Педагогика

2012/7, стр. 1166 - 1179

НЕПОЗНАТИЯТ СОКРАТ: КРИТИКА НА СОКРАТОВАТА БЕСЕДА В ОБРАЗОВАНИЕТО

Резюме:

Ключови думи:

Философски измерения на Сократовия метод

Като класическо изследване на Сократовия метод и създаване на самото название се приема работата на немския неокантианец Л. Нелсон (1930). Той определя Сократовия метод чрез методологическата стойност, която притежава, като: съчетание от майевтика и критичния метод на Кант; логическа и педагогическа система от действия, които предлага, и извеждане на основно противоречие на възпитанието: „С външно влияние да се въздейства върху един човек, така че той да не се оставя да му се въздейства чрез външно влияние“ (Нелсон, 1993).

Средфилософските характеристикина Сократовия метод принадлежат качества като: „ирония, майевтика, индукция, дедукция и определение“ (Радев, 1980), което му придава евристично измерение и рационален дух. Независимо от спора в сократистиката – рационален (Б. Ръсел), екзистенциален (С. Киркегор) или от смесен тип (Ф. Хегел, Ф. Ницше, Л. Нелсон и др.), едно е сигурно: той си остава начин на философстване, метод за познание и самопознание и път към моралното усъвършенстване на човека. В българската философска мисъл има няколко проникновени изследователи на Сократ и неговия метод като Ц. Торбов (1936), Р. Радев (1980), Невена Панова (2005), Бисера Колева (2010). За Торбов, като последовател на Нелсон ,основният акцент е връзката на метода с учението на Кант, както и между философско познание и разсъдъчна способност у човека, където „ние се нуждаем от един живот, който да минава границите на обикновеното съществуване, за да ни постави в услуга на света“ (Торбов, 1993: 15). Според Р. Радев ракурсът е по посока евристичната сила на диалектиката, която методът носи, доколкото „във философията на Сократ диалектиката е теория на беседата, изкуство за разговаряне, на разискване на един или друг проблем на етиката, осъществено чрез въпроси и отговори на въпроси“ (Радев, 1994: 303). Съществува разликамежду Сократовия метод като начин за познание и Сократовия диалог като композиционна форма и жанрова специфика. В класическото определение на езиковеда Ал. Ничев „Сократовият диалог е писан диалог в проза по философски проблеми и отразява в по-малка или в по-голяма степен действителното устно общуване в диалогична формана действителния Сократ. Сократическите диалози са най-вече произведения, създавани непосредствено след смъртта на Сократ от някои негови ученици“ (Ничев, 1975: 107). В древна Елада такъв тип диалози са писани и преди Платон от автори като Алексамен, по свидетелства на Аристотел, и Зенон и Софрон според Диоген Лаерций (Радев, 1994). Катоперсонаж Сократ е присъствал и при други антични автори – като например историка Ксенофонт. Платон и Платоновият диалог обаче нямат аналог във философията и є позволяват по същество тя да бъде диалогична. Той предопределя и съдбата на Сократическия диалог, който обаче си остава неговото родово понятие. Независимо от приликите между Платоновияи Сократическия диалог, между тях има съществени семантични и семиологични различия. Тези разлики Н. Панова открива в „диалогични нива, обстоятелствен контекст и събеседници на диалозите“, в местата, където „хомологията“ е основен принцип на Платоновия диалог: „В диалога постигането на хомология е постепенен процес в изработването на едно крайно съгласие, дори то да се изразява в признаването на апорията, минавайки през отделни по-малки съгласия, в които отново трябва да участват и двете диалогични страни, макар че на много места в диалозите да изглежда, че постоянното търсене на съгласие от пасивния събеседник само формално удържа диалогичната форма“ (Панова, 2005: 79). В интерпретацията на различни западни автори Платоновите диалози са най-яркият пример за диалогичността на философията от нейното зараждане до днес. Сред тях са К. Ясперс (1957), извеждащ междуличностната връзка между учител и ученик като водеща; Класен (1959) (Панова, 2005: 78; 79), поставящ като акцент „истинността на логоса и възможността за постигнатото съгласие в ходана диалога“; Т. Слезак, който говори за вътрешното родство между „предмета, който трябва да бъде обяснен, и душата, на която трябва да бъде обяснен“ (Слезак, 2002: 17). Сред опонентите на метода има значими философи и от ХХ век като С. Аверинцев, за когото Сократ е „идеал за радикално недиалогичен човек“ (Аверинцев, 2000: 110) и Фриз, според когото „ролята на ученика в тези диалози е да казва „Да“, без да е видно как става това“ (Нелсон, 1993: 64). За Х. Теслеф (1992) основният въпрос в Платоновите диалози е тяхното предназначение, т.е. за кого и защо са били написани, което поставя прагматична граница и при тълкуване на Сократическия диалог. За някои от българските автори протооснованието на Сократическия диалог, който е част от сократистиката, към която принадлежат и Платоновите диалози, е моралната му проблематика. Според Бисера Колева решаваща е връзката между теорията и живия диалог в контекста на етичното познание, където „Сократовата беседа е оригинален педагогически прийом за изграждане на критично и аналитично мислене и за нравствено самопознание. Тя се характеризира с особена и непостигната от никого дотогава слятост на образователни и възпитателни цели, детерминирана от изключително трудна етико-антропологична задача“ (Колева, 2010: 147). Разнопосочието в тълкуването на Сократовия метод можем да обобщим в следните насоки:

– независимо от античния си произход Сократовият метод, като система от въпроси и отговори в търсене на истината чрез посредник, е актуализиран многократно като философски такъв в различни насоки и успех;

– идейните и авторските насоки на търсенето в интерпретацията на Сократическия диалог го причисляват успешно както като достижение на формата, съдържанието, предназначението, така и като начин на въздействие, т.е. той е с твърде широк диапазон на тълкуване: аксиологичен, прагматичен, семантичен и др.;

– Сократовият метод, Сократическият диалог и Сократовата беседа не са еднозначни понятия най-малко поради това, че имат различна жанрова специфика;

– Сократическият диалог и Платоновият диалог са с общ идейно-философски произход, но са със съществени различия като начин на организация и послание, доколкото Сократовият диалог е прототип на сократистиката в миналото и днес въобще и възможността тя да търпи непрекъснато развитие;

– Сократическият диалог има и силни педагогически конотации, които надхвърлят общометодологическата му насока на тълкуване в полза на конкретно приложение;

– Сократическият диалог е възможност да проверим неговата образователна пригодност на различни кодови равнища: от обучение както на деца, ученици, така и на учители.

Художествено-литературни интерпретации на Сократическия диалог Една от най-оригиналните интерпретации на Сократическия диалог принадлежи на М. Бахтин. В „Проблеми на поетиката на Достоевски“ той прави своите художествено-литературни обобщения и прозрения, сред които можем да посочим:

1. Сократическият диалог е нереторичен жанр, възникнал върху народностно-карнавална основа и светоусещане, и има мемоарно-исторически характер. Неговото предназначение и смисъл е противостоенето на монологичния и догматичен път към истината в полза на съвместното є откриване. Във времето той постепенно губи своята специфика на такъв, за да се превърне в катехизис от въпроси и отговори.

2. В основата на Сократическия диалог са способността за „синкриза“ (гръц. Synkrisis – сравнение) и „анакриза“. Под синкриза се разбира техниката за съпоставяне на различни мнения относно даден предмет на дискусия. Под анакриза се разбира способ за провокиране мнението на събеседника и възможността да го изкаже докрай. Тези способи диалогизират мисълта, за да се превърнат в реплика и възможност за общуване между събеседниците като път към истината в нейния диалогичен вариант.

3. Героите на Сократическия диалог от Сократ до последния участник и слушател са идеолози на една идея. Идеологическо е и събитието, което произтича или се възпроизвежда от диалога като изпитание на истината.

4. В Сократическия диалог словото провокира слово в една изключителна и често сюжетна ситуация, където се работи с дълбинните основи на човешкото мислене. Този момент в диалога създава възможността и за нов жанр, наложен и разпространен от Античността до Просвещението. Известенкато „диалог на прага“ (Schwellendialog).

5. Независимо че Сократическият диалог си остава синкретичен жанр като единство от понятие и образ и неговата връзка с човека, има основание да се предполага, че той е на прага на нов жанр като „диалога на мъртвите“, в който участват събеседници и идеи от различни исторически времена.

6. Като жанр Сократическият диалог съществува относително за кратък исторически период, но е в основата на нови жанрове, които просперират във времето.

Художествената интерпретация на Сократическия диалог ни позволява да оценим някои нови моменти в него, които ще имат съществено значение и при образователното му измерение като:

– Сократическият диалог притежава жанрова специфика, която се родее с народното словесно творчество на съответен исторически период и има определена продължителност в литературата;

– Сократическият диалог е тип идеология като система от идеи, реализирана чрез всеки от участниците в него, което обаче създава и възможност за неговата манипулация;

– Сократическият диалог е иновативен, доколкото е предтеча на нови жанрове във времето, които го надграждат, но запазват същността му на самостоятелен и недогматичен път към истината.

Образователна същност на Сократовия метод: от Сократов метод към Сократически диалог и Сократова беседа. Концепции.

Един от авторите, които изследват Сократовия метод както от философска, така и от педагогическа гледна точка, е Емил Герасков (1992). Той проблематизира въпроса за недогматичния характер на метода, доколкото в Сократовото „знание за незнанието“ е заложена идеята за безкрайния процес на човешкото познание. Целта на метода е да се разкрият противоречията в съществуващото знание и да се предизвика съмнение у събеседника. Пътят към истината е самостоятелен и в отворена дискусия на равноценни партньори от учител и ученик. За Сократ истината в беседата е представена така, както в науката – като проблем, който трябва да бъде разрешен съвместно. Сократовият метод поставя ученика в проблемна ситуация, често неразрешима и след края на спора. Това води до възникването на психично образование с евристична сила, което се определя като „проблемна доминанта“. Тя принадлежи към неосъзнаваните психични явления и може да влияе по различни начини на съзнанието в продължителен период от време. Авторът приписва морална стойност на иронията като философски похват, чиято цел не е унижението на човешкото достойнство, а път към преодоляване на невежеството. Статията е интересна с опита да насочи вниманието към позитивната сила на Сократовият метод, видян от педагогически ракурс. Предвид бързо сменящата се ситуация в училище, опитът да се обединят научни, педагогически и аксиологични моменти в процеса на обучение чрез Сократовия метод изглежда приемлив и необходим. Редица изследователи критикуват тъкмо акцента върху монологичния характер на Сократовия метод. Налице са е и съпътстваща ученика фрустрация и несигурност, породени от интелектуалната безпомощност и познавателното объркване в разсъжденията. Самоиронията на Сократ, като основа на критичното мислене, и моралният катарзис на човека, принуден да признае своето незнание, трудно могат да бъдат оправдание за монологичния тон на Учителя. В XXI век това е не просто трудно осъществимо, но невъзможно поради различни причини, свързани с промяна на ценностите. От дидактическа гледна точка Сократовият метод е трудно да бъде реализиран поради следните причини:

– свръхрационализиране и индивидуализиране на човешкото съзнание и отхвърляне на древногръцкия идеал за „общностно мислене“ и споделимост на морални образци като „фронезис“;

– нарушаване на древногръцкия идеал „paideia“ като синкретичност на възпитание, образование, знание;

– технологизиране на процеса на обучение и снижаване на неговите аксиологични предпоставки;

– намаляване на игровото начало в обучението, освен като изкуствено привнесено, с което отпада и вкусът към „парадокса“ като негова същност;

– лишаване на морала от катарзисна сила и стойност, предвид загуба на ценности, ориентири у подрастващите и неприемане на морализаторстването като подход;

– въвеждане на екипно и групово обучение, при което се търси общо решение с консенсусен характер и се подценява ролята на индивидуалното усилие и изява;

– отпадане на контекстуалното начало в социалната и педагогическата ситуация, която се универсализира;

– снижаване на ролята на Учителя като източник на познание и десакрализиране на неговата личност.

