Педагогика

2017/8, стр. 1011 - 1026

ТУИСКОН ЦИЛЕР (1817 – 1882) – ГОЛЕМИЯТ „ГРЕШНИК“ В ПЕДАГОГИКАТА

Резюме: Туискон Цилер, като представител на хербартианството, е сред малцината педагози, към които „историографията се е отнесла така несправедливо“. Той е силно критикуван за въвеждането на принципа на концентрация около т.нар. назидателни учебни предмети при структурирането на учебния план, за подбора на учебното съдържание на основата на културно-историческото развитие и за изграждане на методика на обучението, в основата на която стоят „формалните степени“. В същото време със своята многостранна и новаторска дейност Цилер допринася съществено за това педагогическата наука да утвърди своя автономен характер, да заеме своето заслужено място като университетска дисциплина, както и в съчетание с педагогическата практика да стои в основата на професионалната подготовка на учителите.

Ключови думи: Tuiskon Ziller; pedagogical views; reflection

Албена Чавдарова
Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Туискон Цилер е един от основните представители на университетската педагогика1) в Германия и в продължение на повече от 20 години е безспорен авторитет в рамките на основаното и ръководено от него Дружество за научна педагогика, както и сред многобройните си студенти, последователи, учители. Редица съвременници го определят като изключително добросъвестен учен, който безкористно преследва своите идеали, като личност, която се отличава с изключителна благочестивост и човешко достойнство, като човек, който е състрадателен към онеправданите и страдащите и отдаден на грижи към тях (Beyer, 1897: 59).

В същото време Т. Цилер е сред малцината учени на Лайпцигския университет, към които „историографията се е отнесла така несправедливо“ (Uhlig, 1984: 91). Това се дължи на ожесточената критика към неговата педагогика, която започва още в годините, в които той твори (Richter, 1865; Dittes, 1876; Sallwürk, 1880). По-късно, в началото на ХХ век, в контекста на появилите се реформени идеи и течения, започва „битката за Хербарт“ (Hänsch, 1907), в основата на която стои разграничаването на неговите идеи от тези на последователите му. Основните „грехове“ се стоварват най-вече върху Цилер и неговата школа (Ziller-Schule), която модифицира, видоизменя, „съкращава“, дори фалшифицира възгледите на учителя.

Негативните оценки за Цилер продължават и до днес в историко-педагогическата литература. Той е определян като „основоположник на ортодоксалната хербартианска школа“ (Hofman, 1976: 60), неговото педагогическо учение е заклеймявано като „бездушно и бюрократично“, „монотонно и схематично“ (Ahrbeck, 1976: 59), а дидактическите му възгледи са „пример за педантичност и празнословен догматизъм“ (Prange, 1989: 21). Над Цилер тегне анатемата върху „омразните формални степени“, „религиозно оцветените назидателни предмети“ и дълго оспорваните и неприемливи „степени на културно-историческото развитие“ (Glöckel, 1993: 43). Това дава основание на редица изследователи да констатират, че Цилер не е „оригинален мислител“ (Blättner, 1966: 227), че той не е „голям учен“, а по-скоро „значим практик“ (Glöckel, 1993: 43), поради което не заслужава да попадне, дори и случайно, „сред класиците на педагогиката“ (Prange, 1989: 21).

Житейски и творчески път

Туискон Цилер (Tuiskon Ziller) е роден на 22.12.1817 г. в гр. Вазунген, провинция Тюрингия, Германия. Баща му е многостранно образован човек, работи като учител по латински и гръцки език във филантропина на Кр. Залцман в Шнепфентал2), след което е ректор на градските училища в града, а до края на живота си – свещеник. В семейството има пет деца – момчета, сред които Туискон Цилер е най-големият. Той придобива първоначалните си знания при своя баща, който организира не само за синовете си, но и за останалите деца елементарно обучение, както и по класическите езици (s.n. 1883: 33).

През 1831 г. Цилер постъпва в гимназията в гр. Майнинген, която по това време не се развива добре както в педагогически, така и в управленски аспект, поради което се налагат реформи. Това позволява на будния младеж да „прескочи“ два класа и да завърши през 1837 година, като на основата на големите си учебни постижения става най-добрият ученик в училището и се „радва на особеното внимание“ на директора на учебното заведение (Ibid.).

След полагане на зрелостните изпити Цилер се записва за студент по филология в Университета в Лайпциг. Там той се отдава с голямо усърдие на изучаването на гръцки, латински и немски език, но посещава и лекции по философия при професорите М. Дробиш (1802 – 1896)3) и Г. Хартенщайн (1808 – 1890)4), които като представители на философското хербартианство застъпват идеите на Й. Хербарт (1776 – 1841). Целта на Цилер е да се посвети на академична кариера, но смъртта на баща му осуетява временно тези негови планове. Той е принуден да съкрати обучението и да се завърне в родния си град, за да помага финансово на майка си при отглеждането на по-малките му братя. През 1841 г. успява да положи държавните изпити, да вземе учителска правоспособност, както и да защити докторска степен.

От 1842 г. до 1847 г. Цилер е учител по гръцки, латински и немски език в гимназията, която завършва, в Майлинген. Там той преподава по нов начин предвиденото учебно съдържание, като по латински език предлага на учениците цялостни, а не откъслечни пасажи от изучаваните произведения, а обучението по гръцки език е чрез „Одисеята“, при това напълно в контекста на Хербартовото разбиране за осмисляне на това произведение. Междувременно той продължава да работи усилено за своето научно усъвършенстване, като изучава самостоятелно редица философски, икономически и правни произведения.

В периода от 1848 до 1853 г. Цилер слуша лекции в Юридическия факултет на Лайпцигския университет, след което подготвя научен труд в областта на философия на правото и се хабилитира като доцент по право. До 1859 г. той чете както лекции по естествено право (jus naturae), по правна философия, по общо държавно право, по семейно право, така и по „обща педагогика“, „въведение в общата педагогика“ и „педагогика“ (Vorlesungsverzeichnisse … ). Това преплитане на научните интереси на Цилер съответства на неговата „жизнена цел“ да осъществи реформа в обществото в духа на християнско-етичните и социални ценности, в основата на която да бъдат поставяни семейството, законосъобразността, възпитанието и образованието на децата.

„Поради какви причини Цилер излиза от пътя на правните науки и поема по този на педагогическите“, остава неясно и до днес (Fritzschр 1914: 18; Prange, 1989: 23), но след 1859 г. той се посвещава единствено и само на педагогическата теория и практика. Въпреки това едва през 1864 г. му е присъдено званието „извънреден професор“5) по философия и педагогика на Лайпцигския университет. Публичната лекция по този повод е на тема „Съвременни педагогически реформи според основните принципи на Хербарт“ (s.n. 1883: 35), с което Цилер заявява открито своята научна принадлежност към идеите на учителя си, на когото остава верен през цялата си преподавателска и научна кариера.

През 1861 г. Цилер създава и ръководи Университетски педагогически семинар с опитно училище, който е изцяло по образец на създадения от К. Ф. Щой (1815 – 1885) семинар в Университета в Йена. В него се обучават студенти по философия, филология (класически и модерни езици), теология, география, история, природни науки, математика и др., които искат да придобият учителска правоспособност. До 1882 г., когато умира Цилер, в Семинара се подготвят общо 367 „практиканти“ (Bеyer, 1897), които осъществяват своята педагогическа подготовка чрез слушане на лекции по педагогика („теоретикум“), наблюдение и хоспитиране на уроци („конференция“) и чрез изнасяне на „пробни уроци“ в Опитното училище („практикум“).

През 1866 г. Цилер заедно с ръководеното от неговата съпруга женско дружество създава „Дом за отглеждане на деца в училищна възраст, които са нравствено застрашени“. Момчетата се подбират от семейства, които не са в състояние да се грижат за образованието и възпитанието на своите деца, като заведението им предоставя подслон, храна и различни по характер дейности, а дневната програма съчетава учене и почивка, домашна работа и игри, усвояване на трудови умения в работилницата и градината. След смъртта на Цилер институцията продължава да съществува до началото на ХХ в. под егидата на фондация, носеща неговото име и управлявана от сина му (Beyer, 1910: 501 – 549).

През 1868 г. Цилер основава „Дружество за научна педагогика“6), което ръководи до своята смърт7), както и Годишник (JbwP)8), който започва да излиза през 1869 г. и става централен печатен орган за публикуване на материали с широк тематичен спектър от областта на етиката, психологията, педагогиката, образователната политика, дидактиката и методиката.

Основните произведения на Цилер са: Einleitung in die allgemeine Pädagogik („Въведение в общата педагогика“, 1856), Die Regierung der Kinder („Управлението на децата“, 1857), Grundlegung zur Lehre vom erziehenden Unterricht („Основополагане на учението за възпитаващото обучение“, 1865, 1884), Allgemeine philosophische Ethk („Обща философска етика“, 1866), Das Leipziger Seminarbuch („Книга за лайпцигския семинар“, 1874), Vorlesungen über allgemeine Pädagogik („Лекции по обща педагогика“, 1876, 1884).

„Щрихи“ на педагогическите възгледи на Цилер

В предговора на първото си произведение – „Въведение в общата педагогика“ (1856), Цилер формулира основната цел, която ще е водеща в неговата педагогическа теория и практика, а именно да „се приближи повече до опита, отколкото това е в плана на Хербарт“ (Ziller, 1856: III). Ето защо при изясняването на тази „тъмна наука“ той запазва Хербартовите понятия управление, обучение и нравствено насочване (Zucht), но развива тези „основни части“ по нов начин, като ги операционализира и схематизира.

Учението за „управление на децата“ следва не само да бъде „част от педагогиката“, но и „първото“, което да се включи в нея (Ziller, 1857: 2). Според Цилер чрез управлението у децата не трябва само да се насаждат „непосредствено добродетели, като прилежание, подреденост, пестеливост, умереност“, а по-скоро детето трябва да ги усвои, за да бъде подготвено да „встъпи в една организирана общност, в която то ще живее и която ще го формира“ (Ziller, 1857). Цилер е убеден, че действия като заповед, надзор и наказания следва да изпълняват функция на „помощ при нужда“ и да се прилагат в краен случай. За него е важно по-скоро децата да бъдат убедени в смисъл на определените правила, отколкото да ги възприемат като „външна проява“ на характера (Ziller, 1857: 11).

Чрез нравствено насочване (Zucht) Цилер иска да формира характера на възпитаника, което означава да се въздейства „непосредствено“ (пряко) върху неговия разум и воля. Според него именно чрез насочването у всяко дете ще се изгради „способност за действие“ в съответствие с „неговата фантазия“, неговите интереси, неговата енергия, „богатство и многостранност на мислите“, при това в рамките на общността (Ziller, 1876: 325). Цилер осъзнава, че в началото възпитаникът ще действа лековерно, ще се „поддава на злото“, но постепенно в неговия „мисловен кръгозор“ ще се формират съзнание и воля, убеждение и сила, така че той да може да преодолява безпроблемно препятствията (Ziller, 1876: 330). За него това е „процес на вътрешно прераждане“, след което човек ще може да действа „самостоятелно“ като личност в името на нравствеността и вярата (Ziller, 1876: 327).

Формирането на характера според Цилер се осъществява и „косвено“, чрез обучението, което „най-общо може да се определи по следния начин: да предостави на учащите се винаги една и съща възможност да придобият образование за бъдещето и паралелно с това да ги направи способни да бъдат това, което искат, и това, което трябва да бъдат“ (Ziller, 1865: 12; курсивът в оригинал). Но, продължава разсъжденията Цилер, целите са различни и това определя съществуването на „два основни вида обучение“. Едното обучение е насочено към това ученикът да „придобие определена съвкупност от знания, един запас от умения, както и да усвои дадени сръчности и способности чрез необходимите за това упражнения“ (Ziller, 1865: 13; курсивът в оригинал), което ще му помогне да се реализира професионално. Това обучение според Цилер не е „педагогическо“ и се провежда „единствено в служба на практиката“ (Ibid.: 15). Другият вид обучение надхвърля тази тясна рамка и е насочено към „една по-възвишена форма на образование, към една paidea“, а неговата цел е не само да дава знания и умения, но и да възпитава (Ziller, 1865: 17).

