Педагогика

2020/9, стр. 1314 - 1331

КОМПОНЕНТИ НА ЕМОЦИОНАЛНАТА ИНТЕЛИГЕНТНОСТ И ТЯХНОТО РАЗВИТИЕ ЧРЕЗ ВЪЗПРИЕМАНЕ НА МУЗИКА

Василена Спасова
OrcID: 0000-0001-9258-8988
E-mail: vas.spasova12@swu.bg
Faculty of Pedagogy
Sauth-West University “Neofit Rilski”
Blagoevgrad, Bulgaria

Резюме: Настоящата статия представя йерархична структура на емоционалната интелигентност на 6 – 7-годишните деца, включваща три компонента – разпознаване на емоции у себе си и у другите, емпатия и „гладко общуване с другите“. От проведено изследване се констатират, анализират и сравняват значими различия между началните и крайните резултати в експериментална и контролна група вследствие на приложен технологичен модел за работа в музикалните педагогически ситуации. Резултатите показват, че приложените музикални задачи, съчетани с подходящ музикален материал, повлияват положително нивото на трите компонента на емоционалната интелигентност на децата.

Ключови думи: емоционална интелигентност; емпатия; предучилищна възраст; възприемане на музика

Емоционалната интелигентност е феномен, който може и трябва да бъде изследван, особено в периода на предучилищното детство. Все повече съвременното общество има нужда от нов поглед върху емоционалния свят на личността – какво представлява, как се развива, как подпомага или възпрепятства социализацията, възпитанието и обучението на децата.

В психологическата наука се разработват идеи за връзката на интелигентността с другите модалности на психиката. Този интерес се поражда у редица учени и нараства твърде силно през XIX и XX век. Това е време на задълбочено, многопластово и всестранно изучаване и изследване на човешката психика, както и на усилени и непрестанни опити за прогнозиране и развитие на умствените способности. Освен това нараства и интересът към емоциите, към техния произход, предназначение, съдържание, проява, както и влиянието им върху поведението, мислите, мотивацията, взаимоотношенията. В тези години започва паралелното развитие на теориите за двата компонента, които съставят понятието „емоционална интелигентност“ – емоция и интелект. Според Спиноса (1677) и емоцията, и интелектът допринасят заедно за крайните когнитивни умения. Той класифицира когницията на три нива – емоционално познание, интелектуално познание и вид интуиция1).

Позицията на редица психолози за човешката интелигентност като единен и неделим психологичен конструкт има и противници, които с аргументи доказват своите изследвания. Според Л. Търстоун (1930) интелигентността е не една, а няколко умствени способности, Р. Торндайк (един от популяризаторите на понятието IQ) в изследванията си разделя интелигентността на абстрактна, механична и социална (Paunov, 2009), Дж. Гилфорд определя четири типа интелект – образен (фигурален), абстрактен, семантичен, социален. Х. Гарднър представя интраперсоналната, екзистенциалната и духовната интелигентност (Gardner, 2004). Р. Стърнберг разработва триархичната теория за интелекта, включваща аналитични, творчески и практически способности (Sternberg, 1988), а П. Салoвей, Дж. Майер (Mayer & Salovey, 1990) и Д. Голман (Golman, 2000) – емоционалната интелигентност.

Учените, занимаващи се с произхода, съдържанието и проявлението на емоциите, също създават различни теории. Ч. Дарвин (Darvin,1872) и П.К. Анохин2) поставят в центъра на своите теории потребностите, пораждащи емоции, които играят ролята на мотивация за действие или като знак, че по-требността е задоволена. Освен мотивацията за действие и удовлетвореността от задоволяването на потребността обаче емоциите имат и по-възвишено предназначение. Те са пътеводител в живота на човека, в духовното израстване на личността му. Както казва М. Гитуни, „емоционалният мозък... е материален носител и основа на самопознанието и смисъла на живота за всеки човек. По повод динамиката на осъзнаването Йънг отбелязва, че „емоцията е основен източник на всяко осъзнаване“ (Gituni, 2000: 33).

Сливането на емоция и интелигентност като когнитивна способност под общото понятие „емоционална интелигентност“ е дело на психолозите от Йейл Питър Саловей и Джон Майер от Университета в Ню Хампшир през 1990 г. В началото на своята работа те дефинират понятието като „способност за наблюдение, разграничаване на собствените и чуждите чувства и емоции и възможност за употребата им с цел управление на нечии мисли и действия“3). Въпреки че двамата учени са допринесли най-много за развитието на понятието емоционална интелигентност, изключителна популярност то добива чрез книгата на Даниел Голман „Емоционалната интелигентност“ от 1995 г. (Golman, 1995) и статията на Гибс (Gibbs, 1995) на първа страница на сп. „Таймс“.

В литературата теоретичните модели на емоционалната интелигентност, създадени и проучвани от редица съвременни автори, предоставят различни гледни точки за нейната същност и структура. Най-общо те се обединяват в два водещи модела: първият модел е свързан със способностите с единствени представители Дж. Майер, П. Саловей и Д. Карузо (Mayer, Salovey & Caruso, 2000); вторият модел е т.нар. смесен модел, който включва качествата и характера на личността с представители Д. Голман (Golman, 1995), Равен Бар-Он4) , С. Вермюлин (Vermiulin, 2008), Петридес и Фърнам (Petrides, Furnham, 2001) и др.

Работейки по същността и структурата на явлението емоционална интелигентност, учените Дж. Майер и П. Саловей представят следната концептуализация, в която категорично твърдят, че психичните процеси винаги носят емоционална информация и включват:

– разпознаване и изразяване на емоциите у себе си и у другите, разбирано като основополагащо за развитието и проявлението на емоционалната интелигентност, където включват и емпатията;

– регулиране на своите и чужите емоции, разбирано като основна функция в проявлението на емоционалната интелигентност;

– използване на емоциите в подкрепа на умения за гъвкаво планиране, пренасочване на вниманието, креативно мислене и мотивация.

Д. Голман разглежда емоционалната интелигентност като съвкупност от пет обширни области, включващи познаване на собствените емоции; управление на емоциите; самомотивиране; разпознаване на емоциите у другите; гладко общуване с другите като част от боравенето с взаимоотношения.

Макар тези два модела да имат различия, разгледани в дълбочина, се открояват съществени сходства. Разглеждането на емоционалната интелигентност при деца на възраст 6 – 7 години позволява съчетаването на три компонента от двата модела, които могат да бъдат развивани при малки деца със средствата на музиката: „разпознаване на емоции“, „емпатия“ и „гладко общуване с другите“. Подредени точно в този ред, те представляват стъпаловидна структура, където първият компонент се явява основа за развитието на следващия. Тези компоненти се явяват и критерии, по които емоционалната интелигентност е измервана и диагностицирана.

Фигура 1. Структура на емоционалната интелигентност на 6 – 7-годишните деца

Разпознаване и изразяване на емоциите у себе си и у другите е основополагащо за развитието и проявлението на емоционалната интелигентност. Процесът на развитие на този компонент се случва паралелно, т.е. едновременно децата се учат да разпознават емоциите у себе си и у другите. Обикновено невербалното изразяване се проявява по-рано от вербалното и се контролира по-трудно – смеят се, когато са щастливи, плачат, когато са тъжни, крещят и/или блъскат, когато са ядосани. Смисълът тук е да се научат да назовават емоциите, които те или другите изпитват, да ги съотнасят към конкретни ситуации и да се научат да ги изразяват, без да нарушават чуждите граници.

Освен че улеснява развитието на емпатията и гладкото общуване с другите, по-доброто разпознаване, изразяване и назоваване на емоциите от децата подкрепя и процеса на себепознание и адекватно себеизразяване на личността.

Емпатията се явява следващо, по-високо ниво в представената структура на емоционалната интелигентност. В същността си емпатията се развива постепенно. Нейното проявление се отразява в уменията да се разпознават, назовават и съпреживяват чувствата на другия. Тези умения спомагат за разграничаването на собствените чувства от тези на другия. Промените, които настъпват в предучилищна възраст в когнитивното развитие на детето, позволяват в голяма степен чрез взаимодействието с родители и учители да се подкрепят и развиват уменията на детето да се поставя на мястото на другия, да разбира неговата гледна точка, постъпки, мисли, мотиви, намерения. Когато тези умения се възпитават с целенасочено организирани дейности и действия, се достига до пълноценно съчувствие, съпреживяване и душевен отклик на емоционалните състояния на другите (Delcheva, 2001).

М. Хофман (Hoffman, 2000) твърди, че емпатията се засилва с възрастта, но зависи от подкрепата в семейната и образователната среда. Според него емпатията може да се развива само в процеса на общуване и взаимодействие с другите хора.

„Гладко общуване с другите“ стои най-високо в структурата на емоционалната интелигентност. Общуването с другите е непрекъснато развиващ се процес, но качеството на неговото проявление зависи в голяма степен от предходните два компонента – разпознаване и изразяване на емоции у себе си и у другите и проявата на емпатия. Под „гладко общуване с другите“ приемаме уменията на детето да прилага в ежедневното си взаимодействие и общуване с другите общоприети норми на поведение. В този процес са включени етикет на общуване (поздравяване, проявяване на уважение към личното пространство на другия чрез задаване на въпроси като „Може ли…?“, извинение, изразяване на благодарност); разпознаване на чуждите и изразяване адекватно на собствените емоции и осъзнаване тяхното влияние в процеса на общуване; осъзнаване на причините, мотивите и последствията от думите и тона, с който са изречени.

Общуването е основна човешка дейност и потребност. Процесът на усвояване на умения за гладко и пълноценно общуване с другите е сложен и изисква последователност и постоянство. Егоцентризмът в мисленето и речта (J. Piaget) и присъщата импулсивност на децата от предучилищна възраст се преодоляват с възрастта, но безспорно прилагането на конкретни и ясно структурирани дейности може да улесни и ускори този преход за постигане на по-пълноценно общуване.

Процесът на продължителни проучвания на теоретичните и практическите постановки по проблема насочи вниманието към търсене на възможности за развитие на компонентите на емоционалната интелигентност на 6 – 7-годишните деца, довежда до възникването на въпроса: „Може ли чрез музикална дейност да бъде развивана емоционалната интелигентност на децата от предучилищна възраст?“. В търсенето на отговор на този въпрос сa проучени и систематизирани различни тези по отношение на психичния феномен възприемане на музика, откроени са пресечните точки между музика и емоции и са очертани възможностите на музиката като средство за развитие на компонентите на емоционалната интелигентност.

Някои автори приемат, че музиката не изобразява и не съдържа в себе си нито чувства, нито мисли. Всички образи, привнесени от програмността, са извънмузикални явления, т.е. извънмузикална съдържателност. Но други считат, че музиката все пак не е само движеща се звукова материя. Тя има духовен подтекст и според В. Вардарева, за да се достигне до него, тя трябва да се възприеме, да се преживее, т.е. общуването с музиката, на първо място, е емоционално (Vardareva, 1998). Едва след това идва разбирането и тълкуването на музикалната информация, което В. Вардарева разглежда „в контекста на осъзнаването и изражението, като психични процеси, съпътстващи възприемането и усвояването на музикалното изкуство“ (Vardareva, 1998: 51).

Целта на настоящата разработка е да се представят резултатите от проведен педагогически експеримент – част от изследване на тема „Развитие на емоционалната интелигентност на 6 – 7-годишните деца чрез възприемане на музика“, които дават отговор на поставения въпрос и доказват ефективността на създаден технологичен модел за работа в музикалните педагогически ситуации.

Експерименталната работа е проведена в ОДЗ № 2 „Детски свят“ – Благоевград, със съгласието на родителите на децата от две подготвителни групи – IVa (експериментална) и IVб (контролна), всяка от които с по 29 деца. Емпиричното проучване цели най-вече да бъдат открити, проследени и измерени конкретни изменения в проявлението на разпознаването и изразяването на емоции, емпатията и гладкото общуване с другите при децата в тези групи. Съществен момент в работата е да се установят корелационни зависимости между конкретни музикални дейности и задачи и влиянието им над компонентите в изведената структура на емоционалната интелигентност.

Диагностични процедури

За изследване компонентите на емоционалната интелигентност са използвани качествени методи (проективни методики).

1. Проективна методика за изследване на компонентите разпознаване и изразяване на емоции във и извън конкретна ситуация, емпатия и гладко общуване с другите е по идея на диагностичната картинна методика, създадена от Т. В. Громова6), която се състои от картинки, отговарящи на различни емоции, като за всяка емоция са представени картинките, така че да я степенуват по интензивност (например раздразнен, ядосан и разярен). Идеята за диагностичната методика е по тази методика, но картинките са от книгата на Аделя Вильшанская „Тематический словарь в картинках. Мир человека. Я и мои чувства, настроение, эмоции“ (Vilьshanskaia, 2013). Тук се търси само коя е емоцията, без нейната степен на интензивност. С тази методика се цели да се диагностицира равнището на децата за вербално и невербално разпознаване и изразяване на емоции и е структурирана в 6 задачи. Компонентът „разпознаване и изразяване на емоции“ се изследва в задачи 1, 2, 3 и 4.1 и 4.2, компонентът „емпатия“ – в задачи 5.1, 6.1 и 6.2, а компонентът „гладко общуване с другите“ – в задачи 5.2, 6.1 и 6.2.

