Педагогика
Вход / Регистрация

2014/2, стр. 212 - 227

MUSEUM EDUCATION: PURPOSE, BENEFITS, LEARNING SOLUTIONS

Резюме:

Ключови думи:

1. The importance and purpose of museum pedagogy

In a context where education is expelled at so many levels, the talk about museum pedagogy becomes a challenge not only at a theoretical level, but it is also the expression of an opportunity of shaping efficient practices having a formative purpose that would complement what is done through current school activities. This happens because formal education tends to more and more explicitly subsume new paths and learning contexts, such as the exhibition room, the museum, the cultural-historical institutions of all types. We do not mention here the fact that a series of other institutions have been independently developed and are based on a series of educational programs for the entire community and their own benefi t.

Museum pedagogy has as objective the identification and validation of some strategies that would lead to the maximization of the formative virtues of the space of the museum, its aim is that of stimulating the educational interaction between a museum and a school, preparing specialists, but also public categories for capitalizing the educational potential brought by this cultural environment. Just like any other type of normative discourse, the purposes of this branch of pedagogy are the delimitation and proposal of specific objectives of museum education, underlining possibilities of circumscribing contents (themes, ideas, values) which can be transmitted especially in this area, by the proposal of some mediation strategies of these value predispositions, of projecting activities having a culturaleducational environment and of thematizing the possibilities of strengthening and feedback regarding perception in connection with different categories of public.

Thus, at its origin, one of the major functions of a museum is the educational one, involving the presentation, promotion and perception of concrete values in a specifi c field of manifestation – painting, sculpture, literature. In the end, the detection of values is done not only through abstract ideatic reporting (to ”Beauty”, ”Good”, ”Truth”), but by the knowledge, assimilation and experiments on their new ”embodiment” at the level of objects, people, facts. Moreover, the museum is also a good area of cultural memorizing, ”presentifying” or transmitting some cultural experiences, of prolonging their infl uence at the level of human being and present time. The museums, just like the school, are ancient cultural institutions; it is interesting the fact that only nowadays (and explicitly), the problem of educational collaboration has been explicitly stated.

Concerning its final objective, museum pedagogy is focused on the following (Cojocariu, Barabas, Mitocaru, 1998, p. 21): a) the generalization, synthesis and capitalization of the experience of specialists from a museum, by integrating it in a coherent epistemological endeavour; b) theoretical substantiation and the ability to distinguish the formative dimensions of museum activities; c) effi ciency regarding the practical activity of culturally-educationally influencing practice of the institution of the museum. The museum itself needs to appeal to specialists in education sciences, their performance is the basis for identifying and facilitating the transmission of educational experiences, maximizing the potential of this perimeter only. I have been pleasantly surprised to notice that, among my periplus through the great museums of the world, in specific days, these spaces are filled with groups of pupils and students that took part in ”live lessons”, carefully planned and held by museum specialists, on matters which are among the most diverse, from colour or writing technique to evocations of history or theory of art.

The purpose of museum education is that of opening, among other things, the museum for all people who want to be educated, helping them conquer new worlds of values. The education acquired in this area forms their sensitivity (Ansart, 1991), it helps them develop positive feelings concerning objects and the surrounding world. The museum forms and develops perceptions and feelings as far as time and temporality are concerned, the young become responsible towards a specifi c tradition, thus contributing to shaping individual and collective identities through respect and self-discipline. Of course, the museum is not the only place where respect is taught, self-control, self-discipline. But the museum offers a set of elements such as the opportunity and the moment when one decides to conduct an experiment, consuming a personal pleasure, satisfying one’s curiosity, this thing imposes an exercise of disciplinating pleasure, it is a matter of self-control and autonomously making a decision.

The museum can become a more objective and pertinent universe of proofs, less exposed to the presented ideologies which, in most cases, guide the educational system (through the way the programs, the textbook have been designed…). In specific circumstances, it can be considered, in specific circumstances a source ”of degree zero”, a ”packing” of the past, but also an evocative forum regarding ”true history”. „There are then two pasts: the temporal one that passes and is gone and the metaphorical ‘past’ that is held in the memories and traditions of a society and its surroundings. It is this diverse and ever-changing past, part of the multifarious world of ideas and personal and collective agendas of a society, that we encounter in our daily lives and through which we must work”(Molyneaux, 2006: 2). This type of referential, thesaurized by the museum can counteract the myths that appear both when interpreting history and while teaching it in the context of formal education.

The purpose of museum education is to facilitate the child’s discovery of some different worlds, remote in time and space. The richness of a museum that has these cultural tracks leads to the human enrichment of the people who enter it, through the presentation and discussion of some behaviours that were edited once. It is held responsible for specific human constants, differently configured in time and space. The educational offer of museums can be directed towards another type of public, such as retired people, children with special needs, imprisoned people. Beside the cultural or educational purposes, collateral purposes can be activated, such as recovery or social re-integration, ensurance of complementary therapies, the avoidance of complementary therapies, the avoidance of marginalization, spending time in a positive way.

2. Museum education – valences and objectives

Beyond its functions (of purchase, conservation, research, capitalization), the museum also has functions which are specifically formative. It should privilege different types of ”consumption”, more or less specialized. The same sector of a museum can be a technical referential landmark for the specialized public (for example, for pupils or students at art), one of research/documentation (for experts, researchers), a pedagogical one for children and young people (this occasion is used for creating applications or extensions of some education disciplines in school), one of spending leisure (one for the large audience), a touristic or economic one (for those interested in knowing and assimilating new cultural landmarks). One and the same cultural space should allow more reporting scales of reading or perception and it should answer, through its appearance or influence, to many requests and interests.

What are the educational and didactic values of a museum?

Firstly, a museum is a living reality, an extension in time of a cultural fact, a concrete universe in which art/science/culture were born or where they subsist. Nothing can activate receptivity more than the natural environment of generating a cultural product, the living intuition of some tracks or the authentic remains of an author’s life and activity, breathing an atmosphere which matches the value profi le of that specifi c product. It is one thing to speak about a painting in a classroom or to hear a recited poem and it is something else to discover them ”on the spot”, in the workshop of a painter or the house of a well-known poet, even if they are long gone. In this case, the perceptive luggage is ”of point zero”, assuring the propensity towards an appropriate interest and receptivity.

Secondly, the museum perimeter offers a concentration and specialization on cultural stimuli on a specific unique direction (we are either in a museum of painting of a specific kind or in the memorial house of a specific writer or artist). It is a spiritual ”concentrate” on a specific direction. This type of unity or uniqueness enables learning through putting someone in that situation, through discovery and it fixes some anchors in the affective or intellectual memory of the participants, anchors that can hardly be erased. In many cases, this type of participation is a memorable story from that individual’s existence, taking place rarely or only once (maybe you have only one moment in time, in your lifetime to enter the house in Malaga where Pablo Picasso was born, for example).

Thirdly, the museum offers professional guidance, applied according to the specificity of that work. If the person responsible for this has solid general knowledge and pedagogic tact, that specific action of presentation is transformed into a privileged occasion, into a cultural joy through which the attachment towards values and their interiorization become maximum. No matter how talented a literature teacher may be, one cannot replace the person who lives and presents daily the life or work of an author. The museum curator is much more connected to the promoted work or artist. The atmosphere created in the perimeter of a museum cannot be easily recreated in the classroom.

Fourthly, this institution can convert into a new educational environment which is complementary to school. The museum can become an effi cient means, an ”appendix” of school, facilitating the collaboration and co-participation in the educational process of some factors which traditionally act separately or out of time. We do not exclude a series of collaborative projects between school and museum, on long or short term (at the level of year or school cycle), during which each of the partners could assume new roles, complementing abilities, implication or mutual challenges.

The stakes of museum education are of several types and they can be activated depending on requests or circumstances:

– the completive stake, in connection to the objectives or school curriculum; the museum can become an extension of school, a place of getting accustomed to the new value elements and of practicing some competences;

– the applicative stake; the museum becomes ”an application fi eld”, through research, experimentation, involvement;

– the particularization stake, of ”local” embodiment of the cultural content of learning; it is an occasion of integrating new informative or formative elements in the curriculum, having a concrete character, connected to the area where that person is active, beyond the ”general” planification, which becomes ”mandatory” and similar to a uniform;

– the stake of shaping the individual’s cultural identity, at a local or national level, through knowledge, interiorization and assuming of some emblematic values of the social space which the person will be integrated in;

– the stake of discovery of ego by underlining some dispositions or individual interests that are not envisaged by school.

3. Pleading for a ”didactic” of the museum space

The didactic function can insinuate itself even at the level of the issuer, of the museum institution itself. The didactic character of the exhibits is mostly implied, potential, through the way objects are highlighted, through the relationships of proximity or contiguity among these, through the connection created between the exhibit and the tag/text that presents it, in a rhetoric style – to be found in fl yers, brochures, albums – that can be derived at the level of a museum. It is not excluded the creation and design of areas having an interactive character, the public being involved in interventions. Even if the museum bans the interaction with objects (touching them), there can be created sectors or activities which stimulate modelling, coloration, confection, simulated intervention in the structure or composition of objects or arrangements. The museums which respects itself does not only allow for practical demonstrations (through the performance of painters, sculptors) or having specialized practice (creating copies after famous works, by students from painting), but also permanent or periodic workshops in order that children/pupils practice some skills having an artistic character. There are situations when the exhibits can be not only seen, but also studied, manipulated, thus interaction receives another dimension. The public can practice or experiment on ways and sequences of the process of creation, people can have the tutelage or reproduce a scientifi c experiment, producing new relationships of determination or combinations of the exposed objects.

In any case, the referentials (the exhibits) from a museum do not have a presentation which is similar to didactic logics, they are not necessarily prepared so that the educational dimension becomes prevalent, generalized, compulsory. After all, a museum is different from a school. If we deal with the didactic content in our educational system, ”beautified”, selected and configured according to psychopedagogical principles, especially prepared to be assimilated by specifi c age categories (I refer here to knowledge, habits, learning tasks), different objects in a museum have different vectors of description, other spacial-temporal structures of exposure, allowing interactions with visitors of a specifi c type that do not explicitly envisage compliance with didactic principles. ”The task of a museum curator is that of «translating» objects and their contexts, offering an educational meaning, transposing them from objects with a material value into living objects that can «tell a story»s (Alexandra Zbuchea, 2006b). In order to gain educational power, they need further intervention, through the performance of some educational services and specialised trainers that, depending on the profile of the public or on the context, convert and value some exhibits in a didactic manner. I do not refer to an intrinsical pedagogical value, but to a build one which is added and applied according to the new context of learning. Excessive ”pedagogization” can put the specificity and functions of a museum in danger. The didactic logics can lead to the alteration of the objective of this institution. It is not normal that the entire public is subject to a unique treatment, but each segment should have the needed availabilities reserved.

Several hypostases of activities in a museum can be identified, they should be re-thought from a pedagogical perspective. The elements which can become landmarks for underlining the specificity of museum education can be the following (Allard& colab., 1996, p. 3):

– the nature of the proposed activities (guided tour, traditional interactive tour, tour with a personal guide, free visit);

– formulas of pedagogical assistance for pupil-visitors (exhibits, tags, panels with an explanatory text, audio-visual and interactive tools);

– demeanours/acquisitions of reporting oneself to museum values (knowledge, abilities and attitudes);

– applied strategies (listening, observation, manipulation, execution of actions, role play);

– the deliberate character or not of the visit at the level of the museum (this endeavour implies a preparation phase which is more or less intensive or a posterior capitalization phase of the undergone experience which is more or less consistent);

– the duration of the activity inside the museum (one day, two);

– the more or less obvious intervention of the educational service, of the museum curators or of teachers in schools;

– the status of the visit at the museum in the context of the present or future study curriculum (optional, compulsory);

– intellectual abilities underlined or trained by the visitor pupil during a particular activity;

– the effect of the visit on the pupil regarding the learning of concepts, signifi cance of events, understanding facts;

– the influence on changing the perception of pupils regarding the positive effects of the museum on learning;

– the collaboration between the representatives of the museum and school regarding the elaboration, creation and evaluation of activities specifi c to a visit at the museum.

The didactic levels of the learning activity in a museum can be connected to scenarios similar to those promoted in school. They are very much different from the prescriptive character of the latter, the possibility of adapting them according to requirements and needs, the assurance of differences or customization depending on the public’s needs and interests. The aimed learning objectives will be correlative and not identic compared to those promoted by school and they will be centred more on the formative axis than on the informative one. They will be focused on forming some attitudes and evaluative demeanours, on broader cultural competences, of significance or integration of new values or learning experiences. We provide an example of envisaged competencies below in order to have a clear idea on their diversity:

Generic competencies with subsequent dimensions (Hooper-Greenhill, 2007: 51)

Knowledge and understanding

– Subject-specific (e.g. history, science)

– Between and across subjects

– Specific artefacts, books, documents (Chinese scroll, vase)

– Site-specific (history, geography, use of sites)

– Locality, neighbourhood, region, country

– Self, personal matters (my family)

– Others (my neighbours’ past and present)

Skills

– Subject-specific (mapping, estimating, painting)

– Site-specific (how to use a library, archieve, museum)

– Practical (craft-based, manipulative, bodily–kinesthetic)

– Transferable (working in teams, using a computer)

– Key (numeracy, literacy, communication)

– Critical and ethical thinking

– Other cognitive skills

– Emotional skills (managing anger or powerful feelings)

Values, attitudes, feelings

– Motivation (to learn more, become interested, feel confi dent)

– About oneself (positive personal identity, self-esteem, self-respect, confi dence, independence, sense of personal achievement, sense of self in the community)

– About the others (tolerance of difference)

– About museums, archieves, libraries
Creativity, inspiration, enjoyment
– Personal enrichment
– Fun

– Making new connections, lateral thinking

– Generation of new ideas or actions

– Making and producing things

– Invention

– Experimentation

Behaviour (now and in the future/looking back)

– Doing more of something (reading, visiting an achieve, learning)

– Doing something different (visiting a museum for the first time, going to college)

– Bringing others (family, friends)

– Working in teams

– Employment, workplacement.

