Педагогика

2013/2, стр. 276 - 289

ФОРМИРАНЕ И РАЗВИТИЕ НА САМООЦЕНКА ПРИ ДЕЦАТА ОТ НАЧАЛНА УЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

Резюме:

Ключови думи:

Самооценката е основен компонент на самосъзнанието. В структурата на детската личност тя заема ключово място, защото е свързана с психичното здраве и определянето на жизнените цели. Процесите, отнасящи се до формирането и развитието на самооценката, определят параметрите на взаимоотношение между детето и окръжаващия го свят, съдействат за развитието на неговата компетентност, както и за качеството на изпълняваните от него дейности. Тези процеси не бива да протичат стихийно, а да са част от система, за да може детето да изгради адекватна самооценка. Колкото по-реална е тя, толкова човек е по-приспособим и адаптивен.

Още в началото на XX век американският психолог У. Джеймс предлага метод за определяне на самооценката. Според него самооценката е резултат от дробното съотношение между нашите действителни способности и потенциалите ни. Числителят на тази дроб изразява реалния успех на личността, а знаменателят – нейните претенции, т.е. стремежа да се признаят персоналните заслуги, способности, постижения:

Самооценка = Успех Претенции Според Джеймс самооценката на личността може да нараства по 2 пътя – чрез увеличаване на постиженията (успеха) или чрез намаляване на претенциите (стремежа да бъдат признати постиженията) (James, 2012).

Основни компоненти на самооценката са:

когнитивен, или познавателен познание за себе си, свързано с нивото на интелигентност и качеството на мисловните характеристики на личността;

афективен емоционално-ценностно отношение на човека към себе си – удовлетвореност от субективните оценки и неудовлетвореност от постиженията и общата изява във всички сфери на живота;

поведенчески свързан с готовността за действие и главно със степента на саморегулация на личността (Николов, Александрова, Кръстев, 2007: 14).

Самооценката съществува в две основни форми – адекватна и неадекватна.

За адекватна самооценка се приема тази, при която съществува съответствие между амбициите на личността и възможностите за тяхното постигане. Тази самооценка предполага поддържане на позитивно самовъзприятие чрез омаловажаване на неуспехите, съчетано с поведенческа ефективност при решаване на възникналите проблеми. Неуспехът формира критично отношение към собствените неуспехи, коригиране на бъдещите цели и планиране на нови средства за справяне със съответната задача или проблем. В детството и юношеството, поради беден социален опит и недостатъчно стабилни критерии, формирането на устойчива адекватна самооценка е затруднено, вследствие на което тя има преходен и ситуативен характер.

Неадекватната самооценка може да бъде занижена или завишена. Занижената самооценка е свързана с поставяне на цели под възможностите и води до неувереност, повишена тревожност, резервирано отношение към положителната оценка на другите, потиснатост, чувство за малоценност.

Завишената самооценка се изразява в надценяване на собствените способности и поставяне на цели, които личността неможе да осъществи.

В психологически аспект самооценката се разглежда като елемент на Азструктурата. Тя се формира в резултат на сложен активен процес на самоопознаване и самоосъзнаване, чрез който се създава Аз-образът.

Адекватно изградената самооценка се счита за източник на самоуважение, самочувствие, удовлетвореност, емоционално благополучие и увереност в себе си. Лицата с ниска самооценка проявяват по-голяма чувствителност към неуспехите, отколкото към успехите и са склонни да се изживяват като неудачници. Завишената самооценка се свързва с определени нарушения в психичното равновесие и поведение. Такива личности изразяват повишена самоувереност и непрекъснато търсят признание, независимо от това, дали го заслужават. Често те стават причинa за конфликти в групата, защото са недоверчиви, критични, подозрителни.

Самооценката е свързана с усета за успех и/или неуспех. Чувството за успех се поражда, когато реализацията надмине или достигне линията на целта, тоест сбъдне очакванията. Обратната страна, непостигането на целта или неоправдаването на очакванията поражда чувството за неуспех. В много случаи, когато има поредица от неуспехи, личността губи увереността си и често се появява страх и колебливост, което става пречка за бъдещо реализиране на поставените цели.

Установено е наличие на зависимост между характера на самооценката и увереността в себе си като качество на личността. Проявата на увереност, неувереност или самоувереност се разглежда като самооценка на своето „Аз“ и отразява възгледа на човека за себе си и за своите възможности. От друга страна, липсата на съвпадение между самооценката и социалната оценка може да доведе до конфликт между личността и колектива (Тодорова, 2011: 49–50).

Като основен компонент на самосъзнанието, самооценката отразява отношението на личността към себе си и представлява необходима предпоставка за правилна ориентация в обществените взаимоотношения. Английският психолог Р. Бърнс изследва самосъзнанието въз основа на формиране на самооценката у детето. Бърнс подробно проучва личностните взаимоотношения, непосредственото обкръжение на детето, механизмите на изграждане на Аз-концепцията, същността на която е самооценката. Въпреки че изследва взаимодействието между социалната среда и детето при развитието на Азконцепцията, Р. Бърнс счита, че това взаимодействие е на равнището на междуличностните отношения, породени от непосредственото обкръжение, а социалните процеси са само фон на тези отношения. В този смисъл той разглежда и ролята на семейството, училището и учителите във формирането на самосъзнанието на учениците, в изграждането на положителна Аз-концепция и корекция на отрицателната и занижена самооценка. Бърнс търси източниците на самооценката преди всичко в обратната връзка, която детето получава за себе си от семейството, приятелите, връстниците (Бърнс, 1996: 420).

Самооценката е обект в изследванията и на М. Розенберг. Изучавайки учениците от гимназиален етап с помощта на 10-степенна оценъчна скала (Rosenberg Self-Esteem Scale), Розенберг установява, че високата самооценка до голяма степен определя заинтересоваността на родителите към собствените им деца. Това е следствие от процеса на формирането и развитието є в по-ранен етап – периода на средното детство (7–12 години), когато родителите и обкръжаващите детето значими хора са му давали положителна обратна връзка относно неговата значимост. Затова тези деца в юношеството получават от родителите си повишен интерес относно приятелския им кръг, успеха им в училище, мнението им по определени въпроси (Rosenberg, 1965).

Самооценката е наречена от С. Куперсмит „отношение към себе си“, което включва постепенно натрупване и придобиване на черти на характера, проявяващи се в различни степени на одобрение или неодобрение и така определят степента на убеденост на индивида към неговата собствена значимост. Изследвайки самооценката при децата, Куперсмит открил три основни условия за формирането на висока самооценка:

1. Приемане на детето от родителите.

2. Установяване на ясни и еднозначни правила, регламентиращи неговото поведение.

3. Предоставяне на свобода на действията на детето в установени от родителя граници.

За изграждане на адекватна самооценка Куперсмит подчертава ключовата роля на баланса между тези условия.1)

В. Гекас също изследва корелацията между отношението на родителите и самооценката на децата и изтъква, че типът поведение на родителя е определящ за формирането на позитивна самооценка при децата. Той извежда ролята на моралните ценности, с които се отъждествява самооценката. Данните от проведено от него изследване с 16-годишни деца свидетелстват за това, че при деца, растящи в атмосфера на топлота и доверие, се формира по-висока самооценка. За разлика от Куперсмит Гекас не установява корелация между строгия контрол и развитието на самооценката. Той изследва тази зависимост, но изводът, до който достига, е, че контролът има относителна, но не определяща роля. В свои изследвания Гекас търси отговор на въпроси, касаещи развитието на самооценката при подрастващите в зависимост от позицията на социалния контекст.

В хода на изследването се установява, че самооценката на подрастващите се изменя особено отчетливо с промяна на ценностната система. Извежда се ключовата роля на подкрепата от родителите (в някои случаи и на контрола от тяхна страна), която значително влияе на самооценката. Тази зависимост се наблюдава във всички ситуации, при които присъства възрастен. Такава взаимовръзка не е открита при общуването с връстници.

Резултатите от изследването показват, че социалният контекст се явява важна и независима променлива, която не може да се счита за константна величина при изследване на самооценката. Това довежда до извода, че самооценката на подрастващите в зависимост от контекста проявява както изменчивост, така и устойчивост (Gecas, 1971: 332–345).

Обикновено самооценката се интерпретира като сбор от множество конкретни представи на индивида за себе си. Както вече се уточни в изложението, формирането на самооценката започва от най-ранна детска възраст. Представата за себе си децата изграждат в процесите на учебната дейност и на общуването. В детска възраст взаимоотношенията на личността с окръжаващите са ключови за развитието на самооценката.

При децата от начална училищна възраст формирането на самооценката се извършва на база получената оценка от извършването на конкретна дейност. В този възрастов период тя се гради основно под влияние на оценяването от учителя. При изследване на самооценката на децата от тази възрастова група А. И. Липкина отчита, че включването на детето в оценката на резултатите от индивидуалната му дейност допринася за проследяване на формирането на общата самооценка като личностно качество. В тази възраст за децата е особено важно положителната оценка към тях да е общопризната. Самооценката и претенциите се явяват личностен параметър на умствената дейност и позволяват да се правят изводи за това, как се развива личността на детето под влияние на учебната дейност. Според Липкина самооценката на детето не само отразява отношението към вече постигнатото, но и желаното от него ниво. Самооценката стои в основата на най-адекватния мотив за придобиване на нови знания – мотива за постижения. Авторката подчертава значението є и като фактор, който определя успеваемостта на учебната дейност и мястото на детето сред останалите.

Липкина предлага методика за изследване на самооценката, наречена „Три оценки“. От тестираните с тази методика се изисква да изпълнят някакво учебно задание в писмен вид. Работата на всеки се оценява с три оценки: адекватна, завишена и неадекватна. Преди оценените работи да се върнат на децата, на учениците се дава инструкция, която ги информира, че работата им е оценена от трима учители от различни училища. Съобщава им се, че оценките се разминават и от всеки ученик се изисква да отбележи с кръгче коя оценка счита за най-правилна. След приключване на работа се провежда индивидуална беседа с всеки ученик. Нивото на самооценката се определя на база на получените данни от следните показатели: съвпадение или несъвпадение с адекватната оценка и характер на аргументацията.

Изследванията с този инструмент извеждат следните тенденции:

– с възрастта при слабоуспяващите ученици нараства тенденцията към недооценяване на собствените възможности;

– преобладаването на неуспехите пред успехите, подкрепени с ниски оценки от страна на учителите, довежда до нарастване на неувереността в собствените възможности, чувство за непълноценност и занижени претенции;

– в реалния учебен процес самооценката на детето зависи в по-голяма степен от оценката на учителите и съучениците, отколкото от обективното натрупване на знания и способности;

– мотивът за постигане на успех значително отслабва, ако детето не се справя със задачите и получава ниски оценки. Първоначално ниските оценки предизвикват негативни емоции, но впоследствие се преминава към безразличие, като резултат може да се стигне до ценностна преориентация на личността (Липкина, 1976: 40–63).

При проследяване на динамиката в съотношението между когнитивния и емоционалния компонент на самооценката се стига до извода, че в начална училищна възраст съдържанието на самооценката се усложнява чрез включване на нравствени прояви, отношението с околните и собствените възможности. Според Л. Тодорова в подрастващата възраст по-ярко се развива емоционално-ценностното отношение към себе си, което става водещо преживяване по отношение на вътрешния живот на подрастващия, засилва се възприемането на вътрешните оценки и самовъзприятието. Преминаването в юношеска възраст се характеризира с балансиране на самооценката (Тодорова, 2011: 50).

