Педагогика
Вход / Регистрация

2012/9, стр. 1542 - 1553

МУЛТИКУЛТУРЕН КОНТЕКСТ НА ЕВРОПЕЙСКОТО РЕЛИГИОЗНО ОБРАЗОВАНИЕ – ТЕНДЕНЦИИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Резюме:

Ключови думи:

Европейски тенденции и предизвикателства в религиозното образование
European Tendences and Challenges in Religious Education

Европейската интеграция е инклузивна по своята същност и включва както развитие на наднационални структури, така и подкрепа на националната идентичност и съхраняване и развитие на регионалните и националните културни елементи. Различните националности формират европейското гражданство, което, от своя страна, допълва националното. В контекста на това разбиране въпросът за мястото на религията в обществения живот отново се появява в съвременното европейско общество, което, макар и по-светско отвсякога, става все по-мултикултурно. Разнообразието става централно понятие и крайъгълен камък в сградата на общия европейски дом. Това разбиране предполага движение не само към „толерантност“, а и постигане на взаимно уважение, включващо диалектически процеси, и следователно – една динамична реалност, захранвана от взаимното познаване в контекста на диалога.

Като огледало на обществото, училището е в пряка връзка с въпроса за мястото на религията в обществения живот – въпрос, по който определено няма единодушие. Въпрос, за който някои биха казали, че е незначителен в сравнение с големите предизвикателства пред държавните образователни системи, които са изправени пред сериозни бюджетни ограничения. Този въпрос обаче приема изцяло ново значение, когато се разглежда в широката перспектива за обучение на гражданите да живеят и работят във все по-мултикултурните общества, в които религията се разглежда като културен факт и област на знанието, които не могат да бъдат пренебрегвани. Липсата сред младите хора на елементарно познаване на религиозната култура ги лишаваот разбирането на съществена част от собственото културноисторическо наследство, както и на съвременния свят като цяло. Невежеството и липсата на духовнокултурна идентичност ги отдалечава от собствените им корени и създава проблеми в придобиването на знания в определени познавателни области. По-лошото обаче е, че религиозната неграмотност полага основите за нетолерантност и предразсъдъци. Обучението по религия, мислено в по-широката перспектива на интеркултурното и гражданско образование за младите хора, трябва да играе основна роля при справянето с тази тревожна тенденция.

Дебатът за религията в българското училище обаче, който периодично се появява в публичното пространство, дотолкова се влияе от нашите собствени национални грижи, че често европейската перспектива на научните изследвания, политики и практики спрямо религиозното образование се губи от поглед. Затова е необходимо то да бъде разгледано в по-широк контекст, в който са представени позициите и препоръките на ключови европейски и световни институции, да се обоснове тенденцията в съвременните педагогически практики за трансформирането на религиозното спрямо изискванията на инклузивното и интеркултурното образование.

Процесите на имиграция, ефектът от разширяването на Европейския съюз и глобализацията обуславят все по-нарастващото културно и етническо разнообразие като основна характеристика на съвременното европейско училище, чиято мисия е да приема всички деца, независимо от тяхната раса, култура и религия. То представлява уникална мултикултурна лаборатория, в която младите хора трябва да се научат да живеят заедно, което е и един от четирите стълба на ученето през целия живот, определени от Комисията (Делор, 1996). Това е голямо предизвикателство за образователните системи, скоето от няколко години насам политиците в Европа се опитват да се справят чрез разработване на граждански и интеркултурни образователни политики. Обучението по религия обаче остава изключено от тези разработки в някои страни, какъвто е случаят с България.

На предизвикателствата пред европейската политика по отношение на религиозното образование могат да отговорят различните подходи в осъществяване на религиозното образование, възприети в европейските образователни системи. Тези подходи са много разнообразни, което се обуславя от тясната им връзка с историята и специфичния социален контекст на всяка държава. Обучението по религия може да бъде конфесионално или неконфесионално, задължително или по избор, със или без алтернатива. Религиозното познание може да бъде също и под формата на изучаване на религиозни факти, интегрирани в общообразователното учебно съдържание на различни учебни предмети.Религиозното образование може да бъде отговорност на различните вероизповедания или на държавата, или да се управлява чрез сътрудничество между църквата и държавата. В различна степен то става все по-отворено към религиозното многообразие на съответната страна.

Несъмнено културното и религиозното разнообразие в Европа очертават мултикултурния контекст на обучението по религия. Начинът на провеждане на това обучение във всяка от европейските страни се обуславя на първо място от по-широкия контекст на отделянето на църквата от държавата и секуларизацията на обществото – измерение, което представлява част от идентичността на европейските нации. Разбира се, в зависимост от страната, това измерение никога не е абсолютно. Ето защо и училището, като ключова държавна институция, е не само средство, чрез което гражданите се образоват, но и огледало на социалните и културните напрежения в обществото според степента на културно многообразие в съответната държава.

Отчитането на съществуващото религиозно многообразие в дадена страна е много променливо и от него зависи до голяма степен капацитетът на религиозното образование, както и тенденцията то да стане по-отворено. Това е голямо предизвикателство за всички европейски страни, независимо от възприетия подход на преподаване (конфесионален, неконфесионален или изучаване на религиозни факти). Според всеобщото мнение и убеждение „независимо от системата на религиозно образование, която съществува в дадена страна, децата трябва да получават подготовка, която има предвид религиозното и философското разнообразие като част на интеркултурното образование“. 1)

Религиозната свобода и правото на образование са два принципа, които влияят на мястото на обучението по религия в европейските образователни системи. Те са основни принципи на конституцията и правните рамки на държавите – членки на ЕС. Тези принципи са неразделна част от Европейската конвенция за защита на правата на човека, която гласи, че „всеки има право на свобода на мисълта, съвестта и религията“ (член 9). В член 2 от Допълнителния протокол към Конвенцията от 20 март 1952 г. пък се казва, че „на никого не може да бъде отречено правото на образование. При упражняването на функциите, поети от държавата по отношение на образованието и обучението, тя уважава правото на родителите да осигуряват образованието и обучението в съответствие със своите религиозни и философски убеждения“.

Последните процеси на развитие на отделните европейски образователни системи показват, че обучението по религия се стреми по различни начини и с различна степен на успех да се адаптира и дабъде отворено за новите предизвикателства на мултикултурното общество. Разсъждавайки за преподаването на религии в съвременните училищни системи на Европа, изтъкнатият религиозен педагог Leopold Pepin отбелязва: „Разнообразието на религиозни и нерелигиозни възгледи и убеждения сред учениците поставя важни въпроси, касаещи образователните търсения. Как училищата да отговорят на образователните нужди по отношение на специфичните религиозни вярвания? Как да се удовлетворят религиозно мотивираните искания, отнасящи се до съдържанието на учебните програми? Или е необходимо образователната система по принцип да противостои на религията, като предложи едно светско „гражданско образование“ за всички? Като се има предвид броят на имигрантите, идващи от различни религиозни среди и култури, малко страни са пощадени от тези трудни въпроси, които стават все по-остри поради нарастващото присъствие на религиозния фундаментализъм, който не се ограничава само до една единствена традиция или вяра... Това е много важна тема, за която няма видими признаци да спре да бъде актуална и през XXI век“ (Pepin, 2009).

В Европа днес е налице значително разнообразие по отношение на националния образователен контекст и специфичните подходи към преподаването на религия, обусловено от историята и традициите на отделните страни. Хармонизирането на европейско равнище е под въпрос, тъй като според член 149 от Договора за Европейския съюз областта на образованието остава отговорност на държавите членки. Настоящите тенденции обаче показват, че Европа се движи към по-отворена в различните религии и убеждения форма на религиозно образование, която да даде свой особен принос за постигането на целите на общото образование, особено в сферата на интеркултурното образование. Тази тенденция позволява да се идентифицират предизвикателствата пред обучението по религия, пред които са изправени държавите – членки на ЕС, и които биха могли да представляват една обща платформа за обмен и отражение в рамките на европейското сътрудничество, насърчавано по силата на Договора.

Държавните училищни системи трябва да бъдат в състояние да предоставят на всички ученици образование, което да им позволи да придобият достатъчни познания и да развият отворен и критичен ум по отношение на религиозното и философското разнообразие на съвременността. Подходът трябва да бъде неутрален, с високо качество на преподаване и да се интегрира в общия контекст на интеркултурното образование, което само по себе си е висок стандарт. Тук от особено значение е наличието на всеобхватно и качествено обучение по религия, базирано на интеркултурното образование и правата на човека и отворено към разнообразието от вярвания и убеждения, съществуващи в обществото. Това изправя европейските образователни системи пред следните три предизвикателства:

– да се подобри качеството на преподаване на религиите – чрез интеркултурно обучение по религия, регламентирано като задължителен предмет в учебния план, осигуряване на висококачествени ресурси и учебно съдържание, включващо многообразието в рамките на религиозните традиции, качественa подготовка на учителите и курсове, повишаващи тяхната квалификация;

– да се постави акцент върху сферата на интеркултурното образование и човешките права;

– да се увеличи образователният капацитет на обучението по религия, като се обхване разнообразието от религии, вярвания и убеждения, които съществуват в обществото.

