването на деца със специални образователни потребности.

2. Психолого-педагогическата подкрепа от страна на социалната система

В психологически аспект, експертната оценка откроява сериозна личностна неувереност у родителите за справяне с грижата и възпитанието на деца с увреждания. Отново може да се посочи като една от причините недостатъчно операционализиране на професионализиращото обучение, т.е. преобладаващият дял на теоретични знания по-скоро потенцира персонална нерешителност и снижава качество с грижа за деца с увреждания. За нуждата от допълнителни практически знания за приемащите родители за възпитателни подходи, кризисни моменти и поведенчески проблеми при деца с увреждания се обявяват 100% от анкетираните специалисти. Според тях психолого-педагогическата подкрепа за родителите от страна на социалната система е недостатъчна, срещите на приемни семейства за обмяна на опит не са чести. Всъщност тези две условия са сред важните за качество на грижата – „подкрепата за приемното семейство е ключов фактор за ефективно предоставяне на приемна грижа“ (Gospodinova 2015, 42). За приемните родители, според 88% от респондентите, тя се изразява в консултации на родителя и на детето с психолог от социален център или от отдела за закрила на детето. При нужда се правят и беседи със социален работник (водещ случая на приемното семейство/на приемното дете) за допълнително мотивиране.

Личният педагогически опит, като важно, но не задължително условие за временна грижа, се оказва недостатъчен за мотивация за приемане на деца със специални образователни потребности. Тежест има страхът на родителите от психическо и физическо несправяне след настаняването на дете, по данни от 88% от социалните работници. В случая, малкото на брой приемни родители на деца със специални образователни потребности – 7 от 56 действащи професионални приемни семейства на територията на изследваните общини, са показателни за негативните нагласи на приемните семейства за такава социална мисия. Показателно е и че при кандидатстване обикновено семействата дават заявка, че могат да полагат грижа за напълно здрави деца (според 100% от социалните работници) или за такива с леки увреждания (според 62% от респондентите). За деца с тежки увреждания кандидатите за приемни семейства не изразяват воля, че биха се справили с грижата.

Затруднения, основани на сблъсъка между очаквания и реалност за приемния родител, също има. Въпреки че при предварителното проучване на кандидатите специалистите установяват нагласи, мотиви, ориентация към профил на дете, действителните проблеми на приемното дете често стават явни при самото настаняване. Това провокира страхове и дори желание за отказ от грижата. 100% от експертите са категорични, че водещите мотиви за кандидатстване са свързани с желание да се помогне на дете и да се осигури трудова заетост. Според 62% от социалните работници второстепенни мотиви са вече пораснали биологични деца, които не съжителстват с кандидатите, и самочувствие за възпитателен опит. Настаняването на детето обаче очертава реалната социалнопедагогическа ситуация, в която предварителната подготовка на родителя за този тип грижа е недостатъчна.

3. Проблеми, свързани с приобщаване на детето към образователната среда

В социалнопедагогически аспект, процесът на приобщаване на детето към образователната среда е затруднен поради спецификите на различните увреждания, според 63% от социалните работници. За 50% от тях приобщаването е бавно поради трудно приемане на детето от страна на групата или училищния клас. Така, нерядко формалната група и/или приятелските субгрупи го ситуират в положение на социална и образователна „невидимост“ или на социалнопедагогическо преекспониране на проблемите му. Подобни групови негативни санкции формират усещане у приемните родители за недостатъчна свързаност и за трудно взаимодействие между социалната и образователната система в полза на субектите в приемната грижа. Показателни са и констатациите в доклад за националната политика на България (2014) относно децата с увреждания, който е категоричен в няколко посоки: недостъпна среда; „на приобщаващото образование липсват необходимите гаранции, за да бъде ефективно и достъпно за всички деца с увреждания; социалните услуги не са пригодени спрямо специалните потребности на тези деца“15). Отчита се и недостиг на кадров ресурс с нужната квалификация, както и фактът, че децата трудно достигат до специалистите, за да бъдат консултирани, подкрепени. Мнението е, че деинституционализацията, като процес, върви с бавни темпове, с несъответстващи по отношение на децата с увреждания прилагани мерки за закрила и грижа.

В този контекст, важни проблеми, свързани с формалната институционална среда, са „отношението учител – ученик“ и „функциите на учителя“ в приобщаващия процес. Реално, „цялостната педагогическа дейност на учителя“ е необходимо да се ориентира „към преодоляване на онези настроения, които водят до отчуждение, до неприемане на определени деца и ученици, до пренебрегване на потребностите им“ (Terziyska 2019, 105, 106). По отношение неформалните групови структури, каквито са приятелските в рамките на образователната институция, демонстрирането от учителя на положителни по-веденчески модели при взаимодействията спомага за формиране на различна визия при контактите ученик – ученик, ученик – учител, училище – родители. Защото от ефективното сътрудничество зависи „осъществяването на необходимата подкрепа в процеса на приобщаването“ (Terziyska 2019, 108) в посочените диади, включително и чрез локалната общност.

4. Проблеми, свързани с поведението на детето в приемното семейство

Специфики в поведението на приемното дете със специални образователни потребности пораждат сериозни адаптационни затруднения и в диадата „приемен родител – приемно дете“. Според 88% от социалните работници най-често приемните родители се обръщат за помощ във връзка с проблемно поведение на децата. Близо 63% от респондентите са на мнение, че на второ място тревоги създава здравословното състояние на детето. Родителите изискват активно съдействие за: „подкрепа за справяне с трудно поведение“, „проблеми на деца в тийнейджърска възраст“, „бягства“, „инциденти“, „подкрепа при криза“ „проблеми в образователното им развитие“, „проблемно поведение, както и здравословно състояние16). Прагматичната страна на приемничеството подсказва, че важно за специализирането на родителите е: развитието на умения за адекватни действия при спешни моменти с детето; яснота за поведенчески изяви във възрастов план; съобразно типа увреждане – възможности за справяне с промените на психоемоционално и на социално ниво. Операционализирането на тези изисквания е затруднено, с оглед посочените по-горе недостатъци в обучителния процес и провеждането му, но и във връзка със слабостите на социалната система – малко човешки ресурс, ниско заплащане на социалните работници, професионално изхабяване, практиката трудно предизвиква промени в системата и др.

5. Проблеми, свързани с медицинската компетентност на приемните родители

Медицинският аспект в проблемния комплекс е съществен за възникване на препятствия за приемна грижа. Недостатъчна информираност за различни увреждания при деца, за възможни решения при извънредни здравни ситуации често се свързва с отказ от такава грижа от приемни семейства. Мнението на социалните работници е, че обучението не е изчерпателно като практикоприложни знания и за ежедневните здравни грижи за детето. Според 67% от анкетираните специалисти малкото медицински познания за конкретното заболяване води до отдръпване от социалната услуга. Още повече че от страна на социалната система подкрепата за приемните родители, свързана със здравето на детето, е слабо застъпена. Всъщност готовността на хората е по-голяма за отглеждане на деца от друг етнос, но не и на деца с увреждания, сочи Национално проучване на нагласите към услугата „приемна грижа“ (2017). Сред причините са: липса на специфични битови условия, на медицински лица в близост до дома на приемните родители и др. Показателен е изводът, че „по отношение на децата с увреждания или поведенчески трудности съществуващата форма на приемна грижа у нас най-вероятно няма да може да отговори на техните потребности“. Това се потвърждава и от настоящото изследване, в което 100% от експертите заявят, че при съпоставяне увереността на кандидатите спрямо грижа за деца от ромски етнос и за деца извън норма нагласата е в полза на първите.

Паралелно с посочените проблемни страни застава тревожно екзистенциално питане за приемните родители: „Какво е бъдещето на детето при навършване на пълнолетие?“. Липсата на яснота за статута му след тази възраст, евентуални здравословни усложнения и съпътстващи ги интервенции, отговорността при летален изход са предпоставки за нежелание за грижа за приемни деца със специални образователни потребности.

6. Проблеми, свързани със социалния образ на приемните родители

Поставяйки проблематиката за приемното родителство в полето на обществените нагласи, мнението на студенти по „Социална педагогика“ и по „Специална педагогика“ извежда определени специфики в социалния образ на приемния родител. Близо 79% от анкетираните 47 студенти определят желанието да се помогне на дете в риск, като водещ мотив за ангажиране с приемна грижа. 60% смятат, че липсата на собствени деца е второ по значение за кандидатстване за приемна грижа. В образа на приемния родител 83% от тях виждат човек, който държи на общочовешките ценности, за 77% трябва да е търпелив и уравновесен. Около 40% не отдават значение на образованието на приемните родители.

При съпоставяне на професионалната експертиза с мнението на неспециалистите за проблемността при приемна грижа за деца със специални образователни потребности се подкрепя констатацията за изведените препятстващи условия. 66% от студентите мислят, че липсата на достатъчно информация за различните увреждания и съответстващите им грижи, съпътствана от страха, че няма да изпълнят очакванията на социалната система, са определящи за мотивацията на приемните родители. Опасенията на семействата от психоемоционално и физическо обременяване при ежедневното обгрижване и от недостатъчна социално-здравна помощ за детето половината от младите хора сочат като важни. 57% са на мнение, че приобщаването на детето към образователната среда е трудно поради особености на увреждането, което също отдръпва семействата. Подчертават още като причина и ограничеността на практическия опит на социалните родители, за да се грижат за такова дете.

Тези затруднения, изведени и от студентите педагози, „дирижират“ част от личностните опасения на приемния родител, касаещи разрушаване на социално желателния му образ в две посоки – при несправяне с очакванията на системата за качествено родителство на битийно ниво и като педагогически важен субект в процеса на приобщаване на детето в образователната и социума.

Интересно е, че малка част от студентите, като бъдещите специалисти, биха работили с приемни семейства на деца със специални образователни потребности. Аргументацията им е:„грижата за дете без увреждане е по-лека“, „работата с деца с увреждания е по-специфична“, „не мисля, че грижата за деца с увреждания е за всеки“; „трудно е да се грижиш качествено за дете с увреждания“; „не зная колко силна мога да бъда, за да се справя с работата с тези деца“17). Тези изказвания насочват вниманието към сериозен аспект при прилагането на социалните услуги – тенденция за девалвация на професията на социалния работник. Причини могат да се търсят в: бедност на информацията и в обществото за дейностната специфика при работа с деца със специални образователни потребности; липсата на професионален опит в социалната сфера; слабо финансово обезпечаване и пр. Принципно обезценяването на помагащите професиите се свързва и с професионално прегаряне, водещо до некачествена услуга; лоши работни условия; тип населено място – в по-малките градове „безработицата е сериозен проблем“ и желанието да се работи „в услугите, най-често е просто спасение от житейската безизходица“18), което води до избор на недостатъчно квалифициран персонал. Така уязвимостта на системата и последиците за субектите в нея се задълбочават19).

