Педагогика
Вход / Регистрация

2014/6, стр. 847 - 861

ВЪЗПИТАНИЕ И ПРЕВЕНЦИЯ: КОНЦЕПТУАЛНИ И ТЕРМИНОЛОГИЧНИ УТОЧНЕНИЯ

Снежана Попова
E-mail: sap1962@abv.bg
Department of Pedagogy
Faculty of Pedagogy
South-West University „Neofit Rilsky“

Резюме: Основният акцент в проучването е върху концептуализирането на значението на възпитанието за превенцията на проблемното детско поведение. Настоящата разработка утвърждава идеята, че превантивните аспекти на възпитанието са най-важната част от цялостната система за предпазване от антиобществени прояви. Акцентът върху ролята на възпитанието като защитен фактор разширява обхвата на научния анализ, като вниманието се съсредоточава върху многообразните контекстуални възпитателни фактори, които допринасят за преодоляване на деструктивността, социалната агресия и междуличностните конфликти в общуването и подпомагат развитието на социалната компетентност и емоционалната устойчивост на подрастващите. Теоретизирането на функционалното предназначение на възпитателните взаимодействия в цялостната система за превенция на асоциалните прояви на подрастващите съдейства за постигане на по-цялостно и адекватно разбиране на въпросите, свързани с детските и юношеските проблемни поведения.

Ключови думи: upbringing, Bulgarian society, preventive aspects of upbringing, authoritarian upbringing, preventive programs

Дървото с дълбоки корени не се бои и от най-силния вятър.

Конфуций

Предизвикателствата в ежедневието на хората в нашето общество, свързани с нарастващата агресивност в междуличностното общуване, извеждат на преден план необходимостта от поставяне на сериозни акценти в научните изследвания върху разнообразните форми на проблемното детско поведение, които могат да прераснат в по-сериозни асоциални прояви. Традиционно в педагогическата практика вниманието се насочва предимно върху наказателните стратегии, а не върху предпазването от агресивни и деструктивни реакции на децата в ситуации на стрес или при решаване на лични проблеми.

Поради широкото разпространение на разнообразните форми на проблемно поведение на подрастващите в наши дни проблемът за адекватното теоретично обосноваване на интегративните връзки и зависимости между превенцията и възпитанието става все по-актуален. Задълбоченият анализ на начина, по който възпитанието влияе върху възникването на риска от проблемно по-ведение, има важно значение за съсредоточаване на превантивните намеси върху ключовите компоненти, които довеждат до значителни резултати в просоциалното развитие на младите.

Превенцията на насилническите и деструктивни прояви на подрастващите е сложен проблем с изключителна социална значимост. Именно поради това тя трябва да се превърне в основен приоритет за посттоталитарното ни общество, особено в контекста на задълбочаването на мултипликативните ефекти на рисковите социално-икономически и политически фактори за провокиране на агресивността на подрастващите. Динамичното развитие на глобализационните процеси в постмодерността също детерминира потребността от фокусиране върху процесите, които подпомагат предпазването от асоциални поведенчески прояви.

Основният акцент в проучването е върху концептуализирането на значението на възпитанието за превенцията на проблемното детско поведение. Настоящата разработка утвърждава идеята, че превантивните аспекти на възпитанието са най-важната част от цялостната система за предпазване от антиобществени прояви. Ефектите на възпитанието са от решаващо значение и имат дългосрочни последици за благополучното и пълноценно развитие на личността. Акцентът върху ролята на възпитанието като защитен фактор разширява обхвата на научния анализ, като вниманието се съсредоточава върху многообразните контекстуални възпитателни фактори, които допринасят за преодоляване на деструктивността, социалната агресия и междуличностните конфликти в общуването и подпомагат развитието на социалната компетентност и емоционалната устойчивост на подрастващите. Теоретизирането на функционалното предназначение на възпитателните взаимодействия в цялостната система за превенция на асоциалните прояви на подрастващите съдейства за постигане на по-цялостно и адекватно разбиране на въпросите, свързани с детските и юношеските проблемни поведения.

Въпросът за взаимодействието между превенцията на проблемното детско поведение и възпитанието не се обсъжда задълбочено в българската педагогическа литература. В настоящото изследване се подчертава спецификата на функционалното предназначение на възпитанието в постмодерността, и по-конкретно – в условията на новата ни социално-икономическа, политическа и духовна ситуация, в която се намира нашето общество. Голяма част от традиционното във възпитателните практики е изчерпало своите възможности и като особено приоритетна се очертава необходимостта за осъвременяване на концептуалното отношение на хората (педагози, социални работници, ресурсни учители, психолози, родители и всички, които са ангажирани с възпитанието на подрастващите) към възпитанието. Трансформирането на възпитателните взаимодействия като насърчаващи личностното развитие и свободната изява на подрастващите е свързано още и с нивото на тяхната самоосъзнатост и лична отговорност за бъдещето на младите хора, от субективните им преживявания, свързани с изпълнението на възпитателната роля, както и от нивото на развитие на уменията им за саморефлексия и самоконтрол.

Продължилото доста дълго време недооценяване на ролята на възпитанието в нашата страна или неговото неадекватно интерпретиране създават рискове и предпоставки за повишаване на инертността и стихийността във влиянието на факторите от социалната среда относно превенцията на асоциалното поведение на младите хора. В същото време настъпват изключително динамични и дълбоки изменения в социалната ни действителност, за които младите хора нямат съответната готовност за справяне. Всъщност последиците от високомерното пренебрегване на ролята на възпитанието за цялостното личностно развитие на подрастващите довежда до ситуации, в които оставяме децата и юношите безпомощни, недостатъчно ориентирани към собственото си здраве и лично благополучие, към начините, по които по-успешно да се справят с житейските си проблеми.

Докато на ниво конструиране на теоретични постановки в педагогическата общност ентусиазирано се разпространяват идеи за отказ от термина „възпитание“, в реалната житейска действителност се задълбочават проблемите от неговия дефицит на различни равнища. В ежедневието на хората от нашето общество се утвърждават деструктивността и негативизмът като практики в междуличностните интеракции. Всичко това допринася за засилване на възпитателния дефицит и неговия негативен мултиплициращ ефект върху живота на групата, общността и отделната личност. На равнището на индивидуалния жизнен стил на хората в съвременното българско общество липсата на ефективно функционираща възпитателна практика, ангажираща различните социални структури, довежда до увеличаване на дезорганизираността и напрегнатостта в ежедневието им. Възпитанието подпомага изграждането на базисни за личността конструкти, фундаментални манталитетни характеристики, изграждащи отношението на отделния човек към себе си и към другите.

Настъпилите изменения в живота на младите хора у нас също предизвикват напрегнатост, тревожност, липса на яснота за житейските перспективи. Известно е, че там, където изчезва смисълът, се ражда насилието. Затова не бива да ни учудва широкото разпространение на насилствено, опозиционно и асоциално поведение сред „децата на прехода“. По-скоро този обезпокоителен факт отразява сериозните проблеми на съвременното българско общество в посттоталитарния му период на развитие. Ефектите от авторитарното възпитание, продължило десетилетия в нашата страна, не са обект на теоретичните анализи в педагогическата наука. Странно е, че тази толкова важна тема се отбягва в педагогическите разработки, а всъщност нейното адекватно интерпретиране до голяма степен довежда до успешното изясняване на основната част от затрудненията в педагогическото ежедневие.

В съвременната българска ситуация, в която потребностите на възпитателната система нарастват с изключителни темпове, а ресурсите за тяхното удовлетворяване са твърде ограничени, един от централните проблеми е за предотвратяването и намаляването на стихийността и инертността в проявлението на възпитателните взаимодействия, за внасянето на яснота и целенасоченост в тяхното планиране, организиране и осъществяване. В годините на прехода много педагози от академичната общност със своите разсъждения за дискредитиране на възпитанието допринасят за задълбочаване на дезорганизираността в педагогическата реалност. Възпитанието е един от най-важните процеси за предаване и усвояване на социалния опит, както и за стимулиране на личностното израстване. Авторитарното възпитание (например това, което битуваше повече от четири десетилетия в условията на тоталитарното управление на нашето общество) нанася сериозни травми и деформации в манталитетните характеристики на отделния индивид, в начина му на мислене, преживяване и поведение, и може да се определи като форма на насилие и малтретиране. При съвременните условия животът изисква от педагогическата теория да очертае правилната посока, да даде верните ориентири на учители, родители, педагогически съветници, социални работници, и т. н., които са ангажирани с възпитанието и обучението на децата и юношите.

Адекватната визия за превантивните аспекти на възпитанието изисква перманентно преосмисляне на измененията в реалната житейска действителност и актуализиране на теоретичните постановки и конкретните стратегии за подпомагане на цялостното личностно развитие на децата и юношите. Изграждането на теоретичната рамка за конструиране на програми за превенция на асоциално поведение в контекста на възпитанието на подрастващите в различните възрастови периоди е изключително важна задача, тъй като от нейното адекватно решаване се предопределя и възможността за реалното им приложение и ефективна реализация в условията на българската педагогическа действителност. Проблемът за адекватното теоретично обосноваване на интегративните връзки и зависимости между превенцията и възпитанието става все по-актуален и поради механичното пренасяне на модели и успешни практики от други страни, обобщени в различни превантивни програми, без необходимото адаптиране към спецификата на нашия понятийно-терминологичен и социокултурен контекст.

Съобразяването на усилията на институциите за превенция на проблемното детско и юношеско поведение със спецификата на социалния контекст е изключително важно условие за тяхната ефективност и ефикасност. В тази връзка Джордж Шугей и Робърт Хорнър споделят необходимостта от адекватност на превода и определят внимателното обмисляне, адаптирането към реалния начин на живот, на обучение и възпитание като един от основните принципи за гарантиране на успеха на превантивните стратегии и практики (Sugai, Horner, 2008: 69).

