Педагогика

2012/7, стр. 1117 - 1134

ПРОФЕСИЯ И ПРОФЕСИОНАЛНА ДЕЙНОСТ – ОСНОВНИ КАТЕГОРИИ В ПРОФЕСИОНАЛНАТА ПЕДАГОГИКА

Резюме:

Ключови думи:

Професията е „постоянна специалност или род дейност, занятие, което изисква определена подготовка и е източник на средства за съществуване“ (Димитров, Л., Атанасов, Ж., Чернев, Ст. & Бижков, Г., 1994). Съвременните професии са институционализирани дейности, които предполагат специална подготовка и практически опит. Като социалнозначима дейност, професионалната дейност се извършва въз основа на определени нормативни актове и морални кодекси, което осигурява възможност за професионална реализация на личността в професионални и други общности.

Професията определя характера и съдържанието на дейностите на човека. Тя е „пожизнен труд на дадена личност, работа, извършвана почти през целия живот“ (Андреева, 1983). Д. Искрев (Колишев, 2003) определя професията като вид трудова дейност, за чието осъществяване е необходима съвкупност от знания, умения и компетентности, придобити чрез образователна подготовка или непосредствен практически опит.

В Българския тълковен речник (Български тълковен речник, 1994) категорията „професия“ и нейните производни се тълкуват в следните направления:

– упражняването на професия е трудова човешка дейност в духа на системни теоретични знания, практически умения и навици;

– професионализмът е качество или поведение на професионалиста, професионално отношение към работата;

– професионалистът е личност, която е превърнала дадено занимание в своя професия в духа на специална (специфична) практико-приложна подготовка. Знанията, уменията, навиците и опитът се вграждат като характерни личностни образувания.

Професионалната дейност се обособява в резултат на разпределението на труда в индустриалното общество. За нейното изпълнение са необходими специални знания, умения и навици, изграждани върху основата на социална насоченост и мотивация за учене и постижения.

Професионалната подготовка за трудова дейност е твърде специфична. Тя се основава на общообразователни познания, но се развива във връзка с много специфични професионални знания и умения.

Общественодетерминирана, професионалната дейност е свързващо звено между личностите и обществото. Благодарение на нея, на нейното качествено практикуване се определя социалният статус и престиж на всяка човешка личност. Чрез професионалната си дейност младите хора се интегрират в общности и в обществото. Разкриват се възможности за интелектуално развитие и „процъфтяване“ на индивидуалните способности.

Между личността и професионалната дейност съществува сложно диалектическо единство.

В системата на професионалната си дейност човекът е едновременно субект и обект на обществени отношения. Всяка професия се осъществява от конкретна личност, а професионалната дейност я формира и преобразува по специфичен начин.

Познанията за спецификата на професионалната дейност изискват информираност:

– за психическите и личностните качества, необходими за упражняване на професията;

– за евентуалните елементи с вредно за здравето влияние;

– приоритети, престижност, привлекателност;

– за съвместимост с темпераментните особености (Трифонов, 1996).

При съществуващото разнообразие на професии и специалности, както и на присъщата им динамика и преобразувания възниква необходимостта от специализирано познание за професиите – професиография (Колишев, 2003).

Професиограмата е кратко описание на конкретната професионална дейност, професионална характеристика, документ със сведения за професията и особено за своеобразието на специалностите, които осигуряват подготвеност на изпълнителя: психологическа, производствено-техническа, медико-хигиенна, социално-поведенческа (Димитров, Атанасов, Чернев, & Бижков, 1994).

Върху основата на специално изработени професиограми могат да се извършат анализи и оценки, да се изработят длъжностни изисквания, характеристики, в които се отразяват количеството и качеството на определени критерии за професионални компетентности.

В „Теория и методика на професионалното ориентиране“ Я. Мерджанова (Мерджанова, 2003) дефинира понятие за професионални способности като „особености на личността, които имат голямо значение за успешното професионално поведение“. Те са основа за развитие на професионални качества и компетенции на специалиста. На всеки вид професия съответства адекватен вид способности: общи и специални. Те са предпоставка и продукт на развитието им в професионалната дейност. Благодарение на развитите способности се реализират творчески дейности, успешно се решават нестандартни и стандартни ситуации по нестандартен начин.

Я. Мерджанова (Мерджанова, 2003) посочва „признаци“, характеризиращи техническите способности: интерес към техниката и техническото творчество; стремеж и желание да се „изследват“ и „експлоатират“ машини и инструменти; успешно овладяване на технически знания и свързанис тях знания по физика, математика, химия, естествознание и др.

Известни са множество опити за систематизация на съвременните професии. Е. А. Климов (Андреева, 1983) разграничава пет основни типа професии в зависимост от отношението между субект и обект на труда. Това са:

– биономически – взаимодействие между човека и природата;

– технически – човекът използва предметите на труда;

– сигномически: човекът и знаковата система (условни знаци, форми и др.);

– артономически: човекът комуникира с художествени образи;

– социологически – човекът осъществява професионално общуване между субекти, изпълняващи различни функции (Андреева, 1983).

Според друго деление – „според предмета на дейността или областта на живота, в която се упражняват и изпълняват функции“ – професиите се делят на: гностични (информационни, познавателни), преобразуващи (творчески), транспортни, обслужващи, изследователски и защитни (Андреева, 1983).

В зависимост от придобиването на професионална подготовка за упражняването им, професиите също могат да се степенуват на такива, които не се нуждаят от специална подготовка или от „краткотрайни указания и инструкции“, до такива, чието придобиване и упражняване изискват многогодишна подготовка в средни училища, колежи или висши училища, и такива, за които е необходим задължителен професионален подбор и едва след това съответно обучение (Трифонов, 1996).

С навлизането във все по-динамичното разделение на труда все по-детайлно се диференцира психологическото съдържание на професиите и специалностите. Всяко ново деление в даден отрасъл се определя от различни показатели: от продуктите на труда, от характера на организацията на труда, от използваната техника и т.н. Може да се посочат множество деления: Л. Б. Ительсон (Трифонов, 1996) класифицира професиите според характера на използваните оръдия на труда: професии на машинния труд, професии на ръчния труд, професии на апаратния труд. Американски учени класифицират работническите професии в зависимост от изискванията към интелекта и посочват три вида професии: висши, средни и нисши.

Г. Д. Пирьов (Пирьов, 1945) използва за класификация на професиите качествата на вниманието. Лийман класифицира професиите в зависимост от степента на самостоятелност. Професиите могат да се класифицират и по признака възможност за усвояване: професии, които могат да се усвояват от всички; професии, които могат да се усвояват от много хора, които пожелаят да ги усвоят; и професии, които предявяват строги и високи изисквания и могат да се усвоят само от природно надарени индивиди.

Л. Десев (Десев, 2006) изтъква, че усвояването на конкретна професия и специалност означава овладяване на редица специални (а така също и „неспециални“) научни дисциплини, редуцирани в учебни предмети. При професионалната подготовка споменатите три понятия са подредени в следната последователност: професия, специалност, учебна дисциплина.

Педагогическата професия изисква съответни способности, които се проявяват като:

– интерес към педагогическа дейност;

– умения да се организира група;

– ясност и убедителност на речта;

– взискателност и самовзискателност;

– такт и толерантност;

– чувство за справедливост;

– доброжелателност.

Към специфичните организаторски способности може да се отнесат:

– умения за установяване на контакт с различни групи;

– разбиране на психическото състояние на други хора;

– умение да се разпределя работа и да се възлагат отговорности, да се делегират права;

– коректност, изпълнителност и др.

Психограмата на преподавателя като ръководител на учебно-възпитателния процес включва:

– наблюдателност;

– комуникативност;

– творчество;

– емоционална уравновесеност и устойчивост (Мерджанова, 2003).

Според Тр. Трифонов в основата на всяка професионална дейност стоят множество потребности. За тяхното задоволяване функционират познавателните процеси, вниманието, емоционално-волевата сфера, нагласите на личността. Социалните нагласи за трудова активност и професионална дейност се проявяват като познавателни и личностни интереси, стремежи, склонности, целенасочени усилия. Особено важна е „трудовата мотивация като вътрешна подбуда за социалнонеобходима дейност“, за преодоляване на определени препятствия при постигане на: социалнозначими ценности, ефективност, продуктивност (Трифонов, 1996). Социалнонасочената мотивация за професионалната трудова дейност е динамично обвързана с познавателните и професионалните интереси. Те се разгръщат по-динамично в процеса на съвместни усилия и сътрудничество в група при решаване на производствени задачи.

Потребностите, мотивите, както и усвоените знания и умения се вграждат в своеобразната структура на професионалната дейност и формират качествата на личността. Те стават основа за успешно осъществяване на професионалната дейност, на личностната реализация в разнообразните условия и предизвикателства на съвременния пазар на труда и кариерното израстване на субектите, участващи в него.

Трудовите и професионалните умения и навици имат сложен генезис, като се започне от най-ранна възраст. Важно е своевременното и професионално развитие чрез обучение, чрез овладяване на познания от по-общ или по-специален характер. Не по-малка е ролята на практическия житейски опит и на практическите трудови умения и навици.

Понятието умение може да се дефинира като „условно съчетание от сензорни и моторни компоненти на дейността“, като „съставляващо, основополагащо психично качество на личността“. Високата степен на „съединеност“ в процеса на формиране на умението като цел и резултат е основна негова характеристика. Навикът е по-високо ниво на формиране на практическото умение, когато съзнателността и волевото усилие преминават в автоматизирано действие, опиращо се и на логическата последователност на предшестващите го движения, действия и операции, осигуряващи резултативната психична същност на дейността“ (Пехливанова, Дучева, & Рошманова, 2004).

Многобройни са разновидностите на уменията и навиците. Общотрудовите умения и навици имат единна структура за различните профили на общата трудова подготовка и нагласа за дейност.

Това са умения за целеполагане, планиране, информационно осигуряване (разчитане на указания, отчети, чертежи, инструкции и др.), контрол и самоконтрол, организация на работното място и др. Те се явяват едновременно общопроизводствени умения и навици за много видове труд в различните отрасли на производството, които формират своя структура в зависимост от профила и особеностите на дейността.

Общотрудовите организационни умения се специализират и диференцират при разчитане например на технологична, информационна и друга документация, при организация на работното място, при подготовка на съответните технологични устройства и принадлежности за работа, при определяне качеството на обработвания материал, чрез свободно манипулиране с различни измерителни инструменти и др.

Общотрудовите умения включват поредица от операции за организация и контрол в процеса на професионалната дейност.

Двигателните умения са свързани с интензитета и ритъма на движенията, устойчивостта, двигателната адекватност при управление на технически съоръжения. Сензорните умения функционират във връзка с оцветяването и озвучаването, с топлопроводимостта и други качества на материалите и инструментите, с които се борави. Техническите умения се отнасят преди всичко до работата с техническите устройства и качествата на предметите и продуктите на трудовата дейност. Чрез организационните умения се поддържа целесъобразен порядък на работното място, контролира се производственият процес. В професионално-трудовия процес може да се разграничат изпълнителски и управленски умения и навици. Пътищата на тяхното формиране са обособени, но често се преплитат, интерферират или трансферират. Целенасоченото обучение и саморегулацията на учебно-професионалния процес на подготовка може да ги оптимизира, да ги синхронизира и балансира. Целесъобразната и реалистична оценка и адекватна самооценка на субектите в професионалната дейност са задължително условие за овладяване на съответните професионални умения. Индивидуално и дискретно се отбелязват постижения и слабости), стимулират се пластичност, гъвкавост, трансфер на знания и умения, творческо въображение, характеризиращи творчески осъществяваната професионална дейност.

Професията и професионалната дейност са основни категории в професионалната педагогика.

Изборът на професия и професионалната подготовка са основа на интелектуалното и личностното развитие.

Институционалната професионална подготовка предполага задълбочени и осъвременени теоретични познания и динамични практически професионални умения.

Професията и професионалната дейност са непосредствено свързани с представата ни за компетентност и компетентно изпълнение на професионалната дейност. В „Българския тълковен речник“ в съдържанието на понятието компетентност са включени следните характеристики: компетентен може да бъде човек, който има узаконено право или власт да се произнася по определени въпроси, който е „добре запознат, осведомен с необходимите знания по даден въпрос“, „вещ, сведущ“ (Български тълковен речник, 1994).

