Педагогика
Вход / Регистрация

https://doi.org/10.53656/ped2024-8.02

2024/8, стр. 1056 - 1073

СТРАТЕГИЧЕСКИ И КОМУНИКАЦИОННИ АСПЕКТИ НА ИЗПОЛЗВАНЕТО НА ИЗКУСТВЕНИЯ ИНТЕЛЕКТ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Янка Тоцева
OrcID: 0000-0003-0723-1648
E-mail: yanka.totseva@unwe.bg
Researcher ID: AFG-9701-2022
University of National and World Economy
Sofia Bulgaria
Иванка Мавродиева
OrcID: 0000-0002-3764-5123
E-mail: mavrodieva@phls.uni-sofia.bg
Researcher ID: S-7844-2017
Sofia University
Sofia Bulgaria

Резюме: В статията се представят резултати от изследване възможностите за използване на изкуствения интелект в образованието в контекста на вземане на стратегически управленски решения, структуриране на информация относно образованието и образователните политики, създаване на образователно съдържание. Методиката включва качествени методи: киберетнографско наблюдение и експертна оценка, при които са използвани един и същ набор от въпроси с цел да се сравни информацията. Киберетнографското наблюдение е реализирано в индиректна синхронна комуникация с ChatGPT от двамата изследователи, а интервютата с респондентите, които са експерти, е проведено чрез директна комуникация. Съпоставителният подход е между диалог между изследователи и чатбот и директен диалог с експерти по едни и същи теми и с едни и същи въпроси. Целта e да се установи начинът на комуникиране с изкуствен интелект и възможностите му да намира и структурира информация по теми, свързани с образованието и обучението, образователния мениджмънт, създаването на образователно съдържание и др.

Ключови думи: изкуствен интелект; управление на образованието; стратегически мениджмънт; образователно съдържание

Увод

През третото десетилетие на XXI век нараства изследователският интерес към изкуствения интелект (ИИ), а през 2023 г. – и към чатботовете, които са резултат от прилагането му. Проучванията са от различна гледна точка и се реализират с различни методи, като в тази статия фокусът е през призмата на стратегическото управление в сферата на образованието. Темата се откроява с актуалност и значимост; от една страна, поради динамиката на развитието на изкуствения интелект; от друга страна, проучване на неговото приложение от управленска, етична и правна гледна точка; от трета страна, потребността от изясняването на разликите между ИИ и човека и способностите му за вземане на стратегически решения на експертна основа; от четвърта – установяване на опциите за креативно мислене и дали има осмисляне ролята на ИИ в обществото и в частност във важна сфера, каквато е образованието. Тематиката е относително нова и недостатъчно изследвана, което задава параметри за изследване, реализирано чрез прилагане на интердисциплинарен подход и чрез съчетаване на качествени методи.

Теоретичен обзор

Изкуственият интелект е актуална тема и той се проучва от гледна точка на различни науки. Философските аспекти на изкуствения интелект са анализирани от Мариана Тодорова, като авторът отделя внимание и на използването му за цели на образованието и за управленски цели (Тodorova 2020, рр. 143 – 147). Изкуственият интелект, като фактор за подобряване мотивацията и ученето и за създаване на т. нар. интелигентни учебни среди, се проучва от екипи от учени (Sharma, Giannakos, Dillenbourg 2019, рр. 1 – 19). Утвърден е терминът E-Learning, продължават проучвания в тази област и те се разширяват до E-Learning System, в които ИИ играе съществена роля (Fashade, Salu, Salau et al. 2017, рр. 398 – 403).

Има изследвания за изкуствения интелект и в частност за чатбота в различни сфери, например във финансовата (Kanchan & Kulkarni 2019, рр. 2278 – 3075).

Настоящата статия поставя фокус върху използването му в образованието на различни равнища: вземане на стратегически, оперативни и тактически решения; създаване на образователно съдържание; организация на учебния процес и оценяване; реформиране на образователната система и учебната среда; прогнозиране на развитието им и др. Затова теоретичният обзор е ориентиран към тези теми. Като се отчита необходимостта от назоваване на новите реалности, се катализира процесът на актуализиране на терминологията. Например Михаил Паскявичус и Валерия Ирвън използват термините „отворена педагогика“ (open pedagogy) и „отворено мрежово обучение“ (open network learning) във висшето образование. Авторите изясняват какво е „отвореност“, и представят информация, че учебните ресурси стават лесно откриваеми; че има бърз достъп до тях; че същите учебни ресурси могат да се използват многократно, което, от своя страна, допринася за по-добър обмен на научна информация и за създаване на виртуални общности от педагози (Paskevicius & Irvine 2019, р. 17).

Джон Дрон проучва какво е умна/интелигентна учебна среда (smart learning environments) и изразява скептицизъм, че тя невинаги допринася за развитието на интелигентността на обучаваните, особено ако има недостатъчно обмислена подмяна или замяна на един елемент в учебната среда с друг. Той изтъква, че е важно да се конструира единна организационна единица, а отделните елементи да са свързани и обединени, и обобщава, че това е основа за постигане на положителен резултат (Dron 2018, рр. 1 – 20).

Други автори изследват персонализацията в обучението и адаптирането му към потребностите на обучаемите, като обосновават нуждата от нов педагогически подход в „умната среда за обучение“ (smart learning environment). Те правят уточнения, че т. нар. умни устройства съдействат за развиване на персонализирано и адаптирано обучение и че допринасят за създаване на различна среда за обучение. Обобщението относно постигане на ефективност е, че е необходима интеграция на новите методи с вече утвърдените традиционни методи на преподаване (Peng et al. 2019, рр. 1 – 14).

Тъй като в изследването е използван чатбот, е необходимо да се даде кратка информация за това как се развива и какви особености има той. Елени Адамопулу и Лефтерис Мусиадис проучват историческата еволюция на чатбота – от генерирането на идеята до наши дни, като посочват слабостите на всеки етап. Те представят различни видове чатботове при използване на различни категории, като част от тях са ориентирани към комуникация и даване на отговори. Авторите изясняват какви са функциите му, как се използва естественият език в друга среда, как се създават алгоритми, какви са новите видове чатботове (Adamopoulou & Moussiades 2020, рр. 2 – 4).

Нашето кратко авторско описание на това какво се разбира под чатбот, без претенции за изчерпателност, тъй като фокусът на изследването не е върху него, а как той генерира отговори и как може да се използва с изследователски цели, е, че:

– чатботът работи по предварително създадени алгоритми чрез ИИ, софтуерни програми и приложения;

– чатботът участва в специфична виртуална комуникация, която е онлайн и е синхронна, имайки предвид, че дава отговори на въпросите, задавани от човека на момента, в писмена форма най-често;

– чатботът намира бързо информацията от онлайн ресурси, преструктурира я и я извежда в нова форма накратко;

– чатботът представя информацията в структуриран вид в кратки абзаци, които са логически свързани и понякога са номерирани; рядко има изводи в края на отговорите.

Дизайн на изследването

Изследването съчетава качествени методи: киберетнографско наблюдение и метод на експертната оценка. Прави се уточнението, че се апробира методика, която включва провеждане на „интервю или диалог“ с чатбот при използване на виртуална среда и провеждане на интервю на живо с респонденти, които са експерти.

Анализът на отговорите от интервюто с експертите се представя преди анализа на диалозите с чатбота.

Обосновката за използването на киберетнографското наблюдение е, че комуникационната среда създава условия са реализирането му.

Киберетнографското наблюдение се използва от Кейти Уорд още през 1999 г., но то е ориентирано към изследване на комуникации във виртуални общности (Ward 1999). Наталия Рибас и Радика Гаджала представят възможностите за изследвания чрез киберетнографския метод и обосновават извода, че той е подходящ за анализ на киберпространство и на специфична среда, която предполага устойчиво присъствие на участниците онлайн, а изследователят може да анализира ежедневни практики, които обаче трябва да са свързани с контекста (Rybas & Gajjala 2007). Приемаме, че този метод е подходящ за това изследване именно защото е налице киберпространство, изследователите и „участникът“ (в случая чатбот) са онлайн; те са свързани със специфичен комуникационен контекст и диалогът е по въпроси, използвани и в интервюто с респондентите експерти на живо. Изследването е проведено от 2 до 15 май 2023 г. Интервюирани са трима експерти, като са обхванати позициите: професор по теория и управление на образованието; директор на училище, който е бил заместник-министър на образованието; управител на неправителствена образователна организация, който е бил училищен директор.

Спазени са етичните норми и правила, те остават анонимни. Интервютата са проведени на живо със аудио запис, а отговорите са транскрибирани и анализирани в писмената им форма. Важно е да се направи уточнението, че на експертите се задават същите въпроси, които изследователите – автори на статията, задават на чатбота във виртуална среда в диалога с него.

Изследователите по едно и също време – на 3 май 2023 г. от 12:00 до 12 и 30 часа в ChatGPT, задават един по един въпросите на български език. Те по-лучават отговорите и поетапно ги архивират, след което ги анализират. Сравнителният анализ на отговорите в двата чата също е реализиран. Допускането е, че отговорите ще съвпаднат до голяма степен, тъй като чатботът намира информацията от онлайн ресурси с отворен достъп и я структура на база алгоритми и търсещи програми. Също така се отчита, че изследователите индивидуално и независимо един от друг на отделни компютри реализират диалога, което създава специфична среда за диалога човек – чатбот и е възможно да има различия в съдържателно и структурно ниво.

Целта на този изследователски експеримент е да се направи сравнение и да се установи как мислят експертите, които са трупали знания и опит десетилетия, при интервю на живо, при наличие на умения за синтезиране на знанията и критично мислене, и чатбота, който е изкуствен интелект, работи по алгоритми и селектира информация, която представя последователно в кратки отговори.

Първата хипотеза e, че изкуственият интелект се използва, за да се подпомогне процесът на вземане на решения, свързани със стратегическото управление на образованието, за прилагане на нови методи на преподаване и оценяване, за подобряване организацията на учебната среда и оптимизиране на учебния процес, за изпълнение на задачи на оперативно управленско ниво чрез намиране и селектиране на информация.

Втората хипотеза е, че изкуственият интелект на този етап има технически, комуникативни и организационни затруднения за вземане на стратегически решения за организиране на обучението в нова среда.

Третата хипотеза е, че изкуственият интелект се развива в посока усъвършенстване на сътрудничеството с човека, в частност специалисти по управ ление на образованието, но критичното му мислене и аналитичността му са на оперативен план и не са развити достатъчно.

Петте зададени въпроса са следните:

1. Необходимо ли е да се актуализират стратегиите за образование с оглед въвеждане на законова регулация за използването на изкуствения интелект с образователни цели в училище?

2. Възможно ли е стратегическите насоки в образователната сфера да се формулират от изкуствения интелект?

3. Възможно ли е да се възложат задачи на изкуствения интелект да предлага решения в стратегически план в образователната сфера?

4. Възможно ли е изкуственият интелект да участва в създаването на образователно съдържание самостоятелно или в хибридна форма с човек?

5. Как си представяте училището на бъдещето след 10 години с оглед развитието на изкуствения интелект?

Те са структурирани от общото към частното, като евристичният елемент е в посока установяване използването на изкуствения интелект относно законовата регулация, вземането на решения на стратегическо равнище или подпомагането на процеса на достигане до решения, до каква степен е възможно сътрудничество между човек и изкуствен интелект относно създаване на образователно съдържание и какви са възможните прогнози или перспективи.

Анализ на резултатите от интервютата с експертите

В отговорите, които се получиха, има сходства, но има и различия в мненията на тримата експерти. Отговорите на първия въпрос се различават по отношение на това дали е необходима актуализация на стратегиите за образованието. Представителят на висшето образование и експерт в областта на теорията и управлението на образованието е скептичен и лаконичен в отговор: „Да, това ще бъде необходимо, за да съответстват както на заложените дейности по неговото използване, така и на очакваните бъдещи промени“.

Практикуващият образователен мениджър обаче смята, че „е необходимо да се актуализират стратегиите за образование, за да се въведе законова регулация за използването на изкуствен интелект с образователни цели в училище. Изкуственият интелект може да има значителен принос за подобряване на образованието и улесняване на обучението, но е важно да се уверим, че той се използва по етичен и отговорен начин. Законовата регулация ще помогне да се установят ясни правила и насоки за използването на изкуствен интелект в образователните институции, включително какво може да се използва и как, какви данни могат да се събират и как да се гарантира поверителността на тези данни, както и какви мерки трябва да се предприемат, за да се гарантира, че изкуственият интелект не дискриминира или нарушава правата на учениците. Също така е важно да се обучават учители, за да могат да използват изкуствения интелект по ефективен и етичен начин и да го интегрират в обучението на учениците по подходящ начин“.

