Педагогика

2019/6, стр. 814 - 834

СЕМЕЙНО ОРИЕНТИРАН ПОДХОД В СОЦИАЛНАТА РАБОТА – ОСНОВАНИЯ И ПРОФЕСИОНАЛНИ РЕФЛЕКСИИ

Резюме:

Ключови думи:

Увод

Конвенцията на ООН за правата на детето (КПД) провъзгласява правото на детето на специални грижи и помощ за осъществяване на потенциала му, като подчертава, че за пълното и хармонично развитие на неговата личност „то трябва да расте в семейна среда, в атмосфера на щастие, любов и разбирателство“ (Преамбюл на КПД)1) . В този смисъл, Конвенцията подчертава, че „на семейството, като основна клетка на обществото и естествена среда за израстването и благосъстоянието на всичките му членове, и особено на децата, трябва да бъде оказана необходимата защита и съдействие, така че то да може пълноценно да поеме своята отговорност в обществото“1).

Конвенцията изрично регламентира задължението на държавите да оказват помощ на родителите, законните настойници и разширените семейства при осъществяване на тяхната отговорност за отглеждане на децата (чл. 18, т. 2 и 3), включително подпомагане на родителите при осигуряване на условията за живот, необходими за развитието на детето (член 27, т. 2), и гарантиране, че децата получават необходимата закрила и грижи (член 3, т. 2, КПД).

При реализиране правата на децата и осигуряване на възможности за тяхното пълноценно развитие съществена роля има и системата за социална закрила и социална подкрепа. Основните цели на тази система са насочени към подобряване благосъстоянието на децата, които са в риск, уязвими и живеещи в бедност. Развитието на мрежа от услуги за подкрепа на децата в България демонстрира стремеж, законодателно гарантиран и методически обезпечен, към това да се подпомага благосъстоянието на децата. Създадените модели на социални услуги в общността са ориентирани към закрила на децата и поставят правата на децата в центъра на усилията на всички професионалисти. Доколко обаче тези услуги успяват да гарантират и извършват ефективна работа с родителите, така че да окажат помощ при осъществяване на тяхната отговорност за отглеждане на децата, като развият капацитета им и ги овластят, за да осигурят запазване на връзките в семействата, е все още неизследвана цялостно тема у нас.

Нещо повече, както се посочва в разработен от Националната мрежа за децата доклад по проект „Визия за семейна политика в подкрепа на децата и семействата в България“2), в момента повечето съществуващи политики и услуги в България засягат родителите, но без да са обвързани в система от целенасочени действия за подкрепа. В допълнение, темата за работата с родители и подкрепата на семейната система все още не е достатъчно обезпечена с концептуални и практически модели за прилагане, така че да се постави в центъра на професионалните усилия. Bilson & Markova (2007) отбелязват, че една от основните характеристики на системата за закрила в страната е „нейната ориентация към „спасяване на децата“, което се допълва от неспособността да се видят проблемите и положението на родителите на деца, които са изложени на риск от институционализация, и често дори има обвинения за техния начин на живот“ (Bilson & Markova, 2007: 62).

Целта на статията е да направи преглед и анализ на основанията, същността, основните характеристики и принципите на семейно ориентирания подход в социалната работа, както и да представи резултати от емпирично проучване на разбирането и нагласите за прилагане на семейно ориентиран подход сред 44 професионалисти в социалната сфера, работещи в неправителствени организации (НПО), държавни и общински структури, включително доставчици на социални услуги за деца. Анализът на водещи концепции за семейството и семейно ориентирания подход в социалната работа, базисните му характеристики и принципи, както и ролята на професионалистите при прилагането му е направен на основата на научни публикации, доклади от проектни изследвания и др. Данните от емпиричното проучване са анализирани с помощта на статистически разпределения и представени графично.

1. Семейно ориентиран подход – същност и характеристики

1.1. Разбиране за семейство и семейна система в контекста на социалната работа

Разбирането за семейството е отправна точка при определянето на характеристиките на подходите, насочващи социалната работа към подкрепа на родителите и семейната система. Както посочва Kirton (2008), „дебатът за същността и природата на семейството и родителството е важен за услугите за детско благосъстояние по различен начин“ (Kirton, 2008: 6). Позовавайки се на мненията на Golombok (2000) и Featherstone (2004), той акцентира на няколко основания за това. На първо място, оценката на родителския капацитет е повлияна не само от широките социални норми, но и от разбирането за въздействието на родителите върху детското развитие (Kirton, 2008: 6). След това конкуриращите се ценностни системи генерират различни отношения между семейството и държавата и определят насоката на политиките (Kirton, 2008). На трето място, законодателството и политиките отразяват разбирането за семейството по различен, но важен начин – например значението на връзката между братята и сестрите или разширеното семейство, ролята на бащата в семейството (Kirton, 2008: 5). На четвърто място, нормативното разбиране за семейството е ключово по отношение на отглежданите и напускащи системата за държавна грижа деца. И накрая, важно е винаги да се взема под внимание, че опитът на децата се повлиява от широките норми на семейния живот (Kirton, 2008: 6).

Дефинирането на семейството в голяма степен улеснява определянето на подходите, ориентирани към подкрепа на родителите, както и позволява разграничаването на основните им характеристики. Според някои автори обаче „би било грешка да се опитаме да направим просто дефиниране на многото семейни форми, с които работят социалните работници“ (Barnes, 1984: 10). Причината е, че „социалните работници работят не само за „запазване“ на старите, но и за развитие на нови семейни форми“ (Barnes, 1984: 10 ). В този смисъл, той посочва, че те често работят със семейства, които са в процес на траур и повторно възстановяване, като понякога се налага да се справят със системи, които съществуват само седмици или месеци. Освен това социалните работници работят не само с едно поколение или семейна подгрупа (Barnes, 1984). На фона на отчитането на разнообразието от семейни форми, процеси и отношения, с които се среща социалната работа, Barnes (1984) дефинира традиционното семейство като „първична социална група, в която индивидите се раждат и в която първоначално се осъществяват отглеждането, физическата и психологическа защита, както и се формират и развиват взаимоотношенията“ (Barnes, 1984: 10). В допълнение, той припомня, че според традиционната дефиниция за семейството в него се включват представители на повече от едно поколение, но живеещи в едно домакинство (Barnes, 1984).

Подобно на Barnes (1984), Garfat & Charles (2012) посочват, че докато исторически дефиницията за семейство се е ограничавала до омъжена двойка и техните наследници или е включвала разширеното семейство, в днешни дни тя се променя, за да отговори на реалностите в съвременното общество. Семейството вече се дефинира „по-широко и нетрадиционно“ (Garfat & Charles, 2012: 8). Днес, пишат те, често може да се открият дефиниции, особено в практиката на детска и младежка грижа, свързани с определянето на семейството като: „членовете на биологично свързана система, които имат въздействие или потенциал за въздействие върху младия човек, включително лица, които не са биологично свързани, но приемат роли, традиционно присъщи на биологично свързаните лица“ (Garfat & Charles, 2012: 8).

Други автори, като O’Loughlin & O’Loughlin (2008), потвърждават необходимостта от дефиниране на семейството, защото „социалната работа с деца и семейства рядко се осъществява само като работа с индивид, а по-често като „работа със семейства, които са сложни, различни и непрекъснато променящи се“ (O’Loughlin & O’Loughlin, 2008: 16). В допълнение, те определят семействата като състоящи се от един или повече родители или обгрижващи, които може да включват и близки родственици, например баби и дядовци по бащина или по майчина линия, както и нови членове от повторни бракове. Част от семейството могат да бъдат и неродствени обгрижващи, като приятели например (O’Loughlin & O’Loughlin, 2008: 16). Авторите посочват, че в семейството може да има родители и обгрижващи, които са от една раса, класа, религия и сексуалност, или обратно – то може да се състои от родители или обгрижващи от различна раса, класа, култура, религия и сексуалност; в семейството също така може да има едно или повече деца, някои от които със същата като на родителите си раса, религия и сексуалност, а други – с различна (O’Loughlin & O’Loughlin, 2008: 16).

Butler & Roberts (2004) също правят анализ на разбирането за семейство. Те определят семейството като „двойка, състояща се от съпруг и съпруга, със или без деца, живеещи заедно през целия си живот“ (Butler & Roberts, 2004: 52). В разбирането си те включват и разширеното семейство, баби и дядовци и други роднини. В допълнение, те разглеждат и обществената ангажираност за сключване на брак, която се отнася изцяло до задълженията и отговорностите на двете страни, свързано и с абсолютната отговорност и ангажираност както на съпруга, така и на съпругата за възпитанието на децата. Широко разпространеното определение за семейство според тях се използва за обхващане на всички видове съвместно обитаване, самотни родители (семейство с един родител) и еднополови отношения. Авторите допълват, че при определяне на семейството трябва да се анализират социалните роли и очаквания, както и да се вземе под внимание това, че семейството е набор от социални реалности, които се променят (Butler & Roberts, 2004).

Други автори, като Euteneuer & Uhlendorff (2014), по повод развитието на услуги в подкрепа на семействата, дискутират изследвания на съвременния семеен живот и функционирането на семействата в Европа и Съединените щати, като акцентират на промените (Euteneuer & Uhlendorff, 2014: 703). Основните индикатори за тези промени според тях са свързани с индивидуализма и се отразяват често в намаляване на браковете, увеличаване на разводите, повторните бракове, както и в нарастващия брой на нетрадиционни форми на живот заедно като семейство (Euteneuer & Uhlendorff, 2014: 703). Освен това, цитирайки Ecarius (2007), те посочват, че е налице и промяна на отношенията в семейството, които произтичат от промените в ролите на половете, както и от значителни промени в родителските стилове и родителските практики (Euteneuer & Uhlendorff, 2014: 703). В допълнение, авторите обръщат внимание на влиянието върху семействата на увеличаващата се несигурност на пазара на труда, както и на значителните потоци от миграция през последните години, които водят до нарастване на културното многообразие (Euteneuer & Uhlendorff, 2014: 703).

Въпреки наличието на разнообразие на дефиниции за семейството и семейната система основните характеристики, които могат да бъдат изведени, са свързани със съвместно живеене, връзки и взаимоотношения между членовете на системата, грижа за децата, както и въздействие върху младите хора.

1.2. Същност на семейно ориентирания подход в социалната работа Разбирането за семейството и ролята му в живота на човека е едно от условията за дефинирането на целта, задачите и модела на подкрепа в социалната работа. Други фактори, които са взаимосвързани и влияят върху развитието и ефективната система за закрила на детето, според Gilbert са: структурите, професионалната идеология и културата3). Например културата влияе на по-литическата философия, която, от своя страна, влияе на структурите, включително разпределението на ресурсите и оказването на подкрепа. По тази причина е задължително да се определи конкретният подход към закрилата на детето, прилаган в обществото, от гледна точка на самата система. Според Jenney в исторически план има два главни подхода: закрилата на детето, което представлява по-скоро терапевтичен/интервениращ подход, и семейна услуга, която разчита на модела на превенция чрез подкрепа на семейство, както и нова тенденция за развитие на дете фокусиран подход3) .

Редица автори, като O’Loughlin & O’Loughlin (2008), McCroskey & Meezan (1998), Petr (2003), Pecora & Harrison-Jackson (2010) и др., които концептуализират семейно ориентирания подход в социалната работа, дискутират въпроса за това кой е основният фокус на интервенциите – индивидът/детето или системата/семейството. Детското благосъстояние е в центъра на усилията, но за да се постигнат целите и резултатите, работата трябва да бъде осъществявана със семейството. Това „да се определи за кого и с кого се работи, е от изключително значение и в този смисъл е важно да разберем кое вярваме, че е най-важно за детето“ (O’Loughlin & O’Loughlin, 2008: 5). Редица изследвания на практиката на социалната работа показват, че независимо от това какъв е видът на семействата им, децата определят и подчертават, че техните биологични родители са изключително важни и отношенията с тях са най-значими (McAuley & Rose, 2010: 44).

Според някои автори, когато се дискутират подкрепа и грижа за децата, от съществено значение е да се разбере, че „системата от грижи за децата, в широк план, е замислена да подпомага благосъстоянието на семействата и техните деца, а използването на семейно ориентираните услуги в областта на благосъстоянието на децата се подхранва от вярвания и принципи, които подкрепят правата и на семействата, и на децата“ (McCroskey & Meezan, 1998: 55). В този смисъл, нейната цел е да се осигури дългосрочно благополучие на децата в техните семейства винаги когато това е възможно (McCroskey & Meezan, 1998: 55).

Проследявайки историята на социалната работа, Petr (2003) прави извод, че доставчиците на социални услуги много дълго са се съсредоточавали предимно към подкрепа на децата, и определя тези услуги като дете-центрирани (Petr, 2003: 8 – 9). Професионалистите са обучавани да оценяват, диагностицират и работят само с децата. В случай че семействата са били вземани под внимание, те са разглеждани преди всичко като източник на проблеми, като препятствие пред детското развитие или като нерелевантни за процеса на интервенция (Petr, 2003: 9). Често в резултат на това разбиране и подход в работата извеждането на деца от семейството и настаняването им в система за грижа е използвано като решение в немалко случаи (Petr, 2003: 9).

