Педагогика

https://doi.org/10.53656/ped2025-9s.01

2025/9s, стр. 7 - 22

КАРТОГРАФИРАНЕ НА РОДИТЕЛСКИТЕ ВЪЗПРИЯТИЯ ЗА ДИГИТАЛНАТА ЗРЯЛОСТ НА УЧИЛИЩАТА: ЕМПИРИЧНИ ДАННИ ОТ ИНСТРУМЕНТА PULSE

Бистра Мизова
OrcID: 0000-0002-8851-6380
WoSID: AAL-1517-2021
E-mail: b.mizova@fp.uni-sofia.bg
Faculty of Education
Sofia University „St. Kliment Ohridski“
Sofia Bulgaria
Румяна Пейчева-Форсайт
OrcID: 0000-0002-3720-2242
WoSID: ABB-7364-2020
E-mail: r.peytcheva@fp.uni-sofia.bg
Faculty of Education
Sofia University „St. Kliment Ohridski“
Sofia Bulgaria
Дивил Кулев
E-mail: d.kulev@fp.uni-sofia.bg
Faculty of Education
Sofia University „St. Kliment Ohridski“
Sofia Bulgaria

Резюме: Изследването използва инструмента PULSE (Parents’Understanding of Learning through School E-transformation) за анализ на родителските възприятия относно дигиталната зрялост на българските училища. Целта е очертаване профила на училищната дигитализация в четири области (влияние на дигиталните технологии върху ученето, инфраструктура, дигитални практики и дигитална грамотност и етика) и съпоставка между възприеманите и приоритизираните от родителите дигитални компетентности на учениците. Резултатите показват диференциран и нееднороден профил: ясно разпознаване на приноса на училището за онлайн безопасност и критично мислене, но колебливи оценки за интегративното развитие на дигиталните компетентности чрез всички учебни предмети и за достъпа до технологии и инструменти на ученици със специфични образователни нужди. Констатациите подчертават необходимостта от по-ясна комуникация с родителите и повече усилия за развитието на стратегии за преодоляване на неравенствата и дигитaлното изключване.

Ключови думи: дигитална зрялост; родителски възприятия; училищна дигитализация; дигитални компетентности; PULSE инструмент

Въведение

Интеграцията на информационните и комуникационните технологии във всички сфери на обществото, включително образованието, обуславя необходимостта от развитие на комплексни дигитални компетентности, които надхвърлят базовите технически умения. В този контекст дигитализацията се разглежда не само като технологичен процес, а като стратегически фактор за модернизация и трансформация на образователните системи, създавайки условия за по-персонализирани и гъвкави форми на учене1. Трансформацията предполага формиране на дигитална грамотност, включваща не само достъп и използване на информация, но и критична оценка на нейната достоверност и социални ефекти. Допълнително внимание се отделя на компютърното мислене (Computational Thinking), свързано с алгоритмичен подход към решаването на проблеми, който подпомага аналитичното и креативното мислене (Fraillon 2023). Така дигитализацията се очертава като многопластов процес с потенциал както за подкрепа на когнитивното, метакогнитивното и социално-емоционалното развитие на учениците, така и за рискове по отношение на споменатите развитийни аспекти.

1. Концептуална рамка на изследването в контекста на международни доклади и анализи

Семейната среда във фокуса на процесите на дигитална трансформация на образованието според международните стратегически документи и изследвания

Формирането на обхватна дигитална грамотност е резултат от интеракциите между множество преплитащи се фактори на различни равнища на влияние – социално, институционално, индивидуално. Въздействията на по-широката общност в тези процеси се пресичат с тези от институционалната среда на училището и класната стая, както и с индивидуалните характеристики на ученика. Не на последно място, трябва да се отчитат и ефектите на семейната среда. Именно в нейните рамки родителите и/или настойниците функционират като „основен медиатор“ между образователните политики и ежедневните практики на учене, защото техните нагласи, дигитални умения, налични ресурси и всекидневни комуникационни практики могат да допринесат за или да възпрепятстват формирането на функционали дигитални компетентности у подрастващите и тяхното ценностно осмисляне (Audrin & Audrin 2022). Поради това родителската роля днес (особено след натрупания опит с организацията и участието във формати за дигитално обучение от разстояние по време на пандемията от COVID-19) не бива да се неглижира повече, а да се разглежда като интегрален компонент от екосистемата на дигиталното образование, която свързва училищната организация с ресурсите и възможностите, осигурявани от семейството в подкрепа на ученето (Fraillon 2023).

Европейският план за действие в областта на дигиталното образование (2021 – 2027) подчертава родителите като ключова заинтересована страна, чиято ангажираност следва да се мисли не като епизодично участие, а като устойчиво партньорство – включващо съвместно определяне на потребности, вземане на решения и участие в мониторинг на дигиталната зрялост на училищата1. Това предполага роля на родителите в две основни посоки: подкрепа на ученето у дома чрез стимулиране на саморегулация, критична работа с дигитално съдържание и балансиране на времето пред екран, както и участие в организационните процеси чрез обратна връзка и регулярна комуникация. Данните от Global Education Monitoring Report2 и свързаните изследвания по-казват, че различни инициативи – от SMS кампании до съвместно създаване на дигитални ресурси – могат да разширят практиките за учене у дома, но ефективността им зависи от дигиталната грамотност и капацитета на родителите. Когато тези условия липсват, съществува риск от ограничени или дори рестриктивни практики, което подчертава нуждата от изграждане на родителски капацитет и културно чувствителна комуникация (Nicolai, Rui, Zubairi, Seluget, & Kamninga 2023). От гледна точка на равенството и приобщаването, данните от международните сравнителни изследвания насочват към заключения, че дигиталната образователна трансформация може да възпроизведе или дори да задълбочи съществуващи неравенства, ако семейната среда не бъде подкрепена и остане „слабото звено“ в тези процеси3. Социално-икономическият статус, измерим чрез индикатори като родителско образование, заетост и доход, се оказва предсказващ фактор по отношение на достъпа до устройства, свързаност и подходящи условия за учене; същевременно той е свързан и с видовете родителско посредничество (подкрепящо срещу рестриктивно), което има пряка връзка с дигиталната грамотност на подрастващите3 (Fraillon 2023, pp. 223 – 225).

Дигитална зрялост на училищата, дигитална образователна екосистема и ролята на родителите като заинтересована страна в тяхното изграждане

В търсене на цялостни решения за преход от дигитализация към дигитална трансформация в образованието се обосновава концепцията за дигитална зрялост – способността на училището да интегрира технологии и практики във всички свои функции, така че да функционират като единна система (Kampylis, Punie, & Devine 2015). Рамката DigCompOrg операционализира тази логика чрез области като лидерство, инфраструктура, педагогически практики и дигитални компетентности, подчертавайки нуждата от баланс между стратегическо управление и автономия (Kampylis, Punie, & Devine 2015). Дигиталната зрялост не се изчерпва с инфраструктура, а предполага организационни и финансови промени, както и интегриране на възприятията на заинтересованите страни чрез инструменти за самооценка4. В екосистемен план училищната дигитална зрялост зависи от външните условия и партньори. Международните анализи очертават взаимосвързани компоненти на ефективните дигитални екосистеми: устойчива инфраструктура и свързаност, сигурна комуникационна архитектура, политики за защита на данните и подбор на съвместими външни доставчици4 (Eurydice 2023; Schoors 2023). Особен акцент се поставя върху родителите – тяхната дигитална грамотност, участие в комуникацията и съвместното създаване на ресурси се разглеждат като ключово условие за екосистемност. Само чрез съчетаване на технологични инвестиции с политики за приобщаване, равенство и дигитална етика може да се гарантира устойчива и справедлива образователна среда2. Като цяло, устойчивостта на образователната дигитализация зависи от това, доколко училищата вземат под внимание факторите, свързани със семейната среда, в стратегиите си за дигитална зрялост чрез политики за ангажирано участие, ефективна комуникация и изграждане на родителски капацитет, които отчитат разнообразието на семейните контексти и минимизират съществуващите бариери.

Необходимост от проучване на родителските възприятия за дигиталната трансформация на българските училища

Макар че европейските политики и множество международни изследвания изтъкват значението на родителите като ключови партньори в процесите на дигитална трансформация на образованието, в българския контекст липсват систематични проучвания, които да отчитат тяхната реална ангажираност. Още по-голям е дефицитът от надеждни инструменти, способни да измерят родителските възприятия, нагласи и оценки за дигиталната зрялост на училищата, както и самооценките им относно собствените им възможности да подкрепят децата си в ученето чрез дигитални технологии. Тези липси затрудняват интегрирането на родителската перспектива в организационните политики и практики на училищата. Създаването на инструмента PULSE (Parents’ Understanding of Learning through School E-transformation) в рамките на проекта SUMMIT „Дигитализация на българската образователна система“ (BG-RRP-2.004-0008) представлява стъпка напред към преодоляване на този дефицит. PULSE предоставя стандартизирана основа за събиране и анализ на данни относно родителските възприятия за дигиталния капацитет и зрялост на училищата, като акцентира и върху измерението, свързано с дигиталната родителска самоефикасност. Неговата роля е да подпомогне натрупването на емпирични данни, които могат да служат като база за формиране на политики и стратегии, отчитащи спецификата на българския контекст и същевременно съответни на европейските приоритети, формулирани в Плана за действие в областта на дигиталното образование 2021 – 2027.

2. Методологически основания на изследването

Цел и изследователски въпроси. Настоящото изследване изследва положителните и критичните възприятия на родителите за дигитализацията на училищата в четири области: влияние на технологиите върху ученето, инфраструктура, педагогически практики и дигитална грамотност и етика на учениците. Тези области отразяват както опита на родителите, така и ключови измерения на училищната дигитална зрялост, позволявайки да се откроят силните страни и предизвикателствата на дигиталната трансформация в българския образователен контекст. Ключови изследователски въпроси на изследването са следните.

RQ1. Как систематизирането на родителските възприятия, основано на идентифициране на аспекти на консенсус и критичност, очертава профила на дигиталната зрялост на училищата в представените четири области?

RQ2. До каква степен възприятията на родителите за дигиталните компетентности, които училището развива, съответстват на компетентностите, които те самите смятат за важни за развитието на децата си?

Изследователска стратегия. Изследването използва смесена стратегия в рамките на описателен дизайн, прилагайки интеграция на количествени данни от четири стандартизирани скали на специално конструирания инструмент PULSE (Parents’ Understanding of the Level of School Digital Maturity Evaluation) и отворена секция от същия инструмент. Данните са събрани чрез дигиталната платформа Survey Monkey сред извадка от родители (N = 677), рекрутирана на принципа на „отзовалите се“ от аналитична клъстерна извадка от 30 училища, подбрани от национално представителна съвкупност, така че да отразяват разнообразието на българската образователна система по отношение на тип училище, географско разположение и социално-икономически контекст.

Инструмент на изследването. Инструментът PULSE (Parents’ Understanding of Learning through School E-transformation) е разработен за измерване на родителските възприятия за дигиталната зрялост и трансформация на училищата. Той включва 6 стандартизирани скали (45 айтема) и 4 отворени секции: 1. „Възприето влияние на дигиталните технологии върху ученето“ (8 айтема); 2. „Технологична инфраструктура и оборудване“ (5); 3. „Дигитални образователни практики“ (5); 4. „Дигитална грамотност и етика на учениците“ (7); 5. „Бариери пред дигитализацията“ (9) и 6. „Родителска увереност и подкрепа“ (10). За отговор по отделните айтеми в основните стандартизирани секции на инструмента се използва 5-степенна Ликертова скала с допълнителна опция „не е приложимо“. Конструиран е чрез експертно съдържателно валидиране и интегрира концепции за „дигитална зрялост“, базирани на DigCompOrg.

Надеждност и използвани в изследването скали. Психометричната оценка на инструмента показва висока вътрешна консистентност със стойности на α на Кронбах, вариращи в интервала 0.853 – 0.970 за шестте субскали. В настоящата статия аналитичният фокус е върху дискутираните вече четирите основни субскали, които са разглеждани от изследователския екип по конструирането на инструмента и като база за формиране на агрегиран индекс на училищната дигитализация през погледа на родителите (25 айтема, α = 0.941). Интеркорелациите между тях (измерени чрез коефициента r на Пиърсън) са положителни и статистически значими (p < 0.05), като се движат в умерен диапазон (r = 0.428 – 0.599). Този модел потвърждава както концептуалната свързаност, така и относителната автономност на отделните области.

