Педагогика

2015/2, стр. 193 - 207

УСТНИ ПРОДУКТИВНИ ТЕКСТОВЕ В ДЕТСКАТА ГРАДИНА – ТЕОРИЯ И ТЕХНОЛОГИЯ

Ганка Янкова
E-mail: doc.qnkova@abv.bg
University of Shumen “Konstantin Preslavski”
Shumen, Bulgaria

Резюме: Целта на представения текст е да подреди видовете устни продуктивни текстове в една парадигма, в която основен критерий е доминиращата им функция. Такава типология е изключително наложителна с цел еднозначност на езика на учебния дискурс, по-голяма терминологична точност и лингвистична прецизност. В изложението са експлицирани два аспекта – теоретичен и практико-приложен. Първият представя съдържателните, структурните и функционалните характеристики на устните продуктивни текстове, а вторият включва методически решения, илюстриращи теоретичните постановки. Настоящият текст би бил полезен на учителите (настоящи и бъдещи), на специалистите в областта на предучилищното възпитание, на всички, които проявяват интерес към детското текстопроизводство.

Ключови думи: communicative competence, productive verbal texts, descriptive essay, narrative essay, essay techniques

В образователното направление Български език и литература децата овладяват българския език като йерархизирана система от знаци и като средство за общуване в различни социокултурни сфери. Резултатите от обучението в края на периода са дефинирани в ДОИ, според които „практическото овладяване на българския език от децата в предучилищна възраст е основа на общуването. Резултатите от овладяването на езика и развитието на речта правят възможни по-нататъшната реализация и обучението на детето в тази посока“. В детската градина усилията са насочени към формиране, развитие и усъвършенстване на комуникативната компетентност на детето, разбирана като умения за общуване съобразно спецификата на комуникативната ситуация. Децата трябва да се научат да разбират казваното, да извличат смислите от кратки текстове, които слушат, сами да конструират текстове, в които изразяват впечатления, желания, преживявания, и така да удовлетворяват потребността си да общуват. Детето разбира, че има много начини за именуване на света и че той е толкова различен, пъстър и богат. Детското любопитство ги кара да го докоснат, да го видят отвсякъде и да го пресъздадат по свой начин – в рисунка, в кратък текст, в игра и т.н. И когато детето случи своето комуникативно намерение, когато събуди нечий интерес, когато си намери събеседник, то е удовлетворено от постигнатото и готово за следващия ход. В детската градина най-голяма отговорност се пада на учителя: да активизира въображението и умението на децата да намерят по-богат и по-точен словесен израз на своето виждане, да обогатява чувствата, да разгръща детската фантазия, да направлява въображението, да стимулира спонтанността на изживяванията и т.н. За случването на всичко това се работи по време на занятията по български език и литература и по-конкретно в занятията по развитие на свързаната реч. ДОИ за ядро „Свързана реч“ са дефинирани по следния начин:

Участва устно в диалог.

Проявява култура на речево общуване, като изслушва събеседника и упот-ребява словесни етикетни изрази за вежливост.

Възпроизвежда повествователен текст, като се придържа към авторския текст.

Съставя повествователен текст.

Съставя описателен текст.

Така регламентирани тези изисквания се съотнасят с основната цел на обучението по български език: да се усъвършенстват уменията за възприемане и за продуциране на кратки текстове – репродуктивни и продуктивни.

Децата са автори на различни продуктивни текстове, резултат от творческо текстопроизводство. Съчиняването се различава от преразказването по отсъствието на текст първоизточник, детето е лишено от „външна опора“ за смислово и езиково структуриране на текст. Детето няма готов модел, само генерира смисли, подбира думи, оформя синтактични конструкции, които свързва в текст. Ставането на текста поставя детето пред редица изпитания – да измисли съдържанието на текста, да структурира текста, да подбере на момента думи, да ги свърже в изречение и после в текст, който правилно да изговори. Ниското равнище на езиковата подготвеност на децата допълнително усложнява творческия процес, чийто продукт е съчинението.

Съчинението е самостоятелно, разгърнато, свързано, оригинално изложение, в което децата словесно представят собствени мисли, наблюдения, впечатления, преживявания по повод на някакъв нетекстов обект. Така дефинираният текст (съчинение) има следните общи особености, научнообосновани в книгата „Писмените ученически текстове. Втора част. Съчинения“ с автори М. Георгиева и И. Савова, а именно:

1. Обектът, по повод на който се създава съчинението, има нетекстова природа.

2. Съчинението третира обекта по различен начин.

3. Съчинението се създава с оглед на определена тема и комуникативна цел.

4. Темата на съчинението се формулира от учителя, колективно от децата или самостоятелно се определя от детето.

5. Съчинението се реализира в разнообразни жанрови форми.

6. Съчиненията се изграждат чрез техниките на прозаичната реч.

7. Изразният план на съчинението е изцяло резултат от собствени избори и решения на ученика (за детската градина – на детето).

8. Съчинението по правило се адресира към анонимен адресат (Георгиева, Савова, 2003: 11).

Тези особености се адаптират с оглед на възрастовите и психологическите особености на децата. Например за детето е много важно и мотивиращо неговото „речево съобщение“ да е адресирано до мама, кака, малкото братче, госпожата, другарчето, децата, обичан и познат герой от приказка и т.н.; намесата на учителя в детската градина е много по-голяма в процеса на ставането на текста, широко се използват игрови и нагледни похвати.

В „Методика на обучението по български език в детската градина“ Ф. Даскалова класифицира съчиненията (наречени разкази) по различни критерии (Даскалова, 1999: 91):

– според съдържанието си се делят на фактически и творчески;

– според психологическата основа, върху която се градят, фактическите разкази се разделят на разкази по възприятие и разкази по памет, а творческите разкази могат да се характеризират като разкази по въображение;

– според формата условно разказите се делят на описателни и сюжетни;

Авторката посочва, че тази класификация е условна, в чист вид не се срещат видовете разкази, защото при децата в предучилищна възраст задачата „разкажи“ се възприема и изпълнява твърде глобално, без диференциране на спецификата на отделния разказ. Допуска се смесване на отделните видове разкази.

В книгата „Роден език“ (Петрова и др., 1976: 31) са представени „висши форми на свързана реч като разкази с по-творческа връзка между мислене и реч“. В тази група се включват: продължаване на даден разказ и завършване, построяванена сюжета на разказа около една случка, разказ по предварително определени думи или по обобщена тема. В други методически помагала („Родна реч в детската градина“, „Моливко“ 2003: 29 – 35) се говори за текст описание, текст повествование, текст разсъждение; текст с елементи на описание, описателно изложение по предметни и сюжетни картини, съчиняване на продължение по дадено начало, съчиняване на началото на приказка или разказ по зададена развръзка.

Предложените класификации по различни критерии и терминологичното им разнообразие затрудняват учителите в подготовката и реализацията на работата по съчиняване. Големият брой дефинирани видове съчинения предпоставя неправомерната и нееднозначната употреба на специализираната терминология. За да се спестят тези неудобства, би било целесъобразно да се използва класификация, основана на доминиращата им функция, т.е. според предназначението им в общуването. Такава класификация предлагат М. Георгиева и И. Савова в посочената монография (Георгиева, Савова, 2003: 17). Приемаме този модел, но го адаптираме с оглед на спецификата на работата по български език и литература в детската градина. Методически трансформираният вариант, актуален за детската градина, има следния вид:

Регламентирани съчиненияСъчинение описаниеСъчинение повествованиенаиграчкаРазказПриказканапредметотбитаразказпопреживяноналицеразказповъображениенаживотноит.н.разказпокартина

Съчинението описание можем да наречем разказ по възприятие или разказ по наблюдение. Този текст, освен че има описателен характер, се отнася към групата на фактологичните текстове – децата имат нагледна основа и обектът на описание се възприема чрез конкретни усещания и възприятия. Работата върху съчинението описание развива наблюдателността, любознателността, вниманието, мисленето: сравнение, анализ, синтез, абстракция и обобщение. Обогатяват се познанията за околния свят, усъвършенства се речта на децата. Според вида на описвания обект описателните текстове биват:

– за описание на лице;

– за описание на играчка;

– за описание на предмет от бита;

– за описание на животно;

– за описание на растения;

– за описание на природна картина (пейзаж);

– за описание на обстановка.

Разнообразието от обекти за описание е изключително голямо. За детската градина актуални са посочените видове. Детското съчинение е един микротекст. Темата звучи обобщено, а заглавията – общи. Предметът може да е общ за всички или отделен за детето. Описанието на лице се свързва най-често с описание на близки за детето хора – мама, баба, батко, другарчето и т.н. В описанието вниманието на детето се насочва към физическия портрет на лицето и описание на психическия портрет (ръст, лице, коса, очи, дрешки, качества – добра, усмихната, весела, вежлива и т.н.). Представянето на физическия портрет на описваното лице е централен момент в изложението на детските текстове. В детската градина вниманието е насочено основно върху него. Психологическият портрет и други сведения за лицето са факултативни. В съчинението описание за лице присъства и оценъчният елемент – детето оценява характерни белези, коментира ги (красиво, добро, весело, харесва ми, обичам я, постоянно я търся с поглед, не заспивам без нея).

Описанието на играчка е предпочитано от децата и ентусиазиращо. Играчката трябва да е с ярки цветове, добре запазена, достатъчно голяма, да е естетически подбрана. Любимите играчки на децата са много и разнообразни, затова и обектите на описание са неограничен брой, но в детската градина вариантите на избор са ограничени – обикновено се избира между две играчки (кукла и топка, плюшена играчка и количка). Децата се насочват към описание на формата, големината, цвета, специфични белези, движения, действия. Редът на представяне на характеристиките не е задължителен. В детските описания присъства и оценка за естетическата, емоционалната, прагматическата стойност на играчката.

Описанието на животно предизвиква много емоции у децата, защото те обичат животните, много от тях имат домашен любимец. Детският интерес към животните в зоопарка е много голям. Първо се описва външният вид на животното – съществени и несъществени белези. После се представя неговото поведение. Предварителното наблюдение на обекта е организирано или индивидуално според дидактическата задача.

Като индивидуална работа може да се постави задача на децата да обърнат внимание на своя домашен любимец или на харесвано от тях животно в двора на село, в зоопарка, по улицата и т.н. Подсказваме и въпроси: колко е голямо, какъв цвят е, какви са ушичките, очичките, лапичките и т.н. Събраните впечатления се обобщават в хода на занятието. Описвайки своя домашен любимец, децата пряко изговарят своето отношение към него. Например:

Моят домашен любимец е котенцето Тоби. То е малко и пухкаво бяло кълбенце. Има малки ушички и зелени очички.

Тоби е много обичлив и игрив. Голям пакостник е, но ние вкъщи много го обичаме.

В детската градина организираното наблюдение, по време на което вниманието се насочва съзнателно от учителя към признаците на предмета, когато децата научават и нови думи, когато имат възможност да видят и почувстват нещата, предпоставя по-добри резултати. Например подготовката за съчинение описание („Есен в парка“) може да започне с организирана разходка в парка. Учителят насочва вниманието им към настъпилите промени – летните жеги са заменени с по-хладно време, подухва лек ветрец, листата на дърветата са пожълтели, листата се ронят и покриват земята, вятърът ги носи из въздуха, те се гонят, танцуват, градините са разноцветни (хризантемите са есенните цветя, а есенните плодове са грозде, дюли, ябълки, круши). Освен в жълто дърветата са обагрени в оранжево, керемиденочервено и т.н. Някои са зелени – бор, ела. Цветовете на есента са жълто, златно, оранжево, огненочервено; есента е пъстроцветна. Детското внимание се насочва и към есенната тишина – птичките са отлетели на юг, в парка виждаме само врабчета и кълвач. Децата виждат една игрива катеричка, която „оживява“ иначе спокойната и застинала гледка. Хората, посетителите, са по-малко, облечени са с топли дрехи, защото е по-студено.

