Педагогика

2012/5, стр. 779 - 795

ОТКРИВАНЕ НА ДЕТСТВОТО КАТО КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКИ ФЕНОМЕН

Резюме:

Ключови думи:

Светът на детството е неразделна част от жизнения образ и културата на всеки отделно взет народ и на човечеството като цяло. Но нашето познавателно отношение към този свят е вътрешно противоречиво.

И. С. Кон Развитието и възпитанието на детето протичат в определена социална и културна среда, която е неразривно свързана с всички останали страни на обществения живот и се намира в състояние на непрекъснато историческо развитие. Тези сложни взаимовръзки са предмет на изследване на възникналите през втората половина на

ХХ в. нови научни области като историята на детството, етнографията (антропологията) на детството и социологията на детството (Кон, 2003: 3).

Днес се смята, че изследването на френския историк и демограф Филип Ариес1)Детето и семейният живот при Стария режим“ (L’еnfant et la vie familiale sous l’Ancien Régime)2) е основополагащо в областта на изследванията по история на детството. Всъщностоткриването на детето като феномен и израз води началото си доста по-отдавна. Според някои учениоткриването на детството като един отделен свят, концептуална категория, социален проблем и фаза от живота (а не само като кратък преходен период) става факт от ХVІ в. насам и се свързва с Възраждането – „исторически момент, в който идеализацията на детството достига връхната си точка“ (Giallongo, 1997). Според други това става през ХVІІІ в. в различни културни слоеве. Редом до трактата на Жан-Жак РусоЕмил, или За възпитанието“ (1762), който може да бъде считан катоманифест на тази нова глава на знанията за човека“, се нареждат и други, в които има признаци на оригинална оценка на тази първа възраст в живота на човека, описана в статии (разпространявани в печатна форма) и най-вече в частни документи (писма, дневници, спомени), малко от които са били публикувани приживе на автора (Becchi, 2000: 165–172).

Доста преди появата на книгата на Филип Ариес, още през първата половина на ХІХ в., във Франция се поражда и научен интерес към историята на една особена категория деца намерените3). Историята на изоставените деца е предмет на изследване от страна на френските учени и през втората половина на ХІХ в.4)

Появилата се през 1960 г. монография на Филип Ариес L’еnfant et la vie familiale sous l’Ancien Régime е първото съвременно изследване, благодарение на което се оформя самото понятиеистория на детството“. Опирайки се на множество източници от областта на литературата, изобразителното и приложното изкуство, авторът разглежда детството като сложен социален и културен феномен. Съпоставяйки фактите от миналото със съвременността, Ариес доказва, че много от проблемите, възприемани от съвременниците катовечни“, всъщност не са такива. Житейският опит на детето не е еднакъв в различните страни и в различните векове. Ариес смята, че до Новото време детството не се е възприемало като етап на развитието, уникален по своите психологически и емоционални потребности. „Откриването на концепцията за детството в края на Стария режим5), наречено от Филип Ариесчувство за детството“ (sentiment de l’enfance), е определеноповедение на възрастните по отношение на децата“. Тогава според Ариес се появява един социален субект, неразграничаван по-рано от възрастните. Тази концепция се свързва в съвременната епоха с утвърждаването на буржоазното семейство.

Концепцията на Филип Ариес включва три основни идеи6):

Първо, съвременното възприятие за детството невинаги е съществувало. В старото традиционно общество продължителността на детството е сведена до неговия най-ранен период, когато малкият човек все още не може да ходи без чужда помощ. Много рано, едва укрепнало физически, детето се смесва с възрастните, споделяйки с тях и работата, и игрите.

Второ, семейството не осъществява и не контролира предаването на ценностите и знанията и социализацията на детето. Емоционалните контакти и социалните връзки се осъществяват извън семейството, благодарение на много плътната и активна среда, състояща се от хора с различен социален произход и на различна възраст.

Трето, сериозните изменения в отношението към детството и детето започват едва в края на ХVІІ в. и са свързани с развитието на училището, което заменя обучението чрез практиката в живота. Това означава, че детето вече не се смесва с възрастните и не живее в непосредствен контакт с тях. Развитието на училищното образование и възникването на родителската любов това са двете страни на един и същ процес, в резултат на който детето става централна фигура в семейството.

Тези идеи се съотнасят към структурата на книгата, която се състои от три части – „Le sentiment de l’enfance“ (Чувство за детството), „La vie scolastique“ (Училищният живот) и „La famille“ (Семейството), всяка от които е разделена на по няколко глави (Aries, 1973).

В първата част на своята книга, която се състои от 5 глави, Ариес проследява зараждането и развитието на чувството за детството, като последователно се спира на следните въпроси: възрастовите периоди в живота на човека, откриването на детството, детското облекло, историята на игрите, преходът от безсрамие към невинност.

В първата главаВъзрастите на живота“ („Les âges de la vie“) Филип Ариес прави преглед на иконографското представяне на възрастовите периоди в живота на човека, като стига до извода, че всяка възраст съответства не толкова на определен биологически етап, колкото на определена социална функция.

През ХVІХVІІ в. идеята за точната възраст на личността не е актуална. Смята се, че едва от ХVІІІ в. свещениците попълват енорийските книги с такава точност и прецизност, която се изисква в съвременните държави от служителите, регистриращи гражданското състояние. Важността, която има понятието за собствената възраст, постоянно влиза в бита на хората по такъв начин, че религиозните и светските реформатори с все по-голяма настойчивост го въвеждат в документите, започвайки с най-образованите слоеве от населението през ХVІ в. – тези, които постъпват в колежите. В мемоарите от ХVІХVІІ в., които Ариес разглежда, нерядко са отбелязани възрастта или датата и мястото на раждане на автора. Случва се даже възрастта да бъде обект на особено внимание, като се изписва на портрети като допълнително свидетелство за точност, индивидуалност и автентичност. На многочислените портрети от ХVІ в. се срещат надписи, които сочат възрастта и датата, на която е нарисуван портретът. Семейните портрети с дати се явяват такива документи за историята на семейството, каквито след три-четири века стават семейните албуми с фотографии. Със същия дух са пропити и сметководните книги, в които освен отчетите се отбелязват и домашни събития раждане и смърт. Грижата за точността при хронологията на събитията постепенно се слива с чувството за семейство. Става дума не толкова за личните данни на отделния човек, колкото за данните за членовете на семейството. У хората възниква потребност да пишат историята на семейния живот, като я датират. Този любопитен стремеж да се поставя дата се проявява не само на портретите, но и на предметите от бита и мебелите. През ХVІІ в. привичката да се гравира или изписва дата на леглата, куфарите, сандъците, лъжиците, шкафовете и празничните бокали става повсеместна. Обикновено тази дата съответства на някакво важно събитие от живота на семейството, по правило деня на сватбата.

Пристрастието към хронологическите надписи, просъществувало до средата на ХІХ в. у хората от средното съсловие, много бързо изчезва в градската среда и в кралския двор, където към него вероятно започват да се отнасят като към проява на наивност и провинциалност. От средата на ХVІІ в. надписите на картините постепенно стават все по-редки (те все още се срещат, но в голямата си част у провинциалните художници или художниците, имитиращи провинциален стил). На прекрасната мебел от това време обикновено има подпис и ако има дата, тя е почти незабележима.

От друга страна, съществува особен обичай човек да не казва точната си възраст. През ХVІ в., когато даже и децата знаели своята възраст, представата за приличие изисквала тя да не се назовава еднозначно и да се прибягва до уговорки като отглас от времето, когато хората не знаели точната си рождена дата. Поразителното е, че незнанието се превръща в правило за добър тон: така трябвало да се отговаря на въпроса на събеседника за възрастта.

В стремежа си да изясни как понятията, обозначаващи възрастовите периоди в живота на човека, проникват във всекидневната практика, Филип Ариес проучва тяхната употреба в средновековните трактати. Например в VІ том на съчинението Le Grand Propriétaire de toutes choses, très utile et profi table pour tenir le corps humain en santé7) се говори за възрастите, които са 7 на брой и съответстват на планетите. Първата възраст е детството (еnfanсе), което започва с раждането на детето и продължава до 7 години. Това е възраст, в която детето не умее да говори добре, нито съвършено да съставя своите думи, защото неговите зъби все още не са укрепнали и не са заели своите места8). След детството идва втората възраст, наречена pueritia, която продължава до четиринадесет години. Третата възраст (adolescence) според някои средновековни автори продължава до 21 години, а според други до 28, даже до 30 и 35 години. Тази възраст се нарича така, тъй като тогава човек е способен да роди подобен на себе си. Младостта (jeunesse) се намира в средата между всички възрасти и човек в този период достига най-голямата си сила; тя продължава до 45 или 50 години. Зрелостта (senecté) е възраст, разположена между младостта и старостта. В тази възраст човек още не е стар, но младостта вече е преминала и той е много тежък в постъпки и маниери. След тази възраст идва старостта (vieillesse), която според някои продължава до 70 години, а според други до самата смърт. Последната част на старостта на латински се нарича senies, а на френски няма друго название освен старост.

Тази периодизация е имала своето значение за читателя от онази епоха, близък до астрологическите разбирания, когато съдбата на човека се е свързвала със съдбата на планетите. Подобно универсално съотношение е вдъхновило още една периодизация, свързана със зодиакалните знаци (12 на брой). От същия род е и съотнасянето на възрастовите периоди с друга четворка понятия: четирите елемента, четирите темперамента, четирите годишни времена и четирите възрастови периода. Например в 1265 г. Филип Новарски говори за 4 периода на човешкия живот, всеки по 20 години. Такива разсъждения се срещат в текстовете до ХVІ в.

От античните и средновековните проучвания е останала доста богата възрастова терминология. Когато през ХVІ в. решили да преведат тази терминология на френски език, се оказало, че този език не разполага с такъв огромен запас от думи както латинският. В 1556 г. преводачът на Le Grand Propriétaire de toutes choses... признава тази трудност: „На френски това е много по-трудно отколкото на латински, тъй като в латинския има седем възрасти (по броя на планетите) с различни имена, от които на френски могат да се намерят само три, а именно детство, младост и старост“ (Aries, 1973).

В края на Средновековието смисълът на думата дете е бил доста разширен и до ХVІІІ в. термините adolescence и enfance се смесват. В латинските колежи думите рuer и аdolescens се употребяват като синоними, тъй като във френския език не съществували термини, за да се разграничат тези две думи. Съществувала само една дума дете (enfant).

В края на ХVІІ в. старият смисъл на думата дете се употребява само в средата на най-зависимите социални слоеве, докато в буржоазните среди тази дума се употребява в съвременното є ограничено значение. Ариес смята, че много голямата продължителност на детството е поради безразличието, с което тогава са се отнасяли към чисто биологическите явления: на никого и през ум не минавало да сложи граница на детството след настъпването на полова зрялост. Понятието за детството се свързва с идеята за зависимост: детството свършва тогава, когато свършва или става по-малка зависимостта на индивида. Ето защо отнасящите се към детството думи още дълго остават в разговорния език като фамилиарно обръщение към хората от нисшите съсловия, намиращи се в пълно подчинение на другите: лакеи, войници, чираци и т.н.

През ХVІІ в. все по-често започва да се използва изразът petit enfant (малко дете) и постепенно той придобива смисъла, който днес влагаме в него; използва се и изразът jeune fi lle, като се има предвид малко момиче, което няма още 5 години. В края на ХVІ в. думатамалко“ (реtit) придобива особено значение така се наричат учениците отмалките училища“ (началните училища), даже и тези, които вече са излезли от детската възраст.

Все още в речниковия фонд на езика през ХVІІ в. липсват подходящи думи, които в достатъчна степен да отделят малките деца от по-възрастните. Така френският език е бил принуден да заимства от другите езици или от училищния или професионалния речник думи, означаващи понятиетомалко дете“: такъв е случаят с италианската дума bambino, превърнала се във френското bambin. Останала още една празнота дете в първите месеци от живота си, която се запълнила през ХІХ в. със заимстването на английската дума baby, означаваща в ХVІХVІІ в. дете на училищна възраст. И това е бил завършващият етап с възприемането на тази дума (на френски bébé) най-малките придобили свое име.

Така речниковият фонд, отнасящ се към ранното детство, се разширявал и все повече се специализирал. Постарому обаче оставали размити границите между детството и юношеството, от една страна, и категорията, наречена младост от друга. Представа за това, което наричаме подрастващ период или юношество, още не е имало и дълго още нямало да се появи. Идеята за юношество започва да се оформя през ХVІІІ в. чрез два персонажа: единият литературен Херувим (Chérubin), а другият социален новобранецът (le conscrit).