По този начин темата за „възпитаващото обучение“ става централна във възгледите на Цилер, за което свидетелства и неговото програмно произведение „Основополагане на учението за възпитаващото обучение“. Оставайки верен на тезата за неразривната връзка между теория и практика, в предговора той пояснява своите изходни позиции. Тъй като „голямата грешка на теориите за обучение е, че те предлагат много малко конкретни правила за практиката и такива, които да могат достатъчно лесно да се приложат при същинското обучение...“ (Ziller, 1865: VI), неговото усилие ще бъде насочено към това „да достигне до съвсем ясни практически резултати“, чрез които да може да се „промени съществуващата учебна практика“ (Ziller, 1865: VII). В този смисъл, целта на „възпитаващото обучение“ е „ученикът да достигне до нравственост или вяра“, като усвои това, което му „дава достойнство на човешкото съществуване и дейност“ (Ziller, 1865: 18). За Цилер, от практическа гледна точка, християнството се явява единствената и общоприета форма на конкретното проявление на етиката, поради което приема, че „възпитаващото обучение“ трябва да е насочено към съзнанието на учащия се, да формира и извисява неговата воля, чрез което възпитаникът ще се „приближи до божествените идеали на личността“, които са олицетворени от Бог. Но Бог е „един определен етически идеал и в същото време една божествена природа“, продължава Цилер, и за него трябва да се мисли „като за етично, свято същество“, което задава „същността на нравствеността“, а учащият се, чрез издигането си до него, ще стане „един смирен и добродетелен човек“ (Ziller, 1865). Формулирайки по този начин целта на „възпитаващото обучение“, той иска както да я „развие пълноценно“, така и да не я „натоварва и свързва с религиозни термини“ (Ziller, 1865: 33). Ето защо Цилер се насочва към търсене предимно на индиректния път за нейното постигане, а именно към изграждане на волята. За него „волята има своето място в самия мисловен кръгозор и се корени в представите, които се натрупват в душата“ (Ziller, 1865: 151), а те, от своя страна, се детерминират както от „външни влияния“, така и от „определени причини и действия“ (Ziller, 1865: 262). Това показва, че за Цилер по-важно е цялостното изграждане на личността, отколкото нейното формиране в тясно религиозен аспект.

По-нататък Цилер продължава разсъжденията си и извежда като свързващо звено в този процес „многостранния интерес (понятие, въведено от Хербарт), чрез който, от една страна, ще се осигури „целесъобразно“ изграждане на мисловния кръгозор на възпитаника, а от друга – ще се реализира самото „възпитаващо обучение“, т.е. „многостранният интерес“ се явява и цел, и средство. Подобно на Хербарт и той приема, че „ученето ще премине така, както и самото младежко обучение, но пробуденият и съхранен чрез него интерес ще остане като духовен капитал за цял живот“ (Ziller, 1865: 298). Цилер е убеден, че интересът, който трябва да бъде както „уравновесяващ“, така и „многостранен“, ще изпълнява ролята на „защита срещу желанията“, ще има функции на „помощно средство в реалността“ и на „спасително оръжие“ срещу „бурите на съдбата“ (Ziller, 1865: 374). Но не бива да се възприема, че интересът, като „многостранен“, ще е насочен към придобиване на „знание за всичко“ – напротив, трябва да има център, около който ще се групират и диференцират учебните предмети.

По този начин Цилер стига до извеждането на принципа за културно-историческото развитие (т. нар. теория за културните степени), който да стои в основата на подбора на учебното съдържание и на структуриране на учебния план. Темата е особено актуална поради водените по това време и дълго след това не само сред хербартианците дискусии около „претоварването на децата“, около това как да се преодолее „произволът“ при избора на учебен материал, както и как да се подбира преподаваният учебен материал така, че да може да се осъществи връзката между отделните предмети хоризонтално (в рамките на една учебна година) и вертикално (през осемте задължителни класа). В своите разсъждения Цилер се опира на изведените от Хербарт закономерности в „представния механизъм“ и приема, че „самият подбор и концентрираните в него центрове трябва да бъдат така организирани, че от една страна, да съответства на развитието и усъвършенстването на детската душа, и по-конкретно на степените на аперцепцията, ... а от друга – на развитието на историята на човечеството, доколкото тя ни е известна чрез класически, но достъпни до младежите, образци...“ (Ziller, 1884: 456). В този смисъл, той напълно споделя актуалното тогава разбиране за съществуването на аналогия между човешкото и индивидуално развитие и счита, че единствено на тази основа „ще може по най-добър начин да се насърчи духовното развитие на децата“, като „възпитаникът ще преминава една след друга, съобразно вида училище, всяка една от основните степени, съществуващи във всеобщото духовно развитие на човека“ (Ziller, 1876: 180). „Центърът“, за който Цилер пише в гореизложения цитат, е различен за отделните периоди. В детската градина се започва с басните, в първи клас – с приказките9), например с тези на братя Грим, следват разказите за Робинзон, след това се изучават историята на патриарсите, на съдиите и на царете, животът на Христос и накрая апостолическата история и тази на църквата (Ziller, 1884: 457). За горната училищна степен (гимназия) Цилер предлага като средоточия да бъдат „Одисея“ и текстове от произведения на Херодот, съчиненията на Ксенофонт и Ариан (обединени под названието „Анабазис“) и тези на Тит Ливий. Към тях, разбира се, ще се „прикрепят“ и останалите учебни предмети, които фигуративно могат да се изобразят като нишки, водещи към една точка (Ziller, 1884).

За да се осигури „единството на съзнанието“, както и да се съхранят „духовните сили на възпитаника“, убеден е Цилер, преди всичко трябва да се преодолеят „разпокъсаното обучение“ и усвояването на енциклопедично знание. Ето защо той предлага учебният план да бъде изграден на принципа на концентрацията, чрез която „обучението ще придобие едно формално единство и непосредствено ще се изгради като училище на характера“ (Ziller, 1886: 17). На тази основа и изхождайки от опита, натрупан в ръководеното от него опитно училище, Цилер предлага учебните предмети да се групират в две основни групи – първата е на т.нар. назидателни предмети, към които се отнасят история, религия, граматика и литература, а втората е на „природните предмети“, като математика, природознание, география и др. (Ziller, 1876: 165). Тези учебни предмети съставят „основния курс на обучение“, а други, като градинарство, домакинство, ръчна работа, стенография и говорим френски език, които подготвят за практическия живот, ще са част от „паралелните класове“, т.е. това е допълнително обучение, което следва да бъде ясно разграничено от основното (Ziller, 1865: 110 – 130). Структурирайки по този начин учебното съдържание, Цилер, както и Хербарт, приема, че от една страна, учебните предмети ще формират индивида, т.е. ще удовлетворяват конкретната цел на възпитанието („изграждане на нравствено-религиозната личност“), а от друга – ще са насочени към придобиване на знания от облас тите на „познанието“ (от природата или от опита) и на „съпричастието“ (в обществото или при общуването). Независимо от подреждането на учебния материал в съдържателен план той трябва да е съобразен с „висотата на науката“, защото само тя, убеден е Цилер, „може да гарантира в най-голяма степен устойчивост“ на училищното обучение, а то, от своя страна, „трябва не само да акцентира върху отделните части от науките, но и да разглежда тези части научно“ (Ziller, 1884: 305). В този смисъл, за Цилер е особено важно какви са качествата на учебното съдържание. Той е категоричен, че всичко, „което се наблюдава, рисува, пее, чете и преписва“, трябва да има стойност, да има значение за възпитаника, да е свързано с неговия интерес, да остава в съзнанието му. Само по този начин обучението ще постигне своите предварително заложени цели (Ziller, 1884: 303).

За да може да се осъществи правилното усвояване на така подбраното и структурирано учебно съдържание, както и да се избегне „варварството в областта на възпитанието“, Цилер насочва своите разсъждения към методиката на обучението, която, като цяло, е „едно учение за психологическите закони, съобразно които се осъществява напредък в съответствие с педагогическите принципи както в общ план, така и при съблюдаване на отделните обекти на обучението“ (Ziller, 1884: 186; курсивът в оригинал). Това негово разбиране показва, че той не може да излезе от „понятийния лабиринт“ на Хербартовата „Обща педагогика ... “ и остава изцяло в плен на нейния силно изразен психологически детерминизъм. За Цилер пътят на познанието е тъждествен с този на ученето, като в основата и на двата процеса е „представният механизъм“, т.е. новите представи, придобити по пътя на нагледността, и в комбинация с наличните в съзнанието стари такива ще репродуцират понятия, които ще се закрепват в съзнанието на индивида. По-нататък Цилер търси не само психологическите механизми, но и чисто дидактическите в хода на обучението, като развива мисълта на Хербарт, че „във всяка отделна част трябва да се различават четири степени…“ (Herbart, 1982: 66, vol. 2). За него това означава „анализ“ на вече познатото, „синтез“ на новото, „асоциация“ чрез сравняване, „система“ при възприемане на понятията и „метод“ при приложението (Ziller, 1876: 212 – 266). Тези степени изискват „разнообразни модификации при тълкуването на предмета, те принуждават при неговото обработване той да се разглежда както от едната, така и от другата страна“ (Ziller, 1876: 277). И въпреки това „четирите степени са формални, защото те се срещат във всеки предмет на педагогическото обучение независимо от неговото съдържание“, но е „изключено“ да се прилагат, „когато става дума за проверка или повторение“ по време на провеждане на урок, при изучаване на „понятийно добре структурирани четива“, при библейските текстове, както и при усвояване на умения (Ziller, 1876: 239; курсивът в оригинал). Цилер разбира „формалните степени“ като „една мрежа от абстрактни понятия“, като „духовно движение“, насочено към изграждане на един „добре структуриран мисловен кръгозор“, като процес, на основата на който познанията няма да се „превърнат в изолирани мъртви маси“. За него степените не трябва да се превръщат в „тежест“, както и в схема, която да се „повтаря винаги еднотипно“, защото „учебният материал трябва да се обработва стимулиращо и одухотворено, не само за да се премахне скуката“, но и да се активира възпитаникът към продължаване на творческата (духовна) дейност (Ziller, 1876: 147). Реализирано „по този начин“ (на основата на степените), обучението няма да „потъне само в преподаване на откъслечни фрази, само в придобиване на отделни умения и навици, в натрупване на енциклопедични маси от знания“, а по-скоро чрез „така организирания напредък в усвояването на общополезната човешка култура“ ще се превърне в „капитал за отделния индивид“ (Ziller, 1876: 239).

Педагогическата дейност на Цилер винаги е била насочена към подготовката и квалификацията на бъдещите учители, от които според него зависи не само благото на отделния възпитаник, но и благоденствието на цялото общество. Затова той полага неимоверни усилия да промени „издигнатото в почит“ разбиране, че „в кръга на високо образованите“ не е необходимо да се дискутират педагогически въпроси, да се правят педагогически изследвания, да се организират учителски семинари, да се показва „какъвто и да е педагогически интерес“. Резултатът от това пренебрежително отношение към педагогиката, и по-специално към педагогическото образование, е, че в „никое друго съсловие числото на аджамиите, на некадърниците и на шарлатаните не е толкова голямо както сред гимназиалните учители и училищните инспектори“ (Ziller, 1884: 210). Ето защо Цилер е убеден, че както „теолозите, юристите и лекарите, преди да навлязат самостоятелно в своята професията“, получават „необходимите професионални познания“ и „практическа подготовка“, така и учителите следва да имат професионална квалификация.

Воден от това разбиране, Цилер създава и ръководи Академично-педагогически семинар с Опитното училище, в който бъдещите учители, независимо от предмета, по който ще преподават, се подготвят теоретично „чрез училищно ориентирани педагогически учения“, както и практически в „изкуството да се обучава“. В рамките на това обучение се усвояват „разумните резултати от теорията, методиката и училищната наука“, които в съприкосновение с „навиците и уменията“ ще останат „трайно в духовното състояние“ на учителя (Ziller, 1884: 46). Според Цилер „свързващото звено“ между научните познания и практическите умения е „рационалният такт“ (при Хербарт е „педагогически такт“), с помощта на който учителят ще може с „лекота, бързина и сигурност“ не само да „наблюдава и оценява“, но и да „взима решения и да действа в конкретната ситуация“. Въпреки че тези компетентности се придобиват по-скоро „чрез практическа работа“, отколкото от „книги и теоретични учения“, за Цилер както „теоретикумът“, така и „практикумът“ са от огромно значение за подготовката на учителите и те „трябва да се осъществят в най-голяма степен още преди да се навлезе в професията“ (Ziller, 1884: 38 – 39; курсивът в оригинал).

На основата на наблюденията в Опитното училище Цилер предупреждава, че бъдещият учител може да се изправи пред трудността „определени императиви“ от теорията, които са „достатъчно лесни за прилагане и обобщение“ и полезни при „същинското обучение“, да се превърнат в технология, която да застраши творчеството в неговата работата (Ziller, 1884: III). И въпреки убеждението, че учителите трудно биха се съгласили да работят „при строги методически правила“, защото това „ще ограничи свободата им на действие“, това все пак се наблюдава у някои практици и се нарича „рутина“ (Ziller, 1884: 39). За него единствената гаранция „изкуството на обучението да не се превърне незабелязано в рутина и да се приравни до механичното, както е при занаятчията“, е самото научно образование (Ziller, 1856: 28). Именно в педагогическите семинари при „определен порядък на теоретичната подготовка, на практическото приложение и на критичната рефлексия“ практикантът ще формира своята „диспозиция на ума“ (Ziller, 1884: 175). И все пак като единствен ориентир („пробен камък“) в работата на учителя е „грижливо да щади и съхранява духовната и природна сила на възпитаника“. Това определено изключва всякакъв схематизъм и шаблонност.

