Педагогика

2014/6, стр. 364 - 377

„ИСТОРИЯ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА“ И НАЦИОНАЛНАТА ИДЕНТИЧНОСТ

Резюме: Статията разглежда някои основни моменти, свързани с възприема-нето на Паисиевата история като белег на национална идентичност и символ на различни идеологически концепции спрямо нуждите на времето от Освобожде-нието (1878 г.) до днес. През разглеждания период, в зависимост от господства-щите в обществото идеологеми, на преден план се извличат едни или други по-уки от „Историята“, интерпретират се спорните въпроси, свързани с рожденото място и гроба на нейния автор, правят се оценки на неговата личност и дело.

Ключови думи: Paisiy, Istoria slavyanobulgarska, national identity, mythology, national unity

„История славянобългарска“ е толкова тясно свързана с идеята за формирането и легитимирането на българската идентичност, че почти във всяко изследване е отделено място на тази тема. Дори най-новата книга на Василис Марагос се казва „Паисий Хилендарски и Софроний Врачански. От православната идея към изграждане на българската идентичност“ (Марагос, 2012). За Паисий вече отдавна има и изработен и усвоен фонд от приповдигната лек-сика и фразеология, който сам по себе си е интересен за изследване. От автор на едно-единствено съчинение той се „разраства“ в народен учител, идеолог, трибун, вожд (Трендафилов, 2006), което не е никак чудно, защото идентичността се нуждае от митология, която да я легитимира както пред другите, така и на първо място, в съзнанието на нейните членове. Една подобна митология по дефиниция обединява няколко елемента: славното минало, героя, врага и повествованията за тях (Аретов, 1999). Така в зависимост от нуждите на времето и господстващите в обществото идеологеми на преден план се извличат едни или други поуки от „Историята“, разглеждат се спорните въп-роси, свързани с рожденото място и гроба на нейния автор, правят се оценки на неговата личност и дело. За едни Паисий е пръв народен будител и обединител на българската нация, а според други, като американския професор Джеймс Кларк, „Паисий надмина своя образец. Докато Орбини е родоначалник на един романтичен панславизъм, Паисий е върл български шовинист“ (цит. по Ангелов, 1960). Многобройните оценки за значението на „История славянобългарска“ и нейния автор е невъзможно да бъдат обобщени в една статия. Целта на настоящия текст е да припомни някои основни моменти, свързани с възприемането на Паисиевата история като белег на национална идентичност и символ на различни идеологеми спрямо нуждите на времето от Освобождението (1878 г.) до днес1).

1. За разлика от текста на „Историята“, личността на Паисий бива забелязана много по-късно. Дълго време неговото съчинение се предава от ръка на ръка, без името му да се споменава, и минава почти един век, докато българските книжовници го открият – около средата на XIX век, отначало като едно необичайно явление, а по-късно като израз на конфликта с Цариградската патриаршия. За въвеждането на Паисий в научната литература и за набелязването на задачите, стоящи пред българската историческа наука във връзка с неговото дело всепризната е заслугата на Марин Дринов (Ангелов, 1985). Неговите изследвания остават толкова тясно свързани с признанието на значението на Паисиевата „История“ като еманация на българския дух, че след 1933 г. за известно време на 27 септември – деня, определен за честване на Паисий, тържествата се извършват пред паметника на учения в Борисовата градина. Дринов задава и модела на разглеждане на „Историята“ като извор на патриотично въодушевление, посочила пътя към народностно обособяване, поставила началото на цяла поредица народни будители. Изследванията на Дринов вдъхновяват според собствените му признания и Иван Вазов да напише през 1882 г. ода със заглавие „Паисий“2). Именно това произведение на Вазов ще създаде рамката, в която до 1944 г. ще се чете „Историята“ и делото на Паисий. Части от одата се преплитат с научните аргументи, поставят се в предговорите към подготвяните издания на „История славяноболгарская“ (Хранова, 2011). Показателни за силното въздействие и значение на Вазовото произведение са събитията, разказани от Александър Теодоров-Балан по повод отбелязването на 1000-годишнината от смъртта на св. Методий през 1885 г. Част от празненството е и организирането на „книжовно утро“ в Народното събрание, с което уреждане е натоварена класическата мъжка гимназия, чийто директор тогава е Димитър Агура. На Балан е поставена задачата да избере произведения за декламацията. Той препоръчва одата „Паисий“ на Иван Вазов. „Спомням си с тъга какво зло произлезе от моето българско увлечение в идейната и словесна красота на тая поемка!“, отбелязва Балан, разказвайки за последвалите събития (Теодоров-Балан, 1988: 93). На утрото присъства князът със своята свита и цялото дипломатско тяло. На другия ден Агура е повикан в двореца на обяснение. От Паисиевите думи, че гърци са хитри, вероломни, „горко вам безумни, овци заблудени, със гръцка отрова що сте напоени, дето се срамите от вашия брат и търсите пища в гръцкия разврат“, се е почувствал обиден дипломатическият агент на Гърция и поискал удовлетворение. Въпреки протестите на Балан, изложени на страниците на в. „Мир“, Агура набързо е уволнен (Теодоров-Балан, 1988: 93 – 94).

Величието на Паисиевия подвиг, така вдъхновено възпято от поета, постепенно довежда до истинско преклонение към Хилендарския монах и до появата на хиляди славословни статии (Трайков, Дуйчев, 1962), които не толкова имат научен характер, колкото отразяват голямата любов и почит към извършеното от него и призовават към следване на свещения завет на първобудителя да се пазят народността, езикът и честта на родината. Големият брой на тези съчинения, повечето от които често издават и недостатъчна компетентност, провокират Александър Теодоров-Балан (1942) да напише специална статия, в която предупреждава да се спре този порой от писания. В белетристична форма ученият заявява, че самПаисий не може да одобри прекалените и неверни възвеличавания на своето дело. Героят в разказа на Балан пътува до Рая, за да разговаря с Паисий по разни въпроси, обсъждани в тогавашната преса: какво е донесъл и научил от Йован Раич, мислел ли е за някакви последици от своето дело, как гледа на това, „Историята“ му да бъде преведена на съвременен език. Угодни за Паисий се оказат само честванията в училищата и най-силно неугодно поклаща глава, когато става дума за превода. Тогава ужасен „опулва очи, навежда глава и заплаква“.

2. В периода 1878 – 1944 г., когато присъединяването на останалите извън пределите на България населени с българи земи в Македония, Тракия и Добруджа се превръща в лелеян идеал и основна цел на българската политика, фигурата на Паисий и неговата „История“ придобиват особено силна символна стойност като обосноваващи неделимостта на българската народност. Казаното от Паисий не просто се предава, а му се вменяват разни смисли и се извличат поуки, правят се нови внушения. Превръщането на Хилендарския монах в образ-идеологема не е никак изненадващо. С основните идеи, заложени в неговото съчинение, за „простия български“ език като неотделима част от идентичността на българите3), която те трябва да развиват, той се вписва чудесно в българската политическа пропаганда4). В това отношение символното звучене на неговия образ се припокрива с това на Кирил и Методий5). Неслучайно до 1933 г. честванията, посветени на Паисий Хилендарски, се отбелязват на 11 – 12 май. Такъв е случаят и с тържествата по повод 150 години от създаването на „История славянобългарска“6). В изпратеното от Министерството на народното просвещение до началниците на всички учебни заведения окръжно № 6632 от май 1912 г. изрично се отбелязва, че подобно на Прометей Паисий „грабна свещения огън за нашето национално пробуждане. Чрез своята история той възроди и новата българска писмена реч, новата българска книжнина. Поради това образът на отец Паисий е тъй мил и свят за нас, тъй възвишен, както и онзи на първите наши просветители Кирил и Методий“ (Училищен преглед, 1912). На 11 и 12 май учебните занятия са отменени – на 11и учениците със своите преподаватели трябва да присъстват на тържествено богослужение, а на 12-и май се провеждат беседи за Паисий и неговата „История“. По повода се организират и литературно-музикални вечеринки. Във връзка с юбилея министърът на просветата Стефан С. Бобчев разпорежда една от стипендиите по българска история да бъде на името на Паисий Хилендарски. По-късно през 1940 г., като част от превръщането на неговото дело в народностен символ, са обявени три конкурса за прослава на Хилендарския монах – за създаване на химн, картина и пиеса (Отец Паисий, 1940), но журито така и не одобрява нито един.

2.1.Заслужава да се отбележи и фактът, че през 1929 г., когато във връзка със започналата световна икономическа криза и намаляването на себестойността на парите Българската народна банка отпечатва нова емисия, за която специално са подбирани картини, разпалващи родолюбивото чувство на българина, на гърба на банкнотата от 200 лева (най-малката банкнота) стои Паисий Хилендарски, така като го е изобразил Иван Мърквичка – уединен в своята килия, пишещ историята си (Алманах, 1999: 392).

2.2. Все в духа на символиката на обединител на българския народ Паисий Хилендарски е избран за патрон на националистическата организация Всебългарски съюз „Отец Паисий“7). На 20 юни 1927 г. Софийският митрополит Стефан свиква събрание на родолюбиви българи за създаване на структура за защита на българския род, която да бъде „носителка на едно дело, което трябва да обедини всички добри българи без разлика на политически убеждения и течения, без разлика на месторождение... за да можем с живо слово и живо дело у нас и вън от нас да заработим за предохранението и напредъка на българския род... за самосъзнанието на българския народ, за запазване на племенните му добродетели, за противодействие на теченията, които застрашават народното единство“ (Лазов, 1947; Колев, 2005: 215 – 219). До Втората световна война организацията се грижи за подпомагането на българите в чужбина. На страниците на нейното списание „Отец Паисий“ се появяват и различни статии, в които се разглеждат идеите на Паисиевата „История” като оръжие в борбата за поддържане на националното самосъзнание у българите, останали извън пределите на България, специално внимание е отделено и на отношението на Паисийкъм Македония като изконно българска земя (Трайков, Дуйчев, 1962).

2.3. „Отец Паисий“ е едно от най-често срещаните наименования на организациите на българите в различни чужди държави (Колев, 2005). Така например едно от най-деятелните дружества в Америка, подпомагащо българската колония там, е Българо-македонското взаимоспомагателно дружество „Отец Паисий“ в Хомстед, Пенсилвания, основано през 1930 г. То поддържа богата библиотека, училище с над петдесет деца. Организира просветни беседи, вечеринки и пикници. При дружеството има и женска секция; създаден е и спортен тим (Трайков, 1993: 152). В Чикаго пък на проведен през 1939 г. в града всебългарски събор (24 септември) във връзка с целите и дейността на Всебългарскиясъюз „Отец Паисий“ се решава да се разшири основаването на клонове на организацията в Северна Америка (Трайков, 1993: 162).

3. Трябва да се подчертае, че в официалната държавна пропаганда във времето преди 1944 г. делото и личността на Паисий Хилендарски се подлагат на претълкувания и подмени не само в националистичен, но и в монархистичен смисъл. Това много добре се илюстрира в едно често цитирано от изследователите изказване от 1943 г. на Борис Йоцов – тогава министър на просвещението, по Радио София на 27 септември – деня на отец Паисий: „В националния патос на Паисия Хилендарски блестят три политически идеи – за народа, за държавата и за историческата личност... Сред тия личности Паисий слага на челно място личността на царя. За него царската власт има висше проявление, тя е предопределена в историческото развитие на българския народ. Затова отечеството му може да бъде само царство, с наследствен владетел. Царският институт, църквата и духовният елит са най-главните опори на държавата. Обаче най-голяма сила Ӝ дава войнството – то е необходимо в дни на спокойствие и в дни на национална борба. Така чрез историята отец Паисий осветява бъдещото развитие на българския народ...“ (Даскалов, 2002: 221 – 222).