По отношение на възрастите и възрастовите периоди изводът на Ариес е, че във всяка епоха като че ли има привилегирована възрастова група и собствени правила за периодизация на човешкия живот: младостта е привилегированата възраст на ХVІІ в., детството на ХІХ в., а юношеството на ХХ в. (Aries, 1973).

Централно място в първата част на книгата заема главатаОткриване на детството“ (La découverte de l’enfance). И тук, както в първа глава, авторът използва като основен изворов материал произведенията на изкуството, чийто анализ води до следния извод: почти до ХІІ в. средновековното изкуство не засяга темата за детството и не се опитва да го изобрази. Причината според Ариес не е в липсата на опит или художествено майсторство на средновековните художници, а в това, че в този свят не е имало място за детството. До края на Средновековието (ХІІІ в. включително) децата са изобразявани като умалени възрастни.

Това означава според Ариес, че хората от ХХІ в. не задържали своето внимание върху детството, тъй като то не представлявало интерес за тях и дори не се явявало част от действителността. Това навежда на мисълта, че в областта на нравите и привичките, а не само в естетическото изразяване, детството се е считало за бързо преминаващ преходен период, за който скоро се забравя.

Такава е отправната точка на Ариес, от която той тръгва да изследва начина, по който човечеството е дошло до детските фотографии на всички възрасти в нашите семейни албуми. Първите следи на новото възприятие на детството, близко до съвременното, Ариес вижда през ХІІІ в., когато се появяват няколко детски типа. Първо, това е ангелът, изобразяван като много млад човек. Вторият детски тип става модел за всички детски изображения в историята на изобразителното изкуство: младенецът Исус или Божията майка със сина. Отначало Исус остава, както при изображенията на другите деца, умалено копие на възрастен човек: малкият Бог-Отец в цялото си величие, представен от Божия син. Преходът към по-емоционално и реалистично изображение на детето започва в живописта много рано: на една миниатюра от втората половина на ХІІ в. Исус, облечен в лека, почти прозрачна риза, е прегърнал майка си и се притиска към нея. С майчинството на Дева Мария раннотодетство прониква в света на художествените образи. През ХІІІ в. то вдъхновява художниците и за други семейни сцени, макар че те са рядкост. Очарованието на ранното детство се ограничава с младенеца Исус и това продължава до ХІV в., когато италианското изкуство дава тласък в развитието на тази тема, свързвайки я с майчинската нежност. Третият детски тип се появява в готическата епоха: голото дете. Малкият Христос до края на Средновековието почти никога не е изобразяван гол.

През ХІV и особено през ХV в. тези средновековни типове се развиват в посоката, проявила се още през ХІІІ в. Ангелът вдъхновява религиозната живопис и през ХV в., без да претърпи съществени изменения. От ХІV в. нататък темата за младенеца Христос става все по-богата и разнообразна: нейният успех и богатството на въплъщението свидетелстват, че в колективното съзнание се развива особено възприятие за детството, присъствието на което през ХІІІ в. може да се отдели само при много внимателно разглеждане, което не съществува през ХІ в. В композициите с Исус и неговата майка художниците ще подчертават грациозната наивност и нежност, характерни за ранното детство: детето, търсещо гръдта или готвещо се да целуне или прегърне своята майка; играещото дете с привързана за крака птица, с ябълка; детето, което хранят с каша; повиването на детето. Тези черти на емоционалния реализъм доста късно излизат от пределите на религиозната иконография и това не е чудно същото става и с пейзажите и жанровите сцени. Композицията Девата с Младенеца се променя и става все по-светска, става сцена от всекидневния живот.

Отначало много плахо, но след това все по-често религиозното изображение на детството престава да се ограничава с малкия Исус; започва да се изобразява детството на Дева Мария, внесло две нови и често срещани теми. Първата е темата за рождеството на Мария: оживлението в стаята на родилката, къпането на новороденото, повиването и показването му на майката. Втората тема е за възпитанието на Мария: тя се учи да чете по книга, която държи св. Анна. След това се появява детството и на другите светии Йоан Предтеча, св. Яков и др. Така възниква съвършено нова иконография, с множество детски сцени и с явен стремеж да се изобразят заедно всички свети деца, с майките или без тях.

Появата на тази иконография, водеща началото си от ХІV в., съвпада с разцвета на детските истории в легендите и разказите с духовно съдържание като Чудесата на Божията майка“. От тази религиозна иконография на детството през ХV–ХVІ в. ще се отдели светската иконография. През този период детето все още не се появява на картините само. То е един от най-честите герои на малките истории: детето в семейния кръг; детето и неговите другари по игра, често възрастни; детето сред тълпата, но не сливащо се с нея на ръцете на майка си или държащо я за ръка; то играе или пише, присъства на чудесата, стои редом със светите мъченици, слуша проповеди, участва в празнична служба; детето е чирак на художника, ювелира и т.н.; детето в училище много честа и стара тема, която възхожда от ХІV в. и е в основата на жанровите сцени до ХІХ в. Тези жанрови сцени не са посветени изключително на описанието на детството, но в тях често като главни или второстепенни персонажи присъстват деца. От това Ариес прави два извода:

Първо, децата във всекидневния живот са се смесвали с възрастните. Всяко струпване на хора било то полска или друга работа, масови празненства или игри, събирало заедно деца и възрастни.

Второ, вниманието на художниците умишлено се е задържало върху изобразяването на детето заради неговата грация и живописност (вкусът към всичко забавно се е развил през ХV–ХVІ в. и това съвпадало по време с първите прояви на чувства по отношение на ранното детство). На художника му харесвало да отделя детето в общата група или тълпа.

Ако корените на изображенията на ангелите, светите деца и тяхното последващо иконографско развитие се намират някъде в ХІІІ в., то през ХV в. се появяват два нови типа на детски изображения портретът и малкото голо момче (it. putto). През средните векове, от ХІІІ в. нататък, детето присъства на много картини, но не съществува нито един портрет на реално дете от това време каквото то е било в определен момент от своя живот. В надгробните барелефи детето започва да фигурира много късно. През ХVІ в. се появява един любопитен детайл детето се появява първо на гроба на учителя. На надгробните плочи на болонските професори се изобразява урок, който учителят изнася, заобиколен от ученици.

Появата в ХVІ в. на портрета на починалото дете отбелязва много важен момент в историята на чувствата. Отначало този портрет е просто надгробно изображение. Детето се изобразява на гроба на своите родители редом с живите има и изображения на вече починали деца.Те се различават по един детайл последните са по-малки от първите и държат в ръка кръст или череп.

Новото увлечение по портретите показва, че децата излизат от анонимността, в която те се намирали заради малките им шансове да преживеят. Портретът на починалото дете доказва според Ариес, че към него вече не се отнасят като към неизбежен случаен продукт.

Освен надгробните, портрети на реални деца без родители до краяна ХVІ в. трудно се срещат. В началото на ХVІІ в. те стават по-многочислени, при това се наблюдава стремеж да се фиксират преходните детски черти. На портретите децата се отделят от семейството, както век по-рано, в началото на ХVІ в., семейството се отделя от религиозната част на картините с дарителите. Отсега нататък детето се изобразява само и заради самото него: това е огромното нововъведение на ХVІІ в. Детето става любим модел на художниците.

Другото неизвестно за средните векове изображение на детето е малкото голо момче. То се появява в края на ХІV в. и в него се припознава възкръсналият елински Ерос. Темата за голата детска природа се приема с възторг не само в Италия, а и във Франция, където италианизмите срещат осезаема съпротива. В богатите дворци ималодетска стая“, т.е. стая, украсена с putti. През ХVІІ в. този образ е широко разпространен в Рим, Неапол, Версай, където тези създания носят все още старото си име (marmousets)9). Не остава настрана и религиозната живопис: средновековният ангел (с изключение на ангела-хранител) се превръща в putti. Голотата в стил putti настига и Младенеца Исус и другите свети деца. И ако пълната голота е неуместна, достатъчно е тя да не бъде толкова откровена. Пристрастието към детската голота според Ариес е свързано по античния маниер с модата на голотата изобщо, наблюдаваща се даже в портретите. То се разпространява и скоро обхваща всички видове изобразително изкуство. Но вкусът към putti, смята той, има по-дълбоки корени отколкото модата на античната голота и се свързва с появата на широкия интерес към децата и детството.

Последният епизод в историята на детската иконография става налагането на декоративната голота на putti върху детския портрет и това явление също се отнася към ХVІІ в. Отделни портрети на голи деца се срещат и през ХVІ в., но тогава те са все още много редки. През ХVІІ в. те стават все по-многочислени и емоционални.

Филип Ариес подчертава изключителната важност на ХVІІ в. за развитието на отношението към ранното детство: самостоятелните портрети на децата стават многочислени и често срещано явление; семейните портрети имат тенденцията да се групират около детето, което става център на композицията; детето заема привилегировано място в жанровите сцени. Огромно е количеството на общоприетите детски сцени: урок по четене светският вариант на обучението на Божията майка от религиозната иконография на ХІV и ХV в., урок по музика или просто четящи, рисуващи или играещи момичета и момчета. Невъзможно е да се изброят всички тези теми, в голямата си част съществуващи в живописта, особено през първата половина на века, а след това и в гравюрите. През втората половина на ХVІІ в. голотата става неотменим атрибут на детския портрет. Откриването на детството започва именно през ХІІІ в. и това може да се проследи по етапите в историята на изобразителното изкуство, но от края на ХVІ и през ХVІІ в. свидетелствата за това стават особено многочислени и показателни.

В третата глава Ариес засяга въпроса за облеклото на детето (L’habit des enfants). Той подчертава, че през Средновековието облеклото на децата е сходно с това на възрастните и изобщо между отделните възрастови групи няма разлика в това отношение. Пълното безразличие към чертите, характерни за детството (изключение прави детето Дева Мария), се проявява до ХІІІ в. не само в изобразителното изкуство. Костюмите от тези времена напълно доказват, че в реалния живот не се придава значение на разликите между детството и възрастните. Щом детето излезе от пелените, го обличат като жена или мъж от съответното съсловие. Нищо в костюма не отличава детето от възрастния. Но в ХVІІ в. детето от висшите среди (аристокрацията или заможната буржоазия) вече не го обличат като възрастен. Сега то е облечено в съответствие с неговата възраст, което го отличава от възрастните. Този детайл се забелязва от пръв поглед на картините, изобразяващи деца, още в началото на ХVІІ в. В края на ХVІ в. се появява свойствен за децата костюм, който остава в употреба до средата на ХVІІІ в. Тази традиция, позволяваща да се отличава детското облекло от това на възрастните, свидетелства за новия подход, неизвестен в средните векове за желанието да се отделят децата с помощта на облеклото. Появата на детския костюм, общоприет във висшите слоеве от края на ХVІ в., става повратен момент във формирането на отношението към детството отношение, обособяващо детето в съобщество, отделно от това на възрастните. Но тези изменения засягат в голяма степен само момчетата. Възприемането на детството като отделен свят се проявява отначало в полза на момчетата, докато момичетата още дълго остават в рамките на традиционния начин на живот, смесващ ги с възрастните.

По отношение на историята на костюма обособяването на детството дълго време се ограничава с момчетата. Съвършено очевидно е, че това се отнася само до семействата на знатните и буржоазията. Децата на простолюдието (селяни, занаятчии и т.н.) са облечени като възрастни. Те запазват предишния си начин на живот децата не се различават от средата на възрастните нито по облеклото си, нито по работата си, нито по игрите.

В главата за историята на игрите (Petite contribution à l’histoire des jeux) Ариес набляга върху важната роля на танца и музиката във всекидневния живот на хората и възникването на възрастовата диференциация на игрите. Куклата заема важно място в игрите на децата и то не само при момичетата, а и при момчетата. През ХVІІ и ХVІІІ в. на игрите се отдава важно значение за запазването на морала на децата и за тяхното възпитание.

На пето място Ариес подчертава появата начувство за детството“, фокусирайки се върху прехода отбезсрамие към невинност“ (De l’impudeur à l’innocence). До края на ХVІ в. възрастните не се притесняват да правят сексуални намеци в присъствието на деца и дори да извършват сексуални действия по отношение на децата, без да виждат в това нищо нередно. Към ХVІІ в. се налага въздържаност, например в йезуитските колежи, което налага израза детска невинност“, а на игрите се отдава все по-важно значение за опазването на детския морал. През ХVІІ в. първото причастие става голям религиозен празник за децата и остава такъв до края на ХІХ в. като най-ярката проява на чувството за детството. Налага се все по-строго табу в общуването с децата на тема сексуални отношения. Училището се превръща в бастион на строга нравственост и дисциплина. Пред него се поставя задачата да обуздава своенравната детска природа. Така според Ариес се зараждат педагогиката и психологията.