Важен фактор за изграждане и развитие на самооценката в периода на средното детство според Н. Минчева е общуването. Този период (7–12годишна възраст) е свързан с постъпване на детето в училище, което води до разширяване на социалните взаимоотношения и поява на нови дейности, в резултат от които се формират нови критерии за оценяване на околните и на себе си. Този начин на себеизразяване и по-високото ниво на информираност могат да послужат за повишаване на самооценката, но от друга страна, детето проявява по-голяма чувствителност към одобрението или неодобрението на околните и може да попадне под влиянието на стандарта на групата. С развитието на личността се изгражда независима оценка, свързана с относително устойчиво равнище на аспирации (Минчева, 2000).

Основен компонент на самооценката е самопознанието, което се извършва чрез самонаблюдението, самоанализа и оценката на другите. Както вече се уточни в изложението отначало, този процес се изразява в одобрение или неодобрение от страна на родителите и близките на детето. Именно на базата на тези оценки, които детето получава от околните (значимите възрастни, съученици и др.), започва процесът на формиране на неговата самооценка (Adler, 1964: 37).

Според К. Левин начални степени на развитие на социалния „Аз“ могат да се открият още при шестгодишните деца. Авторът смята, че в тази възраст общуването в процеса на учебната и игровата дейност, стремежъткъм познание и оценяване на другите водят по естествен път детето и към самопознание и самооценка. Именно в този период мнението на околните започва да играе важна роля. Децата се съизмерват с останалите, търсят своето място в контекста на другите. Опитват се да разберат „къде са те?“ – под, над или на нивото на останалите. Всяко попадане под нормата предизвиква вътрешен конфликт. С помощта на метода на „свободното самоописание“ децата биват насочвани с правилно подбрани въпроси към самооценка на собствените емоции в разнообразни ситуации (успех, неуспех), поведение и знания (Левин, 1980: 145–150).

Основните аспекти на самооценката са поведение, емоции, знания. При анализ на детските разсъждения У. Джеймс посочва, че децата най-често правят опити да анализират своето поведение и емоции, а тези, които анализират своите знания, са твърде малко. Авторът смята, че за децата е най-лесно да правят анализ на собственото си поведение. Това според него е обяснимо от гледна точка на нагледнодействения характер на детското мислене. Поведението е видимо, изразено във външни актове на действието. То е също така обусловено от конкретната ситуация. Неговото естествено осъзнаване се свързва предимно със ситуативния характер на мисленето при децата. Смята се, че при детската самооценка се наблюдава тенденция към завишаване („максимизация наАз“ – „Аз съм си добър“). По отношение на осъзнаването на емоциите, с по-голяма лекота децата осъзнават негативните си емоции. Положителните емоции не ги впечатляват. Радостта и емоционалното благополучие се възприемат като най-естествено състояние на детската психика. По-лесно е вниманието на детето да бъде привлечено от състояния на тревога, страх, безпокойство и др. Според автора вероятна причина за това е, че негативните емоции проблематизират съзнанието и го активизират.2)

Според А. Адлер в някои детски самоанализи преобладава позитивизмът, а в други – негативизмът. В някои от тях биват разкривани моментни емоционални процеси във връзка с определена конкретна ситуация, а в други – по-трайни емоционални състояния на напрежение и неувереност. В този период от детството се създавацялостнатабъдещанагласаналичносттадавъзприемапоопределенначин действителносттаисебеси. Адлертвърди, чеосновитекактонаоптимизма, така и на песимизма, са заложени в детството, като хората трудно се освобождаватот шаблоните, скоитоса сесрасналиоще отпървите годинина животаси. Самоанализите на децата носят много от белезите на постепенно извършващата се социализация на детските преживявания. Изискванията, предявявани към детето по отношение на неговото поведение, от изисквания отвън все повече се трансформират в изисквания във вътрешен план. Това е свързано с осъзнаване на определени нравствени норми и правила, но и с осъзнаване на „самия себе си“ в контекста на тези норми и правила. Този преход не е никак лек. При разговор с деца се стига до извода, че именно онези от тях, които имат проблеми със собственото си поведение, се чувстват най-силно обезпокоени от този факт (Adler, 1964).

Самооценката на собствените знания и когнитивни способностие определена от З. Фройд като един от аспектите на самосъзнанието. Знанията представляват обобщени представи на децата за света и явленията в природната и обществената действителност. Формирането им предполага достигнато определено ниво в развитието на когнитивните психични процеси. За обобщаването на представите основна роля играе мисленето, а степента на тяхната обобщеност е свързана най-вече с нивото на развитие на вербално-логическото мислене. Самооценката и осъзнатостта на собствените знания също са в зависимост от степента на развитие на словесно-логическото мислене.

На когнитивно равнище самосъзнанието на децата се насочва и успява да обхване някои знания и познавателни психични процеси. На този етап според З. Фройд не би могло да се говори за аргументирана самооценка. Според него детската психика е обект на редица въздействия от страна на възрастния, така че доброто познаване на детската психика е задължително условие за точното дозиране на тези въздействия. Проучването на самосъзнанието несъмнено прибавя нови възможности за проучване и опознаване на детската психика (Freud, 1920).

Според Б. Минчев самооценката в средното детство е сума от оценките на значимите възрастни, които най-често са майката, бащата и учителката. Ако те дават на детето високи оценки, хвалят го и му вярват, че може да се справи с много неща, то проявява високо самочувствие, повишени претенции и мисли себе си като заслужаващо уважение и внимание. И обратно, при незачитане, недоверие и непрестанни упреци то не очаква от себе си високи постижения, а заедно с това не полага усилия за постигане на висока норма на развитие. Според автора в цялост самооценката на момчетата и момичетата през средното детство е „самоизпълняващо се пророчество“: за да повярва детето в себе си, нужно е първо значимите възрастни да повярват в него (Минчев, 2005: 51).

Според Ж. Пиаже през средното детство постепенно се изживява егоцентризмът в речта, в мисленето и в социалните взаимоотношения. Възниква нова ядрена структура на съзнанието – способността да се заема гледната точка на другия човек. Неразчленеността на собствената и на другите гледни точки е свързана със синкретизма на мисленето и възприятието в предишните периоди. Успешното заемане на позицията на другия има множество следствия както за развитието на познавателната сфера, така и за социалните взаимоотношения на детето. Нараства склонността му за сътрудничество с връстниците (Пиаже, 1992).

Самооценката има водещо значение и в структурата на процеса на самовъзпитанието, тъй като според К. К. Платонов е компонент на един от основните елементи на съзнанието. Същевременно тя е и преживяване, което отразява отношението към себе си (Платонов, 1975: 232).

Самооценката активно си взаимодейства с оценката, която непрекъснато є дава информация за социалните критерии на оценяване. Формирането на обективна самооценка у учениците, отнасящо се до равнището на техните знания, умения и компетентности, е тясно свързано с процеса на тяхното оценяване от учителя. Училищната оценка оказва особено влияние за развитие на самооценката и самопознанието. В детска възраст учебната дейност представлява доминиращ и определящ фактор при изграждане на самооценката. Формирането на адекватна самооценка в педагогическата практика се приема като ключово условие за реализиране на процеса на самовъзпитание.

В дидактическата литература съществува значително различие в становищата на авторите относно връзката между оценката и самооценката. Значителна част от авторите считат, че формирането на самооценката е свързано с продължителното участие в процеса на оценяване. Според М. Андреев изпитването и оценяването на усвояваните знания формират критериите за самооценка (Андреев, 1972: 158). Овладявайки знания, умения и компетентности, учащите се постепенно се учат да определят доколко тяхната работа и поведение съответстват на изискванията на учителя. През първите години на обучение процесът на формиране на вярна самооценка основно зависи от оценъчното въздействие на учителя. Х. Век е категоричен, че „ученикът не може пряко да установи равнището си на постижение“, без да получи оценка, която му дава информация за неговата успеваемост (Василев,1987: 30).

За разлика от цитираните вече автори Ш. А. Амонашвили приема оценъчния компонент на съзнанието на личността като елемент на учебната дейност на ученика и стига до заключението, че „ученикът започва да поощрява сам себе си: вътре в своята познавателна дейност той намира източника на своето стимулиране. Ученикът трябва да се научи как сам да оценява своето придвижване в ученето“. Авторът не отрича, че „опора за формиране на оценка у учениците са оценъчната дейност на педагога и колективните съдържателни оценки“ (Амонашвили, 1980). Д. Василев се съгласява със становището на Ш. А. Амонашвили, че оценяването като процес трябва да стимулира обективното самооценяване, тъй като то би било безсмислено, ако не насочва в правилна насока развитието на самооценъчната дейност на личността. Авторът уточнява, че трябва да се прави разграничение между оценъчна и самооценъчна дейност на ученика, защото между тях съществува връзка, не тъждественост (Василев, 1987: 31).

Според Ю. Корабльова и Н. Е. Анкудинова 6–7-годишното дете няма или почти няма умение правилно да оценява своите и чуждите действия. При тези деца оценъчният компонент напълно отсъства или сферата на неговото влияние е изцяло ограничена. Учениците от I клас са склонни да оценяват не отделни умения, а цялостно своите успехи (или неуспехи) по даден предмет. Те добре са усвоили понятията „добър ученик“, „лош ученик“, което свидетелства за определено равнище на техните разбирания. За разлика от тях учениците от третите и четвъртите класове се характеризират с увеличена критичност в оценките на учебните умения и навици на учащите се. Според Н. Е. Анкудинова, ако ученикът вижда силните и слабите си страни, процесът на обучение ще върви значително по-успешно. Следователно формирането на детската оценка и самооценка трябва да влияе на отношението на детето към себе си, към своята дейност. А. И. Липкина доразгръща изложената вече теза на Н. Е. Анкудинова, като отчита, че „учащите се от втори и още повече от трети клас вече проявяват в своята самооценъчна дейност голяма самостоятелност“. Отначало учениците се оценяват по изискванията на възрастните, след което постепенно започват да правят това по собствена инициатива, като формулират и свои изисквания към себе си и околните. Според авторката „самооценката на детето се разкрива не само в това, как то оценява себе си, но и в това, как се отнася към постиженията на другите“ (Липкина, 1976: 64).

Ст. Чернев и М. Белова в „Педагогически основи на самовъзпитанието“ подкрепят тезата, че самооценката е завършена, когато предизвиква потребност от самоизменение. В този „завършек“ силно се преплитат ценностната ориентация, влиянието на колектива, въздействието на социалната среда. Според авторите това е началотона следващия етап на самовъзпитанието, вземане на решения, съставяне на програми за самоусъвършенстване. Те изтъкват, че именно това е нейната функция на свързващо звено, чрез което се извършва сложен процес на съотнасяне на ценностните ориентации, позиции, убеждения към себе си и възникване на целенасочено самоизменение.

Изложената теза, че самооценката е завършена, цели да покаже сложността на процеса на формирането є, като това не означава, че този процес има край, а по-скоро показва неговия градивен елемент. Това е така, защото самооценката има динамичен характер. Тя непрекъснато се изменя в зависимост от външните влияния, от общата възпитателна работа в колектива, от целенасочената работа за формиране на адекватно оценяване от личността. Тази динамика не изключва и съответна устойчивост на самооценката. Това са два противоположни процеса, които взаимно се допълват и уравновесяват. Те зависят преди всичко от възрастта на учениците. При по-малките доминира динамиката и неустойчивостта им. Докато при по-големите динамиката намалява, а устойчивостта на процесите придобива все по-траен характер. Самооценката изпълнява своите функции в процеса на самовъзпитанието, когато адекватно отразява степента на развитие на личността. Колкото повече тя се доближава до реалното състояние на личността, толкова и нейната роля за самовъзпитанието е по-голяма. От експерименталната работа на редица учени (Ст. Чернев, М. Белова, Ал. Кочетов, Р. Бърнс, К. Платонов и мн. др.) се доказва тристепенният модел, в който самооценката се изразява – понижена, адекватна и завишена. В зависимост от характера є тя може да стимулира или да затормози активността на личността.

