Педагогика
Вход / Регистрация

2014/6, стр. 888 - 898

Възхвала на Еразъм: за един възможен прочит на „ Възхвала на глупостта“ /

Veska Guviiska
E-mail: v_guviiska@abv.bg
Faculty of Pedagogy
South-West University „Neofit Rilski“
Blagoevgrad Bulgaria

Резюме: Научният текст е теоретичното проучване през времето на култовото произведение „Възхвала на глупостта“ на известния европейски мислител от XV век Еразъм Ротердамски. Прочитът е направен чрез аналогии с модернистични и постмодернистични теории и автори. Целта е да се направи връзка между предходници и последователи, където минало и бъдеще непрекъснато разменят местата си в хода на интерпретация и позволяват случването на херменевтичния кръг по проблема за „мисленето“. Последното е интерпретирано в контекста на „Възхвала на глупостта“, където „глупостта“ не е отрицание на „мисленето“, а нейно продължение като идеология на човешкото общество, независимо от историческите епохи и ситуации. Като идеология, „глупостта“ прониква във всички обществени сфери и създава предпоставки за самоотричането на личността.

Ключови думи: common sense, intelligence, morality, institutions, socialroles, education, irony, social satire, thinking models, criticism

South-West University „Neofit Rilski“ – Research Activity
Югозападен университет „Неофит Рилски“ – изследователска дейност

ВЪЗХВАЛА НА ЕРАЗЪМ: ЗА ЕДИН ВЪЗМОЖЕН ПРОЧИТ НА „ВЪЗХВАЛА НА ГЛУПОСТТА“

Веска Гювийска
Югозападен университет „Неофит Рилски“ – Благоевград

Еразъм Ротердамски (1466 – 1536) е необичайна личност не само за XV век, но и за историята на човешкия дух въобще. С пълно право той заслужава думите, гравирани върху паметника му в Ротердам: „На великия във всяко отношение мъж“. Споделяйки участта на незаконно родено дете, преминавайки през монашеството, през преподавателска дейност в Кембридж и пътувайки в Англия, Италия, Франция, Германия, отхвърлян и намиращ богати благодетели, Еразъм остава верен единствено на копнежа по знанието. В произведението си „Възхвала на глупостта“ (1509) той достига пълнотата на своята ерудиция, изящен стил и непоколебима увереност в идеите, в които вярва и изповядва. Предмет на настоящото проучване ще бъде неговата съвременна интерпретация. Независимо от широкия формат на изложението в произведението, приоритетно се спирам на следните въпроси:

– глупостта и човешкият разум;

– глупостта и човешкият морал;

– глупостта и институциите;

– глупостта и социалните роли;

– глупостта и образованието.

Глупостта и човешкият разум

„Cogito“ на човешката глупост. Известно е, че век по-късно след Еразъм Декарт (1596 – 1650) създава метод във философията и своето знаменито „Мисля, следователно съм“. Позитивите и негативите на Декартовото „cogito“ (мислещо нещо) , като безусловна вяра в разума, са известни. Сигурността в Аза, като синоним на мисълта и вярата в съществуващото като безусловно, са даровете на Декарт. Сигурността, която излъчва неговата философия, е сигурност в самия живот. Търсенето на метода в науката и философията е основополагащо, защото той предполага намирането на истината като последна инстанция на разума. Във философията тази драма е далеч по осезаема, доколкото борави с човешкото съзнание и неговото отъждествяване с метода. „Приносителят на метода“ Р. Декарт завещава на човечеството възможността да си служи със собствения разсъдък като господар на неговия живот. В модерните си варианти това е и „копнежът по технологията“, доколкото „търсенето на най-добрия метод в коя да е област на човешките начинания създава технологичната цивилизация“ (Верин, 2001: 180). Друг е въпросът докъде ще ни изведе тя в свят, подчинен на алгоритми.

Още през XV век Еразъм Ротердамски създава саркастичен модел на тази вяра в човека чрез идеята за вездесъщността на глупостта в обществото с постулати като: глупостта дарява удоволствия; глупостта е нужна на боговете; глупостта е навсякъде; глупостта е сила; глупостта дава мъдрост; глупостта си играе с хората; глупостта прави живота поносим; глупостта е за предпочитане. XXI век, явно, трябва да преоцени прозорливостта на Еразъм. По отношение на нейната всеобхватност като модел на мислене и поведение, където, казано с езика на Шекспир, „И най-мъдрият си е малко прост“. Има ли „cogito“ в глупостта, защото тя не е отрицание на мисълта, а нейно продължение? В „Правила за ръководство на ума“ на Декарт в правило 12 четем: „И накрая трябва да използваме всички средства, които интелектът, въображението, сетивните възприятия и паметта предлагат, за да може, първо, отчетливо да долавяме простите твърдения; правилно да съчетаваме предметите на изследване с онова, което вече знаем, така че да осмислим и тях; и трето – да открием кои неща трябва да бъдат сравнявани помежду си, така че да можем да използваме най-пълноценно всички свои способности“ (Декарт, 1978: 151). Еразъм пише: „Ще се смята за най-близко до лудостта онзи, когото мамят не само чувствата му, но и способността му за възприемане, и то не само случайно, а постоянно… Такъв вид безумие е разпространено много повече, отколкото хората допускат“ (38, Глупостта е за предпочитане, стр. 64).

Как един предшественик във времето като Еразъм прави възражение на гениалния план на основоположника по „Правилата за ръководство на ума“ като Декарт? Срещу една съвършена машина на мислене се изправя довод, в който няма нищо телеологично или рационално. Просто подхвърлен мимоходом за онези, които постоянно губят способността за възприемане, като нарушават автентичното условие за всеки законодателстващ разум. Вярно, това възражение е не просто гносеологично, но и етично, доколкото е в контекста на човешките взаимоотношения. Отонтологичнагледна точка, Декартовото „cogito“ е „самообективиращо се като вътрешни представи битие, с което то само става сигурен логически демаркационен критерий на разграничаване на истина от лъжа“ (Димитров, 2010: 18). Или казано по друг начин, разумът на човека е логически автономен, независимо от вродения характер на идеите. Мисленето, в качеството си на логико-онтологично автономно битие, ще даде възможност на разума да достигне предела на своята рационална автоматизация: и това ще бъде възможно в контекстана предметнотобитие, коетоще съвпаднес това на „съзнанието“приКант. За Еразъм обаче „Най-първо всички човешки вещи имат по две лица… под живота се крие смърт, под красотата – грозота, под изобилието – бедност, под позора – слава, под силата – безсилие; под благородството – неблагородство, под веселостта – тъга, под успеха – провал, под дружбата – вражда, под ползата – вреда“ (19, Нови заслуги стр. 45). Дали това предварително възражение на холандския мислител не ни изправя пред възможността да оспорим дори „нещата сами по себе си“? Еразъм Ротердамскитвори въввреме, вкоетодоминиратеологията. Но той е мислителят, който позволява да вярваме, че философията не е слугиня на религията.

Направеното сравнение между идеите на Еразъм Ротердамски (1467 – 1536) и Рене Декарт (1596 – 1616), отделени във времето близо с век и които принадлежат към различни епохи, школи и стилистика, ни дава основание да говорим за възможността:

1. Да съществува връзка не просто между предшественика и интерпретатора, които могат да разменят местата си – една мисъл, създадена от литературата на Хорхе Борхес и експлоатирана с успех от семиотиката като наука. Но и за връзка между възражението и доказателството, където „възражението“ е преди „доказателството“ на идеята във времето.

2. Връзкамежду личностите като несъизмерими е възможна чрез сравнимост на техните идеи, доколкото идеите са преди личността, тъкмо защото я надживяват.

3. Родство на гносеологичното с етичното, т. е. начинът, по който познаваме, с начина, по който служим на самото познание, доколкото от тяхното единство зависи устояването на идеите във времето.

Глупостта и човешкият морал

Въпросът за морала при Еразъм е част от въпроса за морала на Ренесансовия човек. Обикновено метафората, с която той се определя, е „титанизъм“: „Ренесансовият човек е не изключителен, а изключение. Той е квинтесенцията на човечеството, човекът в оптимален вариант в космологичен, метафизичен и дори в теологичен план, той е нещо, което трябва да се надскача. Собствено човешкият аспект следователно е трансцендиращото“ (Стефанов, 2009: 80). В своеобразното пробуждане на „индивидуалността“ на ренесансовия човек и неговото самосъзнание е заложен критерият, по който може да бъде оценяван неговият морал. Емблематичен знак е произведението на Джовани Пико де ла Мирандола (1463 – 1494) „Реч за достойнството на човека“, който утвърждава ренесансовия хуманизъм. Глупакът, като антипод на този идеал от „мъдрост, благоразумие и красноречие“, е изобретение на Късното средновековие и Ренесанса, като „огледално отражение на „нормалния“ човек“ (Верин, 2001: 118). Сред неговите морални „достойнства“ Еразъм описва: самолюбие, ласкателство, благодеяние, снизхождение. Изброените пороци са смъртни човешки грехове според Библията, но имат и по-модерни измерения на новото време и неговите нрави. Всички те не са нещо необичайно за човешката душа и поведение, но Еразъм ги включва в нов контекст от гледна точка на позиционирането на субекта. В радикалния антропоцентризъм на Ренесанса „човекът е титан, център на всички природни определения; човекът е разумна способност, конституираща структури в самата природа на околното; човекъ е абсолютен индивид, съществуващ не само независимо от другото, но и определящ го от позицията на един независим субект“ (Геров, 2008: 55). Питането в случая е дали моралът, който предлага Еразъм като комбинация от „самолюбие, ласкателство, благодеяние, снизхождение“, е част от този антропоцентризъм и крайната индивидуализация и рационализация на човешката природа и менталност? Или е изява на човешките отношения и тяхната критика? По същество това е спор за рационално-субективния или социален характер на морала. За Еразъм „колкото по-бездарен е човек, толкова повече намира почитатели“. (42, Самолюбието, стр. 73); „Съществува наистина и гибелно ласкателство,… но моето ласкателство ободрява падналите духом, развеселява тъжните; подтиква отпуснатите; съживява равнодушните; облекчава болните; укротява свирепите; сближава влюбените. Това ласкателство увлича момчетата да изучават науките усърдно, развеселява старците, а когато не е обидно и е подсладено с похвала, съветва и поучава князете. Изобщо, то прави света да е по-приятен и мил на себе си, а в това се състои най-висшето щастие“ ( 44, Ласкателството , стр. 75).

