Педагогика

2017/2, стр. 230 - 243

ИСТОРИЧЕСКИ ОПИТ И СЪВРЕМЕННИ ПРАКТИКИ В ПРЕПОДАВАНЕТО НА ЛИТЕРАТУРА. ПОГЛЕД КЪМ ИСТОРИЯТА НА ИЗРАЗИТЕЛНОТО ЧЕТЕНЕ В БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ

Резюме:

Ключови думи:

Innovative Educational Technology for Personal Development through Art Creative Activities Иновативни педагогически технологии за личностно развитие чрез художественотворчески дейности През 1893 г. в Пловдив печатницата на Хр. Г. Данов издава книгата на Никола Станев Изразително четене. Помагало за учители, родители и любители на изящната словесност. Съчинението се състои от 10 глави и е компилативно по своя характер (авторът е използвал руски и френски източници – основно съчиненията на Е. В. Легуве Petit trait ‡ lecture ‡ haute voix (1878) и L’art de la lecture (1878), „Выразительное чтениe“ на Острогорски, съчиненията на Елницки („Теория словесности“) и Коровянков. Трудът на Станев е посветен, както ще каже в рецензията си за книгата Л. Милетич, на един проблем от „практико-педагогическо значение“ – лошото, безизразно четене и говорене в българското училище. Подзаглавието ясно показва практикоприложната насоченост на съчинението, а IV, V, VI, VII, VIII и IX глава по същността си представят поетапната работа на едно истинско обучение по художествено слово, което включва гласовотехническа тренировка, изучаване на изразните средства на звучащата реч (ударения, паузи, темпо-ритъм, интонация и мелодика на речта), анализ на текста и паралингвистичните средства, указания за изпълнението. Главите „Релефно четене“, „Колоритно четене“, „Мелодично чете

не“ и „Частни упътвания“ съдържат освен изясняване на понятията и многобройни
примери, главно от българската литература и фолклор – текстове, разнообразни по
метрически строеж и ритъм и по идейно-тематично съдържание.

Поради ограниченията на жанра, в който пиша, ще представя само първите три
глави, тъй като идеите, изложени в тях, са съотносими със съвременни литератур
нообразователни концепции (които, като имаме предвид годината на създаване на
първото у нас теоретико-приложно съчинение по художествено слово, ще се ока
жат по-скоро стара история, отколкото оригинални прозрения с днешна дата). Тези
части на съчинението са по-общи, изясняват концепцията на автора и огласяват
мотивите му да се захване с подобен труд.

Станев започва направо и без уговорки, с ясното съзнание къде се прицелва не
говият труд. Че това е училищното образование, личи както от заглавието на първа
глава – „Как стои въпросът с изразителното четене в нашата литература? Изра
зителното четене в нашите основни и класни училища и вън от тях. Как гледат
чуждите педагози на него?“, така и от първите ѝ редове: „В нашата педагогическа
литература [...] не е ставало даже дума за изразителното четене и за неговото пос
тавяне като предмет на основното обучение. Залисани във формалното изучаване
на учебните предмети, ние често, да не кажа съвършено, изоставяме без надлежно
внимание такива страни на началното образование, които имат не само голямо зна
чение за умственото развитие на учащите се, но се отразяват право и решително
върху хуманитарното и естетическото възпитание на децата“ (Stanev, 1893: 1).

Идеята на изразителното четене да бъде даден статут на учебен предмет в на
чалните и в класните училища, Станев аргументира с чуждия педагогически опит:

„...тоя въпрос в чуждите педагодически литератури е достатъчно разискван, обяс
нен и дори турен в числото на онези елементи, които имат най-важно значение
в общественото образование. [...] Най-добрите педагози в Германия са обърнали
сериозно внимание върху изразителното четене; дори Америка, която се счита за
практическа страна, не е останала назад в това отношение. В руската литература
тоя въпрос се разисква с всичката подробност и сериозност, каквато той заслужава“
(Stanev, 1893: 4). Авторът привежда аргументи за това, че на изразителното четене
трябва да се гледа не само като на „форма на артистическа деятелност, като отдел
ни случаи на природна талантливост... но и като на и з к у с т в о, което заслужава
изучаване, и като на предмет, д о с т ъ п е н н а о б у ч е н и е т о“ (Stanev, 1893: 3)

(разредките са на Н.С.).

Станев не отминава и възраженията против изразителното четене. Така и озаг
лавява II глава на своето съчинение, в която коментира острите реплики на някои
писатели, които твърдят, че изразителното четене е нещо, с което се занимават
„празните, истънчените и фантазираните хора“, че то „...довежда до отвращение
от сериозните и мъчните умствени занятия [...] до фразьорство и надутост“ (Stanev,
1893: 4), на което Станев отговаря, като обяснява, че изкуството, за което той радее,
няма нищо общо със стила, който, наследен от класическия театър на френския

XVIII век, „и до днес е поддържан от декламационните и ораторските практики“. Самият Станев се обявява срещу „...манията да се изговарят високомерни, надути и лишени от всяка сериозна мисъл тиради“. На обвиненията, че това е изкуство, което не може да се изучи, а е вроден талант на „...някои личности, които имат природно силен и благозвучен глас“ (Stanev, 1893: 5), Станев противопоставя твърдението, че има резултатни начини, познати на компетентните педагози, „...да се вдъхне интерес и любов към едно четене, което не е нищо друго освен четене съзнателно, ясно, свободно и благозвучно, при което не само да се разберат всичките намерения на автора, но и да се достига до известно приятно и естетическо наслаждение“ (к.м. Ив. К.). Настоявайки на естетическия характер, Станев се обявява против „всяка фразеология, праздно декламирание, монотонно, еднообразно, сухо и безсмислено дърдорание“. Ако съпоставим разбирането на Н. Станев с учението на Станиславски за словесната изразност, разработено от големия руски театрален педагог в края на творческия му път, ще видим много прилики. Станиславски говори за органичност, Станев настоява за търсенето преди всичко на една „...естественост (курсивът е на Станев), сир. да се чете тъй, както човек си приказва, без някакви прекачулки и преправки, в различните обстоятелства и при различните... душевни движения и настроения“. Тук разсъжденията на Станев звучат в духа на най-съвременните практики за постигане на словесна изразителност в театъра. Разбирането, че “душевните движения и настроения“ са в основата на мелодиката на речта като паралингвистично средство, ще срещнем по-късно, изложени в съчинението на К. С. Станиславски „Работата на актьора върху себе си“, където големият руски теа трален педагог търси аргументите си в законите, по които се поражда спонтанната човешка реч. Разсъжденията на Станев са резултат не само на неговата ерудиция (както вече отбелязахме, той познава руски и френски съчинения по теория на словесността и тетрално изкуство), но и на собствените му наблюдения и интуициите му за художественост.

Важно е да отбележим, че Н. Станев, освен че счита изразителното четене за изкуство, също така счита, че е възможно чрез рационални усилия всеки достатъчно развит и грамотен човек да бъде обучен да чете „ясно, отчетливо, разделно и с разбор (критика)“ (под „разбор“ Станев разбира литературния анализ на художествения текст). „...Четеньето е изкуство – твърди авторът, – което, като музиката и рисованието, в голяма степен може да се изучава […] Особенното, изключителното умение да се изразяват искусно душевните явления чрез гласовите промени, които са твърде разнообразни по височината, силата и характера на тона“, Станев счита за достояние на малцина. Този свой възглед той подкрепя с факти от биографиите на велики актьори и оратори, откъдето става ясно колко „дълъг и упорен труд е необходимо да се положи за достигането на велики резултати“. Според Станев само талантът не е достатъчен, за да се „въздейства магически върху слушателите“, че е невъзможно да се разчита на едно „постоянно въодушевление“ (идеята, че не може да се разчита на чувствата, виждаме завладяващо и остроумно разгърната в „Парадокс за актьора“ на Дидро, по-късно Станиславски ще заяви не без ирония на своите актьори: „Вдохновение приходит лишь только по праздником“), особено когато става дума за произнасянето на големи монолози, речи, изобщо на „по-длъжки произведения“. Тук, както е добре известно на всеки професионален актьор, не може да се разчита на успех без съзнателни рационални усилия, положени при това в определена дисциплинираща последователност.

Станев говори и за това, което в театъра се нарича „перспектива на изпълнението“, а именно тоналното композиране на звучащия текст, полагането на мелодическите акценти в него, което е свързано със „съразмерването на гласа“ и с „разхарчването“ на „запаса на глас“ (гласовата енергия – бел. моя, Ив. К.), което пък, от своя страна, зависи от разбирането на изпълнителя за смисловата важност на различните композиционни елементи на авторовия текст. В разсъжденията на Станев личи разбирането за единството на природната надареност и рационалния подход към изразителното четене като художествена дейност. „Ето тука дохожда на помощ знанието, изучаването на известни общи необходими правила в произношението и управлението на гласа (курсивът – Ив.К.), та по този начин талантът, въоръжен със знанието, достига чудесни резултати“ (Stanev, 1983). В тази глава има едно особено хубаво място, свързано с четенето на драматургични текстове: „Актьорът има само една роля, която и играе; четецът играе всичките роли [….]. По думите на Легуве, актьорът е солист, който свири в оркестъра, а четецът е целият оркестър“ (Stanev, 1893). Станев ни демонстрира и разбиране за този тип актьорско майсторство (днес наричано „театър за един актьор“, „монотеатър“, „литературен театър“, където четецът „...трябва да фигурира във всички възрасти, да въспроизвожда всевъзможни чувства, да си изменява във всяка минута гласът, и понеже впечатлението, което той иска да произведе, трябва да бъде преди всичко впечатление на цялото, то му става необходимо да дава на всяка личност нейното истинско значение, да я туря на надлежното място – нещо, което не е твърде лесно“. И отново подчертава внимателното изучаване на текста и многото най-разнообразни, целенасочени и добре промислени в своята последователност упражнения.

В края на II глава авторът утвърждава: „Може училището да не създаде все велики актьори и четци, както не е създало все велики живописци и певци, ала то може да извади четци, съзнателни и вразумителни. И училището е длъжно да направи това (к.м. Ив. К.), защото педагогията, която се стреми към пълното хармоническо развитие на всички човешки способности, не трябва да игнорира развитието на такъв орган, като човеческия глас – този чуден инструмент за изражение не само на нашата собствена, лична душа, но и на душата на великите поети“.

В заключение Н. Станев подчертава три важни неща:

– изразителното четене „е изкуство“;

– изразителното четене „заслужава изучаване“;

– изразителното четене е „предмет, достъпен на обучение“ (курсивът е на автора).

