Педагогика
Вход / Регистрация

2015/3, стр. 362 - 378

ХАРАКТЕРНИ ОСОБЕНОСТИ НА НЕГАТИВНАТА ИГРАЧКА И ПОЗНАВАТЕЛНИ СТРАТЕГИИ ЗА ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА ОТРИЦАТЕЛНОТО ОТНОШЕНИЕ КЪМ НЕЯ В ПРЕДСТАВИТЕ НА ДЕЦАТА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

Иван Миленски
University of Sofia – branch Vratsa
Vratsa Bulgaria

Резюме: Проучени са негативните играчки според детските представи за тях. Резултатите от изследването насочват към изясняване на причините за отрицателното отношение на децата към негативните играчки. Формулирани са основните познавателни стратегии за преодоляване на негативното отношение на децата към играчките, които не харесват. Създадени са научни критерии за психолого-педагогическа експертиза и подбор на играчки според детските оценки за тях.

Ключови думи: negative toy, choice of a negative toy, reasons for the choice of a negative toy, cognitive strategies, and criteria for psychological-educational expertise

Играта и играчките са важна част от съдържанието на детските светове, които изграждат и развиват съвременните деца. Педагогиката и психологията изследват детската играчка с цел да се установи отношението на децата към нея, да се формират и реализират творческите способности, да се разкрият възможностите на играчките за интелектуално познавателното, социалното и личностното развитие на детето.

Съвременните тенденции в производството на играчки се характеризират с монополизация, глобализация, технологизация и свръхпроизводство на пазара на детски играчки. В момента 3% от фирмите за играчки произвеждат 75% от играчките („Хасбро“, „Лего“, „Мател“, „Плеймобил“, „Равенсбургер“ и др.). Глобализацията в търговията с играчки води до уеднаквяване на асортимента във всички страни, независимо от тяхното икономическо развитие. Свръхпроизводството на играчки е с редица негативни последици: фалит на по-малките фирми за играчки, приоритетно разпространение на евтини, но некачествени и опасни за здравето азиатски играчки, изобилие от играчки в стаята на детето, голяма част от които са излишни и не се обиграват, а служат за украса и развлечение.

Ориентирането в този комерсиализиран свят от играчки е сериозно затруднено както за родителите, така и за децата. В тази връзка възниква естествена необходимост от осъществяване на квалифицирана психолого-педагогическа експертиза и създаване на критерии за определяне на хубавата играчка. Изборът и покупката на детски играчки в повечето случаи се извършва стихийно от родителите, като развиващият потенциал на играчката не се отчита от тях. Разчита се изцяло на приложената анотация, в която производителят се задоволява с описание на санитарно-хигиенните изисквания към играчката.

Съвременната експертиза и критерии за оценка на качеството на играчките обаче е необходимо да включват и детската оценка за нея. Гледната точка на детето за играчките е пряко свързана с оценката за хубавата и негативната играчка. Детската представа за негативната играчка досега не е изследвана, а такова проучване е особено важно за получаване на данни за изясняване на реалното влияние на играчката чрез съпоставяне на представите на децата с мненията на възрастните. Според В. Абраменкова подобно проучване „може би е ключ към научна програма за подбор на играчки“ (Абраменкова, 2005: 108). Изследването на детската гледна точка при оценката на негативната играчка е необходимо, защото независимо от създадените критерии и показатели за оценка на хубавата играчка, те или не се прилагат от производителите, или пък самото мнение на детето за играчката не се отчита. В този аспект е необходимо да си припомним идеята на Л. Виготски за обучението на децата в предучилищна възраст. Изработването на програма за обучение и възпитание е задача на психолога и педагога, но в процеса на внедряване на програмата в педагогическата практика детето си изработва своя програма за обучение и възпитание, която следва и усвоява в педагогическия процес.

Следователно при разработката на критерии за хубава или негативна играчка водеща роля и значение имат възрастните (психолози, педагози, дизайнери, изкуствоведи и др.), но в реалния процес на избор и игра с играчки приоритетната роля и значение на детската оценка за играчката не подлежи на съмнение.

Изследванията на детските представи за негативната играчка дават информация за възприемането и оценката на картината за света през погледа на самите деца.

В исторически план съществуват класификации на детските играчки, които оказват негативно влияние на психическото развитие. В началото на XX в. В. Малахиев-Мирович ги разделя на пет категории: скучни, глупави, мъртви, пошли, безнравствени (Степанова, Вайнер & Чутко, 2003: 17 – 18). Към скучните играчки той отнася механичните играчки, които предизвикват само кратко удивление у децата, колекционерските кукли и играчките-скулптури, които са застинали само в една поза. Глупави играчки са скачащ бръмбар с грозно лице и страшните маски, които внасят страх и дисхармония у детската душа. Пошлите играчки са представени от различни грозни и същевременно комични, вулгарни копия на хора и животни, които влияят негативно при формиране на естетически вкус у детето, но не създават условия за човешко отношение към грозотата. Към „безнравствените“ играчки се включват предмети за военни действия, които подтикват към агресия и желание за разрушаване. Актуално звучи заключението на автора на тази класификация: „Всяка много скъпа, твърде разкошна играчка носи в себе си отпечатъка на свойствата на всички изброени категории. Тя неизбежно ще бъде скучна..., оттук и глупава. Поставена зад стъклото на шкафа за играчки, тя става мъртва“ (Степанова, Вайнер & Чутко, 2003: 18).

В. Абраменкова подробно изследва негативните качества на съвременните играчки и стига до обоснованото заключение, че повечето от тях са антииграчки. Според нея антииграчката не е просто лоша играчка – с некачествена изработка, с остри краища, дребни детайли и с неестетични цветове. Много по-важно е, че антииграчката „може да причини вреда на нормалното физическо, психическо и нравствено-духовното развитие“ (Абраменкова, 2005: 107).

В нашето изследване употребата на термина „негативна играчка“ е свързано с изследване на характерните є особености чрез детските представи и оценки за нея. Същевременно негативната играчка обхваща отрицателното отношение на децата към играчките, които не харесват, и вредните последици за психическото и личностното развитие на детето.

Как децата се ориентират в огромния пазар от детски играчки и кои от тях не харесват? Кои са основните причини за отрицателното отношение към негативните играчки? Кои са основните познавателни стратегии за преодоляване на негативното отношение към играчките? Възможно ли е да се създадат научни критерии за подбор на играчки според детските оценки за тях?

За да се отговори на тези въпроси, проведохме изследване.

Цел на изследването: да се изследват характерните особености на негативната играчка в детските представи и да се изяснят основните познавателни стратегии за преодоляване на отрицателното отношение към нея.

Задачи:

1. Да се проучат разновидностите на негативните играчки, към които децата проявяват отрицателно отношение.

2. Да се разкрият основните причини за отрицателното отношение на децата към негативните играчки.

3. Да се формулират основните познавателни стратегии за преодоляване на негативното отношение на децата към играчките, които не харесват.

4. Да се създадат общи научни критерии за психолого-педагогическа експертиза и подбор на играчки според детските оценки за тях.

За решаване на тези основни задачи се използват следните изследователски методи: разказ на децата, беседа, проучване на резултатите от дейността на децата.

Методиката на провеждане на изследването включва следните процедури:

1. Предложение към детето да покаже играчката, която не му харесва, и да разкаже за нея.

2. Провеждане на беседа: Защо тази играчка не ти харесва? Какво в играчката не ти харесва? Какво трябва да се промени в играчката, за да почне да ти харесва? (Волков & Волкова, 2008).

3. Проучване на резултатите от изобразителната дейност на децата: примерна тема за рисуване: „Нарисувай тази играчка, която не ти харесва, и всичко, свързано с нея!“.

В изследването участваха 111 деца (60 момичета и 51 момчета) на възраст 3 – 7 г. от детски градини в София, Пловдив, Враца, Перник, Пазарджик, Гоце Делчев, Чипровци, Роман, Силистра, Монтана, Елин Пелин, Сливница. В проучването ценна помощ оказаха студенти от СУ „Св. Климент Охридски“ – ФНПП, и ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ – филиал Враца, на които изказвам сърдечната си благодарност.

Резултати от изследването

Какво показа изследването на избора на негативни играчки? Той е в широк диапазон и включва всички видове играчки, без да има ясно изразени приоритети. Най-често децата избират различни видове кукли, които не харесват – кукла-бебе, парцалена кукла, традиционна кукла, кукла „Барби“, кукла-клоун (20% от децата).

Меките играчки се срещат по-рядко в избора на негативната играчка – плюшени клоуни, мечета, акули, вълци, гумена змия.

Медийните играчки са на трето място в класацията за избор на негативна играчка – смърфове, чудовища „Тютанс“, пират „Барбароса“, Бакугани, кукла „Monster high“.

Следват транспортните играчки – коли, камиони, лодки, хеликоптери, по-жарна; интерактивните играчки (предимно кукли, извънземни, скачащи маймунки, понита, пеещ заек „Би“); спортните играчки – футболни и баскетболни топки, велосипеди; конструктивните играчки – традиционен конструктор, конструктор „Лего“; дидактичните играчки – пъзел, кубче на „Рубик“; игровите материали – дъска за рисуване, магнитна дъска с букви и цифри за четене и смятане, книга-игра, детска пързалка.

В това многообразие от играчки водеща е тенденцията, че детската оценка за негативната играчка обхваща и редица съвременни играчки: кукли „Барби“ и „Monster high“, интерактивни играчки (интерактивни кукли, животни, роботи); меки играчки и медийни играчки.

Приоритетният избор на куклите се мотивира от децата с най-различни причини: едни от тях предизвикват страх със своя външен вид – кукла-клоун, грозна кукла, парцалена кукла, кукла-вещица, други не отговарят на възрастта и пола на детето – кукла-бебе, а трети са мръсни и повредени – пластмасови кукли и парцалени кукли. Някои деца имат забележки към размера (големината) на куклите – „Защото са малки. Да станат по-големи!“ (Вероника, 6,0), други ги свързват с липса на умения за превъплъщение в определена професия – „Не харесвам кукла за куклен театър, защото не обичам да съм артистка!“ (Петя, 6,6). Евтините кукли „Барби“ не се харесват от момичетата, защото не могат да ги обличат и събличат, лесно се повреждат. Едно от децата – Мими (6,0) – не харесва модерния вариант на кукла – „Барби“ – бременна „Барби“ (фиг. 1). Причината, която изтъква, е показателна – „Бебето не е хубаво, а когато го махна от корема, остава дупка, която прави куклата много грозна!“.

