Педагогика

2014/6, стр. 899 - 910

ПРОЛЕТАРИЗАЦИЯ ИЛИ ПРОФЕСИОНАЛИЗАЦИЯ – ТРУДНИЯТ ИЗБОР НА УЧИТЕЛСКАТА ПРОФЕСИЯ1)

Емилия Божкова
E-mail: emboj@abv.bg
South-West University “Neofit Rilsky”
66 Ivan Mihailov Str.
2700 Blagoevgrad Bulgaria
Веска Вардарева
E-mail: veska_v@mail.bg
South-West University “Neofit Rilsky”
66 Ivan Mihailov Str.
2700 Blagoevgrad Bulgaria

Резюме: Водещата теза е свързана с интерпретирането на учителския труд и професия от педагогическа и социално-антропологическа гледна точка. Според степента на свободната професионална инициатива на субектите на училищната институция се анализират аспекти и модели, определящи статута, функциите и съдържанието на подготовката, квалификацията и непрекъснатата подготовка на учителите. Дискутират се ефекти от демократизацията на учителската професия, алтернативността и възможностите за развитието Ӝ. Отбелязват се политическият и финансовият дискурс към проблема и бързите промени на пазара на труда. Акцентира се върху спецификата на училищното образование и квалификационните процеси, като се посочват допълнителни отражения, свързани с промяната на условията на педагогическия труд.

Ключови думи: teaching profession, professionalization, politicization, model of minimal competence, model of open professionalism

South-West University „Neofit Rilski“ – Research Activity
Югозападен университет „Неофит Рилски“ – изследователска дейност

Учителската професия, професията на даскала е сред най-уважаваните в България. Твърдение от този вид веднага губи своята еднозначност – възприема се или като крайно недостоверно и ненуждаещо се от доказване, или още по-лошо, като проява на ироничност и даже нихилизъм към ценностния статут на учителя в съвременното общество. Обясненията, свързани с отчитането на множество фактори, и анализът на много аспекти (икономически, социални, политически, етнически, културологически, психологически, педагогически и пр.) насочват към достатъчно научни отговори. Предполага се, че повечето заключения, обясняващи девалвацията на учителската професия, се обвързват с проблематичността на самото образование, с неговото финансово захранване, но най-вече с въпроса за подготовката и квалификацията на учителя – т. нар. „образовател“. Като понятие, последното звучи твърде индустриално и има защо.

Тук представяме част от проведено проучване, 2) тълкуване и причинно обяснение за кръстопътя, пред който се намира учителската професия по отношение на статута, статуса и управлението си. Дискутираме върху професионализацията Ӝ разбирана като висококвалифициран интелектуален труд, с висока степен на инициативност, креативност и отговорност, и нейната естествена противоположност. Какъв умисъл, съдържание и следствия се откриват в алтернативността на професионализацията на учителя. Съобразявайки се с това, че по-голямата част от училищното образование функционира на територията на малките населени места, търсим и допълнителни специфични отражения.

Една учителка каза

Тя – М. Н. Б., е главен начален учител от малък задбалкански град с традиции в образователното дело от възрожденско време. Тя е като мост в образованието – по-лучила преди 1989 г. първо полувисше, после висше педагогическо образование, има много квалификационни курсове и съответно най-висок клас професионална квалификация. Заплатата Ӝ е обратно – невисока и съответна на държавен учител с подобни характеристики. Методическото Ӝ масторство на учител новатор, работещ с най-актуалния образователен софтуер и лична инициативност като авторство и участие в национални и европейски проекти, е впечатляващо дотолкова, че много министерски и университетски специалисти от „ноосферата“ могат да Ӝ станат ученици. Подобно на други учители е съавтор на широко използвани в началното училище учебници и помагала. Член е на асоциации и работливи професионални организации и форуми, където споделя своя опит.

Тя е в системата на началното училищно образование от повече от 20 години. Като много други колеги, има ученици, чиито родителите са образовани след 1989 г. Както в много други малки селища, реалната безработицата в нейния град е средно около 42%, между тях и много дипломирани бакалаври начални учители. Тя е от онези типични професионалисти ентусиасти, които имат достатъчно висока квалификация и способности да виждат позитивната модерност на иновациите в образованието и да има компетентностите да ги прилага с учениците в класната стая и извън нея. Резултатите на учениците са доказано обективни и много високи. Училищното ръководство по-скоро Ӝ сътрудничи, отколкото възпира. Казва: „Нямам никакви проблеми с децата, те усвояват лесно всичко, особено ако използвам модерните учителски джаджи, а самите те с ентусиазъм разработват всякакви проекти. С колегите правим изложби, викторини, конкурси, театрални сценки. Проблеми имам с родители, и то в последните години, които отказват да приемат, че трябва да се учи, а оценяването е само подробност. Не ни сътрудничат и си мислят, че пазарната икономика означава да се пазариш“.

Един факт, който определяме като особен симптом за неочаквана за нас тенденция, е, че в това малко селище с голяма и за страната безработица има отдавна незаети няколко места за начални учители. Очакването е дълго. Желаещи няма. Ръководството на училището се принуждава да наеме пенсионирани учители.

Това е феномен, който е нетипичен за европейските колеги учители, където млади специалисти с висока квалификация, търсещи работа, притискат и обективно конкурират учителите с голям стаж. Това е аспект, който се нуждае от собствено изследване. Това е характерна странност, която за нас потвърждава актуалността на главната изведена преди това теза.

Преоткриване на колелото

Урбанизацията, стремежът към тотална стандартизация и максимализация, ефективност и ефикасност, икономичност, бърз растеж и в същото време устойчивост, перманентно мониториране и други свързани с това характеристики са съотносими и към образователното дело у нас. Но образованието, в провинциалния си контекст, не стои ли твърде далече от урбанизираната, дехуманизирана, анонимна, незаинтересована градска среда? Не е ли твърде пресилено да се твърди, че училищата в малките провинциални селища споделят повечето от тези белези-характеристики? Или като ехо приемат и отвръщат на тези характеристикиизисквания, но в засилен резонанс? По наше мнение това са двете лица на една и съща монета. Ако открием главния проблем на образованието в малкото населено място, то той трябва да е еднакво главен както и този в големия град.

Един от определящите проблеми на образователната система се състои в несъстоялата се стратегическа нагласа за единодействие на всички активни участници в образователната сфера: правителството – в частност Образователното министерство, високвалифицираните експерти и всички видове други разнородни образователни високоакадемични специалисти, образователните институции за подготовка, квалификация и преквалификация на учителите, училищните администрации, професионалните сдружения, родителски настоятелства, местна и общинска власт. От друга страна, инерцията, а понякога и дори преднамереността на отношението на учителското съсловие към собствения им труд и професионализъм водят до затруднено самоопределение и занижено професионално и житейско самочувствие.

Обществото има ясна нагласа – учителят у нас има мисия. Изисква се да задоволяват нарастващите амбиции на националната образователна система, и то в силно стратифицирано по материален и социален (някъде дори етнически) признак общество. Върху тази почва професията на учителя има сложната дилема да избира между двете алтернативи:

– „или учителите постепенно ще губят своя занаят за сметка на... т. нар. „ноосфера“ – сферата на идеите, т. е. на групата хора, които разсъждават върху педагогическата практика, без да я упражняват, които замислят и осъществяват програмите, дидактическите подходи, образователните средства, оценяването, образователните технологии и които имат претенцията да предоставят на учителите ефикасни образователни модели; това е пътят на „депрофесионализацията“ или пролетаризацията;

или учителите ще станат истински професионалисти, ориентирани към решаването на проблеми, автономни в дидактическото представяне и в избора на педагогическите стратегии (Тardif, 1992), способни да обединят енергията си в училището и в педагогическите екипи, истински хора на занаята, организирани в управлението на собствената си непрекъсната подготовка; това е пътят на професионализацията“ (Перну, 1996: 559 – 560).

Образователни алтернативи като гореописаните са известни и обсъждани в модерните общества на развитите държави с повече от десетилетие давност.

Интересно е да се отбележи, че проблематичното отношение и съотношение „пролетаризация – професионализация“ на учителския труд в нашите отечествени граници е твърде аналогично, което тълкуваме като цивилизационна близост, но главно като възможност да припознаем добрите, ефективни практически решения. Ако в другите страни не използват толкова често думата „реформа“, а по-скоро „модернизация“, това не означава, че не се касае за едно и също – за колебанията в равновесието между образоваността, като фактор за по-качествен живот на хората, и образованието, като иновативна държавна стратегия, само че, ако може, с минимум разходи.

Съдържанието на двете полюсни решения се нуждае от допълнително по-яснение не само по семантични причини.

Как ехото заглъхва

Глобалността е не само географско понятие. За много от модерно изкушените хуманитаристи тя е по-скоро ценностно такова. Интеркултурността на българското общество обаче е факт; признаването на „многобройността на човешкия интелект“ на Х. Гарднър и връзката с училищната практика например също е факт. Съвременната педагогическа наука отдавна е фалсифицирала унифицирането на личността като цел на образователните въздействия. Впечатляващо вярно е, че учителската професия има собствена диалектика: „еднообразие срещу културно разнообразие“, казва Vonk (1992).

Смисълът на дилемата „пролетаризация – професионализация“ предполага социално, политическо и финансово тълкуване на противопоставянето. Това е част от рационалност, която осъжда професията на учителя на същите трансформации на пазара на труда, които са еднакво актуални и глобални за всички. Променящите се условия на педагогически труд изискват реализацията на различни и още повече – противоположни модели на управление, чрез които образователната система да функционира.

