Педагогика

https://doi.org/10.53656/ped2025-3.03

2025/3, стр. 360 - 377

ТЕОРЕТИЧНИ АСПЕКТИ И ПРАКТИКОПРИЛОЖНИ НАБЛЮДЕНИЯ НА НЯКОИ СЪВРЕМЕННИ ТЕНДЕНЦИИ В МУЗИКАЛНООБРАЗОВАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС В БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ

Пенка Марчева
OrcID: 0000-0001-9466-6206
WoSID: AAA-3155-2020
E-mail: penka.marcheva@ts.uni-vt.bg
Pleven College of Еducation
University “St. Cyril and St. Methodius” – Veliko Tarnovo
Pleven Bulgaria

Резюме: Съвременните тенденции в обучението по музика в сферата на общото образование са обект на проучване в представената публикация. В дизайна ѝ са определени нейната цел, задачи и предмет. От гледна точка на нормативната база е поставен акцент върху присъствието на Таксономията на Б. Блум като основополагаща при структуриране на учебните програми. Съвременните тенденции в развитието и реализацията на учебния процес по музика в българското училище, разгледани в публикацията, са разделени условно в два аспекта – съдържателен и технологичен. По отношениe на съдържателния са представени основни подходи в обучението по музика, неговата реализация в контекста на приобщаващото образование, приложението на социално-емоционалното учене (SEL) както и на концепцията за музикалния знак. Педагоготехнологичните решения, които са проучени, са свързани с използването на алгоритмични модели за формиране на музикални понятия, както и с модела „Обърната класна стая“. Отделено е място на плюсовете и минусите в използване на ИКТ в неспециализираното музикално обучение.

Ключови думи: съвременни тенденции; музикалнообразователен процес

Актуалност на разглежданата проблематика

Изискванията на обществото, възможностите на учениците и компетентностите на учителите, стандартите на обучение и възпитание, предполагащи използването на нови методически подходи и стратегии, са приоритетите, към които е ориентиран днес музикалнообразователният процес в българското училище. Основен акцент в него е стремежът към формиране на повече знания да не се превръща в пасивен познавателен опит, а да се трансформира в умения и отношения, на чиято основа се изграждат компетентности. Мотивацията на ученика не се обвързва с използването на информация. Механичното заучаване на факти и дефинирането на понятия не може да бъде стабилна основа за развитие на познавателността, още по-малко на емоционалния потенциал на учениците. Необходимо е информационният поток, който им се поднася като знания, да се обновява, надгражда и прилага в практически ситуации чрез проява на необходими умения. Това следва бъде една от основните задачи на образователния процес днес, включващ и обучението по музика. Това, което може да се разглежда като „добавена стойност“ в него, е богата емоционална наситеност, предпоставяща формирането не само на знания и практически умения, но и изграждане на отношения, които са основен двигател на мотивацията на ученика.

В последното десетилетие се срещат редица публикации относно историческите проекции и съвременните тенденции в музикалнообразователния процес в българското училище.

Разглеждат се различни негови аспекти, а именно:

– в исторически – Р. Драганова, Б. Мангова;

– относно приобщаващата роля на обучението по музика при работа с деца със СОП, в риск и др. – Ц. Байчев, С. Йорданова, П. Марчева, П. Терзийска;

– музикотерапията, артпедагогически аспекти на музикалнообразователната дейност – П. Марчева, П. Терзийска и др.;

– същност и параметри на интердисциплинарното обучение – Б. Байчева, К. Йорданова, П. Марчева;

– формиране на музикалните способности на децата и учениците – Я. Рускова, Т. Бурдева;

– ролята на фолклора в обучението по музика – Цв. Коловска, Сл. ПетковаМарчевска;

– организационни форми и учебни програми, свързани с неговата реализация – Цв. Коловска, П. Марчева;

– дигитализация в музикалнообразователния процес – Ст. Русков, Д. Пелтеков, В. Петров и др.

Този кратък обзор представя сравнително богатата палитра на разработваните теми от различни автори в сферата на музикалното образование в българското училище. Идеята е те да се систематизират, за да се получи обобщаваща картина на съвременното състояние на тази проблематика в научната литература.

Дизайн на публикацията

Целта на настоящата публикация е да се представят някои съвременни тенденции в музикалнообразователния процес в сферата на общото образование.

Задачите, чрез които се очаква постигането на тази цел, са:

1. Да се анализира съдържанието на учебната документация (учебните програми) по музика в сферата на общото образование като нормативна основа за изследване на някои тенденции в обучението.

2. Да се проучи и анализира научната литература по проблема.

3. Да се представят някои съвременни аспекти на обучението по музика в училище с цел методическа информираност на студенти, докторанти, учители, университетски преподаватели, ангажирани с този процес.

Изследователският интерес е насочен към разкриване на някои от съвременните тенденции, свързани както със съдържателната част на музикалното обучение на учениците от основната степен на образование, така и с определени негови технологични страни.

Нормативна обезпеченост на съвременното обучение по музика в българското училище

От 2016 г. с влизането в сила на Закона за предучилищно и училищно образование (ЗПУО)1 се провежда кардинална промяна на цялата учебна документация в общообразователния процес в България, в това число и по музика. Учебните програми се структурират върху основата на компетентностния подход и познавателната таксономия на Б. Блум.

По отношение на компетентностния подход в тях може да се проследи връзката: образователно съдържание – теми – компетентности като очакван резултат – нови понятия. Като пример за основополагащото присъствие на Таксономията на Б. Блум може да се посочат уменията на първокласниците, свързани с познавателно ниво „разбиране“ в различни теми, които се изразяват в това ученикът да може да:

дава примери за присъствието на изучаваните жанрове в бита на хората;

разпознава песен по характерен мотив;

разграничава народните от авторските песни в репертоара за пеене;

разпознава по външен вид и тембър пиано, цигулка, контрабас, тромпет, гайда, тъпан;

разпознава детски, женски и мъжки гласове;

разпознава хор и оркестър;

разпознава звучността на детски хор2.

Чрез това пояснение се наблюдава сравнително широк периметър за развитие на познавателни умения в определено таксономично ниво (разбиране). На основата на собствени наблюдения и анализи това може да бъде потвърдено и за повечето нива от Таксономията на Б. Блум. Тук е важно да бъде представена и още една констатация относно учебните програми, а именно, че многократният анализ на съдържанието им показва малкия периметър, който се отделя за формиране на отношения като неотменна част в структурата на компетентността, чиято роля при изграждане на емоционален, нравствен и социален опит при учениците е безусловна.

В настоящата публикация се представят някои съвременни тенденции в развитието и реализацията на учебния процес по музика в българското училище, които са разделени условно в два аспекта – съдържателен и технологичен. Това разделение произтича от разбирането на този процес като единство от специфично съдържание и начин на реализация. Преекспонирането на дигитализацията на образователния процес, в това число и на музикалния, в последните години води до изкривяване на реалността. Безспорно, мястото на тази тенденция е осезаемо, но целта на настоящата публикация е да покаже, че тя не е единствената, и да представи многообразието от различни съдържателни и технологични аспекти на обучението по музика в сферата на общото образование днес.

Съдържателни аспекти на съвременния музикалнообразователен процес в сферата на общото съдържание

Основни подходи в съвременния образователен процес по музика

С обновяване на учебното съдържание в средата на миналото десетилетие чрез приемане на ЗПУО и съпътстващата го нормативна база се наблюдава изместване на фокуса в образователния процес от формиране на знания към трансформацията им като основа за изграждане умения. Този процес предполага използване на ефективни подходи, които да обезпечат реализацията му. В настоящата част на публикацията ще бъде поставен акцент само върху някои от тях, но такива, които очертават съвременния облик на обучението по музика в сферата на общото образование.

Ключов негов съдържателен аспект е поставянето на компетентностния подход в режим на основен концептуален модел. Тази проблематика е разглеждана и в други мои публикации (Marcheva 2023) и предвид нормативните аспекти, представени в началото на настоящата публикация, тук е важно да се подчертае, че при структурирането на учебните програми на тази основа прави впечатление, че в съдържанието им са регламентирани преди всичко възможности за формиране на умения. Това предполага наличие на определен обем от знания, а изграждането на отношения и нагласи остава малко разглеждано, както бе подчертано по-горе.

Важно е да се отдели внимание и на присъствието в учебните програми за часовете по музика на личностноориентиран подход. В последните две десетилетия се наблюдава промяна на гледната точка в ориентацията на учебния процес. От подходи, които поставят в центъра учителя (teacher-centered/based), фокусът се премества към такива, които са ориентирани към ученика (studentcentered/based). Чрез личностноориентирания подход дейността на учителя се насочва към използването на ресурси за повишаване активността и самостоятелността на учениците. Акцентира се върху съобразяване с интересите, възможностите и предпочитанията на всеки от тях, което предполага познаване на особеностите на личността на всички обучаем.

Третият подход, който е от съществено значение при представяне съвременния облик на обучението по музика в българското училище, е интердисциплинарният. Приложението му в образователния процес се наблюдава чрез взаимодействие между учебните дисциплини, вследствие на което знанията, уменията и отношенията придобиват комплексен характер. Практическа реализация на този подход се осъществява чрез възможности и дейности за изграждане на междупредметни връзки с цел формиране на ключови компетентности. Една от съвременните тенденции в приложението му е STEAM обучението. Въпросът за интеграцията на изкуствата, респективно музиката, в този модел обучение e интересен и напоследък често дискутиран. На фокус в тази публикация се поставя твърдението на Т. Manzer, „че в горещия дебат в съвременното училище музиката, изкуството и театърът продължават да се жертват в полза на повече наука, инженерство и математика. Въпреки това учители, университетски преподаватели, представители на различни образователни институции и административни органи обсъждат интеграцията на изкуствата в STEAM обучението“ (Manzer 2015)3.

Реализацията на този процес се осъществява чрез комбиниране на обучението по различни изкуства с това по други предмети. Характерните черти на този обучителен модел се заключават в това, че се базира на обучение чрез проекти, предполага прояви на креативност и дизайн, както и на проучвателни подходи, позволяващи множество пътища за съвместно решаване на даден проблем (Kozhuharova 2020).

Като пример за реализация на STEAM може да се даде проектът „Хотнишки водопад – красиви природни обекти в България“, реализиран от ученици в ОУ „Св. Патриарх Евтимий“, Велико Търново, и техния учител Добрин Пелтеков, който може да бъде видян в неговия сайт4. В този проект са реализирани интегративни връзки между музика, български език и литература, история и цивилизации, география и икономика, човекът и природата, математика, информационни технологии. Той е достатъчно красноречиво доказателство за приложението на STEAM модела в съвременното обучение, основаващо се на интердисциплинарен подход. Аргумент за това е разпределението на дейностите, реализирани от учениците и техния учител, с които се покрива всеки елемент на този концептуален обучителен модел:

S (Science) – планиране, избор на природен обект чрез обсъждане, събиране на информация от различни източници, изработване на сценарий;

T (Technology) заснемане, създаване на субтитри на български и английски език, които могат да бъдат включвани в YouTube, създаване и публикуване на подкаст в най-популярните стрийминг услуги, изработване на компютърна анимация, показваща пътя от Велико Търново до Хотница, използвайки Google Maps;

E (Engineering) – направа на виртуално телевизионно студио и монтиране на кадрите;

A (Arts) – композиране на три музикални фрагмента и избор на музика – авторска на учителя Добрин Пелтеков, създаване на музикални фрагменти от учениците, базирани на настроение с използване на луупове.

