Педагогика

2021/6, стр. 806 - 820

ПОМОЩНИК-УЧИТЕЛЯТ ПРЕЗ ПЕРИОДА НА БЪЛГАРСКОТО ПРОСВЕЩЕНИЕ И В НАШЕТО СЪВРЕМИЕ

Резюме:

Ключови думи:

Въведение

Известно е, че Просвещението в Западна Европа започва своето начало през ХVІІ в., а своя разцвет достига през ХVІІІ в. и се разпространява по целия континент. „Просвещението е широко идейно движение, с което започва процесът на преход от феодализъм към капитализъм, белязано от радикални промени по отношение разрушаването на съществуващите социални структури и свързано с изграждане на общество от равноправни, свободни граждани; освобождаване на духовния живот от опеката на клерикализма; формиране на нациите и националните държави, на националното съзнание, националните езици, култури и образователни системи“ (Кolev et al. 2005, 190). Просвещенците, като носители на идеологията на Новото време, придават огромно значение на просветата и възпитанието и издигат в култ знанието, науката и образованието.

Идеите на Просвещението по нашите земи навлизат значително по-късно и логически се свързват с периода на последните десетилетия на Българското възраждане, пряко подчинено на идеята за извоюването на национална свобода, и с първите десетилетия на възстановяването на българската държава след 1878 г. Необходимостта за тези идеи по време на Българския ренесанс е продиктувана от факта, че в редица български градове с високо икономическо благосъстояние е кипял интензивен живот, който създавал условия за развитие на книжовността и просветното дело. Учителите възрожденци по тези места са първопроходците, които се заемат с реформирането на килийните училища и се превръщат в ревностни последователи на идеята за новобългарско училище. Така, още от времето на Българското просвещение особено популярни по българските земи стават имената на редица български учители, които преди да получат обществено признание като учители или водещи учени за времето си, са имали възможността да бъдат избирани за помощници на своите учители.

Помощник-учителите през последните десетилетия на Възраждането и първите години след Освобождението от османско владичество

Помощните длъжности в българското образование, които българската държава се опитва да въведе от 1999 г. насам, не са някаква приумица, която е пренесена от образователните системи на Западна Европа и преди всичко от държави, които са били в миналото (най-често до Втората световна война) колониални системи. За съжаление, сред масовия български гражданин остава такова убеждение, защото никой не му е обяснил, че още по време на килийното училище у нас учителят, който е бил преди всичко добър занаятчия, е имал при себе си ученици, които постъпвали като чираци, а когато усвоявали основите на занаята, ставали и калфи. Те помагали на своя учител не само в занаятчийската му работилница, но му били и първи помощници, ако той работел и като учител и учел селските деца индивидуално на четмо и писмо.

През втората половина на ХVIII и в началото на XIX в. на европейският континент капитализмът напредва много бързо, а науката постига забележителни постижения, които се използват за улеснение в реалния живот. Хората на производителния труд се нуждаят от значително по-широки образователни нужди. Така в западната част на Европа по това време възниква взаимоучителният метод, наречен Бел-Ланкастерски, на името на своите основатели.

У нас по това време стопанският и просветният живот също са в подем. Процъфтява занаятчийското производство, търговията и земеделието също бележат напредък. Това води до нарастване на интелектуалните потребности и се реализира чрез отварянето на взаимните училища. „За разлика от килийното училище, в което се учат малък брой деца, с всяко едно от които учителят се занимава индивидуално, взаимното училище е масово и значително по-сложно организирано. В него се учат всички желаещи деца от селището, без родителите им да плащат на учителя. Училището се издържа от обща каса, в която се събират пари от частни дарения, вноски от еснафските сдружения, наеми от обществени имоти, събиране пари с дискос в църквата и др. Училището се помещава във специална сграда, строена нарочно за това. Учителите са хора, за които учителството е постоянна професия. Те биват пазарявани от изборни училищни настоятелства и работят под надзора на цялото селище“ (Chakarov & Atanasov 1975, 37).

Един от най-видните основоположници на съвременното българско училище – Неофит Рилски, въвежда взаимообучителната организация на обучение за първи път в Габровското училище – първото новобългарско училище, което започва да функционира през 1835 г. „Затова го наричат „баща на новобългарското училище“ и патриарх на българските учители и педагози“ (Chakarov & Atanasov 1975: 36). В училището „за пръв път се осъществяват четирите изисквания, които определят тогавашното светско образование – обучението да се води на български език, да се изучават светски дисциплини, да се преподава по „взаимната методика“ и да се изграждат учебни сгради, съобразени с изискванията на новия начин на обучение“ (Chakarov & Atanasov 1975, 36).

Нямаме яснота дали Н. Рилски е юридическият основоположник на помощната длъжност в българското училище, но е твърде вероятно официализирането от него на „помощници във възпитателната работа“ с договор и заплата да е дало началото на включването на помощник-учителя в училищата по българските земи. О. Обрешков изяснява значително пътя на помощниците на учителя до теоретическото и практическото усвояване на учителската професията. „Особено значение за подготовката на учениците във взаимното училище за учителска дейност имала самата организация на обучението. Тази организация давала възможност за елементарен, но твърде полезен учителски стаж. Знае се, че по-възрастните и напреднали в обучението си ученици помагали на учителя в учебно-възпитателната му работа. В зависимост от длъжността, която им се възлага, помощниците на учителя носели различни названия: главен надзирател или главен показвател, показвател, надзирател, дверник и шътач. Като изключим последните две длъжности – дверник и шътач, всички останали са свързани с изпълнението на определена учебна, организационна и чисто възпитателна работа, която се извършва от учениците вместо от учителя. Последният изпълнява общо ръководство над своите помощници“ (Obreshkov 2009, 64).

По-значително място на помощниците на учителя при взаимното обучение и естеството на тяхната работа в своя монография отделя В. Бойчева. „Главните надзиратели на реда ръководят провеждането на учебния ден под надзора на учителя. Те се избират от средата на учениците от последните два чина (два класа) или измежду тези, които вече са изучили взаимоучителните таблици и образуват подготвителния клас. В българските училища учениците, преминали учебните таблици, се наричат понякога „калфи“ под влияние на системата на чиракуване и калфуване при подготовката за занаят, както и по примера на килийните училища, в някои от които също има помощници на учителя, наричани калфи. В някои взаимни училища калфите стоят на последния чин, а в други образуват самостоятелен клас и се учат под ръководството на учителя в отделна учебна стая“ (Boycheva 2014: 365 – 366). Бойчева посочва, че главните надзиратели са най-добрите по успех и поведение ученици, енергични, организирани, самостоятелни. Те идват един час по-рано от другите ученици и подготвят всичко, което е необходимо за учебния ден: нареждат учебните таблици и плочите за писане, прибавят пясък в пясъчниците, въвеждат показателите по писане. Главният надзирател бие звънеца, прави проверка за присъствието на учениците, преглежда учениците за чистота. Той е и този, който ръководи хода на учебните занимания, организира прегрупирането на учениците за работа по чиновете и около учебните таблици и т.н., до последния учебен звънец. Подчинени му са всички надзиратели на реда, показватели, дверници и метачи. Понякога дори раздава наградите на учениците (Boycheva 2014, 366 – 367).

От всичко описано дотук става ясно, че главният надзирател, наречен още калфа, е ученик, който вече е накрая на своето обучение и подготовката му е насочена изключително по посока на това да усвои и практикува учителската професия самостоятелно в близко бъдеще.

Главният надзирател е този, който избира т.нар. „поднадзирател“. Според Бойчева негово основно задължение е да се движи в учебната зала по време на учебните занятия и да наблюдава дали показвателите работят правилно по чиновете и с учебните таблици (Boycheva 2014, 367).

Според Бойчева главните показватели по четене, писане и аритметика са шест: по двама за всеки учебен предмет, за да се сменят сутрин и следобед или през деня в зависимост от дневната програма. Главният показвател с по-мощта на обикновените показватели ръководи и провежда обучението по своя предмет и следи дали обикновените показватели работят правилно (Boycheva 2014, 367 – 368).

Обикновените показватели по писане, четене и аритметика и надзиратели за реда на всеки чин провеждат обучението на учениците от един чин или клас, ако класът заема един чин. Те се избират между тези ученици, които седят на последните чинове, т.е. обучават се в последните класове, но са сред най-добрите по съответния учебен предмет. Обикновените показватели се грижат и за тишината, реда и поведението на обучаваните ученици (Boycheva 2014, 368 – 370).

Дверниците са помощници на главния надзирател и се избират между учениците от горните класове. Те стоят на вратите на учебната стая с голяма тояга в ръка, като отличителен знак за разпознаване. Основното им задължение е свързано с осигуряване на пропускателния режим в учебната зала, записването на нечистите ученици, регулирането на потока от външни лица (Boycheva 2014, 370 – 371).

Шетачите се избират между всички ученици от I до VI клас, без най-малките ученици наречени „пясъчници“, учениците от последните два класа и калфите. Основните им задължения са да метат учебната зала след приключване на учебните занятия, да носят вода в стомни за пиене в училище, ако в училищния двор няма чешма, а зиме да носят дърва за печките, да ги палят рано сутрин и да ги поддържат през деня (Boycheva 2014, 372).

Надзирателите „по благоприличие“ извън училище се грижат за поведението на своите съученици, обединени по махали извън училище: на улицата, в църквата, в махалата и у дома. Те ги завеждат под строй до домовете им по махали, като по пътя вървят тихо и мирно, поздравяват възрастните по пътя, а на старите и на свещено лице се покланят. В неделя надзирателите посещават дома на всеки ученик и разпитват родителите за тяхното поведение. Вземат сведения и от съседите. В понеделник докладват непослушните, както и заслужаващите похвала, на главния надзирател.

Преминалите целия курс на обучение ученици, особено първите възпитаници на Н. Рилски в Габровското, а след това и в Копривщенското взаимно училище, веднага след завършването са станали първите взаимни учители по българските земи. Учителски кадри подготвят и останалите новооткрити взаимни училища. Голяма част от тях продължават своето образование в чужбина или по пътя на самообразованието придобиват престижен социален статус и изиграват огромна роля за културно-просветното израстване на предосвобожденския българин и в борбата му за политическа свобода.

Бойчева съобщава и за наличието на двама учители в по-големите взаимни училища. Единият от тях – по-образован и с по-голям опит, бил наречен „главен учител“. Другият – с по-ниска степен на подготовка, бил негов помощник, наречен „подучител“ или подидаскал“ – под влияние на гръцкия език. Всеки един от тях имал своите права и задължения и се стремял да ги спазва много стриктно.

„Главният учител отговаря за взаимното училище, има общото ръководство на училището и на обучението, учи учениците от последния клас. В някои взаимни училища той преподава само на учениците от подготвителния клас, а работата с останалите ученици предоставя на подучителя.

Някъде двамата учители се допълват: единият ръководи обучението сутрин, а другият – следобед, или се редуват при провеждане на учебните занятия по учебни предмети: сутрин подучителят посреща учениците, организира ги и провежда учебното занятие по писане. Главният учител провежда учебното занятие по четене. Следобед двамата учители провеждат също по едно от двете учебни занимания“ (Boycheva 2014, 458). Заплащането на труда на двамата учители също било различно: съответно главните учители взимали значително по-високи заплати, а техните помощници – обикновено една четвърт от заплатата на главния учител (Boycheva 2014, 459).

Историята на българското образование е съхранила имената на редица български учители, творци и общественици, които започнали славната си кариера като помощник-учители. Между тях са Иван Момчилов – основателят на взаимното училище в Елена, Райко Жинзифов – голям възрожденец и просветител; Васил Друмев – писател и на два пъти министър-председател на България след Освобождението; Юрдан Ненов – учителят на Иван Вазов; самият Иван Вазов – патриархът на българската литература; проф. Марин Дринов – учен, историограф; Нешо Бончев – първият български литературен критик; проф. Стефан Бобчев – първият ректор на Университета за национално и световно стопанство (УНСС); Никола Еничерев – апостол на българската просвета в Прилеп; Христо Г. Данов – първият български книгоиздател, и много други.