От друга страна, основното предизвикателство, пред което са изправени европейските страни в своите политически решения по отношение на мултикултурната интеграция, е необходимостта от изграждане на единство в многообразието. Факт е, че разнообразието днес е много по-голямо и по-сложно, отколкото преди, и по-специално поради необходимостта да се има предвид ислямът. Образователните политики, насочени към развитие на обучението по религия, както и на интеркултурното и гражданско образование, са приоритет, когато става въпрос да се отговори на това предизвикателство, характерно за Европейския съюз, ярък пример за което са дейностите през цялата 2008 г., обявена за Европейска година на интеркултурния диалог. В Бялата книга за интеркултурния диалог „Да живеем заедно като равни по достойнство“, публикувана от Съвета на Европа през 2008 г., централен въпрос е изучаването и преподаването на интеркултурни умения, които се комбинират с обучението по религия (точка 5.3.): „Нарастването на разнообразието в нашата културна среда изисква включване на знания и разбиране за основните световни религии и религиозни убеждения и тяхната роля в обществото“. В рамките на работата си по религиозните измерения на интеркултурния диалог през април 2008 г. Съветът на Европа организира конференция на тема „Преподаването на религиозни факти и убеждения: инструмент за придобиване на знания за религиите и вярванията в образованието; принос в образованието за гражданско общество, човешки права и интеркултурен диалог“. Срещата е първата по рода си в Европа, която обединява в открит диалог представители на религиозни общности и хуманистични движения. Тя поставя началото на редица международни прояви и форуми, продължаващи и днес и оказващи влияние на образователните политики на страните членки.

Въпросът за обучението по религия остава политически чувствителен в повечето страни по исторически причини, които са специфични за всяка държава, и от страха от всякакви форми на фундаментализъм и екстремизъм, особено религиозни. Това е така, защото е важно при изучаването религиозните и нерелигиозните убеждения да не бъдат проектирани и представяни в изолация, а като част от интеркултурното образование на младите хора. Само при такива обстоятелства то би било приемливо за всички, което ще позволи на училището да остане един мирен свят, където обучението се провежда в спокойна атмосфера, отворена към многообразието и зачитането на всички религиозни и други убеждения. Съвременното училище не бива да бъде място за религиозна и светогледна конфронтация, а място за диалог и за изграждане на интеркултурен опит и знания. Колкото повече обучението по религия е застъпено в училищната програма по отношение на подход и съдържание, толкова по-малък ще е рискът то да се затвори в строго конфесионална логика, която няма място в светското училище, а ще бъде продуктивно по отношение на постигането на държавните образователни цели и задачи.

Какъвто и подход да се развива на национално ниво, всички европейски страни се сблъскват с проблема за необходимостта от интегриране и инклузивен подход спрямо малцинствените религии, и особено на исляма. Моделитена традиционното обучение по религия не са в състояние да дадат адекватен отговор на предизвикателството на мултикултурната интеграция. Необходимо е преосмисляне на самото разбиране на понятието за демокрация: „плуралистичната демокрация се основава не на мълчаливо културно сходство, а на открито признаване и приемане на идеята за многообразието… Основниятвъпрос при реализирането на необходимите промени е как светската държава управлява религиозното многообразие: как може да се стигне до споделяне на ценности, като се игнорират често критикуваният консерватизъм и липсата на гъвкавост на религиозното образование, което има за цел налагане на традиционни общи ценности“ (Gendt, 2008: 195).

Търсенето на решения днес е възможно в контекста на секуларния европейски подход на базата на три основни принципа, които трябва да бъдат приети от всички държави – членки на Европейския съюз: принципа на свободата на съвестта и мисълта, принципа на недискриминация и принципа за взаимна независимост между политика и религия.

Успешното справяне с предизвикателствата на религиозното образование в мултикултурна среда изисква засилване на сътрудничеството между основните субекти, осъществяващи образователната политика и практика на европейско ниво – както на ниво Съвет на Европа, така и на ниво Европейски съюз – с цел обмяна на опит и добри практики, което да допринесе за конкретни промени в национален образователен контекст.

За постигането на осезаем напредък е необходимо държавите членки да гарантират предприемането на действия по реализиране на практика на ратифицираната от всички тях (включително и от България) Препоръка на Комитета на министрите на Съвета на Европа от декември 2008 г. за религиозните измерения на интеркултурното образование, както и на референтнатарамка на Европейския съюз за ключовите умения за учене през целия живот. Подкрепата на условията, предложени в Европейската референтна рамка, следва да са в основата на усилията за осъществяване на висококачествено интеркултурно преподаване както на религиозни, така и на нерелигиозни убеждения в съвременното образование.

Предложената Европейска референтна рамка за осъществяване на условия за високо качество на интеркултурното изучаване на религиозните и нерелигиозните възгледи в съвременното образование трябва да се разглежда като гъвкав и развиващ инструмент. Тя не цели налагане на конкретен модел във всеки национален образователен контекст, тъй като отправните точки и подходи в училищната система на отделните европейски страни са дълбоко вкоренени в техните традиции и история, поради което се различават една от друга и притежават своя специфика. Затова образованието остава отговорност на всяка държава членка.

Все пак по дефиниция се препоръчва осъществяването на обучение по религия на ниво задължително образование като част от интеркултурното образование на младите хора, граждани на едно все по-разнообразно мултикултурно общество. В това отношение се подчертават основните характеристикина преподаването на религиозно познание в общообразователните системи на страните членки:

– целта на обучението по религия, като задължителен общообразователен предмет, е даването на знания и компетенции по отношение на религиите и други убеждения, а не религиозно обучение от вероучителен тип;

– обучението по религия трябва да бъде неутрално и безпристрастно, базирано на обективно и научно представяне на фактите;

– то трябва да бъде плуралистично, включващо разнообразието от религиозни и нерелигиозни убеждения, осъществявано в сътрудничество с всички вероизповедания и други заинтересовани страни;

– да се възползва от най-новите научноизследователски постижения на науката, по-специално в областта на религиознанието.

Относно статуса на предмета в учебния план се препоръчва следното:

– обучението по религия да се извършва в рамките на целите и програмите на интеркултурно, гражданско образование и обучение по правата на човека;

– да се провежда с всички ученици;

– да има ясни цели, особено по отношение на знанията, въз основа на които да бъдат придобити нагласи и да се развиват умения;

– да му бъде предоставен достатъчен хорариум часове в учебния план.

Тези изисквания не могат да бъдат реализирани без осигуряване на адекватни източници на информация. Затова в препоръките на Европейската референтна рамка от 2008 г. се изисква наличието поне на следните ресурси:

– даване на възможност за достъп до външни квалифицирани и неутрални сътрудници;

– достъп до най-добрите източници на информация, адаптирани към този вид обучение;

– достъп до информация от Европейския център за образование в интеркултурно разбирателство „Wergeland“ в Осло;

– наличие на всички езици на Толедските ръководни принципи (ОССЕ) за обучението по религия в държавните училища.2)

Изводът е, че въпреки високото ниво на разнообразие сред европейските страни членки, някои теми и педагогически подходи, определени в европейските проекти, оказват влияние върху националните дебати. Съображения от по-широк кръг европейски изследвания се прилагат по отношение на тези теми и подходи с оглед допълнително усъвършенстване и развитие на образователната политика и практика.

Работата на изследователските екипи в различни европейски проекти, свързани с програмите по религия, осигурява някои наблюдения, отнасящи се до развитието на политиката на европейското религиозно гражданско образование.3) Като една от пречките за осъществяване на ефективна интеркултурна инклузия чрез преподаването на религиозни познания и в обучението по религия се посочва необходимостта да се знае какво всъщност искат младите хора. Затова в рамките на европейския проект REDCo 2009 се провежда мащабно проучване сред 14–16-годишни ученици, което обхваща осем европейски страни. То разкрива желанието на младите хора в училище да се поставя акцент върху знанията за различните религии в света, а не на определена религиозна вяра. Ето защо голяма част от тях дават силна подкрепа за прилагането на демократичните принципи в обучението по религия.

Учениците изразяват желанието си изучаването нарелигиите да се осъществява в безопасна учебна среда с регламентирани правила, в която могат да бъдат свободно изразявани и обсъждани различни мнения. Те виждат в класната стая потенциално (макар и невинаги действително) безопасно пространство за диалог и искат мирно съвместно съществуване, което се основава на знанията за другите религии и светогледи, на споделянето на общи интереси и на съвместния труд. Като цяло, учениците с ясна религиозна или светска ангажираност не се чувстват застрашени от диалог с другите или от това, че учат за другите, но някои (особено тези от религиозни малцинства) се чувстват уязвими.

В резултатите от проучванетосе наблюдава и едно заслужаващо внимание явление: много от религиозните ученици не се идентифицират с образа на собствената си религия, създаден предимно от медиите, но също и от някои учители, както и от множество книги и електронни ресурси. Те смятат, че е трудно да разпознаят себе си или собственитеси семейства в дадените описания. Твърде много учебни материали осигуряват само повърхностна фактологическа информация и не разглеждат въпросите за смисъла по отношение на религиозния език и опита на вярващите.

От тези констатации се правят различни предложения за подобряване на религиозното образование, които включват:

1. Да се обърне по-голямо внимание на начините, по които религиите се представят на младите хора – да се посочи вътрешното им разнообразие, да има чувствителност към различните позиции в рамките на училището и местната общност. Младите хора се нуждаят и от умения за критично възприемане и осмисляне на оскъдните данни и повърхностното представяне на еднаили друга религия.

2. Сериозното и отговорно съобразяване с различния географски и социален контекст на училищата изисква да се предложат няколко различни отправни точки и подходи в преподаването.

