Педагогика
Вход / Регистрация

https://doi.org/10.53656/ped2024-5s.04

2024/5s, стр. 58 - 73

СЪВРЕМЕННАТА КУЛТУРА НА БЕДНОСТТА: СОЦИАЛНО-ПЕДАГОГИЧЕСКИ ИЗМЕРЕНИЯ И ПРОЯВЛЕНИЯ В БЪЛГАРСКИ УСЛОВИЯ

Силвия Върбанова
OrcID: 0000-0002-7909-6409
E-mail: s.vurbanova@fp.uni-sofia.bg
Faculty of Education
Sofia University
Sofia Bulgaria
Мария Петкова
OrcID: 0000-0002-4833-8508
WoSID: HKN-09-2023
E-mail: m.petkova@fp.uni-sofia.bg
Faculty of Education
Sofia University
Sofia Bulgaria

Резюме: Статията представя резултатите от изследване, част от изследователската програма на проект „Съвременната култура на бедността – измерения и проявление сред младите хора“, в рамките на проект SUMMIT на Софийски университет. В текста са обсъдени основни характеристики на културата на бедността, представени в научната традиция и в актуалната интерпретация, която разглежда влиянията през културните рамки, репертоари и наративи. Представен е анализ на резултатите от полуструктурирани интервюта, проведени с младежи във възрастта 20 – 34 години, и от фокус групи с учители. Резултатите показват, че повечето от интервюираните имат неясна визия и неясни цели за бъдещето, показват отсъствие на автономия и инициатива, отхвърлят значението на усилията в образованието и работата, показват ниски нива на отговорност. Анализът на резултатите от фокус групите разкрива ранни характеристики, отразяващи вярвания, нагласи, отношения, характерни за култура на бедността, които в периода на младостта придобиват устойчивост.

Ключови думи: култура на бедността; полуструктурирано интервю; рамки; културни репертоари; наративи

Особеностите на влиянията на културата, обхващаща споделени вярвания, ценности, поведенчески модели, върху индивидуалния житейски успех и върху развитието на обществото, са предмет на изследване в много от съвременните проучвания в опит да се осмислят въздействията, отчитането на които е съществено за превенция и намаляване на бедността. Актуалните дебати насочват към комплексни проучвания на влиянието на персоналните и структурните условия върху състоянието на бедност и социално благополучие (Stoeffler, Joseph 2020). В анализите на причините за съвременните форми на бедност в много от изследванията отново се проучват характеристиките на „културата на бедността“. Те се открояват в специфични културни репертоари, вярвания, нагласи, които могат да създадат устойчив стил на поведение, който води до бедност и до нейното възпроизвеждане. Значимостта на изследванията в това поле у нас се определя от установеното наличие на потомствена безработица и висок процент от населението, което се намира в риск от бедност и социално изключване (Kolev, Todorova 2012, pp. 20 – 21). Актуалността на търсенията се засилва и поради нарастването на броя на млади хора, които нито учат, нито работят (NEETs). Изследвания показват, че България е на едно от най-предните места по относителен дял на младите хора на възраст 20 – 34 години, които са в тази категория (Varbanova 2021 pp. 119 – 120). Това поражда въпроса: „Откроява ли се специфичен културен модел сред млади хора, живеещи в различни социално-структурни условия, при който се увеличава рискът от бедност и икономическа зависимост?“. Отговори на този въпрос са необходими за обмисляне на надеждни решения както в педагогическата практика, така и в полето на социалните дейности и политика.

Концепцията „Култура на бедността“

Изследвайки стиловете на живот, Оскар Люис стига до извода, че сред най-бедните слоеве от населението се формират специфични нагласи, ценности и устойчиви модели на поведение, които съдействат за възпроизвеждането на бедността. За първи път представя концепцията си през 1959 година чрез детайлно описване на ежедневните практики и отношенията в бедни семейства в книгата си „Пет семейства: мексикански анализ на случаи на култура на бедността“ (Five Families. Mexican Case Studies in the Culture of Poverty). В тези анализи той насочва вниманието си към това, че бедността не е продукт само на икономическа, материална лишеност, а и на структура, комбинация от културни характеристики, които имат значение за цялостния живот на бедните (Lewis 1975). Децата се социализират в тази култура и с възприемането на характеристиките ѝ следващите поколения влизат в цикъла на бедността. Люис систематизира по-вече от седемдесет характеристики (Lewis 1966, pp. 19 – 25). По-важните от тях, които са с по-голямо значение за днешния ден, са: несигурност и нестабилност; липса на ред, на посока и организация; отчаяние и подозрителност; неумение за възползване от променящи се условия и възможности; високи нива на фатализъм и зависимост; апатия; силна ориентация към сегашния момент, отсъствие на способност за целеполагане; ограничени хоризонти; ниски нива на склонността за отлагане на удоволствието; постоянна повторяемост в действията и придържане към еднотипен начин на живот. Хората от бедните квартали са с непостоянна, частична заетост или без работа, но показват и ниски нива на инициатива. Те изпитват „всепроникващо недоверие“ към социалните институции, което увеличава индивидуалната безпомощност и изолация. Люис обръща внимание на това, че нито една от характеристиките, сама за себе си, не е специфична за културата на бедността, от значение е комбинацията между тях. А премахването на материалната бедност не може да елиминира културата на бедността, тя става самостоятелна сила независимо от породилите я условия (Lewis 1966, p. 25).

По-нататъшното осмисляне особеностите на съвременната култура на бедността добавя и характеристики, свързани с ниска мотивация за труд и постижения; пренебрежително отношение към влагането на усилия, към упоритостта в ученето и работата, по-голяма ригидност, ирония и дистанцираност към общоприети норми, стремеж към оцеляване, а не към промяна (Varbanova 2008, pp. 37 – 38). В научните дискусии се появява понятието „нова култура на бедността“ (Mcdermott, Vossouhi 2020; Cheal 1996). В новите ѝ измерения се включва и неспособността за адаптиране към постоянните промени, характеризиращи съвременния пазар на труда. Нараства тенденцията към зависимост от грижите на другите. Наред с очакването някой да поеме отговорността за решаването на проблемите и да окаже помощ, се проявява и нагласата да се търсят причините за неуспеха извън личността, у другите. Социалното изключване на хората от бедните слоеве е причина за редица трудности и разочарования. Същевременно социалната политика може да доведе и до „неудачно включване“. Капаните на подобно включване са свързани с приобщаване към стратегии, които намаляват финансовите затруднения, но не стимулират инициатива. Те по-скоро създават коварния уют на защитеното право на пасивност. Още в първите си трудове Оскар Люис напомня за това, че намаляването на финансовите затруднения не променя културния модел, защото тези характеристики се овладяват в процеса на социализация. В този смисъл, можем да добавим, че измеренията на културата на бедността са със специфично социално-педагогическо значение, защото се изграждат в семействата, определени условия в училищните практики могат да им противодействат, но могат да ги задълбочат, ако са преобладаващи сред връстниците, могат да се превърнат в трайни предпочитания и да определят действията в по-нататъшния житейски път. Актуализациите на концепцията включват разбирането за културата не в застинал вид, а като начин на конструиране. Тя се разглежда като начина, по който социалните отношения са оформени, но едновременно с това включва и начина, по който тези форми се преживяват, разбират и интерпретират (Clarke et al. 1981, p. 53). Това разбиране предполага, че значенията на културните форми се конструират в момента на тяхното потребление.

Small, Harding и Lamont (2010) обобщават, че съвременните изследователи рядко твърдят, че културата ще се увековечи през поколенията, независимо от структурните промени. Новото поколение учени не споделя обяснението за бедността с ценностите. Разбира се, ценностите са фундамент на всяка култура. Хора обаче от различни социални групи имат и често споделят едни и същи ценности, но имат различен начин на поведение. Вместо свързана мрежа от ценности, норми и поведения, културата започва да се разглежда като фрагментирана колекция от рамки, сценарии и наративи, които се комбинират по многообразен и противоречив начин (Streib 2017, p. 5). Така нови културни феномени „прескачат“ социално-слоевите граници и се срещат не само в определена социална група. Това приемаме, че се отнася и до културата на бедността и тя вече се среща не само при хората в абсолютна бедност, но и при тези, които живеят при други социално-структурни условия. Хора от различни социални слоеве започват да следват „житейски практики“, които не съдействат за постигане на социална стабилност и благополучие, за социална мобилност, а затвърждават ограничени хоризонти и неефективни стратегии на поведение (Erhard 2024, p.3). Тези практики се приемат за даденост и включват ограничени представи за пространственото устройство на собствения свят, времева структура, която не позволява постигане на дългосрочни цели. Отново преобладава ориентацията към моментното, към „тук и сега“, липсват вътрешен стремеж и мотивация отвъд материалните ограничения, среща се отвращение от работата, зависимост от другите. Хората в този културен модел не могат да си поставят постижими цели и използват защитни интерпретации за света (Erhard 2024, pp. 7 – 19).

Научният дискурс през 80-те години поляризира интерпретациите и мнозина от изследователите показват предпазливост в тълкуванията на влиянието на културни характеристики върху бедността и цикъла на възпроизвеждането ѝ. Декларираните критики отразяват безпокойства от „обвиняване на жертвата“ и стигматизиране на бедните. Новите анализи на влиянията в постмодерното време обаче показват, че в дебатите за култура на бедността критиките към концепцията са преувеличени (Small, Harding, Lamont 2010; Patterson, 2010; Jindra and Jindra 2016). Нещо повече, когато хората в бедност се разглеждат като жертви на структурните условия, когато „виктимизацията се превръща в доминиращ разказ за страданието, което обезличава страдащия“, те са насърчавани да мислят и да действат като пасивна жертва (Jindra and Jindra 2016). Актуалните дебати насочват към разбирането, че културата на бедността не е кохерентна система, но различни линии на свързаност на традиционни и нови характеристики показват, че в индивидуалния житейски път се формират специфични рамки, сценарии, културни репертоари и наративи, които определят действията в посока на ниски равнища на икономическо, социално и духовно поведение.

Възприятието на всеки индивид за социалния свят се филтрира през културни рамки, които подчертават определени аспекти и скриват или блокират други. Рамката е интерпретативна схема, която опростява и „кондензира“ света чрез селективно свързване на обекти, събития, действия, преживявания и чрез която се оценява ситуацията (Lamont, Small 2008, p. 80). Тази оценка е в различни модалности, отразявайки преценките за позитивно, негативно, възможно, полезно, застрашаващо и други. Рамките структурират възприятието, те правят определени действия по-вероятни от други. Рамката повлиява отговори в съответствие с култура на бедността – например при оценка на уместността на смяна на селището, в което се живее; възрастта за създаване на семейство, напускане на работа и други.

Учените също така възприемат културата като репертоар от практики, вярвания и нагласи, които индивидите извикват в момента на действие. Swidler подхожда към културата като към „набор от инструменти“, който хората използват в несигурни времена. Тя твърди, че културата влияе върху действието не чрез осигуряване на крайните ценности, към които е насочено действието, а чрез оформяне на репертоар или „набор от инструменти“ – от навици, умения и стилове, чрез които хората изграждат стратегии на действие (Streib 2017, p. 28 – 30). Например в обучението културните репертоари са свързани със спецификата на културата на учене, начина на реагиране при трудности, организацията на времето и други, които оформят репертоара на действие.

Наративите придават цялостен смисъл на събитията. Свързването в тях на събитията в течението на времето в полето на предимства и недостатъци по-мага на хората да интерпретират преживяванията си, да тълкуват действията и преживяванията на другите и да „впишат“ решенията си в тях (Streib 2017, р. 29 – 32). Наративната перспектива е особено полезна за демонстриране на това как възприятието за себе си, включително чувството за само ограничение и отговорност към другите, влияе върху действието – например как човек предава ресурси на децата си, как възприеманата компетентност повлиява избора на образователна траектория.

Методология и процедура на изследването

Настоящото изследване е част от изследователската програма на проект „Съвременната култура на бедността – измерения и проявление сред младите хора“ в рамките на проект SUMMIT на Софийския университет. Изборът на проблематиката е провокиран от разнообразни прояви, характерни за култура на бедността, забелязани чрез несистемни наблюдения. Проучването на представянето на проблематиката показва, че темата за култура на бедността малко плахо се появява в научния дискурс в България. В края на 90-те години на миналия век обаче няколко изследвания разкриват впечатляващи резултати, които значително се различават от резултатите от подобни изследвания в други страни. Проучвания и дълбочинно изследване на АСА, в рамките на програмата ISSP, регистрират явления, които теорията пряко свързва с културния модел на бедността. Някои индивидуални и семейни реакции като чувство на маргиналност, на безпомощност, на фатализъм, на примирение с положението потвърждават тезата, че в края на 1999 г. вече има оформил се културен модел на бедността у нас (Dimovа 1999)1. Основните му симптоми са налице и преобладават при „крайно бедните“. За разлика от други, главно икономически развити страни обаче, у нас не става дума за „субкултурен модел“, характерен за една малобройна група в обществото, а за модел, покриващ почти половината от българското пълнолетно население. Има много изследвания на бедността и на различни фактори, които я повлияват, но нито едно от тях след това изследване не е в полето на култура на бедността. Предварителни наблюдения показват, че характеристики на култура на бедността се забелязват при младежи с различен социален произход и живеещи в различни условия. Това оформи и целта на изследването: да се установяват и систематизират характерни особености в културните образци и модели на по-ведение, които създават нови ограничения пред успешното социално функциониране и пораждат нова „нетрадиционна уязвимост“ сред младите.