M (Mathematics) – използване на Google Maps за изчисляване на разстояния и представяне на маршрут от Велико Търново до Хотнишкия водопад.

Последният подход в съвременното обучение по музика, на който е важно да се обърне внимание, е комуникативният. В условията на музикалнообразователен процес комуникацията е свързана с общуването между учител, ученици и музикално изкуство. По своята същност това общуване се отличава с триизмерност, обоснована от взаимодействията „учител – ученици“ , „учител – музикална творба“, „ученици – музикална творба“. Тезата за музиката като вид комуникация се превръща в научен постулат, който все по-рядко се оспорва и на който са посветени множество авторитетни музикалнотеоретични изследвания. С убеденост може да се твърди, че тоновото изкуство е специфичен език с ясно изразена емоционална природа. Аргументирани доказателства в тази посока през призмата на общуването представя за това книгата „Musical Communication” на D. Miell, R. MacDonald и D. Hargreaves, които подчертават, че като мощно средство за комуникация, музиката „създава възможности, чрез които хората могат да споделят емоции, стремежи, значения, въпреки че езиците, на които говорят, са неразбираеми за тях. Чрез нея може да бъде създадена и жизненоважна линия за личностно взаимодействие с хора, чиито специални потребности затрудняват използването на други средства за комуникация“ (Miell, MacDonald, Hargreaves 2005).

Музикалното обучение в училище в контекста на приобщаващото образование

Възможностите на музикалнообразователния процес в контекста на приобщаващото образование е въпрос, който все още не присъства достатъчно отчетливо в педагогическата литература в България. В основата му е идеята за обосноваване и реализиране на музикалнопедагогическо взаимодействие, пречупено през призмата на артпедагогиката и ресурсите на музикалните дейности при работа с деца и ученици от различни групи – със СОП, в норма, в риск и др.

П. Терзийска очертава и пътищата, чрез които приобщаващото образование да се превърне в реалност и да бъдат преодолени затрудненията, които са пречка за това. Според нея то предполага търсене и прилагане на ефективни методи, похвати, средства и технологии от страна на педагогическите специалисти за постигане на ефективно и качествено обучение за отстраняване на причините и проявите на изоставане, коригиране на нарушения, попълване на пропуски в училищните знания, умения и компетентности. Само чрез приобщаващото образование съвременното училище ще се превърне в училище за всички, в желана територия за всяко дете с различни видове увреждания и образователни затруднения (Terziyska 2012). Ролята на музикалните дейности в условията на приобщаващото образование, особено при работа с деца със СОП, е ефективна и широко приложима. С цел научно-понятийна коректност е необходимо отчетливо да се подчертае, че съществуват кардинални разлики между понятията музикотерапия и музикална артпедагогика, което означава, че те не бива да се отъждествяват (Marcheva 2016). Едно от съществените разграничения е във функциите, които за музикалната артпедагогика са културологическа, образователна, възпитателна и корекционна, а за музикотерапията – катарзисна, регулативна и комуникативно-рефлексна. Логично е различните функции да предполагат и различни задачи. В обобщен вид при музикалната артпедагогика те са насочени към изследване, развитие, активизиране и корекция на личностния потенциал на подрастващите, а при музикотерапията – към психотерапия на деца и възрастни. Друга кардинална разлика е свързана с подготовката на специалистите. За практикуването на музикотерапия се изисква специална подготовка, която учителите, преподаващи музика, нямат, ако не са я придобили допълнително. Това, което е напълно резонно за работата им, са педагогическата подкрепа и педагогическата корекция, които не са тъждествени с процеса на терапия. Дори и познаващ тънкостите на музикалното изкуство, учителят по музика не е подготвен да практикува музикотерапевтичен процес, без да е преминал през допълнително сертифицирано обучение. Фокусът на дейността му в тази посока трябва да се постави върху педагогическата подкрепа, чрез която да се стимулират интелектуални, емоционални и социални способности на основата на възможностите и потребностите на детето/ученика чрез средствата на музикалното изкуство.

Съществена е и разликата по отношение на организацията. В контекста на приобщаващото образование музикалната артпедагогика се практикува в класни и извънкласни форми – часове за дейности по интереси, работа по проекти, нерегламентирани ситуации в детската градина, докато процесът на музикотерапия е организиран в терапевтични сесии, съдържащи определен брой сеанси по преценка на музикотерапевта. (Marcheva 2016).

Артпедагогическите аспекти на съвременния музикалнообразователен процес са неоспорими, защото музиката е стимулиращ педагогически фактор, който оказва влияние върху интелектуалния и емоционалния потенциал на детската личност. Тя предоставя възможности за познание и себепознание, за общуване, себеизразяване и социализация.

Приложение на социално-емоционалното учене (SEL) в музикалнообразователния процес

Друга съвременна тенденция в обучението по музика е съществуващата в англоезичната научна литература концепция за Social Emotional Learning (SEL) – социално-емоционално учене, която има за цел да изгради у учениците умения да се справят с предизвикателствата, като осъзнават себе си и ролята си в обществото, както и умения да вземат отговорни решения. (Edgar 2019)5. Прилагайки тази концепция в практиката си, S. Edgar предлага конкретни музикалнопедагогически практики, които, по същество, са свързани с изграждане на личностен емоционален речник, формиране на умения за разбиране на емоционално съдържание в музиката, умения за изразяване на собствени емоции чрез музикални примери (Edgar 2019).

В тази концептуална рамка са разсъжденията и на E. Varner, в чиято статия с недвусмисленото заглавие „Social Emotional Learning and Music Education: Be sure to Be Kind to Yourself, Too“ („Социално-емоционално учене и музикално образование: Уверете се, че сте добри и със себе си“) се отправя послание: „Музикалните педагози често защитават ползите от музикалното образование, като например лидерски качества, себеизразяване и креативност. Обмислете възможността да постигнете това, като научите учениците да бъдат самоосъзнати и социално осъзнати... Социално-емоционалното учене (SEL) не трябва да се разглежда като нещо, което отнема от времето за музикално обучение… Приспособяването към SEL трябва да бъде преднамерено, ясно изразено, последователно и структурирано…(Varner 2024)6. Ролята на училището в изграждането на социално-емоционални умения е неоспорима. За съжаление, фокусът е поставен върху формиране на знания и изграждане на познавателни умения и се забравя, че „целенасочените усилия на училището като социален център, в който учениците овладяват и експериментират социално приемливо поведение, дават формиращ модел на децата“ (Krastev 2023).

Концепцията за музикалния знак в образователния процес

Знаковостта в процесите на обучение и възпитание чрез музикални средства и ресурси е въпрос, който се разработва сравнително рядко. Семиотичният ракурс на музикалната знаковост и мястото ѝ в съвременния образователен процес предоставят педагоготехнологични възможности, които се релевантни на развитието на познавателните умения на учениците. Музикалният знак, разглеждан като отправна точка в нотното ограмотяване на учениците в начален образователен етап, е съдържателен център в авторска концепция за реализацията на този процес, която има и практическо приложение, тъй като е включена в един от учебните комплекти, приложим в множество училища в България7. Понятието „музикален знак“ не се изчерпва само със значението, назовавано с термина „нотен знак“. Съдържанието, вложено в него, от една страна, има формален характер, т.е. като знак, означаващ височината и трайността на даден тон. От друга страна, съдържателните измерения на това понятие го разглеждат като най-малкото информативно ядро – музикалната интонация. Снежина Врангова например разглежда интонациите като значими жанрови детерминанти, изследвайки и профилирайки вътрешно конкретно тесните интонации, натоварени с песенно качество (Vrangova 2017). Интонацията в музиката е знак, притежаващ специфичните черти на символа, което дава основание да се дефинира като музикален символ (Marcheva 2022) , чието разчитане е обусловено от интерпретацията – от мисълта, емоциите, опита и нагласата на интерпретанта. Възможно е музикалният символ да се запише с повече от една нота, тъй като може да съдържа определен мелодичен ход – основавайки се на енергията и смисъла, свързващ тоновете, интонацията винаги предполага отношение и в аспекта „фиксиране“ и „връзка“ се изразява чрез поне два тона. Това твърдение логически води и до обобщението, че понятието нотен знак не изчерпва съдържателно понятието музикален знак. За да разберат езика на музиката и да овладеят основни елементи в съдържанието ѝ, на учениците са необходими семантични (означаващи) ядра, които да са разбираеми за тях, близки до светоусещането им, налични в опит. Именно музикални интонации, разпознаваеми за тях, са включени в авторска концепция за нотно ограмотяване, въведена чрез един от използваните в момента учебни комплекти. По характер някои от тях са звукоизобразителни (например – малката терца, наподобяваща гласа на кукувицата), жанрово определени (с валсов характер), темброво оцветени (обвързани с тембъра на музикален инструмент – например тромпет) и др. Всяка от примерните интонации е в основата на кратка песен, специално създадена от композитора Петър Льондев за тази технология на ограмотяване. Като етапност, тя е основана на запознаването на учениците с всеки нов тон и неговия нотен знак в отделен учебен час. Тази авторска педагогическа технология за овладяване на елементи на нотописа в 3. клас е съобразена с музикалните и общите способности на учениците, с техния музикален опит и мироглед и предоставя възможности за овладяване на нотното писмо като начин за осмисляне на музикално съдържание.

Педагоготехнологични решения в съвременния музикалнообразователен процес в училище

Тенденцията за използване технологиите в сферата на образованието излиза на преден план в педагогическата литература и практика в последните две десетилетия – М. Михова, П. Петров, М. Атанасова и др. Много често тя се свързва единствено с ролята на информационно-комуникационните технологии, което значително стеснява периметъра ѝ. Аргументът за това е много ясен: според М. Михова „често пъти понятието образователна технология не се разграничава от понятието технология в образованието (Technology of education). Технологията в образованието включва всички възможни средства, чрез които информацията може да бъде преподадена, т.е. аудиовизуалните нагледни средства, компютрите, телевизията и др. комуникативни и информационни системи“ (Mihova 2003). Следователно понятието образователна технология се нуждае от терминологично изясняване. Според М. Михова „образователната технология обединява различни технологии – обучаващи, възпитателни, учебни, управленски и други, с цел вземане на научнообосновани педагогически решения за подготовката, осъществяването и оценката на процеса на образование на човека. Принципната роля на образователните технологии е свързана с повишаване на ефективността на образователния процес“ (Mihova 2003).

Друг важен момент за настоящата публикация е въпросът за разграничение между понятията образователна технология и обучаваща технология. М. Михова пояснява, че той все още няма еднозначен отговор и често двете понятия се използват еднозначно. Обобщението, което извежда тя, е особено важно, а именно, че обучаващата технология е подкатегория на образователната технология, систематичен процес за научнообосновано решаване на дидактически проблеми и има отношение единствено към въпросите за целенасоченото и организирано обучение (Mihova 2003).

