Педагогика

2021/2, стр. 159 - 172

ИНСПЕКТИРАНЕ НА УЧИЛИЩАТА ВЪВ ВАРНЕНСКО-ПРЕСЛАВСКА ЕПАРХИЯ / ВАРНЕНСКА ГУБЕРНИЯ ПРЕЗ 70-ТЕ ГОДИНИ НА ХIХ ВЕК

Милена Георгиева
E-mail: museum_volov@abv.bg
ORDID iD: 0000-0002-9362-5661
Faculty of Education
Shumen University “Bishop Konstantin Preslavski”
Shumen Bulgaria

Резюме: В настоящата статия е представена част от дисертационно изследване, посветено на живота и делото на един от най-изявените български просветители – Тодор Икономов (1838 – 1892). Разкрива приноси в процеса на инспектиране във Варненско-Преславска епархия преди Освобождението и Варненска губерния след Освобождението и на редица ярки личности – просветители и педагози – Стефан Изворски, Сава Филаретов, Сава Доброплодни, Илия Блъсков.

Ключови думи: Стефан Изворски; Сава Доброплодни; Тодор Икономов; Илия Блъсков; българско училище; инспектор

Сведенията за инспектирането на училищата в реалностите на българското образование и в един динамично развиващ се процес през последните години преди Освобождението и първите години след него са сравнително малко на брой и недостатъчни. Но все пак дават основание за оформяне на някои изводи относно подпомагането на учебното дело и контрола върху организацията на учебно-възпитателния процес в нашите училища. Свързан с редица промени и нововъведения в развитието си, този процес претърпява смяна на една с друга обществено-политическа система при налагане на коренно различна уредба на държавността, законодателството и организационните параметри след Освобождението на България.

По време на османското владичество българското образование се развива независимо от официалната власт. Правителството не оказва финансова подкрепа на българските училища, но не се и намесва в тяхното управление, което се осъществява от общински представителни органи: църковни училищни настоятелства, а след 50-те години на ХІХ век – специални училищни настоятелства. Те се грижат за кадровото и материалното обезпечаване на процеса на обучение и осъществяват контрол върху дейността на учителите. Дейността им е регламентирана в нормативни документи – устави, закони и др. (Dorosiev, 1925: 238). Пречка за развитието на българското образование стават организационната разпокъсаност; отсъствието на единна система за контрол и ръководство; различията в сроковете на обучение, учебните планове, програми и в цялостния процес на обучение и др. Стъпка към преодоляването на тези различия се прави с организирането на регионални учителски събори, на които се решават въпроси, свързани с организацията, структурата на училищата, учебните планове и др. Управлението на българското образование се централизира след създаването на Българската екзархия през 1871 г., когато то влиза в правомощията ѝ по силата на нейния устав (Kolev et al., 2005: 272). Екзархийският устав дава право на екзархийските органи да се грижат за откриването, уреждането и поддържането на българските училища и впоследствие – свикването на учителските събори. Те се провеждат един след друг до 1874 г. в различни селища по българските земи и инициатори в тях стават най-вече народните учители (Chakarov, 1975: 301). До създаването на Българската екзархия инициативата за тяхното провеждане идва от учителите (Dimitrova, 2003: 37).

Според Петко Славейков управлението на училищата трябва се осъществява от учителски събори и професионалното обсъждане на проблемите е пряк път за тяхното решаване. Предмет на разискване могат да бъдат не само въпроси от организационно естество, а и с теоретичен характер. Тези събрания на учителите според него представляват „живо училище за тях“ (Atanasova, 2015: 131). За първи път учителски събор е свикан в Стара Загора през 1869 г., като следват в Хасково, Пловдив, Русе, Тулча, Шумен, Габрово, Прилеп, Кюстендил и др. Благодарение на тяхната работа се осъществява прелом в цялата българска образователна система. А през 70-те години на ХIХ век се създава и длъжността училищен инспектор. Терминът „инспектор“ има латински произход (inspector) и означава длъжностно лице, което „бди за правилната дейност и прилагането на законите в някой дял на управлението“, лице, което инспектира“, а с термина „инспекция“ обикновено се обозначава неговата дейност, която намира израз в надзор, преглед, ревизия. След Освобождението на България се сформира и институцията училищен инспекторат, който и до днес е утвърден управленски орган, макар и вече с променено наименование (Stoyanova, 2018: 3)1).

Сред най-ранните данни относно ревизиране на взаимните и класните училища във Варненско-Преславската епархия са тези за дейността на учителите Стефан Изворски, Сава Филаретов и Сава Доброплодни, още от периода 1846 – 1856 г. Това те осъществяват не само по препоръка на училищните настоятелства или от еснафите, управляващи местната община, а по-скоро по собствена инициатива, за да бъдат полезни на своите колеги по другите училища, да обогатят знанията си, да уважат с присъствието си „годишните изпитания“ в дадено училище или като Ст. Изворски – да търсят някое по-добро място за здравето си (Stefanov, 1935: 23). С. Филаретов разработва „Главни правила“ за Софийското училище, което ръководи в качеството си на главен учител. Като такъв, той инспектира училища, намиращи се и в родния му край – Котленско (Undzhieva, 1990: 55).

От приетите от 1 януари 1860 година „Длъжности на училищните настоятели на Шуменските учебни заведения“ става ясно, че ревизирането на училищата влиза в техните правомощия и задължения. Според параграф I да преглеждат училищата, имат право: „училищните настоятели, определени от почтените Еснафи в Шумен, ще имат пълновластие, за да настояват и наглядват на Шуменските училища, тъй щото всякоги да бъдат в добър порядък и ще имат всякоги грижи да ги снабдяват...“. А настоятелите „са длъжни да обиждат чясто т.е. да обхождат училищата, за да ги наглядват и снабдяват с потребностите, които ще купуват с время“ (Blaskov, 1907: 156 – 157). Покъсно главните учители в училищата на епархията осъществяват повечето от тези функции.

За напредъка на учебното дело на територията на Варненско-Преславската епархия имат принос решенията на Тулчанския събор от 1871 г. В него взимат участие педагози като Т. Икономов, В. Друмев, С. Доброплодни, които отдавна поддържат живи връзки с шуменското учителско съсловие. След даскалуване „3 години и четири месеца в Шумен“ педагогът Тодор Икономов се премества да живее в този български град (Ikonomov, 1973: 546). Постъпва в Главното тулчанско училище през пролетта на 1869 година. За две години извършва огромна работа за укрепване на училището и читалището (Tonev, 1971: 110). Наред с длъжностите си на даскал, църковен и обществен деец е ангажиран и с инспектиране на училищата в региона, дори е изпращан и в по-отдалечени краища от Доростоло-Червенската митрополия, тъй като градът попада тогава под административното и духовното ѝ покровителство. Постиженията на Икономов като училищен и читалищен реформатор се дължат още на ангажираността му към местната община. Преодолява доста трудности, включително и такива по отношение на методическата и организационната помощ, която оказва на школата в Тулча и Тулчанско. Тези препятствия са породени от личната борба, която води още от Шумен, от 1865 г. срещу реформаторския план на Мидхад паша за османизиране на българските училища. В Тулча проводникът на тази опасна за българите акция е подета от мютесариф Исмаил бей – ученик и ревностен поддръжник на русенския валия. Под предлог, че е загрижен за училищата в санджака и за по-доброто им развитие, той свиква събрание, известно като Тулчански учителски събор. Целта на тулчанския управител е реорганизиране на училищата и поставянето им под властта на османската държава. Срещу неговия проект се обявяват д-р Пандели Минчев, Тодор Икономов и др. (Dimitrova, 2003: 38). По инициатива на Икономов се изработва контрапроект, който бива връчен на мютесарифа. Както пише В. Тонев, проектът на тулчанци представлява пръв цялостно обоснован статут на училищата в санджака. В него се отстоява позицията, че за развитието им е нужно широко участие на населението, което само работи за устройване и подобряване на училищата, а управлението им да бъде в ръцете на общината (Tonev, 1971: 147).

За Шумен преломът в учебното дело е предизвикан от учителския събор от 1873 г., който е и първият епархийски по нашите земи и представлява важен исторически момент в българското учебно дело (Zhechev, 1962: 77). Шуменският епархийски събор от 1873 г. изиграва историческа роля и затова, че надхвърля рамките на регионалното си значение (Tonev, 1976: 86). С приетите на него „Устав за селските училища у Варненско-Преславска епархия“ и „Программа на градските ни училища“ по същество се узаконява звучната метода, установява се единство в образователния и възпитателния процес, уеднаквяват се програмите на селските и градските основни училища, въвежда се задължително начално образование във Варненската и Преславска епархия. Такива документи не са приемани никъде преди това и в определен смисъл се превръщат в образец за други последвали събори по българските земи (Lechev, 2003: 19).

Чрез механизмите на Екзархията съборът е мултиплициран, а неговите решения са разпространени върху почти цялата територия на екзархийския диоцез. Опитът на Екзархията − това първо „Министерство на просвещението“ в България, е използван при изграждането на националното учебно дело непосредствено след Освобождението, а митрополит Симеон е един от неговите „главни експерти“. Съборът се свиква в изпълнение на чл. 98 от „Устава за управлението на Българската екзархия“ (Dimitrova, 2003: 18). А Христо Ботев, в един от броевете на в. „Независимост“ от 1874 г., допълва още подробности: „Дядо Симеон е съставил комисия из шуменските учители, която са обязва да прегледа състоянието на селските училища и да проекзаменува не учениците, а учителите. Разбира се, че при подобно управление училищата във Варно-шуменския край ще да принесат голяма полза“2).

Със специалното „Окръжно“ от 2 юли 1874 г. Светият синод на Българската екзархия приканва българските митрополити по примера на Шуменския събор да проведат такива във всички епархии, с което официално се ангажира с организацията на училищното дело (Lechev, 2003: 19). Във всички събори по един или друг начин е обръщано внимание на въпросите за „преглеждането на училищата“, т.е. на тяхното инспектиране. След Шуменския събор започва засилване на контрола върху изпълнение на взетите решения. Положителна роля в това отношение изиграват назначените „нагледвачи на селските училища“ (Krastev, 2003: 19).