Следват определения за глупостта като: „Единствена аз, Глупостта, дарявам всички еднакво с моите благодеяния“ (46, Глупостта е благодетелка, стр. 79); „Смятам, че имам толкова статуи, колкото има смъртни, носещи у себе си моя жив образ, дори да не искат“ (47, Глупостта е снизходителна, стр. 80). В този своеобразен колаж от „Възхвала на глупостта“ можем да насочим вниманието си най-вече към антропософията на Еразъм, независимо от негативния Ӝ знак. В нейния контекст моралът има предимно рационален характер от гледна точка на човешката менталност. И индивидуализиращ характер от гледна точка на позиционирането на човека в света като субект и полагането на неговата морална самодостатъчност. Призивът на Еразъм е възможността, осъзнавайки своите недостатъци, човешката личност да има силите и способността да ги надмогне. Дали това обаче е възможно извън обществото, което непрекъснато ги произвежда?

Глупостта и социалните институции: религия, политика, брак

„Институцията се определя като характерен комплекс от социални действия. Така може да се говори за правото, класата, брака или за организираната религия като за различни институции (Бъргър, 1999: 11). С това модерно определение на институциитесе подчертавапредимно техният обективен характер, който с течение на историческото развитие на обществото се възприема като очевиден. Истинската им същност обаче е субективна. Тази теза е изказана от Ед. Хусерл като: „Човечеството изобщо е по същността си човешко битие и ако човек е разумносъщество, то е такъв само доколкото целта му – човешката общност, е разумна общност“ (Хусерл,1992: 21). Основа на това допускане е „трансценденталният Аз“, който конституира света като наличен и историчен. Драмата на всяко общество е възможността за отъждествяването на личност и общество, които взаимно се предполагат и надграждат чрез дейността в институцията. В повечето случаи обаче те взаимно се отхвърлят, което на практика води до срив на личността и регрес на самите институции. В есеистичната новела „Възхвала на глупостта“ Еразъм търси причината в ценностната девалвация на човека като морален законодател на обществото, където:

„Защото според мъдреците идеалният управник на Платон „всичко вижда, всичко премерва най-точно, всичко знае; той единствено е доволен само от себе си, единствен е богат, единствен е здрав, единствен е цар, единствен е свободен – с една дума, във всичко е неповторим“ (30, Глупостта дава мъдрост, стр. 49).

Кой не разпознава в този профил днешния управник, защото човешкото мислене като институция не се променя. Всяко мислене „по калъп“, „по цитат“, „по авторитет“ си остава службогонско мислене, все едно на кой Господ служи.

„Не е случайно, че глупавите хора са толкова много приятни на Бог (65, Други тълкувания, стр. 136). Разбира се, през XV век едва ли би могло да става въпрос за прозрения относно статута на институциите, които „намаляват неопределеността в човешките взаимоотношения, като осигуряват устойчивост и предвидимост на социалните отношения“ (Димов, 2008: 174). Но и през XV век обществото и общностите имат своя ценностна и нормативна система като „поведение, съблюдаващо правила“. В контекста на теорията на А. фон Хайек институциите „генерират ред“ като „ред на правилата“, свързан с индивидуалните участници, и „ред на действията“, който се отнася до групата. В спонтанните редове индивидите са свързани от „общи правила на поведение“, в организацията те са реализирани чрез „специфичните команди на властта“. Ето защо правилата, създавани за изпълнението на определени задачи в организациите, винаги са спомагателни по отношение на командите. Не бива да се подценяват обаче правилата, създавани спонтанно и непреднамерено, защото техни последици могат да бъдат самите институции (Коева, 2002). Тревогата, която остава, е кой и как създава правилата на глупостта, като част от организациите или индивидуалното поведение на хората през вековете?

Във „Възхвала на глупостта“ този съвременен аранжимент на социалните институции и организации и техните правила ще има далеч по-всекидневно, но вярно обяснение.

„Колко развода щеше да има повсеместно, ако домашното общуване между мъжа и жената не се подхранваше чрез ласкателства, шега, лекомислие, заблуждение и преструване“ (20, Глупостта е покровителка на брака и всяко общуване“, стр. 34). Постмодерното виждане за правилата на институциите ще ги разграничи като формални и неформални. Последните са много по-устойчиви във времето и консервативни, включвайки и традициите. Независимо че всяко нарушаване на правило се санкционира, те лесно могат да бъдат нарушени по силата на онези, които имат договорната сила да създават нови правила, или когато самите правила се изпълняват формално. По този начин институциите са набор от формални правила, неформални ограничения и механизми за принуда. (Норт, 2000). Назад в годините, или по скоро през вековете, посочената съвременна социологическа и икономическа теория, ще има следния формат при Еразъм:

„Въобще тая тъй славна работа на глупостта се води от паразити, сводници, крадци, убийци, селяни, глупаци, длъжници и други от подобен измет на обществото“ (23 „Причина за война“, стр. 38).

Изборът, който прави холандският мислител относно институциализирането на „глупостта“, е по-скоро художествен и необременен от високите пилотажи на една социология, на която Ӝ предстои да се роди. Но гениалността на виждането на обществените недъзи и социалното прозрение са налични. Разбира се, те са част от едно лично кредо на философа, но неговото послание надхвърля времето, в което живее и твори.

Глупостта и социалните роли

Сред социалните типажи на Еразъм попадат учителите; поети и писатели; монаси; царе; епископи, кардинали и папи. В тази броеница на глупостта е трудно човек да избере доминиращата. Но при всички случаи става въпрос за „маски“ на личността или липса на личност. Маската е част от представянето на Аза и е продължение на социалната институция. В определението на Гофман (2000) „Социалната институция е всяко място, върху което са наложени ограничения на възприятията и където определен тип дейност се извършва постоянно“ (Гофман, 2000: 273). В контекста на „социалната антропология“ и представянето на Аза във всекидневието авторът разграничава в изпълнението на ролята: „фасада; идеализиране; мистификация; невярно представяне, искрено изиграна партия; драматизация на изпълнението; контролиране на изразните средства“ и др. Ето как се сбъдва тази „социална антропология“ назад във времето: „Постъпват по-мъдро ония, които издават чужди трудове като свои, които си присвояват придобитата с голям труд чужда слава с надежда, че дори да бъдат след време изобличени в литературна кражба, все пак след време ще имат полза от това си начинание“ (50, Поетите, ораторите, писателите, стр. 90). В случая става въпрос за превъплъщение, свързано с техника на изпълнението „реалност и фикция“, за която говори Гофман. Присвояването на талант не е въпрос на социален статус, независимо че го създава. За обществото талантливият човек е успял в живота или попрището си човек. Да отложиш социалната санкция за тези минути слава, в които сам си вярваш, че би могъл да направиш откритие или да напишеш поетична творба, която не е по силите ти. Доколкото социалните институции са затворени по своя характер, нарушаването на техни клаузи или предписания подлежи на строга санкция. За каква полза би могло да става въпрос в случая, освен за новия медиен синдром на XXI век, че дори лошата реклама си остава реклама? Еразъм не е пощадил и представителите на висшия религиозен клир като богословите:

„Този род хора са тъй чудно навъсени и раздразнителни, че на тълпи ще се нахвърлят върху мене със стотиците си заключения и ще ме карат да се отрека от думите си, в противен случай ще ме обявят за еретик“ (53, Богословите, стр. 93). „Фасадата“ на изпълнението от страна на богословите като че следва описаната от Гофман „лична фасада“ на изпълнителя, на фона на създаден социален мизансцен. Тя е свързана с отличителни знаци на службата или ранга, както и с детайли на поведението като говоренето, жестикулацията, положението на тялото и др. И ако „външността“ на фасадата информира за социален статус на изпълнителя, то „държанието“ е част от интеракционната роля на изпълнителя, в случая – непогрешимостта на социалния актьор, което предопределя агресивното му поведение. Като допълнение към взаимовръзката „външност, поведение и сцена за изява“ следват в ранглистата на Еразъм философите:

„Сред тях идат философите, достойни за почит поради брадата си и дългата горна дреха“ (52, Философите, стр.92). Доколкото „фасадите обикновено се избират, а не се създават (Гофман, 2000: 40), всеки социален актьор трябва да усвои както ролята, така и фасадата. По принцип самата фасада е тип „колективна репрезентация“, чрез която обществото има определени очаквания и нагласи към изпълнението на съответната социална роля. Самата фасада институциализира ролята, свеждайки я до набор от рутинни действия. В случая сатирата на Еразъм е породена от неподходяща фасада и неадекватността на социалната роля „философ“. Още по-хитроумна е техниката на изпълнение на роля при учените като докторите по богословие:

„Повечето доктори по богословие се чувстват най-щастливи, дори сами си ръкопляскат и толкова много са заети и денем, и нощем с тия приятни за тях нелепости, та не им остава ни най-малко свободно време да могат да прелистят Евангелието“ (53, Богословите, стр. 99 – 100). В „искрено изиграната партия“ социалният актьор толкова се вживява в изпълнението, така че „нашата представа за нашата роля става втора природа и интегрална част от нашата личност“. Такова мислене е контрапункт на факта, че „идваме на света като индивиди, сдобиваме се с характерни черти и ставаме личност“ (Гофман, 2000: 32). В основата на „невярното изпълнение“ на социалната роля е нагласата на публиката към определен тип сигнали, идващи от изпълнителя:

„Какво ли да припомня за царедворците? Няма нищо по-раболепно, по-робско, по-глупаво и по-просто от тях, макар че искат да бъдат първи във всичко“ (56, Царедворците, стр. 113).

