Педагогика

2018/8, стр. 1095 - 1109

ГРИЖАТА ЗА ПОДОБРЯВАНЕ НА ПСИХОЕМОЦИОНАЛНИЯ КЛИМАТ В ЕКИПА – НАСОКИ ЗА РЪКОВОДСТВОТО И УЧИТЕЛИТЕ НА ЕДНО УЧИЛИЩЕ

Резюме:

Ключови думи:

Онова, което прави силно впечатление в общественото пространство, е засилващата се тенденция, много присъща по принцип и на съвремието, в което живеем, да се подхожда към учителите в крайности. Те или са възприемани (от тях самите включително) като хора, които са длъжни да предлагат качествено образование на всяко дете независимо от условията, в които го правят, или са демонизирани, обезценявани или превръщани в жертва на една система, която дехуманизира, бюрократизира процеса на учене и се стреми единствено към ефективност и икономически просперитет на всяка цена, или са идеализирани и превръщани в герои. Често всичко това достига до гротескни измерения и тогава можем да чуем в общественото пространство говорене, което третира учителите като средство, а децата – като обект, върху който се „прилага“ образованието. В това говорене изчезват нюансите между хората, които упражняват професията на учителя, не се говори за качеството на подготовката, от която има нужда той, за да бъде по-адекватен на съвремието, което все повече настоява на това, че приемането на различията между хората под покрива на едно училище вероятно е единственият начин да живеем заедно.

Нито учителите, нито децата, нито самият процес на учене са „неща“, които могат „да се случват“ на всяка цена. Всъщност дехуманизирането на хората и превръщането им в обекти на една система е прийом на тоталитарните режими.

Едно от първите изследвания по темата (Tbingen, 2000) се опитва да анализира психическите последици у източногерманските и чешките учители, настъпили вследствие на работата и живота в несвободна среда. В тази среда от особената с възможностите си за въздействие група на учителите се е очаквало да провежда образование, основано на определена идеология, наблюдение и контрол, който е бил много по-засилен, отколкото над останалите професионални групи.

„Политическата промяна през 1989 г. довежда до професионални трусове, които имат дълбоки психически последици – внезапното отпадане на обичайния контрол и ръководство не водят до щастие, а по-често до несигурност и загуба на ориентация. Налаганото по времето на социализма единомислие и нежеланието да се обсъждат съществуващите конфликти в училище, по-късно водят до пълна неспособност да се решават конфликти. Желаните след 1989 г. качества, като самостоятелност, толерантност спрямо многообразие от идеи и мнения, се оказват в противоречие с предишните изисквания на социализма и предизвикват състояние на безпомощност у учителите и същевременно нарастваща критика към голямата свобода и липса на дисциплина при учениците“ (Ivanova, 2015).

Всичко това показва, че отпадането на външния контрол и ограничения не би могло автоматично да доведе до усещане за свобода и възможности за това отделният човек да се възползва от нея. Нещо повече – новото време донася със себе си и нови очаквания и изисквания към функциите на учителите: от средство за пропаганда на политическата власт те трябва да се превърнат в носители на демократична свобода. С това нарастват и обвиненията към съсловието за едностранчивия поглед, който са предавали на учениците си преди 1989 г., и невъзможността им да опазят младите хора от държавната репресия. Днес част от обвиненията на обществото към тези учители – за това, че са с „остаряла ценностна система“, която трябва да се промени в подкрепа на приемане на различието в новото време, са симптом на същото отношение към учителите.

По-долу са обобщени накратко изискванията на времето в период от 30-ина години и трансформациите, които трябва да преживеят учителите, за да се впишат в настоящето.

Фигура 1

Част от тези изисквания към учителите са взаимоизключващи се и диаметрално противоположни. Трудност представлява сам– по себе и очакването, че трансформацията в мисленето на учителите „трябва“ да се случи мигновено след отпадането на ограниченията, които идват от средата и смяната на политическата система.

Специалистите, които работим в сферата на психичното здраве, обаче знаем, че процесите на утвърждаване на политически и икономически свободи не протичат паралелно с процесите на психичното им преживяване от хората. Това е така, защото осмислянето на колективната история и стратегиите за справянето с последствията на действителни събития са много лична и индивидуална работа на всеки човек, в която всеки се движи със свое собствено темпо и време.

Предизвикателствата днес, свързани с достъпа на деца с различни образователни потребности до училище, са част от живота на всяка една класна стая и учителите са първите, които усещат това.

Настоящите тенденции в образованието, свързани с приемането и третирането на различието между хората като нещо „желано“, също са част от социални процеси, които протичат в световен мащаб. Процесите на сeгрегация, не само в България, но и по света, поставят под въпрос много лесната и естествена възможност да живеем заедно. Въпросът не е дали това е възможно, както поставят въпроса скептиците, защото ние имаме исторически доказателства (включително и в настоящето) за общества, в които усилията да се уважи различието между хората, дават своите резултати и ползи за всички. Въпросът, който поставяме тук, е „толкова ли е лесно да приемем това, че не сме еднакви“, колкото го твърди политически коректният език на цивилизоваността у нас? Много едностранчиво е да се счита, че човешката психика приема онова, което не познава в лицето на Другия, като богатство, защото преди да се превърне в такова, различието се идентифицира като нещо застрашаващо. Така добилата популярност в общественото говорене фраза „различията са богатство“ се преживява като автентична само от онези, които успяват да толерират другостта у самите себе си. За по-голямата част от хората тази фраза символизира едно „чуждоземно“ клише, привнесено отвън, с което ни се налага да се съобразяваме, въпреки различния опит, който имаме в реалността. Човешката история на конфликти и противоречия между хората, включително изпълненото с напрежение настояще в Европа във връзка с бежанската вълна от Сирия, доказват това.

Възможно е една често наблюдавана напоследък тенденция – използването на език в общественото пространство (включително и от учителите), който сякаш смекчава и по този начин по същество прикрива различията в разбиранията на хората, да е предизвикана именно от трудността да се приеме гледната точка на Другия. Днес много често е достатъчно за нас да чуем, че учител използва в речника си думи като „приобщаване“, „приобщаваща класна стая“, „приобщаваща педагогика“, за да сме убедени в това, че той е привърженик на философията, която „изисква от него“ да е толерантен към другите. Може би именно тази тенденция всъщност представлява проява на компенсаторен защитен механизъм за адаптиране към съвремието, което съвремие за отделния човек може да изглежда много изискващо. Илюзия е това, че използването на един и същ език ни прави еднакви в разбиранията ни. Приемането на различията между хората е много повече от употребата на език, който изразява това. Свидетели сме на това как разбирания, ценности и вярвания от миналото могат да се представят за съвременни чрез говорене, което е социално желателно, политически коректно и се възприема за израз на толерантност и споделени ценности.

Стари учебници и методи на преподаване трябва да подготвят съвременни млади учители за това да са адекватни в едно време, което бърза, не чака и те кара да се чувстваш все по-назадничав и изостанал в дигитализирането на комуникацията между хората. Трябва да отчетем и факта, че немалка част от българските студенти по педагогика не мечтаят да станат учители, а се примиряват с резултата от кандидатстудентския изпит, който им „предлага“ възможността да бъдат такива.

Наред с факторите, които можем да отнесем към времето и обществото, в което живеем, съществуват и такива, които са по-скоро специфика на самата учителска професия.

Според едно изследване на Дей (Day, 2009) след 16-ата година от практикуването на учителската професия настъпва сериозна криза в мотивацията на учителите. Тази криза се изразява в нарастваща неудовлетвореност от работата, напрежение на работното място и предизвикателства в поддържането на ангажираността на учителите.

Когато по време на обучения тази статистика бъде съобщена на българските учители, мнозина от тях споделят за подобна криза в своя професионален живот, а повечето са категорични, че наблюдават подобни на гореописаните симптоми по време на целия си професионален живот, в някои случаи дори много по-рано от посочения в изследването момент.

Убедени сме, че там, където има учители, ще чуем и оплаквания, свързани с професионално прегаряне и загуба на мотивацията, на смисъл от работа в определен етап от професионалния им живот – географските ширини за тази статистика са без значение.

Трябва да се има предвид и това, че учителите по естествен начин стават онези възрастни (веднага след родителите), върху които децата проектират както чувства на любов и благодарност, така и такива, провокирани от различни тревожности и трудности, неизменна част от съзряването на всяко дете. Озовали се в тази много естествена роля на значими възрастни, учителите имат изключително отговорната задача да се отнесат с необходимата чувствителност и разбиране към детските чувства (особено негативните), на които стават приемници, и да отговорят по начин, който да обогати развитието на децата (Winnicott, 2001). Под развитие психолозите разбираме не постигането на икономически успехи или дори статут в обществото, не дори успешното адаптиране в определена среда, а интегрирането на онези черти и аспекти от нас самите, които впоследствие ще ни помогнат да се превърнем в толерантни и уважителни към различието на другите възрастни.

Това сам– по себе си е сложна и отговорна задача, която допълнително затруднява учителите и изисква от тях емоционална зрялост и лична отговорност, за които едва ли могат да бъдат подготвени в академичната среда, докато са студенти.

Всички тези предизвикателства, наред с неудовлетворителното заплащане, поставят обществото ни пред често срещаното изкушение да провидим учителя като жертва. Необходимо е да си даваме ясна сметка, че идентифицирането с позицията на жертва не е нещо, което обществото трябва да стимулира у учителите. Наблюдаваме и подобно явление сред самите учители. Те се чувстват като хора, които са слаби, лишени от значим статут и уважение в обществото, онеправдани, държани отговорни за неуспехите на децата, подлагани на реформи, в които не виждат смисъл и полза – жертви на системата.

От психологията и психотерапията знаем, че освен драматичното страдание позицията на жертвата се свързва и с „вторични ползи“ на това да си в позицията на „по-слабия“. Вторичните ползи на болестта са явление, което е описано в психологическата литература и може да се наблюдава при всеки, който изпитва някаква форма на физическо и психично страдание. Най-общо казано, вторичните ползи на болестта се изразяват в неосъзнато черпене на дивиденти от наличието на болест. Разбира се, тук съвсем условно сравняваме позицията на жертва с протичането на болест. Правим това, защото механизмите, чрез които „се проявяват“ двете, са едни и същи. За учителите вторичните ползи на това да се чувстват като жертви на системата и обществото, могат да изглеждат като едно вечно недоволство от онова, което тази система им предлага, оневиняване за собствени порочни практики или липса на отговорност в един обществен дебат за ролите и трудностите на професията, държане на чужда отговорност за благосъстоянието на професията и много други.

Ето защо, когато говорим за психична грижа за учителите, е важно да си даваме сметка както за реалните обстоятелства, които правят учителката професия особено трудна днес, така и за онези психични феномени, които зависят от самите учители и от начина, по който те възприемат себе си.

Психосоциалните характеристики на професията на учителя, които описвахме досега, имат отношение и се отразяват на психичното здраве на хората, които практикуват професията. Въпреки трудностите, които произтичат от нея и за които сме свикнали да чуваме от различни изследователи и от самите учители, не се случва често да се срещат програми за популяризиране на грижата за психичното здраве и превенция на симптоми, свързани със стреса и професионалното прегаряне на учителите. Срещат се откъслечни усилия в тази посока, предлагащи различни упражнения за намаляване на стреса на работното място. По-голямата част от тези упражнения предлагат физическа активност, фокус върху телесните преживявания (напр. старание при писане да използваме повече ръката, която не е водеща за нас), отместване на вниманието върху нещо в обкръжението и фокус върху „тук и сега“ (Bays, 2011). Подобен тип упражнения, свързани с усилия за по-голяма осъзнатост и присъствие в настоящето са доказали своята краткосрочна ефективност за намаляване нивото на стреса и възвръщане на усещането за контрол (един от симптомите на професионалното прегаряне е усещането за безпомощност).