Ан. Карагеоргиева (2005) прави сравнителна характеристика на „Философия за деца“ и „Сократическият диалог“. Тя открива разликите по отношение на определени критерии. Обобщавайки, можем да откроим следните закономерности на Сократическия диалог:

– ролята на личния опит е свързана с „регресивната индукция“ (Нелсон), където се тръгва от конкретното, за да се стигне до общоприетото знание. Саморефлексията върху личния опит е и начин да преодолеем и своите различия;

– търсенето на истината е в зависимост от настоятелността, с която я търсим, и стремежа да се приближим към нея. Пътят към истината обаче е невъзможен извън ролята на Учителя, който ни насочва и помага да я открием;

– междуличностното разбирателство се подчинява на определени правила, които са в основата на екипната дейност. Като „максими на общуването“ (Х. П. Грайс) към тях можем да причислим – „максима на количеството“, свързана с целесъобразност на информацията; „максима на качеството“, наложена от стремежа към истината; „максима на отношението“ като тип уместност в изказването; „максима на начина“ като изискване за речева етикеция:

– ролята на водещия в Сократическия диалог е безусловна, но в качеството му на авторитет и фасилитатор в общуването:

– метадиалогът е начин за саморефлексия на групата и оценяване на дискусията в нейното развитие.

Независимо че са налични повече разлики, отколкото прилики в подкрепа на творческото начало във „Философия за деца“, Сократическият диалог си остава негов прототип. Връзката между философията за деца и Сократическия диалог определено е интересна и с потенциал за бъдещо развитие. Но в тази релация съществуват определени проблеми като:

– философията за деца е видова специфика на сократистиката и в частност на Сократическия диалог. Като такава, философията за деца търпи промяна в основни характеристики на организацията наСократическия диалог като: диалогични нива, контекст, събеседници, но запазва идейното начало, свързано с пътя към истината и нейната (не)постижимост;

– философията за деца е експериментална програма със световна известност в обучението на деца и подрастващи, но нейното масовизиране постепенно я лишава от иновативния дух на сократистика, чието предназначение е не разговорът по зададени проблеми или наложени модели на събеседване, а вземане на решение за автентично мислене като измерение на истината, което при децата е винаги налично;

– философията за деца не може да отговори на основното изискване на Сократовия метод за диалогичност на самото мислене поради факта, че детето е личност в потенциал. При него вътрешният живот на мисълта няма завършен вид и характер и отчасти съвпада свъншния изказ. Диалогичността при децата е външно зададена, с което се създава опасност от силна манипулативност. Сократическият диалог е протооснование за всяка философия, която нарича себе си диалогична, но при условие че този диалог най-напред винаги е вътрешен.

Според Ев. Варджийска (2011) най-важният момент в Сократовия диалог е ролята на учителя, който преди всичко е фасилитатор на ученето по пътя на самостоятелното изследване на истината при учениците. Това е постижимо с преодоляване на собствените му предразсъдъци, готовност за равноценност на позициите и неочаквани съвместни резултати с ученика в хода на аргументацията. Сократическият диалог започва успешно да се прилага при обучението на учители, доколкото той би трябвало да се превърне в „ядро на концепцията за обучение на учители“ (Г. Хекман), той допринася за личностното им развитие, стимулира изработването на разумно педагогическо поведение (М. Хюне), насърчава и упражнява саморефлексията и укрепва тяхното самочувствие (Варджийска, 2011).

Трудно е да си представим Сократ, който обучава Сократовци, макар че той никога не е смятал себе си за учител. Неслучайно „майевтиката“, която започва със Сократ, е душевно акуширане за раждане на истината, чийто път никога не е бил лесен. В този смисъл извеждането на Учителя чрез ролите, които трябва да изпълнява, подлежи на опровержение. Най-малко поради факта, че в Сократическия диалог не ролята прави личността, а личността осъществява превъплъщението в роли, които непрекъснато се променят. Ето защо основният въпрос при Сократ е не как можем да бъдем учители, а кой е Учителят?

Образователна същност на Сократовата беседа. Технология.

В класическия си вариант на обучаваща Сократовата беседа се реализира чрез поредица от стъпки като (Варджийска, 2011):

– тема за обсъждане, наложена и/или предизвикана от учителя;

– определения и уточнения по проблема като изходна точка за събеседване;

– приемане или отхвърляне от участниците на базата на собствения опит и под формата на въпроси и отговори;

– критично анализиране и насоченост на отговорите от учителя;

– отворен финал на събеседването и ново проблематизиране на началото в търсене на истината.

В други случаи се говори за фази и подфази като (Саран & Найсер 2006: 50–51):

– първа фаза – обявяване на Сократовата беседа и избор на тема;

– втора фаза – избор на пример, направен от групата или водещия;

– трета фаза – анализ на примера;

– четвърта фаза – регресивна абстракция като абстрахиране от конкретния пример и изследване на основни въпроси и проблеми.

Друг вариант е обособяване на части в Сократовата беседа като (Колева, 2003: 59):

– тема за обсъждане и уточняване на предмета на разискване;

– предварителни определения и семантични уточнения от водещия;

– тези и мнения на събеседници и съвместно извличане на изводи от тях;

– критичен анализ на аргументите и съпоставка с изходни предпоставки на тезата;

– обобщаване на придобитото знание като опровергаване на неистински схващания по разисквания въпрос и проблематизиране на познавателния резултат.

Приема се, че уникалността на самата беседа е в нейните основни принципи, а именно: самостоятелно мислене, съвместно мислене в общност и критичнооценъчно мислене за постигане на решение относно даден проблем. Сред достойнствата на Сократовата беседа е нейната „отвореност“ – не само като отвореност на извода, но и като форма за постигане на консенсус в дискусия на разномислещи. Същността на Сократовата беседа е „критически рационализъм“ (Попър, 1993), който предполага отношение към аргумента и силите на човешкия разум, които подлежат на развитие и себедоказване. Силата є е и в нейното морално измерение като „справедливост на интелекта“ (Колева, 2003: 60), изразена чрез позиция спрямо Другия и приемане на неговото различие. Различие, оценено в контекста на доброжелателността и елиминиране на всеки предразсъдък, който би разрушил възможността за постигане на съгласие не само по отношение на предмета на обсъждане, но и като начин на диалогуване.

В съвременните интерпретации на обучаващ вариант Сократовата беседа претърпява значителни промени, свързани с налаганена правила и алгоритми на воденето.

Тя предполага три кодови равнища като: а) диалог по темата, свързана с изясняване на проблема; б) стратегически диалог, предполагащ правила за неговото протичане; в) метадиалог, позволяващ рефлексивност на обсъждането.

Съществуват и набор от правила както за ръководителя, така и за участниците в диалога, които са задължителни.

Сред правилата за ръководителя можем да причислим: контролиране на съвместната комуникация, създаване на възможност за самостоятелно мислене на участниците, осъществяване на обратна връзка, диференциране на въпросите и решенията, насоченост към конкретен проблем и консенсусно решение като резултат.

Сред правилата за участниците са налични: самоконтрол при изказването и лаконичност на изказа, наличие на собствено мнение, активно слушане, изказване на съмнения, водене на бележки и протокол за протичането на разговора.

Очакваните резултати от воденето на Сократовата беседа предполагат търсене на конкретен резултат като нагласи и качества на мисленето при учениците и конкретни умения, включващи: наличие на собствен опит като база за встъпване в диалог и неговото реализиране; съвместна мисловна дейност с акцент върху консенсуса на решенията; развитие на критическа способност и рефлексия при способността за аргументация, възможност за самопознание като жизнеутвърждаващ принцип и формиране на „сократически добродетели“ като доверие към себе си и другите.

Изброените характеристики показват мащаба натехнологизацията при Сократоватабеседа. Налаганетои съблюдаванетона правила обезпечаватехнологичната процедура, но силно стеснява ценностните измерения – като например свободата в протичането на диалога. Непрекъснатият контрол и подсигуряване със самоконтрола на участниците е за сметка на сакралността на духовното пространство в диалога, който рискува да се превърне във форма на надзор. Силата на мисленето при Сократ и неговия метод и беседа не е в поуката, намерението или решението, а в избора, който предоставя. Избор, който винаги е ценностно зададен, научно обезпечен и педагогически пригоден като начин на общуване между учител и ученик. Причината за това разминаване не е единствено в социалната ситуация на древните и модерното и постмодерното мислене на съвременниците. Причината е много по-дълбока и на различни кодови нива. Тя е свързана с причини от светогледно-философски характер като: нарушаване континиума на човешкото мислене, силата на неговото въображение и автентичността на поведението. В по-голяма част от обучаващите интерпретации на Сократовата беседа се пропускат някои важни методически особености. Доколкото Сократическият диалог е защитен в разгърнат вид в Платоновите диалози, те дават основание да говорим за качества, с които трябва да се съобразим при реализирането на Сократическия диалог в образованието, а именно (Слезак, 2002):

– ролята на учителя, който има експертно познание по разисквания въпрос и е в състояние да обори всеки аргумент, възражение или опровержение. Но той самият не може да бъде опроверган;

– неравностойност на партньорите в диалога и дисбаланс на техните познавателни възможности, където има една централна фигура на учителя, който не просто организира и направлява диалога, но е и неговият герой като преживяване и събитие;

– липса на трети партньор в диалога или неговата спомагателна функция, доколкото включването му води до разпад на диалога;

– възможност диалогът да се води с въображаем партньор, който замества реално персонажи в диалога, когато те не са готови за неговото послание;

– неизяснена връзка между писмен и устен диалог, доколкото за мнозина изследователи те съвпадат или създават предпоставка за взаимното си надграждане (Шлайермахер); писменият диалог като препращащ към устния (Слезак, 2002); писменият диалог като нов жанр с прозаичен характер и произход (Теслеф, 1993). В този случай това уточнение се налага, доколкото Сократическият диалог в училище включва и писмени варианти;

– самият диалог може да има не само различи нива, но и различни насоки на измерение като: насочен диалог, прекъснат диалог, разпадащ се диалог, диалог в диалога, пряк диалог, преразказан диалог и др., както и включването на нови жанрови особености и похвати като полемика, спор, апология, критика, ирония, препратки и др.;

– диалогичността на мисленето е условие за неговата автентичност в общуването с Другите, извън което диалогът е само литературен жанр.

Неприемането или пропускането на тези особености създават възможности Сократовата беседа в образованието да бъде сурогат на такава. Сократовата беседа може да се реализира успешно само тогава, когато се съобразима с факта, че „Сократ изисква съвършено различно знание. Изисква да се знаят не само и единствено резултатите на това, което се прави, но и какво се прави“ (Дафов, 2002: 52). И където „специфичният аспект от Сократовото разбиране за философско обучение – образованието като култивиране на ново самосъзнание… Сократ не толкова ги учи, колкото се грижи за тяхното интелектуално и морално израстване, или другояче казано – просвещава ги философски“ (Колева: 60).

Питайки се, пропускаме ли нещо в полезрението си на тема сократистика и Сократова беседа, мога да дам следните предложения или предположения. Вярно е, че да се слага знак за равенство между Сократическия и Платоновия диалог, е доста рисковано и може би неточно от гледна точка на формата, но не и от гледна точка на посланието. Без Платоновия диалог като категория във философията сократистиката е поставена под въпрос. Вярно е, че Платоновият диалог в първоначалния си вид е тип учебна литература – „проза от вида учебник“ за вътрешна употреба на Академията“ (Теслеф, 1993: 162) и по принцип надгражда и приспособява сократистиката в писмена форма. Но от изложеното дотук стана ясно, че като форма според езиковедите Сократическият диалог е само преходен жанр. Сократовата беседа е „метод на обучение като система от въпроси и отговори между учител и ученик в търсене на самостоятелен път към истината“.