Според McAuley & Rose (2010) ролята и значението на семействата в живота на децата е особено видима именно в случаите на раздяла. Изследвания сред деца в грижа показват, че те споделят за поне две последствия от раздялата. Първото е свързано с факта, че колкото по-дълго децата са в системата за грижа, толкова по-висок е рискът да изгубят връзки със своите биологични родители, разширеното семейство и приятелите. Другото последствие е, че живеенето в грижа често разделя братята и сестрите (McAuley & Rose, 2010: 50). В допълнение, според авторите изследванията показват, че макар децата в грижа често да имат нереалистични и идеализирани мнения за своите семейства, тези образи са много важни (McAuley & Rose, 2010: 50).

Други автори, като Butler & Roberts (2004), посочват, че не е задължително децата да говорят директно за отношенията със своите семейства, за чувствата си и за семейната промяна (Butler & Roberts, 2004: 155). При работа с тях съществено е да се вземе предвид мнението им и да се отчете контекстът, в който те споделят информация за семейството си, а също и да се обърне сериозно внимание на това, което не споделят директно, и значението на това несподеляне (Butler & Roberts, 2004).

Анализирайки отношенията между професионалистите и родителите, Petr (2003) констатира, че исторически погледнато, професионалната експертиза и власт често са заменяли родителската отговорност и власт, като професионалистите са били склонни да обвиняват родителите, и по-специално майките, за трудностите на техните деца (Petr, 2003: 118). Като последствие, родителите не са били склонни да търсят професионална помощ от страх, че ще бъдат критикувани и неразбрани, често поради налагането на нереалистични, идеалистични професионални стандарти за родителстването. Резултатът нерядко е бил свързан с подриване на родителската власт и отговорност, разяждането на семейството като социална институция от добронамерени професионалисти, които са заменили родителите като „истински“ експерти по отношение на техните деца (Petr, 2003: 118).

Редица организации и изследвания показват, че поставянето на акцент едновременно върху безопасността на децата и подкрепата за семействата води до гарантиране на детското благосъстояние (Pecora&Harrison-Jackson, 2010: 165). Семейно центрираните услуги често са считани за съществени в процеса на постигане на добро детско и семейно благосъстояние (Petr, 2003: 117). Според автора, ако семейството, като социална институция, трябва да бъде подкрепено и силните му страни укрепени, тогава професионалистите трябва да поставят цялото семейство, а не индивидуалното дете в центъра на процеса (Petr, 2003: 117).

В допълнение, Petr (2003) споделя, че в исторически план има данни, че именно семействата са оспорвали подхода, при които професионалните усилия са съсредоточени само към подкрепа на децата често за сметка на работа със семейната система, и са настоявали за промени в системата на предоставяне на услуги (Petr, 2003: 118 – 119). Родителите, а не професионалистите, са дали първоначалния тласък за промени към подход, при които семейството получава централно място (Petr, 2003: 119). Авторът заключава, че доверието в компетентността на семейството да взема решения, е съществен елемент в семейно ориентираната практика на социалната работа, а развитието и овластяването на детето не трябва да игнорира подкрепата за семейството, като ефективната практика на социална работа с деца е необходимо да бъде насочена към и да вземе под внимание значимостта на семейството в живота на децата (Petr, 2003: 119). Поставянето на семейството в центъра на професионалните усилия включва участие на членовете на семейството във всички етапи на осъществяване на подкрепата: дефинирането на проблема и избора на услуга; оценката на потребностите; планирането и реализирането на интервенцията; отношенията със социалните работници и анализа на резултатите (Petr, 2003: 119). В допълнение, доминираният от семейна ориентация стил предполага и подчертава сътрудничеството, при което професионалистите и семействата са равноправни партньори и работят заедно като екип за постигане на съвместно дефинирани цели (Petr, 2003: 119). Демократичният подход към партньорство с родителите изисква споделяне на отговорността за постигането на целите и разрешаването на проблемите между социалните работници, родителите и децата (Roose et al, 2012: 7).

Както посочва Petr (2003), семейно центрираната практика се стреми да обърне традиционната позиция, в която професионалистът вижда себе си като консултант на родителя (Petr, 2003: 14). В този смисъл, той идентифицира три основни елемента на тази практика.

1. На първо място, професионалистът вижда не само детето, но и семейството като единица и фокус на вниманието. Професионалистите вярват, че детето не може да бъде видяно отделно от неговото семейство и че семейството е най-важният и траен ресурс за детето.

2. На второ място, професионалистите зачитат родителското право и отговорност да вземат информирани решения относно грижата за своето дете. Професионалистите трябва да имат информация, знания и експертиза, които родителят може да използва при вземането на решения, но те не трябва да заменят правото на родителя да взема тези решения.

3. На трето място, семейно ориентираните професионалисти използват подход, насочен към силните страни. Вместо да обвиняват и критикуват родителите, те се фокусират върху развитие на силните страни и капацитета на семейството (Petr, 2003:14).

Семейно ориентираната практика може да помогне на социалните работници в критични етапи от помагащия процес – в началото чрез дефиниране на семейството като клиент, по-късно в структурирането на взаимодействията със семейството чрез максимизиране на вземането на решения от семейството и използване на ориентирана към силните страни перспектива (Petr, 2003: 126).

1.3. Семейно ориентирани услуги – основни характеристики и класификации

Социалните услуги, насочени към работа, подкрепа и запазване на семейството, най-често са определяни като „семейно ориентирани“ или „семейно центрирани“. В литературата могат да бъдат идентифицирани и редица други наименования на услуги, които целят подкрепа на семейства. Например O’Loughlin & O’Loughlin (2008) говорят основно за семейна подкрепа; Reimer (2017) и McAuley & Rose (2010) използват понятията семейни услуги или семейни програми; Butler & Roberts (2004) определят и дискутират характеристиките на семейната социална работа; Richardson3) (2018) говори за семейно фокусирани интервенции, а Garfat & Charles (2012) – обобщено за работа с родители. В допълнение, към тях могат да се отнесат и голям брой други определения, като семейно базирани, фокусирани върху семейството, отнесени към семейството, овластяване на семейството, въвличане на семейството и др. подобни термини, които описват сходни модели на предоставяне на услуги (Allen & Petr, 1995: 2).

Тези понятия, изглежда, често се използват взаимно заменяемо, въпреки че със семейната ориентация предимно се описва подходът на работа, доколкото услугите получават различни наименования и класификация в зависимост от целите на работа, субектите и центъра на интервенциите, нивото на интервенция, очакваните резултати, броя и квалификацията на включените специалисти и др. Например семейно центираните услуги според Petr (2003) осъществяват интервенция спрямо семейната система, като цяло, като фокусирането върху цялото семейство е ключов елемент (Petr, 2003: 117 – 118). Fausel (1998) говори за семейно центрирана практика, концептуализирана от семейно центрираната работа по случай и осъществявана като програми за запазване на семействата (Fausel, 1998: 61).

Описвайки различните характеристики и елементи на услугите, които работят със семействата, Petr (2003) цитира една от дефинициите – резултат от разширен междудисциплинарен преглед на литература от над 120 статии с 28 различни определения на семейно центрираното предоставяне на услуги. Според тази дефиниция основна характеристика на тези услуги е „признаване на централната роля на семейството в живота на хората“ (Petr, 2003: 117). Предоставянето на тези услуги „се ръководи от напълно информиран избор, направен от семейството, и се фокусира върху силните страни и възможностите на тези семейства“ (Petr, 2003: 117). Тази дефиниция подчертава основните елементи на услугите, които целят подкрепа на семейството: семейството, като единица на внимание, информиран избор и ориентирана към силните страни перспектива. Семeйството, като цяло, е във фокуса на оценката, планирането и интервенцията. За директно работещите на терен социални работници фокусирането върху семейството означава винаги и на първо място детето да се разглежда и мисли като член на семейството (Petr, 2003: 118).

Спецификата на тези услуги, от гледна точка на социалната работа, се изразява в прилагането на системен подход, при който основните елементи са свързани с анализа на ситуацията, в която детето живее, и планиране на интервенциите по отношение както на нуждите на детето, така и развитие на родителите и семейството (Barnes, 1984: 21).

Според McCroskey & Meezan (1998) основните изходни принципи, които са предпоставка за развитие на услуги, фокусирани върху запазване целостта на семейството, включват:

– семействата във всичките си различни форми са най-доброто място за отглеждане на децата;

– семействата имат право на справедлив достъп до ресурси и необходими възможности за успешно функциониране и отглеждане на децата;

– семействата имат право на личен живот, с изключение на случаите, когато децата са застрашени (McCroskey & Meezan, 1998: 55).

Основните характеристики на услугите, насочени към подкрепа на семействата, са свързани преди всичко с различно възприемане на семейството, а оттук – и с различна роля на професионалистите (Petr, 2003:120). Според Reimer (2017) предизвикателствата пред социалните работници в услугите за социална защита при осъществяването на подкрепа за семействата произтичат от това как да се осъществят партньорски отношения при често господстващата неолиберална идеология, която привилегирова правата на децата срещу тези на родителите въпреки доказателствата, че това не е в интерес нито на децата, нито на родителите (Reimer, 2017: 17).

Petr (2003) прави сравнение между ориентираните към професионалистите услуги и семейно ориентираните услуги, като дава информация относно разликите в начина на възприемане на родителите и връзката с професионалистите в услугите (Petr, 2003:120). Семейно ориентираният континуум представя и перспективата към родителите от гледна точка на вида на връзката професионалист – родител (таблица 1).

Таблица 1. Семейно ориентиран континуум (Petr, 2003: 120)

Вид на връзкатапрофесионалист – родителиПерспектива към родителитеОриентирани къмпрофесионалиститеПротивник (родителите са проблемът)Ученик или пациент (зависим от експертизатана професионалистите)Партньор (но семейството е агентна професионалиста, който определя ролитеи отговорностите )Колега (родителите са консуматори, които иматекспертиза и знание)Семейно ориентираниРаботодател (професионалистите са агентина семействата)

Анализът на този континуум сочи, че при ориентираните към професионалистите услуги работещите са тези, които знаят, могат и имат експертизата да вземат решения относно детето, неговото настояще и бъдеще, къде да живее, къде да учи, как да се лекува, как да се развива професионално и др. Привилегироването на правата на децата често води до това, че родителите се възприемат като противници, виновни за проблемите на децата, зависими от експертизата на професионалистите, в добрите случаи като партньори или колеги. Обратно, при услугите за подкрепа на родителите те се приемат като работодатели, а професионалистите са техни агенти.

При осъществяването на семейно ориентиран подход в социалната работа могат да се откроят няколко съществени аспекта, свързани с промяна на ниво взаимоотношения професионалист – семейство и промяна в организацията на работа (Petr, 2003: 127). Например още в процеса на събиране на информация, която да послужи за системна оценка и план, е от съществено значение начинът на комуникиране със семейството. Интервюирането на семействата изисква прилагане на системен подход към изследване на проблемите и приемане на семейните правила, йерархия, норми, ориентиране към възможностите и подкрепа на силните страни.

Прилагането на семейно ориентиран подход предполага и промяна в организацията по предоставяне на социални услуги, като например достъп на семействата до политики и процедури, създаване на условия за участие на родителите, предоставяне на обучение на персонала за работа със семейства и др. (Petr, 2003:131).

Услугите, които прилагат семейно ориентиран подход, се класифицират по различен начин. Някои автори анализират услугите в подкрепа на семействата според целта и целевата група, с която работят, въпреки че споделят за наличие на противоречиви възгледи относно определянето им5). Те правят разграничение между услуги, насочени към подкрепа на семействата, и услуги, ориентирани към подкрепа на родителството. Първите целят повишаване на капацитета на семейната система, докато вторите са ориентирани към уменията на родителите. Подкрепата за семейството е набор от (обслужващи и други) дейности за подобряване на функционирането на семейството и подкрепа за отглеждане на деца и други семейни дейности в системата на подкрепящи взаимоотношения и ресурси (формални и неформални). Подкрепата за родителите е набор от услуги и други дейности, насочени към подобряване на подхода на родителите да изпълняват ролята си на родители, и за подкрепа на отглеждането на деца, както и повишаването на ресурсите на родителите (включително информация, знания, умения и социална подкрепа) и техните компетенции.5)

Други автори, като McCroskey & Meezan (1998), разглеждат тези услуги в контекста на цялостната подкрепа за деца и семейства. Те разполагат различните видове програми по нива на интервенция и потребности, т.е. по целия континуум от потребности на клиентите (McCroskey & Meezan, 1998: 56 – 57). Характерно за този подход е, че семействата се разглеждат според наличните потребности, а услугите и програмите се насочват към различните нива с оглед постигане на необходимата подкрепа за задоволяването им.

McCroskey и Meezan (1998) представят типовете семейства и съответните примери за потенциални услуги и програми за подкрепа, както следва.

1. Всички семейства (здрави семейства). Потенциални услуги и програми: застъпничество, финансова политика, здравеопазване, жилищна политика, семейно центрирана заетост, консултиране и обучение на родители, детска грижа, дейности за забавление, семейно планиране, свързани с училището социални и здравни услуги, услуги за информация и насочване и др.

