Педагогика

2012/6, стр. 940 - 958

ДИСЛЕКСИЯТА ОТ ПСИХОЛИНГВИСТИЧНО ГЛЕДИЩЕ

Резюме:

Ключови думи:

Децата с дислексия са с различно възприятие и с различни умения за възпроизводство (РВВ) спрямо другите.

Нещо повече – те са различни не само спрямо нормата, а и спрямо ,,различните“ на нея.

И още повече – те са различни и спрямо себе си.

Какво е нормата? Нормата е общоприетият критерий, общовалиден стандарт, основан на умения за унифицирано, масово аргументирано, културносоциално възприятие и възпроизводство. Един от начините да се проследява и покрива нормата е обучението в училище, при което знанието всъщност се проверява и приема като нормовалидно само при условие че е проявено за определено време (учебни часове, срок, година).

Настоящата статия насочва читателя към различното възприятие и възпроизводство (РВВ) и дислексията като производна на РВВ от гледище на моята авторска система НОТА (нови образователни технологии и алтернативи) чрез представителния за нея метод, изведен също от дългогодишната ми образователна практика, ПЛОМТ (психолингвистични образователни методи и техники). Системата и нейният метод са представени с характерните им средства, а те в същността си са психолингвистични. Преди да бъде изведен като теоретична обосновка, ПЛОМТ представлява по същество описана практика, повече от десетилетен опит в областта на образователните нормо- и алтернативна система.

Но каква все пак е ролята на нормата?

За повечето грамотни хора нормата е нещо полезно и много необходимо. Нормата внася порядък, сигурност и спокойствие. Тя е изпитан във времето стандарт за индивидуалните проявления на колективния разум, за масовото съзнание и за границите на нормалността. Нормата е обективен критерий. Тя е доказателство за всичко, което се допуска за приемливо, и самата тя не се нуждае от аргументи за защита. Тя е защитена от онези, които я подкрепят, като я спазват и влизат в нейните граници, за което и самата норма ги подкрепя и пази. Всъщност нормата е измислена от по-голямата част от хората, за да им служи. И затова в един момент нормата и човекът стават едно цяло. И все пак има разлика между нормата и човека – разлика, която не е официална, но е осезателна. В ежедневието нормата е власт, закон. Този закон се изпълнява стриктно от хора, които действат механично, точно, координирано, разумно. Никакви чувства, излишни емоции, сътресения и непредвидени обстоятелства не могат да разклатят и объркат онзи, който е назначен да съблюдава нормата. Да коригираш нормата е много трудно. Понякога действително хуманистичното коригиране чрез допълване и изменение на нормата може да се приеме за подвиг. Нормата е бездушен механизъм и лост на властта. Тя е всичко разрешено, валидно. Тя мисли себе си за безгрешна, защото онези, които са я създали, я смятат за върха на своите постижения.

И все пак Божествената и Човешката норма имат противници. Те съществуват успоредно със зараждането є и съответно се установяват като нейни опоненти. Кои са противниците на нормата? Това са различните хора, тези, които наричаме ,,други“, ,,чужди“ на изпитаните наизустени правила и граници. Различният е човек от по-малката човешка група. За разлика от нормогрупата, която е по-силна, по-голяма, открива се навсякъде и се проявява компактно, групата на различните не само е чувствително по-малка, но е и разпиляна. Освен това различните хора се проявяват индивидуално. Те са още по-самотни и неразбрани, защото различността им е уникална и само някои общи черти на ,,другостта“ спрямо нормата се повтарят у отделните носители на РВВ. Случва се на едно място и по едно и също време да се съберат няколко различни индивиди в група. Например в сесиите по глобалния за фондация ,,Стела Богомилова“ проект ,,Приятелска стая“ с действаща и водеща до момента програма ,,Превенция на дислексията“ има изпитана практика, която консолидира различието ,,вътре“ между самите участници и различността на всички включени в нея спрямо нормата ,,отвън“. Самата глобализация на света и опитът за установяването на Европейски съюз, в частност на общочовешкото развитие, са доказателство, че на земята като единно пространство може да се установи почти съвършена норма, чийто основен белег наред с други водещи черти, е приемът на позитивно-градивната другост и включването є в единната множествена, но и противоречива нормосистема.

За да се стигне до такъв идеален свят, е нужно обаче да се мине през множество конфликти, да се преценят обстоятелствата, които ги пораждат, и да се намери комплексното решение, което да е практически възможно и позитивно за всички участници в глобалността.

Различното възприятие и възпроизводство, както споменах, е с крайно различни и противоречиви проявления. За овладяването на тези позитивни, но изненадващи проявления е необходимо те да се систематизират и анализират. В противен случай непознатите качества на РВВ, колкото и да са значими, не се ли употребят от нормата, могат да се изкривят и напълно да преобърнат градивната си посока на развитие. Тогава започваме да говорим и за дислексията като за друг възможен негативен, непревентиран фактор – резултат и симптом на РВВ.

В настоящото изложение ролите, които то представя дотук, са на:

– нормата и нормолексиците;

– различните (РВВ) и РВВ с дисфункция дислексия (ДМ);

– различния индивид с превентиран ДМ благодарение на семейната си среда и собствените си усилия.

Пространството, където се ражда противоречието, е граничният свят между нормата и другостта – метасветът.

Необходимо е едно предварително пояснение: към настоящия момент в България повечето известни хора, които се занимават с дислексията, все още само конституират проблема. Аз и моят екип, благодарение на седемнадесетгодишния опит с деца дислексици (дори когато в началните години не сме знаели, че някои от тях са действително такива), не само конституираме с по-убедителна дефиниция състоянието, чиито характеристики са от типа РВВ (различно възприятие и възпроизводство) и в частност дислексията (ДМ) и другия неин ,,смесен“ творчески тип (атипична дислексия – АДМ) като негови производни.

Всички заинтересовани знаем, че в света отделните школи по дислексия не работят по единен стандарт. Приемат се за валидни онези методи, които включват успешно най-доброто от познатата практика в собствени оригинални системи. Унифицирането е добър опит, но все още осезателно се чувства липсата на категорично безспорен и изцяло успешно действащ метод дори в най-силните школи, една от които аз съм преминала (Национална асоциация по дислексия във Великобритания). Фактът според мен се основава на недостатъчно проникновен и аргументиран научен подход към първоначалното дефиниране на проблема и неговото разбиране. А изборът на правилен подход винаги разчита на точен инструментариум и допълнителен резерв от помощни средства. В този смисъл фондацията, която ръководя, има преднина. Предимството е резултат от намерен, тестван, описан като практика, с „входове“ и „изходи“ и накрая теоретично обоснован метод, който колкото е уникален за дислексията, толкова е и комплексен, като включва в себе си най-доброто от останалите школи. Той, естествено, по собствен път интерпретира външния опит. Този метод е незаменим и различен от останалите с още нещо – преди да се превърне в средство за помощ на дислексични деца, той е бил успешно предлаган и прилаган над десет години на ученици – в седми, единадесети и дванадесети клас, които са нормолексици. Разбира се, този метод, наречен ПЛОМТ (психолингвистични образователни методи и техники), за който непрекъснато става дума, бива усъвършенстван и адаптиран, ставайки функция на системата, известна като НОТА – нови образователни технологии и алтернативи – за деца и възрастни с характеристките на РВВ и дислексия (ДМ).

ПЛОМТ се основава на психолингвистиката и социолингвистиката. По този повод Ф. Даскалова, в своя лекционен курс „Психолингвистика“ за студенти по психология, определя същността и значението на психолингвистиката като сравнително нова наука. „Психолингвистиката е гранична, междинна научна дисциплина, възникнала на границата между лингвистиката и психологията, която съчетава в себе си системата от понятия и методи на психологията с огромния опит, натрупан от лингвистиката и разкрива съотношението между единиците на езика и механизмите и формите на осъществяване на речевата дейност“ (Петровский, 1970). Би трябвало да се направи разграничение между психолингвистика и лингвистика. В литературата обикновено се прави разграничение между психолингвисти и лингвисти, макар че, разбира се, има много психолингвисти, които се представят за лингвисти, кактои мнозина с основна специалност психология, педагогика, антропология или социология. Въпросът кой е и кой не е психолингвист, не е нито интересен, нито важен. Но е важно да се изясни каква е разликата между двете науки. Това са различни дисциплини и за разлика от психолингвистиката лингвистиката има за обект и предмет само структурата на езика, без да се отчита психологическият (по-скоро социално-психологическият) контекст, в който той се изучава и използва. Задачата на лингвистиката е да разработи правилата на езика „X“, след което щафетата може да се поеме от психолингвистиката и да се проучат разнообразните допирни точки между тези правила и психичните (предимно когнитивните) такива. Освен разграничението между „психолингвистика“ и „лингвистика“ е необходимо да се направи разграничение между „психолингвистика“ и „психология на езика“. Докато под „психология на езика“ се разбира изучаването на психиката във връзка с езика, под „психолингвистика“ се разбира обратното – изучаването на езика във връзка с психиката. Разликата е до голяма степен въпрос на акцентиране и зависи от това, дали изследователят се интересува повече от езика, или повече от психиката.

В този смисъл авторската система ПЛОМТ във фондация „Стела Богомилова“ прагматично и глобално доразвива постановката на Ф. Даскалова, реализирайки коригиращата програма за дислексици и носители на РВВ – процес, в който по своеобразен начин овеществяването на езика се „психологизира“, а психичните процеси се „овеществяват“ (материализират). По-нататък научната теза на Ф. Даскалова продължава: „Докато обаче за лингвистиката е важна системата на езика като средство за изразяване на тези мисловно-речеви актове, за психологията е важен самият процес на пораждане и протичане на речта, за патологията – възможните отклонения от закономерностите на това пораждане, за педагогиката – педагогическите закономерности, осигуряващи своевременното и правилно пораждане и протичане на тези мисловно-речеви актове. За психолингвистиката са важни дълбинните структури от правила, които стоят в основата на повърхностните структури на различните мисловно-речеви актове и които осъществяват тяхното езиково кодиране, декодиране и прекодиране. Така според своя предмет на изследване психолингвистиката е по-близка до лингвистиката, а по методи на изследването – до психологията“. В този смисъл всеки специалист, който работи по системата НОТА, по метода ПЛОМТ, задължително притежава сбор от професионални компетентности: лингвистични; психологически (психолингвистични); педагогически; философски; социокултурни. Ето защо и психолингвистиката, и социолингвистиката са метанауки и техните граници включват най-важните светове: на душата, съзнанието и мисленето; необятното пространство на думите, изразяването им в бита, битието, творчеството, социалността и по-точно, пътя на човека в нея – семейството, дома, училището и работата.

Носителите на дислексични и като цяло различни от нормата състояния в начално изразения етап на дислексията (от 3 до 6-годишни деца) се отличават с крайно противоречивите си поведенчески и психолингвистични данни. Тези деца преди всичко се характеризират с по-сложното си психологическо устройство. Психичната структура на ДМ (дислексичен модел) профила може да се сравни със сложното устройство на авангардна инженерингова мултифункционална апаратурна схема, чиито водещи и фини настройки са толкова много и еднакво важни, че засегне ли се неправилно само един неин механизъм, се разстройва и блокира цялата система.

Основен проблем на децата с РВВ, дислексия е крайното им емоционализиране. Етикетирането им, че са ,,мързеливи, разсеяни“, ако искаме да сме точни, трябва да бъде заменено от тестовата констатация, че са ,,неразумни“ именно поради развитата им сетивност. Ясно е, че свръхемоционални хора с изразени още в детството дислексични състояния ще имат силно развито възприятие и емоционално възпроизводство за сметка на ,,разумното“, ,,словесното“ мислене. Ето защо в коригиращите програми със средствата на психолингвистиката се залага предимно на словото (сесиите представляват постигане на образователни или житейски цели със силата на множествения поток от думи, диалози, дискусии, техники за тезисно презентиране, логическо конструиране, асертивни подходи, беседи, стилистични средства и екстралингвистични методи. Основната цел е не да се ,,редуцира“ действието на дяснохемисферното поле на възприятие, а неговата все още позитивна (ако програмата е насрочена своевременно) функция комплексно да ,,обслужва“ лявата хемисфера, така че този перманентен процес да организира ново съзнание и да установи и развие относителен баланс между дясната и лявата мозъчна продуктивност.

Енчо Герганов в свои психолингвистични изследвания и лекции представя следната система от паметови полета:

а) сензорна памет:

1) Иконична памет (зрително възприятие). Функцията на иконичната памет е да пази информацията достатъчно дълго време, за да може човек да вземе решение.

2) Ехоична памет (слухово възприятие). Характерно свойство на ехоичната памет е вътрешно да повтаря нещо, което сме чули.

3) Сетивна (сензорна) памет (за всички останали сетива).

б) краткосрочна памет – shortterm memory функцията на краткосрочната памет е повтаряне наум с цел информацията да се прехвърли в дългосрочната памет; в) дългосрочна памет – longterm memory в дългосрочната памет се пазят думите, граматическите правила и т.н.

Свойства на трите паметови регистъра:

а) обем на информацията:

1) Сензорна памет – обемът є е пълен. Каквото има в реалността, има го и в иконичната памет. Практически обемът є е неограничен.

2) Краткосрочна памет – обемът є е 7+2 мнемически единици.