Този отговорен пост да инспектират работата в училищата на Варненско-Преславската епархия, заемат учителите Илия Блъсков, Димитраки Константинов, Панайот Волов, Тодор Байчев, Тодор Икономов и други. В своя „Материал по нашето възраждание“, в параграфа за „Влиянието на устава за селските учители“ Илия Блъсков разказва: „Това като взе предвид, съветът реши да предложи на двама от градските учители, които по-добре познаваха селяните и техния дух, да обикалят всичките български села от Шуменската епархия, да събират селяните, да им прочетат разяснят подробно устава, да наредят училищни настоятелства, да вземат нужните бележки от тогавашния ход на училищата, де има учител, де няма, каква плата получават, колко ученици имат и пр. Избраните тия двама учители нарекоха ревизори: те бяха именно Т. Байчев и Ил. Блъсков“ (Blaskov, 1907: 187). За финансирането на тяхната дейност авторът отбелязва следното: „шуменската градска община едва смагаше за заплата на своите учители, тя можеше да помага на селата нравствено, а парична сила нямаше. На учителите си една нищожна плата не можеха да заплатят а камо ли за ревизор?“ (Blaskov, 1907: 187).

Тенденцията да не се поемат пътните разходи на първите ревизори, затруднява изпълнението на техните задължения. Според решенията на събора „В 1874 год., през великата неделя се повикаха в митрополитския дом всичките градски учители, и класни и взаимни, и се помолиха да приемат за през идущите пролетни празници, както неделни дни да присъстват всеки в едно определено село като асистент при годишните селски изпити. Пътните им разноски ще се плащат от селото...“ (Blaskov, 1907: 189). Нещо повече: „Ревизорите, тези вожделенни гости се изпровождаха и извън селото, и хората вече гледаха на тях като на апостоли по просвещението“ (Blaskov, 1907: 190). Подробности за неудобствата и препятствията в обиколките на учителите Блъсков изброява на доста места в мемоарите си и винаги подчертава своето удовлетворение от обикновените хора от селата (Blaskov, 1907: 190).

Чрез сравнение на документите от съборите в Тулча и Шумен от 1871 и 1873 г. ясно се очертава значението им за развитието на българското образование. Заложените становища в Тулчанския събор оказват влияние върху целите и провеждането на Шуменския. Това е видно и от анализа на „проекта“ на Исмаил бей и „контрапроекта“ на Т. Икономов. Относно опеката на училищата в „Проекта“ се предлага те да бъдат под ръководството на „главен училищен съвет с председател тулчанския кадия и членове мюфтията, чиновници от конака и председателите на вероизповедните общини“, а в „Контрапроекта“ на Икономов се настоява грижата за тях „да бъде изцяло в ръцете на народа, в лицето на избрана от него училищна комисия“. Относно надзора на училищата в „Проекта“ се предвижда той да се извършва от главен училищен съвет посредством инспектори, като ръководството се изпълнява от казалийски съвети, създадени по околии, а заплатите се изплащат от събрания от селата налог. „Контрапроектът“ предлага надзорът на училищата да се осъществява от училищна комисия, избрана от народа. Определя се и длъжността инспектор, който трябва да обикаля училищата и да известява за техните нужди. Т. Икономов предлага настоятелство за всяка община, като от документа, изготвен от него, е видно, че няма специална точка, която да визира намесата на църквата в делата на училището (Dimitrova, 2003: 38).

Сред опасните за българското училище тенденции на „Проекта“ Икономов долавя и още една, свързана с корупционите практики на турските управници. Той забелязва усилията на Исмаил бей „да придобие някои от учителите, като им обещаваше инспекторски постове и високи заплати“, като това „върши всеки по училищата от неговата народност“ (Ikonomov, 1973: 119). Беят предлага на учителя и свой опонент също инспекторска служба, но както узнаваме от „Мемоари“-те, Икономов отказва с довода, че „по-напред трябва да се видят и приемат новите школски наредби“ (Ikonomov, 1973: 119). Тогава последва и обсъждането на съответните предложения – „Проект“ и „Контрапроект“, описани точно в мемоарите от Икономов. В т. 4 и т. 5 на „Контрапроекта“ относно инспектирането е ясно казано: „тоя надзор ще се извършва от инспекторите“ и „инспекторите ще се назначават от съвета и се утвърждават от управителя“, а „инспекторът за училищата на всяка народност ще се посочва от съвета на тая народност и ще бъде от истата народност“ (Ikonomov, 1973: 120 – 121).

През летните месеци на 1871 г. Икономов предприема пътуване из Българско. Интересни факти за уредбата на някои общини, училища и читалища са поднесени в пътеписите му – „Пътни впечатления“ (Ikonomov, 1969: 253 – 319). Публикувани са за първи път във вестник „Турция“, в година седма от неговото излизане, в броевете 21, 23 и 27, в периода от 10 юли до 21 август 1871 г. В тях учителят дава ценни сведения за състоянието на училищата в Свищов, Търново, Оряхово, Лясковец, Габрово, Казанлък, Железник Ени Загора, Сливен и намиращите се в територията на Варненско-Преславската епархия училища в Жеравна, Котел, Ески Джумая, Шумен, Провадия. След тях описва и школата, общинските работи и културните достижения на Русчук и Тулча. Споделяйки видяното, педагогът има желанието да бъде полезен със своя опит и мнение. Но конкретни сведения относно инспектирането на училищата в тях почти няма или са съвсем бегли и непълни (Ikonomov, 1969: 260). Навсякъде, където проучва състоянието на училищата, той обръща внимание най-вече на учебните програми. Писателят Стилиян Чилингиров подчертава с особено уважение дейността на Т. Икономов като учител, читалищен деец и ревизор по училищата в Тулчанско в периода 1869 – 1872 г., подчертавайки тенденцията, че читалището организира школските работи и ревизирането (Chilingirov, 1930: 82 – 83). А за дейността си в Тулча самият Тодор Икономов споделя, че възобновеното тулчанско читалище „Съгласие“ има за цел „да работи за напредъка на училищата в санджака и да ги надзирава; да посредствува за добивание на добри учители…“ (Ikonomov, 1973: 107 – 108). Сред задачите си на училищен инспектор Икономов изпълнява и още една – да следи и за съпричастността на учениците и техните семейства към училищния и църковния живот (Tonev, 1971: 144).

В първите години след Освобождението правомощията на училищните настоятелства като обществен управленски орган се запазват до голяма степен, но контролът върху учебната дейност се поверява на професионално подготвени лица – училищните инспектори. Така в „Привременния устав за народните училища“, утвърден от императорския руски комисар Княз ДондуковКорсаков на 29 август 1878 г., е вече узаконена инспекцията на народните училища. Чл. 41 от този устав постановява: „във всяка губерния от Българското княжество се назначава по един Окръжен инспектор, на когото се доверява управлението на учебната част във всички народни училища в губернията“. А препоръката за броя на инспекторите е направена от първия управляващ отдела по просвещението Марин Дринов. Той предлага да се назначи по един инспектор за всяка губерния (Dorosiev, 1925: 240). За такъв във Варненска губерния е поканен и назначен Тодор Икономов. Встъпвайки в тази длъжност, той си поставя за задача според устава „да сформира окръжните училищни настоятелства. Тяхното изграждане във Варненска губерния закъснява по обективни причини“ (Koeva, 2003: 13).

Чрез Приказ № 79, издаден в София на 15 декември 1878 г., руският императорски комисар в България ген.-адютант княз Дондуков-Корсаков разпорежда следното: „Предвид несъразмерното разпределение на окръзите между Русенска и Варненска губерния, при което първата се състои от десет, а втората, след присъединяването на Манкалийски окръг към Княжество Румъния, от четири окръга, аз се съгласявам със заключението на действащия при мен съвет и постановявам: от 1 януари следващата 1879 г. да се отчислят от Русенска и да се присъединят към Варненска губерния Шуменски и Силистренски окръг, в пълния техен състав“ (Dryanovski, 2003: 72). Това решение на княза става и под давлението на Марин Дринов според писмо от 1.10.1878 г., написано от Петър Генчев – началник в Отдела по образование3) (Dryanovski, 2003: 36). То свидетелства, че върху мнението на министъра оказват влияние коректните рапорти на Икономов: „Те произведоха, както и трябваше да се чака, най-благоприятното впечатление, особено изложението Ви за училищната наредба в Шумен. Това изложение г. Дринов ще представи на Негово Сиятелство княза...“ (Dryanovski, 2003: 35).

С Приказ № 41 княз Дондуков-Корсаков назначава Тодор Икономов за окръжен инспектор на народните училища във Варненска губерния. Той е издаден във Филипопол на 25 август 1878 г. и неговият кратък текст е следният: „Изпълняващият длъжността съветник в държавното управление в Тулчанска губерния българинът Тодор Икономов се назначава за окръжен инспектор на народните училища във Варненска губерния, като за длъжността му се отпуска издръжка в размер на осем хиляди франка на година, като се започне от 23-то число на настоящия август. Подписал: Руски императорски комисар, генерал-адютант княз Дондуков-Корсаков“ (Dryanovski, 2003: 27). След няколко дни, отново от Филипопол, и Н. Михайловски (член на екипа на отдела по образование при управлението на Руския императорски комисар) изпраща телеграма до Икономов в потвърждение и допълнение на това: „Поканвате се да приемете инспекторството на училищата във Варненска и Шуменска епархии. Годишна заплата шест хиляди франка, пътни и дневни две хиляди франка“ (Dryanovski, 2003: 27).

От 1.10. 1878 г., вече като инспектор на училищата във Варненска губерния, Икономов пише писмо до митрополит Симеон за някои трудности по организиране учебното дело в региона. В него откровено изразява своите чувства на неудовлетвореност и безпокойства от явления, от „чиновническо-военнополицейското тяло“ на временното руско управление. Споделя и съжалението си „за това, дето нашето днешно началство с такова равнодушие и даже враждебно око гледа на училищното дело у нас“4) (Dryanovski, 2003: 36). След няколко дни, на 6 октомври 1878 г., Т. Икономов отново пише на митрополит Симеон по нови въпроси относно организиране на учебното дело във Варна и губернията. Моли владиката за настоятелство пред варненци за по-скорошно уреждане на „Окръжен училищен съвет и да се погрижат за нареждането на градските български и селските училища, според новите потребности на народа ни и според издадения нарочно за това училищен устав“. Т. Икономов предлага на архиерея проект със следните „Правила на Окръжния училищен съвет във Варна за организиране дейността на училищните настоятелства“5). Този документ също се съхранява в архива на Варненско-Преславската митрополия в Държавен архив – Варна, и е с един и същ инвентарен номер с писмото. До този момент тези правила не са публикувани. Текстът е следният:

„Правила за избиранието и за длъжностите на училищните Настоятелства“:

1. Като тяло, на което се възлага непосредственното управление на материалната страна на училищата в града или в селото, училищното Настоятелство тряба да има на сяко място дето има училище (Устав. учил. чл. 28).