Модел на минималната компетентност

Все повече се налага практиката, при която образованието е възприемано чисто и просто като поръчкова система. Решенията какво и как да бъде преподавано се вземат на централно равнище на държавното управление. Училищата не участват и не ревизират идеите, а само изпълняват наложена програма. Трудът на учителя е сведен до изискуемо най-ефикасно и най-резултатно изпълнение на „дадена поръчка“. При този модел се счита за практически лесно оценяването на учителите да става според това, колко качествено изпълняват поръчката, а професионалната им подготовка и квалификация е изградена като организация по спазване на алгоритъма, спазване на технологията, правилата, отстраняване на недостатъците.

Водещи са принципите на стандартизация, специализация, синхронизация, концентрацията, максимализация и централизация, т. е. това, което се определя като симптоми на индустриалното общество. Ал. Тофлър говори дори за „макрофилия“. Тук именно е проблемът, тук е окото на бурята. Защото, преминали границата на ХХІ век, се намираме в епохата на интелектуалното и икономическото обединяване. Същата се определя и като постиндустриална, информационна, интернет епоха, а някои общества преминават и отвъд нея.

Подготовката на педагогическите специалисти по „поръчковата система“ е свързана с „достатъчно много знания по предмета и дидактико-педагогически умения“. Непрекъснатата подготовка се използва редовно за актуализиране на тези знания и умения, но също и за да внесе корективни действия и решения при учителите, които не покриват стандартизираните норми.

Модел на отворения професионализъм

Отвореният професионализъм поставя учителя, общността му и училището в главната роля на процеса на подобряване на образованието. Това е ситуация, теоретически известна на мнозина специалисти у нас.

Учителите са отговорни индивидуално или групово за анализа на училищните нужди. Те имат мотивацията и уменията да обсъждат от равнопоставена позиция в собствената си общност, но с останалите ангажирани с образованието страни, всички основни и второстепенни въпроси, свързани с това, какво да се прави и как то да се приложи. Общественото отношение към тях е като към „лидери новатори, способни да се самоусъвършенстват, да анализират собствените си действия, да идентифицират нуждите на учениците и да реагират на тях и в крайна сметка – да оценяват резултата от своята намеса“ (Vonk, 1992: 4 – 5).

Трябва да се подчертае, че тези противоположни в общата си образователна концепция модели изискват различни качества и професионални компетентности от учителите, а свързаният с това извод е: изискват и различна базова (бакалавърска) и съответно продължаваща професионална подготовка.

С позитивно чувство обаче трябва да се подчертае, че моделите са достатъчно динамични – не антагонистични и самоунищожаващи се, следователно търси се моделът на образователния компромис. За тази цел разбирането на същността на учителския труд е повече от необходимо. Парадоксално е, че повечето обяснения и коментари се предлагат на бюрократичен стил от управленци, а обществото е принудено да тълкува. В случая, тази на пръв поглед второстепенна подробност е от съществено значение, защото обществената нагласа е необходимата подкрепа за развитието на училището, учителите и всичко, свързано с тях. Сравняващокритериалната в това отношение гледна точка на Етзоли е твърде интересна: „... без съмнение, учителският занаят е търсене на себе си. Той е с прекалено висока квалификация, за да поставим учителите в ролята на прости изпълнители, подобно на работниците в цеха, но е и недостатъчно висококвалифициран, за да им се признае същата автономия и отговорност като на лекарите“. Подобно състояние, наречено полупрофесионализъм, е близко като обяснение до ограничаваната автономия, но с висока степен на отговорност, характерна за компетентността и компетенциите на медицинските сестри. „В образованието обаче не е така. Защо? Без съмнение, защото преподавателят играе едновременно ролята на лекаря, на медицинската сестра и на санитаря. В професията му няма разделяне на труда, сравнимо с това в здравния сектор, а всеки прави всичко. Учителят съчетава най-простите функции – да пази и да се грижи за учениците, да подготвя и да разпределя учебния материал, с най-сложните дейности – да накара да учат тези, които не учат сами“ (Еtzioni, 1969).

Кривото огледало на пролетаризацията

Без съмнение, очакванията ни са свързани със съзнаването, че звучи нелепо да използваме понятието „пролетаризация“ за обясняване на организационните и квалификационните процеси в системата на училищното образование, и то преминали отдавна прага на ХХІ век. Думата внушава представа от миналия век за разделение на труда (което е естествен еволюционен процес в развитието на производствените системи и една от причините за появата на професиите в съвременния им смисъл), загуба на независимост и ограничена икономическа свобода и даже експлоатация. Либерална в общи линии, професията учител – професия от сферата на интелектуалния и още повече на хуманитарен труд, на пръв поглед не създава закономерна връзка с работническата класа. От друга страна, като прилагаме тази символична понятийна образност, подчертаваме все по-натрапващата се тенденция за рязко разграничаване на замисъла (идеята, концепцията) на работата от изпълнението, т. е. касае се за загубата на творчеството, инициативността и автономността, независимостта на висококвалифицирани специалисти и фиксирането им във все по-тесни нормирани граници. Като допълнителен ефект така до известна степен се обезсмисля високоакадемичният университетски статут на педагогическото образование у нас. Около 85% от анкетираните учители изискват по-къс срок за базова бакалавърска подготовка с приоритет на практическото обучение.

Случва се, когато обществото е разтърсвано от сложни политически и социално-икономически катаклизми, и то в усложняваща се международна обстановка, на образованието и съответно на учителите да се оставя неангажирано с конкретни решения пространство и неопределено бъдеще време. Все повече професионалните образователни среди коментират хроничния дефицит на финансови средства, които пренасочват към резервната скамейка стартирали вече иновативни образователни проекти и програми. Споделеното мнение на всеки трети директор на основно или средно училище е: „Делегираните бюджети предлагат много малки възможности за приложение на собствени иновативни програми“.

И още: „В системата на делегираните бюджети не се предвиждат средства за финансиране на учители за придобиване на ПКС. Следователно, след като в останалите държави на ЕС квалификацията на учителите е въпрос на личен изброр, то очевидно тези наши колеги притежават необходимия паричен ресурс за индивидуална квалификация. Нещо повече, те добре знаят, че по-високата квалификация ги прави по-конкуретни и им донася по-високи трудови доходи. 3) Това твърдение, което в първата си част приемаме за вярно, е твърде спорно спрямо мотивацията на учителите за кариерно развитие. Ако приемем това като симптом, проблемът за педагогическата квалификация трябва да търси идеи и решения, още повече че „... доминират традиционни форми за квалификационна и методическа дейност в училищата. Трудно пробиват съвременни интерактивни форми за тази дейност, материално тя не се осигурява добре“ (Попкочев, 2006).

Освен финансовите ограничения са видими и други прегради:

а) прекалена бюрократизация, централизирана опека и формално-административен контрол върху образователния процес, като професионалните сдружения по-скоро отразяват държавната власт, отколкото защитават професионалната независимост и компетентност на общностните и регионалните образователни интереси;

б) прекалена стандартизация и „операционализация“ на образователния процес още от детската градина; многостранните държавни образователни изисквания и пр. държавни документи не компенсират загубата на педагогическа инициатива, напротив – това, че учителите притежават модерни, вкл. и информационни средства, оръдия на труд, не означава, че са ангажирани да определят цели, условия, програми, методики и резултатите – продуктите от своя студ. Това именно разделение в голяма степен пролетаризира учителите, те стават придатък към системата на образователната машина, а не част от генераторите Ӝ;

в) прекалена екзалтация спрямо мултимедийното, дигитално преподаване, което претендира, че модернизира образованието и истерично изисква съответните умения от учителите, по същество не демократизира труда им. Въоръжен например с „автоматизираната писалка“ – интерактивна дъска, таблети, мултимедии и пр. продукти на информационните технологии, учителят остава на образователната поточна линия (в контекста на гореказаното). Той все още е далече от представата за отговорния професионалист – това от една страна, но от друга – става въпрос и за остатъчен рефлекс, свързан с пренебрегване на собствените усилия: всеки трети учител използва презентации, за да облекчи „преподаването на учебен материал, за който няма необходимото познание“. Според изследване на Л. Зонева 60,98% от работодателите – директори на училища, поставят на дигиталната компетентност максимална рейтингова оценка, като в същото време 17,03% смятат, че е висока трудността при реализирането на... съвременни ИКТ“ (Зонева, 2010);

г) прекалената взискателност към методическото творчество и интерактивността в преподаването, като в същото време обезценяването на функциите и познанията на учителите ги отчайва и професионално демотивира. На тази основа се поражда и другият парадокс: всеки четвърти учител у нас се дистанцира от убеждението за методическите предимства на „модерната педагогическа интерактивност“, повече от половината считат традиционните технологии за обучително най-ефективни, а самообучение по проблема осъществяват около 17,5%.

Дилема или образователен компромис

Всъщност прекаленото акцентиране върху ограниченията, които търпи училищната общност, опростява проблема. Виновен е давещият се, защото не се е научил да плува?! И често забравяме треньора. Каква е ползата учителите да предпочетат голямата отговорност, професионалната самоопределеност, независимост, т. е. демократизацията на професията, пред гарантираната, макар и депресираща рамка на непромененото от десетилетия статукво? В напредничавите образователни системи проблеми с подобна формулировка смело търсят методологични, политически отговори. В Швейцария, Франция, Белгия, Холандия, Швеция, САЩ и пр. двойствеността на отношението към образователната стратегия е факт. Критикува се „егалитарността“, „приемствеността на привилегиите“, от една страна, и „занижаването на качеството“ – от друга. Критикуващите обаче не плават в една лодка – тя е за едните, за другите е яхтата.