„Греховете“ на Цилер и опит за тяхното опрощаване

Усилията на Цилер на основата на педагогическата теория на Хербарт да „достигне до съвсем ясни практически резултати“, т.е. да превърне тази „тъмна наука педагогика“ и нейните теоретични конструкции в релевантни спрямо „изкуството да се възпитава и обучава“, при това в контекста на реформа на училищното образование, намират необходимия резонанс сред учителството и уважение сред последователите му, но в същото време са силно критикувани, оспорвани, дори заклеймявани от неговите опоненти. Въпреки че със своята многостранна и новаторска дейност Цилер допринася съществено за това педагогическата наука да утвърди своя автономен характер и да заеме заслужено място в университета не само като академична дисциплина, но и като представена в рамките на неговата организационна структура, той е обвиняван в консерватизъм, в тесногръдие и анахронизъм.

Най-тежката присъда над Цилер е произнесена от представителите на т.нар. реформаторска педагогика, които, легитимирайки своите „иновативни“ възгледи и идеи, радикално отхвърлят всичко „старо“. Тъй като „реформаторите“ не познават творчеството на Цилер, което може би е „недостъпно“ за тях поради трудно разбираемия изказ и свръхобстоятелствените пояснения в текста (Glöckel, 1993: 54), тази критика в голяма степен е необоснована. Няколко примера в подкрепа на това твърдение. П. Наторп извежда на преден план „социалната педагогика“, а Цилер, който е обвиняван в „силен интелектуализъм“, приема по-скоро в духа на Ж.-Ж. Русо, че чрез добре организирано възпитание и обучение възпитаникът ще се изгради духовно и нравствено, а това ще му помогне да „встъпи в една организирана общност, в която ще живее и която ще го формира“. Това свое убеждение той подкрепя и с конкретна практическа социална дейност, като основава и ръководи в продължение на почти 20 години институция, в която безвъзмездно се отглеждат „нравствено застрашени“ деца. През 1908 г. Г. Кершенщайнер обявява, че „трудовото училище“ ще се превърне в училище на бъдещето („училище на ученето“ vs. „трудовото училище“), като в него приоритет ще има не усвояването на интелектуални знания, а придобиването на практически ориентирани ръчни умения. В своя статия от 1859 г., посветена на това как ще се развива училището като „възпитателна институция“, Цилер предлага във всяко училище да има основно обучение („Hauptclassen“), в рамките на което ще се осъществява „общото формиране на човека“, което е „господстваща цел на възпитанието“ (Ziller, 1859: 207), и съпътстващо „професионално ориентирано обучение“ („Nebenclassen“), което да „служи на бъдещата професия и гражданското състояние“ (Ziller, 1859: 369). Но за разлика от представителите на движението за „трудово училище“, които в голяма степен абсолютизират придобиването на трудови умения и навици, Цилер предупреждава, че прекомерното „развитие на детските производителни сили“ ще доведе до „превръщането на отделния човек в роб на своя труд“ (Ziller, 1859: 371). Друг реформатор – Е. Мойман, създава Институт по експериментална педагогика, но значително преди него Цилер открива своето Опитно училище като „място за експериментиране“ („Experimentierstätte“), в което бъдещите учители ще провеждат наблюдения, ще се учат да прилагат различни „маниери на обучение“, а на основата на „критиката“ ще усъвършенстват своя „рационален такт“.

Името на Цилер най-често се асоциира единствено и само с „трите скрижала“, които и до днес тегнат като дамоклев меч над цялото хербартианство – принцип на концентрация около т.нар. назидателни учебни предмети, принцип на подбор на учебното съдържание на основата на културно-историческото развитие и методика на обучението, в основата на която стоят „формалните степени“. При структуриране на своята теория за учебния план на основата на посочените принципи Цилер се ръководи от актуалните по онова време дебати около претоварването на учениците, което допринася за тяхната „физическа слабост и изтощение“ и за прекомерното „интелектуално напрежение и преумора“, а това в крайна сметка нарушава „единството на физическото и духовното здраве“ (Ziller, 1884: 240). И въпреки своето убеждение, че само чрез структурирания по този начин учебен план ще се „излезе от хаоса на произволно избраните учебни предмети“ и ще се „реши проблемът с енциклопедизма“, Цилер дълго време апробира, обобщава и анализира резултатите. Независимо че това му дава увереност, едва през 1880 г. той се осмелява да сподели идеите си пред членовете на Общото събрание на Дружеството за научна педагогика с цел тяхното легитимиране. Мненията са поляризирани, но като цяло, критиката в средите на хербартианците надделява. Самият Цилер споделя, че много въпроси трябва още да се изясняват, и най-вече въпросът за индивидуалността на детето („индивидуалния кръгозор”). За него „най-голямата сила на възпитанието“ се корени в „самото обучение, организирано съобразно психологическите закони“ и „всеобщото разбиране за живота и света“ (Ziller, 1864: 3 – 4). Ето защо е важно „обучението не само да бъде организирано, допълвано, поправяно в рамките на своите граници“, но и да ги „надхвърля по посока на новото“ (Ziller, 1864: 6). В този смисъл, Цилер никога не е настоявал всеки урок по всеки учебен предмет да бъде структуриран на основата на „формалните степени“. За него те са по-скоро принципи, „loci communes“ на дидактиката, които, „от една страна, трябва да служат за ориентири, а от друга – да са изходна позиция при обсъжданията“ на неговите практиканти в рамките на Семинара (Ziller, 1874: III). На обвиненията, че чрез своята „теория за формалните степени“ той и неговите последователи силно схематизират и шаблонизират учебния процес, Цилер отговаря, че „механизмът и педантизмът в преподавателската работа“ се появяват тогава, когато „методите на обучение са бездушни, тромави, непохватни, обстоятелствено разточителни и нецелесъобразни“ (Ziller, 1884: 340).

Независимо от посочените актуални и новаторски за времето си аспекти в творчеството на Цилер, той остава изцяло в плен на тясната методологическа рамка на метафизичната философия и асоциативна психология на Хербарт, която стои в основата на неговата силно спекулативна и нормативна „обща педагогика“. И въпреки усилието, което Цилер полага да осмисли и преодолее пропастта между „остарелите“ изходни теоретични позиции и предложената от него иновативна за времето си концепция за реформа на съществуващата училищна практика, той става жертва на това противоречие.

В историко-педагогическата литература и до днес няма цялостно изследване, както и обективна оценка на педагогическото наследство на Цилер. Той е напълно забравен от научната педагогическа общност дори и в годината, в която се отбелязват 200 години от неговото рождение, а Лайпцигският университет, откъдето благодарение на него успешно се „експортира“ моделът за професионална подготовка на учителите в редица европейски и извъневропейски държави, няма да почете професора. И едва ли Цилер би желал това, защото в своя живот той винаги се е ръководил от една-единствена цел, а именно да служи на педагогическата практика в името на децата и на общото благо.

Цилер е бил дълбоко религиозен човек (Wiget, 1883: 61) и в този смисъл, той би вярвал, че ако някой може да го съди или оправдае за „греховете“ му, то това е единствено и само Бог.

NOTES/БЕЛЕЖКИ

1. Научната статия представя междинни резултати от изследователска дейност на СУ „Св. Климент Охридски“ за научни изследвания през 2017 г. – „Профил на университетската педагогика в Софийския и Лайпцигския университет (история и съвременност)“.

2. Филантропизъм e основно направление в просвещенската педагогика, което се проявява основно в Германия и Швейцария и в рамките на което се откриват учебно-възпитателни заведения, т.нар. филантропини. Първият е създаден от Й. Базедов през 1774 г. в гр. Десау, Гемания, а най-известният е този в Шнепфентал, Германия, който се открива през 1784 г. от Кр. Залцман.

3. Moritz Wilhelm Drobisch (1802 –1896)) е роден в Лайпциг, където се хабилитира през 1842 г. в областта на математиката, а през същата година става и професор по философия. Още като студент той се осмелява да рецензира в “Leipziger Literaturzeitung” („Лайпцигски литературен вестник“) едно есе на Хербарт, за което самият автор го хвали за „острия поглед“ към написаното. През 1824 г. Дробиш публикува две монографии – „Обща метафизика“ и „Психологията като наука“, а през 1834 г. – произведението „Принос към ориентацията във философската система на Хербарт“. През 1845 г. издава „Емпирична психология по природонаучния метод“, през 1850 г. – „Първа основна теория на математическата психология“, а през 1867 г. – „Усъвършенстване на философията чрез Хербарт“. Въпреки определени различия, които помрачават отношенията между двамата професори – Хербарт и неговия ученик, според Залвюрк „той остава верен на Хербартовите идеи“ (Sallwürk, 1906: 707).

4. Gustav Hartenstein (1808 – 1890) е роден в Плауен, Германия, завършва теология и философия в Лайпцигския университет, като през 1833 г. се хабилитира. Основни негови произведения са: „Проблеми и основни теории на общата метафизика“ (1836), „За най-новото изложение и оценяване на Хербартовата философия“ (1838), както и излязлата през 1844 г. „Основни понятия на етичните науки“. Схващанията на Хартенщайн по етика оказват влияние върху възгледите на В. Райн и Наловски, които им придават практическа насоченост. През 50-те години Хартенщайн се оттегля от обществена и преподавателска дейност и живее в Йенa, а единственото му занимание е издаването на събраните съчинения на Й. Фр. Хербарт в 10 тома.

5. „Извънреден“ професор според тогавашните университетски правилници означава, че заемащият тази длъжност е на щатно място, има право да преподава, но не може да ръководи катедра и да има научни сътрудници.

6. Дружеството за научна педагогика (VfwP) се създава на 16.07.1868 г. от Цилер и 26 учители (съучредители) от Лайпциг и Берлин. Изработва се правилник, който по същество не остава променен през целия период от съществуването на Дружеството. Статутът предвижда следното:

§ 1. Целта на дружеството е да способства за развитието на научната педагогика. [...]

§ 2. За да имат обща основа, членовете приемат теорията на Хербартовата педагогика и философия като единна отправна точка на своите изследвания и разсъждения, в смисъл че те или приемат, изграждат и доразвиват споменатото учение, или го оспорват, опровергават и заменят, или предлагат нещо ново, което е във връзка с него, като се действа за сближаване на възгледите на членовете по посока на по-голямото единство.

§3. На преден план стои винаги налагането на теорията на научната педагогика и нейното устно и писмено разпространение. [...]“ (цит. по Maier, 1940, с. 10 – 11).

7. Цилер е председател на Дружеството за научна педагогика от 1868 до 1882 г., след неговата смърт то се ръководи от Теодор Фогт (1882 до 1906 г.), а от 1907 до 1922 г. – от Вилхелм Райн.

8. Това периодично издание излиза от 1869 до 1917 г. под заглавието „Годишник на дружеството за научна педагогика“ (Jahrbuch des Vereins für wissenschaftliche Pädagogik), като първоначално е под редакцията на Цилер (от 1869 до 1882 г.), след това на Фогт (от 1883 до 1906 г.) и накрая на Райн (от 1907 до 1917 г.) След това Годишникът продължава да излиза под ново заглавие – „Тримесечно издание за философска педагогика“ (Vierteljahresschrift für philosophische Pädagogik) с редактори В. Райн от 1917 до 1921 г. и Г. Вайс от 1921 до 1927 г.

9. В литературата този етап е известен като „степен на приказките“ и е особено дискусионен в средите на „хербартианците“, и по специално в Дружеството за научна педагогика, което намира отражение и върху страниците на Годишника. Щой и Дьорпфелд се противопоставят на т.нар. култ на приказките, въведен от Цилер, което довежда до напускане на Дружеството от страна на Щой.

10. Historische Vorlesungsverzeihnisse der Universität Leipzig. In: http://histvv. uni-leipzig.de/dozenten/ziller_t.html

11. s.n. (1883). Zum Andenken an Prof. Dr. Tuiskon Ziller. In: Schweizerisches Archiv. Organ der Schweizerischen Schulausstellung in Zürich.Bd. 4, H. 3, S. 32 – 36. Zürich.

REFERENCES/ ИТЕРАТУРА

Ahrbeck, R. (1976). Zur Herbart-Rezepzion der Reformpädagogik. In: Wissenschaftliche Beiträge der Martin-Luther-Universität HalleWittenberg, 1976 (14), S. 59 – 74.

Beyer, O. (1897). Zur Geschichte des Zillerschen Seminars. Langensalza: Hermann Beyer & Söhne.

Beyer, O. (1910). Ziller, Tuiskon. In: Enczyklopädisches Handbuch der Pädagogik. Bd. 10, S. 501 – 543. Hermann Beyer & Söhne, Langensalza.

Blättner, F. (1966). Tuiskon Ziller. In: Thüringer Erzieher. S. 227 – 243. Köln.

Fritzsch, Th. (1914). Zillers Leben und Lehre. In: Geßlers Klassiker der Pädagogik. Bd. XXXI. Langensalza: Hermann Beyer & Söhne.

Glöckel, H. (1993). Tuiskon Ziller. In: Bedeutende Schulpädagogen. Werdegang – Werk – Wirkung auf die Schule von heute. S. 43 – 58. Klindhardt: Bad Heilbrunn/Obb.

