Педагогика
Вход / Регистрация

2019/9, стр. 1288 - 1304

ЧУВСТВОТО ЗА ПРИНАДЛЕЖНОСТ КЪМ РОДИНАТА КАТО АСПЕКТ ОТ НАЦИОНАЛНАТА ИДЕНТИЧНОСТ НА УЧЕНИЦИТЕ ОТ НАЧАЛНОТО УЧИЛИЩЕ

Резюме:

Ключови думи:

Подвластна на промените в съвремието ни, училищната институция придобива характеристиките на сложна и динамична социокултурна организация, която е насочена към пълноценното изграждане на учениците съобразно техния интелектуален потенциал, личностните им особености и познавателни потребности. Същевременно в периоди на ценностна криза педагогическата практика се изправя пред редица предизвикателства. Търсят се решения на актуални въпроси, свързани с изграждането на ценностни опори, които да са в основата на пълноценното нравствено израстване на личността, като формирането на балансирана национална идентичност, национална гордост, патриотизъм и т. н.

Ключова дума в съвременните общества, „идентичността“ е същевременно фокус на многобройни изследвания от различни теоретични позиции в социалните науки. Ако в предходните исторически времена на относително стабилни социални структури и бавни обществени промени идентичността е най-често приписвана на хората, а не избирана или определяна от тях самите, в съвременната епоха на „втечнена модерност“ и „ускоряване на времевите структури на обществата“ (Roza, 2015) устойчивите ориентири намаляват, а идентичността – индивидуална и групова, става все по-проблематична. Бързи и непрекъснати промени настъпват както в групите и мрежите, в които идентичностите се изграждат и формират, така и в самите социални структури и практики (Howard, 2000: 367).

Теоретиците на социалната идентичност Tajfel & Turner я разглеждат като феномен, който е резултат от процесите на междугрупово сравнение и социална категоризация. Социалната идентичност се определя като част от Аз-концепцията на индивида, който осъзнава както принадлежността си към дадена социална група, така и значимостта и ценността от тази принадлежност. В същото време, социалната идентичност е свързана със социални позиции, съществуващи извън нея, но които могат (потенциално) да бъдат интернализирани. Тя се характеризира с множественост (броят на социални идентичности на всеки индивид зависи от броя групи, към които смята, че принадлежи – полова, етническа, национална, религиозна и т.н.) и динамичност (променя се под влияние на фактори от социалната среда).

Идеята, че националната идентичност (като една от формите на социална идентичност) е основна при изграждане на Аз-концепцията на съвременната личност, се споделя от редица социални изследователи. Тя се дефинира като субективното чувство на принадлежност и привързаност към дадена нация или държава и относителната важност, която личността ѝ приписва в съпоставка с други нации и държави (Ganeva, 2010: 60). Националната идентичност, наред с етническата, половата и др., се определя като една от т.нар. предрешени или предопределени идентичности, които човек не избира, а ги получава като социална характеристика от родителите си, но може да избира какво значение да им отдава.

Нациите/националните държави в съвремието ни в голямата си част са мултиетнически и мултинационални. Част от разграниченията, които се правят между нация и етническа общност, се отнасят до характера на връзката с родната земя и до типа култура. Ако членовете на дадена нация живеят в историческата си родина, връзките на етническите общности със земята на предците им често са единствено емоционални и символни. За разлика от нацията етническите общности обикновено нямат масова обществена култура и общоприета национална история (Smit, 2000). От гледна точка на теорията за социалната идентичност, етническата идентичност също се дефинира чрез принадлежността към определена етническа общност, ценността, която се придава на тази принадлежност, и влиянието ѝ върху мисленето, чувствата и поведението на личността. Етническата и националната идентичност се разглеждат като колективни идентичности, които могат да бъдат конкурентни или съвместими и да изменят степента на своята важност и проявление при отделните индивиди в отговор на дадена ситуация и времеви обстоятелства (Bakracheva & Mizova, 2015: 50). Дж. Фини дефинира три ключови и взаимосвързани елемента на етническата (националната) идентичност: самоопределение (като член на дадена група), чувство за принадлежност (към групата) и нагласи (към собствената и други групи, различни от нея) (Phinney, 1992).

Националната идентичност се разглежда като сложен и комплексен психосоциален конструкт, който съдържа множество когнитивни и афективни компоненти (Smit, 2000). Към когнитивното равнище се отнасят знанията за: собствената нация, общия произход и близост между нейните членове, географското местоположение на страната, общото историческо минало, националните символи, национални герои, исторически паметници и др. Афективните аспекти на националната идентичност включват субективното усещане за принадлежност към националната група; стойността, която личността ѝ придава; привързаността към Родината, културата и националната територия; чувството за принадлежност към националната общност; чувство към сънародниците и социални емоции, като национална гордост, срам, вина и др.

Независимо от ролята, която има за изграждането на Аз-концепцията (по принцип), националната идентичност невинаги е най-значима за отделната личност. Социалните процеси и тенденции често могат да повлияят в различни посоки върху националното самоопределение, защото значението, което му се придава, в голяма степен зависи от социалната среда, в която то се развива и проявява.

Изграждането на националната идентичност като сложна система от знания, вярвания и чувства е продължителен процес, който започва през детството, продължава през юношеството и се запазва през целия житейски път (Ganeva, 2009: 70). Изследванията на националната идентичност във възрастов план показват, че тя се формира като резултат от съвместното влияние на познавателното съзряване на детето и социалната среда, в която то израства и се развива. От тази гледна точка, развитието на националната идентичност може да се разглежда като аспект от личностното и когнитивното развитие на детето. Именно когнитивното развитие в средното детство създава предпоставки за формирането на национална идентичност – детето започва да разбира абстрактни понятия като родина, отечество, любов към родината и т.н. (Baychinska, 2011: 198). В детството се наблюдава и последователност при изграждането на националната идентичност, която „отразява подреждането на социално-териториалните общности в термините на непосредствена близост, размер и степен на абстрактност: локална, етническа, национална, европейска“ (Bakracheva & Mizova, 2015: 51). С нарастването на възрастта се увеличава и значението, което децата придават на националната идентичност за сметка на локалната и етническата.

Според изследователите националната идентичност възниква, възпроизвежда се и се затвърждава както чрез многообразни институционални практики, така и в хода на ежедневните действия и взаимоотношения между хората и се надгражда над етническата. Формирането на националната/етническата идентичност при децата основно се осъществява чрез процесите на първична и вторична социализация (Berger & Luckman, 1996), респективно възпитанието и обучението. В хода на тези процеси чрез влиянието на семейството, училището (с всички негови елементи, но особено чрез учителите и специално подбраното учебно съдържание) и останалите влиятелни за детето фактори „националната принадлежност се трансформира в идентификационна характеристика на индивида, като отразява определен аспект от неговата колективна идентичност“ (Baychinska, 2011: 193).

Проблемите, свързани с кризата в духовността и морала (не само) на младите хора, които се отразяват върху формирането и преживяването на националната идентичност, са съществена част от предпоставките, мотивиращи необходимостта от изследване на нейното оформяне и в по-ранни възрастови периоди. В педагогическата практика в началното училище се пресичат вече формирани елементи на идентичност в детството с преднамерените и непреднамерените влияния на новата социална среда. Неизбежно възникват въпроси относно характера и динамичните проявления на различните стари и новосформиращи се елементи на национална идентичност. В настоящата статия се представят резултатите от проведено качествено емпирично изследване в края на началното училище (IV клас) на чувството за принадлежност на децата към родината като аспект от националната им идентичност. Предмет на изследването е вторият аспект от трикомпонентната структура на националната идентичност (Phinney, 1992).

Емпирично изследване: инструментариум, съдържание, терен

Целта на емпиричното изследване – диагностициране на чувството на принадлежност към родината при ученици от началното училище – е реализирана с изследователски инструментариум, при чието изработване са взети предвид както спецификата на изследвания феномен (с преобладаващи афективни компоненти), така и характеристиките на възрастовия период, в който се намира изследваната група ученици. Това определя и избора на качествени методи за осъществяване на емпиричното изследване.

Съдържателното оформление на инструментариума почива на няколко съображения. Доколкото изследването на „чувството за принадлежност“ не би било възможно преди установяването на наличие или отсъствие на принадлежност, в конкретния случай – принадлежността на учениците към национална (или етническа) група, още в началото се поставят въпроси за диагностициране на първия аспект на националната идентичност – самоопределение като член на дадена национална (етническа) група (Phinney, 1992). За тази цел е използвана съкратена версия на теста „Кой съм Аз?“ (Minchev & Stefanova, 2000: 261), чрез който се събира информация за идентификациите на Аза. В проведеното изследване обаче не се цели проучване на Аз-концепцията на децата; интересува ни само и единствено дали и доколко в самоописанията на децата присъства идентификация чрез национална/етническа принадлежност1).

Имайки предвид резултати от предишни изследвания (Minchev & Stefanova, 2000: 261), според които националната идентичност не присъства с особена честота в детските самоописания, изследователското намерение за постигане на по-пълна представа за националното самоопределение на учениците е осъществено посредством въпрос, адаптиран по Ганева (2009). Адаптацията се изразява в следния прийом. За разлика от формулировката на въпроса при З. Ганева в проведеното изследване респондентите не са насочвани чрез предварително предложен списък от определения, от който да избират, а са оставени сами да формулират отговорите си.

Чрез описаните два въпроса за самоопределение по отношение на националната идентичност като един от аспектите на осъзнаването на Аза в средното детство обаче не може да се получи информация за чувствата, които националната принадлежност провокира у децата, и техните особености. С тази задача са натоварени следващите въпроси от инструментариума, чиято познавателна функция е да диагностицират чувството на принадлежност към Родината и неговите особености. Чрез използването на свободни асоциации и незавършени изречения се цели да се „улови“ разбирането на децата за понятието „родина“, връзката им с Родината, отношението им към нея и да се идентифицират факторите, влияещи върху чувството за принадлежност. Включен е и въпрос за ценностни нагласи и предпочитания (Nikolaeva, 2000: 153).

Доколкото ролята на училищната институция в периода „средно детство“ е силна, а стереотипността и шаблонизацията при писмените отговори – често срещано явление, за преодоляване на тези явления е въведен и графичен метод – оцветяване на картата на България като средство за спонтанно изразяване на емоции.

Емпиричното изследване е проведено през м. май 2019 г. с ученици от четвърти клас, които са в края на възрастовия период „средно детство“, в София и Пазарджик. Подборът на класовете е осъществен в съответствие с изследователските намерения за съпоставка на чувството за принадлежност към Родината на деца от две етнически групи – българи и роми, обучавани в различен урбанистичен, социогеографски и институционален контекст. Четирите класа имат различен етнически състав – в единия от класовете се обучават само деца от български етнос, във втория само деца от ромски етнос, а в останалите два класа децата са от ромски и български етнос (с преобладаващ брой на българчетата и в двата класа). В изследването участваха 84 ученици, разпределени поравно (по случайност) по пол – 42 момичета и 42 момчета. По информация от учителите 33 от участвалите деца са роми. Средната възраст на учениците е 10,5 г. Проучването е направено с индивидуална писмена анкета в час в рамките на 35 – 40 минути.

Резултати от изследването: описание и анализ

Самопознанието е продължителен и сложен процес и това се наблюдава и при четвъртокласниците, участващи в изследването. Само две трети от учениците (52) са дали по 10 отговора на въпроса „Кой съм Аз?“ (определения максимален брой), останалите са се затруднили да се опишат по 10 различни начина2). Установеното от предишни научни изследвания и публикации отношение, че с нарастването на възрастта в самоописанията на децата намалява относителното значение на категории като външност, полова, национална, семейна идентичност и др. (Minchev & Stefanova, 2000: 256), не се потвърди изцяло при изследваната група ученици. По отношение на националната идентичност получените данни до известна степен опровергават тази констатация, защото националната идентичност, като компонент на Аз-концепцията, се оказва от значение за почти половината от участващите в изследването деца (39), дали отговор „Аз съм българин/ка, българско дете“. Почти всички ученици (38), включили в описанията си националност/етнос, се идентифицират като българи, приблизително поравно момичета (20) и момчета (18). Само едно момиче (от Пазарджик) се определя като туркиня. Сред децата има и един „европеец“ – дете от Пазарджик от ромски произход, което в своите идентификации е включило и европейска идентичност, без да посочи национална. Локалната идентичност е от значение само за три деца, които са посочили от кой град са. Този резултат подкрепя данни от други изследвания, че с увеличаване на възрастта в периода „средно детство“ нараства значението на по-абстрактната национална идентичност в сравнение с по-конкретната локална идентичност (Ganeva, 2009: 125). Интересна особеност при отговорите на този въпрос е, че националността е посочена преди всичко от децата от гр. Пазарджик – 33, докато от училището в София с националната си принадлежност са се самоопределили само 6 деца. По всяка вероятност това се дължи на специфични ситуативни фактори от социалния контекст, в който живеят децата. Още по-любопитно е, че децата от класа, в който се обучават само българи, почти всички ученици (21 от общо 24) се позовават на националността като самоидентифициращ признак.