В хода на разговора се активизира употребата на експресивна лексика – листата танцуват, небето плаче, облачетата плуват, паркът тъгува, земята е като жълт килим, природата почива, уморена след лудориите на лятото; детската реч се обогатява с нови думи, с антоними и със синоними (красива, хубава, великолепна, прекрасна и т.н.). Децата харесват разходките, но по време на такава разходка те с любопитство се вглеждат в природата и се впечатляват от различния начин за назоваване на нещата, насочват вниманието си към детайлите и преоткриват картината като звук и цвят – чуват различни звуци, откриват богата палитра от цветове, спонтанно се ражда желанието за споделяне. Такова организирано наблюдение е един от начините за провокиране на детския интерес към поставената задача (съчинение описание на тема „Есен в парка“); за мотивиране на децата да споделят впечатленията си в устен текст (или рисунка, игра, етюд и т.н.).

Устните детски описания са кратки – от 4 до 10 изречения в различните възрастови групи. Те трябва да отговарят на изискванията за свързан текст – цялостен и завършен. Работата за съставяне на съчинение описание преминава през няколко етапа:

– подбор на обекта;

– наблюдение върху обекта (индивидуално, колективно, организирано за цялата група);

– беседа върху темата с оглед детайлно описание на обекта;

– избор на заглавие;

– план на текста;

– устно съчинение (самостоятелно създаване на текст);

– преценка (поправка на грешките).

Структурата на регламентираната педагогическа ситуация – създаване на съчинение описание, включва: уводна част – целта й е да се създаде емоционална нагласа у децата за работата, да се провокира детският интерес, да се мотивират децата да участват. Използват се различни похвати: гатанки, стихотворения, музика, импровизирана изложба, картина/картини и др. Следва наблюдение на обекта с коментар на неговите особености. Ако наблюдението е проведено предварително, в хода на работата се обсъждат съществени и несъществени признаци на описвания обект. Учителят помага с въпроси, подсказва думи и изрази, предлага синонимни заместители. Използва се речевият образец и повторението във всичките му форми. Най-важният момент е съставянето на текста. Процесът на съчиняване е специфичен в зависимост от възрастовата група, езиковата подготовка на децата, сложността на темата и др. Описанието се съставя с помощта на всички деца, едно дете съставя текста, другите допълват, началото може да е създадено от учителката – децата продължават, възможно е децата да съставят тек-ста, а учителката предлага края. Могат да се съставят текстове по опорни думи.

Заглавието на текста се формулира още в хода на беседата – с помощта на учителя, от децата или всяко дете само озаглавява текста си. Планът на текста е факултативен, точките са въпросителни изречения и винаги се дават от учителя, за да се помогне на децата да разказват пълно и последователно.

Преценката на учителя е добронамерена, поощрителна. Могат да се раздадат награди на справилите се деца (лентички, звездички, пчелички, книжки и др.). Може към края да се вмъкват игрови (занимателни) елементи, например играта „Познай кой е“, „Познай коя съм“, „Назови името ми“ и др.

Съчинението повествование най-общо дава отговор на въпроса „Какво става?“ и представя събитие (случка за детската градина) с неголям времеви обхват. В групата на съчиненията повествования открояваме разказ и приказка. Разказите са:

разказ по преживяно (разказ по памет);

разказ по въображение (творчески разказ, творческо съчинение);

разказ по картина/и.

Всички видове разкази в своята група могат да включват разказ по опорни думи; разказ по зададено начало; разказ по зададен край. Тези подвидове са най-характерни за разказите по въображение.

С други думи, в дефинираните видове разкази се диференцират подвидове със зададена езикова опора. Такова методическо решение е изключително функционално и резултатно в образователното взаимодействие по български език и литература в детската градина заради ограничения житейски и езиков опит на децата. Тази образователна практика е мотивираща и стимулираща в психологически аспект. Тя обезпечава по-висока речева активност и в някои случаи (при творческите разкази) ограничава периметъра на детското въображение, често граничещо с абсурда и безсмислицата.

Втората група на съчиненията повествования е представена от приказкатаповествование, в което се разказват случки (за хора и животни), „за развлечение и поука“ (Георгиева, Савова, 2003: 127). Детската устна приказка е вид разказ по въображение. Границите са размити. Езиковата подготвеност на 3 – 7-годишните деца не позволява реализацията на типичен приказен жанр, не се владее и характерният „приказен стил“. Често случката е позната от известна приказка, а „приказните герои“ са лесно разпознаваеми. Ключовите думи са най-често едно време, далече-далече, царство, принц/принцеса, красива девойка, добро, лошо и др. Повествователните форми са л-форми.

Разказът по преживяно разкрива случка, преживяна от автора (детето). Детето е автор и участник. Случката е от колективния живот в детската градина (например: „Празникът на мама“, „Край елхата“, „На екскурзия“ и др.) или от индивидуалния опит на детето – „Рожден ден“, „На море с мама и татко“ и др. Обикновено случката е емоционална, впечатлила е детето, преживяванията са незабравими. Разказът е с несложна композиция – завръзка, кулминация, развръзка – нещо се случва, развива се, стига до най-важния момент и приключва с общо удовлетворение (най-често) за всички. Разказва се в 1. лице и в минало свършено време. Уводът и заключението са факултативни и почти винаги липсват. Например, ако обект на разказване е „Коледа“, то аспектът на представянето му мотивира темата на съчинението, най-често отразена в заглавието:

– На Коледа при баба и дядо;

– Коледният празник в детската градина;

– На гости на Дядо Коледа.

Във връзка с темата се определят акцентите в детския разказ. Първо се разказва за най-важните моменти от развитието на случката. Второстепенните неща могат да се пропускат. Всеки момент се предава с различен брой изречения – обикновено с 1 – 2. При формалното изграждане е най-важен подборът на лексикални средства, а за структурирането на текста помагат въпросите на учителя. Планът също е с въпросителни изречения – показва последователността на разказа и насочва към назоваване на отделните елементи. Ходът на педагогическата ситуация за съставяне на разказ по преживяно включва:

– уводна част → мотивация на децата;

– беседа върху темата;

– съставяне на план/избор на заглавие;

– устно разказване;

– преценка на детските разкази.

Коментарът на грешките е препоръчително да се направи в друга регламентирана ситуация, за да може учителят да прослуша отново разказчетата, да анализира грешките (типове, причини, честота) и да планира образователни практики за работа върху:

– грешки в съдържанието (фактологични);

– езикови грешки (правоговорни, граматически, лексикални, стилови и текстови грешки);

– композиционни грешки.

По-долу е представен фрагмент от регламентирана педагогическа ситуация от ядро „Свързана реч“ на тема: „Празникът на мартениците в детската градина“ – подготовка и съставяне на разказ по преживяно.

Въведение на учителя: звучи песента за Баба Марта. Учителят разговаря с децата за отминалия празник в детската градина. Стаята е украсена с мартенички и рисунки на цъфнали дървета.

П: С кой празник свързвате тази песничка?

Д: С Баба Марта.

П: Знаете ли други песнички за мартеничките?

Д: Да!

П: А кои стихотворения рецитирахте на празника?

Д:

На зелената морава

Баба Марта днес раздава мартенички, мартенички за големи и мънички...

П: Защо на 1 март всички се закичват с мартенички?

Д: Защото такъв е обичаят за здраве и сила.

П: Виждам, че и днес всички имате красиви мартенички. Сега, след като празникът премина, какво бихте споделили за него?

Д: Беше много весело и интересно, беше забавно, пяхме и много се забав-лявахме.

П: Доволни ли са родителите ви? Впечатлени ли са гостите?

Д: Да, много им е харесало.

П: На този празник не можа да присъства Ивайло, защото беше болен. Нека се опитаме да му разкажем за нашия празник. Аз ще запиша казаното от вас и ще му изпратим колективно писмо (децата са по-мотивирани, когато са уточнени целта и адресатът).

П: Кой ще разкаже за подготовката на празника (кога започна, какво направихме заедно)?

Д: Научихме песнички, стихчета, направихме мартенички за нас, за лелите в градината, за госпожите, за гостите. Украсихме сами стаята.

П: Хайде сега искам някой да се опита да разкаже свързано за подготовката на празника. (Няколко деца разказват).

П: Да си спомним празничния ден! Първо посрещнахме гостите. Кой ни беше също гост?

Д: Баба Марта.

П: Как беше облечена?

Д: С народна носия.

П: Какво носеше?

Д: Кошничка с мартенички.

П: Ние как я поздравихме?

Д: Пяхме песнички, танцувахме и рецитирахме стихотворения.

П: Какво ни подари тя? А ние на кого подарихме мартенички?

Д: Тя ни подари мартенички, ние също подарихме мартенички на гостите.

П: Те как ни благодариха?

Д: Почерпиха ни с вкусни лакомства.

П: Още кой дойде на празника и ни изненада приятно?

Д: Пижо и Пенда – две големи мартеници.

П: Какво настроение имаше в стаята?

Д: Весело, радостно, смях.

П: След края на този хубав празник всички бяхме радостни и доволни. Хайде сега заедно да подредим всичко, което казахме, в кратък текст. Кой ще започне?

Едно дете започва да разказва за подготовката на празника, останалите му помагат, допълват, друго разказва за самия празник.

П: А сега кой ще се опита да разкаже всичко за празника – за подготовката и провеждането му. За да ви помогна, ви предлагам и план:

1. Подготовка за празника.

2. Протичане на празника.

3. Настроението след празника.

Разказват две, три деца, а учителката записва техните разказчета. След това всички слушат и обсъждат съчинението:

– подробно ли е пресъздаден разказът;

– последователно ли са предадени отделните моменти;

– изразено ли е общото настроение;

– допуснати ли са езикови грешки.

От всички текстчета се съставя колективно писмо, което би трябвало да се изпрати на другарчето. Възможно е най-хубавото съчинение да бъде изпратено, но децата са чувствителни, много емоционални, очакват одобрение и поощрение, затова писмото се оформя колективно.

Примерен текст:

На 1 март в България празнуваме Баба Марта. Всички се закичваме с мартенички – бели и червени, за здраве. Това е най-хубавият празник в градината.

Подготовката за този ден започна отрано. Научихме песнички, стихотворения за Баба Марта. Сами направихме мартенички за нас, за лелите, за госпожите, за гостите. Украсихме стаята.

В деня на празника посрещнахме гостите си и най-важния гост – Баба Марта. Тя носеше кошница с мартенички. Ние Ӝ изпяхме песничките, които знаехме, казахме стихотворенията, танцувахме. Тя раздаде мартенички на нас. Ние подарихме мартенички на гостите. После те ни почерпиха.

Към края на празника дойдоха Пижо и Пенда – две големи мартеници, да ни поздравят.

Когато празникът свърши, всички бяхме много доволни.

Разказът по въображение е най-труден за съставяне. Той е включен в образователното съдържание за III и IV група. В разказа случката и героите са измислени от детето. В този разказ може да се случи всичко – с герои, с ред, с време и място, определени, избрани от автора. Няма ограничения, всичко е позволено, но все пак има едно изискване – случката да се вписва логично в избрания контекст, да е възможна с оглед представените обстоятелства. Съставяйки своя текст, децата най-често комбинират познати сюжети с нови герои или познати герои се поставят сред нови обстоятелства. Децата дописват приказка, създават разказ по опорни думи, по зададено начало. Детето може да използва свидетелски и несвидетелски форми в 3. лице, но трябва да се придържа докрай към своето предпочитание. И в този разказ може да се използва пряка реч.

Проектът за работа върху творческо съчинение трябва да бъде съобразен с логиката на етапите на работа върху съчинение изобщо, а именно:

– подготовка за създаване на текст;

– самостоятелно създаване на готов текст;

– коментар на текста.

Съставянето на текстове може да бъде свързано с няколко нетрадиционни подхода, активизиращи въображението на децата:

– съставяне на приказка със смесване на герои от няколко приказки;

– съставяне на приказка за измислен нов герой;

– съставяне на разказ по довършено графично изображение (първо се предлага някакво изображение, което не е конкретно – например кръг. Децата според фантазията си довършват изображението – то става например глава на момиче, топка, балон, шапка и т.н. Накрая съставят разказ за създаденото от тях изображение – то става герой на бъдещата им творческа приказка).