Ето защо съществува възможността публиката да бъде измамена или изпълнителят да мами себе си при изиграването на определен социален типаж. Превъплъщението в ролята на царедворец е запазена мярка на всяко общество. Изкусността на изпълнението зависи от мотива и амбициите, които има даден човек. Достоверността на изпълнението в най-голяма степен се определя от качествата на публиката като наблюдател. Ако публиката притежава статут на „тълпа“, е много по-лесно да бъде манипулирана. Социалните игри във висшето общество трудно могат да бъдат прогнозирани или овладени, доколкото те са самодостатъчна общност. Това се отнася при Еразъм включително и за „папата“:

„Кой тогава би искал да купи това място с всичките си средства, а след като вече го е купил, би го пазил с оръжие, отрова и всякакво насилие“ (59, Папите, стр 117). Висшият църковен клир разполага с техниката на „мистификацията“, като умело съчетание от ритуали и дистанция, свързани със страхопочитанието на публиката. Страхопочитанието много по-лесно се поддържа, отколкото всички останали чувства, защото разчита на тайната, която след време се оказва набор от дребни и хитроумни тайни, охранявани строго.

Съвременният прочит на „Възхвала на глупостта“ чрез идеите на „социалната антропология“ позволява да направим следните заключения:

1. Еразъм, като всеки гениален мислител, притежава изпреварващо мислене, което се сбъдва като пророчество и намира своето време и място, за да се превърне в идея или теория.

2. Социалната антропология, като иновативна научна идея на ХХ век, следва социални факти на времето, историята, литературата дори когато те са част от социална сатира, в случая тази на Еразъм. Мислители като него жалонират човешкия дух и неговата непримиримост към социалната несправедливост на всяко общество.

3. „Възхвала на глупостта“ е социална гротеска на цяла една епоха, независимо че е написана от теолог. Усетът за ситуация, владеенето на иронията и себеиронията, както и чувството за непоколебимост, с които е написана, позволяват да вярваме, че човешкото общество може да се промени независимо от историческата ситуация и социален ред.

Глупостта и образованието

„Възхвала на глупостта“ отделя специално внимание на учителите, прицелвайки се в тяхното забележително качество на хвалебствие и критикарство:

„Най-забавно е да се наблюдава как те сами се хвалят помежду си, възхищават се един на друг и се почистват взаимно. Сбърка ли някой друг дори само една думичка и бъде ли случайно забелязан от някого от тях, какви трагедии се разиграват, какви хули и оскърбления се сипят“ (49, Учителите по граматика стр. 86).

Еразъм описва типична интелектуална критика, която е свързана с критика на всички и всичко, и по този начин се превръща в критикарство. Новото време и особено постмодерната ситуация, в която живеем, предлага други измерения на критиката, където „критиката на интелектуалеца“ и „обществената критика“ се разделят. Аксел Хонет пренасочва възможностите за критика в модерното общество: „Ако интелектуалецът на съвременността е принуден да се движи в една пробна концептуална рамка, защото, разбира се, иска да получи бързо публично съгласие със своята позиция, то обществената критика, обратно, трябва да заложи всичко на това, сръчно да пробие отиграната рамка и за проба да я изключи от действие“ (Хонет, 2006: 6). Такава гледна точка позволява да видим обществената критика, която е в основата на всяка социална промяна, чрез оборване на социални митове и нов тип социално възприятие. Дали Еразъм не е прототипът на интелектуалеца, който създава моделите на обществената критика?

Еразъм не е подминал и специализирани проблеми като „методите на преподаване“ през XV век, които не се отличават особено от тези на XXI век:

„Никой не очаква от мен, че по примера на училищните преподаватели ще почна да обяснявам…, с определения и още по-малко с разделения. И двете неща за мен са лошо предзнаменование да ограничавам“ (4, Глупостта говори без подготовка, стр. 12). Независимо от многото дискусии за „интерактивните модели“ за преподаване и учене в съвременното училище, повечето от учителите се придържат към класическите репродуктивни методи. Тяхната задача се припокрива с логическите методи за анализ и синтез, където най-важното учебно умение си остава възможността за съкращаване на пътя на познанието на базата на причинно-следственото мислене. Опитът да се излезе на друго кодово равнище, надхвърлящо рамката на дефиницията в полза на интерпретацията, остава спорадичен в училище. Причината навярно е тази, която е била налична и преди пет века, по времето на Еразъм – страх от непознатото.

Във „Възхвала на глупостта“ Еразъм е посветил редове и на „безсловесното и приятно детство“, макар че:

„Кой не мрази като чудовище и не проклина дете с мъдрост на възрастен“ (13, Глупостта е присъща на детството и старостта, стр. 22). Във време, в което всички говорят за „индигови деца“; „кристални деца“ и други класификации, където децата влизат в ролята на учители на човечеството, думите на Еразъм звучат като предупреждение към всяко насилие над човешката природа. Навярно като потвърждение на библейските слова: „Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствах, като дете разсъждавах. Откакто станах мъж, напуснал съм което е детинско“ (Послание на апостол Павел към Коринтяните, гл. 13: 12). Опитът детето да бъде превърнато във възрастен или да му бъдат вменени функции, за които не е готово, водят до провал. На практика всяка генерация има своите особености и нейната основна мисия е да направи крачка напред в духовния ръст на човечеството. Задача на педагогиката е да опази детето от посегателството на възрастните там, където техните амбиции или очакване за постижение са неправомерни.

Независимо от своето случване назад във времето „Възхвала на глупостта“ е произведение на ренесансовата епоха, което има своята съвременна интерпретация, предвид изключителния духовен потенциал, с който разполага.

– „Глупостта“, като човешко изобретение, не е отрицание на мисленето, а негово продължение като идеология на цели епохи. По този начин тя прониква на дълбинно равнище във всички обществени сфери: образование, религия, политика, семейство, подчинявайки ги на себе си и създавайки реални предпоставки за самоотричането на човешката личност. Прозренията, които има Еразъм по отношение на „глупостта“ не просто като човешка слабост, а като форма на мислене и модел на обществено съзнание, правят неговата книга актуална във всяко историческо време. Или поне дотогава, докато обществото и човекът позволяват нейното проявление на антисоциален и антиморален феномен.

– В контекста на литературата „Възхвала на глупостта“ носи жанровата специфика на социалната сатира и пародия, но прозренията и посланията, които притежава като потенциал, позволяват нейното случване като философия и педагогика.

– В контекста на „философията“ във „Възхвала на глупостта“ преоткриваме кодове от различен порядък: антропологичен, социален, аксиологичен, гносеологичен, феноменологичен, семиотичен, които са „образец за мислене“ и „мяра на мисловност“ като бъдеще, което предстои.

– В контекста на „философия на образованието“ произведението е доказателство за случването на образоваността в качеството Ӝ на критика към обществени и морални недостатъци и недъзи. Тя може да бъде възможността „да не спираме да мислим“ там, където човекът, в качеството си на човечество, се е отказал от това предимство на духа.

ЛИТЕРАТУРА

Библия. (1991). София: Нов човек.

Бъргар, П. (1999). Покана за социология. София: ЛИК.

Верин, Д. (2001). Философия и завръщане към себепознанието. София: Планета.

Геров, Ив. (2008). Генезис на субектното разполагане на човека в света. Философски алтернативи, 5 – 6, 45 – 56.

Гофман, Ър. (2000). Представянето на Аза във всекидневието. София: „Петър Берон“.

Декарт, Р. (1978). Избрани философски произведения. София: Наука и изкуство.

Димитров, Ст. (2010) Хетерономията на съвест и разум у човека. Философски алтернативи, 1, 15 – 25.

Димов, Д. (2008). Социална роля и ефективност на институциите. Философски алтернативи, 174 – 184.

Коева, С. (2002). Пазарен ред и социални институции: теорията на Ф. Хайек и нововъзникващи пазарни икономики. Икономическа мисъл, 2.

Норт, Д. (2000). Институции, институционална промяна и икономически резултати. София.

Ротердамски, Ер. (1984). Възхвала на глупостта. София: Народна култура.

Стефанов, С. (2009). За ренесансовата философия, av initto. Философия, 3, 75 – 83.

Хонет, Ак. (2006). Идиосинкразията като средство за познание. Обществена критика в епохата на нормализирания интелектуалец. Философски алтернативи, 6, 3 – 12.

Хусерл, Е. (1992). Кризата в европейските науки и трансценденталната феноменология. София.