Неизбежно възниква въпросът на какво се дължи това масово самоописание чрез националността, което по мнение на изследователи не е типично за възрастта? Въз основа на използвания метод при липса на дълбочинни интервюта всяко обяснение би било непълно, но със сигурност този резултат не се дължи на етнически различия. Децата в класа са от един и същи етнос и това предполага, че не би трябвало да съществува разграничаване, противопоставяне или желание за самоотграничаване чрез етническа принадлежност. Тук навлизаме в сферата на предположенията, но вероятна причина за този резултат може да се търси по посока на засиленото влияние на фактори от социалния контекст – възможно е роля да играе спецификата на етническите взаимоотношения в града, която чрез семейното влияние да рефлектира върху децата, но същевременно не би могло да се изключи и засилено социализиращо и възпитателно влияние на училищната институция по посока на патриотичното възпитание, както и съвместно влияние на двата фактора.

За важността, която придават на националната си принадлежност посочилите я ученици, говори мястото, на което я поставят в своите самоописания. При почти половината от тях (16) националната принадлежност е на 1-ва, 2-ра и 3-та позиция в отговорите им, а при останалите е в средата на списъците им. Десет деца, поставили я на 1-ва и 2-ра позиция, са от посочения по-горе клас.

Други два резултата, получени при теста „Кой сам Аз?“, демонстрират както силата, така и спецификата на влиянието на социалния контекст, в който растат децата и където се развиват и формират техните идентичности. За половината ученици (11) от класа, в който децата са от ромски етнос (и само за тях, нито едно друго дете не е описало себе си чрез религиозна принадлежност), от значение е и тяхната религиозна идентичност – 4 деца са се описали като мюсюлмани (2 момичета и 2 момчета) и 7 са посочили, че са християни (2 момичета и 5 момчета). Очевидно за непосредствената общност, в която живеят, ролята и значението на религията са силни, което превръща религиозната принадлежност в значим компонент от Аз-концепцията на децата. Другият специфичен резултат, отново само при децата от този клас, се отнася до самоидентификацията им чрез конкретната принадлежност към „класа на госпожа…“ (5) и към училището, в което се обучават: „уча в училище…“ (малко повече от половината деца – 12), точно колкото са се идентифицирали и чрез национална/етническа принадлежност), а не просто чрез социалната роля „ученик (от IV клас)“. Как биха могли да се интерпретират тези, в известен смисъл, неочаквани данни? Вероятно е те да говорят за особено важната роля на „значимия друг“ за тези деца, както и за приобщаващо и ценено от децата отношение на учителя и училището. Във всички случаи, този резултат може да се разглежда като индиректна висока позитивна оценка за дейността на училището и учителката.

Както вече бе отбелязано, при изследването на Аз-концепцията чрез този метод не е възможно да се получи точна и пълна представа за националното/ етническото самоопределение на четвъртокласниците. Поради това основание в инструментариума е включен още един въпрос, позволяващ да се получи допълнителна информация за самоопределението към национална група на изследваните ученици. Въз основа на отговорите на този въпрос може с определена категоричност да се твърди, че четири пети от децата (72), включени в изследваната група, независимо от етноса се самоопределят като българи („Аз съм българин/ка“, „Аз съм от България“), т.е. може да се говори за формирана национална принадлежност. Само около една пета от тях (10) дават отговори, които не кореспондират с националната идентичност, а акцентират върху други самоидентификации и варират между „Аз съм дете, от София съм, говоря на друг език, ще кажа името си“ до „Аз съм на екскурзия“. Същевременно при детайлно вглеждане в самоописанията на тези ученици пет от тях се идентифицират като българи. Това означава, че общо 77 деца (91% от изследваната група) се самоопределят категорично чрез принадлежност към национална група. Резултатите от проведеното изследване (макар непредставително, само за посочената група изследвани ученици) потвърждават изводите от други научни изследвания, че в края на средното детство голяма част от децата са формирали своята национална принадлежност и се самоопределят чрез нея (Ganeva, 2009).

Самоопределението към национална/етническа група е преди всичко израз на когнитивния аспект на идентичността („Знам откъде съм и какъв/а съм по националност“), но същевременно не носи информация за това как участващите в изследването четвъртокласници преживяват тази принадлежност. Проучването на афективния аспект на националната принадлежност – чувството за принадлежност към родината, бе осъществено чрез останалите въпроси от инструментариума.

Чрез метода на свободните асоциации се очертава достатъчно добре диапазонът на чувства и емоции, които децата изпитват към родината. При поставената задача да посочат думи, с които свързват думата „Родина“, е получена съвкупност от 224 думи, чрез които учениците асоциират Родината. Част от децата посочват по две думи или само една дума, а в цялата изследвана съвкупност са установени 19 единици с повече от един отговор. Детските асоциации могат да се организират в три по-общи категории със съответната честота на проявление: асоциации с конкретното наименование на Родината – България, моята страна България (21); асоциации с най-близкото обкръжение – дом (14), семейство (10), отечество (9), татковина (8), роден край и място, където съм се родил/а (9); и асоциации с оценъчни твърдения за родината – красота/красива природа (30), като/земен рай (6), чудна (4). Разбира се, присъстват и специфични за отделните деца асоциации, като майка, приятели, добри спомени, единствена и дори футбол. Тези резултати не са изненадващи на фона на възрастта на учениците. В представите на четвъртокласниците Родината се свързва преди всичко с техните чувства, емоции и отношения и в значително по-малка степен с конкретни знания за нея. Съвсем незначителна част от асоциациите на учениците са свързани с когнитивния аспект на националната принадлежност – държава (3), химн, знаме, Съединение, Стара планина. Важният извод, който може да се направи от резултатите, получени от този въпрос, е, че всички асоциации на децата са с неутрален (познавателните компоненти) или позитивен (всички останали) характер, като рязко преобладават позитивните. При част от детските асоциации видимо се забелязва влиянието на училищната институция, което може да се открие не само при познавателните аспекти, но и при значителна част от останалите асоциации, по всяка вероятност подкрепено и от влиянието на част от семействата – татковина, отечество, земен рай и т. н.

При отговорите на този въпрос не се забелязват съществени различия при децата по пол. Явно в този възрастов период момичетата и момчетата все още са еднакво податливи на влиянията на основните социални фактори. Известни формални различия спрямо посочени брой думи, разнообразие и стереотипност на изказа се наблюдава по етнически признак – като цяло, ромските деца си служат с по-малко и еднообразни думи. Нивото на владеене на български език е безспорен фактор за тези различия, но същевременно това не се отразява върху съдържанието на нагласите, отношенията и чувствата, изразени чрез асоциациите с Родината.

Тези нагласи на учениците от IV клас се доуточняват и конкретизират и с незавършеното изречение „Родината – това е…“. Изречението е зададено в този вид, за да позволява и стимулира (евентуално) отговори, свързани с когнитивните и афективните аспекти на националната принадлежност. Резултатите, без да бъдат неочаквани, повтарят в по-голямата си част като брой и честота резултатите от предходната асоциативна задача. И тук Родината е или се свързва с роден дом/край (26); родно място (14); семейство (5); място, където живееш и се чувстваш добре (5); нашата земя (2). Очаквано отново присъстват и оценъчни твърдения, но в по-малка степен – красива (3), като рай (2).

Абстрактната „родина“ за учениците от IV клас съвсем предвидимо е родният дом, родното място, семейството, с други думи – сигурното място, където се чувстват спокойни и защитени. Интересно е, че това преди всичко е родината и за възрастните. В представителното емпирично социологическо изследване „Национална идентичност и социални времена: диференциация на етнокултурни модели“ за участниците от различни етноси „родината“ е „мястото, където съм роден“ и веднага след него следват „семейството и близките хора“, „родовият корен“ и „красив природен кът“ (Nedelcheva, 2011). Това не е съвсем неочаквано, тъй като отношението и нагласите към Родината у децата се формират чрез решаващото влияние на значимите възрастни в процеса на първичната им социализация. Има обаче интересно различие – докато при възрастните отсъства приписването на престижност и неповторимост на Родината (Nedelcheva, 2011: 22), то за децата тя все още е емоционално оцветена. Освен че е свързана с красота, с единственост, неповторимост, тя е и земен рай, „златен дворец“ и „сарай“. Тази емоционална свързаност и позитивна ценностна натовареност на понятието се демонстрират и при изречението, с което се прави опит да се конкретизира абстрактното понятие „родина“ в представите на децата в края на средното детство. Най-повтарящото се завършване на изречението „Моята Родина е…“, може би малко изненадващо, е „красива“ (37), а не по-очакваното „България“ (23). Родината на участващите в изследването четвъртокласници освен това е „вълшебна“ (4), плодородна (4), „земен рай“ (4), „като сарай“, горда, силна, единствена.

Позитивното отношение на изследваните ученици към Родината ясно проличава и при „Моята родина прилича на….“, макар че девет от тях не са го завършили. Може да се предполага, че или този въпрос ги е затруднил, или че не са му обърнали внимание, защото им прилича на предишните. Тук разсейването обаче е най-голямо поради значителната вариативност на отговорите. С най-голяма честота е оприличаването на Родината със стереотипното „рай“ (19) и лъв (6). Родината е „като цвете“ (4) и „вълшебно място“(4), дом (3), „златно слънце“ (3). За две деца тя прилича на картина, приказка и „мозайка от планини и полета“. Явно метафоричното мислене все още затруднява децата и те използват популярни сравнения, усвоени в училище, защото преобладаващата част от отговорите са силно клиширани. При това изречение по-интересни са единичните, не толкова шаблонизирани отговори, като: „многочленно семейство“, „мама“, „като живота ми“, „всеки от нас“, „интересен град с добри хора“. Силното влияние на училището при този въпрос е най-видно при отговорите на учениците от класа, в който се обучават само деца от български етнос. При тях отговорите са най-клиширани: земен/рай, райско кътче (15), лъв (3) и картина (2). По-различните са само „поле“ и „зелена държава“.

„Аз… моята родина“ е изречението, чрез което се прави опит да се установи отношението на децата към Родината. Две трети от децата са допълнили с „обичам“ – може би по навик или да се надяваме искрено, а не като израз на социално приемлив отговор, който по-голяма част от възрастните биха дали. При това изречение очаквано се наблюдава най-малко разсейване на отговорите. Две трети от децата (56), без разлика по пол и етнос, „обичат“ своята родина, но една трета от тях не са се поддали на най-очевидния отговор. Седем от децата „харесват“ Родината, четири, освен че я обичат, също я уважават, 3 я „почитат“, 3 са „горди българки“ (от класа с най-осезаемо влияние на училищната институция), 2 са „се родили” в нея, едно дете иска да я опознае, едно момиче е неин гражданин и част от нея и един ученик я обича и защитава. Тези данни категорично демонстрират характера на отношението и чувствата на четвъртокласниците към Родината – изцяло положителни с известни различия във формата на изразяване.

Чувството за национална гордост е един от афективните елементи на националната идентичност, който често се изследва, тъй като то е позитивно чувство, резултат от националната идентичност, тясно свързано с патриотизма и национализма, и чрез него до голяма степен се изразяват степента и характерът на принадлежност към национална група. Изречението „Гордея се с… на моята родина“, включено в изследването, дава възможност да се конкретизират източниците на гордост за децата, участващи в проучването. Обобщените резултати за изследваните ученици се разпределят по следния начин: с най-висока честота като повод за гордост за учениците е красотата на Родината (35), а след нея, но с голяма разлика – историята (9), хората/ народа (7), природата (6), забележителностите (5). Обикновено чувството на национална гордост е по-изразено при групата на мнозинството, отколкото при етническите малцинства (Ganeva, 2009: 71), но в проведеното изследване учениците и от двата етноса чрез посочването на собствените си източници на национална гордост на практика демонстрират, че изпитват това чувство. И при този въпрос отговорите, свързани с афективния компонент на националната принадлежност, преобладават напълно естествено (поради особеностите на когнитивното и емоционалното развитие на децата в средно детство) над когнитивния. Освен обобщеното „историята“ само няколко деца са посочили като повод за гордост от Родината повече или по-малко конкретни елементи, свързани с познание – Левски, „великите българи“ и народните будители. При изследване чувството на национална гордост при деца и възрастни очаквано се проявяват различия – при възрастни респонденти когнитивният компонент на националната идентичност преобладава над емоционалния (Boyadzhieva, Petkova & Gornev, 2012).