4. Превръщането на „История славянобългарска“ в символ на националната идентичност в периода от Освобождението до 1944 г. има и още един аспект, изразяващ се в стремежа на отделни населени места да си присвоят правото да се смятат за родно и съответно лобно място на нейния автор. Много оскъдни са данните, които Паисий дава за своя произход вувода и послесловието на творбата си – че е дошъл от Самоковската епархия, за брат си Лаврентий, игумен на Хилендарския манастир, за годината на пристигане на Света гора (1745 г.) и за написването на „История славянобългарска“ (1762 г.). При липсата на писмени сведения се създават и разпростаняват множество исторически предания8) (Трайков, Дуйчев, 1962), като основният спор относно родното място на Паисий, който се води и до днес, е между с. Доспей (Самоковско), с. Кралев дол (Софийско) и гр. Банско. Показателно е, че интересът към този въпрос се засилва при определени политически събития. В периода на Балканските войни, когато възрожденският дух и ценности са впрегнати в служба на националното чувство и патриотизъм, се отпечатват множество публикации, засягащи тази тема. Тогава (през 1912 г.) се появява за пръв път и версията за гр. Банско като роден град на Паисий – именно когато той влиза в границите на българската държава. През същата година се отбелязава и 150-ата годишнина от написването на „История славянобългарска“. Стремежът към „пространствено закрепване на идеологемата Паисий“ (Димитрова, 2007) се превръща в ожесточена борба, разразила се на страниците на тогавашната преса, особено силно изразена между привържениците на доспейското и кралевдолското предание (Тодоров, 2003: 53 – 66). След публикуването на откритите от Йордан Иванов приписки в Хилендарската кондика9) спорът за родното място на Паисий се смята почти за решен в полза на гр. Банско, която версия се застъпва и в повечето научни публикации.

5. След Втората световна война и установяването на социалистическата власт в България идеологическата натовареност на образа на Паисий Хилендарски и неговата „История славянобългарска“ рязко се променя. Те се превръщат в символ на нова идентичност, отговаряща на концепцията за социалистическата революция: „Историята“ изразява интересите на селяните и занаятчиите, на „обикновените трудови хора“, съдържа програма, отличаваща се с боеви демократизъм, насочена срещу турския феодален гнет и българите ренегати. Тази подмяна на основните ценности в съчинението на хилендарския монах, широко застъпена в научната литература, е добре разгледана от Румен Даскалов (2002: 222 – 228). Тя не подминава и представата за Паисий Хилендарски, изразена в художествените произведения и изобразителното изкуство. В книгата си Владимир Топенчаров (1961) обръща внимание на това, че канонизираният образ на автора на „История славянобългарская“, изграден от Иван Вазов и изобразен от Иван Мърквичка в една цветнакартина като „белобрад старец, свит, прегърбен, някакъв отшелник, откъснат от света, затворен в своята манастирска килия, който рови в древни писания”, е неверен. Паисий е революционер, защото има смелостта да разнася книгата си от място на място в едно мрачно време. Още повече че едно светогорско писание го описва с висок ръст, голяма здравина, с буен, немирен темперамент, енергичен мъж с дълга брада, силен, общителен, жив и подвижен (Топенчаров, 1961: 1 – 2). Паисий неизменно „участва“ в строителството на нова България. В стихотоврението „Към родината“ на Георги Авгарски се казва: „Будният отец Паисий/е отново днес при нас –/той е в мощните трансмисии, в славния Хаинбоаз!“ (Недялков, 1963). През 1960 г. Варненската опера дори представя опера „Паисий Хилендарски“ по либрето на Алла Герова и музика на Найден Геров. Тя обаче не е добре приета от критиката, тъй като в нея липсвал основен мотив и централен герой. Авторите са ограничили ролята на будителя, като са преплели два теми – значението на хайдушкото движение и възрожденската роля на Паисий (Недялков, 1963).

5.1. Изключително тържествено е отбелязана 200-годишнината от написването на „История славянобългарска“ през 1962 г. (Тодоров, 2003: 99–112). По случай честването в БАН е организирана научна сесия, посветена на делото на Паисий Хилендарски. Появяват се и няколко нови изследвания като сборника от студии „Паисий Хилендарски и неговата епоха“ – издание на Института за история при БАН, монографията на Михаил Арнаудов, а книгата на Владимир Топенчаров е издадена отново в преработен и допълнен вид (Паскалева, 1963). Заснет е филм „Легенда за Паисий“ по сценарий на Надежда Драгова и Първан Стефанов, оценен от критиката като неуспешен (Алманах, 1999: 781). За разлика от филма, с много по-голяма популярност и въздействие се оказал романът на Димитър Талев „Хилендарският монах“ (1962 г.). Заслужава да се отбележи взаимодействието между този художествен текст и устните предания за ранните години от живота на Паисий, записани в Банско: докато преди 1962 г. най-често посочванотоот информаторите негово светско име е Стоян, то след това то е Пенко, както и в романа. От него в разказите на банскалии е зает и сюжетът с бягството на Паисий след извършеното от него убийство – отмъщение за поруганата чест и самоубийството на сестра му. В някои наративи се появява като персонаж, отново заимстван от Талев, и неговата сляпа приятелка (Димитрова, 2007). Честванията през 1962 г. официално и институционално препотвърждават банската теза за произхода на Паисий, което за пореден път се случва като отговор на определена идеологическа програма и опит за формиране на народностна идентичност. Те са свързани този път с промяната на държавната политика по т.нар. „македонски въпрос“10). Дали като отговор на това ново становище, или случайно, но през 1968 г. във в. „Братство“, излизащ на български език в гр. Пирот (след това препечатано във в. „Ниш“), се появява твърдението, че Паисий Хилендарски е завършил живота си в с. Рибарци, Босилеградско, където бил намерен гробът му и негов печат. Впоследствие се доказва, че т.нар. печат с надпис, съдържащ името на Паисий, всъщност е медна монета от времето на византийския император Юстиниан I (527 – 565) (Ангелов, 1985а). „История славянобългарска“ е толкова важна за българската културна политика, че в Първо главно управление на Държавна сигурност в продължение на повече от 13 години се подготвя операция, с която трябва да се подмени оригиналът на т.нар. Зографска чернова, пазена в Зографския манастир, с добре подготвено копие и да се донесе в България. Замисълът се осъществява през декември 1985 г.11).

5.2. И след Втората световна война продължава традицията да се наименуват български дружества в чужбина „Отец Паисий“. Такова е учередено в Чако, Аржентина. Началникът на полицията, като разбрал какво значи отец на испански, сам занесъл разрешителното на ръководителите на организацията и им пожелал успехи в разпространението на Божията мисъл (Петров, Николов, 1988: 89). През 1973 г. вестник „Български глас“ в Аржентина отбелязва на страниците си нуждата от дружество на българите в Буенос Айрес. Съставена е специална временна комисия с председател Иван Панталеев, която по предложение на Атанас Минчев приема името на новото дружество да бъде „Отец Паисий“ (Славяни, 1973: 33). Организацията заработва с пълни сили. В пресата се появяват съобщения, че през януари – март 1975 г. тя планира да организира няколко пикника край брега на река Рио де ла Плата. Три от тези сбирки вече са се състояли, и то при голям успех. „Тази похвална инициатива, която служи за свръзка на българите от Буенос Айрес и неговите околности, се цени много – сънародниците масово посещават пикниците, на които се сервират печено агнешко, суджуци и други български ястия, умело приготвени от хората на дружеството „Отец Паисий“. Организират се също така чествания на празници, поддържат се българските обичаи и традиции (Славяни, 1975: 49). Дружеството в Стокхолм (Швеция) също се казва „Отец Паисий“. Негова основна грижа е българите да не се обезличават народностно, да запазят у себе си и децата си будно българско съзнание и ненакърнено националното си достойнство (Славяни, 1982, 4: 45 – 46). Същото име носи и младежкото дружество в Питсбърг, основано през 70-те години (Трайков, 1993: 184). По повод 1300-годишнината от основаването на българската държава е учредено българско дружество „Паисий Хилендарски“ в Хага, което започва да издава и бюлетин с такова име (Славяни, 1982, 5: 51). При телевизионното предаване на тържествената служба в македоно-българската царква „Св. св. Кирил и Методий“ в Мелбърн (Австралия) по повод 1300-годишнината говорителят специално отбеляза покръстването на българите от княз Борис и иконата на Паисий Хилендарски – „тази светла личност, този велик българин, който със своята „История славянобългарска“ разбуни съзнанието и възвърна самочувствието на българския народ“ (Славяни, 1982: 3, 45 – 46).

6. С настъпването на демократичните промени след 1989 г. делото на Паисий отново се мобилизира в служба на националната идея. През 2000 г. българското правителство създава годишна награда на името на Паисий Хилендарски, която се дава с решение на министър-председателя и представлява най-високото държавно отличие, давано в областта на културата за стимулиране на български творци и изпълнители на произведения, свързани с българската история и традиции. В научните изследвания на преден план се изтъква значението на „История славянобългарская“ за формиране на народностното съзнание на българина (Даскалов, 2002: 232) се подновяват старите спорове за родното място на нейния автор (Манов, 1996; Ненов, 2003; Живков, 2006). Интерес представляват опитите да се вкара „темата Паисий“ в политическия дискурс на времето. Така сред основните аргументи, оборващи тезата за произхода на Хилендарския монах от гр. Банско, често се посочва едно изказване на Тодор Живков, направено на 16 декември 1966 г. на събрание на българските писатели: „Отец Паисий е македонец от Банско. Някои наши историци искат да докажат, че той е роден в Самоков. Нищо подобно. Той е от Банско и е македонец от горе додолу и от долу догоре, който не приема това, има много здраве от арменския поп“ (Живков, 2006: 53, Кръгла маса, 2007: 11, 12 – 13). Неслучайно едни от първите публикации по въпроса излизат на страниците на в. „Демокрация“, а в един чат-форум през 2005 г. е поместена публикация, в която се казва, че „Кралев дол отново подема историческия спор за родното място на Паисий Хилендарски“. Представителите на инициативния комитет настояват за преразглеждане на фактите, които стоят недоказани, но въпреки това приемани от бившата комунистическа власт“ (Димитрова, 2007). Така както Паисий бе символ на строителството на „нова социалистическа България“, сега е част от стремежа за интеграция в Европейския съюз. В изказването си при откриването на кръглата маса, посветена на въпроса за родното място на Паисий Хилендарски, тогавашният кмет инж. Антоанета Георгиева подчертава, че представата за Перник като град, „дето едни комини пушат и цапат“, вече не отговаря на съвременното развитие на града и общината. Стандартът на живот се доближава до европейския и битката, която водят перничани, градът и общината да се разиват в желаната посока, е и битка за историята на Перник. Затова „всички заедно ще воюваме за нашата чест и слава и заедно ще бъдем достатъчно убедителни да измъкнем от лапите на Банско човека, който наистина се е родил в Пернишките земи“ (Кръгла маса 2007: 2– 3).

7. Многобройните интерпретации, на които се подлага Паисиевото дело, поддържането на различните предания за неговото родно място, създаването на нови легенди, независимо от тяхната историческа достоверност, показва, че в масовото народно съзнание Паисий продължава да играе важна роля на един от националните герои – символ на българското. Показателни в това отношение са бурните обществени реакции по повод връщането в манастира „Зограф“ на откраднатата Зографска чернова на „История славянобългарска“, която се смята за Паисиев автограф, и при откриването на самоковския препис и предоставянето му в Националния исторически музей. Когато през 1998 г. се взема решение да се удовлетвори искането на гръцките власти за връщането на черновата, това бива възприето от някои като крайно предизвикателство, а няколко седмици хиляди граждани се изреждат да видят ръкописа на Паисий, преди да бъде върнат на Света гора. По същия начин, когато през април 2003 г. при директора на Националния исторически музей Божидар Димитров се появява някакъв самоковец, представил се за потомък на Паисий и поискал 25 000 лева за предадения от него препис, с национална еуфоричност се предприема кампания, начело с президента Петър Стоянов за събиране на исканата сума12). Символ на преклонение пред делото на Паисий Хилендарски към днешна дата са и многобройните прояви, организирани във връзка с 200-годишнината (2012 г.)13) от написването на „История славянобългарска“ – тържествени чествания, научни форуми и кръгли маси, сред които завидно място заемат поредицата ценни изследвания на Иван Радев (Радев, 2012; Радев, 2012а; Радев, 2012б), първото фототипно издание на Втората Харитонова преправка на „История славянобългарска“ (Кръстева, 2014), новото луксозно издание на Гладичовия препис на „История славянобългарска“ – дело на габ-ровския книжовник Влад Поппетров Гладичов от 1809 г. (Караджова, 2012), и безспорно първото критично издание на Историята, подготвено по шестте Ӝ най-ранни преписа, снабдено с факсимилното издание на Зографската чернова от 1762 г. и превод на съвременен български език (Добрев, 2012).