В тази педагогическа формула за Сократовата беседа като метод са пропуснати важни уточнения като:

– въпросът и отговорът са характеристика на диалога като жанр, т.е. в случая говорим за форма, където „формата може да се разширява и огъва, но все пак е нещо, което се учи, а не идва от някакво напълно самостоятелно вдъхновение или автоматизъм“ (Герджикова, 2002: 13);

– пътят на пълното овъпросяване е, когато разберем, че „въпросът е другост, той очаква и другост в отговора. Въпросът се опознава в снизхождението си, в своя отговор. Щом като не е възможно да има пълна изказност на езика, значи няма постоянен отговор. Тогава няма и постоянен въпрос… Но отговорът остава във въпроса, а и двамата остават чрез езика“ (Панчовски, 2002: 151);

– пътят на знанието е в неговото реактуализиране като незнание, което трябва да приемем като част от знанието. Само по този начин можем да видим светлината на Логоса и да докоснем Словото. „Истината е логосът като познание, което „се поражда в душата след продължително общуване, което кръжи край самото нещо, и от съжителството с него внезапно, както светлина, подпалена от лумнал огън, и вече храни само себе си“ (Платон, 2002: 222);

– пътят към истината във философията и познанието изобщо се нарича метод: „Методът е да се прави ново описание на все повече и повече неща по нов начин, докато се създаде образец на езиково поведение, който ще изкуши подрастващото поколение да го приеме, като по този начин го накара да потърси съответните нови форми на неезиково поведение“ (Рорти, 1998: 33);

– експериментирайки с истината като „обективен идеализъм“, Платон по-казва чрез фигурата на учителя Сократ екстатичния субект, „експериментиращ своята потенциалност в множество модели“ (Манчев, 2003: 268), което кореспондира с възможността за инверсиране на този модел в интернет пространството. Това на практика означава, че Сократическите диалози са част от него, в опита да бъде съхранена човешката идентичност и „където можем да изпитваме чувства на интегрираност в една общност от каузи, която обединява човешкия с не-човешкия универсум“ (Димитрова, 2008: 82);

– партньорството на учител и ученици в Сократовата беседа е неравностойно, което означава, че те не могат да бъдат равноценни в него, но могат да бъдат заедно чрез Словото, което ги изявява като личности. Но въпросът остава: „Кой е Азът и кой е Другият в диалога, и доколко Азът е аз, а Другият – друг?“ (Георгиев, 2004: 22);

– публичността на събеседване и масовизирането на събеседниците в Сократовата беседа, както и преминаването към групов вариант във всичките му разновидности е само път към неговото дискредитиране на такъв, доколкото той предполага съкровеност на общуването и споделеност на въжделенията в познанието. Ако Сократовата беседа беше публична, то тя не би надхвърлила реториката на софистите или днешната прагматична философия. Сократовата беседа е прототип за образование изобщо, от общението на учител–ученик до „диалога между културите“;

– „ироникът“ е един от най-важните типажи в Сократическия диалог, което се забравя или забранява в образователния му вариант, доколкото „Ироникът смята, че задачата на интелектуалеца е да увеличи нашата способност да разпознаваме и описваме различните малки неща, около които индивидите или общностите центрират своите фантазии и живот… Защото най-добрият начин да причиниш на хората болка е да ги унижиш, като направиш най-важните неща за тях да изглеждат безполезни, остарели и безсилни“ (Рорти, 1998: 119). За съжаление, в повечето случаи образованието се интересува от глобални неща и борави с категории, включително в сократистиката;

– драматизмът на Сократовата беседа, която я сродява с Шекспировите сонети, не е за подценяване в образованието. Това е драмата на душата и нейният катарзис от съприкосновение с Истината не като факт, понятие или императив, а като сродяването є със свободата, което древните нарекоха „паресия“. В съвремеите си превъплъщения Сократовата беседа е на път да изгуби свободата и „образцовия талант“ (Кант), където „те се осъществяват само когато един образцов талант бъде подложен на изпитание от друг талант в серията от подобни изпитания“ (Будик, 2003: 123), свързано с възвишеното преживяване на философа или учителя, който учи другите на философстване.

Сократовата беседа в своето актуализиране на такава, може да бъде не само пряко (устно) или косвено (писмено) общуване, но и общуване между предходници и приемници на една идея, включително и в образователен аспект. Използвайки една интересна аналогия (Гичева, 1994), аз виждам бъдещето на Сократовата беседа като концепция така: от „Сократ преди Платон“ към „Платон преди Сократ“, защото образованието е доказателство, че ученикът създава учителя в същата степен, в която учителят създава ученика. Но въпросът винаги остава: на кого прилича Сократ?

ЛИТЕРАТУРА

Аверинцев, С. (2000). Гръцката „литература“ и близкоизточната „словесност“. В: Ранновизантийската литература: традиции и поетика. София: изд. Тавор.

Аристотел, (1975). За поетическото изкуство, превод. А. Ничев, Предговор А. Ничев. „Поетиката като възражение срещу Платон“. София: изд. Наука и изкуство.

Бахтин, М. Проблемы поэтики Достоевского. Библиотека Гумер:

http://www.gumer.info/bibliotek_Buks/Literat/Baht_PrPoet/index.php

Будик, Санфрид, (2003). Очертанията на философската фикция при Изер и Кантовото упражняване на таланта за образцовост. В. Четенето в епохата на медии, компютри и интернет, (съст.) Ковачев, О. Кьосев, Ал. София: Фигура, 116–126.

Варджийска, Ев. (2011). “Възможности за прилагане на Сократовия метод при преподаване на философия в училище. Философия, 1, 38–49.

Георгиев, Н. (2004) Заекващият диалог. В: Изпитанията на теорията. Коларов, Р. & Дачев, Мир. (съст). София: изд. къща: „Ал. Панов“, 21–44.

Герасков, Ем. (1992). Сократовият метод и раждането на мислещия човек, Φιλοσοφια, 5, 48–52.

Герджикова, В. (2002). Неуютната класика. Критика и хуманизъм, кн. 13, бр.1 8–33.

Гичева, Д. (1994). В лабиринта на Платон и Аристотел. София: УИ „Кл.Охридски“.

Дафов, В. (2002). Сократ и определеността на мисленето. Философия, 1, 51–53.

Димитрова, Ина (2008). Изследването на науките и технологиите и бъдещето на социалната теория. В: Философията през ХХ век. . Цацов, Д. и колектив (съст) София: АИ „М. Дринов“, 77–85.

Карагеоргиева, А. (2005). Философия за деца и сократическият диалог. Философия, 6, 56–62.

Колева, Б. (2010). Сократовият метод на етическото познание между теорията и живия диалог. Философски алтернативи, 6, 143–156.

Колева, Б. (2003). Сократовата беседа в университетското обучение по философия. Философия, 6, 59–63.

Ксенофонт (1984). Сократически съчинения. Стефанов. Р. (пр.) София: „Народна Култура“.

Лаерций, Д. (1985). Животът на философите. Томов, Т. (съст. и пр.) София: „Народна култура“.

Манчев, Б. (2003). Платон и интернет: философията срещу литературата, литературата срещу новите медии. В. Четенето в епохата на медии, компютри и интернет. . Ковачев, О. & Кьосев, Ал. (съст.) София: Фигура, 256–270.

Нелсон, Л. (1993). Сократовият метод. София: Любомъдрие.

Панова, Н. (2005). Платоновият диалог. София: „Сонм“.

Панчовски, Ил. (2002). Платон-диалогът. Критика и хуманизъм, кн. 13. бр.1, 147–152.

Платон (2002). Платон поздравява роднините и съмишлениците на Дион. (Седмо писмо на Платон), Терзийски, Ст. & Табакова, Дор. (пр.) Критика и хуманизъм, бр.1, кн. 13, 207–231.

Попър, К. (1993). Отвореното общество и неговите врагове. София, изд. Отворено общество и „Златорогъ“, Т. 2.

Радев, Р. (1994). Антична философия. Ст. Загора: изд. Идея.

Рорти, Р. (1998). Случайност, ирония, солидарност. София: Критика и хуманизъм.

Саран Р., & Б. Найсер, (2006). „Сократовата беседа“ в преподаването по етика и философия. Философия, кн. 3, 49–53.

Слезак, Т. (2002). Да четем Платон. София: изд. Сонм.

Теслеф, Холгер (1993). Някои основни и най-общи проблеми (Трети международен Платонов симпозиум, Бристол, 25–30 авг. 1992). Философски преглед, бр.1–2, 157–165.

Торбов, Ц. (1993). Кант и философията на разума. Философски преглед, 1-2.

2025 година
Книжка 9s
Книжка 9
DEVELOPMENT OF DEMOCRATIC CULTURE THROUGH CONTENTS ABOUT THE ROMA IN CLASSROOM TEACHING – STUDENTS’ PERCEPTION

Aleksandra Trbojević, Biljana Jeremić, Hadži Živorad Milenović, Bojan Lazić

Книжка 8
КАТЕГОРИАЛНИ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИНФОРМАЦИОННО-КОМУНИКАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ В ОБУЧЕНИЕТО НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ СЪС СОП

д.п.н Мира Цветкова-Арсова, Данка Щерева, Славина Лозанова, Маргарита Томова

Книжка 7
ВРЪЗКА НА СОЦИАЛНО-ЕМОЦИОНАЛНОТО С КОГНИТИВНОТО РАЗВИТИЕ В ПРИОБЩАВАЩА СРЕДА

Милен Замфиров, Маргарита Бакрачева, Емилия Евгениева

Книжка 6
КОГНИТИВНО РАЗВИТИЕ НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ, ОБХВАНАТИ В ПРИОБЩАВАЩОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Милен Замфиров, Емилия Евгениева, Маргарита Бакрачева

Книжка 5
COMPETENCE FOR SOCIAL PEDAGOGICAL PRACTICE: WHAT DO STUDENTS TELL US?