Фигура 1. Рисунка на негативна играчка – бременна кукла „Барби“ (Мими, 6,0)

В конкретния случай естетическите качества на куклата са по-важни за детето, отколкото предвиденото от възрастните сексуално съдържание. Отхвърлянето на бременната „Барби“ още един път показва, че натуралистичните играчки не се харесват от децата, защото формата и съдържанието на играчката не са съчетани с нейната условност. Според Е. Фльорина реализмът на играчката следва да се съчетава с известна условност, която подпомага да се разкрие реалният образ (Флёрина, 1973). Ако това не е спазено, се изпада в неоправдан натурализъм, който доминира над баланса между реализма и условността на образа в играчката и тя се превръща в антииграчка. Изобилието от детайли и излишната натурализация на образа рязко намаляват възможностите за игрови действия, практически са бариера за появата и вариативното развитие на креативни сюжети, роли и игрови действия.

Някои от меките играчки не се харесват от децата, защото предизвикват страх – играчка-акула, играчка-вълк, играчка-змия, играчка-мече, играчкапаяк. Страхът се мотивира по различен начин и има различни източници: а) страх от реалното животно („Страх ме е от паяци! Не ми харесва неговият цвят – черно и зелено“ – Андреа (5,0); „Защото прилича на истинско куче, а те са лоши!“ – Халиме (7,0); „Защото, когато погледна змията, е много реална. Да не е толкова реална!“ – Петър (4,0); б) индуциран страх от възрастните (за плюшена играчка – мече: „Мама ми казва, че ще ме изяде!“ – Никол (3,0); „Не харесвам парцалената си кукла, защото, като не искам да спя, ме плашат с нея!“ – Ванеса (6,0); в) източник на страха е анимационен филм (за плюшена играчка-акула: „Защото е лоша, яде хора и ме е страх от нея!“ – Емил, (4,0.). Меките играчки не се харесват от някои деца, защото искат да бъдат с интерактивни функции: „Искам плюшеният заек да танцува и да свети като плюшеното куче „Бъки“!“ – Милена (5,2).

Докато страхът от животни е типичен за децата от предучилищна възраст, то индуцираният от родителите е особено опасен, защото вместо да ги предпазват от страхове, възрастните са главни инициатори за тяхното развитие. Следователно е необходима промяна във взаимоотношенията на семейството и възпитателната тактика на родителите, за да се неутрализират причините за появата на тези страхове, отразени в избора на негативна играчка от децата.

Интерактивните играчки са едни от най-привлекателните за децата. При самостоятелен избор на играчка около 2/3 от тях предпочитат позната интерактивна играчка, с която играят кратковременно. Независимо от тяхната привлекателност и доминиране на пазара за детски играчки ограничена част от децата избраха интерактивна играчка, която не харесват (интерактивна играчка-маймуна: „Тя скача постоянно, а това ме дразни! За да почне да ми харесва, трябва да є сложим пръчка и да закачим на нея въже. Така маймуната ще спре да скача и само ще се люлее.“ – Анна (6,0.); интерактивна играчка-кукла: „Не я харесвам, защото може само да пее! За да ми хареса куклата, трябва да почне да ходи сама!“ – Елица (7,0); интерактивна кукла: „Не обичам пеещи кукли! Много са шумни и много плачат!“ – Габриела (6,0); интерактивен робот: „Само пее и свети! Искам да се движи, да стреля и да говори, а не да пее!“ – Антъни (6,9). Повечето от тях посочват като причина за своя избор минималната функционалност на играчката (1 – 2 функции). Трансформирането на негативната интерактивна играчка в позитивна става чрез увеличаване на функциите и включване на нови – не по-малко от 4 – 5 функции. Това не е изненада, защото в играта с интерактивни играчки децата използват с приоритет възможностите за самостоятелно включване на играчка, което активира множество функции – ходене, пеене, скачане, говорене, танцуване и др., а това свежда игровите действия на децата до стереотипни манипулации.

Познавателният интерес към техническите и функционалните възможности на интерактивната играчка обаче не стимулира използването на други начини за игрово взаимодействие освен зададените във вградения механизъм. Не се забелязват и опити за създаване на въображаема ситуация и свързаните с нея въображаемо игрово пространство, влизането в роли, игрово общуване с играчката.

Интерактивната играчка по своята същност е самодостатъчен предмет, който забавлява, предизвиква любопитство, удивление и възхищение. Тази играчка обаче не стимулира използването на други играчки и играчки-заместители, не развива фантазията и психическото развитие, които са ограничени от еднообразните фиксирани движения и звуци. Парадоксален факт е, че интерактивната играчка започва да проявява своите развиващи функции, свързани с изграждане на сюжет, появата на роли и формулирането на правила, само в случаите на участие на възрастния и при изключване на вградения механизъм. В този аспект особено актуален е въпросът за осъществяване на квалифицирана психолого-педагогическа експертиза на играчките, която има комплексен характер относно качеството и развиващите функции на интерактивните играчки.

Изследването показва основните причини за избор на негативна играчка в предучилищна възраст.

На първо място сред причините за негативен избор на играчка е страхът от нея – 22% от изследваните деца мотивират своя избор на негативна играчка по този начин.

На второ място са две причини за избор на негативна играчка: полово ролевата диференциация при избора и липсата на игрова динамика в играчката (реална подвижност на частите, допълнителни игрови атрибути, механизъм, който привежда играчката в движение, използване на различни материали в играчката), с еднакъв резултат – по 14% от децата.

На трето място сред посочените причини е повредената, стара, скъсана играчка – 10%.

На четвърто място е липсата на практически умения за игра с играчката – 9%.

На пето място е посочена необходимостта от монтаж на допълнителни компютърни игри в лаптопи, смартфони, таблети и плейстейшъни – 8%.

На шесто място 6% от децата не харесват цвета на играчката.

На седмо място 4% от децата посочват, че не харесват определена играчка, защото е предназначена за по-малки деца.

Накрая в класацията на причините за избор на негативна играчка са посочени: желание за игра с играчки, предназначени за другия пол (3%, проявява се само при момичета); не харесват формата и големината на играчката – по 3% от децата. 4% от децата отказват да посочат причини за своя избор на негативна играчка (вж. фиг. 2).

Разпределението на причините за избор на негативна играчка показва, че най-често децата посочват страха от играчката. Формите, в които се проявява „страшната“ играчка, са твърде разнообразни:

а) страх от предмети – играчка-барбекю: „Като натиснах копчето и изскача храната отгоре, това ме плаши!“ (Виктор – 5,0);

Фигура 2. Разпределение на причините за избор на негативна играчка

б) страх от животни и насекоми (играчки – акула, куче, вълк, змия, кон, паяк);

в) страх от клоуни (Преслава, 7,0: „Не ми харесват клоуни, защото са много шарени и това ме плаши!“; Борил, 7,3: „Много е цветен. Перуката и големите му обувки са страшни!“; Милена, 6,0: „Изглежда твърде страшен и сериозен!“ и др.) (фиг. 3).

Фигура 3. Рисунка на негативна играчка-клоун (Преслава, 7,0)

г) страх от играчки, които изобразяват герои от детската субкултура: персонажи от книги, герои от филми и образни играчки (чудовището „Тютанс“ от едноименния анимационен филм, куклите „Monster high“ и книгите за тях, кукла-вещица от бранда „Братц“, повлияна от вампирски сериал – Мая, 3,6: „Страх ме е от куклата-вещица, която яде деца и прави супа от тях!“); д) страх от играчки, провокиран от родителите (страх от магнитна дъска с букви и цифри – страх от училище, плюшена играчка-мече – страх от унищожение; парцалена кукла – страх от наказание и тъмнина); е) страх от спортни играчки: играчка-топка – Янислав, 7,0: „Защото много пъти са ме удряли в лицето и не мога да ритам с приятели, понеже ме е страх, и те не искат да играят с мен!“; играчка-прашка, Георги, 6,6: „Защото, като си играхме с един приятел, той ме удари с топче в челото!“; ж) страх от резки шумове и звуци (играчка-балон, Надя, 5,0: „Защото ме е страх от звука, когато се пукат. Да се спука балонът пред лицето ми!“); з) страх от огън (играчка-пожарна, Петър, 5,5: „Не харесвам пожарната, защото видях как не можа да изгаси огъня в къщата“).

Различните страхове от негативни играчки могат да се анализират в няколко аспекта. Както е известно, съществуват два вида страхове: невротични страхове и възрастови страхове (Захаров, 2006). Невротичният страх се различава от възрастовия по това, че може да се появи по-рано или по-късно от възрастовия страх, но продължава по-дълго време (страх от вещици, чудовища, от приказки, анимационни и игрални филми; страх от наказание на родителите, страх от училище). Изборът на негативни играчки, които предизвикват невротични страхове у децата, има по-дълготрайно влияние и по-изразен афективен заряд, който блокира процеса на самопознание и творческо развитие на детската личност.

Същевременно играта с негативни играчки, които предизвикват страхове, може да има и терапевтични функции, защото притежава черти, които я правят много подходяща за лечение: играта с негативни „страшни“ играчки води към несъзнателното у детето; децата могат чрез играта с негативни играчки да представят страховете си по нов начин, чрез нови решения, чрез достигане до нови прозрения за себе си, до реакции на околните по друг начин, отколкото досега; в играта с негативни играчки децата се чувстват в безопасност и по-малко се страхуват, че може да им се случи нещо лошо; терапията се осъществява чрез свободна игра и направлявана игра с негативни играчки и други материали.

Изследването показва, че при момичетата се констатират повече страхове от негативни играчки, отколкото при момчетата. Средният брой страхове при момчетата е 7, а при момичетата – 9. Тези цифри следва да се интерпретират като възрастова особеност на развитието, а не като патология. За позитивното развитие на детето е важно не толкова количеството на страховете от негативните играчки, а тяхното влияние за формиране на личността. Специалистите в тази област посочват, че когато индексът на страховете е повече от 15, може да се тълкува като сериозна бариера в процеса на формиране на детската личност.

На второ място са две причини за избор на негативна играчка – полово ролева диференциация на избора и липса на игрова динамика в играчката с еднакъв резултат – 14%.

