Педагогика
Вход / Регистрация

2012/6, стр. 917 - 931

ПЕДАГОГИЧЕСКИ ПРОЕКЦИИ НА ИДЕЯТА ЗА „КОСМОПОЛИТНОТО ГРАЖДАНСТВО“

Резюме:

Ключови думи:

Идеята за „космополитното гражданство“ и „космополитния гражданин“1) все още не е популярна сред българските педагогически среди – както в теоретичен, така и практически план. Независимо че през последните десетина години в резултат от активността най-вече на представители на неправителствения сектор в България и някои университетски преподаватели започна да се използва популярният в международен план термин „global education“, основно превеждан като „глобално образование“, не би могло да се твърди, че тясно свързаните с него идеи за „космополитното гражданство“ и „космополитния гражданин“ са обект на коментиране, дебатиране, научно изследване и преподаване в университетска среда при подготовката на педагогически кадри. Казаното важи и за съдържанието на преподаването на дисциплини, свързани с гражданското образование в България, където е естественото място на разглежданата тук проблематика2).

Интерес представлява наличието на различни интерпретации на понятието космополитно гражданство, съдържащи в себе си различни смисли, от които произтичат съответни концепции с педагогически характер. Факт е, че освен единия смисъл на понятието космополитен, произтичащ от етимологията на думата (смисъл, чрез който понятието се разбира в България) и насочващ вниманието по посока по-скоро отвътре навън, т.е. човек, който излиза от рамките на една държава и пребивава/ живее в много други държави, има и друг смисъл, който може да бъде открит в публикации на чужди автори. Като пример за втория смисъл може да бъде посочен израз от типа „космополитна градска част в Европа“, при който се има предвид мултикултурен град или част от европейски град, характеризираща се с мултикултурност (Osler, Starkey, 2003, с. 244), имайки предвид движението отвън навътре. Това съдържание на смисъла на понятието космополитен естествено води до въпроса за неговото сходство с понятието мултикултурен. Всъщност космополитността иманентно предполага мултикултурността и интеркултурността, което показва тясната връзка между идеята за космополитния гражданин и интеркултурното възпитание.

Идеята за коспомолитното гражданство е съвсем тясно свързана с идеята за идентичността. Проблематизирането на космополитното гражданство е своеобразно връщане назад към въпроса за смисъла и характеристиките на идентичността, за нейната значимост като структуроопределяща личността на съвременния човек, особено на този, който променя своето местоположение, който е в процес на движение, срещайки различни от неговата идентичности и налагайки се да живее, съобразявайки се с правилата на „новите“ за него места. Интерес представлява фактът, че в определени аспекти дебатът за космополитното гражданство не е толкова относно гражданството (идеята за права и задължения към съответна държава-нация), колкото относно съдържанието на идеята за гражданство, комбинирана с идеята за идентичност и лоялността към „родовата“ идентичност, свързана с принадлежността към друга първична общност, различна от националната, в рамките на която в момента съществува поколението на първичната общност. Именно процесът на миграция води до това, „индивиди и групи да развиват множествени лоялности и идентичности“, свързани не само с държавата-нация (Osler, Starkey, 2003, с. 243, 244).

Такъв тип интерпретация е водеща при автори като О. Ослър и Х. Старки, според които „гражданството изисква чувство за принадлежност“. Това естествено поставя изискването да не бъдат пренебрегвани „личностните и културните аспекти на гражданството“, тъй като те са неизменно свързани с „въпроса за принадлежността“. Оттук, „космополитните граждани“ трябва да бъдат така възпитавани и образовани, че „да се чувстват сигурни в техните собствени идентичности“, а училищата би трябвало да обезпечат съответни възможности за подкрепа на развитието именно на идентичността.

Като аргументи за своята теза Ослър и Старки привеждат резултати от осъществено от тях емпирично изследвание с 600 ученици с множествени идентичности във Великобритания. Деца първо, второ и даже трето поколение мигранти „се идентифицират силно с техния град и/или тяхната местна съседска общност“. Те се идентифицират и чрез актуалното си местоживеене, но и чрез компоненти на идентичността, свързващи ги с „други“ религии, държави, нации, континенти3). Младите хора „демонстрират множествени и динамични идентичности, включващи местни, национални и интернационални перспективи“.

Това дава основание на изследователите да твърдят, че учениците формират „умения за космополитно гражданство в техните домове и общности“. Космополитното гражданство не е в противоречие с националното, първото не е насочено към пренебрегване на второто. Формирането на учениците в духа на космополитното гражданство им предоставя възможност „да правят връзки между техните непосредствени контексти и националния и глобалния контекст“, което „не е една добавка, а по-скоро това обхваща ученето за гражданство като цяло“. Такъв тип интерпретация предполага и „едно по-широко разбиране на националната идентичност“, която „може да се преживява различно от различните хора“. Тъй като „едно образование за национално гражданство е малко вероятно да осигури достатъчно всеобхватен контекст за тях за интегриране на техните собствени опити и идентичности“, Ослър и Старки смятат, че „гражданското образование изисква реконцептуализиране в контекста на глобализацията“, резултат от което би било приемането на необходимостта от „образование за космополитно гражданство“. Това обаче е процес, който не може да бъде реализиран само в училище: „Учене се осъществява извън училището и училището се нуждае да гради върху това учене и да насърчава учащите се да правят връзки между техния опит и учене в училището и в общността“ (Osler, Starkey, 2003, с. 252).

Резултатите от посоченото изследване и техните анализи са тясно свързани с тезата, че „процесите на регионална и глобална интеграция водят към преосмисляне на позицията на индивидуалните и колективните идентичности“. Това преосмисляне предпоставя необходимостта от разсъждения относно „отношението към въпросите на националната идентичност в контекста на глобалното гражданство и към въпроса дали концепцията за гражданството остава вкоренена в държавата-нация или дали разбирането за нея се е променило поради процеса на глобализация“. Фактът, че „понятието за гражданство е традиционно свързвано с националното и държавното ниво“, отправя „едно нарастващо предизвикателство за насочване на глобалната перспектива към гражданството“, от което произтича и въпросът „дали глобалното образование може да придвижи понятието за гражданство, свързано с правата и отговорностите по отношение на държавата-нация, към понятие, основано на етически и морални принципи“ (Suša, Vodopivec, 2011, с. 4).

Защитниците на идеята за космополитното гражданство смятат, че разбирането за гражданство, свързвано с „правата и отговорностите, произтичащи от суверенните държави-нации“, днес би трябвало да бъде разширено. Според тях гражданството „има и по-широки значения, произтичащи от международното право“.