БЕЛЕЖКИ

1. На значението на „История славянобългарска“ е посветено специално изследване (Бонева, 2012).

2. Значението на Паисиевото дело, така добре доловено от народния поет, е отбелязано и в други негови произведения. В големия си пътеписен очерк „Мусала“ Вазов (1957: 210) се спира на легендата за боя в Самоковското поле между цар Иван Шишман (1371 – 1395) и султан Баязид (1389 – 1403). Той подчертава, че тази измислица, в която народът непоколебимо вярва, е взета от „История славянобългарска“. С големия си авторитет „славният Паисий, който е родом от Самоков, в своя Царственик е обезсмъртил тая легенда и унищожава с авторите си всичките твърдения на историците“.

3. На предаването на тези понятия и тяхната синонимна връзка в преводите на „История славянобългарска“ е посветено специално изследване (Хранова, 2011).

4. Въпросът за различните методи на пропаганда, използвани от балканските държави в териториалните им спорове, е разгледан подробно от Иван Илчев (1995).

5. В повечето вестници и списания от онова време, когато става въпрос за деня на Солунските братя, се акцентира на обединяващата функция на празника. Той е определян като празник на „целокупното българско племе“, който обединява около 7 милиона българи, пръснати в Царство България, Македония, Тракия, Добруджа, Моравско и другаде, българи, които „се спояват по своя най-важен народен белег – езика, на който ни научиха двамата братя“. Вж. напр. Училищен преглед (1937). За използването на Кирило-Методиевото дело като символ на обединението на българските земи в периода до 1944 г. вж. по-подробно Найденова (2011).

6. Библиографска справка за различните по характер публикации, създадени по повод събитието, може да се открие у Тодоров (2003: 39 – 47). Честването на 150-годишнината от създаването на „История славянобългарская“ съвпада с назряващия военен конфликт на Балканите, което дава своя отпечатък и в текстовете, посветени на тържеството. Интересна и показателна в това отношение е историята, разказана от архимандрит Иларион за това, как се е появила „История славянобългарска“. Това станало, след като на едно събиране по повод Гергьовден в манастира „Зограф“ присъстващите гърци с лукави, живи подвижни погледи, сърби отмъстителни до кръвожадност, руси с широка славянска душа и румънец един черничък и тайнствен се подиграли на тези, които организират празника (т.е. българите), че са робски народ без история (Иларион 1912: 4 – 7).

7. Дълго време в съответствие с постановките на социалистическата историография дейността на Съюза се разглежда в контекста на идеологията на фашизма. Вж. по-новите интерпретации у Николай Поппетров (1987).

8. Въпросът за създаването и разпространението до днес на различни предания за родното/лобното място на Паисий Хилендарски в контекста на тяхната символна и идеологическа натовареност е разгледан подробно от Цветелина Димитрова (2007, 2010).

9. Според данните на първата (3 юли 1798 г.), в манастира пристига дяк Марко с вест от Самоков, че там е починал хаджи Паисий йеромонах, старец от Хилендар. Във втората (от 17 януари 1765 г.) се казва, че в Хилендар дошъл проигуменът Лаврентий с поклонници от Банско и са дарили манастира с три сребърни кръста и 1153 гроша. Лаврентий дава за метох на Хилендар своята бащина къща в Банско (Иванов 1982: 208). През 1974 г. Божидар Райков и Матея Матеич попадат на приписка (в ръкопис № 525 (523) – Хилендарска манастирска кондика), която отнася годината на смъртта на Паисий Хилендарски в 1773 г., в Амбелино, днес квартал на Асеновград. С това откритие въпросът за лобното място на Хилендарския монах се смята за решен (Ангелов, 1985а).

10. В началото на 60-те години партийното ръководство приема нови решения по „македонския въпрос“, отчитащи, че в Пиринска Македония не е имало и няма „македонци“. По време на преброяването от 1965 г. се дава възможност на населението за пръв път след деветосептемврийския преврат от 1944 г. самостоятелно да запише действителната си народностна принадлежност (Ангелов 1996).

11. Нови подробности по операцията изнесе наскоро журналистът Христо Христов (2012).

12. Вж. и разказа за събитията на Христо Темелски по време на кръглата маса в Перник (2007:31).

13. Интересни наблюдения по повод организацията и подготовката на честването изказва Иван Радев: http://liternet.bg/publish2/ivanradev/paisii-250.htm.

БИБЛИОГРАФИЯ

Алманах (1999). България ХХ век. Алманах. София: Труд.

Ангелов, Б. Ст., Вл. Топенчаров (1960). Портретът на Паисий. (Рецензия). Език и литература, 15, 1960, № 4, 479 – 482.

Ангелов, Б. Ст. (1985). Зараждане и развитие на интереса към „История славянобългарская“ през Възраждането (сс. 72 – 82). В: Ангелов, Б. Ст. Паисий Хилендарски. София: Наука и изкуство.

Ангелов, Б. Ст. (1985а). В коя година е починал Паисий Хилендарски (сс. 33–48). В: Ангелов, Б. Ст. Паисий Хилендарски. София: Наука и изкуство.

Ангелов, Б. (1985б). Паисий Хилендарски – основоположник на българската историография (сс. 24–32). В: Ангелов, Б. Ст. Паисий Хилендарски. София: Наука и изкуство.

Ангелов, В. (1996). Политиката на БКП по македонския въпрос (юли 1948 – 1956). Исторически преглед, 52, бр. 5, 83 – 107.

Аретов, Н. (1999). Изгорените книги или митът за похитената идентичност (сс. 41 – 58). В: Биолчев, Б., В. Стефанов, Б. Златанов (ред.). Език. Литература. Идентичност. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.

Бонева, В. (2012). Паисий Хилендарски и неговият исторически текст във възрожденската публичност. http://liternet.bg/publish8/vboneva/ paisij.htm

Вазов, Ив. (1957). Събрани съчинения в 20 т. Т. 11. София: Български писател.

Валтоломеев, Аврамов, Георгиев (1987). Вартоломеев, О., Р. Аврамов, Б. Георгиев. Българите в Аржентина. София: Издателство на Българската академия на науките.

Даскалов, Р. (2002). Как се мисли Българското възраждане. София: ЛИК.

Димитрова, Ц. (2007). Преданията за родното място на Паисий Хилендарски в локалната и националната памет. Български фолклор, кн. 2, 97 – 122.

Димитрова, Ц. (2010). За гробовете на Паисий Хилендарски и Патриарх Евтимий (Сакрална география и селищни исторически наративи). Български фолклор, кн. 2, 101 – 111.

Добрев, И. (2012). Паисий Хилендарски. История славянобългарска. Критическо издание с превод и коментар. Добрев, И. (Научен ред.). Текста подготиха за печат Д. Пеев, М. Димитрова, П. Петков. Превод на съвременен български език Д. Пеев. Коментар Ал. Николов, Д. Пеев. Света гора Атон. Славянобългарска зографска обител: ДЕМАКС.

Живков, Ц. (2006). За родното място на Отец Паисий. Доспей, Банско или Кралев дол. София: Пропеплер.

Иванов, Й. (1982). Избрани произведения. Т. 1. Съст. и ред. Б. Ст. Ангелов. София: Наука и изкуство.

Иларион (1912). Архимандрит Иларион. Отец Паисий Хилендарски. По повод 150-годишния юбилей от написване на историята му 1762 – 1912. Сливен.

Илчев, И. (1995). Родината ми – права или не! Външнополитическа пропаганда на балканските страни (1821 – 1923). София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.

Караджова, Д. (2012). История славянобългарска. Гладичов препис. Изследване и текст Д. Караджова и др. Съст. и ред. Д. Караджова. София: Болид-инс.

Колев, Й. (2005). Българите извън България 1878 – 1945 г. София: Тангра ТанНакРа.

Кръгла маса (2007). За родното място на отец Паисий. Кръгла маса, проведена на 15 март 2007 г. в двореца на културата – Перник. Стенограма.

Лазов, Д. (1947). Екзарх Стефан I. Живот, апостолство и творчество. София: печатница „Художник“.

Манов, Г. (1996). Загадъчният калугер. Отново за отец Паисий. Родно място, гроб, светско име. Журналистическо проучване: 1985 – 1995 г. Самоков, Пирдоп: Слово-прес.

Марагос, В. (2012). Паисий Хилендарски и Софроний Врачански. От православната идеология към изграждане на българската идентичност. София: Университетско издателство „Климент Охридски“.

Найденова, Д. (2011). Кирило-Методиевото дело и българският национален идеал (1878 – 1944) (сс. 266 – 267). В: Кирило-методиевското културно наследство и националната идентичност (= Кирило-Методиевски студии. Т. 20). София: Кирило-Методиевски научен център.

Недялков, Хр. (1963). Паисий Хилендарски в нашата художествена литература. Известия на Народната библиотекаВасил Коларов и библиотеката на софийския държавен университет. Т. II (VIII), 467 – 488.

Ненов, И. (2003). Истината за родното място на Паисий Хилендарски. София: SPS Print.

Отец Паисий (1940). Прослава на отца Паисия. Отец Паисий, 13, 1, 47 – 48.

Паскалева, В. (1963). Нови книги за живота и делото на Паисий Хилендарски. Известия на Народната библиотекаВасил Коларови библиотеката на софийския държавен университет. Т. II (VIII), 461 – 466.

Петров, Д., Ц. Николов (1988). Българи в Южна Америка. София: Партиздат.

Поппетров, Н. (1987). Организациите „Отец Паисий“ и „Българска орда“ през Втората световна война. Исторически преглед, год. XLIII, кн. 9, 32 – 50.

Славяни (1973). Свързани с родното. Из печата на българите в чужбина. Славяни, 29, бр. 7.

Славяни (1975). Из живота на българите в Аржентина. Славяни, 31, септември.

Славяни (1982, 3) Вести от Мелбърн. Славяни, 38, бр. 3.

Славяни (1982, 4). На Север при южните хора. Славяни, 38, бр. 4.

Славяни (1982, 5). Нашето дружество. Славяни, 38, бр. 5.

Теодоров-Балан (1942). Теодоров-Балан, А. Паисий клати глава. Литературен глас, Х, бр. 562 от 23. 09. 1942, с. 1.

Теодоров-Балан, А. (1988). Книга за мене си. София: Университетско издателство, КО, Издателство на Отечествения фронт.

Теодоров-Балан, А. (1942). Паисий клати глава. Литературен глас, Х, бр. 562 от 23. 09. 1942, с. 1.

Теодоров-Балан, А. (1988). Книга за мене си. София: Университетско издателство, КО, Издателство на Отечествения фронт.

Тодоров, И. (2003). Паисий Хилендарски. Анотирана библиография. София: Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.

Трайков, В. (1993). История на българската емиграция в Северна Америка. От началото и през средата на XIX в. до 80-те години на XX век. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.

Трайков, Ф., Т. Митев (1995). Документи за Македония на българската емиграция в САЩ, Канада и Австралия. Т. 1. (1900 – 1945). София: Македонски научен институт.

Топенчаров, В. (1961). Портретът на Паисий. София: „Народна младеж“. Издателство на ЦК на ДКМС.

Трайков, В., И. Дуйчев (1962). Паисий Хилендарски. Литературни извори за епохата, живота и дейността му (сс. 605 – 640). В: Димитър Косев (ред.). Паисий Хилендарски и неговата епоха (1762 – 1962). Сборник от изследвания по случай 200-годишнината отИстория славянобългарская. София: Издателство на БАН.

Трендафилов, В. (2006). Паисий – не конструктор, а конструкт на Възраждането. В: За рамките на литературата. Варна: Liter Net. http:// liternet.bg/publish8/vtrendafi lov/za_ramkite/paisij.htm

Училищен преглед (1912). Училищен преглед, 17, 1912, 5, 216 – 217.

Училищен преглед (1937). Училищен преглед, 36, 1937, 5 – 6, 650 – 651.

Хранова, А. (2011). Новото възраждане пренаписа старото Възраждане: „История славянобългарская“ (сс. 317 – 347). В: Хранова. А. Историография и литература. За социалното конструиране на исторически понятия и Големи разкази в българската култура XIX – XX век. Т. II. Животът на три понятия в българската култура: Възраждане. Средновековие. Робство. София: Просвета.

