Педагогика
Вход / Регистрация

2014/6, стр. 872 - 887

НАУКАТА ЗА СПОРТА (СПОРТОЛОГИЯ)

Кирил Костов
E-mail: kzkostov@abv.bg
Department of Theory and Practice of Physical Education
South-West University “Neofit Rilski”
Blagoevgrad Bulgaria

Резюме: Въпросът за това, дали има обособена самостоятелна наука за спорта, или с изучаването на тази социално значима човешка дейност се „занимават“ други науки, винаги е предизвиквал интерес и размисъл сред научната общественост, проявяваща интерес към теорията и практиката на спорта. В настоящата статия се прави опит да се „хвърли светлина“ върху тази дискусионна проблематика, като с необходимите аргументи се защитава тезата, че социалният феномен „спорт“ (спортната дейност), в своята интегралност като реализация и резултат, в своята единност, като форми, средства и методи за тренировка, в своята същност, като специфична част от личните и социалните активности на човека, проявени, най-общо казано, като спортна активност, се изучава (изследва) цялостно и задълбочено от „единната спортна наука“ – спортология.

Ключови думи: sportologiya, methodology, research, scientific knowledge

South-West University „Neofit Rilski“ – Research Activity
Югозападен университет „Неофит Рилски“ – изследователска дейност
„Спортът е незаменима
лаборатория за науката.“

І. Постановка на проблема

Има ли обособена и самостоятелна наука за спорта, или не? Някои „научни философи“ твърдят, че наука е само това, което е свързано с изучаването и изследването на явленията и процесите в така наречените „точни науки“. За да се съгласим или не с тези твърдения, които не са доказани научно, трябва да си отговорим на въпроса „Що е то наука“? В специализираната научна литература, когато се говори за наука, се има предвид тази специфична сфера на изследователска дейност, насочена към получаването на нови знания за природата, обществото и човека, които знания могат да бъдат обяснени убедително по логичен път. Съвременната философия на науката дефинира понятието наука още по-тясно, като ограничава обхвата му до знанието, което е експериментално проверимо въз основа на научния метод. 1)

Едностранно е виждането на определени автори (позитивисти), които свеждат науката само до природознанието (природните, „точните“ науки). Досега обаче не са намерени необорими аргументи против разбирането, че наука е всичко онова, което извършва човек (като теоретично и/или емпирично познание) с цел да придобие ново знание за света като цяло и в частност за всички негови съставки (природа, общество, човек и т. н.), като анализира, структурира, систематизира „наличното“ до момента знание и на тази основа гради (открива) новото, непознато досега знание за обекта на неговите научни занимания (търсения).

Спортна наука или спортология? А защо не и двете?

Понятието „спортология“ беше въведено „официално“ в специализираната спортна литература в опит за неговото легитимиране от проф. д. п. н. М. Бъчваров (2000), когато според автора той издава „първата книга в света за единната спортна наука“. Макар и с намерение да не „измества“ утвърдените в спортната наука и практика словосъчетания „Теория и методика на спортната тренировка“ и „Теория и методика на физическото възпитание“, където се разглеждат основните въпроси, свързани с целенасочените занимания с физически упражнения и спорт, де факто се получава така, че обектът и предметът на тези науки (учебни дисциплини) се припокриват в немалка част, което, разбира се, в известен смисъл не беше прието еднозначно от спортните специалисти. Напротив, „консерваторите“ не приемаха никакви аргументи, а защитаваха със „зъби и нокти“ статуквото и традицията. В този спор, без да заема категорична позиция, Р. Русев (Русев, 2000) подсказа, че в исторически аспект на определен етап от развитието на ТФВ, тя играе ролята на „... обща научно-методическа основа не само на училищното физическо възпитание, но и на спортната тренировка, която впоследствие се отделя като „самостоятелна научна дисциплина“. Тази негова констатация в известен смисъл подкрепя единния общ произход на ТМФВ и ТМСТ, каквато всъщност е и идеята на проф. Бъчваров – да обедини тези две дисциплини на спортната наука с въвеждането на понятието „спортология“. В защита на това понятие авторът с неоспорима логика привежда както формални, така също и съдържателни аргументи. Ето част от тях.

На първо място, краткостта на наименованието (понятието) е препоръчителна за всяка понятийна и категориална система. И от тази гледна точка „спортология“, като „единна наука за спорта“, е доста по-удачно, отколкото по-обемните и не много точни от съдържателна гледна точка словосъчетания „Теория и методика на...“. Нима методиката, като научна дисциплина, няма своя теория, та трябва да има друга теория извън нея!? Защо може да има науки като културология, политология, фенология, квалитология и др., които изучават и иследват специфични явления и процеси, всяка в своята сфера и обсег на дейност, а не може да има „спортология“, която да изучава и изследва социалния феномен „спорт“ в неговата цялост и в битността му на явление, дейност и процес за психофизическо усъвършенстване на човека? Макар и формални, тези аргументи са логични. Още по-силно звучат съдържателните аргументи, като: „... истинското категориално понятие във всички сфери на спортната дейност това е понятието „спорт“. Няма физкултурно (?) упражнение, а има спортно упражнение като средство и метод за всяка спортна практика“ (Бъчваров, 2000) . Действително, по причини от различен характер, най-вече идеологически, продиктувани от историческото време и периода на възникването и утвърждаването у нас на спортнопедагогическата наука, понятието спорт стоеше дълго време в „сянката“ на такива всеобхватни категориални понятия като „физическа култура“ и „физическо възпитание“, макар понятието „спорт“ да има по-стари исторически корени.

Нашето мнение, основаващо се на задълбочени проучвания на проблема, е, че тези понятия не трябва да се противопоставят, те имат право и основание да съществуват като белег на терминологично богатство в областта на физическото възпитание и спорта. Те се взаимодопълват и всяко от тях има своята специфичност, историческо значение и съвременно съдържание. Нима с английското „Physical Education“ – в превод физическо образование (възпитание), може да се нюансират съществените различия в използваните у нас две понятия „физическо образование“ и „физическо възпитание“? Очевидно е, че в посочения пример предимството е на страната на българската спортна терминология.

Обект и предмет на спортологията

Спортната наука (спортология) е тази част от всеобщото научно знание (познание) за човека, която се занимава с изследване, изучаване и „управление“ на процеса на тренировка в различните спортни дейности (целенасочените занимания с физически упражнения и спорт за постигане на определени цели). Спортологията е философията (методология) на спортно-педагогическото познание. Тя е основата на останалите (по-частни) теоретични спортни дисциплини. М. Бъчваров (Бъчваров, 2000) определя спортологията като „единна наука за спорта“, която изучава и изследва „... общите и частните закономерности, принципи и подходи на познание, изследване, реализация и анализ на спортни явления и процеси“. По този начин спортологията се определя като социална наука, която изучава теорията и практиката на спортната дейност, изследва, анализира и дава общи „предписания“ за формите, средствата и методите за подготовка във физическото възпитание и спорта, както и резултатите, въплътени в постиженията на занимаващите се с тази дейност. Съвременната спортна наука е в пряка връзка и взаимозависимост от научно-техническите постижения, което Ӝ позволява да се развива интензивно в теоретичен и практико-приложен аспект. Характерно за спортната наука и изследванията в нея е комплексният (холистичен) подход към различните научни и научноприложни изследователски проекти, решавани основно в научни колективи, разкривайки различни страни и приложения на спортната дейност. Тук широко са застъпени не само качествените изследвания, реализирани с най-различни методи на изследване (от обикновеното педагогическо наблюдение до най-сложните технически изобретения), но също така и изследвания, базирани на точни, количествено измерими, резултати и методи в получаването и обработката на емпирично събрания материал. Много от частните и по-общи проблеми в тренировъчната и състезателната дейност се изследват и с широко използване на специфични методи от други науки в подчертана взаимовръзка с тях (естествени, биологични, медицински, хуманитарни и др.). В научните общности е общоприето, че всяка наука с претенции за такава трябва да има свой, собствен обект и предмет за изучаване, както и собствени методи за изследване. В тази връзка, по отношение на спортологията, тези задължителни характеристики изглеждат така:

– обект на спортологията – това е социалният феномен „спорт“ (спортната дейност), изучаван и изследван в своята интегралност като реализация и резултат, в своята единност, като форми, средства и методи за тренировка, в своята същност, като специфична част от личните и социалните активности на човека, проявени, най-общо казано, като спортна активност, изучавана цялостно и задълбочено именно от теоретико-приложната наука спортология;

– предмет на спортологията – това е изучаването на съдържателните и структурно-изграждащите компоненти на спортната дейност, нейното управление и резултатите от прилагането Ӝ в практиката („всички форми и съдържание на занимания с физически упражнения и спорт“) и тяхното въздействие върху човека. М. Бъчваров (Бъчваров, 2000) посочва, че „... основен предмет на спортологията са фактите, явленията, процесите и дейностите, проявени в различни сфери на спортната практика и спортното познание“.

Философско-мирогледна същност на физическото възпитание и спорта като теория и практика

Комплексно-интегралният характер на въздействието, което оказва целенасочената двигателна активност върху човешкия организъм, предопределя в известен смисъл и необходимостта от по-широк поглед върху същността на физическото възпитание и спорта като социални явления, разнообразни двигателни дейности и биологично градивни процеси със своите строго специфични функции и предназначение.

Предвид факта, че в основата си тази човешка дейност е преди всичко движението (двигателната активност ), което, от своя страна, е в основата на съществуването на всякакъв вид материя, в дълбоката си същност този факт има отношение, макар и косвено, към решаването на някои въпроси от философско-мирогледен (методологически) порядък. Казано по друг начин, да се погледне по-широко на тези биосоциални явления и процеси и да се види философският смисъл на един иначе съвсем прагматичен педагогически казус. Става въпрос за най-рационалното използване (включване) на спорта и физическото възпитание в системата от психолого-педагогически въздействия върху подрастващите в училище и извън него, като се потърси философскомирогледният аспект и същност на въпроса за „целта и смисъла“ на човешкия живот, и най-вече на отговора на този въпрос, като се прозре ролята на спонтанната и преди всичко на организираната двигателна активност във формулирането и постигането на тази цел. В кой етап и на какво ниво в йерархията на целеобразуването можем да използваме възможностите на физическото възпитание и спорта за формирането на хармонично развита личност?