Обработка на данните. Количествените данни по данните от разгледаните стандартизирани скали са анализирани със SPSS v.26.0 (описателни статистики, α на Кронбах, интеркорелации), а отворените отговори след субскалата „Дигитална грамотност и етика“ са обработени чрез индуктивно кодиране в QDA Miner.

Участници в изследването. Използвана е удобна извадка, която включва 677 родители на ученици от 4. до 12. клас, участващи доброволно в изследването. Респондентите са поканени за участие в рамките на аналитична клъстерна извадка от 30 училища, формирана от национално представителен корпус от училища, който отразява разнообразието на българската образователна система по тип училище, географско разположение и социално-икономически контекст. В демографски план преобладават майките (85%), като възрастовата структура е балансирана – 24% под 34 години, 52% между 35 – 44 години и 24% над 45 години. Образователният профил показва хетерогенност: 21% с основно, 27% със средно, 20% с бакалавърска и 32% с магистърска или по-висока степен, което гарантира представителност на различни социални и образователни слоеве.

Аналитична процедура, използвана в настоящото изследване. За „картографиране“ на родителските възприятия е приложена двустепенна аналитична процедура в рамките на всяка от четирите основни субскали на инструмента PULSE. На първо равнище е проведен честотен анализ, отчитащ дела на отговорите „съгласен“ и „напълно съгласен“ (степени 4 и 5 по Ликерт скалата). Като индикатор за критично възприятие се приема дял под 51%, като процентите са преизчислени без отговорите „не е приложимо“. На второ равнище са изчислени средните стойности (М, скала 1 – 5) и стандартните отклонения по всеки айтем, като за критични се считат стойности М ≤ 3.4. Айтемите, които едновременно покриват критериите на двете равнища, се третират като сигнални за критично възприятие, докато останалите се разглеждат като позитивни. Така възприетите прагове (51% и М ≤ 3.4) служат като операционални индикатори за разграничаване на устойчиво позитивни от колебливи или критични нагласи, осигурявайки баланс между аналитична чувствителност и избягване на прекомерна критичност. Отговорите „не е приложимо“ се третират като отделна категория и се изключват от изчисленията, следвайки добрите практики за докладване на item nonresponse5 (Groves et al. 2009).

3. Резултати от изследването

В тази част на изложението резултатите ще бъдат представени по основни изследователски въпроси.

3.1. Измерения на критичност и консенсус в родителските възприятия за дигиталната зрялост на училищата

В отговор на първия изследователски въпрос (RQ1) профилът на дигиталната зрялост на училищата е очертан по многократно споменатите вече четири основни области, като данните са анализирани съгласно описаната двустъпкова процедура, която позволява да се идентифицират както зони на стабилен консенсус, така и критични точки с висока вариативност във възприятията на родителите.

Област „Възприето влияние на дигиталните технологии върху ученето“ Тази област проследява доколко родителите откриват смисъл и възприемат като ефективно използването на дигитални технологии за целите на ученето. Най-силно критичните възприятия проличават по отношение на аспекта дали дигиталните технологии помагат на учениците да се справят по-успешно с възлаганите учебни задания. Тук по-малко от половината родители (45,7%) са съгласни, а средната стойност (М = 3.25) попада в рамките на приетия „критичен“ диапазон. Това означава, че значителна част от родителите не възприемат технологиите като реално предимство при изпълнение на учебните дейности спрямо учебни задания, в които не се изисква тяхното прилагане. Подобна е картината и при въпроса дали те водят до по-високи постижения, където съгласието спада още – до 40,9% (М = 3.21). Тук скептицизмът е още по-изразен, а сравнително високото стандартно отклонение (SD ≈ 1.10) подсказва силно разделение във възприеманите ползи от родителите. По-умерени, но също с колеблив характер, са възприятията относно мотивацията на учениците и предпочитанията им за учене с технологии. Макар половината родители да отчитат, че децата им предпочитат дигиталното учене (50,3%, М = 3.49), а малко над половината да виждат неговия положителен ефект върху мотивацията (55,8%, М = 3.62), в двата случая стандартните отклонения остават високи. Това е индикатор за липса на консенсус, като част от родителите разпознават добавена стойност, но почти аналогичен дял я оспорват. Съществуват обаче и позитивни, респ. по-консолидирани възприятия по няколко основни аспекта от анализираната област. Най-силно се подкрепя схващането, че е важно децата да имат актуални дигитални знания и умения (81,2%, М = 4.08). Тук почти няма съмнения – родителите възприемат дигиталната грамотност като ценност сама по себе си и като условие за бъдеща реализация. Сравнително стабилно е и възприятието, че технологиите правят ученето по-лесно (68,0%, М = 3.91), както и че тяхното използване е важно за бъдещето на децата (64,2%, М = 3.83). Доста родители заявяват, че активно насърчават децата си за учене чрез дигитални технологии (61,9%, М = 3.74), което показва готовност за дигитална подкрепа у дома. При тези индикатори стандартните отклонения са по-ниски, което означава по-силен консенсус. Обобщено, анализът на родителските перцепции по тази област очертава тенденции в две насоки. От една страна, е налице стабилна и споделена представа, че дигиталните технологии са ценни, необходими и заслужават подкрепа, а от друга страна – се разкрива отчетливо скептично възприятие относно техния реален принос по отношение на по-високите академични резултати, мотивацията за учене и относно убедеността, че учениците ги предпочитат, за да учат чрез тях.

Област „Технологична инфраструктура и оборудване“

Тази област описва как родителите възприемат обезпечеността на училищата с техника, дигитални устройства и надеждни системи за работа и защита на данните. Позитивните възприятия в тази област са относително ясно изразени. Най-напред родителите отчитат, че училищата разполагат с базова инфраструктура и техника (59,2%, М = 3.8), като тук стандартното отклонение (SD = 0.93) е ниско и говори за наличие на консенсус. Със сходна изразеност е възприятието, че училищата осигуряват дигитални устройства за учениците дори когато те липсват у дома (64,5%, М = 3.8). Макар дисперсията да е малко по-висока (SD = 1.00), се оформя доверие, че училищната среда компенсира определени битови дефицити по отношение на устройствата. Позитивни също са възприятията на родителите за сигурността на профилите и за данните в използваните училищни информационни системи като НЕИСПУО, Shkolo и пр. (64,4%, М = 3.9). Това възприятие е важно, защото подсказва доверие в институционалната защитеност и стабилност на платформите, които посредничат при учене и обмен на информация. Наред с тези позитивни оценки обаче се открояват и критични възприятия, концентрирани в два ключови аспекта. На първо място, родителите поставят под съмнение качеството и надеждността на интернет свързаността в училищата. Стойностите по скалата са с голяма вариативност, включително с дял на отговорили „не е приложимо“ от малко над 18%, а повишеното стандартно отклонение показва отчетлива поляризация, т.е. за някои родители достъпът е задоволителен, за други това остава сериозен проблем. На второ място, проблематичен се оказва аспектът, свързан с достъпа до дигитални ресурси и инструменти за ученици със специални образователни потребности. Тук делът на отговорите „не е приложимо“ достига 33,7%, което говори за това, че много родители нямат преки наблюдения по този аспект. Сред тези обаче, които са дали различен отговор, се регистрира отсъствие на консенсус. В този аспект е и най-осезаемото несъответствие в перцепциите на родителите по наблюдаваната област.

Делът на отговорите „не е приложимо“ по индикаторите в цялата област е значително по-висок в сравнение с предходната област (между 13% и 34%). Това би могло да означава, че немалка част от родителите нямат достъп до информация за техническите ресурси или нямат наблюдения за тяхното използване за целите на преподаването и ученето в училищата на своите деца. Макар това да не компрометира анализа, данните поставят акцент върху непрозрачността на някои аспекти от училищната инфраструктура. В обобщение на основните резултати става ясно, че и по отношение на технологичната инфраструктура съществува нееднозначна картина на възприятията, в рамките на която, от една страна, родителите признават наличието на базова дигитална техника, достъп до устройства и сравнително надеждна защита на данните, но от друга – перцепциите са отчетливо по-скептични и поляризирани по отношение на качеството на интернет свързаността и на „дигиталната“ подкрепа на учениците със специални образователни потребности.

Област „Дигитални педагогически практики“

Тази област е индикативна за възприятията на родителите относно използването на дигитални практики в учебния процес и извънкласната подготовка. Критичните възприятия се фокусират върху практики, които се възприемат като допълнителни или по-слабо интегрирани в ежедневното учене. На първо място стои използването на дигитални библиотеки и онлайн хъбове за извънкласна подготовка, където делът на съгласие е 49,6% (М = 3.6, SD = 1.08). Този резултат е под приетия праг на консенсус, а високото стандартно отклонение е индикативно за поляризация, в рамките на която за част от родителите тези ресурси реално се използват, но други не ги смятат за ефективно приложими. Почти аналогичен резултат се наблюдава по отношение на дигитални геймифицирани инструменти, използвани за самопроверка на знанията и уменията в рамките на самостоятелното учене вкъщи (47,7%, М = 3.6, SD = 1.14). Тук още по-ясно личат вариацията и разделението във възприятията – за някои родители образователните игрови дигитални практики са привлекателни и мотивиращи, но за други те изглеждат неубедителни или неприложими. Позитивните възприятия са по-ясно изразени по отношение на практиките, интегрирани в учебния процес на равнище класната стая. Родителите оценяват ролята на мултимедийните приложения за създаване и представяне на учебно съдържание (61,9%, М = 3.9, SD = 0.98), като тук е налице относителен консенсус. Положително, макар и по-умерено, се възприемат и онлайн платформите за търсене, създаване и споделяне на учебно съдържание (57,7%, М = 3.7, SD = 1.00), а сходен резултат показва и аспектът, свързан с използването на дигитални технологии за комуникация с учители и съученици по поставени проекти и задачи (56,5%, М = 3.7, SD = 1.06). И в двата случая се отчита известна вариативност в отговорите, но е налице обща позитивна тенденция в родителските перцепции за дискутираните практики. Делът на отговорите „не е приложимо“ е по-висок в сравнение с предходните области (между 10,8% и 19,2%). Това подсказва, че значителна част от родителите нямат преки наблюдения върху някои от практиките – особено извънкласните, свързани с използването на онлайн библиотеки или образователни хъбове (16,7%), и геймифизираните приложения за самопроверка (19,2%). В заключение, анализът на родителските възприятия по тази област очертава позитивна и сравнително консолидирана оценка за практиките, които са трайно интегрирани в учебния процес (мултимедийни приложения, онлайн платформи за използване, създаване и споделяне на образователно съдържание и за дигитална комуникация за учебни цели), докато по-скептични и поляризирани са възприятията за практики, които се възприемат като допълнителни с фокус върху самоподготовката и по-нетрадиционни, като дигитални библиотеки и игрови инструменти за самопроверка.