Според много автори съществува тясна взаимовръзка между успехите на учениците в ученето и адекватността и устойчивостта на техните самооценки. Те откриват тясна зависимост между възрастта и устойчивостта на самооценката, която се определя от значимостта на предмета. Тази група учени считат, че във всеки ученик самооценката е израз на своеобразното съчетание на ценностните му ориентации, вкусове, интереси. Според Р. Стаматов независимо от прогресивното развитие на самооценката в подрастваща възраст се открива засилване на негативната Аз-концепция. Равнището на самооценката при 12–14-годишните деца е по-ниско от равнището на самооценката при 8–10-годишните деца, след което самооценката отново се повишава и Азобразът придобива устойчивост. Това се дължи на факта, че в посочената уязвима възраст (12–13 г.) децата стават изключително чувствителни към оценките на другите, засилва се срамежливостта и убеждението, че другите нямат това високо мнение за тях (Стаматов, 2006: 270). Подобно е схващането на И. Я. Лернер, който излага своята теза обобщено, че ученето при човека е социално опосредствано и повече или по-малко управляемо или самоуправляемо (Лернер, 1974).

Направеното до момента изложениецели да докаже колко е важнооще впървите класове на начален етап учениците да бъдат мотивирани да оценяват и да се самооценяват адекватно, което означава да приемат критика за пропуските, които са допуснали, или за задачите, с които не са се справили. По този начин ще се премахнат вътреличностният конфликт и посочените периоди на рязко завишаване и занижаване на самооценката ще бъдат избегнати, а ще се очертае посоката на развитие на самооценката, която в даден момент ще придобие устойчивост (към 13–14-годишна възраст). По мнението на А. И. Липкина „добре успяващите ученици по-адекватно оценяват равнището на изпълнените от тях задачи, а тези, които често търпят неуспехи, очакват и по-натам неуспехи“. Авторката изтъква като важна предпоставка за изграждането на самооценката потребността от положителна оценка от страна на другите хора, като тази потребност е особено изразена при децата. Що се отнася до учебната дейност, може да се направи изводът за „решаващата роля и отговорност на учителя за стимулиране на формирането на адекватна самооценка“. Привърженик на изложената теория е и С. Т. Шацки, който допълва, че „не само учителят оценява работата на учениците, но и учениците оценяват работата на учителя“. Според автора личността на учителя оказва непосредствено въздействие върху учениците, защото той притежава „властта“ да „въодушевява, да изгражда чувство на отговорност и настойчивост, да развива въображението“, както и да обезсърчава, демотивира, етикетира (свидетелство за непрофесионализъм и липса на отговорност от страна на такъв тип педагози). Причините за възникването на недоразумения между ученици и учители, касаещи се до оценка на знанията на учащите, споредО. С. Богданова се дължат на факта, че „учениците не знаят какви изисквания се предявяват към тях или неправилно ги тълкуват“ (Богданова, Петрова,1980: 207).

Всички автори, чието становище беше изложено, макар да имат определени различия в своите възгледи, са единодушни, че благоприятната емоционална обстановка стимулира формирането на познавателни интереси уучениците. Усъвършенстването на взаимоотношенията „учител–ученик“ трябва да се разглежда като част от реформите с цел повишаване ефективността от обучението. Независимо от това, дали учителят се интересува от него, ученикът се самооценява. В случаите, когато самооценката на ученика не съвпадне с мнението на учителя (за бележката, която е поставена), възниква разминаване между изискванията, гледните точки на учителя и ученика, което намира израз във формите на взаимоотношение между тях. Ето защо изясняването на критериите и мотивирането на поставената от учителя оценка пред ученика трябва да са неизменна част от всеки етап на оценъчния процес.

Изложените дотук становища относно взаимовръзката между оценяването и самооценяването, оценката и самооценката на знанията на учениците дават възможност да се направят следните изводи:

1. Самооценяване при учениците не е възможно да се проведе вън и независимо от оценъчната дейност на учителя, родителите, близките на детето. Между оценъчната дейност на учителя и самооценката на ученика съществува взаимовръзка, като водеща е тази на учителя, която е основна предпоставка за качествена оценъчна дейност на учащите се.

2. При формиране на самооценката ценностната ориентация има ролята на еталон, към който личността съотнася своите качества, което се отразява на качеството на самовъзпитанието, т.е. на комплекса от свойства, които личността ще формира у себе си.

3. От момента, в който личността се насочи към самооценка, се създава реална предпоставка за самоизменение, което е доказателство, че процесът на самооценяване е градивен.

4. Факторите и условията, които влияят върху формирането на адекватна самооценка, са много, но от най-голяма значимост в началния етап на изграждане е педагогическата среда (Чернев, Белова, Кочетов, 1988: 42–47).

5. Данните от изследванията на отделните автори потвърждават, че при 6–7- годишните деца не само има оценъчна дейност, но тя се намира и на забележима степен на развитие, което благоприятства началото на формиране на самооценъчна дейност у учениците.

6. Педагогическата оценка невинаги стимулира пораждането и формирането на адекватна самооценка у учениците.

В резултат на направения обзор е добре отново да се акцентира на важността на критериите, по които учениците се оценяват. Тяхното предварително формулиране е от ключово значение за адекватността на самооценката, защото, както Н. Е. Анкудинова отбелязва, е факт „занижаването“ є. Формирането на самооценката е част от цялостното изграждане на оценъчни умения и именно заради това обективността на оценяването до голяма степен зависи от предварителното определяне на това, какво ще се оценява, защо ще се оценява, как, кога и кой ще извършва оценяването. Дефинирането на тези базови за оценяването характеристики подпомага както избора на по-удачни варианти и методи за оценяване и самооценяване, така и по-доброто и съдържателно разработване на темата на урока, а от там и на целия курс на обучение. Важно значение има и рамката на оценяване (т.е. какво значение има реализирането на поставената задача или проведеното изпитване за оценявания, дали той ще получи цифрова оценка, или качествена безцифрова, дали ще бъде текуща, или ще повлияе на заключителната, дали ще има селективен характер), защото тя задава и параметрите на самооценъчния процес. Предварителното определяне и запознаване с тези характеристики е важно и определящо до голяма степен и за мотивацията на оценяваните и самооценяващите се.

Изложените аргументи доказват, че формирането и развитието на оценъчни и самооценъчни умения са процеси, чието протичане трябва да е част от система, която се надгражда и развива още от първите класове на начален етап.

БЕЛЕЖКИ

1. Куперсмит, С., Психологическая энциклопедия.

2. James, W. and the Dialogical Self John Barresi, Department of Psychology, Dalhousie University -http://jbarresi.psychology.dal.ca/Papers/Dialogical_Self. htm – 20.01.2012;

ЛИТЕРАТУРА

Амонашвили, Ш.А. (1980). Обучение. Оценка. Отметка. Знание. Москва.

Андреев, М. (1972). Отношението към изпитването и оценката. В: Годишник на Софийския университет, ФИФ, кн. 2, София.

Бърнс, Р. (1996). Развитие Я-концепции и воспитание. Москва: Прогресс.

Богданова, О. С., Петрова, В. И. (1980). Методика воспитательной работы в начальных классах., Москва: Просвещение.

Василев, Д. (1987). Проверяването и оценяването на знанията в обучението. София: Народна просвета, с 30–31.

Куперсмит, С., Психологическая энциклопедия.

Левин К. (1980). Типология и теория поля //Хрестоматия по истории психологии: период открытого кризиса. Москва.

Лернер, И. Я. (1974). Проблемное обучение. Москва.

Липкина, А. И. (1976). Самооценка школьника. Москва.

Минчев, Б. (2005). Психология на човешкото развитие, курс лекции. Варна.

Минчева, Н. (2000). Психологически особености на познавателното и личностовото развитие през ранното детство. В: Ръководство за изследване на детето – I част, под. Ред на Б. Минчев, София: ВедаСловена ЖГ.

Николов, П., Александрова, Н., Кръстев, Л. (2007). Педагогическа психология. Благоевград: Университетско издателство „Неофит Рилски“.

Пиаже, Ж. (1992). Избранные психологические труды. Москва: Просвещение.

Платонов, К. К. (1975). Общественные свойства личности“. В сб.: „Социальная психология, под редакцией Шерниковина, Москва.

Стаматов, Р. (2006). Детска психология. Пловдив: Хермес.

Тодорова, Л. (2011). Аспекти на самооценката в детска възраст. Научни трудове на Русенския университет, том 50, серия 6.2.

Чернев, Ст., Белова, М., Кочетов, Ал. (1988). Педагогически основи на самовъзпитанието.София: Народна просвета.

Adler, A. (1964). The Individual Psychology of Alfred Adler. H. L. Ansbacher and R. R. Ansbacher (Eds.). New York: Harper Torchbooks

Gecas, V. (1971). Parental behaviour and dimensions of adolescent selfevaluation, Sociometry, 34, 466–82; Gecas V Parental behaviour and contextual variation in adolescent self-esteem, Sociometry, 1972.

James, W. and the Dialogical Self John Barresi, Department of Psychology, Dalhousie University -http://jbarresi.psychology.dal.ca/Papers/Dialogical_ Self.htm – 20.01.2012;

Rosenberg, M. (1965). Society and the adolescent self-image. Princeton, NJ: Princeton University Press.

Freud, S. (1920). Group Psychology and Analysis of the Ego, vol. XVII, Hogarth Press, 1955.

2025 година
Книжка 9s
Книжка 9
DEVELOPMENT OF DEMOCRATIC CULTURE THROUGH CONTENTS ABOUT THE ROMA IN CLASSROOM TEACHING – STUDENTS’ PERCEPTION

Aleksandra Trbojević, Biljana Jeremić, Hadži Živorad Milenović, Bojan Lazić

Книжка 8
КАТЕГОРИАЛНИ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИНФОРМАЦИОННО-КОМУНИКАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ В ОБУЧЕНИЕТО НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ СЪС СОП

д.п.н Мира Цветкова-Арсова, Данка Щерева, Славина Лозанова, Маргарита Томова

Книжка 7
ВРЪЗКА НА СОЦИАЛНО-ЕМОЦИОНАЛНОТО С КОГНИТИВНОТО РАЗВИТИЕ В ПРИОБЩАВАЩА СРЕДА

Милен Замфиров, Маргарита Бакрачева, Емилия Евгениева

Книжка 6
КОГНИТИВНО РАЗВИТИЕ НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ, ОБХВАНАТИ В ПРИОБЩАВАЩОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Милен Замфиров, Емилия Евгениева, Маргарита Бакрачева

Книжка 5
COMPETENCE FOR SOCIAL PEDAGOGICAL PRACTICE: WHAT DO STUDENTS TELL US?

