Педагогика

2016/8, стр. 1048 - 1069

ВЪЗНИКВАНЕ НА МОДЕЛА ЗА АНАТОМИЧНО ОНАГЛЕДЯВАНЕ „ЕКОРШЕ“ В ОБУЧЕНИЕТО НА МЕДИЦИ И ХУДОЖНИЦИ ПРЕЗ ЕПОХАТА НА РЕНЕСАНСА

Резюме:

Ключови думи:

Innovative Educational Technology for Personal Development through Art Creative Activities Иновативни педагогически технологии за личностно развитие чрез художественотворчески дейности

Времето на Ренесанса се характеризира с появата на нов начин на мислене и с нов подход към търсенето на истината, основан на разума и практическия опит. Появява се стремеж към изясняване на същността на нещата и явленията в дълбочина, както и на техните реални взаимовръзки. Хората вече не се задоволяват само с констатации и с обяснения за света и човека, основани на вярата в статичните догмати и на буквалното тълкуване на библейските текстове. Те искат да обясняват причинно-следствените връзки и нещата такива, каквито са в действителността и каквито работят в реалността – защо съществуват, как функционират, какви са последиците от това за практиката, какви предположения и прогнози за бъдещето могат да се правят на основата на това реално познание.

Преоткриването на античната философия и на нейната естетика, както и на редица образци от античното изкуство, изумяващи ренесансовия човек със своята красота и реалистичност, подтикват художниците да формулират нова представа за красотата у човека, различна от тази на Средновековието, да търсят истината за вътрешния строеж на формите на човешкото тяло, а също и за закономерностите в природната образност, за да могат да развиват реалистичния начин на изобразяване. Старият, плосък, схематичен и аскетичен човешки образ, унаследен от Средновековието, вече не е подходящ за новите търсения на духа. Интересът към тялото и душата на човека, към неговия материален строеж и духовни потребности занимават не само медиците и художниците, но и широките кръгове на интелигенцията през тази епоха. Познанието за анатомията на човешкото тяло се явява едно от основните средства за задоволяване на всеобщата потребност от хуманитарно реалистично знание: на медиците – за нуждите на практическата медицина, а на хората на изкуството – за развитие на реалистичния начин за изобразяване на човека.

Художниците са едни от първите, които в своите търсения за реалистичен образ на човека откликват на новите потребности на хуманистичното ренесансово общество. Така се стига до появата на науките перспектива и пластична анатомия, които стават основа за реалистичното изобразяване на човека. А то, от своя страна, е необходимо не само за изкуството. В онази епоха е нямало друг начин за възпроизвеждане на образи освен чрез практическото изобразително умение на човека. От него особено голяма потребност са имали представителите на медицината, на първо място, анатомите и хирурзите – за запазването и онагледяването на своите анатомични открития и за нуждите на медицинското образование.

Анатомията се появява като системна научна дисциплина в периода на италианското Възраждане при завишен интерес към природните феномени и бурен подем на човешката мисъл. За това способства общата атмосфера на епохата1), характерна с разкрепостяването на човешкия дух и издигането на истината в идеал, довело до научно търсене във всички области, включително и в медицината и изкуствата. Осъзнаването от служителите на Църквата на факта, че има въпроси извън сферата на тяхната компетентност, дава основание да бъдат разрешени дисекциите на човешки трупове, което тласка напред анатомичното познание. В резултат от този завишен интерес медиците и художниците започват в сътрудничество и системно да изучават анатомията на човешкото тяло. И едните, и другите имат нужда от споделянето на своите познания и умения в хода на съвместна научна работа.

През ХVІ век, известен като „век на анатомията“, в Италия се появяват с впечатляваща скорост голямо количество трактати и трудове по анатомия2). Медицинската наука напредва както никога досега, а също нарастват и публикациите в тази област. Известни художници, включително Леонардо да Винчи, Микеланждело и редица други, за които ще стане дума по-нататък, се насочват към изучаване на анатомия и работят съвместно с хирурзи и анатоми, участвайки в дисекциите и помагайки им да илюстрират анатомичните открития, като по този начин ги запазят във времето и популяризират3). Онагледявайки чрез своите рисунки и илюстрации анатомичните знания, те спомагат за тяхното съхраняване, разпространение, усъвършенстване и изучаване. Това превръща анатомичните рисунки от тази епоха не само в природонаучни илюстрации, но и в дидактически пособия. Освен това художниците придават на сухите анатомични схеми и особено осмисляне, прибавяйки им художествен и смислов подтекст. В резултат от тази съвместна дейност между художници и анатоми, продължила почти 4 века (до усъвършенстването на фотографията и на черно-белия и цветния печат в началото на ХХ век), се раждат, както впечатляващият анатомичен труд на Андреа Везалий, тласнал напред развитието на анатомията и медицината, така и редица други значими произведения. Хората на изкуството, от своя страна, получават ценни познания за формите и конструкцията на човешкото тяло, което им помага за тяхното сложно реалистично изобразяване в пространството.

Вследствие на творческото и научното сътрудничество между художници и анатоми през епохата на зрелия и късния Ренесанс изкуството и науката в Италия се срещат помежду си и се интегрират, образувайки кръстопът от нови подходи, методи и идеи за изучаване и онагледяване на опорно-двигателния апарат на човека, включително и с цветни триизмерни пластични модели. Някои от тях трасират развитието на анатомичните изследвания дори до епохата на модерните времена. Едно оригинално дидактическо изобретение от тази епоха е анатомичният модел екорше4), който и днес се прилага в обучението по анатомия. Като анатомичен термин, с него се означава рисунка, графика, цветна картина или статуя на човек или животно, направени с дидактическа цел, която изобразява и онагледява подкожната част на тялото (мускули, сухожилия, а понякога и вени). В следващите столетия, включително и в наши времена, този модел продължава успешно да се прилага както в обучението по анатомия на студентите по изобразителни изкуства и на медиците, така и за популярно образователно представяне на мускулната система на човешкото тяло.

Един от първите художници, които се занимават активно с анатомия, е Леонардо да Винчи (Leonardo da Vinci, 1452 – 1519). Той не изобретява модела екорше, но със своята мащабна художествена и анатомична дейност създава предпоставките за неговата поява и трасира пътя за неговото бъдещо развитие. Откритията, изобретенията и художествените творби на този проницателен ум се разпростират в различни научни области и обогатяват с идеи професионалисти от различни области и епохи. Не само велик художник, той е и всестранен изследовател, проявяващ се едновременно с рационален и практически подход към действителността, включително и към анатомията.

Фигура 1. Леонардо да Винчи. Анатомични рисунки, онагледяващи различните пластове и механизма на действието на мускулите на врата

Като художник, Леонардо търси да разкрие особеностите на вътрешния строеж на формите на човешкото тяло. С цел да проучи мускулите, костите, вените и другите тъкани и органи в дълбочина, както и техните функции, той осъществява дисекции на десет човешки трупа5), като прави стотици рисунки на анатомични препарати (фиг. 1 и 2). При това тази му дейност не е хаотична – в своята гениална прозорливост той се опитва да систематизира цялото това познание и да го превърне в подредена наука – в полза както на художниците, така и на медиците. В своите бележници6) Леонардо споменава, че планира да създаде многотомно систематично произведение по анатомия и физиология, богато илюстрирано с негови рисунки – труд, какъвто е бил необходим на епохата, но какъвто до този момент е нямало. В своята изследователска дейност е бил насочван и подпомаган от своя приятел – анатома Маркантонио де ла Торе (Marcantonio della Torre, 1481 – 1511), с когото имат намерение да издадат общ труд по анатомия. За съжаление, Маркантонио умира твърде млад и въпреки, че след това Леонардо общува и с други анатоми, не успява до края на живота си да издаде планираното издание. Независимо че не осъществява този голям проект, той ни оставя множество анатомични рисунки не само на кости и мускули, но и на различни анатомични органи на човешкото тяло, включително на сърцето, на окото и неговите нерви и на други органи. Изследва подробно опорно-двигателния апарат, проучвайки механиката на движенията, начина на действие на различните видове мускули, сухожилия, ставни връзки и техните функции. Като се има предвид, че до негово време е нямало правдиви анатомични изображения на човека, става ясно, че Леонардо започва да трупа своите анатомични знания и опит предимно индуктивно – чрез пряко наблюдение и дисекции. Ученият си е поставял за задача не само да види външната форма и да опише даден мускул или орган как изглежда отвън, но и да разбере неговия вътрешен строеж, функции и връзки с останалата част от организма.

По отношение на подготовката на художниците Леонардо твърди, че художникът е необходимо да вникне навътре в строежа на външните телесни форми, за да може да разбира и рисува по въображение визуалната им промяна в зависимост от различните движения, зрителни ъгли и осветеност. За най-добър начин на обучение той счита взаимодействието между индуктивния и дедуктивния подход при водещата роля на дедукцията7) – т.е. на предварително приетото синтезирано научно познание, което след това бива проверявано, затвърждавано и разширявано в практиката: „Учи първо науката, а по-сле следвай практиката, породена от тази наука“8). Според него художниците трябва да изучават анатомия, защото тя ще им помага да нарисуват по-добре човешката фигура в статика и в движение9). Така Леонардо поставя на научна основа рисуването на човешкото тяло и обучението по анатомия за художници. Вследствие на неговата дейност се профилира нова научна и учебна дисциплина – анатомия за художници10), или наречена още пластична анатомия. Тъй като Леонардо да Винчи пръв формулира съдържанието на новата наука, нейните задачи и систематизира своите анатомични проучвания и наблюдения, като ги адаптира за нуждите на художественото изобразяване, с основание бива считан за основоположник на пластичната анатомия като наука. Четейки размислите и наставленията на големия ренесансов учен и художник към изучаващите изобразително изкуство, разбираме, че правилното обучение за рисуване на човека е интегрирано между науката, от една страна, интелектуалното съзерцание и изследване на многообразието в живота, от друга, и от трета страна – реалната изобразителна практика. Такъв тип обучение според него е необходимо за многостранността и универсалността на художниците11). За нуждите на такова обучение по анатомия е било нужно разработването на специфични методи на обучение и създаването на онагледяващи дидактични модели и пособия.

За потребностите на научното илюстриране и обучението по анатомия Леонардо да Винчи пръв разработва два оригинални метода. С цел да посочи по достъпен начин действието на мускулите, големият италиански художник прави съпоставка с механичните лостови системи. Така той създава свой оригинален метод за онагледяване, който можем да наречем метод на функционалните аналогии. За да онагледи по-ясно местата на захващане на сухожилията и посоката на действие на различните пластове от мускули и техните фасции, той ги представя като въжета, задвижващи система от лостове (костите и ставите) (фигура 1). Това е един от методическите му приноси в към пластичната анатомия и биомеханиката.

Фигура 2. Леонардо да Винчи. Анатомични рисунки, онагледяващи
вътрешните кухини на че
репа и гръбначния стълб

Другият съществен принос в областта на анатомичното илюстриране и методиката на преподаване както на пластична анатомия, така и на анатомията и физиологията за медици, е методът за илюстриране чрез срезове, който и днес е актуален и се прилага в анатомичните атласи. Чрез него художникът изобразява кухините на черепа, положението на зародиша в утробата, дълбоките мускулни групи и много други скрити анатомични органи и техните части, което позволява да се разберат тяхната функция и роля (фигура 2).

Нагледните методи за обучение, които Леонардо да Винчи използва в своите илюстрации, правят словесното обяснение достъпно и ясно. Посредством точното и вярно илюстриране на анатомията на човешкото тяло в дълбочина той прави възможно съхраняването, натрупването и предаването на анатомичен опит, което дава съществен тласък напред в развитието на анатомията след времето на Средновековието.

Научните изследвания на Леонардо далеч надхвърлят границите на необходимите за художниците анатомични познания и дават съществен принос въобще за анатомията и медицината, както и за оформянето на хуманитаристиката през Ренесанса. Както уместно отбелязва Готфрид Бамес: „Леонардо – върхът на Ренесанса, изпреварва драстично в знанията си тогавашната медицина“12). Анатомичното и методическото наследство на великия ренесансов художник повлиява съществено обучението на художниците и на медиците векове след него. От времето на Леонардо досега дисекцията на човешки трупове и обучението по анатомични препарати се използва като индуктивен практически метод за обучение на студентите по анатомия, а обучението, онагледено чрез анатомични изображения, се използва като теоретичен дедуктивен метод. В този смисъл, той се явява пионер на съвременното обучение по анатомия. Неговата многостранна дейност служи за вдъхновение на хората, които се занимават с изкуство и наука, да бъдат неуморни търсачи на реалните истини.

Въпреки че Леонардо да Винчи прави множество точни анатомични рисунки на мускулите на отделни части на човешкото тяло без кожа и със срезове с ясна цел за дидактическо онагледяване, той не създава цялостен анатомичен дидактически модел на външния вид на мускулите на тялото. Цялостно и системно това става малко по-късно в трудовете на друг италиански автор във времето на късния Ренесанс. Независимо че анатомичните рисунки на Леонардо не са публикувани приживе, неговите методи за анатомично илюстриране в план, разрез и вертикално сечение стават широко разпространени и използвани от следващите автори на анатомични трактати и атласи. Те биват приложени в първия подробно илюстриран анатомичен трактат на Андреа Везалий „Фабриката на човешкото тяло“ (De humani corporis fabrica), публикуван в Базел през 1543 г. и станал емблематичен за постиженията на науката през Ренесанса.