Fixing or strengthening the accumulated experiences will not be done through the same types of evaluation devices such as the ones from school (through listening, taking notes, docimologic tests), but formulas of motivation will be elaborated through the creation of some papers, creating portfolios, research for publicly presenting some communications or debates. The evaluation of abilities becomes a problem (Jacobi Daniel, 1995: 18), but in all cases, this is the starting point for reforming the educational services of museums or in rethinking their cultural policies. In the same time, we must take into account the fact that we are witnessing some changes regarding the museum’s program of learning that activates other internal structures of learning that those seen in the class, other motivational levers, other types of demeanours or abilities and that there is an action difference between what is done before, during and after the visit, each moment predisposes at different formative contributions (Allard, 1994). The museum ”can facilitate the voluntary learning of a variety of cognitive skills such as divergent thinking, critical analysis, better understanding of the past, the complexity of natural world and critical environment issues”, it can stimulate ”voluntary learning in a variety of cognitive behaviours such as forming divergent thinking, critical analysis, a better understanding and representation of the past, understanding the complexity of the natural world and forming a critical vision regarding the environment” (Screven, 1993). Furthermore, museum experience, guided by pedagogical alignments, forms attitudes, the taste for values, evaluation and self-estimative abilities. The forms of organisation of educational activities, developed in connection to the museum, are multiple, flexible and they can be ”glued” to school didactic activities in a natural, normal way. Among these, the following hypostases can be spotted (Cojocariu, Barabas, Mitocaru, 1998: 121 – 128): organised visit, thematic visit, circles organised by the museum, museum trip, itinerary of the thematic trip, contests, symposium, round table, scientifi c saloon, musical soirée, museum camping.

Each form can be known in depth and refined, being both a theoretical stake and a practical one. For example, the study visit which is the most used form of learning in a museum, underlines more problems which could be starting points in museum pedagogical research (Screven, 1993):

– Some exhibition formats work better than others (e.g. interactive fl iplabels, question strategies, game strategies). What specific features of these more effective designs are responsible for their effectiveness? Are some formats better suited for particular educational goals?

– What pro-active exhibit strategies are best suited to change the visitors’ nonproductive attitudes, or correct visitors’misconceptions?

– How can the diverse individuals that make up exhibition planning teams work together more effectively?

– Do the reading levels, knowledge of a topic, misconceptions, learning style, time constraints or other visitors’ characteristics affect post-visit activities and attention?

– What is the long-term impact of museum visits on schoolwork, lifelong learning, vocational choices, environmental attitudes, family activities?

4. The formal-nonformal-informal relationship in museum education

The museum can become an educational source either as a nonformal environment, or an informal one of learning. The difference between these two occurs depending on the degree of intentionality, the connection with knowledge from school and the degree of involvement of the trainer and the trainee. In the case of the nonformal, museum education becomes a ”prolongation” of school education, it is programmed, intentioned, carefully planned, made by pedagogy specialists, but the presence of children to these activities becomes compulsory. In the case of the informal, museum education is left to the trainee, it is optional, accidental, self-conducted and it can occasionally be fructified at school. It definitely leads to a supplementary culturalization of the educated person, but it is not always ratifi ed, capitalized, evaluated at the level of formal educational activities.

The connection between formal and nonformal museum education is ambivalent, it can vary from continuity, complementarity and mutual strengthening going towards discontinuity, inhibition or opposition between these elements (Lucas, 1987). It is important that these continuities or tensions stimulate each other, leading to broader knowledge or experience, even if sometimes these reports lead to interrogation, problematization, research (Zbuchea, 2006a). Any form of completeness can subsume some sequences that, at least at a specific moment, do not match. If a pupil, for example, finds out at school about a writer and one is told something else or one notices different information in the memorial house of that writer, the only thing left to be done is to research on one’s own or with a group of colleagues and fi nd a solution. Irrespective of the area of manifestation, education cannot be total, unique, fi nal.

The museum as a place or resources réservoire can strengthen, extend or constitute a proof for school teaching sequences. It can become a territory for fi xing knowledge, for assuring integration, correlations having a conclusive or transdisciplinary character or for stirring interest, diving in the complexity of the phenomenon in order to motivate and arousing the joy for learning. Prelonging ”the teaching” of some content elements in the museum is connected to the thematic specificity required by the curriculum (aimed competencies, content elements), to the availability and the offer of the museum (the presence and capitalization of the exhibits), but also to the resourcefulness and didactic talent of the teacher whose responsibility is to know and inventorize this potential, to previously inspect or collaborate with the representatives of these cultural spaces. The creation of brotherhood or partnerships between school and museum represents an institutionalized formula of foreshadowing this formative complementarity. Of course, this type of opportunity cannot be identifi ed everywhere (it is one thing to educate in a cultural city, another one in a remote village), but only in the geographic areas where there are museums, their capitalization should be done by the school. To put it differently, inside a museum, other types of activities can take place, implicitly or explicitly, such as the support of some thematic conferences, the creation of some laboratories or research centres, the editing of specialized magazines.

5. The museum – a medium of generating the didactic knowledge of reinterpretation of the world

Didactic knowledge does not oppose scholar knowledge, but it is based on it and it derives from it, it is a form of redevelopment in connection to the circumstances of teaching. It is generated by scholar knowledge, but it is redimensioned according to psychological, pedagogical, deontological, logical, epistemological, praxiological principles. Furthermore, didactic knowledge should always keep the contact with reality, with the area of emergence or stocking knowledge, it should be open to those fields where knowledge is alive, it pulses, it is produced. A museum is similar to a réservoire of precious experience that should be the target of school.

The museum can facilitate the knowledge of our past and present and also of other people and it can be the basis of the development of intercultural types of behaviour. It is polarizing or ”detonator” of other and unprecedented spiritual development. The escape from a specificity or a faulty closing does not put its identity in danger, on the contrary. It is the interface between two worlds, becoming a ”meeting space between non-specialists and professionists/artists/scientists. Museums are those that ”translate” the academic discourse, making it accessible for a larger public” (Murgoci, 2005). It can play the role of cultural referential and facilitator starting with pre-school children’s education and going to the education of adults. It is not only depositary of cultural goods, but also of significances (cf. Schouten, 1992). The museum pre- or re-interprets the world through the way it focuses on the exhibits, on the way it gathers them, it brings them together, it offers them a signifi cance, it presents them (the interpretations of the visitors will be added). It installs meanings, it concludes, it shows directions – for those capable of perceiving these things. It is a resonator of this world, it is sensitive to the present, but also careful towards the present. People who prepare and exhibition or are managers of museums also need education and also the people who enter them.

Pupils and students, through experiences collateral to school, can extend the understanding of the field of knowledge and values beyond the inherent borders of some disciplines taught in school. A museum is the perfect occasion for thoroughgoing study of some meanings and the identification of new ones. Some consider that a semiotic type of pedagogy could enlarge understanding and ascriptions of permanent meanings in museums and schools, thus enlarging the borders of education. This type of semiotic pedagogy ”is cooperative, active, experiential, and non-predictive in the sense that there are no limits to the amount or type of inquiry which might be necessary to bring a task to closure after spinning interpretants” (Deboral, 1995). Furthermore, learning in a museum is a territory which is closer to new learning theories (for example, the constructivism or the paradigm of ”experiencial learning”), which values the activism of knowledge structures for humans.

There are several layers of generating knowledge and ascription of meanings in a museum, each level supposes specific pedagogical processing. There is an explicit level, that of the exhibits themselves, of tags or the appropriate explanation literature, of the speech of the museum curator, but there is also an implicit level, built from the meanings of spacialization, disposal and highlighting objects, the relationships of proximity, the situations which can pre-value objects and their importance. ”Museum education is structured first of all through the means of a discourse built by first of all, the usage of the tool of museum presentation and secondly, through the means used in order to communicate this discourse. It creates a favourable environment for learning where visitors create and add their own interpretation stategies” (Hooper-Greenhill, 2001, p.41). To the elements ”told” by the museum, the interpretations of those who visit this space are added, so that the final message is cumulative, co-built, dynamic, open.

Like any other cultural product, the museum can have significance, but others are added on the way. The surplus of meaning can come from the context, from the usage, from the visitors. ”Les objets entretiennent des relations ambigües et variables avec le sens. Ils sont muets à cet égard, leur signification permet plusieurs interprétations. Ils peuvent être perçus à partir d’un éventail de points de vue qui diffèrent selon l’époque ou la culture spécifique. Différents types d’individus peuvent introduire ces objets dans une conversation et ce, au moyen de diverses stratégies faisant en sorte qu’ils aient un sens. Les objets peuvent être compris à l’aide d’informations factuelles ou peuvent être investis d’une signifi cation émotionnelle. Ils possèdent leur propre histoire connue, inconnue ou maintenant oubliée, et se prêtent à des interprétations multiples et quelquefois contradictoires” (Hooper-Greenhill, 2001: 41). The exhibits can generate new interpretations depending on research, the dynamic of cultural context, the varied expectations of the visitors. Meanings are not structured forever, but they are open to time and some indetermined consumption.

A museum can have its own history, creating additional meanings that come to complete the ones initially introduced. A museum can bring proofs about itself, about the avatars of its transformations, sequentially becoming a museum of the museum. The museum can speak not only about what it accomodates, but about itself. ”Le sens se situe alors dans les relations entre les objets et les autres éléments ; il est combinatoire et relationnel. Les idées que l’on cherche à communiquer par la mise en scène du dispositif de présentation muséale sont souvent - mais pas toujours – clairement suggérées dans les textes de l’exposition. Il se peut que le visiteur préfère interpréter par les textes plutôt qu’à l’aide des différents éléments visuels. Toutefois, l’expérience du visuel est différente de l’expérience du texte ; elle est plus ouverte et, en même temps, il est plus diffi cile d’en discuter (HooperGreenhill, 2001: 41 – 42). Under no circumstances can the objects from a museum – and the museum itself – be substituted by the rhetoric connected to these. Thus, we would be content with the literature created around it, with what it ”tells” about itself, to the detriment of real, perceived, intuitive, impressive richness.

Didactic ”virtues” of a virtual museum

The museum can acquire new faces and dimensions in nowadays’s informational society. Far from remaining a conservative territory, inert and closed to modernization, it can develop new educational opportunities in the society of knowledge. The real museum is doubled, in most cases, by its virtual version. On the whole, ”the virtue” of this presence consists in the fact that the museum comes towards us, there is no need for us to physically move inside it, we can have virtual visits, irrespective of the hour and place where we are. De-localization and de-synchronization are the great advantages over any virtual reality. This place supposes the building of a virtual ”face” of the museum, according to didactic rules or principles, so that this means can be (also) capitalized on the whole or sequentially, for school teachinglearning purposes. For the possibilities of movement for school public are limited, including the point of view of costs, it is more economical to bring the museum in the classroom. This type of usage leads to a revision of didactic strategies and supposes a specific method which is on the verge of being made clear.

The virtual space could not neglect the area of the museum, integrating lines of reference to its presence. Beyond the quality of medium of transmission, internet can also become a pedagogical tool that can facilitate educational processes regarding teaching arts in schools, but also aesthetic education (Carnall, CookBeth, 2010). A virtual program of visiting an art museum, for example, uses a combination between the visual and movement, creating the premises of a liberty and a minimal interaction with real space, surpassing the standard situation in which only the sender has initiatives. ”A virtual museum would allow visitors to interact with the objects in a reconstructed museum context. Combining both real and virtual museums would allow for more complete understanding of objects. By viewing and handling the object we can assess its texture, weight, size, colour and smell. By interacting with it virtually, we can put it into a context, see how it moves (or sounds in the case of instruments) and how it works. The technology will progress and become more affordable and virtual worlds will become more readily accepted in their own right and be seen as valid educational tools. This potentially has the power to transform how we interact with objects and how we interact with each other” (Carnall, CookBeth, 2010: 173 – 174). The virtualization of perception raises not only technical problems, but also pedagogical ones, for it is modifi ed the relationship with the cultural object. The new environment of transmission brings new challenges both in connection to the way we can translate a reality at the level of an artificial construction, but also when we refer to the way we decrypt a cultural content at the level of ”users”.

The advantage of using the virtual world near a museum cannot be neglected. The cost can be high at the beginning (sufficiently powerful hardware supports, programs of accurately ”packing” the space of the museum, computer science specialists, specialized teachers), but the efficiency and the impact on the public is worth the effort. As people become more and more confident and they use technology in daily life, this method can become generalized and it can be refi ned. It is not excluded the idea that in a short while, the ”at distance” interaction with the cultural object can have other surprises (”the entrance” and the inspection of the material structure of the work, its transformation or ”recreation” according to the public’s incitement, the possibility of modelling or 3D ”replication” of some objects). The ”virtualization” of the museum will take into account the public’s appetite and availability towards new technologies, the evolution of cultural techniques, the transformations that concern the experiences and predispositions of the beneficiaries concerning ”secondary” realities, the fact that the public is already prepared for this type of digital stimuli.

6. The specific differencies between school and museum education

Beyond the interferences or the superpositions from an educational point of view, the two cultural universes continue to preserve their autonomy, each of them performing different competencies which, at a specific moment, prove to be completive, correlative, mutually stimulative. Mutual ”contamination” is allowed and encouraged up to the point when it does not lead to the abolition of the characteristics, but to an inversion of responsibilities. School cannot become a museum (except for unique cases), while a museum cannot do what school has to do.

When we speak about museum education, we must become aware of the specifi c differences between school and museum and the projection of activities should take into account these inherent limits (cf. Allard & colab., 1996). School is the institution whose primarily objective is to instruct and educate. The purpose of the museum is that of collecting, keeping, studying and presenting material proofs about the human individual and one’s medium of development. School is compulsory, it is based on captive and stable clients. In a museum, the client is free to come or not. The museum contains a number of objects which are more or less temporary. Regarding the offer, school is a much more stable institution (sometimes, inert). The school tries to satisfy a client classifi ed depending on age or level of preparation. The museum is open for all age groups, irrespective of preparation. The museum has its own collection and it also hosts itinerant exhibitions. One cannot reproach why it does not report itself to other collections, to other museums. ”Museums have no national curriculum – each museum may present a different view of a specific matter; they have no formal systems of assessment and no prescribed timetables for learning. Learning in museums is potentially more open-ended, more individually directed, more unpredictable and more susceptible to multiple diverse responses than in sites of formal education, where what is taught is directed by externally established standards (Hooper-Greenhill, 2007, pp. 4 – 5). School should have a unique program, imposed at a national level. The educational endeavour is projected for uniform activities with the class group. The museum is organized for an activity which, usually, is done individually or in small groups. The school receives its clients for at least one year, the visitors of the museum will stay there for one hour or two. The activity in schools is based, mainly, on words and books. The activity of a museum is especially based on observation and research of an object (Allard & colab., 1996).

Moreover, there are specific things connected to the profile of the trainers in these two educational situations. In schools, the teachers qualified for this job will teach, in the other situation – museum curators with additional preparation of psychopedagogical nature. The museum curators which are teachers can be active both in a museum and a school for a series of nonformal activities. We do not exclude the implication of artists, for example, in this formative endeavour whose activities could give new incentive meanings having powerful and shaping reverberations on the receivers. In specific conditions, they can become both creators and also commentators of the artefacts produced by them or by the others. The opinions of the interviewed artists and teachers are gathered in a collection of studies (cf. Pringle, 2009) and specifi c connections have been identified between ”artistic” knowledge or their expertise, on the one hand and forms of pedagogic engagement, on the other hand. Thus, it could be proved the fact that there are connections between the creation of an artistic product, as a concrete process of mise en forme (of a painting, for example), and the conceptualization and signifi cance offered by the creator, in the same time, through a dialogical process of teaching and learning in the case of other future practitioners. Moreover, the above-mentioned studies have revealed the fact that there are problems regarding the practical part of co-constructive learning, especially in the gallery, and contradictions have been underlined between the way in which these educators – artists perceive other professionists (teachers of painting, art historians, for example) and their teaching experience in art institutions and beyond art. In this respect, these fi ndings draw the attention on the complexity of the pedagogy of the artist, but also the fact that this practice can have positive effects on the ones who learn.