Разграничението от играчката по пол и роля в играта е много често регистрирано в изследването. Обикновено момчетата не харесват куклите, „защото са за момичета“, а момичетата избират транспортните средства за негативни играчки, като ги определят за „момчешки играчки“. Очевидно, това е израз на потребността на децата от средна и горна предучилищна възраст за полова самоидентификация. (Кристина, 6, 0: „Не обичам коли, защото те са за момчета! “; Кристиян, 6,5: „Не харесвам куклата, защото има рокля, а аз не ги обичам! “; Георги, 6, 5: „Куклата е момичешка играчка, има дълги коси и момичешко лице, слага си на устните червило!“). Желанието за самоопределение по пол е свързано не само с избора на играчка, но се съчетава с избор на цвят, който действа като силен полов идентификатор (розов цвят – за момичета; синьо-зелена част от спектъра – за момчета).

Съществена характеристика на детския избор на негативна играчка е липсата на игрова динамика. Изборът на куклата е мотивиран с липсата на реална подвижност на частите – подвижност на ръцете, краката, тялото, главата. Реалната подвижност на отделните части на тялото се комбинира с възможността от внасяне на допълнителни игрови атрибути – обличане и събличане на дрехите на куклата. В куклата-войник реалната подвижност на частите дава възможност за използване на оръжие, барабан, флаг и ски. В играчката-хеликоптер пък децата монтират седалки и поставят фигуркапилот в хеликоптера (фиг. 4).

Фигура 4. Рисунка на негативна играчка-хеликоптер и нейното трансформиране в позитивна играчка (Николай, 5,0)

Игровата динамика се изразява в издържаност на мащабите в играчката, което позволява да се комбинират и обединяват различни играчки в общата игрова тема; в механични или електронни устройства, чрез които играчката се задвижва сама, издава звуци и думи; цветове в ярки, радостни тонове – жълт, оранжев, червен.

Например Мартин (7,0) не харесва плюшена играчка-извънземно, защото ръцете и краката са много дълги. Ако това се промени, ще си играе с нея (фиг. 5). Йоана (6,0) не харесва самолети и коли, защото не могат да влязат в куклената къща. Браян (4,3) не харесва конструктора, защото трябва да е с по-големи части и да има повече фигурки за редене.

Фигура 5. Рисунка на негативнамека играчка – извънземно с многодълги крайници (Мартин, 7,0)

Георги (5,6) пък не харесва колата, „защото трябва да може да се отварят вратите, а гумите да се въртят. Трябва да е с дистанционно!“; Светлин (5,0) не харесва влак с батерии, „защото се върти само в кръг и друго не може. Ако има дистанционно, ще ми хареса, защото може да ходи навсякъде!“. Еднообразието на действията, статичността на играчката, липсата на полифункционалност в игровите действия с нея основателно се отбелязват от децата, когато се аргументират защо една играчка не им харесва. За преодоляване на тези недостатъци се активизира творческото мислене и въображение, което е условие за обогатяване на играта с играчки чрез нови сюжети, ново игрово съдържание, роли, игрови действия и правила.

Третото място сред причините за избор на негативна играчка е на счупената стара, скъсана и мръсна играчка (кукли „Барби“, парцалени кукли, пластмасови кукли, транспортни играчки и др. ) . Интересен факт е, че нито едно дете не предложи алтернативен вариант на тези играчки, свързан с тяхната трансформация, с цел неутрализация на негативното отношение към тях.

Липсата на практически умения за игра с играчката обхваща главно дидактични, конструктивни и спортни играчки – кубчето „Рубик“, пъзели, конструктор „Лего“, велосипеди, игра с футболна и баскетболна топка.

Сред причините за избор на негативна играчка са: цветът, формата и големината на играчката. Според резултатите от изследването цветът на играчката е два пъти по-силен дразнител, отколкото формата и големината. Играчката с много цветове плаши децата и ги отблъсква от нея (пример: играчка-клоун, конструктор „Лего“ и др.). Същевременно еднотипните играчки, оцветени с еднакъв цвят, не привличат децата и те ги определят като скучни (Генади, 6,0): „Не харесвам смърфовете, защото всички са еднакви, а това ги прави скучни. Ако всеки смърф е в различен цвят, ще бъдат интересни и забавни и ще ги харесвам!“).

Известно е, че в условията на различни емоционални ситуации децата предпочитат различни цветове, а отделните автори нямат единно мнение относно техния избор. Според В. Ворсобин и В. Жидкин във всяка емоционална ситуация става промяна в избора не на един, а на цял комплекс от цветове. В ситуация на радост се увеличава изборът на червен, оранжев и жълт цвят, а в ситуация на страх намаляват червеният, синият, виолетовият и се увеличават зеленият и сивият цвят (Ворсобин & Жидкин, 1980). Данните на В. Ворсобин и В. Жидкин показват, че червеният цвят постоянно се избира от децата при преживяване на емоции на страх, както и на емоции на радост.

Това означава, че изборът само на един червен цвят е недостатъчно специфичен. Следователно едно и също изменение на избора на цвят може да отразява различни емоционални състояния на детето в зависимост от това в състава на какво цветово съчетание (или части от спектъра) се оценява (Ворсобин & Жидкин, 1980: 123).

Независимо че тези изследвания не са свързани пряко с възприемането на цвета и цветовите съчетания на играчките, могат да станат основа за бъдещи изследвания на цвета на играчките. В нашето изследване се установи, че децата рисуват негативната играчка предимно в тъмни цветове – сиво, черно, тъмносиньо, тъмнозелено, които не се използват поединично, а са цветово съчетани в рисунката. Използването на тези цветове е мотивирано в голяма част от случаите, от преживяването на различни видове детски страхове от околния свят.

Някои от децата на 7-годишна възраст изпитват неудовлетвореност от играчки, които не са предназначени за тяхната възраст – мека играчка-жираф, играчка-бебе. Стефани (7,0): „С жирафчето си съм играла като бебе. Не я харесвам, защото е бебешка играчка, а аз съм голяма! Ако се включи в игра, като „детска енциклопедия за животни“, ще я харесам!“. Желанието да стане по-скоро възрастен е възрастова особеност на децата в предучилищна възраст, която намира своето решение чрез включването им в режисьорски, сюжетно-ролеви и театрализирани игри. При някои деца обаче желанието да станат големи се модифицира в парадоксална форма на отказ от игра с играчки – Стефан (7,0): „Не си играя с играчки вече! Защото вече съм голям и не ми е интересно. По-забавно е да си играя на таблета и на телефона, отколкото да си играя като бебетата с играчки. Вече не харесвам никакви играчки. Преди харесвах да карам колички „BMW“, а сега, като стана по-голям, искам да карам истинска кола! Сега любим ми е таблетът, но това не е играчка! “. Друга част от децата мотивират своя избор на негативна играчка – куче, мече, котка, кукла, „защото не са на компютър“. Желанията на децата да използват съвременни технологични устройства за игра изискват и съответен подбор на електронни игри, които са съобразени с техните възрастови и индивидуални особености.

Изследването позволи да формулираме следните основни познавателни стратегии за преодоляване на негативното отношение на децата към играчките, които не харесват. Първата от тях е стратегия на промяна на полово ролевата принадлежност на играчката. Втората стратегия е комбинирана, в която се включват смяната на полово ролевата принадлежност и цвета. Третата стратегия е свързана с промяната на цветовете на играчката. Четвъртата е стратегия на трансформация в характерологичните особености на играчката. Петата стратегия е за придобиване на нови познавателни и практически умения за игра с негативната играчка. Шестата – стратегия на промени в материалите и тежестта на играчката. Седмата – стратегия на внасяне на агресия и конфликтни елементи. Осмата стратегия е насочена към промени във формата, големината и звуците, които издава играчката. Деветата стратегия е монтиране на допълнителни механизми и елементи в играчката. Накрая се регистрират деца, които не желаят да извършват промени в играчката.

Ще приведем примери, които илюстрират основните познавателни стратегии на децата за промяна на негативната играчка.

Пример № 1. Петър (6,0). „Не обичам кукли, но ако се облекат като войници, ще играя с тях!“ (стратегия на смяна на половата принадлежност на играчката).

Пример № 2. Виктория (3,0). Играчката, която Виктория не харесва, е колата. Не я харесва, защото е момчешка играчка, а момичетата не си играят с колички. Промяната, която ще направи в нея, е да я оцвети в розово, а в нея да може да вози всичките си кукли „Барби“ и кучето „Тео“ (комбинирана стратегия на промяна на половата принадлежност и цвета на играчката).

Пример № 3. Габриела (4,0). Не харесва едно извънземно, защото е с жълт цвят. Ако се оцвети с червен, лилав и син цвят, ще играе с него (стратегия на смяна на цвета).

Пример № 4. Мая (3,0). Играчката, която не харесва, е кукла-вещица, която яде деца и прави супа от тях. За да започне да харесва куклата-вещица, тя трябва да стане добра, красива и да не яде деца; Борислав (5,7). Не харесва пирата „Барбароса“ от анимационния филм, който е гледал. Не му харесва, защото при една от битките побеждава с лъжа. Ще го хареса, ако няма брада и стане добър.

Фигура 6. Рисунка на медийна негативна играчка – пират „Барбароса“ (Борислав, 5,7)

Силвия (7,3). Не харесва плюшените миньони – герои от анимационен филм, защото нямат уста и не се усмихват. Ще им нарисува уста, за да се усмихнат, и тогава ще играе с тях (фиг. 7).

Фигура 7. Рисунка на медийна негативна играчка – миньон (Силвия, 7,3)

Милена (6,0). Не харесва играчката-клоун, защото изглежда твърде страшен и сериозен. Може да играе с клоуна, ако стане по-добър и усмихнат (стратегия на трансформация в характерологичните качества на играчката).

Пример № 5. Георги (5,5). Не харесва кубчетата, защото не може да ги нареди правилно. Ако родителите му го научат да прави това, ще започне да играе с тях. Петър (6,0). Не обича своя велосипед, защото не може да го кара сам. Ако се научи да го кара без допълнителни колелца, ще му стане любим (стратегия на придобиване на нови умствени и практически действия с играчката).

