Педагогика

2017/8, стр. 1044 - 1060

СЕБЕПОЗНАНИЕТО В ПОЕЗИЯТА НА ИВАН ВАЗОВ

Резюме:

Ключови думи:

И в няколко дена тайно и полека
народът порасте на няколко века!

Иван Вазов

В белия свят на Земята бог е самият човек, който може да се приближава към съвършенството, като първо – опознава себе си, т.е. „идеята за бога в себе си“, и второ – живее съобразно своето достойнство и превъзходство. По този начин напълно в духа на християнската религия педагогическият основоположник Ян Амос Коменски извежда себепознанието за смисъл на човешкия живот, а ученето – за основната жизнена функция на човека (Blekastad, 1969).

„Хващайки“ се за думата „себепознание“, може би е подходящо да започна с общоприетата дефиниция, че поезията е форма на литературното изкуство, при което езикът се използва заради неговите естетически и стимулиращи емоциите качества в допълнение (или вместо) към чисто познавателното и семантичното му съдържание.

Повечето изследователи считат, че поезията, като форма на изкуството, възниква преди появата на писмеността. Според тях много от най-древните поетически текстове се появяват още в предисторически времена и първоначално се разпространяват устно, а поетичната им форма има за цел да улесни запаметяването. Усилията на древните мислители да определят какво прави поезията различна от останалите литературни форми и да разграничат добрата поезия от лошата, поставят началото на поетиката (теорията на поезията). Със своя философски трактат „Поетика“, написан за учебни цели и представляващ цялостно изложение на въпросите за естетиката, гениалният образовател Аристотел („защото е Учителят на Александър Македонски“) оказва огромно влияние върху възгледите за поезията през Средновековието, Ренесанса и Просвещението и предизвиква множество дебати, които като че ли продължават и днес.

Тук може да се цитира поетът Атанас Далчев, чиито думи сякаш обезсмислят всички дебати и отхвърлят всякакви съмнения относно поезията или нейното зараждане: „Поезията се ражда не когато ние искаме, а когато тя поиска. Тя прилича много пъти на забравена дума, която ни идва на устните само след като сме престанали да я търсим“1).

Без да забравя широкия обществен план на историческите събития, поезията извежда на преден план човешки образи и съдби, в които се пречупват исторически събития. И без да пренебрегва националния общественоисторически смисъл на тези събития, ги осмисля преди всичко в универсалния план на нравствените проблеми на човешкия живот. Затова поетът Иван Вазов е убеден, че само художествената литература е способна да разкрие пред света гения и индивидуалността, духовната сила на един народ в годините на тежко, непосилно робство.

Обективността изисква да се признае, че най-често с образа на Вазов се свързват приелите клишираност словсъчетания „народен поет“, „патриарх на българската литература“, „първи професионален писател“, „класик на българската литература“, „които задават чрез суперлативността на понятията своеобразен ореол около образа на твореца“ (Stankova, 2012). Безспорно обаче е едно – в българското литературознание се приема фактът, че присъщо на Вазовата поезия е да „говори“ на и за българското, че Вазов е един от първите български творци, който приема писаното слово на литературата за стабилизиращ фактор в легитимирането на националната идентичност.

Още в навечерието на Освобождението и веднага след него започват (т.е. продължават) бедите на България, чието тяло е разпокъсано по прищявката на великите сили. А в периоди на политическа криза или когато общата земя е разпокъсана, носталгията избликва като израз на неудовлетворение от настоящето, което неудържимо се разпада, лишено от предишните си опори. Споменът за миналото функционира като ценностен коректив, който задава моделите на целостта, хармонията, нормите. Реконструирането им от историческата памет или въобразяването им като реалност изразяват драматичното усилие да се запазят ориентирите и параметрите в един свят, където се разместват пластове и в пропаданията се губи сигурността, че човек познава себе, защото „само чрез самопознанието хората могат да развият своя потенциал, да намерят смисъла на съществуването си, за да станат това, което те са способни да станат, а не това, което им налагат околните“ (Maralov, 2004).

В такива моменти е жизнено необходимо да се поддържа усет за принадлежност към определена общност и приемственост по отношение на светоглед, нравствени и верски представи.

В контекста на така направеното въведение и съобразно болезнената острота, с която Иван Вазов винаги е усещал трагедията на разпокъсаната държава, в смисъла на работна теза може да се допусне, че именно той е човекът, който реагира неведнъж на тази потребност на българина – най-вече с литературните си произведения.

Литературното произведение може да въплъщава идеите на общността, да формира такива идеи, да бъде ядро, в което са формирани изконни ценности, приети като мярка за поведение. В тази си роля тя е преди всичко консолидираща и търсеното въздействие е не толкова на естетическо, колкото на идейно и на емоционално ниво.

Иван Вазов разработва различни литературни жанрове, но навсякъде си остава преди всичко поет. Доказателство за ангажираността на поета Вазов с проблема за раздробената цялост на държавата са цикълът „Македонски сонети“ от „Поля и гори“ (1884) и стихосбирката „Песни за Македония“ (1916), посветени на откъснатата от българското тяло Македония (с мирните договори от Сан Стефано – 1878, Берлин – същата година, Букурещ – 1913, и Ньой – 1919). „Като национален идеал, Македония ми беше винаги скъпа. В нея съглеждах прелестта на романтиката: нещо много далечно и много хубаво. Македонската история и македонската природа ме възхищаваха еднакво“ (Shishmanov, 1976). Затова в стихотворенията си за Македония Вазов осъжда двойствения стереотип на сръбските управници (едновременно братя и врагове – коварни, алчни, жестоки), а на тяхното безбожие и гръцкото религиозно лицемерие противопоставя българския („чист“, „детски“, „непреднамерен“) стремеж към Бога. „...От акули по-алчни, със бяс / ний за чуждото благо ламтяхме, / па да можеше някак – ний щяхме / и ада да глътнеме в нас!...“ („Монологът на крал Петра I“). „...Но жив е българският бог. / Той нас в най-мрачни векове пази... / И днес той бди въз нас... / ...не ще да ни остави... / ...богът наш велик, / и чудеса за нази прави...“ („Българският Бог“).

Всъщност Иван Вазов засяга драматичния въпрос за българската национална съдба още в стихосбирката „Тъгите на България“ (1877). Той се опитва да разбере трагедията на тази съдба, и критикува Европа, която гледа само практическите си геополитически интереси. Тези теми са засегнати в стихотворенията „На лирата ми“, „Сабята на Абдул Керим паша“, „Т. Каблешкову“, „Подъл ли е българският народ“. Обаче най-високи тонове по отношение на тази проблематика като че ли са постигнати във „Векът!“. Там поетът не само осмива бездушието на Европа към страданието на чуждите народи, но повдига и фундаменталния въпрос за морала на века, за социалната (не)справедливост, за принципите (нравствени ли са те?), които движат историята на човечеството. Спорейки с фалшивия морал на Европа относно нейната политика към българския въпрос, Иван Вазов ги разобличава като безнравствени и води полемика с всички, които подценяват българите и не виждат тяхното историческо бъдеще. „Какъв е този страшен век? / ...цял народ се треби чрез най-ужасен сеч? / Каква е таз Европа, с човещина прочута, / и зрителка спокойна на таз картина люта... / ...В това се тя не меси, / че то не иде никак на нейни интереси... / ...принципи човешки / не са освен досадни измислици глупешки, / че правда братство, обич – едни са басни тук, / че думата свобода е само празен звук...“.

Особена пресечна точка на художествените внушения на Иван Вазов е цикълът „Епопея на забравените“ (1881 – 1884) с неговата двойна насоченост във времето – като възхвала на героичното минало, поставено на пиедестал, и като косвена критика към дребнавото настояще, в което хората „нехаят за ближния“, но се „прекланят“ пред „широките джобове“.

„Епопея на забравените“ (често сравнявана със „Страшен съд“ на Микеланджело) е написана няколко години след Освобождението, когато дистанцията на времето позволява на поета дълбоко да преосмисли просвещенската епоха, започнала с Паисий и първите прояви на оформящото се национално самосъзнание през втората половина на XVIII в. и завършила с Априлското въстание и националната революция. В променящата се следосвобожденска България, когато младото българско общество е все още еуфорично настроено, възникват и започват да зреят някои разложителни процеси. Голяма част от народа е изтласкана в емиграция от държавното управление, което „драпа“ до министерски, депутатски и други „апетитни“ постове около държавната трапеза. В Берковица Вазов с ужас забелязва, че обществото все повече страда от липса на идеали и затъва в парвенюшката стихия на битовизма и първоначалното натрупване на капитала (в Пловдив това впечатление се затвърждава). „...Сички зехме тлъста служба / мъдрите иманье трупат... / ...Днес е час за мир, печалби, / идеалът да почака... / ...Тъй ли смятаха ония, / що кръвта за нас си ляха?“ („Зимна песен“). Народопсихологът със съжаление разбира, че споменът за делата на просветителите и революционерите и завещаните от тях ценности все повече избледнява и си поставя за цел да го възроди в „издребнялата душа“ на българина. „Днеска... цяла сган от интриганти, шарлатани и угнетители пълнят и умовете, и живота ни. Тогава – в дните на страданията и мъченичествата – ...се слушаха имена скромни и тъмни. Тогава Каблешков, Бенковски, Ботев, Волов, Катрафилов и цял рой безумни идеалисти тичаха, говореха някакви думи, които днес нямат смисъл у нас, падаха, умираха...“ (Vasov, 1974 – 1979).

Затова дванадесетте оди са посветени именно на личностите на българското Просвещение. Търсейки националните измерения на универсалната триада личност – народ – история, Вазов разкрива влиянието на отделната личност върху националното самосъзнание и ролята ѝ върху историческото битие на нацията – Левски (личността като въплъщение на народния идеал, „хармония между добродетел и мъдрост“ Аристотел), Паисий (ролята на личността за националното самосъзнание), братя Миладинови (духовното отстояване на вярата), Раковски (отделната личност като идеолог), Стефан Караджа („пълният разцвет на личността, завършеният гражданин“ – Авицена), Бенковски (душата на националноосвободителното движение), Каблешков (израстването на народа като нация), Кочо Честименски (изборът на обикновения човек и колективният избор), героите от връх Шипка (духът на нацията, издигнала се на висотата на своите водачи и способна да твори историята си). Рисувайки тези образи, поетът утвърждава самоотвержения подвиг като национална и общочовешка мяра за безсмъртие и дава („подарява“) на българското общество цел, нравствен пример, историческа перспектива.

Цикълът се открива с одата „Левски“ – може би най-обаятелната личност от просвещенската епоха. Възможно е да се твърди, че изборът не е случаен, нито пък е резултат от субективни предпочитания, а е дълбоко идейно и нравствено мотивиран. Левски е едновременно материална проява на идеала за личност, емблема на националноосвободителното движение и мяра за (не)постижимост (безсмъртието е постижимо само за свободния дух; „...човекът е същество – пише руският философ Вл. Соловьов, – което съдържа в себе си божествената идея...“; с други думи, свободният дух е състояние, до което се достига само ако се доближиш до божествената идея, т.е. до самия себе си).

Монологът на Апостола в началото на одата поставя философско-нравствения проблем за дълга на отделната личност пред времето и обществото. Израстването на личността започва с духовното ѝ разкрепостяване („Манастирът тесен за мойта душа е“...), минава през прозрението за отговорността пред общността („...Мисля, че човекът тук на този свят / има един ближен, един брат...“) и стига до идеята за пълно себераздаване в името на висша ценност – свободата на народа („...и че ще е харно да оставя веч / таз тиха ограда, от света далеч, / и да кажа тайно две-три думи нови / на онез, що влачат тежките окови...“).

Безусловно Левски е въплъщението на личността, която Конфуций посочва за цел на образованието – „способна, съчетаваща компетентност и добродетели“. Думите на Апостола разкриват трудния път към себепознанието, преоткриването на вечните стойности в човешкото битие, опознаването на нравствените корени на християнството не чрез догматично служене, примирение и молитва („...цел по-висока Бог ни тук показа, / че не с това расо и не с таз брада / мога да отмахна някоя беда / от оня, що страда...“), а чрез съвестта и сърцето, които диктуват и да се грижиш за другия (в случая народа), т.е. да го обичаш („...ближний ми има нужда не в молитва, / а в съвет и помощ, когато залитва;...“).

Впрочем още древните цивилизации изграждат своите ценностни системи около представата за човека като биологичен и социален субект, чиято същност са добродетелите, сред които трябва да „блести обичта към ближния, тъй като обединява хората, пронизва всички отношения между тях и се изразява в симпатия, разбиране, уважение и взаимни грижи“2).

Оръжието на Левски е словото (в Библията със словото се измерва божественото, възвишеното). Апостола посява със словото си семето на свободата в душите на робите („...И семето чудно падаше в сърцата / и бързо растеше за жътва богата...“) и чертае нови измерения на понятието свободен човек („...Че щастлив е оня, който дигне пръв / народното знаме и пролее кръв, / и че трябва твърдост, кураж, постоянство, / че страхът е подлост...“).