Основна детерминанта за това „разширяване“ на понятието гражданство е феноменът миграция, и то в нейните глобални измерения, независимо от причините за съществуването й – с икономически характер, поради война или региони на конфликти. Това дава основание за твърдението, че „глобалната миграция... произведе космополитни общества в света“ (Osler, Starkey, 2003, с. 243). Такова твърдение илюстрира една от посочените по-напред интерпретации на космополитността – не като „изнесена“ от държавата-майка, а като вторично създадена в рамките є от хора, чиито предци не са живели на тази територия.

Наличието на такъв тип космополитни/мултикултурни населени места води до идеята за „реконцептуализиране на образованието за гражданство така, че по-скоро да се изграждат, отколкото да се отричат множествените лоялности“. В такива „космополитни общества“ възниква именно дебатът „как гражданското образование отговаря на това разнообразие и в частност – степента, в която то е насочено към формалните и неформалните бариери към гражданството, с които се сблъскват малцинствата“4) (Osler, Starkey, 2003, с. 244).

Аргументирането на необходимостта от формирането на подрастващите в духа на космополитното гражданство естествено изисква сравняването му с националното гражданство. Като „главна цел на образованието за национално гражданство“ се посочва постигането на разбиране у младите хора на „техните сегашни и бъдещи роли в конституционалната и правната рамка на държавата, в която живеят“, осигуряване на процес на учене, в резултат от който да могат „да се идентифицират с правните, политическите, религиозните, социалните и икономическите институции на страната“. Един от основните въпроси, който възниква тук, е този за възпитанието в духа на националното гражданство на представителите на малцинствата. Възприемането на нацията основно като „имаща хомогенна културна идентичност, към която малцинствата се очаква да се интегрират“, може да доведе до затруднения при формирането на необходимите нагласи за национално гражданство при подрастващи, които „в един глобализиран свят е вероятно да имат променящи се и множествени културни идентичности и чувство за принадлежност, което не се изразява на първо място от гледна точка на нацията“. Представата на Ослър и Старки за космополитното гражданство се отразява в такъв тип представа за подготовката за гражданство, която „дава възможност на младите хора от различен произход да живеят заедно“, поради което авторите предлагат „образованието за гражданство да бъде експлицитно признато като образование за космополитно гражданство“. По този начин ще се осъществи формирането на „представа за нация като разнообразна и включваща общност“, което „е основно предварително условие за обновяване на демокрацията в един глобализиращ се свят“ (Osler, Starkey, 2003, с. 244, 245).

Традиционното разбиране за гражданското образование и възпитание „подготвя младите хора за бъдещо гражданство, без да признава техния опит“, разглеждайки ги по-скоро „като граждани-в-очакване“, като дори може да се стигне до тяхното „отчуждаване и изключване“, особено ако се пренебрегва натрупаният у тях опит в резултат от процеса на социализация и възпитание, в т.ч. по отношение на гражданството, в общностите, в които са израсли (Osler, Starkey, 2003, с. 245).

Представянето на идеята за космополитното гражданство и формирането на младите хора в духа на неговите ценности е неразривно свързано и с интерпретации на понятието демокрация в този контекст. Съвсем естествено е това понятие да придобие характеристиките на дотук коментираните дори и по отношение на наименованието си – „космополитна демокрация“. Как се описва този нов термин?

Има редица теоретици, според които е необходимо „демокрацията да бъде премислена отново в контекста на нашия увеличаващо се взаимозависим свят“. Например Хелд описва модел на „космополитна демокрация“, противопоставяйки се на идеята за „държавата-нация“ като „единственото място за демокрация“ и на твърдението, че „държавата сама има силата да гарантира правата на гражданите си“: „Процесите на глобализация и нарастваща взаимозависимост означават, че никой, където и да живее в света, не може да остане напълно изолиран в една отделна нация“ (Osler, Starkey, 2003, с. 245, 246).

В аргументацията на необходимостта от понятието космополитна демокрация отново се срещаме с добре познатата теза на глобалното образование, че се увеличава влиянието върху всички хора, независимо от коя част на света, от страна на събития, които се случват в други части на света, като „една от най-видимите прояви на това е, че местните общности стават по-разнобразни“. Базирайки се на този факт, „ако демокрацията сега се концептуализира като космополитна“, тогава участниците в нея естествено могат да бъдат дефинирани като „космополитни граждани“, които се нуждаят от съответно образование и възпитание.

Оттук, О. Ослър и К. Винсент характеризират „образованието за космополитарно гражданство като включващо местните, националните, регионалните (например европейските) и глобалните измерения на гражданското образование“. Става дума за граждани, които принадлежат на „това, което Хелд нарича „припокриващи се общности по предопределение“: локални, регионални, национални, интернационални, и все-повече, виртуални“. Интересите на такъв тип граждани, дори и да принадлежат към разнообразие от култури, „са свързани с другите не защото споделят едно общо национално гражданство, а защото те могат да бъдат членове на групи на диаспори, имащи обща вяра или политически дневен ред или живеят в специфични съседства“. Такъв тип социални ситуации „осигуряват възможности за развитието на нови форми на включваща демокрация и демократично вземане на решения“. Като примери се посочва включването на компоненти от международноправни документи в националните законодателства, както и създаването на „супра-национални институции“ по примера на национални. Цитира се и Хабермас: „Дори и да имаме дълъг път за извървяване, преди напълно да го постигнем, космополитното състояние не е повече просто един мираж. Държавното гражданство и световното гражданство образуват цялост/континуум, чиито контури поне вече стават видими“.

Проблемът за глобалното гражданство е свързан несъмнено със съществуването на международни междуправителствени и неправителствени организации и институции. Общото между тях са решенията, които се вземат на международно ниво, оказващи съответно влияние между едните и другите, както и върху останалите нива – национално, регионално, локално. На практика обаче „липсва институционално местоположение на космополитното гражданство“, понятието за което „е полезно дотолкова, доколкото то признава съществуването на транснационални и диаспорни общностни, съставени от индивиди, осъзнаващи своите човешки права“ (Osler, Starkey, 2003, с. 246).

Базирайки се върху документ на ЮНЕСКО, посветен на възпитанието за мир, правата на човека и демокрацията (1995 г.), О. Ослър и К. Винсент очертават няколко основни характеристики на „космополитния гражданин“, резултати от съответно възпитание и образование. Според двамата автори „възпитаните космополитни граждани ще се чувстват уверени в своите собствени идентичности и ще работят за постигане на мир, правата на човека и демокрацията в местната общност и на глобално ниво чрез:

– поемане на лична отговорност и признаване на значимостта на гражданската ангажираност;

– работене в сътрудничество за разрешаване на проблеми и постигане на справедлива, мирна и демократична общност;

– уважаване на разнообразието между хората съобразно пол, етнос и култура;

– признаване, че техният собствен светоглед е оформен на базата на лична и социална история и културна традиция;

– уважаване на културното наследство и закрила на околната среда;

– популяризиране на солидарността и равенството на национално и международно ниво (Osler, Starkey, 2003, с. 247, 248)“.