Навсякъде текстът е проникнат от идеята за естетическия характер на изразителното четене и до края на съчинението си Станев ще настоява на неговата художественотворческа природа. На много места ще срещнем неоспорими аргументи на идеята за многостранното влияние на изкуството на живото художествено слово върху формирането на личността на ученика – идея, считана днес за модерна, а всъщност, както и следходни текстове и критически анализи на „езикообучението“ и обучението по „словесност“ ни разкриват, принадлежаща на една (съзнателно?) забравена традиция. (Оставяме настрана въпроса защо десетилетията след 1989-а година сполучливо унищожиха тази традиция въпреки многократно заявяваната в методически разработки подкрепа на разбирането за изучаване на литературата като изкуство и после като наука; за връзката ѝ с пресъздаващите изкуства, към които изразителното четене безспорно принадлежи; за „интрепретаторските творчески задачи“ и театралноигровите подходи при изучаването на художествения текст и пр.). Едно от достойнствата на изразителното четене според Станев е, че то „…помага за доброто разбиране на уроците, за доброто разказване, за правилната устна реч, за избягването на оная нетърпима монотонност (на говоренето), която просто е оскърбителна за здравия разум“ (Stanev, 893: 9). Станев не пропуска да отбележи и както бихме казали днес, комуникативния потенциал на изразителното четене („изразителното четене не се ограничава само в тесния кръг на егоистическите лични наслади на чтеца“, „...освен дето доставя лично удоволствие на читателите, то докарва и силно наслаждение в слушателите“ (Stanev, 1893: 10)). Разбирането е, че в изразителното четене, като творческа дейност, насочеността към себеизразяване предполага непременно и присъствието на Другия като обект на естетическото въздействие, което, от своя страна, означава и създаване на активно поле на естетическо общуване. Искам да подчертая следното: в цялото съчинение Станев мисли изразителното четене като изкуство (независимо как днес ще го наречем – художествено слово, рецитация, декламация, словесноизпълнителско изкуство – известни са в литературата разни безплодни терминологични прения). Отстоявайки идеята за целенасоченото му изучаване и за присъствието му в учебните програми на основните и класните училища, Станев ясно си дава сметка, че настоява за занимания на учениците именно с изкуство (курс. – Ив. К.). И неслучайно – той е наясно с неговата природа на претворяващо изкуство, на живо битие на художествения текст, от което пряко произтича възможността да бъдат повлияни положително литературната и общата художествена култура и познаването на изразните възможности на родния език, както и цялостното личностно развитие. В разсъжденията на Станев срещаме разбирането за един, казано в термините на съвременната педагогика, креативен интерактивен подход, на който литературното образование може да се опре в стремежа си да приобщи младите души към художествената литература. Станев бърза да конкретизира и значението на заниманията с изразително четене: овладяване на гласа и усъвършенстване на произношението; вглеждане „…във всичките подробности на читаемото произведение, на всяка дума и предложение… откриване на най-тънките отсенки и отношения на авторовите помисли, както и на външните и вътрешните красоти“ (Stanev, 1893: 8). Под „вътрешни красоти“ авторът разбира кръга на авторовите идеи за човека и света; под „външни“ – мелодиката на живата реч, пряко обвързана с ритмико-интонационната и със звукописната страна на текста, с темпо-ритъма и тембровите нюанси на човешкия глас. Известно е, че в мелодиката на човешкия глас се „изплисква“ емоционалното към това, за което се говори, тя събужда богатството от образни представи, чрез нея именно се проявява отношението на изпълнителя както към образите и картините, които рисува с думи, така и към неговите слушатели. Както е известно от естетиката на звучащия текст, „…целият рецепционен процес протича на фона на катализиращото въздействие на интонацията. Реципиентът изпитва нейното художествено-сугестивно въздействие“ (Borev, 1981). Един истински „театър на въображението“, както по-късно големите руски майстори на художественото слово ще нарекат роденото в руската култура „выразительное чтение“. Така краят на XIX век ни дава пример за функционален подход към текста, за стремеж ученикът да бъде ангажиран с продуктивна творческа дейност с комуникативна насоченост; същият този XIX век съзнава, че в живото звучене на художествения език, в творческата работа по „съживяването на мъртвия словопис“ (Sagaev, 1930) ученикът има шанс да разбере естетическата стойност и на най-малкия елемент на художествения изказ – от звука до извивките на синтаксиса. Говорейки за „вглеждането във всички подробности на читаемото произведение“ в акта на изпълнителската работа, Станев защитава разбирането, че това, което днес наричаме „предварителна изпълнителска работа над художествения текст“, потапяйки ученика/изпълнителя в художествения език, го съсредоточва върху всеки елемент на художествената структура: неговата важност и значимост, неговият смислоизграждащ потенциал се опознават именно в процеса на превръщането на „мъртвия словопис“ в живо слово. В присъщия си емоционално-метафоричен стил Станев ни убеждава, че „…при четението се намират тайни хубости, открити само за тогова, който се стреми да ги предаде с жива дума; звуковете на речта дават нов живот на мъртвите думи и някакси като да ги озаряват със светлина, под лъчите на която тъмните дотогава силуети изпъкват в светли, релефни образи“ (Stanev, 1893). Цитирайки един от своите автори – Коровянков, Станев слага акцент върху една интересна подробност от работата по изразително четене, която разкрива възможности текстът да упражни с по-голяма степен на надеждност въздействие върху ума и чувствата на възприемащия. При подготовката на текста за изпълнение „чтецът“ (на руски „чтец“ означава изпълнител на художествено слово, а с термина „выразительное чтение“ се назовава изкуството на художественото слово, разбирано като специфично актьорско майсторство, при което със средствата на сценичната реч се претворяват в живо слово, лирика и епос) е под силното влияние на авторовия творчески дух и понеже „…в изкуството се достига само относително съвършенство, […] то чтецът си осигурява безкраен ред от все нови и по-нови увлекателни открития, все по-нови и увлекателни панорами по предстоящия му очарователен път“ (Stanev, 1893). Този тип творческо аналитично четене е свързано с оценка на различни – формални и съдържателни – страни на художествения текст и „...означава да се изучи критически самото произведение. […] При такова четение се откриват незабелязаните по-напред недостатъци или достойнства, […] изваждат се наяве несполучливите изказвания, надутите, високомерните или фалшивите образи“ (Stanev, 1893).

И така, главата „Значението на изразителното четене“ ни убеждава в следните негови ползи: познаване и владеене на гласа; усъвършенстване на книжовното произношение; съсредоточаване върху съдържателната страна на текста; по-добро разбиране на уроците; обогатяване на езика и разширяване на литературната култура;

стимулиране на цялостното умствено развитие; развитие на риторически умения за публично общуване в сферата на обществения живот.

Станев прави интересно наблюдение – учителят, който владее изкуството на доброто говорене и на художественото четене, притежава „…една от най-могъществените и дисциплиниращи сили“ и има по-силно влияние върху своите ученици и по-силна връзка с тях. Освен това неговите умения да обучава в изразително четене благотворно се отразяват и на заниманията по граматика „…някои по-сухички граматически правила се усвояват по-лесно и по-охотно, защото се свързват с четение, което докарва наслаждение (Stanev, 1983). В редица публикации на страниците на педагогическия печат, главно в официоза на Министерството на просвещението сп. „Училищен преглед“, въпросът за несгодите (откога датират!), свързани с езикообучението, се обсъжда с голяма загриженост и отговорност, и то главно от големите наши учени езиковеди, като Б. Цонев например, който твърди, че матерен език не се изучава с повтарянето на „..до зла бога мъчни правила..“ , а преди всичко „...с упражнения по правилно четение и говорение [...] с правилен жив говор“ (Tzonev, 1893).

Против прекомерното логизиране и съсредоточаване върху граматиката се обявява и Константин Величков, според когото езикът би останал сухи и безжизнени правила, ако обучението по граматика не е пряко обвързано с литературата, написана на същия този език. Подход, центриран върху наизустяването на граматическите правила, Величков счита за малоценен, понеже лишава ученика от проникването във „всички ония тайни, които дават на язика прелестта му, когато служи като средство за обличане на мислите. Тук влазя всичката оная с л о ж н а и д ъ л г а р а б о т а, чрез която, като се занимават учениците п о-п о л е к а с х у б о с т и т е и т ъ н к о с т и т е н а р е ч т а (разр. моя, Ив.К.), се развива техний вкус...“. В бележка под линия на последната глава от книгата си самият Станев пише не без горчива ирония и разочарование: „Добрата цел, която се гонеше с нареждането на многото часове по български език, не можа пак да се достигне. Причината е, че повечето учители при толковато часове, като и з ч е р п в а т н а б ъ р ж е з н а н и е т о с и п о г р ам а т и к а т а (к.м. Ив. К.), обръщат преподаването в досущ безинтересно, мъртво и машинално занятие, задоволявайки се вечно с писане на еднообразни изречения и с р а з б о р (к. авт.) […] Думите „подлежаще“ и „сказуемо“ така са вбити в детските мозъци, че ако накарате някой ученик да си напише името и презимето на таблата и сетне го запитате какво е написал, той ще ви отговори с артистическа бързина, че е написал едно предложение, в което Иван е подлежаще, а Стоянов – сказуемо. До такова отъпяване са достигнали децата!“ (На това място аз си задавам въпроса каква полза принася на днешния седмокласник например разграничаването на подчиненото допълнително от подчиненото подложно изречение, колко функционално грамотен го прави това знание). Позволявам си горните дълги цитати като аргумент на моето мнение, че дори и в обучението по български език художественото слово, изразителното четене на художествени текстове има място, понеже съсредоточава ученика върху езиковите употреби в различните жанрове, създава възможност да се обясни и синтактичният строеж (на въпроса на Моканина „Ти май болно имаш?“ Гунчо отговаря не „Имам една болна мома“, а „Имам. Една момичка имам болна“; всеки що-годе подготвен филолог ще разбере как предпоставеното допълнение измества логическото и емфатичното ударение, какво принасят за емоционалнообразната атмосфера на този епизод от разказа и едносъставното изречение, и умалителното съществително, и инверсираното определение). Разбира се (и това се осъзнава още в онази далечна епоха), това е занятие мъчно, което надхвърля тясната професионална квалификация, изисква специфични познания върху изкуството на художественото слово и специфична методическа сръчност да се обвърже конкретна литературна или езикова задача с работата по художественото изпълнение.

Любопитно в разглежданата глава е и това, че авторът вижда значението на изразителното четене в един по-широк социален и културен контекст (неслучайно подзаглавието адресира съчинението към по-широка публика). За него е крайно необходимо да се възпита у българина вкус към четенето на художествена литература като към по-висше, естетическо занимание. Ето защо Станев препоръчва не само в училище, а и в семействата и на семейните събирания да се практикува четене на образцови литературни текстове, което занимание той противопоставя на грубите битови забавления (Stanev, 1893: 12).

Главата „Значението на изразителното четене“ със същото заглавие е отпечатана на страниците на сп. „Училищен преглед“ през 1893 г. В нея Станев поставя въпроса не дали трябва да се четат книги, това е самоочевидно и не се нуждае от аргументация, а к а к да се чете, „щото четението да принася най-голяма полза“. Текстът изтъква някои специфики на изразителното четне, които имат литературнообразователен потенциал и благотворно повлияват естетическото развитие на личността.

Първата неоспорима полза е свързана с литературното произношение и развитието на гласовия потенциал. Авторът прави разлика между „недостатъци органически, които изискват медицинско лекуване“ и недостатъци по „произношението на известни букви и слогове“, т.е. разграничава комуникативните отклонения, вкл. тези които имат физиологически причини, и нарушенията на правоговорната норма, която има определена артикулационна база. На трето място, изразителното четене съсредоточава вниманието върху цялото произведение.

Останалите глави са строго специализирани (за IV глава Станев под ли
ния пише, че е почти изцяло заимствана от съчинението на Острогорски; в нея
се обсъждат „гласът“, „диханието“ и „произношението“, като изразни средства
на изкуството изразително четене). Прави впечатление детайлното познаване на
специфичните особености на човешкия говорен глас – съвременните учебници по
техника на говора нямат какво съществено да добавят по въпроса. Станев не про
пуска да подчертае възможностите за личностно усъвършенстване, които принасят
заниманията (в случая с гласови упражнения).

Книгата има широк и незабавен отглас сред българската културна об
щественост. Същата година – 1893, Любомир Милетич в кн. 3 на сп. „Бъл
гарски преглед“ пише рецензия на книгата, изтъквайки нейното главно зна
чение: „...да накара мнозина по-сериозно да се замислят върху един голям
недостатък в нашето школно обучение – върху небрежното отнасяние спрямо ло
гическото и изразителното (релефното) четение, което е т в ъ р д е в а ж н о з а
р а з в и т и е т о н а л и т е р а т у р н и я в к у с у м л а д и т е“ 3). Милетич
цитира автора, който още в предговора на своето съчинение подхваща темата за въ
веждането на изразителното четене като учебен предмет в основните и в класните
училища. Той коментира и източниците на Станевия труд – съчиненията на „мла
дата славянска литература по този въпрос – Острогорски, Коровянков и Елницки“
и съчиненията на френския учен и поет Е. Легуве Petit trait de lecture ‡ haute voix
и L’art de la lecture от 1878 г. (второто преведено на руски през 1884 г. и познато у
нас като „Чтение как исскуство, сочинение Легува“)“. В анализа си Милетич под
чертава ориентацията към „художество […], към висше художническо становище“
в тях. Той високо оценява педагодическия акцент, с което трудът на Станев се пос
тавя повече на „практическа, педагогическа почва“. Милетич дава висока оценка
на тази част от съчинението на Н. Станев, която съдържа практически упражне
ния по правоговор, и изказва съжаление, че тя не е по-подробна, което би ползвало
изучаването и утвърждаването на онова литературно, книжовно произношение,
без което е немислимо всяко художествено изпълнение на литературен текст (нека
припомним, че това е времето на усилено книжовноезиково строителство, с кое
то са ангажирани големите наши езиковеди Беньо Цонев, Александър Теодоров
Балан, самият Л. Милетич, класици на българската литература като Иван Вазов и
Константин Величков, Иван Шишманов и много други дейци на българската про
света и култура). Като безспорно достойнство на труда на Н. Станев Милетич из
тъква акцента върху един масов дефект на училищното четене, а именно това, как
„...у нас стиховете се пеят, вместо да се четат“ (Stanev,1893: 84). По въпроса оба
че как да се избегнат „пението“ и „скандовката на стиховете“, той препоръчва за
училищната практика не сложните предписания, които Станев прави под влияние
на Легуве и които включват познаване на стихосложението, на поетическите жа
нрове и пр. трудноразбираеми за учениците и нефункционални за изпълнението
теоретични знания, а един прост, но изключително ефектен начин, който работи и в

съвременната актьорска практика и който всеки, занимавал се сериозно с търсенето на органична мелодика при четенето на стихове, открива. „Мое мнение е, че най-радикално средство против тоя недостатък е пак оня многоразпространен метод [...], според който, като се стреми четецът да чете стиховете тъй, като че са нанизани редом едно до друго – като проза, той ще се избави най-напред от смешното пеение [...], а колкото до ритъма, той сам ще се покаже, ако го има. Според Милетич оба3) че въпросът за изразителното четене в теоретико-приложния план, даден от Станев, може да се разисква и изучава по-скоро в средните и педагогическите училища, отколкото в основните („Правила и теории на децата не могат се д‡ по този предмет“) – там по-важно е изразителната устна реч да се усвоява по подражание, като, естествено, живият пример е добре подготвеният учител. И тук убеждението е, че „който лошо чете, той и лошо говори“, като второто е органическо следствие от първото. Рецензията завършва с категоричното съгласие на рецензента с автора, че трябва няколко часа в седмицата да се отделят „...за особни часове за четение, при което ще се постигне голяма полза, а при това ще се намалеят и „многочислените уроци по граматика, с които учителите задушават децата“.