В заключението на първата частДве възприятия за детството“ (Les deux sentiments de l’enfance) Ариес обобщава: в средновековното общество детството не се осъзнава като нещо особено. Това не означава, че на децата не се обръща никакво внимание и те са оставени сами на себе си. Ариес подчертава, че не трябва да се обърква възприемането на детството с любовта към децата. Първото съответства на осъзнаването на този жизнен период, това, което отличава децата от възрастните, даже и от младите. Според Ариес в Средновековието подобно осъзнаване не съществува. Поради това щом детето се откъсне от опекунството на майката, на дойката или бавачката, то попада в обществото на възрастните и към него се отнасят сериозно. Думата дете в средните векове няма строго езиково значение: употребяват я така, както днес се използва думата човек. Тази възрастова неопределеност се разпространява във всички видове обществена дейност: игрите, занаятите, военните изкуства.

Изследванията на Ариес свързват зародилото се през ХVІ и ХVІІ в. чувство за детството с висшите слоеве на обществото. Една от неговите най-ярки прояви е появилият се в тези среди собствен детски костюм, отличаващ детето от възрастните. Тази специализация на облеклото и особено това на най-малките в едно общество, в което външните форми на облеклото имат много голямо значение, свидетелства за съвършено ново отношение към детството. Благодарение на своята наивност, мило поведение и забавност детето става източник на радост за възрастните, които започват да му отделят прекалено много внимание и да се държат с него като със скъпа забавна играчка. Ариес изобретява особена дума mignotage (производна на глагола mignoter галя, лаская), с която обозначава новия тип поведение на родителите по отношение на детето. Това поведение, предизвикало раздразнение у някои съвременници (например Монтен), е свидетелство за превръщането на детето в средоточие на семейството, както и за развитието на специфичната сфера на семейните емоции. Споменатата отрицателна реакция на моралистите и възпитателите от ХVІІ в. към новия тип поведение на възрастните по отношение на децата е също толкова нова, както и глезенето, но е далече от безразличното смесване на възрастите в средновековното общество.

В края на ХVІІ в. новият тип поведение на възрастните към децата (mignotage) не е проява само на знатните семейства (които под влиянието на моралистите започват да се избавят от него), а се забелязва и сред народа.

У моралистите и възпитателите от ХVІІ в. може да се наблюдава формиране на друго разбиране за детството, което вдъхновява възпитанието до ХІХ в. както в градската среда, така и в селската, както сред буржоазията, така и сред простолюдието. Особеното внимание към детството и всичко това, което е свойствено на ранната възраст, се проявява вече не в глезенето, а в грижата за здравето на детето (физическо и морално). Детето вече не е забавна и приятна играчка, а обект на изучаване с цел неговото възпитание. Текстовете от края на ХVІ и ХVІІ в. са пълни с бележки по детска психология. Правят се опити да се проникне в мисленето на детето, за да се адаптират по-добре към тяхното ниво методите за възпитание. На децата се обръща огромно внимание те са самата невинност, приличат на ангели, близки са до Исус, който ги обича. Това подтиква да бъде възпитаван у тях разсъдъкът, макар и още крехък, да се подготвят от децата здравомислещи хора, добри християни.

Във втората част на книгата – „Училищен живот“( La vie scolastique), Ариес се интересува от детето като ученик и разказва как се е развивало училището през ХІІІХVІІІ в. Това според него е път от хаотично смесване на различни учебни предмети, съвместно обучение на ученици от различна възраст и ниво на знания, от анархистична свобода към твърда учебна програма, класна система и строга дисциплина: главитеПроизход на училищните класове“ , „Училищна възраст“, „Развитие на дисциплината“. Това е път от училището, което е било един от елементите на света на възрастните, към училище, ориентирано към учениците от определен възрастов диапазон. Важен елемент в този процес е появата на колежа отначало като фонд за поддръжката на бедни студенти с пансион при него, а от ХV в. нататък става средно учебно заведение, където постепенно се пренася преподаването на различни предмети („Новото учреждение: колежът“). Обучението на децата в колежа удължава тяхното детство.

По това време се появяват и училищните класове. Този етап също отразява появата на чувство за детството, защото се осъзнава, че то не е хомогенно. Постепенно промените обхващат и началното училище, тъй като то става все по-масово (главатаМалките училища“).

От края на Средновековието дисциплината постига напредък и едва през ХІХ в. се наблюдава отстъпление от тези позиции, тъй като детето започва да се схваща като същество, което има нужда да расте и да се развива свободно.

Третата част на книгата – „Семейството“ (La famille), Ариес посвещава на измененията, които претърпява тази социална институция. Както и в първата, авторът стига до своите изводи, анализирайки обширен материал от областта на изкуството. Според Ариес много от функциите, присъщи на съвременното семейство, в средните векове не съществували: социализацията на децата била работа на обществото, детето се идентифицирало не като член на семейството, а като член на социалната група. Той подробно описва различните страни на новия семеен свят. Такива разнородни явления като развитие на семейния портрет, усилване властта на мъжа, възникване на семейните празници и ритуали (в това число семейната молитва), промяна на интериора, се оказват звена на една и съща верига, съединяваща епохата на Възраждането с нашето съвремие.

Веднага след появяването си монографията на Филип Ариес предизвиква не само огромен интерес, но и остра полемика. Най-сериозните възражения на неговите критици са свързани с това, че Ариес отнасяоткриването на детството към строго определен исторически период. Почти всички историци са съгласни с това, че Новото време (особено ХVІІ и ХVІІІ в.) се ознаменува с появата на новия образ на детето, нарастване на интереса към детето, по-ясно разграничаване на света на децата от света на възрастните, признаване на автономните социални и психологически ценности на детството. От друга страна, според критиците твърде строгата хронологическа рамка изглежда произволна. Иконографските изследвания от 70-те години на ХХ в. показват, че античните и средновековните художници са изобразявали децата като умалени възрастни, но достатъчно реалистично (Кон, 2010: 13).

Въпреки че днес някои от твърденията на Ариес по отношение на детството през Средновековието са обявени за несъстоятелни, безспорни са заслугите му като родоначалник на новото научно направление в съвременната историография история на детството. Със своята книга Филип Ариес отваря съвсем нова страница в историческите изследвания историята на децата и на семейството, която впоследствие малко по малко започва да се попълва чрез появата на нови изследвания в тази област10).

В своя труд Филип Ариес използва твърде различен и богат изворов материал: ръкописи, иконографски извори (списания, дневници, произведения на изкуството, календари и т.н.) на различни езици (френски, италиански, английски). Разглежданите теми, чрез които той проследява историята на детството и на семейния живот, също така са твърде различни: изкуството, игрите, облеклото, училището и др. Този подход допринася за разширяването на понятиетоисторически документи до всичко онова, което може да служи като свидетелство за една епоха, и това е една от големите заслуги на автора.

Филип Ариес показва, че детството има своя собствена история и това е неговата главна заслуга. За антрополозите и фолклористите от 60-те години на ХХ в. тази идея не е нова. Основният извод на антропологическите изследвания се свежда до това, че различните народи имат различно детство (Кон, 2010: 12). Според Филип Ариес един и същи народ може да има в течение на своята история различни култури на детството. Неговите изследвания разкриват, че детството не е просто естествена и универсална фаза на човешкото развитие. Детството е понятие със сложно социално и културно съдържание. Изучаването на историята на детството изисква не само обективна статистическа информация (например за динамиката на възрастовия състав на населението), но и знания за историко-културните и психологическите условия. И. С. Кон нарича Ариесстихиен конструктивист, тъй като той показва как конкретната култура конструира, „открива феномена на детството (Кон, 2010: 13).

Книгата на Филип Ариес „L’enfant et la vie familiale sous l’Ancien Régime“ е една от най-важните по история на детството. По същество тя е първото значително съвременно изследване, без което днес не може да мине нито една научна разработка по история на детството. Това налага необходимостта от подготовката на качествен превод и издаването є на български език, което ще направи книгата достъпна за читателската аудитория у нас, проявяваща интерес към тази нова научна област.

БЕЛЕЖКИ

1. Филип Ариес (1914–1984) е един от много малкото френски историци, който, въпреки че е имал лисанс по история и география от Сорбоната, не се е занимавал с университетска преподавателска дейност по времето, когато е написал своите най-известни книги. Основната му работа от 1943 до 1978 г. е била директор на Център за документация към Института за колониални цитрусови плодове, който става по-късно Институт за изследване на цитрусовите плодове. След 1969 г. Филип Ариес разнообразява своята кариера в областта на документацията, като е бил експерт към ЮНЕСКО (1969–1978), лектор в САЩ (1971; 1973; 1976). През 1978 г., след 37-годишна служба в Института за изследване на цитрусовите плодове, той го напуска поради избирането му за професор (directeur d’études) в Ecole des hautes études en sciences sociales (EHESS). Като изследовател любител Филип Ариес (той е наричал себе си “historien du dimanche“, защото е работел върху своите изследвания, когато му е оставало свободно време) се посвещава на историята, като в първата си книга История на френския народ и на неговото поведение в живота след ХІІІ в.“ (Histoire des populations françaises et de leur attitude devant la vie depuis le XIIIe siècle, 1948) той се опитва да реконструира поведението, страховете, чувствата на хората в живота и пред лицето на смъртта. През 1977 г. публикува книгатаЧовекът пред смъртта“ (L’homme devant la mort). Анализирайки поведението на хората, той се ориентира към една съвсем нова историческа област историята на детството, чиято страница отваря с написването на прочутата си монография L’enfant et la vie familiale sous l’Ancien Régime, спечелила му световна слава.

2. Ariès, Philippe. L’enfant et la vie familiale sous l’Ancien Régime, Paris, Plon, 1960, rééd. Le Seuil, „ Points-Histoire “, 1973 (с нов предговор). Книгата е преведена на главните европейски езици английски: Ariès, Philippe. Centuries of Childhood: A Social History of Family Life. New York: Alfred A. Knopf, 1962; немски: Ariès, Philippe.Geschichte der Kindheit. Hanser, München 1975; испански: Ariès, Philippe. El niño y la vida familiar en el Antiguo Régimen. Madrid: Taurus, 1987; италиански: Ariès, Philippe. Padri e fi gli nell’Europa medievale e moderna, Bari, Laterza, 1994; руски: Арьес Ф. Ребёнок в семейной жизни при старом порядке. - Екатеринбург, 1999. За съжаление все още липсва превод на български език.

3. Вж. Terme, J.-F., J.-B. Monfalcon. Histoire des enfants trouvés. Paris, Paulin, 1840; Antoine Jeudy Du Gouroff. Recherches sur enfants trouvés et les enfants illégitimes : en Russie, dans le reste de l’Europe, en Asie et en Amérique ; précédées d’un essai sur l’histoire des enfant- trouvés depuis les temps les plus anciens jusqu’à nos jours, Dédié (avec pérmission à S. M. l’Empereur de toutes les Russies Nicolas I, T. I, Paris, 1839.

4. Lallemand, Léon. Histoire des enfants abandonnés et délaissés. Etudes sur la protection de l’enfance aux diverses époques, Paris, a. Picard, Guillaumin, 1885.

5. „Стар режим е наименованието, с което се означава периодът във френската история, обхващащ времето от Ренесанса до Френската революция (ХVІХVІІІ в.).

6. Вж. Боленко, Константин. Музей детства. – Отечественные записки, 3 (17), 2004.

URL: http://www.strana-oz.ru/?numid=18&article=879

7. Le Grand Propriétaire de toutes choses, très utile et profitable pour tenir le corps humain en santé par B. de Glanville, traduit par Jean Corbichon, 1556. Вж. Ариес, Philippe. L’enfant et la vie familiale sous l’Ancien Régime, Paris, Plon, 1960, rééd. Le Seuil, « Points-Histoire », 1973, с. 35, 37.

8. Етимологично лат. термин infans (същество, което не може да говори) идва от глагола fari (в архаичния латински и по-рано в античния гръцки със значение говоря). Прибавяйки префикса in, който в латинския има смисъл на отрицание, терминът описва ситуация, в която не е възможно да се говори. В миналото тoзи термин се е свързвал изключително с периода между раждането на детето и момента, в който то започва да говори. Впоследствие терминът разширява своето значение, като започва да се използва и за периода от живота на един индивид до появата на първите признаци на пубертета.