2025 година
Книжка 9s
Книжка 9
DEVELOPMENT OF DEMOCRATIC CULTURE THROUGH CONTENTS ABOUT THE ROMA IN CLASSROOM TEACHING – STUDENTS’ PERCEPTION

Aleksandra Trbojević, Biljana Jeremić, Hadži Živorad Milenović, Bojan Lazić

Книжка 8
КАТЕГОРИАЛНИ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИНФОРМАЦИОННО-КОМУНИКАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ В ОБУЧЕНИЕТО НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ СЪС СОП

д.п.н Мира Цветкова-Арсова, Данка Щерева, Славина Лозанова, Маргарита Томова

Книжка 7
ВРЪЗКА НА СОЦИАЛНО-ЕМОЦИОНАЛНОТО С КОГНИТИВНОТО РАЗВИТИЕ В ПРИОБЩАВАЩА СРЕДА

Милен Замфиров, Маргарита Бакрачева, Емилия Евгениева

Книжка 6
КОГНИТИВНО РАЗВИТИЕ НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ, ОБХВАНАТИ В ПРИОБЩАВАЩОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Милен Замфиров, Емилия Евгениева, Маргарита Бакрачева

Книжка 5
COMPETENCE FOR SOCIAL PEDAGOGICAL PRACTICE: WHAT DO STUDENTS TELL US?

Maya Tcholakova, Marina Pironkova, Aleksandar Ranev, Yana Staneva

MULTIMODAL COMMUNICATION IN PHYSICAL EDUCATION CLASSES

Cristiana Lucretia Pop, Cristina Filip

Книжка 4s
GAMES IN FUNCTION OF DEVELOPMENT OF MULTIPLICATION SKILLS

Dasare Sylejmani, Vesna Makashevska, Jasmina Jovanovska

Книжка 4
ИЗПОЛЗВАНЕ НА СИСТЕМИТЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОБУЧЕНИЕТО В КОНТЕКСТА НА ИНТЕРАКТИВНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Силвия Парушева, Борис Банков, Гергана Касабова, Петя Страшимирова

MILITARY AND SOCIAL THREATS AS DETERMINANTS OF THE DEVELOPMENT OF CONTEMPORARY UKRAINIAN HIGHER EDUCATION

Mykola Pantiuk, Tetiana Pantiuk, Nataliia Bakhmat, Olena Nevmerzhytska, Svitlana Ivakh

STEM ОБУЧЕНИЕ НА СТУДЕНТИ ПЕДАГОЗИ В ТРАНСДИСЦИПЛИНАРНА ОБРАЗОВАТЕЛНА СРЕДА

Любен Витанов, Николай Цанев, Людмила Зафирова, Гергана Христова, Катерина Динкова, Калина Георгиева, Жорж Кюшев, Здравка Савчева

ИЗСЛЕДВАНЕ И АНАЛИЗ НА НАГЛАСИТЕ НА СТУДЕНТИТЕ ПРИ ИЗПОЛЗВАНЕ НА ГЕНЕРАТИВЕН ИНСТРУМЕНТ НА ИЗКУСТВЕН ИНТЕЛЕКТ

Николай Янев, Иглика Гетова, Теодора Христова, Ива Костадинова, Георги Димитров

Книжка 3
ДРУГИЯТ КАТО ЦЕННОСТ В УЧИЛИЩЕ

Александър Кръстев

Книжка 2
ASSESSMENTS OF TEACHERS AND PARENTS OF CHILDREN WITH DEVELOPMENTAL DISABILITIES ON INCLUSION IN PRE-SCHOOL INSTITUTIONS

Zagorka Markov, Hadzi Zivorad Milenovic, Biljana Jeremic, Radmila Zecevic, Milica Pavlovic

Книжка 1s
ПРИЛОЖЕНИЕ НА СРЕДСТВАТА ЗА ДОПЪЛВАЩА И АЛТЕРНАТИВНА КОМУНИКАЦИЯ В ОБРАЗОВАТЕЛНИТЕ ИНСТИТУЦИИ В БЪЛГАРИЯ

. Неда Балканска, . Анна Трошева-Асенова, . Пенка Шапкова, Снежина Михайлова

USE OF ARTIFICIAL INTELLIGENCE IN FOREIGN LANGUAGE TEACHING

Ekaterina Sofronieva, Christina Beleva, Galina Georgieva

Книжка 1
Скъпи читатели, автори, приятели на списание „Педагогика“,

В началото на 2025 година в първия брой на нашето списание „Педагогика“ бих искала от името на редакционната колегия и от мое име да Ви пожелая здраве, творческо вдъхновение и професионално удовлетворение от прино- са Ви към педагогическата наука и практика! Вярвам и се надявам, че списание „Педагоги- ка“ ще продължи да осигурява платформа за научен, обективен и откровен диалог, базиран на резултати от научни изследвания, за насто- ящето и бъдещето на обучението и образова- н

2024 година
Книжка 9s
Книжка 9
ANALYSIS AND IMPROVEMENT OF VIDEO LEARNING RESOURCES IN SMALL-SCALE LEARNING SCENARIOS

César Córcoles, Laia Blasco-Soplon, Germán Cobo Rodríguez, Ana-Elena Guerrero-Roldán

Книжка 8
АНГАЖИРАНОСТ КЪМ УЧЕНЕ ЧРЕЗ ИЗПОЛЗВАНЕ НА СМАРТ ТЕХНОЛОГИИТЕ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Кирилка Тагарева, Дора Левтерова-Гаджалова, Ваня Сивакова

Книжка 7
Книжка 6
Книжка 5s
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА НА СТАЖАНТСКАТА ПРАКТИКА ПРЕД СТУДЕНТИ – БЪДЕЩИ УЧИТЕЛИ

Илиана Петкова, Марияна Илиева, Владислава Станоева, Георги Чавдаров

Книжка 5
FEATURES OF SPEECH COMPREHENSION TRAINING OF CHILDREN WITH AUTISM SPECTRUM DISORDERS

Maryna Branytska, Svitlana Myronova, Svitlana Mykhalska

OVERVIEW OF THE STEM EDUCATION IN ISRAEL

Aharon Goldreich, Elena Karashtranova

Книжка 4
НАГЛАСИ НА СТУДЕНТИТЕ КЪМ СМАРТ ТЕХНОЛОГИИТЕ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Дора Левтерова-Гаджалова, Кирилка Тагарева, Ваня Сивакова

PROFESSIONAL SUPPORT FOR YOUNG RESEARCHERS

Emina Vukašinović, Marija Veselinović, Milan Milikić

РОБОТИТЕ В ОБУЧЕНИЕТО – ОБРАЗОВАТЕЛНА STEAM ИГРА

Мария Желязкова, Михаил Кожухаров, Даниела Кожухарова

Книжка 3s
Книжка 3
ATTITUDES AND EXPERIENCES OF THE PRESCHOOL TEACHERS IN THE APPLICATION OF DIGITAL TECHNOLOGIES IN ENVIRONMENTAL EDUCATION

Nataša Branković, Gordana Kozoderović, Biljana Jeremić, Danijela Petrović, Bojan Lazić, Slavica Karanović

ДИГИТАЛНИ ТЕХНОЛОГИИ В ПОДКРЕПА НА УЧЕНЕТО

Стоянка Георгиева-Лазарова, Лъчезар Лазаров

PREPARATION OF FUTURE TEACHERS FOR ORGANISING A HEALTH-PRESERVING INCLUSIVE SPACE IN EDUCATIONAL INSTITUTIONS

Nadiya Skotna, Tetiana Nadimyanova, Anna Fedorovych, Myroslava Sosiak, Oksana Yatsiv

Книжка 2s
Книжка 2
ОТ РИСУНКА – КЪМ СНИМКА

Камен Теофилов

Книжка 1s
Книжка 1
„ВТОРОТО“ БЪЛГАРСКО УЧИЛИЩЕ. ГЕНЕЗИСЪТ

Пенка Цонева, Бистра Мизова

2023 година
Книжка 9
EXPLORING THE NARRATIVE IDENTITY OF HUNGARIAN TEACHERS IN SLOVAKIA

Patrik Baka, Terézia Stredl, Kinga Horváth, Zsuzsanna Huszár, Melinda Nagy, Péter Tóth, András Németh

Книжка 8
A QUALITY “ONLINE” TEACHER – WHAT DO STUDENTS APPRECIATE AND VALUE IN TEACHERS DURING DISTANCE LEARNING?