2. Задача 7 представя проективна методика на Т. П. Гаврилова „Незавършени разкази“ за диагностициране на емпатията, публикувана в учебно-методическото пособие на А. М. Щетинина за диагностика на социалното развитие на детето (Stetinina, 2000). В нея се включва една кратка история и два въпроса, на които децата трябва да отговорят.

3. Задача 8 представя методиката за диагностициране на емпатията и гладко общуване с другите „Защо? Как?, създадена по идея на Страйер (Straer).

4. Музикална задача 9 „Какво ми нашепва музиката?“ е за изследване компонента разпознаване на емоции в музикално произведение по идея на задачите, включени в методиките за музикално възпитание в предучилищна възраст.

Сравнителен анализ на резултатите на експерименталната група в констатиращия и контролния етап от експеримента

В картинната методика, с която се проверяват уменията за разпознаване и изразяване на емоции, задачите не са степенувани по трудност. Ето защо задачата, в която се разпознават картинки без опора (ситуация или думи), съвсем умишлено е поставена на първо място. Целта е да се проверят знанията и уменията на децата да се ориентират само по лицеизраза и да назоват емоцията, изразена на него.

Първоначално тази задача е структурирана с два варианта на отговор – разпознава и не разпознава емоцията. Но в процеса на работа се появи необходимостта от добавянето на междинна величина, в която да се поставят отговорите, в които личи, че детето разпознава емоцията, но не може да я назове точно. Примерни отговори, попадащи в тази категория, са „добре“ и „зле“ се чувства, но без да конкретизира точно.

В началото на експеримента с двата най-високи резултата са двойката антоними радост и тъга. Те са базови емоции и за децата са най-лесно разпознаваемите. Белези като сълзи и усмивка са красноречиви и децата са почти безпогрешни в класифицирането им, с малки изключения, когато дават следните отговори, попадащи в категорията за 1 точка – „добре се чувства“, „не се чувства добре“. Отговори като „смее се“ и „плаче“ попадат в категорията за 0 точки поради факта, че целта не е да казват как изглеждат героите от картинките, а как се чувстват, когато се смеят или плачат.

С най-нисък резултат в началните данни по отношение на точното назоваване са емоциите „злорадство, гордост и вина“. От една страна, причините могат да бъдат, че без ситуативна опора децата не се ориентират само по израза на лицето. В същото време дават отговори от рода „присмива се“, „подиграва се на някой“, „радва се, че е ударило някой“, „жестоко е“, „приготвило се е да направи някоя беля“, „сигурно иска да удари някой и затова се усмихва“, „смее се, защото друго дете го бият“ всички отнасящи се до емоцията злорадство. Децата, дали тези отговори, разбират как се чувства героят от картинката, но по всяка вероятност не знаят думата злорадство. От друга страна, тези чувства изискват малко повече зрялост и съзнателност, тъй като съдържат в себе си едновременно няколко емоционални нюанса.

Чувството на гордост и задоволство безпогрешно се разпознава като положително, весело, хубаво, но без да споменават думата гордост. Вината също не се споменава нито веднъж като възможен отговор в тази конкретна задача, въпреки че за нея също се дават точни като полярност отговори, например „тъжен“, „разстроен“ „иска да плаче“, „не се чувства добре“.

Средна успеваемост в разпознаването в началния етап децата показват по отношение на емоциите учудване (44,82%), гняв (41,38%) и срам (34,48%). Гневът също е разпознат от много деца, но често се срещат и отговори от рода „разсърден е“, „не се чувства добре“, „прави се на лош“, „иска да нагруби човек“ и др. Що се отнася до срама, той е по-рядко назоваван и по-рядко разпознаван, въпреки че се срещат отговори от рода „тези, които лъжат, си зачервяват бузките“, „малко си притеснен, но се правиш, че се усмихваш“, „лъже и крие нещо“, „влюбен“. Може би децата разбират и/или са преживявали срама в подобни ситуации и затова дават тези отговори.

От резултатите в края на експеримента се вижда, че децата са повишили уменията си за разпознаване и назоваване на същите тези емоции. Всички променливи са с много високи резултати с изключение на злорадството (27,59%), което остава с най-нисък, макар и все пак подобрен резултат и вината (55,17%) с много повишен резултат в сравнение с началото. Това е така заради невъзможността тези чувства да се предадат чрез музиката и съответно липсват задачи във формиращия етап от експеримента, насочващи вниманието на децата към тях. Повишаването на резултатите се дължи най-вече на взаимодействието между учителя и децата в музикалните занимания, насочване вниманието към общуването между децата и подлагането на анализ на някои от постъпките им. Например „Когато се подиграваш на X, ти доволен ли си? Как мислиш, че се чувства той? А ти как се чувстваш? Покажи ми коя от картите отговаря на твоето чувство в момента?“. Това е един от начините, по който емоционалните карти (използвани във формирщия етап от експеримента) влизат в музикалните занимания.

Гордост е чувството, което бележи най-драстична положителна промяна в резултата от началото към края (от 0% до 72,41%). Този резултат е постигнат благодарение на достатъчно много музикални образци (всички песни по по-вод националните ни празници), които бяха използвани във формиращия етап от експеримента за стимулиране на това чувство у детето.

При задача 2, в сравнение със задача 1, където са изобразени само лица, изразяващи емоции, условието е поставено по-улеснено. На децата се предоставят 12 ситуации, изобразени на картинки, плюс опората на думи, от които трябва да избират коя е емоцията, която героите изпитват. Поставянето на задачата е избрано именно по този начин, за да може да се сравни как децата се ориентират в емоциите, когато имат опора и когато нямат. Резултатите на задача 2 в началото, като цяло, са много високи и това се дължи на факта, че дори и да не знаят как се нарича дадена емоция или чувство, с подсказаните думи те лесно се ориентират.

С най-високи резултати са картинките, изобразяващи чувство на радост (96,55%), страх (89,65%), умора (86,21%), злоба (79,30%) и любопитство (75,86%). Това са познати, базови, присъщи и близки до детския свят емоции. Като изключение прави злобата, тъй като сами по себе си децата не са злобни, т.е. те не правят нещо с цел да наранят другия само за удоволствие, но в случая отъждествяват злобата с гнева. Това личи от отговорите на допълнително зададен им въпрос „Защо мислиш, че момчето е злобно?“. Децата почти винаги казват „защото котката го е одраскала“ или му е направила нещо неприятно, т.е. има първопричина и после се включва защитна реакция. Гневът е базова емоция и е жизнено необходима за опазването на личните ни граници. Трудността е да се намерят здравословни и градивни начини да се използва гневът за отстояването на тези граници, без да се нарушават тези на другите.

В края на експеримента резултатите от всички картинки са повишени значително.

В задача 3 разпознаването на емоциите, преживяващи героите отново, е улеснено с поставянето им в конкретни ситуации. Този път по две различни за всяка емоция, но без дадени думи, от които да избират. Това, което прави впечатление, е, че често децата дават верен отговор за едната картинка, а за другата – или близък до нея, или съвсем различен, въпреки ясното условие на изследващия, че и на двете картинки емоцията е една и съща. Независимо от това е очевидно, че радостта безапелационно се разпознава в 100% от дадените отговори, както в началото, така и в края на изследването. Други емоции с високи резултати са страхът (86,21%) и тъгата (65,52%). По-трудно назовавано е учудването (изненадата 58,62%) и с най-ниски отново са гордостта (10,35%) и обидата (3,45%). За сметка на това в резултатите за 1 точка, т.е. разпознати като ситуация, полярност на емоцията, за същите тези променливи резултатите са доста по-високи – съответно 75,86% за гордостта и 93,10% за обидата. Това отново показва, че за децата разпознаването интуитивно, че някой се чувства добре или зле, не е толкова трудно, колкото да назоват с точните думи въпросното чувство, емоция или настроение.

В края на експеримента се наблюдава очакваното повишаване на резултатите за 2 точки. Променливата „радост“ логично отново е 100%, както и страхът, но голям скок бележат децата в разпознаването и на учудването (също 100%).

В задача 4.1. условието е да се разпознаят емоционалните състояния на лицата от картинките. Вижда се отново, че в констатиращия етап с най-високи резултати за 2 точки отново са положителните емоции веселост (72,41%), щастие (72,41%) и радост (62,06%). Злобата (55,17%), притеснението (41,38%) и гневът (34,48%) са със среден към нисък резултат, вината – само с 10,35%, а неназована остава единствено завистта (0%). Обобщено от резултатите на задача 4.1 може да се каже, че по-лесни за назоваване от децата са положителните емоции, а по-трудни – отрицателните. Въпреки това, в резултатите за 1 точка се вижда, че децата много често успяват да доловят отрицателния или положителния полюс на търсените емоционални състояния.

В контролния етап резултатите отново се повишават, при това значително. Прави впечатление, че единствено негативните емоции, гняв, вина и злоба не са в категорията неразпознати за 0 точки, въпреки че все още има деца, които не използват точните им названия. Това идва да покаже, че след упражняване на музикално взаимодействие с подходящ музикален материал, децата се справят много по-добре и с негативните емоции. Останалите променливи, чиито отговори попадат в категорията за 0 точки, са такива, които или не съвпадат изобщо с търсената емоция, или описват как изглежда героя от картинката, а не как се чувства, например „усмихва се“, „плаче“, „лоша е“, „намръщено“ и др.

Статистическа обработка на резултатите с метода на Уилкоксън

Таблица 1. Сравнение на резултатите от всички задачи между начало и край на ЕГ и начало и край на КГ с непараметричния метод на Уилкоксън

Сравнение на резултатитемежду начало и край на ЕГСравнение на резултатитемежду начало и край на КГЗадачиСъс значимиразличияБез значимиразличияСъс значимиразличияБез значимиразличияот 1 до 4.168%32%9%91%от 4.2 до 975%25%0%100%

В таблица 1 се обобщават данните, получени от началните и крайни резултати на ЕГ и началните и крайни резултати на КГ обработени с непараметричния метод на Уилкоксън. В първите четири задачи (1, 2, 3 и 4.1) в процентно съотношение е представен общият брой на айтемите – общо 34. Тези задачи диагностицират знанията и уменията на децата да разпознават и изразяват емоции в себе си и в другите. На всеки един от айтемите е отразена конкретна емоция. В първата колона с данни на таблицата е отразен високият процент (68%) айтеми, при които има статистически значими различия между началото и края при ЕГ и само 32% (втората колона) от айтемите, при които няма такива. След обработката на резултатите на КГ при едва 9% от всички айтеми се отчитат статистически значими различия между началото и края на КГ и при 91% не се отчитат такива.

От статистическата обработка на данните на ЕГ (от задачи 1, 2, 3, 4.1.) не се констатират значими различия при следните емоции и емоционални състояния – радост, обида, страх, умора, любопитство, притеснение. Тези данни, от една страна, потвърждават, че децата от предучилищна възраст имат вече ярки представи за базовите емоции радост, страх и тъга и могат да ги изразяват вербално. От друга страна, доказват, че децата на 6 – 7 години имат достатъчно богат опит, за да нямат трудности в разпознаването на умората и любопитството. Последното е вродено в душата на детето и е най-мощният стимулатор за изучаване и изследване на заобикалящия го свят.

Въпреки че по променлива № 3 (обида) от задача 2 е отчетен резултат, непопадащ към статистически значимите (sig.<0,05), все пак може да се каже, че резултатът е много добър (0,055). Също както и за променлива № 5 от задача 3 (отново обида) – 0,002. Независимо от това в подробния анализ на отговорите на децата се вижда, че и двете картинки се оказват недостатъчно информативни за тях заради разбирането им, че обида може да има само чрез вербален израз (под обида те разбират класифицирането на някого с обидни, лоши думи).

С други думи, на децата не им става ясно само от картинката, че е възможно да е имало такива, и затова не дават търсения отговор. Децата не разбират, че обида може да съществува и при невербална комуникация, т.е. ако едно дете не желае да сподели играчка с друго дете или просто не желае да играе с него, открито го игнорира, пренебрегва, то тогава у второто дете може да се породи чувство на обида и впоследствие дори гняв.

Има една-единствена променлива, при която резултатите в края са по-ниски, отколкото в началото (притеснение). Както също вече бе споменато по-горе, причините могат да са объркване с близки до друга емоция белези на лицето. Например вдигнати вежди, отворена уста за учудване или всякакви други асоциации, повлияни от вече по-богатия им арсенал от думи, отнасящи се до емоционални състояния и чувства.

