Педагогика
Вход / Регистрация

2018/4, стр. 455 - 475

ИГРАТА И НЕЙНАТА РОЛЯ В ПСИХИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ НА ДЕТЕТО

Резюме:

Ключови думи:

2018/4, стр. 455 - 475

ИГРАТА И НЕЙНАТА РОЛЯ В ПСИХИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ НА ДЕТЕТО

Лев Виготски

Когато говорим за играта и нейната роля в развитието на детето от пред училищна възраст, то пред нас застават два основни въпроса. Първият въпрос е за това как самата игра възниква в развитието, въпросът за произхода на играта, за нейния генезис; вторият е за това каква роля играе тази дейност в развитието, какво означава играта като форма на развитие на детето в предучилищна възарст. Явява ли се играта водеща, или е просто преобладаваща форма на дейността на детето от тази възраст?

На мен ми се струва, че от гледна точка на развитието, играта не е преобладаваща форма на дейността, но тя се явява в известен смисъл водеща линия в развитието през предучилищна възраст.

Сега ми позволете да премина към самите проблеми на играта. Ние знаем, че определянето на играта по признака на удоволствието, което тя донася на детето, не е правилно определение по две причини. Първо, защото съществуват редица дейности, които могат да донесат на детето доста по-остри преживявания на удоволствие, отколкото играта.

Принципът на удоволствие еднакво се отнася например към процесите на кърменето, поради това, че детето изпитва функционално удоволствие да суче, даже тогава, когато сученето не го насища.

От друга страна, ние познаваме игри, в които самият процес на дейността все още не доставя удоволствие – игри, които господстват в края на предучилищното детство и началото на училищната възраст и които носят удоволствие само в случай, ако техният резултат е интересен за детето; това са така наречените спортни игри (спортните игри са не само физкултурни, а и игрите с победа, игрите с резултат). Те много често са съпроводени с остро чувство на неудоволствие, когато играта приключва не в полза на детето.

Така определението на играта по признака на удоволствието, разбира се, не може да бъде считано за правилно.

Все пак на мен ми се струва, че да се откажем от подхода към проблема на играта от гледна точка на това как в нея се осъществяват потребностите на детето, подбудите му за дейност, афективните2) му стремежи – това би означавало страшно да интелектуализираме играта. Трудностите на редица теории на играта се изразяват в известната интелектуализация на този проблем.

Аз съм склонен да придам на този въпрос даже по-общо значение и мисля, че грешката на цял ред възрастови теории е игнорирането на потребностите на детето – разбирани в широк смисъл, като се започне от влеченията и се свърши с интересите, като потребности от интелектуален характер – накратко казано, игнорирането на всичко това, което може да се обедини под името подбуди и мотиви на дейността. Ние често обясняваме развитието на детето с развитието на неговите интелектуални функции, т.е. пред нас всяко дете се явява като теоретично същество, което в зависимост от по-високото или по-ниското равнище на интелектуално развитие преминава от една възрастова степен в друга.

Не се отчитат потребностите, влеченията на детето, подбудите и мотивите на неговата дейност, без които, както показва изследването, никога не се извършва преминаването на детето от една степен в друга. В частност, на мен ми се струва, че анализът на играта трябва да започне с изясняване именно на тези моменти.

Очевидно всяко изменение, всеки преход от една възрастова степен в друга е свързан с рязкото изменение на мотивите и подбудите за дейност.

Това, което е най-голяма ценност за кърмачето, почти престава да бъде интересно за детето от ранната възраст. Това съзряване на нови потребности, на нови мотиви за дейност, разбира се, трябва да бъде изнесено на преден план. В частност, не бива да не виждаме това, че в играта детето удовлетворява някакви потребности, някакви подбуди и че без разбирането на своеобразието на тези подбуди ние не можем да си представим своеобразието на този тип дейност, който е играта.

В предучилищна възраст възникват своеобразни потребности, своеобразни подбуди, които са много важни за цялото развитие на детето и които непосредствено довеждат до играта. Те се заключават в това, че у детето на тази възраст възникват цяла редица нереализуеми тенденции, нереализуеми непосредствено желания. Детето от ранна възраст има тенденция за непосредствено разрешаване и удовлетворяване на своите желания. Отсрочването на изпълнението на желанието е трудно за детето от ранна възраст, то е възможно само в рамките на някакви тесни предели; никой не познава дете до три години, което да иска да направи нещо след няколко дена. Обикновено пътят от подбудите към реализацията е извънредно кратък. На мен ми се струва, че ако в предучилищна възраст ние не бихме имали съзряване на нереализуеми незабавно потребности, то ние не бихме имали игра. Изследванията показват, че не само там, където имаме работа с деца, интелектуално недостатъчно развити, но и там, където имаме недоразвитие на афективната сфера, играта не се развива.

На мен ми струва, че от гледна точка на афективната сфера играта се създава при такава ситуация на развитието, когато се създават нереализуеми тенденции. Детето от ранна възраст се държи така: на него му се иска да вземе предмета и то иска да го вземе веднага, на момента. Ако този предмет не е за вземане, то или вдига скандал – ляга на пода и рита с крака, или се отказва, смирява се, не взема предмета. При него неудовлетворените желания имат свой особен път на заместване, отказ и т.н. Към началото на предучилищна възраст се появяват неудовлетворени желания, нереализуеми незабавно тенденции, от една страна, и от друга страна, се съхраняват тенденциите на ранната възраст към незабавна реализация на желанията. Детето иска например да бъде майка или иска да бъде ездач и да се разхожда на гърба на коня. Това е неосъществимо сега желание. Какво прави детето от ранна възраст, ако види минаваща покрай него тротинетка и пожелае незабавно и на всяка цена да я кара? Ако това е капризно и разглезено дете, то ще поиска незабавно от майка си на всяка цена да му дадае тротинетката, може да се хвърли на момента на земята и т.н. Ако това е послушно дете, свикнало да му отказват изпълнението на желанията, то ще се отдалечи или майката ще му предложи бонбон, или просто ще отвлече вниманието му към някой по-силен афект и детето ще се откаже от своето непосредствено желание.

За разлика от това у детето след три години възникват своеобразни противоречиви тенденции; от една страна, у него се появяват цяла редица нереализуми незабавно потребности, желания, неизпълними сега в момента и все пак неотстраняващи се като желания; от друга страна, у него се съхранява почти изцяло тенденцията към незабавна реализация на желанията.

От тук възниква играта, която, от гледна точка на въпроса за това защо детето играе, винаги трябва да бъде разбрана като въображаема, илюзорна реализация на нереализуемите желания. Въображението е това новообразувание, което отсъства в съзнанието на детето от ранна възраст, абсолютно отсъства у животното и което представлява специфично човешка форма на дейност на съзнанието; като всички функции на съзнанието, то възниква първоначално в действието. Старата формула, че детската игра е въображение в действие, може да се преобърне и да се каже, че въображението у юношата и ученика е игра без действие.

Трудно е да си представим, че подбудата, заставяща детето да играе, е просто афективна подбуда от същия род, каквато е подбудата за кърмачето за действия при кърменето.

Всичко това не означава, че играта възниква в резултат на всяко отделно неудовлетворено желание – детето е поискало да се повози на файтон, това желание не е удовлетворено веднага и детето, връщайки се в стаята, започва да играе на файтон. Така не се получава никога. Тук става въпрос за това, че у детето има не само отделни афективни реакции на отделните явления, а обобщени, неопредметени афективни тенденции. Да вземем някое дете, което страда от комплекс за малоценност, микроцефал например, то не може да бъде в детския колектив; него така биха го раздразнили, че то ще започне да чупи всички огледала, в които може да види своето изображение. В това се състои дълбоката разлика от ранната възраст; там при отделно явление (в конкретна ситуация) например всеки път, когато дразнят детето, ще възниква отделна афективна реакция, все още необобщена. В предучилищна възраст детето обобщава своето афективно отношение към явлението независимо от настоящата конкретна ситуация, тъй като афективното отношение е свързано със смисъла на явлението, поради това то (детето – б.м.) през цялото време проявява комплекс за малоценност.

Същността на играта е в това, че тя е изпълнение на желанията, но не на единични желания, а на обобщени афекти. Детето в тази възраст съзнава своите отношения с възрастните, то реагира афективно на тях, но за разлика от ранното детство то обобщава тези афективни реакции (на него му допада авторитетът на възрастните въобще и т.н.)

Наличието на такива обобщени афекти в играта не означава също така, че самото дете разбира мотивите, заради които започва играта, че то прави това съзнателно. То играе, без да осъзнава мотивите на игровата дейност. Това съществено отличава играта от труда и другите видове дейност. Въобще трябва да кажем, че областта на мотивите, действията, подбудите се отнася към числото на най-малко осъзнаваемите и става в пълна степен достъпна на съзнанието само в преходната възраст. Само юношата си дава ясна сметка за това защо той прави едно или друго.

Сега ще се спрем за няколко минути на въпроса относно афективната страна, ще гледаме на това като на някаква предпоставка и ще видим как се разгръща самата игрова дейност.

На мен ми се струва, че за критерий за отделяне на игровата дейност на детето от общата група други форми на неговата дейност следва да се приеме това, че в играта детето създава мнима ситуация. Това става възможно на основата на разминаването на видимото и смисловото поле, появяващо се в предучилищна възраст.

Главната трудност на тази мисъл, струва ми се, се съдържа в три момента. Първо, тук има опасност от интелектуалистичен подход към играта; могат да възникнат опасения, че ако играта я разбираме като символика 3), то тя се превръща в някаква дейност, подобна на алгебрата в действие; тя се превръща в система от някакви знаци, обобщаващи реалната действителност; ние тук не намираме нищо специфично за играта и се представяме на детето като неуспешен алгебрист (математик – б.м.), който не умее все още да пише знаци върху хартия, а ги изобразява чрез действие. Необходимо е да покажем връзките между подбудите в играта, защото сама по себе си играта, както ми се струва, никога не е символично действие в собствения смисъл на думата.

Второ, на мен ми се струва, че тази мисъл представя играта като познавателен процес, тя посочва значението на този познавателен процес, оставяйки настрана не само афективния момент, но и момента на дейността на самото дете.

Трети момент – необходимо е разкриването на това, което тази дейност извършва в развитието, т.е. какво може да се развива у детето с помощта на мнимата ситуация.

Ако позволите, ще започнем с втория въпрос, тъй като аз вече говорих накратко по въпроса за афективните подбуди. Ние видяхме, че афективните подбуди, които довеждат до играта, са зародиши не на символиката, а на необходимостта от мнима ситуация, тъй като играта действително се развива от неудовлетворените желания, от нереализуемите тенденции; ако тя се заключава в това, че тя е реализация в игрова форма на нереализуемите сега тенденции, то вече в самата афективна природа на играта ще бъдат заложени елементи на мнима ситуация.

Да започнем с втория момент – с дейността на детето в играта. Какво означава поведението на детето в мнима ситуация? Ние знаем, че има форма на играта, която също отдавна е отделена и която обикновено се е отнасяла към по-късния период от предучилищното детство; развитието ѝ се е считало за централно в начална училищна възарст; става въпрос за игрите с правила. Редица изследователи, макар и съвършено не принадлежащи към лагера на диалектическите материалисти, вървят в тази област по този път, който препоръчва Маркс, когато говори, че „анатомията на човека е ключ към анатомията на маймуната“. Те започнаха в светлината на тази късна игра с правила да разглеждат играта на ранната възраст и техните изследвания доведоха до извода, че играта с мнима ситуация всъщност представлява игра с правила; на мен ми се струва, че може даже се издигне предположение за това, че няма игра там, където няма поведение на детето с правила и своеобразно отношение на детето към правилата.

Позволете ми да поясня тази мисъл. Даже и мнимата ситуация заключава в себе си правила за поведение, макар че това не е игра с разгърнати правила, предварително формулирани. Детето си въобразява, че е майка, а куклата – дете, то трябва да спазва правилата на майчинското поведение. Много добре показва това един от изследователите чрез остроумен експеримент, за основа на който той взема знаменитите наблюдения на Сели. Последният, както е известно, е описал игра, забележителна с това, че игровата ситуация и реалната ситуация съвпадат. Две сестри – едната на пет, другата на седем години, веднъж се договорили: „Хайде да играем на сестри“. По такъв начин Сели описва случай, при който две сестри играят на това, че те са две сестри, т.е. разиграват реалната ситуация. Споменатият по-горе експеримент полага в основата на своята методика игра на децата, внушена от експериментатора, но игра, която взема за основа реалните отношения. На мен ми се удаде в отделни случаи извънредно леко да предизвикам подобна игра у децата. Така, много лесно е детето да бъде заставено да играе със своята майка на това, че то е дете, а майката – майка, т.е. на това, което всъщност е наистина така. Съществената разлика от играта, така както я описва Сели, се заключава в това, че детето, започвайки да играе, се старае да бъде сестра. Момиченцето в живота се държи така, без да мисли, че то е сестра на другото момиченце. То нищо не прави по отношение на другата, заради това, че то е сестра на тази другата, с изключение може би на тези случаи, когато майката казва „отстъпи“. В играта на сестрите „на сестри“ всяка от сестрите през цялото време непрекъснато проявява своето сестринство; този факт, че двете сестри започват да играят на сестри, довежда до това, че всяка от тях получава правила за поведение („Аз съм длъжна във всяка игрова ситуация да бъда сестра по отношение на другата“). Игрови, подходящи за ситуацията, са само такива действия, които са подходящи за тези правила.

В играта се взема ситуация, която подчертава, че тези момиченца са сестри, те са еднакво облечени, те ходят, като се държат за ръка; с една дума, взето е това, което е подходящо за тяхното положение като сестри по отношение на възрастните и на другите (чуждите). По-голямата, държейки за ръка по-малката, през цялото време говори за тези, които са другите (чуждите) хора в играта: „Тези не са от нашите, тези са чужди“. Това означава: „Аз със сестра ми действам еднакво, към нас се отнасят еднакво, а с другите, чуждите – по друг начин“. Тук имаме подчертаване на еднаквостта на всичко това, което за детето е съсредоточено в понятието „сестра“, и това означава, че моята сестра стои по друг начин по отношение на мен, отколкото другите (чуждите). Това, което незабелязано за детето съществува в живота, в играта става правило.

По такъв начин се оказва, че ако създадем играта така, че в нея мнимата ситуация като че ли не съществува, то тогава какво остава? Остава правилото. Остава това, че детето започва да се държи в тази ситуация така, както диктува тази ситуация.

Да изоставим за минута този забележителен експеримент в областта на играта и да се обърнем към всяка игра. Струва ми се, че навсякъде, където има мнима ситуация в играта, има и правило. Не отнапред формулирани и изменящи се в хода на играта правила, но правила, произтичащи от мнимата ситуация. Поради това да си представим, че детето може да се държи в мнима ситуация без правила, т.е. така, както то се държи в реална ситуация, е просто невъзможно. Ако детето играе ролята на майка, то то спазва правилата за поведение на майка. Ролята, която изпълнява детето, неговото отношение към предмета, ако предметът е изменил своето значение, винаги ще произтича от правилата, т.е. мнимата ситуация винаги ще заключава в себе си правилата. В играта детето е свободно. Но това е илюзорна свобода.

Ако задачата на изследователя, на първо време, е била да се разкрие скритото правило, заключено във всяка игра с мнима ситуация, то сравнително неотдавна ние получихме доказателство, че така наречената чисто игра с правила (на ученика и на детето от предучилищна възраст към края на тази възраст) всъщност е игра с мнима ситуация, тъй като точно така, както и мнимата ситуация, задължително съдържа в себе си правила за поведение, както и всяка игра с правила съдържа в себе си мнима ситуация. Защо? Защото офицерът може да се движи точно така, кралят – така, а кралицата – иначе; да бие, да слиза от дъската и т.н. – това са чисто шахматни понятия; но някаква мнима ситуация, макар и не непосредствено заменяща жизнените отношения, все пак има тук. Вземете най-простата игра с правила при децата. Тя веднага се превръща в мнима ситуация в този смисъл, че играта се регулира от някакви правила и редица реални действия по отношение на нея стават невъзможни.

Точно така, както в началото ни се удаде да покажем, че всяка мнима ситуация съдържа в себе си в скрит вид правила, ни се удаде да докажем и обратното – че всяка игра с правила съдържа в себе си в скрит вид мнима ситуация. Развитието от явна мнима ситуация и скрити правила към игра с явни правила и скрита мнима ситуация и съставлява двата полюса, набелязва еволюцията на детската игра.

Всяка игра с мнима ситуация е заедно с това игра с правила и всяка игра с правила е игра с мнима ситуация. На мен ми се струва, че това положение е ясно.

