Педагогика

2015/4, стр. 550 - 561

ЗА НЯКОИ НЕЛЕПОСТИ В НАШАТА УЧИЛИЩНА ПЕДАГОГИКА

Пламен Радев
E-mail: eduman@abv.bg
University of Plovdiv
24 Tzar Assen Str.
4000 Plovdiv Bulgaria

Резюме: В статията се представят някои несъобразности и типични грешки, допускани от редица автори, пишещи в областта на педагогиката. Обобщенията са на автора, не ангажират други мнения и се опират на конкретни примери.

Ключови думи: pedagogy, criticism, lack of development, limited thinking, support of the old approaches

Ще започна първо с научните заблуждения. Те са вяра и убеждения в неверни теории и подходи, идващи от когнитивни пристрастия (неточни преценки, нелогични тълкувания, ограничена рационалност, наивен реализъм, ирационализъм, изоставане в информираността, догматизъм и упоритост, социални (атрибутивни) пристрастия, изследователски пристрастия, приемане на псевдонауките, карго култ (практики, които имат подобие на научни, но в действителност не следват научния метод), умишлено фалшифициране на резултати от изследвания, самозалъгване, идеологизация и политизация на науката, липса на стремеж за развитие, дефицити в научното познание, използване на модерни думи и езотеричен език, за да се създаде впечатление за правдоподобност чрез мистификация, заблуда и объркване, нарушаване на изследователския процес, надценяване на тезиси и теории, емоционални пристрастия, спекулативно теоретизиране, удобни и приятни изводи, упорити стереотипи, дефицити във възможностите на самия учен, т. е. не става за такъв, но има самомнение, и т. н.

В усилията си да излязат от щампите или от творческата си безизходица някои теоретици на педагогиката правят следните неща. Те използват редица нови словосъчетания (синтагми) или единични категории, които са напълно безсмислени и лишени от съдържание. Един от примерите за това е упорито налаганата категория „педагогическо взаимодействие“. Реално, тя означава интеракция между педагогически теории и тяхното взаимно трансфериране. Затова става необходимо в обясненията на тази категория да се вписва, че тя всъщност е събитие, което е (забележете) същностна характеристика напр. на възпитателно-образователния процес в детското заведение. Може би няма „педагогически взаимодействия“ и в други институции? Казва се, че то (педагогическото взаимодействие) е „процес, разгръщащ се между възпитател и възпитаван в хода на учебно-възпитателната работа, необходима за развитието на личността на детето. Този термин е едно отключовите понятия в педагогиката и научен принцип, залегнал в основите на възпитанието. Педагогическото взаимодействие е сложен процес, състоящ се от множество компоненти – дидактическо, възпитателно и социално-педагогическо взаимодействие. Педагогическото взаимодействие е обусловено и опосредствано от учебно-възпитателната дейност, целите на обучение и възпитание“. Къде е теоретично, къде е практическо? По-грозно от това не може да бъде! Самото безсмислие на този и други изкази е човешка склонност да се търсят и сътворяват стойности и смисли там, където ги няма. Редица научни работници освобождават тази опция като функция от принудата на собствената си дисхармония, скрит застой, търсене на псевдооригиналност и дефицити в научното си познание. Тук обаче не става дума за излишен пуризъм или запазване на консервативни форми, а само за концептуална коректност и избягване на логически контрадикции (противоречия). Тази липса на концептуална коректност в областта на педагогиката се вижда не само в някои „устреми“ на млади докторанти, но и в писанията на вече утвърдени автори, които може би са в будна кома.

Кои са най-често срещаните или споделяни нелепости в съвременната училищна педагогика? В някои конспекти за семестриален или държавен изпит се предписват и преобладават учебници от 1984 г. (сигурно са някаква класика?) до обозрими(в близките дo 1994 г.) минали години. В най-добрия случай източниците са до 2000-ата година. От колегиална учтивост няма да ги споменавам кои и къде са те. В тези конспекти се вписват теми, които са абсурдни от гледна точка на педагогическата наука: „Развитие на научното познание и дидактически последици“ (преписано от една стара дидактика, а няма ли по-точно и методически последици и изобщо нима дидактиката е някаква гносеология?); „Държавни стандарти в областта на учебното съдържание“ (кое точно?); „Формиращо оценяване в началното училище“ (няма ли друго?); „Параметри на съвременния урок в началното училище: макроструктура, микроструктура“ (горкият Онишчук от 1967 г.); „Духовно-нравствено израстване на малкия ученик“ (какво става тука, и как би възкликнал Ж. Пиаже)?; „Технологични модели на обучение. Същност, компоненти и видове технологии“ (на кое?); „Научен статут на началната училищна педагогика“ (НУП), която всъщност няма никакъв статут (тук не става въпрос за специалността), „Ръководна роля на учителя“ и др. Та този миш-маш се дава и на конкурс за докторанти. Блазе на завършващите и на започващите, тяхно е научното „педагогическо“ бъдеще!

Повечето колеги избягаха в социално-педагогическа проблематика, изпаднаха в особена педагогическа анорексия, което ги накара да се самоунижават научно и да се реализират в области, в които трябваше тепърва да преоткриват себе си. Академичната педагогическа анорексия е явление, което се характеризира с отказ на редица академични преподаватели да пишат върху обща педагогическа проблематика в последните години и отхвърляне на възможността да се изявят във форми, в които може да се води дебат върху нея. Те преподават училищна педагогика, но не се открояват и остават анонимни в сянка, като ползват в своите позовавания стари източници или имат някакви свои мнения пред студентите, но това не се знае от педагогическата общност. Другата форма на бягство е влизане в проблематика, която е около педагогическата, но не точно в нея. Така се изпада в пристрастия, които променят мисленето и педагогическата продукция.

Почти всички пишат за научен статут на педагогиката, т. е. „научен статут на наука“, което е пълна тавтология и показва папагалщината на такива „творци“ на изказа, които повтарят един далечен отблясък на отминали времена. Сигурно правилното е статус на педагогиката, а другото е научна комплексарщина (най-после педагогиката стана наука). Въпрос поражда и самото разбиране за „педагогика“ в отношение към различни възрастови групи. Неслучайно на запад от Хърватска създават нова педагогическа наука!

Все още в някои учебници по „педагогика“ има теми за физическото, трудовото и „половото“ възпитание. Какво ли биха казали колегите физкултурници, „трудоваци-битовици“ и сексолози? Това са вече отделни науки и този стремеж за всеядност не е полезен. В сегашната теория на възпитанието няма социално, няма емоционално, няма изобщо възпитание, а има спомени за него, което според мен не се е отразило в поведението на повечето от пишещите. Вземат се дескриптори от Европейския съюз и явно трябва да се спре с думата възпитание и да се махне неговата теория и практика, макар че те стоят в основата на тези дескриптори. Да не говоря за комплексно интегративен подход към възпитанието, което е една мечта даже не и от фройдистки тип. По този начин особен анахронизъм става съчетанието „теория на възпитанието“. Той трябва да отпадне, защото е обида за „педагогиката“ не само защото за това явление има различни теории. Нека да се погледне в италианската Teoria della formazione или в английското Тhe education of a person during his formative years. Основният въпрос тук всъщност е: има ли място тази теория в образователните науки и как да се осъвремени нейното име и съдържание? Отговора мога да дам веднага. Да, тя има солидно място там, но задължително трябва да премине под името „учения за възпитанието“ или „основи на възпитанието“. Защо предлагам това? Защото няма само една теория за възпитанието и предикатът „теория“ занижава статуса на дисциплината. Теорията е интелектуална дейност и е само опит за обяснение на масив от натрупани данни и извеждане на някакви предположения, модели и постулати, които да попаднат под критериите за научност. Науката, от своя страна, също е особена интелектуална дейност, предназначена да открие чрез научни методи информация (знания) за света, в който хората живеят, и да създаде форми, по които тази информация може да бъде организирана в смислови и доказани модели. Основната цел на науката е да събира факти (данни), да ги обясни, да ги обобщи и систематизира, за да изведе от тях закономерности, принципи, решения, а в някои случаи и предписания за практиката. Ако една теория бъде доказана, тя влиза трайно в системата на науката. Антоними на теорията са практика, проверка, потвърждение, обосновка. Учението заема междинно място между теорията и науката. То е системно проучване, изследване, идентификация, кодификация, разбиране, предписание и приложение на някои аспекти, фактори, принципи и методи, свързани с дейности, събития, явления. Учението обаче, за разлика от теорията, има един атрибут – в него има винаги стремеж да се преподава! Самото понятие в английския език „upbringing“ (възпитание) означава придобиване на свойства или черти през най-силните формиращи години. За формиране се смята податливостта към продуктивна трансформация и промяна на растежа и развитието. Много американски автори смятат, че формиращите години са от началото на пубертета до влизането в началото на зрялата възраст. Други приемат от 8 до 22. Трети пишат за този процес от раждане до 10 г. Ами спорете, а не четете архиви от минали години. Отдавна има вече „Основи на възпитанието“, „Учение за възпитанието“ (Erziehunglehre) и др. Освен това теорията на възпитанието се оказа неадаптивна и не въведе в своето съдържание елементи на ученията за виктимизация, за педагогическото консултиране, за превенцията, за експлицитната социализация и пр. Така тя остана теоретичен и практически микс от 20 метода и 20 форми на някакво възпитание. Ето един простичък конспект по основи на възпитанието в семейството от американски автори:

– Каква е истинската същност на детето?

– Трите основни нужди на детето и как да ги посрещнем.

– Как дисциплината води до растеж на битието.

– Различните роли на майката и бащата и как детето да получи най-доброто от тях.