При отговорите на този въпрос може да се проследи по-конкретно влиянието на училищната институция, чиято роля се оказва най-силна при формирането на чувството за принадлежност, изразено чрез националната гордост, в сравнение с другите елементи на социалната среда. Съпоставянето на отговорите на децата от различните класове ясно очертава акцентите, които училището, в конкретния случай по-скоро учителите, поставят при обучението. В единия от класовете (ученици от български етнос) преобладават отговорите „историята и красотата“ (7) и „природата и красотата“ (7), докато в другия (ученици от ромски етнос) фокусът е върху хората/народа (7).

Позитивният образ на Родината в представите на четвъртокласниците е потвърден и при избора на позитивни или негативни думи от предоставен списък за описание на Родината. Повече от три четвърти от децата (68 – 81% от изследваната група)3) избират средно по 6 думи (от предложени 7 двойки антоними). Само шест пъти е избрана една и съща дума с негативно значение („мръсна“).

Тези данни се възпроизвеждат и при задачата, свързана с установяване на ценностните предпочитания на учениците по отношение на Родината. Тук е налице силно разсейване на отговорите. Десет процента от децата (8) изразяват желание Родината да бъде по-чиста; около по 10 – 12 % желаят за родината мир (7), красота (9) и щастливи хора (8). По-конкретните пожелания, които носят и елемент на критицизъм, като „разумни управници“, „добро управление“, „по-добър живот за хората“, „по-чист въздух“, „по-добри в спорта“ и дори „отново на три морета“, показват влиянието най-вече на семейството върху формирането на ценностните нагласи на учениците.

Графичният метод, включен в инструментариума (оцветяване на картата на България с желани от учениците цветове), се основава на предположението, че чрез избора на цветове децата ще дадат спонтанен израз на емоционалното си отношение към Родината. Посредством този прийом може да се допълни информацията за чувството на принадлежност към Родината, от една страна, и да се откроят евентуални несъвпадения с декларираните словесно отговори на останалите въпроси, от друга страна. При анализа на данните, в най-общ смисъл, се имат предвид характеристиките на цветовете по теста на Люшер. От участващите в изследването ученици само 4 не са оцветили картата. Независимо че оцветяването е мислено като способ за „улавяне“ преди всичко на афективния компонент на националната принадлежност, при изпълнението на задачата при почти една четвърт от децата (20) присъства и познавателен елемент. Седем ученици са оцветили картата, възпроизвеждайки геофизическата карта на България, а останалите 13 – с цветовете на националното знаме: бяло, зелено, червено. Обяснение за тези изненадващи в известен смисъл резултати би могло да се потърси в особеностите на детското познавателно развитие в края на периода „средно детство“ при прехода от конкретни към формални операции. Тук се наблюдава и различие по пол – три пъти повече момчета (15) и само 5 момичета при оцветяването на картите са включили познавателен елемент. Що се отнася до емоционалния компонент, преобладават ярките цветове като израз на положителни емоции. При оцветяването на картите си 36 (от 60) деца са използвали съчетание от няколко различни ярки цвята, а останалите са едноцветни: 6 в зелено, 5 в червено, 3 са в жълто, 3 в синьо и няколко в различни комбинации на червено и синьо. Само една от картите е в тъмносиньо и черно. Така оцветените карти, с известна условност, също биха могли да се тълкуват като израз на преобладаващо позитивното отношение към Родината, каквото е изразено и при отговорите на учениците на останалите въпроси.

Заключение

Анализът на резултатите от проведеното (ограничено по обхват и качествено по характер) емпирично изследване позволява изводи в две основни насоки. Първо, по отношение на самоопределението като членове на националната група „българи“ при болшинството от четвъртокласниците (91% от изследваната група) от двата етноса (българи и роми) се наблюдава формирана национална принадлежност в края на средното детство. Второ, спрямо чувството на принадлежност към Родината също се откроява подобна тенденция. У по-голямата част от учениците, включени в изследването, е изградено чувство на принадлежност към Родината, което е с изцяло позитивен характер, като емоционалните компоненти преобладават над когнитивните. По време на изследването положителното отношение към Родината бе изразено естествено и неподправено от учениците.

Факторите, които влияят върху формирането на националната идентичност, респективно чувството за принадлежност към Родината, не са специален предмет на изследването, но в хода на проучването тяхната роля може да се проследи чрез отговорите на учениците. На първо място се откроява самата образователна институция, в случая – началното училище, чието влияние се установява както при познавателните компоненти на националната принадлежност, така до голяма степен и при изразните средства, с които децата определят различни аспекти на чувството за принадлежност. Осезаемото влияние на училищната институция не е изненадващо, като се има предвид установеното от редица изследователи на националната идентичност използване на училището от държавно-политическите структури във всяка страна като важно средство за формиране на национална идентичност на гражданите.

Резултатите от проведеното изследване дават основание да се мисли, че в периода на средното детство училището (заедно с останалите фактори) успява да изгради добра основа за постигане на една от основните цели на предучилищното и училищното образование – „съхраняване и утвърждаване на българската национална идентичност“. Разбира се, за да се твърди убедено, че получените резултати изразяват трайно формирани нагласи у учениците, е необходимо проследяването им посредством лонгитудинално изследване на същите ученици в следващите класове.

Могат ли подобни резултати от това и други сходни изследвания да се приемат за удовлетворителни и достатъчни и в този смисъл неизискващи по-нататъшни или допълнителни усилия от страна на училищната институция? Благоприятното съчетание на възрастовите особености на учениците в средното детство (личностни и когнитивни особености), от една страна, и организацията и дейността на училището в тези възрастови групи, от друга страна, до голяма степен (все още) позволява почти безпроблемно изграждане на основите на националната идентичност. Тази ситуация обаче изглежда по съвсем различен начин в следващия възрастов период, респективно етап на образователната система (Varbanova, 2016; Baychinska, 2011; Bakracheva & Mizova, 2011). Осъществяването на съдържателна приемственост между образователните етапи е един от възможните начини да се продължи пос тигнатото при формирането на националната идентичност в началното училище и по този начин да се окаже подкрепа на юношите в търсенията им на идентичности. И ако „всички идентификации се извършват в хоризонти, предполагащи специфичен социален свят“ (Berger & Luckman, 1996), училищната институция е изправена пред предизвикателството да преодолява и компенсира негативни влияния на други значими фактори от социалната среда на подрастващите.

В този смисъл, превръщането на националното самоопределение и чувството за принадлежност към Родината по време на детството в национална идентичност през юношеството остава постоянна задача и отговорност и на училищната институция.

БЕЛЕЖКИ

1. Предложеният максимален брой отговори на въпроса „Кой съм Аз?“ е 10, тъй като се предполага, че повечето деца дават по-малко от 10 отговора, като според психолози най-информативни са първите 7 – 8 отговора.

2. Независимо че няма пряка връзка с целта на изследването, струва си да се спомене, че подобно на резултати от по-старо изследване самоописанията на децата са преобладаващо позитивни (само 3 негативни характеристики от всички), т.е. децата участници в изследването се отличават с приемащо отношение към себе си, което е благоприятно за настоящото им развитие, независимо че „…се усеща отзвук от неизживян нарцисизъм на по-ранното детство и това също е в рамките на нормата“ (Минчев & Стефанова, 2000: 261).

3. 16 деца не са изпълнили задачата, половината от които от ромския клас. Тъй като става въпрос за равен брой деца от български и ромски етнос, обичайното предположение за езикови затруднения не се отнася само за ромските ученици.

ЛИТЕРАТУРА

Бакрачева, М. & Мизова, Б. (2011). Специфика на националната и европейската идентичност на българските юноши и младежи (сс. 210 – 218). В: Националната идентичност – съвременен социален контекст и етични рамки. София: Фабер.

Бакрачева, М. & Мизова, Б. (2015). Изследователска рамка за изучаване на идентичността. Военен журнал, 1, 47 – 60.

Barrett, M. (2007). Children’s knowledge, beliefs and feelings about nations and national groups. Hove: Psychology Press.

Байчинска, К. (2011). Развива ли се националната идентичност в юношеска възраст? (сс. 193 – 209). В: Националната идентичност – съвременен социален контекст и етични рамки. София: Фабер.

Бояджиева, П., Петкова, К. & Горнев, Г. (2012 ). „Емоционалната енергия“ на българската национална идентичност (сс. 30 – 66). В: Първа радост е за мене. София: Кралица Маб.

Бъргър, П. & Лукман, Т. (1996). Социалното конструиране на реалността. София: Критика и хуманизъм.

Василева, Е. (2009). Духовно-нравственото израстване на малкия ученик. София: Фараго.

Върбанова, С. (2016). Процесът на изграждане на идентичността. (сс. 123 – 145). Педагогика, том 109.

Ганева, З. (2009). Развитие на етнически стереотипи през детска възраст. София: Валдекс ООД.

Ганева, З. (2010). Социални идентичности и психично благополучие. София: Валдекс ООД]

Hermans, H. & Dimaggio, G. (2007). Self, Identity and Globalization in Times of Uncertainty: A Dialogical Analysis. Review of General Psychology, 11 (1), 31 – 61.

Howard, A. J. (2000). Social Psychology of Identities. Annu. Rev. Sociol., 26, 367 – 393.

Минчев, Б. & Стефанова, Д. (2000). Тест „Кой съм Аз?“ при деца в средно детство (сс. 254 – 261). В: Ръководство за изследване на детето. София: Веда Словена – Ж. Г.

Неделчева, Т. (2011). Българската национална идентичност – етнически релефи (СС. 11 – 26). В: Националната идентичност – съвременен социален контекст и етични рамки. София: Фабер.

Николаева, С. (2000). Личността на ценностен кръстопът. София: Булгарика.

Owens, T., Robinson, D. & Smith-Lovin, L. (2010). Three Faces of Identity. Annu. Rev. Sociol., 36, 477 – 499.

Phinney, J. (1992). The Multigroup Ethnic Identity Measure: A New Scale for Use with Adolescents and Adults from Diverse Groups. Journal of Adolescent Research, 7, 156 – 176.

Phinney, J. & Ong, А. (2007). Conceptualization and Measurement of Ethnic Identity: Current Status and Future Directions. Journal of Counseling Psychology, 54 (3), 271 – 281.

Роза, Х. (2015). Ускоряване. Промяна на времевите структури в модерността. София: Критика и Хуманизъм.

Смит, А. (2000). Националната идентичност. София: Кралица Маб.

Stets. J. & Burke, P. (2000). Identity Theory and Social Identity Theory. Social Psychology Quarterly, 63 (3), 224 – 237.

REFERENCES

Bakracheva, M. & Mizova, B. (2011). Spetsifika na natsionalnata I evropeyskata identichnost na balgarskite yunoshi I mladezhi (pp. 210 – 218). V: Natsionalnata identichnost – savremenen sozialen kontekst i etichni ramki. Sofia: Faber.

Bakracheva, M. & Mizova, B. (2015). Izsledovatelska ramka za izuchavane na identichnostta. Voenen Zhurnal, 1, 47 – 60.

Barrett, M. (2007). Children’s knowledge, beliefs and feelings about nations and national groups. Hove: Psychology Press.

Baychinska, K. (2011). Razviva li se natsionalnata identichnost v yunosheska vazrast? (pp. 193 – 209). V: Natsionalnata identichnost – savremenen sozialen kontekst i etichni ramki. Sofia: Faber.

Berger, P. & Luckman, T. (1996). Sotsialnoto konstruirane na realnostta. Sofia: Kritika i humanizam.

Boyadzhieva, P., Petkova, K. & Gornev, G. (2012). „Emotsionalnata energiya“ na balgarskata natsionalna identichnost (pp. 30 – 66). V: Parva radost e za mene. Sofia: Kralitsa Mab.

Ganeva, Z. (2009). Razvitie na etnicheski stereotipi prez detska vazrast. Sofia: Valdeks OOD.

Ganeva, Z. (2010). Sotsialni identichnosti i psikhichno blagopoluchie. Sofia: Valdeks OOD.

Hermans, H. & Dimaggio, G. (2007). Self, Identity and Globalization in Times of Uncertainty: A Dialogical Analysis. Review of General Psychology, 11 (1), 31 – 61.

Howard, A. J. (2000). Social Psychology of Identities. Annu. Rev. Sociol., 26, 367 – 393.