Maya Tcholakova, Marina Pironkova, Aleksandar Ranev, Yana Staneva

MULTIMODAL COMMUNICATION IN PHYSICAL EDUCATION CLASSES

Cristiana Lucretia Pop, Cristina Filip

Книжка 4s
GAMES IN FUNCTION OF DEVELOPMENT OF MULTIPLICATION SKILLS

Dasare Sylejmani, Vesna Makashevska, Jasmina Jovanovska

Книжка 4
ИЗПОЛЗВАНЕ НА СИСТЕМИТЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОБУЧЕНИЕТО В КОНТЕКСТА НА ИНТЕРАКТИВНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Силвия Парушева, Борис Банков, Гергана Касабова, Петя Страшимирова

MILITARY AND SOCIAL THREATS AS DETERMINANTS OF THE DEVELOPMENT OF CONTEMPORARY UKRAINIAN HIGHER EDUCATION

Mykola Pantiuk, Tetiana Pantiuk, Nataliia Bakhmat, Olena Nevmerzhytska, Svitlana Ivakh

STEM ОБУЧЕНИЕ НА СТУДЕНТИ ПЕДАГОЗИ В ТРАНСДИСЦИПЛИНАРНА ОБРАЗОВАТЕЛНА СРЕДА

Любен Витанов, Николай Цанев, Людмила Зафирова, Гергана Христова, Катерина Динкова, Калина Георгиева, Жорж Кюшев, Здравка Савчева

ИЗСЛЕДВАНЕ И АНАЛИЗ НА НАГЛАСИТЕ НА СТУДЕНТИТЕ ПРИ ИЗПОЛЗВАНЕ НА ГЕНЕРАТИВЕН ИНСТРУМЕНТ НА ИЗКУСТВЕН ИНТЕЛЕКТ

Николай Янев, Иглика Гетова, Теодора Христова, Ива Костадинова, Георги Димитров

Книжка 3
ДРУГИЯТ КАТО ЦЕННОСТ В УЧИЛИЩЕ

Александър Кръстев

Книжка 2
ASSESSMENTS OF TEACHERS AND PARENTS OF CHILDREN WITH DEVELOPMENTAL DISABILITIES ON INCLUSION IN PRE-SCHOOL INSTITUTIONS

Zagorka Markov, Hadzi Zivorad Milenovic, Biljana Jeremic, Radmila Zecevic, Milica Pavlovic

Книжка 1s
ПРИЛОЖЕНИЕ НА СРЕДСТВАТА ЗА ДОПЪЛВАЩА И АЛТЕРНАТИВНА КОМУНИКАЦИЯ В ОБРАЗОВАТЕЛНИТЕ ИНСТИТУЦИИ В БЪЛГАРИЯ

. Неда Балканска, . Анна Трошева-Асенова, . Пенка Шапкова, Снежина Михайлова

USE OF ARTIFICIAL INTELLIGENCE IN FOREIGN LANGUAGE TEACHING

Ekaterina Sofronieva, Christina Beleva, Galina Georgieva

Книжка 1
Скъпи читатели, автори, приятели на списание „Педагогика“,

В началото на 2025 година в първия брой на нашето списание „Педагогика“ бих искала от името на редакционната колегия и от мое име да Ви пожелая здраве, творческо вдъхновение и професионално удовлетворение от прино- са Ви към педагогическата наука и практика! Вярвам и се надявам, че списание „Педагоги- ка“ ще продължи да осигурява платформа за научен, обективен и откровен диалог, базиран на резултати от научни изследвания, за насто- ящето и бъдещето на обучението и образова- н

2024 година
Книжка 9s
Книжка 9
ANALYSIS AND IMPROVEMENT OF VIDEO LEARNING RESOURCES IN SMALL-SCALE LEARNING SCENARIOS

César Córcoles, Laia Blasco-Soplon, Germán Cobo Rodríguez, Ana-Elena Guerrero-Roldán

Книжка 8
АНГАЖИРАНОСТ КЪМ УЧЕНЕ ЧРЕЗ ИЗПОЛЗВАНЕ НА СМАРТ ТЕХНОЛОГИИТЕ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Кирилка Тагарева, Дора Левтерова-Гаджалова, Ваня Сивакова

Книжка 7
Книжка 6
Книжка 5s
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА НА СТАЖАНТСКАТА ПРАКТИКА ПРЕД СТУДЕНТИ – БЪДЕЩИ УЧИТЕЛИ

Илиана Петкова, Марияна Илиева, Владислава Станоева, Георги Чавдаров

Книжка 5
FEATURES OF SPEECH COMPREHENSION TRAINING OF CHILDREN WITH AUTISM SPECTRUM DISORDERS

Maryna Branytska, Svitlana Myronova, Svitlana Mykhalska

OVERVIEW OF THE STEM EDUCATION IN ISRAEL

Aharon Goldreich, Elena Karashtranova

Книжка 4
НАГЛАСИ НА СТУДЕНТИТЕ КЪМ СМАРТ ТЕХНОЛОГИИТЕ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Дора Левтерова-Гаджалова, Кирилка Тагарева, Ваня Сивакова

PROFESSIONAL SUPPORT FOR YOUNG RESEARCHERS

Emina Vukašinović, Marija Veselinović, Milan Milikić

РОБОТИТЕ В ОБУЧЕНИЕТО – ОБРАЗОВАТЕЛНА STEAM ИГРА

Мария Желязкова, Михаил Кожухаров, Даниела Кожухарова

Книжка 3s
Книжка 3
ATTITUDES AND EXPERIENCES OF THE PRESCHOOL TEACHERS IN THE APPLICATION OF DIGITAL TECHNOLOGIES IN ENVIRONMENTAL EDUCATION

Nataša Branković, Gordana Kozoderović, Biljana Jeremić, Danijela Petrović, Bojan Lazić, Slavica Karanović

ДИГИТАЛНИ ТЕХНОЛОГИИ В ПОДКРЕПА НА УЧЕНЕТО

Стоянка Георгиева-Лазарова, Лъчезар Лазаров

PREPARATION OF FUTURE TEACHERS FOR ORGANISING A HEALTH-PRESERVING INCLUSIVE SPACE IN EDUCATIONAL INSTITUTIONS

Nadiya Skotna, Tetiana Nadimyanova, Anna Fedorovych, Myroslava Sosiak, Oksana Yatsiv

Книжка 2s
Книжка 2
ОТ РИСУНКА – КЪМ СНИМКА

Камен Теофилов

Книжка 1s
Книжка 1
„ВТОРОТО“ БЪЛГАРСКО УЧИЛИЩЕ. ГЕНЕЗИСЪТ

Пенка Цонева, Бистра Мизова

2023 година
Книжка 9
EXPLORING THE NARRATIVE IDENTITY OF HUNGARIAN TEACHERS IN SLOVAKIA

Patrik Baka, Terézia Stredl, Kinga Horváth, Zsuzsanna Huszár, Melinda Nagy, Péter Tóth, András Németh

Книжка 8
A QUALITY “ONLINE” TEACHER – WHAT DO STUDENTS APPRECIATE AND VALUE IN TEACHERS DURING DISTANCE LEARNING?

Irena Golubović-Ilić, Ivana Ćirković-Miladinović, Nataša Vukićević

SUPPORT FOR THE INCLUSION OF ROMA CHILDREN THROUGH THE PROJECT TEACHING MODEL

Biljana Jeremić, Aleksandra Trbojević, Bojan Lazić, Gordana Kozoderović

TREND ANALYSIS OF PROFESSIONAL COMPETENCES OF SPORTS TEACHERS AND COACHES

Sergejs Capulis, Valerijs Dombrovskis, Svetlana Guseva, Alona Korniseva

Книжка 7
ЦЕННОСТЕН ПРОФИЛ НА УЧИТЕЛИТЕ В НАЦИОНАЛЕН КОНТЕКСТ

Цветан Давидков, Силвия Цветанска

Книжка 6s
MODELLING OF MARITIME CYBER SECURITY EDUCATION AND TRAINING

Gizem Kayisoglu, Pelin Bolat, Emre Duzenli

INTRODUCING THE USE OF CASE STUDIES METHODOLOGY IN TRAINING FOR SOFT SKILLS IN MARITIME UNIVERSITIES. THE ISOL-MET PROGRAM

Maria Lekakou, Helen Iakovaki, Dimitris Vintzilaios, Markella Gota, Giorgos Georgoulis, Thalia Vintzilaiou

THE ROLE OF MARITIME EDUCATION IN DIGITALIZATION

Kamelia Narleva, Yana Gancheva

Книжка 6
С МИСИЯ ЗА НАЦИОНАЛНА И КУЛТУРНА ИНДИВИДУАЛНОСТ

Надежда Кръстева, Йордан Колев

Книжка 5s
PREFACE

Nikola Vaptsarov Naval Academy is the oldest technical educational institution in Bulgaria. The Naval Academy is one of the symbols of Varna and Bulgaria in the world maritime community. Its history and achievements establish it as the most prestigious center for training of maritime specialists. At present, the Naval Academy trains specialists for the Navy and for the merchant marine in all areas of maritime life. Research and development conducted at the Naval Academy in Varna

A FAIR CONCERN ABOUT ECDIS

Nikolay Sozonov, Dilyan Dimitranov

DATA-DRIVEN LEARNING APPROACH TO MARITIME ENGLISH

Jana Kegalj, Mirjana Borucinsky, Sandra Tominac Coslovich

DEVELOPING CRITICAL THINKING SKILLS THROUGH THE “CASE STUDY” TEACHING METHOD IN MARITIME ENGLISH LANGUAGE TEACHING (MELT)

Tamila Mikeladze, Svetlana Rodinadze, Zurab Bezhanovi, Kristine Zarbazoia, Medea Abashidze, Kristine Iakobadze

MAXIMIZING STUDENTS’ LEARNING IN MARITIME ENGLISH ONLINE COURSE

Valentyna Kudryavtseva, Svitlana Barsuk, Olena Frolova

Книжка 5
Книжка 4s
Книжка 4
Книжка 3s
СПИРАЛАТА ОБЩЕСТВО – ОБРАЗОВАНИЕ

Иванка Шивачева-Пинеда

Книжка 3
ПРОЕКТНО БАЗИРАНО ОБУЧЕНИЕ ЗА СОЦИАЛНО-ЕМОЦИОНАЛНИ И ТЕХНОЛОГИЧНИ УМЕНИЯ ЧРЕЗ ПРОГРАМАТА „УМЕНИЯ ЗА ИНОВАЦИИ“

Галин Цоков, Александър Ангелов, Йоанна Минчева, Рени Димова, Мария Цакова

МЕДИЙНАТА ГРАМОТНОСТ И УЧИТЕЛИТЕ

Светла Цанкова, Стела Ангова, Мария Николова, Иван Вълчанов, Илия Вълков, Георги Минев

Книжка 2
INTONATION AND CHILDREN WITH EMOTIONAL AND BEHAVIORAL PROBLEMS

Katerina Zlatkova-Doncheva, Vladislav Marinov

Книжка 1
2022 година
Книжка 9
ТРАНСГРЕСИВНО-СИНЕРГИЧНО КАРИЕРНО РАЗВИТИЕ В „НЕФОРМАЛНО ОБРАЗОВАНИЕ“ В УНИВЕРСИТЕТА

д.п.н Яна Рашева-Мерджанова, Моника Богданова, Илиана Петкова

Книжка 8
INTEGRATING INTERCULTURAL EDUCATION IN THE PRIMARY SCHOOL CURRICULUM

Bujar Adili, Sonja Petrovska, Gzim Xhambazi

НАГЛАСИ НА БЪДЕЩИТЕ ДЕТСКИ УЧИТЕЛИ КЪМ STEM ПОДХОДА

Наталия Павлова, Михаела Тончева

Книжка 7
НАЦИОНАЛНАТА ИДЕЯ НА ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ

Йордан Колев, Надежда Кръстева

Книжка 6
Книжка 5
ИВАН Д. ШИШМАНОВ – ЕВРОПЕИЗИРАНИЯТ БЪЛГАРИН

Надежда Кръстева, Йордан Колев

THE TECHNOLOGY OF DEVELOPMENT OF COMMUNICATIVE CULTURE OF ELEMENTARY SCHOOL TEACHERS

Mariia Oliiar, Nataliia Blahun, Halyna Bilavych, Nataliia Bakhmat, Tetyana Pantyuk

Книжка 4
TEACHERS’ATTITUDES BOUT TEACHING AND LEARNING MATHEMATICS

Aleksandra Mihajlović, Emina Kopas-Vukašinović, Vladimir Stanojević

EDUCATION 4.0 – THE CHANGE OF HIGHER EDUCATION INSTITUTIONS AND THE LABOUR MARKET

Gergana Dimitrova, Blaga Madzhurova, Stefan Raychev, Dobrinka Stoyanova

Книжка 3s
DISTANCE LEARNING IN THE CONTEXT OF THE COVID-19 PANDEMICS

Baktybek Keldibekov, Shailoobek Karagulov

DIGITAL UNIVERSITIES: FEATURES AND KEY CHARACTERISTICS

Marina Skiba, Maktagali Bektemessov, Alma Turganbayeva

Книжка 3
Книжка 2
TWO-TIER MODEL OF TRAINING FUTURE TEACHERS FOR COACHING AT OUT-OF-SCHOOL INSTITUTIONS

Borys Savchuk, Tetyana Pantyuk, Natalia Sultanova, Halyna Bilavych, Mykola Pantyuk

Книжка 1
2021 година
Книжка 9
ИЗСЛЕДВАНЕ НА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО МЕЖДУ ФОРМАЛНОТО И НЕФОРМАЛНОТО ЗДРАВНО ОБРАЗОВАНИЕ

Доц. д-р Вержиния Боянова Гл. ас. д-р Константин Теодосиев Гл. ас. д-р Берджухи Йорданова

FORMATION OF PROFESSIONAL COMPETENCE OF ASSISTANT TEACHER OF INCLUSIVE EDUCATION IN SECONDARY EDUCATION INSTITUTIONS

Prof. Dr. Vladyslava Liubarets, Prof. Dr. Nataliia Bakhmat, Prof. Dr. Olena Matviienko, Oksana Tsykhmeistruk, Inna Feltsan

Книжка 8
ОТНОСНО ЗАДЪЛЖИТЕЛНОСТТА НА ПРЕДУЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ – РЕЗУЛТАТИ ОТ ЕДНО ИЗСЛЕДВАНЕ

Проф. д-р Маргарита Колева, доц. д-р Блага Джорова, д-р Ева Жечева

INFLUENCE OF PSYCHOLOGICAL AND PEDAGOGICAL FEATURES OF STUDENTS ON THEIR ACTIVITY IN SELF-EDUCATION

Dr. Iryna Sereda, Assoc. Prof. Dr. Svitlana Karskanova, Assoc. Prof.

