Педагогика

2018/8, стр. 1134 - 1150

КОМПЕТЕНЦИИ НА УЧИТЕЛИТЕ ДА ОБУЧАВАТ ВЪЗРАСТНИ УЧАЩИ СЕ

Резюме:

Ключови думи:

Привилегията и правото да учат, принадлежи не само на децата, но и на възрастните. Днес обществото, в което живеем, наричаме „учещо се“, защото се опитва да създава възможности за хората да учат в продължение на целия си съзнателен живот. Но учещо се общество е и това, което вижда в образованието и обучението път за намиране на решения на сериозни социални проблеми, като безработица, неграмотност, дефицит на качествена работна сила, ниска и несъответна на пазарните потребности квалификация и слаба конкурентоспособност, социално изключване и маргинализиране на цели групи от обществото, липса на социална идентичност, увеличаване на сивия сектор в икономиката и започване на нерегламентирана работа без нужната квалификация и др.

Защо нараства значението на образованието и обучението на възрастни?

В проучване относно състоянието на образованието на възрастни и продължаващото образование и обучение в Европа се посочва, че „безработицата в целия ЕС е неприемливо висока и несъответствието на уменията е един най-големите проблеми за нашите икономики… най-уязвимите групи – тези с ниска квалификация, безработни, възрастни работници, имат по-малък достъп до нови възможности за образование“1).

Възможен адекватен и целесъобразен път за поставяне на тези проблеми във фокуса на вниманието и намиране на решения е образованието и обучението на възрастни. Според П. Федериги то има „двойна функция: от една страна, допринася за пригодността за заетост и икономически растеж, а от друга страна, отговаря на по-широки обществени предизвикателства, по-специално насърчаване на социалното сближаване“1).

Най-общо могат да бъдат обобщени три групи причини за нарастване на значението на образованието и обучението на възрастни.

1 група – демографската динамика в европейските страни, застаряването на населението и увеличаване броя на заетите лица на възраст между 45 и 64 години. Това означава, че тази възрастова група ще бъде активно заета през следващите години и трябва да ѝ се осигурят възможности за професионален растеж и развитие. Удължаването на активния работен живот изисква създаване на възможности за повишаване на способностите за работа.

2 група – повишаване броя на хората, които придобиват по-високи нива на образование и квалификация. Това ще доведе до увеличаване на търсенето на образование за възрастни и продължаващо образование. „Увеличаването на броя на висококвалифицираните работници изисква непрекъснатото развитие на умения, които са изложени на постоянен риск от остаряване. Констатации и изследванията на Eurostat потвърждават, че възрастните с високи нива на образование са групата, която най-вероятно ще участват в учене през целия живот“1).

3 група променя се структурата на заетостта. Това може да окаже влияние върху необходимостта от повишаване на компетенциите, което, от своя страна, ще доведе до повишаване на търсенето на възможности за тяхното придобиване.

От 2007 година у нас Националният статистически институт провежда изследвания на образованието и обучението на възрастни, чиято цел е да се оцени участието на населението в активна трудова възраст (25 – 64 г.) в ученето през целия живот и в частност – в неговите три основни форми: формално образование и обучение, неформално учене и самостоятелно учене. Обратно на очакванията и на тенденциите да се повишава потребността от развитие на възможности за учене, според резултатите от проведеното през 2011 – 2012 г. изследване „равнището на участие на населението на възраст 25 – 64 г. във формално или неформално образование и обучение намалява съществено – от 36.4% през 2007 г. на 26.0% през 2011 година. Факторите за това намаление са основно свързани с общата икономическа криза в страната, и най-вече с намалението на броя на заетите лица, които са основните участници в образование или обучение. От всички участници във формално или неформално образование и обучение през 2011 г. 92.9% са заети лица, а през 2007 г. този относителен дял е 94.1%.2).

Следователно, от една страна, социалното и общественото, икономическото и техническото развитие предпоставят повишаване значението на образованието и обучението на възрастни, а от друга – практиката показва противоположна тенденция по отношение на търсенето и участието в такива учебни дейности. Вероятно става дума за съществено разминаване между желано и реално или между необходимо и случващо се, което обаче не „подкопава“ значимостта на този образователен сектор. Дали по-скоро не трябва да се замислим за по-ефективно управление на образованието за възрастни и продължаващото образование, за изграждането на динамични среди за обучение, адаптирани към различни сектори и равнище на образование. Според Робърт-Ян Смитс3) „специално внимание трябва да се обърне на предоставяне на обучение, което дава възможност за придобиване на истински знания, умения или поведение като единствения начин за предотвратяване на загуба на ресурси1). Водещо условие за постигане на това е образованието и обучението на възрастни да бъдат нормативно регламентирани.

Кои са нормативните основания учителите от средните училища да обучават възрастни?

Нормативна регламентация на формалното образование и обучение на възрастни у нас откриваме във:

– Конституцията на Република България, относно правото на българските граждани независимо от своята възраст да придобиват основно, средно и висше образование и да повишават непрекъснато своята квалификация;

– Кодекса на труда относно възможностите за образование и обучение на лица, заети въз основа на трудов договор, или на лица, които се подготвят за работа при работодателя след завършване на обучението;

– Закона за предучилищното и училищното образование;

– Закона професионалното образование и обучение, участието на възрастни в обучение за придобиване на професионална квалификация и/или курсове за подготовка за валидиране на професионални компетентности;

– Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража относно образованието, обучението и професионалната квалификация на лицата, изтърпяващи наложено наказание „лишаване от свобода“;

– редица подзаконови нормативни актове (наредби).

По-подробно тук ще се спрем на влезлия в сила от 1 август 2016 г. Закон за предучилищното и училищното образование (ЗПУО). Той съдържа някои основни регламенти по отношение на обучението на възрастни, които насочват и очертават и ролята на учителите като обучаващи възрастни.

Възможностите за обучение на възрастни в системата за училищно образование (формално образование) са налице от регламентираното със ЗПУО обучение на лица над 16 г.4)). Законът посочва видовете училища и форми на обучение за тези лица. Съгласно чл. 42 ал. 3 и ал.4 „(3) Във вечерните училища се организира обучение във вечерна форма за придобиване на основно и средно образование и/или на професионална квалификация на лица, навършили 16 години, а в случаите, предвидени в този закон – и за лица, навършили 14 години; (4) При условията и по реда на този закон във вечерните училища може да се организират самостоятелна, индивидуална и комбинирана форма на обучение“.

Формата на обучение се избира от ученика или се препоръчва от екипа за подкрепа за личностно развитие, особено в случая на лице, навършило 16 години, което постъпва за първи път в училище (чл. 107, ал. 1 и ал. 2). Следователно, независимо че „училищното образование е задължително до навършване на 16-годишна възраст“ (чл. 8, ал.2), лицата над 16 години имат достъп до системата за формално образование. Тази законодателна регламентация свидетелства за „отваряне“ на системата за формално образование към другите пътища за придобиване на знания, умения и компетенции от възрастните чрез неформално и/или самостоятелно учене и възможностите за тяхното признаване от компетентни органи от системата на училищното образование.

Допълнителни аргументи за тази теза намираме в изцяло новата глава осем от Закона – „Признаване, приравняване и валидиране на резултати от ученето“, и по-конкретно в чл. 166. Съгласно него „валидирането е оценяване и признаване на съответствието между компетентности, придобити чрез неформално обучение и информално учене, и изискванията за завършване на клас, етап или степен на образование и/или за придобиване на професионална квалификация и издаване на съответния официален документ“. По този начин възрастните имат достъп до системата за училищно образование и до системата за професионално образование и обучение (за придобиване на квалификация по част от професия или цяла професия). Това разширява възможностите им за достъп до пазара на труда и трудова реализация.

Законодателно валидирането на компетентности обхваща отделните класове, етапи и степени на образование. То може да се осъществи по отделни учебни предмети и/или по всички общообразователни учебни предмети за определен клас от основната степен на образование. Могат да се валидират и компетентности, необходими за завършване на начален етап, на прогимназиален етап от основната степен на образование или за придобиване на професионална квалификация. Условията за неговото ефективно осъществяване изискват съблюдаването на държавните образователни стандарти за общообразователната подготовка и оценяването на резултатите от обучението – по чл. 167. Удостоверяването на резултатите от валидирането става чрез издаването на официални документи, представени в чл.168.

Чрез нормативното регулиране на валидирането на компетентности на възрастните, придобити чрез неформално и самостоятелно учене в училищата от системата за формално образование, на практика се регламентира ролята на учителите като обучаващи и оценяващи възрастни. Това поставя реални предизвикателства пред тях относно компетенциите им да обучават възрастни, и по-конкретно избор и прилагане на подходящ подход за обучение, който предполага:

– компетенции за диагностика и анализ на потребностите на възрастните от обучение;

– компетенции за планиране на обучението и разработване на подходящи дидактически ресурси5);

– компетенции за подходи за оценяване на възрастните;

– компетенции за консултиране и оказване на подкрепа в процеса на учене.

Ако вземем предвид процесуалните характеристики и етапите, през които преминава една процедура по валидиране на компетенции, то допълнително бихме могли да откроим следните необходими на учителите компетенции:

– компетенции да информират, мотивират и консултират възрастните относно валидирането и неговото значение за конкретния човек;

– компетенции да идентифицират налични знания и умения у възрастните;

– компетенции да подпомагат възрастните в подготовката на документация с доказателства (портфолио) за валидирането;

– компетенции да анализират представената информация и нейната обективност;

– компетенции да оценяват (Bozhilova, 2011:. 123 – 125).

Друга нормативна регламентация, която предлага ЗПУО, очертава компенсаторните функции на училищата от системата за формално образование чрез осигуряването на втори шанс за обучение на възрастни. Това са регламентите относно възможностите за ограмотяване на възрастни и за придобиване на компетентности от прогимназиалния етап на средното образование. Нормативно това е регламентирано в чл. 169, където се посочва, че „училищата може да организират и провеждат курсове за ограмотяване и курсове за придобиване на компетентности от прогимназиалния етап за лица, навършили 16 години“.

Провеждането на курсове за ограмотяване на възрастни6) предполага учителите да бъдат подготвени и да притежават необходимите за това компетенции. Като очертава спецификата на процеса на ограмотяване, H.S. Bhola по-сочва, че ролите и задачите на учителите, които ограмотяват възрастни, могат да бъдат разделени на две нива:

социално или културно ниво, на което ролята и задачите на учителя са да влияе върху живота на хората, които обучава, да бъде агент на развитието, да ги подкрепя в техните цели и да ги мотивира за успех;

техническо ниво, на което ролята му е да обучава, но да обучава възрастни, което обучение е различно от това на децата (Bhola, 1994: 11).

Чрез нормативното регулиране на ограмотяването на възрастни на практика се регламентира ролята на учителите като обучаващи възрастни в курсове, чиито цели имат не само образователни, но и социокултурни измерения.

„Ролята на учителя, който ограмотява, изисква повече от това да се преподава… Той трябва да познава добре съдържанието, което преподава, учебните задачи, които трябва да бъдат завършени, общите цели, които трябва да бъдат постигнати…, но за успеха на своята работа трябва да познава добре своите учащи като индивидуалности… да познава себе си, за да може да изпълнява тази роля по етичен и ефективен начин (Bhola, 1994: 11 – 14).

Какви компетенции са необходими на учителите, за да обучават възрастни?

Ще започнем първо с изясняване на понятието „компетентност“ и връзката му с „компетенции“.

Според Речника на българския език понятието „компетентност“ се разглежда като умение на личността. Компетентната личност е тази, която е добре подготвена в дадена област, добре осведомена и има пълномощия като служебно лице или институция7).

Според Българския тълковен речник понятието „компетенция“ има две значения. Първото е право – пълномощия, предоставени на служебно лице или на държавна институция от закон или устав. Второто значение е знания, осведоменост в някоя област8).

Според Европейската квалификационна рамка за учене през целия живот компетентността е резултат от обучението редом със знанията и уменията9), а под „компетентност“ се разбира „доказана способност за използване на знания, умения и личностни, социални и/или методологични дадености в работни или учебни ситуации и в професионално и личностно развитие9).

В научната литература в сферата на образованието се прилагат различни подходи към определяне на същността на понятията „компетентност“ и „компетенция“. Тук ще представим три от тях.

