Педагогика

2017/9, стр. 1236 - 1252

ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ МЕЖДУ ПОВИШАВАЩАТА СЕ ДИНАМИКА НА ДЕСТРУКТИВНОСТТА И ПРЕВЕНЦИЯТА НА ПРОБЛЕМНИТЕ ПОВЕДЕНЧЕСКИ ПРОЯВИ В УЧИЛИЩЕ

Резюме:

Ключови думи:

40 години Факултет по педагогика при Югозападен университет „Неофит Рилски“ 40 Years Faculty of Pedagogy at South-West University “Neofit Rilski”

Изворът на доброто е вътре у тебе самия.

Той няма да престане да шурти, додето ти го изкопаваш.

Марк Аврелий

Социалната дезорганизация и напрегнатостта в ежедневието на хората рефлектира върху функционирането на отделните институции, включително и върху живота в българското училище. Разнообразните форми на насилие в обществото ни детерминират проявите на агресия в междуличностното общуване в училищната среда. Особено тревожна е ситуацията, когато присъствието на насилие то и агресията в училищното всекидневие е продължително по времетрае не и се превръща в негова същностна особеност. Това задълбочава последиците от травматичните преживявания на потърпевшите, и не само на тях, и оказва влияние върху конструирането на реципрочни агресивни и деструктивни стратегии за адаптиране към съществуващите условия.

Въпросът за превенцията на детските и юношеските поведенчески отклонения на ниво училище и за отдиференцирането на неговите специфични отговорности, както и ролята във взаимодействието му с другите институции (семейство, полицейски служби, локална общинска администрация и пр.), не бива да бъдат подценявани. Усилията на обществото ни трябва да бъдат насочени не само към постигане на ефективна педагогическа и социалнопедагогическа намеса в специализираните институции, но най-вече към осъществяване на резултатна превантивна възпитателна дейност от най-ранна детска възраст. Необходимо е да се изгради оптимално действащ технологичен модел за взаимодействие между всички ангажирани институции за предпазване на децата от деформации в ценностната им система и извършване на противообществени и криминални прояви.

David Elkind подчертава идеята, че училището отразява състоянието на обществото и на семейството. В наши дни според автора училището е подложено на сериозна трансформация – независимо от съществуващите съзнателни програми и насоки за реформиране – просто в отговор на промените в обществото и в семейството. В последните десетилетия настъпват значителни структурни модификации в начина, по който разсъждаваме, възприемаме и оценяваме самите себе си и нашия свят. Тази реорганизация на мисленето ни за себе си и за света около нас се отразява в изкуството, научното познание, индустрията, междуличностните взаимоотношения и в нашите семейства. Тя се дефинира от изследователите като преход от модерност към постмодерност. Необходимо е да се отбележи, че училищната институция отразява тези изменения и днес тя е много по-различна от това, което беше само преди няколко десетилетия. Всичко това предпоставя неотложността на модернизацията и обновяването на училищните дейности не като следствие от съзнателно конструирани образователни реформи, а по-скоро като адаптивен отзвук на промените в семейството и в цялото общество (Elkin, 1995).

Модерното образование се фокусира върху адаптацията на младите хора към социалния свят, в центъра на вниманието са термини като „добре адаптирани“ или „дезадаптирани“ ученици. Успешното социално приспособяване на подрастващите в училището и в обществото се детерминира от начина, по който се осъществява приспособяването в рамките на семейната общност (Elkin, 1995). В постмодерното училище вниманието се измества от адаптацията към автономията на подрастващите. Самочувствието и самоуважението на учениците се превръща в централна тема в постмодернистките разсъждения на авторите, изследващи тенденциите в развитието на съвременната образователна система.

Възпитателният потенциал на училището е силно обвързан с начина, по който се осъществява общуването на децата в него, тъй като именно детските интеракции са своеобразна школа за формиране на социална компетентност. Проявите на агресивност и жестокост в общуването между учениците създават сериозни затруднения и са основен фактор, дестабилизиращ междуличностното взаимодействие в детската общност. В условията на стресови и силно фрустриращи ситуации често хората изгубват контрол над себе си, което сериозно дестабилизира и задълбочава невъзможността за пълноценно осъществяване на междуличностните интеракции. Училищната ситуация предоставя необходимите възможности за отработване на умения за адекватна реакция на учениците в подобни напрегнати моменти от тяхното ежедневие, за конструктивно справяне с тревожността и безпокойството, за овладяването на силния гняв и възмущението, породени от независещи от тях обстоятелства.

В контекста на засилващата се агресивност в междуличностното общуване и сериозните предизвикателства за цялостното личностно развитие на подрастващите е особено наложително възрастните хора в училище (училищно ръководство, педагогически съветници, учители, училищна охрана, помощен персонал и пр.) да реагират адекватно и своевременно при проявата на разнообразни форми на насилие между децата.

Изследванията на Gary Ladd и Kim Burgess установяват тесни връзки и зависимости между спецификата на взаимоотношенията между учителите и учениците, приятелските отношения със съучениците, агресивността и възможностите за успешна адаптация на малките ученици към училищната среда. Авторите твърдят, че конфликтите между учители и ученици увеличават вероятността от социална дисфункция, особено при агресивните ученици; някои форми на релационна подкрепа, като например приятелските отношения с връстниците, намаляват вероятността от социална дезадаптация предимно при агресивните ученици. Ненадеждните взаимодействия между учителите и учениците (особено при учениците със завишен агресивен рисков статус) увеличават значително вероятността от неприспособяване и дезадаптация към училищната среда (Ladd & Burgess, 2001: 1601). Проблемите в общуването с учителите в съчетание с отхвърлянето от връстниците генерират негативни преживявания, страх, безпокойство, гняв, разочарование и желание за отмъщение след учениците. Важно е да се подчертае, че ролята на учителите е ключова по отношение създаването на предпоставки за спокойна или напрегната атмосфера в класната стая, а и извън нея. Учителите могат да бъдат сериозен рисков, стресиращ фактор или пък да бъдат значим, защитен фактор, подкрепящ децата в процеса на тяхното собствено развитие. Ролята на учителя, като източник на подкрепа или на стрес в училищната среда, се подчертава от много автори в световната наука.

В последните години са получени твърде много научни доказателства, че проблемните детски и юношески поведенчески прояви са основен фактор за учителското „прегаряне“ (burnout – силна физическа и психическа преумора в резултат от продължителен стрес) и желанието на начинаещите учители да се откажат от професията (Allen, 2010). Важен е въпросът за подготовката на бъдещите учители за справяне с проблемните детски и юношески поведения, умението им да поддържат вътрешното си душевно равновесие и емоционалната си издръжливост на стрес.

Ентусиазмът в учителската професия е изключително важен фактор за постигане на високо качество както в процеса на възпитание, така и при обучението на подрастващите. Проблемните поведения на децата и юношите демотивират много учители, довеждат ги до отчаяние и дезориентация относно смисъла на всичко, което те правят в училище.

Thomas Farmer, Elizabeth Farmer, David Estell и Bryan Hutchins отбелязват, че насилието в училище се дължи на динамичното развитие на агресията у подрастващите. Концептуалната рамка на училищната социална динамика, която авторите разработват, предполага, че развитието на агресията и насилието в училище се детерминира както от динамичното развитие на стремежа за приобщаване към социалната среда в училище, така и на личните истории на младите хора, които са изложени на риск поради участието им в антисоциално поведение. Въз основа на тази перспектива авторите представят теоретична рамка за превенция на агресивното и насилническото поведение в училищата, която се допълва от установените всеобхватни модели за поддържане на общественото здраве (Farmer, Farmer, Estell & Hutchins, 2007: 197).

Предложената от Thomas Farmer, Elizabeth Farmer, David Estell и Bryan Hutchins концептуална рамка се фокусира върху взаимното допълване на трите нива на превенцията на и интервенцията, насочени към ефективното намаляване на тормоза и насилието в училище:

– универсални стратегии за справяне с нарастващата динамика на агресията и действията на „конвенционалните“ връстници, които насърчават и поддържат междуличностните конфликти в училищната среда;

– селективни стратегии за подкрепа на силните страни на най-уязвимата част от подрастващите, за предотвратяване на негативната реорганизация на тяхното развитие в обществото;

– насочени стратегии, включващи координирани действия на провайдъри (които предоставят социалнопедагогически услуги) за предпазване на най-рисковата част от младите хора (подрастващите с емоционални и поведенчески разстройства) (Farmer, Farmer, Estell & Hutchins, 2007: 197).

В контекста на световната наука проблемът за насилието в училищната институция се обсъжда с повишена загриженост и с необходимия акцент върху неговата значимост за личностното развитие и благополучието на подрастващите млади хора. Тази тенденция в развитието на научноизследователските търсения се допълва и с повишен акцент върху превенцията на асоциалното поведение в училищата (Hoagwood, 2000). Трите относително самостоятелни и взаимно допълващи се подхода – универсална, селективна и насочена стратегия, отразяват концептуалната рамка по отношение на превенцията, очертана от Института по медицина, САЩ (Mrazek & Haggerty, 1994). Универсалните стратегии (общоучилищната дисциплина, общоучилищните тренинги за развитие на социални умения) са разработени за насърчаване на поведенческите умения на всички ученици (Lewis, Powers, Kelk & Newcomber, 2002; Lewis, Sugai & Colvin, 1998). Функционалното предназначение на селективните стратегии е свързано с насочване и подпомагане на децата и юношите, при които се откриват рискове за развитието на противообществени модели на поведение1) (Farmer, Farmer, Estell & Hutchins, 2007: 197).

Според T. Farmer, E. Farmer, D. Estell и B. Hutchins програмните модели са особено полезни за определяне на ефикасността на превантивните подходи, но въпреки това училищата и свързаните с формалното образование доставчици на услуги (психично здраве, здраве, младежко правосъдие, социални дейности) трябва да разработят конкретни програми за превенция, които отговарят на специфичните нужди на децата и юношите в техните общности и които използват съществуващите личностни и контекстуални ресурси. За адекватното организиране на усилията на училищната администрация и педагогическия състав е необходима ясна и съобразена със социокултурния контекст концептуална рамка за общоучилищна система от превантивни намеси, които: 1) да обхващат различните нива на превенцията; 2) да стимулират подобряването и насърчаването на сътрудничеството в междуведомствената система за предоставяне на образователни и социални услуги (Farmer, Farmer, Estell & Hutchins, 2007: 197).

В развитието на научната концептуална рамка за предотвратяване на насилието в училище Thomas Farmer, Elizabeth Farmer, David Estell и Bryan Hutchins поддържат идеята, че деструктивното поведение в тази институция се дължи на динамичното развитие на агресията и конфликтите. Фокусът в научноизследователските търсения на авторите е върху разбирането за взаимодействието между индивидуалните и контекстуалните фактори при превенцията на агресивните детски и юношески поведенчески прояви. От позицията на екологичната перспектива те приемат, че изясняването на сложността на тормоза и агресията в училище изисква отчитането на две базисни постановки, а именно: 1) моделите на поведение трябва да се разглеждат във връзка с тяхната обществена функция; 2) факторите, детерминиращи деструктивността при децата и юношите, „работят“ заедно като система от ограничения (Farmer, Farmer, Estell & Hutchins, 2007: 198).

В научната литература са описани две основни стратегии за възпитанието на учениците в класната стая с цел подобряване на дисциплината и предпазване от проблемни поведенчески прояви: проактивни и реактивни стратегии. Най-обобщено, проактивни стратегии са тези, които учителят може да използва, за да се намали вероятността от деструктивно поведение в класната стая и са насочени към подобряване на ситуацията, преди проблемите да ескалират (например установяване на правила, използване на похвалата за насърчаване на положителното поведение и т.н.). Проактивните възпитателни стратегии може да бъдат концептуализирани като превантивни и позитивни по отношение управлението на поведението на учениците в училищната среда. Учителите стимулират желателното поведение на подрастващите посредством позитивната си реакция в конкретната житейска ситуация. Реактивните възпитателни стратегии обхващат реакциите на учителите, които възникват вследствие нежелателно детско и юношеско поведение (например вземане на мерки за понасяне на последиците от проблемните поведенчески прояви). Нагласата на учителите, които използват реактивните стратегии, е да реагират на нежелателното поведение, а не да насърчават желателното поведение на учениците (Clunies-Ross, Little & Kienhuis, 2008: 695).