Във всекидневното общуване „компетентността“ е приела силно оценъчно значение. Когато компетентността се разглежда като конкретни умения, които могат да се измерват с определени критерии за изпълнението им, все пак „може да се стъпи на някаква здрава почва“. Когато обаче компетентността в дадена професия се оценява количествено (и качествено), „е доста трудно да се прокарват разделителни граници“ (Енциклопедия по психология, 1998).

Съвременните разбирания за компетентността (компетенции, професионализъм, професионална компетентност и др.) са свързани с динамичното развитие на потребителското общество. Според В. Делибалтова (Делибалтова, 2003) тази терминология се въвежда в западната литература през 60–70-те години на ХХ век, а през 80-те години – и в руската. Понятието компетентност е обхватно „интегративно“ и етимологично. Произхожда от латински език и означава съразмерност, пропорционалност. Компетентността може да се определи като възможност на човека да се справя ефективно в своята среда и да избира модели на поведение; като активна насоченост да се въздейства върху обекти и субекти от външната (и вътрешната) среда с оглед на индивидуални и обществени потребности, ценности и идеали (Десев, 2006). Изтъква се, че в потребителското общество „една от най-честите грижи е компетентността“. Компетентността се свързва с „физическото, емоционалното, правното и духовното благосъстояние“ (Енциклопедия по психология, 1998).

В определенията за компетентност най-съществени са следните компоненти: способности и умения, правна квалификация (институционална диплома), практически умения, демонстрирани в съответна среда. Традиционно под компетентност се разбира не минимална или средна, а оптимална свръхкомпетентност. Компетентността има силно оценъчно значение.

Ако „налагането на термина“ в държавните документи и в научната литература „не се нуждае от доказателства, то границите на неговата употреба са доста неясни“ (Енциклопедия по психология, 1998). Може да се дефинира:

– като „индивидуално интегративно свойство на личността, което се проявява: в организиране, в използване на знанията и уменията при вземане на ефективни решения и поведение в различни ситуации“ (Радев, 1996) ;

– като „функция, свързана с определена област, но и намерение, което отразява личностния смисъл на всяка ситуация“;

– като „функциониране на професионални способности, свързано с професионална длъжност, и умело изпълняване на професионални задължения на конкретно работно място при високо качество и творчество“ (Мерджанова, 2003);

– като „необходима“, обусловена от високи равнища на познание, ценности и действия, които се проявяват чрез съответстващи умения;

– както трябва в дадения момент, на даденото място, за дадените цели (Великова, 2003).

Така компетентността се използва като синоним на способностите, на знанията и съответните им умения и отношения, като стандарт за изпълнение на определени дейности.

Въпреки че университетското познание е важен компонент в професионалната подготовка, само по себе си то не гарантира компетентност. В един „успореден етап“ е опитът, където други оценяват постигнатото от страна на обучавания по отношение на подходящите умения и способност да се работи по професионално компетентен начин.

Университетското познание касае базисни познания, а професионалните компетенции се надстрояват непосредствено и текущо. Разбира се, необходимо е да се разграничи входното ниво на компетентност от стабилизирането на компетенциите в професиите.

Компетентната професионална практика означава професионализмът да бъде винаги в течение на актуалните постижения и проблеми и да е критичен към всеки етап на професионалната реализация.

Компетентността като комплекс от знания, умения и опит се развива върху основата на интелектуалните и специалните способности, но тя е тясно свързана и с емоционално-волевата сфера, зависи от мотивацията, от насочеността и от ценностната система на личността. Поради това съществува визия (Енциклопедия по психология, 1998), че индивидуалната компетентност може да се измерва чрез ролеви игри и терапевтични сесии, оценявани от супервайзери.

Изследователски интерес в областта на компетенциите и компетентностите проследява и Я. Мерджанова (Мерджанова, 1999). Тя откроява следните характеристики:

– „компетенциите са рутинни поведенчески способности“ (Hilbert, 1982);

– Нюбергер включва в компетентността когнитивния елемент (Newberger, 1983);

– Фелдан въвежда ефективния момент (Feldan, 1978);

– „по експериментален път е почти невъзможно да се валидизира еднакомпетенция“ (Newberger, 1983);

– Б. Рей поставя въпроса за трансверсалните компетенции (Rey, 1996) „като интенция, като гледна точка, като подход, като маниер, като стил“. Може да се формира педагогически и да се пренася през възрастите и дейностите. „С трансверсалната си компетентност човекът дава смисъл на ситуацията.“

Я. Мерджанова счита, че трансверсалността е свързана, зависима от идентичността. Личности с по-висока и устойчива идентичност са по-гъвкави, автономни и константни, но и способни на преноси. Според нея комуникационната компетентност се оказва „не само трансверсална, но и фундаментална за формирането и развитието на всяка друга трансверсална и частна компетентност“. За съжаление, „валидизирането по експериментален път е почти невъзможно“. Във връзка с обучението се поставя въпросът за операционализиране и извеждане на подкомпетентности. Дидактическият формиращ интерес и усилия обаче трябва да се насочат „към универсални (приложими към и в различни учебни дисциплини и дейности) компетентности или към специфичните за всеки учебен предмет компетентности, определяни от познавателното ниво на учащите.“

Трансверсалните компетентности според Мерджанова способстват за „преодоляване на фрагментарността на знанията“ и за „организиране на информацията“. „Трансверсалните компетентности дават предимство на себепознанието, себеизявата, себеовладяването, без да се подценяват знанията и уменията“ – допълва авторката.

Като се операционализират до „степен на измеримост и видимост“, трансверсалните компетентности могат да бъдат схематично сведени до четири големи „типа трансверсални компетентности“, чиято операционализация може да обслужва педагогическите усилия най-вече при преподаване не само на обществени дисциплини в средното училище, но и по принцип при всяко преподаване.

Става дума за следните типове трансверсални компетентности:

1. Автономност и отговорност.

2. Комуникационна компетентност:

а) да се комуникира вербално;

б) да се комуникира писмено.

3. Организационна и методическа компетентност.

4. Когнитивна компетентност за обработка на информация.

Терминът „компетентност“ е свързан с реформата на съвременната образователна система и по-специално с професионалното образование, с новите изисквания на трудовия пазар. Компетентността и професионалните компетенции са нива на подготовка и личностно развитие, които излизат от рамките на образователната система и функционират в различните сфери на управлението, на производството и на трудовия пазар. Те са елемент на т.нар. продължаващо образование.

Компетентността според съвременни източници (Сай, 2011) може да се определи като съвкупност от четири основни фактора: образование, обучение, опит и умения. Под компетентност следва да се разбират „базовите стандарти“ – знания и умения, които са необходими за заемане и изпълнение на конкретна професионална дейност. По правило те се посочват в длъжностни характеристики на специалистите в конкретните професии. Компетенцията предполага перманентно усъвършенстване на знанията и уменията, разгръщане на способностите и свързването им с ценностните нагласи на личността. Тяхното реализиране в професионалната практика се проявява като устойчиво адекватно поведение, водещо до постигане на високи ефективни резултати. Тези способности и поведенчески характеристики според нас може да се определят като „компетентностни модели“ (Шатарова, 2011).

Според руския изследовател А. В. Хуторский (Хуторской, 2002) компетенцията включва съвкупност от взаимосвързани личностни качества (знания, умения, навици, способи за дейности), задавани по отношение на предмети или процеси, необходими за изпълнение на качествени продуктивни дейности. Авторът разглежда компетентността и като способност за „реализиране на компетенции“ като мотивирано лично отношение към предметната дейност. В. И. Байденко (Байденко, 2004) определя компетенцията като „готовност и способност да се действа целесъобразно деловите изисквания, методически организирано и самостоятелно решаване на професионални задачи и проблеми, както и оценяване на резултатите от собствените професионални дейности“. Н. Г. Галямина и В. И. Байденко (Байденко, 2004) определят компетенцията като „способност и готовност за приложение на знанията и уменията при решаване на професионални задачи и проблеми както в конкретни области, така и в области, слабо свързани с конкретните обекти“. Анализът на редица изследователи, свързани с професионалната компетентност, позволява да се дефинират следните определения:

– компетенцията – това е умение за практическо приложение на знанията при решаване на стандартни задачи в реални житейски ситуации;

– компетенцията – това е способност за пренасяне на знания от една сфера на дейност в друга и умение за творческо приложение на знанията за решаване на нестандартни производствени задачи.

Компетенцията може да се характеризира и като способност за последователно изпълнение на серия от задачи и производствени операции при творческо съблюдаване на въведените стандарти (Недкова, 2011). За нея са присъщи:

– подобряване на поведенческите актове, които правят изпълнението прецизно;

– поведение, отразяващо целенасочено формиране на конкретни индивидуално-личностни качества.

Светлана Фролова (Фролова, 2010) определя компетенцията като „знание в действие“. Компетенцията, посочва авторката, може да се разглежда и като „способност за приложение на знанията от една сфера на дейност в друга“, умение за творческо решаване на нестандартни производствени задачи. Компетентността очевидно е по-сложно „интегративно качество на личността“, което включва както системни знания, така и процесуални умения, позволяващи качествено изпълняване на професионални дейности, самостоятелно решаване на задачи в реални житейски ситуации, поемане на отговорности за взетите решения (Недкова, 2011). Друг съвременен автор – И. А. Зимней (Зимней, 2003) разглежда компетентността като основна база на теоретични знания и практически умения, интелектуално и личностно обусловен опит в социално-професионалната и житейската дейност на човека. Компетентността дава възможност за свободна изява на личността, увереност в собствените професионални умения, качествои ефективност на извършваната работа. Тя е залог и предпоставка за творческа, креативна и оригинална изява на личността с богат практически опит, високо равнище на ерудираност и професионална подготовка (Недкова, 2012). В научните публикации на А. К. Марковой и И. А. Зимней (Зимней, 2003) са дефинирани следните компетенции на специалиста в туристическото обслужване и услугите:

– умение за общуване с хора и установяване на взаимен визуален контакт;

– владеене на няколко чужди езика;

– знания за културните традиции на страни и народи;

– стремеж към новаторство и творчество, оригиналност и нетрадиционен подход за решаване на професионални задачи;

– умения за анализиране напроизводствената среда и дейности, за вземане на адекватни управленски решения;

– добре развити потребителски потребности;

– управленски способности, организаторски умения за планиране и прогнозиране, за контрол и оценка.

На основата на туристически разработки по въпроса за професионалното образование на специалистите в сферата на туристическото обслужване и услугите Н. Р. Кельчевская (Кельчевская, 2004) определя основните компетенции на бъдещите специалисти в областта на туризма. Според авторката в състава на професионалните компетенции могат да се диференцират следните:

– комуникативни компетенции: умения за работа с различни клиенти (комуникативност, умение за делово общуване, за самоконтрол и реалистична самооценка и оценка на другите, гъвкаво поведение, умение за динамично оценяване на актуални състояния); емоционалност, деликатност; доброжелателност, вежливост, екстравертност, организаторски умения (умения да убеждават, увереност, активност, лидерски умения); емоционална устойчивост; емпатия;

– креативни компетенции: познавателна активност, способност за бързо възприемане и обработване на информация, способност да събира данни в различни области; самостоятелно да взема решение; способност за реализиране на позитивни цели; инициативност; умение да се действа в предложените обстоятелства;

– ценно-смислови компетенции: отношение към професионалните дейности, устойчивост, последователност, постоянство, отговорност, добросъвестност, работоспособност, дисциплинираност, удовлетворяване на мотивацията на собствените действия, позитивно отношение към потребителите, адекватна самооценка.

Според руския педагог А. В. Сай (Сай, 2011) комуникативната компетентност на специалиста в областта на туризма разкрива:

– отношението към хората и към самия себе си;

– особеностите на взаимоотношенията между другите в групата;

– умения за контролиране и регулиране на собственото поведение;

– аргументирано доказване, устояване на личностната си позиция и качествен професионален опит.

Това се проявява:

– в „умение за моделиране личността на събеседника“;

– в „умение за реализация на комуникативните интенции с помощта на вербалните и невербалните средства и технологии“;

– в „умение за продуктивно излизане от конфликтни ситуации“.

Към компетенциите, отнасящи се до междуличностните взаимодействия, се отнасят:

– компетенции – социални и професионални взаимодействия с трудови колективи, партньори, клиенти, умения за разрешаване на конфликти, умения за работа в група, знание и съблюдаване на корпоративната култура, уважение, етически особености, социална мобилност;

– компетенции в професионалното общуване с клиенти, колеги, партньори, знание за технологичните продажби, съблюдаване на етикета.