Един от подходите за обяснение на понятието „компетентност“ и връзката му с „компетенции“ използва Н. Боритко, който приема, че компетенцията е предварително зададено изискване към подготовката на обучаемия, характеристика на неговата професионална роля, а компетентността е степента на съответствие на това изискване за усвояване на компетенцията, личностна характеристика на човека“10). В този случай връзката компетенция – компетентност е връзка между цел и постигнат резултат.

Сумарен подход към разбирането на понятието „компетентност“, като съвкупност от компетенции, предлага В. Великова. Според нея „понятието „компетентност“ се осмисля като обобщаващо натрупаните у образоващия се компетенции в различни области с практически и идеални измерения... Компетенцията е винаги обвързана с операционализирането на субектната изява, докато компетентността може да се приема и в нейната потенциална дистанцираност от непосредствената практическа изява“(Velikova, 2003: 16).

Трети, различен подход към компетентността, като обект на дидактически интерес, предлага В. Делибалтова. Тя посочва, че „компетентността е личностно образование, което не може да се операционализира, като се сведе до отделни разпокъсани „дискретни“ знания или умения, а би следвало да се оценява в определен контекст на основата на постигнатото действително ефективно изпълнение на задача или дейност, а не като постигане на предварително определен стандарт“ (Delibaltova, 2003: 9).

В областта на научното обосноваване на професионалното образование и обучение и професионалните дейности (професиите) понятията „компетентност“ и „компетенции“ допълват своето съдържателно/смислово поле. Ще дадем няколко примера за това.

Според Яна Мерджанова професионалните компетенции фиксират правомощията в професията за определени дейности и функции съобразно йерархията на професията в Националния класификатор, съобразно длъжността (работното място) и придобитата степен на квалификация. Компетенциите се разработват за съответните равнища на професионална квалификация (от първо до четвърто) и са основа на професионално-длъжностните характеристики, където се по-сочват конкретни права и задължения на професионалиста на работното място и неговите взаимоотношения на подчинение и ръководство по вертикал и хоризонтал с други специалисти в институцията и извън нея (Merdzhanova, 2004: 27). Авторът посочва, че професионалните компетентности „…фиксират групите способнос ти спрямо предмета на труда в професията. Основните групи професионални способности произтичат от характера и разнообразието на професионалните роли, професионалните компетенции“ (Merdzhanova, 2004: 27).

Според R. Richey, D. Fields, M. Foxon „една компетентност включва съответен набор от знания, умения и нагласи, които дават възможност на дадено лице да изпълнява ефективно дейностите за дадена професия или да работи по начин, който да отговаря или да надхвърля стандартите в определена професия или работна обстановка“ (Richey, Fields & Foxon, 2001).

В речника на CEDEFOP11) връзката професионални компетентности – професионални компетенции е функционална връзка. Често в практиката тя може да се види като връзка между компетенции и резултати от ученето.

Обобщено можем да приемем, че компетенция (в превод от латински competentia) означава кръг от въпроси, в които човек е добре осведомен, притежава познания и опит. Компетентният в определена област човек притежава съответстващите знания и способности, позволяващи му обосновано да съди за тази област и ефективно да действа в нея.

Компетенциите на учителите да обучават възрастни, са специфични професионални компетенции. В изследвания относно професионалния облик на съвременния учител се посочва, че „през последните години настъпиха някои съществени изменения както в учебно-възпитателния процес, така и в изискванията към учителя. Той е ключов участник в образователния процес с целия си професионален, психологичен и нравствен потенциал“ (Ignatova, 2012: 144 – 148).

В. Найденова посочва, че професионалните компетенции на учителя са „комплексни личностни образувания, формирани след усвояване на определена съвкупност от знания, умения, опит и поведение“ (Naydenova, 2004).

Професионалните компетенции на преподавателите/учителите на възрастни бихме могли да определим, ако познаваме добре:

– спецификата на дейността на учителя – неговата преподавателска дейност;

– особеностите на възрастните като учащи се;

– очакванията на възрастните от обучението.

Преподаването е основна дейност на учителите и предполага многообразие от свързани компетенции.

1. Методически компетенции:

– да разработва учебна документация – учебен план, учебна програма, методичен план;

– да разработва дидактически материали;

– да прави подбор на форми и методи на преподаване;

– да прилага различни варианти на оценяване според целта;

– да умее да организира образователното пространство;

– да умее да разработва инструменти за обратна връзка за ефективността на обучението;

– да умее да организира времето си.

2. Аналитични компетенции:

– да индивидуализира обучението на обучаемите;

– да диференцира обучението;

– да концептуализира (да може да обяснява през призмата на какво прави нещата);

– гъвкавост при избор на подход на преподаване.

3. Изследователски компетенции:

– да подбира информация по зададена тема;

– да познава и ползва база данни.

4. Комуникативни компетенции:

– да артикулира правилно;

– да познава правилата на книжовния език;

– да говори граматически, смислово и лексикално правилно;

– да съобразява стила на говорене със средата;

– да познава и владее езика на тялото – да използва зрителен контакт, жестомимика;

– да използва техники на владеене за подходяща сила на гласа, бързо-бавно говорене (темп на говорене), да концентрира внимание чрез техники на говорене;

– да умее да слуша (активно слушане);

– да умее да парафразира, да резюмира текст;

– асертивност (да умее да „влезе в обувките на другия“)/ емпатичност;

– да познава техники за решаване на конфликти;

– да бъде готов и да умее да партнира, да работи в екип.

5. Технологични компетенции:

– да умее да работи с компютър – текстообработващи програми;

– да умее да ползва съвременни информационни технологии;

– да умее да работи с офис техника – факс, скенер, копир, интерактивна дъска.

Преподавателската дейност, като специфична дейност, има своите професионални предизвикателства към учителите независимо дали се обучават деца, или възрастни. Познаването на особеностите на самите учащи обаче е важно условие учителят да осъществява ефективно своята преподавателска дейност.

През последните 30 години се появиха множество изследвания, в които се описват конкретни характеристики на възрастните учащи като обобщени характеристики, произтичащи от тяхното възрастово, когнитивно и социално развитие. Повечето от изследванията имат за цел да подпомогнат практиката за образование и обучение на възрастни.

Ето няколко примера.

– Smith посочва шест отличителни особености на ученето на възрастните: 1) то е през целия живот; 2) личностно е; 3) включва промяна; 4) част е от човешкото развитие; 5) включва опита на учащия и 6) частично интуитивно е.

– Simpson посочва две отличителни черти на възрастните учащи – автономия на посоката на обучение (самонасоченост) и използването на опита като ресурс.

– Knowles описва пет ключови предположения за възрастните учащи: 1) възрастните са мотивирани да учат ако ученето удовлетворява техни конкретни потребности и интереси; 2) ученето е през целия живот; 3) опитът е основен ресурс при ученето; 4) възрастните имат потребност да самонасочват ученето си и 5) индивидуалните различия между хората се повишават с възрастта (Trotter, 2006: 11).

– Cyril Houle разделя възрастните на три групи според тяхната ориентация: ориентирани към целите (тези, които използват образованието, за да постигнат ясно формулирани цели); ориентирани към действията (такива, които взимат участие в различни дейности, заради самото учене); ориентирани към ученето (тези, които получават знание за собствена полза).

Без да даваме повече примери от чуждата практика, ще се опитаме да насочим вниманието към някои ключови характеристики, които са обобщени на базата на нашия личен опит като обучаващи възрастни.

Една от основните отличителни характеристики на възрастните учащи е, че те поемат отговорност за собственото си учене. От гледна точка на зрелостта, за да учи ефективно възрастният учащ, се нуждае не само от компетентен преподавател и от разнообразни учебни ресурси, но той трябва да осъзнава своята важна роля в процеса и да бъде отговорен към ученето и възможните резултати.

Възрастните учащи поемат контрола върху процеса на учене, като оценяват настъпилия прогрес съобразно своите лични, индивидуални цели. Това например е една от причините, когато се обучават възрастни, да се търси синхронизация на учебните цели, произтичащи от целите на обучаващата организация, и индивидуалните учебни цели, произтичащи от личните потребности на всеки учащ (особено в ситуации, когато при дефинирането на първите не се отчитат или се отчитат в малка степен вторите). Подобен подход се прилага в някои училища за възрастни в Норвегия12) . Там в залите за обучение могат да се видят визуализирани индивидуалните цели на всеки учащ, а ролята на преподавателя е чрез инструментите, с които разполага (учебно съдържание и ресурси), да насочи и подкрепи учащите в реализирането на техните лични очаквания и цели чрез предлаганото обучение.

Друга важна характеристика на възрастните учащи е, че при ученето отговорите на въпросите „Защо нещо трябва да бъде научено?“ и „Кога може да бъде приложено?“ са интегрирано свързани в съзнанието и мисленето на възрастния. Казано по друг начин, значението на знанието се осмисля чрез неговата приложимост, а чрез прилагане на наученото знанието се превръща в мотив за учене. За разлика от децата възрастните са по-слабо мотивирани да учат неща, които няма да използват или ще приложат в ситуации, отложени далеч във времето. Те са „егоисти“ по отношение на собственото време и използването му за дейности, чийто резултат не могат да видят. И това е напълно обяснимо от гледна точка на тяхната ангажираност (в семейството, на работното място, в дейности за рекреация и почивка, в образователни дейности) и от позицията на това, че участието в обучение се възприема като типична и водеща дейност за детската възраст. В различни обучения възрастни учащи споделят: „Късно ми е да уча“, „Позабравил съм как се учи“, „Всяко нещо с времето си“ и др.

Според S. Alkadhi мотивацията може да се разглежда като „чадър“, под който са разположени всички предположения за особеностите на възрастните учащи през призмата на андрагогическия модел (Alkadhi, 2015). Поведението на възрастните учащи е повлияно, мотивирано както от външни, така и от вътрешни фактори. На повърхността (видима) обикновено е външната мотивация за включване в обучение – например желание за намиране на по-добра работа, за получаване на по-висока заплата, повишаване на образованието, кариерно развитие и др. Факторите за външна мотивация влияят върху увереността на възрастните, че времето и енергията, които ще посветят на учене, ще доведат до нещо видимо значимо за човека.

За възрастните обаче вътрешната мотивация е основна движеща сила за успех. Ученето е средство, чрез което човек „изпълва себе си“, намира смисъла както в професионален план (получава професионална удовлетвореност), така и в личен план (повишава самочувствието си). Придобиването на нови знания и умения формира у възрастните чувството за компетентност, затова и ученето може да се разглежда като инструмент за подобряване на качеството на живота. Те откриват ценността на това, което учат, или последиците от това, което не са научили. Налице е много тясна връзка между мотивацията за учене и значимостта на това, което се учи. Познаването на тази специфика е особено важно за преподавателите. Когато обучават възрастни, те винаги трябва да представят новия материал така, че възрастният учащ да осъзнае и „види“ връзката между новото познание и своите индивидуални ценности и цели. Ако възрастните учащи ценят това, което учат, това допълнително ги мотивира да учат. Тази идея стои в основата и на концепцията за самонасоченото учене. А каква е ролята на преподавателите в този процес?

Профилът на учителя като обучаващ възрастни би се обогатил и ако погледнем през призмата на очакванията на възрастните учащи от обучението. Изследвания в тази посока се правят от края на 80-те и началото на 90-те години на XX век (Donaldson, 1989; Flannery, 1991; Ross-Gordon, 1991, 1993). Резултатите от тези проучвания дават възможност да се изведат предположения, че възрастните учащи имат различни очаквания за преподавателите си. Наблюдава се биполярност – някои от очакванията могат да се отнесат към характеристиките на андрагогическия подход, а други – към характеристиките на педагогическия подход.

В основата на андрагогическия подход стоят основни допускания за възрастните, като учащи, които влияят върху обучението на възрастните, като процес. Прилагането на този подход в обучението се свързва с името на М. Knowles и неговата школа. В своята работа с възрастни учащи той установява, че за да преподават успешно, преподавателите на възрастни трябва да отчитат актуалните интереси на учащите, вместо да се фокусират върху това, от което преподавателят счита, че учащите имат нужда. В своите разработки от 1980 и 1984 година той подчертава, че най-добрият образователен опит е този, получен чрез сътрудничество, взаимодействие между преподавателя и учащите, базирано на използването на много и разнообразни ресурси. По време на тези преживявания преподавателят помага/направлява обучаемия да развива собствения си потенциал. На базата на наблюденията си Knowles разработва 5 основни предположения, които „обгръщат“ неговата концепция за ученето на възрастните и по-конкретно:

– ученето при възрастните е самонасочено;

– при ученето възрастните използват натрупан богат опит – житейски, учебен, професионален;

– възрастните са готови да учат;

– ученето е проблемно центрирано;

– ученето на възрастните е в голяма степен мотивирано от вътрешни фактори (Knowles, 1980).