Интересни и доста полезни за подобряване качеството на педагогическата практика са резултатите от проучванията на световноизвестни учени, свързани с по-дългосрочните ефекти от използването на реактивни стратегии за справяне с поведенчески проблеми при децата. Проведеното през 1999 година изследване на Gardner, Sonuga-Barke и Sayal за разкриване влиянието на родителския стил на възпитание върху развитието на поведенческите проблеми при 3-годишните деца установява, че родителите на децата, които имат по-ниски нива на проблемни поведенчески прояви, използват проактивни, а не реактивни стратегии за възпитание. Освен това изследователският колектив получава доказателства, че използването на реактивни възпитателни стратегии при 3-годишните деца прогнозира задълбочаване на поведенческите проблеми на 5-годишна възраст. Анализът на резултатите от проучването убедително потвърждава, че реактивните стратегии са по-малко ефективни в сравнение с проактивните стратегии за възпитание (Clunies-Ross, Little & Kienhuis, 2008: 696).

Тези данни представляват сериозно научно доказателство за необходимостта от приложението на проактивни стратегии за възпитание в педагогическата реалност (при възпитателните интеракции във всички възпитателни фактори) и предпазване от използване на реактивни стратегии, ако действително искаме нещо да подобрим в живота на детето и да го стимулираме към личностно израстване и промяна. Овладяването на принципите на проактивното общуване в училищната среда може да има позитивен ефект и върху учителя, който го използва във възпитателната си практика. Установено е, че негативните начини на реакция, използването на продължителни забележки, наставления и наказания изтощават педагозите и блокират вътрешноличностните им ресурси за по-оптимално справяне с професионалните задачи. Коренната промяна в начина на междуличностно взаимодействие в училищната среда и преориентацията на учителите от негативизъм (налагане на забрани, използване на забележки, критикуване, сарказъм, подигравки, наказания) към позитивно разрешаване на проблемите (насърчаване на позитивните поведенчески прояви) в общуването с учениците има много по-силен ефект в дългосрочен план и съдейства за създаване на благоприятна възпитателна среда. На този аспект от подготовката на бъдещите педагози трябва да се отдели специално внимание, тъй като реалното приложение на такива възпитателни стратегии се детерминира от спецификата на тяхната личностна философска ориентация и нагласа към живота.

Не е достатъчно подготовката на бъдещите педагози да бъде фокусирана предимно към обогатяване на тяхното познание за такива възпитателни стратегии, най-съществената част е вътрешното приемане на нов начин за общуване с хората, като цяло, изграден на принципите на взаимното уважение, взаимното доверие и взаимното разбиране. Много автори доказват положителните ефекти на проактивните стратегии, въпреки това в практиката голяма част от учителите не ги използват достатъчно. Те са склонни по-често да реагират чрез правене на забележки, наказване и заплашване при демонстриране на проблемни поведения от учениците. Изследването на Martin, Linfoot и Stephenson (1999), проведено в австралийски начални училища, показва, че причината за недостатъчното използване на проактивните стратегии е в ниските нива на информираност и разбиране на учителите за начините, чрез които могат да ги прилагат в практиката си. Следователно съществува разлика между това, което учените знаят за ефективното управление на поведението в класната стая, и действителното приложение на тези знания в педагогическата практика от учителите в развитите страни (Clunies-Ross, Little & Kienhuis, 2008: 696).

В нашата страна този проблем въобще не се обсъжда, съществуват отделни разработки в контекста на мениджмънта на ученическия клас, които не интерпретират конкретните измерения на проблема от позицията на възпитанието на подрастващите млади хора. Голяма част от педагогическите разработки, които обсъждат визираните проблеми, представят възпитанието твърде абстрактно, от позициите на изчерпали своите ресурси концепти от императивната педагогика или използват без необходимото адаптиране понятийно-терминологичен апарат, който е създаден в друг социокултурен и езиков контекст. В областта на концептуалните разсъждения за възпитанието са необходими фундаментални изменения, съобразени с новите житейс ки реалности и тенденциите в развитието на съвременното общество.

Penny Clunies-Ross, Emma Little и Mandy Kienhuis отдиференцират следните проблемни детски поведенчески прояви при изследваните от тях деца в начална училищна възраст: бърборене и обсъждане на глас, когато някой друг говори; възпрепятстване работата на другите ученици; безделие/мудност; неподчинение; физическа агресия; ставане от чина по време на час; вдигане на шум; безредие; закъснения и т.н. Проактивните стратегии, които най-често се използват от учителите, са: 1) Активно слушане и договаряне на ангажиментите; 2) Възпитаване на умения за справяне на децата с житейски проблеми; 3) Изменения в обичайния стил на общуване с децата; 4) Отделяне на време и енергия за подпомагане на децата; 5) Проучване на научни разработки по съответния проблем и обогатяване на познанието; 6) Подсигуряване на адекватно възпитание и подкрепа на децата; 7) Излагане на целите и очакванията във връзка със спазването на установените стандарти и правила и т.н. Реактивните стратегии, които преобладават в педагогическата практика на австралийските начални училища, са следните: 1) Препоръчване на медикаментозно лечение; 2) Използване на наставления и заплахи; 3) Използване на наг ради и наказания; 4) Отдалечаване и силно дистанциране от детето; 5) Използване на телесни наказания и т.н. (Clunies-Ross, Little & Kienhuis, 2008: 700).

Според Bill Rogers и Elizabeth McPherson децата усещат интуитивно увереността и истинността на хората, с които общуват. Те разпознават учителите, които са несигурни в себе си и в това, което казват, нямат ясна визия за нещата, които вършат, и „не правят това, което казват“. Също така те разбират, когато учителят „си знае работата“ и е вътрешно убеден в това, което прави. Такива учители могат да вдъхновяват, да ентусиазират децата в процеса на собственото им развитие. По този начин те ще изпълняват пълноценно и възпитателната си роля, която се свързва със стимулирането и насърчаването на цялостното личностно развитие на всяко дете и интегрирането му в детската общност (детска група, ученически клас, група по интереси, спортен клуб и т.н.) (Rogers & McPherson, 2008: 3).

Bill Rogers и Elizabeth McPherson споделят, че „като учители, ние успяваме да постигнем лидерството в зависимост от степента, в която сме в състояние“ да усъвършенстваме следното:

– начина на разговаряне, който използваме ежедневно в обшуването си с децата, за установяване на атмосфера на спокойствие, сигурност и комфорт;

– установените правила и норми, процедурните стандарти и изискванията, които сме съобщили още в началото на общуването си с децата;

– способността ни да формираме усещане за предвидимост и сигурност в класната стая, да осъществяваме контрол и да регулираме събитията, които се случват там (Rogers & McPherson, 2008: 3).

Авторите правят разлика между „контролиране на детето“ и контролирането на ситуациите и условията, в които учителите осъществяват ръководството, надзора, дисциплината и насърчават психосоциалното развитие на подрастващите. Поощряването и стимулирането на детското развитие се осъществява посредством внимателното планиране на дейностите, създаването на ясни и справедливи правила, цялостната организация на учебно-възпитателната дейност в класната стая и синхронизирането между преподаване и учене (Rogers & McPherson, 2008: 3).

Голяма част от учителите въобще не обмислят предварително начините, чрез които да реагират на предизвикателните детски и юношески поведенчески прояви. Най-същественото при дисциплината е, че дава възможност на децата да добият ясна представа за собственото си поведение. Те имат нужда да разберат, че някои поведенчески прояви са не само безполезни и необмислени, но те също са погрешни и несправедливи. Дисциплината никога не е (а и не трябва да бъде) просто самоцелна – тя трябва да даде възможност на децата да осъзнаят значимостта на своето поведение и отговорността си към себе си и към другите. Установените правила и норми в класа (предварително обмислени, ясни, справедливи) също фокусират вниманието на учениците върху личната отговорност. Възпитанието в класа научава детето на отговорно и хуманно отношение както към себе си, така и към хората, с които общува. Установяването на правила и тяхното спазване подпомага личното развитие на детето, но не бива да се стига до крайности по отношение ограничаването на неговата инициатива и свободна воля (Rogers & McPherson, 2008).

Според Bill Rogers и Elizabeth McPherson добрата дисциплина има няколко основни функции.

1. Тя осигурява безопасна близка среда. Изключително важно е, че отговорното поведение се научава, признава и оповестява, поддържа и насърчава.

2. Тя научава децата на отговорно поведение. Децата се научават да изразяват любезното си отношение към другите по различен начин (например да използват думите: „моля“, „благодаря“, „извинете“, „може ли да взема... “ и т.н.). Дисциплината в ученическия клас съдейства за развитието на чувството за лична отговорност, учениците научават, че в общуването между хората трябва да има ясни и справедливи правила, и всеки човек е отговорен както за собственото си здраве и благополучие, така и за благополучието на останалите хора.

3. Добрата дисциплина в ученическия клас е превантивна. Децата осъзнават, че в поведението на хората съществуват разумни и справедливи граници.

4. Добрата дисциплина дава възможност за формиране на чувството за справедливост (Rogers & McPherson, 2008: 4 – 5).

При изпълнението на професионалната им роля често от учителите се изисква да се справят с предизвикателството да балансират между текущото благосъстояние и правата на групата и поведението на един или двама души. Много често те казват на децата какво не трябва да правят („не викай...“, „недей да ме прекъсваш...“, „не се блъскайте...“ и т.н.), вместо какво е необходимо да се направи. Използването на т. нар. „не“ съобщение е може би една от най-често използваните думи при възпитанието, заедно с въпроса „защо“ („защо направи така...“, „защо крещиш...?“) (Rogers & McPherson, 2008: 3). Този начин на комуникация е изключително неефективен и блокира възможността на учителя да изпълнява пълноценно възпитателната си роля.

Важно условие е да се дава възможност на децата да се чувстват спокойни и приети, уважавани и подкрепяни от учителя. По този начин се осигурява изграждането на стимулираща и подпомагаща личностното развитие на учениците образователна среда.

Peggy Hester представя позицията си относно основните проактивни стратегии за подпомагане и поддържане на положително детско поведение и подобряване на семейните и училищните взаимовръзки в следния обобщен вид:

– установяване на училищен климат, който поддържа позитивното детско поведение;

– реализиране на високи стандарти на подходящо поведение през целия ден във всички училищни контексти;

– определяне на очакванията за подходящо поведение в класната стая и навсякъде в училището;

– нарастване на предвидимостта в ежедневието (например да се направят описи, програми; да се осъществява подготовка за училищни промени и преходни периоди; очертаване и моделиране на подходящи реакции в общуването);

– формиране на умения за самопревъзпитание (к.м. – С.П.), замяна на неморалното поведение с приемливи поведенчески прояви на учениците;

– утвърждаване силата на духа, устойчивостта, ефикасността, уменията и способностите на децата – учебни и неучебни;

– даване на ясни инструкции и придържане към определени начини на действие чрез съответните ефекти като следствие от конкретното подходящо и неподходящо детско поведение;

– поддържане и утвърждаване на уменията за социална комуникация на учениците;

– вслушване в децата и поддържане на взаимната връзка с тях;

– позитивно реагиране, когато детето изпраща сигнали или се опитва да комуникира (например реакцията както при вербални, така и при невербални инициативи);

– използване на позитивни и насърчаващи действия (например отзивчивост, чувствителност) в интеракциите;

– усъвършенстване на собствените позитивни умения за общуване, така че учениците да научат подходящите за възрастта начини за взаимодействие;

– моделиране на адекватни стратегии за социална комуникация;

– приспособяване на подкрепата и научаване на детето чрез надграждане на това, което то разкрива, съобразяване с текущото ниво на развитие и постепенно подпомагане прехода към следващите етапи в развитието на детето; насочване към потребностите, за да се подсигури ефективното развитие на компетентността (к.м – С.П.) (например разширяване на това, което детето казва, или се търси допълнителна информация от него за случилото се);

– последователност в прилагането на поведенческите стратегии за подпомагане по всяко време и при всякакви условия, но трябва да се вземат предвид специфичните силни и слаби страни на всяко дете (Hester, 2002: 37).

Поведенческите проблеми на учениците във всички възрастови периоди представляват особено значимо предизвикателство пред образователната система. P. Hester изтъква, че след като поведенческите проблеми възникнат, те са склонни да продължат да съществуват и да се активизират в определен период от живота на детето, като по този начин го поставят в повишен риск от негативни взаимоотношения с членовете на семейството, учителите и съучениците (Hester, 2002: 33).