Irena Golubović-Ilić, Ivana Ćirković-Miladinović, Nataša Vukićević

SUPPORT FOR THE INCLUSION OF ROMA CHILDREN THROUGH THE PROJECT TEACHING MODEL

Biljana Jeremić, Aleksandra Trbojević, Bojan Lazić, Gordana Kozoderović

TREND ANALYSIS OF PROFESSIONAL COMPETENCES OF SPORTS TEACHERS AND COACHES

Sergejs Capulis, Valerijs Dombrovskis, Svetlana Guseva, Alona Korniseva

Книжка 7
ЦЕННОСТЕН ПРОФИЛ НА УЧИТЕЛИТЕ В НАЦИОНАЛЕН КОНТЕКСТ

Цветан Давидков, Силвия Цветанска

Книжка 6s
MODELLING OF MARITIME CYBER SECURITY EDUCATION AND TRAINING

Gizem Kayisoglu, Pelin Bolat, Emre Duzenli

INTRODUCING THE USE OF CASE STUDIES METHODOLOGY IN TRAINING FOR SOFT SKILLS IN MARITIME UNIVERSITIES. THE ISOL-MET PROGRAM

Maria Lekakou, Helen Iakovaki, Dimitris Vintzilaios, Markella Gota, Giorgos Georgoulis, Thalia Vintzilaiou

THE ROLE OF MARITIME EDUCATION IN DIGITALIZATION

Kamelia Narleva, Yana Gancheva

Книжка 6
С МИСИЯ ЗА НАЦИОНАЛНА И КУЛТУРНА ИНДИВИДУАЛНОСТ

Надежда Кръстева, Йордан Колев

Книжка 5s
PREFACE

Nikola Vaptsarov Naval Academy is the oldest technical educational institution in Bulgaria. The Naval Academy is one of the symbols of Varna and Bulgaria in the world maritime community. Its history and achievements establish it as the most prestigious center for training of maritime specialists. At present, the Naval Academy trains specialists for the Navy and for the merchant marine in all areas of maritime life. Research and development conducted at the Naval Academy in Varna

A FAIR CONCERN ABOUT ECDIS

Nikolay Sozonov, Dilyan Dimitranov

DATA-DRIVEN LEARNING APPROACH TO MARITIME ENGLISH

Jana Kegalj, Mirjana Borucinsky, Sandra Tominac Coslovich

DEVELOPING CRITICAL THINKING SKILLS THROUGH THE “CASE STUDY” TEACHING METHOD IN MARITIME ENGLISH LANGUAGE TEACHING (MELT)

Tamila Mikeladze, Svetlana Rodinadze, Zurab Bezhanovi, Kristine Zarbazoia, Medea Abashidze, Kristine Iakobadze

MAXIMIZING STUDENTS’ LEARNING IN MARITIME ENGLISH ONLINE COURSE

Valentyna Kudryavtseva, Svitlana Barsuk, Olena Frolova

Книжка 5
Книжка 4s
Книжка 4
Книжка 3s
СПИРАЛАТА ОБЩЕСТВО – ОБРАЗОВАНИЕ

Иванка Шивачева-Пинеда

Книжка 3
ПРОЕКТНО БАЗИРАНО ОБУЧЕНИЕ ЗА СОЦИАЛНО-ЕМОЦИОНАЛНИ И ТЕХНОЛОГИЧНИ УМЕНИЯ ЧРЕЗ ПРОГРАМАТА „УМЕНИЯ ЗА ИНОВАЦИИ“

Галин Цоков, Александър Ангелов, Йоанна Минчева, Рени Димова, Мария Цакова

МЕДИЙНАТА ГРАМОТНОСТ И УЧИТЕЛИТЕ

Светла Цанкова, Стела Ангова, Мария Николова, Иван Вълчанов, Илия Вълков, Георги Минев

Книжка 2
INTONATION AND CHILDREN WITH EMOTIONAL AND BEHAVIORAL PROBLEMS

Katerina Zlatkova-Doncheva, Vladislav Marinov

Книжка 1
2022 година
Книжка 9
ТРАНСГРЕСИВНО-СИНЕРГИЧНО КАРИЕРНО РАЗВИТИЕ В „НЕФОРМАЛНО ОБРАЗОВАНИЕ“ В УНИВЕРСИТЕТА

д.п.н Яна Рашева-Мерджанова, Моника Богданова, Илиана Петкова

Книжка 8
INTEGRATING INTERCULTURAL EDUCATION IN THE PRIMARY SCHOOL CURRICULUM

Bujar Adili, Sonja Petrovska, Gzim Xhambazi

НАГЛАСИ НА БЪДЕЩИТЕ ДЕТСКИ УЧИТЕЛИ КЪМ STEM ПОДХОДА

Наталия Павлова, Михаела Тончева

Книжка 7
НАЦИОНАЛНАТА ИДЕЯ НА ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ

Йордан Колев, Надежда Кръстева

Книжка 6
Книжка 5
ИВАН Д. ШИШМАНОВ – ЕВРОПЕИЗИРАНИЯТ БЪЛГАРИН

Надежда Кръстева, Йордан Колев

THE TECHNOLOGY OF DEVELOPMENT OF COMMUNICATIVE CULTURE OF ELEMENTARY SCHOOL TEACHERS

Mariia Oliiar, Nataliia Blahun, Halyna Bilavych, Nataliia Bakhmat, Tetyana Pantyuk

Книжка 4
TEACHERS’ATTITUDES BOUT TEACHING AND LEARNING MATHEMATICS

Aleksandra Mihajlović, Emina Kopas-Vukašinović, Vladimir Stanojević

EDUCATION 4.0 – THE CHANGE OF HIGHER EDUCATION INSTITUTIONS AND THE LABOUR MARKET

Gergana Dimitrova, Blaga Madzhurova, Stefan Raychev, Dobrinka Stoyanova

Книжка 3s
DISTANCE LEARNING IN THE CONTEXT OF THE COVID-19 PANDEMICS

Baktybek Keldibekov, Shailoobek Karagulov

DIGITAL UNIVERSITIES: FEATURES AND KEY CHARACTERISTICS

Marina Skiba, Maktagali Bektemessov, Alma Turganbayeva

Книжка 3
Книжка 2
TWO-TIER MODEL OF TRAINING FUTURE TEACHERS FOR COACHING AT OUT-OF-SCHOOL INSTITUTIONS

Borys Savchuk, Tetyana Pantyuk, Natalia Sultanova, Halyna Bilavych, Mykola Pantyuk

Книжка 1
2021 година
Книжка 9
ИЗСЛЕДВАНЕ НА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО МЕЖДУ ФОРМАЛНОТО И НЕФОРМАЛНОТО ЗДРАВНО ОБРАЗОВАНИЕ

Вержиния Боянова, Константин Теодосиев, Берджухи Йорданова

FORMATION OF PROFESSIONAL COMPETENCE OF ASSISTANT TEACHER OF INCLUSIVE EDUCATION IN SECONDARY EDUCATION INSTITUTIONS

Vladyslava Liubarets, Nataliia Bakhmat, Olena Matviienko, Oksana Tsykhmeistruk, Inna Feltsan

Книжка 8
Книжка 7s
CONCEPT OF PRESENT PRACTICE IN CHOOSING OF OPTIMAL NUMBER OF TUGS

Rino Bošnjak, Zvonimir Lušić, Filip Bojić, Dario Medić

S-101 CHARTS, DATABASE TABLES FOR S-101 CHARTS, AUTONOMOUS VESSEL

Vladimir Brozović, Danko Kezić, Rino Bošnjak, Filip Bojić

INFLUENCE OF HYDRO-METEOROLOGICAL ELEMENTS ON THE SHIP MANOEUVRING IN THE CITY PORT OF SPLIT

Zvonimir Lušić, Nenad Leder, Danijel Pušić, Rino Bošnjak

MEETING SUSTAINABLE DEVELOPMENT GOALS – EXPERIENCE FROM THE LARGEST SHIPPING COMPANIES

Katarina Balić, Helena Ukić Boljat, Gorana Jelić Mrčelić, Merica Slišković

OPTIMISING THE REFERENCE POINT WITHIN A JOURNAL BEARING USING LASER ALIGNMENT

Ty Aaron Smith, Guixin Fan, Natalia Nikolova, Kiril Tenekedjiev

REVIEW OF THE CURRENT INCREASE OF NOISE UNIT COST VALUES IN TRANSPORT

Luka Vukić, Ivan Peronja, Mihaela Bukljaš, Alen Jugović

TARGET DETECTION FOR VISUAL COLLISION AVOIDANCE SYSTEM

Miro Petković, Danko Kezić, Igor Vujović, Ivan Pavić

NEW RESULTS FOR TEACHING SHIP HANDLING USING FAST TIME SIMULATION

Knud Benedict, Michèle Schaub, Michael Baldauf, Michael Gluch, Matthias Kirchhoff, Caspar Krüger

POTENTIAL BENEFITS OF ELECTRICALY DRIVEN FERRY, CASE STUDY

Tina Perić, Ladislav Stazić, Karlo Bratić

SITUATIONAL AWARENESS – KEY SAFETY FACTOR FOR THE OFFICER OF THE WATCH

Hrvoje Jaram, Pero Vidan, Srđan Vukša, Ivan Pavić

Книжка 7
INCLUSIVE INTELLIGENCE

Aleksandar Krastev

EDUCATION OF MORAL CULTURE OF STUDENT YOUTH IN THE CONDITIONS OF POLYCULTURAL SPACE

Natalia Bondarenko, Yevhen Rozdymakha, Lyudmila Oderiy, Anatoly Rozdymakha, Dilyana Arsova