3) Дългосрочна памет – обемът є е практически неограничен.

б) код на информацията:

1) Сензорна памет – типът на кода е фотографско копие.

2) Краткосрочна памет – типът на кода е звуково-артикулаторен.

3) Дългосрочна памет – кодът е смислово-семантичен.

в) време на задържане на информацията:

1) Иконична памет – 0,5–1 секунда.

2) Ехоична памет – 2 секунди.

3) Краткосрочна памет – до 30 секунди.

4) Дългосрочна памет – до края на живота; г) характер на информацията:

1) Сензорна памет – некатегоризирана.

2) Краткосрочна памет – категоризирана.

3) Дългосрочна памет – категоризирана.

За да се осъществи прехвърлянето и съхраняването на постъпила по сетивен път информация (под формата на звуци, усещания, образи, картини и представи), е необходимо наличието на т.нар. „смисловоразличителен фонологичен код“. Неговата функция е да овеществява, „материализира“ фонетичния звук в буквен (фонологичен) символ. Наличието на такъв смислово-различителен код е възможно само при условие че не се регистрира хипофункция на дясна хемисфера, така че се освобождава пространство в коровата периферия, своеобразен канал, по който да преминава и да се обработва смислово, контекстуално и дискурсивно постъпилата информация. При деца с хипофункция на дясна хемисфера „входът“ и „изходът“ практически съвпадат, защото информацията, постъпила в т.нар. „черна кутия“ (друго определение за дясна хемисфера), не се обработва фонологично адекватно. А информация, която не се задържа, се отхвърля и носителят на РВВ се оказва с по-ограничени паметови и изразни възможности.

С други думи, отсъствието на точен смисловоразграничителен фонетикофонологичен код при тези деца се замества от силните страни, които профилите им притежават в повече, посредством индивидуален за всеки психолингвистичен процес на осъзнаването. Това е и водещата разлика между традиционните или модерни психологически системи ипсихолингвистиката – дете с дислексия чрез психологическия подход не би постигнало ефективна и бърза промяна, която да го ,,сближи“ с образователния стандарт, точно защото психологическият фундамент почива преди всичко на анкетирането чрез въпроси и изслушването на отговорите на пациента, чиято роля е активната, за разлика от слушателската позиция на психолога в сесия. Човек, който има основен проблем с думите, още повече би се затруднил и объркал от терапия, която не налага като основен инструментариум думите в обратна връзка. Психолингвистът има това предимство пред психолога – той е и ,,изповедник“, слушател, но и ,,проповедник“, водач и съветник – изисква работа с лингвистичнатасистема, но и едновременно с това обучава, внася и установява езикови компетентности, които преди сесията са били дефицитни за дислексика.

Ясно е, че става дума за вътрешните състояния и тяхното реализиране според общоприетите правила и начин на живот. Вътрешните състояния, които са свързани с краткосрочната памет, са обект на психологията, която констатира, изследва и регулира психологически развития и резултати от функцията на дясна хемисфера при нормална структура на мозъчната корова периферия.

Лявата хемисфера пък отговаря с функциите си за ,,овеществяването“ на постъпващата информация отдясно след прехвърлянето є от т. нар. ,,мазолесто тяло“ отляво. Този процес, от дясно към ляво и обратно – ляво–дясно, е отношение между: ,,краткосрочна и дълготрайна“ памет; сетивно и словесно мислене; усещания и разумни обяснения; асоциативност и логическа линеарност; образно представяне и лингвистично изразяване и др. Проф. д-р Михаил Киров в книгата си „Мозък и психика“ акцентира върху следното: „Двете хемисфери са почти напълно разделени и се дублират функционално една с друга. Получаването и обработването на информация от лявото и дясното по-лукълбо на мозъка стават огледално на неврофизиологично равнище. Лявото полукълбо възприема света отдясно, а дясното – отляво. Такава кръстосана система на възприемане и управлениена поведението и взаимозаменяемостта е характерна за главния мозък на всички бозайници. При човека обаче намираме известна диференциация на функциите на дясното и лявото полукълбо. У него е възникнала известна асиметрия на редица функции и процеси, например електрическата активност на мозъка. В долната си част (в дъното) двете полукълба комуникират посредством мазолестото тяло. То се състои от проводници (израстъци на нервни клетки), които свързват едното с другото полукълбо и създават условие симетричните участъци на едната и другата хемисфера да си обменят информация. Това ще рече, че информацията, по-лучена от едното полукълбо, се предава и на другото в неговите симетрични зони“. Така се обяснява как едно дяснохемисферно „чувство“ от краткосрочната памет може да породи в лявата паметова хемисфера трайни „словесни“ идеи (мисли). И обратно, сложна философска концепция е възможно да „емоционализира“, да възбуди сетивната краткосрочна памет.

При нормолексиците двете сфери са асиметрични, като лявата е водеща, а именно тя е свързана с действието да превръща усещанията ни в думи. Така се мотивира и необходимостта от специалист лингвист, който умее да разчита, тълкува и коригира проблеми в езиковото писмено и устно изразяване. При деца с РВВ дясната сфера функционира по-засилено и се доближава по активност до действието на лявата. Това положение води често до объркване между психичното и лингвистичното координиране. Дезориентацията е още по-чувствителна и води до сериозни проблеми в обучението и живота онези, чиято дяснохемисферна функция има тенденция да се проявява по-стоянно като водеща (в такива случаи сме свикнали да говорим за състояние на дислексия, която аз считам, че е просто негативно проявление на РВВ, а не болест). Изследванията по програмата включват и работа с деца, чиято доминантна лявохемисферна дейност е повишена спрямо нормата, и когато вследствие на това се потисне и рисково намалее дяснохемисферното влияние, отново се регистрира дисфункция, напълно различна от дислексичната.

Тогава вече е необходима помощта на социолингвист и психолог, тъй като непревентирането на подобен проблем може да доведе до крайни социопатни екстровертни поведения. Ето защо специалистът психолингвист има за цел при работа с деца и възрастни, носители на РВВ и дислексия (ДМ или АДМ), да коригира, обедини и организира работата на двете сфери в едно без вътрешни противоречия или разминавания, като запази особеностите им – така езиковите реализации се ,,психологизират“ чрез техники от психолингвистиката, а самите психологически състояния се ,,овеществяват“ лингвистично посредством образователни психолингвистични техники.

Идеята е първичното противоречие между равните по сила и сравнително симетрични ,,ляво-дясно“ при хора с дисфункция да изчезне като водещо до проблеми на личността не чрез редуциране функциите на дясното поле, а напротив – чрез съхраняването на активността му, но прехвърляне на неговата енергия за постигане на значително по-силна ,,лява“ резултативност, и съответно обратното – действието на лявата сфера да се ориентира към овладяване на състоянията на ,,дясното“ хемисферно поле. С други думи, методът ПЛОМТ преследва, установява, насочва и развива едно ново съзнание, което допълва, подпомага и укрепва ролята на т.нар. ,,мазолесто тяло“ у хората с РВВ и дислексия. Тази уникална по същността си програма чрез метода ПЛОМТ поражда много по-добри практически резултати с характер на изпреварващо развитие спрямо нормата, от която преди изпълнението на коригиращата програма носителите на РВВ и дислексия са изоставали или са странели.

Тази роля на ПЛОМТ е заредена с хуманизъм и толерантност, защото е ориентирана освен към хора с дисфункции и към нормолексици. Нейното преимущество е, че не просто решава проблема на дислексичния модел (ДМ) на възприятие и възпроизводство, но и превръща носителите му в истински творци, на чийто фон нормолексиците изглеждат несъвършени и в някои отношения – изоставащи. Тази цел би звучала фантастично и самохвално, ако не бе постигана, както е в действителност, десетилетие назад в преподавателската ми практика. Сега чрез системата НОТА и метода ПЛОМТ имаме уникален шанс да създадем нова, по-добра психологическа, социална и образователна норма, нови общи критерии, които реално сбъдват идеята за глобално интегриране на хората и същевременно позитивно развиват и съхраняват индивидуалните им различия.

,,Лявото“ действие продуцира разумното ,,трябва“. Трябва да използваме все по-широко освен представения метод ПЛОМТ и всички други непознати, но работещи успешно възможности за целта. А целта е продукт както на ,,трябва“ отляво, така и на ,,искам“ отдясно. Това, което искам най-напред и което, смея да твърдя, искат всички с РВВ, поетът Далчев най-добре е изразил в текста ,,Молитва“:

,,Научи ме, Господи велик, да живея като всички хора...“

Различните искат да бъдат като обикновените хора, които са стожер на Нормата, но дали тези нормохора искат да станат поне малко различни? Различните често са с творчески потенциал и чрез него те стигат до ,,другите“. За съжаление Нормата не се основава на творчество, а по-скоро на разумния закон, нормативните правила, които макар и да я ограничават, я предпазват от ,,чужди“, външни и непознати за нея влияния, едно от които тя сама е нарекла ,,дислексия“.

Ето защо второто, което искам, е помощта към децата с РВВ и дислексия да е действителна, а не само пожелателна. Времето е такова, че всичко се търгува – дори природата се сдоби с преходно комерсиална стойност. Търговията се скрепява със споразумения, а печелившите споразумения се правят от хора, които владеят разумната сила на думите. За съжаление хората с РВВ и дислексия имат проблем с изразяването си, с думите, които най-добре биха ги представили и защитили. Техният некомерсиален, а екзистенциален проблем също има възможност да се търгува от други, които владеят думите по проблема им. Сигурна съм, че има немалко кандидати от средите на образованието и науката, които се опитват да работят по темата. Доколко обаче те реално помагат? Водещите им тези звучат може би убедително от гледище на нормата, но нали самата Норма не е ,,дислексична“ и не е преживяла това състояние, което е иманентно чуждо? Засегнатите от проблема имат необходимия преживян опит, но нямат лингвистичните средства, за да го изразят (помнете, че дислексиците до един момент разбират проблема си и виждат разликите между себе си и другите и толкова по-отчаяно е желанието им да се интегрират), а нормата има езиковите средства за изразяване, но є липсва психологическото и емпиричното себепознание на дислексика. Затова само скринингът не є е достатъчен да овладее състоянието, което сама определя като „дислексия“.

Правят се неуспешни, неефективни опити да се приближи миметично усещането до действително дислексичното състояние, като се сравнява например затруднението по четене, изпитвано от дислексиците, с онова усещане, което някой изпитва, след като е ,,въртян“ продължително на стол в една посока и после му се подаде да чете текст. Така се ражда например въпросът към тестваните от анкетите: ,,Играят ли редовете и буквите, докато четеш?“. Естествено този въпрос е подвеждащ, сугестивен и манипулативен. Личният ми опит и професионалното ми развитие в тази посока извеждат твърдението, че буквите не ,,играят“, нито се ,,движат“ – те просто плашат, объркват хората с дислексия. Защото думите, изреченията, абзаците, страниците са безкрайно множество от символни комбинации, които, ако не се владеят, потискат, тормозят човека с глобално мислене, човека, който не може да следва линеарни последователности и който не може да степенува нещата от реалността. За дислексичните или няма разлика между важно и маловажно, или често двете определения се объркват от гледище на нормата. ,,Отключи“ ли се обаче умението думите да се владеят, насочват и развиват в идеи, няма по-успешен водач из дебрите на различното възприятие и възпроизводство (РВВ) от превентирания или автокоригирания дислексик.

Тези, които отговарят на определението за нормата в училище, са „нормолексици“. Нормолексикът е не само успешен в училище, но има всички предпоставки да е печеливш и в живота вън от училищния свят. Децата, които обаче не покриват нормата, определено имат (пак според тази норма) проблеми, дисфункции. Оказва се, че нормата е власт и никой нормален не иска да има проблеми с нея. Най-малко дислексиците. Защото те наистина са повече нормални от нормалното, поне в началните етапи на състоянието им, определено от нормата не съвсем правилно като „дислексия“. Колкото и първоначално да са по-нормални от нормалните, т.е. повече от всеки друг да са позитивни и любвеобилни, дислексичните деца, ще наричам накратко „деца с РВВ“ (различно възприятие и възпроизводство), са с определени неумения, затруднения в реализацията на нормоизискванията. Тези проблеми, ако не бъдат превентирани навреме (а времето за превенция започва да тече от петата година на детето до 2-ри клас), то след 3-ти клас ,,по-нормалните и от нормата“ деца с РВВ започват да проявяват нарушения на нормоправилата, особено по четене, писане и математика.

Тогава отговорната за всичко норма, защото не е съвсем правилно осведомена и до момента за причините и особеностите на РВВ, поставя с властническа лекота и увереност на подобни деца етикета ,,дислексия“. И тъй като не може да се справи с назованата и определена от нея самата „дислексия“, вписва измисленото понятие заедно с нерешения проблем в Медицинския класификатор под номер F81. Чак след това нормата отново се подрежда и задълго се успокоява.

Но не се успокояват нито детето с РВВ, с дислексия, нито неговите обични родители. Известно е, че няма доктор на света, който вместо да лекува рани по тялото, ще седне да учи на четене, писане и смятане някого, който сам не може да седне вкъщи да учи, чете, пише и смята! Та нали затова е училището и именно то е мястото за тези неотложни функции на нормата към детето? Но докато потребностите и изискванията на нормата се увеличават постоянно, също така постоянно нарастват объркването и ужасът на детето с РВВ, което не покрива нормата, и безпомощността на неговите мили родители.