– Как да разпознаем различни етапи на развитие между 0 – 10 години?

– Справяне с лошо поведение.

– Нашето значение като модел за подражание.

– Трите стила на родителството.

– Трите големи влияния върху детето и как да ги използваме максимално.

– Как да предоставим най-доброто от нас?

– Как да се насърчи развитието на детската личност?

– Защо е полезно да имате визия за своето дете?

– Намиране на практически решения за практически проблеми.

За някои наши автори педагози няма обяснения в направления от рода на фройдизъм (ако има, е обяснен погрешно), няма бихейвиъризъм, няма когнитивизъм, няма конструктивизъм, има само общолафен явен или скрит евроазийски съветизъм от 1970 г. и малко след това. И сега има много предписания за литература, която трябва да се ползва, от рода на „Педагогика и диалектика“, „Семейният колектив и възпитанието“, „Първите седем години и след това“, „Дидактика“ от 1987 г., „Детето като домашен любимец“. Засрещат ли се изискванията за акредитация? Устойчивата деградация в някои писания се вижда от обобщението на проф. Атанас Попов: „Никога педагогическата наука у нас не е била в такава нищета, както сега, през годините на непрокопсания преход. В нея нахълтаха бивши пионерски, комсомолски и партийни дейци, които нямат своя собствена научна обосновка на онова, за което пишат. Те не познават истинските процеси, които протичат в българското училище, защото са зомбирани от своята „партия-майка“. Според мен това васално колективистично мислене се вижда непрекъснато в използването на предиката „социално“ и „социален“ при обясняване на събития и конструкти в науките за образованието, защото в зачеването и възпроизводството на споменатите специалисти съветопедагози явно не стоят биологични, а предимно социални процеси.

Нека да се види разликата между структуриране (което е формиране или подреждане) и функциониране – действие. Така основен закон във възпитанието и обучението става от функциониране към структуриране, а не обратното, както е сега в учебниците по педагогика. Нека се тълкува формирането като определен режим на разгръщане на дейностите във възпитанието и обучението. Ако има учения за възпитанието, те трябва да са функционални – такива, които се стремят да преодолеят недостатъците на индуктивните и дедуктивните и да създават предпазливо изводите си върху емпирична основа.

Какво става в дидактиката? В нея някои са възторжени от дефиницията, че преподаването означава някой да учи другия. Изразът е житейски на и на немски педагози още през XIX в. и не е верен. Защо го преповтарят? Всички казват: сега ще те науча или ще те обуча. Който казва – сега ще те (на) уча, е занаятчия, не е педагог. Истинският учител професионалист реално продава изкуството си, а даскалът – занаята. В занаята събитията преподаване и фасилитиране са излишни и няма нужда от функции. Показваш, повтаряш, наказваш и каквото си искаш друго! Тази казармено-пруска дефиниция много помага на някои.

Видовете учене били много. Ами така е, като се чете и ползва само един автор, а в края на някоя книга за по-солидно са посочени сто източника!

Други особени недомислия са:

– не се прави разлика между учене и учебна дейност, те са показани една до друга;

– не се показва кои от дефинициите принадлежат на дадено психологическо направление;

– характеристиките на ученето в обучението стават негови (на обучението) характеристики изобщо;

– видовете учене са непълни, несистематизирани, необяснени, неподплатени с качествени дидактически квалификации;

– теориите за учене са объркани от всяка гледна точка – напр. бихейвиъризмът е вид асоцианистка теория, а е поставен отделно, функционализмът няма нищо общо с представения текст, показани са „теория за интериоризацията“ на Ж. Пиаже и факторният подход на Дж. Гилфорд, които нямат място точно в това изложение и се отнася до други неща. Жан Пиаже смята, че интериоризацията се реализира заедно с формирането на речта и не се нуждае от отделно обяснение. Неговата теория има друго име и т. н.;

– няма разделяне на теории за ученето в бихейвиъризма, няма когнитивистка теория, няма конструктивизъм и т. н. Какво има всъщност? Има невероятна монологография, доксография, липса на какъвто и да е плурализъм, да не говоря за собствени мнения;

– за дидактически условия на успешното учене е посочена само мотивацията. Тогава ще се пише само за едно условие, а не за условия. Но ако беше само мотивацията – здраве да е. Има още поне десет условия!

В една позната книга се казва, че преподаването има за свой предмет подготовката на учениците за живот и труд. Така е, приятели! Животът е труд, трудът е живот. А ако преподаването ни подготви за забавления, за щастие, за приятни изживявания, извън приятния труд и приятния живот? Цял живот труд? Представяте ли си, че като вид човешки труд преподаването има неповторими ергономични характеристики: прилича на дейността на работника, на учения, на твореца, на общественика, но не може да се отъждествява с тях, защото е тъждествено само на себе си. Ако учителят е работник, то работникът с какво се различава от него. Какво означава преподаването да е тъждествено само на себе си? Може би изчерпва само себе си, само себе си показва в себе си или красотата на преподаването става тъждествена с благото, което носи в себе си, или атманът е равен на брахмана, или който следва дао, е тъждествен с дао и т. н.

Преподаването изобщо не е догматично събитие, даже и в традиционните си класически форми, да не споменавам презентирането, фасилитирането, социалконструкционизма, когнитивизма и др. Хората го правят такова! Който е чел и чете само съветски автори по темата от 1962, 1965, 1968, 1970. 1978, 1982 и завоалирани от 1992, 2000 г. и т. н., да му мисли.

Сега за някои е модерно да се пише за компетентностен подход. Той дойде да изтъкне, че е време да обясняваме що са компетентностите и имат ли те място у нас. Имат, разбира се, но като компоненти на учебните и възпитателните съдържания и предмет на формиране и развитие. Първо, не може да има такъв цялостен подход. Самото наименование компетентностен подход е руска измислица! Общонаучното равнище на методологията може да се интерпретира като наличие на редица общи позиции – подходи, приемани от изследователите за провеждане на изследването на обучението и възпитанието, за представянето и структурирането на различните обобщения и изводи, както и спецификата на предписанията за практиката. Ако тук подходът се приема за обща позиция, приемана от изследователите за провеждане на познанието и научното изследване изобщо, то самата дума подход има много различни други значения:

доближавам, наближавам, доближавам се (до), приближавам се (до), близо съм до съвършенството, обръщам се към нещо, сондирам, започвам преговори с някого;

– правя предложение на някого, опитвам се да повлияя на някого, заемам се с нещо, подхождам към (въпрос, задача), наближаване, приближаване, доближаване, близост, приближение, приблизителна точност;

– достъп, път занякъде (воен. подстъп), начин на постъпване, предложение за преговори, опити за сближение, аванси, опитвам се да заинтересувам, опитвам се да се сближа с подготовка към или за нещо.

Използването и операционализирането на различните подходи спомага за освобождаване на човека от закрепостяващите вериги на конвенционалното мислене и действане. Трябва ли да напомням, че научната демаркация засега е откроила системен, системно-структурен, структурен, функционален, структурно-функционален, синергетичен, антропологичен, феноменологичен, социокултурен, културно-исторически, атрибутивен, количествен, качествен, прагматичен, теоретичен, практически, парсипативен (еманципиращ), монопредметен, интердисциплинарен и др. подходи. Това налага следните изводи.

Компетентностният подход (изобщо, ако се приеме за такъв по име) не е общ, а поелементен (частен) вид подход на системния, стратегия за реализация на системен и структуриран образователен процес, който позволява на учениците да придобият нови умения чрез обучението по модела на преживяването и опита. Той включва:

– общуване с други в различни ситуации;

– приемане на открито отношение към разнообразието на социални и мултикултурни реалности;

– общуване на най-малко два официални езика – на собствената страна и друга страна;

– участие в различен работен опит;

– формиране и развитие на навици, които са в полза на здравословен начин на живот;

– разработване на интегрирана визия за опазване на околната среда и устойчивото развитие;

– участие в общността като гражданин;

– подготовка за интегриране, като гражданин, на пазара на труда, в училище или други събития на живота.

Второ, има компетентностен подход към оценяване – измерване на различни нива на знания и умения.

Трето, има компетентностно базиран подход към управление на човешките ресурси, който е вид стратегия за насърчаване и развитие на ролите, уменията и поведението на хората както индивидуално, така и в организациите, а и на нива между тях. Той е модел на управление на човешките ресурси и ефективна практика за наемане на персонал. Самият компетентностен модел обхваща интеграцията на знания, умения, способности иличностни качества.

Четвърто, има компетентностно базиран метод на професионалното и производственото обучение.

Пето, изводът е, че компетентностен подход в смисъл на общ подход няма.

Определяне същността на обучението. Още в началото се започва с „Определяне на понятието обучение“, а само няколко реда по-долу се пише за разграничаване на явленията обучение и сродните нему. Тук няма да посочвам разликата между понятие и явление, която сигурно не е известна на някои автори. Ако искаме да се намесим в някакво развитие, чрез понятия ли ще го правим? След няколко изречения се посочва същността на възпитанието като „процес на човешко развитие, чрез който се постига повишено разбиране и контрол над себе си и заобикалящата действителност, над цялостното поведение и отношение над себе си и другите хора“. Без да влизам в подробности, много ми е интересно как възпитанието е развитие и как чрез него се постига контрол над заобикалящата действителност? Заобикалящата действителност е космосът, нашата си реалност, квантовата реалност, естественият ред, природата и хората в нея и т. н. Какво е имал предвид авторът и точно коя действителност? Как чрез възпитанието на отделния човек ще се постигне контрол на отношението на другите хора – може би към другите хора, но това е друг изказ. Освен това възпитанието не е процес на развитие, а е деликатна преднамерена (и не толкова преднамерена) намеса, предимно в процеса на психосоциалното развитие на отделния човек! То подпомага развитието. След това упорито се търси същността на явлението обучение, без да се вижда и представя собствена позиция, но за понятие и дума не става.