И все пак възниква недоразумение, което е необходимо да отстраним още от началото. Детето се научава да се държи според известни правила още от първите месеци на своя живот. Ако вземем дете от ранна възраст, то такива правила, че трябва да се седи до масата и да се мълчи, да не се пипат чужди вещи, да се слуша мама – са правила, с които е пълен животът на малкото дете. Кое е специфичното в правилата на играта? На мен ми се струва, че решението на този въпрос става възможно във връзка с някои нови работи (изследвания - б.м.). В частност на мен тук най-голяма помощ ми оказаха изследванията на Пиаже, посветени на развитието на моралните правила у детето; в тази работа има една част, посветена на изучаването на правилата на играта, в която Пиаже дава, струва ми се, извънредно убедително разрешение на тези случаи.

Пиаже4) разделя, както той се изразява, два морала у детето, два източника на развитието на правилата на детското поведение, които се различават един от друг.

В играта това се проявява с особена отчетливост. Едни правила възникват у детето, както това показва Пиаже, от едностранното въздействие на възрастния върху детето. Ако не бива да се пипат чужди вещи, то това правило е предадено от майката; или трябва да се седи тихо на масата – това се издига от възрастните като външен закон по отношение на детето. Това е един морал за детето. Другите правила възникват, както казва Пиаже, от взаимното сътрудничество между възрастния и детето или от децата помежду си; това са такива правила, в установяването на които участва и самото дете.

Игровите правила, разбира се, съществено се отличават от правилата да не се пипат чужди вещи и да се седи тихо на масата; на първо място, те се отличават по това, че се установяват от самото дете. Това са негови правила за него самото, правила, както казва Пиаже, на вътрешно самоограничаване и самоопределяне. Детето си казва само – аз трябва да се държа така и така в тази игра. Това е съвсем различно по отношение на това, когато казват на детето какво може, а какво – не. Пиаже е показал много интересно явление в развитието на детския морал, което той нарича морален реализъм; той посочва, че първата линия на развитието на външните правила (какво може и какво – не) довежда до морален реализъм, т.е. до това, че детето бърка моралните правила с физическите правила; то бърка в това, че не може да запали повторно веднъж вече палената кибритена клечка и че въобще не бива да пали кибритени клечки, или да пипа чашата, защото може да я разбие; всички тези „не трябва“ за детето от ранна възраст са едно и също; съвсем друго е неговото отношение към правилата, които то установява само5).

Да минем сега към въпроса за ролята на играта, за нейното влияние върху развитието на детето. Струва ни се, че то е огромно.

Ще се постарая да предам две основни мисли. Мисля, че играта с мнима ситуация е нещо съществено ново, невъзможно за детето до три години; това е нов вид поведение, същността на което се заключава в това, че дейността в мнима ситуация освобождава детето от ситуационна свързаност.

Поведението на детето от ранна възраст в значителна степен, поведението на кърмачето в абсолютна степен, както показва Курт Левин 6), са поведение, определяно от положението, в което протича дейността. Знаменит пример е опитът на К.Левин с камъка. Този опит е действителна илюстрация на това до каква степен детето от ранна възраст е свързано във всяка постъпка с положението, в което протича неговата дейност. Ние намираме в това извънредно характерна за поведението на детето от ранна възраст черта в смисъл на неговите отношения с близката обстановка, към реалното положение, в което протича неговата дейност. Трудно е да си представим по-голяма противоположност на това, което ни обрисуват тези опити на К.Левин в смисъл на ситуационна свързаност на дейността на това, което виждаме в играта: в играта детето се научава да действа в познаваема, а не във видима ситуация. Струва ми се, че тази формула точно предава това, което произтича в играта. В играта детето се научава да действа в познаваема, т.е. мислена, а невидима ситуация, опирайки се на вътрешни тенденции и мотиви, а не на мотиви и подбуди, които идват от вещите. Ще напомня, че учението на Курт Левин за подбудителния характер на вещите за детето от ранна възраст, за това, че вещите му диктуват това, което трябва да се направи – вратата привлича детето към това то да пожелае да я отвори и затвори, стълбата – към това да я изкачи, звънчето – към това да позвъни. С една дума, на вещите е присъща подбудителна сила по отношение действията на детето от ранна възраст, тя определя поведението на детето дотолкова, че Левин идва до мисълта да създаде психологическа топология, т.е. математически да изрази траекторията на движението на детето в полето на зависимостите според това как са разположени в него (в полето) вещи с различна привлекателна и отблъскваща за детето сила.

В какво е коренът на ситуационната свързаност на детето? Ние го намерихме в един централен факт на съзнанието, свойствен на ранната възраст и заключаващ се в единството на афекта и възприятието. Възприятието в тази възраст въобще се явява не самостоятелен момент, а начален момент на двигателно-афективната реакция, т.е. всяко възприятие е едновременно и стимул за дейност. Тъй като ситуацията винаги е психологически дадена чрез възприятието, а възприятието не е отделено чрез афективната и моторната дейност, то разбираемо е, че детето с такава структура на съзнанието не може да действа иначе, освен като свързано със ситуацията, като свързано с полето, в което то се намира.

В играта вещите губят своя подбудителен характер. Детето вижда едно, а действа по отношение на видимото иначе. По такъв начин се получава такова положение, при което детето започва да действа независимо от това, което то вижда. Има болни с известно поражение на главния мозък, които губят способността си да действат независимо от това, което виждат; при вида на тези болни започваш да разбираш, че свободата на действието, която има у всеки нас и у детето на по-голяма възраст, се дава не веднага, а трябва да премине определен път на развитие.

Действието в ситуация, която не се вижда, а само се мисли, действието във въображаемо поле, в мнима ситуация довежда до това, че детето се научава да определя своето поведение не само от непосредственото възприемане на вещите или непосредствено действащата върху него ситуация, а от смисъла на тази ситуация.

При децата от ранна възраст чрез експерименти и ежедневни наблюдения се разкрива невъзможност за разминаване на смисловото и видимото поле. Това е много важен факт. Даже двегодишното дете, когато трябва да повтори, гледайки към седящото пред него дете „Таня идва“, то изменя фразата и казва: „Таня седи“. При някои заболявания ние имаме работа с точно такова положение. Голдщайн и Гелб описват редица болни, които не умеят да кажат не това, което е пред очите им. Гелб има материали за един болен, който, умеейки да пише добре с лявата ръка, не може да напише фразата „Аз умея да пиша добре с дясната ръка“; гледайки през прозореца при хубаво време, той не може да повтори фразата: „Днес времето е лошо“, а казва: „Днес времето е хубаво“. Много често при болни с нарушение на речта ние имаме симптом на невъзможност за повтаряне на безсмислени фрази, например „Снегът е черен“, в същото време, когато редица други фрази, също толкова трудни по граматичеки и смислов състав, се повтарят.

При детето от ранна възраст произтича тясно сливане на думата с предмета, на значението с видимото, при което разминаването на смисловото поле и видимото поле не е възможно.

Това може да бъде разбрано, като излезем от развитието на детската реч. Вие казвате на детето „часовник“. То започва да търси и намира часовника, т.е. първата функция на думата се заключава в ориентировката в пространството, в отделянето на отделни места в пространството; думата първоначално означава известно място в ситуацията.

В предучилищна възраст в играта ние имаме първо разминаване на смисловото и оптическото поле. На мен ми се струва, че можем да повторим мисълта на един изследовател, който говори, че в игровото действие мисълта се отделя от предмета и се започва действие от мисълта, а не от предмета.

Мисълта се отделя от предмета затова, защото парчето дърво започва да играе ролята на кукла, пръчката става кон, действието по правила започва да се определя от мисълта, а не от самия предмет. Това е такъв преврат в отношението на детето към реалната, конкретна, най-близка ситуация, която трудно може да бъде оценена в цялото ѝ значение. Детето прави това не изведнъж. Да откъсва мисълта (значението на думата) от предмета – това е страшно трудна задача за детето. Играта е преходна форма към това. В този момент, когато пръчката, т.е. предметът, става опорна точка за откъсване на значението на коня от реалния кон, в този критичен момент по коренен начин се изменя една от основните психологически структури, определящи отношението на детето към действителността.

Детето не може още да откъсва мисълта от предмета, то трябва да има опорна точка в друг предмет; тук ние имаме израз на тази слабост на детето; то се нуждае от това, за да мисли за коня, да определя своите действия с коня, от пръчката, от опорна точка. Но все пак в този критичен момент по коренен начин се изменя основната структура, определяща отношението на детето към действителността, именно структурата на възприятието. Особеността на човешкото възприятие, възникващо в ранната възраст, се заключава в така нареченото реално възприятие. Това е нещо такова, което няма свой аналог във възприятията на животните. Същността му се заключава в това, че аз виждам не само света като цвят и форма, но и света, който има значение и смисъл. Аз виждам не нещо кръгло, черно с две стрелки, а виждам часовник и мога да отделям едното от другото. Има болни, които, виждайки часовника, ще кажат, че те виждат нещо кръгло, бяло с две тънки стоманени ленти, но не знаят, че това е часовник, те са загубили реалното отношение към предметите. И така, структурата на човешкото възприятие би могла образно да се представи като дроб, числител на която е предметът, а знаменател – смисълът; това изразява известно отношение между предмета и смисъла, което възниква на основата на речта. Това означава, че всяко човешко възприятие е не единично възприятие, а обобощено възприятие. Голдщайн казва, че такова предметно-оформено възприятие и обобощеното възприятие са едно и също. В тази дроб

ПРЕДМЕТСМИСЪЛ

у детето доминиращ е предметът; смисълът не е свързан непосредствено с него. В този критичен момент, когато пръчката в ръцете на детето става кон, т.е. когато предметът – пръчката – става опорна точка за това да се отдели значението кон от реалния кон, тази дроб, както казва изследователят, се преобръща и господстващ става смисловият момент:

ПРЕДМЕТСМИСЪЛ

Все пак свойствата на предмета, като такъв, съхраняват немалко значение: всяка пръчка може да играе ролята на кон, но пощенската картичка не може да бъде какъвто и да е кон за детето. Положението на Гьоте, че за детето в играта всичко може да стане всичко – това положение е неправилно. За възрастните, при съзнателна символика, разбира се, и пощенската картичка може да бъде кон. Ако аз искам да покажа разположението на опитите мога да поставя една кибритена клечка и да кажа: „Ето коня“. И това е достатъчно. За детето това не може да бъде кон, на него му е необходима пръчка – поради тази причина играта не е символика. Символът е знак, а пръчката не е знак на коня. Свойствата на предмета се съхраняват, но значението им се преобръща, т.е. централен момент става мисълта. Може да се каже, че предметът в тази система от главен момент става нещо подчинено.

С други думи, детето в играта създава такава структура – смисъл/предмет, където смисловата страна, значението на думата, е главна, определяща неговото поведение.

Значението се еманципира до някаква степен от предмета, с който то по-рано е било непосредствено слято. Аз бих казал, че в играта детето оперира със значението, откъснато от предмета, но неразделно свързано с рeалното действие с реалния предмет.

По такъв начин възниква извънредно интересно противоречие, което се заключава в това, че детето оперира с откъснати от предмета и действията техни значения, но оперира с тях неразделно от някакво реално действие и някакъв друг реален предмет. Това е и преходният характер на играта, което я прави преходно звено между чисто ситуационната свързаност на ранната възраст и мисленето, откъснато от реалната ситуация.

В играта детето оперира с предмети, имащи смисъл, оперира със значението на думите, заместващи предмета, поради това в играта произтича еманципация на думата от предмета (бихевиористът би описал играта и нейните характерни свойства така: детето назовава обикновените предмети с необикновени имена, своите обикновени действия – с необикновени обозначения, независимо от това, че знае обичайните им наименования).

Откъсването на думата от предмета се нуждае от опорен пункт във вид на друг предмет. Но в този момент, когато пръчката, т.е. предметът, става опорна точка за откъсване на думата „кон“ от реалния кон (детето не може да окъсне значението от предмета или думата от предмета по друг начин, без да намира опорна точка в реален предмет, т.е. силата на един предмет похищава името на друг) – той оставя единия предмет, като че ли да въздейства върху другия в смисловото поле. Пренасянето на значенията се облекчава с това, че детето приема думата за свойство на предмета, не вижда думата, а вижда обозначавания зад нея предмет. За детето думата „кон“, отнесена към пръчката, означава: „там е конят“, т.е. той мислено вижда предмета зад думата.

Играта преминава към вътрешни процеси в училищна възраст, към вътрешната реч, логическата памет, абстрактното мислене. В играта детето оперира със значения, откъснати от предметите, но неразделно свързани с реалното действие с реалния предмет; откъсването на значението „кон“ от реалния кон и пренасянето му върху пръчката (предметна опорна точка, иначе значението ще излети, ще се изпари) и реалното действане с пръчката като с кон е необходим предходен етап на опериране със значенията, т.е. детето първо действа със значенията като с предмети, а след това ги осъзнава и започва да ги мисли, т.е. както в дограматическата и писмената реч детето има умения, но не знае, че ги има, т.е. не ги осъзнава и не ги владее произволно; в играта детето несъзнателно и непроизволно използва това, че може да откъсне значението от предмета, т.е. то не знае какво прави, не знае, че говори прозаично, подобно на това как то говори, но не забелязва думите.

От тук и функционалното определение на предметите, от тук и думата е част от предмета.

И така, аз бих искал да кажа, че фактът на създаването на мнимата ситуация не е случаен факт в живота на детето, той има като първо следствие еманципацията на детето от ситуационната свързаност. Първият парадокс на играта е това, че детето оперира с откъснати значения, но в реална ситуация. Вторият парадокс се заключава в това, че детето действа в играта по линия на най-малката съпротива, т.е. то прави това, което му се иска най-много, поради това, че играта е свързана с удоволствието. В същото време, то се научава да действа по линията на най-голямата съпротива: подчинявайки се на правила, децата се отказват от това, което им се иска, тъй като подчинението на правила и отказът от действие по непосредствен импулс в играта е път за максимално удоволствие.

Ако наблюдавате децата в спортната игра, ще видите същото. Надбягването се оказва трудно, защото бягащите са готови да се откъснат от мястото си, когато вие казвате „1, 2…“, без да издържат до три. Очевидно същността на вътрешните правила се заключава в това, че детето трябва да действа не според непосредствения импулс.

Играта непрекъснато, на всяка крачка, създава у детето изисквания да се действа въпреки непосредствения импулс, т.е. да действа по линията на най-голямата съпротива. Непосредствено силно е желанието да се впуснеш да побегнеш – това е съвършено ясно, но игровите правила ми заповядват да спра. Защо детето не прави това, което му се иска непосредствено и сега да направи? Защото спазването на правилата в цялата структура на играта обещава такава голяма наслада от играта, която е много повече от удовлетворяването на непосредствения импулс; иначе казано, както заявява един от изследователите, припомняйки думите на Спиноза: „афектът може да бъде победен от друг, по-силен афект“. По такъв начин в играта се създава положение, при което възниква, както казва Нол, двоен афектен план. Детето например плаче в играта като пациент, но се радва като играещо. Детето се отказва в играта от непосредствения импулс, координирайки своето поведение и всяка своя постъпка с игровите правила. Всъщност детето в простата игра на магьосници, която описва Грос, трябва, за да не загуби, да избяга от магьосника; в същото време то трябва да помогне на приятеля си, като го освободи от магията. Когато до него се докосне магьосникът, то трябва да спре. На всяка крачка детето идва до конфликт между правилото на играта и това, което то би направило, ако можеше да действа непосредствено: в играта то действа въпреки това, което му се иска. Нол показа, че най-голямата сила на самоуправлението възниква у детето в играта. Той постига максимум на волята у детето в смисъл на отказ от непосредствените влечения в играта чрез бонбони, които децата не е трябвало да ядат според игровите правила, поради това, че те изобразявали предмети, които не се ядат. Обикновено детето изпитва подчиняване на правилото да се откаже от това, което му се отказва, но тук подчинението на правилото и отказът от действие по силата на непосредствения импулс са път към максималното удоволствие.

По такъв начин съществен признак на играта е правилото, станало афект. „Идеята, станала афект, понятието, превърнало се в страст“ е прототип на този идеал на Спиноза в играта, който е царство на произволността и свободата. Изпълнението на правилото е източник на удоволствие. Правилото побеждава като най-силен импулс (ср. Спиноза – „афектът може да бъде победен от друг, по-силен афект”). От тук произтича, че такова правило е вътрешно правило, т.е. правило за вътрешно самоограничение, самоопределение, както казва Пиаже, а не правило, на което детето се подчинява, като на физически закон. Накратко казано, играта дава на детето нова форма на желанията, т.е. учи го да желае, да съотнася желанията си към фиктивното „аз“, т.е. към ролята в играта и нейното правило, поради това в играта са възможни висши достижения на детето, които утре ще станат за него средно реално равнище, негов морал.