Много трудно е обаче да се открият програми, политики и усилия (както отвън, така и в самото училище), които да показват едно по-дълбочинно разбиране на онова, което наистина би могло да помогне на учителите в борбата срещу емоционалното прегаряне и стреса на работното място, а именно – постоянството и систематичните усилия на ръководството в оказването на емоционална подкрепа на учителите.

Точно такъв тип разбиране и подкрепа се опитва да предлага на учителите Центърът за приобщаващо образование в работата си с училищата.

Грижата за непрекъснатото проблематизиране и подобряване на психоемоционалния климат в екипа на едно училище е една от най-значимите, иновативни и същностни за философията на Центъра промени, които трябва да се случат, за да се говори за изграждането на приобщаваща училищна среда за всички. Ние считаме, че едно училище е приобщаващо тогава, когато „мисли“ и се опитва да осигури необходимата подкрепа и условия за развитие както на децата в него, така и на възрастните.

Едно от нещата, в които ние от Центъра сме убедени, е, че няма човек, който би могъл да бъде подкрепящ, ако той самият не се чувства подкрепен. Причината, поради която на учителите им е нужда среда, която е чувствителна към преживяванията им, не е свързана само с това, че така те биха предлагали по-качествено образование на децата. Основният довод в подкрепа на изграждането на една грижовна работна среда, за която всяко училищно управление трябва да мисли, е това, че учителите са, на първо място, хора, чиято специфична професия ги поставя в ситуации на ежедневен стрес и изправя пред трудности, с които не всеки човек има ресурса да се справи сам. Също като всички хора учителите имат своите многообразни преживявания, стремежи и тревоги и следователно имат нужда от среда, която да отчита това. Именно това обаче, че те са онези, които са ангажирани пряко с академичното и личностното развитие на децата ни, засилва още по-силно аргументите в посока на това, че начинът, по който се чувстват в училище, е и би следвало да бъде от особено значение за цялото ни общество.

Много е важно да кажем още тук това, че под грижа за психичното здраве за учителите в училище ние, от Центъра, нямаме предвид психологическото консултиране или някаква форма на индивидуална или групова терапия на отделни негови учители, които може да имат нужда от такава. Когато говорим за грижа за психичното здраве на учителите в Модела на Центъра за приобщаващо образование, имаме предвид необходимостта всяко училищно ръководство да обърне внимание и да отрази значимостта на емоционалните преживявания на учителите в училище и условията, които биха могли да ги благоприятстват. В този смисъл, онова, което е необходимо, е изграждането на училищна среда, която полага усилия да зачита отношенията в екипа и това, че те се отразяват на работата на учителите и на начина, по който се чувстват в училище.

Правим тази толкова важна разлика между психологическото консултиране / формите на терапия и грижата, която ръководството на училището трябва да положи за благосъстоянието на своите учители, по няколко причини.

Първо, защото въвличането в терапевтичен или консултативен процес е неизменно изключително и доброволно право на отделния човек, в този случай на отделния учител. Никой ръководител на институция не може да реши от името на отделния служител дали той да започне терапия или консултиране, защото това е начинание, което зависи от личната заявка на човек и това не подлежи на обсъждане.

Онова, което може да си позволи да направи ръководителят/ите на едно училище в случаите, в които идентифицира в екипа си нуждата от специализирана грижа за отделен учител/и, е да организира възможност/и, в която този учител да се информира за начините, по които може да потърси помощ за себе си извън училището. Това би могло да се случи под формата на информационна кампания за психичното здраве и/или срещи с компетентни външни специалисти или ресурс, наличен в самото училище (ако има такъв), които биха могли да информират за различните форми на психична грижа, които се предлагат в общността, и професионалните критерии, на които те трябва да отговарят, за да се считат за помагащи и легитимни.

Тогава, когато се касае за наличие на психична болест, която затруднява критичността и преценката на страдащия, в този случай учителят, неговите близки (ако това е възможно) са мобилизирани около поемане на отговорността за лечението му. В никой случай това не е ангажимент или правомощие на неговия работодател.

Втората причина, поради която ние различаваме грижата за психичното здраве на учителите в училище от специализираната грижа под формата на психологическо консултиране или индивидуална или групова терапия за отделния учител, е свързана с липсата на квалификация и законово и морално право на ръководителите да диагностицират, класифицират и предлагат интервенции, които касаят личното благосъстояние на отделния учител. Такова нямат и наетите в училище психолози не само защото по-голямата част от тях нямат необходимата квалификация за това1), но и защото те са в различна позиция спрямо учителите в училище – преди всичко в ролята на техни колеги. По тази причина те не биха могли да бъдат ангажирани като техни терапевти. Консултантът/терапевтът би трябвало да е някой, който е винаги непознат и неутрален на клиента/пациента, а не в лични/ колегиални отношения с него. Професионалните отношения в една организация са също и лични отношения и те изключват възможността за терапевтична връзка. Примерите за обратното са в сферата на лошите практики.

В подкрепа на това защо форматите за подобряване на психоемоционалния климат в екипа не биха могли да бъдат и не са терапевтични формати за учителите, са и следните няколко много важни аргумента:

– спецификата на училищната среда – това е среда, наситена с професионалните отношения между участниците в различните формати, в която всеки учител се представя в професионална си роля пред своите колеги много повече, отколкото чрез по-лично свързване, каквото предполага участието в една терапевтична група;

– учителите, участници в различните формати, са непостоянни в участието си в тези формати – обстоятелство, което не съществува в една терапевтична група, която е затворена за нови членове и в която няма текучество на хора. Много често се случва различни учители да стават част от различни инициативи в училище заради трудността да се намери постоянно пространство (физическо, но и не само) за даден формат, но и заради променливата мотивация на учителите за участие в един единствен формат;

– мотивацията за участие на отделните учители в даден формат не е толкова свързана с изследване на лични позиции и съотнасянето им към другите в групата (характеристики на личната мотивация за участие в една терапевтична група), колкото с казуси от ежедневната им работа или ситуации в екипа, за които те имат нужда да се обърнат към колегите си или към някого, когото идентифицират като експерт.

Ето защо е много важно да кажем още веднъж и тук, че активностите и дейностите, които може да предложи ръководството на училището за подобряване на психоемоционалния климат в екипа, не са форма на терапия за учителите, не са свързани с решаване на личните им проблеми, а се опитват да поставят за дискусия значими теми от професионалния им живот и взаимоотношенията помежду им в контекста на професионалната им роля на учители. Касае се за усилията на ръководството за подобряването климата в екипа, а не за индивидуалната подкрепа на отделни негови учители и нуждата на част от тях от това да получат някаква форма на психологическа подкрепа за себе си, която казахме, че е редно да се реализира извън училището.

Важни условия и препоръки за качественото реализиране на грижата за подобряване на психоемоционалния климат в екипа на едно училище

За да може учителите на едно училище да идентифицират усилията на ръководството за подобряване на психоемоционалния климат в екипа, е необходимо тези усилия да отговарят на следните няколко условия, които могат да се приемат и за препоръки.

1. Този тип подкрепа за учителите е ангажимент и отговорност преди всичко на училищното ръководство, а не толкова на някой външен за училището специалист или организация. Тук говорим за зрелостта на ръководството да идентифицира тази нужда на учителите, да оцени важността ѝ за работата им и да се опита да създаде условия за реализирането на формати, инициирани и реализирани от самите учители. Изграждането на по-добър психоемоционален климат в екипа не би могло да се реализира с пасивното участие на учителите единствено поставяйки ги в позицията на „потребители“, напротив, то би следвало да е споделена отговорност от страна на всеки учител, който иска да се чувства част от екип, който функционира добре.

2. Форматите, които се опитват да подобрят психоемоционалния климат в екипа, са различни от професионалната квалификация на учителите, изразена в участията им в обучения, семинари, конференции и други обучителни формати, които развиват техните педагогически компетентности.

Една голяма част от училищните ръководители смесват двата типа подкрепа – тази, която се грижи за професионалното развитие на учителите, и тази, която се занимава с това как те се чувстват на работното си място. Разбира се, увереността в професионалните ни умения е част от това да се чувстваме удовлетворени на работното си място (няма как учител, който се чувства професионално неподготвен за работата си с деца с определен тип трудности например, едновременно да е много спокоен и удовлетворен), но не е единственото, което допринася за това. Без особена изненада от практиката и разговорите ни с учителите разбираме, че от също толкова голямо значение за това да се чувстват добре на работното си място, са и отношенията в екипа, отношенията с ръководството, възможността за споделяне на постижения, въпроси и предизвикателства с колегите, етиката и начинът, по който общуват помежду си.

Ето защо е от изключителна важност ръководството на едно училище да прави разлика между възможностите за професионална квалификация, които осигурява на своите учители, и усилията, които полага за изграждане на по-добър психоемоционален климат в екипа. В противен случай е възможно учителите да не усетят предлаганата грижа за екипа като автентично усилие на ръководството, което цели добруването на учителите, а като нещо, което обслужва други цели на училището.

3. Форматите, които целят подобряване на психоемоционалния климат в училище, би следвало винаги да се реализират след получена обратна връзка от самите учители, а не като нещо, което им се предлага наготово – учителите са активните потребители на тези формати, но и участници в създаването и реализирането им. Споменахме и по-горе, че поставянето на учителите в пасивна роля по отношение на тези училищни практики не допринася за развитието им, напротив – превръща ги в изискващи потребители на услуги, които би следвало да зависят и от качеството на тяхното собствено участие в тях.

Обратната връзка и предложенията на самите учители е добре да се събират по разнообразни начини в началото и в края на всяка учебна година. Това би могло да се случва с помощта на анкета, фокус групи, срещи за обсъждане на предложенията на учителите за формати и инициативи, които целят да подобрят климата в екипа. От изключително значение е и решенията за реализирането на формати в рамките на учебната година да са въз основа на информацията, получена от самите учители след обобщеното ѝ представяне пред тях. Това подсилва мотивацията им за участие в предложените активности с колеги, защото те са резултат и от тяхното собствено мнение и принос към общото обсъждане.

4. Участието във формати, които се опитват да подобрят психоемоционалния климат в екипа, е доброволно за учителите, а не е нещо, което се изисква от тях. Числеността и участието на учителите в тези формати би следвало да се определят от разнообразието на предложените инициативи и степента, в която те отразяват реалните потребности и интереси на учителите.

Опитът на Центъра от сформирането на група за споделяне (формат, който да се опита да подкрепи екипността в едно училище) по инициатива на директорката, в която участието на учителите беше задължително, показа, че личната мотивацията на всеки за участие в такава група е фактор, който не може и не бива да бъде пренебрегван.

Отношението, демонстрирано от ръководството на едно училище в лицето на директора към учителите, се възпроизвежда в отношението, което самите учители имат към децата. Ръководство, което се опитва да чува и откликва на потребностите на учителите, спомага за по-добрия психоемоционален климат във всяка класна стая на училището.

Ето защо доброволното желание за включване на учителите във формат в училище, който се опитва „да полага грижи“ за климата в екипа, е от изключително значение за това тази грижа да се възприема като искрена и съответна на нуждата на учителите от нея.

5. Важно е да се следва ротационният принцип на организация и поддържане на форматите, за да не се натоварват определени учители и да се стимулира активността на всички желаещи да вземат участие.

В зависимост от своя интерес и време учителите биха могли да се заявяват предварително като организатори на събитие/инициатива, която се опитва да подобри климата в екипа. Независимо дали става дума за еднократно събитие, или за формат с установена във времето честота, добра практика е тази, при която учителите поделят помежду си отговорността за организацията и реализирането на инициативата. Нашият опит показва, че в случаите, в които тази отговорност е винаги единствено у един учител (или дори няколко, но постоянни), той се чувства недооценен от колегите си и пренатоварен, а колегите му – по-скоро изискващи, отколкото кооперативни и щедри в личния си принос към общото.