През 1968 г. Knowles обосновава и въвежда своя андрагогически метод (модел, подход). В рамките на модела съществуват няколко предположения за възрастните учащи.

На първо място, моделът се базира на идеята за „самостоятелността“, като част от подхода за ученето на възрастните. С настъпването на зрелостта човек става по-независим и по-самостоятелен и възрастният учащ може да по-еме отговорност за собственото си учене. Затова преподавателите трябва да използват такъв подход, при който насърчават учащите сами да си поставят цели и да оценяват своя напредък.

Второто предположение е, че възрастните учащи свързват новото знание със своя широк спектър от наличен опит. Опитът служи като ценен ресурс в ученето, което може да се илюстрира с реденето на пъзел – всяко ново парче от пъзела „ще пасне“ там, където вече е налице друго парче (предишен опит, знание). Това прави новото знание значимо за учащия и „видимо за него“ в цялата палитра от знания, които той вече притежава.

На трето място, възрастните учащи проявяват желание да учат и да развиват своите умения. За тях новото знание е значимо и подпомага развитието им във всички аспекти.

Четвърто, ориентацията към учене се променя и модифицира съобразно потребностите на възрастния учащ. Възрастните са склонни да прилагат новите знания и умения без отлагане във времето.

На последно място, андрагогическият модел признава, че възрастните учащи имат вродена мотивация за учене, те непрекъснато искат да разширяват своите знания. Докато балансират между отнемащото време учене и ежедневните си отговорности, те не възприемат ученето като неудобство или загуба. Точно обратното, ученето се разглежда като път за решение на всеки проблем, с който се срещат в живота си. Често възрастните учащи търсят възможности да разширят знанията си, когато са изправени пред промени в живота. Поради тази причина са мотивирани и самонасочени в ученето. Ориентирани са към целта и ценят това, което научават. Независимо дали са заинтересовани от темата, или учат, за да разширят своите знания или за да придобият специфично умение, те разчитат на новото знание, за да си поставят нови цели (Knowles, 1980).

Посочените предположения за възрастните учащи дават отражение върху процеса на обучение на възрастни и ролята на преподавателите/учителите. Способността на учащия за самонасочено учене предполага две основни неща:

– преподавателят да бъде в ролята на „подкрепящ“, „насочващ“, „ментор“, като оказваната от него подкрепа постепенно намалява с цел да се увеличи самостоятелността на учащия;

– образователната среда да предполага взаимодействие и да бъде ресурсно осигурена.

Целта на подхода е да се подкрепят в максимална степен самостоятелността на учащия и неговото чувство за автономия, но не и той да се изолира от процеса. Преподавателят/учителят е експерт, който позволява на учащите да се научат на независимост и да я развият. Затова те учат чрез самостоятелно планирани учебни проекти съобразно своя индивидуален стил на учене и умения за самоконтрол на темпа си на учене, а учителят ги напътства, съветва и насочва в процеса на учене.

През 1993 г., като комбинират резултатите от предишни свои проучвания (споменати по-горе в текста), Donaldson, Flannery, and Ross-Gordon ги потвърждават, разширяват и правят триангулирано изследване на очакванията към преподавателите на възрастни, така че обучението да бъде ефективно (Donaldson, Flannery & Ross-Gordon, 1993).

Шестте най-често срещани очаквания на възрастните учащи за техните преподаватели са:

– да бъдат информирани;

– да показват загриженост към ученето на възрастните;

– да представят учебния материал ясно;

– да мотивират;

– да подчертават кое учебно съдържание е най-значимо;

– да бъдат ентусиазирани/вдъхновени (Donaldson, Flannery & Ross-Gordon, 1993: 150).

Като обобщени характеристики на доброто преподаване изследователите открояват 4 основни, с голямо значение за възрастните учащи:

– преподавателят създава комфортна среда за учене (микроклимат);

– използва различни методи и техники;

– готов е на промяна, за да удовлетвори различни потребности на учащите;

– посветен е на преподаването (Donaldson, Flannery, & Ross-Gordon, 1993: 150).

Според авторите първите три характеристики са еднакви с принципите за обучение на възрастни, описани в литературата, посветена на образованието на възрастни. Следователно, „когато обучаваме възрастни, въпросът не е да насърчаваме един или друг подход на обучение, а по-скоро да се концентрираме върху конкретните очаквания на възрастните, които те определят като важ ни за ефективното преподаване“ (Donaldson, Flannery & RossGordon, 1993: 150). Акцент върху връзката между знанието за спецификата на възрастните учащи и на процеса на тяхното обучение с изискванията към подготовката на преподаватели на възрастни поставят в свои публикации и D. H. Brundage и D. Mackeracker13) в края на 80-те години на миналия век.

Въз основа на резултатите от такива изследвания бихме могли да очертаем някои важни за преподавателите/учителите на възрастни умения и компетенции.

Преподавателите на възрастни трябва:

– да използват опита на учащите, като им поставят конкретни практически задачи за изпълнение непосредствено в процеса на учене;

– да подкрепят възрастните в планирането на собствени цели и начини за постигането им чрез учене;

– да използват способностите им за рефлексия, за осмисляне на явленията и техните проекции в заобикалящия свят, като им дават дискусионни въпроси, за които трябва да се генерират вариативни решения;

– да използват нагласата им за търсене на общност и способностите им за учене с другите, като им поставят повече учебни задачи за работа в група и съвместно планиране и изпълнение на учебни дейности;

– да използват способностите им за разсъждаване по проблеми от различни перспективи и намиране на практически значими решения;

– да стимулират учащите да дискутират различни проблеми, да правят многоаспектен анализ и да търсят решения;

– да поставят на възрастните учебни задачи, чрез които те осъзнават, че знанието е контекстуално и относително и е в релации с множество фактори – интелигентност, когнитивни усилия, опит и др.

– да използват способностите им за критично оценяване, като прилагат и съчетават различни подходи при оценяването – самооценяване, взаимно оценяване и оценяване от страна на преподавателя;

– чрез участие в различни ситуации да дават възможност на учащите да осмислят и оценят практическата значимост на придобитото знание и опит;

– да окуражават възрастните да учат през различни роли;

– да създават и подкрепят ситуации, в които учащите саморегулират и самоконтролират своето учене;

– да подкрепят възрастните в тяхното учене като им дават постоянна обратна връзка;

– да супервизират работата на възрастните учащи;

– да дават възможност на възрастните чрез придобиването на нови знания и умения да утвърждават себе си (да повишават тяхното самочувствие), да формират потребност от учене през целия живот и да възприемат себе си като част от непрекъснатия цикъл на развитието и др.

Учителите, които обучават възрастни, често не осъзнават тези възможности. А тяхното приложение би повлияло не само върху процеса на обучение, но и върху ролята им в този процес. Затова и много изследователи препоръчват преподавателите/учителите на възрастни да бъдат по-скоро наставници, ментори, консултанти, партньори на учащите, които ги подкрепят и подпомагат в ученето (Boud, Griffin, 1994). Защото образованието трябва да води към развитие, а успешно учене е това, което е значимо за този, който учи. И това възрастните учащи не само разбират добре, то е изходна база, когато учат.

NOTES/БЕЛЕЖКИ

1. Образование за възрастни и продължаващо образование в Европа, Пътища за управление на растежа в областта на уменията, Генерална дирекция за научни изследвания и иновации на ЕК, 2013.

2. Участие на населението на възраст 25 – 64 години в учене през целия живот (анализ на основните резултати от изследването на образованието и обучението на възрастни през 2011 година, НСИ, 2012.

3. Генерален директор на Европейската комисия за научни изследвания и иновации.

4. У нас възрастните учащи се определят като лица над 16 г. съобразно задължителната възраст за обучение в училище. За лицата над тази възраст и които са извън системата на училищното образование, се планират допълнителни мерки (не само образователни), позволяващи им подготовка за трудова заетост и/или компенсиране на дефицити поради отпадане от системата за формално образование и възможности да се върнат в образователни институции, които са част от нея (чрез валидирането на компетенции). „Възрастен обучаем е лице, навършило 16-годишна възраст, което се обучава във вечерна, задочна или самостоятелна форма на обучение във формалната система за образование и обучение. Включват се и лицата, обучаващи се в дневна форма на обучение в професионалните колежи“(Analysis of the state of the formal school system for adult education and training, Ministry of education and science, 2015, с. 8).

5. Дидактически ресурси за курсовете за ограмотяване на възрастни бяха създадени експериментално по проект на МОН – „Нов шанс за успех–.

6. „Курс за ограмотяване“ е обучение за придобиване на компетентности за началния етап на основното образование, достатъчни за продължаване на образованието в следващ етап (Pre-school and school education act, Additional provisions, p. 94).

7. Речник на българския език. Институт за български език.

8. Български тълковен речник

9. Европейска квалификационна рамка за учене през целия живот, Люксембург: Служба за официални публикации на Европейските общности, 2009.

10. Борытко Н. М. Профессионально-педагогическая компетентность педагога. // Интернет-журнал „Эйдос“, 2007 - 30 сентября. http://www.eidos.ru/ journal/2007/0930-10.htm. - 09.09.2016].

11.. CEDEFOP – Европейски център за развитие на професионалното обучение.

12. Това са училища, в които се реализира компенсаторно обучение. Предлагат се програми за ограмотяване на възрастни и за професионално обучение.

13. Виж по-подробно: Brundage D. H., D. Mackeracker (1980). Adult Learning Principles and Their Application to Program Planning. Toronto. Ministry of Education. Ontario; Oji S. N. (1980). Adult Development is Implicit in Staff Development – Journal of staff development, 1 (2): 7 – 56.

REFERENCES/ЛИТЕРАТУРА

Аlkadhi, S. (2015). Learning Theory: Adult Education: Аndragogy. California State: University Monterey Bay.

Bhola, H. S. (1994). A Source Book for Literacy Work. Perspective from the Grassroots. Paris: UNESCO.

Bozhilova, V. (2011) Acquiring and Validating Competencies in Adults. Gabrovo: Eks-Pres [Божилова, В. (2011). Придобиване и валидиране на компетентности при възрастните. Габрово: Екс-Прес].

Boud, D. & Griffin, V. (1994). Appreciating adult learning & form learners perspective. London: Kogan Press.

Brundageq, D. H. & Mackeracker, D. (1980). Adult Learning Principles and Their Application to Program Planning. Toronto. Ministry of Education. Ontario.

Delibaltova, V. (2003). Kam kompetentnostta kato obekt na didakticheski interes. Pedagogika, 2 [Делибалтова, В. (2003). Към компетентността като обект на дидактически интерес. Педагогика, 2].

Donaldson, J. F., Flannery, D. & Ross-Gordon, J. (1993). A Triangulated Study Comparing Adult College Students’ Perceptions of Effective Teaching with Those of Traditional Students. Continuing Higher Education Review 3, pp. 147 – 165.

Ignatova, T. (2012). Po nyakoi vaprosi za profesionalniya oblik na savremenniya uchitel. Ruse: Rusenski universitet [Игнатова, Т. (2012). По някои въпроси за професионалния облик на съвременния учител. Русе: Русенски университет].

Knowles, M. S. (1984). Andragogy in action. San Francisco: Jossey-Bass.

Knowles, M. S. (1980). The modern practice of adult education: From Pedagogy to Andragogy. Chicago: Follett.

Merdzhanova, Ya. (2004). Institutsii i subekti na pazara na truda, Sofia: Sv. Kliment Ohridski [Мерджанова, Я. (2004). Институции и субекти на пазара на трудa, София: Св. Климент Охридски].

Naydenova, V. (2004). Profesionalniyat oblik na savremenniya uchitel, Sofia: Faktum [Найденова, В. (2004). Професионалният облик на съв ременния учител, София: Фактум].

Oji, S. N. (1980). Adult Development is Implicit in Staff Development. Journal of sta development, 1 (2), 7 – 56.

Richey, R. C., Fields, D. C. & Foxon, M. (with Roberts, R.C., Spannaus, T. & Spector, J. M. (2001). Instructional design competencies: The standards. Syracuse, NY: ERIC Clearinghouse of Information and Technology.