Третият респондент, който към настоящето работи в неправителствена образователна организация, но има опит като директор на училище, смята, че „Законовата регулация в училищата не бива да се надценява, тя е ориентирана към миналото, но в новите условия трябва да се зачитат правата на личността, на човека и на детето в частност, на ученика. Децата в училище трябва да има непрекъснат достъп до учебни ресурси, включително онлайн базирани образователни ресурси, да има отворен и лесен достъп до последните. Законовата регулация да не е с наказателна и санкционираща функция, а да има стимулираща и развиваща функция и ИИ може да допринесе за култивиране на доверие. ИИ може да допринесе за работа в екип в училище между учениците, за колаборация и за създаване на ресурси от учители и ученици.“

Видно е, че няма единно мнение между експертите кога и как да се използва ИИ. Отговорите съдържат широка гама: от скептицизъм и придържане към традициите през поетапно въвеждане с ясна нормативна рамка до повече иновативност и свобода. Същевременно в отговорите и на тримата се отчита важността на актуализацията на нормативната база на няколко равнища: образователен мениджмънт, ясни етични норми при използването на ИИ при предварително информиране на ученици, учители и образователни мениджъри; законова регулация с хуманни ориентири, достъп до образователни ресурси и стимулиране на креативността при създаването им.

При втория въпрос: „Възможно ли е стратегическите насоки в образователната сфера да се формулират от изкуствения интелект?“, има близост в мненията на тримата експерти. Общото в отговорите е в това, че ИИ може да изпълнява помощна, асистираща функция, но самостоятелно не би могъл на този етап да формулира стратегически насоки. Аргументите на респондентите обаче се различават. Професорът по теория и управление на образованието дава гъвкав отговор и избягва категоричността в прогнозите, като заявява: „ИИ може да помогне за ориентацията към определени стратегически насоки, но самият подбор на насоките и тяхното формулиране и преформулиране в случай на необходимост ще изискват човешка дейност. На този етап не мисля, че това е възможно. Формулирането на стратегически насоки изисква отчитането на голям брой променливи (фактори) с различна сила на влияние в момента и прогнозна такава за в бъдеще. ИИ може да помогне за ориентацията към определени стратегически насоки, но самият подбор на насоките и тяхното формулиране и преформулиране в случай на необходимост ще изискват човешка дейност“.

Образователният мениджър приема, че все още на този етап от развитието на ИИ ролята на човека е важна и решаваща при създаване на алгоритми и софтуер, при прилагането му, при анализирането и вземането на решения, при достигане до обобщения след критичен анализ, както и че е важно да има етични норми и правила. „Изкуственият интелект може да играе важна роля във формулирането на стратегически насоки в образователната сфера, но това зависи от няколко фактора. Първо, за да може изкуственият интелект да формулира стратегически насоки, е необходимо да се разполага с достатъчно и точни данни за образователната система. Това може да включва данни за успеваемостта на учениците, финансовите ресурси на училищата и образователните институции, както и за потребностите на работодателите на пазара на труда. Второ, изкуственият интелект трябва да бъде програмиран да анализира и обработва тези данни, за да може да извлече смислова информация и да формулира стратегически насоки. Това може да включва използването на алгоритми за машинно обучение и изкуствен интелект за анализиране на големи количества данни и за извеждане на заключения. Накрая, стратегическите насоки, формулирани от изкуствения интелект, трябва да бъдат преценени и одобрени от хора – политици, образователни експерти и други заинтересовани страни, преди да бъдат приложени в практиката“.

Третият експерт, с опит в училищно управление и управление на НПО, изразява скептицизъм по отношение същността на ИИ и в частност на чатбота относно това да е субект от философска гледна точка и дали има съзнание в сравнение с човека. Той поддържа тезата, че ИИ самостоятелно не би могъл да функционира успешно на този етап от развитието си по отношение на стратегическото мислене и управлението в образованието. Според него: „ИИ може да изпълнява асистираща функция в обучението на учениците в училище. ИИ и в частност чатботът може да осъществява фасилитираща функция и да консултира при намиране на информация от различни ресурси. Същевременно е нужна правна и етична регулация именно за това каква трябва да е функцията и каква да е ролята на ИИ в обучението, но да няма крайни санкциониращи правила относно учениците. ИИ може да допринесе за намиране на информация, да я селектира и подреди и същевременно да помогне да се преодолее т. нар. формално знание. Аз съм задавал въпроса на чатбота какво е той, и отговорът е ясен – „Аз съм компютърна програма“. Следователно на този етап и от самооценката, и от анализите на експерти от различни научни области ИИ и чатботът не е субект, няма субектност. ИИ засега не проявява креативност, каквато човекът проявява; човекът има интуитивно мислене, креативността все още остава територия на човека. ИИ работи със знания от миналото, той изпълнява функция да сумира предходно знание, генерирано столетия и хилядолетия от човечеството и съхранено от хората, което понастоящем е достъпно в онлайн среда.“

От отговорите става ясно, че отново има различия в мненията на експертите, те са на различно равнище и са в широка гама, като могат да бъдат обобщени като резервирани. Те вариран от трудността на ИИ да генерира сам съдържание, през възможностите му да намира предходна информация от лесно достъпни онлайн ресурси, до невъзможността да проявява креативност и критично мислене на равнище визионерство и прогнози за бъдещето в сферата на образованието.

При отговорите на третия въпрос: „Възможно ли е да се възложат задачи на изкуствения интелект да предлага решения в стратегически план в образователната сфера?“ отново има общи позиции по отношение на ролята и функциите на ИИ по отношение на вземане на решенията. Общото е, че по-скоро се приемат възможностите на ИИ да съдейства в оперативен план в организацията и реализацията на образователно-възпитателния процес; на преподаването, ученето и оценяването, включени в него.

Респондентът с академичен опит има резервирано отношение относно възможностите на ИИ за вземане на стратегически решения и изразява скептицизъм относно креативността на ИИ: „Стратегическите решения не се вземат само на основата на логиката, но и на базата на креативност и на интуиция. Не бива да забравяме, че още при възникването на стратегическия мениджмънт една от основните концепции, върху които се създава, е за т.нар. слаби сигнали. Засега е трудно да предвидим какво е равнището на креативност и интуиция на ИИ“.

От друга страна, образователният мениджър отчита спецификата на ИИ на техническо, технологично и софтуерно равнище по отношение на функционирането му в образователната сфера. В отговора се оценяват високо възможностите на ИИ за оценяване на ученически проекти, за прилагане на съвременни софтуери, които улесняват и работата на учителите. „Възможно е да се възложат задачи на изкуствения интелект (ИИ) да предлага решения в стратегически план в образователната сфера. В съвременния свят се използват различни видове ИИ, като машинно обучение, невронни мрежи и други, за да се анализират данни, да се откриват закономерности и да се предвиждат тенденции в различни области, включително образованието. Това не означава, че ИИ може да замени човешкия фактор напълно в образователната сфера“.

Подобен скептицизъм се наблюдава по отношение на креативността и възможностите на ИИ и от представителя на неправителствения образователен сектор. В неговите отговори обаче има и реалистична оценка относно възможностите на ИИ – например, че той съдейства за обработката на данни. Откроява се и друго мнение относно ИИ, а именно, че не е резонно той да се приема само като елементарен помощник, например сметало, обработващо статистически данни, което сумира данни и открива бързо информация. Тук е интересен отговорът, че ИИ работи със знания само от миналото, които са достъпни онлайн, но все още не може да прави прогнози за бъдещето самостоятелно. Посочени са и предимства – например, че ИИ може да реализира диалог с обучаваните с търпение и по предварителни алгоритми, а това е новаторство, различно от традициите в консервативната образователна система.

В обобщение, различията варират от скептицизъм през умерен оптимизъм до даване възможности за поетапно оценяване възможностите на ИИ за образователни цели. Общото е, че ИИ може да подпомага процеса на събиране на данни, на подреждането им и предоставянето им на образователните мениджъри за вземане на решения. Все още няма единно мнение за възможностите на ИИ и това предполага поетапно актуализиране на знанията за него и след това да се изясняват опциите за прилагането му в образователната сфера.

В отговорите на тримата експерти на четвъртия въпрос „Възможно ли е изкуствен интелект да участва в създаване на образователно съдържание самостоятелно или в хибридна форма с човек?“ не се наблюдават съществени различия за ползите от ИИ, по-скоро се извеждат различни възможности, като решаваща остава ролята на човека, експерта, мениджъра.

Отново доминира скептицизмът в отговорите на представителя на висшето образование, който смята, че експертът е по-важен и че той играе направляваща роля при създаване на образователно съдържание. Според него: „При силно формализирано учебно съдържание (например по математика) е възможно да бъде използван. Самото разработване на учебно съдържание обаче е сложно, изисква съблюдаване на неща от съответната научна област, дидактиката, психологията, методиката на преподаване на предмета и поне засега е трудно да се предположи, че това може да се извършва самостоятелно. Все пак ИИ действа на основата на програми. А тяхното разработване изисква наличието на специализирани екипи и съответното финансиране“.

Образователният мениджър извежда аргументи в представяне предимствата на ИИ в хибридна форма с човека, като посочва възможностите на няколко равнища – създаване на образователно съдържание, организация на учебния процес, персонализация на учебния материал, създаване на различни формати за изпити и оценяване, автоматизиране на редица процеси в управление на класа и на училището. Според него: „Създаването на образователно съдържание изисква много работа по събиране на информация, анализ на данните, оформяне на съдържанието и оценка на ефективността му. Изкуственият интелект може да бъде използван за автоматизиране на тези процеси, като например създаване на учебни материали, автоматично генериране на тестове и оценяване на резултатите от тях, както и анализ на данните за ефективността на образователното съдържание. Също така, хибридната форма на създаване на образователно съдържание, където изкуственият интелект работи заедно с човек, може да бъде изключително ефективна. Хората могат да предоставят входна информация и указания на ИИ, за да се създадат по-подробни, персонализирани и релевантни материали за обучение. Следователно използването на изкуствен интелект за създаване на образователно съдържание може да има много положителни последици, като по-добра ефективност, по-добро персонализиране и удобство за учащите се, както и по-голяма ефективност и по-бързи процеси за преподавателите.“

Отчитат се обаче някои сходства в отговорите на образователния мениджър и на представителя на НПО, а именно персонализация при зачитане особеностите на отделната личност; оценяване в положителна посока на ролята на ИИ в хибридна форма, а именно, че той може да допринесе за промяна на образователната парадигма и да ускори трансформациите в училището като образователна институция.

На петия въпрос, ориентиран към извеждане на прогнози: „Как си представяте училището на бъдещето след 10 години с оглед развитието на изкуствения интелект?“, представителят на висшето образование отчита две опции, в които отново преобладава скептицизмът. Едната е свързана с финансиране: „Използването на ИИ в образованието изисква отделянето на много средства, а поне засега няма индикации за подобно нещо“. Втората опция е относно комплексната работа: разработване на софтуери, имплементирането им и повишаването компетентностите и мотивацията на учителите при използването им. Според него: „Степента на използване в училищата ще зависи от разработването на системи ИИ за образователни цели, финансирането (възможността за тяхното придобиване и поддържане от училищата) и не на последно място от мотивацията и компетентностите на учителите да използват тези системи“.

Образователният мениджър дава оптимистични прогнози на база експертиза и практически опит: „Училището на бъдещето след 10 години може да се промени значително под влияние на развитието на изкуствения интелект (ИИ) и други технологии“. Сред възможностите са персонализираното обучение и създаване на учебни планове и учебни материали, индивидуално отчитане на напредъка в усвояването на знания от учениците; автоматизирана оценка на ученически разработки. В отговорите се отбелязват и възможностите на ИИ и в частност на чатбота да изпълнява ролята на асистент на учителите в тяхната работа. Респондентът прогнозира, че може да се достигне до роботизирано обучение в някои области и по-често реализиране на виртуална комуникация в училище.

Представителят на НПО има позитивно отношение и извежда оптимистична прогноза, която, на първо място, включва персонализацията в обучението. Той изказва прогноза относно влияние на ИИ върху образованието на различни равнища: „Архаичните модели в управлението на образованието и в обучението могат и трябва да се променят и ИИ ще допринесе за това. Персонализацията в обучението и защитата на правото на свобода на отделната личност са едната посока. Диалогът ИИ и ученик ще е в реално време. Структурирането на преподаването също ще е различно при използване на ИИ и това е втората посока. Третата е относно оценяването на учениците, което също ще е различно при използване на ИИ. Четвърто, архитектурата на ИИ ще допринесе за промяна на архитектурата на образованието и училището, като цяло“.

Отново се наблюдават различия в отговорите и те варират от резервирано отношение и скептицизъм, придържане към утвърдени консервативни модели през прагматичен подход за поетапно въвеждане на ИИ в образованието от преподаване до оценяване и се достига до прогнози, че образованието ще се променя на много равнища и един от факторите е ИИ.