Изпълнявайки лидерски функции, мениджъритев туризма трябва да овладеят компетенции, отнасящи се до професионалните дейности:

– компетенции за познавателно-аналитични дейности: умение да разрешава проблемни ситуации и да изследва трудовия пазар, умения да използва конкурентни преимущества, да отчита силните и слабите страни на предприятието, да определя принадлежността на потребителя към сегментите на пазара, умения да избира делови партньори;

– компетенции на професионалните дейности в туризма: планиране, проектна дейност на фирмата, управление, моделиране на пазарната ситуация, прогнозиране на развитието на туристическите фирми и тенденции за развитието на туризма, ориентиране в турагентските дейности, знания за туристическите особености, свързани с туристите зад граница;

– компетенции, свързани с информационните технологии в туризма: умение за обработване на информация, знание за специализирани компютърни програми, намиращи приложение в сферата на туризма, овладяване и развитие на дигитални умения (Недкова, 2012).

В духа на съвременните европейски и глобалистични тенденции професионалните и социалните компетенции добиват изключително значение. Компетентността, като комплекс от знания, умения и опит, се изгражда и развива върху интелектуалните постижения, обогатени с положителен социален опит в различни професионални и социални общности.

Компетенциите са външно задавани стандарти, които имат динамичен характер. Те се изменят под влияние на множество фактори.

Операционализирането на компетенциите и компетентността позволява да се идентифицират множество разновидности: професионална, социална, комуникативна, когнитивна, педагогическа и др. Те са само относително обособени, защото всъщност взаимно се проникват и допълват.

Професионалните компетенции произтичат от съвременните изисквания и стандарти в различните професии и специалности. Специфична е взаимовръзката между професионална и социална компетентност. Първата отразява степента, до която индивидуалните възможности на човека съответстват на изискванията за определена професия. Социалната компетентност се отнася до личностния потенциал да се планират и реализират ефективни поведенчески стратегии. Благодарение на това се помага за справяне с динамичните изисквания на личностното взаимодействие, с ограничеността на времето и пространството за комуникиране и др.

Има определена динамика на професионалната и социалната компетентност. Последната не е включена в определена учебна дисциплина. Професионалната и социалната компетентност взаимно са обвързани, но имати относителна обособеност в поведението на специалистите и професионалистите.

Професионалните компетенции са относително отграничени, обособени на базата на особеностите на упражняваната професия. Социалните компетенции разкриват в по-широк план „потенциала на личността“ да планира, да реализира ефективни поведенчески стратегии, да се справя с многообразните изисквания на личностното взаимодействие. Професионалната и социалната компетентност имат своеобразна динамика в професионалната кариера и жизнената съдба на хората. Те взаимно се обогатяват, а понякога се противопоставят.

Професионалните компетенции обикновено се ползват с изключителни права, върху които само професионални организации и експерти са делегирани за контрол и оценка. Лицензирането, акредитирането на такива организации е скъпо струваща институционална дейност. Не са известни „инструментални технологии“ за отграничаване на „минималната компетентност“ от „свръхкомпетентността“. Поради това се счита, че компетентността би трябвало да се разглежда по-скоро като състояние, а не като черта (Енциклопедия по психология, 1998).

Дефинирането на професионални компетенции в различните професии изисква много познания и опит, информираност. Признава се правото на специалисти в професията да контролират и определят експертните познания и да упражняват контрол при тяхното приложение. Специфичните познания и умения обикновено са институционно лицензирани в специални учебни заведения (Енциклопедия по психология, 1998).

Дидактическият интерес към компетентността в българската образователна система се свързва с държавните образователни стандарти (изисквания) и „необходимостта да бъде измерена и оценена компетентността като резултат“ от определено обучение и образование. „Отказвайки“ да говорят на езика на образователната теория, обществото и икономиката създават „нов подход към човешките ресурси“, свързани с потребностите от адаптация на човека към прекалено често променящите се условия (в производството към нови технологии) (Делибалтова, 2003).

Според Г. Д. Пирьов (Пирьов, 1945) професионалната компетентност има два взаимно свързани и зависими компонента: теоретичен и приложен, като се отдава известно предимство на първия. Теоретичната компетентност е характерна за изследователските дейности, „в сфери с повече мултипостановки“, при търсене на рефлективност, откривателска дейност, при очертаване на теоретични перспективи и др.

Други руски автори (Холодная, 1997) обръщат внимание върху „смисловите ориентации“: знанията, уменията и опита, проявявани в социално и личностно значима дейност. Компетентността се свързва с „особен тип организация на знанията, обезпечаващ възможността за вземане на ефективни решения в определена предметна област и в екстремални условия. Академичната компетентност като „психичен конструкт“ включва умения, нагласи и поведение на учащите се, свързани предимно с училищната успеваемост. М. Холодная определя интелектуалната компетентност като част от критериите за оценка на ефективността на образователния процес и особен тип организация на знанията, благодарение на която се вземат по-ефективни решения в екстремални условия.

В англоезичната литература се използва терминът „образователна компетентност“ като „способност, постигана в резултат на образование“; приема се, че на високо равнище на компетентност се формират и упражняват в единство познание, ценностен ангажимент и ефективнидействия“ (Делибалтова, 2003). Те се проявяват в конкретна практическа изява чрез адекватни умения като „комплексно-личностно образувание, което се оценява в определен контекст, на базата на постигнатото ефективно изпълнение на задача или дейност, а не като предварително зададен стандарт“.

Макар и доста дискусионно, професионалната компетентност се определя като „неразделна комбинация от знания и умения по специалността (професията); методологически умения, личностна и социална компетентност“ (Недкова, 2011). „Операционализацията на всеки от компонентите на професионалната компетентност“ е силно дискусионна. Едно от възможните решения се предлага от Я. Мерджанова чрез термина „трансверсална компетентност“. Компетентността се дефинира „като функция, свързана с определена област“, и като „интенция“, която отразява личностния смисъл“ на конкретната ситуация. Според коментара на В. Делибалтова „трансверсалната компетентност, разбирана като интенция“, се интерпретира като условие за постигането на компетентността като функция, която е предметно-специфична.

Професионалната компетентност обхваща също така съвкупност от знания и умения, определящи резултатността от труда; обема от навици за изпълнение на задачи; комбинация от личностни качества и свойства, комплекс от знания и професионално-значими личностни качества; единство на теоретичната и практическата готовност за труд; способност за осъществяване на сложни културосъобразни видове действия и др.

В доклад на А. В. Хуторской за „ключови компетенции и образователни стандарти“ (Пехливанова, Дучева & Рошманова 2004) термините компетентност и компетенции „се използват за разграничаване на външно зададените изисквания (компетенции) от придобитото личностно качество (характеристика) компетентност“. Образователната компетентност се определя като „съвкупност от смислови ориентации, знания, умения, навици и опит от дейността на учащия по отношение на определен кръг обекти от реалната действителност, необходими за осъществяване на личностно и социално значима продуктивна дейност“ (Делибалтова, 2003). Тази концепция позволява да бъде изградена тристепенна йерархия на компетенциите. Първата степен са ключови компетенции, които касаят метапредметно съдържание. Втората степен са общопредметни, които обхващат определен кръг учебни предмети. Третата степен са конкретно предметни компетенции в рамките на различните учебни предмети.

Компетенцията може да се определи (Мерджанова, 1999) и като базисна способност, основана на знание и опит, на ценности, които личността развива чрез занимания и обучение. Компетенцията не бива да се свежда до конкретно знание или рутинно действие. Професионалната компетентност в повечето случаи се явява определящ фактор за ефективно професионално поведение. То се отличава с ангажираност и самостоятелност, чужди на традиционното конформистко поведение към общогруповите ценности.

Компетенцията може да се възприема като способност да се изпълняват последователно производствени операции и серия от задачи, като се спазват определени стандарти (Делибалтова, 2003). В тази връзка компетенцията може да има две характеристики:

а) като съставена от прецизни поведенчески актове, които правят изпълнението перфектно;

б) като поведение, което отразява трайни индивидуално-личностни качества.

Способностите и компетентността следва да бъдат достатъчно разграничени, за да не бъдат отъждествявани. Способностите са основа за формиране на компетентности, но за това са необходими още множество предпоставки и условия.

Аналогично на диалектичната взаимозависимост между знания и умения, способностите остават вътрешно личностно достояние, което при определени условия се проявява в дейността и в поведението като компетентност да се вземат адекватни решения, които да се изпълняват ефективно. Обучението, самоподготовката, практическият опит имат решаваща роля в този процес. Макар и привидно външен компонент, компетенциите имат мотивираща роля, стимулираща безграничните резерви на личностното развитие.

В „Методология и технология на създаване на държавни изисквания“ (Недкова, 2011) професионалните компетенции се формират въз основа на придобити знания и умения от определени учебно-изследователски и практически опити. Професионалните компетенции способстват за поддържане на традиционния ритъм на професионалната дейност, както и за намиране на нестандартни решения в критични ситуации.

Професионалната компетентност като теоретична категория има разностранна характеристика и следва да се конкретизира в различните професионални области и да се използва много прецизно за разлика от всекидневната є употреба. Към това следва да бъдат прибавени изискванията на професионалната етика, на професионалната адаптация и на професионалната заинтересованост.

Критериите и равнището на формиране на професионалните умения и компетентности дават възможност да се проследи генезисът на съдържателното развитие на квалификационните характеристики на професиите и свързаните с тях професионални дейности. Формирането на професионалните компетентности се изменя в течение на обучението и придобиването на богат практически опит. Важни фактори за тези изменения са: общото интелектуално развитие на учащите, особеностите на професионалното образование, развитието на професионалните ориентации, наличието на специализирани знания и умения, установяването на творческо отношение към избраната професия, високото равнище на професионално самоопределяне, успешен комуникативен опит.

ЛИТЕРАТУРА

Андреева, Г. (1983). Социална психология. София: изд. Наука и изкуство

Байденко, В. И. (2004). Компетенции в профессиональном образовании. Высшее образование в России, 11, 3–13.

Великова, В. (2003). Образователната компетентност като резултат в образователната дейност. Педагогика, 6.

Делибалтова, В. (2003). Към компетентността като обект на дидактически интерес. Педагогика, 2.

Десев, Л.(2010). Речник по психология. София:, Булгарика.

Димитров, Л., Атанасов, Ж., Чернев, Ст. & Бижков, Г. (1994). Теория на възпитанието. изд. „Аскони“.

Енциклопедия по психология (1998). София:, „Наука и изкуство.“

Зимней, И. А. (2003). Ключевые компетенции – новая парадигма результата образования. Высшее образование сегодня, 5, 34–42.

Кельчевская, Н. Р. (2004). Формирование иновационной стратегии образовательных учреждений в системе вуз-предприятие: Дис. дра экон. наук. Екатеринбург, 357.

Колишев, Н. (2003). Модел на развитие на педагогическото умение за мотивиране на учениците. Педагогика, 7.

Мерджанова, Я. (2003). Функционално разработване на професията. Стратегии на образователната и научната политика, 3.

Мерджанова, Я.( 2003). Теория и методика на професионалното ориентиране. София:, Университетско издателство „Св. Кл. Охридски“.

Мерджанова, Я. (1999). Трансверсалните компетентности на ученика. Стратегии, 1.

Недкова, А. (2011). Современные требования к обучению и квалификации туристических кадров. М., Научный журналАссоциации вузов туризма и сервиса, 1 (16), 17–21.

Недкова, А. (2012). Роль персонала в улучшении качества туристических услуг. М., Научный журналАссоциации вузов туризма и сервиса“, 2, 12–15.

Пехливанова, М., Дучева, Зл. & Рошманова, М. (2004). Професионалната подготовка на учителите – потребности и насоки при съвременните условия в България. Ямбол.

Пирьов, Г. В. (1945). Професия и образование.

Попов, Д., Андрейчин, Л. (1994). Български тълковен речник. София, „Наука и изкуство“

Радев, Пл. (1996). Теория и подходи за подбор и структуриране на учебните съдържания. Педагогика.

Сай, А. В. (2011). Критерии и уровни сформированности коммуникативной компетентности.

Станев, Ст. и др. (2000). Методология и технология за създаване на държавните образователни изисквания. София: НИО.

Трифонов, Тр. (1996). Психология – икономическа, трудова, бизнес психология. София: изд. Панет

Фролова, С. Л. (2010). Иновационное понимание модели специалиста как образа профессионального идеала. Педагогическое образование в Росии, 2, 122–129.