3. Уменията са толкова важни, колкото и познанията. Така например необходим е акцент върху формирането на умения за диалог между учениците с различни гледни точки.

Това, което наричаме обучение по религия или религиозно образование (има много дискусии за това, какво наименование трябва да има този учебен предмет) (Кожухаров, 2009: 20–22), трябва да предоставя възможности за увеличаване на познаването и взаимното разбиране по цивилизован начин, да помогне на младите хора да формулират своите собствени възгледи, както и да научат за вярата и начина на живот на другите.

Но препоръките се прилагат според добрата воля на училищата. В единия край на спектъра обучението по религия в някои от конфесионалните училища е инклузивно, насочено към приобщаване и въвеждане на младите хора в религиозното многообразие на обществото. Тези училища не използват статуса си, за да осъществяват прозелитизъм. В другата крайност има някои конфесионални училища, които поддържат ексклузивност. Тяхната основна дейност е да се преподава определена традиция на вярата и обикновено избягват контакт с други видове училища. Но и неангажираните с определена вяра учебни заведения също се различават по начините, които се отнасят до въпросите на религията и разнообразието. В някои от тях се признават и уважават религиозните и етническите различия в обществото, като се създават връзки с религиозните общности и се работи инклузивно и открито към света. В други обаче се показва малък или никакъв интерес към религиозното многообразие, липсва подкрепа за функционирането на обучението по религия като учебен предмет (какъвто е случаят с българското училище).

Истинско предизвикателство за всички европейски образователни системи е учениците да бъдат научени „на историята и философията на основните религии сдържано и обективно“, което се насърчава от Съвета на Европа4) и по начин, който е напълно съвместим с мисията на държавните училища. Отговорът не е лесен, тъй като влиянието на традицията и предразсъдъците е значително и невинаги е лесно да се определи разделителната линия между знанието и вярата.

Естествено възниква въпросът: как приобщаващите, инклузивни форми на религиозното познание в контекста на мултикултурната среда могат да се включат в образователните системи с „конфесионални“ форми на обучение по религия?

Независимо от преобладаващите тенденции в европейските образователни политики, разглеждащи обучението по религия в по-широк интеркултурен контекст, според президента на Международния консорциум за правови и религиозни изследвания Силвио Ферари „дори ако се въведе неконфесионално преподаване на религия или ако изучаването на религиозните факти се интегрира в различни учебни предмети, то със сигурност конфесионалното религиозно образование ще продължи да съществува. Но то ще трябва значително да се реформира“ (Ферари, 2005: 232). Налага се становището, че то може да се осъществява единствено като избираем учебен предмет, като същевременно неговото образователно съдържание бъде разширено с включването на познания и за други, представени в конкретния национален контекст религии. В това отношение се изтъква необходимостта от предприемането на мерки, чрез които да се гарантира, че държавната помощ за осъществяването му е еднакво достъпна за всички представени в съответната държава конфесии. Подчертава се, че само ако тези условия са изпълнени, конфесионалното религиозно образование може да бъде в състояние да оцелее и даизиграе положителна роля в социалния контекст, за който все повече и повече е характерен религиозният плурализъм.

Факт е обаче, че повечето образователни системи в Европа са проектирани (що се отнася до тяхното религиозно съдържание и подготовката на учители по религия) в съответствие с образователните нужди на относително еднородни и монокултурни общества. Ето защо в много европейски страни обучението по религия е все още конфесионално, а изграждането на връзки и сътрудничество с интеркултурното и гражданско образование е в процес на противоречиво развитие поради различната степен на отзивчивост към религиозния плурализъм като образователен подход. В този тип религиозно образование все пак се наблюдава развитие, чиито твърде бавни темпове се обуславят от дългогодишната тенденция към фокусиране на вниманието единствено върху религията, която се преподава.

Неконфесионалното и плуралистично религиозно образование, от своя страна, прави някои интересни постижения. То естествено е по-близо до интеркултурното образование и има потенциал да допринесе за повишаване на знанията на учениците за уважение и приемане на многообразието от форми на религиозни и други убеждения в обществото. Високото качество на обучение на учителите обаче е съществено условие за успешното интегриране на неконфесионалното изучаване на религиите и други убеждения в целите на съвременното образование.

Въпрос на ангажирана преценка е начинът, по който образователната система трябва да поеме задължението да подготви учениците за многообразието в обществото, като се улеснят диалогът и обменът на идеи. Несъмнено обучението по религия е мощен инструмент за осъществяването на тези цели. Инструменталните причини са силен аргумент за провеждането на широко застъпено обучение по религия в общообразователната подготовка на подрастващите. Те се основават на ясното разбиране на необходимостта от формиране на познания за религията (религиите) във връзка с:

– познаване и разбиране на културата;

– насърчаване на социалното развитие и демократичното гражданство;

– увеличаване на религиозната свобода и толерантност (правата на човека);

– насърчаване на социалното сближаване;

– повишаване на личностното развитие на учениците чрез обучението по религия.

Разбира се, религиите не бива да бъдат изучавани в държавните училища единствено по инструментални причини. Вътрешно присъщите за либералното образование причини за осъществяване на религиозно ограмотяване на учениците се коренят в неговата претенция да обхваща всички отличителни области на човешкия опит, форми на знания или сфери на смисъла. Значимостта и ефективността на образованието са тясно свързани с неговата всеобхватност. Това ще рече то да даде цялостна картина за света чрез представяне на всички сфери на човешкия опит – например математико-научна, естетическа, философска (включително етика), езикова, историческа и религиозно-духовна сфера. Съчетаването на вътрешно присъщите и инструментални основания съдейства както за насочване на вниманието към всички аспекти на човешкия опит, така и за решаване на неотложните въпроси. Диалогичността, уважението и приемането не се коренят в елементарното запознаване с набор от религии, а в диапазона от възможни позиции в рамките на различните религии и между тях. Необходима е истинска ангажираност от страна на правителството да предложи по-добра наредба във връзка със стабилното функциониране на предмета в учебната програмаи подкрепа на иновативното обучение на учителите. Както всеки учител по религия и като ангажирана с обучението на учителите обаче, бих казала, че това задължение в момента не се осъзнава в контекста на българската образователна политика. А за да можем да говорим за перспективи на религиозното обучение в общообразователнитеучилища в България, както подчертава и проф. Б. Андонов, „следва да имаме предвид официалната политика на правителството към него, общата религиозна и църковна ситуация в страната, днешното му състояние и особено отношението на нашата общественост към него“ (Андонов, 2005: 11).

Моето дълбоко убеждение е, че обучението по религия трябва да намери своето сериозно място в развитието на знанията на ученика и неговото разбиране на религиозните вярвания и практики, с цел търсене на собствената духовна идентичност и насърчаване на разбиране и чувствителност към различните религиозни традиции и начин на живот на хората от различни религии, граждани на общия ни европейски дом. Нашата обща задача – на родителите, на учителите, на религиозните и държавните институции, е да помогнем на децата да открият, реализират и развият у себе си най-доброто в контекста на традицията и съвременността, да се формират като завършени личности със собствена културна идентичност и ценностна система, достойни граждани, които уважават проявите на различие в демократичното общество.

БЕЛЕЖКИ

1. Съвет на Европа. Заключителна декларация на 22-рата сесия на Постоянната конференция на европейските министри на образованието. Истанбул, май 2007 г., параграф 23. https://wcd.coe.int/ViewDoc. jsp?id=1169333&Site=CM

2. Toledo Guiding Principles on Teaching about Religions and Beliefs in Public Schools (2007), Warsaw, OSCE. http://www.osce.org/odihr/29154

3. Религия в образовании: вклад в диалог. Рекомендации проекта REDCo по образовательной политике. 19 марта 2009, http://www.redco.uni-hamburg.de

4. Препоръка 1720 (2005) на Парламентарната асамблея за образованието и религията, ал. 7.

ЛИТЕРАТУРА

Андонов, Б. (2005). Религиозното обучение в България в началото на третото хилядолетие. С.

Кожухаров, В. (2009). Религиозното образование в европейската училищна система днес. В. Търново.

Delors, J. et al. (1996). Learning: The Treasure Within. Paris: UNESCO. http:// www.unesco.org/pv_obj_cache/pv_obj_id_7A2EDA919510C706DF50488692 BB44C53E0F0A00/fi lename/15_62.pdf

Ferrari, S. (2005). L’enseignement des religions en Europe: un aperçu juridique. // Willaime, J.-P. and S. Mathieu. Des maîtres et des dieux: Ecoles et religions en Europe. Paris: Belin, p. 232.

Gendt, R. (2008). Closing remarks at the conference on Religion and Democracy (Jerusalem, 3 September 2007) // Religion and Democracy in Contemporary Europe, Alliance Publishing Trust.

Pepin, L. (2009). Teaching about Religions in European School Systems: Policy issues and trends – NEF Initiative on Religion and Democracy in Europe, Network of European Foundations, Totton, Hampshire, UK.

Willaime, J.–P. (2008). Le retour du religieux dans la sphère publique. Ecole Pratique des Hautes Etudes, Paris, France.