За Peggy Hester успешната превенция е свързана с умението на учителя да идентифицира децата с висок риск от развитие на тежки поведенчески проблеми и да обхване в превантивните дейности колкото се може повече хора, с които детето си взаимодейства. Както подчертава авторката, успешната намеса зависи и от сложното взаимодействие (комплексно-интегративното взаимодействие) между детето и тези хора (родители, учители, съученици и други възрастни). Съответно ефективността на всяка превенция и намеса се повишава значително, когато учителят си сътрудничи с родителите и взаимно синхронизират своите усилия за предпазване или преодоляване на деструктивни поведенчески прояви на учениците (Hester, 2002).

Първата стъпка в създаването на учебна среда, която благоприятства развитие на позитивно поведение на учениците е предефинирането (коренно различно определяне) на училищната култура (Hester, 2002: 35). Това означава, че фокусът трябва да бъде насочен към стимулиране на положителните аспекти на детските поведенчески прояви. Обикновено се практикува въвеждането на общоучилищен „рефрейминг“ (коренна промяна в начина на мислене) на правилата и очакванията, както и на начина, по който те се представят пред учениците. Характерното за този подход е, че учителите трябва да се откажат от заядливото и критично отношение към учениците, които демонстрират неприемливо поведение. Акцентът е върху ангажираността на децата в положителни взаимодействия и стратегии, които стимулират и подпомагат изграждането на социалните им умения. В това отношение от значение е предоставянето на ясни очаквания и насърчаването на подходящо поведение (Hester, 2002: 35).

Kerr и Nelson (2002) установяват, че по-голямата част от учителите признават необходимостта от последователност и структуриране на средата в класната стая, което изисква изготвяне на графици, програми; очертаване и моделиране на подходящи реакции в общуването на учениците с възрастни и връстници, както и създаване на възможности за практикуване на позитивни стратегии за социална комуникация (Hester, 2002: 35).

Важни условия за ефективното научаване на подходящи социални умения са систематичността и прякото участие на учениците в превантивните дейности. Според Kaiser и Hester (1997) чрез моделиране, ролеви игри и поведенческо упражняване, както и посредством индивидуални интерактивни игрови сесии, децата в риск развиват и усъвършенстват комуникативните си умения (Hester, 2002: 35).

Като основен акцент в литературата, посветена на тази проблематика, се отделя на ролята на позитивното стимулиране на учениците чрез похвалата. Насърчаването на социално желателно поведение се осъществява, когато учителите проявяват повече отзивчивост и чувствителност към потребностите и проблемите на своите ученици. Начинът на разговаряне между учителя и ученика също има изключително значение. Например, ако учител на деца в начална училищна възраст използва специфични стратегии, като позволява на всяко дете да говори спокойно за това, което го интересува и притеснява, и го изчаква да започне разговора, да има възможност да изрази вербално и невербално своите притеснения и безпокойства, това ще се отрази благоприятно върху детето и може да насърчи ефективната комуникация (Hester, 2002: 35 – 36).

Подходите, насочени към подобряване на обстановката в класната стая и цялостната училищна среда, включително и редуцирането на отрицателните последици от разрушителните и смущаващи поведенчески прояви, може да съдействат за повишаване ефективността на обучението и възпитанието както на учениците, които демонстрират нежелателно поведение, така и на техните съученици.

Epstein, M. и неговите колеги предлагат конкретни препоръки към учителите (в средното детство), които са насочени към подпомагане на техните усилия за справяне с проблемните поведенчески прояви на учениците.

1. Определяне спецификата на проблемното поведение и на условията, които го пораждат и подсилват. Всеки учител е изпитвал многократно затруднения или е попадал в изключително трудни и напрегнати ситуации в опитите си да се справи с конкретни поведенчески проблеми на отделни ученици, които не проявяват отзивчивост към превантивните му усилия. Тъй като изследванията показват, че успехът на превантивните намеси зависи от идентифицирането на специфичните условия, които провокират и затвърждават поведенческите проблеми (т.е. поведенческите прояви в „миналото“, тяхната история и „последиците“), ние препоръчваме на учителите внимателно да проучат условията, в които проблемното поведение може да се очаква да се прояви или да не се прояви. По този начин учителите могат да използват тази информация при разработването на конкретни превантивни инициативи, които да отговарят на индивидуалните потребности на ученика и да съответстват на обстановката в класната стая.

2. Модификация на образователната среда за намаляване на проблемното поведение. Много фокусирани върху класната стая интервенции за намаляване на проблемното поведение на учениците трансформират или отстраняват факторите, които ги провокират. Тези активиращи проблемните поведения фактори може да са резултат от несъответствието между обстановката в класната стая или образователните изисквания и възможностите, предпочитанията или уменията на учениците.

3. Научаване и насърчаване развитието на нови умения за увеличаване на подходящото поведение и поддържане на позитивната атмосфера в класа. Препоръчваме учителите активно да възпитават у своите ученици подходящи и социални и поведенчески умения, които да променят проблемните поведения, като използват стратегии, насочени към отделни ученици и към целия клас. По този начин учителите ще стимулират учениците с проблемно поведение да осъзнаят как, кога и къде да използват тези нови умения; ще дадат шанс на учениците да изпробват публично желателното поведение; ще стимулират изграждането на положителен климат в класа; като по този начин ще управляват последствията от „променените“ поведенчески прояви на учениците и прилагането на адаптивните умения в общуването с техните съученици и преподаватели.

4. Изграждане на взаимодействия с колегите и семействата на учениците за поддържане на перманентно консултиране и подкрепа. Социалните взаимодействия и възможностите на сътрудничеството могат да играят важ на роля в подкрепата на учителите за управление на разрушителното поведение в своите класове. Ние препоръчваме на учителите да се възползват от тези взаимоотношения в намирането на начини за справяне с проблемното поведение на отделни ученици и много внимателно да се проучи мнението на родителите, на педагогическия и помощния състав в училището като съпартньори, които могат да дадат предложения за нови идеи, стратегии и подкрепа.

5. Да се прецени дали общоучилищните програми, свързани с управлението на поведенческите проблеми, гарантират насърчаването и прилагането на ефективни стратегии за предпазване от деструктивни поведенчески прояви и подпомагат утвърждаването на положителни взаимодействия. Началните учители в сътрудничество с целия училищен персонал (администраторите, класните ръководители, педагогическите съветници и ресурсните учители) може да се възползват от общоучилищната програма за предпазване от проблемно поведение и да насърчават изграждането на позитивни взаимоотношения между учениците и училищния персонал. Този аспект на системния подход изисква споделена отговорност от страна на целия училищен персонал, и особено на администраторите, които създават и подкрепят общоучилищните практики на учителите в техните класни стаи и извън тях (Epstein, Atkins, Cullinan, Kutash & Weaver, 2008: 6 – 7) (к.м. – С.П.).

Изпълнението на възпитателната роля на учителите е свързано с изключително напрежение и изисква много по-високи нива на компетентност. Отдадеността на учителя в изпълнението на възпитателната роля е свързана с повече разход на физическа и психическа енергия. Усилията, насочени към подобряване на детското поведение, изискват задълбочени познания, емоционална устойчивост, толерантност, търпимост, креативност и доброта. Не всеки може да издържи на това натоварване и обикновено учителите абдикират от възпитателната роля, като прехвърлят отговорността към родителите.

Според Epstein и неговите колеги най-съществена роля в превенцията има създаването на положителни взаимодействия между учителите и учениците, както и между самите ученици. Съществуват множество научни доказателства за взаимната зависимост между позитивните интеракции с учителите и обогатяването на социалните умения на учениците, емоционалната регулация, мотивацията, ангажираността и синхронизирането при изпълнението на правилата и очакванията в ученическия клас и постиженията в овладяването на учебния материал. В научната литература са отбелязани също връзки и между негативните взаимодействия с учителите и увеличаването на риска от учебна неуспеваемост (Epstein, Atkins, Cullinan, Kutash, & Weaver, 2008: 8) (к.м. – С.П.).

Учителите изразяват отношението си към учениците, показват топлина, уважение, съпричастност с дребни и непретенциозни действия, като например обръщат се с малки имена към тях, защото се срещат всеки ден и прекарват голяма част от времето заедно, усмихват се, когато разговарят с тях, поддържат физически контакт с очите и т.н. Те също така могат активно да подпомагат децата в изграждането и поддържането на партньорски взаимоотношения с техните съученици. В ситуациите, когато възникват разногласия, те могат да изслушват внимателно всички засегнати, да проявяват съпричастност, за да подпомогнат разрешаването на проблемите в общуването. Greenberg твърди, че поощряването на емоционалното и социалното развитие на децата може да подобри техните междуличностни интеракции и отношението им към училището, което, от своя страна, ще доведе до преодоляване на проблемните поведения (Epstein, Atkins, Cullinan, Kutash & Weaver, 2008: 8) (к.м. – С.П.).

Създаването на благоприятни възможности за изграждане и поддържане на доверителни и конструктивни взаимоотношения в ученическия клас, а и извън него (в общуването с други съученици), за съвместно решаване на проблемите, а не за тяхното отричане или прикриване, е от решаващо значение за ефективното справяне с поведенческите проблеми на учениците.

Нарастващата динамика на деструктивността и агресивността в съвременното българско училище изисква поставянето на съответните акценти върху превантивните аспекти на възпитанието. Спецификата на конкретната дейност, свързана с предпазване от насилие и тормоз в училищната среда, се детерминира от етиологията на разнообразните форми на асоциално поведение на учениците.

Създаването на благоприятни условия за преодоляването на визираните проблеми в училищна среда предопределя необходимостта от усъвършенстване подготовката на педагогическите кадри за ефективно осъществяване на превантивната възпитателна дейност. Важно е да се подчертае, че качеството на превенцията на ниво училище, а до известна степен и на ниво семейство, зависи особено много от професионалната компетентност на учителя, и най-вече – от умението му да изпълнява пълноценно възпитателната си роля, да насърчава подходящото детско поведение и да се справя ефективно с поведенческите проблеми на учениците. Учителите, които срещат трудности в справянето с предизвикателните детски поведенчески прояви и агресията между учениците, могат да потърсят съдействие от съответните специалисти (психолози, педагогически съветници, социални работници и пр.), които имат необходимата компетентност в преодоляването на проблеми от такъв характер.

NOTES/БЕЛЕЖКИ

1. Conduct Problems Prevention Research Group, 1999, 2002.

REFERENCES/ЛИТЕРАТУРА

Allen, K. (2010). Classroom Management, Bullying, and Teacher Practices. The Professional Educator, 34, 1.

Clunies-Ross, P., Little, E. & Kienhuis, M. (2008). Self-reported and actual use of proactive and reactive classroom management strategies and their relationship with teacher stress and student behavior. Educational Psychology,6, 693 – 710.

Elkin, D. (1995). School and family in the postmodern world. Phi Delta Kappan, 1, 8.

Epstein, M., Atkins, M., Cullinan, D., Kutash, K. & Weaver, R. (2008). Reducing Behavior Problems in the Elementary School Classroom: A Practice Guide. Washington: Institute of Education Sciences.

Farmer, T., Farmer, E., Estell, D. & Hutchins, Br. (2007). The Developmental Dynamics of Aggression and the Prevention of School Violence. Jurnal of Emotional and Behavioral Disorders, 4, 197 – 208.

Farmer, T. Xie, H. (2007). Aggression and School Social Dynamics: The Good, the Bad, and the Ordinary. Journal of School Psychology, 45, 461 – 478.

Hester, P. (2002). What Teachers Can Do to Prevent Behavior Problems in Schools? Preventing School Failure, 1, 33 – 38.

Ladd, G. & Burgess, K. (2001). Do Relational Risks and Protective Factors Moderate the Linkages between Childhood Aggression and Early Psychological and School Adjustment? Child Development, 5, 1579 – 1601.

Rogers, B. & McPherson, E. (2008). Behaviour Management with Young Children. Crucial First Steps with Children 3 –7 Years by the best setting author of Classroom Behaviour, London: Sage Publications Ltd.

Popova, Sn. (2002). Savremennost i vazpitanie. Blagoevgrad: N. Rilski [Попова, Сн. (2002). Съвременност и възпитание. Благоевград: Н. Рилски].