Интересен е въпросът дали у нас припознаваме и признаваме следното: „Когато социалните класи и партиите, борещи се за демократизация на обучението, подкрепят идеята за ефикасни училища, дали те го правят с волята да се подобри качеството на обучението, или така само прикриват искането на училището да се справя с по-малко финансови средства? Ефикасност е повече финансово-управленски термин, отколкото хуманитарен, и достатъчна ли е тя, за да превърне една лява идея – тази за демократизацията на образованието – в една аполитична задача и дори в либерално кредо“ (Перну, 1996: 563). Демократизацията на образованието, оттам и отношението към професионалността на учителите, трябва да се тълкува като нагласа за дългосрочна инвестиция и подчертано като елемент от социалната справедливост. Това конфуцианско в своята същност отношение отваря широко вратите към познатите на специалистите от „ноосферата“ на образованието парадигми за „равния достъп“, „широката фуния“ и др. Коментарите по посока на родните политически нюанси са твърде пресилени поради причината, че общественото мнение трудно разграничава леви от десни икономически политики, за образователните това е още по-имагинерно. Обществено достояние е, че като обща целева група в европейските и световните статистически изследвания, българските ученици заемат незадоволителни места като „функционално грамотни“, „решаващи проблеми“ и пр., недоволството на работодатели от лошата подготовка на по-вечето от зрелостниците и абитуриентите също е факт. Може да се твърди обаче, че там, където учителите (екипът учители) имат възможността да приложат своята автономност и професионалност в контекста на общата теза на статията, резултатите от образователните им концепции и методики са впечатляващи като факти: първи места на международни олимпиади, конкурси, състезания от всякакви вид и сфери – хуманитарни, лингвистични, природо-математични, информационни, технически, роботика, астрономия, космонавтика, сферата на изкуствата, спорта и т. н.

Двойствеността на ситуацията сама по себе си налага обществения натиск върху образователното съсловие. Актуалната за внедряване към момента европейска квалификационна рамка, свързвана с подобна „национална“, дава теоретичен приоритет на модерната, гъвкава, полезна за личността, обществото и икономиката образованост. Решаването на този проблем има два терминала на изход, първият от които е скептичен.

В търсенето на равновесието между моделите в образованието, произтичащи от „пролетаризацията“ и „професионализацията“ на учителската професия, в прилагането на рационален подход, изключващ стреса и резките промени, специфични за образователния организъм, се очертават някои аргументи, формулирани от нас като неизбежности:

– взаимен интерес и взаимодействие на всички участници в училищното образование с промяна на приоритетната гледна точка: ако академичните специалисти признаят de fakto равнопоставеността на учителите, които по смисъла на професионалната си природа имат неоспоримо най-голяма опитност и точни критерии за практическа стойност на разнородните педагогически и административни нововъведения, то всички биха имали полза; фиктивно сътрудничество в тази насока само подхранва недостатъците на естествения професионален консерватизъм на образователната система;

– административната част от функционирането на училището, директорите също да бъдат обсъждани като нуждаещи се от демократизирана професионалност, в противен случай директорите ще продължават само да регистрират, изпълняват, отчитат поръчките на държавната администрация; пълноценното професионализиране би се свързвало с разработването на регионални образователни програми, съобразени със специфичните – икономически, етнокултурни, социални, демографски и пр. местни нужди;

кариерното развитие на учителя става толкова приоритетно, системно и важно за самото училище, колкото всеки високо квалифициран и най-вече обществено незаменим специалист за всяка развиваща се организация, в противен случай квалификацията и непрекъснатата подготовка ще продължат да бъдат само личен аспект от живота на учителя;

– съобразяване с това, че равностойни потребители на училищни образователни услуги са тези, които всъщност плащат (директно, чрез данъци и др.), за да получат определена образованост, т. е. ако приемем гледната точка, както са направили в другите напреднали икономически и образователно страни, това са самите ученици и техните семейства за много от тях това е личностна, културна, социална и финансова инвестиция, която предполага в бъдеще конкурентност на пазара на труда. Работодателите са в еднозначно отношение с образованието в този смисъл още повече и това е достатъчно интерпретирано в академичното и публичното пространство.

Границите на „кръглите маси“

Според някои анализатори съвременните общества отдавна са извън ограниченията на информационната епоха и от „... икономика и общество, основани на логичните, линейни, компютърни способности на Информационната епоха, към такива, построени върху творческите, емпатични, цялостни способности...“ (Пинк, 2011: 10 – 11).

Наименуваната от Пинк „концептуална епоха“ е ориентирана на пръв поглед твърде личностно. Това е вид нова технологична, професионална и житейска модерност, създадена от и предназначена за хора, които са професионално и емоционално неудовлетворени, недоволни от избора и развитието на кариерите си, от живота си дори (но не в смисъла на потиснати, отчаяни и безнадеждни), за активни и креативни личности и организации, за предприемачи и бизнес лидери с ясно конкурентно мислене. С напълно равностойно значение обаче това е движеща потребност и „... за родители, които искат да въоръжат децата си за бъдещето, ... за легионите емоционално проницателни и съзидателни, находчиви хора, чиито отличителни способности Информационната ера често е пренебрегвала и подценявала“ (Пинк, 2011: 10 – 11). Всъщност става въпрос за онези базови условия, които подпомагат едновременно и професионалния успех, и личната удовлетвореност на човека в общество с неограничени възможности за всякакви видове избори, но ограничени ресурси. В общия си смисъл това се явява заключителен аргумент за позицията, защитаваща неизбежността от изоставяне на пролетаризацията като методология на професията на учителите.

Като заключение използваме няколко твърдения, които са лишени от баналност.

Първо, за качествено образование за необходими качествени учители; вторично значение имат образователни политики, които обвързват реформата с внушението, че модерното технологично оборудване, учебниците, учебните планове, програми, брой учебни часове и пр. са най-важните базисни фактори, които задвижват машината на образоваността.

Второ, заплашително е да се подхожда към обучаването на учениците от гледна точка на пролетаризирания учителски труд, лишен от управленска и методическа свобода и креативност; автоматизираната поточна линия може и да намалява разходите на образованието, но не повишава качеството му.

Трето, изискването за висока производителност на образователния процес има основания и съвременни измерения, които отхвърлят зависимостта от корелацията количество продукция – време, валидна за всичко, свързано с индустриалната епоха на ХІХ – ХХ век. 4) За да не продължи обезценяването на образованието, училището и учителите, е неизбежно тази триада да се еманципира до такава степен на професионализъм, която да налага равнопоставено сътрудничество с потребителите на техните услуги; да се излезе извън границите на „кръглите маси“ и постепенно да се открие практическата рентабилност на понятието „образователно дело“.

БЕЛЕЖКИ

1. Това на пръв поглед парадоксално за нашето източноевропейско светоусещане заглавие е парафраза от подобно на статия на Филип Перну (1996), посочена в библиографската справка. Нарочното ни намерение да го използваме е от уважение към неговата оригиналност, но най-вече с цел провокация на вниманието на читателя. Като термини „пролетаризация“ и „професионализация“ са използвани като най-ясно обясняващи социално-икономическия и политическия контекст на училищната институция и учителската професия, както и някои др. свързани с това аспекти, анализирани от нас.

2. Проучването и данните са част от изследване, проведено с 92 учители и директори, участващи в различни курсове и програми за продължаващо обучение по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ от 2013, 2014 г.

3. Публикуваме това мнение без претенция за валидност, а защото е твърде показателно с висока степен на споделяне в интернет пространството, ДПКУ, СУ „Кл. Охридски“.

4. За подробно разглеждане на понятието производителност в контекста на темата и по-широкото разбиране, което споделяме, виж Дракър, П.(1997) Мениджмънт за бъдещето. Изд. „Карива“, Варна, (85 – 102), и Дракър, П.(2002) Мениджмънтът в следващото общество. Изд. „Класика и стил“ ООД, (214 – 241).

ЛИТЕРАТУРА

Божкова, Ем. (2007). Технологичната подготовка – частнопедагогическа проблематика. Благоевград.

Etzioni, A. (1969). The semi-professions andtheir organization: teachers, nurses, social works. New York, The Free Press.

Зонева, Л. (2010). Изисквания към дигиталните компетентности на учителя по технологично обучение. Сб. Хармонизиране на педагогическите квалификации на специалностите от Факултета по педагогика с ЕКР, УИ „Н. Рилски“, Благоевград, (97 – 106).

Перну, Ф. (1996). Учителската професия между пролетаризация и професионализация: два модела на промяна. Перспективи, Том ХХVІ, №3,559 – 575.

Пинк, Д. (2011). Изцяло ново мислене. Изд. „Изток-Запад“.

Попкочев, Тр. (2006). За квалификационната дейност в училището. Щрихи към знанията на третокласниците (една ситуация). Благоевград.

Попкочев, Тр.& Ковачка, Ю. (2013). Условия за непрекъсната професионална подготовка на училищните директори. Стратегии на образователната и научната политика, г. ХХІ, 3.

Tardif, J. (1992). Pour unenseignement strategigue. Monreal, Editions logiques.

Vonk, J.H.C. (1992). Nouvelles perspectives pour la formation des enseignants en Europe.