Паисий също си служи със словото. Според Вазов именно от „История славянобългарска“ започва проглеждането на българския народ („...и фърляше тайно през мрака тогаз / най-първата искра в народната свяст...“). В речта на светогорския монах възкръсва духовният ръст на отминалото национално величие и оживява поривът към свободата. Словото събужда националното самосъзнание, превръща народа в нация („...От днеска нататък българският род / история има и става народ“). Паисий мотивира делото на Раковски (идеолога на националноосвободителното движение), който „отваря в бъдещето тъмно проломът широкий“ за „своя кумир – народа“. С личностния си избор Раковски поставя проблема за националния жертвен избор, който ще направи народът в „Каблешков“: „...Идеята бърже поникна, порасна / и като от изток зората прекрасна / облада душите с новия си жар... / ...От толкоз търпение усетиха срам... / ...Великото слово / на сърцата даде биене по-ново... / ...И в няколко дена тайно и полека / народът порасте със няколко века“. А завършекът на целия този процес (националната революция) е звездният миг, който реабилитира България като нация, достойна за модерните европейски традиции.

Самият Вазов свидетелства, че прекият повод за създаването на цикъла е статията на Захари Стоянов „Имената на български въстаници, които са по-сягали сами на живота си“. „Стихотворенията в тая сбирка са повече реминисценция от Виктор Хюго. Тук подражавам тържествения, възвишения, философския тон на неговите оди. Бях чел в една руска книга за шведския поет Рунеберг, че бил написал един цикъл от оди за шведски патриоти. Най-прям повод да възпея „забравените“ ми даде обаче Захарий Стоянов, който в един румелийски вестник бележеше по кой начин са загинали повечето от главните дейци във въстанието. Патосът и формата... дължа на Виктор Хюго...“ (Vasov, 1974 – 1979, v. 19). Вероятно чрез тази статия поетът успява да организира и систематизира своите спомени, впечатления и наблюдения, събирани в продължение на много години. Темата на статията подсказва, че е възможно не толкова самата история на българските въстания, колкото нравствено-философският смисъл на техния романтичен лозунг „Свобода или смърт“ да е първият стимул на Вазов за започването на Епопеята.

Във всичките 12 оди (колкото са Христовите ученици) е изведен мотивът за трагичното и героичното. На трагизма на забравата се противопоставя величието на героичното, което, макар и свързано с близкото минало, има своите преки проекции в първото десетилетие след Освобождението. Така „Епопея на забравените“ се превръща в своеобразна антитеза на новото обществено съзнание, на новите ценности, към които се стреми българинът в края на XIX в. (а защо не и българинът в началото на XXI в.). Обективно съществуващият в реалността сблъсък между нравственоценностната система на дейците на националноосвободителното движение и ценностния модел на Вазовите съвременници е изведен като един от основните смислови центрове в стихосбирката.

Разбира се, поетът не пропуска да покаже и другата страна – срещу подвига стои падението, срещу възторга – покрусата, срещу доблестта – предателството. Възпроизвеждайки диалектическото многообразие и драма на зараждащата се българска свобода, Вазов много точно успява да прозре (всъщност да предвиди) някои от основните причини за продължаващата след това през десетилетията и столетията трагичност на българската национална съдба. Например в „Левски“ предателството (което заедно със завистта и мнителността е само един елемент от българския манталитет) е представено като най-страшния човешки позор („...тоз позор за Бога, туй пятно на храма / Дякона погуби чрез черна измама“), а трагичният акт (залавянето на Апостола) провокира широки идейно-философски обобщения. Прославата на героя се осъществява чрез съпоставката му със символи на човешкото страдание в името на човечеството – Исус Христос, Ян Хус, Анри дьо Сен Симон, Прометей, Сократ, Христофор Колумб („...Той беше готов / сто пъти да умре на кръста Христов / да гори кат Хуса или кат Симона... / ...тиранът люти да убий духът / една заран Левски осъди на смърт! / Царете, тълпата, мръсните тирани / да могат задуши гордото съзнанье, / гласът, който вика, мисълта, що грей / истината вечна, що вечно живей / измислиха всякой по една секира/да уморят всичко, дето не умира: / зарад Прометея стръмната скала, / ядът за Сократа с клеветата зла, / синджир за Коломба...“).

Вълчев пише, че социалната задача, която възлага на „Епопея на забравените“, Иван Вазов формулира във вестник „Народний глас“ (5.I.1883): „Възпоминанието на великото никога не е безследствено... Паметниците не са толкова за умрелите, колкото за живите, за да развиват в тях... ония доблестни чувства, които дават на един народ правото да живее“ (Valchev, 2005). Очевиден е сремежът на поета (явно воден от латинската поговорка „Живите затварят очите на мъртвите, а мъртвите отварят очите на живите“) чрез възраждане на спомена за най-светлите личности и събития в българската история, които съсредоточават високите духовни измерения на нравствеността, да представи мощта и духовния ръст на народа и да ги противопостави на времето, в което „кумирите“ заменят „идеалите“. Тоест „идеологът на нацията“ (по Инна Пелева) може би цели да придаде значение не толкова на делото на просветителите и революционерите, а на техните идеали. Затова тук може да се обобщи, че образите и сюжетите, върху които се изгражда поетичният свят на „Епопея на забравените“, са подчертано националноисторически, но проблематиката, в която те въвеждат читателя, е всъщност общочовешка.

Впрочем още първата стихосбирка на Иван Вазов – „Пряпорец и гусла“ (1876), доказва, че той усеща, че без ярки примери по национален героизъм, без икони не се създава или възкресява държава и че такъв народ трудно може да разчита на бъдеще. Със следващите две стихосбирки – „Тъгите на България“ (1877) и „Избавление“ (1878), поетът затвърждава систематичния си стремеж да прониква в движещите тенденции на историята, да долавя духа на епохата и да анализира основните ѝ характеристики. Той се интересува от времето и неговите трансформации у човека, вълнува го въпросът за човека и неговото движение през и във времето, изкушава го темата за историята като действаща реалност. В такъв аспект Вазов като че ли постоянно си задава въпроса: неизбежна ли е историческата трагична определеност на българската национална съдба?

Между високата моралистична строгост на Вазовите принципи и отсъствието на всякаква нравственост и морал в конкретиката на историческите събития съществува огромно напрежение. Затова моралистът, художникът Вазов (Ив. Гранитски пише, че „при него те са в пълна хармония – тук се налага естественият паралел с големи европейски писатели като Юго и Гьоте“) винаги търси упование в историческите примери на величие и храброст или сред природната хармония. В творчеството му те се взаимопроникват и взаимообуславят. Природата е съвършена, прекрасна, а човекът е несъвършен, често грозен и зъл. И според Вазов само там, където има саможертва в името на националната свобода, има и хармония с природното величие. Това е особеност, характерна за цялото творчество на Патриарха на българската литература. Велика и сурова природа подкрепя жертвата на героя – и тя, заедно с народа, страда, вълнува се, гневи се и се радва. Затова и в голяма част от стихотворенията в „Тъгите на България“ природата „влива“ сила и мощ у революционерите и те са изобразени като чутовни личности – смели и самоотвержени.

Разбира се, докосването до възвишения образ на природата е подчинено на друга задача – събуждане на националното самосъзнание и връщане на националното достойнство. Затова в „Новонагласената гусла“, „Отмъстител“, „Волентиринът“ и др. (особено в „Де е България?“ и „Радецки“) природата също „се включва“ в припомнянето на историческото величие на българския дух, тя вече не е само фон, а се превръща в жив участник.

За съвършенството и хармонията в природата пишат още древните философи. Аристотел твърди, че „всичко, което зависи от дейността на природата, е по природа толкова добро, колкото може да бъде“ (Buckingham, 2015). Зенон от Китион изтъква: „Целта на живота е да живеем в съгласие с природата“ (Buckingham, 2015). Великият Коменски заявява, че човекът е част от природата и се подчинява на всички съществуващи закони в нея (Filipova, 2008). Забележителният Жан-Жак Русо „извежда“ Емил от градската среда („защото не трябва да се влияе от начина на живот на родителите си“) и го „отвежда“ на село, за да се учи от и сред „прекрасна природа“, където със съдействието на възпитателя свободно да развива способностите си и усвоява естествения начин на живот. Смисълът на техните съвместни усилия е вътрешната хармония, хармонията със самия себе си: „О, човече? Ограничи съществуването си вътре в себе си и ти няма да си нещастен“. Целта на възпитанието е „Човекът Емил да израсне като свободен и независим труженик, който винаги и при какъвто и да е случай ще съумее да бъде човек“ (Кolev, Аtanasova & Vitanova, 2005).

Татко Песталоци прилага системен подход в процесите на възпитание и обучение – „започва се от първия най-прост елемент и постепенно и системно се развива към следващия по-сложен и висш елемент, от степен в степен към все по-сложни форми“. Големият педагог „заема“ този метод от природата.

Българският философ Петър Дънов, за когото Айнщайн казва: „Всички се прекланят пред мен, а аз се прекланям пред Учителя Дънов“, поучава: „...някои наричат природата тяло на Бога. Това обаче е само един образ. Ала мнозина дотам се увличат от този образ, та поддържат, че Природата и Бог са едно и също нещо... В природата няма нищо излишно, нищо изкуствено, нищо, което да не носи следите на Божията ръка, което да не отговаря на висшия Божествен план. Природата – това е животът, разбиран в неговата всеобхватност и единство. Животът – това е природата. Така човекът става неотделима част от природата, защото в него е животът, а животът е неотделим от човека, понеже само той – разумното мислещо същество – може да се доближи до неговите тайни със знанието, което му е дадено от Бога. Животът и природата са едно“ (Zlatev, 2004, v. 1). В този дух Дънов достига до една истина, която десетилетия по-късно германският лекар и философ Алберт Швайцер (крупна фигура в западноевропейската култура) ще повтори с думите: „Преклонение пред живота“ (той открива същата тайна чрез музиката на Бах и службата си в Ламбарене, Африка).

Петьо Йорданов (получил духовното си име Елеазар Хараш от самия Дънов) учи: „Христос е слязъл, за да покаже пътя към себепознанието и Бог. Да задвижи себепознанието, където отвътре да се спасят хора с дълбоки, честни и искрени усилия...“3).

Природата „...беше моя любовница / до мойта среща с тебе“. Това признание (чрез стихотворението „Природата“) Иван Вазов прави пред последната си голяма любов – Евгения Марс. Поетът наистина е влюбен в природата и затова е най-вдъхновеният певец. Той пътува из най-различни места, обхожда ги надлъж и нашир, мечтае да се слее с българските планини и долини, изкачва върхове, възпява ги като крепители на нацията. „Пиетет, преклонение, възторг, умиление, съзерцание, удивление, ликуване – всичко това ражда неговите прочувствени химни на българската земя – долини, планини, върхове. Вазов се любува на всяко кътче на природата... Стихотворения като „Към природата“, „Долината“, „Майски вид“, „Вечерният час“, „Родопите“ са само части от симфонията на българската природна красота и хармония“ (Granitski, 2009, v. 2).

Обаче природата не е само вдъхновителен мотив за Иван Вазов. Той счита, че тя е най-важен елемент от националното светоусещане. Според него без Балкана, Витоша, Родопите, Рила, Пирин и т.н. българинът не би бил това, което е. Ярък пример в това отношение е христоматийното стихотворение „Отечество любезно, как хубаво си ти!“ от „Поля и гори“. Пред Иван Шишманов Вазов споделя, че работейки върху тази стихосбирка, е „бил упоен от красотите на България“, които го зашеметяват при неговите пътувания в Стара планина, Средна гора, Родопите и долината на Марица (Shishmanov, 1976). Когато говори за всички тези места, поетът „усеща движението на кръвта на историята, мощния ѝ тътен, неизразимото очарование на дивото им величие и тайнствените послания на вековете“ (Granitski, 2009, v. 2). Тоест Иван Вазов винаги свързва красотите на българската природа и със свободата.

В стихотворението „Excelsior!“ („По-възвишено“) от „Поля и гори“ е повдигнат въпросът за страданието и за волята да се изправиш след него, „която идва на помощ на смазаната материя“ (Boyadzhiev, 1992). „...настая труден час! / Една лъжлива крачка, той в ямата се сваля, / един внезапен вихър – и долу го струпаля!...“. Лирическият герой (самият поет) „страда“, може би измъчван от съмнения и терзания. Това (принудително) спиране носи и философския заряд: върхът става символ на непостижимото (за момента) себепознание, мъчителен път към безкрая. Обаче вечна цел на света е съвършенството, олицетворявано от Бог – Твореца, който е недостижим за хората, но дарява енергия за саморазвитието им към Него (Коmenski). „...потаен глас му шепне: Не гледай наназад! / Йощ малко ти остая! Напред! Бъди крилат!...“. И посоката е единствена: нагоре, към Бога; и към себе си. Поетът е личност (с духовни стремежи) и благодарение на твърдата си воля успява да стане, да се „събере“ и да се изкачи до върха, което го убеждава, че светът все пак е познаваем. „...той мърда... / ...целта му го повдига и волята крепи / ...с нова сила взима нагоре да върви / ...той вижда, че орлите / наравно с него фъкат из сините зари / покорно му се кланят отсрещните гори / и на реките тайни съгледва веч главите /...потен, морен, счупен на върха... достига. / ...той сам един остая с величието боже / балканът непристъпни му служи за подножье, / челото му царува в лазурний океан“.