At least in the Romanian psycho-pedagogical literature, the thematization of museum education is at its beginning. We expect that topics such as the following will be developed: rethinking and adequacy of some contents of school programs according to the educational potential of the museum, the elaboration of a special didactics concerning the organization of some educational activities in this institution, the refinement of teaching methods and didactic interaction in the new environment, the preparation of some categories of teachers having in view training inside and through the museum, the elaboration of some forms and strategies of evaluating the specifically acquired competences. Definitely, a collaborative, cumulative, creative effort is needed. Of course that the ideas suggested in the present text will be problematized, continued, refined both by ourselves and by other colleagues.

BIBLIOGRAPHY

Allard, Michel; Boucher, Suzanne; Forest, Lina (1994). The Museum and the School. McGill Journal of Education, Vol. 29, No.2 (Spring).

Allard, Michel; Larouche, Marie-Claude; Lefebvre, Bernard; Meunier, Anik; Vadeboncoeur, Guy (1996). La visite au Musee, înRéseau, volume 27, n° 4, décembre 1995-janvier 1996, p.14 – 19, cf. http://www.unites. uqam.ca/grem/

Andrei, Raluca (2005) Pedagogia muzeală – programe si strategii. Revista Muzeelor, nr. 3, în http://www.revistamuzeelor.ro/arhpdf/2005_03_23.pdf

Ansart, Pierre (1991). Sur les finalités de l’utilisation pédagogique des musées. Revue canadienne de l’éducation, 16:3.

Carnall, Mark; CookBeth, Beth (2010). The Virtual Museum, în Cook, Rebecca Reynolds, Catherine Speight, Museums and design education: looking to learn, learning to see, Centre for Excellence in Teaching and Learning through Design (CETLD), University of Brighton and the Victoria & Albert Museum, UK, Ashgate Publishing Limited.

Cojocariu, Venera; Barabas, Neculai; Mitocaru, Victor (1998). Pedagogie muzeală, Ministerul Culturii, Centrul de Perfecsionare si Formare a Personalului din Institusiile de Cultură, Bucuresti.

Deborah, L. Smith-Shanc (1995). Semiotic pedagogy and art education. Studies in Art Education, Volume 36, Issue 4, în Spiral Art Educationhttp://www.uic.edu/classes/ad/ad382/sites/AEA/AEA_06/AEA_06a.html

Hooper-Greenhill, Eilean (2001). L’éducation et le musée en perpétuelle métamorphose, în Allard, Michel et Lefebvre, Bernard (sous la direction), La formation en muséologie et en éducation muséale à travers le monde, Editions Multimondes, Montréal.

Hooper-Greenhill, Eilean (2007). Museums and Education. Purpose, Pedagogy, Performance, Routledge, New York.

Jacobi, Daniel; Coppey, Odile (1995). Introduction - Musée et éducation : au-delà du consensus, la recherche du partenariat. Publics et Musées, N°7, în http://www.persee.fr/web/revues/home/prescript/article/pumus_11645385_1995_num_7_1_1053

Lucas, A.-M. (1987) «Interactions between Formal and Informal Sources of Learning Science» p. 64 – 79. Communicating Science to the Public, Londres, Wiley, Evered & O’Connor (éd.).

Molyneaux, Brian, L. (2006) Introduction: the represented past, in Peter G.Stone, Brian L.Molyneaux, The Presented Past. Heritage, museums and education, Routledge, London.

Murgoci, Mihaela (2005). Muzeele si educasia pentru adulsi, în Revista Muzeelor, nr. 4, , în http://www.revistamuzeelor.ro/arhpdf/2005_04_01.pdf

Pringle, Emily (2009). The Artist as Educator: Examining Relationships between Art Practice and Pedagogy in the Gallery Context, 1 April, Tate Papers Issue 11, în http://www.tate.org.uk/research/publications/tate-papers/artist-educator-examining-relationships-between-art-practice-and

Schouten, Frans (1992). The Paradox of the map. Semiotics and Museum Education, Museum Management and Curatorship, n. 11.

Screven, Chandler (1993). Museums and informal education. CMS Bulletin Vol. 1 No. 1., http://www.infed.org/archives/e-texts/screven-museums.htm

Zbuchea, Alexandra (2006a). Educasia formală si informală. Revista Muzeelor, nr. 1, în http://www.revistamuzeelor.ro/arhpdf/2006_01_05.pdf

Zbuchea, Alexandra (2006b). Educatorul fără manua. Revista Muzeelor, nr. 4, în http://www.revistamuzeelor.ro/arhpdf/2006_04_01.pdf

2025 година
Книжка 7
INSIGHTS FROM EXPLORING PRIMARY SCHOOL TEACHERS’ PERCEPTIONS ON CORE CHARACTERISTICS OF INTERCULTURAL EDUCATION

Prof. Dr. Bujar Adili, Prof. Dr. Arbresha Zenki-Dalipi, Prof. Dr. Jehona Rushidi-Rexhepi

ВРЪЗКА НА СОЦИАЛНО-ЕМОЦИОНАЛНОТО С КОГНИТИВНОТО РАЗВИТИЕ В ПРИОБЩАВАЩА СРЕДА

Проф. д.п.н. Милен Замфиров, проф. д.н. Маргарита Бакрачева, проф. д-р Емилия Евгениева

ПРОГНОЗИРАНЕ НА УСПЕВАЕМОСТТА НА СТУДЕНТИТЕ: СЪВРЕМЕННИ МОДЕЛИ И ТЕХНИКИ

Доц. д-р Силвия Гафтанджиева, проф. д-р Росица Донева

Книжка 6
FORMATION OF INCLUSIVE COMPETENCE OF HIGHER EDUCATION STUDENTS IN THE FIELD OF KNOWLEDGE 01 EDUCATION/PEDAGOGY

Dr. Oksana Dmitriieva, Assoc. Prof., Dr. Olena Chopik, Assoc. Prof., Prof. Dr. Svitlana Mykhalska

КОГНИТИВНО РАЗВИТИЕ НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ, ОБХВАНАТИ В ПРИОБЩАВАЩОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Проф. д.п.н. Милен Замфиров, проф. д-р Емилия Евгениева, проф. д.н. Маргарита Бакрачева

Книжка 5
COMPETENCE FOR SOCIAL PEDAGOGICAL PRACTICE: WHAT DO STUDENTS TELL US?

Dr. Maya Tcholakova, Assoc. Prof., Dr. Marina Pironkova, Assoc. Prof., Dr. Aleksandar Ranev, Assoc. Prof., Dr. Yana Staneva, Assist. Prof.

“LEARNING THROUGH RESEARCH” AS A STRATEGIC DIRECTION OF MODERNIZATION OF HIGHER EDUCATION

Dr. Tetiana Franchuk, Assoc. Prof., Dr. Lesia Ruda, Prof. Dr. Svitlana Myronova

MULTIMODAL COMMUNICATION IN PHYSICAL EDUCATION CLASSES

Prof. Dr. Cristiana Lucretia Pop, Dr. Cristina Filip, Assist. Prof.

Книжка 4s
GAMES IN FUNCTION OF DEVELOPMENT OF MULTIPLICATION SKILLS

Dasare Sylejmani, PhD student, Prof. Dr. Vesna Makashevska, Prof. Dr. Jasmina Jovanovska

Книжка 4
MILITARY AND SOCIAL THREATS AS DETERMINANTS OF THE DEVELOPMENT OF CONTEMPORARY UKRAINIAN HIGHER EDUCATION

Prof. Mykola Pantiuk, DSc., Prof. Tetiana Pantiuk, DSc. Prof. Nataliia Bakhmat, DSc. Prof. Olena Nevmerzhytska, DSc., Dr. Svitlana Ivakh, Assoc. Prof.

STEM ОБУЧЕНИЕ НА СТУДЕНТИ ПЕДАГОЗИ В ТРАНСДИСЦИПЛИНАРНА ОБРАЗОВАТЕЛНА СРЕДА

Проф. д.н. Любен Витанов, проф. д-р Николай Цанев, гл. ас. д-р Людмила Зафирова, гл. ас. д-р Гергана Христова, ас. Катерина Динкова, Калина Георгиева, Жорж Кюшев, Здравка Савчева

ИЗСЛЕДВАНЕ И АНАЛИЗ НА НАГЛАСИТЕ НА СТУДЕНТИТЕ ПРИ ИЗПОЛЗВАНЕ НА ГЕНЕРАТИВЕН ИНСТРУМЕНТ НА ИЗКУСТВЕН ИНТЕЛЕКТ

Доц. д-р Николай Янев, гл. ас. д-р Иглика Гетова Доц. д-р Теодора Христова Гл. ас. д-р Ива Костадинова, проф. д-р Георги Димитров

Книжка 3
ОЦЕНКИ И НАГЛАСИ КЪМ ПРОЦЕДУРИТЕ ЗА ПОДБОР НА ДИРЕКТОРИ НА ОБРАЗОВАТЕЛНИ ИНСТИТУЦИИ – ПЪРВОНАЧАЛНИ ДАННИ

Доц. д-р Йонка Първанова, доц. д-р Божидара Кривирадева, Данко Калапиш, Деяна Милушева

ДРУГИЯТ КАТО ЦЕННОСТ В УЧИЛИЩЕ

Гл. ас. д-р Александър Кръстев

Книжка 2
ASSESSMENTS OF TEACHERS AND PARENTS OF CHILDREN WITH DEVELOPMENTAL DISABILITIES ON INCLUSION IN PRE-SCHOOL INSTITUTIONS

Prof. Zagorka Markov, DSc. Prof. Hadzi Zivorad Milenovic, DSc. Prof. Biljana Jeremic, DSc., Radmila Zecevic, Assist. Prof. Mrs. Milica Pavlovic

INTEGRATING COOPERATIVE LEARNING IN DISTANCE EDUCATION FOR METHODOLOGY OF TEACHING MATHEMATICS COURSE

Dr. Aleksandar Milenković, Assist. Prof., Mrs. Jelena Stevanić, PhD student.

Книжка 1s
ПРИЛОЖЕНИЕ НА СРЕДСТВАТА ЗА ДОПЪЛВАЩА И АЛТЕРНАТИВНА КОМУНИКАЦИЯ В ОБРАЗОВАТЕЛНИТЕ ИНСТИТУЦИИ В БЪЛГАРИЯ

Проф. д-р. Неда Балканска, доц. д-р. Анна Трошева-Асенова, доц. д-р. Пенка Шапкова, ас. Снежина Михайлова

USE OF ARTIFICIAL INTELLIGENCE IN FOREIGN LANGUAGE TEACHING

Prof. Dr. Ekaterina Sofronieva, Dr. Christina Beleva, Assist. Prof., Dr. Galina Georgieva, Assoc. Prof.

САМООЦЕНКА НА КОМПЕТЕНТНОСТИТЕ В ПРОЦЕСА НА ОБУЧЕНИЕ В СПЕЦИАЛНОСТ „СОЦИАЛНА ПЕДАГОГИКА“: ПРЕДВАРИТЕЛНИ РЕЗУЛТАТИ

Доц. д-р Мая Чолакова, д-р Мартин Ценов, д-р Цветослав Николов, д-р Красимир Костов

Книжка 1
Скъпи читатели, автори, приятели на списание „Педагогика“,

В началото на 2025 година в първия брой на нашето списание „Педагогика“ бих искала от името на редакционната колегия и от мое име да Ви пожелая здраве, творческо вдъхновение и професионално удовлетворение от прино- са Ви към педагогическата наука и практика! Вярвам и се надявам, че списание „Педагоги- ка“ ще продължи да осигурява платформа за научен, обективен и откровен диалог, базиран на резултати от научни изследвания, за насто- ящето и бъдещето на обучението и образова- н

TRENDS IN SCIENCE EDUCATION FROM THE DIGITAL PERSPECTIVE: A STUDY SUPPORTED BY A BIBLIOMETRIC ANALYSIS

Dr. Ivelina Kotseva, Assist. Prof., Dr. Maya Gaydarova, Assoc. Prof.

РЕЗУЛТАТИ ОТ ИЗСЛЕДВАНЕ НА ГЛАГОЛНА СЕМАНТИКА ПРИ ДЕЦА ЧРЕЗ ЕЗИКОВИ ЗАДАЧИ, ПРОВЕДЕНИ ОНЛАЙН

Д-р Валентина Стефанова, д-р Мария Тодорова, доц. д-р Цветана Димитрова

2024 година
Книжка 9s
Книжка 9
ANALYSIS AND IMPROVEMENT OF VIDEO LEARNING RESOURCES IN SMALL-SCALE LEARNING SCENARIOS

Mr. Csar C–rcoles, Dr. Laia Blasco-Soplon, Dr. Germ†n Cobo Rodr‘guez, Dr. Ana-Elena Guerrero-Rold†n

USING DIGITAL EDUCATIONAL TECHNOLOGIES TO PROMOTE INTERCULTURAL INTERACTION OF THE FUTURE ECONOMISTS IN THE EDUCATIONAL ENVIRONMENT

Dr. Oksana Tynkaliuk, Assoc. Prof., Dr. Vira Chornii, Assoc. Prof. Dr. Oksana Kutsa, Assoc. Prof., Dr. Mariana Karanevych, Assoc. Prof.

ДОБРОВОЛЧЕСТВОТО КАТО ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА РАВЕН ДОСТЪП ДО ОБРАЗОВАНИЕ ЗА ВСИЧКИ

(Резултати от проучване мнението на учители и студенти) Доц. д-р Стефан Милетиев

Книжка 8
АНГАЖИРАНОСТ КЪМ УЧЕНЕ ЧРЕЗ ИЗПОЛЗВАНЕ НА СМАРТ ТЕХНОЛОГИИТЕ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Проф. д-р Кирилка Тагарева, проф. д.п.н. Дора Левтерова-Гаджалова, доц. д-р Ваня Сивакова

DIGITAL STORYTELLING AS A METHOD OF ACHIEVING VISUAL LITERACY

Dr. Silvana Karagyozova, Assist. Prof.

Книжка 7
Книжка 6
LEVELS OF SELF-EDUCATIONAL ACTIVITY OF STUDENTS OF HUMANITARIAN FACULTIES OF THE UNIVERSITY

Dr. Iryna Sereda, Assoc. Prof., Dr. Nina Stelmah, Assoc. Prof.