CENTRALISATION AND DECENTRALISATION IN HIGHER EDUCATION: A COMPARATIVE STUDY OF HUNGARY AND GERMANY

Carla Liege Rodrigues Pimenta, Prof. Dr. Zolt†n R–nay, Prof. Dr. Andr†s Nmet

ЗА ПРИОБЩАВАНЕТО, ОБУЧЕНИЕТО И РАЗВИТИЕТО НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ С ИНТЕЛЕКТУАЛНИ ЗАТРУДНЕНИЯ

Златкова-Дончева, К. (2021). Приобщаване, обучение и развитие на деца и ученици с интелектуални затруднения. Бургас: Либра СКОРП, ISBN 978-954-471-705-6

Книжка 7s
CONCEPT OF PRESENT PRACTICE IN CHOOSING OF OPTIMAL NUMBER OF TUGS

Rino Bošnjak, Zvonimir Lušić , Filip Bojić, Dario Medić

S-101 CHARTS, DATABASE TABLES FOR S-101 CHARTS, AUTONOMOUS VESSEL

Vladimir Brozović, Danko Kezić, Rino Bošnjak, Filip Bojić

INFLUENCE OF HYDRO-METEOROLOGICAL ELEMENTS ON THE SHIP MANOEUVRING IN THE CITY PORT OF SPLIT

Zvonimir Lušić , Nenad Leder, Danijel Pušić, Rino Bošnjak

MEETING SUSTAINABLE DEVELOPMENT GOALS – EXPERIENCE FROM THE LARGEST SHIPPING COMPANIES

Katarina Balić , Helena Ukić Boljat, Gorana Jelić Mrčelić, Merica Slišković

OPTIMISING THE REFERENCE POINT WITHIN A JOURNAL BEARING USING LASER ALIGNMENT

Ty Aaron Smith , Guixin Fan , Natalia Nikolova , Kiril Tenekedjiev

REVIEW OF THE CURRENT INCREASE OF NOISE UNIT COST VALUES IN TRANSPORT

Luka Vukić , Ivan Peronja , Mihaela Bukljaš , Alen Jugović

TARGET DETECTION FOR VISUAL COLLISION AVOIDANCE SYSTEM

Miro Petković, Danko Kezić, Igor Vujović, Ivan Pavić

NEW RESULTS FOR TEACHING SHIP HANDLING USING FAST TIME SIMULATION

Knud Benedict , MichŽle Schaub , Michael Baldauf , Michael Gluch , Matthias Kirchhoff , Caspar Krüger

POTENTIAL BENEFITS OF ELECTRICALY DRIVEN FERRY, CASE STUDY

Tina Perić, Ladislav Stazić, Karlo Bratić

SITUATIONAL AWARENESS – KEY SAFETY FACTOR FOR THE OFFICER OF THE WATCH

Hrvoje Jaram, Pero Vidan, Srđan Vukša, Ivan Pavić

Книжка 7
INCLUSIVE INTELLIGENCE

Dr. Aleksandar Krastev, Assist. Prof.

EDUCATION OF MORAL CULTURE OF STUDENT YOUTH IN THE CONDITIONS OF POLYCULTURAL SPACE

Dr. Natalia Bondarenko, Assoc. Prof. Yevhen Rozdymakha Dr. Lyudmila Oderiy, Assoc. Prof. Dr. Anatoly Rozdymakha, Assoc. Prof. Dilyana Arsova, PhD student

PROFESSIONAL DEVELOPMENT IN KOSOVO – RESEARCH OF TRAINING PROGRAMS AND TESTS

Bekim Samadraxha, Veton Alihajdari, Besim Mustafa, Ramë Likaj

Книжка 6s
EVALUATION OF CRUISER TRAFFIC VARIABLES IN SEAPORTS OF THE REPUBLIC OF CROATIA

Maja Račić, Katarina Balić, Mira Pavlinović, Antonija Mišura

COMPARATIVE ANALYSIS OF THE CONTRACTS FOR MARITIME TRANSPORT SERVICES. CHAIN OF CHARTER PARTIES

Svetlana Dimitrakieva, Ognyan Kostadinov, Christiana Atanasova

THE LIGHTSHIP MASS CALCULATION MODEL OF A MERCHANT SHIP BY EMPIRICAL METHODS

Vedran Slapničar , Katarina Zadro , Viktor Ložar , Ivo Ćatipović

ON EDUCATION AND TRAINING IN MARITIME COMMUNICATIONS AND THE GMDSS DURING THE COVID-19

Chavdar Alexandrov, Grozdyu Grozev, Georgi Dimitrov, Avgustin Hristov

AIR POLLUTANT EMISSION MEASUREMENT

Nikola Račić, Branko Lalić, Ivan Komar, Frane Vidović, Ladislav Stazić

ASSESSMENT OF LNG BUNKERING ACCIDENTS

Peter Vidmar, Andrej Androjna

EGR OPERATION INFLUENCE ON THE MARINE ENGINE EFFICIENCY

Delyan Hristov, Ivan Ivanov, Dimitar Popov

THE MEASUREMENT OF EXHAUST GAS EMISSIONS BY TESTO 350 MARITIME – EXHAUST GAS ANALYZER

Bruna Bacalja, Maja Krčum, Tomislav Peša, Marko Zubčić

PROPELLER LOAD MODELLING IN THE CALCULATIONS OF MARINE SHAFTING TORSIONAL VIBRATIONS

Nenad Vulić, Karlo Bratić, Branko Lalić, Ladislav Stazić

MODELING OF THE DEPENDENCE OF CO

Hristo Hristov, Ivailo Bakalov, Bogdan Shopov, Dobromir Yovkov

TECHNICAL DIAGNOSTICS OF MARINE EQUIPMENT WITH PSEUDO-DISCRETE FEATURES

Guixin Fan , Natalia Nikolova , Ty Smith , Kiril Tenekedjiev

CONTRIBUTION TO THE REDUCTION OF THE SHIP’S SWITCHBOARD BY APPLYING SENSOR TECHNOLOGY

Nediljko Kaštelan, Marko Zubčić, Maja Krčum, Miro Petković

THE STAND FOR FIN DRIVES ENERGY TESTING

Andrzej Grządziela , Marcin Kluczyk , Tomislav Batur

INTRODUCTION OF 3D PRINTING INTO MARINE ELECTRICAL ENGINEERING EDUCATION – A CASE STUDY

Ivica Kuzmanić, Igor Vujović, Zlatan Kulenović, Miro Petković

SHIPYARD CRANE MODELING METHODS

Pawel Piskur, Piotr Szymak, Bartosz Larzewski

Книжка 6
TEACHERS' PERSPECTIVE ON THE EDUCATIONAL IMPLICATIONS OF ONLINE TEACHING

Dr. Julien-Ferencz Kiss, Prof. Dr. Florica Orțan, Dr. Laurențiu Mˆndrea

ПСИХОЛОГО-ПЕДАГОГИЧЕСКИ ПРАВИЛА, МОДЕЛИ НА ДОБРИ ПРАКТИКИ И ПРЕПОРЪКИ ПРИ РАБОТАТА И ОБУЧЕНИЕТО НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ С ПОВЕДЕНЧЕСКИ РАЗСТРОЙСТВА

Тричков, Ив., 2019. Психолого-педагогически правила, модели на добри прак- тики и препоръки при работата и обучението на деца и ученици

Книжка 5
ФИДАНА ДАСКАЛОВА ЗА ПЕДАГОГИКАТА

Маргарита Колева, Йордан Колев

ВОЕННОМОРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ – ЕДИН РАЗЛИЧЕН ПОГЛЕД

Кожухаров, А. (2021). Личните академични документи на българската военна образователна система (1892 – 1946). Варна: ВВМУ, ISBN 978-619-7428-55-1

Книжка 4
Книжка 3
НЕВРОДИДАКТИКА

Наталия Витанова

ЗА АСИСТИРАЩИТЕ И ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Сивакова, В. (2020). Асистиращи и информационни технологии

Книжка 2
ОВЛАДЯВАНЕ НА КЛЮЧОВИ КОМПЕТЕНЦИИ ПРИ ОРИЕНТИРАНЕ В СВЕТА

Стоянова, М. (2019). Овладяване на ключови компетенции при ориентиране в света. София: Авангард принт, ISBN 978-954-337-398-7 374

Книжка 1
BULGARIAN SCHOOL – SHOWCASE OF IDENTITY

Veska Gyuviyska, Nikolay Tsankov

ЗА ИЗБОРА НА УЧЕБЕН КОМПЛЕКТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛЕН ЕТАП. И ЗА ОБУЧЕНИЕТО

Георгиева, А. (2020). Съвременни проекции на обучението по български език

КОНТРОЛ НА СТРЕСА. ПСИХОЛОГИЧЕСКИ И УПРАВЛЕНСКИ РАКУРСИ

Стоянов, В. (2020). Управление на стреса в организацията. Психологически и управленски ракурси. 198 cтр., Варна: Стено, ISBN 978-619-241-119-0

2020 година
Книжка 9
Книжка 8
EDUCATIONAL REASONS FOR EARLY SCHOOL DROP-OUT

Maria Teneva, Zlatka Zhelyazkova

Книжка 7s
TEACHING CHALLENGES IN SPORTS EDUCATION DURING THE PANDEMIC COVID-19

Evelina Savcheva, Galina Domuschieva-Rogleva

THE DIFFERENCES IN STUDENTS’ ATTITUDES ABOUT ONLINE TEACHING DURING COVID-19 PANDEMIC

Aleksić Veljković Aleksandra , Slađana Stanković , Irena Golubović-Ilić , Katarina Herodek

ONLINE EDUCATION DURING PANDEMIC, ACCORDING TO STUDENTS FROM TWO BULGARIAN UNIVERSITIES

Antoaneta Getova¹ , Eleonora Mileva² , Boryana Angelova-Igova²

Книжка 7
ПОДГОТОВКАТА НА ПЕДАГОГИЧЕСКИ КАДРИ ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНИТЕ ВЪЗПИТАТЕЛНИ ЗАВЕДЕНИЯ ПРЕЗ ПЕРИОДА 1944 – 1991 ГОДИНА