Наред с подчертания практицизъм, като цяло, на физическата култура и спорта в древността, още тогава, в развитието на философската и научно-педагогическата мисъл, въпросът за ролята и мястото на целенасочената двигателна активност на човека се издига на философско-методологическо равнище. Разсъждавайки върху смисъла на живота, в свои произведения философите Сократ (469 – 399 г. пр. н. е.), Демокрит (460 – 370 г. пр. н. е.), Платон (427 –347 г. пр. н. е.), Аристотел (384 – 322 г. пр. н. е.), лекарят Хипократ (460 – 377 г. пр. н. е.), ораторът и педагог Квинтилиан (35 – 96 г. от н. е.) поставят физическото възпитание наравно с интелектуалното, като дават и редица конкретни правила (методи) и съвети за това, как човек да упражнява и развива своето тяло, как с помощта на физическите упражнения да се предпазва и лекува от много болести. Още тогава Аристотел синтезира философски разбирането си за движението и мускулното усилие, като казва, че „... нищо не изтощава и не разрушава човека така, както продължителното физическо бездействие“, а Платон, когaто искa дa илюстрирa голямото невежество на някой човек, кaзвa, че „той не знaе нито дa чете и пише, нито дa плувa“. Още от най-ранна училищна възраст той препоръчва „... системни занимания с гимнастика, състояща се от бегови упражнения, хвърляния и борба“ (Лесгафт, 1988).

В днешно време организираната двигателна активност под най-различни форми на спортно-педагогическа реализация, продължава да има много важно значение в оформянето на психофизическия облик на човека и се нарежда сред водещите фактори при целеобразуването и определянето на целта и смисъла на човешкото съществуване. Според В. Милев, Ив. Слаников (Милев, Слаников, 1982) класификацията на „целите и смисъла на живота“ има четири нива: І ниво – биологичен смисъл; ІІ ниво – неосъзнаване или пренебрегване (игнориране) на смисъла на живота; ІІІ ниво – влагане на различно съдържание в понятието цел и смисъл на живота (от религиозни или атеистични позиции), и ІV, най-високото ниво – цел и смисъл на съществуването на човешкото общество. Логиката подсказва, че във всички нива (етапи) на целеобразуването преднамерената и целенасочена двигателна активност, реализирана в най-различните си форми, има място в този процес и не би било никак пресилено да се търси, макар и не така явна, еднопосочност на въпроса за целта и смисъла на човешкия живот и двигателната активност в него, като много важна характеристика на биосоциалната му природа. Още по-тясна е тази връзка между „начина на живот“, като философска категория, и ролята на целенасочената двигателна активност в него.

Тези въпроси са били обект на специално внимание още в Древна Гърция. Според Лаэртский (Лаэртский, 1979) Сократ е бил първият, който започва да разсъждава върху „начина на живот“ на човека, като влага в неговото съдържание не само „... абстрактно духовните ориентации на човека, но и неговото интегрално, духовно и биологическо реагиране“. Сократ е водел толкова здравословен начин на живот, че когато в Атина избухнала чума, само той е останал невредим. Ролята на целенасочената двигателна активност на човека, като елемент на здравословния начин на живот, е категорично защитена и от Аристотел със споменатата вече по-горе сентенция за значението на системната двигателна активност в нормалното съществуване на човека. А надписът „Искаш ли да бъдеш здрав – бягай, искаш ли да бъдеш красив – бягай, искаш ли да бъдеш умен – бягай!“, изсечен на скала в Древна Гърция, ни дава ясна и категорична представа за философията и мирогледа на цивилизования древен свят по отношение на начина им на живот и за ролята, мястото и значението на системната двигателна активност в него (Кун, 1982). Цитираните по-горе сентенции подсказват вярната посока на отговора не само във философски, но и в чисто прагматичен аспект, на поставения от нас въпрос за целта и смисъла на човешкия живот. Независимо, че „... целта не се покрива напълно със смисъла на живота“ (Милев, 1982), би било оправдано и логично те да се допълват и да имат еднопосочни измерения. В тази посока разсъждава и В. Капранов (Капранов, 1975), който определя смисъла на живота като „философска категория за отразяване на мястото на човека в света и социалната значимост на жизнената дейност на хората, за обозначаване на социално обусловената способност на човека да подлага своите жизнени прояви и обществени процеси на преценка и да устройва своя живот в съответствие с осмислените цели, които притежават обществена и индивидуална ценност“ .

Философски погледнато, същността на нещата и явленията отразява най-вече смисъла на дадено нещо, това, което е то само по себе си. Така поставен, проблемът изисква да се разкрият и обосноват мястото и ролята на двигателната активност като вид човешка дейност, респективно на физическото възпитание и спорта в отговора на най-важния въпрос на въпросите за целта и смисъла на човешкия живот. Отговорът на този въпрос се е търсил, откакто съществува човешката цивилизация, и продължава да се търси и днес, но все повече, особено в днешното хиподинамично и емоционално стресово време, се съзира задължителният компонент на единното човешко съществуване, а именно целенасочената активност на човека, в това число и нейната здравословна разновидност – двигателната активност.

Когато се поставя въпросът за същността на физическото възпитание и спорта от философско-мирогледни позиции, би трябвало да се обърнем и към диалектиката като методология в натрупването и развитието на философско познание за формирането, развитието и промяната на обективната и субективната действителност. На езика на специализираната спортнопедагогическа литература и практика това ще рече, че със средствата на физическото възпитание и спорта, с многообразието на физическите упражнения (различна по вид и характер двигателна активност) може да се въздейства положително върху психофизическото развитие на човека, да се изгражда и променя неговата личност в съответствие с нашите схващания за полезност, хармоничност и нормалност. Да се създадат условия не само за хармонично физическо развитие в морфофункционален аспект, но и да се използват в правилна посока възможностите на тази дейност в изграждането на съзнание и самосъзнание за индивидуална и обществена полезност, за целта, смисъла и истинските стойности в живота на човека. Към всичко това може и трябва да се стремим, въпреки че в днешното подчертано консуматорско общество има тотално объркване и подмяна на истинските и дълговечни стойности и ценности в личен и обществен план.

Биосоциална същност на физическото възпитание и спорта

Физическото възпитание и спортът притежават ярко изразените си характеристики на „... утвърдени в обществото специфични социално значими дейности, чието предназначение е да задоволяват определени негови и на членовете му потребности. Тези потребности имат динамичен характер и произтичат от конкретното и перспективно състояние на развитието на обществото като цяло и на отделните личности в него. Затова те нямат универсален и еднозначен характер“ (Димитрова, 2002) и могат да бъдат използвани съобразно изискванията на конкретните условия и обстоятелства. Наред с тези си функции обаче физическото възпитание и спортът са преди всичко целенасочена и системно прилагана двигателна активност, която удовлетворява същностната особеност на всеки жив организъм, така наречената кинезофилия (любов към движението). Това е тази неосъзната и генетично заложена потребност от движение във всяка жива клетка, която, наред с храната и съня, е основният фактор не само за формирането на подрастващите като социално активни и адаптивно рефлексивни личности, но преди всичко тя е в основата на правилното им морфофункционално и психоемоционално развитие като биологични индивиди. Тази многопластовост на явлението се посочва и от Цв. Желязков, Д. Дашева, (Желязков, Дашева, 2000), които отбелязват, че „... за разлика от другите форми на педагогическа дейност спортната тренировка, независимо от социалния си характер, засяга непосредствено и във висша степен биологичните процеси, като предизвиква динамични или трайни функционални и структурни преустройства в организма на човек“. Тяхното опознаване е основна задача на теорията и методика на физическото възпитание и спорта (спортологията), за да се оптимизират педагогическите условия за целенасочени въздействия и взаимодействия между субектите на педагогическия процес.

Едва ли са необходими специални знания и усилия, за да се прозре биосоциалната природа на физическото възпитание и спорта като особено полезни двигателни дейности, които в днешно време имат все по-актуално звучене. От една страна, основната роля на двигателната активност, във всички нейни видове и форми на реализация, във фило- и онтогенетичното развитие на човека като биологичен индивид е доказана отдавна и няма спор, че в днешното време на високи технологии и безброй възможности за заменяне на мускулните (физическите) му усилия с предимно умствени такива значението на двигателната активност, като незаменимо средство за нормално съществуване на човека, е още по-голямо. От друга страна, реализирането на тази естествено биологична потребност от движение (двигателна активност) под формата на целенасочено организирана педагогическа дейност в различни спортнопедагогически (урочни и извънурочни) занимания има подчертани социални функции, за които вече стана въпрос. Социалните измерения и значимост на спортната дейност, като цяло, могат да се видят и в ролята им на единствената здравословна алтернатива за запълване на свободното време на подрастващите и в борбата за спечелване на „войната“ срещу все по-разпространяващите се напоследък негативни „социофеномени“, като дрога, тютюнопушене и алкохолизъм. Няма друга педагогическа или социална дейност, която така успешно да съчетава „полезното с приятното“, както това е при целенасочените занимания с физически упражнения, организирани под формата на системно провеждан педагогически учебен или тренировъчен процес в училище или извън него.

Погледнато в чисто исторически аспект, логиката в развитието на човешката цивилизация, в нейния начин на живот, е към все повече и повече намаляване на дела на мускулните усилия в осигуряването на всички необходими източници и дейности, свързани с бита и съществуването на човека. Косвен показател за това, че в днешно време хората изпитват остра нужда от системни физически натоварвания, са изнесените от академик А. Берг (Булич, 1986), сравнителни данни за дела на мускулната работа в осигуряването на енергията за обществото отпреди сто и петдесет (150), сто (100) и отпреди тридесет (30) години, със закономерната тенденция този дял още повече да намалява (Табл. 1).

