Педагогика
Вход / Регистрация

2013/8, стр. 1132 - 1151

ДИМИТЪР ДОНЧЕВ – С ВЪЗХИТА ЗА БЪЛГАРСКИЯ УЧИТЕЛ

Резюме:

Ключови думи:

100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ДИМИТЪР ЕВСТАТИЕВ ДОНЧЕВ (5.10.1913 – 15.02.1997)

Идеал на човешкото съвършенство
е Васил Левски – най-великият българин –
защото служи на църквата,
защото носи чиста душа, чист човек, певец.

Д. Дончев
Незнайният български учител –
единственият във вечността на времето.

Д. Дончев

І. Димитър Дончев – нежният рицар на българската духовност

Нежният рицар на българската духовност Димитър Евстатиев Дончев е роден в София на 5 октомври 1913 г., където получава основното си образование: завършва началното училище „Бр. Миладинови“ при учителя Руси Сираков, а в прогимназиалните класове учи и цигулка при Иван Кукудов. Продължава своето образование в III мъжка гимназия в София, но заболява и прекъсва обучението си. Постъпва в Рилския манастир (и по здравословни съображения) – там е послушникът Милети: в периода от 1929 г. до 1931 г. неговото духовно самоусъвършенстване се ръководи от игумен Кирил. Избран е за стипендиант на манастира и е изпратен в Софийската духовна семинария, която той успешно завършва в 1937 г. После младият Дончев учи в Богословския факултет на Софийския университети се дипломира през 1941 г., но не спира да учи – продължава висшето си образование, докато успешно завършва и Юридическия факултет (1947 г.). В периода 1948 – 1955 г. Д. Дончев е в Дирекцията на вероизповеданията към Министерството на външните работи, след което постъпва научен сътрудник в БАН, а по-късно, вече старши научен сътрудник, продължава своите историко-педагогически проучвания в Института по образованието в София.

Димитър Дончев е голям българин и забележителен патриот. Само с научни средства той служи на българската идея – култура, образование, църква; като влюбен иконописец плете красотата на българската реч и възпява божествения дух на нацията; един поет на красивото в историята на българите, на нежността в историческите символи на родните корени. Д. Дончев по свой си деликатен и ненатрапващ се начин съгражда творческото си дело, изпълнява тихо и всеотдайно човешкия и националния дълг – като предан рицар и нежен трубадур защитава и възпява българската духовност. Той е търпеливо търпелив и неуморно постоянен в усилията си да установи и научно да докаже истината в българската история и най-вече в историята на българската светиня – народното училище, като почти по всеки проблем постига оригинална авторска гледна точка: учен на детайла – изпипва и проверява лично всеки факт и всяка дори най-елементарна подробност в процеса на изследването и анализа на резултатите; диалектик, който непрекъснато развива и обогатява възгледите си. Енциклопедист и полиглот, той преди всичко е злободневен автор, открит, публичен – като струна, настроена на актуални вълни. Отговорен и критичен, Дончев е взискателен рецензент и редактор, принципен и последователен ръководител на млади учени и авторски групи.

ІІ. Димитър Дончев за българското училище

Димитър Дончев с удоволствие изследва и научно доказва пламтящо-разгарящата обществено-проповедническа дейност на националното училище (като „серафимите около божия престол“) през дълголетната трагична история на българите. Той страстно разкрива непреходното в същността, корените и традициите на българската светиня, нейната очистваща огнена любов и предводителско наставничество, като:

– доказва как още Св. Климент Охридски свързва училището с идеите и борбите за независимост на държава, църква и култура, като той подчинява възпитанието и образованието на политическите цели на българските князе и патриарси;

– показва как Патриарх Евтимий Търновски се опитва да сплоти българския народ и неговите царе чрез един общ (макар и вече остаряващ) книжовен език, да култивира чувства на национална гордост и родолюбие чрез авторските си жития на български светии;

– разкрива как Константин Костенечки наставлява децата да уважават по-възрастните хора и да се държат благоприлично; научно доказва хуманизма на неговия звуков метод за ограмотяване;

– посочва ренесансовия подем на българското образование към края на ХIV в. и неговия ценностен отзвук у съседните народи и държави – К. Костенечки, митрополит Киприян, Григорий Цамблак и др. (Дончев, 1997; Дончев, 1994; Дончев, 1970б).

Димитър Дончев много точно определя и историческата роля на килийните училища, която според него „се заключава в това, че те се явяват продължители на Кирило-Методиевите традиции – в тях се преподава създадената от Кирил и Методий славянска азбука, изучават сеславянски книги – тези, които двамата братя бяха превели от гръцки на старобългарски език, и което е много важно, в тях твърде отрано се говори нещо и за другите славянски народи“. В продължение на много години „тези традиции крепят народния дух – подчертава Дончев, – за да се стигне до националното ни Възраждане, когато зароденото в килийните училища просветно движение надхвърля техните рамки и се превръща в неудържима революционна сила“ (Дончев, 1967, 1970а).

Нов научен поглед върху историята на прехода към новобългарското образование Д. Дончев постига и в проучванията си за славянобългарските училища в Свищов и за техния приемник – Великото Габровско училище. Според него славянобългарските училища на Е. Васкидович (1815) и на Хр. Павлович (1831) експериментират нова, по-горна степен на българското училище и очертават модела на бъдещата прогимназия. Още Е. Васкидович прилага нови форми на училищна организация, от която впоследствие заимстват габровци при създаването на своето училище: всеобщо обучение; светско образователно съдържание; обществено финансиране; взаимоучителна организация на процеса на обучение; училищна сграда; професионални учители и пр. Обаче и в двете училища, въпреки родолюбието на водещите им учители и тяхното вдъхновяващо преклонение пред родния език, аргументира се Дончев, се изучава само гръцки език, който е „въведен по искане на свищовските търговци, защото този език имал широко приложение във вътрешната и външната търговия... бил необходим за научните интереси на българската младеж“ (Дончев, 1965).

Димитър Дончев приема, че ерата на новобългарското образование започва с отпадането на гръцкия език от Габровското училище и налагането на обучение само на майчин език. „С решителнотоотхвърляне на гръцкия език – пише Дончев – и изучаването на всички предмети на български език Габровското училище извършва един революционен акт за времето си и поставя наистина началото на новобългарското образование. То първо се освобождава от опеката на гръцките владици, които по отколешна привилегия са се „грижели“ за просветата на православното население в Турската империя. С основаването на Габровското училище се преустановява и традицията някои светски училища у нас да се наричат славянобългарски, в които, както казва Неофит Бозвели, обучението се е водило на славянобългарски диалект. Габровското училище се ръководи от Неофит Рилски, който е един от първите радетели за очистването на българския език от остарелите форми на църковнославянския език и за създаване на новобългарски език (западно наречие). Именно този език Неофит въвежда в Габровското училище... въвежда и предметът българска история“ (Дончев, 1965).

Националното значение на Габровското училище Д. Дончев разкрива така:

„Габровското училище в скоро време става истинско общонародно просветно средище, в което идват да се учат на роден новобългарски език младежи от всички краища на страната. Наред с това то става разсадник на усъвършенстваната вече от Неофит Рилски взаимоучителна метода за цяла България“ (Дончев, 1965).

В проучването си за историята на българското училище в Букурещ (1869) Д. Дончев отбелязва, че то е не само национален светлик на просвещението (прилагат се идеите и организацията на Габровското училище), а „и една от многото прояви на братските и дружелюбни отношения между българи и румъни в миналото“. Може би Букурещкото училище изразява същностния символ на разгарящата се българска просвета, тъй като сградата му е – както пише Дончев – „истински дом на българската възрожденска култура: в нея се откриват българска църква и училище „Кирил и Методий“, а в мрачните є подземия се помещава печатницата на Любен Каравелов. Тук учителства и живее известно време и Христо Ботев... учители са Кирияк Цанков и други изтъкнати възрожденски дейци. То дава просвета и знания на много български деца. В него те се възпитават и на любов към своето отечество България“ (Дончев, 1969).

В своите многобройни и разностранни историко-педагогически изследвания Д. Дончев отделя специално внимание на Българската екзархия в Цариград, за да разкрие нейната националноспасителна роля в най-тежките години на робството. Водещата авторска идея е да онагледи фактологически невероятната всеотдайност и трогателната настойчивост на българските просветители „в името на патриотизма и ученолюбието... да се даде възможност на българина да възпитава чедото си на майчиния му език, като му подбуди вътрешното чувство да цени своето и народността си“. Може би именно българските училища в Македония и Одринска Тракия са същинските серафими около българския престол – Свободата! (Дончев, 1984; Дончев, 1979; Дончев, 1967).

Според Димитър Дончев блестящият венец на доосвобожденското образование на българската младеж е Болградската гимназия. Основана през 1859 г., тя обгръща и възпламенява младите надежди на националната революция – Дончев цитира един от учениците є Атанас Хитов, който в писмо до вуйчо си П. Хитов споделя за общата готовност (своята и на другите 18 – 20-годишни младежи – „най-първи в цялата гимназия и по учението си, и по доброто си поведение“) „да додем и да умрем за сладкото име на свободата“. Авторът Дончев посочва и саможертвата на нейния ученик Върбан Господинов, който загива като четник на Хр. Ботев, и примера на много други болградски възпитаници, взели участие в Освободителната война. „Едни от първите строители на младата българска държава – посочва Дончев – са завършили Болградската гимназия. Между тях са министрите Димитър Греков, Димитър Агура, Иван Салабашев, Георги Згурев, доблестният воин Олимпий Панов, талантливият пълководец генерал Иван Колев, изтъкнатите учени акад. Ал. Т. Балан, проф. Георги Дерманчев, фолклористът полк. Г. Янков и др.“ (Дончев, 1968).

ІІІ. Димитър Дончев за незнайния български учител

Димитър Дончев избира за идеал на човешкото съвършенство Васил Левски: „най-великият българин – защото служи на църквата, защото носи чиста душа, чист човек, певец“. В този смисъл и с основание тук допускаме, че той така разбира и целта на възпитанието – социално активната саморазвиваща се хармонична личност, която пази природната си чистота, като я допълва с религиозни добродетели и художествено творчество.

Символът на най-достойните български педагози Д. Дончев вижда в просвещенски всеотдайната Вела Благоева (Виктория Живкова), а сред съвременниците си – в личността и делото на Генчо Пирьов: скромен, учител на човека, толерантен (чл.-кор., проф., д. н., най-видният български психолог). Според Дончев днес българският учител трябва да се стреми (по принцип) да прилича на Трайко Китанчев – да е подготвен, да чете, да осмисля фактите, които изучава, да формира обективност в мисленето и писането на ученика.

Декларираните от Димитър Дончев възгледи и оценки позволяват да се конструират негови разбирания за социалната същност и просвещенските функции на българския учител, в основата на които е тълкуването му относно първопричините за величието на Ян Амос Коменски като класик педагог: защото в творчеството си той съчетава религията, науката и педагогиката. Именно от такава позиция Дончев подхожда и в своите изследвания върху историческата роля на народния учител да е бляскав будител и апостол на националния дух.

Обобщено от анализа на резултатите от неговите историко-педагогически проучвания може да се синтезират три същностни черти на българския учител – учен, хуманист, апостол.

Ученият-просвещенец има за цел да ограмотява народа, за да осветява чрез знанието пътя му към прогреса и социалната справедливост.

Хуманистът-идеалист има за цел нравствената чистота на българина, за да го води към Бог и личностното съвършенство.

Апостолът-будител има за цел да възпитава възвишения патриот и щастливия гражданин, ратуващ за свободно Отечество.

Възможно е тук да се очертаят трите триади от същността, задачите и средствата в мисията на народния учител на българите:

УЧЕН – ГРАМОТНОСТ – ОБРАЗОВАНИЕ

ХУМАНИСТ – НРАВСТВЕНОСТ – РЕЛИГИЯ

АПОСТОЛ – ПАТРИОТИЗЪМ – ВЪЗПИТАНИЕ

Приблизително така ученият Д. Дончев разбира връзката между същностните черти на българския учител, целите, на които се е посветил, и средствата за постигането им. Затова той с особена обич често се позовава на текста от окръжното писмо на министър Ст. Омарчевски (25 юли 1922 г.), с което 1 ноември се обявява за празник на българските будители: „А в полумрака на нашето минало – цитира Дончев – се откриват големи фигури на редица велики българи, които с необикновено увлечение и с една завидна самопожертвувателност са служили на своя народ, които не са пожалили ни сили, ни младост, за да положат основите на нашия културен и политически живот...“. А сред сияещата плеяда от народни будители с най-велики заслуги според Д. Дончев е незнайният български учител – „тогава той бе единственият, който даваше знания на деца, младежи и възрастни; той вършеше възпитателна дейност в училище и вън от него; той – учителят, бе, който решаваше и културните проблеми на времето“ (Дончев, 1991).

Може би представата си за научната същност на българското учителство Д. Дончев намира в едно откровение на К. Шапкарев: „Всичко, което съм постигнал като личност – цитира го Дончев, – дължа на три обстоятелства: на здравата научна основа, която бе турил у мен учителят ми Янаки Стрезов; на тясното ми общуване с Д. Миладинов и на неуморните ми и непрестанни собствени трудове за саморазвитие, които понякога стигаха до самозабравяне“ (Дончев, 1979).

Според Д. Дончев образецът на учителя-учен е сътворен още от Св. Климент Охридски, който в многостранната си учителска и културно-просветна дейност е експериментирал педагогически иновации. Научен подход в своята управленска и преподавателска дейност реализира и Наум, който въвежда в Преславската школа и светски знания. От този златен век на българската култура Д. Дончев специално изтъква Ч. Храбър и К. Преславски за най-добрите книжовници на своето време. „А българският богомилски учител – пише той, – който внесе идеята за социална правда като нов елемент в съдържанието на народното образование, завинаги записа името си в историята на човечеството като предвестник на последвалите реформаторски и революционни движения за преустройство на обществото“ (Дончев, 1997; Дончев, 1970б; Дончев, 1967).

