Педагогика

2012/7, стр. 1077 - 1094

ПЕТОТО КОЛЕЛО НА ДЪРЖАВНАТА КОЛЕСНИЦА

Йордан Колев
E-mail: jordan_kolev@swu.bg
Neofit Rilski South-West University
Faculty of Pedagogy
66, Ivan Mihailov Str.
2700 Blagoevgrad, Bulgaria

Резюме: Представят се резултати от историко-педагогическо изследване за ефикасността на структурата, организацията и функционирането на Министерството на народното просвещение в историческия процес до средата на ХХ в.

Ключови думи: Ministry of Education, School Inspectorate, district school boards, school boards, Academic Council.

Школата, изникнала от калугерската килия, създаде най-сетнереволюцията, а тя предизвика освобождението и политическата самостойност на България. Даскалите станаха министри, висши магистрати, губернатори, съдии и пр. Техните ученици, едва вчера излезли от отделенията, заеха по-долните постове – подначалници, архивари, регистратори, писари и т. н. И държавната машина с много скърцане, със страшно пухтене и адски димеж тръгна... важното е, и което ми е необходимо да изтъкна, че почти всички колела, големи и малки, на машината бяха фабрикувани от начало в българската школа. Тя е, която даде отделните части на механизма. Без големите и малкитедаскали“, без тях и техните ученици, организацията на България беше немислима“.

Ив. Д. Шишманов, 1904: 3 И заработиха ръководителите на нашето училищно дело с енергията и похватите, свойствени на млад народ; днес осъждаха това, което бяха създали вчера, утре вземаха наново онова, що бяха изхвърлили; грешки, доста грешки и опити се направиха в бързината и трескавата деятелност, но общите, крайните принципи останаха същите, а именно: безплатно и задължително учение в основните училища, всеобща достъпност, навсякъде да се отварят училища, тясна връзка между разните видове училища, еднакви грижи за образованието на мъжа и жената, истинско народно училище, свободни методи на обучение и пр.

Министерски съвет. Доклад на..., 1912: 73 И трябва да призная тук, за честта на всички онези ратници, градили тогава българските училища, че те налучкали правия път и още със създаването на България дадоха една здрава, издържана, отговаряща на духа на новото време училищна система““.

Ал. Цанков, 1924: 433 В това историко-педагогическо проучване се допуска, че след Освобождението (1878) докъм средата на XX в. държавната политика на България е необратим процес на усвояване на европейския идеал за демокрация – българските правителства с техните министри на народното просвещение заимстват от водещите европейски държави най-вече модела на образование за демокрация, като идеализират и отразяват техните постижения в законодателството, теорията и практиката както в избираните цели и съдържание на националното училище, така и чрез процеса на реформиране на просветно-културното законодателство и учебно-възпитателната практика. В такъв контекст концептуалното очакване е за авангардна социално-политическа роля напетото колело на държавната колесница, управлявано от забележителни национални личности и функциониращо в унисон с националните потребности, въпреки непреодолимите (понякога) политически и личностни противоборства в страната. За да реализира успешно амбициозните си национални цели и задачи, Министерството на народното просвещение

(МНП) трябва да е „добре смазана машина“ за взаимодействие с общество

то, гражданите и децата на България, която да се управлява от компетентни и решителни ръководители. Именно тук е шансът на българската просвета и култура – повечето от министрите на народното просвещение са значими публични личности, исторически субекти, които активно са участвали и участват в „правенето“ на българската история – сред тях има славни даскали и народни поети, има апостоли на националната революция, има заслужили мъдри дипломати, има и офицери с бойна слава. И всички те безспорно обичат България, и всеки от тях искрено є служи, и всеки е убеден, че прави добро на народ и Отечество. Именно в това социално чувство за обич и дълг е „коренчето“ на ярката приемственост в образователната политика на българските правителства до Втората световна война. Затова много от решенията и действията на министрите на народното просвещение са исторически значими, а в отделни случаи – и актуални за днешните социалнополитически условия на демократична България.

Въпреки признанието, че България дължи всичко на своето национално училище (Училищен преглед, г. ІХ, 1904, кн. 1: 1–2), Министерството на народното просвещение е последното министерство, вписано в първоначалния текст на Търновската конституция (1879). „ А кой не знае какво значи петото колело в една колесница: – иронично коментира проф. Ив.

Д. Шишманов – една вещ непотребна, излишна, във всеки случай нямаща твърде голямо значение. Такова е и Министерството на народното просвещение, ако и конституцията на българския народ да му е определила трето място в министерската йерархия“ (Шишманов, 1904: 1–2). Обаче в социално-политическата действителност се оказва, че именно неговата дейност вече е апробирана и правилно регламентирана в исторически проверения опит на националното училище, а административните функции на управленските му структури в сравнение с другите министерства са сравнително най-добре организирани, като съответстват на тогава модерните в Европа тенденции за съчетаване на централизма с децентрализма.

За преки органи за ръководство на образователното дело се утвърждават училищните инспектори, околийските училищни инспектори, окръжните училищни инспектори и главните училищни инспектори, а като косвени органи на управление – окръжните управители, окръжните съвети, постоянните комисии, окръжните училищни съвети и училищните настоятелства. Първоначално и в продължение на години единствено във ведомството на МНП се допускат елементи на децентрализация, която позволява да се създават и разрастват някои автономни държавни институции – Българското книжовно дружество; Висшето училище в София, което прераства в Софийски университет; Художествено-индустриалното училище, което после е признато за Художествена академия; Народната библиотека в София; Народната библиотека и музей в Пловдив; Народният музей в София; Етнографският музей, Училищният музей; Народният театър; Институтът за глухонеми и за слепи; Народната опера и пр. Към МНП се създават и централни учреждения с широка самостоятелност – Държавна печатница, Метеорологична станция, Индустриална комисия, Статистическо бюро, Археологическа комисия и др.

След Освобождението Българското книжовно дружество (1869) със свое решение от 28 ноември 1878 г. се премества в София. Замисълът е Дружеството да бъде към МНП, но със самостоятелен статут и дружествен орган. На 5 септември 1881 г. министър К. Иречек организира в залите на Народната библиотека заседание на членовете на Българското книжовно дружество. Председател на сбирката е проф. Марин Дринов (Харковски университет) – съосновател и бивш председател на дружеството. Събранието решава с по-лучената държавна субсидия да се издава печатан орган „Периодическо списание“ (от 1 януари 1882 г.) и възлага на К. Иречек да назначи Привременен комитет, който да организира Главно събрание на дружеството до 25 юли 1882 г. Министър К. Иречек назначава членовете на Привременния комитет още на 24 февруари 1882 г., като им предоставя всички права за „по-нататъшното управление на дружествените работи, без никаква друга намеса на министерството“. „Оттогава Иречек – пише В. Златарски, – като член на временния управителен съвет, става един от най-деятелните членове за възкресяването на дружеството и усърден сътрудник на „Списанието“. Залягането на Иречек за възобновата и организацията на дружеството се поддържало и от големите надежди и очаквания, които той възлагал върху бъдещата негова дейност: то „ще уреди едно единство между българските книжовници, ще служи като една връзка между българското минало и настояще и ще събере ония богатства, които всеки народ счита за свои светини – съкровища на езика, възпоминание на прадедите и познаване всичките хубости на отечеството“ (Златарски, 1919: 101 и 102). Финалните усилия на Главното събрание по организацията на Книжовното дружество са в края на юли и през август 1884 г.

На I РС на XV ОНС се приема закон за Българската академия на науките (БАН). Целта на Академията е „да развива и разпространява науките и изкуствата, особено с оглед към българите и българските земи, българския език и българската книжнина, като извършва и поддържа самостойни издирвания в областта на науката и изкуствата, обнародва, подпомага и подбужда научни, книжовни и художествени трудове“ (Доклад до... 1912: 147–148).

През 1929 г. Народното събрание приема Закон за Институт за научни изследвания „Цар Борис III“, който е автономен орган към ведомството на МНП със задача да изследва всички научни въпроси (ДВ., 1929, 22 юни, бр. 66).

Министрите на народното просвещение се стремят да създават условия за специализациите на младите научни кадри на Софийския университет. Например в първото десетилетие на XX в. по различни въпроси са командировани в европейски страни над 250 човека. „Между изпратените за специализация в чужбина по това време са такива личности като Ст. Младенов, М. Арнаудов, Д. Михалчев, Ст. Романски, Г. Кацаров, Св. Георгиев, Ив. Андрейчин, Ст. Минчев, д-р К. Кръстев и др.“ (Радева, 1982).

Обобщено може да се посочи, че управляващите политически личности приемат за базова идея образователното дело да се диференцира на две стратегически направления: национално училище и културно-просветно дело. От това административно решение в историческия процес на неговата реализация съответно се очертават двете генерални задачи на просветното министерство:

– „да се грижи за образованието и развитието на младите генерации чрез разните видове училища“. Тази функция министерството постига чрез основните, средните, специалните и висшите училища и органите, които са на разположение;

– „да се грижи за общото развитие на страната чрез създаване условия и институти от културен характер“, което се осъществява главно чрез дружества, библиотеки, театри, специални курсове, музеи, изложби, галерии и пр. (Шишманов, 1903: 117).

Отношение към управлението на образователното дело има и Българската православна църква, чието държавноправно положение се урежда с чл. 39 от Търновската конституция и от Екзархийския устав, приет през 1871 г. в Цариград на Всенароден събор и утвърден с указ през 1883 г., изменян със закони през 1890 и 1891 г. По принцип църквата е отделена от държавата, обаче и след Освобождението българската църква продължава да изпълнява някои държавни учрежденски функции и да се намесва в обществено-политическия живот, включително и в ръководството на образователното дело (Ников, 1932). По въпросите на образователното дело и отчетността на народните училища в обсега на Българската екзархия се разпорежда Вероизповедното отделение, което е към Министерството на външните работи и вероизповеданията. Екзархът на Българската православна църква остава в Цариград, за да олицетворява стремежа на всички българи към единство. Юридическото положение на мюсюлманите в България в църковно-училищно отношение е по-особено, тъй като за него важат разпорежданията на шериатското право.

Централното ръководство на образователната система в България в общи линии е както на другите министерства. Може да се приеме за общ модел в периода до средата на ХХ в. следният вариант:

– Кабинет на министъра: главен секретар; инспекторат – главни училищни инспектори и инспектор лекар; и два отдела – отдел за основно образование и отдел за висше, средно, специално образование и културните институции;

– всеки отдел съответно се ръководи от един началник и включва по двама старши подначалници и един младши подначалник;.

– за всяко учебно окръжие отговаря окръжен училищен инспектор, който се назначава от министъра. Йерархията е от три степени инспектори.

Разбира се, тази структура е динамична в различните исторически периоди, като се изменя съобразно предпочитанията на управляващия министър и проблемите на образователното дело. Например, докато първоначално в просветното министерство общо с министъра работят само 6 човека (вкл. и прислужникът), в периода 1934–1936 г. структурата на системата на управленския апарат на МНП е следната:

– Централно управление – министър, главен секретар, началник отдели, подначалници, главни инспектори и административен съвет.

– Отдел за основни училища – областен училищен инспектор, околийски училищен инспектор, директор на средищно общинско училище, директор на основно училище (или главен учител), училищно настоятелство, областна дисциплинарна комисия.

– Отдел за средни училища – директор на гимназия (или на учителски институт), учителски съвет, класен наставник, учители (Ванков, 1936: 16).

Училищният инспекторат е същинският орган за пряко управление на българското училище. Неговото стратегическо предназначение е да съдейства за демократизация на административните взаимодействия в структурата на образователната система и за хуманизация на взаимоотношенията в образователната среда. Марин Дринов още с Привременен устав за народните училища постановява във всяка губерния да има по един окръжен инспектор, който непосредствено да управлява учебното дело – той лично назначава първите петима инспектори. М. Дринов разработва и първата Инструкция за окръжните училищни инспектори, с която им делегира права да откриват нови училища и да поддържат сградите, да контролират възпитанието и морала в училищата, да работят за по-високо качество на обучението. От 1879 г. Княжество България е разделено на 15 учебни окръга и за всеки е назначен училищен инспектор. С Публичноадминистративен правилник за околийските инспектори (23.VII.1880 г.) Йоаким Груев изгражда централизирана управленска структура (на три равнища) в системата на образователното дело на Източна Румелия (Ванев, 1947). Постановките му са твърде близки с инструкциите в Княжество България, като има и две съществени особености:

– всяка верска общност е със свой училищен инспектор, който отговаря само за нейните училища;

– председателят на училищното настоятелство изпълнява и контролна дейност по качеството на учебно-възпитателната работа.

По-късно директорът Константин Величков – приемникът на Й. Груев, въвежда в Източна Румелия и длъжността съветник-инспектор.

На 23.III.1881 г. министър Михаил Сарафов разпространява Инструкция за окръжните училищни инспектори с цел да конкретизира пряката административна и педагогическа работа на МНП по осъществяване на задължителното образование и подобряване на материално-техническата база на народното училище, както и да въведе държавен контрол и в частните училища.