Що се отнася до всички други променливи (учудване, злорадство, завист, злоба, лакомия, скука, вина, гордост, гняв, срам), налице са статистически значими различия между началния и крайния етап в изследването на ЕГ група. Това е много положителна промяна, защото повечето от емоциите са с отрицателен знак, негативно преживявани емоции, с изключение на учудването и гордостта. Те, както е установено от резултатите от проведеното изследване, са по-трудни за разпознаване и назоваване от децата. Предвид различната трудност на задачите (без никаква опора; със ситуативна и словесна опора; само със ситуативна опора) е логично, когато виждат и разбират ситуацията, за децата да е по-лесно да се ориентират в изразените по лицата емоции. Резултатите от задача 1 показват добре, че в началото децата са имали по-малко знания за невербалните белези, по които да различават емоциите, в сравнение с края.

При направената обработка на резултатите от първите четири задачи на КГ само при задача 1, айтем 1 (учудване), зад. 2, айтем 12 (тъга) и зад. 3, айтем 6 (страх) се наблюдават статистически значими различия (9%) между резултатите в началото и в края с метода на измерване на Уилкоксън.

Задача 4.2. е продължение на задача 4.1. и условието ѝ е да се открие настроението, което подхожда на две картинки, изобразяващи конкретни ситуации – едната коледна, а другата битова. Първите 4 се отнасят към първата картинка, а вторите 4 – към втората. Резултатите от тази задача показват, че децата безпогрешно и в началото, и в края разпознават веселото настроение, което подхожда на коледната елха и подаръците под нея. Това е съвсем логично и естествено, но за втората картинка резултатите вече са коренно различни. Отново имаме доказателство, че боравенето с негативните емоции е по-сложно за децата. Всички отговори и в началото, и в края на експеримента, различни от верния, са дадени за момичето, изразяващо злоба/яд. Обясненията на децата са, че тя е ядосана и затова е направила тази беля (счупила е прозореца и вазата с топката).

Статистически значимите различия (75%, първа колона в таблица 1) и във всички останали задачи (от 4.2. до 9) също ни дават основание да приемем, че децата от ЕГ са повишили нивото на емоционалната си интелигентност.

Получените резултати след статистическата обработка на данните на останалите задачи при ЕГ показват наличие на статистически значими различия в задачи 5.1., 5.2., 7, 8 и 9 и липса на такива в задачи 6.1 и 6.2. В задачи 5.1, 5.2, 6.1, 6.2, 7 и 8 се измерва компонентът „емпатия“, със задачи 5.2, 6.1, 6.2 и 8 се измерва компонентът „гладко общуване с другите“, а в задача 9 се измерват уменията на децата за разпознаване настроението в музиката като част от компонента разпознаване и изразяване на емоции, но данните са дадени тук с оглед различната стимулация на сетивата на децата. В тази задача те преживяват различни емоции, предизвикани от музикално изразните средства, с които композиторът си е послужил в творбата.

Причини за липса на статистически значими различия в задачи 6.1. и 6.2., от една страна, могат да бъдат, че за децата е трудно да се поставят в хипотетична ситуация и да отразят, представяйки си, какво точно ще направят или кажат в подобни ситуации. От друга страна, статичността на една картинка дава воля на въображението на детето и то може да даде отговор на база личния си опит или на това, което би искало да направи в реалността, но не е правило никога. С други думи, поставени така, въпросите и картинката може да не отразяват точно придобитите нови знания и умения от децата, което изисква прецизиране на тази задача от методиката за диагностика. При всички положения, след направения подробен анализ на отговорите на задача 6.1 и 6.2 се вижда, че децата много добре разбират какво е правилно и какво не, знаят какви са правилата на социално приемливото поведение, но не успяват винаги да ги прилагат в ежедневните си конфликтни ситуации, когато изходът от тях пряко ги касае. Формирането на тези умения изискват продължително време и постоянство.

Задачи 5.2 и 8 се отнасят до критерия „гладко общуване с другите“. Предвид огромната трудност от точност, обективност и цялостност в измерването на този компонент е удовлетворително да се отбележи, че и при тях се констатират положителни промени между началния и крайния етап в изследването.

Статистическата обработка на резултатите от задача 4.2 до задача 9 показва, че при КГ няма статистически значими различия (0%) между резултатите в началото и в края по метода на измерване на Уилкоксън.

Статистическа обработка на резултатите с метода на Ман-Уитни

Сравнителен анализ на резултатите на експерименталната и контролната група в началото и в края на ординално равнище на измерване (по бал) – непараметричен тест на Ман-Уитни задача по задача, айтем по айтем – например зад.1, айтем1 начало ЕГ и зад.1, айтем1 начало КГ.

Таблица 2. Сравнение на резултатите от всички задачи между ЕГ и КГ в началото и между групите в края, обработени с непараметричния метод на Ман-Уитни

Сравнение на резултатитев началото между ЕГ и КГСравнение на резултатитев края между ЕГ и КГЗадачиСъс значимиразличияБез значимиразличияСъс значимиразличияБез значимиразличияот 1 до 4.112%88%56%44%от 4.2 до 912%88%62%38%

В таблица 2 на първия ред с данни са изведени в процентно съотношение статистически значимите различия в резултатите на ЕГ и КГ в началото и в края на изследването от първите четири задачи. Данните показват, че в края при повече от половината айтеми съществуват статистически значими различия между групите, докато в началото се наблюдават такива само в 12% от случаите, като в контролния етап резултатите на ЕГ са по-високи от резултатите на КГ. В айтемите, при които няма различия в края на експеримента, се отнасят емоции като радост, щастие, умора, тъга, страх – все част от близките и лесно разпознаваеми емоции за децата от тази възраст.

Както вече се споменава по-горе, в задачите от 4.2 до 8 се изследват уменията на децата да проявяват емпатия и уменията да общуват гладко помежду си, а в задача 9 се измерват уменията на децата за разпознаване настроението в музиката като част от компонента разпознаване и изразяване на емоции.

В задачи 5.1. и 5.2. се измерва наличието на емптийни прояви на децата и способностите им за „гладко общуване с другите“. Целта е да се установи до каква степен могат да са съпричастни с другите и към кои точно от няколкото герои в историята проявяват емпатия и да дадат предложения за решаване на конфликт. Видно е, че в началото на експеримента децата и от двете групи дават приблизително еднакви отговори и по двата въпроса. В края обаче резултатите са повече от красноречиви. При експерименталната група децата дават много повече отговори, в които личат и съпричастност и разбиране към ситуацията и героите в нея. За сметка на това в контролната група е налице неумение прилагане и/или липса на инструменти за вербално разрешаване на такива конфликтни ситуации.

В резултатите от задача 6.1. между начало и край не се откриват статистически значими различия между контролна и експериментална група нито в началото, нито в края на експеримента. Причини могат да бъдат, както вече се спомена по-горе, че както децата от ЕГ, така и децата от КГ ясно разбират какво е правилно и какво не, знаят какви са правилата на социално приемливото поведение, но това не означава, че умеят да прилагат тези знания на практика. За превръщането на тези знания в умения се изискват условия на постоянна, продължителна и последователна работа. Независимо от това, в процеса на наблюдение често се открояват конкретни умения на децата за справяне с подобни ситуации. Много деца от ЕГ се стараят да разрешават конфликтите още при възникването им с проява на загриженост към другия, с опит да поговорят, с конкретно зададени въпроси и истинска проява на заинтересованост към случващото се.

В задача 6.2. се отчита статистически значима разлика в края между двете групи в полза на експерименталната. За постигането на тези резултати допускаме, че предложените музикални задачи в музикалните педагогически ситуации са ефективни – работата в малки и по-големи групи, индивидуалните и груповите музикални игри, непрекъснатото поставяне на децата в условия на взаимопомощ, взаимозависимост с оглед осъзнаването на връзката им с другите, разбирането на това, че човек се чувства по-добре, когато и другите около него се чувстват добре, създаването на атмосфера, в която цари толерантност, разбиране и съпричастност, осигуряване на условия на взаимопомощ за постигането на успех в името на общата цел.

Задача 9 е последна в обработката на резултатите от нея, но е поставена първа на децата. Целта на тази задача е да се отчетат освен способностите за разпознаване на внушаваните от музиката чувства, емоции или настроения, но и способността на децата да проследяват музикалната тъкан като резултат от развитието на музикалните им способности и слушателски умения в процеса на целенасочено и организирано взаимодействие в музикалните занимания чрез дейността възприемане на музика.

От получените резултати след статистическата обработка на данните в началото за двете групи са налице статистически значими различия само в задача 8 (12%). За всички останали задачи данните сочат относително близко ниво на проява на емпатия и умения за гладко общуване с другите и в двете групи (88%).

В резултат на прилагането на разработения технологичен модел децата от експерименталната група значително повишават резултатите си по тези два компонента на емоционалната интелигентност и статистически значими различия се наблюдават в задачи 5.1, 5.2, 6.2, 8 и 9 (62%). В останалите задачи 4.2., 6.1.,7 (38%) няма статистически значими различия, но се отчита повишаване на нивото в експерименталната група в сравнение с контролната.

Статистическа обработка на резултатите с тест на Стюдънт

Резултатите от изследването на ЕГ в началото и в края и на КГ в началото и в края са обработени и на интервално равнище на измерване (по балове) – Т критерий, при независими извадки за различие между групите – тест на Стюдънт (сравнява общо резултата за задача 1 в началото и задача 1 в края на една и съща група (например ЕГ) и обобщава резултатите от задачите, измерващи всеки един от компонентите на емоционалната интелигентност.

Таблица 3. Сравнение на резултатите между ЕГ и КГ в началото и в края, обработени с тест на Стюдънт

Среднааритметична(mean)Задача1Задача2Задача3Задача4Разпознаванеи изразяванена емоцииЕмпатияГладкообщуванес другитеНачалоЕГ8,5516,388,349,4145,144,243,28КГ7,9716,218,4810,4845,933,072,31КрайЕГ13,8621,0310,5912,8661,835,724,34КГ8,4817,178,8310,9048.413.552,72

В таблица 3 се сравнява средната аритметична на двете групи (ЕГ и КГ) на задачите от 1 до 4 в началото на изследването и в същото време за трите компонента на емоционалната интелигентност общо. Очевидно е, че най-висок резултат е постигнат при първия компонент от йерархично разработената структура на емоционалната интелигентност „разпознаване и изразяване на емоции“. Това е добър показател за ефективността на технологичния модел по отношение на този компонент. За останалите два – „емпатия“ и „гладко общуване с другите“, резултатите също са положителни, макар и далеч не толкова високи поради факта, че статистическата обработката на Т-критерия обработва данните на интервално равнище на измерване. Задачите, диагностициращи последните два компонента, подлежат на качествено и ординално измерване и това е една от причините за малките разлики в цифрите. Независимо от това разликите между начало и край на ЕГ и по-високите резултати на ЕГ в сравнение с КГ са красноречиви за положителното влияние на обучителния модел за развитие на емоционалната интелигентност чрез възприемане на музика.

Заключение

След представянето на резултатите от проведените изследвания може да се обобщи следното.

1. От трите компонента „разпознаване и изразяване на емоции у себе си и у другите“ бележи най-значителен прираст. Това потвърждават резултатите от метода на Уилкоксън, където при ЕГ в 68% от айтемите се отчитат значими различия между началните и крайните резултати и само 9% при КГ (таблица 1). С метода на Ман-Уитни се сравняват резултатите между групите в началото и в края и също се отчита значима разлика – 56% при този компонент (таблица 2). Тестът на Стюдънт (таблица 3).

2. Същото се наблюдава и при компонентите емпатия и гладко общуване с другите, където с метода на Ман-Уитни при 62% от задачите се отчитат значителни различия между децата от ЕГ и КГ в полза на ЕГ (таблица 2). При резултатите, обработени с метода на Уилкоксън, се отчита положителна разлика в 75% от задачите при ЕГ и никаква промяна при КГ между началните и крайните резултати (таблица 1).

3. Данните от всички задачи, обработени с теста на Стюдънт, показват, че и при трите компонента се констатират по-високи резултати между началото и края на експеримента, като резултатите на ЕГ са по-високи в сравнение с тези на КГ (таблица 3).

Резултатите от обработката на данните с трите статистически метода (на Уилкоксън, Ман-Уитни и Тест на Стюдънт) доказват ефективността на създадения технологичен модел за работа в музикалните педагогически ситуации за развитие компонентите на емоционалната интелигентност на 6 – 7-годишните деца чрез дейността възприемане на музика.

БЕЛЕЖКИ

1. Thingujam, N. S. (2002). Emotional intelligence: What is the evidence? National Academy of Psychology, India, Vol. 47, No. (1 – 3).

2. Биология и нейрофизиология условного рефлекса. Москва, Медицина.

3. Mayer, J. D., Salovey, P. (1990). Emotional intelligence, (Electronic resourse).

4. Bar-On, R. (2005). The Bar-On model of emotional-social intelligence. University of Texas Medical Branch. Electronic resourse.

5. Mayer, J. D., Salovey, P. (1997). What is emotional intelligence? In P. Salovey and D.J. Sluyter (Eds.) Emotional development and emotional intelligence. NY: Basic Books and Electronic resourse.

6. Громова, Т.В. (2002). Страна эмоций: Методика как инструмент диагностической и коррекционной работы с эмоционально-волевой сферой ребенка. — М.: УЦ Перспектива.