Христов, Х. (2012). ОперацияМаратон. София: Сиела.

2025 година
Книжка 9s
Книжка 9
DEVELOPMENT OF DEMOCRATIC CULTURE THROUGH CONTENTS ABOUT THE ROMA IN CLASSROOM TEACHING – STUDENTS’ PERCEPTION

Aleksandra Trbojević, Biljana Jeremić, Hadži Živorad Milenović, Bojan Lazić

Книжка 8
КАТЕГОРИАЛНИ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИНФОРМАЦИОННО-КОМУНИКАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ В ОБУЧЕНИЕТО НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ СЪС СОП

д.п.н Мира Цветкова-Арсова, Данка Щерева, Славина Лозанова, Маргарита Томова

Книжка 7
ВРЪЗКА НА СОЦИАЛНО-ЕМОЦИОНАЛНОТО С КОГНИТИВНОТО РАЗВИТИЕ В ПРИОБЩАВАЩА СРЕДА

Милен Замфиров, Маргарита Бакрачева, Емилия Евгениева

Книжка 6
КОГНИТИВНО РАЗВИТИЕ НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ, ОБХВАНАТИ В ПРИОБЩАВАЩОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Милен Замфиров, Емилия Евгениева, Маргарита Бакрачева

Книжка 5
COMPETENCE FOR SOCIAL PEDAGOGICAL PRACTICE: WHAT DO STUDENTS TELL US?

Maya Tcholakova, Marina Pironkova, Aleksandar Ranev, Yana Staneva

MULTIMODAL COMMUNICATION IN PHYSICAL EDUCATION CLASSES

Cristiana Lucretia Pop, Cristina Filip

Книжка 4s
GAMES IN FUNCTION OF DEVELOPMENT OF MULTIPLICATION SKILLS

Dasare Sylejmani, Vesna Makashevska, Jasmina Jovanovska

Книжка 4
ИЗПОЛЗВАНЕ НА СИСТЕМИТЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОБУЧЕНИЕТО В КОНТЕКСТА НА ИНТЕРАКТИВНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Силвия Парушева, Борис Банков, Гергана Касабова, Петя Страшимирова

MILITARY AND SOCIAL THREATS AS DETERMINANTS OF THE DEVELOPMENT OF CONTEMPORARY UKRAINIAN HIGHER EDUCATION

Mykola Pantiuk, Tetiana Pantiuk, Nataliia Bakhmat, Olena Nevmerzhytska, Svitlana Ivakh

STEM ОБУЧЕНИЕ НА СТУДЕНТИ ПЕДАГОЗИ В ТРАНСДИСЦИПЛИНАРНА ОБРАЗОВАТЕЛНА СРЕДА

Любен Витанов, Николай Цанев, Людмила Зафирова, Гергана Христова, Катерина Динкова, Калина Георгиева, Жорж Кюшев, Здравка Савчева

ИЗСЛЕДВАНЕ И АНАЛИЗ НА НАГЛАСИТЕ НА СТУДЕНТИТЕ ПРИ ИЗПОЛЗВАНЕ НА ГЕНЕРАТИВЕН ИНСТРУМЕНТ НА ИЗКУСТВЕН ИНТЕЛЕКТ

Николай Янев, Иглика Гетова, Теодора Христова, Ива Костадинова, Георги Димитров

Книжка 3
ДРУГИЯТ КАТО ЦЕННОСТ В УЧИЛИЩЕ

Александър Кръстев

Книжка 2
ASSESSMENTS OF TEACHERS AND PARENTS OF CHILDREN WITH DEVELOPMENTAL DISABILITIES ON INCLUSION IN PRE-SCHOOL INSTITUTIONS

Zagorka Markov, Hadzi Zivorad Milenovic, Biljana Jeremic, Radmila Zecevic, Milica Pavlovic

Книжка 1s
ПРИЛОЖЕНИЕ НА СРЕДСТВАТА ЗА ДОПЪЛВАЩА И АЛТЕРНАТИВНА КОМУНИКАЦИЯ В ОБРАЗОВАТЕЛНИТЕ ИНСТИТУЦИИ В БЪЛГАРИЯ

. Неда Балканска, . Анна Трошева-Асенова, . Пенка Шапкова, Снежина Михайлова

USE OF ARTIFICIAL INTELLIGENCE IN FOREIGN LANGUAGE TEACHING

Ekaterina Sofronieva, Christina Beleva, Galina Georgieva

Книжка 1
Скъпи читатели, автори, приятели на списание „Педагогика“,

В началото на 2025 година в първия брой на нашето списание „Педагогика“ бих искала от името на редакционната колегия и от мое име да Ви пожелая здраве, творческо вдъхновение и професионално удовлетворение от прино- са Ви към педагогическата наука и практика! Вярвам и се надявам, че списание „Педагоги- ка“ ще продължи да осигурява платформа за научен, обективен и откровен диалог, базиран на резултати от научни изследвания, за насто- ящето и бъдещето на обучението и образова- н

2024 година
Книжка 9s
Книжка 9
ANALYSIS AND IMPROVEMENT OF VIDEO LEARNING RESOURCES IN SMALL-SCALE LEARNING SCENARIOS

César Córcoles, Laia Blasco-Soplon, Germán Cobo Rodríguez, Ana-Elena Guerrero-Roldán

Книжка 8
АНГАЖИРАНОСТ КЪМ УЧЕНЕ ЧРЕЗ ИЗПОЛЗВАНЕ НА СМАРТ ТЕХНОЛОГИИТЕ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Кирилка Тагарева, Дора Левтерова-Гаджалова, Ваня Сивакова

Книжка 7
Книжка 6
Книжка 5s
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА НА СТАЖАНТСКАТА ПРАКТИКА ПРЕД СТУДЕНТИ – БЪДЕЩИ УЧИТЕЛИ

Илиана Петкова, Марияна Илиева, Владислава Станоева, Георги Чавдаров

Книжка 5
FEATURES OF SPEECH COMPREHENSION TRAINING OF CHILDREN WITH AUTISM SPECTRUM DISORDERS

Maryna Branytska, Svitlana Myronova, Svitlana Mykhalska

OVERVIEW OF THE STEM EDUCATION IN ISRAEL

Aharon Goldreich, Elena Karashtranova

Книжка 4
НАГЛАСИ НА СТУДЕНТИТЕ КЪМ СМАРТ ТЕХНОЛОГИИТЕ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Дора Левтерова-Гаджалова, Кирилка Тагарева, Ваня Сивакова

PROFESSIONAL SUPPORT FOR YOUNG RESEARCHERS

Emina Vukašinović, Marija Veselinović, Milan Milikić

РОБОТИТЕ В ОБУЧЕНИЕТО – ОБРАЗОВАТЕЛНА STEAM ИГРА

Мария Желязкова, Михаил Кожухаров, Даниела Кожухарова

Книжка 3s
Книжка 3
ATTITUDES AND EXPERIENCES OF THE PRESCHOOL TEACHERS IN THE APPLICATION OF DIGITAL TECHNOLOGIES IN ENVIRONMENTAL EDUCATION

Nataša Branković, Gordana Kozoderović, Biljana Jeremić, Danijela Petrović, Bojan Lazić, Slavica Karanović

ДИГИТАЛНИ ТЕХНОЛОГИИ В ПОДКРЕПА НА УЧЕНЕТО

Стоянка Георгиева-Лазарова, Лъчезар Лазаров

PREPARATION OF FUTURE TEACHERS FOR ORGANISING A HEALTH-PRESERVING INCLUSIVE SPACE IN EDUCATIONAL INSTITUTIONS

Nadiya Skotna, Tetiana Nadimyanova, Anna Fedorovych, Myroslava Sosiak, Oksana Yatsiv

Книжка 2s
Книжка 2
ОТ РИСУНКА – КЪМ СНИМКА

Камен Теофилов

Книжка 1s
Книжка 1
„ВТОРОТО“ БЪЛГАРСКО УЧИЛИЩЕ. ГЕНЕЗИСЪТ

Пенка Цонева, Бистра Мизова

2023 година
Книжка 9
EXPLORING THE NARRATIVE IDENTITY OF HUNGARIAN TEACHERS IN SLOVAKIA

Patrik Baka, Terézia Stredl, Kinga Horváth, Zsuzsanna Huszár, Melinda Nagy, Péter Tóth, András Németh

Книжка 8
A QUALITY “ONLINE” TEACHER – WHAT DO STUDENTS APPRECIATE AND VALUE IN TEACHERS DURING DISTANCE LEARNING?

Irena Golubović-Ilić, Ivana Ćirković-Miladinović, Nataša Vukićević

SUPPORT FOR THE INCLUSION OF ROMA CHILDREN THROUGH THE PROJECT TEACHING MODEL

Biljana Jeremić, Aleksandra Trbojević, Bojan Lazić, Gordana Kozoderović

TREND ANALYSIS OF PROFESSIONAL COMPETENCES OF SPORTS TEACHERS AND COACHES

Sergejs Capulis, Valerijs Dombrovskis, Svetlana Guseva, Alona Korniseva

Книжка 7
ЦЕННОСТЕН ПРОФИЛ НА УЧИТЕЛИТЕ В НАЦИОНАЛЕН КОНТЕКСТ

Цветан Давидков, Силвия Цветанска

Книжка 6s
MODELLING OF MARITIME CYBER SECURITY EDUCATION AND TRAINING

Gizem Kayisoglu, Pelin Bolat, Emre Duzenli

INTRODUCING THE USE OF CASE STUDIES METHODOLOGY IN TRAINING FOR SOFT SKILLS IN MARITIME UNIVERSITIES. THE ISOL-MET PROGRAM

Maria Lekakou, Helen Iakovaki, Dimitris Vintzilaios, Markella Gota, Giorgos Georgoulis, Thalia Vintzilaiou

THE ROLE OF MARITIME EDUCATION IN DIGITALIZATION

Kamelia Narleva, Yana Gancheva

Книжка 6
С МИСИЯ ЗА НАЦИОНАЛНА И КУЛТУРНА ИНДИВИДУАЛНОСТ

Надежда Кръстева, Йордан Колев

Книжка 5s
PREFACE

Nikola Vaptsarov Naval Academy is the oldest technical educational institution in Bulgaria. The Naval Academy is one of the symbols of Varna and Bulgaria in the world maritime community. Its history and achievements establish it as the most prestigious center for training of maritime specialists. At present, the Naval Academy trains specialists for the Navy and for the merchant marine in all areas of maritime life. Research and development conducted at the Naval Academy in Varna

A FAIR CONCERN ABOUT ECDIS

Nikolay Sozonov, Dilyan Dimitranov

DATA-DRIVEN LEARNING APPROACH TO MARITIME ENGLISH

Jana Kegalj, Mirjana Borucinsky, Sandra Tominac Coslovich

DEVELOPING CRITICAL THINKING SKILLS THROUGH THE “CASE STUDY” TEACHING METHOD IN MARITIME ENGLISH LANGUAGE TEACHING (MELT)

Tamila Mikeladze, Svetlana Rodinadze, Zurab Bezhanovi, Kristine Zarbazoia, Medea Abashidze, Kristine Iakobadze

MAXIMIZING STUDENTS’ LEARNING IN MARITIME ENGLISH ONLINE COURSE

Valentyna Kudryavtseva, Svitlana Barsuk, Olena Frolova

Книжка 5
Книжка 4s
Книжка 4
Книжка 3s
СПИРАЛАТА ОБЩЕСТВО – ОБРАЗОВАНИЕ

Иванка Шивачева-Пинеда

Книжка 3
ПРОЕКТНО БАЗИРАНО ОБУЧЕНИЕ ЗА СОЦИАЛНО-ЕМОЦИОНАЛНИ И ТЕХНОЛОГИЧНИ УМЕНИЯ ЧРЕЗ ПРОГРАМАТА „УМЕНИЯ ЗА ИНОВАЦИИ“

Галин Цоков, Александър Ангелов, Йоанна Минчева, Рени Димова, Мария Цакова

МЕДИЙНАТА ГРАМОТНОСТ И УЧИТЕЛИТЕ

Светла Цанкова, Стела Ангова, Мария Николова, Иван Вълчанов, Илия Вълков, Георги Минев