Следващата голяма иновация в демократизирането на управлението на образователното дело в Княжество България са двата закона на министър Р. Каролев – Закон за обществените и частни училища (1885) и Закон за окръжните училищни инспектори (1885). С тях законодателят прави опит да промени социалния статус на училищните инспектори, като постановява да се провеждат избори при тяхното назначаване. Очевидно е, че българският законодател определя правилната насока в опитите за хармонизиране на по-литическите и образователните интереси на нацията. Същевременно се дава шанс да бъдат свободно избирани за училищни инспектори видни дейци на културата и просветата, които са извън политическата власт и морално са над страстите по нея, като се очаква тези независими личности да повишат професионализма в управлението на образованието и да защитят европейските претенции на просветната политика на България.

Министър Георги Живков също изразява отношение по процедурата за избор на училищните инспектори: с окръжно писмо № 1773 от 14.III.1888 г. той посочва нов състав на комисията по провеждането на изборите за окръжни училищни инспектори – членовете на окръжния управителен съвет, членовете на градските училищни настоятелства и по двама членове от всяко селско училищно настоятелство (Сборник на..., 1890: 149). Министърът на просвещението взема още едно ново решение – на учебно окръжие с по-малко от 4 околии да се избира по един инспектор, ако са повече – учебното окръжие да се дели на две самостоятелни учебни окръжия с по един училищен инспектор във всяко от тях (Сборник на..., 1890: 155).

Целенасочената реформаторска дейност на министър Г. Живков закономерно довежда до подготвяне и приемане от Народното събрание на нов Закон за училищните инспектори (ДВ., г. ХII, бр. 1, с. 3). С него се постановяват нови административни връзки между различнитейерархични звена на МНП:

– инспекцията на всички училища се предоставя на държавата, т.е. на министъра на народното просвещение (чл. 1);

– училищните инспектори се назначават и уволняват лично от министъра на народното просвещение (чл. 2);

– всеки инспектор вече се подчинява пряко и единствено на министъра на народното просвещение.

Мотивите за приемането на Закона за училищните инспектори (1889) се съдържат в необходимостта от преодоляване на партизанщината в управлението на образованието и бързо повишаване на качеството на контрола и методическата помощ в учебно-възпитателната работа на народното училище. Законодателят категорично премахва изборността при назначаването на училищните инспектори, за да осигури възможност на министъра да отчита преди всичко тяхната научно-методическа подготовка. Същевременно правото на министъра на просвещението да уволнява училищните инспектори му позволява еднолично да контролира и по възможност, поне донякъде, да ограничава проявите на партизанщина в системата на народната просвета.

Законът за училищните инспектори (1889) отменя частично Закона за обществените и частните училища (1885) и изцяло Закона за училищните инспектори от 1885 г. С него министър Г. Живков утвърждава едностепенен инспекторат, при който училищата се ръководят само от окръжни училищни инспектори. Този начин за контрол и научно ръководство се запазва до 1899 г. и изиграва положителна роля в опитите за повишаване качеството на българското образование и адаптирането му към новите социално-политически задачи. МНП издава и Правилник за училищните инспектори, който е съобразен с разпоредбите на член 3 от Закона за училищните инспектори (1889).

Може да се твърди, че Законът за училищните инспектори (1889) и съответният му правилник доказват европейските схващания науправляващия министър Георги Живков и на неговия екип относно същността на инспекторската дейност – училищният инспектор е длъжен от позициите на педагог, администратор и научен ръководител да проучва проблемите на народното образование в поверения му район. В теоретично отношение тези схващания са добре обосновани, но за съжаление в практиката не се постига пълноценната им реализация. Въпреки това разминаване между управленските теория и практика, историческата роля на Закона за училищните инспектори се състои главно в това, че централизира инспекторския апарат като изпълнителен орган на МНП и въвежда единни критерии в ръководството на народната просвета в страната.

Министър Георги Живков разделя България на 45 учебни окръжия, като за всяко окръжие отговаря окръжен училищен инспектор, който се избира от местните административни органи, а се назначава и уволнява от просветния министър. Окръжният училищен инспектор еднолично ръководи учебното дело в окръжието и отговаря пред министъра за своите решения и действия (Ванев, 1947).

Дълго време дейността на окръжните училищни инспектори не удовлетворява както общественото мнение, така и управляващия министър на просвещението, защото не е издържана в научно-методическо отношение и не откликва изцяло на потребностите на учебно-възпитателната практика. Основен метод в работата на училищните инспектори при проверките и методическата помощ е събирането на рапорти – според в момента действащата министерска заповед учителите пишат подробни отчети за работата си: или всеки месец, или през два месеца, или два пъти годишно. Каква е ролята на тези рапорти, частично разкрива случаят с един учител, който докладва какво е преподавал на 30, 31, 32... до 38 февруари, а дори забележка не получава от висшите инстанции (Педагогиум, г. І, с. 17). Инспекторите на народните училища оценяват учителите главно по годишните изпити на учениците и според резултатите от тях дават учителските свидетелства. А инспекторите за държавните училища преценяват учебно-възпитателната работа на подчинените им учители по рапортите на директорите, в които най-често се съдържат отчетите на самите учители.

В общественото пространство многократно се коментира липсата на професионално подготвени и граждански ангажирани педагогически кадри, които да бъдат издигнати за училищни инспектори. Въпреки високите изисквания за личностни качества, подходящо образование и учителски стаж често за инспектори се назначават хора, които открито се впускат в партизанщина или злоупотребяват с държавната служба. Бюрократизмът, егоизмът и политическите страсти, допускани от инспекторите, драстично пречат на всеки управляващ министър да ръководи принципно и законосъобразно образователното дело. Вместо с точна и енергична дейност да създават добра организация на учебновъзпитателния процес и да съдействат за стабилизирането на социалното положение на българския учител, много училищни инспектори с ненавременните си разпореждания стават причина учителите по няколко месеца да не получават заплати. Окръжните инспектори проявяват небрежност и при уреждането на държавните помощи, заверките на пълномощията и мн. др.

През 1898 г. министър Иван Вазов прокарва пред Народното събрание Закон за инспекция на класните и основните училища (1899). Запазват се контролните функции на училищните инспектори, като от тях се изисква и да бъдат посредници между МНП и „училищните настоятелства, учителите и представителите на другите възпитателни заведения“ (чл. 1). В 1899 г. е приложен Правилник за изпит на околийските училищни инспектори – израз на волята на управляващия министър да подобри подбора на кандидатите за този отговорен пост в системата на народното образование.

Нови опити за европеизиране на дейностите на инспекторския апарат се предприемат и в началото на XX в. За да се обхванат всички страни на учебно-възпитателната работа в народните училища, от 1.I.1900 г. в България се въвежда двоен инспекторат – окръжни училищни инспектори и околийски училищни инспектори, като за заемане на длъжността се изисква съответното образование, учителска практика над 5 години и положен държавен теоретичен изпит. Страната е разделена на 10 учебни окръжия и 38 учебни околии. През 1901 г. са извършени промени в закона от 1898 г., чиято цел е да се преразпределят окръжията на 12 броя, а околиите – според нуждите на окръжието: за същата 1901 г. са назначени 24 околийски училищни инспектори (Симеонова, 2003).

Според министър Ив. Д. Шишманов най-важната стратегическа задача при усъвършенстването на учебното дело е личностно-професионалното издигане на българското учителство. Същевременно той подчертава, че „никакви реформи в нашето дело не са възможни, докато преди всичко не се създаде един добър директорски и инспекторски корпус. Уволнения, местения, дисциплинарни наказания на учителя не помагат нищо, когато начело на училищното дело стоят негодни хора“. Министърът преценява, че действащите училищни инспектори са претоварени и не успяват да изпълняват всичките си задължения, затова планира за всяка околия да назначи по един инспектор – по негови сметки е нужно броят им да се удвои – от 36 на 72 инспектори (Шишманов, 1904: с. 125). За да се привлекат по-млади и по-дейни сили в училищния инспекторат и за „да бъдат истински наставници на учителството и чрез лично въздействие“, през 1903 г. Народното събрание постановява „за тия висши училищно-административни длъжности да се допускат лица, които имат висше, предимно педагогическо образование, учителствували като редовни учители най-малко три години, отличили се със своята учителска вещина и с трудовете си в педагогическата литература“ (БАН, оп. 2, а. е. 363 – Закон за инспекцията на класните и основни училища, 1903). Същевременно МНП постепенно увеличава състава на училищните инспектори – тъй като през 1901 г. действат само 24 околийски инспектори, което се отразява „твърде гибелно върху надзора на училищата, качеството на работата на учителя, броя на учениците в първоначалните народни училища“, за 1903 г. броят им се увеличава на 36, а през 1904 г. – на 48 и продължава да нараства (Доклад до..., 1912: 90). С окръжно писмо № 10880 от 30 септ. 1904 г. министър Шишманов издава Наставления към училищните инспектори, като определя две основни функции на тяхната управленска дейност – педагогически и административни (Училищен преглед, 1904, кн. X). Същевременно в „Доклад по училищния инспекторат“ се дискутират мерки и средства за подобряване на дисциплината, като например: да се премахне дисциплинарният съвет; за опростяване на сложната наказателна система; за специални надзиратели, които да се грижат за учениците и др. (БАН, оп. 2, а. е. 348, л. 11 и л. 12 – 13). На 1 октомври 1904 г. министър Шишманов съобщава за промени в правилника за управление на гимназиите и педагогическите училища и по този повод се представя като „убеден приятел на една разумна децентрализация в уредбата на учебното дело“ (Училищен преглед, 1905, кн. I: с. 3 – Окр. п. № 11058).

В 1909 г. МНП въвежда длъжността главен инспектор по отделните типове учебна дейност и с това постепенно се преминава към специализация на контрола по видове и степени училища. През 1912 г. в България вече действат 72 околийски училищни инспектори.

В смисъл на оценъчна характеристика за историческия период е възможно да се приеме констатацията на Р. Симеонова, че в „съвременното ни законодателство не можем да открием такава аналогия, а това показва какво значение и важност се е отдавало на инспекторатите като институция и на инспектирането през тези години. Чрез подзаконови актове, а именно – правилници и наредби, а за улеснение на ползващите ги и чрез разяснения към правилниците – дейността на контролния орган е подробно регламентирана (Симеонова, 2003: 82). Това твърдение подкрепя тезата, че големите строители на националното училище на България правилно разбират европейската идея за децентрализация на управлението на образователното дело и правят обмислени и сериозни опити за създаване на компетентен инспекторат.

Според Н. Ванков след 1934 г. „от гледището на принципа за училищната децентрализация и автономия новите реформи се противопоставят значително на миналото. В някое отношение даже те съвършено потъпкват това минало, като застават точно на противно гледище“ (Ванков, 1936: 225). Това твърдение на Н. Ванков се потвърждава от недемократичните тенденции, налагани от множество правителствени документи: Манифест от 19 май 1935 г.: „Основно преустройство на учебното дело, съобразно задачите на държавата и поминъчните нужди на народа“; Наредба за училищните настоятели (ДВ., 1934, 13 юли); Наредба за приемане на ученици в гимназиите (ДВ., 1934, 13 август); Наредба за назначаване и преместване на учителите при основните училища (ДВ., 1934, 21 юли); Наредба за назначаване, преместване и уволнение на учителите в гимназиите в царството (ДВ., 1934, 9 август); Наредба за ръководство, надзор и управление на основните училища (ДВ., 1934, 6 август); Наредба за конкурс за околийски училищни инспектори (ДВ., 1934, 9 юли) и др.

Първите окръжни училищни съвети са организирани от Марин Дринов и Йоаким Груев, а в управленската практика трудно се „налучква“ правилният подход в съвместяването на централизацията и децентрализацията. Например в Източна Румелия висш орган за ръководство на народното просвещение е Областният учебен съвет с председател директора на народното просвещение, а членовете му са измежду висши държавни служители, духовни лица и училищни инспектори. Учебното дело в окръзите (департаментите) се ръководи от окръжни училищни съвети, чиито председатели са окръжните управители (префектите), а за членове се избират местни чиновници, представители на религиозни общности, училищни инспектори и директори на училища.

Окръжните училищни съвети включват голям брой ръководни кадри от окръжен мащаб, за които длъжността член на окръжния училищен съвет е почетна и безплатна: окръжният управител е председател, а членове са директорите на средните и специалните учебни заведения в окръжния център (подпредседатели), училищните инспектори на окръга, председателят на окръжния съд, окръжният и градският лекар, главният учител в окръжния град, двама учители от средните или специалните училища, председателят на окръжната постоянна комисия и кметът на града. Задълженията на окръжния училищен съвет обхващат всички елементи на образователното дело в окръга:

– да прилага училищните закони и учебните планове и учебни програми;

– да разглежда споровете между учители, настоятели и общини;

– да се занимава с глобите за неспазване на задължителното образование;

– да взема отношение по дейността на училищните настоятели, по строежа и поправките на училищните сгради, по училищните стипендии;

– да участва в ръководството на местните научни институти.

