Педагогика
Вход / Регистрация

2017/6, стр. 798 - 812

ДИРЯТА НА ВЪЗРОЖДЕНЦИТЕ ЕНЦИКЛОПЕДИСТИ ОТ СЛИВЕНСКО В БЪЛГАРСКИЯ ОБЩЕСТВЕН ЖИВОТ, РОДНАТА И ЕВРОПЕЙСКАТА НАУКА НА XIX ВЕК

Иванка Денева
E-mail: ivdeneva@yahoo.com
Bulgarian Academy of Sciences and Arts
Sofia Bulgaria

Резюме: Отдавайки значение на индивидуалните им личностни качества, интереси и научни средоточия, целта на изследването е да се търсят обединителните съприкосновения между духовните колоси д-р Петър Берон (1799 – 1871), д-р Иван Селимински (1799 – 1866) и д-р Георги Миркович (1826 – 1905) с приложение на „паралелния подход“ в обзора и оценката на техните приноси в просветителската, народополезната и научноизследователската сфера за благото на Отечеството и Сливенския край и в европейската наука на XIX век. Посочени са основанията за тематичния избор и успоредяването на възрожденците по изяви във времето (с отчитане на специфичните отлики, търсения и прояви на всекиго) в:
– сродността на идеите и вида дейност в обществената и научната област; принадлежността към близкия „времеви отрязък“ на формиране на характера им и работата с алтруистична насоченост; в еднаквото хуманно поприще на медика; афинитета към книгата и знанието като висши ценности; в менталния настрой и способностите за теоретично мислене и труд в сферата на родната и направленията на европейската наука от XIX в.; дарителската дейност за подкрепа на българските училища, читалища, болници и учението на даровити младежи; и особено в „синтезиращата отлика“: последователна отдаденост и пожертвователно участие в националноосвободителните каузи за добиване автономността и политическата свобода на народа ни в условията на османското владичество.
Изследването откроява родствените цели и практическите резултати в отделните области и в цялостната им общественополезна дейност, обусловени от:
– високото образование в университетите на Европа; познаването на гръцкото и на латинското културно наследство, политиколибералните възгледи на XVIII и XIX в. и постиженията на западноевропейските „естествени науки“; от наличието на личностен познавателен и творчески потенциал да станат двигатели на промените в българския духовен и социален живот – в унисон с ренесансовите европейски идеи на времето чрез: радикални реформи в българското училище и педагогическа наука (учебници, организация и методи на учебния процес), както и в изграждане основите на здравеопазването (а д-р Г. Миркович – на общинското управление и финанси); готовността да отдадат усилия, здраве, средства и живот на обществените каузи за самостоятелно църковно и национално самоопределение и културно въздигане на българите; от надареността с научна прозорливост и възможности за „теоретична систематизация“, показани в усилията за създаване и публикуване на изследвания на български и на основните европейски езици, заявили приносите им в научния живот чрез волята и отдадеността на попрището на учения изследовател. Анализът на тези сфери обосновава в настоящия труд тезата за ярката им диря на видни строители на „началата“ през Българското възраждане и на енциклопедисти, създали самостоятелни и оригинални научни системи, концепции и вплели дирята си в духовния подем на Отечеството и науката на Европа от средата на XIX век.

Ключови думи: encyclopedists; Вulgarian national revival

Духовните търсения на възрожденците от Сливенския край са основание за гордост у съвременниците ни от постиженията им и оставената диря не само в книжовното наследство на XIX век, но и с включване днес (като емблематични личности – радетели на българщината) и в образователните въздействия, парадигми и възможности на българския културен туризъм. Като съзидатели на основите на духовната традиция през посочения период, те имат ярко присъствие в културната история на Българско, приобщени и към науката на Стария континент, от чиито извори черпят образованост, знания и пориви за създаване в свое време на фундамента на родната наука в различните ѝ направления и прояви. Отдавайки значение на индивидуалните им личностни качества, интереси и научни средоточия, целта на изследването е да търси обединителните съприкосновения между духовните колоси д-р Петър Берон (1799 – 1871), д-р Иван Селимински (1799 – 1866) и д-р Георги Миркович (1826 – 1905) поради отсъствието на труд, прилагащ „паралелния подход“ в обзора и оценката на техните приноси в просветителската, общественополезната и научноизследователската област за благото на Отечеството и Сливенско и в развитието на европейската наука на XIX век.

Основания за настоящата тема виждаме в успоредяването на възрожденците д-р П. Берон, д-р Ив. Селимински и д-р Г. Миркович по изяви във времето, в родствеността на идеите, дейността им в научната и обществената сфера и в принадлежността им към:

– „времевия отрязък“ на формиране и проявление личността и на тримата: учение, професионална, книжовна и обществена дейност преди Освобождението на Българско от османско владичество (съотносимо за д-р Петър Берон и д-р Иван Селимински, като народополезната отдаденост и след освободителния акт и до първото десетилетие на XX в. продължава за д-р Георги Миркович);

– алтруистичния настрой (лечение на бедни пациенти без заплащане, дарителство и др.) и в еднаквото хуманно поприще на медика, поставило още в избора на професията основите на човеколюбивото им отношение към хората и отдадеността да лекуват тялото и душата, развивайки (като просветители) нравствените и родолюбиви качества на българите, особено на подрастващите;

– афинитета към книгата и знанието, обусловен от съзнателното отношение като към висши ценности. Менталният настрой за теоретично мислене, подкрепен и от „емпирията“ и практиката, предопределя и у тримата Пътя на последователни книжовници: не само радетели за просвета на народа си, но и на задълбочени изследователи на определени области от научното знание и направления в родната наука; като автори на книги, трудове и научни изследвания, както и издатели на списания и вестници с научна насоченост, те успоредяват търсенията и интересите си в контекста на европейската наука от XIX век и вписват приносите си в нея и научното знание;

– съпричастността и последователната отдаденост на високи обществени каузи, като при някои (д-р Иван Селимински и д-р Георги Миркович) участието в просветните и националноосвободителните борби на народа свидетелстват за жертвоготовността и дейността на своите изразители в името на сакралното народно дело и въжделенията за свобода;

– като родолюбиви благородници на духа, те подемат и подкрепят с лични усилия и финансови средства дарителски начинания за развитие на българското училище, читалища, просветното дело на народа и за добиване на образование от даровити младежи в чужбина – цел на завръщането и работата им в Българско за постигане на националния идеал: духовно въздигане, свобода и просперитет на Сливенския край и възстановяване на държавата ни.

Аналитичните способности и прозорливостта на д-р Петър Берон и д-р Иван Селимински им помагат – с оглед задачите на епохата, да се проявят като новатори реформатори, осмисляйки потребността от нов вид българско школо и образование, система на преподаване и учебно-методически помагала: приноси, които разглеждаме в контекста на обществения развой и повелите на времето за адекватност в призванието на тази най-насъщна (заедно с читалищата на по-късен етап) образователна институция да подготвя деятелни, обществено будни и с прагматична насоченост личности, каквито са хората в Европа. Визираме качества, които не биха могли да бъдат формирани в земите ни тогава чрез „атрибутите“ на килийното образование в Българско и с властващите схоластични учебни практики в школата (с наизустяване на часослова, наустницата, псалтира и др.).

Отчитайки ярките индивидуални особености в личността на всеки от тях, близостта в менталния, духовния и „социалния настрой“ на тримата възрожденци, виждаме в тяхната родственост:

– във високото образование, придобито в университетите на Европа; усвояване на гръцкото и римското културно наследство чрез владеенето на гръцки и латински език; запознаване с политиколибералните възгледи на XVIII и XIX в.; с търсенията на И. Кант, А. Тюрго, Ж. Кондорсе, Й. Хердер и др. (при ползване на основните западноевропейски езици и особените адмирации към „плодовете“ на развитите в Европа естественоприродни науки); за д-р Георги Миркович от значение е влиянието на личности като монаха Рене, Михаил Чайковски и др.;

– в готовността да отдадат личните си усилия, средства, здраве и живот на обществените каузи за самостоятелно църковно и национално самоопределение, духовно и културно въздигане на българите (с изразен възглед за поддържане на добросъседски взаимоотношения с балканските народи, с Русия и отстояване на отечествените интереси пред „великите сили“);

– в прозрението за обществената потребност от реформиране на българския социален живот и държавните институции – при водещата роля на училището и образованието, в унисон с прогресивните ренесансови европейски идеи на времето; в признанието и удостояването им с високи обществени и професионални длъжности (главни учители, главни лекари, депутат; представителство в Областното събрание и в настоятелството на болницата за д-р Г. Миркович);

– в наличието на личностен познавателен и творчески потенциал да станат двигатели на духовното и културно възраждане в Сливен и Българско с поставяне учебния процес и материалната съоръженост в родните школа на нови съдържателни основи (чрез реформиране на структурата, учебното съдържание и методите на обучение); с обновление на съществуващите и създаване на нови училища (и степени – полугимназии, гимназии);

– в обсега от знания, способностите за „умствен труд“ и „теоретична систематизация“; в изявените възможности за създаване и публикуване на изследвания на български, но и на езиците на просветена Европа, пропагандиращи трудовете им там и заявили българския гений по света; в силната воля и отдаденост към попрището на изследователя, в осведомеността и непрестанното развитие на духовния кръгозор и търсенията на учени.

Афинитетът за подкрепа постиженията на социалния и културния прогрес на времето и осмисляне бъдещите съдбини на сънародниците, ги насочват към трудното поприще на интелектуалеца, отдал усилията си не само в изучаване на напредничавите европейски идеи, концепции и парадигми, но и към създаване на собствени новаторски трудове, философски и методически системи (д-р Петър Берон, д-р Ив. Селимински). По дълбочина и оригиналност на изследванията делото на д-р Петър Берон създава алюзия (с приносите в различните науки), с енциклопедичната личност на М. В. Ломоносов.