6. Друго много важно условие, което трябва да е изпълнено, за да може да твърдим, че изграждаме училищна среда, която се интересува от благосъстоянието на учителите, е осигуряването на систематична, а не инцидентна подкрепа и грижа за екипа. Инцидентните опити на училищното ръководство да посрещне учителските потребности, са по-скоро реакция „след свършен факт“, отколкото система, която „мисли“ за превенция и за адекватен подход към такова състояние като професионалното прегаряне например. Онова, което ще подпомага дългосрочно както по-позитивния климат в екипа, така и работата на отделните учители, са систематичните и перманентни усилия (а не кампанийни или под формата на еднократни събития) на ръководството в посока на това да анализира, мисли и създава условия за разнообразни формати за подобряване на климата в екипа.

7. Онова, което е важно да отразяват и адресират тези формати, са не само позитивните и приятни страни от комуникацията на учителите, но и онези, които противопоставят позиции и носят напрежение в екипа.

Нашият опит показва, че в училищата, в които грижата за подобряване на психоемоционалния климат е избрана за приоритет от училището (от Модела на Центъра), първоначално повечето екипи се спират на дейности и формати, които по-скоро се опитват да разтоварват и създадат положителни емоции у учителите. Постепенно обаче участниците в тези формати се убеждават, че онова, което ги сближава и създава усещане за автентични усилия те да се чувстват по-добре на работното си място, е конфронтирането с трудни теми, установени практики и въпроси, които по една или друга причина остават необсъдени в екипа. Такива теми, които самите учители посочват за важни, са:

– „Професионална етика в екипа“;

– „Граници и отговорности“;

– „Зачитане на чужда гледна точка“;

– „Премълчаните неща“;

– „Възможност да коментираме и споделяме трудностите и неуспехите“;

– „Възпитаване на вкус и ценности у децата с личен пример“;

– „Конфликти в екипа“;

– „Комуникацията между колеги от начален и прогимназиален етап“;

– „Обратна връзка и конструктивна критика“;

– „Стил на комуникация с ръководството“;

– „Зачитане на личните постижения и роля на всеки“;

– „Емоционални кризи и нужда от индивидуална подкрепа за отделни учители“ и т.н.

Всяка от посочените по-горе теми е неизменна част от дневния ред на всяко училище и въпреки това според самите учители не се срещат често възможности за обсъждането им в установените педагогически формати. Тогава, когато все пак има подобни обсъждания в екипа, те по-скоро са в контекста на възникнал и назрял конфликт, който вече не може да бъде избегнат или пренебрегван. Тогава обсъжданията в екипа на подобни теми имат по-скоро назидателен характер за учителите и не се идентифицират като форма на подкрепа за екипа.

8. Когато се касае за формати, които изискват външен ресурс или компетентност, каквато липсва в екипа (напр. психодрама, арттерапия или провеждане на информационна кампания за психичното здраве напр.), за да може да говорим за качествена подкрепа за учителите, трябва да сме сигурни, че тя се осигурява от фасилитатори, които имат компетентностите, необходимата квалификация и ценз да подпомагат или осъществяват реализирането ѝ.

Логично е, когато става дума за психично здраве, да се използват специалисти, които имат отношение към психичното здраве на хората по принцип: психолози; психотерапевти – психодрама терапевти, групови аналитици; организационни психолози; супервизори; специалисти с опит в работата с групи, които познават спецификите и динамиките на груповите процеси в една организация. Една част от дейностите, които учителите може да поискат да бъдат реализирани на територията на училището (напр. провеждане на психодрама), изискват специфична експертиза и позиция на някой външен, неутрален за екипа специалист, дори и в училището да има наличен психолог/педагогически съветник. Това се налага, от една страна, поради специфичността на даден метод, за практикуването на който са необходими специфични умения (които водещите са получили предварително по време на своето дългогодишно обучение), от друга – поради факта, че наличният в училището психолог/пед. съветник не е редно да бъде в подобна позиция спрямо своите колеги поради личните си и работните си отношения с тях, а и поради факта, че по този начин той не би могъл да се възползва от предоставения формат2).

Освен опит и квалификация за работа с групи от значение за външните фасилитатори на някакъв групов процес в училище е и да са предварително запознати със заявката и очакванията на самите учители към форм†та. За да е адекватен на нуждите на учителите, фасилитаторът трябва да е запознат и с контекста на образователната и социалната система, в която се разполага училището.

Много важно е учителите да могат да споделят предварително своите представи и очаквания към подкрепата, която според тях най-добре би третирала психоемоционалния климат в екипа, както и към квалификациите, опита и качествата на фасилитатора, който би помогнал за реализирането на тази подкрепа. От полза би било тази визия на учителите да бъде взета предвид от ръководството на училището при подбора на фасилитатор на груповата работа. Едновременно с това е необходимо да бъде проверено доколко тази визия е изпълнима, какви компромиси ще се наложат, за да се посрещнат очакванията на учителите, и какво е онова, от което реално могат да се възползват.

Според всичко казано дотук бихме могли да кажем, че там, където училището полага усилия да подобрява психоемоционалния климат в екипа:

1. се прави разлика между професионалната подготовка на учителите и усилията за изграждане на среда, която е чувствителна към преживяванията им;

2. училищното ръководство се интересува от мнението на учителите, изследва го и го зачита (вместо да налага своя визия) при определяне на типа подкрепа, от който имат нужда те;

3. учителите са основните инициатори, създатели и участници във форматите, в които могат да се включат и които целят да подобряват психоемоционалния климат в екипа;

4. училищното ръководство се опитва да осигури разнообразни форми на системна подкрепа и грижа за учителите, използвайки ресурс, наличен в самото училище (учители, психолог, пед. съветник), или специалисти, външни за училището (психолози; психотерапевти – психодрама терапевти, групови аналитици; организационни психолози; супервизори; специалисти с опит в работата с групи);

5. училищното ръководство не задължава учителите да вземат участие във формати, които не отговарят на интересите и нуждите им, а се опитва да предостави и защитава свободата на избора на всеки учител;

6. училищното ръководство не използва информацията, свързана с преживяванията на учителите, за професионалните си цели и се грижи за спазването на етичните принципи на работа както на водещите, така и на участниците в различните формати;

7. в училището съществува минимум един формат, който се грижи учителите да се чувстват добре на работното си място.

Заключение

В заключение бихме могли да обобщим, че централно място в разбирането на Центъра за приобщаващо образование за това как се реализира качествено грижата за подобряване на психоемоционалния климат в екипа на едно училище, е, че тя би следвало да се реализира като системна грижа, а не под формата на изнесени спорадични събития за отдих на учителите, диагностика отвън или педагогическа квалификация за развиване на педагогическите им умения и компетентности.

Друго много важно условие, на което трябва да отговаря тази грижа, за да може да кажем, че тя е автентична и подкрепяща учителите, е тя да се превърне в инициатива, която стартира и се реализира от вътре навън, от самото ръководство и учителите, в противен случай и тя, подобно на различните проектни дейности, в които участва училището, рискува да се възприема като нещо, което не помага особено или е неустойчиво във времето.

За да говорим за подкрепа, която третира психоемоционалния живот на учителите, е необходимо още тя да проблематизира както приятните аспекти от комуникацията в екипа, така и онези, които са противоречиви и носят напрежение в ежедневието, защото в противен случай учителите ще имат усещането, че една част от важните за тях въпроси остават непоставени и необсъдени, което ще поражда допълнително напрежение в екипа.

Изграждането на реалистични очаквания към собствения принос, този на ръководството и на колегите, както и онова, с което биха могли да бъдат от полза специалистите по психично здраве извън територията на училището, са съществена част от реализирането на подобна грижа в училище. Това разбиране има отношение и към поемането на лична отговорност за собственото добруване на всеки учител и това на екипа му – отговорност, която няма как да бъде приписана на някой друг.

За целта е необходимо училищното ръководство на училището да полага усилия да е проактивно, да се информира и поощрява изграждането на култура както сред учителите, така и сред самите деца, свързана с психичното здраве, значението на отношенията ни с другите и ресурсите, които биха могли да ни бъдат от полза както в личния ни живот, така и в училище.

Разбирането на Центъра за реализирането на този тип подкрепа за учителите почива на опита, пресечните точки на хуманитарните науки и образованието и убедеността, че онова, което донася качествена и истинска промяна към по-добро в живота на човек, са на първо място неговият собствен интерес и любопитство към човешкото, усилията в посока на това да опознаем по-добре себе си, начините и причините ни да бъдем с другите.

NOTES/БЕЛЕЖКИ

1. Аспарухова, M., Тодорова, D., Чинчева, С., Йорданов, С., Ангелова, А. & Кръстева-Пеева, Л. (2017). Едно училище за всички. Модел за организиране на процесите за изграждане на приобщаваща училищна среда. София, Център за приобщаващо образование.

2. Програма „Едно училище за всички“ протича в две фази в периода 2014 – 2019 година.

3. Статията „Каква е разликата между психолог, психиатър и психотерапевт“ може да бъде намерена на http://priobshti.se/article/podkrepa-ot-specialisti/ kakva-e-razlikata-mezhdu-psiholog-psihiatur-i-psihoterapevt

4. Статията „Каква е разликата между това да говорим за психичното здраве в училище, и това да лекуваме учителите?“ може да бъде намерена на http:// priobshti.se/article/model-na-cpo/kakva-e-razlikata-mezhdu-tova-da-govorimza-psihichnoto-zdrave-v-uchilishte-i

REFERENCES/ЛИТЕРАТУРА

Bays, J. (2011). How to Train a Wild Elephant. Shambhala Publication, Inc.

Day, C. (2009). A Passion for Quality: Teachers Who Make A Dierence. Tijdschrift voor Lerarenopleiders.

Tbingen (2000). Sozialistische Diktatur und psychische Folgen. Frankfurt: Sigmund-Freud-Institut

Winnicott, D. (2001). Deteto, semejstvoto, vunshniqt svqt. Sofia: Lik [Уиникът, Д. (2001). Детето, семейството, външният свят. София: Лик].

2025 година
Книжка 9s
Книжка 9
DEVELOPMENT OF DEMOCRATIC CULTURE THROUGH CONTENTS ABOUT THE ROMA IN CLASSROOM TEACHING – STUDENTS’ PERCEPTION

Aleksandra Trbojević, Biljana Jeremić, Hadži Živorad Milenović, Bojan Lazić

Книжка 8
КАТЕГОРИАЛНИ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИНФОРМАЦИОННО-КОМУНИКАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ В ОБУЧЕНИЕТО НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ СЪС СОП

д.п.н Мира Цветкова-Арсова, Данка Щерева, Славина Лозанова, Маргарита Томова

Книжка 7
ВРЪЗКА НА СОЦИАЛНО-ЕМОЦИОНАЛНОТО С КОГНИТИВНОТО РАЗВИТИЕ В ПРИОБЩАВАЩА СРЕДА

Милен Замфиров, Маргарита Бакрачева, Емилия Евгениева

Книжка 6
КОГНИТИВНО РАЗВИТИЕ НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ, ОБХВАНАТИ В ПРИОБЩАВАЩОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Милен Замфиров, Емилия Евгениева, Маргарита Бакрачева

Книжка 5
COMPETENCE FOR SOCIAL PEDAGOGICAL PRACTICE: WHAT DO STUDENTS TELL US?