2025 година
Книжка 9s
Книжка 9
DEVELOPMENT OF DEMOCRATIC CULTURE THROUGH CONTENTS ABOUT THE ROMA IN CLASSROOM TEACHING – STUDENTS’ PERCEPTION

Aleksandra Trbojević, Biljana Jeremić, Hadži Živorad Milenović, Bojan Lazić

Книжка 8
КАТЕГОРИАЛНИ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИНФОРМАЦИОННО-КОМУНИКАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ В ОБУЧЕНИЕТО НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ СЪС СОП

д.п.н Мира Цветкова-Арсова, Данка Щерева, Славина Лозанова, Маргарита Томова

Книжка 7
ВРЪЗКА НА СОЦИАЛНО-ЕМОЦИОНАЛНОТО С КОГНИТИВНОТО РАЗВИТИЕ В ПРИОБЩАВАЩА СРЕДА

Милен Замфиров, Маргарита Бакрачева, Емилия Евгениева

Книжка 6
КОГНИТИВНО РАЗВИТИЕ НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ, ОБХВАНАТИ В ПРИОБЩАВАЩОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Милен Замфиров, Емилия Евгениева, Маргарита Бакрачева

Книжка 5
COMPETENCE FOR SOCIAL PEDAGOGICAL PRACTICE: WHAT DO STUDENTS TELL US?

Maya Tcholakova, Marina Pironkova, Aleksandar Ranev, Yana Staneva

MULTIMODAL COMMUNICATION IN PHYSICAL EDUCATION CLASSES

Cristiana Lucretia Pop, Cristina Filip

Книжка 4s
GAMES IN FUNCTION OF DEVELOPMENT OF MULTIPLICATION SKILLS

Dasare Sylejmani, Vesna Makashevska, Jasmina Jovanovska

Книжка 4
ИЗПОЛЗВАНЕ НА СИСТЕМИТЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОБУЧЕНИЕТО В КОНТЕКСТА НА ИНТЕРАКТИВНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Силвия Парушева, Борис Банков, Гергана Касабова, Петя Страшимирова

MILITARY AND SOCIAL THREATS AS DETERMINANTS OF THE DEVELOPMENT OF CONTEMPORARY UKRAINIAN HIGHER EDUCATION

Mykola Pantiuk, Tetiana Pantiuk, Nataliia Bakhmat, Olena Nevmerzhytska, Svitlana Ivakh

STEM ОБУЧЕНИЕ НА СТУДЕНТИ ПЕДАГОЗИ В ТРАНСДИСЦИПЛИНАРНА ОБРАЗОВАТЕЛНА СРЕДА

Любен Витанов, Николай Цанев, Людмила Зафирова, Гергана Христова, Катерина Динкова, Калина Георгиева, Жорж Кюшев, Здравка Савчева

ИЗСЛЕДВАНЕ И АНАЛИЗ НА НАГЛАСИТЕ НА СТУДЕНТИТЕ ПРИ ИЗПОЛЗВАНЕ НА ГЕНЕРАТИВЕН ИНСТРУМЕНТ НА ИЗКУСТВЕН ИНТЕЛЕКТ

Николай Янев, Иглика Гетова, Теодора Христова, Ива Костадинова, Георги Димитров

Книжка 3
ДРУГИЯТ КАТО ЦЕННОСТ В УЧИЛИЩЕ

Александър Кръстев

Книжка 2
ASSESSMENTS OF TEACHERS AND PARENTS OF CHILDREN WITH DEVELOPMENTAL DISABILITIES ON INCLUSION IN PRE-SCHOOL INSTITUTIONS

Zagorka Markov, Hadzi Zivorad Milenovic, Biljana Jeremic, Radmila Zecevic, Milica Pavlovic

Книжка 1s
ПРИЛОЖЕНИЕ НА СРЕДСТВАТА ЗА ДОПЪЛВАЩА И АЛТЕРНАТИВНА КОМУНИКАЦИЯ В ОБРАЗОВАТЕЛНИТЕ ИНСТИТУЦИИ В БЪЛГАРИЯ

. Неда Балканска, . Анна Трошева-Асенова, . Пенка Шапкова, Снежина Михайлова

USE OF ARTIFICIAL INTELLIGENCE IN FOREIGN LANGUAGE TEACHING

Ekaterina Sofronieva, Christina Beleva, Galina Georgieva

Книжка 1
Скъпи читатели, автори, приятели на списание „Педагогика“,

В началото на 2025 година в първия брой на нашето списание „Педагогика“ бих искала от името на редакционната колегия и от мое име да Ви пожелая здраве, творческо вдъхновение и професионално удовлетворение от прино- са Ви към педагогическата наука и практика! Вярвам и се надявам, че списание „Педагоги- ка“ ще продължи да осигурява платформа за научен, обективен и откровен диалог, базиран на резултати от научни изследвания, за насто- ящето и бъдещето на обучението и образова- н

2024 година
Книжка 9s
Книжка 9
ANALYSIS AND IMPROVEMENT OF VIDEO LEARNING RESOURCES IN SMALL-SCALE LEARNING SCENARIOS

César Córcoles, Laia Blasco-Soplon, Germán Cobo Rodríguez, Ana-Elena Guerrero-Roldán

Книжка 8
АНГАЖИРАНОСТ КЪМ УЧЕНЕ ЧРЕЗ ИЗПОЛЗВАНЕ НА СМАРТ ТЕХНОЛОГИИТЕ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Кирилка Тагарева, Дора Левтерова-Гаджалова, Ваня Сивакова

Книжка 7
Книжка 6
Книжка 5s
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА НА СТАЖАНТСКАТА ПРАКТИКА ПРЕД СТУДЕНТИ – БЪДЕЩИ УЧИТЕЛИ

Илиана Петкова, Марияна Илиева, Владислава Станоева, Георги Чавдаров

Книжка 5
FEATURES OF SPEECH COMPREHENSION TRAINING OF CHILDREN WITH AUTISM SPECTRUM DISORDERS

Maryna Branytska, Svitlana Myronova, Svitlana Mykhalska

OVERVIEW OF THE STEM EDUCATION IN ISRAEL

Aharon Goldreich, Elena Karashtranova

Книжка 4
НАГЛАСИ НА СТУДЕНТИТЕ КЪМ СМАРТ ТЕХНОЛОГИИТЕ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Дора Левтерова-Гаджалова, Кирилка Тагарева, Ваня Сивакова

PROFESSIONAL SUPPORT FOR YOUNG RESEARCHERS

Emina Vukašinović, Marija Veselinović, Milan Milikić

РОБОТИТЕ В ОБУЧЕНИЕТО – ОБРАЗОВАТЕЛНА STEAM ИГРА

Мария Желязкова, Михаил Кожухаров, Даниела Кожухарова

Книжка 3s
Книжка 3
ATTITUDES AND EXPERIENCES OF THE PRESCHOOL TEACHERS IN THE APPLICATION OF DIGITAL TECHNOLOGIES IN ENVIRONMENTAL EDUCATION

Nataša Branković, Gordana Kozoderović, Biljana Jeremić, Danijela Petrović, Bojan Lazić, Slavica Karanović

ДИГИТАЛНИ ТЕХНОЛОГИИ В ПОДКРЕПА НА УЧЕНЕТО

Стоянка Георгиева-Лазарова, Лъчезар Лазаров

PREPARATION OF FUTURE TEACHERS FOR ORGANISING A HEALTH-PRESERVING INCLUSIVE SPACE IN EDUCATIONAL INSTITUTIONS

Nadiya Skotna, Tetiana Nadimyanova, Anna Fedorovych, Myroslava Sosiak, Oksana Yatsiv

Книжка 2s
Книжка 2
ОТ РИСУНКА – КЪМ СНИМКА

Камен Теофилов

Книжка 1s
Книжка 1
„ВТОРОТО“ БЪЛГАРСКО УЧИЛИЩЕ. ГЕНЕЗИСЪТ

Пенка Цонева, Бистра Мизова

2023 година
Книжка 9
EXPLORING THE NARRATIVE IDENTITY OF HUNGARIAN TEACHERS IN SLOVAKIA

Patrik Baka, Terézia Stredl, Kinga Horváth, Zsuzsanna Huszár, Melinda Nagy, Péter Tóth, András Németh

Книжка 8
A QUALITY “ONLINE” TEACHER – WHAT DO STUDENTS APPRECIATE AND VALUE IN TEACHERS DURING DISTANCE LEARNING?