Внимателният прочит на тези характеристики показва тясната им връзка със задачите на интеркултурното, патриотичното и гражданското възпитание. Това е съвсем естествено, след като се основават на документ на ЮНЕСКО, чиито ключови думи са мир, права на човека и демокрация. По-различният нюанс, който тук е придаден, се дължи на дефинираната „друга“ цел под формата на друго понятие, а именно – космополитността. Тук отново се срещаме с феномен, който става все по-характерен при теоретичното обосноваване на съдържанието на възпитанието и образованието през последните две-три десетилетия. В зависимост от методологическата основа на определени теоретични разсъждения, изхождащи от съответни концепции и идеи, става дефиниране и съдържателно описване на видове възпитание, представяни като нови, актуални, значими, в редица случаи „понятия-чадъри“ (обхващащи в себе си съвкупност от други понятия). Този процес може да бъде оценен нееднозначно. От една страна, всеки един нов поглед върху теоретични и практически въпроси дава възможност за очертаване на нови решения на съществуващи проблеми. Динамиката в развитието на съвременното общество се отразява върху динамичността на възникването на актуални проблеми, които изискват своевременни решения. Тази динамичност се отразява и върху теоретичната лингвистика – налага се използването на думи и изрази, някои от които са дори неологизми, което води и до „подреждането“ на съдържание „под“ тези думи и изрази, за да се получи съответна цялост. Но тъй като съдържанието винаги има елементи, които са свързани с други цялости, разработвани преди, се случва фактът на все по-честото припокриване на цялости, което е видимо и в конкретния коментиран тук случай. Това изисква особено внимание при теоретичното конструиране на концепции и модели, което би трябвало да отчита не само съществуващи нови реалности и проблеми, но и традиционността при разработването на компоненти, които стават част от нови концепции и модели.

Като пример може да се посочи отношението между концепциите за космополитното гражданство и глобалното образование, от една страна, и тези за интеркултурното, светогледното, гражданското и екологичното възпитание и образование, от друга страна.

Използването на понятието общност в глобален контекст води до разглеждане на ролята на образованието като подпомагащо осъзнаването на „нашите индивидуални и колективни отговорности като активни членове на глобалната общност“. По този начин става възможно формирането на „компетентност за разсъждаване върху и споделяне на различни светогледи и роли в едно глобално, взаимносвързано общество, както и разбиране и дискутиране на сложни взаимоотношения при общи социални, екологични, политически и икономически въпроси, така че да се извлекат нови начини на мислене и действане“. Ето защо, на глобалното образование се приписва целта да осигури подрастващите „с по-добро разбиране на глобалните проблеми и със знания, умения, ценности и отношения, от които се нуждаем като граждани на света, за да се справим с глобалните предизвикателства“. На тази основа се определят и „три основни етапа на трансформиращо учене“, които се осъществяват в рамките на глобалното образование:

1) „Анализ на настоящата световна ситуация.

2) Представа за възможни алтернативи спрямо доминиращи модели.

3) Процес на промяна към отговорно глобално гражданство“ (Suša, Vodopivec, 2011, с. 5).

Понятието глобално гражданство произтича естествено от понятието глобално образование. Като основа за развитието на понятието глобално гражданство в рамките на формалното образование се посочва „съществуващото понятие за гражданско образование“ и особено очертаващата се „европейска перспектива“. В тази насока глобалното гражданство по думите на М. Фидлер „често се разглежда като линеарна прогресия от национално към европейско към световно гражданство“ (Suša, Vodopivec, 2011, с. 5). И „докато понятието за гражданство е рамкирано като правна отговорност на гражданите към държавата-нация, глобалното гражданство започна да се разбира като етичен и морален ангажимент към света и човечеството“.

Самото глобално образование се разглежда „като стъпка към активно глобално гражданство; процес, при който хората стават по-отговорни към тяхната околна среда, към другите хора и обществото; процес, при който индивидите придобиват по-широка перспектива, която излиза извън техните национални и континентални граници“.

„Появата на понятието за глобално гражданство провокира дебата за националната идентичност в глобалния контекст, тъй като това редефинира начините, по които ние разбираме ролята на държавата-нация, начина, по който ние си представяме (националната) идентичност, и начина, по който концептуализираме понятието за гражданина.“ Тук естествено възникват въпроси относно „ролята на гражданина (кой е глобален гражданин?) и какво е глобална гражданска общност“. Все по-често могат да се чуят тези като: „Поради по-широкото използване на понятието за глобално гражданство в сферата на глобалното образование и неговата тясна връзка с националната идентичност, тези понятия трябва да бъдат последователно анализирани, редефинирани и реконцептуализирани“ (Suša, Vodopivec, 2011, с. 5).

Според Дж. Пикало „процесът на глобализация променя вчерашните загрижености относно локалното (икономически, за околната среда...) към глобалното“: „Новите процеси на глобална интеграция изискват преосмисляне на етичните основи на това, което би трябвало да бъде глобалното гражданство. Несъмнено хората по света не споделят точно едни и същи ценности, а за да се развие глобално гражданство, ние се нуждаем да имаме някакъв вид етически изградена основа“. Такава основа може да се формира около идеята за правата на човека, оттук и тясната връзка между глобалното образование и образованието по правата на човека.

За да се говори за глобално гражданство, то трябва да се коментира не в контекста на „отделна култура или националност“, а да се разглежда „като мултикултурна и глобална категория“, изискваща „социална и морална отговорност и политическо участие“. Глобалният гражданин трябва да осъзнава „глобалните предизвикателства“ и да се чувства ангажиран към глобалните проблеми, преживявайки една от „старите дилеми на глобалния гражданин, който предприема етично действие за защита правата на другите“ (Suša, Vodopivec, 2011, с. 8).

Представеното в последните няколко абзаца е още една проява на коментирания по-горе парадокс на различните наименования на сходно по характер съдържание. Тук дори би могло да се говори за почти цялостно припокриване на съдържанието на двете понятия космополитно гражданство и глобално гражданство, като отделни автори изразяват предпочитание към едното или другото.

Връщайки се отново към понятието космополитно гражданство, интерес представлява сравняването между космополитизма и патриотизма, съответно между възпитанието в космополитизъм и патриотизъм.

В тази насока би могло да се започне с цитат от Тейлър: „Ние нямаме никакъв избор, освен да бъдем космополити и патриоти, което означава да се борим за такъв вид патриотизъм, който е отворен към универсалните солидарности“ (Suša, Vodopivec, 2011, с. 8).