Стига се до извода, че ръководството (?) е по-целесъобразно понятие (?) от понятието преподаване. Има ли целесъобразни понятия? Тук искам да по-соча, че целесъобразността е характеристика на човешката дейност. Просто и точно – целесъобразни понятия в тяхната класификация няма! Накрая следва изводът: обучението е организационно-функционално единство между преподаването (ръководството на учителя) и ученето (дейността на ученика), чрез което се постига управляване на външната и вътрешната активност на ученика и се формират у него определени знания, умения, навици и начини на познание. Това упорито се повтаря от всички пишещи в областта на обучението. В тази дефиниция има следните грешки:

– поставя се знак на равенство между ръководствои преподаване;

– поставя се знак на равенство между понятие и събитие;

– съчетанието организационно-функционално единство е нонсенс – фраза, лишена от смисъл. Това ще рече, че е от света на писателя Чарлс Латуидж Доджсън, който някои все още смятат за жена – Луис Карол.

Нека да се уточня. Не е посочено какво значи „организационно“ – дали е поведенческа реакция на участниците в обучението спрямо някои стимули, дали е някаква управленска храктеристика на възможните субекти, участващи в обучението, дали е модел на поведение, дали е прилагателно, сложено за благозвучие, и т. н. Не е посочено какво значи функционално. Не е посочено каквозначи единство.

Какво да се каже за функционално? Първо, то не предполага изменяемост, второ, може би е нагаждане, трето, може би е връзка между набор от елементи, комбинация на някакво моделиране, част от програма, която изпълнява някаква задача, нещо, което променя стойности или извършва операции, и т. н.

Какво е единство в случая – неделимост, метафизика на монолитност, еднаквост, един от вариантите на взаимодействие?

Нима съвременното обучение в своята масовост е междуиндивидуално и само в измерението ученик – учител? Нека да посоча, че коректното обяснение за „организационно-функционалното единство“ е следното. Външните форми на обучение осигуряват организационното „единство“, а методите на обучение – функционалното „единство“, но те са различни събития. И още нещо – на мястото на думата единство в горните изречения, би трябвало да стои думата „взаимодействие“.

Не мога да разбера защо се пише за „отношението между основните понятия“. Става въпрос за преподаване и учене, които са наречени „елементи“ на единния процес на обучение. Те били същността на дидактическото отношение. Как отново да обясня, че отношение има там, където трябва точно да се постулира: под отношение се разбира взаимодействие, взаимовръзка, взаимно положение, съотнасяне или родство на подредена, в случая, двойка обекти (събития). Отношението между събитията е в реалния процес, а отношението между понятията е в главата на този, който се стреми да познае нещо – т. е. едното е онтологическа характеристика, а другото е гносеологическа. Ученето било по-широко понятие от усвояването. Ученето е събитие, усвояването е конструкт. Не може да се обяснява събитие в частност на конструкт.

За най-съществени черти на обучението като „бинарна дейност“ все още се постулира мнението на някой си В. М. Блинов, и то без всякаква собствена рефлексия, че:

– обучаемостта е едно от фундаменталните свойства на всички високоорганизирани живи системи, като се започне с едноклетъчните организми и се свърши с човека;

– има връзка между обучаемостта на човека и постигането на една или друга степен на обученост;

– обучението става функция на обществената дейност вследствие на скока от взаимодействието между биологично и социално;

– обучението е средство за социално унаследяване, т. е. такава дейност, с помощта на която се възпроизвежда всяка друга дейност.

Как отново да обясня, че способността за учене (learning ability) на тези организми е основният конструкт и всичко друго е производно (вкл. обучаемостта). Как да обясня, че обученост е всъщност наличието на овладяната система от знания, умения и компетентности и конструктът е напълно руски. Обучеността (нека да я приемем) е резултат и на небинарна дейност – т. е. и на самостоятелна дейност, каквато е личният опит на индивида. А какво е обществена дейност? Обучението не е такава дейност. В училище то е институционално социокултурно, познавателно и практическо интерповедение (интердейност). Нима само чрез обучението се „унаследява“ или възпроизвежда всяка друга дейност. Това на научен език се нарича хиперинтерпретация (меко казано), а самото твърдение на В. Блинов е прекалено общо и следователно невярно. В такова твърдение няма мястоза творчество, за собствена активност, за критицизъм, за лични отношения на учащия се. Всичко се рамкира чрез обучението (което на практика е невъзможно) и наистина се показва неразбиране на нещата.

И така, що е бинарно? То е нещо, което се състои от две части и е различно от унарно (еднокомпонентно), тернарно (трикомпонентно), кватернарно (четирикомпонентно) и пр. Обучението може да е бинарно, но само понякога лице в лице и не е дейност, а интердейност. Всички други (дистанционно, кореспондентно, онлайн) включват една „дейност“ – „учене“, а другата страна са различните видове учебни съдържания, но те не са дейност. Това веднага показва, че всъщност обучението лице в лице е най-малкото тернарен (трикомпонентен) комплекс – преподаване или фасилитиране, учене (субектни страни) и учебно съдържание (обектна страна). А ако прибавим и образователната среда?

А какво да кажем за преподаването? Най-простичко, то е една от формите на междуличностно влияние, насочена към промяна на поведенчески потенциал на други лица (American Educational Research Association Commission).

В представените варианти на модели на обучението от някои автори са допуснати следните грешки. Посочена е Сократова структура, която (1) не е описана коректно и (2) методът на Сократ преизвиква процес, но той (методът) самият е различен от него (процеса). Не трябва да се бъркат двата конструкта. За структура на процеса на обучение е посочена идеята на Й. Ф. Хербарт за артикулация на обучението от начална до младежка (според него – Хербарт) възраст и тази идея се наричала за формалните степени. Той никога не е писал за формални степени, както се посочва неточно във въпросните текстове. Другите моделиса по-скоро описание на ученето. В една книга по дидактика, като пример за тест с множествен избор на отговора, се упоменава следното:

Кой е автор на първия български буквар:

Л. Каравелов.

П. Славейков.

В. Априлов.

П. Берон.

Верен отговор (според автора) е: 4. П. Берон. Никак не ми е приятно да уточнявам това твърдение, но истината трябва да стои над всичко. За всички, които се терзaят в очакване на отговора, ще напомня, че първият буквар от българин е на Марко Теодорович Везьов (1760 – 1840). Той е издаден през 1792 г. на черковнославянски език, отпечатан е в печатницата на сърбина Стефан Новакович във Виена със заглавие „Первое учение, хотящим учится книг писмени словенскими, називаемое Буквар“. В буквара e отбелязано, че е предназначен за децата в Българско и Словенско, но на корица му е посочено, че издателят е „българин, родом из Разлог“.

Tук искам да допълня още нещо. В някои статии се допускат над 30 грешки от фактическо естество. В един учебник по педагогика от 2010 г. са допуснати около 100 грешки в научните дефиниции и квалификации, и то от относително общоприетите, а не в някакъв специфичен смисъл. Всички те са в руслото на вулгарната социологизация и зле прикрита идеологизация от съветски тип. За каква научна демаркация става дума тук?

Смея да заявя, че научната неграмотност в нашите науки се шири от някои докторанти до някои професори, избрани по някакви неизвестни критерии, както навремето, така и сега. Какво означават критериите за избор на академична длъжност в ЗРАСРБ? Те са количествени, а не качествени. Какво значи равностойни публикации на монографичен труд? Ами ако монографичният труд е за тенденцията за намаляване на сивото искърско говедо и увеличаване на породата за млечни гиганти „холщайн“? Ето един текст (без изменение): „Млекодайната крава или бик започва своето развитие като теленце, което още от най-ранна възраст се храни от бутилка/кофа с мляко, което му дава човекът. За млекодайните породи хората са от тяхната порода. Повечето млекодайни крави не отглеждат теленцата си и не развиват майчински инстинкт към тях. Понеже ни считат за членове на тяхното стадо, млекодайните се отнасят с доверие към нас, включително и по отношение на доенето (облекчаваме ги от напиращото във виметата мляко), и единствените конфликти са борбата за доминация в стадото, чийто член според тях е и фермера“. Тук не указвам правописните грешки. Не е юридически издържано твърдението в ЗРАС, че с правилниците на висшите училища и научните организации могат да бъдат определени и допълнителни изисквания за заемане на академичните длъжности „доцент“ и „професор“, отразяващи спецификата на отделните професионални направления. Това е уязвим текст и всеки кандидат може да иска преразглеждане на решенията за допълнителни изисквания на висшето училище и факултетите, ако е юридически грамотен. Тези допълнителни изисквания нямат никакъв юридически статут извън основния текст. Не може правилник да допълва закон! С отмяната на научните шифри се допусна скриване на реалните научни специалности, което наложи скоби, уточнения и несъществуващи научни дисциплини, както има и длъжност полски пазач – пъдар, която със сигурност може да се заеме от педагог.

Редица недомислия има и в научните рецензии. В тях се срещат следните изрази: „Написването на рецензия и анализирането на научната и академична дейност не е лека работа“; „Възможно е било и по-мащабно „окръгляне“ на информационната база“; „Централно място във възрастта от 5 – 7 г. заема играта. Именно чрез нея детето усвоява нови знания и умения, то се социализира и трупа опит“; „В представения от кандидата дисертационен труд могат да се откроят следните научни приноси, макар че той не е представилтакива“. Какво да кажа? Държавни дейци пожелават на младите учени в усилията си (т. е. в напъните си) да отидат извън познанието. По Сенека това заучи така: „Какъвто е човекът, такава е и речта му“.