Замисълът е да се изследва феноменът „култура на бедността“ в специфичния социален контекст, затова изследването е организирано в методологическата перспектива на case study. Методите на изследване на този етап включват: концептуален анализ на различни теоретични перспективи и на изследвания в полето на културата на бедността; полуструктурирано интервю (semi-structured interview) с младежи в различна социално-структурна ситуация и от различни региони и селища в България, фокус-групи, анализ на индивидуални случаи. Чрез тях се прави опит да се проучат характерни разбирания, нагласи, рамки на интерпретация и наративи сред млади хора (възраст 20 – 34 години), които са в основата на съвременната култура на бедността. Фокус-групите на този етап са с учители. Включването на учители е необходимо, за да се откроят ранни характеристики, отразяващи вярвания, нагласи, репертоари, характерни за култура на бедността, които в периода на младостта придобиват устойчивост.

Полуструктурираното интервю е много подходящо за проучване на сравнително малко изучени обекти, процеси, явления. Целта му е да събере информация, обогатяваща съществуващите предварителни представи или водеща до създаването на такива (Сhengelova 2016, p. 63). То има сондиращ характер и се провежда на първоначален етап и като самостоятелен метод, и като подготовка за количествено изследване. Повечето от интервютата и фокус-групите са проведени със записващи устройства. Аудиофайловете са транскрибирани в текстов формат. Основният анализ на данните е извършен със софтуера за качествен анализ на данни Quirkos. Този софтуер дава възможност за тълкуване на съдържанието на текстови данни чрез систематичен процес на класифициране на кодиране и идентифициране на теми или модели. Quirkos позволява проследяване на семантична свързаност между отделните теми и кодове, показва колко често определен код е свързан с другите в смислови гнезда. Обобщителният анализ на съдържанието включва преброяване и сравнения, обикновено на ключови думи или съдържание, последвано от тълкуване на основния контекст.

Фокус-групите са проведени в училища в областен град, малък град и много малък град с 1600 жители. Основните въпроси са насочени към очакванията на родителите (през погледа на учителите) за децата; има ли разлика в очакванията във връзка със социалния статус на родителите; как реагират родителите, когато детето среща трудности, има пропуски в знанията, има натрупващи се неуспехи, не полага усилия. Фокус-групите са проведени през септември 2023 г. и в тях участват 24 учители.

Интервюирани2 са 28 младежи на възраст 20 – 34 години. Изборът е върху основата на няколко типологизиращи критерия: работа – основно неактивни, частично заети, но също и с продължителна заетост; преимуществено икономически зависими; важен критерий е с кого живее – предимно несамостоятелни. Половината от участниците са от София, 5 – от областен град, 5 – от малък град, и 4 – от село. Необвързани са 19 (68%) от участниците, 7 живеят на семейни начала и само двама са семейни с брак. С родителите си живеят 16 (57%) интервюирани, с партньор – 9, сами живеят трима, като при двама от тях жилищата са закупени от родителите. Половината не работят, шестима са частично заети, а продължително заети са 8. Половината са със средно образование, 5 – със средно специално, двама – с основно, и 7 – с висше образование. При провеждане на интервютата учащи са само трима, 8 са прекъснали обучението си. Разпределение по пол: 10 жени и 18 мъже. Във възрастовата група 25 – 29 години са 15 интервюирани, 10 са във интервала 30 – 34 години и двама в интервала 20 – 24 години, един е навършил 19 години.

Интервютата са проведени в периода септември 2023 г. – януари 2024 г. Въпросите са групирани в няколко съдържателни блока: автономия/зависимост; дефиниции за успех; отношение към образованието; цели за бъдещето; отношение към себе си; въпроси за родителите им – какво ценят, отношение към образованието, работата; въпроси за приятелите; структура на ежедневието.

Анализ на резултатите

Една от характеристиките, разглеждана и в традиционните, и в актуалните обсъждания като определяща за културата на бедността, е свързана с неспособността за планиране, с отсъствие на ясни цели и стратегии за действие. Неясна визия за бъдещето си показват почти всички интервюирани 92% (26 от 28) и неясни цели за бъдещето. В 11 от случаите (42%) тези цели са без покритие, т.е. участникът няма нито опита, нито квалификацията, за да постигне целта си. Например младеж, който не се е занимавал активно със спорт, желае да прави професионална спортна кариера. Професионалист с инженерна квалификация, получена в университет, не е работил по специалността, но в много близка перспектива – след 1 година, вижда себе си като мениджър на средно ниво, ръководител на екип. В 9 от случаите има припокриване на краткосрочни и дългосрочни цели. Липсата на ясни идеи често се прикрива зад общи фрази. 8 от регистриралите неясни цели показват и готовност за предварителен отказ.

„За бъдещето искам да си намеря хубава работа, защото много от работите, които търся, не са това, което искам да работя.“ Как си представя обаче такава работа, дори не може да каже. Или „Къде виждаш себе си след една година?“ – „Надявам се на по-различно място от това, в което се намирам в момента. Може да е на същата локация, може да правя същите неща, но аз да съм друг човек – с различен подход, по-напреднал, по-добър професионалист това е най-важното.

А след пет години?

„След пет години... не мога да мисля пет години напред.“

От интервюираните 10 показват желание за собствен доход, за професионално израстване, но сценариите за постигането им остават неясни. 8 от регистриралите неясни цели показват и готовност за предварителен отказ. Неясните сценарии, отсъствието на обмислени стратегии, по сходен начин се проявяват независимо от населеното място.

18, или 67% от респондентите избягват отговора с празнословие, регистрирани са общо 96 кода в това гнездо. От тях при 22 има съвпадения (23%) между ,,празнословие“ и ,,интелектуализиране“. Интелектуализацията е често използвана защитна стратегия, а в проточената реторика (предимно на живеещи в София) се демонстрира опит за духовна извисеност, извисеност над „дребните неща“, над битовизмите, включително и желание за бягство от реалността, но външната показност преобладава. Регистрирани са и по-слаби, но все пак значими пресечни точки между празнословието и ,,средата като пречка“ (6 съвпадения), ,,освобождаването от отговорност“ (5 съвпадения) и ,,глобални пречки и безпокойства“ (5 съвпадения). Прави се опит да се прикрият нерешителността и липсата на всякаква идея какво да се прави, зад разнородни оправдания. Тук е уместно да се направи връзка с показаното от учителите във фокус групите, че твърде често родители, независимо от социалния статус, се опитват да освободят детето си от отговорност за резултатите в училище, да прехвърлят изцяло отговорността върху учителите в случаите на някакъв неуспех на детето. Поемането на отговорност за собствените действия и резултатите означава вникване в характера на необходимите действия, формиране на различни репертоари за справяне. Когато това не се случва, неизбежно не може да се разчита на успех и благополучие.

В семантичното гнездо/клъстър ,,Пречки“ са регистрирани най-много кодове (общо 14 кода) и са направени най-много регистрации (общо 100). ,,Средата като пречка“ има съвпадения с множество други кодове, но със слаби стойности. По-слабо представена е друга пречка – ,,липсата на финанси“ (14 респондента). Отново има много пресечни точки с различни кодове, но съдържателният анализ на цитати доста по-ясно индикира ,използването“ им като оправдание. Средата се използва по-скоро като ,,параван“ да не се отговори на въпроси, докато чрез ,,финансовите пречки“ се оправдава бездействието. И се влиза в порочния кръг: „не го правя, заради липсата на финанси, но и нищо не правя, за да променя финансовото си положение“. Постоянните оправдания създават защитената среда на отсъствие на инициатива.

Какви са източниците на финансови средства на участвалите? С равни дялове са работа и родителите. Половината са посочили, че разчитат на родителите си, също толкова разчитат и на доходи от някаква работа. Но работата в повечето случаи е непостоянна и не може да покрие разходите. Петима получават помощи като безработни, но допълват и с помощ от друг източник. Петима разчитат на помощ от партньор, с когото живеят, трима от мъжете, участвали в интервютата, живеят с приятелките си и разчитат изцяло на техните доходи. Помощта от родителите се приема различно – от пренебрежение и насмешка до примирение. Изразеното отношение дава основание да се очаква продължително, а може би и трайно възползване от родителите, без стъпки за промяна и постигане на автономия, характерна за възрастта и за успешния живот. Още повече че 16 от участниците живеят при родителите си и не показват желание за промяна. Известно е, че българите са на едно от първите места по най-късно напускане на дома на родителите. И не само финансови пречки водят до това. Утвърдената рамка при родителите е „Щом е при нас, всичко е наред. Къде ще ходи да се мъчи?“. Удобното приемане на ниски нива на отговорност и самостоятелност за младите е една от причините за забавяне на зрелостта и постепенно води до неспособност за справяне с обикновени житейски ситуации.

Наблюдава се специфично връщане към миналото (16 души или 57%), и то към конкретни неуспешни периоди. В 4 от 16 случая (25%) те се използват като механизъм за освобождаване от отговорност (т.е. сегашната ситуация не зависи от тях, защото е решено в миналото), а в други 3 случая, за да се обясни предварителният отказ от действия, се прибягва до отлагане на отговорно действие.

Какво е отношението към образованието? Най-общо, смисъла на образованието участниците виждат повърхностно предимно в дипломата. Наблюдава се висока степен на отхвърляне на ползата от образованието. Основните натрупвания са регистрирани при ,,усещане за безполезност“ (15 души и 30% в гнездото) и ,,отхвърляне на кредибилността на образованието“ (10 души и 21% в гнездото). 33% (5 съвпадения) от кодираните отговори в ,,усещане за безполезност“ съвпадат с идеята, че се учи само за дипломата, а това, на свой ред, се свързва с разбирането, че ,,може и без образование“, защото от него, така или иначе, няма смисъл, т.е. критерият за успех и социална мобилност се измества от образованието в други направления: основно връзки и шанс. Водещо в асоциациите за образованието са ,,трудности“, които се срещат (15 души или 19% в гнездото), и ,,отказ да се полага усилие в ученето“ (12 души, или 16% в гнездото). С професионално развитие шестима свързват образованието, а четирима показват, че чрез него се формират поведенчески навици.

Пример: ,,Още в първи курс се усетих, че не е на ниво работата, и започнах да търся алтернативни начини да се сдобия с познанието, което търся. Останах в университета само за документа.“.

Защо не смени университета?

„Другият университет е НАТФИЗ. Той е затворен клуб.“

От цитата обаче си вижда, че в отхвърлянето на образованието, както и на институцията, има предварително осъждане. Отново се забелязва защитен песимизъм. Участниците изтъкват някои недостатъци на обучението в различни образователни структури, като репродуктивност, изискване за наизустяване, очакване за подчинение, отсъствие на креативни дейности. Но това, което се откроява, е, че в основата на оттеглянето от образование стои отказът за полагане на усилия и притесненията от трудностите. Културата на улесненията – easy културата, нахлу и в образователните зали. В постмодерното време по думите на Зигмунд Бауман се разширява спектърът на „сурогатно времепровеждане“, насочващо към малко значими или дори незначими занимания, с които човек може много лесно да се справи и да управлява (Bauman 2001, р. 119). Това провокира очакването подобни занимания максимално да изпълват учебното пространство.