Таблица 1. Основни източници на енергия в хода на социално-икономическото развитие на човечеството в %

ИзточницинаенергияГодини1852195219751. Енергияотмускулнаработанахораиживотни94,0%1,0%0,5%2. Енергияотработанавятърнимелници, водниитоплоелектроцентрали, нефт, газ, атомнаенергияидр. 6,0%99,0%99,5%

Всичко това потвърждава неотложната необходимост отново да се преоткрият ролята и възможностите на целенасочената и системно прилагана двигателна активност, респективно – на физическото възпитание и спорта, като важни и решаващи фактори за правилното психофизическо развитие на подрастващите и за изграждането на личности, притежаващи „здрав дух в здраво тяло“. И това да не бъде само едно полезно, емоционално и декларативно пожелание, а практически реализирана обществено-педагогическа позиция, образователна практика и реален резултат.

Психолого-педагогическа същност на физическото възпитание и спорта Като цяло, педагогическата наука, а в това отношение и спортната наука, има важната задача да въведе определен порядък, доколкото това е възможно, в стихийността от въздействия и взаимодействия при формирането и развитието на човешката личност. Този процес е многопластов и е резултат от редица явни и латентни, обективно и субективно обусловени фактори на човешкото развитие. Стремежът за тяхното опознаване и управление е напълно разбираем и една от посоките в това опознаване и промяна е в областта на обучението и възпитанието. От съвременни позиции най-общо може да се приеме, че възпитанието е процес на управление на естественото (биологично и социално) развитие. Този процес е характерен за всички възрастови периоди („човек се учи, докато е жив“), но тази дейност е особено важна в училищна възраст, когато човекът се оформя не само като биологически индивид, но и като социално адаптивна личност.

Като дял от науките, изучаващи човешкото развитие и личностното изграждане, педагогическата наука изследва всички аспекти на възпитанието, обучението и образованието. Най-общо, нейната основна роля може да бъде определена като „... наука (и изкуство) по „детеводство“, наука за обучението и възпитанието на подрастващите по пътя на организиране и ръководене на тяхната дейност и социалната им комуникация с цел да се формират у личността определени и желани качества“ (Десев, 1999). Когато посочените по-горе аспекти и проблеми на развитието, възпитанието и образованието са пряко свързани с прилагането на целенасочена и системна двигателна активност, като основно средство за въздействие и управление на естественобиологичното развитие на детето, те вече стават предмет на изследване преди всичко от спортната наука, която е важен и съществен дял от педагогическите науки със строго специфични цели и задачи.

В училище всички останали дейности (учебни предмети) имат преди всичко строго определени познавателни цели и задачи, свързани предимно с подчертано умствено (сензорно, мисловно) натоварване, повишен психоемоционален стрес и ярко изразена двигателна пасивност.

Единствено дейността „физическото възпитание и спорт“, като организиран педагогически процес, е призвана, а и разполага със средствата за това, да задоволява естествено биологичната потребност от движение и да хармонизира, поотделно и в единство, необходимостта от двигателна и интелектуална активност на формиращата се детска личност, съчетавайки полезното с приятното.

Известно е, че педагогическият процес в училище протича във взаимодействие между учителя и ученика, което по същество е учебно-възпитателна дейност. Тази дейност осигурява формиране и развитие на детската личност в процеса на усвояване на системни знания, умения и навици. Независимо от педагогическата се същност, когато говорим за формиране на двигателни умения и целенасочено развиване на двигателни качества, каквато е и основната характеристика на учебно-възпитателния процес по физическо възпитание и спорт, е съвсем очевидно, че се извършват, наред с чисто физиологическите, и редица психически процеси, съпроводени с активна мисловна дейност, която по същество е движещата сила на психическото развитие на учениците. Във връзка с това е необходимо да се подчертае, че в организирания спортновъзпитателен процес, под непосредственото ръководство на спортния педагог, трябва да се насочват в правилна насока не само извършваните чисто двигателните действия на учениците, но и да се подпомага тяхната мисловна активност и познавателната дейност, свързана с формирането на двигателни умения и развитието на двигателните качества и съобразена с индивидуалността на всеки ученик.

Не е необходимо да се правят задълбочени анализи, за да се види и докаже психолого-педагогическата същност на физическото възпитание и спорта в училище и обсегът на част от изследователската проблематика в спортната наука. Достатъчно е да се посочи, че:

1. Физическото възпитание и спортът в част от своята същност са педагогическа дейност, където се дават определени знания, формират се двигателни умения и навици, развиват се двигателни качества (способности), т. е. в тях се обучава, възпитава, развива. С други думи, формира се детската личност, което по същество е психолого-педагогическа дейност.

2. Всички дейности в този процес, било то предимно двигателни или косвено познавателни, стимулират като цяло психофизическото развитие на учениците и осигуряват така необходимия баланс между условно наречените интелектуални дейности в училище и така необходимата ежедневна двигателна активност на страдащия от перманентен „мускулен глад“ съвременен ученик.

3. Стимулират се като цяло всички психически процеси, свързани с реализираната двигателна и познавателна дейност в заниманията по физическо възпитание и спорт.

Физическото възпитание и спортът в училище и извън него нямат алтернатива, като многопластово явление и процес за изграждане на многостранни и хармонични развити личности. Тази дейност има пряко отношение към оформянето на светогледа на подрастващите и приучването им към природосъобразен и здравословен начин на живот, за да могат да израснат физически здрави и психически устойчиви личности, които да бъдат максимално полезни на себе си и на обществото. Защото максимално откровен и болезнено прав е бил в своето прозрение Шопенхауер, който посочва, че „... здравето не е всичко, но всичко останало без здраве е нищо“ (Костов, 2001) . А няма друга педагогическа дейност в училище и извън него, освен физическото възпитание и спорта, която така пряко да оказва положително влияние върху психофизическото здраве на учениците и така умело да съчетава „полезното с приятното“.

ІІ. Методологични начала на спортната наука

Анализираните по-горе философско-мирогледна, биосоциална и психологопедагогическа същност на физическото възпитание и спорта позволяват да се очертае и методологическата основа на спортната наука. Съобразно разбирането, че методологията е „учение за принципите, същността, формите и способите на научнопознавателна дейност в дадена област“, можем да посочим и основополагащите методологичните начала на спортната наука, които определят нейната интегрална същност, статут и развитие. Според М. Бъчваров (Бъчваров, 2000), който внася уточнението, че има предвид „... предпоставките, които са съдействали за формирането на спортологичното знание“ , методологичните начала на спортологията са:

– спортната емпирия като методология на спортологията;

– психолого-педагогическото и социологическото знание;

– медикобиологичното знание;

– биомеханиката и математическата статистика;

– философията и кибернетиката.

Приемайки с известна условност гледната точка на автора най-вече по отношение на пълнотата и аргументацията на „методологичните начала“, 2) можем да се съгласим с разбирането му, че строго специфичният и широкоаспектен предмет на изследване в спортологията определя нейния интегрален характер като наука. Тази интегралност проличава още повече при анализа на обективната социална реалност, където спортът се явява като социален феномен в битността му на явление, дейност и процес за психофизическо усъвършенстване на човека.

Интегралният характер на спортната наука може да се търси и по посока на обстоятелствата, че спортният резултат е функция на много фактори – наследственост на психофизически особености на личността, страни на спортната подготовка – физическа, психическа, функционална, тактическа и др., които се изследват с методи и от другите науки, изучаващи човека и неговите разнообразни дейности. Освен това интегративността проличава както в методологическата база на спортнопедагогическите изследвания, така също и в широката предметна област на изследванията във физическото възпитание и спорта.

Неограничени ли са човешките възможности в спорта? Логичният отговор е отрицателният. Въпросът е къде е границата на тези възможности? Може би тази граница никога няма да бъде достигната, но винаги ще има стремеж към нея. И науката е тази, която тласка човешкия стремеж към невъзможното и непостижимото, която движи човешките възможности в спорта напред и нагоре. И не само в спорта. В тази поредица от реторични въпроси ще посочим, че научното изследване (стремежът към разширяване на научното познание) е един от основните фактори за високи спортни по-стижения. Научното изследване е факторът, който може да оптимизира училищното физическо възпитание, като целенасочен педагогически процес за подпомагане и управление на психофизическото и двигателното развитие на учениците.

Научното изследване е движещата сила в стремежа да се търсят най-удачните средства, методи и форми за използване на неограничените възможности на „движението“ в кинезитерапията. Внимание заслужава и тезата, че в днешно време сериозните научни изследвания се правят не само от научните работници във висшите училища и научните институти, но също така и от треньорите и техните щабове. Критериите за „степента на научност“ при „научно-методическите“, „методическите“ и „научноизследователските“ разработки са различни поради различията и специфичните цели на тези изследвания, но научността в едно изследване се определя не от вида на разработката, а преди всичко от резултатите в нея.

ІІІ. Взаимовръзка на спортологията с други науки

Казаното по-горе, отнасящо се за комплексно-интегративната същност на спортната наука, за широтата на нейния обект и предметната област на изследване, предопределя и нейните многопосочни връзки и взаимовръзки с други науки. Това е така, защото човекът, като най-висше творение на природата, в своята уникалност и сложност е „единство и борба на противоположности“ в своето съществуване. Той е разнообразие от дейности и занимания. Той, човекът, е „всеобщ обект“ на изследване от много науки. От своя страна, както беше посочено по-напред, спортът се явява като социален феномен в битността си на явление, дейност и процес за психофизическо усъвършенстване на човека. Обяснението на тази обективна реалност, във връзка с голямото разнообразие от дейности и процеси във физическото възпитание и спорта, предопределя тази многопластовост на изследванията, както и необходимостта от „помощта“ на другите науки за обяснението на тези процеси.

На Фиг. 2 е представен схематичен модел на възможните връзки и допирни точки на спортологията с науки от различни области.

Логично, като най-тесни, могат да бъдат определени взаимовръзките на спортната наука с медико-биологичните и хуманитарните науки (основно психологопедагогическата област). Първите са пряко свързани с изучаването на морфофункционалните характеристики на човешкия организъм (анатомия, физиология, биохимия), като взаимовръзката със спортологията може да се търси по посока на въздействието и промяната на тези характеристики, като следствие от практикуването на спортната дейност. Докато взаимовръзката с хуманитарните науки е в самата психолого-педагогическа същност на спортологията.