ЛИТЕРАТУРА

Бижков, Г. (2002). Методология и методи на педагогическите изследвания. София: Св. Климент Охридски.

Вардарева, В. (1998). Педагогическо взаимодействие дете – музика. Благоевград: Неофит Рилски.

Вермюлин, С. (2008). EQ: Емоционална интелигентност за всеки. София: Кибеа.

Дарвин, Ч. (2003). За изразяването на емоциите при човека и животните. София: Лик.

Делчева, Т. (2001). Емоционалната интелигентност на децата – основа за готовността им за училище. Предучилищно възпитание, 7 – 8, 7.

Гарднер, Х. (2004). Новата теория за интелигентността. София: Сиела.

Гитуни, М. (2003). Емоционалната интелигентност. София: Просвета – София.

Голман, Д. (2000). Емоционална интелигентност: Нова система за възпитание на чувствата. София: Кибеа.

Голман, Д. (2010). Новата емоционална интелигентност. София: Изток – Запад.

Hoffman, M. L. (2000). Empathy and Moral Development: implications for caring and justice. Cambridge: Cambridge University press.

Mayer, J. D., Salovey, P. Caruso D. (2000). Models of emotional intelligence. Cambridge: Cambridge University Press.

Паунов, М. (2009). Интелигентност(и), способности и компетенции. София: УНСС. Petrides, K. V., Furnham, A. (2001). Trait emotional intelligence: Psychometric investigation with reference to established trait taxonomies. European Journal of Personality, 15, 425 – 448.

Sternberg, R. J. (1988). The triarchic mind: A new theory of human intelligence. New York.

Щетинина А.М. (2000). Диагностика социального развития ребенка: Учебно-методическое пособие. Великий Новгород: Бумеранг.

REFERENCES

Bizhkov. G. (2002). Metodologiia i metodi na pedagogicheskite izsledvaniia. Sofiia: Sv. Kliment Ohridski.

Vardareva, V. (1998). Pedagogichesko vzaimodejstvie dete-muzika. Blagoevgrad: Neofit Rilski.

Vermiulin, S. (2008). EQ: Emocionalna inteligentnost za vseki. Sofia: Kibea.

Darvin, Ch. (2003). Za izraziavaneto na emociite pri choveka i zhivotnite. Sofia: Lik.

Delcheva, T. (2001). Emocionalnata inteligentnost na decata – osnova za gotovnostta im za uchilishte. Preduchilishtno vyzpitanie, 7 – 8, 7.

Gardner, H. (2004). Novata teoriia za inteligentnostta. Sofia: Siela.

Gituni, M. (2003). Emocionalnata inteligentnost. Sofia: Prosveta– Sofia.

Golman, D. (2000). Emocionalna inteligentnost: Nova sistema za vyzpitanie na chuvstvata. Sofia: Kibea.

Golman, D. (2010). Novata emocionalna inteligentnost. Sofia: Iztok – Zapad.

Hoffman, M. L. (2000). Empathy and Moral Development: implications for caring and justice. Cambridge: Cambridge University press.

Mayer, J. D., Salovey & P. Caruso D. (2000). Models of emotional intelligence. Cambridge: Cambridge University Press.

Paunov, M. (2009). Inteligentnost(i), sposobnosti i kompetencii. Sofia: UNSS.

Petrides, K. V., Furnham, A. (2001). Trait emotional intelligence: Psychometric investigation with reference to established trait taxonomies. European Journal of Personality, 15, 425 – 448.

Sternberg, R. J. (1988). The triarchic mind: A new theory of human intelligence. New York.

Stetinina A.M. (2000). Diagnostika socialьnogo razvitiia rebenka: Uchebno-metodicheskoe posobie. Velikij Novgorod: Bumerang.

2025 година
Книжка 9s
Книжка 9
DEVELOPMENT OF DEMOCRATIC CULTURE THROUGH CONTENTS ABOUT THE ROMA IN CLASSROOM TEACHING – STUDENTS’ PERCEPTION

Aleksandra Trbojević, Biljana Jeremić, Hadži Živorad Milenović, Bojan Lazić

Книжка 8
КАТЕГОРИАЛНИ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИНФОРМАЦИОННО-КОМУНИКАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ В ОБУЧЕНИЕТО НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ СЪС СОП

д.п.н Мира Цветкова-Арсова, Данка Щерева, Славина Лозанова, Маргарита Томова

Книжка 7
ВРЪЗКА НА СОЦИАЛНО-ЕМОЦИОНАЛНОТО С КОГНИТИВНОТО РАЗВИТИЕ В ПРИОБЩАВАЩА СРЕДА

Милен Замфиров, Маргарита Бакрачева, Емилия Евгениева

Книжка 6
КОГНИТИВНО РАЗВИТИЕ НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ, ОБХВАНАТИ В ПРИОБЩАВАЩОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Милен Замфиров, Емилия Евгениева, Маргарита Бакрачева

Книжка 5
COMPETENCE FOR SOCIAL PEDAGOGICAL PRACTICE: WHAT DO STUDENTS TELL US?

Maya Tcholakova, Marina Pironkova, Aleksandar Ranev, Yana Staneva

MULTIMODAL COMMUNICATION IN PHYSICAL EDUCATION CLASSES

Cristiana Lucretia Pop, Cristina Filip

Книжка 4s
GAMES IN FUNCTION OF DEVELOPMENT OF MULTIPLICATION SKILLS

Dasare Sylejmani, Vesna Makashevska, Jasmina Jovanovska

Книжка 4
ИЗПОЛЗВАНЕ НА СИСТЕМИТЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОБУЧЕНИЕТО В КОНТЕКСТА НА ИНТЕРАКТИВНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Силвия Парушева, Борис Банков, Гергана Касабова, Петя Страшимирова

MILITARY AND SOCIAL THREATS AS DETERMINANTS OF THE DEVELOPMENT OF CONTEMPORARY UKRAINIAN HIGHER EDUCATION

Mykola Pantiuk, Tetiana Pantiuk, Nataliia Bakhmat, Olena Nevmerzhytska, Svitlana Ivakh

STEM ОБУЧЕНИЕ НА СТУДЕНТИ ПЕДАГОЗИ В ТРАНСДИСЦИПЛИНАРНА ОБРАЗОВАТЕЛНА СРЕДА

Любен Витанов, Николай Цанев, Людмила Зафирова, Гергана Христова, Катерина Динкова, Калина Георгиева, Жорж Кюшев, Здравка Савчева

ИЗСЛЕДВАНЕ И АНАЛИЗ НА НАГЛАСИТЕ НА СТУДЕНТИТЕ ПРИ ИЗПОЛЗВАНЕ НА ГЕНЕРАТИВЕН ИНСТРУМЕНТ НА ИЗКУСТВЕН ИНТЕЛЕКТ

Николай Янев, Иглика Гетова, Теодора Христова, Ива Костадинова, Георги Димитров

Книжка 3
ДРУГИЯТ КАТО ЦЕННОСТ В УЧИЛИЩЕ

Александър Кръстев

Книжка 2
ASSESSMENTS OF TEACHERS AND PARENTS OF CHILDREN WITH DEVELOPMENTAL DISABILITIES ON INCLUSION IN PRE-SCHOOL INSTITUTIONS

Zagorka Markov, Hadzi Zivorad Milenovic, Biljana Jeremic, Radmila Zecevic, Milica Pavlovic

Книжка 1s
ПРИЛОЖЕНИЕ НА СРЕДСТВАТА ЗА ДОПЪЛВАЩА И АЛТЕРНАТИВНА КОМУНИКАЦИЯ В ОБРАЗОВАТЕЛНИТЕ ИНСТИТУЦИИ В БЪЛГАРИЯ

. Неда Балканска, . Анна Трошева-Асенова, . Пенка Шапкова, Снежина Михайлова

USE OF ARTIFICIAL INTELLIGENCE IN FOREIGN LANGUAGE TEACHING

Ekaterina Sofronieva, Christina Beleva, Galina Georgieva

Книжка 1
Скъпи читатели, автори, приятели на списание „Педагогика“,

В началото на 2025 година в първия брой на нашето списание „Педагогика“ бих искала от името на редакционната колегия и от мое име да Ви пожелая здраве, творческо вдъхновение и професионално удовлетворение от прино- са Ви към педагогическата наука и практика! Вярвам и се надявам, че списание „Педагоги- ка“ ще продължи да осигурява платформа за научен, обективен и откровен диалог, базиран на резултати от научни изследвания, за насто- ящето и бъдещето на обучението и образова- н

2024 година
Книжка 9s
Книжка 9
ANALYSIS AND IMPROVEMENT OF VIDEO LEARNING RESOURCES IN SMALL-SCALE LEARNING SCENARIOS

César Córcoles, Laia Blasco-Soplon, Germán Cobo Rodríguez, Ana-Elena Guerrero-Roldán

Книжка 8
АНГАЖИРАНОСТ КЪМ УЧЕНЕ ЧРЕЗ ИЗПОЛЗВАНЕ НА СМАРТ ТЕХНОЛОГИИТЕ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Кирилка Тагарева, Дора Левтерова-Гаджалова, Ваня Сивакова

Книжка 7
Книжка 6
Книжка 5s
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА НА СТАЖАНТСКАТА ПРАКТИКА ПРЕД СТУДЕНТИ – БЪДЕЩИ УЧИТЕЛИ

Илиана Петкова, Марияна Илиева, Владислава Станоева, Георги Чавдаров

Книжка 5
FEATURES OF SPEECH COMPREHENSION TRAINING OF CHILDREN WITH AUTISM SPECTRUM DISORDERS

Maryna Branytska, Svitlana Myronova, Svitlana Mykhalska

OVERVIEW OF THE STEM EDUCATION IN ISRAEL

Aharon Goldreich, Elena Karashtranova

Книжка 4
НАГЛАСИ НА СТУДЕНТИТЕ КЪМ СМАРТ ТЕХНОЛОГИИТЕ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Дора Левтерова-Гаджалова, Кирилка Тагарева, Ваня Сивакова

PROFESSIONAL SUPPORT FOR YOUNG RESEARCHERS

Emina Vukašinović, Marija Veselinović, Milan Milikić

РОБОТИТЕ В ОБУЧЕНИЕТО – ОБРАЗОВАТЕЛНА STEAM ИГРА

Мария Желязкова, Михаил Кожухаров, Даниела Кожухарова

Книжка 3s
Книжка 3
ATTITUDES AND EXPERIENCES OF THE PRESCHOOL TEACHERS IN THE APPLICATION OF DIGITAL TECHNOLOGIES IN ENVIRONMENTAL EDUCATION

Nataša Branković, Gordana Kozoderović, Biljana Jeremić, Danijela Petrović, Bojan Lazić, Slavica Karanović

ДИГИТАЛНИ ТЕХНОЛОГИИ В ПОДКРЕПА НА УЧЕНЕТО

Стоянка Георгиева-Лазарова, Лъчезар Лазаров

PREPARATION OF FUTURE TEACHERS FOR ORGANISING A HEALTH-PRESERVING INCLUSIVE SPACE IN EDUCATIONAL INSTITUTIONS

Nadiya Skotna, Tetiana Nadimyanova, Anna Fedorovych, Myroslava Sosiak, Oksana Yatsiv

Книжка 2s
Книжка 2
ОТ РИСУНКА – КЪМ СНИМКА

Камен Теофилов

Книжка 1s
Книжка 1
„ВТОРОТО“ БЪЛГАРСКО УЧИЛИЩЕ. ГЕНЕЗИСЪТ

Пенка Цонева, Бистра Мизова

2023 година
Книжка 9
EXPLORING THE NARRATIVE IDENTITY OF HUNGARIAN TEACHERS IN SLOVAKIA

Patrik Baka, Terézia Stredl, Kinga Horváth, Zsuzsanna Huszár, Melinda Nagy, Péter Tóth, András Németh

Книжка 8
A QUALITY “ONLINE” TEACHER – WHAT DO STUDENTS APPRECIATE AND VALUE IN TEACHERS DURING DISTANCE LEARNING?