Сега ние можем да кажем за дейността на детето същото, което казахме и за предмета. Така както съществува дроб

ПРЕДМЕТСМИСЪЛ

съществува и дроб

СМИСЪЛДЕЙСТВИЕ

Ако по-рано господстващ момент беше действието, то сега тази структура се преобръща и смисълът става числител, а действието – знаменател.

Важно е да се разбере какво освобождаване от действието детето получава в играта, когато това действие става вместо реално – например движение на пръстите на ръцете при игра на хранене, т.е. когато действието се изпълнява не заради самото действие, а заради смисъла, който то обозначава.

При детето от предучилищна възраст първоначално действието господства над своя смисъл, над недоразбирането на това действие; детето повече умее да прави, отколкото да разбира. В предучилищна възраст първо възниква такава структура на действието, при която определящ е смисълът; но самото действие не е странично, подчинено на момента, а е момент структурен. Нол показа, че децата ядат от чинийката, извършвайки с ръце различни движения, напомнящи истинското хранене, при това действията, които въобще не могат да означават хранене, стават невъзможни. Отхвърлянето на ръцете назад, вместо да бъдат насочвани към чинийката, става невъзможно; т.е. това действа на играта по нарушаващ начин. Детето не символизира в играта, а желае, изпълнява желания, пропуска през преживяванията си основни категории на действителността, именно поради това денонощието се проиграва в играта за половин час, 100 версти се покриват с пет крачки. Детето, желаейки, изпълнява, мислейки – действа; но без да откъсва вътрешното действие от външното, от въображението, осмислянето и волята, т.е. вътрешните процеси са във външните действия.

Основен е смисълът на действията, но и само по себе си действието не е безразлично. През ранната възраст положението е обратно, т.е. структурно определящо е действието, а смисълът е второстепенен, страничен, подчинен момент. Същото, което говорехме за откъснатостта на значението от предмета, се отнася и към собствените действия на детето: детето, което стои на място, тъпче на място, си въобразява, че язди на кон, с това то извършва преобръщане на дробта

ПРЕДМЕТСМИСЪЛ

превръщайки я в дробта

СМИСЪЛДЕЙСТВИЕ

Отново, за да се откъсне смисълът на действието от реалното действие (да се язди върху кон, без да има възможност реално да се направи това), детето се нуждае от опорен пункт във вид, който замества реалното действие. Но отново, ако по-рано в структурата „действие – смисъл“ определящо е било действието, то сега структурата се преобръща и определящ става смисълът. Действието отива на заден план, става опорна точка – отново смисълът се откъсва от действието с помощта на друго действие. Това отново е повратен пункт по пътя на чистото опериране със смисъла на действието, т.е. към волевия избор, решението, борбата на мотивите и други процеси, рязко откъснати от изпълнението, т.е. пътят към волята, също както оперирането със смисъла на предметите, е път към абстрактното мислене – наистина във волевото решение основен пункт е не самото изпълнение на действието, а неговият смисъл. В играта действието се замества от друго действие, като предмет от друг предмет. Как детето „претопява“ един предмет в друг, едно действие в друго? Това се осъществява чрез движение в смисловото поле, което не е свързано с видимото поле, което подчинява на себе си всички реални предмети и реални действия.

Това движение в смисловото поле е най-главното в играта: то, от една страна, е движение в абстрактното поле (полето следователно възниква по-рано, отколкото произволното опериране със значенията), но начинът на движение е ситуационен, конкретен (т.е. не логическо, а афективно движение). Иначе казано, възниква смислово поле, но движението в него произтича така, както в реалното – в това е главното, генетическо противоречие на играта. Остава ми да отговоря на три въпроса: първо, да покажа, че играта не е преобладаващ, а водещ момент в развитието на детето, второ, да покажа в какво се заключава развитието на самата игра, т.е. какво означава движение от преобладаваща мнима ситуация към преобладаващи правила; и трето, да покажа какви вътрешни преобразувания извършва играта в развитието на детето.

Мисля, че играта не е преобладаващ тип дейност на детето. В основните житейски ситуации детето се държи диаметрално противоположно на това как то се държи в играта. В играта то действа, подчинявайки се на смисъла, а в реалния живот, разбира се, неговото действие господства над смисъла.

По такъв начин, ние имаме в играта, ако искате, негатив на общото житейско поведение на детето. Поради това да считаме играта за прототип на неговата жизнена дейност, за преобладаваща форма, ще бъде съвършено невярно. В това е главният недостатък на Кофка7), който разглежда играта като друг свят на детето. Всичко това, което се отнася до възрастния, е сериозна действителност. Един и същи предмет в играта има един смисъл, извън нея – друг смисъл. В детския свят господства логиката на желанията, логиката на удовлетворяване на влеченията, а не реалната логика. В живота се пренася илюзорността на играта. Това щеше да е така, ако играта беше преобладаваща форма на дейността на детето; но трудно е да си представим каква картина от лудницата би напомняло детето, ако тази форма на дейност, за която ние с вас говорим, макар и в някаква степен би се пренесла в реалния живот, би станала преобладаваща жизнена дейност на детето.

Кофка привежда различни примери за това, че детето пренася игровата ситуация в живота. Но истинското пренасяне на игровото поведение в живота може да се разглежда само като болезнен симптом. Да се държиш в реална ситуация като в илюзорна, означава появата на начални прояви на умопобъркване.

Както показват изследователите, игрово поведение в живота в норма се наблюдава тогава, когато играта носи характера на играта на сестри „на сестри“, т.е. децата обядвайки, могат да играят на обяд или (примера, който привежда Кац8) децата, които не искат да си лягат, казват: „Хайде да играем като че ли науж е нощ и ние трябва да отидем да спим“; първоначално те започват да играят на това, което те всъщност правят, очевидно, създавайки някакви други отношения, те облекчават изпълнението на неприятните действия.

По такъв начин, на мен ми се струва, че играта не е преобладаващ тип дейност в предучилищна възраст. Само в теориите, които разглеждат детето не като същество, удовлетворяващо основните изисквания на живота, а като същество, което живее в търсене на наслаждения, стреми се към удовлетворяване на тези наслаждения, може да възникне такава мисъл, че детският свят е свят игрови.

Възможно ли е в поведението на детето да има такова положение то да действа винаги по смисъл, възможно ли е такова сухо поведение у детето от предучилищна възраст, при което с бонбона то да се държи не така както иска, поради мисълта, че то трябва да се държи иначе? Такова поведение по правила е съвършено невъзможно нещо в живота; в играта то става възможно; по такъв начин играта и създава зоната на най-близкото развитие на детето. В играта детето винаги е по-високо от своята средна възраст, по-високо от своето обичайно ежедневно поведение: то в играта е като че ли една глава над себе си. Играта в кондензиран вид съдържа в себе си, като във фокуса на увеличително стъкло, всички тенденции на развитието: детето в играта като че ли се старае да направи скок над равнището на своето обичайно поведение.

Отношението на играта към развитието следва да се сравни с отношението на обучението към развитието. Зад играта стоят измененията на пот ребностите и измененията на съзнанието от по-общ характер. Играта е източник на развитието и създава зоната на близкото развитие. Действието във въображаемо поле, в мнима ситуация, създаването на произволни намерения, образуването на волеви мотиви – всичко това възниква в играта и я поставя на висше равнище на развитие, издига я на гребена на вълните, прави я вал на развитието на предучилищния период, който се възнася над цялата дълбочина на водите, но относително спокойни води.

По същество, чрез игровата дейност се движи детето. Само в този смисъл играта може да бъде наречена водеща дейност, т.е. определяща развитието на детето.

Вторият въпрос е как се движи играта? Забележителен е този факт, че детето започва с мнима ситуация, при това тази мнима ситуация първоначално е много близка до реалната ситуация. Да кажеме, детето, играейки на кукли, почти повтаря това, което неговата майка прави с него; да кажем лекарят току-що е огледал гърлото на детето, причинил му е болка, детето е крещяло, но в момента, в който лекарят си е отишъл, детето започва да бърка с лъжичка в гърлото на куклата.

Следователно в първоначалната ситуация правилото се намира във висша степен в стегнат, смачкан вид. Самата мнимост в ситуацията също е извънредно малко мнима. Тя е мнима ситуация, но тя става разбираема в нейното отношение към току-що преминалата бивша ситуация, т.е. тя е спомен за нещо вече станало. Играта повече напомня, припомня в сравнение с въображението, т.е. тя е повече спомен в действие, отколкото нова мнима ситуация. По мярката на развитието на играта ние имаме движение по посока на осъзнаване на целта на играта.

Невярно е да си представяме, че играта е дейност без цел; играта е целева дейност на детето. В спортните игри има победа и загуба, може да дотичаш първи, а можеш да се окажеш втори или последен. С една дума, целта решава играта. Целта става това, заради което се предприема всичко останало. Целта, като краен момент, определя афективното отношение на детето към играта; бягайки при надбягване, детето може силно да се вълнува и силно да се огорчава; от неговото удоволствие може малко да остане, защото на детето му е физически тежко да бяга и ако го изпреварват, то малко ще изпитва функционално удоволствие. Целта към края на играта в спортните игри също губи своя смисъл, като разглеждането на някой силно привлекателен бонбон, слагането му в устата, сдъвкването му и изплюването му обратно.

В играта се осъзнава предварително поставената цел – кой ще дотича първи.

В края на развитието се проявява правилото и колкото то е по-твърдо, толкова повече приспособяване изисква то от детето, толкова повече регулира дейността на детето, толкова по-остра и напрегната става играта. Простото тичане без цел, без правила на играта – това е вяла игра, която не завладява децата.

Нол е облекчил правилата на играта на крикет за децата. Той показва как това размагнитва, т.е. как за детето играта губи смисъл в съответствие с отпадането на правилата. Следователно към края на развитието на играта в нея отчетливо се проявява това, което е било в зародиш в началото. Проявяват се целта и правилото. Те са били тук и по-рано, но в сгънат вид. Проявява се още един момент, много съществен за спортната игра – това е някакъв рекорд, силно свързан с целта.

Да вземем например шахмата. Приятно е да се победи и е твърде неприятно за истинския играч да загуби партията. Нол казва, че на детето също така му е приятно да дотича първо, също както на красивия човек му е приятно да се гледа в огледалото; получава се някакво чувство на удовлетворение.

Следователно възниква комплекс от качества, който толкова се проявява напред в края на развитието на играта, колкото той е прегънат в началото; моменти, второстепенни или странични в началото, стават централни в края, и обратно – господстващите в началото моменти накрая стават странични.

Накрая, третият въпрос – какъв род изменения в поведението на детето детеминира играта? В играта детето е свободно, т.е. то определя своите постъпки, излизайки от своето „Аз“. Но това е илюзорна свобода. То подчинява своите действия на определен смисъл, то действа, излизайки от значението на вещите.

Детето се научава да осъзнава своите собствени действия, да осъзнава, че всяка вещ има свое значение.

Фактът на създаването на мнима ситуация, от гледна точка на развитието, може да се разглежда като път за развитие на отвлеченото мислене, свързано с това правило, на мен ми се струва, че води до развитието на действията на детето, на основата на което въобще става възможно това разделяне на играта от труда, с което се срещаме в училищна възраст като с основен факт.

Бих искал да обърна внимание на още един момент: играта е действително особеност на предучилищната възраст.

По образното изказване на един от изследователите играта на детето до тригодишна възраст носи характера на сериозна игра, също така, както и играта на юношата, в различен смисъл на тази дума; сериозната игра на детето от ранната възраст се заключава в това, че то играе, без да отделя мнимата ситуация от реалната.

При ученика играта започва да съществува във вид на ограничена форма на дейността, предимно като спортни игри, играещи известна роля в общото развитие на ученика, но нямащи това значение, което има играта на детето от предучилищна възраст.

Играта по вид малко прилича на това, до което тя довежда, и само вътрешният ѝ, дълбок анализ дава възможност да се определят процесът на нейното движение и нейната роля в развитието на детето от предучилищна възраст.

В училищна възраст играта не умира, а прониква в отношението към действителността. Тя има свое вътрешно продължение в училищното обучение и труда (задължителна дейност с правила). Цялото разглеждане на същността на играта ни показа, че в играта се създава ново отношение между смисловото поле, т.е. между ситуацията в мисълта и реалната ситуация.

Послеслов

Лев Виготски е съветски психолог, създател на културно-историческата теория за развитието на човека, според която корените на психическото развитие на човека не са вътре в него, а са извън – в заобикалящата го среда. Създадена през 30-те години на миналия век, тя се превръща в международно утвърдена, фундаментална теория, даваща нов тласък на развитие на психологическите и педагогическите науки. Българската предучилищна психология и педагогика се оказват изцяло в сферата на неговите идеи не защото те идват от СССР (което също не е без значение), а защото дават възможност за задълбочено изследване на механизмите на детската социализация и ключ към организацията на психологически обосновано организиране на живота и дейността на децата в детската градина. Концепцията на Л. Виготски за играта и нейната роля в психическото развитие на детето предоставя методологическия подход за разработване на теорията за единство на основните дейност (E. Петрова), за оформяне и утвърждаване на концепцията за обогатяващото педагогическо взаимодействие (Д. Кр. Димитров) и за конституиране на предучилищната екопедагогика (Е. Янакиева).

Публикуването на този труд ни дава възможност обективно да погледнем на развитието на българската предучилищна педагогика и справедливо да оценим нейния възход и упадък през последните години.

NOTES / БЕЛЕЖКИ

1. Статията е преведена от списание. „Вопросы психологии“. 1966. № 6. с. 62 – 68.

2. Афектите (от лат. affectus – душевно вълнение, страст) – са силни емоционални преживявания, които възникват в критични условия при неспособност да се намери изход от опасни и неочаквани ситуации; те са съпроводени с изразени двигателни и органични прояви. Афектите довеждат до затормозяване (потискане) на всички други психически процеси и реализации на съответните поведенчески реакции. На основата на преживените афекти се формират особени афективни комплекси, които могат да се включват без достатъчно осъзнаване на предизвикващите ги външни причини, при сблъскване даже с отдалечени елементи на ситуацията, провокирала афекта.

3. Символика – изразяване на идеи, понятия или чувства с помощта на условни знаци или предмети (символи).

4. Пиаже (Piaget) Жан (1896 – 1980) – швейцарски учен, един от водещите психолози на ХХ в. Известен е с изследванията си в областта на детската психология, създател е на теорията за когнитивното развитие и на философско-психологическата школа по генетическа психология (наричана още генетическа епистемология; епистемология = теория на познанието).

5. Ние вече посочихме в предидущата лекция характера на възприемането от детето от ранна възраст на външните правила на поведение, посочихме това, че всички видове „не трябва“ са социални (забрани), физически (невъзможност например да запалиш вторично веднъж палената кибритена клечка) и биологически (не трябва например да пипаш самовара, защото може да се изгориш) – те се сливат в единно ситуационно „не трябва“, което може да се разбира като бариера в смисъла на К.Левин (бел. – Л. Виготски).

6. Курт Левин (нем. Kurt Zadek Lewin; 1890 – 1947) – немски, а след това американски психолог, чиито идеи са оказали голямо влияние върху немската, а след това в американската социална психология, а така също и върху много други школи и направления. Много от въпросите, с които се е занимавал Курт Левин, са станали основополагащи за психолозите: равнище на претенции, групова динамика, социална перцепция, игрови ситуации, стремеж към успех и избягване на неусеха.

7. К. Кофка – един от основателите на гещалт-психологията (една от най-големите психологически школи през първата половина на ХХ в., издигаща в качеството на централен тезис необходимостта от прилагането на принципа за цялостност при анализа на сложни психически явления).

8. Кац (Katz, David; 1884 – 1953), немски психолог. Изследванията му са в областта на цветовото и тактилното възприемане на света. Той има сериозен принос в изследванията на психологията на животните, детската психология, психологията на мисленето, а така също и в разработването на апаратура за психологически изследвания.

THE GAME AND ITS ROLE IN THE CHILD’S MENTAL DEVELOPMENT

Lev Vygotsky

Translated from Russian

Prof. Elka Yanakieva, DSc.