Фигура 3. Андреа Везалий. Портрет на автора от неговия трактат
„Фабрика на човешкото тяло“

Заниманията на Леонардо да Винчи и на други италиански художници и анатоми през епохата на зрелия Ренесанс и натрупването на познания в областта на анатомията са съществена предпоставка за появата на фундаменталния анатомичен труд на Андреа Везалий (Andreas Vesalius, 1514 – 1564) „Фабрика на човешкото тяло“ (De humani corporis fabrica)13) (фигура 3). Той осъществява мечтата на Леонардо за създаване на илюстриран анатомичен труд. Това е първият богато илюстрован, изчерпателен трактат с атлас по анатомия, изпълнен с многобройни илюстрации, който съдържа точни анатомични познания, натрупани по индуктивен път. Поради своето богатство, оригиналност и точност на илюстративния материал той се превръща в наръчник по анатомия, използван от лекари, анатоми и художници векове след издаването си. Везалий прави дисекции, наблюдава и описва резултатите, сравнява своите наблюдения с това, което е известно до този момент. Той коригира много от неточностите и погрешните изводи на Гален, който не е правил дисекции върху човешки трупове, а върху животни14) и затова от тях по косвен начин е съдил за човешкото тяло. В труда си, богато илюстриран, Везалий много по-точно описва различните системи и органи на човека.

Книгата излиза през 1543 г. в Базел с илюстрации, правени от Ян Стефан ван Калкар (Jan Stephan van Calcar, 1499 – 1546) – ученик на Тициан. Със своята анатомична точност и едновременно с това с художествения и смислов подтекст, който вмъква художникът, те са пример за интеграция между наука и изкуство, явявайки се новаторство в областта на анатомичното илюстриране.

Везалий и Ван Калкар сглобяват анатомичните рисунки на мускулите на различните части на човешкото тяло в цялостна фигура. Така те въвеждат за пръв път с дидактическа цел цялостен анатомичен модел на мускулите на човешката фигура. Този тип изображение на човешкото тяло без кожа, правещо видими мускулите, е наречено екорше15) и бива разработвано по-късно и от други автори в различни пози, с различни материали и изразни средства, включително и като цветни пластични статуи. Екорше в епохата на Ренесанса и през Новото време се явява дидактически анатомичен модел за обучение на художници, анатоми, хирурзи и лекари, а в днешно време популярността му е нараснала дотолкова, че то е представено като нагледен илюстративен материал дори и в детските книжки и популярните енциклопедии по анатомия. Андреа Везалий и илюстраторът Ян Стефан ван Калкар са първите, които предлагат екорше като модел за онагледяване при обучението по анатомия.

Съвсем в духа на Ренесанса, двамата автори търсят в изображенията на двигателния апарат не само научна точност, но и художествена и философска стойност. За това допринасят най-вече творческото вдъхновение и оригиналното философско и художествено решение на илюстратора. Поставени в природна среда или в интериор, анатомичните рисунки от трактата въздействат върху читателя в посока към размисли за преходността на човешкия живот. Те го подтикват към мисли за Божествената разумност, видима в съвършенството и в целесъобразността на анатомичното устройство на човека, за връзката на човека с природата, но също така и за смисъла на живота, преходността и суетата. Скелетът, чрез който често в произведенията на изкуството бива символизирана смъртта, както и фигурите с мускулната система, са представени в различни пози и движения в леко загатната природна или архитектурна среда.

Трактатът изобилства с фигури тип екорше, които са представени в разнообразни пози, погледнати са от различни зрителни ъгли и ракурси и са с жестове, привличащи вниманието на зрителя (фиг. 4 и 5). Акцентирането върху позата и жеста на ръката в анатомичните илюстрации не е случайно. По времето на Ренесанса ръката се е възприемала като висш прецизен инструмент,

Фигура 4. Андреа Везалий и Ян Стефан ван Калкар. Илюстрации на скелет

конструиран от Бога специално за човешкото тяло. Затова, от една страна, тя бива възприемана като символ на Божията премъдрост, а от друга – като символ на съзиданието и добродетелта в човека. По тази причина сред художниците и медиците е било разпространено убеждението, че да познаваш устройството на ръката, означава да познаваш мъдростта на Бога, означава също да бъдеш съзидателен и добродетелен16). Именно затова не е случайно, че портретът на Андреа Везалий, публикуван в неговия трактат, го представя правещ дисекция и анализиращ човешка ръка (фигура 3).

Това разбиране отвежда към идеята, че тъй като тялото е Божие творение, то съответно изкуството на анатомията и науката въобще е път към познание на Бога. Затова обучението по анатомия за хората от Ренесанса, а и през Новото време, е имало освен тясно професионална, също и морална цел17), а именно – като инструкция за това как по-добре да познаеш мъдростта, заложена у самия теб и у човека изобщо. Така урокът по анатомия се превръща по особен начин и в урок по благочестие, той се оказва едновременно и средство за възпитание, за внушение на идеята за преходността и тленността на всичко земно. По този начин атласите по анатомия от тази епоха се явяват не само средство за анатомично познание, предназначено за медиците и художниците, но и средство за нравствена поука.

Трудът на Андреа Везалий, като венец на анатомичните проучвания през епохата на Ренесанса, е една от най-влиятелните книги в историческото развитие на анатомията, използвана както от медици и анатоми, така и от художници. За това допринасят освен научното съдържание, така също и богатата нагледност и художественост на труда. Анатомичната точност, както и художественото и смисловото богатство на илюстрациите, са основните причини те да бъдат публикувани в редица анатомични трудове, издадени в следващите векове, повлиявайки силно техния стил на илюстриране. Няколко века трактатът на Везалий е основно и полезно помагало за художниците и медиците, разкриващо им тайните на вътрешния строеж на човешките форми и органи. И днес, когато в анатомичните атласи има значително по-нагледни цветни фотоси, илюстрациите на Ян Стефан ван Калкар продължават да впечатляват зрителя със своята художествена сила, въздействаща в посока към философски размисли за смисъла на живота и битието. Изобразително-смисловата линия, трасирана от Везалий и Ван Калкар, онагледяваща обучението по анатомия, повлиява впоследствие силно илюстраторите, издателите и авторите на анатомични атласи почти до началото на ХХ век.

Един от съвременниците на Везалий, който е повлиян от неговия труд, е Хуан Валверде де Амуско (Juan Valverde de Amusko, 1525 – 1588) – виден испански анатом, живеещ през времето на късния Ренесанс и маниеризма. През 1556 г. той издава на испански език в Рим анатомичен труд, в който илюстрациите като стил са силно повлияни от тези от труда на Андреа Везалий и

Фигура 5. Андреа Везалий и Ян Стефан ван Калкар. Илюстрации на външен мускулен пласт чрез екорше

Фигура 6. Валверде де Амуско. Екорше – човек със своята кожа, представен като екорше

Ян ван Калкар, а някои дори са заимствани от него. Част от тях са нарисувани от Никола Беатрицет (Nicolas Beatrizet, 1507 – 1570) и от Гаспар Бесера (Gaspar Becerra, 1520 – 1568) и са изпълнени като гравюри. Една от най-популярните илюстрации от този труд, препечатвана многократно и срещаща се впоследствие в множество други учебници и атласи по анатомия за художници, лекари и хирурзи, е тази на човек екорше, който в едната ръка държи нож, а в другата – своята одрана кожа (фигура 6). Леко е загатната материална природна среда. Предполага се, че авторът е бил силно по-влиян от стенописите на Микеланжело в Сикстинската капела, където свети Вартоломей е представен да държи кожата си, тъй като е бил одран жив. В същото време обаче можем да предположим и друго – това, че чрез тази фигура авторът образно символизира самопознанието на човека, който сваля от себе си външното и привидното, за да навлезе в по-дълбоката истина за себе си. Анатомичните открития за човешкото тяло дават храна за въображението и мисълта на художника. С тази илюстрация той не само онагледява повърхностните мускули, които трябва да бъдат изучавани от художниците и хирурзите, но и напомня на зрителя за необходимостта от самовглъбяване и обективно самопознание, самоанализ и интроспекция.

В епохата на Ренесанса печатните гравюри са начинът за разпространение на изображения. Някои издатели и художници за нуждите на обучението по анатомия са издавали анатомични атласи с гравюри на скелети и на фигури екорше. Най-често те са копия или реплики на тези от оригиналните анатомични трудове, а в други случаи са оригинални авторски решения за представяне на скелет и екорше. Такъв автор от ренесансовата епоха, следващ линията за поставяне изобразяваните скелети и на фигурите екорше в смислов контекст, е Доменико дел Барбиере (Domeniko del Barbiere, 1506 – 1570). Той прави гравюри по творбите на редица автори, някои от които са анатомични и служат за обучение на художниците. В типичния за периода на Ренесанса изобразителен подход авторът, подобно на Андреа Везалий и Хуан Амуско, представя своите анатомични фигури в сюжетна ситуация, чиято цел е да подбуди зрителя към философски размисли за живота, смъртта, суетата и преходността на този свят. В своята гравюра по Росо Фиорентино Доменико дел Барбиере представя две мъжки фигури като скелет и екорше едновременно, изобразени във фас и в гръб (фигура 7). Фигурата е в движение и зад нея са представени различни предмети, които се явяват алегория на човешките ценности, с което се подчертава тяхната преходност.

Представяйки анатомичните структури на човека и техните форми – скелета и екоршето – в сюжетна ситуация с художествен и смислов подтекст, художниците от епохата на Ренесанса добавят своя принос към сухата и безизразна материя на анатомията, правейки я по-хуманна, по-одухотворена и по-интригуваща. Това е епохата, в която умовете на хората се отварят за търсене на истината за човека след периода на Средновековието, характерен с библейски шаблони за картината на света и за връзките в нея, някои от които звучат невероятно и абсурдно. Сега на човека му е позволено да надникне в тайните на човешкото тяло и на плътта, считани до този момент за греховни. Ренесансовият човек, от една страна, е изумен от Божествената разумност, откривана в съвършенството на биомеханиката и анатомичното устройство на човека, а от друга – това откритие го поставя в смислов контраст с факта на смъртта и човешкия край, който, изглежда, обезсмисля всички материални човешки копнежи и ценности. Това го насочва към философски размисли за суетността на човешките амбиции и желания, за преходността на всичко и го отправя към вечните стойности – спасението на душата, търсенето на мира и съвършенството на Бога. В анатомичните илюстрации художниците са търсели нещо повече от сухо и безлично илюстриране – те се опитвали да дадат повод за размисъл на зрителя върху ценностите в живота и неговия смисъл и в този смисъл анатомичните илюстрации са изпълнявали и възпитателна роля в посока към духовните ценности на човечеството.

Почти паралелно с гравюрите на екорше започват да се появяват и скулптурни модели, представящи мускулите на човешкото тяло в триизмерното пространство. Изучаването на мускулите от триизмерни модели

Фигура 7. Доменико дел Балбиере. Двама мъже без кожа и техните скелети

Фигура 8. Микеланджело Боунароти. Екорше

е много подходящо и полезно както за художниците и скулпторите, така и за анатомите и хирурзите, защото за разлика от прерисуването от чернобели и цветни гравюри, използвани като образци, при скулптурните манекени те могат да ги изучават, изследват и рисуват от различни зрителни ъгли и ракурси. За автор на един от първите скулптурни модели на екорше, представящ фигура на човешко тяло без кожа в особена статично-динамична поза, се счита Микеланджело Боунароти (Michelangelo Bounarroti, 1475 – 1564). Фигурата е приклекнала на коляно в сложна усукана поза с типичното за големия скулптор винтово движение на тялото и с ясно очертани мускули (фигура 8). По този начин Микеланджело подчертава възможностите за сложни триизмерни движения на човешкото тяло.

Един от известните скулптори и педагози в областта на изобразителното изкуство от зрелия и късния Ренесанс е флорентинецът Бачо Бандинели (Bacco Bandinelli, 1493 – 1560). Той е съвременник на Микеланджело и негов постоянен съперник, който, освен че извайва маниерни скулптурни композиции18) с ясно очертани мускули по митологични сюжети, също така е и един от първите, които създават пластично екорше (фигура 9).

Фигурата на неговото екорше, подобно на танцьор, е в динамична поза на един крак и сякаш полита със скок във въздуха. Чрез тази поза скулпторът, освен че изобразява мускулите с дидактична цел, ни представя и два основни принципа на биомеханиката на човека: първия, че при движението крайниците са срещуположно изнесени, а втория – че движението се осъществява чрез изместване на центъра на тежестта на фигурата. Джорджо Вазари в своя труд „Животът на художниците“ 19) споменава, че Бандинели се е посветил на изследването и реализацията в материал на анатомичните особености на голям брой бронзови фигури. Авторството на някои от тези фигури обаче се поставя под съмнение от изследователи като Андреа Феличе20) поради сходството им с тези на Уйлям Тетроуд (за сравнение – фигура 11).