Еднопосочността е най-характерният белег за сътрудничеството на МНП и окръжните училищни съвети – правото за окончателно решение по всички въпроси на образованието и културата принадлежи единствено на министъра. Самите окръжни училищни съвети са така подбрани, че изключват участие на обществеността и се развиват като тромав бюрократичен институт. Самият министър Георги Живков констатира, че окръжните училищни съвети не изпълняват пълноценно своите задължения, поради което „много бързи, неотложни и важни въпроси по учебното дело са оставали неразгледани и с това, не ще съмнение, много се пречи на разпоредбите по уреждане на училищата“ (Сборник на..., 1897: 135).

Училищните настоятелства са органите за непосредствено ръководство на българското училище. В своето Главно изложение от края на 1881 г. К. Иречек отбелязва, че по принцип одобрява както традиционните дейности на училищните настоятели (правилно те са без административна власт), така и изборността им за срок от една година. Обаче той предлага в недалечно бъдеще училищните настоятелства да бъдат заменени със самото общинско управление, което е с мандат от избирателите и е отговорно пред правителството, излъчено от управляващата партия (Иречек, 1882).

Със закона на Р. Каролев от 1885 г. кметът на общината вече по право е председател на училищното настоятелство, а членове са общински съветници, духовно лице, видни граждани, като учителят има право само на съвещателен глас (Закон за..., 1885). Училищните настоятелства бързо се развиват като органи на местното самоуправление и спрямо останалите управленски институции на образованието са най-добре адаптирани към европейските стандарти. Те се създават като автономна комисия на общинския съвет в състав: за градските общини – 5 човека; за селските общини – 3. Начинът на избора им е свързан с действащата политическа система на българското общество. Училищните настоятели имат разнообразни и нелеки задължения:

– осигуряват училищния бюджет и помощите за бедните ученици;

– създават и поддържат материалната база на училището;

– наблюдават непосредствената учебно-възпитателна работа на учителя и учениците;

– контролират изпълнението на обхвата на децата за задължително образование;

– законът на Г. Живков от 1891 г. въвежда ново задължение на училищните настоятели – да присъстват в класната стая при преподаването на урока от учителя (чл. 97).

За училищните настоятелства най-общо може да се отнесе и споменатото мнение за функциите на окръжните училищни съвети, тъй като и на местно равнище не само не се осигурява участието на представители от различни обществени слоеве, а и взаимовръзките между институциите са излишно усложнени и бюрократизирани. Например, за да се уволни училищен настоятел, трябва да се спазва следната процедура:

а) необходимо е училищният инспектор да направи предложение пред окръжния училищен съвет, който одобрява или отхвърля предложението;

б) в случай, че предложението бъде одобрено, то се изпраща в Министерството на просвещението, като мнение на окръжния училищен съвет;

в) министърът на просвещението издава съответната заповед.

Или друг пример за бюрократизма на управленските връзки: за неспазване на просветните закони или за несправяне със задълженията си на председател на училищното настоятелство кметът може да бъде наказан само чрез Министерството на вътрешните дела (Алексиев, 1912; Големанов, 1912; Пирьов, 1938).

Следва да се приеме, че началото на европеизацията на дейностите на управленските органи в системата за образование е свързано с колебания, съмнения и недоволство на ръководещите министри, а и управленското взаимодействие се оказва труден процес за инертното мислене на местните политически лидери. На практика може би именно избраният от МНП централистичен подход при формирането на органите за самоуправление на народната просвета води до прояви на партизанщина и в крайна сметка – до конфликт между държавните интереси и партийните цели. Обаче, въпреки неяснотите при създаването на управленската мрежа, в периода след падането на правителството на Ст. Стамболов (1894) до 1934 г. окръжните училищни съвети и училищните настоятелства се развиват като органи на управленската децентрализация – в окръжните училищни съвети влизат лица по право и по избор, а членовете на училищните настоятелства се избират пряко от народа (както се избират общинските съвети), като самите членове избират своя председател – по оценката на Н. Ванков това е една наистина демократична институция. Подобно е мнението и на министър Ст. Омарчевски през 1923 г., който в реч пред Учебния съвет казва, че „училищните настоятелства по действащия закон за народна просвета са едни живи организми, които ще спомогнат със своя вътрешен живот, със своята автономия, със своята независимост, доколкото тази последната не уврежда изобщо автономията и независимостта на селската или градската община“ ( Речи..., 1923: 7). След 1934 г. по определението на Н. Ванков се прилага „канцеларска“ децентрализация, тъй като централната власт превръща всички училищни институти в свои близки органи. Пълномощията на окръжните училищни съвети „изцяло и еднолично са предадени на областен училищен инспектор“, а училищните настоятелства са заменени от „една комисия само от чиновници на общинския съвет и един представител на родителите – вече е само съвещателно тяло с предимно стопански характер“ (Ванков, 1936). Учителските съвети също са съвещателно тяло с ограничена автономия, а все по-големи права получават директорите и главните учители.

Идеята за обществен управленски орган, който да е коректив на министъра на народното просвещение, се експериментира още от първите строители на националната образователна система. К. Иречек в качеството си на главен секретар на МНП при министър П. Р. Славейков подготвя законопроект за Учебен съвет, който е приет от Народното събрание на 14.XII.1880 г. Новият министър М. К. Сарафов потвърждава законодателното постановление и с Указ № 756 от 18.XII.1880 г. в Княжество България влиза в сила Закон за Учебен съвет при МНП. На практика обаче Учебният съвет остава централна институция на просветното министерство, тъй като обхваща само негови служители, вкл. главния секретар и началниците на отдели. Министър К. Иречек подготвя нов законопроект за Учебен съвет при Министерството на народното просвещение – идеята му е учебният съвет да бъде постоянен и автономен орган с редовни и извънредни членове. Редовните членове (висши служители на МНП, учени и опитни чиновници от други сродни ведомства) трябва да заседават еднократно през седмицата. Редовните и извънредните членове следва да се свикват на общо годишно събрание (педагогически събор), за да търсят заедно приемливи пътища и единни виждания за развитието на учебното дело в България. Тъй като правителството пада, министър К. Иречек няма възможност да осъществи учредяването на този важен управленски орган за децентрализация на изпълнителната власт. Обаче неговият проект е реализиран от министър Д. Д. Агура – с Указ № 264 от 3.IV.1883 г. влиза в действие Закон за Учебния съвет и съставът на Учебния съвет е попълнен с видни представители на учителството и обществеността.

В Източна Румелия идеята за консултативно съвещателно звено към Директорáта се осъществява с по-демократичен характер – Йоаким Груев учредява Областен училищен съвет с избор на членовете измежду представители на политическите, духовните, културните и научните среди, като мандатът им е определен на 3 години (История на..., 1982. т. II: 24).

Едно от най-значимите нововъведения на просветния министър Константин Величков в управленската структура на образователната система е учредяването на Висш учебен съвет и Постоянна учебна комисия към него – 25.VIII.1895 г. (Учител. г. III, с. 72). Моделът на създадения от К. Величков Висш учебен съвет (1895) очевидно е заимстван от управленския опит на администрацията в Източна Румелия – както на предшественика му Йоаким Груев, така и от собствения стаж на просветен ръководител в областта. Според замисъла на министър К. Величков Висшият учебен съвет трябва да заседава веднъж в годината – от 5 август до 1 септември, а Постоянната комисия следва да функционира редовно (Учител, г. III, с. 143); ( Попвасилев, 1925). Съставът на Учебния съвет е определен от 36 учители + действащия просветен министър, а Комисията – от 5 доказани личности, като двама от тях се назначават пряко от министъра, а останалите трима се избират от Висшия учебен съвет. Българското учителство е призовано към избори на кандидати за членове на Висшия учебен съвет, т.е. за пръв път учителите получават възможност пряко да посочат своите най-достойни представители.

През април 1898 г. са проведени избори за нов състав на Висшия учебен съвет и на Постоянния учебен съвет с втори тригодишен мандат. Избраните членове са утвърдени с Указ № 22 от 3.VI.1898 г., пред тях министър Иван Вазов в своята реч при откриването на първата сесия признава заслугите на предшественика си К. Величков за създаването на Висшия учебен съвет (особено „щастливата мисъл да даде на учителите видно място“). В своя стил на търпение и компромиси министър Вазов заявява: „С голямо удоволствие констатирам, господа, утешителните работи, които са се забелязали в много отношения в нашето учебно дело. За никого не е тайна, например, че от две-три години насам между нашите учители се е възбудил по-жив интерес към учебно-възпитателната задача на училището, като се е усилило и стремлението на повече учители към усвояване на по-рационални приеми. Нашите училища, за които мнозина са натяквали, че напредвали само количествено, сега вече захващат да се подобряват и качествено“ (Попвасилев, 1925: 66).

Оптимизмът на министър Ив. Вазов е насърчителен, но на практика с нищо не променя манталитета на българските учители. Затова на 16.V.1910 г. в речта си пред новия Учебен съвет министър Никола Мушанов споделя своето нетърпение от „ежбите“ между учителите и политиканстванията им: „... бих желал, всички тия да могат да заглушат страстите в душите си и да могат всички наедно да се отдадат само на една работа, която е именно работата на учителя – бъдещето на просветното дело в нашата страна... най-напред да констатирам оная бездна, която дели учителството от централната администрация и представителите на властта, омразата, която ред години, десетки години е пълнила душата на българските учители“ (Попвасилев, 1925: 82;. 83).

Министър Н. Мушанов е разочарован от отношението на българското учителство както към преките му задължения в учебно-възпитателния процес, така и към управленските инициативи на МНП. Тъй като на практика Учебен съвет няма още от април 1901 г., министър Мушанов го възстановява със Закона за народното просвещение от 1909 г. – чл. 23, но вече като Учебен комитет. За членове на комитета се предвиждат само висши чиновници на просветното министерство, а в отговор на тези намерения учителите бойкотират изборите. Демократът Н. Мушанов по необходимост допуска компромиси със своите разбирания за децентрализацията на изпълнителната власт и прави законопроект за изменения, като връща и названието „учебен съвет“. Просветният министър издава заповед № 1190 от 23.IV.1910 г., с която определя състав от 40 човека – 13 от тях са по право, 5 са посочени от министъра и 22 са делегати на педагогическата общност в България (Попвасилев, 1925). Конфликтите между учители и МНП по съвещателните функции на този помощен орган за управление продължават с години, което предизвиква последвалите провали и възобновявания на учебния съвет – възстановен е за кратко едва на 3.II.1919 г. Например:

– и министър Ст. С. Бобчев през 1911 г. се опитва да внушава идеята за важността на учебния съвет при демократизацията на управлението на българското образование. В реч пред членовете на съвета той казва: „ За мене Висшият учебен съвет е и трябва да бъде една от важните и полезни уредби, институти в просветното и културното дело на България“ (9 окт. 1911 г.).

– и министър Стоян Омарчевски през 1921 г. продължава да агитира за необходимостта от този съвещателен орган.

– и проф. Ал. Цанков предвижда в своя законопроект на народното просвещение изменения в училищните настоятелства, Висшия учебен съвет и Учебния комитет – „по-голямо място на изборния елемент, за да може учителството да взема участие в делата им с педагогическо значение“ (Училищен преглед, 1924, кн. 2 и 3: 446). В прощалното окръжно същият министър (Ал. Цанков) изповядва своята надежда за постигната реална промяна: „ И днес съм щастлив да отбележа, че в нашите училища владее добър ред и дисциплина, едно по-съзнателно отношение към длъжностите, налагани от училищния живот“ (Училищен преглед,. 1926, кн. 1 и 2: 136).

Но въпреки усилията и компромисите на просветните министри може да се приеме, че в тази насока на управленските взаимодействия демокрацията като принцип и начин на организация остава неразбрана от народното учителство, а в 1934 г. вече се създават Надзорен училищен състав, Върховен ръководен училищен състав и пр., което значително забавя и отклонява българското образование от неговия „път“ за Европа с демократичните є идеали.

Заключение

Резултатите от историко-педагогическото изследване върху структурата, организацията и функционирането на МНП потвърдиха очакванията за отлична работа на неговите елементи с техните динамични взаимодействия. Доказа се, че именно системността и приемствеността в управлението на МНП през историческия процес докъм средата на ХХ в. са ефикасните условия за авангардната му роля в политическия и училищния живот на България, за успешната политика по реформиране/европеизиране на националната просвета и културата. Постигнато е забележително разширяване на социалните възможности на образованието и културата, за да могат чрез тях родните „даскали“ да даряват повече светлина на българския народ („Mehr licht“ – Гьоте: любим девиз на Ив. Д. Шишманов и Г. Живков). В МНП вярно отчитат потребностите на промишленото развитие на страната и компетентно насочват българското образование към европейските стандарти на реформаторската педагогика. МНП е градивен тип институция с ръководители, които предпочитат да продължават делото на предшествениците и да надграждат в името на България.

ИЗТОЧНИЦИ

1. БАН – Научен архив. Фонд 11 К. Иван Шишманов.