Minchev, B. & Stefanova, D. (2000). Test „Koi sam Az?“ pri detsa v sredno detstvo (pp. 254 – 261). V: Rakovodstvo za izsledvane na deteto. Sofia: Veda Slovena – ZH. G.

Nedelcheva, T. (2011). Balgarskata natsionalna identichnost – etnicheski relefi (pp. 11 – 26). V: Natsionalnata identichnost – savremenen sotsialen kontekst i etichni ramki. Sofia: Faber.

Nikolaeva, S. (2000). Lichnostta na tsennosten krastopat. Sofia: Bulgarika.

Owens, T., Robinson, D. & Smith-Lovin, L. (2010). Three Faces of Identity. Annu. Rev. Sociol., 36, 477 – 499.

Phinney, J. (1992). The Multigroup Ethnic Identity Measure: A New Scale for Use with Adolescents and Adults from Diverse Groups. Journal of Adolescent Research, 7, 156 – 176.

Phinney, J. & Ong, А. (2007). Conceptualization and Measurement of Ethnic Identity: Current Status and Future Directions. Journal of Counseling Psychology, 54 (3), 271 – 281.

Roza, H. (2015). Uskoryavane. Promyana na vremevite strukturi v modernostta. Sofia: Kritika i humanizam.

Smit, A. (2000). Natsionalnata identichnost. Sofia: Kralitsa Mab.

Stets. J. & Burke, P. (2000). Identity Theory and Social Identity Theory. Social Psychology Quarterly, 63 (3), 224 – 237.

Varbanova, S. (2016). Protsesat na izgrazhdane na identichnostta (pp. 123 – 145). Pedagogika, tom 109.

Vasileva, E. (2009). Duhovno-nravstvenoto izrastvane na malkia uchenik. Sofia: Farago.

2025 година
Книжка 9s
Книжка 9
DEVELOPMENT OF DEMOCRATIC CULTURE THROUGH CONTENTS ABOUT THE ROMA IN CLASSROOM TEACHING – STUDENTS’ PERCEPTION

Aleksandra Trbojević, Biljana Jeremić, Hadži Živorad Milenović, Bojan Lazić

Книжка 8
КАТЕГОРИАЛНИ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИНФОРМАЦИОННО-КОМУНИКАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ В ОБУЧЕНИЕТО НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ СЪС СОП

д.п.н Мира Цветкова-Арсова, Данка Щерева, Славина Лозанова, Маргарита Томова

Книжка 7
ВРЪЗКА НА СОЦИАЛНО-ЕМОЦИОНАЛНОТО С КОГНИТИВНОТО РАЗВИТИЕ В ПРИОБЩАВАЩА СРЕДА

Милен Замфиров, Маргарита Бакрачева, Емилия Евгениева

Книжка 6
КОГНИТИВНО РАЗВИТИЕ НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ, ОБХВАНАТИ В ПРИОБЩАВАЩОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Милен Замфиров, Емилия Евгениева, Маргарита Бакрачева

Книжка 5
COMPETENCE FOR SOCIAL PEDAGOGICAL PRACTICE: WHAT DO STUDENTS TELL US?

Maya Tcholakova, Marina Pironkova, Aleksandar Ranev, Yana Staneva

MULTIMODAL COMMUNICATION IN PHYSICAL EDUCATION CLASSES

Cristiana Lucretia Pop, Cristina Filip

Книжка 4s
GAMES IN FUNCTION OF DEVELOPMENT OF MULTIPLICATION SKILLS

Dasare Sylejmani, Vesna Makashevska, Jasmina Jovanovska

Книжка 4
ИЗПОЛЗВАНЕ НА СИСТЕМИТЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОБУЧЕНИЕТО В КОНТЕКСТА НА ИНТЕРАКТИВНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Силвия Парушева, Борис Банков, Гергана Касабова, Петя Страшимирова

MILITARY AND SOCIAL THREATS AS DETERMINANTS OF THE DEVELOPMENT OF CONTEMPORARY UKRAINIAN HIGHER EDUCATION

Mykola Pantiuk, Tetiana Pantiuk, Nataliia Bakhmat, Olena Nevmerzhytska, Svitlana Ivakh

STEM ОБУЧЕНИЕ НА СТУДЕНТИ ПЕДАГОЗИ В ТРАНСДИСЦИПЛИНАРНА ОБРАЗОВАТЕЛНА СРЕДА

Любен Витанов, Николай Цанев, Людмила Зафирова, Гергана Христова, Катерина Динкова, Калина Георгиева, Жорж Кюшев, Здравка Савчева

ИЗСЛЕДВАНЕ И АНАЛИЗ НА НАГЛАСИТЕ НА СТУДЕНТИТЕ ПРИ ИЗПОЛЗВАНЕ НА ГЕНЕРАТИВЕН ИНСТРУМЕНТ НА ИЗКУСТВЕН ИНТЕЛЕКТ

Николай Янев, Иглика Гетова, Теодора Христова, Ива Костадинова, Георги Димитров

Книжка 3
ДРУГИЯТ КАТО ЦЕННОСТ В УЧИЛИЩЕ

Александър Кръстев

Книжка 2
ASSESSMENTS OF TEACHERS AND PARENTS OF CHILDREN WITH DEVELOPMENTAL DISABILITIES ON INCLUSION IN PRE-SCHOOL INSTITUTIONS

Zagorka Markov, Hadzi Zivorad Milenovic, Biljana Jeremic, Radmila Zecevic, Milica Pavlovic

Книжка 1s
ПРИЛОЖЕНИЕ НА СРЕДСТВАТА ЗА ДОПЪЛВАЩА И АЛТЕРНАТИВНА КОМУНИКАЦИЯ В ОБРАЗОВАТЕЛНИТЕ ИНСТИТУЦИИ В БЪЛГАРИЯ

. Неда Балканска, . Анна Трошева-Асенова, . Пенка Шапкова, Снежина Михайлова

USE OF ARTIFICIAL INTELLIGENCE IN FOREIGN LANGUAGE TEACHING

Ekaterina Sofronieva, Christina Beleva, Galina Georgieva

Книжка 1
Скъпи читатели, автори, приятели на списание „Педагогика“,

В началото на 2025 година в първия брой на нашето списание „Педагогика“ бих искала от името на редакционната колегия и от мое име да Ви пожелая здраве, творческо вдъхновение и професионално удовлетворение от прино- са Ви към педагогическата наука и практика! Вярвам и се надявам, че списание „Педагоги- ка“ ще продължи да осигурява платформа за научен, обективен и откровен диалог, базиран на резултати от научни изследвания, за насто- ящето и бъдещето на обучението и образова- н

2024 година
Книжка 9s
Книжка 9
ANALYSIS AND IMPROVEMENT OF VIDEO LEARNING RESOURCES IN SMALL-SCALE LEARNING SCENARIOS

César Córcoles, Laia Blasco-Soplon, Germán Cobo Rodríguez, Ana-Elena Guerrero-Roldán

Книжка 8
АНГАЖИРАНОСТ КЪМ УЧЕНЕ ЧРЕЗ ИЗПОЛЗВАНЕ НА СМАРТ ТЕХНОЛОГИИТЕ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Кирилка Тагарева, Дора Левтерова-Гаджалова, Ваня Сивакова

Книжка 7
Книжка 6
Книжка 5s
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА НА СТАЖАНТСКАТА ПРАКТИКА ПРЕД СТУДЕНТИ – БЪДЕЩИ УЧИТЕЛИ

Илиана Петкова, Марияна Илиева, Владислава Станоева, Георги Чавдаров

Книжка 5
FEATURES OF SPEECH COMPREHENSION TRAINING OF CHILDREN WITH AUTISM SPECTRUM DISORDERS

Maryna Branytska, Svitlana Myronova, Svitlana Mykhalska

OVERVIEW OF THE STEM EDUCATION IN ISRAEL

Aharon Goldreich, Elena Karashtranova

Книжка 4
НАГЛАСИ НА СТУДЕНТИТЕ КЪМ СМАРТ ТЕХНОЛОГИИТЕ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Дора Левтерова-Гаджалова, Кирилка Тагарева, Ваня Сивакова

PROFESSIONAL SUPPORT FOR YOUNG RESEARCHERS

Emina Vukašinović, Marija Veselinović, Milan Milikić

РОБОТИТЕ В ОБУЧЕНИЕТО – ОБРАЗОВАТЕЛНА STEAM ИГРА

Мария Желязкова, Михаил Кожухаров, Даниела Кожухарова

Книжка 3s
Книжка 3
ATTITUDES AND EXPERIENCES OF THE PRESCHOOL TEACHERS IN THE APPLICATION OF DIGITAL TECHNOLOGIES IN ENVIRONMENTAL EDUCATION

Nataša Branković, Gordana Kozoderović, Biljana Jeremić, Danijela Petrović, Bojan Lazić, Slavica Karanović

ДИГИТАЛНИ ТЕХНОЛОГИИ В ПОДКРЕПА НА УЧЕНЕТО

Стоянка Георгиева-Лазарова, Лъчезар Лазаров

PREPARATION OF FUTURE TEACHERS FOR ORGANISING A HEALTH-PRESERVING INCLUSIVE SPACE IN EDUCATIONAL INSTITUTIONS

Nadiya Skotna, Tetiana Nadimyanova, Anna Fedorovych, Myroslava Sosiak, Oksana Yatsiv

Книжка 2s
Книжка 2
ОТ РИСУНКА – КЪМ СНИМКА

Камен Теофилов

Книжка 1s
Книжка 1
„ВТОРОТО“ БЪЛГАРСКО УЧИЛИЩЕ. ГЕНЕЗИСЪТ

Пенка Цонева, Бистра Мизова

2023 година
Книжка 9
EXPLORING THE NARRATIVE IDENTITY OF HUNGARIAN TEACHERS IN SLOVAKIA

Patrik Baka, Terézia Stredl, Kinga Horváth, Zsuzsanna Huszár, Melinda Nagy, Péter Tóth, András Németh

Книжка 8
A QUALITY “ONLINE” TEACHER – WHAT DO STUDENTS APPRECIATE AND VALUE IN TEACHERS DURING DISTANCE LEARNING?

Irena Golubović-Ilić, Ivana Ćirković-Miladinović, Nataša Vukićević

SUPPORT FOR THE INCLUSION OF ROMA CHILDREN THROUGH THE PROJECT TEACHING MODEL

Biljana Jeremić, Aleksandra Trbojević, Bojan Lazić, Gordana Kozoderović

TREND ANALYSIS OF PROFESSIONAL COMPETENCES OF SPORTS TEACHERS AND COACHES

Sergejs Capulis, Valerijs Dombrovskis, Svetlana Guseva, Alona Korniseva

Книжка 7
ЦЕННОСТЕН ПРОФИЛ НА УЧИТЕЛИТЕ В НАЦИОНАЛЕН КОНТЕКСТ

Цветан Давидков, Силвия Цветанска

Книжка 6s
MODELLING OF MARITIME CYBER SECURITY EDUCATION AND TRAINING

Gizem Kayisoglu, Pelin Bolat, Emre Duzenli

INTRODUCING THE USE OF CASE STUDIES METHODOLOGY IN TRAINING FOR SOFT SKILLS IN MARITIME UNIVERSITIES. THE ISOL-MET PROGRAM

Maria Lekakou, Helen Iakovaki, Dimitris Vintzilaios, Markella Gota, Giorgos Georgoulis, Thalia Vintzilaiou

THE ROLE OF MARITIME EDUCATION IN DIGITALIZATION

Kamelia Narleva, Yana Gancheva

Книжка 6
С МИСИЯ ЗА НАЦИОНАЛНА И КУЛТУРНА ИНДИВИДУАЛНОСТ

Надежда Кръстева, Йордан Колев

Книжка 5s
PREFACE

Nikola Vaptsarov Naval Academy is the oldest technical educational institution in Bulgaria. The Naval Academy is one of the symbols of Varna and Bulgaria in the world maritime community. Its history and achievements establish it as the most prestigious center for training of maritime specialists. At present, the Naval Academy trains specialists for the Navy and for the merchant marine in all areas of maritime life. Research and development conducted at the Naval Academy in Varna

A FAIR CONCERN ABOUT ECDIS

Nikolay Sozonov, Dilyan Dimitranov

DATA-DRIVEN LEARNING APPROACH TO MARITIME ENGLISH

Jana Kegalj, Mirjana Borucinsky, Sandra Tominac Coslovich

DEVELOPING CRITICAL THINKING SKILLS THROUGH THE “CASE STUDY” TEACHING METHOD IN MARITIME ENGLISH LANGUAGE TEACHING (MELT)

Tamila Mikeladze, Svetlana Rodinadze, Zurab Bezhanovi, Kristine Zarbazoia, Medea Abashidze, Kristine Iakobadze