Въчева, С. (2019). Подготовката на педагогически кадри за предучилищните възпитателни заведения през периода

ПАЗАРНИ МЕХАНИЗМИ В УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ. ТЕОРЕТИКО-ПРИЛОЖНИ ВЪПРОСИ

Първанова, Й. (2020) Пазарни механизми в училищното образование. Теоретико-приложни въпроси. София: Колбис, ISBN 978-619-7284-35-5

Книжка 6
TEACHERS ATTITUDES ABOUT INTEGRATED APPROACH IN TEACHING

Emina Kopas-Vukašinović, Aleksandra Mihajlović, Olivera Cekić-Jovanović

Книжка 5
КОНЦЕПТУАЛНИ МОДЕЛИ ЗА РАЗРАБОТВАНЕ НА ПОЗНАВАТЕЛНИ ОНЛАЙН ИГРИ В ОБЛАСТТА НА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО

Детелин Лучев, Десислава Панева-Мариновa, Радослав Павлов Гита Сенка Лилия Павлова

ТАЛАНТЛИВ ПЕДАГОГ И КУЛТУРЕН ДЕЕЦ

Севда Чобанова, Любен Десев

Книжка 4
A CONTINUUM OF APPROACHES TO SCHOOL INSPECTIONS: CASES FROM EUROPE

Rossitsa Simeonova, Yonka Parvanova Martin Brown, Sarah Gardezi, Joe O’Hara, Gerry McNamara Laura del Castillo Blanco Zacharoula Kechri, Eleni Beniata

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2019 година
Книжка 9
Книжка 8
ОБРАЗОВАНИЕ НА БЪДЕЩЕТО

Наталия Витанова

Книжка 7
МОДЕЛ НА РАБОТА В ИНТЕРКУЛТУРНА СРЕДА

(Научноизследователска саморефлексия)

RISK FACTORS FOR EARLY SCHOOL LEAVING IN BULGARIA

Elena Lavrentsova, Petar Valkov

ПРИНОСИ НА ЕЛКА ПЕТРОВА ЗА БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ

(100 години от рождението на проф. д.п.н. Елка Петрова – 27.10.1919 – 21.12.2012)

НАСОКИ ЗА ПРИОБЩАВАНЕ НА МАРГИНАЛНИ СЕМЕЙНИ ОБЩНОСТИ В ОБРАЗОВАТЕЛНИТЕ ИНСТИТУЦИИ

Нунев, Й. (2019). Насоки за приобщаване на маргинални семейни общности в образователните институции. Велико Търново: Св. св. Кирил и Методий, ISBN 978-619-208-186-7

Книжка 6
ДИОФАНТОВИ УРАВНЕНИЯ И СИСТЕМИ ДИОФАНТОВИ УРАВНЕНИЯ – ТЕОРЕТИЧНИ АСПЕКТИ И МЕТОДИЧЕСКА ПРОЕКЦИЯ В НАЧАЛНИЯ ЕТАП НА ОБРАЗОВАНИЕ

Владимира Ангелова. (2018). Диофантови уравнения и системи диофантови уравнения – теоретични аспекти и методическа проекция в начален етап на образование. Пловдив: Паисий Хилендарски, ISBN 978-619-202-394-2

ЕДНА НОВА КНИГА ЗА ПЕДАГОГИЧЕСКИТЕ УМЕНИЯ НА УЧИТЕЛИТЕ

Николай Колишев. (2018). Теория на педагогическите умения на учителите. София: Захарий Стоянов, ISBN: 9789540912066

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ПРИЛОЖЕНИЕ НА ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИЯ ПОДХОД ПРИ ОБУЧЕНИЕ НА СТУДЕНТИ ПЕДАГОЗИ

(върху примера на обучение по академичната дисциплина „Съвременни аспекти на гражданското образование“ на студенти педагози)

LEARNING MATURITY

Alina G“mbuță Daniela-Carmen Berințan Marijana Mikulandra Krzysztof Kij Katja Sivka

Книжка 2
ДЕТЕТО И ПЕДАГОГИКАТА

Рашева-Мерджанова, Ян., Петкова, Ил. & Господинов, Вл. (съст.). (2018). Детето и педагогиката. София: Просвета, ISBN 978-954-01-3806-0

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

Редакционната колегия на списание „Педаго- гика“ ви честити Новата 2019 година! Пожела- ваме ви от сърце тя да бъде щастлива, успешна и благословена! През отминалата юбилейна 2018 г. публику- вахме редица стойностни материали на универ- ситетски преподаватели, учители, разнородни специалисти, работещи в сферата на образова- нието, докторанти. Отбелязани бяха поредица от тематични конференции и юбилейни празни- ци. Получихме и международно признание чрез включването на списанието

УЧЕНИЧЕСКО САМОУПРАВЛЕНИЕ

Желязкова-Тея, Т. & Банчева, М. (2018). Ученическото самоуправление. София: Аз-буки. ISBN: 978-619-7065-20-6

2018 година
Книжка 9
ПРАВАТА НА ДЕТЕТО ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА СТУДЕНТИ ПЕДАГОЗИ

Йорданка Николова, Даниела Рачева

Книжка 8
СПОДЕЛЕНО МНЕНИЕ

Николова, М. & Михалева, Б. (2018). С увереност срещу агресията и кон-

Книжка 7
РАДОСТТА ОТ ОБЩУВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК В ДЕТСТВОТО

Екатерина Софрониева, Христина Белева

НОВО ТЕОРЕТИКО-ПРАКТИЧЕСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ДЕТСКОТО ТВОРЧЕСТВО

Енгелс-Критидис, Р. (2018). Децата и творчеството. Юбилеен сборник в чест

ПРОФ. Д-Р ЕЛЕНА РУСИНОВА-БАХУДЕЙЛА

Розалина Енгелс-Критидис

Книжка 6
ПОЗИТИВНА УЧЕБНА СРЕДА

Валентина Шарланова

SENIOR CITIZENS’ EXISTENTIAL NEEDS AND EDUCATION FOR THE MEANING OF LIFE

Joanna Łukasik, Norbert Pikuła, Katarzyna Jagielska

Книжка 5
ПЛАНОМЕРНО ПСИХИЧЕСКО РАЗВИТИЕ

(По случай 115 г. от рождението на П.Я. Галперин)

ПАРАДИГМАТА СЕМИОТИКА – ЕЗИК – ДЕТЕ ПРИ 6 – 7-ГОДИШНИТЕ

Жоржетина Атанасова, Любимка Габрова

ПАРАРОДИТЕЛСКАТА ГРИЖА ВЪВ ФОКУСА НА ЕДИН СОЦИАЛНОПЕДАГОГИЧЕСКИ АНАЛИЗ

Ковачка, Ю. (2017). Социалнопедагогически проблеми при деца с парародителска грижа. Благоевград: УИ „Неофит Рилски“, 144 стр. ISBN: 9789540001340

Книжка 4
ДЕТСКИ КОНФЕРЕНЦИИ

Боряна Иванова

СТЕРЕОТИПИЗАЦИЯ НА ЕТНИЧЕСКИТЕ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ ПРИ СЪВРЕМЕННИТЕ МЛАДИ БЪЛГАРИ

Зорница Ганева. (2017). Стереотипизация на етническите взаимоотношения при съвременните млади българи. София: Елестра. ISBN 978-619-7292-03-9

Книжка 3
Книжка 2
СЪВРЕМЕННИ МЕТАМОРФОЗИ НА ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА В ДЕТСКАТА ГРУПА

Веселина Иванова, Виолета Кърцелянска-Станчева

SCHOOLS AND UNIVERSITIES AS SOCIAL INSTITUTIONS

Emilj Sulejmani Shikjerije Sulejmani

ОТНОСНО УСЕТА ЗА БРОЕНЕ

Петър Петров, Мима Трифонова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ И ПРИЯТЕЛИ,

Редакционната колегия на сп.„Педагогика“ Ви честити Новата 2018 г. Пожелаваме ви тя да бъде здрава, щедра и благословена! Тази година списанието чества своя юбилей – 90 години от неговото публикуване за първи път през 1928 г. с името „Народна просвета“. От деня на създаване до сега, то отразява актуал- ните проблеми на педагогическата наука и прак- тика и остава верен спътник на хиляди научни работници, учители, докторанти. Вярваме, че силата на творческата ни енергия ще пом

ДОБРИ ПРАКТИКИ „ПАРТНЬОРСТВО РОДИТЕЛИ – УЧИЛИЩЕ“

Мехмед Имамов, Калинка Гайтанинчева

2017 година
Книжка 9
ПЕДАГОГИЧЕСКОТО УЧЕНИЕ НА Й. ФР. ХЕРБАРТ – ИСТОРИЯ И СЪВРЕМЕННОСТ

(По повод 240 г. от неговото рождение) Невена Филипова

Книжка 8
ЧЕТЯЩИЯТ СТУДЕНТ, ЧЕТЯЩОТО ДЕТЕ – ЕДНО МАЛКО ПРОЗОРЧЕ, ЕДНА ВЕЛИЧЕСТВЕНА ГЛЕДКА

Мариана Мандева, Боряна Туцева, Габриела Николова, Цветелина Ковачева

Книжка 7
ДИДАКТИЧЕСКИ КОМПЕТЕНТНОСТИ

Нели Митева, Наталия Витанова

Илияна Кунева

Книжка 6
Книжка 5
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКО ОБУЧЕНИЕ В АКАДЕМИЧНА СРЕДА

(Научно-теоретична рефлексия) Румяна Неминска

ПРИНОС В ПСИХОЛОГИЯТА НА ТВОРЧЕСТВОТО

(120 години от рождението на Лев Семьонович Виготски) Любен Десев

ЛЕВ СEМЬОНОВИЧ ВИГОТСКИ – ПСИХОЛОГ И НА ХХI ВЕК

(по случай 120 години от рождението му)

ИСКУССТВО В ЖИЗНИ ЛЮДЕЙ

Гульнар Омарова

НОВА И ПОЛЕЗНА КНИГА

Йонка Първанова

ПРИНОСЕН ТРУД КЪМ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛНОТО УЧИЛИЩЕ

М. Мандева (2017). Методика на обучението по български език и литература – I – IV клас. Начално ограмотяване. В. Търново: УИ „Св. св. Кирил и Методий“, 120 стр.