Д. Дончев доказва научните приноси на учителя и през Второто българско царство, когато в по-големите градове училищата вече се ръководят от светски лица, които откриват школи за калиграфно преписване и художествено подвързване на книги, откриват училища по изобразително и певческо изкуство. „До нас не са стигнали имената на учителите в тези школи и училища – отбелязва Дончев. – Но запазените веществени паметници говорят за тяхното голямо майсторство и талант“. С европейска значимост е и дейността на учителите от школата на Патриарх Евтимий Търновски, които вече „се интересуват живо от въпросите на педагогиката“. Например: „Константин Костенечки отива да повиши педагогическата си подготовка в школата, която Евтимий открива след заточението си в Бачковския манастир“. И след падането на България под турско господство много от изявените български учители (Киприян, Г. Цамблак, К. Костенечки, Андроник и др.), твърди Дончев, „развиват активна просветна и книжовна дейност в Сърбия, Румъния и Русия и с това допринасят много за духовния и културен подем на народите в тези страни“, съдействат за тържеството на европейския хуманизъм (Дончев, 1994; Дончев, 1967).

Според Д. Дончев най-изтъкнатите книжовници на българското Просвещение са Паисий Хилендарски и Софроний Врачански – учени от европейска величина. Без да притежава голямо за времето си образование, Паисий написва книга, „която – по мнението на Дончев – не стои по-ниско от нивото на тогавашната наука“. Той посочва, че „родоначалникът на нашето национално Възраждане“ първо вниква в причините за злощастната съдба на българския народ, анализира отделните фактори и едва на тази основа представя новата социално-политическа алтернатива и гениалната си стратегия за национално освобождение. Дончев приема, че Паисий „е построил своята книга предимно върху извори и върху най-известните тогава съчинения и други материали... Чувството му към историческата истина го е накарало да ходи чак в немска земя... да ходи в Русия (Москва), за да събира материали за своя труд... ползвал е немски и руски език... “ (Дончев, 1967; Дончев, 1962).

Димитър Дончев счита, че Софроний приема монашество не за да кандидатства за епископ, а за да се посвети на творчески труд в Капиновския манастир и като серафим да разгорява ипречиства българския народ, да го наставлява чрез проповед по пътя към доброто. Вече в Румъния, той с голяма мъка „изповядва, че има „една скорб“, че не е изпълнил ролята си на „разгоряващ“ серафим, че не е сред народа си“. Но той се утешава, отбелязва Дончев, „че това е станалоне „зарад почивание мое“, но от „голяма нужда и тешкий долг да испише неколико книги по нашему болгарскому язику“. Просвещенски смисъл Софроний придава и на историческата си прокламация (1812), подписвайки се „Серафим Архиерей Болгарский“ – Д. Дончев блестящо изследва и научно доказва неговите родолюбиви мотиви (Дончев, 1990).

Димитър Дончев признава, че „малък е броят на нашите възрожденски учители, които са получили високо образование и специална педагогическа подготовка. Повечето от тях, обичайки силно професията си, усъвършенстват своето майсторство на добри учители и възпитатели по пътя на самообразованието, като ползват и опита, и знанията на по-образованите свои другари и колеги чрез срещи, участие в учителски събори и др.“. Например забележителният син на българския народ д-р Петър Берон самостоятелно създава своя велик Рибен буквар и израства като – както го определя Дончев – „теоретикпедагог и училищен реформатор, лекар и общественик, учен, който разработва с еднаква акуратност както въпроси из областта на частните науки, така и важни проблеми на натурфилософията“. Дончев посочва, че още в тогавашна Европа го признават за „един от учените мъже на настоящето столетие“ (Дончев, 1972). Неофит Рилски и Хаджи Партений Зографски също с упорит труд, постоянство и ученолюбие достигат дори до научното звание „професор“ в богословското училище на о-в Халки. Д. Дончев възприема и оценява Неофит Рилски преди всичко като учен, който „всички противоречия между религията и науката се старае да изяснява в полза на науката и чрез науката“. Според него Н. Рилски отлично познава водещите педагогически идеи на Просвещението във Франция, Англия, Германия и Русия и сполучливо ги актуализира, като им придава и ярък политически характер, например – „по-напред трябва да се откриват училища (светски и демократични), а после църкви и манастири“; източноправославната религия е необходима на народа ни като „предпоставка и залог за българското етническо и национално единство и дори за бъдещото освобождение“. Хаджи Партений Зографски също има модерни педагогически възгледи, които апробира в учителската и управленската си дейност и защитава в своите учебници, например: „Според него – посочва Дончев – обучението на децата трябва да бъде първа грижа на родителите... Учението трябва да се извършва на роден език... Застъпва се за образование и на момичетата... Той съветва своите читатели да обичат отечеството си и своя народ, „що, ако дойдет ред и душата си да не пожалат за них“ (Дончев, 1983; Дончев, 1966). Д. Дончев е впечатлен както от постоянството и научния подход на Ем. Васкидович, от неговата ерудираност и логика на историческото изложение, така и от мъдростта и начетеността на К. Шапкарев: „Учението е светлина, от която няма нищо друго по-добро на света...“ (Дончев, 1995; Дончев, 1979).

Д. Дончев възпява всеотдайността на народния учител в стремежите му за самообразование и личностно самоусъвършенстване. „Единствено ревността и стремежът да бъде достоен за учителското си звание – посочва той – са накарали П. Р. Славейков да прекъсне учителската си дейност и да отиде да се „доучи“ при Христаки Павлович в Свищов, а след това и в „даскалоливницата“ на Иван Момчилов в Елена. Р. Ил. Блъсков, който също е дългогодишен учител, се преселва със семейството си в Шумен, за да усвои от учителя Сава Филаретов взаимната метода. По-късно Блъсков започва да издава първото у нас педагогическо списание „Училище“ и се проявява като забележителен педагог. За да повиши своята педагогическа подготовка, Тодор Хрулев става прислужник в училището на Христаки Павлович. След това е помощник, а по-късно и самостоятелен учител. Получил с упорит труд добра теоретическа и практическа подготовка, той е не само един от изтъкнатите учители възрожденци, а и автор на учебници. Това не му пречи да бъде деен участник в освободителното движение, за което е изпратен на заточение в Мала Азия, където умира. А учителите Емануил Васкидович и Райно Попович поддържат най-редовна връзка с Неофит Рилски (основателно наречен по-късно патриарх на българската просвета), като се допитват по разни педагогически и училищни въпроси, изпращат му ръкописи на свои учебниции книги за мнение и др.“ (Дончев, 1983; Дончев, 1967).

Според Димитър Дончев научната компетентност е присъща и за решенията на учителските събори и на конгресите на БУС. Например още на първия учителски събор през 1868 г. в Стара Загора „едно от решенията е да се изработят еднакви програми за селските училища, а учебниците да се одобряват от учителските събори“. Учителският събор в Пловдив през пролетта на 1870 г. поставя „въпроса за изграждането на една стройна система на общообразователното училище“. Според Дончев оригинални и научно аргументирани са и решенията на II конгрес на БУС през 1896 г. относно началното образование на българските деца: „първоначалнотоучилище да почва от 7-ата година, тъй като отсъствието на потребното домашно възпитание и на добре уредени забавачници прави нашите деца неспособни да почнат по-рано... първоначалното образование да бъде задължително, а не годините, които трябва да прекарат децата в училищата“. Правилни решения са приети и за продължителността на учебната година; за хигиената и санитарните условия в класната стая; за здравето и на детето, и на неговия учител; за необходимостта от подходящо жилище на учителя и пр. (Дончев, 1976).

Димитър Дончев посочва, че още Софроний Врачански и Васил Априлов ясно изразяват мисълта за създаване и на „Българско дружество с цел да разпространява общото просвещение сред народа“. Според него Васил Априлов „почти във всички свои трудове набелязва редица важни въпроси из областта на историята ни, езикознанието, етнографията, учебното дело и др., които се нуждаят от научно изследване“. Така постепенно потребностите на националната буржоазно-демократична революция оформят новия научен център на народната просвета – Българско книжовно дружество (1.Х.1869), чиято цел „е да разпространява всеобщото просвещение у българския народ и да му показва пътя на неговото веществено обогатяване“, а главна грижа – „да обработва и усъвършенства българския език, българската история и народната словестност“. След Освобождението Дружеството закономерно прераства в Българска академияна науките (1911), като на преден план вече е научната дейност (Дончев, 1988).

За да вникнем в хуманизма на самия Дончев, можем да използваме два негови любими символа – отворения прозорец в педагогиката на великия детелюбец Януш Корчак, като идея за свободата и щастието на детството, и птицата от българското букварче на Г. Бусилен в знак на свободния и щастлив живот. Той особено обича възторжената хуманност на Корчак: „Деца, имайте възвишени мечти и стремежи към слава. От всичко това все някога ще излезе нещо“.

Безспорно именно хуманизмът на българския учител озарява трудната му професионална съдба и неговия неуморен стремеж да служи на детето. В творчеството на Д. Дончев по-целенасочено е изследван педагогическият хуманизъм на д-р Петър Берон: научната гледна точка е върху новото отношение на забележителния български просвещенец „към човека, към неговото освобождаване от духовния гнет на църквата и феодализма, към неговото културно-просветно издигане и земно щастие, към висотата на неговата личност“: на тази основа е създадена и философско-педагогическата му система. Дончев разкрива преклонението на д-р П. Берон пред природното съвършенство на човека, възхищението му към хармонията между тялото и душата – най-висше благо за човека е здравето, но не и без съчетаването му с човечност, доблест, патриотизъм, любов към знанията и науката и др. (Дончев, 1972).

Според Д. Дончев педагогическият хуманизъм на д-р П. Берон е отразен още в Рибния буквар – както в неговото съдържание, така и в методите на обучение и възпитание. „Още в предговора на своя „Рибен буквар“ – отбелязва Дончев – Берон припомня картината на килийното обучение, което е било истинско мъчение за децата. Движен от искрено състрадание и обич към тях, той пристъпва към написването на своя забележителен буквар. „Ни един не се намери – пише Берон – да помисли за нещастните деца и да им съчини някоя книжка. Това дело възприех аз“. Ръководен от хуманни чувства, той става привърженик и разпространител на най-прогресивните през онова време възгледи и методи по възпитанието и обучението както на момчетата, така и на момичетата: взаимоучителната организация, звучната метода, игрови похвати, рационални знания, без сурови наказания и пр.“ (Дончев, 1972).

Димитър Дончев разкрива неочаквани аспекти в педагогическия хуманизъм на лекаря и учения д-р П. Берон: „В един от докладите си до Комисията по карантините – посочва Дончев – той пише, че счита за „своя първа грижа в службата си да бъдат ваксинирани всички деца на малка Влахия в продължение на една година;... че лекарите са могли да принасят по-голяма обществена полза в едно време, когато болестите и епидемиите са върлували и отнасяли много жертви сред населението в Отоманската империя“. Дълбоко хуманно е и научното изобретение на докторската му дисертация (тазомер за установяване на размерите на ембриона в утробата на бременната жена) – „да избави бъдещата майка от излишните психични вълнения при употребата на металическите пелвиметри, от които тя изпада в ужас“. Д. Дончев отбелязва и позицията на „великия син на българския народ и славянството против расизма – д-р Петър Берон е един от първите, ако не и първият учен, който се обявява против тази мракобесническа теория, допринесла толкова злини на човечеството“ (Дончев, 1972).

С вълнение Д. Дончев изповядва хуманизма на Неофит Рилски: „В „Болгарска граматика“ – пише той – Неофит мечтае за такова начално училище, което няма „да мучи малолетний и мягкий возраст детский, но да им подаде ръководство ко истинното просвещение... да не губят напразно своето драгоценно и златно време“. Реализирането на тази идея Неофит вижда в съществуващите вече в други страни взаимни училища и затова с готовност приема предложението да замине за Букурещ, за да усвои взаимната метода и да я въведе в България“ (Дончев, 1983). Велик хуманизъм мотивира просвещенската дейност на В. Априлов, особено ярко изпъкващ според Дончев в решението за всеобщо и безплатно образование на българските деца: „Априлов и Палаузов – посочва той – пишат от Одеса до ръководителите на училището, че учителите и епитропите нямат право да вземат „от чуждите момчета, дето дохождат в Габрово да се учат от други места, някоя пара за учение... Школата е обща и от край света ако дойдат, нека се учат“ (подчертаното е от мен – Д. Д.).“ Дончев изтъква и другата страна на хуманизма на българския учител – нравствeността и професионализма, като се позовава на Ив. Т. Бракалов: „Образът на Ботю Петков е жив пред очите ми и аз съм трогнат от неговата нравствена красота... Виждам го през прозорците на взаимното училище със строгпоглед и замислен да продължава образователната си работа в класовете, винаги с добре подготвени уроци... справедлив“. Хуманизмът на народния учителбудител Д. Дончев доказва и чрез схващанията на К. Шапкарев, като привежда следния цитат: „Длъжностите на родителите към децата са: да ги хранят и възпитават, да ги порастат, да гинаучат на книга и занаят... А задълженията на децата към родителите са да ги слушат и да им се покоряват, да ги гледат на старост... Обичай мира, истината и правдата. Върши добро и бягай от лошото...“ (Дончев, 1979).

В своите проучвания за апостолската мисия на българския учител Димитър Дончевсе вдъхновява от прекрасните слова на министър Ст. Омарчевски относно светлите дела на големите строители на съвременна България, „които трябва да се сочат за пример, като образци на бляскаво изпълнен отечествен и национален дълг“ (Дончев, 1991).