Popova, Sn. (2011). Prevantivnite aspekti na vazpitanieto. Sofia: PROPELER [Попова, Сн. (2011). Превантивните аспекти на възпитанието. София: ПРОПЕЛЕР]. implement adequate preventive initiatives related to prevention of destructive and violent behavior of adolescents.

2025 година
Книжка 9s
Книжка 9
DEVELOPMENT OF DEMOCRATIC CULTURE THROUGH CONTENTS ABOUT THE ROMA IN CLASSROOM TEACHING – STUDENTS’ PERCEPTION

Aleksandra Trbojević, Biljana Jeremić, Hadži Živorad Milenović, Bojan Lazić

Книжка 8
КАТЕГОРИАЛНИ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИНФОРМАЦИОННО-КОМУНИКАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ В ОБУЧЕНИЕТО НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ СЪС СОП

д.п.н Мира Цветкова-Арсова, Данка Щерева, Славина Лозанова, Маргарита Томова

Книжка 7
ВРЪЗКА НА СОЦИАЛНО-ЕМОЦИОНАЛНОТО С КОГНИТИВНОТО РАЗВИТИЕ В ПРИОБЩАВАЩА СРЕДА

Милен Замфиров, Маргарита Бакрачева, Емилия Евгениева

Книжка 6
КОГНИТИВНО РАЗВИТИЕ НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ, ОБХВАНАТИ В ПРИОБЩАВАЩОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Милен Замфиров, Емилия Евгениева, Маргарита Бакрачева

Книжка 5
COMPETENCE FOR SOCIAL PEDAGOGICAL PRACTICE: WHAT DO STUDENTS TELL US?

Maya Tcholakova, Marina Pironkova, Aleksandar Ranev, Yana Staneva

MULTIMODAL COMMUNICATION IN PHYSICAL EDUCATION CLASSES

Cristiana Lucretia Pop, Cristina Filip

Книжка 4s
GAMES IN FUNCTION OF DEVELOPMENT OF MULTIPLICATION SKILLS

Dasare Sylejmani, Vesna Makashevska, Jasmina Jovanovska

Книжка 4
ИЗПОЛЗВАНЕ НА СИСТЕМИТЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОБУЧЕНИЕТО В КОНТЕКСТА НА ИНТЕРАКТИВНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Силвия Парушева, Борис Банков, Гергана Касабова, Петя Страшимирова

MILITARY AND SOCIAL THREATS AS DETERMINANTS OF THE DEVELOPMENT OF CONTEMPORARY UKRAINIAN HIGHER EDUCATION

Mykola Pantiuk, Tetiana Pantiuk, Nataliia Bakhmat, Olena Nevmerzhytska, Svitlana Ivakh

STEM ОБУЧЕНИЕ НА СТУДЕНТИ ПЕДАГОЗИ В ТРАНСДИСЦИПЛИНАРНА ОБРАЗОВАТЕЛНА СРЕДА

Любен Витанов, Николай Цанев, Людмила Зафирова, Гергана Христова, Катерина Динкова, Калина Георгиева, Жорж Кюшев, Здравка Савчева

ИЗСЛЕДВАНЕ И АНАЛИЗ НА НАГЛАСИТЕ НА СТУДЕНТИТЕ ПРИ ИЗПОЛЗВАНЕ НА ГЕНЕРАТИВЕН ИНСТРУМЕНТ НА ИЗКУСТВЕН ИНТЕЛЕКТ

Николай Янев, Иглика Гетова, Теодора Христова, Ива Костадинова, Георги Димитров

Книжка 3
ДРУГИЯТ КАТО ЦЕННОСТ В УЧИЛИЩЕ

Александър Кръстев

Книжка 2
ASSESSMENTS OF TEACHERS AND PARENTS OF CHILDREN WITH DEVELOPMENTAL DISABILITIES ON INCLUSION IN PRE-SCHOOL INSTITUTIONS

Zagorka Markov, Hadzi Zivorad Milenovic, Biljana Jeremic, Radmila Zecevic, Milica Pavlovic

Книжка 1s
ПРИЛОЖЕНИЕ НА СРЕДСТВАТА ЗА ДОПЪЛВАЩА И АЛТЕРНАТИВНА КОМУНИКАЦИЯ В ОБРАЗОВАТЕЛНИТЕ ИНСТИТУЦИИ В БЪЛГАРИЯ

. Неда Балканска, . Анна Трошева-Асенова, . Пенка Шапкова, Снежина Михайлова

USE OF ARTIFICIAL INTELLIGENCE IN FOREIGN LANGUAGE TEACHING

Ekaterina Sofronieva, Christina Beleva, Galina Georgieva

Книжка 1
Скъпи читатели, автори, приятели на списание „Педагогика“,

В началото на 2025 година в първия брой на нашето списание „Педагогика“ бих искала от името на редакционната колегия и от мое име да Ви пожелая здраве, творческо вдъхновение и професионално удовлетворение от прино- са Ви към педагогическата наука и практика! Вярвам и се надявам, че списание „Педагоги- ка“ ще продължи да осигурява платформа за научен, обективен и откровен диалог, базиран на резултати от научни изследвания, за насто- ящето и бъдещето на обучението и образова- н

2024 година
Книжка 9s
Книжка 9
ANALYSIS AND IMPROVEMENT OF VIDEO LEARNING RESOURCES IN SMALL-SCALE LEARNING SCENARIOS

César Córcoles, Laia Blasco-Soplon, Germán Cobo Rodríguez, Ana-Elena Guerrero-Roldán

Книжка 8
АНГАЖИРАНОСТ КЪМ УЧЕНЕ ЧРЕЗ ИЗПОЛЗВАНЕ НА СМАРТ ТЕХНОЛОГИИТЕ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Кирилка Тагарева, Дора Левтерова-Гаджалова, Ваня Сивакова

Книжка 7
Книжка 6
Книжка 5s
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА НА СТАЖАНТСКАТА ПРАКТИКА ПРЕД СТУДЕНТИ – БЪДЕЩИ УЧИТЕЛИ

Илиана Петкова, Марияна Илиева, Владислава Станоева, Георги Чавдаров

Книжка 5
FEATURES OF SPEECH COMPREHENSION TRAINING OF CHILDREN WITH AUTISM SPECTRUM DISORDERS

Maryna Branytska, Svitlana Myronova, Svitlana Mykhalska

OVERVIEW OF THE STEM EDUCATION IN ISRAEL

Aharon Goldreich, Elena Karashtranova

Книжка 4
НАГЛАСИ НА СТУДЕНТИТЕ КЪМ СМАРТ ТЕХНОЛОГИИТЕ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Дора Левтерова-Гаджалова, Кирилка Тагарева, Ваня Сивакова

PROFESSIONAL SUPPORT FOR YOUNG RESEARCHERS

Emina Vukašinović, Marija Veselinović, Milan Milikić

РОБОТИТЕ В ОБУЧЕНИЕТО – ОБРАЗОВАТЕЛНА STEAM ИГРА

Мария Желязкова, Михаил Кожухаров, Даниела Кожухарова

Книжка 3s
Книжка 3
ATTITUDES AND EXPERIENCES OF THE PRESCHOOL TEACHERS IN THE APPLICATION OF DIGITAL TECHNOLOGIES IN ENVIRONMENTAL EDUCATION

Nataša Branković, Gordana Kozoderović, Biljana Jeremić, Danijela Petrović, Bojan Lazić, Slavica Karanović

ДИГИТАЛНИ ТЕХНОЛОГИИ В ПОДКРЕПА НА УЧЕНЕТО

Стоянка Георгиева-Лазарова, Лъчезар Лазаров

PREPARATION OF FUTURE TEACHERS FOR ORGANISING A HEALTH-PRESERVING INCLUSIVE SPACE IN EDUCATIONAL INSTITUTIONS

Nadiya Skotna, Tetiana Nadimyanova, Anna Fedorovych, Myroslava Sosiak, Oksana Yatsiv

Книжка 2s
Книжка 2
ОТ РИСУНКА – КЪМ СНИМКА

Камен Теофилов

Книжка 1s
Книжка 1
„ВТОРОТО“ БЪЛГАРСКО УЧИЛИЩЕ. ГЕНЕЗИСЪТ

Пенка Цонева, Бистра Мизова

2023 година
Книжка 9
EXPLORING THE NARRATIVE IDENTITY OF HUNGARIAN TEACHERS IN SLOVAKIA

Patrik Baka, Terézia Stredl, Kinga Horváth, Zsuzsanna Huszár, Melinda Nagy, Péter Tóth, András Németh

Книжка 8
A QUALITY “ONLINE” TEACHER – WHAT DO STUDENTS APPRECIATE AND VALUE IN TEACHERS DURING DISTANCE LEARNING?

Irena Golubović-Ilić, Ivana Ćirković-Miladinović, Nataša Vukićević

SUPPORT FOR THE INCLUSION OF ROMA CHILDREN THROUGH THE PROJECT TEACHING MODEL

Biljana Jeremić, Aleksandra Trbojević, Bojan Lazić, Gordana Kozoderović

TREND ANALYSIS OF PROFESSIONAL COMPETENCES OF SPORTS TEACHERS AND COACHES

Sergejs Capulis, Valerijs Dombrovskis, Svetlana Guseva, Alona Korniseva

Книжка 7
ЦЕННОСТЕН ПРОФИЛ НА УЧИТЕЛИТЕ В НАЦИОНАЛЕН КОНТЕКСТ

Цветан Давидков, Силвия Цветанска

Книжка 6s
MODELLING OF MARITIME CYBER SECURITY EDUCATION AND TRAINING

Gizem Kayisoglu, Pelin Bolat, Emre Duzenli

INTRODUCING THE USE OF CASE STUDIES METHODOLOGY IN TRAINING FOR SOFT SKILLS IN MARITIME UNIVERSITIES. THE ISOL-MET PROGRAM

Maria Lekakou, Helen Iakovaki, Dimitris Vintzilaios, Markella Gota, Giorgos Georgoulis, Thalia Vintzilaiou

THE ROLE OF MARITIME EDUCATION IN DIGITALIZATION

Kamelia Narleva, Yana Gancheva

Книжка 6
С МИСИЯ ЗА НАЦИОНАЛНА И КУЛТУРНА ИНДИВИДУАЛНОСТ

Надежда Кръстева, Йордан Колев

Книжка 5s
PREFACE

Nikola Vaptsarov Naval Academy is the oldest technical educational institution in Bulgaria. The Naval Academy is one of the symbols of Varna and Bulgaria in the world maritime community. Its history and achievements establish it as the most prestigious center for training of maritime specialists. At present, the Naval Academy trains specialists for the Navy and for the merchant marine in all areas of maritime life. Research and development conducted at the Naval Academy in Varna

A FAIR CONCERN ABOUT ECDIS

Nikolay Sozonov, Dilyan Dimitranov

DATA-DRIVEN LEARNING APPROACH TO MARITIME ENGLISH

Jana Kegalj, Mirjana Borucinsky, Sandra Tominac Coslovich

DEVELOPING CRITICAL THINKING SKILLS THROUGH THE “CASE STUDY” TEACHING METHOD IN MARITIME ENGLISH LANGUAGE TEACHING (MELT)

Tamila Mikeladze, Svetlana Rodinadze, Zurab Bezhanovi, Kristine Zarbazoia, Medea Abashidze, Kristine Iakobadze

MAXIMIZING STUDENTS’ LEARNING IN MARITIME ENGLISH ONLINE COURSE

Valentyna Kudryavtseva, Svitlana Barsuk, Olena Frolova

Книжка 5
Книжка 4s
Книжка 4
Книжка 3s
СПИРАЛАТА ОБЩЕСТВО – ОБРАЗОВАНИЕ

Иванка Шивачева-Пинеда

Книжка 3
ПРОЕКТНО БАЗИРАНО ОБУЧЕНИЕ ЗА СОЦИАЛНО-ЕМОЦИОНАЛНИ И ТЕХНОЛОГИЧНИ УМЕНИЯ ЧРЕЗ ПРОГРАМАТА „УМЕНИЯ ЗА ИНОВАЦИИ“

Галин Цоков, Александър Ангелов, Йоанна Минчева, Рени Димова, Мария Цакова

МЕДИЙНАТА ГРАМОТНОСТ И УЧИТЕЛИТЕ

Светла Цанкова, Стела Ангова, Мария Николова, Иван Вълчанов, Илия Вълков, Георги Минев