2. Настоятелството състои от три члена и са избират от общината (от жителите) за една година измежду по-развитите и по-усърдните към просвещението жители (чл. 30).

3. На Настоятелството в всеки град или село са възлагат следующите длъжности:

а) да прибира училищните приходи с време и да ги спазва в училищната каса; б) да иждивява тези приходи дето и когато тряба, без да причинява най-малки помайвания в делата на училището и мъчнотии на учителите;

в) да изнамира и да обглядва нови способи на материалното подобрение на училищата под грижата му;

г) да налага сяко пред своята община да са испълват решенията и удобрените от инспектора и Окружн. училищен Совет начини за усилване на училищните средства, на учил. Здания и за подобрение на учебната част;

д) да измислива и да събира средства за материално помагание на бедните и прилежни ученици, било в местните училища, било в други по-горни (чл. 28); е) да прави донесения (усни или писмени) на инспектора и на училищн. Окружен Совет (кога комуто тряба) за секи случай, когато някой от жителите не испълнява длъжностите си към училището.

4. Настоятелството избира измежду си един касиер на пазение на училищните пари, на цяло. Отговаря за сяко злоупотребление на училищните средства.

5. В края на учебната година сяко Настоятелство длъжно да представи на общината си въ града или в селото сметка за своите работи и да земе от общината удостоверение, че сметката е права и удобрена (чл. 32).

6. Същий член на настоятелството може да се избере и за втора година (чл. 33).

7. Своите неспоразумения и спорове съ учителите или с общината си Настоятелството подлага на разглеждание на Окружн. училищен Совет (чл. 34).

8. Распорежданията на Окружний учил. Совет по материалната част на училищата и на инспектора по учебната част Настоятелството е длъжно да испълняват по възможност скоро и пълно.

Забележка: Ако за нейде си съществува основателна и уважителна причина да не са изпълнят тези разпореждания Настоятелството прави незабавно предоставления в Окружн. Училищен Совет, или инспектору и проси или совершенното отменяване на разпорежданията или потребните изменения в тях.

9. В началото на учебната година Настоятелството на секо място прави списъци за децата от 6 год. До 12 и един от тези списъци проважда в Окружн. учил. Совет, а другия в местното училище и трети запазва за себе си, за да следи по него-посещават ли сичките тия деца училището.

Инспектор:

Членове на Окружн. училищ. Совет:

Варна, Октомврий 1878.“

Достатъчно влиятелен, Икономов вероятно често е съдействал за назначаването на учители и училищни служители, инспектори и др., за което може да се съди от различни документи. На неговата помощ например е разчитал и учителят му Сава Доброплодни (Dryanovski, 2003: 32). Сведения за училищния инспектор се намират в книгата на Н. Ванков „Из архивата на Министерството на народното просвещение 1878/79 – 1884/85“, издадена през 1905 г., в главите, касаещи учебното дело в „Шуменски учебен окръг“ и „Варненски учебен окръг“ (Vankov, 1905:103). Икономов, като шуменски училищен инспектор – за учебната 1879 – 1880 година, „в обиколката си се съветвал с училищните настоятелства, по кой начин би се осигурили трайни училищни приходи“ и препоръчал тези източници: „понеже по некои села има изоставени доста черкезки и татарски нивя, да може щото тия ниви да се разподелят на ближните села, които да се имат вече за училищни и редовни, да имат грижата селски да ги сеят с каквото видят полезно“ (Vankov, 1905: 103). Дава и предложения за рационално използване на селските мери, които да станат „достатъчен училищен капитал“ и така „да може всяка година да артисват готови пари, които да съставят една главница на която от лихвите да се спомага училището“. Инспекторът обещава още, че „ако узнае от училищните настоятели и други лесни приходи, ще ги съобщи на министерството“. Икономов е също добре запознат с благодетелите на Шумен и с техни завещания за учебното дело. Доста усилия полага за изпълнението на волята на един от тези дарители – Маринчо Бенли6). През 1879 г. „Шуменският училищен окръжен съвет пише до изпълнителите на завещанието на благодетеля, като към молбата съветът прилага и план за отваряне на Бенлиевско училище, изработен от Т. Икономов“ (Vankov, 1905: 103). Но поради избирането на Икономов за „депутат по избор“ от „Провадийский окръг“ в работата на Учредителното събрание в Търново, той напуска работата си като училищен инспектор и се отдава на държавническа дейност.

От направения дотук преглед на някои аспекти от инспектирането на училищата във Варненско-Преславската епархия и приносите на някои от първите училищни инспектори става ясно, че до провеждането на първия епархийски и училищен събор в Шумен от 1873 г. „наглеждането“, „инспектирането“ или „ревизирането на училищата“ е неорганизирано и изолирано явление. Тези дейности се осъществяват по личната инициатива на ерудирани и амбициозни учители и главни учители, по-рядко по препоръка на църковните или училищните настоятелства и общинските власти. Но след провеждането на учителския събор през 1873 г. в Шумен инспектирането вече има ясни насоки, регулярност и оформя своите традиции. В селищата на Варненско-Преславската епархия се правят и първите стъпки за формирането на училищния инспекторат, като учебното дело тук има силната подкрепа на епархийската власт. След Освобождението инспекторатът става официално регламентиран орган за контрол върху българските училища. Приноси в процеса на инспектиране във Варненско-Преславска епархия преди Освобождението и Варненска губерния след Освобождението имат редица ярки личности – просветители и педагози, сред които Стефан Изворски, Сава Филаретов, Сава Доброплодни, Тодор Икономов, Илия Блъсков.

БЕЛЕЖКИ

1. Стоянова, Д. (2018). Инспекторатът в българското образование през периода 1878 – 1912 година. Автореферат на дисертация за присъждане на образователната и научна степен „доктор“. Шумен, Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“, Педагогически факултет, катедра „Педагогика и управление на образованието“, <http://shu.bg/sites/default/files/ stefka/Avtoreferat_D%20Stoyanova.pdf>, (07.07.2018).

2. Независимост (1874 ). Год. IV. № 29. 4 май.

3. ДА – Варна, Ф75К, оп.1, а.е. 12, л.39 – 40.

4. ДА – Варна, Фонд 826К, опис 2, а.е. 1, лист 1 – 2, 3; непубл. 3 листа – Правила на Окръжния училищен съвет във Варна за организиране дейността на училищните настоятелства. Варна, октомври 1878 г., Чернова, Ръкопис. Почерк на Т. Икономов. Към Писмо на Т. Икономов, инспектор на училищата във Варненска губерния, до митрополит Симеон за организиране учебното дело във Варна и губернията.

5. ДА – Варна, Ф826К, оп.2, а.е. 3, л.1,2. Оригинал, ръкопис.

6. НБКМ − БИА, ф.19, а.е. 1, л.1.

7. Напредък, (1875). Г. Х, бр. 58, с 229, 6 септемврий.

ЛИТЕРАТУРА

Атанасова, В. (2015). Петко Славейков за образованието. Шумен: Епископ Константин Преславски.

Блъсков, И. (1907). Материал по нашето възраждание. гр. Шюмен, събрал Ил. Р. Блъсков. Шумен: Печатница Сп. Попов.

Блъсков, И. (1976). Спомени. София: Изд-во на ОФ.

Ванков, Н. (1905). Из архивата на Министерството на народното просвещение. 1878/79 −1884/85. София.

Георгиева, Д. (1972). Материал за учебното дело в град Шумен. В: Известия на Народния музей – Шумен.

Димитрова, И. (2003). Учителските събори в Тулча и Шумен (1873 г.) – опит за съпоставка. В: Първият учителски събор в Шумен (1873 г.) и новобългарското образование – история и съвременност“. София.

Доросиев, Л. (1925). Нашите класни, средни и специални училища преди Освобождението, Материали за изучаване на учебното дело в България, I.

Дряновски, Б. (2003). Изграждане на българска администрация и гражданско общество във Варна и Варненска губерния след Освобождението (1878 – 1880). Варна: Славена.

Жечев, Н. (1962). Учителският събор в Шумен (Коларовград) през 1873 г. Народна просвета, 2.

Икономов, Т. (1969). Пътни впечатления. Възрожденски пътеписи. София.

Икономов, Т. (1873). Мемоари. Подбор и редакция Тончо Жечев. София: Български мемоари.

Коева, К. (2003). Първи стъпки на инспектирането в княжество България и Източна Румелия (1878 – 1891). В: Първият учителски събор в Шумен (1873 г.) и новобългарското образование – история и съвременност. София.

Колев, Й., Атанасова, В. & Витанова, Н. (2005). История на педагогиката и българското образование. Шумен: Епископ Константин Преславски.

Константинов, Д. (1948). Жеравна в миналото и до днешно време. Историко-битов преглед. Жеравна: Единство.

Кръстев, Б. (2003). Още за учителския събор в Шумен през 1873 г. В: Първият учителски събор в Шумен (1873 г.) и новобългарското образование – история и съвременност. София.

Лечев, Д. (1993). Шуменският период на митрополит Симеон Варненски и Преславски. В. Търново: ПИК.

Лечев Д. (2003). Първият учителски събор в Шумен (1873 г.) – закономерно явление. В: Първият учителски събор в Шумен (1873 г.) и новобългарското образование – история и съвременност. София.

Стефанов, Г. (1935). Стефан п. Н. Изворски – учител и поет от епохата на Възраждането 1815 – 1875. Принос към историята на учебното дело и поезията ни. София: БАН.

Тонев, В. (1971). Бележки по учебното дело в Североизточна България през епохата на Възраждането−Тулчански санджак. Известия на народен музей – Варна, VII.

Тонев, В. Бележки по учебното дело в Североизточна България през епохата на Възраждането. Шуменско. Известия на Народен музей Варна, ХII.

Унджиева, Цв. (1990). Сава Филаретов. София: Народна просвета.

Чакъров, Н. (1975). История на образованието и педагогическата мисъл в България, София.