В теоретичен план се наблюдава стремеж към непротивопоставяне между концепциите за космополитизма и патриотизма в педагогически контекст, по-скоро към открояване на техните специфики и възможности за „съвместяването“ им.

Припомня се началото на развитието на концепцията за космополитизма от XVIII в., имена като Кант и Русо, произтичането є от „просветителската парадигма и нейните същностни фундаментални твърдения, че всички човешки същества имат равни права като членове на едно единствено човечество“. По този начин „въображаемата космополитност концептуализира глобалната общност като една космополитна“. Оттук, според М. Калдор това води до „ангажимент към хуманистичните принципи и норми, приемане на човешкото равенство с признаване на различието и разнообразието“. Поради това „космополитизмът е тясно свързан с понятието за правата на човека, чиято основа е в същото предположение за универсалност, равенство и присъщо достойнство на всички човешки същества“.

Днес има промяна на статуса на „доминирането на държавите-нации“, която „изисква нова представа за нацията като космополитна“, призовавайки „към признаване на тази нова представа като сила, а не като слабост“. Това съответства на тезата на Касл: „принципът, че всеки индивид е гражданин само на една държава-нация, повече не съответства на реалността на милиони хора, които се придвижват през границите и които принадлежат към различни нации в различни места“ и подчертава „необходимостта от нова концептуализация на националните идентичности, които съответстват на новите (мултикултурни) реалности“ (Suša, Vodopivec, 2011, с. 8).

Един от европейските изследователи, защитаващи значимостта на патриотизма в съвременното общество – Н. Дауър, „изследва амбивалентното взаимоотношение между два изглеждащи противоречиви термина – това на космополитизма (като основен по отношение на глобалното гражданство) и на патриотизма“.

И космополитизмът, и патриотизмът могат да бъдат полезни, но и да създават проблеми по отношение на глобалното гражданство. На пръв поглед изглежда, че патриотизмът е противоположност на космополитизма, „тъй като акцентира върху лоялността на индивида към държавата“. Патриотизмът обаче би трябвало да се разглежда не като „небезусловна лоялност към държавата, а като едно активно ангажиране с обществените дела“, което проправя мост към космополитизма. От своя страна, космополитизмът „може да доведе до резултати, водещи до хомогенизиране под флага на универсализма“, поради което „това, от което имаме нужда, е недогматичен, пацифистки космополизимът“. Освен това „космополитизмът би трябвало да бъде и не-антропоцентричен и да отчита моралния статус на не-човешките същества“, което пък е мост към патриотизма, включващ отношението към всичко родно, в т.ч. природата и материалнотериториалното.

Проблем може да възникне тогава, когато от държавите се очаква „да поемат глобални отговорности, които могат в много случаи да бъдат в конфликт с тяхната традиционна роля на следващи „националните“ интереси“. В такива случаи при възникване на проблеми с наднационален, глобален характер се налага засилване на ролята на международното право и международните институции (Suša, Vodopivec, 2011, с. 9).

Едно от решенията за снемане на противоречието космополитно–патриотично, космополитно–национално е в определянето на характеристики на понятието „космополитен гражданин“, които да подчертават доминирането на рационалността в съзнанието („глобално ориентирано съзнание“) и поведението му: космополитните граждани трябва да могат „да разсъждават неемоционално върху миналото, да изследват настоящето без предразсъдъци и да планират бъдещето, основавайки се на ясно признаване на проблемите“ (Jakubowicz, 2009, с. 16). При този тип дефиниция се акцентира върху отношението към исторически събития, в редица случаи свързано с формирането на патриотични нагласи, невинаги „изчистени“ от емоционално едностранно оценяване на един или друг исторически факт. От своя страна, патриотизмът не може без емоционалност, която е основа на формирането на патриотичните чувства. Но и космополитизмът не може да бъде изцяло рационален, тъй като мисълта за другия, загрижеността за другия предполага наличие на чувственост.

Накрая ще бъде представена една концепция, която макар и да използва други понятия, е особено подходяща и в качеството на методология не само по отношение на понятия като космополитно гражданство, а към сферата на интеркултурното възпитание и възпитанието за мир. Това е концепцията за транскултурализма.

Като „автор“ на понятието транскултурализъм се посочва южноамериканският учен Фернандо Ортиз с една негова публикация от 1940 г. Самият той се опира на статия на Х. Марти, публикувана още през 1891 г., в която авторът поставя въпроса за „интеркултурно смесените хора (métissage)“1), които са „ключът към легитимиране на американското“. Самото понятие „métissage“ се разглежда от Х. Марти като „отличителна характеристика на една култура, която е основана върху местното население и всички различни имигрантски групи, които са пристигали и все още пристигат в Америките“. Според Х. Марти „жителите на Америките са биологично и културно метиси и затова винаги са част от диалектиката с другия“. Изхождайки от тези разсъждения, Ф. Ортис първоначално дефинира транскултурализма „като синтез от две случващи се едновременно фази“ – „декултурализация на миналото“ и „métissage в съвремието“. Процесът на „това преоткриване на нова обща култура“ е „основан върху срещата и смесването на различните хора и култури“, т.е. „една идентичност не е просто еднодименсиална“, тя се намира „в разбирателство/хармония с другата“, „идентичността на човека не е единствена, а множествена“. В подкрепа на тази теза се цитира мисълта на Г. Скарпета: „Всяка личност е една мозайка“.

Според Л. Тасинари „ние можем да си представим транскултурализма като нова форма на хуманизъм, основана върху идеята за изоставяне на строгите традиционни идентичности и култури, които в много случаи са били продукти от империалистически господства“. Транскултурализмът, за разлика от опити за „подсилване на границите, основани на минали културни наследства“, се свързва по-скоро с „унищожаването на граници“. Транскултурализмът, „чрез предлагане на нов хуманизъм на признаването на другия, основан на културата на métissage, е в противоположност на единичните традиционни култури, които произхождат от държавите-нации“ (Cuccioletta, 2001/2002, с. 8).

И тук, както при идеята за космополитното гражданство, се говори за необходимостта от „предефинирането на нацията-държава или дори изчезването на нацията-държава“, но чрез поставянето на „понятието за културата в центъра“ на този процес. Пряко се посочва и взаимоотношението между транскултурализма и космополитизма: „Този процес на признаването на себе си в другия води неизбежно до космополитното гражданство. Това гражданство, независимо от политически структури и институции, развива у всеки индивид разбирането, че дадена култура е съставена от много елементи, métis, и че всеки човешки опит и съществуване се дължи на контакта с другия, който всъщност е подобен“.

