Педагогика
Вход / Регистрация

2014/2, стр. 261 - 280

ОЦЕНЯВАНЕТО НА УЧИЛИЩЕТО ПРЕЗ ПРИЗМАТА ОЧАКВАНИЯТА НА ДИРЕКТОРИ, УЧИТЕЛИ И РОДИТЕЛИ

Резюме:

Ключови думи:

Йонка Първанова
Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Сблъсъкът на традиции и иновации в нашето съвремие и динамиката в развитието на обществото поставят все по-високи и комплексни изисквания към личността с оглед нейната бъдеща социализация и адаптация в професионален и личностен план. Стремежът към по-ефективно и по-конкурентоспособно образование води до търсене и прилагане наразлични политики и подходи в структурирането, функционирането и управлението както на образователната система, така и на училището като нейна ключова организационна единица. Процесите на административна и финансова децентрализация в образованието, реализирани у нас в последните години, поставят пред изследователите и професионалистите редица въпроси, свързани с променящата се позиция научилището в парадигмата на съвременните социално-икономически реалности в образователната система. На практика, училището все повече се превръща от „традиционната до този момент образователна институция, регулирана централно… в субект на отношенията на пазара на образователни услуги с определена степен на самостоятелност в административен и финансов план“ (Първанова, 2013). Традиционната (и до скоро единствена) функция на училището да осигури образование съобразно държавните образователни изисквания все повече се трансформира в комплексна и всеобхватна функция за намиране на пресечната точка между националните стандарти, очакванията и потребностите на родители и ученици и ефикасното изразходване на публичните ресурси, с които се захранва и чрез които съществува формалната образователна система (с изключение на частните училища). С получаването на определена автономия в административен и финансов план училището приема и носи и съответната отговорност за резултатите от своята дейност, което неизбежно поставя на преден план въпроса за оценяването на тези резултати и на самото училище като цяло. Все по-често погледът на обществото се насочва към начина, по който училището функционира, към различни параметри от неговата дейност и към способността му да осигури (в съответствие със законовите рамки) качествено образование на подрастващото поколение. В условията на финансова криза, „икономическият“ подход към образованието все по-често взема превес, като се търсят решения и способи за повишаване на неговото качество, особено когато то се заплаща с публични средства. Не е изненадващо, че нарастващите изисквания за „ефективност, равенство и качество в образованието са оправдани от необходимостта да се справяме с нови икономически и социални нужди. От една страна, подобряването на качеството на образование е необходимо с цел да се посрещне непрекъснато нарастващото търсене на компетентни служители в контекста на глобалната икономическа конкуренция. От друга – системите за отговорност са фокусирани върху това, да осигурят постигането на целите на училището чрез ефективно използване на наличните ресурси“ (Faubert, 2009: 6).

В този контекст въпросите за отговорността на училището и за начините, по които то се оценява, придобиват особено значение. И ако към момента за успеваемостта на едно училище се съди основно по успеваемостта на неговите ученици и/или по техния брой, все по-често, когато се говори за оценяването на училището, се търси гледна точка, фокусирана върху оценяването му като „организация“, като отделен, самостоятелен в определена степен, обект. В този случай процесът на оценяване обхваща цялостната структура, организация, функциониране и резултати от дейността на училището, а не се насочва към отделни действия на учителите, директора или други служители.

Оценяването на училището като комплексна образователна организация е обект на множество различни изследвания (Vanhoof & Van Petegem, 2007; David Nevo, 2001; Jan Vanhoof & Peter Van Petegem 2008, 2010; Frans J.G. Janssens & Gonnie & Amelsvoort, 2008). Някои изследователи се фокусират върху показателите и критериите за оценяване, върху инструментариума и процедурите, като се опитват да открият какво и как се оценява в училищната организация (Kim Schildkamp &Adrie Visscher, 2009; Gerry McNamara and Joe O’Hara, 2005; Jan Vanhoof et all, 2009). Чест акцент в изследването на оценяването на училището е целта на това оценяване и използването на резултатите, като основният фокус в този случай е дали тези резултати трябва да бъдат публично достъпни и как тяхната достъпност реално влияе върху подобряването и прогреса на училището. В някои изследвания се анализира комплексният характер на оценяването като цяло, с всички свои елементи и характеристики (Evaluation of schools providing compulsory education in Europe, Eurydice 2004, School evaluation for quality improvement, 2002; Fauber, 2009).

Най-често оценяването на училището се разглежда в два основни плана в зависимост от това, кой го извършва – вътрешно (или самооценяване) и външно (оценяване от външни за училището субекти и структури), като се търсят връзките и зависимостите между тях и тяхното самостоятелно или комплексно влияние върху училището и неговата ефективност.

Външното оценяване се определя като „оценяване, осъществявано от лица, които не са директни участници в дейностите на училището, което се оценява“.1) Вътрешното оценяване на училището (или самооценяването) се осъществява от „лица или групи, които са директно включени в дейността на училището (например директора, педагогическия и административния състав или учениците) или които са директно повлияни от училищните дейности (като в случаите на родителите или местната общност). Всички те могат да бъдат определени с общото понятие „училищна общност“. 1) И в двата случая обаче обект на оценяването не са само и единствено резултатите на учениците или друг отделен компонент/резултат от дейността, а е училището в своята организационна цялост, като съвкупност от елементи, зависимости и връзки между тях, които предефинират неговата уникалност като образователна организация с точно определени параметри, действия, бездействия, резултати, атмосфера и институционален облик.

България се опитва да не изостава от тези тенденции в развитието и усъвършенстването на образователната система и в частност – на оценяването на училището като специфична организация, притежаваща определена автономност и отговорна за дейността и получените резултати. Пример за това е проектът „Усъвършенстване на системата за инспектиране на образованието“2), реализиращ се от Министерството на образованието и науката в периода 2012 – 2014 г. по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“. Макар основните цели на проекта да са свързани основно с усъвършенстване на системата за външно оценяване, това е позитивна стъпка напред по посока по-висока ефективност на управлението на образованието и повишаване на неговото качество. Дали и доколко оценяването и инспектирането, като специфични понятия, се припокриват напълно или се различават в своето съдържание, принципи и процедури, би могло да бъде обект на самостоятелен научен анализ. За нуждите на представеното тук изследване ще приемем, че инспектирането се отнася до формалното, външно оценяване на училището от оторизиран орган по общи за всички училища критерии и показатели, имащо за цел установяване на нивото на постигане на държавните образователни стандарти от конкретното училище. Ето защо тук ще използваме термина „оценяване“ на училището, като го разбираме като „цикличен процес, който отчита напредъка спрямо набелязаните цели, информира партньорите в образователната система за резултатите, подпомага усъвършенстването на дейността им и вземането на управленски решения....“ (Гюрова, 2009).

Пътят на българската образователна система по посока на осигуряване на по-висока степен на автономност и съответно – изискване на по-висока степен на отговорност от училището за получените резултати и за ефективността му като цяло, предполага търсене на отговор на тези въпроси в два основни плана. От една страна, това са съществуващите добри практики и техните възможности за адаптация към реалността, традициите и особеностите на българското образование. От друга страна, необходимо е да се отчетат нагласите, мненията и очакванията към оценяването на училището на основните субекти, имащи отношение към неговото функциониране, а именно: директори, учители, родители и ученици. В първия случай проучването на разнооб-разни научни изследвания по въпросите на оценяването на училището и на практическите модели, съществуващи в други държави, би могло да създаде фундамента за системата на оценяване (външно и вътрешно) на училищната организация. Във втория план мненията на основните участници в образователния процес ще дадат възможност този фундамент да се прецизира съобразно специфичната реалност на българската образователна система, като се анализират възможните пречки и съществуващите подкрепящи фактори за неговото трансформиране в цялостна и комплексна система за оценяване на училището.

В търсене на мнението и отношението на основните субекти в училището по въпросите за неговото оценяване в периода юни – октомври 2013 беше проведено анкетно проучване сред директори, учители и родители на деца в училищна възраст. Това проучване се реализира в контекста на по-всеобхватно изследване относно автономността и ефективността на училището и тук ще бъдат представени само данните, касаещи оценяването на училището като специфична образователна организация.

Обхват и методология на изследването

Изследването се проведе от екип на Факултета по педагогика, СУ „Св. Климент Охридски“ и включва три основни групи респонденти: директори и помощник-директори, учители и родители на деца в училищна възраст. Фокусът на изследователски интерес са представители на тези групи, работещи във или имащи отношение към държавни и общински училища. Тъй като основният изследователски интерес е насочен към системата на формално образование, която се финансира с публични средства, частните училища са извън обекта на настоящото изследване.

В изследването участваха общо 340 респонденти. От тях 87,4% са жени, а 12,6% – мъже. 94,1% от изследваните лица са с висше образование (професионален бакалавър, бакалавър, магистър). Възрастовото разпределение е показано на Фигура 1, като съотношението между различните възрастови групи се запазва при всички групи изследвани лица.

Фигура 1. Възрастово разпределение на респондентите

Респондентите са разпределени в отделните групи, както следва: 125 учители, 108 директори/помощник-директори и 107 родители, всички те работещи или имащи деца, обучаващи се в държавни или общински училища.

Учениците не са обхванати в настоящото изследване поради спецификата на анкетната карта, но техните роля и мнение в процеса на оценяване са от съществено значение, което поражда необходимостта те да бъдат проучени впоследствие със специално конструиран инструментариум.

В хода на изследването на респондентите бяха зададени поредица въпроси, имащи отношение към оценяването на училището. Въпросите касаеха субектите и обхвата на това оценяване, неговата цикличност, достъпността на резултатите, процедурите на оценяване и очакваното влияние на получените оценки върху бъдещето на училището. В допълнение на родителите и учителите бяха зададени въпроси за нивото на тяхната удовлетвореност от конкретни параметри на дейността и функционирането на училищната организация, които бяха насочени към конкретното училище, в което респондентът работи или в което учи неговото дете.

Независимо дали ще говорим за външно или вътрешно оценяване на училището обаче, въпросите, които стоят в основата на неговия анализ, са едни и същи (Evaluation of schools providing compulsory education in Europe, Eurydice, 2004; Faubert, 2009). Това са и основните въпроси, на които настоящото изследване се опитва да даде отговор, пречупен през призмата на трите изследвани групи – директори/помощник-директори, учители и родители:

1. Кой трябва да извършва оценяването (субекти на оценяването)?

2. Какво трябва да се оценява (обект и обхват на оценяването)?

3. Как трябва да се реализира оценяването (инструментариум, процедури)?

4. Какви трябва да са целите на оценяването (защо се оценява)?

5. Как да се използват резултатите от това оценяване (приложение на оценката)?

Мнения и очаквания на респондентите за оценяването на училището Изхождайки от концепцията за регулярно оценяване на дейността на училището и съобразно съществуващи практики, особено в областта на самооценяването на училището (вътрешно оценяване), въпросите към респондентите бяха конструирани върху презумпцията за годишна цикличност на оценяването. Динамиката на развитие на училищната организация и ежегодно променящият се контингент ученици обуславят в известна степен необходимостта оценяването на училището да е не просто регулярно, а да е част от годишната дейност на училището, като резултатите от него да се интегрират в планирането на приоритети и цели за следващата учебна година. Инспектирането на всеки три (3) или пет (5) години като форма на външно оценяване и мониторинг не е достатъчно, за да послужи на училищната организация в оперативното планиране и своевременното коригиране на дейността съобразно получените оценки. Ето защо въпросите за оценяването са формулирани през призмата на годишното оценяване, като търсят кои са неговите параметри и как то може да служи като подкрепящ инструмент в развитието и усъвършенстването на училището и неговата дейност.

Още в самото начало прави впечатление, че е налице разминаване в мненията на различните групи респонденти относно това, дали наистина училището трябва да бъде оценявано всяка година (Фигура 2).

Фигура 2. Необходимо ли е да се прави годишно оценяване на училището по отношение на цялостната му дейност и ефективност?

Ясно се откроява категоричното мнение на родителите, 88.8% от които ясно заявяват подкрепата си за регулярно годишно оценяване. За разлика от тях този процент е значително по-нисък в групата на управленците – само 65.7%, при които се наблюдава и най-високо ниво на отговора „Не мога да преценя“ – 12%, както и най-голям процент отговор „Не“. Така получените резултати явно индикират нагласата на родителите да се търси по-висока степен на отговорност от училището за цялостната му дейност чрез регулярно годишно оценяване, докато директорите (в групата са включени и помощникдиректори) са по-малко склонни на това.