Пример № 6. Силвия (5, 0). Не харесва своята парцалена кукла, защото лесно се къса и не може да я облича. Ако куклата е изработена от силикон, с подвижни крайници и глава, ще може да є сменя тоалета и с удоволствие ще играе с нея. Петър (4,5). Не обича футболната топка, защото е много твърда. Когато рита топката, го болят краката. Ако топката е изработена от по-лек материал, ще играе с нея (стратегия на промени в материалите и тежестта на играчката).

Пример № 7. Кристиян (5,0). Не харесва кукли, но „ако станат зомбита и се виждат костите є, да няма месо, а само кости, да има едно око на крака и да има резачка вместо ръка и нож вместо пръсти“, ще играе с тях. Владимир (5,0). Не обича коли, затова ги преобразува в други предмети. Превръща ги в бомби и в телефон на рейнджър. (Ясно се откроява влиянието на филмите „Трансформърс“ и „Power rangers“ в изграждането на фантазните образи и предмети (стратегия на внасяне на агресия и конфликтни елементи в играчката).

Пример № 8. Борис (5,0). Не харесва играчката-хеликоптер, защото е малка. Ако стане по-голяма, ще има място и за пилот. Кирил (6,0). Не харесва формата на пъзела. Иска да има и други форми – триъгълна, кръгла, квадратна. Петя (6,0). Не харесва куклата, която много силно плаче (стратегия на промяна във формата, големината и звуците на играчката).

Пример № 9. Светлин (5,0). Не харесва влак, който се движи по релси, но е с батерии. Поради тази причина се върти само в кръг и е скучен. Предлага да се въведе дистанционно управление, чрез което влакът да се движи навсякъде. Седем деца предлагат да се монтират нови електронни игри в техните телефони, таблети и плейстейшъни. Даниел (5,0). Не харесва куклената къща, но ако в нея кацне извънземно и я превземе, ще започне да играе с нея. Добри (5,0). Той също не харесва построената с конструктивни елементи къща. Ако до нея кацне хеликоптер, тя ще стане военна база. Тогава ще играе с нея (стратегия на монтиране на допълнителни механизми и елементи в играчката).

Изследването съдържа достатъчно данни за това как децата си представят негативната играчка и начините за преодоляване на отрицателното отношение към нея. В този аспект могат да се формулират общи критерии за психологопедагогическа експертиза на играчките според детските оценки за тях. В проучването се откроиха следните основни критерии за оценка на играчките:

– възможност чрез играчката децата да се включат в играта (откритост на играчката);

– игрова динамика на играчката;

– етичните и естетическите качества на играчката;

– баланс в съчетанието на условност и реалистичност на играчката;

– включване на детето в конструиране и доработване на играчката;

– цвят на играчката;

– форма на играчката;

– големина на играчката;

– качество на материалите;

– терапевтични качества на играчката;

– съвременност на играчката (включване на новите технологии в играчката и способност да отрази и предаде на децата типичните образци на съвременните начини и модели на социален живот);

– отчитане на детската оценка за играчката и нейната педагогизация в случаите, когато това се налага;

– безопасност на играчката;

– цена на играчката (във връзка с нейните игрови възможности и здравина);

– потенциална насоченост на играчката към обща, съвместна игра;

– връзка с културните традиции на народа.

В заключение, изследването на характерните особености на негативната играчка в представите на децата от предучилищна възраст съдейства за изясняване на реалното влияние на играчката за психическото и личностното развитие. Установяването на познавателни стратегии за преодоляване на негативното отношение към играчките позволява да се формулират основни критерии за психолого-педагогическа експертиза на играчките. Следователно това ще подпомогне процеса на сравнение между мнението на специалистите и представите на децата, а така се подобряват възможностите за корекция и адекватност в изработването на научни програми за оценка и подбор на качествени играчки.

ЛИТЕРАТУРА

Абраменкова, В. (2005). Осторожно – антиигрушка! Дошкольное воспитание, 4.

Волков, Б. & Волкова, Н. (2008). Возрастная психология. Москва: Владос.

Ворсобин, В. & Жидкин, В. (1980). Изучение выбора цвета при переживании положительных и отрицательных эмоций дошкольниками. Въпросы психологии, 3.

Захаров, А. (2006). Игра как способ преодоления неврозов у детей. С. Петербург: Каро.

Степанова, О., Вайнер, М. & Чутко, Н. (2003). Методика игры с корекционно - развивающими технологиями. Москва: Academia.

Флерина, Е. (1973). Игра и игрушка. Москва: Просвещение.

2025 година
Книжка 9s
Книжка 9
DEVELOPMENT OF DEMOCRATIC CULTURE THROUGH CONTENTS ABOUT THE ROMA IN CLASSROOM TEACHING – STUDENTS’ PERCEPTION

Aleksandra Trbojević, Biljana Jeremić, Hadži Živorad Milenović, Bojan Lazić

Книжка 8
КАТЕГОРИАЛНИ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИНФОРМАЦИОННО-КОМУНИКАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ В ОБУЧЕНИЕТО НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ СЪС СОП

д.п.н Мира Цветкова-Арсова, Данка Щерева, Славина Лозанова, Маргарита Томова

Книжка 7
ВРЪЗКА НА СОЦИАЛНО-ЕМОЦИОНАЛНОТО С КОГНИТИВНОТО РАЗВИТИЕ В ПРИОБЩАВАЩА СРЕДА

Милен Замфиров, Маргарита Бакрачева, Емилия Евгениева

Книжка 6
КОГНИТИВНО РАЗВИТИЕ НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ, ОБХВАНАТИ В ПРИОБЩАВАЩОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Милен Замфиров, Емилия Евгениева, Маргарита Бакрачева

Книжка 5
COMPETENCE FOR SOCIAL PEDAGOGICAL PRACTICE: WHAT DO STUDENTS TELL US?

Maya Tcholakova, Marina Pironkova, Aleksandar Ranev, Yana Staneva

MULTIMODAL COMMUNICATION IN PHYSICAL EDUCATION CLASSES

Cristiana Lucretia Pop, Cristina Filip

Книжка 4s
GAMES IN FUNCTION OF DEVELOPMENT OF MULTIPLICATION SKILLS

Dasare Sylejmani, Vesna Makashevska, Jasmina Jovanovska

Книжка 4
ИЗПОЛЗВАНЕ НА СИСТЕМИТЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОБУЧЕНИЕТО В КОНТЕКСТА НА ИНТЕРАКТИВНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Силвия Парушева, Борис Банков, Гергана Касабова, Петя Страшимирова

MILITARY AND SOCIAL THREATS AS DETERMINANTS OF THE DEVELOPMENT OF CONTEMPORARY UKRAINIAN HIGHER EDUCATION

Mykola Pantiuk, Tetiana Pantiuk, Nataliia Bakhmat, Olena Nevmerzhytska, Svitlana Ivakh

STEM ОБУЧЕНИЕ НА СТУДЕНТИ ПЕДАГОЗИ В ТРАНСДИСЦИПЛИНАРНА ОБРАЗОВАТЕЛНА СРЕДА

Любен Витанов, Николай Цанев, Людмила Зафирова, Гергана Христова, Катерина Динкова, Калина Георгиева, Жорж Кюшев, Здравка Савчева

ИЗСЛЕДВАНЕ И АНАЛИЗ НА НАГЛАСИТЕ НА СТУДЕНТИТЕ ПРИ ИЗПОЛЗВАНЕ НА ГЕНЕРАТИВЕН ИНСТРУМЕНТ НА ИЗКУСТВЕН ИНТЕЛЕКТ

Николай Янев, Иглика Гетова, Теодора Христова, Ива Костадинова, Георги Димитров

Книжка 3
ДРУГИЯТ КАТО ЦЕННОСТ В УЧИЛИЩЕ

Александър Кръстев

Книжка 2
ASSESSMENTS OF TEACHERS AND PARENTS OF CHILDREN WITH DEVELOPMENTAL DISABILITIES ON INCLUSION IN PRE-SCHOOL INSTITUTIONS

Zagorka Markov, Hadzi Zivorad Milenovic, Biljana Jeremic, Radmila Zecevic, Milica Pavlovic

Книжка 1s
ПРИЛОЖЕНИЕ НА СРЕДСТВАТА ЗА ДОПЪЛВАЩА И АЛТЕРНАТИВНА КОМУНИКАЦИЯ В ОБРАЗОВАТЕЛНИТЕ ИНСТИТУЦИИ В БЪЛГАРИЯ

. Неда Балканска, . Анна Трошева-Асенова, . Пенка Шапкова, Снежина Михайлова

USE OF ARTIFICIAL INTELLIGENCE IN FOREIGN LANGUAGE TEACHING

Ekaterina Sofronieva, Christina Beleva, Galina Georgieva

Книжка 1
Скъпи читатели, автори, приятели на списание „Педагогика“,

В началото на 2025 година в първия брой на нашето списание „Педагогика“ бих искала от името на редакционната колегия и от мое име да Ви пожелая здраве, творческо вдъхновение и професионално удовлетворение от прино- са Ви към педагогическата наука и практика! Вярвам и се надявам, че списание „Педагоги- ка“ ще продължи да осигурява платформа за научен, обективен и откровен диалог, базиран на резултати от научни изследвания, за насто- ящето и бъдещето на обучението и образова- н

2024 година
Книжка 9s
Книжка 9
ANALYSIS AND IMPROVEMENT OF VIDEO LEARNING RESOURCES IN SMALL-SCALE LEARNING SCENARIOS

César Córcoles, Laia Blasco-Soplon, Germán Cobo Rodríguez, Ana-Elena Guerrero-Roldán

Книжка 8
АНГАЖИРАНОСТ КЪМ УЧЕНЕ ЧРЕЗ ИЗПОЛЗВАНЕ НА СМАРТ ТЕХНОЛОГИИТЕ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Кирилка Тагарева, Дора Левтерова-Гаджалова, Ваня Сивакова

Книжка 7
Книжка 6
Книжка 5s
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА НА СТАЖАНТСКАТА ПРАКТИКА ПРЕД СТУДЕНТИ – БЪДЕЩИ УЧИТЕЛИ