Книжка 5s
ИЗМЕРЕНИЯ НА ЦЕННОСТНИЯ ПОДХОД В АКАДЕМИЧНАТА ПОДГОТОВКА И ПРАКТИКАТА НА СОЦИАЛНИТЕ РАБОТНИЦИ

Проф. д-р Лиляна Стракова, доц. д-р Росица Симеонова, гл. ас. д-р Атанас Генчев

СТУДЕНТИТЕ ОТ СПЕЦИАЛНОСТ „НЕФОРМАЛНО ОБРАЗОВАНИЕ“ В УСЛОВИЯТА НА СТАЖАНТСКАТА ПРЕДДИПЛОМНА ПРАКТИКА – ПОДГОТОВКА, ВЪВЕЖДАНЕ, ЗАЩИТА

Доц. д-р Владислав Господинов, гл. ас. д-р Галина Георгиева, Румяна Георгиева-Илиева, Мирослава Славейкова

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА НА СТАЖАНТСКАТА ПРАКТИКА ПРЕД СТУДЕНТИ – БЪДЕЩИ УЧИТЕЛИ

Доц. д-р Илиана Петкова, гл. ас. д-р Марияна Илиева, Владислава Станоева, Георги Чавдаров

ПРЕДДИПЛОМНАТА ПРАКТИЧЕСКА ПОДГОТОВКА НА СТУДЕНТИТЕ ОТ СПЕЦИАЛНОСТ „СОЦИАЛНИ ДЕЙНОСТИ“ КАТО ОСНОВА ЗА ТЯХНАТА БЪДЕЩА ПРОФЕСИОНАЛНА РЕАЛИЗАЦИЯ

Гл. ас. д-р Анета Рашева, Русана Гаджанова, гл. ас. д-р Александър Христов, проф. д.п.н. Моника Богданова

Книжка 5
ARTIFICIAL INTELLIGENCE, ALGORITHM LITERACY, LOCUS OF CONTROL, AND ENGLISH LANGUAGE SKILLS: A STUDY AMONG BULGARIAN STUDENTS IN EDUCATION

Prof. Dr. Ekaterina Sofronieva, Dr. Christina Beleva, Assist. Prof. Dr. Galina Georgieva, Assoc. Prof. Dr. Stefan Markov, Assist. Prof.

FEATURES OF SPEECH COMPREHENSION TRAINING OF CHILDREN WITH AUTISM SPECTRUM DISORDERS

Dr. Maryna Branytska Prof. Dr. Svitlana Myronova, Dr. Svitlana Mykhalska, Assoc. Prof.

OVERVIEW OF THE STEM EDUCATION IN ISRAEL

Aharon Goldreich Dr. Elena Karashtranova, Assoc. Prof.

Книжка 4
НАГЛАСИ НА СТУДЕНТИТЕ КЪМ СМАРТ ТЕХНОЛОГИИТЕ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Проф. д.п.н. Дора Левтерова-Гаджалова, проф. д-р Кирилка Тагарева, доц. д-р Ваня Сивакова

PROFESSIONAL SUPPORT FOR YOUNG RESEARCHERS

Prof. Emina Vukašinović, DSc., Dr. Marija Veselinović, Assist. Prof., Dr. Milan Milikić, Assist. Prof.

РОБОТИТЕ В ОБУЧЕНИЕТО – ОБРАЗОВАТЕЛНА STEAM ИГРА

Ас. д-р Мария Желязкова, гл. ас. д-р Михаил Кожухаров, доц. д-р Даниела Кожухарова

Книжка 3s
ANALYSIS OF THE DIGITAL COMPETENCIES OF PHYSICS TEACHERS IN BULGARIA ACCORDING TO THE DIGCOMPEDU FRAMEWORK

Dr. Ivelina Kotseva, Assist. Prof., Dr. Maya Gaydarova, Assoc. Prof.

Книжка 3
ДИГИТАЛНИ ТЕХНОЛОГИИ В ПОДКРЕПА НА УЧЕНЕТО

Доц. д-р Стоянка Георгиева-Лазарова, доц. д-р Лъчезар Лазаров

SOCIAL INTEREST AND STRESS TOLERANCE

Prof. Zhaneta Stoykova, DSc.

PREPARATION OF FUTURE TEACHERS FOR ORGANISING A HEALTH-PRESERVING INCLUSIVE SPACE IN EDUCATIONAL INSTITUTIONS

Prof. Nadiya Skotna, DSc. Dr. Tetiana Nadimyanova, Assoc. Prof. Dr. Anna Fedorovych, Assoc. Prof. Dr. Myroslava Sosiak, Assoc. Prof. Dr. Oksana Yatsiv, Assoc. Prof.

Книжка 2s
METHOD FOR SOLVING SYSTEM OF LINEAR EQUATIONS MXN, M=1, 2, 3; BASED ON ITS GEOMETRICAL INTERPRETATIONS

Prof. Zoran Misajleski, DSc., Prof. Daniel Velinov, DSc. Prof. Aneta Velkoska, DSc.

Книжка 2
ОТ РИСУНКА – КЪМ СНИМКА

Доц. д-р Камен Теофилов

STUDENTS’ PERCEPTION OF THE EFFECTIVENESS OF THE PROFESSIONAL ACTIVITY OF TEACHERS OF HIGHER EDUCATION INSTITUTIONS: THE INFLUENCE OF SOCIAL CONDITIONS

Prof. Dr. Nadiia Vientseva, Dr. Oksana Orhiiets, Assoc. Prof., Dr. Anetta Omelchenko, Assoc. Prof. Stanislav Romanchuk

Книжка 1s
CHALLENGES TO ENTREPRENEURSHIP EDUCATION IN HIGH SCHOOL. INTERACTION BETWEEN FORMAL AND INFORMAL ASSESSMENT

Dr. Vilyana Ruseva, Assoc. Prof., Dr. Stela Baltova, Assoc. Prof. Dr. Evgeniya Nikolova, Assoc. Prof.

Книжка 1
„ВТОРОТО“ БЪЛГАРСКО УЧИЛИЩЕ. ГЕНЕЗИСЪТ

Проф. д.п.н. Пенка Цонева, доц. д-р Бистра Мизова

EMANCIPATORY EDUCATION AND DEVELOPMENT OF ALTERNATIVE EDUCATIONAL PRACTICES

Luka Nikolić, Assist. Prof. Dr. Aleksandar Tadić , Assoc. Prof.

INNOVATIVE PRACTICES IN TEACHERS’ AND STUDENTS’ TRAININGS

Dr. Ivelina Velcheva, Assist. Prof., Dr. Deyana Peykova

2023 година
Книжка 9
EXPLORING THE NARRATIVE IDENTITY OF HUNGARIAN TEACHERS IN SLOVAKIA

Dr. Patrik Baka, Dr. Terzia Stredl, Dr. Kinga Horv†th Dr. Zsuzsanna Husz†r Dr. Melinda Nagy, Dr. Pter T–th, Prof. DSc. Andr†s Nmeth

Книжка 8
КОМПЕТЕНТНОСТНИЯТ ПРОФИЛ НА УЧИТЕЛЯ – ПОДГОТОВКА В УНИВЕРСИТЕТСКА СРЕДА

Проф. д.п.н. Сийка Чавдарова-Костова, ас. д-р Екатерина Томова

A QUALITY “ONLINE” TEACHER – WHAT DO STUDENTS APPRECIATE AND VALUE IN TEACHERS DURING DISTANCE LEARNING?

Dr. Irena Golubović-Ilić, Assoc. Prof., Dr. Ivana Ćirković-Miladinović, Assoc. Prof., Dr. Nataša Vukićević, Assoc. Prof.

SUPPORT FOR THE INCLUSION OF ROMA CHILDREN THROUGH THE PROJECT TEACHING MODEL

Prof. Biljana Jeremić, DSc., Prof. Aleksandra Trbojević, DSc., Prof. Bojan Lazić, DSc., Prof. Gordana Kozoderović, DSc.

TREND ANALYSIS OF PROFESSIONAL COMPETENCES OF SPORTS TEACHERS AND COACHES

Dr. Sergejs Capulis, Assoc. Prof., Dr. Valerijs Dombrovskis, Assoc. Prof., Dr. Svetlana Guseva, Assoc. Prof., Dr. Alona Korniseva, Assoc. Prof.

Книжка 7
DEVELOPMENT OF THE DIGITAL COMPETENCES OF PERSPECTIVE PRIMARY-SCHOOL TEACHERS

Prof. Dr. Vladimira Angelova, Dr. Hilda Terlemezyan, Assoc. Prof.

ЦЕННОСТЕН ПРОФИЛ НА УЧИТЕЛИТЕ В НАЦИОНАЛЕН КОНТЕКСТ

Проф. д.с.н. Цветан Давидков, доц. д-р Силвия Цветанска

STEM ОБУЧЕНИЕ В НАЧАЛНИТЕ КЛАСОВЕ: ГОТОВИ ЛИ СА УЧИТЕЛИТЕ?

Доц. д-р Любка Алексиева, проф. д-р Илиана Мирчева

Книжка 6s
TWO STROKE DUAL FUEL ENGINE PERFORMANCE ANALYSIS ON LIQUID AND GAS FUEL MODE RELATED TO THE NEW TRAINING DEMANDS FOR MARINE ENGINEERS

Dr. Delyan Hristov, Assoc. Prof., Dr. Dimitar Vasilev, Assist. Prof., Iliyan Kurtev, Аssist. Prof.

MODELLING OF MARITIME CYBER SECURITY EDUCATION AND TRAINING

Dr. Gizem Kayisoglu, Dr. Pelin Bolat, Dr. Emre Duzenli

INTRODUCING THE USE OF CASE STUDIES METHODOLOGY IN TRAINING FOR SOFT SKILLS IN MARITIME UNIVERSITIES. THE ISOL-MET PROGRAM

Prof. Dr. Maria Lekakou, Dr. Helen Iakovaki, Assist. Prof. Dimitris Vintzilaios Markella Gota Giorgos Georgoulis Thalia Vintzilaiou

IMPLEMENTING INNOVATIVE APPROACHES AND LEARNING METHODS IN MARITIME EDUCATION

Dr. Valentina Grancharova, Assoc. Prof., Dr. Siyana Lutzkanova, Assoc. Prof.

THE ROLE OF MARITIME EDUCATION IN DIGITALIZATION

Dr. Kamelia Narleva, Assoc. Prof., Dr. Yana Gancheva, Assist. Prof.

Книжка 6
С МИСИЯ ЗА НАЦИОНАЛНА И КУЛТУРНА ИНДИВИДУАЛНОСТ

(По повод 135 години от откриването на първия Висш педагогически курс в България (1888) Доц. д-р Надежда Кръстева, проф. д.н. Йордан Колев

THE ROLE OF THE SPECIAL TEACHER IN THE FORMATION OF MOTIVATION FOR EDUCATIONAL ACTIVITIES OF STUDENTS WITH INTELLECTUAL DISABILITIES

Dr. Svitlana Mykhalska, Assoc. Prof., Prof. Dr. Svitlana Myronova, Dr. Tetiana Dokuchyna, Assoc. Prof., Dr. Maryana Buinyak

Книжка 5s
PREFACE

Nikola Vaptsarov Naval Academy is the oldest technical educational institution in Bulgaria. The Naval Academy is one of the symbols of Varna and Bulgaria in the world maritime community. Its history and achievements establish it as the most prestigious center for training of maritime specialists. At present, the Naval Academy trains specialists for the Navy and for the merchant marine in all areas of maritime life. Research and development conducted at the Naval Academy in Varna

A FAIR CONCERN ABOUT ECDIS

Nikolay Sozonov, Assist. Prof. Dr. Dilyan Dimitranov, Assist. Prof.

COMPOSING A STANDARD FOR ELECTRONIC CHART DISPLAY AND INFORMATION SYSTEM TYPE SPECIFIC TRAINING

Dr. Dimitar Komitov, Assist. Prof. Aleksandrina Angelova, Assist. Prof.

DATA-DRIVEN LEARNING APPROACH TO MARITIME ENGLISH

Jana Kegalj, Dr. Mirjana Borucinsky, Assoc. Prof. Dr. Sandra Tominac Coslovich, Assoc. Prof.

DEVELOPING CRITICAL THINKING SKILLS THROUGH THE “CASE STUDY” TEACHING METHOD IN MARITIME ENGLISH LANGUAGE TEACHING (MELT)

Tamila Mikeladze, Assoc. Prof. Svetlana Rodinadze, Assoc. Prof. Prof. Dr. Zurab Bezhanovi, Kristine Zarbazoia, Assoc. Prof. Medea Abashidze, Assoc. Prof. Kristine Iakobadze

USING REALISTIC MOVIES AS AN ATTRACTIVE STRATEGY FOR TEACHING MARITIME ENGLISH

Dr. Svitlana Korieshkova, Assoc. Prof., Maria Didenko

MAXIMIZING STUDENTS’ LEARNING IN MARITIME ENGLISH ONLINE COURSE

Prof. Dr. Valentyna Kudryavtseva, Dr. Svitlana Barsuk, Assoc. Prof. Dr. Olena Frolova, Assoc. Prof.

Книжка 5
ОЦЕНКА НА ОБЩООБРАЗОВАТЕЛНИТЕ И РЕСУРСНИТЕ УЧИТЕЛИ ЗА РАБОТА В ПАРАДИГМАТА НА ПРИОБЩАВАЩОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Проф. д.п.н. Милен Замфиров, проф. д-р Емилия Евгениева, проф. д-р Маргарита Бакрачева

Книжка 4s
Книжка 4
COMPARISON OF 3

Dr. Zeynep Sonay Ay, Assist. Prof.