Прави впечатление, че 50% от директорите на възраст между 31 – 40 години са категорично против годишното оценяване на училището, като 87% от директорите на тази възраст заемат управленска длъжност в училище под 5 години. Комбинацията от малък управленски стаж и „младост“ в сравнение с голямата група директори във възрастовите граници 41 – 60 години биха могли да доведат до „притеснение“ от оценяването на училището, тъй като получените оценки индиректно ще се отнесат към стила и професионализма на самите директори/помощник-директори.

За разлика от тях при родителите единствено в групата 51 – 60 години 66,7% от изследваните лица не могат да преценят дали училището трябва да се оценява всяка година, а останалите 33,3% са категорично „за“.

Голямата част от учителите подкрепят годишното оценяване на училището, като тук не съществува различие, зависимо от възрастта. Във всички възрастови групи приоритетната част от респондентите (между 70% и 86%) подкрепят годишното оценяване на училището, а съответно противниците му са най-много във възраст от 41 до 50 години.

Като цяло, може да се приеме, че мнозинството от изследваните лица подкрепят регулярното годишно оценяване на цялостната дейност на училището. Това би могло да се разглежда като ясен знак, че все повече членовете на училищната общност осъзнават нуждата от ежегодно „сверяване на часовника“ съобразно достигането на поставените цели и необходимостта от ясна емпирична информация, която да даде насока на управляващия екип в планирането на приоритетите и целите за следващата учебна година.

Особен интерес представлява мнението на респондентите относно това, какво би следвало да е обект на оценяването, ако то се извършва регулярно всяка година. Съществуват множество и различни практики на училищно оценяване и самооценяване, при които в обхвата на оценяването се включват различни параметри от училищната организация, дейност и резултати. След проучване на различни изследвания върху оценяването на училището (Kim Schildkamp & Adrie Visscher, 2009; McNamara & O’Hara, 2005; Jan Vanhoof bet allVan Petegem & De Maeyer, 2009)на респондентите бяха предложени 15 различни области на оценяване, като те можеха да отбележат всяка една от тях, ако считат, че тя трябва да се оценява регулярно всяка година. Обобщената извадка от мненията на трите групи изследвани лица е представена на

Фигура 3.

Съвсем очаквано резултатите на учениците са поставени на първо място с 81,5% сред всички респонденти. Същевременно прави впечатление, че докато тази област на оценяване е приоритетна в групата на директорите с повече от 12 процентни пункта пред всички останали, то тя заема второ място сред родителите и учителите с доста по-малка разлика спрямо останалите области.

Интерес предизвиква фактът, че 80% от учителите посочват най-често изразходването на средствата (материални и финансови) като основен индикатор за оценяване. При родителите като основен приоритет (с 86%) се откроява удовлетвореността на участниците в училищната общност. Не е случайно, че именно родителите поставят на трето място (със 78%) необходимостта да се оценяват преподавателският подход и стилът на работа на учителите, което е сигнал за все по-назряващата нужда от целенасочено и системно оценяване на учителите не само в контекста на тяхната педагогическа компетентност, но и в контекста на цялостното оценяване на училището. Самите учители по-ставят тази област едва на седмо място сред общо 15-те предложения с 60% значимост.

Фигура 3. Кои от следните области от дейността на училището трябва да се оценяват всяка година?

Същевременно сред областите, събрали най-нисък рейтинг сред цялата изследвана извадка, са работата с деца със специални образователни потребности, училищният климат и работата с надарени деца, взаимодействието между учителите и родителите и способността на училището да осигури възможности за развитие на учениците извън задължителните форми на образователния процес. Единствено учителите посочват с малко по-висок процент значимостта на работата с деца със СОП като област, която трябва да се оценява всяка година. Изненадващо е отношението към училищния климат и към взаимодействието между учителите и родителите като области, които имат нужда да бъдат оценявани при анализа на дейността на училището. Те са поставени в дъното на класацията и при трите групи. Това може да се тълкува като знак, че все още училището се оценява и трябва да се оценява (поне в съзнанието на респондентите) основно според академичните постижения на учениците и удовлетвореността на ученици, родители и учители, която също се пречупва през призмата на успеваемостта, а не толкова през призмата на удовлетвореност от социално-психологическите параметри на училищната общност и взаимодействието между нейните членове.

По отношение на субектите, които да участват в оценяването на училището, отговорите на респондентите са изключително поляризирани, макар и не неочаквано (Фигура 4). Всяка от изследваните групи съвсем резонно заявява категорично желанието си да участва в годишното оценяване с най-висок процент от посочените възможности.

Фигура 4. Кои от следните групи лица трябва да участват в годишното оценяване на училището?

Същевременно и в трите изследвани групи като субекти, участващи в оценяването, се посочват експертите от РИО и МОН, макар и на различни позиции, сред първите три избора с най-висок рейтинг. Основната разлика идва вмнението на респондентите за мястото на останалите групи в оценяването. Директорите и помощник-директорите включват в този процес (след себе си) екпертите от РИО и МОН и учителите, а едва след това сочат родителите и учениците (наравно с научните работници). Учителите, от своя страна, след себе си поставят директора, експертите от РИО и МОН и родителите, като тези две групи са с почти равен рейтинг. Именно учителите сочат учениците като възможен субект на оценяване с най-нисък процент от трите групи (едва 31,2%). За сметка на това родителите посочват след себе си учителите, експертите от РИО и МОН, учениците и едва на пето място посочват директора. Прави впечатление, че и в трите групи експертите от отдел „Образование“ в общината и научните работници се идентифицират като възможни участници в процеса на оценяване от сравнително малък брой респонденти. Тези данни ясно сочат, че от една страна, общината все още не се възприема от училищната общност като фактор, който има съществено отношение към организацията, управлението, дейността и оценяването на училището въпреки процесите на децентрализация в образователната система. От друга страна, ниският рейтинг на научните работници, имащи експертиза в областта на образованието, като участници в процеса на оценяване, може би индикира недоверие у респондентите в способността на научните кадри да приложат в практиката теоретичните концепции и посредством тях да подпомогнат усъвършенстването на училището и на неговата дейност. Именно директорите посочват най-рядко научните работници като възможни субекти в процеса на оценяване, докато родителите са по-склонни да им се доверят в по-голям процент.

Данните по отношение на лицата, които трябва да участват в оценяването на училището, очертават изключително интересна картина. От една страна, налице е съгласие относно категоричното участие и на трите групи респондентикато активни субекти в оценяването на училището. Същевременно е налице значителна разлика в нагласите относно участието на учениците в този процес – докато родителите считат за необходимо тяхното включване, то учителите и директорите въобще не са склонни на това. Успоредно с този факт експертите от РИО и МОН се припознават от участниците в училищната общност като необходими субекти, които да се включат в годишното оценяване на дейността на училището, за разлика от експертите на ниво „община“, което отново поставя на дневен ред въпроса за начина и ефективността на децентрализацията и за доближаване на училището до нуждите и потребностите наобщността, в която функционира.

По отношение на процедурите за оценяване на училището и достъпността на резултатите от оценката трите групи респонденти са на едно и също мнение. На въпроса „Необходимо ли е областите, съдържанието, процедурите и очакваните резултати от процеса на оценяване да бъдат регламентирани от МОН (или друг национален орган) и да бъдат еднакви в основните си параметри за всички училища?“ 47,9% от всички изследвани лица считат, че това е нещо необходимо, което ще „даде възможност за сравнения между училищата, ще улесни директора и/или външните оценители и ще осигури качество на оценяването“. 31,2% от респондентите пък са намнение, че е „необходимо да се дадат само насоки за работа, без задължителен характер, напр. – примерни бланки за оценка, примерни въпросници за родители и ученици, и др.“, спрямо които насоки училището да може да организира по-лесно процеса на оценяване. Едва 14,1% считат, че „училището трябва да има възможност само да определя областите, съдържанието и процедурите по оценяване на своята дейност и резултати“. Най-поляризирани в мненията си по този въпрос са учителите, сред които почти еднакъв процент респонденти (38,4% и 37,6%) се ориентират към стандартизирани процедури и към свобода на избор в рамките на насоки, дадени от контролиращия орган.

Относно достъпността на резултатите от годишното оценяване на училището не е изненадващо, че в огромната си част (89,7%) родителите считат, че те трябва да са достъпни за всички. Този резултат е в унисон с нагласата на родителите за търсене на по-детайлна и адекватна информация за функционирането, дейността и резултатите на различните училища, когато трябва да избират училище за своите деца. На същото мнение са и директорите и учителите, макар и не толкова категорично изразено. Общо 69,5% от всички изследвани лица считат, че резултатите от годишното оценяване на училището е необходимо да са общодостъпни, което е ясен индикатор за нуждата от по-задълбочена и базирана на факти информация за представянето на различните училища в публичното пространство и сред самите специалисти, работещи в образователната система. В съчетание с преобладаващото мнение за стандартизирани процедури и инструментариуми за оценяване това още веднъж изправя училището пред предизвикателството на конкуренцията, но вече базирана на реални факти, получени вследствие на общи, утвърдени за всички показатели и критерии, което ще направи сравнението по-обективно.

По отношение на употребата на резултатите от оценяването е налице базисен консенсус между изследваните лица (Фигура 5). И трите групи изследвани лица считат, че резултатите от оценяването на училището трябва да оказват влияние върху начина и размера на неговото финансиране, като този отговор е посочен от 71% от директорите и родителите и от 67% от учителите. Тези данни дефинират нуждата да се модифицира механизмът на финансиране на училището, съществуващ към момента, и той да включва в себе си не само броя ученици, но и резултатите от оценяването на неговата дейност и на самото него като организационна цялост.

Фигура 5. Върху кои от посочените елементи от училищната организация трябва да влияят резултатите от оценяването?

Като естествено продължение на това, изследваните лица обвързват резултатите от оценяването на училището със заплащането на учителите – въпрос, който все още стои на дневен ред в обществото и за решаването на който се търсят оптимални механизми и процедури, които да удовлетворяват участниците в училищната общност. Останалите области, върху коиторезултатите от оценяването трябва да имат влияние, не събират повече от 50% посочвания в общата извадка, като тяхното подреждане варира леко в отделните респондентски групи. Докато за родителите процедурите по подбор, назначаване и освобождаване на директора и учителите са по-значими, за останалите респонденти това са организацията на учебния процес и заплащането на самия директор.

Сред допълнителните свободни отговори на респондентите, макар и малко на брой, се очертават няколко основни фокуса. Сред родителите и учителите съществува притеснението, че при влияние на оценките върху финансирането на училището това може да провокира тяхното изкуствено завишаване или използването на нерегламентирани средства за повишаване на оценките на учениците (считани, явно, все още за един от категоричните критерии за успешност на училищната организация). От друга страна, появяват се и мнения, че една година е твърде малко време, за да се вземат предвид резултатите на училището при въвеждане на промени, подобрения, поощрения или другвид иновации. Посочени са очаквания за влияние върху квалификацията на педагогическите специалисти, както и очакване да се отчитат не само резултатите от национално външно оценяване и матури, но и „реалните резултати“ на учениците (цитат на респондента), макар те да не са дефинирани като конкретни параметри.

Оценяване на училището – теоретичен модел през призмата на училищната общност

Представените резултати от изследването на мненията на директори, учители и родители могат да служат като отправна точка за създаване на теоретичен модел за оценяването на училището, пречупен през призмата на основните участници в училищната общност. Тези данни на практика представляват ориентир за нагласите и очакванията относно същността, характеристикитеи резултатите от оценяването на училището и могат да подпомогнат процесите на подготовка, апробация и прилагане в практиката на разнообразни модели на външно и вътрешно оценяване на училището. Отчитането на съществуващите мнения на работещите в системата професионалисти и на родителите на деца в училищна възраст ще подобри връзката между органите, създаващи и прилагащи образователни политики и реформи, науката и практиката. Ето защо в контекста на проведеното емпирично проучване и на получените от него резултати е удачно да се направи опит да се очертае примерен теоретично-описателен модел на оценяването такова, каквото го виждат директорите (помощник-директорите), учителите и родителите, с всичките му възможности и ограничения.

Изграждането на такъв теоретичен модел на оценяването на училището би следвало да се опре на основните въпроси, стоящи в основата на изследователския интерес към тази проблематика:

1. Кой трябва да извършва оценяването (субекти на оценяването)?

2. Какво трябва да се оценява (обект и обхват на оценяването)?

3. Как трябва да се реализира оценяването (инструментариум, процедури)?

4. Какви трябва да са целите на оценяването (защо се оценява)?

5. Как да се използват резултатите от това оценяване (приложение на оценката)?