Не само по отношение на използването на термина „възпитание“, но и за доста други педагогически понятия, които са неизменна част от българския ни език, в последните години се наблюдава тенденция от тяхното игнориране и използване на нови клишета, заимствани от други езици. Без да се пренебрегва динамиката на езиковите конструкти, която се свързва и с навлизането на чуждици (процес, който е естествен за развитието на езика), една от приоритетните задачи на учените в различните области от научното познание (особено за педагозите) е не да повтарят едни и същи шаблонни изрази, които понякога нямат адекватен смисъл в контекста на ситуацията (в теоретизирането и в практическата употреба), а в опитите си да проправят общ път в мисленето, съответстващ на световната наука, да намерят най-подходящите решения за превод на англоезичните автори, без да игнорират създаденото от векове ценностно и езиково богатство, и да не употребяват неадекватни на нашия социокултурен и езиков контекст думи, които противоречат на духа на българската традиция и спецификата на родния ни език. Това се отнася най-вече до необходимостта от запазване на базисните педагогически понятия, сред които основно място заема възпитанието. Друг е въпросът за потребността от нова концепция за възпитанието, съобразена с променените контекстуални условия в съвременното постмодерно общество. Както твърди Бахая Ибн Пасвада: „Този, който приема традиция, без да я осмисли и прецени, е като слепец, воден от другите“. Тази мъдрост има особено актуално звучене днес, когато прекалено честите образователни реформи и тенденцията да се подражава на другите ни отдалечават от нашата собствена национална идентичност и ценност като народ, което, за съжаление, ще има дългосрочни негативни ефекти в много области.

Отричането на термина „възпитание“ и придържането към езикови образци, създадени в различен за нас културен контекст, може да има твърде негативни дългосрочни ефекти относно конструирането на адекватна концепция за превенцията на проблемното поведение. По този начин се нарушава балансът във взаимодействието между теорията и практиката, в резултат на което в педагогическата реалност проблемите се задълбочават и възпитателните дефицити се мултиплицират. Както в миналото, така и днес не бива да се забравя, че възпитанието е специфична област от духовния живот, която акумулира вековен опит, който се предава от поколение на поколение. От една страна, приемствеността във възпитанието е предпоставка за неговата успешна реализация. От друга, възпитанието може да бъде ефективно само ако е актуализирано и се привежда в съответствие с динамичните характеристики на социума. Това предопределя необходимостта от неговото перманентно реформиране, осъвременяване и адаптиране, съобразено с променените предпочитания, стремежи, житейски разбирания, със субкултурата на съвременното подрастващо поколение.

Разработването на цялостна визия за превенцията на проблемното детско и юношеско поведение изисква уточняване на теоретичната рамка, в която основно място заема процесът на възпитание, който обхваща целенасочените и организирани междуличностни интеракции, насочени към насърчаване на личностното развитие на подрастващите и подпомагане на овладяването на конструктивни стратегии за решаване на проблеми и справяне в затруднени житейски ситуации.

Концептуалният модел на превенцията се конструира на базата на взаимодействието между възпитателните фактори, тъй като единствено посредством съгласуването и координирането на превантивните усилия на семейството, училището, масмедиите, религиозните институции, културно-просветните учреждения и т. н. може да се постигнат желаните резултати. Системността, целенасочеността и комплексността на възпитателните влияния са важно условие за тяхната ефикасност. Обединяването на усилията на всички заинтересовани и пряко ангажирани с възпитанието на подрастващите фактори от социалната среда е от съществено значение за реализацията на съответните ползи, свързани с предпазване на децата и юношите от асоциални прояви.

В последните две десетилетия в световен мащаб се наблюдава тенденция за ориентиране на научните изследвания, свързани с превенцията на противообществените прояви на децата и юношите, от анализ на причинно-следствената им обусловеност към изясняване на процесите, които подпомагат предпазването от такова поведение в онтогенезиса (Miller, Brehm, Whitehouse, 1998). Изследователските интереси се насочват от разкриване на рисковите фактори, които довеждат до ескалация на деструктивното поведение сред подрастващите, към разработване на стратегии за насърчаване на психологическата им устойчивост на влиянието на неблагоприятните фактори от околната среда и стресиращите житейски обстоятелства.

Предполага се, че промяната във фокуса на изследователските разработки е допълнително повлияна и от осъществяващото се напоследък интензивно разработване на проблемите, свързани с компетентността и устойчивостта на личността, особено в контекста на междуличностните взаимодействия в по-напрегнати и стресови ситуации (Benard, Cowen и Work, Masten, Best и Garmezy /По Miller, Brehm, Whitehouse, 1998). Компетентността се отнася до овладяване на моделите на ефективната просоциална адаптация, докато устойчивостта най-често се определя като проява на компетентността на личността при сблъсъка с разнообразните житейски затруднения. Според Пламен Радев и Албена Александрова „компетентността в традиционното си референтно значение е индивидуално интегративно свойство на личността, което се изразява в спецификата на организиране и използване на различните знания и умения и позволява ефективни решения и поведение в различни ситуации“ (Радев, Александрова, 2009: 105).

Изследователите, които се фокусират върху превенцията на проблемните поведения, обособяват три основни групи категории за определяне на защитните или компенсаторните ресурси, които прогнозират успешното справяне на отделния човек в условията на стрес и тревожност: а) индивидуалните характеристики (интелектуални способности, саморегулация, темперамент и т. н.); б) родителските характеристики (качеството на привързаността във връзката родител – дете, сплотеността в семейството и т. н.; в) социалните контекстуални характеристики (например училището и други институции), които насърчават овладяването на социалните ценности и предоставят възможности за развитие и затвърждаване на просоциалното поведение (Miller, Brehm, Whitehouse, 1998).

Според Клавдия Сапунджиева разбирането за възпитанието се съотнася с културно-историческия контекст на епохата и филтрира значимите и характерни ценности и опит. Първоначалното значение на термина като ръководство постепенно „търпи метаморфози, които разкриват нови смислови значения и преодоляват ограничаването му до отглеждане, дисциплиниране, привикване. Възпитанието се разкрива като иманентна характеристика и същност на човека, който се ражда със способността да бъде възпитаван и да възпитава другите. Възпитанието е всеобхватна характеристика на човешката същност, то е предаване и овладяване на духовност (култура)“, която се проявява в по-ведението на човека (Сапунджиева, 2004: 33).

Функционалното предназначение на възпитанието е свързано не само с подпомагане на интернализацията на социокултурните норми и правила на поведение, но и с поощряване на развитието на базисните личностни конструкти (психосоциална идентичност, Аз-концепции, нагласи, ценностни ориентации, ролеви стереотипи и т. н.). Те представляват основна част от вътрешноличностната мотивационна система, регулираща по-ведението на отделния човек. Съвременните тенденции на възпитателните взаимодействия са ориентирани към създаване на благоприятни условия за стимулиране на по-задълбоченото осмисляне на собствения емоционален и житейски опит от подрастващите, за подпомагане на мобилизацията на вътрешноличностните им ресурси за саморазвитие, саморегулация и самоконтрол (Попова, 2006: 202).

Основната идея в настоящата разработка е, че превантивните аспекти на възпитанието са най-важната част от цялостната система за предпазване от антиобществени прояви. Пропуските и грешките във възпитанието създават риск от развитие на емоционални и поведенчески проблеми. Разбира се, превенцията на асоциалното поведение е доста сложен проблем, осъществяващ се на различни нива, но ролята на възпитанието е централна и от неговата ефективност зависи до голяма степен благополучието на хората в младежка и зряла възраст. Освен това чрез акцентите върху превантивните аспекти на възпитанието се обясняват както условията за предпазване от деструктивно поведение, така и възможностите на общуването в различните социални групи и общности за развитие на социалната компетентност на подрастващите. По този начин се разширява обхватът на научния анализ, като вниманието се фокусира върху многообразните контекстуални възпитателни фактори, които допринасят за преодоляване на деструктивността, социалната агресия и междуличностните конфликти в общуването и подпомагат развитието на социалната компетентност и емоционалната устойчивост на подрастващите.

Предполага се, че концептуалното изясняване на превантивните аспекти на възпитанието ще доведе до внасяне на по-голяма яснота и целенасоченост на дейностите, свързани с предпазване от проблемно по-ведение в детството и юношеството. Теоретичните уточнения обуславят и преосмислянето на специфичните начини за активизиране на ресурсите на отделните възпитателни фактори във връзка с решаването на проблема за агресията, враждебността и насилието в житейската ни действителност.

Ориентирането на изследователските търсения към изясняване на превантивните аспекти на възпитателния процес, осъществяван в отделните компоненти на възпитателната система (семейство, училище, средства за масова комуникация, културно-просветни институции, религиозни общности, общуването с връстниците и т. н.) създава благоприятни възможности за постигане на по-цялостно и адекватно анализиране на визираната проблематика. По този начин се разкриват интегративните връзки и зависимости между възпитателните взаимодействия в различните фактори от социалната среда за насърчаване на просоциалното поведение и предпазване от противообществени прояви на младите хора.

Превенцията на проблемното детско и юношеско поведение е изключително сложен проблем, който обхваща ангажираността на много социални структури (семейство, училище, институции на законодателното право, детска педагогическа стая, локална общинска администрация, медии, неправителствени организации, религиозни институции и т. н.). Разбира се, каквито и мерки за превенция да се вземат, те не могат да бъдат ефективни без осъществяването на оптимално взаимодействие между посочените институции и организации. В търсенето на ефективни решения за оптимизиране на превантивните аспекти на възпитанието е необходимо да се постави акцент върху координирането и съгласуването на усилията на родители, учители, педагогически съветници, психолози, социални работници и т. н. за предпазване от насилническо, опозиционно и агресивно поведение сред децата и юношите.

Успешното осъществяване на визираното взаимодействие зависи до голяма степен от наличието на яснота и адекватност в интерпретирането на специфичните цели и задачи на отделните фактори за преодоляване на антиобществените прояви на децата и юношите. За съжаление, това е един от най-конфликтните аспекти на взаимодействието – в реалността битуват погрешни разбирания, които съдействат за прехвърляне на отговорностите от една институция към друга. Всъщност липсата на съгласуваност и координиране на взаимодействията, особено между семейството и училището, блокира реализацията на техните ресурси относно профилактиката на деструктивните поведения.

В процеса на изграждане на механизмите за регулиране на взаимодействието между семейството и училището за превенция на асоциалните прояви на децата и юношите централна се оказва ролята на училището и провежданата от него цялостна политика за управление на поведенческите прояви на учениците. Разработването на организационните и методологическите въпроси е логически свързано с наличието на концептуална яснота и точност на педагогическите разсъждения.