Екоршето на Бандинели е трябвало да служи като дидактично пособие в неговото ателие, където той е обучавал ученици, както и да показва големите му познания по анатомия и биомеханика на човешкото тяло. На граФигура 9. Бачо Бандинели. Екорше

Фигура 10. Енеа Вико. „Академията“ на Бачо Бандинели, гравюра

вюрата, направена от Енеа Вико 21) (Enea Vico, 1523 – 1567), съвременник на Бандинели, изобразяваща ателието му в Рим, се вижда, че то е богато оборудвано с много книги и антични статуи, които са служели за нагледни дидактични материали и образци за рисуване (фигура 10). Гравьорът ни представя създаването на изкуство като интелектуален тип предприятие по подобие на работилниците. Наричайки го „академия“, той създава асоциация у зрителя с известната философска школа на Платон от Античността. Предният план на композицията е осеян с копия на гипсови класически статуи и с човешки кости, подходящи за анатомично проучване. Човешките фигури в композицията са представени съсредоточени в напрегната интелектуална работа и размисъл, а изкуствената светлина от лампата и нейните отблясъци внасят някакъв особен уют и задушевност. Някои от персонажите са изобразени в пози, подобни на тези от прочутата фреска на Рафаел „Атинската школа“, с което се прави още една аналогия, която допринася за рекламата и превъзнасянето на ателието на Бачо Бандинели като интелектуален център за изкуство, педагогика, философия и наука. Самият Бандинели е представен в благородническа дреха, изправен пред източника на светлината (лампата) в десния край на творбата, облян в нейната светлината и носещ знака за рицарско звание. Тази гравюра ни показва нагледно духа на художниците от епохата на Ренесанса и идеалите на интелигенцията от това време.

Съществува още едно известно екорше от ренесансовата епоха – това на Уйлям ван Тетроуд (Willem Danielsz van Tetrode, 1525 – 1588) 22). Той е холандски скулптор, работил в Италия в продължение на около 20 години, усвоявайки постиженията на античното изкуство и опита на италианските майстори в областта на анатомията и изобразителното изкуство. Завръщайки се в родината си, Тетроуд създава серия от бронзови статуетки, някои от които са резултат от анатомичните му проучвания. Една от тях, правена в периода около 1562 –1567 г., изобразява раздвижена мъжка фигура в типична поза на треньор на коне, представена във вид на екорше 23) (фигура 11).

Фигура 11. Уйлям ван Тетроуд. Анатомична фигура

Фигура 12. Питър Паул Рубенс. Анатомични рисунки на екорше
от Уйлям ван Тетроуд

Независимо от съмненията относно оригиналността на авторството на тези бронзови фигури на екорше24) (за сравнение – фигура 9) творчеството на Тетроуд с неговите анатомични бронзови фигури оказва силно влияние върху холандските художници и допринася за разпространението на опита и познанията на италианските майстори и анатоми и на Север.

Известният фламандски художник Питър Паул Рубенс (Peter Paul Rubens, 1577 – 1640) е вдъхновен да рисува тази бронзова статуетка от три различни гледни точки със силни ракурси, показвайки цялото изящество, които носи в себе си екоршето на Уйлям ван Тетроуд (фигура 12). Големият бароков художник прави това с намерение да издаде серия от гравюри на анатомични човешки фигури – тип екорше, които да служат като дидактични образци в обучението по анатомия на художниците.

За обучение на художниците с фигурите тип екорше още от времето на Ренесанса и до днес се прилагат няколко метода: прерисували са ги от чернобели или цветни гравюри като анатомични образци; рисуват се по натура статуите екорше от различни зрителни ъгли (ракурси); описателно – обясняват се видимите на екоршето мускули, като словесно се описва тяхната форма, залавни места и функции, движенията, в които участват, както и синергията им с други мускули и мускулни групи.

В заключение ще посочим, че пробивът в посока към разбиране на необходимостта от изучаване на анатомия след Средновековието е направен именно през епохата на Ренесанса в Италия, когато, от една страна, медиците осъзнават необходимостта от практическо изучаване на човешката анатомия за нуждите на медицината, а от друга – за художниците и скулпторите възниква необходимостта от овладяване на реалистичното изобразяване. Важна причина за това е фактът, че голото тяло отново се завръща в произведенията на изобразителното изкуство и с това възниква необходимостта художниците да познават анатомията на човешките форми, а другата – потребността от реалистично илюстриране на научните открития.

Въпреки че Леонардо да Винчи започва да рисува и онагледява мускулните групи на отделните части на тялото, в цялостен вид за дидактични цели това се представя чрез анатомичния модел екорше, появил се в трактата на Андреа Везалий и Ян Стефан ван Калкар, в който се представя цялото човешко тяло без кожа с ясно видими и различими повърхностни мускули. Впоследствие от други автори то бива изобразявано двуизмерно посредством чернобели и цветни гравюри или триизмерно чрез пластични статуи. Представянето на повърхностната мускулна система под формата на визуален анатомичен модел на цялото човешко тяло трайно се утвърждава в периода на късния Ренесанс като специализирано пособие за обучение по анатомия на художници и медици. За това особено много допринасят трудовете на споменатите по-горе автори, които издават анатомични албуми с илюстрации, важно място сред които заемат изображенията на екорше. С това те правят достъпно знанието за формите на външната мускулатура на човека.

В следващите столетия редица автори на анатомични трудове продължават традицията и следват пътя, трасиран от италианските ренесансови майстори. За обучението по пластична анатомия на художниците през XVII век Бернардино Дженга (Bernardino Genga, 1620 – 1690) издава атлас с илюстрации от Чарлз Ерард (Charles Errard, 1606 – 1689), в който скелетната мускулатура на човека се представя чрез анатомични анализи на класически статуи от Античността във вид на екорше. Подобен атлас през XVIII век издава и Жан Галберт Салваж (Jean Galbert Salvage, 1770 – 1813). В същото време автори като Бернард Албинус (Bernhard Siegfried Albinus, 1697 – 1770), Франсоа Тортебат (Fransoa Tortebat, 1635 – 1709), Жерар дьо Лерес (Gerard de Lairesse,1640 – 1711), Уйлям Купър (William Cowper, 1666 – 1709) и други продължават да следват художествената линия за символично представяне на скелетите и фигурите тип екорше от трактата на Андреас Везалий и Ян Стефан ван Калкар.

След XVI век се създават и редица пластични статуи тип екорше. Голяма популярност в епохата на Новото време добиват статуите на Жан Антоан Худон (Jean-Antoine Houdon, 1741 – 1828), на Жак Еуген Кудрон, (Jacques Eugene Caudron, 1818 – 1865), на Едуард Лантери (Edouard Lanteri, 1848 – 1917) и други, чиито скулптури екорше и днес се използват като дидактически пособия за обучението в художествените академии. С течение на времето нагледните пособия (картини или пластики) с екорше стават все по-масови и все по-точни поради навлизането на нови материали и печатни технологии, спомагащи за тяхното разпространение и реалистично пресъздаване.

Освен във вид на пластични гипсови статуи през XVIII век художниците изоб ретяват за нуждите на обучението по анатомия на медиците цветни пластични модели, които представят триизмерно изображение както на цялото човешко тяло, представено тип екорше, така и на отделни анатомични части и органи на човека. Тези модели се изработвали от цветен восък, като се използвали и други материали за постигане на по-голяма реалистичност. Към редица медицински факултети в някои от големите европейски университети се създават анатомични музеи с оцветени восъчни фигури, онагледяващи съвсем точно и натуралистично човешката анатомия – включително със сухожилия, вени и нерви.

Засилването на търговските връзки и на културния обмен на Италия с другите страни от Северна и Западна Европа спомага за разпространение на анатомичните и художествените открития на италианските учени и художници. Така постепенно познанията на италианските ренесансови майстори се пренасят и в други страни, с което обогатяват изкуството и допринасят за развитието на анатомията и медицината, както и за разпространение на научния подход и идеите на хуманизма. Така моделът екорше добива голяма популярност и се налага в обучението по анатомия в Европа. Чрез своите анатомични илюстрации художниците допринасят много за повишаване на нагледността и за дидактическата ефективност на медицинските трактати, защото те не само илюстрират откритията на анатомите, но участват в дисекциите и сами се ползват от получените знания. С откриването на художествените академии през XVII век и след това, както и с обособяването в тях на пластичната анатомия като задължителна учебна дисциплина, този специфичен анатомичен дидактически модел се утвърждава като основен в обучението по анатомия и рисуване.

Като се има предвид, че изкуството и науката са две различни области, които често са противопоставяни, може да звучи парадоксално, но именно художниците със своите изследвания в областта на обективната образност (перспектива и анатомия), които правят в епохата на Ренесанса, не само дават възможност да се съхраняват и разпространяват визуално анатомичните знания, но и допринасят въобще за издигането на престижа на науката. Освен това те издигат сухите анатомични схеми до нивото на произведения на изкуството, правят ги интригуващи и натоварени с емоционален и смислов заряд. В днешно време изображенията екорше са масово разпространени не само в специализираната учебна литература по анатомия, но също така дори и в популярни детски енциклопедии и книжки, в които се обяснява нагледно устройството на човешкото тяло.

БЕЛЕЖКИ

1. Преоткриването на античната философия, появата на Реформацията, откриването на телескопа и последвалата от това т. нар. „Коперниканска революция“ водят до оспорване на несъмнения авторитет на Църквата да се изказва като краен носител на истината по всички въпроси. В съзнанието на хората след разкритието, че Земята е само малка планета в безкрайния космос, се появява нова картина за света. Откриването на новите континенти и тяхната колонизация, развитието на манифактурата и търговските връзки с други народи и култури и други подобни явления, които се случват по това време, разширяват кръгозора, събуждат човешката интелигентност и я подтикват към търсене на истината.

2. Виж: Domeniko Laurenza, Mario Taddei, Edoardo Zanon. Art and Anatomy in Renaissance Italy: Images from a Scientific Revolution. Yale University Press, 2012.

3. В този период все още е нямало достатъчно надежден начин за дълго съхранение във времето на анатомичните препарати след дисекциите.

4. От френски corch, което означава „одран“, „без кожа“. Произлиза от глагола corcher, означаващ „обелвам“, „дера“, „одирам“. Виж: Dictionnaire encyclopedique, preface Emmanuel Le Roy Ladurie, Editions Philippe Auzou, Paris, 2003.

Също: Encyclopedia Britannica, URL: http://www.britannica.com/EBchecked/ topic/178589/ecorche

5. Виж: сб. Бележниците на Леонардо. Под ред. на Ема Дикенс, ИК „БАРД“, София, 2005, с.90 – 91.

6. Виж: сб. Бележниците на Леонардо. Под ред. на Ема Дикенс, ИК „БАРД“, София, 2005.

7. С тези си възгледи, които можем да очертаем като дедуктивно-индуктивен подход, този бележит учен и художник изпреварва с няколко века развитието на философията на науката, която, търсейки пътя, се лута между примата, от една страна, на сенсуализма и индукцията и от друга – на рационализма и дедукцията, за да изтъкне необходимостта от баланс между двете при водещата роля на дедукцията – нещо, което Карл Попър обоснова и защити през ХХ век.

8. Леонардо да Винчи. Трактат за живописта. ИК „ЛИК“, София, 1995, с. 54.

9. Сб. Бележниците на Леонардо. Под ред. на Ема Дикенс, ИК „БАРД“, София, 2005, с. 47.

10. Двете наименования – „пластична анатомия“, използвано в рускоезичната литература и в България, и „анатомия за художници“, използвано в ангоезичната литература, са синонимни и по-нататък в този труд ще ги използваме като синоними. В англоезичната литература изразът “plasic anatomy” е прието да се използва в смисъла на медицинска анатомия, приложима за целите на пластичната хирургия.

11. Леонардо да Винчи. Трактат за живописта, т. 57, 58. … с. 57.

12. Готфрид Бамес. Човешкото тяло: учебник по пластична анатомия. ИК „Труд, София, 2000, с. 17.

13. “De humani corpus fabrica”, превеждана още „Работилницата на човешкото тяло“. Везалий озаглавява по този начин труда си във време, когато се появяват първите манифактури, при които става разделение на труда, използват се различни машини, механични средства и приспособления и това повишава многократно ефективността на производство в сравнение със занаятчийския труд до този момент. Възхитен от откритията за логичността и целесъобразността в устройството на човешкото тяло, Везалий го оприличава на фабрика – една метафора, докосваща съзнанието на ренесансовия човек, чийто ум се отваря за истините за устройството на човека.