Акцентирането върху посочените по-горе връзки на спортологията не означава, че по-малко важни са взаимовръзките с т. нар. „точни“ науки (математика, физика, технически науки и др.), макар и да не са толкова очевидни. В съвременното информационно-технологично общество с развитието на науката в тези сфери се предопределя в известен смисъл и бурният напредък и в развитието на спортната наука. Използвайки научно-техническите постижения, спортологията разкрива и навлиза по-дълбоко в изследването на интимни механизми на молекулярно ниво, имащи отношение към крайния спортен резултат.

Независимо че в модела не са включени възможните взаимовръзки на спортологията с науките от сферата на изкуствата, тези връзки са логични и взаимообусловени от предметната област на изследванията и допирните точки между тях, особено що се отнася до музиката и най-вече в раздела на музикалноритмичните аспекти и времеви параметри на движенията в спорта и в танците.

23-

Фигура 2. Схематичен модел, отразяващ възможните взаимовръзки на спортологията с други науки (Бойчев, 1987)

По един или друг начин, пряко или косвено, посочените взаимовръзки имат своето логично обяснение във връзка с комплексно интегративната същност на физическото възпиание и спорта и техния многопластов характер на въздействие върху психофизическото развитие на човека.

Заключение

Социалният феномен „спорт“ (спортната дейност), в своята интегралност като реализация и резултат, в своята единност, като форми, средства и методи за тренировка, в своята същност, като специфична част от личните и социалните активности на човека, проявени, най-общо казано, като спортна активност, може да бъде изследван и изучаван цялостно, системно и задълбочено само ако към него се подходи комплексно и със средствата и методите на „единната спортна наука“ – спортология.

БЕЛЕЖКИ

1. Wilson, Edward. Consilience: The Unity of Knowledge. New York, Vintage, 1999. ISBN 0-679-76867-X

2. За подробности вж. „Спортология“, С., 2000 (гл. ІІІ).

ЛИТЕРАТУРА

Булич, Э. Г. (1986). Физическое воспитание в специальных медицинских группах. Москва: „Высшая школа“.

Бъчваров, М. (2000). Спортология. София: „НСА ПРЕС“ .

Десев, Л. (1999). Речник по психология. София: „Булгарика“.

Димитрова, Св. (2002). Социални и психологически проблеми на физическото възпитание и училищния спорт при съвременните условия в България. Благоевград. Сб. „Физическото възпитание и спортът в образователната система“.

Желязков, Цв., Д. Дашева. (2000). Тренировка и адаптация в спорта. София: ИК „Комливес-ЛМ“.

Капранов, В. (1975). Нравственный смысл жизни и деятельности человека. Изд. „Ленинградски университет“.

Костов, К. (2001). Здравното образование в училище и физическото възпитание. Варна: Сб. „Иновации във физическото възпитание и спорта в началото на 21 век“.

Костов, К. (2013). Научното изследване във физическото възпитание, спорта и кинезитерапията (теоретико-приложни аспекти). Благоевград: УИ „Неофит Рилски“.

Кун, Л. (1982). Всеобщая история физической културы и спорта. Москва: „Радуга“.

Лаэртский, Д. (1979). О жизни, учениях и изречениях знаменитых философов. Москва: „Мысль“.

Лесгафт, П. (1988). Избраные педагогические сочинения. Москва. „Педагогика“.

Милев, В., Слаников, Ив. (1982). Цел и смисъл на живота. София: „Медицина и физкултура“.

Русев, Р. (2000). Теория на физическото възпитание. Благоевград.

2025 година
Книжка 9s
Книжка 9
DEVELOPMENT OF DEMOCRATIC CULTURE THROUGH CONTENTS ABOUT THE ROMA IN CLASSROOM TEACHING – STUDENTS’ PERCEPTION

Aleksandra Trbojević, Biljana Jeremić, Hadži Živorad Milenović, Bojan Lazić

Книжка 8
КАТЕГОРИАЛНИ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИНФОРМАЦИОННО-КОМУНИКАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ В ОБУЧЕНИЕТО НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ СЪС СОП

д.п.н Мира Цветкова-Арсова, Данка Щерева, Славина Лозанова, Маргарита Томова

Книжка 7
ВРЪЗКА НА СОЦИАЛНО-ЕМОЦИОНАЛНОТО С КОГНИТИВНОТО РАЗВИТИЕ В ПРИОБЩАВАЩА СРЕДА

Милен Замфиров, Маргарита Бакрачева, Емилия Евгениева

Книжка 6
КОГНИТИВНО РАЗВИТИЕ НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ, ОБХВАНАТИ В ПРИОБЩАВАЩОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Милен Замфиров, Емилия Евгениева, Маргарита Бакрачева

Книжка 5
COMPETENCE FOR SOCIAL PEDAGOGICAL PRACTICE: WHAT DO STUDENTS TELL US?

Maya Tcholakova, Marina Pironkova, Aleksandar Ranev, Yana Staneva

MULTIMODAL COMMUNICATION IN PHYSICAL EDUCATION CLASSES

Cristiana Lucretia Pop, Cristina Filip

Книжка 4s
GAMES IN FUNCTION OF DEVELOPMENT OF MULTIPLICATION SKILLS

Dasare Sylejmani, Vesna Makashevska, Jasmina Jovanovska

Книжка 4
ИЗПОЛЗВАНЕ НА СИСТЕМИТЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОБУЧЕНИЕТО В КОНТЕКСТА НА ИНТЕРАКТИВНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Силвия Парушева, Борис Банков, Гергана Касабова, Петя Страшимирова

MILITARY AND SOCIAL THREATS AS DETERMINANTS OF THE DEVELOPMENT OF CONTEMPORARY UKRAINIAN HIGHER EDUCATION

Mykola Pantiuk, Tetiana Pantiuk, Nataliia Bakhmat, Olena Nevmerzhytska, Svitlana Ivakh

STEM ОБУЧЕНИЕ НА СТУДЕНТИ ПЕДАГОЗИ В ТРАНСДИСЦИПЛИНАРНА ОБРАЗОВАТЕЛНА СРЕДА

Любен Витанов, Николай Цанев, Людмила Зафирова, Гергана Христова, Катерина Динкова, Калина Георгиева, Жорж Кюшев, Здравка Савчева

ИЗСЛЕДВАНЕ И АНАЛИЗ НА НАГЛАСИТЕ НА СТУДЕНТИТЕ ПРИ ИЗПОЛЗВАНЕ НА ГЕНЕРАТИВЕН ИНСТРУМЕНТ НА ИЗКУСТВЕН ИНТЕЛЕКТ

Николай Янев, Иглика Гетова, Теодора Христова, Ива Костадинова, Георги Димитров

Книжка 3
ДРУГИЯТ КАТО ЦЕННОСТ В УЧИЛИЩЕ

Александър Кръстев

Книжка 2
ASSESSMENTS OF TEACHERS AND PARENTS OF CHILDREN WITH DEVELOPMENTAL DISABILITIES ON INCLUSION IN PRE-SCHOOL INSTITUTIONS

Zagorka Markov, Hadzi Zivorad Milenovic, Biljana Jeremic, Radmila Zecevic, Milica Pavlovic

Книжка 1s
ПРИЛОЖЕНИЕ НА СРЕДСТВАТА ЗА ДОПЪЛВАЩА И АЛТЕРНАТИВНА КОМУНИКАЦИЯ В ОБРАЗОВАТЕЛНИТЕ ИНСТИТУЦИИ В БЪЛГАРИЯ

. Неда Балканска, . Анна Трошева-Асенова, . Пенка Шапкова, Снежина Михайлова

USE OF ARTIFICIAL INTELLIGENCE IN FOREIGN LANGUAGE TEACHING

Ekaterina Sofronieva, Christina Beleva, Galina Georgieva

Книжка 1
Скъпи читатели, автори, приятели на списание „Педагогика“,

В началото на 2025 година в първия брой на нашето списание „Педагогика“ бих искала от името на редакционната колегия и от мое име да Ви пожелая здраве, творческо вдъхновение и професионално удовлетворение от прино- са Ви към педагогическата наука и практика! Вярвам и се надявам, че списание „Педагоги- ка“ ще продължи да осигурява платформа за научен, обективен и откровен диалог, базиран на резултати от научни изследвания, за насто- ящето и бъдещето на обучението и образова- н

2024 година
Книжка 9s
Книжка 9
ANALYSIS AND IMPROVEMENT OF VIDEO LEARNING RESOURCES IN SMALL-SCALE LEARNING SCENARIOS

César Córcoles, Laia Blasco-Soplon, Germán Cobo Rodríguez, Ana-Elena Guerrero-Roldán

Книжка 8
АНГАЖИРАНОСТ КЪМ УЧЕНЕ ЧРЕЗ ИЗПОЛЗВАНЕ НА СМАРТ ТЕХНОЛОГИИТЕ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Кирилка Тагарева, Дора Левтерова-Гаджалова, Ваня Сивакова

Книжка 7
Книжка 6
Книжка 5s
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА НА СТАЖАНТСКАТА ПРАКТИКА ПРЕД СТУДЕНТИ – БЪДЕЩИ УЧИТЕЛИ

Илиана Петкова, Марияна Илиева, Владислава Станоева, Георги Чавдаров

Книжка 5
FEATURES OF SPEECH COMPREHENSION TRAINING OF CHILDREN WITH AUTISM SPECTRUM DISORDERS

Maryna Branytska, Svitlana Myronova, Svitlana Mykhalska

OVERVIEW OF THE STEM EDUCATION IN ISRAEL

Aharon Goldreich, Elena Karashtranova

Книжка 4
НАГЛАСИ НА СТУДЕНТИТЕ КЪМ СМАРТ ТЕХНОЛОГИИТЕ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Дора Левтерова-Гаджалова, Кирилка Тагарева, Ваня Сивакова

PROFESSIONAL SUPPORT FOR YOUNG RESEARCHERS

Emina Vukašinović, Marija Veselinović, Milan Milikić

РОБОТИТЕ В ОБУЧЕНИЕТО – ОБРАЗОВАТЕЛНА STEAM ИГРА

Мария Желязкова, Михаил Кожухаров, Даниела Кожухарова

Книжка 3s
Книжка 3
ATTITUDES AND EXPERIENCES OF THE PRESCHOOL TEACHERS IN THE APPLICATION OF DIGITAL TECHNOLOGIES IN ENVIRONMENTAL EDUCATION