СЛОВА ЗА ТРИНАДЕСЕТ ПЕДАГОЗИ И ПСИХОЛОЗИ

Проф. д.пс. и д.п.н. Любен Ст. Георгиев

ЗА ПРИОБЩАВАЩАТА КЛАСНА СТАЯ В ОБРАЗОВАТЕЛНА СРЕДА

Проф. д.п.н. Дора Левтерова-Гаджалова

Книжка 3s
СПИРАЛАТА ОБЩЕСТВО – ОБРАЗОВАНИЕ

Проф. д-р Иванка Шивачева-Пинеда

ПРОУЧВАНЕ УДОВЛЕТВОРЕНОСТТА НА МЛАДИТЕ ХОРА В БЪЛГАРИЯ ОТ ОНЛАЙН ОБУЧЕНИЕТО

Проф. д-р Веселина Иванова Проф. д.п.н. Елеонора Милева

Книжка 3
СРАВНИТЕЛЕН АНАЛИЗ НА НАГЛАСИТЕ НА ПРЕПОДАВАТЕЛИ И СТУДЕНТИ КЪМ ПЛАТФОРМАТА ЗА ДИСТАНЦИОННО ОБУЧЕНИЕ MOODLE В КОНТЕКСТА НА ПАНДЕМИЯТА ОТ COVID-19

Проф. д-р Веселина Вълканова, проф. д.н. Андреана Ефтимова, гл. ас. д-р Мая Стоянова, ас. д-р Йордан Карапенчев

ПРОЕКТНО БАЗИРАНО ОБУЧЕНИЕ ЗА СОЦИАЛНО-ЕМОЦИОНАЛНИ И ТЕХНОЛОГИЧНИ УМЕНИЯ ЧРЕЗ ПРОГРАМАТА „УМЕНИЯ ЗА ИНОВАЦИИ“

Проф. д-р Галин Цоков, д-р Александър Ангелов Йоанна Минчева Рени Димова, Мария Цакова

МЕДИЙНАТА ГРАМОТНОСТ И УЧИТЕЛИТЕ

Доц. д-р Светла Цанкова, доц. д-р Стела Ангова, гл. ас. д-р Мария Николова, гл. ас. д-р Иван Вълчанов, гл. ас. д-р Илия Вълков, д-р Георги Минев

Книжка 2
INTONATION AND CHILDREN WITH EMOTIONAL AND BEHAVIORAL PROBLEMS

Dr. Katerina Zlatkova-Doncheva, Assoc. Prof. Dr. Vladislav Marinov, Assoc. Prof.

ADVANTAGES OF USING GEOGEBRA SOFTWARE WHEN EXAMINING THE FLOW AND DRAWING A GRAPH OF A FUNCTION

Dr. Elena Gelova, Assist. Prof. Dr. Mirjana Vitanova, Assist. Prof.

Книжка 1
ДИСЦИПЛИНАРНАТА ПАРАДИГМА НА ДЖОН ЛОК

Проф. д-р Наталия Витанова

ЕЛЕКТРОННОТО ОБУЧЕНИЕ В КОНТЕКСТА НА ПРОДЪЛЖАВАЩАТА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЪРЖАВНИТЕ СЛУЖИТЕЛИ

Доц. д-р Благовесна Йовкова, проф. д-р Румяна Пейчева-Форсайт

2022 година
Книжка 9
ТРАНСГРЕСИВНО-СИНЕРГИЧНО КАРИЕРНО РАЗВИТИЕ В „НЕФОРМАЛНО ОБРАЗОВАНИЕ“ В УНИВЕРСИТЕТА

Проф. д.п.н Яна Рашева-Мерджанова, проф. д.п.н. Моника Богданова, доц. д-р Илиана Петкова

Книжка 8
ADOPTION OF LMS MOODLE TOOLS IN STUDENT LEARNING – IN LINE WITH TEACHING PRACTICES

Dr. Silviya Blagoeva-Karamfilova, Assoc. Prof., Dr. Silvia Parusheva, Assoc. Prof.

INTEGRATING INTERCULTURAL EDUCATION IN THE PRIMARY SCHOOL CURRICULUM

Bujar Adili, Prof. Dr. Sonja Petrovska, Gzim Xhambazi

НАГЛАСИ НА БЪДЕЩИТЕ ДЕТСКИ УЧИТЕЛИ КЪМ STEM ПОДХОДА

Проф. д.н. Наталия Павлова Михаела Тончева

Книжка 7
НАЦИОНАЛНАТА ИДЕЯ НА ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ

(Посвещава се на 300-годишнината от рождението на св. Паисий Хилендарски (1722 – 1773)) Проф. д.п.н. Йордан Колев, доц. д-р Надежда Кръстева

GENDER DIFFERENTIATION IN THE MANAGEMENT OF GENERAL SECONDARY EDUCATION INSTITUTIONS

Dr. Nadiia Vientseva, Assoc. Prof. Dr. Olga Starokozhko

ИЗСЛЕДВАНЕ НА ОСНОВНА ГЛАГОЛНА ЛЕКСИКА В БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ПРИ УЧЕНИЦИ В НАЧАЛЕН ЕТАП НА ОБУЧЕНИЕ ЧРЕЗ ОНЛАЙН ИГРИ

Гл. ас. д-р Мария Тодорова, гл. ас. д-р Цветана Димитрова, гл. ас. д-р Валентина Стефанова

140 ГОДИНИ ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБРАЗОВАНИЕ: ПОСТИЖЕНИЯ И ХОРИЗОНТИ

Енгелс-Критидис, Р., 2022. 140 години предучилищно образование в България: постижения и хоризонти. Юбилеен сборник. София: УИ „Св. Климент Охридски“, ISBN 978-954-07-5471-0

Книжка 6
COMMUNICATION COMPETENCE OF TEACHERS IN CONTEMPORARY EDUCATIONAL-PEDAGOGICAL WORK

Dr. Mirko Miletic, DSc. Dr. Marko Djordjevic, Assoc. Prof.

МОДЕЛ НА УЧИЛИЩНА ГОТОВНОСТ

Доц. д-р Ася Велева

ПЕДАГОГИЧЕСКО ПРЕДМЕТНО ЗНАНИЕ В ПРИРОДОНАУЧНОТО ОБРАЗОВАНИЕ: ТРУДНОСТИ ПО ОРГАНИЧНА ХИМИЯ

Доц. д-р Александрия Генджова, д-р Нина Маркова, Калин Чакъров

MODERN PRACTICE OF USING INTERACTIVE FORMS AND METHODS OF PREVENTIVE EDUCATION OF THE STUDENT YOUTH

Dr. Svitlana Surgova, Assist. Prof., Dr. Olena Faichuk, Assist. Prof.

Книжка 5
МОДЕЛ НА ОБРАЗОВАНИЕТО НА БЪДЕЩЕТО

Проф. д-р Наталия Витанова

THE TECHNOLOGY OF DEVELOPMENT OF COMMUNICATIVE CULTURE OF ELEMENTARY SCHOOL TEACHERS

Prof. Dr. Mariia Oliiar , Prof. Dr. Nataliia Blahun , Prof. Dr. Halyna Bilavych , Prof. Dr. Nataliia Bakhmat Prof. Dr. Tetyana Pantyuk

Книжка 4
TEACHERS’ ATTITUDES BOUT TEACHING AND LEARNING MATHEMATICS

Dr. Aleksandra Mihajlović, Assoc. Prof. Prof. Emina Kopas-Vukašinović, DSc. Vladimir Stanojević

STUDENTS` ACTIVITIES IN THE DIGITAL ENVIRONMENT

Dr. Tatiana Shopova, Assoc. Prof.

EDUCATION 4.0 – THE CHANGE OF HIGHER EDUCATION INSTITUTIONS AND THE LABOUR MARKET

Dr. Gergana Dimitrova, Assist. Prof., Dr. Blaga Madzhurova, Assist. Prof., Dr. Stefan Raychev, Assoc. Prof., Dr. Dobrinka Stoyanova, Assoc.Prof.

TESTS IN SPECIALIZED LATIN FOR MEDICAL PURPOSES

Petkova, G., 2021. Tests for practice in class and self-preparation in Latin and specialized terminology for students of “Medicine”, “Dental medicine”, and “Pharmacy”. Part 1. Alphabet, pronunciation and accentuation; first and second declension – nouns and adjectives, complex clinical terms (Greek by origin). Plovdiv: Koala Press Publishing, ISBN 978-619-7536-94-2.

Книжка 3s
TEACHING IN THE DIGITAL AGE DURING THE COVID-19 PANDEMIC

Prof. Dr. Madeleine Danova Prof. Danail Danov, DSc.

DISTANCE LEARNING IN THE CONTEXT OF THE COVID-19 PANDEMICS

Dr. Baktybek Keldibekov, Assoc. Prof. Shailoobek Karagulov

DIGITAL UNIVERSITIES: FEATURES AND KEY CHARACTERISTICS

Dr. Marina Skiba, Assoc. Prof. Prof. Maktagali Bektemessov, DSc. Dr. Alma Turganbayeva, Assist. Prof.

FEATURES OF THE FORMATION OF THE “SELF” CONCEPT OF STUDENTS USING DIGITAL TECHNOLOGIES DURING THE COVID-19 PANDEMIC

Berik Matayev Prof. Dr. Kadisha Shalgynbayeva Dr. Zaru Kulsharipova, Assoc. Prof.

TEACHING ENGLISH PRONUNCIATION DURING THE COVID PANDEMIC

Dr. Snezhina Dimitrova, Assoc. Prof.

Книжка 3
MODULAR-CYBERNETIC APPROACH FOR DEVELOPMENT OF DIGITAL COMPETENCE OF STUDENTS – FUTURE TEACHERS

Assoc. Prof. Nikolay Tsankov, DSc. Dr. Ivo Damyanov, Assist. Prof.

INFLUENCE OF FAMILY EDUCATION ON THE PSYCHOPHYSICAL DEVELOPMENT AND SOCIALIZATION OF A CHILD WITH INTELLECTUAL DISABILITIES

Dr. Svitlana Mykhalska, Assoc. Prof., Prof. Dr. Svitlana Myronova, Dr. Maryana Buinyak

HUMANE EDUCATION – BENEFITS AND CHALLENGES

Dr. Anna Arnaudova-Otouzbirova, Assist. Prof.

Книжка 2
TWO-TIER MODEL OF TRAINING FUTURE TEACHERS FOR COACHING AT OUT-OF-SCHOOL INSTITUTIONS

Prof. Dr. Borys Savchuk Prof. Dr. Tetyana Pantyuk Dr. Natalia Sultanova, Assoc. Prof. Prof. Dr. Halyna Bilavych Prof. Dr. Mykola Pantyuk

UNIVERSITY LEARNING OUTCOMES: STATEMENT OF THE ISSUE WITHIN THE THEORY OF ILL-POSED PROBLEMS

Dr. Alma Turganbayeva Prof. Maktagali Bektemessov, DSc. Prof. Dr. Marina Skiba

Книжка 1
HEURISTIC POTENTIAL OF TRANSFORMATIVE LEARNING IDEAS

Prof. Dr. Svitlana Hanaba Dr. Olena Voitiuk, Assoc. Prof.

ПРИЛОЖЕНИЕ НА ОБРАЗОВАТЕЛНИ ПОДКАСТИ В ПРОФЕСИОНАЛНАТА ПОДГОТОВКА НА БЪДЕЩИ УЧИТЕЛИ ПО БИОЛОГИЯ

(В условията на епидемична обстановка, причинена от COVID-19) Доц. д-р Ася Асенова

2021 година
Книжка 9
ИЗСЛЕДВАНЕ НА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО МЕЖДУ ФОРМАЛНОТО И НЕФОРМАЛНОТО ЗДРАВНО ОБРАЗОВАНИЕ

Доц. д-р Вержиния Боянова Гл. ас. д-р Константин Теодосиев Гл. ас. д-р Берджухи Йорданова

FORMATION OF PROFESSIONAL COMPETENCE OF ASSISTANT TEACHER OF INCLUSIVE EDUCATION IN SECONDARY EDUCATION INSTITUTIONS

Prof. Dr. Vladyslava Liubarets, Prof. Dr. Nataliia Bakhmat, Prof. Dr. Olena Matviienko, Oksana Tsykhmeistruk, Inna Feltsan

Книжка 8
ОТНОСНО ЗАДЪЛЖИТЕЛНОСТТА НА ПРЕДУЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ – РЕЗУЛТАТИ ОТ ЕДНО ИЗСЛЕДВАНЕ

Проф. д-р Маргарита Колева, доц. д-р Блага Джорова, д-р Ева Жечева

INFLUENCE OF PSYCHOLOGICAL AND PEDAGOGICAL FEATURES OF STUDENTS ON THEIR ACTIVITY IN SELF-EDUCATION

Dr. Iryna Sereda, Assoc. Prof. Dr. Svitlana Karskanova, Assoc. Prof.

CENTRALISATION AND DECENTRALISATION IN HIGHER EDUCATION: A COMPARATIVE STUDY OF HUNGARY AND GERMANY

Carla Liege Rodrigues Pimenta, Prof. Dr. Zolt†n R–nay, Prof. Dr. Andr†s Nmet

ЗА ПРИОБЩАВАНЕТО, ОБУЧЕНИЕТО И РАЗВИТИЕТО НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ С ИНТЕЛЕКТУАЛНИ ЗАТРУДНЕНИЯ

Златкова-Дончева, К. (2021). Приобщаване, обучение и развитие на деца и ученици с интелектуални затруднения. Бургас: Либра СКОРП, ISBN 978-954-471-705-6

Книжка 7s
CONCEPT OF PRESENT PRACTICE IN CHOOSING OF OPTIMAL NUMBER OF TUGS

Rino Bošnjak, Zvonimir Lušić , Filip Bojić, Dario Medić

S-101 CHARTS, DATABASE TABLES FOR S-101 CHARTS, AUTONOMOUS VESSEL

Vladimir Brozović, Danko Kezić, Rino Bošnjak, Filip Bojić

INFLUENCE OF HYDRO-METEOROLOGICAL ELEMENTS ON THE SHIP MANOEUVRING IN THE CITY PORT OF SPLIT

Zvonimir Lušić , Nenad Leder, Danijel Pušić, Rino Bošnjak

MEETING SUSTAINABLE DEVELOPMENT GOALS – EXPERIENCE FROM THE LARGEST SHIPPING COMPANIES

Katarina Balić , Helena Ukić Boljat, Gorana Jelić Mrčelić, Merica Slišković

OPTIMISING THE REFERENCE POINT WITHIN A JOURNAL BEARING USING LASER ALIGNMENT

Ty Aaron Smith , Guixin Fan , Natalia Nikolova , Kiril Tenekedjiev

REVIEW OF THE CURRENT INCREASE OF NOISE UNIT COST VALUES IN TRANSPORT

Luka Vukić , Ivan Peronja , Mihaela Bukljaš , Alen Jugović

TARGET DETECTION FOR VISUAL COLLISION AVOIDANCE SYSTEM

Miro Petković, Danko Kezić, Igor Vujović, Ivan Pavić

NEW RESULTS FOR TEACHING SHIP HANDLING USING FAST TIME SIMULATION

Knud Benedict , MichŽle Schaub , Michael Baldauf , Michael Gluch , Matthias Kirchhoff , Caspar Krüger

POTENTIAL BENEFITS OF ELECTRICALY DRIVEN FERRY, CASE STUDY

Tina Perić, Ladislav Stazić, Karlo Bratić

SITUATIONAL AWARENESS – KEY SAFETY FACTOR FOR THE OFFICER OF THE WATCH

Hrvoje Jaram, Pero Vidan, Srđan Vukša, Ivan Pavić

Книжка 7
ХАОС(ЪТ)

Проф. д.н. Йордан Колев

INCLUSIVE INTELLIGENCE

Dr. Aleksandar Krastev, Assist. Prof.