14. В епохата на древния Рим, както и през християнското Средновековие, дисекциите на човешки трупове са били забранени, което води до съществени празноти в познанията по анатомия и представите за устройството на човека. През Ренесанса се получава разрешение от Църквата за дисекции, но е имало редица ограничения, поради което трупове за дисекции трудно се намирали. През ХVІ век повишеният интерес към анатомията подтиква художниците и анатомите да правят дисекции на трупове и да търсят начини да препарират анатомични образци на органи и части на човешкото тяло. Тъй като е било трудно да бъдат съхранявани задълго, учените са търсели начин за консервиране на анатомичните препарати и за запазване на техните образи чрез рисуване. Първите по-успешни опити за консервиране чрез инжектиране на консерванти, представляващи течности от алкохол, живак, различни метали и восък, правят италианският лекар Марчело Малпиги (MarcelloMalpighi, 1628 – 1694) и холандският учен Ян Свамердам (Jan Swammerdam, 1632 – 1680). Поради трудностите за съхранение на реалните анатомични препарати статуите тип екорше и анатомичните илюстрации се явяват техен добър заместител за дидактични цели.

15. От френски corch, което означава „одран“, „без кожа“. Произлиза от глагола corcher, означаващ „обелвам“, „дера“, „одирам“. Като анатомичен термин, с него се означава рисунка, картина или статуя на човек или животно, направена с дидактическа цел, която изобразява подкожната част на тялото (мускули, стави, вени). Виж: Dictionnaire encyclopedique, preface Emmanuel Le Roy Ladurie, Editions Philippe Auzou, Paris, 2003.

Също: Encyclopedia Britannica, URL: http://www.britannica.com/EBchecked/ topic/178589/ecorche

16. Д. В. Михель, Власть, знание и мертвое тело: историко-антропологический анализ анатомических практик на Западе в эпоху ранней современности. В: Гендерные исследования, URL: http://www.genderstudies.info/telo/ telo_sexs4.php

17. Виж: Schupbach W. The Paradox of Rembrandt‘s ‚Anatomy of Dr Tulp‘. (Med. Hist. Suppl. 2) Wellcome Institute for the History of Medicine, London, 1982.

18. Известни са неговите скулптури „Орфей“, „Херкулес и Какус“, както и копието на Лаокоон, което той прави на античната статуя.

19. Виж: Giorgio Vasari. The Lives of the Artists. Oxford University Press, New York, 1998.

20. Виж: Andrea Felice. Ecorche by Willem van Tetrode or Baccio Bandinelly? Anatomical Studies, URL: http://felicecalchi.blogspot.com/2013/05/ecorcheby-willem-van-tetrode-or-baccio.html

21. Енеа Вико (Enea Viko, 1523-1567) – италиански художник и гравьор.

22. Enea Viko: The Academy of Baccio Bandinelli, Heilbrunn Timeline of Art History, URL: http://www.metmuseum.org/toah/works-of-art/17.50.16-35

23. Известен е в Италия под името Джулиемо Фиаминго (Guglielmo Fiammingo).

24. Съвременният италиански скулптор и изкуствовед Феличи Калчи (Felice Calchi) счита, че Уйлям ван Тетроуд е бил повлиян от Бачо Бандинели и че всъщност екоршето на Тетроуд е версия на това на Бандинели. Виж: Andrea Felice. Ecorche by Willem van Tetrode or Baccio Bandinelly? Anatomical Studies, URL: http://felicecalchi.blogspot.com/2013/05/ecorche-by-willemvan-tetrode-or-baccio.html

25. Виж: Andrea Felice. Ecorche by Willem van Tetrode or Baccio Bandinelly? Anatomical Studies, URL: http://felicecalchi.blogspot.com/2013/05/ecorcheby-willem-van-tetrode-or-baccio.html

26. Dictionnaire encyclopedique, preface Emmanuel Le Roy Ladurie, Editions Philippe Auzou, Paris, 2003.

27. Encyclopedia Britannica, URL: http://www.britannica.com/EBchecked/ topic/178589/ecorche for anatomical visualization and prerequisites, which he created with his research in the field of anatomy, the emergence of a new model. It is noted that for centuries this model strongly influenced the teaching of anatomy, both painters and sculptors, as well as the medics, especially anatomists and surgeons. Presented are the most important authors, writings and illustrations (incl. statues) type “Ecorche” of those times that have affected anatomical editions over the next centuries. There is analyzed and commented upon the style of anatomical illustrations with figures “Ecorche” of the emblematic artists of the Renaissance and educational objectives that are placed through them.

2025 година
Книжка 9s
Книжка 9
DEVELOPMENT OF DEMOCRATIC CULTURE THROUGH CONTENTS ABOUT THE ROMA IN CLASSROOM TEACHING – STUDENTS’ PERCEPTION

Aleksandra Trbojević, Biljana Jeremić, Hadži Živorad Milenović, Bojan Lazić

Книжка 8
КАТЕГОРИАЛНИ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИНФОРМАЦИОННО-КОМУНИКАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ В ОБУЧЕНИЕТО НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ СЪС СОП

д.п.н Мира Цветкова-Арсова, Данка Щерева, Славина Лозанова, Маргарита Томова

Книжка 7
ВРЪЗКА НА СОЦИАЛНО-ЕМОЦИОНАЛНОТО С КОГНИТИВНОТО РАЗВИТИЕ В ПРИОБЩАВАЩА СРЕДА

Милен Замфиров, Маргарита Бакрачева, Емилия Евгениева

Книжка 6
КОГНИТИВНО РАЗВИТИЕ НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ, ОБХВАНАТИ В ПРИОБЩАВАЩОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Милен Замфиров, Емилия Евгениева, Маргарита Бакрачева

Книжка 5
COMPETENCE FOR SOCIAL PEDAGOGICAL PRACTICE: WHAT DO STUDENTS TELL US?

Maya Tcholakova, Marina Pironkova, Aleksandar Ranev, Yana Staneva

MULTIMODAL COMMUNICATION IN PHYSICAL EDUCATION CLASSES

Cristiana Lucretia Pop, Cristina Filip

Книжка 4s
GAMES IN FUNCTION OF DEVELOPMENT OF MULTIPLICATION SKILLS

Dasare Sylejmani, Vesna Makashevska, Jasmina Jovanovska

Книжка 4
ИЗПОЛЗВАНЕ НА СИСТЕМИТЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОБУЧЕНИЕТО В КОНТЕКСТА НА ИНТЕРАКТИВНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Силвия Парушева, Борис Банков, Гергана Касабова, Петя Страшимирова

MILITARY AND SOCIAL THREATS AS DETERMINANTS OF THE DEVELOPMENT OF CONTEMPORARY UKRAINIAN HIGHER EDUCATION

Mykola Pantiuk, Tetiana Pantiuk, Nataliia Bakhmat, Olena Nevmerzhytska, Svitlana Ivakh

STEM ОБУЧЕНИЕ НА СТУДЕНТИ ПЕДАГОЗИ В ТРАНСДИСЦИПЛИНАРНА ОБРАЗОВАТЕЛНА СРЕДА

Любен Витанов, Николай Цанев, Людмила Зафирова, Гергана Христова, Катерина Динкова, Калина Георгиева, Жорж Кюшев, Здравка Савчева

ИЗСЛЕДВАНЕ И АНАЛИЗ НА НАГЛАСИТЕ НА СТУДЕНТИТЕ ПРИ ИЗПОЛЗВАНЕ НА ГЕНЕРАТИВЕН ИНСТРУМЕНТ НА ИЗКУСТВЕН ИНТЕЛЕКТ

Николай Янев, Иглика Гетова, Теодора Христова, Ива Костадинова, Георги Димитров

Книжка 3
ДРУГИЯТ КАТО ЦЕННОСТ В УЧИЛИЩЕ

Александър Кръстев

Книжка 2
ASSESSMENTS OF TEACHERS AND PARENTS OF CHILDREN WITH DEVELOPMENTAL DISABILITIES ON INCLUSION IN PRE-SCHOOL INSTITUTIONS

Zagorka Markov, Hadzi Zivorad Milenovic, Biljana Jeremic, Radmila Zecevic, Milica Pavlovic

Книжка 1s
ПРИЛОЖЕНИЕ НА СРЕДСТВАТА ЗА ДОПЪЛВАЩА И АЛТЕРНАТИВНА КОМУНИКАЦИЯ В ОБРАЗОВАТЕЛНИТЕ ИНСТИТУЦИИ В БЪЛГАРИЯ

. Неда Балканска, . Анна Трошева-Асенова, . Пенка Шапкова, Снежина Михайлова

USE OF ARTIFICIAL INTELLIGENCE IN FOREIGN LANGUAGE TEACHING

Ekaterina Sofronieva, Christina Beleva, Galina Georgieva

Книжка 1
Скъпи читатели, автори, приятели на списание „Педагогика“,

В началото на 2025 година в първия брой на нашето списание „Педагогика“ бих искала от името на редакционната колегия и от мое име да Ви пожелая здраве, творческо вдъхновение и професионално удовлетворение от прино- са Ви към педагогическата наука и практика! Вярвам и се надявам, че списание „Педагоги- ка“ ще продължи да осигурява платформа за научен, обективен и откровен диалог, базиран на резултати от научни изследвания, за насто- ящето и бъдещето на обучението и образова- н

2024 година
Книжка 9s
Книжка 9
ANALYSIS AND IMPROVEMENT OF VIDEO LEARNING RESOURCES IN SMALL-SCALE LEARNING SCENARIOS

César Córcoles, Laia Blasco-Soplon, Germán Cobo Rodríguez, Ana-Elena Guerrero-Roldán

Книжка 8
АНГАЖИРАНОСТ КЪМ УЧЕНЕ ЧРЕЗ ИЗПОЛЗВАНЕ НА СМАРТ ТЕХНОЛОГИИТЕ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Кирилка Тагарева, Дора Левтерова-Гаджалова, Ваня Сивакова

Книжка 7
Книжка 6
Книжка 5s
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА НА СТАЖАНТСКАТА ПРАКТИКА ПРЕД СТУДЕНТИ – БЪДЕЩИ УЧИТЕЛИ

Илиана Петкова, Марияна Илиева, Владислава Станоева, Георги Чавдаров

Книжка 5
FEATURES OF SPEECH COMPREHENSION TRAINING OF CHILDREN WITH AUTISM SPECTRUM DISORDERS

Maryna Branytska, Svitlana Myronova, Svitlana Mykhalska

OVERVIEW OF THE STEM EDUCATION IN ISRAEL

Aharon Goldreich, Elena Karashtranova

Книжка 4
НАГЛАСИ НА СТУДЕНТИТЕ КЪМ СМАРТ ТЕХНОЛОГИИТЕ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Дора Левтерова-Гаджалова, Кирилка Тагарева, Ваня Сивакова

PROFESSIONAL SUPPORT FOR YOUNG RESEARCHERS

Emina Vukašinović, Marija Veselinović, Milan Milikić

РОБОТИТЕ В ОБУЧЕНИЕТО – ОБРАЗОВАТЕЛНА STEAM ИГРА

Мария Желязкова, Михаил Кожухаров, Даниела Кожухарова

Книжка 3s
Книжка 3
ATTITUDES AND EXPERIENCES OF THE PRESCHOOL TEACHERS IN THE APPLICATION OF DIGITAL TECHNOLOGIES IN ENVIRONMENTAL EDUCATION

Nataša Branković, Gordana Kozoderović, Biljana Jeremić, Danijela Petrović, Bojan Lazić, Slavica Karanović

ДИГИТАЛНИ ТЕХНОЛОГИИ В ПОДКРЕПА НА УЧЕНЕТО

Стоянка Георгиева-Лазарова, Лъчезар Лазаров

PREPARATION OF FUTURE TEACHERS FOR ORGANISING A HEALTH-PRESERVING INCLUSIVE SPACE IN EDUCATIONAL INSTITUTIONS

Nadiya Skotna, Tetiana Nadimyanova, Anna Fedorovych, Myroslava Sosiak, Oksana Yatsiv

Книжка 2s
Книжка 2
ОТ РИСУНКА – КЪМ СНИМКА

Камен Теофилов

Книжка 1s
Книжка 1
„ВТОРОТО“ БЪЛГАРСКО УЧИЛИЩЕ. ГЕНЕЗИСЪТ

Пенка Цонева, Бистра Мизова

2023 година
Книжка 9
EXPLORING THE NARRATIVE IDENTITY OF HUNGARIAN TEACHERS IN SLOVAKIA

Patrik Baka, Terézia Stredl, Kinga Horváth, Zsuzsanna Huszár, Melinda Nagy, Péter Tóth, András Németh

Книжка 8
A QUALITY “ONLINE” TEACHER – WHAT DO STUDENTS APPRECIATE AND VALUE IN TEACHERS DURING DISTANCE LEARNING?