Книжка 2
INTONATION AND CHILDREN WITH EMOTIONAL AND BEHAVIORAL PROBLEMS

Katerina Zlatkova-Doncheva, Vladislav Marinov

Книжка 1
2022 година
Книжка 9
ТРАНСГРЕСИВНО-СИНЕРГИЧНО КАРИЕРНО РАЗВИТИЕ В „НЕФОРМАЛНО ОБРАЗОВАНИЕ“ В УНИВЕРСИТЕТА

д.п.н Яна Рашева-Мерджанова, Моника Богданова, Илиана Петкова

Книжка 8
INTEGRATING INTERCULTURAL EDUCATION IN THE PRIMARY SCHOOL CURRICULUM

Bujar Adili, Sonja Petrovska, Gzim Xhambazi

НАГЛАСИ НА БЪДЕЩИТЕ ДЕТСКИ УЧИТЕЛИ КЪМ STEM ПОДХОДА

Наталия Павлова, Михаела Тончева

Книжка 7
НАЦИОНАЛНАТА ИДЕЯ НА ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ

Йордан Колев, Надежда Кръстева

Книжка 6
Книжка 5
ИВАН Д. ШИШМАНОВ – ЕВРОПЕИЗИРАНИЯТ БЪЛГАРИН

Надежда Кръстева, Йордан Колев

THE TECHNOLOGY OF DEVELOPMENT OF COMMUNICATIVE CULTURE OF ELEMENTARY SCHOOL TEACHERS

Mariia Oliiar, Nataliia Blahun, Halyna Bilavych, Nataliia Bakhmat, Tetyana Pantyuk

Книжка 4
TEACHERS’ATTITUDES BOUT TEACHING AND LEARNING MATHEMATICS

Aleksandra Mihajlović, Emina Kopas-Vukašinović, Vladimir Stanojević

EDUCATION 4.0 – THE CHANGE OF HIGHER EDUCATION INSTITUTIONS AND THE LABOUR MARKET

Gergana Dimitrova, Blaga Madzhurova, Stefan Raychev, Dobrinka Stoyanova

Книжка 3s
DISTANCE LEARNING IN THE CONTEXT OF THE COVID-19 PANDEMICS

Baktybek Keldibekov, Shailoobek Karagulov

DIGITAL UNIVERSITIES: FEATURES AND KEY CHARACTERISTICS

Marina Skiba, Maktagali Bektemessov, Alma Turganbayeva

Книжка 3
Книжка 2
TWO-TIER MODEL OF TRAINING FUTURE TEACHERS FOR COACHING AT OUT-OF-SCHOOL INSTITUTIONS

Borys Savchuk, Tetyana Pantyuk, Natalia Sultanova, Halyna Bilavych, Mykola Pantyuk

Книжка 1
2021 година
Книжка 9
ИЗСЛЕДВАНЕ НА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО МЕЖДУ ФОРМАЛНОТО И НЕФОРМАЛНОТО ЗДРАВНО ОБРАЗОВАНИЕ

Доц. д-р Вержиния Боянова Гл. ас. д-р Константин Теодосиев Гл. ас. д-р Берджухи Йорданова

FORMATION OF PROFESSIONAL COMPETENCE OF ASSISTANT TEACHER OF INCLUSIVE EDUCATION IN SECONDARY EDUCATION INSTITUTIONS

Prof. Dr. Vladyslava Liubarets, Prof. Dr. Nataliia Bakhmat, Prof. Dr. Olena Matviienko, Oksana Tsykhmeistruk, Inna Feltsan

Книжка 8
ОТНОСНО ЗАДЪЛЖИТЕЛНОСТТА НА ПРЕДУЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ – РЕЗУЛТАТИ ОТ ЕДНО ИЗСЛЕДВАНЕ

Проф. д-р Маргарита Колева, доц. д-р Блага Джорова, д-р Ева Жечева

INFLUENCE OF PSYCHOLOGICAL AND PEDAGOGICAL FEATURES OF STUDENTS ON THEIR ACTIVITY IN SELF-EDUCATION

Dr. Iryna Sereda, Assoc. Prof. Dr. Svitlana Karskanova, Assoc. Prof.

CENTRALISATION AND DECENTRALISATION IN HIGHER EDUCATION: A COMPARATIVE STUDY OF HUNGARY AND GERMANY

Carla Liege Rodrigues Pimenta, Prof. Dr. Zolt†n R–nay, Prof. Dr. Andr†s Nmet

ЗА ПРИОБЩАВАНЕТО, ОБУЧЕНИЕТО И РАЗВИТИЕТО НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ С ИНТЕЛЕКТУАЛНИ ЗАТРУДНЕНИЯ

Златкова-Дончева, К. (2021). Приобщаване, обучение и развитие на деца и ученици с интелектуални затруднения. Бургас: Либра СКОРП, ISBN 978-954-471-705-6

Книжка 7s
CONCEPT OF PRESENT PRACTICE IN CHOOSING OF OPTIMAL NUMBER OF TUGS

Rino Bošnjak, Zvonimir Lušić , Filip Bojić, Dario Medić

S-101 CHARTS, DATABASE TABLES FOR S-101 CHARTS, AUTONOMOUS VESSEL

Vladimir Brozović, Danko Kezić, Rino Bošnjak, Filip Bojić

INFLUENCE OF HYDRO-METEOROLOGICAL ELEMENTS ON THE SHIP MANOEUVRING IN THE CITY PORT OF SPLIT

Zvonimir Lušić , Nenad Leder, Danijel Pušić, Rino Bošnjak

MEETING SUSTAINABLE DEVELOPMENT GOALS – EXPERIENCE FROM THE LARGEST SHIPPING COMPANIES

Katarina Balić , Helena Ukić Boljat, Gorana Jelić Mrčelić, Merica Slišković

OPTIMISING THE REFERENCE POINT WITHIN A JOURNAL BEARING USING LASER ALIGNMENT

Ty Aaron Smith , Guixin Fan , Natalia Nikolova , Kiril Tenekedjiev

REVIEW OF THE CURRENT INCREASE OF NOISE UNIT COST VALUES IN TRANSPORT

Luka Vukić , Ivan Peronja , Mihaela Bukljaš , Alen Jugović

TARGET DETECTION FOR VISUAL COLLISION AVOIDANCE SYSTEM

Miro Petković, Danko Kezić, Igor Vujović, Ivan Pavić

NEW RESULTS FOR TEACHING SHIP HANDLING USING FAST TIME SIMULATION

Knud Benedict , MichŽle Schaub , Michael Baldauf , Michael Gluch , Matthias Kirchhoff , Caspar Krüger

POTENTIAL BENEFITS OF ELECTRICALY DRIVEN FERRY, CASE STUDY

Tina Perić, Ladislav Stazić, Karlo Bratić

SITUATIONAL AWARENESS – KEY SAFETY FACTOR FOR THE OFFICER OF THE WATCH

Hrvoje Jaram, Pero Vidan, Srđan Vukša, Ivan Pavić

Книжка 7
INCLUSIVE INTELLIGENCE

Dr. Aleksandar Krastev, Assist. Prof.

EDUCATION OF MORAL CULTURE OF STUDENT YOUTH IN THE CONDITIONS OF POLYCULTURAL SPACE

Dr. Natalia Bondarenko, Assoc. Prof. Yevhen Rozdymakha Dr. Lyudmila Oderiy, Assoc. Prof. Dr. Anatoly Rozdymakha, Assoc. Prof. Dilyana Arsova, PhD student

PROFESSIONAL DEVELOPMENT IN KOSOVO – RESEARCH OF TRAINING PROGRAMS AND TESTS

Bekim Samadraxha, Veton Alihajdari, Besim Mustafa, Ramë Likaj

Книжка 6s
EVALUATION OF CRUISER TRAFFIC VARIABLES IN SEAPORTS OF THE REPUBLIC OF CROATIA

Maja Račić, Katarina Balić, Mira Pavlinović, Antonija Mišura

COMPARATIVE ANALYSIS OF THE CONTRACTS FOR MARITIME TRANSPORT SERVICES. CHAIN OF CHARTER PARTIES

Svetlana Dimitrakieva, Ognyan Kostadinov, Christiana Atanasova

THE LIGHTSHIP MASS CALCULATION MODEL OF A MERCHANT SHIP BY EMPIRICAL METHODS

Vedran Slapničar , Katarina Zadro , Viktor Ložar , Ivo Ćatipović

ON EDUCATION AND TRAINING IN MARITIME COMMUNICATIONS AND THE GMDSS DURING THE COVID-19

Chavdar Alexandrov, Grozdyu Grozev, Georgi Dimitrov, Avgustin Hristov

AIR POLLUTANT EMISSION MEASUREMENT

Nikola Račić, Branko Lalić, Ivan Komar, Frane Vidović, Ladislav Stazić

ASSESSMENT OF LNG BUNKERING ACCIDENTS

Peter Vidmar, Andrej Androjna

EGR OPERATION INFLUENCE ON THE MARINE ENGINE EFFICIENCY

Delyan Hristov, Ivan Ivanov, Dimitar Popov

THE MEASUREMENT OF EXHAUST GAS EMISSIONS BY TESTO 350 MARITIME – EXHAUST GAS ANALYZER

Bruna Bacalja, Maja Krčum, Tomislav Peša, Marko Zubčić

PROPELLER LOAD MODELLING IN THE CALCULATIONS OF MARINE SHAFTING TORSIONAL VIBRATIONS

Nenad Vulić, Karlo Bratić, Branko Lalić, Ladislav Stazić

MODELING OF THE DEPENDENCE OF CO

Hristo Hristov, Ivailo Bakalov, Bogdan Shopov, Dobromir Yovkov

TECHNICAL DIAGNOSTICS OF MARINE EQUIPMENT WITH PSEUDO-DISCRETE FEATURES

Guixin Fan , Natalia Nikolova , Ty Smith , Kiril Tenekedjiev

CONTRIBUTION TO THE REDUCTION OF THE SHIP’S SWITCHBOARD BY APPLYING SENSOR TECHNOLOGY

Nediljko Kaštelan, Marko Zubčić, Maja Krčum, Miro Petković

THE STAND FOR FIN DRIVES ENERGY TESTING

Andrzej Grządziela , Marcin Kluczyk , Tomislav Batur

INTRODUCTION OF 3D PRINTING INTO MARINE ELECTRICAL ENGINEERING EDUCATION – A CASE STUDY

Ivica Kuzmanić, Igor Vujović, Zlatan Kulenović, Miro Petković

SHIPYARD CRANE MODELING METHODS

Pawel Piskur, Piotr Szymak, Bartosz Larzewski

Книжка 6
TEACHERS' PERSPECTIVE ON THE EDUCATIONAL IMPLICATIONS OF ONLINE TEACHING

Dr. Julien-Ferencz Kiss, Prof. Dr. Florica Orțan, Dr. Laurențiu Mˆndrea

ПСИХОЛОГО-ПЕДАГОГИЧЕСКИ ПРАВИЛА, МОДЕЛИ НА ДОБРИ ПРАКТИКИ И ПРЕПОРЪКИ ПРИ РАБОТАТА И ОБУЧЕНИЕТО НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ С ПОВЕДЕНЧЕСКИ РАЗСТРОЙСТВА

Тричков, Ив., 2019. Психолого-педагогически правила, модели на добри прак- тики и препоръки при работата и обучението на деца и ученици

Книжка 5
ФИДАНА ДАСКАЛОВА ЗА ПЕДАГОГИКАТА

Маргарита Колева, Йордан Колев

ВОЕННОМОРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ – ЕДИН РАЗЛИЧЕН ПОГЛЕД

Кожухаров, А. (2021). Личните академични документи на българската военна образователна система (1892 – 1946). Варна: ВВМУ, ISBN 978-619-7428-55-1

Книжка 4
Книжка 3
НЕВРОДИДАКТИКА

Наталия Витанова

ЗА АСИСТИРАЩИТЕ И ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Сивакова, В. (2020). Асистиращи и информационни технологии

Книжка 2
ОВЛАДЯВАНЕ НА КЛЮЧОВИ КОМПЕТЕНЦИИ ПРИ ОРИЕНТИРАНЕ В СВЕТА

Стоянова, М. (2019). Овладяване на ключови компетенции при ориентиране в света. София: Авангард принт, ISBN 978-954-337-398-7 374