Доклад до Негово Величество Фердинанд I Цар на българите по случай 25-годишнината от възшествието му на българския престол 1887–1912 от Министерския съвет. 1912.

2. Закон за инспекция на класните и основните училища. (1899). – Училищен преглед. кн. 1–2.

3. Закон за обществените и частни училища. (1885). СД на V ОНС, кн. ІІІ, 1885–1886. – Държавен вестник. 9 февруари.

4. Правилник за изпит на околийските училищни инспектори (1899). – Училищен преглед. кн. 3.

5. Правилник за училищните инспектори. (1900). – Училищен преглед. кн. 1–2.

6. Реч на г-на Министъра на народното просвещение професор Ал. Ц. Цанков, произнесена по законопроекта на народното просвещение в XXI ОНС, събрано на I РС, 59 заседание, на 4.IV.1924 год. – Училищен преглед. г. XXIII.1924. дек., кн. 10: с. 431.

7. Речи, произнесени от Министъра на народното просвещение гн Стоян Омарчевски в третата сесия на Учебния съвет на 10 и 20 януарий 1923 год., при откриването и закриването на съвета. (1923). София.

8. Сборник на окръжни писма, издадени от Министерството на народното просвещение (1888–1889). София. 1890.

9. Сборник на окръжни писма, издадени от Министерството на народното просвещение (1894–1896). София. 1897.

10. Стенографски дневници на Народното събрание.

11. Шишманов, И. (1903). Доклад до Негово Царско Височество по учебното дело от Министъра на народното просвещение. Училищен преглед, г. VІІІ, , кн. VІ–VІІ: с. 113.

12. Шишманов, И. (1904). Основите на училищната ми политика и бюджетът за 1904 г. (Посвещава се на народните представители). Училищен преглед, г. ІХ, , кн. 1: с. 1.

13. Държавен вестник.

14. Педагогиум. 1891–1894. София.

15. Училищен преглед. 1896–1944. София.

16. Учител. 1893–1895. Пловдив.

ЛИТЕРАТУРА

Алексиев, Н. (1912). Нашата училищна политика. София.

Ванев, И. (1947).Училищно законодателство и администрация. Пловдив.

Ванков, Н. (1936). Последните училищни реформи. Принципи и характеристика. Просвета, ред. П. Мутафчиев. г. II. кн. 2: с. 225.

Големанов, Г. (1912).Училищна политика, законодателство и администрация. Шумен.

Златарски, В. (1919). Проф. Д-ръ Константинъ Иречекъ. – Летопис на БАН. Т. ІV. За годините 1915, 1916 и 1917. София: с. 85–110.

Иречек, К. (1882). Главно изложение до Н. В. Княза върху положението на учебното дело в България. Държавен вестник, бр. 2–9.

История на образованието и педагогическата мисъл в България. (1982). т. 2. Отг. ред. Н. Чакъров. София.

Ликова, Р. (1972). Психосоциалният метод на Иван Шишманов и някои въпроси на съвременността. Пламък, 1.

Ников, П. (1932).Отношенията между българската държава и българската църква. София.

Пирьов, Г. (1938). Главни моменти в развоя на училищното законодателство. Училищен преглед, с. 71.

Попвасилев, Г. (1925). Учебен съвет и учебен комитет. София.

Радева, М. (1982). Културната политика на българската държава 1885–1908. София.

Симеонова, Р. (2003).Оценяването на учителите в България (1878–1944 г.). Педагогика, 6, 81.

The author is a professor in South-West University “Neofit Rilski“ – Blagoevgrad.

Faculty of Pedagogy. Professor of History of Pedagogy and Bulgarian Education.

Doctor of pedagogical sciences.

2025 година
Книжка 9s
Книжка 9
DEVELOPMENT OF DEMOCRATIC CULTURE THROUGH CONTENTS ABOUT THE ROMA IN CLASSROOM TEACHING – STUDENTS’ PERCEPTION

Aleksandra Trbojević, Biljana Jeremić, Hadži Živorad Milenović, Bojan Lazić

Книжка 8
КАТЕГОРИАЛНИ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИНФОРМАЦИОННО-КОМУНИКАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ В ОБУЧЕНИЕТО НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ СЪС СОП

д.п.н Мира Цветкова-Арсова, Данка Щерева, Славина Лозанова, Маргарита Томова

Книжка 7
ВРЪЗКА НА СОЦИАЛНО-ЕМОЦИОНАЛНОТО С КОГНИТИВНОТО РАЗВИТИЕ В ПРИОБЩАВАЩА СРЕДА

Милен Замфиров, Маргарита Бакрачева, Емилия Евгениева

Книжка 6
КОГНИТИВНО РАЗВИТИЕ НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ, ОБХВАНАТИ В ПРИОБЩАВАЩОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Милен Замфиров, Емилия Евгениева, Маргарита Бакрачева

Книжка 5
COMPETENCE FOR SOCIAL PEDAGOGICAL PRACTICE: WHAT DO STUDENTS TELL US?

Maya Tcholakova, Marina Pironkova, Aleksandar Ranev, Yana Staneva

MULTIMODAL COMMUNICATION IN PHYSICAL EDUCATION CLASSES

Cristiana Lucretia Pop, Cristina Filip

Книжка 4s
GAMES IN FUNCTION OF DEVELOPMENT OF MULTIPLICATION SKILLS

Dasare Sylejmani, Vesna Makashevska, Jasmina Jovanovska

Книжка 4
ИЗПОЛЗВАНЕ НА СИСТЕМИТЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОБУЧЕНИЕТО В КОНТЕКСТА НА ИНТЕРАКТИВНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Силвия Парушева, Борис Банков, Гергана Касабова, Петя Страшимирова

MILITARY AND SOCIAL THREATS AS DETERMINANTS OF THE DEVELOPMENT OF CONTEMPORARY UKRAINIAN HIGHER EDUCATION

Mykola Pantiuk, Tetiana Pantiuk, Nataliia Bakhmat, Olena Nevmerzhytska, Svitlana Ivakh

STEM ОБУЧЕНИЕ НА СТУДЕНТИ ПЕДАГОЗИ В ТРАНСДИСЦИПЛИНАРНА ОБРАЗОВАТЕЛНА СРЕДА

Любен Витанов, Николай Цанев, Людмила Зафирова, Гергана Христова, Катерина Динкова, Калина Георгиева, Жорж Кюшев, Здравка Савчева

ИЗСЛЕДВАНЕ И АНАЛИЗ НА НАГЛАСИТЕ НА СТУДЕНТИТЕ ПРИ ИЗПОЛЗВАНЕ НА ГЕНЕРАТИВЕН ИНСТРУМЕНТ НА ИЗКУСТВЕН ИНТЕЛЕКТ

Николай Янев, Иглика Гетова, Теодора Христова, Ива Костадинова, Георги Димитров

Книжка 3
ДРУГИЯТ КАТО ЦЕННОСТ В УЧИЛИЩЕ

Александър Кръстев

Книжка 2
ASSESSMENTS OF TEACHERS AND PARENTS OF CHILDREN WITH DEVELOPMENTAL DISABILITIES ON INCLUSION IN PRE-SCHOOL INSTITUTIONS

Zagorka Markov, Hadzi Zivorad Milenovic, Biljana Jeremic, Radmila Zecevic, Milica Pavlovic

Книжка 1s
ПРИЛОЖЕНИЕ НА СРЕДСТВАТА ЗА ДОПЪЛВАЩА И АЛТЕРНАТИВНА КОМУНИКАЦИЯ В ОБРАЗОВАТЕЛНИТЕ ИНСТИТУЦИИ В БЪЛГАРИЯ

. Неда Балканска, . Анна Трошева-Асенова, . Пенка Шапкова, Снежина Михайлова

USE OF ARTIFICIAL INTELLIGENCE IN FOREIGN LANGUAGE TEACHING

Ekaterina Sofronieva, Christina Beleva, Galina Georgieva

Книжка 1
Скъпи читатели, автори, приятели на списание „Педагогика“,

В началото на 2025 година в първия брой на нашето списание „Педагогика“ бих искала от името на редакционната колегия и от мое име да Ви пожелая здраве, творческо вдъхновение и професионално удовлетворение от прино- са Ви към педагогическата наука и практика! Вярвам и се надявам, че списание „Педагоги- ка“ ще продължи да осигурява платформа за научен, обективен и откровен диалог, базиран на резултати от научни изследвания, за насто- ящето и бъдещето на обучението и образова- н

2024 година
Книжка 9s
Книжка 9
ANALYSIS AND IMPROVEMENT OF VIDEO LEARNING RESOURCES IN SMALL-SCALE LEARNING SCENARIOS

César Córcoles, Laia Blasco-Soplon, Germán Cobo Rodríguez, Ana-Elena Guerrero-Roldán

Книжка 8
АНГАЖИРАНОСТ КЪМ УЧЕНЕ ЧРЕЗ ИЗПОЛЗВАНЕ НА СМАРТ ТЕХНОЛОГИИТЕ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Кирилка Тагарева, Дора Левтерова-Гаджалова, Ваня Сивакова

Книжка 7
Книжка 6
Книжка 5s
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА НА СТАЖАНТСКАТА ПРАКТИКА ПРЕД СТУДЕНТИ – БЪДЕЩИ УЧИТЕЛИ

Илиана Петкова, Марияна Илиева, Владислава Станоева, Георги Чавдаров

Книжка 5
FEATURES OF SPEECH COMPREHENSION TRAINING OF CHILDREN WITH AUTISM SPECTRUM DISORDERS

Maryna Branytska, Svitlana Myronova, Svitlana Mykhalska

OVERVIEW OF THE STEM EDUCATION IN ISRAEL

Aharon Goldreich, Elena Karashtranova

Книжка 4
НАГЛАСИ НА СТУДЕНТИТЕ КЪМ СМАРТ ТЕХНОЛОГИИТЕ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Дора Левтерова-Гаджалова, Кирилка Тагарева, Ваня Сивакова

PROFESSIONAL SUPPORT FOR YOUNG RESEARCHERS

Emina Vukašinović, Marija Veselinović, Milan Milikić

РОБОТИТЕ В ОБУЧЕНИЕТО – ОБРАЗОВАТЕЛНА STEAM ИГРА

Мария Желязкова, Михаил Кожухаров, Даниела Кожухарова

Книжка 3s
Книжка 3
ATTITUDES AND EXPERIENCES OF THE PRESCHOOL TEACHERS IN THE APPLICATION OF DIGITAL TECHNOLOGIES IN ENVIRONMENTAL EDUCATION

Nataša Branković, Gordana Kozoderović, Biljana Jeremić, Danijela Petrović, Bojan Lazić, Slavica Karanović

ДИГИТАЛНИ ТЕХНОЛОГИИ В ПОДКРЕПА НА УЧЕНЕТО

Стоянка Георгиева-Лазарова, Лъчезар Лазаров

PREPARATION OF FUTURE TEACHERS FOR ORGANISING A HEALTH-PRESERVING INCLUSIVE SPACE IN EDUCATIONAL INSTITUTIONS

Nadiya Skotna, Tetiana Nadimyanova, Anna Fedorovych, Myroslava Sosiak, Oksana Yatsiv

Книжка 2s
Книжка 2
ОТ РИСУНКА – КЪМ СНИМКА

Камен Теофилов

Книжка 1s
Книжка 1
„ВТОРОТО“ БЪЛГАРСКО УЧИЛИЩЕ. ГЕНЕЗИСЪТ

Пенка Цонева, Бистра Мизова

2023 година
Книжка 9
EXPLORING THE NARRATIVE IDENTITY OF HUNGARIAN TEACHERS IN SLOVAKIA

Patrik Baka, Terézia Stredl, Kinga Horváth, Zsuzsanna Huszár, Melinda Nagy, Péter Tóth, András Németh

Книжка 8
A QUALITY “ONLINE” TEACHER – WHAT DO STUDENTS APPRECIATE AND VALUE IN TEACHERS DURING DISTANCE LEARNING?