Д. Дончев искрено се прекланя пред апостолската решителност и човешката всеотдайност на 16-годишната Екатерина Александроваот Стара Загора, която убедено казва на майка си: „Тоз заспал народ трябва да се просвещава... както ние сме се учили, тъй и другите деца имат нужда от учение“. И без колебание, пише с възхищение Дончев, „заминала от Стара Загора за Ловеч, въпреки че майка є не я пускала да учителства“. Прекланя се пред великия подвиг на Неделя Петкова-Караиванова (баба Неделя) и дъщеря й Станислава Караиванова (Балканска): „Те се скитат от село на село, от град на град в Македония и с цената на много труд и воля изграждат основите на женското образование в този изостанал и застрашен от чужди влияния край“. Прекланя се с научна убеденост пред всички незнайни страдалци на българското училище...

Може би Димитър Дончев вижда апостолството на народния учител в мъдрите и решителни слова на К. Шапкарев, които самият той обича да преразказва и често цитира:

„Не е възможно един учител да не бъде в същото време и народен деец, народен ръководител по обществените въпроси“ (Дончев, 1979). И още: „Обичай отечеството си и никога да не пожелаеш друго отечество, защото такова желание е начало на предателство. Грижи се за отечеството си, за народността си, и нищо не жали за благополучието им“ (Дончев, 1979).

Затова и букварописецът Георги Бусилен, отбелязва Дончев, внушава още на малките дечица повече от всичко на света да обичат своето прекрасно и мило отечество – Света България! Затова Т. Г. Влайков помни до края на живота си юнашките български песни, на които го е научил неговият любим начален учител Симон...

Колеги,

Да отбележим 100-те години от рождението на Димитър Евстатиев Дончев с неговите любими символи от българската история.

НЕКА ОТВОРИМ ШИРОКО ПРОЗОРЦИТЕ И

СПУСНЕМ ПЕРДЕТАТА

ДА РАЗЛИСТИМ БЪЛГАРСКОТО БУКВАРЧЕ НА Г. БУСИЛЕН И

ДА ПОГЛЕДАМЕ ПТИЦАТА

Да си спомним за Големия Човек и Мъдрия Учен Димитър Дончев – Нежния рицар на българската духовност.

Той остана чист и нежен, неподвластен на нашите „лукави“ дни.

Той ни завеща една възкръснала надежда, с великото упование, „че Отечеството ни пак ще оцелее, ще излезе от сегашната тежка духовна и материална криза, защото, окрилян от примера на народните будители, народът ни ще превъзмогне трудностите по пътя на своето духовно обновление. Ей! Буди, буди!“. Амин.

ДА! ТАКА ДА БЪДЕ! – каза Димитър Дончев.

Светла му памет!

Апропо: Не е ли време да издигнем величествен национален паметник на НЕЗНАЙНИЯ БЪЛГАРСКИ УЧИТЕЛ – единствения във вечността на времето?

Трудове на Димитър Дончев за научна справка и за любознателен прочит с наслада:

Дончев, Д. (1997). Житието Светиклиментово (Нов прочит). Педагогика. кн. 4. София.

Дончев, Д. (1996). Тайната на Мадара е разкрита. Педагогика. кн. 10, с. 87. София.

Дончев, Д. (1995). От българско мляко отдоен... Педагогика. кн. 8. София.

Дончев, Д. (1994). Достоверен ли е разказът за ослепяване на Борисовия син Владимир? Педагогика. кн. 1. София.

Дончев, Д. (1991). За празника на народните будители. Педагогика. кн. 4. София.

Дончев, Д. (1990). Софроний Врачански – Серафим Български. Народна просвета. кн. 2. София.

Дончев, Д. (1988). Началото на Софийския университет. Народна просвета. кн. 10. София.

Дончев, Д. (1984). Из архивите на училищния отдел на Екзархията. История на образованието в България. т. ІІ. София.

Дончев, Д. (1983). Голямата заслуга на Неофит Рилски към своето „любезно отечество България“. Начално образование. кн. 11.

Дончев, Д. (1979). Кузман А. Шапкарев за възпитанието (1.II.1834 – 18.III.1909). Учителско дело, бр. 8 от 27 февруари. София.

Дончев, Д. (1976). За оценка на поведението на учениците. Народна просвета. кн. 7. София.

Дончев, Д. (1972). Намерени са още два труда на д-р Петър Берон. Вечерни новини, бр. 6594 от 18 декември. София.

Дончев, Д. (1970а). Една снимка на сто години. Отечествен фронт, бр. 7978 от 23 май. София.

Дончев, Д. (1970б). Огнища на кирило-методиевски традиции. Вечерни новини, бр. 5801 от 23 май. София.

Дончев, Д. (1969). Български възрожденски светилник (По случай 100 години от откриването на българското училище в Букурещ). Учителско дело, бр. 73 от 7 октомври. София.

Дончев, Д. (1968). Огнище на възрожденския пламък (Преди 110 години бе създадена Болградската гимназия. Раковски – вдъхновител на тази благородна инициатива). Отечествен фронт, бр. 7424 от 31 юли. София.

Дончев, Д. (1967). Жажда за родна просвета. Славяни. кн. 2. София.

Дончев, Д. (1966). Хаджи Партений Зографски (По случай 90 години от смъртта му). Славяни. кн. 5. София.

Дончев, Д. (1965). Към въпроса за първото новобългарско училище у нас. Балканско знаме, бр. 116 от 25 септември. с. 4. Габрово.

Дончев, Д. (1963). Протестът на софиянци. Вечерни новини, бр. 3566 от 19 февруари. София.

Дончев, Д. (1962). Гръцки автори за Паисий Хилендарски. Славяни. кн. 9. София.

И мн. др.

DIMITAR DONCHEV – IN ADMIRATION OF THE BULGARIAN TEACHER 100 YEARS SINCE THE BIRTH OF DIMITAR EVSTATIEV DONCHEV
(5.10.1913 – 15.02.1997)

Abstract. In memory of Dimitar Donchev an attempt of synthesis and praising his personality as well as his original historical-pedagogical ideas for Bulgarian education is made.

Prof. Jordan Kolev, PDS
Student and follower of Dimitar Donchev
Neofit Rilski South-West University
Faculty of Pedagogy
66, Ivan Mihailov Str.

2700 Blagoevgrad, Bulgaria
E-mail: jordan_kolev@swu.bg

КЪМ ВЪПРОСА ЗА ПЪРВОТО НОВОБЪЛГАРСКО УЧИЛИЩЕ У НАС

ABOUT THE QUESTION FOR THE FIRST BULGARIAN SCHOOL IN OUR COUNTRY Справка, изготвена от Димитър Дончев, научен сътрудник, обсъдена и единодушно одобрена от Дирекционния съвет на Научноизследовател

ския институт по педагогика – 1965 година

Предварително трябва да отбележим, че другарите от Габрово приемат, че Свищовското училище е първото светско училище у нас, организирано от местни българи за задоволяване на просветните им и търговски интереси. От своя страна, и другарите от Свищов пишат, че „никой не отрича неговата (на Габровското училище – б. н.) слава на първо навобългарско светско училище и неговите заслуги за повдигане на по-висок етап на учебното дело в нашата страна“ (виж статията на др. Иван В. Гунев „Не е „откритие“, а исторически факт!“, поместена във в. „Дунавско дело“, ХІІ, бр. 6, 13.ІІ.1965 г.). Но в разгара на по-лемиката другарите от Свищов изказват и такива мисли за своето училище, от които се получава впечатлението, че те само декларативно признават славата на Габровското училище като първо новобългарско училище, а всъщност присвояват тази слава на Свищовското училище. Такива мисли срещаме в споменатата статия на Иван Гунев. „Основите, върху които се изгради Свищовското училище през 1815 г., пише той, са така здрави, че те послужиха по-късно като основи и на Габровското училище, а след това и на цялата училищна система унас“ или „Свищовското училище предхожда Габровското и последното е заимствало от него всичко ценно, което то е създало преди това“. В друга своя статия същият автор, като казва, че Свищовското „е прототип на днешното общонародно училище“, заключава: „Сто и петдесет години се минаха, откак учебното дело беше положено върху здрави народни основи, които са достатъчно издръжливи, за да се зида върху тях още по-непоколебимо и величествено образователното дело на днешна социалистическа България“ (вж. статията „Кръст на килийното обучение“ – в. „Дунавско дело“, ХІІ, бр. 3, 23.І.1965 г.).

Това според нас са твърде пресилени мисли за ролята и значението на Свищовското училище от 1815 г. в историята на нашето учебно дело.

На какви основи е изградено Свищовското училище на Васкидович? Според Иван Гунев те са: достъпност до училището на децата от всички слоеве, обществена материална издръжка, светски характер на обучението с подготвени за учителска работа лица, които не са заети с никаква друга дейност, обучение по взаимната метода, специална сграда за учебни занятия и др. Всичко това е така. В случая наистина са налице нови форми за училищна организация. Това е било известно и на основателя на Габровското училище В. Е. Априлов, който в „Мисли за българското учение“ (1847 г.) казва: „Свищовци първи по Българията види ся да отвориха общо училище с пожертвование: затова са похвални и достойни за подражание“. Известно е, че Неофит Рилски е уредил Габровското по образец на гръцкото светско училище в Букурещ, където той е ходил, за да усвои взаимната метода. Много допустимо е обаче габровци да са заели нещо и от свищовци по отношение на организацията на своето училище. И действително, известна приемственост в това отношение може да се съзре у Габровското училище. Тук, разбира се, организационните форми са по-усъвършенствани и са поставени на по-широка и съвременна основа. Но не в това трябва да дирим особеното, качествено новото у Габровското училище. А такова нещо у него има. За това говори Н. И. Ванков в своя труд „История на учебното дело в България“. На стр. 30 той пише следното: „С отхвърлянето на настойчивата молба на търновския гръцки владика да въведе гръцкия език (подчертаното е от нас), Габровското училище показало на всички, че и в нашите училища трябва да се изучава само майчин език (подчертаното е от нас), че и светските науки трябва да се преподават на същия език. Със своя пример то нанесло силен удар и на онова течение, което подкрепяло изучаването на гръцкия език в нашите училища, считайки го необходим за научните интереси на българската младеж“.

Този момент в развитието на нашето учебно дело е не само извънредно важен, но и решаващ. Оттук именно фактически се започва ерата на новобългарското образование.

Вярно е, че училището на Емануил Васкидович е светско и е изградено на нови организационни начала. В него обаче дълго време обучението се е извършвало на гръцки език. Данните за това са твърде категорични. В своето „Краткое политическое землеописание за обучение на болгарското младенчество“ (1835 г.), като говори на стр. 21 за гр. Свищов, Неофит Бозвели казва, че градът има „две прекрасни и чинопорядочни училища. У Горня махала се преподава алилодидактическое и елиногреческаго диалекта (подчертаното е от нас) учение. Подобно и в Долня махала – славеноболгарского диалекта“. Сам Ем. Васкидович в предговора на своята „Педагогическа граматика“ (издадена на гръцки език през 1837 г. в гр. Брашов) казва, че е написал това съчинение в Свищовското елинско (подчертаното е от нас) училище „Преображение“. Предговорът носи дата 20 май 1836 г. В някои от книгите на Славянобългарско детеводство на Неофит Бозвели (1835 г.) Ем. Васкидович се споменава като съавтор и е наречен „елиногреческаго свищовскаго училища учителя“.

Като спомоществовател на „Педагогическа граматика“ на първо място е споменато Свищовското елинско училище.

Вярно е, че в училищната кондика от 1824 г. Свищовското училище, е наречено „славяноболгарско“, но изглежда, това пожелание на неговите учредители е останало дълго време само на книга. На практика обучението в него се е извършвало на гръцки език поне до 1836 г., т. е. и след основаването на Габровското училище.

От това не бива да се прави заключение, че Ем. Васкидович е преследвал някакви панелинистични асимилаторски цели по отношение на българския народ. Гръцкият език е бил въведен от него по искане на свищовските търговци, защото този език имал широко приложение във вътрешната и външната търговия. Сам Васкидович, който е обикнал много българския народ, високо е ценял българския език, поставял го е на еднаква висока с гръцкия и го е въвел като учебен предмет в своето училище. Освен това повечето негови съчинения са писани на българскиезик.

В славянобългарското свищовско светско училище на Христаки Павлович, основано през 1831 г., също се е изучавал гръцки език. Сам Павлович, който е бил голям родолюбец, в предисловието на издадения от него гръцко-български разговорник пише следното: „Многажди, гледающи повседневно вашето за Гречески-а язик горячее рачение, помислих да почнем едно сочинение двоязично, сиреч един словар, в кого-то да изтолкувам на наши.а Болгарский язик сичките гречески речи, за да би могли наставляеми от да се научи скоро и сос леснота да разговаряте гречески... Вие обаче, возлюбленейший мои единородни, приемше желаеми-а вам. Разговорник, положете мало труди прележете се да се научите из него тоя благороден язик. Греческий: благороден, думам, и весма потребен. Понеже сос него можете секаде да отидете, и отидевше да бидете без утеснение, и да извършите сякой свой подлог благополучно...“.

По-нататък Павлович с паисиевски патос казва и следните трогателни думи: „Който успее же в тоя толку потребен язик, и научи го совершено, молим му се со слези, да не уничтожава свой-а род болгарский, именувшися, каквото много безумни правят, Грек“.

Тук трябва да добавим, че Христаки Павлович на заглавната страница на своята „Аритметика или наука числителна“ сам се назовава „учител в словено-елинското в Свищов училище“.