В тази насока на разсъждения, един от основните поставяни въпроси е този за „валидността на глобализацията от хуманистична и културна гледна точка“: „Глобализацията на културите, интеграцията на хората, the métissage с другия и евентуалното признаване в другия е съвсем друго нещо“. Решение на този въпрос е разработването на „една културна концепция за света“, различна от икономическата и от политическата, както и отчитането на спецификата на „множествените идентичности“.

Поставянето на културата в центъра на прехода към транскултурализъм би улеснило прехода към „космополитното гражданство, което ни подтиква към възприемане/гледане на света през една културна призма“, като „културата става очилата, през които ние анализираме, представяме и решаваме нашите проблеми“, и то „върху основата на една световна перспектива“ (Cuccioletta, 2001/2002, с. 9).

Явно е, че в идеята за транскултурализма има несъмнен потенциал по отношение развитието на проблематиката на интеркултурното възпитание както в методологически, така и в методически план. Същия потенциал транскултурализмът има и по отношение на идеята за космополитното гражданство и формирането на космополитния гражданин. Общото между транскултурализъм – интеркултурно възпитание – космополитно гражданство е идеята за множествената идентичност6), възприемана все повече като норма отколкото като изключение. При този тип интерпретация вниманието в педагогически план би трябвало да бъде концентрирано върху идентичността, нейните влияния върху съзнанието и поведението на личността, както и възможностите за „външни“ социални влияния върху изявите на идентичността и влиянията є върху другите хора. Това е изключително трудна възпитателна задача, която интегрира в себе си задачи на интеркултурното и патриотичното възпитание.

Накрая, като илюстрация за изключителната динамичност в развитието в теоретичен план не само на терминологията, но и на съдържанието на проблематиката, която бе представена тук, може да се посочи приетата през миналата година Препоръка на Комитета на министрите (Съвет на Европа) относно образованието/възпитанието за глобална взаимозависимост и солидарност. Промяната в терминологията е ясна – от израза „global education“ към израза „education for global interdependence and solidarity“ (Recommendation..., 2011). Този факт не е случаен. Видим е в политически план стремежът да се избегне използването на думата глобално в качеството на определение към думата образование/възпитание и да се използва изразът образование/възпитание за... (което всъщност е по-близко смислово и до българския език). Анализът на израза „глобално образование“, така както е популярен в България през последните десетина години, по-скоро води до асоциации с образование на глобално ниво (доколкото думата глобално в качеството на определение служи за пояснение на съществителното), а не в това е основният смисъл на термина „глобално образование“. Променените акценти в тази Препоръка всъщност внасят това така необходимо уточнение – а именно, че става дума за образование/възпитание, насочено към глобалната взаимозависимост и солидарността, т.е. основните думи тук са взаимозависимост и солидарност в контекста на глобалността, а не образование, което има глобален характер, т.е. еднакво, сходно в различните части на света. Посочената промяна на наименованието е по-близка по смисъл до идеята за космополитизма, макар и не пряко назоваван в самата Препоръка. Явно е, че теоретичният дебат по представените тук въпроси не е изчерпал своето съдържание. А от неговото изясняване зависи характерът на препоръките, отправяни към практиката, която именно формира или не космополитния гражданин.

БЕЛЕЖКИ

1. Космополитизъм (от гр. κοσμος „вселена“ + πολιτεία „държава“) – теория, която коментира човека като „гражданин на целия свят“; космополит („по гр. κοσμος „вселена“+ πολίτης „гражданин) – човек, който „счита целия свят за своя родина“ (Речник на чуждите думи, 1993, с. 447).

2. Като пример в тази насока може да бъде посочено включването на проблематиката на глобалното образование в учебното съдържание на дисциплината „Гражданско образование“, бакалавърска степен, във Факултета по начална и предучилищна педагогика, СУ „Св. Климент Охридски“. В: Коларова, Ц. Презентация на тема „Гражданско образование в университетската подготовка на педагога“ по време на Консултативен форум на тема „Резултатите от Международното изследване на гражданското образование (ICCS) и университетската подготовка на учителите“, 31 май, 2011, СУ „Св. Климент Охридски“.

3. „Много от младите хора имат силни афективни връзки с други страни и места. Това е характерно както в случаите, когато те са прекарали по-голямата част от живота си в Британия, така и когато те са относително отскоро новопристигнали. Международните пътувания и посещения на семейството в чужбина са споменавани често като особено значими събития в техния живот“ (Osler, Starkey, 2003, с. 249).

4. Под понятието малцинства тук се имат предвид имигрантите.

5. От метис: „потомък на родители, единият от бялата раса, другият индианец“, от фр. métis от клат. mixticius „oт смесена кръв“ (Речник на чуждите думи, 1993, с. 529).

6. Става дума за идентичност, базирана на съвкупност от социокултурни измерения като религия, етнос, националност, майчин език, социално-икономически статус на семейството.

ЛИТЕРАТУРА

Речник на чуждите думи в българския език (1993) . Издателство на БАН, С.

Cuccioletta, D. (2001/2002). Multiculturalism or Transculturalism: Towards a Cosmopolitan Citizenship. London Journal of Canadian Studies,Volume 17. http://www.canadian-studies.net/lccs/LJCS/Vol_17/ Cuccioletta.pdf – canada.19. 05. 2012.

Jakubowicz, A. (2009). Cultural diveristy, cosmopolitan citizenship& education: issues, options and implications for Australia. http://www. aeufederal.org.au/Publications/2009/AJakubowiczpaper.pdf, 19. 05. 2012.

Osler, A. and Starkey, H. (2003). Learning for Cosmopolitan Citizenship: theoretical debates and young people’s experiences. Educational Review, 55: 3.

Recommendation CM/Rec(2011)4 of the Committee of Ministers to member states on education for global interdependence and solidarity (Adopted by the Committee of Ministers on 5 May 2011 at the 1113th meeting of the Ministers’ Deputies).

Suša, R. B. Vodopivec (2011) Report „National Identity in the Context of Global Citizenship. Central and South Eastern Europe and the EU Mediterranean Countries.“ SLOGA, Ljubl.