Irena Golubović-Ilić, Ivana Ćirković-Miladinović, Nataša Vukićević

SUPPORT FOR THE INCLUSION OF ROMA CHILDREN THROUGH THE PROJECT TEACHING MODEL

Biljana Jeremić, Aleksandra Trbojević, Bojan Lazić, Gordana Kozoderović

TREND ANALYSIS OF PROFESSIONAL COMPETENCES OF SPORTS TEACHERS AND COACHES

Sergejs Capulis, Valerijs Dombrovskis, Svetlana Guseva, Alona Korniseva

Книжка 7
ЦЕННОСТЕН ПРОФИЛ НА УЧИТЕЛИТЕ В НАЦИОНАЛЕН КОНТЕКСТ

Цветан Давидков, Силвия Цветанска

Книжка 6s
MODELLING OF MARITIME CYBER SECURITY EDUCATION AND TRAINING

Gizem Kayisoglu, Pelin Bolat, Emre Duzenli

INTRODUCING THE USE OF CASE STUDIES METHODOLOGY IN TRAINING FOR SOFT SKILLS IN MARITIME UNIVERSITIES. THE ISOL-MET PROGRAM

Maria Lekakou, Helen Iakovaki, Dimitris Vintzilaios, Markella Gota, Giorgos Georgoulis, Thalia Vintzilaiou

THE ROLE OF MARITIME EDUCATION IN DIGITALIZATION

Kamelia Narleva, Yana Gancheva

Книжка 6
С МИСИЯ ЗА НАЦИОНАЛНА И КУЛТУРНА ИНДИВИДУАЛНОСТ

Надежда Кръстева, Йордан Колев

Книжка 5s
PREFACE

Nikola Vaptsarov Naval Academy is the oldest technical educational institution in Bulgaria. The Naval Academy is one of the symbols of Varna and Bulgaria in the world maritime community. Its history and achievements establish it as the most prestigious center for training of maritime specialists. At present, the Naval Academy trains specialists for the Navy and for the merchant marine in all areas of maritime life. Research and development conducted at the Naval Academy in Varna

A FAIR CONCERN ABOUT ECDIS

Nikolay Sozonov, Dilyan Dimitranov

DATA-DRIVEN LEARNING APPROACH TO MARITIME ENGLISH

Jana Kegalj, Mirjana Borucinsky, Sandra Tominac Coslovich

DEVELOPING CRITICAL THINKING SKILLS THROUGH THE “CASE STUDY” TEACHING METHOD IN MARITIME ENGLISH LANGUAGE TEACHING (MELT)

Tamila Mikeladze, Svetlana Rodinadze, Zurab Bezhanovi, Kristine Zarbazoia, Medea Abashidze, Kristine Iakobadze

MAXIMIZING STUDENTS’ LEARNING IN MARITIME ENGLISH ONLINE COURSE

Valentyna Kudryavtseva, Svitlana Barsuk, Olena Frolova

Книжка 5
Книжка 4s
Книжка 4
Книжка 3s
СПИРАЛАТА ОБЩЕСТВО – ОБРАЗОВАНИЕ

Иванка Шивачева-Пинеда

Книжка 3
ПРОЕКТНО БАЗИРАНО ОБУЧЕНИЕ ЗА СОЦИАЛНО-ЕМОЦИОНАЛНИ И ТЕХНОЛОГИЧНИ УМЕНИЯ ЧРЕЗ ПРОГРАМАТА „УМЕНИЯ ЗА ИНОВАЦИИ“

Галин Цоков, Александър Ангелов, Йоанна Минчева, Рени Димова, Мария Цакова

МЕДИЙНАТА ГРАМОТНОСТ И УЧИТЕЛИТЕ

Светла Цанкова, Стела Ангова, Мария Николова, Иван Вълчанов, Илия Вълков, Георги Минев

Книжка 2
INTONATION AND CHILDREN WITH EMOTIONAL AND BEHAVIORAL PROBLEMS

Katerina Zlatkova-Doncheva, Vladislav Marinov

Книжка 1
2022 година
Книжка 9
ТРАНСГРЕСИВНО-СИНЕРГИЧНО КАРИЕРНО РАЗВИТИЕ В „НЕФОРМАЛНО ОБРАЗОВАНИЕ“ В УНИВЕРСИТЕТА

д.п.н Яна Рашева-Мерджанова, Моника Богданова, Илиана Петкова

Книжка 8
INTEGRATING INTERCULTURAL EDUCATION IN THE PRIMARY SCHOOL CURRICULUM

Bujar Adili, Sonja Petrovska, Gzim Xhambazi

НАГЛАСИ НА БЪДЕЩИТЕ ДЕТСКИ УЧИТЕЛИ КЪМ STEM ПОДХОДА

Наталия Павлова, Михаела Тончева

Книжка 7
НАЦИОНАЛНАТА ИДЕЯ НА ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ

Йордан Колев, Надежда Кръстева

Книжка 6
Книжка 5
ИВАН Д. ШИШМАНОВ – ЕВРОПЕИЗИРАНИЯТ БЪЛГАРИН

Надежда Кръстева, Йордан Колев

THE TECHNOLOGY OF DEVELOPMENT OF COMMUNICATIVE CULTURE OF ELEMENTARY SCHOOL TEACHERS

Mariia Oliiar, Nataliia Blahun, Halyna Bilavych, Nataliia Bakhmat, Tetyana Pantyuk

Книжка 4
TEACHERS’ATTITUDES BOUT TEACHING AND LEARNING MATHEMATICS

Aleksandra Mihajlović, Emina Kopas-Vukašinović, Vladimir Stanojević

EDUCATION 4.0 – THE CHANGE OF HIGHER EDUCATION INSTITUTIONS AND THE LABOUR MARKET

Gergana Dimitrova, Blaga Madzhurova, Stefan Raychev, Dobrinka Stoyanova

Книжка 3s
DISTANCE LEARNING IN THE CONTEXT OF THE COVID-19 PANDEMICS

Baktybek Keldibekov, Shailoobek Karagulov

DIGITAL UNIVERSITIES: FEATURES AND KEY CHARACTERISTICS

Marina Skiba, Maktagali Bektemessov, Alma Turganbayeva

Книжка 3
Книжка 2
TWO-TIER MODEL OF TRAINING FUTURE TEACHERS FOR COACHING AT OUT-OF-SCHOOL INSTITUTIONS

Borys Savchuk, Tetyana Pantyuk, Natalia Sultanova, Halyna Bilavych, Mykola Pantyuk

Книжка 1
2021 година
Книжка 9
ИЗСЛЕДВАНЕ НА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО МЕЖДУ ФОРМАЛНОТО И НЕФОРМАЛНОТО ЗДРАВНО ОБРАЗОВАНИЕ

Вержиния Боянова, Константин Теодосиев, Берджухи Йорданова

FORMATION OF PROFESSIONAL COMPETENCE OF ASSISTANT TEACHER OF INCLUSIVE EDUCATION IN SECONDARY EDUCATION INSTITUTIONS

Vladyslava Liubarets, Nataliia Bakhmat, Olena Matviienko, Oksana Tsykhmeistruk, Inna Feltsan

Книжка 8
Книжка 7s
CONCEPT OF PRESENT PRACTICE IN CHOOSING OF OPTIMAL NUMBER OF TUGS

Rino Bošnjak, Zvonimir Lušić, Filip Bojić, Dario Medić

S-101 CHARTS, DATABASE TABLES FOR S-101 CHARTS, AUTONOMOUS VESSEL

Vladimir Brozović, Danko Kezić, Rino Bošnjak, Filip Bojić

INFLUENCE OF HYDRO-METEOROLOGICAL ELEMENTS ON THE SHIP MANOEUVRING IN THE CITY PORT OF SPLIT

Zvonimir Lušić, Nenad Leder, Danijel Pušić, Rino Bošnjak

MEETING SUSTAINABLE DEVELOPMENT GOALS – EXPERIENCE FROM THE LARGEST SHIPPING COMPANIES

Katarina Balić, Helena Ukić Boljat, Gorana Jelić Mrčelić, Merica Slišković

OPTIMISING THE REFERENCE POINT WITHIN A JOURNAL BEARING USING LASER ALIGNMENT

Ty Aaron Smith, Guixin Fan, Natalia Nikolova, Kiril Tenekedjiev

REVIEW OF THE CURRENT INCREASE OF NOISE UNIT COST VALUES IN TRANSPORT

Luka Vukić, Ivan Peronja, Mihaela Bukljaš, Alen Jugović

TARGET DETECTION FOR VISUAL COLLISION AVOIDANCE SYSTEM

Miro Petković, Danko Kezić, Igor Vujović, Ivan Pavić

NEW RESULTS FOR TEACHING SHIP HANDLING USING FAST TIME SIMULATION

Knud Benedict, Michèle Schaub, Michael Baldauf, Michael Gluch, Matthias Kirchhoff, Caspar Krüger

POTENTIAL BENEFITS OF ELECTRICALY DRIVEN FERRY, CASE STUDY

Tina Perić, Ladislav Stazić, Karlo Bratić

SITUATIONAL AWARENESS – KEY SAFETY FACTOR FOR THE OFFICER OF THE WATCH

Hrvoje Jaram, Pero Vidan, Srđan Vukša, Ivan Pavić

Книжка 7
INCLUSIVE INTELLIGENCE

Aleksandar Krastev

EDUCATION OF MORAL CULTURE OF STUDENT YOUTH IN THE CONDITIONS OF POLYCULTURAL SPACE

Natalia Bondarenko, Yevhen Rozdymakha, Lyudmila Oderiy, Anatoly Rozdymakha, Dilyana Arsova

