Педагогика
Вход / Регистрация

2014/2, стр. 167 - 181

ПОСТМОДЕРНИЗЪМ И ВЪЗПИТАНИЕ

Резюме:

Ключови думи:

2014/2, стр. 167 - 181

ПОСТМОДЕРНИЗЪМ И ВЪЗПИТАНИЕ

Клавдия Сапунджиева
Софийски университет „Св. Кл. Охридски“

Резюме. Статията представя възпитанието и възпитателните практики от гледна точка на постмодернизма. Изведени са и постмодерните педагогически перспективи.

Keywords: postmodernism, education, postmodern culture

I. Идеята за постмодернизма – понятийно-терминологични уточнения Темата за постмодернизма се наложи в културните среди на Европа и САЩ през 70-те и 80-те години на ХХ век и на прага на сегашното столетие се утвърди като духовно настроение и практика, която има мисията да прехвърли мост към глобалната епоха. Термините постмодернизъм, постмодерен, постмодерност често се употребяват като взаимозаменяеми и равнозначни. Те са навлезли в употреба, без да имат прецизна дефиниция, тъй като, по думите на У. Еко, терминът „постмодернизъм“ е подходящ за всичко. По-прецизно разграничаване прави Тери Игълтън, според когото постмодерността се свързва с историческия период, а постмодернизмът обхваща разнообразието от форми и стилове, които го съпътстват и отразяват съответните културни промени (Eagleton, 1996). Понятието постмодернизъм има разнопосочни тълкувания, но най-често се свързва със значението на „след модерността“ – епохата, белязана от идеите на Просвещението и човешкия прогрес. Постмодернизмът се свързва с промяната в цялостната визия за света, културата и философията. Сред най-изявените предшественици на постмодерната мисъл са Ницше, Хайдегер и Витгенщайн. Безспорно е обаче, че авторът, който наложи темата за постмодернизма като център на философските и литературните дебати, е Жан-Франсоа Лиотар с книгата на 80-те години „Постмодерната ситуация“. В полемиката си с Ю. Хабермас – съвременниятзащитник на „незавършения проект на модерността“, Лиотар насочи културните дискусии около същността на постмодерността като превъзмогната или продължаваща модерност. Основния белег на постмодерната ситуация той вижда в края и недоверието към „Големите разкази“ или всички тотализиращи интелектуални и духовни парадигми, които наложи модерният проект. Недоверието в метаразказите е крайното значимо за определянето на това, що е постмодерно. „Ако опростим нещата до крайност, можем да приемем, че „постмодерното“ е недоверие в метаразказите“ (Лиотар, 1996: 40). На мястото на „универсалните истини“, по думите на Ж. Бодрияр, идват „малките разкази“, които ни насочват към локалните проблеми, малцинствените групи, отклоненията от „нормата“, феминизма и т.н. Постмодернизмът е насочен към различието, множествеността и атаката срещу „всеобщия разум“. Теоретичната рефлексия на понятието разкрива разнопосочни белези и апории, които затрудняват всеки опит за последователно и системно обяснение на идеята за постмодернизма. Може би защото постмодернизмът е „дразнещо неподатлив на дефиниране“ (Федърстоун, 1994: 119). Още повече че като течение в изкуството той се заражда и проявява първоначално в САЩ 1), а като философски дискурс се появява и утвърждава в Европа – най-вече чрез дискусиите между Лиотар и Хабермас. Друго противоречие, което затруднява определянето на понятието, е фактът, че постмодернизмът е глобализационно явление, а същевременно той е и „хетерогенен, общокултурен феномен, лансиращ ценността на „локалното“, който балансира границата между наличието и отсъствието на инвариантни конституиращи белези“ (Попов, 2009: 27). Могат да се откроят възгледите за постмодернизма като съвременна духовна ситуация (К. Ясперс) и като определено духовно състояние (У. Еко). Постмодернизмът се разпростира върху духовните идеи на човечеството, философията, естетиката, етиката, културата. Рецепцията на понятието у различните автори е различна – като ситуация, като настроение, като епоха, като културни антипрактики и т. н. Може да се каже, че постмодернизмът е глобална духовна ситуация, в която попада голяма част от съвременното човечество и която влияе върху различните области на човешката дейност и културните практики. Освен културно той е и социално явление, което се проявява в различните области като политиката, икономиката, архитектурата, изкуствата и тяхната социологическа генерализация като „постиндустриално общество“, „информационно общество“, „електронно общество“ и т. н.

II. Белези и практики на постмодернизма

Американският литературовед Ихаб Хасан характеризира постмодернизма чрез схематизирането на набор от отличителни белези: неопределеност; фрагментарност; деканонизация; отсъствие на самостойност и на дълбочина (загуба на Аза, повърхностност); неизобразимост; ирония, зад която се крият многозначителност и неопределеност; хибридизация (като следствие на деформирането на културните жанрове); карнавализация; изпълнение и участие (представяне); конструктивизъм; иманентност (Hassan, 1994). Друг известен изследовател – Тод Гитлин, свързва постмодернизма не само с изкуството, а с живота и отношението към него: „Понятието постмодернизъм е по-широко от една категория, от една естетика. Това е начин да се гледа на човешкия дух, отношение към възможностите за избор в живота. В стила залогът е много по-голям от самия стил“ (Гитлин, 1983: 5). Сред най-изявените белези на постмодернизма Гитлин откроява: непоследователност; колажност; разностилие; ироничност; презрение към оригиналите и предпочитание към копията; наслада от играта на повърхностното; разтваряне на индивида и действителността в различните симулации, текстове, разговори.

Постмодернизмът утвърждава своите аксиоми против единството и за плурализма чрез някои ключови концептуални акценти, които маркират белезите на проявите му в културните практики.

Светът като текст. Като един от ключовите постулати на постмодернизма, този концепт ни отвежда в света на повествованието. Реалността се мисли като текст, дискурс. „Няма нищо извън – текста“ (Дерида, 2001: 240). Тази емблематична фраза на Дерида препраща към постмодерната визия за културната история като набор от текстове (интертекст). Според Ролан Барт всеки текст е интертекст, в който другите текстове (на предшестващата и обкръжаващата култура) присъстват на различни равнища: „Всеки текст представлява за себе си нова тъкан, изтъкана от стари цитати“ (Ильин, 1996: 226). Тази нова текстуалност е свят на алюзии, препратки и разклонения, в които бит(ува) информация за отминали, бъдещи ивъображаеми събития. Позицията на човека, който е „речник“, „енциклопедия“ (У. Еко) и „универсум от текстове“ (Ж. Дерида) е „вътре в текста“, защото той е затворен в езика и подвластен на езика. При това тази позиция не е традиционна нито в качеството му на автор, нито като въвлечен в прочита читател. Постмодерната визия за творческия акт представя художествените произведения и всеки текст като събития, които се сътворяват в процеса на самото действие, което може да се сравни с работата на философа (Лиотар, 1993).

„Спецификата на най-новата, постмодернистка трактовка на езиковото съзнание се състои вече не толкова в неговата текстуализация, колкото в неговата наративация, т. е. в способността на човека да опише себе си и своя жизнен опит във вид на свързано повествование, построено по законите на жанровата организация на художествения текст. По този начин, тук се изявяват две тясно свързани една с друга проблеми: езиковият характер на личността иповествователният модус на човешкия живот като специфичен за човешкото съзнание модел на оформление на жизнения опит“ (Ильин, 1998: 55).

Липса на център (децентрация). Постмодернизмът се отнася с недоверие към центрирания (линеен) модел на модерната култура и метафизичната (тотализираща) рационалност на философския възглед за света. Логоцентризмът на модерната наука и фиксацията около субекта като фокус на научното познание и носител на универсални ценности са взривени от множествеността, различието, локалните значения. Йерархиите са дестабилизирани, а приоритетите – невъзможни. В логиката на тези постулати попада и идеята за отказ от историческия прогрес и „краят на историята“ (Фр. Фукуяма, 1993).

Децентрирането премахва йерархичността и освобождава пространството за вътрешното тъждество на хаоса и космоса (хаосмос), в който се настанява полицентричността. Хаосът се превръща в акцент на възгледа за света. Космоцентричната представа за света се заменя от представата за хаосмос, където различието е основанието на битието. „Интензивният свят на различията, където качествата намират своето основание, а сетивното – своето битие, е тъкмо обектът на повисш емпиризъм. Този емпиризъм ни научава на „странно“ основание – множественото и хаоса на различието... Светът не е нито краен, нито безкраен, както в представата: той е завършен и безграничен“ (Дельоз, 1999: 85).

Според Жил Дельоз и Феликс Гатари съвременната култура е два вида. Единият вид е „дървесен“ и има за свой символ дървото – корен. Това е културата на мимезиса, на класическите образци, на изкуството, което подражава на действителността чрез графики, снимки, копия. Книгата – картина на света, е неговият въплътен артефакт. Тази култура вече се изживява. Другият тип култура Дельоз и Гатари наричат „ризом“ (коренище). Този тип култура се представя чрез метафората на текста – коренище, който картографира множеството смислови центрове и акценти. Дельоз и Гатари я сравняват с „шведска маса“, от която всеки може да вземе в чинията си всичко, което пожелае. „Ризомът е една антигенеалогия. Ризомът преминава през обрат, разширяване, завоюване, хващане и пробождане. Противно на графиката, рисунката и фотоснимката, копията, ризомът се отнася с линиите си на бягство към една карта с много входове и изходи; тя трябва да може да се произвежда и конструира, но и винаги да се демонтира, да се принажда, обръща и променя“ (Дельоз и Гатари, 1995). Ризоматиката внушава идеята за хипертекста в компютърната мрежа, който се препраща и нараства в обмена между партньорите. Метафората на ризома презентира множествеността, мрежата от безкрайни и неочаквани разклонения, ластари, лабиринти от идеи, потоци от енергии, желания. Няма граници, няма предпоставени правила. Има равноправно съсъществуване и неочаквано свързване на стилове, жанрове, действия, направления.

Деконструкция. Деконструкцията е критична мисловна практика, която е методологичен подход за постмодерния анализ. Чрез деконструктивизма тя легитимира литературно-критичната практика напостструктуралистичното направление в теорията на литературата, откъдето идеите му се разпростират и върху полето на обществените и хуманитарните науки. По мнението на Илин постмодернизмът е „синтезирал теорията на постструктурализма, практиката на литературно-критическия анализ на деконструктивизма и художествената практика на съвременното изкуство и се е опитал да обоснове този синтез като „ново виждане на света“ (Ильин, 1996: 199). Може да се каже, че структурализмът, постструктурализмът и деконструктивизмът са взаимопораждащи се и съсъществуващи направления, които подготвят и осигуряват художествено-интелектуалната среда за оформянето на постмодернистката чувствителност.

Ключовото за деконструктивизма понятие „деконструкция“ се популяризира чрез идеите на американската литературна критика в лицето на представителите на Йелската школа. Самият термин „деконструкция“ е предложен от М. Хайдегер, въведен в оборот от Ж. Лакан и обоснован от Ж. Дерида (Ильин, 1996: 177). Деконструкцията оголва повърхността на текста и разгъва наслояванията от предшестващите културни пластове. Тя осигурява „постмодернистката чувствителност“ и оживява детайлите за едно предизвикателно странстване („номадизъм“ по израза на Дельоз – Гатари) сред „реплики“, „отзиви“, „следи“ и калейдоскопични комбинации от един текст върху друг. Мисията на деконструкцията е в преодоляването на философската традиция на европейската „метафизика на присъствието“ (на първоначален смисъл). За да „деконструира“ западната философия, Дерида съставя и въвежда т. нар. differаnce (различаване/отлагане)2), което е в основата на постмодерното разбиране за света.

Емблематичност на културата. Постмодернизмът се наложи като емблема на културата през последните десетилетия на ХХ век. Самият постмодернизъм „може да бъде разбран най-добре като вид култура“, която съответства на постмодерния възглед за света (Игълтън, 2001: 279). Отличителният белег на постмодерната култура е специфичната менталност на „постмодерната чувствителност“. Според В. Велш постмодернизмът е особена нагласа и светоусещане, свързано с „поетическото мислене“ (Welsch, 1988). То постига алогичния, „скрития смисъл“ на нещата и създава характерна атмосфера на емоционалност, интуитивност и чувствено възприятие, в която се преплитат художественото мислене и философията на Ницше и Хайдегер, източните учения и религиозни практики, духът на свободните асоциации.

В постмодерната си идентичност културата не само променя своето съдържание, но най-вече променя и своя статут. Според Тери Игълтън този факт е от особено значение, тъй като става дума за трансформация на влиянието на културата върху обществото. Културата е „новата обществена „доминация“, по своему толкова крепка и всепроникваща, колкото религията през Средновековието, философията в Германия от началото на ХIХ век или естествените науки във викторианска Англия“ (Игълтън, 2003: 164). Фредерик Джеймисън също говори за „една удивителна експанзия на културата в цялата социална сфера“, която обхваща икономиката, държавната власт и самата психика на хората (Jameson, 1984: 87).

Като емблема на културата на съвременното общество, постмодернизмът се проявява дихотомно в различни ипостаси. Помпозността на културните интереси, за които Игълтън говори, има своята висока интелектуална реализация в т.нар. „утопичен постмодернизъм“, който се свързва с различните теоретични течения на постмодерното време: постфройдизъм, постструктурализъм, деконструктивизъм, феминизъм, екологизъм. Наред с него в културата на ежедневието се изявява и т.нар. „комерсиален постмодернизъм“, който срива границите между високата и масовата култура и е израз на нова естетическа парадигма. Тя отхвърля елитарните концепции за вкуса и налага естетика на всекидневието, повлияна от масовата култура, масмедиите и зрелищността. Основен белег на постмодерната култура на всекидневието е еклектизмът, мотивиран от стремежа към удоволствие, отдих и специфичен хедонизъм на потреблението на „каквото и да е“. Лиотар нарича този процес нулева степен на съвременната култура, свързана с „реализма на парите“ и ползата:

„Еклектизмът е нулевата степен на съвременната обща култура: слуша се „реге“, гледат се уестърни, на обяд се яде в „Макдоналдс“, а вечер – в стила на местната кухня, в Токио се употребяват парижки парфюми, в Хонг-Конг се обличат ретро, а познанието е залегнало в основата на телевизионните игри. Лесно е да се намери публика за еклектичните творби. Когато се превърне в кич, изкуството ласкае безредието, което господства във „вкуса“ на любителя. Художникът, собственикът на галерия, критикът и публиката съвместно се удовлетворяват от каквото и да е, защото това е часът на „отдиха“. Но реализмът на това „каквото и да е“ е реализъм на парите: при липсата на естетически критерии става възможно и удобно да се оценява стойността на творбите спрямо допринесената от тях полза“ (Лиотар, 1993: 15).