Област „Дигитална грамотност и етика“

Скалата по тази област изследва как родителите възприемат усилията на училището да развива дигитални компетентности у учениците, включително умения за безопасност, критично мислене, етично използване на информация, творчество и сътрудничество чрез прилагане на дигитални технологии. Найкритични са перцепциите на родителите по отношение на това, че развитието на дигитални умения се случва по всички учебни предмети, като агрегираният дял на съгласие (по двете позитивни степени на Ликертова скала) е 53,9% (М = 3.6, SD = 1.07). Макар да е малко над предложения в аналитичната процедура индикативен праг, подкрепата остава относително ниска за този фундаментален аспект, като SD показва умерена вариативност и липса на стабилен консенсус. Сходна е ситуацията и при аспекта, посочващ уменията за самостоятелно разрешаване на технически проблеми (54,7%, М = 3.6, SD = 1.09). Малко над половината родители възприемат, че тези умения се развиват, но високото SD подсказва значителна поляризация. Това са компонентите в областта, по отношение които родителските възприятия остават най-колебливи. Позитивните възприятия се отнасят най-вече до компетентностния аспект, свързан с насърчаването на безопасно поведение онлайн. Тук делът на съгласие е най-висок (62,6%, М = 3.8, SD = 1.05), което е индикатор за по-силна подкрепа. Умерено положителни са и възприятията, свързани с уменията за критичност към информацията (59,6%, М = 3.7, SD = 1.08) и с етичното използване и цитиране на източници, открити онлайн или чрез дигитални инструменти (54,1%, М = 3.7, SD = 1.01). Родителите отчитат, че училището стимулира тези аспекти, макар вариацията в отговорите да насочва към съществуващи различни възприятия по отношение на тези два индикатора. Сходна е картината при компетенциите „създаване на дигитално съдържание“ (58,1%, М = 3.7, SD = 1.04) и „сътрудничество чрез дигитални технологии“ (56,1%, М = 3.6, SD = 1.01). Въпреки че делът на съгласие е над 51%, подкрепата не е категорична и стабилна заради умерените стойности на стандартните отклонения по двата индикатора. Делът на отговорите „не е приложимо“ варира между 5,8% и 10,2% за проследяваните аспекти в цялата област – стойности, които са по-високи от тези в първата област, но които остават в рамките на типичната вариация. В заключение, анализът на родителските възприятия по тази субскала очертава комплексен, но неравномерен профил. По-позитивни възприятия се открояват по отношение на насърчаването на онлайн безопасността и критичното мислене като компетентности, подкрепяни чрез училищното обучение, а умерено позитивни са възприятията за етичност, дигитални умения за създаване на съдържание и сътрудничество, базирано на дигитални технологии, докато колебанията на родителите са по-скоро по отношение на интегративното развитие на дигиталните умения чрез всички учебни предмети и придобиването на техническа самостоятелност, което прави тези два аспекта най-уязвимите зони в рамките на областта.

3.2. Важни и придобити дигитални компетентности на учениците във възприятията на родителите

След анализа на отговорите по стандартизираната субскала от инструмента PULSE „Дигитална грамотност и етика“ беше разгледана и отворената секция, поместена след нея, в която родителите имаха възможност да посочат кои дигитални компетентности смятат за най-важни за своите деца и кои вече са били придобити в училище. Това позволи да се очертаят не само приоритетите, но и да се направи съпоставка между важните и възприеманите като реално развивани чрез училищното обучение компетентности (вж. обобщените резултати във фиг. 1), което по същество е изследователското търсене, вербализирано чрез втория ключов въпрос на изследването (RQ 2.), а именно: До каква степен възприятията на родителите за дигиталните компетентности, които училището развива, съответстват на компетентностите, които те самите смятат за важни за развитието на децата си?

30,019,815,79,35,42,91,68,47,323,714,911,47,63,62,21,213,721,9Сравнениемеждуважниза детето ипридобитив училищетодигиталниуменияКакви дигиталникомпетентностиеважноспоредВасдаразвивадететоВи,включителноврамкитенаучилищнотообучение?Дайтепримери затовакои дигиталниумения наВашето дете,придобитивучилищетосанай-полезниспоредВас?

Фигура 1. Възприятия за важни и реално придобити дигитални компетентности

В отговор на този въпрос се очертават няколко отчетливи тенденции в родителските самоотчети. Най-изразен консенсус се наблюдава по отношение на онлайн безопасността и етичното поведение в дигитална среда. Родителите определят тези компетентности като ключови за бъдещето на децата си, като паралелно ги разпознават като области, в които училището реално допринася. Това съответствие представлява пресечна точка, в която очакванията и практиките се припокриват. Най-често споменавана като важна е компетентността за търсене и обработка на информация (30%), но реалното ѝ развитие в училище е отчетено само от 23,7% от родителите. Подобна е ситуацията с работата с офис приложения (като Word, Excel, PowerPoint) – оценени като важни от 19,8%, но признати за реално придобити едва от 14,9%. Тези разминавания подсказват, че училищното обучение невинаги покрива очакванията за подготовка с базови, но стратегически умения. Съществуват компетентности, които не са сред водещите родителски приоритети, но се разпознават като резултат от училищното обучение. Такива са критично мислене, медийна грамотност, както и умения за управление на времето и самостоятелно учене чрез дигитални технологии. В свободно структурираните от родителите отговори тези умения са оценени по-високо като реално придобити (13,7%) в сравнение с важността им (8,4%). Това подсказва, че училището развива и компетентности, които не са очевидно приоритизирани от родителите, но се възприемат като ценни впоследствие, т.е. представляват своеобразен „имлицитен принос“ на училището. Особено отчетливо разминаване се наблюдава в дела на родителските отговори, които регистрират липса на полезни умения или липса на наблюдение. Докато при въпроса за „важните“ компетентности този дял е 7,3%, при въпроса за „придобитите“ в училище умения той нараства до 21,9%. По всяка вероятност това е индикатор не толкова за отсъствие на усилия от страна на училището за формирането на ключови дигитални умения, колкото за ограниченото им комуникиране с родителите. Не липсват и родители, които са категорични, че дигиталните умения се усвояват основно у дома, а не в училище.

4. Заключителна дискусия

Осъщественото изследване анализира родителските възприятия за процеси и фактори, които могат да служат като индикатор за оценка на дигиталната зрялост на училищата, като по този начин подчертава стратегическата значимост на родителите като заинтересовани страни в мониторинга на образователната дигитализация в български контекст. Чрез анализ на данните от стандартизирани скали и на тези от секция с отворените въпроси бяха проследени четири области – възприето влияние на дигиталните технологии върху ученето, технологична инфраструктура, дигитални педагогически практики и дигитална грамотност и етика, както и съпоставката между компетентностите, които родителите считат за важни, с тези, които разпознават като развивани в училище.

Основните констатации от изследването могат да бъдат систематизирани в няколко ключови направления.

1. Картографирането на родителските възприятия очертава диференциран и нееднороден профил на дигиталната зрялост на училищата. Родителите споделят позитивни перцепции за ценността на дигиталните технологии и тяхното значение за бъдещето, но остават скептични към реалния им принос за академични резултати, мотивация и предпочитания на учениците. В областта на инфраструктурата се открояват относително консолидирани оценки за наличието на основна техническа обезпеченост на училищата, достъп до устройства и сигурност на данните, съчетани обаче с поляризирани възприятия относно интернет свързаността и подкрепата за ученици със специфични образователни нужди. По отношение на дигиталните практики за преподаване и учене ясно се разграничават по-позитивно възприеманите практики на равнище класна стая (използване на мултимедийни приложения, онлайн платформи, инструменти за сътрудничество и дигитална комуникация) от по-скептично оценените „допълнителни“ практики за самоподготовка (дигитални библиотеки, игрови приложения). В сферата на дигиталната грамотност и етика родителите споделят най-положителни възприятия за ролята на училището в насърчаването на онлайн безопасността и на критичността към информацията, докато интегративното формиране на дигитални компетентности „през“ всички предмети и уменията за решаване на технически проблеми се очертават като зони с най-критично значение според родителите.

2. Съпоставените перцепции за компетентностите, които родителите приоритизират, и тези, които възприемат като придобити в рамките на училищното обучение, очертават едновременно аспекти на съвпадение (онлайн безопасност, етичност), отчетливи разминавания (търсене на информация, използване на базисни офис приложения), както и нерефлектиран от родителите принос на училището в области като критично мислене и самостоятелно учене чрез дигитални технологии.

3. Ограниченията на проведеното изследване се свързват с осъзнаването, че данните отразяват възприятия на родители, които често се формират индиректно и невинаги се основават на преки наблюдения на училищния процес. Значителният дял отговори „не е приложимо“ в някои скали е индикатор за ограничена информираност на родителите, което може да води до частична или непълна оценка на реалните училищни практики.

В заключение, проведеното изследване утвърждава необходимостта от по-задълбочен анализ на приноса на всички учебни предмети за развитието на дигиталните компетентности и целенасочената подкрепа за ученици със специални потребности в процеса на училищна дигитализация с цел превенция на неравенствата и дигиталното изключване. Важно е училищата да комуникират по-ясно своите усилия в дигиталната област с родителската общност, така че родителите да могат по-лесно да разпознават и оценяват постигнатото. От ключово значение е също училищата да осигуряват по-голяма прозрачност и видимост на предприетите инициативи, за да се повишат доверието и подкрепата от страна на семействата. В по-широк план, включването на родителите като партньори може да допринесе за преодоляване на разрива между училищните практики и родителските очаквания и да подкрепи изграждането на дигитална зрялост в образователните организации.

Благодарности и финансиране

Изследването е финансирано в рамките на The European Union – NextGeneration EU, чрез Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България, проект No BG-RRP-2.004-0008.

БЕЛЕЖКИ

1. EUROPEAN UNION. (2020). Digital education action plan 2021 – 2027. Publications Office of the European Union.

2. UNESCO. (2023). Technology in education: A global education monitoring report 2023. UNESCO Publishing. https://unesdoc.unesco.org/ark:/48223/ pf0000380058

3. OECD. (2023a). Shaping digital education: Enabling factors for quality, equity and efficiency. OECD Publishing. https://doi.org/10.1787/bac4dc9f-en

4. OECD. (2023b). Towards an effective digital education ecosystem. OECD Publishing. https://www.oecd.org/content/dam/oecd/en/publications/ reports/2023/12/oecd-digital-education-outlook-2023_c827b81a/c74f03de-en. pdf

5. AMERICAN ASSOCIATION FOR PUBLIC OPINION RESEARCH. (2016). Standard definitions: Final dispositions of case codes and outcome rates for surveys (9th ed.). AAPOR.

Acknowledgеments & Funding This study is financed by the European Union-NextGenerationEU, through the National Recovery and Resilience Plan of the Republic of Bulgaria, project No BG-RRP-2.004-0008.

REFERENCES

AUDRIN, C., & AUDRIN, B., 2022. Key factors in digital literacy in learning and education: A systematic literature review using text mining. Education and Information Technologies, vol. 27, no. 6, pp. 7395 – 7419.

FRAILLON, J., 2023. An international perspective on digital literacy: Results from ICILS 2023 (Revised). International Association for the Evaluation of Educational Achievement (IEA).

GROVES, R. M.; FOWLER, F. J.; COUPER, M. P.; LEPKOWSKI, J. M.; SINGER, E., & TOURANGEAU, R., 2009. Survey methodology (2nd ed.). Hoboken, NJ: Wiley.

KAMPYLIS, P.; PUNIE, Y. & DEVINE, J., 2015. Promoting effective digital-age learning: A European framework for digitally-competent educational organisations (JRC Science Hub, JRC98209, EUR 27599 EN). Publications Office of the European Union. https://doi. org/10.2791/54070.

NICOLAI, S.; RUI, T. (Y.); ZUBAIRI, A.; SELUGET, C. & KAMNINGA, T., 2023. EdTech and parental engagement. Background paper prepared for the 2023 Global Education Monitoring Report, Technology in education. Paris: UNESCO.

SCHOORS, W., 2023. An analysis of the European EdTech ecosystem (Deliverable 2.1). Ministry of Education and Training Flanders. https:// doi.org/10.5281/zenodo.10013506.

2025 година
Книжка 9s
Книжка 9
DEVELOPMENT OF DEMOCRATIC CULTURE THROUGH CONTENTS ABOUT THE ROMA IN CLASSROOM TEACHING – STUDENTS’ PERCEPTION

Aleksandra Trbojević, Biljana Jeremić, Hadži Živorad Milenović, Bojan Lazić

Книжка 8
КАТЕГОРИАЛНИ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИНФОРМАЦИОННО-КОМУНИКАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ В ОБУЧЕНИЕТО НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ СЪС СОП

д.п.н Мира Цветкова-Арсова, Данка Щерева, Славина Лозанова, Маргарита Томова

Книжка 7
ВРЪЗКА НА СОЦИАЛНО-ЕМОЦИОНАЛНОТО С КОГНИТИВНОТО РАЗВИТИЕ В ПРИОБЩАВАЩА СРЕДА

Милен Замфиров, Маргарита Бакрачева, Емилия Евгениева

Книжка 6
КОГНИТИВНО РАЗВИТИЕ НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ, ОБХВАНАТИ В ПРИОБЩАВАЩОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Милен Замфиров, Емилия Евгениева, Маргарита Бакрачева

Книжка 5
COMPETENCE FOR SOCIAL PEDAGOGICAL PRACTICE: WHAT DO STUDENTS TELL US?