След определено време обаче (а то продължава, докато семейството търси вината за проблема единствено в себе си) те се уморяват от объркването и ужаса си от несправянето с нормата и тогава въстават срещу нея, обявявайки й война на живот и смърт. Ако, разбира се, нормата не ги изпревари с обявяването на ,,анатема“ срещу дръзналите да я нарушат.

А ,,анатемата“ е множество от други нови, все по-объркващи определения – от типа на ,,хиперактивност“, „мързел“, „разстройство на вниманието“ и „неподчинение“, „невъзпитание“, „тъпота“, „ЛУИ“ и „отчуждение“ – все смъртни грехове и престъпления, които нормата не понася, и когато се изнерви от собственото си безсилие срещу нарушителя, започва да действа като него или още по-лесно – изолира причинителя на проблемите и отхвърля детето с РВВ.

Това, което описвам накратко, естествено е много по-бавен и мъчителен процес за всички замесени в него. Все пак нормата поне на теория е добра и справедлива, та нали повечето хора са като нея, те са я създали и те я крепят, обслужвайки я.

Междувременно ,,благополучното“ (проф. д-р Емилия Василева), но с по-сложно психологическо устройство дете с РВВ и неговите търпеливи, съвестни родители вече не са нито толкова ,,нормални“, нито толкова съвестни, обични, мили и добри хора.

То, детето-жертва, започва да се държи наистина различно от това, което до 2-ри клас е представлявало. То вече е с истински изявени, неглижирани досега проблеми, които се прехвърлят от училището в света вън, където също има норми. Към трети клас, ако това не е сторено до момента, започват да се намесват: ресурсни учители, които не са специалисти по дислексия; психолози, които не владеят образователния стандарт, но поне са го изпълнили самите те някога; мама и татко, които излизат от ролята си на защитници и поемат функциите на „пишман-даскали“ и лъжепсихолози; включват се, разбира се, и експерти по дислексия, които са сертифицирани в Англия или в Америка и не само че не са специалисти по български език, но нямат и един ден педагогическа практика в училище.

След трети клас умората на всички участници в учебния процес е налице. И тогава се подава глътка оптимизъм – преподавателят от начален курс, който всекидневно цели четири години наблюдава и се опитва да овладее описаната история на деца с РВВ, дислексия (които за България са около 40% по данни на програмата ,,Превенция на дислексията“ на фондация ,,Стела Богомилова“), постъпва като един съвременен Соломон и макар със закъснение пише отлична или много добра оценка на детето с явни проблеми по отношение на нормата! Защо е този обрат?

Както е известно, в пети клас образователният стандарт чувствително се променя и завишава и затова е много важно да се ,,излъчат“ още в четвърти клас силни, можещи да покриват отлично нормата деца. Добре известно е и негласното, но осезаемо противопоставяне между учителите от начален и среден курс на обучение. Все пак в случая става дума за поемането на отговорност, а най-лесно е тя да се прехвърли на друг след това. Оказва се, че това ,,умно“, но малко разсеяно и много мързеливо, досега ,,отлично“ оценено дете изведнъж се проваля в пети клас и естествено виновни са пак системата и сменените, но увеличени на брой учители и изисквания.

Всъщност дислексията и РВВ имат четири ,,бума“ в периода от предучилищна възраст до осми клас: първият шок в повечето случаи е в началото, в първи клас, при срещата на детето с буквите и цифрите; вторият момент, който е сигурен стрес и обхваща не само всички деца с дислексия, но и част от нормолексиците с РВВ, е в трети клас поради внасянето на допълнителните изисквания за проверка на трайната памет, повишената концентрация, психическата и физическата издръжливост; в пети клас поради чувствителния спад на оценките в училище и при новата смяна на образователния план родителят вече не само преследва поддържането на предишни оценъчни нива, но трябва да търси и помощта на психотерапевти, за овладяване демотивацията на проблемното дете за редовно посещение на училището.

Това е и моментът, в който вече наистина се стига до ситуация, изискваща намесата на медицински експерт, лекар (в 5% от случаите се наблюдават психологични и физиологични нарушения на личността, страдаща от РВВ, дислексия).

По ирония, макар и много късно, чак 12–14 години след раждането на детето с характеристики на РВВ, дислексията все пак се оказва медицински проблем и така се оправдава вписването на названието є в списъка на признатите заболявания. По-точно дислексията, на свой ред, се е оказала причина за болестни състояния с други наименования. Това е чувствителна, макар и незабележима на пръв поглед грешка, която лишава от смисъл и основание акта по вписването на дислексията в Медицинския класификатор, а именно, че определението на ,,болестта“ дислексия означава само и единствено проблем с четенето, писането и смятането и в този си ,,чист“, ясно дефиниран изказ проблемът все още не е болест, а симптом, и то временен на друго неболестно, а просто различно състояние на духа, тялото, ума и душата; състояние, което е със строго специфичен и различен произход и характер за всички с РВВ, състояние, което е един вид нова, по-добра от познатата норма, именно поради огромния процент носители на подобни характеристики, процент над 35% от масово-културното съзнание, процент, който постоянно се увеличава поради сериозните предпоставки в цивилизационно-културния итехнологичния етап на човешкото развитие.

Както се вижда от първоначалното определение, РВВ е причина за по-късен симптом и отново подчертавам – временен, защото може да се коригира, и този симптом е именно дислексията. Но ако не се превентира навреме, дислексичният симптом води до истински проблем при иначе потенциално позитивно развиващото се дете с РВВ. Тогава закъснялата теория и практика относно ,,невинния“ на даден етап симптом го превръщат, на свой ред, в проблем, и то грандиозен, въпреки че е изкуствено или принудително породен поради невежество или неглижирането му от страна на нормата.

В настоящата статия няма да използвам определението ,,деца индиго“ и други нови и модерни, ненаучни названия. „Децата индиго“ по описание също са ,,различни“. Много от чертите им съвпадат с характерните за дяснохемисферна функция проявления и състояния. Съответно би следвало носителите на по-добни характеристики, близки на дислексичния модел (ДМ), да имат сериозни образователни, а впоследствие и други житейски трудности. Никъде обаче изследователите на тези деца не акцентират върху тези проблеми. Напротив, изтъкват уникалността им заради някаква специална мисия на „индиговите“ деца и спират дотук. Факт е, че има хора по света, които имат много силни ресурси и които имат дислексични деца. Но понеже дислексията като проява на РВВ (различно възприятие и възпроизводство) е заведена като болест в медицинския класификатор, тези много силни хора си поръчват слаби автори, които трябва да превърнат различността на проблемните деца с дислексия в нова норма, без всъщност да им помагат действително да се справят с проблема си, и така те безотговорно не само неглижират въпроса с дислексията, но и го рекламират като нещо знаменателно, скрито зад екзотичното име ,,индиго“.

В програмата ,,Превенция на дислексията“ сме включили и родители на деца с дислексия. Прави впечатление един особен процент от повечето родители, които са изпреварващо икономически силни. Тестванията регистрират и доказват наличието на едно ново, модерно състояние на техните деца, което има симптомите на дислексия, но произходът му е по-скоро вторично социолингвистичен, отколкото първично психологически. Такъв тип атипична дислексия е резултат на други особени обстоятелства, които като цяло затрудняват детския избор между масовокултурното образовано ,,племе“, от което престижният родител все пак е произлязъл, и индивидуалния, победил средностатистическия стандарт родител, чийто успех е образец за детето, но то все още не знае как да го постигне. Подобни отношения са придружени с явна, постоянна критика на образователната система от страна на икономически независимия родител. Детето в такива случаи още повече се демотивира за постоянното и успешно попълване на нормата и стига до чувствително изоставане от нея, което се смята за характерен дислексичен симптом, ако няма други тревожни физически или психични специфики.

Истина е все пак, че дислексията не е болест. Истина е и че трябва да се коригира като проблем, въпреки че не е болест. Ако беше болест, симптомите, свързани с нея, щяха да бъдат много по-ясни. Факт е, че няма лекар по света, който да научи дислексичното ви дете да чете.

Факт е, че няма педагог по света, който да реши сложния психологически проблем на вашето дислексично дете, който понякога се проявява в тежка форма – като психиатричен и физиологичен едновременно. Факт е, че няма експерт по дислексия, който, ако не е лингвист по съответния език и не владее езиковата среда, в която битува детето ви дислексик, въпреки че е сертифициран като специалист по англоезичните системи за дислексия (известни като най-добрите), реално не би помогнал на детето с дислексия, колкото и да опитва.

Факт е, че нито един лингвист по съответната на детето с дислексия езикова система не би решил психологическия проблем на такова дете. Ясно става, че дислексията и свързаните с нея въпроси не се толкова прости, ясни и еднозначни. Затова трябва своевременно да се установят и приемат за валидни някои спешни действия от определени научни, приложнообразователни и институционални среди. Тук посочвам известни промени в разбирането и общото тълкуване на проблема.

1. Дислексията не е болест, а симптом на РВВ в определена възраст на детето – когато то попада в образователна, планирана по учебните програми среда. Това обикновено се случва в предучилищна група и в първи клас. Става дума за сериозната среща на човека с буквите и цифрите като проблемни за дислексичния модел на възприятие и възпроизводство на символни знаци. Важно е да се обърне внимание на това, че до постъпването в училище детето работи с триизмерни представи във въображаемия, образно-картинния и веществено-реалния план на действителността. Рязката смяна на абстрактно-реалния триизмерен свят с формално-реалния двуизмерен свят на буквите и цифрите води до множество сериозни проблеми, които сме свикнали да определяме като ,,дислексия“.

2. По същество причината за дислексията е много по-назад във времето както в частния случай на дете с дислексия, така и в целия цивилизационно-културен план на развитие на човечеството. Първопричината за дислексията е крайно индивидуална, но при всички случаи, които са тествани по системата НОТА с метода ПЛОМТ, се оказва, че винаги е с точен общ характер – тя е психо и социокултурен резултат от строго конкретни и различни обстоятелства в развитието на личността, носител на дислексия (семейни, образователни, професионални фактори, които рефлектират и обуславят характерната за дислексията повишена дяснохемисферна функция на коровата периферия в мозъка).

3. Дислексията е функция на проблема, който бележи не само етап от възрастта, но и остава за цял живот, а именно – проблема с дълготрайната памет. Дълготрайната памет е резултат от определено действие на лява хемисфера в мозъчната перифернокорова структура. Благодарение на ,,мазолестото тяло“, което отговаря за прехвърлянето на постъпила информация от дясната хемисфера в лявата зона на коровата периферия, се осигурява различното по продължителност, но все пак с определени измерения съхраняване на данни в трайните паметови полета. Ето защо крайно миметично, с временни резултати и повече от неуспешно е терапевтирането и коригирането на дислексичния проблем с ,,даскалство“ по четене, което масово се прилага от начални педагози, тук и там ,,сертифицирани“ псевдоексперти по дислексия или логопеди.

4. Проблемът с дислексията се очертава повече като психологически индивидуална и уникална ,,норма“, която е с преобладаващи позитиви, отколкото негативи, но водеща характеристика на тази ,,нова“ норма е, че тя е в основно противоречие – поради разликите си с популярната масова културна норма, позната като образователни стандарти – правила, права и изисквания.

5. И така, дислексията е лингвистичен проблем, свързан с проблем на паметта и помненето. Но, на свой ред, тази симптоматика става причина за допълнително затруднение – концентрацията, вниманието и най-вече разбирането. Неправилното разбиране води до грешно интерпретиране. Грешната интерпретация довежда до конфликти от психологически, социален и физически характер – ниското оценяване, перманентната умора от полаганите в повече усилия, влошените взаимоотношения с родители, учители и съученици, демотивацията, разочарованията и отчаянието, физическите страдания и перманентния стрес, изолацията и отчуждението… Този списък продължава във времето с все по-ужасяващи нови допълнения винаги когато се смени образователният и житейският план! А усилията са на привършване не само от страна на детето, но и от страна на ,,компетентната“, но недостатъчна помощ под формата на програма, която е скъпа, неточна, спорадична и изтощителна за всички участващи в нея. А детето с дислексия като форма на РВВ остава все по-само. Детето с дислексия не може да зубри, да папагалства. Не може и да осъществи четене с разбиране. Дезориентира се.

6. Детето или капитулира пред непосилната за него система (познавам няколко трагични случая на засечена суицидалност, да не говорим, че сами по себе си всички нерешени проблеми водят до саморазруха), или самó синамира начини частично да се ,,автокоригира“, като много от особеностите, свързани с трудното четене, се преодоляват, но пак си остава основният проблем с помненето и разбирането.

Механичното учене може да стане постоянна форма за успех и на деца нормолексици. Ето защо е много важно да отличаваме дислексичния симптом като реален навреме (програмата на фондация ,,Стела Богомилова“ ,,Превенция на дислексията“ е един силен и изпитан механизъм в това отношение) и той да не се бърка с друг тип дисфункция или по-продължителна демотивация с друг произход на дете в норма.

7. Става все по-ясно, че децата и възрастните с дислексия като симптом на РВВ са с голям творчески потенциал. Но и с множество психологически проблеми, които са ,,първични“ и ,,вторични“. Втората група психологически изменения са резултат от:

– трудностите в училище, за които детето не получава навреме решение;

– особеностите на РВВ, които правят детето във и извън училище различно от мнозинството деца.