Irena Golubović-Ilić, Ivana Ćirković-Miladinović, Nataša Vukićević

SUPPORT FOR THE INCLUSION OF ROMA CHILDREN THROUGH THE PROJECT TEACHING MODEL

Biljana Jeremić, Aleksandra Trbojević, Bojan Lazić, Gordana Kozoderović

TREND ANALYSIS OF PROFESSIONAL COMPETENCES OF SPORTS TEACHERS AND COACHES

Sergejs Capulis, Valerijs Dombrovskis, Svetlana Guseva, Alona Korniseva

Книжка 7
ЦЕННОСТЕН ПРОФИЛ НА УЧИТЕЛИТЕ В НАЦИОНАЛЕН КОНТЕКСТ

Цветан Давидков, Силвия Цветанска

Книжка 6s
MODELLING OF MARITIME CYBER SECURITY EDUCATION AND TRAINING

Gizem Kayisoglu, Pelin Bolat, Emre Duzenli

INTRODUCING THE USE OF CASE STUDIES METHODOLOGY IN TRAINING FOR SOFT SKILLS IN MARITIME UNIVERSITIES. THE ISOL-MET PROGRAM

Maria Lekakou, Helen Iakovaki, Dimitris Vintzilaios, Markella Gota, Giorgos Georgoulis, Thalia Vintzilaiou

THE ROLE OF MARITIME EDUCATION IN DIGITALIZATION

Kamelia Narleva, Yana Gancheva

Книжка 6
С МИСИЯ ЗА НАЦИОНАЛНА И КУЛТУРНА ИНДИВИДУАЛНОСТ

Надежда Кръстева, Йордан Колев

Книжка 5s
PREFACE

Nikola Vaptsarov Naval Academy is the oldest technical educational institution in Bulgaria. The Naval Academy is one of the symbols of Varna and Bulgaria in the world maritime community. Its history and achievements establish it as the most prestigious center for training of maritime specialists. At present, the Naval Academy trains specialists for the Navy and for the merchant marine in all areas of maritime life. Research and development conducted at the Naval Academy in Varna

A FAIR CONCERN ABOUT ECDIS

Nikolay Sozonov, Dilyan Dimitranov

DATA-DRIVEN LEARNING APPROACH TO MARITIME ENGLISH

Jana Kegalj, Mirjana Borucinsky, Sandra Tominac Coslovich

DEVELOPING CRITICAL THINKING SKILLS THROUGH THE “CASE STUDY” TEACHING METHOD IN MARITIME ENGLISH LANGUAGE TEACHING (MELT)

Tamila Mikeladze, Svetlana Rodinadze, Zurab Bezhanovi, Kristine Zarbazoia, Medea Abashidze, Kristine Iakobadze

MAXIMIZING STUDENTS’ LEARNING IN MARITIME ENGLISH ONLINE COURSE

Valentyna Kudryavtseva, Svitlana Barsuk, Olena Frolova

Книжка 5
Книжка 4s
Книжка 4
Книжка 3s
СПИРАЛАТА ОБЩЕСТВО – ОБРАЗОВАНИЕ

Иванка Шивачева-Пинеда

Книжка 3
ПРОЕКТНО БАЗИРАНО ОБУЧЕНИЕ ЗА СОЦИАЛНО-ЕМОЦИОНАЛНИ И ТЕХНОЛОГИЧНИ УМЕНИЯ ЧРЕЗ ПРОГРАМАТА „УМЕНИЯ ЗА ИНОВАЦИИ“

Галин Цоков, Александър Ангелов, Йоанна Минчева, Рени Димова, Мария Цакова

МЕДИЙНАТА ГРАМОТНОСТ И УЧИТЕЛИТЕ

Светла Цанкова, Стела Ангова, Мария Николова, Иван Вълчанов, Илия Вълков, Георги Минев

Книжка 2
INTONATION AND CHILDREN WITH EMOTIONAL AND BEHAVIORAL PROBLEMS

Katerina Zlatkova-Doncheva, Vladislav Marinov

Книжка 1
2022 година
Книжка 9
ТРАНСГРЕСИВНО-СИНЕРГИЧНО КАРИЕРНО РАЗВИТИЕ В „НЕФОРМАЛНО ОБРАЗОВАНИЕ“ В УНИВЕРСИТЕТА

д.п.н Яна Рашева-Мерджанова, Моника Богданова, Илиана Петкова

Книжка 8
INTEGRATING INTERCULTURAL EDUCATION IN THE PRIMARY SCHOOL CURRICULUM

Bujar Adili, Sonja Petrovska, Gzim Xhambazi

НАГЛАСИ НА БЪДЕЩИТЕ ДЕТСКИ УЧИТЕЛИ КЪМ STEM ПОДХОДА

Наталия Павлова, Михаела Тончева

Книжка 7
НАЦИОНАЛНАТА ИДЕЯ НА ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ

Йордан Колев, Надежда Кръстева

Книжка 6
Книжка 5
ИВАН Д. ШИШМАНОВ – ЕВРОПЕИЗИРАНИЯТ БЪЛГАРИН

Надежда Кръстева, Йордан Колев

THE TECHNOLOGY OF DEVELOPMENT OF COMMUNICATIVE CULTURE OF ELEMENTARY SCHOOL TEACHERS

Mariia Oliiar, Nataliia Blahun, Halyna Bilavych, Nataliia Bakhmat, Tetyana Pantyuk

Книжка 4
TEACHERS’ATTITUDES BOUT TEACHING AND LEARNING MATHEMATICS

Aleksandra Mihajlović, Emina Kopas-Vukašinović, Vladimir Stanojević

EDUCATION 4.0 – THE CHANGE OF HIGHER EDUCATION INSTITUTIONS AND THE LABOUR MARKET

Gergana Dimitrova, Blaga Madzhurova, Stefan Raychev, Dobrinka Stoyanova

Книжка 3s
DISTANCE LEARNING IN THE CONTEXT OF THE COVID-19 PANDEMICS

Baktybek Keldibekov, Shailoobek Karagulov

DIGITAL UNIVERSITIES: FEATURES AND KEY CHARACTERISTICS

Marina Skiba, Maktagali Bektemessov, Alma Turganbayeva

Книжка 3
Книжка 2
TWO-TIER MODEL OF TRAINING FUTURE TEACHERS FOR COACHING AT OUT-OF-SCHOOL INSTITUTIONS

Borys Savchuk, Tetyana Pantyuk, Natalia Sultanova, Halyna Bilavych, Mykola Pantyuk

Книжка 1
2021 година
Книжка 9
ИЗСЛЕДВАНЕ НА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО МЕЖДУ ФОРМАЛНОТО И НЕФОРМАЛНОТО ЗДРАВНО ОБРАЗОВАНИЕ

Доц. д-р Вержиния Боянова Гл. ас. д-р Константин Теодосиев Гл. ас. д-р Берджухи Йорданова

FORMATION OF PROFESSIONAL COMPETENCE OF ASSISTANT TEACHER OF INCLUSIVE EDUCATION IN SECONDARY EDUCATION INSTITUTIONS

Prof. Dr. Vladyslava Liubarets, Prof. Dr. Nataliia Bakhmat, Prof. Dr. Olena Matviienko, Oksana Tsykhmeistruk, Inna Feltsan

Книжка 8
ОТНОСНО ЗАДЪЛЖИТЕЛНОСТТА НА ПРЕДУЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ – РЕЗУЛТАТИ ОТ ЕДНО ИЗСЛЕДВАНЕ

Проф. д-р Маргарита Колева, доц. д-р Блага Джорова, д-р Ева Жечева

INFLUENCE OF PSYCHOLOGICAL AND PEDAGOGICAL FEATURES OF STUDENTS ON THEIR ACTIVITY IN SELF-EDUCATION

Dr. Iryna Sereda, Assoc. Prof. Dr. Svitlana Karskanova, Assoc. Prof.

CENTRALISATION AND DECENTRALISATION IN HIGHER EDUCATION: A COMPARATIVE STUDY OF HUNGARY AND GERMANY

Carla Liege Rodrigues Pimenta, Prof. Dr. Zolt†n R–nay, Prof. Dr. Andr†s Nmet

ЗА ПРИОБЩАВАНЕТО, ОБУЧЕНИЕТО И РАЗВИТИЕТО НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ С ИНТЕЛЕКТУАЛНИ ЗАТРУДНЕНИЯ

Златкова-Дончева, К. (2021). Приобщаване, обучение и развитие на деца и ученици с интелектуални затруднения. Бургас: Либра СКОРП, ISBN 978-954-471-705-6

Книжка 7s
CONCEPT OF PRESENT PRACTICE IN CHOOSING OF OPTIMAL NUMBER OF TUGS

Rino Bošnjak, Zvonimir Lušić , Filip Bojić, Dario Medić

S-101 CHARTS, DATABASE TABLES FOR S-101 CHARTS, AUTONOMOUS VESSEL

Vladimir Brozović, Danko Kezić, Rino Bošnjak, Filip Bojić

INFLUENCE OF HYDRO-METEOROLOGICAL ELEMENTS ON THE SHIP MANOEUVRING IN THE CITY PORT OF SPLIT

Zvonimir Lušić , Nenad Leder, Danijel Pušić, Rino Bošnjak

MEETING SUSTAINABLE DEVELOPMENT GOALS – EXPERIENCE FROM THE LARGEST SHIPPING COMPANIES

Katarina Balić , Helena Ukić Boljat, Gorana Jelić Mrčelić, Merica Slišković

OPTIMISING THE REFERENCE POINT WITHIN A JOURNAL BEARING USING LASER ALIGNMENT

Ty Aaron Smith , Guixin Fan , Natalia Nikolova , Kiril Tenekedjiev

REVIEW OF THE CURRENT INCREASE OF NOISE UNIT COST VALUES IN TRANSPORT

Luka Vukić , Ivan Peronja , Mihaela Bukljaš , Alen Jugović

TARGET DETECTION FOR VISUAL COLLISION AVOIDANCE SYSTEM

Miro Petković, Danko Kezić, Igor Vujović, Ivan Pavić

NEW RESULTS FOR TEACHING SHIP HANDLING USING FAST TIME SIMULATION

Knud Benedict , MichŽle Schaub , Michael Baldauf , Michael Gluch , Matthias Kirchhoff , Caspar Krüger

POTENTIAL BENEFITS OF ELECTRICALY DRIVEN FERRY, CASE STUDY

Tina Perić, Ladislav Stazić, Karlo Bratić

SITUATIONAL AWARENESS – KEY SAFETY FACTOR FOR THE OFFICER OF THE WATCH

Hrvoje Jaram, Pero Vidan, Srđan Vukša, Ivan Pavić

Книжка 7
INCLUSIVE INTELLIGENCE

Dr. Aleksandar Krastev, Assist. Prof.

EDUCATION OF MORAL CULTURE OF STUDENT YOUTH IN THE CONDITIONS OF POLYCULTURAL SPACE

Dr. Natalia Bondarenko, Assoc. Prof. Yevhen Rozdymakha Dr. Lyudmila Oderiy, Assoc. Prof. Dr. Anatoly Rozdymakha, Assoc. Prof. Dilyana Arsova, PhD student

PROFESSIONAL DEVELOPMENT IN KOSOVO – RESEARCH OF TRAINING PROGRAMS AND TESTS

Bekim Samadraxha, Veton Alihajdari, Besim Mustafa, Ramë Likaj

Книжка 6s
EVALUATION OF CRUISER TRAFFIC VARIABLES IN SEAPORTS OF THE REPUBLIC OF CROATIA

Maja Račić, Katarina Balić, Mira Pavlinović, Antonija Mišura

COMPARATIVE ANALYSIS OF THE CONTRACTS FOR MARITIME TRANSPORT SERVICES. CHAIN OF CHARTER PARTIES

Svetlana Dimitrakieva, Ognyan Kostadinov, Christiana Atanasova

THE LIGHTSHIP MASS CALCULATION MODEL OF A MERCHANT SHIP BY EMPIRICAL METHODS

Vedran Slapničar , Katarina Zadro , Viktor Ložar , Ivo Ćatipović

ON EDUCATION AND TRAINING IN MARITIME COMMUNICATIONS AND THE GMDSS DURING THE COVID-19

Chavdar Alexandrov, Grozdyu Grozev, Georgi Dimitrov, Avgustin Hristov

AIR POLLUTANT EMISSION MEASUREMENT

Nikola Račić, Branko Lalić, Ivan Komar, Frane Vidović, Ladislav Stazić

ASSESSMENT OF LNG BUNKERING ACCIDENTS

Peter Vidmar, Andrej Androjna

EGR OPERATION INFLUENCE ON THE MARINE ENGINE EFFICIENCY

Delyan Hristov, Ivan Ivanov, Dimitar Popov

THE MEASUREMENT OF EXHAUST GAS EMISSIONS BY TESTO 350 MARITIME – EXHAUST GAS ANALYZER

Bruna Bacalja, Maja Krčum, Tomislav Peša, Marko Zubčić

PROPELLER LOAD MODELLING IN THE CALCULATIONS OF MARINE SHAFTING TORSIONAL VIBRATIONS

Nenad Vulić, Karlo Bratić, Branko Lalić, Ladislav Stazić

MODELING OF THE DEPENDENCE OF CO

Hristo Hristov, Ivailo Bakalov, Bogdan Shopov, Dobromir Yovkov

TECHNICAL DIAGNOSTICS OF MARINE EQUIPMENT WITH PSEUDO-DISCRETE FEATURES

Guixin Fan , Natalia Nikolova , Ty Smith , Kiril Tenekedjiev

CONTRIBUTION TO THE REDUCTION OF THE SHIP’S SWITCHBOARD BY APPLYING SENSOR TECHNOLOGY

Nediljko Kaštelan, Marko Zubčić, Maja Krčum, Miro Petković

THE STAND FOR FIN DRIVES ENERGY TESTING

Andrzej Grządziela , Marcin Kluczyk , Tomislav Batur

INTRODUCTION OF 3D PRINTING INTO MARINE ELECTRICAL ENGINEERING EDUCATION – A CASE STUDY

Ivica Kuzmanić, Igor Vujović, Zlatan Kulenović, Miro Petković

SHIPYARD CRANE MODELING METHODS

Pawel Piskur, Piotr Szymak, Bartosz Larzewski

Книжка 6
TEACHERS' PERSPECTIVE ON THE EDUCATIONAL IMPLICATIONS OF ONLINE TEACHING

Dr. Julien-Ferencz Kiss, Prof. Dr. Florica Orțan, Dr. Laurențiu Mˆndrea

ПСИХОЛОГО-ПЕДАГОГИЧЕСКИ ПРАВИЛА, МОДЕЛИ НА ДОБРИ ПРАКТИКИ И ПРЕПОРЪКИ ПРИ РАБОТАТА И ОБУЧЕНИЕТО НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ С ПОВЕДЕНЧЕСКИ РАЗСТРОЙСТВА