Уточняването на понятията обучаваща технология и образователна технология е в подкрепа на тезата, че съвременният музикалнообразователен процес предполага използване на ефективни педагоготехнологични решения, чрез които учебното съдържание да бъде възприето, разбрано, овладяно и приложено на практика от учениците. По тази причина на музикалнопедагогическите технологии ще се гледа като на възможности за преработване, осмисляне, модифициране, моделиране и конструиране на определени теории и принципи, чрез които е възможно интегриране на знания от различни области с цел осигуряване на ефективно решаване както на обучителни, така и на възпитателни цели“. (Marcheva 2022). Използването им както с дидактически, така и с възпитателни цели е основание те да бъдат определени като образователни технологии.

Приложение на алгоритмични модели в съвременното обучение по музика в сферата на общото образование – формиране на музикални по-нятия

Идеята за приложение на алгоритмен модел е съвременна тенденция, която намира приложение в изграждане на понятия в обучението по музиката. Времето за наизустяване на информация и сухо дефиниране вече е отминало. Съвременните ученици все по-трудно осмислят теоретична информация. Използването на алгоритми като система от последователни действия за изграждане на понятия е път за преодоляване на абстрактността и възможност за базиране върху реални дейности.

Според Алгоритмично-евристичната теория алгоритъмът е „точно, ясно и разбираемо предписание за извършване във всеки конкретен случай на определена последователност от сравнително елементарни операции за решаване на един или друг тип задачи“ (Taseva 2023). Следователно алгоритъмът за изграждане на музикални понятия включва последователни действия, които са следните.

1. Прилагане на зададени признаци към определен обект (допълване) – например да се подберат подходящите признаци за понятието „право хоро“ от зададени предложения.

2. Прилагане на подходящи признаци към даден обект без допълнителна словесна опора – ученикът сам да зададе признаците на обекта, а именно, че правото хоро е в равноделен двувременен метрум, размер 2/4, мелодията е танцувална и игрива, темпото е бързо.

3. Групиране на предмети по общия помежду им признак от определени предложения например: валс, право хоро, пайдушко хоро, ръченица. (Всички без валса са български народни танци.)

4. Откриване на излишен обект в редица обекти, обединени по общ признак (сходство): ръченица, право хоро, дайчово хоро, валс (излишно в случая е понятието валс).

5. Откриване на обект по дадено описание на неговите съществени признаци: например – кой е танцът в размер 2/4, бързо темпо, игрива мелодия.

6. Самостоятелно формулиране на определение на обект, коректно дефиниран със съществени признаци и правилно класифициран по вид (дефиниране на понятието право хоро въз основа на споменатите вече признаци).

Задължителна основа за изграждане на музикални понятия е реалната музикална дейност. Използването на предложената алгоритмизация улеснява овладяването на учебното съдържание и съдейства за изграждане на познавателни умения. Алгоритмизацията се реализира чрез подходящи задачи, които спомагат за развитието на компетентностите на учениците. Освен това се наблюдава и добавена стойност, тъй като използването на алгоритмизация в обучението по музика предполага изработване на критерии и показатели, чрез които се измерва развитието на знанията и уменията на обучаемите.

И още за алгоритмизацията като съвременна тенденция в обучението по музика – „Обърната класна стая“

Концептуалният модел „Обърната класна стая“ е тенденция, която тепърва заявява своето присъствие в часовете по музика в училище. Той е един от иновативните модели на преподаване, който в последните десетилетия представлява интерес както за български, така и за чуждестранни автори. Според R. Szparagowski „Обърнатата класна стая е форма на обучение, при която учениците учат ново съдържание в извънкласно време вместо традиционните упражнения, които обикновено се дават, което отваря време в клас за дейности, решаване на проблеми и други форми на обучение“ (Szparagowski 2014). Важни са уточненията на автора, че „има много погрешни схващания за това какво всъщност представлява обърнатата класна стая. Някои от тях са, че ученикът прекарва цялото време пред екрана на компютъра, учениците работят без структура, видеоклиповете заместват учителя, учениците работят изолирано или че обърнатата класна стая е онлайн курс. Ефективната обърна класна стая е тази, в която времето, което обикновено се отделя за обяснения, се използва в клас за дейности, дискусии, проблеми и групови проекти“ (Szparagowski 2014)8. Основен акцент в тази констатация е, че прилагането на модела дава възможност за провеждане на повече дейности, свързани с упражняване на учебното съдържание, което учениците са осмислили вкъщи, както и решаването на проблеми с помощта на учителя, които затрудняват обучаемите.

Този поход е сравнително нов както от теоретична, така и от практическа гледна точка, особено в България, защото почти липсват публикации за неговото приложение в сферата на музикалното обучение в училище. В дидактически аспект неговата същност се определя от С. Костадинова като „съвременен педагогически модел, в който типичният урок в клас и домашната работа сменят своите места. Неслучайно английският термин е flipped classroom – обърната класна стая. Интересното е, че това е модел, в който учениците учат уроците си у дома, а в клас разглеждат и осмислят урока. (…). Понятието е широко използвано за описание на класно-урочна система, при която уроците за нови знания се подготвят от учениците самостоятелно, вкъщи, а по време на училищните занимания се дискутират темите с учителите – задават се въпроси, правят се упражнения“ (Kostadinova 2016).

В музикалнопедагогически аспект тази проблематика е неразработвана до момента в България. Като научен ръководител на дипломната теза на дипломант бакалавър, имам възможност да работя в екип с моя студентка9. До момента въз основа на модела „Обърната класна стая“ съвместно са разработени и проведени от нея по време на практическо обучение поредица от уроци по музика от различен вид както за нови знания, така и за упражнение и обобщение. На базата на своя, макар и малък опит, М. Лишкова извежда своите практически наблюдения относно ролята на учителя при провеждане на „Обърната класна стая“ в часовете по музика, които са следните:

– подбира и предоставя необходимите ресурси за разглеждане на темата;

– oпределя дейностите на учениците и дава точни и ясни указания за тяхното изпълнение;

– разпределя екипите;

– ако е необходимо, съдейства за изпълнение на възложените за самостоятелна работа задачи;

– наблюдава и контролира работата на учениците;

– при нужда помага, напътства, коригира и обогатява знанията на обучаемите (Lishkova 2024).

Проведен е кратък експеримент в 4. клас с две групи (класове) – експериментална и контролна. Заложена е хипотезата, че този модел спомага за развитието на музикалнопознавателните умения на четвъртокласниците в по-висока степен, отколкото традиционният стереотип на преподаване. Резултатите от това изследване ще бъдат публикувани в съвместна научна публикация.

Приложение на ИКТ в неспециализираното музикално обучение

На основата на направеното по-горе разграничение използването на ИКТ в сферата на формалното и неформалното обучение по музика се поставя под знаменателя на технологиите в образованието. Те способстват овладяването на знания, предпоставят развитие и трансформиране на умения, влияят върху отношенията и ценностната система на учениците в процеса на музикално обучение както в положителен, така и в отрицателен аспект. В последните четири години тази тема присъства в огромен брой публикации и дискусии, които по лични наблюдения водят до преекспонирането ѝ. Ясно е, че въпросът е дискусионен, но също така е ясно, че този въпрос е важно да се разглежда от различни аспекти. Според В. Петров две са големите предизвикателства пред учителя по музика – от една страна, това са неговите дигитални умения и възможностите му да създава интерактивна образователна среда, подпомагаща развитието на знанията и уменията на учениците (Petrov 2021). От друга, това е нуждата да поддържа интереса на обучаемите към музикалнообразователния процес. В този ред на мисли, изборът на ИКТ в музикалното обучение е ясно аргументиран, защото:

„1. Съвременните деца харесват и ползват компютърни технологии.

2. Големите ученици са натоварени с теоретични знания за сметка на практически занимания, което води до загуба на интерес и активност в часовете по музика.

3. Компютърните програми за създаване на ресурси, приложими в обучението по музика, са достъпни и популярни в интернет.

4. Новите учебни програми акцентират върху ключови компетентности на ученика, между които придобиване на дигитални умения, които учителят няма как да формира, ако сам не притежава…“ (Petrov 2021).

От друга страна са налице и немалко ограничения и недостатъци, които се наблюдават в интегрирането на ИКТ в образователния процес, включващ и този по музика. Според К. Солакова те са свързани с ниското равнище на дигитална грамотност, породена от различни причини. Съществено ограничение е необходимостта от значителен финансов ресурс, инвестиран в техника, технологии, допълнително администриране и организация и подготовка на преподавателите. Акцент трябва да се постави и на съображението, че общуването в „мрежовото общество“ крие риск от нов тип социално отчуждение. Интегрирането на ИКТ в процеса на обучение в контекста на различни теоретичните подходи за същността на преподаването и различните видове учене невинаги гарантират еднаква ефективност в прилагането им. Важно е да се има предвид, че информацията, богата по съдържание, не е съобразена в достатъчна степен с особеностите на възприемане, разбиране и усвояване на конкретния обучаван (Solakova 2015).

В последните две години въпросът за използване на изкуствен интелект (Artificial intellience – AI) в образованието набира все повече популярност. В своя публикация К. Ангелова разглежда понятието AI, основавайки се на „Етични насоки за преподавателите“, дадени от Европейската комисия (2022 г.). Тя посочва техники и подходи за използването на тази технология в образованието, които са:

„а) подходи за машинно самообучение, включително самообучение с учител, самообучение без учител и обучение с утвърждение, като се използва голямо разнообразие от методи, включително дълбоко самообучение;

б) логически и основани на знанието подходи, включително представяне на знанията, индуктивно (логическо) програмиране, бази от знания, машини за логически изводи и машини за дедукции, (символни) съждения и експертни системи;

в) статистически подходи, методи за бейесовско оценяване, търсене и оптимизация“. (Angelova 2024).

В същия доклад са представени и четири ключови съображения, които трябва да бъдат отчетени във връзка с етичното използване на AI при преподаване, учене и оценяване10, а именно:

– човешкият фактор: автономност, самоопределяне и отговорност;

– справедливостта: равнопоставеност, приобщаване, недискриминация и справедливо разпределение на правата и отговорностите;

– хуманността: ориентиран към човека подход, съхраняващ идентичността и достойнството;

– обоснованият избор: прозрачност при взимане на решения за използването на факти и данни и сътрудничеството между всички заинтересовани страни (Angelova 2024).

В продължение на това мнение по отношение на обучението по музика в неспециализираните училища В. Петров с основание подчертава: „… изкуственият интелект трябва да се разглежда като инструмент за подобряване на музикалното образование, а не като заместител на човешкото обучение. Учителите играят жизнено важна роля в насочването на учениците, насърчаването на творчеството и осигуряването на емоционална връзка, която е присъща за музикалното образование“ (Petrov 2023). Важно е да се постави акцент: да, AI може да аранжира, възможно е дори да композира. В интернет пространството се разпространява видео с робот, който дирижира. Важно е и да се помни, че AI не е човешки интелект, той не притежава емоции, а музиката е емоционално изкуство. AI не притежава съзнание или възможности за естетическа оценка, т.е. всичко това, което изпълва със съдържание тоновото изкуство и образованието, свързано с него.