Благодарение единствено на изключителната самодисциплина (усвоена вкъщи!) Карл Ясперс също успява да „изкачи върха“ въпреки тежката болест, която го поваля още като малък. В автобиографията си (1967, 83 години след „Поля и гори“ на Вазов!) немският философ споделя незабравими впечатления от детството, в които се съдържат и ценни идеи как да не се прекърши волята на детето, а да се укрепва и насочва... От образователните похвати на неговите родители, които му вдъхват смелост за живот, показвайки, че „за тях той не е бреме, а радост“, могат да се отбележат: разходки сред природата (разкриват величието на природата и помагат на детето да усети „безкрайността на морето, широтата на пейзажа с блесналия хоризонт, самотата на тресавището и загадъчните гори“); разходки из родния край (запознават детето с историята...); окуражаване на детето да следва свой собствен път (и малкият Карл избира да следва пътя към „върха“ – започва да се труди, да вярва и да се самоконтролира...; и го „изкачва“)...2).

Като че ли всичко води до идеята за нравствената висота на човека, посочена от самия Исус: „Бъдете съвършени, както е съвършен и небесният ваш Отец“ – като проверим самите себе си по пътя (към божествения връх, към истината и свободата)...

В стихотворението „На Ком“ („Гусла“, 1881) чувството е подобно – „...Вселената пред мене покорно се простира. / Душата гордо диша. От тия планини / умът към нещо светло, голямо се стреми;... / душата ми е чиста от зависти и страсти... / аз гордо поглед фърлям на всичкий долен свят...“.

Още китайският философ Менциус препоръчва на всеки човек да се стреми към съвършенство и по-често „да се рови в себе си и да се самовглъбява“. А европейският философ и голям педагогически експериментатор Фридрих Фрьобел в своята авангардна теория на възпитателното образование насочва човека към себеосъзнаване, за да постигне необходимото единство в живота между вътрешното и външното (Коlev, 1999).

Вазов „усеща“ близостта на Бог и в други стихотворения. „Личиш на божество“ – изповядва той в своя поклон „Към природата“ и пита риторично: „Не е ли видна в теб тази личност нам тайна? / Не е ли в`плътена в теб?“. А изгледът, който се явява пред него „На Черни връх“, поражда „огромна тревога“, настъпва Богоявлението, предназначено за посветен – „аз видех бога“. „...той дух е... / в душата, в света, в битието („Той“). Затова в „Молитва в планината” поетът предпочита да закъснява сред природата („...върху канара висока / един с природата останах... / И в божий храм неръкотворни / пред туй величие чародейно / пред тоя мир светлив, просторни/коленичих благоговейно. / ...И бога сещах, виждах ясно. / ...И той ме чуйше...“) и не отива в черквата, където го очаква калугерът („...Игуменът сърдит... / ...отключих храма, де отиде?“).

Обаче колкото по-голямо е страхопочитанието на Иван Вазов към божествените излъчвания на природата, толкова по-остър и рязък става той в „социалните си пейзажи“. В стихосбирката „Скитнишки песни“ поетът създава доста произведения, посветени на бедното планинско население, в които възпява физическия труд като голяма национална добродетел („В Мала планина“, „Трудът“, „Чети, говедарче!“ и пр.). Например в „Каменният кръст“ селянинът, „чрез чийто труд – без труд в света вървим“, „на чиито мъки всичко ний дължим“, отива да копае „с мотиката на рамене“ малката си нивица, „на някой бряг там лепната“. Основният мотив тук е трудолюбието, упоритата всекидневна работа на българския селянин, тежката му безкрайна борба с природата и с времето. Цялата земя е свидетел на неговите подвизи, носи следите от неговия труд. Но: „всички го забравяме“.

Затова Иван Вазов засяга и темата за тежкия живот на селяните, за бедността, която обезличава човека и го превръща в същество, което се бори единствено за оцеляване. Тук несъмнено изпъква стихотворението „Елате ни вижте“, където авторът заема позицията на морален съдник и упреква властимащите и тяхната апатия за неволите на обикновения човек. Относно повода за написването на текста, Вазов заявява: „Направи ми впечатление мизерният живот на селяка в балканските пущинаци, забравени от синца ни. За жалост, краят на тоя нещастен живот не се предвижда скоро...“ (Vasov, 1974 – 1979, v. 19). В творбата обикновената българска къща е описана така: „...Под – гола пръст! Смрад, дим, стени окадени, / ...човеци и дрипи... На също гноище / лежи скот и стопанин, духовно сближени...“. Това води и до безпорядък в семейството – бащата вече не може да го изхранва, отнета е красотата на майката, както и невинността на детето („...набърчени булки, деца застарели; / ...гърла изгладнели…“). Ежедневният тежък труд не носи така желаната промяна („и вечно труд тежък и пот непрестанни – / и пак оскудия и дни окаянни...“). Свободата отново е изчезнала („...Души затъпели...“), липсва спасителната сила на любовта, хората не могат да усетят радостта от живота („...И чупи се воля и дух под хомота... / Човекът словесни е паднал до скота...“). Очевидно авторът не може да се примири с факта, че най-висша цел на хората вече не е благото на целия народ, а личната изгода. Той категорично разграничава трудещия се човек от управляващите (които трупат материални богатства на гърба на другите!), думите от делата („...вий славни, вий сити... / ...вий, мъдри велможи, от нази гоени... / ...на шум и фрази богато платени... / О, доста на думи сте нази любили...“). Зовът за помощ е израз на вярата, че все пак социалният „елит“ ще отвори очите и ушите си за болката на обикновения селянин („...Елате ни вижте – той моли и стене... / ...към нас приближете... / ...Зърнете през нашто изгнило плетище... / Тогаз за народа се бихте смилили / и срам, угризение бихте сетили...“).

В същия дух звучи и стихотворението „Линее нашто поколенье...“ („...навред застой, убийствен мраз;... / ...посока няма наший път, / спокойно бият тесни гърди, / кога от злоба не кипът...“), където авторът приканва съвременниците си да осмислят ценностите на настоящето през призмата на бъдещето и на времето, като цяло, и ги призовава да намерят пътя, който да ги извади от ситуацията на нравствения хаос („...Стресни се племе закъсняло! / Живейш ли, мреш ли, ти не знайш! / След теб потомство иде цяло – / какво ще да му завещайш?...“). Може би тук трябва да се потърси закономерност при смяната на „поколенье“ с „племе“. Вероятно това не е случайно. Вазов сякаш предупреждава читателите какво ще се случи с нацията, ако тя не следва обществените идеали – народът ще се разпадне, а в държавата ще живее не общество, а „тълпа“. И тук поетът вярва, че това няма да се случи, като освен на читателя отново се уповава на Бог (в крайна сметка, „нали Бог е създал хората за радост и удоволствия, като им е подарил цялото земно кълбо с небето и слънцето, с въздуха и водата, с всички растения, животни и птици; и колкото по-щастлив е човек, толкова по-доволен е Бог“ – Коменски): „...Недей оставя, мили боже, / без лампа тоя свет олтар, / без химна твоето подножье, / без вяра живата си твар! / ...народите – без идеал“.

Според „Елате ни вижте“ и „Линее нашто поколенье“ нищетата е голям социален проблем, който убива както телесното, така и духовното в човека („души затъпели“). Затова поетът използва своята личност и актуалността си сред обществото и превръщайки се в лирически герой, сякаш става единственият посредник между нуждите на обикновения българин и силните на деня (в интерес на истината, точно в този момент, току-що напуснал министерския си пост в правителството на Константин Стоилов, не е и могъл да направи друго).

Може би тук е моментът да се цитира част от написаното по същото време стихотворение „Горска скитница“ – „...Аз бегах от суетата! / Мраз ми иде по челото / от мермера на палата, / на министъра от креслото...“. С тези думи Иван Вазов сякаш се поставя под общ знаменател с политическата върхушка („славните сити и мъдри велможи”). Но за разлика от тях той е достатъчно „голям“, за да „забележи“ нищетата сред населението и да се самоиронизира, припомняйки си важното обществено задължение на поета Вазов, забравено от министъра Вазов. В този контекст следва да се уточни, че когато започва да пише тези сатирични творби, народопсихологът вече се е запознал по-отблизо със силите, които движат обществото, срещнал се е лице в лице с представителите на управляващата класа и е изучил техните души, характери и способности.

Впрочем лесно може да се долови, че Иван Вазов е лирически герой в немалко свои стихотворения. Д. Станкова пише, че това му помага да изгради чрез слово своя автопортрет, казвайки на всички кой говори в неговата поезия и от какви мотиви е ръководен. Наричайки песните „мои“ („мойте песни“), които „все ще се четат“, Вазов заявява себе си като певец, чиито текстове са не само песенен образ на родното – пространство, време, дух, а и са едни от първите опити след Освобождението творец да изобразява себе си чрез своето творчество. Така той води диалог с публиката, като очертава образа си на писател, чиито послания са насочени към точно определена аудитория, която, от своя страна, също познава много добре автора на посланията. По този начин Иван Вазов не само опровергава честите твърдения, че е старомоден, но и разколебава представата за недосегаемост.

В книгата си „Българската литература XX в.“ В. Стефанов, опитвайки се да очертае общата постановка в осмислянето на човешкото във времето, пише: „Човекът е смъртен, Творецът е безсмъртен. Подвластният на „праха“ човек разполага с възможности за оцеляване и справяне с времето. Тази възможност е заложена в духа и в неговата способност да се съюзява с вечното, да се приютява в устойчиви, трайни неща. Някаква невероятна екстатика се случва и отредено човешкото вече е надхвърлено – творецът побеждава крайното битие и пребъдва във вековете“ (Stefanov, 2008). Така чрез синтеза между преходното (човешкото) и непреходното (творческото) Иван Вазов изгражда представата за себе си като творец, който свързва името си с вечността, но приема и образа си на смъртен човек, подвластен на колебания, лутания, чувство за несигурност във взетите решения и направените избори. И в крайна сметка, той не възпява себе си, а чрез поезията „прави портрет на чуващия, виждащия, чувстващия света творец, който трябва да бъде разпознат от публиката не само като учител и педагог на нацията, а и като открил в себе си знакови стойности на националния характер“ (Stankova, 2012).

С други думи, общувайки с читателя, т.е. българския народ (защото „истинската свобода е общуването“ – Мартин Бубер), Иван Вазов (както Левски, Паисий и т.н.) му подарява своята личност. В този смисъл, Йохан Базедов създава филантропизма, за да свърже обичта на човека към себе си с обичта към другия човек. Така „европеецът вече търси любовта към Бог не само чрез обичта към себе си и своите земни радости, а и през обичта към другия, към човека отсреща“ (Mchelaidze, Lebedenko & Grebenshtikova, 1974). А да обичаш, означава да даряваш. Коменски пише, че единственото нещо, което човек може да подари на света, е самият себе си. Тоест, давайки на българите личен пример чрез своята поезия (като опознава себе си и им показва, че ги обича), Иван Вазов ги образова на обич както към самите себе си, така и към другия (защото „главното средство за възпитание в човеколюбие е образованието“ – Еразъм Ротердамски). Така лириката на Патриарха на българската литература изпълнява прекрасно двете основни задачи, които съдържа образованието на обич към другия: да подпомогне човешкия индивид в неговото себепознание и да му съдейства за приспособяване към околната среда.

Вместо заключение

„Хващайки“ се за думата „учене“ в началото на сатията („...Коменски извежда ученето за основна жизнена функция на човека“), може би е уместно да завърша с цитати от Вазовото стихотворение „Чети, говедарче!“: „...Чети, чети! То чудо днеска прави... / ...то мъртви буди, дава ум на здрави, / туй второ слънце бог ни сам остави... / ...То прави сляпото окато... / ...по-скъпо то е от елмаз и злато... / Ти малко си, но труд те чака тука – / без труд не може нищо... / при мишци силни прибави наука / разковничето там е на сполука...“.

Чети, българче...

Еразъм Ротердамски, Съба Вазова, Иван Вазов... (има още много примери) постигат своето ниво на творческо мислене и социалнополитическа воля благодарение единствено на ученето и самообразованието през целия живот. А тъй като „образоваността е единственото предимство за бедните и онеправданите“ – Стефан Цвайг, защо и днешните българи да не се поучат от преклонението на тези хора пред книгата, нека се доверят на техния житейски опит!

Чети...

NOTES/БЕЛЕЖКИ

1. https://www.bulgarianhistory.org

2. Мислители на образованието. Сб. В 4 тома. Ред. Заглул Морси. Перспективи, т. XXIII, 1993, № 1 – 2, (85 – 86); т. XIII, 1993, № 3 – 4, (87 – 88); т. XXIV, 1994, № 1 – 2, (89 – 90); т. XXIV, 1994, № 3 – 4 (91 – 92).

3. https//www. portal12.bg

4. Blekasted, M. (1969). Comenius. Prague.

REFERENCES/ЛИТЕРАТУРА

Boyadzhiev, P. (1992). Planinata v poeziata na Ivan Vazov. Ezik i literatura, 6, 84 – 90. [Бояджиев, П. (1992). Планината в поезията на Иван Вазов. Език и литература, 6, 84 – 90].