2025 година
Книжка 9s
Книжка 9
DEVELOPMENT OF DEMOCRATIC CULTURE THROUGH CONTENTS ABOUT THE ROMA IN CLASSROOM TEACHING – STUDENTS’ PERCEPTION

Aleksandra Trbojević, Biljana Jeremić, Hadži Živorad Milenović, Bojan Lazić

Книжка 8
КАТЕГОРИАЛНИ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИНФОРМАЦИОННО-КОМУНИКАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ В ОБУЧЕНИЕТО НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ СЪС СОП

д.п.н Мира Цветкова-Арсова, Данка Щерева, Славина Лозанова, Маргарита Томова

Книжка 7
ВРЪЗКА НА СОЦИАЛНО-ЕМОЦИОНАЛНОТО С КОГНИТИВНОТО РАЗВИТИЕ В ПРИОБЩАВАЩА СРЕДА

Милен Замфиров, Маргарита Бакрачева, Емилия Евгениева

Книжка 6
КОГНИТИВНО РАЗВИТИЕ НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ, ОБХВАНАТИ В ПРИОБЩАВАЩОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Милен Замфиров, Емилия Евгениева, Маргарита Бакрачева

Книжка 5
COMPETENCE FOR SOCIAL PEDAGOGICAL PRACTICE: WHAT DO STUDENTS TELL US?

Maya Tcholakova, Marina Pironkova, Aleksandar Ranev, Yana Staneva

MULTIMODAL COMMUNICATION IN PHYSICAL EDUCATION CLASSES

Cristiana Lucretia Pop, Cristina Filip

Книжка 4s
GAMES IN FUNCTION OF DEVELOPMENT OF MULTIPLICATION SKILLS

Dasare Sylejmani, Vesna Makashevska, Jasmina Jovanovska

Книжка 4
ИЗПОЛЗВАНЕ НА СИСТЕМИТЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОБУЧЕНИЕТО В КОНТЕКСТА НА ИНТЕРАКТИВНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Силвия Парушева, Борис Банков, Гергана Касабова, Петя Страшимирова

MILITARY AND SOCIAL THREATS AS DETERMINANTS OF THE DEVELOPMENT OF CONTEMPORARY UKRAINIAN HIGHER EDUCATION

Mykola Pantiuk, Tetiana Pantiuk, Nataliia Bakhmat, Olena Nevmerzhytska, Svitlana Ivakh

STEM ОБУЧЕНИЕ НА СТУДЕНТИ ПЕДАГОЗИ В ТРАНСДИСЦИПЛИНАРНА ОБРАЗОВАТЕЛНА СРЕДА

Любен Витанов, Николай Цанев, Людмила Зафирова, Гергана Христова, Катерина Динкова, Калина Георгиева, Жорж Кюшев, Здравка Савчева

ИЗСЛЕДВАНЕ И АНАЛИЗ НА НАГЛАСИТЕ НА СТУДЕНТИТЕ ПРИ ИЗПОЛЗВАНЕ НА ГЕНЕРАТИВЕН ИНСТРУМЕНТ НА ИЗКУСТВЕН ИНТЕЛЕКТ

Николай Янев, Иглика Гетова, Теодора Христова, Ива Костадинова, Георги Димитров

Книжка 3
ДРУГИЯТ КАТО ЦЕННОСТ В УЧИЛИЩЕ

Александър Кръстев

Книжка 2
ASSESSMENTS OF TEACHERS AND PARENTS OF CHILDREN WITH DEVELOPMENTAL DISABILITIES ON INCLUSION IN PRE-SCHOOL INSTITUTIONS

Zagorka Markov, Hadzi Zivorad Milenovic, Biljana Jeremic, Radmila Zecevic, Milica Pavlovic

Книжка 1s
ПРИЛОЖЕНИЕ НА СРЕДСТВАТА ЗА ДОПЪЛВАЩА И АЛТЕРНАТИВНА КОМУНИКАЦИЯ В ОБРАЗОВАТЕЛНИТЕ ИНСТИТУЦИИ В БЪЛГАРИЯ

. Неда Балканска, . Анна Трошева-Асенова, . Пенка Шапкова, Снежина Михайлова

USE OF ARTIFICIAL INTELLIGENCE IN FOREIGN LANGUAGE TEACHING

Ekaterina Sofronieva, Christina Beleva, Galina Georgieva

Книжка 1
Скъпи читатели, автори, приятели на списание „Педагогика“,

В началото на 2025 година в първия брой на нашето списание „Педагогика“ бих искала от името на редакционната колегия и от мое име да Ви пожелая здраве, творческо вдъхновение и професионално удовлетворение от прино- са Ви към педагогическата наука и практика! Вярвам и се надявам, че списание „Педагоги- ка“ ще продължи да осигурява платформа за научен, обективен и откровен диалог, базиран на резултати от научни изследвания, за насто- ящето и бъдещето на обучението и образова- н

2024 година
Книжка 9s
Книжка 9
ANALYSIS AND IMPROVEMENT OF VIDEO LEARNING RESOURCES IN SMALL-SCALE LEARNING SCENARIOS

César Córcoles, Laia Blasco-Soplon, Germán Cobo Rodríguez, Ana-Elena Guerrero-Roldán

Книжка 8
АНГАЖИРАНОСТ КЪМ УЧЕНЕ ЧРЕЗ ИЗПОЛЗВАНЕ НА СМАРТ ТЕХНОЛОГИИТЕ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Кирилка Тагарева, Дора Левтерова-Гаджалова, Ваня Сивакова

Книжка 7
Книжка 6
Книжка 5s
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА НА СТАЖАНТСКАТА ПРАКТИКА ПРЕД СТУДЕНТИ – БЪДЕЩИ УЧИТЕЛИ

Илиана Петкова, Марияна Илиева, Владислава Станоева, Георги Чавдаров

Книжка 5
FEATURES OF SPEECH COMPREHENSION TRAINING OF CHILDREN WITH AUTISM SPECTRUM DISORDERS

Maryna Branytska, Svitlana Myronova, Svitlana Mykhalska

OVERVIEW OF THE STEM EDUCATION IN ISRAEL

Aharon Goldreich, Elena Karashtranova

Книжка 4
НАГЛАСИ НА СТУДЕНТИТЕ КЪМ СМАРТ ТЕХНОЛОГИИТЕ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Дора Левтерова-Гаджалова, Кирилка Тагарева, Ваня Сивакова

PROFESSIONAL SUPPORT FOR YOUNG RESEARCHERS

Emina Vukašinović, Marija Veselinović, Milan Milikić

РОБОТИТЕ В ОБУЧЕНИЕТО – ОБРАЗОВАТЕЛНА STEAM ИГРА

Мария Желязкова, Михаил Кожухаров, Даниела Кожухарова

Книжка 3s
Книжка 3
ATTITUDES AND EXPERIENCES OF THE PRESCHOOL TEACHERS IN THE APPLICATION OF DIGITAL TECHNOLOGIES IN ENVIRONMENTAL EDUCATION

Nataša Branković, Gordana Kozoderović, Biljana Jeremić, Danijela Petrović, Bojan Lazić, Slavica Karanović

ДИГИТАЛНИ ТЕХНОЛОГИИ В ПОДКРЕПА НА УЧЕНЕТО

Стоянка Георгиева-Лазарова, Лъчезар Лазаров

PREPARATION OF FUTURE TEACHERS FOR ORGANISING A HEALTH-PRESERVING INCLUSIVE SPACE IN EDUCATIONAL INSTITUTIONS

Nadiya Skotna, Tetiana Nadimyanova, Anna Fedorovych, Myroslava Sosiak, Oksana Yatsiv

Книжка 2s
Книжка 2
ОТ РИСУНКА – КЪМ СНИМКА

Камен Теофилов

Книжка 1s
Книжка 1
„ВТОРОТО“ БЪЛГАРСКО УЧИЛИЩЕ. ГЕНЕЗИСЪТ

Пенка Цонева, Бистра Мизова

2023 година
Книжка 9
EXPLORING THE NARRATIVE IDENTITY OF HUNGARIAN TEACHERS IN SLOVAKIA

Patrik Baka, Terézia Stredl, Kinga Horváth, Zsuzsanna Huszár, Melinda Nagy, Péter Tóth, András Németh

Книжка 8
A QUALITY “ONLINE” TEACHER – WHAT DO STUDENTS APPRECIATE AND VALUE IN TEACHERS DURING DISTANCE LEARNING?