South-West University “Neofit Rilski” Blagoevgrad, Bulgaria

E-mail: elka_yanakieva@abv.bg

2025 година
Книжка 7
INSIGHTS FROM EXPLORING PRIMARY SCHOOL TEACHERS’ PERCEPTIONS ON CORE CHARACTERISTICS OF INTERCULTURAL EDUCATION

Prof. Dr. Bujar Adili, Prof. Dr. Arbresha Zenki-Dalipi, Prof. Dr. Jehona Rushidi-Rexhepi

ВРЪЗКА НА СОЦИАЛНО-ЕМОЦИОНАЛНОТО С КОГНИТИВНОТО РАЗВИТИЕ В ПРИОБЩАВАЩА СРЕДА

Проф. д.п.н. Милен Замфиров, проф. д.н. Маргарита Бакрачева, проф. д-р Емилия Евгениева

ПРОГНОЗИРАНЕ НА УСПЕВАЕМОСТТА НА СТУДЕНТИТЕ: СЪВРЕМЕННИ МОДЕЛИ И ТЕХНИКИ

Доц. д-р Силвия Гафтанджиева, проф. д-р Росица Донева

Книжка 6
FORMATION OF INCLUSIVE COMPETENCE OF HIGHER EDUCATION STUDENTS IN THE FIELD OF KNOWLEDGE 01 EDUCATION/PEDAGOGY

Dr. Oksana Dmitriieva, Assoc. Prof., Dr. Olena Chopik, Assoc. Prof., Prof. Dr. Svitlana Mykhalska

КОГНИТИВНО РАЗВИТИЕ НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ, ОБХВАНАТИ В ПРИОБЩАВАЩОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Проф. д.п.н. Милен Замфиров, проф. д-р Емилия Евгениева, проф. д.н. Маргарита Бакрачева

Книжка 5
COMPETENCE FOR SOCIAL PEDAGOGICAL PRACTICE: WHAT DO STUDENTS TELL US?

Dr. Maya Tcholakova, Assoc. Prof., Dr. Marina Pironkova, Assoc. Prof., Dr. Aleksandar Ranev, Assoc. Prof., Dr. Yana Staneva, Assist. Prof.

“LEARNING THROUGH RESEARCH” AS A STRATEGIC DIRECTION OF MODERNIZATION OF HIGHER EDUCATION

Dr. Tetiana Franchuk, Assoc. Prof., Dr. Lesia Ruda, Prof. Dr. Svitlana Myronova

MULTIMODAL COMMUNICATION IN PHYSICAL EDUCATION CLASSES

Prof. Dr. Cristiana Lucretia Pop, Dr. Cristina Filip, Assist. Prof.

Книжка 4s
GAMES IN FUNCTION OF DEVELOPMENT OF MULTIPLICATION SKILLS

Dasare Sylejmani, PhD student, Prof. Dr. Vesna Makashevska, Prof. Dr. Jasmina Jovanovska

Книжка 4
MILITARY AND SOCIAL THREATS AS DETERMINANTS OF THE DEVELOPMENT OF CONTEMPORARY UKRAINIAN HIGHER EDUCATION

Prof. Mykola Pantiuk, DSc., Prof. Tetiana Pantiuk, DSc. Prof. Nataliia Bakhmat, DSc. Prof. Olena Nevmerzhytska, DSc., Dr. Svitlana Ivakh, Assoc. Prof.

STEM ОБУЧЕНИЕ НА СТУДЕНТИ ПЕДАГОЗИ В ТРАНСДИСЦИПЛИНАРНА ОБРАЗОВАТЕЛНА СРЕДА

Проф. д.н. Любен Витанов, проф. д-р Николай Цанев, гл. ас. д-р Людмила Зафирова, гл. ас. д-р Гергана Христова, ас. Катерина Динкова, Калина Георгиева, Жорж Кюшев, Здравка Савчева

ИЗСЛЕДВАНЕ И АНАЛИЗ НА НАГЛАСИТЕ НА СТУДЕНТИТЕ ПРИ ИЗПОЛЗВАНЕ НА ГЕНЕРАТИВЕН ИНСТРУМЕНТ НА ИЗКУСТВЕН ИНТЕЛЕКТ

Доц. д-р Николай Янев, гл. ас. д-р Иглика Гетова Доц. д-р Теодора Христова Гл. ас. д-р Ива Костадинова, проф. д-р Георги Димитров

Книжка 3
ОЦЕНКИ И НАГЛАСИ КЪМ ПРОЦЕДУРИТЕ ЗА ПОДБОР НА ДИРЕКТОРИ НА ОБРАЗОВАТЕЛНИ ИНСТИТУЦИИ – ПЪРВОНАЧАЛНИ ДАННИ

Доц. д-р Йонка Първанова, доц. д-р Божидара Кривирадева, Данко Калапиш, Деяна Милушева

ДРУГИЯТ КАТО ЦЕННОСТ В УЧИЛИЩЕ

Гл. ас. д-р Александър Кръстев

Книжка 2
ASSESSMENTS OF TEACHERS AND PARENTS OF CHILDREN WITH DEVELOPMENTAL DISABILITIES ON INCLUSION IN PRE-SCHOOL INSTITUTIONS

Prof. Zagorka Markov, DSc. Prof. Hadzi Zivorad Milenovic, DSc. Prof. Biljana Jeremic, DSc., Radmila Zecevic, Assist. Prof. Mrs. Milica Pavlovic

INTEGRATING COOPERATIVE LEARNING IN DISTANCE EDUCATION FOR METHODOLOGY OF TEACHING MATHEMATICS COURSE

Dr. Aleksandar Milenković, Assist. Prof., Mrs. Jelena Stevanić, PhD student.

Книжка 1s
ПРИЛОЖЕНИЕ НА СРЕДСТВАТА ЗА ДОПЪЛВАЩА И АЛТЕРНАТИВНА КОМУНИКАЦИЯ В ОБРАЗОВАТЕЛНИТЕ ИНСТИТУЦИИ В БЪЛГАРИЯ

Проф. д-р. Неда Балканска, доц. д-р. Анна Трошева-Асенова, доц. д-р. Пенка Шапкова, ас. Снежина Михайлова

USE OF ARTIFICIAL INTELLIGENCE IN FOREIGN LANGUAGE TEACHING

Prof. Dr. Ekaterina Sofronieva, Dr. Christina Beleva, Assist. Prof., Dr. Galina Georgieva, Assoc. Prof.

САМООЦЕНКА НА КОМПЕТЕНТНОСТИТЕ В ПРОЦЕСА НА ОБУЧЕНИЕ В СПЕЦИАЛНОСТ „СОЦИАЛНА ПЕДАГОГИКА“: ПРЕДВАРИТЕЛНИ РЕЗУЛТАТИ

Доц. д-р Мая Чолакова, д-р Мартин Ценов, д-р Цветослав Николов, д-р Красимир Костов

Книжка 1
Скъпи читатели, автори, приятели на списание „Педагогика“,

В началото на 2025 година в първия брой на нашето списание „Педагогика“ бих искала от името на редакционната колегия и от мое име да Ви пожелая здраве, творческо вдъхновение и професионално удовлетворение от прино- са Ви към педагогическата наука и практика! Вярвам и се надявам, че списание „Педагоги- ка“ ще продължи да осигурява платформа за научен, обективен и откровен диалог, базиран на резултати от научни изследвания, за насто- ящето и бъдещето на обучението и образова- н

TRENDS IN SCIENCE EDUCATION FROM THE DIGITAL PERSPECTIVE: A STUDY SUPPORTED BY A BIBLIOMETRIC ANALYSIS

Dr. Ivelina Kotseva, Assist. Prof., Dr. Maya Gaydarova, Assoc. Prof.

РЕЗУЛТАТИ ОТ ИЗСЛЕДВАНЕ НА ГЛАГОЛНА СЕМАНТИКА ПРИ ДЕЦА ЧРЕЗ ЕЗИКОВИ ЗАДАЧИ, ПРОВЕДЕНИ ОНЛАЙН

Д-р Валентина Стефанова, д-р Мария Тодорова, доц. д-р Цветана Димитрова

2024 година
Книжка 9s
Книжка 9
ANALYSIS AND IMPROVEMENT OF VIDEO LEARNING RESOURCES IN SMALL-SCALE LEARNING SCENARIOS

Mr. Csar C–rcoles, Dr. Laia Blasco-Soplon, Dr. Germ†n Cobo Rodr‘guez, Dr. Ana-Elena Guerrero-Rold†n

USING DIGITAL EDUCATIONAL TECHNOLOGIES TO PROMOTE INTERCULTURAL INTERACTION OF THE FUTURE ECONOMISTS IN THE EDUCATIONAL ENVIRONMENT

Dr. Oksana Tynkaliuk, Assoc. Prof., Dr. Vira Chornii, Assoc. Prof. Dr. Oksana Kutsa, Assoc. Prof., Dr. Mariana Karanevych, Assoc. Prof.

ДОБРОВОЛЧЕСТВОТО КАТО ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА РАВЕН ДОСТЪП ДО ОБРАЗОВАНИЕ ЗА ВСИЧКИ

(Резултати от проучване мнението на учители и студенти) Доц. д-р Стефан Милетиев

Книжка 8
АНГАЖИРАНОСТ КЪМ УЧЕНЕ ЧРЕЗ ИЗПОЛЗВАНЕ НА СМАРТ ТЕХНОЛОГИИТЕ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Проф. д-р Кирилка Тагарева, проф. д.п.н. Дора Левтерова-Гаджалова, доц. д-р Ваня Сивакова

DIGITAL STORYTELLING AS A METHOD OF ACHIEVING VISUAL LITERACY

Dr. Silvana Karagyozova, Assist. Prof.

Книжка 7
Книжка 6
LEVELS OF SELF-EDUCATIONAL ACTIVITY OF STUDENTS OF HUMANITARIAN FACULTIES OF THE UNIVERSITY

Dr. Iryna Sereda, Assoc. Prof., Dr. Nina Stelmah, Assoc. Prof.

Книжка 5s
ИЗМЕРЕНИЯ НА ЦЕННОСТНИЯ ПОДХОД В АКАДЕМИЧНАТА ПОДГОТОВКА И ПРАКТИКАТА НА СОЦИАЛНИТЕ РАБОТНИЦИ

Проф. д-р Лиляна Стракова, доц. д-р Росица Симеонова, гл. ас. д-р Атанас Генчев

СТУДЕНТИТЕ ОТ СПЕЦИАЛНОСТ „НЕФОРМАЛНО ОБРАЗОВАНИЕ“ В УСЛОВИЯТА НА СТАЖАНТСКАТА ПРЕДДИПЛОМНА ПРАКТИКА – ПОДГОТОВКА, ВЪВЕЖДАНЕ, ЗАЩИТА

Доц. д-р Владислав Господинов, гл. ас. д-р Галина Георгиева, Румяна Георгиева-Илиева, Мирослава Славейкова

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА НА СТАЖАНТСКАТА ПРАКТИКА ПРЕД СТУДЕНТИ – БЪДЕЩИ УЧИТЕЛИ

Доц. д-р Илиана Петкова, гл. ас. д-р Марияна Илиева, Владислава Станоева, Георги Чавдаров

ПРЕДДИПЛОМНАТА ПРАКТИЧЕСКА ПОДГОТОВКА НА СТУДЕНТИТЕ ОТ СПЕЦИАЛНОСТ „СОЦИАЛНИ ДЕЙНОСТИ“ КАТО ОСНОВА ЗА ТЯХНАТА БЪДЕЩА ПРОФЕСИОНАЛНА РЕАЛИЗАЦИЯ

Гл. ас. д-р Анета Рашева, Русана Гаджанова, гл. ас. д-р Александър Христов, проф. д.п.н. Моника Богданова

Книжка 5
ARTIFICIAL INTELLIGENCE, ALGORITHM LITERACY, LOCUS OF CONTROL, AND ENGLISH LANGUAGE SKILLS: A STUDY AMONG BULGARIAN STUDENTS IN EDUCATION

Prof. Dr. Ekaterina Sofronieva, Dr. Christina Beleva, Assist. Prof. Dr. Galina Georgieva, Assoc. Prof. Dr. Stefan Markov, Assist. Prof.

FEATURES OF SPEECH COMPREHENSION TRAINING OF CHILDREN WITH AUTISM SPECTRUM DISORDERS

Dr. Maryna Branytska Prof. Dr. Svitlana Myronova, Dr. Svitlana Mykhalska, Assoc. Prof.

OVERVIEW OF THE STEM EDUCATION IN ISRAEL

Aharon Goldreich Dr. Elena Karashtranova, Assoc. Prof.

Книжка 4
НАГЛАСИ НА СТУДЕНТИТЕ КЪМ СМАРТ ТЕХНОЛОГИИТЕ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Проф. д.п.н. Дора Левтерова-Гаджалова, проф. д-р Кирилка Тагарева, доц. д-р Ваня Сивакова

PROFESSIONAL SUPPORT FOR YOUNG RESEARCHERS

Prof. Emina Vukašinović, DSc., Dr. Marija Veselinović, Assist. Prof., Dr. Milan Milikić, Assist. Prof.

РОБОТИТЕ В ОБУЧЕНИЕТО – ОБРАЗОВАТЕЛНА STEAM ИГРА

Ас. д-р Мария Желязкова, гл. ас. д-р Михаил Кожухаров, доц. д-р Даниела Кожухарова

Книжка 3s
ANALYSIS OF THE DIGITAL COMPETENCIES OF PHYSICS TEACHERS IN BULGARIA ACCORDING TO THE DIGCOMPEDU FRAMEWORK

Dr. Ivelina Kotseva, Assist. Prof., Dr. Maya Gaydarova, Assoc. Prof.

Книжка 3
ДИГИТАЛНИ ТЕХНОЛОГИИ В ПОДКРЕПА НА УЧЕНЕТО

Доц. д-р Стоянка Георгиева-Лазарова, доц. д-р Лъчезар Лазаров

SOCIAL INTEREST AND STRESS TOLERANCE

Prof. Zhaneta Stoykova, DSc.

PREPARATION OF FUTURE TEACHERS FOR ORGANISING A HEALTH-PRESERVING INCLUSIVE SPACE IN EDUCATIONAL INSTITUTIONS

Prof. Nadiya Skotna, DSc. Dr. Tetiana Nadimyanova, Assoc. Prof. Dr. Anna Fedorovych, Assoc. Prof. Dr. Myroslava Sosiak, Assoc. Prof. Dr. Oksana Yatsiv, Assoc. Prof.

Книжка 2s
METHOD FOR SOLVING SYSTEM OF LINEAR EQUATIONS MXN, M=1, 2, 3; BASED ON ITS GEOMETRICAL INTERPRETATIONS

Prof. Zoran Misajleski, DSc., Prof. Daniel Velinov, DSc. Prof. Aneta Velkoska, DSc.

Книжка 2
ОТ РИСУНКА – КЪМ СНИМКА

Доц. д-р Камен Теофилов

STUDENTS’ PERCEPTION OF THE EFFECTIVENESS OF THE PROFESSIONAL ACTIVITY OF TEACHERS OF HIGHER EDUCATION INSTITUTIONS: THE INFLUENCE OF SOCIAL CONDITIONS

Prof. Dr. Nadiia Vientseva, Dr. Oksana Orhiiets, Assoc. Prof., Dr. Anetta Omelchenko, Assoc. Prof. Stanislav Romanchuk

Книжка 1s
CHALLENGES TO ENTREPRENEURSHIP EDUCATION IN HIGH SCHOOL. INTERACTION BETWEEN FORMAL AND INFORMAL ASSESSMENT

Dr. Vilyana Ruseva, Assoc. Prof., Dr. Stela Baltova, Assoc. Prof. Dr. Evgeniya Nikolova, Assoc. Prof.

Книжка 1
„ВТОРОТО“ БЪЛГАРСКО УЧИЛИЩЕ. ГЕНЕЗИСЪТ

Проф. д.п.н. Пенка Цонева, доц. д-р Бистра Мизова

EMANCIPATORY EDUCATION AND DEVELOPMENT OF ALTERNATIVE EDUCATIONAL PRACTICES

Luka Nikolić, Assist. Prof. Dr. Aleksandar Tadić , Assoc. Prof.

INNOVATIVE PRACTICES IN TEACHERS’ AND STUDENTS’ TRAININGS

Dr. Ivelina Velcheva, Assist. Prof., Dr. Deyana Peykova

2023 година
Книжка 9
EXPLORING THE NARRATIVE IDENTITY OF HUNGARIAN TEACHERS IN SLOVAKIA

Dr. Patrik Baka, Dr. Terzia Stredl, Dr. Kinga Horv†th Dr. Zsuzsanna Husz†r Dr. Melinda Nagy, Dr. Pter T–th, Prof. DSc. Andr†s Nmeth

Книжка 8
КОМПЕТЕНТНОСТНИЯТ ПРОФИЛ НА УЧИТЕЛЯ – ПОДГОТОВКА В УНИВЕРСИТЕТСКА СРЕДА

Проф. д.п.н. Сийка Чавдарова-Костова, ас. д-р Екатерина Томова

A QUALITY “ONLINE” TEACHER – WHAT DO STUDENTS APPRECIATE AND VALUE IN TEACHERS DURING DISTANCE LEARNING?