III. Педагогическият дискурс на постмодернизма (постмодернизъм и възпитание)

Педагогическият дискурс на постмодернизма откроява различни значими акценти. Европейската педагогическа теория го свързва с критичното направление на Т. Адорно, М. Хоркхаймер и Франкфуртската школа. За източник на постмодернизма се сочи антипедагогиката с нейните аргументи за характеристиките на съвременната социална ситуация като плурализъм на ценностите, конкуренция на интереси, отсъствие на консенсус на базата на фундаментални истини и субективизиране на разума чрез признаване на всяка гледна точка за значима истина. Обособява се т.нар. постмодерна педагогика („педагогика на постмодерното“), която според един от най-изявените є съвременни изследователи – Хайнрих Купфер, пренася някои феномени от областта на културата и изкуството в педагогиката. Зародишите є са в модерната реформаторска педагогика, за която се смята, че е изчерпала своите ресурси и се „оттегля в защитени от вятъра ниши“, като оттук нататък започва „рефлексията на една педагогика на постмодерното“ (Kupffer, 1990: 12). Според Купфер днес ние преживяваме прехода от „модерното на реформаторската педагогика към постмодерното на една педагогическа действителност, за която все още няма теория“ (Kupffer, 1990: 12). В сродните области на философията, етиката и естетиката това вече е факт и педагогическата теория има пред себе си техния опит. У нас има само отделни публикации, свързани с постмодерната парадигма в образованието (Иванов, 2004), постмодерните учения и практики за възпитанието (Радев, 2005), постмодерната ситуация и бягството на родителите от възпитанието (Попкочев, 2009). По-подробно от автора на този материал е изследван педагогическият дискурс на постмодернизма (Сапунджиева, 2005), като са откроени различни възможности за промяна и преосмисляне на педагогиката.

1. Постмодерна деконструкция на класическата педагогика, която отваря нови херменевтични хоризонти пред теорията и историята на възпитанието. Пример за това е интерпретацията, която Дерида предлага за текстовете на Русо – „Емил“, „Изповеди“, „Разсъжденията“, „Писмата“, „За обществения договор“.

2. Представата за знанието като власт, за дисплинарните практики и наказанието в текстовете на Фуко. Фукоянският образ на Аза, който се конструира във властовите отношения чрез моралните форми на контрол, свързани с подкрепящите професии и психоаналитичната (терапевтична) парадигма. Представянето на педагогическата власт като власт – знание за човека и човешкото поведение на микроравнище, при човешките взаимоотношения, там, където тя е микроскопична, флуидна и се упражнява ежедневно.

3. Предизвикателствата, моралните дилеми и отношението към другия на постмодерния човек, които го изправят пред избора на правила и авторитети и го изпълват с амбивалентни чувства на „морална двойственост“ по отношение на отговорността (З. Бауман).

4. Доминацията на естетическата култура и разбирането на постмодерната естетика като разнолика и с дихотомни чувствени параметри – от агресивност и шизоидност до летаргия, блаженство и комформност. Тя е толерантна към многообразието от стилове, жанрове и отворена към трансформациите на отделните изкуства, към многообразието на естетически подходи и художествени практики: деконструкция, симулакрум, цитатност, колажност, еклектика, ирония и т. н.

В областта на морала е разработена и представена „постмодерната етика“ на ревностния изследовател на постмодернизма и постмодерния свят – Зигмунд Бауман. За теорията на възпитанието и нравственото възпитание на днешния човек е валидна тезата му за постмодерната етика не като някаква особена (друга) теория, а като адекватно на постмодерното време критично обяснение на моралните дилеми, пред които той се изправя. Именно постмодерността според Бауман дава възможност за нов поглед и нови решения на големите теми на модерността. Тя прави морала видим, като сваля маската на илюзиите и дава нов шанс за „морализирането“ на социалния живот. Постмодерната етика се основава на липсата на вяра във възможността за универсален и „обективно обоснован“ морален кодекс, защото нравствеността „не може да бъде универсализирана“ (Бауман, 2001: 22). Човечеството отново е на стартовата линия по отношение на морала, тъй като опитът на модерността да се постигне моралност у всички индивиди, като отговорността се насочи към законодателството, е провален. Сега според Бауман „знаем, че винаги ще се изправяме пред морални дилеми без недвусмислено добри решения (т.е. универсално одобрени, неоспорими решения) и че никога няма да сме сигурни къде да ги намерим; нито дори дали е добре да бъдат намерени“ (Бауман, 2001: 49). Същевременно с това хората се нуждаят от общоприетите правила, за да са сигурни и спокойни във взаимоотношенията си. Несъответствието между търсенето и предлагането на тези правила Бауман определя като „етическа криза на постмодерността“ (Бауман, 2001: 29). Най-изявените белези, които характеризират моралните дилеми на постмодерността, са:

1. Постмодерната визия за личност и „човешкото Аз“ е подчинена на принципа на фрагментацията. Вниманието се фокусира към отделния проблем, действията му се ориентират от различни подходи за справяне с настоящата задача, а задълженията му се свързват с частични интереси. Това го разтоварва от всякаква цялостна отговорност „за Другия или за света“. Животът във фрагменти е пагубен за моралния Аз. Моралният субект не оцелява и не намира своето място извън фрагмента и епизода на отделния проблем. Фрагментираният постмодерен Аз се превръща в действащо лице, насочено към актуалната задача, а конкретното действие, осъществено от стремежа за ефикасност, се превръща в единствен ориентир по пътя на решаването на проблема. Колективните каузи също са фрагментирани и възможната колективизация всъщност „само би колективизирала фрагментацията и би засилила центробежните сили, които задържат Аза в неговото разглобено състояние“ (Бауман, 2001: 273). Тази особеност е характерна за социалните движения, които Бауман откроява като показателни за съвременната форма на колективизация, и са насочени към една задача, към един конкретен проблем или кауза. „Искат или не, те си съдействат при запазването на целостта на действащото лице и на света извън фокуса на вниманието, а като последица от това също и при замяната на етическите норми със стандарти за ефикасност и на моралната отговорност – с техническата процедура“ (Бауман, 2001: 274).

2. Променя се характерът на човешкото съсъществуване, на връзката „Аз – Друг/и“. От „битие с“, в което взаимоотношенията са равнопоставени и обвързани със задължения към обществото, а интимността е скрита, тя се превръща в „битие за“ или „да съществувам за“, което поставя Аза и Другия в нова констелация. Постмодерната етика признава Другия като главен герой, необходим за изявата на Аза. Именно в полето на взаимоотношенията Аз – Друг се полага нов акцент, който откроява интерсубективността и стратегията на отваряне на моралния Аз към Другия. Според Еманюел Левинас интерсубективната връзка е несиметрична връзка, в която Азът е отговорен за Другия и не изисква реципрочност. Съсъществуването за Другия провокира моралната отговорност и проявата на „хуманизъм към другия човек“ (Е. Левинас). Идеалът вече не е социализираният човек, а съчувстващият, морално отговорен човек, който интуитивно усеща и индивидуално преживява своите ангажименти. Именно чрез зависимостта си към другия човекът постига собствената си свобода и открива себе си.

3. Ориентацията към доброто (изворите на Аза) е свързана неизбежно със схващането на живота и разбирането на самите себе си (ставането на Аза) като наратив (разказ). Според Чарлз Тейлър разказът е задължително необходим компонент на себепознанието, тъй като чрез него се артикулира историята и времевата дълбина на ставането на човека. Чрез кохерентния разказ човек придава смисъл на живота, като отговаря на въпросите за това, как е станал това, което е, и какво ще стане после. Човекът, като разказвач на истории, и човешкият живот, като поредица от истории, които конструират изначалните драматични ресурси на жизнения сценарий, са основна теза в изследванията и на Аласдър Макинтайър. В „След добродетелта“ той разгръща тази теза и чрез нея определя позицията на човека в обществото. Именно в обществото човекът е включен в набор от роли, които трябва да бъдат изучени, за да се разберат реакциите на другите и да се определят (конструират) реакциите към тях. Ориентир за посоката и смисъла на човешкия живот е ясният отговор на въпроса: „От коя история или истории самият аз съм част?“ (Макинтайър, 1999: 251).

В хода на постмодерния анализ на етиката и морала постмодерното общество се представя чрез социалната привързаност, която е динамична и позволява отдиференцирането на процесите на социализация и социалност. Те са съответните концептуални характеристики за социалната организация в модерното и постмодерното общество. Според Бауман социализацията е процес, който е рационално мотивиран, линеен, разположен във времето и насочен към бъдеща цел. Социализацията се представя като доминираща практика на модерния свят. Социалността е доминиращата практика на постмодерното общество. Тя е хаотична, без посока, без биография. Социалността е валидна само в настоящето, спорадична, без цел-извън-себе си, на взривове и епизоди, в които тя изпълнява своята роля в момента на взрива. Осъществява се и се изразява чрез общности, които са калейдоскопични формации около отделни теми и проблеми, които са привлекателни и интригуват общественото внимание. Те са близки до образеца на Г. Льо Бон за „психологическата тълпа“ (Льо Бон, 2002), но постмодерната специфика ги характеризира чрез естетическата доминанта, която разчита на емоциите и осъществява не морална, а естетична близост чрез „моментното синхронизиране на чувствата“ (Бауман, 2001: 181). Чрез съвременните технологии и средствата за масова комуникация процесът на епизодичното им съществуване се улеснява и подражанието лесно завладява големи маси от хора, които се индуцират емоционално около локални проблеми, които бързо добиват „слава“ и стават национални, световни, глобални. В постмодерната ситуация социалността действа с „позволението“ на държавата, която губи способността си да е духовен (и морален) водач и това е „една от основните характеристики на постмодерната епоха“ (Бауман, 2001: 192). Глобализацията на икономиката и културата освобождават държавата от политическото върховенство, а националните ценности се инфилтрират в приватизирания частен живот и се разтварят в преструктурираните обединения, в които държавата има все по-малка намеса.

Значението на локалните общности е сред водещите характеристики (наред с новия тип социално структуриране и знаковия характер на средните слоеве) за определянето на обществото като постмодерно (Келиян, 2012). Постмодернизацията в развитите западните общества, Япония и др. е налице от 70-те и 80-те години на ХХ век, а в България и другите страни в преход от Източна Европа – от средата на 90-те години на ХХ век насам. Една от ключовите характеристики на постмодерното общество е стилът на живот, който е показател за социално-груповия статус, основан на активността и на свободния избор на субекта. От позициите на значението за възпитателната практика са особено значими две от определящите го тенденции. Едната, свързана с глобализацията и развитието на информационните технологии и въздействието им от края на ХХ насам, характеризира сходството в моделите на комуникация, хранене, обличане, свободно време и т. н. Другата – от 90-те години на ХХ век насам, отразява паралелните процеси на „връщане към корените“ и националните традиции, при което локалните общности и съответният стил на живот са от особено значение както в регионален, така и в глобален план – „глобализация на локалното“. В този контекст се откроява перспективната за възпитанието ниша, свързана с утвърждаването и все по-голямата популярност (от началото на ХХI век) на т.нар. морално отговорен, или „зелен“ стил на живот, насочен към устойчивите ценности за екология и природосъбразност, които „присъстват в дневния ред на гражданското общество“ (пак там).

Постмодерната ситуация в морала и социализацията на децата и младежите у нас разкрива сходни тенденции и характеристики, зад които стоят реални процеси и предизвикателства за възпитанието. Кои са някои от тях? (Проданов, 2006).

4. Налице е постмодерна социализационна ситуация, която се характеризира с „нарастващ плурализъм, демокрация, мобилност и неограничен достъп до новини, информация и забавления. Човек е изправен пред множественост от убеждения, реалности, светогледи. Появява се общество, загубило вяра в абсолютните истини, в което индивидите трябва и могат да избират в какво вярват“ (Проданов, 2006: 18).

5. Отношенията между поколенията се променят и това поражда необходимостта от радикални промени и трансформация на възпитателния процес и води до криза на възпитанието. „Ако в традиционното общество ценности и образци се предават от най-възрастните към по-младите и миналото представлява висока ценност, ако в модерното общество значение придобива настоящето и образците на поведение на възрастните сега и в момента – родители, учители, политически лидери и пр., то постмодерната ситуация предполага криза на авторитетите и регулация на настоящето чрез очакванията за бъдещето“ (Проданов, 2006: 17). Така на практика много често се налага възрастните да копират и възпроизвеждат модела на младите, а строгите и традиционни образци на възпитание изчезват.

6. Мястото на училището, като фактор за социализация, все повече се заема от медиите, интернет и другите съвременни начини и механизми за въздействие, които не са пряко обвързани с възпитанието, а имат за цел информацията, сензацията, анимацията и пазарната логика. Така приоритетната роля на възпитателния компонент на заобикалящата среда и в училището се заменя с второстепенна и той започва да се губи, да се разтваря във и чрез други социални полета, да се превъплъщава в нестандартни образи и модели. Особено силно е влиянието на телевизията, която според някои автори е „реалният свят на постмодернизма“, неговата квинтесенция (Kroker, Cook, 1988: 267). Зрителят е подвластен на въздействието на многобройните програми, рекламите и на т.нар. „клипово съзнание“, което калейдоскопично колажира огромната визуална информация от превключването на различните канали. Анализите и практиката у нас показват необходимостта от цялостна концепция за защита на децата и младежите пред телевизионния екран, „основана на баланса между принципите на медийната грамотност на децата и ограничаването на достъпа им до съдържания с рискови и вредни въздействия“ (Михайлова, 2011: 241).

7. Нараства необходимостта и потребността от непрекъснато образование, обучение и квалификация. Тези процеси от ограничени във времето на човешкия живот се превръщат в перманентни и се разполагат и активират в различни етапи и възрастови периоди. „Няма ги предходните граници на подготвителен и завършен етап на социализация, а в различни периоди имаме социализационни, десоциализационни и ресоциализационни процеси. При това възрастното поколение, поради бързото остаряване на знанията и квалификацията, може да се окаже по-десоциализирано от някои млади хора“ (Проданов, 2006: 18).

8. Налице е криза в семейството. Появява се феноменът на т.нар. „постмодерно семейство“, което според Шортър се характеризира с „безразличие на подрастващия към идентичността на семейството; нестабилност на живота на семейната двойка; разрушаване на представата за нуклеарното семейство като „гнездо“ в резултат от еманципацията на жената и включването є в публични дейности и кариера“ (Проданов, 2006: 19). Семейната история се развива в средата на непрекъсната и бърза промяна на социалните, физическите и символните контексти, в които е включено семейството. Семейният живот става все по-опосредстван, контактите са все повече електронно зависими (чрез Skype, Facebook и др.), а конфликтите са все повече символни и виртуално опосредени, отколкото физически. Българското семейство нерядко губи контрола над децата си и битката с електронните технологии. Захвърлени в хиперпространството, децата и младежите често имат дефицит на внимание и грижа и най-лесният начин да привлекат вниманието се оказват агресията, насилието, чалга-поведението. Тези тенденции започват да се превръщат в еталон за псевдосоциализиране на една субкултурна общност, която става масова, започват да се налагат модели на поведение, които се ръководят единствено от принизения вкус и криворазбраната свобода. Мисията на възпитанието е да противодейства на тези опасни процеси чрез утвърждаването на духовността и високите морални ценности.