PROFESSIONAL DEVELOPMENT IN KOSOVO – RESEARCH OF TRAINING PROGRAMS AND TESTS

Bekim Samadraxha, Veton Alihajdari, Besim Mustafa, Ramë Likaj

Книжка 6s
EVALUATION OF CRUISER TRAFFIC VARIABLES IN SEAPORTS OF THE REPUBLIC OF CROATIA

Maja Račić, Katarina Balić, Mira Pavlinović, Antonija Mišura

COMPARATIVE ANALYSIS OF THE CONTRACTS FOR MARITIME TRANSPORT SERVICES. CHAIN OF CHARTER PARTIES

Svetlana Dimitrakieva, Ognyan Kostadinov, Christiana Atanasova

THE LIGHTSHIP MASS CALCULATION MODEL OF A MERCHANT SHIP BY EMPIRICAL METHODS

Vedran Slapničar, Katarina Zadro, Viktor Ložar, Ivo Ćatipović

ON EDUCATION AND TRAINING IN MARITIME COMMUNICATIONS AND THE GMDSS DURING THE COVID-19

Chavdar Alexandrov, Grozdyu Grozev, Georgi Dimitrov, Avgustin Hristov

AIR POLLUTANT EMISSION MEASUREMENT

Nikola Račić, Branko Lalić, Ivan Komar, Frane Vidović, Ladislav Stazić

ASSESSMENT OF LNG BUNKERING ACCIDENTS

Peter Vidmar, Andrej Androjna

EGR OPERATION INFLUENCE ON THE MARINE ENGINE EFFICIENCY

Delyan Hristov, Ivan Ivanov, Dimitar Popov

THE MEASUREMENT OF EXHAUST GAS EMISSIONS BY TESTO 350 MARITIME – EXHAUST GAS ANALYZER

Bruna Bacalja, Maja Krčum, Tomislav Peša, Marko Zubčić

PROPELLER LOAD MODELLING IN THE CALCULATIONS OF MARINE SHAFTING TORSIONAL VIBRATIONS

Nenad Vulić, Karlo Bratić, Branko Lalić, Ladislav Stazić

TECHNICAL DIAGNOSTICS OF MARINE EQUIPMENT WITH PSEUDO-DISCRETE FEATURES

Guixin Fan, Natalia Nikolova, Ty Smith, Kiril Tenekedjiev

CONTRIBUTION TO THE REDUCTION OF THE SHIP’S SWITCHBOARD BY APPLYING SENSOR TECHNOLOGY

Nediljko Kaštelan, Marko Zubčić, Maja Krčum, Miro Petković

THE STAND FOR FIN DRIVES ENERGY TESTING

Andrzej Grządziela, Marcin Kluczyk, Tomislav Batur

INTRODUCTION OF 3D PRINTING INTO MARINE ELECTRICAL ENGINEERING EDUCATION – A CASE STUDY

Ivica Kuzmanić, Igor Vujović, Zlatan Kulenović, Miro Petković

SHIPYARD CRANE MODELING METHODS

Pawel Piskur, Piotr Szymak, Bartosz Larzewski

Книжка 6
TEACHERS' PERSPECTIVE ON THE EDUCATIONAL IMPLICATIONS OF ONLINE TEACHING

Julien-Ferencz Kiss, Florica Orțan, Laurențiu Mândrea

Книжка 5
ФИДАНА ДАСКАЛОВА ЗА ПЕДАГОГИКАТА

Маргарита Колева, Йордан Колев

Книжка 4
Книжка 3
НЕВРОДИДАКТИКА

Наталия Витанова

Книжка 2
Книжка 1
BULGARIAN SCHOOL – SHOWCASE OF IDENTITY

Veska Gyuviyska, Nikolay Tsankov

2020 година
Книжка 9
Книжка 8
EDUCATIONAL REASONS FOR EARLY SCHOOL DROP-OUT

Maria Teneva, Zlatka Zhelyazkova

Книжка 7s
TEACHING CHALLENGES IN SPORTS EDUCATION DURING THE PANDEMIC COVID-19

Evelina Savcheva, Galina Domuschieva-Rogleva

THE DIFFERENCES IN STUDENTS’ATTITUDES ABOUT ONLINE TEACHING DURING COVID-19 PANDEMIC

Aleksić Veljković Aleksandra, Slađana Stanković, Irena Golubović-Ilić, Katarina Herodek

ONLINE EDUCATION DURING PANDEMIC, ACCORDING TO STUDENTS FROM TWO BULGARIAN UNIVERSITIES

Antoaneta Getova¹, Eleonora Mileva², Boryana Angelova-Igova²

Книжка 7
Книжка 6
TEACHERS ATTITUDES ABOUT INTEGRATED APPROACH IN TEACHING

Emina Kopas-Vukašinović, Aleksandra Mihajlović, Olivera Cekić-Jovanović

Книжка 5
КОНЦЕПТУАЛНИ МОДЕЛИ ЗА РАЗРАБОТВАНЕ НА ПОЗНАВАТЕЛНИ ОНЛАЙН ИГРИ В ОБЛАСТТА НА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО

Детелин Лучев, Десислава Панева-Мариновa, Радослав Павлов, Гита Сенка, Лилия Павлова

Книжка 4
A CONTINUUM OF APPROACHES TO SCHOOL INSPECTIONS: CASES FROM EUROPE

Rossitsa Simeonova, Yonka Parvanova, Martin Brown, Sarah Gardezi, Joe O’Hara, Gerry McNamara, Laura del Castillo Blanco, Zacharoula Kechri, Eleni Beniata

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2019 година
Книжка 9
Книжка 8
ОБРАЗОВАНИЕ НА БЪДЕЩЕТО

Наталия Витанова

Книжка 7
RISK FACTORS FOR EARLY SCHOOL LEAVING IN BULGARIA

Elena Lavrentsova, Petar Valkov

Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
LEARNING MATURITY

Alina Gîmbuță, Daniela-Carmen Berințan, Marijana Mikulandra, Krzysztof Kij, Katja Sivka

Книжка 2
ДЕТЕТО И ПЕДАГОГИКАТА

Яна Рашева-Мерджанова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

На добър час!

УЧЕНИЧЕСКО САМОУПРАВЛЕНИЕ

Бисерка Михалева

2018 година
Книжка 9
ПРАВАТА НА ДЕТЕТО ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА СТУДЕНТИ ПЕДАГОЗИ

Йорданка Николова, Даниела Рачева

Книжка 8
СПОДЕЛЕНО МНЕНИЕ

Йосиф Нунев

Книжка 7
РАДОСТТА ОТ ОБЩУВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК В ДЕТСТВОТО

Екатерина Софрониева, Христина Белева

ПРОФ. Д-Р ЕЛЕНА РУСИНОВА-БАХУДЕЙЛА

Розалина Енгелс-Критидис

Книжка 6
ПОЗИТИВНА УЧЕБНА СРЕДА

Валентина Шарланова

SENIOR CITIZENS’ EXISTENTIAL NEEDS AND EDUCATION FOR THE MEANING OF LIFE

Joanna Łukasik, Norbert Pikuła, Katarzyna Jagielska

Книжка 5
ПАРАДИГМАТА СЕМИОТИКА – ЕЗИК – ДЕТЕ ПРИ 6 – 7-ГОДИШНИТЕ

Жоржетина Атанасова, Любимка Габрова

Книжка 4
ДЕТСКИ КОНФЕРЕНЦИИ

Боряна Иванова

Книжка 3
Книжка 2
СЪВРЕМЕННИ МЕТАМОРФОЗИ НА ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА В ДЕТСКАТА ГРУПА

Веселина Иванова, Виолета Кърцелянска-Станчева

SCHOOLS AND UNIVERSITIES AS SOCIAL INSTITUTIONS

Emilj Sulejmani, Shikjerije Sulejmani

ОТНОСНО УСЕТА ЗА БРОЕНЕ

Петър Петров, Мима Трифонова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ И ПРИЯТЕЛИ

Емилия Василева, главен редактор

ДОБРИ ПРАКТИКИ „ПАРТНЬОРСТВО РОДИТЕЛИ – УЧИЛИЩЕ“

Мехмед Имамов, Калинка Гайтанинчева

2017 година
Книжка 9
Книжка 8
ЧЕТЯЩИЯТ СТУДЕНТ, ЧЕТЯЩОТО ДЕТЕ – ЕДНО МАЛКО ПРОЗОРЧЕ, ЕДНА ВЕЛИЧЕСТВЕНА ГЛЕДКА

Мариана Мандева, Боряна Туцева, Габриела Николова, Цветелина Ковачева

Кампания на Институт за български език – БАН и вестник „Аз-буки“

на Институт за български език – БАН, и вестник „Аз-буки“

ЕДИН ТИП СЛОЖНИ НАРЕЧИЯ

Марияна Цибранска-Костова

СВАТБА

Палмира Легурска

Книжка 7
ДИДАКТИЧЕСКИ КОМПЕТЕНТНОСТИ

Нели Митева, Наталия Витанова

Книжка 6
АБВ ПОИСКА … ИЛИ АБВ ПОИСКАХА…?

Цветелина Георгиева

Книжка 5
НОВА И ПОЛЕЗНА КНИГА

Йонка Първанова

Книжка 4
Кампания на Института за български език – БАН и вестник „Аз-буки“

на Института за български език – БАН, и вестник „Аз-буки“

ИМЕНИЦИ И ИМЕННИЦИ

Ивелина Стоянова

НЕ МОГА ДА НЕ НЕДОВОЛСТВАМ

Ивелина Стоянова

ОБРЪЩЕНИЕ ИЛИ ОБРАЩЕНИЕ?

Диана Благоева

ОЩЕ ВЕДНЪЖ ЗА ГЛАВНИТЕ БУКВИ

Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
Книжка 2
ПРОБЛЕМИ И ПЕРСПЕКТИВИ В РАЗВИТИЕТО НА ХУДОЖЕСТВЕНОТО ОБРАЗОВАНИЕ У НАС ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДЕТСКИЯ И НАЧАЛНИЯ УЧИТЕЛ

Теодора Власева, Даниела Гирджева-Валачева, Мария Калоферова, Найден Младенов, Илияна Шотлекова

Книжка 1
ФАКТОРИ ЗА УСПЕШНО ПРИЛАГАНЕ НА СМЕСЕНО ОБУЧЕНИЕ

Стоянка Георгиева-Лазарова, Лъчезар Лазаров

2016 година
Книжка 9
ВНИМАВАЙКИ В КАРТИНКАТА

Ивелина Стоянова

Книжка 8
Книжка 7
Кампания на Института за български език – БАН и в. „Аз-буки“

на Института за български език – БАН, и в. „Аз-буки“

ПРАВО В ДЕСЕТКАТА

Ивелина Стоянова

ЗДРАВЕЙТЕ, ЗАПЕТАИ!