Dr. Irena Golubović-Ilić, Assoc. Prof., Dr. Ivana Ćirković-Miladinović, Assoc. Prof., Dr. Nataša Vukićević, Assoc. Prof.

SUPPORT FOR THE INCLUSION OF ROMA CHILDREN THROUGH THE PROJECT TEACHING MODEL

Prof. Biljana Jeremić, DSc., Prof. Aleksandra Trbojević, DSc., Prof. Bojan Lazić, DSc., Prof. Gordana Kozoderović, DSc.

TREND ANALYSIS OF PROFESSIONAL COMPETENCES OF SPORTS TEACHERS AND COACHES

Dr. Sergejs Capulis, Assoc. Prof., Dr. Valerijs Dombrovskis, Assoc. Prof., Dr. Svetlana Guseva, Assoc. Prof., Dr. Alona Korniseva, Assoc. Prof.

Книжка 7
DEVELOPMENT OF THE DIGITAL COMPETENCES OF PERSPECTIVE PRIMARY-SCHOOL TEACHERS

Prof. Dr. Vladimira Angelova, Dr. Hilda Terlemezyan, Assoc. Prof.

ЦЕННОСТЕН ПРОФИЛ НА УЧИТЕЛИТЕ В НАЦИОНАЛЕН КОНТЕКСТ

Проф. д.с.н. Цветан Давидков, доц. д-р Силвия Цветанска

STEM ОБУЧЕНИЕ В НАЧАЛНИТЕ КЛАСОВЕ: ГОТОВИ ЛИ СА УЧИТЕЛИТЕ?

Доц. д-р Любка Алексиева, проф. д-р Илиана Мирчева

Книжка 6s
TWO STROKE DUAL FUEL ENGINE PERFORMANCE ANALYSIS ON LIQUID AND GAS FUEL MODE RELATED TO THE NEW TRAINING DEMANDS FOR MARINE ENGINEERS

Dr. Delyan Hristov, Assoc. Prof., Dr. Dimitar Vasilev, Assist. Prof., Iliyan Kurtev, Аssist. Prof.

MODELLING OF MARITIME CYBER SECURITY EDUCATION AND TRAINING

Dr. Gizem Kayisoglu, Dr. Pelin Bolat, Dr. Emre Duzenli

INTRODUCING THE USE OF CASE STUDIES METHODOLOGY IN TRAINING FOR SOFT SKILLS IN MARITIME UNIVERSITIES. THE ISOL-MET PROGRAM

Prof. Dr. Maria Lekakou, Dr. Helen Iakovaki, Assist. Prof. Dimitris Vintzilaios Markella Gota Giorgos Georgoulis Thalia Vintzilaiou

IMPLEMENTING INNOVATIVE APPROACHES AND LEARNING METHODS IN MARITIME EDUCATION

Dr. Valentina Grancharova, Assoc. Prof., Dr. Siyana Lutzkanova, Assoc. Prof.

THE ROLE OF MARITIME EDUCATION IN DIGITALIZATION

Dr. Kamelia Narleva, Assoc. Prof., Dr. Yana Gancheva, Assist. Prof.

Книжка 6
С МИСИЯ ЗА НАЦИОНАЛНА И КУЛТУРНА ИНДИВИДУАЛНОСТ

(По повод 135 години от откриването на първия Висш педагогически курс в България (1888) Доц. д-р Надежда Кръстева, проф. д.н. Йордан Колев

THE ROLE OF THE SPECIAL TEACHER IN THE FORMATION OF MOTIVATION FOR EDUCATIONAL ACTIVITIES OF STUDENTS WITH INTELLECTUAL DISABILITIES

Dr. Svitlana Mykhalska, Assoc. Prof., Prof. Dr. Svitlana Myronova, Dr. Tetiana Dokuchyna, Assoc. Prof., Dr. Maryana Buinyak

Книжка 5s
PREFACE

Nikola Vaptsarov Naval Academy is the oldest technical educational institution in Bulgaria. The Naval Academy is one of the symbols of Varna and Bulgaria in the world maritime community. Its history and achievements establish it as the most prestigious center for training of maritime specialists. At present, the Naval Academy trains specialists for the Navy and for the merchant marine in all areas of maritime life. Research and development conducted at the Naval Academy in Varna

A FAIR CONCERN ABOUT ECDIS

Nikolay Sozonov, Assist. Prof. Dr. Dilyan Dimitranov, Assist. Prof.

COMPOSING A STANDARD FOR ELECTRONIC CHART DISPLAY AND INFORMATION SYSTEM TYPE SPECIFIC TRAINING

Dr. Dimitar Komitov, Assist. Prof. Aleksandrina Angelova, Assist. Prof.

DATA-DRIVEN LEARNING APPROACH TO MARITIME ENGLISH

Jana Kegalj, Dr. Mirjana Borucinsky, Assoc. Prof. Dr. Sandra Tominac Coslovich, Assoc. Prof.

DEVELOPING CRITICAL THINKING SKILLS THROUGH THE “CASE STUDY” TEACHING METHOD IN MARITIME ENGLISH LANGUAGE TEACHING (MELT)

Tamila Mikeladze, Assoc. Prof. Svetlana Rodinadze, Assoc. Prof. Prof. Dr. Zurab Bezhanovi, Kristine Zarbazoia, Assoc. Prof. Medea Abashidze, Assoc. Prof. Kristine Iakobadze

USING REALISTIC MOVIES AS AN ATTRACTIVE STRATEGY FOR TEACHING MARITIME ENGLISH

Dr. Svitlana Korieshkova, Assoc. Prof., Maria Didenko

MAXIMIZING STUDENTS’ LEARNING IN MARITIME ENGLISH ONLINE COURSE

Prof. Dr. Valentyna Kudryavtseva, Dr. Svitlana Barsuk, Assoc. Prof. Dr. Olena Frolova, Assoc. Prof.

Книжка 5
ОЦЕНКА НА ОБЩООБРАЗОВАТЕЛНИТЕ И РЕСУРСНИТЕ УЧИТЕЛИ ЗА РАБОТА В ПАРАДИГМАТА НА ПРИОБЩАВАЩОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Проф. д.п.н. Милен Замфиров, проф. д-р Емилия Евгениева, проф. д-р Маргарита Бакрачева

Книжка 4s
Книжка 4
COMPARISON OF 3

Dr. Zeynep Sonay Ay, Assist. Prof.

СЛОВА ЗА ТРИНАДЕСЕТ ПЕДАГОЗИ И ПСИХОЛОЗИ

Проф. д.пс. и д.п.н. Любен Ст. Георгиев

ЗА ПРИОБЩАВАЩАТА КЛАСНА СТАЯ В ОБРАЗОВАТЕЛНА СРЕДА

Проф. д.п.н. Дора Левтерова-Гаджалова

Книжка 3s
СПИРАЛАТА ОБЩЕСТВО – ОБРАЗОВАНИЕ

Проф. д-р Иванка Шивачева-Пинеда

ПРОУЧВАНЕ УДОВЛЕТВОРЕНОСТТА НА МЛАДИТЕ ХОРА В БЪЛГАРИЯ ОТ ОНЛАЙН ОБУЧЕНИЕТО

Проф. д-р Веселина Иванова Проф. д.п.н. Елеонора Милева

Книжка 3
СРАВНИТЕЛЕН АНАЛИЗ НА НАГЛАСИТЕ НА ПРЕПОДАВАТЕЛИ И СТУДЕНТИ КЪМ ПЛАТФОРМАТА ЗА ДИСТАНЦИОННО ОБУЧЕНИЕ MOODLE В КОНТЕКСТА НА ПАНДЕМИЯТА ОТ COVID-19

Проф. д-р Веселина Вълканова, проф. д.н. Андреана Ефтимова, гл. ас. д-р Мая Стоянова, ас. д-р Йордан Карапенчев

ПРОЕКТНО БАЗИРАНО ОБУЧЕНИЕ ЗА СОЦИАЛНО-ЕМОЦИОНАЛНИ И ТЕХНОЛОГИЧНИ УМЕНИЯ ЧРЕЗ ПРОГРАМАТА „УМЕНИЯ ЗА ИНОВАЦИИ“

Проф. д-р Галин Цоков, д-р Александър Ангелов Йоанна Минчева Рени Димова, Мария Цакова

МЕДИЙНАТА ГРАМОТНОСТ И УЧИТЕЛИТЕ

Доц. д-р Светла Цанкова, доц. д-р Стела Ангова, гл. ас. д-р Мария Николова, гл. ас. д-р Иван Вълчанов, гл. ас. д-р Илия Вълков, д-р Георги Минев

Книжка 2
INTONATION AND CHILDREN WITH EMOTIONAL AND BEHAVIORAL PROBLEMS

Dr. Katerina Zlatkova-Doncheva, Assoc. Prof. Dr. Vladislav Marinov, Assoc. Prof.

ADVANTAGES OF USING GEOGEBRA SOFTWARE WHEN EXAMINING THE FLOW AND DRAWING A GRAPH OF A FUNCTION

Dr. Elena Gelova, Assist. Prof. Dr. Mirjana Vitanova, Assist. Prof.

Книжка 1
ДИСЦИПЛИНАРНАТА ПАРАДИГМА НА ДЖОН ЛОК

Проф. д-р Наталия Витанова

ЕЛЕКТРОННОТО ОБУЧЕНИЕ В КОНТЕКСТА НА ПРОДЪЛЖАВАЩАТА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЪРЖАВНИТЕ СЛУЖИТЕЛИ

Доц. д-р Благовесна Йовкова, проф. д-р Румяна Пейчева-Форсайт

2022 година
Книжка 9
ТРАНСГРЕСИВНО-СИНЕРГИЧНО КАРИЕРНО РАЗВИТИЕ В „НЕФОРМАЛНО ОБРАЗОВАНИЕ“ В УНИВЕРСИТЕТА

Проф. д.п.н Яна Рашева-Мерджанова, проф. д.п.н. Моника Богданова, доц. д-р Илиана Петкова

Книжка 8
ADOPTION OF LMS MOODLE TOOLS IN STUDENT LEARNING – IN LINE WITH TEACHING PRACTICES

Dr. Silviya Blagoeva-Karamfilova, Assoc. Prof., Dr. Silvia Parusheva, Assoc. Prof.

INTEGRATING INTERCULTURAL EDUCATION IN THE PRIMARY SCHOOL CURRICULUM

Bujar Adili, Prof. Dr. Sonja Petrovska, Gzim Xhambazi

НАГЛАСИ НА БЪДЕЩИТЕ ДЕТСКИ УЧИТЕЛИ КЪМ STEM ПОДХОДА

Проф. д.н. Наталия Павлова Михаела Тончева

Книжка 7
НАЦИОНАЛНАТА ИДЕЯ НА ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ

(Посвещава се на 300-годишнината от рождението на св. Паисий Хилендарски (1722 – 1773)) Проф. д.п.н. Йордан Колев, доц. д-р Надежда Кръстева

GENDER DIFFERENTIATION IN THE MANAGEMENT OF GENERAL SECONDARY EDUCATION INSTITUTIONS

Dr. Nadiia Vientseva, Assoc. Prof. Dr. Olga Starokozhko

ИЗСЛЕДВАНЕ НА ОСНОВНА ГЛАГОЛНА ЛЕКСИКА В БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ПРИ УЧЕНИЦИ В НАЧАЛЕН ЕТАП НА ОБУЧЕНИЕ ЧРЕЗ ОНЛАЙН ИГРИ

Гл. ас. д-р Мария Тодорова, гл. ас. д-р Цветана Димитрова, гл. ас. д-р Валентина Стефанова

140 ГОДИНИ ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБРАЗОВАНИЕ: ПОСТИЖЕНИЯ И ХОРИЗОНТИ

Енгелс-Критидис, Р., 2022. 140 години предучилищно образование в България: постижения и хоризонти. Юбилеен сборник. София: УИ „Св. Климент Охридски“, ISBN 978-954-07-5471-0

Книжка 6
COMMUNICATION COMPETENCE OF TEACHERS IN CONTEMPORARY EDUCATIONAL-PEDAGOGICAL WORK

Dr. Mirko Miletic, DSc. Dr. Marko Djordjevic, Assoc. Prof.

МОДЕЛ НА УЧИЛИЩНА ГОТОВНОСТ

Доц. д-р Ася Велева

ПЕДАГОГИЧЕСКО ПРЕДМЕТНО ЗНАНИЕ В ПРИРОДОНАУЧНОТО ОБРАЗОВАНИЕ: ТРУДНОСТИ ПО ОРГАНИЧНА ХИМИЯ

Доц. д-р Александрия Генджова, д-р Нина Маркова, Калин Чакъров

MODERN PRACTICE OF USING INTERACTIVE FORMS AND METHODS OF PREVENTIVE EDUCATION OF THE STUDENT YOUTH

Dr. Svitlana Surgova, Assist. Prof., Dr. Olena Faichuk, Assist. Prof.

Книжка 5
МОДЕЛ НА ОБРАЗОВАНИЕТО НА БЪДЕЩЕТО

Проф. д-р Наталия Витанова

THE TECHNOLOGY OF DEVELOPMENT OF COMMUNICATIVE CULTURE OF ELEMENTARY SCHOOL TEACHERS

Prof. Dr. Mariia Oliiar , Prof. Dr. Nataliia Blahun , Prof. Dr. Halyna Bilavych , Prof. Dr. Nataliia Bakhmat Prof. Dr. Tetyana Pantyuk

Книжка 4
TEACHERS’ ATTITUDES BOUT TEACHING AND LEARNING MATHEMATICS

Dr. Aleksandra Mihajlović, Assoc. Prof. Prof. Emina Kopas-Vukašinović, DSc. Vladimir Stanojević

STUDENTS` ACTIVITIES IN THE DIGITAL ENVIRONMENT

Dr. Tatiana Shopova, Assoc. Prof.

EDUCATION 4.0 – THE CHANGE OF HIGHER EDUCATION INSTITUTIONS AND THE LABOUR MARKET

Dr. Gergana Dimitrova, Assist. Prof., Dr. Blaga Madzhurova, Assist. Prof., Dr. Stefan Raychev, Assoc. Prof., Dr. Dobrinka Stoyanova, Assoc.Prof.

TESTS IN SPECIALIZED LATIN FOR MEDICAL PURPOSES

Petkova, G., 2021. Tests for practice in class and self-preparation in Latin and specialized terminology for students of “Medicine”, “Dental medicine”, and “Pharmacy”. Part 1. Alphabet, pronunciation and accentuation; first and second declension – nouns and adjectives, complex clinical terms (Greek by origin). Plovdiv: Koala Press Publishing, ISBN 978-619-7536-94-2.

Книжка 3s
TEACHING IN THE DIGITAL AGE DURING THE COVID-19 PANDEMIC

Prof. Dr. Madeleine Danova Prof. Danail Danov, DSc.

DISTANCE LEARNING IN THE CONTEXT OF THE COVID-19 PANDEMICS

Dr. Baktybek Keldibekov, Assoc. Prof. Shailoobek Karagulov

DIGITAL UNIVERSITIES: FEATURES AND KEY CHARACTERISTICS

Dr. Marina Skiba, Assoc. Prof. Prof. Maktagali Bektemessov, DSc. Dr. Alma Turganbayeva, Assist. Prof.

FEATURES OF THE FORMATION OF THE “SELF” CONCEPT OF STUDENTS USING DIGITAL TECHNOLOGIES DURING THE COVID-19 PANDEMIC

Berik Matayev Prof. Dr. Kadisha Shalgynbayeva Dr. Zaru Kulsharipova, Assoc. Prof.

TEACHING ENGLISH PRONUNCIATION DURING THE COVID PANDEMIC

Dr. Snezhina Dimitrova, Assoc. Prof.

Книжка 3
MODULAR-CYBERNETIC APPROACH FOR DEVELOPMENT OF DIGITAL COMPETENCE OF STUDENTS – FUTURE TEACHERS

Assoc. Prof. Nikolay Tsankov, DSc. Dr. Ivo Damyanov, Assist. Prof.

INFLUENCE OF FAMILY EDUCATION ON THE PSYCHOPHYSICAL DEVELOPMENT AND SOCIALIZATION OF A CHILD WITH INTELLECTUAL DISABILITIES

Dr. Svitlana Mykhalska, Assoc. Prof., Prof. Dr. Svitlana Myronova, Dr. Maryana Buinyak

HUMANE EDUCATION – BENEFITS AND CHALLENGES

Dr. Anna Arnaudova-Otouzbirova, Assist. Prof.