Илиана Петкова, Марияна Илиева, Владислава Станоева, Георги Чавдаров

Книжка 5
FEATURES OF SPEECH COMPREHENSION TRAINING OF CHILDREN WITH AUTISM SPECTRUM DISORDERS

Maryna Branytska, Svitlana Myronova, Svitlana Mykhalska

OVERVIEW OF THE STEM EDUCATION IN ISRAEL

Aharon Goldreich, Elena Karashtranova

Книжка 4
НАГЛАСИ НА СТУДЕНТИТЕ КЪМ СМАРТ ТЕХНОЛОГИИТЕ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Дора Левтерова-Гаджалова, Кирилка Тагарева, Ваня Сивакова

PROFESSIONAL SUPPORT FOR YOUNG RESEARCHERS

Emina Vukašinović, Marija Veselinović, Milan Milikić

РОБОТИТЕ В ОБУЧЕНИЕТО – ОБРАЗОВАТЕЛНА STEAM ИГРА

Мария Желязкова, Михаил Кожухаров, Даниела Кожухарова

Книжка 3s
Книжка 3
ATTITUDES AND EXPERIENCES OF THE PRESCHOOL TEACHERS IN THE APPLICATION OF DIGITAL TECHNOLOGIES IN ENVIRONMENTAL EDUCATION

Nataša Branković, Gordana Kozoderović, Biljana Jeremić, Danijela Petrović, Bojan Lazić, Slavica Karanović

ДИГИТАЛНИ ТЕХНОЛОГИИ В ПОДКРЕПА НА УЧЕНЕТО

Стоянка Георгиева-Лазарова, Лъчезар Лазаров

PREPARATION OF FUTURE TEACHERS FOR ORGANISING A HEALTH-PRESERVING INCLUSIVE SPACE IN EDUCATIONAL INSTITUTIONS

Nadiya Skotna, Tetiana Nadimyanova, Anna Fedorovych, Myroslava Sosiak, Oksana Yatsiv

Книжка 2s
Книжка 2
ОТ РИСУНКА – КЪМ СНИМКА

Камен Теофилов

Книжка 1s
Книжка 1
„ВТОРОТО“ БЪЛГАРСКО УЧИЛИЩЕ. ГЕНЕЗИСЪТ

Пенка Цонева, Бистра Мизова

2023 година
Книжка 9
EXPLORING THE NARRATIVE IDENTITY OF HUNGARIAN TEACHERS IN SLOVAKIA

Patrik Baka, Terézia Stredl, Kinga Horváth, Zsuzsanna Huszár, Melinda Nagy, Péter Tóth, András Németh

Книжка 8
A QUALITY “ONLINE” TEACHER – WHAT DO STUDENTS APPRECIATE AND VALUE IN TEACHERS DURING DISTANCE LEARNING?

Irena Golubović-Ilić, Ivana Ćirković-Miladinović, Nataša Vukićević

SUPPORT FOR THE INCLUSION OF ROMA CHILDREN THROUGH THE PROJECT TEACHING MODEL

Biljana Jeremić, Aleksandra Trbojević, Bojan Lazić, Gordana Kozoderović

TREND ANALYSIS OF PROFESSIONAL COMPETENCES OF SPORTS TEACHERS AND COACHES

Sergejs Capulis, Valerijs Dombrovskis, Svetlana Guseva, Alona Korniseva

Книжка 7
ЦЕННОСТЕН ПРОФИЛ НА УЧИТЕЛИТЕ В НАЦИОНАЛЕН КОНТЕКСТ

Цветан Давидков, Силвия Цветанска

Книжка 6s
MODELLING OF MARITIME CYBER SECURITY EDUCATION AND TRAINING

Gizem Kayisoglu, Pelin Bolat, Emre Duzenli

INTRODUCING THE USE OF CASE STUDIES METHODOLOGY IN TRAINING FOR SOFT SKILLS IN MARITIME UNIVERSITIES. THE ISOL-MET PROGRAM

Maria Lekakou, Helen Iakovaki, Dimitris Vintzilaios, Markella Gota, Giorgos Georgoulis, Thalia Vintzilaiou

THE ROLE OF MARITIME EDUCATION IN DIGITALIZATION

Kamelia Narleva, Yana Gancheva

Книжка 6
С МИСИЯ ЗА НАЦИОНАЛНА И КУЛТУРНА ИНДИВИДУАЛНОСТ

Надежда Кръстева, Йордан Колев

Книжка 5s
PREFACE

Nikola Vaptsarov Naval Academy is the oldest technical educational institution in Bulgaria. The Naval Academy is one of the symbols of Varna and Bulgaria in the world maritime community. Its history and achievements establish it as the most prestigious center for training of maritime specialists. At present, the Naval Academy trains specialists for the Navy and for the merchant marine in all areas of maritime life. Research and development conducted at the Naval Academy in Varna

A FAIR CONCERN ABOUT ECDIS

Nikolay Sozonov, Dilyan Dimitranov

DATA-DRIVEN LEARNING APPROACH TO MARITIME ENGLISH

Jana Kegalj, Mirjana Borucinsky, Sandra Tominac Coslovich

DEVELOPING CRITICAL THINKING SKILLS THROUGH THE “CASE STUDY” TEACHING METHOD IN MARITIME ENGLISH LANGUAGE TEACHING (MELT)

Tamila Mikeladze, Svetlana Rodinadze, Zurab Bezhanovi, Kristine Zarbazoia, Medea Abashidze, Kristine Iakobadze

MAXIMIZING STUDENTS’ LEARNING IN MARITIME ENGLISH ONLINE COURSE

Valentyna Kudryavtseva, Svitlana Barsuk, Olena Frolova

Книжка 5
Книжка 4s
Книжка 4
Книжка 3s
СПИРАЛАТА ОБЩЕСТВО – ОБРАЗОВАНИЕ

Иванка Шивачева-Пинеда

Книжка 3
ПРОЕКТНО БАЗИРАНО ОБУЧЕНИЕ ЗА СОЦИАЛНО-ЕМОЦИОНАЛНИ И ТЕХНОЛОГИЧНИ УМЕНИЯ ЧРЕЗ ПРОГРАМАТА „УМЕНИЯ ЗА ИНОВАЦИИ“

Галин Цоков, Александър Ангелов, Йоанна Минчева, Рени Димова, Мария Цакова

МЕДИЙНАТА ГРАМОТНОСТ И УЧИТЕЛИТЕ

Светла Цанкова, Стела Ангова, Мария Николова, Иван Вълчанов, Илия Вълков, Георги Минев

Книжка 2
INTONATION AND CHILDREN WITH EMOTIONAL AND BEHAVIORAL PROBLEMS

Katerina Zlatkova-Doncheva, Vladislav Marinov

Книжка 1
2022 година
Книжка 9
ТРАНСГРЕСИВНО-СИНЕРГИЧНО КАРИЕРНО РАЗВИТИЕ В „НЕФОРМАЛНО ОБРАЗОВАНИЕ“ В УНИВЕРСИТЕТА

д.п.н Яна Рашева-Мерджанова, Моника Богданова, Илиана Петкова

Книжка 8
INTEGRATING INTERCULTURAL EDUCATION IN THE PRIMARY SCHOOL CURRICULUM

Bujar Adili, Sonja Petrovska, Gzim Xhambazi

НАГЛАСИ НА БЪДЕЩИТЕ ДЕТСКИ УЧИТЕЛИ КЪМ STEM ПОДХОДА

Наталия Павлова, Михаела Тончева

Книжка 7
НАЦИОНАЛНАТА ИДЕЯ НА ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ

Йордан Колев, Надежда Кръстева

Книжка 6
Книжка 5
ИВАН Д. ШИШМАНОВ – ЕВРОПЕИЗИРАНИЯТ БЪЛГАРИН

Надежда Кръстева, Йордан Колев

THE TECHNOLOGY OF DEVELOPMENT OF COMMUNICATIVE CULTURE OF ELEMENTARY SCHOOL TEACHERS

Mariia Oliiar, Nataliia Blahun, Halyna Bilavych, Nataliia Bakhmat, Tetyana Pantyuk

Книжка 4
TEACHERS’ATTITUDES BOUT TEACHING AND LEARNING MATHEMATICS

Aleksandra Mihajlović, Emina Kopas-Vukašinović, Vladimir Stanojević

EDUCATION 4.0 – THE CHANGE OF HIGHER EDUCATION INSTITUTIONS AND THE LABOUR MARKET

Gergana Dimitrova, Blaga Madzhurova, Stefan Raychev, Dobrinka Stoyanova

Книжка 3s
DISTANCE LEARNING IN THE CONTEXT OF THE COVID-19 PANDEMICS

Baktybek Keldibekov, Shailoobek Karagulov

DIGITAL UNIVERSITIES: FEATURES AND KEY CHARACTERISTICS

Marina Skiba, Maktagali Bektemessov, Alma Turganbayeva

Книжка 3
Книжка 2
TWO-TIER MODEL OF TRAINING FUTURE TEACHERS FOR COACHING AT OUT-OF-SCHOOL INSTITUTIONS

Borys Savchuk, Tetyana Pantyuk, Natalia Sultanova, Halyna Bilavych, Mykola Pantyuk

Книжка 1
2021 година
Книжка 9
ИЗСЛЕДВАНЕ НА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО МЕЖДУ ФОРМАЛНОТО И НЕФОРМАЛНОТО ЗДРАВНО ОБРАЗОВАНИЕ

Вержиния Боянова, Константин Теодосиев, Берджухи Йорданова

FORMATION OF PROFESSIONAL COMPETENCE OF ASSISTANT TEACHER OF INCLUSIVE EDUCATION IN SECONDARY EDUCATION INSTITUTIONS

Vladyslava Liubarets, Nataliia Bakhmat, Olena Matviienko, Oksana Tsykhmeistruk, Inna Feltsan