Herbart, J. Fr. (1883 – 1884). Pädagogische Schriften. 2 Bände. Hrsg. von Fr. Bartolomäi. Langensalza: Hermann Beyer & Söhne.

Heinze, C. Die Bedeutung des Schulbuchs für den Herbartianismus. In: Didaktische Innovarionen im Schulbuch. S. 79 – 93. Bad Heilbrunn/Obb.

Hofmann, F. (1976). Johann Friedrich Herbart – Ausgewählete Schriften zur Pädagogik. Berlin: Berlin Volk und Wissen Volkseigener Verlag.

Maier, H. (1940). Die Geschichte des Vereins für wissenschaftliche Pädagogik. Leipzig: Felix Meiner Verlag.

Prange, Kl. (1989). Zillers Schule. In: Rekonstruktionen pädagogischer Wissenschaftsgeschichte. S. 21 – 41. Weinheim: Deutscher Studien Verlag.

Sallwürk, E. (1906). Herbarts Schule. In: Encyklopädisches Handbuch der Erziehungskunde. S. 705 – 712. A. Pichlers Witwe & Sohn, Wien und Leipzig.

Uhlig, G. (1984). Einige Gedanken zur Bewertung Tuiskon Zillers aus der Sicht der sozialistischen Pädagogik. In: Erziehungswissenschaftliche Beiträge. S. 91 – 104. Leipzig.

Wiget, G. (1883). Zum Andenken an Professor Dr. Tuiskon Ziller. In: Schweizerisches Schularchiv. Organ der Schweizerischen Schulausstellung in Zürich. Bd. 4, H. 3., S. 54 – 62. Zürich.

Zedler, P. (1989). Die Anfänge des Herbartianismus. In: Rekonstruktionen pädagogischer Wissenschaftsgeschichte. S. 43 – 75, Weinheim: Deutscher Studien Verlag.

Ziller, T. (1856). Einleitung in die allgemeine Pädagogik. Leipzig: Verlag von Heinrich Matthes.

Ziller, T. (1857). Die Regierung der Kinder. Leipzig: Druck und Verlag von B. Teubner.

Ziller, T. (1859). Wie ist die Schule im Sinne von Herbart als ErziehungsAnstalt zu denken? In: Pädagogisches Archiv, Langbein, Stettin, S. 193 – 209, 369 – 387.

Ziller, T. (1864). Eine Skizze der pädagogischen Reformbestrebungen in den Gegenwart nach Herbartschen Grundsätzen. In: Zeitschrift für exacte Philosophie, Jg. 4, S. 1 – 25, Leipzig: Louis Pernitzsch Verlag.

Ziller, T. (1865). Grundlegung der Lehre vom erziehenden Unterricht. Leipzig: Louis Pernitzsch Verlag.

Ziller, T. (1870). Vademecum für die Praktikanten des Pädagogischen Seminars zu Leipzig. Leipzig: Louis Pernitzsch Verlag.

Ziller, T. (1874). Das Leipziger Seminarbuch. In: Jahrbuch des Vereins fur wissenschaftliche Pädagogik, Bd. 6, S. 99 – 274.

Ziller, T. (1876). Vorlesungen über Allgemeine Pädagogik. Leipzig: Verlag von Heinrich Matthes.

Ziller, T. (1884). Grundlegung der Lehre vom erziehenden Unterricht., Leipzig: Veit Verlag.

Ziller, T. (1886). Materialien zur speziellen Pädagogik. Dresden: Bleyl & Kämmerer.

TUISKON ZILLER (1817 – 1882) –

THE GREAT “SINNER” IN PEDAGOGICAL SCIENCE (On the Occasion of the 200 Years from the Birth of Tuiskon Ziller)

2025 година
Книжка 9s
Книжка 9
DEVELOPMENT OF DEMOCRATIC CULTURE THROUGH CONTENTS ABOUT THE ROMA IN CLASSROOM TEACHING – STUDENTS’ PERCEPTION

Aleksandra Trbojević, Biljana Jeremić, Hadži Živorad Milenović, Bojan Lazić

Книжка 8
КАТЕГОРИАЛНИ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИНФОРМАЦИОННО-КОМУНИКАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ В ОБУЧЕНИЕТО НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ СЪС СОП

д.п.н Мира Цветкова-Арсова, Данка Щерева, Славина Лозанова, Маргарита Томова

Книжка 7
ВРЪЗКА НА СОЦИАЛНО-ЕМОЦИОНАЛНОТО С КОГНИТИВНОТО РАЗВИТИЕ В ПРИОБЩАВАЩА СРЕДА

Милен Замфиров, Маргарита Бакрачева, Емилия Евгениева

Книжка 6
КОГНИТИВНО РАЗВИТИЕ НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ, ОБХВАНАТИ В ПРИОБЩАВАЩОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Милен Замфиров, Емилия Евгениева, Маргарита Бакрачева

Книжка 5
COMPETENCE FOR SOCIAL PEDAGOGICAL PRACTICE: WHAT DO STUDENTS TELL US?

Maya Tcholakova, Marina Pironkova, Aleksandar Ranev, Yana Staneva

MULTIMODAL COMMUNICATION IN PHYSICAL EDUCATION CLASSES

Cristiana Lucretia Pop, Cristina Filip

Книжка 4s
GAMES IN FUNCTION OF DEVELOPMENT OF MULTIPLICATION SKILLS

Dasare Sylejmani, Vesna Makashevska, Jasmina Jovanovska

Книжка 4
ИЗПОЛЗВАНЕ НА СИСТЕМИТЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОБУЧЕНИЕТО В КОНТЕКСТА НА ИНТЕРАКТИВНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Силвия Парушева, Борис Банков, Гергана Касабова, Петя Страшимирова

MILITARY AND SOCIAL THREATS AS DETERMINANTS OF THE DEVELOPMENT OF CONTEMPORARY UKRAINIAN HIGHER EDUCATION

Mykola Pantiuk, Tetiana Pantiuk, Nataliia Bakhmat, Olena Nevmerzhytska, Svitlana Ivakh

STEM ОБУЧЕНИЕ НА СТУДЕНТИ ПЕДАГОЗИ В ТРАНСДИСЦИПЛИНАРНА ОБРАЗОВАТЕЛНА СРЕДА

Любен Витанов, Николай Цанев, Людмила Зафирова, Гергана Христова, Катерина Динкова, Калина Георгиева, Жорж Кюшев, Здравка Савчева

ИЗСЛЕДВАНЕ И АНАЛИЗ НА НАГЛАСИТЕ НА СТУДЕНТИТЕ ПРИ ИЗПОЛЗВАНЕ НА ГЕНЕРАТИВЕН ИНСТРУМЕНТ НА ИЗКУСТВЕН ИНТЕЛЕКТ

Николай Янев, Иглика Гетова, Теодора Христова, Ива Костадинова, Георги Димитров

Книжка 3
ДРУГИЯТ КАТО ЦЕННОСТ В УЧИЛИЩЕ

Александър Кръстев

Книжка 2
ASSESSMENTS OF TEACHERS AND PARENTS OF CHILDREN WITH DEVELOPMENTAL DISABILITIES ON INCLUSION IN PRE-SCHOOL INSTITUTIONS

Zagorka Markov, Hadzi Zivorad Milenovic, Biljana Jeremic, Radmila Zecevic, Milica Pavlovic

Книжка 1s
ПРИЛОЖЕНИЕ НА СРЕДСТВАТА ЗА ДОПЪЛВАЩА И АЛТЕРНАТИВНА КОМУНИКАЦИЯ В ОБРАЗОВАТЕЛНИТЕ ИНСТИТУЦИИ В БЪЛГАРИЯ

. Неда Балканска, . Анна Трошева-Асенова, . Пенка Шапкова, Снежина Михайлова

USE OF ARTIFICIAL INTELLIGENCE IN FOREIGN LANGUAGE TEACHING

Ekaterina Sofronieva, Christina Beleva, Galina Georgieva

Книжка 1
Скъпи читатели, автори, приятели на списание „Педагогика“,

В началото на 2025 година в първия брой на нашето списание „Педагогика“ бих искала от името на редакционната колегия и от мое име да Ви пожелая здраве, творческо вдъхновение и професионално удовлетворение от прино- са Ви към педагогическата наука и практика! Вярвам и се надявам, че списание „Педагоги- ка“ ще продължи да осигурява платформа за научен, обективен и откровен диалог, базиран на резултати от научни изследвания, за насто- ящето и бъдещето на обучението и образова- н

2024 година
Книжка 9s
Книжка 9
ANALYSIS AND IMPROVEMENT OF VIDEO LEARNING RESOURCES IN SMALL-SCALE LEARNING SCENARIOS

César Córcoles, Laia Blasco-Soplon, Germán Cobo Rodríguez, Ana-Elena Guerrero-Roldán

Книжка 8
АНГАЖИРАНОСТ КЪМ УЧЕНЕ ЧРЕЗ ИЗПОЛЗВАНЕ НА СМАРТ ТЕХНОЛОГИИТЕ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Кирилка Тагарева, Дора Левтерова-Гаджалова, Ваня Сивакова

Книжка 7
Книжка 6
Книжка 5s
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА НА СТАЖАНТСКАТА ПРАКТИКА ПРЕД СТУДЕНТИ – БЪДЕЩИ УЧИТЕЛИ

Илиана Петкова, Марияна Илиева, Владислава Станоева, Георги Чавдаров

Книжка 5
FEATURES OF SPEECH COMPREHENSION TRAINING OF CHILDREN WITH AUTISM SPECTRUM DISORDERS

Maryna Branytska, Svitlana Myronova, Svitlana Mykhalska

OVERVIEW OF THE STEM EDUCATION IN ISRAEL

Aharon Goldreich, Elena Karashtranova

Книжка 4
НАГЛАСИ НА СТУДЕНТИТЕ КЪМ СМАРТ ТЕХНОЛОГИИТЕ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Дора Левтерова-Гаджалова, Кирилка Тагарева, Ваня Сивакова

PROFESSIONAL SUPPORT FOR YOUNG RESEARCHERS

Emina Vukašinović, Marija Veselinović, Milan Milikić

РОБОТИТЕ В ОБУЧЕНИЕТО – ОБРАЗОВАТЕЛНА STEAM ИГРА

Мария Желязкова, Михаил Кожухаров, Даниела Кожухарова

Книжка 3s
Книжка 3
ATTITUDES AND EXPERIENCES OF THE PRESCHOOL TEACHERS IN THE APPLICATION OF DIGITAL TECHNOLOGIES IN ENVIRONMENTAL EDUCATION

Nataša Branković, Gordana Kozoderović, Biljana Jeremić, Danijela Petrović, Bojan Lazić, Slavica Karanović

ДИГИТАЛНИ ТЕХНОЛОГИИ В ПОДКРЕПА НА УЧЕНЕТО

Стоянка Георгиева-Лазарова, Лъчезар Лазаров

PREPARATION OF FUTURE TEACHERS FOR ORGANISING A HEALTH-PRESERVING INCLUSIVE SPACE IN EDUCATIONAL INSTITUTIONS

Nadiya Skotna, Tetiana Nadimyanova, Anna Fedorovych, Myroslava Sosiak, Oksana Yatsiv

Книжка 2s
Книжка 2
ОТ РИСУНКА – КЪМ СНИМКА

Камен Теофилов

Книжка 1s
Книжка 1
„ВТОРОТО“ БЪЛГАРСКО УЧИЛИЩЕ. ГЕНЕЗИСЪТ

Пенка Цонева, Бистра Мизова

2023 година
Книжка 9
EXPLORING THE NARRATIVE IDENTITY OF HUNGARIAN TEACHERS IN SLOVAKIA

Patrik Baka, Terézia Stredl, Kinga Horváth, Zsuzsanna Huszár, Melinda Nagy, Péter Tóth, András Németh

Книжка 8
A QUALITY “ONLINE” TEACHER – WHAT DO STUDENTS APPRECIATE AND VALUE IN TEACHERS DURING DISTANCE LEARNING?