9. Marmouset (фр.) – смешна фигура; маймунка; малчуган, хлапе; джудже.

10 . Loux, F. Le Jeune enfant et son corps dans la médecine traditionnelle (1978); Crubellier, M., L’enfance et la jeunesse dans la société française, 1800–1950 (1979); Becchi, E. et Julia, D., Histoire de l’enfance en Occident (1998); Rollet, C., Les enfants au XIXe siècle (2001) и др. През последните десетилетия се появяват стотици изследвания по тази проблематика на различни езици. Вж. Библиографический указатель работ по истории детства: http:// childcult.rsuh.ru/article.html?id=1689032

ЛИТЕРАТУРА

Кон, И. С. (2003). Ребенок и общество. Учебное пособие. Издательский центрАкадемия“. Москва.

Кон, И. С. (2010). Открытия Филиппа Арьеса и гендерные аспекты истории детства. Вестник РГГУ № 15 (58)/10, Научный журнал. СерияКультурология. Искусствоведение. Музеология“. Москва, с. 12–24.

Ariès, Philippe (1973). L’enfant et la vie familiale sous l’Ancien Régime. Paris, Plon, 1960, rééd. Le Seuil, „Points-Histoire“.

Becchi, Egle (2000). La scoperta del bambino in: Scrittura e memoria della fi losofi a: studi offerti a Fulvio Papi in occasione del suo settantesimo compleanno, a cura di Silvana Borutti, Mimesis, Itinerari fi lisofi ci, Milano.

Giallongo, Angela (1997). Il bambino medievale: educazione ed infanzia nel Medioevo. Edizioni Degalo, Bari Seconda edizione. society” the duration of childhood is reduced to its earliest period. Second, the socialization of children is achieved out of the family. Third, serious changes in attitude towards childhood and the child begin in the end of the seventeenth century and are associated with the development of schools. Development of school education and the emergence of parental love – these are two sides of the same process as a result of which the child becomes a central figure in the family. Philippe Aries shows that childhood has its own history and that is its greatest merit. Moreover, the same people may have in the course of its history different cultures of childhood. Childhood is a concept which has a complex social and cultural content and Philippe Aries shows how the specific culture“discovers” the phenomenon of childhood.

2025 година
Книжка 9s
Книжка 9
DEVELOPMENT OF DEMOCRATIC CULTURE THROUGH CONTENTS ABOUT THE ROMA IN CLASSROOM TEACHING – STUDENTS’ PERCEPTION

Aleksandra Trbojević, Biljana Jeremić, Hadži Živorad Milenović, Bojan Lazić

Книжка 8
КАТЕГОРИАЛНИ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИНФОРМАЦИОННО-КОМУНИКАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ В ОБУЧЕНИЕТО НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ СЪС СОП

д.п.н Мира Цветкова-Арсова, Данка Щерева, Славина Лозанова, Маргарита Томова

Книжка 7
ВРЪЗКА НА СОЦИАЛНО-ЕМОЦИОНАЛНОТО С КОГНИТИВНОТО РАЗВИТИЕ В ПРИОБЩАВАЩА СРЕДА

Милен Замфиров, Маргарита Бакрачева, Емилия Евгениева

Книжка 6
КОГНИТИВНО РАЗВИТИЕ НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ, ОБХВАНАТИ В ПРИОБЩАВАЩОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Милен Замфиров, Емилия Евгениева, Маргарита Бакрачева

Книжка 5
COMPETENCE FOR SOCIAL PEDAGOGICAL PRACTICE: WHAT DO STUDENTS TELL US?

Maya Tcholakova, Marina Pironkova, Aleksandar Ranev, Yana Staneva

MULTIMODAL COMMUNICATION IN PHYSICAL EDUCATION CLASSES

Cristiana Lucretia Pop, Cristina Filip

Книжка 4s
GAMES IN FUNCTION OF DEVELOPMENT OF MULTIPLICATION SKILLS

Dasare Sylejmani, Vesna Makashevska, Jasmina Jovanovska

Книжка 4
ИЗПОЛЗВАНЕ НА СИСТЕМИТЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОБУЧЕНИЕТО В КОНТЕКСТА НА ИНТЕРАКТИВНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Силвия Парушева, Борис Банков, Гергана Касабова, Петя Страшимирова

MILITARY AND SOCIAL THREATS AS DETERMINANTS OF THE DEVELOPMENT OF CONTEMPORARY UKRAINIAN HIGHER EDUCATION

Mykola Pantiuk, Tetiana Pantiuk, Nataliia Bakhmat, Olena Nevmerzhytska, Svitlana Ivakh

STEM ОБУЧЕНИЕ НА СТУДЕНТИ ПЕДАГОЗИ В ТРАНСДИСЦИПЛИНАРНА ОБРАЗОВАТЕЛНА СРЕДА

Любен Витанов, Николай Цанев, Людмила Зафирова, Гергана Христова, Катерина Динкова, Калина Георгиева, Жорж Кюшев, Здравка Савчева

ИЗСЛЕДВАНЕ И АНАЛИЗ НА НАГЛАСИТЕ НА СТУДЕНТИТЕ ПРИ ИЗПОЛЗВАНЕ НА ГЕНЕРАТИВЕН ИНСТРУМЕНТ НА ИЗКУСТВЕН ИНТЕЛЕКТ

Николай Янев, Иглика Гетова, Теодора Христова, Ива Костадинова, Георги Димитров

Книжка 3
ДРУГИЯТ КАТО ЦЕННОСТ В УЧИЛИЩЕ

Александър Кръстев

Книжка 2
ASSESSMENTS OF TEACHERS AND PARENTS OF CHILDREN WITH DEVELOPMENTAL DISABILITIES ON INCLUSION IN PRE-SCHOOL INSTITUTIONS

Zagorka Markov, Hadzi Zivorad Milenovic, Biljana Jeremic, Radmila Zecevic, Milica Pavlovic

Книжка 1s
ПРИЛОЖЕНИЕ НА СРЕДСТВАТА ЗА ДОПЪЛВАЩА И АЛТЕРНАТИВНА КОМУНИКАЦИЯ В ОБРАЗОВАТЕЛНИТЕ ИНСТИТУЦИИ В БЪЛГАРИЯ

. Неда Балканска, . Анна Трошева-Асенова, . Пенка Шапкова, Снежина Михайлова

USE OF ARTIFICIAL INTELLIGENCE IN FOREIGN LANGUAGE TEACHING

Ekaterina Sofronieva, Christina Beleva, Galina Georgieva

Книжка 1
Скъпи читатели, автори, приятели на списание „Педагогика“,

В началото на 2025 година в първия брой на нашето списание „Педагогика“ бих искала от името на редакционната колегия и от мое име да Ви пожелая здраве, творческо вдъхновение и професионално удовлетворение от прино- са Ви към педагогическата наука и практика! Вярвам и се надявам, че списание „Педагоги- ка“ ще продължи да осигурява платформа за научен, обективен и откровен диалог, базиран на резултати от научни изследвания, за насто- ящето и бъдещето на обучението и образова- н

2024 година
Книжка 9s
Книжка 9
ANALYSIS AND IMPROVEMENT OF VIDEO LEARNING RESOURCES IN SMALL-SCALE LEARNING SCENARIOS

César Córcoles, Laia Blasco-Soplon, Germán Cobo Rodríguez, Ana-Elena Guerrero-Roldán

Книжка 8
АНГАЖИРАНОСТ КЪМ УЧЕНЕ ЧРЕЗ ИЗПОЛЗВАНЕ НА СМАРТ ТЕХНОЛОГИИТЕ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Кирилка Тагарева, Дора Левтерова-Гаджалова, Ваня Сивакова

Книжка 7
Книжка 6
Книжка 5s
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА НА СТАЖАНТСКАТА ПРАКТИКА ПРЕД СТУДЕНТИ – БЪДЕЩИ УЧИТЕЛИ

Илиана Петкова, Марияна Илиева, Владислава Станоева, Георги Чавдаров

Книжка 5
FEATURES OF SPEECH COMPREHENSION TRAINING OF CHILDREN WITH AUTISM SPECTRUM DISORDERS

Maryna Branytska, Svitlana Myronova, Svitlana Mykhalska

OVERVIEW OF THE STEM EDUCATION IN ISRAEL

Aharon Goldreich, Elena Karashtranova

Книжка 4
НАГЛАСИ НА СТУДЕНТИТЕ КЪМ СМАРТ ТЕХНОЛОГИИТЕ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Дора Левтерова-Гаджалова, Кирилка Тагарева, Ваня Сивакова

PROFESSIONAL SUPPORT FOR YOUNG RESEARCHERS

Emina Vukašinović, Marija Veselinović, Milan Milikić

РОБОТИТЕ В ОБУЧЕНИЕТО – ОБРАЗОВАТЕЛНА STEAM ИГРА

Мария Желязкова, Михаил Кожухаров, Даниела Кожухарова

Книжка 3s
Книжка 3
ATTITUDES AND EXPERIENCES OF THE PRESCHOOL TEACHERS IN THE APPLICATION OF DIGITAL TECHNOLOGIES IN ENVIRONMENTAL EDUCATION

Nataša Branković, Gordana Kozoderović, Biljana Jeremić, Danijela Petrović, Bojan Lazić, Slavica Karanović

ДИГИТАЛНИ ТЕХНОЛОГИИ В ПОДКРЕПА НА УЧЕНЕТО

Стоянка Георгиева-Лазарова, Лъчезар Лазаров

PREPARATION OF FUTURE TEACHERS FOR ORGANISING A HEALTH-PRESERVING INCLUSIVE SPACE IN EDUCATIONAL INSTITUTIONS

Nadiya Skotna, Tetiana Nadimyanova, Anna Fedorovych, Myroslava Sosiak, Oksana Yatsiv

Книжка 2s
Книжка 2
ОТ РИСУНКА – КЪМ СНИМКА

Камен Теофилов

Книжка 1s
Книжка 1
„ВТОРОТО“ БЪЛГАРСКО УЧИЛИЩЕ. ГЕНЕЗИСЪТ

Пенка Цонева, Бистра Мизова

2023 година
Книжка 9
EXPLORING THE NARRATIVE IDENTITY OF HUNGARIAN TEACHERS IN SLOVAKIA

Patrik Baka, Terézia Stredl, Kinga Horváth, Zsuzsanna Huszár, Melinda Nagy, Péter Tóth, András Németh

Книжка 8
A QUALITY “ONLINE” TEACHER – WHAT DO STUDENTS APPRECIATE AND VALUE IN TEACHERS DURING DISTANCE LEARNING?

Irena Golubović-Ilić, Ivana Ćirković-Miladinović, Nataša Vukićević

SUPPORT FOR THE INCLUSION OF ROMA CHILDREN THROUGH THE PROJECT TEACHING MODEL

Biljana Jeremić, Aleksandra Trbojević, Bojan Lazić, Gordana Kozoderović

TREND ANALYSIS OF PROFESSIONAL COMPETENCES OF SPORTS TEACHERS AND COACHES

Sergejs Capulis, Valerijs Dombrovskis, Svetlana Guseva, Alona Korniseva

Книжка 7
ЦЕННОСТЕН ПРОФИЛ НА УЧИТЕЛИТЕ В НАЦИОНАЛЕН КОНТЕКСТ

Цветан Давидков, Силвия Цветанска

Книжка 6s
MODELLING OF MARITIME CYBER SECURITY EDUCATION AND TRAINING

Gizem Kayisoglu, Pelin Bolat, Emre Duzenli

INTRODUCING THE USE OF CASE STUDIES METHODOLOGY IN TRAINING FOR SOFT SKILLS IN MARITIME UNIVERSITIES. THE ISOL-MET PROGRAM

Maria Lekakou, Helen Iakovaki, Dimitris Vintzilaios, Markella Gota, Giorgos Georgoulis, Thalia Vintzilaiou

THE ROLE OF MARITIME EDUCATION IN DIGITALIZATION

Kamelia Narleva, Yana Gancheva

Книжка 6
С МИСИЯ ЗА НАЦИОНАЛНА И КУЛТУРНА ИНДИВИДУАЛНОСТ

Надежда Кръстева, Йордан Колев

Книжка 5s
PREFACE

Nikola Vaptsarov Naval Academy is the oldest technical educational institution in Bulgaria. The Naval Academy is one of the symbols of Varna and Bulgaria in the world maritime community. Its history and achievements establish it as the most prestigious center for training of maritime specialists. At present, the Naval Academy trains specialists for the Navy and for the merchant marine in all areas of maritime life. Research and development conducted at the Naval Academy in Varna

A FAIR CONCERN ABOUT ECDIS

Nikolay Sozonov, Dilyan Dimitranov

DATA-DRIVEN LEARNING APPROACH TO MARITIME ENGLISH

Jana Kegalj, Mirjana Borucinsky, Sandra Tominac Coslovich

DEVELOPING CRITICAL THINKING SKILLS THROUGH THE “CASE STUDY” TEACHING METHOD IN MARITIME ENGLISH LANGUAGE TEACHING (MELT)