MAXIMIZING STUDENTS’ LEARNING IN MARITIME ENGLISH ONLINE COURSE

Valentyna Kudryavtseva, Svitlana Barsuk, Olena Frolova

Книжка 5
Книжка 4s
Книжка 4
Книжка 3s
СПИРАЛАТА ОБЩЕСТВО – ОБРАЗОВАНИЕ

Иванка Шивачева-Пинеда

Книжка 3
ПРОЕКТНО БАЗИРАНО ОБУЧЕНИЕ ЗА СОЦИАЛНО-ЕМОЦИОНАЛНИ И ТЕХНОЛОГИЧНИ УМЕНИЯ ЧРЕЗ ПРОГРАМАТА „УМЕНИЯ ЗА ИНОВАЦИИ“

Галин Цоков, Александър Ангелов, Йоанна Минчева, Рени Димова, Мария Цакова

МЕДИЙНАТА ГРАМОТНОСТ И УЧИТЕЛИТЕ

Светла Цанкова, Стела Ангова, Мария Николова, Иван Вълчанов, Илия Вълков, Георги Минев

Книжка 2
INTONATION AND CHILDREN WITH EMOTIONAL AND BEHAVIORAL PROBLEMS

Katerina Zlatkova-Doncheva, Vladislav Marinov

Книжка 1
2022 година
Книжка 9
ТРАНСГРЕСИВНО-СИНЕРГИЧНО КАРИЕРНО РАЗВИТИЕ В „НЕФОРМАЛНО ОБРАЗОВАНИЕ“ В УНИВЕРСИТЕТА

д.п.н Яна Рашева-Мерджанова, Моника Богданова, Илиана Петкова

Книжка 8
INTEGRATING INTERCULTURAL EDUCATION IN THE PRIMARY SCHOOL CURRICULUM

Bujar Adili, Sonja Petrovska, Gzim Xhambazi

НАГЛАСИ НА БЪДЕЩИТЕ ДЕТСКИ УЧИТЕЛИ КЪМ STEM ПОДХОДА

Наталия Павлова, Михаела Тончева

Книжка 7
НАЦИОНАЛНАТА ИДЕЯ НА ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ

Йордан Колев, Надежда Кръстева

Книжка 6
Книжка 5
ИВАН Д. ШИШМАНОВ – ЕВРОПЕИЗИРАНИЯТ БЪЛГАРИН

Надежда Кръстева, Йордан Колев

THE TECHNOLOGY OF DEVELOPMENT OF COMMUNICATIVE CULTURE OF ELEMENTARY SCHOOL TEACHERS

Mariia Oliiar, Nataliia Blahun, Halyna Bilavych, Nataliia Bakhmat, Tetyana Pantyuk

Книжка 4
TEACHERS’ATTITUDES BOUT TEACHING AND LEARNING MATHEMATICS

Aleksandra Mihajlović, Emina Kopas-Vukašinović, Vladimir Stanojević

EDUCATION 4.0 – THE CHANGE OF HIGHER EDUCATION INSTITUTIONS AND THE LABOUR MARKET

Gergana Dimitrova, Blaga Madzhurova, Stefan Raychev, Dobrinka Stoyanova

Книжка 3s
DISTANCE LEARNING IN THE CONTEXT OF THE COVID-19 PANDEMICS

Baktybek Keldibekov, Shailoobek Karagulov

DIGITAL UNIVERSITIES: FEATURES AND KEY CHARACTERISTICS

Marina Skiba, Maktagali Bektemessov, Alma Turganbayeva

Книжка 3
Книжка 2
TWO-TIER MODEL OF TRAINING FUTURE TEACHERS FOR COACHING AT OUT-OF-SCHOOL INSTITUTIONS

Borys Savchuk, Tetyana Pantyuk, Natalia Sultanova, Halyna Bilavych, Mykola Pantyuk

Книжка 1
2021 година
Книжка 9
ИЗСЛЕДВАНЕ НА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО МЕЖДУ ФОРМАЛНОТО И НЕФОРМАЛНОТО ЗДРАВНО ОБРАЗОВАНИЕ

Доц. д-р Вержиния Боянова Гл. ас. д-р Константин Теодосиев Гл. ас. д-р Берджухи Йорданова

FORMATION OF PROFESSIONAL COMPETENCE OF ASSISTANT TEACHER OF INCLUSIVE EDUCATION IN SECONDARY EDUCATION INSTITUTIONS

Prof. Dr. Vladyslava Liubarets, Prof. Dr. Nataliia Bakhmat, Prof. Dr. Olena Matviienko, Oksana Tsykhmeistruk, Inna Feltsan

Книжка 8
ОТНОСНО ЗАДЪЛЖИТЕЛНОСТТА НА ПРЕДУЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ – РЕЗУЛТАТИ ОТ ЕДНО ИЗСЛЕДВАНЕ

Проф. д-р Маргарита Колева, доц. д-р Блага Джорова, д-р Ева Жечева

INFLUENCE OF PSYCHOLOGICAL AND PEDAGOGICAL FEATURES OF STUDENTS ON THEIR ACTIVITY IN SELF-EDUCATION

Dr. Iryna Sereda, Assoc. Prof. Dr. Svitlana Karskanova, Assoc. Prof.

CENTRALISATION AND DECENTRALISATION IN HIGHER EDUCATION: A COMPARATIVE STUDY OF HUNGARY AND GERMANY

Carla Liege Rodrigues Pimenta, Prof. Dr. Zolt†n R–nay, Prof. Dr. Andr†s Nmet

ЗА ПРИОБЩАВАНЕТО, ОБУЧЕНИЕТО И РАЗВИТИЕТО НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ С ИНТЕЛЕКТУАЛНИ ЗАТРУДНЕНИЯ

Златкова-Дончева, К. (2021). Приобщаване, обучение и развитие на деца и ученици с интелектуални затруднения. Бургас: Либра СКОРП, ISBN 978-954-471-705-6

Книжка 7s
CONCEPT OF PRESENT PRACTICE IN CHOOSING OF OPTIMAL NUMBER OF TUGS

Rino Bošnjak, Zvonimir Lušić , Filip Bojić, Dario Medić

S-101 CHARTS, DATABASE TABLES FOR S-101 CHARTS, AUTONOMOUS VESSEL

Vladimir Brozović, Danko Kezić, Rino Bošnjak, Filip Bojić

INFLUENCE OF HYDRO-METEOROLOGICAL ELEMENTS ON THE SHIP MANOEUVRING IN THE CITY PORT OF SPLIT

Zvonimir Lušić , Nenad Leder, Danijel Pušić, Rino Bošnjak

MEETING SUSTAINABLE DEVELOPMENT GOALS – EXPERIENCE FROM THE LARGEST SHIPPING COMPANIES

Katarina Balić , Helena Ukić Boljat, Gorana Jelić Mrčelić, Merica Slišković

OPTIMISING THE REFERENCE POINT WITHIN A JOURNAL BEARING USING LASER ALIGNMENT

Ty Aaron Smith , Guixin Fan , Natalia Nikolova , Kiril Tenekedjiev

REVIEW OF THE CURRENT INCREASE OF NOISE UNIT COST VALUES IN TRANSPORT

Luka Vukić , Ivan Peronja , Mihaela Bukljaš , Alen Jugović

TARGET DETECTION FOR VISUAL COLLISION AVOIDANCE SYSTEM

Miro Petković, Danko Kezić, Igor Vujović, Ivan Pavić

NEW RESULTS FOR TEACHING SHIP HANDLING USING FAST TIME SIMULATION

Knud Benedict , MichŽle Schaub , Michael Baldauf , Michael Gluch , Matthias Kirchhoff , Caspar Krüger

POTENTIAL BENEFITS OF ELECTRICALY DRIVEN FERRY, CASE STUDY

Tina Perić, Ladislav Stazić, Karlo Bratić

SITUATIONAL AWARENESS – KEY SAFETY FACTOR FOR THE OFFICER OF THE WATCH

Hrvoje Jaram, Pero Vidan, Srđan Vukša, Ivan Pavić

Книжка 7
INCLUSIVE INTELLIGENCE

Dr. Aleksandar Krastev, Assist. Prof.

EDUCATION OF MORAL CULTURE OF STUDENT YOUTH IN THE CONDITIONS OF POLYCULTURAL SPACE

Dr. Natalia Bondarenko, Assoc. Prof. Yevhen Rozdymakha Dr. Lyudmila Oderiy, Assoc. Prof. Dr. Anatoly Rozdymakha, Assoc. Prof. Dilyana Arsova, PhD student

PROFESSIONAL DEVELOPMENT IN KOSOVO – RESEARCH OF TRAINING PROGRAMS AND TESTS

Bekim Samadraxha, Veton Alihajdari, Besim Mustafa, Ramë Likaj

Книжка 6s
EVALUATION OF CRUISER TRAFFIC VARIABLES IN SEAPORTS OF THE REPUBLIC OF CROATIA

Maja Račić, Katarina Balić, Mira Pavlinović, Antonija Mišura

COMPARATIVE ANALYSIS OF THE CONTRACTS FOR MARITIME TRANSPORT SERVICES. CHAIN OF CHARTER PARTIES

Svetlana Dimitrakieva, Ognyan Kostadinov, Christiana Atanasova

THE LIGHTSHIP MASS CALCULATION MODEL OF A MERCHANT SHIP BY EMPIRICAL METHODS

Vedran Slapničar , Katarina Zadro , Viktor Ložar , Ivo Ćatipović

ON EDUCATION AND TRAINING IN MARITIME COMMUNICATIONS AND THE GMDSS DURING THE COVID-19

Chavdar Alexandrov, Grozdyu Grozev, Georgi Dimitrov, Avgustin Hristov

AIR POLLUTANT EMISSION MEASUREMENT

Nikola Račić, Branko Lalić, Ivan Komar, Frane Vidović, Ladislav Stazić

ASSESSMENT OF LNG BUNKERING ACCIDENTS

Peter Vidmar, Andrej Androjna

EGR OPERATION INFLUENCE ON THE MARINE ENGINE EFFICIENCY

Delyan Hristov, Ivan Ivanov, Dimitar Popov

THE MEASUREMENT OF EXHAUST GAS EMISSIONS BY TESTO 350 MARITIME – EXHAUST GAS ANALYZER

Bruna Bacalja, Maja Krčum, Tomislav Peša, Marko Zubčić

PROPELLER LOAD MODELLING IN THE CALCULATIONS OF MARINE SHAFTING TORSIONAL VIBRATIONS

Nenad Vulić, Karlo Bratić, Branko Lalić, Ladislav Stazić

MODELING OF THE DEPENDENCE OF CO

Hristo Hristov, Ivailo Bakalov, Bogdan Shopov, Dobromir Yovkov

TECHNICAL DIAGNOSTICS OF MARINE EQUIPMENT WITH PSEUDO-DISCRETE FEATURES

Guixin Fan , Natalia Nikolova , Ty Smith , Kiril Tenekedjiev

CONTRIBUTION TO THE REDUCTION OF THE SHIP’S SWITCHBOARD BY APPLYING SENSOR TECHNOLOGY

Nediljko Kaštelan, Marko Zubčić, Maja Krčum, Miro Petković

THE STAND FOR FIN DRIVES ENERGY TESTING

Andrzej Grządziela , Marcin Kluczyk , Tomislav Batur

INTRODUCTION OF 3D PRINTING INTO MARINE ELECTRICAL ENGINEERING EDUCATION – A CASE STUDY

Ivica Kuzmanić, Igor Vujović, Zlatan Kulenović, Miro Petković

SHIPYARD CRANE MODELING METHODS

Pawel Piskur, Piotr Szymak, Bartosz Larzewski

Книжка 6
TEACHERS' PERSPECTIVE ON THE EDUCATIONAL IMPLICATIONS OF ONLINE TEACHING

Dr. Julien-Ferencz Kiss, Prof. Dr. Florica Orțan, Dr. Laurențiu Mˆndrea

ПСИХОЛОГО-ПЕДАГОГИЧЕСКИ ПРАВИЛА, МОДЕЛИ НА ДОБРИ ПРАКТИКИ И ПРЕПОРЪКИ ПРИ РАБОТАТА И ОБУЧЕНИЕТО НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ С ПОВЕДЕНЧЕСКИ РАЗСТРОЙСТВА

Тричков, Ив., 2019. Психолого-педагогически правила, модели на добри прак- тики и препоръки при работата и обучението на деца и ученици

Книжка 5
ФИДАНА ДАСКАЛОВА ЗА ПЕДАГОГИКАТА

Маргарита Колева, Йордан Колев

ВОЕННОМОРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ – ЕДИН РАЗЛИЧЕН ПОГЛЕД