Irena Golubović-Ilić, Ivana Ćirković-Miladinović, Nataša Vukićević

SUPPORT FOR THE INCLUSION OF ROMA CHILDREN THROUGH THE PROJECT TEACHING MODEL

Biljana Jeremić, Aleksandra Trbojević, Bojan Lazić, Gordana Kozoderović

TREND ANALYSIS OF PROFESSIONAL COMPETENCES OF SPORTS TEACHERS AND COACHES

Sergejs Capulis, Valerijs Dombrovskis, Svetlana Guseva, Alona Korniseva

Книжка 7
ЦЕННОСТЕН ПРОФИЛ НА УЧИТЕЛИТЕ В НАЦИОНАЛЕН КОНТЕКСТ

Цветан Давидков, Силвия Цветанска

Книжка 6s
MODELLING OF MARITIME CYBER SECURITY EDUCATION AND TRAINING

Gizem Kayisoglu, Pelin Bolat, Emre Duzenli

INTRODUCING THE USE OF CASE STUDIES METHODOLOGY IN TRAINING FOR SOFT SKILLS IN MARITIME UNIVERSITIES. THE ISOL-MET PROGRAM

Maria Lekakou, Helen Iakovaki, Dimitris Vintzilaios, Markella Gota, Giorgos Georgoulis, Thalia Vintzilaiou

THE ROLE OF MARITIME EDUCATION IN DIGITALIZATION

Kamelia Narleva, Yana Gancheva

Книжка 6
С МИСИЯ ЗА НАЦИОНАЛНА И КУЛТУРНА ИНДИВИДУАЛНОСТ

Надежда Кръстева, Йордан Колев

Книжка 5s
PREFACE

Nikola Vaptsarov Naval Academy is the oldest technical educational institution in Bulgaria. The Naval Academy is one of the symbols of Varna and Bulgaria in the world maritime community. Its history and achievements establish it as the most prestigious center for training of maritime specialists. At present, the Naval Academy trains specialists for the Navy and for the merchant marine in all areas of maritime life. Research and development conducted at the Naval Academy in Varna

A FAIR CONCERN ABOUT ECDIS

Nikolay Sozonov, Dilyan Dimitranov

DATA-DRIVEN LEARNING APPROACH TO MARITIME ENGLISH

Jana Kegalj, Mirjana Borucinsky, Sandra Tominac Coslovich

DEVELOPING CRITICAL THINKING SKILLS THROUGH THE “CASE STUDY” TEACHING METHOD IN MARITIME ENGLISH LANGUAGE TEACHING (MELT)

Tamila Mikeladze, Svetlana Rodinadze, Zurab Bezhanovi, Kristine Zarbazoia, Medea Abashidze, Kristine Iakobadze

MAXIMIZING STUDENTS’ LEARNING IN MARITIME ENGLISH ONLINE COURSE

Valentyna Kudryavtseva, Svitlana Barsuk, Olena Frolova

Книжка 5
Книжка 4s
Книжка 4
Книжка 3s
СПИРАЛАТА ОБЩЕСТВО – ОБРАЗОВАНИЕ

Иванка Шивачева-Пинеда

Книжка 3
ПРОЕКТНО БАЗИРАНО ОБУЧЕНИЕ ЗА СОЦИАЛНО-ЕМОЦИОНАЛНИ И ТЕХНОЛОГИЧНИ УМЕНИЯ ЧРЕЗ ПРОГРАМАТА „УМЕНИЯ ЗА ИНОВАЦИИ“

Галин Цоков, Александър Ангелов, Йоанна Минчева, Рени Димова, Мария Цакова

МЕДИЙНАТА ГРАМОТНОСТ И УЧИТЕЛИТЕ

Светла Цанкова, Стела Ангова, Мария Николова, Иван Вълчанов, Илия Вълков, Георги Минев

Книжка 2
INTONATION AND CHILDREN WITH EMOTIONAL AND BEHAVIORAL PROBLEMS

Katerina Zlatkova-Doncheva, Vladislav Marinov

Книжка 1
2022 година
Книжка 9
ТРАНСГРЕСИВНО-СИНЕРГИЧНО КАРИЕРНО РАЗВИТИЕ В „НЕФОРМАЛНО ОБРАЗОВАНИЕ“ В УНИВЕРСИТЕТА

д.п.н Яна Рашева-Мерджанова, Моника Богданова, Илиана Петкова

Книжка 8
INTEGRATING INTERCULTURAL EDUCATION IN THE PRIMARY SCHOOL CURRICULUM

Bujar Adili, Sonja Petrovska, Gzim Xhambazi

НАГЛАСИ НА БЪДЕЩИТЕ ДЕТСКИ УЧИТЕЛИ КЪМ STEM ПОДХОДА

Наталия Павлова, Михаела Тончева

Книжка 7
НАЦИОНАЛНАТА ИДЕЯ НА ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ

Йордан Колев, Надежда Кръстева

Книжка 6
Книжка 5
ИВАН Д. ШИШМАНОВ – ЕВРОПЕИЗИРАНИЯТ БЪЛГАРИН

Надежда Кръстева, Йордан Колев

THE TECHNOLOGY OF DEVELOPMENT OF COMMUNICATIVE CULTURE OF ELEMENTARY SCHOOL TEACHERS

Mariia Oliiar, Nataliia Blahun, Halyna Bilavych, Nataliia Bakhmat, Tetyana Pantyuk

Книжка 4
TEACHERS’ATTITUDES BOUT TEACHING AND LEARNING MATHEMATICS

Aleksandra Mihajlović, Emina Kopas-Vukašinović, Vladimir Stanojević

EDUCATION 4.0 – THE CHANGE OF HIGHER EDUCATION INSTITUTIONS AND THE LABOUR MARKET

Gergana Dimitrova, Blaga Madzhurova, Stefan Raychev, Dobrinka Stoyanova

Книжка 3s
DISTANCE LEARNING IN THE CONTEXT OF THE COVID-19 PANDEMICS

Baktybek Keldibekov, Shailoobek Karagulov

DIGITAL UNIVERSITIES: FEATURES AND KEY CHARACTERISTICS

Marina Skiba, Maktagali Bektemessov, Alma Turganbayeva

Книжка 3
Книжка 2
TWO-TIER MODEL OF TRAINING FUTURE TEACHERS FOR COACHING AT OUT-OF-SCHOOL INSTITUTIONS

Borys Savchuk, Tetyana Pantyuk, Natalia Sultanova, Halyna Bilavych, Mykola Pantyuk

Книжка 1
2021 година
Книжка 9
ИЗСЛЕДВАНЕ НА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО МЕЖДУ ФОРМАЛНОТО И НЕФОРМАЛНОТО ЗДРАВНО ОБРАЗОВАНИЕ

Доц. д-р Вержиния Боянова Гл. ас. д-р Константин Теодосиев Гл. ас. д-р Берджухи Йорданова

FORMATION OF PROFESSIONAL COMPETENCE OF ASSISTANT TEACHER OF INCLUSIVE EDUCATION IN SECONDARY EDUCATION INSTITUTIONS

Prof. Dr. Vladyslava Liubarets, Prof. Dr. Nataliia Bakhmat, Prof. Dr. Olena Matviienko, Oksana Tsykhmeistruk, Inna Feltsan

Книжка 8
ОТНОСНО ЗАДЪЛЖИТЕЛНОСТТА НА ПРЕДУЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ – РЕЗУЛТАТИ ОТ ЕДНО ИЗСЛЕДВАНЕ

Проф. д-р Маргарита Колева, доц. д-р Блага Джорова, д-р Ева Жечева

INFLUENCE OF PSYCHOLOGICAL AND PEDAGOGICAL FEATURES OF STUDENTS ON THEIR ACTIVITY IN SELF-EDUCATION

Dr. Iryna Sereda, Assoc. Prof. Dr. Svitlana Karskanova, Assoc. Prof.

CENTRALISATION AND DECENTRALISATION IN HIGHER EDUCATION: A COMPARATIVE STUDY OF HUNGARY AND GERMANY

Carla Liege Rodrigues Pimenta, Prof. Dr. Zolt†n R–nay, Prof. Dr. Andr†s Nmet

ЗА ПРИОБЩАВАНЕТО, ОБУЧЕНИЕТО И РАЗВИТИЕТО НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ С ИНТЕЛЕКТУАЛНИ ЗАТРУДНЕНИЯ

Златкова-Дончева, К. (2021). Приобщаване, обучение и развитие на деца и ученици с интелектуални затруднения. Бургас: Либра СКОРП, ISBN 978-954-471-705-6

Книжка 7s
CONCEPT OF PRESENT PRACTICE IN CHOOSING OF OPTIMAL NUMBER OF TUGS

Rino Bošnjak, Zvonimir Lušić , Filip Bojić, Dario Medić

S-101 CHARTS, DATABASE TABLES FOR S-101 CHARTS, AUTONOMOUS VESSEL

Vladimir Brozović, Danko Kezić, Rino Bošnjak, Filip Bojić

INFLUENCE OF HYDRO-METEOROLOGICAL ELEMENTS ON THE SHIP MANOEUVRING IN THE CITY PORT OF SPLIT

Zvonimir Lušić , Nenad Leder, Danijel Pušić, Rino Bošnjak

MEETING SUSTAINABLE DEVELOPMENT GOALS – EXPERIENCE FROM THE LARGEST SHIPPING COMPANIES

Katarina Balić , Helena Ukić Boljat, Gorana Jelić Mrčelić, Merica Slišković

OPTIMISING THE REFERENCE POINT WITHIN A JOURNAL BEARING USING LASER ALIGNMENT

Ty Aaron Smith , Guixin Fan , Natalia Nikolova , Kiril Tenekedjiev

REVIEW OF THE CURRENT INCREASE OF NOISE UNIT COST VALUES IN TRANSPORT

Luka Vukić , Ivan Peronja , Mihaela Bukljaš , Alen Jugović

TARGET DETECTION FOR VISUAL COLLISION AVOIDANCE SYSTEM

Miro Petković, Danko Kezić, Igor Vujović, Ivan Pavić

NEW RESULTS FOR TEACHING SHIP HANDLING USING FAST TIME SIMULATION

Knud Benedict , MichŽle Schaub , Michael Baldauf , Michael Gluch , Matthias Kirchhoff , Caspar Krüger

POTENTIAL BENEFITS OF ELECTRICALY DRIVEN FERRY, CASE STUDY

Tina Perić, Ladislav Stazić, Karlo Bratić

SITUATIONAL AWARENESS – KEY SAFETY FACTOR FOR THE OFFICER OF THE WATCH

Hrvoje Jaram, Pero Vidan, Srđan Vukša, Ivan Pavić

Книжка 7
INCLUSIVE INTELLIGENCE

Dr. Aleksandar Krastev, Assist. Prof.

EDUCATION OF MORAL CULTURE OF STUDENT YOUTH IN THE CONDITIONS OF POLYCULTURAL SPACE

Dr. Natalia Bondarenko, Assoc. Prof. Yevhen Rozdymakha Dr. Lyudmila Oderiy, Assoc. Prof. Dr. Anatoly Rozdymakha, Assoc. Prof. Dilyana Arsova, PhD student

PROFESSIONAL DEVELOPMENT IN KOSOVO – RESEARCH OF TRAINING PROGRAMS AND TESTS

Bekim Samadraxha, Veton Alihajdari, Besim Mustafa, Ramë Likaj

Книжка 6s
EVALUATION OF CRUISER TRAFFIC VARIABLES IN SEAPORTS OF THE REPUBLIC OF CROATIA

Maja Račić, Katarina Balić, Mira Pavlinović, Antonija Mišura

COMPARATIVE ANALYSIS OF THE CONTRACTS FOR MARITIME TRANSPORT SERVICES. CHAIN OF CHARTER PARTIES

Svetlana Dimitrakieva, Ognyan Kostadinov, Christiana Atanasova

THE LIGHTSHIP MASS CALCULATION MODEL OF A MERCHANT SHIP BY EMPIRICAL METHODS

Vedran Slapničar , Katarina Zadro , Viktor Ložar , Ivo Ćatipović

ON EDUCATION AND TRAINING IN MARITIME COMMUNICATIONS AND THE GMDSS DURING THE COVID-19

Chavdar Alexandrov, Grozdyu Grozev, Georgi Dimitrov, Avgustin Hristov

AIR POLLUTANT EMISSION MEASUREMENT

Nikola Račić, Branko Lalić, Ivan Komar, Frane Vidović, Ladislav Stazić

ASSESSMENT OF LNG BUNKERING ACCIDENTS

Peter Vidmar, Andrej Androjna

EGR OPERATION INFLUENCE ON THE MARINE ENGINE EFFICIENCY

Delyan Hristov, Ivan Ivanov, Dimitar Popov

THE MEASUREMENT OF EXHAUST GAS EMISSIONS BY TESTO 350 MARITIME – EXHAUST GAS ANALYZER

Bruna Bacalja, Maja Krčum, Tomislav Peša, Marko Zubčić

PROPELLER LOAD MODELLING IN THE CALCULATIONS OF MARINE SHAFTING TORSIONAL VIBRATIONS

Nenad Vulić, Karlo Bratić, Branko Lalić, Ladislav Stazić

MODELING OF THE DEPENDENCE OF CO

Hristo Hristov, Ivailo Bakalov, Bogdan Shopov, Dobromir Yovkov

TECHNICAL DIAGNOSTICS OF MARINE EQUIPMENT WITH PSEUDO-DISCRETE FEATURES

Guixin Fan , Natalia Nikolova , Ty Smith , Kiril Tenekedjiev

CONTRIBUTION TO THE REDUCTION OF THE SHIP’S SWITCHBOARD BY APPLYING SENSOR TECHNOLOGY

Nediljko Kaštelan, Marko Zubčić, Maja Krčum, Miro Petković

THE STAND FOR FIN DRIVES ENERGY TESTING

Andrzej Grządziela , Marcin Kluczyk , Tomislav Batur

INTRODUCTION OF 3D PRINTING INTO MARINE ELECTRICAL ENGINEERING EDUCATION – A CASE STUDY

Ivica Kuzmanić, Igor Vujović, Zlatan Kulenović, Miro Petković

SHIPYARD CRANE MODELING METHODS

Pawel Piskur, Piotr Szymak, Bartosz Larzewski

Книжка 6
TEACHERS' PERSPECTIVE ON THE EDUCATIONAL IMPLICATIONS OF ONLINE TEACHING

Dr. Julien-Ferencz Kiss, Prof. Dr. Florica Orțan, Dr. Laurențiu Mˆndrea

ПСИХОЛОГО-ПЕДАГОГИЧЕСКИ ПРАВИЛА, МОДЕЛИ НА ДОБРИ ПРАКТИКИ И ПРЕПОРЪКИ ПРИ РАБОТАТА И ОБУЧЕНИЕТО НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ С ПОВЕДЕНЧЕСКИ РАЗСТРОЙСТВА