Това показва, че и Ем. Васкидович, и Христаки Павлович, макар да са милеели извънредно много за българския народ, са принадлежали към „онова течение“, което, както казва Ванков, е подкрепяло изучаването на гръцкия език, считайки го необходим за научните интереси на българската младеж.

Такива училища, които все още не са могли да минат без гръцкия език, въпреки всичките им други нови и положителни страни, според нас, не биха могли да се считат за „прототип на днешното общонародно училище“ или пък да бъдат оная здрава основа, върху която се зида „още по-непоколебимо и величествено образователното делона днешна социалистическа България“.

С решителното отхвърляне на гръцкия език и изучаването на всички предмети само на български език Габровското училище извършва един революционен акт за времето и поставя наистина началото на новобългарското образование. То първо се освобождава от опеката на гръцките владици, които по отколешна привилегия са се „грижели“ за просветата на православното население в Турската империя. С основаването на Габровското училище се преустановява и традицията някои светски училища у нас да се наричат славянобългарски, в които, както казва Неофит Бозвели, обучението се е водило на славянобългарски диалект. Габровското училище се ръководи от Неофит Рилски, който е един от първите радетели за очистването на българския език от остарелите форми на църковнославянския език и за създаването на новобългарския език (западно наречие). Именно този език Неофит въвежда в Габровското училище. В Свищовското училище на Васкидович не се е преподавало българска история. Този предмет се въвежда твърде късно. Така че това училище дълго време не е служило пряко за народностното осъзнаване на българския народ. А в Габровското училище предметът българска история се въвежда още с откриването му.

Към това трябва да прибавим, че двете свищовски училища са имали предимно местно значение. Те са обслужвали главно икономическите интереси на свищовското търговско съсловие. В тях действително са се учели изтъкнати наши възрожденци като П. Р. Славейков, Тодор Хрулев, Драган Цанков, но това е било твърде късно – след 1840 г. Само учителят Андрей Робовски и Никола Михайловски са се учели през 1832 г. в Свищов, и то в училището на Христаки Павлович. А Габровското училище в скоро време става истинско общонародно просветно средище, в което идват да се учат на роден новобългарски език младежи от всички краища на страната. Наред с това то става разсадник на усъвършенстваната вече от Неофит Рилски взаимоучителна метода за цяла България.

В заключение трябва да кажем следното: фактът, че Свищовското училище на Васкидович от 1815 г. е първото светско училище на българска земя, организирано от българи за български младежи, с нищо не помрачава значението на Габровското училище като пръв орган на новобългарското училище. Свищовското училище е изиграло своята положителна роля в развитието на нашето учебно дело именно като първо светско училище. То е важен етап в това развитие. Но такава роля, повече или по-малко, са изиграли и чисто гръцките училища у нас. Доколкото обаче в това училище се е изучавал гръцкият език и на този език се е извършвало обучението по разните предмети, въпреки благородните намерения на неговите основатели, то обективно е играло и известна отрицателна роля в нашия тогавашен живот, защото е поддържало у мнозина идеята за малоценност на българския език, поради което не малко младежи са почнали да се гърчеят. За такива случаи, както бе посочено, изглежда говори Христаки Павлович. Между Свищовското и Габровското училище съществува закономерна приемствена връзка по отношение на някои организационни форми, но Габровското училище има нещо свое, което качествено го различава от Свищовското. То е окончателното изхвърляне на гръцкия език и въвеждането на говоримия тогава български език, на който започнало преподаването на всички предмети. Това именно прави Габровското училище действително пръворган на новобългарското образование, изиграло огромна роля в нашето национално Възраждане.

Забележка: Тази статия на Димитър Дончев препечатваме от в-к „Балканско знаме“, ХІV, бр. 116, 25 септември 1965 г., с. 4. Габрово.

Димитър Дончев Преди 90 години в София увисна на бесилката Васил Левски – идеологът и организаторът на националнореволюционната борба на българския народ против турските поробители.

Дълго време турската власт напразно се мъчела да залови „баш комитата“ и да сложи край на неговото опасно за сигурността на държавата дело.

Голяма била радостта на отговорнитетурски сановници, които трябвало да се справят с опасния комита. Като узнал, че Левски е заловен, управителят на Софийската област мютесарифът Махзар паша устроил в конака богата вечеринка, на която поканил да присъстват софийските първенци – турци, евреи и българи.

За самото обесване по заповед на Саид-паша Махзар-паша извикал в София общинските съветници от софийската, златишката, пирдопската и радомирската нахия. С тези свои действия турската власт искала да сплаши народа, а също така да покаже пред външния свят, че и самите българи са против главния нарушител на законите на отоманската държава.

Във връзка с тези известни исторически факти искам да съобщя и един неизвестен досега факт, за който съм слушал още като дете от покойната си баба Катина Костова, родом от София. Баба Катина не ни беше роднина, но ние я чувствахме като своя, тъй като майка ни е израснала и е била възпитана в нейния дом. Мъжът на баба Катина, дядо Косто, когото също помня, беше шивач. И двамата бяха грамотни. Тогава аз бях 10–11-годишно момче. Баба Катина често ми разправяше приказки и свои спомени от турско време. Веднаж я запитах дали е виждала Васил Левски. Отговори ми, че не го е виждала (това в първия момент много ме огорчи, защото аз исках непременно да го е виждала и да ми разправя много за него), но помнела деня, когато той бил обесен от турците. Тя тогава била вече омъжена (била „млада булка“). Живеели недалеч от Шарения мост (Лъвовия мост), някъде към сегашната пресечка на улиците „Георги Димитров“ и „Богомил“. В деня преди обесването на Левски турците ходели от къща на къща да карат българите да отидат на другия ден да гледат как ще бъде обесен Васил Левски.

В самия ден на обесването българите били като „попарени“. Мнозина даже плакали. Те не само не отишли да гледат позорното зрелище, но в знак на протест спуснали пердетата на прозорците си и не ги вдигнали през целия ден.

Аз не мога да възпроизведа дословно онова, което съм чул преди около 40 години от старата жена. Предавам разказаното от нея по памет в общи линии. То обаче още тогава ми направи силно впечатление. По-късно можах да си изясня смисъла на протестната акция, която софиянци са направили в тоя злокобен за целия български народ ден.

Днес, когато чета писаното за обесването на Васил Левски, се убеждавам в правотата на разказа на баба Катина. Няма противоречие между нейните думи и спомените на някои очевидци, присъствали на обесването на Апостола на свободата. Нито един от тях не твърди, че при обесването са присъствали много българи.

Според спомените на Дамян Ив. Богоев, предадени от Коста Николов, поп Христо, който уж бил изповядал Левски, „веднага след обесването на Дякона“ отишъл в хана на хаджи Боне Петров и между другото казал, че „не е имало много народ“. Само на крепостния ров имало неколцина наблюдатели освен официалните лица и войската за охрана.

Дамян Богоев споменава още, че намиращите се в хана хора плакали, като слушали от поп Христо как бил обесен Левски (вж. Иван Унджиев, Васил Левски – биография. София, 1945, с. 716 – 717). Това настроение у софиянци баба Катина предаде, като каза, че те били като „попарени“ и мнозина плакали.

Забележка: Тази статия на Димитър Дончев препечатваме от в-к „Вечерни НОВИНИ“, ХХІІ, бр. 3566, 19 февруари 1963 г., с. 4. София.

2025 година
Книжка 9s
Книжка 9
DEVELOPMENT OF DEMOCRATIC CULTURE THROUGH CONTENTS ABOUT THE ROMA IN CLASSROOM TEACHING – STUDENTS’ PERCEPTION

Aleksandra Trbojević, Biljana Jeremić, Hadži Živorad Milenović, Bojan Lazić

Книжка 8
КАТЕГОРИАЛНИ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИНФОРМАЦИОННО-КОМУНИКАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ В ОБУЧЕНИЕТО НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ СЪС СОП

д.п.н Мира Цветкова-Арсова, Данка Щерева, Славина Лозанова, Маргарита Томова

Книжка 7
ВРЪЗКА НА СОЦИАЛНО-ЕМОЦИОНАЛНОТО С КОГНИТИВНОТО РАЗВИТИЕ В ПРИОБЩАВАЩА СРЕДА

Милен Замфиров, Маргарита Бакрачева, Емилия Евгениева

Книжка 6
КОГНИТИВНО РАЗВИТИЕ НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ, ОБХВАНАТИ В ПРИОБЩАВАЩОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Милен Замфиров, Емилия Евгениева, Маргарита Бакрачева

Книжка 5
COMPETENCE FOR SOCIAL PEDAGOGICAL PRACTICE: WHAT DO STUDENTS TELL US?

Maya Tcholakova, Marina Pironkova, Aleksandar Ranev, Yana Staneva

MULTIMODAL COMMUNICATION IN PHYSICAL EDUCATION CLASSES

Cristiana Lucretia Pop, Cristina Filip

Книжка 4s
GAMES IN FUNCTION OF DEVELOPMENT OF MULTIPLICATION SKILLS

Dasare Sylejmani, Vesna Makashevska, Jasmina Jovanovska

Книжка 4
ИЗПОЛЗВАНЕ НА СИСТЕМИТЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОБУЧЕНИЕТО В КОНТЕКСТА НА ИНТЕРАКТИВНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Силвия Парушева, Борис Банков, Гергана Касабова, Петя Страшимирова

MILITARY AND SOCIAL THREATS AS DETERMINANTS OF THE DEVELOPMENT OF CONTEMPORARY UKRAINIAN HIGHER EDUCATION

Mykola Pantiuk, Tetiana Pantiuk, Nataliia Bakhmat, Olena Nevmerzhytska, Svitlana Ivakh

STEM ОБУЧЕНИЕ НА СТУДЕНТИ ПЕДАГОЗИ В ТРАНСДИСЦИПЛИНАРНА ОБРАЗОВАТЕЛНА СРЕДА

Любен Витанов, Николай Цанев, Людмила Зафирова, Гергана Христова, Катерина Динкова, Калина Георгиева, Жорж Кюшев, Здравка Савчева

ИЗСЛЕДВАНЕ И АНАЛИЗ НА НАГЛАСИТЕ НА СТУДЕНТИТЕ ПРИ ИЗПОЛЗВАНЕ НА ГЕНЕРАТИВЕН ИНСТРУМЕНТ НА ИЗКУСТВЕН ИНТЕЛЕКТ

Николай Янев, Иглика Гетова, Теодора Христова, Ива Костадинова, Георги Димитров

Книжка 3
ДРУГИЯТ КАТО ЦЕННОСТ В УЧИЛИЩЕ

Александър Кръстев

Книжка 2
ASSESSMENTS OF TEACHERS AND PARENTS OF CHILDREN WITH DEVELOPMENTAL DISABILITIES ON INCLUSION IN PRE-SCHOOL INSTITUTIONS

Zagorka Markov, Hadzi Zivorad Milenovic, Biljana Jeremic, Radmila Zecevic, Milica Pavlovic

Книжка 1s
ПРИЛОЖЕНИЕ НА СРЕДСТВАТА ЗА ДОПЪЛВАЩА И АЛТЕРНАТИВНА КОМУНИКАЦИЯ В ОБРАЗОВАТЕЛНИТЕ ИНСТИТУЦИИ В БЪЛГАРИЯ

. Неда Балканска, . Анна Трошева-Асенова, . Пенка Шапкова, Снежина Михайлова

USE OF ARTIFICIAL INTELLIGENCE IN FOREIGN LANGUAGE TEACHING

Ekaterina Sofronieva, Christina Beleva, Galina Georgieva

Книжка 1
Скъпи читатели, автори, приятели на списание „Педагогика“,

В началото на 2025 година в първия брой на нашето списание „Педагогика“ бих искала от името на редакционната колегия и от мое име да Ви пожелая здраве, творческо вдъхновение и професионално удовлетворение от прино- са Ви към педагогическата наука и практика! Вярвам и се надявам, че списание „Педагоги- ка“ ще продължи да осигурява платформа за научен, обективен и откровен диалог, базиран на резултати от научни изследвания, за насто- ящето и бъдещето на обучението и образова- н

2024 година
Книжка 9s
Книжка 9
ANALYSIS AND IMPROVEMENT OF VIDEO LEARNING RESOURCES IN SMALL-SCALE LEARNING SCENARIOS

César Córcoles, Laia Blasco-Soplon, Germán Cobo Rodríguez, Ana-Elena Guerrero-Roldán

Книжка 8
АНГАЖИРАНОСТ КЪМ УЧЕНЕ ЧРЕЗ ИЗПОЛЗВАНЕ НА СМАРТ ТЕХНОЛОГИИТЕ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Кирилка Тагарева, Дора Левтерова-Гаджалова, Ваня Сивакова

Книжка 7
Книжка 6
Книжка 5s
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА НА СТАЖАНТСКАТА ПРАКТИКА ПРЕД СТУДЕНТИ – БЪДЕЩИ УЧИТЕЛИ

Илиана Петкова, Марияна Илиева, Владислава Станоева, Георги Чавдаров

Книжка 5
FEATURES OF SPEECH COMPREHENSION TRAINING OF CHILDREN WITH AUTISM SPECTRUM DISORDERS

Maryna Branytska, Svitlana Myronova, Svitlana Mykhalska

OVERVIEW OF THE STEM EDUCATION IN ISRAEL

Aharon Goldreich, Elena Karashtranova

Книжка 4
НАГЛАСИ НА СТУДЕНТИТЕ КЪМ СМАРТ ТЕХНОЛОГИИТЕ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Дора Левтерова-Гаджалова, Кирилка Тагарева, Ваня Сивакова

PROFESSIONAL SUPPORT FOR YOUNG RESEARCHERS

Emina Vukašinović, Marija Veselinović, Milan Milikić

РОБОТИТЕ В ОБУЧЕНИЕТО – ОБРАЗОВАТЕЛНА STEAM ИГРА

Мария Желязкова, Михаил Кожухаров, Даниела Кожухарова

Книжка 3s
Книжка 3
ATTITUDES AND EXPERIENCES OF THE PRESCHOOL TEACHERS IN THE APPLICATION OF DIGITAL TECHNOLOGIES IN ENVIRONMENTAL EDUCATION

Nataša Branković, Gordana Kozoderović, Biljana Jeremić, Danijela Petrović, Bojan Lazić, Slavica Karanović

ДИГИТАЛНИ ТЕХНОЛОГИИ В ПОДКРЕПА НА УЧЕНЕТО

Стоянка Георгиева-Лазарова, Лъчезар Лазаров

PREPARATION OF FUTURE TEACHERS FOR ORGANISING A HEALTH-PRESERVING INCLUSIVE SPACE IN EDUCATIONAL INSTITUTIONS

Nadiya Skotna, Tetiana Nadimyanova, Anna Fedorovych, Myroslava Sosiak, Oksana Yatsiv

Книжка 2s
Книжка 2
ОТ РИСУНКА – КЪМ СНИМКА

Камен Теофилов

Книжка 1s
Книжка 1
„ВТОРОТО“ БЪЛГАРСКО УЧИЛИЩЕ. ГЕНЕЗИСЪТ

Пенка Цонева, Бистра Мизова

2023 година
Книжка 9
EXPLORING THE NARRATIVE IDENTITY OF HUNGARIAN TEACHERS IN SLOVAKIA

Patrik Baka, Terézia Stredl, Kinga Horváth, Zsuzsanna Huszár, Melinda Nagy, Péter Tóth, András Németh

Книжка 8
A QUALITY “ONLINE” TEACHER – WHAT DO STUDENTS APPRECIATE AND VALUE IN TEACHERS DURING DISTANCE LEARNING?