Irena Golubović-Ilić, Ivana Ćirković-Miladinović, Nataša Vukićević

SUPPORT FOR THE INCLUSION OF ROMA CHILDREN THROUGH THE PROJECT TEACHING MODEL

Biljana Jeremić, Aleksandra Trbojević, Bojan Lazić, Gordana Kozoderović

TREND ANALYSIS OF PROFESSIONAL COMPETENCES OF SPORTS TEACHERS AND COACHES

Sergejs Capulis, Valerijs Dombrovskis, Svetlana Guseva, Alona Korniseva

Книжка 7
ЦЕННОСТЕН ПРОФИЛ НА УЧИТЕЛИТЕ В НАЦИОНАЛЕН КОНТЕКСТ

Цветан Давидков, Силвия Цветанска

Книжка 6s
MODELLING OF MARITIME CYBER SECURITY EDUCATION AND TRAINING

Gizem Kayisoglu, Pelin Bolat, Emre Duzenli

INTRODUCING THE USE OF CASE STUDIES METHODOLOGY IN TRAINING FOR SOFT SKILLS IN MARITIME UNIVERSITIES. THE ISOL-MET PROGRAM

Maria Lekakou, Helen Iakovaki, Dimitris Vintzilaios, Markella Gota, Giorgos Georgoulis, Thalia Vintzilaiou

THE ROLE OF MARITIME EDUCATION IN DIGITALIZATION

Kamelia Narleva, Yana Gancheva

Книжка 6
С МИСИЯ ЗА НАЦИОНАЛНА И КУЛТУРНА ИНДИВИДУАЛНОСТ

Надежда Кръстева, Йордан Колев

Книжка 5s
PREFACE

Nikola Vaptsarov Naval Academy is the oldest technical educational institution in Bulgaria. The Naval Academy is one of the symbols of Varna and Bulgaria in the world maritime community. Its history and achievements establish it as the most prestigious center for training of maritime specialists. At present, the Naval Academy trains specialists for the Navy and for the merchant marine in all areas of maritime life. Research and development conducted at the Naval Academy in Varna

A FAIR CONCERN ABOUT ECDIS

Nikolay Sozonov, Dilyan Dimitranov

DATA-DRIVEN LEARNING APPROACH TO MARITIME ENGLISH

Jana Kegalj, Mirjana Borucinsky, Sandra Tominac Coslovich

DEVELOPING CRITICAL THINKING SKILLS THROUGH THE “CASE STUDY” TEACHING METHOD IN MARITIME ENGLISH LANGUAGE TEACHING (MELT)

Tamila Mikeladze, Svetlana Rodinadze, Zurab Bezhanovi, Kristine Zarbazoia, Medea Abashidze, Kristine Iakobadze

MAXIMIZING STUDENTS’ LEARNING IN MARITIME ENGLISH ONLINE COURSE

Valentyna Kudryavtseva, Svitlana Barsuk, Olena Frolova

Книжка 5
Книжка 4s
Книжка 4
Книжка 3s
СПИРАЛАТА ОБЩЕСТВО – ОБРАЗОВАНИЕ

Иванка Шивачева-Пинеда

Книжка 3
ПРОЕКТНО БАЗИРАНО ОБУЧЕНИЕ ЗА СОЦИАЛНО-ЕМОЦИОНАЛНИ И ТЕХНОЛОГИЧНИ УМЕНИЯ ЧРЕЗ ПРОГРАМАТА „УМЕНИЯ ЗА ИНОВАЦИИ“

Галин Цоков, Александър Ангелов, Йоанна Минчева, Рени Димова, Мария Цакова

МЕДИЙНАТА ГРАМОТНОСТ И УЧИТЕЛИТЕ

Светла Цанкова, Стела Ангова, Мария Николова, Иван Вълчанов, Илия Вълков, Георги Минев

Книжка 2
INTONATION AND CHILDREN WITH EMOTIONAL AND BEHAVIORAL PROBLEMS

Katerina Zlatkova-Doncheva, Vladislav Marinov

Книжка 1
2022 година
Книжка 9
ТРАНСГРЕСИВНО-СИНЕРГИЧНО КАРИЕРНО РАЗВИТИЕ В „НЕФОРМАЛНО ОБРАЗОВАНИЕ“ В УНИВЕРСИТЕТА

д.п.н Яна Рашева-Мерджанова, Моника Богданова, Илиана Петкова

Книжка 8
INTEGRATING INTERCULTURAL EDUCATION IN THE PRIMARY SCHOOL CURRICULUM

Bujar Adili, Sonja Petrovska, Gzim Xhambazi

НАГЛАСИ НА БЪДЕЩИТЕ ДЕТСКИ УЧИТЕЛИ КЪМ STEM ПОДХОДА

Наталия Павлова, Михаела Тончева

Книжка 7
НАЦИОНАЛНАТА ИДЕЯ НА ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ

Йордан Колев, Надежда Кръстева

Книжка 6
Книжка 5
ИВАН Д. ШИШМАНОВ – ЕВРОПЕИЗИРАНИЯТ БЪЛГАРИН

Надежда Кръстева, Йордан Колев

THE TECHNOLOGY OF DEVELOPMENT OF COMMUNICATIVE CULTURE OF ELEMENTARY SCHOOL TEACHERS

Mariia Oliiar, Nataliia Blahun, Halyna Bilavych, Nataliia Bakhmat, Tetyana Pantyuk

Книжка 4
TEACHERS’ATTITUDES BOUT TEACHING AND LEARNING MATHEMATICS

Aleksandra Mihajlović, Emina Kopas-Vukašinović, Vladimir Stanojević

EDUCATION 4.0 – THE CHANGE OF HIGHER EDUCATION INSTITUTIONS AND THE LABOUR MARKET

Gergana Dimitrova, Blaga Madzhurova, Stefan Raychev, Dobrinka Stoyanova

Книжка 3s
DISTANCE LEARNING IN THE CONTEXT OF THE COVID-19 PANDEMICS

Baktybek Keldibekov, Shailoobek Karagulov

DIGITAL UNIVERSITIES: FEATURES AND KEY CHARACTERISTICS

Marina Skiba, Maktagali Bektemessov, Alma Turganbayeva

Книжка 3
Книжка 2
TWO-TIER MODEL OF TRAINING FUTURE TEACHERS FOR COACHING AT OUT-OF-SCHOOL INSTITUTIONS

Borys Savchuk, Tetyana Pantyuk, Natalia Sultanova, Halyna Bilavych, Mykola Pantyuk

Книжка 1
2021 година
Книжка 9
ИЗСЛЕДВАНЕ НА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО МЕЖДУ ФОРМАЛНОТО И НЕФОРМАЛНОТО ЗДРАВНО ОБРАЗОВАНИЕ

Доц. д-р Вержиния Боянова Гл. ас. д-р Константин Теодосиев Гл. ас. д-р Берджухи Йорданова

FORMATION OF PROFESSIONAL COMPETENCE OF ASSISTANT TEACHER OF INCLUSIVE EDUCATION IN SECONDARY EDUCATION INSTITUTIONS

Prof. Dr. Vladyslava Liubarets, Prof. Dr. Nataliia Bakhmat, Prof. Dr. Olena Matviienko, Oksana Tsykhmeistruk, Inna Feltsan

Книжка 8
ОТНОСНО ЗАДЪЛЖИТЕЛНОСТТА НА ПРЕДУЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ – РЕЗУЛТАТИ ОТ ЕДНО ИЗСЛЕДВАНЕ

Проф. д-р Маргарита Колева, доц. д-р Блага Джорова, д-р Ева Жечева

INFLUENCE OF PSYCHOLOGICAL AND PEDAGOGICAL FEATURES OF STUDENTS ON THEIR ACTIVITY IN SELF-EDUCATION

Dr. Iryna Sereda, Assoc. Prof. Dr. Svitlana Karskanova, Assoc. Prof.

CENTRALISATION AND DECENTRALISATION IN HIGHER EDUCATION: A COMPARATIVE STUDY OF HUNGARY AND GERMANY

Carla Liege Rodrigues Pimenta, Prof. Dr. Zolt†n R–nay, Prof. Dr. Andr†s Nmet

ЗА ПРИОБЩАВАНЕТО, ОБУЧЕНИЕТО И РАЗВИТИЕТО НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ С ИНТЕЛЕКТУАЛНИ ЗАТРУДНЕНИЯ

Златкова-Дончева, К. (2021). Приобщаване, обучение и развитие на деца и ученици с интелектуални затруднения. Бургас: Либра СКОРП, ISBN 978-954-471-705-6

Книжка 7s
CONCEPT OF PRESENT PRACTICE IN CHOOSING OF OPTIMAL NUMBER OF TUGS

Rino Bošnjak, Zvonimir Lušić , Filip Bojić, Dario Medić

S-101 CHARTS, DATABASE TABLES FOR S-101 CHARTS, AUTONOMOUS VESSEL

Vladimir Brozović, Danko Kezić, Rino Bošnjak, Filip Bojić

INFLUENCE OF HYDRO-METEOROLOGICAL ELEMENTS ON THE SHIP MANOEUVRING IN THE CITY PORT OF SPLIT

Zvonimir Lušić , Nenad Leder, Danijel Pušić, Rino Bošnjak

MEETING SUSTAINABLE DEVELOPMENT GOALS – EXPERIENCE FROM THE LARGEST SHIPPING COMPANIES

Katarina Balić , Helena Ukić Boljat, Gorana Jelić Mrčelić, Merica Slišković

OPTIMISING THE REFERENCE POINT WITHIN A JOURNAL BEARING USING LASER ALIGNMENT

Ty Aaron Smith , Guixin Fan , Natalia Nikolova , Kiril Tenekedjiev

REVIEW OF THE CURRENT INCREASE OF NOISE UNIT COST VALUES IN TRANSPORT

Luka Vukić , Ivan Peronja , Mihaela Bukljaš , Alen Jugović

TARGET DETECTION FOR VISUAL COLLISION AVOIDANCE SYSTEM

Miro Petković, Danko Kezić, Igor Vujović, Ivan Pavić

NEW RESULTS FOR TEACHING SHIP HANDLING USING FAST TIME SIMULATION

Knud Benedict , MichŽle Schaub , Michael Baldauf , Michael Gluch , Matthias Kirchhoff , Caspar Krüger

POTENTIAL BENEFITS OF ELECTRICALY DRIVEN FERRY, CASE STUDY

Tina Perić, Ladislav Stazić, Karlo Bratić

SITUATIONAL AWARENESS – KEY SAFETY FACTOR FOR THE OFFICER OF THE WATCH

Hrvoje Jaram, Pero Vidan, Srđan Vukša, Ivan Pavić

Книжка 7
INCLUSIVE INTELLIGENCE

Dr. Aleksandar Krastev, Assist. Prof.

EDUCATION OF MORAL CULTURE OF STUDENT YOUTH IN THE CONDITIONS OF POLYCULTURAL SPACE

Dr. Natalia Bondarenko, Assoc. Prof. Yevhen Rozdymakha Dr. Lyudmila Oderiy, Assoc. Prof. Dr. Anatoly Rozdymakha, Assoc. Prof. Dilyana Arsova, PhD student

PROFESSIONAL DEVELOPMENT IN KOSOVO – RESEARCH OF TRAINING PROGRAMS AND TESTS

Bekim Samadraxha, Veton Alihajdari, Besim Mustafa, Ramë Likaj

Книжка 6s
EVALUATION OF CRUISER TRAFFIC VARIABLES IN SEAPORTS OF THE REPUBLIC OF CROATIA

Maja Račić, Katarina Balić, Mira Pavlinović, Antonija Mišura

COMPARATIVE ANALYSIS OF THE CONTRACTS FOR MARITIME TRANSPORT SERVICES. CHAIN OF CHARTER PARTIES

Svetlana Dimitrakieva, Ognyan Kostadinov, Christiana Atanasova

THE LIGHTSHIP MASS CALCULATION MODEL OF A MERCHANT SHIP BY EMPIRICAL METHODS

Vedran Slapničar , Katarina Zadro , Viktor Ložar , Ivo Ćatipović

ON EDUCATION AND TRAINING IN MARITIME COMMUNICATIONS AND THE GMDSS DURING THE COVID-19

Chavdar Alexandrov, Grozdyu Grozev, Georgi Dimitrov, Avgustin Hristov

AIR POLLUTANT EMISSION MEASUREMENT

Nikola Račić, Branko Lalić, Ivan Komar, Frane Vidović, Ladislav Stazić

ASSESSMENT OF LNG BUNKERING ACCIDENTS

Peter Vidmar, Andrej Androjna

EGR OPERATION INFLUENCE ON THE MARINE ENGINE EFFICIENCY

Delyan Hristov, Ivan Ivanov, Dimitar Popov

THE MEASUREMENT OF EXHAUST GAS EMISSIONS BY TESTO 350 MARITIME – EXHAUST GAS ANALYZER

Bruna Bacalja, Maja Krčum, Tomislav Peša, Marko Zubčić

PROPELLER LOAD MODELLING IN THE CALCULATIONS OF MARINE SHAFTING TORSIONAL VIBRATIONS

Nenad Vulić, Karlo Bratić, Branko Lalić, Ladislav Stazić

MODELING OF THE DEPENDENCE OF CO

Hristo Hristov, Ivailo Bakalov, Bogdan Shopov, Dobromir Yovkov

TECHNICAL DIAGNOSTICS OF MARINE EQUIPMENT WITH PSEUDO-DISCRETE FEATURES

Guixin Fan , Natalia Nikolova , Ty Smith , Kiril Tenekedjiev

CONTRIBUTION TO THE REDUCTION OF THE SHIP’S SWITCHBOARD BY APPLYING SENSOR TECHNOLOGY

Nediljko Kaštelan, Marko Zubčić, Maja Krčum, Miro Petković

THE STAND FOR FIN DRIVES ENERGY TESTING

Andrzej Grządziela , Marcin Kluczyk , Tomislav Batur

INTRODUCTION OF 3D PRINTING INTO MARINE ELECTRICAL ENGINEERING EDUCATION – A CASE STUDY

Ivica Kuzmanić, Igor Vujović, Zlatan Kulenović, Miro Petković

SHIPYARD CRANE MODELING METHODS

Pawel Piskur, Piotr Szymak, Bartosz Larzewski

Книжка 6
TEACHERS' PERSPECTIVE ON THE EDUCATIONAL IMPLICATIONS OF ONLINE TEACHING

Dr. Julien-Ferencz Kiss, Prof. Dr. Florica Orțan, Dr. Laurențiu Mˆndrea

ПСИХОЛОГО-ПЕДАГОГИЧЕСКИ ПРАВИЛА, МОДЕЛИ НА ДОБРИ ПРАКТИКИ И ПРЕПОРЪКИ ПРИ РАБОТАТА И ОБУЧЕНИЕТО НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ С ПОВЕДЕНЧЕСКИ РАЗСТРОЙСТВА