Моралните дилеми и характеристиките на постмодерното общество насочват педагогическата перспектива и възпитателните акценти към големите теми на нравствеността, свободното време като начин за оформяне стила на живот, езиковото съзнание и способността за повествование/разказ, като специфичен модел за конструиране на жизнен опит, проява на социалност, активност и усет към локалните/конкретните теми на социалното, отговорност за другия, но и игра, наслаждение, забава. Големите теми на възпитанието са все още актуални, но се постигат по нов път, чрез малките разкази и епизоди, отделните случаи и локалните проблеми. Идеята за възпитанието се променя, защото от позицията на постмодернизма:

– няма една/единна теория на възпитанието, а толкова теории, колкото гледни точки съ-съществуват в общността. Всяка теория е важна и значима, щом конструира вярна картина на локалните взаимоотношения и проблеми;

– няма универсална схема за възпитание, а мрежа от концепти, лабиринт от пътища и калейдоскопично преобразуващи се контексти;

– няма само една цел на възпитанието, а множество цели, които се разрастват ризоматично (като коренище) в зависимост от идеите на локалната социалност и конкретните потребности за удоволствие, наслада иудовлетворение от живота;

– няма определена система от методи на възпитанието, а има интеракция, игра, наратив и тълкуване на наратива, езикови и текстови контексти, истории, комуникация;

– възпитанието по същество е социален конструкт, конструктивизъм (социален или индивидуален), който пише личностната биография и формира социалност, усет към локалните проблеми, жизнени умения и хедонистична култура;

– възпитанието е насочено към социалната конструкция на множествения Аз, към калейдоскопичното формиране на смисли, качества, умения, които са необходими за контекстната социализация и са дискурсивно приемливи;

– възпитателният процес е пластичен, флуиден и ризоматичен, а пътят му през лабиринтите на жизнения път е провокиран от стремежакъм подготовка на човека за отговорен избор и свободна воля;

– възпитанието все по-често се осъществява чрез терапевтични и консултативни практики;

– възпитателната реалност съществува в света на различието и плурализма, тя е наратив, текст, езикова конструкция, която се осъществява чрез езиковата игра;

– възпитанието битува в децентрираниситуации, в рамките на които всичко е позволено (anything goes) и в които няма априорен смисъл (той се търси, създава/конструира/тълкува в процеса на взаимодействието и комуникацията);

– възпитанието формира (и осмисля) опит, жизнен свят и личен/екзистенциален контекст, но значим за другите, за съ-общността (екипа), групата;

– постмодерната педагогика е критика и нов прочит на традиционната възпитателна теория, чрез който се монтират/колажират предишните натрупвания, придава им се нов/друг смисъл и живот в настоящето, при това с иронично намигване към историята и системното познание.

Тези схващания са един възможен поглед към социалните предизвикателства, моралните дилеми и подходите към възпитанието на постмодерния човек. Сред тези многобройни перспективи смисълът на възпитанието може да се търси в мярата и баланса между глобалните предизвикателства и устойчивите ценности на собствената национална възпитателна традиция.

Защото в Евангелието е казано: „Нищо, което влиза в човека отвън, не може да го оскверни; но което излиза от него, то осквернява, човека“ (Марк 7: 15).

БЕЛЕЖКИ

1. За рождена година на термина „постмодернизъм“ се сочи 1917 г., когато в книгата си „Кризата на европейската култура“ Рудолф Панвиц определя съвременния човек като „постмодерен“ (Welsch, 1988).

2. Тълкуването на differаnce като „различаване“ е условно. Това е неологизъм, който Дерида въвежда като неуточнимо понятие, което е образувано (от френски б. м. К. С.) от корена на съществителното difference (разлика) и на глагола differer (различавам се, отлагам във времето, закъснявам) и наставката – ance. Макар че differance и difference се произнасят еднакво, когато са написани, разликата между тях се вижда ясно (Дерида, 1993: 131). Според Т. Батулева общоприетото във френския език difference (от прилагателното different) е номинализиран израз на качеството да бъдеш различен, а differаnce произлиза директно от самото действие (от причастната форма differаnt) и означава състоянието, от което се ражда различието и го прави възможно (Батулева, 1995: 123, 124).

3. Библия. Изд. Св. Синод на БПЦ. С., 1991.

ЛИТЕРАТУРА

Апигнанеси, Р., К. Гарат. (2002). Представяме ви постмодернизъм. София: Апострофи.

Бауман, З. (2000). Живот във фрагменти. София: ЛИК.

Бауман, З. (2001). Постмодерната етика. София: ЛИК.

Батулева, Т. (1995). Различие и идентичност в постмодерната философия. Философски алтернативи, 1, 122 – 126.

Гитлин, Т. (1983). Постмодернизъм. София: ЛИК, 5 – 9.

Дельоз, Ж. (1999). Различие и повторение. София: ИК „Критика и хуманизъм“.

Дельоз, Ж., Гатари, Ф. (2004). Анти-Едип. Капитализъм и шизофрения. София: ИК „Критика и хуманизъм“.

Дельоз Ж., Гатари, Ф. (1995). Ризом. Литературен вестник, бр. 12 – 16.

Дерида, Ж. (2001). За граматологията. София: ЛИК.

Дерида, Ж. (1998). Писмеността и различието. София: Наука и изкуство.

Дерида, Ж. (1993). Подпис, събитие, контекст. Литературна мисъл, 5, 123 – 150.

Иванов, И. (2004). Постмодернизъм. В: Теории за образованието. Шумен: УИ „Еп. К. Преславски“, 280 – 311.

Еко, У. (1993). Името на розата. София: Парадокс.

Ильин, И. (1996). Постструктурализм. Деконструктивизм. Постмодернизм. М. Интрада.

Ильин, И. (19980). Постмодернизм от истоков до конца столетия. М., Интрада.

Келиян, М. Стил на живот в постмодерното общество. Проблеми на постмодерността. Т.II,бр.1,2012.:http://ppm.swu.bg/media/33589/keliyan,%20 m.%20postmodern%20society%20lifestyle.pdf

Краснодембски, З. (2004). Постмодерните дилеми на културата. София: ИК „Стигмати“.

Левинас, Е. (2002). Другояче от битието или отвъд същността. София: Сонм.

Левинас, Е. (1997). Хуманизъм към другия човек. София: Сонм.

Лиотар, Ж.-Фр. (1996). Постмодерната ситуация. София: Наука и изкуство.

Льо Бон, Г. (2002). Психология на тълпите. София: Жарава.

Макинтайър, А. (1999). След добродетелта. София: КХ.

Маньковская, Н.(2000). Эстетика постмодернизма. София: СПб., Алетейя.

Михайлова, К. (2011). Телевизията за деца (между пазарната логика и обществената мисия). София: „М-8-М“.

Попкочев, Т. (2009). Към феномена „бягство на родителите от възпитание“. Във: „Възпитателни взаимодействия между семейството и училището“, Бл., с.131 – 146.

Попкочев, Т. (2011). Образование и постмодерност. Педагогика, 5, 65 – 74.

Попов, Ч. (2009). Постмодернизмът и българското изкуство от 80-те и 90-те години на ХХ век. София: Български художник.

Проданов, В. (2006). От модерна към постмодерна ситуация в морала и социализацията на децата и младежта. В: Морал и социализация на децата и младежите в България. София, 13 – 36.

Радев, П. (2005). Религиозни, личностни и постмодерни учения и практики на възпитанието и самовъзпитанието. Пловдив: ИМН.

Рорти, Р. (1988). Случайност, ирония, солидарност. София: ИК „Критика и хуманизъм“.

Сапунджиева, К. (2005). Педагогическият дискурс на постмодернизма. София: Веда – Словена.

Сапунджиева, К. (2005). Постмодерната визия за учителите като публични интелектуалци. Стратегии на образователната и научната политика, кн. 3, 282 – 286.

Тейлър, Ч. (2003). Изворите на Аза. София: Сонм.

Федърстоун, М. (1994). По следите на постмодерното. Социологически проблеми, 1.

Фром, Е. (1992). Бягство от свободата. София: ИК „Христо Ботев“.

Фуко, М. (1992). Думите и нещата. Археология на хуманитарните науки. София: Наука и изкуство.

Фуко, М. (1998). Надзор и наказание. Раждането на затвора. София: УИ „Св. Климент Охридски“.

Фуко, М. (1994). Раждането на клиниката. Археология на медицинския поглед. София: УИ „Св. Климент Охридски“.

Фукуяма, Фр. (1993). Краят на историята и последният човек. София: Обсидиан.

Хабермас, Ю. (1999). Философският дискурс на модерността. Плевен: ЕА.

Хасан, И. (2000). Към понятието постмодернизъм (послеслов към разчленяването на Орфей). Литературен вестник, 1.

Эко, У. (1988). Заметки у полях „Имени розы“. Иностранная литература, 10, 88 – 104.

Ясперс, К. (1996). Духовната ситуация на времето. София: ЛИК.

Eagleton, T. (1996). The Illusions of Postmodernism. Oxford, Bllackwell.

Giddens, A. (1991). Modernity and Self-Identy: self and Society in the Late Modern Age. Cambrdge, Polity Press.

Hassan, I. (1994). Postmoderne heute// Wege aus der Moderne: Schlusseltexte der Postmoderne Diskussion / hrsg. von W. Welsch. Berlin, 47 – 56.

Jameson, F. (1984). Postmodernism, or the Cultural Logic of Late Capitalism. New Left Review, 146 (July).

Kroker, A., Cook, D. (1988). Тhe postmodern scene; Excremental culture and Hyperaesthetics. Basingstoke: London; Macmillan.

Kupffer, H. (1990). Padagogik der Postmoderne. Weinheim und Basel, BeltzVerlag.

Welsch, W. (1988). Unsere postmoderne Moderne. 2 Aufl age, Weinheim.

POSTMODERNISM AND EDUCATION

Abstract. The article presents the Education and educational practices in terms of postmodernism. There are also postmodern pedagogical perspectives.

Prof. Klavdia Sapundjieva, DSc
Sofia University „St. Kl. Ohridski“
15, Tsar Osvoboditel Blvd.

1504 Sofi a, Bulgaria
Е-mail: sapundjievak@abv.bg

2025 година
Книжка 7
INSIGHTS FROM EXPLORING PRIMARY SCHOOL TEACHERS’ PERCEPTIONS ON CORE CHARACTERISTICS OF INTERCULTURAL EDUCATION

Prof. Dr. Bujar Adili, Prof. Dr. Arbresha Zenki-Dalipi, Prof. Dr. Jehona Rushidi-Rexhepi

ВРЪЗКА НА СОЦИАЛНО-ЕМОЦИОНАЛНОТО С КОГНИТИВНОТО РАЗВИТИЕ В ПРИОБЩАВАЩА СРЕДА

Проф. д.п.н. Милен Замфиров, проф. д.н. Маргарита Бакрачева, проф. д-р Емилия Евгениева

ПРОГНОЗИРАНЕ НА УСПЕВАЕМОСТТА НА СТУДЕНТИТЕ: СЪВРЕМЕННИ МОДЕЛИ И ТЕХНИКИ

Доц. д-р Силвия Гафтанджиева, проф. д-р Росица Донева

Книжка 6
FORMATION OF INCLUSIVE COMPETENCE OF HIGHER EDUCATION STUDENTS IN THE FIELD OF KNOWLEDGE 01 EDUCATION/PEDAGOGY

Dr. Oksana Dmitriieva, Assoc. Prof., Dr. Olena Chopik, Assoc. Prof., Prof. Dr. Svitlana Mykhalska

КОГНИТИВНО РАЗВИТИЕ НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ, ОБХВАНАТИ В ПРИОБЩАВАЩОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Проф. д.п.н. Милен Замфиров, проф. д-р Емилия Евгениева, проф. д.н. Маргарита Бакрачева

Книжка 5
COMPETENCE FOR SOCIAL PEDAGOGICAL PRACTICE: WHAT DO STUDENTS TELL US?

Dr. Maya Tcholakova, Assoc. Prof., Dr. Marina Pironkova, Assoc. Prof., Dr. Aleksandar Ranev, Assoc. Prof., Dr. Yana Staneva, Assist. Prof.

“LEARNING THROUGH RESEARCH” AS A STRATEGIC DIRECTION OF MODERNIZATION OF HIGHER EDUCATION

Dr. Tetiana Franchuk, Assoc. Prof., Dr. Lesia Ruda, Prof. Dr. Svitlana Myronova

MULTIMODAL COMMUNICATION IN PHYSICAL EDUCATION CLASSES

Prof. Dr. Cristiana Lucretia Pop, Dr. Cristina Filip, Assist. Prof.

Книжка 4s
GAMES IN FUNCTION OF DEVELOPMENT OF MULTIPLICATION SKILLS

Dasare Sylejmani, PhD student, Prof. Dr. Vesna Makashevska, Prof. Dr. Jasmina Jovanovska

Книжка 4
MILITARY AND SOCIAL THREATS AS DETERMINANTS OF THE DEVELOPMENT OF CONTEMPORARY UKRAINIAN HIGHER EDUCATION

Prof. Mykola Pantiuk, DSc., Prof. Tetiana Pantiuk, DSc. Prof. Nataliia Bakhmat, DSc. Prof. Olena Nevmerzhytska, DSc., Dr. Svitlana Ivakh, Assoc. Prof.

STEM ОБУЧЕНИЕ НА СТУДЕНТИ ПЕДАГОЗИ В ТРАНСДИСЦИПЛИНАРНА ОБРАЗОВАТЕЛНА СРЕДА

Проф. д.н. Любен Витанов, проф. д-р Николай Цанев, гл. ас. д-р Людмила Зафирова, гл. ас. д-р Гергана Христова, ас. Катерина Динкова, Калина Георгиева, Жорж Кюшев, Здравка Савчева

ИЗСЛЕДВАНЕ И АНАЛИЗ НА НАГЛАСИТЕ НА СТУДЕНТИТЕ ПРИ ИЗПОЛЗВАНЕ НА ГЕНЕРАТИВЕН ИНСТРУМЕНТ НА ИЗКУСТВЕН ИНТЕЛЕКТ

Доц. д-р Николай Янев, гл. ас. д-р Иглика Гетова Доц. д-р Теодора Христова Гл. ас. д-р Ива Костадинова, проф. д-р Георги Димитров

Книжка 3
ОЦЕНКИ И НАГЛАСИ КЪМ ПРОЦЕДУРИТЕ ЗА ПОДБОР НА ДИРЕКТОРИ НА ОБРАЗОВАТЕЛНИ ИНСТИТУЦИИ – ПЪРВОНАЧАЛНИ ДАННИ

Доц. д-р Йонка Първанова, доц. д-р Божидара Кривирадева, Данко Калапиш, Деяна Милушева

ДРУГИЯТ КАТО ЦЕННОСТ В УЧИЛИЩЕ

Гл. ас. д-р Александър Кръстев

Книжка 2
ASSESSMENTS OF TEACHERS AND PARENTS OF CHILDREN WITH DEVELOPMENTAL DISABILITIES ON INCLUSION IN PRE-SCHOOL INSTITUTIONS

Prof. Zagorka Markov, DSc. Prof. Hadzi Zivorad Milenovic, DSc. Prof. Biljana Jeremic, DSc., Radmila Zecevic, Assist. Prof. Mrs. Milica Pavlovic

INTEGRATING COOPERATIVE LEARNING IN DISTANCE EDUCATION FOR METHODOLOGY OF TEACHING MATHEMATICS COURSE

Dr. Aleksandar Milenković, Assist. Prof., Mrs. Jelena Stevanić, PhD student.

Книжка 1s
ПРИЛОЖЕНИЕ НА СРЕДСТВАТА ЗА ДОПЪЛВАЩА И АЛТЕРНАТИВНА КОМУНИКАЦИЯ В ОБРАЗОВАТЕЛНИТЕ ИНСТИТУЦИИ В БЪЛГАРИЯ

Проф. д-р. Неда Балканска, доц. д-р. Анна Трошева-Асенова, доц. д-р. Пенка Шапкова, ас. Снежина Михайлова

USE OF ARTIFICIAL INTELLIGENCE IN FOREIGN LANGUAGE TEACHING

Prof. Dr. Ekaterina Sofronieva, Dr. Christina Beleva, Assist. Prof., Dr. Galina Georgieva, Assoc. Prof.