Анализ на резултатите от диалога с чатбота

При даването на отговори на първия въпрос „Необходимо ли е да се актуализират стратегиите за образование с оглед въвеждане на законова регулация за използването на изкуствения интелект с образователни цели в училище?“ се установява, че има сходство в отговорите. Чатботът етично отговаря, започвайки с потвърждение и съгласие с „да“: „Да, е необходимо да се актуализират стратегиите за образование, за да се въведе законова регулация за използването на изкуствен интелект с образователни цели в училище“ на единия изследовател и „Да, смятам, че е необходимо да се актуализират стратегиите за образование с оглед на въвеждането на законова регулация за използването“ – на втория. Доста често в изреченията има обтекаемост в отговорите, модални изрази като „може“, „може да има“, „възможно е“; препоръки без задължаване от типа „необходимо е“. Чатботът избягва категоричните и еднозначни отговори относно изкуствения интелект и използването му в образованието, когато информацията не е достатъчна: „Изкуственият интелект може да има значителен принос за подобряване на образованието и улесняване на обучението, но е важно да се уверим, че той се използва по етичен и отговорен начин“. Отговорите на чатбота са в посока обновяване на плановете, но при спазване на традициите и нормативната уредба, като отново не се наблюдава конкретика, а по-скоро се дават общи констатации и гъвкавост. Избягва категорични изводи и конфронтация: „Въвеждането на изкуствения интелект в училищата може да има множество ползи за учениците, като по-добро персонализирано обучение и по-ефективно използване на учебното време. Въпреки това трябва да се има предвид, че използването на изкуствения интелект със сигурност ще повлияе на начина, по който се учи в училище, и е важно да се избегнат негативните последици от това въвеждане“.

На втория въпрос „Възможно ли е стратегически насоки в образователната сфера да се формулират от изкуствения интелект?“ чатботът дава отговори, които са интересни с оглед възможностите му относно стратегическите насоки. В диалога с първия изследовател се представя опция изкуственият интелект да формулира стратегически насоки на базата на достатъчно информация; достатъчно добре разработени алгоритми и одобрение от експерти и наличие на законова и нормативна база за това: „Първо, за да може изкуственият интелект да формулира стратегически насоки, е необходимо да се разполага с достатъчно и точни данни за образователната система“; „Второ, изкуственият интелект трябва да бъде програмиран да анализира и обработва тези данни, за да може да извлече смислова информация и да формулира стратегически насоки“; „Накрая, стратегическите насоки, формулирани от изкуствения интелект, трябва да бъдат преценени и одобрени от хора – образователни мениджъри и експерти и от други заинтересовани страни, преди да бъдат приложени в практиката“. Отговорите в другия диалог са по-обтекаеми, като се избягва извеждането на възможност изкуственият интелект самостоятелно да взема решения, и той се представя като инструмент, макар и мощен, в субординираща позиция от управленска гледна точка относно концептуализация и визионерско мислене на стратегическо равнище: „Да, използването на изкуствения интелект може да бъде полезно при формулирането на стратегически насоки в образователната сфера“; „Трябва да се има предвид, че изкуственият интелект не може да замени хората във формулирането на стратегии за образованието, но може да бъде мощен инструмент за подпомагане на този процес“ Вероятно оценката за възможностите на изкуствения интелект относно вземане на стратегически решения или участие при формулиране и даване на стратегически насоки в образованието на този етап е резултат на заложени алгоритми и валидиране на информацията, като се избягва даване на неточна информация, както и на такава, която не е доказана.

Третият въпрос„Възможно ли е да се възложат задачи на изкуствения интелект да предлага решения в стратегически план в образователната сфера?“ логически следва втория, но той е ориентиран към установяване на практико-приложните възможности на изкуствения интелект, като се визират опциите той да е изпълнител при търсене и намиране на решения в стратегически план в образованието. Отговорите и в двата диалога с чатбота включват повече конкретика и отново се избягват необосновани самооценки: „Изкуственият интелект може да бъде полезен при вземането на решения в различни образователни ситуации, като например при избора на учебни материали, определянето на методи за преподаване, подобряване процеса на оценяване и други. Може да се използва за анализ на данни от проекти, курсове и изпити, за да се определят тенденции в успеха на учениците и да се идентифицират области, в които е необходимо да се подобрят учебните програми“.

В отговорите се установява нещо ново – изкуственият интелект може да намира, селектира, обработва, но и да анализира данни. Т.е. изкуственият интелект се използва за обработване на информацията, като отново е в помощ на възложителя и на вземащите решения, в случая това са образователният мениджър, учителят, организаторът, оценяващият. Практико-приложният елемент е отчетен в различни дейности: „Изкуственият интелект може да извършва много сложни анализи на данните и да извлича значима информация, която да се използва при формулирането на стратегии. Например анализът на големи количества данни може да даде представа кое образователно съдържание и методи са най-ефективни, както и за нуждите на учениците и техните предпочитания“.

И в тези отговори чатботът обобщава, че човешкият фактор и експертизата са поставени в позиция на субординация, т.е. изкуственият интелект не може да замени човека и експерта. Също така са отчетени разликите между човек и изкуствен интелект, като се посочват опитът на човека и интуицията му, която той няма: „Това не означава, че ИИ може да замени човешкия фактор напълно в образователната сфера“; „Трябва да се има предвид, че изкуственият интелект не може да замени човешкия опит и интуиция във формулирането на стратегии, но може да предостави ценна информация и да подпомогне процеса на вземане на решения“.

Четвъртият въпрос е с практическа насоченост относно установяване възможностите на изкуствения интелект, но вече в колаборация с човека при създаване на образователно съдържание в хибриден формат: „Възможно ли е изкуственият интелект да участва в създаването на образователно съдържание самостоятелно или в хибридна форма с човек?“.

На базата на досегашния опит в образованието отговорите са по посока улесняване работата на преподавателя при подготовката на учебни материали, при оценяването, при организиране и оптимизиране на образователния процес, но отново под ръководството на човека: „Изкуственият интелект може да бъде използван за автоматизиране на тези процеси, като например създаване на учебни материали, автоматично генериране на тестове и оценяване на резултатите от тях, както и анализ на данните за ефективността на образователното съдържание“. Отговорите относно създаването на образователно съдържание при сътрудничество между човек и ИИ съдържат положителни оценки, но отново като възложител, организатор, оценяващ се поставя човекът: „Също така, хибридната форма на създаване на образователно съдържание, където изкуственият интелект работи заедно с човек, може да бъде изключително ефективна. Хората могат да предоставят входна информация и указания на ИИ, за да се създадат по-подробни, персонализирани и релевантни материали за обучение“.

Петият въпрос е с прогностична насоченост относно ролята на изкуствения интелект в училището: „Как си представяте училището на бъдещето след 10 години с оглед развитието на изкуствения интелект?“. В единия чат разговор има повече конкретика и са използвани термините „виртуална реалност“, „роботизирано обучение“, „автоматизирана оценка“, „учителски помощници – помощници на учителя“. Дадени са и разбирания какво се има предвид: „Виртуална реалност – изкуственият интелект може да се използва за създаване на виртуална реалност за обучение, където учениците могат да се погледнат в различни среди и да учат чрез визуални и аудио ефекти“; „Роботизирано обучение – роботите могат да се използват за предоставяне на обучение в класната стая или виртуално. Роботите могат да подготвят лекции, да отговарят на въпроси и да помагат на учениците да се занимават с конкретни задачи“; „Автоматизирана оценка – изкуственият интелект може да се използва за автоматизирана оценка на учебния напредък на учениците, като анализира техния работен процес и предоставя обратна връзка на учителите и учениците“.

Отново няма детайли и информацията е по-скоро телеграфна, но добре селектирана и подредена. Същевременно не се правят описания и не се дават твърде оптимистични прогнози. Следователно скептицизмът е на основата на наличната досега информация, която чатботът обработва.

В отговорите във втория диалог чатботът извежда различна информация, отново свързана с подготовка на учебни материали, оценяване, организация на учебния процес, на работата в часовете, на обработката на данни в помощ на учителя: „Например изкуственият интелект може да създава образователни материали, като тестове, уроци и упражнения, които да бъдат включени в учебните програми“; „Освен това изкуственият интелект може да бъде използван за създаване на персонализирани учебни планове за учениците“. Същевременно при тези отговори се приема възможността за колаборация между човек и изкуствен интелект, но прогнозите са представени шаблонно и неутрално: „Въпреки това, за да се постигне най-добър резултат, е необходима хибридна форма, която съчетава експертните знания на учителите и опита на изкуствения интелект. Човекът може да предостави ценни знания и да проверява съдържанието, за да се гарантира, че това, което е създал изкуственият интелект, отговаря на изискванията на учениците и на образователните стандарти“.

Заключение

Целта в настоящото изследване, което включва качествени методи, е по-стигната. Резултатите са на базата на изследователски експеримент, включващ сравнителен анализ между два различни типа методи, ориентирани към установяване на това как чатботът дава отговори в синхронен диалог между изследовател и чатбот, създаден чрез използване на ИИ, и как се генерират отговори на живо между интервюиращ и респондент като субекти.

Потвърждава се първата хипотеза, като в отговорите на експертите и на чатбота се установява, че изкуственият интелект се използва, за да се подпомогне процесът на вземане на управленски решения в сферата на образованието на няколко равнища: организацията на учебната среда, нови методи на преподаване и оценяване, оптимизиране на образователно-възпитателния процес. Общото е, че ИИ може да подпомогне процеса на изпълнение на задачи на оперативно управленско ниво.

Втората хипотеза също се потвърждава: ИИ на етапа на досегашното си развитие има технически, комуникативни и организационни затруднения при вземане на стратегически решения. Същевременно се изяснява, че ИИ подпомага организирането на обучението в нова среда.

Третата хипотеза до голяма степен също се потвърждава: ИИ се развива в посока усъвършенстване на сътрудничеството с човека. В отговорите преобладава скептицизмът относно възможностите му за критичното мислене, за самостоятелни анализи и за креативност в сравнение с човека и с експертите.

Сравняването на отговорите между експертите по петте въпроса дава основание да се обобщи следното:

– представителят на висшето образование, който е компетентен в областта, проявява скептицизъм относно ИИ, като се придържа към утвърдената парадигма относно вземане на стратегически решения;

– образователният мениджър демонстрира осведоменост и актуални знания и същевременно прагматичен подход относно използването на ИИ в образованието на равнище конкретни дейности, но извежда аргументи за трудностите при използването му за вземане на стратегически решения;

– представителят на неправителствения сектор, ангажиран с обучения и опит в иновативните училища, проявява информираност относно ИИ и заявява умерен оптимизъм относно възможностите му за вземане на стратегически решения в образованието. Той прогнозира динамика в развитието на ИИ и оценява в положителна посока въздействието му за промяна на образователната парадигма от инструктивистка към конструктивистка.

Сравнението между отговорите на чатбота с двамата изследователи с тези, дадени от тримата експерти, показва следното:

– чатботът дава обща информация, която е достъпна онлайн; той проявява гъвкавост и избягва категоричните отговори; не се позовава на персонална или институционална експертиза; същевременно извежда информация за оценяването, персонализацията на обучението, роботизацията, асистиращата функция на ИИ и др.

– експертите, макар и с различен опит, формулират по-категорично отговорите си и дават аргументи в подкрепа на своите твърдения, като отново спазват етичните норми и запазват дистанцираност. Те поставят фокус върху възможностите на ИИ на равнища управление на образованието, на учебния процес, на отделни дейности при иновативни подходи от страна на образователни мениджъри, учители и ученици.

Основните изводи са, че на този етап относно ролята на ИИ за вземане на стратегически решения в образованието преобладават скептицизмът, резервираните оценки, умереният оптимизъм, прагматичният подход и обтекаемите отговори. Същевременно има прогнози за поетапното му прилагане за създаване на образователни ресурси, за оптимизиране процеса на оценяване, за персонализация на обучението, за все по-често използване на виртуална среда или на хибридни форми на обучение, достига се дори до извеждане на опции за роботизиране на някои процеси в обучението. Реалистични са оценките за ИИ за подпомагане процеса на намиране на данни от онлайн ресурси, за асистентската и фасилитиращата му функция при структуриране на вече публикувана информация с отворен достъп онлайн, за положителна и поетапна промяна в образователната парадигма на равнище философия, етика, управление.

ЛИТЕРАТУРА

ADAMOPOULOU, E., & MOUSSIADES, L. 2020. Chatbots: History, technology, and applications. Machine Learning with Applications journal, vol. 2. Available from: https://doi.org/10.1016/j.mlwa.2020.100006 [viewed 15 May 2023].

DRON, J., 2018. Smart learning environments, and not so smart learning environments: a systems views. Smart Learning Environment, vol. 5, no. 25, pp. 1 – 20. Available from: DOI:https://doi.org/10.1186/s40561-018-0075-9. [viewed 15 May 2023].