Иван Момчилов – основателят на „Еленската даскалоливница“, в началото на славната си учителска кариера е бил помощник-учител. „Еленското училище приема програма, отговаряща на интересите на еснафите и търговците за по-високо образование. Възрожденецът Иван Момчилов (1819 – 1869), който получава образованието си в Атина и Русия, се завръща, за да модернизира преподаването. Като основател на училището и помощник-учител на Андрей Робовски, той пръв говори през 1844 г. за светите братя Кирил и Методий“ (Veleva & Piponkova 2014, 26).

Райко Жинзифов е между тези известни личности в българската история, които учат занаята при своите учители като техни помощници, а после имат щастието да продължат своето образование в далечни земи, живеейки с мисълта да помагат на поробената си родина. „Той се родил във Велес през 1838 г. Първоначалното си образование получил в родното си място, а средното – в гръцките училища. Димитър Миладинов имал върху му силно влияние, за да развие у него патриотически дух. Както споменахме и преди, Жинзифов е бил едно кратко време и помощник на Димитър Миладинов в учителстването“ (Мarinov 2012, 258). Известно е, че този български възрожденец, под покровителството на своя любим учител Димитър Миладинов, заминава първо за Харков, а после за Москва, където завършва Историко-филологическия факултет на Московския университет. До своята смърт през 1877 г. той остава в Москва, където учителства в лицея на цесаревич Николай.

Други видни български възрожденци, завършили своето образование в чужбина, имат по-различна съдба. Те се връщат по родните земи и се заемат с книжовно и просветно дело, с което оставят имената си изписани със златни букви в историята на българското Възраждане и първите години на следосвобожденска България. Такъв е случаят с Васил Друмев, който е имал възможността да завърши духовно училище в Одеса, а после и Духовната семинария в Киев. Васил Друмев е роден в Шумен около 1840 година. Той е ученик на големите възрожденски учители Сава Доброплодни и Сава Филаретов, които първи запалват у него любовта към историята, литературата, театъра. През 1856 г.

Васил Друмев е вече помощник-учител, а две години по-късно получава стипендия и заминава за Одеса, за да учи в Одеската семинария (Tsurakov 2008).

До освобождението на България той бил основно в изгнание във Влашко – Галац, Браила, Тулча, където първоначално учителствал, а след това станал и директор на българско училище. В българската история остава като съосновател на Българското книжовно дружество, писател (повестта „Нещатна фамилия“ и др. творби), йеродякон и епископ, с участие в създаването на Първа българска легия през 1862 г. в Белград. Там се е запознал с Васил Левски и Стефан Караджа. След Освобождението той се установил в България и първоначално бил ректор на Петропавловската семинария в Лясковец, после митрополит на Търновската епархия, а след това станал активен политик и водач на Консервативната партия и е бил два пъти министър-председател (Tsurakov 2008).

Друг голям български просветител и книжовник – проф. Стефан Бобчев, роден преди Освобождението, също е бил помощник-учител в родната Елена. „След завършване на четвърти клас Стефан Бобчев е бил поканен да стане помощник на учителя си и продължава да взима уроци по руски и френски“ (Genov 2014, 15). По-известен бил като основател и първи ректор на УНСС, но дълги години след Освобождението той е един от най-видните български юристи, книжовници, енциклопедисти, фолклорист, етнограф, преводач, журналист, политик, министър и държавник. Неговите трудове „Българско обичайно наказателно право“ и „Българско обичайно съдебно право“ са незаменимо богатство в българската юридическа наука до наши дни.

Друг известен български учител от последните години преди Освобождението – Никола Еничерев, който след 12 години обучение, включително и като помощник-учител при Йоаким Груев, приел да замине и образова децата в Прилеп. Той пише: „Тъкмо 12 години се навъртахъ азъ въ пловдивското централно българско училище на св. св. Кирилъ и Методий, като ученикъ и слуга, отъ които години двѣтѣ се падатъ на учителитѣ Константинъ Геровъ и Хр. Гр. Дановъ, останалитѣ деть — на Груевата школа. Слѣдъ като черпихъ шесть години наредъ наука и мѫдрость въ Груевата школа, слѣдъ като бѣхъ изпратилъ мнозина съученици за учители по разни части на България, въ 1862 год. се удостоихъ и азъ да влѣза въ оградата на мѫдрецитѣ, като ме назначиха за помощникъ-учитель въ сѫщото училище, а въ сѫщото врѣме бѣхъ и ученикъ-слуга при Груева, съ годишна заплата 1200 гроша“ (Enicherevu 904, 2). В Прилеп остава цели 11 години, през които е апостол на българската просвета в града, проявявайки забележителни качества като ръководител на борбата за църковна и духовна независимост, довела до отхвърляне на гърцизма.

Христо Г. Данов бащата на българската книга, български възрожденски учител и книжовник, родоначалник на книгоиздаването в България, също в младежките си години е бил помощник-учител. Роден е на 27 август 1828 г. в град Клисура. Първоначално бил възпитаник на клисурското килийно училище. След него продължил образованието си в класното училище на Сава Радулов в Панагюрище, а по-късно – и в Копривщица при Найден Геров и Йоаким Груев. През 1849 станал помощник-учител в Пловдив1).

Вероятно списъкът с големите имена на българското просветно дело, които са били помощник-учители в началото на своята забележителна кариера, може да бъде продължен още, но и този е напълно достатъчен, за да приемем с огромно уважение както длъжността помощник-учител по онова време, така и нейните носители.

От всичко дотук следва, че помощник-учителят в последните десетилетия на Българското възраждане, както и години след Освобождението, е високо уважавана и притегателна длъжност в българското образование. Интересът към нея е бил много голям, особено у тези бедни, но будни и талантливи български младежи, които приели развитието на просветното дело у нас като своя лична кауза и я преследвали през целия си съзнателен живот. Стремежът им да чиракуват като помощници при най-видните по това време учители, е бил стремеж, който се превръщал в гаранция за реализация в трудната учителска професия.

Помощниците на най-видните български учители по това време съвсем ясно са осъзнавали, че възможността да чиракуват като помощник-учители, подидаскали или подучители, им отваря вратата към желаната професия. С други думи, самите помощници са гледали на своята работа като на временно явление, което служело за трамплин към учителската професия. Много важно за младия помощник-учител тогава било да попадне при уважаван и почитан учител, който да го препоръча на богатите български авторитети по онова време, за да бъде изпратен от тях да се учи в по-голям град или в чужбина. „Дамгосаният“ с длъжността помощник-учител е имал предначертан път пред себе си и бил нещо като избран свише – от бога.

Помощните учителски длъжности в наши дни

В предприсъединителния период на България (1999 – 2006 г.) помощният учител отново беше изведен на показ и придоби особена популярност, макар и в друга, по-различна светлина от тази, която му беше отредила периодът на Българското възраждане. Към неговото включване в образователната ни система съвсем съзнателно бяха насочени множество надежди, свързани с разрешаването на натрупаните проблеми, предимно в образованието на ромите. Тези действия създадоха неправилното усещане, най-вече сред ромите, че точно помощник-учителят е разковничето, от което се нуждае образованието при тях. Сравнение с българския възрожденски помощник-учител, незнайно защо, не беше предложено, дори и само заради необходимостта от вдъхновение за онези млади български граждани от ромски произход, които доброволно се включиха в проектните обучения. Така, необходимостта от реформа в сегрегираните форми в образованието на ромите, унаследени от близкото минало, съвсем съзнателно беше трансформирана към реализация на второстепенни дейности, а самата реформа – отложена за необозримото бъдеще.

От времето за реализация на първите проекти за въвеждането на длъжността „помощник на учителя“2) остана още едно горчиво усещане – че в началото на XXI век въпросната длъжност беше пренесена механично у нас от западния свят, и особено от образователните системи на бивши колониални страни като Англия, Нидерландия, Белгия, Португалия, Франция и др. В тези страни стичането на огромни маси от трудоспособно население, предимно от бившите им колонии, е реалност от времето на разпадането на колониалната система (основно след приключването на Втората световна война) до наши дни. Необходимостта от работна ръка при възстановяващите се икономики на тези държави е била огромна и това е било в основата на тези мащабни преселения.

Помощник-учителят в тези страни и досега има главната задача да помага на децата и учениците, които пристигат като имигранти със своите родители, по-бързо да се адаптират към образователните системи на приемащите ги държави. Помощникът е носител на тяхната култура, запознат е с тяхната история, познава техния език, ценностната им система, празниците, фолклора и традициите им, но познава и уважава и тези на приемащата страна. И така до наши дни, помощник-учителят в тези държави повече от 60 години е задължителен елемент в процеса на приобщаване и образователна интеграция на децата и учениците от т.нар. Трети свят. Горчивото усещане при реализацията на тези проекти идваше заради безспорните факти, че нито България е страна с бивши колонии, нито българските роми идват от Третия свят. А нашите традиции от Възраждането бяха пренебрегнати с лека ръка.

В интерес на истината, за първи път в български правителствен документ – Рамковата програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество (приета с Протокол №18 на Министерския съвет (МС) на 22 април 1999 година), се отбелязва: „Въвеждане и осигуряване квалификацията в системата на образованието на т.нар. помощник-учители от ромската общност, които спомагат за провеждането на учебния процес сред деца от ромски произход“.3)

Рамковата програма за първи път след 1989 г. подхрани надеждите, че натрупаните проблеми на ромската част от българския народ във всички сфери на обществения живот могат да се преодолеят успешно. За съжаление обаче, скоро стана ясно, че Програмата ще остане само „в рамка“, защото първоначално заявената политическа воля бързо изчезна и в следващите години нейната липса ще се окаже по-голяма пречка дори от финансовата. Вместо сериозна комплексна реформа във всички сфери на обществения живот на ромите, каквато предполагаше Рамковата програма, включително и за десегрегация на унаследените форми на сегрегирано образование у нас, се предпочете усвояването на финансови средства за въвеждане на второстепенни мерки, какъвто беше и случаят с помощника на учителя4).

В интерес на истината, изначалната идея за включването на помощникучителя като длъжност в образователната система, посочена в Рамковата програма, се отнасяше единствено и само за смесените по етнически принцип образователни институции. Десегрегацията в образованието на ромските деца и ученици от обособените ромски градски квартали е основна мярка в образователната част на Програмата. За да се осигури безконфликтното пребиваване в мултикултурна среда и успешното протичане на десегрегационния процес, тя предвиждаше успоредно с въвеждането на помощник-учителя и разработването на редица фундаментални мерки в образованието, като:

– „противодействие срещу проявите на расизъм в класните стаи;

– премахване на практиката нормално развити деца от ромски произход да бъдат насочвани към специални помощни училища;

– осигуряване на възможност за изучаване на ромски език в общинските училища;

– подготовката на кадри с университетско образование“.

С други думи, помощник-учителят трябваше да се въведе единствено в десегрегирана, смесена, мултикултурна образователна среда с цел да подпомага процеса на по-бързата адаптация и интеграция на ромските деца и ученици в десегрегираните, смесени по етнически признак приемни детски градини и училища. С тази цел бяха разработени и другите цитирани от Програмата мерки, съобразени с тяхната важност и невъзможност за постигане на желания резулат без тях.

В областта на образованието МС (в лицето на тогавашния му орган Национален съвет по етнически и демографски въпроси, преименуван по-късно на Национален съвет за сътрудничество по етническите и демографските въпроси) и Министерството на образованието и науката (МОН), вместо да започнат заедно с проблемните общини да създават подходяща организация и да провеждат процес на управляема десегрегация, незнайно защо се насочиха към помощника на учителя едва ли не като най-подходящата мярка за реформиране образованието на ромите. Въпреки успешно реализираните проекти обаче обучените помощници не бяха назначени на работа. Оправданията на директорите на образователните институции бяха в липсата на финансови средства в училищните бюджети по места. Много малка част от обучените помощници намериха своята реализация единствено в големи сегрегирани училища по градските ромски квартали, с което косвено се подпомогна утвърждаването на сегрегация в тези училища. Така, обучените помощници на учителя останаха излъгани и без работа, похарчените средства за тяхното обучение – с нулева добавена стойност, а проблемите в образованието на ромите не само че не се решиха, но в годините след реализацията на тези проекти значително се задълбочиха.