Холодная, М. (1997). Психология интеллекта: парадоксы исследования. Москва, Наука.

Хуторской, А. В. (2002). Ключевые компетенции и образовательные стандарты. Интернет-журналЭйдос“. URL.www.eidos.ru// jurnal

Шатарова, Д. В. (2011). Оценка, управление и развитие на капацитета на човешкия фактор в туризма на Република България – Автореферат.

2025 година
Книжка 9s
Книжка 9
DEVELOPMENT OF DEMOCRATIC CULTURE THROUGH CONTENTS ABOUT THE ROMA IN CLASSROOM TEACHING – STUDENTS’ PERCEPTION

Aleksandra Trbojević, Biljana Jeremić, Hadži Živorad Milenović, Bojan Lazić

Книжка 8
КАТЕГОРИАЛНИ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИНФОРМАЦИОННО-КОМУНИКАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ В ОБУЧЕНИЕТО НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ СЪС СОП

д.п.н Мира Цветкова-Арсова, Данка Щерева, Славина Лозанова, Маргарита Томова

Книжка 7
ВРЪЗКА НА СОЦИАЛНО-ЕМОЦИОНАЛНОТО С КОГНИТИВНОТО РАЗВИТИЕ В ПРИОБЩАВАЩА СРЕДА

Милен Замфиров, Маргарита Бакрачева, Емилия Евгениева

Книжка 6
КОГНИТИВНО РАЗВИТИЕ НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ, ОБХВАНАТИ В ПРИОБЩАВАЩОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Милен Замфиров, Емилия Евгениева, Маргарита Бакрачева

Книжка 5
COMPETENCE FOR SOCIAL PEDAGOGICAL PRACTICE: WHAT DO STUDENTS TELL US?

Maya Tcholakova, Marina Pironkova, Aleksandar Ranev, Yana Staneva

MULTIMODAL COMMUNICATION IN PHYSICAL EDUCATION CLASSES

Cristiana Lucretia Pop, Cristina Filip

Книжка 4s
GAMES IN FUNCTION OF DEVELOPMENT OF MULTIPLICATION SKILLS

Dasare Sylejmani, Vesna Makashevska, Jasmina Jovanovska

Книжка 4
ИЗПОЛЗВАНЕ НА СИСТЕМИТЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОБУЧЕНИЕТО В КОНТЕКСТА НА ИНТЕРАКТИВНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Силвия Парушева, Борис Банков, Гергана Касабова, Петя Страшимирова

MILITARY AND SOCIAL THREATS AS DETERMINANTS OF THE DEVELOPMENT OF CONTEMPORARY UKRAINIAN HIGHER EDUCATION

Mykola Pantiuk, Tetiana Pantiuk, Nataliia Bakhmat, Olena Nevmerzhytska, Svitlana Ivakh

STEM ОБУЧЕНИЕ НА СТУДЕНТИ ПЕДАГОЗИ В ТРАНСДИСЦИПЛИНАРНА ОБРАЗОВАТЕЛНА СРЕДА

Любен Витанов, Николай Цанев, Людмила Зафирова, Гергана Христова, Катерина Динкова, Калина Георгиева, Жорж Кюшев, Здравка Савчева

ИЗСЛЕДВАНЕ И АНАЛИЗ НА НАГЛАСИТЕ НА СТУДЕНТИТЕ ПРИ ИЗПОЛЗВАНЕ НА ГЕНЕРАТИВЕН ИНСТРУМЕНТ НА ИЗКУСТВЕН ИНТЕЛЕКТ

Николай Янев, Иглика Гетова, Теодора Христова, Ива Костадинова, Георги Димитров

Книжка 3
ДРУГИЯТ КАТО ЦЕННОСТ В УЧИЛИЩЕ

Александър Кръстев

Книжка 2
ASSESSMENTS OF TEACHERS AND PARENTS OF CHILDREN WITH DEVELOPMENTAL DISABILITIES ON INCLUSION IN PRE-SCHOOL INSTITUTIONS

Zagorka Markov, Hadzi Zivorad Milenovic, Biljana Jeremic, Radmila Zecevic, Milica Pavlovic

Книжка 1s
ПРИЛОЖЕНИЕ НА СРЕДСТВАТА ЗА ДОПЪЛВАЩА И АЛТЕРНАТИВНА КОМУНИКАЦИЯ В ОБРАЗОВАТЕЛНИТЕ ИНСТИТУЦИИ В БЪЛГАРИЯ

. Неда Балканска, . Анна Трошева-Асенова, . Пенка Шапкова, Снежина Михайлова

USE OF ARTIFICIAL INTELLIGENCE IN FOREIGN LANGUAGE TEACHING

Ekaterina Sofronieva, Christina Beleva, Galina Georgieva

Книжка 1
Скъпи читатели, автори, приятели на списание „Педагогика“,

В началото на 2025 година в първия брой на нашето списание „Педагогика“ бих искала от името на редакционната колегия и от мое име да Ви пожелая здраве, творческо вдъхновение и професионално удовлетворение от прино- са Ви към педагогическата наука и практика! Вярвам и се надявам, че списание „Педагоги- ка“ ще продължи да осигурява платформа за научен, обективен и откровен диалог, базиран на резултати от научни изследвания, за насто- ящето и бъдещето на обучението и образова- н

2024 година
Книжка 9s
Книжка 9
ANALYSIS AND IMPROVEMENT OF VIDEO LEARNING RESOURCES IN SMALL-SCALE LEARNING SCENARIOS

César Córcoles, Laia Blasco-Soplon, Germán Cobo Rodríguez, Ana-Elena Guerrero-Roldán

Книжка 8
АНГАЖИРАНОСТ КЪМ УЧЕНЕ ЧРЕЗ ИЗПОЛЗВАНЕ НА СМАРТ ТЕХНОЛОГИИТЕ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Кирилка Тагарева, Дора Левтерова-Гаджалова, Ваня Сивакова

Книжка 7
Книжка 6
Книжка 5s
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА НА СТАЖАНТСКАТА ПРАКТИКА ПРЕД СТУДЕНТИ – БЪДЕЩИ УЧИТЕЛИ

Илиана Петкова, Марияна Илиева, Владислава Станоева, Георги Чавдаров

Книжка 5
FEATURES OF SPEECH COMPREHENSION TRAINING OF CHILDREN WITH AUTISM SPECTRUM DISORDERS

Maryna Branytska, Svitlana Myronova, Svitlana Mykhalska

OVERVIEW OF THE STEM EDUCATION IN ISRAEL

Aharon Goldreich, Elena Karashtranova

Книжка 4
НАГЛАСИ НА СТУДЕНТИТЕ КЪМ СМАРТ ТЕХНОЛОГИИТЕ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Дора Левтерова-Гаджалова, Кирилка Тагарева, Ваня Сивакова

PROFESSIONAL SUPPORT FOR YOUNG RESEARCHERS

Emina Vukašinović, Marija Veselinović, Milan Milikić

РОБОТИТЕ В ОБУЧЕНИЕТО – ОБРАЗОВАТЕЛНА STEAM ИГРА

Мария Желязкова, Михаил Кожухаров, Даниела Кожухарова

Книжка 3s
Книжка 3
ATTITUDES AND EXPERIENCES OF THE PRESCHOOL TEACHERS IN THE APPLICATION OF DIGITAL TECHNOLOGIES IN ENVIRONMENTAL EDUCATION

Nataša Branković, Gordana Kozoderović, Biljana Jeremić, Danijela Petrović, Bojan Lazić, Slavica Karanović

ДИГИТАЛНИ ТЕХНОЛОГИИ В ПОДКРЕПА НА УЧЕНЕТО

Стоянка Георгиева-Лазарова, Лъчезар Лазаров

PREPARATION OF FUTURE TEACHERS FOR ORGANISING A HEALTH-PRESERVING INCLUSIVE SPACE IN EDUCATIONAL INSTITUTIONS

Nadiya Skotna, Tetiana Nadimyanova, Anna Fedorovych, Myroslava Sosiak, Oksana Yatsiv

Книжка 2s
Книжка 2
ОТ РИСУНКА – КЪМ СНИМКА

Камен Теофилов

Книжка 1s
Книжка 1
„ВТОРОТО“ БЪЛГАРСКО УЧИЛИЩЕ. ГЕНЕЗИСЪТ

Пенка Цонева, Бистра Мизова

2023 година
Книжка 9
EXPLORING THE NARRATIVE IDENTITY OF HUNGARIAN TEACHERS IN SLOVAKIA

Patrik Baka, Terézia Stredl, Kinga Horváth, Zsuzsanna Huszár, Melinda Nagy, Péter Tóth, András Németh

Книжка 8
A QUALITY “ONLINE” TEACHER – WHAT DO STUDENTS APPRECIATE AND VALUE IN TEACHERS DURING DISTANCE LEARNING?

Irena Golubović-Ilić, Ivana Ćirković-Miladinović, Nataša Vukićević

SUPPORT FOR THE INCLUSION OF ROMA CHILDREN THROUGH THE PROJECT TEACHING MODEL

Biljana Jeremić, Aleksandra Trbojević, Bojan Lazić, Gordana Kozoderović

TREND ANALYSIS OF PROFESSIONAL COMPETENCES OF SPORTS TEACHERS AND COACHES

Sergejs Capulis, Valerijs Dombrovskis, Svetlana Guseva, Alona Korniseva

Книжка 7
ЦЕННОСТЕН ПРОФИЛ НА УЧИТЕЛИТЕ В НАЦИОНАЛЕН КОНТЕКСТ

Цветан Давидков, Силвия Цветанска

Книжка 6s
MODELLING OF MARITIME CYBER SECURITY EDUCATION AND TRAINING

Gizem Kayisoglu, Pelin Bolat, Emre Duzenli

INTRODUCING THE USE OF CASE STUDIES METHODOLOGY IN TRAINING FOR SOFT SKILLS IN MARITIME UNIVERSITIES. THE ISOL-MET PROGRAM

Maria Lekakou, Helen Iakovaki, Dimitris Vintzilaios, Markella Gota, Giorgos Georgoulis, Thalia Vintzilaiou

THE ROLE OF MARITIME EDUCATION IN DIGITALIZATION

Kamelia Narleva, Yana Gancheva

Книжка 6
С МИСИЯ ЗА НАЦИОНАЛНА И КУЛТУРНА ИНДИВИДУАЛНОСТ

Надежда Кръстева, Йордан Колев

Книжка 5s
PREFACE

Nikola Vaptsarov Naval Academy is the oldest technical educational institution in Bulgaria. The Naval Academy is one of the symbols of Varna and Bulgaria in the world maritime community. Its history and achievements establish it as the most prestigious center for training of maritime specialists. At present, the Naval Academy trains specialists for the Navy and for the merchant marine in all areas of maritime life. Research and development conducted at the Naval Academy in Varna

A FAIR CONCERN ABOUT ECDIS

Nikolay Sozonov, Dilyan Dimitranov

DATA-DRIVEN LEARNING APPROACH TO MARITIME ENGLISH

Jana Kegalj, Mirjana Borucinsky, Sandra Tominac Coslovich

DEVELOPING CRITICAL THINKING SKILLS THROUGH THE “CASE STUDY” TEACHING METHOD IN MARITIME ENGLISH LANGUAGE TEACHING (MELT)

Tamila Mikeladze, Svetlana Rodinadze, Zurab Bezhanovi, Kristine Zarbazoia, Medea Abashidze, Kristine Iakobadze

MAXIMIZING STUDENTS’ LEARNING IN MARITIME ENGLISH ONLINE COURSE

Valentyna Kudryavtseva, Svitlana Barsuk, Olena Frolova

Книжка 5
Книжка 4s
Книжка 4
Книжка 3s
СПИРАЛАТА ОБЩЕСТВО – ОБРАЗОВАНИЕ

Иванка Шивачева-Пинеда

Книжка 3
ПРОЕКТНО БАЗИРАНО ОБУЧЕНИЕ ЗА СОЦИАЛНО-ЕМОЦИОНАЛНИ И ТЕХНОЛОГИЧНИ УМЕНИЯ ЧРЕЗ ПРОГРАМАТА „УМЕНИЯ ЗА ИНОВАЦИИ“

Галин Цоков, Александър Ангелов, Йоанна Минчева, Рени Димова, Мария Цакова

МЕДИЙНАТА ГРАМОТНОСТ И УЧИТЕЛИТЕ

Светла Цанкова, Стела Ангова, Мария Николова, Иван Вълчанов, Илия Вълков, Георги Минев