Trotter, Y. D. (2006). Adult learning theories: Impacting professional development programs. Delta Kappa Gamma Bulletin, 72(2), 8.

Velikova, V. (2003) Obrazovatelnata kompetentnost kato rezultat ot obrazovatelnata dejnost. Pedagogika, 64 [Великова, В. (2003) Образователната компетентност като резултат от образователната дейност. Педагогика, 64].

2025 година
Книжка 9s
Книжка 9
DEVELOPMENT OF DEMOCRATIC CULTURE THROUGH CONTENTS ABOUT THE ROMA IN CLASSROOM TEACHING – STUDENTS’ PERCEPTION

Aleksandra Trbojević, Biljana Jeremić, Hadži Živorad Milenović, Bojan Lazić

Книжка 8
КАТЕГОРИАЛНИ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИНФОРМАЦИОННО-КОМУНИКАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ В ОБУЧЕНИЕТО НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ СЪС СОП

д.п.н Мира Цветкова-Арсова, Данка Щерева, Славина Лозанова, Маргарита Томова

Книжка 7
ВРЪЗКА НА СОЦИАЛНО-ЕМОЦИОНАЛНОТО С КОГНИТИВНОТО РАЗВИТИЕ В ПРИОБЩАВАЩА СРЕДА

Милен Замфиров, Маргарита Бакрачева, Емилия Евгениева

Книжка 6
КОГНИТИВНО РАЗВИТИЕ НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ, ОБХВАНАТИ В ПРИОБЩАВАЩОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Милен Замфиров, Емилия Евгениева, Маргарита Бакрачева

Книжка 5
COMPETENCE FOR SOCIAL PEDAGOGICAL PRACTICE: WHAT DO STUDENTS TELL US?

Maya Tcholakova, Marina Pironkova, Aleksandar Ranev, Yana Staneva

MULTIMODAL COMMUNICATION IN PHYSICAL EDUCATION CLASSES

Cristiana Lucretia Pop, Cristina Filip

Книжка 4s
GAMES IN FUNCTION OF DEVELOPMENT OF MULTIPLICATION SKILLS

Dasare Sylejmani, Vesna Makashevska, Jasmina Jovanovska

Книжка 4
ИЗПОЛЗВАНЕ НА СИСТЕМИТЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОБУЧЕНИЕТО В КОНТЕКСТА НА ИНТЕРАКТИВНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Силвия Парушева, Борис Банков, Гергана Касабова, Петя Страшимирова

MILITARY AND SOCIAL THREATS AS DETERMINANTS OF THE DEVELOPMENT OF CONTEMPORARY UKRAINIAN HIGHER EDUCATION

Mykola Pantiuk, Tetiana Pantiuk, Nataliia Bakhmat, Olena Nevmerzhytska, Svitlana Ivakh

STEM ОБУЧЕНИЕ НА СТУДЕНТИ ПЕДАГОЗИ В ТРАНСДИСЦИПЛИНАРНА ОБРАЗОВАТЕЛНА СРЕДА

Любен Витанов, Николай Цанев, Людмила Зафирова, Гергана Христова, Катерина Динкова, Калина Георгиева, Жорж Кюшев, Здравка Савчева

ИЗСЛЕДВАНЕ И АНАЛИЗ НА НАГЛАСИТЕ НА СТУДЕНТИТЕ ПРИ ИЗПОЛЗВАНЕ НА ГЕНЕРАТИВЕН ИНСТРУМЕНТ НА ИЗКУСТВЕН ИНТЕЛЕКТ

Николай Янев, Иглика Гетова, Теодора Христова, Ива Костадинова, Георги Димитров

Книжка 3
ДРУГИЯТ КАТО ЦЕННОСТ В УЧИЛИЩЕ

Александър Кръстев

Книжка 2
ASSESSMENTS OF TEACHERS AND PARENTS OF CHILDREN WITH DEVELOPMENTAL DISABILITIES ON INCLUSION IN PRE-SCHOOL INSTITUTIONS

Zagorka Markov, Hadzi Zivorad Milenovic, Biljana Jeremic, Radmila Zecevic, Milica Pavlovic

Книжка 1s
ПРИЛОЖЕНИЕ НА СРЕДСТВАТА ЗА ДОПЪЛВАЩА И АЛТЕРНАТИВНА КОМУНИКАЦИЯ В ОБРАЗОВАТЕЛНИТЕ ИНСТИТУЦИИ В БЪЛГАРИЯ

. Неда Балканска, . Анна Трошева-Асенова, . Пенка Шапкова, Снежина Михайлова

USE OF ARTIFICIAL INTELLIGENCE IN FOREIGN LANGUAGE TEACHING

Ekaterina Sofronieva, Christina Beleva, Galina Georgieva

Книжка 1
Скъпи читатели, автори, приятели на списание „Педагогика“,

В началото на 2025 година в първия брой на нашето списание „Педагогика“ бих искала от името на редакционната колегия и от мое име да Ви пожелая здраве, творческо вдъхновение и професионално удовлетворение от прино- са Ви към педагогическата наука и практика! Вярвам и се надявам, че списание „Педагоги- ка“ ще продължи да осигурява платформа за научен, обективен и откровен диалог, базиран на резултати от научни изследвания, за насто- ящето и бъдещето на обучението и образова- н

2024 година
Книжка 9s
Книжка 9
ANALYSIS AND IMPROVEMENT OF VIDEO LEARNING RESOURCES IN SMALL-SCALE LEARNING SCENARIOS

César Córcoles, Laia Blasco-Soplon, Germán Cobo Rodríguez, Ana-Elena Guerrero-Roldán

Книжка 8
АНГАЖИРАНОСТ КЪМ УЧЕНЕ ЧРЕЗ ИЗПОЛЗВАНЕ НА СМАРТ ТЕХНОЛОГИИТЕ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Кирилка Тагарева, Дора Левтерова-Гаджалова, Ваня Сивакова

Книжка 7
Книжка 6
Книжка 5s
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА НА СТАЖАНТСКАТА ПРАКТИКА ПРЕД СТУДЕНТИ – БЪДЕЩИ УЧИТЕЛИ

Илиана Петкова, Марияна Илиева, Владислава Станоева, Георги Чавдаров

Книжка 5
FEATURES OF SPEECH COMPREHENSION TRAINING OF CHILDREN WITH AUTISM SPECTRUM DISORDERS

Maryna Branytska, Svitlana Myronova, Svitlana Mykhalska

OVERVIEW OF THE STEM EDUCATION IN ISRAEL

Aharon Goldreich, Elena Karashtranova

Книжка 4
НАГЛАСИ НА СТУДЕНТИТЕ КЪМ СМАРТ ТЕХНОЛОГИИТЕ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Дора Левтерова-Гаджалова, Кирилка Тагарева, Ваня Сивакова

PROFESSIONAL SUPPORT FOR YOUNG RESEARCHERS

Emina Vukašinović, Marija Veselinović, Milan Milikić

РОБОТИТЕ В ОБУЧЕНИЕТО – ОБРАЗОВАТЕЛНА STEAM ИГРА

Мария Желязкова, Михаил Кожухаров, Даниела Кожухарова

Книжка 3s
Книжка 3
ATTITUDES AND EXPERIENCES OF THE PRESCHOOL TEACHERS IN THE APPLICATION OF DIGITAL TECHNOLOGIES IN ENVIRONMENTAL EDUCATION

Nataša Branković, Gordana Kozoderović, Biljana Jeremić, Danijela Petrović, Bojan Lazić, Slavica Karanović

ДИГИТАЛНИ ТЕХНОЛОГИИ В ПОДКРЕПА НА УЧЕНЕТО

Стоянка Георгиева-Лазарова, Лъчезар Лазаров

PREPARATION OF FUTURE TEACHERS FOR ORGANISING A HEALTH-PRESERVING INCLUSIVE SPACE IN EDUCATIONAL INSTITUTIONS

Nadiya Skotna, Tetiana Nadimyanova, Anna Fedorovych, Myroslava Sosiak, Oksana Yatsiv

Книжка 2s
Книжка 2
ОТ РИСУНКА – КЪМ СНИМКА

Камен Теофилов

Книжка 1s
Книжка 1
„ВТОРОТО“ БЪЛГАРСКО УЧИЛИЩЕ. ГЕНЕЗИСЪТ

Пенка Цонева, Бистра Мизова

2023 година
Книжка 9
EXPLORING THE NARRATIVE IDENTITY OF HUNGARIAN TEACHERS IN SLOVAKIA

Patrik Baka, Terézia Stredl, Kinga Horváth, Zsuzsanna Huszár, Melinda Nagy, Péter Tóth, András Németh

Книжка 8
A QUALITY “ONLINE” TEACHER – WHAT DO STUDENTS APPRECIATE AND VALUE IN TEACHERS DURING DISTANCE LEARNING?

Irena Golubović-Ilić, Ivana Ćirković-Miladinović, Nataša Vukićević

SUPPORT FOR THE INCLUSION OF ROMA CHILDREN THROUGH THE PROJECT TEACHING MODEL

Biljana Jeremić, Aleksandra Trbojević, Bojan Lazić, Gordana Kozoderović

TREND ANALYSIS OF PROFESSIONAL COMPETENCES OF SPORTS TEACHERS AND COACHES

Sergejs Capulis, Valerijs Dombrovskis, Svetlana Guseva, Alona Korniseva

Книжка 7
ЦЕННОСТЕН ПРОФИЛ НА УЧИТЕЛИТЕ В НАЦИОНАЛЕН КОНТЕКСТ

Цветан Давидков, Силвия Цветанска

Книжка 6s
MODELLING OF MARITIME CYBER SECURITY EDUCATION AND TRAINING

Gizem Kayisoglu, Pelin Bolat, Emre Duzenli

INTRODUCING THE USE OF CASE STUDIES METHODOLOGY IN TRAINING FOR SOFT SKILLS IN MARITIME UNIVERSITIES. THE ISOL-MET PROGRAM

Maria Lekakou, Helen Iakovaki, Dimitris Vintzilaios, Markella Gota, Giorgos Georgoulis, Thalia Vintzilaiou

THE ROLE OF MARITIME EDUCATION IN DIGITALIZATION

Kamelia Narleva, Yana Gancheva

Книжка 6
С МИСИЯ ЗА НАЦИОНАЛНА И КУЛТУРНА ИНДИВИДУАЛНОСТ

Надежда Кръстева, Йордан Колев

Книжка 5s
PREFACE

Nikola Vaptsarov Naval Academy is the oldest technical educational institution in Bulgaria. The Naval Academy is one of the symbols of Varna and Bulgaria in the world maritime community. Its history and achievements establish it as the most prestigious center for training of maritime specialists. At present, the Naval Academy trains specialists for the Navy and for the merchant marine in all areas of maritime life. Research and development conducted at the Naval Academy in Varna

A FAIR CONCERN ABOUT ECDIS

Nikolay Sozonov, Dilyan Dimitranov

DATA-DRIVEN LEARNING APPROACH TO MARITIME ENGLISH

Jana Kegalj, Mirjana Borucinsky, Sandra Tominac Coslovich

DEVELOPING CRITICAL THINKING SKILLS THROUGH THE “CASE STUDY” TEACHING METHOD IN MARITIME ENGLISH LANGUAGE TEACHING (MELT)

Tamila Mikeladze, Svetlana Rodinadze, Zurab Bezhanovi, Kristine Zarbazoia, Medea Abashidze, Kristine Iakobadze

MAXIMIZING STUDENTS’ LEARNING IN MARITIME ENGLISH ONLINE COURSE

Valentyna Kudryavtseva, Svitlana Barsuk, Olena Frolova

Книжка 5
Книжка 4s
Книжка 4
Книжка 3s
СПИРАЛАТА ОБЩЕСТВО – ОБРАЗОВАНИЕ

Иванка Шивачева-Пинеда

Книжка 3
ПРОЕКТНО БАЗИРАНО ОБУЧЕНИЕ ЗА СОЦИАЛНО-ЕМОЦИОНАЛНИ И ТЕХНОЛОГИЧНИ УМЕНИЯ ЧРЕЗ ПРОГРАМАТА „УМЕНИЯ ЗА ИНОВАЦИИ“

Галин Цоков, Александър Ангелов, Йоанна Минчева, Рени Димова, Мария Цакова

МЕДИЙНАТА ГРАМОТНОСТ И УЧИТЕЛИТЕ

Светла Цанкова, Стела Ангова, Мария Николова, Иван Вълчанов, Илия Вълков, Георги Минев