Книжка 1
BULGARIAN SCHOOL – SHOWCASE OF IDENTITY

Veska Gyuviyska, Nikolay Tsankov

ЗА ИЗБОРА НА УЧЕБЕН КОМПЛЕКТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛЕН ЕТАП. И ЗА ОБУЧЕНИЕТО

Георгиева, А. (2020). Съвременни проекции на обучението по български език

КОНТРОЛ НА СТРЕСА. ПСИХОЛОГИЧЕСКИ И УПРАВЛЕНСКИ РАКУРСИ

Стоянов, В. (2020). Управление на стреса в организацията. Психологически и управленски ракурси. 198 cтр., Варна: Стено, ISBN 978-619-241-119-0

2020 година
Книжка 9
Книжка 8
EDUCATIONAL REASONS FOR EARLY SCHOOL DROP-OUT

Maria Teneva, Zlatka Zhelyazkova

Книжка 7s
TEACHING CHALLENGES IN SPORTS EDUCATION DURING THE PANDEMIC COVID-19

Evelina Savcheva, Galina Domuschieva-Rogleva

THE DIFFERENCES IN STUDENTS’ ATTITUDES ABOUT ONLINE TEACHING DURING COVID-19 PANDEMIC

Aleksić Veljković Aleksandra , Slađana Stanković , Irena Golubović-Ilić , Katarina Herodek

ONLINE EDUCATION DURING PANDEMIC, ACCORDING TO STUDENTS FROM TWO BULGARIAN UNIVERSITIES

Antoaneta Getova¹ , Eleonora Mileva² , Boryana Angelova-Igova²

Книжка 7
ПОДГОТОВКАТА НА ПЕДАГОГИЧЕСКИ КАДРИ ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНИТЕ ВЪЗПИТАТЕЛНИ ЗАВЕДЕНИЯ ПРЕЗ ПЕРИОДА 1944 – 1991 ГОДИНА

Въчева, С. (2019). Подготовката на педагогически кадри за предучилищните възпитателни заведения през периода

ПАЗАРНИ МЕХАНИЗМИ В УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ. ТЕОРЕТИКО-ПРИЛОЖНИ ВЪПРОСИ

Първанова, Й. (2020) Пазарни механизми в училищното образование. Теоретико-приложни въпроси. София: Колбис, ISBN 978-619-7284-35-5

Книжка 6
TEACHERS ATTITUDES ABOUT INTEGRATED APPROACH IN TEACHING

Emina Kopas-Vukašinović, Aleksandra Mihajlović, Olivera Cekić-Jovanović

Книжка 5
КОНЦЕПТУАЛНИ МОДЕЛИ ЗА РАЗРАБОТВАНЕ НА ПОЗНАВАТЕЛНИ ОНЛАЙН ИГРИ В ОБЛАСТТА НА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО

Детелин Лучев, Десислава Панева-Мариновa, Радослав Павлов Гита Сенка Лилия Павлова

ТАЛАНТЛИВ ПЕДАГОГ И КУЛТУРЕН ДЕЕЦ

Севда Чобанова, Любен Десев

Книжка 4
A CONTINUUM OF APPROACHES TO SCHOOL INSPECTIONS: CASES FROM EUROPE

Rossitsa Simeonova, Yonka Parvanova Martin Brown, Sarah Gardezi, Joe O’Hara, Gerry McNamara Laura del Castillo Blanco Zacharoula Kechri, Eleni Beniata

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2019 година
Книжка 9
Книжка 8
ОБРАЗОВАНИЕ НА БЪДЕЩЕТО

Наталия Витанова

Книжка 7
МОДЕЛ НА РАБОТА В ИНТЕРКУЛТУРНА СРЕДА

(Научноизследователска саморефлексия)

RISK FACTORS FOR EARLY SCHOOL LEAVING IN BULGARIA

Elena Lavrentsova, Petar Valkov

ПРИНОСИ НА ЕЛКА ПЕТРОВА ЗА БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ

(100 години от рождението на проф. д.п.н. Елка Петрова – 27.10.1919 – 21.12.2012)

НАСОКИ ЗА ПРИОБЩАВАНЕ НА МАРГИНАЛНИ СЕМЕЙНИ ОБЩНОСТИ В ОБРАЗОВАТЕЛНИТЕ ИНСТИТУЦИИ

Нунев, Й. (2019). Насоки за приобщаване на маргинални семейни общности в образователните институции. Велико Търново: Св. св. Кирил и Методий, ISBN 978-619-208-186-7

Книжка 6
ДИОФАНТОВИ УРАВНЕНИЯ И СИСТЕМИ ДИОФАНТОВИ УРАВНЕНИЯ – ТЕОРЕТИЧНИ АСПЕКТИ И МЕТОДИЧЕСКА ПРОЕКЦИЯ В НАЧАЛНИЯ ЕТАП НА ОБРАЗОВАНИЕ

Владимира Ангелова. (2018). Диофантови уравнения и системи диофантови уравнения – теоретични аспекти и методическа проекция в начален етап на образование. Пловдив: Паисий Хилендарски, ISBN 978-619-202-394-2

ЕДНА НОВА КНИГА ЗА ПЕДАГОГИЧЕСКИТЕ УМЕНИЯ НА УЧИТЕЛИТЕ

Николай Колишев. (2018). Теория на педагогическите умения на учителите. София: Захарий Стоянов, ISBN: 9789540912066

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ПРИЛОЖЕНИЕ НА ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИЯ ПОДХОД ПРИ ОБУЧЕНИЕ НА СТУДЕНТИ ПЕДАГОЗИ

(върху примера на обучение по академичната дисциплина „Съвременни аспекти на гражданското образование“ на студенти педагози)

LEARNING MATURITY

Alina G“mbuță Daniela-Carmen Berințan Marijana Mikulandra Krzysztof Kij Katja Sivka

Книжка 2
ДЕТЕТО И ПЕДАГОГИКАТА

Рашева-Мерджанова, Ян., Петкова, Ил. & Господинов, Вл. (съст.). (2018). Детето и педагогиката. София: Просвета, ISBN 978-954-01-3806-0

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

Редакционната колегия на списание „Педаго- гика“ ви честити Новата 2019 година! Пожела- ваме ви от сърце тя да бъде щастлива, успешна и благословена! През отминалата юбилейна 2018 г. публику- вахме редица стойностни материали на универ- ситетски преподаватели, учители, разнородни специалисти, работещи в сферата на образова- нието, докторанти. Отбелязани бяха поредица от тематични конференции и юбилейни празни- ци. Получихме и международно признание чрез включването на списанието

УЧЕНИЧЕСКО САМОУПРАВЛЕНИЕ

Желязкова-Тея, Т. & Банчева, М. (2018). Ученическото самоуправление. София: Аз-буки. ISBN: 978-619-7065-20-6

2018 година
Книжка 9
ПРАВАТА НА ДЕТЕТО ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА СТУДЕНТИ ПЕДАГОЗИ

Йорданка Николова, Даниела Рачева

Книжка 8
СПОДЕЛЕНО МНЕНИЕ

Николова, М. & Михалева, Б. (2018). С увереност срещу агресията и кон-

Книжка 7
РАДОСТТА ОТ ОБЩУВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК В ДЕТСТВОТО

Екатерина Софрониева, Христина Белева

НОВО ТЕОРЕТИКО-ПРАКТИЧЕСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ДЕТСКОТО ТВОРЧЕСТВО

Енгелс-Критидис, Р. (2018). Децата и творчеството. Юбилеен сборник в чест

ПРОФ. Д-Р ЕЛЕНА РУСИНОВА-БАХУДЕЙЛА

Розалина Енгелс-Критидис

Книжка 6
ПОЗИТИВНА УЧЕБНА СРЕДА

Валентина Шарланова

SENIOR CITIZENS’ EXISTENTIAL NEEDS AND EDUCATION FOR THE MEANING OF LIFE

Joanna Łukasik, Norbert Pikuła, Katarzyna Jagielska

Книжка 5
ПЛАНОМЕРНО ПСИХИЧЕСКО РАЗВИТИЕ

(По случай 115 г. от рождението на П.Я. Галперин)

ПАРАДИГМАТА СЕМИОТИКА – ЕЗИК – ДЕТЕ ПРИ 6 – 7-ГОДИШНИТЕ

Жоржетина Атанасова, Любимка Габрова

ПАРАРОДИТЕЛСКАТА ГРИЖА ВЪВ ФОКУСА НА ЕДИН СОЦИАЛНОПЕДАГОГИЧЕСКИ АНАЛИЗ

Ковачка, Ю. (2017). Социалнопедагогически проблеми при деца с парародителска грижа. Благоевград: УИ „Неофит Рилски“, 144 стр. ISBN: 9789540001340

Книжка 4
ДЕТСКИ КОНФЕРЕНЦИИ

Боряна Иванова

СТЕРЕОТИПИЗАЦИЯ НА ЕТНИЧЕСКИТЕ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ ПРИ СЪВРЕМЕННИТЕ МЛАДИ БЪЛГАРИ

Зорница Ганева. (2017). Стереотипизация на етническите взаимоотношения при съвременните млади българи. София: Елестра. ISBN 978-619-7292-03-9

Книжка 3
Книжка 2
СЪВРЕМЕННИ МЕТАМОРФОЗИ НА ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА В ДЕТСКАТА ГРУПА

Веселина Иванова, Виолета Кърцелянска-Станчева

SCHOOLS AND UNIVERSITIES AS SOCIAL INSTITUTIONS

Emilj Sulejmani Shikjerije Sulejmani

ОТНОСНО УСЕТА ЗА БРОЕНЕ

Петър Петров, Мима Трифонова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ И ПРИЯТЕЛИ,

Редакционната колегия на сп.„Педагогика“ Ви честити Новата 2018 г. Пожелаваме ви тя да бъде здрава, щедра и благословена! Тази година списанието чества своя юбилей – 90 години от неговото публикуване за първи път през 1928 г. с името „Народна просвета“. От деня на създаване до сега, то отразява актуал- ните проблеми на педагогическата наука и прак- тика и остава верен спътник на хиляди научни работници, учители, докторанти. Вярваме, че силата на творческата ни енергия ще пом

ДОБРИ ПРАКТИКИ „ПАРТНЬОРСТВО РОДИТЕЛИ – УЧИЛИЩЕ“

Мехмед Имамов, Калинка Гайтанинчева

2017 година
Книжка 9
ПЕДАГОГИЧЕСКОТО УЧЕНИЕ НА Й. ФР. ХЕРБАРТ – ИСТОРИЯ И СЪВРЕМЕННОСТ

(По повод 240 г. от неговото рождение) Невена Филипова

Книжка 8
ЧЕТЯЩИЯТ СТУДЕНТ, ЧЕТЯЩОТО ДЕТЕ – ЕДНО МАЛКО ПРОЗОРЧЕ, ЕДНА ВЕЛИЧЕСТВЕНА ГЛЕДКА

Мариана Мандева, Боряна Туцева, Габриела Николова, Цветелина Ковачева

Книжка 7
ДИДАКТИЧЕСКИ КОМПЕТЕНТНОСТИ

Нели Митева, Наталия Витанова

Илияна Кунева

Книжка 6
Книжка 5
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКО ОБУЧЕНИЕ В АКАДЕМИЧНА СРЕДА

(Научно-теоретична рефлексия) Румяна Неминска

ПРИНОС В ПСИХОЛОГИЯТА НА ТВОРЧЕСТВОТО

(120 години от рождението на Лев Семьонович Виготски) Любен Десев

ЛЕВ СEМЬОНОВИЧ ВИГОТСКИ – ПСИХОЛОГ И НА ХХI ВЕК

(по случай 120 години от рождението му)

ИСКУССТВО В ЖИЗНИ ЛЮДЕЙ

Гульнар Омарова

НОВА И ПОЛЕЗНА КНИГА

Йонка Първанова

ПРИНОСЕН ТРУД КЪМ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛНОТО УЧИЛИЩЕ

М. Мандева (2017). Методика на обучението по български език и литература – I – IV клас. Начално ограмотяване. В. Търново: УИ „Св. св. Кирил и Методий“, 120 стр.