Илияна Кунева

ЗА ЦИФРИТЕ И ЧИСЛАТА

Светлозара Лесева

Книжка 6
УЧИЛИЩЕ ЗА ЧЕТЕНЕ

Петя Георгиева, Христина Димитрова

Кампания на Института за български език – БАН и в. „Аз Буки“

на Института за български език – БАН, и в. „Аз Буки“

ДОШЛА ЛИ Е ИНСПЕКТОРЪТ?

Ванина Сумрова

ДА ВИ Е СЛАДКО!

Иво Панчев

ЩЕ ТЕ ЧАКАМ В/НА ЦЕНТЪРА

Илияна Гаравалова

КЪЩА-МУЗЕЙ ИЛИ КЪЩА МУЗЕЙ?

Ивелина Стоянова

КОЙ Е ПО-, ПÒ, НАЙ-?

Мария Тодорова

ТЪРСИ МЕ ПРОДАВАЧКА

Светлозара Лесева

ПРАВО В ДЕСЕТКАТА

Ивелина Стоянова

ПРОФ.Д.П.Н. СТОЯНКА ЖЕКОВА

Редколегия на сп. „Педагогика“

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
AN OVERVIEW ON FORMAL SCHOOLING SYSTEM IN SEVEN COUNTRIES

Alina Gîmbută, Maria Fili, Cemile Yavuz, Radmila Jeřábková, Nikolina Ratković, Paulo Manuel Oliveira Mengo de Abreu, Chiara Sega

Книжка 2
Книжка 1
IN MEMORIAM

На 10.12.2015 г. ни напусна нашият колега и приятел проф. д-р Иван Пет ков Иванов. Той беше уважаван учен и експерт в областта на педагогическите науки – автор на 10 монографии, 8 учебника, 10 учебни помагала, 6 студии и над 100 статии в специализирани периодич- ни издания и научни сборници; участник в 28 между- народни и национални проекта; председател и член на експертни групи към НАОА, член на редакционната ко- легия на сп. „Педагогика“. Проф. д-р Иван Иванов беше уважаван и оби

2015 година
Книжка 9
Книжка 8
Книжка 7
ДИСКУСИЯТА В УРОКА ПО ЛИТЕРАТУРА

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 6
ГОТОВНОСТ ЗА ОГРАМОТЯВАНЕ

Екатерина Чернева

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
ПРОБЛЕМИ НА СОЦИАЛНАТА АДАПТАЦИЯ НА ПЪТУВАЩИ УЧЕНИЦИ ОТ МАЛКИ НАСЕЛЕНИ МЕСТА\(^{1)}\)

Траян Попкочев, Бонка Гергинова, Тереза Карамангалова

ТУРНИР ПО КАНАДСКА БОРБА

Д. Евтимова, Е. Павлова, И. Радославова и Б. Иванов

ДЕТСКА ЛЯТНА ОЛИМПИАДА

Нели Бъчварова, Десислава Дургова

Книжка 1
ORGANIZATIONAL CULTURE: THEORY AND REALITY

Inna Leonidovna Fedotenko

2014 година
Книжка 9
ДА ЗАПАЛИШ ИСКРАТА

Дафинка Самарджиева

НА УЧИЛИЩЕ – С УСМИВКА!

Снежана Якимова

УЧИТЕЛЯТ – ЕТАЛОН ЗА ФОРМИРАНЕ НА ДЕТСКАТА ЛИЧНОСТ

Катя Коруджийска, Янка Маринкова

Книжка 8
Книжка 7
ЗАЕДНО МОЖЕМ ПОВЕЧЕ

Диана Смиленова

Книжка 6-bad
ЗА ДУМАТА КАТО СРЕДСТВО ЗА ОБЩУВАНЕ

ЗА ДУМАТА КАТО СРЕДСТВО ЗА ОБЩУВАНЕ

УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 6
Книжка 5
LE PROJET PÉDAGOGIQUE, SOURCE DE MOTIVATION DANS L’ENSEIGNEMENT ET L’APPRENTISSAGE DU FLE

THE EDUCATIONAL PROJECT, MEANS OF MOTIVATION IN TEACHING AND LEARNING FLE

LA PÉDAGOGIE DU PROJET ET LA MOTIVATION DES ÉLÈVES POUR L’APPRENTISSAGE DU FRANÇAIS

PROJECT PEDAGOGY AND PUPILS’ MOTIVATION IN LEARNING FRENCH

Книжка 4
КАЖДЫЙ ДЛЯ МЕНЯ УЧИТЕЛЬ

Ш.А.Амонашвили

Книжка 3
АНТОАНЕТА ЙОВЧЕВА (1952 – 2014)

След трудна борба с тежката болест ни напусна един добър и мил човек, една светла личност – Анто- анета Йовчева, нашата обичана колежка Тони. Нейните колеги и приятели, многобройните автори и сътрудници на сп. „Начално образование“ и на сп. „Педагогика“ ще запазят завинаги спомена за нейната приветлива усмивка, за нейната отзивчивост и преда- ност към работата, за нейната широка култура и стре- меж към познание, към развитие. Родена на 20 март 1952 г. в София в интелигентно се- мей

Книжка 2
ПОСТМОДЕРНИЗЪМ И ВЪЗПИТАНИЕ

Клавдия Сапунджиева

ДЕТСКИ УНИВЕРСИТЕТИ

Боряна Иванова

ПРОФ. Д-Р ЕЛКА ПЕТРОВА

Златка Петрова

МЕЖДУНАРОДНЫЙ ЦЕНТР ГУМАННОЙ ПЕДАГОГИКИ

Международният център „Хуманна педагогика“ организира XIII педаго- гически четения в периода 20 – 23.03.2014 г. в гр.Тбилиси, Грузия. Форумът се организира със съдействието на грузинското правителство. „Учителят“ е темата, която ще обедини участниците: учители, експерти, родители, универ- ситетски преподаватели, представители на педагогическата общност от мно- го страни, за да се осъществи дискусия за мисията на съвременния учител в съвременния образователен контекст. Ръководството на

Книжка 1
ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА МОБИЛНОТО ОБУЧЕНИЕ

Стоянка Георгиева-Лазарова, Лъчезар Лазаров

2013 година
Книжка 9
УЧИТЕЛИ ВЪЗРОЖДЕНЦИ В ТЪРНОВО

Венка Кутева-Цветкова

Книжка 8
ДИМИТЪР ДОНЧЕВ – С ВЪЗХИТА ЗА БЪЛГАРСКИЯ УЧИТЕЛ

100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ДИМИТЪР ЕВСТАТИЕВ ДОНЧЕВ (5.10.1913 – 15.02.1997)

Книжка 7
„СЛЪНЦЕТО“ НА ВЪЗПИТАТЕЛНАТА СИСТЕМА В ТВУ – РАКИТОВО

85 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА АНГЕЛ УЗУНОВ (1928 – 1999)

ЦЕННОСТИ И ДУХОВНО-НРАВСТВЕНО РАЗВИТИЕ НА МАЛКИЯ УЧЕНИК

Марияна Ешкенази, Гергана Фиданова, Марияна Вишева, Цветанка Годжилова

МАЛКИЯТ УЧЕНИК ЧЕТЕ

Марияна Механджиева Венета Велева

С БАБА И ДЯДО В КЛАС

Цветелин Горанов, Таня Илиева, Цветанка Берова, Нели Иванова, Борка Бончева

РОД РОДА НЕ ХРАНИ, НО ТЕЖКО МУ, КОЙТО ГО НЯМА!

Диляна Вачкова Евелина Димитрова

ДА ПОМОГНЕМ НА ДЕЦАТА ДА ОТВОРЯТ СЪРЦАТА СИ

Иванка Дебелушина, Нина Маврикова

ДОБРОТО Е У ВСЕКИ

Мария Наскова

ОТЛИЧЕН ПЕДАГОГ, ПСИХОЛОГ И ПСИХОТЕРАПЕВТ

ДОЦ. СВЕТОСЛАВ СТАМЕНОВ (1939 – 2013)

Книжка 6
ТЕОРЕТИКО-ПРИЛОЖНИ ПРОБЛЕМИ НА КОНСТРУИРАНЕТО НА ТЕСТ ЗА НАЦИОНАЛНО ВЪНШНО ОЦЕНЯВАНЕ ПО „ЧОВЕКЪТ И ОБЩЕСТВОТО“ ЗА 4. КЛАС (2013)

Ваня Петрова, Цонка Каснакова, Мариан Делчев Жана Минчева Радостина Стоянова, Рада Димитрова Мария Темникова

MEDIA IN PRESCHOOL AGE OF CHILD’S LIFE

Sonja Petrovska Jadranka Bocvarova

Книжка 5
ШАЛВА АЛЕКСАНДРОВИЧ АМОНАШВИЛИ – УЧИТЕЛ ОТ БЪДЕЩЕТО

В сложното битие на науката и метамор- фозите на социалната реалност, неотменими и общовалидни остават само най-стойностни- те постижения и безспорни истини, които не само маркират и остойностяват територията на човешко познание, но извисяват самия чо- век, поддържат неговата вяра в доброто, под- хранват чувството му за собствена значимост, укрепват неговия дух. Приемайки извечните послания на класи- ческата философско-педагогическа мъдрост и дълбоко обвързан с педагогическата р