САМООЦЕНКА НА КОМПЕТЕНТНОСТИТЕ В ПРОЦЕСА НА ОБУЧЕНИЕ В СПЕЦИАЛНОСТ „СОЦИАЛНА ПЕДАГОГИКА“: ПРЕДВАРИТЕЛНИ РЕЗУЛТАТИ

Доц. д-р Мая Чолакова, д-р Мартин Ценов, д-р Цветослав Николов, д-р Красимир Костов

Книжка 1
Скъпи читатели, автори, приятели на списание „Педагогика“,

В началото на 2025 година в първия брой на нашето списание „Педагогика“ бих искала от името на редакционната колегия и от мое име да Ви пожелая здраве, творческо вдъхновение и професионално удовлетворение от прино- са Ви към педагогическата наука и практика! Вярвам и се надявам, че списание „Педагоги- ка“ ще продължи да осигурява платформа за научен, обективен и откровен диалог, базиран на резултати от научни изследвания, за насто- ящето и бъдещето на обучението и образова- н

TRENDS IN SCIENCE EDUCATION FROM THE DIGITAL PERSPECTIVE: A STUDY SUPPORTED BY A BIBLIOMETRIC ANALYSIS

Dr. Ivelina Kotseva, Assist. Prof., Dr. Maya Gaydarova, Assoc. Prof.

РЕЗУЛТАТИ ОТ ИЗСЛЕДВАНЕ НА ГЛАГОЛНА СЕМАНТИКА ПРИ ДЕЦА ЧРЕЗ ЕЗИКОВИ ЗАДАЧИ, ПРОВЕДЕНИ ОНЛАЙН

Д-р Валентина Стефанова, д-р Мария Тодорова, доц. д-р Цветана Димитрова

2024 година
Книжка 9s
Книжка 9
ANALYSIS AND IMPROVEMENT OF VIDEO LEARNING RESOURCES IN SMALL-SCALE LEARNING SCENARIOS

Mr. Csar C–rcoles, Dr. Laia Blasco-Soplon, Dr. Germ†n Cobo Rodr‘guez, Dr. Ana-Elena Guerrero-Rold†n

USING DIGITAL EDUCATIONAL TECHNOLOGIES TO PROMOTE INTERCULTURAL INTERACTION OF THE FUTURE ECONOMISTS IN THE EDUCATIONAL ENVIRONMENT

Dr. Oksana Tynkaliuk, Assoc. Prof., Dr. Vira Chornii, Assoc. Prof. Dr. Oksana Kutsa, Assoc. Prof., Dr. Mariana Karanevych, Assoc. Prof.

ДОБРОВОЛЧЕСТВОТО КАТО ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА РАВЕН ДОСТЪП ДО ОБРАЗОВАНИЕ ЗА ВСИЧКИ

(Резултати от проучване мнението на учители и студенти) Доц. д-р Стефан Милетиев

Книжка 8
АНГАЖИРАНОСТ КЪМ УЧЕНЕ ЧРЕЗ ИЗПОЛЗВАНЕ НА СМАРТ ТЕХНОЛОГИИТЕ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Проф. д-р Кирилка Тагарева, проф. д.п.н. Дора Левтерова-Гаджалова, доц. д-р Ваня Сивакова

DIGITAL STORYTELLING AS A METHOD OF ACHIEVING VISUAL LITERACY

Dr. Silvana Karagyozova, Assist. Prof.

Книжка 7
Книжка 6
LEVELS OF SELF-EDUCATIONAL ACTIVITY OF STUDENTS OF HUMANITARIAN FACULTIES OF THE UNIVERSITY

Dr. Iryna Sereda, Assoc. Prof., Dr. Nina Stelmah, Assoc. Prof.

Книжка 5s
ИЗМЕРЕНИЯ НА ЦЕННОСТНИЯ ПОДХОД В АКАДЕМИЧНАТА ПОДГОТОВКА И ПРАКТИКАТА НА СОЦИАЛНИТЕ РАБОТНИЦИ

Проф. д-р Лиляна Стракова, доц. д-р Росица Симеонова, гл. ас. д-р Атанас Генчев

СТУДЕНТИТЕ ОТ СПЕЦИАЛНОСТ „НЕФОРМАЛНО ОБРАЗОВАНИЕ“ В УСЛОВИЯТА НА СТАЖАНТСКАТА ПРЕДДИПЛОМНА ПРАКТИКА – ПОДГОТОВКА, ВЪВЕЖДАНЕ, ЗАЩИТА

Доц. д-р Владислав Господинов, гл. ас. д-р Галина Георгиева, Румяна Георгиева-Илиева, Мирослава Славейкова

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА НА СТАЖАНТСКАТА ПРАКТИКА ПРЕД СТУДЕНТИ – БЪДЕЩИ УЧИТЕЛИ

Доц. д-р Илиана Петкова, гл. ас. д-р Марияна Илиева, Владислава Станоева, Георги Чавдаров

ПРЕДДИПЛОМНАТА ПРАКТИЧЕСКА ПОДГОТОВКА НА СТУДЕНТИТЕ ОТ СПЕЦИАЛНОСТ „СОЦИАЛНИ ДЕЙНОСТИ“ КАТО ОСНОВА ЗА ТЯХНАТА БЪДЕЩА ПРОФЕСИОНАЛНА РЕАЛИЗАЦИЯ

Гл. ас. д-р Анета Рашева, Русана Гаджанова, гл. ас. д-р Александър Христов, проф. д.п.н. Моника Богданова

Книжка 5
ARTIFICIAL INTELLIGENCE, ALGORITHM LITERACY, LOCUS OF CONTROL, AND ENGLISH LANGUAGE SKILLS: A STUDY AMONG BULGARIAN STUDENTS IN EDUCATION

Prof. Dr. Ekaterina Sofronieva, Dr. Christina Beleva, Assist. Prof. Dr. Galina Georgieva, Assoc. Prof. Dr. Stefan Markov, Assist. Prof.

FEATURES OF SPEECH COMPREHENSION TRAINING OF CHILDREN WITH AUTISM SPECTRUM DISORDERS

Dr. Maryna Branytska Prof. Dr. Svitlana Myronova, Dr. Svitlana Mykhalska, Assoc. Prof.

OVERVIEW OF THE STEM EDUCATION IN ISRAEL

Aharon Goldreich Dr. Elena Karashtranova, Assoc. Prof.

Книжка 4
НАГЛАСИ НА СТУДЕНТИТЕ КЪМ СМАРТ ТЕХНОЛОГИИТЕ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Проф. д.п.н. Дора Левтерова-Гаджалова, проф. д-р Кирилка Тагарева, доц. д-р Ваня Сивакова

PROFESSIONAL SUPPORT FOR YOUNG RESEARCHERS

Prof. Emina Vukašinović, DSc., Dr. Marija Veselinović, Assist. Prof., Dr. Milan Milikić, Assist. Prof.

РОБОТИТЕ В ОБУЧЕНИЕТО – ОБРАЗОВАТЕЛНА STEAM ИГРА

Ас. д-р Мария Желязкова, гл. ас. д-р Михаил Кожухаров, доц. д-р Даниела Кожухарова

Книжка 3s
ANALYSIS OF THE DIGITAL COMPETENCIES OF PHYSICS TEACHERS IN BULGARIA ACCORDING TO THE DIGCOMPEDU FRAMEWORK

Dr. Ivelina Kotseva, Assist. Prof., Dr. Maya Gaydarova, Assoc. Prof.

Книжка 3
ДИГИТАЛНИ ТЕХНОЛОГИИ В ПОДКРЕПА НА УЧЕНЕТО

Доц. д-р Стоянка Георгиева-Лазарова, доц. д-р Лъчезар Лазаров

SOCIAL INTEREST AND STRESS TOLERANCE

Prof. Zhaneta Stoykova, DSc.

PREPARATION OF FUTURE TEACHERS FOR ORGANISING A HEALTH-PRESERVING INCLUSIVE SPACE IN EDUCATIONAL INSTITUTIONS

Prof. Nadiya Skotna, DSc. Dr. Tetiana Nadimyanova, Assoc. Prof. Dr. Anna Fedorovych, Assoc. Prof. Dr. Myroslava Sosiak, Assoc. Prof. Dr. Oksana Yatsiv, Assoc. Prof.

Книжка 2s
METHOD FOR SOLVING SYSTEM OF LINEAR EQUATIONS MXN, M=1, 2, 3; BASED ON ITS GEOMETRICAL INTERPRETATIONS

Prof. Zoran Misajleski, DSc., Prof. Daniel Velinov, DSc. Prof. Aneta Velkoska, DSc.

Книжка 2
ОТ РИСУНКА – КЪМ СНИМКА

Доц. д-р Камен Теофилов

STUDENTS’ PERCEPTION OF THE EFFECTIVENESS OF THE PROFESSIONAL ACTIVITY OF TEACHERS OF HIGHER EDUCATION INSTITUTIONS: THE INFLUENCE OF SOCIAL CONDITIONS

Prof. Dr. Nadiia Vientseva, Dr. Oksana Orhiiets, Assoc. Prof., Dr. Anetta Omelchenko, Assoc. Prof. Stanislav Romanchuk

Книжка 1s
CHALLENGES TO ENTREPRENEURSHIP EDUCATION IN HIGH SCHOOL. INTERACTION BETWEEN FORMAL AND INFORMAL ASSESSMENT

Dr. Vilyana Ruseva, Assoc. Prof., Dr. Stela Baltova, Assoc. Prof. Dr. Evgeniya Nikolova, Assoc. Prof.

Книжка 1
„ВТОРОТО“ БЪЛГАРСКО УЧИЛИЩЕ. ГЕНЕЗИСЪТ

Проф. д.п.н. Пенка Цонева, доц. д-р Бистра Мизова

EMANCIPATORY EDUCATION AND DEVELOPMENT OF ALTERNATIVE EDUCATIONAL PRACTICES

Luka Nikolić, Assist. Prof. Dr. Aleksandar Tadić , Assoc. Prof.

INNOVATIVE PRACTICES IN TEACHERS’ AND STUDENTS’ TRAININGS

Dr. Ivelina Velcheva, Assist. Prof., Dr. Deyana Peykova

2023 година
Книжка 9
EXPLORING THE NARRATIVE IDENTITY OF HUNGARIAN TEACHERS IN SLOVAKIA

Dr. Patrik Baka, Dr. Terzia Stredl, Dr. Kinga Horv†th Dr. Zsuzsanna Husz†r Dr. Melinda Nagy, Dr. Pter T–th, Prof. DSc. Andr†s Nmeth

Книжка 8
КОМПЕТЕНТНОСТНИЯТ ПРОФИЛ НА УЧИТЕЛЯ – ПОДГОТОВКА В УНИВЕРСИТЕТСКА СРЕДА

Проф. д.п.н. Сийка Чавдарова-Костова, ас. д-р Екатерина Томова

A QUALITY “ONLINE” TEACHER – WHAT DO STUDENTS APPRECIATE AND VALUE IN TEACHERS DURING DISTANCE LEARNING?

Dr. Irena Golubović-Ilić, Assoc. Prof., Dr. Ivana Ćirković-Miladinović, Assoc. Prof., Dr. Nataša Vukićević, Assoc. Prof.

SUPPORT FOR THE INCLUSION OF ROMA CHILDREN THROUGH THE PROJECT TEACHING MODEL

Prof. Biljana Jeremić, DSc., Prof. Aleksandra Trbojević, DSc., Prof. Bojan Lazić, DSc., Prof. Gordana Kozoderović, DSc.

TREND ANALYSIS OF PROFESSIONAL COMPETENCES OF SPORTS TEACHERS AND COACHES

Dr. Sergejs Capulis, Assoc. Prof., Dr. Valerijs Dombrovskis, Assoc. Prof., Dr. Svetlana Guseva, Assoc. Prof., Dr. Alona Korniseva, Assoc. Prof.

Книжка 7
DEVELOPMENT OF THE DIGITAL COMPETENCES OF PERSPECTIVE PRIMARY-SCHOOL TEACHERS

Prof. Dr. Vladimira Angelova, Dr. Hilda Terlemezyan, Assoc. Prof.

ЦЕННОСТЕН ПРОФИЛ НА УЧИТЕЛИТЕ В НАЦИОНАЛЕН КОНТЕКСТ

Проф. д.с.н. Цветан Давидков, доц. д-р Силвия Цветанска

STEM ОБУЧЕНИЕ В НАЧАЛНИТЕ КЛАСОВЕ: ГОТОВИ ЛИ СА УЧИТЕЛИТЕ?

Доц. д-р Любка Алексиева, проф. д-р Илиана Мирчева

Книжка 6s
TWO STROKE DUAL FUEL ENGINE PERFORMANCE ANALYSIS ON LIQUID AND GAS FUEL MODE RELATED TO THE NEW TRAINING DEMANDS FOR MARINE ENGINEERS

Dr. Delyan Hristov, Assoc. Prof., Dr. Dimitar Vasilev, Assist. Prof., Iliyan Kurtev, Аssist. Prof.

MODELLING OF MARITIME CYBER SECURITY EDUCATION AND TRAINING

Dr. Gizem Kayisoglu, Dr. Pelin Bolat, Dr. Emre Duzenli

INTRODUCING THE USE OF CASE STUDIES METHODOLOGY IN TRAINING FOR SOFT SKILLS IN MARITIME UNIVERSITIES. THE ISOL-MET PROGRAM

Prof. Dr. Maria Lekakou, Dr. Helen Iakovaki, Assist. Prof. Dimitris Vintzilaios Markella Gota Giorgos Georgoulis Thalia Vintzilaiou

IMPLEMENTING INNOVATIVE APPROACHES AND LEARNING METHODS IN MARITIME EDUCATION

Dr. Valentina Grancharova, Assoc. Prof., Dr. Siyana Lutzkanova, Assoc. Prof.

THE ROLE OF MARITIME EDUCATION IN DIGITALIZATION

Dr. Kamelia Narleva, Assoc. Prof., Dr. Yana Gancheva, Assist. Prof.

Книжка 6
С МИСИЯ ЗА НАЦИОНАЛНА И КУЛТУРНА ИНДИВИДУАЛНОСТ

(По повод 135 години от откриването на първия Висш педагогически курс в България (1888) Доц. д-р Надежда Кръстева, проф. д.н. Йордан Колев

THE ROLE OF THE SPECIAL TEACHER IN THE FORMATION OF MOTIVATION FOR EDUCATIONAL ACTIVITIES OF STUDENTS WITH INTELLECTUAL DISABILITIES

Dr. Svitlana Mykhalska, Assoc. Prof., Prof. Dr. Svitlana Myronova, Dr. Tetiana Dokuchyna, Assoc. Prof., Dr. Maryana Buinyak

Книжка 5s
PREFACE

Nikola Vaptsarov Naval Academy is the oldest technical educational institution in Bulgaria. The Naval Academy is one of the symbols of Varna and Bulgaria in the world maritime community. Its history and achievements establish it as the most prestigious center for training of maritime specialists. At present, the Naval Academy trains specialists for the Navy and for the merchant marine in all areas of maritime life. Research and development conducted at the Naval Academy in Varna

A FAIR CONCERN ABOUT ECDIS

Nikolay Sozonov, Assist. Prof. Dr. Dilyan Dimitranov, Assist. Prof.

COMPOSING A STANDARD FOR ELECTRONIC CHART DISPLAY AND INFORMATION SYSTEM TYPE SPECIFIC TRAINING

Dr. Dimitar Komitov, Assist. Prof. Aleksandrina Angelova, Assist. Prof.