2025 година
Книжка 9s
Книжка 9
DEVELOPMENT OF DEMOCRATIC CULTURE THROUGH CONTENTS ABOUT THE ROMA IN CLASSROOM TEACHING – STUDENTS’ PERCEPTION

Aleksandra Trbojević, Biljana Jeremić, Hadži Živorad Milenović, Bojan Lazić

Книжка 8
КАТЕГОРИАЛНИ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИНФОРМАЦИОННО-КОМУНИКАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ В ОБУЧЕНИЕТО НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ СЪС СОП

д.п.н Мира Цветкова-Арсова, Данка Щерева, Славина Лозанова, Маргарита Томова

Книжка 7
ВРЪЗКА НА СОЦИАЛНО-ЕМОЦИОНАЛНОТО С КОГНИТИВНОТО РАЗВИТИЕ В ПРИОБЩАВАЩА СРЕДА

Милен Замфиров, Маргарита Бакрачева, Емилия Евгениева

Книжка 6
КОГНИТИВНО РАЗВИТИЕ НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ, ОБХВАНАТИ В ПРИОБЩАВАЩОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Милен Замфиров, Емилия Евгениева, Маргарита Бакрачева

Книжка 5
COMPETENCE FOR SOCIAL PEDAGOGICAL PRACTICE: WHAT DO STUDENTS TELL US?

Maya Tcholakova, Marina Pironkova, Aleksandar Ranev, Yana Staneva

MULTIMODAL COMMUNICATION IN PHYSICAL EDUCATION CLASSES

Cristiana Lucretia Pop, Cristina Filip

Книжка 4s
GAMES IN FUNCTION OF DEVELOPMENT OF MULTIPLICATION SKILLS

Dasare Sylejmani, Vesna Makashevska, Jasmina Jovanovska

Книжка 4
ИЗПОЛЗВАНЕ НА СИСТЕМИТЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОБУЧЕНИЕТО В КОНТЕКСТА НА ИНТЕРАКТИВНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Силвия Парушева, Борис Банков, Гергана Касабова, Петя Страшимирова

MILITARY AND SOCIAL THREATS AS DETERMINANTS OF THE DEVELOPMENT OF CONTEMPORARY UKRAINIAN HIGHER EDUCATION

Mykola Pantiuk, Tetiana Pantiuk, Nataliia Bakhmat, Olena Nevmerzhytska, Svitlana Ivakh

STEM ОБУЧЕНИЕ НА СТУДЕНТИ ПЕДАГОЗИ В ТРАНСДИСЦИПЛИНАРНА ОБРАЗОВАТЕЛНА СРЕДА

Любен Витанов, Николай Цанев, Людмила Зафирова, Гергана Христова, Катерина Динкова, Калина Георгиева, Жорж Кюшев, Здравка Савчева

ИЗСЛЕДВАНЕ И АНАЛИЗ НА НАГЛАСИТЕ НА СТУДЕНТИТЕ ПРИ ИЗПОЛЗВАНЕ НА ГЕНЕРАТИВЕН ИНСТРУМЕНТ НА ИЗКУСТВЕН ИНТЕЛЕКТ

Николай Янев, Иглика Гетова, Теодора Христова, Ива Костадинова, Георги Димитров

Книжка 3
ДРУГИЯТ КАТО ЦЕННОСТ В УЧИЛИЩЕ

Александър Кръстев

Книжка 2
ASSESSMENTS OF TEACHERS AND PARENTS OF CHILDREN WITH DEVELOPMENTAL DISABILITIES ON INCLUSION IN PRE-SCHOOL INSTITUTIONS

Zagorka Markov, Hadzi Zivorad Milenovic, Biljana Jeremic, Radmila Zecevic, Milica Pavlovic

Книжка 1s
ПРИЛОЖЕНИЕ НА СРЕДСТВАТА ЗА ДОПЪЛВАЩА И АЛТЕРНАТИВНА КОМУНИКАЦИЯ В ОБРАЗОВАТЕЛНИТЕ ИНСТИТУЦИИ В БЪЛГАРИЯ

. Неда Балканска, . Анна Трошева-Асенова, . Пенка Шапкова, Снежина Михайлова

USE OF ARTIFICIAL INTELLIGENCE IN FOREIGN LANGUAGE TEACHING

Ekaterina Sofronieva, Christina Beleva, Galina Georgieva

Книжка 1
Скъпи читатели, автори, приятели на списание „Педагогика“,

В началото на 2025 година в първия брой на нашето списание „Педагогика“ бих искала от името на редакционната колегия и от мое име да Ви пожелая здраве, творческо вдъхновение и професионално удовлетворение от прино- са Ви към педагогическата наука и практика! Вярвам и се надявам, че списание „Педагоги- ка“ ще продължи да осигурява платформа за научен, обективен и откровен диалог, базиран на резултати от научни изследвания, за насто- ящето и бъдещето на обучението и образова- н

2024 година
Книжка 9s
Книжка 9
ANALYSIS AND IMPROVEMENT OF VIDEO LEARNING RESOURCES IN SMALL-SCALE LEARNING SCENARIOS

César Córcoles, Laia Blasco-Soplon, Germán Cobo Rodríguez, Ana-Elena Guerrero-Roldán

Книжка 8
АНГАЖИРАНОСТ КЪМ УЧЕНЕ ЧРЕЗ ИЗПОЛЗВАНЕ НА СМАРТ ТЕХНОЛОГИИТЕ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Кирилка Тагарева, Дора Левтерова-Гаджалова, Ваня Сивакова

Книжка 7
Книжка 6
Книжка 5s
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА НА СТАЖАНТСКАТА ПРАКТИКА ПРЕД СТУДЕНТИ – БЪДЕЩИ УЧИТЕЛИ

Илиана Петкова, Марияна Илиева, Владислава Станоева, Георги Чавдаров

Книжка 5
FEATURES OF SPEECH COMPREHENSION TRAINING OF CHILDREN WITH AUTISM SPECTRUM DISORDERS

Maryna Branytska, Svitlana Myronova, Svitlana Mykhalska

OVERVIEW OF THE STEM EDUCATION IN ISRAEL

Aharon Goldreich, Elena Karashtranova

Книжка 4
НАГЛАСИ НА СТУДЕНТИТЕ КЪМ СМАРТ ТЕХНОЛОГИИТЕ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Дора Левтерова-Гаджалова, Кирилка Тагарева, Ваня Сивакова

PROFESSIONAL SUPPORT FOR YOUNG RESEARCHERS

Emina Vukašinović, Marija Veselinović, Milan Milikić

РОБОТИТЕ В ОБУЧЕНИЕТО – ОБРАЗОВАТЕЛНА STEAM ИГРА

Мария Желязкова, Михаил Кожухаров, Даниела Кожухарова

Книжка 3s
Книжка 3
ATTITUDES AND EXPERIENCES OF THE PRESCHOOL TEACHERS IN THE APPLICATION OF DIGITAL TECHNOLOGIES IN ENVIRONMENTAL EDUCATION

Nataša Branković, Gordana Kozoderović, Biljana Jeremić, Danijela Petrović, Bojan Lazić, Slavica Karanović