Nataša Branković, Gordana Kozoderović, Biljana Jeremić, Danijela Petrović, Bojan Lazić, Slavica Karanović

ДИГИТАЛНИ ТЕХНОЛОГИИ В ПОДКРЕПА НА УЧЕНЕТО

Стоянка Георгиева-Лазарова, Лъчезар Лазаров

PREPARATION OF FUTURE TEACHERS FOR ORGANISING A HEALTH-PRESERVING INCLUSIVE SPACE IN EDUCATIONAL INSTITUTIONS

Nadiya Skotna, Tetiana Nadimyanova, Anna Fedorovych, Myroslava Sosiak, Oksana Yatsiv

Книжка 2s
Книжка 2
ОТ РИСУНКА – КЪМ СНИМКА

Камен Теофилов

Книжка 1s
Книжка 1
„ВТОРОТО“ БЪЛГАРСКО УЧИЛИЩЕ. ГЕНЕЗИСЪТ

Пенка Цонева, Бистра Мизова

2023 година
Книжка 9
EXPLORING THE NARRATIVE IDENTITY OF HUNGARIAN TEACHERS IN SLOVAKIA

Patrik Baka, Terézia Stredl, Kinga Horváth, Zsuzsanna Huszár, Melinda Nagy, Péter Tóth, András Németh

Книжка 8
A QUALITY “ONLINE” TEACHER – WHAT DO STUDENTS APPRECIATE AND VALUE IN TEACHERS DURING DISTANCE LEARNING?

Irena Golubović-Ilić, Ivana Ćirković-Miladinović, Nataša Vukićević

SUPPORT FOR THE INCLUSION OF ROMA CHILDREN THROUGH THE PROJECT TEACHING MODEL

Biljana Jeremić, Aleksandra Trbojević, Bojan Lazić, Gordana Kozoderović

TREND ANALYSIS OF PROFESSIONAL COMPETENCES OF SPORTS TEACHERS AND COACHES

Sergejs Capulis, Valerijs Dombrovskis, Svetlana Guseva, Alona Korniseva

Книжка 7
ЦЕННОСТЕН ПРОФИЛ НА УЧИТЕЛИТЕ В НАЦИОНАЛЕН КОНТЕКСТ

Цветан Давидков, Силвия Цветанска

Книжка 6s
MODELLING OF MARITIME CYBER SECURITY EDUCATION AND TRAINING

Gizem Kayisoglu, Pelin Bolat, Emre Duzenli

INTRODUCING THE USE OF CASE STUDIES METHODOLOGY IN TRAINING FOR SOFT SKILLS IN MARITIME UNIVERSITIES. THE ISOL-MET PROGRAM

Maria Lekakou, Helen Iakovaki, Dimitris Vintzilaios, Markella Gota, Giorgos Georgoulis, Thalia Vintzilaiou

THE ROLE OF MARITIME EDUCATION IN DIGITALIZATION

Kamelia Narleva, Yana Gancheva

Книжка 6
С МИСИЯ ЗА НАЦИОНАЛНА И КУЛТУРНА ИНДИВИДУАЛНОСТ

Надежда Кръстева, Йордан Колев

Книжка 5s
PREFACE

Nikola Vaptsarov Naval Academy is the oldest technical educational institution in Bulgaria. The Naval Academy is one of the symbols of Varna and Bulgaria in the world maritime community. Its history and achievements establish it as the most prestigious center for training of maritime specialists. At present, the Naval Academy trains specialists for the Navy and for the merchant marine in all areas of maritime life. Research and development conducted at the Naval Academy in Varna

A FAIR CONCERN ABOUT ECDIS

Nikolay Sozonov, Dilyan Dimitranov

DATA-DRIVEN LEARNING APPROACH TO MARITIME ENGLISH

Jana Kegalj, Mirjana Borucinsky, Sandra Tominac Coslovich

DEVELOPING CRITICAL THINKING SKILLS THROUGH THE “CASE STUDY” TEACHING METHOD IN MARITIME ENGLISH LANGUAGE TEACHING (MELT)

Tamila Mikeladze, Svetlana Rodinadze, Zurab Bezhanovi, Kristine Zarbazoia, Medea Abashidze, Kristine Iakobadze

MAXIMIZING STUDENTS’ LEARNING IN MARITIME ENGLISH ONLINE COURSE

Valentyna Kudryavtseva, Svitlana Barsuk, Olena Frolova

Книжка 5
Книжка 4s
Книжка 4
Книжка 3s
СПИРАЛАТА ОБЩЕСТВО – ОБРАЗОВАНИЕ

Иванка Шивачева-Пинеда

Книжка 3
ПРОЕКТНО БАЗИРАНО ОБУЧЕНИЕ ЗА СОЦИАЛНО-ЕМОЦИОНАЛНИ И ТЕХНОЛОГИЧНИ УМЕНИЯ ЧРЕЗ ПРОГРАМАТА „УМЕНИЯ ЗА ИНОВАЦИИ“

Галин Цоков, Александър Ангелов, Йоанна Минчева, Рени Димова, Мария Цакова

МЕДИЙНАТА ГРАМОТНОСТ И УЧИТЕЛИТЕ

Светла Цанкова, Стела Ангова, Мария Николова, Иван Вълчанов, Илия Вълков, Георги Минев

Книжка 2
INTONATION AND CHILDREN WITH EMOTIONAL AND BEHAVIORAL PROBLEMS

Katerina Zlatkova-Doncheva, Vladislav Marinov

Книжка 1
2022 година
Книжка 9
ТРАНСГРЕСИВНО-СИНЕРГИЧНО КАРИЕРНО РАЗВИТИЕ В „НЕФОРМАЛНО ОБРАЗОВАНИЕ“ В УНИВЕРСИТЕТА

д.п.н Яна Рашева-Мерджанова, Моника Богданова, Илиана Петкова

Книжка 8
INTEGRATING INTERCULTURAL EDUCATION IN THE PRIMARY SCHOOL CURRICULUM

Bujar Adili, Sonja Petrovska, Gzim Xhambazi

НАГЛАСИ НА БЪДЕЩИТЕ ДЕТСКИ УЧИТЕЛИ КЪМ STEM ПОДХОДА

Наталия Павлова, Михаела Тончева

Книжка 7
НАЦИОНАЛНАТА ИДЕЯ НА ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ

Йордан Колев, Надежда Кръстева

Книжка 6
Книжка 5
ИВАН Д. ШИШМАНОВ – ЕВРОПЕИЗИРАНИЯТ БЪЛГАРИН

Надежда Кръстева, Йордан Колев

THE TECHNOLOGY OF DEVELOPMENT OF COMMUNICATIVE CULTURE OF ELEMENTARY SCHOOL TEACHERS

Mariia Oliiar, Nataliia Blahun, Halyna Bilavych, Nataliia Bakhmat, Tetyana Pantyuk

Книжка 4
TEACHERS’ATTITUDES BOUT TEACHING AND LEARNING MATHEMATICS

Aleksandra Mihajlović, Emina Kopas-Vukašinović, Vladimir Stanojević

EDUCATION 4.0 – THE CHANGE OF HIGHER EDUCATION INSTITUTIONS AND THE LABOUR MARKET

Gergana Dimitrova, Blaga Madzhurova, Stefan Raychev, Dobrinka Stoyanova

Книжка 3s
DISTANCE LEARNING IN THE CONTEXT OF THE COVID-19 PANDEMICS

Baktybek Keldibekov, Shailoobek Karagulov

DIGITAL UNIVERSITIES: FEATURES AND KEY CHARACTERISTICS

Marina Skiba, Maktagali Bektemessov, Alma Turganbayeva

Книжка 3
Книжка 2
TWO-TIER MODEL OF TRAINING FUTURE TEACHERS FOR COACHING AT OUT-OF-SCHOOL INSTITUTIONS

Borys Savchuk, Tetyana Pantyuk, Natalia Sultanova, Halyna Bilavych, Mykola Pantyuk

Книжка 1
2021 година
Книжка 9
ИЗСЛЕДВАНЕ НА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО МЕЖДУ ФОРМАЛНОТО И НЕФОРМАЛНОТО ЗДРАВНО ОБРАЗОВАНИЕ

Вержиния Боянова, Константин Теодосиев, Берджухи Йорданова

FORMATION OF PROFESSIONAL COMPETENCE OF ASSISTANT TEACHER OF INCLUSIVE EDUCATION IN SECONDARY EDUCATION INSTITUTIONS

Vladyslava Liubarets, Nataliia Bakhmat, Olena Matviienko, Oksana Tsykhmeistruk, Inna Feltsan

Книжка 8
Книжка 7s
CONCEPT OF PRESENT PRACTICE IN CHOOSING OF OPTIMAL NUMBER OF TUGS

Rino Bošnjak, Zvonimir Lušić, Filip Bojić, Dario Medić

S-101 CHARTS, DATABASE TABLES FOR S-101 CHARTS, AUTONOMOUS VESSEL

Vladimir Brozović, Danko Kezić, Rino Bošnjak, Filip Bojić

INFLUENCE OF HYDRO-METEOROLOGICAL ELEMENTS ON THE SHIP MANOEUVRING IN THE CITY PORT OF SPLIT

Zvonimir Lušić, Nenad Leder, Danijel Pušić, Rino Bošnjak

MEETING SUSTAINABLE DEVELOPMENT GOALS – EXPERIENCE FROM THE LARGEST SHIPPING COMPANIES

Katarina Balić, Helena Ukić Boljat, Gorana Jelić Mrčelić, Merica Slišković

OPTIMISING THE REFERENCE POINT WITHIN A JOURNAL BEARING USING LASER ALIGNMENT

Ty Aaron Smith, Guixin Fan, Natalia Nikolova, Kiril Tenekedjiev

REVIEW OF THE CURRENT INCREASE OF NOISE UNIT COST VALUES IN TRANSPORT

Luka Vukić, Ivan Peronja, Mihaela Bukljaš, Alen Jugović

TARGET DETECTION FOR VISUAL COLLISION AVOIDANCE SYSTEM

Miro Petković, Danko Kezić, Igor Vujović, Ivan Pavić

NEW RESULTS FOR TEACHING SHIP HANDLING USING FAST TIME SIMULATION

Knud Benedict, Michèle Schaub, Michael Baldauf, Michael Gluch, Matthias Kirchhoff, Caspar Krüger