За да направи идеите си достояние на широката учителска общественост и да я приобщи към един художествено-творчески по своята същност подход за изучаване на „словесността“, през 1897 г. Н. Станев публикува в две последователни книжки на „Училищен преглед“ части от книгата си със заглавия: „Изразително четене“ и „Изразително четене (релефно четене)“.

За основанията на този текст, или Защо изразително четене?

Започнах този текст с ясното съзнание, че на мнозина възкресяването на термина „изразително четене“ ще звучи не само немодерно, а направо старовремски. Настояването ми пък, че част от часовете по литература могат и трябва да бъдат посветени на него (понеже въвеждането му в учебните програми във време, когато Образователното министерство с прозрачен в идеологическите си намерения размах се опитва да ограничи присъствието на изкуствата в училище, е повече от утопия), ще се конфронтира с идеята за интерпретацията като доминираща методология и методика при изучаване на художествен текст в училище. Бързам да заявя компромисната позиция: в съвременната литературнообразователна парадигма трябва и може да се намери здравословен баланс между научното обследване на литературата и нейното удоволствено преживяване като естетически феномен. Ето защо този текст би искал да се гледа на него като на опит да се посочи и друга, алтернативна перспектива, която извежда художествения текст пред метатекста и намира начини за компенсация на дефицитите от все по-често проваляното в обучението четене на литературни текстове. Тази перспектива е театралнотворческата интерпретация на литературен текст, която го превръща в живозвучащо художествено слово (десетилетия наричано изразително четене) – традиция, която, както става ясно от горното изложение, има дълбоки корени в националната ни литературнообразователна практика.

Да поясня: разсъжденията ми са импулсирани от драматичната неспособност на българското училище да формира читатели: учениците масово не познават собствения на литературното образование обект – художествени текстове, дори тези, които стоят като задължителни в учебните програми. На това отгоре, когато почти всички, които се занимават с преподаване на литература, имат в главата си поне един пример (последният от многото мои е, че двамата солунски братя и Паисий са съвременници) на отчайващо и непреодолимо ниска обща и литературна култура, говорим за формиране на/формирани(!) литературни и социокултурни компетентности (проучване, свързано с качеството на литературното образование, на О. Георгиева-Тенева показва, че „…повече от половината ученици в българското средно училище „постигат“ литературна компетентност, без да четат задължителните словесни художествени произведения“1) . Естетически подготвена млада литературна публика и литературно компетентен читател, способен на емоционално и естетическо съпреживяване на света чрез литературата и другите изкуства – тази задача на литературното образование става все по-непостижима, а тези, които трябва да я изпълнят – все по-безпомощни. Натрапливо видима реалност е ниската езикова, литературна и обща хуманитарна култура; ограничеността на художествените потребности; консумативно-развлекателният подход при възприемане на произведенията на изкуството; за четене с активно творческо внимание и аналитично-оценъчна мисъл и за концептуално възприятие и дума не може да се отваря, понеже масово учениците си пребивават извън четенето. За всички нас е ясно, че в общество на визуална култура, която агресивно формира нетрайни външни образи, към които индивидът се стреми, подмамен – често без да съзнава това поради собствената си незрялост – от лекота, с която те прикриват собствената му вътрешна, духовна недоимъчност, е естествено да има отлив от образователни дейности, изискващи дисциплинираност, инвестиция на време, постоянство, задълбоченост и самовглъбеност. Хиперактивният практицизъм на средата, в която се случва индивидуалното развитие на младите, културата на консумизма, която измества идеята за съзидателно участие в заобикалящото ни, измамната сигурност за информираност и образованост, които се набавят от Мрежата (разлика между едното и другото не се и прави в главите на сърфиращите в нея), както и редица други феномени на свръхтехнологизираното ни общество подриват феномена четене на художествена литература. Да прибавим към всичко разнобоя на мнения в обществения дебат за уж жадуваните и все (подозрително) неслучващи се промени в образованието; пречките пред свободата и инициативността на учителя, налагани от учебни програми, ДОИ и зле написани учебници (дали пък тази учебна година няма да посрещне учениците с нови учебни програми и стари учебници?), и ще получим изкривения образ на едно литературно образование, което безпомощно и хаотично следва моделите на съвременното развитие, без да концептуализира адекватна образователна парадигма.

Поразиите на масовата култура са ясни – те са изследвани задълбочено и отдавна, огласени са от културолози, психолози и социални антрополози. Неясно е какво прави в тази сложна социална реалност българското училище, как отговаря на предизвикателствата на времето, как се грижи за младите умове и сърца, с какво ги държи при себе си. Как например чете художествената литература? Като говори за нея – за нейната теория, история, критика, – а не чрез нея. Как решава нейното проблематизирано преподаване? Какво разбира под интерактивни методи на обучение в литературата – дали не просто повече картинки и по-малко текст, нещо като комикс на... „Една българка“ например? Защо съвременното българско училище не успява или не счита за нужно да опази националните образователни традиции и затрива литературнообразователни практики, като изкуството на живото художествено слово например, което разкрива уникални възможности не само за формиране на литературна култура и за издигане на художественото възприятие на концептуално равнище, а за цялостно личностно развитие. Часът по литература е доминиран от авторитетното говорене на литературната теория, история, критика, в него художественото слово е изгнаник, там се чуват всякакви гласове, само не и гласът на художествения текст. (В книгата си „Застрашената литература“ Цветан Тодоров пише: „ […] преподаването на литература в университета и в училището подтиква към осмисляне не на човешката природа, на индивида и обществото, на любовта и омразата, на радостта и безнадеждността, а на критически традиционни или модерни понятия. В училище се учи за какво говорят не творбите, а критиците“ (Todorov, 2007: 18). По мое мнение и от моите наблюдения в работата ми със студенти и ученици важна причина за отлива от книгата е не толкова отдалечеността на изучаваните текстове от техния живот, колкото нашата неспособност да ги направим интересни за тях, да разкрием пред младите хуманистичния и философския им потенциал, да ги убедим, че четенето, което изисква съзнателни и целенасочени усилия, дисциплина, постоянство и самовглъбеност, работи в полза на постигането на собствената идентичност и уникалност и в този смисъл е стартегия за духовно и интелектуално израстване, както и гаранция за успешен житейски проект. Такова четене развива критическото мислене, полага те в света като субект, трудно подвластен на идеологически, властови, социални, културни и прочее манипулации.

Една възможност за връщането на литературата към първичното ѝ битие на звучащ текст предлага т. нар. изразителното четене. По своята същност то е художественотворческа, театралноинтерпретативна дейност, която може да бъде причислена към интерактивните методи на обучение, концептуализирани в парадигмата на конструктивистката образователна философия. Това е реална естетическа дейност, подчертано диалогична и креативна. Нейната специфика предлага възможност да се осъществи задълбочено и неклиширано четене на художествения текст, в което ученикът осъзнава литературата като битие на езика в един непосредствен естетически опит, в който се изострят езиковите рефлекси, понеже е активизирано вниманието към звучащата реч. Учениците осъзнават функционалната значимост на езиковите средства, които конструират художествения образ – от звукописа до поетическия синтаксис. Преобразувани през дейността, осъзнати и осмислени чрез рефлексия, знанията за специфичните езикови употреби стават осъзнати и устойчиви, което е, от своя страна, основа на способността да се изпита естетическа наслада от художествения език като естетически феномен. В психолого-педагогически план, работата по изразително четене разкрива възможност за формиране на емоционална интелигентност, на личностна и диалогова рефлексия, на интерперсонална креативност.

Що се отнася до преподавателската ситуация, Ю. Йорданова, позовавайки се на Серж Дубровски в есето му „Гледната точка на преподавателя“, посочва една уникална възможност, която притежава учителят по литература: „лудическата перспектива в неговия хабитус“ му дава възможност да се превърне от предавател на информация „…в интимен приятел на своята невръстна аудитория …в екзистенциален посредник между човешки същества, духовни личности, уникални характери“2) именно защото литературата предлага нещо повече от интелектуално знание – предлага общуване на „афективно ниво (личностно откровяващо ниво)“, разговор за човека и човешкото, за неговото присъствие в света – един „екзистенциален, чувствен диалог“2). Във времето на часа според Серж Дубровски най-ценното, което учителят може да покаже, са не толкова своите знания, колкото собствената си личност. Понеже, говорейки за литература, ти ѝ отстъпваш своя глас, говориш чрез-себе-си, което означава неизменно да покажеш/разкриеш самия себе си, своето отношение към битието. В този смисъл, казва Дубровски, преподавателят е актьор, който чрез своята интерпретация (често различна), а аз бих добавила – и чрез своето четене на автентичния текст, изважда скрития негов смисъл, който винаги пита и отговаря по различни начини на „единствения въпрос: „какво означава да си човек, каква е неговата съдба?“ (Dubrovski, 1999: 49 – 51).

Остава въпросът как „да дадем шанс на литературата да съществува, преди да я преподадем“ (Dubrovski, 1999). Има много начини за това, един от тях, макар и скромен, ни предлага националната ни литературнообразователна традиция от края на XIX век.

NOTES / БЕЛЕЖКИ

1. Georgieva-Teneva (2005). (Ne)chetene I kachestvo na literaturnoto obrazovanie// Bylgarski ezik literature (elektronna versia), 2005, № 3. [Георгиева-Тенева (2005) (Не)четене и качество на литературното образование//Български език и литература (електронна версия), 2005, № 3. http://liternet.bg/publish4/ogteneva/ ne.htm/21Yuni 2016].

2. Yordanova (2003) Doklad, iznesen na 21.11.2003 g. na nauchna konferencia “Uchilishte I literatura”, organizirana ot Kolegium po literature v Institut po literatura pri BAN https://juliajordan.wordpress.com/2014/04/03/uchitelskiat_habitus/ 21.06.2016. [Йорданова (2003) Доклад, изнесен на 21.11.2003 г. на научна конференция „Училище и литература“, организирана от Колегиум по възрожденска литература в Института по литература при БАН, https://juliajordan.wordpress. com/2014/04/03/uchitelskiat_habitus/ 21 юни 2016].

3. Miletich, L. (1893). Retzenziya z aknigata na N. Stanev “Izrazitelno chetene. Pomagalo za uchiteli, roditeli I ljubiteli na izyashtnata slovesnost”//Bylgarski pregled, kn.3, str. 129 – 133 (podpisano s initziali) [Милетич, Л. (1893). Рецензия за книгата на Н. Станев „Изразително четене. Помагало за…“//Български преглед, 1893, кн. 3, стр. 129 – 133, подписано с инициали].

REFERRENCES / ЛИТЕРАТУРА

Dubrovski, S. (1999). Glednata tochka na prepodavatelya. Sofia: Literatura i Obrazovanie [Дубровски, С. (1999). Гледната точка на преподавателя. София: Литература и образование].