DATA-DRIVEN LEARNING APPROACH TO MARITIME ENGLISH

Jana Kegalj, Dr. Mirjana Borucinsky, Assoc. Prof. Dr. Sandra Tominac Coslovich, Assoc. Prof.

DEVELOPING CRITICAL THINKING SKILLS THROUGH THE “CASE STUDY” TEACHING METHOD IN MARITIME ENGLISH LANGUAGE TEACHING (MELT)

Tamila Mikeladze, Assoc. Prof. Svetlana Rodinadze, Assoc. Prof. Prof. Dr. Zurab Bezhanovi, Kristine Zarbazoia, Assoc. Prof. Medea Abashidze, Assoc. Prof. Kristine Iakobadze

USING REALISTIC MOVIES AS AN ATTRACTIVE STRATEGY FOR TEACHING MARITIME ENGLISH

Dr. Svitlana Korieshkova, Assoc. Prof., Maria Didenko

MAXIMIZING STUDENTS’ LEARNING IN MARITIME ENGLISH ONLINE COURSE

Prof. Dr. Valentyna Kudryavtseva, Dr. Svitlana Barsuk, Assoc. Prof. Dr. Olena Frolova, Assoc. Prof.

Книжка 5
ОЦЕНКА НА ОБЩООБРАЗОВАТЕЛНИТЕ И РЕСУРСНИТЕ УЧИТЕЛИ ЗА РАБОТА В ПАРАДИГМАТА НА ПРИОБЩАВАЩОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Проф. д.п.н. Милен Замфиров, проф. д-р Емилия Евгениева, проф. д-р Маргарита Бакрачева

Книжка 4s
Книжка 4
COMPARISON OF 3

Dr. Zeynep Sonay Ay, Assist. Prof.

СЛОВА ЗА ТРИНАДЕСЕТ ПЕДАГОЗИ И ПСИХОЛОЗИ

Проф. д.пс. и д.п.н. Любен Ст. Георгиев

ЗА ПРИОБЩАВАЩАТА КЛАСНА СТАЯ В ОБРАЗОВАТЕЛНА СРЕДА

Проф. д.п.н. Дора Левтерова-Гаджалова

Книжка 3s
СПИРАЛАТА ОБЩЕСТВО – ОБРАЗОВАНИЕ

Проф. д-р Иванка Шивачева-Пинеда

ПРОУЧВАНЕ УДОВЛЕТВОРЕНОСТТА НА МЛАДИТЕ ХОРА В БЪЛГАРИЯ ОТ ОНЛАЙН ОБУЧЕНИЕТО

Проф. д-р Веселина Иванова Проф. д.п.н. Елеонора Милева

Книжка 3
СРАВНИТЕЛЕН АНАЛИЗ НА НАГЛАСИТЕ НА ПРЕПОДАВАТЕЛИ И СТУДЕНТИ КЪМ ПЛАТФОРМАТА ЗА ДИСТАНЦИОННО ОБУЧЕНИЕ MOODLE В КОНТЕКСТА НА ПАНДЕМИЯТА ОТ COVID-19

Проф. д-р Веселина Вълканова, проф. д.н. Андреана Ефтимова, гл. ас. д-р Мая Стоянова, ас. д-р Йордан Карапенчев

ПРОЕКТНО БАЗИРАНО ОБУЧЕНИЕ ЗА СОЦИАЛНО-ЕМОЦИОНАЛНИ И ТЕХНОЛОГИЧНИ УМЕНИЯ ЧРЕЗ ПРОГРАМАТА „УМЕНИЯ ЗА ИНОВАЦИИ“

Проф. д-р Галин Цоков, д-р Александър Ангелов Йоанна Минчева Рени Димова, Мария Цакова

МЕДИЙНАТА ГРАМОТНОСТ И УЧИТЕЛИТЕ

Доц. д-р Светла Цанкова, доц. д-р Стела Ангова, гл. ас. д-р Мария Николова, гл. ас. д-р Иван Вълчанов, гл. ас. д-р Илия Вълков, д-р Георги Минев

Книжка 2
INTONATION AND CHILDREN WITH EMOTIONAL AND BEHAVIORAL PROBLEMS

Dr. Katerina Zlatkova-Doncheva, Assoc. Prof. Dr. Vladislav Marinov, Assoc. Prof.

ADVANTAGES OF USING GEOGEBRA SOFTWARE WHEN EXAMINING THE FLOW AND DRAWING A GRAPH OF A FUNCTION

Dr. Elena Gelova, Assist. Prof. Dr. Mirjana Vitanova, Assist. Prof.

Книжка 1
ДИСЦИПЛИНАРНАТА ПАРАДИГМА НА ДЖОН ЛОК

Проф. д-р Наталия Витанова

ЕЛЕКТРОННОТО ОБУЧЕНИЕ В КОНТЕКСТА НА ПРОДЪЛЖАВАЩАТА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЪРЖАВНИТЕ СЛУЖИТЕЛИ

Доц. д-р Благовесна Йовкова, проф. д-р Румяна Пейчева-Форсайт

2022 година
Книжка 9
ТРАНСГРЕСИВНО-СИНЕРГИЧНО КАРИЕРНО РАЗВИТИЕ В „НЕФОРМАЛНО ОБРАЗОВАНИЕ“ В УНИВЕРСИТЕТА

Проф. д.п.н Яна Рашева-Мерджанова, проф. д.п.н. Моника Богданова, доц. д-р Илиана Петкова

Книжка 8
ADOPTION OF LMS MOODLE TOOLS IN STUDENT LEARNING – IN LINE WITH TEACHING PRACTICES

Dr. Silviya Blagoeva-Karamfilova, Assoc. Prof., Dr. Silvia Parusheva, Assoc. Prof.

INTEGRATING INTERCULTURAL EDUCATION IN THE PRIMARY SCHOOL CURRICULUM

Bujar Adili, Prof. Dr. Sonja Petrovska, Gzim Xhambazi

НАГЛАСИ НА БЪДЕЩИТЕ ДЕТСКИ УЧИТЕЛИ КЪМ STEM ПОДХОДА

Проф. д.н. Наталия Павлова Михаела Тончева

Книжка 7
НАЦИОНАЛНАТА ИДЕЯ НА ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ

(Посвещава се на 300-годишнината от рождението на св. Паисий Хилендарски (1722 – 1773)) Проф. д.п.н. Йордан Колев, доц. д-р Надежда Кръстева

GENDER DIFFERENTIATION IN THE MANAGEMENT OF GENERAL SECONDARY EDUCATION INSTITUTIONS

Dr. Nadiia Vientseva, Assoc. Prof. Dr. Olga Starokozhko

ИЗСЛЕДВАНЕ НА ОСНОВНА ГЛАГОЛНА ЛЕКСИКА В БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ПРИ УЧЕНИЦИ В НАЧАЛЕН ЕТАП НА ОБУЧЕНИЕ ЧРЕЗ ОНЛАЙН ИГРИ

Гл. ас. д-р Мария Тодорова, гл. ас. д-р Цветана Димитрова, гл. ас. д-р Валентина Стефанова

140 ГОДИНИ ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБРАЗОВАНИЕ: ПОСТИЖЕНИЯ И ХОРИЗОНТИ

Енгелс-Критидис, Р., 2022. 140 години предучилищно образование в България: постижения и хоризонти. Юбилеен сборник. София: УИ „Св. Климент Охридски“, ISBN 978-954-07-5471-0

Книжка 6
COMMUNICATION COMPETENCE OF TEACHERS IN CONTEMPORARY EDUCATIONAL-PEDAGOGICAL WORK

Dr. Mirko Miletic, DSc. Dr. Marko Djordjevic, Assoc. Prof.

МОДЕЛ НА УЧИЛИЩНА ГОТОВНОСТ

Доц. д-р Ася Велева

ПЕДАГОГИЧЕСКО ПРЕДМЕТНО ЗНАНИЕ В ПРИРОДОНАУЧНОТО ОБРАЗОВАНИЕ: ТРУДНОСТИ ПО ОРГАНИЧНА ХИМИЯ

Доц. д-р Александрия Генджова, д-р Нина Маркова, Калин Чакъров

MODERN PRACTICE OF USING INTERACTIVE FORMS AND METHODS OF PREVENTIVE EDUCATION OF THE STUDENT YOUTH

Dr. Svitlana Surgova, Assist. Prof., Dr. Olena Faichuk, Assist. Prof.

Книжка 5
МОДЕЛ НА ОБРАЗОВАНИЕТО НА БЪДЕЩЕТО

Проф. д-р Наталия Витанова

THE TECHNOLOGY OF DEVELOPMENT OF COMMUNICATIVE CULTURE OF ELEMENTARY SCHOOL TEACHERS

Prof. Dr. Mariia Oliiar , Prof. Dr. Nataliia Blahun , Prof. Dr. Halyna Bilavych , Prof. Dr. Nataliia Bakhmat Prof. Dr. Tetyana Pantyuk

Книжка 4
TEACHERS’ ATTITUDES BOUT TEACHING AND LEARNING MATHEMATICS

Dr. Aleksandra Mihajlović, Assoc. Prof. Prof. Emina Kopas-Vukašinović, DSc. Vladimir Stanojević

STUDENTS` ACTIVITIES IN THE DIGITAL ENVIRONMENT

Dr. Tatiana Shopova, Assoc. Prof.

EDUCATION 4.0 – THE CHANGE OF HIGHER EDUCATION INSTITUTIONS AND THE LABOUR MARKET

Dr. Gergana Dimitrova, Assist. Prof., Dr. Blaga Madzhurova, Assist. Prof., Dr. Stefan Raychev, Assoc. Prof., Dr. Dobrinka Stoyanova, Assoc.Prof.

TESTS IN SPECIALIZED LATIN FOR MEDICAL PURPOSES

Petkova, G., 2021. Tests for practice in class and self-preparation in Latin and specialized terminology for students of “Medicine”, “Dental medicine”, and “Pharmacy”. Part 1. Alphabet, pronunciation and accentuation; first and second declension – nouns and adjectives, complex clinical terms (Greek by origin). Plovdiv: Koala Press Publishing, ISBN 978-619-7536-94-2.

Книжка 3s
TEACHING IN THE DIGITAL AGE DURING THE COVID-19 PANDEMIC

Prof. Dr. Madeleine Danova Prof. Danail Danov, DSc.

DISTANCE LEARNING IN THE CONTEXT OF THE COVID-19 PANDEMICS

Dr. Baktybek Keldibekov, Assoc. Prof. Shailoobek Karagulov

DIGITAL UNIVERSITIES: FEATURES AND KEY CHARACTERISTICS

Dr. Marina Skiba, Assoc. Prof. Prof. Maktagali Bektemessov, DSc. Dr. Alma Turganbayeva, Assist. Prof.

FEATURES OF THE FORMATION OF THE “SELF” CONCEPT OF STUDENTS USING DIGITAL TECHNOLOGIES DURING THE COVID-19 PANDEMIC

Berik Matayev Prof. Dr. Kadisha Shalgynbayeva Dr. Zaru Kulsharipova, Assoc. Prof.

TEACHING ENGLISH PRONUNCIATION DURING THE COVID PANDEMIC

Dr. Snezhina Dimitrova, Assoc. Prof.

Книжка 3
MODULAR-CYBERNETIC APPROACH FOR DEVELOPMENT OF DIGITAL COMPETENCE OF STUDENTS – FUTURE TEACHERS

Assoc. Prof. Nikolay Tsankov, DSc. Dr. Ivo Damyanov, Assist. Prof.

INFLUENCE OF FAMILY EDUCATION ON THE PSYCHOPHYSICAL DEVELOPMENT AND SOCIALIZATION OF A CHILD WITH INTELLECTUAL DISABILITIES

Dr. Svitlana Mykhalska, Assoc. Prof., Prof. Dr. Svitlana Myronova, Dr. Maryana Buinyak

HUMANE EDUCATION – BENEFITS AND CHALLENGES

Dr. Anna Arnaudova-Otouzbirova, Assist. Prof.

Книжка 2
TWO-TIER MODEL OF TRAINING FUTURE TEACHERS FOR COACHING AT OUT-OF-SCHOOL INSTITUTIONS

Prof. Dr. Borys Savchuk Prof. Dr. Tetyana Pantyuk Dr. Natalia Sultanova, Assoc. Prof. Prof. Dr. Halyna Bilavych Prof. Dr. Mykola Pantyuk

UNIVERSITY LEARNING OUTCOMES: STATEMENT OF THE ISSUE WITHIN THE THEORY OF ILL-POSED PROBLEMS

Dr. Alma Turganbayeva Prof. Maktagali Bektemessov, DSc. Prof. Dr. Marina Skiba

Книжка 1
HEURISTIC POTENTIAL OF TRANSFORMATIVE LEARNING IDEAS

Prof. Dr. Svitlana Hanaba Dr. Olena Voitiuk, Assoc. Prof.

ПРИЛОЖЕНИЕ НА ОБРАЗОВАТЕЛНИ ПОДКАСТИ В ПРОФЕСИОНАЛНАТА ПОДГОТОВКА НА БЪДЕЩИ УЧИТЕЛИ ПО БИОЛОГИЯ

(В условията на епидемична обстановка, причинена от COVID-19) Доц. д-р Ася Асенова

2021 година
Книжка 9
ИЗСЛЕДВАНЕ НА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО МЕЖДУ ФОРМАЛНОТО И НЕФОРМАЛНОТО ЗДРАВНО ОБРАЗОВАНИЕ

Доц. д-р Вержиния Боянова Гл. ас. д-р Константин Теодосиев Гл. ас. д-р Берджухи Йорданова

FORMATION OF PROFESSIONAL COMPETENCE OF ASSISTANT TEACHER OF INCLUSIVE EDUCATION IN SECONDARY EDUCATION INSTITUTIONS

Prof. Dr. Vladyslava Liubarets, Prof. Dr. Nataliia Bakhmat, Prof. Dr. Olena Matviienko, Oksana Tsykhmeistruk, Inna Feltsan

Книжка 8
ОТНОСНО ЗАДЪЛЖИТЕЛНОСТТА НА ПРЕДУЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ – РЕЗУЛТАТИ ОТ ЕДНО ИЗСЛЕДВАНЕ

Проф. д-р Маргарита Колева, доц. д-р Блага Джорова, д-р Ева Жечева

INFLUENCE OF PSYCHOLOGICAL AND PEDAGOGICAL FEATURES OF STUDENTS ON THEIR ACTIVITY IN SELF-EDUCATION

Dr. Iryna Sereda, Assoc. Prof. Dr. Svitlana Karskanova, Assoc. Prof.