ЕДНО ФУНДАМЕНТАЛНО ИНТЕГРАЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА РОЛЯТА НА ОБРАЗОВАНИЕТО ЗА РАЗВИТИЕТО НА НООСФЕРНИЯ ИНТЕЛЕКТ

Марга Георгиева, Сава Гроздев. (2016). Морфодинамиката за развитието на ноосферния интелект. София: Изток-Запад, ISBN 978-619-152-869-1

Книжка 4
Книжка 3
СИСТЕМАТИЧНО ВЪВЕДЕНИЕ В ОБЩАТА И ПСИХОЛОГИЧЕСКАТА СИНЕРГЕТИКА

Любен Десев (2015). Синергетика. Въведение и речник. 777 термина. София: ИК „Екопрогрес“. 464 с. ISBN 978-954-2970-37-8

Книжка 2
ПРОБЛЕМИ И ПЕРСПЕКТИВИ В РАЗВИТИЕТО НА ХУДОЖЕСТВЕНОТО ОБРАЗОВАНИЕ У НАС ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДЕТСКИЯ И НАЧАЛНИЯ УЧИТЕЛ

Теодора Власева, Даниела Гирджева-Валачева, Мария Калоферова, Найден Младенов, Илияна Шотлекова

ЗАКЪСНЯЛО ПРИЗНАНИЕ

Доц. д-р Емилия Николова

Книжка 1
ФАКТОРИ ЗА УСПЕШНО ПРИЛАГАНЕ НА СМЕСЕНО ОБУЧЕНИЕ

Стоянка Георгиева-Лазарова Лъчезар Лазаров

ЗА СТОПЛЕНИТЕ ПЪТЕКИ КЪМ ЛИТЕРАТУРНОТО ПОЗНАНИЕ

Радев, Радослав. 2015. Технология на методите в обучението по литература. Варна: Славена, 247 с., ISBN 978-619-190-041-1

2016 година
Книжка 9
ИНТЕРАКТИВНИ ТЕХНИКИ ЗА ОВЛАДЯВАНЕ НА ЧЕТЕНЕТО В МУЛТИКУЛТУРНАТА КЛАСНА СТАЯ – ПЪРВИ КЛАС

ФОРМИРАНЕ НА РЕЧЕВА КУЛТУРА, В НАЧАЛНА УЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ, (АНАЛИЗ НА АНКЕТА С УЧИТЕЛИ

Кампания

на Института за български език – БАН, и вестник „Аз-буки“

Книжка 8
Книжка 7
IBM SPSS STATISTICS ПРЕЗ ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ ПОГЛЕД НА ДОЦ. Д-Р ЗОРНИЦА ГАНЕВА

Зорница Ганева (2016). Да преоткрием статистиката с IBM SPSS Statistics. София: Елестра. 712 стр. ISBN 978-619-7292-01-5

НАЧАЛНОТО ОГРАМОТЯВАНЕ – „КЛЮЧ“ ЗА УСПЕШЕН ЖИВОТ В ПРОМЕНЯЩИЯ СЕ СВЯТ

Мариана Мандева, Диляна Гаджева (2016). Начално ограмотяване

ОТ „ЧУДНА И ДИВНА ДАСКАЛЕТИНКА“ ДО ПЕДАГОГИКА ЗА НАЦИОНАЛНО СЛУЧВАНЕ

Виолета Атанасова (2015) Петко Славейков за образованието. Шумен: Унивeрситетско издателство „Епископ Константин Преславски. 208 с. ISBN 978-619-201-051-5

Книжка 6
УЧИЛИЩЕ ЗА ЧЕТЕНЕ

Петя Георгиева

Кампания

на Института за български език – БАН, и в. „Аз Буки“

ДОШЛА ЛИ Е ИНСПЕКТОРЪТ?

Ванина Сумрова

ЩЕ ТЕ ЧАКАМ В/НА ЦЕНТЪРА

Илияна Гаравалова

ПРАВО В ДЕСЕТКАТА

Ивелина Стоянова

ПРОФ.Д.П.Н. СТОЯНКА ЖЕКОВА

Редколегия на сп. „Педагогика“

Книжка 5
Книжка 4
СИНЕРГЕТИКА – НОВО НАУЧНО ПОЗНАНИЕ

(Синергетика – въведение и речник, София: ИК Екопрогрес, 2015 г.)

Книжка 3
Книжка 2
НОВА ДИНАМИЧНА МОДИФИКАЦИЯ В ГРАНИЦИТЕ НА „АЗ-КОНЦЕПЦИЯТА“ НА МАТЕМАТИЧЕСКОТО МОДЕЛИРАНЕ

Марга Георгиева & Сава Гроздев. (2015). Морфодинамиката за развитието на ноосферния интелект, София: Марга Георгиева. 323 стр. ISBN 9786199052204

Книжка 1
IN MEMORIAM

На 10.12.2015 г. ни напусна нашият колега и приятел проф. д-р Иван Пет ков Иванов. Той беше уважаван учен и експерт в областта на педагогическите науки – автор на 10 монографии, 8 учебника, 10 учебни помагала, 6 студии и над 100 статии в специализирани периодич- ни издания и научни сборници; участник в 28 между- народни и национални проекта; председател и член на експертни групи към НАОА, член на редакционната ко- легия на сп. „Педагогика“. Проф. д-р Иван Иванов беше уважаван и оби

2015 година
Книжка 9
Книжка 8
РУСЕНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ

Златоживка Здравкова

Книжка 7
ДИСКУСИЯТА В УРОКА ПО ЛИТЕРАТУРА

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 6
УЧИТЕЛЯТ ПРАВИ УЧИЛИЩЕТО

ЕЗИКОВАТА ГРАМОТНОСТ НА МАЛКИЯ УЧЕНИК – „КЛЮЧ“ ЗА ОТГОВОРЕН И УСПЕШЕН ЖИВОТ В ПРОМЕНЯЩИЯ СЕ СВЯТ

ГОТОВНОСТ ЗА ОГРАМОТЯВАНЕ

Екатерина Чернева

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ МЕЖДУ ИСТОРИЯ, АКАДЕМИЗЪМ И РЕАЛНИ ПРАКТИКИ В СОЦИАЛНОПЕДАГОГИЧЕСКАТА ДЕЙНОСТ

Академични полета на социалната педагогика, съставител: проф. д.п.н. Клавдия Сапунджиева, научна редакция: проф. дпн Клавдия Сапунджиева, проф. д-р Нели Бояджиева, гл. ас. д-р Марина Пиронкова,

НОВА КНИГА

Клавдия Сапунджиева

Книжка 2
ПРОБЛЕМИ НА СОЦИАЛНАТА АДАПТАЦИЯ НА ПЪТУВАЩИ УЧЕНИЦИ ОТ МАЛКИ НАСЕЛЕНИ МЕСТА1)

Траян Попкочев, Бонка Гергинова, Тереза Карамангалова

Турнир по канадска борба [Arm Wrestling Competition] / Д. Евтимова,

Д. Евтимова, Е. Павлова, И. Радославова и Б. Иванов

Книжка 1
ORGANIZATIONAL CULTURE: THEORY AND REALITY

Inna Leonidovna Fedotenko

ОТЗИВ ЗА КНИГАТА „ОБРАЗОВАТЕЛЕН ДИЗАЙН (КОНЦЕПТУАЛНИ ОСНОВАНИЯ И ПРАКТИЧЕСКИ РЕШЕНИЯ)“

Димова, Д. (2013). Образователен дизайн (концептуални основания

2014 година
Книжка 9
„СОФИЯ – УЧЕЩ СЕ ГРАД“ – МОБИЛЕН СЕМИНАР В ПОДКРЕПА НА НЕФОРМАЛНОТО УЧЕНЕ И ОБРАЗОВАНИЕ В ОБЩНОСТТА

ПЕТЪР ДЪНОВ (БЕИНСÀ ДУНÒ Е И БЕЛЕЖИТ, ПЕДАГОГИЧЕСКИ МИСЛИТЕЛ-ХУМАНИСТ, (ПО ПОВОД НА 0-ГОДИШНИНАТА ОТ РОЖДЕНИЕТО, И 70 ГОДИНИ ОТ КОНЧИНАТА МУ

НА УЧИЛИЩЕ – С УСМИВКА!

Снежана Якимова

НА УЧИЛИЩЕ – С УСМИВКА!

Снежана Якимова

УЧИТЕЛЯТ – ЕТАЛОН ЗА ФОРМИРАНЕ НА ДЕТСКАТА ЛИЧНОСТ

Катя Коруджийска, Янка Маринкова

Книжка 8
Книжка 7
ЗАЕДНО МОЖЕМ ПОВЕЧЕ

Диана Смиленова

Книжка 6
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 5
ВЪЗГЛЕДИТЕ НА ЖАН-ЖАК РУСО И ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ ЗА ВЪЗПИТАНИЕТО

Посвещава се на 180-ата годишнина от рождението на Любен Каравелов (1834 – 1879) Виолета Атанасова

LE PROJET PÉDAGOGIQUE, SOURCE DE MOTIVATION DANS L’ENSEIGNEMENT ET L’APPRENTISSAGE DU FLE

THE EDUCATIONAL PROJECT, MEANS OF MOTIVATION IN TEACHING AND LEARNING FLE

LA PÉDAGOGIE DU PROJET ET LA MOTIVATION DES ÉLÈVES POUR L’APPRENTISSAGE DU FRANÇAIS

PROJECT PEDAGOGY AND PUPILS’ MOTIVATION IN LEARNING FRENCH

Книжка 4
КАЖДЫЙ ДЛЯ МЕНЯ УЧИТЕЛЬ

Ш.А.Амонашвили

Книжка 3
АНТОАНЕТА ЙОВЧЕВА (1952 – 2014)

След трудна борба с тежката болест ни напусна един добър и мил човек, една светла личност – Анто- анета Йовчева, нашата обичана колежка Тони. Нейните колеги и приятели, многобройните автори и сътрудници на сп. „Начално образование“ и на сп. „Педагогика“ ще запазят завинаги спомена за нейната приветлива усмивка, за нейната отзивчивост и преда- ност към работата, за нейната широка култура и стре- меж към познание, към развитие. Родена на 20 март 1952 г. в София в интелигентно се- мей

Книжка 2
ПОСТМОДЕРНИЗЪМ И ВЪЗПИТАНИЕ

Клавдия Сапунджиева

ДЕТСКИ УНИВЕРСИТЕТИ

Боряна Иванова

ПРОФ. Д-Р ЕЛКА ПЕТРОВА

Има личности, в сиянието на които се оглеж- дат цяла плеада последователи, възпитаници, колеги; има личности, без които животът става по беден, дните по-еднообразни, защото в сър- цето остава празно място. Такава личност е професор, доктор на педа- гогическите науки Елка Петрова – най–големият ерудит в областта на предучилищното възпита - ние, учен с международно значение. Дълги години ще свеждаме глави пред нейна- та обаятелна личност, с искрена признателност ще си спомняме свидните

МЕЖДУНАРОДНЫЙ ЦЕНТР ГУМАННОЙ ПЕДАГОГИКИ

Международният център „Хуманна педагогика“ организира XIII педаго- гически четения в периода 20 – 23.03.2014 г. в гр.Тбилиси, Грузия. Форумът се организира със съдействието на грузинското правителство. „Учителят“ е темата, която ще обедини участниците: учители, експерти, родители, универ- ситетски преподаватели, представители на педагогическата общност от мно- го страни, за да се осъществи дискусия за мисията на съвременния учител в съвременния образователен контекст. Ръководството на

Книжка 1
ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА МОБИЛНОТО ОБУЧЕНИЕ

Стоянка Георгиева-Лазарова Лъчезар Лазаров

2013 година
Книжка 9
УЧИТЕЛИ ВЪЗРОЖДЕНЦИ В ТЪРНОВО

Венка Кутева-Цветкова

Книжка 8
ДИМИТЪР ДОНЧЕВ – С ВЪЗХИТА ЗА БЪЛГАРСКИЯ УЧИТЕЛ

100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ДИМИТЪР ЕВСТАТИЕВ ДОНЧЕВ (5.10.1913 – 15.02.1997)

Книжка 7
„СЛЪНЦЕТО“ НА ВЪЗПИТАТЕЛНАТА СИСТЕМА В ТВУ – РАКИТОВО

85 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА АНГЕЛ УЗУНОВ (1928 – 1999)

ЦЕННОСТИ И ДУХОВНО-НРАВСТВЕНО РАЗВИТИЕ НА МАЛКИЯ УЧЕНИК

Марияна Ешкенази, Гергана Фиданова, Марияна Вишева, Цветанка Годжилова

МАЛКИЯТ УЧЕНИК ЧЕТЕ

Марияна Механджиева Венета Велева

С БАБА И ДЯДО В КЛАС

Цветелин Горанов, Таня Илиева, Цветанка Берова, Нели Иванова, Борка Бончева

РОД РОДА НЕ ХРАНИ, НО ТЕЖКО МУ, КОЙТО ГО НЯМА!