FASHADE, O. O.; SALU, B. O.; SALAU, A. O. et al., 2017. Development of a VSAT Based Virtual E-Learning System: (ARCSSTE-E as a Casestudy. International Journal of Engineering Trends and Technology (IJETT), vol. 48, no. 7, pp. 398 – 403.

KANCHAN PATIL, U., & KULKARNI, M. S. 2019. Artificial intelligence in financial services: Customer chatbot advisor adoption, International Journal of Innovative Technology and Exploring Engineering, vol. 9, no. 1, pp. 2278 – 3075. Available from: DOI:10.35940/ijitee.A4928.119119. [viewed 15 May 2023].

PASKEVICIUS, M.; IRVINE, V., 2019. Practicalities of implementing open pedagogy in higher education. Smart Learning Environment, vol. 2, no. 23, pp. 1 – 20. Available from: DOI: https://doi.org/10.1186/s40561-019-0110-5 [viewed 15 May 2023].

PENG, H.; MA, S.; SPECTOR, J. M., 2019. Personalized adaptive learning: an emerging pedagogical approach enabled by a smart learning environment. Smart Learning Environments, vol. 6, no. 23. Available from: DOI: https://doi. org/10.1186/s40561-019-0110-5 [viewed 15 May 2023].

RYBAS, N. & GAJJALA, R., 2007. Developing Cyberethnographic Research Methods for Understanding Digitally Mediated Identities. Forum Qualitative Sozialforschung, vol. 8, no. 3.

SHARMA, K.; GIANNAKOS, M.; DILLENBOURG, P., 2019. Eye-tracking and artificial intelligence to enhance motivation and learning. Smart Learning Environments, vol. 7, no. 13, pp. 1 – 19. Available from: DOI:10.1186/s40561019-0089-y [viewed 15 May 2023].

SUBRAMANIAM, N. K.; KANDASAMY, M., 2011. The virtual classroom: A catalyst for institutional transformation. Australasian Journal of Educational Technology, vol. 27, no. 8, pp. 1388 – 1412. Available from: DOI: 10.14742/ ajet.900. [viewed 15 May 2023].

TODOROVA, M., 2020. Izkustveniyat intelekt. Sofia: Iztok-Zapad [in Bulgarian]. ISBN 9786190105602.

WARD, K. J., 1999. The Cyber-Ethnographic (Re)Construction of Two Feminist Online Communities. Sociological Research Online, vol. 4, no.1. Available from: https://doi.org/10.5153/sro.222. [viewed 15 May 2023].

2025 година
Книжка 9s
Книжка 9
DEVELOPMENT OF DEMOCRATIC CULTURE THROUGH CONTENTS ABOUT THE ROMA IN CLASSROOM TEACHING – STUDENTS’ PERCEPTION

Aleksandra Trbojević, Biljana Jeremić, Hadži Živorad Milenović, Bojan Lazić

Книжка 8
КАТЕГОРИАЛНИ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИНФОРМАЦИОННО-КОМУНИКАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ В ОБУЧЕНИЕТО НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ СЪС СОП

д.п.н Мира Цветкова-Арсова, Данка Щерева, Славина Лозанова, Маргарита Томова

Книжка 7
ВРЪЗКА НА СОЦИАЛНО-ЕМОЦИОНАЛНОТО С КОГНИТИВНОТО РАЗВИТИЕ В ПРИОБЩАВАЩА СРЕДА

Милен Замфиров, Маргарита Бакрачева, Емилия Евгениева

Книжка 6
КОГНИТИВНО РАЗВИТИЕ НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ, ОБХВАНАТИ В ПРИОБЩАВАЩОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Милен Замфиров, Емилия Евгениева, Маргарита Бакрачева

Книжка 5
COMPETENCE FOR SOCIAL PEDAGOGICAL PRACTICE: WHAT DO STUDENTS TELL US?

Maya Tcholakova, Marina Pironkova, Aleksandar Ranev, Yana Staneva

MULTIMODAL COMMUNICATION IN PHYSICAL EDUCATION CLASSES

Cristiana Lucretia Pop, Cristina Filip

Книжка 4s
GAMES IN FUNCTION OF DEVELOPMENT OF MULTIPLICATION SKILLS

Dasare Sylejmani, Vesna Makashevska, Jasmina Jovanovska

Книжка 4
ИЗПОЛЗВАНЕ НА СИСТЕМИТЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОБУЧЕНИЕТО В КОНТЕКСТА НА ИНТЕРАКТИВНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Силвия Парушева, Борис Банков, Гергана Касабова, Петя Страшимирова

MILITARY AND SOCIAL THREATS AS DETERMINANTS OF THE DEVELOPMENT OF CONTEMPORARY UKRAINIAN HIGHER EDUCATION

Mykola Pantiuk, Tetiana Pantiuk, Nataliia Bakhmat, Olena Nevmerzhytska, Svitlana Ivakh

STEM ОБУЧЕНИЕ НА СТУДЕНТИ ПЕДАГОЗИ В ТРАНСДИСЦИПЛИНАРНА ОБРАЗОВАТЕЛНА СРЕДА

Любен Витанов, Николай Цанев, Людмила Зафирова, Гергана Христова, Катерина Динкова, Калина Георгиева, Жорж Кюшев, Здравка Савчева

ИЗСЛЕДВАНЕ И АНАЛИЗ НА НАГЛАСИТЕ НА СТУДЕНТИТЕ ПРИ ИЗПОЛЗВАНЕ НА ГЕНЕРАТИВЕН ИНСТРУМЕНТ НА ИЗКУСТВЕН ИНТЕЛЕКТ

Николай Янев, Иглика Гетова, Теодора Христова, Ива Костадинова, Георги Димитров

Книжка 3
ДРУГИЯТ КАТО ЦЕННОСТ В УЧИЛИЩЕ

Александър Кръстев

Книжка 2
ASSESSMENTS OF TEACHERS AND PARENTS OF CHILDREN WITH DEVELOPMENTAL DISABILITIES ON INCLUSION IN PRE-SCHOOL INSTITUTIONS

Zagorka Markov, Hadzi Zivorad Milenovic, Biljana Jeremic, Radmila Zecevic, Milica Pavlovic

Книжка 1s
ПРИЛОЖЕНИЕ НА СРЕДСТВАТА ЗА ДОПЪЛВАЩА И АЛТЕРНАТИВНА КОМУНИКАЦИЯ В ОБРАЗОВАТЕЛНИТЕ ИНСТИТУЦИИ В БЪЛГАРИЯ

. Неда Балканска, . Анна Трошева-Асенова, . Пенка Шапкова, Снежина Михайлова

USE OF ARTIFICIAL INTELLIGENCE IN FOREIGN LANGUAGE TEACHING

Ekaterina Sofronieva, Christina Beleva, Galina Georgieva

Книжка 1
Скъпи читатели, автори, приятели на списание „Педагогика“,

В началото на 2025 година в първия брой на нашето списание „Педагогика“ бих искала от името на редакционната колегия и от мое име да Ви пожелая здраве, творческо вдъхновение и професионално удовлетворение от прино- са Ви към педагогическата наука и практика! Вярвам и се надявам, че списание „Педагоги- ка“ ще продължи да осигурява платформа за научен, обективен и откровен диалог, базиран на резултати от научни изследвания, за насто- ящето и бъдещето на обучението и образова- н

2024 година
Книжка 9s
Книжка 9
ANALYSIS AND IMPROVEMENT OF VIDEO LEARNING RESOURCES IN SMALL-SCALE LEARNING SCENARIOS

César Córcoles, Laia Blasco-Soplon, Germán Cobo Rodríguez, Ana-Elena Guerrero-Roldán

Книжка 8
АНГАЖИРАНОСТ КЪМ УЧЕНЕ ЧРЕЗ ИЗПОЛЗВАНЕ НА СМАРТ ТЕХНОЛОГИИТЕ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Кирилка Тагарева, Дора Левтерова-Гаджалова, Ваня Сивакова

Книжка 7
Книжка 6
Книжка 5s
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА НА СТАЖАНТСКАТА ПРАКТИКА ПРЕД СТУДЕНТИ – БЪДЕЩИ УЧИТЕЛИ

Илиана Петкова, Марияна Илиева, Владислава Станоева, Георги Чавдаров

Книжка 5
FEATURES OF SPEECH COMPREHENSION TRAINING OF CHILDREN WITH AUTISM SPECTRUM DISORDERS

Maryna Branytska, Svitlana Myronova, Svitlana Mykhalska

OVERVIEW OF THE STEM EDUCATION IN ISRAEL

Aharon Goldreich, Elena Karashtranova

Книжка 4
НАГЛАСИ НА СТУДЕНТИТЕ КЪМ СМАРТ ТЕХНОЛОГИИТЕ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Дора Левтерова-Гаджалова, Кирилка Тагарева, Ваня Сивакова

PROFESSIONAL SUPPORT FOR YOUNG RESEARCHERS

Emina Vukašinović, Marija Veselinović, Milan Milikić

РОБОТИТЕ В ОБУЧЕНИЕТО – ОБРАЗОВАТЕЛНА STEAM ИГРА

Мария Желязкова, Михаил Кожухаров, Даниела Кожухарова

Книжка 3s
Книжка 3
ATTITUDES AND EXPERIENCES OF THE PRESCHOOL TEACHERS IN THE APPLICATION OF DIGITAL TECHNOLOGIES IN ENVIRONMENTAL EDUCATION

Nataša Branković, Gordana Kozoderović, Biljana Jeremić, Danijela Petrović, Bojan Lazić, Slavica Karanović

ДИГИТАЛНИ ТЕХНОЛОГИИ В ПОДКРЕПА НА УЧЕНЕТО

Стоянка Георгиева-Лазарова, Лъчезар Лазаров

PREPARATION OF FUTURE TEACHERS FOR ORGANISING A HEALTH-PRESERVING INCLUSIVE SPACE IN EDUCATIONAL INSTITUTIONS

Nadiya Skotna, Tetiana Nadimyanova, Anna Fedorovych, Myroslava Sosiak, Oksana Yatsiv

Книжка 2s
Книжка 2
ОТ РИСУНКА – КЪМ СНИМКА

Камен Теофилов

Книжка 1s
Книжка 1
„ВТОРОТО“ БЪЛГАРСКО УЧИЛИЩЕ. ГЕНЕЗИСЪТ

Пенка Цонева, Бистра Мизова

2023 година
Книжка 9
EXPLORING THE NARRATIVE IDENTITY OF HUNGARIAN TEACHERS IN SLOVAKIA

Patrik Baka, Terézia Stredl, Kinga Horváth, Zsuzsanna Huszár, Melinda Nagy, Péter Tóth, András Németh

Книжка 8
A QUALITY “ONLINE” TEACHER – WHAT DO STUDENTS APPRECIATE AND VALUE IN TEACHERS DURING DISTANCE LEARNING?