Кожухаров, А. (2021). Личните академични документи на българската военна образователна система (1892 – 1946). Варна: ВВМУ, ISBN 978-619-7428-55-1

Книжка 4
Книжка 3
НЕВРОДИДАКТИКА

Наталия Витанова

ЗА АСИСТИРАЩИТЕ И ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Сивакова, В. (2020). Асистиращи и информационни технологии

Книжка 2
ОВЛАДЯВАНЕ НА КЛЮЧОВИ КОМПЕТЕНЦИИ ПРИ ОРИЕНТИРАНЕ В СВЕТА

Стоянова, М. (2019). Овладяване на ключови компетенции при ориентиране в света. София: Авангард принт, ISBN 978-954-337-398-7 374

Книжка 1
BULGARIAN SCHOOL – SHOWCASE OF IDENTITY

Veska Gyuviyska, Nikolay Tsankov

ЗА ИЗБОРА НА УЧЕБЕН КОМПЛЕКТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛЕН ЕТАП. И ЗА ОБУЧЕНИЕТО

Георгиева, А. (2020). Съвременни проекции на обучението по български език

КОНТРОЛ НА СТРЕСА. ПСИХОЛОГИЧЕСКИ И УПРАВЛЕНСКИ РАКУРСИ

Стоянов, В. (2020). Управление на стреса в организацията. Психологически и управленски ракурси. 198 cтр., Варна: Стено, ISBN 978-619-241-119-0

2020 година
Книжка 9
Книжка 8
EDUCATIONAL REASONS FOR EARLY SCHOOL DROP-OUT

Maria Teneva, Zlatka Zhelyazkova

Книжка 7s
TEACHING CHALLENGES IN SPORTS EDUCATION DURING THE PANDEMIC COVID-19

Evelina Savcheva, Galina Domuschieva-Rogleva

THE DIFFERENCES IN STUDENTS’ ATTITUDES ABOUT ONLINE TEACHING DURING COVID-19 PANDEMIC

Aleksić Veljković Aleksandra , Slađana Stanković , Irena Golubović-Ilić , Katarina Herodek

ONLINE EDUCATION DURING PANDEMIC, ACCORDING TO STUDENTS FROM TWO BULGARIAN UNIVERSITIES

Antoaneta Getova¹ , Eleonora Mileva² , Boryana Angelova-Igova²

Книжка 7
ПОДГОТОВКАТА НА ПЕДАГОГИЧЕСКИ КАДРИ ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНИТЕ ВЪЗПИТАТЕЛНИ ЗАВЕДЕНИЯ ПРЕЗ ПЕРИОДА 1944 – 1991 ГОДИНА

Въчева, С. (2019). Подготовката на педагогически кадри за предучилищните възпитателни заведения през периода

ПАЗАРНИ МЕХАНИЗМИ В УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ. ТЕОРЕТИКО-ПРИЛОЖНИ ВЪПРОСИ

Първанова, Й. (2020) Пазарни механизми в училищното образование. Теоретико-приложни въпроси. София: Колбис, ISBN 978-619-7284-35-5

Книжка 6
TEACHERS ATTITUDES ABOUT INTEGRATED APPROACH IN TEACHING

Emina Kopas-Vukašinović, Aleksandra Mihajlović, Olivera Cekić-Jovanović

Книжка 5
КОНЦЕПТУАЛНИ МОДЕЛИ ЗА РАЗРАБОТВАНЕ НА ПОЗНАВАТЕЛНИ ОНЛАЙН ИГРИ В ОБЛАСТТА НА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО

Детелин Лучев, Десислава Панева-Мариновa, Радослав Павлов Гита Сенка Лилия Павлова

ТАЛАНТЛИВ ПЕДАГОГ И КУЛТУРЕН ДЕЕЦ

Севда Чобанова, Любен Десев

Книжка 4
A CONTINUUM OF APPROACHES TO SCHOOL INSPECTIONS: CASES FROM EUROPE

Rossitsa Simeonova, Yonka Parvanova Martin Brown, Sarah Gardezi, Joe O’Hara, Gerry McNamara Laura del Castillo Blanco Zacharoula Kechri, Eleni Beniata

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2019 година
Книжка 9
Книжка 8
ОБРАЗОВАНИЕ НА БЪДЕЩЕТО

Наталия Витанова

Книжка 7
МОДЕЛ НА РАБОТА В ИНТЕРКУЛТУРНА СРЕДА

(Научноизследователска саморефлексия)

RISK FACTORS FOR EARLY SCHOOL LEAVING IN BULGARIA

Elena Lavrentsova, Petar Valkov

ПРИНОСИ НА ЕЛКА ПЕТРОВА ЗА БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ

(100 години от рождението на проф. д.п.н. Елка Петрова – 27.10.1919 – 21.12.2012)

НАСОКИ ЗА ПРИОБЩАВАНЕ НА МАРГИНАЛНИ СЕМЕЙНИ ОБЩНОСТИ В ОБРАЗОВАТЕЛНИТЕ ИНСТИТУЦИИ

Нунев, Й. (2019). Насоки за приобщаване на маргинални семейни общности в образователните институции. Велико Търново: Св. св. Кирил и Методий, ISBN 978-619-208-186-7

Книжка 6
ДИОФАНТОВИ УРАВНЕНИЯ И СИСТЕМИ ДИОФАНТОВИ УРАВНЕНИЯ – ТЕОРЕТИЧНИ АСПЕКТИ И МЕТОДИЧЕСКА ПРОЕКЦИЯ В НАЧАЛНИЯ ЕТАП НА ОБРАЗОВАНИЕ

Владимира Ангелова. (2018). Диофантови уравнения и системи диофантови уравнения – теоретични аспекти и методическа проекция в начален етап на образование. Пловдив: Паисий Хилендарски, ISBN 978-619-202-394-2

ЕДНА НОВА КНИГА ЗА ПЕДАГОГИЧЕСКИТЕ УМЕНИЯ НА УЧИТЕЛИТЕ

Николай Колишев. (2018). Теория на педагогическите умения на учителите. София: Захарий Стоянов, ISBN: 9789540912066

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ПРИЛОЖЕНИЕ НА ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИЯ ПОДХОД ПРИ ОБУЧЕНИЕ НА СТУДЕНТИ ПЕДАГОЗИ

(върху примера на обучение по академичната дисциплина „Съвременни аспекти на гражданското образование“ на студенти педагози)

LEARNING MATURITY

Alina G“mbuță Daniela-Carmen Berințan Marijana Mikulandra Krzysztof Kij Katja Sivka

Книжка 2
ДЕТЕТО И ПЕДАГОГИКАТА

Рашева-Мерджанова, Ян., Петкова, Ил. & Господинов, Вл. (съст.). (2018). Детето и педагогиката. София: Просвета, ISBN 978-954-01-3806-0

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

Редакционната колегия на списание „Педаго- гика“ ви честити Новата 2019 година! Пожела- ваме ви от сърце тя да бъде щастлива, успешна и благословена! През отминалата юбилейна 2018 г. публику- вахме редица стойностни материали на универ- ситетски преподаватели, учители, разнородни специалисти, работещи в сферата на образова- нието, докторанти. Отбелязани бяха поредица от тематични конференции и юбилейни празни- ци. Получихме и международно признание чрез включването на списанието

УЧЕНИЧЕСКО САМОУПРАВЛЕНИЕ

Желязкова-Тея, Т. & Банчева, М. (2018). Ученическото самоуправление. София: Аз-буки. ISBN: 978-619-7065-20-6

2018 година
Книжка 9
ПРАВАТА НА ДЕТЕТО ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА СТУДЕНТИ ПЕДАГОЗИ

Йорданка Николова, Даниела Рачева

Книжка 8
СПОДЕЛЕНО МНЕНИЕ

Николова, М. & Михалева, Б. (2018). С увереност срещу агресията и кон-

Книжка 7
РАДОСТТА ОТ ОБЩУВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК В ДЕТСТВОТО

Екатерина Софрониева, Христина Белева

НОВО ТЕОРЕТИКО-ПРАКТИЧЕСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ДЕТСКОТО ТВОРЧЕСТВО

Енгелс-Критидис, Р. (2018). Децата и творчеството. Юбилеен сборник в чест

ПРОФ. Д-Р ЕЛЕНА РУСИНОВА-БАХУДЕЙЛА

Розалина Енгелс-Критидис

Книжка 6
ПОЗИТИВНА УЧЕБНА СРЕДА

Валентина Шарланова

SENIOR CITIZENS’ EXISTENTIAL NEEDS AND EDUCATION FOR THE MEANING OF LIFE

Joanna Łukasik, Norbert Pikuła, Katarzyna Jagielska

Книжка 5
ПЛАНОМЕРНО ПСИХИЧЕСКО РАЗВИТИЕ

(По случай 115 г. от рождението на П.Я. Галперин)

ПАРАДИГМАТА СЕМИОТИКА – ЕЗИК – ДЕТЕ ПРИ 6 – 7-ГОДИШНИТЕ

Жоржетина Атанасова, Любимка Габрова

ПАРАРОДИТЕЛСКАТА ГРИЖА ВЪВ ФОКУСА НА ЕДИН СОЦИАЛНОПЕДАГОГИЧЕСКИ АНАЛИЗ

Ковачка, Ю. (2017). Социалнопедагогически проблеми при деца с парародителска грижа. Благоевград: УИ „Неофит Рилски“, 144 стр. ISBN: 9789540001340

Книжка 4
ДЕТСКИ КОНФЕРЕНЦИИ

Боряна Иванова

СТЕРЕОТИПИЗАЦИЯ НА ЕТНИЧЕСКИТЕ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ ПРИ СЪВРЕМЕННИТЕ МЛАДИ БЪЛГАРИ

Зорница Ганева. (2017). Стереотипизация на етническите взаимоотношения при съвременните млади българи. София: Елестра. ISBN 978-619-7292-03-9

Книжка 3
Книжка 2
СЪВРЕМЕННИ МЕТАМОРФОЗИ НА ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА В ДЕТСКАТА ГРУПА

Веселина Иванова, Виолета Кърцелянска-Станчева

SCHOOLS AND UNIVERSITIES AS SOCIAL INSTITUTIONS

Emilj Sulejmani Shikjerije Sulejmani

ОТНОСНО УСЕТА ЗА БРОЕНЕ

Петър Петров, Мима Трифонова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ И ПРИЯТЕЛИ,

Редакционната колегия на сп.„Педагогика“ Ви честити Новата 2018 г. Пожелаваме ви тя да бъде здрава, щедра и благословена! Тази година списанието чества своя юбилей – 90 години от неговото публикуване за първи път през 1928 г. с името „Народна просвета“. От деня на създаване до сега, то отразява актуал- ните проблеми на педагогическата наука и прак- тика и остава верен спътник на хиляди научни работници, учители, докторанти. Вярваме, че силата на творческата ни енергия ще пом

ДОБРИ ПРАКТИКИ „ПАРТНЬОРСТВО РОДИТЕЛИ – УЧИЛИЩЕ“

Мехмед Имамов, Калинка Гайтанинчева

2017 година
Книжка 9
ПЕДАГОГИЧЕСКОТО УЧЕНИЕ НА Й. ФР. ХЕРБАРТ – ИСТОРИЯ И СЪВРЕМЕННОСТ

(По повод 240 г. от неговото рождение) Невена Филипова

Книжка 8
ЧЕТЯЩИЯТ СТУДЕНТ, ЧЕТЯЩОТО ДЕТЕ – ЕДНО МАЛКО ПРОЗОРЧЕ, ЕДНА ВЕЛИЧЕСТВЕНА ГЛЕДКА

Мариана Мандева, Боряна Туцева, Габриела Николова, Цветелина Ковачева

Книжка 7
ДИДАКТИЧЕСКИ КОМПЕТЕНТНОСТИ

Нели Митева, Наталия Витанова

Илияна Кунева

Книжка 6
Книжка 5
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКО ОБУЧЕНИЕ В АКАДЕМИЧНА СРЕДА

(Научно-теоретична рефлексия) Румяна Неминска

ПРИНОС В ПСИХОЛОГИЯТА НА ТВОРЧЕСТВОТО

(120 години от рождението на Лев Семьонович Виготски) Любен Десев

ЛЕВ СEМЬОНОВИЧ ВИГОТСКИ – ПСИХОЛОГ И НА ХХI ВЕК

(по случай 120 години от рождението му)

ИСКУССТВО В ЖИЗНИ ЛЮДЕЙ

Гульнар Омарова

НОВА И ПОЛЕЗНА КНИГА

Йонка Първанова

ПРИНОСЕН ТРУД КЪМ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛНОТО УЧИЛИЩЕ

М. Мандева (2017). Методика на обучението по български език и литература – I – IV клас. Начално ограмотяване. В. Търново: УИ „Св. св. Кирил и Методий“, 120 стр.