Todorov, Tz. (2007). La littrature en pril. Paris: Flammarion.

Stanev, N. (1893). Izrazitelno chetene. Pomagalo za uchiteli, roditeli i lyubiteli na izyashtnata slovesnost. Plovdiv: pech. “Hr. G. Danov” [Станев, Н. (1893). Изразително четене. Помагало за учители, родители и любители на изящната словесност. Пловдив: печ. „Хр. Г. Данов“].

2025 година
Книжка 9s
Книжка 9
DEVELOPMENT OF DEMOCRATIC CULTURE THROUGH CONTENTS ABOUT THE ROMA IN CLASSROOM TEACHING – STUDENTS’ PERCEPTION

Aleksandra Trbojević, Biljana Jeremić, Hadži Živorad Milenović, Bojan Lazić

Книжка 8
КАТЕГОРИАЛНИ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИНФОРМАЦИОННО-КОМУНИКАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ В ОБУЧЕНИЕТО НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ СЪС СОП

д.п.н Мира Цветкова-Арсова, Данка Щерева, Славина Лозанова, Маргарита Томова

Книжка 7
ВРЪЗКА НА СОЦИАЛНО-ЕМОЦИОНАЛНОТО С КОГНИТИВНОТО РАЗВИТИЕ В ПРИОБЩАВАЩА СРЕДА

Милен Замфиров, Маргарита Бакрачева, Емилия Евгениева

Книжка 6
КОГНИТИВНО РАЗВИТИЕ НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ, ОБХВАНАТИ В ПРИОБЩАВАЩОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Милен Замфиров, Емилия Евгениева, Маргарита Бакрачева

Книжка 5
COMPETENCE FOR SOCIAL PEDAGOGICAL PRACTICE: WHAT DO STUDENTS TELL US?

Maya Tcholakova, Marina Pironkova, Aleksandar Ranev, Yana Staneva

MULTIMODAL COMMUNICATION IN PHYSICAL EDUCATION CLASSES

Cristiana Lucretia Pop, Cristina Filip

Книжка 4s
GAMES IN FUNCTION OF DEVELOPMENT OF MULTIPLICATION SKILLS

Dasare Sylejmani, Vesna Makashevska, Jasmina Jovanovska

Книжка 4
ИЗПОЛЗВАНЕ НА СИСТЕМИТЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОБУЧЕНИЕТО В КОНТЕКСТА НА ИНТЕРАКТИВНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Силвия Парушева, Борис Банков, Гергана Касабова, Петя Страшимирова

MILITARY AND SOCIAL THREATS AS DETERMINANTS OF THE DEVELOPMENT OF CONTEMPORARY UKRAINIAN HIGHER EDUCATION

Mykola Pantiuk, Tetiana Pantiuk, Nataliia Bakhmat, Olena Nevmerzhytska, Svitlana Ivakh

STEM ОБУЧЕНИЕ НА СТУДЕНТИ ПЕДАГОЗИ В ТРАНСДИСЦИПЛИНАРНА ОБРАЗОВАТЕЛНА СРЕДА

Любен Витанов, Николай Цанев, Людмила Зафирова, Гергана Христова, Катерина Динкова, Калина Георгиева, Жорж Кюшев, Здравка Савчева

ИЗСЛЕДВАНЕ И АНАЛИЗ НА НАГЛАСИТЕ НА СТУДЕНТИТЕ ПРИ ИЗПОЛЗВАНЕ НА ГЕНЕРАТИВЕН ИНСТРУМЕНТ НА ИЗКУСТВЕН ИНТЕЛЕКТ

Николай Янев, Иглика Гетова, Теодора Христова, Ива Костадинова, Георги Димитров

Книжка 3
ДРУГИЯТ КАТО ЦЕННОСТ В УЧИЛИЩЕ

Александър Кръстев

Книжка 2
ASSESSMENTS OF TEACHERS AND PARENTS OF CHILDREN WITH DEVELOPMENTAL DISABILITIES ON INCLUSION IN PRE-SCHOOL INSTITUTIONS

Zagorka Markov, Hadzi Zivorad Milenovic, Biljana Jeremic, Radmila Zecevic, Milica Pavlovic

Книжка 1s
ПРИЛОЖЕНИЕ НА СРЕДСТВАТА ЗА ДОПЪЛВАЩА И АЛТЕРНАТИВНА КОМУНИКАЦИЯ В ОБРАЗОВАТЕЛНИТЕ ИНСТИТУЦИИ В БЪЛГАРИЯ

. Неда Балканска, . Анна Трошева-Асенова, . Пенка Шапкова, Снежина Михайлова

USE OF ARTIFICIAL INTELLIGENCE IN FOREIGN LANGUAGE TEACHING

Ekaterina Sofronieva, Christina Beleva, Galina Georgieva

Книжка 1
Скъпи читатели, автори, приятели на списание „Педагогика“,

В началото на 2025 година в първия брой на нашето списание „Педагогика“ бих искала от името на редакционната колегия и от мое име да Ви пожелая здраве, творческо вдъхновение и професионално удовлетворение от прино- са Ви към педагогическата наука и практика! Вярвам и се надявам, че списание „Педагоги- ка“ ще продължи да осигурява платформа за научен, обективен и откровен диалог, базиран на резултати от научни изследвания, за насто- ящето и бъдещето на обучението и образова- н

2024 година
Книжка 9s
Книжка 9
ANALYSIS AND IMPROVEMENT OF VIDEO LEARNING RESOURCES IN SMALL-SCALE LEARNING SCENARIOS

César Córcoles, Laia Blasco-Soplon, Germán Cobo Rodríguez, Ana-Elena Guerrero-Roldán

Книжка 8
АНГАЖИРАНОСТ КЪМ УЧЕНЕ ЧРЕЗ ИЗПОЛЗВАНЕ НА СМАРТ ТЕХНОЛОГИИТЕ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Кирилка Тагарева, Дора Левтерова-Гаджалова, Ваня Сивакова

Книжка 7
Книжка 6
Книжка 5s
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА НА СТАЖАНТСКАТА ПРАКТИКА ПРЕД СТУДЕНТИ – БЪДЕЩИ УЧИТЕЛИ

Илиана Петкова, Марияна Илиева, Владислава Станоева, Георги Чавдаров

Книжка 5
FEATURES OF SPEECH COMPREHENSION TRAINING OF CHILDREN WITH AUTISM SPECTRUM DISORDERS

Maryna Branytska, Svitlana Myronova, Svitlana Mykhalska

OVERVIEW OF THE STEM EDUCATION IN ISRAEL

Aharon Goldreich, Elena Karashtranova

Книжка 4
НАГЛАСИ НА СТУДЕНТИТЕ КЪМ СМАРТ ТЕХНОЛОГИИТЕ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Дора Левтерова-Гаджалова, Кирилка Тагарева, Ваня Сивакова

PROFESSIONAL SUPPORT FOR YOUNG RESEARCHERS

Emina Vukašinović, Marija Veselinović, Milan Milikić

РОБОТИТЕ В ОБУЧЕНИЕТО – ОБРАЗОВАТЕЛНА STEAM ИГРА

Мария Желязкова, Михаил Кожухаров, Даниела Кожухарова

Книжка 3s
Книжка 3
ATTITUDES AND EXPERIENCES OF THE PRESCHOOL TEACHERS IN THE APPLICATION OF DIGITAL TECHNOLOGIES IN ENVIRONMENTAL EDUCATION

Nataša Branković, Gordana Kozoderović, Biljana Jeremić, Danijela Petrović, Bojan Lazić, Slavica Karanović

ДИГИТАЛНИ ТЕХНОЛОГИИ В ПОДКРЕПА НА УЧЕНЕТО

Стоянка Георгиева-Лазарова, Лъчезар Лазаров

PREPARATION OF FUTURE TEACHERS FOR ORGANISING A HEALTH-PRESERVING INCLUSIVE SPACE IN EDUCATIONAL INSTITUTIONS

Nadiya Skotna, Tetiana Nadimyanova, Anna Fedorovych, Myroslava Sosiak, Oksana Yatsiv

Книжка 2s
Книжка 2
ОТ РИСУНКА – КЪМ СНИМКА

Камен Теофилов

Книжка 1s
Книжка 1
„ВТОРОТО“ БЪЛГАРСКО УЧИЛИЩЕ. ГЕНЕЗИСЪТ

Пенка Цонева, Бистра Мизова

2023 година
Книжка 9
EXPLORING THE NARRATIVE IDENTITY OF HUNGARIAN TEACHERS IN SLOVAKIA

Patrik Baka, Terézia Stredl, Kinga Horváth, Zsuzsanna Huszár, Melinda Nagy, Péter Tóth, András Németh

Книжка 8
A QUALITY “ONLINE” TEACHER – WHAT DO STUDENTS APPRECIATE AND VALUE IN TEACHERS DURING DISTANCE LEARNING?

Irena Golubović-Ilić, Ivana Ćirković-Miladinović, Nataša Vukićević

SUPPORT FOR THE INCLUSION OF ROMA CHILDREN THROUGH THE PROJECT TEACHING MODEL

Biljana Jeremić, Aleksandra Trbojević, Bojan Lazić, Gordana Kozoderović

TREND ANALYSIS OF PROFESSIONAL COMPETENCES OF SPORTS TEACHERS AND COACHES

Sergejs Capulis, Valerijs Dombrovskis, Svetlana Guseva, Alona Korniseva

Книжка 7
ЦЕННОСТЕН ПРОФИЛ НА УЧИТЕЛИТЕ В НАЦИОНАЛЕН КОНТЕКСТ

Цветан Давидков, Силвия Цветанска

Книжка 6s
MODELLING OF MARITIME CYBER SECURITY EDUCATION AND TRAINING

Gizem Kayisoglu, Pelin Bolat, Emre Duzenli

INTRODUCING THE USE OF CASE STUDIES METHODOLOGY IN TRAINING FOR SOFT SKILLS IN MARITIME UNIVERSITIES. THE ISOL-MET PROGRAM

Maria Lekakou, Helen Iakovaki, Dimitris Vintzilaios, Markella Gota, Giorgos Georgoulis, Thalia Vintzilaiou

THE ROLE OF MARITIME EDUCATION IN DIGITALIZATION

Kamelia Narleva, Yana Gancheva

Книжка 6
С МИСИЯ ЗА НАЦИОНАЛНА И КУЛТУРНА ИНДИВИДУАЛНОСТ

Надежда Кръстева, Йордан Колев

Книжка 5s
PREFACE

Nikola Vaptsarov Naval Academy is the oldest technical educational institution in Bulgaria. The Naval Academy is one of the symbols of Varna and Bulgaria in the world maritime community. Its history and achievements establish it as the most prestigious center for training of maritime specialists. At present, the Naval Academy trains specialists for the Navy and for the merchant marine in all areas of maritime life. Research and development conducted at the Naval Academy in Varna

A FAIR CONCERN ABOUT ECDIS

Nikolay Sozonov, Dilyan Dimitranov

DATA-DRIVEN LEARNING APPROACH TO MARITIME ENGLISH

Jana Kegalj, Mirjana Borucinsky, Sandra Tominac Coslovich

DEVELOPING CRITICAL THINKING SKILLS THROUGH THE “CASE STUDY” TEACHING METHOD IN MARITIME ENGLISH LANGUAGE TEACHING (MELT)

Tamila Mikeladze, Svetlana Rodinadze, Zurab Bezhanovi, Kristine Zarbazoia, Medea Abashidze, Kristine Iakobadze

MAXIMIZING STUDENTS’ LEARNING IN MARITIME ENGLISH ONLINE COURSE

Valentyna Kudryavtseva, Svitlana Barsuk, Olena Frolova

Книжка 5
Книжка 4s
Книжка 4
Книжка 3s
СПИРАЛАТА ОБЩЕСТВО – ОБРАЗОВАНИЕ

Иванка Шивачева-Пинеда

Книжка 3
ПРОЕКТНО БАЗИРАНО ОБУЧЕНИЕ ЗА СОЦИАЛНО-ЕМОЦИОНАЛНИ И ТЕХНОЛОГИЧНИ УМЕНИЯ ЧРЕЗ ПРОГРАМАТА „УМЕНИЯ ЗА ИНОВАЦИИ“

Галин Цоков, Александър Ангелов, Йоанна Минчева, Рени Димова, Мария Цакова

МЕДИЙНАТА ГРАМОТНОСТ И УЧИТЕЛИТЕ

Светла Цанкова, Стела Ангова, Мария Николова, Иван Вълчанов, Илия Вълков, Георги Минев