Всеки от тези въпроси на практика се фокусира върху отделните елементи на оценяването на училището като феномен и на тяхната основа може да се изгради примерен теоретично-описателен модел на оценяването на училището, включващ конкретни съдържателни параметри, очертани от респондентите в представеното изследване.

В създаването на представения по-долу модел са залегнали няколко изходни постановки, които следва да се отчитат при неговата интерпретация и по-нататъшно развитие, а именно:

1. Оценяването в предложения модел се възприема в контекста на оценяването на училището в неговата организационна цялост. То е оценяване на училищната организация като система, с всичките є присъщи характеристики, цели, процеси, участници, резултати. В този смисъл основният обект на оценяването е училището като специфична образователна организация, притежаваща уникални черти в определен момент от своето съществуване.

2. Оценяването на училището се възприема като инструмент за подобряване на ефективността и резултатността на училищната организация. То не е самоцел, която училището или конкретен административен орган извършват и след това забравят. Оценяването на училището е част от управлението на образованието и в частност – на училищната организация, тъй като то дава ориентир за достигнатите резултати от нейната дейност и определя посоката на бъдещо развитие.

3. Оценяването се разглежда като цикличен процес, резултатите от който реално се използват за промяна и усъвършенстване на обекта, който е оценяван. След тяхното интегриране в дейността на обекта той отново подлежи на оценяване, като останалите параметри на процеса могат да се видоизменят в зависимост от промените в самия обект.

Тези три основни принципни положения предопределят изследователския подход към оценяването на училището и в абстрактно-теоретичния модел, който ще послужи за очертаване на оценяването на училището през призмата на участниците в училищната общност.

Фигура 6. Теоретичен модел на оценяването на училището

На базата на тази примерна концепция за същността на оценяването на училището и изхождайки от горепосочените презумпции, можем да опишем конкретните съдържателни параметри на всеки от елементите на оценяването съобразно мненията, очакванията, нагласите и оценките на директори, учители и родители.

Обобщените данни от проведеното проучване, представени в първата част на статията, дават основание моделът на оценяване на училището през призмата на училищната общност да се представи по следния начин.

Обект на оценяването: по презумпция основният обект на оценяването е училището като организация в нейната съвкупност от характеристики, процеси, дейности, общност, климат, среда и резултати.

Целна оценяването: отновосъобразно посоченитепо-гореизходнипостановки целта на оценяването е получаване на фактологична информация за настоящото състояние на училището и на тази база формиране на насоки за подобряване на неговото функциониране и/или за оптимизиране на процесите по постигане на поставените цели. Като друга цел на оценяването, която респондентите (особено родителите), макар и индиректно, посочват, е необходимостта от допълнителна и реалистична информация, на базата на която училищата да могат да бъдат сравнявани помежду си и която да подпомага родителите и учениците в избора им на училище. Тази цел е провокирана от ситуацията на конкуренция за ученици, в която са поставени голяма част от държавните и общинските училища.

Субект на оценяването: мненията на изследваните лица очертават една изключително интересна картина, що се отнася до тези, които трябва да оценяват училището. Субектите на оценяване могат да се разделят в две големи групи – представители на училищната общност и външни експерти (основно от РИО и МОН). Това на практика очертава нагласите на училищната общност оценяването на училището да бъде комбинация от вътрешно и външно оценяване. Очакванията, че респондентите ще предпочетат основносамооценяването (вътрешното оценяване) на училището, не се оправдаха. Това е ясен индикатор, че търсенето на пътища и начини за интегриране на вътрешното и външното оценяване в единна система би следвало да е приоритет в реформите в образователната система. Въпросът за баланса и взаимозависимостта между тези две форми на оценяване е от изключителна важност. Този баланс би следвало да бъде внимателно прецизиран в съответствие с нагласите на училищната общност, традициите в българското образование и възможностите и ограниченията, които всяка от двете форми на оценяване притежава.

Обхват на оценяването: през призмата на директори, учители и родители оценяването на училището би следвало да обхваща различни области от функционирането на училището. Все още като основен параметър за оценяване се разчита на резултатите, които учениците показват в постигането на образователните цели, което е приоритет и за трите изследвани групи. Същевременно те се различават в някаква степен в своите оценки за останалите параметри, които би следвало да се включат в обхвата на оценяването. Като цяло обаче може да се каже, че учебните постижения, удовлетворението на училищната общност, изразходването на средствата, предподавателският подход и безопасността на учениците са основните индикатори за оценяване на училището, сочени от всички групи респонденти. Прави впечатление, че дори и директорите оставят на доста по-заден план индикатори като училищен климат, работа с деца със специални образователни потребности и работа с надарени деца, а организацията на учебния процес и на извънкласните и извънучилищните дейности се появява основно в предпочитанията на учителите. Всичко това ясно сочи, че голяма част от респондентите подхождат към оценяването на училището през призмата на две основни концепции – успеваемост на учениците и материален и финансов статут на училището. Към тях се добавя удовлетвореността на училищната общност, която също се пречупва основно през тези две концепции. Разбирането за оценяването на училището не само като място за „постигане на академични успехи“, но и като специфична организация, със свой дух, климат, вътрешни невидими процеси и параметри на дейност все още отсъства, поне според получените в настоящото изследване резултати. А именно тези характеристики на училището, неговото възприемане като цялостна среда за формиране на подрастващите, могат даиграят ключова роля за повишаване на качеството на образование и за формиране на компетентни и уверени личности, с широк мироглед, способни да се интегрират пълноценно в социума.

Процедури и инструментариум на оценяването: категорично участниците в училищната общност посочват необходимостта процедурите, инструментариумът и обхватът на оценяването да бъдат стандартизирани и общовалидни, както и регламентирани на национално ниво. Това според тях ще осигури очакваната възможност за по-ефективно и по-обективно сравнение между постиженията на отделните училища, което е и едно от основните очаквания на родителите от процеса на оценяване. Възможността училището само да определя тези параметри (както е например при самооценяването в Япония) (Kazuaki & Takashide, 2008) не e популярна нито за работещите, нито за взаимодействащите с образователната система. Този факт може да се дължи на недоверие в процеса на самооценяване, когато той се реализира без външни критерии и показатели, индикатор за което са и някои от допълнителните свободни отговори на респондентите. При една такава ситуация възниква въпросът доколко самооценяването или вътрешното оценяване реално може да изпълнява своята функция, ако неговото съдържание, процедури и инструментариум са предварително зададени на национално ниво? Дали това всъщност е реално самооценяване, провокирано и оформено от нуждите на училището, или е просто част от външното оценяване (или инспектирането) на институцията, което се реализира от участниците в училищната общност?

Резултати от оценяването: те задължително трябва да бъдат публично достъпни. Това ще повиши отговорността на училището и ще даде обективна информация на обществото за неговата ефективност и успеваемост. От друга страна, употребата на тези резултати според изследваните лица би трябвало да доведе до промяна основно в начина на финансиране на училищата. Ясно се очертава необходимостта оценяването на училището и постигнатите от него резултати да влияят върху неговия бюджет, както и върху заплащането на учителите и директора. Резултатите от оценяването се възприемат от голяма част от училищната общност като ефективен инструментза влияние върху организацията, функционирането и управлението на училището.

Така очертаните концепции за оценяването на училището, пречупени през призмата на училищната общност, накратко описват следния модел на оценяване: вътрешно оценяване на училището от учители, родители, директори и ученици (макар и със спорен статут) и външно оценяване основно с участието на експерти от РИО и МОН. Тези две форми задължително трябва да включват оценяване на учебните постижения на учениците, удовлетвореността на училищната общност и изразходването на средствата на училището чрез национално регламентирани индикатори, критерии, показатели и изследователски инструменти. Резултатите от оценяването трябва да бъдат публично достъпни и да влияят върху финансирането на училището и заплащането на учителите и директора и в частност – на организацията на образователния процес.

Обобщение и въпроси за дискусия

Представените тук данни за мнението и очакванията на директори, учители и родители към оценяването на училището представляват опит за разкриване на някои практико-приложни аспекти на тази проблематика в специфичния контекст на българската реалност. Същевременно изследването има своите теоретични и практически ограничения, които би следвало да се отчитат при последващо приложение на резултатите от него. Такива ограничения са липсата на мнението на учениците по изследваните въпроси, както и презумпцията на изследователя, че оценяването на училището би следвало да се провежда всяка година, породено от предефинираното фокусиране върху самооценяването и възможностите за реализация на тази форма на оценяване у нас.

Някои от основните въпроси за бъдещи дискусии, които изследването по-скоро поражда, а на които не отговаря, могат да се обобщят, както следва:

– каква би следвало да е ролята на учениците в оценяването на училището;

– как стандартизираните процедури и инструменти за оценяване на училището се съвместяват с очакването то да бъде оценявано от представителите на училищната общност;

– каква е ролята на общината в оценяването на училището и в подпомагането на неговото развитие в настоящите условия на административна и финансова децентрализация в образованието;

– защо участието на научни работници, с експертиза в областта на образованието и управлението, се подценява от представителите на училищната общност;

– защо параметри като училищен климат, взаимодействие на училището и учителите с родителите иработата с деца със СОП и с надарени деца са подценявани критерии за оценка на училището в условията на все по-засилващо се очакване към училището, от една страна, да отговори на потребностите на родителите и учениците, а от друга, да осигурява възможности за интегрирано обучение и/или допълнително развитие на децата, стоящи извън „средната норма“;

– как и по какъв начин оценяването на училището би могло ефективно да се обвърже с неговото финансиране, а от там и със заплащането на педагогическия и управленския състав.

Всички тези въпроси могат да послужат като отправни точки за по-нататъшни изследвания на оценяването на училището. Представената тук визия на изследваните представители на училищната общност, макар и фрагментарна в някои отношения, задава ясни рамки за това, какво се очаква от оценяването на училището, и дава възможност да се потърсят допирни точки между добрите практики в другите държави и спецификите на българската реалност. Дали и доколко тази визия е адекватна на съвремието и е приложима в български условия, би следвало да е обект на по-задълбочен теоретикопрактичен анализ. Същевременно тя може да послужи като отправна точка за по-нататъшното развитие и въвеждане на качествена и комплексна система за оценяване на училището съобразно потребностите на обществото и на самите представители на училищната общност.

БЕЛЕЖКИ

1. Evaluation of schools providing compulsory education in Europe, Eurydice, 2004, http://eacea.ec.europa.eu/education/eurydice

2. http://insp.mon.bg/index.html

3. Ключови данни за образованието в Европа, 2012, Изпълнителна агенция за образование, аудиовизия и култура (ЕАСЕА-Р9 „Евридика), http://eacea. ec.europa.eu/education/eurydice

4. School autonomy in Europe. Policies and measures, Eurydice, 2007.

5. School design and assessment, Evaluating Quality in Educational Facilities 2005р OECD

6. School evaluation for quality improvement. ANTREP report, 2002.

7. Статията представя резултати по проект „Самооценяване на училището – концептуални рамки и теоретико-приложни измерения“, реализиран от екип на Факултет по педагогика, СУ „Св. Климент Охридски“.

ЛИТЕРАТУРА

Георгиева, В. (2009). Метатехнологии за мениджмънт на качеството на образование. София.

Гюрова, В. (2009). Ефективност на образователните институции. Във: Въпроси на образователния мениджмънт, София, с. 252 – 256.

Прокоп, И. (2012). Сравнителна педагогика. Габрово: Екс-Прес.

Първанова, Й. (2013). Съвременното българско училище – характеристики и трансформации. В: Управление на съвременното училище. Предизвикателства и перспективи. Габрово: Екс-Прес.

Faubert, V. (2009). School Evaluation Current practices in OECD countries and a literature review. OECD education working papers, No 42.

Janssens, F., G. Van Amelsvoort (2008). School self-evaluation and school inspections in Europe. An explanatory study. Studies of educational evaluation, 34, 15 – 23.

Kazuaki, Kioka, Takashide, Kato. (2008). Transition and modern function of school evaluation in Japan, Educational administration and management in Japan.

Kyriakides, L., & Campbell, R. J. (2004). School self-evaluation and school improvement: A critique of values and procedures. Studies in Educational Evaluation, 30(1), 23 – 36.

McNamara, G., J. O’Hara. (2005). Internal review and self-evaluation – the chosen route to school improvement in Ireland. Studies of educational evaluation, 31, 267 – 282.

Nevo, D. (2001). School evaluation – internal and externa? Studies in Educational Evaluation, 27, 95–106.

Nevo, D. (1995). School-based e valuation: An international perspective. Pergamon.