ДИГИТАЛНИ ТЕХНОЛОГИИ В ПОДКРЕПА НА УЧЕНЕТО

Стоянка Георгиева-Лазарова, Лъчезар Лазаров

PREPARATION OF FUTURE TEACHERS FOR ORGANISING A HEALTH-PRESERVING INCLUSIVE SPACE IN EDUCATIONAL INSTITUTIONS

Nadiya Skotna, Tetiana Nadimyanova, Anna Fedorovych, Myroslava Sosiak, Oksana Yatsiv

Книжка 2s
Книжка 2
ОТ РИСУНКА – КЪМ СНИМКА

Камен Теофилов

Книжка 1s
Книжка 1
„ВТОРОТО“ БЪЛГАРСКО УЧИЛИЩЕ. ГЕНЕЗИСЪТ

Пенка Цонева, Бистра Мизова

2023 година
Книжка 9
EXPLORING THE NARRATIVE IDENTITY OF HUNGARIAN TEACHERS IN SLOVAKIA

Patrik Baka, Terézia Stredl, Kinga Horváth, Zsuzsanna Huszár, Melinda Nagy, Péter Tóth, András Németh

Книжка 8
A QUALITY “ONLINE” TEACHER – WHAT DO STUDENTS APPRECIATE AND VALUE IN TEACHERS DURING DISTANCE LEARNING?

Irena Golubović-Ilić, Ivana Ćirković-Miladinović, Nataša Vukićević

SUPPORT FOR THE INCLUSION OF ROMA CHILDREN THROUGH THE PROJECT TEACHING MODEL

Biljana Jeremić, Aleksandra Trbojević, Bojan Lazić, Gordana Kozoderović

TREND ANALYSIS OF PROFESSIONAL COMPETENCES OF SPORTS TEACHERS AND COACHES

Sergejs Capulis, Valerijs Dombrovskis, Svetlana Guseva, Alona Korniseva

Книжка 7
ЦЕННОСТЕН ПРОФИЛ НА УЧИТЕЛИТЕ В НАЦИОНАЛЕН КОНТЕКСТ

Цветан Давидков, Силвия Цветанска

Книжка 6s
MODELLING OF MARITIME CYBER SECURITY EDUCATION AND TRAINING

Gizem Kayisoglu, Pelin Bolat, Emre Duzenli

INTRODUCING THE USE OF CASE STUDIES METHODOLOGY IN TRAINING FOR SOFT SKILLS IN MARITIME UNIVERSITIES. THE ISOL-MET PROGRAM

Maria Lekakou, Helen Iakovaki, Dimitris Vintzilaios, Markella Gota, Giorgos Georgoulis, Thalia Vintzilaiou

THE ROLE OF MARITIME EDUCATION IN DIGITALIZATION

Kamelia Narleva, Yana Gancheva

Книжка 6
С МИСИЯ ЗА НАЦИОНАЛНА И КУЛТУРНА ИНДИВИДУАЛНОСТ

Надежда Кръстева, Йордан Колев

Книжка 5s
PREFACE

Nikola Vaptsarov Naval Academy is the oldest technical educational institution in Bulgaria. The Naval Academy is one of the symbols of Varna and Bulgaria in the world maritime community. Its history and achievements establish it as the most prestigious center for training of maritime specialists. At present, the Naval Academy trains specialists for the Navy and for the merchant marine in all areas of maritime life. Research and development conducted at the Naval Academy in Varna

A FAIR CONCERN ABOUT ECDIS

Nikolay Sozonov, Dilyan Dimitranov

DATA-DRIVEN LEARNING APPROACH TO MARITIME ENGLISH

Jana Kegalj, Mirjana Borucinsky, Sandra Tominac Coslovich

DEVELOPING CRITICAL THINKING SKILLS THROUGH THE “CASE STUDY” TEACHING METHOD IN MARITIME ENGLISH LANGUAGE TEACHING (MELT)

Tamila Mikeladze, Svetlana Rodinadze, Zurab Bezhanovi, Kristine Zarbazoia, Medea Abashidze, Kristine Iakobadze

MAXIMIZING STUDENTS’ LEARNING IN MARITIME ENGLISH ONLINE COURSE

Valentyna Kudryavtseva, Svitlana Barsuk, Olena Frolova

Книжка 5
Книжка 4s
Книжка 4
Книжка 3s
СПИРАЛАТА ОБЩЕСТВО – ОБРАЗОВАНИЕ

Иванка Шивачева-Пинеда

Книжка 3
ПРОЕКТНО БАЗИРАНО ОБУЧЕНИЕ ЗА СОЦИАЛНО-ЕМОЦИОНАЛНИ И ТЕХНОЛОГИЧНИ УМЕНИЯ ЧРЕЗ ПРОГРАМАТА „УМЕНИЯ ЗА ИНОВАЦИИ“

Галин Цоков, Александър Ангелов, Йоанна Минчева, Рени Димова, Мария Цакова

МЕДИЙНАТА ГРАМОТНОСТ И УЧИТЕЛИТЕ

Светла Цанкова, Стела Ангова, Мария Николова, Иван Вълчанов, Илия Вълков, Георги Минев

Книжка 2
INTONATION AND CHILDREN WITH EMOTIONAL AND BEHAVIORAL PROBLEMS

Katerina Zlatkova-Doncheva, Vladislav Marinov

Книжка 1
2022 година
Книжка 9
ТРАНСГРЕСИВНО-СИНЕРГИЧНО КАРИЕРНО РАЗВИТИЕ В „НЕФОРМАЛНО ОБРАЗОВАНИЕ“ В УНИВЕРСИТЕТА

д.п.н Яна Рашева-Мерджанова, Моника Богданова, Илиана Петкова

Книжка 8
INTEGRATING INTERCULTURAL EDUCATION IN THE PRIMARY SCHOOL CURRICULUM

Bujar Adili, Sonja Petrovska, Gzim Xhambazi

НАГЛАСИ НА БЪДЕЩИТЕ ДЕТСКИ УЧИТЕЛИ КЪМ STEM ПОДХОДА

Наталия Павлова, Михаела Тончева

Книжка 7
НАЦИОНАЛНАТА ИДЕЯ НА ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ

Йордан Колев, Надежда Кръстева

Книжка 6
Книжка 5
ИВАН Д. ШИШМАНОВ – ЕВРОПЕИЗИРАНИЯТ БЪЛГАРИН

Надежда Кръстева, Йордан Колев

THE TECHNOLOGY OF DEVELOPMENT OF COMMUNICATIVE CULTURE OF ELEMENTARY SCHOOL TEACHERS

Mariia Oliiar, Nataliia Blahun, Halyna Bilavych, Nataliia Bakhmat, Tetyana Pantyuk