Maya Tcholakova, Marina Pironkova, Aleksandar Ranev, Yana Staneva

MULTIMODAL COMMUNICATION IN PHYSICAL EDUCATION CLASSES

Cristiana Lucretia Pop, Cristina Filip

Книжка 4s
GAMES IN FUNCTION OF DEVELOPMENT OF MULTIPLICATION SKILLS

Dasare Sylejmani, Vesna Makashevska, Jasmina Jovanovska

Книжка 4
ИЗПОЛЗВАНЕ НА СИСТЕМИТЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОБУЧЕНИЕТО В КОНТЕКСТА НА ИНТЕРАКТИВНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Силвия Парушева, Борис Банков, Гергана Касабова, Петя Страшимирова

MILITARY AND SOCIAL THREATS AS DETERMINANTS OF THE DEVELOPMENT OF CONTEMPORARY UKRAINIAN HIGHER EDUCATION

Mykola Pantiuk, Tetiana Pantiuk, Nataliia Bakhmat, Olena Nevmerzhytska, Svitlana Ivakh

STEM ОБУЧЕНИЕ НА СТУДЕНТИ ПЕДАГОЗИ В ТРАНСДИСЦИПЛИНАРНА ОБРАЗОВАТЕЛНА СРЕДА

Любен Витанов, Николай Цанев, Людмила Зафирова, Гергана Христова, Катерина Динкова, Калина Георгиева, Жорж Кюшев, Здравка Савчева

ИЗСЛЕДВАНЕ И АНАЛИЗ НА НАГЛАСИТЕ НА СТУДЕНТИТЕ ПРИ ИЗПОЛЗВАНЕ НА ГЕНЕРАТИВЕН ИНСТРУМЕНТ НА ИЗКУСТВЕН ИНТЕЛЕКТ

Николай Янев, Иглика Гетова, Теодора Христова, Ива Костадинова, Георги Димитров

Книжка 3
ДРУГИЯТ КАТО ЦЕННОСТ В УЧИЛИЩЕ

Александър Кръстев

Книжка 2
ASSESSMENTS OF TEACHERS AND PARENTS OF CHILDREN WITH DEVELOPMENTAL DISABILITIES ON INCLUSION IN PRE-SCHOOL INSTITUTIONS

Zagorka Markov, Hadzi Zivorad Milenovic, Biljana Jeremic, Radmila Zecevic, Milica Pavlovic

Книжка 1s
ПРИЛОЖЕНИЕ НА СРЕДСТВАТА ЗА ДОПЪЛВАЩА И АЛТЕРНАТИВНА КОМУНИКАЦИЯ В ОБРАЗОВАТЕЛНИТЕ ИНСТИТУЦИИ В БЪЛГАРИЯ

. Неда Балканска, . Анна Трошева-Асенова, . Пенка Шапкова, Снежина Михайлова

USE OF ARTIFICIAL INTELLIGENCE IN FOREIGN LANGUAGE TEACHING

Ekaterina Sofronieva, Christina Beleva, Galina Georgieva

Книжка 1
Скъпи читатели, автори, приятели на списание „Педагогика“,

В началото на 2025 година в първия брой на нашето списание „Педагогика“ бих искала от името на редакционната колегия и от мое име да Ви пожелая здраве, творческо вдъхновение и професионално удовлетворение от прино- са Ви към педагогическата наука и практика! Вярвам и се надявам, че списание „Педагоги- ка“ ще продължи да осигурява платформа за научен, обективен и откровен диалог, базиран на резултати от научни изследвания, за насто- ящето и бъдещето на обучението и образова- н

2024 година
Книжка 9s
Книжка 9
ANALYSIS AND IMPROVEMENT OF VIDEO LEARNING RESOURCES IN SMALL-SCALE LEARNING SCENARIOS

César Córcoles, Laia Blasco-Soplon, Germán Cobo Rodríguez, Ana-Elena Guerrero-Roldán

Книжка 8
АНГАЖИРАНОСТ КЪМ УЧЕНЕ ЧРЕЗ ИЗПОЛЗВАНЕ НА СМАРТ ТЕХНОЛОГИИТЕ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Кирилка Тагарева, Дора Левтерова-Гаджалова, Ваня Сивакова

Книжка 7
Книжка 6
Книжка 5s
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА НА СТАЖАНТСКАТА ПРАКТИКА ПРЕД СТУДЕНТИ – БЪДЕЩИ УЧИТЕЛИ

Илиана Петкова, Марияна Илиева, Владислава Станоева, Георги Чавдаров

Книжка 5
FEATURES OF SPEECH COMPREHENSION TRAINING OF CHILDREN WITH AUTISM SPECTRUM DISORDERS

Maryna Branytska, Svitlana Myronova, Svitlana Mykhalska

OVERVIEW OF THE STEM EDUCATION IN ISRAEL

Aharon Goldreich, Elena Karashtranova

Книжка 4
НАГЛАСИ НА СТУДЕНТИТЕ КЪМ СМАРТ ТЕХНОЛОГИИТЕ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Дора Левтерова-Гаджалова, Кирилка Тагарева, Ваня Сивакова

PROFESSIONAL SUPPORT FOR YOUNG RESEARCHERS

Emina Vukašinović, Marija Veselinović, Milan Milikić

РОБОТИТЕ В ОБУЧЕНИЕТО – ОБРАЗОВАТЕЛНА STEAM ИГРА

Мария Желязкова, Михаил Кожухаров, Даниела Кожухарова

Книжка 3s
Книжка 3
ATTITUDES AND EXPERIENCES OF THE PRESCHOOL TEACHERS IN THE APPLICATION OF DIGITAL TECHNOLOGIES IN ENVIRONMENTAL EDUCATION

Nataša Branković, Gordana Kozoderović, Biljana Jeremić, Danijela Petrović, Bojan Lazić, Slavica Karanović

ДИГИТАЛНИ ТЕХНОЛОГИИ В ПОДКРЕПА НА УЧЕНЕТО

Стоянка Георгиева-Лазарова, Лъчезар Лазаров

PREPARATION OF FUTURE TEACHERS FOR ORGANISING A HEALTH-PRESERVING INCLUSIVE SPACE IN EDUCATIONAL INSTITUTIONS

Nadiya Skotna, Tetiana Nadimyanova, Anna Fedorovych, Myroslava Sosiak, Oksana Yatsiv

Книжка 2s
Книжка 2
ОТ РИСУНКА – КЪМ СНИМКА

Камен Теофилов

Книжка 1s
Книжка 1
„ВТОРОТО“ БЪЛГАРСКО УЧИЛИЩЕ. ГЕНЕЗИСЪТ

Пенка Цонева, Бистра Мизова

2023 година
Книжка 9
EXPLORING THE NARRATIVE IDENTITY OF HUNGARIAN TEACHERS IN SLOVAKIA

Patrik Baka, Terézia Stredl, Kinga Horváth, Zsuzsanna Huszár, Melinda Nagy, Péter Tóth, András Németh

Книжка 8
A QUALITY “ONLINE” TEACHER – WHAT DO STUDENTS APPRECIATE AND VALUE IN TEACHERS DURING DISTANCE LEARNING?

Irena Golubović-Ilić, Ivana Ćirković-Miladinović, Nataša Vukićević

SUPPORT FOR THE INCLUSION OF ROMA CHILDREN THROUGH THE PROJECT TEACHING MODEL

Biljana Jeremić, Aleksandra Trbojević, Bojan Lazić, Gordana Kozoderović

TREND ANALYSIS OF PROFESSIONAL COMPETENCES OF SPORTS TEACHERS AND COACHES

Sergejs Capulis, Valerijs Dombrovskis, Svetlana Guseva, Alona Korniseva

Книжка 7
ЦЕННОСТЕН ПРОФИЛ НА УЧИТЕЛИТЕ В НАЦИОНАЛЕН КОНТЕКСТ

Цветан Давидков, Силвия Цветанска

Книжка 6s
MODELLING OF MARITIME CYBER SECURITY EDUCATION AND TRAINING

Gizem Kayisoglu, Pelin Bolat, Emre Duzenli

INTRODUCING THE USE OF CASE STUDIES METHODOLOGY IN TRAINING FOR SOFT SKILLS IN MARITIME UNIVERSITIES. THE ISOL-MET PROGRAM

Maria Lekakou, Helen Iakovaki, Dimitris Vintzilaios, Markella Gota, Giorgos Georgoulis, Thalia Vintzilaiou

THE ROLE OF MARITIME EDUCATION IN DIGITALIZATION

Kamelia Narleva, Yana Gancheva

Книжка 6
С МИСИЯ ЗА НАЦИОНАЛНА И КУЛТУРНА ИНДИВИДУАЛНОСТ

Надежда Кръстева, Йордан Колев

Книжка 5s
PREFACE

Nikola Vaptsarov Naval Academy is the oldest technical educational institution in Bulgaria. The Naval Academy is one of the symbols of Varna and Bulgaria in the world maritime community. Its history and achievements establish it as the most prestigious center for training of maritime specialists. At present, the Naval Academy trains specialists for the Navy and for the merchant marine in all areas of maritime life. Research and development conducted at the Naval Academy in Varna

A FAIR CONCERN ABOUT ECDIS

Nikolay Sozonov, Dilyan Dimitranov

DATA-DRIVEN LEARNING APPROACH TO MARITIME ENGLISH

Jana Kegalj, Mirjana Borucinsky, Sandra Tominac Coslovich

DEVELOPING CRITICAL THINKING SKILLS THROUGH THE “CASE STUDY” TEACHING METHOD IN MARITIME ENGLISH LANGUAGE TEACHING (MELT)

Tamila Mikeladze, Svetlana Rodinadze, Zurab Bezhanovi, Kristine Zarbazoia, Medea Abashidze, Kristine Iakobadze

MAXIMIZING STUDENTS’ LEARNING IN MARITIME ENGLISH ONLINE COURSE

Valentyna Kudryavtseva, Svitlana Barsuk, Olena Frolova

Книжка 5
Книжка 4s
Книжка 4
Книжка 3s
СПИРАЛАТА ОБЩЕСТВО – ОБРАЗОВАНИЕ

Иванка Шивачева-Пинеда

Книжка 3
ПРОЕКТНО БАЗИРАНО ОБУЧЕНИЕ ЗА СОЦИАЛНО-ЕМОЦИОНАЛНИ И ТЕХНОЛОГИЧНИ УМЕНИЯ ЧРЕЗ ПРОГРАМАТА „УМЕНИЯ ЗА ИНОВАЦИИ“

Галин Цоков, Александър Ангелов, Йоанна Минчева, Рени Димова, Мария Цакова

МЕДИЙНАТА ГРАМОТНОСТ И УЧИТЕЛИТЕ

Светла Цанкова, Стела Ангова, Мария Николова, Иван Вълчанов, Илия Вълков, Георги Минев

Книжка 2
INTONATION AND CHILDREN WITH EMOTIONAL AND BEHAVIORAL PROBLEMS

Katerina Zlatkova-Doncheva, Vladislav Marinov

Книжка 1
2022 година
Книжка 9
ТРАНСГРЕСИВНО-СИНЕРГИЧНО КАРИЕРНО РАЗВИТИЕ В „НЕФОРМАЛНО ОБРАЗОВАНИЕ“ В УНИВЕРСИТЕТА

д.п.н Яна Рашева-Мерджанова, Моника Богданова, Илиана Петкова

Книжка 8
INTEGRATING INTERCULTURAL EDUCATION IN THE PRIMARY SCHOOL CURRICULUM

Bujar Adili, Sonja Petrovska, Gzim Xhambazi

НАГЛАСИ НА БЪДЕЩИТЕ ДЕТСКИ УЧИТЕЛИ КЪМ STEM ПОДХОДА

Наталия Павлова, Михаела Тончева

Книжка 7
НАЦИОНАЛНАТА ИДЕЯ НА ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ

Йордан Колев, Надежда Кръстева

Книжка 6
Книжка 5
ИВАН Д. ШИШМАНОВ – ЕВРОПЕИЗИРАНИЯТ БЪЛГАРИН

Надежда Кръстева, Йордан Колев

THE TECHNOLOGY OF DEVELOPMENT OF COMMUNICATIVE CULTURE OF ELEMENTARY SCHOOL TEACHERS

Mariia Oliiar, Nataliia Blahun, Halyna Bilavych, Nataliia Bakhmat, Tetyana Pantyuk