Книжка 2
INTONATION AND CHILDREN WITH EMOTIONAL AND BEHAVIORAL PROBLEMS

Katerina Zlatkova-Doncheva, Vladislav Marinov

Книжка 1
2022 година
Книжка 9
ТРАНСГРЕСИВНО-СИНЕРГИЧНО КАРИЕРНО РАЗВИТИЕ В „НЕФОРМАЛНО ОБРАЗОВАНИЕ“ В УНИВЕРСИТЕТА

д.п.н Яна Рашева-Мерджанова, Моника Богданова, Илиана Петкова

Книжка 8
INTEGRATING INTERCULTURAL EDUCATION IN THE PRIMARY SCHOOL CURRICULUM

Bujar Adili, Sonja Petrovska, Gzim Xhambazi

НАГЛАСИ НА БЪДЕЩИТЕ ДЕТСКИ УЧИТЕЛИ КЪМ STEM ПОДХОДА

Наталия Павлова, Михаела Тончева

Книжка 7
НАЦИОНАЛНАТА ИДЕЯ НА ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ

Йордан Колев, Надежда Кръстева

Книжка 6
Книжка 5
ИВАН Д. ШИШМАНОВ – ЕВРОПЕИЗИРАНИЯТ БЪЛГАРИН

Надежда Кръстева, Йордан Колев

THE TECHNOLOGY OF DEVELOPMENT OF COMMUNICATIVE CULTURE OF ELEMENTARY SCHOOL TEACHERS

Mariia Oliiar, Nataliia Blahun, Halyna Bilavych, Nataliia Bakhmat, Tetyana Pantyuk

Книжка 4
TEACHERS’ATTITUDES BOUT TEACHING AND LEARNING MATHEMATICS

Aleksandra Mihajlović, Emina Kopas-Vukašinović, Vladimir Stanojević

EDUCATION 4.0 – THE CHANGE OF HIGHER EDUCATION INSTITUTIONS AND THE LABOUR MARKET

Gergana Dimitrova, Blaga Madzhurova, Stefan Raychev, Dobrinka Stoyanova

Книжка 3s
DISTANCE LEARNING IN THE CONTEXT OF THE COVID-19 PANDEMICS

Baktybek Keldibekov, Shailoobek Karagulov

DIGITAL UNIVERSITIES: FEATURES AND KEY CHARACTERISTICS

Marina Skiba, Maktagali Bektemessov, Alma Turganbayeva

Книжка 3
Книжка 2
TWO-TIER MODEL OF TRAINING FUTURE TEACHERS FOR COACHING AT OUT-OF-SCHOOL INSTITUTIONS

Borys Savchuk, Tetyana Pantyuk, Natalia Sultanova, Halyna Bilavych, Mykola Pantyuk

Книжка 1
2021 година
Книжка 9
ИЗСЛЕДВАНЕ НА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО МЕЖДУ ФОРМАЛНОТО И НЕФОРМАЛНОТО ЗДРАВНО ОБРАЗОВАНИЕ

Доц. д-р Вержиния Боянова Гл. ас. д-р Константин Теодосиев Гл. ас. д-р Берджухи Йорданова

FORMATION OF PROFESSIONAL COMPETENCE OF ASSISTANT TEACHER OF INCLUSIVE EDUCATION IN SECONDARY EDUCATION INSTITUTIONS

Prof. Dr. Vladyslava Liubarets, Prof. Dr. Nataliia Bakhmat, Prof. Dr. Olena Matviienko, Oksana Tsykhmeistruk, Inna Feltsan

Книжка 8
ОТНОСНО ЗАДЪЛЖИТЕЛНОСТТА НА ПРЕДУЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ – РЕЗУЛТАТИ ОТ ЕДНО ИЗСЛЕДВАНЕ

Проф. д-р Маргарита Колева, доц. д-р Блага Джорова, д-р Ева Жечева

INFLUENCE OF PSYCHOLOGICAL AND PEDAGOGICAL FEATURES OF STUDENTS ON THEIR ACTIVITY IN SELF-EDUCATION

Dr. Iryna Sereda, Assoc. Prof. Dr. Svitlana Karskanova, Assoc. Prof.

CENTRALISATION AND DECENTRALISATION IN HIGHER EDUCATION: A COMPARATIVE STUDY OF HUNGARY AND GERMANY

Carla Liege Rodrigues Pimenta, Prof. Dr. Zolt†n R–nay, Prof. Dr. Andr†s Nmet

ЗА ПРИОБЩАВАНЕТО, ОБУЧЕНИЕТО И РАЗВИТИЕТО НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ С ИНТЕЛЕКТУАЛНИ ЗАТРУДНЕНИЯ

Златкова-Дончева, К. (2021). Приобщаване, обучение и развитие на деца и ученици с интелектуални затруднения. Бургас: Либра СКОРП, ISBN 978-954-471-705-6

Книжка 7s
CONCEPT OF PRESENT PRACTICE IN CHOOSING OF OPTIMAL NUMBER OF TUGS

Rino Bošnjak, Zvonimir Lušić , Filip Bojić, Dario Medić

S-101 CHARTS, DATABASE TABLES FOR S-101 CHARTS, AUTONOMOUS VESSEL

Vladimir Brozović, Danko Kezić, Rino Bošnjak, Filip Bojić

INFLUENCE OF HYDRO-METEOROLOGICAL ELEMENTS ON THE SHIP MANOEUVRING IN THE CITY PORT OF SPLIT

Zvonimir Lušić , Nenad Leder, Danijel Pušić, Rino Bošnjak

MEETING SUSTAINABLE DEVELOPMENT GOALS – EXPERIENCE FROM THE LARGEST SHIPPING COMPANIES

Katarina Balić , Helena Ukić Boljat, Gorana Jelić Mrčelić, Merica Slišković

OPTIMISING THE REFERENCE POINT WITHIN A JOURNAL BEARING USING LASER ALIGNMENT

Ty Aaron Smith , Guixin Fan , Natalia Nikolova , Kiril Tenekedjiev

REVIEW OF THE CURRENT INCREASE OF NOISE UNIT COST VALUES IN TRANSPORT

Luka Vukić , Ivan Peronja , Mihaela Bukljaš , Alen Jugović

TARGET DETECTION FOR VISUAL COLLISION AVOIDANCE SYSTEM

Miro Petković, Danko Kezić, Igor Vujović, Ivan Pavić

NEW RESULTS FOR TEACHING SHIP HANDLING USING FAST TIME SIMULATION

Knud Benedict , MichŽle Schaub , Michael Baldauf , Michael Gluch , Matthias Kirchhoff , Caspar Krüger

POTENTIAL BENEFITS OF ELECTRICALY DRIVEN FERRY, CASE STUDY

Tina Perić, Ladislav Stazić, Karlo Bratić

SITUATIONAL AWARENESS – KEY SAFETY FACTOR FOR THE OFFICER OF THE WATCH

Hrvoje Jaram, Pero Vidan, Srđan Vukša, Ivan Pavić

Книжка 7
INCLUSIVE INTELLIGENCE

Dr. Aleksandar Krastev, Assist. Prof.

EDUCATION OF MORAL CULTURE OF STUDENT YOUTH IN THE CONDITIONS OF POLYCULTURAL SPACE

Dr. Natalia Bondarenko, Assoc. Prof. Yevhen Rozdymakha Dr. Lyudmila Oderiy, Assoc. Prof. Dr. Anatoly Rozdymakha, Assoc. Prof. Dilyana Arsova, PhD student

PROFESSIONAL DEVELOPMENT IN KOSOVO – RESEARCH OF TRAINING PROGRAMS AND TESTS

Bekim Samadraxha, Veton Alihajdari, Besim Mustafa, Ramë Likaj

Книжка 6s
EVALUATION OF CRUISER TRAFFIC VARIABLES IN SEAPORTS OF THE REPUBLIC OF CROATIA

Maja Račić, Katarina Balić, Mira Pavlinović, Antonija Mišura

COMPARATIVE ANALYSIS OF THE CONTRACTS FOR MARITIME TRANSPORT SERVICES. CHAIN OF CHARTER PARTIES

Svetlana Dimitrakieva, Ognyan Kostadinov, Christiana Atanasova

THE LIGHTSHIP MASS CALCULATION MODEL OF A MERCHANT SHIP BY EMPIRICAL METHODS

Vedran Slapničar , Katarina Zadro , Viktor Ložar , Ivo Ćatipović

ON EDUCATION AND TRAINING IN MARITIME COMMUNICATIONS AND THE GMDSS DURING THE COVID-19

Chavdar Alexandrov, Grozdyu Grozev, Georgi Dimitrov, Avgustin Hristov

AIR POLLUTANT EMISSION MEASUREMENT

Nikola Račić, Branko Lalić, Ivan Komar, Frane Vidović, Ladislav Stazić

ASSESSMENT OF LNG BUNKERING ACCIDENTS

Peter Vidmar, Andrej Androjna

EGR OPERATION INFLUENCE ON THE MARINE ENGINE EFFICIENCY

Delyan Hristov, Ivan Ivanov, Dimitar Popov

THE MEASUREMENT OF EXHAUST GAS EMISSIONS BY TESTO 350 MARITIME – EXHAUST GAS ANALYZER

Bruna Bacalja, Maja Krčum, Tomislav Peša, Marko Zubčić

PROPELLER LOAD MODELLING IN THE CALCULATIONS OF MARINE SHAFTING TORSIONAL VIBRATIONS

Nenad Vulić, Karlo Bratić, Branko Lalić, Ladislav Stazić

MODELING OF THE DEPENDENCE OF CO

Hristo Hristov, Ivailo Bakalov, Bogdan Shopov, Dobromir Yovkov

TECHNICAL DIAGNOSTICS OF MARINE EQUIPMENT WITH PSEUDO-DISCRETE FEATURES

Guixin Fan , Natalia Nikolova , Ty Smith , Kiril Tenekedjiev

CONTRIBUTION TO THE REDUCTION OF THE SHIP’S SWITCHBOARD BY APPLYING SENSOR TECHNOLOGY

Nediljko Kaštelan, Marko Zubčić, Maja Krčum, Miro Petković

THE STAND FOR FIN DRIVES ENERGY TESTING

Andrzej Grządziela , Marcin Kluczyk , Tomislav Batur

INTRODUCTION OF 3D PRINTING INTO MARINE ELECTRICAL ENGINEERING EDUCATION – A CASE STUDY

Ivica Kuzmanić, Igor Vujović, Zlatan Kulenović, Miro Petković

SHIPYARD CRANE MODELING METHODS

Pawel Piskur, Piotr Szymak, Bartosz Larzewski

Книжка 6
TEACHERS' PERSPECTIVE ON THE EDUCATIONAL IMPLICATIONS OF ONLINE TEACHING

Dr. Julien-Ferencz Kiss, Prof. Dr. Florica Orțan, Dr. Laurențiu Mˆndrea

ПСИХОЛОГО-ПЕДАГОГИЧЕСКИ ПРАВИЛА, МОДЕЛИ НА ДОБРИ ПРАКТИКИ И ПРЕПОРЪКИ ПРИ РАБОТАТА И ОБУЧЕНИЕТО НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ С ПОВЕДЕНЧЕСКИ РАЗСТРОЙСТВА

Тричков, Ив., 2019. Психолого-педагогически правила, модели на добри прак- тики и препоръки при работата и обучението на деца и ученици

Книжка 5
ФИДАНА ДАСКАЛОВА ЗА ПЕДАГОГИКАТА

Маргарита Колева, Йордан Колев

ВОЕННОМОРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ – ЕДИН РАЗЛИЧЕН ПОГЛЕД

Кожухаров, А. (2021). Личните академични документи на българската военна образователна система (1892 – 1946). Варна: ВВМУ, ISBN 978-619-7428-55-1

Книжка 4
Книжка 3
НЕВРОДИДАКТИКА

Наталия Витанова

ЗА АСИСТИРАЩИТЕ И ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Сивакова, В. (2020). Асистиращи и информационни технологии

Книжка 2
ОВЛАДЯВАНЕ НА КЛЮЧОВИ КОМПЕТЕНЦИИ ПРИ ОРИЕНТИРАНЕ В СВЕТА

Стоянова, М. (2019). Овладяване на ключови компетенции при ориентиране в света. София: Авангард принт, ISBN 978-954-337-398-7 374