Към оптимизиране на процеса по приемане на деца със специални образователни потребности във временна семейна среда

В рамките на изследването експертното становище очертава положение на особена хибридност между работа и семейство за приемния родител, предполагаща баланс между всички субекти при грижата (социална система, социални работници, приемно дете, биологично семейство на детето, приемно семейство). По отношение на детето – практика, която се прилага към момента, е включването му в допълнителни социални услуги за подпомагане на развитието му (към център за социална рехабилитация и интеграция, Център по обществена подкрепа и др.); осигуряване на допълнителна финансова по-мощ при нужда. За приемния родител – допълнителни обучителни курсове; интервизия на семейства в местната общност. Преобладаващата позиция на всички респонденти е, че това са пътищата за повишаване желанието за грижа за деца извън норма у приемни семейства.

Могат ли да се преодолеят очертаните трудности и да се очаква позитивно влияние върху нагласите на приемните семейства към обгрижване и възпитание на деца със специални образователни потребности? В съответствие с изискванията за качествена детецентрирана грижа промяната е необходимо да се случи както за социалната система, така и за социалните родители, и за общността, като цяло. Проблемните страни при прилагането ѝ се отразяват в страховете, очакваните и реалните затруднения и следователно в демотивацията на приемните семейства. Тези аспекти подсказват за нуждата от допълнителна трансформация в самата система и като цяло – в поведението на обществените и управленските структури (образователни, социално административни, локални общности, общини по места и др.). За промяна могат да допринесат:

– оптимизиране на ресурсите на социалната система (кадрово, финансово, професионално);

– нормативно регламентирано сътрудничество на отделите за закрила на детето и на областните екипи по приемна грижа с повече специални педагози, ресурсни учители, психолози, лекари и други специалисти в полза на родителите и децата;

– поставяне на сериозен практически фокус на професионализиращото обучение за приемни родители – удължаване на времето за надграждане на знания; реални опознавателни срещи с деца, нуждаещи се от закрила и грижа; включване на професионалните приемни родители като обучители, особено на родители, полагали/полагащи грижи за дете/деца с увреждания;

– активизиране на съществуващата мрежа от приемни семейства в локалната общност с цел подкрепа и обмяна на практически опит;

– подобряване взаимодействието „социална система – образователна система“ на управленско ниво, както и по отношение на дейностна свързаност на педагогическия колектив при приобщаваща работа с деца със специални образователни потребности;

– оптимизиране работата на педагогическите съветници/психолози, ресурсни/специални учители в образователната сфера с приемното/биологичното семейство и със самото дете за приобщаването му;

– посредничество на педагогическите колективи и ученическите съвети с формалните/неформалните групи в образователната среда за недопускане или ограничаване прояви на нетолерантност, отчужденост, дискриминация и др. спрямо деца със специални образователни потребности.

Приемната грижа, като част от алтернативите на институционалната грижа, има немалка роля за благоденствието на децата. С прилагането ѝ са свързани редица проблеми не само за приемните семейства, но и за всички партньори в процеса. И въпреки че крайната цел на този модел за закрила и възпитание на децата (нерядко и на родните им семейства) е децата да бъдат реинтегрирани, за деца със специални образователни потребности, деинституционализирани или изведени от рискова семейна среда, все още е труден въпросът за намирането на подходяща заместваща семейна среда.

БЕЛЕЖКИ

1. Закон за социалните услуги, Обн. ДВ. бр.24 от 22 Март 2019., изм. и доп. ДВ. бр.71 от 11 август 2020 г. (ЗСУ).

2. Петрова-Димитрова, Н. (2009). Развитие на алтернативни услуги, включително приемна грижа в контекста на реформата на системата за закрила на децата – опитът на България. http://nmd.bg/wp-content/uploads/2013/12/ Развитие-на-алтернативни-услуги-за-деца.pdf

3. Национална оценка за функционирането на системата и на ситуацията по отношение на защитата и грижата за деца, лишени от родителски грижи, в Република България. Фондация ПУЛС. Проект ELFO – Овластяване на настойници, законни представители и приемни семейства на деца, лишени от родителска грижа, срещу насилието чрез правата на детето.

4. Виенският модел за квалифицирана приемна грижа е разработен от д-р Елизабет Лутер, като целта му е „чрез транснационалната съвместна работа на 15 организации от 5 страни членки на ЕС да се създаде общ стандарт за квалифицирана, професионална работа в сферата на приемната грижа.“ https://www.pokrov.foundation/виенски-модел-за-квалифицирана-прием/

5. Приемната грижа – да поправиш детството. Фондация „За нашите деца“. Проект „Семейство за всяко дете“. Обучителна книжка.

6. Бележник 2020. Какъв е средният успех на държавата в грижата за децата? Национална мрежа за децата. https://nmd.bg/wp-content/uploads/2013/08/%D0%91 %D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B6%D0%BD%D0%B8%D0%BA-2020.pdf

7. Закон за закрила на детето, Обн. ДВ. бр.48 от 13 Юни 2000 г., изм. и доп. ДВ. бр. 99 от 20 ноември 2020 г. (ЗЗД).

8. Наредба за условията и реда за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца в тях. Обн. ДВ. бр.100 от 12 декември 2006 г., доп. ДВ. бр. 38 от 10 май 2019 г.

9. Кривирадева, Б., Т. Захарук, И. Прокоп, Й. Първанова, П. Прокоп. (2012). Работа с деца в риск. file:///C:/Users/user/Downloads/RDR_Kriviradeva.pdf

10. Иванова, А., Иванова, Г., Денева, К. Ролята на информационните технологии в интегрирането на децата със специални образователни потребности и специфични обучителни трудности. http://logoland-bg.com/wp-content/ uploads/2015/06/SOP_and_IT.pdf

11. Програма за обучение на приемни родители е разработена от екипи на Института по социални дейности и практики (ИСДП) и Международната социална служба (МСС) с участието на водещи експерти в областта на реформата на детското благосъстояние. Според екипа „Основният проблем за нашата страна е липсата на стандарти/изисквания за самите професии, които биха могли да бъдат основа и за изисквания/стандарти в обучението.“ http://napg.eu/language/bg/uploads/files/useful__1/1ddcd043ca1662c5ffb1 4a9551fb7425.pdf

12. Позиция на Националната асоциация за приемна грижа. https://nmd.bg/ miroslav-dolaptchiev-oshte-ne-e-yasno-kakvo-shte-stane-s-priemnata-grizhaot-yanuari-2021/

13. Приемната грижа е без алтернатива и се работи за нейното бъдеще. Работни срещи по проекта „Приеми ме 2015“ фокусираха и ролята на приемните родители при осиновяванията, 15.10.2020г. https://asp.government. bg/bg/novini-i-akcenti-asp/priemnata-grizha-e-bez-alternativa-i-se-raboti-zaneynoto-badeshte-rabotni-sreshti-po-proekta-priemi-me-2015-fokusiraha-irolyata-na-priemnite-roditeli-pri-osinovyavaniyata

14. В програмата за обучение на кандидати за приемни родители, шести модул – „Професионализация“, съдържа три специализиращи модула.

15. Доклад за България във връзка с проучване на политиките на държавите членки за децата с увреждания, 2014. ЕП. ЕС, Брюксел. https://www.europarl. europa.eu/RegData/etudes/STUD/2014/519196/IPOL_STU(2014)519196_ BG.pdf

16. Цитирани социални работници, участвали в проучването, с автентичен словоред.

17. Преобладаващата част от изследваните студенти, ако имат възможност да се реализират като специалисти в сферата на приемната грижа, биха предпочели да работят с приемни семейства на деца от 0 до 3 г., без увреждания, тъй като не се чувстват уверени за „максимална отдаденост за развитието на приемното родителство“.

18. Деинституционализация „Случаят България“ – 2017. Доклад от изследване на процеса на деинституционализация на грижата за деца в България (2018). София: Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца, НБУ (сс. 33, 34) https://knowhowcentre.nbu.bg/wp-content/uploads/2018/12/%D0%9Anowhow-centre-DI-study-2017-final-report.pdf

19. Според доклада „Деинституционализация „Случаят България“ – 2017, по отношение прилагането на социалните услуги, включително резидентни, въпреки регламентирането им при функционирането „разликите между техните задачи и цели не се разпознават от професионалистите“ (2018, 24).

ЛИТЕРАТУРА

Ангелова, М., 2011. Грижа, наблюдение, контрол – първи опит за настаняване на сираци в приемни семейства в България (1936 – 1938). В: Балканистичен форум, 1, 89 – 97.

Богданова, М., 2009. Изоставянето на деца – превенция и алтернативи. София: Авангард Прима.

Борисова, М., 2007. Приемната грижа в кадър и в перспектива. София: Авангард Прима.

Борисова, В., 2006. Приемната грижа – алтернатива за децата в риск (сс. 415 – 419). В: Подготовката на учители и социални педагози в навечерието на европейската интеграция. София: Веда-Словена – ЖГ.

Борисова, В., 2001. Социално-педагогическа помощ при мотивиране на приемното семейство. Обществено възпитание, 6, 35 – 38.

Вийман, И., 2009. Приемни семейства – опит, помощ, перспектива. София: фондация Приятели 2006.

Георгиева, М., 2004. Приемното семейство като алтернатива на настаняването в социално-педагогически интернат. Педагогика, 6, 34 – 49.

Господинова, В., 2015. Представяне на опита и добрите практики в развитието на приемната грижа за деца с увреждания на ИСДП (сс. 42 – 46). В: Посрещане на детето. София: ДАЗД.

Джордж, Ш. & Н. Ауденховън, 2004. Приемната грижа – участници и взаимодействия. София: ТВР Принт ООД.

Жечева, Е., 2019. Българският модел на деинституционализацията на грижата за деца (сс. 258 – 268). В: Седма международна конференция „Съвременното образование – условия, предизвикателства и перспективи“. Благоевград: Неофит Рилски.

Жечева, Е., 2020. Социалнопедагогическа среда за деинституционализирана грижа за деца в услугите от резидентен тип (оценка, мониторинг, развитие). Благоевград: Неофит Рилски

Ковачка, Ю. (2019). Проявления на парародителска грижа в оценките на педагогическите специалисти (сс. 269 – 275). В: Седма международна конференция „Съвременното образование – условия, предизвикателства и перспективи“. Благоевград: Неофит Рилски.

МакНали, Б., М. Рейнолдс, Ш. Симънс, О. Сейдж, С. Скейтс & А. Тоъл, 2014. Изследване на процеса на деинституционализация във Великобритания с акцент върху Северна Ирландия. ЕСФ.

Нунев, С., 2003. Актуално състояние и възможности за използване на приемното семейство като алтернатива на грижата за деца в институции. Педагогика, 8, 56 – 71.

Олдгейт, Дж., 2008. Разпадане на семейството (сс.31 – 42). В: М. Дейвис. (съст.). Антология „Социална работа“. София: Св. Климент Охридски.

Петрова, Н., 2015. Приемната грижа като споделена грижа – между родното, приемното семейство и общността (сс. 12 – 4). В: Посрещане на детето. София: ДАЗД.