ЕДНО ФУНДАМЕНТАЛНО ИНТЕГРАЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА РОЛЯТА НА ОБРАЗОВАНИЕТО ЗА РАЗВИТИЕТО НА НООСФЕРНИЯ ИНТЕЛЕКТ

Марга Георгиева, Сава Гроздев. (2016). Морфодинамиката за развитието на ноосферния интелект. София: Изток-Запад, ISBN 978-619-152-869-1

Книжка 4
Книжка 3
СИСТЕМАТИЧНО ВЪВЕДЕНИЕ В ОБЩАТА И ПСИХОЛОГИЧЕСКАТА СИНЕРГЕТИКА

Любен Десев (2015). Синергетика. Въведение и речник. 777 термина. София: ИК „Екопрогрес“. 464 с. ISBN 978-954-2970-37-8

Книжка 2
ПРОБЛЕМИ И ПЕРСПЕКТИВИ В РАЗВИТИЕТО НА ХУДОЖЕСТВЕНОТО ОБРАЗОВАНИЕ У НАС ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДЕТСКИЯ И НАЧАЛНИЯ УЧИТЕЛ

Теодора Власева, Даниела Гирджева-Валачева, Мария Калоферова, Найден Младенов, Илияна Шотлекова

ЗАКЪСНЯЛО ПРИЗНАНИЕ

Доц. д-р Емилия Николова

Книжка 1
ФАКТОРИ ЗА УСПЕШНО ПРИЛАГАНЕ НА СМЕСЕНО ОБУЧЕНИЕ

Стоянка Георгиева-Лазарова Лъчезар Лазаров

ЗА СТОПЛЕНИТЕ ПЪТЕКИ КЪМ ЛИТЕРАТУРНОТО ПОЗНАНИЕ

Радев, Радослав. 2015. Технология на методите в обучението по литература. Варна: Славена, 247 с., ISBN 978-619-190-041-1

2016 година
Книжка 9
ИНТЕРАКТИВНИ ТЕХНИКИ ЗА ОВЛАДЯВАНЕ НА ЧЕТЕНЕТО В МУЛТИКУЛТУРНАТА КЛАСНА СТАЯ – ПЪРВИ КЛАС

ФОРМИРАНЕ НА РЕЧЕВА КУЛТУРА, В НАЧАЛНА УЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ, (АНАЛИЗ НА АНКЕТА С УЧИТЕЛИ

Кампания

на Института за български език – БАН, и вестник „Аз-буки“

Книжка 8
Книжка 7
IBM SPSS STATISTICS ПРЕЗ ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ ПОГЛЕД НА ДОЦ. Д-Р ЗОРНИЦА ГАНЕВА

Зорница Ганева (2016). Да преоткрием статистиката с IBM SPSS Statistics. София: Елестра. 712 стр. ISBN 978-619-7292-01-5

НАЧАЛНОТО ОГРАМОТЯВАНЕ – „КЛЮЧ“ ЗА УСПЕШЕН ЖИВОТ В ПРОМЕНЯЩИЯ СЕ СВЯТ

Мариана Мандева, Диляна Гаджева (2016). Начално ограмотяване

ОТ „ЧУДНА И ДИВНА ДАСКАЛЕТИНКА“ ДО ПЕДАГОГИКА ЗА НАЦИОНАЛНО СЛУЧВАНЕ

Виолета Атанасова (2015) Петко Славейков за образованието. Шумен: Унивeрситетско издателство „Епископ Константин Преславски. 208 с. ISBN 978-619-201-051-5

Книжка 6
УЧИЛИЩЕ ЗА ЧЕТЕНЕ

Петя Георгиева

Кампания

на Института за български език – БАН, и в. „Аз Буки“

ДОШЛА ЛИ Е ИНСПЕКТОРЪТ?

Ванина Сумрова

ЩЕ ТЕ ЧАКАМ В/НА ЦЕНТЪРА

Илияна Гаравалова

ПРАВО В ДЕСЕТКАТА

Ивелина Стоянова

ПРОФ.Д.П.Н. СТОЯНКА ЖЕКОВА

Редколегия на сп. „Педагогика“

Книжка 5
Книжка 4
СИНЕРГЕТИКА – НОВО НАУЧНО ПОЗНАНИЕ

(Синергетика – въведение и речник, София: ИК Екопрогрес, 2015 г.)

Книжка 3
Книжка 2
НОВА ДИНАМИЧНА МОДИФИКАЦИЯ В ГРАНИЦИТЕ НА „АЗ-КОНЦЕПЦИЯТА“ НА МАТЕМАТИЧЕСКОТО МОДЕЛИРАНЕ

Марга Георгиева & Сава Гроздев. (2015). Морфодинамиката за развитието на ноосферния интелект, София: Марга Георгиева. 323 стр. ISBN 9786199052204

Книжка 1
IN MEMORIAM

На 10.12.2015 г. ни напусна нашият колега и приятел проф. д-р Иван Пет ков Иванов. Той беше уважаван учен и експерт в областта на педагогическите науки – автор на 10 монографии, 8 учебника, 10 учебни помагала, 6 студии и над 100 статии в специализирани периодич- ни издания и научни сборници; участник в 28 между- народни и национални проекта; председател и член на експертни групи към НАОА, член на редакционната ко- легия на сп. „Педагогика“. Проф. д-р Иван Иванов беше уважаван и оби

2015 година
Книжка 9
Книжка 8
РУСЕНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ

Златоживка Здравкова

Книжка 7
ДИСКУСИЯТА В УРОКА ПО ЛИТЕРАТУРА

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 6
УЧИТЕЛЯТ ПРАВИ УЧИЛИЩЕТО

ЕЗИКОВАТА ГРАМОТНОСТ НА МАЛКИЯ УЧЕНИК – „КЛЮЧ“ ЗА ОТГОВОРЕН И УСПЕШЕН ЖИВОТ В ПРОМЕНЯЩИЯ СЕ СВЯТ

ГОТОВНОСТ ЗА ОГРАМОТЯВАНЕ

Екатерина Чернева

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ МЕЖДУ ИСТОРИЯ, АКАДЕМИЗЪМ И РЕАЛНИ ПРАКТИКИ В СОЦИАЛНОПЕДАГОГИЧЕСКАТА ДЕЙНОСТ

Академични полета на социалната педагогика, съставител: проф. д.п.н. Клавдия Сапунджиева, научна редакция: проф. дпн Клавдия Сапунджиева, проф. д-р Нели Бояджиева, гл. ас. д-р Марина Пиронкова,

НОВА КНИГА

Клавдия Сапунджиева

Книжка 2
ПРОБЛЕМИ НА СОЦИАЛНАТА АДАПТАЦИЯ НА ПЪТУВАЩИ УЧЕНИЦИ ОТ МАЛКИ НАСЕЛЕНИ МЕСТА1)

Траян Попкочев, Бонка Гергинова, Тереза Карамангалова

Турнир по канадска борба [Arm Wrestling Competition] / Д. Евтимова,

Д. Евтимова, Е. Павлова, И. Радославова и Б. Иванов

Книжка 1
ORGANIZATIONAL CULTURE: THEORY AND REALITY

Inna Leonidovna Fedotenko

ОТЗИВ ЗА КНИГАТА „ОБРАЗОВАТЕЛЕН ДИЗАЙН (КОНЦЕПТУАЛНИ ОСНОВАНИЯ И ПРАКТИЧЕСКИ РЕШЕНИЯ)“

Димова, Д. (2013). Образователен дизайн (концептуални основания

2014 година
Книжка 9
„СОФИЯ – УЧЕЩ СЕ ГРАД“ – МОБИЛЕН СЕМИНАР В ПОДКРЕПА НА НЕФОРМАЛНОТО УЧЕНЕ И ОБРАЗОВАНИЕ В ОБЩНОСТТА

ПЕТЪР ДЪНОВ (БЕИНСÀ ДУНÒ Е И БЕЛЕЖИТ, ПЕДАГОГИЧЕСКИ МИСЛИТЕЛ-ХУМАНИСТ, (ПО ПОВОД НА 0-ГОДИШНИНАТА ОТ РОЖДЕНИЕТО, И 70 ГОДИНИ ОТ КОНЧИНАТА МУ

НА УЧИЛИЩЕ – С УСМИВКА!

Снежана Якимова

НА УЧИЛИЩЕ – С УСМИВКА!

Снежана Якимова

УЧИТЕЛЯТ – ЕТАЛОН ЗА ФОРМИРАНЕ НА ДЕТСКАТА ЛИЧНОСТ

Катя Коруджийска, Янка Маринкова

Книжка 8
Книжка 7
ЗАЕДНО МОЖЕМ ПОВЕЧЕ

Диана Смиленова

Книжка 6
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 5
ВЪЗГЛЕДИТЕ НА ЖАН-ЖАК РУСО И ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ ЗА ВЪЗПИТАНИЕТО

Посвещава се на 180-ата годишнина от рождението на Любен Каравелов (1834 – 1879) Виолета Атанасова

LE PROJET PÉDAGOGIQUE, SOURCE DE MOTIVATION DANS L’ENSEIGNEMENT ET L’APPRENTISSAGE DU FLE

THE EDUCATIONAL PROJECT, MEANS OF MOTIVATION IN TEACHING AND LEARNING FLE

LA PÉDAGOGIE DU PROJET ET LA MOTIVATION DES ÉLÈVES POUR L’APPRENTISSAGE DU FRANÇAIS

PROJECT PEDAGOGY AND PUPILS’ MOTIVATION IN LEARNING FRENCH

Книжка 4
КАЖДЫЙ ДЛЯ МЕНЯ УЧИТЕЛЬ

Ш.А.Амонашвили

Книжка 3
АНТОАНЕТА ЙОВЧЕВА (1952 – 2014)

След трудна борба с тежката болест ни напусна един добър и мил човек, една светла личност – Анто- анета Йовчева, нашата обичана колежка Тони. Нейните колеги и приятели, многобройните автори и сътрудници на сп. „Начално образование“ и на сп. „Педагогика“ ще запазят завинаги спомена за нейната приветлива усмивка, за нейната отзивчивост и преда- ност към работата, за нейната широка култура и стре- меж към познание, към развитие. Родена на 20 март 1952 г. в София в интелигентно се- мей

Книжка 2
ПОСТМОДЕРНИЗЪМ И ВЪЗПИТАНИЕ

Клавдия Сапунджиева

ДЕТСКИ УНИВЕРСИТЕТИ

Боряна Иванова

ПРОФ. Д-Р ЕЛКА ПЕТРОВА

Има личности, в сиянието на които се оглеж- дат цяла плеада последователи, възпитаници, колеги; има личности, без които животът става по беден, дните по-еднообразни, защото в сър- цето остава празно място. Такава личност е професор, доктор на педа- гогическите науки Елка Петрова – най–големият ерудит в областта на предучилищното възпита - ние, учен с международно значение. Дълги години ще свеждаме глави пред нейна- та обаятелна личност, с искрена признателност ще си спомняме свидните

МЕЖДУНАРОДНЫЙ ЦЕНТР ГУМАННОЙ ПЕДАГОГИКИ

Международният център „Хуманна педагогика“ организира XIII педаго- гически четения в периода 20 – 23.03.2014 г. в гр.Тбилиси, Грузия. Форумът се организира със съдействието на грузинското правителство. „Учителят“ е темата, която ще обедини участниците: учители, експерти, родители, универ- ситетски преподаватели, представители на педагогическата общност от мно- го страни, за да се осъществи дискусия за мисията на съвременния учител в съвременния образователен контекст. Ръководството на

Книжка 1
ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА МОБИЛНОТО ОБУЧЕНИЕ

Стоянка Георгиева-Лазарова Лъчезар Лазаров

2013 година
Книжка 9
УЧИТЕЛИ ВЪЗРОЖДЕНЦИ В ТЪРНОВО

Венка Кутева-Цветкова

Книжка 8
ДИМИТЪР ДОНЧЕВ – С ВЪЗХИТА ЗА БЪЛГАРСКИЯ УЧИТЕЛ

100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ДИМИТЪР ЕВСТАТИЕВ ДОНЧЕВ (5.10.1913 – 15.02.1997)

Книжка 7
„СЛЪНЦЕТО“ НА ВЪЗПИТАТЕЛНАТА СИСТЕМА В ТВУ – РАКИТОВО

85 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА АНГЕЛ УЗУНОВ (1928 – 1999)

ЦЕННОСТИ И ДУХОВНО-НРАВСТВЕНО РАЗВИТИЕ НА МАЛКИЯ УЧЕНИК

Марияна Ешкенази, Гергана Фиданова, Марияна Вишева, Цветанка Годжилова

МАЛКИЯТ УЧЕНИК ЧЕТЕ

Марияна Механджиева Венета Велева

С БАБА И ДЯДО В КЛАС

Цветелин Горанов, Таня Илиева, Цветанка Берова, Нели Иванова, Борка Бончева

РОД РОДА НЕ ХРАНИ, НО ТЕЖКО МУ, КОЙТО ГО НЯМА!