Buckingham, U. (2015). Knigata na filosofiata. Golemite idei, obiasneni prosto. Sofia: Knigomania [Бъкингам, У. (2015). Книгата на философията. Големите идеи, обяснени просто. София: Книгомания].

Filipova, N. (2008). Istoria na pedagogicheskite uchenia I praktiki. Blagoevgrad: Univ. izd. “Neofit Rilski” [Филипова, Н. (2008). История на педагогическите учения и практики. Благоевград: Унив. изд. „Неофит Рилски“].

Granitski, I. (2009). Velikata natsionalna dusha. Sofia: Zahariy Stoyanov [Гранитски, И. (2009). Великата национална душа. София: Захарий Стоянов].

Gyudzhenov, I. (2007). Taksidiotat prosfeshtenets: Po povod 245 g. ot napisvaneto na Istoria slavyanobalgarska ot Sv. Paisiy Hilendarski. Pedagogika, 3, 81 – 93. [Гюдженов, И. (2007). Таксидиотът просвещенец: По повод 245 г. от написването на История славянобългарска от св. Паисий Хилендарски. Педагогика, 3, 81 – 93].

Kolev, Y. (1999). Obich za drugia: Tsel na obrazovanieto. Iz pedagogicheskata istoria. Pedagogika, 8 – 9, 99 – 107. [Колев, Й. (1999). Обич за другия: Цел на образованието. Из педагогическата история. Педагогика, 8 – 9, 99 – 107].

Kolev, Y. Atanasova, V. & Vitanova, N. (2005). Istoria na pedagogikata i balgarskoto obrazovanie. Shumen: Univ. izd. “Episkop Konstantin Preslavski”. [Колев, Й. Атанасова, В & Витанова, Н. (2005). История на педагогиката и българското образование. Шумен: Унив. изд. „Епископ Константин Преславски“].

Maralov, В. (2004). Osnovы samopoznania i samorazvitia. Moskva: Academa. [Маралов, В. (2004). Основы самопознания и саморазвития. Москва: Academa].

Mchelaidze, N. Lebedenko, A. & Grebenshtikova, M. (1974). Istoria doshkolynoy zarubezhnoy pedagogiki (Hrestomatia). Moskva. [Мчелаидзе, Н. Лебеденко, А. & Гребенщикова, М. (1974). История дошкольной зарубежной педагогики (Хрестоматия). Москва].

Peleva, I. (1994). Ideologat na natsiyata. Plovdiv: Univ. izd. “Paisiy Hilendarski”. [Пелева, И. (1994). Идеологът на нацията. Пловдив: Унив. изд. „Паисий Хилендарски”].

Shishmanov, I. (1976). Ivan Vazov. Spomeni i dokumenti. Sofia: Balgarski pisatel. [Шишманов, И. (1976). Иван Вазов. Спомени и документи. София: Български писател].

Solovyev, V. (1911 – 1914). Sobranie sochineniy. S. Peterburg: Knigoizdatelyskoe Tovarishtestvo “Prosvechtenie” [Соловьев, В. (1911 – 1914). Собрание сочинений. С. Петербург: Книгоиздательское Товарищество „Просвещение“].

Stankova, D. (2012). Avtoportretiraneto na tvoretsa vav Vazovata poezia. Obrazovanie i kvalifikatsia na pedagogicheskite kadri, 198 – 207. [Станкова, Д. (2012). Автопортретирането на твореца във Вазовата поезия. Образование и квалификация на педагогическите кадри, 198 – 207].

Stefanov, V. (2008). Balgarska literatura XX v. Sofia: Anubis. [Стефанов, В. (2008). Българска литература ХХ в. София: Анубис].

Valchev, V. (1968). Ivan Vazov: Zhiznen i tvorcheski pat. Sofia: BAN. [Вълчев (1968). Иван Вазов: Жизнен и творчески път. София: БАН].

Vazov, I. (1974 – 1979). Sabrani sachinenia. V 22 toma. Red. k-ya P. Dinekov, P. Zarev, G. Tsanev, M. Tsaneva. Sofia: Balgarski pisatel. [Вазов, И. (1974 – 1979). Събрани съчинения. В 22 тома. Ред. к-я П. Динеков, П. Зарев, Г. Цанев, М. Цанева. София: Български писател].

Vergilov, V. (2011). Uchitelyat i orakulat na Evropa. Pedagogika, 3, 117 – 130. [Вергилов, В. Учителят и оракулът на Европа. Педагогика, 3, 117 – 130.]

Zlatev, K. (2004). Uchenieto na Byaloto bratstvo. Sofia: Byalo bratstvo. [Златев, К. (2004). Учението на Бялото братство. София: Бяло братство].

2025 година
Книжка 9s
Книжка 9
DEVELOPMENT OF DEMOCRATIC CULTURE THROUGH CONTENTS ABOUT THE ROMA IN CLASSROOM TEACHING – STUDENTS’ PERCEPTION

Aleksandra Trbojević, Biljana Jeremić, Hadži Živorad Milenović, Bojan Lazić

Книжка 8
КАТЕГОРИАЛНИ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИНФОРМАЦИОННО-КОМУНИКАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ В ОБУЧЕНИЕТО НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ СЪС СОП

д.п.н Мира Цветкова-Арсова, Данка Щерева, Славина Лозанова, Маргарита Томова

Книжка 7
ВРЪЗКА НА СОЦИАЛНО-ЕМОЦИОНАЛНОТО С КОГНИТИВНОТО РАЗВИТИЕ В ПРИОБЩАВАЩА СРЕДА

Милен Замфиров, Маргарита Бакрачева, Емилия Евгениева

Книжка 6
КОГНИТИВНО РАЗВИТИЕ НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ, ОБХВАНАТИ В ПРИОБЩАВАЩОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Милен Замфиров, Емилия Евгениева, Маргарита Бакрачева

Книжка 5
COMPETENCE FOR SOCIAL PEDAGOGICAL PRACTICE: WHAT DO STUDENTS TELL US?

Maya Tcholakova, Marina Pironkova, Aleksandar Ranev, Yana Staneva

MULTIMODAL COMMUNICATION IN PHYSICAL EDUCATION CLASSES

Cristiana Lucretia Pop, Cristina Filip

Книжка 4s
GAMES IN FUNCTION OF DEVELOPMENT OF MULTIPLICATION SKILLS

Dasare Sylejmani, Vesna Makashevska, Jasmina Jovanovska

Книжка 4
ИЗПОЛЗВАНЕ НА СИСТЕМИТЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОБУЧЕНИЕТО В КОНТЕКСТА НА ИНТЕРАКТИВНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Силвия Парушева, Борис Банков, Гергана Касабова, Петя Страшимирова

MILITARY AND SOCIAL THREATS AS DETERMINANTS OF THE DEVELOPMENT OF CONTEMPORARY UKRAINIAN HIGHER EDUCATION

Mykola Pantiuk, Tetiana Pantiuk, Nataliia Bakhmat, Olena Nevmerzhytska, Svitlana Ivakh

STEM ОБУЧЕНИЕ НА СТУДЕНТИ ПЕДАГОЗИ В ТРАНСДИСЦИПЛИНАРНА ОБРАЗОВАТЕЛНА СРЕДА

Любен Витанов, Николай Цанев, Людмила Зафирова, Гергана Христова, Катерина Динкова, Калина Георгиева, Жорж Кюшев, Здравка Савчева

ИЗСЛЕДВАНЕ И АНАЛИЗ НА НАГЛАСИТЕ НА СТУДЕНТИТЕ ПРИ ИЗПОЛЗВАНЕ НА ГЕНЕРАТИВЕН ИНСТРУМЕНТ НА ИЗКУСТВЕН ИНТЕЛЕКТ

Николай Янев, Иглика Гетова, Теодора Христова, Ива Костадинова, Георги Димитров

Книжка 3
ДРУГИЯТ КАТО ЦЕННОСТ В УЧИЛИЩЕ

Александър Кръстев

Книжка 2
ASSESSMENTS OF TEACHERS AND PARENTS OF CHILDREN WITH DEVELOPMENTAL DISABILITIES ON INCLUSION IN PRE-SCHOOL INSTITUTIONS

Zagorka Markov, Hadzi Zivorad Milenovic, Biljana Jeremic, Radmila Zecevic, Milica Pavlovic

Книжка 1s
ПРИЛОЖЕНИЕ НА СРЕДСТВАТА ЗА ДОПЪЛВАЩА И АЛТЕРНАТИВНА КОМУНИКАЦИЯ В ОБРАЗОВАТЕЛНИТЕ ИНСТИТУЦИИ В БЪЛГАРИЯ

. Неда Балканска, . Анна Трошева-Асенова, . Пенка Шапкова, Снежина Михайлова

USE OF ARTIFICIAL INTELLIGENCE IN FOREIGN LANGUAGE TEACHING

Ekaterina Sofronieva, Christina Beleva, Galina Georgieva

Книжка 1
Скъпи читатели, автори, приятели на списание „Педагогика“,

В началото на 2025 година в първия брой на нашето списание „Педагогика“ бих искала от името на редакционната колегия и от мое име да Ви пожелая здраве, творческо вдъхновение и професионално удовлетворение от прино- са Ви към педагогическата наука и практика! Вярвам и се надявам, че списание „Педагоги- ка“ ще продължи да осигурява платформа за научен, обективен и откровен диалог, базиран на резултати от научни изследвания, за насто- ящето и бъдещето на обучението и образова- н

2024 година
Книжка 9s
Книжка 9
ANALYSIS AND IMPROVEMENT OF VIDEO LEARNING RESOURCES IN SMALL-SCALE LEARNING SCENARIOS

César Córcoles, Laia Blasco-Soplon, Germán Cobo Rodríguez, Ana-Elena Guerrero-Roldán

Книжка 8
АНГАЖИРАНОСТ КЪМ УЧЕНЕ ЧРЕЗ ИЗПОЛЗВАНЕ НА СМАРТ ТЕХНОЛОГИИТЕ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Кирилка Тагарева, Дора Левтерова-Гаджалова, Ваня Сивакова

Книжка 7
Книжка 6
Книжка 5s
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА НА СТАЖАНТСКАТА ПРАКТИКА ПРЕД СТУДЕНТИ – БЪДЕЩИ УЧИТЕЛИ

Илиана Петкова, Марияна Илиева, Владислава Станоева, Георги Чавдаров

Книжка 5
FEATURES OF SPEECH COMPREHENSION TRAINING OF CHILDREN WITH AUTISM SPECTRUM DISORDERS

Maryna Branytska, Svitlana Myronova, Svitlana Mykhalska

OVERVIEW OF THE STEM EDUCATION IN ISRAEL

Aharon Goldreich, Elena Karashtranova

Книжка 4
НАГЛАСИ НА СТУДЕНТИТЕ КЪМ СМАРТ ТЕХНОЛОГИИТЕ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Дора Левтерова-Гаджалова, Кирилка Тагарева, Ваня Сивакова

PROFESSIONAL SUPPORT FOR YOUNG RESEARCHERS

Emina Vukašinović, Marija Veselinović, Milan Milikić

РОБОТИТЕ В ОБУЧЕНИЕТО – ОБРАЗОВАТЕЛНА STEAM ИГРА

Мария Желязкова, Михаил Кожухаров, Даниела Кожухарова

Книжка 3s
Книжка 3
ATTITUDES AND EXPERIENCES OF THE PRESCHOOL TEACHERS IN THE APPLICATION OF DIGITAL TECHNOLOGIES IN ENVIRONMENTAL EDUCATION

Nataša Branković, Gordana Kozoderović, Biljana Jeremić, Danijela Petrović, Bojan Lazić, Slavica Karanović

ДИГИТАЛНИ ТЕХНОЛОГИИ В ПОДКРЕПА НА УЧЕНЕТО

Стоянка Георгиева-Лазарова, Лъчезар Лазаров

PREPARATION OF FUTURE TEACHERS FOR ORGANISING A HEALTH-PRESERVING INCLUSIVE SPACE IN EDUCATIONAL INSTITUTIONS

Nadiya Skotna, Tetiana Nadimyanova, Anna Fedorovych, Myroslava Sosiak, Oksana Yatsiv

Книжка 2s
Книжка 2
ОТ РИСУНКА – КЪМ СНИМКА

Камен Теофилов

Книжка 1s
Книжка 1
„ВТОРОТО“ БЪЛГАРСКО УЧИЛИЩЕ. ГЕНЕЗИСЪТ

Пенка Цонева, Бистра Мизова

2023 година
Книжка 9
EXPLORING THE NARRATIVE IDENTITY OF HUNGARIAN TEACHERS IN SLOVAKIA

Patrik Baka, Terézia Stredl, Kinga Horváth, Zsuzsanna Huszár, Melinda Nagy, Péter Tóth, András Németh

Книжка 8
A QUALITY “ONLINE” TEACHER – WHAT DO STUDENTS APPRECIATE AND VALUE IN TEACHERS DURING DISTANCE LEARNING?