Книжка 2
INTONATION AND CHILDREN WITH EMOTIONAL AND BEHAVIORAL PROBLEMS

Katerina Zlatkova-Doncheva, Vladislav Marinov

Книжка 1
2022 година
Книжка 9
ТРАНСГРЕСИВНО-СИНЕРГИЧНО КАРИЕРНО РАЗВИТИЕ В „НЕФОРМАЛНО ОБРАЗОВАНИЕ“ В УНИВЕРСИТЕТА

д.п.н Яна Рашева-Мерджанова, Моника Богданова, Илиана Петкова

Книжка 8
INTEGRATING INTERCULTURAL EDUCATION IN THE PRIMARY SCHOOL CURRICULUM

Bujar Adili, Sonja Petrovska, Gzim Xhambazi

НАГЛАСИ НА БЪДЕЩИТЕ ДЕТСКИ УЧИТЕЛИ КЪМ STEM ПОДХОДА

Наталия Павлова, Михаела Тончева

Книжка 7
НАЦИОНАЛНАТА ИДЕЯ НА ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ

Йордан Колев, Надежда Кръстева

Книжка 6
Книжка 5
ИВАН Д. ШИШМАНОВ – ЕВРОПЕИЗИРАНИЯТ БЪЛГАРИН

Надежда Кръстева, Йордан Колев

THE TECHNOLOGY OF DEVELOPMENT OF COMMUNICATIVE CULTURE OF ELEMENTARY SCHOOL TEACHERS

Mariia Oliiar, Nataliia Blahun, Halyna Bilavych, Nataliia Bakhmat, Tetyana Pantyuk

Книжка 4
TEACHERS’ATTITUDES BOUT TEACHING AND LEARNING MATHEMATICS

Aleksandra Mihajlović, Emina Kopas-Vukašinović, Vladimir Stanojević

EDUCATION 4.0 – THE CHANGE OF HIGHER EDUCATION INSTITUTIONS AND THE LABOUR MARKET

Gergana Dimitrova, Blaga Madzhurova, Stefan Raychev, Dobrinka Stoyanova

Книжка 3s
DISTANCE LEARNING IN THE CONTEXT OF THE COVID-19 PANDEMICS

Baktybek Keldibekov, Shailoobek Karagulov

DIGITAL UNIVERSITIES: FEATURES AND KEY CHARACTERISTICS

Marina Skiba, Maktagali Bektemessov, Alma Turganbayeva

Книжка 3
Книжка 2
TWO-TIER MODEL OF TRAINING FUTURE TEACHERS FOR COACHING AT OUT-OF-SCHOOL INSTITUTIONS

Borys Savchuk, Tetyana Pantyuk, Natalia Sultanova, Halyna Bilavych, Mykola Pantyuk

Книжка 1
2021 година
Книжка 9
ИЗСЛЕДВАНЕ НА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО МЕЖДУ ФОРМАЛНОТО И НЕФОРМАЛНОТО ЗДРАВНО ОБРАЗОВАНИЕ

Доц. д-р Вержиния Боянова Гл. ас. д-р Константин Теодосиев Гл. ас. д-р Берджухи Йорданова

FORMATION OF PROFESSIONAL COMPETENCE OF ASSISTANT TEACHER OF INCLUSIVE EDUCATION IN SECONDARY EDUCATION INSTITUTIONS

Prof. Dr. Vladyslava Liubarets, Prof. Dr. Nataliia Bakhmat, Prof. Dr. Olena Matviienko, Oksana Tsykhmeistruk, Inna Feltsan

Книжка 8
ОТНОСНО ЗАДЪЛЖИТЕЛНОСТТА НА ПРЕДУЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ – РЕЗУЛТАТИ ОТ ЕДНО ИЗСЛЕДВАНЕ

Проф. д-р Маргарита Колева, доц. д-р Блага Джорова, д-р Ева Жечева

INFLUENCE OF PSYCHOLOGICAL AND PEDAGOGICAL FEATURES OF STUDENTS ON THEIR ACTIVITY IN SELF-EDUCATION

Dr. Iryna Sereda, Assoc. Prof. Dr. Svitlana Karskanova, Assoc. Prof.

CENTRALISATION AND DECENTRALISATION IN HIGHER EDUCATION: A COMPARATIVE STUDY OF HUNGARY AND GERMANY

Carla Liege Rodrigues Pimenta, Prof. Dr. Zolt†n R–nay, Prof. Dr. Andr†s Nmet

ЗА ПРИОБЩАВАНЕТО, ОБУЧЕНИЕТО И РАЗВИТИЕТО НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ С ИНТЕЛЕКТУАЛНИ ЗАТРУДНЕНИЯ

Златкова-Дончева, К. (2021). Приобщаване, обучение и развитие на деца и ученици с интелектуални затруднения. Бургас: Либра СКОРП, ISBN 978-954-471-705-6

Книжка 7s
CONCEPT OF PRESENT PRACTICE IN CHOOSING OF OPTIMAL NUMBER OF TUGS

Rino Bošnjak, Zvonimir Lušić , Filip Bojić, Dario Medić

S-101 CHARTS, DATABASE TABLES FOR S-101 CHARTS, AUTONOMOUS VESSEL

Vladimir Brozović, Danko Kezić, Rino Bošnjak, Filip Bojić

INFLUENCE OF HYDRO-METEOROLOGICAL ELEMENTS ON THE SHIP MANOEUVRING IN THE CITY PORT OF SPLIT

Zvonimir Lušić , Nenad Leder, Danijel Pušić, Rino Bošnjak

MEETING SUSTAINABLE DEVELOPMENT GOALS – EXPERIENCE FROM THE LARGEST SHIPPING COMPANIES

Katarina Balić , Helena Ukić Boljat, Gorana Jelić Mrčelić, Merica Slišković

OPTIMISING THE REFERENCE POINT WITHIN A JOURNAL BEARING USING LASER ALIGNMENT

Ty Aaron Smith , Guixin Fan , Natalia Nikolova , Kiril Tenekedjiev

REVIEW OF THE CURRENT INCREASE OF NOISE UNIT COST VALUES IN TRANSPORT

Luka Vukić , Ivan Peronja , Mihaela Bukljaš , Alen Jugović

TARGET DETECTION FOR VISUAL COLLISION AVOIDANCE SYSTEM

Miro Petković, Danko Kezić, Igor Vujović, Ivan Pavić

NEW RESULTS FOR TEACHING SHIP HANDLING USING FAST TIME SIMULATION

Knud Benedict , MichŽle Schaub , Michael Baldauf , Michael Gluch , Matthias Kirchhoff , Caspar Krüger

POTENTIAL BENEFITS OF ELECTRICALY DRIVEN FERRY, CASE STUDY

Tina Perić, Ladislav Stazić, Karlo Bratić

SITUATIONAL AWARENESS – KEY SAFETY FACTOR FOR THE OFFICER OF THE WATCH

Hrvoje Jaram, Pero Vidan, Srđan Vukša, Ivan Pavić

Книжка 7
INCLUSIVE INTELLIGENCE

Dr. Aleksandar Krastev, Assist. Prof.

EDUCATION OF MORAL CULTURE OF STUDENT YOUTH IN THE CONDITIONS OF POLYCULTURAL SPACE

Dr. Natalia Bondarenko, Assoc. Prof. Yevhen Rozdymakha Dr. Lyudmila Oderiy, Assoc. Prof. Dr. Anatoly Rozdymakha, Assoc. Prof. Dilyana Arsova, PhD student

PROFESSIONAL DEVELOPMENT IN KOSOVO – RESEARCH OF TRAINING PROGRAMS AND TESTS

Bekim Samadraxha, Veton Alihajdari, Besim Mustafa, Ramë Likaj

Книжка 6s
EVALUATION OF CRUISER TRAFFIC VARIABLES IN SEAPORTS OF THE REPUBLIC OF CROATIA

Maja Račić, Katarina Balić, Mira Pavlinović, Antonija Mišura

COMPARATIVE ANALYSIS OF THE CONTRACTS FOR MARITIME TRANSPORT SERVICES. CHAIN OF CHARTER PARTIES

Svetlana Dimitrakieva, Ognyan Kostadinov, Christiana Atanasova

THE LIGHTSHIP MASS CALCULATION MODEL OF A MERCHANT SHIP BY EMPIRICAL METHODS

Vedran Slapničar , Katarina Zadro , Viktor Ložar , Ivo Ćatipović

ON EDUCATION AND TRAINING IN MARITIME COMMUNICATIONS AND THE GMDSS DURING THE COVID-19

Chavdar Alexandrov, Grozdyu Grozev, Georgi Dimitrov, Avgustin Hristov

AIR POLLUTANT EMISSION MEASUREMENT

Nikola Račić, Branko Lalić, Ivan Komar, Frane Vidović, Ladislav Stazić

ASSESSMENT OF LNG BUNKERING ACCIDENTS

Peter Vidmar, Andrej Androjna

EGR OPERATION INFLUENCE ON THE MARINE ENGINE EFFICIENCY

Delyan Hristov, Ivan Ivanov, Dimitar Popov

THE MEASUREMENT OF EXHAUST GAS EMISSIONS BY TESTO 350 MARITIME – EXHAUST GAS ANALYZER

Bruna Bacalja, Maja Krčum, Tomislav Peša, Marko Zubčić

PROPELLER LOAD MODELLING IN THE CALCULATIONS OF MARINE SHAFTING TORSIONAL VIBRATIONS

Nenad Vulić, Karlo Bratić, Branko Lalić, Ladislav Stazić

MODELING OF THE DEPENDENCE OF CO

Hristo Hristov, Ivailo Bakalov, Bogdan Shopov, Dobromir Yovkov

TECHNICAL DIAGNOSTICS OF MARINE EQUIPMENT WITH PSEUDO-DISCRETE FEATURES

Guixin Fan , Natalia Nikolova , Ty Smith , Kiril Tenekedjiev

CONTRIBUTION TO THE REDUCTION OF THE SHIP’S SWITCHBOARD BY APPLYING SENSOR TECHNOLOGY

Nediljko Kaštelan, Marko Zubčić, Maja Krčum, Miro Petković

THE STAND FOR FIN DRIVES ENERGY TESTING

Andrzej Grządziela , Marcin Kluczyk , Tomislav Batur

INTRODUCTION OF 3D PRINTING INTO MARINE ELECTRICAL ENGINEERING EDUCATION – A CASE STUDY

Ivica Kuzmanić, Igor Vujović, Zlatan Kulenović, Miro Petković

SHIPYARD CRANE MODELING METHODS

Pawel Piskur, Piotr Szymak, Bartosz Larzewski

Книжка 6
TEACHERS' PERSPECTIVE ON THE EDUCATIONAL IMPLICATIONS OF ONLINE TEACHING

Dr. Julien-Ferencz Kiss, Prof. Dr. Florica Orțan, Dr. Laurențiu Mˆndrea

ПСИХОЛОГО-ПЕДАГОГИЧЕСКИ ПРАВИЛА, МОДЕЛИ НА ДОБРИ ПРАКТИКИ И ПРЕПОРЪКИ ПРИ РАБОТАТА И ОБУЧЕНИЕТО НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ С ПОВЕДЕНЧЕСКИ РАЗСТРОЙСТВА

Тричков, Ив., 2019. Психолого-педагогически правила, модели на добри прак- тики и препоръки при работата и обучението на деца и ученици

Книжка 5
ФИДАНА ДАСКАЛОВА ЗА ПЕДАГОГИКАТА

Маргарита Колева, Йордан Колев

ВОЕННОМОРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ – ЕДИН РАЗЛИЧЕН ПОГЛЕД

Кожухаров, А. (2021). Личните академични документи на българската военна образователна система (1892 – 1946). Варна: ВВМУ, ISBN 978-619-7428-55-1

Книжка 4
Книжка 3
НЕВРОДИДАКТИКА

Наталия Витанова

ЗА АСИСТИРАЩИТЕ И ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Сивакова, В. (2020). Асистиращи и информационни технологии

Книжка 2
ОВЛАДЯВАНЕ НА КЛЮЧОВИ КОМПЕТЕНЦИИ ПРИ ОРИЕНТИРАНЕ В СВЕТА

Стоянова, М. (2019). Овладяване на ключови компетенции при ориентиране в света. София: Авангард принт, ISBN 978-954-337-398-7 374