2. Семейства, нуждаещи се от допълнителна подкрепа, срещащи малки предизвикателства. Потенциални услуги и програми: центрове за подкрепа на семейства, програми за повишаване ресурсите на семействата, програма за домашни посещения, семейно консултиране, услуги за помощ за родители, групи за подкрепа, услуги за самотни родители.

3. Семейства в риск, нуждаещи се от специализирана подкрепа, срещащи сериозни предизвикателства. Потенциални услуги и програми: лечение на зависимости от алкохол и дрога, заместваща грижа за деца, специализирани здравни услуги, специализирани образователни услуги, услуги за непълнолетни бременни/родители, услуги за психично здраве, услуги за деца с увреждания и емоционални разстройства и техните семейства.

4. Семейства в криза или в риск от разпадане, поставящи децата в сериозен риск. Потенциални услуги и програми: услуги за закрила на детето, интензивни услуги за запазване на семейството, услуги за хронично неглижиращи семейства, услуги за деца бегълци и техните семейства, подслон за жертви на семейно насилие, консултиране на жертви на семейно насилие.

5. Семейства, в които децата не могат да бъдат защитени в дома и нуждаещи се от възстановителни услуги. Потенциални услуги и програми: диагностични центрове, услуги в приемна грижа, терапевтични услуги в приемна грижа, групови домове, терапевтични групови домове, резидентни центрове за подкрепа, услуги за реинтеграция в родното семейство.

6. Семейства, които не могат да бъдат възстановени. Потенциални услуги и програми: осиновяване, независим живот в общността (McCroskey и Meezan, 1998: 57).

В допълнение, разглеждайки услугите, ориентирани към подкрепа на семействата, McCroskey & Meezan (1998) дискутират два основни типа: семейна подкрепа и запазване на семейството. В първата група попадат услугите за подкрепа на семейства, които се справят с нормалното напрежение на родителството, за да се осигури увереност, укрепване на семейството, работа при проблеми с отглеждането на деца или предотвратяване на малтретиране на деца. Втората група услуги за запазване на семейството са предназначени да помогнат на семействата в сериозен риск или в криза, и обикновено са достъпни само за семейства, чиито проблеми ги правят клиенти на службите за закрила на детето, на съдебната система за непълнолетни и др. (McCroskey&Meezan, 1998: 58).

Друга класификация разглежда интервенциите за подкрепа на семействата отново според нивото на потребности, но и в зависимост от нивото на риск за децата и целите на услугите (Devine, 2015: 76). Според нея услугите се разполагат на следните нива:

– първоначалните интервенции, или саморегулативните, включват тези интервенции, които предоставят подкрепа и образование, предоставят се на всички като универсално действие, целящо превенция на проблемите;

– вторичните интервенции, или подкрепено регулиране, включват интервенции, насочени към семейства в нужда. Тези интервенции предоставят допълнителна подкрепа или помощ, за да намалят идентифицираните проблеми и да предотвратят ескалирането им, фокусирани са към индивиди и семейства, при които има риск от възникване на сериозни проблеми;

– третични интервенции, които се категоризират като принудителни и включват тези принудителни интервенции и закрила. Те предоставят услуги, при които вече са настъпили злоупотреби и пренебрегване, насочени са към лица или семейства, за които е известно, че имат проблеми, за да сведат до минимум неблагоприятните им ефекти (Devine, 2015: 76).

2. Разбиране и нагласи на професионалистите за осъществяване на семейно ориентиран подход в социалната работа – данни от емпирично проучване

В настоящото проучване използваме понятията семейно ориентирани подход и услуги обобщено, за да анализираме както подхода на работа, така и същността и характеристиките на услуги, които осъществяват работа не само с детето, но и с неговите родители и близки, като интервенциите могат да се фокусират както към работа с цялата семейна система, така и с части от нея. Това произтича от разбирането, че понятието „семейно ориентиран“ описва и обобщава същността и принципите на подхода и услугите, а именно признаване на ролята на семейството в живота на детето, повишаване на благосъстоянието както на детето, така и на цялото семейство, овластяване и ориентиране към силните страни, промяна на ролята на професионалистите. Това разбиране е базирано на дефинираните от Petr (2003) общи характеристики на програмите, насочени към подкрепа на семействата, а именно споделянето на водеща философия, която подчертава и отговаря на семейните потребности и силни страни (Petr, 2003: 117 – 118).

Разбирането и нагласите на професионалистите за прилагане на ориентиран към подкрепа на цялото семейство подход е от съществено значение за определяне на възможностите за разработване на практически модели за работа с родители. Във връзка с това проведохме емпирично проучване сред професионалисти, работещи в социални услуги от резидентен тип и в общността, предоставяни от НПО и общини. Следва да отбележим, че въпросите относно семейно ориентирания подход са част от изследователска програма, реализирана във връзка с дисертационен труд, посветен на изследване на ефективността на социалната работа със семейства на деца, ползващи услуги в общността. Конкретните въпроси са осем на брой и проучват мнението и нагласите на професионалистите по отношение на: разбиране за детско благосъстояние; основен подход в социалната работа с деца в риск; принципи на семейно ориентираната социална работа; ефективност на социалната работа със семейства в услугите в общността; фактори, препятстващи и съответно благоприятстващи ефективната работа със семейството. Въпросникът е по-пълнен онлайн от 44 професионалисти. Възрастта на участниците е от 26 до 62 години, средната им възраст е 44 години, опитът им в социалната сфера е средно 15 години. Данните от затворените въпроси са обработени със статистически разпределения, а от отворените въпроси – с качествен анализ на съдържанието, и са интерпретирани в зависимост от ключови индикатори, свързани с разбиране и нагласа за осъществяване на семейно ориентирана практика в социалните услуги за работа с деца.

Във връзка с целта на проучването е важно, на първо място, да се анализира как практикуващите дефинират детското благосъстояние и правата на децата. Професионалистите, участвали в изследването, определят детското благосъстояние като „качество на живот на децата“ и „задоволяване на техните физически, емоционални и социални потребности“. В този смисъл, голяма част от получените отговори във връзка с определяне на детското благосъстояние показват, че професионалистите го свързват директно с правата на децата и с осигуряване на възможности за тяхното прилагане.

Сред основните фактори, които определят детското благосъстояние, се по-сочват задоволяването на базовите потребности, осигурените възможности за личностно развитие и образование. Данните показват обаче, че сред водещите показатели със 71% преобладава категорично отговорът, който определя живота в семейна среда като ключов показател. В допълнение, голяма част от участниците (33%) споделят като водещ фактор и стабилните отношения между родителите, с ясно разграничени роли (фигура 1).

Данните от проучването демонстрират, че според 51% от професионалистите, участвали в изследването, основният подход в социалната работа, който може да осигури подкрепа за родителите и работа със семейната система, за да се постигне и повиши детското благосъстояние, е семейно ориентираният (фигура 2).

Помолени да определят значението и характеристиките на семейно ориентирания подход в социалната работа, преобладаващата част от тях го разглеждат като „подкрепа и работа със семейството“, „семейството да е в центъра на работата“ и „признаване на водещата роля на семейството“. В допълнение, професионалистите посочват като водещи компоненти на подхода разбирането и методите на социална работа, които са насочени към „семейството като система“ и приемат „детето като част от тази система“, гарантират „участие на детето и семейството“ и са ориентирани към „наблягане на силните страни“. Данните показват, че е налице категорично разбиране за ориентиране на социалната

10%20%25%33%36%36%71%Осигурена грижа заздраветонадететоСигурна среда, безнасилиеОсигуренивъзможности заобразованиеСтабилниотношениямеждуродителите,сясноразграничени ролиЗадоволяване на базовитепотребностинадетето(храна,дрехи,подслон)Осигуренивъзможности заличностноразвитиеЖивотв семейнасредаКоиотпосочените показателитрябвадасевзематпредвид,задасеопределипонятието"детскоблагосъстояние"?Моля,изберетедотриотговора.

Фигура 1. Фактори за детско благосъстояние

работа към работа не само с детето, а и с неговите родители и родственици, с цялата семейна система. При това, тази работа трябва да бъде гарантираща участието и подкрепа на силните страни, както и развитие на ресурсите.

Фигура 2. Основен подход в социалната работа с деца в риск

Основните принципи според професионалистите, свързани с прилагане на семейно ориентиран подход, предполагат оценка на потребностите на цялото семейство (70%), а не на отделни негови членове, която в същото време да даде информация и да гарантира, че семейството има капацитет и ресурси за разрешаване на проблемите (70%). В този смисъл, семейството застава в центъра на професионалните усилия (65%), а професионалистите имат данни и информация за потребностите, която им осигурява възможност за планиране на подкрепа за семейството, като цяло (63%) (фигура 3).

Фигура 3. Принципи на семейно ориентираната социална работа

Тези данни показват, че сред участвалите в изследването професионалисти са налице разбиране, нагласа и знания за работа със семейната система. В допълнение, посочването на оценката и планирането като водещи при прилагане на семейно ориентиран подход показва, че професионалистите приемат управлението на случай (оценка на потребности, планиране с участие, ориентация към силните страни и резултатите, интегрираност на подкрепата) като основа за работа със семейната система. Въпреки това според тях практиката на социалните услуги не е достатъчно ефективна в подкрепата на родителите. Според 78% от професионалистите, участвали в изследването, работата и подкрепата за семейства в социалните услуги в общността не е ефективна (фигура 4).

Фигура 4. Ефективност на работата в социалните услуги в общността по отношение подкрепата на семействата

Тази ниска ефективност се определя от различни фактори. В контекста на настоящия анализ внимание е отделено на тези, които затрудняват и/или улесняват прилагането на семейно ориентиран подход при работата в социалните услуги. Фигура 5 илюстрира, че с 67% основният фактор, затрудняващ работата със семейства, според участниците е родителската безотговорност. Тези данни показват, че причините за ниската ефективност се свързват, на първо място, с проблемите на клиентите, и по-точно с липсата на умения, родителски капацитет и отговорност. В допълнение, с по 50% сред трите основни фактора, препятстващи ефективната работа, са посочени липсата на доверие във възможностите на семействата и липсата на умения за работа с родители сред социалните работници. В този смисъл, макар и подредени на второ и трето място, тези фактори са от съществено значение при реализирането на подкрепа за семействата в риск и липсата им води до непостигане на целите на социалните услуги в компонента работа със семейства.

По отношение на факторите, помагащи и улесняващи ефективната работа със семейства, това, че родителите се грижат за детето си, е изведено на водещо място (75%), а сред първите три е и този, свързан с активността на родителите спрямо услугата. Според 40% от професионалистите, участвали в изследването, сред трите водещи фактора е този, свързан с ,,родителите идват на среща в услугата“ (фигура 6).

Тези данни показват, че професионалистите разбират и имат нагласа да осъществяват ефективен помагащ процес, когато са налице доброволни

Фигура 5. Фактори, затрудняващи ефективната работа със семейството

Фигура 6. Фактори, улесняващи ефективната работа със семейството

клиенти, родители, които са успели да дефинират потребностите си, склонни са да сътрудничат на социалните работници, самостоятелно полагат усилия да променят житейската ситуация, в която са попаднали, грижат се за детето си, отговорни са, имат социални умения и др. В този смисъл, не може да се приеме, че този помагащ процес е насочен към родителите и родителството, а още по-малко – към подкрепа за разрешаване на проблеми в семейството и функционирането на семейната система.

3. Заключение

Направеният преглед на същността, основните характеристики и принципи на семейно ориентирания подход в социалната работа показва, че той се отличава с приемане и работа със семейната система на всички нива на осъществяване на интервенцията – от анализ на потребностите, през планиране до реализиране. Прилагането му в социалната практика произтича от разбирането, че ефективен помагащ процес при работа с деца може да се реализира, като се работи едновременно както с децата, така и с родителите. Спазването на правата на всички участници и подкрепата за развитие на силните им страни са гаранция за повишаване на детското благосъстояние и запазване на връзките в семейството, без да се стига до временно или по-дълго разделяне.

Семейно ориентираният подход се прилага в различни модели на услуги, класифицирани на различни нива на социална интервенция. Тези услуги имат специфични цели, осъществяват дейности и имат различна организация, осигуряваща достъп и подкрепа на родителите. Особено характерно за услугите за подкрепа на семействата, независимо от това дали работят с цялата семейна система, или с части от нея, е промяната на ролите и нагласите на професионалистите, от което произтичат и различни отношения между тях и родителите на децата.

Данните от проведеното емпирично проучване показват тенденция към развитие на разбиране на семейно ориентирания подход и нагласа у професионалистите за работа със семействата на деца в риск. Ефективността на тази работа се свързва най-вече с грижата и отговорността, проявени от самите родители, и после с уменията и вярата на професионалистите в силните страни и ресурсите на семействата. В този смисъл, може да се приеме, че сред участниците в изследването е налице разбиране по-скоро за активност от страна на семействата и по-малко за проактивна работа със семейната система по промяна на ситуацията и подкрепа за развитие. Считаме обаче, че резултатите от това проучване могат да послужат за отправна точка към промотиране на семейно ориентирания подход и обучение за промяна на ролите и нагласите на професионалистите в процеса на социална работа с деца и семейства в риск.