CENTRALISATION AND DECENTRALISATION IN HIGHER EDUCATION: A COMPARATIVE STUDY OF HUNGARY AND GERMANY

Carla Liege Rodrigues Pimenta, Prof. Dr. Zolt†n R–nay, Prof. Dr. Andr†s Nmet

ЗА ПРИОБЩАВАНЕТО, ОБУЧЕНИЕТО И РАЗВИТИЕТО НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ С ИНТЕЛЕКТУАЛНИ ЗАТРУДНЕНИЯ

Златкова-Дончева, К. (2021). Приобщаване, обучение и развитие на деца и ученици с интелектуални затруднения. Бургас: Либра СКОРП, ISBN 978-954-471-705-6

Книжка 7s
CONCEPT OF PRESENT PRACTICE IN CHOOSING OF OPTIMAL NUMBER OF TUGS

Rino Bošnjak, Zvonimir Lušić , Filip Bojić, Dario Medić

S-101 CHARTS, DATABASE TABLES FOR S-101 CHARTS, AUTONOMOUS VESSEL

Vladimir Brozović, Danko Kezić, Rino Bošnjak, Filip Bojić

INFLUENCE OF HYDRO-METEOROLOGICAL ELEMENTS ON THE SHIP MANOEUVRING IN THE CITY PORT OF SPLIT

Zvonimir Lušić , Nenad Leder, Danijel Pušić, Rino Bošnjak

MEETING SUSTAINABLE DEVELOPMENT GOALS – EXPERIENCE FROM THE LARGEST SHIPPING COMPANIES

Katarina Balić , Helena Ukić Boljat, Gorana Jelić Mrčelić, Merica Slišković

OPTIMISING THE REFERENCE POINT WITHIN A JOURNAL BEARING USING LASER ALIGNMENT

Ty Aaron Smith , Guixin Fan , Natalia Nikolova , Kiril Tenekedjiev

REVIEW OF THE CURRENT INCREASE OF NOISE UNIT COST VALUES IN TRANSPORT

Luka Vukić , Ivan Peronja , Mihaela Bukljaš , Alen Jugović

TARGET DETECTION FOR VISUAL COLLISION AVOIDANCE SYSTEM

Miro Petković, Danko Kezić, Igor Vujović, Ivan Pavić

NEW RESULTS FOR TEACHING SHIP HANDLING USING FAST TIME SIMULATION

Knud Benedict , MichŽle Schaub , Michael Baldauf , Michael Gluch , Matthias Kirchhoff , Caspar Krüger

POTENTIAL BENEFITS OF ELECTRICALY DRIVEN FERRY, CASE STUDY

Tina Perić, Ladislav Stazić, Karlo Bratić

SITUATIONAL AWARENESS – KEY SAFETY FACTOR FOR THE OFFICER OF THE WATCH

Hrvoje Jaram, Pero Vidan, Srđan Vukša, Ivan Pavić

Книжка 7
ХАОС(ЪТ)

Проф. д.н. Йордан Колев

INCLUSIVE INTELLIGENCE

Dr. Aleksandar Krastev, Assist. Prof.

EDUCATION OF MORAL CULTURE OF STUDENT YOUTH IN THE CONDITIONS OF POLYCULTURAL SPACE

Dr. Natalia Bondarenko, Assoc. Prof. Yevhen Rozdymakha Dr. Lyudmila Oderiy, Assoc. Prof. Dr. Anatoly Rozdymakha, Assoc. Prof. Dilyana Arsova, PhD student

PROFESSIONAL DEVELOPMENT IN KOSOVO – RESEARCH OF TRAINING PROGRAMS AND TESTS

Prof. Bekim Samadraxha Veton Alihajdari Prof. Besim Mustafa

Книжка 6s
EVALUATION OF CRUISER TRAFFIC VARIABLES IN SEAPORTS OF THE REPUBLIC OF CROATIA

Maja Račić, Katarina Balić, Mira Pavlinović, Antonija Mišura

COMPARATIVE ANALYSIS OF THE CONTRACTS FOR MARITIME TRANSPORT SERVICES. CHAIN OF CHARTER PARTIES

Svetlana Dimitrakieva, Ognyan Kostadinov, Christiana Atanasova

THE LIGHTSHIP MASS CALCULATION MODEL OF A MERCHANT SHIP BY EMPIRICAL METHODS

Vedran Slapničar , Katarina Zadro , Viktor Ložar , Ivo Ćatipović

ON EDUCATION AND TRAINING IN MARITIME COMMUNICATIONS AND THE GMDSS DURING THE COVID-19

Chavdar Alexandrov, Grozdyu Grozev, Georgi Dimitrov, Avgustin Hristov

AIR POLLUTANT EMISSION MEASUREMENT

Nikola Račić, Branko Lalić, Ivan Komar, Frane Vidović, Ladislav Stazić

ASSESSMENT OF LNG BUNKERING ACCIDENTS

Peter Vidmar, Andrej Androjna

EGR OPERATION INFLUENCE ON THE MARINE ENGINE EFFICIENCY

Delyan Hristov, Ivan Ivanov, Dimitar Popov

THE MEASUREMENT OF EXHAUST GAS EMISSIONS BY TESTO 350 MARITIME – EXHAUST GAS ANALYZER

Bruna Bacalja, Maja Krčum, Tomislav Peša, Marko Zubčić

PROPELLER LOAD MODELLING IN THE CALCULATIONS OF MARINE SHAFTING TORSIONAL VIBRATIONS

Nenad Vulić, Karlo Bratić, Branko Lalić, Ladislav Stazić

MODELING OF THE DEPENDENCE OF CO

Hristo Hristov, Ivailo Bakalov, Bogdan Shopov, Dobromir Yovkov

TECHNICAL DIAGNOSTICS OF MARINE EQUIPMENT WITH PSEUDO-DISCRETE FEATURES

Guixin Fan , Natalia Nikolova , Ty Smith , Kiril Tenekedjiev

CONTRIBUTION TO THE REDUCTION OF THE SHIP’S SWITCHBOARD BY APPLYING SENSOR TECHNOLOGY

Nediljko Kaštelan, Marko Zubčić, Maja Krčum, Miro Petković

THE STAND FOR FIN DRIVES ENERGY TESTING

Andrzej Grządziela , Marcin Kluczyk , Tomislav Batur

INTRODUCTION OF 3D PRINTING INTO MARINE ELECTRICAL ENGINEERING EDUCATION – A CASE STUDY

Ivica Kuzmanić, Igor Vujović, Zlatan Kulenović, Miro Petković

SHIPYARD CRANE MODELING METHODS

Pawel Piskur , Piotr Szymak , Bartosz Larzewski

Книжка 6
A STUDY OF PARENTS' READINESS TO RAISE CHILDREN WITH INTELLECTUAL DISABILITIES

Dr. Maryana Buinyak, Assist. Prof. Prof. Dr. Svitlana Myronova

TEACHERS' PERSPECTIVE ON THE EDUCATIONAL IMPLICATIONS OF ONLINE TEACHING

Dr. Julien-Ferencz Kiss, Prof. Dr. Florica Orțan, Dr. Laurențiu Mˆndrea

ПСИХОЛОГО-ПЕДАГОГИЧЕСКИ ПРАВИЛА, МОДЕЛИ НА ДОБРИ ПРАКТИКИ И ПРЕПОРЪКИ ПРИ РАБОТАТА И ОБУЧЕНИЕТО НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ С ПОВЕДЕНЧЕСКИ РАЗСТРОЙСТВА

Тричков, Ив., 2019. Психолого-педагогически правила, модели на добри прак- тики и препоръки при работата и обучението на деца и ученици

Книжка 5
ФИДАНА ДАСКАЛОВА ЗА ПЕДАГОГИКАТА

Маргарита Колева, Йордан Колев

ВОЕННОМОРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ – ЕДИН РАЗЛИЧЕН ПОГЛЕД

Кожухаров, А. (2021). Личните академични документи на българската военна образователна система (1892 – 1946). Варна: ВВМУ, ISBN 978-619-7428-55-1

Книжка 4
Книжка 3
НЕВРОДИДАКТИКА

Наталия Витанова

МОНТЕСОРИ МЕТОДЪТ И ПРИОБЩАВАЩАТА ОБРАЗОВАТЕЛНА СРЕДА

Балканска, Н. (2020). Монтесори методът и приобщаващата образователна среда. София: ИК „Феномен“, ISBN: 978- 954-549-144-3

ЗА АСИСТИРАЩИТЕ И ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Сивакова, В. (2020). Асистиращи и информационни технологии

Книжка 2
ОВЛАДЯВАНЕ НА КЛЮЧОВИ КОМПЕТЕНЦИИ ПРИ ОРИЕНТИРАНЕ В СВЕТА

Стоянова, М. (2019). Овладяване на ключови компетенции при ориентиране в света. София: Авангард принт, ISBN 978-954-337-398-7 374

Книжка 1
BULGARIAN SCHOOL – SHOWCASE OF IDENTITY

Veska Gyuviyska, Nikolay Tsankov

ЗА ИЗБОРА НА УЧЕБЕН КОМПЛЕКТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛЕН ЕТАП. И ЗА ОБУЧЕНИЕТО

Георгиева, А. (2020). Съвременни проекции на обучението по български език

КОНТРОЛ НА СТРЕСА. ПСИХОЛОГИЧЕСКИ И УПРАВЛЕНСКИ РАКУРСИ

Стоянов, В. (2020). Управление на стреса в организацията. Психологически и управленски ракурси. 198 cтр., Варна: Стено, ISBN 978-619-241-119-0

2020 година
Книжка 9
Книжка 8
EDUCATIONAL REASONS FOR EARLY SCHOOL DROP-OUT

Maria Teneva, Zlatka Zhelyazkova

ДИАГНОСТИКА НА БЪРНАУТ СИНДРОМ ПРИ ПЕДАГОГИЧЕСКИТЕ СПЕЦИАЛИСТИ – СТРАТЕГИИ ЗА СПРАВЯНЕ С ХРОНИЧНИЯ СТРЕС НА РАБОТНОТО МЯСТО

Янакиев, Ю. (2019). Диагностика на бърнаут синдром при педагогическите специалисти. Стратегии за справяне с хроничния стрес на работното

Книжка 7s
TEACHING CHALLENGES IN SPORTS EDUCATION DURING THE PANDEMIC COVID-19

Evelina Savcheva, Galina Domuschieva-Rogleva

THE DIFFERENCES IN STUDENTS’ ATTITUDES ABOUT ONLINE TEACHING DURING COVID-19 PANDEMIC

Aleksić Veljković Aleksandra , Slađana Stanković , Irena Golubović-Ilić , Katarina Herodek

ONLINE EDUCATION DURING PANDEMIC, ACCORDING TO STUDENTS FROM TWO BULGARIAN UNIVERSITIES

Antoaneta Getova¹ , Eleonora Mileva² , Boryana Angelova-Igova²

Книжка 7
ПОДГОТОВКАТА НА ПЕДАГОГИЧЕСКИ КАДРИ ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНИТЕ ВЪЗПИТАТЕЛНИ ЗАВЕДЕНИЯ ПРЕЗ ПЕРИОДА 1944 – 1991 ГОДИНА

Въчева, С. (2019). Подготовката на педагогически кадри за предучилищните възпитателни заведения през периода

ПАЗАРНИ МЕХАНИЗМИ В УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ. ТЕОРЕТИКО-ПРИЛОЖНИ ВЪПРОСИ

Първанова, Й. (2020) Пазарни механизми в училищното образование. Теоретико-приложни въпроси. София: Колбис, ISBN 978-619-7284-35-5

Книжка 6
TEACHERS ATTITUDES ABOUT INTEGRATED APPROACH IN TEACHING

Emina Kopas-Vukašinović, Aleksandra Mihajlović, Olivera Cekić-Jovanović

ЗА ДОСТЪПА ДО ОБРАЗОВАНИЕ НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ СЪС СПЕЦИАЛНИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ПОТРЕБНОСТИ

Янкова, Ж. (2019). Детерминанти в достъпа до образование на деца и

Книжка 5
КОНЦЕПТУАЛНИ МОДЕЛИ ЗА РАЗРАБОТВАНЕ НА ПОЗНАВАТЕЛНИ ОНЛАЙН ИГРИ В ОБЛАСТТА НА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО

Детелин Лучев, Десислава Панева-Мариновa, Радослав Павлов Гита Сенка Лилия Павлова

ТАЛАНТЛИВ ПЕДАГОГ И КУЛТУРЕН ДЕЕЦ

Севда Чобанова, Любен Десев

Книжка 4
A CONTINUUM OF APPROACHES TO SCHOOL INSPECTIONS: CASES FROM EUROPE

Rossitsa Simeonova, Yonka Parvanova Martin Brown, Sarah Gardezi, Joe O’Hara, Gerry McNamara Laura del Castillo Blanco Zacharoula Kechri, Eleni Beniata

V. O. SUKHOMLYNSKY EDUCATIONAL SYSTEM AS А FORMING BASIS FOR PERSONALITY MORAL QUALITIES

(On the occasion of the 100th anniversary) Svitlana Surgova, Olena Faichuk

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2019 година
Книжка 9
Книжка 8
Книжка 7
МОДЕЛ НА РАБОТА В ИНТЕРКУЛТУРНА СРЕДА

(Научноизследователска саморефлексия)

RISK FACTORS FOR EARLY SCHOOL LEAVING IN BULGARIA

Elena Lavrentsova, Petar Valkov

ПРИНОСИ НА ЕЛКА ПЕТРОВА ЗА БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ

(100 години от рождението на проф. д.п.н. Елка Петрова – 27.10.1919 – 21.12.2012)

СВОЕОБРАЗЕН ВРЪХ В МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В НАЧАЛНИТЕ КЛАСОВЕ

Христозова, Г. (2018). Обучението по български език в I – IV клас (граматика, правопис, правоговор, пунктуация). Габрово: ЕКС-ПРЕС

ИЗМЕРЕНИЯ НА КОНТРОЛНАТА ДЕЙНОСТ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Гьорева, Р. (2019). Контролната дейност в образованието. Благоевград: Макрос. ISBN 978-954-561-471-2

НАСОКИ ЗА ПРИОБЩАВАНЕ НА МАРГИНАЛНИ СЕМЕЙНИ ОБЩНОСТИ В ОБРАЗОВАТЕЛНИТЕ ИНСТИТУЦИИ

Нунев, Й. (2019). Насоки за приобщаване на маргинални семейни общности в образователните институции. Велико Търново: Св. св. Кирил и Методий, ISBN 978-619-208-186-7

Книжка 6
ДИОФАНТОВИ УРАВНЕНИЯ И СИСТЕМИ ДИОФАНТОВИ УРАВНЕНИЯ – ТЕОРЕТИЧНИ АСПЕКТИ И МЕТОДИЧЕСКА ПРОЕКЦИЯ В НАЧАЛНИЯ ЕТАП НА ОБРАЗОВАНИЕ

Владимира Ангелова. (2018). Диофантови уравнения и системи диофантови уравнения – теоретични аспекти и методическа проекция в начален етап на образование. Пловдив: Паисий Хилендарски, ISBN 978-619-202-394-2

ЕДНА НОВА КНИГА ЗА ПЕДАГОГИЧЕСКИТЕ УМЕНИЯ НА УЧИТЕЛИТЕ

Николай Колишев. (2018). Теория на педагогическите умения на учителите. София: Захарий Стоянов, ISBN: 9789540912066

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ПРИЛОЖЕНИЕ НА ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИЯ ПОДХОД ПРИ ОБУЧЕНИЕ НА СТУДЕНТИ ПЕДАГОЗИ

(върху примера на обучение по академичната дисциплина „Съвременни аспекти на гражданското образование“ на студенти педагози)

LEARNING MATURITY

Alina G“mbuță Daniela-Carmen Berințan Marijana Mikulandra Krzysztof Kij Katja Sivka

Книжка 2
ДЕТЕТО И ПЕДАГОГИКАТА

Рашева-Мерджанова, Ян., Петкова, Ил. & Господинов, Вл. (съст.). (2018). Детето и педагогиката. София: Просвета, ISBN 978-954-01-3806-0

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

Редакционната колегия на списание „Педаго- гика“ ви честити Новата 2019 година! Пожела- ваме ви от сърце тя да бъде щастлива, успешна и благословена! През отминалата юбилейна 2018 г. публику- вахме редица стойностни материали на универ- ситетски преподаватели, учители, разнородни специалисти, работещи в сферата на образова- нието, докторанти. Отбелязани бяха поредица от тематични конференции и юбилейни празни- ци. Получихме и международно признание чрез включването на списанието