Съставяне на приказка със смесване на герои от няколко приказки задачата може да бъде обогатена с варианта „салата от приказки“, в който да има два основни момента – рисуване и словотворчество. Децата трябва да нарисуват моменти от приказки или анимационни филми в правоъгълник (триъгълник, кръг, шестоъгълник и т.н.), разделен на четири (две, три, шест). След това според полученото смесване да си изберат няколко герои от предложените различни приказки в квадратите и да съставят приказка. Словесното творчество в един разказ на изображенията – „салата от приказки“ – е определено нелека задача.

Съставяне на приказка за измислен нов герой може да се проведе занятие за измисляне на имена на хора и животни, проявяващи особени качества. Задачата е свързана със свободно словотворчество, активизиращо словесно-образното мислене. Могат да се използват въпроси от типа: „Как ще наречете човек, който спи усмихнат?“, „А дърво, което разговаря с облаците?“, „Как ще именувате коте, което пее, а цветя, които танцуват? “ и т.н. В задачата целта не е толкова получаването на някакви невероятни нови думи, а активизирането на творческата мисъл във всяка една нетрадиционна ситуация. Тръгвайки от комичната страна, може да се опита да се въздейства на въображението на децата с елементи на измислицата, на отклонението от нормата (Родари, 1981: 204 – 206). По идеята на Джани Родари могат да се предложат на изборна основа на децата да съставят историята за измислен герой – стъклен или шоколадов човек (Родари, 1981: 94 – 95). Подобни творчески задачи дават възможност да се провери оригиналността на словесно-образното мислене, защото „въображението се развива при създаването на образи, отличаващи се с определена степен на новост, при което творчески се преработват наличните представи“ (Русинова, 1979: 5).

Идеята за съставяне на разказ по довършено графично изображение се ражда също от книгата на Джани Родари „Граматика на фантазията“ (Родари, 1981: 60 – 61). Рисуването на няколко ръце се организира на голяма дъска. Задачата дава възможност за интересен процес на изображения. Съвременните технологии (например интерактивна дъска) правят тази задача изключително интересна и много резултатна. От кръг става цвете, цветето прераства в слънце, а слънцето може да се довърши като глава на принцеса. Тръгвайки от творческия процес в изобразителното изкуство, може да се провокира движението на детското мислене по посока на оригиналното словесно-образно творчество. Нееднократно е извеждана ролята на художествените възприятия и образните представи за творческото развитие на децата както в детската градина, така и в I клас. „Общуването с достъпни произведения на изобразителното изкуство от различни видове и жанрове – илюстрации в книги за деца, пейзажи, натюрморти и фигурални композиции, е друго неизменно средство за разширяване кръга на детските възприятия и представи“ (Витанова и др., 1994: 128).

Задачата може да бъде обогатена в друг час, като децата рисуват какво си представят, като чуят нетрадиционно словосъчетание или изречение, например: като чуят израза „слънцето запя“, „детето грейна“, „цветята танцуват“, „вятърът лудува“, „облачетата плават“, „морето е сърдито“, „небето гори“ и т.н. След това се по-ставя задачата да разкажат история за този нов герой.

Всяка дейност на децата трябва да има мотиви и цел. Текстопроизводството – също. На децата се помага с въпроси, указания, предложения:

1. Поставете героите в нова ситуация!

2. Каква случка ще разкажете?

3. Кой ще участва в нея?

4. Кога ще се случи?

5. Къде?

6. Ще има ли и други герои освен вече познатите?

7. Ще имат ли участниците имена?

8. Как ще покажете вашето отношение към тях?

9. Какви думички ще използвате?

Установяването на равнището на продуктивните умения (за създаване на творчески съчинения) е трудоемка задача, защото се отчита не толкова чрез количествени данни, колкото чрез степента на специфичност, оригиналност на образността, на нетрадиционността на решенията и комбинациите. Вниманието се концентрира върху различни прояви на творческо мислене, преминава се през „нелепиците“, „абсурдите“, премисля се обвързаността между графично изображение и речев изказ и се стига до словесно-образното мислене, проявено в оригиналните творчески съчинения, поднесени в разнообразни варианти. В процеса на работа могат да се използват сюжетно-ролеви и дидактични игри.

Разказът по картина/и се съставя по зададена опора, но с неезиков характер. В детската градина се работи предимно върху сюжетни картини. Пейзажите са трудни за децата. Предлагат се „няколко картини, представящи в запечатан образ ключов момент от някакъв сюжет“ (Георгиева, Савова, 2003: 126). Задачата е, като се използват тези опори, да се представи с думи подсказаният сюжет и да се структурира повествование, адекватно на картините. Разказването по картина/и е най-силно ограничително за въображението на детето, което ще съставя разказа. Възможностите за намеса са много слаби и се отнасят до второстепенни моменти от случката, до именуването по определен начин на участниците, до посочване на причините за нещо в развитието на сюжетното действие. Всяка от картините обикновено изобразява отделна част от повествованието (завръзка, кулминация, развръзка) и затова чрез включването на този разказ в програмата се цели да се формират и развият уменията на децата за конструиране на текста и за подреждане на отделните му части. За да се научат да оформят всяка част, децата трябва да умеят да съставят главните (основните) изречения за всяка част, а после да допълват текста с нови. Така стандартните задачи при подготовката за разказване по серия картини/картина са:

– Разгледайте внимателно картината/картините! Какво е нарисувано?

– Каква случка се изобразява чрез тях?

– Кои са участниците в случката/случките?

– Какъв момент е изобразен на първата/втората/третата картина?

– Опитайте се да кажете с едно изречение какво се случва според първата картина.

– Сега добавете нови думички към това изречение/нови изречения, за да стане по-ясно какво се случва. Внимателно наблюдавайте картините и с думи разкажете видяното.

Учителят помага на децата. Подсказва думи, изречения. „Подава“ думички, чрез които децата да свържат отделните изречения в текст, т.нар. „комуникативни мостчета“. Например: Това се случи... (начало, уводна част); Изведнъж... (за начало на случката); Тогава... (за развитието на случката); Накрая... (за край на случката); Затова... (за заключителна част).

Предварителната подготовка на педагогическата ситуация за съставяне на разказ по картина/и включва:

– подбиране на картината/ите съобразно възрастовата група и с оглед на поставените задачи. Съдържанието да е достъпно за децата. Сюжетът да е интересен, да буди желание за споделяне. Най-подходящи са картините, които отразяват отношения между хората;

– картината не трябва да е отрупана с много образи и обекти, за да могат децата да осмислят отношенията между тях и отделното поведение;

– картините да са с висока художествена стойност, да са ярки, да привличат вниманието на децата и да го задържат, да възпитават естетически възприятия. За съжаление, в учебните тетрадки има картини, чието разчитане затруднява даже възрастните.

Характерните белези, свойства и качества на предметите и хората (от картините) улесняват свързването на детския опит с изобразеното и затвърдяват представите за околната действителност, съдействат за осмислянето на нравствени правила и формират модел на поведение.

Следователно както по съдържание, така и по форма картините трябва да бъдат предпоставка за развитие на мисленето, за обогатяване на речта, за формиране на емоционалната интелигентност на децата.

Методиката на работата върху разказ по картина/и в различните възрастови групи съответства на задачите, които се усложняват по отношение на формите на мислене, степента на творческо въображение и логическа памет, проявите на самостоятелност на децата при съставяне на разказа. Педагогическата ситуация включва следните компоненти:

– мотивация на децата за участие;

– разглеждане на картината/ите;

– разговор по картината (Какво виждате? Какво прави? Защо? и др.);

– съчиняване на устния текст.

Въпросите всъщност представляват план на самия разказ. Занятията за съставяне на разказ по картина се разпознават като упражнения за усъвършенстване на речта на децата. Назоваването на обектите от картината предполага използването на съществителни и прилагателни имена, местоимения, наречия, глаголи. Обобщенията на учителя, образецът, допълването на детските отговори насочват децата към по-богато съдържание на разказа, по-определена сюжетна насоченост и мотивираност на действието. По-големите деца предлагат варианти на заглавие, осмислят елементите на разказа като неделими и логически свързани, проявяват контрол и самоконтрол във връзка с речевата употреба на езиковите средства и използвайки личния си опит и впечатленията си от художествените произведения, се стремят да внесат творчество, емоционалност и оригиналност в разказа си. Нагледните средства са емоционален и интелектуален стимул в развитието на логическото мислене, паметта, въображението. Чрез въпроси децата се насочват към словесно решаване на задачи, развиващи творческитеим способности. Въп-росите ги насочват към сюжета и към начина на неговото разгръщане, като им помагат да построят сюжетната линия. Чрез въпросите се описва случката, но се коментира и идейният замисъл на творбата, за извеждането на който от значение са и детайлите – облекло, цветове, големина на фигурите, преден план и т.н. Ако картината е една, задачата е по-трудна. Децата сами измислят случката (предхождаща и последваща), съотнасяща се с нарисуваното на картината. Там възможностите за вмешателство и разнообразие на детските разкази са по-големи.

Преценката на учителя насочва към умението да се постави заглавие, да се разчете съдържанието, да се внесе разнообразие в разказите, да се коментират детайлите. Очакват се пълни и изчерпателни разкази (III, IV група), богат речник и правилни граматически форми, описание на обстановка, фон на картината, цветове и др. Специално внимание се обръща на изговарянето на разказа – поза, височина на гласа, дикция, темпо, интонация и т.н.

Представеният текст е само опит да се внесе повече подреденост и системност в употребата на определени понятия и термини, да се диференцират характеристиките на актуалните видове продуктивни устни текстове в детската градина в теоретичен и технологичен аспект. Предложената класификация се съотнася със системата на ученическите писмени текстове (Георгиева, Добрева, 2003; Георгиева, Савова, 2003), но е методически адаптирана с оглед спецификата и приоритетите на образователното съдържание по български език и литература в детската градина, съобразена е с установените традиции в дидактическия дискурс и е мотивирана от идеята за приемственост между детската градина и началното училищно обучение.

ЛИТЕРАТУРА

Витанова, Н. и др. (1994). Активността на детето в детската градина. Книга за учителя. София: Просвета.

Георгиева, М., Савова, И. (2003). Писмените ученически текстове. Втора част – Съчинения. София: Кръгозор.

Даскалова, Ф. (1994). Методика на обучението по български език в детската градина. Пловдив: Макрос 2000.

Петрова, Е. и колектив. (1976). Овладяване на родния език в детската градина. София.

Петрова, В. (2003). Родна реч в детската градина. Книга за учителя. Моливко 3 – 7 години. Слово.

Родари, Дж. (1981). Граматика на фантазията. Увод в изкуството да измисляме истории. София: Наука и изкуство.

Русинова, Ел. (1979). Възпитаване на въображението в сюжетно-ролевата игра. София: Наука и изкуство.

REFERENCES

Vitanova, N. i dr. (1994). Aktivnostta na deteto v detskata gradina. Kniga za uchitelya. Sofi ya: Prosveta.

Georgieva, M., Savova, I. (2003). Pismenite uchenicheski tekstove. Vtora chast – Sachineniya. Sofi ya: Kragozor.

Daskalova, F. (1994). Metodika na obuchenieto po balgarski ezik v detskata gradina. Plovdiv: Makros 2000.

Petrova, E. i kolektiv. (1976). Ovladyavane na rodniya ezik v detskata gradina. Sofi ya.

Petrova, V. (2003). Rodna rech v detskata gradina. Kniga za uchitelya. Molivko 3 – 7 godini. Slovo.

Rodari, Dzh. (1981). Gramatika na fantaziyata. Uvod v izkustvoto da izmislyame istorii. Sofiya: Nauka i izkustvo.

Rusinova, El. (1979). Vazpitavane na vaobrazhenieto v syuzhetno-rolevata igra. Sofiya: Nauka i izkustvo.