Учителите от основно училище (областен град) споделят във фокус-групите, че мнозинството от родителите очакват всичко да е лесно, приемат оценката като по-важна от знанието, дори са склонни да преместят детето си в друго училище, за по-висока диплома. Същите учители споделят, че родителите с по-висок статус имат по-високи изисквания към децата си, но тенденцията за очакване на лесното е много силна. Още по-тревожно е изразеното мнение на учители от малък град, че натискът в училище за това действията и задачите да са максимално лесни, е силен, а „Децата нямат цели“, имат само „краткосрочни перспективи“. Още в училище се изграждат онези наративи за безполезността на усилията и ученето, които се превръщат в основна характеристика на културата на бедността. Много млади хора се включват повърхностно в различни дейности, често са бързо разочаровани и търсят лесни пътища към успеха. Учителите споделят колко често ученици и родители се оплакват от обема на задачите и трудността им и че се чувстват под натиск да снижават изискванията. Но точно преодоляването на трудността, полагането на усилие има в най-висока степен развиващ характер. Изявяването на разликата между това, което е направено, и това, което може да се направи, мобилизира желанието за учене. Постоянното поддържане на представата за възможностите на определено ниво обрича на застой (Varbanova 2021, pp. 218 – 219). Човек открива себе си, когато преодолее някакво препятствие. В едно от училищата в малък град обаче родителите споделят, че при някои от бедните и необразовани, но трудолюбиви родители децата полагат усилия, стараят се, а и се включват в нелеки битови дейности в помощ на родителите си. Отхвърлянето на усилията, пренебрежителното отношение към труда е важна характеристика на културата на бедността. От данните се вижда, че не може да се говори за твърд модел във връзка с образователния, икономическия и етническия статус. Разбира се, изследването ще продължи и в тази посока, но на този етап вече има индикации, че различията са повече на индивидуално равнище, отколкото на групово. Учителите споделят, че все пак по-често се случва децата на родители с ниски доходи и ниско образование да отсъстват, а родителите молят учителите да прикрият отсъствията, само и само детето да остане в училище и да получат социалните помощи. Учителите разказват за изпълнени с емоции ситуации на преживяване на проблеми от дете. Грижата, разбирането, емпатията ще накарат детето да се почувства сигурно и подкрепено. От особено значение е културата на съжаление да се промени в култура на насърчение и емпатия (Jensen 2018 p. 21). Проблемът съществува и не може да бъде прикриван. Учителите напомнят и за друг проблем – ниските стандарти, налаганата инфлация на оценките, за да може детето да продължи в по-горен клас. Това снижава мотивацията за учене: „Каква е целта да направя нещо, като после ще мина със сигурност с тройка например“, което води до познавателни пропуски и препятства личностното развитие.

Връщайки се отново към интервютата в продължение на обсъждането на очакванията на родителите, се вижда, че очаквания, свързани с образованието, показват само седем от родителите. Само шест от участниците споделят, че родителите им очакват самостоятелност, пет очакват порасналото им дете да започне работа, четири са случаите на безкритична подкрепа. Основните очаквания са за създаване на семейство и те са естествени, особено на фона на отлагане на решенията за това при младите хора. Не може да се пропусне фактът, че в 9 от 28 интервюта интервюираният се разграничава от семейството си. В 6 от случаите, в естественото си настояване младият човек да се включи в някаква форма на образование или да започне работа, се използват механизми за омаловажаване на личността, което вероятно провокира и съпротивата в респондентите.

Каква е представата за житейския успех?

Голяма част от интервюираните свързват представата за житейски успех и успял човек с финансовите възможности (15 души). Без да конкретизират, останалите свързват успеха с удовлетвореност, идеята за удовлетвореност и твърде неясното „добър живот“.

Културните репертоари за постигане на успех са много ограничени. Собственият път към успеха чрез миграция в друг град или в друга държава виждат 10, а 11 свързват начините да се успее, с „помощ от друг“ (54% разпределение на подкодове в гнездото). Помощта от друг – приятели, някой с положение (връзки), често се появява в отговорите на въпросите. Това говори за ниска степен на автономия, дори търсене на зависимост от грижите на друг. Говорейки за успеха, шестима показват склонност към фантазиране и наивна, опростена представа за пътя към целта.

Петима виждат пътя към успеха през обучение, но отношението е колебливо. Колебанията са свързани с финансови средства, необходими за квалификационни курсове или това, че трябва да се пътува (показано е от участници от малък град и село), но също прозира и страх от неуспех. Няколко участници показват нерешителност, силно изявено е и разчитането на случайността и на шанса. Повечето от участвалите в интервютата имат ограничен приятелски кръг. Сред икономически неактивните се проявява известно подценяване и омаловажаване на приятелите, които работят или учат.

Мнозинството от интервюираните показват висока самооценка по отношение на личностни качества – 81% харесват себе си в тези характеристики, шестима включват и физически характеристики и само два кода успяхме да определим за конкретни умения. Повечето от участниците не показват склонност към промяна. Ограничен брой характеристики, които няколко от участниците биха променили в посока подобрение, са свързани с професионални умения, с някои личностни качества и физически характеристики.

Заключение

Първият етап на изследването разкрива, че някои от характеристиките на съвременната култура на бедността са стабилизирани сред млади хора във възрастта 20 – 34 години и различните социално-структурни условия внасят малко различия в проявлението им. Мнозинството от участниците в изследването по-казват неясна визия и неясни цели за бъдещето, както и неясни сценарии за постигането им. Сред актуалните измерения на култура на бедността особено значение има разпространението на отсъствие на инициатива и освобождаване от отговорност, ниско равнище на автономия. Удовлетворяването на потребността от автономия, компетентност и свързаност с другите според Райън и Диси е основно за постигане на психическо благополучие. Психичното благополучие нараства с повишаването на личностния растеж, независимостта и чувството за общност (Bakalova, Bakracheva, Mizova 2015, pp. 21 – 22). Точно тези най-съществени за благополучието характеристики при участниците в изследването не са установени. Същевременно са установени ниски нива на отговорност и самостоятелност, зависимост от родителите, отхвърляне на усилията и отказ за полагане на усилия, както и прехвърляне върху другите отговорността за своите проблеми. От значение в следващия етап на изследването е да се проследи разпространението на тези характеристики сред младежи, живеещи в населени места с висока степен на безработица, и в региони, в които икономическото благосъстояние е на високо равнище.

За да се обмислят варианти за промяна е необходимо да се проследят нуждите от квалификационни курсове, тъй като част от участниците показват (доста колебливо), но все пак желание за повишаване на квалификацията. Защото пътят към културата на развитието минава през образованието.

Благодарности и финансиране

Това изследване е финансирано от Европейския съюз – NextGenerationEU, чрез Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България, проект SUMMIT BG-RRP-2.004-0008-C01.

БЕЛЕЖКИ

1. ДИМОВА, Л., 1999. За българските измерения на културния модел на бедността. София: Агенция за социални анализи. http://www.asa-bg.org/bg/analyses/ Poverty_1999-rep.pdf

2. В провеждането на интервютата са участвали авторите на статията, Кристина Костова – студент в магистърска програма във Факултета по педагогика, и Гергана Кътева – докторант във Факултета по педагогика. Гергана Кътева е провела и фокус-групите с учители. Анализът на данните във всичките му етапи, обобщенията и систематизирането на резултатите е направено изцяло от авторите на статията.

ЛИТЕРАТУРА

БАКАЛОВА, Д.; БАКРАЧЕВА, М.; МИЗОВА, Б., 2015. Щастие и удовлетвореност от живота. В търсене на пътя към себе сил София: Колбис. ISBN 978-619-7284-02-7.

ВЪРБАНОВА, С,. 2021. Индивидуалността в огледалата на постмодерното време. София: Св. Климент Охридски.

ВЪРБАНОВА, С., 2008. Различни и неравни в образованието. София: Фараго. ISBN 978-954-8641-49-4.

ДЖЕНСЪН, Е., 2018. Да преподаваме с мисъл за бедността. София: Тръст за социална алтернатива. ISBN 978-619-7482-00-3.

КОЛЕВ, К.; ТОДОРОВА, С., 2012. Анализ на състоянието и перспективите на икономиката на Р. България. Основни тенденции, проблеми и прогнози за развитие в България. София: Българска стопанска камара. ISBN 978-954-963613-0.

УИЛКИНСЪН, Р.; ПИКЕТ, К., 2014. Патология на неравенството. София: ИзтокЗапад. ISBN 978-619-152-384-9.

ЧЕНГЕЛОВА, Е., 2016. Интервюто в социалните науки. София: Омда. ISBN 978-954-9719-87-1.

BAUMAN, Z., 2013. Individualized Society. New Hampshire: Polity Press. ISBN 978-074-5657-03-5.

CHEAL, D., 1996. New Poverty: Families in postmodern Society. London: Greenwood press. ISBN 978-031-329-444-0.

CLARKE, J., et al., 1981. Sub-cultures, cultures and class. In: BENNETT, T., ET AL. (Eds.). Culture, Ideology and social Process, pp. 51 – 61. London: Batsford Academic & Educational Ltd and Open University Pres.

ERHARD, F., 2024. Culture and poverty from a lifeworld stance: rehabilitating a controversial conceptual pair. American Journal of Cultural Sociology. vol. 12, no. 1, pp. 1 – 24 [viewed 1 February 2024] Available from: https://doi. org/10.1057/s41290-022-00170-5.

JINDRA, I.; JINDRA, M., 2016. Connecting Poverty, Culture, and Cognition: The Bridges out the Poverty Process. Journal of poverty [viewed 23 April 2023] Available from: http://dx.doi.org/10.1080/10875549.2016.1204644.

LAMONT, M.; SMALL, M. 2008. How Culture Matters: Enriching Our Understanding of Poverty. In: LIN, A; HARRIS, D. (Eds.). Colors of Poverty. pp. 76 – 102. New York: Russel Sage Foundation. ISBN 978-1-61044-724-9.

LEWIS, O., 1975. Five Families. Mexican Case Studies in the Culture of Poverty. New York: Basic Books. ISBN 465-09705-7.

LEWIS, O., 1966. The Culture of Poverty. Scientific American, vol. 215, no. 4, pp. 19 – 25. ISSN 00368733.

McDERMOTT, R.; VOSSOUHI, SH., 2020. The Culture of Poverty again. Diaspora, indigenous, and minority education, vol. 14, no. 2, pp. 60 – 69.

PATTERSON, O., 2014. Making sense of culture. Annual Review of Sociology, no. 40, pp. 1–30 [viewed 21 April 2023]. Available from: doi:10.1146/annurev-soc-071913-043123.

SMALL, M.; HARDING, D. & LAMONT, M., 2010. Reconsidering Culture and Poverty. ANNALS, AAPSS, no. 629, pp. 6 – 27. Available from: DOI: 10.1177/0002716210362077.

STOEFFLER, S.; JOSEPH, R., 2020. Etiology of Poverty – A Critical Evaluation of Two Major Theories. Journal of Sociology and Social Welfare, vol., 47 no. 1, pp. 97 – 123. ISSN 0191-509.

STREIB, J. 2017. The Unbalanced Theoretical Toolkit: Problems and Partial Solutions to Studying Culture and Reproduction but Not Culture and Mobility. American Journal of Cultural Sociology, vol. 5, no. 1, pp. 127 – 153. ISSN: 2049-7113.

Acknowledgments & Funding

This study is financed by the European Union-NextGenerationEU, through the National Recovery and Resilience Plan of the Republic of Bulgaria, project SUMMIT BG-RRP-2.004-0008-C01.

REFERENCES

BAKALOVA, D.; BAKRACHEVA, M.; MIZOVA, B., 2015. Happiness and life satisfaction. In searching of the way to oneself. Sofia: Kolbis [In Bulgarian]. ISBN 978-619-7284-02-7.

BAUMAN, Z., 2013. Individualized Society. New Hampshire: Polity Press. ISBN 978-074-5657-03-5.

CHEAL, D., 1996. New Poverty: Families in postmodern Society. London: Greenwood press. ISBN 978-031-329-444-0.

CHENGELOVA, E., 2016. The interview in the social sciences. Sofia: Omda. ISBN 978-954-9719-87-1.

CLARKE, J., et al., 1981. Sub-cultures, cultures and class. In: Bennett, T. et al. (Eds.). Culture, Ideology and social Process, pp. 51 – 61. London: Batsford Academic & Educational Ltd and Open University Pres.

ERHARD, F., 2024. Culture and poverty from a lifeworld stance: rehabilitating a controversial conceptual pair. American Journal of Cultural Sociology, vol. 12, no. 1, pp. 1–24 [viewed 1 February 2024]. Available from: https://doi.org/10.1057/s41290-022-00170-5.

JENSEN, E., 2018. Teaching with Poverty in Mind. Sofia: Trust for Social Alternative. ISBN 978-619-7482-00-3.

JINDRA, I., JINDRA, M., 2016. Connecting Poverty, Culture, and Cognition: The Bridges out the Poverty Process. Journal of poverty [viewed 23 April 2023]. Available from: http://dx.doi.org/10.1080/10875549.2016.1204644.

KOLEV, K.; TODOROVA, S., 2012. Analysis of the state and prospects of the economy of the Republic of Bulgaria. Main trends, problems and predictions for development in Bulgaria. Sofia: Bulgarska stopanska kamara. ISBN 978-954-963613-0.