Д-р Г. Миркович пък е „първопроходец“ с някои каузи в обществената област: създаване на женски сдружения, на Окръжния хигиеничен съвет в Сливен, 1894 г., като е последователен и в дарителството на лекарства в Сливен и на имоти за бедните в някои общини); в социалната сфера: съвместно със Сдружението на Руския Червен кръст, БПЦ и църковните настоятелства, женското дружество „Майчина длъжност“ и благотворителното дружество „Св. Пантелеймон“ – с положените грижи за оборудването на аптеката и болницата и ефективното ѝ управление, по-късно и като „първокласна“; в областта на здравната просвета: в работата по усвояване на навици за хигиена и хранене от населението; с приносите си в учебникарската, издателската (сп. „Здравословие“, автор на научни медицински книги) и във вестникарската сфери (в-к „Българско знаме“); с цялостната си диря в една разностранна по характер хуманитарно-социална дейност, за която е удостоен с високи европейски отличия за достолепното си гражданско поведение у нас и в чужбина.

При Петър х. Берович (Берон), д-р Георги Миркович, и особено при д-р Иван Селимински (радетел с либералнодемократични възгледи за въздигане на българското самосъзнание и последователна дейност за пресичане на пагубната роля от разединението между фракциите на патриаршисти, унисти и автомисти) са налице последователни усилия в борбата против гръцкото влияние в черквите и училищата в Сливенско и срещу отродителното гърчеене на „образованите слоеве“, с което в тази сфера те се изявяват като следовници на идеите на Н. Бозвели, В. Априлов и Г. С. Раковски. Поривът на д-р Иван Селимински и на д-р Георги Миркович за служене на Сливен и Отечеството се изразява в конкретните практически стъпки за създаване и пожертвователно участие в сдружения с революционна насоченост: („Тайното братство“, 1824 г., изградено в родния град от Селимински; с последователното му включване в борбите на емиграцията ни в Румъния за самостоятелна българска черква; в системната помощ за сънародниците ни преселници след войната между Русия и Турция от 1828 г. и др.). Просветителските му и народополезни действия, като следовник на делото на Софроний Врачански, го успоредяват с изявените европейски хуманисти Порфирий Успенски, Карл Давила, Наум Векил Хаджи и др.; той отдава сили и като лекуващ лекар и организатор на доброволчески формирования, включени в помощ на руските части, 1854 г. Някои от трудовете му впечатляват с прозренията за социално-политическия развой и пътищата за съдбините на един „богоизбран да триумфира народ“ – българският6) .

Респектира изпълнената с риск за здравето и живота дейност на Г. Миркович3), донесла му (с участието в заверата на Манол Иванов и националните ни борби) страданията на репресиите, затвора и заточеничеството, както и неимоверните усилия в изграждането на болницата (1879 г.) в Сливен; в създаването на първите обучени кадри и развитие на лечебното дело – със съвместните усилия с д-р Петър Берон, д-р Иван Селимински, д-р Начо Планински и д-р Георги Калатинов: в условия на разруха, липса на препитание за населението и на канализационна мрежа след Освободителната руско-турска война (1877 – 1878), при „изостанало здравеопазване“, затваряне на съществуващата турска болница и практиката на „шамани и самозвани дохтори“: фактори, допринесли за високата „епидемиологична картина от заразни болести“ в Сливенско. Всички посочени по-горе лекари преодоляват властващите лечители чужденци, не само недоверието към „донесените“ от странство свои новаторски лечебни подходи: те трасират и приложението на напредничавата европейска медицинска наука в различните ѝ специалности и утвърждават влиянието в обществото на културната личност с хуманен настрой и социално-политическа активност6) .

Сакрално е отношението на лекарите възрожденци (особено у д-р П. Берон и д-р Ив. Селимински) към науката – родната и в Европа, от средата на XIX в., като двигател на обществения прогрес, схващана от първия като висша ценност и средство за постигането на всички велики и благородни човешки начинания. Като ревностен радетел за развитието на науката в Отечеството ни, д-р Петър Берон обръща поглед и пропагандира ученето първо на родния ни език по граматически правила, „чи после друг язик!“, както и за приоритет главно на „положителните науки“ в учебните планове – без пренебрегване, познаване и ползване от учителите, при работа с по-големите ученици, на някои съвременни издания (тук насочваме към създадения от него новаторски „Рибен буквар“, 1824 г., както и „Неделник“ на Софроний, книгите на Йоаким Кърчовски и Кирил Пейчинович, превода от Ат. Кипиловски на „Свето Цветособрание“ на Йоан Гибнер и др.). Така, още в изграждане фундамента на българското училище, дейността на д-р Петър Берон в образователната сфера следва да се обозре с оглед не само на различните приноси в Отечеството ни, но и в ценностнокултурния контекст на просветена Европа, с която най-образованите ни достойни синове са дръзвали да се съизмерват. Неговите съвременници подчертават познаването му на методическата практика в съседните страни и напредничавите усилия на балкански педагози, с които е имал лично съприкосновение или чиито трудове е познавал (Хайнрих Стефан, Димитриос Дарварис и Павле Соларич, усилията на българина Райно Попович, въздействието на гърците Константин Вардалах, Неофит Дука и Янис Фотиади, търсенията на сърбина Вук Караджич и др.), но и личните авторски виждания в тази насока. Неговият „Буквар с различни поучения“ (събрани от Петра х. Беровича. За болгарските училища. Напечята ся сас помошта г. Антоньова Йоанновича. В г. 1824.) е пособие, ответно на нуждата от радикално преобразяване същността и движещите сили на закостенялата училищна система: към подкрепа, стимулиране и развитие на прохождащата в Българско съвременна педагогическа наука. То е и израз на новаторските за времето възгледи на съставителя П. Берон за подбор и изучаване на „по-различно“ по характер, насоченост и цели учебно сдържание: с акцент главно на нужното за живота и прогреса ядро от „положителни знания“; с прецизиране художествената стойност на текстовете и информираността за постиженията на европейската наука в различните ѝ направления и главно – на осмислената от автора нужда от обучение и организация на учебния процес, целящи умствено и цялостно развитие на действени хора1) , в т.ч. обучение и на девойки без оглед на религията им и с нравствено-морални качества. Как по друг начин бихме оценили прилагането на новите за времето, но актуалните и днес методи (наблюдение и анкетиране) за получаване на информация по функционирането на „всеки училищен организъм“ с движещите му сили (учители, ученици, атмосферата в школото, с материалната и учебната база, сред която основна остава снабдеността с помагала, пособия и книги!), освен като провиждане на висококултурната личност на ренесансовия човек за Пътя на „гражданското проглеждане“ на младите чрез стимулите на навлизащата в нашите училища педагогическа наука и методите ѝ; с усилията на българските образовани и патриотично настроени люде; със запознаване и приложение в българския обществен живот и школата ни достиженията на Европа в сферата на идеите, културата и „положителните“ главно науки – за подготовката на съпричастни към отечествените цели хора.

Двигателят на неговия живот е сведен в стремежа „...да принесе каква да е полза на бедното свое отечество и на бедното човечество“ (както подчертава защитникът на личността му Георгиу Костафору по повод на делото за насилствената му смърт). Той насочва поривите на една обществена всеотдайност, надмогнала регионалните рамки на родния град (Котел) и успоредила се с високите национални и европейски каузи; с учебната практика на напредналите в учебното дело страни (Русия, Гърция, Австрия, Румъния) и училищата им: деяния, доказани със системни негови и на брат му Р. Миркович действия за материална подкрепа на учители, талантливи ученици и съгражданите им и за обезпечаване с методическа и учебна литература на българските школа. Защото сърцевината на книжовните му усилия и издаването на „знака“ на неговия живот – „Рибния буквар“, са подчинени на високата цел училището да служи на националната идея за духовно и културно въздигане на народа, за да узрее постепенно и за по-висшата. Той провижда и средствата за възвисяване ролята на школото и на учителя, завладял децата с примера си, хуманните си възгледи и напредничави учебни методи. Радетел за учебници, основани на народните говори и върху живия български език, на достъпно според възрастта на обучаваните учебно съдържание из различни области на знанието; за приложение на подходи, далеч от сухите познавателни „практики“ и насилени внушения на възрастните и педагозите, д-р П. Берон се нарежда сред възрожденците новатори – с прогресивната си, достъпна и за бедните слоеве педагогическа система и с навлизането на науката в родните училища (след въвеждането „методата“ на британците д-р Андрю Бел и Джоузеф Ланкастър – „взаимоучителната“, и на „звуковата метода“, основана на „източния ни правоговор“). Те съдействат за стимулиране личностното детско развитие чрез позитивните взаимоотношения между учителя и обучавания, принципите на взаимопомощта, поощрението и зачитане разширяващия се вътрешен свят и мироглед на подрастващия: все белези на едно промислено и оригинално виждане за система от образователни стратегии, изразяващи вярата на автора във възможността на българите за европейско училище, развитие и перспективи – при водещата роля на науката в обхвата на изучаваните и формиращи с „гражданската си насоченост“ знания; с взаимодействие на нагледно-практическите и теоретични методи. Той ратува за прилагане при четене на „звуковия подход“ вместо „буквения“, както и за влиянието му в езиковата практика на обществото, станал потребност и в създаващата се книжнина. Обособените от него раздели на педагогическата наука изразяват тезата на необходимост от съдържание и методи в съответствие с европейската прогресивна идея (алюзия и към днешното „комплексно стимулиране“ на подрастващите) за развитие на физическата, познавателната и етично-моралната сфера на детската личност; с лансиране на повик за учене на езици, усвояване основите на занаят и т.н. Същността му на учен енциклопедист, философ мислител и реформатор просвещенец са подкрепени и от значимостта и доразвиван от днешните науки на негови идеи (напр. от педагогическата наука – на някои валидни и в наше време тези, изразени в „Славянска философия“ и др.).