В този смисъл се налага тезата за необходимостта от психолингвистични професионални умения и компетентности на всички образователни равнища. Затова именно системата НОТА и методът ПЛОМТ са успешни и помагат изключително на широк кръг от носители на РВВ, каквито са не само дислексичните, но и творчески ориентирани и с възможности за изпреварващо учене деца (те също търпят трудно интегриране и съгласие с все по-изоставащата от необходимостите норма).

Всеки специалист или учител в структурата на образователния център ,,Богослав-Тервел“, фондацията ,,Стела Богомилова“ и ЦПО ,,НОТА“ е с психолингвистична квалифицираност.

8. Проблемът с РВВ и дислексията е временен, макар и дълготраен (докато човек се образова) лингвистичен проблем. Извън образователната сфера обаче РВВ и дислексията са социален проблем за цял живот. Като добавим и изискването за продължаващо през целия живот учене според Лисабонската стратегия, се оказва, че психолингвистичният проблем е със социален характер. Ако не се вземат навременни мерки (не само тук, в България, но и в света се изостава по темата и на теория, и на практика), то ще се стигне до все по-голям процент деца, които като хора на определена възраст ще са носители на различни здравословни проблеми поради несъобразяването на обществото с нуждите и изискванията на този огромен (35% засега) човешки потенциал. Проблемите на физиологията вследствие на некоригирана дислексия са свързани по наблюдения на фондацията с: нервен и по-късно ерозиран стомах, гастрит, язва, психични изменения – стрес, депресии и др. по-тежки форми на страдание; колит; намален имунитет и чести простудно-вирусни състояния; главоболие и често гадене, повръщане, световъртеж, мениерни симптоматики. Оказва се, че непревентирани РВВ и дислексия могат да увеличат, но и да затруднят работата на Министерството на здравеопазването. С една дума, проблемът е мета- и интеринституционален и изисква съгласуване на всички институционални и обществени усилия, както и на всички обикновени хора, запознати с него.

9. Образователен център ,,Богослав-Тервел“, фондация ,,Стела Богомилова“ и ЦПО ,,НОТА“ успешно прилагат най-необходимите в момента квалификационни програми за родители, учители и носители на РВВ, дислексия. Добре е опитът по тестванията и коригирането да се споделят в диалогови форми пред широка публика. Надежда има и в идеята за бъдеща промяна в закона, която ще позволи не само на ВУЗ-овете, но и на алтернативните и неправителствените образователни системи, каквато е НОТА (ПЛОМТ), да квалифицират и сертифицират след лицензиране методите си.

10. Тезата, че децата с дислексия са различни от нормата, но и всеки дислексик е различен от другите дислексици, е вярна и се допълва от още един, не по-малко особен факт – че особеностите на дислексията се разполагат в двете крайности извън нормата. Така например един дислексичен профил може да бъде крайно пасивен или крайно активен; детето дислексик може да е проходило много по-рано от нормалното, и то внезапно, без пълзене; или обратно – отчита се много закъсняло прохождане с пълзене преди това и с използването на странични помощни средства (проходилка, колани и др.). Тези специфики са изключително много и затова е необходимо да се ползват методи, които изпреварват теорията, или по-точно – да се опираме на описана практика, която, както в случая, да се изведе в теория, допълваща и развиваща основно следните познати специалности – лингвистика (психолингвистика, приложна лингвистика, екстралингвистика, социолингвистика), психология, педагогика, социология, логопедия и медицина.

Програмата „Превенция на РВВ, дислексия“, която ръководя, се радва на официална институционална действена подкрепа на водещи фигури и институции: г-жа Фандъкова в качеството си на кмет на София, г-жа Мария Минчева – директор Дирекция „Образование“, Столична община; гн Огнян Стоичков и г-жа Галина Банковска – председател и зам.-председател на Парламентарната комисия по образованието; г-н Владимир Игнатов от НБУ, г-жа Ваня Кастрева – Началник на РИО, София; г-жа Бенина от отдела за СОП към РИО; ДАЗД, АСП; г-жа Мария Антова – председател на фондация ,,Просвета“; доц д-р Емилия Евгениева, ФНПП, СУ „св. Климент Охридски“; многобройнитеучилища като постоянни партньори в програмата, както и целия екип от фондация ,,Стела Богомилова“, образователен център „Богослав Тервел“ и ЦПО ,,НОТА“ – сега им благодаря от сърце за подкрепата! Изброените личности са представители на нормата с човешко лице и дух, различната норма, РВВ-нормата, затова ги приемам, обичам и подкрепям! Отново благодаря на всички тях!

БЕЛЕЖКИ

1. http://ecatalog.nbu.bg (проф. д-р Енчо Герганов, НБУ, статия „Памет и обучение“).

ЛИТЕРАТУРА

Киров, Михаил. (2010). Мозък и психика. София: изд. „Водолей“.

Далчев, Атанас. (1984). Съчинения в два тома. Т. 1. Поезия. София: Български писател.

Петровский, А. В. (1970). Учебник Общая психология. Москва: Просвещение.

2025 година
Книжка 9s
Книжка 9
DEVELOPMENT OF DEMOCRATIC CULTURE THROUGH CONTENTS ABOUT THE ROMA IN CLASSROOM TEACHING – STUDENTS’ PERCEPTION

Aleksandra Trbojević, Biljana Jeremić, Hadži Živorad Milenović, Bojan Lazić

Книжка 8
КАТЕГОРИАЛНИ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИНФОРМАЦИОННО-КОМУНИКАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ В ОБУЧЕНИЕТО НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ СЪС СОП

д.п.н Мира Цветкова-Арсова, Данка Щерева, Славина Лозанова, Маргарита Томова

Книжка 7
ВРЪЗКА НА СОЦИАЛНО-ЕМОЦИОНАЛНОТО С КОГНИТИВНОТО РАЗВИТИЕ В ПРИОБЩАВАЩА СРЕДА

Милен Замфиров, Маргарита Бакрачева, Емилия Евгениева

Книжка 6
КОГНИТИВНО РАЗВИТИЕ НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ, ОБХВАНАТИ В ПРИОБЩАВАЩОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Милен Замфиров, Емилия Евгениева, Маргарита Бакрачева

Книжка 5
COMPETENCE FOR SOCIAL PEDAGOGICAL PRACTICE: WHAT DO STUDENTS TELL US?

Maya Tcholakova, Marina Pironkova, Aleksandar Ranev, Yana Staneva

MULTIMODAL COMMUNICATION IN PHYSICAL EDUCATION CLASSES

Cristiana Lucretia Pop, Cristina Filip

Книжка 4s
GAMES IN FUNCTION OF DEVELOPMENT OF MULTIPLICATION SKILLS

Dasare Sylejmani, Vesna Makashevska, Jasmina Jovanovska

Книжка 4
ИЗПОЛЗВАНЕ НА СИСТЕМИТЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОБУЧЕНИЕТО В КОНТЕКСТА НА ИНТЕРАКТИВНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Силвия Парушева, Борис Банков, Гергана Касабова, Петя Страшимирова

MILITARY AND SOCIAL THREATS AS DETERMINANTS OF THE DEVELOPMENT OF CONTEMPORARY UKRAINIAN HIGHER EDUCATION

Mykola Pantiuk, Tetiana Pantiuk, Nataliia Bakhmat, Olena Nevmerzhytska, Svitlana Ivakh

STEM ОБУЧЕНИЕ НА СТУДЕНТИ ПЕДАГОЗИ В ТРАНСДИСЦИПЛИНАРНА ОБРАЗОВАТЕЛНА СРЕДА

Любен Витанов, Николай Цанев, Людмила Зафирова, Гергана Христова, Катерина Динкова, Калина Георгиева, Жорж Кюшев, Здравка Савчева

ИЗСЛЕДВАНЕ И АНАЛИЗ НА НАГЛАСИТЕ НА СТУДЕНТИТЕ ПРИ ИЗПОЛЗВАНЕ НА ГЕНЕРАТИВЕН ИНСТРУМЕНТ НА ИЗКУСТВЕН ИНТЕЛЕКТ

Николай Янев, Иглика Гетова, Теодора Христова, Ива Костадинова, Георги Димитров

Книжка 3
ДРУГИЯТ КАТО ЦЕННОСТ В УЧИЛИЩЕ

Александър Кръстев

Книжка 2
ASSESSMENTS OF TEACHERS AND PARENTS OF CHILDREN WITH DEVELOPMENTAL DISABILITIES ON INCLUSION IN PRE-SCHOOL INSTITUTIONS

Zagorka Markov, Hadzi Zivorad Milenovic, Biljana Jeremic, Radmila Zecevic, Milica Pavlovic

Книжка 1s
ПРИЛОЖЕНИЕ НА СРЕДСТВАТА ЗА ДОПЪЛВАЩА И АЛТЕРНАТИВНА КОМУНИКАЦИЯ В ОБРАЗОВАТЕЛНИТЕ ИНСТИТУЦИИ В БЪЛГАРИЯ

. Неда Балканска, . Анна Трошева-Асенова, . Пенка Шапкова, Снежина Михайлова

USE OF ARTIFICIAL INTELLIGENCE IN FOREIGN LANGUAGE TEACHING

Ekaterina Sofronieva, Christina Beleva, Galina Georgieva

Книжка 1
Скъпи читатели, автори, приятели на списание „Педагогика“,

В началото на 2025 година в първия брой на нашето списание „Педагогика“ бих искала от името на редакционната колегия и от мое име да Ви пожелая здраве, творческо вдъхновение и професионално удовлетворение от прино- са Ви към педагогическата наука и практика! Вярвам и се надявам, че списание „Педагоги- ка“ ще продължи да осигурява платформа за научен, обективен и откровен диалог, базиран на резултати от научни изследвания, за насто- ящето и бъдещето на обучението и образова- н

2024 година
Книжка 9s
Книжка 9
ANALYSIS AND IMPROVEMENT OF VIDEO LEARNING RESOURCES IN SMALL-SCALE LEARNING SCENARIOS

César Córcoles, Laia Blasco-Soplon, Germán Cobo Rodríguez, Ana-Elena Guerrero-Roldán

Книжка 8
АНГАЖИРАНОСТ КЪМ УЧЕНЕ ЧРЕЗ ИЗПОЛЗВАНЕ НА СМАРТ ТЕХНОЛОГИИТЕ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Кирилка Тагарева, Дора Левтерова-Гаджалова, Ваня Сивакова

Книжка 7
Книжка 6
Книжка 5s
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА НА СТАЖАНТСКАТА ПРАКТИКА ПРЕД СТУДЕНТИ – БЪДЕЩИ УЧИТЕЛИ

Илиана Петкова, Марияна Илиева, Владислава Станоева, Георги Чавдаров

Книжка 5
FEATURES OF SPEECH COMPREHENSION TRAINING OF CHILDREN WITH AUTISM SPECTRUM DISORDERS

Maryna Branytska, Svitlana Myronova, Svitlana Mykhalska

OVERVIEW OF THE STEM EDUCATION IN ISRAEL

Aharon Goldreich, Elena Karashtranova

Книжка 4
НАГЛАСИ НА СТУДЕНТИТЕ КЪМ СМАРТ ТЕХНОЛОГИИТЕ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Дора Левтерова-Гаджалова, Кирилка Тагарева, Ваня Сивакова

PROFESSIONAL SUPPORT FOR YOUNG RESEARCHERS

Emina Vukašinović, Marija Veselinović, Milan Milikić

РОБОТИТЕ В ОБУЧЕНИЕТО – ОБРАЗОВАТЕЛНА STEAM ИГРА

Мария Желязкова, Михаил Кожухаров, Даниела Кожухарова

Книжка 3s
Книжка 3
ATTITUDES AND EXPERIENCES OF THE PRESCHOOL TEACHERS IN THE APPLICATION OF DIGITAL TECHNOLOGIES IN ENVIRONMENTAL EDUCATION

Nataša Branković, Gordana Kozoderović, Biljana Jeremić, Danijela Petrović, Bojan Lazić, Slavica Karanović

ДИГИТАЛНИ ТЕХНОЛОГИИ В ПОДКРЕПА НА УЧЕНЕТО

Стоянка Георгиева-Лазарова, Лъчезар Лазаров

PREPARATION OF FUTURE TEACHERS FOR ORGANISING A HEALTH-PRESERVING INCLUSIVE SPACE IN EDUCATIONAL INSTITUTIONS

Nadiya Skotna, Tetiana Nadimyanova, Anna Fedorovych, Myroslava Sosiak, Oksana Yatsiv

Книжка 2s
Книжка 2
ОТ РИСУНКА – КЪМ СНИМКА

Камен Теофилов

Книжка 1s
Книжка 1
„ВТОРОТО“ БЪЛГАРСКО УЧИЛИЩЕ. ГЕНЕЗИСЪТ

Пенка Цонева, Бистра Мизова

2023 година
Книжка 9
EXPLORING THE NARRATIVE IDENTITY OF HUNGARIAN TEACHERS IN SLOVAKIA

Patrik Baka, Terézia Stredl, Kinga Horváth, Zsuzsanna Huszár, Melinda Nagy, Péter Tóth, András Németh

Книжка 8
A QUALITY “ONLINE” TEACHER – WHAT DO STUDENTS APPRECIATE AND VALUE IN TEACHERS DURING DISTANCE LEARNING?