Книжка 8
Книжка 7s
CONCEPT OF PRESENT PRACTICE IN CHOOSING OF OPTIMAL NUMBER OF TUGS

Rino Bošnjak, Zvonimir Lušić, Filip Bojić, Dario Medić

S-101 CHARTS, DATABASE TABLES FOR S-101 CHARTS, AUTONOMOUS VESSEL

Vladimir Brozović, Danko Kezić, Rino Bošnjak, Filip Bojić

INFLUENCE OF HYDRO-METEOROLOGICAL ELEMENTS ON THE SHIP MANOEUVRING IN THE CITY PORT OF SPLIT

Zvonimir Lušić, Nenad Leder, Danijel Pušić, Rino Bošnjak

MEETING SUSTAINABLE DEVELOPMENT GOALS – EXPERIENCE FROM THE LARGEST SHIPPING COMPANIES

Katarina Balić, Helena Ukić Boljat, Gorana Jelić Mrčelić, Merica Slišković

OPTIMISING THE REFERENCE POINT WITHIN A JOURNAL BEARING USING LASER ALIGNMENT

Ty Aaron Smith, Guixin Fan, Natalia Nikolova, Kiril Tenekedjiev

REVIEW OF THE CURRENT INCREASE OF NOISE UNIT COST VALUES IN TRANSPORT

Luka Vukić, Ivan Peronja, Mihaela Bukljaš, Alen Jugović

TARGET DETECTION FOR VISUAL COLLISION AVOIDANCE SYSTEM

Miro Petković, Danko Kezić, Igor Vujović, Ivan Pavić

NEW RESULTS FOR TEACHING SHIP HANDLING USING FAST TIME SIMULATION

Knud Benedict, Michèle Schaub, Michael Baldauf, Michael Gluch, Matthias Kirchhoff, Caspar Krüger

POTENTIAL BENEFITS OF ELECTRICALY DRIVEN FERRY, CASE STUDY

Tina Perić, Ladislav Stazić, Karlo Bratić

SITUATIONAL AWARENESS – KEY SAFETY FACTOR FOR THE OFFICER OF THE WATCH

Hrvoje Jaram, Pero Vidan, Srđan Vukša, Ivan Pavić

Книжка 7
INCLUSIVE INTELLIGENCE

Aleksandar Krastev

EDUCATION OF MORAL CULTURE OF STUDENT YOUTH IN THE CONDITIONS OF POLYCULTURAL SPACE

Natalia Bondarenko, Yevhen Rozdymakha, Lyudmila Oderiy, Anatoly Rozdymakha, Dilyana Arsova

PROFESSIONAL DEVELOPMENT IN KOSOVO – RESEARCH OF TRAINING PROGRAMS AND TESTS

Bekim Samadraxha, Veton Alihajdari, Besim Mustafa, Ramë Likaj

Книжка 6s
EVALUATION OF CRUISER TRAFFIC VARIABLES IN SEAPORTS OF THE REPUBLIC OF CROATIA

Maja Račić, Katarina Balić, Mira Pavlinović, Antonija Mišura

COMPARATIVE ANALYSIS OF THE CONTRACTS FOR MARITIME TRANSPORT SERVICES. CHAIN OF CHARTER PARTIES

Svetlana Dimitrakieva, Ognyan Kostadinov, Christiana Atanasova

THE LIGHTSHIP MASS CALCULATION MODEL OF A MERCHANT SHIP BY EMPIRICAL METHODS

Vedran Slapničar, Katarina Zadro, Viktor Ložar, Ivo Ćatipović

ON EDUCATION AND TRAINING IN MARITIME COMMUNICATIONS AND THE GMDSS DURING THE COVID-19

Chavdar Alexandrov, Grozdyu Grozev, Georgi Dimitrov, Avgustin Hristov

AIR POLLUTANT EMISSION MEASUREMENT

Nikola Račić, Branko Lalić, Ivan Komar, Frane Vidović, Ladislav Stazić

ASSESSMENT OF LNG BUNKERING ACCIDENTS

Peter Vidmar, Andrej Androjna

EGR OPERATION INFLUENCE ON THE MARINE ENGINE EFFICIENCY

Delyan Hristov, Ivan Ivanov, Dimitar Popov

THE MEASUREMENT OF EXHAUST GAS EMISSIONS BY TESTO 350 MARITIME – EXHAUST GAS ANALYZER

Bruna Bacalja, Maja Krčum, Tomislav Peša, Marko Zubčić

PROPELLER LOAD MODELLING IN THE CALCULATIONS OF MARINE SHAFTING TORSIONAL VIBRATIONS

Nenad Vulić, Karlo Bratić, Branko Lalić, Ladislav Stazić

TECHNICAL DIAGNOSTICS OF MARINE EQUIPMENT WITH PSEUDO-DISCRETE FEATURES

Guixin Fan, Natalia Nikolova, Ty Smith, Kiril Tenekedjiev

CONTRIBUTION TO THE REDUCTION OF THE SHIP’S SWITCHBOARD BY APPLYING SENSOR TECHNOLOGY

Nediljko Kaštelan, Marko Zubčić, Maja Krčum, Miro Petković

THE STAND FOR FIN DRIVES ENERGY TESTING

Andrzej Grządziela, Marcin Kluczyk, Tomislav Batur

INTRODUCTION OF 3D PRINTING INTO MARINE ELECTRICAL ENGINEERING EDUCATION – A CASE STUDY

Ivica Kuzmanić, Igor Vujović, Zlatan Kulenović, Miro Petković

SHIPYARD CRANE MODELING METHODS

Pawel Piskur, Piotr Szymak, Bartosz Larzewski

Книжка 6
TEACHERS' PERSPECTIVE ON THE EDUCATIONAL IMPLICATIONS OF ONLINE TEACHING

Julien-Ferencz Kiss, Florica Orțan, Laurențiu Mândrea

Книжка 5
ФИДАНА ДАСКАЛОВА ЗА ПЕДАГОГИКАТА

Маргарита Колева, Йордан Колев

Книжка 4
Книжка 3
НЕВРОДИДАКТИКА

Наталия Витанова

Книжка 2
Книжка 1
BULGARIAN SCHOOL – SHOWCASE OF IDENTITY

Veska Gyuviyska, Nikolay Tsankov

2020 година
Книжка 9
Книжка 8
EDUCATIONAL REASONS FOR EARLY SCHOOL DROP-OUT

Maria Teneva, Zlatka Zhelyazkova

Книжка 7s
TEACHING CHALLENGES IN SPORTS EDUCATION DURING THE PANDEMIC COVID-19

Evelina Savcheva, Galina Domuschieva-Rogleva

THE DIFFERENCES IN STUDENTS’ATTITUDES ABOUT ONLINE TEACHING DURING COVID-19 PANDEMIC

Aleksić Veljković Aleksandra, Slađana Stanković, Irena Golubović-Ilić, Katarina Herodek

ONLINE EDUCATION DURING PANDEMIC, ACCORDING TO STUDENTS FROM TWO BULGARIAN UNIVERSITIES

Antoaneta Getova¹, Eleonora Mileva², Boryana Angelova-Igova²

Книжка 7
Книжка 6
TEACHERS ATTITUDES ABOUT INTEGRATED APPROACH IN TEACHING

Emina Kopas-Vukašinović, Aleksandra Mihajlović, Olivera Cekić-Jovanović

Книжка 5
КОНЦЕПТУАЛНИ МОДЕЛИ ЗА РАЗРАБОТВАНЕ НА ПОЗНАВАТЕЛНИ ОНЛАЙН ИГРИ В ОБЛАСТТА НА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО

Детелин Лучев, Десислава Панева-Мариновa, Радослав Павлов, Гита Сенка, Лилия Павлова

Книжка 4
A CONTINUUM OF APPROACHES TO SCHOOL INSPECTIONS: CASES FROM EUROPE

Rossitsa Simeonova, Yonka Parvanova, Martin Brown, Sarah Gardezi, Joe O’Hara, Gerry McNamara, Laura del Castillo Blanco, Zacharoula Kechri, Eleni Beniata

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2019 година
Книжка 9
Книжка 8
ОБРАЗОВАНИЕ НА БЪДЕЩЕТО

Наталия Витанова

Книжка 7
RISK FACTORS FOR EARLY SCHOOL LEAVING IN BULGARIA

Elena Lavrentsova, Petar Valkov

Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
LEARNING MATURITY

Alina Gîmbuță, Daniela-Carmen Berințan, Marijana Mikulandra, Krzysztof Kij, Katja Sivka

Книжка 2
ДЕТЕТО И ПЕДАГОГИКАТА

Яна Рашева-Мерджанова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

На добър час!

УЧЕНИЧЕСКО САМОУПРАВЛЕНИЕ

Бисерка Михалева

2018 година
Книжка 9
ПРАВАТА НА ДЕТЕТО ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА СТУДЕНТИ ПЕДАГОЗИ

Йорданка Николова, Даниела Рачева

Книжка 8
СПОДЕЛЕНО МНЕНИЕ

Йосиф Нунев

Книжка 7
РАДОСТТА ОТ ОБЩУВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК В ДЕТСТВОТО

Екатерина Софрониева, Христина Белева

ПРОФ. Д-Р ЕЛЕНА РУСИНОВА-БАХУДЕЙЛА

Розалина Енгелс-Критидис

Книжка 6
ПОЗИТИВНА УЧЕБНА СРЕДА

Валентина Шарланова

SENIOR CITIZENS’ EXISTENTIAL NEEDS AND EDUCATION FOR THE MEANING OF LIFE

Joanna Łukasik, Norbert Pikuła, Katarzyna Jagielska

Книжка 5
ПАРАДИГМАТА СЕМИОТИКА – ЕЗИК – ДЕТЕ ПРИ 6 – 7-ГОДИШНИТЕ

Жоржетина Атанасова, Любимка Габрова

Книжка 4
ДЕТСКИ КОНФЕРЕНЦИИ

Боряна Иванова

Книжка 3
Книжка 2
СЪВРЕМЕННИ МЕТАМОРФОЗИ НА ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА В ДЕТСКАТА ГРУПА

Веселина Иванова, Виолета Кърцелянска-Станчева

SCHOOLS AND UNIVERSITIES AS SOCIAL INSTITUTIONS

Emilj Sulejmani, Shikjerije Sulejmani

ОТНОСНО УСЕТА ЗА БРОЕНЕ

Петър Петров, Мима Трифонова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ И ПРИЯТЕЛИ

Емилия Василева, главен редактор

ДОБРИ ПРАКТИКИ „ПАРТНЬОРСТВО РОДИТЕЛИ – УЧИЛИЩЕ“

Мехмед Имамов, Калинка Гайтанинчева

2017 година
Книжка 9
Книжка 8
ЧЕТЯЩИЯТ СТУДЕНТ, ЧЕТЯЩОТО ДЕТЕ – ЕДНО МАЛКО ПРОЗОРЧЕ, ЕДНА ВЕЛИЧЕСТВЕНА ГЛЕДКА

Мариана Мандева, Боряна Туцева, Габриела Николова, Цветелина Ковачева

Кампания на Институт за български език – БАН и вестник „Аз-буки“

на Институт за български език – БАН, и вестник „Аз-буки“

ЕДИН ТИП СЛОЖНИ НАРЕЧИЯ

Марияна Цибранска-Костова

СВАТБА

Палмира Легурска

Книжка 7
ДИДАКТИЧЕСКИ КОМПЕТЕНТНОСТИ

Нели Митева, Наталия Витанова

Книжка 6
АБВ ПОИСКА … ИЛИ АБВ ПОИСКАХА…?