Важно е, че отношението на родните възрожденци към научните постижения на Европа не е еднозначно или безкритично, възприемащи възторжено едни идеи и поглеждали със сдържаност и скептицизъм към други. Изявените ни учени – изразители на напредничавите влияния от столиците на Европа и на „естествознанието“ там, намерили почва и в балканските градове Атина и Букурещ (като д-р Петър Берон и д-р Ив. Селимински), респектират и с познаване платформите на древните гръцки философи и школи и трудовете на латински език. Времето е богато със значими плодове за социалия и материалния прогрес на обществото в Европа, в което фундаменталните открития в различни сфери на Александър фон Хумболт, Карл Гаус, на Георг Ом, Карл Бер, Юстус фон Либиг и др. трасират пътя към него. Своите приноси във философията и „природните знания“ българският учен не би могъл да направи без задълбочено изучаване на философските системи и търсенията на Йохан Кеплер, Рене Декарт, Готфрид Лайбниц и Исак Нютон; на Георг Хегел, Фридрих Шелинг, Огюст Конт и др. Отворената за новостите природа на Петър Берон не остава безучастна към атмосферата на духа в градове като Хайделберг, Мюнхен, Букурещ или Париж, където пребивава в своя път, свидетел на подема в идейния живот и на „естествените знания“, тласнали го и към решението да се занимава с разностранните им проявления в тази област (Bachvarov, 1993). Учението в Бейската академия в Букурещ, медицинските факултети на Германия и попрището на независим учен (от 1843 г.) във френската столица свидетелстват за някои въздействия при определяне на местата за учение, но и за зрелостта на собствения избор от изградена личност като Петър Берон. Тези качества се изявяват в трудовете му, и особено във фундаменталния „Панепистема“ (1861 – 1867): оригинална концепция с обединителен възглед и ядро за материалните и духовни явления (при наблюденията в сферата на физиката, геологията, химията, метеорологията, философията и др.) чрез намиране на взаимовръзката и причинно-следствения характер в създаването, битието и развитието им. Тази трудна цел: теоретично изграждане основите на света като средоточие на органични и неорганични „системи“ (занимавала още европейската философска мисъл на XVIII век – Фридрих Шелинг, и доразвивана по-късно в условия на „обезценяване“ на властващата „натурфилософия“ на времето) е постигната от българския учен чрез единния обединителен възглед и понятиен апарат за същината на разнообразните по характера си феномени от физичен, метафизичен и етичен порядък (Yanakiev, 1963). Важно е, че дори един от първите му трудове – „Рибният буквар“, заявява нагласата на една личност за търсене на иновативни подходи. Неговият независим човешки характер и целите на изследователя го тласкат към избор на неизучени области от знанието и теми, в чието обосноваване намира винаги свои решения, дискусионни и по-често далеч от общоприетите или битуващите в конкретната наука възгледи, предизвикващ нерядко скептицизма на събратята си учени и изявявайки се „дуално“: съчетал материалистически и идеалистически схващания – съответно в сферата на „естествените науки“ и в общите въпроси на философията. Въпреки подчертаването от някои днешни автори4,8) нуждата от критичен поглед в наше време към наследството и възгледите му той остава със своята себеотдайност в процеса на научното дирене в Европа и Българско: тя е в въздигане на теории, в изследване на нови и оригинални за времето идеи в отделните науки (напр. в метеорологията), в неговото виждане за създаване на звездите от „тялото Архегет“; в теорията за „вълновата система“ и за „атомния състав“ на светлината и топлината; за „триадата от положителен, отрицателен „електро“ и движението“ (като проявление на висшата форма на материята); в схващането за действието и противодействието и др. Той разглежда и въпроси, в чиято сфера предлага свои определения на някои „фундаментални категории“, като материя, движение, маса и др.; дава отделно и независимо от други известни теории („дарвинистката“; биологичната – с ролята на белтъците) виждане за произхода на живота, човека и видовете; обосновава белезите (обща територия, език и „заседнал живот“) на „колективния характер“ на обществото на човеците... 4) .

Интересни са идеите на изследователя по редица въпроси и теми от социален характер: за развоя и взаимоотношенията на човека, обществото и процеса на социализация (с подчертаване ролята на оръдията на труда, езика, на общуването чрез него и връзката му с мисленето); за значението на местоположението, мобилността на „народонаселението“ и др. Ратувайки за равнопоставеност не само на половете (вече подчертани от нас в идеята и за „девическо образование“), „социалните възгледи“ разкриват последователния демократизъм в съзнанието и схващанията на д-р П. Берон за „равното положение“ на всички раси. Предмет на вниманието му са и въпросите за пътищата на възникване на социума, за корените на общата прародина на човека, на всемирния потоп и последствията от него и др., както и решенията по някои частни въпроси с обществено-практичен характер (напр. метода за гасене на пожари).

Така наблюденията ни върху различни по вид концепции, възгледи и тези, издигнати от д-р Берон (обобщил „материалистическите идеи“ на XVIII век и „идеалистическите“ – на „своето“ столетие), дават основание за определяне „метафизичната същност“ на системата му в „натурфилософията“ – с отчитане и на приносите, видени от нас в стремежа да систематизира природните и философските знания, изграждайки единен възглед за света и властващите в него начала. Както правомерно отбелязват и други, „заслугата му е в смелия опит да създаде универсална философска система, в смелата постановка на актуални и перспективни научни проблеми и в смелите творчески решения на тези проблеми“ (Bachvarov, 1981: 222). Науката днес, в руслото на приемствеността, не може да пренебрегне важни негови схващания, като това за общата основа на природата и съзнанието и ролята на философията в изграждане „единната панорама“ на явленията в света; за същността и мястото на теоретичното знание в тези процеси, за универсалния характер на математическия метод на изследване и др.

Действен славянофил и учен, надмогнал „емпиричните основи“ със своите възможности за научно обобщение, той отреди първенстваща роля на братята си славяни в единното виждане за макрокосмоса и микрокосмоса и в теорията за „триединния монотеизъм“, обоснована в редица изследвания: „Славянска философия“ (1855), „Произход на физическите и естествените науки и метафизическите и нравствените науки“ (1858) и „Панепистема“ (1861 – 1867).

Търсейки основания (извън наличните и известни тези на учените) за концептуално „обвързване“ на общите зависимости – основа на явленията и човешкото знание, те разкриват възможностите на най-ползотворния етап в развитието на д-р Петър Берон като учен, възпрепятстван обаче в някаква степен не само от личностни причини: харакер на „научния инструментариум“, особености на подхода му и на „вербалната обосновка“, липсата на завършени изводи за същността и развоя на материята, а и от недостатъчното развитие на науките в посочения исторически период. Особеният характер на научната му съдба е в това да бъде извън руслото „на най-прославените учени специалисти“ и особено да не е сред тези от тях, които според правомерното заключение на Георгий Д. Гачев „...нищо или много малко не предложили за по-нататъшно размишление“ (Gachev, 1979: 546 – 547).

Неговите „платформи“ стават израз не само на нарасналите сили и научни пориви на континента, но и от осъзнаващия възможностите си за нов духовен и обществено-политически подем български народ. Приносите му са основание за приемане, адмириране или за „дискусионно възприемане“ от западноевропейските интелектуални среди, но и за вписване в научния живот на Европа от средата на XIX в.; за присъствие на книгите му във водещите научни световни книжовни центрове и за членство на автора в редица престижни международни научни дружества (Медико-физиологичното общество в Атина, Азиатското научно общество, Париж, 1822), Френското метеорологично общество, като лектор пред Астрономическото общество на Англия и др.).

Респектиращата система от идеи, възгледи и теории на д-р Иван Селимински7) е достойна в продължаване дирята на благодетеля му П. Берон. Поднесена в по-откъслечен или обобщен вид, тя изразява също енциклопедичния и възрожденски облик на личността му на крупен деец и мислител на XIX в. Чужд на дистанцираността на кабинетния учен, слят с активната обществена дейност за високата национална кауза, той синтезира в едно приносите на дееца с тези на теоретика изследовател. Значими за времето му наблюдения и изводи за целите, историко-политическото развитие и съдбините на народа ни изненадват нашия съвременник със значимите прозрения, направени от човек без специална историческа подготовка 2) . Изразеното внимание към генезиса, същината и функционирането на явления от природен, духовен и социален вид, уменията за свързване в система на основни тези за развитието, науките, нравствеността, религията и др. са основно ядро на философско-етичните му възгледи. Делото му е оплодено с въздигането на относително завършена философска концепция за Българското възраждане, надмогнал ролята на следовник посредник между идеите на западноевропейските „емпирици“ и „натуралисти“ чрез: способността и уменията да наблюдава, използвайки средствата на разума, опита и особено да издига самостоятелни тези и да гради идейни системи, в т.ч. и в социално-политическия живот. Те го утвърждават като един от ерудираните учени на XIX век. (В това направление възгледите и поривът му да търси причините и същността на механизмите за функциониране на явленията, показват склонността „да приравнява“ феномени от природен и социален характер).

Органичен следовник на делото на д-р Берон, той се успоредява с въжделенията му като автор на идеи и „ратник“ за народностно светско образование и школа, някои от които сам реформира или създава. Качеството на учебния процес, образованието и възпитанието в неговото разбиране са обусловени от съществуващите причинно-следствени зависимости между тях и строят сърцевината на дидактическите му схващания. Той провижда ролята и на някои актуални за времето си (и днес) принципи на обучение, както и за организация на учебната работа според интелектуалното развитие и способностите на учениците, с осмислена роля на познавателната дейност по групи и др. Обновлението в родните земи ученият оценява като плод от влиянието на „положителните“ науки в Европа, чието въздействие върху прогреса в Българско подчертава с вяра: „Опитните докази по физика, химия и пр. в тези училища дадоха мощен тласък за възраждане духа у югоизточните европейски народи“. Той сам е ярък съзидател на тези повеи – с всеотдайността на интелекта и деятелността си...

Признателната памет на българите не би следвало да се активизира само в дните на юбилейните годишнини на светлите ни личности, а да насочва следовността си към необозрените и непреведени от родни изследователи късове от трудовете на нашите възрожденци: такова внимание чака не само „Панепистема“ на д-р Петър Берон, но и други редове от книжовното им наследство, очертали провиденческия им дар за народната бъдещност и изразили извечната тяхна обич към българското.

Изводи

1. И тримата възрожденци, изразители на стремежите на новата възрожденска личност с ренесансова насоченост и съизмерване с духовните въжделения и идеалите на Европа, ги реализират практически чрез посвещаване усилията, материалното състояние и живота си на целите за постигане на националната кауза за духовно-нравствено въздигане, свобода и просперитет на сънародниците си.