Книжка 4
TEACHERS’ATTITUDES BOUT TEACHING AND LEARNING MATHEMATICS

Aleksandra Mihajlović, Emina Kopas-Vukašinović, Vladimir Stanojević

EDUCATION 4.0 – THE CHANGE OF HIGHER EDUCATION INSTITUTIONS AND THE LABOUR MARKET

Gergana Dimitrova, Blaga Madzhurova, Stefan Raychev, Dobrinka Stoyanova

Книжка 3s
DISTANCE LEARNING IN THE CONTEXT OF THE COVID-19 PANDEMICS

Baktybek Keldibekov, Shailoobek Karagulov

DIGITAL UNIVERSITIES: FEATURES AND KEY CHARACTERISTICS

Marina Skiba, Maktagali Bektemessov, Alma Turganbayeva

Книжка 3
Книжка 2
TWO-TIER MODEL OF TRAINING FUTURE TEACHERS FOR COACHING AT OUT-OF-SCHOOL INSTITUTIONS

Borys Savchuk, Tetyana Pantyuk, Natalia Sultanova, Halyna Bilavych, Mykola Pantyuk

Книжка 1
2021 година
Книжка 9
ИЗСЛЕДВАНЕ НА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО МЕЖДУ ФОРМАЛНОТО И НЕФОРМАЛНОТО ЗДРАВНО ОБРАЗОВАНИЕ

Доц. д-р Вержиния Боянова Гл. ас. д-р Константин Теодосиев Гл. ас. д-р Берджухи Йорданова

FORMATION OF PROFESSIONAL COMPETENCE OF ASSISTANT TEACHER OF INCLUSIVE EDUCATION IN SECONDARY EDUCATION INSTITUTIONS

Prof. Dr. Vladyslava Liubarets, Prof. Dr. Nataliia Bakhmat, Prof. Dr. Olena Matviienko, Oksana Tsykhmeistruk, Inna Feltsan

Книжка 8
ОТНОСНО ЗАДЪЛЖИТЕЛНОСТТА НА ПРЕДУЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ – РЕЗУЛТАТИ ОТ ЕДНО ИЗСЛЕДВАНЕ

Проф. д-р Маргарита Колева, доц. д-р Блага Джорова, д-р Ева Жечева

INFLUENCE OF PSYCHOLOGICAL AND PEDAGOGICAL FEATURES OF STUDENTS ON THEIR ACTIVITY IN SELF-EDUCATION

Dr. Iryna Sereda, Assoc. Prof. Dr. Svitlana Karskanova, Assoc. Prof.

CENTRALISATION AND DECENTRALISATION IN HIGHER EDUCATION: A COMPARATIVE STUDY OF HUNGARY AND GERMANY

Carla Liege Rodrigues Pimenta, Prof. Dr. Zolt†n R–nay, Prof. Dr. Andr†s Nmet

ЗА ПРИОБЩАВАНЕТО, ОБУЧЕНИЕТО И РАЗВИТИЕТО НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ С ИНТЕЛЕКТУАЛНИ ЗАТРУДНЕНИЯ

Златкова-Дончева, К. (2021). Приобщаване, обучение и развитие на деца и ученици с интелектуални затруднения. Бургас: Либра СКОРП, ISBN 978-954-471-705-6

Книжка 7s
CONCEPT OF PRESENT PRACTICE IN CHOOSING OF OPTIMAL NUMBER OF TUGS

Rino Bošnjak, Zvonimir Lušić , Filip Bojić, Dario Medić

S-101 CHARTS, DATABASE TABLES FOR S-101 CHARTS, AUTONOMOUS VESSEL

Vladimir Brozović, Danko Kezić, Rino Bošnjak, Filip Bojić

INFLUENCE OF HYDRO-METEOROLOGICAL ELEMENTS ON THE SHIP MANOEUVRING IN THE CITY PORT OF SPLIT

Zvonimir Lušić , Nenad Leder, Danijel Pušić, Rino Bošnjak

MEETING SUSTAINABLE DEVELOPMENT GOALS – EXPERIENCE FROM THE LARGEST SHIPPING COMPANIES

Katarina Balić , Helena Ukić Boljat, Gorana Jelić Mrčelić, Merica Slišković

OPTIMISING THE REFERENCE POINT WITHIN A JOURNAL BEARING USING LASER ALIGNMENT

Ty Aaron Smith , Guixin Fan , Natalia Nikolova , Kiril Tenekedjiev

REVIEW OF THE CURRENT INCREASE OF NOISE UNIT COST VALUES IN TRANSPORT

Luka Vukić , Ivan Peronja , Mihaela Bukljaš , Alen Jugović

TARGET DETECTION FOR VISUAL COLLISION AVOIDANCE SYSTEM

Miro Petković, Danko Kezić, Igor Vujović, Ivan Pavić

NEW RESULTS FOR TEACHING SHIP HANDLING USING FAST TIME SIMULATION

Knud Benedict , MichŽle Schaub , Michael Baldauf , Michael Gluch , Matthias Kirchhoff , Caspar Krüger

POTENTIAL BENEFITS OF ELECTRICALY DRIVEN FERRY, CASE STUDY

Tina Perić, Ladislav Stazić, Karlo Bratić

SITUATIONAL AWARENESS – KEY SAFETY FACTOR FOR THE OFFICER OF THE WATCH

Hrvoje Jaram, Pero Vidan, Srđan Vukša, Ivan Pavić

Книжка 7
INCLUSIVE INTELLIGENCE

Dr. Aleksandar Krastev, Assist. Prof.

EDUCATION OF MORAL CULTURE OF STUDENT YOUTH IN THE CONDITIONS OF POLYCULTURAL SPACE

Dr. Natalia Bondarenko, Assoc. Prof. Yevhen Rozdymakha Dr. Lyudmila Oderiy, Assoc. Prof. Dr. Anatoly Rozdymakha, Assoc. Prof. Dilyana Arsova, PhD student

PROFESSIONAL DEVELOPMENT IN KOSOVO – RESEARCH OF TRAINING PROGRAMS AND TESTS

Bekim Samadraxha, Veton Alihajdari, Besim Mustafa, Ramë Likaj

Книжка 6s
EVALUATION OF CRUISER TRAFFIC VARIABLES IN SEAPORTS OF THE REPUBLIC OF CROATIA

Maja Račić, Katarina Balić, Mira Pavlinović, Antonija Mišura

COMPARATIVE ANALYSIS OF THE CONTRACTS FOR MARITIME TRANSPORT SERVICES. CHAIN OF CHARTER PARTIES

Svetlana Dimitrakieva, Ognyan Kostadinov, Christiana Atanasova

THE LIGHTSHIP MASS CALCULATION MODEL OF A MERCHANT SHIP BY EMPIRICAL METHODS

Vedran Slapničar , Katarina Zadro , Viktor Ložar , Ivo Ćatipović

ON EDUCATION AND TRAINING IN MARITIME COMMUNICATIONS AND THE GMDSS DURING THE COVID-19

Chavdar Alexandrov, Grozdyu Grozev, Georgi Dimitrov, Avgustin Hristov

AIR POLLUTANT EMISSION MEASUREMENT

Nikola Račić, Branko Lalić, Ivan Komar, Frane Vidović, Ladislav Stazić

ASSESSMENT OF LNG BUNKERING ACCIDENTS

Peter Vidmar, Andrej Androjna

EGR OPERATION INFLUENCE ON THE MARINE ENGINE EFFICIENCY

Delyan Hristov, Ivan Ivanov, Dimitar Popov

THE MEASUREMENT OF EXHAUST GAS EMISSIONS BY TESTO 350 MARITIME – EXHAUST GAS ANALYZER

Bruna Bacalja, Maja Krčum, Tomislav Peša, Marko Zubčić

PROPELLER LOAD MODELLING IN THE CALCULATIONS OF MARINE SHAFTING TORSIONAL VIBRATIONS

Nenad Vulić, Karlo Bratić, Branko Lalić, Ladislav Stazić

MODELING OF THE DEPENDENCE OF CO

Hristo Hristov, Ivailo Bakalov, Bogdan Shopov, Dobromir Yovkov

TECHNICAL DIAGNOSTICS OF MARINE EQUIPMENT WITH PSEUDO-DISCRETE FEATURES

Guixin Fan , Natalia Nikolova , Ty Smith , Kiril Tenekedjiev

CONTRIBUTION TO THE REDUCTION OF THE SHIP’S SWITCHBOARD BY APPLYING SENSOR TECHNOLOGY

Nediljko Kaštelan, Marko Zubčić, Maja Krčum, Miro Petković

THE STAND FOR FIN DRIVES ENERGY TESTING

Andrzej Grządziela , Marcin Kluczyk , Tomislav Batur

INTRODUCTION OF 3D PRINTING INTO MARINE ELECTRICAL ENGINEERING EDUCATION – A CASE STUDY

Ivica Kuzmanić, Igor Vujović, Zlatan Kulenović, Miro Petković

SHIPYARD CRANE MODELING METHODS

Pawel Piskur, Piotr Szymak, Bartosz Larzewski

Книжка 6
TEACHERS' PERSPECTIVE ON THE EDUCATIONAL IMPLICATIONS OF ONLINE TEACHING

Dr. Julien-Ferencz Kiss, Prof. Dr. Florica Orțan, Dr. Laurențiu Mˆndrea

ПСИХОЛОГО-ПЕДАГОГИЧЕСКИ ПРАВИЛА, МОДЕЛИ НА ДОБРИ ПРАКТИКИ И ПРЕПОРЪКИ ПРИ РАБОТАТА И ОБУЧЕНИЕТО НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ С ПОВЕДЕНЧЕСКИ РАЗСТРОЙСТВА

Тричков, Ив., 2019. Психолого-педагогически правила, модели на добри прак- тики и препоръки при работата и обучението на деца и ученици

Книжка 5
ФИДАНА ДАСКАЛОВА ЗА ПЕДАГОГИКАТА

Маргарита Колева, Йордан Колев

ВОЕННОМОРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ – ЕДИН РАЗЛИЧЕН ПОГЛЕД

Кожухаров, А. (2021). Личните академични документи на българската военна образователна система (1892 – 1946). Варна: ВВМУ, ISBN 978-619-7428-55-1

Книжка 4
Книжка 3
НЕВРОДИДАКТИКА

Наталия Витанова

ЗА АСИСТИРАЩИТЕ И ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Сивакова, В. (2020). Асистиращи и информационни технологии

Книжка 2
ОВЛАДЯВАНЕ НА КЛЮЧОВИ КОМПЕТЕНЦИИ ПРИ ОРИЕНТИРАНЕ В СВЕТА

Стоянова, М. (2019). Овладяване на ключови компетенции при ориентиране в света. София: Авангард принт, ISBN 978-954-337-398-7 374

Книжка 1
BULGARIAN SCHOOL – SHOWCASE OF IDENTITY

Veska Gyuviyska, Nikolay Tsankov

ЗА ИЗБОРА НА УЧЕБЕН КОМПЛЕКТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛЕН ЕТАП. И ЗА ОБУЧЕНИЕТО

Георгиева, А. (2020). Съвременни проекции на обучението по български език

КОНТРОЛ НА СТРЕСА. ПСИХОЛОГИЧЕСКИ И УПРАВЛЕНСКИ РАКУРСИ

Стоянов, В. (2020). Управление на стреса в организацията. Психологически и управленски ракурси. 198 cтр., Варна: Стено, ISBN 978-619-241-119-0

2020 година
Книжка 9
Книжка 8
EDUCATIONAL REASONS FOR EARLY SCHOOL DROP-OUT

Maria Teneva, Zlatka Zhelyazkova

Книжка 7s
TEACHING CHALLENGES IN SPORTS EDUCATION DURING THE PANDEMIC COVID-19

Evelina Savcheva, Galina Domuschieva-Rogleva

THE DIFFERENCES IN STUDENTS’ ATTITUDES ABOUT ONLINE TEACHING DURING COVID-19 PANDEMIC

Aleksić Veljković Aleksandra , Slađana Stanković , Irena Golubović-Ilić , Katarina Herodek