Irena Golubović-Ilić, Ivana Ćirković-Miladinović, Nataša Vukićević

SUPPORT FOR THE INCLUSION OF ROMA CHILDREN THROUGH THE PROJECT TEACHING MODEL

Biljana Jeremić, Aleksandra Trbojević, Bojan Lazić, Gordana Kozoderović

TREND ANALYSIS OF PROFESSIONAL COMPETENCES OF SPORTS TEACHERS AND COACHES

Sergejs Capulis, Valerijs Dombrovskis, Svetlana Guseva, Alona Korniseva

Книжка 7
ЦЕННОСТЕН ПРОФИЛ НА УЧИТЕЛИТЕ В НАЦИОНАЛЕН КОНТЕКСТ

Цветан Давидков, Силвия Цветанска

Книжка 6s
MODELLING OF MARITIME CYBER SECURITY EDUCATION AND TRAINING

Gizem Kayisoglu, Pelin Bolat, Emre Duzenli

INTRODUCING THE USE OF CASE STUDIES METHODOLOGY IN TRAINING FOR SOFT SKILLS IN MARITIME UNIVERSITIES. THE ISOL-MET PROGRAM

Maria Lekakou, Helen Iakovaki, Dimitris Vintzilaios, Markella Gota, Giorgos Georgoulis, Thalia Vintzilaiou

THE ROLE OF MARITIME EDUCATION IN DIGITALIZATION

Kamelia Narleva, Yana Gancheva

Книжка 6
С МИСИЯ ЗА НАЦИОНАЛНА И КУЛТУРНА ИНДИВИДУАЛНОСТ

Надежда Кръстева, Йордан Колев

Книжка 5s
PREFACE

Nikola Vaptsarov Naval Academy is the oldest technical educational institution in Bulgaria. The Naval Academy is one of the symbols of Varna and Bulgaria in the world maritime community. Its history and achievements establish it as the most prestigious center for training of maritime specialists. At present, the Naval Academy trains specialists for the Navy and for the merchant marine in all areas of maritime life. Research and development conducted at the Naval Academy in Varna

A FAIR CONCERN ABOUT ECDIS

Nikolay Sozonov, Dilyan Dimitranov

DATA-DRIVEN LEARNING APPROACH TO MARITIME ENGLISH

Jana Kegalj, Mirjana Borucinsky, Sandra Tominac Coslovich

DEVELOPING CRITICAL THINKING SKILLS THROUGH THE “CASE STUDY” TEACHING METHOD IN MARITIME ENGLISH LANGUAGE TEACHING (MELT)

Tamila Mikeladze, Svetlana Rodinadze, Zurab Bezhanovi, Kristine Zarbazoia, Medea Abashidze, Kristine Iakobadze

MAXIMIZING STUDENTS’ LEARNING IN MARITIME ENGLISH ONLINE COURSE

Valentyna Kudryavtseva, Svitlana Barsuk, Olena Frolova

Книжка 5
Книжка 4s
Книжка 4
Книжка 3s
СПИРАЛАТА ОБЩЕСТВО – ОБРАЗОВАНИЕ

Иванка Шивачева-Пинеда

Книжка 3
ПРОЕКТНО БАЗИРАНО ОБУЧЕНИЕ ЗА СОЦИАЛНО-ЕМОЦИОНАЛНИ И ТЕХНОЛОГИЧНИ УМЕНИЯ ЧРЕЗ ПРОГРАМАТА „УМЕНИЯ ЗА ИНОВАЦИИ“

Галин Цоков, Александър Ангелов, Йоанна Минчева, Рени Димова, Мария Цакова

МЕДИЙНАТА ГРАМОТНОСТ И УЧИТЕЛИТЕ

Светла Цанкова, Стела Ангова, Мария Николова, Иван Вълчанов, Илия Вълков, Георги Минев

Книжка 2
INTONATION AND CHILDREN WITH EMOTIONAL AND BEHAVIORAL PROBLEMS

Katerina Zlatkova-Doncheva, Vladislav Marinov

Книжка 1
2022 година
Книжка 9
ТРАНСГРЕСИВНО-СИНЕРГИЧНО КАРИЕРНО РАЗВИТИЕ В „НЕФОРМАЛНО ОБРАЗОВАНИЕ“ В УНИВЕРСИТЕТА

д.п.н Яна Рашева-Мерджанова, Моника Богданова, Илиана Петкова

Книжка 8
INTEGRATING INTERCULTURAL EDUCATION IN THE PRIMARY SCHOOL CURRICULUM

Bujar Adili, Sonja Petrovska, Gzim Xhambazi

НАГЛАСИ НА БЪДЕЩИТЕ ДЕТСКИ УЧИТЕЛИ КЪМ STEM ПОДХОДА

Наталия Павлова, Михаела Тончева

Книжка 7
НАЦИОНАЛНАТА ИДЕЯ НА ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ

Йордан Колев, Надежда Кръстева

Книжка 6
Книжка 5
ИВАН Д. ШИШМАНОВ – ЕВРОПЕИЗИРАНИЯТ БЪЛГАРИН

Надежда Кръстева, Йордан Колев

THE TECHNOLOGY OF DEVELOPMENT OF COMMUNICATIVE CULTURE OF ELEMENTARY SCHOOL TEACHERS

Mariia Oliiar, Nataliia Blahun, Halyna Bilavych, Nataliia Bakhmat, Tetyana Pantyuk

Книжка 4
TEACHERS’ATTITUDES BOUT TEACHING AND LEARNING MATHEMATICS

Aleksandra Mihajlović, Emina Kopas-Vukašinović, Vladimir Stanojević

EDUCATION 4.0 – THE CHANGE OF HIGHER EDUCATION INSTITUTIONS AND THE LABOUR MARKET

Gergana Dimitrova, Blaga Madzhurova, Stefan Raychev, Dobrinka Stoyanova

Книжка 3s
DISTANCE LEARNING IN THE CONTEXT OF THE COVID-19 PANDEMICS

Baktybek Keldibekov, Shailoobek Karagulov

DIGITAL UNIVERSITIES: FEATURES AND KEY CHARACTERISTICS

Marina Skiba, Maktagali Bektemessov, Alma Turganbayeva

Книжка 3
Книжка 2
TWO-TIER MODEL OF TRAINING FUTURE TEACHERS FOR COACHING AT OUT-OF-SCHOOL INSTITUTIONS

Borys Savchuk, Tetyana Pantyuk, Natalia Sultanova, Halyna Bilavych, Mykola Pantyuk

Книжка 1
2021 година
Книжка 9
ИЗСЛЕДВАНЕ НА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО МЕЖДУ ФОРМАЛНОТО И НЕФОРМАЛНОТО ЗДРАВНО ОБРАЗОВАНИЕ

Доц. д-р Вержиния Боянова Гл. ас. д-р Константин Теодосиев Гл. ас. д-р Берджухи Йорданова

FORMATION OF PROFESSIONAL COMPETENCE OF ASSISTANT TEACHER OF INCLUSIVE EDUCATION IN SECONDARY EDUCATION INSTITUTIONS

Prof. Dr. Vladyslava Liubarets, Prof. Dr. Nataliia Bakhmat, Prof. Dr. Olena Matviienko, Oksana Tsykhmeistruk, Inna Feltsan

Книжка 8
ОТНОСНО ЗАДЪЛЖИТЕЛНОСТТА НА ПРЕДУЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ – РЕЗУЛТАТИ ОТ ЕДНО ИЗСЛЕДВАНЕ

Проф. д-р Маргарита Колева, доц. д-р Блага Джорова, д-р Ева Жечева

INFLUENCE OF PSYCHOLOGICAL AND PEDAGOGICAL FEATURES OF STUDENTS ON THEIR ACTIVITY IN SELF-EDUCATION

Dr. Iryna Sereda, Assoc. Prof. Dr. Svitlana Karskanova, Assoc. Prof.

CENTRALISATION AND DECENTRALISATION IN HIGHER EDUCATION: A COMPARATIVE STUDY OF HUNGARY AND GERMANY

Carla Liege Rodrigues Pimenta, Prof. Dr. Zolt†n R–nay, Prof. Dr. Andr†s Nmet

ЗА ПРИОБЩАВАНЕТО, ОБУЧЕНИЕТО И РАЗВИТИЕТО НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ С ИНТЕЛЕКТУАЛНИ ЗАТРУДНЕНИЯ

Златкова-Дончева, К. (2021). Приобщаване, обучение и развитие на деца и ученици с интелектуални затруднения. Бургас: Либра СКОРП, ISBN 978-954-471-705-6

Книжка 7s
CONCEPT OF PRESENT PRACTICE IN CHOOSING OF OPTIMAL NUMBER OF TUGS

Rino Bošnjak, Zvonimir Lušić , Filip Bojić, Dario Medić

S-101 CHARTS, DATABASE TABLES FOR S-101 CHARTS, AUTONOMOUS VESSEL

Vladimir Brozović, Danko Kezić, Rino Bošnjak, Filip Bojić

INFLUENCE OF HYDRO-METEOROLOGICAL ELEMENTS ON THE SHIP MANOEUVRING IN THE CITY PORT OF SPLIT

Zvonimir Lušić , Nenad Leder, Danijel Pušić, Rino Bošnjak

MEETING SUSTAINABLE DEVELOPMENT GOALS – EXPERIENCE FROM THE LARGEST SHIPPING COMPANIES

Katarina Balić , Helena Ukić Boljat, Gorana Jelić Mrčelić, Merica Slišković

OPTIMISING THE REFERENCE POINT WITHIN A JOURNAL BEARING USING LASER ALIGNMENT

Ty Aaron Smith , Guixin Fan , Natalia Nikolova , Kiril Tenekedjiev

REVIEW OF THE CURRENT INCREASE OF NOISE UNIT COST VALUES IN TRANSPORT

Luka Vukić , Ivan Peronja , Mihaela Bukljaš , Alen Jugović

TARGET DETECTION FOR VISUAL COLLISION AVOIDANCE SYSTEM

Miro Petković, Danko Kezić, Igor Vujović, Ivan Pavić

NEW RESULTS FOR TEACHING SHIP HANDLING USING FAST TIME SIMULATION

Knud Benedict , MichŽle Schaub , Michael Baldauf , Michael Gluch , Matthias Kirchhoff , Caspar Krüger

POTENTIAL BENEFITS OF ELECTRICALY DRIVEN FERRY, CASE STUDY

Tina Perić, Ladislav Stazić, Karlo Bratić

SITUATIONAL AWARENESS – KEY SAFETY FACTOR FOR THE OFFICER OF THE WATCH

Hrvoje Jaram, Pero Vidan, Srđan Vukša, Ivan Pavić

Книжка 7
INCLUSIVE INTELLIGENCE

Dr. Aleksandar Krastev, Assist. Prof.

EDUCATION OF MORAL CULTURE OF STUDENT YOUTH IN THE CONDITIONS OF POLYCULTURAL SPACE

Dr. Natalia Bondarenko, Assoc. Prof. Yevhen Rozdymakha Dr. Lyudmila Oderiy, Assoc. Prof. Dr. Anatoly Rozdymakha, Assoc. Prof. Dilyana Arsova, PhD student

PROFESSIONAL DEVELOPMENT IN KOSOVO – RESEARCH OF TRAINING PROGRAMS AND TESTS

Bekim Samadraxha, Veton Alihajdari, Besim Mustafa, Ramë Likaj

Книжка 6s
EVALUATION OF CRUISER TRAFFIC VARIABLES IN SEAPORTS OF THE REPUBLIC OF CROATIA

Maja Račić, Katarina Balić, Mira Pavlinović, Antonija Mišura

COMPARATIVE ANALYSIS OF THE CONTRACTS FOR MARITIME TRANSPORT SERVICES. CHAIN OF CHARTER PARTIES

Svetlana Dimitrakieva, Ognyan Kostadinov, Christiana Atanasova

THE LIGHTSHIP MASS CALCULATION MODEL OF A MERCHANT SHIP BY EMPIRICAL METHODS

Vedran Slapničar , Katarina Zadro , Viktor Ložar , Ivo Ćatipović

ON EDUCATION AND TRAINING IN MARITIME COMMUNICATIONS AND THE GMDSS DURING THE COVID-19

Chavdar Alexandrov, Grozdyu Grozev, Georgi Dimitrov, Avgustin Hristov

AIR POLLUTANT EMISSION MEASUREMENT

Nikola Račić, Branko Lalić, Ivan Komar, Frane Vidović, Ladislav Stazić

ASSESSMENT OF LNG BUNKERING ACCIDENTS

Peter Vidmar, Andrej Androjna

EGR OPERATION INFLUENCE ON THE MARINE ENGINE EFFICIENCY

Delyan Hristov, Ivan Ivanov, Dimitar Popov

THE MEASUREMENT OF EXHAUST GAS EMISSIONS BY TESTO 350 MARITIME – EXHAUST GAS ANALYZER

Bruna Bacalja, Maja Krčum, Tomislav Peša, Marko Zubčić

PROPELLER LOAD MODELLING IN THE CALCULATIONS OF MARINE SHAFTING TORSIONAL VIBRATIONS

Nenad Vulić, Karlo Bratić, Branko Lalić, Ladislav Stazić

MODELING OF THE DEPENDENCE OF CO

Hristo Hristov, Ivailo Bakalov, Bogdan Shopov, Dobromir Yovkov

TECHNICAL DIAGNOSTICS OF MARINE EQUIPMENT WITH PSEUDO-DISCRETE FEATURES

Guixin Fan , Natalia Nikolova , Ty Smith , Kiril Tenekedjiev

CONTRIBUTION TO THE REDUCTION OF THE SHIP’S SWITCHBOARD BY APPLYING SENSOR TECHNOLOGY

Nediljko Kaštelan, Marko Zubčić, Maja Krčum, Miro Petković

THE STAND FOR FIN DRIVES ENERGY TESTING

Andrzej Grządziela , Marcin Kluczyk , Tomislav Batur

INTRODUCTION OF 3D PRINTING INTO MARINE ELECTRICAL ENGINEERING EDUCATION – A CASE STUDY

Ivica Kuzmanić, Igor Vujović, Zlatan Kulenović, Miro Petković

SHIPYARD CRANE MODELING METHODS

Pawel Piskur, Piotr Szymak, Bartosz Larzewski

Книжка 6
TEACHERS' PERSPECTIVE ON THE EDUCATIONAL IMPLICATIONS OF ONLINE TEACHING

Dr. Julien-Ferencz Kiss, Prof. Dr. Florica Orțan, Dr. Laurențiu Mˆndrea

ПСИХОЛОГО-ПЕДАГОГИЧЕСКИ ПРАВИЛА, МОДЕЛИ НА ДОБРИ ПРАКТИКИ И ПРЕПОРЪКИ ПРИ РАБОТАТА И ОБУЧЕНИЕТО НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ С ПОВЕДЕНЧЕСКИ РАЗСТРОЙСТВА