И нека да завърша с мисълта, че в ума на начинаещия има много възможности, а в ума на експерта те са малко и ограничени. Освен това той (експертът) си казва, че ако няма проблем, ще си го създаде сам, за да има работа. Може би така стана и тук.

2025 година
Книжка 9s
Книжка 9
DEVELOPMENT OF DEMOCRATIC CULTURE THROUGH CONTENTS ABOUT THE ROMA IN CLASSROOM TEACHING – STUDENTS’ PERCEPTION

Aleksandra Trbojević, Biljana Jeremić, Hadži Živorad Milenović, Bojan Lazić

Книжка 8
КАТЕГОРИАЛНИ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИНФОРМАЦИОННО-КОМУНИКАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ В ОБУЧЕНИЕТО НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ СЪС СОП

д.п.н Мира Цветкова-Арсова, Данка Щерева, Славина Лозанова, Маргарита Томова

Книжка 7
ВРЪЗКА НА СОЦИАЛНО-ЕМОЦИОНАЛНОТО С КОГНИТИВНОТО РАЗВИТИЕ В ПРИОБЩАВАЩА СРЕДА

Милен Замфиров, Маргарита Бакрачева, Емилия Евгениева

Книжка 6
КОГНИТИВНО РАЗВИТИЕ НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ, ОБХВАНАТИ В ПРИОБЩАВАЩОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Милен Замфиров, Емилия Евгениева, Маргарита Бакрачева

Книжка 5
COMPETENCE FOR SOCIAL PEDAGOGICAL PRACTICE: WHAT DO STUDENTS TELL US?

Maya Tcholakova, Marina Pironkova, Aleksandar Ranev, Yana Staneva

MULTIMODAL COMMUNICATION IN PHYSICAL EDUCATION CLASSES

Cristiana Lucretia Pop, Cristina Filip

Книжка 4s
GAMES IN FUNCTION OF DEVELOPMENT OF MULTIPLICATION SKILLS

Dasare Sylejmani, Vesna Makashevska, Jasmina Jovanovska

Книжка 4
ИЗПОЛЗВАНЕ НА СИСТЕМИТЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОБУЧЕНИЕТО В КОНТЕКСТА НА ИНТЕРАКТИВНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Силвия Парушева, Борис Банков, Гергана Касабова, Петя Страшимирова

MILITARY AND SOCIAL THREATS AS DETERMINANTS OF THE DEVELOPMENT OF CONTEMPORARY UKRAINIAN HIGHER EDUCATION

Mykola Pantiuk, Tetiana Pantiuk, Nataliia Bakhmat, Olena Nevmerzhytska, Svitlana Ivakh

STEM ОБУЧЕНИЕ НА СТУДЕНТИ ПЕДАГОЗИ В ТРАНСДИСЦИПЛИНАРНА ОБРАЗОВАТЕЛНА СРЕДА

Любен Витанов, Николай Цанев, Людмила Зафирова, Гергана Христова, Катерина Динкова, Калина Георгиева, Жорж Кюшев, Здравка Савчева

ИЗСЛЕДВАНЕ И АНАЛИЗ НА НАГЛАСИТЕ НА СТУДЕНТИТЕ ПРИ ИЗПОЛЗВАНЕ НА ГЕНЕРАТИВЕН ИНСТРУМЕНТ НА ИЗКУСТВЕН ИНТЕЛЕКТ

Николай Янев, Иглика Гетова, Теодора Христова, Ива Костадинова, Георги Димитров

Книжка 3
ДРУГИЯТ КАТО ЦЕННОСТ В УЧИЛИЩЕ

Александър Кръстев

Книжка 2
ASSESSMENTS OF TEACHERS AND PARENTS OF CHILDREN WITH DEVELOPMENTAL DISABILITIES ON INCLUSION IN PRE-SCHOOL INSTITUTIONS

Zagorka Markov, Hadzi Zivorad Milenovic, Biljana Jeremic, Radmila Zecevic, Milica Pavlovic

Книжка 1s
ПРИЛОЖЕНИЕ НА СРЕДСТВАТА ЗА ДОПЪЛВАЩА И АЛТЕРНАТИВНА КОМУНИКАЦИЯ В ОБРАЗОВАТЕЛНИТЕ ИНСТИТУЦИИ В БЪЛГАРИЯ

. Неда Балканска, . Анна Трошева-Асенова, . Пенка Шапкова, Снежина Михайлова

USE OF ARTIFICIAL INTELLIGENCE IN FOREIGN LANGUAGE TEACHING

Ekaterina Sofronieva, Christina Beleva, Galina Georgieva

Книжка 1
Скъпи читатели, автори, приятели на списание „Педагогика“,

В началото на 2025 година в първия брой на нашето списание „Педагогика“ бих искала от името на редакционната колегия и от мое име да Ви пожелая здраве, творческо вдъхновение и професионално удовлетворение от прино- са Ви към педагогическата наука и практика! Вярвам и се надявам, че списание „Педагоги- ка“ ще продължи да осигурява платформа за научен, обективен и откровен диалог, базиран на резултати от научни изследвания, за насто- ящето и бъдещето на обучението и образова- н

2024 година
Книжка 9s
Книжка 9
ANALYSIS AND IMPROVEMENT OF VIDEO LEARNING RESOURCES IN SMALL-SCALE LEARNING SCENARIOS

César Córcoles, Laia Blasco-Soplon, Germán Cobo Rodríguez, Ana-Elena Guerrero-Roldán

Книжка 8
АНГАЖИРАНОСТ КЪМ УЧЕНЕ ЧРЕЗ ИЗПОЛЗВАНЕ НА СМАРТ ТЕХНОЛОГИИТЕ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Кирилка Тагарева, Дора Левтерова-Гаджалова, Ваня Сивакова

Книжка 7
Книжка 6
Книжка 5s
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА НА СТАЖАНТСКАТА ПРАКТИКА ПРЕД СТУДЕНТИ – БЪДЕЩИ УЧИТЕЛИ

Илиана Петкова, Марияна Илиева, Владислава Станоева, Георги Чавдаров

Книжка 5
FEATURES OF SPEECH COMPREHENSION TRAINING OF CHILDREN WITH AUTISM SPECTRUM DISORDERS

Maryna Branytska, Svitlana Myronova, Svitlana Mykhalska

OVERVIEW OF THE STEM EDUCATION IN ISRAEL

Aharon Goldreich, Elena Karashtranova

Книжка 4
НАГЛАСИ НА СТУДЕНТИТЕ КЪМ СМАРТ ТЕХНОЛОГИИТЕ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Дора Левтерова-Гаджалова, Кирилка Тагарева, Ваня Сивакова

PROFESSIONAL SUPPORT FOR YOUNG RESEARCHERS

Emina Vukašinović, Marija Veselinović, Milan Milikić

РОБОТИТЕ В ОБУЧЕНИЕТО – ОБРАЗОВАТЕЛНА STEAM ИГРА

Мария Желязкова, Михаил Кожухаров, Даниела Кожухарова

Книжка 3s
Книжка 3
ATTITUDES AND EXPERIENCES OF THE PRESCHOOL TEACHERS IN THE APPLICATION OF DIGITAL TECHNOLOGIES IN ENVIRONMENTAL EDUCATION

Nataša Branković, Gordana Kozoderović, Biljana Jeremić, Danijela Petrović, Bojan Lazić, Slavica Karanović

ДИГИТАЛНИ ТЕХНОЛОГИИ В ПОДКРЕПА НА УЧЕНЕТО

Стоянка Георгиева-Лазарова, Лъчезар Лазаров

PREPARATION OF FUTURE TEACHERS FOR ORGANISING A HEALTH-PRESERVING INCLUSIVE SPACE IN EDUCATIONAL INSTITUTIONS

Nadiya Skotna, Tetiana Nadimyanova, Anna Fedorovych, Myroslava Sosiak, Oksana Yatsiv

Книжка 2s
Книжка 2
ОТ РИСУНКА – КЪМ СНИМКА

Камен Теофилов

Книжка 1s
Книжка 1
„ВТОРОТО“ БЪЛГАРСКО УЧИЛИЩЕ. ГЕНЕЗИСЪТ

Пенка Цонева, Бистра Мизова

2023 година
Книжка 9
EXPLORING THE NARRATIVE IDENTITY OF HUNGARIAN TEACHERS IN SLOVAKIA

Patrik Baka, Terézia Stredl, Kinga Horváth, Zsuzsanna Huszár, Melinda Nagy, Péter Tóth, András Németh

Книжка 8
A QUALITY “ONLINE” TEACHER – WHAT DO STUDENTS APPRECIATE AND VALUE IN TEACHERS DURING DISTANCE LEARNING?