Irena Golubović-Ilić, Ivana Ćirković-Miladinović, Nataša Vukićević

SUPPORT FOR THE INCLUSION OF ROMA CHILDREN THROUGH THE PROJECT TEACHING MODEL

Biljana Jeremić, Aleksandra Trbojević, Bojan Lazić, Gordana Kozoderović

TREND ANALYSIS OF PROFESSIONAL COMPETENCES OF SPORTS TEACHERS AND COACHES

Sergejs Capulis, Valerijs Dombrovskis, Svetlana Guseva, Alona Korniseva

Книжка 7
ЦЕННОСТЕН ПРОФИЛ НА УЧИТЕЛИТЕ В НАЦИОНАЛЕН КОНТЕКСТ

Цветан Давидков, Силвия Цветанска

Книжка 6s
MODELLING OF MARITIME CYBER SECURITY EDUCATION AND TRAINING

Gizem Kayisoglu, Pelin Bolat, Emre Duzenli

INTRODUCING THE USE OF CASE STUDIES METHODOLOGY IN TRAINING FOR SOFT SKILLS IN MARITIME UNIVERSITIES. THE ISOL-MET PROGRAM

Maria Lekakou, Helen Iakovaki, Dimitris Vintzilaios, Markella Gota, Giorgos Georgoulis, Thalia Vintzilaiou

THE ROLE OF MARITIME EDUCATION IN DIGITALIZATION

Kamelia Narleva, Yana Gancheva

Книжка 6
С МИСИЯ ЗА НАЦИОНАЛНА И КУЛТУРНА ИНДИВИДУАЛНОСТ

Надежда Кръстева, Йордан Колев

Книжка 5s
PREFACE

Nikola Vaptsarov Naval Academy is the oldest technical educational institution in Bulgaria. The Naval Academy is one of the symbols of Varna and Bulgaria in the world maritime community. Its history and achievements establish it as the most prestigious center for training of maritime specialists. At present, the Naval Academy trains specialists for the Navy and for the merchant marine in all areas of maritime life. Research and development conducted at the Naval Academy in Varna

A FAIR CONCERN ABOUT ECDIS

Nikolay Sozonov, Dilyan Dimitranov

DATA-DRIVEN LEARNING APPROACH TO MARITIME ENGLISH

Jana Kegalj, Mirjana Borucinsky, Sandra Tominac Coslovich

DEVELOPING CRITICAL THINKING SKILLS THROUGH THE “CASE STUDY” TEACHING METHOD IN MARITIME ENGLISH LANGUAGE TEACHING (MELT)

Tamila Mikeladze, Svetlana Rodinadze, Zurab Bezhanovi, Kristine Zarbazoia, Medea Abashidze, Kristine Iakobadze

MAXIMIZING STUDENTS’ LEARNING IN MARITIME ENGLISH ONLINE COURSE

Valentyna Kudryavtseva, Svitlana Barsuk, Olena Frolova

Книжка 5
Книжка 4s
Книжка 4
Книжка 3s
СПИРАЛАТА ОБЩЕСТВО – ОБРАЗОВАНИЕ

Иванка Шивачева-Пинеда

Книжка 3
ПРОЕКТНО БАЗИРАНО ОБУЧЕНИЕ ЗА СОЦИАЛНО-ЕМОЦИОНАЛНИ И ТЕХНОЛОГИЧНИ УМЕНИЯ ЧРЕЗ ПРОГРАМАТА „УМЕНИЯ ЗА ИНОВАЦИИ“

Галин Цоков, Александър Ангелов, Йоанна Минчева, Рени Димова, Мария Цакова

МЕДИЙНАТА ГРАМОТНОСТ И УЧИТЕЛИТЕ

Светла Цанкова, Стела Ангова, Мария Николова, Иван Вълчанов, Илия Вълков, Георги Минев

Книжка 2
INTONATION AND CHILDREN WITH EMOTIONAL AND BEHAVIORAL PROBLEMS

Katerina Zlatkova-Doncheva, Vladislav Marinov

Книжка 1
2022 година
Книжка 9
ТРАНСГРЕСИВНО-СИНЕРГИЧНО КАРИЕРНО РАЗВИТИЕ В „НЕФОРМАЛНО ОБРАЗОВАНИЕ“ В УНИВЕРСИТЕТА

д.п.н Яна Рашева-Мерджанова, Моника Богданова, Илиана Петкова

Книжка 8
INTEGRATING INTERCULTURAL EDUCATION IN THE PRIMARY SCHOOL CURRICULUM

Bujar Adili, Sonja Petrovska, Gzim Xhambazi

НАГЛАСИ НА БЪДЕЩИТЕ ДЕТСКИ УЧИТЕЛИ КЪМ STEM ПОДХОДА

Наталия Павлова, Михаела Тончева

Книжка 7
НАЦИОНАЛНАТА ИДЕЯ НА ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ

Йордан Колев, Надежда Кръстева

Книжка 6
Книжка 5
ИВАН Д. ШИШМАНОВ – ЕВРОПЕИЗИРАНИЯТ БЪЛГАРИН

Надежда Кръстева, Йордан Колев

THE TECHNOLOGY OF DEVELOPMENT OF COMMUNICATIVE CULTURE OF ELEMENTARY SCHOOL TEACHERS

Mariia Oliiar, Nataliia Blahun, Halyna Bilavych, Nataliia Bakhmat, Tetyana Pantyuk

Книжка 4
TEACHERS’ATTITUDES BOUT TEACHING AND LEARNING MATHEMATICS

Aleksandra Mihajlović, Emina Kopas-Vukašinović, Vladimir Stanojević

EDUCATION 4.0 – THE CHANGE OF HIGHER EDUCATION INSTITUTIONS AND THE LABOUR MARKET

Gergana Dimitrova, Blaga Madzhurova, Stefan Raychev, Dobrinka Stoyanova

Книжка 3s
DISTANCE LEARNING IN THE CONTEXT OF THE COVID-19 PANDEMICS

Baktybek Keldibekov, Shailoobek Karagulov

DIGITAL UNIVERSITIES: FEATURES AND KEY CHARACTERISTICS

Marina Skiba, Maktagali Bektemessov, Alma Turganbayeva

Книжка 3
Книжка 2
TWO-TIER MODEL OF TRAINING FUTURE TEACHERS FOR COACHING AT OUT-OF-SCHOOL INSTITUTIONS

Borys Savchuk, Tetyana Pantyuk, Natalia Sultanova, Halyna Bilavych, Mykola Pantyuk

Книжка 1
2021 година
Книжка 9
ИЗСЛЕДВАНЕ НА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО МЕЖДУ ФОРМАЛНОТО И НЕФОРМАЛНОТО ЗДРАВНО ОБРАЗОВАНИЕ

Доц. д-р Вержиния Боянова Гл. ас. д-р Константин Теодосиев Гл. ас. д-р Берджухи Йорданова

FORMATION OF PROFESSIONAL COMPETENCE OF ASSISTANT TEACHER OF INCLUSIVE EDUCATION IN SECONDARY EDUCATION INSTITUTIONS

Prof. Dr. Vladyslava Liubarets, Prof. Dr. Nataliia Bakhmat, Prof. Dr. Olena Matviienko, Oksana Tsykhmeistruk, Inna Feltsan

Книжка 8
ОТНОСНО ЗАДЪЛЖИТЕЛНОСТТА НА ПРЕДУЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ – РЕЗУЛТАТИ ОТ ЕДНО ИЗСЛЕДВАНЕ

Проф. д-р Маргарита Колева, доц. д-р Блага Джорова, д-р Ева Жечева

INFLUENCE OF PSYCHOLOGICAL AND PEDAGOGICAL FEATURES OF STUDENTS ON THEIR ACTIVITY IN SELF-EDUCATION

Dr. Iryna Sereda, Assoc. Prof. Dr. Svitlana Karskanova, Assoc. Prof.

CENTRALISATION AND DECENTRALISATION IN HIGHER EDUCATION: A COMPARATIVE STUDY OF HUNGARY AND GERMANY

Carla Liege Rodrigues Pimenta, Prof. Dr. Zolt†n R–nay, Prof. Dr. Andr†s Nmet

ЗА ПРИОБЩАВАНЕТО, ОБУЧЕНИЕТО И РАЗВИТИЕТО НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ С ИНТЕЛЕКТУАЛНИ ЗАТРУДНЕНИЯ

Златкова-Дончева, К. (2021). Приобщаване, обучение и развитие на деца и ученици с интелектуални затруднения. Бургас: Либра СКОРП, ISBN 978-954-471-705-6

Книжка 7s
CONCEPT OF PRESENT PRACTICE IN CHOOSING OF OPTIMAL NUMBER OF TUGS

Rino Bošnjak, Zvonimir Lušić , Filip Bojić, Dario Medić

S-101 CHARTS, DATABASE TABLES FOR S-101 CHARTS, AUTONOMOUS VESSEL

Vladimir Brozović, Danko Kezić, Rino Bošnjak, Filip Bojić

INFLUENCE OF HYDRO-METEOROLOGICAL ELEMENTS ON THE SHIP MANOEUVRING IN THE CITY PORT OF SPLIT

Zvonimir Lušić , Nenad Leder, Danijel Pušić, Rino Bošnjak

MEETING SUSTAINABLE DEVELOPMENT GOALS – EXPERIENCE FROM THE LARGEST SHIPPING COMPANIES

Katarina Balić , Helena Ukić Boljat, Gorana Jelić Mrčelić, Merica Slišković

OPTIMISING THE REFERENCE POINT WITHIN A JOURNAL BEARING USING LASER ALIGNMENT

Ty Aaron Smith , Guixin Fan , Natalia Nikolova , Kiril Tenekedjiev

REVIEW OF THE CURRENT INCREASE OF NOISE UNIT COST VALUES IN TRANSPORT

Luka Vukić , Ivan Peronja , Mihaela Bukljaš , Alen Jugović

TARGET DETECTION FOR VISUAL COLLISION AVOIDANCE SYSTEM

Miro Petković, Danko Kezić, Igor Vujović, Ivan Pavić

NEW RESULTS FOR TEACHING SHIP HANDLING USING FAST TIME SIMULATION

Knud Benedict , MichŽle Schaub , Michael Baldauf , Michael Gluch , Matthias Kirchhoff , Caspar Krüger

POTENTIAL BENEFITS OF ELECTRICALY DRIVEN FERRY, CASE STUDY

Tina Perić, Ladislav Stazić, Karlo Bratić

SITUATIONAL AWARENESS – KEY SAFETY FACTOR FOR THE OFFICER OF THE WATCH

Hrvoje Jaram, Pero Vidan, Srđan Vukša, Ivan Pavić

Книжка 7
INCLUSIVE INTELLIGENCE

Dr. Aleksandar Krastev, Assist. Prof.

EDUCATION OF MORAL CULTURE OF STUDENT YOUTH IN THE CONDITIONS OF POLYCULTURAL SPACE

Dr. Natalia Bondarenko, Assoc. Prof. Yevhen Rozdymakha Dr. Lyudmila Oderiy, Assoc. Prof. Dr. Anatoly Rozdymakha, Assoc. Prof. Dilyana Arsova, PhD student

PROFESSIONAL DEVELOPMENT IN KOSOVO – RESEARCH OF TRAINING PROGRAMS AND TESTS

Bekim Samadraxha, Veton Alihajdari, Besim Mustafa, Ramë Likaj

Книжка 6s
EVALUATION OF CRUISER TRAFFIC VARIABLES IN SEAPORTS OF THE REPUBLIC OF CROATIA

Maja Račić, Katarina Balić, Mira Pavlinović, Antonija Mišura

COMPARATIVE ANALYSIS OF THE CONTRACTS FOR MARITIME TRANSPORT SERVICES. CHAIN OF CHARTER PARTIES

Svetlana Dimitrakieva, Ognyan Kostadinov, Christiana Atanasova

THE LIGHTSHIP MASS CALCULATION MODEL OF A MERCHANT SHIP BY EMPIRICAL METHODS

Vedran Slapničar , Katarina Zadro , Viktor Ložar , Ivo Ćatipović

ON EDUCATION AND TRAINING IN MARITIME COMMUNICATIONS AND THE GMDSS DURING THE COVID-19

Chavdar Alexandrov, Grozdyu Grozev, Georgi Dimitrov, Avgustin Hristov

AIR POLLUTANT EMISSION MEASUREMENT

Nikola Račić, Branko Lalić, Ivan Komar, Frane Vidović, Ladislav Stazić

ASSESSMENT OF LNG BUNKERING ACCIDENTS

Peter Vidmar, Andrej Androjna

EGR OPERATION INFLUENCE ON THE MARINE ENGINE EFFICIENCY

Delyan Hristov, Ivan Ivanov, Dimitar Popov

THE MEASUREMENT OF EXHAUST GAS EMISSIONS BY TESTO 350 MARITIME – EXHAUST GAS ANALYZER

Bruna Bacalja, Maja Krčum, Tomislav Peša, Marko Zubčić

PROPELLER LOAD MODELLING IN THE CALCULATIONS OF MARINE SHAFTING TORSIONAL VIBRATIONS

Nenad Vulić, Karlo Bratić, Branko Lalić, Ladislav Stazić

MODELING OF THE DEPENDENCE OF CO

Hristo Hristov, Ivailo Bakalov, Bogdan Shopov, Dobromir Yovkov

TECHNICAL DIAGNOSTICS OF MARINE EQUIPMENT WITH PSEUDO-DISCRETE FEATURES

Guixin Fan , Natalia Nikolova , Ty Smith , Kiril Tenekedjiev

CONTRIBUTION TO THE REDUCTION OF THE SHIP’S SWITCHBOARD BY APPLYING SENSOR TECHNOLOGY

Nediljko Kaštelan, Marko Zubčić, Maja Krčum, Miro Petković

THE STAND FOR FIN DRIVES ENERGY TESTING

Andrzej Grządziela , Marcin Kluczyk , Tomislav Batur

INTRODUCTION OF 3D PRINTING INTO MARINE ELECTRICAL ENGINEERING EDUCATION – A CASE STUDY

Ivica Kuzmanić, Igor Vujović, Zlatan Kulenović, Miro Petković

SHIPYARD CRANE MODELING METHODS

Pawel Piskur, Piotr Szymak, Bartosz Larzewski

Книжка 6
TEACHERS' PERSPECTIVE ON THE EDUCATIONAL IMPLICATIONS OF ONLINE TEACHING

Dr. Julien-Ferencz Kiss, Prof. Dr. Florica Orțan, Dr. Laurențiu Mˆndrea

ПСИХОЛОГО-ПЕДАГОГИЧЕСКИ ПРАВИЛА, МОДЕЛИ НА ДОБРИ ПРАКТИКИ И ПРЕПОРЪКИ ПРИ РАБОТАТА И ОБУЧЕНИЕТО НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ С ПОВЕДЕНЧЕСКИ РАЗСТРОЙСТВА