Книжка 2
INTONATION AND CHILDREN WITH EMOTIONAL AND BEHAVIORAL PROBLEMS

Katerina Zlatkova-Doncheva, Vladislav Marinov

Книжка 1
2022 година
Книжка 9
ТРАНСГРЕСИВНО-СИНЕРГИЧНО КАРИЕРНО РАЗВИТИЕ В „НЕФОРМАЛНО ОБРАЗОВАНИЕ“ В УНИВЕРСИТЕТА

д.п.н Яна Рашева-Мерджанова, Моника Богданова, Илиана Петкова

Книжка 8
INTEGRATING INTERCULTURAL EDUCATION IN THE PRIMARY SCHOOL CURRICULUM

Bujar Adili, Sonja Petrovska, Gzim Xhambazi

НАГЛАСИ НА БЪДЕЩИТЕ ДЕТСКИ УЧИТЕЛИ КЪМ STEM ПОДХОДА

Наталия Павлова, Михаела Тончева

Книжка 7
НАЦИОНАЛНАТА ИДЕЯ НА ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ

Йордан Колев, Надежда Кръстева

Книжка 6
Книжка 5
ИВАН Д. ШИШМАНОВ – ЕВРОПЕИЗИРАНИЯТ БЪЛГАРИН

Надежда Кръстева, Йордан Колев

THE TECHNOLOGY OF DEVELOPMENT OF COMMUNICATIVE CULTURE OF ELEMENTARY SCHOOL TEACHERS

Mariia Oliiar, Nataliia Blahun, Halyna Bilavych, Nataliia Bakhmat, Tetyana Pantyuk

Книжка 4
TEACHERS’ATTITUDES BOUT TEACHING AND LEARNING MATHEMATICS

Aleksandra Mihajlović, Emina Kopas-Vukašinović, Vladimir Stanojević

EDUCATION 4.0 – THE CHANGE OF HIGHER EDUCATION INSTITUTIONS AND THE LABOUR MARKET

Gergana Dimitrova, Blaga Madzhurova, Stefan Raychev, Dobrinka Stoyanova

Книжка 3s
DISTANCE LEARNING IN THE CONTEXT OF THE COVID-19 PANDEMICS

Baktybek Keldibekov, Shailoobek Karagulov

DIGITAL UNIVERSITIES: FEATURES AND KEY CHARACTERISTICS

Marina Skiba, Maktagali Bektemessov, Alma Turganbayeva

Книжка 3
Книжка 2
TWO-TIER MODEL OF TRAINING FUTURE TEACHERS FOR COACHING AT OUT-OF-SCHOOL INSTITUTIONS

Borys Savchuk, Tetyana Pantyuk, Natalia Sultanova, Halyna Bilavych, Mykola Pantyuk

Книжка 1
2021 година
Книжка 9
ИЗСЛЕДВАНЕ НА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО МЕЖДУ ФОРМАЛНОТО И НЕФОРМАЛНОТО ЗДРАВНО ОБРАЗОВАНИЕ

Доц. д-р Вержиния Боянова Гл. ас. д-р Константин Теодосиев Гл. ас. д-р Берджухи Йорданова

FORMATION OF PROFESSIONAL COMPETENCE OF ASSISTANT TEACHER OF INCLUSIVE EDUCATION IN SECONDARY EDUCATION INSTITUTIONS

Prof. Dr. Vladyslava Liubarets, Prof. Dr. Nataliia Bakhmat, Prof. Dr. Olena Matviienko, Oksana Tsykhmeistruk, Inna Feltsan

Книжка 8
ОТНОСНО ЗАДЪЛЖИТЕЛНОСТТА НА ПРЕДУЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ – РЕЗУЛТАТИ ОТ ЕДНО ИЗСЛЕДВАНЕ

Проф. д-р Маргарита Колева, доц. д-р Блага Джорова, д-р Ева Жечева

INFLUENCE OF PSYCHOLOGICAL AND PEDAGOGICAL FEATURES OF STUDENTS ON THEIR ACTIVITY IN SELF-EDUCATION

Dr. Iryna Sereda, Assoc. Prof. Dr. Svitlana Karskanova, Assoc. Prof.

CENTRALISATION AND DECENTRALISATION IN HIGHER EDUCATION: A COMPARATIVE STUDY OF HUNGARY AND GERMANY

Carla Liege Rodrigues Pimenta, Prof. Dr. Zolt†n R–nay, Prof. Dr. Andr†s Nmet

ЗА ПРИОБЩАВАНЕТО, ОБУЧЕНИЕТО И РАЗВИТИЕТО НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ С ИНТЕЛЕКТУАЛНИ ЗАТРУДНЕНИЯ

Златкова-Дончева, К. (2021). Приобщаване, обучение и развитие на деца и ученици с интелектуални затруднения. Бургас: Либра СКОРП, ISBN 978-954-471-705-6

Книжка 7s
CONCEPT OF PRESENT PRACTICE IN CHOOSING OF OPTIMAL NUMBER OF TUGS

Rino Bošnjak, Zvonimir Lušić , Filip Bojić, Dario Medić

S-101 CHARTS, DATABASE TABLES FOR S-101 CHARTS, AUTONOMOUS VESSEL

Vladimir Brozović, Danko Kezić, Rino Bošnjak, Filip Bojić

INFLUENCE OF HYDRO-METEOROLOGICAL ELEMENTS ON THE SHIP MANOEUVRING IN THE CITY PORT OF SPLIT

Zvonimir Lušić , Nenad Leder, Danijel Pušić, Rino Bošnjak

MEETING SUSTAINABLE DEVELOPMENT GOALS – EXPERIENCE FROM THE LARGEST SHIPPING COMPANIES

Katarina Balić , Helena Ukić Boljat, Gorana Jelić Mrčelić, Merica Slišković

OPTIMISING THE REFERENCE POINT WITHIN A JOURNAL BEARING USING LASER ALIGNMENT

Ty Aaron Smith , Guixin Fan , Natalia Nikolova , Kiril Tenekedjiev

REVIEW OF THE CURRENT INCREASE OF NOISE UNIT COST VALUES IN TRANSPORT

Luka Vukić , Ivan Peronja , Mihaela Bukljaš , Alen Jugović

TARGET DETECTION FOR VISUAL COLLISION AVOIDANCE SYSTEM

Miro Petković, Danko Kezić, Igor Vujović, Ivan Pavić

NEW RESULTS FOR TEACHING SHIP HANDLING USING FAST TIME SIMULATION

Knud Benedict , MichŽle Schaub , Michael Baldauf , Michael Gluch , Matthias Kirchhoff , Caspar Krüger

POTENTIAL BENEFITS OF ELECTRICALY DRIVEN FERRY, CASE STUDY

Tina Perić, Ladislav Stazić, Karlo Bratić

SITUATIONAL AWARENESS – KEY SAFETY FACTOR FOR THE OFFICER OF THE WATCH

Hrvoje Jaram, Pero Vidan, Srđan Vukša, Ivan Pavić

Книжка 7
INCLUSIVE INTELLIGENCE

Dr. Aleksandar Krastev, Assist. Prof.

EDUCATION OF MORAL CULTURE OF STUDENT YOUTH IN THE CONDITIONS OF POLYCULTURAL SPACE

Dr. Natalia Bondarenko, Assoc. Prof. Yevhen Rozdymakha Dr. Lyudmila Oderiy, Assoc. Prof. Dr. Anatoly Rozdymakha, Assoc. Prof. Dilyana Arsova, PhD student

PROFESSIONAL DEVELOPMENT IN KOSOVO – RESEARCH OF TRAINING PROGRAMS AND TESTS

Bekim Samadraxha, Veton Alihajdari, Besim Mustafa, Ramë Likaj

Книжка 6s
EVALUATION OF CRUISER TRAFFIC VARIABLES IN SEAPORTS OF THE REPUBLIC OF CROATIA

Maja Račić, Katarina Balić, Mira Pavlinović, Antonija Mišura

COMPARATIVE ANALYSIS OF THE CONTRACTS FOR MARITIME TRANSPORT SERVICES. CHAIN OF CHARTER PARTIES

Svetlana Dimitrakieva, Ognyan Kostadinov, Christiana Atanasova

THE LIGHTSHIP MASS CALCULATION MODEL OF A MERCHANT SHIP BY EMPIRICAL METHODS

Vedran Slapničar , Katarina Zadro , Viktor Ložar , Ivo Ćatipović

ON EDUCATION AND TRAINING IN MARITIME COMMUNICATIONS AND THE GMDSS DURING THE COVID-19

Chavdar Alexandrov, Grozdyu Grozev, Georgi Dimitrov, Avgustin Hristov

AIR POLLUTANT EMISSION MEASUREMENT

Nikola Račić, Branko Lalić, Ivan Komar, Frane Vidović, Ladislav Stazić

ASSESSMENT OF LNG BUNKERING ACCIDENTS

Peter Vidmar, Andrej Androjna

EGR OPERATION INFLUENCE ON THE MARINE ENGINE EFFICIENCY

Delyan Hristov, Ivan Ivanov, Dimitar Popov

THE MEASUREMENT OF EXHAUST GAS EMISSIONS BY TESTO 350 MARITIME – EXHAUST GAS ANALYZER

Bruna Bacalja, Maja Krčum, Tomislav Peša, Marko Zubčić

PROPELLER LOAD MODELLING IN THE CALCULATIONS OF MARINE SHAFTING TORSIONAL VIBRATIONS

Nenad Vulić, Karlo Bratić, Branko Lalić, Ladislav Stazić

MODELING OF THE DEPENDENCE OF CO

Hristo Hristov, Ivailo Bakalov, Bogdan Shopov, Dobromir Yovkov

TECHNICAL DIAGNOSTICS OF MARINE EQUIPMENT WITH PSEUDO-DISCRETE FEATURES

Guixin Fan , Natalia Nikolova , Ty Smith , Kiril Tenekedjiev

CONTRIBUTION TO THE REDUCTION OF THE SHIP’S SWITCHBOARD BY APPLYING SENSOR TECHNOLOGY

Nediljko Kaštelan, Marko Zubčić, Maja Krčum, Miro Petković

THE STAND FOR FIN DRIVES ENERGY TESTING

Andrzej Grządziela , Marcin Kluczyk , Tomislav Batur

INTRODUCTION OF 3D PRINTING INTO MARINE ELECTRICAL ENGINEERING EDUCATION – A CASE STUDY

Ivica Kuzmanić, Igor Vujović, Zlatan Kulenović, Miro Petković

SHIPYARD CRANE MODELING METHODS

Pawel Piskur, Piotr Szymak, Bartosz Larzewski

Книжка 6
TEACHERS' PERSPECTIVE ON THE EDUCATIONAL IMPLICATIONS OF ONLINE TEACHING

Dr. Julien-Ferencz Kiss, Prof. Dr. Florica Orțan, Dr. Laurențiu Mˆndrea

ПСИХОЛОГО-ПЕДАГОГИЧЕСКИ ПРАВИЛА, МОДЕЛИ НА ДОБРИ ПРАКТИКИ И ПРЕПОРЪКИ ПРИ РАБОТАТА И ОБУЧЕНИЕТО НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ С ПОВЕДЕНЧЕСКИ РАЗСТРОЙСТВА

Тричков, Ив., 2019. Психолого-педагогически правила, модели на добри прак- тики и препоръки при работата и обучението на деца и ученици

Книжка 5
ФИДАНА ДАСКАЛОВА ЗА ПЕДАГОГИКАТА

Маргарита Колева, Йордан Колев

ВОЕННОМОРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ – ЕДИН РАЗЛИЧЕН ПОГЛЕД

Кожухаров, А. (2021). Личните академични документи на българската военна образователна система (1892 – 1946). Варна: ВВМУ, ISBN 978-619-7428-55-1

Книжка 4
Книжка 3
НЕВРОДИДАКТИКА

Наталия Витанова

ЗА АСИСТИРАЩИТЕ И ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Сивакова, В. (2020). Асистиращи и информационни технологии

Книжка 2
ОВЛАДЯВАНЕ НА КЛЮЧОВИ КОМПЕТЕНЦИИ ПРИ ОРИЕНТИРАНЕ В СВЕТА

Стоянова, М. (2019). Овладяване на ключови компетенции при ориентиране в света. София: Авангард принт, ISBN 978-954-337-398-7 374