Книжка 2
TWO-TIER MODEL OF TRAINING FUTURE TEACHERS FOR COACHING AT OUT-OF-SCHOOL INSTITUTIONS

Prof. Dr. Borys Savchuk Prof. Dr. Tetyana Pantyuk Dr. Natalia Sultanova, Assoc. Prof. Prof. Dr. Halyna Bilavych Prof. Dr. Mykola Pantyuk

UNIVERSITY LEARNING OUTCOMES: STATEMENT OF THE ISSUE WITHIN THE THEORY OF ILL-POSED PROBLEMS

Dr. Alma Turganbayeva Prof. Maktagali Bektemessov, DSc. Prof. Dr. Marina Skiba

Книжка 1
HEURISTIC POTENTIAL OF TRANSFORMATIVE LEARNING IDEAS

Prof. Dr. Svitlana Hanaba Dr. Olena Voitiuk, Assoc. Prof.

ПРИЛОЖЕНИЕ НА ОБРАЗОВАТЕЛНИ ПОДКАСТИ В ПРОФЕСИОНАЛНАТА ПОДГОТОВКА НА БЪДЕЩИ УЧИТЕЛИ ПО БИОЛОГИЯ

(В условията на епидемична обстановка, причинена от COVID-19) Доц. д-р Ася Асенова

2021 година
Книжка 9
ИЗСЛЕДВАНЕ НА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО МЕЖДУ ФОРМАЛНОТО И НЕФОРМАЛНОТО ЗДРАВНО ОБРАЗОВАНИЕ

Доц. д-р Вержиния Боянова Гл. ас. д-р Константин Теодосиев Гл. ас. д-р Берджухи Йорданова

FORMATION OF PROFESSIONAL COMPETENCE OF ASSISTANT TEACHER OF INCLUSIVE EDUCATION IN SECONDARY EDUCATION INSTITUTIONS

Prof. Dr. Vladyslava Liubarets, Prof. Dr. Nataliia Bakhmat, Prof. Dr. Olena Matviienko, Oksana Tsykhmeistruk, Inna Feltsan

Книжка 8
ОТНОСНО ЗАДЪЛЖИТЕЛНОСТТА НА ПРЕДУЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ – РЕЗУЛТАТИ ОТ ЕДНО ИЗСЛЕДВАНЕ

Проф. д-р Маргарита Колева, доц. д-р Блага Джорова, д-р Ева Жечева

INFLUENCE OF PSYCHOLOGICAL AND PEDAGOGICAL FEATURES OF STUDENTS ON THEIR ACTIVITY IN SELF-EDUCATION

Dr. Iryna Sereda, Assoc. Prof. Dr. Svitlana Karskanova, Assoc. Prof.

CENTRALISATION AND DECENTRALISATION IN HIGHER EDUCATION: A COMPARATIVE STUDY OF HUNGARY AND GERMANY

Carla Liege Rodrigues Pimenta, Prof. Dr. Zolt†n R–nay, Prof. Dr. Andr†s Nmet

ЗА ПРИОБЩАВАНЕТО, ОБУЧЕНИЕТО И РАЗВИТИЕТО НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ С ИНТЕЛЕКТУАЛНИ ЗАТРУДНЕНИЯ

Златкова-Дончева, К. (2021). Приобщаване, обучение и развитие на деца и ученици с интелектуални затруднения. Бургас: Либра СКОРП, ISBN 978-954-471-705-6

Книжка 7s
CONCEPT OF PRESENT PRACTICE IN CHOOSING OF OPTIMAL NUMBER OF TUGS

Rino Bošnjak, Zvonimir Lušić , Filip Bojić, Dario Medić

S-101 CHARTS, DATABASE TABLES FOR S-101 CHARTS, AUTONOMOUS VESSEL

Vladimir Brozović, Danko Kezić, Rino Bošnjak, Filip Bojić

INFLUENCE OF HYDRO-METEOROLOGICAL ELEMENTS ON THE SHIP MANOEUVRING IN THE CITY PORT OF SPLIT

Zvonimir Lušić , Nenad Leder, Danijel Pušić, Rino Bošnjak

MEETING SUSTAINABLE DEVELOPMENT GOALS – EXPERIENCE FROM THE LARGEST SHIPPING COMPANIES

Katarina Balić , Helena Ukić Boljat, Gorana Jelić Mrčelić, Merica Slišković

OPTIMISING THE REFERENCE POINT WITHIN A JOURNAL BEARING USING LASER ALIGNMENT

Ty Aaron Smith , Guixin Fan , Natalia Nikolova , Kiril Tenekedjiev

REVIEW OF THE CURRENT INCREASE OF NOISE UNIT COST VALUES IN TRANSPORT

Luka Vukić , Ivan Peronja , Mihaela Bukljaš , Alen Jugović

TARGET DETECTION FOR VISUAL COLLISION AVOIDANCE SYSTEM

Miro Petković, Danko Kezić, Igor Vujović, Ivan Pavić

NEW RESULTS FOR TEACHING SHIP HANDLING USING FAST TIME SIMULATION

Knud Benedict , MichŽle Schaub , Michael Baldauf , Michael Gluch , Matthias Kirchhoff , Caspar Krüger

POTENTIAL BENEFITS OF ELECTRICALY DRIVEN FERRY, CASE STUDY

Tina Perić, Ladislav Stazić, Karlo Bratić

SITUATIONAL AWARENESS – KEY SAFETY FACTOR FOR THE OFFICER OF THE WATCH

Hrvoje Jaram, Pero Vidan, Srđan Vukša, Ivan Pavić

Книжка 7
ХАОС(ЪТ)

Проф. д.н. Йордан Колев

INCLUSIVE INTELLIGENCE

Dr. Aleksandar Krastev, Assist. Prof.

EDUCATION OF MORAL CULTURE OF STUDENT YOUTH IN THE CONDITIONS OF POLYCULTURAL SPACE

Dr. Natalia Bondarenko, Assoc. Prof. Yevhen Rozdymakha Dr. Lyudmila Oderiy, Assoc. Prof. Dr. Anatoly Rozdymakha, Assoc. Prof. Dilyana Arsova, PhD student

PROFESSIONAL DEVELOPMENT IN KOSOVO – RESEARCH OF TRAINING PROGRAMS AND TESTS

Prof. Bekim Samadraxha Veton Alihajdari Prof. Besim Mustafa

Книжка 6s
EVALUATION OF CRUISER TRAFFIC VARIABLES IN SEAPORTS OF THE REPUBLIC OF CROATIA

Maja Račić, Katarina Balić, Mira Pavlinović, Antonija Mišura

COMPARATIVE ANALYSIS OF THE CONTRACTS FOR MARITIME TRANSPORT SERVICES. CHAIN OF CHARTER PARTIES

Svetlana Dimitrakieva, Ognyan Kostadinov, Christiana Atanasova

THE LIGHTSHIP MASS CALCULATION MODEL OF A MERCHANT SHIP BY EMPIRICAL METHODS

Vedran Slapničar , Katarina Zadro , Viktor Ložar , Ivo Ćatipović

ON EDUCATION AND TRAINING IN MARITIME COMMUNICATIONS AND THE GMDSS DURING THE COVID-19

Chavdar Alexandrov, Grozdyu Grozev, Georgi Dimitrov, Avgustin Hristov

AIR POLLUTANT EMISSION MEASUREMENT

Nikola Račić, Branko Lalić, Ivan Komar, Frane Vidović, Ladislav Stazić

ASSESSMENT OF LNG BUNKERING ACCIDENTS

Peter Vidmar, Andrej Androjna

EGR OPERATION INFLUENCE ON THE MARINE ENGINE EFFICIENCY

Delyan Hristov, Ivan Ivanov, Dimitar Popov

THE MEASUREMENT OF EXHAUST GAS EMISSIONS BY TESTO 350 MARITIME – EXHAUST GAS ANALYZER

Bruna Bacalja, Maja Krčum, Tomislav Peša, Marko Zubčić

PROPELLER LOAD MODELLING IN THE CALCULATIONS OF MARINE SHAFTING TORSIONAL VIBRATIONS

Nenad Vulić, Karlo Bratić, Branko Lalić, Ladislav Stazić

MODELING OF THE DEPENDENCE OF CO

Hristo Hristov, Ivailo Bakalov, Bogdan Shopov, Dobromir Yovkov

TECHNICAL DIAGNOSTICS OF MARINE EQUIPMENT WITH PSEUDO-DISCRETE FEATURES

Guixin Fan , Natalia Nikolova , Ty Smith , Kiril Tenekedjiev

CONTRIBUTION TO THE REDUCTION OF THE SHIP’S SWITCHBOARD BY APPLYING SENSOR TECHNOLOGY

Nediljko Kaštelan, Marko Zubčić, Maja Krčum, Miro Petković

THE STAND FOR FIN DRIVES ENERGY TESTING

Andrzej Grządziela , Marcin Kluczyk , Tomislav Batur

INTRODUCTION OF 3D PRINTING INTO MARINE ELECTRICAL ENGINEERING EDUCATION – A CASE STUDY

Ivica Kuzmanić, Igor Vujović, Zlatan Kulenović, Miro Petković

SHIPYARD CRANE MODELING METHODS

Pawel Piskur , Piotr Szymak , Bartosz Larzewski

Книжка 6
A STUDY OF PARENTS' READINESS TO RAISE CHILDREN WITH INTELLECTUAL DISABILITIES

Dr. Maryana Buinyak, Assist. Prof. Prof. Dr. Svitlana Myronova

TEACHERS' PERSPECTIVE ON THE EDUCATIONAL IMPLICATIONS OF ONLINE TEACHING

Dr. Julien-Ferencz Kiss, Prof. Dr. Florica Orțan, Dr. Laurențiu Mˆndrea

ПСИХОЛОГО-ПЕДАГОГИЧЕСКИ ПРАВИЛА, МОДЕЛИ НА ДОБРИ ПРАКТИКИ И ПРЕПОРЪКИ ПРИ РАБОТАТА И ОБУЧЕНИЕТО НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ С ПОВЕДЕНЧЕСКИ РАЗСТРОЙСТВА

Тричков, Ив., 2019. Психолого-педагогически правила, модели на добри прак- тики и препоръки при работата и обучението на деца и ученици

Книжка 5
ФИДАНА ДАСКАЛОВА ЗА ПЕДАГОГИКАТА

Маргарита Колева, Йордан Колев

ВОЕННОМОРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ – ЕДИН РАЗЛИЧЕН ПОГЛЕД

Кожухаров, А. (2021). Личните академични документи на българската военна образователна система (1892 – 1946). Варна: ВВМУ, ISBN 978-619-7428-55-1

Книжка 4
Книжка 3
НЕВРОДИДАКТИКА

Наталия Витанова

МОНТЕСОРИ МЕТОДЪТ И ПРИОБЩАВАЩАТА ОБРАЗОВАТЕЛНА СРЕДА

Балканска, Н. (2020). Монтесори методът и приобщаващата образователна среда. София: ИК „Феномен“, ISBN: 978- 954-549-144-3

ЗА АСИСТИРАЩИТЕ И ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Сивакова, В. (2020). Асистиращи и информационни технологии

Книжка 2
ОВЛАДЯВАНЕ НА КЛЮЧОВИ КОМПЕТЕНЦИИ ПРИ ОРИЕНТИРАНЕ В СВЕТА

Стоянова, М. (2019). Овладяване на ключови компетенции при ориентиране в света. София: Авангард принт, ISBN 978-954-337-398-7 374

Книжка 1
BULGARIAN SCHOOL – SHOWCASE OF IDENTITY

Veska Gyuviyska, Nikolay Tsankov

ЗА ИЗБОРА НА УЧЕБЕН КОМПЛЕКТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛЕН ЕТАП. И ЗА ОБУЧЕНИЕТО

Георгиева, А. (2020). Съвременни проекции на обучението по български език

КОНТРОЛ НА СТРЕСА. ПСИХОЛОГИЧЕСКИ И УПРАВЛЕНСКИ РАКУРСИ

Стоянов, В. (2020). Управление на стреса в организацията. Психологически и управленски ракурси. 198 cтр., Варна: Стено, ISBN 978-619-241-119-0

2020 година
Книжка 9
Книжка 8
EDUCATIONAL REASONS FOR EARLY SCHOOL DROP-OUT

Maria Teneva, Zlatka Zhelyazkova

ДИАГНОСТИКА НА БЪРНАУТ СИНДРОМ ПРИ ПЕДАГОГИЧЕСКИТЕ СПЕЦИАЛИСТИ – СТРАТЕГИИ ЗА СПРАВЯНЕ С ХРОНИЧНИЯ СТРЕС НА РАБОТНОТО МЯСТО

Янакиев, Ю. (2019). Диагностика на бърнаут синдром при педагогическите специалисти. Стратегии за справяне с хроничния стрес на работното

Книжка 7s
TEACHING CHALLENGES IN SPORTS EDUCATION DURING THE PANDEMIC COVID-19

Evelina Savcheva, Galina Domuschieva-Rogleva

THE DIFFERENCES IN STUDENTS’ ATTITUDES ABOUT ONLINE TEACHING DURING COVID-19 PANDEMIC

Aleksić Veljković Aleksandra , Slađana Stanković , Irena Golubović-Ilić , Katarina Herodek

ONLINE EDUCATION DURING PANDEMIC, ACCORDING TO STUDENTS FROM TWO BULGARIAN UNIVERSITIES

Antoaneta Getova¹ , Eleonora Mileva² , Boryana Angelova-Igova²

Книжка 7
ПОДГОТОВКАТА НА ПЕДАГОГИЧЕСКИ КАДРИ ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНИТЕ ВЪЗПИТАТЕЛНИ ЗАВЕДЕНИЯ ПРЕЗ ПЕРИОДА 1944 – 1991 ГОДИНА

Въчева, С. (2019). Подготовката на педагогически кадри за предучилищните възпитателни заведения през периода

ПАЗАРНИ МЕХАНИЗМИ В УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ. ТЕОРЕТИКО-ПРИЛОЖНИ ВЪПРОСИ

Първанова, Й. (2020) Пазарни механизми в училищното образование. Теоретико-приложни въпроси. София: Колбис, ISBN 978-619-7284-35-5

Книжка 6
TEACHERS ATTITUDES ABOUT INTEGRATED APPROACH IN TEACHING

Emina Kopas-Vukašinović, Aleksandra Mihajlović, Olivera Cekić-Jovanović

ЗА ДОСТЪПА ДО ОБРАЗОВАНИЕ НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ СЪС СПЕЦИАЛНИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ПОТРЕБНОСТИ

Янкова, Ж. (2019). Детерминанти в достъпа до образование на деца и

Книжка 5
КОНЦЕПТУАЛНИ МОДЕЛИ ЗА РАЗРАБОТВАНЕ НА ПОЗНАВАТЕЛНИ ОНЛАЙН ИГРИ В ОБЛАСТТА НА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО

Детелин Лучев, Десислава Панева-Мариновa, Радослав Павлов Гита Сенка Лилия Павлова

ТАЛАНТЛИВ ПЕДАГОГ И КУЛТУРЕН ДЕЕЦ

Севда Чобанова, Любен Десев

Книжка 4
A CONTINUUM OF APPROACHES TO SCHOOL INSPECTIONS: CASES FROM EUROPE

Rossitsa Simeonova, Yonka Parvanova Martin Brown, Sarah Gardezi, Joe O’Hara, Gerry McNamara Laura del Castillo Blanco Zacharoula Kechri, Eleni Beniata

V. O. SUKHOMLYNSKY EDUCATIONAL SYSTEM AS А FORMING BASIS FOR PERSONALITY MORAL QUALITIES

(On the occasion of the 100th anniversary) Svitlana Surgova, Olena Faichuk

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2019 година
Книжка 9
Книжка 8
Книжка 7
МОДЕЛ НА РАБОТА В ИНТЕРКУЛТУРНА СРЕДА

(Научноизследователска саморефлексия)

RISK FACTORS FOR EARLY SCHOOL LEAVING IN BULGARIA

Elena Lavrentsova, Petar Valkov

ПРИНОСИ НА ЕЛКА ПЕТРОВА ЗА БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ

(100 години от рождението на проф. д.п.н. Елка Петрова – 27.10.1919 – 21.12.2012)

СВОЕОБРАЗЕН ВРЪХ В МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В НАЧАЛНИТЕ КЛАСОВЕ

Христозова, Г. (2018). Обучението по български език в I – IV клас (граматика, правопис, правоговор, пунктуация). Габрово: ЕКС-ПРЕС

ИЗМЕРЕНИЯ НА КОНТРОЛНАТА ДЕЙНОСТ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Гьорева, Р. (2019). Контролната дейност в образованието. Благоевград: Макрос. ISBN 978-954-561-471-2