Ojima, Hiromichi. School management, Japanese Educational System & Practice (part 2), Center for Research on International Cooperation in Educational Development (CRICED) University of Tsukuba, Japan, http://www.criced.tsukuba.ac.jp/keiei/

Ristevska, M. (1995). Pupils’ motivation as one of the indicators for selfevaluation in the school. Procedia Social and Behavioral Sciences.

Ryan, K.E., Chandler, M., Samuels, M. (2007). What should school evaluation look like? Studies of educational evaluation, 33, 197 – 212.

Schildkamp, K., Visscher, A. (2009). Factors influencing the utilization of a school self-evaluation instrument. Studies in educational evaluation, 35, 150-159.

Vanhoof, J., Peter Van Petegem. (2007). Matching internal and external evaluation in an era of accountability and school development: lessons from a fl emish perspective, Studies in Educational Evaluation, 33, 101 – 119.

Vanhoof, J., Van Petegem, P., Verhoeven, J. C., & Buvens, I. (2009). Linking the policymaking capacities of schools and the quality of school self-evaluations. The school leader’s view. Education Management Administration and Leadership, 37(5), 1 – 20.

Vanhoof, V. P. Van Petegem, S. De Maeyer, (2009). Attitudes toward school self-evaluation. Studies in educational evaluation, 35, 21 – 28.

Vanhoof, V., P. Van Petegem, S. De Maeyer. (2010). Evaluating the quality of self-evaluation: The (mis)match between external and internal evaluation. Studies in educational evaluation, 36, 20 – 26.

2025 година
Книжка 9s
Книжка 9
DEVELOPMENT OF DEMOCRATIC CULTURE THROUGH CONTENTS ABOUT THE ROMA IN CLASSROOM TEACHING – STUDENTS’ PERCEPTION

Aleksandra Trbojević, Biljana Jeremić, Hadži Živorad Milenović, Bojan Lazić

Книжка 8
КАТЕГОРИАЛНИ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИНФОРМАЦИОННО-КОМУНИКАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ В ОБУЧЕНИЕТО НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ СЪС СОП

д.п.н Мира Цветкова-Арсова, Данка Щерева, Славина Лозанова, Маргарита Томова

Книжка 7
ВРЪЗКА НА СОЦИАЛНО-ЕМОЦИОНАЛНОТО С КОГНИТИВНОТО РАЗВИТИЕ В ПРИОБЩАВАЩА СРЕДА

Милен Замфиров, Маргарита Бакрачева, Емилия Евгениева

Книжка 6
КОГНИТИВНО РАЗВИТИЕ НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ, ОБХВАНАТИ В ПРИОБЩАВАЩОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Милен Замфиров, Емилия Евгениева, Маргарита Бакрачева

Книжка 5
COMPETENCE FOR SOCIAL PEDAGOGICAL PRACTICE: WHAT DO STUDENTS TELL US?

Maya Tcholakova, Marina Pironkova, Aleksandar Ranev, Yana Staneva

MULTIMODAL COMMUNICATION IN PHYSICAL EDUCATION CLASSES

Cristiana Lucretia Pop, Cristina Filip

Книжка 4s
GAMES IN FUNCTION OF DEVELOPMENT OF MULTIPLICATION SKILLS

Dasare Sylejmani, Vesna Makashevska, Jasmina Jovanovska

Книжка 4
ИЗПОЛЗВАНЕ НА СИСТЕМИТЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОБУЧЕНИЕТО В КОНТЕКСТА НА ИНТЕРАКТИВНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Силвия Парушева, Борис Банков, Гергана Касабова, Петя Страшимирова

MILITARY AND SOCIAL THREATS AS DETERMINANTS OF THE DEVELOPMENT OF CONTEMPORARY UKRAINIAN HIGHER EDUCATION

Mykola Pantiuk, Tetiana Pantiuk, Nataliia Bakhmat, Olena Nevmerzhytska, Svitlana Ivakh

STEM ОБУЧЕНИЕ НА СТУДЕНТИ ПЕДАГОЗИ В ТРАНСДИСЦИПЛИНАРНА ОБРАЗОВАТЕЛНА СРЕДА

Любен Витанов, Николай Цанев, Людмила Зафирова, Гергана Христова, Катерина Динкова, Калина Георгиева, Жорж Кюшев, Здравка Савчева

ИЗСЛЕДВАНЕ И АНАЛИЗ НА НАГЛАСИТЕ НА СТУДЕНТИТЕ ПРИ ИЗПОЛЗВАНЕ НА ГЕНЕРАТИВЕН ИНСТРУМЕНТ НА ИЗКУСТВЕН ИНТЕЛЕКТ

Николай Янев, Иглика Гетова, Теодора Христова, Ива Костадинова, Георги Димитров

Книжка 3
ДРУГИЯТ КАТО ЦЕННОСТ В УЧИЛИЩЕ

Александър Кръстев

Книжка 2
ASSESSMENTS OF TEACHERS AND PARENTS OF CHILDREN WITH DEVELOPMENTAL DISABILITIES ON INCLUSION IN PRE-SCHOOL INSTITUTIONS

Zagorka Markov, Hadzi Zivorad Milenovic, Biljana Jeremic, Radmila Zecevic, Milica Pavlovic

Книжка 1s
ПРИЛОЖЕНИЕ НА СРЕДСТВАТА ЗА ДОПЪЛВАЩА И АЛТЕРНАТИВНА КОМУНИКАЦИЯ В ОБРАЗОВАТЕЛНИТЕ ИНСТИТУЦИИ В БЪЛГАРИЯ

. Неда Балканска, . Анна Трошева-Асенова, . Пенка Шапкова, Снежина Михайлова

USE OF ARTIFICIAL INTELLIGENCE IN FOREIGN LANGUAGE TEACHING

Ekaterina Sofronieva, Christina Beleva, Galina Georgieva

Книжка 1
Скъпи читатели, автори, приятели на списание „Педагогика“,

В началото на 2025 година в първия брой на нашето списание „Педагогика“ бих искала от името на редакционната колегия и от мое име да Ви пожелая здраве, творческо вдъхновение и професионално удовлетворение от прино- са Ви към педагогическата наука и практика! Вярвам и се надявам, че списание „Педагоги- ка“ ще продължи да осигурява платформа за научен, обективен и откровен диалог, базиран на резултати от научни изследвания, за насто- ящето и бъдещето на обучението и образова- н

2024 година
Книжка 9s
Книжка 9
ANALYSIS AND IMPROVEMENT OF VIDEO LEARNING RESOURCES IN SMALL-SCALE LEARNING SCENARIOS

César Córcoles, Laia Blasco-Soplon, Germán Cobo Rodríguez, Ana-Elena Guerrero-Roldán

Книжка 8
АНГАЖИРАНОСТ КЪМ УЧЕНЕ ЧРЕЗ ИЗПОЛЗВАНЕ НА СМАРТ ТЕХНОЛОГИИТЕ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Кирилка Тагарева, Дора Левтерова-Гаджалова, Ваня Сивакова

Книжка 7
Книжка 6
Книжка 5s
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА НА СТАЖАНТСКАТА ПРАКТИКА ПРЕД СТУДЕНТИ – БЪДЕЩИ УЧИТЕЛИ

Илиана Петкова, Марияна Илиева, Владислава Станоева, Георги Чавдаров

Книжка 5
FEATURES OF SPEECH COMPREHENSION TRAINING OF CHILDREN WITH AUTISM SPECTRUM DISORDERS

Maryna Branytska, Svitlana Myronova, Svitlana Mykhalska

OVERVIEW OF THE STEM EDUCATION IN ISRAEL

Aharon Goldreich, Elena Karashtranova

Книжка 4
НАГЛАСИ НА СТУДЕНТИТЕ КЪМ СМАРТ ТЕХНОЛОГИИТЕ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Дора Левтерова-Гаджалова, Кирилка Тагарева, Ваня Сивакова

PROFESSIONAL SUPPORT FOR YOUNG RESEARCHERS

Emina Vukašinović, Marija Veselinović, Milan Milikić

РОБОТИТЕ В ОБУЧЕНИЕТО – ОБРАЗОВАТЕЛНА STEAM ИГРА

Мария Желязкова, Михаил Кожухаров, Даниела Кожухарова

Книжка 3s
Книжка 3
ATTITUDES AND EXPERIENCES OF THE PRESCHOOL TEACHERS IN THE APPLICATION OF DIGITAL TECHNOLOGIES IN ENVIRONMENTAL EDUCATION

Nataša Branković, Gordana Kozoderović, Biljana Jeremić, Danijela Petrović, Bojan Lazić, Slavica Karanović

ДИГИТАЛНИ ТЕХНОЛОГИИ В ПОДКРЕПА НА УЧЕНЕТО

Стоянка Георгиева-Лазарова, Лъчезар Лазаров

PREPARATION OF FUTURE TEACHERS FOR ORGANISING A HEALTH-PRESERVING INCLUSIVE SPACE IN EDUCATIONAL INSTITUTIONS

Nadiya Skotna, Tetiana Nadimyanova, Anna Fedorovych, Myroslava Sosiak, Oksana Yatsiv

Книжка 2s
Книжка 2
ОТ РИСУНКА – КЪМ СНИМКА

Камен Теофилов

Книжка 1s
Книжка 1
„ВТОРОТО“ БЪЛГАРСКО УЧИЛИЩЕ. ГЕНЕЗИСЪТ

Пенка Цонева, Бистра Мизова

2023 година
Книжка 9
EXPLORING THE NARRATIVE IDENTITY OF HUNGARIAN TEACHERS IN SLOVAKIA

Patrik Baka, Terézia Stredl, Kinga Horváth, Zsuzsanna Huszár, Melinda Nagy, Péter Tóth, András Németh

Книжка 8
A QUALITY “ONLINE” TEACHER – WHAT DO STUDENTS APPRECIATE AND VALUE IN TEACHERS DURING DISTANCE LEARNING?

Irena Golubović-Ilić, Ivana Ćirković-Miladinović, Nataša Vukićević

SUPPORT FOR THE INCLUSION OF ROMA CHILDREN THROUGH THE PROJECT TEACHING MODEL

Biljana Jeremić, Aleksandra Trbojević, Bojan Lazić, Gordana Kozoderović

TREND ANALYSIS OF PROFESSIONAL COMPETENCES OF SPORTS TEACHERS AND COACHES

Sergejs Capulis, Valerijs Dombrovskis, Svetlana Guseva, Alona Korniseva

Книжка 7
ЦЕННОСТЕН ПРОФИЛ НА УЧИТЕЛИТЕ В НАЦИОНАЛЕН КОНТЕКСТ

Цветан Давидков, Силвия Цветанска

Книжка 6s
MODELLING OF MARITIME CYBER SECURITY EDUCATION AND TRAINING

Gizem Kayisoglu, Pelin Bolat, Emre Duzenli

INTRODUCING THE USE OF CASE STUDIES METHODOLOGY IN TRAINING FOR SOFT SKILLS IN MARITIME UNIVERSITIES. THE ISOL-MET PROGRAM

Maria Lekakou, Helen Iakovaki, Dimitris Vintzilaios, Markella Gota, Giorgos Georgoulis, Thalia Vintzilaiou

THE ROLE OF MARITIME EDUCATION IN DIGITALIZATION

Kamelia Narleva, Yana Gancheva

Книжка 6
С МИСИЯ ЗА НАЦИОНАЛНА И КУЛТУРНА ИНДИВИДУАЛНОСТ

Надежда Кръстева, Йордан Колев

Книжка 5s
PREFACE

Nikola Vaptsarov Naval Academy is the oldest technical educational institution in Bulgaria. The Naval Academy is one of the symbols of Varna and Bulgaria in the world maritime community. Its history and achievements establish it as the most prestigious center for training of maritime specialists. At present, the Naval Academy trains specialists for the Navy and for the merchant marine in all areas of maritime life. Research and development conducted at the Naval Academy in Varna

A FAIR CONCERN ABOUT ECDIS

Nikolay Sozonov, Dilyan Dimitranov

DATA-DRIVEN LEARNING APPROACH TO MARITIME ENGLISH

Jana Kegalj, Mirjana Borucinsky, Sandra Tominac Coslovich

DEVELOPING CRITICAL THINKING SKILLS THROUGH THE “CASE STUDY” TEACHING METHOD IN MARITIME ENGLISH LANGUAGE TEACHING (MELT)

Tamila Mikeladze, Svetlana Rodinadze, Zurab Bezhanovi, Kristine Zarbazoia, Medea Abashidze, Kristine Iakobadze