ONLINE EDUCATION DURING PANDEMIC, ACCORDING TO STUDENTS FROM TWO BULGARIAN UNIVERSITIES

Antoaneta Getova¹ , Eleonora Mileva² , Boryana Angelova-Igova²

Книжка 7
ПОДГОТОВКАТА НА ПЕДАГОГИЧЕСКИ КАДРИ ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНИТЕ ВЪЗПИТАТЕЛНИ ЗАВЕДЕНИЯ ПРЕЗ ПЕРИОДА 1944 – 1991 ГОДИНА

Въчева, С. (2019). Подготовката на педагогически кадри за предучилищните възпитателни заведения през периода

ПАЗАРНИ МЕХАНИЗМИ В УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ. ТЕОРЕТИКО-ПРИЛОЖНИ ВЪПРОСИ

Първанова, Й. (2020) Пазарни механизми в училищното образование. Теоретико-приложни въпроси. София: Колбис, ISBN 978-619-7284-35-5

Книжка 6
TEACHERS ATTITUDES ABOUT INTEGRATED APPROACH IN TEACHING

Emina Kopas-Vukašinović, Aleksandra Mihajlović, Olivera Cekić-Jovanović

Книжка 5
КОНЦЕПТУАЛНИ МОДЕЛИ ЗА РАЗРАБОТВАНЕ НА ПОЗНАВАТЕЛНИ ОНЛАЙН ИГРИ В ОБЛАСТТА НА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО

Детелин Лучев, Десислава Панева-Мариновa, Радослав Павлов Гита Сенка Лилия Павлова

ТАЛАНТЛИВ ПЕДАГОГ И КУЛТУРЕН ДЕЕЦ

Севда Чобанова, Любен Десев

Книжка 4
A CONTINUUM OF APPROACHES TO SCHOOL INSPECTIONS: CASES FROM EUROPE

Rossitsa Simeonova, Yonka Parvanova Martin Brown, Sarah Gardezi, Joe O’Hara, Gerry McNamara Laura del Castillo Blanco Zacharoula Kechri, Eleni Beniata

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2019 година
Книжка 9
Книжка 8
ОБРАЗОВАНИЕ НА БЪДЕЩЕТО

Наталия Витанова

Книжка 7
МОДЕЛ НА РАБОТА В ИНТЕРКУЛТУРНА СРЕДА

(Научноизследователска саморефлексия)

RISK FACTORS FOR EARLY SCHOOL LEAVING IN BULGARIA

Elena Lavrentsova, Petar Valkov

ПРИНОСИ НА ЕЛКА ПЕТРОВА ЗА БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ

(100 години от рождението на проф. д.п.н. Елка Петрова – 27.10.1919 – 21.12.2012)

НАСОКИ ЗА ПРИОБЩАВАНЕ НА МАРГИНАЛНИ СЕМЕЙНИ ОБЩНОСТИ В ОБРАЗОВАТЕЛНИТЕ ИНСТИТУЦИИ

Нунев, Й. (2019). Насоки за приобщаване на маргинални семейни общности в образователните институции. Велико Търново: Св. св. Кирил и Методий, ISBN 978-619-208-186-7

Книжка 6
ДИОФАНТОВИ УРАВНЕНИЯ И СИСТЕМИ ДИОФАНТОВИ УРАВНЕНИЯ – ТЕОРЕТИЧНИ АСПЕКТИ И МЕТОДИЧЕСКА ПРОЕКЦИЯ В НАЧАЛНИЯ ЕТАП НА ОБРАЗОВАНИЕ

Владимира Ангелова. (2018). Диофантови уравнения и системи диофантови уравнения – теоретични аспекти и методическа проекция в начален етап на образование. Пловдив: Паисий Хилендарски, ISBN 978-619-202-394-2

ЕДНА НОВА КНИГА ЗА ПЕДАГОГИЧЕСКИТЕ УМЕНИЯ НА УЧИТЕЛИТЕ

Николай Колишев. (2018). Теория на педагогическите умения на учителите. София: Захарий Стоянов, ISBN: 9789540912066

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ПРИЛОЖЕНИЕ НА ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИЯ ПОДХОД ПРИ ОБУЧЕНИЕ НА СТУДЕНТИ ПЕДАГОЗИ

(върху примера на обучение по академичната дисциплина „Съвременни аспекти на гражданското образование“ на студенти педагози)

LEARNING MATURITY

Alina G“mbuță Daniela-Carmen Berințan Marijana Mikulandra Krzysztof Kij Katja Sivka

Книжка 2
ДЕТЕТО И ПЕДАГОГИКАТА

Рашева-Мерджанова, Ян., Петкова, Ил. & Господинов, Вл. (съст.). (2018). Детето и педагогиката. София: Просвета, ISBN 978-954-01-3806-0

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

Редакционната колегия на списание „Педаго- гика“ ви честити Новата 2019 година! Пожела- ваме ви от сърце тя да бъде щастлива, успешна и благословена! През отминалата юбилейна 2018 г. публику- вахме редица стойностни материали на универ- ситетски преподаватели, учители, разнородни специалисти, работещи в сферата на образова- нието, докторанти. Отбелязани бяха поредица от тематични конференции и юбилейни празни- ци. Получихме и международно признание чрез включването на списанието

УЧЕНИЧЕСКО САМОУПРАВЛЕНИЕ

Желязкова-Тея, Т. & Банчева, М. (2018). Ученическото самоуправление. София: Аз-буки. ISBN: 978-619-7065-20-6

2018 година
Книжка 9
ПРАВАТА НА ДЕТЕТО ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА СТУДЕНТИ ПЕДАГОЗИ

Йорданка Николова, Даниела Рачева

Книжка 8
СПОДЕЛЕНО МНЕНИЕ

Николова, М. & Михалева, Б. (2018). С увереност срещу агресията и кон-

Книжка 7
РАДОСТТА ОТ ОБЩУВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК В ДЕТСТВОТО

Екатерина Софрониева, Христина Белева

НОВО ТЕОРЕТИКО-ПРАКТИЧЕСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ДЕТСКОТО ТВОРЧЕСТВО

Енгелс-Критидис, Р. (2018). Децата и творчеството. Юбилеен сборник в чест

ПРОФ. Д-Р ЕЛЕНА РУСИНОВА-БАХУДЕЙЛА

Розалина Енгелс-Критидис

Книжка 6
ПОЗИТИВНА УЧЕБНА СРЕДА

Валентина Шарланова

SENIOR CITIZENS’ EXISTENTIAL NEEDS AND EDUCATION FOR THE MEANING OF LIFE

Joanna Łukasik, Norbert Pikuła, Katarzyna Jagielska

Книжка 5
ПЛАНОМЕРНО ПСИХИЧЕСКО РАЗВИТИЕ

(По случай 115 г. от рождението на П.Я. Галперин)

ПАРАДИГМАТА СЕМИОТИКА – ЕЗИК – ДЕТЕ ПРИ 6 – 7-ГОДИШНИТЕ

Жоржетина Атанасова, Любимка Габрова

ПАРАРОДИТЕЛСКАТА ГРИЖА ВЪВ ФОКУСА НА ЕДИН СОЦИАЛНОПЕДАГОГИЧЕСКИ АНАЛИЗ

Ковачка, Ю. (2017). Социалнопедагогически проблеми при деца с парародителска грижа. Благоевград: УИ „Неофит Рилски“, 144 стр. ISBN: 9789540001340

Книжка 4
ДЕТСКИ КОНФЕРЕНЦИИ

Боряна Иванова

СТЕРЕОТИПИЗАЦИЯ НА ЕТНИЧЕСКИТЕ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ ПРИ СЪВРЕМЕННИТЕ МЛАДИ БЪЛГАРИ

Зорница Ганева. (2017). Стереотипизация на етническите взаимоотношения при съвременните млади българи. София: Елестра. ISBN 978-619-7292-03-9

Книжка 3
Книжка 2
СЪВРЕМЕННИ МЕТАМОРФОЗИ НА ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА В ДЕТСКАТА ГРУПА

Веселина Иванова, Виолета Кърцелянска-Станчева

SCHOOLS AND UNIVERSITIES AS SOCIAL INSTITUTIONS

Emilj Sulejmani Shikjerije Sulejmani

ОТНОСНО УСЕТА ЗА БРОЕНЕ

Петър Петров, Мима Трифонова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ И ПРИЯТЕЛИ,

Редакционната колегия на сп.„Педагогика“ Ви честити Новата 2018 г. Пожелаваме ви тя да бъде здрава, щедра и благословена! Тази година списанието чества своя юбилей – 90 години от неговото публикуване за първи път през 1928 г. с името „Народна просвета“. От деня на създаване до сега, то отразява актуал- ните проблеми на педагогическата наука и прак- тика и остава верен спътник на хиляди научни работници, учители, докторанти. Вярваме, че силата на творческата ни енергия ще пом

ДОБРИ ПРАКТИКИ „ПАРТНЬОРСТВО РОДИТЕЛИ – УЧИЛИЩЕ“

Мехмед Имамов, Калинка Гайтанинчева

2017 година
Книжка 9
ПЕДАГОГИЧЕСКОТО УЧЕНИЕ НА Й. ФР. ХЕРБАРТ – ИСТОРИЯ И СЪВРЕМЕННОСТ

(По повод 240 г. от неговото рождение) Невена Филипова

Книжка 8
ЧЕТЯЩИЯТ СТУДЕНТ, ЧЕТЯЩОТО ДЕТЕ – ЕДНО МАЛКО ПРОЗОРЧЕ, ЕДНА ВЕЛИЧЕСТВЕНА ГЛЕДКА

Мариана Мандева, Боряна Туцева, Габриела Николова, Цветелина Ковачева

Книжка 7
ДИДАКТИЧЕСКИ КОМПЕТЕНТНОСТИ

Нели Митева, Наталия Витанова

Илияна Кунева

Книжка 6
Книжка 5
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКО ОБУЧЕНИЕ В АКАДЕМИЧНА СРЕДА

(Научно-теоретична рефлексия) Румяна Неминска

ПРИНОС В ПСИХОЛОГИЯТА НА ТВОРЧЕСТВОТО

(120 години от рождението на Лев Семьонович Виготски) Любен Десев

ЛЕВ СEМЬОНОВИЧ ВИГОТСКИ – ПСИХОЛОГ И НА ХХI ВЕК

(по случай 120 години от рождението му)

ИСКУССТВО В ЖИЗНИ ЛЮДЕЙ

Гульнар Омарова

НОВА И ПОЛЕЗНА КНИГА

Йонка Първанова

ПРИНОСЕН ТРУД КЪМ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛНОТО УЧИЛИЩЕ

М. Мандева (2017). Методика на обучението по български език и литература – I – IV клас. Начално ограмотяване. В. Търново: УИ „Св. св. Кирил и Методий“, 120 стр.