LAMONT, M.; SMALL, M. 2008. How Culture Matters: Enriching Our Understanding of Poverty. In: Lin, A; Harris, D. (Eds.). Colors of Poverty. pp. 76 – 102 New York: Russel Sage Foundation. ISBN 978-1-61044-724-9

LEWIS, O., 1975. Five Families. Mexican Case Studies in the Culture of Poverty, New York: Basic Books. ISBN 465-09705-7.

LEWIS, O., 1966. The Culture of Poverty. Scientific American, Vol. 215, no. 4 pp. 19 – 25. ISSN 00368733

McDERMOTT, R.; VOSSOUHI, SH., 2020. The Culture of Poverty again. Diaspora, indigenous, and minority education. Vol. 14, no. 2, pp. 60 – 69.

PATTERSON, O. (2014). Making sense of culture. Annual Review of Sociology, vol. 40, pp. 1 – 30. [viewed 21 April 2023] Available from: doi:10.1146/ annurev-soc-071913-043123

SMALL, M.; D. HARDING & LAMONT, M., 2010. Reconsidering Culture and Poverty – ANNALS, AAPSS, 629, May 2010, pp. 6 – 27. DOI: 10.1177/0002716210362077

STOEFFLER, S.; JOSEPH, R., 2020. Etiology of Poverty – A Critical Evaluation of Two Major Theories. Journal of Sociology and Social Welfare, vol. 47 no. 1, pp. 97 – 123. ISSN 0191-509.

STREIB, J. 2017. The Unbalanced Theoretical Toolkit: Problems and Partial Solutions to Studying Culture and Reproduction but Not Culture and Mobility. American Journal of Cultural Sociology, vol. 5, no. 1, pp. 127 – 153. ISSN: 2049-7113.

VARBANOVA, S., 2008. Different and (un)equal in education. Sofia: Farago. ISBN 978-954-8641-49-4.

VARBANOVA, S., 2021. Individuality in the mirrors of postmodern time. Sofia: University Publishing House St. Kliment Ohridski [In Bulgarian]. ISBN 978-619-7284-02-7.

WILKINSON, R.; PICKETT, K., 2014. Pathology of Inequality. Sofia: “EastWest”. [In Bulgarian]. ISBN 978-619-152-384-9.

2025 година
Книжка 9s
Книжка 9
DEVELOPMENT OF DEMOCRATIC CULTURE THROUGH CONTENTS ABOUT THE ROMA IN CLASSROOM TEACHING – STUDENTS’ PERCEPTION

Aleksandra Trbojević, Biljana Jeremić, Hadži Živorad Milenović, Bojan Lazić

Книжка 8
КАТЕГОРИАЛНИ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИНФОРМАЦИОННО-КОМУНИКАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ В ОБУЧЕНИЕТО НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ СЪС СОП

д.п.н Мира Цветкова-Арсова, Данка Щерева, Славина Лозанова, Маргарита Томова

Книжка 7
ВРЪЗКА НА СОЦИАЛНО-ЕМОЦИОНАЛНОТО С КОГНИТИВНОТО РАЗВИТИЕ В ПРИОБЩАВАЩА СРЕДА

Милен Замфиров, Маргарита Бакрачева, Емилия Евгениева

Книжка 6
КОГНИТИВНО РАЗВИТИЕ НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ, ОБХВАНАТИ В ПРИОБЩАВАЩОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Милен Замфиров, Емилия Евгениева, Маргарита Бакрачева

Книжка 5
COMPETENCE FOR SOCIAL PEDAGOGICAL PRACTICE: WHAT DO STUDENTS TELL US?

Maya Tcholakova, Marina Pironkova, Aleksandar Ranev, Yana Staneva

MULTIMODAL COMMUNICATION IN PHYSICAL EDUCATION CLASSES

Cristiana Lucretia Pop, Cristina Filip

Книжка 4s
GAMES IN FUNCTION OF DEVELOPMENT OF MULTIPLICATION SKILLS

Dasare Sylejmani, Vesna Makashevska, Jasmina Jovanovska

Книжка 4
ИЗПОЛЗВАНЕ НА СИСТЕМИТЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОБУЧЕНИЕТО В КОНТЕКСТА НА ИНТЕРАКТИВНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Силвия Парушева, Борис Банков, Гергана Касабова, Петя Страшимирова

MILITARY AND SOCIAL THREATS AS DETERMINANTS OF THE DEVELOPMENT OF CONTEMPORARY UKRAINIAN HIGHER EDUCATION

Mykola Pantiuk, Tetiana Pantiuk, Nataliia Bakhmat, Olena Nevmerzhytska, Svitlana Ivakh

STEM ОБУЧЕНИЕ НА СТУДЕНТИ ПЕДАГОЗИ В ТРАНСДИСЦИПЛИНАРНА ОБРАЗОВАТЕЛНА СРЕДА

Любен Витанов, Николай Цанев, Людмила Зафирова, Гергана Христова, Катерина Динкова, Калина Георгиева, Жорж Кюшев, Здравка Савчева

ИЗСЛЕДВАНЕ И АНАЛИЗ НА НАГЛАСИТЕ НА СТУДЕНТИТЕ ПРИ ИЗПОЛЗВАНЕ НА ГЕНЕРАТИВЕН ИНСТРУМЕНТ НА ИЗКУСТВЕН ИНТЕЛЕКТ

Николай Янев, Иглика Гетова, Теодора Христова, Ива Костадинова, Георги Димитров

Книжка 3
ДРУГИЯТ КАТО ЦЕННОСТ В УЧИЛИЩЕ

Александър Кръстев

Книжка 2
ASSESSMENTS OF TEACHERS AND PARENTS OF CHILDREN WITH DEVELOPMENTAL DISABILITIES ON INCLUSION IN PRE-SCHOOL INSTITUTIONS

Zagorka Markov, Hadzi Zivorad Milenovic, Biljana Jeremic, Radmila Zecevic, Milica Pavlovic

Книжка 1s
ПРИЛОЖЕНИЕ НА СРЕДСТВАТА ЗА ДОПЪЛВАЩА И АЛТЕРНАТИВНА КОМУНИКАЦИЯ В ОБРАЗОВАТЕЛНИТЕ ИНСТИТУЦИИ В БЪЛГАРИЯ

. Неда Балканска, . Анна Трошева-Асенова, . Пенка Шапкова, Снежина Михайлова

USE OF ARTIFICIAL INTELLIGENCE IN FOREIGN LANGUAGE TEACHING

Ekaterina Sofronieva, Christina Beleva, Galina Georgieva

Книжка 1
Скъпи читатели, автори, приятели на списание „Педагогика“,

В началото на 2025 година в първия брой на нашето списание „Педагогика“ бих искала от името на редакционната колегия и от мое име да Ви пожелая здраве, творческо вдъхновение и професионално удовлетворение от прино- са Ви към педагогическата наука и практика! Вярвам и се надявам, че списание „Педагоги- ка“ ще продължи да осигурява платформа за научен, обективен и откровен диалог, базиран на резултати от научни изследвания, за насто- ящето и бъдещето на обучението и образова- н

2024 година
Книжка 9s
Книжка 9
ANALYSIS AND IMPROVEMENT OF VIDEO LEARNING RESOURCES IN SMALL-SCALE LEARNING SCENARIOS

César Córcoles, Laia Blasco-Soplon, Germán Cobo Rodríguez, Ana-Elena Guerrero-Roldán

Книжка 8
АНГАЖИРАНОСТ КЪМ УЧЕНЕ ЧРЕЗ ИЗПОЛЗВАНЕ НА СМАРТ ТЕХНОЛОГИИТЕ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Кирилка Тагарева, Дора Левтерова-Гаджалова, Ваня Сивакова

Книжка 7
Книжка 6
Книжка 5s
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА НА СТАЖАНТСКАТА ПРАКТИКА ПРЕД СТУДЕНТИ – БЪДЕЩИ УЧИТЕЛИ

Илиана Петкова, Марияна Илиева, Владислава Станоева, Георги Чавдаров

Книжка 5
FEATURES OF SPEECH COMPREHENSION TRAINING OF CHILDREN WITH AUTISM SPECTRUM DISORDERS

Maryna Branytska, Svitlana Myronova, Svitlana Mykhalska

OVERVIEW OF THE STEM EDUCATION IN ISRAEL

Aharon Goldreich, Elena Karashtranova

Книжка 4
НАГЛАСИ НА СТУДЕНТИТЕ КЪМ СМАРТ ТЕХНОЛОГИИТЕ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Дора Левтерова-Гаджалова, Кирилка Тагарева, Ваня Сивакова

PROFESSIONAL SUPPORT FOR YOUNG RESEARCHERS

Emina Vukašinović, Marija Veselinović, Milan Milikić

РОБОТИТЕ В ОБУЧЕНИЕТО – ОБРАЗОВАТЕЛНА STEAM ИГРА

Мария Желязкова, Михаил Кожухаров, Даниела Кожухарова

Книжка 3s
Книжка 3
ATTITUDES AND EXPERIENCES OF THE PRESCHOOL TEACHERS IN THE APPLICATION OF DIGITAL TECHNOLOGIES IN ENVIRONMENTAL EDUCATION

Nataša Branković, Gordana Kozoderović, Biljana Jeremić, Danijela Petrović, Bojan Lazić, Slavica Karanović

ДИГИТАЛНИ ТЕХНОЛОГИИ В ПОДКРЕПА НА УЧЕНЕТО

Стоянка Георгиева-Лазарова, Лъчезар Лазаров

PREPARATION OF FUTURE TEACHERS FOR ORGANISING A HEALTH-PRESERVING INCLUSIVE SPACE IN EDUCATIONAL INSTITUTIONS

Nadiya Skotna, Tetiana Nadimyanova, Anna Fedorovych, Myroslava Sosiak, Oksana Yatsiv

Книжка 2s
Книжка 2
ОТ РИСУНКА – КЪМ СНИМКА

Камен Теофилов

Книжка 1s
Книжка 1
„ВТОРОТО“ БЪЛГАРСКО УЧИЛИЩЕ. ГЕНЕЗИСЪТ

Пенка Цонева, Бистра Мизова

2023 година
Книжка 9
EXPLORING THE NARRATIVE IDENTITY OF HUNGARIAN TEACHERS IN SLOVAKIA

Patrik Baka, Terézia Stredl, Kinga Horváth, Zsuzsanna Huszár, Melinda Nagy, Péter Tóth, András Németh

Книжка 8
A QUALITY “ONLINE” TEACHER – WHAT DO STUDENTS APPRECIATE AND VALUE IN TEACHERS DURING DISTANCE LEARNING?

Irena Golubović-Ilić, Ivana Ćirković-Miladinović, Nataša Vukićević

SUPPORT FOR THE INCLUSION OF ROMA CHILDREN THROUGH THE PROJECT TEACHING MODEL

Biljana Jeremić, Aleksandra Trbojević, Bojan Lazić, Gordana Kozoderović

TREND ANALYSIS OF PROFESSIONAL COMPETENCES OF SPORTS TEACHERS AND COACHES

Sergejs Capulis, Valerijs Dombrovskis, Svetlana Guseva, Alona Korniseva

Книжка 7
ЦЕННОСТЕН ПРОФИЛ НА УЧИТЕЛИТЕ В НАЦИОНАЛЕН КОНТЕКСТ

Цветан Давидков, Силвия Цветанска

Книжка 6s
MODELLING OF MARITIME CYBER SECURITY EDUCATION AND TRAINING

Gizem Kayisoglu, Pelin Bolat, Emre Duzenli

INTRODUCING THE USE OF CASE STUDIES METHODOLOGY IN TRAINING FOR SOFT SKILLS IN MARITIME UNIVERSITIES. THE ISOL-MET PROGRAM

Maria Lekakou, Helen Iakovaki, Dimitris Vintzilaios, Markella Gota, Giorgos Georgoulis, Thalia Vintzilaiou

THE ROLE OF MARITIME EDUCATION IN DIGITALIZATION

Kamelia Narleva, Yana Gancheva

Книжка 6
С МИСИЯ ЗА НАЦИОНАЛНА И КУЛТУРНА ИНДИВИДУАЛНОСТ

Надежда Кръстева, Йордан Колев

Книжка 5s
PREFACE

Nikola Vaptsarov Naval Academy is the oldest technical educational institution in Bulgaria. The Naval Academy is one of the symbols of Varna and Bulgaria in the world maritime community. Its history and achievements establish it as the most prestigious center for training of maritime specialists. At present, the Naval Academy trains specialists for the Navy and for the merchant marine in all areas of maritime life. Research and development conducted at the Naval Academy in Varna