POTENTIAL BENEFITS OF ELECTRICALY DRIVEN FERRY, CASE STUDY

Tina Perić, Ladislav Stazić, Karlo Bratić

SITUATIONAL AWARENESS – KEY SAFETY FACTOR FOR THE OFFICER OF THE WATCH

Hrvoje Jaram, Pero Vidan, Srđan Vukša, Ivan Pavić

Книжка 7
INCLUSIVE INTELLIGENCE

Aleksandar Krastev

EDUCATION OF MORAL CULTURE OF STUDENT YOUTH IN THE CONDITIONS OF POLYCULTURAL SPACE

Natalia Bondarenko, Yevhen Rozdymakha, Lyudmila Oderiy, Anatoly Rozdymakha, Dilyana Arsova

PROFESSIONAL DEVELOPMENT IN KOSOVO – RESEARCH OF TRAINING PROGRAMS AND TESTS

Bekim Samadraxha, Veton Alihajdari, Besim Mustafa, Ramë Likaj

Книжка 6s
EVALUATION OF CRUISER TRAFFIC VARIABLES IN SEAPORTS OF THE REPUBLIC OF CROATIA

Maja Račić, Katarina Balić, Mira Pavlinović, Antonija Mišura

COMPARATIVE ANALYSIS OF THE CONTRACTS FOR MARITIME TRANSPORT SERVICES. CHAIN OF CHARTER PARTIES

Svetlana Dimitrakieva, Ognyan Kostadinov, Christiana Atanasova

THE LIGHTSHIP MASS CALCULATION MODEL OF A MERCHANT SHIP BY EMPIRICAL METHODS

Vedran Slapničar, Katarina Zadro, Viktor Ložar, Ivo Ćatipović

ON EDUCATION AND TRAINING IN MARITIME COMMUNICATIONS AND THE GMDSS DURING THE COVID-19

Chavdar Alexandrov, Grozdyu Grozev, Georgi Dimitrov, Avgustin Hristov

AIR POLLUTANT EMISSION MEASUREMENT

Nikola Račić, Branko Lalić, Ivan Komar, Frane Vidović, Ladislav Stazić

ASSESSMENT OF LNG BUNKERING ACCIDENTS

Peter Vidmar, Andrej Androjna

EGR OPERATION INFLUENCE ON THE MARINE ENGINE EFFICIENCY

Delyan Hristov, Ivan Ivanov, Dimitar Popov

THE MEASUREMENT OF EXHAUST GAS EMISSIONS BY TESTO 350 MARITIME – EXHAUST GAS ANALYZER

Bruna Bacalja, Maja Krčum, Tomislav Peša, Marko Zubčić

PROPELLER LOAD MODELLING IN THE CALCULATIONS OF MARINE SHAFTING TORSIONAL VIBRATIONS

Nenad Vulić, Karlo Bratić, Branko Lalić, Ladislav Stazić

TECHNICAL DIAGNOSTICS OF MARINE EQUIPMENT WITH PSEUDO-DISCRETE FEATURES

Guixin Fan, Natalia Nikolova, Ty Smith, Kiril Tenekedjiev

CONTRIBUTION TO THE REDUCTION OF THE SHIP’S SWITCHBOARD BY APPLYING SENSOR TECHNOLOGY

Nediljko Kaštelan, Marko Zubčić, Maja Krčum, Miro Petković

THE STAND FOR FIN DRIVES ENERGY TESTING

Andrzej Grządziela, Marcin Kluczyk, Tomislav Batur

INTRODUCTION OF 3D PRINTING INTO MARINE ELECTRICAL ENGINEERING EDUCATION – A CASE STUDY

Ivica Kuzmanić, Igor Vujović, Zlatan Kulenović, Miro Petković

SHIPYARD CRANE MODELING METHODS

Pawel Piskur, Piotr Szymak, Bartosz Larzewski

Книжка 6
TEACHERS' PERSPECTIVE ON THE EDUCATIONAL IMPLICATIONS OF ONLINE TEACHING

Julien-Ferencz Kiss, Florica Orțan, Laurențiu Mândrea

Книжка 5
ФИДАНА ДАСКАЛОВА ЗА ПЕДАГОГИКАТА

Маргарита Колева, Йордан Колев

Книжка 4
Книжка 3
НЕВРОДИДАКТИКА

Наталия Витанова

Книжка 2
Книжка 1
BULGARIAN SCHOOL – SHOWCASE OF IDENTITY

Veska Gyuviyska, Nikolay Tsankov

2020 година
Книжка 9
Книжка 8
EDUCATIONAL REASONS FOR EARLY SCHOOL DROP-OUT

Maria Teneva, Zlatka Zhelyazkova

Книжка 7s
TEACHING CHALLENGES IN SPORTS EDUCATION DURING THE PANDEMIC COVID-19

Evelina Savcheva, Galina Domuschieva-Rogleva

THE DIFFERENCES IN STUDENTS’ATTITUDES ABOUT ONLINE TEACHING DURING COVID-19 PANDEMIC

Aleksić Veljković Aleksandra, Slađana Stanković, Irena Golubović-Ilić, Katarina Herodek

ONLINE EDUCATION DURING PANDEMIC, ACCORDING TO STUDENTS FROM TWO BULGARIAN UNIVERSITIES

Antoaneta Getova¹, Eleonora Mileva², Boryana Angelova-Igova²

Книжка 7
Книжка 6
TEACHERS ATTITUDES ABOUT INTEGRATED APPROACH IN TEACHING

Emina Kopas-Vukašinović, Aleksandra Mihajlović, Olivera Cekić-Jovanović

Книжка 5
КОНЦЕПТУАЛНИ МОДЕЛИ ЗА РАЗРАБОТВАНЕ НА ПОЗНАВАТЕЛНИ ОНЛАЙН ИГРИ В ОБЛАСТТА НА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО

Детелин Лучев, Десислава Панева-Мариновa, Радослав Павлов, Гита Сенка, Лилия Павлова

Книжка 4
A CONTINUUM OF APPROACHES TO SCHOOL INSPECTIONS: CASES FROM EUROPE

Rossitsa Simeonova, Yonka Parvanova, Martin Brown, Sarah Gardezi, Joe O’Hara, Gerry McNamara, Laura del Castillo Blanco, Zacharoula Kechri, Eleni Beniata

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2019 година
Книжка 9
Книжка 8
ОБРАЗОВАНИЕ НА БЪДЕЩЕТО

Наталия Витанова

Книжка 7
RISK FACTORS FOR EARLY SCHOOL LEAVING IN BULGARIA

Elena Lavrentsova, Petar Valkov

Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
LEARNING MATURITY

Alina Gîmbuță, Daniela-Carmen Berințan, Marijana Mikulandra, Krzysztof Kij, Katja Sivka

Книжка 2
ДЕТЕТО И ПЕДАГОГИКАТА

Яна Рашева-Мерджанова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

На добър час!

УЧЕНИЧЕСКО САМОУПРАВЛЕНИЕ

Бисерка Михалева

2018 година
Книжка 9
ПРАВАТА НА ДЕТЕТО ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА СТУДЕНТИ ПЕДАГОЗИ

Йорданка Николова, Даниела Рачева

Книжка 8
СПОДЕЛЕНО МНЕНИЕ

Йосиф Нунев

Книжка 7
РАДОСТТА ОТ ОБЩУВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК В ДЕТСТВОТО

Екатерина Софрониева, Христина Белева

ПРОФ. Д-Р ЕЛЕНА РУСИНОВА-БАХУДЕЙЛА

Розалина Енгелс-Критидис

Книжка 6
ПОЗИТИВНА УЧЕБНА СРЕДА

Валентина Шарланова

SENIOR CITIZENS’ EXISTENTIAL NEEDS AND EDUCATION FOR THE MEANING OF LIFE

Joanna Łukasik, Norbert Pikuła, Katarzyna Jagielska

Книжка 5
ПАРАДИГМАТА СЕМИОТИКА – ЕЗИК – ДЕТЕ ПРИ 6 – 7-ГОДИШНИТЕ

Жоржетина Атанасова, Любимка Габрова

Книжка 4
ДЕТСКИ КОНФЕРЕНЦИИ

Боряна Иванова

Книжка 3
Книжка 2
СЪВРЕМЕННИ МЕТАМОРФОЗИ НА ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА В ДЕТСКАТА ГРУПА

Веселина Иванова, Виолета Кърцелянска-Станчева

SCHOOLS AND UNIVERSITIES AS SOCIAL INSTITUTIONS

Emilj Sulejmani, Shikjerije Sulejmani

ОТНОСНО УСЕТА ЗА БРОЕНЕ

Петър Петров, Мима Трифонова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ И ПРИЯТЕЛИ

Емилия Василева, главен редактор

ДОБРИ ПРАКТИКИ „ПАРТНЬОРСТВО РОДИТЕЛИ – УЧИЛИЩЕ“

Мехмед Имамов, Калинка Гайтанинчева

2017 година
Книжка 9
Книжка 8
ЧЕТЯЩИЯТ СТУДЕНТ, ЧЕТЯЩОТО ДЕТЕ – ЕДНО МАЛКО ПРОЗОРЧЕ, ЕДНА ВЕЛИЧЕСТВЕНА ГЛЕДКА

Мариана Мандева, Боряна Туцева, Габриела Николова, Цветелина Ковачева

Кампания на Институт за български език – БАН и вестник „Аз-буки“

на Институт за български език – БАН, и вестник „Аз-буки“

ЕДИН ТИП СЛОЖНИ НАРЕЧИЯ

Марияна Цибранска-Костова

СВАТБА

Палмира Легурска

Книжка 7
ДИДАКТИЧЕСКИ КОМПЕТЕНТНОСТИ

Нели Митева, Наталия Витанова

Книжка 6
АБВ ПОИСКА … ИЛИ АБВ ПОИСКАХА…?