Irena Golubović-Ilić, Ivana Ćirković-Miladinović, Nataša Vukićević

SUPPORT FOR THE INCLUSION OF ROMA CHILDREN THROUGH THE PROJECT TEACHING MODEL

Biljana Jeremić, Aleksandra Trbojević, Bojan Lazić, Gordana Kozoderović

TREND ANALYSIS OF PROFESSIONAL COMPETENCES OF SPORTS TEACHERS AND COACHES

Sergejs Capulis, Valerijs Dombrovskis, Svetlana Guseva, Alona Korniseva

Книжка 7
ЦЕННОСТЕН ПРОФИЛ НА УЧИТЕЛИТЕ В НАЦИОНАЛЕН КОНТЕКСТ

Цветан Давидков, Силвия Цветанска

Книжка 6s
MODELLING OF MARITIME CYBER SECURITY EDUCATION AND TRAINING

Gizem Kayisoglu, Pelin Bolat, Emre Duzenli

INTRODUCING THE USE OF CASE STUDIES METHODOLOGY IN TRAINING FOR SOFT SKILLS IN MARITIME UNIVERSITIES. THE ISOL-MET PROGRAM

Maria Lekakou, Helen Iakovaki, Dimitris Vintzilaios, Markella Gota, Giorgos Georgoulis, Thalia Vintzilaiou

THE ROLE OF MARITIME EDUCATION IN DIGITALIZATION

Kamelia Narleva, Yana Gancheva

Книжка 6
С МИСИЯ ЗА НАЦИОНАЛНА И КУЛТУРНА ИНДИВИДУАЛНОСТ

Надежда Кръстева, Йордан Колев

Книжка 5s
PREFACE

Nikola Vaptsarov Naval Academy is the oldest technical educational institution in Bulgaria. The Naval Academy is one of the symbols of Varna and Bulgaria in the world maritime community. Its history and achievements establish it as the most prestigious center for training of maritime specialists. At present, the Naval Academy trains specialists for the Navy and for the merchant marine in all areas of maritime life. Research and development conducted at the Naval Academy in Varna

A FAIR CONCERN ABOUT ECDIS

Nikolay Sozonov, Dilyan Dimitranov

DATA-DRIVEN LEARNING APPROACH TO MARITIME ENGLISH

Jana Kegalj, Mirjana Borucinsky, Sandra Tominac Coslovich

DEVELOPING CRITICAL THINKING SKILLS THROUGH THE “CASE STUDY” TEACHING METHOD IN MARITIME ENGLISH LANGUAGE TEACHING (MELT)

Tamila Mikeladze, Svetlana Rodinadze, Zurab Bezhanovi, Kristine Zarbazoia, Medea Abashidze, Kristine Iakobadze

MAXIMIZING STUDENTS’ LEARNING IN MARITIME ENGLISH ONLINE COURSE

Valentyna Kudryavtseva, Svitlana Barsuk, Olena Frolova

Книжка 5
Книжка 4s
Книжка 4
Книжка 3s
СПИРАЛАТА ОБЩЕСТВО – ОБРАЗОВАНИЕ

Иванка Шивачева-Пинеда

Книжка 3
ПРОЕКТНО БАЗИРАНО ОБУЧЕНИЕ ЗА СОЦИАЛНО-ЕМОЦИОНАЛНИ И ТЕХНОЛОГИЧНИ УМЕНИЯ ЧРЕЗ ПРОГРАМАТА „УМЕНИЯ ЗА ИНОВАЦИИ“

Галин Цоков, Александър Ангелов, Йоанна Минчева, Рени Димова, Мария Цакова

МЕДИЙНАТА ГРАМОТНОСТ И УЧИТЕЛИТЕ

Светла Цанкова, Стела Ангова, Мария Николова, Иван Вълчанов, Илия Вълков, Георги Минев

Книжка 2
INTONATION AND CHILDREN WITH EMOTIONAL AND BEHAVIORAL PROBLEMS

Katerina Zlatkova-Doncheva, Vladislav Marinov

Книжка 1
2022 година
Книжка 9
ТРАНСГРЕСИВНО-СИНЕРГИЧНО КАРИЕРНО РАЗВИТИЕ В „НЕФОРМАЛНО ОБРАЗОВАНИЕ“ В УНИВЕРСИТЕТА

д.п.н Яна Рашева-Мерджанова, Моника Богданова, Илиана Петкова

Книжка 8
INTEGRATING INTERCULTURAL EDUCATION IN THE PRIMARY SCHOOL CURRICULUM

Bujar Adili, Sonja Petrovska, Gzim Xhambazi

НАГЛАСИ НА БЪДЕЩИТЕ ДЕТСКИ УЧИТЕЛИ КЪМ STEM ПОДХОДА

Наталия Павлова, Михаела Тончева

Книжка 7
НАЦИОНАЛНАТА ИДЕЯ НА ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ

Йордан Колев, Надежда Кръстева

Книжка 6
Книжка 5
ИВАН Д. ШИШМАНОВ – ЕВРОПЕИЗИРАНИЯТ БЪЛГАРИН

Надежда Кръстева, Йордан Колев

THE TECHNOLOGY OF DEVELOPMENT OF COMMUNICATIVE CULTURE OF ELEMENTARY SCHOOL TEACHERS

Mariia Oliiar, Nataliia Blahun, Halyna Bilavych, Nataliia Bakhmat, Tetyana Pantyuk

Книжка 4
TEACHERS’ATTITUDES BOUT TEACHING AND LEARNING MATHEMATICS

Aleksandra Mihajlović, Emina Kopas-Vukašinović, Vladimir Stanojević

EDUCATION 4.0 – THE CHANGE OF HIGHER EDUCATION INSTITUTIONS AND THE LABOUR MARKET

Gergana Dimitrova, Blaga Madzhurova, Stefan Raychev, Dobrinka Stoyanova

Книжка 3s
DISTANCE LEARNING IN THE CONTEXT OF THE COVID-19 PANDEMICS

Baktybek Keldibekov, Shailoobek Karagulov

DIGITAL UNIVERSITIES: FEATURES AND KEY CHARACTERISTICS

Marina Skiba, Maktagali Bektemessov, Alma Turganbayeva

Книжка 3
Книжка 2
TWO-TIER MODEL OF TRAINING FUTURE TEACHERS FOR COACHING AT OUT-OF-SCHOOL INSTITUTIONS

Borys Savchuk, Tetyana Pantyuk, Natalia Sultanova, Halyna Bilavych, Mykola Pantyuk

Книжка 1
2021 година
Книжка 9
ИЗСЛЕДВАНЕ НА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО МЕЖДУ ФОРМАЛНОТО И НЕФОРМАЛНОТО ЗДРАВНО ОБРАЗОВАНИЕ

Доц. д-р Вержиния Боянова Гл. ас. д-р Константин Теодосиев Гл. ас. д-р Берджухи Йорданова

FORMATION OF PROFESSIONAL COMPETENCE OF ASSISTANT TEACHER OF INCLUSIVE EDUCATION IN SECONDARY EDUCATION INSTITUTIONS

Prof. Dr. Vladyslava Liubarets, Prof. Dr. Nataliia Bakhmat, Prof. Dr. Olena Matviienko, Oksana Tsykhmeistruk, Inna Feltsan

Книжка 8
ОТНОСНО ЗАДЪЛЖИТЕЛНОСТТА НА ПРЕДУЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ – РЕЗУЛТАТИ ОТ ЕДНО ИЗСЛЕДВАНЕ

Проф. д-р Маргарита Колева, доц. д-р Блага Джорова, д-р Ева Жечева

INFLUENCE OF PSYCHOLOGICAL AND PEDAGOGICAL FEATURES OF STUDENTS ON THEIR ACTIVITY IN SELF-EDUCATION

Dr. Iryna Sereda, Assoc. Prof. Dr. Svitlana Karskanova, Assoc. Prof.

CENTRALISATION AND DECENTRALISATION IN HIGHER EDUCATION: A COMPARATIVE STUDY OF HUNGARY AND GERMANY

Carla Liege Rodrigues Pimenta, Prof. Dr. Zolt†n R–nay, Prof. Dr. Andr†s Nmet

ЗА ПРИОБЩАВАНЕТО, ОБУЧЕНИЕТО И РАЗВИТИЕТО НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ С ИНТЕЛЕКТУАЛНИ ЗАТРУДНЕНИЯ

Златкова-Дончева, К. (2021). Приобщаване, обучение и развитие на деца и ученици с интелектуални затруднения. Бургас: Либра СКОРП, ISBN 978-954-471-705-6

Книжка 7s
CONCEPT OF PRESENT PRACTICE IN CHOOSING OF OPTIMAL NUMBER OF TUGS

Rino Bošnjak, Zvonimir Lušić , Filip Bojić, Dario Medić

S-101 CHARTS, DATABASE TABLES FOR S-101 CHARTS, AUTONOMOUS VESSEL

Vladimir Brozović, Danko Kezić, Rino Bošnjak, Filip Bojić

INFLUENCE OF HYDRO-METEOROLOGICAL ELEMENTS ON THE SHIP MANOEUVRING IN THE CITY PORT OF SPLIT

Zvonimir Lušić , Nenad Leder, Danijel Pušić, Rino Bošnjak

MEETING SUSTAINABLE DEVELOPMENT GOALS – EXPERIENCE FROM THE LARGEST SHIPPING COMPANIES

Katarina Balić , Helena Ukić Boljat, Gorana Jelić Mrčelić, Merica Slišković

OPTIMISING THE REFERENCE POINT WITHIN A JOURNAL BEARING USING LASER ALIGNMENT

Ty Aaron Smith , Guixin Fan , Natalia Nikolova , Kiril Tenekedjiev

REVIEW OF THE CURRENT INCREASE OF NOISE UNIT COST VALUES IN TRANSPORT

Luka Vukić , Ivan Peronja , Mihaela Bukljaš , Alen Jugović

TARGET DETECTION FOR VISUAL COLLISION AVOIDANCE SYSTEM

Miro Petković, Danko Kezić, Igor Vujović, Ivan Pavić

NEW RESULTS FOR TEACHING SHIP HANDLING USING FAST TIME SIMULATION

Knud Benedict , MichŽle Schaub , Michael Baldauf , Michael Gluch , Matthias Kirchhoff , Caspar Krüger

POTENTIAL BENEFITS OF ELECTRICALY DRIVEN FERRY, CASE STUDY

Tina Perić, Ladislav Stazić, Karlo Bratić

SITUATIONAL AWARENESS – KEY SAFETY FACTOR FOR THE OFFICER OF THE WATCH

Hrvoje Jaram, Pero Vidan, Srđan Vukša, Ivan Pavić

Книжка 7
INCLUSIVE INTELLIGENCE

Dr. Aleksandar Krastev, Assist. Prof.