Терзийска, П., 2019. Приобщаващото образование – проблеми и перспективи (сс. 103 – 109). В: Съвременното образование – условия, предизвикателства и перспективи. Благоевград: Неофит Рилски.

Тобърн, Дж., 2008. Социална работа с деца и семейства (сс. 220 – 232). В: М. Дейвис. (съст.). Социална работа. София: Св. Климент Охридски.

Тодорова, И., 2013. Детето в родителското, осиновителското, приемното семейство и институционалния дом. София: Сиела Норма АД.

REFERENCES

Angelova, M., 2011. Grizha, nablyudenie, kontrol – parvi opit za nastanyavane na siratsi v priemni semeystva v Balgariya (1936 – 1938). V: Balkanistichen forum, 1, 89 – 97.

Bogdanova, M., 2009. Izostavyaneto na detsa – preventsia i alternativi. Sofia: Avangard Prima.

Borisova, M., 2007. Priemnata grizha v kadar i v perspektiva. Sofia: Avangard Prima.

Borisova, V., 2006). Priemnata grizha – alternativa za detsata v risk (pp. 415 – 419). V: Podgotovkata na uchiteli i sotsialni pedagozi v navecherieto na evropeyskata integratsia. Sofia: Veda-Slovena -ZhG.

Borisova, V., 2001. Sotsialno-pedagogicheska pomosht pri motivirane na priemnoto semeystvo. Obshtestveno vazpitanie, 6, 35 – 38.

Georgieva, M. 2004. Priemnoto semeystvo kato alternativa na nastanyavaneto v sotsialno-pedagogicheski internat. Pedagogy, 6, 34-49.

Gospodinova, V., 2015). Predstavyane na opita i dobrite praktiki v razvitieto na priemnata grizha za detsa s uvrezhdania na ISDP (рр. 42 - 46). V: Posreshtane na deteto. Sofia: DAZD.

Dzhordzh, Sh., N. Audenhovan., 2004. Priemnata grizha – uchastnitsi i vzaimodeystvia. Sofia: TVR Print OOD.

Kovachka, Yu., 2019. Proyavlenia na pararoditelska grizha v otsenkite na pedagogicheskite spetsialisti (рр. 269 - 275). V: Savremennoto obrazovanie – uslovia, predizvikatelstva i perspektivi. Blagoevgrad: Neofit Rilski.

MakNali, B., M. Reynolds, Sh. Simans, O. Seydzh, S. Skeyts & A. Toal., 2014. Izsledvane na protsesa na deinstitutsionalizatsia vav Velikobritania s aktsent varhu Severna Irlandia. ESF.

Nunev, S., 2003). Aktualno sastoyanie i vazmozhnosti za izpolzvane na priemnoto semeystvo kato alternativa na grizhata za detsa v institutsii. Pedagogy, 8, 56-71.

Oldgeyt, Dzh., 2008. Razpadane na semeystvoto (pp.31 - 42). V: M. Deyvis. (sast.). Antologia Sotsialna rabota. Sofia: Sv. Kliment Ohridski.

Petrova, N., 2015. Priemnata grizha kato spodelena grizha – mezhdu rodnoto, priemnoto semeystvo i obshtnostta (pp. 12 - 14). V: Posreshtane na deteto. Sofia: DAZD.

Terziyska, P., 2019. Priobshtavashtoto obrazovanie – problemi i perspektivi (pp. 103 - 109). V: Savremennoto obrazovanie – uslovia, predizvikatelstva i perspektivi. Blagoevgrad: Neofit Rilski.

Tobarn, Dzh., 2008. Sotsialna rabota s detsa i semeystva (pp. 220 - 232). V: M. Deyvis. (sast.). Antologia Sotsialna rabota. Sofia: Sv. Kliment Ohridski.

Todorova, I., 2013). Deteto v roditelskoto, osinovitelskoto, priemnoto semeystvo i institutsionalnia dom. Sofia: Siela Norma AD.

Viyman, I., 2009). Priemni semeystva – opit, pomosht, perspektiva. Sofia: Fondatsia Priyateli 2006.

Zhecheva, E., 2019). Balgarskiyat model na de-institutsionalizatsiyata na grizhata za detsa (рр. 258 - 268). V: Savremennoto obrazovanie – uslovia, predizvikatelstva i perspektivi. Blagoevgrad: Neofit Rilski.

Zhecheva, E., 2020). Sotsialnopedagogicheska sreda za deinstitutsionalizirana grizha za detsa v uslugite ot rezidenten tip (otsenka, monitoring, razvitie).

Blagoevgrad: Neofit Rilski.

2025 година
Книжка 9s
Книжка 9
DEVELOPMENT OF DEMOCRATIC CULTURE THROUGH CONTENTS ABOUT THE ROMA IN CLASSROOM TEACHING – STUDENTS’ PERCEPTION

Aleksandra Trbojević, Biljana Jeremić, Hadži Živorad Milenović, Bojan Lazić

Книжка 8
КАТЕГОРИАЛНИ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИНФОРМАЦИОННО-КОМУНИКАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ В ОБУЧЕНИЕТО НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ СЪС СОП

д.п.н Мира Цветкова-Арсова, Данка Щерева, Славина Лозанова, Маргарита Томова

Книжка 7
ВРЪЗКА НА СОЦИАЛНО-ЕМОЦИОНАЛНОТО С КОГНИТИВНОТО РАЗВИТИЕ В ПРИОБЩАВАЩА СРЕДА

Милен Замфиров, Маргарита Бакрачева, Емилия Евгениева

Книжка 6
КОГНИТИВНО РАЗВИТИЕ НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ, ОБХВАНАТИ В ПРИОБЩАВАЩОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Милен Замфиров, Емилия Евгениева, Маргарита Бакрачева

Книжка 5
COMPETENCE FOR SOCIAL PEDAGOGICAL PRACTICE: WHAT DO STUDENTS TELL US?

Maya Tcholakova, Marina Pironkova, Aleksandar Ranev, Yana Staneva

MULTIMODAL COMMUNICATION IN PHYSICAL EDUCATION CLASSES

Cristiana Lucretia Pop, Cristina Filip

Книжка 4s
GAMES IN FUNCTION OF DEVELOPMENT OF MULTIPLICATION SKILLS

Dasare Sylejmani, Vesna Makashevska, Jasmina Jovanovska

Книжка 4
ИЗПОЛЗВАНЕ НА СИСТЕМИТЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОБУЧЕНИЕТО В КОНТЕКСТА НА ИНТЕРАКТИВНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Силвия Парушева, Борис Банков, Гергана Касабова, Петя Страшимирова

MILITARY AND SOCIAL THREATS AS DETERMINANTS OF THE DEVELOPMENT OF CONTEMPORARY UKRAINIAN HIGHER EDUCATION

Mykola Pantiuk, Tetiana Pantiuk, Nataliia Bakhmat, Olena Nevmerzhytska, Svitlana Ivakh

STEM ОБУЧЕНИЕ НА СТУДЕНТИ ПЕДАГОЗИ В ТРАНСДИСЦИПЛИНАРНА ОБРАЗОВАТЕЛНА СРЕДА

Любен Витанов, Николай Цанев, Людмила Зафирова, Гергана Христова, Катерина Динкова, Калина Георгиева, Жорж Кюшев, Здравка Савчева

ИЗСЛЕДВАНЕ И АНАЛИЗ НА НАГЛАСИТЕ НА СТУДЕНТИТЕ ПРИ ИЗПОЛЗВАНЕ НА ГЕНЕРАТИВЕН ИНСТРУМЕНТ НА ИЗКУСТВЕН ИНТЕЛЕКТ

Николай Янев, Иглика Гетова, Теодора Христова, Ива Костадинова, Георги Димитров

Книжка 3
ДРУГИЯТ КАТО ЦЕННОСТ В УЧИЛИЩЕ

Александър Кръстев

Книжка 2
ASSESSMENTS OF TEACHERS AND PARENTS OF CHILDREN WITH DEVELOPMENTAL DISABILITIES ON INCLUSION IN PRE-SCHOOL INSTITUTIONS

Zagorka Markov, Hadzi Zivorad Milenovic, Biljana Jeremic, Radmila Zecevic, Milica Pavlovic

Книжка 1s
ПРИЛОЖЕНИЕ НА СРЕДСТВАТА ЗА ДОПЪЛВАЩА И АЛТЕРНАТИВНА КОМУНИКАЦИЯ В ОБРАЗОВАТЕЛНИТЕ ИНСТИТУЦИИ В БЪЛГАРИЯ

. Неда Балканска, . Анна Трошева-Асенова, . Пенка Шапкова, Снежина Михайлова

USE OF ARTIFICIAL INTELLIGENCE IN FOREIGN LANGUAGE TEACHING

Ekaterina Sofronieva, Christina Beleva, Galina Georgieva

Книжка 1
Скъпи читатели, автори, приятели на списание „Педагогика“,

В началото на 2025 година в първия брой на нашето списание „Педагогика“ бих искала от името на редакционната колегия и от мое име да Ви пожелая здраве, творческо вдъхновение и професионално удовлетворение от прино- са Ви към педагогическата наука и практика! Вярвам и се надявам, че списание „Педагоги- ка“ ще продължи да осигурява платформа за научен, обективен и откровен диалог, базиран на резултати от научни изследвания, за насто- ящето и бъдещето на обучението и образова- н

2024 година
Книжка 9s
Книжка 9
ANALYSIS AND IMPROVEMENT OF VIDEO LEARNING RESOURCES IN SMALL-SCALE LEARNING SCENARIOS

César Córcoles, Laia Blasco-Soplon, Germán Cobo Rodríguez, Ana-Elena Guerrero-Roldán

Книжка 8
АНГАЖИРАНОСТ КЪМ УЧЕНЕ ЧРЕЗ ИЗПОЛЗВАНЕ НА СМАРТ ТЕХНОЛОГИИТЕ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Кирилка Тагарева, Дора Левтерова-Гаджалова, Ваня Сивакова

Книжка 7
Книжка 6
Книжка 5s
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА НА СТАЖАНТСКАТА ПРАКТИКА ПРЕД СТУДЕНТИ – БЪДЕЩИ УЧИТЕЛИ

Илиана Петкова, Марияна Илиева, Владислава Станоева, Георги Чавдаров

Книжка 5
FEATURES OF SPEECH COMPREHENSION TRAINING OF CHILDREN WITH AUTISM SPECTRUM DISORDERS

Maryna Branytska, Svitlana Myronova, Svitlana Mykhalska

OVERVIEW OF THE STEM EDUCATION IN ISRAEL

Aharon Goldreich, Elena Karashtranova

Книжка 4
НАГЛАСИ НА СТУДЕНТИТЕ КЪМ СМАРТ ТЕХНОЛОГИИТЕ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Дора Левтерова-Гаджалова, Кирилка Тагарева, Ваня Сивакова