Книжка 1
BULGARIAN SCHOOL – SHOWCASE OF IDENTITY

Veska Gyuviyska, Nikolay Tsankov

ЗА ИЗБОРА НА УЧЕБЕН КОМПЛЕКТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛЕН ЕТАП. И ЗА ОБУЧЕНИЕТО

Георгиева, А. (2020). Съвременни проекции на обучението по български език

КОНТРОЛ НА СТРЕСА. ПСИХОЛОГИЧЕСКИ И УПРАВЛЕНСКИ РАКУРСИ

Стоянов, В. (2020). Управление на стреса в организацията. Психологически и управленски ракурси. 198 cтр., Варна: Стено, ISBN 978-619-241-119-0

2020 година
Книжка 9
Книжка 8
EDUCATIONAL REASONS FOR EARLY SCHOOL DROP-OUT

Maria Teneva, Zlatka Zhelyazkova

Книжка 7s
TEACHING CHALLENGES IN SPORTS EDUCATION DURING THE PANDEMIC COVID-19

Evelina Savcheva, Galina Domuschieva-Rogleva

THE DIFFERENCES IN STUDENTS’ ATTITUDES ABOUT ONLINE TEACHING DURING COVID-19 PANDEMIC

Aleksić Veljković Aleksandra , Slađana Stanković , Irena Golubović-Ilić , Katarina Herodek

ONLINE EDUCATION DURING PANDEMIC, ACCORDING TO STUDENTS FROM TWO BULGARIAN UNIVERSITIES

Antoaneta Getova¹ , Eleonora Mileva² , Boryana Angelova-Igova²

Книжка 7
ПОДГОТОВКАТА НА ПЕДАГОГИЧЕСКИ КАДРИ ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНИТЕ ВЪЗПИТАТЕЛНИ ЗАВЕДЕНИЯ ПРЕЗ ПЕРИОДА 1944 – 1991 ГОДИНА

Въчева, С. (2019). Подготовката на педагогически кадри за предучилищните възпитателни заведения през периода

ПАЗАРНИ МЕХАНИЗМИ В УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ. ТЕОРЕТИКО-ПРИЛОЖНИ ВЪПРОСИ

Първанова, Й. (2020) Пазарни механизми в училищното образование. Теоретико-приложни въпроси. София: Колбис, ISBN 978-619-7284-35-5

Книжка 6
TEACHERS ATTITUDES ABOUT INTEGRATED APPROACH IN TEACHING

Emina Kopas-Vukašinović, Aleksandra Mihajlović, Olivera Cekić-Jovanović

Книжка 5
КОНЦЕПТУАЛНИ МОДЕЛИ ЗА РАЗРАБОТВАНЕ НА ПОЗНАВАТЕЛНИ ОНЛАЙН ИГРИ В ОБЛАСТТА НА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО

Детелин Лучев, Десислава Панева-Мариновa, Радослав Павлов Гита Сенка Лилия Павлова

ТАЛАНТЛИВ ПЕДАГОГ И КУЛТУРЕН ДЕЕЦ

Севда Чобанова, Любен Десев

Книжка 4
A CONTINUUM OF APPROACHES TO SCHOOL INSPECTIONS: CASES FROM EUROPE

Rossitsa Simeonova, Yonka Parvanova Martin Brown, Sarah Gardezi, Joe O’Hara, Gerry McNamara Laura del Castillo Blanco Zacharoula Kechri, Eleni Beniata

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2019 година
Книжка 9
Книжка 8
ОБРАЗОВАНИЕ НА БЪДЕЩЕТО

Наталия Витанова

Книжка 7
МОДЕЛ НА РАБОТА В ИНТЕРКУЛТУРНА СРЕДА

(Научноизследователска саморефлексия)

RISK FACTORS FOR EARLY SCHOOL LEAVING IN BULGARIA

Elena Lavrentsova, Petar Valkov

ПРИНОСИ НА ЕЛКА ПЕТРОВА ЗА БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ

(100 години от рождението на проф. д.п.н. Елка Петрова – 27.10.1919 – 21.12.2012)

НАСОКИ ЗА ПРИОБЩАВАНЕ НА МАРГИНАЛНИ СЕМЕЙНИ ОБЩНОСТИ В ОБРАЗОВАТЕЛНИТЕ ИНСТИТУЦИИ

Нунев, Й. (2019). Насоки за приобщаване на маргинални семейни общности в образователните институции. Велико Търново: Св. св. Кирил и Методий, ISBN 978-619-208-186-7

Книжка 6
ДИОФАНТОВИ УРАВНЕНИЯ И СИСТЕМИ ДИОФАНТОВИ УРАВНЕНИЯ – ТЕОРЕТИЧНИ АСПЕКТИ И МЕТОДИЧЕСКА ПРОЕКЦИЯ В НАЧАЛНИЯ ЕТАП НА ОБРАЗОВАНИЕ

Владимира Ангелова. (2018). Диофантови уравнения и системи диофантови уравнения – теоретични аспекти и методическа проекция в начален етап на образование. Пловдив: Паисий Хилендарски, ISBN 978-619-202-394-2

ЕДНА НОВА КНИГА ЗА ПЕДАГОГИЧЕСКИТЕ УМЕНИЯ НА УЧИТЕЛИТЕ

Николай Колишев. (2018). Теория на педагогическите умения на учителите. София: Захарий Стоянов, ISBN: 9789540912066

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ПРИЛОЖЕНИЕ НА ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИЯ ПОДХОД ПРИ ОБУЧЕНИЕ НА СТУДЕНТИ ПЕДАГОЗИ

(върху примера на обучение по академичната дисциплина „Съвременни аспекти на гражданското образование“ на студенти педагози)

LEARNING MATURITY

Alina G“mbuță Daniela-Carmen Berințan Marijana Mikulandra Krzysztof Kij Katja Sivka

Книжка 2
ДЕТЕТО И ПЕДАГОГИКАТА

Рашева-Мерджанова, Ян., Петкова, Ил. & Господинов, Вл. (съст.). (2018). Детето и педагогиката. София: Просвета, ISBN 978-954-01-3806-0

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

Редакционната колегия на списание „Педаго- гика“ ви честити Новата 2019 година! Пожела- ваме ви от сърце тя да бъде щастлива, успешна и благословена! През отминалата юбилейна 2018 г. публику- вахме редица стойностни материали на универ- ситетски преподаватели, учители, разнородни специалисти, работещи в сферата на образова- нието, докторанти. Отбелязани бяха поредица от тематични конференции и юбилейни празни- ци. Получихме и международно признание чрез включването на списанието

УЧЕНИЧЕСКО САМОУПРАВЛЕНИЕ

Желязкова-Тея, Т. & Банчева, М. (2018). Ученическото самоуправление. София: Аз-буки. ISBN: 978-619-7065-20-6

2018 година
Книжка 9
ПРАВАТА НА ДЕТЕТО ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА СТУДЕНТИ ПЕДАГОЗИ

Йорданка Николова, Даниела Рачева

Книжка 8
СПОДЕЛЕНО МНЕНИЕ

Николова, М. & Михалева, Б. (2018). С увереност срещу агресията и кон-

Книжка 7
РАДОСТТА ОТ ОБЩУВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК В ДЕТСТВОТО

Екатерина Софрониева, Христина Белева

НОВО ТЕОРЕТИКО-ПРАКТИЧЕСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ДЕТСКОТО ТВОРЧЕСТВО

Енгелс-Критидис, Р. (2018). Децата и творчеството. Юбилеен сборник в чест

ПРОФ. Д-Р ЕЛЕНА РУСИНОВА-БАХУДЕЙЛА

Розалина Енгелс-Критидис

Книжка 6
ПОЗИТИВНА УЧЕБНА СРЕДА

Валентина Шарланова

SENIOR CITIZENS’ EXISTENTIAL NEEDS AND EDUCATION FOR THE MEANING OF LIFE

Joanna Łukasik, Norbert Pikuła, Katarzyna Jagielska

Книжка 5
ПЛАНОМЕРНО ПСИХИЧЕСКО РАЗВИТИЕ

(По случай 115 г. от рождението на П.Я. Галперин)

ПАРАДИГМАТА СЕМИОТИКА – ЕЗИК – ДЕТЕ ПРИ 6 – 7-ГОДИШНИТЕ

Жоржетина Атанасова, Любимка Габрова

ПАРАРОДИТЕЛСКАТА ГРИЖА ВЪВ ФОКУСА НА ЕДИН СОЦИАЛНОПЕДАГОГИЧЕСКИ АНАЛИЗ

Ковачка, Ю. (2017). Социалнопедагогически проблеми при деца с парародителска грижа. Благоевград: УИ „Неофит Рилски“, 144 стр. ISBN: 9789540001340

Книжка 4
ДЕТСКИ КОНФЕРЕНЦИИ

Боряна Иванова

СТЕРЕОТИПИЗАЦИЯ НА ЕТНИЧЕСКИТЕ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ ПРИ СЪВРЕМЕННИТЕ МЛАДИ БЪЛГАРИ

Зорница Ганева. (2017). Стереотипизация на етническите взаимоотношения при съвременните млади българи. София: Елестра. ISBN 978-619-7292-03-9

Книжка 3
Книжка 2
СЪВРЕМЕННИ МЕТАМОРФОЗИ НА ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА В ДЕТСКАТА ГРУПА

Веселина Иванова, Виолета Кърцелянска-Станчева

SCHOOLS AND UNIVERSITIES AS SOCIAL INSTITUTIONS

Emilj Sulejmani Shikjerije Sulejmani

ОТНОСНО УСЕТА ЗА БРОЕНЕ

Петър Петров, Мима Трифонова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ И ПРИЯТЕЛИ,

Редакционната колегия на сп.„Педагогика“ Ви честити Новата 2018 г. Пожелаваме ви тя да бъде здрава, щедра и благословена! Тази година списанието чества своя юбилей – 90 години от неговото публикуване за първи път през 1928 г. с името „Народна просвета“. От деня на създаване до сега, то отразява актуал- ните проблеми на педагогическата наука и прак- тика и остава верен спътник на хиляди научни работници, учители, докторанти. Вярваме, че силата на творческата ни енергия ще пом

ДОБРИ ПРАКТИКИ „ПАРТНЬОРСТВО РОДИТЕЛИ – УЧИЛИЩЕ“

Мехмед Имамов, Калинка Гайтанинчева

2017 година
Книжка 9
ПЕДАГОГИЧЕСКОТО УЧЕНИЕ НА Й. ФР. ХЕРБАРТ – ИСТОРИЯ И СЪВРЕМЕННОСТ

(По повод 240 г. от неговото рождение) Невена Филипова

Книжка 8
ЧЕТЯЩИЯТ СТУДЕНТ, ЧЕТЯЩОТО ДЕТЕ – ЕДНО МАЛКО ПРОЗОРЧЕ, ЕДНА ВЕЛИЧЕСТВЕНА ГЛЕДКА

Мариана Мандева, Боряна Туцева, Габриела Николова, Цветелина Ковачева

Книжка 7
ДИДАКТИЧЕСКИ КОМПЕТЕНТНОСТИ

Нели Митева, Наталия Витанова

Илияна Кунева

Книжка 6
Книжка 5
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКО ОБУЧЕНИЕ В АКАДЕМИЧНА СРЕДА

(Научно-теоретична рефлексия) Румяна Неминска

ПРИНОС В ПСИХОЛОГИЯТА НА ТВОРЧЕСТВОТО

(120 години от рождението на Лев Семьонович Виготски) Любен Десев

ЛЕВ СEМЬОНОВИЧ ВИГОТСКИ – ПСИХОЛОГ И НА ХХI ВЕК

(по случай 120 години от рождението му)

ИСКУССТВО В ЖИЗНИ ЛЮДЕЙ

Гульнар Омарова

НОВА И ПОЛЕЗНА КНИГА

Йонка Първанова

ПРИНОСЕН ТРУД КЪМ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛНОТО УЧИЛИЩЕ

М. Мандева (2017). Методика на обучението по български език и литература – I – IV клас. Начално ограмотяване. В. Търново: УИ „Св. св. Кирил и Методий“, 120 стр.