Тричков, Ив., 2019. Психолого-педагогически правила, модели на добри прак- тики и препоръки при работата и обучението на деца и ученици

Книжка 5
ФИДАНА ДАСКАЛОВА ЗА ПЕДАГОГИКАТА

Маргарита Колева, Йордан Колев

ВОЕННОМОРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ – ЕДИН РАЗЛИЧЕН ПОГЛЕД

Кожухаров, А. (2021). Личните академични документи на българската военна образователна система (1892 – 1946). Варна: ВВМУ, ISBN 978-619-7428-55-1

Книжка 4
Книжка 3
НЕВРОДИДАКТИКА

Наталия Витанова

ЗА АСИСТИРАЩИТЕ И ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Сивакова, В. (2020). Асистиращи и информационни технологии

Книжка 2
ОВЛАДЯВАНЕ НА КЛЮЧОВИ КОМПЕТЕНЦИИ ПРИ ОРИЕНТИРАНЕ В СВЕТА

Стоянова, М. (2019). Овладяване на ключови компетенции при ориентиране в света. София: Авангард принт, ISBN 978-954-337-398-7 374

Книжка 1
BULGARIAN SCHOOL – SHOWCASE OF IDENTITY

Veska Gyuviyska, Nikolay Tsankov

ЗА ИЗБОРА НА УЧЕБЕН КОМПЛЕКТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛЕН ЕТАП. И ЗА ОБУЧЕНИЕТО

Георгиева, А. (2020). Съвременни проекции на обучението по български език

КОНТРОЛ НА СТРЕСА. ПСИХОЛОГИЧЕСКИ И УПРАВЛЕНСКИ РАКУРСИ

Стоянов, В. (2020). Управление на стреса в организацията. Психологически и управленски ракурси. 198 cтр., Варна: Стено, ISBN 978-619-241-119-0

2020 година
Книжка 9
Книжка 8
EDUCATIONAL REASONS FOR EARLY SCHOOL DROP-OUT

Maria Teneva, Zlatka Zhelyazkova

Книжка 7s
TEACHING CHALLENGES IN SPORTS EDUCATION DURING THE PANDEMIC COVID-19

Evelina Savcheva, Galina Domuschieva-Rogleva

THE DIFFERENCES IN STUDENTS’ ATTITUDES ABOUT ONLINE TEACHING DURING COVID-19 PANDEMIC

Aleksić Veljković Aleksandra , Slađana Stanković , Irena Golubović-Ilić , Katarina Herodek

ONLINE EDUCATION DURING PANDEMIC, ACCORDING TO STUDENTS FROM TWO BULGARIAN UNIVERSITIES

Antoaneta Getova¹ , Eleonora Mileva² , Boryana Angelova-Igova²

Книжка 7
ПОДГОТОВКАТА НА ПЕДАГОГИЧЕСКИ КАДРИ ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНИТЕ ВЪЗПИТАТЕЛНИ ЗАВЕДЕНИЯ ПРЕЗ ПЕРИОДА 1944 – 1991 ГОДИНА

Въчева, С. (2019). Подготовката на педагогически кадри за предучилищните възпитателни заведения през периода

ПАЗАРНИ МЕХАНИЗМИ В УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ. ТЕОРЕТИКО-ПРИЛОЖНИ ВЪПРОСИ

Първанова, Й. (2020) Пазарни механизми в училищното образование. Теоретико-приложни въпроси. София: Колбис, ISBN 978-619-7284-35-5

Книжка 6
TEACHERS ATTITUDES ABOUT INTEGRATED APPROACH IN TEACHING

Emina Kopas-Vukašinović, Aleksandra Mihajlović, Olivera Cekić-Jovanović

Книжка 5
КОНЦЕПТУАЛНИ МОДЕЛИ ЗА РАЗРАБОТВАНЕ НА ПОЗНАВАТЕЛНИ ОНЛАЙН ИГРИ В ОБЛАСТТА НА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО

Детелин Лучев, Десислава Панева-Мариновa, Радослав Павлов Гита Сенка Лилия Павлова

ТАЛАНТЛИВ ПЕДАГОГ И КУЛТУРЕН ДЕЕЦ

Севда Чобанова, Любен Десев

Книжка 4
A CONTINUUM OF APPROACHES TO SCHOOL INSPECTIONS: CASES FROM EUROPE

Rossitsa Simeonova, Yonka Parvanova Martin Brown, Sarah Gardezi, Joe O’Hara, Gerry McNamara Laura del Castillo Blanco Zacharoula Kechri, Eleni Beniata

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2019 година
Книжка 9
Книжка 8
ОБРАЗОВАНИЕ НА БЪДЕЩЕТО

Наталия Витанова

Книжка 7
МОДЕЛ НА РАБОТА В ИНТЕРКУЛТУРНА СРЕДА

(Научноизследователска саморефлексия)

RISK FACTORS FOR EARLY SCHOOL LEAVING IN BULGARIA

Elena Lavrentsova, Petar Valkov

ПРИНОСИ НА ЕЛКА ПЕТРОВА ЗА БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ

(100 години от рождението на проф. д.п.н. Елка Петрова – 27.10.1919 – 21.12.2012)

НАСОКИ ЗА ПРИОБЩАВАНЕ НА МАРГИНАЛНИ СЕМЕЙНИ ОБЩНОСТИ В ОБРАЗОВАТЕЛНИТЕ ИНСТИТУЦИИ

Нунев, Й. (2019). Насоки за приобщаване на маргинални семейни общности в образователните институции. Велико Търново: Св. св. Кирил и Методий, ISBN 978-619-208-186-7

Книжка 6
ДИОФАНТОВИ УРАВНЕНИЯ И СИСТЕМИ ДИОФАНТОВИ УРАВНЕНИЯ – ТЕОРЕТИЧНИ АСПЕКТИ И МЕТОДИЧЕСКА ПРОЕКЦИЯ В НАЧАЛНИЯ ЕТАП НА ОБРАЗОВАНИЕ

Владимира Ангелова. (2018). Диофантови уравнения и системи диофантови уравнения – теоретични аспекти и методическа проекция в начален етап на образование. Пловдив: Паисий Хилендарски, ISBN 978-619-202-394-2

ЕДНА НОВА КНИГА ЗА ПЕДАГОГИЧЕСКИТЕ УМЕНИЯ НА УЧИТЕЛИТЕ

Николай Колишев. (2018). Теория на педагогическите умения на учителите. София: Захарий Стоянов, ISBN: 9789540912066

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ПРИЛОЖЕНИЕ НА ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИЯ ПОДХОД ПРИ ОБУЧЕНИЕ НА СТУДЕНТИ ПЕДАГОЗИ

(върху примера на обучение по академичната дисциплина „Съвременни аспекти на гражданското образование“ на студенти педагози)

LEARNING MATURITY

Alina G“mbuță Daniela-Carmen Berințan Marijana Mikulandra Krzysztof Kij Katja Sivka

Книжка 2
ДЕТЕТО И ПЕДАГОГИКАТА

Рашева-Мерджанова, Ян., Петкова, Ил. & Господинов, Вл. (съст.). (2018). Детето и педагогиката. София: Просвета, ISBN 978-954-01-3806-0

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

Редакционната колегия на списание „Педаго- гика“ ви честити Новата 2019 година! Пожела- ваме ви от сърце тя да бъде щастлива, успешна и благословена! През отминалата юбилейна 2018 г. публику- вахме редица стойностни материали на универ- ситетски преподаватели, учители, разнородни специалисти, работещи в сферата на образова- нието, докторанти. Отбелязани бяха поредица от тематични конференции и юбилейни празни- ци. Получихме и международно признание чрез включването на списанието

УЧЕНИЧЕСКО САМОУПРАВЛЕНИЕ

Желязкова-Тея, Т. & Банчева, М. (2018). Ученическото самоуправление. София: Аз-буки. ISBN: 978-619-7065-20-6

2018 година
Книжка 9
ПРАВАТА НА ДЕТЕТО ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА СТУДЕНТИ ПЕДАГОЗИ

Йорданка Николова, Даниела Рачева

Книжка 8
СПОДЕЛЕНО МНЕНИЕ

Николова, М. & Михалева, Б. (2018). С увереност срещу агресията и кон-

Книжка 7
РАДОСТТА ОТ ОБЩУВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК В ДЕТСТВОТО

Екатерина Софрониева, Христина Белева

НОВО ТЕОРЕТИКО-ПРАКТИЧЕСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ДЕТСКОТО ТВОРЧЕСТВО

Енгелс-Критидис, Р. (2018). Децата и творчеството. Юбилеен сборник в чест

ПРОФ. Д-Р ЕЛЕНА РУСИНОВА-БАХУДЕЙЛА

Розалина Енгелс-Критидис

Книжка 6
ПОЗИТИВНА УЧЕБНА СРЕДА

Валентина Шарланова

SENIOR CITIZENS’ EXISTENTIAL NEEDS AND EDUCATION FOR THE MEANING OF LIFE

Joanna Łukasik, Norbert Pikuła, Katarzyna Jagielska

Книжка 5
ПЛАНОМЕРНО ПСИХИЧЕСКО РАЗВИТИЕ

(По случай 115 г. от рождението на П.Я. Галперин)

ПАРАДИГМАТА СЕМИОТИКА – ЕЗИК – ДЕТЕ ПРИ 6 – 7-ГОДИШНИТЕ

Жоржетина Атанасова, Любимка Габрова

ПАРАРОДИТЕЛСКАТА ГРИЖА ВЪВ ФОКУСА НА ЕДИН СОЦИАЛНОПЕДАГОГИЧЕСКИ АНАЛИЗ

Ковачка, Ю. (2017). Социалнопедагогически проблеми при деца с парародителска грижа. Благоевград: УИ „Неофит Рилски“, 144 стр. ISBN: 9789540001340

Книжка 4
ДЕТСКИ КОНФЕРЕНЦИИ

Боряна Иванова

СТЕРЕОТИПИЗАЦИЯ НА ЕТНИЧЕСКИТЕ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ ПРИ СЪВРЕМЕННИТЕ МЛАДИ БЪЛГАРИ

Зорница Ганева. (2017). Стереотипизация на етническите взаимоотношения при съвременните млади българи. София: Елестра. ISBN 978-619-7292-03-9

Книжка 3
Книжка 2
СЪВРЕМЕННИ МЕТАМОРФОЗИ НА ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА В ДЕТСКАТА ГРУПА

Веселина Иванова, Виолета Кърцелянска-Станчева

SCHOOLS AND UNIVERSITIES AS SOCIAL INSTITUTIONS

Emilj Sulejmani Shikjerije Sulejmani

ОТНОСНО УСЕТА ЗА БРОЕНЕ

Петър Петров, Мима Трифонова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ И ПРИЯТЕЛИ,

Редакционната колегия на сп.„Педагогика“ Ви честити Новата 2018 г. Пожелаваме ви тя да бъде здрава, щедра и благословена! Тази година списанието чества своя юбилей – 90 години от неговото публикуване за първи път през 1928 г. с името „Народна просвета“. От деня на създаване до сега, то отразява актуал- ните проблеми на педагогическата наука и прак- тика и остава верен спътник на хиляди научни работници, учители, докторанти. Вярваме, че силата на творческата ни енергия ще пом

ДОБРИ ПРАКТИКИ „ПАРТНЬОРСТВО РОДИТЕЛИ – УЧИЛИЩЕ“

Мехмед Имамов, Калинка Гайтанинчева

2017 година
Книжка 9
ПЕДАГОГИЧЕСКОТО УЧЕНИЕ НА Й. ФР. ХЕРБАРТ – ИСТОРИЯ И СЪВРЕМЕННОСТ

(По повод 240 г. от неговото рождение) Невена Филипова

Книжка 8
ЧЕТЯЩИЯТ СТУДЕНТ, ЧЕТЯЩОТО ДЕТЕ – ЕДНО МАЛКО ПРОЗОРЧЕ, ЕДНА ВЕЛИЧЕСТВЕНА ГЛЕДКА

Мариана Мандева, Боряна Туцева, Габриела Николова, Цветелина Ковачева

Книжка 7
ДИДАКТИЧЕСКИ КОМПЕТЕНТНОСТИ

Нели Митева, Наталия Витанова

Илияна Кунева

Книжка 6
Книжка 5
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКО ОБУЧЕНИЕ В АКАДЕМИЧНА СРЕДА

(Научно-теоретична рефлексия) Румяна Неминска

ПРИНОС В ПСИХОЛОГИЯТА НА ТВОРЧЕСТВОТО

(120 години от рождението на Лев Семьонович Виготски) Любен Десев

ЛЕВ СEМЬОНОВИЧ ВИГОТСКИ – ПСИХОЛОГ И НА ХХI ВЕК

(по случай 120 години от рождението му)

ИСКУССТВО В ЖИЗНИ ЛЮДЕЙ

Гульнар Омарова

НОВА И ПОЛЕЗНА КНИГА

Йонка Първанова

ПРИНОСЕН ТРУД КЪМ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛНОТО УЧИЛИЩЕ

М. Мандева (2017). Методика на обучението по български език и литература – I – IV клас. Начално ограмотяване. В. Търново: УИ „Св. св. Кирил и Методий“, 120 стр.