НАСОКИ ЗА ПРИОБЩАВАНЕ НА МАРГИНАЛНИ СЕМЕЙНИ ОБЩНОСТИ В ОБРАЗОВАТЕЛНИТЕ ИНСТИТУЦИИ

Нунев, Й. (2019). Насоки за приобщаване на маргинални семейни общности в образователните институции. Велико Търново: Св. св. Кирил и Методий, ISBN 978-619-208-186-7

Книжка 6
ДИОФАНТОВИ УРАВНЕНИЯ И СИСТЕМИ ДИОФАНТОВИ УРАВНЕНИЯ – ТЕОРЕТИЧНИ АСПЕКТИ И МЕТОДИЧЕСКА ПРОЕКЦИЯ В НАЧАЛНИЯ ЕТАП НА ОБРАЗОВАНИЕ

Владимира Ангелова. (2018). Диофантови уравнения и системи диофантови уравнения – теоретични аспекти и методическа проекция в начален етап на образование. Пловдив: Паисий Хилендарски, ISBN 978-619-202-394-2

ЕДНА НОВА КНИГА ЗА ПЕДАГОГИЧЕСКИТЕ УМЕНИЯ НА УЧИТЕЛИТЕ

Николай Колишев. (2018). Теория на педагогическите умения на учителите. София: Захарий Стоянов, ISBN: 9789540912066

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ПРИЛОЖЕНИЕ НА ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИЯ ПОДХОД ПРИ ОБУЧЕНИЕ НА СТУДЕНТИ ПЕДАГОЗИ

(върху примера на обучение по академичната дисциплина „Съвременни аспекти на гражданското образование“ на студенти педагози)

LEARNING MATURITY

Alina G“mbuță Daniela-Carmen Berințan Marijana Mikulandra Krzysztof Kij Katja Sivka

Книжка 2
ДЕТЕТО И ПЕДАГОГИКАТА

Рашева-Мерджанова, Ян., Петкова, Ил. & Господинов, Вл. (съст.). (2018). Детето и педагогиката. София: Просвета, ISBN 978-954-01-3806-0

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

Редакционната колегия на списание „Педаго- гика“ ви честити Новата 2019 година! Пожела- ваме ви от сърце тя да бъде щастлива, успешна и благословена! През отминалата юбилейна 2018 г. публику- вахме редица стойностни материали на универ- ситетски преподаватели, учители, разнородни специалисти, работещи в сферата на образова- нието, докторанти. Отбелязани бяха поредица от тематични конференции и юбилейни празни- ци. Получихме и международно признание чрез включването на списанието

УЧЕНИЧЕСКО САМОУПРАВЛЕНИЕ

Желязкова-Тея, Т. & Банчева, М. (2018). Ученическото самоуправление. София: Аз-буки. ISBN: 978-619-7065-20-6

2018 година
Книжка 9
ПРАВАТА НА ДЕТЕТО ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА СТУДЕНТИ ПЕДАГОЗИ

Йорданка Николова, Даниела Рачева

Книжка 8
СПОДЕЛЕНО МНЕНИЕ

Николова, М. & Михалева, Б. (2018). С увереност срещу агресията и кон-

Книжка 7
РАДОСТТА ОТ ОБЩУВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК В ДЕТСТВОТО

Екатерина Софрониева, Христина Белева

НОВО ТЕОРЕТИКО-ПРАКТИЧЕСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ДЕТСКОТО ТВОРЧЕСТВО

Енгелс-Критидис, Р. (2018). Децата и творчеството. Юбилеен сборник в чест

ПРОФ. Д-Р ЕЛЕНА РУСИНОВА-БАХУДЕЙЛА

Розалина Енгелс-Критидис

Книжка 6
ПОЗИТИВНА УЧЕБНА СРЕДА

Валентина Шарланова

SENIOR CITIZENS’ EXISTENTIAL NEEDS AND EDUCATION FOR THE MEANING OF LIFE

Joanna Łukasik, Norbert Pikuła, Katarzyna Jagielska

Книжка 5
ПЛАНОМЕРНО ПСИХИЧЕСКО РАЗВИТИЕ

(По случай 115 г. от рождението на П.Я. Галперин)

ПАРАДИГМАТА СЕМИОТИКА – ЕЗИК – ДЕТЕ ПРИ 6 – 7-ГОДИШНИТЕ

Жоржетина Атанасова, Любимка Габрова

ПАРАРОДИТЕЛСКАТА ГРИЖА ВЪВ ФОКУСА НА ЕДИН СОЦИАЛНОПЕДАГОГИЧЕСКИ АНАЛИЗ

Ковачка, Ю. (2017). Социалнопедагогически проблеми при деца с парародителска грижа. Благоевград: УИ „Неофит Рилски“, 144 стр. ISBN: 9789540001340

Книжка 4
ДЕТСКИ КОНФЕРЕНЦИИ

Боряна Иванова

СТЕРЕОТИПИЗАЦИЯ НА ЕТНИЧЕСКИТЕ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ ПРИ СЪВРЕМЕННИТЕ МЛАДИ БЪЛГАРИ

Зорница Ганева. (2017). Стереотипизация на етническите взаимоотношения при съвременните млади българи. София: Елестра. ISBN 978-619-7292-03-9

Книжка 3
Книжка 2
СЪВРЕМЕННИ МЕТАМОРФОЗИ НА ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА В ДЕТСКАТА ГРУПА

Веселина Иванова, Виолета Кърцелянска-Станчева

SCHOOLS AND UNIVERSITIES AS SOCIAL INSTITUTIONS

Emilj Sulejmani Shikjerije Sulejmani

ОТНОСНО УСЕТА ЗА БРОЕНЕ

Петър Петров, Мима Трифонова

НАСИЛИЕТО НЕ РЕШАВА КОНФЛИКТИ

Дронзина, Т., Михалева, Б. (2017). Защо медиация? София: Сиела. ISBN 978-954-28-2482-4

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ И ПРИЯТЕЛИ,

Редакционната колегия на сп.„Педагогика“ Ви честити Новата 2018 г. Пожелаваме ви тя да бъде здрава, щедра и благословена! Тази година списанието чества своя юбилей – 90 години от неговото публикуване за първи път през 1928 г. с името „Народна просвета“. От деня на създаване до сега, то отразява актуал- ните проблеми на педагогическата наука и прак- тика и остава верен спътник на хиляди научни работници, учители, докторанти. Вярваме, че силата на творческата ни енергия ще пом

ДОБРИ ПРАКТИКИ „ПАРТНЬОРСТВО РОДИТЕЛИ – УЧИЛИЩЕ“

Мехмед Имамов, Калинка Гайтанинчева

2017 година
Книжка 9
ПЕДАГОГИЧЕСКОТО УЧЕНИЕ НА Й. ФР. ХЕРБАРТ – ИСТОРИЯ И СЪВРЕМЕННОСТ

(По повод 240 г. от неговото рождение) Невена Филипова

Книжка 8
ЧЕТЯЩИЯТ СТУДЕНТ, ЧЕТЯЩОТО ДЕТЕ – ЕДНО МАЛКО ПРОЗОРЧЕ, ЕДНА ВЕЛИЧЕСТВЕНА ГЛЕДКА

Мариана Мандева, Боряна Туцева, Габриела Николова, Цветелина Ковачева

Книжка 7
ДИДАКТИЧЕСКИ КОМПЕТЕНТНОСТИ

Нели Митева, Наталия Витанова

Книжка 6
Книжка 5
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКО ОБУЧЕНИЕ В АКАДЕМИЧНА СРЕДА

(Научно-теоретична рефлексия) Румяна Неминска

ПРИНОС В ПСИХОЛОГИЯТА НА ТВОРЧЕСТВОТО

(120 години от рождението на Лев Семьонович Виготски) Любен Десев

ЛЕВ СEМЬОНОВИЧ ВИГОТСКИ – ПСИХОЛОГ И НА ХХI ВЕК

(по случай 120 години от рождението му)

ИСКУССТВО В ЖИЗНИ ЛЮДЕЙ

Гульнар Омарова

НОВА И ПОЛЕЗНА КНИГА

Йонка Първанова

ПРИНОСЕН ТРУД КЪМ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛНОТО УЧИЛИЩЕ

М. Мандева (2017). Методика на обучението по български език и литература – I – IV клас. Начално ограмотяване. В. Търново: УИ „Св. св. Кирил и Методий“, 120 стр.

ЕДНО ФУНДАМЕНТАЛНО ИНТЕГРАЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА РОЛЯТА НА ОБРАЗОВАНИЕТО ЗА РАЗВИТИЕТО НА НООСФЕРНИЯ ИНТЕЛЕКТ

Марга Георгиева, Сава Гроздев. (2016). Морфодинамиката за развитието на ноосферния интелект. София: Изток-Запад, ISBN 978-619-152-869-1

Книжка 4
Книжка 3
СИСТЕМАТИЧНО ВЪВЕДЕНИЕ В ОБЩАТА И ПСИХОЛОГИЧЕСКАТА СИНЕРГЕТИКА

Любен Десев (2015). Синергетика. Въведение и речник. 777 термина. София: ИК „Екопрогрес“. 464 с. ISBN 978-954-2970-37-8

Книжка 2
ПРОБЛЕМИ И ПЕРСПЕКТИВИ В РАЗВИТИЕТО НА ХУДОЖЕСТВЕНОТО ОБРАЗОВАНИЕ У НАС ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДЕТСКИЯ И НАЧАЛНИЯ УЧИТЕЛ

Теодора Власева, Даниела Гирджева-Валачева, Мария Калоферова, Найден Младенов, Илияна Шотлекова

ЗАКЪСНЯЛО ПРИЗНАНИЕ

Доц. д-р Емилия Николова

Книжка 1
ФАКТОРИ ЗА УСПЕШНО ПРИЛАГАНЕ НА СМЕСЕНО ОБУЧЕНИЕ

Стоянка Георгиева-Лазарова Лъчезар Лазаров

ЗА СТОПЛЕНИТЕ ПЪТЕКИ КЪМ ЛИТЕРАТУРНОТО ПОЗНАНИЕ

Радев, Радослав. 2015. Технология на методите в обучението по литература. Варна: Славена, 247 с., ISBN 978-619-190-041-1

2016 година
Книжка 9
Книжка 8
АНТРОПОЛОГИЯ НА ВЪЗПИТАНИЕТО

Кристоф Вулф. (2016). Антропология на възпитанието. София: издателство „Изток-Запад“

ВЕРСИИТЕ В БИОГРАФИИТЕ НА ЛИЧНОСТТА

Другите в биографията на личността (2015), под общата редакция

Книжка 7
IBM SPSS STATISTICS ПРЕЗ ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ ПОГЛЕД НА ДОЦ. Д-Р ЗОРНИЦА ГАНЕВА

Зорница Ганева (2016). Да преоткрием статистиката с IBM SPSS Statistics. София: Елестра. 712 стр. ISBN 978-619-7292-01-5

НАЧАЛНОТО ОГРАМОТЯВАНЕ – „КЛЮЧ“ ЗА УСПЕШЕН ЖИВОТ В ПРОМЕНЯЩИЯ СЕ СВЯТ

Мариана Мандева, Диляна Гаджева (2016). Начално ограмотяване

ОТ „ЧУДНА И ДИВНА ДАСКАЛЕТИНКА“ ДО ПЕДАГОГИКА ЗА НАЦИОНАЛНО СЛУЧВАНЕ

Виолета Атанасова (2015) Петко Славейков за образованието. Шумен: Унивeрситетско издателство „Епископ Константин Преславски. 208 с. ISBN 978-619-201-051-5

Книжка 6
УЧИЛИЩЕ ЗА ЧЕТЕНЕ

Петя Георгиева Христина Димитрова

ПРАВО В ДЕСЕТКАТА

Ако обичате да правите викторини с интересни езикови въпро- си или да печелите басове, с този прост въпрос можете да ударите право в десетката. Как е правилно: деветка или девятка, десетка или десятка? Въпросът е идеален за басове, защото поне половината българи употребяват грешните форми девятка и десятка (по резултати от търсене в Гугъл), а друга част погрешно смятат, че двойките думи са дублети. Объркването произтича от грешна аналогия с явлението променливо я, което е наследник на ста

Книжка 5
Книжка 4
СИНЕРГЕТИКА – НОВО НАУЧНО ПОЗНАНИЕ

(Синергетика – въведение и речник, София: ИК Екопрогрес, 2015 г.)

Книжка 3
Книжка 2
НОВА ДИНАМИЧНА МОДИФИКАЦИЯ В ГРАНИЦИТЕ НА „АЗ-КОНЦЕПЦИЯТА“ НА МАТЕМАТИЧЕСКОТО МОДЕЛИРАНЕ

Марга Георгиева & Сава Гроздев. (2015). Морфодинамиката за развитието на ноосферния интелект, София: Марга Георгиева. 323 стр. ISBN 9786199052204

Книжка 1
IN MEMORIAM

На 10.12.2015 г. ни напусна нашият колега и приятел проф. д-р Иван Пет ков Иванов. Той беше уважаван учен и експерт в областта на педагогическите науки – автор на 10 монографии, 8 учебника, 10 учебни помагала, 6 студии и над 100 статии в специализирани периодич- ни издания и научни сборници; участник в 28 между- народни и национални проекта; председател и член на експертни групи към НАОА, член на редакционната ко- легия на сп. „Педагогика“. Проф. д-р Иван Иванов беше уважаван и оби

2015 година
Книжка 9
Книжка 8
РУСЕНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ

Златоживка Здравкова

Книжка 7
ДИСКУСИЯТА В УРОКА ПО ЛИТЕРАТУРА

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 6
УЧИТЕЛЯТ ПРАВИ УЧИЛИЩЕТО

ЕЗИКОВАТА ГРАМОТНОСТ НА МАЛКИЯ УЧЕНИК – „КЛЮЧ“ ЗА ОТГОВОРЕН И УСПЕШЕН ЖИВОТ В ПРОМЕНЯЩИЯ СЕ СВЯТ

ГОТОВНОСТ ЗА ОГРАМОТЯВАНЕ

Екатерина Чернева

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ МЕЖДУ ИСТОРИЯ, АКАДЕМИЗЪМ И РЕАЛНИ ПРАКТИКИ В СОЦИАЛНОПЕДАГОГИЧЕСКАТА ДЕЙНОСТ

Академични полета на социалната педагогика, съставител: проф. д.п.н. Клавдия Сапунджиева, научна редакция: проф. дпн Клавдия Сапунджиева, проф. д-р Нели Бояджиева, гл. ас. д-р Марина Пиронкова,

НОВА КНИГА

Клавдия Сапунджиева

Книжка 1
ORGANIZATIONAL CULTURE: THEORY AND REALITY

Inna Leonidovna Fedotenko

ОТЗИВ ЗА КНИГАТА „ОБРАЗОВАТЕЛЕН ДИЗАЙН (КОНЦЕПТУАЛНИ ОСНОВАНИЯ И ПРАКТИЧЕСКИ РЕШЕНИЯ)“

Димова, Д. (2013). Образователен дизайн (концептуални основания

2014 година
Книжка 9
Книжка 8
Книжка 7
ЗАЕДНО МОЖЕМ ПОВЕЧЕ

Диана Смиленова

Книжка 6
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 5
ВЪЗГЛЕДИТЕ НА ЖАН-ЖАК РУСО И ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ ЗА ВЪЗПИТАНИЕТО

Посвещава се на 180-ата годишнина от рождението на Любен Каравелов (1834 – 1879) Виолета Атанасова

LE PROJET PÉDAGOGIQUE, SOURCE DE MOTIVATION DANS L’ENSEIGNEMENT ET L’APPRENTISSAGE DU FLE

THE EDUCATIONAL PROJECT, MEANS OF MOTIVATION IN TEACHING AND LEARNING FLE

LA PÉDAGOGIE DU PROJET ET LA MOTIVATION DES ÉLÈVES POUR L’APPRENTISSAGE DU FRANÇAIS

PROJECT PEDAGOGY AND PUPILS’ MOTIVATION IN LEARNING FRENCH

Книжка 4
е от непосредствената област на науките философия, социология и епистемо- логия. Втората трактовка по същество се отнася до моделирането в соци- ална среда като средство за прилагане на познанието за закономерностите на обществата, групите и индивидите. Понятието модел при втората трактовка и разликата между него и методите е, че моделът има по-цялостно приложе- ние, включвайки в себе си методите,

Социална парадигма Социални методи Социален модел (с приложна функция)