Според Уилям Бор терминът „превенция“ се отнася до интервенциите, които настъпват преди появата на поведенческите нарушения. Авторът разграничава две разновидности на превенцията – универсална (за всички) и селективна (насочена към определени рискови групи). Основната идея на изследователите, занимаващи се вече три десетилетия с въпросите на превенцията, е за намаляване на влиянието на рисковите фактори или прилагането на отдиференцираната от Фарингтън „парадигма за превенция на рисковия фактор“ (Bor, 2004: 374 – 375). Стратегията на тази теоретична рамка е свързана с идентифициране на факторите, които увеличават вероятността за проява на асоциално поведение по-късно във времето, както и с предотвратяване и отстраняване на тяхното действие. Някои от тези фактори са свързани с индивидуалните детски характеристики (импулсивност, хиперактивност, агресивност, затруднения в обучението), други – с особеностите на семейното възпитание (несигурна привързаност, малтретиране на детето, неефективни практики на семейно управление и лош родителски надзор).

Прецизирането на понятийно-терминологичния апарат, свързан с превенцията на проблемните поведения в детството и юношеството, спомага както за разкриване на новите тенденции във функционалното предназначение на възпитанието, така и за определяне на неговата роля в общото съдържание на превенцията. Необходимо е също така да се отдиференцират основните понятия, които отразяват поведенческите отклонения на децата и юношите.

Асоциалното поведение се определя като „повтарящи се нарушения на социално предписаните модели на поведение“ и обикновено включва агресията, вандалщината, откритото неподчинение на възрастните, нарушенията на социалните норми и правила и т. н. (Simcha-Fagan, & Langner, 1986; Van Acker, 2007: 5). Според Ван Акер и неговите колеги насилието и агресията са особено важни антисоциални поведения, към тях се отнасят още и престъпността, злоупотребата с наркотични вещества, сексуалните извращения, бягството от дома, от училището, кражбите и т. н.

В много от изследванията понятията „насилие“ и „агресия“ се използват като синоними. Анализирането на визираната проблематика се затруднява от недостатъчното отдиференциране и уточняване на основните понятия. Както съвсем точно подчертава В. Златанова, насилието е само един от възможните резултати на агресивното поведение. Обикновено насилието се разглежда като резултат от агресивното поведение на отделния индивид. Невинаги агресивността прераства в насилие, както и насилие понякога извършват хора, които в нормални обстоятелства трудно биха могли да бъдат окачествени като агресивни (Златанова, 2004: 18). Агресивните поведенчески прояви варират в широк континиум от разнообразни форми на физическо и психическо насилие до сексуална злоупотреба, малтретиране и неглижиране.

Агресивността се приема като причина за насилието и неговото присъствие в ежедневието. Съществуват разнообразни определения за насилието, но най-често то се дефинира като „действие, чиято цел е вреда“ или „като поведение, чийто резултат е личностна вреда или деструкция“ (Златанова, 2004: 18 – 19).

Голяма част от противоречията в научната общност относно прецизирането на понятията „емоционално разстройство“ и „поведенческо разстройство“ се пораждат от съществуването на значителни неясноти и двусмислия в употребата на тези термини. В същото време в реалната педагогическа практика тези деца, а и учителите, които ги обучават и възпитават, имат нужда от подкрепа и изясняване на проблемите. Много често се използват фрази като „неподходящо поведение“ или „адекватни междуличностни отношения“, които довеждат до най-разнообразни интерпретации в зависимост от различните критерии за оценка на подходящо и неподходящо, приемливо и неприемливо, адекватно и неадекватно, добро и лошо и т. н. Освен това съществуват сериозни притеснения за склонността на хората да изолират в общуването децата и юношите, които са етикетирани като „социално дезадаптирани“. И по този начин, вместо да им се предостави необходимата компетентна професионална подкрепа, те биват квалифицирани като „неблагонадеждни“ и това до голяма степен провокира задълбочаването на техните проблеми.

Причините за определени поведенчески прояви, дефинирани като дисфункционални или проблемни, са изключително многообразни. В практиката се наблюдава припокриване и съчетаване на различни видове по-веденчески отклонения (като агресивност, неприемливо отношение към съучениците и т. н.).

Определянето на емоционалните и поведенческите разстройства е източник на много научни спорове и дискусии на различно равнище. Някои специалисти настояват тези термини да се заменят с други, по-подходящи и по-приемливи за съответните езикови и социокултурни контексти. Докато специалистите спорят, в практиката проблемите се задълбочават, родителите, учителите и всички останали, които са ангажирани с възпитанието и обучението на подрастващите във формалната и неформалната образователна среда, срещат сериозни затруднения относно начините, по които трябва да се справят с проблемните детски и юношески поведения. В изследването не се използват термините „проблемни деца“ или „трудни деца“, които много често се срещат в речника на педагозите, тъй като оказват негативно влияние върху развитието на младите хора. Необходимо е да се обсъждат поведенчески прояви, а не да се правят обобщения, генерализирани квалификации, които могат да имат мултиплициращ негативен ефект за бъдещото личностно формиране на отделното дете (или тийнейджър).

Изясняването на възпитателните аспекти на общуването с децата с проблемно поведение е свързано с проучване на ролята на социалната им компетентност, отношенията с родителите и учителите, както и общуването с връстниците за по-късната повторяемост на деструктивните прояви с течение на времето, за трайността (продължаване на съществуването) на проблема, училищните резултати и одобрението на партньорската група от гледна точка на модераторските (защитните и изострящите) и независимите ефекти. Лизбет Хенкриксън и Ан-Маргарет Ридъл подчертават значимостта на въпроса дали социалната компетентност на децата, отношенията с учителите и общуването с връстниците функционират като защитни или влошаващи фактори за адаптацията на проблемните деца (Henricsson & Rydell, 2006: 347).

Според Сикети, Тод, Гарбър, Събийн и др. интерналните и екстерналните прояви на дисфункцията (смущенията във функционирането) са двете най-значими измерения на детските поведенчески проблеми (Henricsson, & Rydell, 2006: 348).

Екстерналните проблеми се характеризират с поведения, които нанасят някаква вреда на други хора или причиняват смущения, объркване и безпорядък, такива като импулсивност, враждебно неподчинение, разрушително поведение, избухлив нрав, хиперактивност (Achenbach, 1990). Тези проблеми изглеждат много стабилни и са свързани с дългосрочни негативни резултати, като например училищната неуспеваемост и престъпността (Campbell и др., 1994; Hymel и др., 1990; Ladd и Burgess, 1999; Loeber, 1990 /По Henricsson, L. & A.-M. Rydell, 2006: 348).

Интерналните нарушения се изразяват посредством интронаказателни емоции (intropunitive emotions – насочени към самообвинение и враждебност на индивида към себе си, свързани с търсене на вина у себе си; към тях се отнасят емоции като страх, тревожност, срам и т. н.) и настроения като тъга, вина и притеснения, както и чрез самота, затвореност и соматични оплаквания (Rutter и др., 1970; Zahn-Waxler и др., 2000; Henricsson, & Rydell, 2006: 348).

Въз основа на обзора на резултатите от множество научни изследвания на Йенсен, Хардман, Еган и др. Роджър Пиренджело и Джордж Джулиани приемат, че като цяло децата и юношите с емоционални и поведенчески разстройства изпитват изключителни затруднения, когато се опитват да изградят по подходящ начин връзките и взаимодействията със своите връстници, братя и сестри, родители и учители. Тези млади хора също така имат трудности и проблеми в начина, по който реагират на поставените им учебни и социални задачи, които представляват съществена част от техния образователен процес. Понякога те може да експонират прекалено много неподходящи поведенчески прояви или да имат сериозен дефицит в общуването с другите. В други случаи децата и юношите с емоционални и поведенчески разстройства могат да не успеят да овладеят основните умения, които са необходими за успешното участие в образователните дейности (Pierangelo, & Giuliani, 2008).

В контекста на новите житейски реалности в българското общество приоритетно се очертава необходимостта от преосмисляне и осъвременяване на фундаментални постановки и концепции, свързани с преодоляването на социалните, емоционалните и поведенческите проблеми на децата и юношите. Както съвсем точно се изразява Б. Шоу: „Прогресът е невъзможен без промени – онези, които не могат да променят мисленето си, нищо не могат да променят“.

Обобщеният анализ на данните, получени от многобройните изследвания, които се фокусират върху детерминираността на проблемното поведение в детството и юношеството, представляват надеждно научно доказателство в подкрепа на тезата за решаващата роля на възпитанието за развитието на агресията и деструктивността при подрастващите. Въпреки че проблемните по-ведения са резултат от влиянието на множество комплексно действащи фактори на различно равнище (макросреда, микросреда, индивидуални фактори и пр.), степента и спецификата на това влияние се опосредства от начина, по който то рефлектира върху възпитателните взаимодействия, най-вече в семейната общност. Именно поради това вниманието се съсредоточава върху преосмислянето на специфичните начини за активизиране на възпитателните ресурси на семейството, училището, религиозните общности, средствата за масова комуникация и пр. във връзка с преодоляване на влиянието на деструктивните фактори в нашето общество.

Игнорирането и подценяването на възпитанието като защитен фактор задълбочава неблагоприятното въздействие на множеството негативни явления в социалната ни действителност (безработица, бедност, недоверие в институциите, насилие в междуличностното общуване, нарастваща престъпност и пр.). Особено внимание заслужава анализирането на проблема за развитието на принудителните цикли в междуличностното общуване дете – родител, учител – ученик, ученик – ученик и пр., като предпоставка за научаване и подсилване на агресивните поведенчески модели (Попова, 2011).

Ефективното възпитание насърчава и обезпечава цялостното личностно развитие и здравословното психосоциално функциониране на отделния индивид (компетентност, емоционална устойчивост, справяне със стреса, самочувствие, самоуважение, решаване на проблеми и пр.). Основният фокус относно разкриването на превантивните аспекти на възпитанието е върху развитието на социалната компетентност и самоконтрола у децата и юношите. Анализът на литературните източници по визирания проблем потвърждава тезата, че адекватното и ефикасно възпитание е най-добрата гаранция против развитието на агресивни и деструктивни поведенчески модели в детството и юношеството.