Irena Golubović-Ilić, Ivana Ćirković-Miladinović, Nataša Vukićević

SUPPORT FOR THE INCLUSION OF ROMA CHILDREN THROUGH THE PROJECT TEACHING MODEL

Biljana Jeremić, Aleksandra Trbojević, Bojan Lazić, Gordana Kozoderović

TREND ANALYSIS OF PROFESSIONAL COMPETENCES OF SPORTS TEACHERS AND COACHES

Sergejs Capulis, Valerijs Dombrovskis, Svetlana Guseva, Alona Korniseva

Книжка 7
ЦЕННОСТЕН ПРОФИЛ НА УЧИТЕЛИТЕ В НАЦИОНАЛЕН КОНТЕКСТ

Цветан Давидков, Силвия Цветанска

Книжка 6s
MODELLING OF MARITIME CYBER SECURITY EDUCATION AND TRAINING

Gizem Kayisoglu, Pelin Bolat, Emre Duzenli

INTRODUCING THE USE OF CASE STUDIES METHODOLOGY IN TRAINING FOR SOFT SKILLS IN MARITIME UNIVERSITIES. THE ISOL-MET PROGRAM

Maria Lekakou, Helen Iakovaki, Dimitris Vintzilaios, Markella Gota, Giorgos Georgoulis, Thalia Vintzilaiou

THE ROLE OF MARITIME EDUCATION IN DIGITALIZATION

Kamelia Narleva, Yana Gancheva

Книжка 6
С МИСИЯ ЗА НАЦИОНАЛНА И КУЛТУРНА ИНДИВИДУАЛНОСТ

Надежда Кръстева, Йордан Колев

Книжка 5s
PREFACE

Nikola Vaptsarov Naval Academy is the oldest technical educational institution in Bulgaria. The Naval Academy is one of the symbols of Varna and Bulgaria in the world maritime community. Its history and achievements establish it as the most prestigious center for training of maritime specialists. At present, the Naval Academy trains specialists for the Navy and for the merchant marine in all areas of maritime life. Research and development conducted at the Naval Academy in Varna

A FAIR CONCERN ABOUT ECDIS

Nikolay Sozonov, Dilyan Dimitranov

DATA-DRIVEN LEARNING APPROACH TO MARITIME ENGLISH

Jana Kegalj, Mirjana Borucinsky, Sandra Tominac Coslovich

DEVELOPING CRITICAL THINKING SKILLS THROUGH THE “CASE STUDY” TEACHING METHOD IN MARITIME ENGLISH LANGUAGE TEACHING (MELT)

Tamila Mikeladze, Svetlana Rodinadze, Zurab Bezhanovi, Kristine Zarbazoia, Medea Abashidze, Kristine Iakobadze

MAXIMIZING STUDENTS’ LEARNING IN MARITIME ENGLISH ONLINE COURSE

Valentyna Kudryavtseva, Svitlana Barsuk, Olena Frolova

Книжка 5
Книжка 4s
Книжка 4
Книжка 3s
СПИРАЛАТА ОБЩЕСТВО – ОБРАЗОВАНИЕ

Иванка Шивачева-Пинеда

Книжка 3
ПРОЕКТНО БАЗИРАНО ОБУЧЕНИЕ ЗА СОЦИАЛНО-ЕМОЦИОНАЛНИ И ТЕХНОЛОГИЧНИ УМЕНИЯ ЧРЕЗ ПРОГРАМАТА „УМЕНИЯ ЗА ИНОВАЦИИ“

Галин Цоков, Александър Ангелов, Йоанна Минчева, Рени Димова, Мария Цакова

МЕДИЙНАТА ГРАМОТНОСТ И УЧИТЕЛИТЕ

Светла Цанкова, Стела Ангова, Мария Николова, Иван Вълчанов, Илия Вълков, Георги Минев

Книжка 2
INTONATION AND CHILDREN WITH EMOTIONAL AND BEHAVIORAL PROBLEMS

Katerina Zlatkova-Doncheva, Vladislav Marinov

Книжка 1
2022 година
Книжка 9
ТРАНСГРЕСИВНО-СИНЕРГИЧНО КАРИЕРНО РАЗВИТИЕ В „НЕФОРМАЛНО ОБРАЗОВАНИЕ“ В УНИВЕРСИТЕТА

д.п.н Яна Рашева-Мерджанова, Моника Богданова, Илиана Петкова

Книжка 8
INTEGRATING INTERCULTURAL EDUCATION IN THE PRIMARY SCHOOL CURRICULUM

Bujar Adili, Sonja Petrovska, Gzim Xhambazi

НАГЛАСИ НА БЪДЕЩИТЕ ДЕТСКИ УЧИТЕЛИ КЪМ STEM ПОДХОДА

Наталия Павлова, Михаела Тончева

Книжка 7
НАЦИОНАЛНАТА ИДЕЯ НА ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ

Йордан Колев, Надежда Кръстева

Книжка 6
Книжка 5
ИВАН Д. ШИШМАНОВ – ЕВРОПЕИЗИРАНИЯТ БЪЛГАРИН

Надежда Кръстева, Йордан Колев

THE TECHNOLOGY OF DEVELOPMENT OF COMMUNICATIVE CULTURE OF ELEMENTARY SCHOOL TEACHERS

Mariia Oliiar, Nataliia Blahun, Halyna Bilavych, Nataliia Bakhmat, Tetyana Pantyuk

Книжка 4
TEACHERS’ATTITUDES BOUT TEACHING AND LEARNING MATHEMATICS

Aleksandra Mihajlović, Emina Kopas-Vukašinović, Vladimir Stanojević

EDUCATION 4.0 – THE CHANGE OF HIGHER EDUCATION INSTITUTIONS AND THE LABOUR MARKET

Gergana Dimitrova, Blaga Madzhurova, Stefan Raychev, Dobrinka Stoyanova

Книжка 3s
DISTANCE LEARNING IN THE CONTEXT OF THE COVID-19 PANDEMICS

Baktybek Keldibekov, Shailoobek Karagulov

DIGITAL UNIVERSITIES: FEATURES AND KEY CHARACTERISTICS

Marina Skiba, Maktagali Bektemessov, Alma Turganbayeva

Книжка 3
Книжка 2
TWO-TIER MODEL OF TRAINING FUTURE TEACHERS FOR COACHING AT OUT-OF-SCHOOL INSTITUTIONS

Borys Savchuk, Tetyana Pantyuk, Natalia Sultanova, Halyna Bilavych, Mykola Pantyuk

Книжка 1
2021 година
Книжка 9
ИЗСЛЕДВАНЕ НА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО МЕЖДУ ФОРМАЛНОТО И НЕФОРМАЛНОТО ЗДРАВНО ОБРАЗОВАНИЕ

Вержиния Боянова, Константин Теодосиев, Берджухи Йорданова

FORMATION OF PROFESSIONAL COMPETENCE OF ASSISTANT TEACHER OF INCLUSIVE EDUCATION IN SECONDARY EDUCATION INSTITUTIONS

Vladyslava Liubarets, Nataliia Bakhmat, Olena Matviienko, Oksana Tsykhmeistruk, Inna Feltsan

Книжка 8
Книжка 7s
CONCEPT OF PRESENT PRACTICE IN CHOOSING OF OPTIMAL NUMBER OF TUGS

Rino Bošnjak, Zvonimir Lušić, Filip Bojić, Dario Medić

S-101 CHARTS, DATABASE TABLES FOR S-101 CHARTS, AUTONOMOUS VESSEL

Vladimir Brozović, Danko Kezić, Rino Bošnjak, Filip Bojić

INFLUENCE OF HYDRO-METEOROLOGICAL ELEMENTS ON THE SHIP MANOEUVRING IN THE CITY PORT OF SPLIT

Zvonimir Lušić, Nenad Leder, Danijel Pušić, Rino Bošnjak

MEETING SUSTAINABLE DEVELOPMENT GOALS – EXPERIENCE FROM THE LARGEST SHIPPING COMPANIES

Katarina Balić, Helena Ukić Boljat, Gorana Jelić Mrčelić, Merica Slišković

OPTIMISING THE REFERENCE POINT WITHIN A JOURNAL BEARING USING LASER ALIGNMENT

Ty Aaron Smith, Guixin Fan, Natalia Nikolova, Kiril Tenekedjiev

REVIEW OF THE CURRENT INCREASE OF NOISE UNIT COST VALUES IN TRANSPORT

Luka Vukić, Ivan Peronja, Mihaela Bukljaš, Alen Jugović

TARGET DETECTION FOR VISUAL COLLISION AVOIDANCE SYSTEM

Miro Petković, Danko Kezić, Igor Vujović, Ivan Pavić

NEW RESULTS FOR TEACHING SHIP HANDLING USING FAST TIME SIMULATION

Knud Benedict, Michèle Schaub, Michael Baldauf, Michael Gluch, Matthias Kirchhoff, Caspar Krüger

POTENTIAL BENEFITS OF ELECTRICALY DRIVEN FERRY, CASE STUDY

Tina Perić, Ladislav Stazić, Karlo Bratić

SITUATIONAL AWARENESS – KEY SAFETY FACTOR FOR THE OFFICER OF THE WATCH

Hrvoje Jaram, Pero Vidan, Srđan Vukša, Ivan Pavić

Книжка 7
INCLUSIVE INTELLIGENCE

Aleksandar Krastev

EDUCATION OF MORAL CULTURE OF STUDENT YOUTH IN THE CONDITIONS OF POLYCULTURAL SPACE

Natalia Bondarenko, Yevhen Rozdymakha, Lyudmila Oderiy, Anatoly Rozdymakha, Dilyana Arsova