Тричков, Ив., 2019. Психолого-педагогически правила, модели на добри прак- тики и препоръки при работата и обучението на деца и ученици

Книжка 5
ФИДАНА ДАСКАЛОВА ЗА ПЕДАГОГИКАТА

Маргарита Колева, Йордан Колев

ВОЕННОМОРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ – ЕДИН РАЗЛИЧЕН ПОГЛЕД

Кожухаров, А. (2021). Личните академични документи на българската военна образователна система (1892 – 1946). Варна: ВВМУ, ISBN 978-619-7428-55-1

Книжка 4
Книжка 3
НЕВРОДИДАКТИКА

Наталия Витанова

ЗА АСИСТИРАЩИТЕ И ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Сивакова, В. (2020). Асистиращи и информационни технологии

Книжка 2
ОВЛАДЯВАНЕ НА КЛЮЧОВИ КОМПЕТЕНЦИИ ПРИ ОРИЕНТИРАНЕ В СВЕТА

Стоянова, М. (2019). Овладяване на ключови компетенции при ориентиране в света. София: Авангард принт, ISBN 978-954-337-398-7 374

Книжка 1
BULGARIAN SCHOOL – SHOWCASE OF IDENTITY

Veska Gyuviyska, Nikolay Tsankov

ЗА ИЗБОРА НА УЧЕБЕН КОМПЛЕКТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛЕН ЕТАП. И ЗА ОБУЧЕНИЕТО

Георгиева, А. (2020). Съвременни проекции на обучението по български език

КОНТРОЛ НА СТРЕСА. ПСИХОЛОГИЧЕСКИ И УПРАВЛЕНСКИ РАКУРСИ

Стоянов, В. (2020). Управление на стреса в организацията. Психологически и управленски ракурси. 198 cтр., Варна: Стено, ISBN 978-619-241-119-0

2020 година
Книжка 9
Книжка 8
EDUCATIONAL REASONS FOR EARLY SCHOOL DROP-OUT

Maria Teneva, Zlatka Zhelyazkova

Книжка 7s
TEACHING CHALLENGES IN SPORTS EDUCATION DURING THE PANDEMIC COVID-19

Evelina Savcheva, Galina Domuschieva-Rogleva

THE DIFFERENCES IN STUDENTS’ ATTITUDES ABOUT ONLINE TEACHING DURING COVID-19 PANDEMIC

Aleksić Veljković Aleksandra , Slađana Stanković , Irena Golubović-Ilić , Katarina Herodek

ONLINE EDUCATION DURING PANDEMIC, ACCORDING TO STUDENTS FROM TWO BULGARIAN UNIVERSITIES

Antoaneta Getova¹ , Eleonora Mileva² , Boryana Angelova-Igova²

Книжка 7
ПОДГОТОВКАТА НА ПЕДАГОГИЧЕСКИ КАДРИ ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНИТЕ ВЪЗПИТАТЕЛНИ ЗАВЕДЕНИЯ ПРЕЗ ПЕРИОДА 1944 – 1991 ГОДИНА

Въчева, С. (2019). Подготовката на педагогически кадри за предучилищните възпитателни заведения през периода

ПАЗАРНИ МЕХАНИЗМИ В УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ. ТЕОРЕТИКО-ПРИЛОЖНИ ВЪПРОСИ

Първанова, Й. (2020) Пазарни механизми в училищното образование. Теоретико-приложни въпроси. София: Колбис, ISBN 978-619-7284-35-5

Книжка 6
TEACHERS ATTITUDES ABOUT INTEGRATED APPROACH IN TEACHING

Emina Kopas-Vukašinović, Aleksandra Mihajlović, Olivera Cekić-Jovanović

Книжка 5
КОНЦЕПТУАЛНИ МОДЕЛИ ЗА РАЗРАБОТВАНЕ НА ПОЗНАВАТЕЛНИ ОНЛАЙН ИГРИ В ОБЛАСТТА НА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО

Детелин Лучев, Десислава Панева-Мариновa, Радослав Павлов Гита Сенка Лилия Павлова

ТАЛАНТЛИВ ПЕДАГОГ И КУЛТУРЕН ДЕЕЦ

Севда Чобанова, Любен Десев

Книжка 4
A CONTINUUM OF APPROACHES TO SCHOOL INSPECTIONS: CASES FROM EUROPE

Rossitsa Simeonova, Yonka Parvanova Martin Brown, Sarah Gardezi, Joe O’Hara, Gerry McNamara Laura del Castillo Blanco Zacharoula Kechri, Eleni Beniata

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2019 година
Книжка 9
Книжка 8
ОБРАЗОВАНИЕ НА БЪДЕЩЕТО

Наталия Витанова

Книжка 7
МОДЕЛ НА РАБОТА В ИНТЕРКУЛТУРНА СРЕДА

(Научноизследователска саморефлексия)

RISK FACTORS FOR EARLY SCHOOL LEAVING IN BULGARIA

Elena Lavrentsova, Petar Valkov

ПРИНОСИ НА ЕЛКА ПЕТРОВА ЗА БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ

(100 години от рождението на проф. д.п.н. Елка Петрова – 27.10.1919 – 21.12.2012)

НАСОКИ ЗА ПРИОБЩАВАНЕ НА МАРГИНАЛНИ СЕМЕЙНИ ОБЩНОСТИ В ОБРАЗОВАТЕЛНИТЕ ИНСТИТУЦИИ

Нунев, Й. (2019). Насоки за приобщаване на маргинални семейни общности в образователните институции. Велико Търново: Св. св. Кирил и Методий, ISBN 978-619-208-186-7

Книжка 6
ДИОФАНТОВИ УРАВНЕНИЯ И СИСТЕМИ ДИОФАНТОВИ УРАВНЕНИЯ – ТЕОРЕТИЧНИ АСПЕКТИ И МЕТОДИЧЕСКА ПРОЕКЦИЯ В НАЧАЛНИЯ ЕТАП НА ОБРАЗОВАНИЕ

Владимира Ангелова. (2018). Диофантови уравнения и системи диофантови уравнения – теоретични аспекти и методическа проекция в начален етап на образование. Пловдив: Паисий Хилендарски, ISBN 978-619-202-394-2

ЕДНА НОВА КНИГА ЗА ПЕДАГОГИЧЕСКИТЕ УМЕНИЯ НА УЧИТЕЛИТЕ

Николай Колишев. (2018). Теория на педагогическите умения на учителите. София: Захарий Стоянов, ISBN: 9789540912066

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ПРИЛОЖЕНИЕ НА ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИЯ ПОДХОД ПРИ ОБУЧЕНИЕ НА СТУДЕНТИ ПЕДАГОЗИ

(върху примера на обучение по академичната дисциплина „Съвременни аспекти на гражданското образование“ на студенти педагози)

LEARNING MATURITY

Alina G“mbuță Daniela-Carmen Berințan Marijana Mikulandra Krzysztof Kij Katja Sivka

Книжка 2
ДЕТЕТО И ПЕДАГОГИКАТА

Рашева-Мерджанова, Ян., Петкова, Ил. & Господинов, Вл. (съст.). (2018). Детето и педагогиката. София: Просвета, ISBN 978-954-01-3806-0

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

Редакционната колегия на списание „Педаго- гика“ ви честити Новата 2019 година! Пожела- ваме ви от сърце тя да бъде щастлива, успешна и благословена! През отминалата юбилейна 2018 г. публику- вахме редица стойностни материали на универ- ситетски преподаватели, учители, разнородни специалисти, работещи в сферата на образова- нието, докторанти. Отбелязани бяха поредица от тематични конференции и юбилейни празни- ци. Получихме и международно признание чрез включването на списанието

УЧЕНИЧЕСКО САМОУПРАВЛЕНИЕ

Желязкова-Тея, Т. & Банчева, М. (2018). Ученическото самоуправление. София: Аз-буки. ISBN: 978-619-7065-20-6

2018 година
Книжка 9
ПРАВАТА НА ДЕТЕТО ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА СТУДЕНТИ ПЕДАГОЗИ

Йорданка Николова, Даниела Рачева

Книжка 8
СПОДЕЛЕНО МНЕНИЕ

Николова, М. & Михалева, Б. (2018). С увереност срещу агресията и кон-

Книжка 7
РАДОСТТА ОТ ОБЩУВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК В ДЕТСТВОТО

Екатерина Софрониева, Христина Белева

НОВО ТЕОРЕТИКО-ПРАКТИЧЕСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ДЕТСКОТО ТВОРЧЕСТВО

Енгелс-Критидис, Р. (2018). Децата и творчеството. Юбилеен сборник в чест

ПРОФ. Д-Р ЕЛЕНА РУСИНОВА-БАХУДЕЙЛА

Розалина Енгелс-Критидис

Книжка 6
ПОЗИТИВНА УЧЕБНА СРЕДА

Валентина Шарланова

SENIOR CITIZENS’ EXISTENTIAL NEEDS AND EDUCATION FOR THE MEANING OF LIFE

Joanna Łukasik, Norbert Pikuła, Katarzyna Jagielska

Книжка 5
ПЛАНОМЕРНО ПСИХИЧЕСКО РАЗВИТИЕ

(По случай 115 г. от рождението на П.Я. Галперин)

ПАРАДИГМАТА СЕМИОТИКА – ЕЗИК – ДЕТЕ ПРИ 6 – 7-ГОДИШНИТЕ

Жоржетина Атанасова, Любимка Габрова

ПАРАРОДИТЕЛСКАТА ГРИЖА ВЪВ ФОКУСА НА ЕДИН СОЦИАЛНОПЕДАГОГИЧЕСКИ АНАЛИЗ

Ковачка, Ю. (2017). Социалнопедагогически проблеми при деца с парародителска грижа. Благоевград: УИ „Неофит Рилски“, 144 стр. ISBN: 9789540001340

Книжка 4
ДЕТСКИ КОНФЕРЕНЦИИ

Боряна Иванова

СТЕРЕОТИПИЗАЦИЯ НА ЕТНИЧЕСКИТЕ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ ПРИ СЪВРЕМЕННИТЕ МЛАДИ БЪЛГАРИ

Зорница Ганева. (2017). Стереотипизация на етническите взаимоотношения при съвременните млади българи. София: Елестра. ISBN 978-619-7292-03-9

Книжка 3
Книжка 2
СЪВРЕМЕННИ МЕТАМОРФОЗИ НА ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА В ДЕТСКАТА ГРУПА

Веселина Иванова, Виолета Кърцелянска-Станчева

SCHOOLS AND UNIVERSITIES AS SOCIAL INSTITUTIONS

Emilj Sulejmani Shikjerije Sulejmani

ОТНОСНО УСЕТА ЗА БРОЕНЕ

Петър Петров, Мима Трифонова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ И ПРИЯТЕЛИ,

Редакционната колегия на сп.„Педагогика“ Ви честити Новата 2018 г. Пожелаваме ви тя да бъде здрава, щедра и благословена! Тази година списанието чества своя юбилей – 90 години от неговото публикуване за първи път през 1928 г. с името „Народна просвета“. От деня на създаване до сега, то отразява актуал- ните проблеми на педагогическата наука и прак- тика и остава верен спътник на хиляди научни работници, учители, докторанти. Вярваме, че силата на творческата ни енергия ще пом

ДОБРИ ПРАКТИКИ „ПАРТНЬОРСТВО РОДИТЕЛИ – УЧИЛИЩЕ“

Мехмед Имамов, Калинка Гайтанинчева

2017 година
Книжка 9
ПЕДАГОГИЧЕСКОТО УЧЕНИЕ НА Й. ФР. ХЕРБАРТ – ИСТОРИЯ И СЪВРЕМЕННОСТ

(По повод 240 г. от неговото рождение) Невена Филипова

Книжка 8
ЧЕТЯЩИЯТ СТУДЕНТ, ЧЕТЯЩОТО ДЕТЕ – ЕДНО МАЛКО ПРОЗОРЧЕ, ЕДНА ВЕЛИЧЕСТВЕНА ГЛЕДКА

Мариана Мандева, Боряна Туцева, Габриела Николова, Цветелина Ковачева

Книжка 7
ДИДАКТИЧЕСКИ КОМПЕТЕНТНОСТИ

Нели Митева, Наталия Витанова

Илияна Кунева

Книжка 6
Книжка 5
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКО ОБУЧЕНИЕ В АКАДЕМИЧНА СРЕДА

(Научно-теоретична рефлексия) Румяна Неминска

ПРИНОС В ПСИХОЛОГИЯТА НА ТВОРЧЕСТВОТО

(120 години от рождението на Лев Семьонович Виготски) Любен Десев

ЛЕВ СEМЬОНОВИЧ ВИГОТСКИ – ПСИХОЛОГ И НА ХХI ВЕК

(по случай 120 години от рождението му)

ИСКУССТВО В ЖИЗНИ ЛЮДЕЙ

Гульнар Омарова

НОВА И ПОЛЕЗНА КНИГА

Йонка Първанова

ПРИНОСЕН ТРУД КЪМ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛНОТО УЧИЛИЩЕ

М. Мандева (2017). Методика на обучението по български език и литература – I – IV клас. Начално ограмотяване. В. Търново: УИ „Св. св. Кирил и Методий“, 120 стр.