ЕДНО ФУНДАМЕНТАЛНО ИНТЕГРАЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА РОЛЯТА НА ОБРАЗОВАНИЕТО ЗА РАЗВИТИЕТО НА НООСФЕРНИЯ ИНТЕЛЕКТ

Марга Георгиева, Сава Гроздев. (2016). Морфодинамиката за развитието на ноосферния интелект. София: Изток-Запад, ISBN 978-619-152-869-1

Книжка 4
Книжка 3
СИСТЕМАТИЧНО ВЪВЕДЕНИЕ В ОБЩАТА И ПСИХОЛОГИЧЕСКАТА СИНЕРГЕТИКА

Любен Десев (2015). Синергетика. Въведение и речник. 777 термина. София: ИК „Екопрогрес“. 464 с. ISBN 978-954-2970-37-8

Книжка 2
ПРОБЛЕМИ И ПЕРСПЕКТИВИ В РАЗВИТИЕТО НА ХУДОЖЕСТВЕНОТО ОБРАЗОВАНИЕ У НАС ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДЕТСКИЯ И НАЧАЛНИЯ УЧИТЕЛ

Теодора Власева, Даниела Гирджева-Валачева, Мария Калоферова, Найден Младенов, Илияна Шотлекова

ЗАКЪСНЯЛО ПРИЗНАНИЕ

Доц. д-р Емилия Николова

Книжка 1
ФАКТОРИ ЗА УСПЕШНО ПРИЛАГАНЕ НА СМЕСЕНО ОБУЧЕНИЕ

Стоянка Георгиева-Лазарова Лъчезар Лазаров

ЗА СТОПЛЕНИТЕ ПЪТЕКИ КЪМ ЛИТЕРАТУРНОТО ПОЗНАНИЕ

Радев, Радослав. 2015. Технология на методите в обучението по литература. Варна: Славена, 247 с., ISBN 978-619-190-041-1

2016 година
Книжка 9
ИНТЕРАКТИВНИ ТЕХНИКИ ЗА ОВЛАДЯВАНЕ НА ЧЕТЕНЕТО В МУЛТИКУЛТУРНАТА КЛАСНА СТАЯ – ПЪРВИ КЛАС

ФОРМИРАНЕ НА РЕЧЕВА КУЛТУРА, В НАЧАЛНА УЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ, (АНАЛИЗ НА АНКЕТА С УЧИТЕЛИ

Кампания

на Института за български език – БАН, и вестник „Аз-буки“

Книжка 8
Книжка 7
IBM SPSS STATISTICS ПРЕЗ ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ ПОГЛЕД НА ДОЦ. Д-Р ЗОРНИЦА ГАНЕВА

Зорница Ганева (2016). Да преоткрием статистиката с IBM SPSS Statistics. София: Елестра. 712 стр. ISBN 978-619-7292-01-5

НАЧАЛНОТО ОГРАМОТЯВАНЕ – „КЛЮЧ“ ЗА УСПЕШЕН ЖИВОТ В ПРОМЕНЯЩИЯ СЕ СВЯТ

Мариана Мандева, Диляна Гаджева (2016). Начално ограмотяване

ОТ „ЧУДНА И ДИВНА ДАСКАЛЕТИНКА“ ДО ПЕДАГОГИКА ЗА НАЦИОНАЛНО СЛУЧВАНЕ

Виолета Атанасова (2015) Петко Славейков за образованието. Шумен: Унивeрситетско издателство „Епископ Константин Преславски. 208 с. ISBN 978-619-201-051-5

Книжка 6
УЧИЛИЩЕ ЗА ЧЕТЕНЕ

Петя Георгиева

Кампания

на Института за български език – БАН, и в. „Аз Буки“

ДОШЛА ЛИ Е ИНСПЕКТОРЪТ?

Ванина Сумрова

ЩЕ ТЕ ЧАКАМ В/НА ЦЕНТЪРА

Илияна Гаравалова

ПРАВО В ДЕСЕТКАТА

Ивелина Стоянова

ПРОФ.Д.П.Н. СТОЯНКА ЖЕКОВА

Редколегия на сп. „Педагогика“

Книжка 5
Книжка 4
СИНЕРГЕТИКА – НОВО НАУЧНО ПОЗНАНИЕ

(Синергетика – въведение и речник, София: ИК Екопрогрес, 2015 г.)

Книжка 3
Книжка 2
НОВА ДИНАМИЧНА МОДИФИКАЦИЯ В ГРАНИЦИТЕ НА „АЗ-КОНЦЕПЦИЯТА“ НА МАТЕМАТИЧЕСКОТО МОДЕЛИРАНЕ

Марга Георгиева & Сава Гроздев. (2015). Морфодинамиката за развитието на ноосферния интелект, София: Марга Георгиева. 323 стр. ISBN 9786199052204

Книжка 1
IN MEMORIAM

На 10.12.2015 г. ни напусна нашият колега и приятел проф. д-р Иван Пет ков Иванов. Той беше уважаван учен и експерт в областта на педагогическите науки – автор на 10 монографии, 8 учебника, 10 учебни помагала, 6 студии и над 100 статии в специализирани периодич- ни издания и научни сборници; участник в 28 между- народни и национални проекта; председател и член на експертни групи към НАОА, член на редакционната ко- легия на сп. „Педагогика“. Проф. д-р Иван Иванов беше уважаван и оби

2015 година
Книжка 9
Книжка 8
РУСЕНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ

Златоживка Здравкова

Книжка 7
ДИСКУСИЯТА В УРОКА ПО ЛИТЕРАТУРА

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 6
УЧИТЕЛЯТ ПРАВИ УЧИЛИЩЕТО

ЕЗИКОВАТА ГРАМОТНОСТ НА МАЛКИЯ УЧЕНИК – „КЛЮЧ“ ЗА ОТГОВОРЕН И УСПЕШЕН ЖИВОТ В ПРОМЕНЯЩИЯ СЕ СВЯТ

ГОТОВНОСТ ЗА ОГРАМОТЯВАНЕ

Екатерина Чернева

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ МЕЖДУ ИСТОРИЯ, АКАДЕМИЗЪМ И РЕАЛНИ ПРАКТИКИ В СОЦИАЛНОПЕДАГОГИЧЕСКАТА ДЕЙНОСТ

Академични полета на социалната педагогика, съставител: проф. д.п.н. Клавдия Сапунджиева, научна редакция: проф. дпн Клавдия Сапунджиева, проф. д-р Нели Бояджиева, гл. ас. д-р Марина Пиронкова,

НОВА КНИГА

Клавдия Сапунджиева

Книжка 2
ПРОБЛЕМИ НА СОЦИАЛНАТА АДАПТАЦИЯ НА ПЪТУВАЩИ УЧЕНИЦИ ОТ МАЛКИ НАСЕЛЕНИ МЕСТА1)

Траян Попкочев, Бонка Гергинова, Тереза Карамангалова

Турнир по канадска борба [Arm Wrestling Competition] / Д. Евтимова,

Д. Евтимова, Е. Павлова, И. Радославова и Б. Иванов

Книжка 1
ORGANIZATIONAL CULTURE: THEORY AND REALITY

Inna Leonidovna Fedotenko

ОТЗИВ ЗА КНИГАТА „ОБРАЗОВАТЕЛЕН ДИЗАЙН (КОНЦЕПТУАЛНИ ОСНОВАНИЯ И ПРАКТИЧЕСКИ РЕШЕНИЯ)“

Димова, Д. (2013). Образователен дизайн (концептуални основания

2014 година
Книжка 9
„СОФИЯ – УЧЕЩ СЕ ГРАД“ – МОБИЛЕН СЕМИНАР В ПОДКРЕПА НА НЕФОРМАЛНОТО УЧЕНЕ И ОБРАЗОВАНИЕ В ОБЩНОСТТА

ПЕТЪР ДЪНОВ (БЕИНСÀ ДУНÒ Е И БЕЛЕЖИТ, ПЕДАГОГИЧЕСКИ МИСЛИТЕЛ-ХУМАНИСТ, (ПО ПОВОД НА 0-ГОДИШНИНАТА ОТ РОЖДЕНИЕТО, И 70 ГОДИНИ ОТ КОНЧИНАТА МУ

НА УЧИЛИЩЕ – С УСМИВКА!

Снежана Якимова

НА УЧИЛИЩЕ – С УСМИВКА!

Снежана Якимова

УЧИТЕЛЯТ – ЕТАЛОН ЗА ФОРМИРАНЕ НА ДЕТСКАТА ЛИЧНОСТ

Катя Коруджийска, Янка Маринкова

Книжка 8
Книжка 7
ЗАЕДНО МОЖЕМ ПОВЕЧЕ

Диана Смиленова

Книжка 6
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 5
ВЪЗГЛЕДИТЕ НА ЖАН-ЖАК РУСО И ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ ЗА ВЪЗПИТАНИЕТО

Посвещава се на 180-ата годишнина от рождението на Любен Каравелов (1834 – 1879) Виолета Атанасова

LE PROJET PÉDAGOGIQUE, SOURCE DE MOTIVATION DANS L’ENSEIGNEMENT ET L’APPRENTISSAGE DU FLE

THE EDUCATIONAL PROJECT, MEANS OF MOTIVATION IN TEACHING AND LEARNING FLE

LA PÉDAGOGIE DU PROJET ET LA MOTIVATION DES ÉLÈVES POUR L’APPRENTISSAGE DU FRANÇAIS

PROJECT PEDAGOGY AND PUPILS’ MOTIVATION IN LEARNING FRENCH

Книжка 4
КАЖДЫЙ ДЛЯ МЕНЯ УЧИТЕЛЬ

Ш.А.Амонашвили

Книжка 3
АНТОАНЕТА ЙОВЧЕВА (1952 – 2014)

След трудна борба с тежката болест ни напусна един добър и мил човек, една светла личност – Анто- анета Йовчева, нашата обичана колежка Тони. Нейните колеги и приятели, многобройните автори и сътрудници на сп. „Начално образование“ и на сп. „Педагогика“ ще запазят завинаги спомена за нейната приветлива усмивка, за нейната отзивчивост и преда- ност към работата, за нейната широка култура и стре- меж към познание, към развитие. Родена на 20 март 1952 г. в София в интелигентно се- мей

Книжка 2
ПОСТМОДЕРНИЗЪМ И ВЪЗПИТАНИЕ

Клавдия Сапунджиева

ДЕТСКИ УНИВЕРСИТЕТИ

Боряна Иванова

ПРОФ. Д-Р ЕЛКА ПЕТРОВА

Има личности, в сиянието на които се оглеж- дат цяла плеада последователи, възпитаници, колеги; има личности, без които животът става по беден, дните по-еднообразни, защото в сър- цето остава празно място. Такава личност е професор, доктор на педа- гогическите науки Елка Петрова – най–големият ерудит в областта на предучилищното възпита - ние, учен с международно значение. Дълги години ще свеждаме глави пред нейна- та обаятелна личност, с искрена признателност ще си спомняме свидните

МЕЖДУНАРОДНЫЙ ЦЕНТР ГУМАННОЙ ПЕДАГОГИКИ

Международният център „Хуманна педагогика“ организира XIII педаго- гически четения в периода 20 – 23.03.2014 г. в гр.Тбилиси, Грузия. Форумът се организира със съдействието на грузинското правителство. „Учителят“ е темата, която ще обедини участниците: учители, експерти, родители, универ- ситетски преподаватели, представители на педагогическата общност от мно- го страни, за да се осъществи дискусия за мисията на съвременния учител в съвременния образователен контекст. Ръководството на

Книжка 1
ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА МОБИЛНОТО ОБУЧЕНИЕ

Стоянка Георгиева-Лазарова Лъчезар Лазаров

2013 година
Книжка 9
УЧИТЕЛИ ВЪЗРОЖДЕНЦИ В ТЪРНОВО

Венка Кутева-Цветкова

Книжка 8
ДИМИТЪР ДОНЧЕВ – С ВЪЗХИТА ЗА БЪЛГАРСКИЯ УЧИТЕЛ

100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ДИМИТЪР ЕВСТАТИЕВ ДОНЧЕВ (5.10.1913 – 15.02.1997)

Книжка 7
„СЛЪНЦЕТО“ НА ВЪЗПИТАТЕЛНАТА СИСТЕМА В ТВУ – РАКИТОВО

85 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА АНГЕЛ УЗУНОВ (1928 – 1999)

ЦЕННОСТИ И ДУХОВНО-НРАВСТВЕНО РАЗВИТИЕ НА МАЛКИЯ УЧЕНИК

Марияна Ешкенази, Гергана Фиданова, Марияна Вишева, Цветанка Годжилова

МАЛКИЯТ УЧЕНИК ЧЕТЕ

Марияна Механджиева Венета Велева

С БАБА И ДЯДО В КЛАС

Цветелин Горанов, Таня Илиева, Цветанка Берова, Нели Иванова, Борка Бончева

РОД РОДА НЕ ХРАНИ, НО ТЕЖКО МУ, КОЙТО ГО НЯМА!