ТРИНАДЕСЕТИ МЕЖДУНАРОДНИ ПЕДАГОГИЧЕСКИ ЧЕТЕНИЯ

МАРТ, 2014 ГОДИНА, ТБИЛИСИ, ГРУЗИЯ

КАЖДЫЙ ДЛЯ МЕНЯ УЧИТЕЛЬ

Ш.А.Амонашвили

Книжка 3
АНТОАНЕТА ЙОВЧЕВА (1952 – 2014)

След трудна борба с тежката болест ни напусна един добър и мил човек, една светла личност – Анто- анета Йовчева, нашата обичана колежка Тони. Нейните колеги и приятели, многобройните автори и сътрудници на сп. „Начално образование“ и на сп. „Педагогика“ ще запазят завинаги спомена за нейната приветлива усмивка, за нейната отзивчивост и преда- ност към работата, за нейната широка култура и стре- меж към познание, към развитие. Родена на 20 март 1952 г. в София в интелигентно се- мей

Книжка 2
ПОСТМОДЕРНИЗЪМ И ВЪЗПИТАНИЕ

Клавдия Сапунджиева

ДЕТСКИ УНИВЕРСИТЕТИ

Боряна Иванова

ПРОФ. Д-Р ЕЛКА ПЕТРОВА

Има личности, в сиянието на които се оглеж- дат цяла плеада последователи, възпитаници, колеги; има личности, без които животът става по беден, дните по-еднообразни, защото в сър- цето остава празно място. Такава личност е професор, доктор на педа- гогическите науки Елка Петрова – най–големият ерудит в областта на предучилищното възпита - ние, учен с международно значение. Дълги години ще свеждаме глави пред нейна- та обаятелна личност, с искрена признателност ще си спомняме свидните

МЕЖДУНАРОДНЫЙ ЦЕНТР ГУМАННОЙ ПЕДАГОГИКИ

Международният център „Хуманна педагогика“ организира XIII педаго- гически четения в периода 20 – 23.03.2014 г. в гр.Тбилиси, Грузия. Форумът се организира със съдействието на грузинското правителство. „Учителят“ е темата, която ще обедини участниците: учители, експерти, родители, универ- ситетски преподаватели, представители на педагогическата общност от мно- го страни, за да се осъществи дискусия за мисията на съвременния учител в съвременния образователен контекст. Ръководството на

Книжка 1
ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА МОБИЛНОТО ОБУЧЕНИЕ

Стоянка Георгиева-Лазарова Лъчезар Лазаров

2013 година
Книжка 9
УЧИТЕЛИ ВЪЗРОЖДЕНЦИ В ТЪРНОВО

Венка Кутева-Цветкова

Книжка 8
ДИМИТЪР ДОНЧЕВ – С ВЪЗХИТА ЗА БЪЛГАРСКИЯ УЧИТЕЛ

100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ДИМИТЪР ЕВСТАТИЕВ ДОНЧЕВ (5.10.1913 – 15.02.1997)

Книжка 7
„СЛЪНЦЕТО“ НА ВЪЗПИТАТЕЛНАТА СИСТЕМА В ТВУ – РАКИТОВО

85 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА АНГЕЛ УЗУНОВ (1928 – 1999)

ЦЕННОСТИ И ДУХОВНО-НРАВСТВЕНО РАЗВИТИЕ НА МАЛКИЯ УЧЕНИК

Марияна Ешкенази, Гергана Фиданова, Марияна Вишева, Цветанка Годжилова

МАЛКИЯТ УЧЕНИК ЧЕТЕ

Марияна Механджиева Венета Велева

С БАБА И ДЯДО В КЛАС

Цветелин Горанов, Таня Илиева, Цветанка Берова, Нели Иванова, Борка Бончева

РОД РОДА НЕ ХРАНИ, НО ТЕЖКО МУ, КОЙТО ГО НЯМА!

Диляна Вачкова Евелина Димитрова

ДА ПОМОГНЕМ НА ДЕЦАТА ДА ОТВОРЯТ СЪРЦАТА СИ

Иванка Дебелушина Нина Маврикова

ДОБРОТО Е У ВСЕКИ

Мария Наскова

ОТЛИЧЕН ПЕДАГОГ, ПСИХОЛОГ И ПСИХОТЕРАПЕВТ

ДОЦ. СВЕТОСЛАВ СТАМЕНОВ (1939 – 2013)

Книжка 6
ТЕОРЕТИКО-ПРИЛОЖНИ ПРОБЛЕМИ НА КОНСТРУИРАНЕТО НА ТЕСТ ЗА НАЦИОНАЛНО ВЪНШНО ОЦЕНЯВАНЕ ПО „ЧОВЕКЪТ И ОБЩЕСТВОТО“ ЗА 4. КЛАС (2013)

Ваня Петрова, Цонка Каснакова, Мариан Делчев Жана Минчева Радостина Стоянова, Рада Димитрова Мария Темникова

MEDIA IN PRESCHOOL AGE OF CHILD’S LIFE

Sonja Petrovska Jadranka Bocvarova

Книжка 5
ШАЛВА АЛЕКСАНДРОВИЧ АМОНАШВИЛИ – УЧИТЕЛ ОТ БЪДЕЩЕТО

В сложното битие на науката и метамор- фозите на социалната реалност, неотменими и общовалидни остават само най-стойностни- те постижения и безспорни истини, които не само маркират и остойностяват територията на човешко познание, но извисяват самия чо- век, поддържат неговата вяра в доброто, под- хранват чувството му за собствена значимост, укрепват неговия дух. Приемайки извечните послания на класи- ческата философско-педагогическа мъдрост и дълбоко обвързан с педагогическата р

МАНИФЕСТ ГУМАННОЙ ПЕДАГОГИКИ

Преамбула 25 лет тому назад группа учителей новаторов провозгласила манифест „Пе- дагогика сотрудничества“ (Переделкино, 1986 год). В последующие годы были опубликованы отчеты встреч учителей новаторов, в которых рассматри- вались разные аспекты педагогики сотрудничества: „Демократизация лично- сти“ (Цинандали, Телавский район, Грузия, 1987 год), „Методика обновления“ (Москва, 1988 год), „Войдем в новую школу“ (Краснодарский край, 1988 год). Идеи педагогики сотрудничества воодушевленно

ПОРТФОЛИОТО НА УЧЕНИКА КАТО ПРОЦЕС НА САМОПОЗНАНИЕ

Радка Топалска Емилия Вълкова, Албена Атанасова

ДОПИРНИ СВЕТОВЕ

Албена Димитрова Стилияна Гронева

ПРЕДИ ГОДИНА И СЕГА

Веселка Аршинкова

Книжка 4
СВЕЩЕНИК ГЕОРГИ МАРИНОВ ПОЛУГАНОВ – ОСНОВАТЕЛЯТ НА УЧИЛИЩЕТО И ПЪРВИЯТ УЧИТЕЛ В ПОЛИКРАЙЩЕ

Георги Георгиев Трифонка Попниколова Марияна Георгиева–Гроссе

ЕВРОПЕЙСКИ ПРИКАЗКИ

Светла Попова

Книжка 3
ПОЗДРАВИТЕЛЕН АДРЕС

Има събития и дати, които не се забравят, които оставaт в душите на- веки. Такъв е бил и денят преди 40 го- дини – 15 април 1973 год., когато ОДЗ 7 „Детелина“ отваря врати и екипът поема тежката, но благородна задача да изпълни със светлина умовете и сърцата на децата. 40 години е достойна възраст за един човешки живот, за една инсти- туция като ОДЗ 7 „Детелина“. В този празничен ден имаме възможност със самочувствие да проследим пътя на утвърждаването н

ДА ОПАЗИМ ДЕТСКОТО ЗДРАВЕ!

Мая Топалова, Симона Пейчева

КАК ДА ОТГЛЕДАМЕ МАЛЪК ПРИРОДОЛЮБИТЕЛ?

Мадлена Николова Ани Цветкова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ, ПРИЯТЕЛИ И СЪМИШЛЕНИЦИ,

Редколегията на списание „Педагогика“ честити на всички Новата 2013 година и пожелава тя бъде щастлива, плодотворна, изпълнена с творчески пориви и нови изследователски проникновения!

ИЗКУСТВОТО ЗА ПРЕВЕНЦИЯ НА АГРЕСИВНОТО ПОВЕДЕНИЕ НА ДЕЦАТА

Евгения Миланова Виолета Николова Величка Радева

ПРИЯТЕЛСТВОТО В ЖИВОТА НА ДЕТЕТО

Даниела Димитрова Красимира Василева

ПРЕДАЙ НАТАТЪК

Вилдан Мехмедова

ЗАЕДНО ДА БЪДЕМ ДОБРИ

(ПЕДАГОГИЧЕСКА СИТУАЦИЯ В ПОДГОТВИТЕЛНА ГРУПА)

ПРОФ. ДПН EЛКА ПЕТРОВА EДНА НЕЗАЛИЧИМА СЛЕДА В БЪЛГАРСКОТО ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБРАЗОВАНИЕ (1919 – 2012)

Почина проф. дпн Елка Петрова (20.ХІІ.2012 г.) – на- шата любима учителка по изкуството да се живее пъл- ноценно и професионално, създателката на науката за предучилищното възпитание на българските деца, пре- красната жена и велика майка, Неповторима, единствена, съвършена – това е нашата Елка: Примерът за всички нас – хилядите нейни студенти и последователи ! Елка Петрова винаги е първа, винаги е оригинална и авангардна; през 1950–1952 г. поставя началото на Висшия мето

2012 година
Книжка 9
ПЕДАГОГЪТ – РИЦАР НА ДЕТСТВОТО

Януш Корчак бе написал, че животът на великите хора е като легендите: труден, но красив. И се оказва пророчески прав, сякаш е писал за себе си! Наследник на семейство с богата духовна култура и традиции, останал отрано без баща, той не просто се справя с несгодите на сирачеството, но развива у себе си три могъщи извора на живот: любов към свободата и справедливостта, страст към знанието и творчеството, отдаденост на децата и тяхното щастие. Лекарят Корчак лекува децата и душите им. Безплатн

ЯНУШ КОРЧАК – ВЕЛИК ХУМАНИСТ И ПЕДАГОГ

„Със сила и мощ поведох своя живот, който беше привидно неподреден, самотен и чужд. За син избрах идеята да служа на детето и неговото дело. Привидно загубих.“ Бе лекар, писател, мислител. Бе философ, учен, моралист. Издател. Възпи- тател и педагог. Бе герой. Бе скромен. Във всяка от тези области той има изключителни постижения. В течение на по- вече от четиридесет години работи като педагог и писател. Четиридесет години безкористно служене на слабите и беззащитните. Създава съвременна кон

ЕВОЛЮЦИЯ НА ПРАВАТА НА ДЕТЕТО

„Детето има право на сериозно отношение към проблемите му, на справедливото им решаване.“

THE KORCZAK’S RIGHT TO SOCIAL PARTICIPATION OF CHILDREN THE CITIZENSHIP OF CHILDREN

A speech by Marek Michalak, the Ombudsman for Children, given during the seminar„The Polish-Israeli pioneer in the fi eld of human rights, Janusz Korczak (1879–1942) and today’s Convention on Children’s Rights as the part of the international law“, Geneva, the 6 of June 2009

ЗА ДЕТЕТО, ДЕТСТВОТО ИЛИ НАУКА ЗА НЕГО?

В памет на Януш Корчак – по повод 70 г. от неговата смърт и 100 г. от създаването на „Дом за сираци“ във Варшава Албена Чавдарова

Книжка 8
CHANGES IN UNIVERSITY TEACHING – THE ROAD FROM KNOWLEDGE TO COMPETENCIES

Slađana Anđelković Zorica Stanisavljević Petrović

ДОСТОЕН ЖИВОТ, ОТДАДЕН НА ПРОСВЕЩЕНИЕТО… ПРОФ. СТОЙКА ЗДРАВКОВА – ЕДИН СЪВРЕМЕНЕН БУДИТЕЛ НА 70 ГОДИНИ

Неуморна и взискателна! Енергична и всеотдай- на! Работохолик и перфекционист! Това е проф. д-р Стойка Здравкова! Не е за вярване, че в началото на ноември 2012 година навърши 70 години. И не е слу- чайно това, че тази светла дата е непосредствено бли- зо до Деня на будителите. А това, че проф . Здравкова е съвременен български будител, е толкова безспорно и видимо! 70–годишнината ù е един чудесен повод ретрос- пективно да си припомним и проследим най-значи-

Книжка 7
ОЧАКВАНА И ПОЛЕЗНА

Емилия Василева

Книжка 6

Книжка 5
ЦЕННО ПОМАГАЛО ЗА ПСИХОЛОЗИ И ПЕДАГОЗИ (Надежден инструмент за диагностициране смисъла на живота)

Любен Десев Минчев, Борис. Тест на Дж. Крумбъг и Л. Махолик за смисъл в живота. Българска версия. Варна, ВСУ „Черноризец Храбър“,

ГЕОРГИ MАВРОВ ЖИВОТ, ОТДАДЕН НА НАУКАТА И ОБРАЗОВАНИЕТО

Така най-общо, но и най-точно можем да охарак- теризираме дейността на ст. н. с. д-р Георги Петков Мавров. Той ни напусна неочаквано в края на април т.г. И до последния си ден не преставаше да се вълнува от проблемите на образованието. Споделяше инте- ресни мисли относно предстоящото приемане на За- кона за образованието. Пестелив на думи, но щедър на дела – това ясно проличава от неговата богата би- ография.

Книжка 4
ОЩЕ ЕДНА ИДЕЯ

Галина Стоянова

Книжка 3
С ИНОВАТИВЕН ПОГЛЕД КЪМ ЛИЧНОСТТА НА ДЕТЕТО

Маргарита Абрашева Любимка Габрова

БИЗНЕС ОБУЧЕНИЕ В ДЕТСКАТА ГРАДИНА

Красимира Костова Петя Драгоданова

ДЕТСКАТА БЕЗОПАСНОСТ

Любимка Габрова

БАБА ПРИКАЗКИ РАЗКАЗВА... (МИКС ОТ ПРИКАЗКИ)

Кева Захариева, Мария Мичева

Книжка 2
ДЕТЕ ПЪТУВА В АВТОМОБИЛА

Красимира Михайлова

ПРОТИВОПОСТАВЯНЕ

Пюрвя Ердниев Б. Ердниев „Нашата обща категория противопоставяне е едно от основните и необходими общи понятия, което улеснява регулирането и дори прави възможно, заедно с другите общи понятия, нашето здравомислие.“ И. П. Павлов Учителите от нашата страна познават смисъла на иновацията УДЕ (уголе- мяване на дидактичните единици). Ключ за решаване на конкретни въпроси на УДЕ се оказва чудесната дума- закон „противопоставяне“, употребена от академик Павлов за обясняване на

ЗДРАВКА НОВАКОВА – ПРЕПОДАВАТЕЛ И ТВОРЕЦ

Седемдесетгодишният юбилей е вълнуващ повод да проследим трудния, богат и съдържателен професионално-творчески път на доц. д-р Здравка Новакова, да под- чертаем нейната важна роля за утвърждаване на дидактика на математиката като

IN MEMORIAM Иван Марев

Напусна ни проф. Иван Марев – философ, педагог, демократ, родолюбец. В далечната 1975 г., зареден с енергия, пълен с идеи, той създаде в Техническия

Книжка 1
ДЕЛЕГИРАНЕ НА ПРАВА ЧРЕЗ КОМИСИИТЕ В ДЕТСКАТА ГРАДИНА

Маргарита Абрашева Политиката, наречена управление на качеството, не е самоцел, нито поредна обра- зователна „мода“. Тя е практически необходима за поддържане от директора на учеб- ното заведение на един привлекателен образ в условията на конкуренция на пазара на учебни заведения. Това се отнася най-вече за детските градини. Политиката на упра- вление на качеството съдържа недостатъчно използван ресурс, включително за спечел- ване и запазване доверието на потребителя – родителите на децата,

ИНОВАЦИОННИ И ИНТЕРАКТИВНИ МЕТОДИ В КВАЛИФИКАЦИОННАТА ДЕЙНОСТ НА ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ КОЛЕКТИВ

Стоилка Ташева, Севда Лукайчева Развиващото се с динамични темпове общество в днешно време налага необ- ходимостта от иновационни промени в областта на образованието. И в предучи- лищната педагогика все по-често се търсят алтернативни педагогически техноло- гии както за възпитанието и обучението на децата, така и при провеждането на квалификационната дейност на самите педагози. Използването на интерактивните методи дава възможност да се възлагат за- дачи, които предполагат съвместна работа,

ТОВА ТРЯБВА ДА ГО ЗНАЕ ВСЯКО ДЕТЕ

Татяна Атанасова, Иванка Пампова

НА УЛИЦАТА Е ОПАСНО

Таня Янчева, Зоя Кацарова

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.