Maya Tcholakova, Marina Pironkova, Aleksandar Ranev, Yana Staneva

MULTIMODAL COMMUNICATION IN PHYSICAL EDUCATION CLASSES

Cristiana Lucretia Pop, Cristina Filip

Книжка 4s
GAMES IN FUNCTION OF DEVELOPMENT OF MULTIPLICATION SKILLS

Dasare Sylejmani, Vesna Makashevska, Jasmina Jovanovska

Книжка 4
ИЗПОЛЗВАНЕ НА СИСТЕМИТЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОБУЧЕНИЕТО В КОНТЕКСТА НА ИНТЕРАКТИВНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Силвия Парушева, Борис Банков, Гергана Касабова, Петя Страшимирова

MILITARY AND SOCIAL THREATS AS DETERMINANTS OF THE DEVELOPMENT OF CONTEMPORARY UKRAINIAN HIGHER EDUCATION

Mykola Pantiuk, Tetiana Pantiuk, Nataliia Bakhmat, Olena Nevmerzhytska, Svitlana Ivakh

STEM ОБУЧЕНИЕ НА СТУДЕНТИ ПЕДАГОЗИ В ТРАНСДИСЦИПЛИНАРНА ОБРАЗОВАТЕЛНА СРЕДА

Любен Витанов, Николай Цанев, Людмила Зафирова, Гергана Христова, Катерина Динкова, Калина Георгиева, Жорж Кюшев, Здравка Савчева

ИЗСЛЕДВАНЕ И АНАЛИЗ НА НАГЛАСИТЕ НА СТУДЕНТИТЕ ПРИ ИЗПОЛЗВАНЕ НА ГЕНЕРАТИВЕН ИНСТРУМЕНТ НА ИЗКУСТВЕН ИНТЕЛЕКТ

Николай Янев, Иглика Гетова, Теодора Христова, Ива Костадинова, Георги Димитров

Книжка 3
ДРУГИЯТ КАТО ЦЕННОСТ В УЧИЛИЩЕ

Александър Кръстев

Книжка 2
ASSESSMENTS OF TEACHERS AND PARENTS OF CHILDREN WITH DEVELOPMENTAL DISABILITIES ON INCLUSION IN PRE-SCHOOL INSTITUTIONS

Zagorka Markov, Hadzi Zivorad Milenovic, Biljana Jeremic, Radmila Zecevic, Milica Pavlovic

Книжка 1s
ПРИЛОЖЕНИЕ НА СРЕДСТВАТА ЗА ДОПЪЛВАЩА И АЛТЕРНАТИВНА КОМУНИКАЦИЯ В ОБРАЗОВАТЕЛНИТЕ ИНСТИТУЦИИ В БЪЛГАРИЯ

. Неда Балканска, . Анна Трошева-Асенова, . Пенка Шапкова, Снежина Михайлова

USE OF ARTIFICIAL INTELLIGENCE IN FOREIGN LANGUAGE TEACHING

Ekaterina Sofronieva, Christina Beleva, Galina Georgieva

Книжка 1
Скъпи читатели, автори, приятели на списание „Педагогика“,

В началото на 2025 година в първия брой на нашето списание „Педагогика“ бих искала от името на редакционната колегия и от мое име да Ви пожелая здраве, творческо вдъхновение и професионално удовлетворение от прино- са Ви към педагогическата наука и практика! Вярвам и се надявам, че списание „Педагоги- ка“ ще продължи да осигурява платформа за научен, обективен и откровен диалог, базиран на резултати от научни изследвания, за насто- ящето и бъдещето на обучението и образова- н

2024 година
Книжка 9s
Книжка 9
ANALYSIS AND IMPROVEMENT OF VIDEO LEARNING RESOURCES IN SMALL-SCALE LEARNING SCENARIOS

César Córcoles, Laia Blasco-Soplon, Germán Cobo Rodríguez, Ana-Elena Guerrero-Roldán

Книжка 8
АНГАЖИРАНОСТ КЪМ УЧЕНЕ ЧРЕЗ ИЗПОЛЗВАНЕ НА СМАРТ ТЕХНОЛОГИИТЕ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Кирилка Тагарева, Дора Левтерова-Гаджалова, Ваня Сивакова

Книжка 7
Книжка 6
Книжка 5s
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА НА СТАЖАНТСКАТА ПРАКТИКА ПРЕД СТУДЕНТИ – БЪДЕЩИ УЧИТЕЛИ

Илиана Петкова, Марияна Илиева, Владислава Станоева, Георги Чавдаров

Книжка 5
FEATURES OF SPEECH COMPREHENSION TRAINING OF CHILDREN WITH AUTISM SPECTRUM DISORDERS

Maryna Branytska, Svitlana Myronova, Svitlana Mykhalska

OVERVIEW OF THE STEM EDUCATION IN ISRAEL

Aharon Goldreich, Elena Karashtranova

Книжка 4
НАГЛАСИ НА СТУДЕНТИТЕ КЪМ СМАРТ ТЕХНОЛОГИИТЕ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Дора Левтерова-Гаджалова, Кирилка Тагарева, Ваня Сивакова

PROFESSIONAL SUPPORT FOR YOUNG RESEARCHERS

Emina Vukašinović, Marija Veselinović, Milan Milikić

РОБОТИТЕ В ОБУЧЕНИЕТО – ОБРАЗОВАТЕЛНА STEAM ИГРА

Мария Желязкова, Михаил Кожухаров, Даниела Кожухарова

Книжка 3s
Книжка 3
ATTITUDES AND EXPERIENCES OF THE PRESCHOOL TEACHERS IN THE APPLICATION OF DIGITAL TECHNOLOGIES IN ENVIRONMENTAL EDUCATION

Nataša Branković, Gordana Kozoderović, Biljana Jeremić, Danijela Petrović, Bojan Lazić, Slavica Karanović

ДИГИТАЛНИ ТЕХНОЛОГИИ В ПОДКРЕПА НА УЧЕНЕТО

Стоянка Георгиева-Лазарова, Лъчезар Лазаров

PREPARATION OF FUTURE TEACHERS FOR ORGANISING A HEALTH-PRESERVING INCLUSIVE SPACE IN EDUCATIONAL INSTITUTIONS

Nadiya Skotna, Tetiana Nadimyanova, Anna Fedorovych, Myroslava Sosiak, Oksana Yatsiv

Книжка 2s
Книжка 2
ОТ РИСУНКА – КЪМ СНИМКА

Камен Теофилов

Книжка 1s
Книжка 1
„ВТОРОТО“ БЪЛГАРСКО УЧИЛИЩЕ. ГЕНЕЗИСЪТ

Пенка Цонева, Бистра Мизова

2023 година
Книжка 9
EXPLORING THE NARRATIVE IDENTITY OF HUNGARIAN TEACHERS IN SLOVAKIA

Patrik Baka, Terézia Stredl, Kinga Horváth, Zsuzsanna Huszár, Melinda Nagy, Péter Tóth, András Németh

Книжка 8
A QUALITY “ONLINE” TEACHER – WHAT DO STUDENTS APPRECIATE AND VALUE IN TEACHERS DURING DISTANCE LEARNING?

Irena Golubović-Ilić, Ivana Ćirković-Miladinović, Nataša Vukićević

SUPPORT FOR THE INCLUSION OF ROMA CHILDREN THROUGH THE PROJECT TEACHING MODEL

Biljana Jeremić, Aleksandra Trbojević, Bojan Lazić, Gordana Kozoderović

TREND ANALYSIS OF PROFESSIONAL COMPETENCES OF SPORTS TEACHERS AND COACHES

Sergejs Capulis, Valerijs Dombrovskis, Svetlana Guseva, Alona Korniseva

Книжка 7
ЦЕННОСТЕН ПРОФИЛ НА УЧИТЕЛИТЕ В НАЦИОНАЛЕН КОНТЕКСТ

Цветан Давидков, Силвия Цветанска

Книжка 6s
MODELLING OF MARITIME CYBER SECURITY EDUCATION AND TRAINING

Gizem Kayisoglu, Pelin Bolat, Emre Duzenli

INTRODUCING THE USE OF CASE STUDIES METHODOLOGY IN TRAINING FOR SOFT SKILLS IN MARITIME UNIVERSITIES. THE ISOL-MET PROGRAM

Maria Lekakou, Helen Iakovaki, Dimitris Vintzilaios, Markella Gota, Giorgos Georgoulis, Thalia Vintzilaiou

THE ROLE OF MARITIME EDUCATION IN DIGITALIZATION

Kamelia Narleva, Yana Gancheva

Книжка 6
С МИСИЯ ЗА НАЦИОНАЛНА И КУЛТУРНА ИНДИВИДУАЛНОСТ

Надежда Кръстева, Йордан Колев

Книжка 5s
PREFACE

Nikola Vaptsarov Naval Academy is the oldest technical educational institution in Bulgaria. The Naval Academy is one of the symbols of Varna and Bulgaria in the world maritime community. Its history and achievements establish it as the most prestigious center for training of maritime specialists. At present, the Naval Academy trains specialists for the Navy and for the merchant marine in all areas of maritime life. Research and development conducted at the Naval Academy in Varna

A FAIR CONCERN ABOUT ECDIS

Nikolay Sozonov, Dilyan Dimitranov

DATA-DRIVEN LEARNING APPROACH TO MARITIME ENGLISH

Jana Kegalj, Mirjana Borucinsky, Sandra Tominac Coslovich

DEVELOPING CRITICAL THINKING SKILLS THROUGH THE “CASE STUDY” TEACHING METHOD IN MARITIME ENGLISH LANGUAGE TEACHING (MELT)

Tamila Mikeladze, Svetlana Rodinadze, Zurab Bezhanovi, Kristine Zarbazoia, Medea Abashidze, Kristine Iakobadze

MAXIMIZING STUDENTS’ LEARNING IN MARITIME ENGLISH ONLINE COURSE

Valentyna Kudryavtseva, Svitlana Barsuk, Olena Frolova

Книжка 5
Книжка 4s
Книжка 4
Книжка 3s
СПИРАЛАТА ОБЩЕСТВО – ОБРАЗОВАНИЕ

Иванка Шивачева-Пинеда

Книжка 3
ПРОЕКТНО БАЗИРАНО ОБУЧЕНИЕ ЗА СОЦИАЛНО-ЕМОЦИОНАЛНИ И ТЕХНОЛОГИЧНИ УМЕНИЯ ЧРЕЗ ПРОГРАМАТА „УМЕНИЯ ЗА ИНОВАЦИИ“

Галин Цоков, Александър Ангелов, Йоанна Минчева, Рени Димова, Мария Цакова

МЕДИЙНАТА ГРАМОТНОСТ И УЧИТЕЛИТЕ

Светла Цанкова, Стела Ангова, Мария Николова, Иван Вълчанов, Илия Вълков, Георги Минев

Книжка 2
INTONATION AND CHILDREN WITH EMOTIONAL AND BEHAVIORAL PROBLEMS

Katerina Zlatkova-Doncheva, Vladislav Marinov

Книжка 1
2022 година
Книжка 9
ТРАНСГРЕСИВНО-СИНЕРГИЧНО КАРИЕРНО РАЗВИТИЕ В „НЕФОРМАЛНО ОБРАЗОВАНИЕ“ В УНИВЕРСИТЕТА

д.п.н Яна Рашева-Мерджанова, Моника Богданова, Илиана Петкова

Книжка 8
INTEGRATING INTERCULTURAL EDUCATION IN THE PRIMARY SCHOOL CURRICULUM

Bujar Adili, Sonja Petrovska, Gzim Xhambazi

НАГЛАСИ НА БЪДЕЩИТЕ ДЕТСКИ УЧИТЕЛИ КЪМ STEM ПОДХОДА

Наталия Павлова, Михаела Тончева

Книжка 7
НАЦИОНАЛНАТА ИДЕЯ НА ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ

Йордан Колев, Надежда Кръстева

Книжка 6
Книжка 5
ИВАН Д. ШИШМАНОВ – ЕВРОПЕИЗИРАНИЯТ БЪЛГАРИН

Надежда Кръстева, Йордан Колев

THE TECHNOLOGY OF DEVELOPMENT OF COMMUNICATIVE CULTURE OF ELEMENTARY SCHOOL TEACHERS

Mariia Oliiar, Nataliia Blahun, Halyna Bilavych, Nataliia Bakhmat, Tetyana Pantyuk

Книжка 4
TEACHERS’ATTITUDES BOUT TEACHING AND LEARNING MATHEMATICS

Aleksandra Mihajlović, Emina Kopas-Vukašinović, Vladimir Stanojević

EDUCATION 4.0 – THE CHANGE OF HIGHER EDUCATION INSTITUTIONS AND THE LABOUR MARKET

Gergana Dimitrova, Blaga Madzhurova, Stefan Raychev, Dobrinka Stoyanova

Книжка 3s
DISTANCE LEARNING IN THE CONTEXT OF THE COVID-19 PANDEMICS

Baktybek Keldibekov, Shailoobek Karagulov

DIGITAL UNIVERSITIES: FEATURES AND KEY CHARACTERISTICS

Marina Skiba, Maktagali Bektemessov, Alma Turganbayeva

Книжка 3
Книжка 2
TWO-TIER MODEL OF TRAINING FUTURE TEACHERS FOR COACHING AT OUT-OF-SCHOOL INSTITUTIONS

Borys Savchuk, Tetyana Pantyuk, Natalia Sultanova, Halyna Bilavych, Mykola Pantyuk

Книжка 1
2021 година
Книжка 9
ИЗСЛЕДВАНЕ НА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО МЕЖДУ ФОРМАЛНОТО И НЕФОРМАЛНОТО ЗДРАВНО ОБРАЗОВАНИЕ

Доц. д-р Вержиния Боянова Гл. ас. д-р Константин Теодосиев Гл. ас. д-р Берджухи Йорданова

FORMATION OF PROFESSIONAL COMPETENCE OF ASSISTANT TEACHER OF INCLUSIVE EDUCATION IN SECONDARY EDUCATION INSTITUTIONS

Prof. Dr. Vladyslava Liubarets, Prof. Dr. Nataliia Bakhmat, Prof. Dr. Olena Matviienko, Oksana Tsykhmeistruk, Inna Feltsan

Книжка 8
ОТНОСНО ЗАДЪЛЖИТЕЛНОСТТА НА ПРЕДУЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ – РЕЗУЛТАТИ ОТ ЕДНО ИЗСЛЕДВАНЕ

Проф. д-р Маргарита Колева, доц. д-р Блага Джорова, д-р Ева Жечева

INFLUENCE OF PSYCHOLOGICAL AND PEDAGOGICAL FEATURES OF STUDENTS ON THEIR ACTIVITY IN SELF-EDUCATION

Dr. Iryna Sereda, Assoc. Prof. Dr. Svitlana Karskanova, Assoc. Prof.

CENTRALISATION AND DECENTRALISATION IN HIGHER EDUCATION: A COMPARATIVE STUDY OF HUNGARY AND GERMANY

Carla Liege Rodrigues Pimenta, Prof. Dr. Zolt†n R–nay, Prof. Dr. Andr†s Nmet

ЗА ПРИОБЩАВАНЕТО, ОБУЧЕНИЕТО И РАЗВИТИЕТО НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ С ИНТЕЛЕКТУАЛНИ ЗАТРУДНЕНИЯ

Златкова-Дончева, К. (2021). Приобщаване, обучение и развитие на деца и ученици с интелектуални затруднения. Бургас: Либра СКОРП, ISBN 978-954-471-705-6

Книжка 7s
CONCEPT OF PRESENT PRACTICE IN CHOOSING OF OPTIMAL NUMBER OF TUGS

Rino Bošnjak, Zvonimir Lušić , Filip Bojić, Dario Medić

S-101 CHARTS, DATABASE TABLES FOR S-101 CHARTS, AUTONOMOUS VESSEL

Vladimir Brozović, Danko Kezić, Rino Bošnjak, Filip Bojić

INFLUENCE OF HYDRO-METEOROLOGICAL ELEMENTS ON THE SHIP MANOEUVRING IN THE CITY PORT OF SPLIT

Zvonimir Lušić , Nenad Leder, Danijel Pušić, Rino Bošnjak

MEETING SUSTAINABLE DEVELOPMENT GOALS – EXPERIENCE FROM THE LARGEST SHIPPING COMPANIES

Katarina Balić , Helena Ukić Boljat, Gorana Jelić Mrčelić, Merica Slišković

OPTIMISING THE REFERENCE POINT WITHIN A JOURNAL BEARING USING LASER ALIGNMENT

Ty Aaron Smith , Guixin Fan , Natalia Nikolova , Kiril Tenekedjiev

REVIEW OF THE CURRENT INCREASE OF NOISE UNIT COST VALUES IN TRANSPORT

Luka Vukić , Ivan Peronja , Mihaela Bukljaš , Alen Jugović

TARGET DETECTION FOR VISUAL COLLISION AVOIDANCE SYSTEM

Miro Petković, Danko Kezić, Igor Vujović, Ivan Pavić

NEW RESULTS FOR TEACHING SHIP HANDLING USING FAST TIME SIMULATION

Knud Benedict , MichŽle Schaub , Michael Baldauf , Michael Gluch , Matthias Kirchhoff , Caspar Krüger

POTENTIAL BENEFITS OF ELECTRICALY DRIVEN FERRY, CASE STUDY

Tina Perić, Ladislav Stazić, Karlo Bratić

SITUATIONAL AWARENESS – KEY SAFETY FACTOR FOR THE OFFICER OF THE WATCH

Hrvoje Jaram, Pero Vidan, Srđan Vukša, Ivan Pavić

Книжка 7
INCLUSIVE INTELLIGENCE

Dr. Aleksandar Krastev, Assist. Prof.

EDUCATION OF MORAL CULTURE OF STUDENT YOUTH IN THE CONDITIONS OF POLYCULTURAL SPACE

Dr. Natalia Bondarenko, Assoc. Prof. Yevhen Rozdymakha Dr. Lyudmila Oderiy, Assoc. Prof. Dr. Anatoly Rozdymakha, Assoc. Prof. Dilyana Arsova, PhD student

PROFESSIONAL DEVELOPMENT IN KOSOVO – RESEARCH OF TRAINING PROGRAMS AND TESTS

Bekim Samadraxha, Veton Alihajdari, Besim Mustafa, Ramë Likaj

Книжка 6s
EVALUATION OF CRUISER TRAFFIC VARIABLES IN SEAPORTS OF THE REPUBLIC OF CROATIA

Maja Račić, Katarina Balić, Mira Pavlinović, Antonija Mišura

COMPARATIVE ANALYSIS OF THE CONTRACTS FOR MARITIME TRANSPORT SERVICES. CHAIN OF CHARTER PARTIES

Svetlana Dimitrakieva, Ognyan Kostadinov, Christiana Atanasova

THE LIGHTSHIP MASS CALCULATION MODEL OF A MERCHANT SHIP BY EMPIRICAL METHODS

Vedran Slapničar , Katarina Zadro , Viktor Ložar , Ivo Ćatipović

ON EDUCATION AND TRAINING IN MARITIME COMMUNICATIONS AND THE GMDSS DURING THE COVID-19

Chavdar Alexandrov, Grozdyu Grozev, Georgi Dimitrov, Avgustin Hristov

AIR POLLUTANT EMISSION MEASUREMENT

Nikola Račić, Branko Lalić, Ivan Komar, Frane Vidović, Ladislav Stazić

ASSESSMENT OF LNG BUNKERING ACCIDENTS

Peter Vidmar, Andrej Androjna

EGR OPERATION INFLUENCE ON THE MARINE ENGINE EFFICIENCY

Delyan Hristov, Ivan Ivanov, Dimitar Popov

THE MEASUREMENT OF EXHAUST GAS EMISSIONS BY TESTO 350 MARITIME – EXHAUST GAS ANALYZER

Bruna Bacalja, Maja Krčum, Tomislav Peša, Marko Zubčić

PROPELLER LOAD MODELLING IN THE CALCULATIONS OF MARINE SHAFTING TORSIONAL VIBRATIONS

Nenad Vulić, Karlo Bratić, Branko Lalić, Ladislav Stazić

MODELING OF THE DEPENDENCE OF CO

Hristo Hristov, Ivailo Bakalov, Bogdan Shopov, Dobromir Yovkov

TECHNICAL DIAGNOSTICS OF MARINE EQUIPMENT WITH PSEUDO-DISCRETE FEATURES

Guixin Fan , Natalia Nikolova , Ty Smith , Kiril Tenekedjiev

CONTRIBUTION TO THE REDUCTION OF THE SHIP’S SWITCHBOARD BY APPLYING SENSOR TECHNOLOGY

Nediljko Kaštelan, Marko Zubčić, Maja Krčum, Miro Petković

THE STAND FOR FIN DRIVES ENERGY TESTING

Andrzej Grządziela , Marcin Kluczyk , Tomislav Batur

INTRODUCTION OF 3D PRINTING INTO MARINE ELECTRICAL ENGINEERING EDUCATION – A CASE STUDY

Ivica Kuzmanić, Igor Vujović, Zlatan Kulenović, Miro Petković

SHIPYARD CRANE MODELING METHODS

Pawel Piskur, Piotr Szymak, Bartosz Larzewski

Книжка 6
TEACHERS' PERSPECTIVE ON THE EDUCATIONAL IMPLICATIONS OF ONLINE TEACHING

Dr. Julien-Ferencz Kiss, Prof. Dr. Florica Orțan, Dr. Laurențiu Mˆndrea

ПСИХОЛОГО-ПЕДАГОГИЧЕСКИ ПРАВИЛА, МОДЕЛИ НА ДОБРИ ПРАКТИКИ И ПРЕПОРЪКИ ПРИ РАБОТАТА И ОБУЧЕНИЕТО НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ С ПОВЕДЕНЧЕСКИ РАЗСТРОЙСТВА

Тричков, Ив., 2019. Психолого-педагогически правила, модели на добри прак- тики и препоръки при работата и обучението на деца и ученици

Книжка 5
ФИДАНА ДАСКАЛОВА ЗА ПЕДАГОГИКАТА

Маргарита Колева, Йордан Колев

ВОЕННОМОРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ – ЕДИН РАЗЛИЧЕН ПОГЛЕД

Кожухаров, А. (2021). Личните академични документи на българската военна образователна система (1892 – 1946). Варна: ВВМУ, ISBN 978-619-7428-55-1

Книжка 4
Книжка 3
НЕВРОДИДАКТИКА

Наталия Витанова

ЗА АСИСТИРАЩИТЕ И ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Сивакова, В. (2020). Асистиращи и информационни технологии

Книжка 2
ОВЛАДЯВАНЕ НА КЛЮЧОВИ КОМПЕТЕНЦИИ ПРИ ОРИЕНТИРАНЕ В СВЕТА

Стоянова, М. (2019). Овладяване на ключови компетенции при ориентиране в света. София: Авангард принт, ISBN 978-954-337-398-7 374

Книжка 1
BULGARIAN SCHOOL – SHOWCASE OF IDENTITY

Veska Gyuviyska, Nikolay Tsankov

ЗА ИЗБОРА НА УЧЕБЕН КОМПЛЕКТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛЕН ЕТАП. И ЗА ОБУЧЕНИЕТО

Георгиева, А. (2020). Съвременни проекции на обучението по български език

КОНТРОЛ НА СТРЕСА. ПСИХОЛОГИЧЕСКИ И УПРАВЛЕНСКИ РАКУРСИ

Стоянов, В. (2020). Управление на стреса в организацията. Психологически и управленски ракурси. 198 cтр., Варна: Стено, ISBN 978-619-241-119-0