В наши дни, след появата на новия Закон за предучилищното и училищното образование и отново след реализация на проект (по Българо-швейцарската програма за сътрудничество), помощната длъжност се появи отново, но вече с екзотичното за нашите образователни реалности наименование „образователен медиатор“. От тук нататък стъпките за нейното въвеждане в практиката започнаха да се повтарят с познатите ни вече дейности от близкото минало. Първата стъпка в тази посока беше назначаването на работна група в МОН, която цяла година писа препоръчителна длъжностна характеристика. Препоръчителна за директорите на образователни институции, защото те са отговорни за предлагането на подходяща такава, адаптирана към условията за работа по места. Внимателен прочит и сравнение на новата длъжностна характеристика с типовата длъжностна характеристика на помощника на учителя от предишните два проекта показва, че между двете липсват принципни различия. Веднага след това, по силата на влезлия в действие образователен проект „Подкрепа за успех“ (по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“), започна назначаването на образователни медиатори из цялата страна. Добрата практика в случая е, че в основата на тези назначения стои щателно проучване на МОН за необходимостта от образователен медиатор по места.

Следващата позната стъпка от развитието на новата помощна длъжност е в обучението на новоназначените медиатори. И като последна стъпка в това развитие, най-логично е те да се „хвърлят“ в първите редици на борбата за осигуряване на ромски деца и ученици в детските градини и училищата. Това би било едно много добро решение, ако отпадналите и преждевременно напусналите образователната система млади роми не се връщаха отново в сегрегираните образователни институции в рамките на ромските квартали или вторично сегрегираните около тях. Тези образователни институции обаче, както е добре известно, се явяват основен „донор“ на отпадащи и преждевременно напускащи образователната система млади български граждани. Така кръгът се затваря – занапред отново ще има отново хиляди отпадащи, отново ще се търсят възможности за тяхното връщане чрез донорски програми и така до безкрай. Този път по всичко изглежда, че пари за назначения и заплати след приключване на проекта ще има от държавния бюджет, но какъв ще бъде резултатът от реализацията на новите помощници – може само да се гадае. Със сигурност обаче се знае, че сегрегираното образование на ромите ще бъде бетонирано, а проблемите вследствие нерешаването на този фундаментален проблем ще се засилят още повече.

С други думи, вместо да се върви към реформиране на сегрегираното образование на българските роми, отново се предпочита утъпканата пътека за усвояване на средства за помощни дейности. А през това време вторичната сегрегация се разраства в пъти и в скоро време българското образование, особено в по-големите градове, ще бъде разделено между образователни инстуции за роми и образователни институции за нероми с всички негативни последици, които следват от това разделение за българското общество.

Изводи и препоръки

Съвсем съзнателно своя анализ за помощник-учителите в българското образование започнах от времето на Късното възраждане и първите години на Освобождението, когато те са били важна част от развитието на българското образование. След това се спрях на опитите за въвеждане в образователната ни система на помощната длъжност „помощник на учителя“ и неуспешния резултат от това начинание. И накрая обърнах внимание на новата трансформация на помощник-учителя в образователен медиатор в нашето съвремие.

В наши дни сравнение с образованието през годините на Българското възраждане едва ли може да се направи, но съответствие донякъде може да се намери по отношение на неграмотността сред ромското население сега с неграмотността на българското население тогава. Сега обаче времената са други и всеки млад ром, ако наистина има силното желание, възможностите за това и отговаря на определени условия, може да завърши университет и да стане правоспособен учител. А необходимостта от учители сред българските роми е огромна. Предполага се, че точно те биха се справили най-успешно с преодоляване на неграмотността в своята общност и същевременно биха били най-мотивирани за реализацията на така необходимата реформа в образованието на собствената им общност. От друга страна обаче, си струва поне веднъж да се поучим от собствения си опит с помощник-учителя от времето на Възраждането. Чрез стартиралата реализация на проект „Подкрепа за успех“ от МОН образователната система дава възможност точно на онези млади и сравнително бедни ромски младежи и девойки да усвоят учителската професия, започвайки работа като образователни медиатори. Дълбоко съм убеден, че средствата, реализирани за този проект, няма да отидат напразно, ако след натрупване на известен опит, придобиването на така необходимото им самочувствие и при наличие на определени благоприятни обстоятелства те сами започнат да търсят услугите на педагогическите факултети у нас. За да стане всичко това реалност, препоръчвам предприемането на следните мерки.

1) Към директорите на детски градини и училища:

– бъдещите назначения на образователни медиатори да стават след щателно проведен конкурс с участието на млади хора, които не само да отговарят на условията за заемане на длъжността, но да са и мотивирани чрез подходяща форма на обучение да завършат висше педагогическо образование;

– в обявленията за търсене на подходящи кандидати за длъжността образователен медиатор изрично да бъдат отбелязани очакванията към тях – мотивация за натрупване на знания, умения и компетентности, които да им дадат самочувствие за овладяване на учителска професия;

– да създават условия на назначените образователни медиатори за растеж на място, което предполага след завършване на висше педагогическо образование в перспектива да им бъде осигурено място в учителските колективи по места.

2) Към назначените образователни медиатори:

да работят своята работа с ентусиазма, мотивацията и мисията на помощник-учителите от времето на Българското възраждане;

– да придобият самочувствието, че участието им в образователната система като медиатори е само временна мярка и е трамплин към овладяване на желаната от тях учителска професия;

– да гледат на себе си като на модел за подражание от подрастващото поколение в сегрегираните квартали;

– бъдещата им реализация като учители да се превърне в тяхна лична кауза и да се поучат от опита на своите възрожденски предшественици.

3) Към педагогическите специалисти:

да гледат на образователните медиатори като на свои бъдещи колеги и съвсем добронамерено да ги направляват към спецификата на учителската професия;

– да поддържат висока тяхната мотивация да станат учители.

4) Към МОН:

да създаде възможности за ускорено усвояване на учителска професия в задочна форма на бакалавърско обучение в педагогическите факултети на университетите, предназначена за действащи образователни медиатори и другите помощни непедагогически длъжности – помощници на учителя и социални работници в училище.

Изразявам пълното си убеждение, че ако на помощните непедагогически длъжности в образователните институции и в наши дни продължава да се гледа само като на поредната възможност за усвояване на средства от поредния проект, вредите за българското образование ще продължават да бъдат повече от ползите. Възможността за израстването им на място чрез овладяване на учителската професия е единствената перспектива за превръщането на тези назначения в полза за образователната система с висока добавена стойност.

Примерът на посочените в първата част на разработката известни български възрожденци може само да бъде подходящ образец за вдъхновение пред онези бедни и лишени от редица постижения на съвременната цивилизация млади роми, които в качеството си на съвременни просвещенци избират трудния път към самоусъвършенстването чрез учене през целия живот и в името на усвояването на най-благородната професия в човешкото общество.

БЕЛЕЖКИ

1. Енциклопедия България, т. 5 (2012).София: Издателство на БАН.

2. В началото на първото десетилетие на XXI век, по линия на предприсъединителните фондове на Програма Phare и с участието на българската държава, последователно бяха финансирани два мащабни проекта за обучения на помощник на учителя. Първият от тях е реализиран от консорциум с участието на ЮЗУ „Н. Рилски“ – Благоевград, и фондация „Стъпка по стъпка“, а вторият проект – от ВТУ „Св. Кирил и Методий“, Велико Търново, и австрийския консорциум „Кеар“. Първият проект обучи в рамките на два семестъра 50 роми за помощници на учителя, а вторият – 150.

3. Рамкова програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество, file:///D:/Downloads/FrameProgram%20(2).pdf. Последно посещение на 30.03.2020 г.

4. МОН наложи това понятие, за да е ясна не само йерархическата зависимост между учител и негов помощник, но и от необходимостта за завършена степен на образование при тях.

ЛИТЕРАТУРА

Бойчева, В., 2014. Системата на взаимно обучение и приложението ѝ в България. София: Парадигма.

Велева, Л. & Пипонкова, Л., 2014. Стефан Бобчев 1853 – 1940. София: Издателски комплекс – УНСС.

Генов, Л., 2014. Проф. Стефан Бобчев – основател и първи ректор на УНСС. София: Стопанство.

Еничеревъ, Никола Ганчевъ (1904). Спомени отъ моето учителство въ Прилѣпъ. Сборникъ за народни умотворения, наука и книжнина. Книга XX, София: Държавна печатница.

Колев, Й., Атанасова, В. & Витанова, Н., 2005. История на педагогиката и българското образование. Шумен: Еп. Константин Преславски.

Маринов, Д., 2012. История на българската литература. София: Проектория.

Обрешков, О., 2009. Българският учител през вековете. София: Св. Климент Охридски.

Цураков, А., 2008. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София: Труд.

Чакъров, Н. & Атанасов, Ж., 1975. История на българското образование. София: Народна просвета.

REFERENCES

Boycheva, V., 2014. Sistemata na vzaimno obuchenie i prilozhenieto ’ v Bulgaria. Sofia: Paradigma [In Bulgarian].

Veleva, L. & L. Piponkova, 2014. Stefan Bobchev 1853-1940. Sofia: Izdatelski kompleks – UNSS [In Bulgarian].

Genov, L., 2014. Prof. Stefan Bobchev – osnovatel i parvi rektor na UNSS. Sofia: Stopanstvo [In Bulgarian].

Enicherevu, Nikola Ganchevu, 1904. Spomeni otu moeto uchitelstvo vu Prilyepu. Sborniku za Narodni Umotvorenia, Nauka i Knizhnina. Kniga XX, Sofia: Darzhavna pechatnitsa [In Bulgarian].

Kolev, Y., Atanasova, V. & Vitanova, N., 2005. Istoria na pedagogikata i bulgarskoto obrazovanie. Shumen: Ep. Konstantin Preslavski [In Bulgarian].

Marinov, D., 2012. Istoriya na bulgarskata literatura. Sofia: Proektoriya [In Bulgarian].

Obreshkov, O., 2009. Bulgarskiyat uchitel prez vekovete. Sofia: Sv. Kliment Okhridski [In Bulgarian].

Tsurakov, A., 2008. Entsiklopedia na pravitelstvata, narodnite sabraniya i atentatite v Bulgaria. Sofia: Trud [In Bulgarian].

Chakarov, N. & Atanasov, Zh., 1975. Istoriya na bulgarskoto obrazovanie. Sofia: Narodna prosveta [In Bulgarian].

2025 година
Книжка 9s
Книжка 9
DEVELOPMENT OF DEMOCRATIC CULTURE THROUGH CONTENTS ABOUT THE ROMA IN CLASSROOM TEACHING – STUDENTS’ PERCEPTION

Aleksandra Trbojević, Biljana Jeremić, Hadži Živorad Milenović, Bojan Lazić

Книжка 8
КАТЕГОРИАЛНИ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИНФОРМАЦИОННО-КОМУНИКАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ В ОБУЧЕНИЕТО НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ СЪС СОП

д.п.н Мира Цветкова-Арсова, Данка Щерева, Славина Лозанова, Маргарита Томова

Книжка 7
ВРЪЗКА НА СОЦИАЛНО-ЕМОЦИОНАЛНОТО С КОГНИТИВНОТО РАЗВИТИЕ В ПРИОБЩАВАЩА СРЕДА

Милен Замфиров, Маргарита Бакрачева, Емилия Евгениева

Книжка 6
КОГНИТИВНО РАЗВИТИЕ НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ, ОБХВАНАТИ В ПРИОБЩАВАЩОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Милен Замфиров, Емилия Евгениева, Маргарита Бакрачева

Книжка 5
COMPETENCE FOR SOCIAL PEDAGOGICAL PRACTICE: WHAT DO STUDENTS TELL US?