2. Далновидността на исторически прорицатели на времето им вменява виждането за правилността на подходите в осъществяване на тези високи национални идеали чрез: просвещение на българите, радикални реформи в характера и безплодността на закостенялата система в родните училища, на учебния процес и образователното дело в земите ни и в родния им Сливенски край, като условия за подготовка на новата деятелна, родолюбива и общественоактивна личност, адекватна на повелите на епохата и личното си себеутвърждаване.

3. Огромната всеотдайност в науката (особено на д-р Петър Берон и д-р Иван Селимински), високата им ерудиция и интелектуална мощ не само ги поставят редом до изтъкнати учени от високообразования свят на континента – нещо повече: техният мироглед, самобитни, новаторски и оригинални философски, природонаучни и образователни виждания им позволяват да изградят идейни системи в сферите на отделни науки и дори концепции – за развоя на Българското възраждане (д-р Ив. Селимински). Това обосновава приносите им в европейската наука от средата на XIX в. и утвърждава ролята им на български енциклопедисти, вплели дирята си в духовния и научен по-дем на Българско и просветена Европа.

NOTES / БЕЛЕЖКИ

1. Берон, 1939: Берон, П. Буквар с различни поучения: Фототипно издание. Снабдено и стъкмено с увод и бележки от Борис Йоцов: София, 1939, XII. XIII.

2. Библиотека „Д-р Иван Селимински“ (прев. П.Чилев и Е. Пажева). София: Държавна печатница (1904 – 1931) Кн. II, с. 14.

3. Гидиков, Ст. (1910). Д-р Георги Вълков Миркович. Юбилеен сборник на читалище „Зора“ в гр. Сливен 1860 – 1910. София: Придворна печатница, 1910, с. 252 – 266.

4. Дамянова, 2005, Дамянова, Р. Д-р Петър Берон – европеецът. Електронно издателство LiterNet, 09.11. 2005 – www.liternet.bg/publish/r_ damyanova/p_beron.htm

5. Денева, Ив. Д-р Иван Селимински и прогресивните обществени каузи на XIX век. Известия на Съюза на учените – Сливен (Сливен). Т. 2, 2000, с. 46 – 47.

6. Денева, Ив. Ролята на обществено-политическите условия и личността на д-р Георги Миркович в изграждане на медицинско обслужване в Сливенско след Освобождението. Известия на Съюза на учените – Сливен (Сливен), 2010, № 6, с. 18 – 23.

7. Д-р Ив. Селимински. Избрани съчинения. София: Наука и изкуство, 1979, с. 78.

8. Стойнев, А. Няколко думи за това издание. Д-р Берон, П. Славянска философия. Съдържаща основите на всички естествени и нравствени науки, с приложение „Върху свободата на волята“ и „Безсмъртието на душата“. Поредица „Българска философия и култура“. Под редакторството и съставителството на А. Стойнев, 2000, с. 6.

REFERENCES / ЛИТЕРАТУРА

Bachvarov, M. (1993). D-r Petar Beron. Zhivot i delo. Sofia: Feniks [Бъчваров, М. (1993). Д-р Петър Берон. Живот и дело. София: Феникс].

Bachvarov, M., Bachvarova, N. (1981). Petr Beron. Moskva: Myisly [Бъчваров, М., Бъчварова, Н. (1981). Петр Берон. Москва: Мьiсль].

Gachev, G. D. (1979). Uskorenoto razvitie na kulturata. Sofia: Nauka i izkustvo [Гачев, Г. Д. (1979). Ускореното развитие на културата. София: Наука и изкуство].

Yanakiev, Hr. (1962). Nauchno-meditsinska deynost i vazgledi na d-r Petar Beron. Sofia: Priroda. [Янакиев, Хр. (1962). Научно-медицинска дейност и възгледи на д-р Петър Берон. София: Природа].

2025 година
Книжка 9s
Книжка 9
DEVELOPMENT OF DEMOCRATIC CULTURE THROUGH CONTENTS ABOUT THE ROMA IN CLASSROOM TEACHING – STUDENTS’ PERCEPTION

Aleksandra Trbojević, Biljana Jeremić, Hadži Živorad Milenović, Bojan Lazić

Книжка 8
КАТЕГОРИАЛНИ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИНФОРМАЦИОННО-КОМУНИКАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ В ОБУЧЕНИЕТО НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ СЪС СОП

д.п.н Мира Цветкова-Арсова, Данка Щерева, Славина Лозанова, Маргарита Томова

Книжка 7
ВРЪЗКА НА СОЦИАЛНО-ЕМОЦИОНАЛНОТО С КОГНИТИВНОТО РАЗВИТИЕ В ПРИОБЩАВАЩА СРЕДА

Милен Замфиров, Маргарита Бакрачева, Емилия Евгениева

Книжка 6
КОГНИТИВНО РАЗВИТИЕ НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ, ОБХВАНАТИ В ПРИОБЩАВАЩОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Милен Замфиров, Емилия Евгениева, Маргарита Бакрачева

Книжка 5
COMPETENCE FOR SOCIAL PEDAGOGICAL PRACTICE: WHAT DO STUDENTS TELL US?

Maya Tcholakova, Marina Pironkova, Aleksandar Ranev, Yana Staneva

MULTIMODAL COMMUNICATION IN PHYSICAL EDUCATION CLASSES

Cristiana Lucretia Pop, Cristina Filip

Книжка 4s
GAMES IN FUNCTION OF DEVELOPMENT OF MULTIPLICATION SKILLS

Dasare Sylejmani, Vesna Makashevska, Jasmina Jovanovska

Книжка 4
ИЗПОЛЗВАНЕ НА СИСТЕМИТЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОБУЧЕНИЕТО В КОНТЕКСТА НА ИНТЕРАКТИВНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Силвия Парушева, Борис Банков, Гергана Касабова, Петя Страшимирова

MILITARY AND SOCIAL THREATS AS DETERMINANTS OF THE DEVELOPMENT OF CONTEMPORARY UKRAINIAN HIGHER EDUCATION

Mykola Pantiuk, Tetiana Pantiuk, Nataliia Bakhmat, Olena Nevmerzhytska, Svitlana Ivakh

STEM ОБУЧЕНИЕ НА СТУДЕНТИ ПЕДАГОЗИ В ТРАНСДИСЦИПЛИНАРНА ОБРАЗОВАТЕЛНА СРЕДА

Любен Витанов, Николай Цанев, Людмила Зафирова, Гергана Христова, Катерина Динкова, Калина Георгиева, Жорж Кюшев, Здравка Савчева

ИЗСЛЕДВАНЕ И АНАЛИЗ НА НАГЛАСИТЕ НА СТУДЕНТИТЕ ПРИ ИЗПОЛЗВАНЕ НА ГЕНЕРАТИВЕН ИНСТРУМЕНТ НА ИЗКУСТВЕН ИНТЕЛЕКТ

Николай Янев, Иглика Гетова, Теодора Христова, Ива Костадинова, Георги Димитров

Книжка 3
ДРУГИЯТ КАТО ЦЕННОСТ В УЧИЛИЩЕ

Александър Кръстев

Книжка 2
ASSESSMENTS OF TEACHERS AND PARENTS OF CHILDREN WITH DEVELOPMENTAL DISABILITIES ON INCLUSION IN PRE-SCHOOL INSTITUTIONS

Zagorka Markov, Hadzi Zivorad Milenovic, Biljana Jeremic, Radmila Zecevic, Milica Pavlovic

Книжка 1s
ПРИЛОЖЕНИЕ НА СРЕДСТВАТА ЗА ДОПЪЛВАЩА И АЛТЕРНАТИВНА КОМУНИКАЦИЯ В ОБРАЗОВАТЕЛНИТЕ ИНСТИТУЦИИ В БЪЛГАРИЯ

. Неда Балканска, . Анна Трошева-Асенова, . Пенка Шапкова, Снежина Михайлова

USE OF ARTIFICIAL INTELLIGENCE IN FOREIGN LANGUAGE TEACHING

Ekaterina Sofronieva, Christina Beleva, Galina Georgieva

Книжка 1
Скъпи читатели, автори, приятели на списание „Педагогика“,

В началото на 2025 година в първия брой на нашето списание „Педагогика“ бих искала от името на редакционната колегия и от мое име да Ви пожелая здраве, творческо вдъхновение и професионално удовлетворение от прино- са Ви към педагогическата наука и практика! Вярвам и се надявам, че списание „Педагоги- ка“ ще продължи да осигурява платформа за научен, обективен и откровен диалог, базиран на резултати от научни изследвания, за насто- ящето и бъдещето на обучението и образова- н

2024 година
Книжка 9s
Книжка 9
ANALYSIS AND IMPROVEMENT OF VIDEO LEARNING RESOURCES IN SMALL-SCALE LEARNING SCENARIOS

César Córcoles, Laia Blasco-Soplon, Germán Cobo Rodríguez, Ana-Elena Guerrero-Roldán

Книжка 8
АНГАЖИРАНОСТ КЪМ УЧЕНЕ ЧРЕЗ ИЗПОЛЗВАНЕ НА СМАРТ ТЕХНОЛОГИИТЕ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Кирилка Тагарева, Дора Левтерова-Гаджалова, Ваня Сивакова

Книжка 7
Книжка 6
Книжка 5s
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА НА СТАЖАНТСКАТА ПРАКТИКА ПРЕД СТУДЕНТИ – БЪДЕЩИ УЧИТЕЛИ

Илиана Петкова, Марияна Илиева, Владислава Станоева, Георги Чавдаров

Книжка 5
FEATURES OF SPEECH COMPREHENSION TRAINING OF CHILDREN WITH AUTISM SPECTRUM DISORDERS

Maryna Branytska, Svitlana Myronova, Svitlana Mykhalska

OVERVIEW OF THE STEM EDUCATION IN ISRAEL

Aharon Goldreich, Elena Karashtranova

Книжка 4
НАГЛАСИ НА СТУДЕНТИТЕ КЪМ СМАРТ ТЕХНОЛОГИИТЕ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Дора Левтерова-Гаджалова, Кирилка Тагарева, Ваня Сивакова