Книжка 2
INTONATION AND CHILDREN WITH EMOTIONAL AND BEHAVIORAL PROBLEMS

Katerina Zlatkova-Doncheva, Vladislav Marinov

Книжка 1
2022 година
Книжка 9
ТРАНСГРЕСИВНО-СИНЕРГИЧНО КАРИЕРНО РАЗВИТИЕ В „НЕФОРМАЛНО ОБРАЗОВАНИЕ“ В УНИВЕРСИТЕТА

д.п.н Яна Рашева-Мерджанова, Моника Богданова, Илиана Петкова

Книжка 8
INTEGRATING INTERCULTURAL EDUCATION IN THE PRIMARY SCHOOL CURRICULUM

Bujar Adili, Sonja Petrovska, Gzim Xhambazi

НАГЛАСИ НА БЪДЕЩИТЕ ДЕТСКИ УЧИТЕЛИ КЪМ STEM ПОДХОДА

Наталия Павлова, Михаела Тончева

Книжка 7
НАЦИОНАЛНАТА ИДЕЯ НА ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ

Йордан Колев, Надежда Кръстева

Книжка 6
Книжка 5
ИВАН Д. ШИШМАНОВ – ЕВРОПЕИЗИРАНИЯТ БЪЛГАРИН

Надежда Кръстева, Йордан Колев

THE TECHNOLOGY OF DEVELOPMENT OF COMMUNICATIVE CULTURE OF ELEMENTARY SCHOOL TEACHERS

Mariia Oliiar, Nataliia Blahun, Halyna Bilavych, Nataliia Bakhmat, Tetyana Pantyuk

Книжка 4
TEACHERS’ATTITUDES BOUT TEACHING AND LEARNING MATHEMATICS

Aleksandra Mihajlović, Emina Kopas-Vukašinović, Vladimir Stanojević

EDUCATION 4.0 – THE CHANGE OF HIGHER EDUCATION INSTITUTIONS AND THE LABOUR MARKET

Gergana Dimitrova, Blaga Madzhurova, Stefan Raychev, Dobrinka Stoyanova

Книжка 3s
DISTANCE LEARNING IN THE CONTEXT OF THE COVID-19 PANDEMICS

Baktybek Keldibekov, Shailoobek Karagulov

DIGITAL UNIVERSITIES: FEATURES AND KEY CHARACTERISTICS

Marina Skiba, Maktagali Bektemessov, Alma Turganbayeva

Книжка 3
Книжка 2
TWO-TIER MODEL OF TRAINING FUTURE TEACHERS FOR COACHING AT OUT-OF-SCHOOL INSTITUTIONS

Borys Savchuk, Tetyana Pantyuk, Natalia Sultanova, Halyna Bilavych, Mykola Pantyuk

Книжка 1
2021 година
Книжка 9
ИЗСЛЕДВАНЕ НА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО МЕЖДУ ФОРМАЛНОТО И НЕФОРМАЛНОТО ЗДРАВНО ОБРАЗОВАНИЕ

Доц. д-р Вержиния Боянова Гл. ас. д-р Константин Теодосиев Гл. ас. д-р Берджухи Йорданова

FORMATION OF PROFESSIONAL COMPETENCE OF ASSISTANT TEACHER OF INCLUSIVE EDUCATION IN SECONDARY EDUCATION INSTITUTIONS

Prof. Dr. Vladyslava Liubarets, Prof. Dr. Nataliia Bakhmat, Prof. Dr. Olena Matviienko, Oksana Tsykhmeistruk, Inna Feltsan

Книжка 8
ОТНОСНО ЗАДЪЛЖИТЕЛНОСТТА НА ПРЕДУЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ – РЕЗУЛТАТИ ОТ ЕДНО ИЗСЛЕДВАНЕ

Проф. д-р Маргарита Колева, доц. д-р Блага Джорова, д-р Ева Жечева

INFLUENCE OF PSYCHOLOGICAL AND PEDAGOGICAL FEATURES OF STUDENTS ON THEIR ACTIVITY IN SELF-EDUCATION

Dr. Iryna Sereda, Assoc. Prof. Dr. Svitlana Karskanova, Assoc. Prof.

CENTRALISATION AND DECENTRALISATION IN HIGHER EDUCATION: A COMPARATIVE STUDY OF HUNGARY AND GERMANY

Carla Liege Rodrigues Pimenta, Prof. Dr. Zolt†n R–nay, Prof. Dr. Andr†s Nmet

ЗА ПРИОБЩАВАНЕТО, ОБУЧЕНИЕТО И РАЗВИТИЕТО НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ С ИНТЕЛЕКТУАЛНИ ЗАТРУДНЕНИЯ

Златкова-Дончева, К. (2021). Приобщаване, обучение и развитие на деца и ученици с интелектуални затруднения. Бургас: Либра СКОРП, ISBN 978-954-471-705-6

Книжка 7s
CONCEPT OF PRESENT PRACTICE IN CHOOSING OF OPTIMAL NUMBER OF TUGS

Rino Bošnjak, Zvonimir Lušić , Filip Bojić, Dario Medić

S-101 CHARTS, DATABASE TABLES FOR S-101 CHARTS, AUTONOMOUS VESSEL

Vladimir Brozović, Danko Kezić, Rino Bošnjak, Filip Bojić

INFLUENCE OF HYDRO-METEOROLOGICAL ELEMENTS ON THE SHIP MANOEUVRING IN THE CITY PORT OF SPLIT

Zvonimir Lušić , Nenad Leder, Danijel Pušić, Rino Bošnjak

MEETING SUSTAINABLE DEVELOPMENT GOALS – EXPERIENCE FROM THE LARGEST SHIPPING COMPANIES

Katarina Balić , Helena Ukić Boljat, Gorana Jelić Mrčelić, Merica Slišković

OPTIMISING THE REFERENCE POINT WITHIN A JOURNAL BEARING USING LASER ALIGNMENT

Ty Aaron Smith , Guixin Fan , Natalia Nikolova , Kiril Tenekedjiev

REVIEW OF THE CURRENT INCREASE OF NOISE UNIT COST VALUES IN TRANSPORT

Luka Vukić , Ivan Peronja , Mihaela Bukljaš , Alen Jugović

TARGET DETECTION FOR VISUAL COLLISION AVOIDANCE SYSTEM

Miro Petković, Danko Kezić, Igor Vujović, Ivan Pavić

NEW RESULTS FOR TEACHING SHIP HANDLING USING FAST TIME SIMULATION

Knud Benedict , MichŽle Schaub , Michael Baldauf , Michael Gluch , Matthias Kirchhoff , Caspar Krüger

POTENTIAL BENEFITS OF ELECTRICALY DRIVEN FERRY, CASE STUDY

Tina Perić, Ladislav Stazić, Karlo Bratić

SITUATIONAL AWARENESS – KEY SAFETY FACTOR FOR THE OFFICER OF THE WATCH

Hrvoje Jaram, Pero Vidan, Srđan Vukša, Ivan Pavić

Книжка 7
INCLUSIVE INTELLIGENCE

Dr. Aleksandar Krastev, Assist. Prof.

EDUCATION OF MORAL CULTURE OF STUDENT YOUTH IN THE CONDITIONS OF POLYCULTURAL SPACE

Dr. Natalia Bondarenko, Assoc. Prof. Yevhen Rozdymakha Dr. Lyudmila Oderiy, Assoc. Prof. Dr. Anatoly Rozdymakha, Assoc. Prof. Dilyana Arsova, PhD student

PROFESSIONAL DEVELOPMENT IN KOSOVO – RESEARCH OF TRAINING PROGRAMS AND TESTS

Bekim Samadraxha, Veton Alihajdari, Besim Mustafa, Ramë Likaj

Книжка 6s
EVALUATION OF CRUISER TRAFFIC VARIABLES IN SEAPORTS OF THE REPUBLIC OF CROATIA

Maja Račić, Katarina Balić, Mira Pavlinović, Antonija Mišura

COMPARATIVE ANALYSIS OF THE CONTRACTS FOR MARITIME TRANSPORT SERVICES. CHAIN OF CHARTER PARTIES

Svetlana Dimitrakieva, Ognyan Kostadinov, Christiana Atanasova

THE LIGHTSHIP MASS CALCULATION MODEL OF A MERCHANT SHIP BY EMPIRICAL METHODS

Vedran Slapničar , Katarina Zadro , Viktor Ložar , Ivo Ćatipović

ON EDUCATION AND TRAINING IN MARITIME COMMUNICATIONS AND THE GMDSS DURING THE COVID-19

Chavdar Alexandrov, Grozdyu Grozev, Georgi Dimitrov, Avgustin Hristov

AIR POLLUTANT EMISSION MEASUREMENT

Nikola Račić, Branko Lalić, Ivan Komar, Frane Vidović, Ladislav Stazić

ASSESSMENT OF LNG BUNKERING ACCIDENTS

Peter Vidmar, Andrej Androjna

EGR OPERATION INFLUENCE ON THE MARINE ENGINE EFFICIENCY

Delyan Hristov, Ivan Ivanov, Dimitar Popov

THE MEASUREMENT OF EXHAUST GAS EMISSIONS BY TESTO 350 MARITIME – EXHAUST GAS ANALYZER

Bruna Bacalja, Maja Krčum, Tomislav Peša, Marko Zubčić

PROPELLER LOAD MODELLING IN THE CALCULATIONS OF MARINE SHAFTING TORSIONAL VIBRATIONS

Nenad Vulić, Karlo Bratić, Branko Lalić, Ladislav Stazić

MODELING OF THE DEPENDENCE OF CO

Hristo Hristov, Ivailo Bakalov, Bogdan Shopov, Dobromir Yovkov

TECHNICAL DIAGNOSTICS OF MARINE EQUIPMENT WITH PSEUDO-DISCRETE FEATURES

Guixin Fan , Natalia Nikolova , Ty Smith , Kiril Tenekedjiev

CONTRIBUTION TO THE REDUCTION OF THE SHIP’S SWITCHBOARD BY APPLYING SENSOR TECHNOLOGY

Nediljko Kaštelan, Marko Zubčić, Maja Krčum, Miro Petković

THE STAND FOR FIN DRIVES ENERGY TESTING

Andrzej Grządziela , Marcin Kluczyk , Tomislav Batur

INTRODUCTION OF 3D PRINTING INTO MARINE ELECTRICAL ENGINEERING EDUCATION – A CASE STUDY

Ivica Kuzmanić, Igor Vujović, Zlatan Kulenović, Miro Petković

SHIPYARD CRANE MODELING METHODS

Pawel Piskur, Piotr Szymak, Bartosz Larzewski

Книжка 6
TEACHERS' PERSPECTIVE ON THE EDUCATIONAL IMPLICATIONS OF ONLINE TEACHING

Dr. Julien-Ferencz Kiss, Prof. Dr. Florica Orțan, Dr. Laurențiu Mˆndrea

ПСИХОЛОГО-ПЕДАГОГИЧЕСКИ ПРАВИЛА, МОДЕЛИ НА ДОБРИ ПРАКТИКИ И ПРЕПОРЪКИ ПРИ РАБОТАТА И ОБУЧЕНИЕТО НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ С ПОВЕДЕНЧЕСКИ РАЗСТРОЙСТВА

Тричков, Ив., 2019. Психолого-педагогически правила, модели на добри прак- тики и препоръки при работата и обучението на деца и ученици

Книжка 5
ФИДАНА ДАСКАЛОВА ЗА ПЕДАГОГИКАТА

Маргарита Колева, Йордан Колев

ВОЕННОМОРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ – ЕДИН РАЗЛИЧЕН ПОГЛЕД

Кожухаров, А. (2021). Личните академични документи на българската военна образователна система (1892 – 1946). Варна: ВВМУ, ISBN 978-619-7428-55-1

Книжка 4
Книжка 3
НЕВРОДИДАКТИКА

Наталия Витанова

ЗА АСИСТИРАЩИТЕ И ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Сивакова, В. (2020). Асистиращи и информационни технологии

Книжка 2
ОВЛАДЯВАНЕ НА КЛЮЧОВИ КОМПЕТЕНЦИИ ПРИ ОРИЕНТИРАНЕ В СВЕТА

Стоянова, М. (2019). Овладяване на ключови компетенции при ориентиране в света. София: Авангард принт, ISBN 978-954-337-398-7 374