Irena Golubović-Ilić, Ivana Ćirković-Miladinović, Nataša Vukićević

SUPPORT FOR THE INCLUSION OF ROMA CHILDREN THROUGH THE PROJECT TEACHING MODEL

Biljana Jeremić, Aleksandra Trbojević, Bojan Lazić, Gordana Kozoderović

TREND ANALYSIS OF PROFESSIONAL COMPETENCES OF SPORTS TEACHERS AND COACHES

Sergejs Capulis, Valerijs Dombrovskis, Svetlana Guseva, Alona Korniseva

Книжка 7
ЦЕННОСТЕН ПРОФИЛ НА УЧИТЕЛИТЕ В НАЦИОНАЛЕН КОНТЕКСТ

Цветан Давидков, Силвия Цветанска

Книжка 6s
MODELLING OF MARITIME CYBER SECURITY EDUCATION AND TRAINING

Gizem Kayisoglu, Pelin Bolat, Emre Duzenli

INTRODUCING THE USE OF CASE STUDIES METHODOLOGY IN TRAINING FOR SOFT SKILLS IN MARITIME UNIVERSITIES. THE ISOL-MET PROGRAM

Maria Lekakou, Helen Iakovaki, Dimitris Vintzilaios, Markella Gota, Giorgos Georgoulis, Thalia Vintzilaiou

THE ROLE OF MARITIME EDUCATION IN DIGITALIZATION

Kamelia Narleva, Yana Gancheva

Книжка 6
С МИСИЯ ЗА НАЦИОНАЛНА И КУЛТУРНА ИНДИВИДУАЛНОСТ

Надежда Кръстева, Йордан Колев

Книжка 5s
PREFACE

Nikola Vaptsarov Naval Academy is the oldest technical educational institution in Bulgaria. The Naval Academy is one of the symbols of Varna and Bulgaria in the world maritime community. Its history and achievements establish it as the most prestigious center for training of maritime specialists. At present, the Naval Academy trains specialists for the Navy and for the merchant marine in all areas of maritime life. Research and development conducted at the Naval Academy in Varna

A FAIR CONCERN ABOUT ECDIS

Nikolay Sozonov, Dilyan Dimitranov

DATA-DRIVEN LEARNING APPROACH TO MARITIME ENGLISH

Jana Kegalj, Mirjana Borucinsky, Sandra Tominac Coslovich

DEVELOPING CRITICAL THINKING SKILLS THROUGH THE “CASE STUDY” TEACHING METHOD IN MARITIME ENGLISH LANGUAGE TEACHING (MELT)

Tamila Mikeladze, Svetlana Rodinadze, Zurab Bezhanovi, Kristine Zarbazoia, Medea Abashidze, Kristine Iakobadze

MAXIMIZING STUDENTS’ LEARNING IN MARITIME ENGLISH ONLINE COURSE

Valentyna Kudryavtseva, Svitlana Barsuk, Olena Frolova

Книжка 5
Книжка 4s
Книжка 4
Книжка 3s
СПИРАЛАТА ОБЩЕСТВО – ОБРАЗОВАНИЕ

Иванка Шивачева-Пинеда

Книжка 3
ПРОЕКТНО БАЗИРАНО ОБУЧЕНИЕ ЗА СОЦИАЛНО-ЕМОЦИОНАЛНИ И ТЕХНОЛОГИЧНИ УМЕНИЯ ЧРЕЗ ПРОГРАМАТА „УМЕНИЯ ЗА ИНОВАЦИИ“

Галин Цоков, Александър Ангелов, Йоанна Минчева, Рени Димова, Мария Цакова

МЕДИЙНАТА ГРАМОТНОСТ И УЧИТЕЛИТЕ

Светла Цанкова, Стела Ангова, Мария Николова, Иван Вълчанов, Илия Вълков, Георги Минев

Книжка 2
INTONATION AND CHILDREN WITH EMOTIONAL AND BEHAVIORAL PROBLEMS

Katerina Zlatkova-Doncheva, Vladislav Marinov

Книжка 1
2022 година
Книжка 9
ТРАНСГРЕСИВНО-СИНЕРГИЧНО КАРИЕРНО РАЗВИТИЕ В „НЕФОРМАЛНО ОБРАЗОВАНИЕ“ В УНИВЕРСИТЕТА

д.п.н Яна Рашева-Мерджанова, Моника Богданова, Илиана Петкова

Книжка 8
INTEGRATING INTERCULTURAL EDUCATION IN THE PRIMARY SCHOOL CURRICULUM

Bujar Adili, Sonja Petrovska, Gzim Xhambazi

НАГЛАСИ НА БЪДЕЩИТЕ ДЕТСКИ УЧИТЕЛИ КЪМ STEM ПОДХОДА

Наталия Павлова, Михаела Тончева

Книжка 7
НАЦИОНАЛНАТА ИДЕЯ НА ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ

Йордан Колев, Надежда Кръстева

Книжка 6
Книжка 5
ИВАН Д. ШИШМАНОВ – ЕВРОПЕИЗИРАНИЯТ БЪЛГАРИН

Надежда Кръстева, Йордан Колев

THE TECHNOLOGY OF DEVELOPMENT OF COMMUNICATIVE CULTURE OF ELEMENTARY SCHOOL TEACHERS

Mariia Oliiar, Nataliia Blahun, Halyna Bilavych, Nataliia Bakhmat, Tetyana Pantyuk

Книжка 4
TEACHERS’ATTITUDES BOUT TEACHING AND LEARNING MATHEMATICS

Aleksandra Mihajlović, Emina Kopas-Vukašinović, Vladimir Stanojević

EDUCATION 4.0 – THE CHANGE OF HIGHER EDUCATION INSTITUTIONS AND THE LABOUR MARKET

Gergana Dimitrova, Blaga Madzhurova, Stefan Raychev, Dobrinka Stoyanova

Книжка 3s
DISTANCE LEARNING IN THE CONTEXT OF THE COVID-19 PANDEMICS

Baktybek Keldibekov, Shailoobek Karagulov

DIGITAL UNIVERSITIES: FEATURES AND KEY CHARACTERISTICS

Marina Skiba, Maktagali Bektemessov, Alma Turganbayeva

Книжка 3
Книжка 2
TWO-TIER MODEL OF TRAINING FUTURE TEACHERS FOR COACHING AT OUT-OF-SCHOOL INSTITUTIONS

Borys Savchuk, Tetyana Pantyuk, Natalia Sultanova, Halyna Bilavych, Mykola Pantyuk

Книжка 1
2021 година
Книжка 9
ИЗСЛЕДВАНЕ НА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО МЕЖДУ ФОРМАЛНОТО И НЕФОРМАЛНОТО ЗДРАВНО ОБРАЗОВАНИЕ

Вержиния Боянова, Константин Теодосиев, Берджухи Йорданова

FORMATION OF PROFESSIONAL COMPETENCE OF ASSISTANT TEACHER OF INCLUSIVE EDUCATION IN SECONDARY EDUCATION INSTITUTIONS

Vladyslava Liubarets, Nataliia Bakhmat, Olena Matviienko, Oksana Tsykhmeistruk, Inna Feltsan

Книжка 8
Книжка 7s
CONCEPT OF PRESENT PRACTICE IN CHOOSING OF OPTIMAL NUMBER OF TUGS

Rino Bošnjak, Zvonimir Lušić, Filip Bojić, Dario Medić

S-101 CHARTS, DATABASE TABLES FOR S-101 CHARTS, AUTONOMOUS VESSEL

Vladimir Brozović, Danko Kezić, Rino Bošnjak, Filip Bojić

INFLUENCE OF HYDRO-METEOROLOGICAL ELEMENTS ON THE SHIP MANOEUVRING IN THE CITY PORT OF SPLIT

Zvonimir Lušić, Nenad Leder, Danijel Pušić, Rino Bošnjak

MEETING SUSTAINABLE DEVELOPMENT GOALS – EXPERIENCE FROM THE LARGEST SHIPPING COMPANIES

Katarina Balić, Helena Ukić Boljat, Gorana Jelić Mrčelić, Merica Slišković

OPTIMISING THE REFERENCE POINT WITHIN A JOURNAL BEARING USING LASER ALIGNMENT

Ty Aaron Smith, Guixin Fan, Natalia Nikolova, Kiril Tenekedjiev

REVIEW OF THE CURRENT INCREASE OF NOISE UNIT COST VALUES IN TRANSPORT

Luka Vukić, Ivan Peronja, Mihaela Bukljaš, Alen Jugović

TARGET DETECTION FOR VISUAL COLLISION AVOIDANCE SYSTEM

Miro Petković, Danko Kezić, Igor Vujović, Ivan Pavić

NEW RESULTS FOR TEACHING SHIP HANDLING USING FAST TIME SIMULATION

Knud Benedict, Michèle Schaub, Michael Baldauf, Michael Gluch, Matthias Kirchhoff, Caspar Krüger

POTENTIAL BENEFITS OF ELECTRICALY DRIVEN FERRY, CASE STUDY

Tina Perić, Ladislav Stazić, Karlo Bratić

SITUATIONAL AWARENESS – KEY SAFETY FACTOR FOR THE OFFICER OF THE WATCH

Hrvoje Jaram, Pero Vidan, Srđan Vukša, Ivan Pavić

Книжка 7
INCLUSIVE INTELLIGENCE

Aleksandar Krastev

EDUCATION OF MORAL CULTURE OF STUDENT YOUTH IN THE CONDITIONS OF POLYCULTURAL SPACE

Natalia Bondarenko, Yevhen Rozdymakha, Lyudmila Oderiy, Anatoly Rozdymakha, Dilyana Arsova