PROFESSIONAL DEVELOPMENT IN KOSOVO – RESEARCH OF TRAINING PROGRAMS AND TESTS

Bekim Samadraxha, Veton Alihajdari, Besim Mustafa, Ramë Likaj

Книжка 6s
EVALUATION OF CRUISER TRAFFIC VARIABLES IN SEAPORTS OF THE REPUBLIC OF CROATIA

Maja Račić, Katarina Balić, Mira Pavlinović, Antonija Mišura

COMPARATIVE ANALYSIS OF THE CONTRACTS FOR MARITIME TRANSPORT SERVICES. CHAIN OF CHARTER PARTIES

Svetlana Dimitrakieva, Ognyan Kostadinov, Christiana Atanasova

THE LIGHTSHIP MASS CALCULATION MODEL OF A MERCHANT SHIP BY EMPIRICAL METHODS

Vedran Slapničar, Katarina Zadro, Viktor Ložar, Ivo Ćatipović

ON EDUCATION AND TRAINING IN MARITIME COMMUNICATIONS AND THE GMDSS DURING THE COVID-19

Chavdar Alexandrov, Grozdyu Grozev, Georgi Dimitrov, Avgustin Hristov

AIR POLLUTANT EMISSION MEASUREMENT

Nikola Račić, Branko Lalić, Ivan Komar, Frane Vidović, Ladislav Stazić

ASSESSMENT OF LNG BUNKERING ACCIDENTS

Peter Vidmar, Andrej Androjna

EGR OPERATION INFLUENCE ON THE MARINE ENGINE EFFICIENCY

Delyan Hristov, Ivan Ivanov, Dimitar Popov

THE MEASUREMENT OF EXHAUST GAS EMISSIONS BY TESTO 350 MARITIME – EXHAUST GAS ANALYZER

Bruna Bacalja, Maja Krčum, Tomislav Peša, Marko Zubčić

PROPELLER LOAD MODELLING IN THE CALCULATIONS OF MARINE SHAFTING TORSIONAL VIBRATIONS

Nenad Vulić, Karlo Bratić, Branko Lalić, Ladislav Stazić

TECHNICAL DIAGNOSTICS OF MARINE EQUIPMENT WITH PSEUDO-DISCRETE FEATURES

Guixin Fan, Natalia Nikolova, Ty Smith, Kiril Tenekedjiev

CONTRIBUTION TO THE REDUCTION OF THE SHIP’S SWITCHBOARD BY APPLYING SENSOR TECHNOLOGY

Nediljko Kaštelan, Marko Zubčić, Maja Krčum, Miro Petković

THE STAND FOR FIN DRIVES ENERGY TESTING

Andrzej Grządziela, Marcin Kluczyk, Tomislav Batur

INTRODUCTION OF 3D PRINTING INTO MARINE ELECTRICAL ENGINEERING EDUCATION – A CASE STUDY

Ivica Kuzmanić, Igor Vujović, Zlatan Kulenović, Miro Petković

SHIPYARD CRANE MODELING METHODS

Pawel Piskur, Piotr Szymak, Bartosz Larzewski

Книжка 6
TEACHERS' PERSPECTIVE ON THE EDUCATIONAL IMPLICATIONS OF ONLINE TEACHING

Julien-Ferencz Kiss, Florica Orțan, Laurențiu Mândrea

Книжка 5
ФИДАНА ДАСКАЛОВА ЗА ПЕДАГОГИКАТА

Маргарита Колева, Йордан Колев

Книжка 4
Книжка 3
НЕВРОДИДАКТИКА

Наталия Витанова

Книжка 2
Книжка 1
BULGARIAN SCHOOL – SHOWCASE OF IDENTITY

Veska Gyuviyska, Nikolay Tsankov

2020 година
Книжка 9
Книжка 8
EDUCATIONAL REASONS FOR EARLY SCHOOL DROP-OUT

Maria Teneva, Zlatka Zhelyazkova

Книжка 7s
TEACHING CHALLENGES IN SPORTS EDUCATION DURING THE PANDEMIC COVID-19

Evelina Savcheva, Galina Domuschieva-Rogleva

THE DIFFERENCES IN STUDENTS’ATTITUDES ABOUT ONLINE TEACHING DURING COVID-19 PANDEMIC

Aleksić Veljković Aleksandra, Slađana Stanković, Irena Golubović-Ilić, Katarina Herodek

ONLINE EDUCATION DURING PANDEMIC, ACCORDING TO STUDENTS FROM TWO BULGARIAN UNIVERSITIES

Antoaneta Getova¹, Eleonora Mileva², Boryana Angelova-Igova²

Книжка 7
Книжка 6
TEACHERS ATTITUDES ABOUT INTEGRATED APPROACH IN TEACHING

Emina Kopas-Vukašinović, Aleksandra Mihajlović, Olivera Cekić-Jovanović

Книжка 5
КОНЦЕПТУАЛНИ МОДЕЛИ ЗА РАЗРАБОТВАНЕ НА ПОЗНАВАТЕЛНИ ОНЛАЙН ИГРИ В ОБЛАСТТА НА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО

Детелин Лучев, Десислава Панева-Мариновa, Радослав Павлов, Гита Сенка, Лилия Павлова

Книжка 4
A CONTINUUM OF APPROACHES TO SCHOOL INSPECTIONS: CASES FROM EUROPE

Rossitsa Simeonova, Yonka Parvanova, Martin Brown, Sarah Gardezi, Joe O’Hara, Gerry McNamara, Laura del Castillo Blanco, Zacharoula Kechri, Eleni Beniata

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2019 година
Книжка 9
Книжка 8
ОБРАЗОВАНИЕ НА БЪДЕЩЕТО

Наталия Витанова

Книжка 7
RISK FACTORS FOR EARLY SCHOOL LEAVING IN BULGARIA

Elena Lavrentsova, Petar Valkov

Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
LEARNING MATURITY

Alina Gîmbuță, Daniela-Carmen Berințan, Marijana Mikulandra, Krzysztof Kij, Katja Sivka

Книжка 2
ДЕТЕТО И ПЕДАГОГИКАТА

Яна Рашева-Мерджанова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

На добър час!

УЧЕНИЧЕСКО САМОУПРАВЛЕНИЕ

Бисерка Михалева

2018 година
Книжка 9
ПРАВАТА НА ДЕТЕТО ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА СТУДЕНТИ ПЕДАГОЗИ

Йорданка Николова, Даниела Рачева

Книжка 8
СПОДЕЛЕНО МНЕНИЕ

Йосиф Нунев

Книжка 7
РАДОСТТА ОТ ОБЩУВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК В ДЕТСТВОТО

Екатерина Софрониева, Христина Белева

ПРОФ. Д-Р ЕЛЕНА РУСИНОВА-БАХУДЕЙЛА

Розалина Енгелс-Критидис

Книжка 6
ПОЗИТИВНА УЧЕБНА СРЕДА

Валентина Шарланова

SENIOR CITIZENS’ EXISTENTIAL NEEDS AND EDUCATION FOR THE MEANING OF LIFE

Joanna Łukasik, Norbert Pikuła, Katarzyna Jagielska

Книжка 5
ПАРАДИГМАТА СЕМИОТИКА – ЕЗИК – ДЕТЕ ПРИ 6 – 7-ГОДИШНИТЕ

Жоржетина Атанасова, Любимка Габрова

Книжка 4
ДЕТСКИ КОНФЕРЕНЦИИ

Боряна Иванова

Книжка 3
Книжка 2
СЪВРЕМЕННИ МЕТАМОРФОЗИ НА ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА В ДЕТСКАТА ГРУПА

Веселина Иванова, Виолета Кърцелянска-Станчева

SCHOOLS AND UNIVERSITIES AS SOCIAL INSTITUTIONS

Emilj Sulejmani, Shikjerije Sulejmani

ОТНОСНО УСЕТА ЗА БРОЕНЕ

Петър Петров, Мима Трифонова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ И ПРИЯТЕЛИ

Емилия Василева, главен редактор

ДОБРИ ПРАКТИКИ „ПАРТНЬОРСТВО РОДИТЕЛИ – УЧИЛИЩЕ“

Мехмед Имамов, Калинка Гайтанинчева

2017 година
Книжка 9
Книжка 8
ЧЕТЯЩИЯТ СТУДЕНТ, ЧЕТЯЩОТО ДЕТЕ – ЕДНО МАЛКО ПРОЗОРЧЕ, ЕДНА ВЕЛИЧЕСТВЕНА ГЛЕДКА

Мариана Мандева, Боряна Туцева, Габриела Николова, Цветелина Ковачева

Кампания на Институт за български език – БАН и вестник „Аз-буки“

на Институт за български език – БАН, и вестник „Аз-буки“

ЕДИН ТИП СЛОЖНИ НАРЕЧИЯ

Марияна Цибранска-Костова

СВАТБА

Палмира Легурска

Книжка 7
ДИДАКТИЧЕСКИ КОМПЕТЕНТНОСТИ

Нели Митева, Наталия Витанова

Книжка 6
АБВ ПОИСКА … ИЛИ АБВ ПОИСКАХА…?

Цветелина Георгиева

Книжка 5
НОВА И ПОЛЕЗНА КНИГА

Йонка Първанова

Книжка 4
Кампания на Института за български език – БАН и вестник „Аз-буки“

на Института за български език – БАН, и вестник „Аз-буки“

ИМЕНИЦИ И ИМЕННИЦИ

Ивелина Стоянова

НЕ МОГА ДА НЕ НЕДОВОЛСТВАМ

Ивелина Стоянова

ОБРЪЩЕНИЕ ИЛИ ОБРАЩЕНИЕ?

Диана Благоева

ОЩЕ ВЕДНЪЖ ЗА ГЛАВНИТЕ БУКВИ

Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
Книжка 2
ПРОБЛЕМИ И ПЕРСПЕКТИВИ В РАЗВИТИЕТО НА ХУДОЖЕСТВЕНОТО ОБРАЗОВАНИЕ У НАС ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДЕТСКИЯ И НАЧАЛНИЯ УЧИТЕЛ

Теодора Власева, Даниела Гирджева-Валачева, Мария Калоферова, Найден Младенов, Илияна Шотлекова

Книжка 1
ФАКТОРИ ЗА УСПЕШНО ПРИЛАГАНЕ НА СМЕСЕНО ОБУЧЕНИЕ

Стоянка Георгиева-Лазарова, Лъчезар Лазаров

2016 година
Книжка 9
ВНИМАВАЙКИ В КАРТИНКАТА

Ивелина Стоянова

Книжка 8
Книжка 7
Кампания на Института за български език – БАН и в. „Аз-буки“

на Института за български език – БАН, и в. „Аз-буки“

ПРАВО В ДЕСЕТКАТА

Ивелина Стоянова

ЗДРАВЕЙТЕ, ЗАПЕТАИ!