MAXIMIZING STUDENTS’ LEARNING IN MARITIME ENGLISH ONLINE COURSE

Valentyna Kudryavtseva, Svitlana Barsuk, Olena Frolova

Книжка 5
Книжка 4s
Книжка 4
Книжка 3s
СПИРАЛАТА ОБЩЕСТВО – ОБРАЗОВАНИЕ

Иванка Шивачева-Пинеда

Книжка 3
ПРОЕКТНО БАЗИРАНО ОБУЧЕНИЕ ЗА СОЦИАЛНО-ЕМОЦИОНАЛНИ И ТЕХНОЛОГИЧНИ УМЕНИЯ ЧРЕЗ ПРОГРАМАТА „УМЕНИЯ ЗА ИНОВАЦИИ“

Галин Цоков, Александър Ангелов, Йоанна Минчева, Рени Димова, Мария Цакова

МЕДИЙНАТА ГРАМОТНОСТ И УЧИТЕЛИТЕ

Светла Цанкова, Стела Ангова, Мария Николова, Иван Вълчанов, Илия Вълков, Георги Минев

Книжка 2
INTONATION AND CHILDREN WITH EMOTIONAL AND BEHAVIORAL PROBLEMS

Katerina Zlatkova-Doncheva, Vladislav Marinov

Книжка 1
2022 година
Книжка 9
ТРАНСГРЕСИВНО-СИНЕРГИЧНО КАРИЕРНО РАЗВИТИЕ В „НЕФОРМАЛНО ОБРАЗОВАНИЕ“ В УНИВЕРСИТЕТА

д.п.н Яна Рашева-Мерджанова, Моника Богданова, Илиана Петкова

Книжка 8
INTEGRATING INTERCULTURAL EDUCATION IN THE PRIMARY SCHOOL CURRICULUM

Bujar Adili, Sonja Petrovska, Gzim Xhambazi

НАГЛАСИ НА БЪДЕЩИТЕ ДЕТСКИ УЧИТЕЛИ КЪМ STEM ПОДХОДА

Наталия Павлова, Михаела Тончева

Книжка 7
НАЦИОНАЛНАТА ИДЕЯ НА ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ

Йордан Колев, Надежда Кръстева

Книжка 6
Книжка 5
ИВАН Д. ШИШМАНОВ – ЕВРОПЕИЗИРАНИЯТ БЪЛГАРИН

Надежда Кръстева, Йордан Колев

THE TECHNOLOGY OF DEVELOPMENT OF COMMUNICATIVE CULTURE OF ELEMENTARY SCHOOL TEACHERS

Mariia Oliiar, Nataliia Blahun, Halyna Bilavych, Nataliia Bakhmat, Tetyana Pantyuk

Книжка 4
TEACHERS’ATTITUDES BOUT TEACHING AND LEARNING MATHEMATICS

Aleksandra Mihajlović, Emina Kopas-Vukašinović, Vladimir Stanojević

EDUCATION 4.0 – THE CHANGE OF HIGHER EDUCATION INSTITUTIONS AND THE LABOUR MARKET

Gergana Dimitrova, Blaga Madzhurova, Stefan Raychev, Dobrinka Stoyanova

Книжка 3s
DISTANCE LEARNING IN THE CONTEXT OF THE COVID-19 PANDEMICS

Baktybek Keldibekov, Shailoobek Karagulov

DIGITAL UNIVERSITIES: FEATURES AND KEY CHARACTERISTICS

Marina Skiba, Maktagali Bektemessov, Alma Turganbayeva

Книжка 3
Книжка 2
TWO-TIER MODEL OF TRAINING FUTURE TEACHERS FOR COACHING AT OUT-OF-SCHOOL INSTITUTIONS

Borys Savchuk, Tetyana Pantyuk, Natalia Sultanova, Halyna Bilavych, Mykola Pantyuk

Книжка 1
2021 година
Книжка 9
ИЗСЛЕДВАНЕ НА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО МЕЖДУ ФОРМАЛНОТО И НЕФОРМАЛНОТО ЗДРАВНО ОБРАЗОВАНИЕ

Доц. д-р Вержиния Боянова Гл. ас. д-р Константин Теодосиев Гл. ас. д-р Берджухи Йорданова

FORMATION OF PROFESSIONAL COMPETENCE OF ASSISTANT TEACHER OF INCLUSIVE EDUCATION IN SECONDARY EDUCATION INSTITUTIONS

Prof. Dr. Vladyslava Liubarets, Prof. Dr. Nataliia Bakhmat, Prof. Dr. Olena Matviienko, Oksana Tsykhmeistruk, Inna Feltsan

Книжка 8
ОТНОСНО ЗАДЪЛЖИТЕЛНОСТТА НА ПРЕДУЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ – РЕЗУЛТАТИ ОТ ЕДНО ИЗСЛЕДВАНЕ

Проф. д-р Маргарита Колева, доц. д-р Блага Джорова, д-р Ева Жечева

INFLUENCE OF PSYCHOLOGICAL AND PEDAGOGICAL FEATURES OF STUDENTS ON THEIR ACTIVITY IN SELF-EDUCATION

Dr. Iryna Sereda, Assoc. Prof. Dr. Svitlana Karskanova, Assoc. Prof.

CENTRALISATION AND DECENTRALISATION IN HIGHER EDUCATION: A COMPARATIVE STUDY OF HUNGARY AND GERMANY

Carla Liege Rodrigues Pimenta, Prof. Dr. Zolt†n R–nay, Prof. Dr. Andr†s Nmet

ЗА ПРИОБЩАВАНЕТО, ОБУЧЕНИЕТО И РАЗВИТИЕТО НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ С ИНТЕЛЕКТУАЛНИ ЗАТРУДНЕНИЯ

Златкова-Дончева, К. (2021). Приобщаване, обучение и развитие на деца и ученици с интелектуални затруднения. Бургас: Либра СКОРП, ISBN 978-954-471-705-6

Книжка 7s
CONCEPT OF PRESENT PRACTICE IN CHOOSING OF OPTIMAL NUMBER OF TUGS

Rino Bošnjak, Zvonimir Lušić , Filip Bojić, Dario Medić

S-101 CHARTS, DATABASE TABLES FOR S-101 CHARTS, AUTONOMOUS VESSEL

Vladimir Brozović, Danko Kezić, Rino Bošnjak, Filip Bojić

INFLUENCE OF HYDRO-METEOROLOGICAL ELEMENTS ON THE SHIP MANOEUVRING IN THE CITY PORT OF SPLIT

Zvonimir Lušić , Nenad Leder, Danijel Pušić, Rino Bošnjak

MEETING SUSTAINABLE DEVELOPMENT GOALS – EXPERIENCE FROM THE LARGEST SHIPPING COMPANIES

Katarina Balić , Helena Ukić Boljat, Gorana Jelić Mrčelić, Merica Slišković

OPTIMISING THE REFERENCE POINT WITHIN A JOURNAL BEARING USING LASER ALIGNMENT

Ty Aaron Smith , Guixin Fan , Natalia Nikolova , Kiril Tenekedjiev

REVIEW OF THE CURRENT INCREASE OF NOISE UNIT COST VALUES IN TRANSPORT

Luka Vukić , Ivan Peronja , Mihaela Bukljaš , Alen Jugović

TARGET DETECTION FOR VISUAL COLLISION AVOIDANCE SYSTEM

Miro Petković, Danko Kezić, Igor Vujović, Ivan Pavić

NEW RESULTS FOR TEACHING SHIP HANDLING USING FAST TIME SIMULATION

Knud Benedict , MichŽle Schaub , Michael Baldauf , Michael Gluch , Matthias Kirchhoff , Caspar Krüger

POTENTIAL BENEFITS OF ELECTRICALY DRIVEN FERRY, CASE STUDY

Tina Perić, Ladislav Stazić, Karlo Bratić

SITUATIONAL AWARENESS – KEY SAFETY FACTOR FOR THE OFFICER OF THE WATCH

Hrvoje Jaram, Pero Vidan, Srđan Vukša, Ivan Pavić

Книжка 7
INCLUSIVE INTELLIGENCE

Dr. Aleksandar Krastev, Assist. Prof.

EDUCATION OF MORAL CULTURE OF STUDENT YOUTH IN THE CONDITIONS OF POLYCULTURAL SPACE

Dr. Natalia Bondarenko, Assoc. Prof. Yevhen Rozdymakha Dr. Lyudmila Oderiy, Assoc. Prof. Dr. Anatoly Rozdymakha, Assoc. Prof. Dilyana Arsova, PhD student

PROFESSIONAL DEVELOPMENT IN KOSOVO – RESEARCH OF TRAINING PROGRAMS AND TESTS

Bekim Samadraxha, Veton Alihajdari, Besim Mustafa, Ramë Likaj

Книжка 6s
EVALUATION OF CRUISER TRAFFIC VARIABLES IN SEAPORTS OF THE REPUBLIC OF CROATIA

Maja Račić, Katarina Balić, Mira Pavlinović, Antonija Mišura

COMPARATIVE ANALYSIS OF THE CONTRACTS FOR MARITIME TRANSPORT SERVICES. CHAIN OF CHARTER PARTIES

Svetlana Dimitrakieva, Ognyan Kostadinov, Christiana Atanasova

THE LIGHTSHIP MASS CALCULATION MODEL OF A MERCHANT SHIP BY EMPIRICAL METHODS

Vedran Slapničar , Katarina Zadro , Viktor Ložar , Ivo Ćatipović

ON EDUCATION AND TRAINING IN MARITIME COMMUNICATIONS AND THE GMDSS DURING THE COVID-19

Chavdar Alexandrov, Grozdyu Grozev, Georgi Dimitrov, Avgustin Hristov

AIR POLLUTANT EMISSION MEASUREMENT

Nikola Račić, Branko Lalić, Ivan Komar, Frane Vidović, Ladislav Stazić

ASSESSMENT OF LNG BUNKERING ACCIDENTS

Peter Vidmar, Andrej Androjna

EGR OPERATION INFLUENCE ON THE MARINE ENGINE EFFICIENCY

Delyan Hristov, Ivan Ivanov, Dimitar Popov

THE MEASUREMENT OF EXHAUST GAS EMISSIONS BY TESTO 350 MARITIME – EXHAUST GAS ANALYZER

Bruna Bacalja, Maja Krčum, Tomislav Peša, Marko Zubčić

PROPELLER LOAD MODELLING IN THE CALCULATIONS OF MARINE SHAFTING TORSIONAL VIBRATIONS

Nenad Vulić, Karlo Bratić, Branko Lalić, Ladislav Stazić

MODELING OF THE DEPENDENCE OF CO

Hristo Hristov, Ivailo Bakalov, Bogdan Shopov, Dobromir Yovkov

TECHNICAL DIAGNOSTICS OF MARINE EQUIPMENT WITH PSEUDO-DISCRETE FEATURES

Guixin Fan , Natalia Nikolova , Ty Smith , Kiril Tenekedjiev

CONTRIBUTION TO THE REDUCTION OF THE SHIP’S SWITCHBOARD BY APPLYING SENSOR TECHNOLOGY

Nediljko Kaštelan, Marko Zubčić, Maja Krčum, Miro Petković

THE STAND FOR FIN DRIVES ENERGY TESTING

Andrzej Grządziela , Marcin Kluczyk , Tomislav Batur

INTRODUCTION OF 3D PRINTING INTO MARINE ELECTRICAL ENGINEERING EDUCATION – A CASE STUDY

Ivica Kuzmanić, Igor Vujović, Zlatan Kulenović, Miro Petković

SHIPYARD CRANE MODELING METHODS

Pawel Piskur, Piotr Szymak, Bartosz Larzewski

Книжка 6
TEACHERS' PERSPECTIVE ON THE EDUCATIONAL IMPLICATIONS OF ONLINE TEACHING

Dr. Julien-Ferencz Kiss, Prof. Dr. Florica Orțan, Dr. Laurențiu Mˆndrea

ПСИХОЛОГО-ПЕДАГОГИЧЕСКИ ПРАВИЛА, МОДЕЛИ НА ДОБРИ ПРАКТИКИ И ПРЕПОРЪКИ ПРИ РАБОТАТА И ОБУЧЕНИЕТО НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ С ПОВЕДЕНЧЕСКИ РАЗСТРОЙСТВА

Тричков, Ив., 2019. Психолого-педагогически правила, модели на добри прак- тики и препоръки при работата и обучението на деца и ученици

Книжка 5
ФИДАНА ДАСКАЛОВА ЗА ПЕДАГОГИКАТА

Маргарита Колева, Йордан Колев

ВОЕННОМОРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ – ЕДИН РАЗЛИЧЕН ПОГЛЕД