Тричков, Ив., 2019. Психолого-педагогически правила, модели на добри прак- тики и препоръки при работата и обучението на деца и ученици

Книжка 5
ФИДАНА ДАСКАЛОВА ЗА ПЕДАГОГИКАТА

Маргарита Колева, Йордан Колев

ВОЕННОМОРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ – ЕДИН РАЗЛИЧЕН ПОГЛЕД

Кожухаров, А. (2021). Личните академични документи на българската военна образователна система (1892 – 1946). Варна: ВВМУ, ISBN 978-619-7428-55-1

Книжка 4
Книжка 3
НЕВРОДИДАКТИКА

Наталия Витанова

ЗА АСИСТИРАЩИТЕ И ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Сивакова, В. (2020). Асистиращи и информационни технологии

Книжка 2
ОВЛАДЯВАНЕ НА КЛЮЧОВИ КОМПЕТЕНЦИИ ПРИ ОРИЕНТИРАНЕ В СВЕТА

Стоянова, М. (2019). Овладяване на ключови компетенции при ориентиране в света. София: Авангард принт, ISBN 978-954-337-398-7 374

Книжка 1
BULGARIAN SCHOOL – SHOWCASE OF IDENTITY

Veska Gyuviyska, Nikolay Tsankov

ЗА ИЗБОРА НА УЧЕБЕН КОМПЛЕКТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛЕН ЕТАП. И ЗА ОБУЧЕНИЕТО

Георгиева, А. (2020). Съвременни проекции на обучението по български език

КОНТРОЛ НА СТРЕСА. ПСИХОЛОГИЧЕСКИ И УПРАВЛЕНСКИ РАКУРСИ

Стоянов, В. (2020). Управление на стреса в организацията. Психологически и управленски ракурси. 198 cтр., Варна: Стено, ISBN 978-619-241-119-0

2020 година
Книжка 9
Книжка 8
EDUCATIONAL REASONS FOR EARLY SCHOOL DROP-OUT

Maria Teneva, Zlatka Zhelyazkova

Книжка 7s
TEACHING CHALLENGES IN SPORTS EDUCATION DURING THE PANDEMIC COVID-19

Evelina Savcheva, Galina Domuschieva-Rogleva

THE DIFFERENCES IN STUDENTS’ ATTITUDES ABOUT ONLINE TEACHING DURING COVID-19 PANDEMIC

Aleksić Veljković Aleksandra , Slađana Stanković , Irena Golubović-Ilić , Katarina Herodek

ONLINE EDUCATION DURING PANDEMIC, ACCORDING TO STUDENTS FROM TWO BULGARIAN UNIVERSITIES

Antoaneta Getova¹ , Eleonora Mileva² , Boryana Angelova-Igova²

Книжка 7
ПОДГОТОВКАТА НА ПЕДАГОГИЧЕСКИ КАДРИ ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНИТЕ ВЪЗПИТАТЕЛНИ ЗАВЕДЕНИЯ ПРЕЗ ПЕРИОДА 1944 – 1991 ГОДИНА

Въчева, С. (2019). Подготовката на педагогически кадри за предучилищните възпитателни заведения през периода

ПАЗАРНИ МЕХАНИЗМИ В УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ. ТЕОРЕТИКО-ПРИЛОЖНИ ВЪПРОСИ

Първанова, Й. (2020) Пазарни механизми в училищното образование. Теоретико-приложни въпроси. София: Колбис, ISBN 978-619-7284-35-5

Книжка 6
TEACHERS ATTITUDES ABOUT INTEGRATED APPROACH IN TEACHING

Emina Kopas-Vukašinović, Aleksandra Mihajlović, Olivera Cekić-Jovanović

Книжка 5
КОНЦЕПТУАЛНИ МОДЕЛИ ЗА РАЗРАБОТВАНЕ НА ПОЗНАВАТЕЛНИ ОНЛАЙН ИГРИ В ОБЛАСТТА НА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО

Детелин Лучев, Десислава Панева-Мариновa, Радослав Павлов Гита Сенка Лилия Павлова

ТАЛАНТЛИВ ПЕДАГОГ И КУЛТУРЕН ДЕЕЦ

Севда Чобанова, Любен Десев

Книжка 4
A CONTINUUM OF APPROACHES TO SCHOOL INSPECTIONS: CASES FROM EUROPE

Rossitsa Simeonova, Yonka Parvanova Martin Brown, Sarah Gardezi, Joe O’Hara, Gerry McNamara Laura del Castillo Blanco Zacharoula Kechri, Eleni Beniata

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2019 година
Книжка 9
Книжка 8
ОБРАЗОВАНИЕ НА БЪДЕЩЕТО

Наталия Витанова

Книжка 7
МОДЕЛ НА РАБОТА В ИНТЕРКУЛТУРНА СРЕДА

(Научноизследователска саморефлексия)

RISK FACTORS FOR EARLY SCHOOL LEAVING IN BULGARIA

Elena Lavrentsova, Petar Valkov

ПРИНОСИ НА ЕЛКА ПЕТРОВА ЗА БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ

(100 години от рождението на проф. д.п.н. Елка Петрова – 27.10.1919 – 21.12.2012)

НАСОКИ ЗА ПРИОБЩАВАНЕ НА МАРГИНАЛНИ СЕМЕЙНИ ОБЩНОСТИ В ОБРАЗОВАТЕЛНИТЕ ИНСТИТУЦИИ

Нунев, Й. (2019). Насоки за приобщаване на маргинални семейни общности в образователните институции. Велико Търново: Св. св. Кирил и Методий, ISBN 978-619-208-186-7

Книжка 6
ДИОФАНТОВИ УРАВНЕНИЯ И СИСТЕМИ ДИОФАНТОВИ УРАВНЕНИЯ – ТЕОРЕТИЧНИ АСПЕКТИ И МЕТОДИЧЕСКА ПРОЕКЦИЯ В НАЧАЛНИЯ ЕТАП НА ОБРАЗОВАНИЕ

Владимира Ангелова. (2018). Диофантови уравнения и системи диофантови уравнения – теоретични аспекти и методическа проекция в начален етап на образование. Пловдив: Паисий Хилендарски, ISBN 978-619-202-394-2

ЕДНА НОВА КНИГА ЗА ПЕДАГОГИЧЕСКИТЕ УМЕНИЯ НА УЧИТЕЛИТЕ

Николай Колишев. (2018). Теория на педагогическите умения на учителите. София: Захарий Стоянов, ISBN: 9789540912066

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ПРИЛОЖЕНИЕ НА ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИЯ ПОДХОД ПРИ ОБУЧЕНИЕ НА СТУДЕНТИ ПЕДАГОЗИ

(върху примера на обучение по академичната дисциплина „Съвременни аспекти на гражданското образование“ на студенти педагози)

LEARNING MATURITY

Alina G“mbuță Daniela-Carmen Berințan Marijana Mikulandra Krzysztof Kij Katja Sivka

Книжка 2
ДЕТЕТО И ПЕДАГОГИКАТА

Рашева-Мерджанова, Ян., Петкова, Ил. & Господинов, Вл. (съст.). (2018). Детето и педагогиката. София: Просвета, ISBN 978-954-01-3806-0

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

Редакционната колегия на списание „Педаго- гика“ ви честити Новата 2019 година! Пожела- ваме ви от сърце тя да бъде щастлива, успешна и благословена! През отминалата юбилейна 2018 г. публику- вахме редица стойностни материали на универ- ситетски преподаватели, учители, разнородни специалисти, работещи в сферата на образова- нието, докторанти. Отбелязани бяха поредица от тематични конференции и юбилейни празни- ци. Получихме и международно признание чрез включването на списанието

УЧЕНИЧЕСКО САМОУПРАВЛЕНИЕ

Желязкова-Тея, Т. & Банчева, М. (2018). Ученическото самоуправление. София: Аз-буки. ISBN: 978-619-7065-20-6

2018 година
Книжка 9
ПРАВАТА НА ДЕТЕТО ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА СТУДЕНТИ ПЕДАГОЗИ

Йорданка Николова, Даниела Рачева

Книжка 8
СПОДЕЛЕНО МНЕНИЕ

Николова, М. & Михалева, Б. (2018). С увереност срещу агресията и кон-

Книжка 7
РАДОСТТА ОТ ОБЩУВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК В ДЕТСТВОТО

Екатерина Софрониева, Христина Белева

НОВО ТЕОРЕТИКО-ПРАКТИЧЕСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ДЕТСКОТО ТВОРЧЕСТВО

Енгелс-Критидис, Р. (2018). Децата и творчеството. Юбилеен сборник в чест

ПРОФ. Д-Р ЕЛЕНА РУСИНОВА-БАХУДЕЙЛА

Розалина Енгелс-Критидис

Книжка 6
ПОЗИТИВНА УЧЕБНА СРЕДА

Валентина Шарланова

SENIOR CITIZENS’ EXISTENTIAL NEEDS AND EDUCATION FOR THE MEANING OF LIFE

Joanna Łukasik, Norbert Pikuła, Katarzyna Jagielska

Книжка 5
ПЛАНОМЕРНО ПСИХИЧЕСКО РАЗВИТИЕ

(По случай 115 г. от рождението на П.Я. Галперин)

ПАРАДИГМАТА СЕМИОТИКА – ЕЗИК – ДЕТЕ ПРИ 6 – 7-ГОДИШНИТЕ

Жоржетина Атанасова, Любимка Габрова

ПАРАРОДИТЕЛСКАТА ГРИЖА ВЪВ ФОКУСА НА ЕДИН СОЦИАЛНОПЕДАГОГИЧЕСКИ АНАЛИЗ

Ковачка, Ю. (2017). Социалнопедагогически проблеми при деца с парародителска грижа. Благоевград: УИ „Неофит Рилски“, 144 стр. ISBN: 9789540001340

Книжка 4
ДЕТСКИ КОНФЕРЕНЦИИ

Боряна Иванова

СТЕРЕОТИПИЗАЦИЯ НА ЕТНИЧЕСКИТЕ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ ПРИ СЪВРЕМЕННИТЕ МЛАДИ БЪЛГАРИ

Зорница Ганева. (2017). Стереотипизация на етническите взаимоотношения при съвременните млади българи. София: Елестра. ISBN 978-619-7292-03-9

Книжка 3
Книжка 2
СЪВРЕМЕННИ МЕТАМОРФОЗИ НА ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА В ДЕТСКАТА ГРУПА

Веселина Иванова, Виолета Кърцелянска-Станчева

SCHOOLS AND UNIVERSITIES AS SOCIAL INSTITUTIONS

Emilj Sulejmani Shikjerije Sulejmani

ОТНОСНО УСЕТА ЗА БРОЕНЕ

Петър Петров, Мима Трифонова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ И ПРИЯТЕЛИ,

Редакционната колегия на сп.„Педагогика“ Ви честити Новата 2018 г. Пожелаваме ви тя да бъде здрава, щедра и благословена! Тази година списанието чества своя юбилей – 90 години от неговото публикуване за първи път през 1928 г. с името „Народна просвета“. От деня на създаване до сега, то отразява актуал- ните проблеми на педагогическата наука и прак- тика и остава верен спътник на хиляди научни работници, учители, докторанти. Вярваме, че силата на творческата ни енергия ще пом

ДОБРИ ПРАКТИКИ „ПАРТНЬОРСТВО РОДИТЕЛИ – УЧИЛИЩЕ“

Мехмед Имамов, Калинка Гайтанинчева

2017 година
Книжка 9
ПЕДАГОГИЧЕСКОТО УЧЕНИЕ НА Й. ФР. ХЕРБАРТ – ИСТОРИЯ И СЪВРЕМЕННОСТ

(По повод 240 г. от неговото рождение) Невена Филипова

Книжка 8
ЧЕТЯЩИЯТ СТУДЕНТ, ЧЕТЯЩОТО ДЕТЕ – ЕДНО МАЛКО ПРОЗОРЧЕ, ЕДНА ВЕЛИЧЕСТВЕНА ГЛЕДКА

Мариана Мандева, Боряна Туцева, Габриела Николова, Цветелина Ковачева

Книжка 7
ДИДАКТИЧЕСКИ КОМПЕТЕНТНОСТИ

Нели Митева, Наталия Витанова

Илияна Кунева

Книжка 6
Книжка 5
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКО ОБУЧЕНИЕ В АКАДЕМИЧНА СРЕДА

(Научно-теоретична рефлексия) Румяна Неминска

ПРИНОС В ПСИХОЛОГИЯТА НА ТВОРЧЕСТВОТО

(120 години от рождението на Лев Семьонович Виготски) Любен Десев

ЛЕВ СEМЬОНОВИЧ ВИГОТСКИ – ПСИХОЛОГ И НА ХХI ВЕК

(по случай 120 години от рождението му)

ИСКУССТВО В ЖИЗНИ ЛЮДЕЙ

Гульнар Омарова

НОВА И ПОЛЕЗНА КНИГА

Йонка Първанова

ПРИНОСЕН ТРУД КЪМ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛНОТО УЧИЛИЩЕ

М. Мандева (2017). Методика на обучението по български език и литература – I – IV клас. Начално ограмотяване. В. Търново: УИ „Св. св. Кирил и Методий“, 120 стр.