Maya Tcholakova, Marina Pironkova, Aleksandar Ranev, Yana Staneva

MULTIMODAL COMMUNICATION IN PHYSICAL EDUCATION CLASSES

Cristiana Lucretia Pop, Cristina Filip

Книжка 4s
GAMES IN FUNCTION OF DEVELOPMENT OF MULTIPLICATION SKILLS

Dasare Sylejmani, Vesna Makashevska, Jasmina Jovanovska

Книжка 4
ИЗПОЛЗВАНЕ НА СИСТЕМИТЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОБУЧЕНИЕТО В КОНТЕКСТА НА ИНТЕРАКТИВНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Силвия Парушева, Борис Банков, Гергана Касабова, Петя Страшимирова

MILITARY AND SOCIAL THREATS AS DETERMINANTS OF THE DEVELOPMENT OF CONTEMPORARY UKRAINIAN HIGHER EDUCATION

Mykola Pantiuk, Tetiana Pantiuk, Nataliia Bakhmat, Olena Nevmerzhytska, Svitlana Ivakh

STEM ОБУЧЕНИЕ НА СТУДЕНТИ ПЕДАГОЗИ В ТРАНСДИСЦИПЛИНАРНА ОБРАЗОВАТЕЛНА СРЕДА

Любен Витанов, Николай Цанев, Людмила Зафирова, Гергана Христова, Катерина Динкова, Калина Георгиева, Жорж Кюшев, Здравка Савчева

ИЗСЛЕДВАНЕ И АНАЛИЗ НА НАГЛАСИТЕ НА СТУДЕНТИТЕ ПРИ ИЗПОЛЗВАНЕ НА ГЕНЕРАТИВЕН ИНСТРУМЕНТ НА ИЗКУСТВЕН ИНТЕЛЕКТ

Николай Янев, Иглика Гетова, Теодора Христова, Ива Костадинова, Георги Димитров

Книжка 3
ДРУГИЯТ КАТО ЦЕННОСТ В УЧИЛИЩЕ

Александър Кръстев

Книжка 2
ASSESSMENTS OF TEACHERS AND PARENTS OF CHILDREN WITH DEVELOPMENTAL DISABILITIES ON INCLUSION IN PRE-SCHOOL INSTITUTIONS

Zagorka Markov, Hadzi Zivorad Milenovic, Biljana Jeremic, Radmila Zecevic, Milica Pavlovic

Книжка 1s
ПРИЛОЖЕНИЕ НА СРЕДСТВАТА ЗА ДОПЪЛВАЩА И АЛТЕРНАТИВНА КОМУНИКАЦИЯ В ОБРАЗОВАТЕЛНИТЕ ИНСТИТУЦИИ В БЪЛГАРИЯ

. Неда Балканска, . Анна Трошева-Асенова, . Пенка Шапкова, Снежина Михайлова

USE OF ARTIFICIAL INTELLIGENCE IN FOREIGN LANGUAGE TEACHING

Ekaterina Sofronieva, Christina Beleva, Galina Georgieva

Книжка 1
Скъпи читатели, автори, приятели на списание „Педагогика“,

В началото на 2025 година в първия брой на нашето списание „Педагогика“ бих искала от името на редакционната колегия и от мое име да Ви пожелая здраве, творческо вдъхновение и професионално удовлетворение от прино- са Ви към педагогическата наука и практика! Вярвам и се надявам, че списание „Педагоги- ка“ ще продължи да осигурява платформа за научен, обективен и откровен диалог, базиран на резултати от научни изследвания, за насто- ящето и бъдещето на обучението и образова- н

2024 година
Книжка 9s
Книжка 9
ANALYSIS AND IMPROVEMENT OF VIDEO LEARNING RESOURCES IN SMALL-SCALE LEARNING SCENARIOS

César Córcoles, Laia Blasco-Soplon, Germán Cobo Rodríguez, Ana-Elena Guerrero-Roldán

Книжка 8
АНГАЖИРАНОСТ КЪМ УЧЕНЕ ЧРЕЗ ИЗПОЛЗВАНЕ НА СМАРТ ТЕХНОЛОГИИТЕ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Кирилка Тагарева, Дора Левтерова-Гаджалова, Ваня Сивакова

Книжка 7
Книжка 6
Книжка 5s
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА НА СТАЖАНТСКАТА ПРАКТИКА ПРЕД СТУДЕНТИ – БЪДЕЩИ УЧИТЕЛИ

Илиана Петкова, Марияна Илиева, Владислава Станоева, Георги Чавдаров

Книжка 5
FEATURES OF SPEECH COMPREHENSION TRAINING OF CHILDREN WITH AUTISM SPECTRUM DISORDERS

Maryna Branytska, Svitlana Myronova, Svitlana Mykhalska

OVERVIEW OF THE STEM EDUCATION IN ISRAEL

Aharon Goldreich, Elena Karashtranova

Книжка 4
НАГЛАСИ НА СТУДЕНТИТЕ КЪМ СМАРТ ТЕХНОЛОГИИТЕ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Дора Левтерова-Гаджалова, Кирилка Тагарева, Ваня Сивакова

PROFESSIONAL SUPPORT FOR YOUNG RESEARCHERS

Emina Vukašinović, Marija Veselinović, Milan Milikić

РОБОТИТЕ В ОБУЧЕНИЕТО – ОБРАЗОВАТЕЛНА STEAM ИГРА

Мария Желязкова, Михаил Кожухаров, Даниела Кожухарова

Книжка 3s
Книжка 3
ATTITUDES AND EXPERIENCES OF THE PRESCHOOL TEACHERS IN THE APPLICATION OF DIGITAL TECHNOLOGIES IN ENVIRONMENTAL EDUCATION

Nataša Branković, Gordana Kozoderović, Biljana Jeremić, Danijela Petrović, Bojan Lazić, Slavica Karanović

ДИГИТАЛНИ ТЕХНОЛОГИИ В ПОДКРЕПА НА УЧЕНЕТО

Стоянка Георгиева-Лазарова, Лъчезар Лазаров

PREPARATION OF FUTURE TEACHERS FOR ORGANISING A HEALTH-PRESERVING INCLUSIVE SPACE IN EDUCATIONAL INSTITUTIONS

Nadiya Skotna, Tetiana Nadimyanova, Anna Fedorovych, Myroslava Sosiak, Oksana Yatsiv

Книжка 2s
Книжка 2
ОТ РИСУНКА – КЪМ СНИМКА

Камен Теофилов

Книжка 1s
Книжка 1
„ВТОРОТО“ БЪЛГАРСКО УЧИЛИЩЕ. ГЕНЕЗИСЪТ

Пенка Цонева, Бистра Мизова

2023 година
Книжка 9
EXPLORING THE NARRATIVE IDENTITY OF HUNGARIAN TEACHERS IN SLOVAKIA

Patrik Baka, Terézia Stredl, Kinga Horváth, Zsuzsanna Huszár, Melinda Nagy, Péter Tóth, András Németh

Книжка 8
A QUALITY “ONLINE” TEACHER – WHAT DO STUDENTS APPRECIATE AND VALUE IN TEACHERS DURING DISTANCE LEARNING?

Irena Golubović-Ilić, Ivana Ćirković-Miladinović, Nataša Vukićević

SUPPORT FOR THE INCLUSION OF ROMA CHILDREN THROUGH THE PROJECT TEACHING MODEL

Biljana Jeremić, Aleksandra Trbojević, Bojan Lazić, Gordana Kozoderović

TREND ANALYSIS OF PROFESSIONAL COMPETENCES OF SPORTS TEACHERS AND COACHES

Sergejs Capulis, Valerijs Dombrovskis, Svetlana Guseva, Alona Korniseva

Книжка 7
ЦЕННОСТЕН ПРОФИЛ НА УЧИТЕЛИТЕ В НАЦИОНАЛЕН КОНТЕКСТ

Цветан Давидков, Силвия Цветанска

Книжка 6s
MODELLING OF MARITIME CYBER SECURITY EDUCATION AND TRAINING

Gizem Kayisoglu, Pelin Bolat, Emre Duzenli

INTRODUCING THE USE OF CASE STUDIES METHODOLOGY IN TRAINING FOR SOFT SKILLS IN MARITIME UNIVERSITIES. THE ISOL-MET PROGRAM

Maria Lekakou, Helen Iakovaki, Dimitris Vintzilaios, Markella Gota, Giorgos Georgoulis, Thalia Vintzilaiou

THE ROLE OF MARITIME EDUCATION IN DIGITALIZATION

Kamelia Narleva, Yana Gancheva

Книжка 6
С МИСИЯ ЗА НАЦИОНАЛНА И КУЛТУРНА ИНДИВИДУАЛНОСТ

Надежда Кръстева, Йордан Колев

Книжка 5s
PREFACE

Nikola Vaptsarov Naval Academy is the oldest technical educational institution in Bulgaria. The Naval Academy is one of the symbols of Varna and Bulgaria in the world maritime community. Its history and achievements establish it as the most prestigious center for training of maritime specialists. At present, the Naval Academy trains specialists for the Navy and for the merchant marine in all areas of maritime life. Research and development conducted at the Naval Academy in Varna

A FAIR CONCERN ABOUT ECDIS

Nikolay Sozonov, Dilyan Dimitranov

DATA-DRIVEN LEARNING APPROACH TO MARITIME ENGLISH

Jana Kegalj, Mirjana Borucinsky, Sandra Tominac Coslovich

DEVELOPING CRITICAL THINKING SKILLS THROUGH THE “CASE STUDY” TEACHING METHOD IN MARITIME ENGLISH LANGUAGE TEACHING (MELT)

Tamila Mikeladze, Svetlana Rodinadze, Zurab Bezhanovi, Kristine Zarbazoia, Medea Abashidze, Kristine Iakobadze

MAXIMIZING STUDENTS’ LEARNING IN MARITIME ENGLISH ONLINE COURSE

Valentyna Kudryavtseva, Svitlana Barsuk, Olena Frolova

Книжка 5
Книжка 4s
Книжка 4
Книжка 3s
СПИРАЛАТА ОБЩЕСТВО – ОБРАЗОВАНИЕ

Иванка Шивачева-Пинеда

Книжка 3
ПРОЕКТНО БАЗИРАНО ОБУЧЕНИЕ ЗА СОЦИАЛНО-ЕМОЦИОНАЛНИ И ТЕХНОЛОГИЧНИ УМЕНИЯ ЧРЕЗ ПРОГРАМАТА „УМЕНИЯ ЗА ИНОВАЦИИ“

Галин Цоков, Александър Ангелов, Йоанна Минчева, Рени Димова, Мария Цакова

МЕДИЙНАТА ГРАМОТНОСТ И УЧИТЕЛИТЕ

Светла Цанкова, Стела Ангова, Мария Николова, Иван Вълчанов, Илия Вълков, Георги Минев

Книжка 2
INTONATION AND CHILDREN WITH EMOTIONAL AND BEHAVIORAL PROBLEMS

Katerina Zlatkova-Doncheva, Vladislav Marinov

Книжка 1
2022 година
Книжка 9
ТРАНСГРЕСИВНО-СИНЕРГИЧНО КАРИЕРНО РАЗВИТИЕ В „НЕФОРМАЛНО ОБРАЗОВАНИЕ“ В УНИВЕРСИТЕТА

д.п.н Яна Рашева-Мерджанова, Моника Богданова, Илиана Петкова

Книжка 8
INTEGRATING INTERCULTURAL EDUCATION IN THE PRIMARY SCHOOL CURRICULUM

Bujar Adili, Sonja Petrovska, Gzim Xhambazi

НАГЛАСИ НА БЪДЕЩИТЕ ДЕТСКИ УЧИТЕЛИ КЪМ STEM ПОДХОДА

Наталия Павлова, Михаела Тончева

Книжка 7
НАЦИОНАЛНАТА ИДЕЯ НА ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ

Йордан Колев, Надежда Кръстева

Книжка 6
Книжка 5
ИВАН Д. ШИШМАНОВ – ЕВРОПЕИЗИРАНИЯТ БЪЛГАРИН

Надежда Кръстева, Йордан Колев

THE TECHNOLOGY OF DEVELOPMENT OF COMMUNICATIVE CULTURE OF ELEMENTARY SCHOOL TEACHERS

Mariia Oliiar, Nataliia Blahun, Halyna Bilavych, Nataliia Bakhmat, Tetyana Pantyuk

Книжка 4
TEACHERS’ATTITUDES BOUT TEACHING AND LEARNING MATHEMATICS

Aleksandra Mihajlović, Emina Kopas-Vukašinović, Vladimir Stanojević

EDUCATION 4.0 – THE CHANGE OF HIGHER EDUCATION INSTITUTIONS AND THE LABOUR MARKET

Gergana Dimitrova, Blaga Madzhurova, Stefan Raychev, Dobrinka Stoyanova

Книжка 3s
DISTANCE LEARNING IN THE CONTEXT OF THE COVID-19 PANDEMICS

Baktybek Keldibekov, Shailoobek Karagulov

DIGITAL UNIVERSITIES: FEATURES AND KEY CHARACTERISTICS

Marina Skiba, Maktagali Bektemessov, Alma Turganbayeva

Книжка 3
Книжка 2
TWO-TIER MODEL OF TRAINING FUTURE TEACHERS FOR COACHING AT OUT-OF-SCHOOL INSTITUTIONS

Borys Savchuk, Tetyana Pantyuk, Natalia Sultanova, Halyna Bilavych, Mykola Pantyuk