Irena Golubović-Ilić, Ivana Ćirković-Miladinović, Nataša Vukićević

SUPPORT FOR THE INCLUSION OF ROMA CHILDREN THROUGH THE PROJECT TEACHING MODEL

Biljana Jeremić, Aleksandra Trbojević, Bojan Lazić, Gordana Kozoderović

TREND ANALYSIS OF PROFESSIONAL COMPETENCES OF SPORTS TEACHERS AND COACHES

Sergejs Capulis, Valerijs Dombrovskis, Svetlana Guseva, Alona Korniseva

Книжка 7
ЦЕННОСТЕН ПРОФИЛ НА УЧИТЕЛИТЕ В НАЦИОНАЛЕН КОНТЕКСТ

Цветан Давидков, Силвия Цветанска

Книжка 6s
MODELLING OF MARITIME CYBER SECURITY EDUCATION AND TRAINING

Gizem Kayisoglu, Pelin Bolat, Emre Duzenli

INTRODUCING THE USE OF CASE STUDIES METHODOLOGY IN TRAINING FOR SOFT SKILLS IN MARITIME UNIVERSITIES. THE ISOL-MET PROGRAM

Maria Lekakou, Helen Iakovaki, Dimitris Vintzilaios, Markella Gota, Giorgos Georgoulis, Thalia Vintzilaiou

THE ROLE OF MARITIME EDUCATION IN DIGITALIZATION

Kamelia Narleva, Yana Gancheva

Книжка 6
С МИСИЯ ЗА НАЦИОНАЛНА И КУЛТУРНА ИНДИВИДУАЛНОСТ

Надежда Кръстева, Йордан Колев

Книжка 5s
PREFACE

Nikola Vaptsarov Naval Academy is the oldest technical educational institution in Bulgaria. The Naval Academy is one of the symbols of Varna and Bulgaria in the world maritime community. Its history and achievements establish it as the most prestigious center for training of maritime specialists. At present, the Naval Academy trains specialists for the Navy and for the merchant marine in all areas of maritime life. Research and development conducted at the Naval Academy in Varna

A FAIR CONCERN ABOUT ECDIS

Nikolay Sozonov, Dilyan Dimitranov

DATA-DRIVEN LEARNING APPROACH TO MARITIME ENGLISH

Jana Kegalj, Mirjana Borucinsky, Sandra Tominac Coslovich

DEVELOPING CRITICAL THINKING SKILLS THROUGH THE “CASE STUDY” TEACHING METHOD IN MARITIME ENGLISH LANGUAGE TEACHING (MELT)

Tamila Mikeladze, Svetlana Rodinadze, Zurab Bezhanovi, Kristine Zarbazoia, Medea Abashidze, Kristine Iakobadze

MAXIMIZING STUDENTS’ LEARNING IN MARITIME ENGLISH ONLINE COURSE

Valentyna Kudryavtseva, Svitlana Barsuk, Olena Frolova

Книжка 5
Книжка 4s
Книжка 4
Книжка 3s
СПИРАЛАТА ОБЩЕСТВО – ОБРАЗОВАНИЕ

Иванка Шивачева-Пинеда

Книжка 3
ПРОЕКТНО БАЗИРАНО ОБУЧЕНИЕ ЗА СОЦИАЛНО-ЕМОЦИОНАЛНИ И ТЕХНОЛОГИЧНИ УМЕНИЯ ЧРЕЗ ПРОГРАМАТА „УМЕНИЯ ЗА ИНОВАЦИИ“

Галин Цоков, Александър Ангелов, Йоанна Минчева, Рени Димова, Мария Цакова

МЕДИЙНАТА ГРАМОТНОСТ И УЧИТЕЛИТЕ

Светла Цанкова, Стела Ангова, Мария Николова, Иван Вълчанов, Илия Вълков, Георги Минев

Книжка 2
INTONATION AND CHILDREN WITH EMOTIONAL AND BEHAVIORAL PROBLEMS

Katerina Zlatkova-Doncheva, Vladislav Marinov

Книжка 1
2022 година
Книжка 9
ТРАНСГРЕСИВНО-СИНЕРГИЧНО КАРИЕРНО РАЗВИТИЕ В „НЕФОРМАЛНО ОБРАЗОВАНИЕ“ В УНИВЕРСИТЕТА

д.п.н Яна Рашева-Мерджанова, Моника Богданова, Илиана Петкова

Книжка 8
INTEGRATING INTERCULTURAL EDUCATION IN THE PRIMARY SCHOOL CURRICULUM

Bujar Adili, Sonja Petrovska, Gzim Xhambazi

НАГЛАСИ НА БЪДЕЩИТЕ ДЕТСКИ УЧИТЕЛИ КЪМ STEM ПОДХОДА

Наталия Павлова, Михаела Тончева

Книжка 7
НАЦИОНАЛНАТА ИДЕЯ НА ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ

Йордан Колев, Надежда Кръстева

Книжка 6
Книжка 5
ИВАН Д. ШИШМАНОВ – ЕВРОПЕИЗИРАНИЯТ БЪЛГАРИН

Надежда Кръстева, Йордан Колев

THE TECHNOLOGY OF DEVELOPMENT OF COMMUNICATIVE CULTURE OF ELEMENTARY SCHOOL TEACHERS

Mariia Oliiar, Nataliia Blahun, Halyna Bilavych, Nataliia Bakhmat, Tetyana Pantyuk

Книжка 4
TEACHERS’ATTITUDES BOUT TEACHING AND LEARNING MATHEMATICS

Aleksandra Mihajlović, Emina Kopas-Vukašinović, Vladimir Stanojević

EDUCATION 4.0 – THE CHANGE OF HIGHER EDUCATION INSTITUTIONS AND THE LABOUR MARKET

Gergana Dimitrova, Blaga Madzhurova, Stefan Raychev, Dobrinka Stoyanova

Книжка 3s
DISTANCE LEARNING IN THE CONTEXT OF THE COVID-19 PANDEMICS

Baktybek Keldibekov, Shailoobek Karagulov

DIGITAL UNIVERSITIES: FEATURES AND KEY CHARACTERISTICS

Marina Skiba, Maktagali Bektemessov, Alma Turganbayeva

Книжка 3
Книжка 2
TWO-TIER MODEL OF TRAINING FUTURE TEACHERS FOR COACHING AT OUT-OF-SCHOOL INSTITUTIONS

Borys Savchuk, Tetyana Pantyuk, Natalia Sultanova, Halyna Bilavych, Mykola Pantyuk

Книжка 1
2021 година
Книжка 9
ИЗСЛЕДВАНЕ НА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО МЕЖДУ ФОРМАЛНОТО И НЕФОРМАЛНОТО ЗДРАВНО ОБРАЗОВАНИЕ

Доц. д-р Вержиния Боянова Гл. ас. д-р Константин Теодосиев Гл. ас. д-р Берджухи Йорданова

FORMATION OF PROFESSIONAL COMPETENCE OF ASSISTANT TEACHER OF INCLUSIVE EDUCATION IN SECONDARY EDUCATION INSTITUTIONS

Prof. Dr. Vladyslava Liubarets, Prof. Dr. Nataliia Bakhmat, Prof. Dr. Olena Matviienko, Oksana Tsykhmeistruk, Inna Feltsan

Книжка 8
ОТНОСНО ЗАДЪЛЖИТЕЛНОСТТА НА ПРЕДУЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ – РЕЗУЛТАТИ ОТ ЕДНО ИЗСЛЕДВАНЕ

Проф. д-р Маргарита Колева, доц. д-р Блага Джорова, д-р Ева Жечева

INFLUENCE OF PSYCHOLOGICAL AND PEDAGOGICAL FEATURES OF STUDENTS ON THEIR ACTIVITY IN SELF-EDUCATION

Dr. Iryna Sereda, Assoc. Prof. Dr. Svitlana Karskanova, Assoc. Prof.

CENTRALISATION AND DECENTRALISATION IN HIGHER EDUCATION: A COMPARATIVE STUDY OF HUNGARY AND GERMANY

Carla Liege Rodrigues Pimenta, Prof. Dr. Zolt†n R–nay, Prof. Dr. Andr†s Nmet

ЗА ПРИОБЩАВАНЕТО, ОБУЧЕНИЕТО И РАЗВИТИЕТО НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ С ИНТЕЛЕКТУАЛНИ ЗАТРУДНЕНИЯ

Златкова-Дончева, К. (2021). Приобщаване, обучение и развитие на деца и ученици с интелектуални затруднения. Бургас: Либра СКОРП, ISBN 978-954-471-705-6

Книжка 7s
CONCEPT OF PRESENT PRACTICE IN CHOOSING OF OPTIMAL NUMBER OF TUGS

Rino Bošnjak, Zvonimir Lušić , Filip Bojić, Dario Medić

S-101 CHARTS, DATABASE TABLES FOR S-101 CHARTS, AUTONOMOUS VESSEL

Vladimir Brozović, Danko Kezić, Rino Bošnjak, Filip Bojić

INFLUENCE OF HYDRO-METEOROLOGICAL ELEMENTS ON THE SHIP MANOEUVRING IN THE CITY PORT OF SPLIT

Zvonimir Lušić , Nenad Leder, Danijel Pušić, Rino Bošnjak

MEETING SUSTAINABLE DEVELOPMENT GOALS – EXPERIENCE FROM THE LARGEST SHIPPING COMPANIES

Katarina Balić , Helena Ukić Boljat, Gorana Jelić Mrčelić, Merica Slišković

OPTIMISING THE REFERENCE POINT WITHIN A JOURNAL BEARING USING LASER ALIGNMENT

Ty Aaron Smith , Guixin Fan , Natalia Nikolova , Kiril Tenekedjiev

REVIEW OF THE CURRENT INCREASE OF NOISE UNIT COST VALUES IN TRANSPORT

Luka Vukić , Ivan Peronja , Mihaela Bukljaš , Alen Jugović

TARGET DETECTION FOR VISUAL COLLISION AVOIDANCE SYSTEM

Miro Petković, Danko Kezić, Igor Vujović, Ivan Pavić

NEW RESULTS FOR TEACHING SHIP HANDLING USING FAST TIME SIMULATION

Knud Benedict , MichŽle Schaub , Michael Baldauf , Michael Gluch , Matthias Kirchhoff , Caspar Krüger

POTENTIAL BENEFITS OF ELECTRICALY DRIVEN FERRY, CASE STUDY

Tina Perić, Ladislav Stazić, Karlo Bratić

SITUATIONAL AWARENESS – KEY SAFETY FACTOR FOR THE OFFICER OF THE WATCH

Hrvoje Jaram, Pero Vidan, Srđan Vukša, Ivan Pavić

Книжка 7
INCLUSIVE INTELLIGENCE

Dr. Aleksandar Krastev, Assist. Prof.

EDUCATION OF MORAL CULTURE OF STUDENT YOUTH IN THE CONDITIONS OF POLYCULTURAL SPACE

Dr. Natalia Bondarenko, Assoc. Prof. Yevhen Rozdymakha Dr. Lyudmila Oderiy, Assoc. Prof. Dr. Anatoly Rozdymakha, Assoc. Prof. Dilyana Arsova, PhD student

PROFESSIONAL DEVELOPMENT IN KOSOVO – RESEARCH OF TRAINING PROGRAMS AND TESTS

Bekim Samadraxha, Veton Alihajdari, Besim Mustafa, Ramë Likaj

Книжка 6s
EVALUATION OF CRUISER TRAFFIC VARIABLES IN SEAPORTS OF THE REPUBLIC OF CROATIA

Maja Račić, Katarina Balić, Mira Pavlinović, Antonija Mišura

COMPARATIVE ANALYSIS OF THE CONTRACTS FOR MARITIME TRANSPORT SERVICES. CHAIN OF CHARTER PARTIES

Svetlana Dimitrakieva, Ognyan Kostadinov, Christiana Atanasova

THE LIGHTSHIP MASS CALCULATION MODEL OF A MERCHANT SHIP BY EMPIRICAL METHODS

Vedran Slapničar , Katarina Zadro , Viktor Ložar , Ivo Ćatipović

ON EDUCATION AND TRAINING IN MARITIME COMMUNICATIONS AND THE GMDSS DURING THE COVID-19

Chavdar Alexandrov, Grozdyu Grozev, Georgi Dimitrov, Avgustin Hristov

AIR POLLUTANT EMISSION MEASUREMENT

Nikola Račić, Branko Lalić, Ivan Komar, Frane Vidović, Ladislav Stazić

ASSESSMENT OF LNG BUNKERING ACCIDENTS

Peter Vidmar, Andrej Androjna

EGR OPERATION INFLUENCE ON THE MARINE ENGINE EFFICIENCY

Delyan Hristov, Ivan Ivanov, Dimitar Popov

THE MEASUREMENT OF EXHAUST GAS EMISSIONS BY TESTO 350 MARITIME – EXHAUST GAS ANALYZER

Bruna Bacalja, Maja Krčum, Tomislav Peša, Marko Zubčić

PROPELLER LOAD MODELLING IN THE CALCULATIONS OF MARINE SHAFTING TORSIONAL VIBRATIONS

Nenad Vulić, Karlo Bratić, Branko Lalić, Ladislav Stazić

MODELING OF THE DEPENDENCE OF CO

Hristo Hristov, Ivailo Bakalov, Bogdan Shopov, Dobromir Yovkov

TECHNICAL DIAGNOSTICS OF MARINE EQUIPMENT WITH PSEUDO-DISCRETE FEATURES

Guixin Fan , Natalia Nikolova , Ty Smith , Kiril Tenekedjiev

CONTRIBUTION TO THE REDUCTION OF THE SHIP’S SWITCHBOARD BY APPLYING SENSOR TECHNOLOGY

Nediljko Kaštelan, Marko Zubčić, Maja Krčum, Miro Petković

THE STAND FOR FIN DRIVES ENERGY TESTING

Andrzej Grządziela , Marcin Kluczyk , Tomislav Batur

INTRODUCTION OF 3D PRINTING INTO MARINE ELECTRICAL ENGINEERING EDUCATION – A CASE STUDY

Ivica Kuzmanić, Igor Vujović, Zlatan Kulenović, Miro Petković

SHIPYARD CRANE MODELING METHODS

Pawel Piskur, Piotr Szymak, Bartosz Larzewski

Книжка 6
TEACHERS' PERSPECTIVE ON THE EDUCATIONAL IMPLICATIONS OF ONLINE TEACHING

Dr. Julien-Ferencz Kiss, Prof. Dr. Florica Orțan, Dr. Laurențiu Mˆndrea

ПСИХОЛОГО-ПЕДАГОГИЧЕСКИ ПРАВИЛА, МОДЕЛИ НА ДОБРИ ПРАКТИКИ И ПРЕПОРЪКИ ПРИ РАБОТАТА И ОБУЧЕНИЕТО НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ С ПОВЕДЕНЧЕСКИ РАЗСТРОЙСТВА