ЕДНО ФУНДАМЕНТАЛНО ИНТЕГРАЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА РОЛЯТА НА ОБРАЗОВАНИЕТО ЗА РАЗВИТИЕТО НА НООСФЕРНИЯ ИНТЕЛЕКТ

Марга Георгиева, Сава Гроздев. (2016). Морфодинамиката за развитието на ноосферния интелект. София: Изток-Запад, ISBN 978-619-152-869-1

Книжка 4
Книжка 3
СИСТЕМАТИЧНО ВЪВЕДЕНИЕ В ОБЩАТА И ПСИХОЛОГИЧЕСКАТА СИНЕРГЕТИКА

Любен Десев (2015). Синергетика. Въведение и речник. 777 термина. София: ИК „Екопрогрес“. 464 с. ISBN 978-954-2970-37-8

Книжка 2
ПРОБЛЕМИ И ПЕРСПЕКТИВИ В РАЗВИТИЕТО НА ХУДОЖЕСТВЕНОТО ОБРАЗОВАНИЕ У НАС ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДЕТСКИЯ И НАЧАЛНИЯ УЧИТЕЛ

Теодора Власева, Даниела Гирджева-Валачева, Мария Калоферова, Найден Младенов, Илияна Шотлекова

ЗАКЪСНЯЛО ПРИЗНАНИЕ

Доц. д-р Емилия Николова

Книжка 1
ФАКТОРИ ЗА УСПЕШНО ПРИЛАГАНЕ НА СМЕСЕНО ОБУЧЕНИЕ

Стоянка Георгиева-Лазарова Лъчезар Лазаров

ЗА СТОПЛЕНИТЕ ПЪТЕКИ КЪМ ЛИТЕРАТУРНОТО ПОЗНАНИЕ

Радев, Радослав. 2015. Технология на методите в обучението по литература. Варна: Славена, 247 с., ISBN 978-619-190-041-1

2016 година
Книжка 9
ИНТЕРАКТИВНИ ТЕХНИКИ ЗА ОВЛАДЯВАНЕ НА ЧЕТЕНЕТО В МУЛТИКУЛТУРНАТА КЛАСНА СТАЯ – ПЪРВИ КЛАС

ФОРМИРАНЕ НА РЕЧЕВА КУЛТУРА, В НАЧАЛНА УЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ, (АНАЛИЗ НА АНКЕТА С УЧИТЕЛИ

Кампания

на Института за български език – БАН, и вестник „Аз-буки“

Книжка 8
Книжка 7
IBM SPSS STATISTICS ПРЕЗ ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ ПОГЛЕД НА ДОЦ. Д-Р ЗОРНИЦА ГАНЕВА

Зорница Ганева (2016). Да преоткрием статистиката с IBM SPSS Statistics. София: Елестра. 712 стр. ISBN 978-619-7292-01-5

НАЧАЛНОТО ОГРАМОТЯВАНЕ – „КЛЮЧ“ ЗА УСПЕШЕН ЖИВОТ В ПРОМЕНЯЩИЯ СЕ СВЯТ

Мариана Мандева, Диляна Гаджева (2016). Начално ограмотяване

ОТ „ЧУДНА И ДИВНА ДАСКАЛЕТИНКА“ ДО ПЕДАГОГИКА ЗА НАЦИОНАЛНО СЛУЧВАНЕ

Виолета Атанасова (2015) Петко Славейков за образованието. Шумен: Унивeрситетско издателство „Епископ Константин Преславски. 208 с. ISBN 978-619-201-051-5

Книжка 6
УЧИЛИЩЕ ЗА ЧЕТЕНЕ

Петя Георгиева

Кампания

на Института за български език – БАН, и в. „Аз Буки“

ДОШЛА ЛИ Е ИНСПЕКТОРЪТ?

Ванина Сумрова

ЩЕ ТЕ ЧАКАМ В/НА ЦЕНТЪРА

Илияна Гаравалова

ПРАВО В ДЕСЕТКАТА

Ивелина Стоянова

ПРОФ.Д.П.Н. СТОЯНКА ЖЕКОВА

Редколегия на сп. „Педагогика“

Книжка 5
Книжка 4
СИНЕРГЕТИКА – НОВО НАУЧНО ПОЗНАНИЕ

(Синергетика – въведение и речник, София: ИК Екопрогрес, 2015 г.)

Книжка 3
Книжка 2
НОВА ДИНАМИЧНА МОДИФИКАЦИЯ В ГРАНИЦИТЕ НА „АЗ-КОНЦЕПЦИЯТА“ НА МАТЕМАТИЧЕСКОТО МОДЕЛИРАНЕ

Марга Георгиева & Сава Гроздев. (2015). Морфодинамиката за развитието на ноосферния интелект, София: Марга Георгиева. 323 стр. ISBN 9786199052204

Книжка 1
IN MEMORIAM

На 10.12.2015 г. ни напусна нашият колега и приятел проф. д-р Иван Пет ков Иванов. Той беше уважаван учен и експерт в областта на педагогическите науки – автор на 10 монографии, 8 учебника, 10 учебни помагала, 6 студии и над 100 статии в специализирани периодич- ни издания и научни сборници; участник в 28 между- народни и национални проекта; председател и член на експертни групи към НАОА, член на редакционната ко- легия на сп. „Педагогика“. Проф. д-р Иван Иванов беше уважаван и оби

2015 година
Книжка 9
Книжка 8
РУСЕНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ

Златоживка Здравкова

Книжка 7
ДИСКУСИЯТА В УРОКА ПО ЛИТЕРАТУРА

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 6
УЧИТЕЛЯТ ПРАВИ УЧИЛИЩЕТО

ЕЗИКОВАТА ГРАМОТНОСТ НА МАЛКИЯ УЧЕНИК – „КЛЮЧ“ ЗА ОТГОВОРЕН И УСПЕШЕН ЖИВОТ В ПРОМЕНЯЩИЯ СЕ СВЯТ

ГОТОВНОСТ ЗА ОГРАМОТЯВАНЕ

Екатерина Чернева

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ МЕЖДУ ИСТОРИЯ, АКАДЕМИЗЪМ И РЕАЛНИ ПРАКТИКИ В СОЦИАЛНОПЕДАГОГИЧЕСКАТА ДЕЙНОСТ

Академични полета на социалната педагогика, съставител: проф. д.п.н. Клавдия Сапунджиева, научна редакция: проф. дпн Клавдия Сапунджиева, проф. д-р Нели Бояджиева, гл. ас. д-р Марина Пиронкова,

НОВА КНИГА

Клавдия Сапунджиева

Книжка 2
ПРОБЛЕМИ НА СОЦИАЛНАТА АДАПТАЦИЯ НА ПЪТУВАЩИ УЧЕНИЦИ ОТ МАЛКИ НАСЕЛЕНИ МЕСТА1)

Траян Попкочев, Бонка Гергинова, Тереза Карамангалова

Турнир по канадска борба [Arm Wrestling Competition] / Д. Евтимова,

Д. Евтимова, Е. Павлова, И. Радославова и Б. Иванов

Книжка 1
ORGANIZATIONAL CULTURE: THEORY AND REALITY

Inna Leonidovna Fedotenko

ОТЗИВ ЗА КНИГАТА „ОБРАЗОВАТЕЛЕН ДИЗАЙН (КОНЦЕПТУАЛНИ ОСНОВАНИЯ И ПРАКТИЧЕСКИ РЕШЕНИЯ)“

Димова, Д. (2013). Образователен дизайн (концептуални основания

2014 година
Книжка 9
„СОФИЯ – УЧЕЩ СЕ ГРАД“ – МОБИЛЕН СЕМИНАР В ПОДКРЕПА НА НЕФОРМАЛНОТО УЧЕНЕ И ОБРАЗОВАНИЕ В ОБЩНОСТТА

ПЕТЪР ДЪНОВ (БЕИНСÀ ДУНÒ Е И БЕЛЕЖИТ, ПЕДАГОГИЧЕСКИ МИСЛИТЕЛ-ХУМАНИСТ, (ПО ПОВОД НА 0-ГОДИШНИНАТА ОТ РОЖДЕНИЕТО, И 70 ГОДИНИ ОТ КОНЧИНАТА МУ

НА УЧИЛИЩЕ – С УСМИВКА!

Снежана Якимова

НА УЧИЛИЩЕ – С УСМИВКА!

Снежана Якимова

УЧИТЕЛЯТ – ЕТАЛОН ЗА ФОРМИРАНЕ НА ДЕТСКАТА ЛИЧНОСТ

Катя Коруджийска, Янка Маринкова

Книжка 8
Книжка 7
ЗАЕДНО МОЖЕМ ПОВЕЧЕ

Диана Смиленова

Книжка 6
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 5
ВЪЗГЛЕДИТЕ НА ЖАН-ЖАК РУСО И ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ ЗА ВЪЗПИТАНИЕТО

Посвещава се на 180-ата годишнина от рождението на Любен Каравелов (1834 – 1879) Виолета Атанасова

LE PROJET PÉDAGOGIQUE, SOURCE DE MOTIVATION DANS L’ENSEIGNEMENT ET L’APPRENTISSAGE DU FLE

THE EDUCATIONAL PROJECT, MEANS OF MOTIVATION IN TEACHING AND LEARNING FLE

LA PÉDAGOGIE DU PROJET ET LA MOTIVATION DES ÉLÈVES POUR L’APPRENTISSAGE DU FRANÇAIS

PROJECT PEDAGOGY AND PUPILS’ MOTIVATION IN LEARNING FRENCH

Книжка 4
КАЖДЫЙ ДЛЯ МЕНЯ УЧИТЕЛЬ

Ш.А.Амонашвили

Книжка 3
АНТОАНЕТА ЙОВЧЕВА (1952 – 2014)

След трудна борба с тежката болест ни напусна един добър и мил човек, една светла личност – Анто- анета Йовчева, нашата обичана колежка Тони. Нейните колеги и приятели, многобройните автори и сътрудници на сп. „Начално образование“ и на сп. „Педагогика“ ще запазят завинаги спомена за нейната приветлива усмивка, за нейната отзивчивост и преда- ност към работата, за нейната широка култура и стре- меж към познание, към развитие. Родена на 20 март 1952 г. в София в интелигентно се- мей

Книжка 2
ПОСТМОДЕРНИЗЪМ И ВЪЗПИТАНИЕ

Клавдия Сапунджиева

ДЕТСКИ УНИВЕРСИТЕТИ

Боряна Иванова

ПРОФ. Д-Р ЕЛКА ПЕТРОВА

Има личности, в сиянието на които се оглеж- дат цяла плеада последователи, възпитаници, колеги; има личности, без които животът става по беден, дните по-еднообразни, защото в сър- цето остава празно място. Такава личност е професор, доктор на педа- гогическите науки Елка Петрова – най–големият ерудит в областта на предучилищното възпита - ние, учен с международно значение. Дълги години ще свеждаме глави пред нейна- та обаятелна личност, с искрена признателност ще си спомняме свидните

МЕЖДУНАРОДНЫЙ ЦЕНТР ГУМАННОЙ ПЕДАГОГИКИ

Международният център „Хуманна педагогика“ организира XIII педаго- гически четения в периода 20 – 23.03.2014 г. в гр.Тбилиси, Грузия. Форумът се организира със съдействието на грузинското правителство. „Учителят“ е темата, която ще обедини участниците: учители, експерти, родители, универ- ситетски преподаватели, представители на педагогическата общност от мно- го страни, за да се осъществи дискусия за мисията на съвременния учител в съвременния образователен контекст. Ръководството на

Книжка 1
ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА МОБИЛНОТО ОБУЧЕНИЕ

Стоянка Георгиева-Лазарова Лъчезар Лазаров

2013 година
Книжка 9
УЧИТЕЛИ ВЪЗРОЖДЕНЦИ В ТЪРНОВО

Венка Кутева-Цветкова

Книжка 8
ДИМИТЪР ДОНЧЕВ – С ВЪЗХИТА ЗА БЪЛГАРСКИЯ УЧИТЕЛ

100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ДИМИТЪР ЕВСТАТИЕВ ДОНЧЕВ (5.10.1913 – 15.02.1997)

Книжка 7
„СЛЪНЦЕТО“ НА ВЪЗПИТАТЕЛНАТА СИСТЕМА В ТВУ – РАКИТОВО

85 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА АНГЕЛ УЗУНОВ (1928 – 1999)

ЦЕННОСТИ И ДУХОВНО-НРАВСТВЕНО РАЗВИТИЕ НА МАЛКИЯ УЧЕНИК

Марияна Ешкенази, Гергана Фиданова, Марияна Вишева, Цветанка Годжилова

МАЛКИЯТ УЧЕНИК ЧЕТЕ

Марияна Механджиева Венета Велева

С БАБА И ДЯДО В КЛАС

Цветелин Горанов, Таня Илиева, Цветанка Берова, Нели Иванова, Борка Бончева

РОД РОДА НЕ ХРАНИ, НО ТЕЖКО МУ, КОЙТО ГО НЯМА!