2020 година
Книжка 9
Книжка 8
EDUCATIONAL REASONS FOR EARLY SCHOOL DROP-OUT

Maria Teneva, Zlatka Zhelyazkova

Книжка 7s
TEACHING CHALLENGES IN SPORTS EDUCATION DURING THE PANDEMIC COVID-19

Evelina Savcheva, Galina Domuschieva-Rogleva

THE DIFFERENCES IN STUDENTS’ ATTITUDES ABOUT ONLINE TEACHING DURING COVID-19 PANDEMIC

Aleksić Veljković Aleksandra , Slađana Stanković , Irena Golubović-Ilić , Katarina Herodek

ONLINE EDUCATION DURING PANDEMIC, ACCORDING TO STUDENTS FROM TWO BULGARIAN UNIVERSITIES

Antoaneta Getova¹ , Eleonora Mileva² , Boryana Angelova-Igova²

Книжка 7
ПОДГОТОВКАТА НА ПЕДАГОГИЧЕСКИ КАДРИ ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНИТЕ ВЪЗПИТАТЕЛНИ ЗАВЕДЕНИЯ ПРЕЗ ПЕРИОДА 1944 – 1991 ГОДИНА

Въчева, С. (2019). Подготовката на педагогически кадри за предучилищните възпитателни заведения през периода

ПАЗАРНИ МЕХАНИЗМИ В УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ. ТЕОРЕТИКО-ПРИЛОЖНИ ВЪПРОСИ

Първанова, Й. (2020) Пазарни механизми в училищното образование. Теоретико-приложни въпроси. София: Колбис, ISBN 978-619-7284-35-5

Книжка 6
TEACHERS ATTITUDES ABOUT INTEGRATED APPROACH IN TEACHING

Emina Kopas-Vukašinović, Aleksandra Mihajlović, Olivera Cekić-Jovanović

Книжка 5
КОНЦЕПТУАЛНИ МОДЕЛИ ЗА РАЗРАБОТВАНЕ НА ПОЗНАВАТЕЛНИ ОНЛАЙН ИГРИ В ОБЛАСТТА НА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО

Детелин Лучев, Десислава Панева-Мариновa, Радослав Павлов Гита Сенка Лилия Павлова

ТАЛАНТЛИВ ПЕДАГОГ И КУЛТУРЕН ДЕЕЦ

Севда Чобанова, Любен Десев

Книжка 4
A CONTINUUM OF APPROACHES TO SCHOOL INSPECTIONS: CASES FROM EUROPE

Rossitsa Simeonova, Yonka Parvanova Martin Brown, Sarah Gardezi, Joe O’Hara, Gerry McNamara Laura del Castillo Blanco Zacharoula Kechri, Eleni Beniata

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2019 година
Книжка 9
Книжка 8
ОБРАЗОВАНИЕ НА БЪДЕЩЕТО

Наталия Витанова

Книжка 7
МОДЕЛ НА РАБОТА В ИНТЕРКУЛТУРНА СРЕДА

(Научноизследователска саморефлексия)

RISK FACTORS FOR EARLY SCHOOL LEAVING IN BULGARIA

Elena Lavrentsova, Petar Valkov

ПРИНОСИ НА ЕЛКА ПЕТРОВА ЗА БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ

(100 години от рождението на проф. д.п.н. Елка Петрова – 27.10.1919 – 21.12.2012)

НАСОКИ ЗА ПРИОБЩАВАНЕ НА МАРГИНАЛНИ СЕМЕЙНИ ОБЩНОСТИ В ОБРАЗОВАТЕЛНИТЕ ИНСТИТУЦИИ

Нунев, Й. (2019). Насоки за приобщаване на маргинални семейни общности в образователните институции. Велико Търново: Св. св. Кирил и Методий, ISBN 978-619-208-186-7

Книжка 6
ДИОФАНТОВИ УРАВНЕНИЯ И СИСТЕМИ ДИОФАНТОВИ УРАВНЕНИЯ – ТЕОРЕТИЧНИ АСПЕКТИ И МЕТОДИЧЕСКА ПРОЕКЦИЯ В НАЧАЛНИЯ ЕТАП НА ОБРАЗОВАНИЕ

Владимира Ангелова. (2018). Диофантови уравнения и системи диофантови уравнения – теоретични аспекти и методическа проекция в начален етап на образование. Пловдив: Паисий Хилендарски, ISBN 978-619-202-394-2

ЕДНА НОВА КНИГА ЗА ПЕДАГОГИЧЕСКИТЕ УМЕНИЯ НА УЧИТЕЛИТЕ

Николай Колишев. (2018). Теория на педагогическите умения на учителите. София: Захарий Стоянов, ISBN: 9789540912066

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ПРИЛОЖЕНИЕ НА ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИЯ ПОДХОД ПРИ ОБУЧЕНИЕ НА СТУДЕНТИ ПЕДАГОЗИ

(върху примера на обучение по академичната дисциплина „Съвременни аспекти на гражданското образование“ на студенти педагози)

LEARNING MATURITY

Alina G“mbuță Daniela-Carmen Berințan Marijana Mikulandra Krzysztof Kij Katja Sivka

Книжка 2
ДЕТЕТО И ПЕДАГОГИКАТА

Рашева-Мерджанова, Ян., Петкова, Ил. & Господинов, Вл. (съст.). (2018). Детето и педагогиката. София: Просвета, ISBN 978-954-01-3806-0

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

Редакционната колегия на списание „Педаго- гика“ ви честити Новата 2019 година! Пожела- ваме ви от сърце тя да бъде щастлива, успешна и благословена! През отминалата юбилейна 2018 г. публику- вахме редица стойностни материали на универ- ситетски преподаватели, учители, разнородни специалисти, работещи в сферата на образова- нието, докторанти. Отбелязани бяха поредица от тематични конференции и юбилейни празни- ци. Получихме и международно признание чрез включването на списанието

УЧЕНИЧЕСКО САМОУПРАВЛЕНИЕ

Желязкова-Тея, Т. & Банчева, М. (2018). Ученическото самоуправление. София: Аз-буки. ISBN: 978-619-7065-20-6

2018 година
Книжка 9
ПРАВАТА НА ДЕТЕТО ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА СТУДЕНТИ ПЕДАГОЗИ

Йорданка Николова, Даниела Рачева

Книжка 8
СПОДЕЛЕНО МНЕНИЕ

Николова, М. & Михалева, Б. (2018). С увереност срещу агресията и кон-

Книжка 7
РАДОСТТА ОТ ОБЩУВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК В ДЕТСТВОТО

Екатерина Софрониева, Христина Белева

НОВО ТЕОРЕТИКО-ПРАКТИЧЕСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ДЕТСКОТО ТВОРЧЕСТВО

Енгелс-Критидис, Р. (2018). Децата и творчеството. Юбилеен сборник в чест

ПРОФ. Д-Р ЕЛЕНА РУСИНОВА-БАХУДЕЙЛА

Розалина Енгелс-Критидис

Книжка 6
ПОЗИТИВНА УЧЕБНА СРЕДА

Валентина Шарланова

SENIOR CITIZENS’ EXISTENTIAL NEEDS AND EDUCATION FOR THE MEANING OF LIFE

Joanna Łukasik, Norbert Pikuła, Katarzyna Jagielska

Книжка 5
ПЛАНОМЕРНО ПСИХИЧЕСКО РАЗВИТИЕ

(По случай 115 г. от рождението на П.Я. Галперин)

ПАРАДИГМАТА СЕМИОТИКА – ЕЗИК – ДЕТЕ ПРИ 6 – 7-ГОДИШНИТЕ

Жоржетина Атанасова, Любимка Габрова

ПАРАРОДИТЕЛСКАТА ГРИЖА ВЪВ ФОКУСА НА ЕДИН СОЦИАЛНОПЕДАГОГИЧЕСКИ АНАЛИЗ

Ковачка, Ю. (2017). Социалнопедагогически проблеми при деца с парародителска грижа. Благоевград: УИ „Неофит Рилски“, 144 стр. ISBN: 9789540001340

Книжка 4
ДЕТСКИ КОНФЕРЕНЦИИ

Боряна Иванова

СТЕРЕОТИПИЗАЦИЯ НА ЕТНИЧЕСКИТЕ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ ПРИ СЪВРЕМЕННИТЕ МЛАДИ БЪЛГАРИ

Зорница Ганева. (2017). Стереотипизация на етническите взаимоотношения при съвременните млади българи. София: Елестра. ISBN 978-619-7292-03-9

Книжка 3
Книжка 2
СЪВРЕМЕННИ МЕТАМОРФОЗИ НА ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА В ДЕТСКАТА ГРУПА

Веселина Иванова, Виолета Кърцелянска-Станчева

SCHOOLS AND UNIVERSITIES AS SOCIAL INSTITUTIONS

Emilj Sulejmani Shikjerije Sulejmani

ОТНОСНО УСЕТА ЗА БРОЕНЕ

Петър Петров, Мима Трифонова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ И ПРИЯТЕЛИ,

Редакционната колегия на сп.„Педагогика“ Ви честити Новата 2018 г. Пожелаваме ви тя да бъде здрава, щедра и благословена! Тази година списанието чества своя юбилей – 90 години от неговото публикуване за първи път през 1928 г. с името „Народна просвета“. От деня на създаване до сега, то отразява актуал- ните проблеми на педагогическата наука и прак- тика и остава верен спътник на хиляди научни работници, учители, докторанти. Вярваме, че силата на творческата ни енергия ще пом

ДОБРИ ПРАКТИКИ „ПАРТНЬОРСТВО РОДИТЕЛИ – УЧИЛИЩЕ“

Мехмед Имамов, Калинка Гайтанинчева

2017 година
Книжка 9
ПЕДАГОГИЧЕСКОТО УЧЕНИЕ НА Й. ФР. ХЕРБАРТ – ИСТОРИЯ И СЪВРЕМЕННОСТ

(По повод 240 г. от неговото рождение) Невена Филипова

Книжка 8
ЧЕТЯЩИЯТ СТУДЕНТ, ЧЕТЯЩОТО ДЕТЕ – ЕДНО МАЛКО ПРОЗОРЧЕ, ЕДНА ВЕЛИЧЕСТВЕНА ГЛЕДКА

Мариана Мандева, Боряна Туцева, Габриела Николова, Цветелина Ковачева

Книжка 7
ДИДАКТИЧЕСКИ КОМПЕТЕНТНОСТИ

Нели Митева, Наталия Витанова

Илияна Кунева

Книжка 6
Книжка 5
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКО ОБУЧЕНИЕ В АКАДЕМИЧНА СРЕДА

(Научно-теоретична рефлексия) Румяна Неминска

ПРИНОС В ПСИХОЛОГИЯТА НА ТВОРЧЕСТВОТО

(120 години от рождението на Лев Семьонович Виготски) Любен Десев

ЛЕВ СEМЬОНОВИЧ ВИГОТСКИ – ПСИХОЛОГ И НА ХХI ВЕК

(по случай 120 години от рождението му)

ИСКУССТВО В ЖИЗНИ ЛЮДЕЙ

Гульнар Омарова

НОВА И ПОЛЕЗНА КНИГА

Йонка Първанова

ПРИНОСЕН ТРУД КЪМ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛНОТО УЧИЛИЩЕ

М. Мандева (2017). Методика на обучението по български език и литература – I – IV клас. Начално ограмотяване. В. Търново: УИ „Св. св. Кирил и Методий“, 120 стр.