EDUCATION OF MORAL CULTURE OF STUDENT YOUTH IN THE CONDITIONS OF POLYCULTURAL SPACE

Dr. Natalia Bondarenko, Assoc. Prof. Yevhen Rozdymakha Dr. Lyudmila Oderiy, Assoc. Prof. Dr. Anatoly Rozdymakha, Assoc. Prof. Dilyana Arsova, PhD student

PROFESSIONAL DEVELOPMENT IN KOSOVO – RESEARCH OF TRAINING PROGRAMS AND TESTS

Prof. Bekim Samadraxha Veton Alihajdari Prof. Besim Mustafa

Книжка 6s
EVALUATION OF CRUISER TRAFFIC VARIABLES IN SEAPORTS OF THE REPUBLIC OF CROATIA

Maja Račić, Katarina Balić, Mira Pavlinović, Antonija Mišura

COMPARATIVE ANALYSIS OF THE CONTRACTS FOR MARITIME TRANSPORT SERVICES. CHAIN OF CHARTER PARTIES

Svetlana Dimitrakieva, Ognyan Kostadinov, Christiana Atanasova

THE LIGHTSHIP MASS CALCULATION MODEL OF A MERCHANT SHIP BY EMPIRICAL METHODS

Vedran Slapničar , Katarina Zadro , Viktor Ložar , Ivo Ćatipović

ON EDUCATION AND TRAINING IN MARITIME COMMUNICATIONS AND THE GMDSS DURING THE COVID-19

Chavdar Alexandrov, Grozdyu Grozev, Georgi Dimitrov, Avgustin Hristov

AIR POLLUTANT EMISSION MEASUREMENT

Nikola Račić, Branko Lalić, Ivan Komar, Frane Vidović, Ladislav Stazić

ASSESSMENT OF LNG BUNKERING ACCIDENTS

Peter Vidmar, Andrej Androjna

EGR OPERATION INFLUENCE ON THE MARINE ENGINE EFFICIENCY

Delyan Hristov, Ivan Ivanov, Dimitar Popov

THE MEASUREMENT OF EXHAUST GAS EMISSIONS BY TESTO 350 MARITIME – EXHAUST GAS ANALYZER

Bruna Bacalja, Maja Krčum, Tomislav Peša, Marko Zubčić

PROPELLER LOAD MODELLING IN THE CALCULATIONS OF MARINE SHAFTING TORSIONAL VIBRATIONS

Nenad Vulić, Karlo Bratić, Branko Lalić, Ladislav Stazić

MODELING OF THE DEPENDENCE OF CO

Hristo Hristov, Ivailo Bakalov, Bogdan Shopov, Dobromir Yovkov

TECHNICAL DIAGNOSTICS OF MARINE EQUIPMENT WITH PSEUDO-DISCRETE FEATURES

Guixin Fan , Natalia Nikolova , Ty Smith , Kiril Tenekedjiev

CONTRIBUTION TO THE REDUCTION OF THE SHIP’S SWITCHBOARD BY APPLYING SENSOR TECHNOLOGY

Nediljko Kaštelan, Marko Zubčić, Maja Krčum, Miro Petković

THE STAND FOR FIN DRIVES ENERGY TESTING

Andrzej Grządziela , Marcin Kluczyk , Tomislav Batur

INTRODUCTION OF 3D PRINTING INTO MARINE ELECTRICAL ENGINEERING EDUCATION – A CASE STUDY

Ivica Kuzmanić, Igor Vujović, Zlatan Kulenović, Miro Petković

SHIPYARD CRANE MODELING METHODS

Pawel Piskur , Piotr Szymak , Bartosz Larzewski

Книжка 6
A STUDY OF PARENTS' READINESS TO RAISE CHILDREN WITH INTELLECTUAL DISABILITIES

Dr. Maryana Buinyak, Assist. Prof. Prof. Dr. Svitlana Myronova

TEACHERS' PERSPECTIVE ON THE EDUCATIONAL IMPLICATIONS OF ONLINE TEACHING

Dr. Julien-Ferencz Kiss, Prof. Dr. Florica Orțan, Dr. Laurențiu Mˆndrea

ПСИХОЛОГО-ПЕДАГОГИЧЕСКИ ПРАВИЛА, МОДЕЛИ НА ДОБРИ ПРАКТИКИ И ПРЕПОРЪКИ ПРИ РАБОТАТА И ОБУЧЕНИЕТО НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ С ПОВЕДЕНЧЕСКИ РАЗСТРОЙСТВА

Тричков, Ив., 2019. Психолого-педагогически правила, модели на добри прак- тики и препоръки при работата и обучението на деца и ученици

Книжка 5
ФИДАНА ДАСКАЛОВА ЗА ПЕДАГОГИКАТА

Маргарита Колева, Йордан Колев

ВОЕННОМОРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ – ЕДИН РАЗЛИЧЕН ПОГЛЕД

Кожухаров, А. (2021). Личните академични документи на българската военна образователна система (1892 – 1946). Варна: ВВМУ, ISBN 978-619-7428-55-1

Книжка 4
Книжка 3
НЕВРОДИДАКТИКА

Наталия Витанова

МОНТЕСОРИ МЕТОДЪТ И ПРИОБЩАВАЩАТА ОБРАЗОВАТЕЛНА СРЕДА

Балканска, Н. (2020). Монтесори методът и приобщаващата образователна среда. София: ИК „Феномен“, ISBN: 978- 954-549-144-3

ЗА АСИСТИРАЩИТЕ И ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Сивакова, В. (2020). Асистиращи и информационни технологии

Книжка 2
ОВЛАДЯВАНЕ НА КЛЮЧОВИ КОМПЕТЕНЦИИ ПРИ ОРИЕНТИРАНЕ В СВЕТА

Стоянова, М. (2019). Овладяване на ключови компетенции при ориентиране в света. София: Авангард принт, ISBN 978-954-337-398-7 374

Книжка 1
BULGARIAN SCHOOL – SHOWCASE OF IDENTITY

Veska Gyuviyska, Nikolay Tsankov

ЗА ИЗБОРА НА УЧЕБЕН КОМПЛЕКТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛЕН ЕТАП. И ЗА ОБУЧЕНИЕТО

Георгиева, А. (2020). Съвременни проекции на обучението по български език

КОНТРОЛ НА СТРЕСА. ПСИХОЛОГИЧЕСКИ И УПРАВЛЕНСКИ РАКУРСИ

Стоянов, В. (2020). Управление на стреса в организацията. Психологически и управленски ракурси. 198 cтр., Варна: Стено, ISBN 978-619-241-119-0

2020 година
Книжка 9
Книжка 8
EDUCATIONAL REASONS FOR EARLY SCHOOL DROP-OUT

Maria Teneva, Zlatka Zhelyazkova

ДИАГНОСТИКА НА БЪРНАУТ СИНДРОМ ПРИ ПЕДАГОГИЧЕСКИТЕ СПЕЦИАЛИСТИ – СТРАТЕГИИ ЗА СПРАВЯНЕ С ХРОНИЧНИЯ СТРЕС НА РАБОТНОТО МЯСТО

Янакиев, Ю. (2019). Диагностика на бърнаут синдром при педагогическите специалисти. Стратегии за справяне с хроничния стрес на работното

Книжка 7s
TEACHING CHALLENGES IN SPORTS EDUCATION DURING THE PANDEMIC COVID-19

Evelina Savcheva, Galina Domuschieva-Rogleva

THE DIFFERENCES IN STUDENTS’ ATTITUDES ABOUT ONLINE TEACHING DURING COVID-19 PANDEMIC

Aleksić Veljković Aleksandra , Slađana Stanković , Irena Golubović-Ilić , Katarina Herodek

ONLINE EDUCATION DURING PANDEMIC, ACCORDING TO STUDENTS FROM TWO BULGARIAN UNIVERSITIES

Antoaneta Getova¹ , Eleonora Mileva² , Boryana Angelova-Igova²

Книжка 7
ПОДГОТОВКАТА НА ПЕДАГОГИЧЕСКИ КАДРИ ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНИТЕ ВЪЗПИТАТЕЛНИ ЗАВЕДЕНИЯ ПРЕЗ ПЕРИОДА 1944 – 1991 ГОДИНА

Въчева, С. (2019). Подготовката на педагогически кадри за предучилищните възпитателни заведения през периода

ПАЗАРНИ МЕХАНИЗМИ В УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ. ТЕОРЕТИКО-ПРИЛОЖНИ ВЪПРОСИ

Първанова, Й. (2020) Пазарни механизми в училищното образование. Теоретико-приложни въпроси. София: Колбис, ISBN 978-619-7284-35-5

Книжка 6
TEACHERS ATTITUDES ABOUT INTEGRATED APPROACH IN TEACHING

Emina Kopas-Vukašinović, Aleksandra Mihajlović, Olivera Cekić-Jovanović

ЗА ДОСТЪПА ДО ОБРАЗОВАНИЕ НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ СЪС СПЕЦИАЛНИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ПОТРЕБНОСТИ

Янкова, Ж. (2019). Детерминанти в достъпа до образование на деца и

Книжка 5
КОНЦЕПТУАЛНИ МОДЕЛИ ЗА РАЗРАБОТВАНЕ НА ПОЗНАВАТЕЛНИ ОНЛАЙН ИГРИ В ОБЛАСТТА НА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО

Детелин Лучев, Десислава Панева-Мариновa, Радослав Павлов Гита Сенка Лилия Павлова

ТАЛАНТЛИВ ПЕДАГОГ И КУЛТУРЕН ДЕЕЦ

Севда Чобанова, Любен Десев

Книжка 4
A CONTINUUM OF APPROACHES TO SCHOOL INSPECTIONS: CASES FROM EUROPE

Rossitsa Simeonova, Yonka Parvanova Martin Brown, Sarah Gardezi, Joe O’Hara, Gerry McNamara Laura del Castillo Blanco Zacharoula Kechri, Eleni Beniata

V. O. SUKHOMLYNSKY EDUCATIONAL SYSTEM AS А FORMING BASIS FOR PERSONALITY MORAL QUALITIES

(On the occasion of the 100th anniversary) Svitlana Surgova, Olena Faichuk

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2019 година
Книжка 9
Книжка 8
Книжка 7
МОДЕЛ НА РАБОТА В ИНТЕРКУЛТУРНА СРЕДА

(Научноизследователска саморефлексия)

RISK FACTORS FOR EARLY SCHOOL LEAVING IN BULGARIA

Elena Lavrentsova, Petar Valkov

ПРИНОСИ НА ЕЛКА ПЕТРОВА ЗА БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ

(100 години от рождението на проф. д.п.н. Елка Петрова – 27.10.1919 – 21.12.2012)

СВОЕОБРАЗЕН ВРЪХ В МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В НАЧАЛНИТЕ КЛАСОВЕ

Христозова, Г. (2018). Обучението по български език в I – IV клас (граматика, правопис, правоговор, пунктуация). Габрово: ЕКС-ПРЕС

ИЗМЕРЕНИЯ НА КОНТРОЛНАТА ДЕЙНОСТ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Гьорева, Р. (2019). Контролната дейност в образованието. Благоевград: Макрос. ISBN 978-954-561-471-2

НАСОКИ ЗА ПРИОБЩАВАНЕ НА МАРГИНАЛНИ СЕМЕЙНИ ОБЩНОСТИ В ОБРАЗОВАТЕЛНИТЕ ИНСТИТУЦИИ

Нунев, Й. (2019). Насоки за приобщаване на маргинални семейни общности в образователните институции. Велико Търново: Св. св. Кирил и Методий, ISBN 978-619-208-186-7

Книжка 6
ДИОФАНТОВИ УРАВНЕНИЯ И СИСТЕМИ ДИОФАНТОВИ УРАВНЕНИЯ – ТЕОРЕТИЧНИ АСПЕКТИ И МЕТОДИЧЕСКА ПРОЕКЦИЯ В НАЧАЛНИЯ ЕТАП НА ОБРАЗОВАНИЕ

Владимира Ангелова. (2018). Диофантови уравнения и системи диофантови уравнения – теоретични аспекти и методическа проекция в начален етап на образование. Пловдив: Паисий Хилендарски, ISBN 978-619-202-394-2

ЕДНА НОВА КНИГА ЗА ПЕДАГОГИЧЕСКИТЕ УМЕНИЯ НА УЧИТЕЛИТЕ

Николай Колишев. (2018). Теория на педагогическите умения на учителите. София: Захарий Стоянов, ISBN: 9789540912066

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ПРИЛОЖЕНИЕ НА ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИЯ ПОДХОД ПРИ ОБУЧЕНИЕ НА СТУДЕНТИ ПЕДАГОЗИ

(върху примера на обучение по академичната дисциплина „Съвременни аспекти на гражданското образование“ на студенти педагози)

LEARNING MATURITY

Alina G“mbuță Daniela-Carmen Berințan Marijana Mikulandra Krzysztof Kij Katja Sivka

Книжка 2
ДЕТЕТО И ПЕДАГОГИКАТА

Рашева-Мерджанова, Ян., Петкова, Ил. & Господинов, Вл. (съст.). (2018). Детето и педагогиката. София: Просвета, ISBN 978-954-01-3806-0

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

Редакционната колегия на списание „Педаго- гика“ ви честити Новата 2019 година! Пожела- ваме ви от сърце тя да бъде щастлива, успешна и благословена! През отминалата юбилейна 2018 г. публику- вахме редица стойностни материали на универ- ситетски преподаватели, учители, разнородни специалисти, работещи в сферата на образова- нието, докторанти. Отбелязани бяха поредица от тематични конференции и юбилейни празни- ци. Получихме и международно признание чрез включването на списанието

УЧЕНИЧЕСКО САМОУПРАВЛЕНИЕ

Желязкова-Тея, Т. & Банчева, М. (2018). Ученическото самоуправление. София: Аз-буки. ISBN: 978-619-7065-20-6

2018 година
Книжка 9
ПРАВАТА НА ДЕТЕТО ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА СТУДЕНТИ ПЕДАГОЗИ

Йорданка Николова, Даниела Рачева

Книжка 8
СПОДЕЛЕНО МНЕНИЕ

Николова, М. & Михалева, Б. (2018). С увереност срещу агресията и кон-

Книжка 7
РАДОСТТА ОТ ОБЩУВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК В ДЕТСТВОТО

Екатерина Софрониева, Христина Белева

НОВО ТЕОРЕТИКО-ПРАКТИЧЕСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ДЕТСКОТО ТВОРЧЕСТВО

Енгелс-Критидис, Р. (2018). Децата и творчеството. Юбилеен сборник в чест

ПРОФ. Д-Р ЕЛЕНА РУСИНОВА-БАХУДЕЙЛА

Розалина Енгелс-Критидис

Книжка 6
ПОЗИТИВНА УЧЕБНА СРЕДА

Валентина Шарланова

SENIOR CITIZENS’ EXISTENTIAL NEEDS AND EDUCATION FOR THE MEANING OF LIFE

Joanna Łukasik, Norbert Pikuła, Katarzyna Jagielska

Книжка 5
ПЛАНОМЕРНО ПСИХИЧЕСКО РАЗВИТИЕ

(По случай 115 г. от рождението на П.Я. Галперин)