Irena Golubović-Ilić, Ivana Ćirković-Miladinović, Nataša Vukićević

SUPPORT FOR THE INCLUSION OF ROMA CHILDREN THROUGH THE PROJECT TEACHING MODEL

Biljana Jeremić, Aleksandra Trbojević, Bojan Lazić, Gordana Kozoderović

TREND ANALYSIS OF PROFESSIONAL COMPETENCES OF SPORTS TEACHERS AND COACHES

Sergejs Capulis, Valerijs Dombrovskis, Svetlana Guseva, Alona Korniseva

Книжка 7
ЦЕННОСТЕН ПРОФИЛ НА УЧИТЕЛИТЕ В НАЦИОНАЛЕН КОНТЕКСТ

Цветан Давидков, Силвия Цветанска

Книжка 6s
MODELLING OF MARITIME CYBER SECURITY EDUCATION AND TRAINING

Gizem Kayisoglu, Pelin Bolat, Emre Duzenli

INTRODUCING THE USE OF CASE STUDIES METHODOLOGY IN TRAINING FOR SOFT SKILLS IN MARITIME UNIVERSITIES. THE ISOL-MET PROGRAM

Maria Lekakou, Helen Iakovaki, Dimitris Vintzilaios, Markella Gota, Giorgos Georgoulis, Thalia Vintzilaiou

THE ROLE OF MARITIME EDUCATION IN DIGITALIZATION

Kamelia Narleva, Yana Gancheva

Книжка 6
С МИСИЯ ЗА НАЦИОНАЛНА И КУЛТУРНА ИНДИВИДУАЛНОСТ

Надежда Кръстева, Йордан Колев

Книжка 5s
PREFACE

Nikola Vaptsarov Naval Academy is the oldest technical educational institution in Bulgaria. The Naval Academy is one of the symbols of Varna and Bulgaria in the world maritime community. Its history and achievements establish it as the most prestigious center for training of maritime specialists. At present, the Naval Academy trains specialists for the Navy and for the merchant marine in all areas of maritime life. Research and development conducted at the Naval Academy in Varna

A FAIR CONCERN ABOUT ECDIS

Nikolay Sozonov, Dilyan Dimitranov

DATA-DRIVEN LEARNING APPROACH TO MARITIME ENGLISH

Jana Kegalj, Mirjana Borucinsky, Sandra Tominac Coslovich

DEVELOPING CRITICAL THINKING SKILLS THROUGH THE “CASE STUDY” TEACHING METHOD IN MARITIME ENGLISH LANGUAGE TEACHING (MELT)

Tamila Mikeladze, Svetlana Rodinadze, Zurab Bezhanovi, Kristine Zarbazoia, Medea Abashidze, Kristine Iakobadze

MAXIMIZING STUDENTS’ LEARNING IN MARITIME ENGLISH ONLINE COURSE

Valentyna Kudryavtseva, Svitlana Barsuk, Olena Frolova

Книжка 5
Книжка 4s
Книжка 4
Книжка 3s
СПИРАЛАТА ОБЩЕСТВО – ОБРАЗОВАНИЕ

Иванка Шивачева-Пинеда

Книжка 3
ПРОЕКТНО БАЗИРАНО ОБУЧЕНИЕ ЗА СОЦИАЛНО-ЕМОЦИОНАЛНИ И ТЕХНОЛОГИЧНИ УМЕНИЯ ЧРЕЗ ПРОГРАМАТА „УМЕНИЯ ЗА ИНОВАЦИИ“

Галин Цоков, Александър Ангелов, Йоанна Минчева, Рени Димова, Мария Цакова

МЕДИЙНАТА ГРАМОТНОСТ И УЧИТЕЛИТЕ

Светла Цанкова, Стела Ангова, Мария Николова, Иван Вълчанов, Илия Вълков, Георги Минев

Книжка 2
INTONATION AND CHILDREN WITH EMOTIONAL AND BEHAVIORAL PROBLEMS

Katerina Zlatkova-Doncheva, Vladislav Marinov

Книжка 1
2022 година
Книжка 9
ТРАНСГРЕСИВНО-СИНЕРГИЧНО КАРИЕРНО РАЗВИТИЕ В „НЕФОРМАЛНО ОБРАЗОВАНИЕ“ В УНИВЕРСИТЕТА

д.п.н Яна Рашева-Мерджанова, Моника Богданова, Илиана Петкова

Книжка 8
INTEGRATING INTERCULTURAL EDUCATION IN THE PRIMARY SCHOOL CURRICULUM

Bujar Adili, Sonja Petrovska, Gzim Xhambazi

НАГЛАСИ НА БЪДЕЩИТЕ ДЕТСКИ УЧИТЕЛИ КЪМ STEM ПОДХОДА

Наталия Павлова, Михаела Тончева

Книжка 7
НАЦИОНАЛНАТА ИДЕЯ НА ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ

Йордан Колев, Надежда Кръстева

Книжка 6
Книжка 5
ИВАН Д. ШИШМАНОВ – ЕВРОПЕИЗИРАНИЯТ БЪЛГАРИН

Надежда Кръстева, Йордан Колев

THE TECHNOLOGY OF DEVELOPMENT OF COMMUNICATIVE CULTURE OF ELEMENTARY SCHOOL TEACHERS

Mariia Oliiar, Nataliia Blahun, Halyna Bilavych, Nataliia Bakhmat, Tetyana Pantyuk

Книжка 4
TEACHERS’ATTITUDES BOUT TEACHING AND LEARNING MATHEMATICS

Aleksandra Mihajlović, Emina Kopas-Vukašinović, Vladimir Stanojević

EDUCATION 4.0 – THE CHANGE OF HIGHER EDUCATION INSTITUTIONS AND THE LABOUR MARKET

Gergana Dimitrova, Blaga Madzhurova, Stefan Raychev, Dobrinka Stoyanova

Книжка 3s
DISTANCE LEARNING IN THE CONTEXT OF THE COVID-19 PANDEMICS

Baktybek Keldibekov, Shailoobek Karagulov

DIGITAL UNIVERSITIES: FEATURES AND KEY CHARACTERISTICS

Marina Skiba, Maktagali Bektemessov, Alma Turganbayeva

Книжка 3
Книжка 2
TWO-TIER MODEL OF TRAINING FUTURE TEACHERS FOR COACHING AT OUT-OF-SCHOOL INSTITUTIONS

Borys Savchuk, Tetyana Pantyuk, Natalia Sultanova, Halyna Bilavych, Mykola Pantyuk

Книжка 1
2021 година
Книжка 9
ИЗСЛЕДВАНЕ НА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО МЕЖДУ ФОРМАЛНОТО И НЕФОРМАЛНОТО ЗДРАВНО ОБРАЗОВАНИЕ

Доц. д-р Вержиния Боянова Гл. ас. д-р Константин Теодосиев Гл. ас. д-р Берджухи Йорданова

FORMATION OF PROFESSIONAL COMPETENCE OF ASSISTANT TEACHER OF INCLUSIVE EDUCATION IN SECONDARY EDUCATION INSTITUTIONS

Prof. Dr. Vladyslava Liubarets, Prof. Dr. Nataliia Bakhmat, Prof. Dr. Olena Matviienko, Oksana Tsykhmeistruk, Inna Feltsan

Книжка 8
ОТНОСНО ЗАДЪЛЖИТЕЛНОСТТА НА ПРЕДУЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ – РЕЗУЛТАТИ ОТ ЕДНО ИЗСЛЕДВАНЕ

Проф. д-р Маргарита Колева, доц. д-р Блага Джорова, д-р Ева Жечева

INFLUENCE OF PSYCHOLOGICAL AND PEDAGOGICAL FEATURES OF STUDENTS ON THEIR ACTIVITY IN SELF-EDUCATION

Dr. Iryna Sereda, Assoc. Prof. Dr. Svitlana Karskanova, Assoc. Prof.

CENTRALISATION AND DECENTRALISATION IN HIGHER EDUCATION: A COMPARATIVE STUDY OF HUNGARY AND GERMANY

Carla Liege Rodrigues Pimenta, Prof. Dr. Zolt†n R–nay, Prof. Dr. Andr†s Nmet

ЗА ПРИОБЩАВАНЕТО, ОБУЧЕНИЕТО И РАЗВИТИЕТО НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ С ИНТЕЛЕКТУАЛНИ ЗАТРУДНЕНИЯ

Златкова-Дончева, К. (2021). Приобщаване, обучение и развитие на деца и ученици с интелектуални затруднения. Бургас: Либра СКОРП, ISBN 978-954-471-705-6

Книжка 7s
CONCEPT OF PRESENT PRACTICE IN CHOOSING OF OPTIMAL NUMBER OF TUGS

Rino Bošnjak, Zvonimir Lušić , Filip Bojić, Dario Medić

S-101 CHARTS, DATABASE TABLES FOR S-101 CHARTS, AUTONOMOUS VESSEL

Vladimir Brozović, Danko Kezić, Rino Bošnjak, Filip Bojić

INFLUENCE OF HYDRO-METEOROLOGICAL ELEMENTS ON THE SHIP MANOEUVRING IN THE CITY PORT OF SPLIT

Zvonimir Lušić , Nenad Leder, Danijel Pušić, Rino Bošnjak

MEETING SUSTAINABLE DEVELOPMENT GOALS – EXPERIENCE FROM THE LARGEST SHIPPING COMPANIES

Katarina Balić , Helena Ukić Boljat, Gorana Jelić Mrčelić, Merica Slišković

OPTIMISING THE REFERENCE POINT WITHIN A JOURNAL BEARING USING LASER ALIGNMENT

Ty Aaron Smith , Guixin Fan , Natalia Nikolova , Kiril Tenekedjiev

REVIEW OF THE CURRENT INCREASE OF NOISE UNIT COST VALUES IN TRANSPORT

Luka Vukić , Ivan Peronja , Mihaela Bukljaš , Alen Jugović

TARGET DETECTION FOR VISUAL COLLISION AVOIDANCE SYSTEM

Miro Petković, Danko Kezić, Igor Vujović, Ivan Pavić

NEW RESULTS FOR TEACHING SHIP HANDLING USING FAST TIME SIMULATION

Knud Benedict , MichŽle Schaub , Michael Baldauf , Michael Gluch , Matthias Kirchhoff , Caspar Krüger

POTENTIAL BENEFITS OF ELECTRICALY DRIVEN FERRY, CASE STUDY

Tina Perić, Ladislav Stazić, Karlo Bratić

SITUATIONAL AWARENESS – KEY SAFETY FACTOR FOR THE OFFICER OF THE WATCH

Hrvoje Jaram, Pero Vidan, Srđan Vukša, Ivan Pavić

Книжка 7
INCLUSIVE INTELLIGENCE

Dr. Aleksandar Krastev, Assist. Prof.

EDUCATION OF MORAL CULTURE OF STUDENT YOUTH IN THE CONDITIONS OF POLYCULTURAL SPACE

Dr. Natalia Bondarenko, Assoc. Prof. Yevhen Rozdymakha Dr. Lyudmila Oderiy, Assoc. Prof. Dr. Anatoly Rozdymakha, Assoc. Prof. Dilyana Arsova, PhD student

PROFESSIONAL DEVELOPMENT IN KOSOVO – RESEARCH OF TRAINING PROGRAMS AND TESTS

Bekim Samadraxha, Veton Alihajdari, Besim Mustafa, Ramë Likaj

Книжка 6s
EVALUATION OF CRUISER TRAFFIC VARIABLES IN SEAPORTS OF THE REPUBLIC OF CROATIA

Maja Račić, Katarina Balić, Mira Pavlinović, Antonija Mišura

COMPARATIVE ANALYSIS OF THE CONTRACTS FOR MARITIME TRANSPORT SERVICES. CHAIN OF CHARTER PARTIES

Svetlana Dimitrakieva, Ognyan Kostadinov, Christiana Atanasova

THE LIGHTSHIP MASS CALCULATION MODEL OF A MERCHANT SHIP BY EMPIRICAL METHODS

Vedran Slapničar , Katarina Zadro , Viktor Ložar , Ivo Ćatipović

ON EDUCATION AND TRAINING IN MARITIME COMMUNICATIONS AND THE GMDSS DURING THE COVID-19

Chavdar Alexandrov, Grozdyu Grozev, Georgi Dimitrov, Avgustin Hristov

AIR POLLUTANT EMISSION MEASUREMENT

Nikola Račić, Branko Lalić, Ivan Komar, Frane Vidović, Ladislav Stazić

ASSESSMENT OF LNG BUNKERING ACCIDENTS

Peter Vidmar, Andrej Androjna

EGR OPERATION INFLUENCE ON THE MARINE ENGINE EFFICIENCY

Delyan Hristov, Ivan Ivanov, Dimitar Popov

THE MEASUREMENT OF EXHAUST GAS EMISSIONS BY TESTO 350 MARITIME – EXHAUST GAS ANALYZER

Bruna Bacalja, Maja Krčum, Tomislav Peša, Marko Zubčić

PROPELLER LOAD MODELLING IN THE CALCULATIONS OF MARINE SHAFTING TORSIONAL VIBRATIONS

Nenad Vulić, Karlo Bratić, Branko Lalić, Ladislav Stazić

MODELING OF THE DEPENDENCE OF CO

Hristo Hristov, Ivailo Bakalov, Bogdan Shopov, Dobromir Yovkov

TECHNICAL DIAGNOSTICS OF MARINE EQUIPMENT WITH PSEUDO-DISCRETE FEATURES

Guixin Fan , Natalia Nikolova , Ty Smith , Kiril Tenekedjiev

CONTRIBUTION TO THE REDUCTION OF THE SHIP’S SWITCHBOARD BY APPLYING SENSOR TECHNOLOGY

Nediljko Kaštelan, Marko Zubčić, Maja Krčum, Miro Petković

THE STAND FOR FIN DRIVES ENERGY TESTING

Andrzej Grządziela , Marcin Kluczyk , Tomislav Batur

INTRODUCTION OF 3D PRINTING INTO MARINE ELECTRICAL ENGINEERING EDUCATION – A CASE STUDY

Ivica Kuzmanić, Igor Vujović, Zlatan Kulenović, Miro Petković

SHIPYARD CRANE MODELING METHODS

Pawel Piskur, Piotr Szymak, Bartosz Larzewski

Книжка 6
TEACHERS' PERSPECTIVE ON THE EDUCATIONAL IMPLICATIONS OF ONLINE TEACHING

Dr. Julien-Ferencz Kiss, Prof. Dr. Florica Orțan, Dr. Laurențiu Mˆndrea

ПСИХОЛОГО-ПЕДАГОГИЧЕСКИ ПРАВИЛА, МОДЕЛИ НА ДОБРИ ПРАКТИКИ И ПРЕПОРЪКИ ПРИ РАБОТАТА И ОБУЧЕНИЕТО НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ С ПОВЕДЕНЧЕСКИ РАЗСТРОЙСТВА