PROFESSIONAL SUPPORT FOR YOUNG RESEARCHERS

Emina Vukašinović, Marija Veselinović, Milan Milikić

РОБОТИТЕ В ОБУЧЕНИЕТО – ОБРАЗОВАТЕЛНА STEAM ИГРА

Мария Желязкова, Михаил Кожухаров, Даниела Кожухарова

Книжка 3s
Книжка 3
ATTITUDES AND EXPERIENCES OF THE PRESCHOOL TEACHERS IN THE APPLICATION OF DIGITAL TECHNOLOGIES IN ENVIRONMENTAL EDUCATION

Nataša Branković, Gordana Kozoderović, Biljana Jeremić, Danijela Petrović, Bojan Lazić, Slavica Karanović

ДИГИТАЛНИ ТЕХНОЛОГИИ В ПОДКРЕПА НА УЧЕНЕТО

Стоянка Георгиева-Лазарова, Лъчезар Лазаров

PREPARATION OF FUTURE TEACHERS FOR ORGANISING A HEALTH-PRESERVING INCLUSIVE SPACE IN EDUCATIONAL INSTITUTIONS

Nadiya Skotna, Tetiana Nadimyanova, Anna Fedorovych, Myroslava Sosiak, Oksana Yatsiv

Книжка 2s
Книжка 2
ОТ РИСУНКА – КЪМ СНИМКА

Камен Теофилов

Книжка 1s
Книжка 1
„ВТОРОТО“ БЪЛГАРСКО УЧИЛИЩЕ. ГЕНЕЗИСЪТ

Пенка Цонева, Бистра Мизова

2023 година
Книжка 9
EXPLORING THE NARRATIVE IDENTITY OF HUNGARIAN TEACHERS IN SLOVAKIA

Patrik Baka, Terézia Stredl, Kinga Horváth, Zsuzsanna Huszár, Melinda Nagy, Péter Tóth, András Németh

Книжка 8
A QUALITY “ONLINE” TEACHER – WHAT DO STUDENTS APPRECIATE AND VALUE IN TEACHERS DURING DISTANCE LEARNING?

Irena Golubović-Ilić, Ivana Ćirković-Miladinović, Nataša Vukićević

SUPPORT FOR THE INCLUSION OF ROMA CHILDREN THROUGH THE PROJECT TEACHING MODEL

Biljana Jeremić, Aleksandra Trbojević, Bojan Lazić, Gordana Kozoderović

TREND ANALYSIS OF PROFESSIONAL COMPETENCES OF SPORTS TEACHERS AND COACHES

Sergejs Capulis, Valerijs Dombrovskis, Svetlana Guseva, Alona Korniseva

Книжка 7
ЦЕННОСТЕН ПРОФИЛ НА УЧИТЕЛИТЕ В НАЦИОНАЛЕН КОНТЕКСТ

Цветан Давидков, Силвия Цветанска

Книжка 6s
MODELLING OF MARITIME CYBER SECURITY EDUCATION AND TRAINING

Gizem Kayisoglu, Pelin Bolat, Emre Duzenli

INTRODUCING THE USE OF CASE STUDIES METHODOLOGY IN TRAINING FOR SOFT SKILLS IN MARITIME UNIVERSITIES. THE ISOL-MET PROGRAM

Maria Lekakou, Helen Iakovaki, Dimitris Vintzilaios, Markella Gota, Giorgos Georgoulis, Thalia Vintzilaiou

THE ROLE OF MARITIME EDUCATION IN DIGITALIZATION

Kamelia Narleva, Yana Gancheva

Книжка 6
С МИСИЯ ЗА НАЦИОНАЛНА И КУЛТУРНА ИНДИВИДУАЛНОСТ

Надежда Кръстева, Йордан Колев

Книжка 5s
PREFACE

Nikola Vaptsarov Naval Academy is the oldest technical educational institution in Bulgaria. The Naval Academy is one of the symbols of Varna and Bulgaria in the world maritime community. Its history and achievements establish it as the most prestigious center for training of maritime specialists. At present, the Naval Academy trains specialists for the Navy and for the merchant marine in all areas of maritime life. Research and development conducted at the Naval Academy in Varna

A FAIR CONCERN ABOUT ECDIS

Nikolay Sozonov, Dilyan Dimitranov

DATA-DRIVEN LEARNING APPROACH TO MARITIME ENGLISH

Jana Kegalj, Mirjana Borucinsky, Sandra Tominac Coslovich

DEVELOPING CRITICAL THINKING SKILLS THROUGH THE “CASE STUDY” TEACHING METHOD IN MARITIME ENGLISH LANGUAGE TEACHING (MELT)

Tamila Mikeladze, Svetlana Rodinadze, Zurab Bezhanovi, Kristine Zarbazoia, Medea Abashidze, Kristine Iakobadze

MAXIMIZING STUDENTS’ LEARNING IN MARITIME ENGLISH ONLINE COURSE

Valentyna Kudryavtseva, Svitlana Barsuk, Olena Frolova

Книжка 5
Книжка 4s
Книжка 4
Книжка 3s
СПИРАЛАТА ОБЩЕСТВО – ОБРАЗОВАНИЕ

Иванка Шивачева-Пинеда

Книжка 3
ПРОЕКТНО БАЗИРАНО ОБУЧЕНИЕ ЗА СОЦИАЛНО-ЕМОЦИОНАЛНИ И ТЕХНОЛОГИЧНИ УМЕНИЯ ЧРЕЗ ПРОГРАМАТА „УМЕНИЯ ЗА ИНОВАЦИИ“

Галин Цоков, Александър Ангелов, Йоанна Минчева, Рени Димова, Мария Цакова

МЕДИЙНАТА ГРАМОТНОСТ И УЧИТЕЛИТЕ

Светла Цанкова, Стела Ангова, Мария Николова, Иван Вълчанов, Илия Вълков, Георги Минев

Книжка 2
INTONATION AND CHILDREN WITH EMOTIONAL AND BEHAVIORAL PROBLEMS

Katerina Zlatkova-Doncheva, Vladislav Marinov

Книжка 1
2022 година
Книжка 9
ТРАНСГРЕСИВНО-СИНЕРГИЧНО КАРИЕРНО РАЗВИТИЕ В „НЕФОРМАЛНО ОБРАЗОВАНИЕ“ В УНИВЕРСИТЕТА

д.п.н Яна Рашева-Мерджанова, Моника Богданова, Илиана Петкова

Книжка 8
INTEGRATING INTERCULTURAL EDUCATION IN THE PRIMARY SCHOOL CURRICULUM

Bujar Adili, Sonja Petrovska, Gzim Xhambazi

НАГЛАСИ НА БЪДЕЩИТЕ ДЕТСКИ УЧИТЕЛИ КЪМ STEM ПОДХОДА

Наталия Павлова, Михаела Тончева

Книжка 7
НАЦИОНАЛНАТА ИДЕЯ НА ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ

Йордан Колев, Надежда Кръстева

Книжка 6
Книжка 5
ИВАН Д. ШИШМАНОВ – ЕВРОПЕИЗИРАНИЯТ БЪЛГАРИН

Надежда Кръстева, Йордан Колев

THE TECHNOLOGY OF DEVELOPMENT OF COMMUNICATIVE CULTURE OF ELEMENTARY SCHOOL TEACHERS

Mariia Oliiar, Nataliia Blahun, Halyna Bilavych, Nataliia Bakhmat, Tetyana Pantyuk

Книжка 4
TEACHERS’ATTITUDES BOUT TEACHING AND LEARNING MATHEMATICS

Aleksandra Mihajlović, Emina Kopas-Vukašinović, Vladimir Stanojević

EDUCATION 4.0 – THE CHANGE OF HIGHER EDUCATION INSTITUTIONS AND THE LABOUR MARKET

Gergana Dimitrova, Blaga Madzhurova, Stefan Raychev, Dobrinka Stoyanova

Книжка 3s
DISTANCE LEARNING IN THE CONTEXT OF THE COVID-19 PANDEMICS

Baktybek Keldibekov, Shailoobek Karagulov

DIGITAL UNIVERSITIES: FEATURES AND KEY CHARACTERISTICS

Marina Skiba, Maktagali Bektemessov, Alma Turganbayeva

Книжка 3
Книжка 2
TWO-TIER MODEL OF TRAINING FUTURE TEACHERS FOR COACHING AT OUT-OF-SCHOOL INSTITUTIONS

Borys Savchuk, Tetyana Pantyuk, Natalia Sultanova, Halyna Bilavych, Mykola Pantyuk

Книжка 1
2021 година
Книжка 9
ИЗСЛЕДВАНЕ НА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО МЕЖДУ ФОРМАЛНОТО И НЕФОРМАЛНОТО ЗДРАВНО ОБРАЗОВАНИЕ

Вержиния Боянова, Константин Теодосиев, Берджухи Йорданова

FORMATION OF PROFESSIONAL COMPETENCE OF ASSISTANT TEACHER OF INCLUSIVE EDUCATION IN SECONDARY EDUCATION INSTITUTIONS

Vladyslava Liubarets, Nataliia Bakhmat, Olena Matviienko, Oksana Tsykhmeistruk, Inna Feltsan

Книжка 8
Книжка 7s
CONCEPT OF PRESENT PRACTICE IN CHOOSING OF OPTIMAL NUMBER OF TUGS

Rino Bošnjak, Zvonimir Lušić, Filip Bojić, Dario Medić

S-101 CHARTS, DATABASE TABLES FOR S-101 CHARTS, AUTONOMOUS VESSEL

Vladimir Brozović, Danko Kezić, Rino Bošnjak, Filip Bojić

INFLUENCE OF HYDRO-METEOROLOGICAL ELEMENTS ON THE SHIP MANOEUVRING IN THE CITY PORT OF SPLIT

Zvonimir Lušić, Nenad Leder, Danijel Pušić, Rino Bošnjak

MEETING SUSTAINABLE DEVELOPMENT GOALS – EXPERIENCE FROM THE LARGEST SHIPPING COMPANIES

Katarina Balić, Helena Ukić Boljat, Gorana Jelić Mrčelić, Merica Slišković

OPTIMISING THE REFERENCE POINT WITHIN A JOURNAL BEARING USING LASER ALIGNMENT

Ty Aaron Smith, Guixin Fan, Natalia Nikolova, Kiril Tenekedjiev

REVIEW OF THE CURRENT INCREASE OF NOISE UNIT COST VALUES IN TRANSPORT

Luka Vukić, Ivan Peronja, Mihaela Bukljaš, Alen Jugović

TARGET DETECTION FOR VISUAL COLLISION AVOIDANCE SYSTEM

Miro Petković, Danko Kezić, Igor Vujović, Ivan Pavić

NEW RESULTS FOR TEACHING SHIP HANDLING USING FAST TIME SIMULATION

Knud Benedict, Michèle Schaub, Michael Baldauf, Michael Gluch, Matthias Kirchhoff, Caspar Krüger