Тричков, Ив., 2019. Психолого-педагогически правила, модели на добри прак- тики и препоръки при работата и обучението на деца и ученици

Книжка 5
ФИДАНА ДАСКАЛОВА ЗА ПЕДАГОГИКАТА

Маргарита Колева, Йордан Колев

ВОЕННОМОРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ – ЕДИН РАЗЛИЧЕН ПОГЛЕД

Кожухаров, А. (2021). Личните академични документи на българската военна образователна система (1892 – 1946). Варна: ВВМУ, ISBN 978-619-7428-55-1

Книжка 4
Книжка 3
НЕВРОДИДАКТИКА

Наталия Витанова

ЗА АСИСТИРАЩИТЕ И ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Сивакова, В. (2020). Асистиращи и информационни технологии

Книжка 2
ОВЛАДЯВАНЕ НА КЛЮЧОВИ КОМПЕТЕНЦИИ ПРИ ОРИЕНТИРАНЕ В СВЕТА

Стоянова, М. (2019). Овладяване на ключови компетенции при ориентиране в света. София: Авангард принт, ISBN 978-954-337-398-7 374

Книжка 1
BULGARIAN SCHOOL – SHOWCASE OF IDENTITY

Veska Gyuviyska, Nikolay Tsankov

ЗА ИЗБОРА НА УЧЕБЕН КОМПЛЕКТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛЕН ЕТАП. И ЗА ОБУЧЕНИЕТО

Георгиева, А. (2020). Съвременни проекции на обучението по български език

КОНТРОЛ НА СТРЕСА. ПСИХОЛОГИЧЕСКИ И УПРАВЛЕНСКИ РАКУРСИ

Стоянов, В. (2020). Управление на стреса в организацията. Психологически и управленски ракурси. 198 cтр., Варна: Стено, ISBN 978-619-241-119-0

2020 година
Книжка 9
Книжка 8
EDUCATIONAL REASONS FOR EARLY SCHOOL DROP-OUT

Maria Teneva, Zlatka Zhelyazkova

Книжка 7s
TEACHING CHALLENGES IN SPORTS EDUCATION DURING THE PANDEMIC COVID-19

Evelina Savcheva, Galina Domuschieva-Rogleva

THE DIFFERENCES IN STUDENTS’ ATTITUDES ABOUT ONLINE TEACHING DURING COVID-19 PANDEMIC

Aleksić Veljković Aleksandra , Slađana Stanković , Irena Golubović-Ilić , Katarina Herodek

ONLINE EDUCATION DURING PANDEMIC, ACCORDING TO STUDENTS FROM TWO BULGARIAN UNIVERSITIES

Antoaneta Getova¹ , Eleonora Mileva² , Boryana Angelova-Igova²

Книжка 7
ПОДГОТОВКАТА НА ПЕДАГОГИЧЕСКИ КАДРИ ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНИТЕ ВЪЗПИТАТЕЛНИ ЗАВЕДЕНИЯ ПРЕЗ ПЕРИОДА 1944 – 1991 ГОДИНА

Въчева, С. (2019). Подготовката на педагогически кадри за предучилищните възпитателни заведения през периода

ПАЗАРНИ МЕХАНИЗМИ В УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ. ТЕОРЕТИКО-ПРИЛОЖНИ ВЪПРОСИ

Първанова, Й. (2020) Пазарни механизми в училищното образование. Теоретико-приложни въпроси. София: Колбис, ISBN 978-619-7284-35-5

Книжка 6
TEACHERS ATTITUDES ABOUT INTEGRATED APPROACH IN TEACHING

Emina Kopas-Vukašinović, Aleksandra Mihajlović, Olivera Cekić-Jovanović

Книжка 5
КОНЦЕПТУАЛНИ МОДЕЛИ ЗА РАЗРАБОТВАНЕ НА ПОЗНАВАТЕЛНИ ОНЛАЙН ИГРИ В ОБЛАСТТА НА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО

Детелин Лучев, Десислава Панева-Мариновa, Радослав Павлов Гита Сенка Лилия Павлова

ТАЛАНТЛИВ ПЕДАГОГ И КУЛТУРЕН ДЕЕЦ

Севда Чобанова, Любен Десев

Книжка 4
A CONTINUUM OF APPROACHES TO SCHOOL INSPECTIONS: CASES FROM EUROPE

Rossitsa Simeonova, Yonka Parvanova Martin Brown, Sarah Gardezi, Joe O’Hara, Gerry McNamara Laura del Castillo Blanco Zacharoula Kechri, Eleni Beniata

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2019 година
Книжка 9
Книжка 8
ОБРАЗОВАНИЕ НА БЪДЕЩЕТО

Наталия Витанова

Книжка 7
МОДЕЛ НА РАБОТА В ИНТЕРКУЛТУРНА СРЕДА

(Научноизследователска саморефлексия)

RISK FACTORS FOR EARLY SCHOOL LEAVING IN BULGARIA

Elena Lavrentsova, Petar Valkov

ПРИНОСИ НА ЕЛКА ПЕТРОВА ЗА БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ

(100 години от рождението на проф. д.п.н. Елка Петрова – 27.10.1919 – 21.12.2012)

НАСОКИ ЗА ПРИОБЩАВАНЕ НА МАРГИНАЛНИ СЕМЕЙНИ ОБЩНОСТИ В ОБРАЗОВАТЕЛНИТЕ ИНСТИТУЦИИ

Нунев, Й. (2019). Насоки за приобщаване на маргинални семейни общности в образователните институции. Велико Търново: Св. св. Кирил и Методий, ISBN 978-619-208-186-7

Книжка 6
ДИОФАНТОВИ УРАВНЕНИЯ И СИСТЕМИ ДИОФАНТОВИ УРАВНЕНИЯ – ТЕОРЕТИЧНИ АСПЕКТИ И МЕТОДИЧЕСКА ПРОЕКЦИЯ В НАЧАЛНИЯ ЕТАП НА ОБРАЗОВАНИЕ

Владимира Ангелова. (2018). Диофантови уравнения и системи диофантови уравнения – теоретични аспекти и методическа проекция в начален етап на образование. Пловдив: Паисий Хилендарски, ISBN 978-619-202-394-2

ЕДНА НОВА КНИГА ЗА ПЕДАГОГИЧЕСКИТЕ УМЕНИЯ НА УЧИТЕЛИТЕ

Николай Колишев. (2018). Теория на педагогическите умения на учителите. София: Захарий Стоянов, ISBN: 9789540912066

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ПРИЛОЖЕНИЕ НА ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИЯ ПОДХОД ПРИ ОБУЧЕНИЕ НА СТУДЕНТИ ПЕДАГОЗИ

(върху примера на обучение по академичната дисциплина „Съвременни аспекти на гражданското образование“ на студенти педагози)

LEARNING MATURITY

Alina G“mbuță Daniela-Carmen Berințan Marijana Mikulandra Krzysztof Kij Katja Sivka

Книжка 2
ДЕТЕТО И ПЕДАГОГИКАТА

Рашева-Мерджанова, Ян., Петкова, Ил. & Господинов, Вл. (съст.). (2018). Детето и педагогиката. София: Просвета, ISBN 978-954-01-3806-0

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

Редакционната колегия на списание „Педаго- гика“ ви честити Новата 2019 година! Пожела- ваме ви от сърце тя да бъде щастлива, успешна и благословена! През отминалата юбилейна 2018 г. публику- вахме редица стойностни материали на универ- ситетски преподаватели, учители, разнородни специалисти, работещи в сферата на образова- нието, докторанти. Отбелязани бяха поредица от тематични конференции и юбилейни празни- ци. Получихме и международно признание чрез включването на списанието

УЧЕНИЧЕСКО САМОУПРАВЛЕНИЕ

Желязкова-Тея, Т. & Банчева, М. (2018). Ученическото самоуправление. София: Аз-буки. ISBN: 978-619-7065-20-6

2018 година
Книжка 9
ПРАВАТА НА ДЕТЕТО ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА СТУДЕНТИ ПЕДАГОЗИ

Йорданка Николова, Даниела Рачева

Книжка 8
СПОДЕЛЕНО МНЕНИЕ

Николова, М. & Михалева, Б. (2018). С увереност срещу агресията и кон-

Книжка 7
РАДОСТТА ОТ ОБЩУВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК В ДЕТСТВОТО

Екатерина Софрониева, Христина Белева

НОВО ТЕОРЕТИКО-ПРАКТИЧЕСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ДЕТСКОТО ТВОРЧЕСТВО

Енгелс-Критидис, Р. (2018). Децата и творчеството. Юбилеен сборник в чест

ПРОФ. Д-Р ЕЛЕНА РУСИНОВА-БАХУДЕЙЛА

Розалина Енгелс-Критидис

Книжка 6
ПОЗИТИВНА УЧЕБНА СРЕДА

Валентина Шарланова

SENIOR CITIZENS’ EXISTENTIAL NEEDS AND EDUCATION FOR THE MEANING OF LIFE

Joanna Łukasik, Norbert Pikuła, Katarzyna Jagielska

Книжка 5
ПЛАНОМЕРНО ПСИХИЧЕСКО РАЗВИТИЕ

(По случай 115 г. от рождението на П.Я. Галперин)

ПАРАДИГМАТА СЕМИОТИКА – ЕЗИК – ДЕТЕ ПРИ 6 – 7-ГОДИШНИТЕ

Жоржетина Атанасова, Любимка Габрова

ПАРАРОДИТЕЛСКАТА ГРИЖА ВЪВ ФОКУСА НА ЕДИН СОЦИАЛНОПЕДАГОГИЧЕСКИ АНАЛИЗ

Ковачка, Ю. (2017). Социалнопедагогически проблеми при деца с парародителска грижа. Благоевград: УИ „Неофит Рилски“, 144 стр. ISBN: 9789540001340

Книжка 4
ДЕТСКИ КОНФЕРЕНЦИИ

Боряна Иванова

СТЕРЕОТИПИЗАЦИЯ НА ЕТНИЧЕСКИТЕ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ ПРИ СЪВРЕМЕННИТЕ МЛАДИ БЪЛГАРИ

Зорница Ганева. (2017). Стереотипизация на етническите взаимоотношения при съвременните млади българи. София: Елестра. ISBN 978-619-7292-03-9

Книжка 3
Книжка 2
СЪВРЕМЕННИ МЕТАМОРФОЗИ НА ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА В ДЕТСКАТА ГРУПА

Веселина Иванова, Виолета Кърцелянска-Станчева

SCHOOLS AND UNIVERSITIES AS SOCIAL INSTITUTIONS

Emilj Sulejmani Shikjerije Sulejmani

ОТНОСНО УСЕТА ЗА БРОЕНЕ

Петър Петров, Мима Трифонова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ И ПРИЯТЕЛИ,

Редакционната колегия на сп.„Педагогика“ Ви честити Новата 2018 г. Пожелаваме ви тя да бъде здрава, щедра и благословена! Тази година списанието чества своя юбилей – 90 години от неговото публикуване за първи път през 1928 г. с името „Народна просвета“. От деня на създаване до сега, то отразява актуал- ните проблеми на педагогическата наука и прак- тика и остава верен спътник на хиляди научни работници, учители, докторанти. Вярваме, че силата на творческата ни енергия ще пом

ДОБРИ ПРАКТИКИ „ПАРТНЬОРСТВО РОДИТЕЛИ – УЧИЛИЩЕ“

Мехмед Имамов, Калинка Гайтанинчева

2017 година
Книжка 9
ПЕДАГОГИЧЕСКОТО УЧЕНИЕ НА Й. ФР. ХЕРБАРТ – ИСТОРИЯ И СЪВРЕМЕННОСТ

(По повод 240 г. от неговото рождение) Невена Филипова

Книжка 8
ЧЕТЯЩИЯТ СТУДЕНТ, ЧЕТЯЩОТО ДЕТЕ – ЕДНО МАЛКО ПРОЗОРЧЕ, ЕДНА ВЕЛИЧЕСТВЕНА ГЛЕДКА

Мариана Мандева, Боряна Туцева, Габриела Николова, Цветелина Ковачева

Книжка 7
ДИДАКТИЧЕСКИ КОМПЕТЕНТНОСТИ

Нели Митева, Наталия Витанова

Илияна Кунева

Книжка 6
Книжка 5
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКО ОБУЧЕНИЕ В АКАДЕМИЧНА СРЕДА

(Научно-теоретична рефлексия) Румяна Неминска

ПРИНОС В ПСИХОЛОГИЯТА НА ТВОРЧЕСТВОТО

(120 години от рождението на Лев Семьонович Виготски) Любен Десев

ЛЕВ СEМЬОНОВИЧ ВИГОТСКИ – ПСИХОЛОГ И НА ХХI ВЕК

(по случай 120 години от рождението му)

ИСКУССТВО В ЖИЗНИ ЛЮДЕЙ

Гульнар Омарова

НОВА И ПОЛЕЗНА КНИГА

Йонка Първанова

ПРИНОСЕН ТРУД КЪМ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛНОТО УЧИЛИЩЕ

М. Мандева (2017). Методика на обучението по български език и литература – I – IV клас. Начално ограмотяване. В. Търново: УИ „Св. св. Кирил и Методий“, 120 стр.