PROFESSIONAL DEVELOPMENT IN KOSOVO – RESEARCH OF TRAINING PROGRAMS AND TESTS

Bekim Samadraxha, Veton Alihajdari, Besim Mustafa, Ramë Likaj

Книжка 6s
EVALUATION OF CRUISER TRAFFIC VARIABLES IN SEAPORTS OF THE REPUBLIC OF CROATIA

Maja Račić, Katarina Balić, Mira Pavlinović, Antonija Mišura

COMPARATIVE ANALYSIS OF THE CONTRACTS FOR MARITIME TRANSPORT SERVICES. CHAIN OF CHARTER PARTIES

Svetlana Dimitrakieva, Ognyan Kostadinov, Christiana Atanasova

THE LIGHTSHIP MASS CALCULATION MODEL OF A MERCHANT SHIP BY EMPIRICAL METHODS

Vedran Slapničar, Katarina Zadro, Viktor Ložar, Ivo Ćatipović

ON EDUCATION AND TRAINING IN MARITIME COMMUNICATIONS AND THE GMDSS DURING THE COVID-19

Chavdar Alexandrov, Grozdyu Grozev, Georgi Dimitrov, Avgustin Hristov

AIR POLLUTANT EMISSION MEASUREMENT

Nikola Račić, Branko Lalić, Ivan Komar, Frane Vidović, Ladislav Stazić

ASSESSMENT OF LNG BUNKERING ACCIDENTS

Peter Vidmar, Andrej Androjna

EGR OPERATION INFLUENCE ON THE MARINE ENGINE EFFICIENCY

Delyan Hristov, Ivan Ivanov, Dimitar Popov

THE MEASUREMENT OF EXHAUST GAS EMISSIONS BY TESTO 350 MARITIME – EXHAUST GAS ANALYZER

Bruna Bacalja, Maja Krčum, Tomislav Peša, Marko Zubčić

PROPELLER LOAD MODELLING IN THE CALCULATIONS OF MARINE SHAFTING TORSIONAL VIBRATIONS

Nenad Vulić, Karlo Bratić, Branko Lalić, Ladislav Stazić

TECHNICAL DIAGNOSTICS OF MARINE EQUIPMENT WITH PSEUDO-DISCRETE FEATURES

Guixin Fan, Natalia Nikolova, Ty Smith, Kiril Tenekedjiev

CONTRIBUTION TO THE REDUCTION OF THE SHIP’S SWITCHBOARD BY APPLYING SENSOR TECHNOLOGY

Nediljko Kaštelan, Marko Zubčić, Maja Krčum, Miro Petković

THE STAND FOR FIN DRIVES ENERGY TESTING

Andrzej Grządziela, Marcin Kluczyk, Tomislav Batur

INTRODUCTION OF 3D PRINTING INTO MARINE ELECTRICAL ENGINEERING EDUCATION – A CASE STUDY

Ivica Kuzmanić, Igor Vujović, Zlatan Kulenović, Miro Petković

SHIPYARD CRANE MODELING METHODS

Pawel Piskur, Piotr Szymak, Bartosz Larzewski

Книжка 6
TEACHERS' PERSPECTIVE ON THE EDUCATIONAL IMPLICATIONS OF ONLINE TEACHING

Julien-Ferencz Kiss, Florica Orțan, Laurențiu Mândrea

Книжка 5
ФИДАНА ДАСКАЛОВА ЗА ПЕДАГОГИКАТА

Маргарита Колева, Йордан Колев

Книжка 4
Книжка 3
НЕВРОДИДАКТИКА

Наталия Витанова

Книжка 2
Книжка 1
BULGARIAN SCHOOL – SHOWCASE OF IDENTITY

Veska Gyuviyska, Nikolay Tsankov

2020 година
Книжка 9
Книжка 8
EDUCATIONAL REASONS FOR EARLY SCHOOL DROP-OUT

Maria Teneva, Zlatka Zhelyazkova

Книжка 7s
TEACHING CHALLENGES IN SPORTS EDUCATION DURING THE PANDEMIC COVID-19

Evelina Savcheva, Galina Domuschieva-Rogleva

THE DIFFERENCES IN STUDENTS’ATTITUDES ABOUT ONLINE TEACHING DURING COVID-19 PANDEMIC

Aleksić Veljković Aleksandra, Slađana Stanković, Irena Golubović-Ilić, Katarina Herodek

ONLINE EDUCATION DURING PANDEMIC, ACCORDING TO STUDENTS FROM TWO BULGARIAN UNIVERSITIES

Antoaneta Getova¹, Eleonora Mileva², Boryana Angelova-Igova²

Книжка 7
Книжка 6
TEACHERS ATTITUDES ABOUT INTEGRATED APPROACH IN TEACHING

Emina Kopas-Vukašinović, Aleksandra Mihajlović, Olivera Cekić-Jovanović

Книжка 5
КОНЦЕПТУАЛНИ МОДЕЛИ ЗА РАЗРАБОТВАНЕ НА ПОЗНАВАТЕЛНИ ОНЛАЙН ИГРИ В ОБЛАСТТА НА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО

Детелин Лучев, Десислава Панева-Мариновa, Радослав Павлов, Гита Сенка, Лилия Павлова

Книжка 4
A CONTINUUM OF APPROACHES TO SCHOOL INSPECTIONS: CASES FROM EUROPE

Rossitsa Simeonova, Yonka Parvanova, Martin Brown, Sarah Gardezi, Joe O’Hara, Gerry McNamara, Laura del Castillo Blanco, Zacharoula Kechri, Eleni Beniata

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2019 година
Книжка 9
Книжка 8
ОБРАЗОВАНИЕ НА БЪДЕЩЕТО

Наталия Витанова

Книжка 7
RISK FACTORS FOR EARLY SCHOOL LEAVING IN BULGARIA

Elena Lavrentsova, Petar Valkov

Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
LEARNING MATURITY

Alina Gîmbuță, Daniela-Carmen Berințan, Marijana Mikulandra, Krzysztof Kij, Katja Sivka

Книжка 2
ДЕТЕТО И ПЕДАГОГИКАТА

Яна Рашева-Мерджанова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

На добър час!

УЧЕНИЧЕСКО САМОУПРАВЛЕНИЕ

Бисерка Михалева

2018 година
Книжка 9
ПРАВАТА НА ДЕТЕТО ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА СТУДЕНТИ ПЕДАГОЗИ

Йорданка Николова, Даниела Рачева

Книжка 8
СПОДЕЛЕНО МНЕНИЕ

Йосиф Нунев

Книжка 7
РАДОСТТА ОТ ОБЩУВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК В ДЕТСТВОТО

Екатерина Софрониева, Христина Белева

ПРОФ. Д-Р ЕЛЕНА РУСИНОВА-БАХУДЕЙЛА

Розалина Енгелс-Критидис

Книжка 6
ПОЗИТИВНА УЧЕБНА СРЕДА

Валентина Шарланова

SENIOR CITIZENS’ EXISTENTIAL NEEDS AND EDUCATION FOR THE MEANING OF LIFE

Joanna Łukasik, Norbert Pikuła, Katarzyna Jagielska

Книжка 5
ПАРАДИГМАТА СЕМИОТИКА – ЕЗИК – ДЕТЕ ПРИ 6 – 7-ГОДИШНИТЕ

Жоржетина Атанасова, Любимка Габрова

Книжка 4
ДЕТСКИ КОНФЕРЕНЦИИ

Боряна Иванова

Книжка 3
Книжка 2
СЪВРЕМЕННИ МЕТАМОРФОЗИ НА ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА В ДЕТСКАТА ГРУПА

Веселина Иванова, Виолета Кърцелянска-Станчева

SCHOOLS AND UNIVERSITIES AS SOCIAL INSTITUTIONS

Emilj Sulejmani, Shikjerije Sulejmani

ОТНОСНО УСЕТА ЗА БРОЕНЕ

Петър Петров, Мима Трифонова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ И ПРИЯТЕЛИ

Емилия Василева, главен редактор

ДОБРИ ПРАКТИКИ „ПАРТНЬОРСТВО РОДИТЕЛИ – УЧИЛИЩЕ“

Мехмед Имамов, Калинка Гайтанинчева

2017 година
Книжка 9
Книжка 8
ЧЕТЯЩИЯТ СТУДЕНТ, ЧЕТЯЩОТО ДЕТЕ – ЕДНО МАЛКО ПРОЗОРЧЕ, ЕДНА ВЕЛИЧЕСТВЕНА ГЛЕДКА

Мариана Мандева, Боряна Туцева, Габриела Николова, Цветелина Ковачева

Кампания на Институт за български език – БАН и вестник „Аз-буки“

на Институт за български език – БАН, и вестник „Аз-буки“

ЕДИН ТИП СЛОЖНИ НАРЕЧИЯ

Марияна Цибранска-Костова

СВАТБА

Палмира Легурска

Книжка 7
ДИДАКТИЧЕСКИ КОМПЕТЕНТНОСТИ

Нели Митева, Наталия Витанова

Книжка 6
АБВ ПОИСКА … ИЛИ АБВ ПОИСКАХА…?

Цветелина Георгиева

Книжка 5
НОВА И ПОЛЕЗНА КНИГА

Йонка Първанова

Книжка 4
Кампания на Института за български език – БАН и вестник „Аз-буки“

на Института за български език – БАН, и вестник „Аз-буки“

ИМЕНИЦИ И ИМЕННИЦИ

Ивелина Стоянова

НЕ МОГА ДА НЕ НЕДОВОЛСТВАМ

Ивелина Стоянова

ОБРЪЩЕНИЕ ИЛИ ОБРАЩЕНИЕ?

Диана Благоева

ОЩЕ ВЕДНЪЖ ЗА ГЛАВНИТЕ БУКВИ

Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
Книжка 2
ПРОБЛЕМИ И ПЕРСПЕКТИВИ В РАЗВИТИЕТО НА ХУДОЖЕСТВЕНОТО ОБРАЗОВАНИЕ У НАС ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДЕТСКИЯ И НАЧАЛНИЯ УЧИТЕЛ

Теодора Власева, Даниела Гирджева-Валачева, Мария Калоферова, Найден Младенов, Илияна Шотлекова

Книжка 1
ФАКТОРИ ЗА УСПЕШНО ПРИЛАГАНЕ НА СМЕСЕНО ОБУЧЕНИЕ

Стоянка Георгиева-Лазарова, Лъчезар Лазаров

2016 година
Книжка 9
ВНИМАВАЙКИ В КАРТИНКАТА

Ивелина Стоянова

Книжка 8
Книжка 7
Кампания на Института за български език – БАН и в. „Аз-буки“

на Института за български език – БАН, и в. „Аз-буки“

ПРАВО В ДЕСЕТКАТА

Ивелина Стоянова

ЗДРАВЕЙТЕ, ЗАПЕТАИ!