Книжка 1
BULGARIAN SCHOOL – SHOWCASE OF IDENTITY

Veska Gyuviyska, Nikolay Tsankov

ЗА ИЗБОРА НА УЧЕБЕН КОМПЛЕКТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛЕН ЕТАП. И ЗА ОБУЧЕНИЕТО

Георгиева, А. (2020). Съвременни проекции на обучението по български език

КОНТРОЛ НА СТРЕСА. ПСИХОЛОГИЧЕСКИ И УПРАВЛЕНСКИ РАКУРСИ

Стоянов, В. (2020). Управление на стреса в организацията. Психологически и управленски ракурси. 198 cтр., Варна: Стено, ISBN 978-619-241-119-0

2020 година
Книжка 9
Книжка 8
EDUCATIONAL REASONS FOR EARLY SCHOOL DROP-OUT

Maria Teneva, Zlatka Zhelyazkova

Книжка 7s
TEACHING CHALLENGES IN SPORTS EDUCATION DURING THE PANDEMIC COVID-19

Evelina Savcheva, Galina Domuschieva-Rogleva

THE DIFFERENCES IN STUDENTS’ ATTITUDES ABOUT ONLINE TEACHING DURING COVID-19 PANDEMIC

Aleksić Veljković Aleksandra , Slađana Stanković , Irena Golubović-Ilić , Katarina Herodek

ONLINE EDUCATION DURING PANDEMIC, ACCORDING TO STUDENTS FROM TWO BULGARIAN UNIVERSITIES

Antoaneta Getova¹ , Eleonora Mileva² , Boryana Angelova-Igova²

Книжка 7
ПОДГОТОВКАТА НА ПЕДАГОГИЧЕСКИ КАДРИ ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНИТЕ ВЪЗПИТАТЕЛНИ ЗАВЕДЕНИЯ ПРЕЗ ПЕРИОДА 1944 – 1991 ГОДИНА

Въчева, С. (2019). Подготовката на педагогически кадри за предучилищните възпитателни заведения през периода

ПАЗАРНИ МЕХАНИЗМИ В УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ. ТЕОРЕТИКО-ПРИЛОЖНИ ВЪПРОСИ

Първанова, Й. (2020) Пазарни механизми в училищното образование. Теоретико-приложни въпроси. София: Колбис, ISBN 978-619-7284-35-5

Книжка 6
TEACHERS ATTITUDES ABOUT INTEGRATED APPROACH IN TEACHING

Emina Kopas-Vukašinović, Aleksandra Mihajlović, Olivera Cekić-Jovanović

Книжка 5
КОНЦЕПТУАЛНИ МОДЕЛИ ЗА РАЗРАБОТВАНЕ НА ПОЗНАВАТЕЛНИ ОНЛАЙН ИГРИ В ОБЛАСТТА НА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО

Детелин Лучев, Десислава Панева-Мариновa, Радослав Павлов Гита Сенка Лилия Павлова

ТАЛАНТЛИВ ПЕДАГОГ И КУЛТУРЕН ДЕЕЦ

Севда Чобанова, Любен Десев

Книжка 4
A CONTINUUM OF APPROACHES TO SCHOOL INSPECTIONS: CASES FROM EUROPE

Rossitsa Simeonova, Yonka Parvanova Martin Brown, Sarah Gardezi, Joe O’Hara, Gerry McNamara Laura del Castillo Blanco Zacharoula Kechri, Eleni Beniata

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2019 година
Книжка 9
Книжка 8
ОБРАЗОВАНИЕ НА БЪДЕЩЕТО

Наталия Витанова

Книжка 7
МОДЕЛ НА РАБОТА В ИНТЕРКУЛТУРНА СРЕДА

(Научноизследователска саморефлексия)

RISK FACTORS FOR EARLY SCHOOL LEAVING IN BULGARIA

Elena Lavrentsova, Petar Valkov

ПРИНОСИ НА ЕЛКА ПЕТРОВА ЗА БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ

(100 години от рождението на проф. д.п.н. Елка Петрова – 27.10.1919 – 21.12.2012)

НАСОКИ ЗА ПРИОБЩАВАНЕ НА МАРГИНАЛНИ СЕМЕЙНИ ОБЩНОСТИ В ОБРАЗОВАТЕЛНИТЕ ИНСТИТУЦИИ

Нунев, Й. (2019). Насоки за приобщаване на маргинални семейни общности в образователните институции. Велико Търново: Св. св. Кирил и Методий, ISBN 978-619-208-186-7

Книжка 6
ДИОФАНТОВИ УРАВНЕНИЯ И СИСТЕМИ ДИОФАНТОВИ УРАВНЕНИЯ – ТЕОРЕТИЧНИ АСПЕКТИ И МЕТОДИЧЕСКА ПРОЕКЦИЯ В НАЧАЛНИЯ ЕТАП НА ОБРАЗОВАНИЕ

Владимира Ангелова. (2018). Диофантови уравнения и системи диофантови уравнения – теоретични аспекти и методическа проекция в начален етап на образование. Пловдив: Паисий Хилендарски, ISBN 978-619-202-394-2

ЕДНА НОВА КНИГА ЗА ПЕДАГОГИЧЕСКИТЕ УМЕНИЯ НА УЧИТЕЛИТЕ

Николай Колишев. (2018). Теория на педагогическите умения на учителите. София: Захарий Стоянов, ISBN: 9789540912066

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ПРИЛОЖЕНИЕ НА ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИЯ ПОДХОД ПРИ ОБУЧЕНИЕ НА СТУДЕНТИ ПЕДАГОЗИ

(върху примера на обучение по академичната дисциплина „Съвременни аспекти на гражданското образование“ на студенти педагози)

LEARNING MATURITY

Alina G“mbuță Daniela-Carmen Berințan Marijana Mikulandra Krzysztof Kij Katja Sivka

Книжка 2
ДЕТЕТО И ПЕДАГОГИКАТА

Рашева-Мерджанова, Ян., Петкова, Ил. & Господинов, Вл. (съст.). (2018). Детето и педагогиката. София: Просвета, ISBN 978-954-01-3806-0

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

Редакционната колегия на списание „Педаго- гика“ ви честити Новата 2019 година! Пожела- ваме ви от сърце тя да бъде щастлива, успешна и благословена! През отминалата юбилейна 2018 г. публику- вахме редица стойностни материали на универ- ситетски преподаватели, учители, разнородни специалисти, работещи в сферата на образова- нието, докторанти. Отбелязани бяха поредица от тематични конференции и юбилейни празни- ци. Получихме и международно признание чрез включването на списанието

УЧЕНИЧЕСКО САМОУПРАВЛЕНИЕ

Желязкова-Тея, Т. & Банчева, М. (2018). Ученическото самоуправление. София: Аз-буки. ISBN: 978-619-7065-20-6

2018 година
Книжка 9
ПРАВАТА НА ДЕТЕТО ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА СТУДЕНТИ ПЕДАГОЗИ

Йорданка Николова, Даниела Рачева

Книжка 8
СПОДЕЛЕНО МНЕНИЕ

Николова, М. & Михалева, Б. (2018). С увереност срещу агресията и кон-

Книжка 7
РАДОСТТА ОТ ОБЩУВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК В ДЕТСТВОТО

Екатерина Софрониева, Христина Белева

НОВО ТЕОРЕТИКО-ПРАКТИЧЕСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ДЕТСКОТО ТВОРЧЕСТВО

Енгелс-Критидис, Р. (2018). Децата и творчеството. Юбилеен сборник в чест

ПРОФ. Д-Р ЕЛЕНА РУСИНОВА-БАХУДЕЙЛА

Розалина Енгелс-Критидис

Книжка 6
ПОЗИТИВНА УЧЕБНА СРЕДА

Валентина Шарланова

SENIOR CITIZENS’ EXISTENTIAL NEEDS AND EDUCATION FOR THE MEANING OF LIFE

Joanna Łukasik, Norbert Pikuła, Katarzyna Jagielska

Книжка 5
ПЛАНОМЕРНО ПСИХИЧЕСКО РАЗВИТИЕ

(По случай 115 г. от рождението на П.Я. Галперин)

ПАРАДИГМАТА СЕМИОТИКА – ЕЗИК – ДЕТЕ ПРИ 6 – 7-ГОДИШНИТЕ

Жоржетина Атанасова, Любимка Габрова

ПАРАРОДИТЕЛСКАТА ГРИЖА ВЪВ ФОКУСА НА ЕДИН СОЦИАЛНОПЕДАГОГИЧЕСКИ АНАЛИЗ

Ковачка, Ю. (2017). Социалнопедагогически проблеми при деца с парародителска грижа. Благоевград: УИ „Неофит Рилски“, 144 стр. ISBN: 9789540001340

Книжка 4
ДЕТСКИ КОНФЕРЕНЦИИ

Боряна Иванова

СТЕРЕОТИПИЗАЦИЯ НА ЕТНИЧЕСКИТЕ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ ПРИ СЪВРЕМЕННИТЕ МЛАДИ БЪЛГАРИ

Зорница Ганева. (2017). Стереотипизация на етническите взаимоотношения при съвременните млади българи. София: Елестра. ISBN 978-619-7292-03-9

Книжка 3
Книжка 2
СЪВРЕМЕННИ МЕТАМОРФОЗИ НА ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА В ДЕТСКАТА ГРУПА

Веселина Иванова, Виолета Кърцелянска-Станчева

SCHOOLS AND UNIVERSITIES AS SOCIAL INSTITUTIONS

Emilj Sulejmani Shikjerije Sulejmani

ОТНОСНО УСЕТА ЗА БРОЕНЕ

Петър Петров, Мима Трифонова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ И ПРИЯТЕЛИ,

Редакционната колегия на сп.„Педагогика“ Ви честити Новата 2018 г. Пожелаваме ви тя да бъде здрава, щедра и благословена! Тази година списанието чества своя юбилей – 90 години от неговото публикуване за първи път през 1928 г. с името „Народна просвета“. От деня на създаване до сега, то отразява актуал- ните проблеми на педагогическата наука и прак- тика и остава верен спътник на хиляди научни работници, учители, докторанти. Вярваме, че силата на творческата ни енергия ще пом

ДОБРИ ПРАКТИКИ „ПАРТНЬОРСТВО РОДИТЕЛИ – УЧИЛИЩЕ“

Мехмед Имамов, Калинка Гайтанинчева

2017 година
Книжка 9
ПЕДАГОГИЧЕСКОТО УЧЕНИЕ НА Й. ФР. ХЕРБАРТ – ИСТОРИЯ И СЪВРЕМЕННОСТ

(По повод 240 г. от неговото рождение) Невена Филипова

Книжка 8
ЧЕТЯЩИЯТ СТУДЕНТ, ЧЕТЯЩОТО ДЕТЕ – ЕДНО МАЛКО ПРОЗОРЧЕ, ЕДНА ВЕЛИЧЕСТВЕНА ГЛЕДКА

Мариана Мандева, Боряна Туцева, Габриела Николова, Цветелина Ковачева

Книжка 7
ДИДАКТИЧЕСКИ КОМПЕТЕНТНОСТИ

Нели Митева, Наталия Витанова

Илияна Кунева

Книжка 6
Книжка 5
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКО ОБУЧЕНИЕ В АКАДЕМИЧНА СРЕДА

(Научно-теоретична рефлексия) Румяна Неминска

ПРИНОС В ПСИХОЛОГИЯТА НА ТВОРЧЕСТВОТО

(120 години от рождението на Лев Семьонович Виготски) Любен Десев

ЛЕВ СEМЬОНОВИЧ ВИГОТСКИ – ПСИХОЛОГ И НА ХХI ВЕК

(по случай 120 години от рождението му)

ИСКУССТВО В ЖИЗНИ ЛЮДЕЙ

Гульнар Омарова

НОВА И ПОЛЕЗНА КНИГА

Йонка Първанова

ПРИНОСЕН ТРУД КЪМ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛНОТО УЧИЛИЩЕ

М. Мандева (2017). Методика на обучението по български език и литература – I – IV клас. Начално ограмотяване. В. Търново: УИ „Св. св. Кирил и Методий“, 120 стр.