В заключение е необходимо да се подчертае, че съвременният музикалнообразователен процес в българското училище се обновява с цел стимулиране познавателното, личностното и социалното израстване на подрастващите. Важно е да се представят съвременните тенденции както в съдържателен, така и в технологичен аспект, които формират облика му днес, основавайки се на хуманистичната му същност. С направените теоретични проучвания на представените идеи и концепции, както и със споделените обобщения и изводи авторът на тази статия се надява тя да е полезна за студенти, учители, педагогически специалисти и университетски преподаватели, да провокира желанието им за реализация на по-пълноценен и съвременен музикалнообразователен процес, основаващ се на най-доброто от съвременните тенденции в него.

БЕЛЕЖКИ

1. ЗАКОН за предучилищното и училищното образование (Обн. – ДВ, бр. 79 от 13.10.2015 г., в сила от 01.08.2016 г.).

2. УЧЕБНА ПРОГРАМА ПО МУЗИКА ЗА І КЛАС (ОБЩООБРАЗОВАТЕЛНА ПОДГОТОВКА) https://www.mon.bg/nfs/2018/08/muzika_1kl.pdf

3. MANZER, Т. 2015. Arts Integration Takes on STEAM, https://artmaterialsretailer. com/arts-integration-takes-on-steam/ (viewed 20 April 2024) .

4. https://musicdaskal.eu/category/proekti/students/

5. EDGAR, S. (2019). Music education and social emotional learning: The heart of teaching music. NAfME Blog. https://nafme.org/blog/music-education-socialemotional-learning/ (viewed 18 April 2024).

6.VARNER, V. 2024. Social Emotional Learning and Music Education: Be sure to Be Kind to Yourself, Too. Journal of General Music Education, https://journals. sagepub.com/doi/abs/10.1177/27527646241234889 (viewed 20 April 2024).

7. МАРЧЕВА, П. и др. Музика за трети клас / Е. Вълчинова-Чендова, В. Ангелска – Издателство Булвест 2000, ISBN 978-954-18-1207-5.

8. SZPARAGOWSKI, R.2014. The Effectiveness of the Flipped Classroom. Honors Projects. https://scholarworks.bgsu.edu/honorsprojects/127 (viewed 18 April 2024).

9. МИХАЕЛА ЛИШКОВА, студент – дипломант, специалност НУПАЕ, ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ – Педагогически колеж, Плевен

10. ЕК, 2022.

11. ТАСЕВА, В., 2023. АЛГОРИТМИЧЕН ПОДХОД В ОБУЧЕНИЕТО ПО МАТЕМАТИКА В 9. КЛАС (РАЗДЕЛ „ПОЛИНОМИ НА ЕДНА ПРОМЕНЛИВА“), i-Продължаващо образование, no. 18, https://diuu.bg/emag/3647/2/ (viewed 19 April 2024).

ЛИТЕРАТУРА

АНГЕЛОВА, К., 2024. Eтични аспекти при навлизането на изкуствен интелект в образованието. Актуални политики и практики в образованието. Преподаване и учене за развитие на умения за 21. век. Плевен. ISBN 978-619-91255-9-5.

ВРАНГОВА, СН., 2017. От песен към художествена форма в инструменталната музика. София: Хайни. ISBN 978-619-7029-475.

КОЖУХАРОВА, Д., 2020. STEAM технологиите за активно и интегративно учене. Science & Technologies, vol. X, no. 6, рр. 67 – 72.

КОСТАДИНОВА, С., 2016. Как обърнатата класна стая активира учебния процес? Педагогически форум, № 1, с. 43 – 49, ISSN: 1314-7986.

КРЪСТЕВ, А., 2023. Приобщаващата сила на социално-емоционалните компетентности в начален етап на образование. Велико Търново: Св. св. Кирил и Методий . ISBN 978-619-208-355-7.

МАРЧЕВА, П., 2016. Артпедагогика, училище, арттерапия – учебник за студенти от педагогически специалности. София: Авангард Прима. ISBN 978-619-160-577-4.

МАРЧЕВА, П., 2022. За някои аспекти на музикалнообразователния процес в българското училище – традиции и съвременност. Пловдив: Астарта. ISBN 978-954-350-321-6.

МИХОВА, М., 2003. Опит за терминологично прецизиране. Връзката образователни технологии – обучаващи технологии – дизайн на обучението. Велико Търново: ВТУ. ISSN1310-358X.

ПЕТРОВ, В., 2021. Информационни и комуникационни технологии в помощ на съвременното музикално образование. Плевен. ISBN 978-619-91255-5-7.

ПЕТРОВ, В., 2023. Съвременни технологии в обучението по музика. Пловдив: Астарта. ISBN 978-954-350-343-8.

СОЛАКОВА, К., 2015. Педагогическото образование в сферата на изкуството. Теоретико-приложни аспекти. Пловдив: Астарта. ISBN 978-954-350-202-8.

ТЕРЗИЙСКА, П., 2012. Децата със специални образователни потребности в общата образователна среда. Благоевград: УИ „Неофит Рилски“, ISBN 978-954-680-789-2.

ТЕРЗИЙСКА, П., 2020. Музикални дейности в подкрепа на приобщаващото образование. Pedagogika-Pedagogy, Т. 92, № 1, с. 71 – 83.

MIELL, D.; MACDONALD, R.; HARGREAVES, D. 2005. Musical Communication. Print ISBN – 13: 9780198529361.

REFERENCES

ANGELOVA, K., 2024. Etichni aspekti pri navlizaneto na izkustven intelekt v obrazovanieto. Aktualni politiki i praktiki v obrazovanieto. Prepodavane i uchene za razvitie na umeniya za 21. vek. Pleven [In Bulgarian]. ISBN 978-619-91255-9-5.

KOZHUHAROVA, D., 2020. STEAM tehnologiite za aktivno i integrativno uchene. Science & Technologies, vol. X, no. 6 [In Bulgarian].

KOSTADINOVA, S., 2016. Kak obarnatata klasna staya aktivira uchebniya protses? Pedagogicheski forum, no. 1, p. 43 – 49 [In Bulgarian]. ISSN: 1314-7986.

KRASTEV, A., 2023. Priobshtavashtata sila na sotsialno-emotsionalnite kompetentnosti v nachalen etap na obrazovanie. Veliko Tarnovo: Sv. sv. Kiril i Metodiy [In Bulgarian]. ISBN 978-619-208-355-7.

MARCHEVA, P., 2016. Artpedagogika, uchilishte, artterapiya – uchebnik za studenti ot pedagogicheski spetsialnosti. Sofia: Avangard Prima [In Bulgarian]. ISBN 978-619-160-577-4.

MARCHEVA, P., 2022. Za nyakoi aspekti na muzikalnoobrazovatelniya protses v balgarskoto uchilishte – traditsii i savremennost. Plovdiv: Astarta [In Bulgarian]. ISBN 978-954-350-321-6.

MIHOVA, M., 2003. Opit za terminologichno pretsizirane. Vrazkata obrazovatelni tehnologii – obuchavashti tehnologii – dizayn na obuchenieto. Veliko Tarnon: VTU. ISSN1310-358X.

PETROV, V., 2021. Informatsionni i komunikatsionni tehnologii v pomosht na savremennoto muzikalno obrazovanie. Pleven [In Bulgarian]. ISBN 978-619-91255-5-7.

PETROV, V., 2023. Savremenni tehnologii v obuchenieto po muzika. Plovdiv: Astarta. ISBN [In Bulgarian]. 978-954-350-343-8.

SOLAKOVA, K., 2015. Pedagogicheskoto obrazovanie v sferata na izkustvoto. Teoretiko-prilozhni aspekti. Plovdiv: Astarta [In Bulgarian]. ISBN 978-954-350-202-8.

TERZIYSKA, P., 2012. Detsata sas spetsialni obrazovatelni potrebnosti v obshtata obrazovatelna sreda. Blagoevgrad: Neofit Rilski [In Bulgarian]. ISBN 978-954-680-789-2.

TERZIYSKA, P. 2020. Muzikalni deynosti v podkrepa na priobshtavashtoto obrazovanie. Pedagogika-Pedagogy, vol. 92, no.1, p. 71 – 83 [In Bulgarian].

VRANGOVA, SN., 2017. Ot pesen kam hudozhestvena forma v instrumentalnata muzika. Sofia: Hayni [In Bulgarian]. ISBN 978-6197029-47-5.

2025 година
Книжка 9s
Книжка 9
DEVELOPMENT OF DEMOCRATIC CULTURE THROUGH CONTENTS ABOUT THE ROMA IN CLASSROOM TEACHING – STUDENTS’ PERCEPTION

Aleksandra Trbojević, Biljana Jeremić, Hadži Živorad Milenović, Bojan Lazić

Книжка 8
КАТЕГОРИАЛНИ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИНФОРМАЦИОННО-КОМУНИКАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ В ОБУЧЕНИЕТО НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ СЪС СОП

д.п.н Мира Цветкова-Арсова, Данка Щерева, Славина Лозанова, Маргарита Томова

Книжка 7
ВРЪЗКА НА СОЦИАЛНО-ЕМОЦИОНАЛНОТО С КОГНИТИВНОТО РАЗВИТИЕ В ПРИОБЩАВАЩА СРЕДА

Милен Замфиров, Маргарита Бакрачева, Емилия Евгениева

Книжка 6
КОГНИТИВНО РАЗВИТИЕ НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ, ОБХВАНАТИ В ПРИОБЩАВАЩОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Милен Замфиров, Емилия Евгениева, Маргарита Бакрачева

Книжка 5
COMPETENCE FOR SOCIAL PEDAGOGICAL PRACTICE: WHAT DO STUDENTS TELL US?