2025 година
Книжка 9s
Книжка 9
DEVELOPMENT OF DEMOCRATIC CULTURE THROUGH CONTENTS ABOUT THE ROMA IN CLASSROOM TEACHING – STUDENTS’ PERCEPTION

Aleksandra Trbojević, Biljana Jeremić, Hadži Živorad Milenović, Bojan Lazić

Книжка 8
КАТЕГОРИАЛНИ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИНФОРМАЦИОННО-КОМУНИКАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ В ОБУЧЕНИЕТО НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ СЪС СОП

д.п.н Мира Цветкова-Арсова, Данка Щерева, Славина Лозанова, Маргарита Томова

Книжка 7
ВРЪЗКА НА СОЦИАЛНО-ЕМОЦИОНАЛНОТО С КОГНИТИВНОТО РАЗВИТИЕ В ПРИОБЩАВАЩА СРЕДА

Милен Замфиров, Маргарита Бакрачева, Емилия Евгениева

Книжка 6
КОГНИТИВНО РАЗВИТИЕ НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ, ОБХВАНАТИ В ПРИОБЩАВАЩОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Милен Замфиров, Емилия Евгениева, Маргарита Бакрачева

Книжка 5
COMPETENCE FOR SOCIAL PEDAGOGICAL PRACTICE: WHAT DO STUDENTS TELL US?

Maya Tcholakova, Marina Pironkova, Aleksandar Ranev, Yana Staneva

MULTIMODAL COMMUNICATION IN PHYSICAL EDUCATION CLASSES

Cristiana Lucretia Pop, Cristina Filip

Книжка 4s
GAMES IN FUNCTION OF DEVELOPMENT OF MULTIPLICATION SKILLS

Dasare Sylejmani, Vesna Makashevska, Jasmina Jovanovska

Книжка 4
ИЗПОЛЗВАНЕ НА СИСТЕМИТЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОБУЧЕНИЕТО В КОНТЕКСТА НА ИНТЕРАКТИВНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Силвия Парушева, Борис Банков, Гергана Касабова, Петя Страшимирова

MILITARY AND SOCIAL THREATS AS DETERMINANTS OF THE DEVELOPMENT OF CONTEMPORARY UKRAINIAN HIGHER EDUCATION

Mykola Pantiuk, Tetiana Pantiuk, Nataliia Bakhmat, Olena Nevmerzhytska, Svitlana Ivakh

STEM ОБУЧЕНИЕ НА СТУДЕНТИ ПЕДАГОЗИ В ТРАНСДИСЦИПЛИНАРНА ОБРАЗОВАТЕЛНА СРЕДА

Любен Витанов, Николай Цанев, Людмила Зафирова, Гергана Христова, Катерина Динкова, Калина Георгиева, Жорж Кюшев, Здравка Савчева

ИЗСЛЕДВАНЕ И АНАЛИЗ НА НАГЛАСИТЕ НА СТУДЕНТИТЕ ПРИ ИЗПОЛЗВАНЕ НА ГЕНЕРАТИВЕН ИНСТРУМЕНТ НА ИЗКУСТВЕН ИНТЕЛЕКТ

Николай Янев, Иглика Гетова, Теодора Христова, Ива Костадинова, Георги Димитров

Книжка 3
ДРУГИЯТ КАТО ЦЕННОСТ В УЧИЛИЩЕ

Александър Кръстев

Книжка 2
ASSESSMENTS OF TEACHERS AND PARENTS OF CHILDREN WITH DEVELOPMENTAL DISABILITIES ON INCLUSION IN PRE-SCHOOL INSTITUTIONS

Zagorka Markov, Hadzi Zivorad Milenovic, Biljana Jeremic, Radmila Zecevic, Milica Pavlovic

Книжка 1s
ПРИЛОЖЕНИЕ НА СРЕДСТВАТА ЗА ДОПЪЛВАЩА И АЛТЕРНАТИВНА КОМУНИКАЦИЯ В ОБРАЗОВАТЕЛНИТЕ ИНСТИТУЦИИ В БЪЛГАРИЯ

. Неда Балканска, . Анна Трошева-Асенова, . Пенка Шапкова, Снежина Михайлова

USE OF ARTIFICIAL INTELLIGENCE IN FOREIGN LANGUAGE TEACHING

Ekaterina Sofronieva, Christina Beleva, Galina Georgieva

Книжка 1
Скъпи читатели, автори, приятели на списание „Педагогика“,

В началото на 2025 година в първия брой на нашето списание „Педагогика“ бих искала от името на редакционната колегия и от мое име да Ви пожелая здраве, творческо вдъхновение и професионално удовлетворение от прино- са Ви към педагогическата наука и практика! Вярвам и се надявам, че списание „Педагоги- ка“ ще продължи да осигурява платформа за научен, обективен и откровен диалог, базиран на резултати от научни изследвания, за насто- ящето и бъдещето на обучението и образова- н

2024 година
Книжка 9s
Книжка 9
ANALYSIS AND IMPROVEMENT OF VIDEO LEARNING RESOURCES IN SMALL-SCALE LEARNING SCENARIOS

César Córcoles, Laia Blasco-Soplon, Germán Cobo Rodríguez, Ana-Elena Guerrero-Roldán

Книжка 8
АНГАЖИРАНОСТ КЪМ УЧЕНЕ ЧРЕЗ ИЗПОЛЗВАНЕ НА СМАРТ ТЕХНОЛОГИИТЕ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Кирилка Тагарева, Дора Левтерова-Гаджалова, Ваня Сивакова

Книжка 7
Книжка 6
Книжка 5s
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА НА СТАЖАНТСКАТА ПРАКТИКА ПРЕД СТУДЕНТИ – БЪДЕЩИ УЧИТЕЛИ

Илиана Петкова, Марияна Илиева, Владислава Станоева, Георги Чавдаров

Книжка 5
FEATURES OF SPEECH COMPREHENSION TRAINING OF CHILDREN WITH AUTISM SPECTRUM DISORDERS

Maryna Branytska, Svitlana Myronova, Svitlana Mykhalska

OVERVIEW OF THE STEM EDUCATION IN ISRAEL

Aharon Goldreich, Elena Karashtranova

Книжка 4
НАГЛАСИ НА СТУДЕНТИТЕ КЪМ СМАРТ ТЕХНОЛОГИИТЕ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Дора Левтерова-Гаджалова, Кирилка Тагарева, Ваня Сивакова

PROFESSIONAL SUPPORT FOR YOUNG RESEARCHERS

Emina Vukašinović, Marija Veselinović, Milan Milikić

РОБОТИТЕ В ОБУЧЕНИЕТО – ОБРАЗОВАТЕЛНА STEAM ИГРА

Мария Желязкова, Михаил Кожухаров, Даниела Кожухарова

Книжка 3s
Книжка 3
ATTITUDES AND EXPERIENCES OF THE PRESCHOOL TEACHERS IN THE APPLICATION OF DIGITAL TECHNOLOGIES IN ENVIRONMENTAL EDUCATION

Nataša Branković, Gordana Kozoderović, Biljana Jeremić, Danijela Petrović, Bojan Lazić, Slavica Karanović

ДИГИТАЛНИ ТЕХНОЛОГИИ В ПОДКРЕПА НА УЧЕНЕТО

Стоянка Георгиева-Лазарова, Лъчезар Лазаров

PREPARATION OF FUTURE TEACHERS FOR ORGANISING A HEALTH-PRESERVING INCLUSIVE SPACE IN EDUCATIONAL INSTITUTIONS

Nadiya Skotna, Tetiana Nadimyanova, Anna Fedorovych, Myroslava Sosiak, Oksana Yatsiv

Книжка 2s
Книжка 2
ОТ РИСУНКА – КЪМ СНИМКА

Камен Теофилов

Книжка 1s
Книжка 1
„ВТОРОТО“ БЪЛГАРСКО УЧИЛИЩЕ. ГЕНЕЗИСЪТ

Пенка Цонева, Бистра Мизова

2023 година
Книжка 9
EXPLORING THE NARRATIVE IDENTITY OF HUNGARIAN TEACHERS IN SLOVAKIA

Patrik Baka, Terézia Stredl, Kinga Horváth, Zsuzsanna Huszár, Melinda Nagy, Péter Tóth, András Németh

Книжка 8
A QUALITY “ONLINE” TEACHER – WHAT DO STUDENTS APPRECIATE AND VALUE IN TEACHERS DURING DISTANCE LEARNING?

Irena Golubović-Ilić, Ivana Ćirković-Miladinović, Nataša Vukićević

SUPPORT FOR THE INCLUSION OF ROMA CHILDREN THROUGH THE PROJECT TEACHING MODEL

Biljana Jeremić, Aleksandra Trbojević, Bojan Lazić, Gordana Kozoderović

TREND ANALYSIS OF PROFESSIONAL COMPETENCES OF SPORTS TEACHERS AND COACHES

Sergejs Capulis, Valerijs Dombrovskis, Svetlana Guseva, Alona Korniseva

Книжка 7
ЦЕННОСТЕН ПРОФИЛ НА УЧИТЕЛИТЕ В НАЦИОНАЛЕН КОНТЕКСТ

Цветан Давидков, Силвия Цветанска

Книжка 6s
MODELLING OF MARITIME CYBER SECURITY EDUCATION AND TRAINING

Gizem Kayisoglu, Pelin Bolat, Emre Duzenli

INTRODUCING THE USE OF CASE STUDIES METHODOLOGY IN TRAINING FOR SOFT SKILLS IN MARITIME UNIVERSITIES. THE ISOL-MET PROGRAM

Maria Lekakou, Helen Iakovaki, Dimitris Vintzilaios, Markella Gota, Giorgos Georgoulis, Thalia Vintzilaiou

THE ROLE OF MARITIME EDUCATION IN DIGITALIZATION

Kamelia Narleva, Yana Gancheva

Книжка 6
С МИСИЯ ЗА НАЦИОНАЛНА И КУЛТУРНА ИНДИВИДУАЛНОСТ

Надежда Кръстева, Йордан Колев

Книжка 5s
PREFACE

Nikola Vaptsarov Naval Academy is the oldest technical educational institution in Bulgaria. The Naval Academy is one of the symbols of Varna and Bulgaria in the world maritime community. Its history and achievements establish it as the most prestigious center for training of maritime specialists. At present, the Naval Academy trains specialists for the Navy and for the merchant marine in all areas of maritime life. Research and development conducted at the Naval Academy in Varna

A FAIR CONCERN ABOUT ECDIS

Nikolay Sozonov, Dilyan Dimitranov

DATA-DRIVEN LEARNING APPROACH TO MARITIME ENGLISH

Jana Kegalj, Mirjana Borucinsky, Sandra Tominac Coslovich

DEVELOPING CRITICAL THINKING SKILLS THROUGH THE “CASE STUDY” TEACHING METHOD IN MARITIME ENGLISH LANGUAGE TEACHING (MELT)

Tamila Mikeladze, Svetlana Rodinadze, Zurab Bezhanovi, Kristine Zarbazoia, Medea Abashidze, Kristine Iakobadze

MAXIMIZING STUDENTS’ LEARNING IN MARITIME ENGLISH ONLINE COURSE

Valentyna Kudryavtseva, Svitlana Barsuk, Olena Frolova

Книжка 5
Книжка 4s
Книжка 4
Книжка 3s
СПИРАЛАТА ОБЩЕСТВО – ОБРАЗОВАНИЕ

Иванка Шивачева-Пинеда

Книжка 3
ПРОЕКТНО БАЗИРАНО ОБУЧЕНИЕ ЗА СОЦИАЛНО-ЕМОЦИОНАЛНИ И ТЕХНОЛОГИЧНИ УМЕНИЯ ЧРЕЗ ПРОГРАМАТА „УМЕНИЯ ЗА ИНОВАЦИИ“

Галин Цоков, Александър Ангелов, Йоанна Минчева, Рени Димова, Мария Цакова

МЕДИЙНАТА ГРАМОТНОСТ И УЧИТЕЛИТЕ

Светла Цанкова, Стела Ангова, Мария Николова, Иван Вълчанов, Илия Вълков, Георги Минев

Книжка 2
INTONATION AND CHILDREN WITH EMOTIONAL AND BEHAVIORAL PROBLEMS

Katerina Zlatkova-Doncheva, Vladislav Marinov

Книжка 1
2022 година
Книжка 9
ТРАНСГРЕСИВНО-СИНЕРГИЧНО КАРИЕРНО РАЗВИТИЕ В „НЕФОРМАЛНО ОБРАЗОВАНИЕ“ В УНИВЕРСИТЕТА

д.п.н Яна Рашева-Мерджанова, Моника Богданова, Илиана Петкова

Книжка 8
INTEGRATING INTERCULTURAL EDUCATION IN THE PRIMARY SCHOOL CURRICULUM

Bujar Adili, Sonja Petrovska, Gzim Xhambazi

НАГЛАСИ НА БЪДЕЩИТЕ ДЕТСКИ УЧИТЕЛИ КЪМ STEM ПОДХОДА

Наталия Павлова, Михаела Тончева

Книжка 7
НАЦИОНАЛНАТА ИДЕЯ НА ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ

Йордан Колев, Надежда Кръстева

Книжка 6
Книжка 5
ИВАН Д. ШИШМАНОВ – ЕВРОПЕИЗИРАНИЯТ БЪЛГАРИН

Надежда Кръстева, Йордан Колев

THE TECHNOLOGY OF DEVELOPMENT OF COMMUNICATIVE CULTURE OF ELEMENTARY SCHOOL TEACHERS

Mariia Oliiar, Nataliia Blahun, Halyna Bilavych, Nataliia Bakhmat, Tetyana Pantyuk

Книжка 4
TEACHERS’ATTITUDES BOUT TEACHING AND LEARNING MATHEMATICS

Aleksandra Mihajlović, Emina Kopas-Vukašinović, Vladimir Stanojević

EDUCATION 4.0 – THE CHANGE OF HIGHER EDUCATION INSTITUTIONS AND THE LABOUR MARKET

Gergana Dimitrova, Blaga Madzhurova, Stefan Raychev, Dobrinka Stoyanova

Книжка 3s
DISTANCE LEARNING IN THE CONTEXT OF THE COVID-19 PANDEMICS

Baktybek Keldibekov, Shailoobek Karagulov

DIGITAL UNIVERSITIES: FEATURES AND KEY CHARACTERISTICS

Marina Skiba, Maktagali Bektemessov, Alma Turganbayeva

Книжка 3
Книжка 2
TWO-TIER MODEL OF TRAINING FUTURE TEACHERS FOR COACHING AT OUT-OF-SCHOOL INSTITUTIONS

Borys Savchuk, Tetyana Pantyuk, Natalia Sultanova, Halyna Bilavych, Mykola Pantyuk

Книжка 1
2021 година
Книжка 9
ИЗСЛЕДВАНЕ НА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО МЕЖДУ ФОРМАЛНОТО И НЕФОРМАЛНОТО ЗДРАВНО ОБРАЗОВАНИЕ

Доц. д-р Вержиния Боянова Гл. ас. д-р Константин Теодосиев Гл. ас. д-р Берджухи Йорданова

FORMATION OF PROFESSIONAL COMPETENCE OF ASSISTANT TEACHER OF INCLUSIVE EDUCATION IN SECONDARY EDUCATION INSTITUTIONS

Prof. Dr. Vladyslava Liubarets, Prof. Dr. Nataliia Bakhmat, Prof. Dr. Olena Matviienko, Oksana Tsykhmeistruk, Inna Feltsan

Книжка 8
ОТНОСНО ЗАДЪЛЖИТЕЛНОСТТА НА ПРЕДУЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ – РЕЗУЛТАТИ ОТ ЕДНО ИЗСЛЕДВАНЕ

Проф. д-р Маргарита Колева, доц. д-р Блага Джорова, д-р Ева Жечева

INFLUENCE OF PSYCHOLOGICAL AND PEDAGOGICAL FEATURES OF STUDENTS ON THEIR ACTIVITY IN SELF-EDUCATION

Dr. Iryna Sereda, Assoc. Prof. Dr. Svitlana Karskanova, Assoc. Prof.

CENTRALISATION AND DECENTRALISATION IN HIGHER EDUCATION: A COMPARATIVE STUDY OF HUNGARY AND GERMANY

Carla Liege Rodrigues Pimenta, Prof. Dr. Zolt†n R–nay, Prof. Dr. Andr†s Nmet

ЗА ПРИОБЩАВАНЕТО, ОБУЧЕНИЕТО И РАЗВИТИЕТО НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ С ИНТЕЛЕКТУАЛНИ ЗАТРУДНЕНИЯ

Златкова-Дончева, К. (2021). Приобщаване, обучение и развитие на деца и ученици с интелектуални затруднения. Бургас: Либра СКОРП, ISBN 978-954-471-705-6

Книжка 7s
CONCEPT OF PRESENT PRACTICE IN CHOOSING OF OPTIMAL NUMBER OF TUGS

Rino Bošnjak, Zvonimir Lušić , Filip Bojić, Dario Medić

S-101 CHARTS, DATABASE TABLES FOR S-101 CHARTS, AUTONOMOUS VESSEL

Vladimir Brozović, Danko Kezić, Rino Bošnjak, Filip Bojić

INFLUENCE OF HYDRO-METEOROLOGICAL ELEMENTS ON THE SHIP MANOEUVRING IN THE CITY PORT OF SPLIT

Zvonimir Lušić , Nenad Leder, Danijel Pušić, Rino Bošnjak

MEETING SUSTAINABLE DEVELOPMENT GOALS – EXPERIENCE FROM THE LARGEST SHIPPING COMPANIES

Katarina Balić , Helena Ukić Boljat, Gorana Jelić Mrčelić, Merica Slišković

OPTIMISING THE REFERENCE POINT WITHIN A JOURNAL BEARING USING LASER ALIGNMENT

Ty Aaron Smith , Guixin Fan , Natalia Nikolova , Kiril Tenekedjiev

REVIEW OF THE CURRENT INCREASE OF NOISE UNIT COST VALUES IN TRANSPORT

Luka Vukić , Ivan Peronja , Mihaela Bukljaš , Alen Jugović

TARGET DETECTION FOR VISUAL COLLISION AVOIDANCE SYSTEM

Miro Petković, Danko Kezić, Igor Vujović, Ivan Pavić

NEW RESULTS FOR TEACHING SHIP HANDLING USING FAST TIME SIMULATION

Knud Benedict , MichŽle Schaub , Michael Baldauf , Michael Gluch , Matthias Kirchhoff , Caspar Krüger

POTENTIAL BENEFITS OF ELECTRICALY DRIVEN FERRY, CASE STUDY

Tina Perić, Ladislav Stazić, Karlo Bratić

SITUATIONAL AWARENESS – KEY SAFETY FACTOR FOR THE OFFICER OF THE WATCH

Hrvoje Jaram, Pero Vidan, Srđan Vukša, Ivan Pavić

Книжка 7
INCLUSIVE INTELLIGENCE

Dr. Aleksandar Krastev, Assist. Prof.

EDUCATION OF MORAL CULTURE OF STUDENT YOUTH IN THE CONDITIONS OF POLYCULTURAL SPACE

Dr. Natalia Bondarenko, Assoc. Prof. Yevhen Rozdymakha Dr. Lyudmila Oderiy, Assoc. Prof. Dr. Anatoly Rozdymakha, Assoc. Prof. Dilyana Arsova, PhD student

PROFESSIONAL DEVELOPMENT IN KOSOVO – RESEARCH OF TRAINING PROGRAMS AND TESTS

Bekim Samadraxha, Veton Alihajdari, Besim Mustafa, Ramë Likaj

Книжка 6s
EVALUATION OF CRUISER TRAFFIC VARIABLES IN SEAPORTS OF THE REPUBLIC OF CROATIA

Maja Račić, Katarina Balić, Mira Pavlinović, Antonija Mišura

COMPARATIVE ANALYSIS OF THE CONTRACTS FOR MARITIME TRANSPORT SERVICES. CHAIN OF CHARTER PARTIES

Svetlana Dimitrakieva, Ognyan Kostadinov, Christiana Atanasova

THE LIGHTSHIP MASS CALCULATION MODEL OF A MERCHANT SHIP BY EMPIRICAL METHODS

Vedran Slapničar , Katarina Zadro , Viktor Ložar , Ivo Ćatipović

ON EDUCATION AND TRAINING IN MARITIME COMMUNICATIONS AND THE GMDSS DURING THE COVID-19

Chavdar Alexandrov, Grozdyu Grozev, Georgi Dimitrov, Avgustin Hristov

AIR POLLUTANT EMISSION MEASUREMENT

Nikola Račić, Branko Lalić, Ivan Komar, Frane Vidović, Ladislav Stazić

ASSESSMENT OF LNG BUNKERING ACCIDENTS

Peter Vidmar, Andrej Androjna

EGR OPERATION INFLUENCE ON THE MARINE ENGINE EFFICIENCY

Delyan Hristov, Ivan Ivanov, Dimitar Popov

THE MEASUREMENT OF EXHAUST GAS EMISSIONS BY TESTO 350 MARITIME – EXHAUST GAS ANALYZER

Bruna Bacalja, Maja Krčum, Tomislav Peša, Marko Zubčić

PROPELLER LOAD MODELLING IN THE CALCULATIONS OF MARINE SHAFTING TORSIONAL VIBRATIONS

Nenad Vulić, Karlo Bratić, Branko Lalić, Ladislav Stazić

MODELING OF THE DEPENDENCE OF CO

Hristo Hristov, Ivailo Bakalov, Bogdan Shopov, Dobromir Yovkov

TECHNICAL DIAGNOSTICS OF MARINE EQUIPMENT WITH PSEUDO-DISCRETE FEATURES

Guixin Fan , Natalia Nikolova , Ty Smith , Kiril Tenekedjiev

CONTRIBUTION TO THE REDUCTION OF THE SHIP’S SWITCHBOARD BY APPLYING SENSOR TECHNOLOGY

Nediljko Kaštelan, Marko Zubčić, Maja Krčum, Miro Petković

THE STAND FOR FIN DRIVES ENERGY TESTING

Andrzej Grządziela , Marcin Kluczyk , Tomislav Batur

INTRODUCTION OF 3D PRINTING INTO MARINE ELECTRICAL ENGINEERING EDUCATION – A CASE STUDY

Ivica Kuzmanić, Igor Vujović, Zlatan Kulenović, Miro Petković

SHIPYARD CRANE MODELING METHODS

Pawel Piskur, Piotr Szymak, Bartosz Larzewski

Книжка 6
TEACHERS' PERSPECTIVE ON THE EDUCATIONAL IMPLICATIONS OF ONLINE TEACHING

Dr. Julien-Ferencz Kiss, Prof. Dr. Florica Orțan, Dr. Laurențiu Mˆndrea

ПСИХОЛОГО-ПЕДАГОГИЧЕСКИ ПРАВИЛА, МОДЕЛИ НА ДОБРИ ПРАКТИКИ И ПРЕПОРЪКИ ПРИ РАБОТАТА И ОБУЧЕНИЕТО НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ С ПОВЕДЕНЧЕСКИ РАЗСТРОЙСТВА

Тричков, Ив., 2019. Психолого-педагогически правила, модели на добри прак- тики и препоръки при работата и обучението на деца и ученици

Книжка 5
ФИДАНА ДАСКАЛОВА ЗА ПЕДАГОГИКАТА

Маргарита Колева, Йордан Колев

ВОЕННОМОРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ – ЕДИН РАЗЛИЧЕН ПОГЛЕД

Кожухаров, А. (2021). Личните академични документи на българската военна образователна система (1892 – 1946). Варна: ВВМУ, ISBN 978-619-7428-55-1

Книжка 4
Книжка 3
НЕВРОДИДАКТИКА

Наталия Витанова

ЗА АСИСТИРАЩИТЕ И ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Сивакова, В. (2020). Асистиращи и информационни технологии

Книжка 2
ОВЛАДЯВАНЕ НА КЛЮЧОВИ КОМПЕТЕНЦИИ ПРИ ОРИЕНТИРАНЕ В СВЕТА

Стоянова, М. (2019). Овладяване на ключови компетенции при ориентиране в света. София: Авангард принт, ISBN 978-954-337-398-7 374

Книжка 1
BULGARIAN SCHOOL – SHOWCASE OF IDENTITY

Veska Gyuviyska, Nikolay Tsankov

ЗА ИЗБОРА НА УЧЕБЕН КОМПЛЕКТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛЕН ЕТАП. И ЗА ОБУЧЕНИЕТО

Георгиева, А. (2020). Съвременни проекции на обучението по български език

КОНТРОЛ НА СТРЕСА. ПСИХОЛОГИЧЕСКИ И УПРАВЛЕНСКИ РАКУРСИ

Стоянов, В. (2020). Управление на стреса в организацията. Психологически и управленски ракурси. 198 cтр., Варна: Стено, ISBN 978-619-241-119-0