EDUCATION OF MORAL CULTURE OF STUDENT YOUTH IN THE CONDITIONS OF POLYCULTURAL SPACE

Dr. Natalia Bondarenko, Assoc. Prof. Yevhen Rozdymakha Dr. Lyudmila Oderiy, Assoc. Prof. Dr. Anatoly Rozdymakha, Assoc. Prof. Dilyana Arsova, PhD student

PROFESSIONAL DEVELOPMENT IN KOSOVO – RESEARCH OF TRAINING PROGRAMS AND TESTS

Bekim Samadraxha, Veton Alihajdari, Besim Mustafa, Ramë Likaj

Книжка 6s
EVALUATION OF CRUISER TRAFFIC VARIABLES IN SEAPORTS OF THE REPUBLIC OF CROATIA

Maja Račić, Katarina Balić, Mira Pavlinović, Antonija Mišura

COMPARATIVE ANALYSIS OF THE CONTRACTS FOR MARITIME TRANSPORT SERVICES. CHAIN OF CHARTER PARTIES

Svetlana Dimitrakieva, Ognyan Kostadinov, Christiana Atanasova

THE LIGHTSHIP MASS CALCULATION MODEL OF A MERCHANT SHIP BY EMPIRICAL METHODS

Vedran Slapničar , Katarina Zadro , Viktor Ložar , Ivo Ćatipović

ON EDUCATION AND TRAINING IN MARITIME COMMUNICATIONS AND THE GMDSS DURING THE COVID-19

Chavdar Alexandrov, Grozdyu Grozev, Georgi Dimitrov, Avgustin Hristov

AIR POLLUTANT EMISSION MEASUREMENT

Nikola Račić, Branko Lalić, Ivan Komar, Frane Vidović, Ladislav Stazić

ASSESSMENT OF LNG BUNKERING ACCIDENTS

Peter Vidmar, Andrej Androjna

EGR OPERATION INFLUENCE ON THE MARINE ENGINE EFFICIENCY

Delyan Hristov, Ivan Ivanov, Dimitar Popov

THE MEASUREMENT OF EXHAUST GAS EMISSIONS BY TESTO 350 MARITIME – EXHAUST GAS ANALYZER

Bruna Bacalja, Maja Krčum, Tomislav Peša, Marko Zubčić

PROPELLER LOAD MODELLING IN THE CALCULATIONS OF MARINE SHAFTING TORSIONAL VIBRATIONS

Nenad Vulić, Karlo Bratić, Branko Lalić, Ladislav Stazić

MODELING OF THE DEPENDENCE OF CO

Hristo Hristov, Ivailo Bakalov, Bogdan Shopov, Dobromir Yovkov

TECHNICAL DIAGNOSTICS OF MARINE EQUIPMENT WITH PSEUDO-DISCRETE FEATURES

Guixin Fan , Natalia Nikolova , Ty Smith , Kiril Tenekedjiev

CONTRIBUTION TO THE REDUCTION OF THE SHIP’S SWITCHBOARD BY APPLYING SENSOR TECHNOLOGY

Nediljko Kaštelan, Marko Zubčić, Maja Krčum, Miro Petković

THE STAND FOR FIN DRIVES ENERGY TESTING

Andrzej Grządziela , Marcin Kluczyk , Tomislav Batur

INTRODUCTION OF 3D PRINTING INTO MARINE ELECTRICAL ENGINEERING EDUCATION – A CASE STUDY

Ivica Kuzmanić, Igor Vujović, Zlatan Kulenović, Miro Petković

SHIPYARD CRANE MODELING METHODS

Pawel Piskur, Piotr Szymak, Bartosz Larzewski

Книжка 6
TEACHERS' PERSPECTIVE ON THE EDUCATIONAL IMPLICATIONS OF ONLINE TEACHING

Dr. Julien-Ferencz Kiss, Prof. Dr. Florica Orțan, Dr. Laurențiu Mˆndrea

ПСИХОЛОГО-ПЕДАГОГИЧЕСКИ ПРАВИЛА, МОДЕЛИ НА ДОБРИ ПРАКТИКИ И ПРЕПОРЪКИ ПРИ РАБОТАТА И ОБУЧЕНИЕТО НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ С ПОВЕДЕНЧЕСКИ РАЗСТРОЙСТВА

Тричков, Ив., 2019. Психолого-педагогически правила, модели на добри прак- тики и препоръки при работата и обучението на деца и ученици

Книжка 5
ФИДАНА ДАСКАЛОВА ЗА ПЕДАГОГИКАТА

Маргарита Колева, Йордан Колев

ВОЕННОМОРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ – ЕДИН РАЗЛИЧЕН ПОГЛЕД

Кожухаров, А. (2021). Личните академични документи на българската военна образователна система (1892 – 1946). Варна: ВВМУ, ISBN 978-619-7428-55-1

Книжка 4
Книжка 3
НЕВРОДИДАКТИКА

Наталия Витанова

ЗА АСИСТИРАЩИТЕ И ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Сивакова, В. (2020). Асистиращи и информационни технологии

Книжка 2
ОВЛАДЯВАНЕ НА КЛЮЧОВИ КОМПЕТЕНЦИИ ПРИ ОРИЕНТИРАНЕ В СВЕТА

Стоянова, М. (2019). Овладяване на ключови компетенции при ориентиране в света. София: Авангард принт, ISBN 978-954-337-398-7 374

Книжка 1
BULGARIAN SCHOOL – SHOWCASE OF IDENTITY

Veska Gyuviyska, Nikolay Tsankov

ЗА ИЗБОРА НА УЧЕБЕН КОМПЛЕКТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛЕН ЕТАП. И ЗА ОБУЧЕНИЕТО

Георгиева, А. (2020). Съвременни проекции на обучението по български език

КОНТРОЛ НА СТРЕСА. ПСИХОЛОГИЧЕСКИ И УПРАВЛЕНСКИ РАКУРСИ

Стоянов, В. (2020). Управление на стреса в организацията. Психологически и управленски ракурси. 198 cтр., Варна: Стено, ISBN 978-619-241-119-0

2020 година
Книжка 9
Книжка 8
EDUCATIONAL REASONS FOR EARLY SCHOOL DROP-OUT

Maria Teneva, Zlatka Zhelyazkova

Книжка 7s
TEACHING CHALLENGES IN SPORTS EDUCATION DURING THE PANDEMIC COVID-19

Evelina Savcheva, Galina Domuschieva-Rogleva

THE DIFFERENCES IN STUDENTS’ ATTITUDES ABOUT ONLINE TEACHING DURING COVID-19 PANDEMIC

Aleksić Veljković Aleksandra , Slađana Stanković , Irena Golubović-Ilić , Katarina Herodek

ONLINE EDUCATION DURING PANDEMIC, ACCORDING TO STUDENTS FROM TWO BULGARIAN UNIVERSITIES

Antoaneta Getova¹ , Eleonora Mileva² , Boryana Angelova-Igova²

Книжка 7
ПОДГОТОВКАТА НА ПЕДАГОГИЧЕСКИ КАДРИ ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНИТЕ ВЪЗПИТАТЕЛНИ ЗАВЕДЕНИЯ ПРЕЗ ПЕРИОДА 1944 – 1991 ГОДИНА

Въчева, С. (2019). Подготовката на педагогически кадри за предучилищните възпитателни заведения през периода

ПАЗАРНИ МЕХАНИЗМИ В УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ. ТЕОРЕТИКО-ПРИЛОЖНИ ВЪПРОСИ

Първанова, Й. (2020) Пазарни механизми в училищното образование. Теоретико-приложни въпроси. София: Колбис, ISBN 978-619-7284-35-5

Книжка 6
TEACHERS ATTITUDES ABOUT INTEGRATED APPROACH IN TEACHING

Emina Kopas-Vukašinović, Aleksandra Mihajlović, Olivera Cekić-Jovanović

Книжка 5
КОНЦЕПТУАЛНИ МОДЕЛИ ЗА РАЗРАБОТВАНЕ НА ПОЗНАВАТЕЛНИ ОНЛАЙН ИГРИ В ОБЛАСТТА НА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО

Детелин Лучев, Десислава Панева-Мариновa, Радослав Павлов Гита Сенка Лилия Павлова

ТАЛАНТЛИВ ПЕДАГОГ И КУЛТУРЕН ДЕЕЦ

Севда Чобанова, Любен Десев

Книжка 4
A CONTINUUM OF APPROACHES TO SCHOOL INSPECTIONS: CASES FROM EUROPE

Rossitsa Simeonova, Yonka Parvanova Martin Brown, Sarah Gardezi, Joe O’Hara, Gerry McNamara Laura del Castillo Blanco Zacharoula Kechri, Eleni Beniata

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2019 година
Книжка 9
Книжка 8
ОБРАЗОВАНИЕ НА БЪДЕЩЕТО

Наталия Витанова

Книжка 7
МОДЕЛ НА РАБОТА В ИНТЕРКУЛТУРНА СРЕДА

(Научноизследователска саморефлексия)

RISK FACTORS FOR EARLY SCHOOL LEAVING IN BULGARIA

Elena Lavrentsova, Petar Valkov

ПРИНОСИ НА ЕЛКА ПЕТРОВА ЗА БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ

(100 години от рождението на проф. д.п.н. Елка Петрова – 27.10.1919 – 21.12.2012)

НАСОКИ ЗА ПРИОБЩАВАНЕ НА МАРГИНАЛНИ СЕМЕЙНИ ОБЩНОСТИ В ОБРАЗОВАТЕЛНИТЕ ИНСТИТУЦИИ

Нунев, Й. (2019). Насоки за приобщаване на маргинални семейни общности в образователните институции. Велико Търново: Св. св. Кирил и Методий, ISBN 978-619-208-186-7

Книжка 6
ДИОФАНТОВИ УРАВНЕНИЯ И СИСТЕМИ ДИОФАНТОВИ УРАВНЕНИЯ – ТЕОРЕТИЧНИ АСПЕКТИ И МЕТОДИЧЕСКА ПРОЕКЦИЯ В НАЧАЛНИЯ ЕТАП НА ОБРАЗОВАНИЕ

Владимира Ангелова. (2018). Диофантови уравнения и системи диофантови уравнения – теоретични аспекти и методическа проекция в начален етап на образование. Пловдив: Паисий Хилендарски, ISBN 978-619-202-394-2

ЕДНА НОВА КНИГА ЗА ПЕДАГОГИЧЕСКИТЕ УМЕНИЯ НА УЧИТЕЛИТЕ

Николай Колишев. (2018). Теория на педагогическите умения на учителите. София: Захарий Стоянов, ISBN: 9789540912066

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ПРИЛОЖЕНИЕ НА ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИЯ ПОДХОД ПРИ ОБУЧЕНИЕ НА СТУДЕНТИ ПЕДАГОЗИ

(върху примера на обучение по академичната дисциплина „Съвременни аспекти на гражданското образование“ на студенти педагози)

LEARNING MATURITY

Alina G“mbuță Daniela-Carmen Berințan Marijana Mikulandra Krzysztof Kij Katja Sivka

Книжка 2
ДЕТЕТО И ПЕДАГОГИКАТА

Рашева-Мерджанова, Ян., Петкова, Ил. & Господинов, Вл. (съст.). (2018). Детето и педагогиката. София: Просвета, ISBN 978-954-01-3806-0

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

Редакционната колегия на списание „Педаго- гика“ ви честити Новата 2019 година! Пожела- ваме ви от сърце тя да бъде щастлива, успешна и благословена! През отминалата юбилейна 2018 г. публику- вахме редица стойностни материали на универ- ситетски преподаватели, учители, разнородни специалисти, работещи в сферата на образова- нието, докторанти. Отбелязани бяха поредица от тематични конференции и юбилейни празни- ци. Получихме и международно признание чрез включването на списанието

УЧЕНИЧЕСКО САМОУПРАВЛЕНИЕ

Желязкова-Тея, Т. & Банчева, М. (2018). Ученическото самоуправление. София: Аз-буки. ISBN: 978-619-7065-20-6

2018 година
Книжка 9
ПРАВАТА НА ДЕТЕТО ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА СТУДЕНТИ ПЕДАГОЗИ

Йорданка Николова, Даниела Рачева

Книжка 8
СПОДЕЛЕНО МНЕНИЕ

Николова, М. & Михалева, Б. (2018). С увереност срещу агресията и кон-

Книжка 7
РАДОСТТА ОТ ОБЩУВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК В ДЕТСТВОТО

Екатерина Софрониева, Христина Белева

НОВО ТЕОРЕТИКО-ПРАКТИЧЕСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ДЕТСКОТО ТВОРЧЕСТВО

Енгелс-Критидис, Р. (2018). Децата и творчеството. Юбилеен сборник в чест

ПРОФ. Д-Р ЕЛЕНА РУСИНОВА-БАХУДЕЙЛА

Розалина Енгелс-Критидис

Книжка 6
ПОЗИТИВНА УЧЕБНА СРЕДА

Валентина Шарланова

SENIOR CITIZENS’ EXISTENTIAL NEEDS AND EDUCATION FOR THE MEANING OF LIFE

Joanna Łukasik, Norbert Pikuła, Katarzyna Jagielska

Книжка 5
ПЛАНОМЕРНО ПСИХИЧЕСКО РАЗВИТИЕ

(По случай 115 г. от рождението на П.Я. Галперин)

ПАРАДИГМАТА СЕМИОТИКА – ЕЗИК – ДЕТЕ ПРИ 6 – 7-ГОДИШНИТЕ

Жоржетина Атанасова, Любимка Габрова

ПАРАРОДИТЕЛСКАТА ГРИЖА ВЪВ ФОКУСА НА ЕДИН СОЦИАЛНОПЕДАГОГИЧЕСКИ АНАЛИЗ

Ковачка, Ю. (2017). Социалнопедагогически проблеми при деца с парародителска грижа. Благоевград: УИ „Неофит Рилски“, 144 стр. ISBN: 9789540001340

Книжка 4
ДЕТСКИ КОНФЕРЕНЦИИ

Боряна Иванова

СТЕРЕОТИПИЗАЦИЯ НА ЕТНИЧЕСКИТЕ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ ПРИ СЪВРЕМЕННИТЕ МЛАДИ БЪЛГАРИ

Зорница Ганева. (2017). Стереотипизация на етническите взаимоотношения при съвременните млади българи. София: Елестра. ISBN 978-619-7292-03-9

Книжка 3
Книжка 2
СЪВРЕМЕННИ МЕТАМОРФОЗИ НА ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА В ДЕТСКАТА ГРУПА

Веселина Иванова, Виолета Кърцелянска-Станчева

SCHOOLS AND UNIVERSITIES AS SOCIAL INSTITUTIONS

Emilj Sulejmani Shikjerije Sulejmani

ОТНОСНО УСЕТА ЗА БРОЕНЕ

Петър Петров, Мима Трифонова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ И ПРИЯТЕЛИ,