PROFESSIONAL SUPPORT FOR YOUNG RESEARCHERS

Emina Vukašinović, Marija Veselinović, Milan Milikić

РОБОТИТЕ В ОБУЧЕНИЕТО – ОБРАЗОВАТЕЛНА STEAM ИГРА

Мария Желязкова, Михаил Кожухаров, Даниела Кожухарова

Книжка 3s
Книжка 3
ATTITUDES AND EXPERIENCES OF THE PRESCHOOL TEACHERS IN THE APPLICATION OF DIGITAL TECHNOLOGIES IN ENVIRONMENTAL EDUCATION

Nataša Branković, Gordana Kozoderović, Biljana Jeremić, Danijela Petrović, Bojan Lazić, Slavica Karanović

ДИГИТАЛНИ ТЕХНОЛОГИИ В ПОДКРЕПА НА УЧЕНЕТО

Стоянка Георгиева-Лазарова, Лъчезар Лазаров

PREPARATION OF FUTURE TEACHERS FOR ORGANISING A HEALTH-PRESERVING INCLUSIVE SPACE IN EDUCATIONAL INSTITUTIONS

Nadiya Skotna, Tetiana Nadimyanova, Anna Fedorovych, Myroslava Sosiak, Oksana Yatsiv

Книжка 2s
Книжка 2
ОТ РИСУНКА – КЪМ СНИМКА

Камен Теофилов

Книжка 1s
Книжка 1
„ВТОРОТО“ БЪЛГАРСКО УЧИЛИЩЕ. ГЕНЕЗИСЪТ

Пенка Цонева, Бистра Мизова

2023 година
Книжка 9
EXPLORING THE NARRATIVE IDENTITY OF HUNGARIAN TEACHERS IN SLOVAKIA

Patrik Baka, Terézia Stredl, Kinga Horváth, Zsuzsanna Huszár, Melinda Nagy, Péter Tóth, András Németh

Книжка 8
A QUALITY “ONLINE” TEACHER – WHAT DO STUDENTS APPRECIATE AND VALUE IN TEACHERS DURING DISTANCE LEARNING?

Irena Golubović-Ilić, Ivana Ćirković-Miladinović, Nataša Vukićević

SUPPORT FOR THE INCLUSION OF ROMA CHILDREN THROUGH THE PROJECT TEACHING MODEL

Biljana Jeremić, Aleksandra Trbojević, Bojan Lazić, Gordana Kozoderović

TREND ANALYSIS OF PROFESSIONAL COMPETENCES OF SPORTS TEACHERS AND COACHES

Sergejs Capulis, Valerijs Dombrovskis, Svetlana Guseva, Alona Korniseva

Книжка 7
ЦЕННОСТЕН ПРОФИЛ НА УЧИТЕЛИТЕ В НАЦИОНАЛЕН КОНТЕКСТ

Цветан Давидков, Силвия Цветанска

Книжка 6s
MODELLING OF MARITIME CYBER SECURITY EDUCATION AND TRAINING

Gizem Kayisoglu, Pelin Bolat, Emre Duzenli

INTRODUCING THE USE OF CASE STUDIES METHODOLOGY IN TRAINING FOR SOFT SKILLS IN MARITIME UNIVERSITIES. THE ISOL-MET PROGRAM

Maria Lekakou, Helen Iakovaki, Dimitris Vintzilaios, Markella Gota, Giorgos Georgoulis, Thalia Vintzilaiou

THE ROLE OF MARITIME EDUCATION IN DIGITALIZATION

Kamelia Narleva, Yana Gancheva

Книжка 6
С МИСИЯ ЗА НАЦИОНАЛНА И КУЛТУРНА ИНДИВИДУАЛНОСТ

Надежда Кръстева, Йордан Колев

Книжка 5s
PREFACE

Nikola Vaptsarov Naval Academy is the oldest technical educational institution in Bulgaria. The Naval Academy is one of the symbols of Varna and Bulgaria in the world maritime community. Its history and achievements establish it as the most prestigious center for training of maritime specialists. At present, the Naval Academy trains specialists for the Navy and for the merchant marine in all areas of maritime life. Research and development conducted at the Naval Academy in Varna

A FAIR CONCERN ABOUT ECDIS

Nikolay Sozonov, Dilyan Dimitranov

DATA-DRIVEN LEARNING APPROACH TO MARITIME ENGLISH

Jana Kegalj, Mirjana Borucinsky, Sandra Tominac Coslovich

DEVELOPING CRITICAL THINKING SKILLS THROUGH THE “CASE STUDY” TEACHING METHOD IN MARITIME ENGLISH LANGUAGE TEACHING (MELT)

Tamila Mikeladze, Svetlana Rodinadze, Zurab Bezhanovi, Kristine Zarbazoia, Medea Abashidze, Kristine Iakobadze

MAXIMIZING STUDENTS’ LEARNING IN MARITIME ENGLISH ONLINE COURSE

Valentyna Kudryavtseva, Svitlana Barsuk, Olena Frolova

Книжка 5
Книжка 4s
Книжка 4
Книжка 3s
СПИРАЛАТА ОБЩЕСТВО – ОБРАЗОВАНИЕ

Иванка Шивачева-Пинеда

Книжка 3
ПРОЕКТНО БАЗИРАНО ОБУЧЕНИЕ ЗА СОЦИАЛНО-ЕМОЦИОНАЛНИ И ТЕХНОЛОГИЧНИ УМЕНИЯ ЧРЕЗ ПРОГРАМАТА „УМЕНИЯ ЗА ИНОВАЦИИ“

Галин Цоков, Александър Ангелов, Йоанна Минчева, Рени Димова, Мария Цакова

МЕДИЙНАТА ГРАМОТНОСТ И УЧИТЕЛИТЕ

Светла Цанкова, Стела Ангова, Мария Николова, Иван Вълчанов, Илия Вълков, Георги Минев

Книжка 2
INTONATION AND CHILDREN WITH EMOTIONAL AND BEHAVIORAL PROBLEMS

Katerina Zlatkova-Doncheva, Vladislav Marinov

Книжка 1
2022 година
Книжка 9
ТРАНСГРЕСИВНО-СИНЕРГИЧНО КАРИЕРНО РАЗВИТИЕ В „НЕФОРМАЛНО ОБРАЗОВАНИЕ“ В УНИВЕРСИТЕТА

д.п.н Яна Рашева-Мерджанова, Моника Богданова, Илиана Петкова

Книжка 8
INTEGRATING INTERCULTURAL EDUCATION IN THE PRIMARY SCHOOL CURRICULUM

Bujar Adili, Sonja Petrovska, Gzim Xhambazi

НАГЛАСИ НА БЪДЕЩИТЕ ДЕТСКИ УЧИТЕЛИ КЪМ STEM ПОДХОДА

Наталия Павлова, Михаела Тончева

Книжка 7
НАЦИОНАЛНАТА ИДЕЯ НА ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ

Йордан Колев, Надежда Кръстева

Книжка 6
Книжка 5
ИВАН Д. ШИШМАНОВ – ЕВРОПЕИЗИРАНИЯТ БЪЛГАРИН

Надежда Кръстева, Йордан Колев

THE TECHNOLOGY OF DEVELOPMENT OF COMMUNICATIVE CULTURE OF ELEMENTARY SCHOOL TEACHERS

Mariia Oliiar, Nataliia Blahun, Halyna Bilavych, Nataliia Bakhmat, Tetyana Pantyuk

Книжка 4
TEACHERS’ATTITUDES BOUT TEACHING AND LEARNING MATHEMATICS

Aleksandra Mihajlović, Emina Kopas-Vukašinović, Vladimir Stanojević

EDUCATION 4.0 – THE CHANGE OF HIGHER EDUCATION INSTITUTIONS AND THE LABOUR MARKET

Gergana Dimitrova, Blaga Madzhurova, Stefan Raychev, Dobrinka Stoyanova

Книжка 3s
DISTANCE LEARNING IN THE CONTEXT OF THE COVID-19 PANDEMICS

Baktybek Keldibekov, Shailoobek Karagulov

DIGITAL UNIVERSITIES: FEATURES AND KEY CHARACTERISTICS

Marina Skiba, Maktagali Bektemessov, Alma Turganbayeva

Книжка 3
Книжка 2
TWO-TIER MODEL OF TRAINING FUTURE TEACHERS FOR COACHING AT OUT-OF-SCHOOL INSTITUTIONS

Borys Savchuk, Tetyana Pantyuk, Natalia Sultanova, Halyna Bilavych, Mykola Pantyuk

Книжка 1
2021 година
Книжка 9
ИЗСЛЕДВАНЕ НА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО МЕЖДУ ФОРМАЛНОТО И НЕФОРМАЛНОТО ЗДРАВНО ОБРАЗОВАНИЕ

Доц. д-р Вержиния Боянова Гл. ас. д-р Константин Теодосиев Гл. ас. д-р Берджухи Йорданова

FORMATION OF PROFESSIONAL COMPETENCE OF ASSISTANT TEACHER OF INCLUSIVE EDUCATION IN SECONDARY EDUCATION INSTITUTIONS

Prof. Dr. Vladyslava Liubarets, Prof. Dr. Nataliia Bakhmat, Prof. Dr. Olena Matviienko, Oksana Tsykhmeistruk, Inna Feltsan

Книжка 8
ОТНОСНО ЗАДЪЛЖИТЕЛНОСТТА НА ПРЕДУЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ – РЕЗУЛТАТИ ОТ ЕДНО ИЗСЛЕДВАНЕ

Проф. д-р Маргарита Колева, доц. д-р Блага Джорова, д-р Ева Жечева

INFLUENCE OF PSYCHOLOGICAL AND PEDAGOGICAL FEATURES OF STUDENTS ON THEIR ACTIVITY IN SELF-EDUCATION

Dr. Iryna Sereda, Assoc. Prof. Dr. Svitlana Karskanova, Assoc. Prof.