Книжка 1
BULGARIAN SCHOOL – SHOWCASE OF IDENTITY

Veska Gyuviyska, Nikolay Tsankov

ЗА ИЗБОРА НА УЧЕБЕН КОМПЛЕКТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛЕН ЕТАП. И ЗА ОБУЧЕНИЕТО

Георгиева, А. (2020). Съвременни проекции на обучението по български език

КОНТРОЛ НА СТРЕСА. ПСИХОЛОГИЧЕСКИ И УПРАВЛЕНСКИ РАКУРСИ

Стоянов, В. (2020). Управление на стреса в организацията. Психологически и управленски ракурси. 198 cтр., Варна: Стено, ISBN 978-619-241-119-0

2020 година
Книжка 9
Книжка 8
EDUCATIONAL REASONS FOR EARLY SCHOOL DROP-OUT

Maria Teneva, Zlatka Zhelyazkova

Книжка 7s
TEACHING CHALLENGES IN SPORTS EDUCATION DURING THE PANDEMIC COVID-19

Evelina Savcheva, Galina Domuschieva-Rogleva

THE DIFFERENCES IN STUDENTS’ ATTITUDES ABOUT ONLINE TEACHING DURING COVID-19 PANDEMIC

Aleksić Veljković Aleksandra , Slađana Stanković , Irena Golubović-Ilić , Katarina Herodek

ONLINE EDUCATION DURING PANDEMIC, ACCORDING TO STUDENTS FROM TWO BULGARIAN UNIVERSITIES

Antoaneta Getova¹ , Eleonora Mileva² , Boryana Angelova-Igova²

Книжка 7
ПОДГОТОВКАТА НА ПЕДАГОГИЧЕСКИ КАДРИ ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНИТЕ ВЪЗПИТАТЕЛНИ ЗАВЕДЕНИЯ ПРЕЗ ПЕРИОДА 1944 – 1991 ГОДИНА

Въчева, С. (2019). Подготовката на педагогически кадри за предучилищните възпитателни заведения през периода

ПАЗАРНИ МЕХАНИЗМИ В УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ. ТЕОРЕТИКО-ПРИЛОЖНИ ВЪПРОСИ

Първанова, Й. (2020) Пазарни механизми в училищното образование. Теоретико-приложни въпроси. София: Колбис, ISBN 978-619-7284-35-5

Книжка 6
TEACHERS ATTITUDES ABOUT INTEGRATED APPROACH IN TEACHING

Emina Kopas-Vukašinović, Aleksandra Mihajlović, Olivera Cekić-Jovanović

Книжка 5
КОНЦЕПТУАЛНИ МОДЕЛИ ЗА РАЗРАБОТВАНЕ НА ПОЗНАВАТЕЛНИ ОНЛАЙН ИГРИ В ОБЛАСТТА НА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО

Детелин Лучев, Десислава Панева-Мариновa, Радослав Павлов Гита Сенка Лилия Павлова

ТАЛАНТЛИВ ПЕДАГОГ И КУЛТУРЕН ДЕЕЦ

Севда Чобанова, Любен Десев

Книжка 4
A CONTINUUM OF APPROACHES TO SCHOOL INSPECTIONS: CASES FROM EUROPE

Rossitsa Simeonova, Yonka Parvanova Martin Brown, Sarah Gardezi, Joe O’Hara, Gerry McNamara Laura del Castillo Blanco Zacharoula Kechri, Eleni Beniata

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2019 година
Книжка 9
Книжка 8
ОБРАЗОВАНИЕ НА БЪДЕЩЕТО

Наталия Витанова

Книжка 7
МОДЕЛ НА РАБОТА В ИНТЕРКУЛТУРНА СРЕДА

(Научноизследователска саморефлексия)

RISK FACTORS FOR EARLY SCHOOL LEAVING IN BULGARIA

Elena Lavrentsova, Petar Valkov

ПРИНОСИ НА ЕЛКА ПЕТРОВА ЗА БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ

(100 години от рождението на проф. д.п.н. Елка Петрова – 27.10.1919 – 21.12.2012)

НАСОКИ ЗА ПРИОБЩАВАНЕ НА МАРГИНАЛНИ СЕМЕЙНИ ОБЩНОСТИ В ОБРАЗОВАТЕЛНИТЕ ИНСТИТУЦИИ

Нунев, Й. (2019). Насоки за приобщаване на маргинални семейни общности в образователните институции. Велико Търново: Св. св. Кирил и Методий, ISBN 978-619-208-186-7

Книжка 6
ДИОФАНТОВИ УРАВНЕНИЯ И СИСТЕМИ ДИОФАНТОВИ УРАВНЕНИЯ – ТЕОРЕТИЧНИ АСПЕКТИ И МЕТОДИЧЕСКА ПРОЕКЦИЯ В НАЧАЛНИЯ ЕТАП НА ОБРАЗОВАНИЕ

Владимира Ангелова. (2018). Диофантови уравнения и системи диофантови уравнения – теоретични аспекти и методическа проекция в начален етап на образование. Пловдив: Паисий Хилендарски, ISBN 978-619-202-394-2

ЕДНА НОВА КНИГА ЗА ПЕДАГОГИЧЕСКИТЕ УМЕНИЯ НА УЧИТЕЛИТЕ

Николай Колишев. (2018). Теория на педагогическите умения на учителите. София: Захарий Стоянов, ISBN: 9789540912066

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ПРИЛОЖЕНИЕ НА ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИЯ ПОДХОД ПРИ ОБУЧЕНИЕ НА СТУДЕНТИ ПЕДАГОЗИ

(върху примера на обучение по академичната дисциплина „Съвременни аспекти на гражданското образование“ на студенти педагози)

LEARNING MATURITY

Alina G“mbuță Daniela-Carmen Berințan Marijana Mikulandra Krzysztof Kij Katja Sivka

Книжка 2
ДЕТЕТО И ПЕДАГОГИКАТА

Рашева-Мерджанова, Ян., Петкова, Ил. & Господинов, Вл. (съст.). (2018). Детето и педагогиката. София: Просвета, ISBN 978-954-01-3806-0

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

Редакционната колегия на списание „Педаго- гика“ ви честити Новата 2019 година! Пожела- ваме ви от сърце тя да бъде щастлива, успешна и благословена! През отминалата юбилейна 2018 г. публику- вахме редица стойностни материали на универ- ситетски преподаватели, учители, разнородни специалисти, работещи в сферата на образова- нието, докторанти. Отбелязани бяха поредица от тематични конференции и юбилейни празни- ци. Получихме и международно признание чрез включването на списанието

УЧЕНИЧЕСКО САМОУПРАВЛЕНИЕ

Желязкова-Тея, Т. & Банчева, М. (2018). Ученическото самоуправление. София: Аз-буки. ISBN: 978-619-7065-20-6

2018 година
Книжка 9
ПРАВАТА НА ДЕТЕТО ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА СТУДЕНТИ ПЕДАГОЗИ

Йорданка Николова, Даниела Рачева

Книжка 8
СПОДЕЛЕНО МНЕНИЕ

Николова, М. & Михалева, Б. (2018). С увереност срещу агресията и кон-

Книжка 7
РАДОСТТА ОТ ОБЩУВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК В ДЕТСТВОТО

Екатерина Софрониева, Христина Белева

НОВО ТЕОРЕТИКО-ПРАКТИЧЕСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ДЕТСКОТО ТВОРЧЕСТВО

Енгелс-Критидис, Р. (2018). Децата и творчеството. Юбилеен сборник в чест

ПРОФ. Д-Р ЕЛЕНА РУСИНОВА-БАХУДЕЙЛА

Розалина Енгелс-Критидис

Книжка 6
ПОЗИТИВНА УЧЕБНА СРЕДА

Валентина Шарланова

SENIOR CITIZENS’ EXISTENTIAL NEEDS AND EDUCATION FOR THE MEANING OF LIFE

Joanna Łukasik, Norbert Pikuła, Katarzyna Jagielska

Книжка 5
ПЛАНОМЕРНО ПСИХИЧЕСКО РАЗВИТИЕ

(По случай 115 г. от рождението на П.Я. Галперин)

ПАРАДИГМАТА СЕМИОТИКА – ЕЗИК – ДЕТЕ ПРИ 6 – 7-ГОДИШНИТЕ

Жоржетина Атанасова, Любимка Габрова

ПАРАРОДИТЕЛСКАТА ГРИЖА ВЪВ ФОКУСА НА ЕДИН СОЦИАЛНОПЕДАГОГИЧЕСКИ АНАЛИЗ

Ковачка, Ю. (2017). Социалнопедагогически проблеми при деца с парародителска грижа. Благоевград: УИ „Неофит Рилски“, 144 стр. ISBN: 9789540001340

Книжка 4
ДЕТСКИ КОНФЕРЕНЦИИ

Боряна Иванова

СТЕРЕОТИПИЗАЦИЯ НА ЕТНИЧЕСКИТЕ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ ПРИ СЪВРЕМЕННИТЕ МЛАДИ БЪЛГАРИ

Зорница Ганева. (2017). Стереотипизация на етническите взаимоотношения при съвременните млади българи. София: Елестра. ISBN 978-619-7292-03-9

Книжка 3
Книжка 2
СЪВРЕМЕННИ МЕТАМОРФОЗИ НА ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА В ДЕТСКАТА ГРУПА

Веселина Иванова, Виолета Кърцелянска-Станчева

SCHOOLS AND UNIVERSITIES AS SOCIAL INSTITUTIONS

Emilj Sulejmani Shikjerije Sulejmani

ОТНОСНО УСЕТА ЗА БРОЕНЕ

Петър Петров, Мима Трифонова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ И ПРИЯТЕЛИ,

Редакционната колегия на сп.„Педагогика“ Ви честити Новата 2018 г. Пожелаваме ви тя да бъде здрава, щедра и благословена! Тази година списанието чества своя юбилей – 90 години от неговото публикуване за първи път през 1928 г. с името „Народна просвета“. От деня на създаване до сега, то отразява актуал- ните проблеми на педагогическата наука и прак- тика и остава верен спътник на хиляди научни работници, учители, докторанти. Вярваме, че силата на творческата ни енергия ще пом

ДОБРИ ПРАКТИКИ „ПАРТНЬОРСТВО РОДИТЕЛИ – УЧИЛИЩЕ“

Мехмед Имамов, Калинка Гайтанинчева

2017 година
Книжка 9
ПЕДАГОГИЧЕСКОТО УЧЕНИЕ НА Й. ФР. ХЕРБАРТ – ИСТОРИЯ И СЪВРЕМЕННОСТ

(По повод 240 г. от неговото рождение) Невена Филипова

Книжка 8
ЧЕТЯЩИЯТ СТУДЕНТ, ЧЕТЯЩОТО ДЕТЕ – ЕДНО МАЛКО ПРОЗОРЧЕ, ЕДНА ВЕЛИЧЕСТВЕНА ГЛЕДКА

Мариана Мандева, Боряна Туцева, Габриела Николова, Цветелина Ковачева

Книжка 7
ДИДАКТИЧЕСКИ КОМПЕТЕНТНОСТИ

Нели Митева, Наталия Витанова

Илияна Кунева

Книжка 6
Книжка 5
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКО ОБУЧЕНИЕ В АКАДЕМИЧНА СРЕДА

(Научно-теоретична рефлексия) Румяна Неминска

ПРИНОС В ПСИХОЛОГИЯТА НА ТВОРЧЕСТВОТО

(120 години от рождението на Лев Семьонович Виготски) Любен Десев

ЛЕВ СEМЬОНОВИЧ ВИГОТСКИ – ПСИХОЛОГ И НА ХХI ВЕК

(по случай 120 години от рождението му)

ИСКУССТВО В ЖИЗНИ ЛЮДЕЙ

Гульнар Омарова

НОВА И ПОЛЕЗНА КНИГА

Йонка Първанова

ПРИНОСЕН ТРУД КЪМ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛНОТО УЧИЛИЩЕ

М. Мандева (2017). Методика на обучението по български език и литература – I – IV клас. Начално ограмотяване. В. Търново: УИ „Св. св. Кирил и Методий“, 120 стр.