2020 година
Книжка 9
Книжка 8
EDUCATIONAL REASONS FOR EARLY SCHOOL DROP-OUT

Maria Teneva, Zlatka Zhelyazkova

Книжка 7s
TEACHING CHALLENGES IN SPORTS EDUCATION DURING THE PANDEMIC COVID-19

Evelina Savcheva, Galina Domuschieva-Rogleva

THE DIFFERENCES IN STUDENTS’ ATTITUDES ABOUT ONLINE TEACHING DURING COVID-19 PANDEMIC

Aleksić Veljković Aleksandra , Slađana Stanković , Irena Golubović-Ilić , Katarina Herodek

ONLINE EDUCATION DURING PANDEMIC, ACCORDING TO STUDENTS FROM TWO BULGARIAN UNIVERSITIES

Antoaneta Getova¹ , Eleonora Mileva² , Boryana Angelova-Igova²

Книжка 7
ПОДГОТОВКАТА НА ПЕДАГОГИЧЕСКИ КАДРИ ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНИТЕ ВЪЗПИТАТЕЛНИ ЗАВЕДЕНИЯ ПРЕЗ ПЕРИОДА 1944 – 1991 ГОДИНА

Въчева, С. (2019). Подготовката на педагогически кадри за предучилищните възпитателни заведения през периода

ПАЗАРНИ МЕХАНИЗМИ В УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ. ТЕОРЕТИКО-ПРИЛОЖНИ ВЪПРОСИ

Първанова, Й. (2020) Пазарни механизми в училищното образование. Теоретико-приложни въпроси. София: Колбис, ISBN 978-619-7284-35-5

Книжка 6
TEACHERS ATTITUDES ABOUT INTEGRATED APPROACH IN TEACHING

Emina Kopas-Vukašinović, Aleksandra Mihajlović, Olivera Cekić-Jovanović

Книжка 5
КОНЦЕПТУАЛНИ МОДЕЛИ ЗА РАЗРАБОТВАНЕ НА ПОЗНАВАТЕЛНИ ОНЛАЙН ИГРИ В ОБЛАСТТА НА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО

Детелин Лучев, Десислава Панева-Мариновa, Радослав Павлов Гита Сенка Лилия Павлова

ТАЛАНТЛИВ ПЕДАГОГ И КУЛТУРЕН ДЕЕЦ

Севда Чобанова, Любен Десев

Книжка 4
A CONTINUUM OF APPROACHES TO SCHOOL INSPECTIONS: CASES FROM EUROPE

Rossitsa Simeonova, Yonka Parvanova Martin Brown, Sarah Gardezi, Joe O’Hara, Gerry McNamara Laura del Castillo Blanco Zacharoula Kechri, Eleni Beniata

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2019 година
Книжка 9
Книжка 8
ОБРАЗОВАНИЕ НА БЪДЕЩЕТО

Наталия Витанова

Книжка 7
МОДЕЛ НА РАБОТА В ИНТЕРКУЛТУРНА СРЕДА

(Научноизследователска саморефлексия)

RISK FACTORS FOR EARLY SCHOOL LEAVING IN BULGARIA

Elena Lavrentsova, Petar Valkov

ПРИНОСИ НА ЕЛКА ПЕТРОВА ЗА БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ

(100 години от рождението на проф. д.п.н. Елка Петрова – 27.10.1919 – 21.12.2012)

НАСОКИ ЗА ПРИОБЩАВАНЕ НА МАРГИНАЛНИ СЕМЕЙНИ ОБЩНОСТИ В ОБРАЗОВАТЕЛНИТЕ ИНСТИТУЦИИ

Нунев, Й. (2019). Насоки за приобщаване на маргинални семейни общности в образователните институции. Велико Търново: Св. св. Кирил и Методий, ISBN 978-619-208-186-7

Книжка 6
ДИОФАНТОВИ УРАВНЕНИЯ И СИСТЕМИ ДИОФАНТОВИ УРАВНЕНИЯ – ТЕОРЕТИЧНИ АСПЕКТИ И МЕТОДИЧЕСКА ПРОЕКЦИЯ В НАЧАЛНИЯ ЕТАП НА ОБРАЗОВАНИЕ

Владимира Ангелова. (2018). Диофантови уравнения и системи диофантови уравнения – теоретични аспекти и методическа проекция в начален етап на образование. Пловдив: Паисий Хилендарски, ISBN 978-619-202-394-2

ЕДНА НОВА КНИГА ЗА ПЕДАГОГИЧЕСКИТЕ УМЕНИЯ НА УЧИТЕЛИТЕ

Николай Колишев. (2018). Теория на педагогическите умения на учителите. София: Захарий Стоянов, ISBN: 9789540912066

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ПРИЛОЖЕНИЕ НА ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИЯ ПОДХОД ПРИ ОБУЧЕНИЕ НА СТУДЕНТИ ПЕДАГОЗИ

(върху примера на обучение по академичната дисциплина „Съвременни аспекти на гражданското образование“ на студенти педагози)

LEARNING MATURITY

Alina G“mbuță Daniela-Carmen Berințan Marijana Mikulandra Krzysztof Kij Katja Sivka

Книжка 2
ДЕТЕТО И ПЕДАГОГИКАТА

Рашева-Мерджанова, Ян., Петкова, Ил. & Господинов, Вл. (съст.). (2018). Детето и педагогиката. София: Просвета, ISBN 978-954-01-3806-0

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

Редакционната колегия на списание „Педаго- гика“ ви честити Новата 2019 година! Пожела- ваме ви от сърце тя да бъде щастлива, успешна и благословена! През отминалата юбилейна 2018 г. публику- вахме редица стойностни материали на универ- ситетски преподаватели, учители, разнородни специалисти, работещи в сферата на образова- нието, докторанти. Отбелязани бяха поредица от тематични конференции и юбилейни празни- ци. Получихме и международно признание чрез включването на списанието

УЧЕНИЧЕСКО САМОУПРАВЛЕНИЕ

Желязкова-Тея, Т. & Банчева, М. (2018). Ученическото самоуправление. София: Аз-буки. ISBN: 978-619-7065-20-6

2018 година
Книжка 9
ПРАВАТА НА ДЕТЕТО ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА СТУДЕНТИ ПЕДАГОЗИ

Йорданка Николова, Даниела Рачева

Книжка 8
СПОДЕЛЕНО МНЕНИЕ

Николова, М. & Михалева, Б. (2018). С увереност срещу агресията и кон-

Книжка 7
РАДОСТТА ОТ ОБЩУВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК В ДЕТСТВОТО

Екатерина Софрониева, Христина Белева

НОВО ТЕОРЕТИКО-ПРАКТИЧЕСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ДЕТСКОТО ТВОРЧЕСТВО

Енгелс-Критидис, Р. (2018). Децата и творчеството. Юбилеен сборник в чест

ПРОФ. Д-Р ЕЛЕНА РУСИНОВА-БАХУДЕЙЛА

Розалина Енгелс-Критидис

Книжка 6
ПОЗИТИВНА УЧЕБНА СРЕДА

Валентина Шарланова

SENIOR CITIZENS’ EXISTENTIAL NEEDS AND EDUCATION FOR THE MEANING OF LIFE

Joanna Łukasik, Norbert Pikuła, Katarzyna Jagielska

Книжка 5
ПЛАНОМЕРНО ПСИХИЧЕСКО РАЗВИТИЕ

(По случай 115 г. от рождението на П.Я. Галперин)

ПАРАДИГМАТА СЕМИОТИКА – ЕЗИК – ДЕТЕ ПРИ 6 – 7-ГОДИШНИТЕ

Жоржетина Атанасова, Любимка Габрова

ПАРАРОДИТЕЛСКАТА ГРИЖА ВЪВ ФОКУСА НА ЕДИН СОЦИАЛНОПЕДАГОГИЧЕСКИ АНАЛИЗ

Ковачка, Ю. (2017). Социалнопедагогически проблеми при деца с парародителска грижа. Благоевград: УИ „Неофит Рилски“, 144 стр. ISBN: 9789540001340

Книжка 4
ДЕТСКИ КОНФЕРЕНЦИИ

Боряна Иванова

СТЕРЕОТИПИЗАЦИЯ НА ЕТНИЧЕСКИТЕ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ ПРИ СЪВРЕМЕННИТЕ МЛАДИ БЪЛГАРИ

Зорница Ганева. (2017). Стереотипизация на етническите взаимоотношения при съвременните млади българи. София: Елестра. ISBN 978-619-7292-03-9

Книжка 3
Книжка 2
СЪВРЕМЕННИ МЕТАМОРФОЗИ НА ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА В ДЕТСКАТА ГРУПА

Веселина Иванова, Виолета Кърцелянска-Станчева

SCHOOLS AND UNIVERSITIES AS SOCIAL INSTITUTIONS

Emilj Sulejmani Shikjerije Sulejmani

ОТНОСНО УСЕТА ЗА БРОЕНЕ

Петър Петров, Мима Трифонова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ И ПРИЯТЕЛИ,

Редакционната колегия на сп.„Педагогика“ Ви честити Новата 2018 г. Пожелаваме ви тя да бъде здрава, щедра и благословена! Тази година списанието чества своя юбилей – 90 години от неговото публикуване за първи път през 1928 г. с името „Народна просвета“. От деня на създаване до сега, то отразява актуал- ните проблеми на педагогическата наука и прак- тика и остава верен спътник на хиляди научни работници, учители, докторанти. Вярваме, че силата на творческата ни енергия ще пом

ДОБРИ ПРАКТИКИ „ПАРТНЬОРСТВО РОДИТЕЛИ – УЧИЛИЩЕ“

Мехмед Имамов, Калинка Гайтанинчева

2017 година
Книжка 9
ПЕДАГОГИЧЕСКОТО УЧЕНИЕ НА Й. ФР. ХЕРБАРТ – ИСТОРИЯ И СЪВРЕМЕННОСТ

(По повод 240 г. от неговото рождение) Невена Филипова

Книжка 8
ЧЕТЯЩИЯТ СТУДЕНТ, ЧЕТЯЩОТО ДЕТЕ – ЕДНО МАЛКО ПРОЗОРЧЕ, ЕДНА ВЕЛИЧЕСТВЕНА ГЛЕДКА

Мариана Мандева, Боряна Туцева, Габриела Николова, Цветелина Ковачева

Книжка 7
ДИДАКТИЧЕСКИ КОМПЕТЕНТНОСТИ

Нели Митева, Наталия Витанова

Илияна Кунева

Книжка 6
Книжка 5
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКО ОБУЧЕНИЕ В АКАДЕМИЧНА СРЕДА

(Научно-теоретична рефлексия) Румяна Неминска

ПРИНОС В ПСИХОЛОГИЯТА НА ТВОРЧЕСТВОТО

(120 години от рождението на Лев Семьонович Виготски) Любен Десев

ЛЕВ СEМЬОНОВИЧ ВИГОТСКИ – ПСИХОЛОГ И НА ХХI ВЕК

(по случай 120 години от рождението му)

ИСКУССТВО В ЖИЗНИ ЛЮДЕЙ

Гульнар Омарова

НОВА И ПОЛЕЗНА КНИГА

Йонка Първанова

ПРИНОСЕН ТРУД КЪМ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛНОТО УЧИЛИЩЕ

М. Мандева (2017). Методика на обучението по български език и литература – I – IV клас. Начално ограмотяване. В. Търново: УИ „Св. св. Кирил и Методий“, 120 стр.