Книжка 1
2021 година
Книжка 9
ИЗСЛЕДВАНЕ НА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО МЕЖДУ ФОРМАЛНОТО И НЕФОРМАЛНОТО ЗДРАВНО ОБРАЗОВАНИЕ

Доц. д-р Вержиния Боянова Гл. ас. д-р Константин Теодосиев Гл. ас. д-р Берджухи Йорданова

FORMATION OF PROFESSIONAL COMPETENCE OF ASSISTANT TEACHER OF INCLUSIVE EDUCATION IN SECONDARY EDUCATION INSTITUTIONS

Prof. Dr. Vladyslava Liubarets, Prof. Dr. Nataliia Bakhmat, Prof. Dr. Olena Matviienko, Oksana Tsykhmeistruk, Inna Feltsan

Книжка 8
ОТНОСНО ЗАДЪЛЖИТЕЛНОСТТА НА ПРЕДУЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ – РЕЗУЛТАТИ ОТ ЕДНО ИЗСЛЕДВАНЕ

Проф. д-р Маргарита Колева, доц. д-р Блага Джорова, д-р Ева Жечева

INFLUENCE OF PSYCHOLOGICAL AND PEDAGOGICAL FEATURES OF STUDENTS ON THEIR ACTIVITY IN SELF-EDUCATION

Dr. Iryna Sereda, Assoc. Prof. Dr. Svitlana Karskanova, Assoc. Prof.

CENTRALISATION AND DECENTRALISATION IN HIGHER EDUCATION: A COMPARATIVE STUDY OF HUNGARY AND GERMANY

Carla Liege Rodrigues Pimenta, Prof. Dr. Zolt†n R–nay, Prof. Dr. Andr†s Nmet

ЗА ПРИОБЩАВАНЕТО, ОБУЧЕНИЕТО И РАЗВИТИЕТО НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ С ИНТЕЛЕКТУАЛНИ ЗАТРУДНЕНИЯ

Златкова-Дончева, К. (2021). Приобщаване, обучение и развитие на деца и ученици с интелектуални затруднения. Бургас: Либра СКОРП, ISBN 978-954-471-705-6

Книжка 7s
CONCEPT OF PRESENT PRACTICE IN CHOOSING OF OPTIMAL NUMBER OF TUGS

Rino Bošnjak, Zvonimir Lušić , Filip Bojić, Dario Medić

S-101 CHARTS, DATABASE TABLES FOR S-101 CHARTS, AUTONOMOUS VESSEL

Vladimir Brozović, Danko Kezić, Rino Bošnjak, Filip Bojić

INFLUENCE OF HYDRO-METEOROLOGICAL ELEMENTS ON THE SHIP MANOEUVRING IN THE CITY PORT OF SPLIT

Zvonimir Lušić , Nenad Leder, Danijel Pušić, Rino Bošnjak

MEETING SUSTAINABLE DEVELOPMENT GOALS – EXPERIENCE FROM THE LARGEST SHIPPING COMPANIES

Katarina Balić , Helena Ukić Boljat, Gorana Jelić Mrčelić, Merica Slišković

OPTIMISING THE REFERENCE POINT WITHIN A JOURNAL BEARING USING LASER ALIGNMENT

Ty Aaron Smith , Guixin Fan , Natalia Nikolova , Kiril Tenekedjiev

REVIEW OF THE CURRENT INCREASE OF NOISE UNIT COST VALUES IN TRANSPORT

Luka Vukić , Ivan Peronja , Mihaela Bukljaš , Alen Jugović

TARGET DETECTION FOR VISUAL COLLISION AVOIDANCE SYSTEM

Miro Petković, Danko Kezić, Igor Vujović, Ivan Pavić

NEW RESULTS FOR TEACHING SHIP HANDLING USING FAST TIME SIMULATION

Knud Benedict , MichŽle Schaub , Michael Baldauf , Michael Gluch , Matthias Kirchhoff , Caspar Krüger

POTENTIAL BENEFITS OF ELECTRICALY DRIVEN FERRY, CASE STUDY

Tina Perić, Ladislav Stazić, Karlo Bratić

SITUATIONAL AWARENESS – KEY SAFETY FACTOR FOR THE OFFICER OF THE WATCH

Hrvoje Jaram, Pero Vidan, Srđan Vukša, Ivan Pavić

Книжка 7
INCLUSIVE INTELLIGENCE

Dr. Aleksandar Krastev, Assist. Prof.

EDUCATION OF MORAL CULTURE OF STUDENT YOUTH IN THE CONDITIONS OF POLYCULTURAL SPACE

Dr. Natalia Bondarenko, Assoc. Prof. Yevhen Rozdymakha Dr. Lyudmila Oderiy, Assoc. Prof. Dr. Anatoly Rozdymakha, Assoc. Prof. Dilyana Arsova, PhD student

PROFESSIONAL DEVELOPMENT IN KOSOVO – RESEARCH OF TRAINING PROGRAMS AND TESTS

Bekim Samadraxha, Veton Alihajdari, Besim Mustafa, Ramë Likaj

Книжка 6s
EVALUATION OF CRUISER TRAFFIC VARIABLES IN SEAPORTS OF THE REPUBLIC OF CROATIA

Maja Račić, Katarina Balić, Mira Pavlinović, Antonija Mišura

COMPARATIVE ANALYSIS OF THE CONTRACTS FOR MARITIME TRANSPORT SERVICES. CHAIN OF CHARTER PARTIES

Svetlana Dimitrakieva, Ognyan Kostadinov, Christiana Atanasova

THE LIGHTSHIP MASS CALCULATION MODEL OF A MERCHANT SHIP BY EMPIRICAL METHODS

Vedran Slapničar , Katarina Zadro , Viktor Ložar , Ivo Ćatipović

ON EDUCATION AND TRAINING IN MARITIME COMMUNICATIONS AND THE GMDSS DURING THE COVID-19

Chavdar Alexandrov, Grozdyu Grozev, Georgi Dimitrov, Avgustin Hristov

AIR POLLUTANT EMISSION MEASUREMENT

Nikola Račić, Branko Lalić, Ivan Komar, Frane Vidović, Ladislav Stazić

ASSESSMENT OF LNG BUNKERING ACCIDENTS

Peter Vidmar, Andrej Androjna

EGR OPERATION INFLUENCE ON THE MARINE ENGINE EFFICIENCY

Delyan Hristov, Ivan Ivanov, Dimitar Popov

THE MEASUREMENT OF EXHAUST GAS EMISSIONS BY TESTO 350 MARITIME – EXHAUST GAS ANALYZER

Bruna Bacalja, Maja Krčum, Tomislav Peša, Marko Zubčić

PROPELLER LOAD MODELLING IN THE CALCULATIONS OF MARINE SHAFTING TORSIONAL VIBRATIONS

Nenad Vulić, Karlo Bratić, Branko Lalić, Ladislav Stazić

MODELING OF THE DEPENDENCE OF CO

Hristo Hristov, Ivailo Bakalov, Bogdan Shopov, Dobromir Yovkov

TECHNICAL DIAGNOSTICS OF MARINE EQUIPMENT WITH PSEUDO-DISCRETE FEATURES

Guixin Fan , Natalia Nikolova , Ty Smith , Kiril Tenekedjiev

CONTRIBUTION TO THE REDUCTION OF THE SHIP’S SWITCHBOARD BY APPLYING SENSOR TECHNOLOGY

Nediljko Kaštelan, Marko Zubčić, Maja Krčum, Miro Petković

THE STAND FOR FIN DRIVES ENERGY TESTING

Andrzej Grządziela , Marcin Kluczyk , Tomislav Batur

INTRODUCTION OF 3D PRINTING INTO MARINE ELECTRICAL ENGINEERING EDUCATION – A CASE STUDY

Ivica Kuzmanić, Igor Vujović, Zlatan Kulenović, Miro Petković

SHIPYARD CRANE MODELING METHODS

Pawel Piskur, Piotr Szymak, Bartosz Larzewski

Книжка 6
TEACHERS' PERSPECTIVE ON THE EDUCATIONAL IMPLICATIONS OF ONLINE TEACHING

Dr. Julien-Ferencz Kiss, Prof. Dr. Florica Orțan, Dr. Laurențiu Mˆndrea

ПСИХОЛОГО-ПЕДАГОГИЧЕСКИ ПРАВИЛА, МОДЕЛИ НА ДОБРИ ПРАКТИКИ И ПРЕПОРЪКИ ПРИ РАБОТАТА И ОБУЧЕНИЕТО НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ С ПОВЕДЕНЧЕСКИ РАЗСТРОЙСТВА

Тричков, Ив., 2019. Психолого-педагогически правила, модели на добри прак- тики и препоръки при работата и обучението на деца и ученици

Книжка 5
ФИДАНА ДАСКАЛОВА ЗА ПЕДАГОГИКАТА

Маргарита Колева, Йордан Колев

ВОЕННОМОРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ – ЕДИН РАЗЛИЧЕН ПОГЛЕД

Кожухаров, А. (2021). Личните академични документи на българската военна образователна система (1892 – 1946). Варна: ВВМУ, ISBN 978-619-7428-55-1

Книжка 4
Книжка 3
НЕВРОДИДАКТИКА

Наталия Витанова

ЗА АСИСТИРАЩИТЕ И ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Сивакова, В. (2020). Асистиращи и информационни технологии

Книжка 2
ОВЛАДЯВАНЕ НА КЛЮЧОВИ КОМПЕТЕНЦИИ ПРИ ОРИЕНТИРАНЕ В СВЕТА

Стоянова, М. (2019). Овладяване на ключови компетенции при ориентиране в света. София: Авангард принт, ISBN 978-954-337-398-7 374

Книжка 1
BULGARIAN SCHOOL – SHOWCASE OF IDENTITY

Veska Gyuviyska, Nikolay Tsankov

ЗА ИЗБОРА НА УЧЕБЕН КОМПЛЕКТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛЕН ЕТАП. И ЗА ОБУЧЕНИЕТО

Георгиева, А. (2020). Съвременни проекции на обучението по български език

КОНТРОЛ НА СТРЕСА. ПСИХОЛОГИЧЕСКИ И УПРАВЛЕНСКИ РАКУРСИ

Стоянов, В. (2020). Управление на стреса в организацията. Психологически и управленски ракурси. 198 cтр., Варна: Стено, ISBN 978-619-241-119-0

2020 година
Книжка 9
Книжка 8
EDUCATIONAL REASONS FOR EARLY SCHOOL DROP-OUT

Maria Teneva, Zlatka Zhelyazkova

Книжка 7s
TEACHING CHALLENGES IN SPORTS EDUCATION DURING THE PANDEMIC COVID-19

Evelina Savcheva, Galina Domuschieva-Rogleva

THE DIFFERENCES IN STUDENTS’ ATTITUDES ABOUT ONLINE TEACHING DURING COVID-19 PANDEMIC

Aleksić Veljković Aleksandra , Slađana Stanković , Irena Golubović-Ilić , Katarina Herodek

ONLINE EDUCATION DURING PANDEMIC, ACCORDING TO STUDENTS FROM TWO BULGARIAN UNIVERSITIES

Antoaneta Getova¹ , Eleonora Mileva² , Boryana Angelova-Igova²

Книжка 7
ПОДГОТОВКАТА НА ПЕДАГОГИЧЕСКИ КАДРИ ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНИТЕ ВЪЗПИТАТЕЛНИ ЗАВЕДЕНИЯ ПРЕЗ ПЕРИОДА 1944 – 1991 ГОДИНА