ЕДНО ФУНДАМЕНТАЛНО ИНТЕГРАЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА РОЛЯТА НА ОБРАЗОВАНИЕТО ЗА РАЗВИТИЕТО НА НООСФЕРНИЯ ИНТЕЛЕКТ

Марга Георгиева, Сава Гроздев. (2016). Морфодинамиката за развитието на ноосферния интелект. София: Изток-Запад, ISBN 978-619-152-869-1

Книжка 4
Книжка 3
СИСТЕМАТИЧНО ВЪВЕДЕНИЕ В ОБЩАТА И ПСИХОЛОГИЧЕСКАТА СИНЕРГЕТИКА

Любен Десев (2015). Синергетика. Въведение и речник. 777 термина. София: ИК „Екопрогрес“. 464 с. ISBN 978-954-2970-37-8

Книжка 2
ПРОБЛЕМИ И ПЕРСПЕКТИВИ В РАЗВИТИЕТО НА ХУДОЖЕСТВЕНОТО ОБРАЗОВАНИЕ У НАС ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДЕТСКИЯ И НАЧАЛНИЯ УЧИТЕЛ

Теодора Власева, Даниела Гирджева-Валачева, Мария Калоферова, Найден Младенов, Илияна Шотлекова

ЗАКЪСНЯЛО ПРИЗНАНИЕ

Доц. д-р Емилия Николова

Книжка 1
ФАКТОРИ ЗА УСПЕШНО ПРИЛАГАНЕ НА СМЕСЕНО ОБУЧЕНИЕ

Стоянка Георгиева-Лазарова Лъчезар Лазаров

ЗА СТОПЛЕНИТЕ ПЪТЕКИ КЪМ ЛИТЕРАТУРНОТО ПОЗНАНИЕ

Радев, Радослав. 2015. Технология на методите в обучението по литература. Варна: Славена, 247 с., ISBN 978-619-190-041-1

2016 година
Книжка 9
ИНТЕРАКТИВНИ ТЕХНИКИ ЗА ОВЛАДЯВАНЕ НА ЧЕТЕНЕТО В МУЛТИКУЛТУРНАТА КЛАСНА СТАЯ – ПЪРВИ КЛАС

ФОРМИРАНЕ НА РЕЧЕВА КУЛТУРА, В НАЧАЛНА УЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ, (АНАЛИЗ НА АНКЕТА С УЧИТЕЛИ

Кампания

на Института за български език – БАН, и вестник „Аз-буки“

Книжка 8
Книжка 7
IBM SPSS STATISTICS ПРЕЗ ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ ПОГЛЕД НА ДОЦ. Д-Р ЗОРНИЦА ГАНЕВА

Зорница Ганева (2016). Да преоткрием статистиката с IBM SPSS Statistics. София: Елестра. 712 стр. ISBN 978-619-7292-01-5

НАЧАЛНОТО ОГРАМОТЯВАНЕ – „КЛЮЧ“ ЗА УСПЕШЕН ЖИВОТ В ПРОМЕНЯЩИЯ СЕ СВЯТ

Мариана Мандева, Диляна Гаджева (2016). Начално ограмотяване

ОТ „ЧУДНА И ДИВНА ДАСКАЛЕТИНКА“ ДО ПЕДАГОГИКА ЗА НАЦИОНАЛНО СЛУЧВАНЕ

Виолета Атанасова (2015) Петко Славейков за образованието. Шумен: Унивeрситетско издателство „Епископ Константин Преславски. 208 с. ISBN 978-619-201-051-5

Книжка 6
УЧИЛИЩЕ ЗА ЧЕТЕНЕ

Петя Георгиева

Кампания

на Института за български език – БАН, и в. „Аз Буки“

ДОШЛА ЛИ Е ИНСПЕКТОРЪТ?

Ванина Сумрова

ЩЕ ТЕ ЧАКАМ В/НА ЦЕНТЪРА

Илияна Гаравалова

ПРАВО В ДЕСЕТКАТА

Ивелина Стоянова

ПРОФ.Д.П.Н. СТОЯНКА ЖЕКОВА

Редколегия на сп. „Педагогика“

Книжка 5
Книжка 4
СИНЕРГЕТИКА – НОВО НАУЧНО ПОЗНАНИЕ

(Синергетика – въведение и речник, София: ИК Екопрогрес, 2015 г.)

Книжка 3
Книжка 2
НОВА ДИНАМИЧНА МОДИФИКАЦИЯ В ГРАНИЦИТЕ НА „АЗ-КОНЦЕПЦИЯТА“ НА МАТЕМАТИЧЕСКОТО МОДЕЛИРАНЕ

Марга Георгиева & Сава Гроздев. (2015). Морфодинамиката за развитието на ноосферния интелект, София: Марга Георгиева. 323 стр. ISBN 9786199052204

Книжка 1
IN MEMORIAM

На 10.12.2015 г. ни напусна нашият колега и приятел проф. д-р Иван Пет ков Иванов. Той беше уважаван учен и експерт в областта на педагогическите науки – автор на 10 монографии, 8 учебника, 10 учебни помагала, 6 студии и над 100 статии в специализирани периодич- ни издания и научни сборници; участник в 28 между- народни и национални проекта; председател и член на експертни групи към НАОА, член на редакционната ко- легия на сп. „Педагогика“. Проф. д-р Иван Иванов беше уважаван и оби

2015 година
Книжка 9
Книжка 8
РУСЕНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ

Златоживка Здравкова

Книжка 7
ДИСКУСИЯТА В УРОКА ПО ЛИТЕРАТУРА

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 6
УЧИТЕЛЯТ ПРАВИ УЧИЛИЩЕТО

ЕЗИКОВАТА ГРАМОТНОСТ НА МАЛКИЯ УЧЕНИК – „КЛЮЧ“ ЗА ОТГОВОРЕН И УСПЕШЕН ЖИВОТ В ПРОМЕНЯЩИЯ СЕ СВЯТ

ГОТОВНОСТ ЗА ОГРАМОТЯВАНЕ

Екатерина Чернева

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ МЕЖДУ ИСТОРИЯ, АКАДЕМИЗЪМ И РЕАЛНИ ПРАКТИКИ В СОЦИАЛНОПЕДАГОГИЧЕСКАТА ДЕЙНОСТ

Академични полета на социалната педагогика, съставител: проф. д.п.н. Клавдия Сапунджиева, научна редакция: проф. дпн Клавдия Сапунджиева, проф. д-р Нели Бояджиева, гл. ас. д-р Марина Пиронкова,

НОВА КНИГА

Клавдия Сапунджиева

Книжка 2
ПРОБЛЕМИ НА СОЦИАЛНАТА АДАПТАЦИЯ НА ПЪТУВАЩИ УЧЕНИЦИ ОТ МАЛКИ НАСЕЛЕНИ МЕСТА1)

Траян Попкочев, Бонка Гергинова, Тереза Карамангалова

Турнир по канадска борба [Arm Wrestling Competition] / Д. Евтимова,

Д. Евтимова, Е. Павлова, И. Радославова и Б. Иванов

Книжка 1
ORGANIZATIONAL CULTURE: THEORY AND REALITY

Inna Leonidovna Fedotenko

ОТЗИВ ЗА КНИГАТА „ОБРАЗОВАТЕЛЕН ДИЗАЙН (КОНЦЕПТУАЛНИ ОСНОВАНИЯ И ПРАКТИЧЕСКИ РЕШЕНИЯ)“

Димова, Д. (2013). Образователен дизайн (концептуални основания

2014 година
Книжка 9
„СОФИЯ – УЧЕЩ СЕ ГРАД“ – МОБИЛЕН СЕМИНАР В ПОДКРЕПА НА НЕФОРМАЛНОТО УЧЕНЕ И ОБРАЗОВАНИЕ В ОБЩНОСТТА

ПЕТЪР ДЪНОВ (БЕИНСÀ ДУНÒ Е И БЕЛЕЖИТ, ПЕДАГОГИЧЕСКИ МИСЛИТЕЛ-ХУМАНИСТ, (ПО ПОВОД НА 0-ГОДИШНИНАТА ОТ РОЖДЕНИЕТО, И 70 ГОДИНИ ОТ КОНЧИНАТА МУ

НА УЧИЛИЩЕ – С УСМИВКА!

Снежана Якимова

НА УЧИЛИЩЕ – С УСМИВКА!

Снежана Якимова

УЧИТЕЛЯТ – ЕТАЛОН ЗА ФОРМИРАНЕ НА ДЕТСКАТА ЛИЧНОСТ

Катя Коруджийска, Янка Маринкова

Книжка 8
Книжка 7
ЗАЕДНО МОЖЕМ ПОВЕЧЕ

Диана Смиленова

Книжка 6
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 5
ВЪЗГЛЕДИТЕ НА ЖАН-ЖАК РУСО И ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ ЗА ВЪЗПИТАНИЕТО

Посвещава се на 180-ата годишнина от рождението на Любен Каравелов (1834 – 1879) Виолета Атанасова

LE PROJET PÉDAGOGIQUE, SOURCE DE MOTIVATION DANS L’ENSEIGNEMENT ET L’APPRENTISSAGE DU FLE

THE EDUCATIONAL PROJECT, MEANS OF MOTIVATION IN TEACHING AND LEARNING FLE

LA PÉDAGOGIE DU PROJET ET LA MOTIVATION DES ÉLÈVES POUR L’APPRENTISSAGE DU FRANÇAIS

PROJECT PEDAGOGY AND PUPILS’ MOTIVATION IN LEARNING FRENCH

Книжка 4
КАЖДЫЙ ДЛЯ МЕНЯ УЧИТЕЛЬ

Ш.А.Амонашвили

Книжка 3
АНТОАНЕТА ЙОВЧЕВА (1952 – 2014)

След трудна борба с тежката болест ни напусна един добър и мил човек, една светла личност – Анто- анета Йовчева, нашата обичана колежка Тони. Нейните колеги и приятели, многобройните автори и сътрудници на сп. „Начално образование“ и на сп. „Педагогика“ ще запазят завинаги спомена за нейната приветлива усмивка, за нейната отзивчивост и преда- ност към работата, за нейната широка култура и стре- меж към познание, към развитие. Родена на 20 март 1952 г. в София в интелигентно се- мей

Книжка 2
ПОСТМОДЕРНИЗЪМ И ВЪЗПИТАНИЕ

Клавдия Сапунджиева

ДЕТСКИ УНИВЕРСИТЕТИ

Боряна Иванова

ПРОФ. Д-Р ЕЛКА ПЕТРОВА

Има личности, в сиянието на които се оглеж- дат цяла плеада последователи, възпитаници, колеги; има личности, без които животът става по беден, дните по-еднообразни, защото в сър- цето остава празно място. Такава личност е професор, доктор на педа- гогическите науки Елка Петрова – най–големият ерудит в областта на предучилищното възпита - ние, учен с международно значение. Дълги години ще свеждаме глави пред нейна- та обаятелна личност, с искрена признателност ще си спомняме свидните

МЕЖДУНАРОДНЫЙ ЦЕНТР ГУМАННОЙ ПЕДАГОГИКИ

Международният център „Хуманна педагогика“ организира XIII педаго- гически четения в периода 20 – 23.03.2014 г. в гр.Тбилиси, Грузия. Форумът се организира със съдействието на грузинското правителство. „Учителят“ е темата, която ще обедини участниците: учители, експерти, родители, универ- ситетски преподаватели, представители на педагогическата общност от мно- го страни, за да се осъществи дискусия за мисията на съвременния учител в съвременния образователен контекст. Ръководството на

Книжка 1
ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА МОБИЛНОТО ОБУЧЕНИЕ

Стоянка Георгиева-Лазарова Лъчезар Лазаров

2013 година
Книжка 9
УЧИТЕЛИ ВЪЗРОЖДЕНЦИ В ТЪРНОВО

Венка Кутева-Цветкова

Книжка 8
ДИМИТЪР ДОНЧЕВ – С ВЪЗХИТА ЗА БЪЛГАРСКИЯ УЧИТЕЛ

100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ДИМИТЪР ЕВСТАТИЕВ ДОНЧЕВ (5.10.1913 – 15.02.1997)

Книжка 7
„СЛЪНЦЕТО“ НА ВЪЗПИТАТЕЛНАТА СИСТЕМА В ТВУ – РАКИТОВО

85 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА АНГЕЛ УЗУНОВ (1928 – 1999)

ЦЕННОСТИ И ДУХОВНО-НРАВСТВЕНО РАЗВИТИЕ НА МАЛКИЯ УЧЕНИК

Марияна Ешкенази, Гергана Фиданова, Марияна Вишева, Цветанка Годжилова

МАЛКИЯТ УЧЕНИК ЧЕТЕ

Марияна Механджиева Венета Велева

С БАБА И ДЯДО В КЛАС

Цветелин Горанов, Таня Илиева, Цветанка Берова, Нели Иванова, Борка Бончева

РОД РОДА НЕ ХРАНИ, НО ТЕЖКО МУ, КОЙТО ГО НЯМА!