БЕЛЕЖКИ

1. Конвенция на ООН за правата на детето https://www.unicef.org/magic/media/ documents/CRC_bulgarian_language_version.pdf

2. Семейни политики на Република България. (2016) http://nmd.bg/wp-content/ uploads/2016/02/Family-Policy-in-Bulgaria_web.pdf

3. Jenney, A. (2014). Determinants Analysis and Theory of Change on Addressing Violence against Children in Bulgaria. Unicef Bulgaria. https://www.unicef.bg/ assets/PDFs/_/Analysis_and_Theory_Violence_EN.pdf

4. Richardson, D. (2018). Key Findings on Families, Family Policy and the Sustainable Development Goals: Synthesis Report, Innocenti Research Report UNICEF Office of Research – Innocenti, Florence, https://www.unicef-irc.org/ publications/948-key-findings-on-families-family-policy-and-the-sustainabledevelopment-goals-synthesis.html

5. Daly, M., Bray, R., Bruckauf, Z., Burne, J., Margaria, A., Pesnik, N., SammsVaughan, M. (2015). Family and parenting support: Policy and Provision in a Global Context. Innocenty Insight, UNICEF Office of research, Florence.

6. Allen, R.I., Petr, C.G. (1995). Family-centered Service Delivery: a Crossdisciplinary Literature Review and Conceptualization. Retrieved June 17, 2018 from: https://mn.gov/mnddc/parallels2/pdf/90s/95/95-FCS-BCF.pdf

REFERENCES

Barnes, G. G. (1984). Social work with families. Houndmills, Basingstoke, Hampshire and London: Macmillan Education LTD.

Bilson, A. & Markova, G. (2007). But you should see their families: Preventing child abandonment and promoting social inclusion in countries in transition. Social work and social sciences review, 12(3), 57 – 78.

Butler, I. & Roberts, G. (2004). Social Work with Children and Families, Getting into Practice. London and New York: Jessica Kingsley Publishers.

Devine, L. (2015). Considering social work assessment of families. Journal of Social Welfare & Family Law, 37(1), 70 – 83.

Euteneuer, M. & Uhlendorff, U. (2014). Family concepts – a social pedagogic approach to understanding family development and working with families. European Journal of Social Work, 17(5), 702 – 717.

Fausel, D. (1998). Collaborative Conversations for Change: A Solution Focused Approach to Family Centered Practice. Journal of Family Strengths, 3(1), 59 – 74.

Garfat, T. & Charles, G. (2012). A Guide to Developing Eective Child and Youth Care Practice with Families. The CYC-Net Press.

Kirton, Ch. (2008). Child Social work Policy&Practice. London: SAGE.

McCroskey, J. & Meezan, W. (1998). Family-Centred Services: Approaches and Effectiveness. The Future of Children, 8(1), 54 – 71.

McAuley, C. & Rose, W. (2010). Child Well-Being. Understanding Children’s Lives. London and Philadelphia: Jessica Kingsley Publishers.

O’Loughlin, M. & O’Loughlin, S. (2008). Social Work with Children and Families. London: Learning Matters.

Pecora, P. & Harrison-Jackson, M. (2010). The Challenge of Improving Children’s Well-Being and Measuring Outcomes: An American Perspective. In: McAuley C. and Rose, W. Child Well-Being. Understanding Children’s Lives. London and Philadelphia: Jessica Kingsley Publishers.

Petr, C. (2003). Social work with children and their families, Pragmatic foundations. New Work: Oxford University Press.

Roose, R., Roets, G, Van Houte, S., Vandenhole, W. & Reynaert, D. (2012). From parental engagement to the engagement of social work services: discussing reductionist and democratic forms of partnership with families. Child and Family Social Work, 1 – 9.

Reimer, E., (2017). A Relational Approach to Practice: An Ethical Alternative to Working with Parents in Out-of-Home Care Processes. Journal of Social Work Values and Ethics, 14(2), 6 – 19.

2025 година
Книжка 9s
Книжка 9
DEVELOPMENT OF DEMOCRATIC CULTURE THROUGH CONTENTS ABOUT THE ROMA IN CLASSROOM TEACHING – STUDENTS’ PERCEPTION

Aleksandra Trbojević, Biljana Jeremić, Hadži Živorad Milenović, Bojan Lazić

Книжка 8
КАТЕГОРИАЛНИ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИНФОРМАЦИОННО-КОМУНИКАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ В ОБУЧЕНИЕТО НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ СЪС СОП

д.п.н Мира Цветкова-Арсова, Данка Щерева, Славина Лозанова, Маргарита Томова

Книжка 7
ВРЪЗКА НА СОЦИАЛНО-ЕМОЦИОНАЛНОТО С КОГНИТИВНОТО РАЗВИТИЕ В ПРИОБЩАВАЩА СРЕДА

Милен Замфиров, Маргарита Бакрачева, Емилия Евгениева

Книжка 6
КОГНИТИВНО РАЗВИТИЕ НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ, ОБХВАНАТИ В ПРИОБЩАВАЩОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Милен Замфиров, Емилия Евгениева, Маргарита Бакрачева

Книжка 5
COMPETENCE FOR SOCIAL PEDAGOGICAL PRACTICE: WHAT DO STUDENTS TELL US?

Maya Tcholakova, Marina Pironkova, Aleksandar Ranev, Yana Staneva

MULTIMODAL COMMUNICATION IN PHYSICAL EDUCATION CLASSES

Cristiana Lucretia Pop, Cristina Filip

Книжка 4s
GAMES IN FUNCTION OF DEVELOPMENT OF MULTIPLICATION SKILLS

Dasare Sylejmani, Vesna Makashevska, Jasmina Jovanovska

Книжка 4
ИЗПОЛЗВАНЕ НА СИСТЕМИТЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОБУЧЕНИЕТО В КОНТЕКСТА НА ИНТЕРАКТИВНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Силвия Парушева, Борис Банков, Гергана Касабова, Петя Страшимирова

MILITARY AND SOCIAL THREATS AS DETERMINANTS OF THE DEVELOPMENT OF CONTEMPORARY UKRAINIAN HIGHER EDUCATION

Mykola Pantiuk, Tetiana Pantiuk, Nataliia Bakhmat, Olena Nevmerzhytska, Svitlana Ivakh

STEM ОБУЧЕНИЕ НА СТУДЕНТИ ПЕДАГОЗИ В ТРАНСДИСЦИПЛИНАРНА ОБРАЗОВАТЕЛНА СРЕДА

Любен Витанов, Николай Цанев, Людмила Зафирова, Гергана Христова, Катерина Динкова, Калина Георгиева, Жорж Кюшев, Здравка Савчева

ИЗСЛЕДВАНЕ И АНАЛИЗ НА НАГЛАСИТЕ НА СТУДЕНТИТЕ ПРИ ИЗПОЛЗВАНЕ НА ГЕНЕРАТИВЕН ИНСТРУМЕНТ НА ИЗКУСТВЕН ИНТЕЛЕКТ

Николай Янев, Иглика Гетова, Теодора Христова, Ива Костадинова, Георги Димитров

Книжка 3
ДРУГИЯТ КАТО ЦЕННОСТ В УЧИЛИЩЕ

Александър Кръстев

Книжка 2
ASSESSMENTS OF TEACHERS AND PARENTS OF CHILDREN WITH DEVELOPMENTAL DISABILITIES ON INCLUSION IN PRE-SCHOOL INSTITUTIONS

Zagorka Markov, Hadzi Zivorad Milenovic, Biljana Jeremic, Radmila Zecevic, Milica Pavlovic

Книжка 1s
ПРИЛОЖЕНИЕ НА СРЕДСТВАТА ЗА ДОПЪЛВАЩА И АЛТЕРНАТИВНА КОМУНИКАЦИЯ В ОБРАЗОВАТЕЛНИТЕ ИНСТИТУЦИИ В БЪЛГАРИЯ

. Неда Балканска, . Анна Трошева-Асенова, . Пенка Шапкова, Снежина Михайлова

USE OF ARTIFICIAL INTELLIGENCE IN FOREIGN LANGUAGE TEACHING

Ekaterina Sofronieva, Christina Beleva, Galina Georgieva

Книжка 1
Скъпи читатели, автори, приятели на списание „Педагогика“,

В началото на 2025 година в първия брой на нашето списание „Педагогика“ бих искала от името на редакционната колегия и от мое име да Ви пожелая здраве, творческо вдъхновение и професионално удовлетворение от прино- са Ви към педагогическата наука и практика! Вярвам и се надявам, че списание „Педагоги- ка“ ще продължи да осигурява платформа за научен, обективен и откровен диалог, базиран на резултати от научни изследвания, за насто- ящето и бъдещето на обучението и образова- н

2024 година
Книжка 9s
Книжка 9
ANALYSIS AND IMPROVEMENT OF VIDEO LEARNING RESOURCES IN SMALL-SCALE LEARNING SCENARIOS

César Córcoles, Laia Blasco-Soplon, Germán Cobo Rodríguez, Ana-Elena Guerrero-Roldán

Книжка 8
АНГАЖИРАНОСТ КЪМ УЧЕНЕ ЧРЕЗ ИЗПОЛЗВАНЕ НА СМАРТ ТЕХНОЛОГИИТЕ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Кирилка Тагарева, Дора Левтерова-Гаджалова, Ваня Сивакова

Книжка 7
Книжка 6
Книжка 5s
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА НА СТАЖАНТСКАТА ПРАКТИКА ПРЕД СТУДЕНТИ – БЪДЕЩИ УЧИТЕЛИ

Илиана Петкова, Марияна Илиева, Владислава Станоева, Георги Чавдаров

Книжка 5
FEATURES OF SPEECH COMPREHENSION TRAINING OF CHILDREN WITH AUTISM SPECTRUM DISORDERS

Maryna Branytska, Svitlana Myronova, Svitlana Mykhalska

OVERVIEW OF THE STEM EDUCATION IN ISRAEL

Aharon Goldreich, Elena Karashtranova

Книжка 4
НАГЛАСИ НА СТУДЕНТИТЕ КЪМ СМАРТ ТЕХНОЛОГИИТЕ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Дора Левтерова-Гаджалова, Кирилка Тагарева, Ваня Сивакова

PROFESSIONAL SUPPORT FOR YOUNG RESEARCHERS

Emina Vukašinović, Marija Veselinović, Milan Milikić

РОБОТИТЕ В ОБУЧЕНИЕТО – ОБРАЗОВАТЕЛНА STEAM ИГРА

Мария Желязкова, Михаил Кожухаров, Даниела Кожухарова

Книжка 3s
Книжка 3
ATTITUDES AND EXPERIENCES OF THE PRESCHOOL TEACHERS IN THE APPLICATION OF DIGITAL TECHNOLOGIES IN ENVIRONMENTAL EDUCATION

Nataša Branković, Gordana Kozoderović, Biljana Jeremić, Danijela Petrović, Bojan Lazić, Slavica Karanović

ДИГИТАЛНИ ТЕХНОЛОГИИ В ПОДКРЕПА НА УЧЕНЕТО

Стоянка Георгиева-Лазарова, Лъчезар Лазаров

PREPARATION OF FUTURE TEACHERS FOR ORGANISING A HEALTH-PRESERVING INCLUSIVE SPACE IN EDUCATIONAL INSTITUTIONS

Nadiya Skotna, Tetiana Nadimyanova, Anna Fedorovych, Myroslava Sosiak, Oksana Yatsiv

Книжка 2s
Книжка 2
ОТ РИСУНКА – КЪМ СНИМКА

Камен Теофилов

Книжка 1s
Книжка 1
„ВТОРОТО“ БЪЛГАРСКО УЧИЛИЩЕ. ГЕНЕЗИСЪТ

Пенка Цонева, Бистра Мизова

2023 година
Книжка 9
EXPLORING THE NARRATIVE IDENTITY OF HUNGARIAN TEACHERS IN SLOVAKIA

Patrik Baka, Terézia Stredl, Kinga Horváth, Zsuzsanna Huszár, Melinda Nagy, Péter Tóth, András Németh

Книжка 8
A QUALITY “ONLINE” TEACHER – WHAT DO STUDENTS APPRECIATE AND VALUE IN TEACHERS DURING DISTANCE LEARNING?