Въчева, С. (2019). Подготовката на педагогически кадри за предучилищните възпитателни заведения през периода

ПАЗАРНИ МЕХАНИЗМИ В УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ. ТЕОРЕТИКО-ПРИЛОЖНИ ВЪПРОСИ

Първанова, Й. (2020) Пазарни механизми в училищното образование. Теоретико-приложни въпроси. София: Колбис, ISBN 978-619-7284-35-5

Книжка 6
TEACHERS ATTITUDES ABOUT INTEGRATED APPROACH IN TEACHING

Emina Kopas-Vukašinović, Aleksandra Mihajlović, Olivera Cekić-Jovanović

Книжка 5
КОНЦЕПТУАЛНИ МОДЕЛИ ЗА РАЗРАБОТВАНЕ НА ПОЗНАВАТЕЛНИ ОНЛАЙН ИГРИ В ОБЛАСТТА НА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО

Детелин Лучев, Десислава Панева-Мариновa, Радослав Павлов Гита Сенка Лилия Павлова

ТАЛАНТЛИВ ПЕДАГОГ И КУЛТУРЕН ДЕЕЦ

Севда Чобанова, Любен Десев

Книжка 4
A CONTINUUM OF APPROACHES TO SCHOOL INSPECTIONS: CASES FROM EUROPE

Rossitsa Simeonova, Yonka Parvanova Martin Brown, Sarah Gardezi, Joe O’Hara, Gerry McNamara Laura del Castillo Blanco Zacharoula Kechri, Eleni Beniata

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2019 година
Книжка 9
Книжка 8
ОБРАЗОВАНИЕ НА БЪДЕЩЕТО

Наталия Витанова

Книжка 7
МОДЕЛ НА РАБОТА В ИНТЕРКУЛТУРНА СРЕДА

(Научноизследователска саморефлексия)

RISK FACTORS FOR EARLY SCHOOL LEAVING IN BULGARIA

Elena Lavrentsova, Petar Valkov

ПРИНОСИ НА ЕЛКА ПЕТРОВА ЗА БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ

(100 години от рождението на проф. д.п.н. Елка Петрова – 27.10.1919 – 21.12.2012)

НАСОКИ ЗА ПРИОБЩАВАНЕ НА МАРГИНАЛНИ СЕМЕЙНИ ОБЩНОСТИ В ОБРАЗОВАТЕЛНИТЕ ИНСТИТУЦИИ

Нунев, Й. (2019). Насоки за приобщаване на маргинални семейни общности в образователните институции. Велико Търново: Св. св. Кирил и Методий, ISBN 978-619-208-186-7

Книжка 6
ДИОФАНТОВИ УРАВНЕНИЯ И СИСТЕМИ ДИОФАНТОВИ УРАВНЕНИЯ – ТЕОРЕТИЧНИ АСПЕКТИ И МЕТОДИЧЕСКА ПРОЕКЦИЯ В НАЧАЛНИЯ ЕТАП НА ОБРАЗОВАНИЕ

Владимира Ангелова. (2018). Диофантови уравнения и системи диофантови уравнения – теоретични аспекти и методическа проекция в начален етап на образование. Пловдив: Паисий Хилендарски, ISBN 978-619-202-394-2

ЕДНА НОВА КНИГА ЗА ПЕДАГОГИЧЕСКИТЕ УМЕНИЯ НА УЧИТЕЛИТЕ

Николай Колишев. (2018). Теория на педагогическите умения на учителите. София: Захарий Стоянов, ISBN: 9789540912066

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ПРИЛОЖЕНИЕ НА ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИЯ ПОДХОД ПРИ ОБУЧЕНИЕ НА СТУДЕНТИ ПЕДАГОЗИ

(върху примера на обучение по академичната дисциплина „Съвременни аспекти на гражданското образование“ на студенти педагози)

LEARNING MATURITY

Alina G“mbuță Daniela-Carmen Berințan Marijana Mikulandra Krzysztof Kij Katja Sivka

Книжка 2
ДЕТЕТО И ПЕДАГОГИКАТА

Рашева-Мерджанова, Ян., Петкова, Ил. & Господинов, Вл. (съст.). (2018). Детето и педагогиката. София: Просвета, ISBN 978-954-01-3806-0

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

Редакционната колегия на списание „Педаго- гика“ ви честити Новата 2019 година! Пожела- ваме ви от сърце тя да бъде щастлива, успешна и благословена! През отминалата юбилейна 2018 г. публику- вахме редица стойностни материали на универ- ситетски преподаватели, учители, разнородни специалисти, работещи в сферата на образова- нието, докторанти. Отбелязани бяха поредица от тематични конференции и юбилейни празни- ци. Получихме и международно признание чрез включването на списанието

УЧЕНИЧЕСКО САМОУПРАВЛЕНИЕ

Желязкова-Тея, Т. & Банчева, М. (2018). Ученическото самоуправление. София: Аз-буки. ISBN: 978-619-7065-20-6

2018 година
Книжка 9
ПРАВАТА НА ДЕТЕТО ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА СТУДЕНТИ ПЕДАГОЗИ

Йорданка Николова, Даниела Рачева

Книжка 8
СПОДЕЛЕНО МНЕНИЕ

Николова, М. & Михалева, Б. (2018). С увереност срещу агресията и кон-

Книжка 7
РАДОСТТА ОТ ОБЩУВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК В ДЕТСТВОТО

Екатерина Софрониева, Христина Белева

НОВО ТЕОРЕТИКО-ПРАКТИЧЕСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ДЕТСКОТО ТВОРЧЕСТВО

Енгелс-Критидис, Р. (2018). Децата и творчеството. Юбилеен сборник в чест

ПРОФ. Д-Р ЕЛЕНА РУСИНОВА-БАХУДЕЙЛА

Розалина Енгелс-Критидис

Книжка 6
ПОЗИТИВНА УЧЕБНА СРЕДА

Валентина Шарланова

SENIOR CITIZENS’ EXISTENTIAL NEEDS AND EDUCATION FOR THE MEANING OF LIFE

Joanna Łukasik, Norbert Pikuła, Katarzyna Jagielska

Книжка 5
ПЛАНОМЕРНО ПСИХИЧЕСКО РАЗВИТИЕ

(По случай 115 г. от рождението на П.Я. Галперин)

ПАРАДИГМАТА СЕМИОТИКА – ЕЗИК – ДЕТЕ ПРИ 6 – 7-ГОДИШНИТЕ

Жоржетина Атанасова, Любимка Габрова

ПАРАРОДИТЕЛСКАТА ГРИЖА ВЪВ ФОКУСА НА ЕДИН СОЦИАЛНОПЕДАГОГИЧЕСКИ АНАЛИЗ

Ковачка, Ю. (2017). Социалнопедагогически проблеми при деца с парародителска грижа. Благоевград: УИ „Неофит Рилски“, 144 стр. ISBN: 9789540001340

Книжка 4
ДЕТСКИ КОНФЕРЕНЦИИ

Боряна Иванова

СТЕРЕОТИПИЗАЦИЯ НА ЕТНИЧЕСКИТЕ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ ПРИ СЪВРЕМЕННИТЕ МЛАДИ БЪЛГАРИ

Зорница Ганева. (2017). Стереотипизация на етническите взаимоотношения при съвременните млади българи. София: Елестра. ISBN 978-619-7292-03-9

Книжка 3
Книжка 2
СЪВРЕМЕННИ МЕТАМОРФОЗИ НА ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА В ДЕТСКАТА ГРУПА

Веселина Иванова, Виолета Кърцелянска-Станчева

SCHOOLS AND UNIVERSITIES AS SOCIAL INSTITUTIONS

Emilj Sulejmani Shikjerije Sulejmani

ОТНОСНО УСЕТА ЗА БРОЕНЕ

Петър Петров, Мима Трифонова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ И ПРИЯТЕЛИ,

Редакционната колегия на сп.„Педагогика“ Ви честити Новата 2018 г. Пожелаваме ви тя да бъде здрава, щедра и благословена! Тази година списанието чества своя юбилей – 90 години от неговото публикуване за първи път през 1928 г. с името „Народна просвета“. От деня на създаване до сега, то отразява актуал- ните проблеми на педагогическата наука и прак- тика и остава верен спътник на хиляди научни работници, учители, докторанти. Вярваме, че силата на творческата ни енергия ще пом

ДОБРИ ПРАКТИКИ „ПАРТНЬОРСТВО РОДИТЕЛИ – УЧИЛИЩЕ“

Мехмед Имамов, Калинка Гайтанинчева

2017 година
Книжка 9
ПЕДАГОГИЧЕСКОТО УЧЕНИЕ НА Й. ФР. ХЕРБАРТ – ИСТОРИЯ И СЪВРЕМЕННОСТ

(По повод 240 г. от неговото рождение) Невена Филипова

Книжка 8
ЧЕТЯЩИЯТ СТУДЕНТ, ЧЕТЯЩОТО ДЕТЕ – ЕДНО МАЛКО ПРОЗОРЧЕ, ЕДНА ВЕЛИЧЕСТВЕНА ГЛЕДКА

Мариана Мандева, Боряна Туцева, Габриела Николова, Цветелина Ковачева

Книжка 7
ДИДАКТИЧЕСКИ КОМПЕТЕНТНОСТИ

Нели Митева, Наталия Витанова

Илияна Кунева

Книжка 6
Книжка 5
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКО ОБУЧЕНИЕ В АКАДЕМИЧНА СРЕДА

(Научно-теоретична рефлексия) Румяна Неминска

ПРИНОС В ПСИХОЛОГИЯТА НА ТВОРЧЕСТВОТО

(120 години от рождението на Лев Семьонович Виготски) Любен Десев

ЛЕВ СEМЬОНОВИЧ ВИГОТСКИ – ПСИХОЛОГ И НА ХХI ВЕК

(по случай 120 години от рождението му)

ИСКУССТВО В ЖИЗНИ ЛЮДЕЙ

Гульнар Омарова

НОВА И ПОЛЕЗНА КНИГА

Йонка Първанова

ПРИНОСЕН ТРУД КЪМ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛНОТО УЧИЛИЩЕ

М. Мандева (2017). Методика на обучението по български език и литература – I – IV клас. Начално ограмотяване. В. Търново: УИ „Св. св. Кирил и Методий“, 120 стр.