Tamila Mikeladze, Svetlana Rodinadze, Zurab Bezhanovi, Kristine Zarbazoia, Medea Abashidze, Kristine Iakobadze

MAXIMIZING STUDENTS’ LEARNING IN MARITIME ENGLISH ONLINE COURSE

Valentyna Kudryavtseva, Svitlana Barsuk, Olena Frolova

Книжка 5
Книжка 4s
Книжка 4
Книжка 3s
СПИРАЛАТА ОБЩЕСТВО – ОБРАЗОВАНИЕ

Иванка Шивачева-Пинеда

Книжка 3
ПРОЕКТНО БАЗИРАНО ОБУЧЕНИЕ ЗА СОЦИАЛНО-ЕМОЦИОНАЛНИ И ТЕХНОЛОГИЧНИ УМЕНИЯ ЧРЕЗ ПРОГРАМАТА „УМЕНИЯ ЗА ИНОВАЦИИ“

Галин Цоков, Александър Ангелов, Йоанна Минчева, Рени Димова, Мария Цакова

МЕДИЙНАТА ГРАМОТНОСТ И УЧИТЕЛИТЕ

Светла Цанкова, Стела Ангова, Мария Николова, Иван Вълчанов, Илия Вълков, Георги Минев

Книжка 2
INTONATION AND CHILDREN WITH EMOTIONAL AND BEHAVIORAL PROBLEMS

Katerina Zlatkova-Doncheva, Vladislav Marinov

Книжка 1
2022 година
Книжка 9
ТРАНСГРЕСИВНО-СИНЕРГИЧНО КАРИЕРНО РАЗВИТИЕ В „НЕФОРМАЛНО ОБРАЗОВАНИЕ“ В УНИВЕРСИТЕТА

д.п.н Яна Рашева-Мерджанова, Моника Богданова, Илиана Петкова

Книжка 8
INTEGRATING INTERCULTURAL EDUCATION IN THE PRIMARY SCHOOL CURRICULUM

Bujar Adili, Sonja Petrovska, Gzim Xhambazi

НАГЛАСИ НА БЪДЕЩИТЕ ДЕТСКИ УЧИТЕЛИ КЪМ STEM ПОДХОДА

Наталия Павлова, Михаела Тончева

Книжка 7
НАЦИОНАЛНАТА ИДЕЯ НА ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ

Йордан Колев, Надежда Кръстева

Книжка 6
Книжка 5
ИВАН Д. ШИШМАНОВ – ЕВРОПЕИЗИРАНИЯТ БЪЛГАРИН

Надежда Кръстева, Йордан Колев

THE TECHNOLOGY OF DEVELOPMENT OF COMMUNICATIVE CULTURE OF ELEMENTARY SCHOOL TEACHERS

Mariia Oliiar, Nataliia Blahun, Halyna Bilavych, Nataliia Bakhmat, Tetyana Pantyuk

Книжка 4
TEACHERS’ATTITUDES BOUT TEACHING AND LEARNING MATHEMATICS

Aleksandra Mihajlović, Emina Kopas-Vukašinović, Vladimir Stanojević

EDUCATION 4.0 – THE CHANGE OF HIGHER EDUCATION INSTITUTIONS AND THE LABOUR MARKET

Gergana Dimitrova, Blaga Madzhurova, Stefan Raychev, Dobrinka Stoyanova

Книжка 3s
DISTANCE LEARNING IN THE CONTEXT OF THE COVID-19 PANDEMICS

Baktybek Keldibekov, Shailoobek Karagulov

DIGITAL UNIVERSITIES: FEATURES AND KEY CHARACTERISTICS

Marina Skiba, Maktagali Bektemessov, Alma Turganbayeva

Книжка 3
Книжка 2
TWO-TIER MODEL OF TRAINING FUTURE TEACHERS FOR COACHING AT OUT-OF-SCHOOL INSTITUTIONS

Borys Savchuk, Tetyana Pantyuk, Natalia Sultanova, Halyna Bilavych, Mykola Pantyuk

Книжка 1
2021 година
Книжка 9
ИЗСЛЕДВАНЕ НА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО МЕЖДУ ФОРМАЛНОТО И НЕФОРМАЛНОТО ЗДРАВНО ОБРАЗОВАНИЕ

Доц. д-р Вержиния Боянова Гл. ас. д-р Константин Теодосиев Гл. ас. д-р Берджухи Йорданова

FORMATION OF PROFESSIONAL COMPETENCE OF ASSISTANT TEACHER OF INCLUSIVE EDUCATION IN SECONDARY EDUCATION INSTITUTIONS

Prof. Dr. Vladyslava Liubarets, Prof. Dr. Nataliia Bakhmat, Prof. Dr. Olena Matviienko, Oksana Tsykhmeistruk, Inna Feltsan

Книжка 8
ОТНОСНО ЗАДЪЛЖИТЕЛНОСТТА НА ПРЕДУЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ – РЕЗУЛТАТИ ОТ ЕДНО ИЗСЛЕДВАНЕ

Проф. д-р Маргарита Колева, доц. д-р Блага Джорова, д-р Ева Жечева

INFLUENCE OF PSYCHOLOGICAL AND PEDAGOGICAL FEATURES OF STUDENTS ON THEIR ACTIVITY IN SELF-EDUCATION

Dr. Iryna Sereda, Assoc. Prof. Dr. Svitlana Karskanova, Assoc. Prof.

CENTRALISATION AND DECENTRALISATION IN HIGHER EDUCATION: A COMPARATIVE STUDY OF HUNGARY AND GERMANY

Carla Liege Rodrigues Pimenta, Prof. Dr. Zolt†n R–nay, Prof. Dr. Andr†s Nmet

ЗА ПРИОБЩАВАНЕТО, ОБУЧЕНИЕТО И РАЗВИТИЕТО НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ С ИНТЕЛЕКТУАЛНИ ЗАТРУДНЕНИЯ

Златкова-Дончева, К. (2021). Приобщаване, обучение и развитие на деца и ученици с интелектуални затруднения. Бургас: Либра СКОРП, ISBN 978-954-471-705-6

Книжка 7s
CONCEPT OF PRESENT PRACTICE IN CHOOSING OF OPTIMAL NUMBER OF TUGS

Rino Bošnjak, Zvonimir Lušić , Filip Bojić, Dario Medić

S-101 CHARTS, DATABASE TABLES FOR S-101 CHARTS, AUTONOMOUS VESSEL

Vladimir Brozović, Danko Kezić, Rino Bošnjak, Filip Bojić

INFLUENCE OF HYDRO-METEOROLOGICAL ELEMENTS ON THE SHIP MANOEUVRING IN THE CITY PORT OF SPLIT

Zvonimir Lušić , Nenad Leder, Danijel Pušić, Rino Bošnjak

MEETING SUSTAINABLE DEVELOPMENT GOALS – EXPERIENCE FROM THE LARGEST SHIPPING COMPANIES

Katarina Balić , Helena Ukić Boljat, Gorana Jelić Mrčelić, Merica Slišković

OPTIMISING THE REFERENCE POINT WITHIN A JOURNAL BEARING USING LASER ALIGNMENT

Ty Aaron Smith , Guixin Fan , Natalia Nikolova , Kiril Tenekedjiev

REVIEW OF THE CURRENT INCREASE OF NOISE UNIT COST VALUES IN TRANSPORT

Luka Vukić , Ivan Peronja , Mihaela Bukljaš , Alen Jugović

TARGET DETECTION FOR VISUAL COLLISION AVOIDANCE SYSTEM

Miro Petković, Danko Kezić, Igor Vujović, Ivan Pavić

NEW RESULTS FOR TEACHING SHIP HANDLING USING FAST TIME SIMULATION

Knud Benedict , MichŽle Schaub , Michael Baldauf , Michael Gluch , Matthias Kirchhoff , Caspar Krüger

POTENTIAL BENEFITS OF ELECTRICALY DRIVEN FERRY, CASE STUDY

Tina Perić, Ladislav Stazić, Karlo Bratić

SITUATIONAL AWARENESS – KEY SAFETY FACTOR FOR THE OFFICER OF THE WATCH

Hrvoje Jaram, Pero Vidan, Srđan Vukša, Ivan Pavić

Книжка 7
INCLUSIVE INTELLIGENCE

Dr. Aleksandar Krastev, Assist. Prof.

EDUCATION OF MORAL CULTURE OF STUDENT YOUTH IN THE CONDITIONS OF POLYCULTURAL SPACE

Dr. Natalia Bondarenko, Assoc. Prof. Yevhen Rozdymakha Dr. Lyudmila Oderiy, Assoc. Prof. Dr. Anatoly Rozdymakha, Assoc. Prof. Dilyana Arsova, PhD student

PROFESSIONAL DEVELOPMENT IN KOSOVO – RESEARCH OF TRAINING PROGRAMS AND TESTS

Bekim Samadraxha, Veton Alihajdari, Besim Mustafa, Ramë Likaj

Книжка 6s
EVALUATION OF CRUISER TRAFFIC VARIABLES IN SEAPORTS OF THE REPUBLIC OF CROATIA

Maja Račić, Katarina Balić, Mira Pavlinović, Antonija Mišura

COMPARATIVE ANALYSIS OF THE CONTRACTS FOR MARITIME TRANSPORT SERVICES. CHAIN OF CHARTER PARTIES

Svetlana Dimitrakieva, Ognyan Kostadinov, Christiana Atanasova

THE LIGHTSHIP MASS CALCULATION MODEL OF A MERCHANT SHIP BY EMPIRICAL METHODS

Vedran Slapničar , Katarina Zadro , Viktor Ložar , Ivo Ćatipović

ON EDUCATION AND TRAINING IN MARITIME COMMUNICATIONS AND THE GMDSS DURING THE COVID-19

Chavdar Alexandrov, Grozdyu Grozev, Georgi Dimitrov, Avgustin Hristov

AIR POLLUTANT EMISSION MEASUREMENT

Nikola Račić, Branko Lalić, Ivan Komar, Frane Vidović, Ladislav Stazić

ASSESSMENT OF LNG BUNKERING ACCIDENTS

Peter Vidmar, Andrej Androjna

EGR OPERATION INFLUENCE ON THE MARINE ENGINE EFFICIENCY

Delyan Hristov, Ivan Ivanov, Dimitar Popov

THE MEASUREMENT OF EXHAUST GAS EMISSIONS BY TESTO 350 MARITIME – EXHAUST GAS ANALYZER

Bruna Bacalja, Maja Krčum, Tomislav Peša, Marko Zubčić

PROPELLER LOAD MODELLING IN THE CALCULATIONS OF MARINE SHAFTING TORSIONAL VIBRATIONS

Nenad Vulić, Karlo Bratić, Branko Lalić, Ladislav Stazić

MODELING OF THE DEPENDENCE OF CO

Hristo Hristov, Ivailo Bakalov, Bogdan Shopov, Dobromir Yovkov

TECHNICAL DIAGNOSTICS OF MARINE EQUIPMENT WITH PSEUDO-DISCRETE FEATURES

Guixin Fan , Natalia Nikolova , Ty Smith , Kiril Tenekedjiev

CONTRIBUTION TO THE REDUCTION OF THE SHIP’S SWITCHBOARD BY APPLYING SENSOR TECHNOLOGY

Nediljko Kaštelan, Marko Zubčić, Maja Krčum, Miro Petković

THE STAND FOR FIN DRIVES ENERGY TESTING

Andrzej Grządziela , Marcin Kluczyk , Tomislav Batur

INTRODUCTION OF 3D PRINTING INTO MARINE ELECTRICAL ENGINEERING EDUCATION – A CASE STUDY

Ivica Kuzmanić, Igor Vujović, Zlatan Kulenović, Miro Petković

SHIPYARD CRANE MODELING METHODS

Pawel Piskur, Piotr Szymak, Bartosz Larzewski

Книжка 6
TEACHERS' PERSPECTIVE ON THE EDUCATIONAL IMPLICATIONS OF ONLINE TEACHING

Dr. Julien-Ferencz Kiss, Prof. Dr. Florica Orțan, Dr. Laurențiu Mˆndrea

ПСИХОЛОГО-ПЕДАГОГИЧЕСКИ ПРАВИЛА, МОДЕЛИ НА ДОБРИ ПРАКТИКИ И ПРЕПОРЪКИ ПРИ РАБОТАТА И ОБУЧЕНИЕТО НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ С ПОВЕДЕНЧЕСКИ РАЗСТРОЙСТВА

Тричков, Ив., 2019. Психолого-педагогически правила, модели на добри прак- тики и препоръки при работата и обучението на деца и ученици