Кожухаров, А. (2021). Личните академични документи на българската военна образователна система (1892 – 1946). Варна: ВВМУ, ISBN 978-619-7428-55-1

Книжка 4
Книжка 3
НЕВРОДИДАКТИКА

Наталия Витанова

ЗА АСИСТИРАЩИТЕ И ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Сивакова, В. (2020). Асистиращи и информационни технологии

Книжка 2
ОВЛАДЯВАНЕ НА КЛЮЧОВИ КОМПЕТЕНЦИИ ПРИ ОРИЕНТИРАНЕ В СВЕТА

Стоянова, М. (2019). Овладяване на ключови компетенции при ориентиране в света. София: Авангард принт, ISBN 978-954-337-398-7 374

Книжка 1
BULGARIAN SCHOOL – SHOWCASE OF IDENTITY

Veska Gyuviyska, Nikolay Tsankov

ЗА ИЗБОРА НА УЧЕБЕН КОМПЛЕКТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛЕН ЕТАП. И ЗА ОБУЧЕНИЕТО

Георгиева, А. (2020). Съвременни проекции на обучението по български език

КОНТРОЛ НА СТРЕСА. ПСИХОЛОГИЧЕСКИ И УПРАВЛЕНСКИ РАКУРСИ

Стоянов, В. (2020). Управление на стреса в организацията. Психологически и управленски ракурси. 198 cтр., Варна: Стено, ISBN 978-619-241-119-0

2020 година
Книжка 9
Книжка 8
EDUCATIONAL REASONS FOR EARLY SCHOOL DROP-OUT

Maria Teneva, Zlatka Zhelyazkova

Книжка 7s
TEACHING CHALLENGES IN SPORTS EDUCATION DURING THE PANDEMIC COVID-19

Evelina Savcheva, Galina Domuschieva-Rogleva

THE DIFFERENCES IN STUDENTS’ ATTITUDES ABOUT ONLINE TEACHING DURING COVID-19 PANDEMIC

Aleksić Veljković Aleksandra , Slađana Stanković , Irena Golubović-Ilić , Katarina Herodek

ONLINE EDUCATION DURING PANDEMIC, ACCORDING TO STUDENTS FROM TWO BULGARIAN UNIVERSITIES

Antoaneta Getova¹ , Eleonora Mileva² , Boryana Angelova-Igova²

Книжка 7
ПОДГОТОВКАТА НА ПЕДАГОГИЧЕСКИ КАДРИ ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНИТЕ ВЪЗПИТАТЕЛНИ ЗАВЕДЕНИЯ ПРЕЗ ПЕРИОДА 1944 – 1991 ГОДИНА

Въчева, С. (2019). Подготовката на педагогически кадри за предучилищните възпитателни заведения през периода

ПАЗАРНИ МЕХАНИЗМИ В УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ. ТЕОРЕТИКО-ПРИЛОЖНИ ВЪПРОСИ

Първанова, Й. (2020) Пазарни механизми в училищното образование. Теоретико-приложни въпроси. София: Колбис, ISBN 978-619-7284-35-5

Книжка 6
TEACHERS ATTITUDES ABOUT INTEGRATED APPROACH IN TEACHING

Emina Kopas-Vukašinović, Aleksandra Mihajlović, Olivera Cekić-Jovanović

Книжка 5
КОНЦЕПТУАЛНИ МОДЕЛИ ЗА РАЗРАБОТВАНЕ НА ПОЗНАВАТЕЛНИ ОНЛАЙН ИГРИ В ОБЛАСТТА НА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО

Детелин Лучев, Десислава Панева-Мариновa, Радослав Павлов Гита Сенка Лилия Павлова

ТАЛАНТЛИВ ПЕДАГОГ И КУЛТУРЕН ДЕЕЦ

Севда Чобанова, Любен Десев

Книжка 4
A CONTINUUM OF APPROACHES TO SCHOOL INSPECTIONS: CASES FROM EUROPE

Rossitsa Simeonova, Yonka Parvanova Martin Brown, Sarah Gardezi, Joe O’Hara, Gerry McNamara Laura del Castillo Blanco Zacharoula Kechri, Eleni Beniata

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2019 година
Книжка 9
Книжка 8
ОБРАЗОВАНИЕ НА БЪДЕЩЕТО

Наталия Витанова

Книжка 7
МОДЕЛ НА РАБОТА В ИНТЕРКУЛТУРНА СРЕДА

(Научноизследователска саморефлексия)

RISK FACTORS FOR EARLY SCHOOL LEAVING IN BULGARIA

Elena Lavrentsova, Petar Valkov

ПРИНОСИ НА ЕЛКА ПЕТРОВА ЗА БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ

(100 години от рождението на проф. д.п.н. Елка Петрова – 27.10.1919 – 21.12.2012)

НАСОКИ ЗА ПРИОБЩАВАНЕ НА МАРГИНАЛНИ СЕМЕЙНИ ОБЩНОСТИ В ОБРАЗОВАТЕЛНИТЕ ИНСТИТУЦИИ

Нунев, Й. (2019). Насоки за приобщаване на маргинални семейни общности в образователните институции. Велико Търново: Св. св. Кирил и Методий, ISBN 978-619-208-186-7

Книжка 6
ДИОФАНТОВИ УРАВНЕНИЯ И СИСТЕМИ ДИОФАНТОВИ УРАВНЕНИЯ – ТЕОРЕТИЧНИ АСПЕКТИ И МЕТОДИЧЕСКА ПРОЕКЦИЯ В НАЧАЛНИЯ ЕТАП НА ОБРАЗОВАНИЕ

Владимира Ангелова. (2018). Диофантови уравнения и системи диофантови уравнения – теоретични аспекти и методическа проекция в начален етап на образование. Пловдив: Паисий Хилендарски, ISBN 978-619-202-394-2

ЕДНА НОВА КНИГА ЗА ПЕДАГОГИЧЕСКИТЕ УМЕНИЯ НА УЧИТЕЛИТЕ

Николай Колишев. (2018). Теория на педагогическите умения на учителите. София: Захарий Стоянов, ISBN: 9789540912066

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ПРИЛОЖЕНИЕ НА ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИЯ ПОДХОД ПРИ ОБУЧЕНИЕ НА СТУДЕНТИ ПЕДАГОЗИ

(върху примера на обучение по академичната дисциплина „Съвременни аспекти на гражданското образование“ на студенти педагози)

LEARNING MATURITY

Alina G“mbuță Daniela-Carmen Berințan Marijana Mikulandra Krzysztof Kij Katja Sivka

Книжка 2
ДЕТЕТО И ПЕДАГОГИКАТА

Рашева-Мерджанова, Ян., Петкова, Ил. & Господинов, Вл. (съст.). (2018). Детето и педагогиката. София: Просвета, ISBN 978-954-01-3806-0

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

Редакционната колегия на списание „Педаго- гика“ ви честити Новата 2019 година! Пожела- ваме ви от сърце тя да бъде щастлива, успешна и благословена! През отминалата юбилейна 2018 г. публику- вахме редица стойностни материали на универ- ситетски преподаватели, учители, разнородни специалисти, работещи в сферата на образова- нието, докторанти. Отбелязани бяха поредица от тематични конференции и юбилейни празни- ци. Получихме и международно признание чрез включването на списанието

УЧЕНИЧЕСКО САМОУПРАВЛЕНИЕ

Желязкова-Тея, Т. & Банчева, М. (2018). Ученическото самоуправление. София: Аз-буки. ISBN: 978-619-7065-20-6

2018 година
Книжка 9
ПРАВАТА НА ДЕТЕТО ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА СТУДЕНТИ ПЕДАГОЗИ

Йорданка Николова, Даниела Рачева

Книжка 8
СПОДЕЛЕНО МНЕНИЕ

Николова, М. & Михалева, Б. (2018). С увереност срещу агресията и кон-

Книжка 7
РАДОСТТА ОТ ОБЩУВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК В ДЕТСТВОТО

Екатерина Софрониева, Христина Белева

НОВО ТЕОРЕТИКО-ПРАКТИЧЕСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ДЕТСКОТО ТВОРЧЕСТВО

Енгелс-Критидис, Р. (2018). Децата и творчеството. Юбилеен сборник в чест

ПРОФ. Д-Р ЕЛЕНА РУСИНОВА-БАХУДЕЙЛА

Розалина Енгелс-Критидис

Книжка 6
ПОЗИТИВНА УЧЕБНА СРЕДА

Валентина Шарланова

SENIOR CITIZENS’ EXISTENTIAL NEEDS AND EDUCATION FOR THE MEANING OF LIFE

Joanna Łukasik, Norbert Pikuła, Katarzyna Jagielska

Книжка 5
ПЛАНОМЕРНО ПСИХИЧЕСКО РАЗВИТИЕ

(По случай 115 г. от рождението на П.Я. Галперин)

ПАРАДИГМАТА СЕМИОТИКА – ЕЗИК – ДЕТЕ ПРИ 6 – 7-ГОДИШНИТЕ

Жоржетина Атанасова, Любимка Габрова

ПАРАРОДИТЕЛСКАТА ГРИЖА ВЪВ ФОКУСА НА ЕДИН СОЦИАЛНОПЕДАГОГИЧЕСКИ АНАЛИЗ

Ковачка, Ю. (2017). Социалнопедагогически проблеми при деца с парародителска грижа. Благоевград: УИ „Неофит Рилски“, 144 стр. ISBN: 9789540001340

Книжка 4
ДЕТСКИ КОНФЕРЕНЦИИ

Боряна Иванова

СТЕРЕОТИПИЗАЦИЯ НА ЕТНИЧЕСКИТЕ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ ПРИ СЪВРЕМЕННИТЕ МЛАДИ БЪЛГАРИ

Зорница Ганева. (2017). Стереотипизация на етническите взаимоотношения при съвременните млади българи. София: Елестра. ISBN 978-619-7292-03-9

Книжка 3
Книжка 2
СЪВРЕМЕННИ МЕТАМОРФОЗИ НА ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА В ДЕТСКАТА ГРУПА

Веселина Иванова, Виолета Кърцелянска-Станчева

SCHOOLS AND UNIVERSITIES AS SOCIAL INSTITUTIONS

Emilj Sulejmani Shikjerije Sulejmani

ОТНОСНО УСЕТА ЗА БРОЕНЕ

Петър Петров, Мима Трифонова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ И ПРИЯТЕЛИ,

Редакционната колегия на сп.„Педагогика“ Ви честити Новата 2018 г. Пожелаваме ви тя да бъде здрава, щедра и благословена! Тази година списанието чества своя юбилей – 90 години от неговото публикуване за първи път през 1928 г. с името „Народна просвета“. От деня на създаване до сега, то отразява актуал- ните проблеми на педагогическата наука и прак- тика и остава верен спътник на хиляди научни работници, учители, докторанти. Вярваме, че силата на творческата ни енергия ще пом

ДОБРИ ПРАКТИКИ „ПАРТНЬОРСТВО РОДИТЕЛИ – УЧИЛИЩЕ“

Мехмед Имамов, Калинка Гайтанинчева

2017 година
Книжка 9
ПЕДАГОГИЧЕСКОТО УЧЕНИЕ НА Й. ФР. ХЕРБАРТ – ИСТОРИЯ И СЪВРЕМЕННОСТ

(По повод 240 г. от неговото рождение) Невена Филипова

Книжка 8
ЧЕТЯЩИЯТ СТУДЕНТ, ЧЕТЯЩОТО ДЕТЕ – ЕДНО МАЛКО ПРОЗОРЧЕ, ЕДНА ВЕЛИЧЕСТВЕНА ГЛЕДКА

Мариана Мандева, Боряна Туцева, Габриела Николова, Цветелина Ковачева

Книжка 7
ДИДАКТИЧЕСКИ КОМПЕТЕНТНОСТИ

Нели Митева, Наталия Витанова

Илияна Кунева

Книжка 6
Книжка 5
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКО ОБУЧЕНИЕ В АКАДЕМИЧНА СРЕДА

(Научно-теоретична рефлексия) Румяна Неминска

ПРИНОС В ПСИХОЛОГИЯТА НА ТВОРЧЕСТВОТО

(120 години от рождението на Лев Семьонович Виготски) Любен Десев

ЛЕВ СEМЬОНОВИЧ ВИГОТСКИ – ПСИХОЛОГ И НА ХХI ВЕК

(по случай 120 години от рождението му)

ИСКУССТВО В ЖИЗНИ ЛЮДЕЙ

Гульнар Омарова

НОВА И ПОЛЕЗНА КНИГА

Йонка Първанова

ПРИНОСЕН ТРУД КЪМ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛНОТО УЧИЛИЩЕ

М. Мандева (2017). Методика на обучението по български език и литература – I – IV клас. Начално ограмотяване. В. Търново: УИ „Св. св. Кирил и Методий“, 120 стр.