ЕДНО ФУНДАМЕНТАЛНО ИНТЕГРАЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА РОЛЯТА НА ОБРАЗОВАНИЕТО ЗА РАЗВИТИЕТО НА НООСФЕРНИЯ ИНТЕЛЕКТ

Марга Георгиева, Сава Гроздев. (2016). Морфодинамиката за развитието на ноосферния интелект. София: Изток-Запад, ISBN 978-619-152-869-1

Книжка 4
Книжка 3
СИСТЕМАТИЧНО ВЪВЕДЕНИЕ В ОБЩАТА И ПСИХОЛОГИЧЕСКАТА СИНЕРГЕТИКА

Любен Десев (2015). Синергетика. Въведение и речник. 777 термина. София: ИК „Екопрогрес“. 464 с. ISBN 978-954-2970-37-8

Книжка 2
ПРОБЛЕМИ И ПЕРСПЕКТИВИ В РАЗВИТИЕТО НА ХУДОЖЕСТВЕНОТО ОБРАЗОВАНИЕ У НАС ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДЕТСКИЯ И НАЧАЛНИЯ УЧИТЕЛ

Теодора Власева, Даниела Гирджева-Валачева, Мария Калоферова, Найден Младенов, Илияна Шотлекова

ЗАКЪСНЯЛО ПРИЗНАНИЕ

Доц. д-р Емилия Николова

Книжка 1
ФАКТОРИ ЗА УСПЕШНО ПРИЛАГАНЕ НА СМЕСЕНО ОБУЧЕНИЕ

Стоянка Георгиева-Лазарова Лъчезар Лазаров

ЗА СТОПЛЕНИТЕ ПЪТЕКИ КЪМ ЛИТЕРАТУРНОТО ПОЗНАНИЕ

Радев, Радослав. 2015. Технология на методите в обучението по литература. Варна: Славена, 247 с., ISBN 978-619-190-041-1

2016 година
Книжка 9
ИНТЕРАКТИВНИ ТЕХНИКИ ЗА ОВЛАДЯВАНЕ НА ЧЕТЕНЕТО В МУЛТИКУЛТУРНАТА КЛАСНА СТАЯ – ПЪРВИ КЛАС

ФОРМИРАНЕ НА РЕЧЕВА КУЛТУРА, В НАЧАЛНА УЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ, (АНАЛИЗ НА АНКЕТА С УЧИТЕЛИ

Кампания

на Института за български език – БАН, и вестник „Аз-буки“

Книжка 8
Книжка 7
IBM SPSS STATISTICS ПРЕЗ ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ ПОГЛЕД НА ДОЦ. Д-Р ЗОРНИЦА ГАНЕВА

Зорница Ганева (2016). Да преоткрием статистиката с IBM SPSS Statistics. София: Елестра. 712 стр. ISBN 978-619-7292-01-5

НАЧАЛНОТО ОГРАМОТЯВАНЕ – „КЛЮЧ“ ЗА УСПЕШЕН ЖИВОТ В ПРОМЕНЯЩИЯ СЕ СВЯТ

Мариана Мандева, Диляна Гаджева (2016). Начално ограмотяване

ОТ „ЧУДНА И ДИВНА ДАСКАЛЕТИНКА“ ДО ПЕДАГОГИКА ЗА НАЦИОНАЛНО СЛУЧВАНЕ

Виолета Атанасова (2015) Петко Славейков за образованието. Шумен: Унивeрситетско издателство „Епископ Константин Преславски. 208 с. ISBN 978-619-201-051-5

Книжка 6
УЧИЛИЩЕ ЗА ЧЕТЕНЕ

Петя Георгиева

Кампания

на Института за български език – БАН, и в. „Аз Буки“

ДОШЛА ЛИ Е ИНСПЕКТОРЪТ?

Ванина Сумрова

ЩЕ ТЕ ЧАКАМ В/НА ЦЕНТЪРА

Илияна Гаравалова

ПРАВО В ДЕСЕТКАТА

Ивелина Стоянова

ПРОФ.Д.П.Н. СТОЯНКА ЖЕКОВА

Редколегия на сп. „Педагогика“

Книжка 5
Книжка 4
СИНЕРГЕТИКА – НОВО НАУЧНО ПОЗНАНИЕ

(Синергетика – въведение и речник, София: ИК Екопрогрес, 2015 г.)

Книжка 3
Книжка 2
НОВА ДИНАМИЧНА МОДИФИКАЦИЯ В ГРАНИЦИТЕ НА „АЗ-КОНЦЕПЦИЯТА“ НА МАТЕМАТИЧЕСКОТО МОДЕЛИРАНЕ

Марга Георгиева & Сава Гроздев. (2015). Морфодинамиката за развитието на ноосферния интелект, София: Марга Георгиева. 323 стр. ISBN 9786199052204

Книжка 1
IN MEMORIAM

На 10.12.2015 г. ни напусна нашият колега и приятел проф. д-р Иван Пет ков Иванов. Той беше уважаван учен и експерт в областта на педагогическите науки – автор на 10 монографии, 8 учебника, 10 учебни помагала, 6 студии и над 100 статии в специализирани периодич- ни издания и научни сборници; участник в 28 между- народни и национални проекта; председател и член на експертни групи към НАОА, член на редакционната ко- легия на сп. „Педагогика“. Проф. д-р Иван Иванов беше уважаван и оби

2015 година
Книжка 9
Книжка 8
РУСЕНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ

Златоживка Здравкова

Книжка 7
ДИСКУСИЯТА В УРОКА ПО ЛИТЕРАТУРА

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 6
УЧИТЕЛЯТ ПРАВИ УЧИЛИЩЕТО

ЕЗИКОВАТА ГРАМОТНОСТ НА МАЛКИЯ УЧЕНИК – „КЛЮЧ“ ЗА ОТГОВОРЕН И УСПЕШЕН ЖИВОТ В ПРОМЕНЯЩИЯ СЕ СВЯТ

ГОТОВНОСТ ЗА ОГРАМОТЯВАНЕ

Екатерина Чернева

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ МЕЖДУ ИСТОРИЯ, АКАДЕМИЗЪМ И РЕАЛНИ ПРАКТИКИ В СОЦИАЛНОПЕДАГОГИЧЕСКАТА ДЕЙНОСТ

Академични полета на социалната педагогика, съставител: проф. д.п.н. Клавдия Сапунджиева, научна редакция: проф. дпн Клавдия Сапунджиева, проф. д-р Нели Бояджиева, гл. ас. д-р Марина Пиронкова,

НОВА КНИГА

Клавдия Сапунджиева

Книжка 2
ПРОБЛЕМИ НА СОЦИАЛНАТА АДАПТАЦИЯ НА ПЪТУВАЩИ УЧЕНИЦИ ОТ МАЛКИ НАСЕЛЕНИ МЕСТА1)

Траян Попкочев, Бонка Гергинова, Тереза Карамангалова

Турнир по канадска борба [Arm Wrestling Competition] / Д. Евтимова,

Д. Евтимова, Е. Павлова, И. Радославова и Б. Иванов

Книжка 1
ORGANIZATIONAL CULTURE: THEORY AND REALITY

Inna Leonidovna Fedotenko

ОТЗИВ ЗА КНИГАТА „ОБРАЗОВАТЕЛЕН ДИЗАЙН (КОНЦЕПТУАЛНИ ОСНОВАНИЯ И ПРАКТИЧЕСКИ РЕШЕНИЯ)“

Димова, Д. (2013). Образователен дизайн (концептуални основания

2014 година
Книжка 9
„СОФИЯ – УЧЕЩ СЕ ГРАД“ – МОБИЛЕН СЕМИНАР В ПОДКРЕПА НА НЕФОРМАЛНОТО УЧЕНЕ И ОБРАЗОВАНИЕ В ОБЩНОСТТА

ПЕТЪР ДЪНОВ (БЕИНСÀ ДУНÒ Е И БЕЛЕЖИТ, ПЕДАГОГИЧЕСКИ МИСЛИТЕЛ-ХУМАНИСТ, (ПО ПОВОД НА 0-ГОДИШНИНАТА ОТ РОЖДЕНИЕТО, И 70 ГОДИНИ ОТ КОНЧИНАТА МУ

НА УЧИЛИЩЕ – С УСМИВКА!

Снежана Якимова

НА УЧИЛИЩЕ – С УСМИВКА!

Снежана Якимова

УЧИТЕЛЯТ – ЕТАЛОН ЗА ФОРМИРАНЕ НА ДЕТСКАТА ЛИЧНОСТ

Катя Коруджийска, Янка Маринкова

Книжка 8
Книжка 7
ЗАЕДНО МОЖЕМ ПОВЕЧЕ

Диана Смиленова

Книжка 6
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 5
ВЪЗГЛЕДИТЕ НА ЖАН-ЖАК РУСО И ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ ЗА ВЪЗПИТАНИЕТО

Посвещава се на 180-ата годишнина от рождението на Любен Каравелов (1834 – 1879) Виолета Атанасова

LE PROJET PÉDAGOGIQUE, SOURCE DE MOTIVATION DANS L’ENSEIGNEMENT ET L’APPRENTISSAGE DU FLE

THE EDUCATIONAL PROJECT, MEANS OF MOTIVATION IN TEACHING AND LEARNING FLE

LA PÉDAGOGIE DU PROJET ET LA MOTIVATION DES ÉLÈVES POUR L’APPRENTISSAGE DU FRANÇAIS

PROJECT PEDAGOGY AND PUPILS’ MOTIVATION IN LEARNING FRENCH

Книжка 4
КАЖДЫЙ ДЛЯ МЕНЯ УЧИТЕЛЬ

Ш.А.Амонашвили

Книжка 3
АНТОАНЕТА ЙОВЧЕВА (1952 – 2014)

След трудна борба с тежката болест ни напусна един добър и мил човек, една светла личност – Анто- анета Йовчева, нашата обичана колежка Тони. Нейните колеги и приятели, многобройните автори и сътрудници на сп. „Начално образование“ и на сп. „Педагогика“ ще запазят завинаги спомена за нейната приветлива усмивка, за нейната отзивчивост и преда- ност към работата, за нейната широка култура и стре- меж към познание, към развитие. Родена на 20 март 1952 г. в София в интелигентно се- мей

Книжка 2
ПОСТМОДЕРНИЗЪМ И ВЪЗПИТАНИЕ

Клавдия Сапунджиева

ДЕТСКИ УНИВЕРСИТЕТИ

Боряна Иванова

ПРОФ. Д-Р ЕЛКА ПЕТРОВА

Има личности, в сиянието на които се оглеж- дат цяла плеада последователи, възпитаници, колеги; има личности, без които животът става по беден, дните по-еднообразни, защото в сър- цето остава празно място. Такава личност е професор, доктор на педа- гогическите науки Елка Петрова – най–големият ерудит в областта на предучилищното възпита - ние, учен с международно значение. Дълги години ще свеждаме глави пред нейна- та обаятелна личност, с искрена признателност ще си спомняме свидните

МЕЖДУНАРОДНЫЙ ЦЕНТР ГУМАННОЙ ПЕДАГОГИКИ

Международният център „Хуманна педагогика“ организира XIII педаго- гически четения в периода 20 – 23.03.2014 г. в гр.Тбилиси, Грузия. Форумът се организира със съдействието на грузинското правителство. „Учителят“ е темата, която ще обедини участниците: учители, експерти, родители, универ- ситетски преподаватели, представители на педагогическата общност от мно- го страни, за да се осъществи дискусия за мисията на съвременния учител в съвременния образователен контекст. Ръководството на

Книжка 1
ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА МОБИЛНОТО ОБУЧЕНИЕ

Стоянка Георгиева-Лазарова Лъчезар Лазаров

2013 година
Книжка 9
УЧИТЕЛИ ВЪЗРОЖДЕНЦИ В ТЪРНОВО

Венка Кутева-Цветкова

Книжка 8
ДИМИТЪР ДОНЧЕВ – С ВЪЗХИТА ЗА БЪЛГАРСКИЯ УЧИТЕЛ

100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ДИМИТЪР ЕВСТАТИЕВ ДОНЧЕВ (5.10.1913 – 15.02.1997)

Книжка 7
„СЛЪНЦЕТО“ НА ВЪЗПИТАТЕЛНАТА СИСТЕМА В ТВУ – РАКИТОВО

85 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА АНГЕЛ УЗУНОВ (1928 – 1999)

ЦЕННОСТИ И ДУХОВНО-НРАВСТВЕНО РАЗВИТИЕ НА МАЛКИЯ УЧЕНИК

Марияна Ешкенази, Гергана Фиданова, Марияна Вишева, Цветанка Годжилова

МАЛКИЯТ УЧЕНИК ЧЕТЕ

Марияна Механджиева Венета Велева

С БАБА И ДЯДО В КЛАС

Цветелин Горанов, Таня Илиева, Цветанка Берова, Нели Иванова, Борка Бончева

РОД РОДА НЕ ХРАНИ, НО ТЕЖКО МУ, КОЙТО ГО НЯМА!