УЧЕНИЧЕСКО САМОУПРАВЛЕНИЕ

Желязкова-Тея, Т. & Банчева, М. (2018). Ученическото самоуправление. София: Аз-буки. ISBN: 978-619-7065-20-6

2018 година
Книжка 9
ПРАВАТА НА ДЕТЕТО ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА СТУДЕНТИ ПЕДАГОЗИ

Йорданка Николова, Даниела Рачева

Книжка 8
СПОДЕЛЕНО МНЕНИЕ

Николова, М. & Михалева, Б. (2018). С увереност срещу агресията и кон-

Книжка 7
РАДОСТТА ОТ ОБЩУВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК В ДЕТСТВОТО

Екатерина Софрониева, Христина Белева

НОВО ТЕОРЕТИКО-ПРАКТИЧЕСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ДЕТСКОТО ТВОРЧЕСТВО

Енгелс-Критидис, Р. (2018). Децата и творчеството. Юбилеен сборник в чест

ПРОФ. Д-Р ЕЛЕНА РУСИНОВА-БАХУДЕЙЛА

Розалина Енгелс-Критидис

Книжка 6
ПОЗИТИВНА УЧЕБНА СРЕДА

Валентина Шарланова

SENIOR CITIZENS’ EXISTENTIAL NEEDS AND EDUCATION FOR THE MEANING OF LIFE

Joanna Łukasik, Norbert Pikuła, Katarzyna Jagielska

Книжка 5
ПЛАНОМЕРНО ПСИХИЧЕСКО РАЗВИТИЕ

(По случай 115 г. от рождението на П.Я. Галперин)

ПАРАДИГМАТА СЕМИОТИКА – ЕЗИК – ДЕТЕ ПРИ 6 – 7-ГОДИШНИТЕ

Жоржетина Атанасова, Любимка Габрова

ПАРАРОДИТЕЛСКАТА ГРИЖА ВЪВ ФОКУСА НА ЕДИН СОЦИАЛНОПЕДАГОГИЧЕСКИ АНАЛИЗ

Ковачка, Ю. (2017). Социалнопедагогически проблеми при деца с парародителска грижа. Благоевград: УИ „Неофит Рилски“, 144 стр. ISBN: 9789540001340

Книжка 4
ДЕТСКИ КОНФЕРЕНЦИИ

Боряна Иванова

СТЕРЕОТИПИЗАЦИЯ НА ЕТНИЧЕСКИТЕ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ ПРИ СЪВРЕМЕННИТЕ МЛАДИ БЪЛГАРИ

Зорница Ганева. (2017). Стереотипизация на етническите взаимоотношения при съвременните млади българи. София: Елестра. ISBN 978-619-7292-03-9

Книжка 3
Книжка 2
СЪВРЕМЕННИ МЕТАМОРФОЗИ НА ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА В ДЕТСКАТА ГРУПА

Веселина Иванова, Виолета Кърцелянска-Станчева

SCHOOLS AND UNIVERSITIES AS SOCIAL INSTITUTIONS

Emilj Sulejmani Shikjerije Sulejmani

ОТНОСНО УСЕТА ЗА БРОЕНЕ

Петър Петров, Мима Трифонова

НАСИЛИЕТО НЕ РЕШАВА КОНФЛИКТИ

Дронзина, Т., Михалева, Б. (2017). Защо медиация? София: Сиела. ISBN 978-954-28-2482-4

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ И ПРИЯТЕЛИ,

Редакционната колегия на сп.„Педагогика“ Ви честити Новата 2018 г. Пожелаваме ви тя да бъде здрава, щедра и благословена! Тази година списанието чества своя юбилей – 90 години от неговото публикуване за първи път през 1928 г. с името „Народна просвета“. От деня на създаване до сега, то отразява актуал- ните проблеми на педагогическата наука и прак- тика и остава верен спътник на хиляди научни работници, учители, докторанти. Вярваме, че силата на творческата ни енергия ще пом

ДОБРИ ПРАКТИКИ „ПАРТНЬОРСТВО РОДИТЕЛИ – УЧИЛИЩЕ“

Мехмед Имамов, Калинка Гайтанинчева

2017 година
Книжка 9
ПЕДАГОГИЧЕСКОТО УЧЕНИЕ НА Й. ФР. ХЕРБАРТ – ИСТОРИЯ И СЪВРЕМЕННОСТ

(По повод 240 г. от неговото рождение) Невена Филипова

Книжка 8
ЧЕТЯЩИЯТ СТУДЕНТ, ЧЕТЯЩОТО ДЕТЕ – ЕДНО МАЛКО ПРОЗОРЧЕ, ЕДНА ВЕЛИЧЕСТВЕНА ГЛЕДКА

Мариана Мандева, Боряна Туцева, Габриела Николова, Цветелина Ковачева

Книжка 7
ДИДАКТИЧЕСКИ КОМПЕТЕНТНОСТИ

Нели Митева, Наталия Витанова

Книжка 6
Книжка 5
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКО ОБУЧЕНИЕ В АКАДЕМИЧНА СРЕДА

(Научно-теоретична рефлексия) Румяна Неминска

ПРИНОС В ПСИХОЛОГИЯТА НА ТВОРЧЕСТВОТО

(120 години от рождението на Лев Семьонович Виготски) Любен Десев

ЛЕВ СEМЬОНОВИЧ ВИГОТСКИ – ПСИХОЛОГ И НА ХХI ВЕК

(по случай 120 години от рождението му)

ИСКУССТВО В ЖИЗНИ ЛЮДЕЙ

Гульнар Омарова

НОВА И ПОЛЕЗНА КНИГА

Йонка Първанова

ПРИНОСЕН ТРУД КЪМ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛНОТО УЧИЛИЩЕ

М. Мандева (2017). Методика на обучението по български език и литература – I – IV клас. Начално ограмотяване. В. Търново: УИ „Св. св. Кирил и Методий“, 120 стр.

ЕДНО ФУНДАМЕНТАЛНО ИНТЕГРАЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА РОЛЯТА НА ОБРАЗОВАНИЕТО ЗА РАЗВИТИЕТО НА НООСФЕРНИЯ ИНТЕЛЕКТ

Марга Георгиева, Сава Гроздев. (2016). Морфодинамиката за развитието на ноосферния интелект. София: Изток-Запад, ISBN 978-619-152-869-1

Книжка 4
Книжка 3
СИСТЕМАТИЧНО ВЪВЕДЕНИЕ В ОБЩАТА И ПСИХОЛОГИЧЕСКАТА СИНЕРГЕТИКА

Любен Десев (2015). Синергетика. Въведение и речник. 777 термина. София: ИК „Екопрогрес“. 464 с. ISBN 978-954-2970-37-8

Книжка 2
ПРОБЛЕМИ И ПЕРСПЕКТИВИ В РАЗВИТИЕТО НА ХУДОЖЕСТВЕНОТО ОБРАЗОВАНИЕ У НАС ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДЕТСКИЯ И НАЧАЛНИЯ УЧИТЕЛ

Теодора Власева, Даниела Гирджева-Валачева, Мария Калоферова, Найден Младенов, Илияна Шотлекова

ЗАКЪСНЯЛО ПРИЗНАНИЕ

Доц. д-р Емилия Николова

Книжка 1
ФАКТОРИ ЗА УСПЕШНО ПРИЛАГАНЕ НА СМЕСЕНО ОБУЧЕНИЕ

Стоянка Георгиева-Лазарова Лъчезар Лазаров

ЗА СТОПЛЕНИТЕ ПЪТЕКИ КЪМ ЛИТЕРАТУРНОТО ПОЗНАНИЕ

Радев, Радослав. 2015. Технология на методите в обучението по литература. Варна: Славена, 247 с., ISBN 978-619-190-041-1

2016 година
Книжка 9
Книжка 8
АНТРОПОЛОГИЯ НА ВЪЗПИТАНИЕТО

Кристоф Вулф. (2016). Антропология на възпитанието. София: издателство „Изток-Запад“

ВЕРСИИТЕ В БИОГРАФИИТЕ НА ЛИЧНОСТТА

Другите в биографията на личността (2015), под общата редакция

Книжка 7
IBM SPSS STATISTICS ПРЕЗ ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ ПОГЛЕД НА ДОЦ. Д-Р ЗОРНИЦА ГАНЕВА

Зорница Ганева (2016). Да преоткрием статистиката с IBM SPSS Statistics. София: Елестра. 712 стр. ISBN 978-619-7292-01-5

НАЧАЛНОТО ОГРАМОТЯВАНЕ – „КЛЮЧ“ ЗА УСПЕШЕН ЖИВОТ В ПРОМЕНЯЩИЯ СЕ СВЯТ

Мариана Мандева, Диляна Гаджева (2016). Начално ограмотяване

ОТ „ЧУДНА И ДИВНА ДАСКАЛЕТИНКА“ ДО ПЕДАГОГИКА ЗА НАЦИОНАЛНО СЛУЧВАНЕ

Виолета Атанасова (2015) Петко Славейков за образованието. Шумен: Унивeрситетско издателство „Епископ Константин Преславски. 208 с. ISBN 978-619-201-051-5

Книжка 6
УЧИЛИЩЕ ЗА ЧЕТЕНЕ

Петя Георгиева Христина Димитрова

ПРАВО В ДЕСЕТКАТА

Ако обичате да правите викторини с интересни езикови въпро- си или да печелите басове, с този прост въпрос можете да ударите право в десетката. Как е правилно: деветка или девятка, десетка или десятка? Въпросът е идеален за басове, защото поне половината българи употребяват грешните форми девятка и десятка (по резултати от търсене в Гугъл), а друга част погрешно смятат, че двойките думи са дублети. Объркването произтича от грешна аналогия с явлението променливо я, което е наследник на ста

Книжка 5
Книжка 4
СИНЕРГЕТИКА – НОВО НАУЧНО ПОЗНАНИЕ

(Синергетика – въведение и речник, София: ИК Екопрогрес, 2015 г.)

Книжка 3
Книжка 2
НОВА ДИНАМИЧНА МОДИФИКАЦИЯ В ГРАНИЦИТЕ НА „АЗ-КОНЦЕПЦИЯТА“ НА МАТЕМАТИЧЕСКОТО МОДЕЛИРАНЕ

Марга Георгиева & Сава Гроздев. (2015). Морфодинамиката за развитието на ноосферния интелект, София: Марга Георгиева. 323 стр. ISBN 9786199052204

Книжка 1
IN MEMORIAM

На 10.12.2015 г. ни напусна нашият колега и приятел проф. д-р Иван Пет ков Иванов. Той беше уважаван учен и експерт в областта на педагогическите науки – автор на 10 монографии, 8 учебника, 10 учебни помагала, 6 студии и над 100 статии в специализирани периодич- ни издания и научни сборници; участник в 28 между- народни и национални проекта; председател и член на експертни групи към НАОА, член на редакционната ко- легия на сп. „Педагогика“. Проф. д-р Иван Иванов беше уважаван и оби

2015 година
Книжка 9
Книжка 8
РУСЕНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ

Златоживка Здравкова

Книжка 7
ДИСКУСИЯТА В УРОКА ПО ЛИТЕРАТУРА

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 6
УЧИТЕЛЯТ ПРАВИ УЧИЛИЩЕТО

ЕЗИКОВАТА ГРАМОТНОСТ НА МАЛКИЯ УЧЕНИК – „КЛЮЧ“ ЗА ОТГОВОРЕН И УСПЕШЕН ЖИВОТ В ПРОМЕНЯЩИЯ СЕ СВЯТ

ГОТОВНОСТ ЗА ОГРАМОТЯВАНЕ

Екатерина Чернева

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ МЕЖДУ ИСТОРИЯ, АКАДЕМИЗЪМ И РЕАЛНИ ПРАКТИКИ В СОЦИАЛНОПЕДАГОГИЧЕСКАТА ДЕЙНОСТ

Академични полета на социалната педагогика, съставител: проф. д.п.н. Клавдия Сапунджиева, научна редакция: проф. дпн Клавдия Сапунджиева, проф. д-р Нели Бояджиева, гл. ас. д-р Марина Пиронкова,

НОВА КНИГА

Клавдия Сапунджиева

Книжка 1
ORGANIZATIONAL CULTURE: THEORY AND REALITY

Inna Leonidovna Fedotenko

ОТЗИВ ЗА КНИГАТА „ОБРАЗОВАТЕЛЕН ДИЗАЙН (КОНЦЕПТУАЛНИ ОСНОВАНИЯ И ПРАКТИЧЕСКИ РЕШЕНИЯ)“

Димова, Д. (2013). Образователен дизайн (концептуални основания

2014 година
Книжка 9
Книжка 8
Книжка 7
ЗАЕДНО МОЖЕМ ПОВЕЧЕ

Диана Смиленова

Книжка 6
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 5
ВЪЗГЛЕДИТЕ НА ЖАН-ЖАК РУСО И ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ ЗА ВЪЗПИТАНИЕТО

Посвещава се на 180-ата годишнина от рождението на Любен Каравелов (1834 – 1879) Виолета Атанасова

LE PROJET PÉDAGOGIQUE, SOURCE DE MOTIVATION DANS L’ENSEIGNEMENT ET L’APPRENTISSAGE DU FLE

THE EDUCATIONAL PROJECT, MEANS OF MOTIVATION IN TEACHING AND LEARNING FLE

LA PÉDAGOGIE DU PROJET ET LA MOTIVATION DES ÉLÈVES POUR L’APPRENTISSAGE DU FRANÇAIS

PROJECT PEDAGOGY AND PUPILS’ MOTIVATION IN LEARNING FRENCH

Книжка 4
е от непосредствената област на науките философия, социология и епистемо- логия. Втората трактовка по същество се отнася до моделирането в соци- ална среда като средство за прилагане на познанието за закономерностите на обществата, групите и индивидите. Понятието модел при втората трактовка и разликата между него и методите е, че моделът има по-цялостно приложе- ние, включвайки в себе си методите,

Социална парадигма Социални методи Социален модел (с приложна функция)

ТРИНАДЕСЕТИ МЕЖДУНАРОДНИ ПЕДАГОГИЧЕСКИ ЧЕТЕНИЯ

МАРТ, 2014 ГОДИНА, ТБИЛИСИ, ГРУЗИЯ

КАЖДЫЙ ДЛЯ МЕНЯ УЧИТЕЛЬ

Ш.А.Амонашвили

Книжка 3
АНТОАНЕТА ЙОВЧЕВА (1952 – 2014)

След трудна борба с тежката болест ни напусна един добър и мил човек, една светла личност – Анто- анета Йовчева, нашата обичана колежка Тони. Нейните колеги и приятели, многобройните автори и сътрудници на сп. „Начално образование“ и на сп. „Педагогика“ ще запазят завинаги спомена за нейната приветлива усмивка, за нейната отзивчивост и преда- ност към работата, за нейната широка култура и стре- меж към познание, към развитие. Родена на 20 март 1952 г. в София в интелигентно се- мей

Книжка 2
ПОСТМОДЕРНИЗЪМ И ВЪЗПИТАНИЕ

Клавдия Сапунджиева

ДЕТСКИ УНИВЕРСИТЕТИ

Боряна Иванова

ПРОФ. Д-Р ЕЛКА ПЕТРОВА

Има личности, в сиянието на които се оглеж- дат цяла плеада последователи, възпитаници, колеги; има личности, без които животът става по беден, дните по-еднообразни, защото в сър- цето остава празно място. Такава личност е професор, доктор на педа- гогическите науки Елка Петрова – най–големият ерудит в областта на предучилищното възпита - ние, учен с международно значение. Дълги години ще свеждаме глави пред нейна- та обаятелна личност, с искрена признателност ще си спомняме свидните