ЕДНО ФУНДАМЕНТАЛНО ИНТЕГРАЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА РОЛЯТА НА ОБРАЗОВАНИЕТО ЗА РАЗВИТИЕТО НА НООСФЕРНИЯ ИНТЕЛЕКТ

Марга Георгиева, Сава Гроздев. (2016). Морфодинамиката за развитието на ноосферния интелект. София: Изток-Запад, ISBN 978-619-152-869-1

Книжка 4
Книжка 3
СИСТЕМАТИЧНО ВЪВЕДЕНИЕ В ОБЩАТА И ПСИХОЛОГИЧЕСКАТА СИНЕРГЕТИКА

Любен Десев (2015). Синергетика. Въведение и речник. 777 термина. София: ИК „Екопрогрес“. 464 с. ISBN 978-954-2970-37-8

Книжка 2
ПРОБЛЕМИ И ПЕРСПЕКТИВИ В РАЗВИТИЕТО НА ХУДОЖЕСТВЕНОТО ОБРАЗОВАНИЕ У НАС ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДЕТСКИЯ И НАЧАЛНИЯ УЧИТЕЛ

Теодора Власева, Даниела Гирджева-Валачева, Мария Калоферова, Найден Младенов, Илияна Шотлекова

ЗАКЪСНЯЛО ПРИЗНАНИЕ

Доц. д-р Емилия Николова

Книжка 1
ФАКТОРИ ЗА УСПЕШНО ПРИЛАГАНЕ НА СМЕСЕНО ОБУЧЕНИЕ

Стоянка Георгиева-Лазарова Лъчезар Лазаров

ЗА СТОПЛЕНИТЕ ПЪТЕКИ КЪМ ЛИТЕРАТУРНОТО ПОЗНАНИЕ

Радев, Радослав. 2015. Технология на методите в обучението по литература. Варна: Славена, 247 с., ISBN 978-619-190-041-1

2016 година
Книжка 9
ИНТЕРАКТИВНИ ТЕХНИКИ ЗА ОВЛАДЯВАНЕ НА ЧЕТЕНЕТО В МУЛТИКУЛТУРНАТА КЛАСНА СТАЯ – ПЪРВИ КЛАС

ФОРМИРАНЕ НА РЕЧЕВА КУЛТУРА, В НАЧАЛНА УЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ, (АНАЛИЗ НА АНКЕТА С УЧИТЕЛИ

Кампания

на Института за български език – БАН, и вестник „Аз-буки“

Книжка 8
Книжка 7
IBM SPSS STATISTICS ПРЕЗ ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ ПОГЛЕД НА ДОЦ. Д-Р ЗОРНИЦА ГАНЕВА

Зорница Ганева (2016). Да преоткрием статистиката с IBM SPSS Statistics. София: Елестра. 712 стр. ISBN 978-619-7292-01-5

НАЧАЛНОТО ОГРАМОТЯВАНЕ – „КЛЮЧ“ ЗА УСПЕШЕН ЖИВОТ В ПРОМЕНЯЩИЯ СЕ СВЯТ

Мариана Мандева, Диляна Гаджева (2016). Начално ограмотяване

ОТ „ЧУДНА И ДИВНА ДАСКАЛЕТИНКА“ ДО ПЕДАГОГИКА ЗА НАЦИОНАЛНО СЛУЧВАНЕ

Виолета Атанасова (2015) Петко Славейков за образованието. Шумен: Унивeрситетско издателство „Епископ Константин Преславски. 208 с. ISBN 978-619-201-051-5

Книжка 6
УЧИЛИЩЕ ЗА ЧЕТЕНЕ

Петя Георгиева

Кампания

на Института за български език – БАН, и в. „Аз Буки“

ДОШЛА ЛИ Е ИНСПЕКТОРЪТ?

Ванина Сумрова

ЩЕ ТЕ ЧАКАМ В/НА ЦЕНТЪРА

Илияна Гаравалова

ПРАВО В ДЕСЕТКАТА

Ивелина Стоянова

ПРОФ.Д.П.Н. СТОЯНКА ЖЕКОВА

Редколегия на сп. „Педагогика“

Книжка 5
Книжка 4
СИНЕРГЕТИКА – НОВО НАУЧНО ПОЗНАНИЕ

(Синергетика – въведение и речник, София: ИК Екопрогрес, 2015 г.)

Книжка 3
Книжка 2
НОВА ДИНАМИЧНА МОДИФИКАЦИЯ В ГРАНИЦИТЕ НА „АЗ-КОНЦЕПЦИЯТА“ НА МАТЕМАТИЧЕСКОТО МОДЕЛИРАНЕ

Марга Георгиева & Сава Гроздев. (2015). Морфодинамиката за развитието на ноосферния интелект, София: Марга Георгиева. 323 стр. ISBN 9786199052204

Книжка 1
IN MEMORIAM

На 10.12.2015 г. ни напусна нашият колега и приятел проф. д-р Иван Пет ков Иванов. Той беше уважаван учен и експерт в областта на педагогическите науки – автор на 10 монографии, 8 учебника, 10 учебни помагала, 6 студии и над 100 статии в специализирани периодич- ни издания и научни сборници; участник в 28 между- народни и национални проекта; председател и член на експертни групи към НАОА, член на редакционната ко- легия на сп. „Педагогика“. Проф. д-р Иван Иванов беше уважаван и оби

2015 година
Книжка 9
Книжка 8
РУСЕНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ

Златоживка Здравкова

Книжка 7
ДИСКУСИЯТА В УРОКА ПО ЛИТЕРАТУРА

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 6
УЧИТЕЛЯТ ПРАВИ УЧИЛИЩЕТО

ЕЗИКОВАТА ГРАМОТНОСТ НА МАЛКИЯ УЧЕНИК – „КЛЮЧ“ ЗА ОТГОВОРЕН И УСПЕШЕН ЖИВОТ В ПРОМЕНЯЩИЯ СЕ СВЯТ

ГОТОВНОСТ ЗА ОГРАМОТЯВАНЕ

Екатерина Чернева

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ МЕЖДУ ИСТОРИЯ, АКАДЕМИЗЪМ И РЕАЛНИ ПРАКТИКИ В СОЦИАЛНОПЕДАГОГИЧЕСКАТА ДЕЙНОСТ

Академични полета на социалната педагогика, съставител: проф. д.п.н. Клавдия Сапунджиева, научна редакция: проф. дпн Клавдия Сапунджиева, проф. д-р Нели Бояджиева, гл. ас. д-р Марина Пиронкова,

НОВА КНИГА

Клавдия Сапунджиева

Книжка 2
ПРОБЛЕМИ НА СОЦИАЛНАТА АДАПТАЦИЯ НА ПЪТУВАЩИ УЧЕНИЦИ ОТ МАЛКИ НАСЕЛЕНИ МЕСТА1)

Траян Попкочев, Бонка Гергинова, Тереза Карамангалова

Турнир по канадска борба [Arm Wrestling Competition] / Д. Евтимова,

Д. Евтимова, Е. Павлова, И. Радославова и Б. Иванов

Книжка 1
ORGANIZATIONAL CULTURE: THEORY AND REALITY

Inna Leonidovna Fedotenko

ОТЗИВ ЗА КНИГАТА „ОБРАЗОВАТЕЛЕН ДИЗАЙН (КОНЦЕПТУАЛНИ ОСНОВАНИЯ И ПРАКТИЧЕСКИ РЕШЕНИЯ)“

Димова, Д. (2013). Образователен дизайн (концептуални основания

2014 година
Книжка 9
„СОФИЯ – УЧЕЩ СЕ ГРАД“ – МОБИЛЕН СЕМИНАР В ПОДКРЕПА НА НЕФОРМАЛНОТО УЧЕНЕ И ОБРАЗОВАНИЕ В ОБЩНОСТТА

ПЕТЪР ДЪНОВ (БЕИНСÀ ДУНÒ Е И БЕЛЕЖИТ, ПЕДАГОГИЧЕСКИ МИСЛИТЕЛ-ХУМАНИСТ, (ПО ПОВОД НА 0-ГОДИШНИНАТА ОТ РОЖДЕНИЕТО, И 70 ГОДИНИ ОТ КОНЧИНАТА МУ

НА УЧИЛИЩЕ – С УСМИВКА!

Снежана Якимова

НА УЧИЛИЩЕ – С УСМИВКА!

Снежана Якимова

УЧИТЕЛЯТ – ЕТАЛОН ЗА ФОРМИРАНЕ НА ДЕТСКАТА ЛИЧНОСТ

Катя Коруджийска, Янка Маринкова

Книжка 8
Книжка 7
ЗАЕДНО МОЖЕМ ПОВЕЧЕ

Диана Смиленова

Книжка 6
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 5
ВЪЗГЛЕДИТЕ НА ЖАН-ЖАК РУСО И ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ ЗА ВЪЗПИТАНИЕТО

Посвещава се на 180-ата годишнина от рождението на Любен Каравелов (1834 – 1879) Виолета Атанасова

LE PROJET PÉDAGOGIQUE, SOURCE DE MOTIVATION DANS L’ENSEIGNEMENT ET L’APPRENTISSAGE DU FLE

THE EDUCATIONAL PROJECT, MEANS OF MOTIVATION IN TEACHING AND LEARNING FLE

LA PÉDAGOGIE DU PROJET ET LA MOTIVATION DES ÉLÈVES POUR L’APPRENTISSAGE DU FRANÇAIS

PROJECT PEDAGOGY AND PUPILS’ MOTIVATION IN LEARNING FRENCH

Книжка 4
КАЖДЫЙ ДЛЯ МЕНЯ УЧИТЕЛЬ

Ш.А.Амонашвили

Книжка 3
АНТОАНЕТА ЙОВЧЕВА (1952 – 2014)

След трудна борба с тежката болест ни напусна един добър и мил човек, една светла личност – Анто- анета Йовчева, нашата обичана колежка Тони. Нейните колеги и приятели, многобройните автори и сътрудници на сп. „Начално образование“ и на сп. „Педагогика“ ще запазят завинаги спомена за нейната приветлива усмивка, за нейната отзивчивост и преда- ност към работата, за нейната широка култура и стре- меж към познание, към развитие. Родена на 20 март 1952 г. в София в интелигентно се- мей

Книжка 2
ПОСТМОДЕРНИЗЪМ И ВЪЗПИТАНИЕ

Клавдия Сапунджиева

ДЕТСКИ УНИВЕРСИТЕТИ

Боряна Иванова

ПРОФ. Д-Р ЕЛКА ПЕТРОВА

Има личности, в сиянието на които се оглеж- дат цяла плеада последователи, възпитаници, колеги; има личности, без които животът става по беден, дните по-еднообразни, защото в сър- цето остава празно място. Такава личност е професор, доктор на педа- гогическите науки Елка Петрова – най–големият ерудит в областта на предучилищното възпита - ние, учен с международно значение. Дълги години ще свеждаме глави пред нейна- та обаятелна личност, с искрена признателност ще си спомняме свидните

МЕЖДУНАРОДНЫЙ ЦЕНТР ГУМАННОЙ ПЕДАГОГИКИ

Международният център „Хуманна педагогика“ организира XIII педаго- гически четения в периода 20 – 23.03.2014 г. в гр.Тбилиси, Грузия. Форумът се организира със съдействието на грузинското правителство. „Учителят“ е темата, която ще обедини участниците: учители, експерти, родители, универ- ситетски преподаватели, представители на педагогическата общност от мно- го страни, за да се осъществи дискусия за мисията на съвременния учител в съвременния образователен контекст. Ръководството на

Книжка 1
ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА МОБИЛНОТО ОБУЧЕНИЕ

Стоянка Георгиева-Лазарова Лъчезар Лазаров

2013 година
Книжка 9
УЧИТЕЛИ ВЪЗРОЖДЕНЦИ В ТЪРНОВО

Венка Кутева-Цветкова

Книжка 8
ДИМИТЪР ДОНЧЕВ – С ВЪЗХИТА ЗА БЪЛГАРСКИЯ УЧИТЕЛ

100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ДИМИТЪР ЕВСТАТИЕВ ДОНЧЕВ (5.10.1913 – 15.02.1997)

Книжка 7
„СЛЪНЦЕТО“ НА ВЪЗПИТАТЕЛНАТА СИСТЕМА В ТВУ – РАКИТОВО

85 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА АНГЕЛ УЗУНОВ (1928 – 1999)

ЦЕННОСТИ И ДУХОВНО-НРАВСТВЕНО РАЗВИТИЕ НА МАЛКИЯ УЧЕНИК

Марияна Ешкенази, Гергана Фиданова, Марияна Вишева, Цветанка Годжилова

МАЛКИЯТ УЧЕНИК ЧЕТЕ

Марияна Механджиева Венета Велева

С БАБА И ДЯДО В КЛАС

Цветелин Горанов, Таня Илиева, Цветанка Берова, Нели Иванова, Борка Бончева

РОД РОДА НЕ ХРАНИ, НО ТЕЖКО МУ, КОЙТО ГО НЯМА!