Илияна Кунева

ЗА ЦИФРИТЕ И ЧИСЛАТА

Светлозара Лесева

Книжка 6
УЧИЛИЩЕ ЗА ЧЕТЕНЕ

Петя Георгиева, Христина Димитрова

Кампания на Института за български език – БАН и в. „Аз Буки“

на Института за български език – БАН, и в. „Аз Буки“

ДОШЛА ЛИ Е ИНСПЕКТОРЪТ?

Ванина Сумрова

ДА ВИ Е СЛАДКО!

Иво Панчев

ЩЕ ТЕ ЧАКАМ В/НА ЦЕНТЪРА

Илияна Гаравалова

КЪЩА-МУЗЕЙ ИЛИ КЪЩА МУЗЕЙ?

Ивелина Стоянова

КОЙ Е ПО-, ПÒ, НАЙ-?

Мария Тодорова

ТЪРСИ МЕ ПРОДАВАЧКА

Светлозара Лесева

ПРАВО В ДЕСЕТКАТА

Ивелина Стоянова

ПРОФ.Д.П.Н. СТОЯНКА ЖЕКОВА

Редколегия на сп. „Педагогика“

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
AN OVERVIEW ON FORMAL SCHOOLING SYSTEM IN SEVEN COUNTRIES

Alina Gîmbută, Maria Fili, Cemile Yavuz, Radmila Jeřábková, Nikolina Ratković, Paulo Manuel Oliveira Mengo de Abreu, Chiara Sega

Книжка 2
Книжка 1
IN MEMORIAM

На 10.12.2015 г. ни напусна нашият колега и приятел проф. д-р Иван Пет ков Иванов. Той беше уважаван учен и експерт в областта на педагогическите науки – автор на 10 монографии, 8 учебника, 10 учебни помагала, 6 студии и над 100 статии в специализирани периодич- ни издания и научни сборници; участник в 28 между- народни и национални проекта; председател и член на експертни групи към НАОА, член на редакционната ко- легия на сп. „Педагогика“. Проф. д-р Иван Иванов беше уважаван и оби

2015 година
Книжка 9
Книжка 8
Книжка 7
ДИСКУСИЯТА В УРОКА ПО ЛИТЕРАТУРА

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 6
ГОТОВНОСТ ЗА ОГРАМОТЯВАНЕ

Екатерина Чернева

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
ПРОБЛЕМИ НА СОЦИАЛНАТА АДАПТАЦИЯ НА ПЪТУВАЩИ УЧЕНИЦИ ОТ МАЛКИ НАСЕЛЕНИ МЕСТА\(^{1)}\)

Траян Попкочев, Бонка Гергинова, Тереза Карамангалова

ТУРНИР ПО КАНАДСКА БОРБА

Д. Евтимова, Е. Павлова, И. Радославова и Б. Иванов

ДЕТСКА ЛЯТНА ОЛИМПИАДА

Нели Бъчварова, Десислава Дургова

Книжка 1
ORGANIZATIONAL CULTURE: THEORY AND REALITY

Inna Leonidovna Fedotenko

2014 година
Книжка 9
ДА ЗАПАЛИШ ИСКРАТА

Дафинка Самарджиева

НА УЧИЛИЩЕ – С УСМИВКА!

Снежана Якимова

УЧИТЕЛЯТ – ЕТАЛОН ЗА ФОРМИРАНЕ НА ДЕТСКАТА ЛИЧНОСТ

Катя Коруджийска, Янка Маринкова

Книжка 8
Книжка 7
ЗАЕДНО МОЖЕМ ПОВЕЧЕ

Диана Смиленова

Книжка 6-bad
ЗА ДУМАТА КАТО СРЕДСТВО ЗА ОБЩУВАНЕ

ЗА ДУМАТА КАТО СРЕДСТВО ЗА ОБЩУВАНЕ

УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 6
Книжка 5
LE PROJET PÉDAGOGIQUE, SOURCE DE MOTIVATION DANS L’ENSEIGNEMENT ET L’APPRENTISSAGE DU FLE

THE EDUCATIONAL PROJECT, MEANS OF MOTIVATION IN TEACHING AND LEARNING FLE

LA PÉDAGOGIE DU PROJET ET LA MOTIVATION DES ÉLÈVES POUR L’APPRENTISSAGE DU FRANÇAIS

PROJECT PEDAGOGY AND PUPILS’ MOTIVATION IN LEARNING FRENCH

Книжка 4
КАЖДЫЙ ДЛЯ МЕНЯ УЧИТЕЛЬ

Ш.А.Амонашвили

Книжка 3
АНТОАНЕТА ЙОВЧЕВА (1952 – 2014)

След трудна борба с тежката болест ни напусна един добър и мил човек, една светла личност – Анто- анета Йовчева, нашата обичана колежка Тони. Нейните колеги и приятели, многобройните автори и сътрудници на сп. „Начално образование“ и на сп. „Педагогика“ ще запазят завинаги спомена за нейната приветлива усмивка, за нейната отзивчивост и преда- ност към работата, за нейната широка култура и стре- меж към познание, към развитие. Родена на 20 март 1952 г. в София в интелигентно се- мей

Книжка 2
ПОСТМОДЕРНИЗЪМ И ВЪЗПИТАНИЕ

Клавдия Сапунджиева

ДЕТСКИ УНИВЕРСИТЕТИ

Боряна Иванова

ПРОФ. Д-Р ЕЛКА ПЕТРОВА

Златка Петрова

МЕЖДУНАРОДНЫЙ ЦЕНТР ГУМАННОЙ ПЕДАГОГИКИ

Международният център „Хуманна педагогика“ организира XIII педаго- гически четения в периода 20 – 23.03.2014 г. в гр.Тбилиси, Грузия. Форумът се организира със съдействието на грузинското правителство. „Учителят“ е темата, която ще обедини участниците: учители, експерти, родители, универ- ситетски преподаватели, представители на педагогическата общност от мно- го страни, за да се осъществи дискусия за мисията на съвременния учител в съвременния образователен контекст. Ръководството на

Книжка 1
ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА МОБИЛНОТО ОБУЧЕНИЕ

Стоянка Георгиева-Лазарова, Лъчезар Лазаров

2013 година
Книжка 9
УЧИТЕЛИ ВЪЗРОЖДЕНЦИ В ТЪРНОВО

Венка Кутева-Цветкова

Книжка 8
ДИМИТЪР ДОНЧЕВ – С ВЪЗХИТА ЗА БЪЛГАРСКИЯ УЧИТЕЛ

100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ДИМИТЪР ЕВСТАТИЕВ ДОНЧЕВ (5.10.1913 – 15.02.1997)

Книжка 7
„СЛЪНЦЕТО“ НА ВЪЗПИТАТЕЛНАТА СИСТЕМА В ТВУ – РАКИТОВО

85 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА АНГЕЛ УЗУНОВ (1928 – 1999)

ЦЕННОСТИ И ДУХОВНО-НРАВСТВЕНО РАЗВИТИЕ НА МАЛКИЯ УЧЕНИК

Марияна Ешкенази, Гергана Фиданова, Марияна Вишева, Цветанка Годжилова

МАЛКИЯТ УЧЕНИК ЧЕТЕ

Марияна Механджиева Венета Велева

С БАБА И ДЯДО В КЛАС

Цветелин Горанов, Таня Илиева, Цветанка Берова, Нели Иванова, Борка Бончева

РОД РОДА НЕ ХРАНИ, НО ТЕЖКО МУ, КОЙТО ГО НЯМА!

Диляна Вачкова Евелина Димитрова

ДА ПОМОГНЕМ НА ДЕЦАТА ДА ОТВОРЯТ СЪРЦАТА СИ

Иванка Дебелушина, Нина Маврикова

ДОБРОТО Е У ВСЕКИ

Мария Наскова

ОТЛИЧЕН ПЕДАГОГ, ПСИХОЛОГ И ПСИХОТЕРАПЕВТ

ДОЦ. СВЕТОСЛАВ СТАМЕНОВ (1939 – 2013)

Книжка 6
ТЕОРЕТИКО-ПРИЛОЖНИ ПРОБЛЕМИ НА КОНСТРУИРАНЕТО НА ТЕСТ ЗА НАЦИОНАЛНО ВЪНШНО ОЦЕНЯВАНЕ ПО „ЧОВЕКЪТ И ОБЩЕСТВОТО“ ЗА 4. КЛАС (2013)

Ваня Петрова, Цонка Каснакова, Мариан Делчев Жана Минчева Радостина Стоянова, Рада Димитрова Мария Темникова

MEDIA IN PRESCHOOL AGE OF CHILD’S LIFE

Sonja Petrovska Jadranka Bocvarova

Книжка 5
ШАЛВА АЛЕКСАНДРОВИЧ АМОНАШВИЛИ – УЧИТЕЛ ОТ БЪДЕЩЕТО

В сложното битие на науката и метамор- фозите на социалната реалност, неотменими и общовалидни остават само най-стойностни- те постижения и безспорни истини, които не само маркират и остойностяват територията на човешко познание, но извисяват самия чо- век, поддържат неговата вяра в доброто, под- хранват чувството му за собствена значимост, укрепват неговия дух. Приемайки извечните послания на класи- ческата философско-педагогическа мъдрост и дълбоко обвързан с педагогическата р