Диляна Вачкова Евелина Димитрова

ДА ПОМОГНЕМ НА ДЕЦАТА ДА ОТВОРЯТ СЪРЦАТА СИ

Иванка Дебелушина Нина Маврикова

ДОБРОТО Е У ВСЕКИ

Мария Наскова

ОТЛИЧЕН ПЕДАГОГ, ПСИХОЛОГ И ПСИХОТЕРАПЕВТ

ДОЦ. СВЕТОСЛАВ СТАМЕНОВ (1939 – 2013)

Книжка 6
ТЕОРЕТИКО-ПРИЛОЖНИ ПРОБЛЕМИ НА КОНСТРУИРАНЕТО НА ТЕСТ ЗА НАЦИОНАЛНО ВЪНШНО ОЦЕНЯВАНЕ ПО „ЧОВЕКЪТ И ОБЩЕСТВОТО“ ЗА 4. КЛАС (2013)

Ваня Петрова, Цонка Каснакова, Мариан Делчев Жана Минчева Радостина Стоянова, Рада Димитрова Мария Темникова

MEDIA IN PRESCHOOL AGE OF CHILD’S LIFE

Sonja Petrovska Jadranka Bocvarova

Книжка 5
ШАЛВА АЛЕКСАНДРОВИЧ АМОНАШВИЛИ – УЧИТЕЛ ОТ БЪДЕЩЕТО

В сложното битие на науката и метамор- фозите на социалната реалност, неотменими и общовалидни остават само най-стойностни- те постижения и безспорни истини, които не само маркират и остойностяват територията на човешко познание, но извисяват самия чо- век, поддържат неговата вяра в доброто, под- хранват чувството му за собствена значимост, укрепват неговия дух. Приемайки извечните послания на класи- ческата философско-педагогическа мъдрост и дълбоко обвързан с педагогическата р

МАНИФЕСТ ГУМАННОЙ ПЕДАГОГИКИ

Преамбула 25 лет тому назад группа учителей новаторов провозгласила манифест „Пе- дагогика сотрудничества“ (Переделкино, 1986 год). В последующие годы были опубликованы отчеты встреч учителей новаторов, в которых рассматри- вались разные аспекты педагогики сотрудничества: „Демократизация лично- сти“ (Цинандали, Телавский район, Грузия, 1987 год), „Методика обновления“ (Москва, 1988 год), „Войдем в новую школу“ (Краснодарский край, 1988 год). Идеи педагогики сотрудничества воодушевленно

ПОРТФОЛИОТО НА УЧЕНИКА КАТО ПРОЦЕС НА САМОПОЗНАНИЕ

Радка Топалска Емилия Вълкова, Албена Атанасова

ДОПИРНИ СВЕТОВЕ

Албена Димитрова Стилияна Гронева

ПРЕДИ ГОДИНА И СЕГА

Веселка Аршинкова

Книжка 4
СВЕЩЕНИК ГЕОРГИ МАРИНОВ ПОЛУГАНОВ – ОСНОВАТЕЛЯТ НА УЧИЛИЩЕТО И ПЪРВИЯТ УЧИТЕЛ В ПОЛИКРАЙЩЕ

Георги Георгиев Трифонка Попниколова Марияна Георгиева–Гроссе

ЕВРОПЕЙСКИ ПРИКАЗКИ

Светла Попова

Книжка 3
ДА ОПАЗИМ ДЕТСКОТО ЗДРАВЕ!

Мая Топалова, Симона Пейчева

КАК ДА ОТГЛЕДАМЕ МАЛЪК ПРИРОДОЛЮБИТЕЛ?

Мадлена Николова Ани Цветкова

Книжка 2
Книжка 1
ИЗКУСТВОТО ЗА ПРЕВЕНЦИЯ НА АГРЕСИВНОТО ПОВЕДЕНИЕ НА ДЕЦАТА

Евгения Миланова Виолета Николова Величка Радева

ПРИЯТЕЛСТВОТО В ЖИВОТА НА ДЕТЕТО

Даниела Димитрова Красимира Василева

ПРЕДАЙ НАТАТЪК

Вилдан Мехмедова

ЗАЕДНО ДА БЪДЕМ ДОБРИ

(ПЕДАГОГИЧЕСКА СИТУАЦИЯ В ПОДГОТВИТЕЛНА ГРУПА)

ПРОФ. ДПН EЛКА ПЕТРОВА EДНА НЕЗАЛИЧИМА СЛЕДА В БЪЛГАРСКОТО ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБРАЗОВАНИЕ (1919 – 2012)

Почина проф. дпн Елка Петрова (20.ХІІ.2012 г.) – на- шата любима учителка по изкуството да се живее пъл- ноценно и професионално, създателката на науката за предучилищното възпитание на българските деца, пре- красната жена и велика майка, Неповторима, единствена, съвършена – това е нашата Елка: Примерът за всички нас – хилядите нейни студенти и последователи ! Елка Петрова винаги е първа, винаги е оригинална и авангардна; през 1950–1952 г. поставя началото на Висшия мето

2012 година
Книжка 9
ПЕДАГОГЪТ – РИЦАР НА ДЕТСТВОТО

Януш Корчак бе написал, че животът на великите хора е като легендите: труден, но красив. И се оказва пророчески прав, сякаш е писал за себе си! Наследник на семейство с богата духовна култура и традиции, останал отрано без баща, той не просто се справя с несгодите на сирачеството, но развива у себе си три могъщи извора на живот: любов към свободата и справедливостта, страст към знанието и творчеството, отдаденост на децата и тяхното щастие. Лекарят Корчак лекува децата и душите им. Безплатн

ЯНУШ КОРЧАК – ВЕЛИК ХУМАНИСТ И ПЕДАГОГ

„Със сила и мощ поведох своя живот, който беше привидно неподреден, самотен и чужд. За син избрах идеята да служа на детето и неговото дело. Привидно загубих.“ Бе лекар, писател, мислител. Бе философ, учен, моралист. Издател. Възпи- тател и педагог. Бе герой. Бе скромен. Във всяка от тези области той има изключителни постижения. В течение на по- вече от четиридесет години работи като педагог и писател. Четиридесет години безкористно служене на слабите и беззащитните. Създава съвременна кон

ЕВОЛЮЦИЯ НА ПРАВАТА НА ДЕТЕТО

„Детето има право на сериозно отношение към проблемите му, на справедливото им решаване.“

THE KORCZAK’S RIGHT TO SOCIAL PARTICIPATION OF CHILDREN THE CITIZENSHIP OF CHILDREN

A speech by Marek Michalak, the Ombudsman for Children, given during the seminar„The Polish-Israeli pioneer in the fi eld of human rights, Janusz Korczak (1879–1942) and today’s Convention on Children’s Rights as the part of the international law“, Geneva, the 6 of June 2009

ЗА ДЕТЕТО, ДЕТСТВОТО ИЛИ НАУКА ЗА НЕГО?

В памет на Януш Корчак – по повод 70 г. от неговата смърт и 100 г. от създаването на „Дом за сираци“ във Варшава Албена Чавдарова

Книжка 8
CHANGES IN UNIVERSITY TEACHING – THE ROAD FROM KNOWLEDGE TO COMPETENCIES

Slađana Anđelković Zorica Stanisavljević Petrović

ДОСТОЕН ЖИВОТ, ОТДАДЕН НА ПРОСВЕЩЕНИЕТО… ПРОФ. СТОЙКА ЗДРАВКОВА – ЕДИН СЪВРЕМЕНЕН БУДИТЕЛ НА 70 ГОДИНИ

Неуморна и взискателна! Енергична и всеотдай- на! Работохолик и перфекционист! Това е проф. д-р Стойка Здравкова! Не е за вярване, че в началото на ноември 2012 година навърши 70 години. И не е слу- чайно това, че тази светла дата е непосредствено бли- зо до Деня на будителите. А това, че проф . Здравкова е съвременен български будител, е толкова безспорно и видимо! 70–годишнината ù е един чудесен повод ретрос- пективно да си припомним и проследим най-значи-

Книжка 7
ОЧАКВАНА И ПОЛЕЗНА

Емилия Василева

Книжка 6
Книжка 5
ЦЕННО ПОМАГАЛО ЗА ПСИХОЛОЗИ И ПЕДАГОЗИ (Надежден инструмент за диагностициране смисъла на живота)

Любен Десев Минчев, Борис. Тест на Дж. Крумбъг и Л. Махолик за смисъл в живота. Българска версия. Варна, ВСУ „Черноризец Храбър“,

ГЕОРГИ MАВРОВ ЖИВОТ, ОТДАДЕН НА НАУКАТА И ОБРАЗОВАНИЕТО

Така най-общо, но и най-точно можем да охарак- теризираме дейността на ст. н. с. д-р Георги Петков Мавров. Той ни напусна неочаквано в края на април т.г. И до последния си ден не преставаше да се вълнува от проблемите на образованието. Споделяше инте- ресни мисли относно предстоящото приемане на За- кона за образованието. Пестелив на думи, но щедър на дела – това ясно проличава от неговата богата би- ография.

Книжка 4
ОЩЕ ЕДНА ИДЕЯ

Галина Стоянова

Книжка 3
С ИНОВАТИВЕН ПОГЛЕД КЪМ ЛИЧНОСТТА НА ДЕТЕТО

Маргарита Абрашева Любимка Габрова

БИЗНЕС ОБУЧЕНИЕ В ДЕТСКАТА ГРАДИНА

Красимира Костова Петя Драгоданова

ДЕТСКАТА БЕЗОПАСНОСТ

Любимка Габрова

БАБА ПРИКАЗКИ РАЗКАЗВА... (МИКС ОТ ПРИКАЗКИ)

Кева Захариева, Мария Мичева

Книжка 2
ДЕТЕ ПЪТУВА В АВТОМОБИЛА

Красимира Михайлова

ПРОТИВОПОСТАВЯНЕ

Пюрвя Ердниев, Б. Ердниев

ЗДРАВКА НОВАКОВА – ПРЕПОДАВАТЕЛ И ТВОРЕЦ

Седемдесетгодишният юбилей е вълнуващ повод да проследим трудния, богат и съдържателен професионално-творчески път на доц. д-р Здравка Новакова, да под- чертаем нейната важна роля за утвърждаване на дидактика на математиката като

IN MEMORIAM Иван Марев

Напусна ни проф. Иван Марев – философ, педагог, демократ, родолюбец. В далечната 1975 г., зареден с енергия, пълен с идеи, той създаде в Техническия

Книжка 1
ДЕЛЕГИРАНЕ НА ПРАВА ЧРЕЗ КОМИСИИТЕ В ДЕТСКАТА ГРАДИНА

Маргарита Абрашева Политиката, наречена управление на качеството, не е самоцел, нито поредна обра- зователна „мода“. Тя е практически необходима за поддържане от директора на учеб- ното заведение на един привлекателен образ в условията на конкуренция на пазара на учебни заведения. Това се отнася най-вече за детските градини. Политиката на упра- вление на качеството съдържа недостатъчно използван ресурс, включително за спечел- ване и запазване доверието на потребителя – родителите на децата,

ИНОВАЦИОННИ И ИНТЕРАКТИВНИ МЕТОДИ В КВАЛИФИКАЦИОННАТА ДЕЙНОСТ НА ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ КОЛЕКТИВ

Стоилка Ташева, Севда Лукайчева Развиващото се с динамични темпове общество в днешно време налага необ- ходимостта от иновационни промени в областта на образованието. И в предучи- лищната педагогика все по-често се търсят алтернативни педагогически техноло- гии както за възпитанието и обучението на децата, така и при провеждането на квалификационната дейност на самите педагози. Използването на интерактивните методи дава възможност да се възлагат за- дачи, които предполагат съвместна работа,

ТОВА ТРЯБВА ДА ГО ЗНАЕ ВСЯКО ДЕТЕ

Татяна Атанасова, Иванка Пампова

НА УЛИЦАТА Е ОПАСНО

Таня Янчева, Зоя Кацарова