Чилингиров, Ст. (1930). Български читалища преди Освобождението. Принос към историята на Българското възраждане. София: Министерство на народното просвещение.

REFERENCES

Atanasova, V. (2015). Petko Slaveykov za obrazovanieto. Shumen: Episkop Konstantin Preslavski.

Blaskov, I. (1907). Material po nasheto vazrazhdanie. gr. Shyumen, sabral Il. R. Blaskov. Shumen: Pechatnitsa Sp. Popov.

Blaskov, I. (1976). Spomeni. Sofia: Izd-vo na OF.

Chakarov, N. (1975). Istoriya na obrazovanieto i pedagogicheskata misal v Balgaria. Sofia.

Chilingirov, St. (1930). Balgarski chitalishta predi Osvobozhdenieto. Prinos kam istoriyata na balgarskoto Vazrazhdane. Izdava ministerstvoto na narodnoto prosveshtenie. Sofia: Ministerstvo na narodnoto prosveshtenie

Georgieva, D. (1972). Material za uchebnoto delo v grad Shumen. Shumen: Izvestiya na Narodniya muzey.

Dimitrova, I. (2003). Uchitelskite sabori v Tulcha i Shumen (1873 g.) – opit za sapostavka. V: Parviyat uchitelski sabor v Shumen (1873 g.) i novobalgarskoto obrazovanie – istoriya i savremennost. Sofia.

Dorosiev, L. (1925). Nashite klasni, sredni i spetsialni uchilishta predi Osvobozhdenieto. Materiali za izuchavane na uchebnoto delo v Balgariya, I.

Dryanovski, B. (2003). Izgrazhdane na balgarska administratsiya i grazhdansko obshtestvo vav Varna i Varnenska guberniya sled Osvobozhdenieto (1878 – 1880). Varna: Slavena.

Ikonomov, T. (1969). Patni vpechatleniya.Vazrozhdenski patepisi. Sofia.

Ikonomov, T. (1873). Memoari. Podbor I redaktsia Toncho Zhechev. Sofia: Balgarski memoari.

Koeva, K. (2003). Parvi stapki na inspektiraneto v knyazhestvo Balgariya i Iztochna Rumeliya (1878 – 1891). V: Parviyat uchitelski sabor v Shumen (1873 g.) i novobalgarskoto obrazovanie-istoriya i savremennost. Sofia.

Kolev, Y., Atanasova, V. & Vitanova, N. (2005). Istoriya na pedagogikata i balgarskoto obrazovanie. Shumen: Episkop Konstantin Preslavski.

Konstantinov, D. (1948). Zheravna v minaloto i do dneshno vreme. Istorikobitov pregled. Zheravna: chitalishte Edinstvo.

Krastev, B. (2003). Oshte za uchitelskiya sabor v Shumen prez 1873 g. V: Parviyat uchitelski sabor v Shumen (1873 g.) i novobalgarskoto obrazovanie – istoriya i savremennost. Sofia.

Lechev, D. (1993). Shumenskiyat period na mitropolit Simeon Varnenski i Preslavski. V. Tarnovo: PIK.

Lechev D. (2003). Parviyat uchitelski sabor v Shumen (1873 g.) – zakonomerno yavlenie. V: Parviyat uchitelski sabor v Shumen (1873 g.) i novobalgarskoto obrazovanie-istoriya i savremennost. Sofia.

Stefanov, G. (1935). Stefan p. N. Izvorski – uchitel i poet ot epohata na vazrazhdaneto 1815 – 1875. Prinos kam istoriyata na uchebnoto delo i poeziyata ni. Sofia: BAN.

Tonev, V. (1971). Belezhki po uchebnoto delo v Severoiztochna Balgariya prez epohata na Vazrazhdaneto − Tulchanski sandzhak. Izvestiya na naroden muzey Varna, VII.

Tonev, V. (1976). Belezhki po uchebnoto delo v Severoiztochna Balgariya prez epohata na Vazrazhdaneto. Shumensko. Izvestiya na naroden muzey Varna, HII.

Undzhieva, Tsv. (1990). Sava Filaretov. Sofia: Narodna prosveta.

Vankov, N. (1905). Iz arhivata na Ministerstvoto na narodnoto prosveshtenie. 1878/79 − 1884/85.

Zhechev, N. (1962). Uchitelskiyat sabor v Shumen (Kolarovgrad) prez 1873 g. Mesechno pedagogichesko spisanie, 2.

2025 година
Книжка 9s
Книжка 9
DEVELOPMENT OF DEMOCRATIC CULTURE THROUGH CONTENTS ABOUT THE ROMA IN CLASSROOM TEACHING – STUDENTS’ PERCEPTION

Aleksandra Trbojević, Biljana Jeremić, Hadži Živorad Milenović, Bojan Lazić

Книжка 8
КАТЕГОРИАЛНИ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИНФОРМАЦИОННО-КОМУНИКАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ В ОБУЧЕНИЕТО НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ СЪС СОП

д.п.н Мира Цветкова-Арсова, Данка Щерева, Славина Лозанова, Маргарита Томова

Книжка 7
ВРЪЗКА НА СОЦИАЛНО-ЕМОЦИОНАЛНОТО С КОГНИТИВНОТО РАЗВИТИЕ В ПРИОБЩАВАЩА СРЕДА

Милен Замфиров, Маргарита Бакрачева, Емилия Евгениева

Книжка 6
КОГНИТИВНО РАЗВИТИЕ НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ, ОБХВАНАТИ В ПРИОБЩАВАЩОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Милен Замфиров, Емилия Евгениева, Маргарита Бакрачева

Книжка 5
COMPETENCE FOR SOCIAL PEDAGOGICAL PRACTICE: WHAT DO STUDENTS TELL US?

Maya Tcholakova, Marina Pironkova, Aleksandar Ranev, Yana Staneva

MULTIMODAL COMMUNICATION IN PHYSICAL EDUCATION CLASSES

Cristiana Lucretia Pop, Cristina Filip

Книжка 4s
GAMES IN FUNCTION OF DEVELOPMENT OF MULTIPLICATION SKILLS

Dasare Sylejmani, Vesna Makashevska, Jasmina Jovanovska

Книжка 4
ИЗПОЛЗВАНЕ НА СИСТЕМИТЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОБУЧЕНИЕТО В КОНТЕКСТА НА ИНТЕРАКТИВНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Силвия Парушева, Борис Банков, Гергана Касабова, Петя Страшимирова

MILITARY AND SOCIAL THREATS AS DETERMINANTS OF THE DEVELOPMENT OF CONTEMPORARY UKRAINIAN HIGHER EDUCATION

Mykola Pantiuk, Tetiana Pantiuk, Nataliia Bakhmat, Olena Nevmerzhytska, Svitlana Ivakh

STEM ОБУЧЕНИЕ НА СТУДЕНТИ ПЕДАГОЗИ В ТРАНСДИСЦИПЛИНАРНА ОБРАЗОВАТЕЛНА СРЕДА

Любен Витанов, Николай Цанев, Людмила Зафирова, Гергана Христова, Катерина Динкова, Калина Георгиева, Жорж Кюшев, Здравка Савчева

ИЗСЛЕДВАНЕ И АНАЛИЗ НА НАГЛАСИТЕ НА СТУДЕНТИТЕ ПРИ ИЗПОЛЗВАНЕ НА ГЕНЕРАТИВЕН ИНСТРУМЕНТ НА ИЗКУСТВЕН ИНТЕЛЕКТ

Николай Янев, Иглика Гетова, Теодора Христова, Ива Костадинова, Георги Димитров

Книжка 3
ДРУГИЯТ КАТО ЦЕННОСТ В УЧИЛИЩЕ

Александър Кръстев

Книжка 2
ASSESSMENTS OF TEACHERS AND PARENTS OF CHILDREN WITH DEVELOPMENTAL DISABILITIES ON INCLUSION IN PRE-SCHOOL INSTITUTIONS

Zagorka Markov, Hadzi Zivorad Milenovic, Biljana Jeremic, Radmila Zecevic, Milica Pavlovic

Книжка 1s
ПРИЛОЖЕНИЕ НА СРЕДСТВАТА ЗА ДОПЪЛВАЩА И АЛТЕРНАТИВНА КОМУНИКАЦИЯ В ОБРАЗОВАТЕЛНИТЕ ИНСТИТУЦИИ В БЪЛГАРИЯ

. Неда Балканска, . Анна Трошева-Асенова, . Пенка Шапкова, Снежина Михайлова

USE OF ARTIFICIAL INTELLIGENCE IN FOREIGN LANGUAGE TEACHING

Ekaterina Sofronieva, Christina Beleva, Galina Georgieva

Книжка 1
Скъпи читатели, автори, приятели на списание „Педагогика“,

В началото на 2025 година в първия брой на нашето списание „Педагогика“ бих искала от името на редакционната колегия и от мое име да Ви пожелая здраве, творческо вдъхновение и професионално удовлетворение от прино- са Ви към педагогическата наука и практика! Вярвам и се надявам, че списание „Педагоги- ка“ ще продължи да осигурява платформа за научен, обективен и откровен диалог, базиран на резултати от научни изследвания, за насто- ящето и бъдещето на обучението и образова- н

2024 година
Книжка 9s
Книжка 9
ANALYSIS AND IMPROVEMENT OF VIDEO LEARNING RESOURCES IN SMALL-SCALE LEARNING SCENARIOS

César Córcoles, Laia Blasco-Soplon, Germán Cobo Rodríguez, Ana-Elena Guerrero-Roldán

Книжка 8
АНГАЖИРАНОСТ КЪМ УЧЕНЕ ЧРЕЗ ИЗПОЛЗВАНЕ НА СМАРТ ТЕХНОЛОГИИТЕ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Кирилка Тагарева, Дора Левтерова-Гаджалова, Ваня Сивакова

Книжка 7
Книжка 6
Книжка 5s
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА НА СТАЖАНТСКАТА ПРАКТИКА ПРЕД СТУДЕНТИ – БЪДЕЩИ УЧИТЕЛИ