POTENTIAL BENEFITS OF ELECTRICALY DRIVEN FERRY, CASE STUDY

Tina Perić, Ladislav Stazić, Karlo Bratić

SITUATIONAL AWARENESS – KEY SAFETY FACTOR FOR THE OFFICER OF THE WATCH

Hrvoje Jaram, Pero Vidan, Srđan Vukša, Ivan Pavić

Книжка 7
INCLUSIVE INTELLIGENCE

Aleksandar Krastev

EDUCATION OF MORAL CULTURE OF STUDENT YOUTH IN THE CONDITIONS OF POLYCULTURAL SPACE

Natalia Bondarenko, Yevhen Rozdymakha, Lyudmila Oderiy, Anatoly Rozdymakha, Dilyana Arsova

PROFESSIONAL DEVELOPMENT IN KOSOVO – RESEARCH OF TRAINING PROGRAMS AND TESTS

Bekim Samadraxha, Veton Alihajdari, Besim Mustafa, Ramë Likaj

Книжка 6s
EVALUATION OF CRUISER TRAFFIC VARIABLES IN SEAPORTS OF THE REPUBLIC OF CROATIA

Maja Račić, Katarina Balić, Mira Pavlinović, Antonija Mišura

COMPARATIVE ANALYSIS OF THE CONTRACTS FOR MARITIME TRANSPORT SERVICES. CHAIN OF CHARTER PARTIES

Svetlana Dimitrakieva, Ognyan Kostadinov, Christiana Atanasova

THE LIGHTSHIP MASS CALCULATION MODEL OF A MERCHANT SHIP BY EMPIRICAL METHODS

Vedran Slapničar, Katarina Zadro, Viktor Ložar, Ivo Ćatipović

ON EDUCATION AND TRAINING IN MARITIME COMMUNICATIONS AND THE GMDSS DURING THE COVID-19

Chavdar Alexandrov, Grozdyu Grozev, Georgi Dimitrov, Avgustin Hristov

AIR POLLUTANT EMISSION MEASUREMENT

Nikola Račić, Branko Lalić, Ivan Komar, Frane Vidović, Ladislav Stazić

ASSESSMENT OF LNG BUNKERING ACCIDENTS

Peter Vidmar, Andrej Androjna

EGR OPERATION INFLUENCE ON THE MARINE ENGINE EFFICIENCY

Delyan Hristov, Ivan Ivanov, Dimitar Popov

THE MEASUREMENT OF EXHAUST GAS EMISSIONS BY TESTO 350 MARITIME – EXHAUST GAS ANALYZER

Bruna Bacalja, Maja Krčum, Tomislav Peša, Marko Zubčić

PROPELLER LOAD MODELLING IN THE CALCULATIONS OF MARINE SHAFTING TORSIONAL VIBRATIONS

Nenad Vulić, Karlo Bratić, Branko Lalić, Ladislav Stazić

TECHNICAL DIAGNOSTICS OF MARINE EQUIPMENT WITH PSEUDO-DISCRETE FEATURES

Guixin Fan, Natalia Nikolova, Ty Smith, Kiril Tenekedjiev

CONTRIBUTION TO THE REDUCTION OF THE SHIP’S SWITCHBOARD BY APPLYING SENSOR TECHNOLOGY

Nediljko Kaštelan, Marko Zubčić, Maja Krčum, Miro Petković

THE STAND FOR FIN DRIVES ENERGY TESTING

Andrzej Grządziela, Marcin Kluczyk, Tomislav Batur

INTRODUCTION OF 3D PRINTING INTO MARINE ELECTRICAL ENGINEERING EDUCATION – A CASE STUDY

Ivica Kuzmanić, Igor Vujović, Zlatan Kulenović, Miro Petković

SHIPYARD CRANE MODELING METHODS

Pawel Piskur, Piotr Szymak, Bartosz Larzewski

Книжка 6
TEACHERS' PERSPECTIVE ON THE EDUCATIONAL IMPLICATIONS OF ONLINE TEACHING

Julien-Ferencz Kiss, Florica Orțan, Laurențiu Mândrea

Книжка 5
ФИДАНА ДАСКАЛОВА ЗА ПЕДАГОГИКАТА

Маргарита Колева, Йордан Колев

Книжка 4
Книжка 3
НЕВРОДИДАКТИКА

Наталия Витанова

Книжка 2
Книжка 1
BULGARIAN SCHOOL – SHOWCASE OF IDENTITY

Veska Gyuviyska, Nikolay Tsankov

2020 година
Книжка 9
Книжка 8
EDUCATIONAL REASONS FOR EARLY SCHOOL DROP-OUT

Maria Teneva, Zlatka Zhelyazkova

Книжка 7s
TEACHING CHALLENGES IN SPORTS EDUCATION DURING THE PANDEMIC COVID-19

Evelina Savcheva, Galina Domuschieva-Rogleva

THE DIFFERENCES IN STUDENTS’ATTITUDES ABOUT ONLINE TEACHING DURING COVID-19 PANDEMIC

Aleksić Veljković Aleksandra, Slađana Stanković, Irena Golubović-Ilić, Katarina Herodek

ONLINE EDUCATION DURING PANDEMIC, ACCORDING TO STUDENTS FROM TWO BULGARIAN UNIVERSITIES

Antoaneta Getova¹, Eleonora Mileva², Boryana Angelova-Igova²

Книжка 7
Книжка 6
TEACHERS ATTITUDES ABOUT INTEGRATED APPROACH IN TEACHING

Emina Kopas-Vukašinović, Aleksandra Mihajlović, Olivera Cekić-Jovanović

Книжка 5
КОНЦЕПТУАЛНИ МОДЕЛИ ЗА РАЗРАБОТВАНЕ НА ПОЗНАВАТЕЛНИ ОНЛАЙН ИГРИ В ОБЛАСТТА НА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО

Детелин Лучев, Десислава Панева-Мариновa, Радослав Павлов, Гита Сенка, Лилия Павлова

Книжка 4
A CONTINUUM OF APPROACHES TO SCHOOL INSPECTIONS: CASES FROM EUROPE

Rossitsa Simeonova, Yonka Parvanova, Martin Brown, Sarah Gardezi, Joe O’Hara, Gerry McNamara, Laura del Castillo Blanco, Zacharoula Kechri, Eleni Beniata

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2019 година
Книжка 9
Книжка 8
ОБРАЗОВАНИЕ НА БЪДЕЩЕТО

Наталия Витанова

Книжка 7
RISK FACTORS FOR EARLY SCHOOL LEAVING IN BULGARIA

Elena Lavrentsova, Petar Valkov

Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
LEARNING MATURITY

Alina Gîmbuță, Daniela-Carmen Berințan, Marijana Mikulandra, Krzysztof Kij, Katja Sivka

Книжка 2
ДЕТЕТО И ПЕДАГОГИКАТА

Яна Рашева-Мерджанова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

На добър час!

УЧЕНИЧЕСКО САМОУПРАВЛЕНИЕ

Бисерка Михалева

2018 година
Книжка 9
ПРАВАТА НА ДЕТЕТО ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА СТУДЕНТИ ПЕДАГОЗИ

Йорданка Николова, Даниела Рачева

Книжка 8
СПОДЕЛЕНО МНЕНИЕ

Йосиф Нунев

Книжка 7
РАДОСТТА ОТ ОБЩУВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК В ДЕТСТВОТО

Екатерина Софрониева, Христина Белева

ПРОФ. Д-Р ЕЛЕНА РУСИНОВА-БАХУДЕЙЛА

Розалина Енгелс-Критидис

Книжка 6
ПОЗИТИВНА УЧЕБНА СРЕДА

Валентина Шарланова

SENIOR CITIZENS’ EXISTENTIAL NEEDS AND EDUCATION FOR THE MEANING OF LIFE

Joanna Łukasik, Norbert Pikuła, Katarzyna Jagielska

Книжка 5
ПАРАДИГМАТА СЕМИОТИКА – ЕЗИК – ДЕТЕ ПРИ 6 – 7-ГОДИШНИТЕ

Жоржетина Атанасова, Любимка Габрова

Книжка 4
ДЕТСКИ КОНФЕРЕНЦИИ

Боряна Иванова

Книжка 3
Книжка 2
СЪВРЕМЕННИ МЕТАМОРФОЗИ НА ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА В ДЕТСКАТА ГРУПА

Веселина Иванова, Виолета Кърцелянска-Станчева

SCHOOLS AND UNIVERSITIES AS SOCIAL INSTITUTIONS

Emilj Sulejmani, Shikjerije Sulejmani

ОТНОСНО УСЕТА ЗА БРОЕНЕ

Петър Петров, Мима Трифонова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ И ПРИЯТЕЛИ

Емилия Василева, главен редактор

ДОБРИ ПРАКТИКИ „ПАРТНЬОРСТВО РОДИТЕЛИ – УЧИЛИЩЕ“

Мехмед Имамов, Калинка Гайтанинчева

2017 година
Книжка 9
Книжка 8
ЧЕТЯЩИЯТ СТУДЕНТ, ЧЕТЯЩОТО ДЕТЕ – ЕДНО МАЛКО ПРОЗОРЧЕ, ЕДНА ВЕЛИЧЕСТВЕНА ГЛЕДКА

Мариана Мандева, Боряна Туцева, Габриела Николова, Цветелина Ковачева

Кампания на Институт за български език – БАН и вестник „Аз-буки“

на Институт за български език – БАН, и вестник „Аз-буки“

ЕДИН ТИП СЛОЖНИ НАРЕЧИЯ

Марияна Цибранска-Костова

СВАТБА

Палмира Легурска

Книжка 7
ДИДАКТИЧЕСКИ КОМПЕТЕНТНОСТИ

Нели Митева, Наталия Витанова

Книжка 6
АБВ ПОИСКА … ИЛИ АБВ ПОИСКАХА…?