Тричков, Ив., 2019. Психолого-педагогически правила, модели на добри прак- тики и препоръки при работата и обучението на деца и ученици

Книжка 5
ФИДАНА ДАСКАЛОВА ЗА ПЕДАГОГИКАТА

Маргарита Колева, Йордан Колев

ВОЕННОМОРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ – ЕДИН РАЗЛИЧЕН ПОГЛЕД

Кожухаров, А. (2021). Личните академични документи на българската военна образователна система (1892 – 1946). Варна: ВВМУ, ISBN 978-619-7428-55-1

Книжка 4
Книжка 3
НЕВРОДИДАКТИКА

Наталия Витанова

ЗА АСИСТИРАЩИТЕ И ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Сивакова, В. (2020). Асистиращи и информационни технологии

Книжка 2
ОВЛАДЯВАНЕ НА КЛЮЧОВИ КОМПЕТЕНЦИИ ПРИ ОРИЕНТИРАНЕ В СВЕТА

Стоянова, М. (2019). Овладяване на ключови компетенции при ориентиране в света. София: Авангард принт, ISBN 978-954-337-398-7 374

Книжка 1
BULGARIAN SCHOOL – SHOWCASE OF IDENTITY

Veska Gyuviyska, Nikolay Tsankov

ЗА ИЗБОРА НА УЧЕБЕН КОМПЛЕКТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛЕН ЕТАП. И ЗА ОБУЧЕНИЕТО

Георгиева, А. (2020). Съвременни проекции на обучението по български език

КОНТРОЛ НА СТРЕСА. ПСИХОЛОГИЧЕСКИ И УПРАВЛЕНСКИ РАКУРСИ

Стоянов, В. (2020). Управление на стреса в организацията. Психологически и управленски ракурси. 198 cтр., Варна: Стено, ISBN 978-619-241-119-0

2020 година
Книжка 9
Книжка 8
EDUCATIONAL REASONS FOR EARLY SCHOOL DROP-OUT

Maria Teneva, Zlatka Zhelyazkova

Книжка 7s
TEACHING CHALLENGES IN SPORTS EDUCATION DURING THE PANDEMIC COVID-19

Evelina Savcheva, Galina Domuschieva-Rogleva

THE DIFFERENCES IN STUDENTS’ ATTITUDES ABOUT ONLINE TEACHING DURING COVID-19 PANDEMIC

Aleksić Veljković Aleksandra , Slađana Stanković , Irena Golubović-Ilić , Katarina Herodek

ONLINE EDUCATION DURING PANDEMIC, ACCORDING TO STUDENTS FROM TWO BULGARIAN UNIVERSITIES

Antoaneta Getova¹ , Eleonora Mileva² , Boryana Angelova-Igova²

Книжка 7
ПОДГОТОВКАТА НА ПЕДАГОГИЧЕСКИ КАДРИ ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНИТЕ ВЪЗПИТАТЕЛНИ ЗАВЕДЕНИЯ ПРЕЗ ПЕРИОДА 1944 – 1991 ГОДИНА

Въчева, С. (2019). Подготовката на педагогически кадри за предучилищните възпитателни заведения през периода

ПАЗАРНИ МЕХАНИЗМИ В УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ. ТЕОРЕТИКО-ПРИЛОЖНИ ВЪПРОСИ

Първанова, Й. (2020) Пазарни механизми в училищното образование. Теоретико-приложни въпроси. София: Колбис, ISBN 978-619-7284-35-5

Книжка 6
TEACHERS ATTITUDES ABOUT INTEGRATED APPROACH IN TEACHING

Emina Kopas-Vukašinović, Aleksandra Mihajlović, Olivera Cekić-Jovanović

Книжка 5
КОНЦЕПТУАЛНИ МОДЕЛИ ЗА РАЗРАБОТВАНЕ НА ПОЗНАВАТЕЛНИ ОНЛАЙН ИГРИ В ОБЛАСТТА НА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО

Детелин Лучев, Десислава Панева-Мариновa, Радослав Павлов Гита Сенка Лилия Павлова

ТАЛАНТЛИВ ПЕДАГОГ И КУЛТУРЕН ДЕЕЦ

Севда Чобанова, Любен Десев

Книжка 4
A CONTINUUM OF APPROACHES TO SCHOOL INSPECTIONS: CASES FROM EUROPE

Rossitsa Simeonova, Yonka Parvanova Martin Brown, Sarah Gardezi, Joe O’Hara, Gerry McNamara Laura del Castillo Blanco Zacharoula Kechri, Eleni Beniata

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2019 година
Книжка 9
Книжка 8
ОБРАЗОВАНИЕ НА БЪДЕЩЕТО

Наталия Витанова

Книжка 7
МОДЕЛ НА РАБОТА В ИНТЕРКУЛТУРНА СРЕДА

(Научноизследователска саморефлексия)

RISK FACTORS FOR EARLY SCHOOL LEAVING IN BULGARIA

Elena Lavrentsova, Petar Valkov

ПРИНОСИ НА ЕЛКА ПЕТРОВА ЗА БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ

(100 години от рождението на проф. д.п.н. Елка Петрова – 27.10.1919 – 21.12.2012)

НАСОКИ ЗА ПРИОБЩАВАНЕ НА МАРГИНАЛНИ СЕМЕЙНИ ОБЩНОСТИ В ОБРАЗОВАТЕЛНИТЕ ИНСТИТУЦИИ

Нунев, Й. (2019). Насоки за приобщаване на маргинални семейни общности в образователните институции. Велико Търново: Св. св. Кирил и Методий, ISBN 978-619-208-186-7

Книжка 6
ДИОФАНТОВИ УРАВНЕНИЯ И СИСТЕМИ ДИОФАНТОВИ УРАВНЕНИЯ – ТЕОРЕТИЧНИ АСПЕКТИ И МЕТОДИЧЕСКА ПРОЕКЦИЯ В НАЧАЛНИЯ ЕТАП НА ОБРАЗОВАНИЕ

Владимира Ангелова. (2018). Диофантови уравнения и системи диофантови уравнения – теоретични аспекти и методическа проекция в начален етап на образование. Пловдив: Паисий Хилендарски, ISBN 978-619-202-394-2

ЕДНА НОВА КНИГА ЗА ПЕДАГОГИЧЕСКИТЕ УМЕНИЯ НА УЧИТЕЛИТЕ

Николай Колишев. (2018). Теория на педагогическите умения на учителите. София: Захарий Стоянов, ISBN: 9789540912066

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ПРИЛОЖЕНИЕ НА ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИЯ ПОДХОД ПРИ ОБУЧЕНИЕ НА СТУДЕНТИ ПЕДАГОЗИ

(върху примера на обучение по академичната дисциплина „Съвременни аспекти на гражданското образование“ на студенти педагози)

LEARNING MATURITY

Alina G“mbuță Daniela-Carmen Berințan Marijana Mikulandra Krzysztof Kij Katja Sivka

Книжка 2
ДЕТЕТО И ПЕДАГОГИКАТА

Рашева-Мерджанова, Ян., Петкова, Ил. & Господинов, Вл. (съст.). (2018). Детето и педагогиката. София: Просвета, ISBN 978-954-01-3806-0

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

Редакционната колегия на списание „Педаго- гика“ ви честити Новата 2019 година! Пожела- ваме ви от сърце тя да бъде щастлива, успешна и благословена! През отминалата юбилейна 2018 г. публику- вахме редица стойностни материали на универ- ситетски преподаватели, учители, разнородни специалисти, работещи в сферата на образова- нието, докторанти. Отбелязани бяха поредица от тематични конференции и юбилейни празни- ци. Получихме и международно признание чрез включването на списанието

УЧЕНИЧЕСКО САМОУПРАВЛЕНИЕ

Желязкова-Тея, Т. & Банчева, М. (2018). Ученическото самоуправление. София: Аз-буки. ISBN: 978-619-7065-20-6

2018 година
Книжка 9
ПРАВАТА НА ДЕТЕТО ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА СТУДЕНТИ ПЕДАГОЗИ

Йорданка Николова, Даниела Рачева

Книжка 8
СПОДЕЛЕНО МНЕНИЕ

Николова, М. & Михалева, Б. (2018). С увереност срещу агресията и кон-

Книжка 7
РАДОСТТА ОТ ОБЩУВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК В ДЕТСТВОТО

Екатерина Софрониева, Христина Белева

НОВО ТЕОРЕТИКО-ПРАКТИЧЕСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ДЕТСКОТО ТВОРЧЕСТВО

Енгелс-Критидис, Р. (2018). Децата и творчеството. Юбилеен сборник в чест

ПРОФ. Д-Р ЕЛЕНА РУСИНОВА-БАХУДЕЙЛА

Розалина Енгелс-Критидис

Книжка 6
ПОЗИТИВНА УЧЕБНА СРЕДА

Валентина Шарланова

SENIOR CITIZENS’ EXISTENTIAL NEEDS AND EDUCATION FOR THE MEANING OF LIFE

Joanna Łukasik, Norbert Pikuła, Katarzyna Jagielska

Книжка 5
ПЛАНОМЕРНО ПСИХИЧЕСКО РАЗВИТИЕ

(По случай 115 г. от рождението на П.Я. Галперин)

ПАРАДИГМАТА СЕМИОТИКА – ЕЗИК – ДЕТЕ ПРИ 6 – 7-ГОДИШНИТЕ

Жоржетина Атанасова, Любимка Габрова

ПАРАРОДИТЕЛСКАТА ГРИЖА ВЪВ ФОКУСА НА ЕДИН СОЦИАЛНОПЕДАГОГИЧЕСКИ АНАЛИЗ

Ковачка, Ю. (2017). Социалнопедагогически проблеми при деца с парародителска грижа. Благоевград: УИ „Неофит Рилски“, 144 стр. ISBN: 9789540001340

Книжка 4
ДЕТСКИ КОНФЕРЕНЦИИ

Боряна Иванова

СТЕРЕОТИПИЗАЦИЯ НА ЕТНИЧЕСКИТЕ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ ПРИ СЪВРЕМЕННИТЕ МЛАДИ БЪЛГАРИ

Зорница Ганева. (2017). Стереотипизация на етническите взаимоотношения при съвременните млади българи. София: Елестра. ISBN 978-619-7292-03-9

Книжка 3
Книжка 2
СЪВРЕМЕННИ МЕТАМОРФОЗИ НА ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА В ДЕТСКАТА ГРУПА

Веселина Иванова, Виолета Кърцелянска-Станчева

SCHOOLS AND UNIVERSITIES AS SOCIAL INSTITUTIONS

Emilj Sulejmani Shikjerije Sulejmani

ОТНОСНО УСЕТА ЗА БРОЕНЕ

Петър Петров, Мима Трифонова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ И ПРИЯТЕЛИ,

Редакционната колегия на сп.„Педагогика“ Ви честити Новата 2018 г. Пожелаваме ви тя да бъде здрава, щедра и благословена! Тази година списанието чества своя юбилей – 90 години от неговото публикуване за първи път през 1928 г. с името „Народна просвета“. От деня на създаване до сега, то отразява актуал- ните проблеми на педагогическата наука и прак- тика и остава верен спътник на хиляди научни работници, учители, докторанти. Вярваме, че силата на творческата ни енергия ще пом

ДОБРИ ПРАКТИКИ „ПАРТНЬОРСТВО РОДИТЕЛИ – УЧИЛИЩЕ“

Мехмед Имамов, Калинка Гайтанинчева

2017 година
Книжка 9
ПЕДАГОГИЧЕСКОТО УЧЕНИЕ НА Й. ФР. ХЕРБАРТ – ИСТОРИЯ И СЪВРЕМЕННОСТ

(По повод 240 г. от неговото рождение) Невена Филипова

Книжка 8
ЧЕТЯЩИЯТ СТУДЕНТ, ЧЕТЯЩОТО ДЕТЕ – ЕДНО МАЛКО ПРОЗОРЧЕ, ЕДНА ВЕЛИЧЕСТВЕНА ГЛЕДКА

Мариана Мандева, Боряна Туцева, Габриела Николова, Цветелина Ковачева

Книжка 7
ДИДАКТИЧЕСКИ КОМПЕТЕНТНОСТИ

Нели Митева, Наталия Витанова

Илияна Кунева

Книжка 6
Книжка 5
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКО ОБУЧЕНИЕ В АКАДЕМИЧНА СРЕДА

(Научно-теоретична рефлексия) Румяна Неминска

ПРИНОС В ПСИХОЛОГИЯТА НА ТВОРЧЕСТВОТО

(120 години от рождението на Лев Семьонович Виготски) Любен Десев

ЛЕВ СEМЬОНОВИЧ ВИГОТСКИ – ПСИХОЛОГ И НА ХХI ВЕК

(по случай 120 години от рождението му)

ИСКУССТВО В ЖИЗНИ ЛЮДЕЙ

Гульнар Омарова

НОВА И ПОЛЕЗНА КНИГА

Йонка Първанова

ПРИНОСЕН ТРУД КЪМ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛНОТО УЧИЛИЩЕ

М. Мандева (2017). Методика на обучението по български език и литература – I – IV клас. Начално ограмотяване. В. Търново: УИ „Св. св. Кирил и Методий“, 120 стр.