Визията за ефикасността на първичните превантивни инициативи се фокусира върху решаващата роля на възпитанието и се базира на идеята за мултипликативното влияние на рисковите фактори. Като цяло се установяват (Попова, 2011: 322 – 323) следните най-важни условия за успешност на превантивните инициативи:

1. Прецизиране в областта на теоретичното обосноваване на превантивните намеси по отношение на тяхната съдържателна насоченост, интензивност, продължителност и честота, както и уточняване на конкретните ангажименти на участниците.

2. Съобразяване с многофакторната детерминираност на различните влияния от природната и социалната среда върху възпитанието на подрастващите.

3. Постигане и поддържане на балансираност в мисленето за възпитанието и неговата роля като рисков и защитен фактор и определяне на „праговите ефекти“, свързани с влиянието на възпитателните фактори.

4. Поставяне на необходимите акценти върху развитието на социалните умения и промяната на поведението на подрастващите в разнообразни житейски ситуации (решаване на междуличностни проблеми, вземане на решения, прилагане на различни конструктивни стратегии за преодоляване на стреса, изграждане на емоционална устойчивост в силно напрегнати ситуации и при наличие на негативен натиск от възрастни и съученици и пр.).

5. Навременност в реализацията на превенцията преди появата на екстернални и интернални проблеми при децата и насочеността към поддържане на тяхното благополучно и здравословно развитие.

6. Адаптиране на превантивните намеси във връзка с възрастовите и индивидуалните особености на всяко дете, спецификата на семейната ситуация и особеностите на социокултурния контекст.

7. Използване на активни иновационни възпитателни стратегии.

8. Насърчаване на съпартнирането и взаимното разбиране между родителите при възпитанието на подрастващите.

Внасянето на яснота и прецизирането на основните понятия, свързани с възпитанието и превенцията са свързани директно с възможността за осъществяване на действително ефективни инициативи и намеси на различно ниво (семейство, училище, консултативни центрове, религиозни институции, културно-просветни учреждения и пр.). Концептуалното уточняване прогнозира създаването на благоприятни условия за намирането на адекватни ориентири за професионална намеса, която обикновено се осъществява по-средством екипи от различни специалисти (педагогически съветник, учител, психолог, социален педагог, ресурсен учител и др.).

ЛИТЕРАТУРА

Златанова, В. (2004). Нелигитимното насилие. София: ИК „Квазар“.

Попова, Сн. (2006). Предизвикателствата на глобализацията и смисълът на възпитанието в съвременното българско общество. В: Активност и адаптация на личността в условията на промени, Том 1. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.

Попова, Сн. (2011). Превантивните аспекти на възпитанието. София: Издателство „ПРОПЕЛЕР“.

Радев, Пл., Александрова, А. (2009). Философия на образованието. Издателство „Фабер“.

Сапунджиева, Кл. (2004). Размисли за възпитанието. Педагогика, кн.1, с. 28 – 33.

Bor, W. (2004). Prevention and treatment of childhood and adolescent aggression and antisocial behaviour: a selective review. Australian and New Zealand Journal of Psychiatry, 38: 373 – 380.

Henricsson, L. & A.-M. Rydell (2006). Children with Behaviour Problems: The Influence of Social Competence and Social Relations on Problem Stability, School Achievement and Peer Acceptance Across the First Six Years of School. Infant and Child Development, 15: 347 – 366.

Miller, Gl., Brehm, K., Whitehouse, Sh. (1998). Reconceptualizing School-Based Prevention For Antisocial Behavior Within A Resiliency Framework. School Psychology Review, Vol. 27 Issue 3, p. 364.

Pierangelo, R. & Giuliani, G. (2008). Classroom management for students with emotional and behavioral disorders: a step-by-step guide for educators. Corwin Press, A SAGE Company, California.

Sugai, G., R. Horner (2008).What We Know and Need to Know about Preventing Problem Behavior in Schools. Exceptionality, Vol. 16 Issue 2, 67 – 77.

Van Acker, R. (2007). Antisocial, Aggressive, and Violent Behavior in Children and Adolescents Within Alternative Education Settings: Prevention and Intervention, Preventing School Failure, Vol. 51, No.2.

2025 година
Книжка 9s
Книжка 9
DEVELOPMENT OF DEMOCRATIC CULTURE THROUGH CONTENTS ABOUT THE ROMA IN CLASSROOM TEACHING – STUDENTS’ PERCEPTION

Aleksandra Trbojević, Biljana Jeremić, Hadži Živorad Milenović, Bojan Lazić

Книжка 8
КАТЕГОРИАЛНИ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИНФОРМАЦИОННО-КОМУНИКАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ В ОБУЧЕНИЕТО НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ СЪС СОП

д.п.н Мира Цветкова-Арсова, Данка Щерева, Славина Лозанова, Маргарита Томова

Книжка 7
ВРЪЗКА НА СОЦИАЛНО-ЕМОЦИОНАЛНОТО С КОГНИТИВНОТО РАЗВИТИЕ В ПРИОБЩАВАЩА СРЕДА

Милен Замфиров, Маргарита Бакрачева, Емилия Евгениева

Книжка 6
КОГНИТИВНО РАЗВИТИЕ НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ, ОБХВАНАТИ В ПРИОБЩАВАЩОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Милен Замфиров, Емилия Евгениева, Маргарита Бакрачева

Книжка 5
COMPETENCE FOR SOCIAL PEDAGOGICAL PRACTICE: WHAT DO STUDENTS TELL US?

Maya Tcholakova, Marina Pironkova, Aleksandar Ranev, Yana Staneva

MULTIMODAL COMMUNICATION IN PHYSICAL EDUCATION CLASSES

Cristiana Lucretia Pop, Cristina Filip

Книжка 4s
GAMES IN FUNCTION OF DEVELOPMENT OF MULTIPLICATION SKILLS

Dasare Sylejmani, Vesna Makashevska, Jasmina Jovanovska

Книжка 4
ИЗПОЛЗВАНЕ НА СИСТЕМИТЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОБУЧЕНИЕТО В КОНТЕКСТА НА ИНТЕРАКТИВНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Силвия Парушева, Борис Банков, Гергана Касабова, Петя Страшимирова

MILITARY AND SOCIAL THREATS AS DETERMINANTS OF THE DEVELOPMENT OF CONTEMPORARY UKRAINIAN HIGHER EDUCATION

Mykola Pantiuk, Tetiana Pantiuk, Nataliia Bakhmat, Olena Nevmerzhytska, Svitlana Ivakh

STEM ОБУЧЕНИЕ НА СТУДЕНТИ ПЕДАГОЗИ В ТРАНСДИСЦИПЛИНАРНА ОБРАЗОВАТЕЛНА СРЕДА

Любен Витанов, Николай Цанев, Людмила Зафирова, Гергана Христова, Катерина Динкова, Калина Георгиева, Жорж Кюшев, Здравка Савчева

ИЗСЛЕДВАНЕ И АНАЛИЗ НА НАГЛАСИТЕ НА СТУДЕНТИТЕ ПРИ ИЗПОЛЗВАНЕ НА ГЕНЕРАТИВЕН ИНСТРУМЕНТ НА ИЗКУСТВЕН ИНТЕЛЕКТ

Николай Янев, Иглика Гетова, Теодора Христова, Ива Костадинова, Георги Димитров

Книжка 3
ДРУГИЯТ КАТО ЦЕННОСТ В УЧИЛИЩЕ

Александър Кръстев

Книжка 2
ASSESSMENTS OF TEACHERS AND PARENTS OF CHILDREN WITH DEVELOPMENTAL DISABILITIES ON INCLUSION IN PRE-SCHOOL INSTITUTIONS

Zagorka Markov, Hadzi Zivorad Milenovic, Biljana Jeremic, Radmila Zecevic, Milica Pavlovic

Книжка 1s
ПРИЛОЖЕНИЕ НА СРЕДСТВАТА ЗА ДОПЪЛВАЩА И АЛТЕРНАТИВНА КОМУНИКАЦИЯ В ОБРАЗОВАТЕЛНИТЕ ИНСТИТУЦИИ В БЪЛГАРИЯ

. Неда Балканска, . Анна Трошева-Асенова, . Пенка Шапкова, Снежина Михайлова

USE OF ARTIFICIAL INTELLIGENCE IN FOREIGN LANGUAGE TEACHING

Ekaterina Sofronieva, Christina Beleva, Galina Georgieva

Книжка 1
Скъпи читатели, автори, приятели на списание „Педагогика“,

В началото на 2025 година в първия брой на нашето списание „Педагогика“ бих искала от името на редакционната колегия и от мое име да Ви пожелая здраве, творческо вдъхновение и професионално удовлетворение от прино- са Ви към педагогическата наука и практика! Вярвам и се надявам, че списание „Педагоги- ка“ ще продължи да осигурява платформа за научен, обективен и откровен диалог, базиран на резултати от научни изследвания, за насто- ящето и бъдещето на обучението и образова- н

2024 година
Книжка 9s
Книжка 9
ANALYSIS AND IMPROVEMENT OF VIDEO LEARNING RESOURCES IN SMALL-SCALE LEARNING SCENARIOS

César Córcoles, Laia Blasco-Soplon, Germán Cobo Rodríguez, Ana-Elena Guerrero-Roldán

Книжка 8
АНГАЖИРАНОСТ КЪМ УЧЕНЕ ЧРЕЗ ИЗПОЛЗВАНЕ НА СМАРТ ТЕХНОЛОГИИТЕ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Кирилка Тагарева, Дора Левтерова-Гаджалова, Ваня Сивакова

Книжка 7
Книжка 6
Книжка 5s
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА НА СТАЖАНТСКАТА ПРАКТИКА ПРЕД СТУДЕНТИ – БЪДЕЩИ УЧИТЕЛИ