Maya Tcholakova, Marina Pironkova, Aleksandar Ranev, Yana Staneva

MULTIMODAL COMMUNICATION IN PHYSICAL EDUCATION CLASSES

Cristiana Lucretia Pop, Cristina Filip

Книжка 4s
GAMES IN FUNCTION OF DEVELOPMENT OF MULTIPLICATION SKILLS

Dasare Sylejmani, Vesna Makashevska, Jasmina Jovanovska

Книжка 4
ИЗПОЛЗВАНЕ НА СИСТЕМИТЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОБУЧЕНИЕТО В КОНТЕКСТА НА ИНТЕРАКТИВНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Силвия Парушева, Борис Банков, Гергана Касабова, Петя Страшимирова

MILITARY AND SOCIAL THREATS AS DETERMINANTS OF THE DEVELOPMENT OF CONTEMPORARY UKRAINIAN HIGHER EDUCATION

Mykola Pantiuk, Tetiana Pantiuk, Nataliia Bakhmat, Olena Nevmerzhytska, Svitlana Ivakh

STEM ОБУЧЕНИЕ НА СТУДЕНТИ ПЕДАГОЗИ В ТРАНСДИСЦИПЛИНАРНА ОБРАЗОВАТЕЛНА СРЕДА

Любен Витанов, Николай Цанев, Людмила Зафирова, Гергана Христова, Катерина Динкова, Калина Георгиева, Жорж Кюшев, Здравка Савчева

ИЗСЛЕДВАНЕ И АНАЛИЗ НА НАГЛАСИТЕ НА СТУДЕНТИТЕ ПРИ ИЗПОЛЗВАНЕ НА ГЕНЕРАТИВЕН ИНСТРУМЕНТ НА ИЗКУСТВЕН ИНТЕЛЕКТ

Николай Янев, Иглика Гетова, Теодора Христова, Ива Костадинова, Георги Димитров

Книжка 3
ДРУГИЯТ КАТО ЦЕННОСТ В УЧИЛИЩЕ

Александър Кръстев

Книжка 2
ASSESSMENTS OF TEACHERS AND PARENTS OF CHILDREN WITH DEVELOPMENTAL DISABILITIES ON INCLUSION IN PRE-SCHOOL INSTITUTIONS

Zagorka Markov, Hadzi Zivorad Milenovic, Biljana Jeremic, Radmila Zecevic, Milica Pavlovic

Книжка 1s
ПРИЛОЖЕНИЕ НА СРЕДСТВАТА ЗА ДОПЪЛВАЩА И АЛТЕРНАТИВНА КОМУНИКАЦИЯ В ОБРАЗОВАТЕЛНИТЕ ИНСТИТУЦИИ В БЪЛГАРИЯ

. Неда Балканска, . Анна Трошева-Асенова, . Пенка Шапкова, Снежина Михайлова

USE OF ARTIFICIAL INTELLIGENCE IN FOREIGN LANGUAGE TEACHING

Ekaterina Sofronieva, Christina Beleva, Galina Georgieva

Книжка 1
Скъпи читатели, автори, приятели на списание „Педагогика“,

В началото на 2025 година в първия брой на нашето списание „Педагогика“ бих искала от името на редакционната колегия и от мое име да Ви пожелая здраве, творческо вдъхновение и професионално удовлетворение от прино- са Ви към педагогическата наука и практика! Вярвам и се надявам, че списание „Педагоги- ка“ ще продължи да осигурява платформа за научен, обективен и откровен диалог, базиран на резултати от научни изследвания, за насто- ящето и бъдещето на обучението и образова- н

2024 година
Книжка 9s
Книжка 9
ANALYSIS AND IMPROVEMENT OF VIDEO LEARNING RESOURCES IN SMALL-SCALE LEARNING SCENARIOS

César Córcoles, Laia Blasco-Soplon, Germán Cobo Rodríguez, Ana-Elena Guerrero-Roldán

Книжка 8
АНГАЖИРАНОСТ КЪМ УЧЕНЕ ЧРЕЗ ИЗПОЛЗВАНЕ НА СМАРТ ТЕХНОЛОГИИТЕ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Кирилка Тагарева, Дора Левтерова-Гаджалова, Ваня Сивакова

Книжка 7
Книжка 6
Книжка 5s
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА НА СТАЖАНТСКАТА ПРАКТИКА ПРЕД СТУДЕНТИ – БЪДЕЩИ УЧИТЕЛИ

Илиана Петкова, Марияна Илиева, Владислава Станоева, Георги Чавдаров

Книжка 5
FEATURES OF SPEECH COMPREHENSION TRAINING OF CHILDREN WITH AUTISM SPECTRUM DISORDERS

Maryna Branytska, Svitlana Myronova, Svitlana Mykhalska

OVERVIEW OF THE STEM EDUCATION IN ISRAEL

Aharon Goldreich, Elena Karashtranova

Книжка 4
НАГЛАСИ НА СТУДЕНТИТЕ КЪМ СМАРТ ТЕХНОЛОГИИТЕ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Дора Левтерова-Гаджалова, Кирилка Тагарева, Ваня Сивакова

PROFESSIONAL SUPPORT FOR YOUNG RESEARCHERS

Emina Vukašinović, Marija Veselinović, Milan Milikić

РОБОТИТЕ В ОБУЧЕНИЕТО – ОБРАЗОВАТЕЛНА STEAM ИГРА

Мария Желязкова, Михаил Кожухаров, Даниела Кожухарова

Книжка 3s
Книжка 3
ATTITUDES AND EXPERIENCES OF THE PRESCHOOL TEACHERS IN THE APPLICATION OF DIGITAL TECHNOLOGIES IN ENVIRONMENTAL EDUCATION

Nataša Branković, Gordana Kozoderović, Biljana Jeremić, Danijela Petrović, Bojan Lazić, Slavica Karanović

ДИГИТАЛНИ ТЕХНОЛОГИИ В ПОДКРЕПА НА УЧЕНЕТО

Стоянка Георгиева-Лазарова, Лъчезар Лазаров

PREPARATION OF FUTURE TEACHERS FOR ORGANISING A HEALTH-PRESERVING INCLUSIVE SPACE IN EDUCATIONAL INSTITUTIONS

Nadiya Skotna, Tetiana Nadimyanova, Anna Fedorovych, Myroslava Sosiak, Oksana Yatsiv

Книжка 2s
Книжка 2
ОТ РИСУНКА – КЪМ СНИМКА

Камен Теофилов

Книжка 1s
Книжка 1
„ВТОРОТО“ БЪЛГАРСКО УЧИЛИЩЕ. ГЕНЕЗИСЪТ

Пенка Цонева, Бистра Мизова

2023 година
Книжка 9
EXPLORING THE NARRATIVE IDENTITY OF HUNGARIAN TEACHERS IN SLOVAKIA

Patrik Baka, Terézia Stredl, Kinga Horváth, Zsuzsanna Huszár, Melinda Nagy, Péter Tóth, András Németh

Книжка 8
A QUALITY “ONLINE” TEACHER – WHAT DO STUDENTS APPRECIATE AND VALUE IN TEACHERS DURING DISTANCE LEARNING?

Irena Golubović-Ilić, Ivana Ćirković-Miladinović, Nataša Vukićević

SUPPORT FOR THE INCLUSION OF ROMA CHILDREN THROUGH THE PROJECT TEACHING MODEL

Biljana Jeremić, Aleksandra Trbojević, Bojan Lazić, Gordana Kozoderović

TREND ANALYSIS OF PROFESSIONAL COMPETENCES OF SPORTS TEACHERS AND COACHES

Sergejs Capulis, Valerijs Dombrovskis, Svetlana Guseva, Alona Korniseva

Книжка 7
ЦЕННОСТЕН ПРОФИЛ НА УЧИТЕЛИТЕ В НАЦИОНАЛЕН КОНТЕКСТ

Цветан Давидков, Силвия Цветанска

Книжка 6s
MODELLING OF MARITIME CYBER SECURITY EDUCATION AND TRAINING

Gizem Kayisoglu, Pelin Bolat, Emre Duzenli

INTRODUCING THE USE OF CASE STUDIES METHODOLOGY IN TRAINING FOR SOFT SKILLS IN MARITIME UNIVERSITIES. THE ISOL-MET PROGRAM

Maria Lekakou, Helen Iakovaki, Dimitris Vintzilaios, Markella Gota, Giorgos Georgoulis, Thalia Vintzilaiou

THE ROLE OF MARITIME EDUCATION IN DIGITALIZATION

Kamelia Narleva, Yana Gancheva

Книжка 6
С МИСИЯ ЗА НАЦИОНАЛНА И КУЛТУРНА ИНДИВИДУАЛНОСТ

Надежда Кръстева, Йордан Колев

Книжка 5s
PREFACE

Nikola Vaptsarov Naval Academy is the oldest technical educational institution in Bulgaria. The Naval Academy is one of the symbols of Varna and Bulgaria in the world maritime community. Its history and achievements establish it as the most prestigious center for training of maritime specialists. At present, the Naval Academy trains specialists for the Navy and for the merchant marine in all areas of maritime life. Research and development conducted at the Naval Academy in Varna

A FAIR CONCERN ABOUT ECDIS

Nikolay Sozonov, Dilyan Dimitranov

DATA-DRIVEN LEARNING APPROACH TO MARITIME ENGLISH

Jana Kegalj, Mirjana Borucinsky, Sandra Tominac Coslovich

DEVELOPING CRITICAL THINKING SKILLS THROUGH THE “CASE STUDY” TEACHING METHOD IN MARITIME ENGLISH LANGUAGE TEACHING (MELT)

Tamila Mikeladze, Svetlana Rodinadze, Zurab Bezhanovi, Kristine Zarbazoia, Medea Abashidze, Kristine Iakobadze

MAXIMIZING STUDENTS’ LEARNING IN MARITIME ENGLISH ONLINE COURSE

Valentyna Kudryavtseva, Svitlana Barsuk, Olena Frolova

Книжка 5
Книжка 4s
Книжка 4
Книжка 3s
СПИРАЛАТА ОБЩЕСТВО – ОБРАЗОВАНИЕ

Иванка Шивачева-Пинеда

Книжка 3
ПРОЕКТНО БАЗИРАНО ОБУЧЕНИЕ ЗА СОЦИАЛНО-ЕМОЦИОНАЛНИ И ТЕХНОЛОГИЧНИ УМЕНИЯ ЧРЕЗ ПРОГРАМАТА „УМЕНИЯ ЗА ИНОВАЦИИ“

Галин Цоков, Александър Ангелов, Йоанна Минчева, Рени Димова, Мария Цакова

МЕДИЙНАТА ГРАМОТНОСТ И УЧИТЕЛИТЕ

Светла Цанкова, Стела Ангова, Мария Николова, Иван Вълчанов, Илия Вълков, Георги Минев

Книжка 2
INTONATION AND CHILDREN WITH EMOTIONAL AND BEHAVIORAL PROBLEMS

Katerina Zlatkova-Doncheva, Vladislav Marinov

Книжка 1
2022 година
Книжка 9
ТРАНСГРЕСИВНО-СИНЕРГИЧНО КАРИЕРНО РАЗВИТИЕ В „НЕФОРМАЛНО ОБРАЗОВАНИЕ“ В УНИВЕРСИТЕТА

д.п.н Яна Рашева-Мерджанова, Моника Богданова, Илиана Петкова

Книжка 8
INTEGRATING INTERCULTURAL EDUCATION IN THE PRIMARY SCHOOL CURRICULUM

Bujar Adili, Sonja Petrovska, Gzim Xhambazi

НАГЛАСИ НА БЪДЕЩИТЕ ДЕТСКИ УЧИТЕЛИ КЪМ STEM ПОДХОДА

Наталия Павлова, Михаела Тончева

Книжка 7
НАЦИОНАЛНАТА ИДЕЯ НА ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ

Йордан Колев, Надежда Кръстева

Книжка 6
Книжка 5
ИВАН Д. ШИШМАНОВ – ЕВРОПЕИЗИРАНИЯТ БЪЛГАРИН

Надежда Кръстева, Йордан Колев

THE TECHNOLOGY OF DEVELOPMENT OF COMMUNICATIVE CULTURE OF ELEMENTARY SCHOOL TEACHERS

Mariia Oliiar, Nataliia Blahun, Halyna Bilavych, Nataliia Bakhmat, Tetyana Pantyuk

Книжка 4
TEACHERS’ATTITUDES BOUT TEACHING AND LEARNING MATHEMATICS

Aleksandra Mihajlović, Emina Kopas-Vukašinović, Vladimir Stanojević

EDUCATION 4.0 – THE CHANGE OF HIGHER EDUCATION INSTITUTIONS AND THE LABOUR MARKET

Gergana Dimitrova, Blaga Madzhurova, Stefan Raychev, Dobrinka Stoyanova

Книжка 3s
DISTANCE LEARNING IN THE CONTEXT OF THE COVID-19 PANDEMICS

Baktybek Keldibekov, Shailoobek Karagulov

DIGITAL UNIVERSITIES: FEATURES AND KEY CHARACTERISTICS

Marina Skiba, Maktagali Bektemessov, Alma Turganbayeva

Книжка 3
Книжка 2
TWO-TIER MODEL OF TRAINING FUTURE TEACHERS FOR COACHING AT OUT-OF-SCHOOL INSTITUTIONS

Borys Savchuk, Tetyana Pantyuk, Natalia Sultanova, Halyna Bilavych, Mykola Pantyuk

Книжка 1
2021 година
Книжка 9
ИЗСЛЕДВАНЕ НА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО МЕЖДУ ФОРМАЛНОТО И НЕФОРМАЛНОТО ЗДРАВНО ОБРАЗОВАНИЕ

Доц. д-р Вержиния Боянова Гл. ас. д-р Константин Теодосиев Гл. ас. д-р Берджухи Йорданова

FORMATION OF PROFESSIONAL COMPETENCE OF ASSISTANT TEACHER OF INCLUSIVE EDUCATION IN SECONDARY EDUCATION INSTITUTIONS

Prof. Dr. Vladyslava Liubarets, Prof. Dr. Nataliia Bakhmat, Prof. Dr. Olena Matviienko, Oksana Tsykhmeistruk, Inna Feltsan

Книжка 8
ОТНОСНО ЗАДЪЛЖИТЕЛНОСТТА НА ПРЕДУЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ – РЕЗУЛТАТИ ОТ ЕДНО ИЗСЛЕДВАНЕ

Проф. д-р Маргарита Колева, доц. д-р Блага Джорова, д-р Ева Жечева

INFLUENCE OF PSYCHOLOGICAL AND PEDAGOGICAL FEATURES OF STUDENTS ON THEIR ACTIVITY IN SELF-EDUCATION

Dr. Iryna Sereda, Assoc. Prof. Dr. Svitlana Karskanova, Assoc. Prof.

CENTRALISATION AND DECENTRALISATION IN HIGHER EDUCATION: A COMPARATIVE STUDY OF HUNGARY AND GERMANY

Carla Liege Rodrigues Pimenta, Prof. Dr. Zolt†n R–nay, Prof. Dr. Andr†s Nmet

ЗА ПРИОБЩАВАНЕТО, ОБУЧЕНИЕТО И РАЗВИТИЕТО НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ С ИНТЕЛЕКТУАЛНИ ЗАТРУДНЕНИЯ

Златкова-Дончева, К. (2021). Приобщаване, обучение и развитие на деца и ученици с интелектуални затруднения. Бургас: Либра СКОРП, ISBN 978-954-471-705-6

Книжка 7s
CONCEPT OF PRESENT PRACTICE IN CHOOSING OF OPTIMAL NUMBER OF TUGS

Rino Bošnjak, Zvonimir Lušić , Filip Bojić, Dario Medić

S-101 CHARTS, DATABASE TABLES FOR S-101 CHARTS, AUTONOMOUS VESSEL

Vladimir Brozović, Danko Kezić, Rino Bošnjak, Filip Bojić

INFLUENCE OF HYDRO-METEOROLOGICAL ELEMENTS ON THE SHIP MANOEUVRING IN THE CITY PORT OF SPLIT

Zvonimir Lušić , Nenad Leder, Danijel Pušić, Rino Bošnjak

MEETING SUSTAINABLE DEVELOPMENT GOALS – EXPERIENCE FROM THE LARGEST SHIPPING COMPANIES

Katarina Balić , Helena Ukić Boljat, Gorana Jelić Mrčelić, Merica Slišković

OPTIMISING THE REFERENCE POINT WITHIN A JOURNAL BEARING USING LASER ALIGNMENT

Ty Aaron Smith , Guixin Fan , Natalia Nikolova , Kiril Tenekedjiev

REVIEW OF THE CURRENT INCREASE OF NOISE UNIT COST VALUES IN TRANSPORT

Luka Vukić , Ivan Peronja , Mihaela Bukljaš , Alen Jugović

TARGET DETECTION FOR VISUAL COLLISION AVOIDANCE SYSTEM

Miro Petković, Danko Kezić, Igor Vujović, Ivan Pavić

NEW RESULTS FOR TEACHING SHIP HANDLING USING FAST TIME SIMULATION

Knud Benedict , MichŽle Schaub , Michael Baldauf , Michael Gluch , Matthias Kirchhoff , Caspar Krüger

POTENTIAL BENEFITS OF ELECTRICALY DRIVEN FERRY, CASE STUDY

Tina Perić, Ladislav Stazić, Karlo Bratić

SITUATIONAL AWARENESS – KEY SAFETY FACTOR FOR THE OFFICER OF THE WATCH

Hrvoje Jaram, Pero Vidan, Srđan Vukša, Ivan Pavić

Книжка 7
INCLUSIVE INTELLIGENCE

Dr. Aleksandar Krastev, Assist. Prof.

EDUCATION OF MORAL CULTURE OF STUDENT YOUTH IN THE CONDITIONS OF POLYCULTURAL SPACE

Dr. Natalia Bondarenko, Assoc. Prof. Yevhen Rozdymakha Dr. Lyudmila Oderiy, Assoc. Prof. Dr. Anatoly Rozdymakha, Assoc. Prof. Dilyana Arsova, PhD student

PROFESSIONAL DEVELOPMENT IN KOSOVO – RESEARCH OF TRAINING PROGRAMS AND TESTS

Bekim Samadraxha, Veton Alihajdari, Besim Mustafa, Ramë Likaj

Книжка 6s
EVALUATION OF CRUISER TRAFFIC VARIABLES IN SEAPORTS OF THE REPUBLIC OF CROATIA

Maja Račić, Katarina Balić, Mira Pavlinović, Antonija Mišura

COMPARATIVE ANALYSIS OF THE CONTRACTS FOR MARITIME TRANSPORT SERVICES. CHAIN OF CHARTER PARTIES

Svetlana Dimitrakieva, Ognyan Kostadinov, Christiana Atanasova

THE LIGHTSHIP MASS CALCULATION MODEL OF A MERCHANT SHIP BY EMPIRICAL METHODS

Vedran Slapničar , Katarina Zadro , Viktor Ložar , Ivo Ćatipović

ON EDUCATION AND TRAINING IN MARITIME COMMUNICATIONS AND THE GMDSS DURING THE COVID-19

Chavdar Alexandrov, Grozdyu Grozev, Georgi Dimitrov, Avgustin Hristov

AIR POLLUTANT EMISSION MEASUREMENT

Nikola Račić, Branko Lalić, Ivan Komar, Frane Vidović, Ladislav Stazić

ASSESSMENT OF LNG BUNKERING ACCIDENTS

Peter Vidmar, Andrej Androjna

EGR OPERATION INFLUENCE ON THE MARINE ENGINE EFFICIENCY

Delyan Hristov, Ivan Ivanov, Dimitar Popov

THE MEASUREMENT OF EXHAUST GAS EMISSIONS BY TESTO 350 MARITIME – EXHAUST GAS ANALYZER

Bruna Bacalja, Maja Krčum, Tomislav Peša, Marko Zubčić

PROPELLER LOAD MODELLING IN THE CALCULATIONS OF MARINE SHAFTING TORSIONAL VIBRATIONS

Nenad Vulić, Karlo Bratić, Branko Lalić, Ladislav Stazić

MODELING OF THE DEPENDENCE OF CO

Hristo Hristov, Ivailo Bakalov, Bogdan Shopov, Dobromir Yovkov

TECHNICAL DIAGNOSTICS OF MARINE EQUIPMENT WITH PSEUDO-DISCRETE FEATURES

Guixin Fan , Natalia Nikolova , Ty Smith , Kiril Tenekedjiev

CONTRIBUTION TO THE REDUCTION OF THE SHIP’S SWITCHBOARD BY APPLYING SENSOR TECHNOLOGY

Nediljko Kaštelan, Marko Zubčić, Maja Krčum, Miro Petković

THE STAND FOR FIN DRIVES ENERGY TESTING

Andrzej Grządziela , Marcin Kluczyk , Tomislav Batur

INTRODUCTION OF 3D PRINTING INTO MARINE ELECTRICAL ENGINEERING EDUCATION – A CASE STUDY

Ivica Kuzmanić, Igor Vujović, Zlatan Kulenović, Miro Petković

SHIPYARD CRANE MODELING METHODS

Pawel Piskur, Piotr Szymak, Bartosz Larzewski

Книжка 6
TEACHERS' PERSPECTIVE ON THE EDUCATIONAL IMPLICATIONS OF ONLINE TEACHING

Dr. Julien-Ferencz Kiss, Prof. Dr. Florica Orțan, Dr. Laurențiu Mˆndrea

ПСИХОЛОГО-ПЕДАГОГИЧЕСКИ ПРАВИЛА, МОДЕЛИ НА ДОБРИ ПРАКТИКИ И ПРЕПОРЪКИ ПРИ РАБОТАТА И ОБУЧЕНИЕТО НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ С ПОВЕДЕНЧЕСКИ РАЗСТРОЙСТВА

Тричков, Ив., 2019. Психолого-педагогически правила, модели на добри прак- тики и препоръки при работата и обучението на деца и ученици

Книжка 5
ФИДАНА ДАСКАЛОВА ЗА ПЕДАГОГИКАТА

Маргарита Колева, Йордан Колев

ВОЕННОМОРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ – ЕДИН РАЗЛИЧЕН ПОГЛЕД

Кожухаров, А. (2021). Личните академични документи на българската военна образователна система (1892 – 1946). Варна: ВВМУ, ISBN 978-619-7428-55-1

Книжка 4
Книжка 3
НЕВРОДИДАКТИКА

Наталия Витанова

ЗА АСИСТИРАЩИТЕ И ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Сивакова, В. (2020). Асистиращи и информационни технологии

Книжка 2
ОВЛАДЯВАНЕ НА КЛЮЧОВИ КОМПЕТЕНЦИИ ПРИ ОРИЕНТИРАНЕ В СВЕТА

Стоянова, М. (2019). Овладяване на ключови компетенции при ориентиране в света. София: Авангард принт, ISBN 978-954-337-398-7 374

Книжка 1
BULGARIAN SCHOOL – SHOWCASE OF IDENTITY

Veska Gyuviyska, Nikolay Tsankov

ЗА ИЗБОРА НА УЧЕБЕН КОМПЛЕКТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛЕН ЕТАП. И ЗА ОБУЧЕНИЕТО

Георгиева, А. (2020). Съвременни проекции на обучението по български език

КОНТРОЛ НА СТРЕСА. ПСИХОЛОГИЧЕСКИ И УПРАВЛЕНСКИ РАКУРСИ

Стоянов, В. (2020). Управление на стреса в организацията. Психологически и управленски ракурси. 198 cтр., Варна: Стено, ISBN 978-619-241-119-0