Илияна Кунева

ЗА ЦИФРИТЕ И ЧИСЛАТА

Светлозара Лесева

Книжка 6
УЧИЛИЩЕ ЗА ЧЕТЕНЕ

Петя Георгиева, Христина Димитрова

Кампания на Института за български език – БАН и в. „Аз Буки“

на Института за български език – БАН, и в. „Аз Буки“

ДОШЛА ЛИ Е ИНСПЕКТОРЪТ?

Ванина Сумрова

ДА ВИ Е СЛАДКО!

Иво Панчев

ЩЕ ТЕ ЧАКАМ В/НА ЦЕНТЪРА

Илияна Гаравалова

КЪЩА-МУЗЕЙ ИЛИ КЪЩА МУЗЕЙ?

Ивелина Стоянова

КОЙ Е ПО-, ПÒ, НАЙ-?

Мария Тодорова

ТЪРСИ МЕ ПРОДАВАЧКА

Светлозара Лесева

ПРАВО В ДЕСЕТКАТА

Ивелина Стоянова

ПРОФ.Д.П.Н. СТОЯНКА ЖЕКОВА

Редколегия на сп. „Педагогика“

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
AN OVERVIEW ON FORMAL SCHOOLING SYSTEM IN SEVEN COUNTRIES

Alina Gîmbută, Maria Fili, Cemile Yavuz, Radmila Jeřábková, Nikolina Ratković, Paulo Manuel Oliveira Mengo de Abreu, Chiara Sega

Книжка 2
Книжка 1
IN MEMORIAM

На 10.12.2015 г. ни напусна нашият колега и приятел проф. д-р Иван Пет ков Иванов. Той беше уважаван учен и експерт в областта на педагогическите науки – автор на 10 монографии, 8 учебника, 10 учебни помагала, 6 студии и над 100 статии в специализирани периодич- ни издания и научни сборници; участник в 28 между- народни и национални проекта; председател и член на експертни групи към НАОА, член на редакционната ко- легия на сп. „Педагогика“. Проф. д-р Иван Иванов беше уважаван и оби

2015 година
Книжка 9
Книжка 8
Книжка 7
ДИСКУСИЯТА В УРОКА ПО ЛИТЕРАТУРА

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 6
ГОТОВНОСТ ЗА ОГРАМОТЯВАНЕ

Екатерина Чернева

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
ПРОБЛЕМИ НА СОЦИАЛНАТА АДАПТАЦИЯ НА ПЪТУВАЩИ УЧЕНИЦИ ОТ МАЛКИ НАСЕЛЕНИ МЕСТА\(^{1)}\)

Траян Попкочев, Бонка Гергинова, Тереза Карамангалова

ТУРНИР ПО КАНАДСКА БОРБА

Д. Евтимова, Е. Павлова, И. Радославова и Б. Иванов

ДЕТСКА ЛЯТНА ОЛИМПИАДА

Нели Бъчварова, Десислава Дургова

Книжка 1
ORGANIZATIONAL CULTURE: THEORY AND REALITY

Inna Leonidovna Fedotenko

2014 година
Книжка 9
ДА ЗАПАЛИШ ИСКРАТА

Дафинка Самарджиева

НА УЧИЛИЩЕ – С УСМИВКА!

Снежана Якимова

УЧИТЕЛЯТ – ЕТАЛОН ЗА ФОРМИРАНЕ НА ДЕТСКАТА ЛИЧНОСТ

Катя Коруджийска, Янка Маринкова

Книжка 8
Книжка 7
ЗАЕДНО МОЖЕМ ПОВЕЧЕ

Диана Смиленова

Книжка 6-bad
ЗА ДУМАТА КАТО СРЕДСТВО ЗА ОБЩУВАНЕ

ЗА ДУМАТА КАТО СРЕДСТВО ЗА ОБЩУВАНЕ

УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 6
Книжка 5
LE PROJET PÉDAGOGIQUE, SOURCE DE MOTIVATION DANS L’ENSEIGNEMENT ET L’APPRENTISSAGE DU FLE

THE EDUCATIONAL PROJECT, MEANS OF MOTIVATION IN TEACHING AND LEARNING FLE

LA PÉDAGOGIE DU PROJET ET LA MOTIVATION DES ÉLÈVES POUR L’APPRENTISSAGE DU FRANÇAIS

PROJECT PEDAGOGY AND PUPILS’ MOTIVATION IN LEARNING FRENCH

Книжка 4
КАЖДЫЙ ДЛЯ МЕНЯ УЧИТЕЛЬ

Ш.А.Амонашвили

Книжка 3
АНТОАНЕТА ЙОВЧЕВА (1952 – 2014)

След трудна борба с тежката болест ни напусна един добър и мил човек, една светла личност – Анто- анета Йовчева, нашата обичана колежка Тони. Нейните колеги и приятели, многобройните автори и сътрудници на сп. „Начално образование“ и на сп. „Педагогика“ ще запазят завинаги спомена за нейната приветлива усмивка, за нейната отзивчивост и преда- ност към работата, за нейната широка култура и стре- меж към познание, към развитие. Родена на 20 март 1952 г. в София в интелигентно се- мей

Книжка 2
ПОСТМОДЕРНИЗЪМ И ВЪЗПИТАНИЕ

Клавдия Сапунджиева

ДЕТСКИ УНИВЕРСИТЕТИ

Боряна Иванова

ПРОФ. Д-Р ЕЛКА ПЕТРОВА

Златка Петрова

МЕЖДУНАРОДНЫЙ ЦЕНТР ГУМАННОЙ ПЕДАГОГИКИ

Международният център „Хуманна педагогика“ организира XIII педаго- гически четения в периода 20 – 23.03.2014 г. в гр.Тбилиси, Грузия. Форумът се организира със съдействието на грузинското правителство. „Учителят“ е темата, която ще обедини участниците: учители, експерти, родители, универ- ситетски преподаватели, представители на педагогическата общност от мно- го страни, за да се осъществи дискусия за мисията на съвременния учител в съвременния образователен контекст. Ръководството на

Книжка 1
ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА МОБИЛНОТО ОБУЧЕНИЕ

Стоянка Георгиева-Лазарова, Лъчезар Лазаров

2013 година
Книжка 9
УЧИТЕЛИ ВЪЗРОЖДЕНЦИ В ТЪРНОВО

Венка Кутева-Цветкова

Книжка 8
ДИМИТЪР ДОНЧЕВ – С ВЪЗХИТА ЗА БЪЛГАРСКИЯ УЧИТЕЛ

100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ДИМИТЪР ЕВСТАТИЕВ ДОНЧЕВ (5.10.1913 – 15.02.1997)

Книжка 7
„СЛЪНЦЕТО“ НА ВЪЗПИТАТЕЛНАТА СИСТЕМА В ТВУ – РАКИТОВО

85 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА АНГЕЛ УЗУНОВ (1928 – 1999)

ЦЕННОСТИ И ДУХОВНО-НРАВСТВЕНО РАЗВИТИЕ НА МАЛКИЯ УЧЕНИК

Марияна Ешкенази, Гергана Фиданова, Марияна Вишева, Цветанка Годжилова

МАЛКИЯТ УЧЕНИК ЧЕТЕ

Марияна Механджиева Венета Велева

С БАБА И ДЯДО В КЛАС

Цветелин Горанов, Таня Илиева, Цветанка Берова, Нели Иванова, Борка Бончева

РОД РОДА НЕ ХРАНИ, НО ТЕЖКО МУ, КОЙТО ГО НЯМА!

Диляна Вачкова Евелина Димитрова

ДА ПОМОГНЕМ НА ДЕЦАТА ДА ОТВОРЯТ СЪРЦАТА СИ

Иванка Дебелушина, Нина Маврикова

ДОБРОТО Е У ВСЕКИ

Мария Наскова

ОТЛИЧЕН ПЕДАГОГ, ПСИХОЛОГ И ПСИХОТЕРАПЕВТ

ДОЦ. СВЕТОСЛАВ СТАМЕНОВ (1939 – 2013)

Книжка 6
ТЕОРЕТИКО-ПРИЛОЖНИ ПРОБЛЕМИ НА КОНСТРУИРАНЕТО НА ТЕСТ ЗА НАЦИОНАЛНО ВЪНШНО ОЦЕНЯВАНЕ ПО „ЧОВЕКЪТ И ОБЩЕСТВОТО“ ЗА 4. КЛАС (2013)

Ваня Петрова, Цонка Каснакова, Мариан Делчев Жана Минчева Радостина Стоянова, Рада Димитрова Мария Темникова

MEDIA IN PRESCHOOL AGE OF CHILD’S LIFE

Sonja Petrovska Jadranka Bocvarova

Книжка 5
ШАЛВА АЛЕКСАНДРОВИЧ АМОНАШВИЛИ – УЧИТЕЛ ОТ БЪДЕЩЕТО

В сложното битие на науката и метамор- фозите на социалната реалност, неотменими и общовалидни остават само най-стойностни- те постижения и безспорни истини, които не само маркират и остойностяват територията на човешко познание, но извисяват самия чо- век, поддържат неговата вяра в доброто, под- хранват чувството му за собствена значимост, укрепват неговия дух. Приемайки извечните послания на класи- ческата философско-педагогическа мъдрост и дълбоко обвързан с педагогическата р