ЕДНО ФУНДАМЕНТАЛНО ИНТЕГРАЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА РОЛЯТА НА ОБРАЗОВАНИЕТО ЗА РАЗВИТИЕТО НА НООСФЕРНИЯ ИНТЕЛЕКТ

Марга Георгиева, Сава Гроздев. (2016). Морфодинамиката за развитието на ноосферния интелект. София: Изток-Запад, ISBN 978-619-152-869-1

Книжка 4
Книжка 3
СИСТЕМАТИЧНО ВЪВЕДЕНИЕ В ОБЩАТА И ПСИХОЛОГИЧЕСКАТА СИНЕРГЕТИКА

Любен Десев (2015). Синергетика. Въведение и речник. 777 термина. София: ИК „Екопрогрес“. 464 с. ISBN 978-954-2970-37-8

Книжка 2
ПРОБЛЕМИ И ПЕРСПЕКТИВИ В РАЗВИТИЕТО НА ХУДОЖЕСТВЕНОТО ОБРАЗОВАНИЕ У НАС ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДЕТСКИЯ И НАЧАЛНИЯ УЧИТЕЛ

Теодора Власева, Даниела Гирджева-Валачева, Мария Калоферова, Найден Младенов, Илияна Шотлекова

ЗАКЪСНЯЛО ПРИЗНАНИЕ

Доц. д-р Емилия Николова

Книжка 1
ФАКТОРИ ЗА УСПЕШНО ПРИЛАГАНЕ НА СМЕСЕНО ОБУЧЕНИЕ

Стоянка Георгиева-Лазарова Лъчезар Лазаров

ЗА СТОПЛЕНИТЕ ПЪТЕКИ КЪМ ЛИТЕРАТУРНОТО ПОЗНАНИЕ

Радев, Радослав. 2015. Технология на методите в обучението по литература. Варна: Славена, 247 с., ISBN 978-619-190-041-1

2016 година
Книжка 9
ИНТЕРАКТИВНИ ТЕХНИКИ ЗА ОВЛАДЯВАНЕ НА ЧЕТЕНЕТО В МУЛТИКУЛТУРНАТА КЛАСНА СТАЯ – ПЪРВИ КЛАС

ФОРМИРАНЕ НА РЕЧЕВА КУЛТУРА, В НАЧАЛНА УЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ, (АНАЛИЗ НА АНКЕТА С УЧИТЕЛИ

Кампания

на Института за български език – БАН, и вестник „Аз-буки“

Книжка 8
Книжка 7
IBM SPSS STATISTICS ПРЕЗ ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ ПОГЛЕД НА ДОЦ. Д-Р ЗОРНИЦА ГАНЕВА

Зорница Ганева (2016). Да преоткрием статистиката с IBM SPSS Statistics. София: Елестра. 712 стр. ISBN 978-619-7292-01-5

НАЧАЛНОТО ОГРАМОТЯВАНЕ – „КЛЮЧ“ ЗА УСПЕШЕН ЖИВОТ В ПРОМЕНЯЩИЯ СЕ СВЯТ

Мариана Мандева, Диляна Гаджева (2016). Начално ограмотяване

ОТ „ЧУДНА И ДИВНА ДАСКАЛЕТИНКА“ ДО ПЕДАГОГИКА ЗА НАЦИОНАЛНО СЛУЧВАНЕ

Виолета Атанасова (2015) Петко Славейков за образованието. Шумен: Унивeрситетско издателство „Епископ Константин Преславски. 208 с. ISBN 978-619-201-051-5

Книжка 6
УЧИЛИЩЕ ЗА ЧЕТЕНЕ

Петя Георгиева

Кампания

на Института за български език – БАН, и в. „Аз Буки“

ДОШЛА ЛИ Е ИНСПЕКТОРЪТ?

Ванина Сумрова

ЩЕ ТЕ ЧАКАМ В/НА ЦЕНТЪРА

Илияна Гаравалова

ПРАВО В ДЕСЕТКАТА

Ивелина Стоянова

ПРОФ.Д.П.Н. СТОЯНКА ЖЕКОВА

Редколегия на сп. „Педагогика“

Книжка 5
Книжка 4
СИНЕРГЕТИКА – НОВО НАУЧНО ПОЗНАНИЕ

(Синергетика – въведение и речник, София: ИК Екопрогрес, 2015 г.)

Книжка 3
Книжка 2
НОВА ДИНАМИЧНА МОДИФИКАЦИЯ В ГРАНИЦИТЕ НА „АЗ-КОНЦЕПЦИЯТА“ НА МАТЕМАТИЧЕСКОТО МОДЕЛИРАНЕ

Марга Георгиева & Сава Гроздев. (2015). Морфодинамиката за развитието на ноосферния интелект, София: Марга Георгиева. 323 стр. ISBN 9786199052204

Книжка 1
IN MEMORIAM

На 10.12.2015 г. ни напусна нашият колега и приятел проф. д-р Иван Пет ков Иванов. Той беше уважаван учен и експерт в областта на педагогическите науки – автор на 10 монографии, 8 учебника, 10 учебни помагала, 6 студии и над 100 статии в специализирани периодич- ни издания и научни сборници; участник в 28 между- народни и национални проекта; председател и член на експертни групи към НАОА, член на редакционната ко- легия на сп. „Педагогика“. Проф. д-р Иван Иванов беше уважаван и оби

2015 година
Книжка 9
Книжка 8
РУСЕНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ

Златоживка Здравкова

Книжка 7
ДИСКУСИЯТА В УРОКА ПО ЛИТЕРАТУРА

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 6
УЧИТЕЛЯТ ПРАВИ УЧИЛИЩЕТО

ЕЗИКОВАТА ГРАМОТНОСТ НА МАЛКИЯ УЧЕНИК – „КЛЮЧ“ ЗА ОТГОВОРЕН И УСПЕШЕН ЖИВОТ В ПРОМЕНЯЩИЯ СЕ СВЯТ

ГОТОВНОСТ ЗА ОГРАМОТЯВАНЕ

Екатерина Чернева

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ МЕЖДУ ИСТОРИЯ, АКАДЕМИЗЪМ И РЕАЛНИ ПРАКТИКИ В СОЦИАЛНОПЕДАГОГИЧЕСКАТА ДЕЙНОСТ

Академични полета на социалната педагогика, съставител: проф. д.п.н. Клавдия Сапунджиева, научна редакция: проф. дпн Клавдия Сапунджиева, проф. д-р Нели Бояджиева, гл. ас. д-р Марина Пиронкова,

НОВА КНИГА

Клавдия Сапунджиева

Книжка 2
ПРОБЛЕМИ НА СОЦИАЛНАТА АДАПТАЦИЯ НА ПЪТУВАЩИ УЧЕНИЦИ ОТ МАЛКИ НАСЕЛЕНИ МЕСТА1)

Траян Попкочев, Бонка Гергинова, Тереза Карамангалова

Турнир по канадска борба [Arm Wrestling Competition] / Д. Евтимова,

Д. Евтимова, Е. Павлова, И. Радославова и Б. Иванов

Книжка 1
ORGANIZATIONAL CULTURE: THEORY AND REALITY

Inna Leonidovna Fedotenko

ОТЗИВ ЗА КНИГАТА „ОБРАЗОВАТЕЛЕН ДИЗАЙН (КОНЦЕПТУАЛНИ ОСНОВАНИЯ И ПРАКТИЧЕСКИ РЕШЕНИЯ)“

Димова, Д. (2013). Образователен дизайн (концептуални основания

2014 година
Книжка 9
„СОФИЯ – УЧЕЩ СЕ ГРАД“ – МОБИЛЕН СЕМИНАР В ПОДКРЕПА НА НЕФОРМАЛНОТО УЧЕНЕ И ОБРАЗОВАНИЕ В ОБЩНОСТТА

ПЕТЪР ДЪНОВ (БЕИНСÀ ДУНÒ Е И БЕЛЕЖИТ, ПЕДАГОГИЧЕСКИ МИСЛИТЕЛ-ХУМАНИСТ, (ПО ПОВОД НА 0-ГОДИШНИНАТА ОТ РОЖДЕНИЕТО, И 70 ГОДИНИ ОТ КОНЧИНАТА МУ

НА УЧИЛИЩЕ – С УСМИВКА!

Снежана Якимова

НА УЧИЛИЩЕ – С УСМИВКА!

Снежана Якимова

УЧИТЕЛЯТ – ЕТАЛОН ЗА ФОРМИРАНЕ НА ДЕТСКАТА ЛИЧНОСТ

Катя Коруджийска, Янка Маринкова

Книжка 8
Книжка 7
ЗАЕДНО МОЖЕМ ПОВЕЧЕ

Диана Смиленова

Книжка 6
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 5
ВЪЗГЛЕДИТЕ НА ЖАН-ЖАК РУСО И ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ ЗА ВЪЗПИТАНИЕТО

Посвещава се на 180-ата годишнина от рождението на Любен Каравелов (1834 – 1879) Виолета Атанасова

LE PROJET PÉDAGOGIQUE, SOURCE DE MOTIVATION DANS L’ENSEIGNEMENT ET L’APPRENTISSAGE DU FLE

THE EDUCATIONAL PROJECT, MEANS OF MOTIVATION IN TEACHING AND LEARNING FLE

LA PÉDAGOGIE DU PROJET ET LA MOTIVATION DES ÉLÈVES POUR L’APPRENTISSAGE DU FRANÇAIS

PROJECT PEDAGOGY AND PUPILS’ MOTIVATION IN LEARNING FRENCH

Книжка 4
КАЖДЫЙ ДЛЯ МЕНЯ УЧИТЕЛЬ

Ш.А.Амонашвили

Книжка 3
АНТОАНЕТА ЙОВЧЕВА (1952 – 2014)

След трудна борба с тежката болест ни напусна един добър и мил човек, една светла личност – Анто- анета Йовчева, нашата обичана колежка Тони. Нейните колеги и приятели, многобройните автори и сътрудници на сп. „Начално образование“ и на сп. „Педагогика“ ще запазят завинаги спомена за нейната приветлива усмивка, за нейната отзивчивост и преда- ност към работата, за нейната широка култура и стре- меж към познание, към развитие. Родена на 20 март 1952 г. в София в интелигентно се- мей

Книжка 2
ПОСТМОДЕРНИЗЪМ И ВЪЗПИТАНИЕ

Клавдия Сапунджиева

ДЕТСКИ УНИВЕРСИТЕТИ

Боряна Иванова

ПРОФ. Д-Р ЕЛКА ПЕТРОВА

Има личности, в сиянието на които се оглеж- дат цяла плеада последователи, възпитаници, колеги; има личности, без които животът става по беден, дните по-еднообразни, защото в сър- цето остава празно място. Такава личност е професор, доктор на педа- гогическите науки Елка Петрова – най–големият ерудит в областта на предучилищното възпита - ние, учен с международно значение. Дълги години ще свеждаме глави пред нейна- та обаятелна личност, с искрена признателност ще си спомняме свидните

МЕЖДУНАРОДНЫЙ ЦЕНТР ГУМАННОЙ ПЕДАГОГИКИ

Международният център „Хуманна педагогика“ организира XIII педаго- гически четения в периода 20 – 23.03.2014 г. в гр.Тбилиси, Грузия. Форумът се организира със съдействието на грузинското правителство. „Учителят“ е темата, която ще обедини участниците: учители, експерти, родители, универ- ситетски преподаватели, представители на педагогическата общност от мно- го страни, за да се осъществи дискусия за мисията на съвременния учител в съвременния образователен контекст. Ръководството на

Книжка 1
ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА МОБИЛНОТО ОБУЧЕНИЕ

Стоянка Георгиева-Лазарова Лъчезар Лазаров

2013 година
Книжка 9
УЧИТЕЛИ ВЪЗРОЖДЕНЦИ В ТЪРНОВО

Венка Кутева-Цветкова

Книжка 8
ДИМИТЪР ДОНЧЕВ – С ВЪЗХИТА ЗА БЪЛГАРСКИЯ УЧИТЕЛ

100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ДИМИТЪР ЕВСТАТИЕВ ДОНЧЕВ (5.10.1913 – 15.02.1997)

Книжка 7
„СЛЪНЦЕТО“ НА ВЪЗПИТАТЕЛНАТА СИСТЕМА В ТВУ – РАКИТОВО

85 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА АНГЕЛ УЗУНОВ (1928 – 1999)

ЦЕННОСТИ И ДУХОВНО-НРАВСТВЕНО РАЗВИТИЕ НА МАЛКИЯ УЧЕНИК

Марияна Ешкенази, Гергана Фиданова, Марияна Вишева, Цветанка Годжилова

МАЛКИЯТ УЧЕНИК ЧЕТЕ

Марияна Механджиева Венета Велева

С БАБА И ДЯДО В КЛАС

Цветелин Горанов, Таня Илиева, Цветанка Берова, Нели Иванова, Борка Бончева

РОД РОДА НЕ ХРАНИ, НО ТЕЖКО МУ, КОЙТО ГО НЯМА!