ПАРАДИГМАТА СЕМИОТИКА – ЕЗИК – ДЕТЕ ПРИ 6 – 7-ГОДИШНИТЕ

Жоржетина Атанасова, Любимка Габрова

ПАРАРОДИТЕЛСКАТА ГРИЖА ВЪВ ФОКУСА НА ЕДИН СОЦИАЛНОПЕДАГОГИЧЕСКИ АНАЛИЗ

Ковачка, Ю. (2017). Социалнопедагогически проблеми при деца с парародителска грижа. Благоевград: УИ „Неофит Рилски“, 144 стр. ISBN: 9789540001340

Книжка 4
ДЕТСКИ КОНФЕРЕНЦИИ

Боряна Иванова

СТЕРЕОТИПИЗАЦИЯ НА ЕТНИЧЕСКИТЕ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ ПРИ СЪВРЕМЕННИТЕ МЛАДИ БЪЛГАРИ

Зорница Ганева. (2017). Стереотипизация на етническите взаимоотношения при съвременните млади българи. София: Елестра. ISBN 978-619-7292-03-9

Книжка 3
Книжка 2
СЪВРЕМЕННИ МЕТАМОРФОЗИ НА ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА В ДЕТСКАТА ГРУПА

Веселина Иванова, Виолета Кърцелянска-Станчева

SCHOOLS AND UNIVERSITIES AS SOCIAL INSTITUTIONS

Emilj Sulejmani Shikjerije Sulejmani

ОТНОСНО УСЕТА ЗА БРОЕНЕ

Петър Петров, Мима Трифонова

НАСИЛИЕТО НЕ РЕШАВА КОНФЛИКТИ

Дронзина, Т., Михалева, Б. (2017). Защо медиация? София: Сиела. ISBN 978-954-28-2482-4

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ И ПРИЯТЕЛИ,

Редакционната колегия на сп.„Педагогика“ Ви честити Новата 2018 г. Пожелаваме ви тя да бъде здрава, щедра и благословена! Тази година списанието чества своя юбилей – 90 години от неговото публикуване за първи път през 1928 г. с името „Народна просвета“. От деня на създаване до сега, то отразява актуал- ните проблеми на педагогическата наука и прак- тика и остава верен спътник на хиляди научни работници, учители, докторанти. Вярваме, че силата на творческата ни енергия ще пом

ДОБРИ ПРАКТИКИ „ПАРТНЬОРСТВО РОДИТЕЛИ – УЧИЛИЩЕ“

Мехмед Имамов, Калинка Гайтанинчева

2017 година
Книжка 9
ПЕДАГОГИЧЕСКОТО УЧЕНИЕ НА Й. ФР. ХЕРБАРТ – ИСТОРИЯ И СЪВРЕМЕННОСТ

(По повод 240 г. от неговото рождение) Невена Филипова

Книжка 8
ЧЕТЯЩИЯТ СТУДЕНТ, ЧЕТЯЩОТО ДЕТЕ – ЕДНО МАЛКО ПРОЗОРЧЕ, ЕДНА ВЕЛИЧЕСТВЕНА ГЛЕДКА

Мариана Мандева, Боряна Туцева, Габриела Николова, Цветелина Ковачева

Книжка 7
ДИДАКТИЧЕСКИ КОМПЕТЕНТНОСТИ

Нели Митева, Наталия Витанова

Книжка 6
Книжка 5
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКО ОБУЧЕНИЕ В АКАДЕМИЧНА СРЕДА

(Научно-теоретична рефлексия) Румяна Неминска

ПРИНОС В ПСИХОЛОГИЯТА НА ТВОРЧЕСТВОТО

(120 години от рождението на Лев Семьонович Виготски) Любен Десев

ЛЕВ СEМЬОНОВИЧ ВИГОТСКИ – ПСИХОЛОГ И НА ХХI ВЕК

(по случай 120 години от рождението му)

ИСКУССТВО В ЖИЗНИ ЛЮДЕЙ

Гульнар Омарова

НОВА И ПОЛЕЗНА КНИГА

Йонка Първанова

ПРИНОСЕН ТРУД КЪМ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛНОТО УЧИЛИЩЕ

М. Мандева (2017). Методика на обучението по български език и литература – I – IV клас. Начално ограмотяване. В. Търново: УИ „Св. св. Кирил и Методий“, 120 стр.

ЕДНО ФУНДАМЕНТАЛНО ИНТЕГРАЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА РОЛЯТА НА ОБРАЗОВАНИЕТО ЗА РАЗВИТИЕТО НА НООСФЕРНИЯ ИНТЕЛЕКТ

Марга Георгиева, Сава Гроздев. (2016). Морфодинамиката за развитието на ноосферния интелект. София: Изток-Запад, ISBN 978-619-152-869-1

Книжка 4
Книжка 3
СИСТЕМАТИЧНО ВЪВЕДЕНИЕ В ОБЩАТА И ПСИХОЛОГИЧЕСКАТА СИНЕРГЕТИКА

Любен Десев (2015). Синергетика. Въведение и речник. 777 термина. София: ИК „Екопрогрес“. 464 с. ISBN 978-954-2970-37-8

Книжка 2
ПРОБЛЕМИ И ПЕРСПЕКТИВИ В РАЗВИТИЕТО НА ХУДОЖЕСТВЕНОТО ОБРАЗОВАНИЕ У НАС ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДЕТСКИЯ И НАЧАЛНИЯ УЧИТЕЛ

Теодора Власева, Даниела Гирджева-Валачева, Мария Калоферова, Найден Младенов, Илияна Шотлекова

ЗАКЪСНЯЛО ПРИЗНАНИЕ

Доц. д-р Емилия Николова

Книжка 1
ФАКТОРИ ЗА УСПЕШНО ПРИЛАГАНЕ НА СМЕСЕНО ОБУЧЕНИЕ

Стоянка Георгиева-Лазарова Лъчезар Лазаров

ЗА СТОПЛЕНИТЕ ПЪТЕКИ КЪМ ЛИТЕРАТУРНОТО ПОЗНАНИЕ

Радев, Радослав. 2015. Технология на методите в обучението по литература. Варна: Славена, 247 с., ISBN 978-619-190-041-1

2016 година
Книжка 9
Книжка 8
АНТРОПОЛОГИЯ НА ВЪЗПИТАНИЕТО

Кристоф Вулф. (2016). Антропология на възпитанието. София: издателство „Изток-Запад“

ВЕРСИИТЕ В БИОГРАФИИТЕ НА ЛИЧНОСТТА

Другите в биографията на личността (2015), под общата редакция

Книжка 7
IBM SPSS STATISTICS ПРЕЗ ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ ПОГЛЕД НА ДОЦ. Д-Р ЗОРНИЦА ГАНЕВА

Зорница Ганева (2016). Да преоткрием статистиката с IBM SPSS Statistics. София: Елестра. 712 стр. ISBN 978-619-7292-01-5

НАЧАЛНОТО ОГРАМОТЯВАНЕ – „КЛЮЧ“ ЗА УСПЕШЕН ЖИВОТ В ПРОМЕНЯЩИЯ СЕ СВЯТ

Мариана Мандева, Диляна Гаджева (2016). Начално ограмотяване

ОТ „ЧУДНА И ДИВНА ДАСКАЛЕТИНКА“ ДО ПЕДАГОГИКА ЗА НАЦИОНАЛНО СЛУЧВАНЕ

Виолета Атанасова (2015) Петко Славейков за образованието. Шумен: Унивeрситетско издателство „Епископ Константин Преславски. 208 с. ISBN 978-619-201-051-5

Книжка 6
УЧИЛИЩЕ ЗА ЧЕТЕНЕ

Петя Георгиева Христина Димитрова

ПРАВО В ДЕСЕТКАТА

Ако обичате да правите викторини с интересни езикови въпро- си или да печелите басове, с този прост въпрос можете да ударите право в десетката. Как е правилно: деветка или девятка, десетка или десятка? Въпросът е идеален за басове, защото поне половината българи употребяват грешните форми девятка и десятка (по резултати от търсене в Гугъл), а друга част погрешно смятат, че двойките думи са дублети. Объркването произтича от грешна аналогия с явлението променливо я, което е наследник на ста

Книжка 5
Книжка 4
СИНЕРГЕТИКА – НОВО НАУЧНО ПОЗНАНИЕ

(Синергетика – въведение и речник, София: ИК Екопрогрес, 2015 г.)

Книжка 3
Книжка 2
НОВА ДИНАМИЧНА МОДИФИКАЦИЯ В ГРАНИЦИТЕ НА „АЗ-КОНЦЕПЦИЯТА“ НА МАТЕМАТИЧЕСКОТО МОДЕЛИРАНЕ

Марга Георгиева & Сава Гроздев. (2015). Морфодинамиката за развитието на ноосферния интелект, София: Марга Георгиева. 323 стр. ISBN 9786199052204

Книжка 1
IN MEMORIAM

На 10.12.2015 г. ни напусна нашият колега и приятел проф. д-р Иван Пет ков Иванов. Той беше уважаван учен и експерт в областта на педагогическите науки – автор на 10 монографии, 8 учебника, 10 учебни помагала, 6 студии и над 100 статии в специализирани периодич- ни издания и научни сборници; участник в 28 между- народни и национални проекта; председател и член на експертни групи към НАОА, член на редакционната ко- легия на сп. „Педагогика“. Проф. д-р Иван Иванов беше уважаван и оби

2015 година
Книжка 9
Книжка 8
РУСЕНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ

Златоживка Здравкова

Книжка 7
ДИСКУСИЯТА В УРОКА ПО ЛИТЕРАТУРА

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 6
УЧИТЕЛЯТ ПРАВИ УЧИЛИЩЕТО

ЕЗИКОВАТА ГРАМОТНОСТ НА МАЛКИЯ УЧЕНИК – „КЛЮЧ“ ЗА ОТГОВОРЕН И УСПЕШЕН ЖИВОТ В ПРОМЕНЯЩИЯ СЕ СВЯТ

ГОТОВНОСТ ЗА ОГРАМОТЯВАНЕ

Екатерина Чернева

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ МЕЖДУ ИСТОРИЯ, АКАДЕМИЗЪМ И РЕАЛНИ ПРАКТИКИ В СОЦИАЛНОПЕДАГОГИЧЕСКАТА ДЕЙНОСТ

Академични полета на социалната педагогика, съставител: проф. д.п.н. Клавдия Сапунджиева, научна редакция: проф. дпн Клавдия Сапунджиева, проф. д-р Нели Бояджиева, гл. ас. д-р Марина Пиронкова,

НОВА КНИГА

Клавдия Сапунджиева

Книжка 1
ORGANIZATIONAL CULTURE: THEORY AND REALITY

Inna Leonidovna Fedotenko

ОТЗИВ ЗА КНИГАТА „ОБРАЗОВАТЕЛЕН ДИЗАЙН (КОНЦЕПТУАЛНИ ОСНОВАНИЯ И ПРАКТИЧЕСКИ РЕШЕНИЯ)“

Димова, Д. (2013). Образователен дизайн (концептуални основания

2014 година
Книжка 9
Книжка 8
Книжка 7
ЗАЕДНО МОЖЕМ ПОВЕЧЕ

Диана Смиленова

Книжка 6
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 5
ВЪЗГЛЕДИТЕ НА ЖАН-ЖАК РУСО И ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ ЗА ВЪЗПИТАНИЕТО

Посвещава се на 180-ата годишнина от рождението на Любен Каравелов (1834 – 1879) Виолета Атанасова

LE PROJET PÉDAGOGIQUE, SOURCE DE MOTIVATION DANS L’ENSEIGNEMENT ET L’APPRENTISSAGE DU FLE

THE EDUCATIONAL PROJECT, MEANS OF MOTIVATION IN TEACHING AND LEARNING FLE

LA PÉDAGOGIE DU PROJET ET LA MOTIVATION DES ÉLÈVES POUR L’APPRENTISSAGE DU FRANÇAIS

PROJECT PEDAGOGY AND PUPILS’ MOTIVATION IN LEARNING FRENCH

Книжка 4
е от непосредствената област на науките философия, социология и епистемо- логия. Втората трактовка по същество се отнася до моделирането в соци- ална среда като средство за прилагане на познанието за закономерностите на обществата, групите и индивидите. Понятието модел при втората трактовка и разликата между него и методите е, че моделът има по-цялостно приложе- ние, включвайки в себе си методите,

Социална парадигма Социални методи Социален модел (с приложна функция)

ТРИНАДЕСЕТИ МЕЖДУНАРОДНИ ПЕДАГОГИЧЕСКИ ЧЕТЕНИЯ

МАРТ, 2014 ГОДИНА, ТБИЛИСИ, ГРУЗИЯ

КАЖДЫЙ ДЛЯ МЕНЯ УЧИТЕЛЬ

Ш.А.Амонашвили

Книжка 3
АНТОАНЕТА ЙОВЧЕВА (1952 – 2014)

След трудна борба с тежката болест ни напусна един добър и мил човек, една светла личност – Анто- анета Йовчева, нашата обичана колежка Тони. Нейните колеги и приятели, многобройните автори и сътрудници на сп. „Начално образование“ и на сп. „Педагогика“ ще запазят завинаги спомена за нейната приветлива усмивка, за нейната отзивчивост и преда- ност към работата, за нейната широка култура и стре- меж към познание, към развитие. Родена на 20 март 1952 г. в София в интелигентно се- мей

Книжка 2
ПОСТМОДЕРНИЗЪМ И ВЪЗПИТАНИЕ

Клавдия Сапунджиева

ДЕТСКИ УНИВЕРСИТЕТИ

Боряна Иванова

ПРОФ. Д-Р ЕЛКА ПЕТРОВА

Има личности, в сиянието на които се оглеж- дат цяла плеада последователи, възпитаници, колеги; има личности, без които животът става по беден, дните по-еднообразни, защото в сър- цето остава празно място. Такава личност е професор, доктор на педа- гогическите науки Елка Петрова – най–големият ерудит в областта на предучилищното възпита - ние, учен с международно значение. Дълги години ще свеждаме глави пред нейна- та обаятелна личност, с искрена признателност ще си спомняме свидните

МЕЖДУНАРОДНЫЙ ЦЕНТР ГУМАННОЙ ПЕДАГОГИКИ

Международният център „Хуманна педагогика“ организира XIII педаго- гически четения в периода 20 – 23.03.2014 г. в гр.Тбилиси, Грузия. Форумът се организира със съдействието на грузинското правителство. „Учителят“ е темата, която ще обедини участниците: учители, експерти, родители, универ- ситетски преподаватели, представители на педагогическата общност от мно- го страни, за да се осъществи дискусия за мисията на съвременния учител в съвременния образователен контекст. Ръководството на

Книжка 1
ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА МОБИЛНОТО ОБУЧЕНИЕ

Стоянка Георгиева-Лазарова Лъчезар Лазаров

2013 година
Книжка 9
УЧИТЕЛИ ВЪЗРОЖДЕНЦИ В ТЪРНОВО

Венка Кутева-Цветкова

Книжка 8
ДИМИТЪР ДОНЧЕВ – С ВЪЗХИТА ЗА БЪЛГАРСКИЯ УЧИТЕЛ

100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ДИМИТЪР ЕВСТАТИЕВ ДОНЧЕВ (5.10.1913 – 15.02.1997)

Книжка 7
„СЛЪНЦЕТО“ НА ВЪЗПИТАТЕЛНАТА СИСТЕМА В ТВУ – РАКИТОВО

85 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА АНГЕЛ УЗУНОВ (1928 – 1999)

ЦЕННОСТИ И ДУХОВНО-НРАВСТВЕНО РАЗВИТИЕ НА МАЛКИЯ УЧЕНИК

Марияна Ешкенази, Гергана Фиданова, Марияна Вишева, Цветанка Годжилова

МАЛКИЯТ УЧЕНИК ЧЕТЕ

Марияна Механджиева Венета Велева

С БАБА И ДЯДО В КЛАС

Цветелин Горанов, Таня Илиева, Цветанка Берова, Нели Иванова, Борка Бончева

РОД РОДА НЕ ХРАНИ, НО ТЕЖКО МУ, КОЙТО ГО НЯМА!