Irena Golubović-Ilić, Ivana Ćirković-Miladinović, Nataša Vukićević

SUPPORT FOR THE INCLUSION OF ROMA CHILDREN THROUGH THE PROJECT TEACHING MODEL

Biljana Jeremić, Aleksandra Trbojević, Bojan Lazić, Gordana Kozoderović

TREND ANALYSIS OF PROFESSIONAL COMPETENCES OF SPORTS TEACHERS AND COACHES

Sergejs Capulis, Valerijs Dombrovskis, Svetlana Guseva, Alona Korniseva

Книжка 7
ЦЕННОСТЕН ПРОФИЛ НА УЧИТЕЛИТЕ В НАЦИОНАЛЕН КОНТЕКСТ

Цветан Давидков, Силвия Цветанска

Книжка 6s
MODELLING OF MARITIME CYBER SECURITY EDUCATION AND TRAINING

Gizem Kayisoglu, Pelin Bolat, Emre Duzenli

INTRODUCING THE USE OF CASE STUDIES METHODOLOGY IN TRAINING FOR SOFT SKILLS IN MARITIME UNIVERSITIES. THE ISOL-MET PROGRAM

Maria Lekakou, Helen Iakovaki, Dimitris Vintzilaios, Markella Gota, Giorgos Georgoulis, Thalia Vintzilaiou

THE ROLE OF MARITIME EDUCATION IN DIGITALIZATION

Kamelia Narleva, Yana Gancheva

Книжка 6
С МИСИЯ ЗА НАЦИОНАЛНА И КУЛТУРНА ИНДИВИДУАЛНОСТ

Надежда Кръстева, Йордан Колев

Книжка 5s
PREFACE

Nikola Vaptsarov Naval Academy is the oldest technical educational institution in Bulgaria. The Naval Academy is one of the symbols of Varna and Bulgaria in the world maritime community. Its history and achievements establish it as the most prestigious center for training of maritime specialists. At present, the Naval Academy trains specialists for the Navy and for the merchant marine in all areas of maritime life. Research and development conducted at the Naval Academy in Varna

A FAIR CONCERN ABOUT ECDIS

Nikolay Sozonov, Dilyan Dimitranov

DATA-DRIVEN LEARNING APPROACH TO MARITIME ENGLISH

Jana Kegalj, Mirjana Borucinsky, Sandra Tominac Coslovich

DEVELOPING CRITICAL THINKING SKILLS THROUGH THE “CASE STUDY” TEACHING METHOD IN MARITIME ENGLISH LANGUAGE TEACHING (MELT)

Tamila Mikeladze, Svetlana Rodinadze, Zurab Bezhanovi, Kristine Zarbazoia, Medea Abashidze, Kristine Iakobadze

MAXIMIZING STUDENTS’ LEARNING IN MARITIME ENGLISH ONLINE COURSE

Valentyna Kudryavtseva, Svitlana Barsuk, Olena Frolova

Книжка 5
Книжка 4s
Книжка 4
Книжка 3s
СПИРАЛАТА ОБЩЕСТВО – ОБРАЗОВАНИЕ

Иванка Шивачева-Пинеда

Книжка 3
ПРОЕКТНО БАЗИРАНО ОБУЧЕНИЕ ЗА СОЦИАЛНО-ЕМОЦИОНАЛНИ И ТЕХНОЛОГИЧНИ УМЕНИЯ ЧРЕЗ ПРОГРАМАТА „УМЕНИЯ ЗА ИНОВАЦИИ“

Галин Цоков, Александър Ангелов, Йоанна Минчева, Рени Димова, Мария Цакова

МЕДИЙНАТА ГРАМОТНОСТ И УЧИТЕЛИТЕ

Светла Цанкова, Стела Ангова, Мария Николова, Иван Вълчанов, Илия Вълков, Георги Минев

Книжка 2
INTONATION AND CHILDREN WITH EMOTIONAL AND BEHAVIORAL PROBLEMS

Katerina Zlatkova-Doncheva, Vladislav Marinov

Книжка 1
2022 година
Книжка 9
ТРАНСГРЕСИВНО-СИНЕРГИЧНО КАРИЕРНО РАЗВИТИЕ В „НЕФОРМАЛНО ОБРАЗОВАНИЕ“ В УНИВЕРСИТЕТА

д.п.н Яна Рашева-Мерджанова, Моника Богданова, Илиана Петкова

Книжка 8
INTEGRATING INTERCULTURAL EDUCATION IN THE PRIMARY SCHOOL CURRICULUM

Bujar Adili, Sonja Petrovska, Gzim Xhambazi

НАГЛАСИ НА БЪДЕЩИТЕ ДЕТСКИ УЧИТЕЛИ КЪМ STEM ПОДХОДА

Наталия Павлова, Михаела Тончева

Книжка 7
НАЦИОНАЛНАТА ИДЕЯ НА ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ

Йордан Колев, Надежда Кръстева

Книжка 6
Книжка 5
ИВАН Д. ШИШМАНОВ – ЕВРОПЕИЗИРАНИЯТ БЪЛГАРИН

Надежда Кръстева, Йордан Колев

THE TECHNOLOGY OF DEVELOPMENT OF COMMUNICATIVE CULTURE OF ELEMENTARY SCHOOL TEACHERS

Mariia Oliiar, Nataliia Blahun, Halyna Bilavych, Nataliia Bakhmat, Tetyana Pantyuk

Книжка 4
TEACHERS’ATTITUDES BOUT TEACHING AND LEARNING MATHEMATICS

Aleksandra Mihajlović, Emina Kopas-Vukašinović, Vladimir Stanojević

EDUCATION 4.0 – THE CHANGE OF HIGHER EDUCATION INSTITUTIONS AND THE LABOUR MARKET

Gergana Dimitrova, Blaga Madzhurova, Stefan Raychev, Dobrinka Stoyanova

Книжка 3s
DISTANCE LEARNING IN THE CONTEXT OF THE COVID-19 PANDEMICS

Baktybek Keldibekov, Shailoobek Karagulov

DIGITAL UNIVERSITIES: FEATURES AND KEY CHARACTERISTICS

Marina Skiba, Maktagali Bektemessov, Alma Turganbayeva

Книжка 3
Книжка 2
TWO-TIER MODEL OF TRAINING FUTURE TEACHERS FOR COACHING AT OUT-OF-SCHOOL INSTITUTIONS

Borys Savchuk, Tetyana Pantyuk, Natalia Sultanova, Halyna Bilavych, Mykola Pantyuk

Книжка 1
2021 година
Книжка 9
ИЗСЛЕДВАНЕ НА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО МЕЖДУ ФОРМАЛНОТО И НЕФОРМАЛНОТО ЗДРАВНО ОБРАЗОВАНИЕ

Доц. д-р Вержиния Боянова Гл. ас. д-р Константин Теодосиев Гл. ас. д-р Берджухи Йорданова

FORMATION OF PROFESSIONAL COMPETENCE OF ASSISTANT TEACHER OF INCLUSIVE EDUCATION IN SECONDARY EDUCATION INSTITUTIONS

Prof. Dr. Vladyslava Liubarets, Prof. Dr. Nataliia Bakhmat, Prof. Dr. Olena Matviienko, Oksana Tsykhmeistruk, Inna Feltsan

Книжка 8
ОТНОСНО ЗАДЪЛЖИТЕЛНОСТТА НА ПРЕДУЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ – РЕЗУЛТАТИ ОТ ЕДНО ИЗСЛЕДВАНЕ

Проф. д-р Маргарита Колева, доц. д-р Блага Джорова, д-р Ева Жечева

INFLUENCE OF PSYCHOLOGICAL AND PEDAGOGICAL FEATURES OF STUDENTS ON THEIR ACTIVITY IN SELF-EDUCATION

Dr. Iryna Sereda, Assoc. Prof. Dr. Svitlana Karskanova, Assoc. Prof.

CENTRALISATION AND DECENTRALISATION IN HIGHER EDUCATION: A COMPARATIVE STUDY OF HUNGARY AND GERMANY

Carla Liege Rodrigues Pimenta, Prof. Dr. Zolt†n R–nay, Prof. Dr. Andr†s Nmet

ЗА ПРИОБЩАВАНЕТО, ОБУЧЕНИЕТО И РАЗВИТИЕТО НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ С ИНТЕЛЕКТУАЛНИ ЗАТРУДНЕНИЯ

Златкова-Дончева, К. (2021). Приобщаване, обучение и развитие на деца и ученици с интелектуални затруднения. Бургас: Либра СКОРП, ISBN 978-954-471-705-6

Книжка 7s
CONCEPT OF PRESENT PRACTICE IN CHOOSING OF OPTIMAL NUMBER OF TUGS

Rino Bošnjak, Zvonimir Lušić , Filip Bojić, Dario Medić

S-101 CHARTS, DATABASE TABLES FOR S-101 CHARTS, AUTONOMOUS VESSEL

Vladimir Brozović, Danko Kezić, Rino Bošnjak, Filip Bojić

INFLUENCE OF HYDRO-METEOROLOGICAL ELEMENTS ON THE SHIP MANOEUVRING IN THE CITY PORT OF SPLIT

Zvonimir Lušić , Nenad Leder, Danijel Pušić, Rino Bošnjak

MEETING SUSTAINABLE DEVELOPMENT GOALS – EXPERIENCE FROM THE LARGEST SHIPPING COMPANIES

Katarina Balić , Helena Ukić Boljat, Gorana Jelić Mrčelić, Merica Slišković

OPTIMISING THE REFERENCE POINT WITHIN A JOURNAL BEARING USING LASER ALIGNMENT

Ty Aaron Smith , Guixin Fan , Natalia Nikolova , Kiril Tenekedjiev

REVIEW OF THE CURRENT INCREASE OF NOISE UNIT COST VALUES IN TRANSPORT

Luka Vukić , Ivan Peronja , Mihaela Bukljaš , Alen Jugović

TARGET DETECTION FOR VISUAL COLLISION AVOIDANCE SYSTEM

Miro Petković, Danko Kezić, Igor Vujović, Ivan Pavić

NEW RESULTS FOR TEACHING SHIP HANDLING USING FAST TIME SIMULATION

Knud Benedict , MichŽle Schaub , Michael Baldauf , Michael Gluch , Matthias Kirchhoff , Caspar Krüger

POTENTIAL BENEFITS OF ELECTRICALY DRIVEN FERRY, CASE STUDY

Tina Perić, Ladislav Stazić, Karlo Bratić

SITUATIONAL AWARENESS – KEY SAFETY FACTOR FOR THE OFFICER OF THE WATCH

Hrvoje Jaram, Pero Vidan, Srđan Vukša, Ivan Pavić

Книжка 7
INCLUSIVE INTELLIGENCE

Dr. Aleksandar Krastev, Assist. Prof.

EDUCATION OF MORAL CULTURE OF STUDENT YOUTH IN THE CONDITIONS OF POLYCULTURAL SPACE

Dr. Natalia Bondarenko, Assoc. Prof. Yevhen Rozdymakha Dr. Lyudmila Oderiy, Assoc. Prof. Dr. Anatoly Rozdymakha, Assoc. Prof. Dilyana Arsova, PhD student

PROFESSIONAL DEVELOPMENT IN KOSOVO – RESEARCH OF TRAINING PROGRAMS AND TESTS

Bekim Samadraxha, Veton Alihajdari, Besim Mustafa, Ramë Likaj

Книжка 6s
EVALUATION OF CRUISER TRAFFIC VARIABLES IN SEAPORTS OF THE REPUBLIC OF CROATIA

Maja Račić, Katarina Balić, Mira Pavlinović, Antonija Mišura

COMPARATIVE ANALYSIS OF THE CONTRACTS FOR MARITIME TRANSPORT SERVICES. CHAIN OF CHARTER PARTIES

Svetlana Dimitrakieva, Ognyan Kostadinov, Christiana Atanasova

THE LIGHTSHIP MASS CALCULATION MODEL OF A MERCHANT SHIP BY EMPIRICAL METHODS

Vedran Slapničar , Katarina Zadro , Viktor Ložar , Ivo Ćatipović

ON EDUCATION AND TRAINING IN MARITIME COMMUNICATIONS AND THE GMDSS DURING THE COVID-19

Chavdar Alexandrov, Grozdyu Grozev, Georgi Dimitrov, Avgustin Hristov

AIR POLLUTANT EMISSION MEASUREMENT

Nikola Račić, Branko Lalić, Ivan Komar, Frane Vidović, Ladislav Stazić

ASSESSMENT OF LNG BUNKERING ACCIDENTS

Peter Vidmar, Andrej Androjna

EGR OPERATION INFLUENCE ON THE MARINE ENGINE EFFICIENCY

Delyan Hristov, Ivan Ivanov, Dimitar Popov

THE MEASUREMENT OF EXHAUST GAS EMISSIONS BY TESTO 350 MARITIME – EXHAUST GAS ANALYZER

Bruna Bacalja, Maja Krčum, Tomislav Peša, Marko Zubčić

PROPELLER LOAD MODELLING IN THE CALCULATIONS OF MARINE SHAFTING TORSIONAL VIBRATIONS

Nenad Vulić, Karlo Bratić, Branko Lalić, Ladislav Stazić

MODELING OF THE DEPENDENCE OF CO

Hristo Hristov, Ivailo Bakalov, Bogdan Shopov, Dobromir Yovkov

TECHNICAL DIAGNOSTICS OF MARINE EQUIPMENT WITH PSEUDO-DISCRETE FEATURES

Guixin Fan , Natalia Nikolova , Ty Smith , Kiril Tenekedjiev

CONTRIBUTION TO THE REDUCTION OF THE SHIP’S SWITCHBOARD BY APPLYING SENSOR TECHNOLOGY

Nediljko Kaštelan, Marko Zubčić, Maja Krčum, Miro Petković

THE STAND FOR FIN DRIVES ENERGY TESTING

Andrzej Grządziela , Marcin Kluczyk , Tomislav Batur

INTRODUCTION OF 3D PRINTING INTO MARINE ELECTRICAL ENGINEERING EDUCATION – A CASE STUDY

Ivica Kuzmanić, Igor Vujović, Zlatan Kulenović, Miro Petković

SHIPYARD CRANE MODELING METHODS

Pawel Piskur, Piotr Szymak, Bartosz Larzewski

Книжка 6
TEACHERS' PERSPECTIVE ON THE EDUCATIONAL IMPLICATIONS OF ONLINE TEACHING

Dr. Julien-Ferencz Kiss, Prof. Dr. Florica Orțan, Dr. Laurențiu Mˆndrea

ПСИХОЛОГО-ПЕДАГОГИЧЕСКИ ПРАВИЛА, МОДЕЛИ НА ДОБРИ ПРАКТИКИ И ПРЕПОРЪКИ ПРИ РАБОТАТА И ОБУЧЕНИЕТО НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ С ПОВЕДЕНЧЕСКИ РАЗСТРОЙСТВА