Maya Tcholakova, Marina Pironkova, Aleksandar Ranev, Yana Staneva

MULTIMODAL COMMUNICATION IN PHYSICAL EDUCATION CLASSES

Cristiana Lucretia Pop, Cristina Filip

Книжка 4s
GAMES IN FUNCTION OF DEVELOPMENT OF MULTIPLICATION SKILLS

Dasare Sylejmani, Vesna Makashevska, Jasmina Jovanovska

Книжка 4
ИЗПОЛЗВАНЕ НА СИСТЕМИТЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОБУЧЕНИЕТО В КОНТЕКСТА НА ИНТЕРАКТИВНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Силвия Парушева, Борис Банков, Гергана Касабова, Петя Страшимирова

MILITARY AND SOCIAL THREATS AS DETERMINANTS OF THE DEVELOPMENT OF CONTEMPORARY UKRAINIAN HIGHER EDUCATION

Mykola Pantiuk, Tetiana Pantiuk, Nataliia Bakhmat, Olena Nevmerzhytska, Svitlana Ivakh

STEM ОБУЧЕНИЕ НА СТУДЕНТИ ПЕДАГОЗИ В ТРАНСДИСЦИПЛИНАРНА ОБРАЗОВАТЕЛНА СРЕДА

Любен Витанов, Николай Цанев, Людмила Зафирова, Гергана Христова, Катерина Динкова, Калина Георгиева, Жорж Кюшев, Здравка Савчева

ИЗСЛЕДВАНЕ И АНАЛИЗ НА НАГЛАСИТЕ НА СТУДЕНТИТЕ ПРИ ИЗПОЛЗВАНЕ НА ГЕНЕРАТИВЕН ИНСТРУМЕНТ НА ИЗКУСТВЕН ИНТЕЛЕКТ

Николай Янев, Иглика Гетова, Теодора Христова, Ива Костадинова, Георги Димитров

Книжка 3
ДРУГИЯТ КАТО ЦЕННОСТ В УЧИЛИЩЕ

Александър Кръстев

Книжка 2
ASSESSMENTS OF TEACHERS AND PARENTS OF CHILDREN WITH DEVELOPMENTAL DISABILITIES ON INCLUSION IN PRE-SCHOOL INSTITUTIONS

Zagorka Markov, Hadzi Zivorad Milenovic, Biljana Jeremic, Radmila Zecevic, Milica Pavlovic

Книжка 1s
ПРИЛОЖЕНИЕ НА СРЕДСТВАТА ЗА ДОПЪЛВАЩА И АЛТЕРНАТИВНА КОМУНИКАЦИЯ В ОБРАЗОВАТЕЛНИТЕ ИНСТИТУЦИИ В БЪЛГАРИЯ

. Неда Балканска, . Анна Трошева-Асенова, . Пенка Шапкова, Снежина Михайлова

USE OF ARTIFICIAL INTELLIGENCE IN FOREIGN LANGUAGE TEACHING

Ekaterina Sofronieva, Christina Beleva, Galina Georgieva

Книжка 1
Скъпи читатели, автори, приятели на списание „Педагогика“,

В началото на 2025 година в първия брой на нашето списание „Педагогика“ бих искала от името на редакционната колегия и от мое име да Ви пожелая здраве, творческо вдъхновение и професионално удовлетворение от прино- са Ви към педагогическата наука и практика! Вярвам и се надявам, че списание „Педагоги- ка“ ще продължи да осигурява платформа за научен, обективен и откровен диалог, базиран на резултати от научни изследвания, за насто- ящето и бъдещето на обучението и образова- н

2024 година
Книжка 9s
Книжка 9
ANALYSIS AND IMPROVEMENT OF VIDEO LEARNING RESOURCES IN SMALL-SCALE LEARNING SCENARIOS

César Córcoles, Laia Blasco-Soplon, Germán Cobo Rodríguez, Ana-Elena Guerrero-Roldán

Книжка 8
АНГАЖИРАНОСТ КЪМ УЧЕНЕ ЧРЕЗ ИЗПОЛЗВАНЕ НА СМАРТ ТЕХНОЛОГИИТЕ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Кирилка Тагарева, Дора Левтерова-Гаджалова, Ваня Сивакова

Книжка 7
Книжка 6
Книжка 5s
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА НА СТАЖАНТСКАТА ПРАКТИКА ПРЕД СТУДЕНТИ – БЪДЕЩИ УЧИТЕЛИ

Илиана Петкова, Марияна Илиева, Владислава Станоева, Георги Чавдаров

Книжка 5
FEATURES OF SPEECH COMPREHENSION TRAINING OF CHILDREN WITH AUTISM SPECTRUM DISORDERS

Maryna Branytska, Svitlana Myronova, Svitlana Mykhalska

OVERVIEW OF THE STEM EDUCATION IN ISRAEL

Aharon Goldreich, Elena Karashtranova

Книжка 4
НАГЛАСИ НА СТУДЕНТИТЕ КЪМ СМАРТ ТЕХНОЛОГИИТЕ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Дора Левтерова-Гаджалова, Кирилка Тагарева, Ваня Сивакова

PROFESSIONAL SUPPORT FOR YOUNG RESEARCHERS

Emina Vukašinović, Marija Veselinović, Milan Milikić

РОБОТИТЕ В ОБУЧЕНИЕТО – ОБРАЗОВАТЕЛНА STEAM ИГРА

Мария Желязкова, Михаил Кожухаров, Даниела Кожухарова

Книжка 3s
Книжка 3
ATTITUDES AND EXPERIENCES OF THE PRESCHOOL TEACHERS IN THE APPLICATION OF DIGITAL TECHNOLOGIES IN ENVIRONMENTAL EDUCATION

Nataša Branković, Gordana Kozoderović, Biljana Jeremić, Danijela Petrović, Bojan Lazić, Slavica Karanović

ДИГИТАЛНИ ТЕХНОЛОГИИ В ПОДКРЕПА НА УЧЕНЕТО

Стоянка Георгиева-Лазарова, Лъчезар Лазаров

PREPARATION OF FUTURE TEACHERS FOR ORGANISING A HEALTH-PRESERVING INCLUSIVE SPACE IN EDUCATIONAL INSTITUTIONS

Nadiya Skotna, Tetiana Nadimyanova, Anna Fedorovych, Myroslava Sosiak, Oksana Yatsiv

Книжка 2s
Книжка 2
ОТ РИСУНКА – КЪМ СНИМКА

Камен Теофилов

Книжка 1s
Книжка 1
„ВТОРОТО“ БЪЛГАРСКО УЧИЛИЩЕ. ГЕНЕЗИСЪТ

Пенка Цонева, Бистра Мизова

2023 година
Книжка 9
EXPLORING THE NARRATIVE IDENTITY OF HUNGARIAN TEACHERS IN SLOVAKIA

Patrik Baka, Terézia Stredl, Kinga Horváth, Zsuzsanna Huszár, Melinda Nagy, Péter Tóth, András Németh

Книжка 8
A QUALITY “ONLINE” TEACHER – WHAT DO STUDENTS APPRECIATE AND VALUE IN TEACHERS DURING DISTANCE LEARNING?

Irena Golubović-Ilić, Ivana Ćirković-Miladinović, Nataša Vukićević

SUPPORT FOR THE INCLUSION OF ROMA CHILDREN THROUGH THE PROJECT TEACHING MODEL

Biljana Jeremić, Aleksandra Trbojević, Bojan Lazić, Gordana Kozoderović

TREND ANALYSIS OF PROFESSIONAL COMPETENCES OF SPORTS TEACHERS AND COACHES

Sergejs Capulis, Valerijs Dombrovskis, Svetlana Guseva, Alona Korniseva

Книжка 7
ЦЕННОСТЕН ПРОФИЛ НА УЧИТЕЛИТЕ В НАЦИОНАЛЕН КОНТЕКСТ

Цветан Давидков, Силвия Цветанска

Книжка 6s
MODELLING OF MARITIME CYBER SECURITY EDUCATION AND TRAINING

Gizem Kayisoglu, Pelin Bolat, Emre Duzenli

INTRODUCING THE USE OF CASE STUDIES METHODOLOGY IN TRAINING FOR SOFT SKILLS IN MARITIME UNIVERSITIES. THE ISOL-MET PROGRAM

Maria Lekakou, Helen Iakovaki, Dimitris Vintzilaios, Markella Gota, Giorgos Georgoulis, Thalia Vintzilaiou

THE ROLE OF MARITIME EDUCATION IN DIGITALIZATION

Kamelia Narleva, Yana Gancheva

Книжка 6
С МИСИЯ ЗА НАЦИОНАЛНА И КУЛТУРНА ИНДИВИДУАЛНОСТ

Надежда Кръстева, Йордан Колев

Книжка 5s
PREFACE

Nikola Vaptsarov Naval Academy is the oldest technical educational institution in Bulgaria. The Naval Academy is one of the symbols of Varna and Bulgaria in the world maritime community. Its history and achievements establish it as the most prestigious center for training of maritime specialists. At present, the Naval Academy trains specialists for the Navy and for the merchant marine in all areas of maritime life. Research and development conducted at the Naval Academy in Varna

A FAIR CONCERN ABOUT ECDIS

Nikolay Sozonov, Dilyan Dimitranov

DATA-DRIVEN LEARNING APPROACH TO MARITIME ENGLISH

Jana Kegalj, Mirjana Borucinsky, Sandra Tominac Coslovich

DEVELOPING CRITICAL THINKING SKILLS THROUGH THE “CASE STUDY” TEACHING METHOD IN MARITIME ENGLISH LANGUAGE TEACHING (MELT)

Tamila Mikeladze, Svetlana Rodinadze, Zurab Bezhanovi, Kristine Zarbazoia, Medea Abashidze, Kristine Iakobadze

MAXIMIZING STUDENTS’ LEARNING IN MARITIME ENGLISH ONLINE COURSE

Valentyna Kudryavtseva, Svitlana Barsuk, Olena Frolova

Книжка 5
Книжка 4s
Книжка 4
Книжка 3s
СПИРАЛАТА ОБЩЕСТВО – ОБРАЗОВАНИЕ

Иванка Шивачева-Пинеда

Книжка 3
ПРОЕКТНО БАЗИРАНО ОБУЧЕНИЕ ЗА СОЦИАЛНО-ЕМОЦИОНАЛНИ И ТЕХНОЛОГИЧНИ УМЕНИЯ ЧРЕЗ ПРОГРАМАТА „УМЕНИЯ ЗА ИНОВАЦИИ“

Галин Цоков, Александър Ангелов, Йоанна Минчева, Рени Димова, Мария Цакова

МЕДИЙНАТА ГРАМОТНОСТ И УЧИТЕЛИТЕ

Светла Цанкова, Стела Ангова, Мария Николова, Иван Вълчанов, Илия Вълков, Георги Минев

Книжка 2
INTONATION AND CHILDREN WITH EMOTIONAL AND BEHAVIORAL PROBLEMS

Katerina Zlatkova-Doncheva, Vladislav Marinov

Книжка 1
2022 година
Книжка 9
ТРАНСГРЕСИВНО-СИНЕРГИЧНО КАРИЕРНО РАЗВИТИЕ В „НЕФОРМАЛНО ОБРАЗОВАНИЕ“ В УНИВЕРСИТЕТА

д.п.н Яна Рашева-Мерджанова, Моника Богданова, Илиана Петкова

Книжка 8
INTEGRATING INTERCULTURAL EDUCATION IN THE PRIMARY SCHOOL CURRICULUM

Bujar Adili, Sonja Petrovska, Gzim Xhambazi

НАГЛАСИ НА БЪДЕЩИТЕ ДЕТСКИ УЧИТЕЛИ КЪМ STEM ПОДХОДА

Наталия Павлова, Михаела Тончева

Книжка 7
НАЦИОНАЛНАТА ИДЕЯ НА ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ

Йордан Колев, Надежда Кръстева

Книжка 6
Книжка 5
ИВАН Д. ШИШМАНОВ – ЕВРОПЕИЗИРАНИЯТ БЪЛГАРИН

Надежда Кръстева, Йордан Колев

THE TECHNOLOGY OF DEVELOPMENT OF COMMUNICATIVE CULTURE OF ELEMENTARY SCHOOL TEACHERS

Mariia Oliiar, Nataliia Blahun, Halyna Bilavych, Nataliia Bakhmat, Tetyana Pantyuk