ЕДНО ФУНДАМЕНТАЛНО ИНТЕГРАЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА РОЛЯТА НА ОБРАЗОВАНИЕТО ЗА РАЗВИТИЕТО НА НООСФЕРНИЯ ИНТЕЛЕКТ

Марга Георгиева, Сава Гроздев. (2016). Морфодинамиката за развитието на ноосферния интелект. София: Изток-Запад, ISBN 978-619-152-869-1

Книжка 4
Книжка 3
СИСТЕМАТИЧНО ВЪВЕДЕНИЕ В ОБЩАТА И ПСИХОЛОГИЧЕСКАТА СИНЕРГЕТИКА

Любен Десев (2015). Синергетика. Въведение и речник. 777 термина. София: ИК „Екопрогрес“. 464 с. ISBN 978-954-2970-37-8

Книжка 2
ПРОБЛЕМИ И ПЕРСПЕКТИВИ В РАЗВИТИЕТО НА ХУДОЖЕСТВЕНОТО ОБРАЗОВАНИЕ У НАС ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДЕТСКИЯ И НАЧАЛНИЯ УЧИТЕЛ

Теодора Власева, Даниела Гирджева-Валачева, Мария Калоферова, Найден Младенов, Илияна Шотлекова

ЗАКЪСНЯЛО ПРИЗНАНИЕ

Доц. д-р Емилия Николова

Книжка 1
ФАКТОРИ ЗА УСПЕШНО ПРИЛАГАНЕ НА СМЕСЕНО ОБУЧЕНИЕ

Стоянка Георгиева-Лазарова Лъчезар Лазаров

ЗА СТОПЛЕНИТЕ ПЪТЕКИ КЪМ ЛИТЕРАТУРНОТО ПОЗНАНИЕ

Радев, Радослав. 2015. Технология на методите в обучението по литература. Варна: Славена, 247 с., ISBN 978-619-190-041-1

2016 година
Книжка 9
ИНТЕРАКТИВНИ ТЕХНИКИ ЗА ОВЛАДЯВАНЕ НА ЧЕТЕНЕТО В МУЛТИКУЛТУРНАТА КЛАСНА СТАЯ – ПЪРВИ КЛАС

ФОРМИРАНЕ НА РЕЧЕВА КУЛТУРА, В НАЧАЛНА УЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ, (АНАЛИЗ НА АНКЕТА С УЧИТЕЛИ

Кампания

на Института за български език – БАН, и вестник „Аз-буки“

Книжка 8
Книжка 7
IBM SPSS STATISTICS ПРЕЗ ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ ПОГЛЕД НА ДОЦ. Д-Р ЗОРНИЦА ГАНЕВА

Зорница Ганева (2016). Да преоткрием статистиката с IBM SPSS Statistics. София: Елестра. 712 стр. ISBN 978-619-7292-01-5

НАЧАЛНОТО ОГРАМОТЯВАНЕ – „КЛЮЧ“ ЗА УСПЕШЕН ЖИВОТ В ПРОМЕНЯЩИЯ СЕ СВЯТ

Мариана Мандева, Диляна Гаджева (2016). Начално ограмотяване

ОТ „ЧУДНА И ДИВНА ДАСКАЛЕТИНКА“ ДО ПЕДАГОГИКА ЗА НАЦИОНАЛНО СЛУЧВАНЕ

Виолета Атанасова (2015) Петко Славейков за образованието. Шумен: Унивeрситетско издателство „Епископ Константин Преславски. 208 с. ISBN 978-619-201-051-5

Книжка 6
УЧИЛИЩЕ ЗА ЧЕТЕНЕ

Петя Георгиева

Кампания

на Института за български език – БАН, и в. „Аз Буки“

ДОШЛА ЛИ Е ИНСПЕКТОРЪТ?

Ванина Сумрова

ЩЕ ТЕ ЧАКАМ В/НА ЦЕНТЪРА

Илияна Гаравалова

ПРАВО В ДЕСЕТКАТА

Ивелина Стоянова

ПРОФ.Д.П.Н. СТОЯНКА ЖЕКОВА

Редколегия на сп. „Педагогика“

Книжка 5
Книжка 4
СИНЕРГЕТИКА – НОВО НАУЧНО ПОЗНАНИЕ

(Синергетика – въведение и речник, София: ИК Екопрогрес, 2015 г.)

Книжка 3
Книжка 2
НОВА ДИНАМИЧНА МОДИФИКАЦИЯ В ГРАНИЦИТЕ НА „АЗ-КОНЦЕПЦИЯТА“ НА МАТЕМАТИЧЕСКОТО МОДЕЛИРАНЕ

Марга Георгиева & Сава Гроздев. (2015). Морфодинамиката за развитието на ноосферния интелект, София: Марга Георгиева. 323 стр. ISBN 9786199052204

Книжка 1
IN MEMORIAM

На 10.12.2015 г. ни напусна нашият колега и приятел проф. д-р Иван Пет ков Иванов. Той беше уважаван учен и експерт в областта на педагогическите науки – автор на 10 монографии, 8 учебника, 10 учебни помагала, 6 студии и над 100 статии в специализирани периодич- ни издания и научни сборници; участник в 28 между- народни и национални проекта; председател и член на експертни групи към НАОА, член на редакционната ко- легия на сп. „Педагогика“. Проф. д-р Иван Иванов беше уважаван и оби

2015 година
Книжка 9
Книжка 8
РУСЕНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ

Златоживка Здравкова

Книжка 7
ДИСКУСИЯТА В УРОКА ПО ЛИТЕРАТУРА

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 6
УЧИТЕЛЯТ ПРАВИ УЧИЛИЩЕТО

ЕЗИКОВАТА ГРАМОТНОСТ НА МАЛКИЯ УЧЕНИК – „КЛЮЧ“ ЗА ОТГОВОРЕН И УСПЕШЕН ЖИВОТ В ПРОМЕНЯЩИЯ СЕ СВЯТ

ГОТОВНОСТ ЗА ОГРАМОТЯВАНЕ

Екатерина Чернева

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ МЕЖДУ ИСТОРИЯ, АКАДЕМИЗЪМ И РЕАЛНИ ПРАКТИКИ В СОЦИАЛНОПЕДАГОГИЧЕСКАТА ДЕЙНОСТ

Академични полета на социалната педагогика, съставител: проф. д.п.н. Клавдия Сапунджиева, научна редакция: проф. дпн Клавдия Сапунджиева, проф. д-р Нели Бояджиева, гл. ас. д-р Марина Пиронкова,

НОВА КНИГА

Клавдия Сапунджиева

Книжка 2
ПРОБЛЕМИ НА СОЦИАЛНАТА АДАПТАЦИЯ НА ПЪТУВАЩИ УЧЕНИЦИ ОТ МАЛКИ НАСЕЛЕНИ МЕСТА1)

Траян Попкочев, Бонка Гергинова, Тереза Карамангалова

Турнир по канадска борба [Arm Wrestling Competition] / Д. Евтимова,

Д. Евтимова, Е. Павлова, И. Радославова и Б. Иванов

Книжка 1
ORGANIZATIONAL CULTURE: THEORY AND REALITY

Inna Leonidovna Fedotenko

ОТЗИВ ЗА КНИГАТА „ОБРАЗОВАТЕЛЕН ДИЗАЙН (КОНЦЕПТУАЛНИ ОСНОВАНИЯ И ПРАКТИЧЕСКИ РЕШЕНИЯ)“

Димова, Д. (2013). Образователен дизайн (концептуални основания

2014 година
Книжка 9
„СОФИЯ – УЧЕЩ СЕ ГРАД“ – МОБИЛЕН СЕМИНАР В ПОДКРЕПА НА НЕФОРМАЛНОТО УЧЕНЕ И ОБРАЗОВАНИЕ В ОБЩНОСТТА

ПЕТЪР ДЪНОВ (БЕИНСÀ ДУНÒ Е И БЕЛЕЖИТ, ПЕДАГОГИЧЕСКИ МИСЛИТЕЛ-ХУМАНИСТ, (ПО ПОВОД НА 0-ГОДИШНИНАТА ОТ РОЖДЕНИЕТО, И 70 ГОДИНИ ОТ КОНЧИНАТА МУ

НА УЧИЛИЩЕ – С УСМИВКА!

Снежана Якимова

НА УЧИЛИЩЕ – С УСМИВКА!

Снежана Якимова

УЧИТЕЛЯТ – ЕТАЛОН ЗА ФОРМИРАНЕ НА ДЕТСКАТА ЛИЧНОСТ

Катя Коруджийска, Янка Маринкова

Книжка 8
Книжка 7
ЗАЕДНО МОЖЕМ ПОВЕЧЕ

Диана Смиленова

Книжка 6
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 5
ВЪЗГЛЕДИТЕ НА ЖАН-ЖАК РУСО И ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ ЗА ВЪЗПИТАНИЕТО

Посвещава се на 180-ата годишнина от рождението на Любен Каравелов (1834 – 1879) Виолета Атанасова

LE PROJET PÉDAGOGIQUE, SOURCE DE MOTIVATION DANS L’ENSEIGNEMENT ET L’APPRENTISSAGE DU FLE

THE EDUCATIONAL PROJECT, MEANS OF MOTIVATION IN TEACHING AND LEARNING FLE

LA PÉDAGOGIE DU PROJET ET LA MOTIVATION DES ÉLÈVES POUR L’APPRENTISSAGE DU FRANÇAIS

PROJECT PEDAGOGY AND PUPILS’ MOTIVATION IN LEARNING FRENCH

Книжка 4
КАЖДЫЙ ДЛЯ МЕНЯ УЧИТЕЛЬ

Ш.А.Амонашвили

Книжка 3
АНТОАНЕТА ЙОВЧЕВА (1952 – 2014)

След трудна борба с тежката болест ни напусна един добър и мил човек, една светла личност – Анто- анета Йовчева, нашата обичана колежка Тони. Нейните колеги и приятели, многобройните автори и сътрудници на сп. „Начално образование“ и на сп. „Педагогика“ ще запазят завинаги спомена за нейната приветлива усмивка, за нейната отзивчивост и преда- ност към работата, за нейната широка култура и стре- меж към познание, към развитие. Родена на 20 март 1952 г. в София в интелигентно се- мей

Книжка 2
ПОСТМОДЕРНИЗЪМ И ВЪЗПИТАНИЕ

Клавдия Сапунджиева

ДЕТСКИ УНИВЕРСИТЕТИ

Боряна Иванова

ПРОФ. Д-Р ЕЛКА ПЕТРОВА

Има личности, в сиянието на които се оглеж- дат цяла плеада последователи, възпитаници, колеги; има личности, без които животът става по беден, дните по-еднообразни, защото в сър- цето остава празно място. Такава личност е професор, доктор на педа- гогическите науки Елка Петрова – най–големият ерудит в областта на предучилищното възпита - ние, учен с международно значение. Дълги години ще свеждаме глави пред нейна- та обаятелна личност, с искрена признателност ще си спомняме свидните

МЕЖДУНАРОДНЫЙ ЦЕНТР ГУМАННОЙ ПЕДАГОГИКИ

Международният център „Хуманна педагогика“ организира XIII педаго- гически четения в периода 20 – 23.03.2014 г. в гр.Тбилиси, Грузия. Форумът се организира със съдействието на грузинското правителство. „Учителят“ е темата, която ще обедини участниците: учители, експерти, родители, универ- ситетски преподаватели, представители на педагогическата общност от мно- го страни, за да се осъществи дискусия за мисията на съвременния учител в съвременния образователен контекст. Ръководството на

Книжка 1
ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА МОБИЛНОТО ОБУЧЕНИЕ

Стоянка Георгиева-Лазарова Лъчезар Лазаров

2013 година
Книжка 9
УЧИТЕЛИ ВЪЗРОЖДЕНЦИ В ТЪРНОВО

Венка Кутева-Цветкова

Книжка 8
ДИМИТЪР ДОНЧЕВ – С ВЪЗХИТА ЗА БЪЛГАРСКИЯ УЧИТЕЛ

100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ДИМИТЪР ЕВСТАТИЕВ ДОНЧЕВ (5.10.1913 – 15.02.1997)

Книжка 7
„СЛЪНЦЕТО“ НА ВЪЗПИТАТЕЛНАТА СИСТЕМА В ТВУ – РАКИТОВО

85 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА АНГЕЛ УЗУНОВ (1928 – 1999)

ЦЕННОСТИ И ДУХОВНО-НРАВСТВЕНО РАЗВИТИЕ НА МАЛКИЯ УЧЕНИК

Марияна Ешкенази, Гергана Фиданова, Марияна Вишева, Цветанка Годжилова

МАЛКИЯТ УЧЕНИК ЧЕТЕ

Марияна Механджиева Венета Велева

С БАБА И ДЯДО В КЛАС

Цветелин Горанов, Таня Илиева, Цветанка Берова, Нели Иванова, Борка Бончева

РОД РОДА НЕ ХРАНИ, НО ТЕЖКО МУ, КОЙТО ГО НЯМА!