Диляна Вачкова Евелина Димитрова

ДА ПОМОГНЕМ НА ДЕЦАТА ДА ОТВОРЯТ СЪРЦАТА СИ

Иванка Дебелушина Нина Маврикова

ДОБРОТО Е У ВСЕКИ

Мария Наскова

ОТЛИЧЕН ПЕДАГОГ, ПСИХОЛОГ И ПСИХОТЕРАПЕВТ

ДОЦ. СВЕТОСЛАВ СТАМЕНОВ (1939 – 2013)

Книжка 6
ТЕОРЕТИКО-ПРИЛОЖНИ ПРОБЛЕМИ НА КОНСТРУИРАНЕТО НА ТЕСТ ЗА НАЦИОНАЛНО ВЪНШНО ОЦЕНЯВАНЕ ПО „ЧОВЕКЪТ И ОБЩЕСТВОТО“ ЗА 4. КЛАС (2013)

Ваня Петрова, Цонка Каснакова, Мариан Делчев Жана Минчева Радостина Стоянова, Рада Димитрова Мария Темникова

MEDIA IN PRESCHOOL AGE OF CHILD’S LIFE

Sonja Petrovska Jadranka Bocvarova

Книжка 5
ШАЛВА АЛЕКСАНДРОВИЧ АМОНАШВИЛИ – УЧИТЕЛ ОТ БЪДЕЩЕТО

В сложното битие на науката и метамор- фозите на социалната реалност, неотменими и общовалидни остават само най-стойностни- те постижения и безспорни истини, които не само маркират и остойностяват територията на човешко познание, но извисяват самия чо- век, поддържат неговата вяра в доброто, под- хранват чувството му за собствена значимост, укрепват неговия дух. Приемайки извечните послания на класи- ческата философско-педагогическа мъдрост и дълбоко обвързан с педагогическата р

МАНИФЕСТ ГУМАННОЙ ПЕДАГОГИКИ

Преамбула 25 лет тому назад группа учителей новаторов провозгласила манифест „Пе- дагогика сотрудничества“ (Переделкино, 1986 год). В последующие годы были опубликованы отчеты встреч учителей новаторов, в которых рассматри- вались разные аспекты педагогики сотрудничества: „Демократизация лично- сти“ (Цинандали, Телавский район, Грузия, 1987 год), „Методика обновления“ (Москва, 1988 год), „Войдем в новую школу“ (Краснодарский край, 1988 год). Идеи педагогики сотрудничества воодушевленно

ПОРТФОЛИОТО НА УЧЕНИКА КАТО ПРОЦЕС НА САМОПОЗНАНИЕ

Радка Топалска Емилия Вълкова, Албена Атанасова

ДОПИРНИ СВЕТОВЕ

Албена Димитрова Стилияна Гронева

ПРЕДИ ГОДИНА И СЕГА

Веселка Аршинкова

Книжка 4
СВЕЩЕНИК ГЕОРГИ МАРИНОВ ПОЛУГАНОВ – ОСНОВАТЕЛЯТ НА УЧИЛИЩЕТО И ПЪРВИЯТ УЧИТЕЛ В ПОЛИКРАЙЩЕ

Георги Георгиев Трифонка Попниколова Марияна Георгиева–Гроссе

ЕВРОПЕЙСКИ ПРИКАЗКИ

Светла Попова

Книжка 3
ДА ОПАЗИМ ДЕТСКОТО ЗДРАВЕ!

Мая Топалова, Симона Пейчева

КАК ДА ОТГЛЕДАМЕ МАЛЪК ПРИРОДОЛЮБИТЕЛ?

Мадлена Николова Ани Цветкова

Книжка 2
Книжка 1
ИЗКУСТВОТО ЗА ПРЕВЕНЦИЯ НА АГРЕСИВНОТО ПОВЕДЕНИЕ НА ДЕЦАТА

Евгения Миланова Виолета Николова Величка Радева

ПРИЯТЕЛСТВОТО В ЖИВОТА НА ДЕТЕТО

Даниела Димитрова Красимира Василева

ПРЕДАЙ НАТАТЪК

Вилдан Мехмедова

ЗАЕДНО ДА БЪДЕМ ДОБРИ

(ПЕДАГОГИЧЕСКА СИТУАЦИЯ В ПОДГОТВИТЕЛНА ГРУПА)

ПРОФ. ДПН EЛКА ПЕТРОВА EДНА НЕЗАЛИЧИМА СЛЕДА В БЪЛГАРСКОТО ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБРАЗОВАНИЕ (1919 – 2012)

Почина проф. дпн Елка Петрова (20.ХІІ.2012 г.) – на- шата любима учителка по изкуството да се живее пъл- ноценно и професионално, създателката на науката за предучилищното възпитание на българските деца, пре- красната жена и велика майка, Неповторима, единствена, съвършена – това е нашата Елка: Примерът за всички нас – хилядите нейни студенти и последователи ! Елка Петрова винаги е първа, винаги е оригинална и авангардна; през 1950–1952 г. поставя началото на Висшия мето

2012 година
Книжка 9
ПЕДАГОГЪТ – РИЦАР НА ДЕТСТВОТО

Януш Корчак бе написал, че животът на великите хора е като легендите: труден, но красив. И се оказва пророчески прав, сякаш е писал за себе си! Наследник на семейство с богата духовна култура и традиции, останал отрано без баща, той не просто се справя с несгодите на сирачеството, но развива у себе си три могъщи извора на живот: любов към свободата и справедливостта, страст към знанието и творчеството, отдаденост на децата и тяхното щастие. Лекарят Корчак лекува децата и душите им. Безплатн

ЯНУШ КОРЧАК – ВЕЛИК ХУМАНИСТ И ПЕДАГОГ

„Със сила и мощ поведох своя живот, който беше привидно неподреден, самотен и чужд. За син избрах идеята да служа на детето и неговото дело. Привидно загубих.“ Бе лекар, писател, мислител. Бе философ, учен, моралист. Издател. Възпи- тател и педагог. Бе герой. Бе скромен. Във всяка от тези области той има изключителни постижения. В течение на по- вече от четиридесет години работи като педагог и писател. Четиридесет години безкористно служене на слабите и беззащитните. Създава съвременна кон

ЕВОЛЮЦИЯ НА ПРАВАТА НА ДЕТЕТО

„Детето има право на сериозно отношение към проблемите му, на справедливото им решаване.“

THE KORCZAK’S RIGHT TO SOCIAL PARTICIPATION OF CHILDREN THE CITIZENSHIP OF CHILDREN

A speech by Marek Michalak, the Ombudsman for Children, given during the seminar„The Polish-Israeli pioneer in the fi eld of human rights, Janusz Korczak (1879–1942) and today’s Convention on Children’s Rights as the part of the international law“, Geneva, the 6 of June 2009

ЗА ДЕТЕТО, ДЕТСТВОТО ИЛИ НАУКА ЗА НЕГО?

В памет на Януш Корчак – по повод 70 г. от неговата смърт и 100 г. от създаването на „Дом за сираци“ във Варшава Албена Чавдарова

Книжка 8
CHANGES IN UNIVERSITY TEACHING – THE ROAD FROM KNOWLEDGE TO COMPETENCIES

Slađana Anđelković Zorica Stanisavljević Petrović

ДОСТОЕН ЖИВОТ, ОТДАДЕН НА ПРОСВЕЩЕНИЕТО… ПРОФ. СТОЙКА ЗДРАВКОВА – ЕДИН СЪВРЕМЕНЕН БУДИТЕЛ НА 70 ГОДИНИ

Неуморна и взискателна! Енергична и всеотдай- на! Работохолик и перфекционист! Това е проф. д-р Стойка Здравкова! Не е за вярване, че в началото на ноември 2012 година навърши 70 години. И не е слу- чайно това, че тази светла дата е непосредствено бли- зо до Деня на будителите. А това, че проф . Здравкова е съвременен български будител, е толкова безспорно и видимо! 70–годишнината ù е един чудесен повод ретрос- пективно да си припомним и проследим най-значи-

Книжка 7
ОЧАКВАНА И ПОЛЕЗНА

Емилия Василева

Книжка 6
Книжка 5
ЦЕННО ПОМАГАЛО ЗА ПСИХОЛОЗИ И ПЕДАГОЗИ (Надежден инструмент за диагностициране смисъла на живота)

Любен Десев Минчев, Борис. Тест на Дж. Крумбъг и Л. Махолик за смисъл в живота. Българска версия. Варна, ВСУ „Черноризец Храбър“,

ГЕОРГИ MАВРОВ ЖИВОТ, ОТДАДЕН НА НАУКАТА И ОБРАЗОВАНИЕТО

Така най-общо, но и най-точно можем да охарак- теризираме дейността на ст. н. с. д-р Георги Петков Мавров. Той ни напусна неочаквано в края на април т.г. И до последния си ден не преставаше да се вълнува от проблемите на образованието. Споделяше инте- ресни мисли относно предстоящото приемане на За- кона за образованието. Пестелив на думи, но щедър на дела – това ясно проличава от неговата богата би- ография.

Книжка 4
ОЩЕ ЕДНА ИДЕЯ

Галина Стоянова

Книжка 3
С ИНОВАТИВЕН ПОГЛЕД КЪМ ЛИЧНОСТТА НА ДЕТЕТО

Маргарита Абрашева Любимка Габрова

БИЗНЕС ОБУЧЕНИЕ В ДЕТСКАТА ГРАДИНА

Красимира Костова Петя Драгоданова

ДЕТСКАТА БЕЗОПАСНОСТ

Любимка Габрова

БАБА ПРИКАЗКИ РАЗКАЗВА... (МИКС ОТ ПРИКАЗКИ)

Кева Захариева, Мария Мичева

Книжка 2
ДЕТЕ ПЪТУВА В АВТОМОБИЛА

Красимира Михайлова

ПРОТИВОПОСТАВЯНЕ

Пюрвя Ердниев, Б. Ердниев

ЗДРАВКА НОВАКОВА – ПРЕПОДАВАТЕЛ И ТВОРЕЦ

Седемдесетгодишният юбилей е вълнуващ повод да проследим трудния, богат и съдържателен професионално-творчески път на доц. д-р Здравка Новакова, да под- чертаем нейната важна роля за утвърждаване на дидактика на математиката като

IN MEMORIAM Иван Марев

Напусна ни проф. Иван Марев – философ, педагог, демократ, родолюбец. В далечната 1975 г., зареден с енергия, пълен с идеи, той създаде в Техническия

Книжка 1
ДЕЛЕГИРАНЕ НА ПРАВА ЧРЕЗ КОМИСИИТЕ В ДЕТСКАТА ГРАДИНА

Маргарита Абрашева Политиката, наречена управление на качеството, не е самоцел, нито поредна обра- зователна „мода“. Тя е практически необходима за поддържане от директора на учеб- ното заведение на един привлекателен образ в условията на конкуренция на пазара на учебни заведения. Това се отнася най-вече за детските градини. Политиката на упра- вление на качеството съдържа недостатъчно използван ресурс, включително за спечел- ване и запазване доверието на потребителя – родителите на децата,

ИНОВАЦИОННИ И ИНТЕРАКТИВНИ МЕТОДИ В КВАЛИФИКАЦИОННАТА ДЕЙНОСТ НА ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ КОЛЕКТИВ

Стоилка Ташева, Севда Лукайчева Развиващото се с динамични темпове общество в днешно време налага необ- ходимостта от иновационни промени в областта на образованието. И в предучи- лищната педагогика все по-често се търсят алтернативни педагогически техноло- гии както за възпитанието и обучението на децата, така и при провеждането на квалификационната дейност на самите педагози. Използването на интерактивните методи дава възможност да се възлагат за- дачи, които предполагат съвместна работа,

ТОВА ТРЯБВА ДА ГО ЗНАЕ ВСЯКО ДЕТЕ

Татяна Атанасова, Иванка Пампова

НА УЛИЦАТА Е ОПАСНО

Таня Янчева, Зоя Кацарова