МЕЖДУНАРОДНЫЙ ЦЕНТР ГУМАННОЙ ПЕДАГОГИКИ

Международният център „Хуманна педагогика“ организира XIII педаго- гически четения в периода 20 – 23.03.2014 г. в гр.Тбилиси, Грузия. Форумът се организира със съдействието на грузинското правителство. „Учителят“ е темата, която ще обедини участниците: учители, експерти, родители, универ- ситетски преподаватели, представители на педагогическата общност от мно- го страни, за да се осъществи дискусия за мисията на съвременния учител в съвременния образователен контекст. Ръководството на

Книжка 1
ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА МОБИЛНОТО ОБУЧЕНИЕ

Стоянка Георгиева-Лазарова Лъчезар Лазаров

2013 година
Книжка 9
УЧИТЕЛИ ВЪЗРОЖДЕНЦИ В ТЪРНОВО

Венка Кутева-Цветкова

Книжка 8
ДИМИТЪР ДОНЧЕВ – С ВЪЗХИТА ЗА БЪЛГАРСКИЯ УЧИТЕЛ

100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ДИМИТЪР ЕВСТАТИЕВ ДОНЧЕВ (5.10.1913 – 15.02.1997)

Книжка 7
„СЛЪНЦЕТО“ НА ВЪЗПИТАТЕЛНАТА СИСТЕМА В ТВУ – РАКИТОВО

85 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА АНГЕЛ УЗУНОВ (1928 – 1999)

ЦЕННОСТИ И ДУХОВНО-НРАВСТВЕНО РАЗВИТИЕ НА МАЛКИЯ УЧЕНИК

Марияна Ешкенази, Гергана Фиданова, Марияна Вишева, Цветанка Годжилова

МАЛКИЯТ УЧЕНИК ЧЕТЕ

Марияна Механджиева Венета Велева

С БАБА И ДЯДО В КЛАС

Цветелин Горанов, Таня Илиева, Цветанка Берова, Нели Иванова, Борка Бончева

РОД РОДА НЕ ХРАНИ, НО ТЕЖКО МУ, КОЙТО ГО НЯМА!

Диляна Вачкова Евелина Димитрова

ДА ПОМОГНЕМ НА ДЕЦАТА ДА ОТВОРЯТ СЪРЦАТА СИ

Иванка Дебелушина Нина Маврикова

ДОБРОТО Е У ВСЕКИ

Мария Наскова

ОТЛИЧЕН ПЕДАГОГ, ПСИХОЛОГ И ПСИХОТЕРАПЕВТ

ДОЦ. СВЕТОСЛАВ СТАМЕНОВ (1939 – 2013)

Книжка 6
ТЕОРЕТИКО-ПРИЛОЖНИ ПРОБЛЕМИ НА КОНСТРУИРАНЕТО НА ТЕСТ ЗА НАЦИОНАЛНО ВЪНШНО ОЦЕНЯВАНЕ ПО „ЧОВЕКЪТ И ОБЩЕСТВОТО“ ЗА 4. КЛАС (2013)

Ваня Петрова, Цонка Каснакова, Мариан Делчев Жана Минчева Радостина Стоянова, Рада Димитрова Мария Темникова

MEDIA IN PRESCHOOL AGE OF CHILD’S LIFE

Sonja Petrovska Jadranka Bocvarova

Книжка 5
ШАЛВА АЛЕКСАНДРОВИЧ АМОНАШВИЛИ – УЧИТЕЛ ОТ БЪДЕЩЕТО

В сложното битие на науката и метамор- фозите на социалната реалност, неотменими и общовалидни остават само най-стойностни- те постижения и безспорни истини, които не само маркират и остойностяват територията на човешко познание, но извисяват самия чо- век, поддържат неговата вяра в доброто, под- хранват чувството му за собствена значимост, укрепват неговия дух. Приемайки извечните послания на класи- ческата философско-педагогическа мъдрост и дълбоко обвързан с педагогическата р

МАНИФЕСТ ГУМАННОЙ ПЕДАГОГИКИ

Преамбула 25 лет тому назад группа учителей новаторов провозгласила манифест „Пе- дагогика сотрудничества“ (Переделкино, 1986 год). В последующие годы были опубликованы отчеты встреч учителей новаторов, в которых рассматри- вались разные аспекты педагогики сотрудничества: „Демократизация лично- сти“ (Цинандали, Телавский район, Грузия, 1987 год), „Методика обновления“ (Москва, 1988 год), „Войдем в новую школу“ (Краснодарский край, 1988 год). Идеи педагогики сотрудничества воодушевленно

ПОРТФОЛИОТО НА УЧЕНИКА КАТО ПРОЦЕС НА САМОПОЗНАНИЕ

Радка Топалска Емилия Вълкова, Албена Атанасова

ДОПИРНИ СВЕТОВЕ

Албена Димитрова Стилияна Гронева

ПРЕДИ ГОДИНА И СЕГА

Веселка Аршинкова

Книжка 4
СВЕЩЕНИК ГЕОРГИ МАРИНОВ ПОЛУГАНОВ – ОСНОВАТЕЛЯТ НА УЧИЛИЩЕТО И ПЪРВИЯТ УЧИТЕЛ В ПОЛИКРАЙЩЕ

Георги Георгиев Трифонка Попниколова Марияна Георгиева–Гроссе

ЕВРОПЕЙСКИ ПРИКАЗКИ

Светла Попова

Книжка 3
ПОЗДРАВИТЕЛЕН АДРЕС

Има събития и дати, които не се забравят, които оставaт в душите на- веки. Такъв е бил и денят преди 40 го- дини – 15 април 1973 год., когато ОДЗ 7 „Детелина“ отваря врати и екипът поема тежката, но благородна задача да изпълни със светлина умовете и сърцата на децата. 40 години е достойна възраст за един човешки живот, за една инсти- туция като ОДЗ 7 „Детелина“. В този празничен ден имаме възможност със самочувствие да проследим пътя на утвърждаването н

ДА ОПАЗИМ ДЕТСКОТО ЗДРАВЕ!

Мая Топалова, Симона Пейчева

КАК ДА ОТГЛЕДАМЕ МАЛЪК ПРИРОДОЛЮБИТЕЛ?

Мадлена Николова Ани Цветкова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ, ПРИЯТЕЛИ И СЪМИШЛЕНИЦИ,

Редколегията на списание „Педагогика“ честити на всички Новата 2013 година и пожелава тя бъде щастлива, плодотворна, изпълнена с творчески пориви и нови изследователски проникновения!

ИЗКУСТВОТО ЗА ПРЕВЕНЦИЯ НА АГРЕСИВНОТО ПОВЕДЕНИЕ НА ДЕЦАТА

Евгения Миланова Виолета Николова Величка Радева

ПРИЯТЕЛСТВОТО В ЖИВОТА НА ДЕТЕТО

Даниела Димитрова Красимира Василева

ПРЕДАЙ НАТАТЪК

Вилдан Мехмедова

ЗАЕДНО ДА БЪДЕМ ДОБРИ

(ПЕДАГОГИЧЕСКА СИТУАЦИЯ В ПОДГОТВИТЕЛНА ГРУПА)

ПРОФ. ДПН EЛКА ПЕТРОВА EДНА НЕЗАЛИЧИМА СЛЕДА В БЪЛГАРСКОТО ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБРАЗОВАНИЕ (1919 – 2012)

Почина проф. дпн Елка Петрова (20.ХІІ.2012 г.) – на- шата любима учителка по изкуството да се живее пъл- ноценно и професионално, създателката на науката за предучилищното възпитание на българските деца, пре- красната жена и велика майка, Неповторима, единствена, съвършена – това е нашата Елка: Примерът за всички нас – хилядите нейни студенти и последователи ! Елка Петрова винаги е първа, винаги е оригинална и авангардна; през 1950–1952 г. поставя началото на Висшия мето

2012 година
Книжка 9
ПЕДАГОГЪТ – РИЦАР НА ДЕТСТВОТО

Януш Корчак бе написал, че животът на великите хора е като легендите: труден, но красив. И се оказва пророчески прав, сякаш е писал за себе си! Наследник на семейство с богата духовна култура и традиции, останал отрано без баща, той не просто се справя с несгодите на сирачеството, но развива у себе си три могъщи извора на живот: любов към свободата и справедливостта, страст към знанието и творчеството, отдаденост на децата и тяхното щастие. Лекарят Корчак лекува децата и душите им. Безплатн

ЯНУШ КОРЧАК – ВЕЛИК ХУМАНИСТ И ПЕДАГОГ

„Със сила и мощ поведох своя живот, който беше привидно неподреден, самотен и чужд. За син избрах идеята да служа на детето и неговото дело. Привидно загубих.“ Бе лекар, писател, мислител. Бе философ, учен, моралист. Издател. Възпи- тател и педагог. Бе герой. Бе скромен. Във всяка от тези области той има изключителни постижения. В течение на по- вече от четиридесет години работи като педагог и писател. Четиридесет години безкористно служене на слабите и беззащитните. Създава съвременна кон

ЕВОЛЮЦИЯ НА ПРАВАТА НА ДЕТЕТО

„Детето има право на сериозно отношение към проблемите му, на справедливото им решаване.“

THE KORCZAK’S RIGHT TO SOCIAL PARTICIPATION OF CHILDREN THE CITIZENSHIP OF CHILDREN

A speech by Marek Michalak, the Ombudsman for Children, given during the seminar„The Polish-Israeli pioneer in the fi eld of human rights, Janusz Korczak (1879–1942) and today’s Convention on Children’s Rights as the part of the international law“, Geneva, the 6 of June 2009

ЗА ДЕТЕТО, ДЕТСТВОТО ИЛИ НАУКА ЗА НЕГО?

В памет на Януш Корчак – по повод 70 г. от неговата смърт и 100 г. от създаването на „Дом за сираци“ във Варшава Албена Чавдарова

Книжка 8
CHANGES IN UNIVERSITY TEACHING – THE ROAD FROM KNOWLEDGE TO COMPETENCIES

Slađana Anđelković Zorica Stanisavljević Petrović

ДОСТОЕН ЖИВОТ, ОТДАДЕН НА ПРОСВЕЩЕНИЕТО… ПРОФ. СТОЙКА ЗДРАВКОВА – ЕДИН СЪВРЕМЕНЕН БУДИТЕЛ НА 70 ГОДИНИ

Неуморна и взискателна! Енергична и всеотдай- на! Работохолик и перфекционист! Това е проф. д-р Стойка Здравкова! Не е за вярване, че в началото на ноември 2012 година навърши 70 години. И не е слу- чайно това, че тази светла дата е непосредствено бли- зо до Деня на будителите. А това, че проф . Здравкова е съвременен български будител, е толкова безспорно и видимо! 70–годишнината ù е един чудесен повод ретрос- пективно да си припомним и проследим най-значи-

Книжка 7
ОЧАКВАНА И ПОЛЕЗНА

Емилия Василева

Книжка 6

Книжка 5
ЦЕННО ПОМАГАЛО ЗА ПСИХОЛОЗИ И ПЕДАГОЗИ (Надежден инструмент за диагностициране смисъла на живота)

Любен Десев Минчев, Борис. Тест на Дж. Крумбъг и Л. Махолик за смисъл в живота. Българска версия. Варна, ВСУ „Черноризец Храбър“,

ГЕОРГИ MАВРОВ ЖИВОТ, ОТДАДЕН НА НАУКАТА И ОБРАЗОВАНИЕТО

Така най-общо, но и най-точно можем да охарак- теризираме дейността на ст. н. с. д-р Георги Петков Мавров. Той ни напусна неочаквано в края на април т.г. И до последния си ден не преставаше да се вълнува от проблемите на образованието. Споделяше инте- ресни мисли относно предстоящото приемане на За- кона за образованието. Пестелив на думи, но щедър на дела – това ясно проличава от неговата богата би- ография.

Книжка 4
ОЩЕ ЕДНА ИДЕЯ

Галина Стоянова

Книжка 3
С ИНОВАТИВЕН ПОГЛЕД КЪМ ЛИЧНОСТТА НА ДЕТЕТО

Маргарита Абрашева Любимка Габрова

БИЗНЕС ОБУЧЕНИЕ В ДЕТСКАТА ГРАДИНА

Красимира Костова Петя Драгоданова

ДЕТСКАТА БЕЗОПАСНОСТ

Любимка Габрова

БАБА ПРИКАЗКИ РАЗКАЗВА... (МИКС ОТ ПРИКАЗКИ)

Кева Захариева, Мария Мичева

Книжка 2
ДЕТЕ ПЪТУВА В АВТОМОБИЛА

Красимира Михайлова

ПРОТИВОПОСТАВЯНЕ

Пюрвя Ердниев Б. Ердниев „Нашата обща категория противопоставяне е едно от основните и необходими общи понятия, което улеснява регулирането и дори прави възможно, заедно с другите общи понятия, нашето здравомислие.“ И. П. Павлов Учителите от нашата страна познават смисъла на иновацията УДЕ (уголе- мяване на дидактичните единици). Ключ за решаване на конкретни въпроси на УДЕ се оказва чудесната дума- закон „противопоставяне“, употребена от академик Павлов за обясняване на

ЗДРАВКА НОВАКОВА – ПРЕПОДАВАТЕЛ И ТВОРЕЦ

Седемдесетгодишният юбилей е вълнуващ повод да проследим трудния, богат и съдържателен професионално-творчески път на доц. д-р Здравка Новакова, да под- чертаем нейната важна роля за утвърждаване на дидактика на математиката като

IN MEMORIAM Иван Марев

Напусна ни проф. Иван Марев – философ, педагог, демократ, родолюбец. В далечната 1975 г., зареден с енергия, пълен с идеи, той създаде в Техническия

Книжка 1
ДЕЛЕГИРАНЕ НА ПРАВА ЧРЕЗ КОМИСИИТЕ В ДЕТСКАТА ГРАДИНА

Маргарита Абрашева Политиката, наречена управление на качеството, не е самоцел, нито поредна обра- зователна „мода“. Тя е практически необходима за поддържане от директора на учеб- ното заведение на един привлекателен образ в условията на конкуренция на пазара на учебни заведения. Това се отнася най-вече за детските градини. Политиката на упра- вление на качеството съдържа недостатъчно използван ресурс, включително за спечел- ване и запазване доверието на потребителя – родителите на децата,

ИНОВАЦИОННИ И ИНТЕРАКТИВНИ МЕТОДИ В КВАЛИФИКАЦИОННАТА ДЕЙНОСТ НА ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ КОЛЕКТИВ

Стоилка Ташева, Севда Лукайчева Развиващото се с динамични темпове общество в днешно време налага необ- ходимостта от иновационни промени в областта на образованието. И в предучи- лищната педагогика все по-често се търсят алтернативни педагогически техноло- гии както за възпитанието и обучението на децата, така и при провеждането на квалификационната дейност на самите педагози. Използването на интерактивните методи дава възможност да се възлагат за- дачи, които предполагат съвместна работа,

ТОВА ТРЯБВА ДА ГО ЗНАЕ ВСЯКО ДЕТЕ

Татяна Атанасова, Иванка Пампова

НА УЛИЦАТА Е ОПАСНО

Таня Янчева, Зоя Кацарова

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.