Тричков, Ив., 2019. Психолого-педагогически правила, модели на добри прак- тики и препоръки при работата и обучението на деца и ученици

Книжка 5
ФИДАНА ДАСКАЛОВА ЗА ПЕДАГОГИКАТА

Маргарита Колева, Йордан Колев

ВОЕННОМОРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ – ЕДИН РАЗЛИЧЕН ПОГЛЕД

Кожухаров, А. (2021). Личните академични документи на българската военна образователна система (1892 – 1946). Варна: ВВМУ, ISBN 978-619-7428-55-1

Книжка 4
Книжка 3
НЕВРОДИДАКТИКА

Наталия Витанова

ЗА АСИСТИРАЩИТЕ И ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Сивакова, В. (2020). Асистиращи и информационни технологии

Книжка 2
ОВЛАДЯВАНЕ НА КЛЮЧОВИ КОМПЕТЕНЦИИ ПРИ ОРИЕНТИРАНЕ В СВЕТА

Стоянова, М. (2019). Овладяване на ключови компетенции при ориентиране в света. София: Авангард принт, ISBN 978-954-337-398-7 374

Книжка 1
BULGARIAN SCHOOL – SHOWCASE OF IDENTITY

Veska Gyuviyska, Nikolay Tsankov

ЗА ИЗБОРА НА УЧЕБЕН КОМПЛЕКТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛЕН ЕТАП. И ЗА ОБУЧЕНИЕТО

Георгиева, А. (2020). Съвременни проекции на обучението по български език

КОНТРОЛ НА СТРЕСА. ПСИХОЛОГИЧЕСКИ И УПРАВЛЕНСКИ РАКУРСИ

Стоянов, В. (2020). Управление на стреса в организацията. Психологически и управленски ракурси. 198 cтр., Варна: Стено, ISBN 978-619-241-119-0

2020 година
Книжка 9
Книжка 8
EDUCATIONAL REASONS FOR EARLY SCHOOL DROP-OUT

Maria Teneva, Zlatka Zhelyazkova

Книжка 7s
TEACHING CHALLENGES IN SPORTS EDUCATION DURING THE PANDEMIC COVID-19

Evelina Savcheva, Galina Domuschieva-Rogleva

THE DIFFERENCES IN STUDENTS’ ATTITUDES ABOUT ONLINE TEACHING DURING COVID-19 PANDEMIC

Aleksić Veljković Aleksandra , Slađana Stanković , Irena Golubović-Ilić , Katarina Herodek

ONLINE EDUCATION DURING PANDEMIC, ACCORDING TO STUDENTS FROM TWO BULGARIAN UNIVERSITIES

Antoaneta Getova¹ , Eleonora Mileva² , Boryana Angelova-Igova²

Книжка 7
ПОДГОТОВКАТА НА ПЕДАГОГИЧЕСКИ КАДРИ ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНИТЕ ВЪЗПИТАТЕЛНИ ЗАВЕДЕНИЯ ПРЕЗ ПЕРИОДА 1944 – 1991 ГОДИНА

Въчева, С. (2019). Подготовката на педагогически кадри за предучилищните възпитателни заведения през периода

ПАЗАРНИ МЕХАНИЗМИ В УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ. ТЕОРЕТИКО-ПРИЛОЖНИ ВЪПРОСИ

Първанова, Й. (2020) Пазарни механизми в училищното образование. Теоретико-приложни въпроси. София: Колбис, ISBN 978-619-7284-35-5

Книжка 6
TEACHERS ATTITUDES ABOUT INTEGRATED APPROACH IN TEACHING

Emina Kopas-Vukašinović, Aleksandra Mihajlović, Olivera Cekić-Jovanović

Книжка 5
КОНЦЕПТУАЛНИ МОДЕЛИ ЗА РАЗРАБОТВАНЕ НА ПОЗНАВАТЕЛНИ ОНЛАЙН ИГРИ В ОБЛАСТТА НА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО

Детелин Лучев, Десислава Панева-Мариновa, Радослав Павлов Гита Сенка Лилия Павлова

ТАЛАНТЛИВ ПЕДАГОГ И КУЛТУРЕН ДЕЕЦ

Севда Чобанова, Любен Десев

Книжка 4
A CONTINUUM OF APPROACHES TO SCHOOL INSPECTIONS: CASES FROM EUROPE

Rossitsa Simeonova, Yonka Parvanova Martin Brown, Sarah Gardezi, Joe O’Hara, Gerry McNamara Laura del Castillo Blanco Zacharoula Kechri, Eleni Beniata

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2019 година
Книжка 9
Книжка 8
ОБРАЗОВАНИЕ НА БЪДЕЩЕТО

Наталия Витанова

Книжка 7
МОДЕЛ НА РАБОТА В ИНТЕРКУЛТУРНА СРЕДА

(Научноизследователска саморефлексия)

RISK FACTORS FOR EARLY SCHOOL LEAVING IN BULGARIA

Elena Lavrentsova, Petar Valkov

ПРИНОСИ НА ЕЛКА ПЕТРОВА ЗА БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ

(100 години от рождението на проф. д.п.н. Елка Петрова – 27.10.1919 – 21.12.2012)

НАСОКИ ЗА ПРИОБЩАВАНЕ НА МАРГИНАЛНИ СЕМЕЙНИ ОБЩНОСТИ В ОБРАЗОВАТЕЛНИТЕ ИНСТИТУЦИИ

Нунев, Й. (2019). Насоки за приобщаване на маргинални семейни общности в образователните институции. Велико Търново: Св. св. Кирил и Методий, ISBN 978-619-208-186-7

Книжка 6
ДИОФАНТОВИ УРАВНЕНИЯ И СИСТЕМИ ДИОФАНТОВИ УРАВНЕНИЯ – ТЕОРЕТИЧНИ АСПЕКТИ И МЕТОДИЧЕСКА ПРОЕКЦИЯ В НАЧАЛНИЯ ЕТАП НА ОБРАЗОВАНИЕ

Владимира Ангелова. (2018). Диофантови уравнения и системи диофантови уравнения – теоретични аспекти и методическа проекция в начален етап на образование. Пловдив: Паисий Хилендарски, ISBN 978-619-202-394-2

ЕДНА НОВА КНИГА ЗА ПЕДАГОГИЧЕСКИТЕ УМЕНИЯ НА УЧИТЕЛИТЕ

Николай Колишев. (2018). Теория на педагогическите умения на учителите. София: Захарий Стоянов, ISBN: 9789540912066

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ПРИЛОЖЕНИЕ НА ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИЯ ПОДХОД ПРИ ОБУЧЕНИЕ НА СТУДЕНТИ ПЕДАГОЗИ

(върху примера на обучение по академичната дисциплина „Съвременни аспекти на гражданското образование“ на студенти педагози)

LEARNING MATURITY

Alina G“mbuță Daniela-Carmen Berințan Marijana Mikulandra Krzysztof Kij Katja Sivka

Книжка 2
ДЕТЕТО И ПЕДАГОГИКАТА

Рашева-Мерджанова, Ян., Петкова, Ил. & Господинов, Вл. (съст.). (2018). Детето и педагогиката. София: Просвета, ISBN 978-954-01-3806-0

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

Редакционната колегия на списание „Педаго- гика“ ви честити Новата 2019 година! Пожела- ваме ви от сърце тя да бъде щастлива, успешна и благословена! През отминалата юбилейна 2018 г. публику- вахме редица стойностни материали на универ- ситетски преподаватели, учители, разнородни специалисти, работещи в сферата на образова- нието, докторанти. Отбелязани бяха поредица от тематични конференции и юбилейни празни- ци. Получихме и международно признание чрез включването на списанието

УЧЕНИЧЕСКО САМОУПРАВЛЕНИЕ

Желязкова-Тея, Т. & Банчева, М. (2018). Ученическото самоуправление. София: Аз-буки. ISBN: 978-619-7065-20-6

2018 година
Книжка 9
ПРАВАТА НА ДЕТЕТО ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА СТУДЕНТИ ПЕДАГОЗИ

Йорданка Николова, Даниела Рачева

Книжка 8
СПОДЕЛЕНО МНЕНИЕ

Николова, М. & Михалева, Б. (2018). С увереност срещу агресията и кон-

Книжка 7
РАДОСТТА ОТ ОБЩУВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК В ДЕТСТВОТО

Екатерина Софрониева, Христина Белева

НОВО ТЕОРЕТИКО-ПРАКТИЧЕСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ДЕТСКОТО ТВОРЧЕСТВО

Енгелс-Критидис, Р. (2018). Децата и творчеството. Юбилеен сборник в чест

ПРОФ. Д-Р ЕЛЕНА РУСИНОВА-БАХУДЕЙЛА

Розалина Енгелс-Критидис

Книжка 6
ПОЗИТИВНА УЧЕБНА СРЕДА

Валентина Шарланова

SENIOR CITIZENS’ EXISTENTIAL NEEDS AND EDUCATION FOR THE MEANING OF LIFE

Joanna Łukasik, Norbert Pikuła, Katarzyna Jagielska

Книжка 5
ПЛАНОМЕРНО ПСИХИЧЕСКО РАЗВИТИЕ

(По случай 115 г. от рождението на П.Я. Галперин)

ПАРАДИГМАТА СЕМИОТИКА – ЕЗИК – ДЕТЕ ПРИ 6 – 7-ГОДИШНИТЕ

Жоржетина Атанасова, Любимка Габрова

ПАРАРОДИТЕЛСКАТА ГРИЖА ВЪВ ФОКУСА НА ЕДИН СОЦИАЛНОПЕДАГОГИЧЕСКИ АНАЛИЗ

Ковачка, Ю. (2017). Социалнопедагогически проблеми при деца с парародителска грижа. Благоевград: УИ „Неофит Рилски“, 144 стр. ISBN: 9789540001340

Книжка 4
ДЕТСКИ КОНФЕРЕНЦИИ

Боряна Иванова

СТЕРЕОТИПИЗАЦИЯ НА ЕТНИЧЕСКИТЕ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ ПРИ СЪВРЕМЕННИТЕ МЛАДИ БЪЛГАРИ

Зорница Ганева. (2017). Стереотипизация на етническите взаимоотношения при съвременните млади българи. София: Елестра. ISBN 978-619-7292-03-9

Книжка 3
Книжка 2
СЪВРЕМЕННИ МЕТАМОРФОЗИ НА ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА В ДЕТСКАТА ГРУПА

Веселина Иванова, Виолета Кърцелянска-Станчева

SCHOOLS AND UNIVERSITIES AS SOCIAL INSTITUTIONS

Emilj Sulejmani Shikjerije Sulejmani

ОТНОСНО УСЕТА ЗА БРОЕНЕ

Петър Петров, Мима Трифонова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ И ПРИЯТЕЛИ,

Редакционната колегия на сп.„Педагогика“ Ви честити Новата 2018 г. Пожелаваме ви тя да бъде здрава, щедра и благословена! Тази година списанието чества своя юбилей – 90 години от неговото публикуване за първи път през 1928 г. с името „Народна просвета“. От деня на създаване до сега, то отразява актуал- ните проблеми на педагогическата наука и прак- тика и остава верен спътник на хиляди научни работници, учители, докторанти. Вярваме, че силата на творческата ни енергия ще пом

ДОБРИ ПРАКТИКИ „ПАРТНЬОРСТВО РОДИТЕЛИ – УЧИЛИЩЕ“

Мехмед Имамов, Калинка Гайтанинчева

2017 година
Книжка 9
ПЕДАГОГИЧЕСКОТО УЧЕНИЕ НА Й. ФР. ХЕРБАРТ – ИСТОРИЯ И СЪВРЕМЕННОСТ

(По повод 240 г. от неговото рождение) Невена Филипова

Книжка 8
ЧЕТЯЩИЯТ СТУДЕНТ, ЧЕТЯЩОТО ДЕТЕ – ЕДНО МАЛКО ПРОЗОРЧЕ, ЕДНА ВЕЛИЧЕСТВЕНА ГЛЕДКА

Мариана Мандева, Боряна Туцева, Габриела Николова, Цветелина Ковачева

Книжка 7
ДИДАКТИЧЕСКИ КОМПЕТЕНТНОСТИ

Нели Митева, Наталия Витанова

Илияна Кунева

Книжка 6
Книжка 5
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКО ОБУЧЕНИЕ В АКАДЕМИЧНА СРЕДА

(Научно-теоретична рефлексия) Румяна Неминска

ПРИНОС В ПСИХОЛОГИЯТА НА ТВОРЧЕСТВОТО

(120 години от рождението на Лев Семьонович Виготски) Любен Десев

ЛЕВ СEМЬОНОВИЧ ВИГОТСКИ – ПСИХОЛОГ И НА ХХI ВЕК

(по случай 120 години от рождението му)

ИСКУССТВО В ЖИЗНИ ЛЮДЕЙ

Гульнар Омарова

НОВА И ПОЛЕЗНА КНИГА

Йонка Първанова

ПРИНОСЕН ТРУД КЪМ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛНОТО УЧИЛИЩЕ

М. Мандева (2017). Методика на обучението по български език и литература – I – IV клас. Начално ограмотяване. В. Търново: УИ „Св. св. Кирил и Методий“, 120 стр.