Книжка 1
BULGARIAN SCHOOL – SHOWCASE OF IDENTITY

Veska Gyuviyska, Nikolay Tsankov

ЗА ИЗБОРА НА УЧЕБЕН КОМПЛЕКТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛЕН ЕТАП. И ЗА ОБУЧЕНИЕТО

Георгиева, А. (2020). Съвременни проекции на обучението по български език

КОНТРОЛ НА СТРЕСА. ПСИХОЛОГИЧЕСКИ И УПРАВЛЕНСКИ РАКУРСИ

Стоянов, В. (2020). Управление на стреса в организацията. Психологически и управленски ракурси. 198 cтр., Варна: Стено, ISBN 978-619-241-119-0

2020 година
Книжка 9
Книжка 8
EDUCATIONAL REASONS FOR EARLY SCHOOL DROP-OUT

Maria Teneva, Zlatka Zhelyazkova

Книжка 7s
TEACHING CHALLENGES IN SPORTS EDUCATION DURING THE PANDEMIC COVID-19

Evelina Savcheva, Galina Domuschieva-Rogleva

THE DIFFERENCES IN STUDENTS’ ATTITUDES ABOUT ONLINE TEACHING DURING COVID-19 PANDEMIC

Aleksić Veljković Aleksandra , Slađana Stanković , Irena Golubović-Ilić , Katarina Herodek

ONLINE EDUCATION DURING PANDEMIC, ACCORDING TO STUDENTS FROM TWO BULGARIAN UNIVERSITIES

Antoaneta Getova¹ , Eleonora Mileva² , Boryana Angelova-Igova²

Книжка 7
ПОДГОТОВКАТА НА ПЕДАГОГИЧЕСКИ КАДРИ ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНИТЕ ВЪЗПИТАТЕЛНИ ЗАВЕДЕНИЯ ПРЕЗ ПЕРИОДА 1944 – 1991 ГОДИНА

Въчева, С. (2019). Подготовката на педагогически кадри за предучилищните възпитателни заведения през периода

ПАЗАРНИ МЕХАНИЗМИ В УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ. ТЕОРЕТИКО-ПРИЛОЖНИ ВЪПРОСИ

Първанова, Й. (2020) Пазарни механизми в училищното образование. Теоретико-приложни въпроси. София: Колбис, ISBN 978-619-7284-35-5

Книжка 6
TEACHERS ATTITUDES ABOUT INTEGRATED APPROACH IN TEACHING

Emina Kopas-Vukašinović, Aleksandra Mihajlović, Olivera Cekić-Jovanović

Книжка 5
КОНЦЕПТУАЛНИ МОДЕЛИ ЗА РАЗРАБОТВАНЕ НА ПОЗНАВАТЕЛНИ ОНЛАЙН ИГРИ В ОБЛАСТТА НА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО

Детелин Лучев, Десислава Панева-Мариновa, Радослав Павлов Гита Сенка Лилия Павлова

ТАЛАНТЛИВ ПЕДАГОГ И КУЛТУРЕН ДЕЕЦ

Севда Чобанова, Любен Десев

Книжка 4
A CONTINUUM OF APPROACHES TO SCHOOL INSPECTIONS: CASES FROM EUROPE

Rossitsa Simeonova, Yonka Parvanova Martin Brown, Sarah Gardezi, Joe O’Hara, Gerry McNamara Laura del Castillo Blanco Zacharoula Kechri, Eleni Beniata

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2019 година
Книжка 9
Книжка 8
ОБРАЗОВАНИЕ НА БЪДЕЩЕТО

Наталия Витанова

Книжка 7
МОДЕЛ НА РАБОТА В ИНТЕРКУЛТУРНА СРЕДА

(Научноизследователска саморефлексия)

RISK FACTORS FOR EARLY SCHOOL LEAVING IN BULGARIA

Elena Lavrentsova, Petar Valkov

ПРИНОСИ НА ЕЛКА ПЕТРОВА ЗА БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ

(100 години от рождението на проф. д.п.н. Елка Петрова – 27.10.1919 – 21.12.2012)

НАСОКИ ЗА ПРИОБЩАВАНЕ НА МАРГИНАЛНИ СЕМЕЙНИ ОБЩНОСТИ В ОБРАЗОВАТЕЛНИТЕ ИНСТИТУЦИИ

Нунев, Й. (2019). Насоки за приобщаване на маргинални семейни общности в образователните институции. Велико Търново: Св. св. Кирил и Методий, ISBN 978-619-208-186-7

Книжка 6
ДИОФАНТОВИ УРАВНЕНИЯ И СИСТЕМИ ДИОФАНТОВИ УРАВНЕНИЯ – ТЕОРЕТИЧНИ АСПЕКТИ И МЕТОДИЧЕСКА ПРОЕКЦИЯ В НАЧАЛНИЯ ЕТАП НА ОБРАЗОВАНИЕ

Владимира Ангелова. (2018). Диофантови уравнения и системи диофантови уравнения – теоретични аспекти и методическа проекция в начален етап на образование. Пловдив: Паисий Хилендарски, ISBN 978-619-202-394-2

ЕДНА НОВА КНИГА ЗА ПЕДАГОГИЧЕСКИТЕ УМЕНИЯ НА УЧИТЕЛИТЕ

Николай Колишев. (2018). Теория на педагогическите умения на учителите. София: Захарий Стоянов, ISBN: 9789540912066

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ПРИЛОЖЕНИЕ НА ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИЯ ПОДХОД ПРИ ОБУЧЕНИЕ НА СТУДЕНТИ ПЕДАГОЗИ

(върху примера на обучение по академичната дисциплина „Съвременни аспекти на гражданското образование“ на студенти педагози)

LEARNING MATURITY

Alina G“mbuță Daniela-Carmen Berințan Marijana Mikulandra Krzysztof Kij Katja Sivka

Книжка 2
ДЕТЕТО И ПЕДАГОГИКАТА

Рашева-Мерджанова, Ян., Петкова, Ил. & Господинов, Вл. (съст.). (2018). Детето и педагогиката. София: Просвета, ISBN 978-954-01-3806-0

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

Редакционната колегия на списание „Педаго- гика“ ви честити Новата 2019 година! Пожела- ваме ви от сърце тя да бъде щастлива, успешна и благословена! През отминалата юбилейна 2018 г. публику- вахме редица стойностни материали на универ- ситетски преподаватели, учители, разнородни специалисти, работещи в сферата на образова- нието, докторанти. Отбелязани бяха поредица от тематични конференции и юбилейни празни- ци. Получихме и международно признание чрез включването на списанието

УЧЕНИЧЕСКО САМОУПРАВЛЕНИЕ

Желязкова-Тея, Т. & Банчева, М. (2018). Ученическото самоуправление. София: Аз-буки. ISBN: 978-619-7065-20-6

2018 година
Книжка 9
ПРАВАТА НА ДЕТЕТО ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА СТУДЕНТИ ПЕДАГОЗИ

Йорданка Николова, Даниела Рачева

Книжка 8
СПОДЕЛЕНО МНЕНИЕ

Николова, М. & Михалева, Б. (2018). С увереност срещу агресията и кон-

Книжка 7
РАДОСТТА ОТ ОБЩУВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК В ДЕТСТВОТО

Екатерина Софрониева, Христина Белева

НОВО ТЕОРЕТИКО-ПРАКТИЧЕСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ДЕТСКОТО ТВОРЧЕСТВО

Енгелс-Критидис, Р. (2018). Децата и творчеството. Юбилеен сборник в чест

ПРОФ. Д-Р ЕЛЕНА РУСИНОВА-БАХУДЕЙЛА

Розалина Енгелс-Критидис

Книжка 6
ПОЗИТИВНА УЧЕБНА СРЕДА

Валентина Шарланова

SENIOR CITIZENS’ EXISTENTIAL NEEDS AND EDUCATION FOR THE MEANING OF LIFE

Joanna Łukasik, Norbert Pikuła, Katarzyna Jagielska

Книжка 5
ПЛАНОМЕРНО ПСИХИЧЕСКО РАЗВИТИЕ

(По случай 115 г. от рождението на П.Я. Галперин)

ПАРАДИГМАТА СЕМИОТИКА – ЕЗИК – ДЕТЕ ПРИ 6 – 7-ГОДИШНИТЕ

Жоржетина Атанасова, Любимка Габрова

ПАРАРОДИТЕЛСКАТА ГРИЖА ВЪВ ФОКУСА НА ЕДИН СОЦИАЛНОПЕДАГОГИЧЕСКИ АНАЛИЗ

Ковачка, Ю. (2017). Социалнопедагогически проблеми при деца с парародителска грижа. Благоевград: УИ „Неофит Рилски“, 144 стр. ISBN: 9789540001340

Книжка 4
ДЕТСКИ КОНФЕРЕНЦИИ

Боряна Иванова

СТЕРЕОТИПИЗАЦИЯ НА ЕТНИЧЕСКИТЕ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ ПРИ СЪВРЕМЕННИТЕ МЛАДИ БЪЛГАРИ

Зорница Ганева. (2017). Стереотипизация на етническите взаимоотношения при съвременните млади българи. София: Елестра. ISBN 978-619-7292-03-9

Книжка 3
Книжка 2
СЪВРЕМЕННИ МЕТАМОРФОЗИ НА ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА В ДЕТСКАТА ГРУПА

Веселина Иванова, Виолета Кърцелянска-Станчева

SCHOOLS AND UNIVERSITIES AS SOCIAL INSTITUTIONS

Emilj Sulejmani Shikjerije Sulejmani

ОТНОСНО УСЕТА ЗА БРОЕНЕ

Петър Петров, Мима Трифонова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ И ПРИЯТЕЛИ,

Редакционната колегия на сп.„Педагогика“ Ви честити Новата 2018 г. Пожелаваме ви тя да бъде здрава, щедра и благословена! Тази година списанието чества своя юбилей – 90 години от неговото публикуване за първи път през 1928 г. с името „Народна просвета“. От деня на създаване до сега, то отразява актуал- ните проблеми на педагогическата наука и прак- тика и остава верен спътник на хиляди научни работници, учители, докторанти. Вярваме, че силата на творческата ни енергия ще пом

ДОБРИ ПРАКТИКИ „ПАРТНЬОРСТВО РОДИТЕЛИ – УЧИЛИЩЕ“

Мехмед Имамов, Калинка Гайтанинчева

2017 година
Книжка 9
ПЕДАГОГИЧЕСКОТО УЧЕНИЕ НА Й. ФР. ХЕРБАРТ – ИСТОРИЯ И СЪВРЕМЕННОСТ

(По повод 240 г. от неговото рождение) Невена Филипова

Книжка 8
ЧЕТЯЩИЯТ СТУДЕНТ, ЧЕТЯЩОТО ДЕТЕ – ЕДНО МАЛКО ПРОЗОРЧЕ, ЕДНА ВЕЛИЧЕСТВЕНА ГЛЕДКА

Мариана Мандева, Боряна Туцева, Габриела Николова, Цветелина Ковачева

Книжка 7
ДИДАКТИЧЕСКИ КОМПЕТЕНТНОСТИ

Нели Митева, Наталия Витанова

Илияна Кунева

Книжка 6
Книжка 5
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКО ОБУЧЕНИЕ В АКАДЕМИЧНА СРЕДА

(Научно-теоретична рефлексия) Румяна Неминска

ПРИНОС В ПСИХОЛОГИЯТА НА ТВОРЧЕСТВОТО

(120 години от рождението на Лев Семьонович Виготски) Любен Десев

ЛЕВ СEМЬОНОВИЧ ВИГОТСКИ – ПСИХОЛОГ И НА ХХI ВЕК

(по случай 120 години от рождението му)

ИСКУССТВО В ЖИЗНИ ЛЮДЕЙ

Гульнар Омарова

НОВА И ПОЛЕЗНА КНИГА

Йонка Първанова

ПРИНОСЕН ТРУД КЪМ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛНОТО УЧИЛИЩЕ

М. Мандева (2017). Методика на обучението по български език и литература – I – IV клас. Начално ограмотяване. В. Търново: УИ „Св. св. Кирил и Методий“, 120 стр.