Диляна Вачкова Евелина Димитрова

ДА ПОМОГНЕМ НА ДЕЦАТА ДА ОТВОРЯТ СЪРЦАТА СИ

Иванка Дебелушина Нина Маврикова

ДОБРОТО Е У ВСЕКИ

Мария Наскова

ОТЛИЧЕН ПЕДАГОГ, ПСИХОЛОГ И ПСИХОТЕРАПЕВТ

ДОЦ. СВЕТОСЛАВ СТАМЕНОВ (1939 – 2013)

Книжка 6
ТЕОРЕТИКО-ПРИЛОЖНИ ПРОБЛЕМИ НА КОНСТРУИРАНЕТО НА ТЕСТ ЗА НАЦИОНАЛНО ВЪНШНО ОЦЕНЯВАНЕ ПО „ЧОВЕКЪТ И ОБЩЕСТВОТО“ ЗА 4. КЛАС (2013)

Ваня Петрова, Цонка Каснакова, Мариан Делчев Жана Минчева Радостина Стоянова, Рада Димитрова Мария Темникова

MEDIA IN PRESCHOOL AGE OF CHILD’S LIFE

Sonja Petrovska Jadranka Bocvarova

Книжка 5
ШАЛВА АЛЕКСАНДРОВИЧ АМОНАШВИЛИ – УЧИТЕЛ ОТ БЪДЕЩЕТО

В сложното битие на науката и метамор- фозите на социалната реалност, неотменими и общовалидни остават само най-стойностни- те постижения и безспорни истини, които не само маркират и остойностяват територията на човешко познание, но извисяват самия чо- век, поддържат неговата вяра в доброто, под- хранват чувството му за собствена значимост, укрепват неговия дух. Приемайки извечните послания на класи- ческата философско-педагогическа мъдрост и дълбоко обвързан с педагогическата р

МАНИФЕСТ ГУМАННОЙ ПЕДАГОГИКИ

Преамбула 25 лет тому назад группа учителей новаторов провозгласила манифест „Пе- дагогика сотрудничества“ (Переделкино, 1986 год). В последующие годы были опубликованы отчеты встреч учителей новаторов, в которых рассматри- вались разные аспекты педагогики сотрудничества: „Демократизация лично- сти“ (Цинандали, Телавский район, Грузия, 1987 год), „Методика обновления“ (Москва, 1988 год), „Войдем в новую школу“ (Краснодарский край, 1988 год). Идеи педагогики сотрудничества воодушевленно

ПОРТФОЛИОТО НА УЧЕНИКА КАТО ПРОЦЕС НА САМОПОЗНАНИЕ

Радка Топалска Емилия Вълкова, Албена Атанасова

ДОПИРНИ СВЕТОВЕ

Албена Димитрова Стилияна Гронева

ПРЕДИ ГОДИНА И СЕГА

Веселка Аршинкова

Книжка 4
СВЕЩЕНИК ГЕОРГИ МАРИНОВ ПОЛУГАНОВ – ОСНОВАТЕЛЯТ НА УЧИЛИЩЕТО И ПЪРВИЯТ УЧИТЕЛ В ПОЛИКРАЙЩЕ

Георги Георгиев Трифонка Попниколова Марияна Георгиева–Гроссе

ЕВРОПЕЙСКИ ПРИКАЗКИ

Светла Попова

Книжка 3
ДА ОПАЗИМ ДЕТСКОТО ЗДРАВЕ!

Мая Топалова, Симона Пейчева

КАК ДА ОТГЛЕДАМЕ МАЛЪК ПРИРОДОЛЮБИТЕЛ?

Мадлена Николова Ани Цветкова

Книжка 2
Книжка 1
ИЗКУСТВОТО ЗА ПРЕВЕНЦИЯ НА АГРЕСИВНОТО ПОВЕДЕНИЕ НА ДЕЦАТА

Евгения Миланова Виолета Николова Величка Радева

ПРИЯТЕЛСТВОТО В ЖИВОТА НА ДЕТЕТО

Даниела Димитрова Красимира Василева

ПРЕДАЙ НАТАТЪК

Вилдан Мехмедова

ЗАЕДНО ДА БЪДЕМ ДОБРИ

(ПЕДАГОГИЧЕСКА СИТУАЦИЯ В ПОДГОТВИТЕЛНА ГРУПА)

ПРОФ. ДПН EЛКА ПЕТРОВА EДНА НЕЗАЛИЧИМА СЛЕДА В БЪЛГАРСКОТО ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБРАЗОВАНИЕ (1919 – 2012)

Почина проф. дпн Елка Петрова (20.ХІІ.2012 г.) – на- шата любима учителка по изкуството да се живее пъл- ноценно и професионално, създателката на науката за предучилищното възпитание на българските деца, пре- красната жена и велика майка, Неповторима, единствена, съвършена – това е нашата Елка: Примерът за всички нас – хилядите нейни студенти и последователи ! Елка Петрова винаги е първа, винаги е оригинална и авангардна; през 1950–1952 г. поставя началото на Висшия мето

2012 година
Книжка 9
ПЕДАГОГЪТ – РИЦАР НА ДЕТСТВОТО

Януш Корчак бе написал, че животът на великите хора е като легендите: труден, но красив. И се оказва пророчески прав, сякаш е писал за себе си! Наследник на семейство с богата духовна култура и традиции, останал отрано без баща, той не просто се справя с несгодите на сирачеството, но развива у себе си три могъщи извора на живот: любов към свободата и справедливостта, страст към знанието и творчеството, отдаденост на децата и тяхното щастие. Лекарят Корчак лекува децата и душите им. Безплатн

ЯНУШ КОРЧАК – ВЕЛИК ХУМАНИСТ И ПЕДАГОГ

„Със сила и мощ поведох своя живот, който беше привидно неподреден, самотен и чужд. За син избрах идеята да служа на детето и неговото дело. Привидно загубих.“ Бе лекар, писател, мислител. Бе философ, учен, моралист. Издател. Възпи- тател и педагог. Бе герой. Бе скромен. Във всяка от тези области той има изключителни постижения. В течение на по- вече от четиридесет години работи като педагог и писател. Четиридесет години безкористно служене на слабите и беззащитните. Създава съвременна кон

ЕВОЛЮЦИЯ НА ПРАВАТА НА ДЕТЕТО

„Детето има право на сериозно отношение към проблемите му, на справедливото им решаване.“

THE KORCZAK’S RIGHT TO SOCIAL PARTICIPATION OF CHILDREN THE CITIZENSHIP OF CHILDREN

A speech by Marek Michalak, the Ombudsman for Children, given during the seminar„The Polish-Israeli pioneer in the fi eld of human rights, Janusz Korczak (1879–1942) and today’s Convention on Children’s Rights as the part of the international law“, Geneva, the 6 of June 2009

ЗА ДЕТЕТО, ДЕТСТВОТО ИЛИ НАУКА ЗА НЕГО?

В памет на Януш Корчак – по повод 70 г. от неговата смърт и 100 г. от създаването на „Дом за сираци“ във Варшава Албена Чавдарова

Книжка 8
CHANGES IN UNIVERSITY TEACHING – THE ROAD FROM KNOWLEDGE TO COMPETENCIES

Slađana Anđelković Zorica Stanisavljević Petrović

ДОСТОЕН ЖИВОТ, ОТДАДЕН НА ПРОСВЕЩЕНИЕТО… ПРОФ. СТОЙКА ЗДРАВКОВА – ЕДИН СЪВРЕМЕНЕН БУДИТЕЛ НА 70 ГОДИНИ

Неуморна и взискателна! Енергична и всеотдай- на! Работохолик и перфекционист! Това е проф. д-р Стойка Здравкова! Не е за вярване, че в началото на ноември 2012 година навърши 70 години. И не е слу- чайно това, че тази светла дата е непосредствено бли- зо до Деня на будителите. А това, че проф . Здравкова е съвременен български будител, е толкова безспорно и видимо! 70–годишнината ù е един чудесен повод ретрос- пективно да си припомним и проследим най-значи-

Книжка 7
ОЧАКВАНА И ПОЛЕЗНА

Емилия Василева

Книжка 6
Книжка 5
ЦЕННО ПОМАГАЛО ЗА ПСИХОЛОЗИ И ПЕДАГОЗИ (Надежден инструмент за диагностициране смисъла на живота)

Любен Десев Минчев, Борис. Тест на Дж. Крумбъг и Л. Махолик за смисъл в живота. Българска версия. Варна, ВСУ „Черноризец Храбър“,

ГЕОРГИ MАВРОВ ЖИВОТ, ОТДАДЕН НА НАУКАТА И ОБРАЗОВАНИЕТО

Така най-общо, но и най-точно можем да охарак- теризираме дейността на ст. н. с. д-р Георги Петков Мавров. Той ни напусна неочаквано в края на април т.г. И до последния си ден не преставаше да се вълнува от проблемите на образованието. Споделяше инте- ресни мисли относно предстоящото приемане на За- кона за образованието. Пестелив на думи, но щедър на дела – това ясно проличава от неговата богата би- ография.

Книжка 4
ОЩЕ ЕДНА ИДЕЯ

Галина Стоянова

Книжка 3
С ИНОВАТИВЕН ПОГЛЕД КЪМ ЛИЧНОСТТА НА ДЕТЕТО

Маргарита Абрашева Любимка Габрова

БИЗНЕС ОБУЧЕНИЕ В ДЕТСКАТА ГРАДИНА

Красимира Костова Петя Драгоданова

ДЕТСКАТА БЕЗОПАСНОСТ

Любимка Габрова

БАБА ПРИКАЗКИ РАЗКАЗВА... (МИКС ОТ ПРИКАЗКИ)

Кева Захариева, Мария Мичева

Книжка 2
ДЕТЕ ПЪТУВА В АВТОМОБИЛА

Красимира Михайлова

ПРОТИВОПОСТАВЯНЕ

Пюрвя Ердниев, Б. Ердниев

ЗДРАВКА НОВАКОВА – ПРЕПОДАВАТЕЛ И ТВОРЕЦ

Седемдесетгодишният юбилей е вълнуващ повод да проследим трудния, богат и съдържателен професионално-творчески път на доц. д-р Здравка Новакова, да под- чертаем нейната важна роля за утвърждаване на дидактика на математиката като

IN MEMORIAM Иван Марев

Напусна ни проф. Иван Марев – философ, педагог, демократ, родолюбец. В далечната 1975 г., зареден с енергия, пълен с идеи, той създаде в Техническия

Книжка 1
ДЕЛЕГИРАНЕ НА ПРАВА ЧРЕЗ КОМИСИИТЕ В ДЕТСКАТА ГРАДИНА

Маргарита Абрашева Политиката, наречена управление на качеството, не е самоцел, нито поредна обра- зователна „мода“. Тя е практически необходима за поддържане от директора на учеб- ното заведение на един привлекателен образ в условията на конкуренция на пазара на учебни заведения. Това се отнася най-вече за детските градини. Политиката на упра- вление на качеството съдържа недостатъчно използван ресурс, включително за спечел- ване и запазване доверието на потребителя – родителите на децата,

ИНОВАЦИОННИ И ИНТЕРАКТИВНИ МЕТОДИ В КВАЛИФИКАЦИОННАТА ДЕЙНОСТ НА ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ КОЛЕКТИВ

Стоилка Ташева, Севда Лукайчева Развиващото се с динамични темпове общество в днешно време налага необ- ходимостта от иновационни промени в областта на образованието. И в предучи- лищната педагогика все по-често се търсят алтернативни педагогически техноло- гии както за възпитанието и обучението на децата, така и при провеждането на квалификационната дейност на самите педагози. Използването на интерактивните методи дава възможност да се възлагат за- дачи, които предполагат съвместна работа,

ТОВА ТРЯБВА ДА ГО ЗНАЕ ВСЯКО ДЕТЕ

Татяна Атанасова, Иванка Пампова

НА УЛИЦАТА Е ОПАСНО

Таня Янчева, Зоя Кацарова