Цветелина Георгиева

Книжка 5
НОВА И ПОЛЕЗНА КНИГА

Йонка Първанова

Книжка 4
Кампания на Института за български език – БАН и вестник „Аз-буки“

на Института за български език – БАН, и вестник „Аз-буки“

ИМЕНИЦИ И ИМЕННИЦИ

Ивелина Стоянова

НЕ МОГА ДА НЕ НЕДОВОЛСТВАМ

Ивелина Стоянова

ОБРЪЩЕНИЕ ИЛИ ОБРАЩЕНИЕ?

Диана Благоева

ОЩЕ ВЕДНЪЖ ЗА ГЛАВНИТЕ БУКВИ

Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
Книжка 2
ПРОБЛЕМИ И ПЕРСПЕКТИВИ В РАЗВИТИЕТО НА ХУДОЖЕСТВЕНОТО ОБРАЗОВАНИЕ У НАС ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДЕТСКИЯ И НАЧАЛНИЯ УЧИТЕЛ

Теодора Власева, Даниела Гирджева-Валачева, Мария Калоферова, Найден Младенов, Илияна Шотлекова

Книжка 1
ФАКТОРИ ЗА УСПЕШНО ПРИЛАГАНЕ НА СМЕСЕНО ОБУЧЕНИЕ

Стоянка Георгиева-Лазарова, Лъчезар Лазаров

2016 година
Книжка 9
ВНИМАВАЙКИ В КАРТИНКАТА

Ивелина Стоянова

Книжка 8
Книжка 7
Кампания на Института за български език – БАН и в. „Аз-буки“

на Института за български език – БАН, и в. „Аз-буки“

ПРАВО В ДЕСЕТКАТА

Ивелина Стоянова

ЗДРАВЕЙТЕ, ЗАПЕТАИ!

Илияна Кунева

ЗА ЦИФРИТЕ И ЧИСЛАТА

Светлозара Лесева

Книжка 6
УЧИЛИЩЕ ЗА ЧЕТЕНЕ

Петя Георгиева, Христина Димитрова

Кампания на Института за български език – БАН и в. „Аз Буки“

на Института за български език – БАН, и в. „Аз Буки“

ДОШЛА ЛИ Е ИНСПЕКТОРЪТ?

Ванина Сумрова

ДА ВИ Е СЛАДКО!

Иво Панчев

ЩЕ ТЕ ЧАКАМ В/НА ЦЕНТЪРА

Илияна Гаравалова

КЪЩА-МУЗЕЙ ИЛИ КЪЩА МУЗЕЙ?

Ивелина Стоянова

КОЙ Е ПО-, ПÒ, НАЙ-?

Мария Тодорова

ТЪРСИ МЕ ПРОДАВАЧКА

Светлозара Лесева

ПРАВО В ДЕСЕТКАТА

Ивелина Стоянова

ПРОФ.Д.П.Н. СТОЯНКА ЖЕКОВА

Редколегия на сп. „Педагогика“

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
AN OVERVIEW ON FORMAL SCHOOLING SYSTEM IN SEVEN COUNTRIES

Alina Gîmbută, Maria Fili, Cemile Yavuz, Radmila Jeřábková, Nikolina Ratković, Paulo Manuel Oliveira Mengo de Abreu, Chiara Sega

Книжка 2
Книжка 1
IN MEMORIAM

На 10.12.2015 г. ни напусна нашият колега и приятел проф. д-р Иван Пет ков Иванов. Той беше уважаван учен и експерт в областта на педагогическите науки – автор на 10 монографии, 8 учебника, 10 учебни помагала, 6 студии и над 100 статии в специализирани периодич- ни издания и научни сборници; участник в 28 между- народни и национални проекта; председател и член на експертни групи към НАОА, член на редакционната ко- легия на сп. „Педагогика“. Проф. д-р Иван Иванов беше уважаван и оби

2015 година
Книжка 9
Книжка 8
Книжка 7
ДИСКУСИЯТА В УРОКА ПО ЛИТЕРАТУРА

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 6
ГОТОВНОСТ ЗА ОГРАМОТЯВАНЕ

Екатерина Чернева

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
ПРОБЛЕМИ НА СОЦИАЛНАТА АДАПТАЦИЯ НА ПЪТУВАЩИ УЧЕНИЦИ ОТ МАЛКИ НАСЕЛЕНИ МЕСТА\(^{1)}\)

Траян Попкочев, Бонка Гергинова, Тереза Карамангалова

ТУРНИР ПО КАНАДСКА БОРБА

Д. Евтимова, Е. Павлова, И. Радославова и Б. Иванов

ДЕТСКА ЛЯТНА ОЛИМПИАДА

Нели Бъчварова, Десислава Дургова

Книжка 1
ORGANIZATIONAL CULTURE: THEORY AND REALITY

Inna Leonidovna Fedotenko

2014 година
Книжка 9
ДА ЗАПАЛИШ ИСКРАТА

Дафинка Самарджиева

НА УЧИЛИЩЕ – С УСМИВКА!

Снежана Якимова

УЧИТЕЛЯТ – ЕТАЛОН ЗА ФОРМИРАНЕ НА ДЕТСКАТА ЛИЧНОСТ

Катя Коруджийска, Янка Маринкова

Книжка 8
Книжка 7
ЗАЕДНО МОЖЕМ ПОВЕЧЕ

Диана Смиленова

Книжка 6-bad
ЗА ДУМАТА КАТО СРЕДСТВО ЗА ОБЩУВАНЕ

ЗА ДУМАТА КАТО СРЕДСТВО ЗА ОБЩУВАНЕ

УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 6
Книжка 5
LE PROJET PÉDAGOGIQUE, SOURCE DE MOTIVATION DANS L’ENSEIGNEMENT ET L’APPRENTISSAGE DU FLE

THE EDUCATIONAL PROJECT, MEANS OF MOTIVATION IN TEACHING AND LEARNING FLE

LA PÉDAGOGIE DU PROJET ET LA MOTIVATION DES ÉLÈVES POUR L’APPRENTISSAGE DU FRANÇAIS

PROJECT PEDAGOGY AND PUPILS’ MOTIVATION IN LEARNING FRENCH

Книжка 4
КАЖДЫЙ ДЛЯ МЕНЯ УЧИТЕЛЬ

Ш.А.Амонашвили

Книжка 3
АНТОАНЕТА ЙОВЧЕВА (1952 – 2014)

След трудна борба с тежката болест ни напусна един добър и мил човек, една светла личност – Анто- анета Йовчева, нашата обичана колежка Тони. Нейните колеги и приятели, многобройните автори и сътрудници на сп. „Начално образование“ и на сп. „Педагогика“ ще запазят завинаги спомена за нейната приветлива усмивка, за нейната отзивчивост и преда- ност към работата, за нейната широка култура и стре- меж към познание, към развитие. Родена на 20 март 1952 г. в София в интелигентно се- мей

Книжка 2
ПОСТМОДЕРНИЗЪМ И ВЪЗПИТАНИЕ

Клавдия Сапунджиева

ДЕТСКИ УНИВЕРСИТЕТИ

Боряна Иванова

ПРОФ. Д-Р ЕЛКА ПЕТРОВА

Златка Петрова

МЕЖДУНАРОДНЫЙ ЦЕНТР ГУМАННОЙ ПЕДАГОГИКИ

Международният център „Хуманна педагогика“ организира XIII педаго- гически четения в периода 20 – 23.03.2014 г. в гр.Тбилиси, Грузия. Форумът се организира със съдействието на грузинското правителство. „Учителят“ е темата, която ще обедини участниците: учители, експерти, родители, универ- ситетски преподаватели, представители на педагогическата общност от мно- го страни, за да се осъществи дискусия за мисията на съвременния учител в съвременния образователен контекст. Ръководството на

Книжка 1
ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА МОБИЛНОТО ОБУЧЕНИЕ

Стоянка Георгиева-Лазарова, Лъчезар Лазаров

2013 година
Книжка 9
УЧИТЕЛИ ВЪЗРОЖДЕНЦИ В ТЪРНОВО

Венка Кутева-Цветкова

Книжка 8
ДИМИТЪР ДОНЧЕВ – С ВЪЗХИТА ЗА БЪЛГАРСКИЯ УЧИТЕЛ

100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ДИМИТЪР ЕВСТАТИЕВ ДОНЧЕВ (5.10.1913 – 15.02.1997)

Книжка 7
„СЛЪНЦЕТО“ НА ВЪЗПИТАТЕЛНАТА СИСТЕМА В ТВУ – РАКИТОВО

85 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА АНГЕЛ УЗУНОВ (1928 – 1999)

ЦЕННОСТИ И ДУХОВНО-НРАВСТВЕНО РАЗВИТИЕ НА МАЛКИЯ УЧЕНИК

Марияна Ешкенази, Гергана Фиданова, Марияна Вишева, Цветанка Годжилова

МАЛКИЯТ УЧЕНИК ЧЕТЕ

Марияна Механджиева Венета Велева

С БАБА И ДЯДО В КЛАС

Цветелин Горанов, Таня Илиева, Цветанка Берова, Нели Иванова, Борка Бончева

РОД РОДА НЕ ХРАНИ, НО ТЕЖКО МУ, КОЙТО ГО НЯМА!