Илиана Петкова, Марияна Илиева, Владислава Станоева, Георги Чавдаров

Книжка 5
FEATURES OF SPEECH COMPREHENSION TRAINING OF CHILDREN WITH AUTISM SPECTRUM DISORDERS

Maryna Branytska, Svitlana Myronova, Svitlana Mykhalska

OVERVIEW OF THE STEM EDUCATION IN ISRAEL

Aharon Goldreich, Elena Karashtranova

Книжка 4
НАГЛАСИ НА СТУДЕНТИТЕ КЪМ СМАРТ ТЕХНОЛОГИИТЕ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Дора Левтерова-Гаджалова, Кирилка Тагарева, Ваня Сивакова

PROFESSIONAL SUPPORT FOR YOUNG RESEARCHERS

Emina Vukašinović, Marija Veselinović, Milan Milikić

РОБОТИТЕ В ОБУЧЕНИЕТО – ОБРАЗОВАТЕЛНА STEAM ИГРА

Мария Желязкова, Михаил Кожухаров, Даниела Кожухарова

Книжка 3s
Книжка 3
ATTITUDES AND EXPERIENCES OF THE PRESCHOOL TEACHERS IN THE APPLICATION OF DIGITAL TECHNOLOGIES IN ENVIRONMENTAL EDUCATION

Nataša Branković, Gordana Kozoderović, Biljana Jeremić, Danijela Petrović, Bojan Lazić, Slavica Karanović

ДИГИТАЛНИ ТЕХНОЛОГИИ В ПОДКРЕПА НА УЧЕНЕТО

Стоянка Георгиева-Лазарова, Лъчезар Лазаров

PREPARATION OF FUTURE TEACHERS FOR ORGANISING A HEALTH-PRESERVING INCLUSIVE SPACE IN EDUCATIONAL INSTITUTIONS

Nadiya Skotna, Tetiana Nadimyanova, Anna Fedorovych, Myroslava Sosiak, Oksana Yatsiv

Книжка 2s
Книжка 2
ОТ РИСУНКА – КЪМ СНИМКА

Камен Теофилов

Книжка 1s
Книжка 1
„ВТОРОТО“ БЪЛГАРСКО УЧИЛИЩЕ. ГЕНЕЗИСЪТ

Пенка Цонева, Бистра Мизова

2023 година
Книжка 9
EXPLORING THE NARRATIVE IDENTITY OF HUNGARIAN TEACHERS IN SLOVAKIA

Patrik Baka, Terézia Stredl, Kinga Horváth, Zsuzsanna Huszár, Melinda Nagy, Péter Tóth, András Németh

Книжка 8
A QUALITY “ONLINE” TEACHER – WHAT DO STUDENTS APPRECIATE AND VALUE IN TEACHERS DURING DISTANCE LEARNING?

Irena Golubović-Ilić, Ivana Ćirković-Miladinović, Nataša Vukićević

SUPPORT FOR THE INCLUSION OF ROMA CHILDREN THROUGH THE PROJECT TEACHING MODEL

Biljana Jeremić, Aleksandra Trbojević, Bojan Lazić, Gordana Kozoderović

TREND ANALYSIS OF PROFESSIONAL COMPETENCES OF SPORTS TEACHERS AND COACHES

Sergejs Capulis, Valerijs Dombrovskis, Svetlana Guseva, Alona Korniseva

Книжка 7
ЦЕННОСТЕН ПРОФИЛ НА УЧИТЕЛИТЕ В НАЦИОНАЛЕН КОНТЕКСТ

Цветан Давидков, Силвия Цветанска

Книжка 6s
MODELLING OF MARITIME CYBER SECURITY EDUCATION AND TRAINING

Gizem Kayisoglu, Pelin Bolat, Emre Duzenli

INTRODUCING THE USE OF CASE STUDIES METHODOLOGY IN TRAINING FOR SOFT SKILLS IN MARITIME UNIVERSITIES. THE ISOL-MET PROGRAM

Maria Lekakou, Helen Iakovaki, Dimitris Vintzilaios, Markella Gota, Giorgos Georgoulis, Thalia Vintzilaiou

THE ROLE OF MARITIME EDUCATION IN DIGITALIZATION

Kamelia Narleva, Yana Gancheva

Книжка 6
С МИСИЯ ЗА НАЦИОНАЛНА И КУЛТУРНА ИНДИВИДУАЛНОСТ

Надежда Кръстева, Йордан Колев

Книжка 5s
PREFACE

Nikola Vaptsarov Naval Academy is the oldest technical educational institution in Bulgaria. The Naval Academy is one of the symbols of Varna and Bulgaria in the world maritime community. Its history and achievements establish it as the most prestigious center for training of maritime specialists. At present, the Naval Academy trains specialists for the Navy and for the merchant marine in all areas of maritime life. Research and development conducted at the Naval Academy in Varna

A FAIR CONCERN ABOUT ECDIS

Nikolay Sozonov, Dilyan Dimitranov

DATA-DRIVEN LEARNING APPROACH TO MARITIME ENGLISH

Jana Kegalj, Mirjana Borucinsky, Sandra Tominac Coslovich

DEVELOPING CRITICAL THINKING SKILLS THROUGH THE “CASE STUDY” TEACHING METHOD IN MARITIME ENGLISH LANGUAGE TEACHING (MELT)

Tamila Mikeladze, Svetlana Rodinadze, Zurab Bezhanovi, Kristine Zarbazoia, Medea Abashidze, Kristine Iakobadze

MAXIMIZING STUDENTS’ LEARNING IN MARITIME ENGLISH ONLINE COURSE

Valentyna Kudryavtseva, Svitlana Barsuk, Olena Frolova

Книжка 5
Книжка 4s
Книжка 4
Книжка 3s
СПИРАЛАТА ОБЩЕСТВО – ОБРАЗОВАНИЕ

Иванка Шивачева-Пинеда

Книжка 3
ПРОЕКТНО БАЗИРАНО ОБУЧЕНИЕ ЗА СОЦИАЛНО-ЕМОЦИОНАЛНИ И ТЕХНОЛОГИЧНИ УМЕНИЯ ЧРЕЗ ПРОГРАМАТА „УМЕНИЯ ЗА ИНОВАЦИИ“

Галин Цоков, Александър Ангелов, Йоанна Минчева, Рени Димова, Мария Цакова

МЕДИЙНАТА ГРАМОТНОСТ И УЧИТЕЛИТЕ

Светла Цанкова, Стела Ангова, Мария Николова, Иван Вълчанов, Илия Вълков, Георги Минев

Книжка 2
INTONATION AND CHILDREN WITH EMOTIONAL AND BEHAVIORAL PROBLEMS

Katerina Zlatkova-Doncheva, Vladislav Marinov

Книжка 1
2022 година
Книжка 9
ТРАНСГРЕСИВНО-СИНЕРГИЧНО КАРИЕРНО РАЗВИТИЕ В „НЕФОРМАЛНО ОБРАЗОВАНИЕ“ В УНИВЕРСИТЕТА

д.п.н Яна Рашева-Мерджанова, Моника Богданова, Илиана Петкова

Книжка 8
INTEGRATING INTERCULTURAL EDUCATION IN THE PRIMARY SCHOOL CURRICULUM

Bujar Adili, Sonja Petrovska, Gzim Xhambazi

НАГЛАСИ НА БЪДЕЩИТЕ ДЕТСКИ УЧИТЕЛИ КЪМ STEM ПОДХОДА

Наталия Павлова, Михаела Тончева

Книжка 7
НАЦИОНАЛНАТА ИДЕЯ НА ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ

Йордан Колев, Надежда Кръстева

Книжка 6
Книжка 5
ИВАН Д. ШИШМАНОВ – ЕВРОПЕИЗИРАНИЯТ БЪЛГАРИН

Надежда Кръстева, Йордан Колев

THE TECHNOLOGY OF DEVELOPMENT OF COMMUNICATIVE CULTURE OF ELEMENTARY SCHOOL TEACHERS

Mariia Oliiar, Nataliia Blahun, Halyna Bilavych, Nataliia Bakhmat, Tetyana Pantyuk

Книжка 4
TEACHERS’ATTITUDES BOUT TEACHING AND LEARNING MATHEMATICS

Aleksandra Mihajlović, Emina Kopas-Vukašinović, Vladimir Stanojević

EDUCATION 4.0 – THE CHANGE OF HIGHER EDUCATION INSTITUTIONS AND THE LABOUR MARKET

Gergana Dimitrova, Blaga Madzhurova, Stefan Raychev, Dobrinka Stoyanova

Книжка 3s
DISTANCE LEARNING IN THE CONTEXT OF THE COVID-19 PANDEMICS

Baktybek Keldibekov, Shailoobek Karagulov

DIGITAL UNIVERSITIES: FEATURES AND KEY CHARACTERISTICS

Marina Skiba, Maktagali Bektemessov, Alma Turganbayeva

Книжка 3
Книжка 2
TWO-TIER MODEL OF TRAINING FUTURE TEACHERS FOR COACHING AT OUT-OF-SCHOOL INSTITUTIONS

Borys Savchuk, Tetyana Pantyuk, Natalia Sultanova, Halyna Bilavych, Mykola Pantyuk

Книжка 1
2021 година
Книжка 9
ИЗСЛЕДВАНЕ НА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО МЕЖДУ ФОРМАЛНОТО И НЕФОРМАЛНОТО ЗДРАВНО ОБРАЗОВАНИЕ

Вержиния Боянова, Константин Теодосиев, Берджухи Йорданова

FORMATION OF PROFESSIONAL COMPETENCE OF ASSISTANT TEACHER OF INCLUSIVE EDUCATION IN SECONDARY EDUCATION INSTITUTIONS

Vladyslava Liubarets, Nataliia Bakhmat, Olena Matviienko, Oksana Tsykhmeistruk, Inna Feltsan