ЕДНО ФУНДАМЕНТАЛНО ИНТЕГРАЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА РОЛЯТА НА ОБРАЗОВАНИЕТО ЗА РАЗВИТИЕТО НА НООСФЕРНИЯ ИНТЕЛЕКТ

Марга Георгиева, Сава Гроздев. (2016). Морфодинамиката за развитието на ноосферния интелект. София: Изток-Запад, ISBN 978-619-152-869-1

Книжка 4
Книжка 3
СИСТЕМАТИЧНО ВЪВЕДЕНИЕ В ОБЩАТА И ПСИХОЛОГИЧЕСКАТА СИНЕРГЕТИКА

Любен Десев (2015). Синергетика. Въведение и речник. 777 термина. София: ИК „Екопрогрес“. 464 с. ISBN 978-954-2970-37-8

Книжка 2
ПРОБЛЕМИ И ПЕРСПЕКТИВИ В РАЗВИТИЕТО НА ХУДОЖЕСТВЕНОТО ОБРАЗОВАНИЕ У НАС ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДЕТСКИЯ И НАЧАЛНИЯ УЧИТЕЛ

Теодора Власева, Даниела Гирджева-Валачева, Мария Калоферова, Найден Младенов, Илияна Шотлекова

ЗАКЪСНЯЛО ПРИЗНАНИЕ

Доц. д-р Емилия Николова

Книжка 1
ФАКТОРИ ЗА УСПЕШНО ПРИЛАГАНЕ НА СМЕСЕНО ОБУЧЕНИЕ

Стоянка Георгиева-Лазарова Лъчезар Лазаров

ЗА СТОПЛЕНИТЕ ПЪТЕКИ КЪМ ЛИТЕРАТУРНОТО ПОЗНАНИЕ

Радев, Радослав. 2015. Технология на методите в обучението по литература. Варна: Славена, 247 с., ISBN 978-619-190-041-1

2016 година
Книжка 9
ИНТЕРАКТИВНИ ТЕХНИКИ ЗА ОВЛАДЯВАНЕ НА ЧЕТЕНЕТО В МУЛТИКУЛТУРНАТА КЛАСНА СТАЯ – ПЪРВИ КЛАС

ФОРМИРАНЕ НА РЕЧЕВА КУЛТУРА, В НАЧАЛНА УЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ, (АНАЛИЗ НА АНКЕТА С УЧИТЕЛИ

Кампания

на Института за български език – БАН, и вестник „Аз-буки“

Книжка 8
Книжка 7
IBM SPSS STATISTICS ПРЕЗ ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ ПОГЛЕД НА ДОЦ. Д-Р ЗОРНИЦА ГАНЕВА

Зорница Ганева (2016). Да преоткрием статистиката с IBM SPSS Statistics. София: Елестра. 712 стр. ISBN 978-619-7292-01-5

НАЧАЛНОТО ОГРАМОТЯВАНЕ – „КЛЮЧ“ ЗА УСПЕШЕН ЖИВОТ В ПРОМЕНЯЩИЯ СЕ СВЯТ

Мариана Мандева, Диляна Гаджева (2016). Начално ограмотяване

ОТ „ЧУДНА И ДИВНА ДАСКАЛЕТИНКА“ ДО ПЕДАГОГИКА ЗА НАЦИОНАЛНО СЛУЧВАНЕ

Виолета Атанасова (2015) Петко Славейков за образованието. Шумен: Унивeрситетско издателство „Епископ Константин Преславски. 208 с. ISBN 978-619-201-051-5

Книжка 6
УЧИЛИЩЕ ЗА ЧЕТЕНЕ

Петя Георгиева

Кампания

на Института за български език – БАН, и в. „Аз Буки“

ДОШЛА ЛИ Е ИНСПЕКТОРЪТ?

Ванина Сумрова

ЩЕ ТЕ ЧАКАМ В/НА ЦЕНТЪРА

Илияна Гаравалова

ПРАВО В ДЕСЕТКАТА

Ивелина Стоянова

ПРОФ.Д.П.Н. СТОЯНКА ЖЕКОВА

Редколегия на сп. „Педагогика“

Книжка 5
Книжка 4
СИНЕРГЕТИКА – НОВО НАУЧНО ПОЗНАНИЕ

(Синергетика – въведение и речник, София: ИК Екопрогрес, 2015 г.)

Книжка 3
Книжка 2
НОВА ДИНАМИЧНА МОДИФИКАЦИЯ В ГРАНИЦИТЕ НА „АЗ-КОНЦЕПЦИЯТА“ НА МАТЕМАТИЧЕСКОТО МОДЕЛИРАНЕ

Марга Георгиева & Сава Гроздев. (2015). Морфодинамиката за развитието на ноосферния интелект, София: Марга Георгиева. 323 стр. ISBN 9786199052204

Книжка 1
IN MEMORIAM

На 10.12.2015 г. ни напусна нашият колега и приятел проф. д-р Иван Пет ков Иванов. Той беше уважаван учен и експерт в областта на педагогическите науки – автор на 10 монографии, 8 учебника, 10 учебни помагала, 6 студии и над 100 статии в специализирани периодич- ни издания и научни сборници; участник в 28 между- народни и национални проекта; председател и член на експертни групи към НАОА, член на редакционната ко- легия на сп. „Педагогика“. Проф. д-р Иван Иванов беше уважаван и оби

2015 година
Книжка 9
Книжка 8
РУСЕНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ

Златоживка Здравкова

Книжка 7
ДИСКУСИЯТА В УРОКА ПО ЛИТЕРАТУРА

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 6
УЧИТЕЛЯТ ПРАВИ УЧИЛИЩЕТО

ЕЗИКОВАТА ГРАМОТНОСТ НА МАЛКИЯ УЧЕНИК – „КЛЮЧ“ ЗА ОТГОВОРЕН И УСПЕШЕН ЖИВОТ В ПРОМЕНЯЩИЯ СЕ СВЯТ

ГОТОВНОСТ ЗА ОГРАМОТЯВАНЕ

Екатерина Чернева

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ МЕЖДУ ИСТОРИЯ, АКАДЕМИЗЪМ И РЕАЛНИ ПРАКТИКИ В СОЦИАЛНОПЕДАГОГИЧЕСКАТА ДЕЙНОСТ

Академични полета на социалната педагогика, съставител: проф. д.п.н. Клавдия Сапунджиева, научна редакция: проф. дпн Клавдия Сапунджиева, проф. д-р Нели Бояджиева, гл. ас. д-р Марина Пиронкова,

НОВА КНИГА

Клавдия Сапунджиева

Книжка 2
ПРОБЛЕМИ НА СОЦИАЛНАТА АДАПТАЦИЯ НА ПЪТУВАЩИ УЧЕНИЦИ ОТ МАЛКИ НАСЕЛЕНИ МЕСТА1)

Траян Попкочев, Бонка Гергинова, Тереза Карамангалова

Турнир по канадска борба [Arm Wrestling Competition] / Д. Евтимова,

Д. Евтимова, Е. Павлова, И. Радославова и Б. Иванов

Книжка 1
ORGANIZATIONAL CULTURE: THEORY AND REALITY

Inna Leonidovna Fedotenko

ОТЗИВ ЗА КНИГАТА „ОБРАЗОВАТЕЛЕН ДИЗАЙН (КОНЦЕПТУАЛНИ ОСНОВАНИЯ И ПРАКТИЧЕСКИ РЕШЕНИЯ)“

Димова, Д. (2013). Образователен дизайн (концептуални основания

2014 година
Книжка 9
„СОФИЯ – УЧЕЩ СЕ ГРАД“ – МОБИЛЕН СЕМИНАР В ПОДКРЕПА НА НЕФОРМАЛНОТО УЧЕНЕ И ОБРАЗОВАНИЕ В ОБЩНОСТТА

ПЕТЪР ДЪНОВ (БЕИНСÀ ДУНÒ Е И БЕЛЕЖИТ, ПЕДАГОГИЧЕСКИ МИСЛИТЕЛ-ХУМАНИСТ, (ПО ПОВОД НА 0-ГОДИШНИНАТА ОТ РОЖДЕНИЕТО, И 70 ГОДИНИ ОТ КОНЧИНАТА МУ

НА УЧИЛИЩЕ – С УСМИВКА!

Снежана Якимова

НА УЧИЛИЩЕ – С УСМИВКА!

Снежана Якимова

УЧИТЕЛЯТ – ЕТАЛОН ЗА ФОРМИРАНЕ НА ДЕТСКАТА ЛИЧНОСТ

Катя Коруджийска, Янка Маринкова

Книжка 8
Книжка 7
ЗАЕДНО МОЖЕМ ПОВЕЧЕ

Диана Смиленова

Книжка 6
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 5
ВЪЗГЛЕДИТЕ НА ЖАН-ЖАК РУСО И ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ ЗА ВЪЗПИТАНИЕТО

Посвещава се на 180-ата годишнина от рождението на Любен Каравелов (1834 – 1879) Виолета Атанасова

LE PROJET PÉDAGOGIQUE, SOURCE DE MOTIVATION DANS L’ENSEIGNEMENT ET L’APPRENTISSAGE DU FLE

THE EDUCATIONAL PROJECT, MEANS OF MOTIVATION IN TEACHING AND LEARNING FLE

LA PÉDAGOGIE DU PROJET ET LA MOTIVATION DES ÉLÈVES POUR L’APPRENTISSAGE DU FRANÇAIS

PROJECT PEDAGOGY AND PUPILS’ MOTIVATION IN LEARNING FRENCH

Книжка 4
КАЖДЫЙ ДЛЯ МЕНЯ УЧИТЕЛЬ

Ш.А.Амонашвили

Книжка 3
АНТОАНЕТА ЙОВЧЕВА (1952 – 2014)

След трудна борба с тежката болест ни напусна един добър и мил човек, една светла личност – Анто- анета Йовчева, нашата обичана колежка Тони. Нейните колеги и приятели, многобройните автори и сътрудници на сп. „Начално образование“ и на сп. „Педагогика“ ще запазят завинаги спомена за нейната приветлива усмивка, за нейната отзивчивост и преда- ност към работата, за нейната широка култура и стре- меж към познание, към развитие. Родена на 20 март 1952 г. в София в интелигентно се- мей

Книжка 2
ПОСТМОДЕРНИЗЪМ И ВЪЗПИТАНИЕ

Клавдия Сапунджиева

ДЕТСКИ УНИВЕРСИТЕТИ

Боряна Иванова

ПРОФ. Д-Р ЕЛКА ПЕТРОВА

Има личности, в сиянието на които се оглеж- дат цяла плеада последователи, възпитаници, колеги; има личности, без които животът става по беден, дните по-еднообразни, защото в сър- цето остава празно място. Такава личност е професор, доктор на педа- гогическите науки Елка Петрова – най–големият ерудит в областта на предучилищното възпита - ние, учен с международно значение. Дълги години ще свеждаме глави пред нейна- та обаятелна личност, с искрена признателност ще си спомняме свидните

МЕЖДУНАРОДНЫЙ ЦЕНТР ГУМАННОЙ ПЕДАГОГИКИ

Международният център „Хуманна педагогика“ организира XIII педаго- гически четения в периода 20 – 23.03.2014 г. в гр.Тбилиси, Грузия. Форумът се организира със съдействието на грузинското правителство. „Учителят“ е темата, която ще обедини участниците: учители, експерти, родители, универ- ситетски преподаватели, представители на педагогическата общност от мно- го страни, за да се осъществи дискусия за мисията на съвременния учител в съвременния образователен контекст. Ръководството на

Книжка 1
ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА МОБИЛНОТО ОБУЧЕНИЕ

Стоянка Георгиева-Лазарова Лъчезар Лазаров

2013 година
Книжка 9
УЧИТЕЛИ ВЪЗРОЖДЕНЦИ В ТЪРНОВО

Венка Кутева-Цветкова

Книжка 8
ДИМИТЪР ДОНЧЕВ – С ВЪЗХИТА ЗА БЪЛГАРСКИЯ УЧИТЕЛ

100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ДИМИТЪР ЕВСТАТИЕВ ДОНЧЕВ (5.10.1913 – 15.02.1997)

Книжка 7
„СЛЪНЦЕТО“ НА ВЪЗПИТАТЕЛНАТА СИСТЕМА В ТВУ – РАКИТОВО

85 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА АНГЕЛ УЗУНОВ (1928 – 1999)

ЦЕННОСТИ И ДУХОВНО-НРАВСТВЕНО РАЗВИТИЕ НА МАЛКИЯ УЧЕНИК

Марияна Ешкенази, Гергана Фиданова, Марияна Вишева, Цветанка Годжилова

МАЛКИЯТ УЧЕНИК ЧЕТЕ

Марияна Механджиева Венета Велева

С БАБА И ДЯДО В КЛАС

Цветелин Горанов, Таня Илиева, Цветанка Берова, Нели Иванова, Борка Бончева

РОД РОДА НЕ ХРАНИ, НО ТЕЖКО МУ, КОЙТО ГО НЯМА!