Тричков, Ив., 2019. Психолого-педагогически правила, модели на добри прак- тики и препоръки при работата и обучението на деца и ученици

Книжка 5
ФИДАНА ДАСКАЛОВА ЗА ПЕДАГОГИКАТА

Маргарита Колева, Йордан Колев

ВОЕННОМОРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ – ЕДИН РАЗЛИЧЕН ПОГЛЕД

Кожухаров, А. (2021). Личните академични документи на българската военна образователна система (1892 – 1946). Варна: ВВМУ, ISBN 978-619-7428-55-1

Книжка 4
Книжка 3
НЕВРОДИДАКТИКА

Наталия Витанова

ЗА АСИСТИРАЩИТЕ И ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Сивакова, В. (2020). Асистиращи и информационни технологии

Книжка 2
ОВЛАДЯВАНЕ НА КЛЮЧОВИ КОМПЕТЕНЦИИ ПРИ ОРИЕНТИРАНЕ В СВЕТА

Стоянова, М. (2019). Овладяване на ключови компетенции при ориентиране в света. София: Авангард принт, ISBN 978-954-337-398-7 374

Книжка 1
BULGARIAN SCHOOL – SHOWCASE OF IDENTITY

Veska Gyuviyska, Nikolay Tsankov

ЗА ИЗБОРА НА УЧЕБЕН КОМПЛЕКТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛЕН ЕТАП. И ЗА ОБУЧЕНИЕТО

Георгиева, А. (2020). Съвременни проекции на обучението по български език

КОНТРОЛ НА СТРЕСА. ПСИХОЛОГИЧЕСКИ И УПРАВЛЕНСКИ РАКУРСИ

Стоянов, В. (2020). Управление на стреса в организацията. Психологически и управленски ракурси. 198 cтр., Варна: Стено, ISBN 978-619-241-119-0

2020 година
Книжка 9
Книжка 8
EDUCATIONAL REASONS FOR EARLY SCHOOL DROP-OUT

Maria Teneva, Zlatka Zhelyazkova

Книжка 7s
TEACHING CHALLENGES IN SPORTS EDUCATION DURING THE PANDEMIC COVID-19

Evelina Savcheva, Galina Domuschieva-Rogleva

THE DIFFERENCES IN STUDENTS’ ATTITUDES ABOUT ONLINE TEACHING DURING COVID-19 PANDEMIC

Aleksić Veljković Aleksandra , Slađana Stanković , Irena Golubović-Ilić , Katarina Herodek

ONLINE EDUCATION DURING PANDEMIC, ACCORDING TO STUDENTS FROM TWO BULGARIAN UNIVERSITIES

Antoaneta Getova¹ , Eleonora Mileva² , Boryana Angelova-Igova²

Книжка 7
ПОДГОТОВКАТА НА ПЕДАГОГИЧЕСКИ КАДРИ ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНИТЕ ВЪЗПИТАТЕЛНИ ЗАВЕДЕНИЯ ПРЕЗ ПЕРИОДА 1944 – 1991 ГОДИНА

Въчева, С. (2019). Подготовката на педагогически кадри за предучилищните възпитателни заведения през периода

ПАЗАРНИ МЕХАНИЗМИ В УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ. ТЕОРЕТИКО-ПРИЛОЖНИ ВЪПРОСИ

Първанова, Й. (2020) Пазарни механизми в училищното образование. Теоретико-приложни въпроси. София: Колбис, ISBN 978-619-7284-35-5

Книжка 6
TEACHERS ATTITUDES ABOUT INTEGRATED APPROACH IN TEACHING

Emina Kopas-Vukašinović, Aleksandra Mihajlović, Olivera Cekić-Jovanović

Книжка 5
КОНЦЕПТУАЛНИ МОДЕЛИ ЗА РАЗРАБОТВАНЕ НА ПОЗНАВАТЕЛНИ ОНЛАЙН ИГРИ В ОБЛАСТТА НА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО

Детелин Лучев, Десислава Панева-Мариновa, Радослав Павлов Гита Сенка Лилия Павлова

ТАЛАНТЛИВ ПЕДАГОГ И КУЛТУРЕН ДЕЕЦ

Севда Чобанова, Любен Десев

Книжка 4
A CONTINUUM OF APPROACHES TO SCHOOL INSPECTIONS: CASES FROM EUROPE

Rossitsa Simeonova, Yonka Parvanova Martin Brown, Sarah Gardezi, Joe O’Hara, Gerry McNamara Laura del Castillo Blanco Zacharoula Kechri, Eleni Beniata

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2019 година
Книжка 9
Книжка 8
ОБРАЗОВАНИЕ НА БЪДЕЩЕТО

Наталия Витанова

Книжка 7
МОДЕЛ НА РАБОТА В ИНТЕРКУЛТУРНА СРЕДА

(Научноизследователска саморефлексия)

RISK FACTORS FOR EARLY SCHOOL LEAVING IN BULGARIA

Elena Lavrentsova, Petar Valkov

ПРИНОСИ НА ЕЛКА ПЕТРОВА ЗА БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ

(100 години от рождението на проф. д.п.н. Елка Петрова – 27.10.1919 – 21.12.2012)

НАСОКИ ЗА ПРИОБЩАВАНЕ НА МАРГИНАЛНИ СЕМЕЙНИ ОБЩНОСТИ В ОБРАЗОВАТЕЛНИТЕ ИНСТИТУЦИИ

Нунев, Й. (2019). Насоки за приобщаване на маргинални семейни общности в образователните институции. Велико Търново: Св. св. Кирил и Методий, ISBN 978-619-208-186-7

Книжка 6
ДИОФАНТОВИ УРАВНЕНИЯ И СИСТЕМИ ДИОФАНТОВИ УРАВНЕНИЯ – ТЕОРЕТИЧНИ АСПЕКТИ И МЕТОДИЧЕСКА ПРОЕКЦИЯ В НАЧАЛНИЯ ЕТАП НА ОБРАЗОВАНИЕ

Владимира Ангелова. (2018). Диофантови уравнения и системи диофантови уравнения – теоретични аспекти и методическа проекция в начален етап на образование. Пловдив: Паисий Хилендарски, ISBN 978-619-202-394-2

ЕДНА НОВА КНИГА ЗА ПЕДАГОГИЧЕСКИТЕ УМЕНИЯ НА УЧИТЕЛИТЕ

Николай Колишев. (2018). Теория на педагогическите умения на учителите. София: Захарий Стоянов, ISBN: 9789540912066

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ПРИЛОЖЕНИЕ НА ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИЯ ПОДХОД ПРИ ОБУЧЕНИЕ НА СТУДЕНТИ ПЕДАГОЗИ

(върху примера на обучение по академичната дисциплина „Съвременни аспекти на гражданското образование“ на студенти педагози)

LEARNING MATURITY

Alina G“mbuță Daniela-Carmen Berințan Marijana Mikulandra Krzysztof Kij Katja Sivka

Книжка 2
ДЕТЕТО И ПЕДАГОГИКАТА

Рашева-Мерджанова, Ян., Петкова, Ил. & Господинов, Вл. (съст.). (2018). Детето и педагогиката. София: Просвета, ISBN 978-954-01-3806-0

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

Редакционната колегия на списание „Педаго- гика“ ви честити Новата 2019 година! Пожела- ваме ви от сърце тя да бъде щастлива, успешна и благословена! През отминалата юбилейна 2018 г. публику- вахме редица стойностни материали на универ- ситетски преподаватели, учители, разнородни специалисти, работещи в сферата на образова- нието, докторанти. Отбелязани бяха поредица от тематични конференции и юбилейни празни- ци. Получихме и международно признание чрез включването на списанието

УЧЕНИЧЕСКО САМОУПРАВЛЕНИЕ

Желязкова-Тея, Т. & Банчева, М. (2018). Ученическото самоуправление. София: Аз-буки. ISBN: 978-619-7065-20-6

2018 година
Книжка 9
ПРАВАТА НА ДЕТЕТО ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА СТУДЕНТИ ПЕДАГОЗИ

Йорданка Николова, Даниела Рачева

Книжка 8
СПОДЕЛЕНО МНЕНИЕ

Николова, М. & Михалева, Б. (2018). С увереност срещу агресията и кон-

Книжка 7
РАДОСТТА ОТ ОБЩУВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК В ДЕТСТВОТО

Екатерина Софрониева, Христина Белева

НОВО ТЕОРЕТИКО-ПРАКТИЧЕСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ДЕТСКОТО ТВОРЧЕСТВО

Енгелс-Критидис, Р. (2018). Децата и творчеството. Юбилеен сборник в чест

ПРОФ. Д-Р ЕЛЕНА РУСИНОВА-БАХУДЕЙЛА

Розалина Енгелс-Критидис

Книжка 6
ПОЗИТИВНА УЧЕБНА СРЕДА

Валентина Шарланова

SENIOR CITIZENS’ EXISTENTIAL NEEDS AND EDUCATION FOR THE MEANING OF LIFE

Joanna Łukasik, Norbert Pikuła, Katarzyna Jagielska

Книжка 5
ПЛАНОМЕРНО ПСИХИЧЕСКО РАЗВИТИЕ

(По случай 115 г. от рождението на П.Я. Галперин)

ПАРАДИГМАТА СЕМИОТИКА – ЕЗИК – ДЕТЕ ПРИ 6 – 7-ГОДИШНИТЕ

Жоржетина Атанасова, Любимка Габрова

ПАРАРОДИТЕЛСКАТА ГРИЖА ВЪВ ФОКУСА НА ЕДИН СОЦИАЛНОПЕДАГОГИЧЕСКИ АНАЛИЗ

Ковачка, Ю. (2017). Социалнопедагогически проблеми при деца с парародителска грижа. Благоевград: УИ „Неофит Рилски“, 144 стр. ISBN: 9789540001340

Книжка 4
ДЕТСКИ КОНФЕРЕНЦИИ

Боряна Иванова

СТЕРЕОТИПИЗАЦИЯ НА ЕТНИЧЕСКИТЕ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ ПРИ СЪВРЕМЕННИТЕ МЛАДИ БЪЛГАРИ

Зорница Ганева. (2017). Стереотипизация на етническите взаимоотношения при съвременните млади българи. София: Елестра. ISBN 978-619-7292-03-9

Книжка 3
Книжка 2
СЪВРЕМЕННИ МЕТАМОРФОЗИ НА ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА В ДЕТСКАТА ГРУПА

Веселина Иванова, Виолета Кърцелянска-Станчева

SCHOOLS AND UNIVERSITIES AS SOCIAL INSTITUTIONS

Emilj Sulejmani Shikjerije Sulejmani

ОТНОСНО УСЕТА ЗА БРОЕНЕ

Петър Петров, Мима Трифонова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ И ПРИЯТЕЛИ,

Редакционната колегия на сп.„Педагогика“ Ви честити Новата 2018 г. Пожелаваме ви тя да бъде здрава, щедра и благословена! Тази година списанието чества своя юбилей – 90 години от неговото публикуване за първи път през 1928 г. с името „Народна просвета“. От деня на създаване до сега, то отразява актуал- ните проблеми на педагогическата наука и прак- тика и остава верен спътник на хиляди научни работници, учители, докторанти. Вярваме, че силата на творческата ни енергия ще пом

ДОБРИ ПРАКТИКИ „ПАРТНЬОРСТВО РОДИТЕЛИ – УЧИЛИЩЕ“

Мехмед Имамов, Калинка Гайтанинчева

2017 година
Книжка 9
ПЕДАГОГИЧЕСКОТО УЧЕНИЕ НА Й. ФР. ХЕРБАРТ – ИСТОРИЯ И СЪВРЕМЕННОСТ

(По повод 240 г. от неговото рождение) Невена Филипова

Книжка 8
ЧЕТЯЩИЯТ СТУДЕНТ, ЧЕТЯЩОТО ДЕТЕ – ЕДНО МАЛКО ПРОЗОРЧЕ, ЕДНА ВЕЛИЧЕСТВЕНА ГЛЕДКА

Мариана Мандева, Боряна Туцева, Габриела Николова, Цветелина Ковачева

Книжка 7
ДИДАКТИЧЕСКИ КОМПЕТЕНТНОСТИ

Нели Митева, Наталия Витанова

Илияна Кунева

Книжка 6
Книжка 5
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКО ОБУЧЕНИЕ В АКАДЕМИЧНА СРЕДА

(Научно-теоретична рефлексия) Румяна Неминска

ПРИНОС В ПСИХОЛОГИЯТА НА ТВОРЧЕСТВОТО

(120 години от рождението на Лев Семьонович Виготски) Любен Десев

ЛЕВ СEМЬОНОВИЧ ВИГОТСКИ – ПСИХОЛОГ И НА ХХI ВЕК

(по случай 120 години от рождението му)

ИСКУССТВО В ЖИЗНИ ЛЮДЕЙ

Гульнар Омарова

НОВА И ПОЛЕЗНА КНИГА

Йонка Първанова

ПРИНОСЕН ТРУД КЪМ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛНОТО УЧИЛИЩЕ

М. Мандева (2017). Методика на обучението по български език и литература – I – IV клас. Начално ограмотяване. В. Търново: УИ „Св. св. Кирил и Методий“, 120 стр.