Цветелина Георгиева

Книжка 5
НОВА И ПОЛЕЗНА КНИГА

Йонка Първанова

Книжка 4
Кампания на Института за български език – БАН и вестник „Аз-буки“

на Института за български език – БАН, и вестник „Аз-буки“

ИМЕНИЦИ И ИМЕННИЦИ

Ивелина Стоянова

НЕ МОГА ДА НЕ НЕДОВОЛСТВАМ

Ивелина Стоянова

ОБРЪЩЕНИЕ ИЛИ ОБРАЩЕНИЕ?

Диана Благоева

ОЩЕ ВЕДНЪЖ ЗА ГЛАВНИТЕ БУКВИ

Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
Книжка 2
ПРОБЛЕМИ И ПЕРСПЕКТИВИ В РАЗВИТИЕТО НА ХУДОЖЕСТВЕНОТО ОБРАЗОВАНИЕ У НАС ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДЕТСКИЯ И НАЧАЛНИЯ УЧИТЕЛ

Теодора Власева, Даниела Гирджева-Валачева, Мария Калоферова, Найден Младенов, Илияна Шотлекова

Книжка 1
ФАКТОРИ ЗА УСПЕШНО ПРИЛАГАНЕ НА СМЕСЕНО ОБУЧЕНИЕ

Стоянка Георгиева-Лазарова, Лъчезар Лазаров

2016 година
Книжка 9
ВНИМАВАЙКИ В КАРТИНКАТА

Ивелина Стоянова

Книжка 8
Книжка 7
Кампания на Института за български език – БАН и в. „Аз-буки“

на Института за български език – БАН, и в. „Аз-буки“

ПРАВО В ДЕСЕТКАТА

Ивелина Стоянова

ЗДРАВЕЙТЕ, ЗАПЕТАИ!

Илияна Кунева

ЗА ЦИФРИТЕ И ЧИСЛАТА

Светлозара Лесева

Книжка 6
УЧИЛИЩЕ ЗА ЧЕТЕНЕ

Петя Георгиева, Христина Димитрова

Кампания на Института за български език – БАН и в. „Аз Буки“

на Института за български език – БАН, и в. „Аз Буки“

ДОШЛА ЛИ Е ИНСПЕКТОРЪТ?

Ванина Сумрова

ДА ВИ Е СЛАДКО!

Иво Панчев

ЩЕ ТЕ ЧАКАМ В/НА ЦЕНТЪРА

Илияна Гаравалова

КЪЩА-МУЗЕЙ ИЛИ КЪЩА МУЗЕЙ?

Ивелина Стоянова

КОЙ Е ПО-, ПÒ, НАЙ-?

Мария Тодорова

ТЪРСИ МЕ ПРОДАВАЧКА

Светлозара Лесева

ПРАВО В ДЕСЕТКАТА

Ивелина Стоянова

ПРОФ.Д.П.Н. СТОЯНКА ЖЕКОВА

Редколегия на сп. „Педагогика“

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
AN OVERVIEW ON FORMAL SCHOOLING SYSTEM IN SEVEN COUNTRIES

Alina Gîmbută, Maria Fili, Cemile Yavuz, Radmila Jeřábková, Nikolina Ratković, Paulo Manuel Oliveira Mengo de Abreu, Chiara Sega

Книжка 2
Книжка 1
IN MEMORIAM

На 10.12.2015 г. ни напусна нашият колега и приятел проф. д-р Иван Пет ков Иванов. Той беше уважаван учен и експерт в областта на педагогическите науки – автор на 10 монографии, 8 учебника, 10 учебни помагала, 6 студии и над 100 статии в специализирани периодич- ни издания и научни сборници; участник в 28 между- народни и национални проекта; председател и член на експертни групи към НАОА, член на редакционната ко- легия на сп. „Педагогика“. Проф. д-р Иван Иванов беше уважаван и оби

2015 година
Книжка 9
Книжка 8
Книжка 7
ДИСКУСИЯТА В УРОКА ПО ЛИТЕРАТУРА

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 6
ГОТОВНОСТ ЗА ОГРАМОТЯВАНЕ

Екатерина Чернева

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
ПРОБЛЕМИ НА СОЦИАЛНАТА АДАПТАЦИЯ НА ПЪТУВАЩИ УЧЕНИЦИ ОТ МАЛКИ НАСЕЛЕНИ МЕСТА\(^{1)}\)

Траян Попкочев, Бонка Гергинова, Тереза Карамангалова

ТУРНИР ПО КАНАДСКА БОРБА

Д. Евтимова, Е. Павлова, И. Радославова и Б. Иванов

ДЕТСКА ЛЯТНА ОЛИМПИАДА

Нели Бъчварова, Десислава Дургова

Книжка 1
ORGANIZATIONAL CULTURE: THEORY AND REALITY

Inna Leonidovna Fedotenko

2014 година
Книжка 9
ДА ЗАПАЛИШ ИСКРАТА

Дафинка Самарджиева

НА УЧИЛИЩЕ – С УСМИВКА!

Снежана Якимова

УЧИТЕЛЯТ – ЕТАЛОН ЗА ФОРМИРАНЕ НА ДЕТСКАТА ЛИЧНОСТ

Катя Коруджийска, Янка Маринкова

Книжка 8
Книжка 7
ЗАЕДНО МОЖЕМ ПОВЕЧЕ

Диана Смиленова

Книжка 6-bad
ЗА ДУМАТА КАТО СРЕДСТВО ЗА ОБЩУВАНЕ

ЗА ДУМАТА КАТО СРЕДСТВО ЗА ОБЩУВАНЕ

УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 6
Книжка 5
LE PROJET PÉDAGOGIQUE, SOURCE DE MOTIVATION DANS L’ENSEIGNEMENT ET L’APPRENTISSAGE DU FLE

THE EDUCATIONAL PROJECT, MEANS OF MOTIVATION IN TEACHING AND LEARNING FLE

LA PÉDAGOGIE DU PROJET ET LA MOTIVATION DES ÉLÈVES POUR L’APPRENTISSAGE DU FRANÇAIS

PROJECT PEDAGOGY AND PUPILS’ MOTIVATION IN LEARNING FRENCH

Книжка 4
КАЖДЫЙ ДЛЯ МЕНЯ УЧИТЕЛЬ

Ш.А.Амонашвили

Книжка 3
АНТОАНЕТА ЙОВЧЕВА (1952 – 2014)

След трудна борба с тежката болест ни напусна един добър и мил човек, една светла личност – Анто- анета Йовчева, нашата обичана колежка Тони. Нейните колеги и приятели, многобройните автори и сътрудници на сп. „Начално образование“ и на сп. „Педагогика“ ще запазят завинаги спомена за нейната приветлива усмивка, за нейната отзивчивост и преда- ност към работата, за нейната широка култура и стре- меж към познание, към развитие. Родена на 20 март 1952 г. в София в интелигентно се- мей

Книжка 2
ПОСТМОДЕРНИЗЪМ И ВЪЗПИТАНИЕ

Клавдия Сапунджиева

ДЕТСКИ УНИВЕРСИТЕТИ

Боряна Иванова

ПРОФ. Д-Р ЕЛКА ПЕТРОВА

Златка Петрова

МЕЖДУНАРОДНЫЙ ЦЕНТР ГУМАННОЙ ПЕДАГОГИКИ

Международният център „Хуманна педагогика“ организира XIII педаго- гически четения в периода 20 – 23.03.2014 г. в гр.Тбилиси, Грузия. Форумът се организира със съдействието на грузинското правителство. „Учителят“ е темата, която ще обедини участниците: учители, експерти, родители, универ- ситетски преподаватели, представители на педагогическата общност от мно- го страни, за да се осъществи дискусия за мисията на съвременния учител в съвременния образователен контекст. Ръководството на

Книжка 1
ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА МОБИЛНОТО ОБУЧЕНИЕ

Стоянка Георгиева-Лазарова, Лъчезар Лазаров

2013 година
Книжка 9
УЧИТЕЛИ ВЪЗРОЖДЕНЦИ В ТЪРНОВО

Венка Кутева-Цветкова

Книжка 8
ДИМИТЪР ДОНЧЕВ – С ВЪЗХИТА ЗА БЪЛГАРСКИЯ УЧИТЕЛ

100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ДИМИТЪР ЕВСТАТИЕВ ДОНЧЕВ (5.10.1913 – 15.02.1997)

Книжка 7
„СЛЪНЦЕТО“ НА ВЪЗПИТАТЕЛНАТА СИСТЕМА В ТВУ – РАКИТОВО

85 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА АНГЕЛ УЗУНОВ (1928 – 1999)

ЦЕННОСТИ И ДУХОВНО-НРАВСТВЕНО РАЗВИТИЕ НА МАЛКИЯ УЧЕНИК

Марияна Ешкенази, Гергана Фиданова, Марияна Вишева, Цветанка Годжилова

МАЛКИЯТ УЧЕНИК ЧЕТЕ

Марияна Механджиева Венета Велева

С БАБА И ДЯДО В КЛАС

Цветелин Горанов, Таня Илиева, Цветанка Берова, Нели Иванова, Борка Бончева

РОД РОДА НЕ ХРАНИ, НО ТЕЖКО МУ, КОЙТО ГО НЯМА!