Илиана Петкова, Марияна Илиева, Владислава Станоева, Георги Чавдаров

Книжка 5
FEATURES OF SPEECH COMPREHENSION TRAINING OF CHILDREN WITH AUTISM SPECTRUM DISORDERS

Maryna Branytska, Svitlana Myronova, Svitlana Mykhalska

OVERVIEW OF THE STEM EDUCATION IN ISRAEL

Aharon Goldreich, Elena Karashtranova

Книжка 4
НАГЛАСИ НА СТУДЕНТИТЕ КЪМ СМАРТ ТЕХНОЛОГИИТЕ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Дора Левтерова-Гаджалова, Кирилка Тагарева, Ваня Сивакова

PROFESSIONAL SUPPORT FOR YOUNG RESEARCHERS

Emina Vukašinović, Marija Veselinović, Milan Milikić

РОБОТИТЕ В ОБУЧЕНИЕТО – ОБРАЗОВАТЕЛНА STEAM ИГРА

Мария Желязкова, Михаил Кожухаров, Даниела Кожухарова

Книжка 3s
Книжка 3
ATTITUDES AND EXPERIENCES OF THE PRESCHOOL TEACHERS IN THE APPLICATION OF DIGITAL TECHNOLOGIES IN ENVIRONMENTAL EDUCATION

Nataša Branković, Gordana Kozoderović, Biljana Jeremić, Danijela Petrović, Bojan Lazić, Slavica Karanović

ДИГИТАЛНИ ТЕХНОЛОГИИ В ПОДКРЕПА НА УЧЕНЕТО

Стоянка Георгиева-Лазарова, Лъчезар Лазаров

PREPARATION OF FUTURE TEACHERS FOR ORGANISING A HEALTH-PRESERVING INCLUSIVE SPACE IN EDUCATIONAL INSTITUTIONS

Nadiya Skotna, Tetiana Nadimyanova, Anna Fedorovych, Myroslava Sosiak, Oksana Yatsiv

Книжка 2s
Книжка 2
ОТ РИСУНКА – КЪМ СНИМКА

Камен Теофилов

Книжка 1s
Книжка 1
„ВТОРОТО“ БЪЛГАРСКО УЧИЛИЩЕ. ГЕНЕЗИСЪТ

Пенка Цонева, Бистра Мизова

2023 година
Книжка 9
EXPLORING THE NARRATIVE IDENTITY OF HUNGARIAN TEACHERS IN SLOVAKIA

Patrik Baka, Terézia Stredl, Kinga Horváth, Zsuzsanna Huszár, Melinda Nagy, Péter Tóth, András Németh

Книжка 8
A QUALITY “ONLINE” TEACHER – WHAT DO STUDENTS APPRECIATE AND VALUE IN TEACHERS DURING DISTANCE LEARNING?

Irena Golubović-Ilić, Ivana Ćirković-Miladinović, Nataša Vukićević

SUPPORT FOR THE INCLUSION OF ROMA CHILDREN THROUGH THE PROJECT TEACHING MODEL

Biljana Jeremić, Aleksandra Trbojević, Bojan Lazić, Gordana Kozoderović

TREND ANALYSIS OF PROFESSIONAL COMPETENCES OF SPORTS TEACHERS AND COACHES

Sergejs Capulis, Valerijs Dombrovskis, Svetlana Guseva, Alona Korniseva

Книжка 7
ЦЕННОСТЕН ПРОФИЛ НА УЧИТЕЛИТЕ В НАЦИОНАЛЕН КОНТЕКСТ

Цветан Давидков, Силвия Цветанска

Книжка 6s
MODELLING OF MARITIME CYBER SECURITY EDUCATION AND TRAINING

Gizem Kayisoglu, Pelin Bolat, Emre Duzenli

INTRODUCING THE USE OF CASE STUDIES METHODOLOGY IN TRAINING FOR SOFT SKILLS IN MARITIME UNIVERSITIES. THE ISOL-MET PROGRAM

Maria Lekakou, Helen Iakovaki, Dimitris Vintzilaios, Markella Gota, Giorgos Georgoulis, Thalia Vintzilaiou

THE ROLE OF MARITIME EDUCATION IN DIGITALIZATION

Kamelia Narleva, Yana Gancheva

Книжка 6
С МИСИЯ ЗА НАЦИОНАЛНА И КУЛТУРНА ИНДИВИДУАЛНОСТ

Надежда Кръстева, Йордан Колев

Книжка 5s
PREFACE

Nikola Vaptsarov Naval Academy is the oldest technical educational institution in Bulgaria. The Naval Academy is one of the symbols of Varna and Bulgaria in the world maritime community. Its history and achievements establish it as the most prestigious center for training of maritime specialists. At present, the Naval Academy trains specialists for the Navy and for the merchant marine in all areas of maritime life. Research and development conducted at the Naval Academy in Varna

A FAIR CONCERN ABOUT ECDIS

Nikolay Sozonov, Dilyan Dimitranov

DATA-DRIVEN LEARNING APPROACH TO MARITIME ENGLISH

Jana Kegalj, Mirjana Borucinsky, Sandra Tominac Coslovich

DEVELOPING CRITICAL THINKING SKILLS THROUGH THE “CASE STUDY” TEACHING METHOD IN MARITIME ENGLISH LANGUAGE TEACHING (MELT)

Tamila Mikeladze, Svetlana Rodinadze, Zurab Bezhanovi, Kristine Zarbazoia, Medea Abashidze, Kristine Iakobadze

MAXIMIZING STUDENTS’ LEARNING IN MARITIME ENGLISH ONLINE COURSE

Valentyna Kudryavtseva, Svitlana Barsuk, Olena Frolova

Книжка 5
Книжка 4s
Книжка 4
Книжка 3s
СПИРАЛАТА ОБЩЕСТВО – ОБРАЗОВАНИЕ

Иванка Шивачева-Пинеда

Книжка 3
ПРОЕКТНО БАЗИРАНО ОБУЧЕНИЕ ЗА СОЦИАЛНО-ЕМОЦИОНАЛНИ И ТЕХНОЛОГИЧНИ УМЕНИЯ ЧРЕЗ ПРОГРАМАТА „УМЕНИЯ ЗА ИНОВАЦИИ“

Галин Цоков, Александър Ангелов, Йоанна Минчева, Рени Димова, Мария Цакова

МЕДИЙНАТА ГРАМОТНОСТ И УЧИТЕЛИТЕ

Светла Цанкова, Стела Ангова, Мария Николова, Иван Вълчанов, Илия Вълков, Георги Минев

Книжка 2
INTONATION AND CHILDREN WITH EMOTIONAL AND BEHAVIORAL PROBLEMS

Katerina Zlatkova-Doncheva, Vladislav Marinov

Книжка 1
2022 година
Книжка 9
ТРАНСГРЕСИВНО-СИНЕРГИЧНО КАРИЕРНО РАЗВИТИЕ В „НЕФОРМАЛНО ОБРАЗОВАНИЕ“ В УНИВЕРСИТЕТА

д.п.н Яна Рашева-Мерджанова, Моника Богданова, Илиана Петкова

Книжка 8
INTEGRATING INTERCULTURAL EDUCATION IN THE PRIMARY SCHOOL CURRICULUM

Bujar Adili, Sonja Petrovska, Gzim Xhambazi

НАГЛАСИ НА БЪДЕЩИТЕ ДЕТСКИ УЧИТЕЛИ КЪМ STEM ПОДХОДА

Наталия Павлова, Михаела Тончева

Книжка 7
НАЦИОНАЛНАТА ИДЕЯ НА ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ

Йордан Колев, Надежда Кръстева

Книжка 6
Книжка 5
ИВАН Д. ШИШМАНОВ – ЕВРОПЕИЗИРАНИЯТ БЪЛГАРИН

Надежда Кръстева, Йордан Колев

THE TECHNOLOGY OF DEVELOPMENT OF COMMUNICATIVE CULTURE OF ELEMENTARY SCHOOL TEACHERS

Mariia Oliiar, Nataliia Blahun, Halyna Bilavych, Nataliia Bakhmat, Tetyana Pantyuk

Книжка 4
TEACHERS’ATTITUDES BOUT TEACHING AND LEARNING MATHEMATICS

Aleksandra Mihajlović, Emina Kopas-Vukašinović, Vladimir Stanojević

EDUCATION 4.0 – THE CHANGE OF HIGHER EDUCATION INSTITUTIONS AND THE LABOUR MARKET

Gergana Dimitrova, Blaga Madzhurova, Stefan Raychev, Dobrinka Stoyanova

Книжка 3s
DISTANCE LEARNING IN THE CONTEXT OF THE COVID-19 PANDEMICS

Baktybek Keldibekov, Shailoobek Karagulov

DIGITAL UNIVERSITIES: FEATURES AND KEY CHARACTERISTICS

Marina Skiba, Maktagali Bektemessov, Alma Turganbayeva

Книжка 3
Книжка 2
TWO-TIER MODEL OF TRAINING FUTURE TEACHERS FOR COACHING AT OUT-OF-SCHOOL INSTITUTIONS

Borys Savchuk, Tetyana Pantyuk, Natalia Sultanova, Halyna Bilavych, Mykola Pantyuk

Книжка 1
2021 година
Книжка 9
ИЗСЛЕДВАНЕ НА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО МЕЖДУ ФОРМАЛНОТО И НЕФОРМАЛНОТО ЗДРАВНО ОБРАЗОВАНИЕ

Вержиния Боянова, Константин Теодосиев, Берджухи Йорданова

FORMATION OF PROFESSIONAL COMPETENCE OF ASSISTANT TEACHER OF INCLUSIVE EDUCATION IN SECONDARY EDUCATION INSTITUTIONS

Vladyslava Liubarets, Nataliia Bakhmat, Olena Matviienko, Oksana Tsykhmeistruk, Inna Feltsan