2020 година
Книжка 9
Книжка 8
EDUCATIONAL REASONS FOR EARLY SCHOOL DROP-OUT

Maria Teneva, Zlatka Zhelyazkova

Книжка 7s
TEACHING CHALLENGES IN SPORTS EDUCATION DURING THE PANDEMIC COVID-19

Evelina Savcheva, Galina Domuschieva-Rogleva

THE DIFFERENCES IN STUDENTS’ ATTITUDES ABOUT ONLINE TEACHING DURING COVID-19 PANDEMIC

Aleksić Veljković Aleksandra , Slađana Stanković , Irena Golubović-Ilić , Katarina Herodek

ONLINE EDUCATION DURING PANDEMIC, ACCORDING TO STUDENTS FROM TWO BULGARIAN UNIVERSITIES

Antoaneta Getova¹ , Eleonora Mileva² , Boryana Angelova-Igova²

Книжка 7
ПОДГОТОВКАТА НА ПЕДАГОГИЧЕСКИ КАДРИ ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНИТЕ ВЪЗПИТАТЕЛНИ ЗАВЕДЕНИЯ ПРЕЗ ПЕРИОДА 1944 – 1991 ГОДИНА

Въчева, С. (2019). Подготовката на педагогически кадри за предучилищните възпитателни заведения през периода

ПАЗАРНИ МЕХАНИЗМИ В УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ. ТЕОРЕТИКО-ПРИЛОЖНИ ВЪПРОСИ

Първанова, Й. (2020) Пазарни механизми в училищното образование. Теоретико-приложни въпроси. София: Колбис, ISBN 978-619-7284-35-5

Книжка 6
TEACHERS ATTITUDES ABOUT INTEGRATED APPROACH IN TEACHING

Emina Kopas-Vukašinović, Aleksandra Mihajlović, Olivera Cekić-Jovanović

Книжка 5
КОНЦЕПТУАЛНИ МОДЕЛИ ЗА РАЗРАБОТВАНЕ НА ПОЗНАВАТЕЛНИ ОНЛАЙН ИГРИ В ОБЛАСТТА НА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО

Детелин Лучев, Десислава Панева-Мариновa, Радослав Павлов Гита Сенка Лилия Павлова

ТАЛАНТЛИВ ПЕДАГОГ И КУЛТУРЕН ДЕЕЦ

Севда Чобанова, Любен Десев

Книжка 4
A CONTINUUM OF APPROACHES TO SCHOOL INSPECTIONS: CASES FROM EUROPE

Rossitsa Simeonova, Yonka Parvanova Martin Brown, Sarah Gardezi, Joe O’Hara, Gerry McNamara Laura del Castillo Blanco Zacharoula Kechri, Eleni Beniata

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2019 година
Книжка 9
Книжка 8
ОБРАЗОВАНИЕ НА БЪДЕЩЕТО

Наталия Витанова

Книжка 7
МОДЕЛ НА РАБОТА В ИНТЕРКУЛТУРНА СРЕДА

(Научноизследователска саморефлексия)

RISK FACTORS FOR EARLY SCHOOL LEAVING IN BULGARIA

Elena Lavrentsova, Petar Valkov

ПРИНОСИ НА ЕЛКА ПЕТРОВА ЗА БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ

(100 години от рождението на проф. д.п.н. Елка Петрова – 27.10.1919 – 21.12.2012)

НАСОКИ ЗА ПРИОБЩАВАНЕ НА МАРГИНАЛНИ СЕМЕЙНИ ОБЩНОСТИ В ОБРАЗОВАТЕЛНИТЕ ИНСТИТУЦИИ

Нунев, Й. (2019). Насоки за приобщаване на маргинални семейни общности в образователните институции. Велико Търново: Св. св. Кирил и Методий, ISBN 978-619-208-186-7

Книжка 6
ДИОФАНТОВИ УРАВНЕНИЯ И СИСТЕМИ ДИОФАНТОВИ УРАВНЕНИЯ – ТЕОРЕТИЧНИ АСПЕКТИ И МЕТОДИЧЕСКА ПРОЕКЦИЯ В НАЧАЛНИЯ ЕТАП НА ОБРАЗОВАНИЕ

Владимира Ангелова. (2018). Диофантови уравнения и системи диофантови уравнения – теоретични аспекти и методическа проекция в начален етап на образование. Пловдив: Паисий Хилендарски, ISBN 978-619-202-394-2

ЕДНА НОВА КНИГА ЗА ПЕДАГОГИЧЕСКИТЕ УМЕНИЯ НА УЧИТЕЛИТЕ

Николай Колишев. (2018). Теория на педагогическите умения на учителите. София: Захарий Стоянов, ISBN: 9789540912066

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ПРИЛОЖЕНИЕ НА ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИЯ ПОДХОД ПРИ ОБУЧЕНИЕ НА СТУДЕНТИ ПЕДАГОЗИ

(върху примера на обучение по академичната дисциплина „Съвременни аспекти на гражданското образование“ на студенти педагози)

LEARNING MATURITY

Alina G“mbuță Daniela-Carmen Berințan Marijana Mikulandra Krzysztof Kij Katja Sivka

Книжка 2
ДЕТЕТО И ПЕДАГОГИКАТА

Рашева-Мерджанова, Ян., Петкова, Ил. & Господинов, Вл. (съст.). (2018). Детето и педагогиката. София: Просвета, ISBN 978-954-01-3806-0

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

Редакционната колегия на списание „Педаго- гика“ ви честити Новата 2019 година! Пожела- ваме ви от сърце тя да бъде щастлива, успешна и благословена! През отминалата юбилейна 2018 г. публику- вахме редица стойностни материали на универ- ситетски преподаватели, учители, разнородни специалисти, работещи в сферата на образова- нието, докторанти. Отбелязани бяха поредица от тематични конференции и юбилейни празни- ци. Получихме и международно признание чрез включването на списанието

УЧЕНИЧЕСКО САМОУПРАВЛЕНИЕ

Желязкова-Тея, Т. & Банчева, М. (2018). Ученическото самоуправление. София: Аз-буки. ISBN: 978-619-7065-20-6

2018 година
Книжка 9
ПРАВАТА НА ДЕТЕТО ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА СТУДЕНТИ ПЕДАГОЗИ

Йорданка Николова, Даниела Рачева

Книжка 8
СПОДЕЛЕНО МНЕНИЕ

Николова, М. & Михалева, Б. (2018). С увереност срещу агресията и кон-

Книжка 7
РАДОСТТА ОТ ОБЩУВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК В ДЕТСТВОТО

Екатерина Софрониева, Христина Белева

НОВО ТЕОРЕТИКО-ПРАКТИЧЕСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ДЕТСКОТО ТВОРЧЕСТВО

Енгелс-Критидис, Р. (2018). Децата и творчеството. Юбилеен сборник в чест

ПРОФ. Д-Р ЕЛЕНА РУСИНОВА-БАХУДЕЙЛА

Розалина Енгелс-Критидис

Книжка 6
ПОЗИТИВНА УЧЕБНА СРЕДА

Валентина Шарланова

SENIOR CITIZENS’ EXISTENTIAL NEEDS AND EDUCATION FOR THE MEANING OF LIFE

Joanna Łukasik, Norbert Pikuła, Katarzyna Jagielska

Книжка 5
ПЛАНОМЕРНО ПСИХИЧЕСКО РАЗВИТИЕ

(По случай 115 г. от рождението на П.Я. Галперин)

ПАРАДИГМАТА СЕМИОТИКА – ЕЗИК – ДЕТЕ ПРИ 6 – 7-ГОДИШНИТЕ

Жоржетина Атанасова, Любимка Габрова

ПАРАРОДИТЕЛСКАТА ГРИЖА ВЪВ ФОКУСА НА ЕДИН СОЦИАЛНОПЕДАГОГИЧЕСКИ АНАЛИЗ

Ковачка, Ю. (2017). Социалнопедагогически проблеми при деца с парародителска грижа. Благоевград: УИ „Неофит Рилски“, 144 стр. ISBN: 9789540001340

Книжка 4
ДЕТСКИ КОНФЕРЕНЦИИ

Боряна Иванова

СТЕРЕОТИПИЗАЦИЯ НА ЕТНИЧЕСКИТЕ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ ПРИ СЪВРЕМЕННИТЕ МЛАДИ БЪЛГАРИ

Зорница Ганева. (2017). Стереотипизация на етническите взаимоотношения при съвременните млади българи. София: Елестра. ISBN 978-619-7292-03-9

Книжка 3
Книжка 2
СЪВРЕМЕННИ МЕТАМОРФОЗИ НА ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА В ДЕТСКАТА ГРУПА

Веселина Иванова, Виолета Кърцелянска-Станчева

SCHOOLS AND UNIVERSITIES AS SOCIAL INSTITUTIONS

Emilj Sulejmani Shikjerije Sulejmani

ОТНОСНО УСЕТА ЗА БРОЕНЕ

Петър Петров, Мима Трифонова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ И ПРИЯТЕЛИ,

Редакционната колегия на сп.„Педагогика“ Ви честити Новата 2018 г. Пожелаваме ви тя да бъде здрава, щедра и благословена! Тази година списанието чества своя юбилей – 90 години от неговото публикуване за първи път през 1928 г. с името „Народна просвета“. От деня на създаване до сега, то отразява актуал- ните проблеми на педагогическата наука и прак- тика и остава верен спътник на хиляди научни работници, учители, докторанти. Вярваме, че силата на творческата ни енергия ще пом

ДОБРИ ПРАКТИКИ „ПАРТНЬОРСТВО РОДИТЕЛИ – УЧИЛИЩЕ“

Мехмед Имамов, Калинка Гайтанинчева

2017 година
Книжка 9
ПЕДАГОГИЧЕСКОТО УЧЕНИЕ НА Й. ФР. ХЕРБАРТ – ИСТОРИЯ И СЪВРЕМЕННОСТ

(По повод 240 г. от неговото рождение) Невена Филипова

Книжка 8
ЧЕТЯЩИЯТ СТУДЕНТ, ЧЕТЯЩОТО ДЕТЕ – ЕДНО МАЛКО ПРОЗОРЧЕ, ЕДНА ВЕЛИЧЕСТВЕНА ГЛЕДКА

Мариана Мандева, Боряна Туцева, Габриела Николова, Цветелина Ковачева

Книжка 7
ДИДАКТИЧЕСКИ КОМПЕТЕНТНОСТИ

Нели Митева, Наталия Витанова

Илияна Кунева

Книжка 6
Книжка 5
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКО ОБУЧЕНИЕ В АКАДЕМИЧНА СРЕДА

(Научно-теоретична рефлексия) Румяна Неминска

ПРИНОС В ПСИХОЛОГИЯТА НА ТВОРЧЕСТВОТО

(120 години от рождението на Лев Семьонович Виготски) Любен Десев

ЛЕВ СEМЬОНОВИЧ ВИГОТСКИ – ПСИХОЛОГ И НА ХХI ВЕК

(по случай 120 години от рождението му)

ИСКУССТВО В ЖИЗНИ ЛЮДЕЙ

Гульнар Омарова

НОВА И ПОЛЕЗНА КНИГА

Йонка Първанова

ПРИНОСЕН ТРУД КЪМ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛНОТО УЧИЛИЩЕ

М. Мандева (2017). Методика на обучението по български език и литература – I – IV клас. Начално ограмотяване. В. Търново: УИ „Св. св. Кирил и Методий“, 120 стр.