ЕДНО ФУНДАМЕНТАЛНО ИНТЕГРАЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА РОЛЯТА НА ОБРАЗОВАНИЕТО ЗА РАЗВИТИЕТО НА НООСФЕРНИЯ ИНТЕЛЕКТ

Марга Георгиева, Сава Гроздев. (2016). Морфодинамиката за развитието на ноосферния интелект. София: Изток-Запад, ISBN 978-619-152-869-1

Книжка 4
Книжка 3
СИСТЕМАТИЧНО ВЪВЕДЕНИЕ В ОБЩАТА И ПСИХОЛОГИЧЕСКАТА СИНЕРГЕТИКА

Любен Десев (2015). Синергетика. Въведение и речник. 777 термина. София: ИК „Екопрогрес“. 464 с. ISBN 978-954-2970-37-8

Книжка 2
ПРОБЛЕМИ И ПЕРСПЕКТИВИ В РАЗВИТИЕТО НА ХУДОЖЕСТВЕНОТО ОБРАЗОВАНИЕ У НАС ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДЕТСКИЯ И НАЧАЛНИЯ УЧИТЕЛ

Теодора Власева, Даниела Гирджева-Валачева, Мария Калоферова, Найден Младенов, Илияна Шотлекова

ЗАКЪСНЯЛО ПРИЗНАНИЕ

Доц. д-р Емилия Николова

Книжка 1
ФАКТОРИ ЗА УСПЕШНО ПРИЛАГАНЕ НА СМЕСЕНО ОБУЧЕНИЕ

Стоянка Георгиева-Лазарова Лъчезар Лазаров

ЗА СТОПЛЕНИТЕ ПЪТЕКИ КЪМ ЛИТЕРАТУРНОТО ПОЗНАНИЕ

Радев, Радослав. 2015. Технология на методите в обучението по литература. Варна: Славена, 247 с., ISBN 978-619-190-041-1

2016 година
Книжка 9
ИНТЕРАКТИВНИ ТЕХНИКИ ЗА ОВЛАДЯВАНЕ НА ЧЕТЕНЕТО В МУЛТИКУЛТУРНАТА КЛАСНА СТАЯ – ПЪРВИ КЛАС

ФОРМИРАНЕ НА РЕЧЕВА КУЛТУРА, В НАЧАЛНА УЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ, (АНАЛИЗ НА АНКЕТА С УЧИТЕЛИ

Кампания

на Института за български език – БАН, и вестник „Аз-буки“

Книжка 8
Книжка 7
IBM SPSS STATISTICS ПРЕЗ ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ ПОГЛЕД НА ДОЦ. Д-Р ЗОРНИЦА ГАНЕВА

Зорница Ганева (2016). Да преоткрием статистиката с IBM SPSS Statistics. София: Елестра. 712 стр. ISBN 978-619-7292-01-5

НАЧАЛНОТО ОГРАМОТЯВАНЕ – „КЛЮЧ“ ЗА УСПЕШЕН ЖИВОТ В ПРОМЕНЯЩИЯ СЕ СВЯТ

Мариана Мандева, Диляна Гаджева (2016). Начално ограмотяване

ОТ „ЧУДНА И ДИВНА ДАСКАЛЕТИНКА“ ДО ПЕДАГОГИКА ЗА НАЦИОНАЛНО СЛУЧВАНЕ

Виолета Атанасова (2015) Петко Славейков за образованието. Шумен: Унивeрситетско издателство „Епископ Константин Преславски. 208 с. ISBN 978-619-201-051-5

Книжка 6
УЧИЛИЩЕ ЗА ЧЕТЕНЕ

Петя Георгиева

Кампания

на Института за български език – БАН, и в. „Аз Буки“

ДОШЛА ЛИ Е ИНСПЕКТОРЪТ?

Ванина Сумрова

ЩЕ ТЕ ЧАКАМ В/НА ЦЕНТЪРА

Илияна Гаравалова

ПРАВО В ДЕСЕТКАТА

Ивелина Стоянова

ПРОФ.Д.П.Н. СТОЯНКА ЖЕКОВА

Редколегия на сп. „Педагогика“

Книжка 5
Книжка 4
СИНЕРГЕТИКА – НОВО НАУЧНО ПОЗНАНИЕ

(Синергетика – въведение и речник, София: ИК Екопрогрес, 2015 г.)

Книжка 3
Книжка 2
НОВА ДИНАМИЧНА МОДИФИКАЦИЯ В ГРАНИЦИТЕ НА „АЗ-КОНЦЕПЦИЯТА“ НА МАТЕМАТИЧЕСКОТО МОДЕЛИРАНЕ

Марга Георгиева & Сава Гроздев. (2015). Морфодинамиката за развитието на ноосферния интелект, София: Марга Георгиева. 323 стр. ISBN 9786199052204

Книжка 1
IN MEMORIAM

На 10.12.2015 г. ни напусна нашият колега и приятел проф. д-р Иван Пет ков Иванов. Той беше уважаван учен и експерт в областта на педагогическите науки – автор на 10 монографии, 8 учебника, 10 учебни помагала, 6 студии и над 100 статии в специализирани периодич- ни издания и научни сборници; участник в 28 между- народни и национални проекта; председател и член на експертни групи към НАОА, член на редакционната ко- легия на сп. „Педагогика“. Проф. д-р Иван Иванов беше уважаван и оби

2015 година
Книжка 9
Книжка 8
РУСЕНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ

Златоживка Здравкова

Книжка 7
ДИСКУСИЯТА В УРОКА ПО ЛИТЕРАТУРА

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 6
УЧИТЕЛЯТ ПРАВИ УЧИЛИЩЕТО

ЕЗИКОВАТА ГРАМОТНОСТ НА МАЛКИЯ УЧЕНИК – „КЛЮЧ“ ЗА ОТГОВОРЕН И УСПЕШЕН ЖИВОТ В ПРОМЕНЯЩИЯ СЕ СВЯТ

ГОТОВНОСТ ЗА ОГРАМОТЯВАНЕ

Екатерина Чернева

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ МЕЖДУ ИСТОРИЯ, АКАДЕМИЗЪМ И РЕАЛНИ ПРАКТИКИ В СОЦИАЛНОПЕДАГОГИЧЕСКАТА ДЕЙНОСТ

Академични полета на социалната педагогика, съставител: проф. д.п.н. Клавдия Сапунджиева, научна редакция: проф. дпн Клавдия Сапунджиева, проф. д-р Нели Бояджиева, гл. ас. д-р Марина Пиронкова,

НОВА КНИГА

Клавдия Сапунджиева

Книжка 2
ПРОБЛЕМИ НА СОЦИАЛНАТА АДАПТАЦИЯ НА ПЪТУВАЩИ УЧЕНИЦИ ОТ МАЛКИ НАСЕЛЕНИ МЕСТА1)

Траян Попкочев, Бонка Гергинова, Тереза Карамангалова

Турнир по канадска борба [Arm Wrestling Competition] / Д. Евтимова,

Д. Евтимова, Е. Павлова, И. Радославова и Б. Иванов

Книжка 1
ORGANIZATIONAL CULTURE: THEORY AND REALITY

Inna Leonidovna Fedotenko

ОТЗИВ ЗА КНИГАТА „ОБРАЗОВАТЕЛЕН ДИЗАЙН (КОНЦЕПТУАЛНИ ОСНОВАНИЯ И ПРАКТИЧЕСКИ РЕШЕНИЯ)“

Димова, Д. (2013). Образователен дизайн (концептуални основания

2014 година
Книжка 9
„СОФИЯ – УЧЕЩ СЕ ГРАД“ – МОБИЛЕН СЕМИНАР В ПОДКРЕПА НА НЕФОРМАЛНОТО УЧЕНЕ И ОБРАЗОВАНИЕ В ОБЩНОСТТА

ПЕТЪР ДЪНОВ (БЕИНСÀ ДУНÒ Е И БЕЛЕЖИТ, ПЕДАГОГИЧЕСКИ МИСЛИТЕЛ-ХУМАНИСТ, (ПО ПОВОД НА 0-ГОДИШНИНАТА ОТ РОЖДЕНИЕТО, И 70 ГОДИНИ ОТ КОНЧИНАТА МУ

НА УЧИЛИЩЕ – С УСМИВКА!

Снежана Якимова

НА УЧИЛИЩЕ – С УСМИВКА!

Снежана Якимова

УЧИТЕЛЯТ – ЕТАЛОН ЗА ФОРМИРАНЕ НА ДЕТСКАТА ЛИЧНОСТ

Катя Коруджийска, Янка Маринкова

Книжка 8
Книжка 7
ЗАЕДНО МОЖЕМ ПОВЕЧЕ

Диана Смиленова

Книжка 6
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 5
ВЪЗГЛЕДИТЕ НА ЖАН-ЖАК РУСО И ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ ЗА ВЪЗПИТАНИЕТО

Посвещава се на 180-ата годишнина от рождението на Любен Каравелов (1834 – 1879) Виолета Атанасова

LE PROJET PÉDAGOGIQUE, SOURCE DE MOTIVATION DANS L’ENSEIGNEMENT ET L’APPRENTISSAGE DU FLE

THE EDUCATIONAL PROJECT, MEANS OF MOTIVATION IN TEACHING AND LEARNING FLE

LA PÉDAGOGIE DU PROJET ET LA MOTIVATION DES ÉLÈVES POUR L’APPRENTISSAGE DU FRANÇAIS

PROJECT PEDAGOGY AND PUPILS’ MOTIVATION IN LEARNING FRENCH

Книжка 4
КАЖДЫЙ ДЛЯ МЕНЯ УЧИТЕЛЬ

Ш.А.Амонашвили

Книжка 3
АНТОАНЕТА ЙОВЧЕВА (1952 – 2014)

След трудна борба с тежката болест ни напусна един добър и мил човек, една светла личност – Анто- анета Йовчева, нашата обичана колежка Тони. Нейните колеги и приятели, многобройните автори и сътрудници на сп. „Начално образование“ и на сп. „Педагогика“ ще запазят завинаги спомена за нейната приветлива усмивка, за нейната отзивчивост и преда- ност към работата, за нейната широка култура и стре- меж към познание, към развитие. Родена на 20 март 1952 г. в София в интелигентно се- мей

Книжка 2
ПОСТМОДЕРНИЗЪМ И ВЪЗПИТАНИЕ

Клавдия Сапунджиева

ДЕТСКИ УНИВЕРСИТЕТИ

Боряна Иванова

ПРОФ. Д-Р ЕЛКА ПЕТРОВА

Има личности, в сиянието на които се оглеж- дат цяла плеада последователи, възпитаници, колеги; има личности, без които животът става по беден, дните по-еднообразни, защото в сър- цето остава празно място. Такава личност е професор, доктор на педа- гогическите науки Елка Петрова – най–големият ерудит в областта на предучилищното възпита - ние, учен с международно значение. Дълги години ще свеждаме глави пред нейна- та обаятелна личност, с искрена признателност ще си спомняме свидните

МЕЖДУНАРОДНЫЙ ЦЕНТР ГУМАННОЙ ПЕДАГОГИКИ

Международният център „Хуманна педагогика“ организира XIII педаго- гически четения в периода 20 – 23.03.2014 г. в гр.Тбилиси, Грузия. Форумът се организира със съдействието на грузинското правителство. „Учителят“ е темата, която ще обедини участниците: учители, експерти, родители, универ- ситетски преподаватели, представители на педагогическата общност от мно- го страни, за да се осъществи дискусия за мисията на съвременния учител в съвременния образователен контекст. Ръководството на

Книжка 1
ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА МОБИЛНОТО ОБУЧЕНИЕ

Стоянка Георгиева-Лазарова Лъчезар Лазаров

2013 година
Книжка 9
УЧИТЕЛИ ВЪЗРОЖДЕНЦИ В ТЪРНОВО

Венка Кутева-Цветкова

Книжка 8
ДИМИТЪР ДОНЧЕВ – С ВЪЗХИТА ЗА БЪЛГАРСКИЯ УЧИТЕЛ

100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ДИМИТЪР ЕВСТАТИЕВ ДОНЧЕВ (5.10.1913 – 15.02.1997)

Книжка 7
„СЛЪНЦЕТО“ НА ВЪЗПИТАТЕЛНАТА СИСТЕМА В ТВУ – РАКИТОВО

85 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА АНГЕЛ УЗУНОВ (1928 – 1999)

ЦЕННОСТИ И ДУХОВНО-НРАВСТВЕНО РАЗВИТИЕ НА МАЛКИЯ УЧЕНИК

Марияна Ешкенази, Гергана Фиданова, Марияна Вишева, Цветанка Годжилова

МАЛКИЯТ УЧЕНИК ЧЕТЕ

Марияна Механджиева Венета Велева

С БАБА И ДЯДО В КЛАС

Цветелин Горанов, Таня Илиева, Цветанка Берова, Нели Иванова, Борка Бончева

РОД РОДА НЕ ХРАНИ, НО ТЕЖКО МУ, КОЙТО ГО НЯМА!