Тричков, Ив., 2019. Психолого-педагогически правила, модели на добри прак- тики и препоръки при работата и обучението на деца и ученици

Книжка 5
ФИДАНА ДАСКАЛОВА ЗА ПЕДАГОГИКАТА

Маргарита Колева, Йордан Колев

ВОЕННОМОРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ – ЕДИН РАЗЛИЧЕН ПОГЛЕД

Кожухаров, А. (2021). Личните академични документи на българската военна образователна система (1892 – 1946). Варна: ВВМУ, ISBN 978-619-7428-55-1

Книжка 4
Книжка 3
НЕВРОДИДАКТИКА

Наталия Витанова

ЗА АСИСТИРАЩИТЕ И ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Сивакова, В. (2020). Асистиращи и информационни технологии

Книжка 2
ОВЛАДЯВАНЕ НА КЛЮЧОВИ КОМПЕТЕНЦИИ ПРИ ОРИЕНТИРАНЕ В СВЕТА

Стоянова, М. (2019). Овладяване на ключови компетенции при ориентиране в света. София: Авангард принт, ISBN 978-954-337-398-7 374

Книжка 1
BULGARIAN SCHOOL – SHOWCASE OF IDENTITY

Veska Gyuviyska, Nikolay Tsankov

ЗА ИЗБОРА НА УЧЕБЕН КОМПЛЕКТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛЕН ЕТАП. И ЗА ОБУЧЕНИЕТО

Георгиева, А. (2020). Съвременни проекции на обучението по български език

КОНТРОЛ НА СТРЕСА. ПСИХОЛОГИЧЕСКИ И УПРАВЛЕНСКИ РАКУРСИ

Стоянов, В. (2020). Управление на стреса в организацията. Психологически и управленски ракурси. 198 cтр., Варна: Стено, ISBN 978-619-241-119-0

2020 година
Книжка 9
Книжка 8
EDUCATIONAL REASONS FOR EARLY SCHOOL DROP-OUT

Maria Teneva, Zlatka Zhelyazkova

Книжка 7s
TEACHING CHALLENGES IN SPORTS EDUCATION DURING THE PANDEMIC COVID-19

Evelina Savcheva, Galina Domuschieva-Rogleva

THE DIFFERENCES IN STUDENTS’ ATTITUDES ABOUT ONLINE TEACHING DURING COVID-19 PANDEMIC

Aleksić Veljković Aleksandra , Slađana Stanković , Irena Golubović-Ilić , Katarina Herodek

ONLINE EDUCATION DURING PANDEMIC, ACCORDING TO STUDENTS FROM TWO BULGARIAN UNIVERSITIES

Antoaneta Getova¹ , Eleonora Mileva² , Boryana Angelova-Igova²

Книжка 7
ПОДГОТОВКАТА НА ПЕДАГОГИЧЕСКИ КАДРИ ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНИТЕ ВЪЗПИТАТЕЛНИ ЗАВЕДЕНИЯ ПРЕЗ ПЕРИОДА 1944 – 1991 ГОДИНА

Въчева, С. (2019). Подготовката на педагогически кадри за предучилищните възпитателни заведения през периода

ПАЗАРНИ МЕХАНИЗМИ В УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ. ТЕОРЕТИКО-ПРИЛОЖНИ ВЪПРОСИ

Първанова, Й. (2020) Пазарни механизми в училищното образование. Теоретико-приложни въпроси. София: Колбис, ISBN 978-619-7284-35-5

Книжка 6
TEACHERS ATTITUDES ABOUT INTEGRATED APPROACH IN TEACHING

Emina Kopas-Vukašinović, Aleksandra Mihajlović, Olivera Cekić-Jovanović

Книжка 5
КОНЦЕПТУАЛНИ МОДЕЛИ ЗА РАЗРАБОТВАНЕ НА ПОЗНАВАТЕЛНИ ОНЛАЙН ИГРИ В ОБЛАСТТА НА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО

Детелин Лучев, Десислава Панева-Мариновa, Радослав Павлов Гита Сенка Лилия Павлова

ТАЛАНТЛИВ ПЕДАГОГ И КУЛТУРЕН ДЕЕЦ

Севда Чобанова, Любен Десев

Книжка 4
A CONTINUUM OF APPROACHES TO SCHOOL INSPECTIONS: CASES FROM EUROPE

Rossitsa Simeonova, Yonka Parvanova Martin Brown, Sarah Gardezi, Joe O’Hara, Gerry McNamara Laura del Castillo Blanco Zacharoula Kechri, Eleni Beniata

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2019 година
Книжка 9
Книжка 8
ОБРАЗОВАНИЕ НА БЪДЕЩЕТО

Наталия Витанова

Книжка 7
МОДЕЛ НА РАБОТА В ИНТЕРКУЛТУРНА СРЕДА

(Научноизследователска саморефлексия)

RISK FACTORS FOR EARLY SCHOOL LEAVING IN BULGARIA

Elena Lavrentsova, Petar Valkov

ПРИНОСИ НА ЕЛКА ПЕТРОВА ЗА БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ

(100 години от рождението на проф. д.п.н. Елка Петрова – 27.10.1919 – 21.12.2012)

НАСОКИ ЗА ПРИОБЩАВАНЕ НА МАРГИНАЛНИ СЕМЕЙНИ ОБЩНОСТИ В ОБРАЗОВАТЕЛНИТЕ ИНСТИТУЦИИ

Нунев, Й. (2019). Насоки за приобщаване на маргинални семейни общности в образователните институции. Велико Търново: Св. св. Кирил и Методий, ISBN 978-619-208-186-7

Книжка 6
ДИОФАНТОВИ УРАВНЕНИЯ И СИСТЕМИ ДИОФАНТОВИ УРАВНЕНИЯ – ТЕОРЕТИЧНИ АСПЕКТИ И МЕТОДИЧЕСКА ПРОЕКЦИЯ В НАЧАЛНИЯ ЕТАП НА ОБРАЗОВАНИЕ

Владимира Ангелова. (2018). Диофантови уравнения и системи диофантови уравнения – теоретични аспекти и методическа проекция в начален етап на образование. Пловдив: Паисий Хилендарски, ISBN 978-619-202-394-2

ЕДНА НОВА КНИГА ЗА ПЕДАГОГИЧЕСКИТЕ УМЕНИЯ НА УЧИТЕЛИТЕ

Николай Колишев. (2018). Теория на педагогическите умения на учителите. София: Захарий Стоянов, ISBN: 9789540912066

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ПРИЛОЖЕНИЕ НА ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИЯ ПОДХОД ПРИ ОБУЧЕНИЕ НА СТУДЕНТИ ПЕДАГОЗИ

(върху примера на обучение по академичната дисциплина „Съвременни аспекти на гражданското образование“ на студенти педагози)

LEARNING MATURITY

Alina G“mbuță Daniela-Carmen Berințan Marijana Mikulandra Krzysztof Kij Katja Sivka

Книжка 2
ДЕТЕТО И ПЕДАГОГИКАТА

Рашева-Мерджанова, Ян., Петкова, Ил. & Господинов, Вл. (съст.). (2018). Детето и педагогиката. София: Просвета, ISBN 978-954-01-3806-0

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

Редакционната колегия на списание „Педаго- гика“ ви честити Новата 2019 година! Пожела- ваме ви от сърце тя да бъде щастлива, успешна и благословена! През отминалата юбилейна 2018 г. публику- вахме редица стойностни материали на универ- ситетски преподаватели, учители, разнородни специалисти, работещи в сферата на образова- нието, докторанти. Отбелязани бяха поредица от тематични конференции и юбилейни празни- ци. Получихме и международно признание чрез включването на списанието

УЧЕНИЧЕСКО САМОУПРАВЛЕНИЕ

Желязкова-Тея, Т. & Банчева, М. (2018). Ученическото самоуправление. София: Аз-буки. ISBN: 978-619-7065-20-6

2018 година
Книжка 9
ПРАВАТА НА ДЕТЕТО ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА СТУДЕНТИ ПЕДАГОЗИ

Йорданка Николова, Даниела Рачева

Книжка 8
СПОДЕЛЕНО МНЕНИЕ

Николова, М. & Михалева, Б. (2018). С увереност срещу агресията и кон-

Книжка 7
РАДОСТТА ОТ ОБЩУВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК В ДЕТСТВОТО

Екатерина Софрониева, Христина Белева

НОВО ТЕОРЕТИКО-ПРАКТИЧЕСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ДЕТСКОТО ТВОРЧЕСТВО

Енгелс-Критидис, Р. (2018). Децата и творчеството. Юбилеен сборник в чест

ПРОФ. Д-Р ЕЛЕНА РУСИНОВА-БАХУДЕЙЛА

Розалина Енгелс-Критидис

Книжка 6
ПОЗИТИВНА УЧЕБНА СРЕДА

Валентина Шарланова

SENIOR CITIZENS’ EXISTENTIAL NEEDS AND EDUCATION FOR THE MEANING OF LIFE

Joanna Łukasik, Norbert Pikuła, Katarzyna Jagielska

Книжка 5
ПЛАНОМЕРНО ПСИХИЧЕСКО РАЗВИТИЕ

(По случай 115 г. от рождението на П.Я. Галперин)

ПАРАДИГМАТА СЕМИОТИКА – ЕЗИК – ДЕТЕ ПРИ 6 – 7-ГОДИШНИТЕ

Жоржетина Атанасова, Любимка Габрова

ПАРАРОДИТЕЛСКАТА ГРИЖА ВЪВ ФОКУСА НА ЕДИН СОЦИАЛНОПЕДАГОГИЧЕСКИ АНАЛИЗ

Ковачка, Ю. (2017). Социалнопедагогически проблеми при деца с парародителска грижа. Благоевград: УИ „Неофит Рилски“, 144 стр. ISBN: 9789540001340

Книжка 4
ДЕТСКИ КОНФЕРЕНЦИИ

Боряна Иванова

СТЕРЕОТИПИЗАЦИЯ НА ЕТНИЧЕСКИТЕ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ ПРИ СЪВРЕМЕННИТЕ МЛАДИ БЪЛГАРИ

Зорница Ганева. (2017). Стереотипизация на етническите взаимоотношения при съвременните млади българи. София: Елестра. ISBN 978-619-7292-03-9

Книжка 3
Книжка 2
СЪВРЕМЕННИ МЕТАМОРФОЗИ НА ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА В ДЕТСКАТА ГРУПА

Веселина Иванова, Виолета Кърцелянска-Станчева

SCHOOLS AND UNIVERSITIES AS SOCIAL INSTITUTIONS

Emilj Sulejmani Shikjerije Sulejmani

ОТНОСНО УСЕТА ЗА БРОЕНЕ

Петър Петров, Мима Трифонова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ И ПРИЯТЕЛИ,

Редакционната колегия на сп.„Педагогика“ Ви честити Новата 2018 г. Пожелаваме ви тя да бъде здрава, щедра и благословена! Тази година списанието чества своя юбилей – 90 години от неговото публикуване за първи път през 1928 г. с името „Народна просвета“. От деня на създаване до сега, то отразява актуал- ните проблеми на педагогическата наука и прак- тика и остава верен спътник на хиляди научни работници, учители, докторанти. Вярваме, че силата на творческата ни енергия ще пом

ДОБРИ ПРАКТИКИ „ПАРТНЬОРСТВО РОДИТЕЛИ – УЧИЛИЩЕ“

Мехмед Имамов, Калинка Гайтанинчева

2017 година
Книжка 9
ПЕДАГОГИЧЕСКОТО УЧЕНИЕ НА Й. ФР. ХЕРБАРТ – ИСТОРИЯ И СЪВРЕМЕННОСТ

(По повод 240 г. от неговото рождение) Невена Филипова

Книжка 8
ЧЕТЯЩИЯТ СТУДЕНТ, ЧЕТЯЩОТО ДЕТЕ – ЕДНО МАЛКО ПРОЗОРЧЕ, ЕДНА ВЕЛИЧЕСТВЕНА ГЛЕДКА

Мариана Мандева, Боряна Туцева, Габриела Николова, Цветелина Ковачева

Книжка 7
ДИДАКТИЧЕСКИ КОМПЕТЕНТНОСТИ

Нели Митева, Наталия Витанова

Илияна Кунева

Книжка 6
Книжка 5
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКО ОБУЧЕНИЕ В АКАДЕМИЧНА СРЕДА

(Научно-теоретична рефлексия) Румяна Неминска

ПРИНОС В ПСИХОЛОГИЯТА НА ТВОРЧЕСТВОТО

(120 години от рождението на Лев Семьонович Виготски) Любен Десев

ЛЕВ СEМЬОНОВИЧ ВИГОТСКИ – ПСИХОЛОГ И НА ХХI ВЕК

(по случай 120 години от рождението му)

ИСКУССТВО В ЖИЗНИ ЛЮДЕЙ

Гульнар Омарова

НОВА И ПОЛЕЗНА КНИГА

Йонка Първанова

ПРИНОСЕН ТРУД КЪМ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛНОТО УЧИЛИЩЕ

М. Мандева (2017). Методика на обучението по български език и литература – I – IV клас. Начално ограмотяване. В. Търново: УИ „Св. св. Кирил и Методий“, 120 стр.