ЕДНО ФУНДАМЕНТАЛНО ИНТЕГРАЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА РОЛЯТА НА ОБРАЗОВАНИЕТО ЗА РАЗВИТИЕТО НА НООСФЕРНИЯ ИНТЕЛЕКТ

Марга Георгиева, Сава Гроздев. (2016). Морфодинамиката за развитието на ноосферния интелект. София: Изток-Запад, ISBN 978-619-152-869-1

Книжка 4
Книжка 3
СИСТЕМАТИЧНО ВЪВЕДЕНИЕ В ОБЩАТА И ПСИХОЛОГИЧЕСКАТА СИНЕРГЕТИКА

Любен Десев (2015). Синергетика. Въведение и речник. 777 термина. София: ИК „Екопрогрес“. 464 с. ISBN 978-954-2970-37-8

Книжка 2
ПРОБЛЕМИ И ПЕРСПЕКТИВИ В РАЗВИТИЕТО НА ХУДОЖЕСТВЕНОТО ОБРАЗОВАНИЕ У НАС ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДЕТСКИЯ И НАЧАЛНИЯ УЧИТЕЛ

Теодора Власева, Даниела Гирджева-Валачева, Мария Калоферова, Найден Младенов, Илияна Шотлекова

ЗАКЪСНЯЛО ПРИЗНАНИЕ

Доц. д-р Емилия Николова

Книжка 1
ФАКТОРИ ЗА УСПЕШНО ПРИЛАГАНЕ НА СМЕСЕНО ОБУЧЕНИЕ

Стоянка Георгиева-Лазарова Лъчезар Лазаров

ЗА СТОПЛЕНИТЕ ПЪТЕКИ КЪМ ЛИТЕРАТУРНОТО ПОЗНАНИЕ

Радев, Радослав. 2015. Технология на методите в обучението по литература. Варна: Славена, 247 с., ISBN 978-619-190-041-1

2016 година
Книжка 9
ИНТЕРАКТИВНИ ТЕХНИКИ ЗА ОВЛАДЯВАНЕ НА ЧЕТЕНЕТО В МУЛТИКУЛТУРНАТА КЛАСНА СТАЯ – ПЪРВИ КЛАС

ФОРМИРАНЕ НА РЕЧЕВА КУЛТУРА, В НАЧАЛНА УЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ, (АНАЛИЗ НА АНКЕТА С УЧИТЕЛИ

Кампания

на Института за български език – БАН, и вестник „Аз-буки“

Книжка 8
Книжка 7
IBM SPSS STATISTICS ПРЕЗ ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ ПОГЛЕД НА ДОЦ. Д-Р ЗОРНИЦА ГАНЕВА

Зорница Ганева (2016). Да преоткрием статистиката с IBM SPSS Statistics. София: Елестра. 712 стр. ISBN 978-619-7292-01-5

НАЧАЛНОТО ОГРАМОТЯВАНЕ – „КЛЮЧ“ ЗА УСПЕШЕН ЖИВОТ В ПРОМЕНЯЩИЯ СЕ СВЯТ

Мариана Мандева, Диляна Гаджева (2016). Начално ограмотяване

ОТ „ЧУДНА И ДИВНА ДАСКАЛЕТИНКА“ ДО ПЕДАГОГИКА ЗА НАЦИОНАЛНО СЛУЧВАНЕ

Виолета Атанасова (2015) Петко Славейков за образованието. Шумен: Унивeрситетско издателство „Епископ Константин Преславски. 208 с. ISBN 978-619-201-051-5

Книжка 6
УЧИЛИЩЕ ЗА ЧЕТЕНЕ

Петя Георгиева

Кампания

на Института за български език – БАН, и в. „Аз Буки“

ДОШЛА ЛИ Е ИНСПЕКТОРЪТ?

Ванина Сумрова

ЩЕ ТЕ ЧАКАМ В/НА ЦЕНТЪРА

Илияна Гаравалова

ПРАВО В ДЕСЕТКАТА

Ивелина Стоянова

ПРОФ.Д.П.Н. СТОЯНКА ЖЕКОВА

Редколегия на сп. „Педагогика“

Книжка 5
Книжка 4
СИНЕРГЕТИКА – НОВО НАУЧНО ПОЗНАНИЕ

(Синергетика – въведение и речник, София: ИК Екопрогрес, 2015 г.)

Книжка 3
Книжка 2
НОВА ДИНАМИЧНА МОДИФИКАЦИЯ В ГРАНИЦИТЕ НА „АЗ-КОНЦЕПЦИЯТА“ НА МАТЕМАТИЧЕСКОТО МОДЕЛИРАНЕ

Марга Георгиева & Сава Гроздев. (2015). Морфодинамиката за развитието на ноосферния интелект, София: Марга Георгиева. 323 стр. ISBN 9786199052204

Книжка 1
IN MEMORIAM

На 10.12.2015 г. ни напусна нашият колега и приятел проф. д-р Иван Пет ков Иванов. Той беше уважаван учен и експерт в областта на педагогическите науки – автор на 10 монографии, 8 учебника, 10 учебни помагала, 6 студии и над 100 статии в специализирани периодич- ни издания и научни сборници; участник в 28 между- народни и национални проекта; председател и член на експертни групи към НАОА, член на редакционната ко- легия на сп. „Педагогика“. Проф. д-р Иван Иванов беше уважаван и оби

2015 година
Книжка 9
Книжка 8
РУСЕНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ

Златоживка Здравкова

Книжка 7
ДИСКУСИЯТА В УРОКА ПО ЛИТЕРАТУРА

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 6
УЧИТЕЛЯТ ПРАВИ УЧИЛИЩЕТО

ЕЗИКОВАТА ГРАМОТНОСТ НА МАЛКИЯ УЧЕНИК – „КЛЮЧ“ ЗА ОТГОВОРЕН И УСПЕШЕН ЖИВОТ В ПРОМЕНЯЩИЯ СЕ СВЯТ

ГОТОВНОСТ ЗА ОГРАМОТЯВАНЕ

Екатерина Чернева

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ МЕЖДУ ИСТОРИЯ, АКАДЕМИЗЪМ И РЕАЛНИ ПРАКТИКИ В СОЦИАЛНОПЕДАГОГИЧЕСКАТА ДЕЙНОСТ

Академични полета на социалната педагогика, съставител: проф. д.п.н. Клавдия Сапунджиева, научна редакция: проф. дпн Клавдия Сапунджиева, проф. д-р Нели Бояджиева, гл. ас. д-р Марина Пиронкова,

НОВА КНИГА

Клавдия Сапунджиева

Книжка 2
ПРОБЛЕМИ НА СОЦИАЛНАТА АДАПТАЦИЯ НА ПЪТУВАЩИ УЧЕНИЦИ ОТ МАЛКИ НАСЕЛЕНИ МЕСТА1)

Траян Попкочев, Бонка Гергинова, Тереза Карамангалова

Турнир по канадска борба [Arm Wrestling Competition] / Д. Евтимова,

Д. Евтимова, Е. Павлова, И. Радославова и Б. Иванов

Книжка 1
ORGANIZATIONAL CULTURE: THEORY AND REALITY

Inna Leonidovna Fedotenko

ОТЗИВ ЗА КНИГАТА „ОБРАЗОВАТЕЛЕН ДИЗАЙН (КОНЦЕПТУАЛНИ ОСНОВАНИЯ И ПРАКТИЧЕСКИ РЕШЕНИЯ)“

Димова, Д. (2013). Образователен дизайн (концептуални основания

2014 година
Книжка 9
„СОФИЯ – УЧЕЩ СЕ ГРАД“ – МОБИЛЕН СЕМИНАР В ПОДКРЕПА НА НЕФОРМАЛНОТО УЧЕНЕ И ОБРАЗОВАНИЕ В ОБЩНОСТТА

ПЕТЪР ДЪНОВ (БЕИНСÀ ДУНÒ Е И БЕЛЕЖИТ, ПЕДАГОГИЧЕСКИ МИСЛИТЕЛ-ХУМАНИСТ, (ПО ПОВОД НА 0-ГОДИШНИНАТА ОТ РОЖДЕНИЕТО, И 70 ГОДИНИ ОТ КОНЧИНАТА МУ

НА УЧИЛИЩЕ – С УСМИВКА!

Снежана Якимова

НА УЧИЛИЩЕ – С УСМИВКА!

Снежана Якимова

УЧИТЕЛЯТ – ЕТАЛОН ЗА ФОРМИРАНЕ НА ДЕТСКАТА ЛИЧНОСТ

Катя Коруджийска, Янка Маринкова

Книжка 8
Книжка 7
ЗАЕДНО МОЖЕМ ПОВЕЧЕ

Диана Смиленова

Книжка 6
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 5
ВЪЗГЛЕДИТЕ НА ЖАН-ЖАК РУСО И ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ ЗА ВЪЗПИТАНИЕТО

Посвещава се на 180-ата годишнина от рождението на Любен Каравелов (1834 – 1879) Виолета Атанасова

LE PROJET PÉDAGOGIQUE, SOURCE DE MOTIVATION DANS L’ENSEIGNEMENT ET L’APPRENTISSAGE DU FLE

THE EDUCATIONAL PROJECT, MEANS OF MOTIVATION IN TEACHING AND LEARNING FLE

LA PÉDAGOGIE DU PROJET ET LA MOTIVATION DES ÉLÈVES POUR L’APPRENTISSAGE DU FRANÇAIS

PROJECT PEDAGOGY AND PUPILS’ MOTIVATION IN LEARNING FRENCH

Книжка 4
КАЖДЫЙ ДЛЯ МЕНЯ УЧИТЕЛЬ

Ш.А.Амонашвили

Книжка 3
АНТОАНЕТА ЙОВЧЕВА (1952 – 2014)

След трудна борба с тежката болест ни напусна един добър и мил човек, една светла личност – Анто- анета Йовчева, нашата обичана колежка Тони. Нейните колеги и приятели, многобройните автори и сътрудници на сп. „Начално образование“ и на сп. „Педагогика“ ще запазят завинаги спомена за нейната приветлива усмивка, за нейната отзивчивост и преда- ност към работата, за нейната широка култура и стре- меж към познание, към развитие. Родена на 20 март 1952 г. в София в интелигентно се- мей

Книжка 2
ПОСТМОДЕРНИЗЪМ И ВЪЗПИТАНИЕ

Клавдия Сапунджиева

ДЕТСКИ УНИВЕРСИТЕТИ

Боряна Иванова

ПРОФ. Д-Р ЕЛКА ПЕТРОВА

Има личности, в сиянието на които се оглеж- дат цяла плеада последователи, възпитаници, колеги; има личности, без които животът става по беден, дните по-еднообразни, защото в сър- цето остава празно място. Такава личност е професор, доктор на педа- гогическите науки Елка Петрова – най–големият ерудит в областта на предучилищното възпита - ние, учен с международно значение. Дълги години ще свеждаме глави пред нейна- та обаятелна личност, с искрена признателност ще си спомняме свидните

МЕЖДУНАРОДНЫЙ ЦЕНТР ГУМАННОЙ ПЕДАГОГИКИ

Международният център „Хуманна педагогика“ организира XIII педаго- гически четения в периода 20 – 23.03.2014 г. в гр.Тбилиси, Грузия. Форумът се организира със съдействието на грузинското правителство. „Учителят“ е темата, която ще обедини участниците: учители, експерти, родители, универ- ситетски преподаватели, представители на педагогическата общност от мно- го страни, за да се осъществи дискусия за мисията на съвременния учител в съвременния образователен контекст. Ръководството на

Книжка 1
ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА МОБИЛНОТО ОБУЧЕНИЕ

Стоянка Георгиева-Лазарова Лъчезар Лазаров

2013 година
Книжка 9
УЧИТЕЛИ ВЪЗРОЖДЕНЦИ В ТЪРНОВО

Венка Кутева-Цветкова

Книжка 8
ДИМИТЪР ДОНЧЕВ – С ВЪЗХИТА ЗА БЪЛГАРСКИЯ УЧИТЕЛ

100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ДИМИТЪР ЕВСТАТИЕВ ДОНЧЕВ (5.10.1913 – 15.02.1997)

Книжка 7
„СЛЪНЦЕТО“ НА ВЪЗПИТАТЕЛНАТА СИСТЕМА В ТВУ – РАКИТОВО

85 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА АНГЕЛ УЗУНОВ (1928 – 1999)

ЦЕННОСТИ И ДУХОВНО-НРАВСТВЕНО РАЗВИТИЕ НА МАЛКИЯ УЧЕНИК

Марияна Ешкенази, Гергана Фиданова, Марияна Вишева, Цветанка Годжилова

МАЛКИЯТ УЧЕНИК ЧЕТЕ

Марияна Механджиева Венета Велева

С БАБА И ДЯДО В КЛАС

Цветелин Горанов, Таня Илиева, Цветанка Берова, Нели Иванова, Борка Бончева

РОД РОДА НЕ ХРАНИ, НО ТЕЖКО МУ, КОЙТО ГО НЯМА!