ЕДНО ФУНДАМЕНТАЛНО ИНТЕГРАЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА РОЛЯТА НА ОБРАЗОВАНИЕТО ЗА РАЗВИТИЕТО НА НООСФЕРНИЯ ИНТЕЛЕКТ

Марга Георгиева, Сава Гроздев. (2016). Морфодинамиката за развитието на ноосферния интелект. София: Изток-Запад, ISBN 978-619-152-869-1

Книжка 4
Книжка 3
СИСТЕМАТИЧНО ВЪВЕДЕНИЕ В ОБЩАТА И ПСИХОЛОГИЧЕСКАТА СИНЕРГЕТИКА

Любен Десев (2015). Синергетика. Въведение и речник. 777 термина. София: ИК „Екопрогрес“. 464 с. ISBN 978-954-2970-37-8

Книжка 2
ПРОБЛЕМИ И ПЕРСПЕКТИВИ В РАЗВИТИЕТО НА ХУДОЖЕСТВЕНОТО ОБРАЗОВАНИЕ У НАС ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДЕТСКИЯ И НАЧАЛНИЯ УЧИТЕЛ

Теодора Власева, Даниела Гирджева-Валачева, Мария Калоферова, Найден Младенов, Илияна Шотлекова

ЗАКЪСНЯЛО ПРИЗНАНИЕ

Доц. д-р Емилия Николова

Книжка 1
ФАКТОРИ ЗА УСПЕШНО ПРИЛАГАНЕ НА СМЕСЕНО ОБУЧЕНИЕ

Стоянка Георгиева-Лазарова Лъчезар Лазаров

ЗА СТОПЛЕНИТЕ ПЪТЕКИ КЪМ ЛИТЕРАТУРНОТО ПОЗНАНИЕ

Радев, Радослав. 2015. Технология на методите в обучението по литература. Варна: Славена, 247 с., ISBN 978-619-190-041-1

2016 година
Книжка 9
ИНТЕРАКТИВНИ ТЕХНИКИ ЗА ОВЛАДЯВАНЕ НА ЧЕТЕНЕТО В МУЛТИКУЛТУРНАТА КЛАСНА СТАЯ – ПЪРВИ КЛАС

ФОРМИРАНЕ НА РЕЧЕВА КУЛТУРА, В НАЧАЛНА УЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ, (АНАЛИЗ НА АНКЕТА С УЧИТЕЛИ

Кампания

на Института за български език – БАН, и вестник „Аз-буки“

Книжка 8
Книжка 7
IBM SPSS STATISTICS ПРЕЗ ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ ПОГЛЕД НА ДОЦ. Д-Р ЗОРНИЦА ГАНЕВА

Зорница Ганева (2016). Да преоткрием статистиката с IBM SPSS Statistics. София: Елестра. 712 стр. ISBN 978-619-7292-01-5

НАЧАЛНОТО ОГРАМОТЯВАНЕ – „КЛЮЧ“ ЗА УСПЕШЕН ЖИВОТ В ПРОМЕНЯЩИЯ СЕ СВЯТ

Мариана Мандева, Диляна Гаджева (2016). Начално ограмотяване

ОТ „ЧУДНА И ДИВНА ДАСКАЛЕТИНКА“ ДО ПЕДАГОГИКА ЗА НАЦИОНАЛНО СЛУЧВАНЕ

Виолета Атанасова (2015) Петко Славейков за образованието. Шумен: Унивeрситетско издателство „Епископ Константин Преславски. 208 с. ISBN 978-619-201-051-5

Книжка 6
УЧИЛИЩЕ ЗА ЧЕТЕНЕ

Петя Георгиева

Кампания

на Института за български език – БАН, и в. „Аз Буки“

ДОШЛА ЛИ Е ИНСПЕКТОРЪТ?

Ванина Сумрова

ЩЕ ТЕ ЧАКАМ В/НА ЦЕНТЪРА

Илияна Гаравалова

ПРАВО В ДЕСЕТКАТА

Ивелина Стоянова

ПРОФ.Д.П.Н. СТОЯНКА ЖЕКОВА

Редколегия на сп. „Педагогика“

Книжка 5
Книжка 4
СИНЕРГЕТИКА – НОВО НАУЧНО ПОЗНАНИЕ

(Синергетика – въведение и речник, София: ИК Екопрогрес, 2015 г.)

Книжка 3
Книжка 2
НОВА ДИНАМИЧНА МОДИФИКАЦИЯ В ГРАНИЦИТЕ НА „АЗ-КОНЦЕПЦИЯТА“ НА МАТЕМАТИЧЕСКОТО МОДЕЛИРАНЕ

Марга Георгиева & Сава Гроздев. (2015). Морфодинамиката за развитието на ноосферния интелект, София: Марга Георгиева. 323 стр. ISBN 9786199052204

Книжка 1
IN MEMORIAM

На 10.12.2015 г. ни напусна нашият колега и приятел проф. д-р Иван Пет ков Иванов. Той беше уважаван учен и експерт в областта на педагогическите науки – автор на 10 монографии, 8 учебника, 10 учебни помагала, 6 студии и над 100 статии в специализирани периодич- ни издания и научни сборници; участник в 28 между- народни и национални проекта; председател и член на експертни групи към НАОА, член на редакционната ко- легия на сп. „Педагогика“. Проф. д-р Иван Иванов беше уважаван и оби

2015 година
Книжка 9
Книжка 8
РУСЕНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ

Златоживка Здравкова

Книжка 7
ДИСКУСИЯТА В УРОКА ПО ЛИТЕРАТУРА

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 6
УЧИТЕЛЯТ ПРАВИ УЧИЛИЩЕТО

ЕЗИКОВАТА ГРАМОТНОСТ НА МАЛКИЯ УЧЕНИК – „КЛЮЧ“ ЗА ОТГОВОРЕН И УСПЕШЕН ЖИВОТ В ПРОМЕНЯЩИЯ СЕ СВЯТ

ГОТОВНОСТ ЗА ОГРАМОТЯВАНЕ

Екатерина Чернева

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ МЕЖДУ ИСТОРИЯ, АКАДЕМИЗЪМ И РЕАЛНИ ПРАКТИКИ В СОЦИАЛНОПЕДАГОГИЧЕСКАТА ДЕЙНОСТ

Академични полета на социалната педагогика, съставител: проф. д.п.н. Клавдия Сапунджиева, научна редакция: проф. дпн Клавдия Сапунджиева, проф. д-р Нели Бояджиева, гл. ас. д-р Марина Пиронкова,

НОВА КНИГА

Клавдия Сапунджиева

Книжка 2
ПРОБЛЕМИ НА СОЦИАЛНАТА АДАПТАЦИЯ НА ПЪТУВАЩИ УЧЕНИЦИ ОТ МАЛКИ НАСЕЛЕНИ МЕСТА1)

Траян Попкочев, Бонка Гергинова, Тереза Карамангалова

Турнир по канадска борба [Arm Wrestling Competition] / Д. Евтимова,

Д. Евтимова, Е. Павлова, И. Радославова и Б. Иванов

Книжка 1
ORGANIZATIONAL CULTURE: THEORY AND REALITY

Inna Leonidovna Fedotenko

ОТЗИВ ЗА КНИГАТА „ОБРАЗОВАТЕЛЕН ДИЗАЙН (КОНЦЕПТУАЛНИ ОСНОВАНИЯ И ПРАКТИЧЕСКИ РЕШЕНИЯ)“

Димова, Д. (2013). Образователен дизайн (концептуални основания

2014 година
Книжка 9
„СОФИЯ – УЧЕЩ СЕ ГРАД“ – МОБИЛЕН СЕМИНАР В ПОДКРЕПА НА НЕФОРМАЛНОТО УЧЕНЕ И ОБРАЗОВАНИЕ В ОБЩНОСТТА

ПЕТЪР ДЪНОВ (БЕИНСÀ ДУНÒ Е И БЕЛЕЖИТ, ПЕДАГОГИЧЕСКИ МИСЛИТЕЛ-ХУМАНИСТ, (ПО ПОВОД НА 0-ГОДИШНИНАТА ОТ РОЖДЕНИЕТО, И 70 ГОДИНИ ОТ КОНЧИНАТА МУ

НА УЧИЛИЩЕ – С УСМИВКА!

Снежана Якимова

НА УЧИЛИЩЕ – С УСМИВКА!

Снежана Якимова

УЧИТЕЛЯТ – ЕТАЛОН ЗА ФОРМИРАНЕ НА ДЕТСКАТА ЛИЧНОСТ

Катя Коруджийска, Янка Маринкова

Книжка 8
Книжка 7
ЗАЕДНО МОЖЕМ ПОВЕЧЕ

Диана Смиленова

Книжка 6
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 5
ВЪЗГЛЕДИТЕ НА ЖАН-ЖАК РУСО И ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ ЗА ВЪЗПИТАНИЕТО

Посвещава се на 180-ата годишнина от рождението на Любен Каравелов (1834 – 1879) Виолета Атанасова

LE PROJET PÉDAGOGIQUE, SOURCE DE MOTIVATION DANS L’ENSEIGNEMENT ET L’APPRENTISSAGE DU FLE

THE EDUCATIONAL PROJECT, MEANS OF MOTIVATION IN TEACHING AND LEARNING FLE

LA PÉDAGOGIE DU PROJET ET LA MOTIVATION DES ÉLÈVES POUR L’APPRENTISSAGE DU FRANÇAIS

PROJECT PEDAGOGY AND PUPILS’ MOTIVATION IN LEARNING FRENCH

Книжка 4
КАЖДЫЙ ДЛЯ МЕНЯ УЧИТЕЛЬ

Ш.А.Амонашвили

Книжка 3
АНТОАНЕТА ЙОВЧЕВА (1952 – 2014)

След трудна борба с тежката болест ни напусна един добър и мил човек, една светла личност – Анто- анета Йовчева, нашата обичана колежка Тони. Нейните колеги и приятели, многобройните автори и сътрудници на сп. „Начално образование“ и на сп. „Педагогика“ ще запазят завинаги спомена за нейната приветлива усмивка, за нейната отзивчивост и преда- ност към работата, за нейната широка култура и стре- меж към познание, към развитие. Родена на 20 март 1952 г. в София в интелигентно се- мей

Книжка 2
ПОСТМОДЕРНИЗЪМ И ВЪЗПИТАНИЕ

Клавдия Сапунджиева

ДЕТСКИ УНИВЕРСИТЕТИ

Боряна Иванова

ПРОФ. Д-Р ЕЛКА ПЕТРОВА

Има личности, в сиянието на които се оглеж- дат цяла плеада последователи, възпитаници, колеги; има личности, без които животът става по беден, дните по-еднообразни, защото в сър- цето остава празно място. Такава личност е професор, доктор на педа- гогическите науки Елка Петрова – най–големият ерудит в областта на предучилищното възпита - ние, учен с международно значение. Дълги години ще свеждаме глави пред нейна- та обаятелна личност, с искрена признателност ще си спомняме свидните

МЕЖДУНАРОДНЫЙ ЦЕНТР ГУМАННОЙ ПЕДАГОГИКИ

Международният център „Хуманна педагогика“ организира XIII педаго- гически четения в периода 20 – 23.03.2014 г. в гр.Тбилиси, Грузия. Форумът се организира със съдействието на грузинското правителство. „Учителят“ е темата, която ще обедини участниците: учители, експерти, родители, универ- ситетски преподаватели, представители на педагогическата общност от мно- го страни, за да се осъществи дискусия за мисията на съвременния учител в съвременния образователен контекст. Ръководството на

Книжка 1
ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА МОБИЛНОТО ОБУЧЕНИЕ

Стоянка Георгиева-Лазарова Лъчезар Лазаров

2013 година
Книжка 9
УЧИТЕЛИ ВЪЗРОЖДЕНЦИ В ТЪРНОВО

Венка Кутева-Цветкова

Книжка 8
ДИМИТЪР ДОНЧЕВ – С ВЪЗХИТА ЗА БЪЛГАРСКИЯ УЧИТЕЛ

100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ДИМИТЪР ЕВСТАТИЕВ ДОНЧЕВ (5.10.1913 – 15.02.1997)

Книжка 7
„СЛЪНЦЕТО“ НА ВЪЗПИТАТЕЛНАТА СИСТЕМА В ТВУ – РАКИТОВО

85 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА АНГЕЛ УЗУНОВ (1928 – 1999)

ЦЕННОСТИ И ДУХОВНО-НРАВСТВЕНО РАЗВИТИЕ НА МАЛКИЯ УЧЕНИК

Марияна Ешкенази, Гергана Фиданова, Марияна Вишева, Цветанка Годжилова

МАЛКИЯТ УЧЕНИК ЧЕТЕ

Марияна Механджиева Венета Велева

С БАБА И ДЯДО В КЛАС

Цветелин Горанов, Таня Илиева, Цветанка Берова, Нели Иванова, Борка Бончева

РОД РОДА НЕ ХРАНИ, НО ТЕЖКО МУ, КОЙТО ГО НЯМА!