Книжка 8
Книжка 7s
CONCEPT OF PRESENT PRACTICE IN CHOOSING OF OPTIMAL NUMBER OF TUGS

Rino Bošnjak, Zvonimir Lušić, Filip Bojić, Dario Medić

S-101 CHARTS, DATABASE TABLES FOR S-101 CHARTS, AUTONOMOUS VESSEL

Vladimir Brozović, Danko Kezić, Rino Bošnjak, Filip Bojić

INFLUENCE OF HYDRO-METEOROLOGICAL ELEMENTS ON THE SHIP MANOEUVRING IN THE CITY PORT OF SPLIT

Zvonimir Lušić, Nenad Leder, Danijel Pušić, Rino Bošnjak

MEETING SUSTAINABLE DEVELOPMENT GOALS – EXPERIENCE FROM THE LARGEST SHIPPING COMPANIES

Katarina Balić, Helena Ukić Boljat, Gorana Jelić Mrčelić, Merica Slišković

OPTIMISING THE REFERENCE POINT WITHIN A JOURNAL BEARING USING LASER ALIGNMENT

Ty Aaron Smith, Guixin Fan, Natalia Nikolova, Kiril Tenekedjiev

REVIEW OF THE CURRENT INCREASE OF NOISE UNIT COST VALUES IN TRANSPORT

Luka Vukić, Ivan Peronja, Mihaela Bukljaš, Alen Jugović

TARGET DETECTION FOR VISUAL COLLISION AVOIDANCE SYSTEM

Miro Petković, Danko Kezić, Igor Vujović, Ivan Pavić

NEW RESULTS FOR TEACHING SHIP HANDLING USING FAST TIME SIMULATION

Knud Benedict, Michèle Schaub, Michael Baldauf, Michael Gluch, Matthias Kirchhoff, Caspar Krüger

POTENTIAL BENEFITS OF ELECTRICALY DRIVEN FERRY, CASE STUDY

Tina Perić, Ladislav Stazić, Karlo Bratić

SITUATIONAL AWARENESS – KEY SAFETY FACTOR FOR THE OFFICER OF THE WATCH

Hrvoje Jaram, Pero Vidan, Srđan Vukša, Ivan Pavić

Книжка 7
INCLUSIVE INTELLIGENCE

Aleksandar Krastev

EDUCATION OF MORAL CULTURE OF STUDENT YOUTH IN THE CONDITIONS OF POLYCULTURAL SPACE

Natalia Bondarenko, Yevhen Rozdymakha, Lyudmila Oderiy, Anatoly Rozdymakha, Dilyana Arsova

PROFESSIONAL DEVELOPMENT IN KOSOVO – RESEARCH OF TRAINING PROGRAMS AND TESTS

Bekim Samadraxha, Veton Alihajdari, Besim Mustafa, Ramë Likaj

Книжка 6s
EVALUATION OF CRUISER TRAFFIC VARIABLES IN SEAPORTS OF THE REPUBLIC OF CROATIA

Maja Račić, Katarina Balić, Mira Pavlinović, Antonija Mišura

COMPARATIVE ANALYSIS OF THE CONTRACTS FOR MARITIME TRANSPORT SERVICES. CHAIN OF CHARTER PARTIES

Svetlana Dimitrakieva, Ognyan Kostadinov, Christiana Atanasova

THE LIGHTSHIP MASS CALCULATION MODEL OF A MERCHANT SHIP BY EMPIRICAL METHODS

Vedran Slapničar, Katarina Zadro, Viktor Ložar, Ivo Ćatipović

ON EDUCATION AND TRAINING IN MARITIME COMMUNICATIONS AND THE GMDSS DURING THE COVID-19

Chavdar Alexandrov, Grozdyu Grozev, Georgi Dimitrov, Avgustin Hristov

AIR POLLUTANT EMISSION MEASUREMENT

Nikola Račić, Branko Lalić, Ivan Komar, Frane Vidović, Ladislav Stazić

ASSESSMENT OF LNG BUNKERING ACCIDENTS

Peter Vidmar, Andrej Androjna

EGR OPERATION INFLUENCE ON THE MARINE ENGINE EFFICIENCY

Delyan Hristov, Ivan Ivanov, Dimitar Popov

THE MEASUREMENT OF EXHAUST GAS EMISSIONS BY TESTO 350 MARITIME – EXHAUST GAS ANALYZER

Bruna Bacalja, Maja Krčum, Tomislav Peša, Marko Zubčić

PROPELLER LOAD MODELLING IN THE CALCULATIONS OF MARINE SHAFTING TORSIONAL VIBRATIONS

Nenad Vulić, Karlo Bratić, Branko Lalić, Ladislav Stazić

TECHNICAL DIAGNOSTICS OF MARINE EQUIPMENT WITH PSEUDO-DISCRETE FEATURES

Guixin Fan, Natalia Nikolova, Ty Smith, Kiril Tenekedjiev

CONTRIBUTION TO THE REDUCTION OF THE SHIP’S SWITCHBOARD BY APPLYING SENSOR TECHNOLOGY

Nediljko Kaštelan, Marko Zubčić, Maja Krčum, Miro Petković

THE STAND FOR FIN DRIVES ENERGY TESTING

Andrzej Grządziela, Marcin Kluczyk, Tomislav Batur

INTRODUCTION OF 3D PRINTING INTO MARINE ELECTRICAL ENGINEERING EDUCATION – A CASE STUDY

Ivica Kuzmanić, Igor Vujović, Zlatan Kulenović, Miro Petković

SHIPYARD CRANE MODELING METHODS

Pawel Piskur, Piotr Szymak, Bartosz Larzewski

Книжка 6
TEACHERS' PERSPECTIVE ON THE EDUCATIONAL IMPLICATIONS OF ONLINE TEACHING

Julien-Ferencz Kiss, Florica Orțan, Laurențiu Mândrea

Книжка 5
ФИДАНА ДАСКАЛОВА ЗА ПЕДАГОГИКАТА

Маргарита Колева, Йордан Колев

Книжка 4
Книжка 3
НЕВРОДИДАКТИКА

Наталия Витанова

Книжка 2
Книжка 1
BULGARIAN SCHOOL – SHOWCASE OF IDENTITY

Veska Gyuviyska, Nikolay Tsankov

2020 година
Книжка 9
Книжка 8
EDUCATIONAL REASONS FOR EARLY SCHOOL DROP-OUT

Maria Teneva, Zlatka Zhelyazkova

Книжка 7s
TEACHING CHALLENGES IN SPORTS EDUCATION DURING THE PANDEMIC COVID-19

Evelina Savcheva, Galina Domuschieva-Rogleva

THE DIFFERENCES IN STUDENTS’ATTITUDES ABOUT ONLINE TEACHING DURING COVID-19 PANDEMIC

Aleksić Veljković Aleksandra, Slađana Stanković, Irena Golubović-Ilić, Katarina Herodek

ONLINE EDUCATION DURING PANDEMIC, ACCORDING TO STUDENTS FROM TWO BULGARIAN UNIVERSITIES

Antoaneta Getova¹, Eleonora Mileva², Boryana Angelova-Igova²

Книжка 7
Книжка 6
TEACHERS ATTITUDES ABOUT INTEGRATED APPROACH IN TEACHING

Emina Kopas-Vukašinović, Aleksandra Mihajlović, Olivera Cekić-Jovanović

Книжка 5
КОНЦЕПТУАЛНИ МОДЕЛИ ЗА РАЗРАБОТВАНЕ НА ПОЗНАВАТЕЛНИ ОНЛАЙН ИГРИ В ОБЛАСТТА НА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО

Детелин Лучев, Десислава Панева-Мариновa, Радослав Павлов, Гита Сенка, Лилия Павлова

Книжка 4
A CONTINUUM OF APPROACHES TO SCHOOL INSPECTIONS: CASES FROM EUROPE

Rossitsa Simeonova, Yonka Parvanova, Martin Brown, Sarah Gardezi, Joe O’Hara, Gerry McNamara, Laura del Castillo Blanco, Zacharoula Kechri, Eleni Beniata

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2019 година
Книжка 9
Книжка 8
ОБРАЗОВАНИЕ НА БЪДЕЩЕТО

Наталия Витанова

Книжка 7
RISK FACTORS FOR EARLY SCHOOL LEAVING IN BULGARIA

Elena Lavrentsova, Petar Valkov

Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
LEARNING MATURITY

Alina Gîmbuță, Daniela-Carmen Berințan, Marijana Mikulandra, Krzysztof Kij, Katja Sivka

Книжка 2
ДЕТЕТО И ПЕДАГОГИКАТА

Яна Рашева-Мерджанова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

На добър час!

УЧЕНИЧЕСКО САМОУПРАВЛЕНИЕ

Бисерка Михалева

2018 година
Книжка 9
ПРАВАТА НА ДЕТЕТО ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА СТУДЕНТИ ПЕДАГОЗИ

Йорданка Николова, Даниела Рачева

Книжка 8
СПОДЕЛЕНО МНЕНИЕ

Йосиф Нунев

Книжка 7
РАДОСТТА ОТ ОБЩУВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК В ДЕТСТВОТО

Екатерина Софрониева, Христина Белева

ПРОФ. Д-Р ЕЛЕНА РУСИНОВА-БАХУДЕЙЛА

Розалина Енгелс-Критидис

Книжка 6
ПОЗИТИВНА УЧЕБНА СРЕДА

Валентина Шарланова

SENIOR CITIZENS’ EXISTENTIAL NEEDS AND EDUCATION FOR THE MEANING OF LIFE

Joanna Łukasik, Norbert Pikuła, Katarzyna Jagielska

Книжка 5
ПАРАДИГМАТА СЕМИОТИКА – ЕЗИК – ДЕТЕ ПРИ 6 – 7-ГОДИШНИТЕ

Жоржетина Атанасова, Любимка Габрова

Книжка 4
ДЕТСКИ КОНФЕРЕНЦИИ

Боряна Иванова

Книжка 3
Книжка 2
СЪВРЕМЕННИ МЕТАМОРФОЗИ НА ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА В ДЕТСКАТА ГРУПА

Веселина Иванова, Виолета Кърцелянска-Станчева

SCHOOLS AND UNIVERSITIES AS SOCIAL INSTITUTIONS

Emilj Sulejmani, Shikjerije Sulejmani

ОТНОСНО УСЕТА ЗА БРОЕНЕ

Петър Петров, Мима Трифонова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ И ПРИЯТЕЛИ

Емилия Василева, главен редактор

ДОБРИ ПРАКТИКИ „ПАРТНЬОРСТВО РОДИТЕЛИ – УЧИЛИЩЕ“

Мехмед Имамов, Калинка Гайтанинчева

2017 година
Книжка 9
Книжка 8
ЧЕТЯЩИЯТ СТУДЕНТ, ЧЕТЯЩОТО ДЕТЕ – ЕДНО МАЛКО ПРОЗОРЧЕ, ЕДНА ВЕЛИЧЕСТВЕНА ГЛЕДКА

Мариана Мандева, Боряна Туцева, Габриела Николова, Цветелина Ковачева

Кампания на Институт за български език – БАН и вестник „Аз-буки“

на Институт за български език – БАН, и вестник „Аз-буки“

ЕДИН ТИП СЛОЖНИ НАРЕЧИЯ

Марияна Цибранска-Костова

СВАТБА

Палмира Легурска

Книжка 7
ДИДАКТИЧЕСКИ КОМПЕТЕНТНОСТИ

Нели Митева, Наталия Витанова

Книжка 6
АБВ ПОИСКА … ИЛИ АБВ ПОИСКАХА…?