ЕДНО ФУНДАМЕНТАЛНО ИНТЕГРАЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА РОЛЯТА НА ОБРАЗОВАНИЕТО ЗА РАЗВИТИЕТО НА НООСФЕРНИЯ ИНТЕЛЕКТ

Марга Георгиева, Сава Гроздев. (2016). Морфодинамиката за развитието на ноосферния интелект. София: Изток-Запад, ISBN 978-619-152-869-1

Книжка 4
Книжка 3
СИСТЕМАТИЧНО ВЪВЕДЕНИЕ В ОБЩАТА И ПСИХОЛОГИЧЕСКАТА СИНЕРГЕТИКА

Любен Десев (2015). Синергетика. Въведение и речник. 777 термина. София: ИК „Екопрогрес“. 464 с. ISBN 978-954-2970-37-8

Книжка 2
ПРОБЛЕМИ И ПЕРСПЕКТИВИ В РАЗВИТИЕТО НА ХУДОЖЕСТВЕНОТО ОБРАЗОВАНИЕ У НАС ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДЕТСКИЯ И НАЧАЛНИЯ УЧИТЕЛ

Теодора Власева, Даниела Гирджева-Валачева, Мария Калоферова, Найден Младенов, Илияна Шотлекова

ЗАКЪСНЯЛО ПРИЗНАНИЕ

Доц. д-р Емилия Николова

Книжка 1
ФАКТОРИ ЗА УСПЕШНО ПРИЛАГАНЕ НА СМЕСЕНО ОБУЧЕНИЕ

Стоянка Георгиева-Лазарова Лъчезар Лазаров

ЗА СТОПЛЕНИТЕ ПЪТЕКИ КЪМ ЛИТЕРАТУРНОТО ПОЗНАНИЕ

Радев, Радослав. 2015. Технология на методите в обучението по литература. Варна: Славена, 247 с., ISBN 978-619-190-041-1

2016 година
Книжка 9
ИНТЕРАКТИВНИ ТЕХНИКИ ЗА ОВЛАДЯВАНЕ НА ЧЕТЕНЕТО В МУЛТИКУЛТУРНАТА КЛАСНА СТАЯ – ПЪРВИ КЛАС

ФОРМИРАНЕ НА РЕЧЕВА КУЛТУРА, В НАЧАЛНА УЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ, (АНАЛИЗ НА АНКЕТА С УЧИТЕЛИ

Кампания

на Института за български език – БАН, и вестник „Аз-буки“

Книжка 8
Книжка 7
IBM SPSS STATISTICS ПРЕЗ ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ ПОГЛЕД НА ДОЦ. Д-Р ЗОРНИЦА ГАНЕВА

Зорница Ганева (2016). Да преоткрием статистиката с IBM SPSS Statistics. София: Елестра. 712 стр. ISBN 978-619-7292-01-5

НАЧАЛНОТО ОГРАМОТЯВАНЕ – „КЛЮЧ“ ЗА УСПЕШЕН ЖИВОТ В ПРОМЕНЯЩИЯ СЕ СВЯТ

Мариана Мандева, Диляна Гаджева (2016). Начално ограмотяване

ОТ „ЧУДНА И ДИВНА ДАСКАЛЕТИНКА“ ДО ПЕДАГОГИКА ЗА НАЦИОНАЛНО СЛУЧВАНЕ

Виолета Атанасова (2015) Петко Славейков за образованието. Шумен: Унивeрситетско издателство „Епископ Константин Преславски. 208 с. ISBN 978-619-201-051-5

Книжка 6
УЧИЛИЩЕ ЗА ЧЕТЕНЕ

Петя Георгиева

Кампания

на Института за български език – БАН, и в. „Аз Буки“

ДОШЛА ЛИ Е ИНСПЕКТОРЪТ?

Ванина Сумрова

ЩЕ ТЕ ЧАКАМ В/НА ЦЕНТЪРА

Илияна Гаравалова

ПРАВО В ДЕСЕТКАТА

Ивелина Стоянова

ПРОФ.Д.П.Н. СТОЯНКА ЖЕКОВА

Редколегия на сп. „Педагогика“

Книжка 5
Книжка 4
СИНЕРГЕТИКА – НОВО НАУЧНО ПОЗНАНИЕ

(Синергетика – въведение и речник, София: ИК Екопрогрес, 2015 г.)

Книжка 3
Книжка 2
НОВА ДИНАМИЧНА МОДИФИКАЦИЯ В ГРАНИЦИТЕ НА „АЗ-КОНЦЕПЦИЯТА“ НА МАТЕМАТИЧЕСКОТО МОДЕЛИРАНЕ

Марга Георгиева & Сава Гроздев. (2015). Морфодинамиката за развитието на ноосферния интелект, София: Марга Георгиева. 323 стр. ISBN 9786199052204

Книжка 1
IN MEMORIAM

На 10.12.2015 г. ни напусна нашият колега и приятел проф. д-р Иван Пет ков Иванов. Той беше уважаван учен и експерт в областта на педагогическите науки – автор на 10 монографии, 8 учебника, 10 учебни помагала, 6 студии и над 100 статии в специализирани периодич- ни издания и научни сборници; участник в 28 между- народни и национални проекта; председател и член на експертни групи към НАОА, член на редакционната ко- легия на сп. „Педагогика“. Проф. д-р Иван Иванов беше уважаван и оби

2015 година
Книжка 9
Книжка 8
РУСЕНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ

Златоживка Здравкова

Книжка 7
ДИСКУСИЯТА В УРОКА ПО ЛИТЕРАТУРА

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 6
УЧИТЕЛЯТ ПРАВИ УЧИЛИЩЕТО

ЕЗИКОВАТА ГРАМОТНОСТ НА МАЛКИЯ УЧЕНИК – „КЛЮЧ“ ЗА ОТГОВОРЕН И УСПЕШЕН ЖИВОТ В ПРОМЕНЯЩИЯ СЕ СВЯТ

ГОТОВНОСТ ЗА ОГРАМОТЯВАНЕ

Екатерина Чернева

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ МЕЖДУ ИСТОРИЯ, АКАДЕМИЗЪМ И РЕАЛНИ ПРАКТИКИ В СОЦИАЛНОПЕДАГОГИЧЕСКАТА ДЕЙНОСТ

Академични полета на социалната педагогика, съставител: проф. д.п.н. Клавдия Сапунджиева, научна редакция: проф. дпн Клавдия Сапунджиева, проф. д-р Нели Бояджиева, гл. ас. д-р Марина Пиронкова,

НОВА КНИГА

Клавдия Сапунджиева

Книжка 2
ПРОБЛЕМИ НА СОЦИАЛНАТА АДАПТАЦИЯ НА ПЪТУВАЩИ УЧЕНИЦИ ОТ МАЛКИ НАСЕЛЕНИ МЕСТА1)

Траян Попкочев, Бонка Гергинова, Тереза Карамангалова

Турнир по канадска борба [Arm Wrestling Competition] / Д. Евтимова,

Д. Евтимова, Е. Павлова, И. Радославова и Б. Иванов

Книжка 1
ORGANIZATIONAL CULTURE: THEORY AND REALITY

Inna Leonidovna Fedotenko

ОТЗИВ ЗА КНИГАТА „ОБРАЗОВАТЕЛЕН ДИЗАЙН (КОНЦЕПТУАЛНИ ОСНОВАНИЯ И ПРАКТИЧЕСКИ РЕШЕНИЯ)“

Димова, Д. (2013). Образователен дизайн (концептуални основания

2014 година
Книжка 9
„СОФИЯ – УЧЕЩ СЕ ГРАД“ – МОБИЛЕН СЕМИНАР В ПОДКРЕПА НА НЕФОРМАЛНОТО УЧЕНЕ И ОБРАЗОВАНИЕ В ОБЩНОСТТА

ПЕТЪР ДЪНОВ (БЕИНСÀ ДУНÒ Е И БЕЛЕЖИТ, ПЕДАГОГИЧЕСКИ МИСЛИТЕЛ-ХУМАНИСТ, (ПО ПОВОД НА 0-ГОДИШНИНАТА ОТ РОЖДЕНИЕТО, И 70 ГОДИНИ ОТ КОНЧИНАТА МУ

НА УЧИЛИЩЕ – С УСМИВКА!

Снежана Якимова

НА УЧИЛИЩЕ – С УСМИВКА!

Снежана Якимова

УЧИТЕЛЯТ – ЕТАЛОН ЗА ФОРМИРАНЕ НА ДЕТСКАТА ЛИЧНОСТ

Катя Коруджийска, Янка Маринкова

Книжка 8
Книжка 7
ЗАЕДНО МОЖЕМ ПОВЕЧЕ

Диана Смиленова

Книжка 6
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 5
ВЪЗГЛЕДИТЕ НА ЖАН-ЖАК РУСО И ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ ЗА ВЪЗПИТАНИЕТО

Посвещава се на 180-ата годишнина от рождението на Любен Каравелов (1834 – 1879) Виолета Атанасова

LE PROJET PÉDAGOGIQUE, SOURCE DE MOTIVATION DANS L’ENSEIGNEMENT ET L’APPRENTISSAGE DU FLE

THE EDUCATIONAL PROJECT, MEANS OF MOTIVATION IN TEACHING AND LEARNING FLE

LA PÉDAGOGIE DU PROJET ET LA MOTIVATION DES ÉLÈVES POUR L’APPRENTISSAGE DU FRANÇAIS

PROJECT PEDAGOGY AND PUPILS’ MOTIVATION IN LEARNING FRENCH

Книжка 4
КАЖДЫЙ ДЛЯ МЕНЯ УЧИТЕЛЬ

Ш.А.Амонашвили

Книжка 3
АНТОАНЕТА ЙОВЧЕВА (1952 – 2014)

След трудна борба с тежката болест ни напусна един добър и мил човек, една светла личност – Анто- анета Йовчева, нашата обичана колежка Тони. Нейните колеги и приятели, многобройните автори и сътрудници на сп. „Начално образование“ и на сп. „Педагогика“ ще запазят завинаги спомена за нейната приветлива усмивка, за нейната отзивчивост и преда- ност към работата, за нейната широка култура и стре- меж към познание, към развитие. Родена на 20 март 1952 г. в София в интелигентно се- мей

Книжка 2
ПОСТМОДЕРНИЗЪМ И ВЪЗПИТАНИЕ

Клавдия Сапунджиева

ДЕТСКИ УНИВЕРСИТЕТИ

Боряна Иванова

ПРОФ. Д-Р ЕЛКА ПЕТРОВА

Има личности, в сиянието на които се оглеж- дат цяла плеада последователи, възпитаници, колеги; има личности, без които животът става по беден, дните по-еднообразни, защото в сър- цето остава празно място. Такава личност е професор, доктор на педа- гогическите науки Елка Петрова – най–големият ерудит в областта на предучилищното възпита - ние, учен с международно значение. Дълги години ще свеждаме глави пред нейна- та обаятелна личност, с искрена признателност ще си спомняме свидните

МЕЖДУНАРОДНЫЙ ЦЕНТР ГУМАННОЙ ПЕДАГОГИКИ

Международният център „Хуманна педагогика“ организира XIII педаго- гически четения в периода 20 – 23.03.2014 г. в гр.Тбилиси, Грузия. Форумът се организира със съдействието на грузинското правителство. „Учителят“ е темата, която ще обедини участниците: учители, експерти, родители, универ- ситетски преподаватели, представители на педагогическата общност от мно- го страни, за да се осъществи дискусия за мисията на съвременния учител в съвременния образователен контекст. Ръководството на

Книжка 1
ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА МОБИЛНОТО ОБУЧЕНИЕ

Стоянка Георгиева-Лазарова Лъчезар Лазаров

2013 година
Книжка 9
УЧИТЕЛИ ВЪЗРОЖДЕНЦИ В ТЪРНОВО

Венка Кутева-Цветкова

Книжка 8
ДИМИТЪР ДОНЧЕВ – С ВЪЗХИТА ЗА БЪЛГАРСКИЯ УЧИТЕЛ

100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ДИМИТЪР ЕВСТАТИЕВ ДОНЧЕВ (5.10.1913 – 15.02.1997)

Книжка 7
„СЛЪНЦЕТО“ НА ВЪЗПИТАТЕЛНАТА СИСТЕМА В ТВУ – РАКИТОВО

85 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА АНГЕЛ УЗУНОВ (1928 – 1999)

ЦЕННОСТИ И ДУХОВНО-НРАВСТВЕНО РАЗВИТИЕ НА МАЛКИЯ УЧЕНИК

Марияна Ешкенази, Гергана Фиданова, Марияна Вишева, Цветанка Годжилова

МАЛКИЯТ УЧЕНИК ЧЕТЕ

Марияна Механджиева Венета Велева

С БАБА И ДЯДО В КЛАС

Цветелин Горанов, Таня Илиева, Цветанка Берова, Нели Иванова, Борка Бончева

РОД РОДА НЕ ХРАНИ, НО ТЕЖКО МУ, КОЙТО ГО НЯМА!