Книжка 4
TEACHERS’ATTITUDES BOUT TEACHING AND LEARNING MATHEMATICS

Aleksandra Mihajlović, Emina Kopas-Vukašinović, Vladimir Stanojević

EDUCATION 4.0 – THE CHANGE OF HIGHER EDUCATION INSTITUTIONS AND THE LABOUR MARKET

Gergana Dimitrova, Blaga Madzhurova, Stefan Raychev, Dobrinka Stoyanova

Книжка 3s
DISTANCE LEARNING IN THE CONTEXT OF THE COVID-19 PANDEMICS

Baktybek Keldibekov, Shailoobek Karagulov

DIGITAL UNIVERSITIES: FEATURES AND KEY CHARACTERISTICS

Marina Skiba, Maktagali Bektemessov, Alma Turganbayeva

Книжка 3
Книжка 2
TWO-TIER MODEL OF TRAINING FUTURE TEACHERS FOR COACHING AT OUT-OF-SCHOOL INSTITUTIONS

Borys Savchuk, Tetyana Pantyuk, Natalia Sultanova, Halyna Bilavych, Mykola Pantyuk

Книжка 1
2021 година
Книжка 9
ИЗСЛЕДВАНЕ НА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО МЕЖДУ ФОРМАЛНОТО И НЕФОРМАЛНОТО ЗДРАВНО ОБРАЗОВАНИЕ

Вержиния Боянова, Константин Теодосиев, Берджухи Йорданова

FORMATION OF PROFESSIONAL COMPETENCE OF ASSISTANT TEACHER OF INCLUSIVE EDUCATION IN SECONDARY EDUCATION INSTITUTIONS

Vladyslava Liubarets, Nataliia Bakhmat, Olena Matviienko, Oksana Tsykhmeistruk, Inna Feltsan

Книжка 8
Книжка 7s
CONCEPT OF PRESENT PRACTICE IN CHOOSING OF OPTIMAL NUMBER OF TUGS

Rino Bošnjak, Zvonimir Lušić, Filip Bojić, Dario Medić

S-101 CHARTS, DATABASE TABLES FOR S-101 CHARTS, AUTONOMOUS VESSEL

Vladimir Brozović, Danko Kezić, Rino Bošnjak, Filip Bojić

INFLUENCE OF HYDRO-METEOROLOGICAL ELEMENTS ON THE SHIP MANOEUVRING IN THE CITY PORT OF SPLIT

Zvonimir Lušić, Nenad Leder, Danijel Pušić, Rino Bošnjak

MEETING SUSTAINABLE DEVELOPMENT GOALS – EXPERIENCE FROM THE LARGEST SHIPPING COMPANIES

Katarina Balić, Helena Ukić Boljat, Gorana Jelić Mrčelić, Merica Slišković

OPTIMISING THE REFERENCE POINT WITHIN A JOURNAL BEARING USING LASER ALIGNMENT

Ty Aaron Smith, Guixin Fan, Natalia Nikolova, Kiril Tenekedjiev

REVIEW OF THE CURRENT INCREASE OF NOISE UNIT COST VALUES IN TRANSPORT

Luka Vukić, Ivan Peronja, Mihaela Bukljaš, Alen Jugović

TARGET DETECTION FOR VISUAL COLLISION AVOIDANCE SYSTEM

Miro Petković, Danko Kezić, Igor Vujović, Ivan Pavić

NEW RESULTS FOR TEACHING SHIP HANDLING USING FAST TIME SIMULATION

Knud Benedict, Michèle Schaub, Michael Baldauf, Michael Gluch, Matthias Kirchhoff, Caspar Krüger

POTENTIAL BENEFITS OF ELECTRICALY DRIVEN FERRY, CASE STUDY

Tina Perić, Ladislav Stazić, Karlo Bratić

SITUATIONAL AWARENESS – KEY SAFETY FACTOR FOR THE OFFICER OF THE WATCH

Hrvoje Jaram, Pero Vidan, Srđan Vukša, Ivan Pavić

Книжка 7
INCLUSIVE INTELLIGENCE

Aleksandar Krastev

EDUCATION OF MORAL CULTURE OF STUDENT YOUTH IN THE CONDITIONS OF POLYCULTURAL SPACE

Natalia Bondarenko, Yevhen Rozdymakha, Lyudmila Oderiy, Anatoly Rozdymakha, Dilyana Arsova

PROFESSIONAL DEVELOPMENT IN KOSOVO – RESEARCH OF TRAINING PROGRAMS AND TESTS

Bekim Samadraxha, Veton Alihajdari, Besim Mustafa, Ramë Likaj

Книжка 6s
EVALUATION OF CRUISER TRAFFIC VARIABLES IN SEAPORTS OF THE REPUBLIC OF CROATIA

Maja Račić, Katarina Balić, Mira Pavlinović, Antonija Mišura

COMPARATIVE ANALYSIS OF THE CONTRACTS FOR MARITIME TRANSPORT SERVICES. CHAIN OF CHARTER PARTIES

Svetlana Dimitrakieva, Ognyan Kostadinov, Christiana Atanasova

THE LIGHTSHIP MASS CALCULATION MODEL OF A MERCHANT SHIP BY EMPIRICAL METHODS

Vedran Slapničar, Katarina Zadro, Viktor Ložar, Ivo Ćatipović

ON EDUCATION AND TRAINING IN MARITIME COMMUNICATIONS AND THE GMDSS DURING THE COVID-19

Chavdar Alexandrov, Grozdyu Grozev, Georgi Dimitrov, Avgustin Hristov

AIR POLLUTANT EMISSION MEASUREMENT

Nikola Račić, Branko Lalić, Ivan Komar, Frane Vidović, Ladislav Stazić

ASSESSMENT OF LNG BUNKERING ACCIDENTS

Peter Vidmar, Andrej Androjna

EGR OPERATION INFLUENCE ON THE MARINE ENGINE EFFICIENCY

Delyan Hristov, Ivan Ivanov, Dimitar Popov

THE MEASUREMENT OF EXHAUST GAS EMISSIONS BY TESTO 350 MARITIME – EXHAUST GAS ANALYZER

Bruna Bacalja, Maja Krčum, Tomislav Peša, Marko Zubčić

PROPELLER LOAD MODELLING IN THE CALCULATIONS OF MARINE SHAFTING TORSIONAL VIBRATIONS

Nenad Vulić, Karlo Bratić, Branko Lalić, Ladislav Stazić

TECHNICAL DIAGNOSTICS OF MARINE EQUIPMENT WITH PSEUDO-DISCRETE FEATURES

Guixin Fan, Natalia Nikolova, Ty Smith, Kiril Tenekedjiev

CONTRIBUTION TO THE REDUCTION OF THE SHIP’S SWITCHBOARD BY APPLYING SENSOR TECHNOLOGY

Nediljko Kaštelan, Marko Zubčić, Maja Krčum, Miro Petković

THE STAND FOR FIN DRIVES ENERGY TESTING

Andrzej Grządziela, Marcin Kluczyk, Tomislav Batur

INTRODUCTION OF 3D PRINTING INTO MARINE ELECTRICAL ENGINEERING EDUCATION – A CASE STUDY

Ivica Kuzmanić, Igor Vujović, Zlatan Kulenović, Miro Petković

SHIPYARD CRANE MODELING METHODS

Pawel Piskur, Piotr Szymak, Bartosz Larzewski

Книжка 6
TEACHERS' PERSPECTIVE ON THE EDUCATIONAL IMPLICATIONS OF ONLINE TEACHING

Julien-Ferencz Kiss, Florica Orțan, Laurențiu Mândrea

Книжка 5
ФИДАНА ДАСКАЛОВА ЗА ПЕДАГОГИКАТА

Маргарита Колева, Йордан Колев

Книжка 4
Книжка 3
НЕВРОДИДАКТИКА

Наталия Витанова

Книжка 2
Книжка 1
BULGARIAN SCHOOL – SHOWCASE OF IDENTITY

Veska Gyuviyska, Nikolay Tsankov

2020 година
Книжка 9
Книжка 8
EDUCATIONAL REASONS FOR EARLY SCHOOL DROP-OUT

Maria Teneva, Zlatka Zhelyazkova

Книжка 7s
TEACHING CHALLENGES IN SPORTS EDUCATION DURING THE PANDEMIC COVID-19

Evelina Savcheva, Galina Domuschieva-Rogleva

THE DIFFERENCES IN STUDENTS’ATTITUDES ABOUT ONLINE TEACHING DURING COVID-19 PANDEMIC

Aleksić Veljković Aleksandra, Slađana Stanković, Irena Golubović-Ilić, Katarina Herodek

ONLINE EDUCATION DURING PANDEMIC, ACCORDING TO STUDENTS FROM TWO BULGARIAN UNIVERSITIES

Antoaneta Getova¹, Eleonora Mileva², Boryana Angelova-Igova²

Книжка 7
Книжка 6
TEACHERS ATTITUDES ABOUT INTEGRATED APPROACH IN TEACHING

Emina Kopas-Vukašinović, Aleksandra Mihajlović, Olivera Cekić-Jovanović

Книжка 5
КОНЦЕПТУАЛНИ МОДЕЛИ ЗА РАЗРАБОТВАНЕ НА ПОЗНАВАТЕЛНИ ОНЛАЙН ИГРИ В ОБЛАСТТА НА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО

Детелин Лучев, Десислава Панева-Мариновa, Радослав Павлов, Гита Сенка, Лилия Павлова

Книжка 4
A CONTINUUM OF APPROACHES TO SCHOOL INSPECTIONS: CASES FROM EUROPE

Rossitsa Simeonova, Yonka Parvanova, Martin Brown, Sarah Gardezi, Joe O’Hara, Gerry McNamara, Laura del Castillo Blanco, Zacharoula Kechri, Eleni Beniata

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2019 година
Книжка 9
Книжка 8
ОБРАЗОВАНИЕ НА БЪДЕЩЕТО

Наталия Витанова

Книжка 7
RISK FACTORS FOR EARLY SCHOOL LEAVING IN BULGARIA

Elena Lavrentsova, Petar Valkov

Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
LEARNING MATURITY

Alina Gîmbuță, Daniela-Carmen Berințan, Marijana Mikulandra, Krzysztof Kij, Katja Sivka

Книжка 2
ДЕТЕТО И ПЕДАГОГИКАТА

Яна Рашева-Мерджанова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

На добър час!