ЕДНО ФУНДАМЕНТАЛНО ИНТЕГРАЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА РОЛЯТА НА ОБРАЗОВАНИЕТО ЗА РАЗВИТИЕТО НА НООСФЕРНИЯ ИНТЕЛЕКТ

Марга Георгиева, Сава Гроздев. (2016). Морфодинамиката за развитието на ноосферния интелект. София: Изток-Запад, ISBN 978-619-152-869-1

Книжка 4
Книжка 3
СИСТЕМАТИЧНО ВЪВЕДЕНИЕ В ОБЩАТА И ПСИХОЛОГИЧЕСКАТА СИНЕРГЕТИКА

Любен Десев (2015). Синергетика. Въведение и речник. 777 термина. София: ИК „Екопрогрес“. 464 с. ISBN 978-954-2970-37-8

Книжка 2
ПРОБЛЕМИ И ПЕРСПЕКТИВИ В РАЗВИТИЕТО НА ХУДОЖЕСТВЕНОТО ОБРАЗОВАНИЕ У НАС ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДЕТСКИЯ И НАЧАЛНИЯ УЧИТЕЛ

Теодора Власева, Даниела Гирджева-Валачева, Мария Калоферова, Найден Младенов, Илияна Шотлекова

ЗАКЪСНЯЛО ПРИЗНАНИЕ

Доц. д-р Емилия Николова

Книжка 1
ФАКТОРИ ЗА УСПЕШНО ПРИЛАГАНЕ НА СМЕСЕНО ОБУЧЕНИЕ

Стоянка Георгиева-Лазарова Лъчезар Лазаров

ЗА СТОПЛЕНИТЕ ПЪТЕКИ КЪМ ЛИТЕРАТУРНОТО ПОЗНАНИЕ

Радев, Радослав. 2015. Технология на методите в обучението по литература. Варна: Славена, 247 с., ISBN 978-619-190-041-1

2016 година
Книжка 9
ИНТЕРАКТИВНИ ТЕХНИКИ ЗА ОВЛАДЯВАНЕ НА ЧЕТЕНЕТО В МУЛТИКУЛТУРНАТА КЛАСНА СТАЯ – ПЪРВИ КЛАС

ФОРМИРАНЕ НА РЕЧЕВА КУЛТУРА, В НАЧАЛНА УЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ, (АНАЛИЗ НА АНКЕТА С УЧИТЕЛИ

Кампания

на Института за български език – БАН, и вестник „Аз-буки“

Книжка 8
Книжка 7
IBM SPSS STATISTICS ПРЕЗ ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ ПОГЛЕД НА ДОЦ. Д-Р ЗОРНИЦА ГАНЕВА

Зорница Ганева (2016). Да преоткрием статистиката с IBM SPSS Statistics. София: Елестра. 712 стр. ISBN 978-619-7292-01-5

НАЧАЛНОТО ОГРАМОТЯВАНЕ – „КЛЮЧ“ ЗА УСПЕШЕН ЖИВОТ В ПРОМЕНЯЩИЯ СЕ СВЯТ

Мариана Мандева, Диляна Гаджева (2016). Начално ограмотяване

ОТ „ЧУДНА И ДИВНА ДАСКАЛЕТИНКА“ ДО ПЕДАГОГИКА ЗА НАЦИОНАЛНО СЛУЧВАНЕ

Виолета Атанасова (2015) Петко Славейков за образованието. Шумен: Унивeрситетско издателство „Епископ Константин Преславски. 208 с. ISBN 978-619-201-051-5

Книжка 6
УЧИЛИЩЕ ЗА ЧЕТЕНЕ

Петя Георгиева

Кампания

на Института за български език – БАН, и в. „Аз Буки“

ДОШЛА ЛИ Е ИНСПЕКТОРЪТ?

Ванина Сумрова

ЩЕ ТЕ ЧАКАМ В/НА ЦЕНТЪРА

Илияна Гаравалова

ПРАВО В ДЕСЕТКАТА

Ивелина Стоянова

ПРОФ.Д.П.Н. СТОЯНКА ЖЕКОВА

Редколегия на сп. „Педагогика“

Книжка 5
Книжка 4
СИНЕРГЕТИКА – НОВО НАУЧНО ПОЗНАНИЕ

(Синергетика – въведение и речник, София: ИК Екопрогрес, 2015 г.)

Книжка 3
Книжка 2
НОВА ДИНАМИЧНА МОДИФИКАЦИЯ В ГРАНИЦИТЕ НА „АЗ-КОНЦЕПЦИЯТА“ НА МАТЕМАТИЧЕСКОТО МОДЕЛИРАНЕ

Марга Георгиева & Сава Гроздев. (2015). Морфодинамиката за развитието на ноосферния интелект, София: Марга Георгиева. 323 стр. ISBN 9786199052204

Книжка 1
IN MEMORIAM

На 10.12.2015 г. ни напусна нашият колега и приятел проф. д-р Иван Пет ков Иванов. Той беше уважаван учен и експерт в областта на педагогическите науки – автор на 10 монографии, 8 учебника, 10 учебни помагала, 6 студии и над 100 статии в специализирани периодич- ни издания и научни сборници; участник в 28 между- народни и национални проекта; председател и член на експертни групи към НАОА, член на редакционната ко- легия на сп. „Педагогика“. Проф. д-р Иван Иванов беше уважаван и оби

2015 година
Книжка 9
Книжка 8
РУСЕНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ

Златоживка Здравкова

Книжка 7
ДИСКУСИЯТА В УРОКА ПО ЛИТЕРАТУРА

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 6
УЧИТЕЛЯТ ПРАВИ УЧИЛИЩЕТО

ЕЗИКОВАТА ГРАМОТНОСТ НА МАЛКИЯ УЧЕНИК – „КЛЮЧ“ ЗА ОТГОВОРЕН И УСПЕШЕН ЖИВОТ В ПРОМЕНЯЩИЯ СЕ СВЯТ

ГОТОВНОСТ ЗА ОГРАМОТЯВАНЕ

Екатерина Чернева

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ МЕЖДУ ИСТОРИЯ, АКАДЕМИЗЪМ И РЕАЛНИ ПРАКТИКИ В СОЦИАЛНОПЕДАГОГИЧЕСКАТА ДЕЙНОСТ

Академични полета на социалната педагогика, съставител: проф. д.п.н. Клавдия Сапунджиева, научна редакция: проф. дпн Клавдия Сапунджиева, проф. д-р Нели Бояджиева, гл. ас. д-р Марина Пиронкова,

НОВА КНИГА

Клавдия Сапунджиева

Книжка 2
ПРОБЛЕМИ НА СОЦИАЛНАТА АДАПТАЦИЯ НА ПЪТУВАЩИ УЧЕНИЦИ ОТ МАЛКИ НАСЕЛЕНИ МЕСТА1)

Траян Попкочев, Бонка Гергинова, Тереза Карамангалова

Турнир по канадска борба [Arm Wrestling Competition] / Д. Евтимова,

Д. Евтимова, Е. Павлова, И. Радославова и Б. Иванов

Книжка 1
ORGANIZATIONAL CULTURE: THEORY AND REALITY

Inna Leonidovna Fedotenko

ОТЗИВ ЗА КНИГАТА „ОБРАЗОВАТЕЛЕН ДИЗАЙН (КОНЦЕПТУАЛНИ ОСНОВАНИЯ И ПРАКТИЧЕСКИ РЕШЕНИЯ)“

Димова, Д. (2013). Образователен дизайн (концептуални основания

2014 година
Книжка 9
„СОФИЯ – УЧЕЩ СЕ ГРАД“ – МОБИЛЕН СЕМИНАР В ПОДКРЕПА НА НЕФОРМАЛНОТО УЧЕНЕ И ОБРАЗОВАНИЕ В ОБЩНОСТТА

ПЕТЪР ДЪНОВ (БЕИНСÀ ДУНÒ Е И БЕЛЕЖИТ, ПЕДАГОГИЧЕСКИ МИСЛИТЕЛ-ХУМАНИСТ, (ПО ПОВОД НА 0-ГОДИШНИНАТА ОТ РОЖДЕНИЕТО, И 70 ГОДИНИ ОТ КОНЧИНАТА МУ

НА УЧИЛИЩЕ – С УСМИВКА!

Снежана Якимова

НА УЧИЛИЩЕ – С УСМИВКА!

Снежана Якимова

УЧИТЕЛЯТ – ЕТАЛОН ЗА ФОРМИРАНЕ НА ДЕТСКАТА ЛИЧНОСТ

Катя Коруджийска, Янка Маринкова

Книжка 8
Книжка 7
ЗАЕДНО МОЖЕМ ПОВЕЧЕ

Диана Смиленова

Книжка 6
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 5
ВЪЗГЛЕДИТЕ НА ЖАН-ЖАК РУСО И ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ ЗА ВЪЗПИТАНИЕТО

Посвещава се на 180-ата годишнина от рождението на Любен Каравелов (1834 – 1879) Виолета Атанасова

LE PROJET PÉDAGOGIQUE, SOURCE DE MOTIVATION DANS L’ENSEIGNEMENT ET L’APPRENTISSAGE DU FLE

THE EDUCATIONAL PROJECT, MEANS OF MOTIVATION IN TEACHING AND LEARNING FLE

LA PÉDAGOGIE DU PROJET ET LA MOTIVATION DES ÉLÈVES POUR L’APPRENTISSAGE DU FRANÇAIS

PROJECT PEDAGOGY AND PUPILS’ MOTIVATION IN LEARNING FRENCH

Книжка 4
КАЖДЫЙ ДЛЯ МЕНЯ УЧИТЕЛЬ

Ш.А.Амонашвили

Книжка 3
АНТОАНЕТА ЙОВЧЕВА (1952 – 2014)

След трудна борба с тежката болест ни напусна един добър и мил човек, една светла личност – Анто- анета Йовчева, нашата обичана колежка Тони. Нейните колеги и приятели, многобройните автори и сътрудници на сп. „Начално образование“ и на сп. „Педагогика“ ще запазят завинаги спомена за нейната приветлива усмивка, за нейната отзивчивост и преда- ност към работата, за нейната широка култура и стре- меж към познание, към развитие. Родена на 20 март 1952 г. в София в интелигентно се- мей

Книжка 2
ПОСТМОДЕРНИЗЪМ И ВЪЗПИТАНИЕ

Клавдия Сапунджиева

ДЕТСКИ УНИВЕРСИТЕТИ

Боряна Иванова

ПРОФ. Д-Р ЕЛКА ПЕТРОВА

Има личности, в сиянието на които се оглеж- дат цяла плеада последователи, възпитаници, колеги; има личности, без които животът става по беден, дните по-еднообразни, защото в сър- цето остава празно място. Такава личност е професор, доктор на педа- гогическите науки Елка Петрова – най–големият ерудит в областта на предучилищното възпита - ние, учен с международно значение. Дълги години ще свеждаме глави пред нейна- та обаятелна личност, с искрена признателност ще си спомняме свидните

МЕЖДУНАРОДНЫЙ ЦЕНТР ГУМАННОЙ ПЕДАГОГИКИ

Международният център „Хуманна педагогика“ организира XIII педаго- гически четения в периода 20 – 23.03.2014 г. в гр.Тбилиси, Грузия. Форумът се организира със съдействието на грузинското правителство. „Учителят“ е темата, която ще обедини участниците: учители, експерти, родители, универ- ситетски преподаватели, представители на педагогическата общност от мно- го страни, за да се осъществи дискусия за мисията на съвременния учител в съвременния образователен контекст. Ръководството на

Книжка 1
ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА МОБИЛНОТО ОБУЧЕНИЕ

Стоянка Георгиева-Лазарова Лъчезар Лазаров

2013 година
Книжка 9
УЧИТЕЛИ ВЪЗРОЖДЕНЦИ В ТЪРНОВО

Венка Кутева-Цветкова

Книжка 8
ДИМИТЪР ДОНЧЕВ – С ВЪЗХИТА ЗА БЪЛГАРСКИЯ УЧИТЕЛ

100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ДИМИТЪР ЕВСТАТИЕВ ДОНЧЕВ (5.10.1913 – 15.02.1997)

Книжка 7
„СЛЪНЦЕТО“ НА ВЪЗПИТАТЕЛНАТА СИСТЕМА В ТВУ – РАКИТОВО

85 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА АНГЕЛ УЗУНОВ (1928 – 1999)

ЦЕННОСТИ И ДУХОВНО-НРАВСТВЕНО РАЗВИТИЕ НА МАЛКИЯ УЧЕНИК

Марияна Ешкенази, Гергана Фиданова, Марияна Вишева, Цветанка Годжилова

МАЛКИЯТ УЧЕНИК ЧЕТЕ

Марияна Механджиева Венета Велева

С БАБА И ДЯДО В КЛАС

Цветелин Горанов, Таня Илиева, Цветанка Берова, Нели Иванова, Борка Бончева

РОД РОДА НЕ ХРАНИ, НО ТЕЖКО МУ, КОЙТО ГО НЯМА!