ЕДНО ФУНДАМЕНТАЛНО ИНТЕГРАЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА РОЛЯТА НА ОБРАЗОВАНИЕТО ЗА РАЗВИТИЕТО НА НООСФЕРНИЯ ИНТЕЛЕКТ

Марга Георгиева, Сава Гроздев. (2016). Морфодинамиката за развитието на ноосферния интелект. София: Изток-Запад, ISBN 978-619-152-869-1

Книжка 4
Книжка 3
СИСТЕМАТИЧНО ВЪВЕДЕНИЕ В ОБЩАТА И ПСИХОЛОГИЧЕСКАТА СИНЕРГЕТИКА

Любен Десев (2015). Синергетика. Въведение и речник. 777 термина. София: ИК „Екопрогрес“. 464 с. ISBN 978-954-2970-37-8

Книжка 2
ПРОБЛЕМИ И ПЕРСПЕКТИВИ В РАЗВИТИЕТО НА ХУДОЖЕСТВЕНОТО ОБРАЗОВАНИЕ У НАС ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДЕТСКИЯ И НАЧАЛНИЯ УЧИТЕЛ

Теодора Власева, Даниела Гирджева-Валачева, Мария Калоферова, Найден Младенов, Илияна Шотлекова

ЗАКЪСНЯЛО ПРИЗНАНИЕ

Доц. д-р Емилия Николова

Книжка 1
ФАКТОРИ ЗА УСПЕШНО ПРИЛАГАНЕ НА СМЕСЕНО ОБУЧЕНИЕ

Стоянка Георгиева-Лазарова Лъчезар Лазаров

ЗА СТОПЛЕНИТЕ ПЪТЕКИ КЪМ ЛИТЕРАТУРНОТО ПОЗНАНИЕ

Радев, Радослав. 2015. Технология на методите в обучението по литература. Варна: Славена, 247 с., ISBN 978-619-190-041-1

2016 година
Книжка 9
ИНТЕРАКТИВНИ ТЕХНИКИ ЗА ОВЛАДЯВАНЕ НА ЧЕТЕНЕТО В МУЛТИКУЛТУРНАТА КЛАСНА СТАЯ – ПЪРВИ КЛАС

ФОРМИРАНЕ НА РЕЧЕВА КУЛТУРА, В НАЧАЛНА УЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ, (АНАЛИЗ НА АНКЕТА С УЧИТЕЛИ

Кампания

на Института за български език – БАН, и вестник „Аз-буки“

Книжка 8
Книжка 7
IBM SPSS STATISTICS ПРЕЗ ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ ПОГЛЕД НА ДОЦ. Д-Р ЗОРНИЦА ГАНЕВА

Зорница Ганева (2016). Да преоткрием статистиката с IBM SPSS Statistics. София: Елестра. 712 стр. ISBN 978-619-7292-01-5

НАЧАЛНОТО ОГРАМОТЯВАНЕ – „КЛЮЧ“ ЗА УСПЕШЕН ЖИВОТ В ПРОМЕНЯЩИЯ СЕ СВЯТ

Мариана Мандева, Диляна Гаджева (2016). Начално ограмотяване

ОТ „ЧУДНА И ДИВНА ДАСКАЛЕТИНКА“ ДО ПЕДАГОГИКА ЗА НАЦИОНАЛНО СЛУЧВАНЕ

Виолета Атанасова (2015) Петко Славейков за образованието. Шумен: Унивeрситетско издателство „Епископ Константин Преславски. 208 с. ISBN 978-619-201-051-5

Книжка 6
УЧИЛИЩЕ ЗА ЧЕТЕНЕ

Петя Георгиева

Кампания

на Института за български език – БАН, и в. „Аз Буки“

ДОШЛА ЛИ Е ИНСПЕКТОРЪТ?

Ванина Сумрова

ЩЕ ТЕ ЧАКАМ В/НА ЦЕНТЪРА

Илияна Гаравалова

ПРАВО В ДЕСЕТКАТА

Ивелина Стоянова

ПРОФ.Д.П.Н. СТОЯНКА ЖЕКОВА

Редколегия на сп. „Педагогика“

Книжка 5
Книжка 4
СИНЕРГЕТИКА – НОВО НАУЧНО ПОЗНАНИЕ

(Синергетика – въведение и речник, София: ИК Екопрогрес, 2015 г.)

Книжка 3
Книжка 2
НОВА ДИНАМИЧНА МОДИФИКАЦИЯ В ГРАНИЦИТЕ НА „АЗ-КОНЦЕПЦИЯТА“ НА МАТЕМАТИЧЕСКОТО МОДЕЛИРАНЕ

Марга Георгиева & Сава Гроздев. (2015). Морфодинамиката за развитието на ноосферния интелект, София: Марга Георгиева. 323 стр. ISBN 9786199052204

Книжка 1
IN MEMORIAM

На 10.12.2015 г. ни напусна нашият колега и приятел проф. д-р Иван Пет ков Иванов. Той беше уважаван учен и експерт в областта на педагогическите науки – автор на 10 монографии, 8 учебника, 10 учебни помагала, 6 студии и над 100 статии в специализирани периодич- ни издания и научни сборници; участник в 28 между- народни и национални проекта; председател и член на експертни групи към НАОА, член на редакционната ко- легия на сп. „Педагогика“. Проф. д-р Иван Иванов беше уважаван и оби

2015 година
Книжка 9
Книжка 8
РУСЕНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ

Златоживка Здравкова

Книжка 7
ДИСКУСИЯТА В УРОКА ПО ЛИТЕРАТУРА

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 6
УЧИТЕЛЯТ ПРАВИ УЧИЛИЩЕТО

ЕЗИКОВАТА ГРАМОТНОСТ НА МАЛКИЯ УЧЕНИК – „КЛЮЧ“ ЗА ОТГОВОРЕН И УСПЕШЕН ЖИВОТ В ПРОМЕНЯЩИЯ СЕ СВЯТ

ГОТОВНОСТ ЗА ОГРАМОТЯВАНЕ

Екатерина Чернева

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ МЕЖДУ ИСТОРИЯ, АКАДЕМИЗЪМ И РЕАЛНИ ПРАКТИКИ В СОЦИАЛНОПЕДАГОГИЧЕСКАТА ДЕЙНОСТ

Академични полета на социалната педагогика, съставител: проф. д.п.н. Клавдия Сапунджиева, научна редакция: проф. дпн Клавдия Сапунджиева, проф. д-р Нели Бояджиева, гл. ас. д-р Марина Пиронкова,

НОВА КНИГА

Клавдия Сапунджиева

Книжка 2
ПРОБЛЕМИ НА СОЦИАЛНАТА АДАПТАЦИЯ НА ПЪТУВАЩИ УЧЕНИЦИ ОТ МАЛКИ НАСЕЛЕНИ МЕСТА1)

Траян Попкочев, Бонка Гергинова, Тереза Карамангалова

Турнир по канадска борба [Arm Wrestling Competition] / Д. Евтимова,

Д. Евтимова, Е. Павлова, И. Радославова и Б. Иванов

Книжка 1
ORGANIZATIONAL CULTURE: THEORY AND REALITY

Inna Leonidovna Fedotenko

ОТЗИВ ЗА КНИГАТА „ОБРАЗОВАТЕЛЕН ДИЗАЙН (КОНЦЕПТУАЛНИ ОСНОВАНИЯ И ПРАКТИЧЕСКИ РЕШЕНИЯ)“

Димова, Д. (2013). Образователен дизайн (концептуални основания

2014 година
Книжка 9
„СОФИЯ – УЧЕЩ СЕ ГРАД“ – МОБИЛЕН СЕМИНАР В ПОДКРЕПА НА НЕФОРМАЛНОТО УЧЕНЕ И ОБРАЗОВАНИЕ В ОБЩНОСТТА

ПЕТЪР ДЪНОВ (БЕИНСÀ ДУНÒ Е И БЕЛЕЖИТ, ПЕДАГОГИЧЕСКИ МИСЛИТЕЛ-ХУМАНИСТ, (ПО ПОВОД НА 0-ГОДИШНИНАТА ОТ РОЖДЕНИЕТО, И 70 ГОДИНИ ОТ КОНЧИНАТА МУ

НА УЧИЛИЩЕ – С УСМИВКА!

Снежана Якимова

НА УЧИЛИЩЕ – С УСМИВКА!

Снежана Якимова

УЧИТЕЛЯТ – ЕТАЛОН ЗА ФОРМИРАНЕ НА ДЕТСКАТА ЛИЧНОСТ

Катя Коруджийска, Янка Маринкова

Книжка 8
Книжка 7
ЗАЕДНО МОЖЕМ ПОВЕЧЕ

Диана Смиленова

Книжка 6
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 5
ВЪЗГЛЕДИТЕ НА ЖАН-ЖАК РУСО И ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ ЗА ВЪЗПИТАНИЕТО

Посвещава се на 180-ата годишнина от рождението на Любен Каравелов (1834 – 1879) Виолета Атанасова

LE PROJET PÉDAGOGIQUE, SOURCE DE MOTIVATION DANS L’ENSEIGNEMENT ET L’APPRENTISSAGE DU FLE

THE EDUCATIONAL PROJECT, MEANS OF MOTIVATION IN TEACHING AND LEARNING FLE

LA PÉDAGOGIE DU PROJET ET LA MOTIVATION DES ÉLÈVES POUR L’APPRENTISSAGE DU FRANÇAIS

PROJECT PEDAGOGY AND PUPILS’ MOTIVATION IN LEARNING FRENCH

Книжка 4
КАЖДЫЙ ДЛЯ МЕНЯ УЧИТЕЛЬ

Ш.А.Амонашвили

Книжка 3
АНТОАНЕТА ЙОВЧЕВА (1952 – 2014)

След трудна борба с тежката болест ни напусна един добър и мил човек, една светла личност – Анто- анета Йовчева, нашата обичана колежка Тони. Нейните колеги и приятели, многобройните автори и сътрудници на сп. „Начално образование“ и на сп. „Педагогика“ ще запазят завинаги спомена за нейната приветлива усмивка, за нейната отзивчивост и преда- ност към работата, за нейната широка култура и стре- меж към познание, към развитие. Родена на 20 март 1952 г. в София в интелигентно се- мей

Книжка 2
ПОСТМОДЕРНИЗЪМ И ВЪЗПИТАНИЕ

Клавдия Сапунджиева

ДЕТСКИ УНИВЕРСИТЕТИ

Боряна Иванова

ПРОФ. Д-Р ЕЛКА ПЕТРОВА

Има личности, в сиянието на които се оглеж- дат цяла плеада последователи, възпитаници, колеги; има личности, без които животът става по беден, дните по-еднообразни, защото в сър- цето остава празно място. Такава личност е професор, доктор на педа- гогическите науки Елка Петрова – най–големият ерудит в областта на предучилищното възпита - ние, учен с международно значение. Дълги години ще свеждаме глави пред нейна- та обаятелна личност, с искрена признателност ще си спомняме свидните

МЕЖДУНАРОДНЫЙ ЦЕНТР ГУМАННОЙ ПЕДАГОГИКИ

Международният център „Хуманна педагогика“ организира XIII педаго- гически четения в периода 20 – 23.03.2014 г. в гр.Тбилиси, Грузия. Форумът се организира със съдействието на грузинското правителство. „Учителят“ е темата, която ще обедини участниците: учители, експерти, родители, универ- ситетски преподаватели, представители на педагогическата общност от мно- го страни, за да се осъществи дискусия за мисията на съвременния учител в съвременния образователен контекст. Ръководството на

Книжка 1
ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА МОБИЛНОТО ОБУЧЕНИЕ

Стоянка Георгиева-Лазарова Лъчезар Лазаров

2013 година
Книжка 9
УЧИТЕЛИ ВЪЗРОЖДЕНЦИ В ТЪРНОВО

Венка Кутева-Цветкова

Книжка 8
ДИМИТЪР ДОНЧЕВ – С ВЪЗХИТА ЗА БЪЛГАРСКИЯ УЧИТЕЛ

100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ДИМИТЪР ЕВСТАТИЕВ ДОНЧЕВ (5.10.1913 – 15.02.1997)

Книжка 7
„СЛЪНЦЕТО“ НА ВЪЗПИТАТЕЛНАТА СИСТЕМА В ТВУ – РАКИТОВО

85 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА АНГЕЛ УЗУНОВ (1928 – 1999)

ЦЕННОСТИ И ДУХОВНО-НРАВСТВЕНО РАЗВИТИЕ НА МАЛКИЯ УЧЕНИК

Марияна Ешкенази, Гергана Фиданова, Марияна Вишева, Цветанка Годжилова

МАЛКИЯТ УЧЕНИК ЧЕТЕ

Марияна Механджиева Венета Велева

С БАБА И ДЯДО В КЛАС

Цветелин Горанов, Таня Илиева, Цветанка Берова, Нели Иванова, Борка Бончева

РОД РОДА НЕ ХРАНИ, НО ТЕЖКО МУ, КОЙТО ГО НЯМА!