УЧЕНИЧЕСКО САМОУПРАВЛЕНИЕ

Бисерка Михалева

2018 година
Книжка 9
ПРАВАТА НА ДЕТЕТО ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА СТУДЕНТИ ПЕДАГОЗИ

Йорданка Николова, Даниела Рачева

Книжка 8
СПОДЕЛЕНО МНЕНИЕ

Йосиф Нунев

Книжка 7
РАДОСТТА ОТ ОБЩУВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК В ДЕТСТВОТО

Екатерина Софрониева, Христина Белева

ПРОФ. Д-Р ЕЛЕНА РУСИНОВА-БАХУДЕЙЛА

Розалина Енгелс-Критидис

Книжка 6
ПОЗИТИВНА УЧЕБНА СРЕДА

Валентина Шарланова

SENIOR CITIZENS’ EXISTENTIAL NEEDS AND EDUCATION FOR THE MEANING OF LIFE

Joanna Łukasik, Norbert Pikuła, Katarzyna Jagielska

Книжка 5
ПАРАДИГМАТА СЕМИОТИКА – ЕЗИК – ДЕТЕ ПРИ 6 – 7-ГОДИШНИТЕ

Жоржетина Атанасова, Любимка Габрова

Книжка 4
ДЕТСКИ КОНФЕРЕНЦИИ

Боряна Иванова

Книжка 3
Книжка 2
СЪВРЕМЕННИ МЕТАМОРФОЗИ НА ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА В ДЕТСКАТА ГРУПА

Веселина Иванова, Виолета Кърцелянска-Станчева

SCHOOLS AND UNIVERSITIES AS SOCIAL INSTITUTIONS

Emilj Sulejmani, Shikjerije Sulejmani

ОТНОСНО УСЕТА ЗА БРОЕНЕ

Петър Петров, Мима Трифонова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ И ПРИЯТЕЛИ

Емилия Василева, главен редактор

ДОБРИ ПРАКТИКИ „ПАРТНЬОРСТВО РОДИТЕЛИ – УЧИЛИЩЕ“

Мехмед Имамов, Калинка Гайтанинчева

2017 година
Книжка 9
Книжка 8
ЧЕТЯЩИЯТ СТУДЕНТ, ЧЕТЯЩОТО ДЕТЕ – ЕДНО МАЛКО ПРОЗОРЧЕ, ЕДНА ВЕЛИЧЕСТВЕНА ГЛЕДКА

Мариана Мандева, Боряна Туцева, Габриела Николова, Цветелина Ковачева

Кампания на Институт за български език – БАН и вестник „Аз-буки“

на Институт за български език – БАН, и вестник „Аз-буки“

ЕДИН ТИП СЛОЖНИ НАРЕЧИЯ

Марияна Цибранска-Костова

СВАТБА

Палмира Легурска

Книжка 7
ДИДАКТИЧЕСКИ КОМПЕТЕНТНОСТИ

Нели Митева, Наталия Витанова

Книжка 6
АБВ ПОИСКА … ИЛИ АБВ ПОИСКАХА…?

Цветелина Георгиева

Книжка 5
НОВА И ПОЛЕЗНА КНИГА

Йонка Първанова

Книжка 4
Кампания на Института за български език – БАН и вестник „Аз-буки“

на Института за български език – БАН, и вестник „Аз-буки“

ИМЕНИЦИ И ИМЕННИЦИ

Ивелина Стоянова

НЕ МОГА ДА НЕ НЕДОВОЛСТВАМ

Ивелина Стоянова

ОБРЪЩЕНИЕ ИЛИ ОБРАЩЕНИЕ?

Диана Благоева

ОЩЕ ВЕДНЪЖ ЗА ГЛАВНИТЕ БУКВИ

Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
Книжка 2
ПРОБЛЕМИ И ПЕРСПЕКТИВИ В РАЗВИТИЕТО НА ХУДОЖЕСТВЕНОТО ОБРАЗОВАНИЕ У НАС ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДЕТСКИЯ И НАЧАЛНИЯ УЧИТЕЛ

Теодора Власева, Даниела Гирджева-Валачева, Мария Калоферова, Найден Младенов, Илияна Шотлекова

Книжка 1
ФАКТОРИ ЗА УСПЕШНО ПРИЛАГАНЕ НА СМЕСЕНО ОБУЧЕНИЕ

Стоянка Георгиева-Лазарова, Лъчезар Лазаров

2016 година
Книжка 9
ВНИМАВАЙКИ В КАРТИНКАТА

Ивелина Стоянова

Книжка 8
Книжка 7
Кампания на Института за български език – БАН и в. „Аз-буки“

на Института за български език – БАН, и в. „Аз-буки“

ПРАВО В ДЕСЕТКАТА

Ивелина Стоянова

ЗДРАВЕЙТЕ, ЗАПЕТАИ!

Илияна Кунева

ЗА ЦИФРИТЕ И ЧИСЛАТА

Светлозара Лесева

Книжка 6
УЧИЛИЩЕ ЗА ЧЕТЕНЕ

Петя Георгиева, Христина Димитрова

Кампания на Института за български език – БАН и в. „Аз Буки“

на Института за български език – БАН, и в. „Аз Буки“

ДОШЛА ЛИ Е ИНСПЕКТОРЪТ?

Ванина Сумрова

ДА ВИ Е СЛАДКО!

Иво Панчев

ЩЕ ТЕ ЧАКАМ В/НА ЦЕНТЪРА

Илияна Гаравалова

КЪЩА-МУЗЕЙ ИЛИ КЪЩА МУЗЕЙ?

Ивелина Стоянова

КОЙ Е ПО-, ПÒ, НАЙ-?

Мария Тодорова

ТЪРСИ МЕ ПРОДАВАЧКА

Светлозара Лесева

ПРАВО В ДЕСЕТКАТА

Ивелина Стоянова

ПРОФ.Д.П.Н. СТОЯНКА ЖЕКОВА

Редколегия на сп. „Педагогика“

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
AN OVERVIEW ON FORMAL SCHOOLING SYSTEM IN SEVEN COUNTRIES

Alina Gîmbută, Maria Fili, Cemile Yavuz, Radmila Jeřábková, Nikolina Ratković, Paulo Manuel Oliveira Mengo de Abreu, Chiara Sega

Книжка 2
Книжка 1
IN MEMORIAM

На 10.12.2015 г. ни напусна нашият колега и приятел проф. д-р Иван Пет ков Иванов. Той беше уважаван учен и експерт в областта на педагогическите науки – автор на 10 монографии, 8 учебника, 10 учебни помагала, 6 студии и над 100 статии в специализирани периодич- ни издания и научни сборници; участник в 28 между- народни и национални проекта; председател и член на експертни групи към НАОА, член на редакционната ко- легия на сп. „Педагогика“. Проф. д-р Иван Иванов беше уважаван и оби

2015 година
Книжка 9
Книжка 8
Книжка 7
ДИСКУСИЯТА В УРОКА ПО ЛИТЕРАТУРА

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 6
ГОТОВНОСТ ЗА ОГРАМОТЯВАНЕ

Екатерина Чернева

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
ПРОБЛЕМИ НА СОЦИАЛНАТА АДАПТАЦИЯ НА ПЪТУВАЩИ УЧЕНИЦИ ОТ МАЛКИ НАСЕЛЕНИ МЕСТА\(^{1)}\)

Траян Попкочев, Бонка Гергинова, Тереза Карамангалова

ТУРНИР ПО КАНАДСКА БОРБА

Д. Евтимова, Е. Павлова, И. Радославова и Б. Иванов

ДЕТСКА ЛЯТНА ОЛИМПИАДА

Нели Бъчварова, Десислава Дургова

Книжка 1
ORGANIZATIONAL CULTURE: THEORY AND REALITY

Inna Leonidovna Fedotenko

2014 година
Книжка 9
ДА ЗАПАЛИШ ИСКРАТА

Дафинка Самарджиева

НА УЧИЛИЩЕ – С УСМИВКА!

Снежана Якимова

УЧИТЕЛЯТ – ЕТАЛОН ЗА ФОРМИРАНЕ НА ДЕТСКАТА ЛИЧНОСТ

Катя Коруджийска, Янка Маринкова

Книжка 8
Книжка 7
ЗАЕДНО МОЖЕМ ПОВЕЧЕ

Диана Смиленова

Книжка 6-bad
ЗА ДУМАТА КАТО СРЕДСТВО ЗА ОБЩУВАНЕ

ЗА ДУМАТА КАТО СРЕДСТВО ЗА ОБЩУВАНЕ

УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 6
Книжка 5
LE PROJET PÉDAGOGIQUE, SOURCE DE MOTIVATION DANS L’ENSEIGNEMENT ET L’APPRENTISSAGE DU FLE

THE EDUCATIONAL PROJECT, MEANS OF MOTIVATION IN TEACHING AND LEARNING FLE

LA PÉDAGOGIE DU PROJET ET LA MOTIVATION DES ÉLÈVES POUR L’APPRENTISSAGE DU FRANÇAIS

PROJECT PEDAGOGY AND PUPILS’ MOTIVATION IN LEARNING FRENCH

Книжка 4
КАЖДЫЙ ДЛЯ МЕНЯ УЧИТЕЛЬ

Ш.А.Амонашвили

Книжка 3
АНТОАНЕТА ЙОВЧЕВА (1952 – 2014)

След трудна борба с тежката болест ни напусна един добър и мил човек, една светла личност – Анто- анета Йовчева, нашата обичана колежка Тони. Нейните колеги и приятели, многобройните автори и сътрудници на сп. „Начално образование“ и на сп. „Педагогика“ ще запазят завинаги спомена за нейната приветлива усмивка, за нейната отзивчивост и преда- ност към работата, за нейната широка култура и стре- меж към познание, към развитие. Родена на 20 март 1952 г. в София в интелигентно се- мей

Книжка 2
ПОСТМОДЕРНИЗЪМ И ВЪЗПИТАНИЕ

Клавдия Сапунджиева

ДЕТСКИ УНИВЕРСИТЕТИ

Боряна Иванова

ПРОФ. Д-Р ЕЛКА ПЕТРОВА

Златка Петрова

МЕЖДУНАРОДНЫЙ ЦЕНТР ГУМАННОЙ ПЕДАГОГИКИ

Международният център „Хуманна педагогика“ организира XIII педаго- гически четения в периода 20 – 23.03.2014 г. в гр.Тбилиси, Грузия. Форумът се организира със съдействието на грузинското правителство. „Учителят“ е темата, която ще обедини участниците: учители, експерти, родители, универ- ситетски преподаватели, представители на педагогическата общност от мно- го страни, за да се осъществи дискусия за мисията на съвременния учител в съвременния образователен контекст. Ръководството на

Книжка 1
ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА МОБИЛНОТО ОБУЧЕНИЕ

Стоянка Георгиева-Лазарова, Лъчезар Лазаров

2013 година
Книжка 9
УЧИТЕЛИ ВЪЗРОЖДЕНЦИ В ТЪРНОВО

Венка Кутева-Цветкова

Книжка 8
ДИМИТЪР ДОНЧЕВ – С ВЪЗХИТА ЗА БЪЛГАРСКИЯ УЧИТЕЛ

100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ДИМИТЪР ЕВСТАТИЕВ ДОНЧЕВ (5.10.1913 – 15.02.1997)

Книжка 7
„СЛЪНЦЕТО“ НА ВЪЗПИТАТЕЛНАТА СИСТЕМА В ТВУ – РАКИТОВО

85 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА АНГЕЛ УЗУНОВ (1928 – 1999)

ЦЕННОСТИ И ДУХОВНО-НРАВСТВЕНО РАЗВИТИЕ НА МАЛКИЯ УЧЕНИК

Марияна Ешкенази, Гергана Фиданова, Марияна Вишева, Цветанка Годжилова

МАЛКИЯТ УЧЕНИК ЧЕТЕ

Марияна Механджиева Венета Велева

С БАБА И ДЯДО В КЛАС

Цветелин Горанов, Таня Илиева, Цветанка Берова, Нели Иванова, Борка Бончева

РОД РОДА НЕ ХРАНИ, НО ТЕЖКО МУ, КОЙТО ГО НЯМА!