CENTRALISATION AND DECENTRALISATION IN HIGHER EDUCATION: A COMPARATIVE STUDY OF HUNGARY AND GERMANY

Carla Liege Rodrigues Pimenta, Prof. Dr. Zolt†n R–nay, Prof. Dr. Andr†s Nmet

ЗА ПРИОБЩАВАНЕТО, ОБУЧЕНИЕТО И РАЗВИТИЕТО НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ С ИНТЕЛЕКТУАЛНИ ЗАТРУДНЕНИЯ

Златкова-Дончева, К. (2021). Приобщаване, обучение и развитие на деца и ученици с интелектуални затруднения. Бургас: Либра СКОРП, ISBN 978-954-471-705-6

Книжка 7s
CONCEPT OF PRESENT PRACTICE IN CHOOSING OF OPTIMAL NUMBER OF TUGS

Rino Bošnjak, Zvonimir Lušić , Filip Bojić, Dario Medić

S-101 CHARTS, DATABASE TABLES FOR S-101 CHARTS, AUTONOMOUS VESSEL

Vladimir Brozović, Danko Kezić, Rino Bošnjak, Filip Bojić

INFLUENCE OF HYDRO-METEOROLOGICAL ELEMENTS ON THE SHIP MANOEUVRING IN THE CITY PORT OF SPLIT

Zvonimir Lušić , Nenad Leder, Danijel Pušić, Rino Bošnjak

MEETING SUSTAINABLE DEVELOPMENT GOALS – EXPERIENCE FROM THE LARGEST SHIPPING COMPANIES

Katarina Balić , Helena Ukić Boljat, Gorana Jelić Mrčelić, Merica Slišković

OPTIMISING THE REFERENCE POINT WITHIN A JOURNAL BEARING USING LASER ALIGNMENT

Ty Aaron Smith , Guixin Fan , Natalia Nikolova , Kiril Tenekedjiev

REVIEW OF THE CURRENT INCREASE OF NOISE UNIT COST VALUES IN TRANSPORT

Luka Vukić , Ivan Peronja , Mihaela Bukljaš , Alen Jugović

TARGET DETECTION FOR VISUAL COLLISION AVOIDANCE SYSTEM

Miro Petković, Danko Kezić, Igor Vujović, Ivan Pavić

NEW RESULTS FOR TEACHING SHIP HANDLING USING FAST TIME SIMULATION

Knud Benedict , MichŽle Schaub , Michael Baldauf , Michael Gluch , Matthias Kirchhoff , Caspar Krüger

POTENTIAL BENEFITS OF ELECTRICALY DRIVEN FERRY, CASE STUDY

Tina Perić, Ladislav Stazić, Karlo Bratić

SITUATIONAL AWARENESS – KEY SAFETY FACTOR FOR THE OFFICER OF THE WATCH

Hrvoje Jaram, Pero Vidan, Srđan Vukša, Ivan Pavić

Книжка 7
INCLUSIVE INTELLIGENCE

Dr. Aleksandar Krastev, Assist. Prof.

EDUCATION OF MORAL CULTURE OF STUDENT YOUTH IN THE CONDITIONS OF POLYCULTURAL SPACE

Dr. Natalia Bondarenko, Assoc. Prof. Yevhen Rozdymakha Dr. Lyudmila Oderiy, Assoc. Prof. Dr. Anatoly Rozdymakha, Assoc. Prof. Dilyana Arsova, PhD student

PROFESSIONAL DEVELOPMENT IN KOSOVO – RESEARCH OF TRAINING PROGRAMS AND TESTS

Bekim Samadraxha, Veton Alihajdari, Besim Mustafa, Ramë Likaj

Книжка 6s
EVALUATION OF CRUISER TRAFFIC VARIABLES IN SEAPORTS OF THE REPUBLIC OF CROATIA

Maja Račić, Katarina Balić, Mira Pavlinović, Antonija Mišura

COMPARATIVE ANALYSIS OF THE CONTRACTS FOR MARITIME TRANSPORT SERVICES. CHAIN OF CHARTER PARTIES

Svetlana Dimitrakieva, Ognyan Kostadinov, Christiana Atanasova

THE LIGHTSHIP MASS CALCULATION MODEL OF A MERCHANT SHIP BY EMPIRICAL METHODS

Vedran Slapničar , Katarina Zadro , Viktor Ložar , Ivo Ćatipović

ON EDUCATION AND TRAINING IN MARITIME COMMUNICATIONS AND THE GMDSS DURING THE COVID-19

Chavdar Alexandrov, Grozdyu Grozev, Georgi Dimitrov, Avgustin Hristov

AIR POLLUTANT EMISSION MEASUREMENT

Nikola Račić, Branko Lalić, Ivan Komar, Frane Vidović, Ladislav Stazić

ASSESSMENT OF LNG BUNKERING ACCIDENTS

Peter Vidmar, Andrej Androjna

EGR OPERATION INFLUENCE ON THE MARINE ENGINE EFFICIENCY

Delyan Hristov, Ivan Ivanov, Dimitar Popov

THE MEASUREMENT OF EXHAUST GAS EMISSIONS BY TESTO 350 MARITIME – EXHAUST GAS ANALYZER

Bruna Bacalja, Maja Krčum, Tomislav Peša, Marko Zubčić

PROPELLER LOAD MODELLING IN THE CALCULATIONS OF MARINE SHAFTING TORSIONAL VIBRATIONS

Nenad Vulić, Karlo Bratić, Branko Lalić, Ladislav Stazić

MODELING OF THE DEPENDENCE OF CO

Hristo Hristov, Ivailo Bakalov, Bogdan Shopov, Dobromir Yovkov

TECHNICAL DIAGNOSTICS OF MARINE EQUIPMENT WITH PSEUDO-DISCRETE FEATURES

Guixin Fan , Natalia Nikolova , Ty Smith , Kiril Tenekedjiev

CONTRIBUTION TO THE REDUCTION OF THE SHIP’S SWITCHBOARD BY APPLYING SENSOR TECHNOLOGY

Nediljko Kaštelan, Marko Zubčić, Maja Krčum, Miro Petković

THE STAND FOR FIN DRIVES ENERGY TESTING

Andrzej Grządziela , Marcin Kluczyk , Tomislav Batur

INTRODUCTION OF 3D PRINTING INTO MARINE ELECTRICAL ENGINEERING EDUCATION – A CASE STUDY

Ivica Kuzmanić, Igor Vujović, Zlatan Kulenović, Miro Petković

SHIPYARD CRANE MODELING METHODS

Pawel Piskur, Piotr Szymak, Bartosz Larzewski

Книжка 6
TEACHERS' PERSPECTIVE ON THE EDUCATIONAL IMPLICATIONS OF ONLINE TEACHING

Dr. Julien-Ferencz Kiss, Prof. Dr. Florica Orțan, Dr. Laurențiu Mˆndrea

ПСИХОЛОГО-ПЕДАГОГИЧЕСКИ ПРАВИЛА, МОДЕЛИ НА ДОБРИ ПРАКТИКИ И ПРЕПОРЪКИ ПРИ РАБОТАТА И ОБУЧЕНИЕТО НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ С ПОВЕДЕНЧЕСКИ РАЗСТРОЙСТВА

Тричков, Ив., 2019. Психолого-педагогически правила, модели на добри прак- тики и препоръки при работата и обучението на деца и ученици

Книжка 5
ФИДАНА ДАСКАЛОВА ЗА ПЕДАГОГИКАТА

Маргарита Колева, Йордан Колев

ВОЕННОМОРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ – ЕДИН РАЗЛИЧЕН ПОГЛЕД

Кожухаров, А. (2021). Личните академични документи на българската военна образователна система (1892 – 1946). Варна: ВВМУ, ISBN 978-619-7428-55-1

Книжка 4
Книжка 3
НЕВРОДИДАКТИКА

Наталия Витанова

ЗА АСИСТИРАЩИТЕ И ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Сивакова, В. (2020). Асистиращи и информационни технологии

Книжка 2
ОВЛАДЯВАНЕ НА КЛЮЧОВИ КОМПЕТЕНЦИИ ПРИ ОРИЕНТИРАНЕ В СВЕТА

Стоянова, М. (2019). Овладяване на ключови компетенции при ориентиране в света. София: Авангард принт, ISBN 978-954-337-398-7 374

Книжка 1
BULGARIAN SCHOOL – SHOWCASE OF IDENTITY

Veska Gyuviyska, Nikolay Tsankov

ЗА ИЗБОРА НА УЧЕБЕН КОМПЛЕКТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛЕН ЕТАП. И ЗА ОБУЧЕНИЕТО

Георгиева, А. (2020). Съвременни проекции на обучението по български език

КОНТРОЛ НА СТРЕСА. ПСИХОЛОГИЧЕСКИ И УПРАВЛЕНСКИ РАКУРСИ

Стоянов, В. (2020). Управление на стреса в организацията. Психологически и управленски ракурси. 198 cтр., Варна: Стено, ISBN 978-619-241-119-0

2020 година
Книжка 9
Книжка 8
EDUCATIONAL REASONS FOR EARLY SCHOOL DROP-OUT

Maria Teneva, Zlatka Zhelyazkova

Книжка 7s
TEACHING CHALLENGES IN SPORTS EDUCATION DURING THE PANDEMIC COVID-19

Evelina Savcheva, Galina Domuschieva-Rogleva

THE DIFFERENCES IN STUDENTS’ ATTITUDES ABOUT ONLINE TEACHING DURING COVID-19 PANDEMIC

Aleksić Veljković Aleksandra , Slađana Stanković , Irena Golubović-Ilić , Katarina Herodek

ONLINE EDUCATION DURING PANDEMIC, ACCORDING TO STUDENTS FROM TWO BULGARIAN UNIVERSITIES

Antoaneta Getova¹ , Eleonora Mileva² , Boryana Angelova-Igova²

Книжка 7
ПОДГОТОВКАТА НА ПЕДАГОГИЧЕСКИ КАДРИ ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНИТЕ ВЪЗПИТАТЕЛНИ ЗАВЕДЕНИЯ ПРЕЗ ПЕРИОДА 1944 – 1991 ГОДИНА

Въчева, С. (2019). Подготовката на педагогически кадри за предучилищните възпитателни заведения през периода

ПАЗАРНИ МЕХАНИЗМИ В УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ. ТЕОРЕТИКО-ПРИЛОЖНИ ВЪПРОСИ

Първанова, Й. (2020) Пазарни механизми в училищното образование. Теоретико-приложни въпроси. София: Колбис, ISBN 978-619-7284-35-5

Книжка 6
TEACHERS ATTITUDES ABOUT INTEGRATED APPROACH IN TEACHING

Emina Kopas-Vukašinović, Aleksandra Mihajlović, Olivera Cekić-Jovanović

Книжка 5
КОНЦЕПТУАЛНИ МОДЕЛИ ЗА РАЗРАБОТВАНЕ НА ПОЗНАВАТЕЛНИ ОНЛАЙН ИГРИ В ОБЛАСТТА НА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО

Детелин Лучев, Десислава Панева-Мариновa, Радослав Павлов Гита Сенка Лилия Павлова

ТАЛАНТЛИВ ПЕДАГОГ И КУЛТУРЕН ДЕЕЦ

Севда Чобанова, Любен Десев

Книжка 4
A CONTINUUM OF APPROACHES TO SCHOOL INSPECTIONS: CASES FROM EUROPE

Rossitsa Simeonova, Yonka Parvanova Martin Brown, Sarah Gardezi, Joe O’Hara, Gerry McNamara Laura del Castillo Blanco Zacharoula Kechri, Eleni Beniata

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2019 година
Книжка 9
Книжка 8
ОБРАЗОВАНИЕ НА БЪДЕЩЕТО

Наталия Витанова

Книжка 7
МОДЕЛ НА РАБОТА В ИНТЕРКУЛТУРНА СРЕДА

(Научноизследователска саморефлексия)

RISK FACTORS FOR EARLY SCHOOL LEAVING IN BULGARIA

Elena Lavrentsova, Petar Valkov

ПРИНОСИ НА ЕЛКА ПЕТРОВА ЗА БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ

(100 години от рождението на проф. д.п.н. Елка Петрова – 27.10.1919 – 21.12.2012)