PROFESSIONAL DEVELOPMENT IN KOSOVO – RESEARCH OF TRAINING PROGRAMS AND TESTS

Bekim Samadraxha, Veton Alihajdari, Besim Mustafa, Ramë Likaj

Книжка 6s
EVALUATION OF CRUISER TRAFFIC VARIABLES IN SEAPORTS OF THE REPUBLIC OF CROATIA

Maja Račić, Katarina Balić, Mira Pavlinović, Antonija Mišura

COMPARATIVE ANALYSIS OF THE CONTRACTS FOR MARITIME TRANSPORT SERVICES. CHAIN OF CHARTER PARTIES

Svetlana Dimitrakieva, Ognyan Kostadinov, Christiana Atanasova

THE LIGHTSHIP MASS CALCULATION MODEL OF A MERCHANT SHIP BY EMPIRICAL METHODS

Vedran Slapničar, Katarina Zadro, Viktor Ložar, Ivo Ćatipović

ON EDUCATION AND TRAINING IN MARITIME COMMUNICATIONS AND THE GMDSS DURING THE COVID-19

Chavdar Alexandrov, Grozdyu Grozev, Georgi Dimitrov, Avgustin Hristov

AIR POLLUTANT EMISSION MEASUREMENT

Nikola Račić, Branko Lalić, Ivan Komar, Frane Vidović, Ladislav Stazić

ASSESSMENT OF LNG BUNKERING ACCIDENTS

Peter Vidmar, Andrej Androjna

EGR OPERATION INFLUENCE ON THE MARINE ENGINE EFFICIENCY

Delyan Hristov, Ivan Ivanov, Dimitar Popov

THE MEASUREMENT OF EXHAUST GAS EMISSIONS BY TESTO 350 MARITIME – EXHAUST GAS ANALYZER

Bruna Bacalja, Maja Krčum, Tomislav Peša, Marko Zubčić

PROPELLER LOAD MODELLING IN THE CALCULATIONS OF MARINE SHAFTING TORSIONAL VIBRATIONS

Nenad Vulić, Karlo Bratić, Branko Lalić, Ladislav Stazić

TECHNICAL DIAGNOSTICS OF MARINE EQUIPMENT WITH PSEUDO-DISCRETE FEATURES

Guixin Fan, Natalia Nikolova, Ty Smith, Kiril Tenekedjiev

CONTRIBUTION TO THE REDUCTION OF THE SHIP’S SWITCHBOARD BY APPLYING SENSOR TECHNOLOGY

Nediljko Kaštelan, Marko Zubčić, Maja Krčum, Miro Petković

THE STAND FOR FIN DRIVES ENERGY TESTING

Andrzej Grządziela, Marcin Kluczyk, Tomislav Batur

INTRODUCTION OF 3D PRINTING INTO MARINE ELECTRICAL ENGINEERING EDUCATION – A CASE STUDY

Ivica Kuzmanić, Igor Vujović, Zlatan Kulenović, Miro Petković

SHIPYARD CRANE MODELING METHODS

Pawel Piskur, Piotr Szymak, Bartosz Larzewski

Книжка 6
TEACHERS' PERSPECTIVE ON THE EDUCATIONAL IMPLICATIONS OF ONLINE TEACHING

Julien-Ferencz Kiss, Florica Orțan, Laurențiu Mândrea

Книжка 5
ФИДАНА ДАСКАЛОВА ЗА ПЕДАГОГИКАТА

Маргарита Колева, Йордан Колев

Книжка 4
Книжка 3
НЕВРОДИДАКТИКА

Наталия Витанова

Книжка 2
Книжка 1
BULGARIAN SCHOOL – SHOWCASE OF IDENTITY

Veska Gyuviyska, Nikolay Tsankov

2020 година
Книжка 9
Книжка 8
EDUCATIONAL REASONS FOR EARLY SCHOOL DROP-OUT

Maria Teneva, Zlatka Zhelyazkova

Книжка 7s
TEACHING CHALLENGES IN SPORTS EDUCATION DURING THE PANDEMIC COVID-19

Evelina Savcheva, Galina Domuschieva-Rogleva

THE DIFFERENCES IN STUDENTS’ATTITUDES ABOUT ONLINE TEACHING DURING COVID-19 PANDEMIC

Aleksić Veljković Aleksandra, Slađana Stanković, Irena Golubović-Ilić, Katarina Herodek

ONLINE EDUCATION DURING PANDEMIC, ACCORDING TO STUDENTS FROM TWO BULGARIAN UNIVERSITIES

Antoaneta Getova¹, Eleonora Mileva², Boryana Angelova-Igova²

Книжка 7
Книжка 6
TEACHERS ATTITUDES ABOUT INTEGRATED APPROACH IN TEACHING

Emina Kopas-Vukašinović, Aleksandra Mihajlović, Olivera Cekić-Jovanović

Книжка 5
КОНЦЕПТУАЛНИ МОДЕЛИ ЗА РАЗРАБОТВАНЕ НА ПОЗНАВАТЕЛНИ ОНЛАЙН ИГРИ В ОБЛАСТТА НА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО

Детелин Лучев, Десислава Панева-Мариновa, Радослав Павлов, Гита Сенка, Лилия Павлова

Книжка 4
A CONTINUUM OF APPROACHES TO SCHOOL INSPECTIONS: CASES FROM EUROPE

Rossitsa Simeonova, Yonka Parvanova, Martin Brown, Sarah Gardezi, Joe O’Hara, Gerry McNamara, Laura del Castillo Blanco, Zacharoula Kechri, Eleni Beniata

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2019 година
Книжка 9
Книжка 8
ОБРАЗОВАНИЕ НА БЪДЕЩЕТО

Наталия Витанова

Книжка 7
RISK FACTORS FOR EARLY SCHOOL LEAVING IN BULGARIA

Elena Lavrentsova, Petar Valkov

Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
LEARNING MATURITY

Alina Gîmbuță, Daniela-Carmen Berințan, Marijana Mikulandra, Krzysztof Kij, Katja Sivka

Книжка 2
ДЕТЕТО И ПЕДАГОГИКАТА

Яна Рашева-Мерджанова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

На добър час!

УЧЕНИЧЕСКО САМОУПРАВЛЕНИЕ

Бисерка Михалева

2018 година
Книжка 9
ПРАВАТА НА ДЕТЕТО ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА СТУДЕНТИ ПЕДАГОЗИ

Йорданка Николова, Даниела Рачева

Книжка 8
СПОДЕЛЕНО МНЕНИЕ

Йосиф Нунев

Книжка 7
РАДОСТТА ОТ ОБЩУВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК В ДЕТСТВОТО

Екатерина Софрониева, Христина Белева

ПРОФ. Д-Р ЕЛЕНА РУСИНОВА-БАХУДЕЙЛА

Розалина Енгелс-Критидис

Книжка 6
ПОЗИТИВНА УЧЕБНА СРЕДА

Валентина Шарланова

SENIOR CITIZENS’ EXISTENTIAL NEEDS AND EDUCATION FOR THE MEANING OF LIFE

Joanna Łukasik, Norbert Pikuła, Katarzyna Jagielska

Книжка 5
ПАРАДИГМАТА СЕМИОТИКА – ЕЗИК – ДЕТЕ ПРИ 6 – 7-ГОДИШНИТЕ

Жоржетина Атанасова, Любимка Габрова

Книжка 4
ДЕТСКИ КОНФЕРЕНЦИИ

Боряна Иванова

Книжка 3
Книжка 2
СЪВРЕМЕННИ МЕТАМОРФОЗИ НА ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА В ДЕТСКАТА ГРУПА

Веселина Иванова, Виолета Кърцелянска-Станчева

SCHOOLS AND UNIVERSITIES AS SOCIAL INSTITUTIONS

Emilj Sulejmani, Shikjerije Sulejmani

ОТНОСНО УСЕТА ЗА БРОЕНЕ

Петър Петров, Мима Трифонова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ И ПРИЯТЕЛИ

Емилия Василева, главен редактор

ДОБРИ ПРАКТИКИ „ПАРТНЬОРСТВО РОДИТЕЛИ – УЧИЛИЩЕ“

Мехмед Имамов, Калинка Гайтанинчева

2017 година
Книжка 9
Книжка 8
ЧЕТЯЩИЯТ СТУДЕНТ, ЧЕТЯЩОТО ДЕТЕ – ЕДНО МАЛКО ПРОЗОРЧЕ, ЕДНА ВЕЛИЧЕСТВЕНА ГЛЕДКА

Мариана Мандева, Боряна Туцева, Габриела Николова, Цветелина Ковачева

Кампания на Институт за български език – БАН и вестник „Аз-буки“

на Институт за български език – БАН, и вестник „Аз-буки“

ЕДИН ТИП СЛОЖНИ НАРЕЧИЯ

Марияна Цибранска-Костова

СВАТБА

Палмира Легурска

Книжка 7
ДИДАКТИЧЕСКИ КОМПЕТЕНТНОСТИ

Нели Митева, Наталия Витанова

Книжка 6
АБВ ПОИСКА … ИЛИ АБВ ПОИСКАХА…?

Цветелина Георгиева

Книжка 5
НОВА И ПОЛЕЗНА КНИГА

Йонка Първанова

Книжка 4
Кампания на Института за български език – БАН и вестник „Аз-буки“

на Института за български език – БАН, и вестник „Аз-буки“

ИМЕНИЦИ И ИМЕННИЦИ

Ивелина Стоянова

НЕ МОГА ДА НЕ НЕДОВОЛСТВАМ

Ивелина Стоянова

ОБРЪЩЕНИЕ ИЛИ ОБРАЩЕНИЕ?