Книжка 5
ФИДАНА ДАСКАЛОВА ЗА ПЕДАГОГИКАТА

Маргарита Колева, Йордан Колев

ВОЕННОМОРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ – ЕДИН РАЗЛИЧЕН ПОГЛЕД

Кожухаров, А. (2021). Личните академични документи на българската военна образователна система (1892 – 1946). Варна: ВВМУ, ISBN 978-619-7428-55-1

Книжка 4
Книжка 3
НЕВРОДИДАКТИКА

Наталия Витанова

ЗА АСИСТИРАЩИТЕ И ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Сивакова, В. (2020). Асистиращи и информационни технологии

Книжка 2
ОВЛАДЯВАНЕ НА КЛЮЧОВИ КОМПЕТЕНЦИИ ПРИ ОРИЕНТИРАНЕ В СВЕТА

Стоянова, М. (2019). Овладяване на ключови компетенции при ориентиране в света. София: Авангард принт, ISBN 978-954-337-398-7 374

Книжка 1
BULGARIAN SCHOOL – SHOWCASE OF IDENTITY

Veska Gyuviyska, Nikolay Tsankov

ЗА ИЗБОРА НА УЧЕБЕН КОМПЛЕКТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛЕН ЕТАП. И ЗА ОБУЧЕНИЕТО

Георгиева, А. (2020). Съвременни проекции на обучението по български език

КОНТРОЛ НА СТРЕСА. ПСИХОЛОГИЧЕСКИ И УПРАВЛЕНСКИ РАКУРСИ

Стоянов, В. (2020). Управление на стреса в организацията. Психологически и управленски ракурси. 198 cтр., Варна: Стено, ISBN 978-619-241-119-0

2020 година
Книжка 9
Книжка 8
EDUCATIONAL REASONS FOR EARLY SCHOOL DROP-OUT

Maria Teneva, Zlatka Zhelyazkova

Книжка 7s
TEACHING CHALLENGES IN SPORTS EDUCATION DURING THE PANDEMIC COVID-19

Evelina Savcheva, Galina Domuschieva-Rogleva

THE DIFFERENCES IN STUDENTS’ ATTITUDES ABOUT ONLINE TEACHING DURING COVID-19 PANDEMIC

Aleksić Veljković Aleksandra , Slađana Stanković , Irena Golubović-Ilić , Katarina Herodek

ONLINE EDUCATION DURING PANDEMIC, ACCORDING TO STUDENTS FROM TWO BULGARIAN UNIVERSITIES

Antoaneta Getova¹ , Eleonora Mileva² , Boryana Angelova-Igova²

Книжка 7
ПОДГОТОВКАТА НА ПЕДАГОГИЧЕСКИ КАДРИ ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНИТЕ ВЪЗПИТАТЕЛНИ ЗАВЕДЕНИЯ ПРЕЗ ПЕРИОДА 1944 – 1991 ГОДИНА

Въчева, С. (2019). Подготовката на педагогически кадри за предучилищните възпитателни заведения през периода

ПАЗАРНИ МЕХАНИЗМИ В УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ. ТЕОРЕТИКО-ПРИЛОЖНИ ВЪПРОСИ

Първанова, Й. (2020) Пазарни механизми в училищното образование. Теоретико-приложни въпроси. София: Колбис, ISBN 978-619-7284-35-5

Книжка 6
TEACHERS ATTITUDES ABOUT INTEGRATED APPROACH IN TEACHING

Emina Kopas-Vukašinović, Aleksandra Mihajlović, Olivera Cekić-Jovanović

Книжка 5
КОНЦЕПТУАЛНИ МОДЕЛИ ЗА РАЗРАБОТВАНЕ НА ПОЗНАВАТЕЛНИ ОНЛАЙН ИГРИ В ОБЛАСТТА НА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО

Детелин Лучев, Десислава Панева-Мариновa, Радослав Павлов Гита Сенка Лилия Павлова

ТАЛАНТЛИВ ПЕДАГОГ И КУЛТУРЕН ДЕЕЦ

Севда Чобанова, Любен Десев

Книжка 4
A CONTINUUM OF APPROACHES TO SCHOOL INSPECTIONS: CASES FROM EUROPE

Rossitsa Simeonova, Yonka Parvanova Martin Brown, Sarah Gardezi, Joe O’Hara, Gerry McNamara Laura del Castillo Blanco Zacharoula Kechri, Eleni Beniata

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2019 година
Книжка 9
Книжка 8
ОБРАЗОВАНИЕ НА БЪДЕЩЕТО

Наталия Витанова

Книжка 7
МОДЕЛ НА РАБОТА В ИНТЕРКУЛТУРНА СРЕДА

(Научноизследователска саморефлексия)

RISK FACTORS FOR EARLY SCHOOL LEAVING IN BULGARIA

Elena Lavrentsova, Petar Valkov

ПРИНОСИ НА ЕЛКА ПЕТРОВА ЗА БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ

(100 години от рождението на проф. д.п.н. Елка Петрова – 27.10.1919 – 21.12.2012)

НАСОКИ ЗА ПРИОБЩАВАНЕ НА МАРГИНАЛНИ СЕМЕЙНИ ОБЩНОСТИ В ОБРАЗОВАТЕЛНИТЕ ИНСТИТУЦИИ

Нунев, Й. (2019). Насоки за приобщаване на маргинални семейни общности в образователните институции. Велико Търново: Св. св. Кирил и Методий, ISBN 978-619-208-186-7

Книжка 6
ДИОФАНТОВИ УРАВНЕНИЯ И СИСТЕМИ ДИОФАНТОВИ УРАВНЕНИЯ – ТЕОРЕТИЧНИ АСПЕКТИ И МЕТОДИЧЕСКА ПРОЕКЦИЯ В НАЧАЛНИЯ ЕТАП НА ОБРАЗОВАНИЕ

Владимира Ангелова. (2018). Диофантови уравнения и системи диофантови уравнения – теоретични аспекти и методическа проекция в начален етап на образование. Пловдив: Паисий Хилендарски, ISBN 978-619-202-394-2

ЕДНА НОВА КНИГА ЗА ПЕДАГОГИЧЕСКИТЕ УМЕНИЯ НА УЧИТЕЛИТЕ

Николай Колишев. (2018). Теория на педагогическите умения на учителите. София: Захарий Стоянов, ISBN: 9789540912066

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ПРИЛОЖЕНИЕ НА ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИЯ ПОДХОД ПРИ ОБУЧЕНИЕ НА СТУДЕНТИ ПЕДАГОЗИ

(върху примера на обучение по академичната дисциплина „Съвременни аспекти на гражданското образование“ на студенти педагози)

LEARNING MATURITY

Alina G“mbuță Daniela-Carmen Berințan Marijana Mikulandra Krzysztof Kij Katja Sivka

Книжка 2
ДЕТЕТО И ПЕДАГОГИКАТА

Рашева-Мерджанова, Ян., Петкова, Ил. & Господинов, Вл. (съст.). (2018). Детето и педагогиката. София: Просвета, ISBN 978-954-01-3806-0

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

Редакционната колегия на списание „Педаго- гика“ ви честити Новата 2019 година! Пожела- ваме ви от сърце тя да бъде щастлива, успешна и благословена! През отминалата юбилейна 2018 г. публику- вахме редица стойностни материали на универ- ситетски преподаватели, учители, разнородни специалисти, работещи в сферата на образова- нието, докторанти. Отбелязани бяха поредица от тематични конференции и юбилейни празни- ци. Получихме и международно признание чрез включването на списанието

УЧЕНИЧЕСКО САМОУПРАВЛЕНИЕ

Желязкова-Тея, Т. & Банчева, М. (2018). Ученическото самоуправление. София: Аз-буки. ISBN: 978-619-7065-20-6

2018 година
Книжка 9
ПРАВАТА НА ДЕТЕТО ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА СТУДЕНТИ ПЕДАГОЗИ

Йорданка Николова, Даниела Рачева

Книжка 8
СПОДЕЛЕНО МНЕНИЕ

Николова, М. & Михалева, Б. (2018). С увереност срещу агресията и кон-

Книжка 7
РАДОСТТА ОТ ОБЩУВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК В ДЕТСТВОТО

Екатерина Софрониева, Христина Белева

НОВО ТЕОРЕТИКО-ПРАКТИЧЕСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ДЕТСКОТО ТВОРЧЕСТВО

Енгелс-Критидис, Р. (2018). Децата и творчеството. Юбилеен сборник в чест

ПРОФ. Д-Р ЕЛЕНА РУСИНОВА-БАХУДЕЙЛА

Розалина Енгелс-Критидис

Книжка 6
ПОЗИТИВНА УЧЕБНА СРЕДА

Валентина Шарланова

SENIOR CITIZENS’ EXISTENTIAL NEEDS AND EDUCATION FOR THE MEANING OF LIFE

Joanna Łukasik, Norbert Pikuła, Katarzyna Jagielska

Книжка 5
ПЛАНОМЕРНО ПСИХИЧЕСКО РАЗВИТИЕ

(По случай 115 г. от рождението на П.Я. Галперин)

ПАРАДИГМАТА СЕМИОТИКА – ЕЗИК – ДЕТЕ ПРИ 6 – 7-ГОДИШНИТЕ

Жоржетина Атанасова, Любимка Габрова

ПАРАРОДИТЕЛСКАТА ГРИЖА ВЪВ ФОКУСА НА ЕДИН СОЦИАЛНОПЕДАГОГИЧЕСКИ АНАЛИЗ

Ковачка, Ю. (2017). Социалнопедагогически проблеми при деца с парародителска грижа. Благоевград: УИ „Неофит Рилски“, 144 стр. ISBN: 9789540001340

Книжка 4
ДЕТСКИ КОНФЕРЕНЦИИ

Боряна Иванова

СТЕРЕОТИПИЗАЦИЯ НА ЕТНИЧЕСКИТЕ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ ПРИ СЪВРЕМЕННИТЕ МЛАДИ БЪЛГАРИ

Зорница Ганева. (2017). Стереотипизация на етническите взаимоотношения при съвременните млади българи. София: Елестра. ISBN 978-619-7292-03-9

Книжка 3
Книжка 2
СЪВРЕМЕННИ МЕТАМОРФОЗИ НА ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА В ДЕТСКАТА ГРУПА

Веселина Иванова, Виолета Кърцелянска-Станчева

SCHOOLS AND UNIVERSITIES AS SOCIAL INSTITUTIONS

Emilj Sulejmani Shikjerije Sulejmani

ОТНОСНО УСЕТА ЗА БРОЕНЕ

Петър Петров, Мима Трифонова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ И ПРИЯТЕЛИ,

Редакционната колегия на сп.„Педагогика“ Ви честити Новата 2018 г. Пожелаваме ви тя да бъде здрава, щедра и благословена! Тази година списанието чества своя юбилей – 90 години от неговото публикуване за първи път през 1928 г. с името „Народна просвета“. От деня на създаване до сега, то отразява актуал- ните проблеми на педагогическата наука и прак- тика и остава верен спътник на хиляди научни работници, учители, докторанти. Вярваме, че силата на творческата ни енергия ще пом

ДОБРИ ПРАКТИКИ „ПАРТНЬОРСТВО РОДИТЕЛИ – УЧИЛИЩЕ“

Мехмед Имамов, Калинка Гайтанинчева

2017 година
Книжка 9
ПЕДАГОГИЧЕСКОТО УЧЕНИЕ НА Й. ФР. ХЕРБАРТ – ИСТОРИЯ И СЪВРЕМЕННОСТ

(По повод 240 г. от неговото рождение) Невена Филипова

Книжка 8
ЧЕТЯЩИЯТ СТУДЕНТ, ЧЕТЯЩОТО ДЕТЕ – ЕДНО МАЛКО ПРОЗОРЧЕ, ЕДНА ВЕЛИЧЕСТВЕНА ГЛЕДКА

Мариана Мандева, Боряна Туцева, Габриела Николова, Цветелина Ковачева

Книжка 7
ДИДАКТИЧЕСКИ КОМПЕТЕНТНОСТИ

Нели Митева, Наталия Витанова

Илияна Кунева

Книжка 6
Книжка 5
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКО ОБУЧЕНИЕ В АКАДЕМИЧНА СРЕДА

(Научно-теоретична рефлексия) Румяна Неминска

ПРИНОС В ПСИХОЛОГИЯТА НА ТВОРЧЕСТВОТО

(120 години от рождението на Лев Семьонович Виготски) Любен Десев

ЛЕВ СEМЬОНОВИЧ ВИГОТСКИ – ПСИХОЛОГ И НА ХХI ВЕК

(по случай 120 години от рождението му)

ИСКУССТВО В ЖИЗНИ ЛЮДЕЙ

Гульнар Омарова

НОВА И ПОЛЕЗНА КНИГА

Йонка Първанова

ПРИНОСЕН ТРУД КЪМ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛНОТО УЧИЛИЩЕ

М. Мандева (2017). Методика на обучението по български език и литература – I – IV клас. Начално ограмотяване. В. Търново: УИ „Св. св. Кирил и Методий“, 120 стр.