Диляна Вачкова Евелина Димитрова

ДА ПОМОГНЕМ НА ДЕЦАТА ДА ОТВОРЯТ СЪРЦАТА СИ

Иванка Дебелушина Нина Маврикова

ДОБРОТО Е У ВСЕКИ

Мария Наскова

ОТЛИЧЕН ПЕДАГОГ, ПСИХОЛОГ И ПСИХОТЕРАПЕВТ

ДОЦ. СВЕТОСЛАВ СТАМЕНОВ (1939 – 2013)

Книжка 6
ТЕОРЕТИКО-ПРИЛОЖНИ ПРОБЛЕМИ НА КОНСТРУИРАНЕТО НА ТЕСТ ЗА НАЦИОНАЛНО ВЪНШНО ОЦЕНЯВАНЕ ПО „ЧОВЕКЪТ И ОБЩЕСТВОТО“ ЗА 4. КЛАС (2013)

Ваня Петрова, Цонка Каснакова, Мариан Делчев Жана Минчева Радостина Стоянова, Рада Димитрова Мария Темникова

MEDIA IN PRESCHOOL AGE OF CHILD’S LIFE

Sonja Petrovska Jadranka Bocvarova

Книжка 5
ШАЛВА АЛЕКСАНДРОВИЧ АМОНАШВИЛИ – УЧИТЕЛ ОТ БЪДЕЩЕТО

В сложното битие на науката и метамор- фозите на социалната реалност, неотменими и общовалидни остават само най-стойностни- те постижения и безспорни истини, които не само маркират и остойностяват територията на човешко познание, но извисяват самия чо- век, поддържат неговата вяра в доброто, под- хранват чувството му за собствена значимост, укрепват неговия дух. Приемайки извечните послания на класи- ческата философско-педагогическа мъдрост и дълбоко обвързан с педагогическата р

МАНИФЕСТ ГУМАННОЙ ПЕДАГОГИКИ

Преамбула 25 лет тому назад группа учителей новаторов провозгласила манифест „Пе- дагогика сотрудничества“ (Переделкино, 1986 год). В последующие годы были опубликованы отчеты встреч учителей новаторов, в которых рассматри- вались разные аспекты педагогики сотрудничества: „Демократизация лично- сти“ (Цинандали, Телавский район, Грузия, 1987 год), „Методика обновления“ (Москва, 1988 год), „Войдем в новую школу“ (Краснодарский край, 1988 год). Идеи педагогики сотрудничества воодушевленно

ПОРТФОЛИОТО НА УЧЕНИКА КАТО ПРОЦЕС НА САМОПОЗНАНИЕ

Радка Топалска Емилия Вълкова, Албена Атанасова

ДОПИРНИ СВЕТОВЕ

Албена Димитрова Стилияна Гронева

ПРЕДИ ГОДИНА И СЕГА

Веселка Аршинкова

Книжка 4
СВЕЩЕНИК ГЕОРГИ МАРИНОВ ПОЛУГАНОВ – ОСНОВАТЕЛЯТ НА УЧИЛИЩЕТО И ПЪРВИЯТ УЧИТЕЛ В ПОЛИКРАЙЩЕ

Георги Георгиев Трифонка Попниколова Марияна Георгиева–Гроссе

ЕВРОПЕЙСКИ ПРИКАЗКИ

Светла Попова

Книжка 3
ДА ОПАЗИМ ДЕТСКОТО ЗДРАВЕ!

Мая Топалова, Симона Пейчева

КАК ДА ОТГЛЕДАМЕ МАЛЪК ПРИРОДОЛЮБИТЕЛ?

Мадлена Николова Ани Цветкова

Книжка 2
Книжка 1
ИЗКУСТВОТО ЗА ПРЕВЕНЦИЯ НА АГРЕСИВНОТО ПОВЕДЕНИЕ НА ДЕЦАТА

Евгения Миланова Виолета Николова Величка Радева

ПРИЯТЕЛСТВОТО В ЖИВОТА НА ДЕТЕТО

Даниела Димитрова Красимира Василева

ПРЕДАЙ НАТАТЪК

Вилдан Мехмедова

ЗАЕДНО ДА БЪДЕМ ДОБРИ

(ПЕДАГОГИЧЕСКА СИТУАЦИЯ В ПОДГОТВИТЕЛНА ГРУПА)

ПРОФ. ДПН EЛКА ПЕТРОВА EДНА НЕЗАЛИЧИМА СЛЕДА В БЪЛГАРСКОТО ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБРАЗОВАНИЕ (1919 – 2012)

Почина проф. дпн Елка Петрова (20.ХІІ.2012 г.) – на- шата любима учителка по изкуството да се живее пъл- ноценно и професионално, създателката на науката за предучилищното възпитание на българските деца, пре- красната жена и велика майка, Неповторима, единствена, съвършена – това е нашата Елка: Примерът за всички нас – хилядите нейни студенти и последователи ! Елка Петрова винаги е първа, винаги е оригинална и авангардна; през 1950–1952 г. поставя началото на Висшия мето

2012 година
Книжка 9
ПЕДАГОГЪТ – РИЦАР НА ДЕТСТВОТО

Януш Корчак бе написал, че животът на великите хора е като легендите: труден, но красив. И се оказва пророчески прав, сякаш е писал за себе си! Наследник на семейство с богата духовна култура и традиции, останал отрано без баща, той не просто се справя с несгодите на сирачеството, но развива у себе си три могъщи извора на живот: любов към свободата и справедливостта, страст към знанието и творчеството, отдаденост на децата и тяхното щастие. Лекарят Корчак лекува децата и душите им. Безплатн

ЯНУШ КОРЧАК – ВЕЛИК ХУМАНИСТ И ПЕДАГОГ

„Със сила и мощ поведох своя живот, който беше привидно неподреден, самотен и чужд. За син избрах идеята да служа на детето и неговото дело. Привидно загубих.“ Бе лекар, писател, мислител. Бе философ, учен, моралист. Издател. Възпи- тател и педагог. Бе герой. Бе скромен. Във всяка от тези области той има изключителни постижения. В течение на по- вече от четиридесет години работи като педагог и писател. Четиридесет години безкористно служене на слабите и беззащитните. Създава съвременна кон

ЕВОЛЮЦИЯ НА ПРАВАТА НА ДЕТЕТО

„Детето има право на сериозно отношение към проблемите му, на справедливото им решаване.“

THE KORCZAK’S RIGHT TO SOCIAL PARTICIPATION OF CHILDREN THE CITIZENSHIP OF CHILDREN

A speech by Marek Michalak, the Ombudsman for Children, given during the seminar„The Polish-Israeli pioneer in the fi eld of human rights, Janusz Korczak (1879–1942) and today’s Convention on Children’s Rights as the part of the international law“, Geneva, the 6 of June 2009

ЗА ДЕТЕТО, ДЕТСТВОТО ИЛИ НАУКА ЗА НЕГО?

В памет на Януш Корчак – по повод 70 г. от неговата смърт и 100 г. от създаването на „Дом за сираци“ във Варшава Албена Чавдарова

Книжка 8
CHANGES IN UNIVERSITY TEACHING – THE ROAD FROM KNOWLEDGE TO COMPETENCIES

Slađana Anđelković Zorica Stanisavljević Petrović

ДОСТОЕН ЖИВОТ, ОТДАДЕН НА ПРОСВЕЩЕНИЕТО… ПРОФ. СТОЙКА ЗДРАВКОВА – ЕДИН СЪВРЕМЕНЕН БУДИТЕЛ НА 70 ГОДИНИ

Неуморна и взискателна! Енергична и всеотдай- на! Работохолик и перфекционист! Това е проф. д-р Стойка Здравкова! Не е за вярване, че в началото на ноември 2012 година навърши 70 години. И не е слу- чайно това, че тази светла дата е непосредствено бли- зо до Деня на будителите. А това, че проф . Здравкова е съвременен български будител, е толкова безспорно и видимо! 70–годишнината ù е един чудесен повод ретрос- пективно да си припомним и проследим най-значи-

Книжка 7
ОЧАКВАНА И ПОЛЕЗНА

Емилия Василева

Книжка 6
Книжка 5
ЦЕННО ПОМАГАЛО ЗА ПСИХОЛОЗИ И ПЕДАГОЗИ (Надежден инструмент за диагностициране смисъла на живота)

Любен Десев Минчев, Борис. Тест на Дж. Крумбъг и Л. Махолик за смисъл в живота. Българска версия. Варна, ВСУ „Черноризец Храбър“,

ГЕОРГИ MАВРОВ ЖИВОТ, ОТДАДЕН НА НАУКАТА И ОБРАЗОВАНИЕТО

Така най-общо, но и най-точно можем да охарак- теризираме дейността на ст. н. с. д-р Георги Петков Мавров. Той ни напусна неочаквано в края на април т.г. И до последния си ден не преставаше да се вълнува от проблемите на образованието. Споделяше инте- ресни мисли относно предстоящото приемане на За- кона за образованието. Пестелив на думи, но щедър на дела – това ясно проличава от неговата богата би- ография.

Книжка 4
ОЩЕ ЕДНА ИДЕЯ

Галина Стоянова

Книжка 3
С ИНОВАТИВЕН ПОГЛЕД КЪМ ЛИЧНОСТТА НА ДЕТЕТО

Маргарита Абрашева Любимка Габрова

БИЗНЕС ОБУЧЕНИЕ В ДЕТСКАТА ГРАДИНА

Красимира Костова Петя Драгоданова

ДЕТСКАТА БЕЗОПАСНОСТ

Любимка Габрова

БАБА ПРИКАЗКИ РАЗКАЗВА... (МИКС ОТ ПРИКАЗКИ)

Кева Захариева, Мария Мичева

Книжка 2
ДЕТЕ ПЪТУВА В АВТОМОБИЛА

Красимира Михайлова

ПРОТИВОПОСТАВЯНЕ

Пюрвя Ердниев, Б. Ердниев

ЗДРАВКА НОВАКОВА – ПРЕПОДАВАТЕЛ И ТВОРЕЦ

Седемдесетгодишният юбилей е вълнуващ повод да проследим трудния, богат и съдържателен професионално-творчески път на доц. д-р Здравка Новакова, да под- чертаем нейната важна роля за утвърждаване на дидактика на математиката като

IN MEMORIAM Иван Марев

Напусна ни проф. Иван Марев – философ, педагог, демократ, родолюбец. В далечната 1975 г., зареден с енергия, пълен с идеи, той създаде в Техническия

Книжка 1
ДЕЛЕГИРАНЕ НА ПРАВА ЧРЕЗ КОМИСИИТЕ В ДЕТСКАТА ГРАДИНА

Маргарита Абрашева Политиката, наречена управление на качеството, не е самоцел, нито поредна обра- зователна „мода“. Тя е практически необходима за поддържане от директора на учеб- ното заведение на един привлекателен образ в условията на конкуренция на пазара на учебни заведения. Това се отнася най-вече за детските градини. Политиката на упра- вление на качеството съдържа недостатъчно използван ресурс, включително за спечел- ване и запазване доверието на потребителя – родителите на децата,

ИНОВАЦИОННИ И ИНТЕРАКТИВНИ МЕТОДИ В КВАЛИФИКАЦИОННАТА ДЕЙНОСТ НА ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ КОЛЕКТИВ

Стоилка Ташева, Севда Лукайчева Развиващото се с динамични темпове общество в днешно време налага необ- ходимостта от иновационни промени в областта на образованието. И в предучи- лищната педагогика все по-често се търсят алтернативни педагогически техноло- гии както за възпитанието и обучението на децата, така и при провеждането на квалификационната дейност на самите педагози. Използването на интерактивните методи дава възможност да се възлагат за- дачи, които предполагат съвместна работа,

ТОВА ТРЯБВА ДА ГО ЗНАЕ ВСЯКО ДЕТЕ

Татяна Атанасова, Иванка Пампова

НА УЛИЦАТА Е ОПАСНО

Таня Янчева, Зоя Кацарова

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.