Диляна Вачкова Евелина Димитрова

ДА ПОМОГНЕМ НА ДЕЦАТА ДА ОТВОРЯТ СЪРЦАТА СИ

Иванка Дебелушина Нина Маврикова

ДОБРОТО Е У ВСЕКИ

Мария Наскова

ОТЛИЧЕН ПЕДАГОГ, ПСИХОЛОГ И ПСИХОТЕРАПЕВТ

ДОЦ. СВЕТОСЛАВ СТАМЕНОВ (1939 – 2013)

Книжка 6
ТЕОРЕТИКО-ПРИЛОЖНИ ПРОБЛЕМИ НА КОНСТРУИРАНЕТО НА ТЕСТ ЗА НАЦИОНАЛНО ВЪНШНО ОЦЕНЯВАНЕ ПО „ЧОВЕКЪТ И ОБЩЕСТВОТО“ ЗА 4. КЛАС (2013)

Ваня Петрова, Цонка Каснакова, Мариан Делчев Жана Минчева Радостина Стоянова, Рада Димитрова Мария Темникова

MEDIA IN PRESCHOOL AGE OF CHILD’S LIFE

Sonja Petrovska Jadranka Bocvarova

Книжка 5
ШАЛВА АЛЕКСАНДРОВИЧ АМОНАШВИЛИ – УЧИТЕЛ ОТ БЪДЕЩЕТО

В сложното битие на науката и метамор- фозите на социалната реалност, неотменими и общовалидни остават само най-стойностни- те постижения и безспорни истини, които не само маркират и остойностяват територията на човешко познание, но извисяват самия чо- век, поддържат неговата вяра в доброто, под- хранват чувството му за собствена значимост, укрепват неговия дух. Приемайки извечните послания на класи- ческата философско-педагогическа мъдрост и дълбоко обвързан с педагогическата р

МАНИФЕСТ ГУМАННОЙ ПЕДАГОГИКИ

Преамбула 25 лет тому назад группа учителей новаторов провозгласила манифест „Пе- дагогика сотрудничества“ (Переделкино, 1986 год). В последующие годы были опубликованы отчеты встреч учителей новаторов, в которых рассматри- вались разные аспекты педагогики сотрудничества: „Демократизация лично- сти“ (Цинандали, Телавский район, Грузия, 1987 год), „Методика обновления“ (Москва, 1988 год), „Войдем в новую школу“ (Краснодарский край, 1988 год). Идеи педагогики сотрудничества воодушевленно

ПОРТФОЛИОТО НА УЧЕНИКА КАТО ПРОЦЕС НА САМОПОЗНАНИЕ

Радка Топалска Емилия Вълкова, Албена Атанасова

ДОПИРНИ СВЕТОВЕ

Албена Димитрова Стилияна Гронева

ПРЕДИ ГОДИНА И СЕГА

Веселка Аршинкова

Книжка 4
СВЕЩЕНИК ГЕОРГИ МАРИНОВ ПОЛУГАНОВ – ОСНОВАТЕЛЯТ НА УЧИЛИЩЕТО И ПЪРВИЯТ УЧИТЕЛ В ПОЛИКРАЙЩЕ

Георги Георгиев Трифонка Попниколова Марияна Георгиева–Гроссе

ЕВРОПЕЙСКИ ПРИКАЗКИ

Светла Попова

Книжка 3
ДА ОПАЗИМ ДЕТСКОТО ЗДРАВЕ!

Мая Топалова, Симона Пейчева

КАК ДА ОТГЛЕДАМЕ МАЛЪК ПРИРОДОЛЮБИТЕЛ?

Мадлена Николова Ани Цветкова

Книжка 2
Книжка 1
ИЗКУСТВОТО ЗА ПРЕВЕНЦИЯ НА АГРЕСИВНОТО ПОВЕДЕНИЕ НА ДЕЦАТА

Евгения Миланова Виолета Николова Величка Радева

ПРИЯТЕЛСТВОТО В ЖИВОТА НА ДЕТЕТО

Даниела Димитрова Красимира Василева

ПРЕДАЙ НАТАТЪК

Вилдан Мехмедова

ЗАЕДНО ДА БЪДЕМ ДОБРИ

(ПЕДАГОГИЧЕСКА СИТУАЦИЯ В ПОДГОТВИТЕЛНА ГРУПА)

ПРОФ. ДПН EЛКА ПЕТРОВА EДНА НЕЗАЛИЧИМА СЛЕДА В БЪЛГАРСКОТО ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБРАЗОВАНИЕ (1919 – 2012)

Почина проф. дпн Елка Петрова (20.ХІІ.2012 г.) – на- шата любима учителка по изкуството да се живее пъл- ноценно и професионално, създателката на науката за предучилищното възпитание на българските деца, пре- красната жена и велика майка, Неповторима, единствена, съвършена – това е нашата Елка: Примерът за всички нас – хилядите нейни студенти и последователи ! Елка Петрова винаги е първа, винаги е оригинална и авангардна; през 1950–1952 г. поставя началото на Висшия мето

2012 година
Книжка 9
ПЕДАГОГЪТ – РИЦАР НА ДЕТСТВОТО

Януш Корчак бе написал, че животът на великите хора е като легендите: труден, но красив. И се оказва пророчески прав, сякаш е писал за себе си! Наследник на семейство с богата духовна култура и традиции, останал отрано без баща, той не просто се справя с несгодите на сирачеството, но развива у себе си три могъщи извора на живот: любов към свободата и справедливостта, страст към знанието и творчеството, отдаденост на децата и тяхното щастие. Лекарят Корчак лекува децата и душите им. Безплатн

ЯНУШ КОРЧАК – ВЕЛИК ХУМАНИСТ И ПЕДАГОГ

„Със сила и мощ поведох своя живот, който беше привидно неподреден, самотен и чужд. За син избрах идеята да служа на детето и неговото дело. Привидно загубих.“ Бе лекар, писател, мислител. Бе философ, учен, моралист. Издател. Възпи- тател и педагог. Бе герой. Бе скромен. Във всяка от тези области той има изключителни постижения. В течение на по- вече от четиридесет години работи като педагог и писател. Четиридесет години безкористно служене на слабите и беззащитните. Създава съвременна кон

ЕВОЛЮЦИЯ НА ПРАВАТА НА ДЕТЕТО

„Детето има право на сериозно отношение към проблемите му, на справедливото им решаване.“

THE KORCZAK’S RIGHT TO SOCIAL PARTICIPATION OF CHILDREN THE CITIZENSHIP OF CHILDREN

A speech by Marek Michalak, the Ombudsman for Children, given during the seminar„The Polish-Israeli pioneer in the fi eld of human rights, Janusz Korczak (1879–1942) and today’s Convention on Children’s Rights as the part of the international law“, Geneva, the 6 of June 2009

ЗА ДЕТЕТО, ДЕТСТВОТО ИЛИ НАУКА ЗА НЕГО?

В памет на Януш Корчак – по повод 70 г. от неговата смърт и 100 г. от създаването на „Дом за сираци“ във Варшава Албена Чавдарова

Книжка 8
CHANGES IN UNIVERSITY TEACHING – THE ROAD FROM KNOWLEDGE TO COMPETENCIES

Slađana Anđelković Zorica Stanisavljević Petrović

ДОСТОЕН ЖИВОТ, ОТДАДЕН НА ПРОСВЕЩЕНИЕТО… ПРОФ. СТОЙКА ЗДРАВКОВА – ЕДИН СЪВРЕМЕНЕН БУДИТЕЛ НА 70 ГОДИНИ

Неуморна и взискателна! Енергична и всеотдай- на! Работохолик и перфекционист! Това е проф. д-р Стойка Здравкова! Не е за вярване, че в началото на ноември 2012 година навърши 70 години. И не е слу- чайно това, че тази светла дата е непосредствено бли- зо до Деня на будителите. А това, че проф . Здравкова е съвременен български будител, е толкова безспорно и видимо! 70–годишнината ù е един чудесен повод ретрос- пективно да си припомним и проследим най-значи-

Книжка 7
ОЧАКВАНА И ПОЛЕЗНА

Емилия Василева

Книжка 6
Книжка 5
ЦЕННО ПОМАГАЛО ЗА ПСИХОЛОЗИ И ПЕДАГОЗИ (Надежден инструмент за диагностициране смисъла на живота)

Любен Десев Минчев, Борис. Тест на Дж. Крумбъг и Л. Махолик за смисъл в живота. Българска версия. Варна, ВСУ „Черноризец Храбър“,

ГЕОРГИ MАВРОВ ЖИВОТ, ОТДАДЕН НА НАУКАТА И ОБРАЗОВАНИЕТО

Така най-общо, но и най-точно можем да охарак- теризираме дейността на ст. н. с. д-р Георги Петков Мавров. Той ни напусна неочаквано в края на април т.г. И до последния си ден не преставаше да се вълнува от проблемите на образованието. Споделяше инте- ресни мисли относно предстоящото приемане на За- кона за образованието. Пестелив на думи, но щедър на дела – това ясно проличава от неговата богата би- ография.

Книжка 4
ОЩЕ ЕДНА ИДЕЯ

Галина Стоянова

Книжка 3
С ИНОВАТИВЕН ПОГЛЕД КЪМ ЛИЧНОСТТА НА ДЕТЕТО

Маргарита Абрашева Любимка Габрова

БИЗНЕС ОБУЧЕНИЕ В ДЕТСКАТА ГРАДИНА

Красимира Костова Петя Драгоданова

ДЕТСКАТА БЕЗОПАСНОСТ

Любимка Габрова

БАБА ПРИКАЗКИ РАЗКАЗВА... (МИКС ОТ ПРИКАЗКИ)

Кева Захариева, Мария Мичева

Книжка 2
ДЕТЕ ПЪТУВА В АВТОМОБИЛА

Красимира Михайлова

ПРОТИВОПОСТАВЯНЕ

Пюрвя Ердниев, Б. Ердниев

ЗДРАВКА НОВАКОВА – ПРЕПОДАВАТЕЛ И ТВОРЕЦ

Седемдесетгодишният юбилей е вълнуващ повод да проследим трудния, богат и съдържателен професионално-творчески път на доц. д-р Здравка Новакова, да под- чертаем нейната важна роля за утвърждаване на дидактика на математиката като

IN MEMORIAM Иван Марев

Напусна ни проф. Иван Марев – философ, педагог, демократ, родолюбец. В далечната 1975 г., зареден с енергия, пълен с идеи, той създаде в Техническия

Книжка 1
ДЕЛЕГИРАНЕ НА ПРАВА ЧРЕЗ КОМИСИИТЕ В ДЕТСКАТА ГРАДИНА

Маргарита Абрашева Политиката, наречена управление на качеството, не е самоцел, нито поредна обра- зователна „мода“. Тя е практически необходима за поддържане от директора на учеб- ното заведение на един привлекателен образ в условията на конкуренция на пазара на учебни заведения. Това се отнася най-вече за детските градини. Политиката на упра- вление на качеството съдържа недостатъчно използван ресурс, включително за спечел- ване и запазване доверието на потребителя – родителите на децата,

ИНОВАЦИОННИ И ИНТЕРАКТИВНИ МЕТОДИ В КВАЛИФИКАЦИОННАТА ДЕЙНОСТ НА ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ КОЛЕКТИВ

Стоилка Ташева, Севда Лукайчева Развиващото се с динамични темпове общество в днешно време налага необ- ходимостта от иновационни промени в областта на образованието. И в предучи- лищната педагогика все по-често се търсят алтернативни педагогически техноло- гии както за възпитанието и обучението на децата, така и при провеждането на квалификационната дейност на самите педагози. Използването на интерактивните методи дава възможност да се възлагат за- дачи, които предполагат съвместна работа,

ТОВА ТРЯБВА ДА ГО ЗНАЕ ВСЯКО ДЕТЕ

Татяна Атанасова, Иванка Пампова

НА УЛИЦАТА Е ОПАСНО

Таня Янчева, Зоя Кацарова