ЕДНО ФУНДАМЕНТАЛНО ИНТЕГРАЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА РОЛЯТА НА ОБРАЗОВАНИЕТО ЗА РАЗВИТИЕТО НА НООСФЕРНИЯ ИНТЕЛЕКТ

Марга Георгиева, Сава Гроздев. (2016). Морфодинамиката за развитието на ноосферния интелект. София: Изток-Запад, ISBN 978-619-152-869-1

Книжка 4
Книжка 3
СИСТЕМАТИЧНО ВЪВЕДЕНИЕ В ОБЩАТА И ПСИХОЛОГИЧЕСКАТА СИНЕРГЕТИКА

Любен Десев (2015). Синергетика. Въведение и речник. 777 термина. София: ИК „Екопрогрес“. 464 с. ISBN 978-954-2970-37-8

Книжка 2
ПРОБЛЕМИ И ПЕРСПЕКТИВИ В РАЗВИТИЕТО НА ХУДОЖЕСТВЕНОТО ОБРАЗОВАНИЕ У НАС ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДЕТСКИЯ И НАЧАЛНИЯ УЧИТЕЛ

Теодора Власева, Даниела Гирджева-Валачева, Мария Калоферова, Найден Младенов, Илияна Шотлекова

ЗАКЪСНЯЛО ПРИЗНАНИЕ

Доц. д-р Емилия Николова

Книжка 1
ФАКТОРИ ЗА УСПЕШНО ПРИЛАГАНЕ НА СМЕСЕНО ОБУЧЕНИЕ

Стоянка Георгиева-Лазарова Лъчезар Лазаров

ЗА СТОПЛЕНИТЕ ПЪТЕКИ КЪМ ЛИТЕРАТУРНОТО ПОЗНАНИЕ

Радев, Радослав. 2015. Технология на методите в обучението по литература. Варна: Славена, 247 с., ISBN 978-619-190-041-1

2016 година
Книжка 9
ИНТЕРАКТИВНИ ТЕХНИКИ ЗА ОВЛАДЯВАНЕ НА ЧЕТЕНЕТО В МУЛТИКУЛТУРНАТА КЛАСНА СТАЯ – ПЪРВИ КЛАС

ФОРМИРАНЕ НА РЕЧЕВА КУЛТУРА, В НАЧАЛНА УЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ, (АНАЛИЗ НА АНКЕТА С УЧИТЕЛИ

Кампания

на Института за български език – БАН, и вестник „Аз-буки“

Книжка 8
Книжка 7
IBM SPSS STATISTICS ПРЕЗ ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ ПОГЛЕД НА ДОЦ. Д-Р ЗОРНИЦА ГАНЕВА

Зорница Ганева (2016). Да преоткрием статистиката с IBM SPSS Statistics. София: Елестра. 712 стр. ISBN 978-619-7292-01-5

НАЧАЛНОТО ОГРАМОТЯВАНЕ – „КЛЮЧ“ ЗА УСПЕШЕН ЖИВОТ В ПРОМЕНЯЩИЯ СЕ СВЯТ

Мариана Мандева, Диляна Гаджева (2016). Начално ограмотяване

ОТ „ЧУДНА И ДИВНА ДАСКАЛЕТИНКА“ ДО ПЕДАГОГИКА ЗА НАЦИОНАЛНО СЛУЧВАНЕ

Виолета Атанасова (2015) Петко Славейков за образованието. Шумен: Унивeрситетско издателство „Епископ Константин Преславски. 208 с. ISBN 978-619-201-051-5

Книжка 6
УЧИЛИЩЕ ЗА ЧЕТЕНЕ

Петя Георгиева

Кампания

на Института за български език – БАН, и в. „Аз Буки“

ДОШЛА ЛИ Е ИНСПЕКТОРЪТ?

Ванина Сумрова

ЩЕ ТЕ ЧАКАМ В/НА ЦЕНТЪРА

Илияна Гаравалова

ПРАВО В ДЕСЕТКАТА

Ивелина Стоянова

ПРОФ.Д.П.Н. СТОЯНКА ЖЕКОВА

Редколегия на сп. „Педагогика“

Книжка 5
Книжка 4
СИНЕРГЕТИКА – НОВО НАУЧНО ПОЗНАНИЕ

(Синергетика – въведение и речник, София: ИК Екопрогрес, 2015 г.)

Книжка 3
Книжка 2
НОВА ДИНАМИЧНА МОДИФИКАЦИЯ В ГРАНИЦИТЕ НА „АЗ-КОНЦЕПЦИЯТА“ НА МАТЕМАТИЧЕСКОТО МОДЕЛИРАНЕ

Марга Георгиева & Сава Гроздев. (2015). Морфодинамиката за развитието на ноосферния интелект, София: Марга Георгиева. 323 стр. ISBN 9786199052204

Книжка 1
IN MEMORIAM

На 10.12.2015 г. ни напусна нашият колега и приятел проф. д-р Иван Пет ков Иванов. Той беше уважаван учен и експерт в областта на педагогическите науки – автор на 10 монографии, 8 учебника, 10 учебни помагала, 6 студии и над 100 статии в специализирани периодич- ни издания и научни сборници; участник в 28 между- народни и национални проекта; председател и член на експертни групи към НАОА, член на редакционната ко- легия на сп. „Педагогика“. Проф. д-р Иван Иванов беше уважаван и оби

2015 година
Книжка 9
Книжка 8
РУСЕНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ

Златоживка Здравкова

Книжка 7
ДИСКУСИЯТА В УРОКА ПО ЛИТЕРАТУРА

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 6
УЧИТЕЛЯТ ПРАВИ УЧИЛИЩЕТО

ЕЗИКОВАТА ГРАМОТНОСТ НА МАЛКИЯ УЧЕНИК – „КЛЮЧ“ ЗА ОТГОВОРЕН И УСПЕШЕН ЖИВОТ В ПРОМЕНЯЩИЯ СЕ СВЯТ

ГОТОВНОСТ ЗА ОГРАМОТЯВАНЕ

Екатерина Чернева

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ МЕЖДУ ИСТОРИЯ, АКАДЕМИЗЪМ И РЕАЛНИ ПРАКТИКИ В СОЦИАЛНОПЕДАГОГИЧЕСКАТА ДЕЙНОСТ

Академични полета на социалната педагогика, съставител: проф. д.п.н. Клавдия Сапунджиева, научна редакция: проф. дпн Клавдия Сапунджиева, проф. д-р Нели Бояджиева, гл. ас. д-р Марина Пиронкова,

НОВА КНИГА

Клавдия Сапунджиева

Книжка 2
ПРОБЛЕМИ НА СОЦИАЛНАТА АДАПТАЦИЯ НА ПЪТУВАЩИ УЧЕНИЦИ ОТ МАЛКИ НАСЕЛЕНИ МЕСТА1)

Траян Попкочев, Бонка Гергинова, Тереза Карамангалова

Турнир по канадска борба [Arm Wrestling Competition] / Д. Евтимова,

Д. Евтимова, Е. Павлова, И. Радославова и Б. Иванов

Книжка 1
ORGANIZATIONAL CULTURE: THEORY AND REALITY

Inna Leonidovna Fedotenko

ОТЗИВ ЗА КНИГАТА „ОБРАЗОВАТЕЛЕН ДИЗАЙН (КОНЦЕПТУАЛНИ ОСНОВАНИЯ И ПРАКТИЧЕСКИ РЕШЕНИЯ)“

Димова, Д. (2013). Образователен дизайн (концептуални основания

2014 година
Книжка 9
„СОФИЯ – УЧЕЩ СЕ ГРАД“ – МОБИЛЕН СЕМИНАР В ПОДКРЕПА НА НЕФОРМАЛНОТО УЧЕНЕ И ОБРАЗОВАНИЕ В ОБЩНОСТТА

ПЕТЪР ДЪНОВ (БЕИНСÀ ДУНÒ Е И БЕЛЕЖИТ, ПЕДАГОГИЧЕСКИ МИСЛИТЕЛ-ХУМАНИСТ, (ПО ПОВОД НА 0-ГОДИШНИНАТА ОТ РОЖДЕНИЕТО, И 70 ГОДИНИ ОТ КОНЧИНАТА МУ

НА УЧИЛИЩЕ – С УСМИВКА!

Снежана Якимова

НА УЧИЛИЩЕ – С УСМИВКА!

Снежана Якимова

УЧИТЕЛЯТ – ЕТАЛОН ЗА ФОРМИРАНЕ НА ДЕТСКАТА ЛИЧНОСТ

Катя Коруджийска, Янка Маринкова

Книжка 8
Книжка 7
ЗАЕДНО МОЖЕМ ПОВЕЧЕ

Диана Смиленова

Книжка 6
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 5
ВЪЗГЛЕДИТЕ НА ЖАН-ЖАК РУСО И ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ ЗА ВЪЗПИТАНИЕТО

Посвещава се на 180-ата годишнина от рождението на Любен Каравелов (1834 – 1879) Виолета Атанасова

LE PROJET PÉDAGOGIQUE, SOURCE DE MOTIVATION DANS L’ENSEIGNEMENT ET L’APPRENTISSAGE DU FLE

THE EDUCATIONAL PROJECT, MEANS OF MOTIVATION IN TEACHING AND LEARNING FLE

LA PÉDAGOGIE DU PROJET ET LA MOTIVATION DES ÉLÈVES POUR L’APPRENTISSAGE DU FRANÇAIS

PROJECT PEDAGOGY AND PUPILS’ MOTIVATION IN LEARNING FRENCH

Книжка 4
КАЖДЫЙ ДЛЯ МЕНЯ УЧИТЕЛЬ

Ш.А.Амонашвили

Книжка 3
АНТОАНЕТА ЙОВЧЕВА (1952 – 2014)

След трудна борба с тежката болест ни напусна един добър и мил човек, една светла личност – Анто- анета Йовчева, нашата обичана колежка Тони. Нейните колеги и приятели, многобройните автори и сътрудници на сп. „Начално образование“ и на сп. „Педагогика“ ще запазят завинаги спомена за нейната приветлива усмивка, за нейната отзивчивост и преда- ност към работата, за нейната широка култура и стре- меж към познание, към развитие. Родена на 20 март 1952 г. в София в интелигентно се- мей

Книжка 2
ПОСТМОДЕРНИЗЪМ И ВЪЗПИТАНИЕ

Клавдия Сапунджиева

ДЕТСКИ УНИВЕРСИТЕТИ

Боряна Иванова

ПРОФ. Д-Р ЕЛКА ПЕТРОВА

Има личности, в сиянието на които се оглеж- дат цяла плеада последователи, възпитаници, колеги; има личности, без които животът става по беден, дните по-еднообразни, защото в сър- цето остава празно място. Такава личност е професор, доктор на педа- гогическите науки Елка Петрова – най–големият ерудит в областта на предучилищното възпита - ние, учен с международно значение. Дълги години ще свеждаме глави пред нейна- та обаятелна личност, с искрена признателност ще си спомняме свидните

МЕЖДУНАРОДНЫЙ ЦЕНТР ГУМАННОЙ ПЕДАГОГИКИ

Международният център „Хуманна педагогика“ организира XIII педаго- гически четения в периода 20 – 23.03.2014 г. в гр.Тбилиси, Грузия. Форумът се организира със съдействието на грузинското правителство. „Учителят“ е темата, която ще обедини участниците: учители, експерти, родители, универ- ситетски преподаватели, представители на педагогическата общност от мно- го страни, за да се осъществи дискусия за мисията на съвременния учител в съвременния образователен контекст. Ръководството на

Книжка 1
ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА МОБИЛНОТО ОБУЧЕНИЕ

Стоянка Георгиева-Лазарова Лъчезар Лазаров

2013 година
Книжка 9
УЧИТЕЛИ ВЪЗРОЖДЕНЦИ В ТЪРНОВО

Венка Кутева-Цветкова

Книжка 8
ДИМИТЪР ДОНЧЕВ – С ВЪЗХИТА ЗА БЪЛГАРСКИЯ УЧИТЕЛ

100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ДИМИТЪР ЕВСТАТИЕВ ДОНЧЕВ (5.10.1913 – 15.02.1997)

Книжка 7
„СЛЪНЦЕТО“ НА ВЪЗПИТАТЕЛНАТА СИСТЕМА В ТВУ – РАКИТОВО

85 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА АНГЕЛ УЗУНОВ (1928 – 1999)

ЦЕННОСТИ И ДУХОВНО-НРАВСТВЕНО РАЗВИТИЕ НА МАЛКИЯ УЧЕНИК

Марияна Ешкенази, Гергана Фиданова, Марияна Вишева, Цветанка Годжилова

МАЛКИЯТ УЧЕНИК ЧЕТЕ

Марияна Механджиева Венета Велева

С БАБА И ДЯДО В КЛАС

Цветелин Горанов, Таня Илиева, Цветанка Берова, Нели Иванова, Борка Бончева

РОД РОДА НЕ ХРАНИ, НО ТЕЖКО МУ, КОЙТО ГО НЯМА!