ЕДНО ФУНДАМЕНТАЛНО ИНТЕГРАЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА РОЛЯТА НА ОБРАЗОВАНИЕТО ЗА РАЗВИТИЕТО НА НООСФЕРНИЯ ИНТЕЛЕКТ

Марга Георгиева, Сава Гроздев. (2016). Морфодинамиката за развитието на ноосферния интелект. София: Изток-Запад, ISBN 978-619-152-869-1

Книжка 4
Книжка 3
СИСТЕМАТИЧНО ВЪВЕДЕНИЕ В ОБЩАТА И ПСИХОЛОГИЧЕСКАТА СИНЕРГЕТИКА

Любен Десев (2015). Синергетика. Въведение и речник. 777 термина. София: ИК „Екопрогрес“. 464 с. ISBN 978-954-2970-37-8

Книжка 2
ПРОБЛЕМИ И ПЕРСПЕКТИВИ В РАЗВИТИЕТО НА ХУДОЖЕСТВЕНОТО ОБРАЗОВАНИЕ У НАС ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДЕТСКИЯ И НАЧАЛНИЯ УЧИТЕЛ

Теодора Власева, Даниела Гирджева-Валачева, Мария Калоферова, Найден Младенов, Илияна Шотлекова

ЗАКЪСНЯЛО ПРИЗНАНИЕ

Доц. д-р Емилия Николова

Книжка 1
ФАКТОРИ ЗА УСПЕШНО ПРИЛАГАНЕ НА СМЕСЕНО ОБУЧЕНИЕ

Стоянка Георгиева-Лазарова Лъчезар Лазаров

ЗА СТОПЛЕНИТЕ ПЪТЕКИ КЪМ ЛИТЕРАТУРНОТО ПОЗНАНИЕ

Радев, Радослав. 2015. Технология на методите в обучението по литература. Варна: Славена, 247 с., ISBN 978-619-190-041-1

2016 година
Книжка 9
ИНТЕРАКТИВНИ ТЕХНИКИ ЗА ОВЛАДЯВАНЕ НА ЧЕТЕНЕТО В МУЛТИКУЛТУРНАТА КЛАСНА СТАЯ – ПЪРВИ КЛАС

ФОРМИРАНЕ НА РЕЧЕВА КУЛТУРА, В НАЧАЛНА УЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ, (АНАЛИЗ НА АНКЕТА С УЧИТЕЛИ

Кампания

на Института за български език – БАН, и вестник „Аз-буки“

Книжка 8
Книжка 7
IBM SPSS STATISTICS ПРЕЗ ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ ПОГЛЕД НА ДОЦ. Д-Р ЗОРНИЦА ГАНЕВА

Зорница Ганева (2016). Да преоткрием статистиката с IBM SPSS Statistics. София: Елестра. 712 стр. ISBN 978-619-7292-01-5

НАЧАЛНОТО ОГРАМОТЯВАНЕ – „КЛЮЧ“ ЗА УСПЕШЕН ЖИВОТ В ПРОМЕНЯЩИЯ СЕ СВЯТ

Мариана Мандева, Диляна Гаджева (2016). Начално ограмотяване

ОТ „ЧУДНА И ДИВНА ДАСКАЛЕТИНКА“ ДО ПЕДАГОГИКА ЗА НАЦИОНАЛНО СЛУЧВАНЕ

Виолета Атанасова (2015) Петко Славейков за образованието. Шумен: Унивeрситетско издателство „Епископ Константин Преславски. 208 с. ISBN 978-619-201-051-5

Книжка 6
УЧИЛИЩЕ ЗА ЧЕТЕНЕ

Петя Георгиева

Кампания

на Института за български език – БАН, и в. „Аз Буки“

ДОШЛА ЛИ Е ИНСПЕКТОРЪТ?

Ванина Сумрова

ЩЕ ТЕ ЧАКАМ В/НА ЦЕНТЪРА

Илияна Гаравалова

ПРАВО В ДЕСЕТКАТА

Ивелина Стоянова

ПРОФ.Д.П.Н. СТОЯНКА ЖЕКОВА

Редколегия на сп. „Педагогика“

Книжка 5
Книжка 4
СИНЕРГЕТИКА – НОВО НАУЧНО ПОЗНАНИЕ

(Синергетика – въведение и речник, София: ИК Екопрогрес, 2015 г.)

Книжка 3
Книжка 2
НОВА ДИНАМИЧНА МОДИФИКАЦИЯ В ГРАНИЦИТЕ НА „АЗ-КОНЦЕПЦИЯТА“ НА МАТЕМАТИЧЕСКОТО МОДЕЛИРАНЕ

Марга Георгиева & Сава Гроздев. (2015). Морфодинамиката за развитието на ноосферния интелект, София: Марга Георгиева. 323 стр. ISBN 9786199052204

Книжка 1
IN MEMORIAM

На 10.12.2015 г. ни напусна нашият колега и приятел проф. д-р Иван Пет ков Иванов. Той беше уважаван учен и експерт в областта на педагогическите науки – автор на 10 монографии, 8 учебника, 10 учебни помагала, 6 студии и над 100 статии в специализирани периодич- ни издания и научни сборници; участник в 28 между- народни и национални проекта; председател и член на експертни групи към НАОА, член на редакционната ко- легия на сп. „Педагогика“. Проф. д-р Иван Иванов беше уважаван и оби

2015 година
Книжка 9
Книжка 8
РУСЕНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ

Златоживка Здравкова

Книжка 7
ДИСКУСИЯТА В УРОКА ПО ЛИТЕРАТУРА

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 6
УЧИТЕЛЯТ ПРАВИ УЧИЛИЩЕТО

ЕЗИКОВАТА ГРАМОТНОСТ НА МАЛКИЯ УЧЕНИК – „КЛЮЧ“ ЗА ОТГОВОРЕН И УСПЕШЕН ЖИВОТ В ПРОМЕНЯЩИЯ СЕ СВЯТ

ГОТОВНОСТ ЗА ОГРАМОТЯВАНЕ

Екатерина Чернева

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ МЕЖДУ ИСТОРИЯ, АКАДЕМИЗЪМ И РЕАЛНИ ПРАКТИКИ В СОЦИАЛНОПЕДАГОГИЧЕСКАТА ДЕЙНОСТ

Академични полета на социалната педагогика, съставител: проф. д.п.н. Клавдия Сапунджиева, научна редакция: проф. дпн Клавдия Сапунджиева, проф. д-р Нели Бояджиева, гл. ас. д-р Марина Пиронкова,

НОВА КНИГА

Клавдия Сапунджиева

Книжка 2
ПРОБЛЕМИ НА СОЦИАЛНАТА АДАПТАЦИЯ НА ПЪТУВАЩИ УЧЕНИЦИ ОТ МАЛКИ НАСЕЛЕНИ МЕСТА1)

Траян Попкочев, Бонка Гергинова, Тереза Карамангалова

Турнир по канадска борба [Arm Wrestling Competition] / Д. Евтимова,

Д. Евтимова, Е. Павлова, И. Радославова и Б. Иванов

Книжка 1
ORGANIZATIONAL CULTURE: THEORY AND REALITY

Inna Leonidovna Fedotenko

ОТЗИВ ЗА КНИГАТА „ОБРАЗОВАТЕЛЕН ДИЗАЙН (КОНЦЕПТУАЛНИ ОСНОВАНИЯ И ПРАКТИЧЕСКИ РЕШЕНИЯ)“

Димова, Д. (2013). Образователен дизайн (концептуални основания

2014 година
Книжка 9
„СОФИЯ – УЧЕЩ СЕ ГРАД“ – МОБИЛЕН СЕМИНАР В ПОДКРЕПА НА НЕФОРМАЛНОТО УЧЕНЕ И ОБРАЗОВАНИЕ В ОБЩНОСТТА

ПЕТЪР ДЪНОВ (БЕИНСÀ ДУНÒ Е И БЕЛЕЖИТ, ПЕДАГОГИЧЕСКИ МИСЛИТЕЛ-ХУМАНИСТ, (ПО ПОВОД НА 0-ГОДИШНИНАТА ОТ РОЖДЕНИЕТО, И 70 ГОДИНИ ОТ КОНЧИНАТА МУ

НА УЧИЛИЩЕ – С УСМИВКА!

Снежана Якимова

НА УЧИЛИЩЕ – С УСМИВКА!

Снежана Якимова

УЧИТЕЛЯТ – ЕТАЛОН ЗА ФОРМИРАНЕ НА ДЕТСКАТА ЛИЧНОСТ

Катя Коруджийска, Янка Маринкова

Книжка 8
Книжка 7
ЗАЕДНО МОЖЕМ ПОВЕЧЕ

Диана Смиленова

Книжка 6
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 5
ВЪЗГЛЕДИТЕ НА ЖАН-ЖАК РУСО И ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ ЗА ВЪЗПИТАНИЕТО

Посвещава се на 180-ата годишнина от рождението на Любен Каравелов (1834 – 1879) Виолета Атанасова

LE PROJET PÉDAGOGIQUE, SOURCE DE MOTIVATION DANS L’ENSEIGNEMENT ET L’APPRENTISSAGE DU FLE

THE EDUCATIONAL PROJECT, MEANS OF MOTIVATION IN TEACHING AND LEARNING FLE

LA PÉDAGOGIE DU PROJET ET LA MOTIVATION DES ÉLÈVES POUR L’APPRENTISSAGE DU FRANÇAIS

PROJECT PEDAGOGY AND PUPILS’ MOTIVATION IN LEARNING FRENCH

Книжка 4
КАЖДЫЙ ДЛЯ МЕНЯ УЧИТЕЛЬ

Ш.А.Амонашвили

Книжка 3
АНТОАНЕТА ЙОВЧЕВА (1952 – 2014)

След трудна борба с тежката болест ни напусна един добър и мил човек, една светла личност – Анто- анета Йовчева, нашата обичана колежка Тони. Нейните колеги и приятели, многобройните автори и сътрудници на сп. „Начално образование“ и на сп. „Педагогика“ ще запазят завинаги спомена за нейната приветлива усмивка, за нейната отзивчивост и преда- ност към работата, за нейната широка култура и стре- меж към познание, към развитие. Родена на 20 март 1952 г. в София в интелигентно се- мей

Книжка 2
ПОСТМОДЕРНИЗЪМ И ВЪЗПИТАНИЕ

Клавдия Сапунджиева

ДЕТСКИ УНИВЕРСИТЕТИ

Боряна Иванова

ПРОФ. Д-Р ЕЛКА ПЕТРОВА

Има личности, в сиянието на които се оглеж- дат цяла плеада последователи, възпитаници, колеги; има личности, без които животът става по беден, дните по-еднообразни, защото в сър- цето остава празно място. Такава личност е професор, доктор на педа- гогическите науки Елка Петрова – най–големият ерудит в областта на предучилищното възпита - ние, учен с международно значение. Дълги години ще свеждаме глави пред нейна- та обаятелна личност, с искрена признателност ще си спомняме свидните

МЕЖДУНАРОДНЫЙ ЦЕНТР ГУМАННОЙ ПЕДАГОГИКИ

Международният център „Хуманна педагогика“ организира XIII педаго- гически четения в периода 20 – 23.03.2014 г. в гр.Тбилиси, Грузия. Форумът се организира със съдействието на грузинското правителство. „Учителят“ е темата, която ще обедини участниците: учители, експерти, родители, универ- ситетски преподаватели, представители на педагогическата общност от мно- го страни, за да се осъществи дискусия за мисията на съвременния учител в съвременния образователен контекст. Ръководството на

Книжка 1
ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА МОБИЛНОТО ОБУЧЕНИЕ

Стоянка Георгиева-Лазарова Лъчезар Лазаров

2013 година
Книжка 9
УЧИТЕЛИ ВЪЗРОЖДЕНЦИ В ТЪРНОВО

Венка Кутева-Цветкова

Книжка 8
ДИМИТЪР ДОНЧЕВ – С ВЪЗХИТА ЗА БЪЛГАРСКИЯ УЧИТЕЛ

100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ДИМИТЪР ЕВСТАТИЕВ ДОНЧЕВ (5.10.1913 – 15.02.1997)

Книжка 7
„СЛЪНЦЕТО“ НА ВЪЗПИТАТЕЛНАТА СИСТЕМА В ТВУ – РАКИТОВО

85 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА АНГЕЛ УЗУНОВ (1928 – 1999)

ЦЕННОСТИ И ДУХОВНО-НРАВСТВЕНО РАЗВИТИЕ НА МАЛКИЯ УЧЕНИК

Марияна Ешкенази, Гергана Фиданова, Марияна Вишева, Цветанка Годжилова

МАЛКИЯТ УЧЕНИК ЧЕТЕ

Марияна Механджиева Венета Велева

С БАБА И ДЯДО В КЛАС

Цветелин Горанов, Таня Илиева, Цветанка Берова, Нели Иванова, Борка Бончева

РОД РОДА НЕ ХРАНИ, НО ТЕЖКО МУ, КОЙТО ГО НЯМА!