НАСОКИ ЗА ПРИОБЩАВАНЕ НА МАРГИНАЛНИ СЕМЕЙНИ ОБЩНОСТИ В ОБРАЗОВАТЕЛНИТЕ ИНСТИТУЦИИ

Нунев, Й. (2019). Насоки за приобщаване на маргинални семейни общности в образователните институции. Велико Търново: Св. св. Кирил и Методий, ISBN 978-619-208-186-7

Книжка 6
ДИОФАНТОВИ УРАВНЕНИЯ И СИСТЕМИ ДИОФАНТОВИ УРАВНЕНИЯ – ТЕОРЕТИЧНИ АСПЕКТИ И МЕТОДИЧЕСКА ПРОЕКЦИЯ В НАЧАЛНИЯ ЕТАП НА ОБРАЗОВАНИЕ

Владимира Ангелова. (2018). Диофантови уравнения и системи диофантови уравнения – теоретични аспекти и методическа проекция в начален етап на образование. Пловдив: Паисий Хилендарски, ISBN 978-619-202-394-2

ЕДНА НОВА КНИГА ЗА ПЕДАГОГИЧЕСКИТЕ УМЕНИЯ НА УЧИТЕЛИТЕ

Николай Колишев. (2018). Теория на педагогическите умения на учителите. София: Захарий Стоянов, ISBN: 9789540912066

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ПРИЛОЖЕНИЕ НА ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИЯ ПОДХОД ПРИ ОБУЧЕНИЕ НА СТУДЕНТИ ПЕДАГОЗИ

(върху примера на обучение по академичната дисциплина „Съвременни аспекти на гражданското образование“ на студенти педагози)

LEARNING MATURITY

Alina G“mbuță Daniela-Carmen Berințan Marijana Mikulandra Krzysztof Kij Katja Sivka

Книжка 2
ДЕТЕТО И ПЕДАГОГИКАТА

Рашева-Мерджанова, Ян., Петкова, Ил. & Господинов, Вл. (съст.). (2018). Детето и педагогиката. София: Просвета, ISBN 978-954-01-3806-0

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

Редакционната колегия на списание „Педаго- гика“ ви честити Новата 2019 година! Пожела- ваме ви от сърце тя да бъде щастлива, успешна и благословена! През отминалата юбилейна 2018 г. публику- вахме редица стойностни материали на универ- ситетски преподаватели, учители, разнородни специалисти, работещи в сферата на образова- нието, докторанти. Отбелязани бяха поредица от тематични конференции и юбилейни празни- ци. Получихме и международно признание чрез включването на списанието

УЧЕНИЧЕСКО САМОУПРАВЛЕНИЕ

Желязкова-Тея, Т. & Банчева, М. (2018). Ученическото самоуправление. София: Аз-буки. ISBN: 978-619-7065-20-6

2018 година
Книжка 9
ПРАВАТА НА ДЕТЕТО ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА СТУДЕНТИ ПЕДАГОЗИ

Йорданка Николова, Даниела Рачева

Книжка 8
СПОДЕЛЕНО МНЕНИЕ

Николова, М. & Михалева, Б. (2018). С увереност срещу агресията и кон-

Книжка 7
РАДОСТТА ОТ ОБЩУВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК В ДЕТСТВОТО

Екатерина Софрониева, Христина Белева

НОВО ТЕОРЕТИКО-ПРАКТИЧЕСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ДЕТСКОТО ТВОРЧЕСТВО

Енгелс-Критидис, Р. (2018). Децата и творчеството. Юбилеен сборник в чест

ПРОФ. Д-Р ЕЛЕНА РУСИНОВА-БАХУДЕЙЛА

Розалина Енгелс-Критидис

Книжка 6
ПОЗИТИВНА УЧЕБНА СРЕДА

Валентина Шарланова

SENIOR CITIZENS’ EXISTENTIAL NEEDS AND EDUCATION FOR THE MEANING OF LIFE

Joanna Łukasik, Norbert Pikuła, Katarzyna Jagielska

Книжка 5
ПЛАНОМЕРНО ПСИХИЧЕСКО РАЗВИТИЕ

(По случай 115 г. от рождението на П.Я. Галперин)

ПАРАДИГМАТА СЕМИОТИКА – ЕЗИК – ДЕТЕ ПРИ 6 – 7-ГОДИШНИТЕ

Жоржетина Атанасова, Любимка Габрова

ПАРАРОДИТЕЛСКАТА ГРИЖА ВЪВ ФОКУСА НА ЕДИН СОЦИАЛНОПЕДАГОГИЧЕСКИ АНАЛИЗ

Ковачка, Ю. (2017). Социалнопедагогически проблеми при деца с парародителска грижа. Благоевград: УИ „Неофит Рилски“, 144 стр. ISBN: 9789540001340

Книжка 4
ДЕТСКИ КОНФЕРЕНЦИИ

Боряна Иванова

СТЕРЕОТИПИЗАЦИЯ НА ЕТНИЧЕСКИТЕ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ ПРИ СЪВРЕМЕННИТЕ МЛАДИ БЪЛГАРИ

Зорница Ганева. (2017). Стереотипизация на етническите взаимоотношения при съвременните млади българи. София: Елестра. ISBN 978-619-7292-03-9

Книжка 3
Книжка 2
СЪВРЕМЕННИ МЕТАМОРФОЗИ НА ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА В ДЕТСКАТА ГРУПА

Веселина Иванова, Виолета Кърцелянска-Станчева

SCHOOLS AND UNIVERSITIES AS SOCIAL INSTITUTIONS

Emilj Sulejmani Shikjerije Sulejmani

ОТНОСНО УСЕТА ЗА БРОЕНЕ

Петър Петров, Мима Трифонова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ И ПРИЯТЕЛИ,

Редакционната колегия на сп.„Педагогика“ Ви честити Новата 2018 г. Пожелаваме ви тя да бъде здрава, щедра и благословена! Тази година списанието чества своя юбилей – 90 години от неговото публикуване за първи път през 1928 г. с името „Народна просвета“. От деня на създаване до сега, то отразява актуал- ните проблеми на педагогическата наука и прак- тика и остава верен спътник на хиляди научни работници, учители, докторанти. Вярваме, че силата на творческата ни енергия ще пом

ДОБРИ ПРАКТИКИ „ПАРТНЬОРСТВО РОДИТЕЛИ – УЧИЛИЩЕ“

Мехмед Имамов, Калинка Гайтанинчева

2017 година
Книжка 9
ПЕДАГОГИЧЕСКОТО УЧЕНИЕ НА Й. ФР. ХЕРБАРТ – ИСТОРИЯ И СЪВРЕМЕННОСТ

(По повод 240 г. от неговото рождение) Невена Филипова

Книжка 8
ЧЕТЯЩИЯТ СТУДЕНТ, ЧЕТЯЩОТО ДЕТЕ – ЕДНО МАЛКО ПРОЗОРЧЕ, ЕДНА ВЕЛИЧЕСТВЕНА ГЛЕДКА

Мариана Мандева, Боряна Туцева, Габриела Николова, Цветелина Ковачева

Книжка 7
ДИДАКТИЧЕСКИ КОМПЕТЕНТНОСТИ

Нели Митева, Наталия Витанова

Илияна Кунева

Книжка 6
Книжка 5
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКО ОБУЧЕНИЕ В АКАДЕМИЧНА СРЕДА

(Научно-теоретична рефлексия) Румяна Неминска

ПРИНОС В ПСИХОЛОГИЯТА НА ТВОРЧЕСТВОТО

(120 години от рождението на Лев Семьонович Виготски) Любен Десев

ЛЕВ СEМЬОНОВИЧ ВИГОТСКИ – ПСИХОЛОГ И НА ХХI ВЕК

(по случай 120 години от рождението му)

ИСКУССТВО В ЖИЗНИ ЛЮДЕЙ

Гульнар Омарова

НОВА И ПОЛЕЗНА КНИГА

Йонка Първанова

ПРИНОСЕН ТРУД КЪМ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛНОТО УЧИЛИЩЕ

М. Мандева (2017). Методика на обучението по български език и литература – I – IV клас. Начално ограмотяване. В. Търново: УИ „Св. св. Кирил и Методий“, 120 стр.

ЕДНО ФУНДАМЕНТАЛНО ИНТЕГРАЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА РОЛЯТА НА ОБРАЗОВАНИЕТО ЗА РАЗВИТИЕТО НА НООСФЕРНИЯ ИНТЕЛЕКТ

Марга Георгиева, Сава Гроздев. (2016). Морфодинамиката за развитието на ноосферния интелект. София: Изток-Запад, ISBN 978-619-152-869-1

Книжка 4
Книжка 3
СИСТЕМАТИЧНО ВЪВЕДЕНИЕ В ОБЩАТА И ПСИХОЛОГИЧЕСКАТА СИНЕРГЕТИКА

Любен Десев (2015). Синергетика. Въведение и речник. 777 термина. София: ИК „Екопрогрес“. 464 с. ISBN 978-954-2970-37-8

Книжка 2
ПРОБЛЕМИ И ПЕРСПЕКТИВИ В РАЗВИТИЕТО НА ХУДОЖЕСТВЕНОТО ОБРАЗОВАНИЕ У НАС ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДЕТСКИЯ И НАЧАЛНИЯ УЧИТЕЛ

Теодора Власева, Даниела Гирджева-Валачева, Мария Калоферова, Найден Младенов, Илияна Шотлекова

ЗАКЪСНЯЛО ПРИЗНАНИЕ

Доц. д-р Емилия Николова

Книжка 1
ФАКТОРИ ЗА УСПЕШНО ПРИЛАГАНЕ НА СМЕСЕНО ОБУЧЕНИЕ

Стоянка Георгиева-Лазарова Лъчезар Лазаров

ЗА СТОПЛЕНИТЕ ПЪТЕКИ КЪМ ЛИТЕРАТУРНОТО ПОЗНАНИЕ

Радев, Радослав. 2015. Технология на методите в обучението по литература. Варна: Славена, 247 с., ISBN 978-619-190-041-1

2016 година
Книжка 9
ИНТЕРАКТИВНИ ТЕХНИКИ ЗА ОВЛАДЯВАНЕ НА ЧЕТЕНЕТО В МУЛТИКУЛТУРНАТА КЛАСНА СТАЯ – ПЪРВИ КЛАС

ФОРМИРАНЕ НА РЕЧЕВА КУЛТУРА, В НАЧАЛНА УЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ, (АНАЛИЗ НА АНКЕТА С УЧИТЕЛИ

Кампания

на Института за български език – БАН, и вестник „Аз-буки“

Книжка 8
Книжка 7
IBM SPSS STATISTICS ПРЕЗ ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ ПОГЛЕД НА ДОЦ. Д-Р ЗОРНИЦА ГАНЕВА

Зорница Ганева (2016). Да преоткрием статистиката с IBM SPSS Statistics. София: Елестра. 712 стр. ISBN 978-619-7292-01-5

НАЧАЛНОТО ОГРАМОТЯВАНЕ – „КЛЮЧ“ ЗА УСПЕШЕН ЖИВОТ В ПРОМЕНЯЩИЯ СЕ СВЯТ

Мариана Мандева, Диляна Гаджева (2016). Начално ограмотяване

ОТ „ЧУДНА И ДИВНА ДАСКАЛЕТИНКА“ ДО ПЕДАГОГИКА ЗА НАЦИОНАЛНО СЛУЧВАНЕ

Виолета Атанасова (2015) Петко Славейков за образованието. Шумен: Унивeрситетско издателство „Епископ Константин Преславски. 208 с. ISBN 978-619-201-051-5

Книжка 6
УЧИЛИЩЕ ЗА ЧЕТЕНЕ

Петя Георгиева

Кампания

на Института за български език – БАН, и в. „Аз Буки“

ДОШЛА ЛИ Е ИНСПЕКТОРЪТ?