Цветелина Георгиева

Книжка 5
НОВА И ПОЛЕЗНА КНИГА

Йонка Първанова

Книжка 4
Кампания на Института за български език – БАН и вестник „Аз-буки“

на Института за български език – БАН, и вестник „Аз-буки“

ИМЕНИЦИ И ИМЕННИЦИ

Ивелина Стоянова

НЕ МОГА ДА НЕ НЕДОВОЛСТВАМ

Ивелина Стоянова

ОБРЪЩЕНИЕ ИЛИ ОБРАЩЕНИЕ?

Диана Благоева

ОЩЕ ВЕДНЪЖ ЗА ГЛАВНИТЕ БУКВИ

Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
Книжка 2
ПРОБЛЕМИ И ПЕРСПЕКТИВИ В РАЗВИТИЕТО НА ХУДОЖЕСТВЕНОТО ОБРАЗОВАНИЕ У НАС ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДЕТСКИЯ И НАЧАЛНИЯ УЧИТЕЛ

Теодора Власева, Даниела Гирджева-Валачева, Мария Калоферова, Найден Младенов, Илияна Шотлекова

Книжка 1
ФАКТОРИ ЗА УСПЕШНО ПРИЛАГАНЕ НА СМЕСЕНО ОБУЧЕНИЕ

Стоянка Георгиева-Лазарова, Лъчезар Лазаров

2016 година
Книжка 9
ВНИМАВАЙКИ В КАРТИНКАТА

Ивелина Стоянова

Книжка 8
Книжка 7
Кампания на Института за български език – БАН и в. „Аз-буки“

на Института за български език – БАН, и в. „Аз-буки“

ПРАВО В ДЕСЕТКАТА

Ивелина Стоянова

ЗДРАВЕЙТЕ, ЗАПЕТАИ!

Илияна Кунева

ЗА ЦИФРИТЕ И ЧИСЛАТА

Светлозара Лесева

Книжка 6
УЧИЛИЩЕ ЗА ЧЕТЕНЕ

Петя Георгиева, Христина Димитрова

Кампания на Института за български език – БАН и в. „Аз Буки“

на Института за български език – БАН, и в. „Аз Буки“

ДОШЛА ЛИ Е ИНСПЕКТОРЪТ?

Ванина Сумрова

ДА ВИ Е СЛАДКО!

Иво Панчев

ЩЕ ТЕ ЧАКАМ В/НА ЦЕНТЪРА

Илияна Гаравалова

КЪЩА-МУЗЕЙ ИЛИ КЪЩА МУЗЕЙ?

Ивелина Стоянова

КОЙ Е ПО-, ПÒ, НАЙ-?

Мария Тодорова

ТЪРСИ МЕ ПРОДАВАЧКА

Светлозара Лесева

ПРАВО В ДЕСЕТКАТА

Ивелина Стоянова

ПРОФ.Д.П.Н. СТОЯНКА ЖЕКОВА

Редколегия на сп. „Педагогика“

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
AN OVERVIEW ON FORMAL SCHOOLING SYSTEM IN SEVEN COUNTRIES

Alina Gîmbută, Maria Fili, Cemile Yavuz, Radmila Jeřábková, Nikolina Ratković, Paulo Manuel Oliveira Mengo de Abreu, Chiara Sega

Книжка 2
Книжка 1
IN MEMORIAM

На 10.12.2015 г. ни напусна нашият колега и приятел проф. д-р Иван Пет ков Иванов. Той беше уважаван учен и експерт в областта на педагогическите науки – автор на 10 монографии, 8 учебника, 10 учебни помагала, 6 студии и над 100 статии в специализирани периодич- ни издания и научни сборници; участник в 28 между- народни и национални проекта; председател и член на експертни групи към НАОА, член на редакционната ко- легия на сп. „Педагогика“. Проф. д-р Иван Иванов беше уважаван и оби

2015 година
Книжка 9
Книжка 8
Книжка 7
ДИСКУСИЯТА В УРОКА ПО ЛИТЕРАТУРА

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 6
ГОТОВНОСТ ЗА ОГРАМОТЯВАНЕ

Екатерина Чернева

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
ПРОБЛЕМИ НА СОЦИАЛНАТА АДАПТАЦИЯ НА ПЪТУВАЩИ УЧЕНИЦИ ОТ МАЛКИ НАСЕЛЕНИ МЕСТА\(^{1)}\)

Траян Попкочев, Бонка Гергинова, Тереза Карамангалова

ТУРНИР ПО КАНАДСКА БОРБА

Д. Евтимова, Е. Павлова, И. Радославова и Б. Иванов

ДЕТСКА ЛЯТНА ОЛИМПИАДА

Нели Бъчварова, Десислава Дургова

Книжка 1
ORGANIZATIONAL CULTURE: THEORY AND REALITY

Inna Leonidovna Fedotenko

2014 година
Книжка 9
ДА ЗАПАЛИШ ИСКРАТА

Дафинка Самарджиева

НА УЧИЛИЩЕ – С УСМИВКА!

Снежана Якимова

УЧИТЕЛЯТ – ЕТАЛОН ЗА ФОРМИРАНЕ НА ДЕТСКАТА ЛИЧНОСТ

Катя Коруджийска, Янка Маринкова

Книжка 8
Книжка 7
ЗАЕДНО МОЖЕМ ПОВЕЧЕ

Диана Смиленова

Книжка 6-bad
ЗА ДУМАТА КАТО СРЕДСТВО ЗА ОБЩУВАНЕ

ЗА ДУМАТА КАТО СРЕДСТВО ЗА ОБЩУВАНЕ

УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 6
Книжка 5
LE PROJET PÉDAGOGIQUE, SOURCE DE MOTIVATION DANS L’ENSEIGNEMENT ET L’APPRENTISSAGE DU FLE

THE EDUCATIONAL PROJECT, MEANS OF MOTIVATION IN TEACHING AND LEARNING FLE

LA PÉDAGOGIE DU PROJET ET LA MOTIVATION DES ÉLÈVES POUR L’APPRENTISSAGE DU FRANÇAIS

PROJECT PEDAGOGY AND PUPILS’ MOTIVATION IN LEARNING FRENCH

Книжка 4
КАЖДЫЙ ДЛЯ МЕНЯ УЧИТЕЛЬ

Ш.А.Амонашвили

Книжка 3
АНТОАНЕТА ЙОВЧЕВА (1952 – 2014)

След трудна борба с тежката болест ни напусна един добър и мил човек, една светла личност – Анто- анета Йовчева, нашата обичана колежка Тони. Нейните колеги и приятели, многобройните автори и сътрудници на сп. „Начално образование“ и на сп. „Педагогика“ ще запазят завинаги спомена за нейната приветлива усмивка, за нейната отзивчивост и преда- ност към работата, за нейната широка култура и стре- меж към познание, към развитие. Родена на 20 март 1952 г. в София в интелигентно се- мей

Книжка 2
ПОСТМОДЕРНИЗЪМ И ВЪЗПИТАНИЕ

Клавдия Сапунджиева

ДЕТСКИ УНИВЕРСИТЕТИ

Боряна Иванова

ПРОФ. Д-Р ЕЛКА ПЕТРОВА

Златка Петрова

МЕЖДУНАРОДНЫЙ ЦЕНТР ГУМАННОЙ ПЕДАГОГИКИ

Международният център „Хуманна педагогика“ организира XIII педаго- гически четения в периода 20 – 23.03.2014 г. в гр.Тбилиси, Грузия. Форумът се организира със съдействието на грузинското правителство. „Учителят“ е темата, която ще обедини участниците: учители, експерти, родители, универ- ситетски преподаватели, представители на педагогическата общност от мно- го страни, за да се осъществи дискусия за мисията на съвременния учител в съвременния образователен контекст. Ръководството на

Книжка 1
ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА МОБИЛНОТО ОБУЧЕНИЕ

Стоянка Георгиева-Лазарова, Лъчезар Лазаров

2013 година
Книжка 9
УЧИТЕЛИ ВЪЗРОЖДЕНЦИ В ТЪРНОВО

Венка Кутева-Цветкова

Книжка 8
ДИМИТЪР ДОНЧЕВ – С ВЪЗХИТА ЗА БЪЛГАРСКИЯ УЧИТЕЛ

100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ДИМИТЪР ЕВСТАТИЕВ ДОНЧЕВ (5.10.1913 – 15.02.1997)

Книжка 7
„СЛЪНЦЕТО“ НА ВЪЗПИТАТЕЛНАТА СИСТЕМА В ТВУ – РАКИТОВО

85 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА АНГЕЛ УЗУНОВ (1928 – 1999)

ЦЕННОСТИ И ДУХОВНО-НРАВСТВЕНО РАЗВИТИЕ НА МАЛКИЯ УЧЕНИК

Марияна Ешкенази, Гергана Фиданова, Марияна Вишева, Цветанка Годжилова

МАЛКИЯТ УЧЕНИК ЧЕТЕ

Марияна Механджиева Венета Велева

С БАБА И ДЯДО В КЛАС

Цветелин Горанов, Таня Илиева, Цветанка Берова, Нели Иванова, Борка Бончева

РОД РОДА НЕ ХРАНИ, НО ТЕЖКО МУ, КОЙТО ГО НЯМА!