Диляна Вачкова Евелина Димитрова

ДА ПОМОГНЕМ НА ДЕЦАТА ДА ОТВОРЯТ СЪРЦАТА СИ

Иванка Дебелушина Нина Маврикова

ДОБРОТО Е У ВСЕКИ

Мария Наскова

ОТЛИЧЕН ПЕДАГОГ, ПСИХОЛОГ И ПСИХОТЕРАПЕВТ

ДОЦ. СВЕТОСЛАВ СТАМЕНОВ (1939 – 2013)

Книжка 6
ТЕОРЕТИКО-ПРИЛОЖНИ ПРОБЛЕМИ НА КОНСТРУИРАНЕТО НА ТЕСТ ЗА НАЦИОНАЛНО ВЪНШНО ОЦЕНЯВАНЕ ПО „ЧОВЕКЪТ И ОБЩЕСТВОТО“ ЗА 4. КЛАС (2013)

Ваня Петрова, Цонка Каснакова, Мариан Делчев Жана Минчева Радостина Стоянова, Рада Димитрова Мария Темникова

MEDIA IN PRESCHOOL AGE OF CHILD’S LIFE

Sonja Petrovska Jadranka Bocvarova

Книжка 5
ШАЛВА АЛЕКСАНДРОВИЧ АМОНАШВИЛИ – УЧИТЕЛ ОТ БЪДЕЩЕТО

В сложното битие на науката и метамор- фозите на социалната реалност, неотменими и общовалидни остават само най-стойностни- те постижения и безспорни истини, които не само маркират и остойностяват територията на човешко познание, но извисяват самия чо- век, поддържат неговата вяра в доброто, под- хранват чувството му за собствена значимост, укрепват неговия дух. Приемайки извечните послания на класи- ческата философско-педагогическа мъдрост и дълбоко обвързан с педагогическата р

МАНИФЕСТ ГУМАННОЙ ПЕДАГОГИКИ

Преамбула 25 лет тому назад группа учителей новаторов провозгласила манифест „Пе- дагогика сотрудничества“ (Переделкино, 1986 год). В последующие годы были опубликованы отчеты встреч учителей новаторов, в которых рассматри- вались разные аспекты педагогики сотрудничества: „Демократизация лично- сти“ (Цинандали, Телавский район, Грузия, 1987 год), „Методика обновления“ (Москва, 1988 год), „Войдем в новую школу“ (Краснодарский край, 1988 год). Идеи педагогики сотрудничества воодушевленно

ПОРТФОЛИОТО НА УЧЕНИКА КАТО ПРОЦЕС НА САМОПОЗНАНИЕ

Радка Топалска Емилия Вълкова, Албена Атанасова

ДОПИРНИ СВЕТОВЕ

Албена Димитрова Стилияна Гронева

ПРЕДИ ГОДИНА И СЕГА

Веселка Аршинкова

Книжка 4
СВЕЩЕНИК ГЕОРГИ МАРИНОВ ПОЛУГАНОВ – ОСНОВАТЕЛЯТ НА УЧИЛИЩЕТО И ПЪРВИЯТ УЧИТЕЛ В ПОЛИКРАЙЩЕ

Георги Георгиев Трифонка Попниколова Марияна Георгиева–Гроссе

ЕВРОПЕЙСКИ ПРИКАЗКИ

Светла Попова

Книжка 3
ПОЗДРАВИТЕЛЕН АДРЕС

Има събития и дати, които не се забравят, които оставaт в душите на- веки. Такъв е бил и денят преди 40 го- дини – 15 април 1973 год., когато ОДЗ 7 „Детелина“ отваря врати и екипът поема тежката, но благородна задача да изпълни със светлина умовете и сърцата на децата. 40 години е достойна възраст за един човешки живот, за една инсти- туция като ОДЗ 7 „Детелина“. В този празничен ден имаме възможност със самочувствие да проследим пътя на утвърждаването н

ДА ОПАЗИМ ДЕТСКОТО ЗДРАВЕ!

Мая Топалова, Симона Пейчева

КАК ДА ОТГЛЕДАМЕ МАЛЪК ПРИРОДОЛЮБИТЕЛ?

Мадлена Николова Ани Цветкова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ, ПРИЯТЕЛИ И СЪМИШЛЕНИЦИ,

Редколегията на списание „Педагогика“ честити на всички Новата 2013 година и пожелава тя бъде щастлива, плодотворна, изпълнена с творчески пориви и нови изследователски проникновения!

ИЗКУСТВОТО ЗА ПРЕВЕНЦИЯ НА АГРЕСИВНОТО ПОВЕДЕНИЕ НА ДЕЦАТА

Евгения Миланова Виолета Николова Величка Радева

ПРИЯТЕЛСТВОТО В ЖИВОТА НА ДЕТЕТО

Даниела Димитрова Красимира Василева

ПРЕДАЙ НАТАТЪК

Вилдан Мехмедова

ЗАЕДНО ДА БЪДЕМ ДОБРИ

(ПЕДАГОГИЧЕСКА СИТУАЦИЯ В ПОДГОТВИТЕЛНА ГРУПА)

ПРОФ. ДПН EЛКА ПЕТРОВА EДНА НЕЗАЛИЧИМА СЛЕДА В БЪЛГАРСКОТО ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБРАЗОВАНИЕ (1919 – 2012)

Почина проф. дпн Елка Петрова (20.ХІІ.2012 г.) – на- шата любима учителка по изкуството да се живее пъл- ноценно и професионално, създателката на науката за предучилищното възпитание на българските деца, пре- красната жена и велика майка, Неповторима, единствена, съвършена – това е нашата Елка: Примерът за всички нас – хилядите нейни студенти и последователи ! Елка Петрова винаги е първа, винаги е оригинална и авангардна; през 1950–1952 г. поставя началото на Висшия мето

2012 година
Книжка 9
ПЕДАГОГЪТ – РИЦАР НА ДЕТСТВОТО

Януш Корчак бе написал, че животът на великите хора е като легендите: труден, но красив. И се оказва пророчески прав, сякаш е писал за себе си! Наследник на семейство с богата духовна култура и традиции, останал отрано без баща, той не просто се справя с несгодите на сирачеството, но развива у себе си три могъщи извора на живот: любов към свободата и справедливостта, страст към знанието и творчеството, отдаденост на децата и тяхното щастие. Лекарят Корчак лекува децата и душите им. Безплатн

ЯНУШ КОРЧАК – ВЕЛИК ХУМАНИСТ И ПЕДАГОГ

„Със сила и мощ поведох своя живот, който беше привидно неподреден, самотен и чужд. За син избрах идеята да служа на детето и неговото дело. Привидно загубих.“ Бе лекар, писател, мислител. Бе философ, учен, моралист. Издател. Възпи- тател и педагог. Бе герой. Бе скромен. Във всяка от тези области той има изключителни постижения. В течение на по- вече от четиридесет години работи като педагог и писател. Четиридесет години безкористно служене на слабите и беззащитните. Създава съвременна кон

ЕВОЛЮЦИЯ НА ПРАВАТА НА ДЕТЕТО

„Детето има право на сериозно отношение към проблемите му, на справедливото им решаване.“

THE KORCZAK’S RIGHT TO SOCIAL PARTICIPATION OF CHILDREN THE CITIZENSHIP OF CHILDREN

A speech by Marek Michalak, the Ombudsman for Children, given during the seminar„The Polish-Israeli pioneer in the fi eld of human rights, Janusz Korczak (1879–1942) and today’s Convention on Children’s Rights as the part of the international law“, Geneva, the 6 of June 2009

ЗА ДЕТЕТО, ДЕТСТВОТО ИЛИ НАУКА ЗА НЕГО?

В памет на Януш Корчак – по повод 70 г. от неговата смърт и 100 г. от създаването на „Дом за сираци“ във Варшава Албена Чавдарова

Книжка 8
CHANGES IN UNIVERSITY TEACHING – THE ROAD FROM KNOWLEDGE TO COMPETENCIES

Slađana Anđelković Zorica Stanisavljević Petrović

ДОСТОЕН ЖИВОТ, ОТДАДЕН НА ПРОСВЕЩЕНИЕТО… ПРОФ. СТОЙКА ЗДРАВКОВА – ЕДИН СЪВРЕМЕНЕН БУДИТЕЛ НА 70 ГОДИНИ

Неуморна и взискателна! Енергична и всеотдай- на! Работохолик и перфекционист! Това е проф. д-р Стойка Здравкова! Не е за вярване, че в началото на ноември 2012 година навърши 70 години. И не е слу- чайно това, че тази светла дата е непосредствено бли- зо до Деня на будителите. А това, че проф . Здравкова е съвременен български будител, е толкова безспорно и видимо! 70–годишнината ù е един чудесен повод ретрос- пективно да си припомним и проследим най-значи-

Книжка 7
ОЧАКВАНА И ПОЛЕЗНА

Емилия Василева

Книжка 6

Книжка 5
ЦЕННО ПОМАГАЛО ЗА ПСИХОЛОЗИ И ПЕДАГОЗИ (Надежден инструмент за диагностициране смисъла на живота)

Любен Десев Минчев, Борис. Тест на Дж. Крумбъг и Л. Махолик за смисъл в живота. Българска версия. Варна, ВСУ „Черноризец Храбър“,

ГЕОРГИ MАВРОВ ЖИВОТ, ОТДАДЕН НА НАУКАТА И ОБРАЗОВАНИЕТО

Така най-общо, но и най-точно можем да охарак- теризираме дейността на ст. н. с. д-р Георги Петков Мавров. Той ни напусна неочаквано в края на април т.г. И до последния си ден не преставаше да се вълнува от проблемите на образованието. Споделяше инте- ресни мисли относно предстоящото приемане на За- кона за образованието. Пестелив на думи, но щедър на дела – това ясно проличава от неговата богата би- ография.

Книжка 4
ОЩЕ ЕДНА ИДЕЯ

Галина Стоянова

Книжка 3
С ИНОВАТИВЕН ПОГЛЕД КЪМ ЛИЧНОСТТА НА ДЕТЕТО

Маргарита Абрашева Любимка Габрова

БИЗНЕС ОБУЧЕНИЕ В ДЕТСКАТА ГРАДИНА

Красимира Костова Петя Драгоданова

ДЕТСКАТА БЕЗОПАСНОСТ

Любимка Габрова

БАБА ПРИКАЗКИ РАЗКАЗВА... (МИКС ОТ ПРИКАЗКИ)

Кева Захариева, Мария Мичева

Книжка 2
ДЕТЕ ПЪТУВА В АВТОМОБИЛА

Красимира Михайлова

ПРОТИВОПОСТАВЯНЕ

Пюрвя Ердниев Б. Ердниев „Нашата обща категория противопоставяне е едно от основните и необходими общи понятия, което улеснява регулирането и дори прави възможно, заедно с другите общи понятия, нашето здравомислие.“ И. П. Павлов Учителите от нашата страна познават смисъла на иновацията УДЕ (уголе- мяване на дидактичните единици). Ключ за решаване на конкретни въпроси на УДЕ се оказва чудесната дума- закон „противопоставяне“, употребена от академик Павлов за обясняване на

ЗДРАВКА НОВАКОВА – ПРЕПОДАВАТЕЛ И ТВОРЕЦ

Седемдесетгодишният юбилей е вълнуващ повод да проследим трудния, богат и съдържателен професионално-творчески път на доц. д-р Здравка Новакова, да под- чертаем нейната важна роля за утвърждаване на дидактика на математиката като

IN MEMORIAM Иван Марев

Напусна ни проф. Иван Марев – философ, педагог, демократ, родолюбец. В далечната 1975 г., зареден с енергия, пълен с идеи, той създаде в Техническия

Книжка 1
ДЕЛЕГИРАНЕ НА ПРАВА ЧРЕЗ КОМИСИИТЕ В ДЕТСКАТА ГРАДИНА

Маргарита Абрашева Политиката, наречена управление на качеството, не е самоцел, нито поредна обра- зователна „мода“. Тя е практически необходима за поддържане от директора на учеб- ното заведение на един привлекателен образ в условията на конкуренция на пазара на учебни заведения. Това се отнася най-вече за детските градини. Политиката на упра- вление на качеството съдържа недостатъчно използван ресурс, включително за спечел- ване и запазване доверието на потребителя – родителите на децата,

ИНОВАЦИОННИ И ИНТЕРАКТИВНИ МЕТОДИ В КВАЛИФИКАЦИОННАТА ДЕЙНОСТ НА ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ КОЛЕКТИВ

Стоилка Ташева, Севда Лукайчева Развиващото се с динамични темпове общество в днешно време налага необ- ходимостта от иновационни промени в областта на образованието. И в предучи- лищната педагогика все по-често се търсят алтернативни педагогически техноло- гии както за възпитанието и обучението на децата, така и при провеждането на квалификационната дейност на самите педагози. Използването на интерактивните методи дава възможност да се възлагат за- дачи, които предполагат съвместна работа,

ТОВА ТРЯБВА ДА ГО ЗНАЕ ВСЯКО ДЕТЕ

Татяна Атанасова, Иванка Пампова

НА УЛИЦАТА Е ОПАСНО

Таня Янчева, Зоя Кацарова

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.