Диляна Вачкова Евелина Димитрова

ДА ПОМОГНЕМ НА ДЕЦАТА ДА ОТВОРЯТ СЪРЦАТА СИ

Иванка Дебелушина Нина Маврикова

ДОБРОТО Е У ВСЕКИ

Мария Наскова

ОТЛИЧЕН ПЕДАГОГ, ПСИХОЛОГ И ПСИХОТЕРАПЕВТ

ДОЦ. СВЕТОСЛАВ СТАМЕНОВ (1939 – 2013)

Книжка 6
ТЕОРЕТИКО-ПРИЛОЖНИ ПРОБЛЕМИ НА КОНСТРУИРАНЕТО НА ТЕСТ ЗА НАЦИОНАЛНО ВЪНШНО ОЦЕНЯВАНЕ ПО „ЧОВЕКЪТ И ОБЩЕСТВОТО“ ЗА 4. КЛАС (2013)

Ваня Петрова, Цонка Каснакова, Мариан Делчев Жана Минчева Радостина Стоянова, Рада Димитрова Мария Темникова

MEDIA IN PRESCHOOL AGE OF CHILD’S LIFE

Sonja Petrovska Jadranka Bocvarova

Книжка 5
ШАЛВА АЛЕКСАНДРОВИЧ АМОНАШВИЛИ – УЧИТЕЛ ОТ БЪДЕЩЕТО

В сложното битие на науката и метамор- фозите на социалната реалност, неотменими и общовалидни остават само най-стойностни- те постижения и безспорни истини, които не само маркират и остойностяват територията на човешко познание, но извисяват самия чо- век, поддържат неговата вяра в доброто, под- хранват чувството му за собствена значимост, укрепват неговия дух. Приемайки извечните послания на класи- ческата философско-педагогическа мъдрост и дълбоко обвързан с педагогическата р

МАНИФЕСТ ГУМАННОЙ ПЕДАГОГИКИ

Преамбула 25 лет тому назад группа учителей новаторов провозгласила манифест „Пе- дагогика сотрудничества“ (Переделкино, 1986 год). В последующие годы были опубликованы отчеты встреч учителей новаторов, в которых рассматри- вались разные аспекты педагогики сотрудничества: „Демократизация лично- сти“ (Цинандали, Телавский район, Грузия, 1987 год), „Методика обновления“ (Москва, 1988 год), „Войдем в новую школу“ (Краснодарский край, 1988 год). Идеи педагогики сотрудничества воодушевленно

ПОРТФОЛИОТО НА УЧЕНИКА КАТО ПРОЦЕС НА САМОПОЗНАНИЕ

Радка Топалска Емилия Вълкова, Албена Атанасова

ДОПИРНИ СВЕТОВЕ

Албена Димитрова Стилияна Гронева

ПРЕДИ ГОДИНА И СЕГА

Веселка Аршинкова

Книжка 4
СВЕЩЕНИК ГЕОРГИ МАРИНОВ ПОЛУГАНОВ – ОСНОВАТЕЛЯТ НА УЧИЛИЩЕТО И ПЪРВИЯТ УЧИТЕЛ В ПОЛИКРАЙЩЕ

Георги Георгиев Трифонка Попниколова Марияна Георгиева–Гроссе

ЕВРОПЕЙСКИ ПРИКАЗКИ

Светла Попова

Книжка 3
ДА ОПАЗИМ ДЕТСКОТО ЗДРАВЕ!

Мая Топалова, Симона Пейчева

КАК ДА ОТГЛЕДАМЕ МАЛЪК ПРИРОДОЛЮБИТЕЛ?

Мадлена Николова Ани Цветкова

Книжка 2
Книжка 1
ИЗКУСТВОТО ЗА ПРЕВЕНЦИЯ НА АГРЕСИВНОТО ПОВЕДЕНИЕ НА ДЕЦАТА

Евгения Миланова Виолета Николова Величка Радева

ПРИЯТЕЛСТВОТО В ЖИВОТА НА ДЕТЕТО

Даниела Димитрова Красимира Василева

ПРЕДАЙ НАТАТЪК

Вилдан Мехмедова

ЗАЕДНО ДА БЪДЕМ ДОБРИ

(ПЕДАГОГИЧЕСКА СИТУАЦИЯ В ПОДГОТВИТЕЛНА ГРУПА)

ПРОФ. ДПН EЛКА ПЕТРОВА EДНА НЕЗАЛИЧИМА СЛЕДА В БЪЛГАРСКОТО ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБРАЗОВАНИЕ (1919 – 2012)

Почина проф. дпн Елка Петрова (20.ХІІ.2012 г.) – на- шата любима учителка по изкуството да се живее пъл- ноценно и професионално, създателката на науката за предучилищното възпитание на българските деца, пре- красната жена и велика майка, Неповторима, единствена, съвършена – това е нашата Елка: Примерът за всички нас – хилядите нейни студенти и последователи ! Елка Петрова винаги е първа, винаги е оригинална и авангардна; през 1950–1952 г. поставя началото на Висшия мето

2012 година
Книжка 9
ПЕДАГОГЪТ – РИЦАР НА ДЕТСТВОТО

Януш Корчак бе написал, че животът на великите хора е като легендите: труден, но красив. И се оказва пророчески прав, сякаш е писал за себе си! Наследник на семейство с богата духовна култура и традиции, останал отрано без баща, той не просто се справя с несгодите на сирачеството, но развива у себе си три могъщи извора на живот: любов към свободата и справедливостта, страст към знанието и творчеството, отдаденост на децата и тяхното щастие. Лекарят Корчак лекува децата и душите им. Безплатн

ЯНУШ КОРЧАК – ВЕЛИК ХУМАНИСТ И ПЕДАГОГ

„Със сила и мощ поведох своя живот, който беше привидно неподреден, самотен и чужд. За син избрах идеята да служа на детето и неговото дело. Привидно загубих.“ Бе лекар, писател, мислител. Бе философ, учен, моралист. Издател. Възпи- тател и педагог. Бе герой. Бе скромен. Във всяка от тези области той има изключителни постижения. В течение на по- вече от четиридесет години работи като педагог и писател. Четиридесет години безкористно служене на слабите и беззащитните. Създава съвременна кон

ЕВОЛЮЦИЯ НА ПРАВАТА НА ДЕТЕТО

„Детето има право на сериозно отношение към проблемите му, на справедливото им решаване.“

THE KORCZAK’S RIGHT TO SOCIAL PARTICIPATION OF CHILDREN THE CITIZENSHIP OF CHILDREN

A speech by Marek Michalak, the Ombudsman for Children, given during the seminar„The Polish-Israeli pioneer in the fi eld of human rights, Janusz Korczak (1879–1942) and today’s Convention on Children’s Rights as the part of the international law“, Geneva, the 6 of June 2009

ЗА ДЕТЕТО, ДЕТСТВОТО ИЛИ НАУКА ЗА НЕГО?

В памет на Януш Корчак – по повод 70 г. от неговата смърт и 100 г. от създаването на „Дом за сираци“ във Варшава Албена Чавдарова

Книжка 8
CHANGES IN UNIVERSITY TEACHING – THE ROAD FROM KNOWLEDGE TO COMPETENCIES

Slađana Anđelković Zorica Stanisavljević Petrović

ДОСТОЕН ЖИВОТ, ОТДАДЕН НА ПРОСВЕЩЕНИЕТО… ПРОФ. СТОЙКА ЗДРАВКОВА – ЕДИН СЪВРЕМЕНЕН БУДИТЕЛ НА 70 ГОДИНИ

Неуморна и взискателна! Енергична и всеотдай- на! Работохолик и перфекционист! Това е проф. д-р Стойка Здравкова! Не е за вярване, че в началото на ноември 2012 година навърши 70 години. И не е слу- чайно това, че тази светла дата е непосредствено бли- зо до Деня на будителите. А това, че проф . Здравкова е съвременен български будител, е толкова безспорно и видимо! 70–годишнината ù е един чудесен повод ретрос- пективно да си припомним и проследим най-значи-

Книжка 7
ОЧАКВАНА И ПОЛЕЗНА

Емилия Василева

Книжка 6
Книжка 5
ЦЕННО ПОМАГАЛО ЗА ПСИХОЛОЗИ И ПЕДАГОЗИ (Надежден инструмент за диагностициране смисъла на живота)

Любен Десев Минчев, Борис. Тест на Дж. Крумбъг и Л. Махолик за смисъл в живота. Българска версия. Варна, ВСУ „Черноризец Храбър“,

ГЕОРГИ MАВРОВ ЖИВОТ, ОТДАДЕН НА НАУКАТА И ОБРАЗОВАНИЕТО

Така най-общо, но и най-точно можем да охарак- теризираме дейността на ст. н. с. д-р Георги Петков Мавров. Той ни напусна неочаквано в края на април т.г. И до последния си ден не преставаше да се вълнува от проблемите на образованието. Споделяше инте- ресни мисли относно предстоящото приемане на За- кона за образованието. Пестелив на думи, но щедър на дела – това ясно проличава от неговата богата би- ография.

Книжка 4
ОЩЕ ЕДНА ИДЕЯ

Галина Стоянова

Книжка 3
С ИНОВАТИВЕН ПОГЛЕД КЪМ ЛИЧНОСТТА НА ДЕТЕТО

Маргарита Абрашева Любимка Габрова

БИЗНЕС ОБУЧЕНИЕ В ДЕТСКАТА ГРАДИНА

Красимира Костова Петя Драгоданова

ДЕТСКАТА БЕЗОПАСНОСТ

Любимка Габрова

БАБА ПРИКАЗКИ РАЗКАЗВА... (МИКС ОТ ПРИКАЗКИ)

Кева Захариева, Мария Мичева

Книжка 2
ДЕТЕ ПЪТУВА В АВТОМОБИЛА

Красимира Михайлова

ПРОТИВОПОСТАВЯНЕ

Пюрвя Ердниев, Б. Ердниев

ЗДРАВКА НОВАКОВА – ПРЕПОДАВАТЕЛ И ТВОРЕЦ

Седемдесетгодишният юбилей е вълнуващ повод да проследим трудния, богат и съдържателен професионално-творчески път на доц. д-р Здравка Новакова, да под- чертаем нейната важна роля за утвърждаване на дидактика на математиката като

IN MEMORIAM Иван Марев

Напусна ни проф. Иван Марев – философ, педагог, демократ, родолюбец. В далечната 1975 г., зареден с енергия, пълен с идеи, той създаде в Техническия

Книжка 1
ДЕЛЕГИРАНЕ НА ПРАВА ЧРЕЗ КОМИСИИТЕ В ДЕТСКАТА ГРАДИНА

Маргарита Абрашева Политиката, наречена управление на качеството, не е самоцел, нито поредна обра- зователна „мода“. Тя е практически необходима за поддържане от директора на учеб- ното заведение на един привлекателен образ в условията на конкуренция на пазара на учебни заведения. Това се отнася най-вече за детските градини. Политиката на упра- вление на качеството съдържа недостатъчно използван ресурс, включително за спечел- ване и запазване доверието на потребителя – родителите на децата,

ИНОВАЦИОННИ И ИНТЕРАКТИВНИ МЕТОДИ В КВАЛИФИКАЦИОННАТА ДЕЙНОСТ НА ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ КОЛЕКТИВ

Стоилка Ташева, Севда Лукайчева Развиващото се с динамични темпове общество в днешно време налага необ- ходимостта от иновационни промени в областта на образованието. И в предучи- лищната педагогика все по-често се търсят алтернативни педагогически техноло- гии както за възпитанието и обучението на децата, така и при провеждането на квалификационната дейност на самите педагози. Използването на интерактивните методи дава възможност да се възлагат за- дачи, които предполагат съвместна работа,

ТОВА ТРЯБВА ДА ГО ЗНАЕ ВСЯКО ДЕТЕ

Татяна Атанасова, Иванка Пампова

НА УЛИЦАТА Е ОПАСНО

Таня Янчева, Зоя Кацарова