A FAIR CONCERN ABOUT ECDIS

Nikolay Sozonov, Dilyan Dimitranov

DATA-DRIVEN LEARNING APPROACH TO MARITIME ENGLISH

Jana Kegalj, Mirjana Borucinsky, Sandra Tominac Coslovich

DEVELOPING CRITICAL THINKING SKILLS THROUGH THE “CASE STUDY” TEACHING METHOD IN MARITIME ENGLISH LANGUAGE TEACHING (MELT)

Tamila Mikeladze, Svetlana Rodinadze, Zurab Bezhanovi, Kristine Zarbazoia, Medea Abashidze, Kristine Iakobadze

MAXIMIZING STUDENTS’ LEARNING IN MARITIME ENGLISH ONLINE COURSE

Valentyna Kudryavtseva, Svitlana Barsuk, Olena Frolova

Книжка 5
Книжка 4s
Книжка 4
Книжка 3s
СПИРАЛАТА ОБЩЕСТВО – ОБРАЗОВАНИЕ

Иванка Шивачева-Пинеда

Книжка 3
ПРОЕКТНО БАЗИРАНО ОБУЧЕНИЕ ЗА СОЦИАЛНО-ЕМОЦИОНАЛНИ И ТЕХНОЛОГИЧНИ УМЕНИЯ ЧРЕЗ ПРОГРАМАТА „УМЕНИЯ ЗА ИНОВАЦИИ“

Галин Цоков, Александър Ангелов, Йоанна Минчева, Рени Димова, Мария Цакова

МЕДИЙНАТА ГРАМОТНОСТ И УЧИТЕЛИТЕ

Светла Цанкова, Стела Ангова, Мария Николова, Иван Вълчанов, Илия Вълков, Георги Минев

Книжка 2
INTONATION AND CHILDREN WITH EMOTIONAL AND BEHAVIORAL PROBLEMS

Katerina Zlatkova-Doncheva, Vladislav Marinov

Книжка 1
2022 година
Книжка 9
ТРАНСГРЕСИВНО-СИНЕРГИЧНО КАРИЕРНО РАЗВИТИЕ В „НЕФОРМАЛНО ОБРАЗОВАНИЕ“ В УНИВЕРСИТЕТА

д.п.н Яна Рашева-Мерджанова, Моника Богданова, Илиана Петкова

Книжка 8
INTEGRATING INTERCULTURAL EDUCATION IN THE PRIMARY SCHOOL CURRICULUM

Bujar Adili, Sonja Petrovska, Gzim Xhambazi

НАГЛАСИ НА БЪДЕЩИТЕ ДЕТСКИ УЧИТЕЛИ КЪМ STEM ПОДХОДА

Наталия Павлова, Михаела Тончева

Книжка 7
НАЦИОНАЛНАТА ИДЕЯ НА ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ

Йордан Колев, Надежда Кръстева

Книжка 6
Книжка 5
ИВАН Д. ШИШМАНОВ – ЕВРОПЕИЗИРАНИЯТ БЪЛГАРИН

Надежда Кръстева, Йордан Колев

THE TECHNOLOGY OF DEVELOPMENT OF COMMUNICATIVE CULTURE OF ELEMENTARY SCHOOL TEACHERS

Mariia Oliiar, Nataliia Blahun, Halyna Bilavych, Nataliia Bakhmat, Tetyana Pantyuk

Книжка 4
TEACHERS’ATTITUDES BOUT TEACHING AND LEARNING MATHEMATICS

Aleksandra Mihajlović, Emina Kopas-Vukašinović, Vladimir Stanojević

EDUCATION 4.0 – THE CHANGE OF HIGHER EDUCATION INSTITUTIONS AND THE LABOUR MARKET

Gergana Dimitrova, Blaga Madzhurova, Stefan Raychev, Dobrinka Stoyanova

Книжка 3s
DISTANCE LEARNING IN THE CONTEXT OF THE COVID-19 PANDEMICS

Baktybek Keldibekov, Shailoobek Karagulov

DIGITAL UNIVERSITIES: FEATURES AND KEY CHARACTERISTICS

Marina Skiba, Maktagali Bektemessov, Alma Turganbayeva

Книжка 3
Книжка 2
TWO-TIER MODEL OF TRAINING FUTURE TEACHERS FOR COACHING AT OUT-OF-SCHOOL INSTITUTIONS

Borys Savchuk, Tetyana Pantyuk, Natalia Sultanova, Halyna Bilavych, Mykola Pantyuk

Книжка 1
2021 година
Книжка 9
ИЗСЛЕДВАНЕ НА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО МЕЖДУ ФОРМАЛНОТО И НЕФОРМАЛНОТО ЗДРАВНО ОБРАЗОВАНИЕ

Доц. д-р Вержиния Боянова Гл. ас. д-р Константин Теодосиев Гл. ас. д-р Берджухи Йорданова

FORMATION OF PROFESSIONAL COMPETENCE OF ASSISTANT TEACHER OF INCLUSIVE EDUCATION IN SECONDARY EDUCATION INSTITUTIONS

Prof. Dr. Vladyslava Liubarets, Prof. Dr. Nataliia Bakhmat, Prof. Dr. Olena Matviienko, Oksana Tsykhmeistruk, Inna Feltsan

Книжка 8
ОТНОСНО ЗАДЪЛЖИТЕЛНОСТТА НА ПРЕДУЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ – РЕЗУЛТАТИ ОТ ЕДНО ИЗСЛЕДВАНЕ

Проф. д-р Маргарита Колева, доц. д-р Блага Джорова, д-р Ева Жечева

INFLUENCE OF PSYCHOLOGICAL AND PEDAGOGICAL FEATURES OF STUDENTS ON THEIR ACTIVITY IN SELF-EDUCATION

Dr. Iryna Sereda, Assoc. Prof. Dr. Svitlana Karskanova, Assoc. Prof.

CENTRALISATION AND DECENTRALISATION IN HIGHER EDUCATION: A COMPARATIVE STUDY OF HUNGARY AND GERMANY

Carla Liege Rodrigues Pimenta, Prof. Dr. Zolt†n R–nay, Prof. Dr. Andr†s Nmet

ЗА ПРИОБЩАВАНЕТО, ОБУЧЕНИЕТО И РАЗВИТИЕТО НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ С ИНТЕЛЕКТУАЛНИ ЗАТРУДНЕНИЯ

Златкова-Дончева, К. (2021). Приобщаване, обучение и развитие на деца и ученици с интелектуални затруднения. Бургас: Либра СКОРП, ISBN 978-954-471-705-6

Книжка 7s
CONCEPT OF PRESENT PRACTICE IN CHOOSING OF OPTIMAL NUMBER OF TUGS

Rino Bošnjak, Zvonimir Lušić , Filip Bojić, Dario Medić

S-101 CHARTS, DATABASE TABLES FOR S-101 CHARTS, AUTONOMOUS VESSEL

Vladimir Brozović, Danko Kezić, Rino Bošnjak, Filip Bojić

INFLUENCE OF HYDRO-METEOROLOGICAL ELEMENTS ON THE SHIP MANOEUVRING IN THE CITY PORT OF SPLIT

Zvonimir Lušić , Nenad Leder, Danijel Pušić, Rino Bošnjak

MEETING SUSTAINABLE DEVELOPMENT GOALS – EXPERIENCE FROM THE LARGEST SHIPPING COMPANIES

Katarina Balić , Helena Ukić Boljat, Gorana Jelić Mrčelić, Merica Slišković

OPTIMISING THE REFERENCE POINT WITHIN A JOURNAL BEARING USING LASER ALIGNMENT

Ty Aaron Smith , Guixin Fan , Natalia Nikolova , Kiril Tenekedjiev

REVIEW OF THE CURRENT INCREASE OF NOISE UNIT COST VALUES IN TRANSPORT

Luka Vukić , Ivan Peronja , Mihaela Bukljaš , Alen Jugović

TARGET DETECTION FOR VISUAL COLLISION AVOIDANCE SYSTEM

Miro Petković, Danko Kezić, Igor Vujović, Ivan Pavić

NEW RESULTS FOR TEACHING SHIP HANDLING USING FAST TIME SIMULATION

Knud Benedict , MichŽle Schaub , Michael Baldauf , Michael Gluch , Matthias Kirchhoff , Caspar Krüger

POTENTIAL BENEFITS OF ELECTRICALY DRIVEN FERRY, CASE STUDY

Tina Perić, Ladislav Stazić, Karlo Bratić

SITUATIONAL AWARENESS – KEY SAFETY FACTOR FOR THE OFFICER OF THE WATCH

Hrvoje Jaram, Pero Vidan, Srđan Vukša, Ivan Pavić

Книжка 7
INCLUSIVE INTELLIGENCE

Dr. Aleksandar Krastev, Assist. Prof.

EDUCATION OF MORAL CULTURE OF STUDENT YOUTH IN THE CONDITIONS OF POLYCULTURAL SPACE

Dr. Natalia Bondarenko, Assoc. Prof. Yevhen Rozdymakha Dr. Lyudmila Oderiy, Assoc. Prof. Dr. Anatoly Rozdymakha, Assoc. Prof. Dilyana Arsova, PhD student

PROFESSIONAL DEVELOPMENT IN KOSOVO – RESEARCH OF TRAINING PROGRAMS AND TESTS

Bekim Samadraxha, Veton Alihajdari, Besim Mustafa, Ramë Likaj

Книжка 6s
EVALUATION OF CRUISER TRAFFIC VARIABLES IN SEAPORTS OF THE REPUBLIC OF CROATIA

Maja Račić, Katarina Balić, Mira Pavlinović, Antonija Mišura

COMPARATIVE ANALYSIS OF THE CONTRACTS FOR MARITIME TRANSPORT SERVICES. CHAIN OF CHARTER PARTIES

Svetlana Dimitrakieva, Ognyan Kostadinov, Christiana Atanasova

THE LIGHTSHIP MASS CALCULATION MODEL OF A MERCHANT SHIP BY EMPIRICAL METHODS

Vedran Slapničar , Katarina Zadro , Viktor Ložar , Ivo Ćatipović

ON EDUCATION AND TRAINING IN MARITIME COMMUNICATIONS AND THE GMDSS DURING THE COVID-19

Chavdar Alexandrov, Grozdyu Grozev, Georgi Dimitrov, Avgustin Hristov

AIR POLLUTANT EMISSION MEASUREMENT

Nikola Račić, Branko Lalić, Ivan Komar, Frane Vidović, Ladislav Stazić

ASSESSMENT OF LNG BUNKERING ACCIDENTS

Peter Vidmar, Andrej Androjna

EGR OPERATION INFLUENCE ON THE MARINE ENGINE EFFICIENCY

Delyan Hristov, Ivan Ivanov, Dimitar Popov

THE MEASUREMENT OF EXHAUST GAS EMISSIONS BY TESTO 350 MARITIME – EXHAUST GAS ANALYZER

Bruna Bacalja, Maja Krčum, Tomislav Peša, Marko Zubčić

PROPELLER LOAD MODELLING IN THE CALCULATIONS OF MARINE SHAFTING TORSIONAL VIBRATIONS

Nenad Vulić, Karlo Bratić, Branko Lalić, Ladislav Stazić

MODELING OF THE DEPENDENCE OF CO

Hristo Hristov, Ivailo Bakalov, Bogdan Shopov, Dobromir Yovkov

TECHNICAL DIAGNOSTICS OF MARINE EQUIPMENT WITH PSEUDO-DISCRETE FEATURES

Guixin Fan , Natalia Nikolova , Ty Smith , Kiril Tenekedjiev

CONTRIBUTION TO THE REDUCTION OF THE SHIP’S SWITCHBOARD BY APPLYING SENSOR TECHNOLOGY

Nediljko Kaštelan, Marko Zubčić, Maja Krčum, Miro Petković

THE STAND FOR FIN DRIVES ENERGY TESTING

Andrzej Grządziela , Marcin Kluczyk , Tomislav Batur

INTRODUCTION OF 3D PRINTING INTO MARINE ELECTRICAL ENGINEERING EDUCATION – A CASE STUDY

Ivica Kuzmanić, Igor Vujović, Zlatan Kulenović, Miro Petković

SHIPYARD CRANE MODELING METHODS

Pawel Piskur, Piotr Szymak, Bartosz Larzewski

Книжка 6
TEACHERS' PERSPECTIVE ON THE EDUCATIONAL IMPLICATIONS OF ONLINE TEACHING

Dr. Julien-Ferencz Kiss, Prof. Dr. Florica Orțan, Dr. Laurențiu Mˆndrea

ПСИХОЛОГО-ПЕДАГОГИЧЕСКИ ПРАВИЛА, МОДЕЛИ НА ДОБРИ ПРАКТИКИ И ПРЕПОРЪКИ ПРИ РАБОТАТА И ОБУЧЕНИЕТО НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ С ПОВЕДЕНЧЕСКИ РАЗСТРОЙСТВА