Диляна Вачкова Евелина Димитрова

ДА ПОМОГНЕМ НА ДЕЦАТА ДА ОТВОРЯТ СЪРЦАТА СИ

Иванка Дебелушина Нина Маврикова

ДОБРОТО Е У ВСЕКИ

Мария Наскова

ОТЛИЧЕН ПЕДАГОГ, ПСИХОЛОГ И ПСИХОТЕРАПЕВТ

ДОЦ. СВЕТОСЛАВ СТАМЕНОВ (1939 – 2013)

Книжка 6
ТЕОРЕТИКО-ПРИЛОЖНИ ПРОБЛЕМИ НА КОНСТРУИРАНЕТО НА ТЕСТ ЗА НАЦИОНАЛНО ВЪНШНО ОЦЕНЯВАНЕ ПО „ЧОВЕКЪТ И ОБЩЕСТВОТО“ ЗА 4. КЛАС (2013)

Ваня Петрова, Цонка Каснакова, Мариан Делчев Жана Минчева Радостина Стоянова, Рада Димитрова Мария Темникова

MEDIA IN PRESCHOOL AGE OF CHILD’S LIFE

Sonja Petrovska Jadranka Bocvarova

Книжка 5
ШАЛВА АЛЕКСАНДРОВИЧ АМОНАШВИЛИ – УЧИТЕЛ ОТ БЪДЕЩЕТО

В сложното битие на науката и метамор- фозите на социалната реалност, неотменими и общовалидни остават само най-стойностни- те постижения и безспорни истини, които не само маркират и остойностяват територията на човешко познание, но извисяват самия чо- век, поддържат неговата вяра в доброто, под- хранват чувството му за собствена значимост, укрепват неговия дух. Приемайки извечните послания на класи- ческата философско-педагогическа мъдрост и дълбоко обвързан с педагогическата р

МАНИФЕСТ ГУМАННОЙ ПЕДАГОГИКИ

Преамбула 25 лет тому назад группа учителей новаторов провозгласила манифест „Пе- дагогика сотрудничества“ (Переделкино, 1986 год). В последующие годы были опубликованы отчеты встреч учителей новаторов, в которых рассматри- вались разные аспекты педагогики сотрудничества: „Демократизация лично- сти“ (Цинандали, Телавский район, Грузия, 1987 год), „Методика обновления“ (Москва, 1988 год), „Войдем в новую школу“ (Краснодарский край, 1988 год). Идеи педагогики сотрудничества воодушевленно

ПОРТФОЛИОТО НА УЧЕНИКА КАТО ПРОЦЕС НА САМОПОЗНАНИЕ

Радка Топалска Емилия Вълкова, Албена Атанасова

ДОПИРНИ СВЕТОВЕ

Албена Димитрова Стилияна Гронева

ПРЕДИ ГОДИНА И СЕГА

Веселка Аршинкова

Книжка 4
СВЕЩЕНИК ГЕОРГИ МАРИНОВ ПОЛУГАНОВ – ОСНОВАТЕЛЯТ НА УЧИЛИЩЕТО И ПЪРВИЯТ УЧИТЕЛ В ПОЛИКРАЙЩЕ

Георги Георгиев Трифонка Попниколова Марияна Георгиева–Гроссе

ЕВРОПЕЙСКИ ПРИКАЗКИ

Светла Попова

Книжка 3
ДА ОПАЗИМ ДЕТСКОТО ЗДРАВЕ!

Мая Топалова, Симона Пейчева

КАК ДА ОТГЛЕДАМЕ МАЛЪК ПРИРОДОЛЮБИТЕЛ?

Мадлена Николова Ани Цветкова

Книжка 2
Книжка 1
ИЗКУСТВОТО ЗА ПРЕВЕНЦИЯ НА АГРЕСИВНОТО ПОВЕДЕНИЕ НА ДЕЦАТА

Евгения Миланова Виолета Николова Величка Радева

ПРИЯТЕЛСТВОТО В ЖИВОТА НА ДЕТЕТО

Даниела Димитрова Красимира Василева

ПРЕДАЙ НАТАТЪК

Вилдан Мехмедова

ЗАЕДНО ДА БЪДЕМ ДОБРИ

(ПЕДАГОГИЧЕСКА СИТУАЦИЯ В ПОДГОТВИТЕЛНА ГРУПА)

ПРОФ. ДПН EЛКА ПЕТРОВА EДНА НЕЗАЛИЧИМА СЛЕДА В БЪЛГАРСКОТО ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБРАЗОВАНИЕ (1919 – 2012)

Почина проф. дпн Елка Петрова (20.ХІІ.2012 г.) – на- шата любима учителка по изкуството да се живее пъл- ноценно и професионално, създателката на науката за предучилищното възпитание на българските деца, пре- красната жена и велика майка, Неповторима, единствена, съвършена – това е нашата Елка: Примерът за всички нас – хилядите нейни студенти и последователи ! Елка Петрова винаги е първа, винаги е оригинална и авангардна; през 1950–1952 г. поставя началото на Висшия мето

2012 година
Книжка 9
ПЕДАГОГЪТ – РИЦАР НА ДЕТСТВОТО

Януш Корчак бе написал, че животът на великите хора е като легендите: труден, но красив. И се оказва пророчески прав, сякаш е писал за себе си! Наследник на семейство с богата духовна култура и традиции, останал отрано без баща, той не просто се справя с несгодите на сирачеството, но развива у себе си три могъщи извора на живот: любов към свободата и справедливостта, страст към знанието и творчеството, отдаденост на децата и тяхното щастие. Лекарят Корчак лекува децата и душите им. Безплатн

ЯНУШ КОРЧАК – ВЕЛИК ХУМАНИСТ И ПЕДАГОГ

„Със сила и мощ поведох своя живот, който беше привидно неподреден, самотен и чужд. За син избрах идеята да служа на детето и неговото дело. Привидно загубих.“ Бе лекар, писател, мислител. Бе философ, учен, моралист. Издател. Възпи- тател и педагог. Бе герой. Бе скромен. Във всяка от тези области той има изключителни постижения. В течение на по- вече от четиридесет години работи като педагог и писател. Четиридесет години безкористно служене на слабите и беззащитните. Създава съвременна кон

ЕВОЛЮЦИЯ НА ПРАВАТА НА ДЕТЕТО

„Детето има право на сериозно отношение към проблемите му, на справедливото им решаване.“

THE KORCZAK’S RIGHT TO SOCIAL PARTICIPATION OF CHILDREN THE CITIZENSHIP OF CHILDREN

A speech by Marek Michalak, the Ombudsman for Children, given during the seminar„The Polish-Israeli pioneer in the fi eld of human rights, Janusz Korczak (1879–1942) and today’s Convention on Children’s Rights as the part of the international law“, Geneva, the 6 of June 2009

ЗА ДЕТЕТО, ДЕТСТВОТО ИЛИ НАУКА ЗА НЕГО?

В памет на Януш Корчак – по повод 70 г. от неговата смърт и 100 г. от създаването на „Дом за сираци“ във Варшава Албена Чавдарова

Книжка 8
CHANGES IN UNIVERSITY TEACHING – THE ROAD FROM KNOWLEDGE TO COMPETENCIES

Slađana Anđelković Zorica Stanisavljević Petrović

ДОСТОЕН ЖИВОТ, ОТДАДЕН НА ПРОСВЕЩЕНИЕТО… ПРОФ. СТОЙКА ЗДРАВКОВА – ЕДИН СЪВРЕМЕНЕН БУДИТЕЛ НА 70 ГОДИНИ

Неуморна и взискателна! Енергична и всеотдай- на! Работохолик и перфекционист! Това е проф. д-р Стойка Здравкова! Не е за вярване, че в началото на ноември 2012 година навърши 70 години. И не е слу- чайно това, че тази светла дата е непосредствено бли- зо до Деня на будителите. А това, че проф . Здравкова е съвременен български будител, е толкова безспорно и видимо! 70–годишнината ù е един чудесен повод ретрос- пективно да си припомним и проследим най-значи-

Книжка 7
ОЧАКВАНА И ПОЛЕЗНА

Емилия Василева

Книжка 6
Книжка 5
ЦЕННО ПОМАГАЛО ЗА ПСИХОЛОЗИ И ПЕДАГОЗИ (Надежден инструмент за диагностициране смисъла на живота)

Любен Десев Минчев, Борис. Тест на Дж. Крумбъг и Л. Махолик за смисъл в живота. Българска версия. Варна, ВСУ „Черноризец Храбър“,

ГЕОРГИ MАВРОВ ЖИВОТ, ОТДАДЕН НА НАУКАТА И ОБРАЗОВАНИЕТО

Така най-общо, но и най-точно можем да охарак- теризираме дейността на ст. н. с. д-р Георги Петков Мавров. Той ни напусна неочаквано в края на април т.г. И до последния си ден не преставаше да се вълнува от проблемите на образованието. Споделяше инте- ресни мисли относно предстоящото приемане на За- кона за образованието. Пестелив на думи, но щедър на дела – това ясно проличава от неговата богата би- ография.

Книжка 4
ОЩЕ ЕДНА ИДЕЯ

Галина Стоянова

Книжка 3
С ИНОВАТИВЕН ПОГЛЕД КЪМ ЛИЧНОСТТА НА ДЕТЕТО

Маргарита Абрашева Любимка Габрова

БИЗНЕС ОБУЧЕНИЕ В ДЕТСКАТА ГРАДИНА

Красимира Костова Петя Драгоданова

ДЕТСКАТА БЕЗОПАСНОСТ

Любимка Габрова

БАБА ПРИКАЗКИ РАЗКАЗВА... (МИКС ОТ ПРИКАЗКИ)

Кева Захариева, Мария Мичева

Книжка 2
ДЕТЕ ПЪТУВА В АВТОМОБИЛА

Красимира Михайлова

ПРОТИВОПОСТАВЯНЕ

Пюрвя Ердниев, Б. Ердниев

ЗДРАВКА НОВАКОВА – ПРЕПОДАВАТЕЛ И ТВОРЕЦ

Седемдесетгодишният юбилей е вълнуващ повод да проследим трудния, богат и съдържателен професионално-творчески път на доц. д-р Здравка Новакова, да под- чертаем нейната важна роля за утвърждаване на дидактика на математиката като

IN MEMORIAM Иван Марев

Напусна ни проф. Иван Марев – философ, педагог, демократ, родолюбец. В далечната 1975 г., зареден с енергия, пълен с идеи, той създаде в Техническия

Книжка 1
ДЕЛЕГИРАНЕ НА ПРАВА ЧРЕЗ КОМИСИИТЕ В ДЕТСКАТА ГРАДИНА

Маргарита Абрашева Политиката, наречена управление на качеството, не е самоцел, нито поредна обра- зователна „мода“. Тя е практически необходима за поддържане от директора на учеб- ното заведение на един привлекателен образ в условията на конкуренция на пазара на учебни заведения. Това се отнася най-вече за детските градини. Политиката на упра- вление на качеството съдържа недостатъчно използван ресурс, включително за спечел- ване и запазване доверието на потребителя – родителите на децата,

ИНОВАЦИОННИ И ИНТЕРАКТИВНИ МЕТОДИ В КВАЛИФИКАЦИОННАТА ДЕЙНОСТ НА ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ КОЛЕКТИВ

Стоилка Ташева, Севда Лукайчева Развиващото се с динамични темпове общество в днешно време налага необ- ходимостта от иновационни промени в областта на образованието. И в предучи- лищната педагогика все по-често се търсят алтернативни педагогически техноло- гии както за възпитанието и обучението на децата, така и при провеждането на квалификационната дейност на самите педагози. Използването на интерактивните методи дава възможност да се възлагат за- дачи, които предполагат съвместна работа,

ТОВА ТРЯБВА ДА ГО ЗНАЕ ВСЯКО ДЕТЕ

Татяна Атанасова, Иванка Пампова

НА УЛИЦАТА Е ОПАСНО

Таня Янчева, Зоя Кацарова