МАНИФЕСТ ГУМАННОЙ ПЕДАГОГИКИ

Преамбула 25 лет тому назад группа учителей новаторов провозгласила манифест „Пе- дагогика сотрудничества“ (Переделкино, 1986 год). В последующие годы были опубликованы отчеты встреч учителей новаторов, в которых рассматри- вались разные аспекты педагогики сотрудничества: „Демократизация лично- сти“ (Цинандали, Телавский район, Грузия, 1987 год), „Методика обновления“ (Москва, 1988 год), „Войдем в новую школу“ (Краснодарский край, 1988 год). Идеи педагогики сотрудничества воодушевленно

ПОРТФОЛИОТО НА УЧЕНИКА КАТО ПРОЦЕС НА САМОПОЗНАНИЕ

Радка Топалска Емилия Вълкова, Албена Атанасова

ДОПИРНИ СВЕТОВЕ

Албена Димитрова, Стилияна Гронева

ПРЕДИ ГОДИНА И СЕГА

Веселка Аршинкова

Книжка 4
СВЕЩЕНИК ГЕОРГИ МАРИНОВ ПОЛУГАНОВ – ОСНОВАТЕЛЯТ НА УЧИЛИЩЕТО И ПЪРВИЯТ УЧИТЕЛ В ПОЛИКРАЙЩЕ

Георги Георгиев Трифонка Попниколова Марияна Георгиева–Гроссе

ЕВРОПЕЙСКИ ПРИКАЗКИ

Светла Попова

Книжка 3
ДА ОПАЗИМ ДЕТСКОТО ЗДРАВЕ!

Мая Топалова, Симона Пейчева

КАК ДА ОТГЛЕДАМЕ МАЛЪК ПРИРОДОЛЮБИТЕЛ?

Мадлена Николова Ани Цветкова

Книжка 2
Книжка 1
ИЗКУСТВОТО ЗА ПРЕВЕНЦИЯ НА АГРЕСИВНОТО ПОВЕДЕНИЕ НА ДЕЦАТА

Евгения Миланова Виолета Николова Величка Радева

ПРИЯТЕЛСТВОТО В ЖИВОТА НА ДЕТЕТО

Даниела Димитрова, Красимира Василева

ПРЕДАЙ НАТАТЪК

Вилдан Мехмедова

2012 година
Книжка 9
ПЕДАГОГЪТ – РИЦАР НА ДЕТСТВОТО

Януш Корчак бе написал, че животът на великите хора е като легендите: труден, но красив. И се оказва пророчески прав, сякаш е писал за себе си! Наследник на семейство с богата духовна култура и традиции, останал отрано без баща, той не просто се справя с несгодите на сирачеството, но развива у себе си три могъщи извора на живот: любов към свободата и справедливостта, страст към знанието и творчеството, отдаденост на децата и тяхното щастие. Лекарят Корчак лекува децата и душите им. Безплатн

ЯНУШ КОРЧАК – ВЕЛИК ХУМАНИСТ И ПЕДАГОГ

„Със сила и мощ поведох своя живот, който беше привидно неподреден, самотен и чужд. За син избрах идеята да служа на детето и неговото дело. Привидно загубих.“ Бе лекар, писател, мислител. Бе философ, учен, моралист. Издател. Възпи- тател и педагог. Бе герой. Бе скромен. Във всяка от тези области той има изключителни постижения. В течение на по- вече от четиридесет години работи като педагог и писател. Четиридесет години безкористно служене на слабите и беззащитните. Създава съвременна кон

ЕВОЛЮЦИЯ НА ПРАВАТА НА ДЕТЕТО

„Детето има право на сериозно отношение към проблемите му, на справедливото им решаване.“

THE KORCZAK’S RIGHT TO SOCIAL PARTICIPATION OF CHILDREN THE CITIZENSHIP OF CHILDREN

A speech by Marek Michalak, the Ombudsman for Children, given during the seminar„The Polish-Israeli pioneer in the fi eld of human rights, Janusz Korczak (1879–1942) and today’s Convention on Children’s Rights as the part of the international law“, Geneva, the 6 of June 2009

ЗА ДЕТЕТО, ДЕТСТВОТО ИЛИ НАУКА ЗА НЕГО?

В памет на Януш Корчак – по повод 70 г. от неговата смърт и 100 г. от създаването на „Дом за сираци“ във Варшава Албена Чавдарова

Книжка 8
CHANGES IN UNIVERSITY TEACHING – THE ROAD FROM KNOWLEDGE TO COMPETENCIES

Slađana Anđelković Zorica Stanisavljević Petrović

ДОСТОЕН ЖИВОТ, ОТДАДЕН НА ПРОСВЕЩЕНИЕТО… ПРОФ. СТОЙКА ЗДРАВКОВА – ЕДИН СЪВРЕМЕНЕН БУДИТЕЛ НА 70 ГОДИНИ

Неуморна и взискателна! Енергична и всеотдай- на! Работохолик и перфекционист! Това е проф. д-р Стойка Здравкова! Не е за вярване, че в началото на ноември 2012 година навърши 70 години. И не е слу- чайно това, че тази светла дата е непосредствено бли- зо до Деня на будителите. А това, че проф . Здравкова е съвременен български будител, е толкова безспорно и видимо! 70–годишнината ù е един чудесен повод ретрос- пективно да си припомним и проследим най-значи-

Книжка 7
ОЧАКВАНА И ПОЛЕЗНА

Емилия Василева

Книжка 6
Книжка 5
ЦЕННО ПОМАГАЛО ЗА ПСИХОЛОЗИ И ПЕДАГОЗИ (Надежден инструмент за диагностициране смисъла на живота)

Любен Десев Минчев, Борис. Тест на Дж. Крумбъг и Л. Махолик за смисъл в живота. Българска версия. Варна, ВСУ „Черноризец Храбър“,

ГЕОРГИ MАВРОВ ЖИВОТ, ОТДАДЕН НА НАУКАТА И ОБРАЗОВАНИЕТО

Така най-общо, но и най-точно можем да охарак- теризираме дейността на ст. н. с. д-р Георги Петков Мавров. Той ни напусна неочаквано в края на април т.г. И до последния си ден не преставаше да се вълнува от проблемите на образованието. Споделяше инте- ресни мисли относно предстоящото приемане на За- кона за образованието. Пестелив на думи, но щедър на дела – това ясно проличава от неговата богата би- ография.

Книжка 4
ОЩЕ ЕДНА ИДЕЯ

Галина Стоянова

Книжка 3
С ИНОВАТИВЕН ПОГЛЕД КЪМ ЛИЧНОСТТА НА ДЕТЕТО

Маргарита Абрашева Любимка Габрова

БИЗНЕС ОБУЧЕНИЕ В ДЕТСКАТА ГРАДИНА

Красимира Костова Петя Драгоданова

ДЕТСКАТА БЕЗОПАСНОСТ

Любимка Габрова

БАБА ПРИКАЗКИ РАЗКАЗВА... (МИКС ОТ ПРИКАЗКИ)

Кева Захариева, Мария Мичева

Книжка 2
ДЕТЕ ПЪТУВА В АВТОМОБИЛА

Красимира Михайлова

ПРОТИВОПОСТАВЯНЕ

Пюрвя Ердниев, Б. Ердниев

ЗДРАВКА НОВАКОВА – ПРЕПОДАВАТЕЛ И ТВОРЕЦ

Седемдесетгодишният юбилей е вълнуващ повод да проследим трудния, богат и съдържателен професионално-творчески път на доц. д-р Здравка Новакова, да под- чертаем нейната важна роля за утвърждаване на дидактика на математиката като

IN MEMORIAM Иван Марев

Напусна ни проф. Иван Марев – философ, педагог, демократ, родолюбец. В далечната 1975 г., зареден с енергия, пълен с идеи, той създаде в Техническия

Книжка 1
ДЕЛЕГИРАНЕ НА ПРАВА ЧРЕЗ КОМИСИИТЕ В ДЕТСКАТА ГРАДИНА

Маргарита Абрашева Политиката, наречена управление на качеството, не е самоцел, нито поредна обра- зователна „мода“. Тя е практически необходима за поддържане от директора на учеб- ното заведение на един привлекателен образ в условията на конкуренция на пазара на учебни заведения. Това се отнася най-вече за детските градини. Политиката на упра- вление на качеството съдържа недостатъчно използван ресурс, включително за спечел- ване и запазване доверието на потребителя – родителите на децата,

ИНОВАЦИОННИ И ИНТЕРАКТИВНИ МЕТОДИ В КВАЛИФИКАЦИОННАТА ДЕЙНОСТ НА ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ КОЛЕКТИВ

Стоилка Ташева, Севда Лукайчева Развиващото се с динамични темпове общество в днешно време налага необ- ходимостта от иновационни промени в областта на образованието. И в предучи- лищната педагогика все по-често се търсят алтернативни педагогически техноло- гии както за възпитанието и обучението на децата, така и при провеждането на квалификационната дейност на самите педагози. Използването на интерактивните методи дава възможност да се възлагат за- дачи, които предполагат съвместна работа,

НА УЛИЦАТА Е ОПАСНО

Таня Янчева, Зоя Кацарова

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.