Диляна Вачкова Евелина Димитрова

ДА ПОМОГНЕМ НА ДЕЦАТА ДА ОТВОРЯТ СЪРЦАТА СИ

Иванка Дебелушина Нина Маврикова

ДОБРОТО Е У ВСЕКИ

Мария Наскова

ОТЛИЧЕН ПЕДАГОГ, ПСИХОЛОГ И ПСИХОТЕРАПЕВТ

ДОЦ. СВЕТОСЛАВ СТАМЕНОВ (1939 – 2013)

Книжка 6
ТЕОРЕТИКО-ПРИЛОЖНИ ПРОБЛЕМИ НА КОНСТРУИРАНЕТО НА ТЕСТ ЗА НАЦИОНАЛНО ВЪНШНО ОЦЕНЯВАНЕ ПО „ЧОВЕКЪТ И ОБЩЕСТВОТО“ ЗА 4. КЛАС (2013)

Ваня Петрова, Цонка Каснакова, Мариан Делчев Жана Минчева Радостина Стоянова, Рада Димитрова Мария Темникова

MEDIA IN PRESCHOOL AGE OF CHILD’S LIFE

Sonja Petrovska Jadranka Bocvarova

Книжка 5
ШАЛВА АЛЕКСАНДРОВИЧ АМОНАШВИЛИ – УЧИТЕЛ ОТ БЪДЕЩЕТО

В сложното битие на науката и метамор- фозите на социалната реалност, неотменими и общовалидни остават само най-стойностни- те постижения и безспорни истини, които не само маркират и остойностяват територията на човешко познание, но извисяват самия чо- век, поддържат неговата вяра в доброто, под- хранват чувството му за собствена значимост, укрепват неговия дух. Приемайки извечните послания на класи- ческата философско-педагогическа мъдрост и дълбоко обвързан с педагогическата р

МАНИФЕСТ ГУМАННОЙ ПЕДАГОГИКИ

Преамбула 25 лет тому назад группа учителей новаторов провозгласила манифест „Пе- дагогика сотрудничества“ (Переделкино, 1986 год). В последующие годы были опубликованы отчеты встреч учителей новаторов, в которых рассматри- вались разные аспекты педагогики сотрудничества: „Демократизация лично- сти“ (Цинандали, Телавский район, Грузия, 1987 год), „Методика обновления“ (Москва, 1988 год), „Войдем в новую школу“ (Краснодарский край, 1988 год). Идеи педагогики сотрудничества воодушевленно

ПОРТФОЛИОТО НА УЧЕНИКА КАТО ПРОЦЕС НА САМОПОЗНАНИЕ

Радка Топалска Емилия Вълкова, Албена Атанасова

ДОПИРНИ СВЕТОВЕ

Албена Димитрова Стилияна Гронева

ПРЕДИ ГОДИНА И СЕГА

Веселка Аршинкова

Книжка 4
СВЕЩЕНИК ГЕОРГИ МАРИНОВ ПОЛУГАНОВ – ОСНОВАТЕЛЯТ НА УЧИЛИЩЕТО И ПЪРВИЯТ УЧИТЕЛ В ПОЛИКРАЙЩЕ

Георги Георгиев Трифонка Попниколова Марияна Георгиева–Гроссе

ЕВРОПЕЙСКИ ПРИКАЗКИ

Светла Попова

Книжка 3
ДА ОПАЗИМ ДЕТСКОТО ЗДРАВЕ!

Мая Топалова, Симона Пейчева

КАК ДА ОТГЛЕДАМЕ МАЛЪК ПРИРОДОЛЮБИТЕЛ?

Мадлена Николова Ани Цветкова

Книжка 2
Книжка 1
ИЗКУСТВОТО ЗА ПРЕВЕНЦИЯ НА АГРЕСИВНОТО ПОВЕДЕНИЕ НА ДЕЦАТА

Евгения Миланова Виолета Николова Величка Радева

ПРИЯТЕЛСТВОТО В ЖИВОТА НА ДЕТЕТО

Даниела Димитрова Красимира Василева

ПРЕДАЙ НАТАТЪК

Вилдан Мехмедова

ЗАЕДНО ДА БЪДЕМ ДОБРИ

(ПЕДАГОГИЧЕСКА СИТУАЦИЯ В ПОДГОТВИТЕЛНА ГРУПА)

ПРОФ. ДПН EЛКА ПЕТРОВА EДНА НЕЗАЛИЧИМА СЛЕДА В БЪЛГАРСКОТО ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБРАЗОВАНИЕ (1919 – 2012)

Почина проф. дпн Елка Петрова (20.ХІІ.2012 г.) – на- шата любима учителка по изкуството да се живее пъл- ноценно и професионално, създателката на науката за предучилищното възпитание на българските деца, пре- красната жена и велика майка, Неповторима, единствена, съвършена – това е нашата Елка: Примерът за всички нас – хилядите нейни студенти и последователи ! Елка Петрова винаги е първа, винаги е оригинална и авангардна; през 1950–1952 г. поставя началото на Висшия мето

2012 година
Книжка 9
ПЕДАГОГЪТ – РИЦАР НА ДЕТСТВОТО

Януш Корчак бе написал, че животът на великите хора е като легендите: труден, но красив. И се оказва пророчески прав, сякаш е писал за себе си! Наследник на семейство с богата духовна култура и традиции, останал отрано без баща, той не просто се справя с несгодите на сирачеството, но развива у себе си три могъщи извора на живот: любов към свободата и справедливостта, страст към знанието и творчеството, отдаденост на децата и тяхното щастие. Лекарят Корчак лекува децата и душите им. Безплатн

ЯНУШ КОРЧАК – ВЕЛИК ХУМАНИСТ И ПЕДАГОГ

„Със сила и мощ поведох своя живот, който беше привидно неподреден, самотен и чужд. За син избрах идеята да служа на детето и неговото дело. Привидно загубих.“ Бе лекар, писател, мислител. Бе философ, учен, моралист. Издател. Възпи- тател и педагог. Бе герой. Бе скромен. Във всяка от тези области той има изключителни постижения. В течение на по- вече от четиридесет години работи като педагог и писател. Четиридесет години безкористно служене на слабите и беззащитните. Създава съвременна кон

ЕВОЛЮЦИЯ НА ПРАВАТА НА ДЕТЕТО

„Детето има право на сериозно отношение към проблемите му, на справедливото им решаване.“

THE KORCZAK’S RIGHT TO SOCIAL PARTICIPATION OF CHILDREN THE CITIZENSHIP OF CHILDREN

A speech by Marek Michalak, the Ombudsman for Children, given during the seminar„The Polish-Israeli pioneer in the fi eld of human rights, Janusz Korczak (1879–1942) and today’s Convention on Children’s Rights as the part of the international law“, Geneva, the 6 of June 2009

ЗА ДЕТЕТО, ДЕТСТВОТО ИЛИ НАУКА ЗА НЕГО?

В памет на Януш Корчак – по повод 70 г. от неговата смърт и 100 г. от създаването на „Дом за сираци“ във Варшава Албена Чавдарова

Книжка 8
CHANGES IN UNIVERSITY TEACHING – THE ROAD FROM KNOWLEDGE TO COMPETENCIES

Slađana Anđelković Zorica Stanisavljević Petrović

ДОСТОЕН ЖИВОТ, ОТДАДЕН НА ПРОСВЕЩЕНИЕТО… ПРОФ. СТОЙКА ЗДРАВКОВА – ЕДИН СЪВРЕМЕНЕН БУДИТЕЛ НА 70 ГОДИНИ

Неуморна и взискателна! Енергична и всеотдай- на! Работохолик и перфекционист! Това е проф. д-р Стойка Здравкова! Не е за вярване, че в началото на ноември 2012 година навърши 70 години. И не е слу- чайно това, че тази светла дата е непосредствено бли- зо до Деня на будителите. А това, че проф . Здравкова е съвременен български будител, е толкова безспорно и видимо! 70–годишнината ù е един чудесен повод ретрос- пективно да си припомним и проследим най-значи-

Книжка 7
ОЧАКВАНА И ПОЛЕЗНА

Емилия Василева

Книжка 6
Книжка 5
ЦЕННО ПОМАГАЛО ЗА ПСИХОЛОЗИ И ПЕДАГОЗИ (Надежден инструмент за диагностициране смисъла на живота)

Любен Десев Минчев, Борис. Тест на Дж. Крумбъг и Л. Махолик за смисъл в живота. Българска версия. Варна, ВСУ „Черноризец Храбър“,

ГЕОРГИ MАВРОВ ЖИВОТ, ОТДАДЕН НА НАУКАТА И ОБРАЗОВАНИЕТО

Така най-общо, но и най-точно можем да охарак- теризираме дейността на ст. н. с. д-р Георги Петков Мавров. Той ни напусна неочаквано в края на април т.г. И до последния си ден не преставаше да се вълнува от проблемите на образованието. Споделяше инте- ресни мисли относно предстоящото приемане на За- кона за образованието. Пестелив на думи, но щедър на дела – това ясно проличава от неговата богата би- ография.

Книжка 4
ОЩЕ ЕДНА ИДЕЯ

Галина Стоянова

Книжка 3
С ИНОВАТИВЕН ПОГЛЕД КЪМ ЛИЧНОСТТА НА ДЕТЕТО

Маргарита Абрашева Любимка Габрова

БИЗНЕС ОБУЧЕНИЕ В ДЕТСКАТА ГРАДИНА

Красимира Костова Петя Драгоданова

ДЕТСКАТА БЕЗОПАСНОСТ

Любимка Габрова

БАБА ПРИКАЗКИ РАЗКАЗВА... (МИКС ОТ ПРИКАЗКИ)

Кева Захариева, Мария Мичева

Книжка 2
ДЕТЕ ПЪТУВА В АВТОМОБИЛА

Красимира Михайлова

ПРОТИВОПОСТАВЯНЕ

Пюрвя Ердниев, Б. Ердниев

ЗДРАВКА НОВАКОВА – ПРЕПОДАВАТЕЛ И ТВОРЕЦ

Седемдесетгодишният юбилей е вълнуващ повод да проследим трудния, богат и съдържателен професионално-творчески път на доц. д-р Здравка Новакова, да под- чертаем нейната важна роля за утвърждаване на дидактика на математиката като

IN MEMORIAM Иван Марев

Напусна ни проф. Иван Марев – философ, педагог, демократ, родолюбец. В далечната 1975 г., зареден с енергия, пълен с идеи, той създаде в Техническия

Книжка 1
ДЕЛЕГИРАНЕ НА ПРАВА ЧРЕЗ КОМИСИИТЕ В ДЕТСКАТА ГРАДИНА

Маргарита Абрашева Политиката, наречена управление на качеството, не е самоцел, нито поредна обра- зователна „мода“. Тя е практически необходима за поддържане от директора на учеб- ното заведение на един привлекателен образ в условията на конкуренция на пазара на учебни заведения. Това се отнася най-вече за детските градини. Политиката на упра- вление на качеството съдържа недостатъчно използван ресурс, включително за спечел- ване и запазване доверието на потребителя – родителите на децата,

ИНОВАЦИОННИ И ИНТЕРАКТИВНИ МЕТОДИ В КВАЛИФИКАЦИОННАТА ДЕЙНОСТ НА ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ КОЛЕКТИВ

Стоилка Ташева, Севда Лукайчева Развиващото се с динамични темпове общество в днешно време налага необ- ходимостта от иновационни промени в областта на образованието. И в предучи- лищната педагогика все по-често се търсят алтернативни педагогически техноло- гии както за възпитанието и обучението на децата, така и при провеждането на квалификационната дейност на самите педагози. Използването на интерактивните методи дава възможност да се възлагат за- дачи, които предполагат съвместна работа,

ТОВА ТРЯБВА ДА ГО ЗНАЕ ВСЯКО ДЕТЕ

Татяна Атанасова, Иванка Пампова

НА УЛИЦАТА Е ОПАСНО

Таня Янчева, Зоя Кацарова