Книжка 8
Книжка 7s
CONCEPT OF PRESENT PRACTICE IN CHOOSING OF OPTIMAL NUMBER OF TUGS

Rino Bošnjak, Zvonimir Lušić, Filip Bojić, Dario Medić

S-101 CHARTS, DATABASE TABLES FOR S-101 CHARTS, AUTONOMOUS VESSEL

Vladimir Brozović, Danko Kezić, Rino Bošnjak, Filip Bojić

INFLUENCE OF HYDRO-METEOROLOGICAL ELEMENTS ON THE SHIP MANOEUVRING IN THE CITY PORT OF SPLIT

Zvonimir Lušić, Nenad Leder, Danijel Pušić, Rino Bošnjak

MEETING SUSTAINABLE DEVELOPMENT GOALS – EXPERIENCE FROM THE LARGEST SHIPPING COMPANIES

Katarina Balić, Helena Ukić Boljat, Gorana Jelić Mrčelić, Merica Slišković

OPTIMISING THE REFERENCE POINT WITHIN A JOURNAL BEARING USING LASER ALIGNMENT

Ty Aaron Smith, Guixin Fan, Natalia Nikolova, Kiril Tenekedjiev

REVIEW OF THE CURRENT INCREASE OF NOISE UNIT COST VALUES IN TRANSPORT

Luka Vukić, Ivan Peronja, Mihaela Bukljaš, Alen Jugović

TARGET DETECTION FOR VISUAL COLLISION AVOIDANCE SYSTEM

Miro Petković, Danko Kezić, Igor Vujović, Ivan Pavić

NEW RESULTS FOR TEACHING SHIP HANDLING USING FAST TIME SIMULATION

Knud Benedict, Michèle Schaub, Michael Baldauf, Michael Gluch, Matthias Kirchhoff, Caspar Krüger

POTENTIAL BENEFITS OF ELECTRICALY DRIVEN FERRY, CASE STUDY

Tina Perić, Ladislav Stazić, Karlo Bratić

SITUATIONAL AWARENESS – KEY SAFETY FACTOR FOR THE OFFICER OF THE WATCH

Hrvoje Jaram, Pero Vidan, Srđan Vukša, Ivan Pavić

Книжка 7
INCLUSIVE INTELLIGENCE

Aleksandar Krastev

EDUCATION OF MORAL CULTURE OF STUDENT YOUTH IN THE CONDITIONS OF POLYCULTURAL SPACE

Natalia Bondarenko, Yevhen Rozdymakha, Lyudmila Oderiy, Anatoly Rozdymakha, Dilyana Arsova

PROFESSIONAL DEVELOPMENT IN KOSOVO – RESEARCH OF TRAINING PROGRAMS AND TESTS

Bekim Samadraxha, Veton Alihajdari, Besim Mustafa, Ramë Likaj

Книжка 6s
EVALUATION OF CRUISER TRAFFIC VARIABLES IN SEAPORTS OF THE REPUBLIC OF CROATIA

Maja Račić, Katarina Balić, Mira Pavlinović, Antonija Mišura

COMPARATIVE ANALYSIS OF THE CONTRACTS FOR MARITIME TRANSPORT SERVICES. CHAIN OF CHARTER PARTIES

Svetlana Dimitrakieva, Ognyan Kostadinov, Christiana Atanasova

THE LIGHTSHIP MASS CALCULATION MODEL OF A MERCHANT SHIP BY EMPIRICAL METHODS

Vedran Slapničar, Katarina Zadro, Viktor Ložar, Ivo Ćatipović

ON EDUCATION AND TRAINING IN MARITIME COMMUNICATIONS AND THE GMDSS DURING THE COVID-19

Chavdar Alexandrov, Grozdyu Grozev, Georgi Dimitrov, Avgustin Hristov

AIR POLLUTANT EMISSION MEASUREMENT

Nikola Račić, Branko Lalić, Ivan Komar, Frane Vidović, Ladislav Stazić

ASSESSMENT OF LNG BUNKERING ACCIDENTS

Peter Vidmar, Andrej Androjna

EGR OPERATION INFLUENCE ON THE MARINE ENGINE EFFICIENCY

Delyan Hristov, Ivan Ivanov, Dimitar Popov

THE MEASUREMENT OF EXHAUST GAS EMISSIONS BY TESTO 350 MARITIME – EXHAUST GAS ANALYZER

Bruna Bacalja, Maja Krčum, Tomislav Peša, Marko Zubčić

PROPELLER LOAD MODELLING IN THE CALCULATIONS OF MARINE SHAFTING TORSIONAL VIBRATIONS

Nenad Vulić, Karlo Bratić, Branko Lalić, Ladislav Stazić

TECHNICAL DIAGNOSTICS OF MARINE EQUIPMENT WITH PSEUDO-DISCRETE FEATURES

Guixin Fan, Natalia Nikolova, Ty Smith, Kiril Tenekedjiev

CONTRIBUTION TO THE REDUCTION OF THE SHIP’S SWITCHBOARD BY APPLYING SENSOR TECHNOLOGY

Nediljko Kaštelan, Marko Zubčić, Maja Krčum, Miro Petković

THE STAND FOR FIN DRIVES ENERGY TESTING

Andrzej Grządziela, Marcin Kluczyk, Tomislav Batur

INTRODUCTION OF 3D PRINTING INTO MARINE ELECTRICAL ENGINEERING EDUCATION – A CASE STUDY

Ivica Kuzmanić, Igor Vujović, Zlatan Kulenović, Miro Petković

SHIPYARD CRANE MODELING METHODS

Pawel Piskur, Piotr Szymak, Bartosz Larzewski

Книжка 6
TEACHERS' PERSPECTIVE ON THE EDUCATIONAL IMPLICATIONS OF ONLINE TEACHING

Julien-Ferencz Kiss, Florica Orțan, Laurențiu Mândrea

Книжка 5
ФИДАНА ДАСКАЛОВА ЗА ПЕДАГОГИКАТА

Маргарита Колева, Йордан Колев

Книжка 4
Книжка 3
НЕВРОДИДАКТИКА

Наталия Витанова

Книжка 2
Книжка 1
BULGARIAN SCHOOL – SHOWCASE OF IDENTITY

Veska Gyuviyska, Nikolay Tsankov

2020 година
Книжка 9
Книжка 8
EDUCATIONAL REASONS FOR EARLY SCHOOL DROP-OUT

Maria Teneva, Zlatka Zhelyazkova

Книжка 7s
TEACHING CHALLENGES IN SPORTS EDUCATION DURING THE PANDEMIC COVID-19

Evelina Savcheva, Galina Domuschieva-Rogleva

THE DIFFERENCES IN STUDENTS’ATTITUDES ABOUT ONLINE TEACHING DURING COVID-19 PANDEMIC

Aleksić Veljković Aleksandra, Slađana Stanković, Irena Golubović-Ilić, Katarina Herodek

ONLINE EDUCATION DURING PANDEMIC, ACCORDING TO STUDENTS FROM TWO BULGARIAN UNIVERSITIES

Antoaneta Getova¹, Eleonora Mileva², Boryana Angelova-Igova²

Книжка 7
Книжка 6
TEACHERS ATTITUDES ABOUT INTEGRATED APPROACH IN TEACHING

Emina Kopas-Vukašinović, Aleksandra Mihajlović, Olivera Cekić-Jovanović

Книжка 5
КОНЦЕПТУАЛНИ МОДЕЛИ ЗА РАЗРАБОТВАНЕ НА ПОЗНАВАТЕЛНИ ОНЛАЙН ИГРИ В ОБЛАСТТА НА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО

Детелин Лучев, Десислава Панева-Мариновa, Радослав Павлов, Гита Сенка, Лилия Павлова

Книжка 4
A CONTINUUM OF APPROACHES TO SCHOOL INSPECTIONS: CASES FROM EUROPE

Rossitsa Simeonova, Yonka Parvanova, Martin Brown, Sarah Gardezi, Joe O’Hara, Gerry McNamara, Laura del Castillo Blanco, Zacharoula Kechri, Eleni Beniata

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2019 година
Книжка 9
Книжка 8
ОБРАЗОВАНИЕ НА БЪДЕЩЕТО

Наталия Витанова

Книжка 7
RISK FACTORS FOR EARLY SCHOOL LEAVING IN BULGARIA

Elena Lavrentsova, Petar Valkov

Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
LEARNING MATURITY

Alina Gîmbuță, Daniela-Carmen Berințan, Marijana Mikulandra, Krzysztof Kij, Katja Sivka

Книжка 2
ДЕТЕТО И ПЕДАГОГИКАТА

Яна Рашева-Мерджанова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

На добър час!

УЧЕНИЧЕСКО САМОУПРАВЛЕНИЕ

Бисерка Михалева

2018 година
Книжка 9
ПРАВАТА НА ДЕТЕТО ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА СТУДЕНТИ ПЕДАГОЗИ

Йорданка Николова, Даниела Рачева

Книжка 8
СПОДЕЛЕНО МНЕНИЕ

Йосиф Нунев

Книжка 7
РАДОСТТА ОТ ОБЩУВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК В ДЕТСТВОТО

Екатерина Софрониева, Христина Белева

ПРОФ. Д-Р ЕЛЕНА РУСИНОВА-БАХУДЕЙЛА

Розалина Енгелс-Критидис

Книжка 6
ПОЗИТИВНА УЧЕБНА СРЕДА

Валентина Шарланова

SENIOR CITIZENS’ EXISTENTIAL NEEDS AND EDUCATION FOR THE MEANING OF LIFE

Joanna Łukasik, Norbert Pikuła, Katarzyna Jagielska

Книжка 5
ПАРАДИГМАТА СЕМИОТИКА – ЕЗИК – ДЕТЕ ПРИ 6 – 7-ГОДИШНИТЕ

Жоржетина Атанасова, Любимка Габрова

Книжка 4
ДЕТСКИ КОНФЕРЕНЦИИ

Боряна Иванова

Книжка 3
Книжка 2
СЪВРЕМЕННИ МЕТАМОРФОЗИ НА ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА В ДЕТСКАТА ГРУПА

Веселина Иванова, Виолета Кърцелянска-Станчева

SCHOOLS AND UNIVERSITIES AS SOCIAL INSTITUTIONS

Emilj Sulejmani, Shikjerije Sulejmani

ОТНОСНО УСЕТА ЗА БРОЕНЕ

Петър Петров, Мима Трифонова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ И ПРИЯТЕЛИ

Емилия Василева, главен редактор

ДОБРИ ПРАКТИКИ „ПАРТНЬОРСТВО РОДИТЕЛИ – УЧИЛИЩЕ“

Мехмед Имамов, Калинка Гайтанинчева

2017 година
Книжка 9
Книжка 8
ЧЕТЯЩИЯТ СТУДЕНТ, ЧЕТЯЩОТО ДЕТЕ – ЕДНО МАЛКО ПРОЗОРЧЕ, ЕДНА ВЕЛИЧЕСТВЕНА ГЛЕДКА

Мариана Мандева, Боряна Туцева, Габриела Николова, Цветелина Ковачева

Кампания на Институт за български език – БАН и вестник „Аз-буки“

на Институт за български език – БАН, и вестник „Аз-буки“

ЕДИН ТИП СЛОЖНИ НАРЕЧИЯ

Марияна Цибранска-Костова

СВАТБА

Палмира Легурска

Книжка 7
ДИДАКТИЧЕСКИ КОМПЕТЕНТНОСТИ

Нели Митева, Наталия Витанова

Книжка 6
АБВ ПОИСКА … ИЛИ АБВ ПОИСКАХА…?