ЕДНО ФУНДАМЕНТАЛНО ИНТЕГРАЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА РОЛЯТА НА ОБРАЗОВАНИЕТО ЗА РАЗВИТИЕТО НА НООСФЕРНИЯ ИНТЕЛЕКТ

Марга Георгиева, Сава Гроздев. (2016). Морфодинамиката за развитието на ноосферния интелект. София: Изток-Запад, ISBN 978-619-152-869-1

Книжка 4
Книжка 3
СИСТЕМАТИЧНО ВЪВЕДЕНИЕ В ОБЩАТА И ПСИХОЛОГИЧЕСКАТА СИНЕРГЕТИКА

Любен Десев (2015). Синергетика. Въведение и речник. 777 термина. София: ИК „Екопрогрес“. 464 с. ISBN 978-954-2970-37-8

Книжка 2
ПРОБЛЕМИ И ПЕРСПЕКТИВИ В РАЗВИТИЕТО НА ХУДОЖЕСТВЕНОТО ОБРАЗОВАНИЕ У НАС ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДЕТСКИЯ И НАЧАЛНИЯ УЧИТЕЛ

Теодора Власева, Даниела Гирджева-Валачева, Мария Калоферова, Найден Младенов, Илияна Шотлекова

ЗАКЪСНЯЛО ПРИЗНАНИЕ

Доц. д-р Емилия Николова

Книжка 1
ФАКТОРИ ЗА УСПЕШНО ПРИЛАГАНЕ НА СМЕСЕНО ОБУЧЕНИЕ

Стоянка Георгиева-Лазарова Лъчезар Лазаров

ЗА СТОПЛЕНИТЕ ПЪТЕКИ КЪМ ЛИТЕРАТУРНОТО ПОЗНАНИЕ

Радев, Радослав. 2015. Технология на методите в обучението по литература. Варна: Славена, 247 с., ISBN 978-619-190-041-1

2016 година
Книжка 9
ИНТЕРАКТИВНИ ТЕХНИКИ ЗА ОВЛАДЯВАНЕ НА ЧЕТЕНЕТО В МУЛТИКУЛТУРНАТА КЛАСНА СТАЯ – ПЪРВИ КЛАС

ФОРМИРАНЕ НА РЕЧЕВА КУЛТУРА, В НАЧАЛНА УЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ, (АНАЛИЗ НА АНКЕТА С УЧИТЕЛИ

Кампания

на Института за български език – БАН, и вестник „Аз-буки“

Книжка 8
Книжка 7
IBM SPSS STATISTICS ПРЕЗ ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ ПОГЛЕД НА ДОЦ. Д-Р ЗОРНИЦА ГАНЕВА

Зорница Ганева (2016). Да преоткрием статистиката с IBM SPSS Statistics. София: Елестра. 712 стр. ISBN 978-619-7292-01-5

НАЧАЛНОТО ОГРАМОТЯВАНЕ – „КЛЮЧ“ ЗА УСПЕШЕН ЖИВОТ В ПРОМЕНЯЩИЯ СЕ СВЯТ

Мариана Мандева, Диляна Гаджева (2016). Начално ограмотяване

ОТ „ЧУДНА И ДИВНА ДАСКАЛЕТИНКА“ ДО ПЕДАГОГИКА ЗА НАЦИОНАЛНО СЛУЧВАНЕ

Виолета Атанасова (2015) Петко Славейков за образованието. Шумен: Унивeрситетско издателство „Епископ Константин Преславски. 208 с. ISBN 978-619-201-051-5

Книжка 6
УЧИЛИЩЕ ЗА ЧЕТЕНЕ

Петя Георгиева

Кампания

на Института за български език – БАН, и в. „Аз Буки“

ДОШЛА ЛИ Е ИНСПЕКТОРЪТ?

Ванина Сумрова

ЩЕ ТЕ ЧАКАМ В/НА ЦЕНТЪРА

Илияна Гаравалова

ПРАВО В ДЕСЕТКАТА

Ивелина Стоянова

ПРОФ.Д.П.Н. СТОЯНКА ЖЕКОВА

Редколегия на сп. „Педагогика“

Книжка 5
Книжка 4
СИНЕРГЕТИКА – НОВО НАУЧНО ПОЗНАНИЕ

(Синергетика – въведение и речник, София: ИК Екопрогрес, 2015 г.)

Книжка 3
Книжка 2
НОВА ДИНАМИЧНА МОДИФИКАЦИЯ В ГРАНИЦИТЕ НА „АЗ-КОНЦЕПЦИЯТА“ НА МАТЕМАТИЧЕСКОТО МОДЕЛИРАНЕ

Марга Георгиева & Сава Гроздев. (2015). Морфодинамиката за развитието на ноосферния интелект, София: Марга Георгиева. 323 стр. ISBN 9786199052204

Книжка 1
IN MEMORIAM

На 10.12.2015 г. ни напусна нашият колега и приятел проф. д-р Иван Пет ков Иванов. Той беше уважаван учен и експерт в областта на педагогическите науки – автор на 10 монографии, 8 учебника, 10 учебни помагала, 6 студии и над 100 статии в специализирани периодич- ни издания и научни сборници; участник в 28 между- народни и национални проекта; председател и член на експертни групи към НАОА, член на редакционната ко- легия на сп. „Педагогика“. Проф. д-р Иван Иванов беше уважаван и оби

2015 година
Книжка 9
Книжка 8
РУСЕНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ

Златоживка Здравкова

Книжка 7
ДИСКУСИЯТА В УРОКА ПО ЛИТЕРАТУРА

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 6
УЧИТЕЛЯТ ПРАВИ УЧИЛИЩЕТО

ЕЗИКОВАТА ГРАМОТНОСТ НА МАЛКИЯ УЧЕНИК – „КЛЮЧ“ ЗА ОТГОВОРЕН И УСПЕШЕН ЖИВОТ В ПРОМЕНЯЩИЯ СЕ СВЯТ

ГОТОВНОСТ ЗА ОГРАМОТЯВАНЕ

Екатерина Чернева

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ МЕЖДУ ИСТОРИЯ, АКАДЕМИЗЪМ И РЕАЛНИ ПРАКТИКИ В СОЦИАЛНОПЕДАГОГИЧЕСКАТА ДЕЙНОСТ

Академични полета на социалната педагогика, съставител: проф. д.п.н. Клавдия Сапунджиева, научна редакция: проф. дпн Клавдия Сапунджиева, проф. д-р Нели Бояджиева, гл. ас. д-р Марина Пиронкова,

НОВА КНИГА

Клавдия Сапунджиева

Книжка 2
ПРОБЛЕМИ НА СОЦИАЛНАТА АДАПТАЦИЯ НА ПЪТУВАЩИ УЧЕНИЦИ ОТ МАЛКИ НАСЕЛЕНИ МЕСТА1)

Траян Попкочев, Бонка Гергинова, Тереза Карамангалова

Турнир по канадска борба [Arm Wrestling Competition] / Д. Евтимова,

Д. Евтимова, Е. Павлова, И. Радославова и Б. Иванов

Книжка 1
ORGANIZATIONAL CULTURE: THEORY AND REALITY

Inna Leonidovna Fedotenko

ОТЗИВ ЗА КНИГАТА „ОБРАЗОВАТЕЛЕН ДИЗАЙН (КОНЦЕПТУАЛНИ ОСНОВАНИЯ И ПРАКТИЧЕСКИ РЕШЕНИЯ)“

Димова, Д. (2013). Образователен дизайн (концептуални основания

2014 година
Книжка 9
„СОФИЯ – УЧЕЩ СЕ ГРАД“ – МОБИЛЕН СЕМИНАР В ПОДКРЕПА НА НЕФОРМАЛНОТО УЧЕНЕ И ОБРАЗОВАНИЕ В ОБЩНОСТТА

ПЕТЪР ДЪНОВ (БЕИНСÀ ДУНÒ Е И БЕЛЕЖИТ, ПЕДАГОГИЧЕСКИ МИСЛИТЕЛ-ХУМАНИСТ, (ПО ПОВОД НА 0-ГОДИШНИНАТА ОТ РОЖДЕНИЕТО, И 70 ГОДИНИ ОТ КОНЧИНАТА МУ

НА УЧИЛИЩЕ – С УСМИВКА!

Снежана Якимова

НА УЧИЛИЩЕ – С УСМИВКА!

Снежана Якимова

УЧИТЕЛЯТ – ЕТАЛОН ЗА ФОРМИРАНЕ НА ДЕТСКАТА ЛИЧНОСТ

Катя Коруджийска, Янка Маринкова

Книжка 8
Книжка 7
ЗАЕДНО МОЖЕМ ПОВЕЧЕ

Диана Смиленова

Книжка 6
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 5
ВЪЗГЛЕДИТЕ НА ЖАН-ЖАК РУСО И ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ ЗА ВЪЗПИТАНИЕТО

Посвещава се на 180-ата годишнина от рождението на Любен Каравелов (1834 – 1879) Виолета Атанасова

LE PROJET PÉDAGOGIQUE, SOURCE DE MOTIVATION DANS L’ENSEIGNEMENT ET L’APPRENTISSAGE DU FLE

THE EDUCATIONAL PROJECT, MEANS OF MOTIVATION IN TEACHING AND LEARNING FLE

LA PÉDAGOGIE DU PROJET ET LA MOTIVATION DES ÉLÈVES POUR L’APPRENTISSAGE DU FRANÇAIS

PROJECT PEDAGOGY AND PUPILS’ MOTIVATION IN LEARNING FRENCH

Книжка 4
КАЖДЫЙ ДЛЯ МЕНЯ УЧИТЕЛЬ

Ш.А.Амонашвили

Книжка 3
АНТОАНЕТА ЙОВЧЕВА (1952 – 2014)

След трудна борба с тежката болест ни напусна един добър и мил човек, една светла личност – Анто- анета Йовчева, нашата обичана колежка Тони. Нейните колеги и приятели, многобройните автори и сътрудници на сп. „Начално образование“ и на сп. „Педагогика“ ще запазят завинаги спомена за нейната приветлива усмивка, за нейната отзивчивост и преда- ност към работата, за нейната широка култура и стре- меж към познание, към развитие. Родена на 20 март 1952 г. в София в интелигентно се- мей

Книжка 2
ПОСТМОДЕРНИЗЪМ И ВЪЗПИТАНИЕ

Клавдия Сапунджиева

ДЕТСКИ УНИВЕРСИТЕТИ

Боряна Иванова

ПРОФ. Д-Р ЕЛКА ПЕТРОВА

Има личности, в сиянието на които се оглеж- дат цяла плеада последователи, възпитаници, колеги; има личности, без които животът става по беден, дните по-еднообразни, защото в сър- цето остава празно място. Такава личност е професор, доктор на педа- гогическите науки Елка Петрова – най–големият ерудит в областта на предучилищното възпита - ние, учен с международно значение. Дълги години ще свеждаме глави пред нейна- та обаятелна личност, с искрена признателност ще си спомняме свидните

МЕЖДУНАРОДНЫЙ ЦЕНТР ГУМАННОЙ ПЕДАГОГИКИ

Международният център „Хуманна педагогика“ организира XIII педаго- гически четения в периода 20 – 23.03.2014 г. в гр.Тбилиси, Грузия. Форумът се организира със съдействието на грузинското правителство. „Учителят“ е темата, която ще обедини участниците: учители, експерти, родители, универ- ситетски преподаватели, представители на педагогическата общност от мно- го страни, за да се осъществи дискусия за мисията на съвременния учител в съвременния образователен контекст. Ръководството на

Книжка 1
ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА МОБИЛНОТО ОБУЧЕНИЕ

Стоянка Георгиева-Лазарова Лъчезар Лазаров

2013 година
Книжка 9
УЧИТЕЛИ ВЪЗРОЖДЕНЦИ В ТЪРНОВО

Венка Кутева-Цветкова

Книжка 8
ДИМИТЪР ДОНЧЕВ – С ВЪЗХИТА ЗА БЪЛГАРСКИЯ УЧИТЕЛ

100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ДИМИТЪР ЕВСТАТИЕВ ДОНЧЕВ (5.10.1913 – 15.02.1997)

Книжка 7
„СЛЪНЦЕТО“ НА ВЪЗПИТАТЕЛНАТА СИСТЕМА В ТВУ – РАКИТОВО

85 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА АНГЕЛ УЗУНОВ (1928 – 1999)

ЦЕННОСТИ И ДУХОВНО-НРАВСТВЕНО РАЗВИТИЕ НА МАЛКИЯ УЧЕНИК

Марияна Ешкенази, Гергана Фиданова, Марияна Вишева, Цветанка Годжилова

МАЛКИЯТ УЧЕНИК ЧЕТЕ

Марияна Механджиева Венета Велева

С БАБА И ДЯДО В КЛАС

Цветелин Горанов, Таня Илиева, Цветанка Берова, Нели Иванова, Борка Бончева

РОД РОДА НЕ ХРАНИ, НО ТЕЖКО МУ, КОЙТО ГО НЯМА!