Цветелина Георгиева

Книжка 5
НОВА И ПОЛЕЗНА КНИГА

Йонка Първанова

Книжка 4
Кампания на Института за български език – БАН и вестник „Аз-буки“

на Института за български език – БАН, и вестник „Аз-буки“

ИМЕНИЦИ И ИМЕННИЦИ

Ивелина Стоянова

НЕ МОГА ДА НЕ НЕДОВОЛСТВАМ

Ивелина Стоянова

ОБРЪЩЕНИЕ ИЛИ ОБРАЩЕНИЕ?

Диана Благоева

ОЩЕ ВЕДНЪЖ ЗА ГЛАВНИТЕ БУКВИ

Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
Книжка 2
ПРОБЛЕМИ И ПЕРСПЕКТИВИ В РАЗВИТИЕТО НА ХУДОЖЕСТВЕНОТО ОБРАЗОВАНИЕ У НАС ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДЕТСКИЯ И НАЧАЛНИЯ УЧИТЕЛ

Теодора Власева, Даниела Гирджева-Валачева, Мария Калоферова, Найден Младенов, Илияна Шотлекова

Книжка 1
ФАКТОРИ ЗА УСПЕШНО ПРИЛАГАНЕ НА СМЕСЕНО ОБУЧЕНИЕ

Стоянка Георгиева-Лазарова, Лъчезар Лазаров

2016 година
Книжка 9
ВНИМАВАЙКИ В КАРТИНКАТА

Ивелина Стоянова

Книжка 8
Книжка 7
Кампания на Института за български език – БАН и в. „Аз-буки“

на Института за български език – БАН, и в. „Аз-буки“

ПРАВО В ДЕСЕТКАТА

Ивелина Стоянова

ЗДРАВЕЙТЕ, ЗАПЕТАИ!

Илияна Кунева

ЗА ЦИФРИТЕ И ЧИСЛАТА

Светлозара Лесева

Книжка 6
УЧИЛИЩЕ ЗА ЧЕТЕНЕ

Петя Георгиева, Христина Димитрова

Кампания на Института за български език – БАН и в. „Аз Буки“

на Института за български език – БАН, и в. „Аз Буки“

ДОШЛА ЛИ Е ИНСПЕКТОРЪТ?

Ванина Сумрова

ДА ВИ Е СЛАДКО!

Иво Панчев

ЩЕ ТЕ ЧАКАМ В/НА ЦЕНТЪРА

Илияна Гаравалова

КЪЩА-МУЗЕЙ ИЛИ КЪЩА МУЗЕЙ?

Ивелина Стоянова

КОЙ Е ПО-, ПÒ, НАЙ-?

Мария Тодорова

ТЪРСИ МЕ ПРОДАВАЧКА

Светлозара Лесева

ПРАВО В ДЕСЕТКАТА

Ивелина Стоянова

ПРОФ.Д.П.Н. СТОЯНКА ЖЕКОВА

Редколегия на сп. „Педагогика“

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
AN OVERVIEW ON FORMAL SCHOOLING SYSTEM IN SEVEN COUNTRIES

Alina Gîmbută, Maria Fili, Cemile Yavuz, Radmila Jeřábková, Nikolina Ratković, Paulo Manuel Oliveira Mengo de Abreu, Chiara Sega

Книжка 2
Книжка 1
IN MEMORIAM

На 10.12.2015 г. ни напусна нашият колега и приятел проф. д-р Иван Пет ков Иванов. Той беше уважаван учен и експерт в областта на педагогическите науки – автор на 10 монографии, 8 учебника, 10 учебни помагала, 6 студии и над 100 статии в специализирани периодич- ни издания и научни сборници; участник в 28 между- народни и национални проекта; председател и член на експертни групи към НАОА, член на редакционната ко- легия на сп. „Педагогика“. Проф. д-р Иван Иванов беше уважаван и оби

2015 година
Книжка 9
Книжка 8
Книжка 7
ДИСКУСИЯТА В УРОКА ПО ЛИТЕРАТУРА

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 6
ГОТОВНОСТ ЗА ОГРАМОТЯВАНЕ

Екатерина Чернева

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
ПРОБЛЕМИ НА СОЦИАЛНАТА АДАПТАЦИЯ НА ПЪТУВАЩИ УЧЕНИЦИ ОТ МАЛКИ НАСЕЛЕНИ МЕСТА\(^{1)}\)

Траян Попкочев, Бонка Гергинова, Тереза Карамангалова

ТУРНИР ПО КАНАДСКА БОРБА

Д. Евтимова, Е. Павлова, И. Радославова и Б. Иванов

ДЕТСКА ЛЯТНА ОЛИМПИАДА

Нели Бъчварова, Десислава Дургова

Книжка 1
ORGANIZATIONAL CULTURE: THEORY AND REALITY

Inna Leonidovna Fedotenko

2014 година
Книжка 9
ДА ЗАПАЛИШ ИСКРАТА

Дафинка Самарджиева

НА УЧИЛИЩЕ – С УСМИВКА!

Снежана Якимова

УЧИТЕЛЯТ – ЕТАЛОН ЗА ФОРМИРАНЕ НА ДЕТСКАТА ЛИЧНОСТ

Катя Коруджийска, Янка Маринкова

Книжка 8
Книжка 7
ЗАЕДНО МОЖЕМ ПОВЕЧЕ

Диана Смиленова

Книжка 6-bad
ЗА ДУМАТА КАТО СРЕДСТВО ЗА ОБЩУВАНЕ

ЗА ДУМАТА КАТО СРЕДСТВО ЗА ОБЩУВАНЕ

УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 6
Книжка 5
LE PROJET PÉDAGOGIQUE, SOURCE DE MOTIVATION DANS L’ENSEIGNEMENT ET L’APPRENTISSAGE DU FLE

THE EDUCATIONAL PROJECT, MEANS OF MOTIVATION IN TEACHING AND LEARNING FLE

LA PÉDAGOGIE DU PROJET ET LA MOTIVATION DES ÉLÈVES POUR L’APPRENTISSAGE DU FRANÇAIS

PROJECT PEDAGOGY AND PUPILS’ MOTIVATION IN LEARNING FRENCH

Книжка 4
КАЖДЫЙ ДЛЯ МЕНЯ УЧИТЕЛЬ

Ш.А.Амонашвили

Книжка 3
АНТОАНЕТА ЙОВЧЕВА (1952 – 2014)

След трудна борба с тежката болест ни напусна един добър и мил човек, една светла личност – Анто- анета Йовчева, нашата обичана колежка Тони. Нейните колеги и приятели, многобройните автори и сътрудници на сп. „Начално образование“ и на сп. „Педагогика“ ще запазят завинаги спомена за нейната приветлива усмивка, за нейната отзивчивост и преда- ност към работата, за нейната широка култура и стре- меж към познание, към развитие. Родена на 20 март 1952 г. в София в интелигентно се- мей

Книжка 2
ПОСТМОДЕРНИЗЪМ И ВЪЗПИТАНИЕ

Клавдия Сапунджиева

ДЕТСКИ УНИВЕРСИТЕТИ

Боряна Иванова

ПРОФ. Д-Р ЕЛКА ПЕТРОВА

Златка Петрова

МЕЖДУНАРОДНЫЙ ЦЕНТР ГУМАННОЙ ПЕДАГОГИКИ

Международният център „Хуманна педагогика“ организира XIII педаго- гически четения в периода 20 – 23.03.2014 г. в гр.Тбилиси, Грузия. Форумът се организира със съдействието на грузинското правителство. „Учителят“ е темата, която ще обедини участниците: учители, експерти, родители, универ- ситетски преподаватели, представители на педагогическата общност от мно- го страни, за да се осъществи дискусия за мисията на съвременния учител в съвременния образователен контекст. Ръководството на

Книжка 1
ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА МОБИЛНОТО ОБУЧЕНИЕ

Стоянка Георгиева-Лазарова, Лъчезар Лазаров

2013 година
Книжка 9
УЧИТЕЛИ ВЪЗРОЖДЕНЦИ В ТЪРНОВО

Венка Кутева-Цветкова

Книжка 8
ДИМИТЪР ДОНЧЕВ – С ВЪЗХИТА ЗА БЪЛГАРСКИЯ УЧИТЕЛ

100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ДИМИТЪР ЕВСТАТИЕВ ДОНЧЕВ (5.10.1913 – 15.02.1997)

Книжка 7
„СЛЪНЦЕТО“ НА ВЪЗПИТАТЕЛНАТА СИСТЕМА В ТВУ – РАКИТОВО

85 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА АНГЕЛ УЗУНОВ (1928 – 1999)

ЦЕННОСТИ И ДУХОВНО-НРАВСТВЕНО РАЗВИТИЕ НА МАЛКИЯ УЧЕНИК

Марияна Ешкенази, Гергана Фиданова, Марияна Вишева, Цветанка Годжилова

МАЛКИЯТ УЧЕНИК ЧЕТЕ

Марияна Механджиева Венета Велева

С БАБА И ДЯДО В КЛАС

Цветелин Горанов, Таня Илиева, Цветанка Берова, Нели Иванова, Борка Бончева

РОД РОДА НЕ ХРАНИ, НО ТЕЖКО МУ, КОЙТО ГО НЯМА!