ЕДНО ФУНДАМЕНТАЛНО ИНТЕГРАЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА РОЛЯТА НА ОБРАЗОВАНИЕТО ЗА РАЗВИТИЕТО НА НООСФЕРНИЯ ИНТЕЛЕКТ

Марга Георгиева, Сава Гроздев. (2016). Морфодинамиката за развитието на ноосферния интелект. София: Изток-Запад, ISBN 978-619-152-869-1

Книжка 4
Книжка 3
СИСТЕМАТИЧНО ВЪВЕДЕНИЕ В ОБЩАТА И ПСИХОЛОГИЧЕСКАТА СИНЕРГЕТИКА

Любен Десев (2015). Синергетика. Въведение и речник. 777 термина. София: ИК „Екопрогрес“. 464 с. ISBN 978-954-2970-37-8

Книжка 2
ПРОБЛЕМИ И ПЕРСПЕКТИВИ В РАЗВИТИЕТО НА ХУДОЖЕСТВЕНОТО ОБРАЗОВАНИЕ У НАС ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДЕТСКИЯ И НАЧАЛНИЯ УЧИТЕЛ

Теодора Власева, Даниела Гирджева-Валачева, Мария Калоферова, Найден Младенов, Илияна Шотлекова

ЗАКЪСНЯЛО ПРИЗНАНИЕ

Доц. д-р Емилия Николова

Книжка 1
ФАКТОРИ ЗА УСПЕШНО ПРИЛАГАНЕ НА СМЕСЕНО ОБУЧЕНИЕ

Стоянка Георгиева-Лазарова Лъчезар Лазаров

ЗА СТОПЛЕНИТЕ ПЪТЕКИ КЪМ ЛИТЕРАТУРНОТО ПОЗНАНИЕ

Радев, Радослав. 2015. Технология на методите в обучението по литература. Варна: Славена, 247 с., ISBN 978-619-190-041-1

2016 година
Книжка 9
ИНТЕРАКТИВНИ ТЕХНИКИ ЗА ОВЛАДЯВАНЕ НА ЧЕТЕНЕТО В МУЛТИКУЛТУРНАТА КЛАСНА СТАЯ – ПЪРВИ КЛАС

ФОРМИРАНЕ НА РЕЧЕВА КУЛТУРА, В НАЧАЛНА УЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ, (АНАЛИЗ НА АНКЕТА С УЧИТЕЛИ

Кампания

на Института за български език – БАН, и вестник „Аз-буки“

Книжка 8
Книжка 7
IBM SPSS STATISTICS ПРЕЗ ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ ПОГЛЕД НА ДОЦ. Д-Р ЗОРНИЦА ГАНЕВА

Зорница Ганева (2016). Да преоткрием статистиката с IBM SPSS Statistics. София: Елестра. 712 стр. ISBN 978-619-7292-01-5

НАЧАЛНОТО ОГРАМОТЯВАНЕ – „КЛЮЧ“ ЗА УСПЕШЕН ЖИВОТ В ПРОМЕНЯЩИЯ СЕ СВЯТ

Мариана Мандева, Диляна Гаджева (2016). Начално ограмотяване

ОТ „ЧУДНА И ДИВНА ДАСКАЛЕТИНКА“ ДО ПЕДАГОГИКА ЗА НАЦИОНАЛНО СЛУЧВАНЕ

Виолета Атанасова (2015) Петко Славейков за образованието. Шумен: Унивeрситетско издателство „Епископ Константин Преславски. 208 с. ISBN 978-619-201-051-5

Книжка 6
УЧИЛИЩЕ ЗА ЧЕТЕНЕ

Петя Георгиева

Кампания

на Института за български език – БАН, и в. „Аз Буки“

ДОШЛА ЛИ Е ИНСПЕКТОРЪТ?

Ванина Сумрова

ЩЕ ТЕ ЧАКАМ В/НА ЦЕНТЪРА

Илияна Гаравалова

ПРАВО В ДЕСЕТКАТА

Ивелина Стоянова

ПРОФ.Д.П.Н. СТОЯНКА ЖЕКОВА

Редколегия на сп. „Педагогика“

Книжка 5
Книжка 4
СИНЕРГЕТИКА – НОВО НАУЧНО ПОЗНАНИЕ

(Синергетика – въведение и речник, София: ИК Екопрогрес, 2015 г.)

Книжка 3
Книжка 2
НОВА ДИНАМИЧНА МОДИФИКАЦИЯ В ГРАНИЦИТЕ НА „АЗ-КОНЦЕПЦИЯТА“ НА МАТЕМАТИЧЕСКОТО МОДЕЛИРАНЕ

Марга Георгиева & Сава Гроздев. (2015). Морфодинамиката за развитието на ноосферния интелект, София: Марга Георгиева. 323 стр. ISBN 9786199052204

Книжка 1
IN MEMORIAM

На 10.12.2015 г. ни напусна нашият колега и приятел проф. д-р Иван Пет ков Иванов. Той беше уважаван учен и експерт в областта на педагогическите науки – автор на 10 монографии, 8 учебника, 10 учебни помагала, 6 студии и над 100 статии в специализирани периодич- ни издания и научни сборници; участник в 28 между- народни и национални проекта; председател и член на експертни групи към НАОА, член на редакционната ко- легия на сп. „Педагогика“. Проф. д-р Иван Иванов беше уважаван и оби

2015 година
Книжка 9
Книжка 8
РУСЕНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ

Златоживка Здравкова

Книжка 7
ДИСКУСИЯТА В УРОКА ПО ЛИТЕРАТУРА

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 6
УЧИТЕЛЯТ ПРАВИ УЧИЛИЩЕТО

ЕЗИКОВАТА ГРАМОТНОСТ НА МАЛКИЯ УЧЕНИК – „КЛЮЧ“ ЗА ОТГОВОРЕН И УСПЕШЕН ЖИВОТ В ПРОМЕНЯЩИЯ СЕ СВЯТ

ГОТОВНОСТ ЗА ОГРАМОТЯВАНЕ

Екатерина Чернева

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ МЕЖДУ ИСТОРИЯ, АКАДЕМИЗЪМ И РЕАЛНИ ПРАКТИКИ В СОЦИАЛНОПЕДАГОГИЧЕСКАТА ДЕЙНОСТ

Академични полета на социалната педагогика, съставител: проф. д.п.н. Клавдия Сапунджиева, научна редакция: проф. дпн Клавдия Сапунджиева, проф. д-р Нели Бояджиева, гл. ас. д-р Марина Пиронкова,

НОВА КНИГА

Клавдия Сапунджиева

Книжка 2
ПРОБЛЕМИ НА СОЦИАЛНАТА АДАПТАЦИЯ НА ПЪТУВАЩИ УЧЕНИЦИ ОТ МАЛКИ НАСЕЛЕНИ МЕСТА1)

Траян Попкочев, Бонка Гергинова, Тереза Карамангалова

Турнир по канадска борба [Arm Wrestling Competition] / Д. Евтимова,

Д. Евтимова, Е. Павлова, И. Радославова и Б. Иванов

Книжка 1
ORGANIZATIONAL CULTURE: THEORY AND REALITY

Inna Leonidovna Fedotenko

ОТЗИВ ЗА КНИГАТА „ОБРАЗОВАТЕЛЕН ДИЗАЙН (КОНЦЕПТУАЛНИ ОСНОВАНИЯ И ПРАКТИЧЕСКИ РЕШЕНИЯ)“

Димова, Д. (2013). Образователен дизайн (концептуални основания

2014 година
Книжка 9
„СОФИЯ – УЧЕЩ СЕ ГРАД“ – МОБИЛЕН СЕМИНАР В ПОДКРЕПА НА НЕФОРМАЛНОТО УЧЕНЕ И ОБРАЗОВАНИЕ В ОБЩНОСТТА

ПЕТЪР ДЪНОВ (БЕИНСÀ ДУНÒ Е И БЕЛЕЖИТ, ПЕДАГОГИЧЕСКИ МИСЛИТЕЛ-ХУМАНИСТ, (ПО ПОВОД НА 0-ГОДИШНИНАТА ОТ РОЖДЕНИЕТО, И 70 ГОДИНИ ОТ КОНЧИНАТА МУ

НА УЧИЛИЩЕ – С УСМИВКА!

Снежана Якимова

НА УЧИЛИЩЕ – С УСМИВКА!

Снежана Якимова

УЧИТЕЛЯТ – ЕТАЛОН ЗА ФОРМИРАНЕ НА ДЕТСКАТА ЛИЧНОСТ

Катя Коруджийска, Янка Маринкова

Книжка 8
Книжка 7
ЗАЕДНО МОЖЕМ ПОВЕЧЕ

Диана Смиленова

Книжка 6
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 5
ВЪЗГЛЕДИТЕ НА ЖАН-ЖАК РУСО И ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ ЗА ВЪЗПИТАНИЕТО

Посвещава се на 180-ата годишнина от рождението на Любен Каравелов (1834 – 1879) Виолета Атанасова

LE PROJET PÉDAGOGIQUE, SOURCE DE MOTIVATION DANS L’ENSEIGNEMENT ET L’APPRENTISSAGE DU FLE

THE EDUCATIONAL PROJECT, MEANS OF MOTIVATION IN TEACHING AND LEARNING FLE

LA PÉDAGOGIE DU PROJET ET LA MOTIVATION DES ÉLÈVES POUR L’APPRENTISSAGE DU FRANÇAIS

PROJECT PEDAGOGY AND PUPILS’ MOTIVATION IN LEARNING FRENCH

Книжка 4
КАЖДЫЙ ДЛЯ МЕНЯ УЧИТЕЛЬ

Ш.А.Амонашвили

Книжка 3
АНТОАНЕТА ЙОВЧЕВА (1952 – 2014)

След трудна борба с тежката болест ни напусна един добър и мил човек, една светла личност – Анто- анета Йовчева, нашата обичана колежка Тони. Нейните колеги и приятели, многобройните автори и сътрудници на сп. „Начално образование“ и на сп. „Педагогика“ ще запазят завинаги спомена за нейната приветлива усмивка, за нейната отзивчивост и преда- ност към работата, за нейната широка култура и стре- меж към познание, към развитие. Родена на 20 март 1952 г. в София в интелигентно се- мей

Книжка 2
ПОСТМОДЕРНИЗЪМ И ВЪЗПИТАНИЕ

Клавдия Сапунджиева

ДЕТСКИ УНИВЕРСИТЕТИ

Боряна Иванова

ПРОФ. Д-Р ЕЛКА ПЕТРОВА

Има личности, в сиянието на които се оглеж- дат цяла плеада последователи, възпитаници, колеги; има личности, без които животът става по беден, дните по-еднообразни, защото в сър- цето остава празно място. Такава личност е професор, доктор на педа- гогическите науки Елка Петрова – най–големият ерудит в областта на предучилищното възпита - ние, учен с международно значение. Дълги години ще свеждаме глави пред нейна- та обаятелна личност, с искрена признателност ще си спомняме свидните

МЕЖДУНАРОДНЫЙ ЦЕНТР ГУМАННОЙ ПЕДАГОГИКИ

Международният център „Хуманна педагогика“ организира XIII педаго- гически четения в периода 20 – 23.03.2014 г. в гр.Тбилиси, Грузия. Форумът се организира със съдействието на грузинското правителство. „Учителят“ е темата, която ще обедини участниците: учители, експерти, родители, универ- ситетски преподаватели, представители на педагогическата общност от мно- го страни, за да се осъществи дискусия за мисията на съвременния учител в съвременния образователен контекст. Ръководството на

Книжка 1
ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА МОБИЛНОТО ОБУЧЕНИЕ

Стоянка Георгиева-Лазарова Лъчезар Лазаров

2013 година
Книжка 9
УЧИТЕЛИ ВЪЗРОЖДЕНЦИ В ТЪРНОВО

Венка Кутева-Цветкова

Книжка 8
ДИМИТЪР ДОНЧЕВ – С ВЪЗХИТА ЗА БЪЛГАРСКИЯ УЧИТЕЛ

100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ДИМИТЪР ЕВСТАТИЕВ ДОНЧЕВ (5.10.1913 – 15.02.1997)

Книжка 7
„СЛЪНЦЕТО“ НА ВЪЗПИТАТЕЛНАТА СИСТЕМА В ТВУ – РАКИТОВО

85 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА АНГЕЛ УЗУНОВ (1928 – 1999)

ЦЕННОСТИ И ДУХОВНО-НРАВСТВЕНО РАЗВИТИЕ НА МАЛКИЯ УЧЕНИК

Марияна Ешкенази, Гергана Фиданова, Марияна Вишева, Цветанка Годжилова

МАЛКИЯТ УЧЕНИК ЧЕТЕ

Марияна Механджиева Венета Велева

С БАБА И ДЯДО В КЛАС

Цветелин Горанов, Таня Илиева, Цветанка Берова, Нели Иванова, Борка Бончева

РОД РОДА НЕ ХРАНИ, НО ТЕЖКО МУ, КОЙТО ГО НЯМА!