Диляна Вачкова Евелина Димитрова

ДА ПОМОГНЕМ НА ДЕЦАТА ДА ОТВОРЯТ СЪРЦАТА СИ

Иванка Дебелушина Нина Маврикова

ДОБРОТО Е У ВСЕКИ

Мария Наскова

ОТЛИЧЕН ПЕДАГОГ, ПСИХОЛОГ И ПСИХОТЕРАПЕВТ

ДОЦ. СВЕТОСЛАВ СТАМЕНОВ (1939 – 2013)

Книжка 6
ТЕОРЕТИКО-ПРИЛОЖНИ ПРОБЛЕМИ НА КОНСТРУИРАНЕТО НА ТЕСТ ЗА НАЦИОНАЛНО ВЪНШНО ОЦЕНЯВАНЕ ПО „ЧОВЕКЪТ И ОБЩЕСТВОТО“ ЗА 4. КЛАС (2013)

Ваня Петрова, Цонка Каснакова, Мариан Делчев Жана Минчева Радостина Стоянова, Рада Димитрова Мария Темникова

MEDIA IN PRESCHOOL AGE OF CHILD’S LIFE

Sonja Petrovska Jadranka Bocvarova

Книжка 5
ШАЛВА АЛЕКСАНДРОВИЧ АМОНАШВИЛИ – УЧИТЕЛ ОТ БЪДЕЩЕТО

В сложното битие на науката и метамор- фозите на социалната реалност, неотменими и общовалидни остават само най-стойностни- те постижения и безспорни истини, които не само маркират и остойностяват територията на човешко познание, но извисяват самия чо- век, поддържат неговата вяра в доброто, под- хранват чувството му за собствена значимост, укрепват неговия дух. Приемайки извечните послания на класи- ческата философско-педагогическа мъдрост и дълбоко обвързан с педагогическата р

МАНИФЕСТ ГУМАННОЙ ПЕДАГОГИКИ

Преамбула 25 лет тому назад группа учителей новаторов провозгласила манифест „Пе- дагогика сотрудничества“ (Переделкино, 1986 год). В последующие годы были опубликованы отчеты встреч учителей новаторов, в которых рассматри- вались разные аспекты педагогики сотрудничества: „Демократизация лично- сти“ (Цинандали, Телавский район, Грузия, 1987 год), „Методика обновления“ (Москва, 1988 год), „Войдем в новую школу“ (Краснодарский край, 1988 год). Идеи педагогики сотрудничества воодушевленно

ПОРТФОЛИОТО НА УЧЕНИКА КАТО ПРОЦЕС НА САМОПОЗНАНИЕ

Радка Топалска Емилия Вълкова, Албена Атанасова

ДОПИРНИ СВЕТОВЕ

Албена Димитрова Стилияна Гронева

ПРЕДИ ГОДИНА И СЕГА

Веселка Аршинкова

Книжка 4
СВЕЩЕНИК ГЕОРГИ МАРИНОВ ПОЛУГАНОВ – ОСНОВАТЕЛЯТ НА УЧИЛИЩЕТО И ПЪРВИЯТ УЧИТЕЛ В ПОЛИКРАЙЩЕ

Георги Георгиев Трифонка Попниколова Марияна Георгиева–Гроссе

ЕВРОПЕЙСКИ ПРИКАЗКИ

Светла Попова

Книжка 3
ДА ОПАЗИМ ДЕТСКОТО ЗДРАВЕ!

Мая Топалова, Симона Пейчева

КАК ДА ОТГЛЕДАМЕ МАЛЪК ПРИРОДОЛЮБИТЕЛ?

Мадлена Николова Ани Цветкова

Книжка 2
Книжка 1
ИЗКУСТВОТО ЗА ПРЕВЕНЦИЯ НА АГРЕСИВНОТО ПОВЕДЕНИЕ НА ДЕЦАТА

Евгения Миланова Виолета Николова Величка Радева

ПРИЯТЕЛСТВОТО В ЖИВОТА НА ДЕТЕТО

Даниела Димитрова Красимира Василева

ПРЕДАЙ НАТАТЪК

Вилдан Мехмедова

ЗАЕДНО ДА БЪДЕМ ДОБРИ

(ПЕДАГОГИЧЕСКА СИТУАЦИЯ В ПОДГОТВИТЕЛНА ГРУПА)

ПРОФ. ДПН EЛКА ПЕТРОВА EДНА НЕЗАЛИЧИМА СЛЕДА В БЪЛГАРСКОТО ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБРАЗОВАНИЕ (1919 – 2012)

Почина проф. дпн Елка Петрова (20.ХІІ.2012 г.) – на- шата любима учителка по изкуството да се живее пъл- ноценно и професионално, създателката на науката за предучилищното възпитание на българските деца, пре- красната жена и велика майка, Неповторима, единствена, съвършена – това е нашата Елка: Примерът за всички нас – хилядите нейни студенти и последователи ! Елка Петрова винаги е първа, винаги е оригинална и авангардна; през 1950–1952 г. поставя началото на Висшия мето

2012 година
Книжка 9
ПЕДАГОГЪТ – РИЦАР НА ДЕТСТВОТО

Януш Корчак бе написал, че животът на великите хора е като легендите: труден, но красив. И се оказва пророчески прав, сякаш е писал за себе си! Наследник на семейство с богата духовна култура и традиции, останал отрано без баща, той не просто се справя с несгодите на сирачеството, но развива у себе си три могъщи извора на живот: любов към свободата и справедливостта, страст към знанието и творчеството, отдаденост на децата и тяхното щастие. Лекарят Корчак лекува децата и душите им. Безплатн

ЯНУШ КОРЧАК – ВЕЛИК ХУМАНИСТ И ПЕДАГОГ

„Със сила и мощ поведох своя живот, който беше привидно неподреден, самотен и чужд. За син избрах идеята да служа на детето и неговото дело. Привидно загубих.“ Бе лекар, писател, мислител. Бе философ, учен, моралист. Издател. Възпи- тател и педагог. Бе герой. Бе скромен. Във всяка от тези области той има изключителни постижения. В течение на по- вече от четиридесет години работи като педагог и писател. Четиридесет години безкористно служене на слабите и беззащитните. Създава съвременна кон

ЕВОЛЮЦИЯ НА ПРАВАТА НА ДЕТЕТО

„Детето има право на сериозно отношение към проблемите му, на справедливото им решаване.“

THE KORCZAK’S RIGHT TO SOCIAL PARTICIPATION OF CHILDREN THE CITIZENSHIP OF CHILDREN

A speech by Marek Michalak, the Ombudsman for Children, given during the seminar„The Polish-Israeli pioneer in the fi eld of human rights, Janusz Korczak (1879–1942) and today’s Convention on Children’s Rights as the part of the international law“, Geneva, the 6 of June 2009

ЗА ДЕТЕТО, ДЕТСТВОТО ИЛИ НАУКА ЗА НЕГО?

В памет на Януш Корчак – по повод 70 г. от неговата смърт и 100 г. от създаването на „Дом за сираци“ във Варшава Албена Чавдарова

Книжка 8
CHANGES IN UNIVERSITY TEACHING – THE ROAD FROM KNOWLEDGE TO COMPETENCIES

Slađana Anđelković Zorica Stanisavljević Petrović

ДОСТОЕН ЖИВОТ, ОТДАДЕН НА ПРОСВЕЩЕНИЕТО… ПРОФ. СТОЙКА ЗДРАВКОВА – ЕДИН СЪВРЕМЕНЕН БУДИТЕЛ НА 70 ГОДИНИ

Неуморна и взискателна! Енергична и всеотдай- на! Работохолик и перфекционист! Това е проф. д-р Стойка Здравкова! Не е за вярване, че в началото на ноември 2012 година навърши 70 години. И не е слу- чайно това, че тази светла дата е непосредствено бли- зо до Деня на будителите. А това, че проф . Здравкова е съвременен български будител, е толкова безспорно и видимо! 70–годишнината ù е един чудесен повод ретрос- пективно да си припомним и проследим най-значи-

Книжка 7
ОЧАКВАНА И ПОЛЕЗНА

Емилия Василева

Книжка 6
Книжка 5
ЦЕННО ПОМАГАЛО ЗА ПСИХОЛОЗИ И ПЕДАГОЗИ (Надежден инструмент за диагностициране смисъла на живота)

Любен Десев Минчев, Борис. Тест на Дж. Крумбъг и Л. Махолик за смисъл в живота. Българска версия. Варна, ВСУ „Черноризец Храбър“,

ГЕОРГИ MАВРОВ ЖИВОТ, ОТДАДЕН НА НАУКАТА И ОБРАЗОВАНИЕТО

Така най-общо, но и най-точно можем да охарак- теризираме дейността на ст. н. с. д-р Георги Петков Мавров. Той ни напусна неочаквано в края на април т.г. И до последния си ден не преставаше да се вълнува от проблемите на образованието. Споделяше инте- ресни мисли относно предстоящото приемане на За- кона за образованието. Пестелив на думи, но щедър на дела – това ясно проличава от неговата богата би- ография.

Книжка 4
ОЩЕ ЕДНА ИДЕЯ

Галина Стоянова

Книжка 3
С ИНОВАТИВЕН ПОГЛЕД КЪМ ЛИЧНОСТТА НА ДЕТЕТО

Маргарита Абрашева Любимка Габрова

БИЗНЕС ОБУЧЕНИЕ В ДЕТСКАТА ГРАДИНА

Красимира Костова Петя Драгоданова

ДЕТСКАТА БЕЗОПАСНОСТ

Любимка Габрова

БАБА ПРИКАЗКИ РАЗКАЗВА... (МИКС ОТ ПРИКАЗКИ)

Кева Захариева, Мария Мичева

Книжка 2
ДЕТЕ ПЪТУВА В АВТОМОБИЛА

Красимира Михайлова

ПРОТИВОПОСТАВЯНЕ

Пюрвя Ердниев, Б. Ердниев

ЗДРАВКА НОВАКОВА – ПРЕПОДАВАТЕЛ И ТВОРЕЦ

Седемдесетгодишният юбилей е вълнуващ повод да проследим трудния, богат и съдържателен професионално-творчески път на доц. д-р Здравка Новакова, да под- чертаем нейната важна роля за утвърждаване на дидактика на математиката като

IN MEMORIAM Иван Марев

Напусна ни проф. Иван Марев – философ, педагог, демократ, родолюбец. В далечната 1975 г., зареден с енергия, пълен с идеи, той създаде в Техническия

Книжка 1
ДЕЛЕГИРАНЕ НА ПРАВА ЧРЕЗ КОМИСИИТЕ В ДЕТСКАТА ГРАДИНА

Маргарита Абрашева Политиката, наречена управление на качеството, не е самоцел, нито поредна обра- зователна „мода“. Тя е практически необходима за поддържане от директора на учеб- ното заведение на един привлекателен образ в условията на конкуренция на пазара на учебни заведения. Това се отнася най-вече за детските градини. Политиката на упра- вление на качеството съдържа недостатъчно използван ресурс, включително за спечел- ване и запазване доверието на потребителя – родителите на децата,

ИНОВАЦИОННИ И ИНТЕРАКТИВНИ МЕТОДИ В КВАЛИФИКАЦИОННАТА ДЕЙНОСТ НА ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ КОЛЕКТИВ

Стоилка Ташева, Севда Лукайчева Развиващото се с динамични темпове общество в днешно време налага необ- ходимостта от иновационни промени в областта на образованието. И в предучи- лищната педагогика все по-често се търсят алтернативни педагогически техноло- гии както за възпитанието и обучението на децата, така и при провеждането на квалификационната дейност на самите педагози. Използването на интерактивните методи дава възможност да се възлагат за- дачи, които предполагат съвместна работа,

ТОВА ТРЯБВА ДА ГО ЗНАЕ ВСЯКО ДЕТЕ

Татяна Атанасова, Иванка Пампова

НА УЛИЦАТА Е ОПАСНО

Таня Янчева, Зоя Кацарова