Диляна Вачкова Евелина Димитрова

ДА ПОМОГНЕМ НА ДЕЦАТА ДА ОТВОРЯТ СЪРЦАТА СИ

Иванка Дебелушина, Нина Маврикова

ДОБРОТО Е У ВСЕКИ

Мария Наскова

ОТЛИЧЕН ПЕДАГОГ, ПСИХОЛОГ И ПСИХОТЕРАПЕВТ

ДОЦ. СВЕТОСЛАВ СТАМЕНОВ (1939 – 2013)

Книжка 6
ТЕОРЕТИКО-ПРИЛОЖНИ ПРОБЛЕМИ НА КОНСТРУИРАНЕТО НА ТЕСТ ЗА НАЦИОНАЛНО ВЪНШНО ОЦЕНЯВАНЕ ПО „ЧОВЕКЪТ И ОБЩЕСТВОТО“ ЗА 4. КЛАС (2013)

Ваня Петрова, Цонка Каснакова, Мариан Делчев Жана Минчева Радостина Стоянова, Рада Димитрова Мария Темникова

MEDIA IN PRESCHOOL AGE OF CHILD’S LIFE

Sonja Petrovska Jadranka Bocvarova

Книжка 5
ШАЛВА АЛЕКСАНДРОВИЧ АМОНАШВИЛИ – УЧИТЕЛ ОТ БЪДЕЩЕТО

В сложното битие на науката и метамор- фозите на социалната реалност, неотменими и общовалидни остават само най-стойностни- те постижения и безспорни истини, които не само маркират и остойностяват територията на човешко познание, но извисяват самия чо- век, поддържат неговата вяра в доброто, под- хранват чувството му за собствена значимост, укрепват неговия дух. Приемайки извечните послания на класи- ческата философско-педагогическа мъдрост и дълбоко обвързан с педагогическата р

МАНИФЕСТ ГУМАННОЙ ПЕДАГОГИКИ

Преамбула 25 лет тому назад группа учителей новаторов провозгласила манифест „Пе- дагогика сотрудничества“ (Переделкино, 1986 год). В последующие годы были опубликованы отчеты встреч учителей новаторов, в которых рассматри- вались разные аспекты педагогики сотрудничества: „Демократизация лично- сти“ (Цинандали, Телавский район, Грузия, 1987 год), „Методика обновления“ (Москва, 1988 год), „Войдем в новую школу“ (Краснодарский край, 1988 год). Идеи педагогики сотрудничества воодушевленно

ПОРТФОЛИОТО НА УЧЕНИКА КАТО ПРОЦЕС НА САМОПОЗНАНИЕ

Радка Топалска Емилия Вълкова, Албена Атанасова

ДОПИРНИ СВЕТОВЕ

Албена Димитрова, Стилияна Гронева

ПРЕДИ ГОДИНА И СЕГА

Веселка Аршинкова

Книжка 4
СВЕЩЕНИК ГЕОРГИ МАРИНОВ ПОЛУГАНОВ – ОСНОВАТЕЛЯТ НА УЧИЛИЩЕТО И ПЪРВИЯТ УЧИТЕЛ В ПОЛИКРАЙЩЕ

Георги Георгиев Трифонка Попниколова Марияна Георгиева–Гроссе

ЕВРОПЕЙСКИ ПРИКАЗКИ

Светла Попова

Книжка 3
ДА ОПАЗИМ ДЕТСКОТО ЗДРАВЕ!

Мая Топалова, Симона Пейчева

КАК ДА ОТГЛЕДАМЕ МАЛЪК ПРИРОДОЛЮБИТЕЛ?

Мадлена Николова Ани Цветкова

Книжка 2
Книжка 1
ИЗКУСТВОТО ЗА ПРЕВЕНЦИЯ НА АГРЕСИВНОТО ПОВЕДЕНИЕ НА ДЕЦАТА

Евгения Миланова Виолета Николова Величка Радева

ПРИЯТЕЛСТВОТО В ЖИВОТА НА ДЕТЕТО

Даниела Димитрова, Красимира Василева

ПРЕДАЙ НАТАТЪК

Вилдан Мехмедова

2012 година
Книжка 9
ПЕДАГОГЪТ – РИЦАР НА ДЕТСТВОТО

Януш Корчак бе написал, че животът на великите хора е като легендите: труден, но красив. И се оказва пророчески прав, сякаш е писал за себе си! Наследник на семейство с богата духовна култура и традиции, останал отрано без баща, той не просто се справя с несгодите на сирачеството, но развива у себе си три могъщи извора на живот: любов към свободата и справедливостта, страст към знанието и творчеството, отдаденост на децата и тяхното щастие. Лекарят Корчак лекува децата и душите им. Безплатн

ЯНУШ КОРЧАК – ВЕЛИК ХУМАНИСТ И ПЕДАГОГ

„Със сила и мощ поведох своя живот, който беше привидно неподреден, самотен и чужд. За син избрах идеята да служа на детето и неговото дело. Привидно загубих.“ Бе лекар, писател, мислител. Бе философ, учен, моралист. Издател. Възпи- тател и педагог. Бе герой. Бе скромен. Във всяка от тези области той има изключителни постижения. В течение на по- вече от четиридесет години работи като педагог и писател. Четиридесет години безкористно служене на слабите и беззащитните. Създава съвременна кон

ЕВОЛЮЦИЯ НА ПРАВАТА НА ДЕТЕТО

„Детето има право на сериозно отношение към проблемите му, на справедливото им решаване.“

THE KORCZAK’S RIGHT TO SOCIAL PARTICIPATION OF CHILDREN THE CITIZENSHIP OF CHILDREN

A speech by Marek Michalak, the Ombudsman for Children, given during the seminar„The Polish-Israeli pioneer in the fi eld of human rights, Janusz Korczak (1879–1942) and today’s Convention on Children’s Rights as the part of the international law“, Geneva, the 6 of June 2009

ЗА ДЕТЕТО, ДЕТСТВОТО ИЛИ НАУКА ЗА НЕГО?

В памет на Януш Корчак – по повод 70 г. от неговата смърт и 100 г. от създаването на „Дом за сираци“ във Варшава Албена Чавдарова

Книжка 8
CHANGES IN UNIVERSITY TEACHING – THE ROAD FROM KNOWLEDGE TO COMPETENCIES

Slađana Anđelković Zorica Stanisavljević Petrović

ДОСТОЕН ЖИВОТ, ОТДАДЕН НА ПРОСВЕЩЕНИЕТО… ПРОФ. СТОЙКА ЗДРАВКОВА – ЕДИН СЪВРЕМЕНЕН БУДИТЕЛ НА 70 ГОДИНИ

Неуморна и взискателна! Енергична и всеотдай- на! Работохолик и перфекционист! Това е проф. д-р Стойка Здравкова! Не е за вярване, че в началото на ноември 2012 година навърши 70 години. И не е слу- чайно това, че тази светла дата е непосредствено бли- зо до Деня на будителите. А това, че проф . Здравкова е съвременен български будител, е толкова безспорно и видимо! 70–годишнината ù е един чудесен повод ретрос- пективно да си припомним и проследим най-значи-

Книжка 7
ОЧАКВАНА И ПОЛЕЗНА

Емилия Василева

Книжка 6
Книжка 5
ЦЕННО ПОМАГАЛО ЗА ПСИХОЛОЗИ И ПЕДАГОЗИ (Надежден инструмент за диагностициране смисъла на живота)

Любен Десев Минчев, Борис. Тест на Дж. Крумбъг и Л. Махолик за смисъл в живота. Българска версия. Варна, ВСУ „Черноризец Храбър“,

ГЕОРГИ MАВРОВ ЖИВОТ, ОТДАДЕН НА НАУКАТА И ОБРАЗОВАНИЕТО

Така най-общо, но и най-точно можем да охарак- теризираме дейността на ст. н. с. д-р Георги Петков Мавров. Той ни напусна неочаквано в края на април т.г. И до последния си ден не преставаше да се вълнува от проблемите на образованието. Споделяше инте- ресни мисли относно предстоящото приемане на За- кона за образованието. Пестелив на думи, но щедър на дела – това ясно проличава от неговата богата би- ография.

Книжка 4
ОЩЕ ЕДНА ИДЕЯ

Галина Стоянова

Книжка 3
С ИНОВАТИВЕН ПОГЛЕД КЪМ ЛИЧНОСТТА НА ДЕТЕТО

Маргарита Абрашева Любимка Габрова

БИЗНЕС ОБУЧЕНИЕ В ДЕТСКАТА ГРАДИНА

Красимира Костова Петя Драгоданова

ДЕТСКАТА БЕЗОПАСНОСТ

Любимка Габрова

БАБА ПРИКАЗКИ РАЗКАЗВА... (МИКС ОТ ПРИКАЗКИ)

Кева Захариева, Мария Мичева

Книжка 2
ДЕТЕ ПЪТУВА В АВТОМОБИЛА

Красимира Михайлова

ПРОТИВОПОСТАВЯНЕ

Пюрвя Ердниев, Б. Ердниев

ЗДРАВКА НОВАКОВА – ПРЕПОДАВАТЕЛ И ТВОРЕЦ

Седемдесетгодишният юбилей е вълнуващ повод да проследим трудния, богат и съдържателен професионално-творчески път на доц. д-р Здравка Новакова, да под- чертаем нейната важна роля за утвърждаване на дидактика на математиката като

IN MEMORIAM Иван Марев

Напусна ни проф. Иван Марев – философ, педагог, демократ, родолюбец. В далечната 1975 г., зареден с енергия, пълен с идеи, той създаде в Техническия

Книжка 1
ДЕЛЕГИРАНЕ НА ПРАВА ЧРЕЗ КОМИСИИТЕ В ДЕТСКАТА ГРАДИНА

Маргарита Абрашева Политиката, наречена управление на качеството, не е самоцел, нито поредна обра- зователна „мода“. Тя е практически необходима за поддържане от директора на учеб- ното заведение на един привлекателен образ в условията на конкуренция на пазара на учебни заведения. Това се отнася най-вече за детските градини. Политиката на упра- вление на качеството съдържа недостатъчно използван ресурс, включително за спечел- ване и запазване доверието на потребителя – родителите на децата,

ИНОВАЦИОННИ И ИНТЕРАКТИВНИ МЕТОДИ В КВАЛИФИКАЦИОННАТА ДЕЙНОСТ НА ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ КОЛЕКТИВ

Стоилка Ташева, Севда Лукайчева Развиващото се с динамични темпове общество в днешно време налага необ- ходимостта от иновационни промени в областта на образованието. И в предучи- лищната педагогика все по-често се търсят алтернативни педагогически техноло- гии както за възпитанието и обучението на децата, така и при провеждането на квалификационната дейност на самите педагози. Използването на интерактивните методи дава възможност да се възлагат за- дачи, които предполагат съвместна работа,

НА УЛИЦАТА Е ОПАСНО

Таня Янчева, Зоя Кацарова

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.