Диляна Вачкова Евелина Димитрова

ДА ПОМОГНЕМ НА ДЕЦАТА ДА ОТВОРЯТ СЪРЦАТА СИ

Иванка Дебелушина Нина Маврикова

ДОБРОТО Е У ВСЕКИ

Мария Наскова

ОТЛИЧЕН ПЕДАГОГ, ПСИХОЛОГ И ПСИХОТЕРАПЕВТ

ДОЦ. СВЕТОСЛАВ СТАМЕНОВ (1939 – 2013)

Книжка 6
ТЕОРЕТИКО-ПРИЛОЖНИ ПРОБЛЕМИ НА КОНСТРУИРАНЕТО НА ТЕСТ ЗА НАЦИОНАЛНО ВЪНШНО ОЦЕНЯВАНЕ ПО „ЧОВЕКЪТ И ОБЩЕСТВОТО“ ЗА 4. КЛАС (2013)

Ваня Петрова, Цонка Каснакова, Мариан Делчев Жана Минчева Радостина Стоянова, Рада Димитрова Мария Темникова

MEDIA IN PRESCHOOL AGE OF CHILD’S LIFE

Sonja Petrovska Jadranka Bocvarova

Книжка 5
ШАЛВА АЛЕКСАНДРОВИЧ АМОНАШВИЛИ – УЧИТЕЛ ОТ БЪДЕЩЕТО

В сложното битие на науката и метамор- фозите на социалната реалност, неотменими и общовалидни остават само най-стойностни- те постижения и безспорни истини, които не само маркират и остойностяват територията на човешко познание, но извисяват самия чо- век, поддържат неговата вяра в доброто, под- хранват чувството му за собствена значимост, укрепват неговия дух. Приемайки извечните послания на класи- ческата философско-педагогическа мъдрост и дълбоко обвързан с педагогическата р

МАНИФЕСТ ГУМАННОЙ ПЕДАГОГИКИ

Преамбула 25 лет тому назад группа учителей новаторов провозгласила манифест „Пе- дагогика сотрудничества“ (Переделкино, 1986 год). В последующие годы были опубликованы отчеты встреч учителей новаторов, в которых рассматри- вались разные аспекты педагогики сотрудничества: „Демократизация лично- сти“ (Цинандали, Телавский район, Грузия, 1987 год), „Методика обновления“ (Москва, 1988 год), „Войдем в новую школу“ (Краснодарский край, 1988 год). Идеи педагогики сотрудничества воодушевленно

ПОРТФОЛИОТО НА УЧЕНИКА КАТО ПРОЦЕС НА САМОПОЗНАНИЕ

Радка Топалска Емилия Вълкова, Албена Атанасова

ДОПИРНИ СВЕТОВЕ

Албена Димитрова Стилияна Гронева

ПРЕДИ ГОДИНА И СЕГА

Веселка Аршинкова

Книжка 4
СВЕЩЕНИК ГЕОРГИ МАРИНОВ ПОЛУГАНОВ – ОСНОВАТЕЛЯТ НА УЧИЛИЩЕТО И ПЪРВИЯТ УЧИТЕЛ В ПОЛИКРАЙЩЕ

Георги Георгиев Трифонка Попниколова Марияна Георгиева–Гроссе

ЕВРОПЕЙСКИ ПРИКАЗКИ

Светла Попова

Книжка 3
ДА ОПАЗИМ ДЕТСКОТО ЗДРАВЕ!

Мая Топалова, Симона Пейчева

КАК ДА ОТГЛЕДАМЕ МАЛЪК ПРИРОДОЛЮБИТЕЛ?

Мадлена Николова Ани Цветкова

Книжка 2
Книжка 1
ИЗКУСТВОТО ЗА ПРЕВЕНЦИЯ НА АГРЕСИВНОТО ПОВЕДЕНИЕ НА ДЕЦАТА

Евгения Миланова Виолета Николова Величка Радева

ПРИЯТЕЛСТВОТО В ЖИВОТА НА ДЕТЕТО

Даниела Димитрова Красимира Василева

ПРЕДАЙ НАТАТЪК

Вилдан Мехмедова

ЗАЕДНО ДА БЪДЕМ ДОБРИ

(ПЕДАГОГИЧЕСКА СИТУАЦИЯ В ПОДГОТВИТЕЛНА ГРУПА)

ПРОФ. ДПН EЛКА ПЕТРОВА EДНА НЕЗАЛИЧИМА СЛЕДА В БЪЛГАРСКОТО ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБРАЗОВАНИЕ (1919 – 2012)

Почина проф. дпн Елка Петрова (20.ХІІ.2012 г.) – на- шата любима учителка по изкуството да се живее пъл- ноценно и професионално, създателката на науката за предучилищното възпитание на българските деца, пре- красната жена и велика майка, Неповторима, единствена, съвършена – това е нашата Елка: Примерът за всички нас – хилядите нейни студенти и последователи ! Елка Петрова винаги е първа, винаги е оригинална и авангардна; през 1950–1952 г. поставя началото на Висшия мето

2012 година
Книжка 9
ПЕДАГОГЪТ – РИЦАР НА ДЕТСТВОТО

Януш Корчак бе написал, че животът на великите хора е като легендите: труден, но красив. И се оказва пророчески прав, сякаш е писал за себе си! Наследник на семейство с богата духовна култура и традиции, останал отрано без баща, той не просто се справя с несгодите на сирачеството, но развива у себе си три могъщи извора на живот: любов към свободата и справедливостта, страст към знанието и творчеството, отдаденост на децата и тяхното щастие. Лекарят Корчак лекува децата и душите им. Безплатн

ЯНУШ КОРЧАК – ВЕЛИК ХУМАНИСТ И ПЕДАГОГ

„Със сила и мощ поведох своя живот, който беше привидно неподреден, самотен и чужд. За син избрах идеята да служа на детето и неговото дело. Привидно загубих.“ Бе лекар, писател, мислител. Бе философ, учен, моралист. Издател. Възпи- тател и педагог. Бе герой. Бе скромен. Във всяка от тези области той има изключителни постижения. В течение на по- вече от четиридесет години работи като педагог и писател. Четиридесет години безкористно служене на слабите и беззащитните. Създава съвременна кон

ЕВОЛЮЦИЯ НА ПРАВАТА НА ДЕТЕТО

„Детето има право на сериозно отношение към проблемите му, на справедливото им решаване.“

THE KORCZAK’S RIGHT TO SOCIAL PARTICIPATION OF CHILDREN THE CITIZENSHIP OF CHILDREN

A speech by Marek Michalak, the Ombudsman for Children, given during the seminar„The Polish-Israeli pioneer in the fi eld of human rights, Janusz Korczak (1879–1942) and today’s Convention on Children’s Rights as the part of the international law“, Geneva, the 6 of June 2009

ЗА ДЕТЕТО, ДЕТСТВОТО ИЛИ НАУКА ЗА НЕГО?

В памет на Януш Корчак – по повод 70 г. от неговата смърт и 100 г. от създаването на „Дом за сираци“ във Варшава Албена Чавдарова

Книжка 8
CHANGES IN UNIVERSITY TEACHING – THE ROAD FROM KNOWLEDGE TO COMPETENCIES

Slađana Anđelković Zorica Stanisavljević Petrović

ДОСТОЕН ЖИВОТ, ОТДАДЕН НА ПРОСВЕЩЕНИЕТО… ПРОФ. СТОЙКА ЗДРАВКОВА – ЕДИН СЪВРЕМЕНЕН БУДИТЕЛ НА 70 ГОДИНИ

Неуморна и взискателна! Енергична и всеотдай- на! Работохолик и перфекционист! Това е проф. д-р Стойка Здравкова! Не е за вярване, че в началото на ноември 2012 година навърши 70 години. И не е слу- чайно това, че тази светла дата е непосредствено бли- зо до Деня на будителите. А това, че проф . Здравкова е съвременен български будител, е толкова безспорно и видимо! 70–годишнината ù е един чудесен повод ретрос- пективно да си припомним и проследим най-значи-

Книжка 7
ОЧАКВАНА И ПОЛЕЗНА

Емилия Василева

Книжка 6
Книжка 5
ЦЕННО ПОМАГАЛО ЗА ПСИХОЛОЗИ И ПЕДАГОЗИ (Надежден инструмент за диагностициране смисъла на живота)

Любен Десев Минчев, Борис. Тест на Дж. Крумбъг и Л. Махолик за смисъл в живота. Българска версия. Варна, ВСУ „Черноризец Храбър“,

ГЕОРГИ MАВРОВ ЖИВОТ, ОТДАДЕН НА НАУКАТА И ОБРАЗОВАНИЕТО

Така най-общо, но и най-точно можем да охарак- теризираме дейността на ст. н. с. д-р Георги Петков Мавров. Той ни напусна неочаквано в края на април т.г. И до последния си ден не преставаше да се вълнува от проблемите на образованието. Споделяше инте- ресни мисли относно предстоящото приемане на За- кона за образованието. Пестелив на думи, но щедър на дела – това ясно проличава от неговата богата би- ография.

Книжка 4
ОЩЕ ЕДНА ИДЕЯ

Галина Стоянова

Книжка 3
С ИНОВАТИВЕН ПОГЛЕД КЪМ ЛИЧНОСТТА НА ДЕТЕТО

Маргарита Абрашева Любимка Габрова

БИЗНЕС ОБУЧЕНИЕ В ДЕТСКАТА ГРАДИНА

Красимира Костова Петя Драгоданова

ДЕТСКАТА БЕЗОПАСНОСТ

Любимка Габрова

БАБА ПРИКАЗКИ РАЗКАЗВА... (МИКС ОТ ПРИКАЗКИ)

Кева Захариева, Мария Мичева

Книжка 2
ДЕТЕ ПЪТУВА В АВТОМОБИЛА

Красимира Михайлова

ПРОТИВОПОСТАВЯНЕ

Пюрвя Ердниев, Б. Ердниев

ЗДРАВКА НОВАКОВА – ПРЕПОДАВАТЕЛ И ТВОРЕЦ

Седемдесетгодишният юбилей е вълнуващ повод да проследим трудния, богат и съдържателен професионално-творчески път на доц. д-р Здравка Новакова, да под- чертаем нейната важна роля за утвърждаване на дидактика на математиката като

IN MEMORIAM Иван Марев

Напусна ни проф. Иван Марев – философ, педагог, демократ, родолюбец. В далечната 1975 г., зареден с енергия, пълен с идеи, той създаде в Техническия

Книжка 1
ДЕЛЕГИРАНЕ НА ПРАВА ЧРЕЗ КОМИСИИТЕ В ДЕТСКАТА ГРАДИНА

Маргарита Абрашева Политиката, наречена управление на качеството, не е самоцел, нито поредна обра- зователна „мода“. Тя е практически необходима за поддържане от директора на учеб- ното заведение на един привлекателен образ в условията на конкуренция на пазара на учебни заведения. Това се отнася най-вече за детските градини. Политиката на упра- вление на качеството съдържа недостатъчно използван ресурс, включително за спечел- ване и запазване доверието на потребителя – родителите на децата,

ИНОВАЦИОННИ И ИНТЕРАКТИВНИ МЕТОДИ В КВАЛИФИКАЦИОННАТА ДЕЙНОСТ НА ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ КОЛЕКТИВ

Стоилка Ташева, Севда Лукайчева Развиващото се с динамични темпове общество в днешно време налага необ- ходимостта от иновационни промени в областта на образованието. И в предучи- лищната педагогика все по-често се търсят алтернативни педагогически техноло- гии както за възпитанието и обучението на децата, така и при провеждането на квалификационната дейност на самите педагози. Използването на интерактивните методи дава възможност да се възлагат за- дачи, които предполагат съвместна работа,

ТОВА ТРЯБВА ДА ГО ЗНАЕ ВСЯКО ДЕТЕ

Татяна Атанасова, Иванка Пампова

НА УЛИЦАТА Е ОПАСНО

Таня Янчева, Зоя Кацарова

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.