Диляна Вачкова Евелина Димитрова

ДА ПОМОГНЕМ НА ДЕЦАТА ДА ОТВОРЯТ СЪРЦАТА СИ

Иванка Дебелушина Нина Маврикова

ДОБРОТО Е У ВСЕКИ

Мария Наскова

ОТЛИЧЕН ПЕДАГОГ, ПСИХОЛОГ И ПСИХОТЕРАПЕВТ

ДОЦ. СВЕТОСЛАВ СТАМЕНОВ (1939 – 2013)

Книжка 6
ТЕОРЕТИКО-ПРИЛОЖНИ ПРОБЛЕМИ НА КОНСТРУИРАНЕТО НА ТЕСТ ЗА НАЦИОНАЛНО ВЪНШНО ОЦЕНЯВАНЕ ПО „ЧОВЕКЪТ И ОБЩЕСТВОТО“ ЗА 4. КЛАС (2013)

Ваня Петрова, Цонка Каснакова, Мариан Делчев Жана Минчева Радостина Стоянова, Рада Димитрова Мария Темникова

MEDIA IN PRESCHOOL AGE OF CHILD’S LIFE

Sonja Petrovska Jadranka Bocvarova

Книжка 5
ШАЛВА АЛЕКСАНДРОВИЧ АМОНАШВИЛИ – УЧИТЕЛ ОТ БЪДЕЩЕТО

В сложното битие на науката и метамор- фозите на социалната реалност, неотменими и общовалидни остават само най-стойностни- те постижения и безспорни истини, които не само маркират и остойностяват територията на човешко познание, но извисяват самия чо- век, поддържат неговата вяра в доброто, под- хранват чувството му за собствена значимост, укрепват неговия дух. Приемайки извечните послания на класи- ческата философско-педагогическа мъдрост и дълбоко обвързан с педагогическата р

МАНИФЕСТ ГУМАННОЙ ПЕДАГОГИКИ

Преамбула 25 лет тому назад группа учителей новаторов провозгласила манифест „Пе- дагогика сотрудничества“ (Переделкино, 1986 год). В последующие годы были опубликованы отчеты встреч учителей новаторов, в которых рассматри- вались разные аспекты педагогики сотрудничества: „Демократизация лично- сти“ (Цинандали, Телавский район, Грузия, 1987 год), „Методика обновления“ (Москва, 1988 год), „Войдем в новую школу“ (Краснодарский край, 1988 год). Идеи педагогики сотрудничества воодушевленно

ПОРТФОЛИОТО НА УЧЕНИКА КАТО ПРОЦЕС НА САМОПОЗНАНИЕ

Радка Топалска Емилия Вълкова, Албена Атанасова

ДОПИРНИ СВЕТОВЕ

Албена Димитрова Стилияна Гронева

ПРЕДИ ГОДИНА И СЕГА

Веселка Аршинкова

Книжка 4
СВЕЩЕНИК ГЕОРГИ МАРИНОВ ПОЛУГАНОВ – ОСНОВАТЕЛЯТ НА УЧИЛИЩЕТО И ПЪРВИЯТ УЧИТЕЛ В ПОЛИКРАЙЩЕ

Георги Георгиев Трифонка Попниколова Марияна Георгиева–Гроссе

ЕВРОПЕЙСКИ ПРИКАЗКИ

Светла Попова

Книжка 3
ДА ОПАЗИМ ДЕТСКОТО ЗДРАВЕ!

Мая Топалова, Симона Пейчева

КАК ДА ОТГЛЕДАМЕ МАЛЪК ПРИРОДОЛЮБИТЕЛ?

Мадлена Николова Ани Цветкова

Книжка 2
Книжка 1
ИЗКУСТВОТО ЗА ПРЕВЕНЦИЯ НА АГРЕСИВНОТО ПОВЕДЕНИЕ НА ДЕЦАТА

Евгения Миланова Виолета Николова Величка Радева

ПРИЯТЕЛСТВОТО В ЖИВОТА НА ДЕТЕТО

Даниела Димитрова Красимира Василева

ПРЕДАЙ НАТАТЪК

Вилдан Мехмедова

ЗАЕДНО ДА БЪДЕМ ДОБРИ

(ПЕДАГОГИЧЕСКА СИТУАЦИЯ В ПОДГОТВИТЕЛНА ГРУПА)

ПРОФ. ДПН EЛКА ПЕТРОВА EДНА НЕЗАЛИЧИМА СЛЕДА В БЪЛГАРСКОТО ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБРАЗОВАНИЕ (1919 – 2012)

Почина проф. дпн Елка Петрова (20.ХІІ.2012 г.) – на- шата любима учителка по изкуството да се живее пъл- ноценно и професионално, създателката на науката за предучилищното възпитание на българските деца, пре- красната жена и велика майка, Неповторима, единствена, съвършена – това е нашата Елка: Примерът за всички нас – хилядите нейни студенти и последователи ! Елка Петрова винаги е първа, винаги е оригинална и авангардна; през 1950–1952 г. поставя началото на Висшия мето

2012 година
Книжка 9
ПЕДАГОГЪТ – РИЦАР НА ДЕТСТВОТО

Януш Корчак бе написал, че животът на великите хора е като легендите: труден, но красив. И се оказва пророчески прав, сякаш е писал за себе си! Наследник на семейство с богата духовна култура и традиции, останал отрано без баща, той не просто се справя с несгодите на сирачеството, но развива у себе си три могъщи извора на живот: любов към свободата и справедливостта, страст към знанието и творчеството, отдаденост на децата и тяхното щастие. Лекарят Корчак лекува децата и душите им. Безплатн

ЯНУШ КОРЧАК – ВЕЛИК ХУМАНИСТ И ПЕДАГОГ

„Със сила и мощ поведох своя живот, който беше привидно неподреден, самотен и чужд. За син избрах идеята да служа на детето и неговото дело. Привидно загубих.“ Бе лекар, писател, мислител. Бе философ, учен, моралист. Издател. Възпи- тател и педагог. Бе герой. Бе скромен. Във всяка от тези области той има изключителни постижения. В течение на по- вече от четиридесет години работи като педагог и писател. Четиридесет години безкористно служене на слабите и беззащитните. Създава съвременна кон

ЕВОЛЮЦИЯ НА ПРАВАТА НА ДЕТЕТО

„Детето има право на сериозно отношение към проблемите му, на справедливото им решаване.“

THE KORCZAK’S RIGHT TO SOCIAL PARTICIPATION OF CHILDREN THE CITIZENSHIP OF CHILDREN

A speech by Marek Michalak, the Ombudsman for Children, given during the seminar„The Polish-Israeli pioneer in the fi eld of human rights, Janusz Korczak (1879–1942) and today’s Convention on Children’s Rights as the part of the international law“, Geneva, the 6 of June 2009

ЗА ДЕТЕТО, ДЕТСТВОТО ИЛИ НАУКА ЗА НЕГО?

В памет на Януш Корчак – по повод 70 г. от неговата смърт и 100 г. от създаването на „Дом за сираци“ във Варшава Албена Чавдарова

Книжка 8
CHANGES IN UNIVERSITY TEACHING – THE ROAD FROM KNOWLEDGE TO COMPETENCIES

Slađana Anđelković Zorica Stanisavljević Petrović

ДОСТОЕН ЖИВОТ, ОТДАДЕН НА ПРОСВЕЩЕНИЕТО… ПРОФ. СТОЙКА ЗДРАВКОВА – ЕДИН СЪВРЕМЕНЕН БУДИТЕЛ НА 70 ГОДИНИ

Неуморна и взискателна! Енергична и всеотдай- на! Работохолик и перфекционист! Това е проф. д-р Стойка Здравкова! Не е за вярване, че в началото на ноември 2012 година навърши 70 години. И не е слу- чайно това, че тази светла дата е непосредствено бли- зо до Деня на будителите. А това, че проф . Здравкова е съвременен български будител, е толкова безспорно и видимо! 70–годишнината ù е един чудесен повод ретрос- пективно да си припомним и проследим най-значи-

Книжка 7
ОЧАКВАНА И ПОЛЕЗНА

Емилия Василева

Книжка 6
Книжка 5
ЦЕННО ПОМАГАЛО ЗА ПСИХОЛОЗИ И ПЕДАГОЗИ (Надежден инструмент за диагностициране смисъла на живота)

Любен Десев Минчев, Борис. Тест на Дж. Крумбъг и Л. Махолик за смисъл в живота. Българска версия. Варна, ВСУ „Черноризец Храбър“,

ГЕОРГИ MАВРОВ ЖИВОТ, ОТДАДЕН НА НАУКАТА И ОБРАЗОВАНИЕТО

Така най-общо, но и най-точно можем да охарак- теризираме дейността на ст. н. с. д-р Георги Петков Мавров. Той ни напусна неочаквано в края на април т.г. И до последния си ден не преставаше да се вълнува от проблемите на образованието. Споделяше инте- ресни мисли относно предстоящото приемане на За- кона за образованието. Пестелив на думи, но щедър на дела – това ясно проличава от неговата богата би- ография.

Книжка 4
ОЩЕ ЕДНА ИДЕЯ

Галина Стоянова

Книжка 3
С ИНОВАТИВЕН ПОГЛЕД КЪМ ЛИЧНОСТТА НА ДЕТЕТО

Маргарита Абрашева Любимка Габрова

БИЗНЕС ОБУЧЕНИЕ В ДЕТСКАТА ГРАДИНА

Красимира Костова Петя Драгоданова

ДЕТСКАТА БЕЗОПАСНОСТ

Любимка Габрова

БАБА ПРИКАЗКИ РАЗКАЗВА... (МИКС ОТ ПРИКАЗКИ)

Кева Захариева, Мария Мичева

Книжка 2
ДЕТЕ ПЪТУВА В АВТОМОБИЛА

Красимира Михайлова

ПРОТИВОПОСТАВЯНЕ

Пюрвя Ердниев, Б. Ердниев

ЗДРАВКА НОВАКОВА – ПРЕПОДАВАТЕЛ И ТВОРЕЦ

Седемдесетгодишният юбилей е вълнуващ повод да проследим трудния, богат и съдържателен професионално-творчески път на доц. д-р Здравка Новакова, да под- чертаем нейната важна роля за утвърждаване на дидактика на математиката като

IN MEMORIAM Иван Марев

Напусна ни проф. Иван Марев – философ, педагог, демократ, родолюбец. В далечната 1975 г., зареден с енергия, пълен с идеи, той създаде в Техническия

Книжка 1
ДЕЛЕГИРАНЕ НА ПРАВА ЧРЕЗ КОМИСИИТЕ В ДЕТСКАТА ГРАДИНА

Маргарита Абрашева Политиката, наречена управление на качеството, не е самоцел, нито поредна обра- зователна „мода“. Тя е практически необходима за поддържане от директора на учеб- ното заведение на един привлекателен образ в условията на конкуренция на пазара на учебни заведения. Това се отнася най-вече за детските градини. Политиката на упра- вление на качеството съдържа недостатъчно използван ресурс, включително за спечел- ване и запазване доверието на потребителя – родителите на децата,

ИНОВАЦИОННИ И ИНТЕРАКТИВНИ МЕТОДИ В КВАЛИФИКАЦИОННАТА ДЕЙНОСТ НА ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ КОЛЕКТИВ

Стоилка Ташева, Севда Лукайчева Развиващото се с динамични темпове общество в днешно време налага необ- ходимостта от иновационни промени в областта на образованието. И в предучи- лищната педагогика все по-често се търсят алтернативни педагогически техноло- гии както за възпитанието и обучението на децата, така и при провеждането на квалификационната дейност на самите педагози. Използването на интерактивните методи дава възможност да се възлагат за- дачи, които предполагат съвместна работа,

ТОВА ТРЯБВА ДА ГО ЗНАЕ ВСЯКО ДЕТЕ

Татяна Атанасова, Иванка Пампова

НА УЛИЦАТА Е ОПАСНО

Таня Янчева, Зоя Кацарова