Ванина Сумрова

ЩЕ ТЕ ЧАКАМ В/НА ЦЕНТЪРА

Илияна Гаравалова

ПРАВО В ДЕСЕТКАТА

Ивелина Стоянова

ПРОФ.Д.П.Н. СТОЯНКА ЖЕКОВА

Редколегия на сп. „Педагогика“

Книжка 5
Книжка 4
СИНЕРГЕТИКА – НОВО НАУЧНО ПОЗНАНИЕ

(Синергетика – въведение и речник, София: ИК Екопрогрес, 2015 г.)

Книжка 3
Книжка 2
НОВА ДИНАМИЧНА МОДИФИКАЦИЯ В ГРАНИЦИТЕ НА „АЗ-КОНЦЕПЦИЯТА“ НА МАТЕМАТИЧЕСКОТО МОДЕЛИРАНЕ

Марга Георгиева & Сава Гроздев. (2015). Морфодинамиката за развитието на ноосферния интелект, София: Марга Георгиева. 323 стр. ISBN 9786199052204

Книжка 1
IN MEMORIAM

На 10.12.2015 г. ни напусна нашият колега и приятел проф. д-р Иван Пет ков Иванов. Той беше уважаван учен и експерт в областта на педагогическите науки – автор на 10 монографии, 8 учебника, 10 учебни помагала, 6 студии и над 100 статии в специализирани периодич- ни издания и научни сборници; участник в 28 между- народни и национални проекта; председател и член на експертни групи към НАОА, член на редакционната ко- легия на сп. „Педагогика“. Проф. д-р Иван Иванов беше уважаван и оби

2015 година
Книжка 9
Книжка 8
РУСЕНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ

Златоживка Здравкова

Книжка 7
ДИСКУСИЯТА В УРОКА ПО ЛИТЕРАТУРА

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 6
УЧИТЕЛЯТ ПРАВИ УЧИЛИЩЕТО

ЕЗИКОВАТА ГРАМОТНОСТ НА МАЛКИЯ УЧЕНИК – „КЛЮЧ“ ЗА ОТГОВОРЕН И УСПЕШЕН ЖИВОТ В ПРОМЕНЯЩИЯ СЕ СВЯТ

ГОТОВНОСТ ЗА ОГРАМОТЯВАНЕ

Екатерина Чернева

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ МЕЖДУ ИСТОРИЯ, АКАДЕМИЗЪМ И РЕАЛНИ ПРАКТИКИ В СОЦИАЛНОПЕДАГОГИЧЕСКАТА ДЕЙНОСТ

Академични полета на социалната педагогика, съставител: проф. д.п.н. Клавдия Сапунджиева, научна редакция: проф. дпн Клавдия Сапунджиева, проф. д-р Нели Бояджиева, гл. ас. д-р Марина Пиронкова,

НОВА КНИГА

Клавдия Сапунджиева

Книжка 2
ПРОБЛЕМИ НА СОЦИАЛНАТА АДАПТАЦИЯ НА ПЪТУВАЩИ УЧЕНИЦИ ОТ МАЛКИ НАСЕЛЕНИ МЕСТА1)

Траян Попкочев, Бонка Гергинова, Тереза Карамангалова

Турнир по канадска борба [Arm Wrestling Competition] / Д. Евтимова,

Д. Евтимова, Е. Павлова, И. Радославова и Б. Иванов

Книжка 1
ORGANIZATIONAL CULTURE: THEORY AND REALITY

Inna Leonidovna Fedotenko

ОТЗИВ ЗА КНИГАТА „ОБРАЗОВАТЕЛЕН ДИЗАЙН (КОНЦЕПТУАЛНИ ОСНОВАНИЯ И ПРАКТИЧЕСКИ РЕШЕНИЯ)“

Димова, Д. (2013). Образователен дизайн (концептуални основания

2014 година
Книжка 9
„СОФИЯ – УЧЕЩ СЕ ГРАД“ – МОБИЛЕН СЕМИНАР В ПОДКРЕПА НА НЕФОРМАЛНОТО УЧЕНЕ И ОБРАЗОВАНИЕ В ОБЩНОСТТА

ПЕТЪР ДЪНОВ (БЕИНСÀ ДУНÒ Е И БЕЛЕЖИТ, ПЕДАГОГИЧЕСКИ МИСЛИТЕЛ-ХУМАНИСТ, (ПО ПОВОД НА 0-ГОДИШНИНАТА ОТ РОЖДЕНИЕТО, И 70 ГОДИНИ ОТ КОНЧИНАТА МУ

НА УЧИЛИЩЕ – С УСМИВКА!

Снежана Якимова

НА УЧИЛИЩЕ – С УСМИВКА!

Снежана Якимова

УЧИТЕЛЯТ – ЕТАЛОН ЗА ФОРМИРАНЕ НА ДЕТСКАТА ЛИЧНОСТ

Катя Коруджийска, Янка Маринкова

Книжка 8
Книжка 7
ЗАЕДНО МОЖЕМ ПОВЕЧЕ

Диана Смиленова

Книжка 6
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 5
ВЪЗГЛЕДИТЕ НА ЖАН-ЖАК РУСО И ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ ЗА ВЪЗПИТАНИЕТО

Посвещава се на 180-ата годишнина от рождението на Любен Каравелов (1834 – 1879) Виолета Атанасова

LE PROJET PÉDAGOGIQUE, SOURCE DE MOTIVATION DANS L’ENSEIGNEMENT ET L’APPRENTISSAGE DU FLE

THE EDUCATIONAL PROJECT, MEANS OF MOTIVATION IN TEACHING AND LEARNING FLE

LA PÉDAGOGIE DU PROJET ET LA MOTIVATION DES ÉLÈVES POUR L’APPRENTISSAGE DU FRANÇAIS

PROJECT PEDAGOGY AND PUPILS’ MOTIVATION IN LEARNING FRENCH

Книжка 4
КАЖДЫЙ ДЛЯ МЕНЯ УЧИТЕЛЬ

Ш.А.Амонашвили

Книжка 3
АНТОАНЕТА ЙОВЧЕВА (1952 – 2014)

След трудна борба с тежката болест ни напусна един добър и мил човек, една светла личност – Анто- анета Йовчева, нашата обичана колежка Тони. Нейните колеги и приятели, многобройните автори и сътрудници на сп. „Начално образование“ и на сп. „Педагогика“ ще запазят завинаги спомена за нейната приветлива усмивка, за нейната отзивчивост и преда- ност към работата, за нейната широка култура и стре- меж към познание, към развитие. Родена на 20 март 1952 г. в София в интелигентно се- мей

Книжка 2
ПОСТМОДЕРНИЗЪМ И ВЪЗПИТАНИЕ

Клавдия Сапунджиева

ДЕТСКИ УНИВЕРСИТЕТИ

Боряна Иванова

ПРОФ. Д-Р ЕЛКА ПЕТРОВА

Има личности, в сиянието на които се оглеж- дат цяла плеада последователи, възпитаници, колеги; има личности, без които животът става по беден, дните по-еднообразни, защото в сър- цето остава празно място. Такава личност е професор, доктор на педа- гогическите науки Елка Петрова – най–големият ерудит в областта на предучилищното възпита - ние, учен с международно значение. Дълги години ще свеждаме глави пред нейна- та обаятелна личност, с искрена признателност ще си спомняме свидните

МЕЖДУНАРОДНЫЙ ЦЕНТР ГУМАННОЙ ПЕДАГОГИКИ

Международният център „Хуманна педагогика“ организира XIII педаго- гически четения в периода 20 – 23.03.2014 г. в гр.Тбилиси, Грузия. Форумът се организира със съдействието на грузинското правителство. „Учителят“ е темата, която ще обедини участниците: учители, експерти, родители, универ- ситетски преподаватели, представители на педагогическата общност от мно- го страни, за да се осъществи дискусия за мисията на съвременния учител в съвременния образователен контекст. Ръководството на

Книжка 1
ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА МОБИЛНОТО ОБУЧЕНИЕ

Стоянка Георгиева-Лазарова Лъчезар Лазаров

2013 година
Книжка 9
УЧИТЕЛИ ВЪЗРОЖДЕНЦИ В ТЪРНОВО

Венка Кутева-Цветкова

Книжка 8
ДИМИТЪР ДОНЧЕВ – С ВЪЗХИТА ЗА БЪЛГАРСКИЯ УЧИТЕЛ

100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ДИМИТЪР ЕВСТАТИЕВ ДОНЧЕВ (5.10.1913 – 15.02.1997)

Книжка 7
„СЛЪНЦЕТО“ НА ВЪЗПИТАТЕЛНАТА СИСТЕМА В ТВУ – РАКИТОВО

85 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА АНГЕЛ УЗУНОВ (1928 – 1999)

ЦЕННОСТИ И ДУХОВНО-НРАВСТВЕНО РАЗВИТИЕ НА МАЛКИЯ УЧЕНИК

Марияна Ешкенази, Гергана Фиданова, Марияна Вишева, Цветанка Годжилова

МАЛКИЯТ УЧЕНИК ЧЕТЕ

Марияна Механджиева Венета Велева

С БАБА И ДЯДО В КЛАС

Цветелин Горанов, Таня Илиева, Цветанка Берова, Нели Иванова, Борка Бончева

РОД РОДА НЕ ХРАНИ, НО ТЕЖКО МУ, КОЙТО ГО НЯМА!