Диляна Вачкова Евелина Димитрова

ДА ПОМОГНЕМ НА ДЕЦАТА ДА ОТВОРЯТ СЪРЦАТА СИ

Иванка Дебелушина Нина Маврикова

ДОБРОТО Е У ВСЕКИ

Мария Наскова

ОТЛИЧЕН ПЕДАГОГ, ПСИХОЛОГ И ПСИХОТЕРАПЕВТ

ДОЦ. СВЕТОСЛАВ СТАМЕНОВ (1939 – 2013)

Книжка 6
ТЕОРЕТИКО-ПРИЛОЖНИ ПРОБЛЕМИ НА КОНСТРУИРАНЕТО НА ТЕСТ ЗА НАЦИОНАЛНО ВЪНШНО ОЦЕНЯВАНЕ ПО „ЧОВЕКЪТ И ОБЩЕСТВОТО“ ЗА 4. КЛАС (2013)

Ваня Петрова, Цонка Каснакова, Мариан Делчев Жана Минчева Радостина Стоянова, Рада Димитрова Мария Темникова

MEDIA IN PRESCHOOL AGE OF CHILD’S LIFE

Sonja Petrovska Jadranka Bocvarova

Книжка 5
ШАЛВА АЛЕКСАНДРОВИЧ АМОНАШВИЛИ – УЧИТЕЛ ОТ БЪДЕЩЕТО

В сложното битие на науката и метамор- фозите на социалната реалност, неотменими и общовалидни остават само най-стойностни- те постижения и безспорни истини, които не само маркират и остойностяват територията на човешко познание, но извисяват самия чо- век, поддържат неговата вяра в доброто, под- хранват чувството му за собствена значимост, укрепват неговия дух. Приемайки извечните послания на класи- ческата философско-педагогическа мъдрост и дълбоко обвързан с педагогическата р

МАНИФЕСТ ГУМАННОЙ ПЕДАГОГИКИ

Преамбула 25 лет тому назад группа учителей новаторов провозгласила манифест „Пе- дагогика сотрудничества“ (Переделкино, 1986 год). В последующие годы были опубликованы отчеты встреч учителей новаторов, в которых рассматри- вались разные аспекты педагогики сотрудничества: „Демократизация лично- сти“ (Цинандали, Телавский район, Грузия, 1987 год), „Методика обновления“ (Москва, 1988 год), „Войдем в новую школу“ (Краснодарский край, 1988 год). Идеи педагогики сотрудничества воодушевленно

ПОРТФОЛИОТО НА УЧЕНИКА КАТО ПРОЦЕС НА САМОПОЗНАНИЕ

Радка Топалска Емилия Вълкова, Албена Атанасова

ДОПИРНИ СВЕТОВЕ

Албена Димитрова Стилияна Гронева

ПРЕДИ ГОДИНА И СЕГА

Веселка Аршинкова

Книжка 4
СВЕЩЕНИК ГЕОРГИ МАРИНОВ ПОЛУГАНОВ – ОСНОВАТЕЛЯТ НА УЧИЛИЩЕТО И ПЪРВИЯТ УЧИТЕЛ В ПОЛИКРАЙЩЕ

Георги Георгиев Трифонка Попниколова Марияна Георгиева–Гроссе

ЕВРОПЕЙСКИ ПРИКАЗКИ

Светла Попова

Книжка 3
ДА ОПАЗИМ ДЕТСКОТО ЗДРАВЕ!

Мая Топалова, Симона Пейчева

КАК ДА ОТГЛЕДАМЕ МАЛЪК ПРИРОДОЛЮБИТЕЛ?

Мадлена Николова Ани Цветкова

Книжка 2
Книжка 1
ИЗКУСТВОТО ЗА ПРЕВЕНЦИЯ НА АГРЕСИВНОТО ПОВЕДЕНИЕ НА ДЕЦАТА

Евгения Миланова Виолета Николова Величка Радева

ПРИЯТЕЛСТВОТО В ЖИВОТА НА ДЕТЕТО

Даниела Димитрова Красимира Василева

ПРЕДАЙ НАТАТЪК

Вилдан Мехмедова

ЗАЕДНО ДА БЪДЕМ ДОБРИ

(ПЕДАГОГИЧЕСКА СИТУАЦИЯ В ПОДГОТВИТЕЛНА ГРУПА)

ПРОФ. ДПН EЛКА ПЕТРОВА EДНА НЕЗАЛИЧИМА СЛЕДА В БЪЛГАРСКОТО ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБРАЗОВАНИЕ (1919 – 2012)

Почина проф. дпн Елка Петрова (20.ХІІ.2012 г.) – на- шата любима учителка по изкуството да се живее пъл- ноценно и професионално, създателката на науката за предучилищното възпитание на българските деца, пре- красната жена и велика майка, Неповторима, единствена, съвършена – това е нашата Елка: Примерът за всички нас – хилядите нейни студенти и последователи ! Елка Петрова винаги е първа, винаги е оригинална и авангардна; през 1950–1952 г. поставя началото на Висшия мето

2012 година
Книжка 9
ПЕДАГОГЪТ – РИЦАР НА ДЕТСТВОТО

Януш Корчак бе написал, че животът на великите хора е като легендите: труден, но красив. И се оказва пророчески прав, сякаш е писал за себе си! Наследник на семейство с богата духовна култура и традиции, останал отрано без баща, той не просто се справя с несгодите на сирачеството, но развива у себе си три могъщи извора на живот: любов към свободата и справедливостта, страст към знанието и творчеството, отдаденост на децата и тяхното щастие. Лекарят Корчак лекува децата и душите им. Безплатн

ЯНУШ КОРЧАК – ВЕЛИК ХУМАНИСТ И ПЕДАГОГ

„Със сила и мощ поведох своя живот, който беше привидно неподреден, самотен и чужд. За син избрах идеята да служа на детето и неговото дело. Привидно загубих.“ Бе лекар, писател, мислител. Бе философ, учен, моралист. Издател. Възпи- тател и педагог. Бе герой. Бе скромен. Във всяка от тези области той има изключителни постижения. В течение на по- вече от четиридесет години работи като педагог и писател. Четиридесет години безкористно служене на слабите и беззащитните. Създава съвременна кон

ЕВОЛЮЦИЯ НА ПРАВАТА НА ДЕТЕТО

„Детето има право на сериозно отношение към проблемите му, на справедливото им решаване.“

THE KORCZAK’S RIGHT TO SOCIAL PARTICIPATION OF CHILDREN THE CITIZENSHIP OF CHILDREN

A speech by Marek Michalak, the Ombudsman for Children, given during the seminar„The Polish-Israeli pioneer in the fi eld of human rights, Janusz Korczak (1879–1942) and today’s Convention on Children’s Rights as the part of the international law“, Geneva, the 6 of June 2009

ЗА ДЕТЕТО, ДЕТСТВОТО ИЛИ НАУКА ЗА НЕГО?

В памет на Януш Корчак – по повод 70 г. от неговата смърт и 100 г. от създаването на „Дом за сираци“ във Варшава Албена Чавдарова

Книжка 8
CHANGES IN UNIVERSITY TEACHING – THE ROAD FROM KNOWLEDGE TO COMPETENCIES

Slađana Anđelković Zorica Stanisavljević Petrović

ДОСТОЕН ЖИВОТ, ОТДАДЕН НА ПРОСВЕЩЕНИЕТО… ПРОФ. СТОЙКА ЗДРАВКОВА – ЕДИН СЪВРЕМЕНЕН БУДИТЕЛ НА 70 ГОДИНИ

Неуморна и взискателна! Енергична и всеотдай- на! Работохолик и перфекционист! Това е проф. д-р Стойка Здравкова! Не е за вярване, че в началото на ноември 2012 година навърши 70 години. И не е слу- чайно това, че тази светла дата е непосредствено бли- зо до Деня на будителите. А това, че проф . Здравкова е съвременен български будител, е толкова безспорно и видимо! 70–годишнината ù е един чудесен повод ретрос- пективно да си припомним и проследим най-значи-

Книжка 7
ОЧАКВАНА И ПОЛЕЗНА

Емилия Василева

Книжка 6
Книжка 5
ЦЕННО ПОМАГАЛО ЗА ПСИХОЛОЗИ И ПЕДАГОЗИ (Надежден инструмент за диагностициране смисъла на живота)

Любен Десев Минчев, Борис. Тест на Дж. Крумбъг и Л. Махолик за смисъл в живота. Българска версия. Варна, ВСУ „Черноризец Храбър“,

ГЕОРГИ MАВРОВ ЖИВОТ, ОТДАДЕН НА НАУКАТА И ОБРАЗОВАНИЕТО

Така най-общо, но и най-точно можем да охарак- теризираме дейността на ст. н. с. д-р Георги Петков Мавров. Той ни напусна неочаквано в края на април т.г. И до последния си ден не преставаше да се вълнува от проблемите на образованието. Споделяше инте- ресни мисли относно предстоящото приемане на За- кона за образованието. Пестелив на думи, но щедър на дела – това ясно проличава от неговата богата би- ография.

Книжка 4
ОЩЕ ЕДНА ИДЕЯ

Галина Стоянова

Книжка 3
С ИНОВАТИВЕН ПОГЛЕД КЪМ ЛИЧНОСТТА НА ДЕТЕТО

Маргарита Абрашева Любимка Габрова

БИЗНЕС ОБУЧЕНИЕ В ДЕТСКАТА ГРАДИНА

Красимира Костова Петя Драгоданова

ДЕТСКАТА БЕЗОПАСНОСТ

Любимка Габрова

БАБА ПРИКАЗКИ РАЗКАЗВА... (МИКС ОТ ПРИКАЗКИ)

Кева Захариева, Мария Мичева

Книжка 2
ДЕТЕ ПЪТУВА В АВТОМОБИЛА

Красимира Михайлова

ПРОТИВОПОСТАВЯНЕ

Пюрвя Ердниев, Б. Ердниев

ЗДРАВКА НОВАКОВА – ПРЕПОДАВАТЕЛ И ТВОРЕЦ

Седемдесетгодишният юбилей е вълнуващ повод да проследим трудния, богат и съдържателен професионално-творчески път на доц. д-р Здравка Новакова, да под- чертаем нейната важна роля за утвърждаване на дидактика на математиката като

IN MEMORIAM Иван Марев

Напусна ни проф. Иван Марев – философ, педагог, демократ, родолюбец. В далечната 1975 г., зареден с енергия, пълен с идеи, той създаде в Техническия

Книжка 1
ДЕЛЕГИРАНЕ НА ПРАВА ЧРЕЗ КОМИСИИТЕ В ДЕТСКАТА ГРАДИНА

Маргарита Абрашева Политиката, наречена управление на качеството, не е самоцел, нито поредна обра- зователна „мода“. Тя е практически необходима за поддържане от директора на учеб- ното заведение на един привлекателен образ в условията на конкуренция на пазара на учебни заведения. Това се отнася най-вече за детските градини. Политиката на упра- вление на качеството съдържа недостатъчно използван ресурс, включително за спечел- ване и запазване доверието на потребителя – родителите на децата,

ИНОВАЦИОННИ И ИНТЕРАКТИВНИ МЕТОДИ В КВАЛИФИКАЦИОННАТА ДЕЙНОСТ НА ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ КОЛЕКТИВ

Стоилка Ташева, Севда Лукайчева Развиващото се с динамични темпове общество в днешно време налага необ- ходимостта от иновационни промени в областта на образованието. И в предучи- лищната педагогика все по-често се търсят алтернативни педагогически техноло- гии както за възпитанието и обучението на децата, така и при провеждането на квалификационната дейност на самите педагози. Използването на интерактивните методи дава възможност да се възлагат за- дачи, които предполагат съвместна работа,

ТОВА ТРЯБВА ДА ГО ЗНАЕ ВСЯКО ДЕТЕ

Татяна Атанасова, Иванка Пампова

НА УЛИЦАТА Е ОПАСНО

Таня Янчева, Зоя Кацарова