Диляна Вачкова Евелина Димитрова

ДА ПОМОГНЕМ НА ДЕЦАТА ДА ОТВОРЯТ СЪРЦАТА СИ

Иванка Дебелушина Нина Маврикова

ДОБРОТО Е У ВСЕКИ

Мария Наскова

ОТЛИЧЕН ПЕДАГОГ, ПСИХОЛОГ И ПСИХОТЕРАПЕВТ

ДОЦ. СВЕТОСЛАВ СТАМЕНОВ (1939 – 2013)

Книжка 6
ТЕОРЕТИКО-ПРИЛОЖНИ ПРОБЛЕМИ НА КОНСТРУИРАНЕТО НА ТЕСТ ЗА НАЦИОНАЛНО ВЪНШНО ОЦЕНЯВАНЕ ПО „ЧОВЕКЪТ И ОБЩЕСТВОТО“ ЗА 4. КЛАС (2013)

Ваня Петрова, Цонка Каснакова, Мариан Делчев Жана Минчева Радостина Стоянова, Рада Димитрова Мария Темникова

MEDIA IN PRESCHOOL AGE OF CHILD’S LIFE

Sonja Petrovska Jadranka Bocvarova

Книжка 5
ШАЛВА АЛЕКСАНДРОВИЧ АМОНАШВИЛИ – УЧИТЕЛ ОТ БЪДЕЩЕТО

В сложното битие на науката и метамор- фозите на социалната реалност, неотменими и общовалидни остават само най-стойностни- те постижения и безспорни истини, които не само маркират и остойностяват територията на човешко познание, но извисяват самия чо- век, поддържат неговата вяра в доброто, под- хранват чувството му за собствена значимост, укрепват неговия дух. Приемайки извечните послания на класи- ческата философско-педагогическа мъдрост и дълбоко обвързан с педагогическата р

МАНИФЕСТ ГУМАННОЙ ПЕДАГОГИКИ

Преамбула 25 лет тому назад группа учителей новаторов провозгласила манифест „Пе- дагогика сотрудничества“ (Переделкино, 1986 год). В последующие годы были опубликованы отчеты встреч учителей новаторов, в которых рассматри- вались разные аспекты педагогики сотрудничества: „Демократизация лично- сти“ (Цинандали, Телавский район, Грузия, 1987 год), „Методика обновления“ (Москва, 1988 год), „Войдем в новую школу“ (Краснодарский край, 1988 год). Идеи педагогики сотрудничества воодушевленно

ПОРТФОЛИОТО НА УЧЕНИКА КАТО ПРОЦЕС НА САМОПОЗНАНИЕ

Радка Топалска Емилия Вълкова, Албена Атанасова

ДОПИРНИ СВЕТОВЕ

Албена Димитрова Стилияна Гронева

ПРЕДИ ГОДИНА И СЕГА

Веселка Аршинкова

Книжка 4
СВЕЩЕНИК ГЕОРГИ МАРИНОВ ПОЛУГАНОВ – ОСНОВАТЕЛЯТ НА УЧИЛИЩЕТО И ПЪРВИЯТ УЧИТЕЛ В ПОЛИКРАЙЩЕ

Георги Георгиев Трифонка Попниколова Марияна Георгиева–Гроссе

ЕВРОПЕЙСКИ ПРИКАЗКИ

Светла Попова

Книжка 3
ДА ОПАЗИМ ДЕТСКОТО ЗДРАВЕ!

Мая Топалова, Симона Пейчева

КАК ДА ОТГЛЕДАМЕ МАЛЪК ПРИРОДОЛЮБИТЕЛ?

Мадлена Николова Ани Цветкова

Книжка 2
Книжка 1
ИЗКУСТВОТО ЗА ПРЕВЕНЦИЯ НА АГРЕСИВНОТО ПОВЕДЕНИЕ НА ДЕЦАТА

Евгения Миланова Виолета Николова Величка Радева

ПРИЯТЕЛСТВОТО В ЖИВОТА НА ДЕТЕТО

Даниела Димитрова Красимира Василева

ПРЕДАЙ НАТАТЪК

Вилдан Мехмедова

ЗАЕДНО ДА БЪДЕМ ДОБРИ

(ПЕДАГОГИЧЕСКА СИТУАЦИЯ В ПОДГОТВИТЕЛНА ГРУПА)

ПРОФ. ДПН EЛКА ПЕТРОВА EДНА НЕЗАЛИЧИМА СЛЕДА В БЪЛГАРСКОТО ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБРАЗОВАНИЕ (1919 – 2012)

Почина проф. дпн Елка Петрова (20.ХІІ.2012 г.) – на- шата любима учителка по изкуството да се живее пъл- ноценно и професионално, създателката на науката за предучилищното възпитание на българските деца, пре- красната жена и велика майка, Неповторима, единствена, съвършена – това е нашата Елка: Примерът за всички нас – хилядите нейни студенти и последователи ! Елка Петрова винаги е първа, винаги е оригинална и авангардна; през 1950–1952 г. поставя началото на Висшия мето

2012 година
Книжка 9
ПЕДАГОГЪТ – РИЦАР НА ДЕТСТВОТО

Януш Корчак бе написал, че животът на великите хора е като легендите: труден, но красив. И се оказва пророчески прав, сякаш е писал за себе си! Наследник на семейство с богата духовна култура и традиции, останал отрано без баща, той не просто се справя с несгодите на сирачеството, но развива у себе си три могъщи извора на живот: любов към свободата и справедливостта, страст към знанието и творчеството, отдаденост на децата и тяхното щастие. Лекарят Корчак лекува децата и душите им. Безплатн

ЯНУШ КОРЧАК – ВЕЛИК ХУМАНИСТ И ПЕДАГОГ

„Със сила и мощ поведох своя живот, който беше привидно неподреден, самотен и чужд. За син избрах идеята да служа на детето и неговото дело. Привидно загубих.“ Бе лекар, писател, мислител. Бе философ, учен, моралист. Издател. Възпи- тател и педагог. Бе герой. Бе скромен. Във всяка от тези области той има изключителни постижения. В течение на по- вече от четиридесет години работи като педагог и писател. Четиридесет години безкористно служене на слабите и беззащитните. Създава съвременна кон

ЕВОЛЮЦИЯ НА ПРАВАТА НА ДЕТЕТО

„Детето има право на сериозно отношение към проблемите му, на справедливото им решаване.“

THE KORCZAK’S RIGHT TO SOCIAL PARTICIPATION OF CHILDREN THE CITIZENSHIP OF CHILDREN

A speech by Marek Michalak, the Ombudsman for Children, given during the seminar„The Polish-Israeli pioneer in the fi eld of human rights, Janusz Korczak (1879–1942) and today’s Convention on Children’s Rights as the part of the international law“, Geneva, the 6 of June 2009

ЗА ДЕТЕТО, ДЕТСТВОТО ИЛИ НАУКА ЗА НЕГО?

В памет на Януш Корчак – по повод 70 г. от неговата смърт и 100 г. от създаването на „Дом за сираци“ във Варшава Албена Чавдарова

Книжка 8
CHANGES IN UNIVERSITY TEACHING – THE ROAD FROM KNOWLEDGE TO COMPETENCIES

Slađana Anđelković Zorica Stanisavljević Petrović

ДОСТОЕН ЖИВОТ, ОТДАДЕН НА ПРОСВЕЩЕНИЕТО… ПРОФ. СТОЙКА ЗДРАВКОВА – ЕДИН СЪВРЕМЕНЕН БУДИТЕЛ НА 70 ГОДИНИ

Неуморна и взискателна! Енергична и всеотдай- на! Работохолик и перфекционист! Това е проф. д-р Стойка Здравкова! Не е за вярване, че в началото на ноември 2012 година навърши 70 години. И не е слу- чайно това, че тази светла дата е непосредствено бли- зо до Деня на будителите. А това, че проф . Здравкова е съвременен български будител, е толкова безспорно и видимо! 70–годишнината ù е един чудесен повод ретрос- пективно да си припомним и проследим най-значи-

Книжка 7
ОЧАКВАНА И ПОЛЕЗНА

Емилия Василева

Книжка 6
Книжка 5
ЦЕННО ПОМАГАЛО ЗА ПСИХОЛОЗИ И ПЕДАГОЗИ (Надежден инструмент за диагностициране смисъла на живота)

Любен Десев Минчев, Борис. Тест на Дж. Крумбъг и Л. Махолик за смисъл в живота. Българска версия. Варна, ВСУ „Черноризец Храбър“,

ГЕОРГИ MАВРОВ ЖИВОТ, ОТДАДЕН НА НАУКАТА И ОБРАЗОВАНИЕТО

Така най-общо, но и най-точно можем да охарак- теризираме дейността на ст. н. с. д-р Георги Петков Мавров. Той ни напусна неочаквано в края на април т.г. И до последния си ден не преставаше да се вълнува от проблемите на образованието. Споделяше инте- ресни мисли относно предстоящото приемане на За- кона за образованието. Пестелив на думи, но щедър на дела – това ясно проличава от неговата богата би- ография.

Книжка 4
ОЩЕ ЕДНА ИДЕЯ

Галина Стоянова

Книжка 3
С ИНОВАТИВЕН ПОГЛЕД КЪМ ЛИЧНОСТТА НА ДЕТЕТО

Маргарита Абрашева Любимка Габрова

БИЗНЕС ОБУЧЕНИЕ В ДЕТСКАТА ГРАДИНА

Красимира Костова Петя Драгоданова

ДЕТСКАТА БЕЗОПАСНОСТ

Любимка Габрова

БАБА ПРИКАЗКИ РАЗКАЗВА... (МИКС ОТ ПРИКАЗКИ)

Кева Захариева, Мария Мичева

Книжка 2
ДЕТЕ ПЪТУВА В АВТОМОБИЛА

Красимира Михайлова

ПРОТИВОПОСТАВЯНЕ

Пюрвя Ердниев, Б. Ердниев

ЗДРАВКА НОВАКОВА – ПРЕПОДАВАТЕЛ И ТВОРЕЦ

Седемдесетгодишният юбилей е вълнуващ повод да проследим трудния, богат и съдържателен професионално-творчески път на доц. д-р Здравка Новакова, да под- чертаем нейната важна роля за утвърждаване на дидактика на математиката като

IN MEMORIAM Иван Марев

Напусна ни проф. Иван Марев – философ, педагог, демократ, родолюбец. В далечната 1975 г., зареден с енергия, пълен с идеи, той създаде в Техническия

Книжка 1
ДЕЛЕГИРАНЕ НА ПРАВА ЧРЕЗ КОМИСИИТЕ В ДЕТСКАТА ГРАДИНА

Маргарита Абрашева Политиката, наречена управление на качеството, не е самоцел, нито поредна обра- зователна „мода“. Тя е практически необходима за поддържане от директора на учеб- ното заведение на един привлекателен образ в условията на конкуренция на пазара на учебни заведения. Това се отнася най-вече за детските градини. Политиката на упра- вление на качеството съдържа недостатъчно използван ресурс, включително за спечел- ване и запазване доверието на потребителя – родителите на децата,

ИНОВАЦИОННИ И ИНТЕРАКТИВНИ МЕТОДИ В КВАЛИФИКАЦИОННАТА ДЕЙНОСТ НА ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ КОЛЕКТИВ

Стоилка Ташева, Севда Лукайчева Развиващото се с динамични темпове общество в днешно време налага необ- ходимостта от иновационни промени в областта на образованието. И в предучи- лищната педагогика все по-често се търсят алтернативни педагогически техноло- гии както за възпитанието и обучението на децата, така и при провеждането на квалификационната дейност на самите педагози. Използването на интерактивните методи дава възможност да се възлагат за- дачи, които предполагат съвместна работа,

ТОВА ТРЯБВА ДА ГО ЗНАЕ ВСЯКО ДЕТЕ

Татяна Атанасова, Иванка Пампова

НА УЛИЦАТА Е ОПАСНО

Таня Янчева, Зоя Кацарова