Диляна Вачкова Евелина Димитрова

ДА ПОМОГНЕМ НА ДЕЦАТА ДА ОТВОРЯТ СЪРЦАТА СИ

Иванка Дебелушина Нина Маврикова

ДОБРОТО Е У ВСЕКИ

Мария Наскова

ОТЛИЧЕН ПЕДАГОГ, ПСИХОЛОГ И ПСИХОТЕРАПЕВТ

ДОЦ. СВЕТОСЛАВ СТАМЕНОВ (1939 – 2013)

Книжка 6
ТЕОРЕТИКО-ПРИЛОЖНИ ПРОБЛЕМИ НА КОНСТРУИРАНЕТО НА ТЕСТ ЗА НАЦИОНАЛНО ВЪНШНО ОЦЕНЯВАНЕ ПО „ЧОВЕКЪТ И ОБЩЕСТВОТО“ ЗА 4. КЛАС (2013)

Ваня Петрова, Цонка Каснакова, Мариан Делчев Жана Минчева Радостина Стоянова, Рада Димитрова Мария Темникова

MEDIA IN PRESCHOOL AGE OF CHILD’S LIFE

Sonja Petrovska Jadranka Bocvarova

Книжка 5
ШАЛВА АЛЕКСАНДРОВИЧ АМОНАШВИЛИ – УЧИТЕЛ ОТ БЪДЕЩЕТО

В сложното битие на науката и метамор- фозите на социалната реалност, неотменими и общовалидни остават само най-стойностни- те постижения и безспорни истини, които не само маркират и остойностяват територията на човешко познание, но извисяват самия чо- век, поддържат неговата вяра в доброто, под- хранват чувството му за собствена значимост, укрепват неговия дух. Приемайки извечните послания на класи- ческата философско-педагогическа мъдрост и дълбоко обвързан с педагогическата р

МАНИФЕСТ ГУМАННОЙ ПЕДАГОГИКИ

Преамбула 25 лет тому назад группа учителей новаторов провозгласила манифест „Пе- дагогика сотрудничества“ (Переделкино, 1986 год). В последующие годы были опубликованы отчеты встреч учителей новаторов, в которых рассматри- вались разные аспекты педагогики сотрудничества: „Демократизация лично- сти“ (Цинандали, Телавский район, Грузия, 1987 год), „Методика обновления“ (Москва, 1988 год), „Войдем в новую школу“ (Краснодарский край, 1988 год). Идеи педагогики сотрудничества воодушевленно

ПОРТФОЛИОТО НА УЧЕНИКА КАТО ПРОЦЕС НА САМОПОЗНАНИЕ

Радка Топалска Емилия Вълкова, Албена Атанасова

ДОПИРНИ СВЕТОВЕ

Албена Димитрова Стилияна Гронева

ПРЕДИ ГОДИНА И СЕГА

Веселка Аршинкова

Книжка 4
СВЕЩЕНИК ГЕОРГИ МАРИНОВ ПОЛУГАНОВ – ОСНОВАТЕЛЯТ НА УЧИЛИЩЕТО И ПЪРВИЯТ УЧИТЕЛ В ПОЛИКРАЙЩЕ

Георги Георгиев Трифонка Попниколова Марияна Георгиева–Гроссе

ЕВРОПЕЙСКИ ПРИКАЗКИ

Светла Попова

Книжка 3
ДА ОПАЗИМ ДЕТСКОТО ЗДРАВЕ!

Мая Топалова, Симона Пейчева

КАК ДА ОТГЛЕДАМЕ МАЛЪК ПРИРОДОЛЮБИТЕЛ?

Мадлена Николова Ани Цветкова

Книжка 2
Книжка 1
ИЗКУСТВОТО ЗА ПРЕВЕНЦИЯ НА АГРЕСИВНОТО ПОВЕДЕНИЕ НА ДЕЦАТА

Евгения Миланова Виолета Николова Величка Радева

ПРИЯТЕЛСТВОТО В ЖИВОТА НА ДЕТЕТО

Даниела Димитрова Красимира Василева

ПРЕДАЙ НАТАТЪК

Вилдан Мехмедова

ЗАЕДНО ДА БЪДЕМ ДОБРИ

(ПЕДАГОГИЧЕСКА СИТУАЦИЯ В ПОДГОТВИТЕЛНА ГРУПА)

ПРОФ. ДПН EЛКА ПЕТРОВА EДНА НЕЗАЛИЧИМА СЛЕДА В БЪЛГАРСКОТО ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБРАЗОВАНИЕ (1919 – 2012)

Почина проф. дпн Елка Петрова (20.ХІІ.2012 г.) – на- шата любима учителка по изкуството да се живее пъл- ноценно и професионално, създателката на науката за предучилищното възпитание на българските деца, пре- красната жена и велика майка, Неповторима, единствена, съвършена – това е нашата Елка: Примерът за всички нас – хилядите нейни студенти и последователи ! Елка Петрова винаги е първа, винаги е оригинална и авангардна; през 1950–1952 г. поставя началото на Висшия мето

2012 година
Книжка 9
ПЕДАГОГЪТ – РИЦАР НА ДЕТСТВОТО

Януш Корчак бе написал, че животът на великите хора е като легендите: труден, но красив. И се оказва пророчески прав, сякаш е писал за себе си! Наследник на семейство с богата духовна култура и традиции, останал отрано без баща, той не просто се справя с несгодите на сирачеството, но развива у себе си три могъщи извора на живот: любов към свободата и справедливостта, страст към знанието и творчеството, отдаденост на децата и тяхното щастие. Лекарят Корчак лекува децата и душите им. Безплатн

ЯНУШ КОРЧАК – ВЕЛИК ХУМАНИСТ И ПЕДАГОГ

„Със сила и мощ поведох своя живот, който беше привидно неподреден, самотен и чужд. За син избрах идеята да служа на детето и неговото дело. Привидно загубих.“ Бе лекар, писател, мислител. Бе философ, учен, моралист. Издател. Възпи- тател и педагог. Бе герой. Бе скромен. Във всяка от тези области той има изключителни постижения. В течение на по- вече от четиридесет години работи като педагог и писател. Четиридесет години безкористно служене на слабите и беззащитните. Създава съвременна кон

ЕВОЛЮЦИЯ НА ПРАВАТА НА ДЕТЕТО

„Детето има право на сериозно отношение към проблемите му, на справедливото им решаване.“

THE KORCZAK’S RIGHT TO SOCIAL PARTICIPATION OF CHILDREN THE CITIZENSHIP OF CHILDREN

A speech by Marek Michalak, the Ombudsman for Children, given during the seminar„The Polish-Israeli pioneer in the fi eld of human rights, Janusz Korczak (1879–1942) and today’s Convention on Children’s Rights as the part of the international law“, Geneva, the 6 of June 2009

ЗА ДЕТЕТО, ДЕТСТВОТО ИЛИ НАУКА ЗА НЕГО?

В памет на Януш Корчак – по повод 70 г. от неговата смърт и 100 г. от създаването на „Дом за сираци“ във Варшава Албена Чавдарова

Книжка 8
CHANGES IN UNIVERSITY TEACHING – THE ROAD FROM KNOWLEDGE TO COMPETENCIES

Slađana Anđelković Zorica Stanisavljević Petrović

ДОСТОЕН ЖИВОТ, ОТДАДЕН НА ПРОСВЕЩЕНИЕТО… ПРОФ. СТОЙКА ЗДРАВКОВА – ЕДИН СЪВРЕМЕНЕН БУДИТЕЛ НА 70 ГОДИНИ

Неуморна и взискателна! Енергична и всеотдай- на! Работохолик и перфекционист! Това е проф. д-р Стойка Здравкова! Не е за вярване, че в началото на ноември 2012 година навърши 70 години. И не е слу- чайно това, че тази светла дата е непосредствено бли- зо до Деня на будителите. А това, че проф . Здравкова е съвременен български будител, е толкова безспорно и видимо! 70–годишнината ù е един чудесен повод ретрос- пективно да си припомним и проследим най-значи-

Книжка 7
ОЧАКВАНА И ПОЛЕЗНА

Емилия Василева

Книжка 6
Книжка 5
ЦЕННО ПОМАГАЛО ЗА ПСИХОЛОЗИ И ПЕДАГОЗИ (Надежден инструмент за диагностициране смисъла на живота)

Любен Десев Минчев, Борис. Тест на Дж. Крумбъг и Л. Махолик за смисъл в живота. Българска версия. Варна, ВСУ „Черноризец Храбър“,

ГЕОРГИ MАВРОВ ЖИВОТ, ОТДАДЕН НА НАУКАТА И ОБРАЗОВАНИЕТО

Така най-общо, но и най-точно можем да охарак- теризираме дейността на ст. н. с. д-р Георги Петков Мавров. Той ни напусна неочаквано в края на април т.г. И до последния си ден не преставаше да се вълнува от проблемите на образованието. Споделяше инте- ресни мисли относно предстоящото приемане на За- кона за образованието. Пестелив на думи, но щедър на дела – това ясно проличава от неговата богата би- ография.

Книжка 4
ОЩЕ ЕДНА ИДЕЯ

Галина Стоянова

Книжка 3
С ИНОВАТИВЕН ПОГЛЕД КЪМ ЛИЧНОСТТА НА ДЕТЕТО

Маргарита Абрашева Любимка Габрова

БИЗНЕС ОБУЧЕНИЕ В ДЕТСКАТА ГРАДИНА

Красимира Костова Петя Драгоданова

ДЕТСКАТА БЕЗОПАСНОСТ

Любимка Габрова

БАБА ПРИКАЗКИ РАЗКАЗВА... (МИКС ОТ ПРИКАЗКИ)

Кева Захариева, Мария Мичева

Книжка 2
ДЕТЕ ПЪТУВА В АВТОМОБИЛА

Красимира Михайлова

ПРОТИВОПОСТАВЯНЕ

Пюрвя Ердниев, Б. Ердниев

ЗДРАВКА НОВАКОВА – ПРЕПОДАВАТЕЛ И ТВОРЕЦ

Седемдесетгодишният юбилей е вълнуващ повод да проследим трудния, богат и съдържателен професионално-творчески път на доц. д-р Здравка Новакова, да под- чертаем нейната важна роля за утвърждаване на дидактика на математиката като

IN MEMORIAM Иван Марев

Напусна ни проф. Иван Марев – философ, педагог, демократ, родолюбец. В далечната 1975 г., зареден с енергия, пълен с идеи, той създаде в Техническия

Книжка 1
ДЕЛЕГИРАНЕ НА ПРАВА ЧРЕЗ КОМИСИИТЕ В ДЕТСКАТА ГРАДИНА

Маргарита Абрашева Политиката, наречена управление на качеството, не е самоцел, нито поредна обра- зователна „мода“. Тя е практически необходима за поддържане от директора на учеб- ното заведение на един привлекателен образ в условията на конкуренция на пазара на учебни заведения. Това се отнася най-вече за детските градини. Политиката на упра- вление на качеството съдържа недостатъчно използван ресурс, включително за спечел- ване и запазване доверието на потребителя – родителите на децата,

ИНОВАЦИОННИ И ИНТЕРАКТИВНИ МЕТОДИ В КВАЛИФИКАЦИОННАТА ДЕЙНОСТ НА ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ КОЛЕКТИВ

Стоилка Ташева, Севда Лукайчева Развиващото се с динамични темпове общество в днешно време налага необ- ходимостта от иновационни промени в областта на образованието. И в предучи- лищната педагогика все по-често се търсят алтернативни педагогически техноло- гии както за възпитанието и обучението на децата, така и при провеждането на квалификационната дейност на самите педагози. Използването на интерактивните методи дава възможност да се възлагат за- дачи, които предполагат съвместна работа,

ТОВА ТРЯБВА ДА ГО ЗНАЕ ВСЯКО ДЕТЕ

Татяна Атанасова, Иванка Пампова

НА УЛИЦАТА Е ОПАСНО

Таня Янчева, Зоя Кацарова