Редакционната колегия на сп.„Педагогика“ Ви честити Новата 2018 г. Пожелаваме ви тя да бъде здрава, щедра и благословена! Тази година списанието чества своя юбилей – 90 години от неговото публикуване за първи път през 1928 г. с името „Народна просвета“. От деня на създаване до сега, то отразява актуал- ните проблеми на педагогическата наука и прак- тика и остава верен спътник на хиляди научни работници, учители, докторанти. Вярваме, че силата на творческата ни енергия ще пом

ДОБРИ ПРАКТИКИ „ПАРТНЬОРСТВО РОДИТЕЛИ – УЧИЛИЩЕ“

Мехмед Имамов, Калинка Гайтанинчева

2017 година
Книжка 9
ПЕДАГОГИЧЕСКОТО УЧЕНИЕ НА Й. ФР. ХЕРБАРТ – ИСТОРИЯ И СЪВРЕМЕННОСТ

(По повод 240 г. от неговото рождение) Невена Филипова

Книжка 8
ЧЕТЯЩИЯТ СТУДЕНТ, ЧЕТЯЩОТО ДЕТЕ – ЕДНО МАЛКО ПРОЗОРЧЕ, ЕДНА ВЕЛИЧЕСТВЕНА ГЛЕДКА

Мариана Мандева, Боряна Туцева, Габриела Николова, Цветелина Ковачева

Книжка 7
ДИДАКТИЧЕСКИ КОМПЕТЕНТНОСТИ

Нели Митева, Наталия Витанова

Илияна Кунева

Книжка 6
Книжка 5
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКО ОБУЧЕНИЕ В АКАДЕМИЧНА СРЕДА

(Научно-теоретична рефлексия) Румяна Неминска

ПРИНОС В ПСИХОЛОГИЯТА НА ТВОРЧЕСТВОТО

(120 години от рождението на Лев Семьонович Виготски) Любен Десев

ЛЕВ СEМЬОНОВИЧ ВИГОТСКИ – ПСИХОЛОГ И НА ХХI ВЕК

(по случай 120 години от рождението му)

ИСКУССТВО В ЖИЗНИ ЛЮДЕЙ

Гульнар Омарова

НОВА И ПОЛЕЗНА КНИГА

Йонка Първанова

ПРИНОСЕН ТРУД КЪМ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛНОТО УЧИЛИЩЕ

М. Мандева (2017). Методика на обучението по български език и литература – I – IV клас. Начално ограмотяване. В. Търново: УИ „Св. св. Кирил и Методий“, 120 стр.

ЕДНО ФУНДАМЕНТАЛНО ИНТЕГРАЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА РОЛЯТА НА ОБРАЗОВАНИЕТО ЗА РАЗВИТИЕТО НА НООСФЕРНИЯ ИНТЕЛЕКТ

Марга Георгиева, Сава Гроздев. (2016). Морфодинамиката за развитието на ноосферния интелект. София: Изток-Запад, ISBN 978-619-152-869-1

Книжка 4
Книжка 3
СИСТЕМАТИЧНО ВЪВЕДЕНИЕ В ОБЩАТА И ПСИХОЛОГИЧЕСКАТА СИНЕРГЕТИКА

Любен Десев (2015). Синергетика. Въведение и речник. 777 термина. София: ИК „Екопрогрес“. 464 с. ISBN 978-954-2970-37-8

Книжка 2
ПРОБЛЕМИ И ПЕРСПЕКТИВИ В РАЗВИТИЕТО НА ХУДОЖЕСТВЕНОТО ОБРАЗОВАНИЕ У НАС ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДЕТСКИЯ И НАЧАЛНИЯ УЧИТЕЛ

Теодора Власева, Даниела Гирджева-Валачева, Мария Калоферова, Найден Младенов, Илияна Шотлекова

ЗАКЪСНЯЛО ПРИЗНАНИЕ

Доц. д-р Емилия Николова

Книжка 1
ФАКТОРИ ЗА УСПЕШНО ПРИЛАГАНЕ НА СМЕСЕНО ОБУЧЕНИЕ

Стоянка Георгиева-Лазарова Лъчезар Лазаров

ЗА СТОПЛЕНИТЕ ПЪТЕКИ КЪМ ЛИТЕРАТУРНОТО ПОЗНАНИЕ

Радев, Радослав. 2015. Технология на методите в обучението по литература. Варна: Славена, 247 с., ISBN 978-619-190-041-1

2016 година
Книжка 9
ИНТЕРАКТИВНИ ТЕХНИКИ ЗА ОВЛАДЯВАНЕ НА ЧЕТЕНЕТО В МУЛТИКУЛТУРНАТА КЛАСНА СТАЯ – ПЪРВИ КЛАС

ФОРМИРАНЕ НА РЕЧЕВА КУЛТУРА, В НАЧАЛНА УЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ, (АНАЛИЗ НА АНКЕТА С УЧИТЕЛИ

Кампания

на Института за български език – БАН, и вестник „Аз-буки“

Книжка 8
Книжка 7
IBM SPSS STATISTICS ПРЕЗ ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ ПОГЛЕД НА ДОЦ. Д-Р ЗОРНИЦА ГАНЕВА

Зорница Ганева (2016). Да преоткрием статистиката с IBM SPSS Statistics. София: Елестра. 712 стр. ISBN 978-619-7292-01-5

НАЧАЛНОТО ОГРАМОТЯВАНЕ – „КЛЮЧ“ ЗА УСПЕШЕН ЖИВОТ В ПРОМЕНЯЩИЯ СЕ СВЯТ

Мариана Мандева, Диляна Гаджева (2016). Начално ограмотяване

ОТ „ЧУДНА И ДИВНА ДАСКАЛЕТИНКА“ ДО ПЕДАГОГИКА ЗА НАЦИОНАЛНО СЛУЧВАНЕ

Виолета Атанасова (2015) Петко Славейков за образованието. Шумен: Унивeрситетско издателство „Епископ Константин Преславски. 208 с. ISBN 978-619-201-051-5

Книжка 6
УЧИЛИЩЕ ЗА ЧЕТЕНЕ

Петя Георгиева

Кампания

на Института за български език – БАН, и в. „Аз Буки“

ДОШЛА ЛИ Е ИНСПЕКТОРЪТ?

Ванина Сумрова

ЩЕ ТЕ ЧАКАМ В/НА ЦЕНТЪРА

Илияна Гаравалова

ПРАВО В ДЕСЕТКАТА

Ивелина Стоянова

ПРОФ.Д.П.Н. СТОЯНКА ЖЕКОВА

Редколегия на сп. „Педагогика“

Книжка 5
Книжка 4
СИНЕРГЕТИКА – НОВО НАУЧНО ПОЗНАНИЕ

(Синергетика – въведение и речник, София: ИК Екопрогрес, 2015 г.)

Книжка 3
Книжка 2
НОВА ДИНАМИЧНА МОДИФИКАЦИЯ В ГРАНИЦИТЕ НА „АЗ-КОНЦЕПЦИЯТА“ НА МАТЕМАТИЧЕСКОТО МОДЕЛИРАНЕ

Марга Георгиева & Сава Гроздев. (2015). Морфодинамиката за развитието на ноосферния интелект, София: Марга Георгиева. 323 стр. ISBN 9786199052204

Книжка 1
IN MEMORIAM

На 10.12.2015 г. ни напусна нашият колега и приятел проф. д-р Иван Пет ков Иванов. Той беше уважаван учен и експерт в областта на педагогическите науки – автор на 10 монографии, 8 учебника, 10 учебни помагала, 6 студии и над 100 статии в специализирани периодич- ни издания и научни сборници; участник в 28 между- народни и национални проекта; председател и член на експертни групи към НАОА, член на редакционната ко- легия на сп. „Педагогика“. Проф. д-р Иван Иванов беше уважаван и оби

2015 година
Книжка 9
Книжка 8
РУСЕНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ

Златоживка Здравкова

Книжка 7
ДИСКУСИЯТА В УРОКА ПО ЛИТЕРАТУРА

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 6
УЧИТЕЛЯТ ПРАВИ УЧИЛИЩЕТО

ЕЗИКОВАТА ГРАМОТНОСТ НА МАЛКИЯ УЧЕНИК – „КЛЮЧ“ ЗА ОТГОВОРЕН И УСПЕШЕН ЖИВОТ В ПРОМЕНЯЩИЯ СЕ СВЯТ

ГОТОВНОСТ ЗА ОГРАМОТЯВАНЕ

Екатерина Чернева

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ МЕЖДУ ИСТОРИЯ, АКАДЕМИЗЪМ И РЕАЛНИ ПРАКТИКИ В СОЦИАЛНОПЕДАГОГИЧЕСКАТА ДЕЙНОСТ

Академични полета на социалната педагогика, съставител: проф. д.п.н. Клавдия Сапунджиева, научна редакция: проф. дпн Клавдия Сапунджиева, проф. д-р Нели Бояджиева, гл. ас. д-р Марина Пиронкова,

НОВА КНИГА

Клавдия Сапунджиева

Книжка 2
ПРОБЛЕМИ НА СОЦИАЛНАТА АДАПТАЦИЯ НА ПЪТУВАЩИ УЧЕНИЦИ ОТ МАЛКИ НАСЕЛЕНИ МЕСТА1)

Траян Попкочев, Бонка Гергинова, Тереза Карамангалова

Турнир по канадска борба [Arm Wrestling Competition] / Д. Евтимова,

Д. Евтимова, Е. Павлова, И. Радославова и Б. Иванов

Книжка 1
ORGANIZATIONAL CULTURE: THEORY AND REALITY

Inna Leonidovna Fedotenko

ОТЗИВ ЗА КНИГАТА „ОБРАЗОВАТЕЛЕН ДИЗАЙН (КОНЦЕПТУАЛНИ ОСНОВАНИЯ И ПРАКТИЧЕСКИ РЕШЕНИЯ)“

Димова, Д. (2013). Образователен дизайн (концептуални основания

2014 година
Книжка 9
„СОФИЯ – УЧЕЩ СЕ ГРАД“ – МОБИЛЕН СЕМИНАР В ПОДКРЕПА НА НЕФОРМАЛНОТО УЧЕНЕ И ОБРАЗОВАНИЕ В ОБЩНОСТТА

ПЕТЪР ДЪНОВ (БЕИНСÀ ДУНÒ Е И БЕЛЕЖИТ, ПЕДАГОГИЧЕСКИ МИСЛИТЕЛ-ХУМАНИСТ, (ПО ПОВОД НА 0-ГОДИШНИНАТА ОТ РОЖДЕНИЕТО, И 70 ГОДИНИ ОТ КОНЧИНАТА МУ

НА УЧИЛИЩЕ – С УСМИВКА!

Снежана Якимова

НА УЧИЛИЩЕ – С УСМИВКА!

Снежана Якимова

УЧИТЕЛЯТ – ЕТАЛОН ЗА ФОРМИРАНЕ НА ДЕТСКАТА ЛИЧНОСТ

Катя Коруджийска, Янка Маринкова

Книжка 8
Книжка 7
ЗАЕДНО МОЖЕМ ПОВЕЧЕ

Диана Смиленова

Книжка 6
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 5
ВЪЗГЛЕДИТЕ НА ЖАН-ЖАК РУСО И ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ ЗА ВЪЗПИТАНИЕТО

Посвещава се на 180-ата годишнина от рождението на Любен Каравелов (1834 – 1879) Виолета Атанасова

LE PROJET PÉDAGOGIQUE, SOURCE DE MOTIVATION DANS L’ENSEIGNEMENT ET L’APPRENTISSAGE DU FLE

THE EDUCATIONAL PROJECT, MEANS OF MOTIVATION IN TEACHING AND LEARNING FLE

LA PÉDAGOGIE DU PROJET ET LA MOTIVATION DES ÉLÈVES POUR L’APPRENTISSAGE DU FRANÇAIS

PROJECT PEDAGOGY AND PUPILS’ MOTIVATION IN LEARNING FRENCH

Книжка 4
КАЖДЫЙ ДЛЯ МЕНЯ УЧИТЕЛЬ

Ш.А.Амонашвили

Книжка 3
АНТОАНЕТА ЙОВЧЕВА (1952 – 2014)

След трудна борба с тежката болест ни напусна един добър и мил човек, една светла личност – Анто- анета Йовчева, нашата обичана колежка Тони. Нейните колеги и приятели, многобройните автори и сътрудници на сп. „Начално образование“ и на сп. „Педагогика“ ще запазят завинаги спомена за нейната приветлива усмивка, за нейната отзивчивост и преда- ност към работата, за нейната широка култура и стре- меж към познание, към развитие. Родена на 20 март 1952 г. в София в интелигентно се- мей

Книжка 2
ПОСТМОДЕРНИЗЪМ И ВЪЗПИТАНИЕ

Клавдия Сапунджиева

ДЕТСКИ УНИВЕРСИТЕТИ

Боряна Иванова

ПРОФ. Д-Р ЕЛКА ПЕТРОВА

Има личности, в сиянието на които се оглеж- дат цяла плеада последователи, възпитаници, колеги; има личности, без които животът става по беден, дните по-еднообразни, защото в сър- цето остава празно място. Такава личност е професор, доктор на педа- гогическите науки Елка Петрова – най–големият ерудит в областта на предучилищното възпита - ние, учен с международно значение. Дълги години ще свеждаме глави пред нейна- та обаятелна личност, с искрена признателност ще си спомняме свидните

МЕЖДУНАРОДНЫЙ ЦЕНТР ГУМАННОЙ ПЕДАГОГИКИ

Международният център „Хуманна педагогика“ организира XIII педаго- гически четения в периода 20 – 23.03.2014 г. в гр.Тбилиси, Грузия. Форумът се организира със съдействието на грузинското правителство. „Учителят“ е темата, която ще обедини участниците: учители, експерти, родители, универ- ситетски преподаватели, представители на педагогическата общност от мно- го страни, за да се осъществи дискусия за мисията на съвременния учител в съвременния образователен контекст. Ръководството на

Книжка 1
ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА МОБИЛНОТО ОБУЧЕНИЕ

Стоянка Георгиева-Лазарова Лъчезар Лазаров

2013 година
Книжка 9
УЧИТЕЛИ ВЪЗРОЖДЕНЦИ В ТЪРНОВО

Венка Кутева-Цветкова

Книжка 8
ДИМИТЪР ДОНЧЕВ – С ВЪЗХИТА ЗА БЪЛГАРСКИЯ УЧИТЕЛ

100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ДИМИТЪР ЕВСТАТИЕВ ДОНЧЕВ (5.10.1913 – 15.02.1997)

Книжка 7
„СЛЪНЦЕТО“ НА ВЪЗПИТАТЕЛНАТА СИСТЕМА В ТВУ – РАКИТОВО

85 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА АНГЕЛ УЗУНОВ (1928 – 1999)

ЦЕННОСТИ И ДУХОВНО-НРАВСТВЕНО РАЗВИТИЕ НА МАЛКИЯ УЧЕНИК

Марияна Ешкенази, Гергана Фиданова, Марияна Вишева, Цветанка Годжилова

МАЛКИЯТ УЧЕНИК ЧЕТЕ

Марияна Механджиева Венета Велева

С БАБА И ДЯДО В КЛАС

Цветелин Горанов, Таня Илиева, Цветанка Берова, Нели Иванова, Борка Бончева

РОД РОДА НЕ ХРАНИ, НО ТЕЖКО МУ, КОЙТО ГО НЯМА!