Диляна Вачкова Евелина Димитрова

ДА ПОМОГНЕМ НА ДЕЦАТА ДА ОТВОРЯТ СЪРЦАТА СИ

Иванка Дебелушина, Нина Маврикова

ДОБРОТО Е У ВСЕКИ

Мария Наскова

ОТЛИЧЕН ПЕДАГОГ, ПСИХОЛОГ И ПСИХОТЕРАПЕВТ

ДОЦ. СВЕТОСЛАВ СТАМЕНОВ (1939 – 2013)

Книжка 6
ТЕОРЕТИКО-ПРИЛОЖНИ ПРОБЛЕМИ НА КОНСТРУИРАНЕТО НА ТЕСТ ЗА НАЦИОНАЛНО ВЪНШНО ОЦЕНЯВАНЕ ПО „ЧОВЕКЪТ И ОБЩЕСТВОТО“ ЗА 4. КЛАС (2013)

Ваня Петрова, Цонка Каснакова, Мариан Делчев Жана Минчева Радостина Стоянова, Рада Димитрова Мария Темникова

MEDIA IN PRESCHOOL AGE OF CHILD’S LIFE

Sonja Petrovska Jadranka Bocvarova

Книжка 5
ШАЛВА АЛЕКСАНДРОВИЧ АМОНАШВИЛИ – УЧИТЕЛ ОТ БЪДЕЩЕТО

В сложното битие на науката и метамор- фозите на социалната реалност, неотменими и общовалидни остават само най-стойностни- те постижения и безспорни истини, които не само маркират и остойностяват територията на човешко познание, но извисяват самия чо- век, поддържат неговата вяра в доброто, под- хранват чувството му за собствена значимост, укрепват неговия дух. Приемайки извечните послания на класи- ческата философско-педагогическа мъдрост и дълбоко обвързан с педагогическата р

МАНИФЕСТ ГУМАННОЙ ПЕДАГОГИКИ

Преамбула 25 лет тому назад группа учителей новаторов провозгласила манифест „Пе- дагогика сотрудничества“ (Переделкино, 1986 год). В последующие годы были опубликованы отчеты встреч учителей новаторов, в которых рассматри- вались разные аспекты педагогики сотрудничества: „Демократизация лично- сти“ (Цинандали, Телавский район, Грузия, 1987 год), „Методика обновления“ (Москва, 1988 год), „Войдем в новую школу“ (Краснодарский край, 1988 год). Идеи педагогики сотрудничества воодушевленно

ПОРТФОЛИОТО НА УЧЕНИКА КАТО ПРОЦЕС НА САМОПОЗНАНИЕ

Радка Топалска Емилия Вълкова, Албена Атанасова

ДОПИРНИ СВЕТОВЕ

Албена Димитрова, Стилияна Гронева

ПРЕДИ ГОДИНА И СЕГА

Веселка Аршинкова

Книжка 4
СВЕЩЕНИК ГЕОРГИ МАРИНОВ ПОЛУГАНОВ – ОСНОВАТЕЛЯТ НА УЧИЛИЩЕТО И ПЪРВИЯТ УЧИТЕЛ В ПОЛИКРАЙЩЕ

Георги Георгиев Трифонка Попниколова Марияна Георгиева–Гроссе

ЕВРОПЕЙСКИ ПРИКАЗКИ

Светла Попова

Книжка 3
ДА ОПАЗИМ ДЕТСКОТО ЗДРАВЕ!

Мая Топалова, Симона Пейчева

КАК ДА ОТГЛЕДАМЕ МАЛЪК ПРИРОДОЛЮБИТЕЛ?

Мадлена Николова Ани Цветкова

Книжка 2
Книжка 1
ИЗКУСТВОТО ЗА ПРЕВЕНЦИЯ НА АГРЕСИВНОТО ПОВЕДЕНИЕ НА ДЕЦАТА

Евгения Миланова Виолета Николова Величка Радева

ПРИЯТЕЛСТВОТО В ЖИВОТА НА ДЕТЕТО

Даниела Димитрова, Красимира Василева

ПРЕДАЙ НАТАТЪК

Вилдан Мехмедова

2012 година
Книжка 9
ПЕДАГОГЪТ – РИЦАР НА ДЕТСТВОТО

Януш Корчак бе написал, че животът на великите хора е като легендите: труден, но красив. И се оказва пророчески прав, сякаш е писал за себе си! Наследник на семейство с богата духовна култура и традиции, останал отрано без баща, той не просто се справя с несгодите на сирачеството, но развива у себе си три могъщи извора на живот: любов към свободата и справедливостта, страст към знанието и творчеството, отдаденост на децата и тяхното щастие. Лекарят Корчак лекува децата и душите им. Безплатн

ЯНУШ КОРЧАК – ВЕЛИК ХУМАНИСТ И ПЕДАГОГ

„Със сила и мощ поведох своя живот, който беше привидно неподреден, самотен и чужд. За син избрах идеята да служа на детето и неговото дело. Привидно загубих.“ Бе лекар, писател, мислител. Бе философ, учен, моралист. Издател. Възпи- тател и педагог. Бе герой. Бе скромен. Във всяка от тези области той има изключителни постижения. В течение на по- вече от четиридесет години работи като педагог и писател. Четиридесет години безкористно служене на слабите и беззащитните. Създава съвременна кон

ЕВОЛЮЦИЯ НА ПРАВАТА НА ДЕТЕТО

„Детето има право на сериозно отношение към проблемите му, на справедливото им решаване.“

THE KORCZAK’S RIGHT TO SOCIAL PARTICIPATION OF CHILDREN THE CITIZENSHIP OF CHILDREN

A speech by Marek Michalak, the Ombudsman for Children, given during the seminar„The Polish-Israeli pioneer in the fi eld of human rights, Janusz Korczak (1879–1942) and today’s Convention on Children’s Rights as the part of the international law“, Geneva, the 6 of June 2009

ЗА ДЕТЕТО, ДЕТСТВОТО ИЛИ НАУКА ЗА НЕГО?

В памет на Януш Корчак – по повод 70 г. от неговата смърт и 100 г. от създаването на „Дом за сираци“ във Варшава Албена Чавдарова

Книжка 8
CHANGES IN UNIVERSITY TEACHING – THE ROAD FROM KNOWLEDGE TO COMPETENCIES

Slađana Anđelković Zorica Stanisavljević Petrović

ДОСТОЕН ЖИВОТ, ОТДАДЕН НА ПРОСВЕЩЕНИЕТО… ПРОФ. СТОЙКА ЗДРАВКОВА – ЕДИН СЪВРЕМЕНЕН БУДИТЕЛ НА 70 ГОДИНИ

Неуморна и взискателна! Енергична и всеотдай- на! Работохолик и перфекционист! Това е проф. д-р Стойка Здравкова! Не е за вярване, че в началото на ноември 2012 година навърши 70 години. И не е слу- чайно това, че тази светла дата е непосредствено бли- зо до Деня на будителите. А това, че проф . Здравкова е съвременен български будител, е толкова безспорно и видимо! 70–годишнината ù е един чудесен повод ретрос- пективно да си припомним и проследим най-значи-

Книжка 7
ОЧАКВАНА И ПОЛЕЗНА

Емилия Василева

Книжка 6
Книжка 5
ЦЕННО ПОМАГАЛО ЗА ПСИХОЛОЗИ И ПЕДАГОЗИ (Надежден инструмент за диагностициране смисъла на живота)

Любен Десев Минчев, Борис. Тест на Дж. Крумбъг и Л. Махолик за смисъл в живота. Българска версия. Варна, ВСУ „Черноризец Храбър“,

ГЕОРГИ MАВРОВ ЖИВОТ, ОТДАДЕН НА НАУКАТА И ОБРАЗОВАНИЕТО

Така най-общо, но и най-точно можем да охарак- теризираме дейността на ст. н. с. д-р Георги Петков Мавров. Той ни напусна неочаквано в края на април т.г. И до последния си ден не преставаше да се вълнува от проблемите на образованието. Споделяше инте- ресни мисли относно предстоящото приемане на За- кона за образованието. Пестелив на думи, но щедър на дела – това ясно проличава от неговата богата би- ография.

Книжка 4
ОЩЕ ЕДНА ИДЕЯ

Галина Стоянова

Книжка 3
С ИНОВАТИВЕН ПОГЛЕД КЪМ ЛИЧНОСТТА НА ДЕТЕТО

Маргарита Абрашева Любимка Габрова

БИЗНЕС ОБУЧЕНИЕ В ДЕТСКАТА ГРАДИНА

Красимира Костова Петя Драгоданова

ДЕТСКАТА БЕЗОПАСНОСТ

Любимка Габрова

БАБА ПРИКАЗКИ РАЗКАЗВА... (МИКС ОТ ПРИКАЗКИ)

Кева Захариева, Мария Мичева

Книжка 2
ДЕТЕ ПЪТУВА В АВТОМОБИЛА

Красимира Михайлова

ПРОТИВОПОСТАВЯНЕ

Пюрвя Ердниев, Б. Ердниев

ЗДРАВКА НОВАКОВА – ПРЕПОДАВАТЕЛ И ТВОРЕЦ

Седемдесетгодишният юбилей е вълнуващ повод да проследим трудния, богат и съдържателен професионално-творчески път на доц. д-р Здравка Новакова, да под- чертаем нейната важна роля за утвърждаване на дидактика на математиката като

IN MEMORIAM Иван Марев

Напусна ни проф. Иван Марев – философ, педагог, демократ, родолюбец. В далечната 1975 г., зареден с енергия, пълен с идеи, той създаде в Техническия

Книжка 1
ДЕЛЕГИРАНЕ НА ПРАВА ЧРЕЗ КОМИСИИТЕ В ДЕТСКАТА ГРАДИНА

Маргарита Абрашева Политиката, наречена управление на качеството, не е самоцел, нито поредна обра- зователна „мода“. Тя е практически необходима за поддържане от директора на учеб- ното заведение на един привлекателен образ в условията на конкуренция на пазара на учебни заведения. Това се отнася най-вече за детските градини. Политиката на упра- вление на качеството съдържа недостатъчно използван ресурс, включително за спечел- ване и запазване доверието на потребителя – родителите на децата,

ИНОВАЦИОННИ И ИНТЕРАКТИВНИ МЕТОДИ В КВАЛИФИКАЦИОННАТА ДЕЙНОСТ НА ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ КОЛЕКТИВ

Стоилка Ташева, Севда Лукайчева Развиващото се с динамични темпове общество в днешно време налага необ- ходимостта от иновационни промени в областта на образованието. И в предучи- лищната педагогика все по-често се търсят алтернативни педагогически техноло- гии както за възпитанието и обучението на децата, така и при провеждането на квалификационната дейност на самите педагози. Използването на интерактивните методи дава възможност да се възлагат за- дачи, които предполагат съвместна работа,

НА УЛИЦАТА Е ОПАСНО

Таня Янчева, Зоя Кацарова

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.