Диана Благоева

ОЩЕ ВЕДНЪЖ ЗА ГЛАВНИТЕ БУКВИ

Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
Книжка 2
ПРОБЛЕМИ И ПЕРСПЕКТИВИ В РАЗВИТИЕТО НА ХУДОЖЕСТВЕНОТО ОБРАЗОВАНИЕ У НАС ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДЕТСКИЯ И НАЧАЛНИЯ УЧИТЕЛ

Теодора Власева, Даниела Гирджева-Валачева, Мария Калоферова, Найден Младенов, Илияна Шотлекова

Книжка 1
ФАКТОРИ ЗА УСПЕШНО ПРИЛАГАНЕ НА СМЕСЕНО ОБУЧЕНИЕ

Стоянка Георгиева-Лазарова, Лъчезар Лазаров

2016 година
Книжка 9
ВНИМАВАЙКИ В КАРТИНКАТА

Ивелина Стоянова

Книжка 8
Книжка 7
Кампания на Института за български език – БАН и в. „Аз-буки“

на Института за български език – БАН, и в. „Аз-буки“

ПРАВО В ДЕСЕТКАТА

Ивелина Стоянова

ЗДРАВЕЙТЕ, ЗАПЕТАИ!

Илияна Кунева

ЗА ЦИФРИТЕ И ЧИСЛАТА

Светлозара Лесева

Книжка 6
УЧИЛИЩЕ ЗА ЧЕТЕНЕ

Петя Георгиева, Христина Димитрова

Кампания на Института за български език – БАН и в. „Аз Буки“

на Института за български език – БАН, и в. „Аз Буки“

ДОШЛА ЛИ Е ИНСПЕКТОРЪТ?

Ванина Сумрова

ДА ВИ Е СЛАДКО!

Иво Панчев

ЩЕ ТЕ ЧАКАМ В/НА ЦЕНТЪРА

Илияна Гаравалова

КЪЩА-МУЗЕЙ ИЛИ КЪЩА МУЗЕЙ?

Ивелина Стоянова

КОЙ Е ПО-, ПÒ, НАЙ-?

Мария Тодорова

ТЪРСИ МЕ ПРОДАВАЧКА

Светлозара Лесева

ПРАВО В ДЕСЕТКАТА

Ивелина Стоянова

ПРОФ.Д.П.Н. СТОЯНКА ЖЕКОВА

Редколегия на сп. „Педагогика“

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
AN OVERVIEW ON FORMAL SCHOOLING SYSTEM IN SEVEN COUNTRIES

Alina Gîmbută, Maria Fili, Cemile Yavuz, Radmila Jeřábková, Nikolina Ratković, Paulo Manuel Oliveira Mengo de Abreu, Chiara Sega

Книжка 2
Книжка 1
IN MEMORIAM

На 10.12.2015 г. ни напусна нашият колега и приятел проф. д-р Иван Пет ков Иванов. Той беше уважаван учен и експерт в областта на педагогическите науки – автор на 10 монографии, 8 учебника, 10 учебни помагала, 6 студии и над 100 статии в специализирани периодич- ни издания и научни сборници; участник в 28 между- народни и национални проекта; председател и член на експертни групи към НАОА, член на редакционната ко- легия на сп. „Педагогика“. Проф. д-р Иван Иванов беше уважаван и оби

2015 година
Книжка 9
Книжка 8
Книжка 7
ДИСКУСИЯТА В УРОКА ПО ЛИТЕРАТУРА

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 6
ГОТОВНОСТ ЗА ОГРАМОТЯВАНЕ

Екатерина Чернева

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
ПРОБЛЕМИ НА СОЦИАЛНАТА АДАПТАЦИЯ НА ПЪТУВАЩИ УЧЕНИЦИ ОТ МАЛКИ НАСЕЛЕНИ МЕСТА\(^{1)}\)

Траян Попкочев, Бонка Гергинова, Тереза Карамангалова

ТУРНИР ПО КАНАДСКА БОРБА

Д. Евтимова, Е. Павлова, И. Радославова и Б. Иванов

ДЕТСКА ЛЯТНА ОЛИМПИАДА

Нели Бъчварова, Десислава Дургова

Книжка 1
ORGANIZATIONAL CULTURE: THEORY AND REALITY

Inna Leonidovna Fedotenko

2014 година
Книжка 9
ДА ЗАПАЛИШ ИСКРАТА

Дафинка Самарджиева

НА УЧИЛИЩЕ – С УСМИВКА!

Снежана Якимова

УЧИТЕЛЯТ – ЕТАЛОН ЗА ФОРМИРАНЕ НА ДЕТСКАТА ЛИЧНОСТ

Катя Коруджийска, Янка Маринкова

Книжка 8
Книжка 7
ЗАЕДНО МОЖЕМ ПОВЕЧЕ

Диана Смиленова

Книжка 6-bad
ЗА ДУМАТА КАТО СРЕДСТВО ЗА ОБЩУВАНЕ

ЗА ДУМАТА КАТО СРЕДСТВО ЗА ОБЩУВАНЕ

УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 6
Книжка 5
LE PROJET PÉDAGOGIQUE, SOURCE DE MOTIVATION DANS L’ENSEIGNEMENT ET L’APPRENTISSAGE DU FLE

THE EDUCATIONAL PROJECT, MEANS OF MOTIVATION IN TEACHING AND LEARNING FLE

LA PÉDAGOGIE DU PROJET ET LA MOTIVATION DES ÉLÈVES POUR L’APPRENTISSAGE DU FRANÇAIS

PROJECT PEDAGOGY AND PUPILS’ MOTIVATION IN LEARNING FRENCH

Книжка 4
КАЖДЫЙ ДЛЯ МЕНЯ УЧИТЕЛЬ

Ш.А.Амонашвили

Книжка 3
АНТОАНЕТА ЙОВЧЕВА (1952 – 2014)

След трудна борба с тежката болест ни напусна един добър и мил човек, една светла личност – Анто- анета Йовчева, нашата обичана колежка Тони. Нейните колеги и приятели, многобройните автори и сътрудници на сп. „Начално образование“ и на сп. „Педагогика“ ще запазят завинаги спомена за нейната приветлива усмивка, за нейната отзивчивост и преда- ност към работата, за нейната широка култура и стре- меж към познание, към развитие. Родена на 20 март 1952 г. в София в интелигентно се- мей

Книжка 2
ПОСТМОДЕРНИЗЪМ И ВЪЗПИТАНИЕ

Клавдия Сапунджиева

ДЕТСКИ УНИВЕРСИТЕТИ

Боряна Иванова

ПРОФ. Д-Р ЕЛКА ПЕТРОВА

Златка Петрова

МЕЖДУНАРОДНЫЙ ЦЕНТР ГУМАННОЙ ПЕДАГОГИКИ

Международният център „Хуманна педагогика“ организира XIII педаго- гически четения в периода 20 – 23.03.2014 г. в гр.Тбилиси, Грузия. Форумът се организира със съдействието на грузинското правителство. „Учителят“ е темата, която ще обедини участниците: учители, експерти, родители, универ- ситетски преподаватели, представители на педагогическата общност от мно- го страни, за да се осъществи дискусия за мисията на съвременния учител в съвременния образователен контекст. Ръководството на

Книжка 1
ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА МОБИЛНОТО ОБУЧЕНИЕ

Стоянка Георгиева-Лазарова, Лъчезар Лазаров

2013 година
Книжка 9
УЧИТЕЛИ ВЪЗРОЖДЕНЦИ В ТЪРНОВО

Венка Кутева-Цветкова

Книжка 8
ДИМИТЪР ДОНЧЕВ – С ВЪЗХИТА ЗА БЪЛГАРСКИЯ УЧИТЕЛ

100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ДИМИТЪР ЕВСТАТИЕВ ДОНЧЕВ (5.10.1913 – 15.02.1997)

Книжка 7
„СЛЪНЦЕТО“ НА ВЪЗПИТАТЕЛНАТА СИСТЕМА В ТВУ – РАКИТОВО

85 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА АНГЕЛ УЗУНОВ (1928 – 1999)

ЦЕННОСТИ И ДУХОВНО-НРАВСТВЕНО РАЗВИТИЕ НА МАЛКИЯ УЧЕНИК

Марияна Ешкенази, Гергана Фиданова, Марияна Вишева, Цветанка Годжилова

МАЛКИЯТ УЧЕНИК ЧЕТЕ

Марияна Механджиева Венета Велева

С БАБА И ДЯДО В КЛАС

Цветелин Горанов, Таня Илиева, Цветанка Берова, Нели Иванова, Борка Бончева

РОД РОДА НЕ ХРАНИ, НО ТЕЖКО МУ, КОЙТО ГО НЯМА!