Диляна Вачкова Евелина Димитрова

ДА ПОМОГНЕМ НА ДЕЦАТА ДА ОТВОРЯТ СЪРЦАТА СИ

Иванка Дебелушина, Нина Маврикова

ДОБРОТО Е У ВСЕКИ

Мария Наскова

ОТЛИЧЕН ПЕДАГОГ, ПСИХОЛОГ И ПСИХОТЕРАПЕВТ

ДОЦ. СВЕТОСЛАВ СТАМЕНОВ (1939 – 2013)

Книжка 6
ТЕОРЕТИКО-ПРИЛОЖНИ ПРОБЛЕМИ НА КОНСТРУИРАНЕТО НА ТЕСТ ЗА НАЦИОНАЛНО ВЪНШНО ОЦЕНЯВАНЕ ПО „ЧОВЕКЪТ И ОБЩЕСТВОТО“ ЗА 4. КЛАС (2013)

Ваня Петрова, Цонка Каснакова, Мариан Делчев Жана Минчева Радостина Стоянова, Рада Димитрова Мария Темникова

MEDIA IN PRESCHOOL AGE OF CHILD’S LIFE

Sonja Petrovska Jadranka Bocvarova

Книжка 5
ШАЛВА АЛЕКСАНДРОВИЧ АМОНАШВИЛИ – УЧИТЕЛ ОТ БЪДЕЩЕТО

В сложното битие на науката и метамор- фозите на социалната реалност, неотменими и общовалидни остават само най-стойностни- те постижения и безспорни истини, които не само маркират и остойностяват територията на човешко познание, но извисяват самия чо- век, поддържат неговата вяра в доброто, под- хранват чувството му за собствена значимост, укрепват неговия дух. Приемайки извечните послания на класи- ческата философско-педагогическа мъдрост и дълбоко обвързан с педагогическата р

МАНИФЕСТ ГУМАННОЙ ПЕДАГОГИКИ

Преамбула 25 лет тому назад группа учителей новаторов провозгласила манифест „Пе- дагогика сотрудничества“ (Переделкино, 1986 год). В последующие годы были опубликованы отчеты встреч учителей новаторов, в которых рассматри- вались разные аспекты педагогики сотрудничества: „Демократизация лично- сти“ (Цинандали, Телавский район, Грузия, 1987 год), „Методика обновления“ (Москва, 1988 год), „Войдем в новую школу“ (Краснодарский край, 1988 год). Идеи педагогики сотрудничества воодушевленно

ПОРТФОЛИОТО НА УЧЕНИКА КАТО ПРОЦЕС НА САМОПОЗНАНИЕ

Радка Топалска Емилия Вълкова, Албена Атанасова

ДОПИРНИ СВЕТОВЕ

Албена Димитрова, Стилияна Гронева

ПРЕДИ ГОДИНА И СЕГА

Веселка Аршинкова

Книжка 4
СВЕЩЕНИК ГЕОРГИ МАРИНОВ ПОЛУГАНОВ – ОСНОВАТЕЛЯТ НА УЧИЛИЩЕТО И ПЪРВИЯТ УЧИТЕЛ В ПОЛИКРАЙЩЕ

Георги Георгиев Трифонка Попниколова Марияна Георгиева–Гроссе

ЕВРОПЕЙСКИ ПРИКАЗКИ

Светла Попова

Книжка 3
ДА ОПАЗИМ ДЕТСКОТО ЗДРАВЕ!

Мая Топалова, Симона Пейчева

КАК ДА ОТГЛЕДАМЕ МАЛЪК ПРИРОДОЛЮБИТЕЛ?

Мадлена Николова Ани Цветкова

Книжка 2
Книжка 1
ИЗКУСТВОТО ЗА ПРЕВЕНЦИЯ НА АГРЕСИВНОТО ПОВЕДЕНИЕ НА ДЕЦАТА

Евгения Миланова Виолета Николова Величка Радева

ПРИЯТЕЛСТВОТО В ЖИВОТА НА ДЕТЕТО

Даниела Димитрова, Красимира Василева

ПРЕДАЙ НАТАТЪК

Вилдан Мехмедова

2012 година
Книжка 9
ПЕДАГОГЪТ – РИЦАР НА ДЕТСТВОТО

Януш Корчак бе написал, че животът на великите хора е като легендите: труден, но красив. И се оказва пророчески прав, сякаш е писал за себе си! Наследник на семейство с богата духовна култура и традиции, останал отрано без баща, той не просто се справя с несгодите на сирачеството, но развива у себе си три могъщи извора на живот: любов към свободата и справедливостта, страст към знанието и творчеството, отдаденост на децата и тяхното щастие. Лекарят Корчак лекува децата и душите им. Безплатн

ЯНУШ КОРЧАК – ВЕЛИК ХУМАНИСТ И ПЕДАГОГ

„Със сила и мощ поведох своя живот, който беше привидно неподреден, самотен и чужд. За син избрах идеята да служа на детето и неговото дело. Привидно загубих.“ Бе лекар, писател, мислител. Бе философ, учен, моралист. Издател. Възпи- тател и педагог. Бе герой. Бе скромен. Във всяка от тези области той има изключителни постижения. В течение на по- вече от четиридесет години работи като педагог и писател. Четиридесет години безкористно служене на слабите и беззащитните. Създава съвременна кон

ЕВОЛЮЦИЯ НА ПРАВАТА НА ДЕТЕТО

„Детето има право на сериозно отношение към проблемите му, на справедливото им решаване.“

THE KORCZAK’S RIGHT TO SOCIAL PARTICIPATION OF CHILDREN THE CITIZENSHIP OF CHILDREN

A speech by Marek Michalak, the Ombudsman for Children, given during the seminar„The Polish-Israeli pioneer in the fi eld of human rights, Janusz Korczak (1879–1942) and today’s Convention on Children’s Rights as the part of the international law“, Geneva, the 6 of June 2009

ЗА ДЕТЕТО, ДЕТСТВОТО ИЛИ НАУКА ЗА НЕГО?

В памет на Януш Корчак – по повод 70 г. от неговата смърт и 100 г. от създаването на „Дом за сираци“ във Варшава Албена Чавдарова

Книжка 8
CHANGES IN UNIVERSITY TEACHING – THE ROAD FROM KNOWLEDGE TO COMPETENCIES

Slađana Anđelković Zorica Stanisavljević Petrović

ДОСТОЕН ЖИВОТ, ОТДАДЕН НА ПРОСВЕЩЕНИЕТО… ПРОФ. СТОЙКА ЗДРАВКОВА – ЕДИН СЪВРЕМЕНЕН БУДИТЕЛ НА 70 ГОДИНИ

Неуморна и взискателна! Енергична и всеотдай- на! Работохолик и перфекционист! Това е проф. д-р Стойка Здравкова! Не е за вярване, че в началото на ноември 2012 година навърши 70 години. И не е слу- чайно това, че тази светла дата е непосредствено бли- зо до Деня на будителите. А това, че проф . Здравкова е съвременен български будител, е толкова безспорно и видимо! 70–годишнината ù е един чудесен повод ретрос- пективно да си припомним и проследим най-значи-

Книжка 7
ОЧАКВАНА И ПОЛЕЗНА

Емилия Василева

Книжка 6
Книжка 5
ЦЕННО ПОМАГАЛО ЗА ПСИХОЛОЗИ И ПЕДАГОЗИ (Надежден инструмент за диагностициране смисъла на живота)

Любен Десев Минчев, Борис. Тест на Дж. Крумбъг и Л. Махолик за смисъл в живота. Българска версия. Варна, ВСУ „Черноризец Храбър“,

ГЕОРГИ MАВРОВ ЖИВОТ, ОТДАДЕН НА НАУКАТА И ОБРАЗОВАНИЕТО

Така най-общо, но и най-точно можем да охарак- теризираме дейността на ст. н. с. д-р Георги Петков Мавров. Той ни напусна неочаквано в края на април т.г. И до последния си ден не преставаше да се вълнува от проблемите на образованието. Споделяше инте- ресни мисли относно предстоящото приемане на За- кона за образованието. Пестелив на думи, но щедър на дела – това ясно проличава от неговата богата би- ография.

Книжка 4
ОЩЕ ЕДНА ИДЕЯ

Галина Стоянова

Книжка 3
С ИНОВАТИВЕН ПОГЛЕД КЪМ ЛИЧНОСТТА НА ДЕТЕТО

Маргарита Абрашева Любимка Габрова

БИЗНЕС ОБУЧЕНИЕ В ДЕТСКАТА ГРАДИНА

Красимира Костова Петя Драгоданова

ДЕТСКАТА БЕЗОПАСНОСТ

Любимка Габрова

БАБА ПРИКАЗКИ РАЗКАЗВА... (МИКС ОТ ПРИКАЗКИ)

Кева Захариева, Мария Мичева

Книжка 2
ДЕТЕ ПЪТУВА В АВТОМОБИЛА

Красимира Михайлова

ПРОТИВОПОСТАВЯНЕ

Пюрвя Ердниев, Б. Ердниев

ЗДРАВКА НОВАКОВА – ПРЕПОДАВАТЕЛ И ТВОРЕЦ

Седемдесетгодишният юбилей е вълнуващ повод да проследим трудния, богат и съдържателен професионално-творчески път на доц. д-р Здравка Новакова, да под- чертаем нейната важна роля за утвърждаване на дидактика на математиката като

IN MEMORIAM Иван Марев

Напусна ни проф. Иван Марев – философ, педагог, демократ, родолюбец. В далечната 1975 г., зареден с енергия, пълен с идеи, той създаде в Техническия

Книжка 1
ДЕЛЕГИРАНЕ НА ПРАВА ЧРЕЗ КОМИСИИТЕ В ДЕТСКАТА ГРАДИНА

Маргарита Абрашева Политиката, наречена управление на качеството, не е самоцел, нито поредна обра- зователна „мода“. Тя е практически необходима за поддържане от директора на учеб- ното заведение на един привлекателен образ в условията на конкуренция на пазара на учебни заведения. Това се отнася най-вече за детските градини. Политиката на упра- вление на качеството съдържа недостатъчно използван ресурс, включително за спечел- ване и запазване доверието на потребителя – родителите на децата,

ИНОВАЦИОННИ И ИНТЕРАКТИВНИ МЕТОДИ В КВАЛИФИКАЦИОННАТА ДЕЙНОСТ НА ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ КОЛЕКТИВ

Стоилка Ташева, Севда Лукайчева Развиващото се с динамични темпове общество в днешно време налага необ- ходимостта от иновационни промени в областта на образованието. И в предучи- лищната педагогика все по-често се търсят алтернативни педагогически техноло- гии както за възпитанието и обучението на децата, така и при провеждането на квалификационната дейност на самите педагози. Използването на интерактивните методи дава възможност да се възлагат за- дачи, които предполагат съвместна работа,

НА УЛИЦАТА Е ОПАСНО

Таня Янчева, Зоя Кацарова

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.