Диляна Вачкова Евелина Димитрова

ДА ПОМОГНЕМ НА ДЕЦАТА ДА ОТВОРЯТ СЪРЦАТА СИ

Иванка Дебелушина Нина Маврикова

ДОБРОТО Е У ВСЕКИ

Мария Наскова

ОТЛИЧЕН ПЕДАГОГ, ПСИХОЛОГ И ПСИХОТЕРАПЕВТ

ДОЦ. СВЕТОСЛАВ СТАМЕНОВ (1939 – 2013)

Книжка 6
ТЕОРЕТИКО-ПРИЛОЖНИ ПРОБЛЕМИ НА КОНСТРУИРАНЕТО НА ТЕСТ ЗА НАЦИОНАЛНО ВЪНШНО ОЦЕНЯВАНЕ ПО „ЧОВЕКЪТ И ОБЩЕСТВОТО“ ЗА 4. КЛАС (2013)

Ваня Петрова, Цонка Каснакова, Мариан Делчев Жана Минчева Радостина Стоянова, Рада Димитрова Мария Темникова

MEDIA IN PRESCHOOL AGE OF CHILD’S LIFE

Sonja Petrovska Jadranka Bocvarova

Книжка 5
ШАЛВА АЛЕКСАНДРОВИЧ АМОНАШВИЛИ – УЧИТЕЛ ОТ БЪДЕЩЕТО

В сложното битие на науката и метамор- фозите на социалната реалност, неотменими и общовалидни остават само най-стойностни- те постижения и безспорни истини, които не само маркират и остойностяват територията на човешко познание, но извисяват самия чо- век, поддържат неговата вяра в доброто, под- хранват чувството му за собствена значимост, укрепват неговия дух. Приемайки извечните послания на класи- ческата философско-педагогическа мъдрост и дълбоко обвързан с педагогическата р

МАНИФЕСТ ГУМАННОЙ ПЕДАГОГИКИ

Преамбула 25 лет тому назад группа учителей новаторов провозгласила манифест „Пе- дагогика сотрудничества“ (Переделкино, 1986 год). В последующие годы были опубликованы отчеты встреч учителей новаторов, в которых рассматри- вались разные аспекты педагогики сотрудничества: „Демократизация лично- сти“ (Цинандали, Телавский район, Грузия, 1987 год), „Методика обновления“ (Москва, 1988 год), „Войдем в новую школу“ (Краснодарский край, 1988 год). Идеи педагогики сотрудничества воодушевленно

ПОРТФОЛИОТО НА УЧЕНИКА КАТО ПРОЦЕС НА САМОПОЗНАНИЕ

Радка Топалска Емилия Вълкова, Албена Атанасова

ДОПИРНИ СВЕТОВЕ

Албена Димитрова Стилияна Гронева

ПРЕДИ ГОДИНА И СЕГА

Веселка Аршинкова

Книжка 4
СВЕЩЕНИК ГЕОРГИ МАРИНОВ ПОЛУГАНОВ – ОСНОВАТЕЛЯТ НА УЧИЛИЩЕТО И ПЪРВИЯТ УЧИТЕЛ В ПОЛИКРАЙЩЕ

Георги Георгиев Трифонка Попниколова Марияна Георгиева–Гроссе

ЕВРОПЕЙСКИ ПРИКАЗКИ

Светла Попова

Книжка 3
ДА ОПАЗИМ ДЕТСКОТО ЗДРАВЕ!

Мая Топалова, Симона Пейчева

КАК ДА ОТГЛЕДАМЕ МАЛЪК ПРИРОДОЛЮБИТЕЛ?

Мадлена Николова Ани Цветкова

Книжка 2
Книжка 1
ИЗКУСТВОТО ЗА ПРЕВЕНЦИЯ НА АГРЕСИВНОТО ПОВЕДЕНИЕ НА ДЕЦАТА

Евгения Миланова Виолета Николова Величка Радева

ПРИЯТЕЛСТВОТО В ЖИВОТА НА ДЕТЕТО

Даниела Димитрова Красимира Василева

ПРЕДАЙ НАТАТЪК

Вилдан Мехмедова

ЗАЕДНО ДА БЪДЕМ ДОБРИ

(ПЕДАГОГИЧЕСКА СИТУАЦИЯ В ПОДГОТВИТЕЛНА ГРУПА)

ПРОФ. ДПН EЛКА ПЕТРОВА EДНА НЕЗАЛИЧИМА СЛЕДА В БЪЛГАРСКОТО ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБРАЗОВАНИЕ (1919 – 2012)

Почина проф. дпн Елка Петрова (20.ХІІ.2012 г.) – на- шата любима учителка по изкуството да се живее пъл- ноценно и професионално, създателката на науката за предучилищното възпитание на българските деца, пре- красната жена и велика майка, Неповторима, единствена, съвършена – това е нашата Елка: Примерът за всички нас – хилядите нейни студенти и последователи ! Елка Петрова винаги е първа, винаги е оригинална и авангардна; през 1950–1952 г. поставя началото на Висшия мето

2012 година
Книжка 9
ПЕДАГОГЪТ – РИЦАР НА ДЕТСТВОТО

Януш Корчак бе написал, че животът на великите хора е като легендите: труден, но красив. И се оказва пророчески прав, сякаш е писал за себе си! Наследник на семейство с богата духовна култура и традиции, останал отрано без баща, той не просто се справя с несгодите на сирачеството, но развива у себе си три могъщи извора на живот: любов към свободата и справедливостта, страст към знанието и творчеството, отдаденост на децата и тяхното щастие. Лекарят Корчак лекува децата и душите им. Безплатн

ЯНУШ КОРЧАК – ВЕЛИК ХУМАНИСТ И ПЕДАГОГ

„Със сила и мощ поведох своя живот, който беше привидно неподреден, самотен и чужд. За син избрах идеята да служа на детето и неговото дело. Привидно загубих.“ Бе лекар, писател, мислител. Бе философ, учен, моралист. Издател. Възпи- тател и педагог. Бе герой. Бе скромен. Във всяка от тези области той има изключителни постижения. В течение на по- вече от четиридесет години работи като педагог и писател. Четиридесет години безкористно служене на слабите и беззащитните. Създава съвременна кон

ЕВОЛЮЦИЯ НА ПРАВАТА НА ДЕТЕТО

„Детето има право на сериозно отношение към проблемите му, на справедливото им решаване.“

THE KORCZAK’S RIGHT TO SOCIAL PARTICIPATION OF CHILDREN THE CITIZENSHIP OF CHILDREN

A speech by Marek Michalak, the Ombudsman for Children, given during the seminar„The Polish-Israeli pioneer in the fi eld of human rights, Janusz Korczak (1879–1942) and today’s Convention on Children’s Rights as the part of the international law“, Geneva, the 6 of June 2009

ЗА ДЕТЕТО, ДЕТСТВОТО ИЛИ НАУКА ЗА НЕГО?

В памет на Януш Корчак – по повод 70 г. от неговата смърт и 100 г. от създаването на „Дом за сираци“ във Варшава Албена Чавдарова

Книжка 8
CHANGES IN UNIVERSITY TEACHING – THE ROAD FROM KNOWLEDGE TO COMPETENCIES

Slađana Anđelković Zorica Stanisavljević Petrović

ДОСТОЕН ЖИВОТ, ОТДАДЕН НА ПРОСВЕЩЕНИЕТО… ПРОФ. СТОЙКА ЗДРАВКОВА – ЕДИН СЪВРЕМЕНЕН БУДИТЕЛ НА 70 ГОДИНИ

Неуморна и взискателна! Енергична и всеотдай- на! Работохолик и перфекционист! Това е проф. д-р Стойка Здравкова! Не е за вярване, че в началото на ноември 2012 година навърши 70 години. И не е слу- чайно това, че тази светла дата е непосредствено бли- зо до Деня на будителите. А това, че проф . Здравкова е съвременен български будител, е толкова безспорно и видимо! 70–годишнината ù е един чудесен повод ретрос- пективно да си припомним и проследим най-значи-

Книжка 7
ОЧАКВАНА И ПОЛЕЗНА

Емилия Василева

Книжка 6
Книжка 5
ЦЕННО ПОМАГАЛО ЗА ПСИХОЛОЗИ И ПЕДАГОЗИ (Надежден инструмент за диагностициране смисъла на живота)

Любен Десев Минчев, Борис. Тест на Дж. Крумбъг и Л. Махолик за смисъл в живота. Българска версия. Варна, ВСУ „Черноризец Храбър“,

ГЕОРГИ MАВРОВ ЖИВОТ, ОТДАДЕН НА НАУКАТА И ОБРАЗОВАНИЕТО

Така най-общо, но и най-точно можем да охарак- теризираме дейността на ст. н. с. д-р Георги Петков Мавров. Той ни напусна неочаквано в края на април т.г. И до последния си ден не преставаше да се вълнува от проблемите на образованието. Споделяше инте- ресни мисли относно предстоящото приемане на За- кона за образованието. Пестелив на думи, но щедър на дела – това ясно проличава от неговата богата би- ография.

Книжка 4
ОЩЕ ЕДНА ИДЕЯ

Галина Стоянова

Книжка 3
С ИНОВАТИВЕН ПОГЛЕД КЪМ ЛИЧНОСТТА НА ДЕТЕТО

Маргарита Абрашева Любимка Габрова

БИЗНЕС ОБУЧЕНИЕ В ДЕТСКАТА ГРАДИНА

Красимира Костова Петя Драгоданова

ДЕТСКАТА БЕЗОПАСНОСТ

Любимка Габрова

БАБА ПРИКАЗКИ РАЗКАЗВА... (МИКС ОТ ПРИКАЗКИ)

Кева Захариева, Мария Мичева

Книжка 2
ДЕТЕ ПЪТУВА В АВТОМОБИЛА

Красимира Михайлова

ПРОТИВОПОСТАВЯНЕ

Пюрвя Ердниев, Б. Ердниев

ЗДРАВКА НОВАКОВА – ПРЕПОДАВАТЕЛ И ТВОРЕЦ

Седемдесетгодишният юбилей е вълнуващ повод да проследим трудния, богат и съдържателен професионално-творчески път на доц. д-р Здравка Новакова, да под- чертаем нейната важна роля за утвърждаване на дидактика на математиката като

IN MEMORIAM Иван Марев

Напусна ни проф. Иван Марев – философ, педагог, демократ, родолюбец. В далечната 1975 г., зареден с енергия, пълен с идеи, той създаде в Техническия

Книжка 1
ДЕЛЕГИРАНЕ НА ПРАВА ЧРЕЗ КОМИСИИТЕ В ДЕТСКАТА ГРАДИНА

Маргарита Абрашева Политиката, наречена управление на качеството, не е самоцел, нито поредна обра- зователна „мода“. Тя е практически необходима за поддържане от директора на учеб- ното заведение на един привлекателен образ в условията на конкуренция на пазара на учебни заведения. Това се отнася най-вече за детските градини. Политиката на упра- вление на качеството съдържа недостатъчно използван ресурс, включително за спечел- ване и запазване доверието на потребителя – родителите на децата,

ИНОВАЦИОННИ И ИНТЕРАКТИВНИ МЕТОДИ В КВАЛИФИКАЦИОННАТА ДЕЙНОСТ НА ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ КОЛЕКТИВ

Стоилка Ташева, Севда Лукайчева Развиващото се с динамични темпове общество в днешно време налага необ- ходимостта от иновационни промени в областта на образованието. И в предучи- лищната педагогика все по-често се търсят алтернативни педагогически техноло- гии както за възпитанието и обучението на децата, така и при провеждането на квалификационната дейност на самите педагози. Използването на интерактивните методи дава възможност да се възлагат за- дачи, които предполагат съвместна работа,

ТОВА ТРЯБВА ДА ГО ЗНАЕ ВСЯКО ДЕТЕ

Татяна Атанасова, Иванка Пампова

НА УЛИЦАТА Е ОПАСНО

Таня Янчева, Зоя Кацарова

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.