ЕДНО ФУНДАМЕНТАЛНО ИНТЕГРАЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА РОЛЯТА НА ОБРАЗОВАНИЕТО ЗА РАЗВИТИЕТО НА НООСФЕРНИЯ ИНТЕЛЕКТ

Марга Георгиева, Сава Гроздев. (2016). Морфодинамиката за развитието на ноосферния интелект. София: Изток-Запад, ISBN 978-619-152-869-1

Книжка 4
Книжка 3
СИСТЕМАТИЧНО ВЪВЕДЕНИЕ В ОБЩАТА И ПСИХОЛОГИЧЕСКАТА СИНЕРГЕТИКА

Любен Десев (2015). Синергетика. Въведение и речник. 777 термина. София: ИК „Екопрогрес“. 464 с. ISBN 978-954-2970-37-8

Книжка 2
ПРОБЛЕМИ И ПЕРСПЕКТИВИ В РАЗВИТИЕТО НА ХУДОЖЕСТВЕНОТО ОБРАЗОВАНИЕ У НАС ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДЕТСКИЯ И НАЧАЛНИЯ УЧИТЕЛ

Теодора Власева, Даниела Гирджева-Валачева, Мария Калоферова, Найден Младенов, Илияна Шотлекова

ЗАКЪСНЯЛО ПРИЗНАНИЕ

Доц. д-р Емилия Николова

Книжка 1
ФАКТОРИ ЗА УСПЕШНО ПРИЛАГАНЕ НА СМЕСЕНО ОБУЧЕНИЕ

Стоянка Георгиева-Лазарова Лъчезар Лазаров

ЗА СТОПЛЕНИТЕ ПЪТЕКИ КЪМ ЛИТЕРАТУРНОТО ПОЗНАНИЕ

Радев, Радослав. 2015. Технология на методите в обучението по литература. Варна: Славена, 247 с., ISBN 978-619-190-041-1

2016 година
Книжка 9
ИНТЕРАКТИВНИ ТЕХНИКИ ЗА ОВЛАДЯВАНЕ НА ЧЕТЕНЕТО В МУЛТИКУЛТУРНАТА КЛАСНА СТАЯ – ПЪРВИ КЛАС

ФОРМИРАНЕ НА РЕЧЕВА КУЛТУРА, В НАЧАЛНА УЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ, (АНАЛИЗ НА АНКЕТА С УЧИТЕЛИ

Кампания

на Института за български език – БАН, и вестник „Аз-буки“

Книжка 8
Книжка 7
IBM SPSS STATISTICS ПРЕЗ ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ ПОГЛЕД НА ДОЦ. Д-Р ЗОРНИЦА ГАНЕВА

Зорница Ганева (2016). Да преоткрием статистиката с IBM SPSS Statistics. София: Елестра. 712 стр. ISBN 978-619-7292-01-5

НАЧАЛНОТО ОГРАМОТЯВАНЕ – „КЛЮЧ“ ЗА УСПЕШЕН ЖИВОТ В ПРОМЕНЯЩИЯ СЕ СВЯТ

Мариана Мандева, Диляна Гаджева (2016). Начално ограмотяване

ОТ „ЧУДНА И ДИВНА ДАСКАЛЕТИНКА“ ДО ПЕДАГОГИКА ЗА НАЦИОНАЛНО СЛУЧВАНЕ

Виолета Атанасова (2015) Петко Славейков за образованието. Шумен: Унивeрситетско издателство „Епископ Константин Преславски. 208 с. ISBN 978-619-201-051-5

Книжка 6
УЧИЛИЩЕ ЗА ЧЕТЕНЕ

Петя Георгиева

Кампания

на Института за български език – БАН, и в. „Аз Буки“

ДОШЛА ЛИ Е ИНСПЕКТОРЪТ?

Ванина Сумрова

ЩЕ ТЕ ЧАКАМ В/НА ЦЕНТЪРА

Илияна Гаравалова

ПРАВО В ДЕСЕТКАТА

Ивелина Стоянова

ПРОФ.Д.П.Н. СТОЯНКА ЖЕКОВА

Редколегия на сп. „Педагогика“

Книжка 5
Книжка 4
СИНЕРГЕТИКА – НОВО НАУЧНО ПОЗНАНИЕ

(Синергетика – въведение и речник, София: ИК Екопрогрес, 2015 г.)

Книжка 3
Книжка 2
НОВА ДИНАМИЧНА МОДИФИКАЦИЯ В ГРАНИЦИТЕ НА „АЗ-КОНЦЕПЦИЯТА“ НА МАТЕМАТИЧЕСКОТО МОДЕЛИРАНЕ

Марга Георгиева & Сава Гроздев. (2015). Морфодинамиката за развитието на ноосферния интелект, София: Марга Георгиева. 323 стр. ISBN 9786199052204

Книжка 1
IN MEMORIAM

На 10.12.2015 г. ни напусна нашият колега и приятел проф. д-р Иван Пет ков Иванов. Той беше уважаван учен и експерт в областта на педагогическите науки – автор на 10 монографии, 8 учебника, 10 учебни помагала, 6 студии и над 100 статии в специализирани периодич- ни издания и научни сборници; участник в 28 между- народни и национални проекта; председател и член на експертни групи към НАОА, член на редакционната ко- легия на сп. „Педагогика“. Проф. д-р Иван Иванов беше уважаван и оби

2015 година
Книжка 9
Книжка 8
РУСЕНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ

Златоживка Здравкова

Книжка 7
ДИСКУСИЯТА В УРОКА ПО ЛИТЕРАТУРА

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 6
УЧИТЕЛЯТ ПРАВИ УЧИЛИЩЕТО

ЕЗИКОВАТА ГРАМОТНОСТ НА МАЛКИЯ УЧЕНИК – „КЛЮЧ“ ЗА ОТГОВОРЕН И УСПЕШЕН ЖИВОТ В ПРОМЕНЯЩИЯ СЕ СВЯТ

ГОТОВНОСТ ЗА ОГРАМОТЯВАНЕ

Екатерина Чернева

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ МЕЖДУ ИСТОРИЯ, АКАДЕМИЗЪМ И РЕАЛНИ ПРАКТИКИ В СОЦИАЛНОПЕДАГОГИЧЕСКАТА ДЕЙНОСТ

Академични полета на социалната педагогика, съставител: проф. д.п.н. Клавдия Сапунджиева, научна редакция: проф. дпн Клавдия Сапунджиева, проф. д-р Нели Бояджиева, гл. ас. д-р Марина Пиронкова,

НОВА КНИГА

Клавдия Сапунджиева

Книжка 2
ПРОБЛЕМИ НА СОЦИАЛНАТА АДАПТАЦИЯ НА ПЪТУВАЩИ УЧЕНИЦИ ОТ МАЛКИ НАСЕЛЕНИ МЕСТА1)

Траян Попкочев, Бонка Гергинова, Тереза Карамангалова

Турнир по канадска борба [Arm Wrestling Competition] / Д. Евтимова,

Д. Евтимова, Е. Павлова, И. Радославова и Б. Иванов

Книжка 1
ORGANIZATIONAL CULTURE: THEORY AND REALITY

Inna Leonidovna Fedotenko

ОТЗИВ ЗА КНИГАТА „ОБРАЗОВАТЕЛЕН ДИЗАЙН (КОНЦЕПТУАЛНИ ОСНОВАНИЯ И ПРАКТИЧЕСКИ РЕШЕНИЯ)“

Димова, Д. (2013). Образователен дизайн (концептуални основания

2014 година
Книжка 9
„СОФИЯ – УЧЕЩ СЕ ГРАД“ – МОБИЛЕН СЕМИНАР В ПОДКРЕПА НА НЕФОРМАЛНОТО УЧЕНЕ И ОБРАЗОВАНИЕ В ОБЩНОСТТА

ПЕТЪР ДЪНОВ (БЕИНСÀ ДУНÒ Е И БЕЛЕЖИТ, ПЕДАГОГИЧЕСКИ МИСЛИТЕЛ-ХУМАНИСТ, (ПО ПОВОД НА 0-ГОДИШНИНАТА ОТ РОЖДЕНИЕТО, И 70 ГОДИНИ ОТ КОНЧИНАТА МУ

НА УЧИЛИЩЕ – С УСМИВКА!

Снежана Якимова

НА УЧИЛИЩЕ – С УСМИВКА!

Снежана Якимова

УЧИТЕЛЯТ – ЕТАЛОН ЗА ФОРМИРАНЕ НА ДЕТСКАТА ЛИЧНОСТ

Катя Коруджийска, Янка Маринкова

Книжка 8
Книжка 7
ЗАЕДНО МОЖЕМ ПОВЕЧЕ

Диана Смиленова

Книжка 6
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 5
ВЪЗГЛЕДИТЕ НА ЖАН-ЖАК РУСО И ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ ЗА ВЪЗПИТАНИЕТО

Посвещава се на 180-ата годишнина от рождението на Любен Каравелов (1834 – 1879) Виолета Атанасова

LE PROJET PÉDAGOGIQUE, SOURCE DE MOTIVATION DANS L’ENSEIGNEMENT ET L’APPRENTISSAGE DU FLE

THE EDUCATIONAL PROJECT, MEANS OF MOTIVATION IN TEACHING AND LEARNING FLE

LA PÉDAGOGIE DU PROJET ET LA MOTIVATION DES ÉLÈVES POUR L’APPRENTISSAGE DU FRANÇAIS

PROJECT PEDAGOGY AND PUPILS’ MOTIVATION IN LEARNING FRENCH

Книжка 4
КАЖДЫЙ ДЛЯ МЕНЯ УЧИТЕЛЬ

Ш.А.Амонашвили

Книжка 3
АНТОАНЕТА ЙОВЧЕВА (1952 – 2014)

След трудна борба с тежката болест ни напусна един добър и мил човек, една светла личност – Анто- анета Йовчева, нашата обичана колежка Тони. Нейните колеги и приятели, многобройните автори и сътрудници на сп. „Начално образование“ и на сп. „Педагогика“ ще запазят завинаги спомена за нейната приветлива усмивка, за нейната отзивчивост и преда- ност към работата, за нейната широка култура и стре- меж към познание, към развитие. Родена на 20 март 1952 г. в София в интелигентно се- мей

Книжка 2
ПОСТМОДЕРНИЗЪМ И ВЪЗПИТАНИЕ

Клавдия Сапунджиева

ДЕТСКИ УНИВЕРСИТЕТИ

Боряна Иванова

ПРОФ. Д-Р ЕЛКА ПЕТРОВА

Има личности, в сиянието на които се оглеж- дат цяла плеада последователи, възпитаници, колеги; има личности, без които животът става по беден, дните по-еднообразни, защото в сър- цето остава празно място. Такава личност е професор, доктор на педа- гогическите науки Елка Петрова – най–големият ерудит в областта на предучилищното възпита - ние, учен с международно значение. Дълги години ще свеждаме глави пред нейна- та обаятелна личност, с искрена признателност ще си спомняме свидните

МЕЖДУНАРОДНЫЙ ЦЕНТР ГУМАННОЙ ПЕДАГОГИКИ

Международният център „Хуманна педагогика“ организира XIII педаго- гически четения в периода 20 – 23.03.2014 г. в гр.Тбилиси, Грузия. Форумът се организира със съдействието на грузинското правителство. „Учителят“ е темата, която ще обедини участниците: учители, експерти, родители, универ- ситетски преподаватели, представители на педагогическата общност от мно- го страни, за да се осъществи дискусия за мисията на съвременния учител в съвременния образователен контекст. Ръководството на

Книжка 1
ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА МОБИЛНОТО ОБУЧЕНИЕ

Стоянка Георгиева-Лазарова Лъчезар Лазаров

2013 година
Книжка 9
УЧИТЕЛИ ВЪЗРОЖДЕНЦИ В ТЪРНОВО

Венка Кутева-Цветкова

Книжка 8
ДИМИТЪР ДОНЧЕВ – С ВЪЗХИТА ЗА БЪЛГАРСКИЯ УЧИТЕЛ

100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ДИМИТЪР ЕВСТАТИЕВ ДОНЧЕВ (5.10.1913 – 15.02.1997)

Книжка 7
„СЛЪНЦЕТО“ НА ВЪЗПИТАТЕЛНАТА СИСТЕМА В ТВУ – РАКИТОВО

85 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА АНГЕЛ УЗУНОВ (1928 – 1999)

ЦЕННОСТИ И ДУХОВНО-НРАВСТВЕНО РАЗВИТИЕ НА МАЛКИЯ УЧЕНИК

Марияна Ешкенази, Гергана Фиданова, Марияна Вишева, Цветанка Годжилова

МАЛКИЯТ УЧЕНИК ЧЕТЕ

Марияна Механджиева Венета Велева

С БАБА И ДЯДО В КЛАС

Цветелин Горанов, Таня Илиева, Цветанка Берова, Нели Иванова, Борка Бончева

РОД РОДА НЕ ХРАНИ, НО ТЕЖКО МУ, КОЙТО ГО НЯМА!