МАНИФЕСТ ГУМАННОЙ ПЕДАГОГИКИ

Преамбула 25 лет тому назад группа учителей новаторов провозгласила манифест „Пе- дагогика сотрудничества“ (Переделкино, 1986 год). В последующие годы были опубликованы отчеты встреч учителей новаторов, в которых рассматри- вались разные аспекты педагогики сотрудничества: „Демократизация лично- сти“ (Цинандали, Телавский район, Грузия, 1987 год), „Методика обновления“ (Москва, 1988 год), „Войдем в новую школу“ (Краснодарский край, 1988 год). Идеи педагогики сотрудничества воодушевленно

ПОРТФОЛИОТО НА УЧЕНИКА КАТО ПРОЦЕС НА САМОПОЗНАНИЕ

Радка Топалска Емилия Вълкова, Албена Атанасова

ДОПИРНИ СВЕТОВЕ

Албена Димитрова, Стилияна Гронева

ПРЕДИ ГОДИНА И СЕГА

Веселка Аршинкова

Книжка 4
СВЕЩЕНИК ГЕОРГИ МАРИНОВ ПОЛУГАНОВ – ОСНОВАТЕЛЯТ НА УЧИЛИЩЕТО И ПЪРВИЯТ УЧИТЕЛ В ПОЛИКРАЙЩЕ

Георги Георгиев Трифонка Попниколова Марияна Георгиева–Гроссе

ЕВРОПЕЙСКИ ПРИКАЗКИ

Светла Попова

Книжка 3
ДА ОПАЗИМ ДЕТСКОТО ЗДРАВЕ!

Мая Топалова, Симона Пейчева

КАК ДА ОТГЛЕДАМЕ МАЛЪК ПРИРОДОЛЮБИТЕЛ?

Мадлена Николова Ани Цветкова

Книжка 2
Книжка 1
ИЗКУСТВОТО ЗА ПРЕВЕНЦИЯ НА АГРЕСИВНОТО ПОВЕДЕНИЕ НА ДЕЦАТА

Евгения Миланова Виолета Николова Величка Радева

ПРИЯТЕЛСТВОТО В ЖИВОТА НА ДЕТЕТО

Даниела Димитрова, Красимира Василева

ПРЕДАЙ НАТАТЪК

Вилдан Мехмедова

2012 година
Книжка 9
ПЕДАГОГЪТ – РИЦАР НА ДЕТСТВОТО

Януш Корчак бе написал, че животът на великите хора е като легендите: труден, но красив. И се оказва пророчески прав, сякаш е писал за себе си! Наследник на семейство с богата духовна култура и традиции, останал отрано без баща, той не просто се справя с несгодите на сирачеството, но развива у себе си три могъщи извора на живот: любов към свободата и справедливостта, страст към знанието и творчеството, отдаденост на децата и тяхното щастие. Лекарят Корчак лекува децата и душите им. Безплатн

ЯНУШ КОРЧАК – ВЕЛИК ХУМАНИСТ И ПЕДАГОГ

„Със сила и мощ поведох своя живот, който беше привидно неподреден, самотен и чужд. За син избрах идеята да служа на детето и неговото дело. Привидно загубих.“ Бе лекар, писател, мислител. Бе философ, учен, моралист. Издател. Възпи- тател и педагог. Бе герой. Бе скромен. Във всяка от тези области той има изключителни постижения. В течение на по- вече от четиридесет години работи като педагог и писател. Четиридесет години безкористно служене на слабите и беззащитните. Създава съвременна кон

ЕВОЛЮЦИЯ НА ПРАВАТА НА ДЕТЕТО

„Детето има право на сериозно отношение към проблемите му, на справедливото им решаване.“

THE KORCZAK’S RIGHT TO SOCIAL PARTICIPATION OF CHILDREN THE CITIZENSHIP OF CHILDREN

A speech by Marek Michalak, the Ombudsman for Children, given during the seminar„The Polish-Israeli pioneer in the fi eld of human rights, Janusz Korczak (1879–1942) and today’s Convention on Children’s Rights as the part of the international law“, Geneva, the 6 of June 2009

ЗА ДЕТЕТО, ДЕТСТВОТО ИЛИ НАУКА ЗА НЕГО?

В памет на Януш Корчак – по повод 70 г. от неговата смърт и 100 г. от създаването на „Дом за сираци“ във Варшава Албена Чавдарова

Книжка 8
CHANGES IN UNIVERSITY TEACHING – THE ROAD FROM KNOWLEDGE TO COMPETENCIES

Slađana Anđelković Zorica Stanisavljević Petrović

ДОСТОЕН ЖИВОТ, ОТДАДЕН НА ПРОСВЕЩЕНИЕТО… ПРОФ. СТОЙКА ЗДРАВКОВА – ЕДИН СЪВРЕМЕНЕН БУДИТЕЛ НА 70 ГОДИНИ

Неуморна и взискателна! Енергична и всеотдай- на! Работохолик и перфекционист! Това е проф. д-р Стойка Здравкова! Не е за вярване, че в началото на ноември 2012 година навърши 70 години. И не е слу- чайно това, че тази светла дата е непосредствено бли- зо до Деня на будителите. А това, че проф . Здравкова е съвременен български будител, е толкова безспорно и видимо! 70–годишнината ù е един чудесен повод ретрос- пективно да си припомним и проследим най-значи-

Книжка 7
ОЧАКВАНА И ПОЛЕЗНА

Емилия Василева

Книжка 6
Книжка 5
ЦЕННО ПОМАГАЛО ЗА ПСИХОЛОЗИ И ПЕДАГОЗИ (Надежден инструмент за диагностициране смисъла на живота)

Любен Десев Минчев, Борис. Тест на Дж. Крумбъг и Л. Махолик за смисъл в живота. Българска версия. Варна, ВСУ „Черноризец Храбър“,

ГЕОРГИ MАВРОВ ЖИВОТ, ОТДАДЕН НА НАУКАТА И ОБРАЗОВАНИЕТО

Така най-общо, но и най-точно можем да охарак- теризираме дейността на ст. н. с. д-р Георги Петков Мавров. Той ни напусна неочаквано в края на април т.г. И до последния си ден не преставаше да се вълнува от проблемите на образованието. Споделяше инте- ресни мисли относно предстоящото приемане на За- кона за образованието. Пестелив на думи, но щедър на дела – това ясно проличава от неговата богата би- ография.

Книжка 4
ОЩЕ ЕДНА ИДЕЯ

Галина Стоянова

Книжка 3
С ИНОВАТИВЕН ПОГЛЕД КЪМ ЛИЧНОСТТА НА ДЕТЕТО

Маргарита Абрашева Любимка Габрова

БИЗНЕС ОБУЧЕНИЕ В ДЕТСКАТА ГРАДИНА

Красимира Костова Петя Драгоданова

ДЕТСКАТА БЕЗОПАСНОСТ

Любимка Габрова

БАБА ПРИКАЗКИ РАЗКАЗВА... (МИКС ОТ ПРИКАЗКИ)

Кева Захариева, Мария Мичева

Книжка 2
ДЕТЕ ПЪТУВА В АВТОМОБИЛА

Красимира Михайлова

ПРОТИВОПОСТАВЯНЕ

Пюрвя Ердниев, Б. Ердниев

ЗДРАВКА НОВАКОВА – ПРЕПОДАВАТЕЛ И ТВОРЕЦ

Седемдесетгодишният юбилей е вълнуващ повод да проследим трудния, богат и съдържателен професионално-творчески път на доц. д-р Здравка Новакова, да под- чертаем нейната важна роля за утвърждаване на дидактика на математиката като

IN MEMORIAM Иван Марев

Напусна ни проф. Иван Марев – философ, педагог, демократ, родолюбец. В далечната 1975 г., зареден с енергия, пълен с идеи, той създаде в Техническия

Книжка 1
ДЕЛЕГИРАНЕ НА ПРАВА ЧРЕЗ КОМИСИИТЕ В ДЕТСКАТА ГРАДИНА

Маргарита Абрашева Политиката, наречена управление на качеството, не е самоцел, нито поредна обра- зователна „мода“. Тя е практически необходима за поддържане от директора на учеб- ното заведение на един привлекателен образ в условията на конкуренция на пазара на учебни заведения. Това се отнася най-вече за детските градини. Политиката на упра- вление на качеството съдържа недостатъчно използван ресурс, включително за спечел- ване и запазване доверието на потребителя – родителите на децата,

ИНОВАЦИОННИ И ИНТЕРАКТИВНИ МЕТОДИ В КВАЛИФИКАЦИОННАТА ДЕЙНОСТ НА ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ КОЛЕКТИВ

Стоилка Ташева, Севда Лукайчева Развиващото се с динамични темпове общество в днешно време налага необ- ходимостта от иновационни промени в областта на образованието. И в предучи- лищната педагогика все по-често се търсят алтернативни педагогически техноло- гии както за възпитанието и обучението на децата, така и при провеждането на квалификационната дейност на самите педагози. Използването на интерактивните методи дава възможност да се възлагат за- дачи, които предполагат съвместна работа,

НА УЛИЦАТА Е ОПАСНО

Таня Янчева, Зоя Кацарова