ЕДНО ФУНДАМЕНТАЛНО ИНТЕГРАЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА РОЛЯТА НА ОБРАЗОВАНИЕТО ЗА РАЗВИТИЕТО НА НООСФЕРНИЯ ИНТЕЛЕКТ

Марга Георгиева, Сава Гроздев. (2016). Морфодинамиката за развитието на ноосферния интелект. София: Изток-Запад, ISBN 978-619-152-869-1

Книжка 4
Книжка 3
СИСТЕМАТИЧНО ВЪВЕДЕНИЕ В ОБЩАТА И ПСИХОЛОГИЧЕСКАТА СИНЕРГЕТИКА

Любен Десев (2015). Синергетика. Въведение и речник. 777 термина. София: ИК „Екопрогрес“. 464 с. ISBN 978-954-2970-37-8

Книжка 2
ПРОБЛЕМИ И ПЕРСПЕКТИВИ В РАЗВИТИЕТО НА ХУДОЖЕСТВЕНОТО ОБРАЗОВАНИЕ У НАС ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДЕТСКИЯ И НАЧАЛНИЯ УЧИТЕЛ

Теодора Власева, Даниела Гирджева-Валачева, Мария Калоферова, Найден Младенов, Илияна Шотлекова

ЗАКЪСНЯЛО ПРИЗНАНИЕ

Доц. д-р Емилия Николова

Книжка 1
ФАКТОРИ ЗА УСПЕШНО ПРИЛАГАНЕ НА СМЕСЕНО ОБУЧЕНИЕ

Стоянка Георгиева-Лазарова Лъчезар Лазаров

ЗА СТОПЛЕНИТЕ ПЪТЕКИ КЪМ ЛИТЕРАТУРНОТО ПОЗНАНИЕ

Радев, Радослав. 2015. Технология на методите в обучението по литература. Варна: Славена, 247 с., ISBN 978-619-190-041-1

2016 година
Книжка 9
ИНТЕРАКТИВНИ ТЕХНИКИ ЗА ОВЛАДЯВАНЕ НА ЧЕТЕНЕТО В МУЛТИКУЛТУРНАТА КЛАСНА СТАЯ – ПЪРВИ КЛАС

ФОРМИРАНЕ НА РЕЧЕВА КУЛТУРА, В НАЧАЛНА УЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ, (АНАЛИЗ НА АНКЕТА С УЧИТЕЛИ

Кампания

на Института за български език – БАН, и вестник „Аз-буки“

Книжка 8
Книжка 7
IBM SPSS STATISTICS ПРЕЗ ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ ПОГЛЕД НА ДОЦ. Д-Р ЗОРНИЦА ГАНЕВА

Зорница Ганева (2016). Да преоткрием статистиката с IBM SPSS Statistics. София: Елестра. 712 стр. ISBN 978-619-7292-01-5

НАЧАЛНОТО ОГРАМОТЯВАНЕ – „КЛЮЧ“ ЗА УСПЕШЕН ЖИВОТ В ПРОМЕНЯЩИЯ СЕ СВЯТ

Мариана Мандева, Диляна Гаджева (2016). Начално ограмотяване

ОТ „ЧУДНА И ДИВНА ДАСКАЛЕТИНКА“ ДО ПЕДАГОГИКА ЗА НАЦИОНАЛНО СЛУЧВАНЕ

Виолета Атанасова (2015) Петко Славейков за образованието. Шумен: Унивeрситетско издателство „Епископ Константин Преславски. 208 с. ISBN 978-619-201-051-5

Книжка 6
УЧИЛИЩЕ ЗА ЧЕТЕНЕ

Петя Георгиева

Кампания

на Института за български език – БАН, и в. „Аз Буки“

ДОШЛА ЛИ Е ИНСПЕКТОРЪТ?

Ванина Сумрова

ЩЕ ТЕ ЧАКАМ В/НА ЦЕНТЪРА

Илияна Гаравалова

ПРАВО В ДЕСЕТКАТА

Ивелина Стоянова

ПРОФ.Д.П.Н. СТОЯНКА ЖЕКОВА

Редколегия на сп. „Педагогика“

Книжка 5
Книжка 4
СИНЕРГЕТИКА – НОВО НАУЧНО ПОЗНАНИЕ

(Синергетика – въведение и речник, София: ИК Екопрогрес, 2015 г.)

Книжка 3
Книжка 2
НОВА ДИНАМИЧНА МОДИФИКАЦИЯ В ГРАНИЦИТЕ НА „АЗ-КОНЦЕПЦИЯТА“ НА МАТЕМАТИЧЕСКОТО МОДЕЛИРАНЕ

Марга Георгиева & Сава Гроздев. (2015). Морфодинамиката за развитието на ноосферния интелект, София: Марга Георгиева. 323 стр. ISBN 9786199052204

Книжка 1
IN MEMORIAM

На 10.12.2015 г. ни напусна нашият колега и приятел проф. д-р Иван Пет ков Иванов. Той беше уважаван учен и експерт в областта на педагогическите науки – автор на 10 монографии, 8 учебника, 10 учебни помагала, 6 студии и над 100 статии в специализирани периодич- ни издания и научни сборници; участник в 28 между- народни и национални проекта; председател и член на експертни групи към НАОА, член на редакционната ко- легия на сп. „Педагогика“. Проф. д-р Иван Иванов беше уважаван и оби

2015 година
Книжка 9
Книжка 8
РУСЕНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ

Златоживка Здравкова

Книжка 7
ДИСКУСИЯТА В УРОКА ПО ЛИТЕРАТУРА

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 6
УЧИТЕЛЯТ ПРАВИ УЧИЛИЩЕТО

ЕЗИКОВАТА ГРАМОТНОСТ НА МАЛКИЯ УЧЕНИК – „КЛЮЧ“ ЗА ОТГОВОРЕН И УСПЕШЕН ЖИВОТ В ПРОМЕНЯЩИЯ СЕ СВЯТ

ГОТОВНОСТ ЗА ОГРАМОТЯВАНЕ

Екатерина Чернева

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ МЕЖДУ ИСТОРИЯ, АКАДЕМИЗЪМ И РЕАЛНИ ПРАКТИКИ В СОЦИАЛНОПЕДАГОГИЧЕСКАТА ДЕЙНОСТ

Академични полета на социалната педагогика, съставител: проф. д.п.н. Клавдия Сапунджиева, научна редакция: проф. дпн Клавдия Сапунджиева, проф. д-р Нели Бояджиева, гл. ас. д-р Марина Пиронкова,

НОВА КНИГА

Клавдия Сапунджиева

Книжка 2
ПРОБЛЕМИ НА СОЦИАЛНАТА АДАПТАЦИЯ НА ПЪТУВАЩИ УЧЕНИЦИ ОТ МАЛКИ НАСЕЛЕНИ МЕСТА1)

Траян Попкочев, Бонка Гергинова, Тереза Карамангалова

Турнир по канадска борба [Arm Wrestling Competition] / Д. Евтимова,

Д. Евтимова, Е. Павлова, И. Радославова и Б. Иванов

Книжка 1
ORGANIZATIONAL CULTURE: THEORY AND REALITY

Inna Leonidovna Fedotenko

ОТЗИВ ЗА КНИГАТА „ОБРАЗОВАТЕЛЕН ДИЗАЙН (КОНЦЕПТУАЛНИ ОСНОВАНИЯ И ПРАКТИЧЕСКИ РЕШЕНИЯ)“

Димова, Д. (2013). Образователен дизайн (концептуални основания

2014 година
Книжка 9
„СОФИЯ – УЧЕЩ СЕ ГРАД“ – МОБИЛЕН СЕМИНАР В ПОДКРЕПА НА НЕФОРМАЛНОТО УЧЕНЕ И ОБРАЗОВАНИЕ В ОБЩНОСТТА

ПЕТЪР ДЪНОВ (БЕИНСÀ ДУНÒ Е И БЕЛЕЖИТ, ПЕДАГОГИЧЕСКИ МИСЛИТЕЛ-ХУМАНИСТ, (ПО ПОВОД НА 0-ГОДИШНИНАТА ОТ РОЖДЕНИЕТО, И 70 ГОДИНИ ОТ КОНЧИНАТА МУ

НА УЧИЛИЩЕ – С УСМИВКА!

Снежана Якимова

НА УЧИЛИЩЕ – С УСМИВКА!

Снежана Якимова

УЧИТЕЛЯТ – ЕТАЛОН ЗА ФОРМИРАНЕ НА ДЕТСКАТА ЛИЧНОСТ

Катя Коруджийска, Янка Маринкова

Книжка 8
Книжка 7
ЗАЕДНО МОЖЕМ ПОВЕЧЕ

Диана Смиленова

Книжка 6
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 5
ВЪЗГЛЕДИТЕ НА ЖАН-ЖАК РУСО И ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ ЗА ВЪЗПИТАНИЕТО

Посвещава се на 180-ата годишнина от рождението на Любен Каравелов (1834 – 1879) Виолета Атанасова

LE PROJET PÉDAGOGIQUE, SOURCE DE MOTIVATION DANS L’ENSEIGNEMENT ET L’APPRENTISSAGE DU FLE

THE EDUCATIONAL PROJECT, MEANS OF MOTIVATION IN TEACHING AND LEARNING FLE

LA PÉDAGOGIE DU PROJET ET LA MOTIVATION DES ÉLÈVES POUR L’APPRENTISSAGE DU FRANÇAIS

PROJECT PEDAGOGY AND PUPILS’ MOTIVATION IN LEARNING FRENCH

Книжка 4
КАЖДЫЙ ДЛЯ МЕНЯ УЧИТЕЛЬ

Ш.А.Амонашвили

Книжка 3
АНТОАНЕТА ЙОВЧЕВА (1952 – 2014)

След трудна борба с тежката болест ни напусна един добър и мил човек, една светла личност – Анто- анета Йовчева, нашата обичана колежка Тони. Нейните колеги и приятели, многобройните автори и сътрудници на сп. „Начално образование“ и на сп. „Педагогика“ ще запазят завинаги спомена за нейната приветлива усмивка, за нейната отзивчивост и преда- ност към работата, за нейната широка култура и стре- меж към познание, към развитие. Родена на 20 март 1952 г. в София в интелигентно се- мей

Книжка 2
ПОСТМОДЕРНИЗЪМ И ВЪЗПИТАНИЕ

Клавдия Сапунджиева

ДЕТСКИ УНИВЕРСИТЕТИ

Боряна Иванова

ПРОФ. Д-Р ЕЛКА ПЕТРОВА

Има личности, в сиянието на които се оглеж- дат цяла плеада последователи, възпитаници, колеги; има личности, без които животът става по беден, дните по-еднообразни, защото в сър- цето остава празно място. Такава личност е професор, доктор на педа- гогическите науки Елка Петрова – най–големият ерудит в областта на предучилищното възпита - ние, учен с международно значение. Дълги години ще свеждаме глави пред нейна- та обаятелна личност, с искрена признателност ще си спомняме свидните

МЕЖДУНАРОДНЫЙ ЦЕНТР ГУМАННОЙ ПЕДАГОГИКИ

Международният център „Хуманна педагогика“ организира XIII педаго- гически четения в периода 20 – 23.03.2014 г. в гр.Тбилиси, Грузия. Форумът се организира със съдействието на грузинското правителство. „Учителят“ е темата, която ще обедини участниците: учители, експерти, родители, универ- ситетски преподаватели, представители на педагогическата общност от мно- го страни, за да се осъществи дискусия за мисията на съвременния учител в съвременния образователен контекст. Ръководството на

Книжка 1
ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА МОБИЛНОТО ОБУЧЕНИЕ

Стоянка Георгиева-Лазарова Лъчезар Лазаров

2013 година
Книжка 9
УЧИТЕЛИ ВЪЗРОЖДЕНЦИ В ТЪРНОВО

Венка Кутева-Цветкова

Книжка 8
ДИМИТЪР ДОНЧЕВ – С ВЪЗХИТА ЗА БЪЛГАРСКИЯ УЧИТЕЛ

100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ДИМИТЪР ЕВСТАТИЕВ ДОНЧЕВ (5.10.1913 – 15.02.1997)

Книжка 7
„СЛЪНЦЕТО“ НА ВЪЗПИТАТЕЛНАТА СИСТЕМА В ТВУ – РАКИТОВО

85 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА АНГЕЛ УЗУНОВ (1928 – 1999)

ЦЕННОСТИ И ДУХОВНО-НРАВСТВЕНО РАЗВИТИЕ НА МАЛКИЯ УЧЕНИК

Марияна Ешкенази, Гергана Фиданова, Марияна Вишева, Цветанка Годжилова

МАЛКИЯТ УЧЕНИК ЧЕТЕ

Марияна Механджиева Венета Велева

С БАБА И ДЯДО В КЛАС

Цветелин Горанов, Таня Илиева, Цветанка Берова, Нели Иванова, Борка Бончева

РОД РОДА НЕ ХРАНИ, НО ТЕЖКО МУ, КОЙТО ГО НЯМА!