Диляна Вачкова Евелина Димитрова

ДА ПОМОГНЕМ НА ДЕЦАТА ДА ОТВОРЯТ СЪРЦАТА СИ

Иванка Дебелушина Нина Маврикова

ДОБРОТО Е У ВСЕКИ

Мария Наскова

ОТЛИЧЕН ПЕДАГОГ, ПСИХОЛОГ И ПСИХОТЕРАПЕВТ

ДОЦ. СВЕТОСЛАВ СТАМЕНОВ (1939 – 2013)

Книжка 6
ТЕОРЕТИКО-ПРИЛОЖНИ ПРОБЛЕМИ НА КОНСТРУИРАНЕТО НА ТЕСТ ЗА НАЦИОНАЛНО ВЪНШНО ОЦЕНЯВАНЕ ПО „ЧОВЕКЪТ И ОБЩЕСТВОТО“ ЗА 4. КЛАС (2013)

Ваня Петрова, Цонка Каснакова, Мариан Делчев Жана Минчева Радостина Стоянова, Рада Димитрова Мария Темникова

MEDIA IN PRESCHOOL AGE OF CHILD’S LIFE

Sonja Petrovska Jadranka Bocvarova

Книжка 5
ШАЛВА АЛЕКСАНДРОВИЧ АМОНАШВИЛИ – УЧИТЕЛ ОТ БЪДЕЩЕТО

В сложното битие на науката и метамор- фозите на социалната реалност, неотменими и общовалидни остават само най-стойностни- те постижения и безспорни истини, които не само маркират и остойностяват територията на човешко познание, но извисяват самия чо- век, поддържат неговата вяра в доброто, под- хранват чувството му за собствена значимост, укрепват неговия дух. Приемайки извечните послания на класи- ческата философско-педагогическа мъдрост и дълбоко обвързан с педагогическата р

МАНИФЕСТ ГУМАННОЙ ПЕДАГОГИКИ

Преамбула 25 лет тому назад группа учителей новаторов провозгласила манифест „Пе- дагогика сотрудничества“ (Переделкино, 1986 год). В последующие годы были опубликованы отчеты встреч учителей новаторов, в которых рассматри- вались разные аспекты педагогики сотрудничества: „Демократизация лично- сти“ (Цинандали, Телавский район, Грузия, 1987 год), „Методика обновления“ (Москва, 1988 год), „Войдем в новую школу“ (Краснодарский край, 1988 год). Идеи педагогики сотрудничества воодушевленно

ПОРТФОЛИОТО НА УЧЕНИКА КАТО ПРОЦЕС НА САМОПОЗНАНИЕ

Радка Топалска Емилия Вълкова, Албена Атанасова

ДОПИРНИ СВЕТОВЕ

Албена Димитрова Стилияна Гронева

ПРЕДИ ГОДИНА И СЕГА

Веселка Аршинкова

Книжка 4
СВЕЩЕНИК ГЕОРГИ МАРИНОВ ПОЛУГАНОВ – ОСНОВАТЕЛЯТ НА УЧИЛИЩЕТО И ПЪРВИЯТ УЧИТЕЛ В ПОЛИКРАЙЩЕ

Георги Георгиев Трифонка Попниколова Марияна Георгиева–Гроссе

ЕВРОПЕЙСКИ ПРИКАЗКИ

Светла Попова

Книжка 3
ДА ОПАЗИМ ДЕТСКОТО ЗДРАВЕ!

Мая Топалова, Симона Пейчева

КАК ДА ОТГЛЕДАМЕ МАЛЪК ПРИРОДОЛЮБИТЕЛ?

Мадлена Николова Ани Цветкова

Книжка 2
Книжка 1
ИЗКУСТВОТО ЗА ПРЕВЕНЦИЯ НА АГРЕСИВНОТО ПОВЕДЕНИЕ НА ДЕЦАТА

Евгения Миланова Виолета Николова Величка Радева

ПРИЯТЕЛСТВОТО В ЖИВОТА НА ДЕТЕТО

Даниела Димитрова Красимира Василева

ПРЕДАЙ НАТАТЪК

Вилдан Мехмедова

ЗАЕДНО ДА БЪДЕМ ДОБРИ

(ПЕДАГОГИЧЕСКА СИТУАЦИЯ В ПОДГОТВИТЕЛНА ГРУПА)

ПРОФ. ДПН EЛКА ПЕТРОВА EДНА НЕЗАЛИЧИМА СЛЕДА В БЪЛГАРСКОТО ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБРАЗОВАНИЕ (1919 – 2012)

Почина проф. дпн Елка Петрова (20.ХІІ.2012 г.) – на- шата любима учителка по изкуството да се живее пъл- ноценно и професионално, създателката на науката за предучилищното възпитание на българските деца, пре- красната жена и велика майка, Неповторима, единствена, съвършена – това е нашата Елка: Примерът за всички нас – хилядите нейни студенти и последователи ! Елка Петрова винаги е първа, винаги е оригинална и авангардна; през 1950–1952 г. поставя началото на Висшия мето

2012 година
Книжка 9
ПЕДАГОГЪТ – РИЦАР НА ДЕТСТВОТО

Януш Корчак бе написал, че животът на великите хора е като легендите: труден, но красив. И се оказва пророчески прав, сякаш е писал за себе си! Наследник на семейство с богата духовна култура и традиции, останал отрано без баща, той не просто се справя с несгодите на сирачеството, но развива у себе си три могъщи извора на живот: любов към свободата и справедливостта, страст към знанието и творчеството, отдаденост на децата и тяхното щастие. Лекарят Корчак лекува децата и душите им. Безплатн

ЯНУШ КОРЧАК – ВЕЛИК ХУМАНИСТ И ПЕДАГОГ

„Със сила и мощ поведох своя живот, който беше привидно неподреден, самотен и чужд. За син избрах идеята да служа на детето и неговото дело. Привидно загубих.“ Бе лекар, писател, мислител. Бе философ, учен, моралист. Издател. Възпи- тател и педагог. Бе герой. Бе скромен. Във всяка от тези области той има изключителни постижения. В течение на по- вече от четиридесет години работи като педагог и писател. Четиридесет години безкористно служене на слабите и беззащитните. Създава съвременна кон

ЕВОЛЮЦИЯ НА ПРАВАТА НА ДЕТЕТО

„Детето има право на сериозно отношение към проблемите му, на справедливото им решаване.“

THE KORCZAK’S RIGHT TO SOCIAL PARTICIPATION OF CHILDREN THE CITIZENSHIP OF CHILDREN

A speech by Marek Michalak, the Ombudsman for Children, given during the seminar„The Polish-Israeli pioneer in the fi eld of human rights, Janusz Korczak (1879–1942) and today’s Convention on Children’s Rights as the part of the international law“, Geneva, the 6 of June 2009

ЗА ДЕТЕТО, ДЕТСТВОТО ИЛИ НАУКА ЗА НЕГО?

В памет на Януш Корчак – по повод 70 г. от неговата смърт и 100 г. от създаването на „Дом за сираци“ във Варшава Албена Чавдарова

Книжка 8
CHANGES IN UNIVERSITY TEACHING – THE ROAD FROM KNOWLEDGE TO COMPETENCIES

Slađana Anđelković Zorica Stanisavljević Petrović

ДОСТОЕН ЖИВОТ, ОТДАДЕН НА ПРОСВЕЩЕНИЕТО… ПРОФ. СТОЙКА ЗДРАВКОВА – ЕДИН СЪВРЕМЕНЕН БУДИТЕЛ НА 70 ГОДИНИ

Неуморна и взискателна! Енергична и всеотдай- на! Работохолик и перфекционист! Това е проф. д-р Стойка Здравкова! Не е за вярване, че в началото на ноември 2012 година навърши 70 години. И не е слу- чайно това, че тази светла дата е непосредствено бли- зо до Деня на будителите. А това, че проф . Здравкова е съвременен български будител, е толкова безспорно и видимо! 70–годишнината ù е един чудесен повод ретрос- пективно да си припомним и проследим най-значи-

Книжка 7
ОЧАКВАНА И ПОЛЕЗНА

Емилия Василева

Книжка 6
Книжка 5
ЦЕННО ПОМАГАЛО ЗА ПСИХОЛОЗИ И ПЕДАГОЗИ (Надежден инструмент за диагностициране смисъла на живота)

Любен Десев Минчев, Борис. Тест на Дж. Крумбъг и Л. Махолик за смисъл в живота. Българска версия. Варна, ВСУ „Черноризец Храбър“,

ГЕОРГИ MАВРОВ ЖИВОТ, ОТДАДЕН НА НАУКАТА И ОБРАЗОВАНИЕТО

Така най-общо, но и най-точно можем да охарак- теризираме дейността на ст. н. с. д-р Георги Петков Мавров. Той ни напусна неочаквано в края на април т.г. И до последния си ден не преставаше да се вълнува от проблемите на образованието. Споделяше инте- ресни мисли относно предстоящото приемане на За- кона за образованието. Пестелив на думи, но щедър на дела – това ясно проличава от неговата богата би- ография.

Книжка 4
ОЩЕ ЕДНА ИДЕЯ

Галина Стоянова

Книжка 3
С ИНОВАТИВЕН ПОГЛЕД КЪМ ЛИЧНОСТТА НА ДЕТЕТО

Маргарита Абрашева Любимка Габрова

БИЗНЕС ОБУЧЕНИЕ В ДЕТСКАТА ГРАДИНА

Красимира Костова Петя Драгоданова

ДЕТСКАТА БЕЗОПАСНОСТ

Любимка Габрова

БАБА ПРИКАЗКИ РАЗКАЗВА... (МИКС ОТ ПРИКАЗКИ)

Кева Захариева, Мария Мичева

Книжка 2
ДЕТЕ ПЪТУВА В АВТОМОБИЛА

Красимира Михайлова

ПРОТИВОПОСТАВЯНЕ

Пюрвя Ердниев, Б. Ердниев

ЗДРАВКА НОВАКОВА – ПРЕПОДАВАТЕЛ И ТВОРЕЦ

Седемдесетгодишният юбилей е вълнуващ повод да проследим трудния, богат и съдържателен професионално-творчески път на доц. д-р Здравка Новакова, да под- чертаем нейната важна роля за утвърждаване на дидактика на математиката като

IN MEMORIAM Иван Марев

Напусна ни проф. Иван Марев – философ, педагог, демократ, родолюбец. В далечната 1975 г., зареден с енергия, пълен с идеи, той създаде в Техническия

Книжка 1
ДЕЛЕГИРАНЕ НА ПРАВА ЧРЕЗ КОМИСИИТЕ В ДЕТСКАТА ГРАДИНА

Маргарита Абрашева Политиката, наречена управление на качеството, не е самоцел, нито поредна обра- зователна „мода“. Тя е практически необходима за поддържане от директора на учеб- ното заведение на един привлекателен образ в условията на конкуренция на пазара на учебни заведения. Това се отнася най-вече за детските градини. Политиката на упра- вление на качеството съдържа недостатъчно използван ресурс, включително за спечел- ване и запазване доверието на потребителя – родителите на децата,

ИНОВАЦИОННИ И ИНТЕРАКТИВНИ МЕТОДИ В КВАЛИФИКАЦИОННАТА ДЕЙНОСТ НА ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ КОЛЕКТИВ

Стоилка Ташева, Севда Лукайчева Развиващото се с динамични темпове общество в днешно време налага необ- ходимостта от иновационни промени в областта на образованието. И в предучи- лищната педагогика все по-често се търсят алтернативни педагогически техноло- гии както за възпитанието и обучението на децата, така и при провеждането на квалификационната дейност на самите педагози. Използването на интерактивните методи дава възможност да се възлагат за- дачи, които предполагат съвместна работа,

ТОВА ТРЯБВА ДА ГО ЗНАЕ ВСЯКО ДЕТЕ

Татяна Атанасова, Иванка Пампова

НА УЛИЦАТА Е ОПАСНО

Таня Янчева, Зоя Кацарова