Диляна Вачкова Евелина Димитрова

ДА ПОМОГНЕМ НА ДЕЦАТА ДА ОТВОРЯТ СЪРЦАТА СИ

Иванка Дебелушина Нина Маврикова

ДОБРОТО Е У ВСЕКИ

Мария Наскова

ОТЛИЧЕН ПЕДАГОГ, ПСИХОЛОГ И ПСИХОТЕРАПЕВТ

ДОЦ. СВЕТОСЛАВ СТАМЕНОВ (1939 – 2013)

Книжка 6
ТЕОРЕТИКО-ПРИЛОЖНИ ПРОБЛЕМИ НА КОНСТРУИРАНЕТО НА ТЕСТ ЗА НАЦИОНАЛНО ВЪНШНО ОЦЕНЯВАНЕ ПО „ЧОВЕКЪТ И ОБЩЕСТВОТО“ ЗА 4. КЛАС (2013)

Ваня Петрова, Цонка Каснакова, Мариан Делчев Жана Минчева Радостина Стоянова, Рада Димитрова Мария Темникова

MEDIA IN PRESCHOOL AGE OF CHILD’S LIFE

Sonja Petrovska Jadranka Bocvarova

Книжка 5
ШАЛВА АЛЕКСАНДРОВИЧ АМОНАШВИЛИ – УЧИТЕЛ ОТ БЪДЕЩЕТО

В сложното битие на науката и метамор- фозите на социалната реалност, неотменими и общовалидни остават само най-стойностни- те постижения и безспорни истини, които не само маркират и остойностяват територията на човешко познание, но извисяват самия чо- век, поддържат неговата вяра в доброто, под- хранват чувството му за собствена значимост, укрепват неговия дух. Приемайки извечните послания на класи- ческата философско-педагогическа мъдрост и дълбоко обвързан с педагогическата р

МАНИФЕСТ ГУМАННОЙ ПЕДАГОГИКИ

Преамбула 25 лет тому назад группа учителей новаторов провозгласила манифест „Пе- дагогика сотрудничества“ (Переделкино, 1986 год). В последующие годы были опубликованы отчеты встреч учителей новаторов, в которых рассматри- вались разные аспекты педагогики сотрудничества: „Демократизация лично- сти“ (Цинандали, Телавский район, Грузия, 1987 год), „Методика обновления“ (Москва, 1988 год), „Войдем в новую школу“ (Краснодарский край, 1988 год). Идеи педагогики сотрудничества воодушевленно

ПОРТФОЛИОТО НА УЧЕНИКА КАТО ПРОЦЕС НА САМОПОЗНАНИЕ

Радка Топалска Емилия Вълкова, Албена Атанасова

ДОПИРНИ СВЕТОВЕ

Албена Димитрова Стилияна Гронева

ПРЕДИ ГОДИНА И СЕГА

Веселка Аршинкова

Книжка 4
СВЕЩЕНИК ГЕОРГИ МАРИНОВ ПОЛУГАНОВ – ОСНОВАТЕЛЯТ НА УЧИЛИЩЕТО И ПЪРВИЯТ УЧИТЕЛ В ПОЛИКРАЙЩЕ

Георги Георгиев Трифонка Попниколова Марияна Георгиева–Гроссе

ЕВРОПЕЙСКИ ПРИКАЗКИ

Светла Попова

Книжка 3
ДА ОПАЗИМ ДЕТСКОТО ЗДРАВЕ!

Мая Топалова, Симона Пейчева

КАК ДА ОТГЛЕДАМЕ МАЛЪК ПРИРОДОЛЮБИТЕЛ?

Мадлена Николова Ани Цветкова

Книжка 2
Книжка 1
ИЗКУСТВОТО ЗА ПРЕВЕНЦИЯ НА АГРЕСИВНОТО ПОВЕДЕНИЕ НА ДЕЦАТА

Евгения Миланова Виолета Николова Величка Радева

ПРИЯТЕЛСТВОТО В ЖИВОТА НА ДЕТЕТО

Даниела Димитрова Красимира Василева

ПРЕДАЙ НАТАТЪК

Вилдан Мехмедова

ЗАЕДНО ДА БЪДЕМ ДОБРИ

(ПЕДАГОГИЧЕСКА СИТУАЦИЯ В ПОДГОТВИТЕЛНА ГРУПА)

ПРОФ. ДПН EЛКА ПЕТРОВА EДНА НЕЗАЛИЧИМА СЛЕДА В БЪЛГАРСКОТО ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБРАЗОВАНИЕ (1919 – 2012)

Почина проф. дпн Елка Петрова (20.ХІІ.2012 г.) – на- шата любима учителка по изкуството да се живее пъл- ноценно и професионално, създателката на науката за предучилищното възпитание на българските деца, пре- красната жена и велика майка, Неповторима, единствена, съвършена – това е нашата Елка: Примерът за всички нас – хилядите нейни студенти и последователи ! Елка Петрова винаги е първа, винаги е оригинална и авангардна; през 1950–1952 г. поставя началото на Висшия мето

2012 година
Книжка 9
ПЕДАГОГЪТ – РИЦАР НА ДЕТСТВОТО

Януш Корчак бе написал, че животът на великите хора е като легендите: труден, но красив. И се оказва пророчески прав, сякаш е писал за себе си! Наследник на семейство с богата духовна култура и традиции, останал отрано без баща, той не просто се справя с несгодите на сирачеството, но развива у себе си три могъщи извора на живот: любов към свободата и справедливостта, страст към знанието и творчеството, отдаденост на децата и тяхното щастие. Лекарят Корчак лекува децата и душите им. Безплатн

ЯНУШ КОРЧАК – ВЕЛИК ХУМАНИСТ И ПЕДАГОГ

„Със сила и мощ поведох своя живот, който беше привидно неподреден, самотен и чужд. За син избрах идеята да служа на детето и неговото дело. Привидно загубих.“ Бе лекар, писател, мислител. Бе философ, учен, моралист. Издател. Възпи- тател и педагог. Бе герой. Бе скромен. Във всяка от тези области той има изключителни постижения. В течение на по- вече от четиридесет години работи като педагог и писател. Четиридесет години безкористно служене на слабите и беззащитните. Създава съвременна кон

ЕВОЛЮЦИЯ НА ПРАВАТА НА ДЕТЕТО

„Детето има право на сериозно отношение към проблемите му, на справедливото им решаване.“

THE KORCZAK’S RIGHT TO SOCIAL PARTICIPATION OF CHILDREN THE CITIZENSHIP OF CHILDREN

A speech by Marek Michalak, the Ombudsman for Children, given during the seminar„The Polish-Israeli pioneer in the fi eld of human rights, Janusz Korczak (1879–1942) and today’s Convention on Children’s Rights as the part of the international law“, Geneva, the 6 of June 2009

ЗА ДЕТЕТО, ДЕТСТВОТО ИЛИ НАУКА ЗА НЕГО?

В памет на Януш Корчак – по повод 70 г. от неговата смърт и 100 г. от създаването на „Дом за сираци“ във Варшава Албена Чавдарова

Книжка 8
CHANGES IN UNIVERSITY TEACHING – THE ROAD FROM KNOWLEDGE TO COMPETENCIES

Slađana Anđelković Zorica Stanisavljević Petrović

ДОСТОЕН ЖИВОТ, ОТДАДЕН НА ПРОСВЕЩЕНИЕТО… ПРОФ. СТОЙКА ЗДРАВКОВА – ЕДИН СЪВРЕМЕНЕН БУДИТЕЛ НА 70 ГОДИНИ

Неуморна и взискателна! Енергична и всеотдай- на! Работохолик и перфекционист! Това е проф. д-р Стойка Здравкова! Не е за вярване, че в началото на ноември 2012 година навърши 70 години. И не е слу- чайно това, че тази светла дата е непосредствено бли- зо до Деня на будителите. А това, че проф . Здравкова е съвременен български будител, е толкова безспорно и видимо! 70–годишнината ù е един чудесен повод ретрос- пективно да си припомним и проследим най-значи-

Книжка 7
ОЧАКВАНА И ПОЛЕЗНА

Емилия Василева

Книжка 6
Книжка 5
ЦЕННО ПОМАГАЛО ЗА ПСИХОЛОЗИ И ПЕДАГОЗИ (Надежден инструмент за диагностициране смисъла на живота)

Любен Десев Минчев, Борис. Тест на Дж. Крумбъг и Л. Махолик за смисъл в живота. Българска версия. Варна, ВСУ „Черноризец Храбър“,

ГЕОРГИ MАВРОВ ЖИВОТ, ОТДАДЕН НА НАУКАТА И ОБРАЗОВАНИЕТО

Така най-общо, но и най-точно можем да охарак- теризираме дейността на ст. н. с. д-р Георги Петков Мавров. Той ни напусна неочаквано в края на април т.г. И до последния си ден не преставаше да се вълнува от проблемите на образованието. Споделяше инте- ресни мисли относно предстоящото приемане на За- кона за образованието. Пестелив на думи, но щедър на дела – това ясно проличава от неговата богата би- ография.

Книжка 4
ОЩЕ ЕДНА ИДЕЯ

Галина Стоянова

Книжка 3
С ИНОВАТИВЕН ПОГЛЕД КЪМ ЛИЧНОСТТА НА ДЕТЕТО

Маргарита Абрашева Любимка Габрова

БИЗНЕС ОБУЧЕНИЕ В ДЕТСКАТА ГРАДИНА

Красимира Костова Петя Драгоданова

ДЕТСКАТА БЕЗОПАСНОСТ

Любимка Габрова

БАБА ПРИКАЗКИ РАЗКАЗВА... (МИКС ОТ ПРИКАЗКИ)

Кева Захариева, Мария Мичева

Книжка 2
ДЕТЕ ПЪТУВА В АВТОМОБИЛА

Красимира Михайлова

ПРОТИВОПОСТАВЯНЕ

Пюрвя Ердниев, Б. Ердниев

ЗДРАВКА НОВАКОВА – ПРЕПОДАВАТЕЛ И ТВОРЕЦ

Седемдесетгодишният юбилей е вълнуващ повод да проследим трудния, богат и съдържателен професионално-творчески път на доц. д-р Здравка Новакова, да под- чертаем нейната важна роля за утвърждаване на дидактика на математиката като

IN MEMORIAM Иван Марев

Напусна ни проф. Иван Марев – философ, педагог, демократ, родолюбец. В далечната 1975 г., зареден с енергия, пълен с идеи, той създаде в Техническия

Книжка 1
ДЕЛЕГИРАНЕ НА ПРАВА ЧРЕЗ КОМИСИИТЕ В ДЕТСКАТА ГРАДИНА

Маргарита Абрашева Политиката, наречена управление на качеството, не е самоцел, нито поредна обра- зователна „мода“. Тя е практически необходима за поддържане от директора на учеб- ното заведение на един привлекателен образ в условията на конкуренция на пазара на учебни заведения. Това се отнася най-вече за детските градини. Политиката на упра- вление на качеството съдържа недостатъчно използван ресурс, включително за спечел- ване и запазване доверието на потребителя – родителите на децата,

ИНОВАЦИОННИ И ИНТЕРАКТИВНИ МЕТОДИ В КВАЛИФИКАЦИОННАТА ДЕЙНОСТ НА ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ КОЛЕКТИВ

Стоилка Ташева, Севда Лукайчева Развиващото се с динамични темпове общество в днешно време налага необ- ходимостта от иновационни промени в областта на образованието. И в предучи- лищната педагогика все по-често се търсят алтернативни педагогически техноло- гии както за възпитанието и обучението на децата, така и при провеждането на квалификационната дейност на самите педагози. Използването на интерактивните методи дава възможност да се възлагат за- дачи, които предполагат съвместна работа,

ТОВА ТРЯБВА ДА ГО ЗНАЕ ВСЯКО ДЕТЕ

Татяна Атанасова, Иванка Пампова

НА УЛИЦАТА Е ОПАСНО

Таня Янчева, Зоя Кацарова