Тричков, Ив., 2019. Психолого-педагогически правила, модели на добри прак- тики и препоръки при работата и обучението на деца и ученици

Книжка 5
ФИДАНА ДАСКАЛОВА ЗА ПЕДАГОГИКАТА

Маргарита Колева, Йордан Колев

ВОЕННОМОРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ – ЕДИН РАЗЛИЧЕН ПОГЛЕД

Кожухаров, А. (2021). Личните академични документи на българската военна образователна система (1892 – 1946). Варна: ВВМУ, ISBN 978-619-7428-55-1

Книжка 4
Книжка 3
НЕВРОДИДАКТИКА

Наталия Витанова

ЗА АСИСТИРАЩИТЕ И ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Сивакова, В. (2020). Асистиращи и информационни технологии

Книжка 2
ОВЛАДЯВАНЕ НА КЛЮЧОВИ КОМПЕТЕНЦИИ ПРИ ОРИЕНТИРАНЕ В СВЕТА

Стоянова, М. (2019). Овладяване на ключови компетенции при ориентиране в света. София: Авангард принт, ISBN 978-954-337-398-7 374

Книжка 1
BULGARIAN SCHOOL – SHOWCASE OF IDENTITY

Veska Gyuviyska, Nikolay Tsankov

ЗА ИЗБОРА НА УЧЕБЕН КОМПЛЕКТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛЕН ЕТАП. И ЗА ОБУЧЕНИЕТО

Георгиева, А. (2020). Съвременни проекции на обучението по български език

КОНТРОЛ НА СТРЕСА. ПСИХОЛОГИЧЕСКИ И УПРАВЛЕНСКИ РАКУРСИ

Стоянов, В. (2020). Управление на стреса в организацията. Психологически и управленски ракурси. 198 cтр., Варна: Стено, ISBN 978-619-241-119-0

2020 година
Книжка 9
Книжка 8
EDUCATIONAL REASONS FOR EARLY SCHOOL DROP-OUT

Maria Teneva, Zlatka Zhelyazkova

Книжка 7s
TEACHING CHALLENGES IN SPORTS EDUCATION DURING THE PANDEMIC COVID-19

Evelina Savcheva, Galina Domuschieva-Rogleva

THE DIFFERENCES IN STUDENTS’ ATTITUDES ABOUT ONLINE TEACHING DURING COVID-19 PANDEMIC

Aleksić Veljković Aleksandra , Slađana Stanković , Irena Golubović-Ilić , Katarina Herodek

ONLINE EDUCATION DURING PANDEMIC, ACCORDING TO STUDENTS FROM TWO BULGARIAN UNIVERSITIES

Antoaneta Getova¹ , Eleonora Mileva² , Boryana Angelova-Igova²

Книжка 7
ПОДГОТОВКАТА НА ПЕДАГОГИЧЕСКИ КАДРИ ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНИТЕ ВЪЗПИТАТЕЛНИ ЗАВЕДЕНИЯ ПРЕЗ ПЕРИОДА 1944 – 1991 ГОДИНА

Въчева, С. (2019). Подготовката на педагогически кадри за предучилищните възпитателни заведения през периода

ПАЗАРНИ МЕХАНИЗМИ В УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ. ТЕОРЕТИКО-ПРИЛОЖНИ ВЪПРОСИ

Първанова, Й. (2020) Пазарни механизми в училищното образование. Теоретико-приложни въпроси. София: Колбис, ISBN 978-619-7284-35-5

Книжка 6
TEACHERS ATTITUDES ABOUT INTEGRATED APPROACH IN TEACHING

Emina Kopas-Vukašinović, Aleksandra Mihajlović, Olivera Cekić-Jovanović

Книжка 5
КОНЦЕПТУАЛНИ МОДЕЛИ ЗА РАЗРАБОТВАНЕ НА ПОЗНАВАТЕЛНИ ОНЛАЙН ИГРИ В ОБЛАСТТА НА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО

Детелин Лучев, Десислава Панева-Мариновa, Радослав Павлов Гита Сенка Лилия Павлова

ТАЛАНТЛИВ ПЕДАГОГ И КУЛТУРЕН ДЕЕЦ

Севда Чобанова, Любен Десев

Книжка 4
A CONTINUUM OF APPROACHES TO SCHOOL INSPECTIONS: CASES FROM EUROPE

Rossitsa Simeonova, Yonka Parvanova Martin Brown, Sarah Gardezi, Joe O’Hara, Gerry McNamara Laura del Castillo Blanco Zacharoula Kechri, Eleni Beniata

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2019 година
Книжка 9
Книжка 8
ОБРАЗОВАНИЕ НА БЪДЕЩЕТО

Наталия Витанова

Книжка 7
МОДЕЛ НА РАБОТА В ИНТЕРКУЛТУРНА СРЕДА

(Научноизследователска саморефлексия)

RISK FACTORS FOR EARLY SCHOOL LEAVING IN BULGARIA

Elena Lavrentsova, Petar Valkov

ПРИНОСИ НА ЕЛКА ПЕТРОВА ЗА БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ

(100 години от рождението на проф. д.п.н. Елка Петрова – 27.10.1919 – 21.12.2012)

НАСОКИ ЗА ПРИОБЩАВАНЕ НА МАРГИНАЛНИ СЕМЕЙНИ ОБЩНОСТИ В ОБРАЗОВАТЕЛНИТЕ ИНСТИТУЦИИ

Нунев, Й. (2019). Насоки за приобщаване на маргинални семейни общности в образователните институции. Велико Търново: Св. св. Кирил и Методий, ISBN 978-619-208-186-7

Книжка 6
ДИОФАНТОВИ УРАВНЕНИЯ И СИСТЕМИ ДИОФАНТОВИ УРАВНЕНИЯ – ТЕОРЕТИЧНИ АСПЕКТИ И МЕТОДИЧЕСКА ПРОЕКЦИЯ В НАЧАЛНИЯ ЕТАП НА ОБРАЗОВАНИЕ

Владимира Ангелова. (2018). Диофантови уравнения и системи диофантови уравнения – теоретични аспекти и методическа проекция в начален етап на образование. Пловдив: Паисий Хилендарски, ISBN 978-619-202-394-2

ЕДНА НОВА КНИГА ЗА ПЕДАГОГИЧЕСКИТЕ УМЕНИЯ НА УЧИТЕЛИТЕ

Николай Колишев. (2018). Теория на педагогическите умения на учителите. София: Захарий Стоянов, ISBN: 9789540912066

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ПРИЛОЖЕНИЕ НА ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИЯ ПОДХОД ПРИ ОБУЧЕНИЕ НА СТУДЕНТИ ПЕДАГОЗИ

(върху примера на обучение по академичната дисциплина „Съвременни аспекти на гражданското образование“ на студенти педагози)

LEARNING MATURITY

Alina G“mbuță Daniela-Carmen Berințan Marijana Mikulandra Krzysztof Kij Katja Sivka

Книжка 2
ДЕТЕТО И ПЕДАГОГИКАТА

Рашева-Мерджанова, Ян., Петкова, Ил. & Господинов, Вл. (съст.). (2018). Детето и педагогиката. София: Просвета, ISBN 978-954-01-3806-0

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

Редакционната колегия на списание „Педаго- гика“ ви честити Новата 2019 година! Пожела- ваме ви от сърце тя да бъде щастлива, успешна и благословена! През отминалата юбилейна 2018 г. публику- вахме редица стойностни материали на универ- ситетски преподаватели, учители, разнородни специалисти, работещи в сферата на образова- нието, докторанти. Отбелязани бяха поредица от тематични конференции и юбилейни празни- ци. Получихме и международно признание чрез включването на списанието

УЧЕНИЧЕСКО САМОУПРАВЛЕНИЕ

Желязкова-Тея, Т. & Банчева, М. (2018). Ученическото самоуправление. София: Аз-буки. ISBN: 978-619-7065-20-6

2018 година
Книжка 9
ПРАВАТА НА ДЕТЕТО ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА СТУДЕНТИ ПЕДАГОЗИ

Йорданка Николова, Даниела Рачева

Книжка 8
СПОДЕЛЕНО МНЕНИЕ

Николова, М. & Михалева, Б. (2018). С увереност срещу агресията и кон-

Книжка 7
РАДОСТТА ОТ ОБЩУВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК В ДЕТСТВОТО

Екатерина Софрониева, Христина Белева

НОВО ТЕОРЕТИКО-ПРАКТИЧЕСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ДЕТСКОТО ТВОРЧЕСТВО

Енгелс-Критидис, Р. (2018). Децата и творчеството. Юбилеен сборник в чест

ПРОФ. Д-Р ЕЛЕНА РУСИНОВА-БАХУДЕЙЛА

Розалина Енгелс-Критидис

Книжка 6
ПОЗИТИВНА УЧЕБНА СРЕДА

Валентина Шарланова

SENIOR CITIZENS’ EXISTENTIAL NEEDS AND EDUCATION FOR THE MEANING OF LIFE

Joanna Łukasik, Norbert Pikuła, Katarzyna Jagielska

Книжка 5
ПЛАНОМЕРНО ПСИХИЧЕСКО РАЗВИТИЕ

(По случай 115 г. от рождението на П.Я. Галперин)

ПАРАДИГМАТА СЕМИОТИКА – ЕЗИК – ДЕТЕ ПРИ 6 – 7-ГОДИШНИТЕ

Жоржетина Атанасова, Любимка Габрова

ПАРАРОДИТЕЛСКАТА ГРИЖА ВЪВ ФОКУСА НА ЕДИН СОЦИАЛНОПЕДАГОГИЧЕСКИ АНАЛИЗ

Ковачка, Ю. (2017). Социалнопедагогически проблеми при деца с парародителска грижа. Благоевград: УИ „Неофит Рилски“, 144 стр. ISBN: 9789540001340

Книжка 4
ДЕТСКИ КОНФЕРЕНЦИИ

Боряна Иванова

СТЕРЕОТИПИЗАЦИЯ НА ЕТНИЧЕСКИТЕ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ ПРИ СЪВРЕМЕННИТЕ МЛАДИ БЪЛГАРИ

Зорница Ганева. (2017). Стереотипизация на етническите взаимоотношения при съвременните млади българи. София: Елестра. ISBN 978-619-7292-03-9

Книжка 3
Книжка 2
СЪВРЕМЕННИ МЕТАМОРФОЗИ НА ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА В ДЕТСКАТА ГРУПА

Веселина Иванова, Виолета Кърцелянска-Станчева

SCHOOLS AND UNIVERSITIES AS SOCIAL INSTITUTIONS

Emilj Sulejmani Shikjerije Sulejmani

ОТНОСНО УСЕТА ЗА БРОЕНЕ

Петър Петров, Мима Трифонова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ И ПРИЯТЕЛИ,

Редакционната колегия на сп.„Педагогика“ Ви честити Новата 2018 г. Пожелаваме ви тя да бъде здрава, щедра и благословена! Тази година списанието чества своя юбилей – 90 години от неговото публикуване за първи път през 1928 г. с името „Народна просвета“. От деня на създаване до сега, то отразява актуал- ните проблеми на педагогическата наука и прак- тика и остава верен спътник на хиляди научни работници, учители, докторанти. Вярваме, че силата на творческата ни енергия ще пом

ДОБРИ ПРАКТИКИ „ПАРТНЬОРСТВО РОДИТЕЛИ – УЧИЛИЩЕ“

Мехмед Имамов, Калинка Гайтанинчева

2017 година
Книжка 9
ПЕДАГОГИЧЕСКОТО УЧЕНИЕ НА Й. ФР. ХЕРБАРТ – ИСТОРИЯ И СЪВРЕМЕННОСТ

(По повод 240 г. от неговото рождение) Невена Филипова

Книжка 8
ЧЕТЯЩИЯТ СТУДЕНТ, ЧЕТЯЩОТО ДЕТЕ – ЕДНО МАЛКО ПРОЗОРЧЕ, ЕДНА ВЕЛИЧЕСТВЕНА ГЛЕДКА

Мариана Мандева, Боряна Туцева, Габриела Николова, Цветелина Ковачева

Книжка 7
ДИДАКТИЧЕСКИ КОМПЕТЕНТНОСТИ

Нели Митева, Наталия Витанова

Илияна Кунева

Книжка 6
Книжка 5
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКО ОБУЧЕНИЕ В АКАДЕМИЧНА СРЕДА

(Научно-теоретична рефлексия) Румяна Неминска

ПРИНОС В ПСИХОЛОГИЯТА НА ТВОРЧЕСТВОТО

(120 години от рождението на Лев Семьонович Виготски) Любен Десев

ЛЕВ СEМЬОНОВИЧ ВИГОТСКИ – ПСИХОЛОГ И НА ХХI ВЕК

(по случай 120 години от рождението му)

ИСКУССТВО В ЖИЗНИ ЛЮДЕЙ

Гульнар Омарова

НОВА И ПОЛЕЗНА КНИГА

Йонка Първанова

ПРИНОСЕН ТРУД КЪМ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛНОТО УЧИЛИЩЕ

М. Мандева (2017). Методика на обучението по български език и литература – I – IV клас. Начално ограмотяване. В. Търново: УИ „Св. св. Кирил и Методий“, 120 стр.