Диляна Вачкова Евелина Димитрова

ДА ПОМОГНЕМ НА ДЕЦАТА ДА ОТВОРЯТ СЪРЦАТА СИ

Иванка Дебелушина Нина Маврикова

ДОБРОТО Е У ВСЕКИ

Мария Наскова

ОТЛИЧЕН ПЕДАГОГ, ПСИХОЛОГ И ПСИХОТЕРАПЕВТ

ДОЦ. СВЕТОСЛАВ СТАМЕНОВ (1939 – 2013)

Книжка 6
ТЕОРЕТИКО-ПРИЛОЖНИ ПРОБЛЕМИ НА КОНСТРУИРАНЕТО НА ТЕСТ ЗА НАЦИОНАЛНО ВЪНШНО ОЦЕНЯВАНЕ ПО „ЧОВЕКЪТ И ОБЩЕСТВОТО“ ЗА 4. КЛАС (2013)

Ваня Петрова, Цонка Каснакова, Мариан Делчев Жана Минчева Радостина Стоянова, Рада Димитрова Мария Темникова

MEDIA IN PRESCHOOL AGE OF CHILD’S LIFE

Sonja Petrovska Jadranka Bocvarova

Книжка 5
ШАЛВА АЛЕКСАНДРОВИЧ АМОНАШВИЛИ – УЧИТЕЛ ОТ БЪДЕЩЕТО

В сложното битие на науката и метамор- фозите на социалната реалност, неотменими и общовалидни остават само най-стойностни- те постижения и безспорни истини, които не само маркират и остойностяват територията на човешко познание, но извисяват самия чо- век, поддържат неговата вяра в доброто, под- хранват чувството му за собствена значимост, укрепват неговия дух. Приемайки извечните послания на класи- ческата философско-педагогическа мъдрост и дълбоко обвързан с педагогическата р

МАНИФЕСТ ГУМАННОЙ ПЕДАГОГИКИ

Преамбула 25 лет тому назад группа учителей новаторов провозгласила манифест „Пе- дагогика сотрудничества“ (Переделкино, 1986 год). В последующие годы были опубликованы отчеты встреч учителей новаторов, в которых рассматри- вались разные аспекты педагогики сотрудничества: „Демократизация лично- сти“ (Цинандали, Телавский район, Грузия, 1987 год), „Методика обновления“ (Москва, 1988 год), „Войдем в новую школу“ (Краснодарский край, 1988 год). Идеи педагогики сотрудничества воодушевленно

ПОРТФОЛИОТО НА УЧЕНИКА КАТО ПРОЦЕС НА САМОПОЗНАНИЕ

Радка Топалска Емилия Вълкова, Албена Атанасова

ДОПИРНИ СВЕТОВЕ

Албена Димитрова Стилияна Гронева

ПРЕДИ ГОДИНА И СЕГА

Веселка Аршинкова

Книжка 4
СВЕЩЕНИК ГЕОРГИ МАРИНОВ ПОЛУГАНОВ – ОСНОВАТЕЛЯТ НА УЧИЛИЩЕТО И ПЪРВИЯТ УЧИТЕЛ В ПОЛИКРАЙЩЕ

Георги Георгиев Трифонка Попниколова Марияна Георгиева–Гроссе

ЕВРОПЕЙСКИ ПРИКАЗКИ

Светла Попова

Книжка 3
ДА ОПАЗИМ ДЕТСКОТО ЗДРАВЕ!

Мая Топалова, Симона Пейчева

КАК ДА ОТГЛЕДАМЕ МАЛЪК ПРИРОДОЛЮБИТЕЛ?

Мадлена Николова Ани Цветкова

Книжка 2
Книжка 1
ИЗКУСТВОТО ЗА ПРЕВЕНЦИЯ НА АГРЕСИВНОТО ПОВЕДЕНИЕ НА ДЕЦАТА

Евгения Миланова Виолета Николова Величка Радева

ПРИЯТЕЛСТВОТО В ЖИВОТА НА ДЕТЕТО

Даниела Димитрова Красимира Василева

ПРЕДАЙ НАТАТЪК

Вилдан Мехмедова

ЗАЕДНО ДА БЪДЕМ ДОБРИ

(ПЕДАГОГИЧЕСКА СИТУАЦИЯ В ПОДГОТВИТЕЛНА ГРУПА)

ПРОФ. ДПН EЛКА ПЕТРОВА EДНА НЕЗАЛИЧИМА СЛЕДА В БЪЛГАРСКОТО ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБРАЗОВАНИЕ (1919 – 2012)

Почина проф. дпн Елка Петрова (20.ХІІ.2012 г.) – на- шата любима учителка по изкуството да се живее пъл- ноценно и професионално, създателката на науката за предучилищното възпитание на българските деца, пре- красната жена и велика майка, Неповторима, единствена, съвършена – това е нашата Елка: Примерът за всички нас – хилядите нейни студенти и последователи ! Елка Петрова винаги е първа, винаги е оригинална и авангардна; през 1950–1952 г. поставя началото на Висшия мето

2012 година
Книжка 9
ПЕДАГОГЪТ – РИЦАР НА ДЕТСТВОТО

Януш Корчак бе написал, че животът на великите хора е като легендите: труден, но красив. И се оказва пророчески прав, сякаш е писал за себе си! Наследник на семейство с богата духовна култура и традиции, останал отрано без баща, той не просто се справя с несгодите на сирачеството, но развива у себе си три могъщи извора на живот: любов към свободата и справедливостта, страст към знанието и творчеството, отдаденост на децата и тяхното щастие. Лекарят Корчак лекува децата и душите им. Безплатн

ЯНУШ КОРЧАК – ВЕЛИК ХУМАНИСТ И ПЕДАГОГ

„Със сила и мощ поведох своя живот, който беше привидно неподреден, самотен и чужд. За син избрах идеята да служа на детето и неговото дело. Привидно загубих.“ Бе лекар, писател, мислител. Бе философ, учен, моралист. Издател. Възпи- тател и педагог. Бе герой. Бе скромен. Във всяка от тези области той има изключителни постижения. В течение на по- вече от четиридесет години работи като педагог и писател. Четиридесет години безкористно служене на слабите и беззащитните. Създава съвременна кон

ЕВОЛЮЦИЯ НА ПРАВАТА НА ДЕТЕТО

„Детето има право на сериозно отношение към проблемите му, на справедливото им решаване.“

THE KORCZAK’S RIGHT TO SOCIAL PARTICIPATION OF CHILDREN THE CITIZENSHIP OF CHILDREN

A speech by Marek Michalak, the Ombudsman for Children, given during the seminar„The Polish-Israeli pioneer in the fi eld of human rights, Janusz Korczak (1879–1942) and today’s Convention on Children’s Rights as the part of the international law“, Geneva, the 6 of June 2009

ЗА ДЕТЕТО, ДЕТСТВОТО ИЛИ НАУКА ЗА НЕГО?

В памет на Януш Корчак – по повод 70 г. от неговата смърт и 100 г. от създаването на „Дом за сираци“ във Варшава Албена Чавдарова

Книжка 8
CHANGES IN UNIVERSITY TEACHING – THE ROAD FROM KNOWLEDGE TO COMPETENCIES

Slađana Anđelković Zorica Stanisavljević Petrović

ДОСТОЕН ЖИВОТ, ОТДАДЕН НА ПРОСВЕЩЕНИЕТО… ПРОФ. СТОЙКА ЗДРАВКОВА – ЕДИН СЪВРЕМЕНЕН БУДИТЕЛ НА 70 ГОДИНИ

Неуморна и взискателна! Енергична и всеотдай- на! Работохолик и перфекционист! Това е проф. д-р Стойка Здравкова! Не е за вярване, че в началото на ноември 2012 година навърши 70 години. И не е слу- чайно това, че тази светла дата е непосредствено бли- зо до Деня на будителите. А това, че проф . Здравкова е съвременен български будител, е толкова безспорно и видимо! 70–годишнината ù е един чудесен повод ретрос- пективно да си припомним и проследим най-значи-

Книжка 7
ОЧАКВАНА И ПОЛЕЗНА

Емилия Василева

Книжка 6
Книжка 5
ЦЕННО ПОМАГАЛО ЗА ПСИХОЛОЗИ И ПЕДАГОЗИ (Надежден инструмент за диагностициране смисъла на живота)

Любен Десев Минчев, Борис. Тест на Дж. Крумбъг и Л. Махолик за смисъл в живота. Българска версия. Варна, ВСУ „Черноризец Храбър“,

ГЕОРГИ MАВРОВ ЖИВОТ, ОТДАДЕН НА НАУКАТА И ОБРАЗОВАНИЕТО

Така най-общо, но и най-точно можем да охарак- теризираме дейността на ст. н. с. д-р Георги Петков Мавров. Той ни напусна неочаквано в края на април т.г. И до последния си ден не преставаше да се вълнува от проблемите на образованието. Споделяше инте- ресни мисли относно предстоящото приемане на За- кона за образованието. Пестелив на думи, но щедър на дела – това ясно проличава от неговата богата би- ография.

Книжка 4
ОЩЕ ЕДНА ИДЕЯ

Галина Стоянова

Книжка 3
С ИНОВАТИВЕН ПОГЛЕД КЪМ ЛИЧНОСТТА НА ДЕТЕТО

Маргарита Абрашева Любимка Габрова

БИЗНЕС ОБУЧЕНИЕ В ДЕТСКАТА ГРАДИНА

Красимира Костова Петя Драгоданова

ДЕТСКАТА БЕЗОПАСНОСТ

Любимка Габрова

БАБА ПРИКАЗКИ РАЗКАЗВА... (МИКС ОТ ПРИКАЗКИ)

Кева Захариева, Мария Мичева

Книжка 2
ДЕТЕ ПЪТУВА В АВТОМОБИЛА

Красимира Михайлова

ПРОТИВОПОСТАВЯНЕ

Пюрвя Ердниев, Б. Ердниев

ЗДРАВКА НОВАКОВА – ПРЕПОДАВАТЕЛ И ТВОРЕЦ

Седемдесетгодишният юбилей е вълнуващ повод да проследим трудния, богат и съдържателен професионално-творчески път на доц. д-р Здравка Новакова, да под- чертаем нейната важна роля за утвърждаване на дидактика на математиката като

IN MEMORIAM Иван Марев

Напусна ни проф. Иван Марев – философ, педагог, демократ, родолюбец. В далечната 1975 г., зареден с енергия, пълен с идеи, той създаде в Техническия

Книжка 1
ДЕЛЕГИРАНЕ НА ПРАВА ЧРЕЗ КОМИСИИТЕ В ДЕТСКАТА ГРАДИНА

Маргарита Абрашева Политиката, наречена управление на качеството, не е самоцел, нито поредна обра- зователна „мода“. Тя е практически необходима за поддържане от директора на учеб- ното заведение на един привлекателен образ в условията на конкуренция на пазара на учебни заведения. Това се отнася най-вече за детските градини. Политиката на упра- вление на качеството съдържа недостатъчно използван ресурс, включително за спечел- ване и запазване доверието на потребителя – родителите на децата,

ИНОВАЦИОННИ И ИНТЕРАКТИВНИ МЕТОДИ В КВАЛИФИКАЦИОННАТА ДЕЙНОСТ НА ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ КОЛЕКТИВ

Стоилка Ташева, Севда Лукайчева Развиващото се с динамични темпове общество в днешно време налага необ- ходимостта от иновационни промени в областта на образованието. И в предучи- лищната педагогика все по-често се търсят алтернативни педагогически техноло- гии както за възпитанието и обучението на децата, така и при провеждането на квалификационната дейност на самите педагози. Използването на интерактивните методи дава възможност да се възлагат за- дачи, които предполагат съвместна работа,

ТОВА ТРЯБВА ДА ГО ЗНАЕ ВСЯКО ДЕТЕ

Татяна Атанасова, Иванка Пампова

НА УЛИЦАТА Е ОПАСНО

Таня Янчева, Зоя Кацарова