Диляна Вачкова Евелина Димитрова

ДА ПОМОГНЕМ НА ДЕЦАТА ДА ОТВОРЯТ СЪРЦАТА СИ

Иванка Дебелушина, Нина Маврикова

ДОБРОТО Е У ВСЕКИ

Мария Наскова

ОТЛИЧЕН ПЕДАГОГ, ПСИХОЛОГ И ПСИХОТЕРАПЕВТ

ДОЦ. СВЕТОСЛАВ СТАМЕНОВ (1939 – 2013)

Книжка 6
ТЕОРЕТИКО-ПРИЛОЖНИ ПРОБЛЕМИ НА КОНСТРУИРАНЕТО НА ТЕСТ ЗА НАЦИОНАЛНО ВЪНШНО ОЦЕНЯВАНЕ ПО „ЧОВЕКЪТ И ОБЩЕСТВОТО“ ЗА 4. КЛАС (2013)

Ваня Петрова, Цонка Каснакова, Мариан Делчев Жана Минчева Радостина Стоянова, Рада Димитрова Мария Темникова

MEDIA IN PRESCHOOL AGE OF CHILD’S LIFE

Sonja Petrovska Jadranka Bocvarova

Книжка 5
ШАЛВА АЛЕКСАНДРОВИЧ АМОНАШВИЛИ – УЧИТЕЛ ОТ БЪДЕЩЕТО

В сложното битие на науката и метамор- фозите на социалната реалност, неотменими и общовалидни остават само най-стойностни- те постижения и безспорни истини, които не само маркират и остойностяват територията на човешко познание, но извисяват самия чо- век, поддържат неговата вяра в доброто, под- хранват чувството му за собствена значимост, укрепват неговия дух. Приемайки извечните послания на класи- ческата философско-педагогическа мъдрост и дълбоко обвързан с педагогическата р

МАНИФЕСТ ГУМАННОЙ ПЕДАГОГИКИ

Преамбула 25 лет тому назад группа учителей новаторов провозгласила манифест „Пе- дагогика сотрудничества“ (Переделкино, 1986 год). В последующие годы были опубликованы отчеты встреч учителей новаторов, в которых рассматри- вались разные аспекты педагогики сотрудничества: „Демократизация лично- сти“ (Цинандали, Телавский район, Грузия, 1987 год), „Методика обновления“ (Москва, 1988 год), „Войдем в новую школу“ (Краснодарский край, 1988 год). Идеи педагогики сотрудничества воодушевленно

ПОРТФОЛИОТО НА УЧЕНИКА КАТО ПРОЦЕС НА САМОПОЗНАНИЕ

Радка Топалска Емилия Вълкова, Албена Атанасова

ДОПИРНИ СВЕТОВЕ

Албена Димитрова, Стилияна Гронева

ПРЕДИ ГОДИНА И СЕГА

Веселка Аршинкова

Книжка 4
СВЕЩЕНИК ГЕОРГИ МАРИНОВ ПОЛУГАНОВ – ОСНОВАТЕЛЯТ НА УЧИЛИЩЕТО И ПЪРВИЯТ УЧИТЕЛ В ПОЛИКРАЙЩЕ

Георги Георгиев Трифонка Попниколова Марияна Георгиева–Гроссе

ЕВРОПЕЙСКИ ПРИКАЗКИ

Светла Попова

Книжка 3
ДА ОПАЗИМ ДЕТСКОТО ЗДРАВЕ!

Мая Топалова, Симона Пейчева

КАК ДА ОТГЛЕДАМЕ МАЛЪК ПРИРОДОЛЮБИТЕЛ?

Мадлена Николова Ани Цветкова

Книжка 2
Книжка 1
ИЗКУСТВОТО ЗА ПРЕВЕНЦИЯ НА АГРЕСИВНОТО ПОВЕДЕНИЕ НА ДЕЦАТА

Евгения Миланова Виолета Николова Величка Радева

ПРИЯТЕЛСТВОТО В ЖИВОТА НА ДЕТЕТО

Даниела Димитрова, Красимира Василева

ПРЕДАЙ НАТАТЪК

Вилдан Мехмедова

2012 година
Книжка 9
ПЕДАГОГЪТ – РИЦАР НА ДЕТСТВОТО

Януш Корчак бе написал, че животът на великите хора е като легендите: труден, но красив. И се оказва пророчески прав, сякаш е писал за себе си! Наследник на семейство с богата духовна култура и традиции, останал отрано без баща, той не просто се справя с несгодите на сирачеството, но развива у себе си три могъщи извора на живот: любов към свободата и справедливостта, страст към знанието и творчеството, отдаденост на децата и тяхното щастие. Лекарят Корчак лекува децата и душите им. Безплатн

ЯНУШ КОРЧАК – ВЕЛИК ХУМАНИСТ И ПЕДАГОГ

„Със сила и мощ поведох своя живот, който беше привидно неподреден, самотен и чужд. За син избрах идеята да служа на детето и неговото дело. Привидно загубих.“ Бе лекар, писател, мислител. Бе философ, учен, моралист. Издател. Възпи- тател и педагог. Бе герой. Бе скромен. Във всяка от тези области той има изключителни постижения. В течение на по- вече от четиридесет години работи като педагог и писател. Четиридесет години безкористно служене на слабите и беззащитните. Създава съвременна кон

ЕВОЛЮЦИЯ НА ПРАВАТА НА ДЕТЕТО

„Детето има право на сериозно отношение към проблемите му, на справедливото им решаване.“

THE KORCZAK’S RIGHT TO SOCIAL PARTICIPATION OF CHILDREN THE CITIZENSHIP OF CHILDREN

A speech by Marek Michalak, the Ombudsman for Children, given during the seminar„The Polish-Israeli pioneer in the fi eld of human rights, Janusz Korczak (1879–1942) and today’s Convention on Children’s Rights as the part of the international law“, Geneva, the 6 of June 2009

ЗА ДЕТЕТО, ДЕТСТВОТО ИЛИ НАУКА ЗА НЕГО?

В памет на Януш Корчак – по повод 70 г. от неговата смърт и 100 г. от създаването на „Дом за сираци“ във Варшава Албена Чавдарова

Книжка 8
CHANGES IN UNIVERSITY TEACHING – THE ROAD FROM KNOWLEDGE TO COMPETENCIES

Slađana Anđelković Zorica Stanisavljević Petrović

ДОСТОЕН ЖИВОТ, ОТДАДЕН НА ПРОСВЕЩЕНИЕТО… ПРОФ. СТОЙКА ЗДРАВКОВА – ЕДИН СЪВРЕМЕНЕН БУДИТЕЛ НА 70 ГОДИНИ

Неуморна и взискателна! Енергична и всеотдай- на! Работохолик и перфекционист! Това е проф. д-р Стойка Здравкова! Не е за вярване, че в началото на ноември 2012 година навърши 70 години. И не е слу- чайно това, че тази светла дата е непосредствено бли- зо до Деня на будителите. А това, че проф . Здравкова е съвременен български будител, е толкова безспорно и видимо! 70–годишнината ù е един чудесен повод ретрос- пективно да си припомним и проследим най-значи-

Книжка 7
ОЧАКВАНА И ПОЛЕЗНА

Емилия Василева

Книжка 6
Книжка 5
ЦЕННО ПОМАГАЛО ЗА ПСИХОЛОЗИ И ПЕДАГОЗИ (Надежден инструмент за диагностициране смисъла на живота)

Любен Десев Минчев, Борис. Тест на Дж. Крумбъг и Л. Махолик за смисъл в живота. Българска версия. Варна, ВСУ „Черноризец Храбър“,

ГЕОРГИ MАВРОВ ЖИВОТ, ОТДАДЕН НА НАУКАТА И ОБРАЗОВАНИЕТО

Така най-общо, но и най-точно можем да охарак- теризираме дейността на ст. н. с. д-р Георги Петков Мавров. Той ни напусна неочаквано в края на април т.г. И до последния си ден не преставаше да се вълнува от проблемите на образованието. Споделяше инте- ресни мисли относно предстоящото приемане на За- кона за образованието. Пестелив на думи, но щедър на дела – това ясно проличава от неговата богата би- ография.

Книжка 4
ОЩЕ ЕДНА ИДЕЯ

Галина Стоянова

Книжка 3
С ИНОВАТИВЕН ПОГЛЕД КЪМ ЛИЧНОСТТА НА ДЕТЕТО

Маргарита Абрашева Любимка Габрова

БИЗНЕС ОБУЧЕНИЕ В ДЕТСКАТА ГРАДИНА

Красимира Костова Петя Драгоданова

ДЕТСКАТА БЕЗОПАСНОСТ

Любимка Габрова

БАБА ПРИКАЗКИ РАЗКАЗВА... (МИКС ОТ ПРИКАЗКИ)

Кева Захариева, Мария Мичева

Книжка 2
ДЕТЕ ПЪТУВА В АВТОМОБИЛА

Красимира Михайлова

ПРОТИВОПОСТАВЯНЕ

Пюрвя Ердниев, Б. Ердниев

ЗДРАВКА НОВАКОВА – ПРЕПОДАВАТЕЛ И ТВОРЕЦ

Седемдесетгодишният юбилей е вълнуващ повод да проследим трудния, богат и съдържателен професионално-творчески път на доц. д-р Здравка Новакова, да под- чертаем нейната важна роля за утвърждаване на дидактика на математиката като

IN MEMORIAM Иван Марев

Напусна ни проф. Иван Марев – философ, педагог, демократ, родолюбец. В далечната 1975 г., зареден с енергия, пълен с идеи, той създаде в Техническия

Книжка 1
ДЕЛЕГИРАНЕ НА ПРАВА ЧРЕЗ КОМИСИИТЕ В ДЕТСКАТА ГРАДИНА

Маргарита Абрашева Политиката, наречена управление на качеството, не е самоцел, нито поредна обра- зователна „мода“. Тя е практически необходима за поддържане от директора на учеб- ното заведение на един привлекателен образ в условията на конкуренция на пазара на учебни заведения. Това се отнася най-вече за детските градини. Политиката на упра- вление на качеството съдържа недостатъчно използван ресурс, включително за спечел- ване и запазване доверието на потребителя – родителите на децата,

ИНОВАЦИОННИ И ИНТЕРАКТИВНИ МЕТОДИ В КВАЛИФИКАЦИОННАТА ДЕЙНОСТ НА ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ КОЛЕКТИВ

Стоилка Ташева, Севда Лукайчева Развиващото се с динамични темпове общество в днешно време налага необ- ходимостта от иновационни промени в областта на образованието. И в предучи- лищната педагогика все по-често се търсят алтернативни педагогически техноло- гии както за възпитанието и обучението на децата, така и при провеждането на квалификационната дейност на самите педагози. Използването на интерактивните методи дава възможност да се възлагат за- дачи, които предполагат съвместна работа,

НА УЛИЦАТА Е ОПАСНО

Таня Янчева, Зоя Кацарова