Цветелина Георгиева

Книжка 5
НОВА И ПОЛЕЗНА КНИГА

Йонка Първанова

Книжка 4
Кампания на Института за български език – БАН и вестник „Аз-буки“

на Института за български език – БАН, и вестник „Аз-буки“

ИМЕНИЦИ И ИМЕННИЦИ

Ивелина Стоянова

НЕ МОГА ДА НЕ НЕДОВОЛСТВАМ

Ивелина Стоянова

ОБРЪЩЕНИЕ ИЛИ ОБРАЩЕНИЕ?

Диана Благоева

ОЩЕ ВЕДНЪЖ ЗА ГЛАВНИТЕ БУКВИ

Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
Книжка 2
ПРОБЛЕМИ И ПЕРСПЕКТИВИ В РАЗВИТИЕТО НА ХУДОЖЕСТВЕНОТО ОБРАЗОВАНИЕ У НАС ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДЕТСКИЯ И НАЧАЛНИЯ УЧИТЕЛ

Теодора Власева, Даниела Гирджева-Валачева, Мария Калоферова, Найден Младенов, Илияна Шотлекова

Книжка 1
ФАКТОРИ ЗА УСПЕШНО ПРИЛАГАНЕ НА СМЕСЕНО ОБУЧЕНИЕ

Стоянка Георгиева-Лазарова, Лъчезар Лазаров

2016 година
Книжка 9
ВНИМАВАЙКИ В КАРТИНКАТА

Ивелина Стоянова

Книжка 8
Книжка 7
Кампания на Института за български език – БАН и в. „Аз-буки“

на Института за български език – БАН, и в. „Аз-буки“

ПРАВО В ДЕСЕТКАТА

Ивелина Стоянова

ЗДРАВЕЙТЕ, ЗАПЕТАИ!

Илияна Кунева

ЗА ЦИФРИТЕ И ЧИСЛАТА

Светлозара Лесева

Книжка 6
УЧИЛИЩЕ ЗА ЧЕТЕНЕ

Петя Георгиева, Христина Димитрова

Кампания на Института за български език – БАН и в. „Аз Буки“

на Института за български език – БАН, и в. „Аз Буки“

ДОШЛА ЛИ Е ИНСПЕКТОРЪТ?

Ванина Сумрова

ДА ВИ Е СЛАДКО!

Иво Панчев

ЩЕ ТЕ ЧАКАМ В/НА ЦЕНТЪРА

Илияна Гаравалова

КЪЩА-МУЗЕЙ ИЛИ КЪЩА МУЗЕЙ?

Ивелина Стоянова

КОЙ Е ПО-, ПÒ, НАЙ-?

Мария Тодорова

ТЪРСИ МЕ ПРОДАВАЧКА

Светлозара Лесева

ПРАВО В ДЕСЕТКАТА

Ивелина Стоянова

ПРОФ.Д.П.Н. СТОЯНКА ЖЕКОВА

Редколегия на сп. „Педагогика“

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
AN OVERVIEW ON FORMAL SCHOOLING SYSTEM IN SEVEN COUNTRIES

Alina Gîmbută, Maria Fili, Cemile Yavuz, Radmila Jeřábková, Nikolina Ratković, Paulo Manuel Oliveira Mengo de Abreu, Chiara Sega

Книжка 2
Книжка 1
IN MEMORIAM

На 10.12.2015 г. ни напусна нашият колега и приятел проф. д-р Иван Пет ков Иванов. Той беше уважаван учен и експерт в областта на педагогическите науки – автор на 10 монографии, 8 учебника, 10 учебни помагала, 6 студии и над 100 статии в специализирани периодич- ни издания и научни сборници; участник в 28 между- народни и национални проекта; председател и член на експертни групи към НАОА, член на редакционната ко- легия на сп. „Педагогика“. Проф. д-р Иван Иванов беше уважаван и оби

2015 година
Книжка 9
Книжка 8
Книжка 7
ДИСКУСИЯТА В УРОКА ПО ЛИТЕРАТУРА

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 6
ГОТОВНОСТ ЗА ОГРАМОТЯВАНЕ

Екатерина Чернева

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
ПРОБЛЕМИ НА СОЦИАЛНАТА АДАПТАЦИЯ НА ПЪТУВАЩИ УЧЕНИЦИ ОТ МАЛКИ НАСЕЛЕНИ МЕСТА\(^{1)}\)

Траян Попкочев, Бонка Гергинова, Тереза Карамангалова

ТУРНИР ПО КАНАДСКА БОРБА

Д. Евтимова, Е. Павлова, И. Радославова и Б. Иванов

ДЕТСКА ЛЯТНА ОЛИМПИАДА

Нели Бъчварова, Десислава Дургова

Книжка 1
ORGANIZATIONAL CULTURE: THEORY AND REALITY

Inna Leonidovna Fedotenko

2014 година
Книжка 9
ДА ЗАПАЛИШ ИСКРАТА

Дафинка Самарджиева

НА УЧИЛИЩЕ – С УСМИВКА!

Снежана Якимова

УЧИТЕЛЯТ – ЕТАЛОН ЗА ФОРМИРАНЕ НА ДЕТСКАТА ЛИЧНОСТ

Катя Коруджийска, Янка Маринкова

Книжка 8
Книжка 7
ЗАЕДНО МОЖЕМ ПОВЕЧЕ

Диана Смиленова

Книжка 6-bad
ЗА ДУМАТА КАТО СРЕДСТВО ЗА ОБЩУВАНЕ

ЗА ДУМАТА КАТО СРЕДСТВО ЗА ОБЩУВАНЕ

УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 6
НОВА И ПОЛЕЗНА КНИГА

Божидара Кривирадева

Книжка 5
Книжка 4
КАЖДЫЙ ДЛЯ МЕНЯ УЧИТЕЛЬ

Ш. А. Амонашвили

Книжка 3
АНТОАНЕТА ЙОВЧЕВА (1952 – 2014)

След трудна борба с тежката болест ни напусна един добър и мил човек, една светла личност – Анто- анета Йовчева, нашата обичана колежка Тони. Нейните колеги и приятели, многобройните автори и сътрудници на сп. „Начално образование“ и на сп. „Педагогика“ ще запазят завинаги спомена за нейната приветлива усмивка, за нейната отзивчивост и преда- ност към работата, за нейната широка култура и стре- меж към познание, към развитие. Родена на 20 март 1952 г. в София в интелигентно се- мей

Книжка 2
ПОСТМОДЕРНИЗЪМ И ВЪЗПИТАНИЕ

Клавдия Сапунджиева

ДЕТСКИ УНИВЕРСИТЕТИ

Боряна Иванова

ПРОФ. Д-Р ЕЛКА ПЕТРОВА

Златка Петрова

МЕЖДУНАРОДНЫЙ ЦЕНТР ГУМАННОЙ ПЕДАГОГИКИ

Международният център „Хуманна педагогика“ организира XIII педаго- гически четения в периода 20 – 23.03.2014 г. в гр.Тбилиси, Грузия. Форумът се организира със съдействието на грузинското правителство. „Учителят“ е темата, която ще обедини участниците: учители, експерти, родители, универ- ситетски преподаватели, представители на педагогическата общност от мно- го страни, за да се осъществи дискусия за мисията на съвременния учител в съвременния образователен контекст. Ръководството на

Книжка 1
ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА МОБИЛНОТО ОБУЧЕНИЕ

Стоянка Георгиева-Лазарова, Лъчезар Лазаров

2013 година
Книжка 9
УЧИТЕЛИ ВЪЗРОЖДЕНЦИ В ТЪРНОВО

Венка Кутева-Цветкова

Книжка 8
ДИМИТЪР ДОНЧЕВ – С ВЪЗХИТА ЗА БЪЛГАРСКИЯ УЧИТЕЛ

100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ДИМИТЪР ЕВСТАТИЕВ ДОНЧЕВ (5.10.1913 – 15.02.1997)

Книжка 7
„СЛЪНЦЕТО“ НА ВЪЗПИТАТЕЛНАТА СИСТЕМА В ТВУ – РАКИТОВО

85 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА АНГЕЛ УЗУНОВ (1928 – 1999)

ЦЕННОСТИ И ДУХОВНО-НРАВСТВЕНО РАЗВИТИЕ НА МАЛКИЯ УЧЕНИК

Марияна Ешкенази, Гергана Фиданова, Марияна Вишева, Цветанка Годжилова

МАЛКИЯТ УЧЕНИК ЧЕТЕ

Марияна Механджиева Венета Велева

С БАБА И ДЯДО В КЛАС

Цветелин Горанов, Таня Илиева, Цветанка Берова, Нели Иванова, Борка Бончева

РОД РОДА НЕ ХРАНИ, НО ТЕЖКО МУ, КОЙТО ГО НЯМА!