ЕДНО ФУНДАМЕНТАЛНО ИНТЕГРАЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА РОЛЯТА НА ОБРАЗОВАНИЕТО ЗА РАЗВИТИЕТО НА НООСФЕРНИЯ ИНТЕЛЕКТ

Марга Георгиева, Сава Гроздев. (2016). Морфодинамиката за развитието на ноосферния интелект. София: Изток-Запад, ISBN 978-619-152-869-1

Книжка 4
Книжка 3
СИСТЕМАТИЧНО ВЪВЕДЕНИЕ В ОБЩАТА И ПСИХОЛОГИЧЕСКАТА СИНЕРГЕТИКА

Любен Десев (2015). Синергетика. Въведение и речник. 777 термина. София: ИК „Екопрогрес“. 464 с. ISBN 978-954-2970-37-8

Книжка 2
ПРОБЛЕМИ И ПЕРСПЕКТИВИ В РАЗВИТИЕТО НА ХУДОЖЕСТВЕНОТО ОБРАЗОВАНИЕ У НАС ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДЕТСКИЯ И НАЧАЛНИЯ УЧИТЕЛ

Теодора Власева, Даниела Гирджева-Валачева, Мария Калоферова, Найден Младенов, Илияна Шотлекова

ЗАКЪСНЯЛО ПРИЗНАНИЕ

Доц. д-р Емилия Николова

Книжка 1
ФАКТОРИ ЗА УСПЕШНО ПРИЛАГАНЕ НА СМЕСЕНО ОБУЧЕНИЕ

Стоянка Георгиева-Лазарова Лъчезар Лазаров

ЗА СТОПЛЕНИТЕ ПЪТЕКИ КЪМ ЛИТЕРАТУРНОТО ПОЗНАНИЕ

Радев, Радослав. 2015. Технология на методите в обучението по литература. Варна: Славена, 247 с., ISBN 978-619-190-041-1

2016 година
Книжка 9
ИНТЕРАКТИВНИ ТЕХНИКИ ЗА ОВЛАДЯВАНЕ НА ЧЕТЕНЕТО В МУЛТИКУЛТУРНАТА КЛАСНА СТАЯ – ПЪРВИ КЛАС

ФОРМИРАНЕ НА РЕЧЕВА КУЛТУРА, В НАЧАЛНА УЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ, (АНАЛИЗ НА АНКЕТА С УЧИТЕЛИ

Кампания

на Института за български език – БАН, и вестник „Аз-буки“

Книжка 8
Книжка 7
IBM SPSS STATISTICS ПРЕЗ ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ ПОГЛЕД НА ДОЦ. Д-Р ЗОРНИЦА ГАНЕВА

Зорница Ганева (2016). Да преоткрием статистиката с IBM SPSS Statistics. София: Елестра. 712 стр. ISBN 978-619-7292-01-5

НАЧАЛНОТО ОГРАМОТЯВАНЕ – „КЛЮЧ“ ЗА УСПЕШЕН ЖИВОТ В ПРОМЕНЯЩИЯ СЕ СВЯТ

Мариана Мандева, Диляна Гаджева (2016). Начално ограмотяване

ОТ „ЧУДНА И ДИВНА ДАСКАЛЕТИНКА“ ДО ПЕДАГОГИКА ЗА НАЦИОНАЛНО СЛУЧВАНЕ

Виолета Атанасова (2015) Петко Славейков за образованието. Шумен: Унивeрситетско издателство „Епископ Константин Преславски. 208 с. ISBN 978-619-201-051-5

Книжка 6
УЧИЛИЩЕ ЗА ЧЕТЕНЕ

Петя Георгиева

Кампания

на Института за български език – БАН, и в. „Аз Буки“

ДОШЛА ЛИ Е ИНСПЕКТОРЪТ?

Ванина Сумрова

ЩЕ ТЕ ЧАКАМ В/НА ЦЕНТЪРА

Илияна Гаравалова

ПРАВО В ДЕСЕТКАТА

Ивелина Стоянова

ПРОФ.Д.П.Н. СТОЯНКА ЖЕКОВА

Редколегия на сп. „Педагогика“

Книжка 5
Книжка 4
СИНЕРГЕТИКА – НОВО НАУЧНО ПОЗНАНИЕ

(Синергетика – въведение и речник, София: ИК Екопрогрес, 2015 г.)

Книжка 3
Книжка 2
НОВА ДИНАМИЧНА МОДИФИКАЦИЯ В ГРАНИЦИТЕ НА „АЗ-КОНЦЕПЦИЯТА“ НА МАТЕМАТИЧЕСКОТО МОДЕЛИРАНЕ

Марга Георгиева & Сава Гроздев. (2015). Морфодинамиката за развитието на ноосферния интелект, София: Марга Георгиева. 323 стр. ISBN 9786199052204

Книжка 1
IN MEMORIAM

На 10.12.2015 г. ни напусна нашият колега и приятел проф. д-р Иван Пет ков Иванов. Той беше уважаван учен и експерт в областта на педагогическите науки – автор на 10 монографии, 8 учебника, 10 учебни помагала, 6 студии и над 100 статии в специализирани периодич- ни издания и научни сборници; участник в 28 между- народни и национални проекта; председател и член на експертни групи към НАОА, член на редакционната ко- легия на сп. „Педагогика“. Проф. д-р Иван Иванов беше уважаван и оби

2015 година
Книжка 9
Книжка 8
РУСЕНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ

Златоживка Здравкова

Книжка 7
ДИСКУСИЯТА В УРОКА ПО ЛИТЕРАТУРА

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 6
УЧИТЕЛЯТ ПРАВИ УЧИЛИЩЕТО

ЕЗИКОВАТА ГРАМОТНОСТ НА МАЛКИЯ УЧЕНИК – „КЛЮЧ“ ЗА ОТГОВОРЕН И УСПЕШЕН ЖИВОТ В ПРОМЕНЯЩИЯ СЕ СВЯТ

ГОТОВНОСТ ЗА ОГРАМОТЯВАНЕ

Екатерина Чернева

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ МЕЖДУ ИСТОРИЯ, АКАДЕМИЗЪМ И РЕАЛНИ ПРАКТИКИ В СОЦИАЛНОПЕДАГОГИЧЕСКАТА ДЕЙНОСТ

Академични полета на социалната педагогика, съставител: проф. д.п.н. Клавдия Сапунджиева, научна редакция: проф. дпн Клавдия Сапунджиева, проф. д-р Нели Бояджиева, гл. ас. д-р Марина Пиронкова,

НОВА КНИГА

Клавдия Сапунджиева

Книжка 2
ПРОБЛЕМИ НА СОЦИАЛНАТА АДАПТАЦИЯ НА ПЪТУВАЩИ УЧЕНИЦИ ОТ МАЛКИ НАСЕЛЕНИ МЕСТА1)

Траян Попкочев, Бонка Гергинова, Тереза Карамангалова

Турнир по канадска борба [Arm Wrestling Competition] / Д. Евтимова,

Д. Евтимова, Е. Павлова, И. Радославова и Б. Иванов

Книжка 1
ORGANIZATIONAL CULTURE: THEORY AND REALITY

Inna Leonidovna Fedotenko

ОТЗИВ ЗА КНИГАТА „ОБРАЗОВАТЕЛЕН ДИЗАЙН (КОНЦЕПТУАЛНИ ОСНОВАНИЯ И ПРАКТИЧЕСКИ РЕШЕНИЯ)“

Димова, Д. (2013). Образователен дизайн (концептуални основания

2014 година
Книжка 9
„СОФИЯ – УЧЕЩ СЕ ГРАД“ – МОБИЛЕН СЕМИНАР В ПОДКРЕПА НА НЕФОРМАЛНОТО УЧЕНЕ И ОБРАЗОВАНИЕ В ОБЩНОСТТА

ПЕТЪР ДЪНОВ (БЕИНСÀ ДУНÒ Е И БЕЛЕЖИТ, ПЕДАГОГИЧЕСКИ МИСЛИТЕЛ-ХУМАНИСТ, (ПО ПОВОД НА 0-ГОДИШНИНАТА ОТ РОЖДЕНИЕТО, И 70 ГОДИНИ ОТ КОНЧИНАТА МУ

НА УЧИЛИЩЕ – С УСМИВКА!

Снежана Якимова

НА УЧИЛИЩЕ – С УСМИВКА!

Снежана Якимова

УЧИТЕЛЯТ – ЕТАЛОН ЗА ФОРМИРАНЕ НА ДЕТСКАТА ЛИЧНОСТ

Катя Коруджийска, Янка Маринкова

Книжка 8
Книжка 7
ЗАЕДНО МОЖЕМ ПОВЕЧЕ

Диана Смиленова

Книжка 6
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 5
ВЪЗГЛЕДИТЕ НА ЖАН-ЖАК РУСО И ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ ЗА ВЪЗПИТАНИЕТО

Посвещава се на 180-ата годишнина от рождението на Любен Каравелов (1834 – 1879) Виолета Атанасова

LE PROJET PÉDAGOGIQUE, SOURCE DE MOTIVATION DANS L’ENSEIGNEMENT ET L’APPRENTISSAGE DU FLE

THE EDUCATIONAL PROJECT, MEANS OF MOTIVATION IN TEACHING AND LEARNING FLE

LA PÉDAGOGIE DU PROJET ET LA MOTIVATION DES ÉLÈVES POUR L’APPRENTISSAGE DU FRANÇAIS

PROJECT PEDAGOGY AND PUPILS’ MOTIVATION IN LEARNING FRENCH

Книжка 4
КАЖДЫЙ ДЛЯ МЕНЯ УЧИТЕЛЬ

Ш.А.Амонашвили

Книжка 3
АНТОАНЕТА ЙОВЧЕВА (1952 – 2014)

След трудна борба с тежката болест ни напусна един добър и мил човек, една светла личност – Анто- анета Йовчева, нашата обичана колежка Тони. Нейните колеги и приятели, многобройните автори и сътрудници на сп. „Начално образование“ и на сп. „Педагогика“ ще запазят завинаги спомена за нейната приветлива усмивка, за нейната отзивчивост и преда- ност към работата, за нейната широка култура и стре- меж към познание, към развитие. Родена на 20 март 1952 г. в София в интелигентно се- мей

Книжка 2
ПОСТМОДЕРНИЗЪМ И ВЪЗПИТАНИЕ

Клавдия Сапунджиева

ДЕТСКИ УНИВЕРСИТЕТИ

Боряна Иванова

ПРОФ. Д-Р ЕЛКА ПЕТРОВА

Има личности, в сиянието на които се оглеж- дат цяла плеада последователи, възпитаници, колеги; има личности, без които животът става по беден, дните по-еднообразни, защото в сър- цето остава празно място. Такава личност е професор, доктор на педа- гогическите науки Елка Петрова – най–големият ерудит в областта на предучилищното възпита - ние, учен с международно значение. Дълги години ще свеждаме глави пред нейна- та обаятелна личност, с искрена признателност ще си спомняме свидните

МЕЖДУНАРОДНЫЙ ЦЕНТР ГУМАННОЙ ПЕДАГОГИКИ

Международният център „Хуманна педагогика“ организира XIII педаго- гически четения в периода 20 – 23.03.2014 г. в гр.Тбилиси, Грузия. Форумът се организира със съдействието на грузинското правителство. „Учителят“ е темата, която ще обедини участниците: учители, експерти, родители, универ- ситетски преподаватели, представители на педагогическата общност от мно- го страни, за да се осъществи дискусия за мисията на съвременния учител в съвременния образователен контекст. Ръководството на

Книжка 1
ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА МОБИЛНОТО ОБУЧЕНИЕ

Стоянка Георгиева-Лазарова Лъчезар Лазаров

2013 година
Книжка 9
УЧИТЕЛИ ВЪЗРОЖДЕНЦИ В ТЪРНОВО

Венка Кутева-Цветкова

Книжка 8
ДИМИТЪР ДОНЧЕВ – С ВЪЗХИТА ЗА БЪЛГАРСКИЯ УЧИТЕЛ

100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ДИМИТЪР ЕВСТАТИЕВ ДОНЧЕВ (5.10.1913 – 15.02.1997)

Книжка 7
„СЛЪНЦЕТО“ НА ВЪЗПИТАТЕЛНАТА СИСТЕМА В ТВУ – РАКИТОВО

85 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА АНГЕЛ УЗУНОВ (1928 – 1999)

ЦЕННОСТИ И ДУХОВНО-НРАВСТВЕНО РАЗВИТИЕ НА МАЛКИЯ УЧЕНИК

Марияна Ешкенази, Гергана Фиданова, Марияна Вишева, Цветанка Годжилова

МАЛКИЯТ УЧЕНИК ЧЕТЕ

Марияна Механджиева Венета Велева

С БАБА И ДЯДО В КЛАС

Цветелин Горанов, Таня Илиева, Цветанка Берова, Нели Иванова, Борка Бончева

РОД РОДА НЕ ХРАНИ, НО ТЕЖКО МУ, КОЙТО ГО НЯМА!