МАНИФЕСТ ГУМАННОЙ ПЕДАГОГИКИ

Преамбула 25 лет тому назад группа учителей новаторов провозгласила манифест „Пе- дагогика сотрудничества“ (Переделкино, 1986 год). В последующие годы были опубликованы отчеты встреч учителей новаторов, в которых рассматри- вались разные аспекты педагогики сотрудничества: „Демократизация лично- сти“ (Цинандали, Телавский район, Грузия, 1987 год), „Методика обновления“ (Москва, 1988 год), „Войдем в новую школу“ (Краснодарский край, 1988 год). Идеи педагогики сотрудничества воодушевленно

ПОРТФОЛИОТО НА УЧЕНИКА КАТО ПРОЦЕС НА САМОПОЗНАНИЕ

Радка Топалска Емилия Вълкова, Албена Атанасова

ДОПИРНИ СВЕТОВЕ

Албена Димитрова, Стилияна Гронева

ПРЕДИ ГОДИНА И СЕГА

Веселка Аршинкова

Книжка 4
СВЕЩЕНИК ГЕОРГИ МАРИНОВ ПОЛУГАНОВ – ОСНОВАТЕЛЯТ НА УЧИЛИЩЕТО И ПЪРВИЯТ УЧИТЕЛ В ПОЛИКРАЙЩЕ

Георги Георгиев Трифонка Попниколова Марияна Георгиева–Гроссе

ЕВРОПЕЙСКИ ПРИКАЗКИ

Светла Попова

Книжка 3
ДА ОПАЗИМ ДЕТСКОТО ЗДРАВЕ!

Мая Топалова, Симона Пейчева

КАК ДА ОТГЛЕДАМЕ МАЛЪК ПРИРОДОЛЮБИТЕЛ?

Мадлена Николова Ани Цветкова

Книжка 2
Книжка 1
ИЗКУСТВОТО ЗА ПРЕВЕНЦИЯ НА АГРЕСИВНОТО ПОВЕДЕНИЕ НА ДЕЦАТА

Евгения Миланова Виолета Николова Величка Радева

ПРИЯТЕЛСТВОТО В ЖИВОТА НА ДЕТЕТО

Даниела Димитрова, Красимира Василева

ПРЕДАЙ НАТАТЪК

Вилдан Мехмедова

2012 година
Книжка 9
ПЕДАГОГЪТ – РИЦАР НА ДЕТСТВОТО

Януш Корчак бе написал, че животът на великите хора е като легендите: труден, но красив. И се оказва пророчески прав, сякаш е писал за себе си! Наследник на семейство с богата духовна култура и традиции, останал отрано без баща, той не просто се справя с несгодите на сирачеството, но развива у себе си три могъщи извора на живот: любов към свободата и справедливостта, страст към знанието и творчеството, отдаденост на децата и тяхното щастие. Лекарят Корчак лекува децата и душите им. Безплатн

ЯНУШ КОРЧАК – ВЕЛИК ХУМАНИСТ И ПЕДАГОГ

„Със сила и мощ поведох своя живот, който беше привидно неподреден, самотен и чужд. За син избрах идеята да служа на детето и неговото дело. Привидно загубих.“ Бе лекар, писател, мислител. Бе философ, учен, моралист. Издател. Възпи- тател и педагог. Бе герой. Бе скромен. Във всяка от тези области той има изключителни постижения. В течение на по- вече от четиридесет години работи като педагог и писател. Четиридесет години безкористно служене на слабите и беззащитните. Създава съвременна кон

ЕВОЛЮЦИЯ НА ПРАВАТА НА ДЕТЕТО

„Детето има право на сериозно отношение към проблемите му, на справедливото им решаване.“

THE KORCZAK’S RIGHT TO SOCIAL PARTICIPATION OF CHILDREN THE CITIZENSHIP OF CHILDREN

A speech by Marek Michalak, the Ombudsman for Children, given during the seminar„The Polish-Israeli pioneer in the fi eld of human rights, Janusz Korczak (1879–1942) and today’s Convention on Children’s Rights as the part of the international law“, Geneva, the 6 of June 2009

ЗА ДЕТЕТО, ДЕТСТВОТО ИЛИ НАУКА ЗА НЕГО?

В памет на Януш Корчак – по повод 70 г. от неговата смърт и 100 г. от създаването на „Дом за сираци“ във Варшава Албена Чавдарова

Книжка 8
CHANGES IN UNIVERSITY TEACHING – THE ROAD FROM KNOWLEDGE TO COMPETENCIES

Slađana Anđelković Zorica Stanisavljević Petrović

ДОСТОЕН ЖИВОТ, ОТДАДЕН НА ПРОСВЕЩЕНИЕТО… ПРОФ. СТОЙКА ЗДРАВКОВА – ЕДИН СЪВРЕМЕНЕН БУДИТЕЛ НА 70 ГОДИНИ

Неуморна и взискателна! Енергична и всеотдай- на! Работохолик и перфекционист! Това е проф. д-р Стойка Здравкова! Не е за вярване, че в началото на ноември 2012 година навърши 70 години. И не е слу- чайно това, че тази светла дата е непосредствено бли- зо до Деня на будителите. А това, че проф . Здравкова е съвременен български будител, е толкова безспорно и видимо! 70–годишнината ù е един чудесен повод ретрос- пективно да си припомним и проследим най-значи-

Книжка 7
ОЧАКВАНА И ПОЛЕЗНА

Емилия Василева

Книжка 6
Книжка 5
ЦЕННО ПОМАГАЛО ЗА ПСИХОЛОЗИ И ПЕДАГОЗИ (Надежден инструмент за диагностициране смисъла на живота)

Любен Десев Минчев, Борис. Тест на Дж. Крумбъг и Л. Махолик за смисъл в живота. Българска версия. Варна, ВСУ „Черноризец Храбър“,

ГЕОРГИ MАВРОВ ЖИВОТ, ОТДАДЕН НА НАУКАТА И ОБРАЗОВАНИЕТО

Така най-общо, но и най-точно можем да охарак- теризираме дейността на ст. н. с. д-р Георги Петков Мавров. Той ни напусна неочаквано в края на април т.г. И до последния си ден не преставаше да се вълнува от проблемите на образованието. Споделяше инте- ресни мисли относно предстоящото приемане на За- кона за образованието. Пестелив на думи, но щедър на дела – това ясно проличава от неговата богата би- ография.

Книжка 4
ОЩЕ ЕДНА ИДЕЯ

Галина Стоянова

Книжка 3
С ИНОВАТИВЕН ПОГЛЕД КЪМ ЛИЧНОСТТА НА ДЕТЕТО

Маргарита Абрашева Любимка Габрова

БИЗНЕС ОБУЧЕНИЕ В ДЕТСКАТА ГРАДИНА

Красимира Костова Петя Драгоданова

ДЕТСКАТА БЕЗОПАСНОСТ

Любимка Габрова

БАБА ПРИКАЗКИ РАЗКАЗВА... (МИКС ОТ ПРИКАЗКИ)

Кева Захариева, Мария Мичева

Книжка 2
ДЕТЕ ПЪТУВА В АВТОМОБИЛА

Красимира Михайлова

ПРОТИВОПОСТАВЯНЕ

Пюрвя Ердниев, Б. Ердниев

ЗДРАВКА НОВАКОВА – ПРЕПОДАВАТЕЛ И ТВОРЕЦ

Седемдесетгодишният юбилей е вълнуващ повод да проследим трудния, богат и съдържателен професионално-творчески път на доц. д-р Здравка Новакова, да под- чертаем нейната важна роля за утвърждаване на дидактика на математиката като

IN MEMORIAM Иван Марев

Напусна ни проф. Иван Марев – философ, педагог, демократ, родолюбец. В далечната 1975 г., зареден с енергия, пълен с идеи, той създаде в Техническия

Книжка 1
ДЕЛЕГИРАНЕ НА ПРАВА ЧРЕЗ КОМИСИИТЕ В ДЕТСКАТА ГРАДИНА

Маргарита Абрашева Политиката, наречена управление на качеството, не е самоцел, нито поредна обра- зователна „мода“. Тя е практически необходима за поддържане от директора на учеб- ното заведение на един привлекателен образ в условията на конкуренция на пазара на учебни заведения. Това се отнася най-вече за детските градини. Политиката на упра- вление на качеството съдържа недостатъчно използван ресурс, включително за спечел- ване и запазване доверието на потребителя – родителите на децата,

ИНОВАЦИОННИ И ИНТЕРАКТИВНИ МЕТОДИ В КВАЛИФИКАЦИОННАТА ДЕЙНОСТ НА ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ КОЛЕКТИВ

Стоилка Ташева, Севда Лукайчева Развиващото се с динамични темпове общество в днешно време налага необ- ходимостта от иновационни промени в областта на образованието. И в предучи- лищната педагогика все по-често се търсят алтернативни педагогически техноло- гии както за възпитанието и обучението на децата, така и при провеждането на квалификационната дейност на самите педагози. Използването на интерактивните методи дава възможност да се възлагат за- дачи, които предполагат съвместна работа,

НА УЛИЦАТА Е ОПАСНО

Таня Янчева, Зоя Кацарова

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.