Диляна Вачкова Евелина Димитрова

ДА ПОМОГНЕМ НА ДЕЦАТА ДА ОТВОРЯТ СЪРЦАТА СИ

Иванка Дебелушина, Нина Маврикова

ДОБРОТО Е У ВСЕКИ

Мария Наскова

ОТЛИЧЕН ПЕДАГОГ, ПСИХОЛОГ И ПСИХОТЕРАПЕВТ

ДОЦ. СВЕТОСЛАВ СТАМЕНОВ (1939 – 2013)

Книжка 6
ТЕОРЕТИКО-ПРИЛОЖНИ ПРОБЛЕМИ НА КОНСТРУИРАНЕТО НА ТЕСТ ЗА НАЦИОНАЛНО ВЪНШНО ОЦЕНЯВАНЕ ПО „ЧОВЕКЪТ И ОБЩЕСТВОТО“ ЗА 4. КЛАС (2013)

Ваня Петрова, Цонка Каснакова, Мариан Делчев Жана Минчева Радостина Стоянова, Рада Димитрова Мария Темникова

MEDIA IN PRESCHOOL AGE OF CHILD’S LIFE

Sonja Petrovska Jadranka Bocvarova

Книжка 5
ШАЛВА АЛЕКСАНДРОВИЧ АМОНАШВИЛИ – УЧИТЕЛ ОТ БЪДЕЩЕТО

В сложното битие на науката и метамор- фозите на социалната реалност, неотменими и общовалидни остават само най-стойностни- те постижения и безспорни истини, които не само маркират и остойностяват територията на човешко познание, но извисяват самия чо- век, поддържат неговата вяра в доброто, под- хранват чувството му за собствена значимост, укрепват неговия дух. Приемайки извечните послания на класи- ческата философско-педагогическа мъдрост и дълбоко обвързан с педагогическата р

МАНИФЕСТ ГУМАННОЙ ПЕДАГОГИКИ

Преамбула 25 лет тому назад группа учителей новаторов провозгласила манифест „Пе- дагогика сотрудничества“ (Переделкино, 1986 год). В последующие годы были опубликованы отчеты встреч учителей новаторов, в которых рассматри- вались разные аспекты педагогики сотрудничества: „Демократизация лично- сти“ (Цинандали, Телавский район, Грузия, 1987 год), „Методика обновления“ (Москва, 1988 год), „Войдем в новую школу“ (Краснодарский край, 1988 год). Идеи педагогики сотрудничества воодушевленно

ПОРТФОЛИОТО НА УЧЕНИКА КАТО ПРОЦЕС НА САМОПОЗНАНИЕ

Радка Топалска Емилия Вълкова, Албена Атанасова

ДОПИРНИ СВЕТОВЕ

Албена Димитрова, Стилияна Гронева

ПРЕДИ ГОДИНА И СЕГА

Веселка Аршинкова

Книжка 4
СВЕЩЕНИК ГЕОРГИ МАРИНОВ ПОЛУГАНОВ – ОСНОВАТЕЛЯТ НА УЧИЛИЩЕТО И ПЪРВИЯТ УЧИТЕЛ В ПОЛИКРАЙЩЕ

Георги Георгиев Трифонка Попниколова Марияна Георгиева–Гроссе

ЕВРОПЕЙСКИ ПРИКАЗКИ

Светла Попова

Книжка 3
ДА ОПАЗИМ ДЕТСКОТО ЗДРАВЕ!

Мая Топалова, Симона Пейчева

КАК ДА ОТГЛЕДАМЕ МАЛЪК ПРИРОДОЛЮБИТЕЛ?

Мадлена Николова Ани Цветкова

Книжка 2
Книжка 1
ИЗКУСТВОТО ЗА ПРЕВЕНЦИЯ НА АГРЕСИВНОТО ПОВЕДЕНИЕ НА ДЕЦАТА

Евгения Миланова Виолета Николова Величка Радева

ПРИЯТЕЛСТВОТО В ЖИВОТА НА ДЕТЕТО

Даниела Димитрова, Красимира Василева

ПРЕДАЙ НАТАТЪК

Вилдан Мехмедова

2012 година
Книжка 9
ПЕДАГОГЪТ – РИЦАР НА ДЕТСТВОТО

Януш Корчак бе написал, че животът на великите хора е като легендите: труден, но красив. И се оказва пророчески прав, сякаш е писал за себе си! Наследник на семейство с богата духовна култура и традиции, останал отрано без баща, той не просто се справя с несгодите на сирачеството, но развива у себе си три могъщи извора на живот: любов към свободата и справедливостта, страст към знанието и творчеството, отдаденост на децата и тяхното щастие. Лекарят Корчак лекува децата и душите им. Безплатн

ЯНУШ КОРЧАК – ВЕЛИК ХУМАНИСТ И ПЕДАГОГ

„Със сила и мощ поведох своя живот, който беше привидно неподреден, самотен и чужд. За син избрах идеята да служа на детето и неговото дело. Привидно загубих.“ Бе лекар, писател, мислител. Бе философ, учен, моралист. Издател. Възпи- тател и педагог. Бе герой. Бе скромен. Във всяка от тези области той има изключителни постижения. В течение на по- вече от четиридесет години работи като педагог и писател. Четиридесет години безкористно служене на слабите и беззащитните. Създава съвременна кон

ЕВОЛЮЦИЯ НА ПРАВАТА НА ДЕТЕТО

„Детето има право на сериозно отношение към проблемите му, на справедливото им решаване.“

THE KORCZAK’S RIGHT TO SOCIAL PARTICIPATION OF CHILDREN THE CITIZENSHIP OF CHILDREN

A speech by Marek Michalak, the Ombudsman for Children, given during the seminar„The Polish-Israeli pioneer in the fi eld of human rights, Janusz Korczak (1879–1942) and today’s Convention on Children’s Rights as the part of the international law“, Geneva, the 6 of June 2009

ЗА ДЕТЕТО, ДЕТСТВОТО ИЛИ НАУКА ЗА НЕГО?

В памет на Януш Корчак – по повод 70 г. от неговата смърт и 100 г. от създаването на „Дом за сираци“ във Варшава Албена Чавдарова

Книжка 8
CHANGES IN UNIVERSITY TEACHING – THE ROAD FROM KNOWLEDGE TO COMPETENCIES

Slađana Anđelković Zorica Stanisavljević Petrović

ДОСТОЕН ЖИВОТ, ОТДАДЕН НА ПРОСВЕЩЕНИЕТО… ПРОФ. СТОЙКА ЗДРАВКОВА – ЕДИН СЪВРЕМЕНЕН БУДИТЕЛ НА 70 ГОДИНИ

Неуморна и взискателна! Енергична и всеотдай- на! Работохолик и перфекционист! Това е проф. д-р Стойка Здравкова! Не е за вярване, че в началото на ноември 2012 година навърши 70 години. И не е слу- чайно това, че тази светла дата е непосредствено бли- зо до Деня на будителите. А това, че проф . Здравкова е съвременен български будител, е толкова безспорно и видимо! 70–годишнината ù е един чудесен повод ретрос- пективно да си припомним и проследим най-значи-

Книжка 7
ОЧАКВАНА И ПОЛЕЗНА

Емилия Василева

Книжка 6
Книжка 5
ЦЕННО ПОМАГАЛО ЗА ПСИХОЛОЗИ И ПЕДАГОЗИ (Надежден инструмент за диагностициране смисъла на живота)

Любен Десев Минчев, Борис. Тест на Дж. Крумбъг и Л. Махолик за смисъл в живота. Българска версия. Варна, ВСУ „Черноризец Храбър“,

ГЕОРГИ MАВРОВ ЖИВОТ, ОТДАДЕН НА НАУКАТА И ОБРАЗОВАНИЕТО

Така най-общо, но и най-точно можем да охарак- теризираме дейността на ст. н. с. д-р Георги Петков Мавров. Той ни напусна неочаквано в края на април т.г. И до последния си ден не преставаше да се вълнува от проблемите на образованието. Споделяше инте- ресни мисли относно предстоящото приемане на За- кона за образованието. Пестелив на думи, но щедър на дела – това ясно проличава от неговата богата би- ография.

Книжка 4
ОЩЕ ЕДНА ИДЕЯ

Галина Стоянова

Книжка 3
С ИНОВАТИВЕН ПОГЛЕД КЪМ ЛИЧНОСТТА НА ДЕТЕТО

Маргарита Абрашева Любимка Габрова

БИЗНЕС ОБУЧЕНИЕ В ДЕТСКАТА ГРАДИНА

Красимира Костова Петя Драгоданова

ДЕТСКАТА БЕЗОПАСНОСТ

Любимка Габрова

БАБА ПРИКАЗКИ РАЗКАЗВА... (МИКС ОТ ПРИКАЗКИ)

Кева Захариева, Мария Мичева

Книжка 2
ДЕТЕ ПЪТУВА В АВТОМОБИЛА

Красимира Михайлова

ПРОТИВОПОСТАВЯНЕ

Пюрвя Ердниев, Б. Ердниев

ЗДРАВКА НОВАКОВА – ПРЕПОДАВАТЕЛ И ТВОРЕЦ

Седемдесетгодишният юбилей е вълнуващ повод да проследим трудния, богат и съдържателен професионално-творчески път на доц. д-р Здравка Новакова, да под- чертаем нейната важна роля за утвърждаване на дидактика на математиката като

IN MEMORIAM Иван Марев

Напусна ни проф. Иван Марев – философ, педагог, демократ, родолюбец. В далечната 1975 г., зареден с енергия, пълен с идеи, той създаде в Техническия

Книжка 1
ДЕЛЕГИРАНЕ НА ПРАВА ЧРЕЗ КОМИСИИТЕ В ДЕТСКАТА ГРАДИНА

Маргарита Абрашева Политиката, наречена управление на качеството, не е самоцел, нито поредна обра- зователна „мода“. Тя е практически необходима за поддържане от директора на учеб- ното заведение на един привлекателен образ в условията на конкуренция на пазара на учебни заведения. Това се отнася най-вече за детските градини. Политиката на упра- вление на качеството съдържа недостатъчно използван ресурс, включително за спечел- ване и запазване доверието на потребителя – родителите на децата,

ИНОВАЦИОННИ И ИНТЕРАКТИВНИ МЕТОДИ В КВАЛИФИКАЦИОННАТА ДЕЙНОСТ НА ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ КОЛЕКТИВ

Стоилка Ташева, Севда Лукайчева Развиващото се с динамични темпове общество в днешно време налага необ- ходимостта от иновационни промени в областта на образованието. И в предучи- лищната педагогика все по-често се търсят алтернативни педагогически техноло- гии както за възпитанието и обучението на децата, така и при провеждането на квалификационната дейност на самите педагози. Използването на интерактивните методи дава възможност да се възлагат за- дачи, които предполагат съвместна работа,

НА УЛИЦАТА Е ОПАСНО

Таня Янчева, Зоя Кацарова