Диляна Вачкова Евелина Димитрова

ДА ПОМОГНЕМ НА ДЕЦАТА ДА ОТВОРЯТ СЪРЦАТА СИ

Иванка Дебелушина Нина Маврикова

ДОБРОТО Е У ВСЕКИ

Мария Наскова

ОТЛИЧЕН ПЕДАГОГ, ПСИХОЛОГ И ПСИХОТЕРАПЕВТ

ДОЦ. СВЕТОСЛАВ СТАМЕНОВ (1939 – 2013)

Книжка 6
ТЕОРЕТИКО-ПРИЛОЖНИ ПРОБЛЕМИ НА КОНСТРУИРАНЕТО НА ТЕСТ ЗА НАЦИОНАЛНО ВЪНШНО ОЦЕНЯВАНЕ ПО „ЧОВЕКЪТ И ОБЩЕСТВОТО“ ЗА 4. КЛАС (2013)

Ваня Петрова, Цонка Каснакова, Мариан Делчев Жана Минчева Радостина Стоянова, Рада Димитрова Мария Темникова

MEDIA IN PRESCHOOL AGE OF CHILD’S LIFE

Sonja Petrovska Jadranka Bocvarova

Книжка 5
ШАЛВА АЛЕКСАНДРОВИЧ АМОНАШВИЛИ – УЧИТЕЛ ОТ БЪДЕЩЕТО

В сложното битие на науката и метамор- фозите на социалната реалност, неотменими и общовалидни остават само най-стойностни- те постижения и безспорни истини, които не само маркират и остойностяват територията на човешко познание, но извисяват самия чо- век, поддържат неговата вяра в доброто, под- хранват чувството му за собствена значимост, укрепват неговия дух. Приемайки извечните послания на класи- ческата философско-педагогическа мъдрост и дълбоко обвързан с педагогическата р

МАНИФЕСТ ГУМАННОЙ ПЕДАГОГИКИ

Преамбула 25 лет тому назад группа учителей новаторов провозгласила манифест „Пе- дагогика сотрудничества“ (Переделкино, 1986 год). В последующие годы были опубликованы отчеты встреч учителей новаторов, в которых рассматри- вались разные аспекты педагогики сотрудничества: „Демократизация лично- сти“ (Цинандали, Телавский район, Грузия, 1987 год), „Методика обновления“ (Москва, 1988 год), „Войдем в новую школу“ (Краснодарский край, 1988 год). Идеи педагогики сотрудничества воодушевленно

ПОРТФОЛИОТО НА УЧЕНИКА КАТО ПРОЦЕС НА САМОПОЗНАНИЕ

Радка Топалска Емилия Вълкова, Албена Атанасова

ДОПИРНИ СВЕТОВЕ

Албена Димитрова Стилияна Гронева

ПРЕДИ ГОДИНА И СЕГА

Веселка Аршинкова

Книжка 4
СВЕЩЕНИК ГЕОРГИ МАРИНОВ ПОЛУГАНОВ – ОСНОВАТЕЛЯТ НА УЧИЛИЩЕТО И ПЪРВИЯТ УЧИТЕЛ В ПОЛИКРАЙЩЕ

Георги Георгиев Трифонка Попниколова Марияна Георгиева–Гроссе

ЕВРОПЕЙСКИ ПРИКАЗКИ

Светла Попова

Книжка 3
ДА ОПАЗИМ ДЕТСКОТО ЗДРАВЕ!

Мая Топалова, Симона Пейчева

КАК ДА ОТГЛЕДАМЕ МАЛЪК ПРИРОДОЛЮБИТЕЛ?

Мадлена Николова Ани Цветкова

Книжка 2
Книжка 1
ИЗКУСТВОТО ЗА ПРЕВЕНЦИЯ НА АГРЕСИВНОТО ПОВЕДЕНИЕ НА ДЕЦАТА

Евгения Миланова Виолета Николова Величка Радева

ПРИЯТЕЛСТВОТО В ЖИВОТА НА ДЕТЕТО

Даниела Димитрова Красимира Василева

ПРЕДАЙ НАТАТЪК

Вилдан Мехмедова

ЗАЕДНО ДА БЪДЕМ ДОБРИ

(ПЕДАГОГИЧЕСКА СИТУАЦИЯ В ПОДГОТВИТЕЛНА ГРУПА)

ПРОФ. ДПН EЛКА ПЕТРОВА EДНА НЕЗАЛИЧИМА СЛЕДА В БЪЛГАРСКОТО ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБРАЗОВАНИЕ (1919 – 2012)

Почина проф. дпн Елка Петрова (20.ХІІ.2012 г.) – на- шата любима учителка по изкуството да се живее пъл- ноценно и професионално, създателката на науката за предучилищното възпитание на българските деца, пре- красната жена и велика майка, Неповторима, единствена, съвършена – това е нашата Елка: Примерът за всички нас – хилядите нейни студенти и последователи ! Елка Петрова винаги е първа, винаги е оригинална и авангардна; през 1950–1952 г. поставя началото на Висшия мето

2012 година
Книжка 9
ПЕДАГОГЪТ – РИЦАР НА ДЕТСТВОТО

Януш Корчак бе написал, че животът на великите хора е като легендите: труден, но красив. И се оказва пророчески прав, сякаш е писал за себе си! Наследник на семейство с богата духовна култура и традиции, останал отрано без баща, той не просто се справя с несгодите на сирачеството, но развива у себе си три могъщи извора на живот: любов към свободата и справедливостта, страст към знанието и творчеството, отдаденост на децата и тяхното щастие. Лекарят Корчак лекува децата и душите им. Безплатн

ЯНУШ КОРЧАК – ВЕЛИК ХУМАНИСТ И ПЕДАГОГ

„Със сила и мощ поведох своя живот, който беше привидно неподреден, самотен и чужд. За син избрах идеята да служа на детето и неговото дело. Привидно загубих.“ Бе лекар, писател, мислител. Бе философ, учен, моралист. Издател. Възпи- тател и педагог. Бе герой. Бе скромен. Във всяка от тези области той има изключителни постижения. В течение на по- вече от четиридесет години работи като педагог и писател. Четиридесет години безкористно служене на слабите и беззащитните. Създава съвременна кон

ЕВОЛЮЦИЯ НА ПРАВАТА НА ДЕТЕТО

„Детето има право на сериозно отношение към проблемите му, на справедливото им решаване.“

THE KORCZAK’S RIGHT TO SOCIAL PARTICIPATION OF CHILDREN THE CITIZENSHIP OF CHILDREN

A speech by Marek Michalak, the Ombudsman for Children, given during the seminar„The Polish-Israeli pioneer in the fi eld of human rights, Janusz Korczak (1879–1942) and today’s Convention on Children’s Rights as the part of the international law“, Geneva, the 6 of June 2009

ЗА ДЕТЕТО, ДЕТСТВОТО ИЛИ НАУКА ЗА НЕГО?

В памет на Януш Корчак – по повод 70 г. от неговата смърт и 100 г. от създаването на „Дом за сираци“ във Варшава Албена Чавдарова

Книжка 8
CHANGES IN UNIVERSITY TEACHING – THE ROAD FROM KNOWLEDGE TO COMPETENCIES

Slađana Anđelković Zorica Stanisavljević Petrović

ДОСТОЕН ЖИВОТ, ОТДАДЕН НА ПРОСВЕЩЕНИЕТО… ПРОФ. СТОЙКА ЗДРАВКОВА – ЕДИН СЪВРЕМЕНЕН БУДИТЕЛ НА 70 ГОДИНИ

Неуморна и взискателна! Енергична и всеотдай- на! Работохолик и перфекционист! Това е проф. д-р Стойка Здравкова! Не е за вярване, че в началото на ноември 2012 година навърши 70 години. И не е слу- чайно това, че тази светла дата е непосредствено бли- зо до Деня на будителите. А това, че проф . Здравкова е съвременен български будител, е толкова безспорно и видимо! 70–годишнината ù е един чудесен повод ретрос- пективно да си припомним и проследим най-значи-

Книжка 7
ОЧАКВАНА И ПОЛЕЗНА

Емилия Василева

Книжка 6
Книжка 5
ЦЕННО ПОМАГАЛО ЗА ПСИХОЛОЗИ И ПЕДАГОЗИ (Надежден инструмент за диагностициране смисъла на живота)

Любен Десев Минчев, Борис. Тест на Дж. Крумбъг и Л. Махолик за смисъл в живота. Българска версия. Варна, ВСУ „Черноризец Храбър“,

ГЕОРГИ MАВРОВ ЖИВОТ, ОТДАДЕН НА НАУКАТА И ОБРАЗОВАНИЕТО

Така най-общо, но и най-точно можем да охарак- теризираме дейността на ст. н. с. д-р Георги Петков Мавров. Той ни напусна неочаквано в края на април т.г. И до последния си ден не преставаше да се вълнува от проблемите на образованието. Споделяше инте- ресни мисли относно предстоящото приемане на За- кона за образованието. Пестелив на думи, но щедър на дела – това ясно проличава от неговата богата би- ография.

Книжка 4
ОЩЕ ЕДНА ИДЕЯ

Галина Стоянова

Книжка 3
С ИНОВАТИВЕН ПОГЛЕД КЪМ ЛИЧНОСТТА НА ДЕТЕТО

Маргарита Абрашева Любимка Габрова

БИЗНЕС ОБУЧЕНИЕ В ДЕТСКАТА ГРАДИНА

Красимира Костова Петя Драгоданова

ДЕТСКАТА БЕЗОПАСНОСТ

Любимка Габрова

БАБА ПРИКАЗКИ РАЗКАЗВА... (МИКС ОТ ПРИКАЗКИ)

Кева Захариева, Мария Мичева

Книжка 2
ДЕТЕ ПЪТУВА В АВТОМОБИЛА

Красимира Михайлова

ПРОТИВОПОСТАВЯНЕ

Пюрвя Ердниев, Б. Ердниев

ЗДРАВКА НОВАКОВА – ПРЕПОДАВАТЕЛ И ТВОРЕЦ

Седемдесетгодишният юбилей е вълнуващ повод да проследим трудния, богат и съдържателен професионално-творчески път на доц. д-р Здравка Новакова, да под- чертаем нейната важна роля за утвърждаване на дидактика на математиката като

IN MEMORIAM Иван Марев

Напусна ни проф. Иван Марев – философ, педагог, демократ, родолюбец. В далечната 1975 г., зареден с енергия, пълен с идеи, той създаде в Техническия

Книжка 1
ДЕЛЕГИРАНЕ НА ПРАВА ЧРЕЗ КОМИСИИТЕ В ДЕТСКАТА ГРАДИНА

Маргарита Абрашева Политиката, наречена управление на качеството, не е самоцел, нито поредна обра- зователна „мода“. Тя е практически необходима за поддържане от директора на учеб- ното заведение на един привлекателен образ в условията на конкуренция на пазара на учебни заведения. Това се отнася най-вече за детските градини. Политиката на упра- вление на качеството съдържа недостатъчно използван ресурс, включително за спечел- ване и запазване доверието на потребителя – родителите на децата,

ИНОВАЦИОННИ И ИНТЕРАКТИВНИ МЕТОДИ В КВАЛИФИКАЦИОННАТА ДЕЙНОСТ НА ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ КОЛЕКТИВ

Стоилка Ташева, Севда Лукайчева Развиващото се с динамични темпове общество в днешно време налага необ- ходимостта от иновационни промени в областта на образованието. И в предучи- лищната педагогика все по-често се търсят алтернативни педагогически техноло- гии както за възпитанието и обучението на децата, така и при провеждането на квалификационната дейност на самите педагози. Използването на интерактивните методи дава възможност да се възлагат за- дачи, които предполагат съвместна работа,

ТОВА ТРЯБВА ДА ГО ЗНАЕ ВСЯКО ДЕТЕ

Татяна Атанасова, Иванка Пампова

НА УЛИЦАТА Е ОПАСНО

Таня Янчева, Зоя Кацарова