Диляна Вачкова Евелина Димитрова

ДА ПОМОГНЕМ НА ДЕЦАТА ДА ОТВОРЯТ СЪРЦАТА СИ

Иванка Дебелушина Нина Маврикова

ДОБРОТО Е У ВСЕКИ

Мария Наскова

ОТЛИЧЕН ПЕДАГОГ, ПСИХОЛОГ И ПСИХОТЕРАПЕВТ

ДОЦ. СВЕТОСЛАВ СТАМЕНОВ (1939 – 2013)

Книжка 6
ТЕОРЕТИКО-ПРИЛОЖНИ ПРОБЛЕМИ НА КОНСТРУИРАНЕТО НА ТЕСТ ЗА НАЦИОНАЛНО ВЪНШНО ОЦЕНЯВАНЕ ПО „ЧОВЕКЪТ И ОБЩЕСТВОТО“ ЗА 4. КЛАС (2013)

Ваня Петрова, Цонка Каснакова, Мариан Делчев Жана Минчева Радостина Стоянова, Рада Димитрова Мария Темникова

MEDIA IN PRESCHOOL AGE OF CHILD’S LIFE

Sonja Petrovska Jadranka Bocvarova

Книжка 5
ШАЛВА АЛЕКСАНДРОВИЧ АМОНАШВИЛИ – УЧИТЕЛ ОТ БЪДЕЩЕТО

В сложното битие на науката и метамор- фозите на социалната реалност, неотменими и общовалидни остават само най-стойностни- те постижения и безспорни истини, които не само маркират и остойностяват територията на човешко познание, но извисяват самия чо- век, поддържат неговата вяра в доброто, под- хранват чувството му за собствена значимост, укрепват неговия дух. Приемайки извечните послания на класи- ческата философско-педагогическа мъдрост и дълбоко обвързан с педагогическата р

МАНИФЕСТ ГУМАННОЙ ПЕДАГОГИКИ

Преамбула 25 лет тому назад группа учителей новаторов провозгласила манифест „Пе- дагогика сотрудничества“ (Переделкино, 1986 год). В последующие годы были опубликованы отчеты встреч учителей новаторов, в которых рассматри- вались разные аспекты педагогики сотрудничества: „Демократизация лично- сти“ (Цинандали, Телавский район, Грузия, 1987 год), „Методика обновления“ (Москва, 1988 год), „Войдем в новую школу“ (Краснодарский край, 1988 год). Идеи педагогики сотрудничества воодушевленно

ПОРТФОЛИОТО НА УЧЕНИКА КАТО ПРОЦЕС НА САМОПОЗНАНИЕ

Радка Топалска Емилия Вълкова, Албена Атанасова

ДОПИРНИ СВЕТОВЕ

Албена Димитрова Стилияна Гронева

ПРЕДИ ГОДИНА И СЕГА

Веселка Аршинкова

Книжка 4
СВЕЩЕНИК ГЕОРГИ МАРИНОВ ПОЛУГАНОВ – ОСНОВАТЕЛЯТ НА УЧИЛИЩЕТО И ПЪРВИЯТ УЧИТЕЛ В ПОЛИКРАЙЩЕ

Георги Георгиев Трифонка Попниколова Марияна Георгиева–Гроссе

ЕВРОПЕЙСКИ ПРИКАЗКИ

Светла Попова

Книжка 3
ДА ОПАЗИМ ДЕТСКОТО ЗДРАВЕ!

Мая Топалова, Симона Пейчева

КАК ДА ОТГЛЕДАМЕ МАЛЪК ПРИРОДОЛЮБИТЕЛ?

Мадлена Николова Ани Цветкова

Книжка 2
Книжка 1
ИЗКУСТВОТО ЗА ПРЕВЕНЦИЯ НА АГРЕСИВНОТО ПОВЕДЕНИЕ НА ДЕЦАТА

Евгения Миланова Виолета Николова Величка Радева

ПРИЯТЕЛСТВОТО В ЖИВОТА НА ДЕТЕТО

Даниела Димитрова Красимира Василева

ПРЕДАЙ НАТАТЪК

Вилдан Мехмедова

ЗАЕДНО ДА БЪДЕМ ДОБРИ

(ПЕДАГОГИЧЕСКА СИТУАЦИЯ В ПОДГОТВИТЕЛНА ГРУПА)

ПРОФ. ДПН EЛКА ПЕТРОВА EДНА НЕЗАЛИЧИМА СЛЕДА В БЪЛГАРСКОТО ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБРАЗОВАНИЕ (1919 – 2012)

Почина проф. дпн Елка Петрова (20.ХІІ.2012 г.) – на- шата любима учителка по изкуството да се живее пъл- ноценно и професионално, създателката на науката за предучилищното възпитание на българските деца, пре- красната жена и велика майка, Неповторима, единствена, съвършена – това е нашата Елка: Примерът за всички нас – хилядите нейни студенти и последователи ! Елка Петрова винаги е първа, винаги е оригинална и авангардна; през 1950–1952 г. поставя началото на Висшия мето

2012 година
Книжка 9
ПЕДАГОГЪТ – РИЦАР НА ДЕТСТВОТО

Януш Корчак бе написал, че животът на великите хора е като легендите: труден, но красив. И се оказва пророчески прав, сякаш е писал за себе си! Наследник на семейство с богата духовна култура и традиции, останал отрано без баща, той не просто се справя с несгодите на сирачеството, но развива у себе си три могъщи извора на живот: любов към свободата и справедливостта, страст към знанието и творчеството, отдаденост на децата и тяхното щастие. Лекарят Корчак лекува децата и душите им. Безплатн

ЯНУШ КОРЧАК – ВЕЛИК ХУМАНИСТ И ПЕДАГОГ

„Със сила и мощ поведох своя живот, който беше привидно неподреден, самотен и чужд. За син избрах идеята да служа на детето и неговото дело. Привидно загубих.“ Бе лекар, писател, мислител. Бе философ, учен, моралист. Издател. Възпи- тател и педагог. Бе герой. Бе скромен. Във всяка от тези области той има изключителни постижения. В течение на по- вече от четиридесет години работи като педагог и писател. Четиридесет години безкористно служене на слабите и беззащитните. Създава съвременна кон

ЕВОЛЮЦИЯ НА ПРАВАТА НА ДЕТЕТО

„Детето има право на сериозно отношение към проблемите му, на справедливото им решаване.“

THE KORCZAK’S RIGHT TO SOCIAL PARTICIPATION OF CHILDREN THE CITIZENSHIP OF CHILDREN

A speech by Marek Michalak, the Ombudsman for Children, given during the seminar„The Polish-Israeli pioneer in the fi eld of human rights, Janusz Korczak (1879–1942) and today’s Convention on Children’s Rights as the part of the international law“, Geneva, the 6 of June 2009

ЗА ДЕТЕТО, ДЕТСТВОТО ИЛИ НАУКА ЗА НЕГО?

В памет на Януш Корчак – по повод 70 г. от неговата смърт и 100 г. от създаването на „Дом за сираци“ във Варшава Албена Чавдарова

Книжка 8
CHANGES IN UNIVERSITY TEACHING – THE ROAD FROM KNOWLEDGE TO COMPETENCIES

Slađana Anđelković Zorica Stanisavljević Petrović

ДОСТОЕН ЖИВОТ, ОТДАДЕН НА ПРОСВЕЩЕНИЕТО… ПРОФ. СТОЙКА ЗДРАВКОВА – ЕДИН СЪВРЕМЕНЕН БУДИТЕЛ НА 70 ГОДИНИ

Неуморна и взискателна! Енергична и всеотдай- на! Работохолик и перфекционист! Това е проф. д-р Стойка Здравкова! Не е за вярване, че в началото на ноември 2012 година навърши 70 години. И не е слу- чайно това, че тази светла дата е непосредствено бли- зо до Деня на будителите. А това, че проф . Здравкова е съвременен български будител, е толкова безспорно и видимо! 70–годишнината ù е един чудесен повод ретрос- пективно да си припомним и проследим най-значи-

Книжка 7
ОЧАКВАНА И ПОЛЕЗНА

Емилия Василева

Книжка 6
Книжка 5
ЦЕННО ПОМАГАЛО ЗА ПСИХОЛОЗИ И ПЕДАГОЗИ (Надежден инструмент за диагностициране смисъла на живота)

Любен Десев Минчев, Борис. Тест на Дж. Крумбъг и Л. Махолик за смисъл в живота. Българска версия. Варна, ВСУ „Черноризец Храбър“,

ГЕОРГИ MАВРОВ ЖИВОТ, ОТДАДЕН НА НАУКАТА И ОБРАЗОВАНИЕТО

Така най-общо, но и най-точно можем да охарак- теризираме дейността на ст. н. с. д-р Георги Петков Мавров. Той ни напусна неочаквано в края на април т.г. И до последния си ден не преставаше да се вълнува от проблемите на образованието. Споделяше инте- ресни мисли относно предстоящото приемане на За- кона за образованието. Пестелив на думи, но щедър на дела – това ясно проличава от неговата богата би- ография.

Книжка 4
ОЩЕ ЕДНА ИДЕЯ

Галина Стоянова

Книжка 3
С ИНОВАТИВЕН ПОГЛЕД КЪМ ЛИЧНОСТТА НА ДЕТЕТО

Маргарита Абрашева Любимка Габрова

БИЗНЕС ОБУЧЕНИЕ В ДЕТСКАТА ГРАДИНА

Красимира Костова Петя Драгоданова

ДЕТСКАТА БЕЗОПАСНОСТ

Любимка Габрова

БАБА ПРИКАЗКИ РАЗКАЗВА... (МИКС ОТ ПРИКАЗКИ)

Кева Захариева, Мария Мичева

Книжка 2
ДЕТЕ ПЪТУВА В АВТОМОБИЛА

Красимира Михайлова

ПРОТИВОПОСТАВЯНЕ

Пюрвя Ердниев, Б. Ердниев

ЗДРАВКА НОВАКОВА – ПРЕПОДАВАТЕЛ И ТВОРЕЦ

Седемдесетгодишният юбилей е вълнуващ повод да проследим трудния, богат и съдържателен професионално-творчески път на доц. д-р Здравка Новакова, да под- чертаем нейната важна роля за утвърждаване на дидактика на математиката като

IN MEMORIAM Иван Марев

Напусна ни проф. Иван Марев – философ, педагог, демократ, родолюбец. В далечната 1975 г., зареден с енергия, пълен с идеи, той създаде в Техническия

Книжка 1
ДЕЛЕГИРАНЕ НА ПРАВА ЧРЕЗ КОМИСИИТЕ В ДЕТСКАТА ГРАДИНА

Маргарита Абрашева Политиката, наречена управление на качеството, не е самоцел, нито поредна обра- зователна „мода“. Тя е практически необходима за поддържане от директора на учеб- ното заведение на един привлекателен образ в условията на конкуренция на пазара на учебни заведения. Това се отнася най-вече за детските градини. Политиката на упра- вление на качеството съдържа недостатъчно използван ресурс, включително за спечел- ване и запазване доверието на потребителя – родителите на децата,

ИНОВАЦИОННИ И ИНТЕРАКТИВНИ МЕТОДИ В КВАЛИФИКАЦИОННАТА ДЕЙНОСТ НА ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ КОЛЕКТИВ

Стоилка Ташева, Севда Лукайчева Развиващото се с динамични темпове общество в днешно време налага необ- ходимостта от иновационни промени в областта на образованието. И в предучи- лищната педагогика все по-често се търсят алтернативни педагогически техноло- гии както за възпитанието и обучението на децата, така и при провеждането на квалификационната дейност на самите педагози. Използването на интерактивните методи дава възможност да се възлагат за- дачи, които предполагат съвместна работа,

ТОВА ТРЯБВА ДА ГО ЗНАЕ ВСЯКО ДЕТЕ

Татяна Атанасова, Иванка Пампова

НА УЛИЦАТА Е ОПАСНО

Таня Янчева, Зоя Кацарова