Диляна Вачкова Евелина Димитрова

ДА ПОМОГНЕМ НА ДЕЦАТА ДА ОТВОРЯТ СЪРЦАТА СИ

Иванка Дебелушина, Нина Маврикова

ДОБРОТО Е У ВСЕКИ

Мария Наскова

ОТЛИЧЕН ПЕДАГОГ, ПСИХОЛОГ И ПСИХОТЕРАПЕВТ

ДОЦ. СВЕТОСЛАВ СТАМЕНОВ (1939 – 2013)

Книжка 6
ТЕОРЕТИКО-ПРИЛОЖНИ ПРОБЛЕМИ НА КОНСТРУИРАНЕТО НА ТЕСТ ЗА НАЦИОНАЛНО ВЪНШНО ОЦЕНЯВАНЕ ПО „ЧОВЕКЪТ И ОБЩЕСТВОТО“ ЗА 4. КЛАС (2013)

Ваня Петрова, Цонка Каснакова, Мариан Делчев Жана Минчева Радостина Стоянова, Рада Димитрова Мария Темникова

MEDIA IN PRESCHOOL AGE OF CHILD’S LIFE

Sonja Petrovska Jadranka Bocvarova

Книжка 5
ШАЛВА АЛЕКСАНДРОВИЧ АМОНАШВИЛИ – УЧИТЕЛ ОТ БЪДЕЩЕТО

В сложното битие на науката и метамор- фозите на социалната реалност, неотменими и общовалидни остават само най-стойностни- те постижения и безспорни истини, които не само маркират и остойностяват територията на човешко познание, но извисяват самия чо- век, поддържат неговата вяра в доброто, под- хранват чувството му за собствена значимост, укрепват неговия дух. Приемайки извечните послания на класи- ческата философско-педагогическа мъдрост и дълбоко обвързан с педагогическата р

МАНИФЕСТ ГУМАННОЙ ПЕДАГОГИКИ

Преамбула 25 лет тому назад группа учителей новаторов провозгласила манифест „Пе- дагогика сотрудничества“ (Переделкино, 1986 год). В последующие годы были опубликованы отчеты встреч учителей новаторов, в которых рассматри- вались разные аспекты педагогики сотрудничества: „Демократизация лично- сти“ (Цинандали, Телавский район, Грузия, 1987 год), „Методика обновления“ (Москва, 1988 год), „Войдем в новую школу“ (Краснодарский край, 1988 год). Идеи педагогики сотрудничества воодушевленно

ПОРТФОЛИОТО НА УЧЕНИКА КАТО ПРОЦЕС НА САМОПОЗНАНИЕ

Радка Топалска Емилия Вълкова, Албена Атанасова

ДОПИРНИ СВЕТОВЕ

Албена Димитрова, Стилияна Гронева

ПРЕДИ ГОДИНА И СЕГА

Веселка Аршинкова

Книжка 4
СВЕЩЕНИК ГЕОРГИ МАРИНОВ ПОЛУГАНОВ – ОСНОВАТЕЛЯТ НА УЧИЛИЩЕТО И ПЪРВИЯТ УЧИТЕЛ В ПОЛИКРАЙЩЕ

Георги Георгиев Трифонка Попниколова Марияна Георгиева–Гроссе

ЕВРОПЕЙСКИ ПРИКАЗКИ

Светла Попова

Книжка 3
ДА ОПАЗИМ ДЕТСКОТО ЗДРАВЕ!

Мая Топалова, Симона Пейчева

КАК ДА ОТГЛЕДАМЕ МАЛЪК ПРИРОДОЛЮБИТЕЛ?

Мадлена Николова Ани Цветкова

Книжка 2
Книжка 1
ИЗКУСТВОТО ЗА ПРЕВЕНЦИЯ НА АГРЕСИВНОТО ПОВЕДЕНИЕ НА ДЕЦАТА

Евгения Миланова Виолета Николова Величка Радева

ПРИЯТЕЛСТВОТО В ЖИВОТА НА ДЕТЕТО

Даниела Димитрова, Красимира Василева

ПРЕДАЙ НАТАТЪК

Вилдан Мехмедова

2012 година
Книжка 9
ПЕДАГОГЪТ – РИЦАР НА ДЕТСТВОТО

Януш Корчак бе написал, че животът на великите хора е като легендите: труден, но красив. И се оказва пророчески прав, сякаш е писал за себе си! Наследник на семейство с богата духовна култура и традиции, останал отрано без баща, той не просто се справя с несгодите на сирачеството, но развива у себе си три могъщи извора на живот: любов към свободата и справедливостта, страст към знанието и творчеството, отдаденост на децата и тяхното щастие. Лекарят Корчак лекува децата и душите им. Безплатн

ЯНУШ КОРЧАК – ВЕЛИК ХУМАНИСТ И ПЕДАГОГ

„Със сила и мощ поведох своя живот, който беше привидно неподреден, самотен и чужд. За син избрах идеята да служа на детето и неговото дело. Привидно загубих.“ Бе лекар, писател, мислител. Бе философ, учен, моралист. Издател. Възпи- тател и педагог. Бе герой. Бе скромен. Във всяка от тези области той има изключителни постижения. В течение на по- вече от четиридесет години работи като педагог и писател. Четиридесет години безкористно служене на слабите и беззащитните. Създава съвременна кон

ЕВОЛЮЦИЯ НА ПРАВАТА НА ДЕТЕТО

„Детето има право на сериозно отношение към проблемите му, на справедливото им решаване.“

THE KORCZAK’S RIGHT TO SOCIAL PARTICIPATION OF CHILDREN THE CITIZENSHIP OF CHILDREN

A speech by Marek Michalak, the Ombudsman for Children, given during the seminar„The Polish-Israeli pioneer in the fi eld of human rights, Janusz Korczak (1879–1942) and today’s Convention on Children’s Rights as the part of the international law“, Geneva, the 6 of June 2009

ЗА ДЕТЕТО, ДЕТСТВОТО ИЛИ НАУКА ЗА НЕГО?

В памет на Януш Корчак – по повод 70 г. от неговата смърт и 100 г. от създаването на „Дом за сираци“ във Варшава Албена Чавдарова

Книжка 8
CHANGES IN UNIVERSITY TEACHING – THE ROAD FROM KNOWLEDGE TO COMPETENCIES

Slađana Anđelković Zorica Stanisavljević Petrović

ДОСТОЕН ЖИВОТ, ОТДАДЕН НА ПРОСВЕЩЕНИЕТО… ПРОФ. СТОЙКА ЗДРАВКОВА – ЕДИН СЪВРЕМЕНЕН БУДИТЕЛ НА 70 ГОДИНИ

Неуморна и взискателна! Енергична и всеотдай- на! Работохолик и перфекционист! Това е проф. д-р Стойка Здравкова! Не е за вярване, че в началото на ноември 2012 година навърши 70 години. И не е слу- чайно това, че тази светла дата е непосредствено бли- зо до Деня на будителите. А това, че проф . Здравкова е съвременен български будител, е толкова безспорно и видимо! 70–годишнината ù е един чудесен повод ретрос- пективно да си припомним и проследим най-значи-

Книжка 7
ОЧАКВАНА И ПОЛЕЗНА

Емилия Василева

Книжка 6
Книжка 5
ЦЕННО ПОМАГАЛО ЗА ПСИХОЛОЗИ И ПЕДАГОЗИ (Надежден инструмент за диагностициране смисъла на живота)

Любен Десев Минчев, Борис. Тест на Дж. Крумбъг и Л. Махолик за смисъл в живота. Българска версия. Варна, ВСУ „Черноризец Храбър“,

ГЕОРГИ MАВРОВ ЖИВОТ, ОТДАДЕН НА НАУКАТА И ОБРАЗОВАНИЕТО

Така най-общо, но и най-точно можем да охарак- теризираме дейността на ст. н. с. д-р Георги Петков Мавров. Той ни напусна неочаквано в края на април т.г. И до последния си ден не преставаше да се вълнува от проблемите на образованието. Споделяше инте- ресни мисли относно предстоящото приемане на За- кона за образованието. Пестелив на думи, но щедър на дела – това ясно проличава от неговата богата би- ография.

Книжка 4
ОЩЕ ЕДНА ИДЕЯ

Галина Стоянова

Книжка 3
С ИНОВАТИВЕН ПОГЛЕД КЪМ ЛИЧНОСТТА НА ДЕТЕТО

Маргарита Абрашева Любимка Габрова

БИЗНЕС ОБУЧЕНИЕ В ДЕТСКАТА ГРАДИНА

Красимира Костова Петя Драгоданова

ДЕТСКАТА БЕЗОПАСНОСТ

Любимка Габрова

БАБА ПРИКАЗКИ РАЗКАЗВА... (МИКС ОТ ПРИКАЗКИ)

Кева Захариева, Мария Мичева

Книжка 2
ДЕТЕ ПЪТУВА В АВТОМОБИЛА

Красимира Михайлова

ПРОТИВОПОСТАВЯНЕ

Пюрвя Ердниев, Б. Ердниев

ЗДРАВКА НОВАКОВА – ПРЕПОДАВАТЕЛ И ТВОРЕЦ

Седемдесетгодишният юбилей е вълнуващ повод да проследим трудния, богат и съдържателен професионално-творчески път на доц. д-р Здравка Новакова, да под- чертаем нейната важна роля за утвърждаване на дидактика на математиката като

IN MEMORIAM Иван Марев

Напусна ни проф. Иван Марев – философ, педагог, демократ, родолюбец. В далечната 1975 г., зареден с енергия, пълен с идеи, той създаде в Техническия

Книжка 1
ДЕЛЕГИРАНЕ НА ПРАВА ЧРЕЗ КОМИСИИТЕ В ДЕТСКАТА ГРАДИНА

Маргарита Абрашева Политиката, наречена управление на качеството, не е самоцел, нито поредна обра- зователна „мода“. Тя е практически необходима за поддържане от директора на учеб- ното заведение на един привлекателен образ в условията на конкуренция на пазара на учебни заведения. Това се отнася най-вече за детските градини. Политиката на упра- вление на качеството съдържа недостатъчно използван ресурс, включително за спечел- ване и запазване доверието на потребителя – родителите на децата,

ИНОВАЦИОННИ И ИНТЕРАКТИВНИ МЕТОДИ В КВАЛИФИКАЦИОННАТА ДЕЙНОСТ НА ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ КОЛЕКТИВ

Стоилка Ташева, Севда Лукайчева Развиващото се с динамични темпове общество в днешно време налага необ- ходимостта от иновационни промени в областта на образованието. И в предучи- лищната педагогика все по-често се търсят алтернативни педагогически техноло- гии както за възпитанието и обучението на децата, така и при провеждането на квалификационната дейност на самите педагози. Използването на интерактивните методи дава възможност да се възлагат за- дачи, които предполагат съвместна работа,

НА УЛИЦАТА Е ОПАСНО

Таня Янчева, Зоя Кацарова