Диляна Вачкова Евелина Димитрова

ДА ПОМОГНЕМ НА ДЕЦАТА ДА ОТВОРЯТ СЪРЦАТА СИ

Иванка Дебелушина Нина Маврикова

ДОБРОТО Е У ВСЕКИ

Мария Наскова

ОТЛИЧЕН ПЕДАГОГ, ПСИХОЛОГ И ПСИХОТЕРАПЕВТ

ДОЦ. СВЕТОСЛАВ СТАМЕНОВ (1939 – 2013)

Книжка 6
ТЕОРЕТИКО-ПРИЛОЖНИ ПРОБЛЕМИ НА КОНСТРУИРАНЕТО НА ТЕСТ ЗА НАЦИОНАЛНО ВЪНШНО ОЦЕНЯВАНЕ ПО „ЧОВЕКЪТ И ОБЩЕСТВОТО“ ЗА 4. КЛАС (2013)

Ваня Петрова, Цонка Каснакова, Мариан Делчев Жана Минчева Радостина Стоянова, Рада Димитрова Мария Темникова

MEDIA IN PRESCHOOL AGE OF CHILD’S LIFE

Sonja Petrovska Jadranka Bocvarova

Книжка 5
ШАЛВА АЛЕКСАНДРОВИЧ АМОНАШВИЛИ – УЧИТЕЛ ОТ БЪДЕЩЕТО

В сложното битие на науката и метамор- фозите на социалната реалност, неотменими и общовалидни остават само най-стойностни- те постижения и безспорни истини, които не само маркират и остойностяват територията на човешко познание, но извисяват самия чо- век, поддържат неговата вяра в доброто, под- хранват чувството му за собствена значимост, укрепват неговия дух. Приемайки извечните послания на класи- ческата философско-педагогическа мъдрост и дълбоко обвързан с педагогическата р

МАНИФЕСТ ГУМАННОЙ ПЕДАГОГИКИ

Преамбула 25 лет тому назад группа учителей новаторов провозгласила манифест „Пе- дагогика сотрудничества“ (Переделкино, 1986 год). В последующие годы были опубликованы отчеты встреч учителей новаторов, в которых рассматри- вались разные аспекты педагогики сотрудничества: „Демократизация лично- сти“ (Цинандали, Телавский район, Грузия, 1987 год), „Методика обновления“ (Москва, 1988 год), „Войдем в новую школу“ (Краснодарский край, 1988 год). Идеи педагогики сотрудничества воодушевленно

ПОРТФОЛИОТО НА УЧЕНИКА КАТО ПРОЦЕС НА САМОПОЗНАНИЕ

Радка Топалска Емилия Вълкова, Албена Атанасова

ДОПИРНИ СВЕТОВЕ

Албена Димитрова Стилияна Гронева

ПРЕДИ ГОДИНА И СЕГА

Веселка Аршинкова

Книжка 4
СВЕЩЕНИК ГЕОРГИ МАРИНОВ ПОЛУГАНОВ – ОСНОВАТЕЛЯТ НА УЧИЛИЩЕТО И ПЪРВИЯТ УЧИТЕЛ В ПОЛИКРАЙЩЕ

Георги Георгиев Трифонка Попниколова Марияна Георгиева–Гроссе

ЕВРОПЕЙСКИ ПРИКАЗКИ

Светла Попова

Книжка 3
ДА ОПАЗИМ ДЕТСКОТО ЗДРАВЕ!

Мая Топалова, Симона Пейчева

КАК ДА ОТГЛЕДАМЕ МАЛЪК ПРИРОДОЛЮБИТЕЛ?

Мадлена Николова Ани Цветкова

Книжка 2
Книжка 1
ИЗКУСТВОТО ЗА ПРЕВЕНЦИЯ НА АГРЕСИВНОТО ПОВЕДЕНИЕ НА ДЕЦАТА

Евгения Миланова Виолета Николова Величка Радева

ПРИЯТЕЛСТВОТО В ЖИВОТА НА ДЕТЕТО

Даниела Димитрова Красимира Василева

ПРЕДАЙ НАТАТЪК

Вилдан Мехмедова

ЗАЕДНО ДА БЪДЕМ ДОБРИ

(ПЕДАГОГИЧЕСКА СИТУАЦИЯ В ПОДГОТВИТЕЛНА ГРУПА)

ПРОФ. ДПН EЛКА ПЕТРОВА EДНА НЕЗАЛИЧИМА СЛЕДА В БЪЛГАРСКОТО ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБРАЗОВАНИЕ (1919 – 2012)

Почина проф. дпн Елка Петрова (20.ХІІ.2012 г.) – на- шата любима учителка по изкуството да се живее пъл- ноценно и професионално, създателката на науката за предучилищното възпитание на българските деца, пре- красната жена и велика майка, Неповторима, единствена, съвършена – това е нашата Елка: Примерът за всички нас – хилядите нейни студенти и последователи ! Елка Петрова винаги е първа, винаги е оригинална и авангардна; през 1950–1952 г. поставя началото на Висшия мето

2012 година
Книжка 9
ПЕДАГОГЪТ – РИЦАР НА ДЕТСТВОТО

Януш Корчак бе написал, че животът на великите хора е като легендите: труден, но красив. И се оказва пророчески прав, сякаш е писал за себе си! Наследник на семейство с богата духовна култура и традиции, останал отрано без баща, той не просто се справя с несгодите на сирачеството, но развива у себе си три могъщи извора на живот: любов към свободата и справедливостта, страст към знанието и творчеството, отдаденост на децата и тяхното щастие. Лекарят Корчак лекува децата и душите им. Безплатн

ЯНУШ КОРЧАК – ВЕЛИК ХУМАНИСТ И ПЕДАГОГ

„Със сила и мощ поведох своя живот, който беше привидно неподреден, самотен и чужд. За син избрах идеята да служа на детето и неговото дело. Привидно загубих.“ Бе лекар, писател, мислител. Бе философ, учен, моралист. Издател. Възпи- тател и педагог. Бе герой. Бе скромен. Във всяка от тези области той има изключителни постижения. В течение на по- вече от четиридесет години работи като педагог и писател. Четиридесет години безкористно служене на слабите и беззащитните. Създава съвременна кон

ЕВОЛЮЦИЯ НА ПРАВАТА НА ДЕТЕТО

„Детето има право на сериозно отношение към проблемите му, на справедливото им решаване.“

THE KORCZAK’S RIGHT TO SOCIAL PARTICIPATION OF CHILDREN THE CITIZENSHIP OF CHILDREN

A speech by Marek Michalak, the Ombudsman for Children, given during the seminar„The Polish-Israeli pioneer in the fi eld of human rights, Janusz Korczak (1879–1942) and today’s Convention on Children’s Rights as the part of the international law“, Geneva, the 6 of June 2009

ЗА ДЕТЕТО, ДЕТСТВОТО ИЛИ НАУКА ЗА НЕГО?

В памет на Януш Корчак – по повод 70 г. от неговата смърт и 100 г. от създаването на „Дом за сираци“ във Варшава Албена Чавдарова

Книжка 8
CHANGES IN UNIVERSITY TEACHING – THE ROAD FROM KNOWLEDGE TO COMPETENCIES

Slađana Anđelković Zorica Stanisavljević Petrović

ДОСТОЕН ЖИВОТ, ОТДАДЕН НА ПРОСВЕЩЕНИЕТО… ПРОФ. СТОЙКА ЗДРАВКОВА – ЕДИН СЪВРЕМЕНЕН БУДИТЕЛ НА 70 ГОДИНИ

Неуморна и взискателна! Енергична и всеотдай- на! Работохолик и перфекционист! Това е проф. д-р Стойка Здравкова! Не е за вярване, че в началото на ноември 2012 година навърши 70 години. И не е слу- чайно това, че тази светла дата е непосредствено бли- зо до Деня на будителите. А това, че проф . Здравкова е съвременен български будител, е толкова безспорно и видимо! 70–годишнината ù е един чудесен повод ретрос- пективно да си припомним и проследим най-значи-

Книжка 7
ОЧАКВАНА И ПОЛЕЗНА

Емилия Василева

Книжка 6
Книжка 5
ЦЕННО ПОМАГАЛО ЗА ПСИХОЛОЗИ И ПЕДАГОЗИ (Надежден инструмент за диагностициране смисъла на живота)

Любен Десев Минчев, Борис. Тест на Дж. Крумбъг и Л. Махолик за смисъл в живота. Българска версия. Варна, ВСУ „Черноризец Храбър“,

ГЕОРГИ MАВРОВ ЖИВОТ, ОТДАДЕН НА НАУКАТА И ОБРАЗОВАНИЕТО

Така най-общо, но и най-точно можем да охарак- теризираме дейността на ст. н. с. д-р Георги Петков Мавров. Той ни напусна неочаквано в края на април т.г. И до последния си ден не преставаше да се вълнува от проблемите на образованието. Споделяше инте- ресни мисли относно предстоящото приемане на За- кона за образованието. Пестелив на думи, но щедър на дела – това ясно проличава от неговата богата би- ография.

Книжка 4
ОЩЕ ЕДНА ИДЕЯ

Галина Стоянова

Книжка 3
С ИНОВАТИВЕН ПОГЛЕД КЪМ ЛИЧНОСТТА НА ДЕТЕТО

Маргарита Абрашева Любимка Габрова

БИЗНЕС ОБУЧЕНИЕ В ДЕТСКАТА ГРАДИНА

Красимира Костова Петя Драгоданова

ДЕТСКАТА БЕЗОПАСНОСТ

Любимка Габрова

БАБА ПРИКАЗКИ РАЗКАЗВА... (МИКС ОТ ПРИКАЗКИ)

Кева Захариева, Мария Мичева

Книжка 2
ДЕТЕ ПЪТУВА В АВТОМОБИЛА

Красимира Михайлова

ПРОТИВОПОСТАВЯНЕ

Пюрвя Ердниев, Б. Ердниев

ЗДРАВКА НОВАКОВА – ПРЕПОДАВАТЕЛ И ТВОРЕЦ

Седемдесетгодишният юбилей е вълнуващ повод да проследим трудния, богат и съдържателен професионално-творчески път на доц. д-р Здравка Новакова, да под- чертаем нейната важна роля за утвърждаване на дидактика на математиката като

IN MEMORIAM Иван Марев

Напусна ни проф. Иван Марев – философ, педагог, демократ, родолюбец. В далечната 1975 г., зареден с енергия, пълен с идеи, той създаде в Техническия

Книжка 1
ДЕЛЕГИРАНЕ НА ПРАВА ЧРЕЗ КОМИСИИТЕ В ДЕТСКАТА ГРАДИНА

Маргарита Абрашева Политиката, наречена управление на качеството, не е самоцел, нито поредна обра- зователна „мода“. Тя е практически необходима за поддържане от директора на учеб- ното заведение на един привлекателен образ в условията на конкуренция на пазара на учебни заведения. Това се отнася най-вече за детските градини. Политиката на упра- вление на качеството съдържа недостатъчно използван ресурс, включително за спечел- ване и запазване доверието на потребителя – родителите на децата,

ИНОВАЦИОННИ И ИНТЕРАКТИВНИ МЕТОДИ В КВАЛИФИКАЦИОННАТА ДЕЙНОСТ НА ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ КОЛЕКТИВ

Стоилка Ташева, Севда Лукайчева Развиващото се с динамични темпове общество в днешно време налага необ- ходимостта от иновационни промени в областта на образованието. И в предучи- лищната педагогика все по-често се търсят алтернативни педагогически техноло- гии както за възпитанието и обучението на децата, така и при провеждането на квалификационната дейност на самите педагози. Използването на интерактивните методи дава възможност да се възлагат за- дачи, които предполагат съвместна работа,

ТОВА ТРЯБВА ДА ГО ЗНАЕ ВСЯКО ДЕТЕ

Татяна Атанасова, Иванка Пампова

НА УЛИЦАТА Е ОПАСНО

Таня Янчева, Зоя Кацарова