Диляна Вачкова Евелина Димитрова

ДА ПОМОГНЕМ НА ДЕЦАТА ДА ОТВОРЯТ СЪРЦАТА СИ

Иванка Дебелушина Нина Маврикова

ДОБРОТО Е У ВСЕКИ

Мария Наскова

ОТЛИЧЕН ПЕДАГОГ, ПСИХОЛОГ И ПСИХОТЕРАПЕВТ

ДОЦ. СВЕТОСЛАВ СТАМЕНОВ (1939 – 2013)

Книжка 6
ТЕОРЕТИКО-ПРИЛОЖНИ ПРОБЛЕМИ НА КОНСТРУИРАНЕТО НА ТЕСТ ЗА НАЦИОНАЛНО ВЪНШНО ОЦЕНЯВАНЕ ПО „ЧОВЕКЪТ И ОБЩЕСТВОТО“ ЗА 4. КЛАС (2013)

Ваня Петрова, Цонка Каснакова, Мариан Делчев Жана Минчева Радостина Стоянова, Рада Димитрова Мария Темникова

MEDIA IN PRESCHOOL AGE OF CHILD’S LIFE

Sonja Petrovska Jadranka Bocvarova

Книжка 5
ШАЛВА АЛЕКСАНДРОВИЧ АМОНАШВИЛИ – УЧИТЕЛ ОТ БЪДЕЩЕТО

В сложното битие на науката и метамор- фозите на социалната реалност, неотменими и общовалидни остават само най-стойностни- те постижения и безспорни истини, които не само маркират и остойностяват територията на човешко познание, но извисяват самия чо- век, поддържат неговата вяра в доброто, под- хранват чувството му за собствена значимост, укрепват неговия дух. Приемайки извечните послания на класи- ческата философско-педагогическа мъдрост и дълбоко обвързан с педагогическата р

МАНИФЕСТ ГУМАННОЙ ПЕДАГОГИКИ

Преамбула 25 лет тому назад группа учителей новаторов провозгласила манифест „Пе- дагогика сотрудничества“ (Переделкино, 1986 год). В последующие годы были опубликованы отчеты встреч учителей новаторов, в которых рассматри- вались разные аспекты педагогики сотрудничества: „Демократизация лично- сти“ (Цинандали, Телавский район, Грузия, 1987 год), „Методика обновления“ (Москва, 1988 год), „Войдем в новую школу“ (Краснодарский край, 1988 год). Идеи педагогики сотрудничества воодушевленно

ПОРТФОЛИОТО НА УЧЕНИКА КАТО ПРОЦЕС НА САМОПОЗНАНИЕ

Радка Топалска Емилия Вълкова, Албена Атанасова

ДОПИРНИ СВЕТОВЕ

Албена Димитрова Стилияна Гронева

ПРЕДИ ГОДИНА И СЕГА

Веселка Аршинкова

Книжка 4
СВЕЩЕНИК ГЕОРГИ МАРИНОВ ПОЛУГАНОВ – ОСНОВАТЕЛЯТ НА УЧИЛИЩЕТО И ПЪРВИЯТ УЧИТЕЛ В ПОЛИКРАЙЩЕ

Георги Георгиев Трифонка Попниколова Марияна Георгиева–Гроссе

ЕВРОПЕЙСКИ ПРИКАЗКИ

Светла Попова

Книжка 3
ДА ОПАЗИМ ДЕТСКОТО ЗДРАВЕ!

Мая Топалова, Симона Пейчева

КАК ДА ОТГЛЕДАМЕ МАЛЪК ПРИРОДОЛЮБИТЕЛ?

Мадлена Николова Ани Цветкова

Книжка 2
Книжка 1
ИЗКУСТВОТО ЗА ПРЕВЕНЦИЯ НА АГРЕСИВНОТО ПОВЕДЕНИЕ НА ДЕЦАТА

Евгения Миланова Виолета Николова Величка Радева

ПРИЯТЕЛСТВОТО В ЖИВОТА НА ДЕТЕТО

Даниела Димитрова Красимира Василева

ПРЕДАЙ НАТАТЪК

Вилдан Мехмедова

ЗАЕДНО ДА БЪДЕМ ДОБРИ

(ПЕДАГОГИЧЕСКА СИТУАЦИЯ В ПОДГОТВИТЕЛНА ГРУПА)

ПРОФ. ДПН EЛКА ПЕТРОВА EДНА НЕЗАЛИЧИМА СЛЕДА В БЪЛГАРСКОТО ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБРАЗОВАНИЕ (1919 – 2012)

Почина проф. дпн Елка Петрова (20.ХІІ.2012 г.) – на- шата любима учителка по изкуството да се живее пъл- ноценно и професионално, създателката на науката за предучилищното възпитание на българските деца, пре- красната жена и велика майка, Неповторима, единствена, съвършена – това е нашата Елка: Примерът за всички нас – хилядите нейни студенти и последователи ! Елка Петрова винаги е първа, винаги е оригинална и авангардна; през 1950–1952 г. поставя началото на Висшия мето

2012 година
Книжка 9
ПЕДАГОГЪТ – РИЦАР НА ДЕТСТВОТО

Януш Корчак бе написал, че животът на великите хора е като легендите: труден, но красив. И се оказва пророчески прав, сякаш е писал за себе си! Наследник на семейство с богата духовна култура и традиции, останал отрано без баща, той не просто се справя с несгодите на сирачеството, но развива у себе си три могъщи извора на живот: любов към свободата и справедливостта, страст към знанието и творчеството, отдаденост на децата и тяхното щастие. Лекарят Корчак лекува децата и душите им. Безплатн

ЯНУШ КОРЧАК – ВЕЛИК ХУМАНИСТ И ПЕДАГОГ

„Със сила и мощ поведох своя живот, който беше привидно неподреден, самотен и чужд. За син избрах идеята да служа на детето и неговото дело. Привидно загубих.“ Бе лекар, писател, мислител. Бе философ, учен, моралист. Издател. Възпи- тател и педагог. Бе герой. Бе скромен. Във всяка от тези области той има изключителни постижения. В течение на по- вече от четиридесет години работи като педагог и писател. Четиридесет години безкористно служене на слабите и беззащитните. Създава съвременна кон

ЕВОЛЮЦИЯ НА ПРАВАТА НА ДЕТЕТО

„Детето има право на сериозно отношение към проблемите му, на справедливото им решаване.“

THE KORCZAK’S RIGHT TO SOCIAL PARTICIPATION OF CHILDREN THE CITIZENSHIP OF CHILDREN

A speech by Marek Michalak, the Ombudsman for Children, given during the seminar„The Polish-Israeli pioneer in the fi eld of human rights, Janusz Korczak (1879–1942) and today’s Convention on Children’s Rights as the part of the international law“, Geneva, the 6 of June 2009

ЗА ДЕТЕТО, ДЕТСТВОТО ИЛИ НАУКА ЗА НЕГО?

В памет на Януш Корчак – по повод 70 г. от неговата смърт и 100 г. от създаването на „Дом за сираци“ във Варшава Албена Чавдарова

Книжка 8
CHANGES IN UNIVERSITY TEACHING – THE ROAD FROM KNOWLEDGE TO COMPETENCIES

Slađana Anđelković Zorica Stanisavljević Petrović

ДОСТОЕН ЖИВОТ, ОТДАДЕН НА ПРОСВЕЩЕНИЕТО… ПРОФ. СТОЙКА ЗДРАВКОВА – ЕДИН СЪВРЕМЕНЕН БУДИТЕЛ НА 70 ГОДИНИ

Неуморна и взискателна! Енергична и всеотдай- на! Работохолик и перфекционист! Това е проф. д-р Стойка Здравкова! Не е за вярване, че в началото на ноември 2012 година навърши 70 години. И не е слу- чайно това, че тази светла дата е непосредствено бли- зо до Деня на будителите. А това, че проф . Здравкова е съвременен български будител, е толкова безспорно и видимо! 70–годишнината ù е един чудесен повод ретрос- пективно да си припомним и проследим най-значи-

Книжка 7
ОЧАКВАНА И ПОЛЕЗНА

Емилия Василева

Книжка 6
Книжка 5
ЦЕННО ПОМАГАЛО ЗА ПСИХОЛОЗИ И ПЕДАГОЗИ (Надежден инструмент за диагностициране смисъла на живота)

Любен Десев Минчев, Борис. Тест на Дж. Крумбъг и Л. Махолик за смисъл в живота. Българска версия. Варна, ВСУ „Черноризец Храбър“,

ГЕОРГИ MАВРОВ ЖИВОТ, ОТДАДЕН НА НАУКАТА И ОБРАЗОВАНИЕТО

Така най-общо, но и най-точно можем да охарак- теризираме дейността на ст. н. с. д-р Георги Петков Мавров. Той ни напусна неочаквано в края на април т.г. И до последния си ден не преставаше да се вълнува от проблемите на образованието. Споделяше инте- ресни мисли относно предстоящото приемане на За- кона за образованието. Пестелив на думи, но щедър на дела – това ясно проличава от неговата богата би- ография.

Книжка 4
ОЩЕ ЕДНА ИДЕЯ

Галина Стоянова

Книжка 3
С ИНОВАТИВЕН ПОГЛЕД КЪМ ЛИЧНОСТТА НА ДЕТЕТО

Маргарита Абрашева Любимка Габрова

БИЗНЕС ОБУЧЕНИЕ В ДЕТСКАТА ГРАДИНА

Красимира Костова Петя Драгоданова

ДЕТСКАТА БЕЗОПАСНОСТ

Любимка Габрова

БАБА ПРИКАЗКИ РАЗКАЗВА... (МИКС ОТ ПРИКАЗКИ)

Кева Захариева, Мария Мичева

Книжка 2
ДЕТЕ ПЪТУВА В АВТОМОБИЛА

Красимира Михайлова

ПРОТИВОПОСТАВЯНЕ

Пюрвя Ердниев, Б. Ердниев

ЗДРАВКА НОВАКОВА – ПРЕПОДАВАТЕЛ И ТВОРЕЦ

Седемдесетгодишният юбилей е вълнуващ повод да проследим трудния, богат и съдържателен професионално-творчески път на доц. д-р Здравка Новакова, да под- чертаем нейната важна роля за утвърждаване на дидактика на математиката като

IN MEMORIAM Иван Марев

Напусна ни проф. Иван Марев – философ, педагог, демократ, родолюбец. В далечната 1975 г., зареден с енергия, пълен с идеи, той създаде в Техническия

Книжка 1
ДЕЛЕГИРАНЕ НА ПРАВА ЧРЕЗ КОМИСИИТЕ В ДЕТСКАТА ГРАДИНА

Маргарита Абрашева Политиката, наречена управление на качеството, не е самоцел, нито поредна обра- зователна „мода“. Тя е практически необходима за поддържане от директора на учеб- ното заведение на един привлекателен образ в условията на конкуренция на пазара на учебни заведения. Това се отнася най-вече за детските градини. Политиката на упра- вление на качеството съдържа недостатъчно използван ресурс, включително за спечел- ване и запазване доверието на потребителя – родителите на децата,

ИНОВАЦИОННИ И ИНТЕРАКТИВНИ МЕТОДИ В КВАЛИФИКАЦИОННАТА ДЕЙНОСТ НА ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ КОЛЕКТИВ

Стоилка Ташева, Севда Лукайчева Развиващото се с динамични темпове общество в днешно време налага необ- ходимостта от иновационни промени в областта на образованието. И в предучи- лищната педагогика все по-често се търсят алтернативни педагогически техноло- гии както за възпитанието и обучението на децата, така и при провеждането на квалификационната дейност на самите педагози. Използването на интерактивните методи дава възможност да се възлагат за- дачи, които предполагат съвместна работа,

ТОВА ТРЯБВА ДА ГО ЗНАЕ ВСЯКО ДЕТЕ

Татяна Атанасова, Иванка Пампова

НА УЛИЦАТА Е ОПАСНО

Таня Янчева, Зоя Кацарова

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.