Диляна Вачкова Евелина Димитрова

ДА ПОМОГНЕМ НА ДЕЦАТА ДА ОТВОРЯТ СЪРЦАТА СИ

Иванка Дебелушина Нина Маврикова

ДОБРОТО Е У ВСЕКИ

Мария Наскова

ОТЛИЧЕН ПЕДАГОГ, ПСИХОЛОГ И ПСИХОТЕРАПЕВТ

ДОЦ. СВЕТОСЛАВ СТАМЕНОВ (1939 – 2013)

Книжка 6
ТЕОРЕТИКО-ПРИЛОЖНИ ПРОБЛЕМИ НА КОНСТРУИРАНЕТО НА ТЕСТ ЗА НАЦИОНАЛНО ВЪНШНО ОЦЕНЯВАНЕ ПО „ЧОВЕКЪТ И ОБЩЕСТВОТО“ ЗА 4. КЛАС (2013)

Ваня Петрова, Цонка Каснакова, Мариан Делчев Жана Минчева Радостина Стоянова, Рада Димитрова Мария Темникова

MEDIA IN PRESCHOOL AGE OF CHILD’S LIFE

Sonja Petrovska Jadranka Bocvarova

Книжка 5
ШАЛВА АЛЕКСАНДРОВИЧ АМОНАШВИЛИ – УЧИТЕЛ ОТ БЪДЕЩЕТО

В сложното битие на науката и метамор- фозите на социалната реалност, неотменими и общовалидни остават само най-стойностни- те постижения и безспорни истини, които не само маркират и остойностяват територията на човешко познание, но извисяват самия чо- век, поддържат неговата вяра в доброто, под- хранват чувството му за собствена значимост, укрепват неговия дух. Приемайки извечните послания на класи- ческата философско-педагогическа мъдрост и дълбоко обвързан с педагогическата р

МАНИФЕСТ ГУМАННОЙ ПЕДАГОГИКИ

Преамбула 25 лет тому назад группа учителей новаторов провозгласила манифест „Пе- дагогика сотрудничества“ (Переделкино, 1986 год). В последующие годы были опубликованы отчеты встреч учителей новаторов, в которых рассматри- вались разные аспекты педагогики сотрудничества: „Демократизация лично- сти“ (Цинандали, Телавский район, Грузия, 1987 год), „Методика обновления“ (Москва, 1988 год), „Войдем в новую школу“ (Краснодарский край, 1988 год). Идеи педагогики сотрудничества воодушевленно

ПОРТФОЛИОТО НА УЧЕНИКА КАТО ПРОЦЕС НА САМОПОЗНАНИЕ

Радка Топалска Емилия Вълкова, Албена Атанасова

ДОПИРНИ СВЕТОВЕ

Албена Димитрова Стилияна Гронева

ПРЕДИ ГОДИНА И СЕГА

Веселка Аршинкова

Книжка 4
СВЕЩЕНИК ГЕОРГИ МАРИНОВ ПОЛУГАНОВ – ОСНОВАТЕЛЯТ НА УЧИЛИЩЕТО И ПЪРВИЯТ УЧИТЕЛ В ПОЛИКРАЙЩЕ

Георги Георгиев Трифонка Попниколова Марияна Георгиева–Гроссе

ЕВРОПЕЙСКИ ПРИКАЗКИ

Светла Попова

Книжка 3
ДА ОПАЗИМ ДЕТСКОТО ЗДРАВЕ!

Мая Топалова, Симона Пейчева

КАК ДА ОТГЛЕДАМЕ МАЛЪК ПРИРОДОЛЮБИТЕЛ?

Мадлена Николова Ани Цветкова

Книжка 2
Книжка 1
ИЗКУСТВОТО ЗА ПРЕВЕНЦИЯ НА АГРЕСИВНОТО ПОВЕДЕНИЕ НА ДЕЦАТА

Евгения Миланова Виолета Николова Величка Радева

ПРИЯТЕЛСТВОТО В ЖИВОТА НА ДЕТЕТО

Даниела Димитрова Красимира Василева

ПРЕДАЙ НАТАТЪК

Вилдан Мехмедова

ЗАЕДНО ДА БЪДЕМ ДОБРИ

(ПЕДАГОГИЧЕСКА СИТУАЦИЯ В ПОДГОТВИТЕЛНА ГРУПА)

ПРОФ. ДПН EЛКА ПЕТРОВА EДНА НЕЗАЛИЧИМА СЛЕДА В БЪЛГАРСКОТО ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБРАЗОВАНИЕ (1919 – 2012)

Почина проф. дпн Елка Петрова (20.ХІІ.2012 г.) – на- шата любима учителка по изкуството да се живее пъл- ноценно и професионално, създателката на науката за предучилищното възпитание на българските деца, пре- красната жена и велика майка, Неповторима, единствена, съвършена – това е нашата Елка: Примерът за всички нас – хилядите нейни студенти и последователи ! Елка Петрова винаги е първа, винаги е оригинална и авангардна; през 1950–1952 г. поставя началото на Висшия мето

2012 година
Книжка 9
ПЕДАГОГЪТ – РИЦАР НА ДЕТСТВОТО

Януш Корчак бе написал, че животът на великите хора е като легендите: труден, но красив. И се оказва пророчески прав, сякаш е писал за себе си! Наследник на семейство с богата духовна култура и традиции, останал отрано без баща, той не просто се справя с несгодите на сирачеството, но развива у себе си три могъщи извора на живот: любов към свободата и справедливостта, страст към знанието и творчеството, отдаденост на децата и тяхното щастие. Лекарят Корчак лекува децата и душите им. Безплатн

ЯНУШ КОРЧАК – ВЕЛИК ХУМАНИСТ И ПЕДАГОГ

„Със сила и мощ поведох своя живот, който беше привидно неподреден, самотен и чужд. За син избрах идеята да служа на детето и неговото дело. Привидно загубих.“ Бе лекар, писател, мислител. Бе философ, учен, моралист. Издател. Възпи- тател и педагог. Бе герой. Бе скромен. Във всяка от тези области той има изключителни постижения. В течение на по- вече от четиридесет години работи като педагог и писател. Четиридесет години безкористно служене на слабите и беззащитните. Създава съвременна кон

ЕВОЛЮЦИЯ НА ПРАВАТА НА ДЕТЕТО

„Детето има право на сериозно отношение към проблемите му, на справедливото им решаване.“

THE KORCZAK’S RIGHT TO SOCIAL PARTICIPATION OF CHILDREN THE CITIZENSHIP OF CHILDREN

A speech by Marek Michalak, the Ombudsman for Children, given during the seminar„The Polish-Israeli pioneer in the fi eld of human rights, Janusz Korczak (1879–1942) and today’s Convention on Children’s Rights as the part of the international law“, Geneva, the 6 of June 2009

ЗА ДЕТЕТО, ДЕТСТВОТО ИЛИ НАУКА ЗА НЕГО?

В памет на Януш Корчак – по повод 70 г. от неговата смърт и 100 г. от създаването на „Дом за сираци“ във Варшава Албена Чавдарова

Книжка 8
CHANGES IN UNIVERSITY TEACHING – THE ROAD FROM KNOWLEDGE TO COMPETENCIES

Slađana Anđelković Zorica Stanisavljević Petrović

ДОСТОЕН ЖИВОТ, ОТДАДЕН НА ПРОСВЕЩЕНИЕТО… ПРОФ. СТОЙКА ЗДРАВКОВА – ЕДИН СЪВРЕМЕНЕН БУДИТЕЛ НА 70 ГОДИНИ

Неуморна и взискателна! Енергична и всеотдай- на! Работохолик и перфекционист! Това е проф. д-р Стойка Здравкова! Не е за вярване, че в началото на ноември 2012 година навърши 70 години. И не е слу- чайно това, че тази светла дата е непосредствено бли- зо до Деня на будителите. А това, че проф . Здравкова е съвременен български будител, е толкова безспорно и видимо! 70–годишнината ù е един чудесен повод ретрос- пективно да си припомним и проследим най-значи-

Книжка 7
ОЧАКВАНА И ПОЛЕЗНА

Емилия Василева

Книжка 6
Книжка 5
ЦЕННО ПОМАГАЛО ЗА ПСИХОЛОЗИ И ПЕДАГОЗИ (Надежден инструмент за диагностициране смисъла на живота)

Любен Десев Минчев, Борис. Тест на Дж. Крумбъг и Л. Махолик за смисъл в живота. Българска версия. Варна, ВСУ „Черноризец Храбър“,

ГЕОРГИ MАВРОВ ЖИВОТ, ОТДАДЕН НА НАУКАТА И ОБРАЗОВАНИЕТО

Така най-общо, но и най-точно можем да охарак- теризираме дейността на ст. н. с. д-р Георги Петков Мавров. Той ни напусна неочаквано в края на април т.г. И до последния си ден не преставаше да се вълнува от проблемите на образованието. Споделяше инте- ресни мисли относно предстоящото приемане на За- кона за образованието. Пестелив на думи, но щедър на дела – това ясно проличава от неговата богата би- ография.

Книжка 4
ОЩЕ ЕДНА ИДЕЯ

Галина Стоянова

Книжка 3
С ИНОВАТИВЕН ПОГЛЕД КЪМ ЛИЧНОСТТА НА ДЕТЕТО

Маргарита Абрашева Любимка Габрова

БИЗНЕС ОБУЧЕНИЕ В ДЕТСКАТА ГРАДИНА

Красимира Костова Петя Драгоданова

ДЕТСКАТА БЕЗОПАСНОСТ

Любимка Габрова

БАБА ПРИКАЗКИ РАЗКАЗВА... (МИКС ОТ ПРИКАЗКИ)

Кева Захариева, Мария Мичева

Книжка 2
ДЕТЕ ПЪТУВА В АВТОМОБИЛА

Красимира Михайлова

ПРОТИВОПОСТАВЯНЕ

Пюрвя Ердниев, Б. Ердниев

ЗДРАВКА НОВАКОВА – ПРЕПОДАВАТЕЛ И ТВОРЕЦ

Седемдесетгодишният юбилей е вълнуващ повод да проследим трудния, богат и съдържателен професионално-творчески път на доц. д-р Здравка Новакова, да под- чертаем нейната важна роля за утвърждаване на дидактика на математиката като

IN MEMORIAM Иван Марев

Напусна ни проф. Иван Марев – философ, педагог, демократ, родолюбец. В далечната 1975 г., зареден с енергия, пълен с идеи, той създаде в Техническия

Книжка 1
ДЕЛЕГИРАНЕ НА ПРАВА ЧРЕЗ КОМИСИИТЕ В ДЕТСКАТА ГРАДИНА

Маргарита Абрашева Политиката, наречена управление на качеството, не е самоцел, нито поредна обра- зователна „мода“. Тя е практически необходима за поддържане от директора на учеб- ното заведение на един привлекателен образ в условията на конкуренция на пазара на учебни заведения. Това се отнася най-вече за детските градини. Политиката на упра- вление на качеството съдържа недостатъчно използван ресурс, включително за спечел- ване и запазване доверието на потребителя – родителите на децата,

ИНОВАЦИОННИ И ИНТЕРАКТИВНИ МЕТОДИ В КВАЛИФИКАЦИОННАТА ДЕЙНОСТ НА ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ КОЛЕКТИВ

Стоилка Ташева, Севда Лукайчева Развиващото се с динамични темпове общество в днешно време налага необ- ходимостта от иновационни промени в областта на образованието. И в предучи- лищната педагогика все по-често се търсят алтернативни педагогически техноло- гии както за възпитанието и обучението на децата, така и при провеждането на квалификационната дейност на самите педагози. Използването на интерактивните методи дава възможност да се възлагат за- дачи, които предполагат съвместна работа,

ТОВА ТРЯБВА ДА ГО ЗНАЕ ВСЯКО ДЕТЕ

Татяна Атанасова, Иванка Пампова

НА УЛИЦАТА Е ОПАСНО

Таня Янчева, Зоя Кацарова