Диляна Вачкова Евелина Димитрова

ДА ПОМОГНЕМ НА ДЕЦАТА ДА ОТВОРЯТ СЪРЦАТА СИ

Иванка Дебелушина Нина Маврикова

ДОБРОТО Е У ВСЕКИ

Мария Наскова

ОТЛИЧЕН ПЕДАГОГ, ПСИХОЛОГ И ПСИХОТЕРАПЕВТ

ДОЦ. СВЕТОСЛАВ СТАМЕНОВ (1939 – 2013)

Книжка 6
ТЕОРЕТИКО-ПРИЛОЖНИ ПРОБЛЕМИ НА КОНСТРУИРАНЕТО НА ТЕСТ ЗА НАЦИОНАЛНО ВЪНШНО ОЦЕНЯВАНЕ ПО „ЧОВЕКЪТ И ОБЩЕСТВОТО“ ЗА 4. КЛАС (2013)

Ваня Петрова, Цонка Каснакова, Мариан Делчев Жана Минчева Радостина Стоянова, Рада Димитрова Мария Темникова

MEDIA IN PRESCHOOL AGE OF CHILD’S LIFE

Sonja Petrovska Jadranka Bocvarova

Книжка 5
ШАЛВА АЛЕКСАНДРОВИЧ АМОНАШВИЛИ – УЧИТЕЛ ОТ БЪДЕЩЕТО

В сложното битие на науката и метамор- фозите на социалната реалност, неотменими и общовалидни остават само най-стойностни- те постижения и безспорни истини, които не само маркират и остойностяват територията на човешко познание, но извисяват самия чо- век, поддържат неговата вяра в доброто, под- хранват чувството му за собствена значимост, укрепват неговия дух. Приемайки извечните послания на класи- ческата философско-педагогическа мъдрост и дълбоко обвързан с педагогическата р

МАНИФЕСТ ГУМАННОЙ ПЕДАГОГИКИ

Преамбула 25 лет тому назад группа учителей новаторов провозгласила манифест „Пе- дагогика сотрудничества“ (Переделкино, 1986 год). В последующие годы были опубликованы отчеты встреч учителей новаторов, в которых рассматри- вались разные аспекты педагогики сотрудничества: „Демократизация лично- сти“ (Цинандали, Телавский район, Грузия, 1987 год), „Методика обновления“ (Москва, 1988 год), „Войдем в новую школу“ (Краснодарский край, 1988 год). Идеи педагогики сотрудничества воодушевленно

ПОРТФОЛИОТО НА УЧЕНИКА КАТО ПРОЦЕС НА САМОПОЗНАНИЕ

Радка Топалска Емилия Вълкова, Албена Атанасова

ДОПИРНИ СВЕТОВЕ

Албена Димитрова Стилияна Гронева

ПРЕДИ ГОДИНА И СЕГА

Веселка Аршинкова

Книжка 4
СВЕЩЕНИК ГЕОРГИ МАРИНОВ ПОЛУГАНОВ – ОСНОВАТЕЛЯТ НА УЧИЛИЩЕТО И ПЪРВИЯТ УЧИТЕЛ В ПОЛИКРАЙЩЕ

Георги Георгиев Трифонка Попниколова Марияна Георгиева–Гроссе

ЕВРОПЕЙСКИ ПРИКАЗКИ

Светла Попова

Книжка 3
ДА ОПАЗИМ ДЕТСКОТО ЗДРАВЕ!

Мая Топалова, Симона Пейчева

КАК ДА ОТГЛЕДАМЕ МАЛЪК ПРИРОДОЛЮБИТЕЛ?

Мадлена Николова Ани Цветкова

Книжка 2
Книжка 1
ИЗКУСТВОТО ЗА ПРЕВЕНЦИЯ НА АГРЕСИВНОТО ПОВЕДЕНИЕ НА ДЕЦАТА

Евгения Миланова Виолета Николова Величка Радева

ПРИЯТЕЛСТВОТО В ЖИВОТА НА ДЕТЕТО

Даниела Димитрова Красимира Василева

ПРЕДАЙ НАТАТЪК

Вилдан Мехмедова

ЗАЕДНО ДА БЪДЕМ ДОБРИ

(ПЕДАГОГИЧЕСКА СИТУАЦИЯ В ПОДГОТВИТЕЛНА ГРУПА)

ПРОФ. ДПН EЛКА ПЕТРОВА EДНА НЕЗАЛИЧИМА СЛЕДА В БЪЛГАРСКОТО ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБРАЗОВАНИЕ (1919 – 2012)

Почина проф. дпн Елка Петрова (20.ХІІ.2012 г.) – на- шата любима учителка по изкуството да се живее пъл- ноценно и професионално, създателката на науката за предучилищното възпитание на българските деца, пре- красната жена и велика майка, Неповторима, единствена, съвършена – това е нашата Елка: Примерът за всички нас – хилядите нейни студенти и последователи ! Елка Петрова винаги е първа, винаги е оригинална и авангардна; през 1950–1952 г. поставя началото на Висшия мето

2012 година
Книжка 9
ПЕДАГОГЪТ – РИЦАР НА ДЕТСТВОТО

Януш Корчак бе написал, че животът на великите хора е като легендите: труден, но красив. И се оказва пророчески прав, сякаш е писал за себе си! Наследник на семейство с богата духовна култура и традиции, останал отрано без баща, той не просто се справя с несгодите на сирачеството, но развива у себе си три могъщи извора на живот: любов към свободата и справедливостта, страст към знанието и творчеството, отдаденост на децата и тяхното щастие. Лекарят Корчак лекува децата и душите им. Безплатн

ЯНУШ КОРЧАК – ВЕЛИК ХУМАНИСТ И ПЕДАГОГ

„Със сила и мощ поведох своя живот, който беше привидно неподреден, самотен и чужд. За син избрах идеята да служа на детето и неговото дело. Привидно загубих.“ Бе лекар, писател, мислител. Бе философ, учен, моралист. Издател. Възпи- тател и педагог. Бе герой. Бе скромен. Във всяка от тези области той има изключителни постижения. В течение на по- вече от четиридесет години работи като педагог и писател. Четиридесет години безкористно служене на слабите и беззащитните. Създава съвременна кон

ЕВОЛЮЦИЯ НА ПРАВАТА НА ДЕТЕТО

„Детето има право на сериозно отношение към проблемите му, на справедливото им решаване.“

THE KORCZAK’S RIGHT TO SOCIAL PARTICIPATION OF CHILDREN THE CITIZENSHIP OF CHILDREN

A speech by Marek Michalak, the Ombudsman for Children, given during the seminar„The Polish-Israeli pioneer in the fi eld of human rights, Janusz Korczak (1879–1942) and today’s Convention on Children’s Rights as the part of the international law“, Geneva, the 6 of June 2009

ЗА ДЕТЕТО, ДЕТСТВОТО ИЛИ НАУКА ЗА НЕГО?

В памет на Януш Корчак – по повод 70 г. от неговата смърт и 100 г. от създаването на „Дом за сираци“ във Варшава Албена Чавдарова

Книжка 8
CHANGES IN UNIVERSITY TEACHING – THE ROAD FROM KNOWLEDGE TO COMPETENCIES

Slađana Anđelković Zorica Stanisavljević Petrović

ДОСТОЕН ЖИВОТ, ОТДАДЕН НА ПРОСВЕЩЕНИЕТО… ПРОФ. СТОЙКА ЗДРАВКОВА – ЕДИН СЪВРЕМЕНЕН БУДИТЕЛ НА 70 ГОДИНИ

Неуморна и взискателна! Енергична и всеотдай- на! Работохолик и перфекционист! Това е проф. д-р Стойка Здравкова! Не е за вярване, че в началото на ноември 2012 година навърши 70 години. И не е слу- чайно това, че тази светла дата е непосредствено бли- зо до Деня на будителите. А това, че проф . Здравкова е съвременен български будител, е толкова безспорно и видимо! 70–годишнината ù е един чудесен повод ретрос- пективно да си припомним и проследим най-значи-

Книжка 7
ОЧАКВАНА И ПОЛЕЗНА

Емилия Василева

Книжка 6
Книжка 5
ЦЕННО ПОМАГАЛО ЗА ПСИХОЛОЗИ И ПЕДАГОЗИ (Надежден инструмент за диагностициране смисъла на живота)

Любен Десев Минчев, Борис. Тест на Дж. Крумбъг и Л. Махолик за смисъл в живота. Българска версия. Варна, ВСУ „Черноризец Храбър“,

ГЕОРГИ MАВРОВ ЖИВОТ, ОТДАДЕН НА НАУКАТА И ОБРАЗОВАНИЕТО

Така най-общо, но и най-точно можем да охарак- теризираме дейността на ст. н. с. д-р Георги Петков Мавров. Той ни напусна неочаквано в края на април т.г. И до последния си ден не преставаше да се вълнува от проблемите на образованието. Споделяше инте- ресни мисли относно предстоящото приемане на За- кона за образованието. Пестелив на думи, но щедър на дела – това ясно проличава от неговата богата би- ография.

Книжка 4
ОЩЕ ЕДНА ИДЕЯ

Галина Стоянова

Книжка 3
С ИНОВАТИВЕН ПОГЛЕД КЪМ ЛИЧНОСТТА НА ДЕТЕТО

Маргарита Абрашева Любимка Габрова

БИЗНЕС ОБУЧЕНИЕ В ДЕТСКАТА ГРАДИНА

Красимира Костова Петя Драгоданова

ДЕТСКАТА БЕЗОПАСНОСТ

Любимка Габрова

БАБА ПРИКАЗКИ РАЗКАЗВА... (МИКС ОТ ПРИКАЗКИ)

Кева Захариева, Мария Мичева

Книжка 2
ДЕТЕ ПЪТУВА В АВТОМОБИЛА

Красимира Михайлова

ПРОТИВОПОСТАВЯНЕ

Пюрвя Ердниев, Б. Ердниев

ЗДРАВКА НОВАКОВА – ПРЕПОДАВАТЕЛ И ТВОРЕЦ

Седемдесетгодишният юбилей е вълнуващ повод да проследим трудния, богат и съдържателен професионално-творчески път на доц. д-р Здравка Новакова, да под- чертаем нейната важна роля за утвърждаване на дидактика на математиката като

IN MEMORIAM Иван Марев

Напусна ни проф. Иван Марев – философ, педагог, демократ, родолюбец. В далечната 1975 г., зареден с енергия, пълен с идеи, той създаде в Техническия

Книжка 1
ДЕЛЕГИРАНЕ НА ПРАВА ЧРЕЗ КОМИСИИТЕ В ДЕТСКАТА ГРАДИНА

Маргарита Абрашева Политиката, наречена управление на качеството, не е самоцел, нито поредна обра- зователна „мода“. Тя е практически необходима за поддържане от директора на учеб- ното заведение на един привлекателен образ в условията на конкуренция на пазара на учебни заведения. Това се отнася най-вече за детските градини. Политиката на упра- вление на качеството съдържа недостатъчно използван ресурс, включително за спечел- ване и запазване доверието на потребителя – родителите на децата,

ИНОВАЦИОННИ И ИНТЕРАКТИВНИ МЕТОДИ В КВАЛИФИКАЦИОННАТА ДЕЙНОСТ НА ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ КОЛЕКТИВ

Стоилка Ташева, Севда Лукайчева Развиващото се с динамични темпове общество в днешно време налага необ- ходимостта от иновационни промени в областта на образованието. И в предучи- лищната педагогика все по-често се търсят алтернативни педагогически техноло- гии както за възпитанието и обучението на децата, така и при провеждането на квалификационната дейност на самите педагози. Използването на интерактивните методи дава възможност да се възлагат за- дачи, които предполагат съвместна работа,

ТОВА ТРЯБВА ДА ГО ЗНАЕ ВСЯКО ДЕТЕ

Татяна Атанасова, Иванка Пампова

НА УЛИЦАТА Е ОПАСНО

Таня Янчева, Зоя Кацарова