Диляна Вачкова Евелина Димитрова

ДА ПОМОГНЕМ НА ДЕЦАТА ДА ОТВОРЯТ СЪРЦАТА СИ

Иванка Дебелушина, Нина Маврикова

ДОБРОТО Е У ВСЕКИ

Мария Наскова

ОТЛИЧЕН ПЕДАГОГ, ПСИХОЛОГ И ПСИХОТЕРАПЕВТ

ДОЦ. СВЕТОСЛАВ СТАМЕНОВ (1939 – 2013)

Книжка 6
ТЕОРЕТИКО-ПРИЛОЖНИ ПРОБЛЕМИ НА КОНСТРУИРАНЕТО НА ТЕСТ ЗА НАЦИОНАЛНО ВЪНШНО ОЦЕНЯВАНЕ ПО „ЧОВЕКЪТ И ОБЩЕСТВОТО“ ЗА 4. КЛАС (2013)

Ваня Петрова, Цонка Каснакова, Мариан Делчев Жана Минчева Радостина Стоянова, Рада Димитрова Мария Темникова

MEDIA IN PRESCHOOL AGE OF CHILD’S LIFE

Sonja Petrovska Jadranka Bocvarova

Книжка 5
ШАЛВА АЛЕКСАНДРОВИЧ АМОНАШВИЛИ – УЧИТЕЛ ОТ БЪДЕЩЕТО

В сложното битие на науката и метамор- фозите на социалната реалност, неотменими и общовалидни остават само най-стойностни- те постижения и безспорни истини, които не само маркират и остойностяват територията на човешко познание, но извисяват самия чо- век, поддържат неговата вяра в доброто, под- хранват чувството му за собствена значимост, укрепват неговия дух. Приемайки извечните послания на класи- ческата философско-педагогическа мъдрост и дълбоко обвързан с педагогическата р

МАНИФЕСТ ГУМАННОЙ ПЕДАГОГИКИ

Преамбула 25 лет тому назад группа учителей новаторов провозгласила манифест „Пе- дагогика сотрудничества“ (Переделкино, 1986 год). В последующие годы были опубликованы отчеты встреч учителей новаторов, в которых рассматри- вались разные аспекты педагогики сотрудничества: „Демократизация лично- сти“ (Цинандали, Телавский район, Грузия, 1987 год), „Методика обновления“ (Москва, 1988 год), „Войдем в новую школу“ (Краснодарский край, 1988 год). Идеи педагогики сотрудничества воодушевленно

ПОРТФОЛИОТО НА УЧЕНИКА КАТО ПРОЦЕС НА САМОПОЗНАНИЕ

Радка Топалска Емилия Вълкова, Албена Атанасова

ДОПИРНИ СВЕТОВЕ

Албена Димитрова, Стилияна Гронева

ПРЕДИ ГОДИНА И СЕГА

Веселка Аршинкова

Книжка 4
СВЕЩЕНИК ГЕОРГИ МАРИНОВ ПОЛУГАНОВ – ОСНОВАТЕЛЯТ НА УЧИЛИЩЕТО И ПЪРВИЯТ УЧИТЕЛ В ПОЛИКРАЙЩЕ

Георги Георгиев Трифонка Попниколова Марияна Георгиева–Гроссе

ЕВРОПЕЙСКИ ПРИКАЗКИ

Светла Попова

Книжка 3
ДА ОПАЗИМ ДЕТСКОТО ЗДРАВЕ!

Мая Топалова, Симона Пейчева

КАК ДА ОТГЛЕДАМЕ МАЛЪК ПРИРОДОЛЮБИТЕЛ?

Мадлена Николова Ани Цветкова

Книжка 2
Книжка 1
ИЗКУСТВОТО ЗА ПРЕВЕНЦИЯ НА АГРЕСИВНОТО ПОВЕДЕНИЕ НА ДЕЦАТА

Евгения Миланова Виолета Николова Величка Радева

ПРИЯТЕЛСТВОТО В ЖИВОТА НА ДЕТЕТО

Даниела Димитрова, Красимира Василева

ПРЕДАЙ НАТАТЪК

Вилдан Мехмедова

2012 година
Книжка 9
ПЕДАГОГЪТ – РИЦАР НА ДЕТСТВОТО

Януш Корчак бе написал, че животът на великите хора е като легендите: труден, но красив. И се оказва пророчески прав, сякаш е писал за себе си! Наследник на семейство с богата духовна култура и традиции, останал отрано без баща, той не просто се справя с несгодите на сирачеството, но развива у себе си три могъщи извора на живот: любов към свободата и справедливостта, страст към знанието и творчеството, отдаденост на децата и тяхното щастие. Лекарят Корчак лекува децата и душите им. Безплатн

ЯНУШ КОРЧАК – ВЕЛИК ХУМАНИСТ И ПЕДАГОГ

„Със сила и мощ поведох своя живот, който беше привидно неподреден, самотен и чужд. За син избрах идеята да служа на детето и неговото дело. Привидно загубих.“ Бе лекар, писател, мислител. Бе философ, учен, моралист. Издател. Възпи- тател и педагог. Бе герой. Бе скромен. Във всяка от тези области той има изключителни постижения. В течение на по- вече от четиридесет години работи като педагог и писател. Четиридесет години безкористно служене на слабите и беззащитните. Създава съвременна кон

ЕВОЛЮЦИЯ НА ПРАВАТА НА ДЕТЕТО

„Детето има право на сериозно отношение към проблемите му, на справедливото им решаване.“

THE KORCZAK’S RIGHT TO SOCIAL PARTICIPATION OF CHILDREN THE CITIZENSHIP OF CHILDREN

A speech by Marek Michalak, the Ombudsman for Children, given during the seminar„The Polish-Israeli pioneer in the fi eld of human rights, Janusz Korczak (1879–1942) and today’s Convention on Children’s Rights as the part of the international law“, Geneva, the 6 of June 2009

ЗА ДЕТЕТО, ДЕТСТВОТО ИЛИ НАУКА ЗА НЕГО?

В памет на Януш Корчак – по повод 70 г. от неговата смърт и 100 г. от създаването на „Дом за сираци“ във Варшава Албена Чавдарова

Книжка 8
CHANGES IN UNIVERSITY TEACHING – THE ROAD FROM KNOWLEDGE TO COMPETENCIES

Slađana Anđelković Zorica Stanisavljević Petrović

ДОСТОЕН ЖИВОТ, ОТДАДЕН НА ПРОСВЕЩЕНИЕТО… ПРОФ. СТОЙКА ЗДРАВКОВА – ЕДИН СЪВРЕМЕНЕН БУДИТЕЛ НА 70 ГОДИНИ

Неуморна и взискателна! Енергична и всеотдай- на! Работохолик и перфекционист! Това е проф. д-р Стойка Здравкова! Не е за вярване, че в началото на ноември 2012 година навърши 70 години. И не е слу- чайно това, че тази светла дата е непосредствено бли- зо до Деня на будителите. А това, че проф . Здравкова е съвременен български будител, е толкова безспорно и видимо! 70–годишнината ù е един чудесен повод ретрос- пективно да си припомним и проследим най-значи-

Книжка 7
ОЧАКВАНА И ПОЛЕЗНА

Емилия Василева

Книжка 6
Книжка 5
ЦЕННО ПОМАГАЛО ЗА ПСИХОЛОЗИ И ПЕДАГОЗИ (Надежден инструмент за диагностициране смисъла на живота)

Любен Десев Минчев, Борис. Тест на Дж. Крумбъг и Л. Махолик за смисъл в живота. Българска версия. Варна, ВСУ „Черноризец Храбър“,

ГЕОРГИ MАВРОВ ЖИВОТ, ОТДАДЕН НА НАУКАТА И ОБРАЗОВАНИЕТО

Така най-общо, но и най-точно можем да охарак- теризираме дейността на ст. н. с. д-р Георги Петков Мавров. Той ни напусна неочаквано в края на април т.г. И до последния си ден не преставаше да се вълнува от проблемите на образованието. Споделяше инте- ресни мисли относно предстоящото приемане на За- кона за образованието. Пестелив на думи, но щедър на дела – това ясно проличава от неговата богата би- ография.

Книжка 4
ОЩЕ ЕДНА ИДЕЯ

Галина Стоянова

Книжка 3
С ИНОВАТИВЕН ПОГЛЕД КЪМ ЛИЧНОСТТА НА ДЕТЕТО

Маргарита Абрашева Любимка Габрова

БИЗНЕС ОБУЧЕНИЕ В ДЕТСКАТА ГРАДИНА

Красимира Костова Петя Драгоданова

ДЕТСКАТА БЕЗОПАСНОСТ

Любимка Габрова

БАБА ПРИКАЗКИ РАЗКАЗВА... (МИКС ОТ ПРИКАЗКИ)

Кева Захариева, Мария Мичева

Книжка 2
ДЕТЕ ПЪТУВА В АВТОМОБИЛА

Красимира Михайлова

ПРОТИВОПОСТАВЯНЕ

Пюрвя Ердниев, Б. Ердниев

ЗДРАВКА НОВАКОВА – ПРЕПОДАВАТЕЛ И ТВОРЕЦ

Седемдесетгодишният юбилей е вълнуващ повод да проследим трудния, богат и съдържателен професионално-творчески път на доц. д-р Здравка Новакова, да под- чертаем нейната важна роля за утвърждаване на дидактика на математиката като

IN MEMORIAM Иван Марев

Напусна ни проф. Иван Марев – философ, педагог, демократ, родолюбец. В далечната 1975 г., зареден с енергия, пълен с идеи, той създаде в Техническия

Книжка 1
ДЕЛЕГИРАНЕ НА ПРАВА ЧРЕЗ КОМИСИИТЕ В ДЕТСКАТА ГРАДИНА

Маргарита Абрашева Политиката, наречена управление на качеството, не е самоцел, нито поредна обра- зователна „мода“. Тя е практически необходима за поддържане от директора на учеб- ното заведение на един привлекателен образ в условията на конкуренция на пазара на учебни заведения. Това се отнася най-вече за детските градини. Политиката на упра- вление на качеството съдържа недостатъчно използван ресурс, включително за спечел- ване и запазване доверието на потребителя – родителите на децата,

ИНОВАЦИОННИ И ИНТЕРАКТИВНИ МЕТОДИ В КВАЛИФИКАЦИОННАТА ДЕЙНОСТ НА ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ КОЛЕКТИВ

Стоилка Ташева, Севда Лукайчева Развиващото се с динамични темпове общество в днешно време налага необ- ходимостта от иновационни промени в областта на образованието. И в предучи- лищната педагогика все по-често се търсят алтернативни педагогически техноло- гии както за възпитанието и обучението на децата, така и при провеждането на квалификационната дейност на самите педагози. Използването на интерактивните методи дава възможност да се възлагат за- дачи, които предполагат съвместна работа,

НА УЛИЦАТА Е ОПАСНО

Таня Янчева, Зоя Кацарова

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.