Диляна Вачкова Евелина Димитрова

ДА ПОМОГНЕМ НА ДЕЦАТА ДА ОТВОРЯТ СЪРЦАТА СИ

Иванка Дебелушина Нина Маврикова

ДОБРОТО Е У ВСЕКИ

Мария Наскова

ОТЛИЧЕН ПЕДАГОГ, ПСИХОЛОГ И ПСИХОТЕРАПЕВТ

ДОЦ. СВЕТОСЛАВ СТАМЕНОВ (1939 – 2013)

Книжка 6
ТЕОРЕТИКО-ПРИЛОЖНИ ПРОБЛЕМИ НА КОНСТРУИРАНЕТО НА ТЕСТ ЗА НАЦИОНАЛНО ВЪНШНО ОЦЕНЯВАНЕ ПО „ЧОВЕКЪТ И ОБЩЕСТВОТО“ ЗА 4. КЛАС (2013)

Ваня Петрова, Цонка Каснакова, Мариан Делчев Жана Минчева Радостина Стоянова, Рада Димитрова Мария Темникова

MEDIA IN PRESCHOOL AGE OF CHILD’S LIFE

Sonja Petrovska Jadranka Bocvarova

Книжка 5
ШАЛВА АЛЕКСАНДРОВИЧ АМОНАШВИЛИ – УЧИТЕЛ ОТ БЪДЕЩЕТО

В сложното битие на науката и метамор- фозите на социалната реалност, неотменими и общовалидни остават само най-стойностни- те постижения и безспорни истини, които не само маркират и остойностяват територията на човешко познание, но извисяват самия чо- век, поддържат неговата вяра в доброто, под- хранват чувството му за собствена значимост, укрепват неговия дух. Приемайки извечните послания на класи- ческата философско-педагогическа мъдрост и дълбоко обвързан с педагогическата р

МАНИФЕСТ ГУМАННОЙ ПЕДАГОГИКИ

Преамбула 25 лет тому назад группа учителей новаторов провозгласила манифест „Пе- дагогика сотрудничества“ (Переделкино, 1986 год). В последующие годы были опубликованы отчеты встреч учителей новаторов, в которых рассматри- вались разные аспекты педагогики сотрудничества: „Демократизация лично- сти“ (Цинандали, Телавский район, Грузия, 1987 год), „Методика обновления“ (Москва, 1988 год), „Войдем в новую школу“ (Краснодарский край, 1988 год). Идеи педагогики сотрудничества воодушевленно

ПОРТФОЛИОТО НА УЧЕНИКА КАТО ПРОЦЕС НА САМОПОЗНАНИЕ

Радка Топалска Емилия Вълкова, Албена Атанасова

ДОПИРНИ СВЕТОВЕ

Албена Димитрова Стилияна Гронева

ПРЕДИ ГОДИНА И СЕГА

Веселка Аршинкова

Книжка 4
СВЕЩЕНИК ГЕОРГИ МАРИНОВ ПОЛУГАНОВ – ОСНОВАТЕЛЯТ НА УЧИЛИЩЕТО И ПЪРВИЯТ УЧИТЕЛ В ПОЛИКРАЙЩЕ

Георги Георгиев Трифонка Попниколова Марияна Георгиева–Гроссе

ЕВРОПЕЙСКИ ПРИКАЗКИ

Светла Попова

Книжка 3
ДА ОПАЗИМ ДЕТСКОТО ЗДРАВЕ!

Мая Топалова, Симона Пейчева

КАК ДА ОТГЛЕДАМЕ МАЛЪК ПРИРОДОЛЮБИТЕЛ?

Мадлена Николова Ани Цветкова

Книжка 2
Книжка 1
ИЗКУСТВОТО ЗА ПРЕВЕНЦИЯ НА АГРЕСИВНОТО ПОВЕДЕНИЕ НА ДЕЦАТА

Евгения Миланова Виолета Николова Величка Радева

ПРИЯТЕЛСТВОТО В ЖИВОТА НА ДЕТЕТО

Даниела Димитрова Красимира Василева

ПРЕДАЙ НАТАТЪК

Вилдан Мехмедова

ЗАЕДНО ДА БЪДЕМ ДОБРИ

(ПЕДАГОГИЧЕСКА СИТУАЦИЯ В ПОДГОТВИТЕЛНА ГРУПА)

ПРОФ. ДПН EЛКА ПЕТРОВА EДНА НЕЗАЛИЧИМА СЛЕДА В БЪЛГАРСКОТО ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБРАЗОВАНИЕ (1919 – 2012)

Почина проф. дпн Елка Петрова (20.ХІІ.2012 г.) – на- шата любима учителка по изкуството да се живее пъл- ноценно и професионално, създателката на науката за предучилищното възпитание на българските деца, пре- красната жена и велика майка, Неповторима, единствена, съвършена – това е нашата Елка: Примерът за всички нас – хилядите нейни студенти и последователи ! Елка Петрова винаги е първа, винаги е оригинална и авангардна; през 1950–1952 г. поставя началото на Висшия мето

2012 година
Книжка 9
ПЕДАГОГЪТ – РИЦАР НА ДЕТСТВОТО

Януш Корчак бе написал, че животът на великите хора е като легендите: труден, но красив. И се оказва пророчески прав, сякаш е писал за себе си! Наследник на семейство с богата духовна култура и традиции, останал отрано без баща, той не просто се справя с несгодите на сирачеството, но развива у себе си три могъщи извора на живот: любов към свободата и справедливостта, страст към знанието и творчеството, отдаденост на децата и тяхното щастие. Лекарят Корчак лекува децата и душите им. Безплатн

ЯНУШ КОРЧАК – ВЕЛИК ХУМАНИСТ И ПЕДАГОГ

„Със сила и мощ поведох своя живот, който беше привидно неподреден, самотен и чужд. За син избрах идеята да служа на детето и неговото дело. Привидно загубих.“ Бе лекар, писател, мислител. Бе философ, учен, моралист. Издател. Възпи- тател и педагог. Бе герой. Бе скромен. Във всяка от тези области той има изключителни постижения. В течение на по- вече от четиридесет години работи като педагог и писател. Четиридесет години безкористно служене на слабите и беззащитните. Създава съвременна кон

ЕВОЛЮЦИЯ НА ПРАВАТА НА ДЕТЕТО

„Детето има право на сериозно отношение към проблемите му, на справедливото им решаване.“

THE KORCZAK’S RIGHT TO SOCIAL PARTICIPATION OF CHILDREN THE CITIZENSHIP OF CHILDREN

A speech by Marek Michalak, the Ombudsman for Children, given during the seminar„The Polish-Israeli pioneer in the fi eld of human rights, Janusz Korczak (1879–1942) and today’s Convention on Children’s Rights as the part of the international law“, Geneva, the 6 of June 2009

ЗА ДЕТЕТО, ДЕТСТВОТО ИЛИ НАУКА ЗА НЕГО?

В памет на Януш Корчак – по повод 70 г. от неговата смърт и 100 г. от създаването на „Дом за сираци“ във Варшава Албена Чавдарова

Книжка 8
CHANGES IN UNIVERSITY TEACHING – THE ROAD FROM KNOWLEDGE TO COMPETENCIES

Slađana Anđelković Zorica Stanisavljević Petrović

ДОСТОЕН ЖИВОТ, ОТДАДЕН НА ПРОСВЕЩЕНИЕТО… ПРОФ. СТОЙКА ЗДРАВКОВА – ЕДИН СЪВРЕМЕНЕН БУДИТЕЛ НА 70 ГОДИНИ

Неуморна и взискателна! Енергична и всеотдай- на! Работохолик и перфекционист! Това е проф. д-р Стойка Здравкова! Не е за вярване, че в началото на ноември 2012 година навърши 70 години. И не е слу- чайно това, че тази светла дата е непосредствено бли- зо до Деня на будителите. А това, че проф . Здравкова е съвременен български будител, е толкова безспорно и видимо! 70–годишнината ù е един чудесен повод ретрос- пективно да си припомним и проследим най-значи-

Книжка 7
ОЧАКВАНА И ПОЛЕЗНА

Емилия Василева

Книжка 6
Книжка 5
ЦЕННО ПОМАГАЛО ЗА ПСИХОЛОЗИ И ПЕДАГОЗИ (Надежден инструмент за диагностициране смисъла на живота)

Любен Десев Минчев, Борис. Тест на Дж. Крумбъг и Л. Махолик за смисъл в живота. Българска версия. Варна, ВСУ „Черноризец Храбър“,

ГЕОРГИ MАВРОВ ЖИВОТ, ОТДАДЕН НА НАУКАТА И ОБРАЗОВАНИЕТО

Така най-общо, но и най-точно можем да охарак- теризираме дейността на ст. н. с. д-р Георги Петков Мавров. Той ни напусна неочаквано в края на април т.г. И до последния си ден не преставаше да се вълнува от проблемите на образованието. Споделяше инте- ресни мисли относно предстоящото приемане на За- кона за образованието. Пестелив на думи, но щедър на дела – това ясно проличава от неговата богата би- ография.

Книжка 4
ОЩЕ ЕДНА ИДЕЯ

Галина Стоянова

Книжка 3
С ИНОВАТИВЕН ПОГЛЕД КЪМ ЛИЧНОСТТА НА ДЕТЕТО

Маргарита Абрашева Любимка Габрова

БИЗНЕС ОБУЧЕНИЕ В ДЕТСКАТА ГРАДИНА

Красимира Костова Петя Драгоданова

ДЕТСКАТА БЕЗОПАСНОСТ

Любимка Габрова

БАБА ПРИКАЗКИ РАЗКАЗВА... (МИКС ОТ ПРИКАЗКИ)

Кева Захариева, Мария Мичева

Книжка 2
ДЕТЕ ПЪТУВА В АВТОМОБИЛА

Красимира Михайлова

ПРОТИВОПОСТАВЯНЕ

Пюрвя Ердниев, Б. Ердниев

ЗДРАВКА НОВАКОВА – ПРЕПОДАВАТЕЛ И ТВОРЕЦ

Седемдесетгодишният юбилей е вълнуващ повод да проследим трудния, богат и съдържателен професионално-творчески път на доц. д-р Здравка Новакова, да под- чертаем нейната важна роля за утвърждаване на дидактика на математиката като

IN MEMORIAM Иван Марев

Напусна ни проф. Иван Марев – философ, педагог, демократ, родолюбец. В далечната 1975 г., зареден с енергия, пълен с идеи, той създаде в Техническия

Книжка 1
ДЕЛЕГИРАНЕ НА ПРАВА ЧРЕЗ КОМИСИИТЕ В ДЕТСКАТА ГРАДИНА

Маргарита Абрашева Политиката, наречена управление на качеството, не е самоцел, нито поредна обра- зователна „мода“. Тя е практически необходима за поддържане от директора на учеб- ното заведение на един привлекателен образ в условията на конкуренция на пазара на учебни заведения. Това се отнася най-вече за детските градини. Политиката на упра- вление на качеството съдържа недостатъчно използван ресурс, включително за спечел- ване и запазване доверието на потребителя – родителите на децата,

ИНОВАЦИОННИ И ИНТЕРАКТИВНИ МЕТОДИ В КВАЛИФИКАЦИОННАТА ДЕЙНОСТ НА ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ КОЛЕКТИВ

Стоилка Ташева, Севда Лукайчева Развиващото се с динамични темпове общество в днешно време налага необ- ходимостта от иновационни промени в областта на образованието. И в предучи- лищната педагогика все по-често се търсят алтернативни педагогически техноло- гии както за възпитанието и обучението на децата, така и при провеждането на квалификационната дейност на самите педагози. Използването на интерактивните методи дава възможност да се възлагат за- дачи, които предполагат съвместна работа,

ТОВА ТРЯБВА ДА ГО ЗНАЕ ВСЯКО ДЕТЕ

Татяна Атанасова, Иванка Пампова

НА УЛИЦАТА Е ОПАСНО

Таня Янчева, Зоя Кацарова

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.