Книжка 4
TEACHERS’ATTITUDES BOUT TEACHING AND LEARNING MATHEMATICS

Aleksandra Mihajlović, Emina Kopas-Vukašinović, Vladimir Stanojević

EDUCATION 4.0 – THE CHANGE OF HIGHER EDUCATION INSTITUTIONS AND THE LABOUR MARKET

Gergana Dimitrova, Blaga Madzhurova, Stefan Raychev, Dobrinka Stoyanova

Книжка 3s
DISTANCE LEARNING IN THE CONTEXT OF THE COVID-19 PANDEMICS

Baktybek Keldibekov, Shailoobek Karagulov

DIGITAL UNIVERSITIES: FEATURES AND KEY CHARACTERISTICS

Marina Skiba, Maktagali Bektemessov, Alma Turganbayeva

Книжка 3
Книжка 2
TWO-TIER MODEL OF TRAINING FUTURE TEACHERS FOR COACHING AT OUT-OF-SCHOOL INSTITUTIONS

Borys Savchuk, Tetyana Pantyuk, Natalia Sultanova, Halyna Bilavych, Mykola Pantyuk

Книжка 1
2021 година
Книжка 9
ИЗСЛЕДВАНЕ НА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО МЕЖДУ ФОРМАЛНОТО И НЕФОРМАЛНОТО ЗДРАВНО ОБРАЗОВАНИЕ

Доц. д-р Вержиния Боянова Гл. ас. д-р Константин Теодосиев Гл. ас. д-р Берджухи Йорданова

FORMATION OF PROFESSIONAL COMPETENCE OF ASSISTANT TEACHER OF INCLUSIVE EDUCATION IN SECONDARY EDUCATION INSTITUTIONS

Prof. Dr. Vladyslava Liubarets, Prof. Dr. Nataliia Bakhmat, Prof. Dr. Olena Matviienko, Oksana Tsykhmeistruk, Inna Feltsan

Книжка 8
ОТНОСНО ЗАДЪЛЖИТЕЛНОСТТА НА ПРЕДУЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ – РЕЗУЛТАТИ ОТ ЕДНО ИЗСЛЕДВАНЕ

Проф. д-р Маргарита Колева, доц. д-р Блага Джорова, д-р Ева Жечева

INFLUENCE OF PSYCHOLOGICAL AND PEDAGOGICAL FEATURES OF STUDENTS ON THEIR ACTIVITY IN SELF-EDUCATION

Dr. Iryna Sereda, Assoc. Prof. Dr. Svitlana Karskanova, Assoc. Prof.

CENTRALISATION AND DECENTRALISATION IN HIGHER EDUCATION: A COMPARATIVE STUDY OF HUNGARY AND GERMANY

Carla Liege Rodrigues Pimenta, Prof. Dr. Zolt†n R–nay, Prof. Dr. Andr†s Nmet

ЗА ПРИОБЩАВАНЕТО, ОБУЧЕНИЕТО И РАЗВИТИЕТО НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ С ИНТЕЛЕКТУАЛНИ ЗАТРУДНЕНИЯ

Златкова-Дончева, К. (2021). Приобщаване, обучение и развитие на деца и ученици с интелектуални затруднения. Бургас: Либра СКОРП, ISBN 978-954-471-705-6

Книжка 7s
CONCEPT OF PRESENT PRACTICE IN CHOOSING OF OPTIMAL NUMBER OF TUGS

Rino Bošnjak, Zvonimir Lušić , Filip Bojić, Dario Medić

S-101 CHARTS, DATABASE TABLES FOR S-101 CHARTS, AUTONOMOUS VESSEL

Vladimir Brozović, Danko Kezić, Rino Bošnjak, Filip Bojić

INFLUENCE OF HYDRO-METEOROLOGICAL ELEMENTS ON THE SHIP MANOEUVRING IN THE CITY PORT OF SPLIT

Zvonimir Lušić , Nenad Leder, Danijel Pušić, Rino Bošnjak

MEETING SUSTAINABLE DEVELOPMENT GOALS – EXPERIENCE FROM THE LARGEST SHIPPING COMPANIES

Katarina Balić , Helena Ukić Boljat, Gorana Jelić Mrčelić, Merica Slišković

OPTIMISING THE REFERENCE POINT WITHIN A JOURNAL BEARING USING LASER ALIGNMENT

Ty Aaron Smith , Guixin Fan , Natalia Nikolova , Kiril Tenekedjiev

REVIEW OF THE CURRENT INCREASE OF NOISE UNIT COST VALUES IN TRANSPORT

Luka Vukić , Ivan Peronja , Mihaela Bukljaš , Alen Jugović

TARGET DETECTION FOR VISUAL COLLISION AVOIDANCE SYSTEM

Miro Petković, Danko Kezić, Igor Vujović, Ivan Pavić

NEW RESULTS FOR TEACHING SHIP HANDLING USING FAST TIME SIMULATION

Knud Benedict , MichŽle Schaub , Michael Baldauf , Michael Gluch , Matthias Kirchhoff , Caspar Krüger

POTENTIAL BENEFITS OF ELECTRICALY DRIVEN FERRY, CASE STUDY

Tina Perić, Ladislav Stazić, Karlo Bratić

SITUATIONAL AWARENESS – KEY SAFETY FACTOR FOR THE OFFICER OF THE WATCH

Hrvoje Jaram, Pero Vidan, Srđan Vukša, Ivan Pavić

Книжка 7
INCLUSIVE INTELLIGENCE

Dr. Aleksandar Krastev, Assist. Prof.

EDUCATION OF MORAL CULTURE OF STUDENT YOUTH IN THE CONDITIONS OF POLYCULTURAL SPACE

Dr. Natalia Bondarenko, Assoc. Prof. Yevhen Rozdymakha Dr. Lyudmila Oderiy, Assoc. Prof. Dr. Anatoly Rozdymakha, Assoc. Prof. Dilyana Arsova, PhD student

PROFESSIONAL DEVELOPMENT IN KOSOVO – RESEARCH OF TRAINING PROGRAMS AND TESTS

Bekim Samadraxha, Veton Alihajdari, Besim Mustafa, Ramë Likaj

Книжка 6s
EVALUATION OF CRUISER TRAFFIC VARIABLES IN SEAPORTS OF THE REPUBLIC OF CROATIA

Maja Račić, Katarina Balić, Mira Pavlinović, Antonija Mišura

COMPARATIVE ANALYSIS OF THE CONTRACTS FOR MARITIME TRANSPORT SERVICES. CHAIN OF CHARTER PARTIES

Svetlana Dimitrakieva, Ognyan Kostadinov, Christiana Atanasova

THE LIGHTSHIP MASS CALCULATION MODEL OF A MERCHANT SHIP BY EMPIRICAL METHODS

Vedran Slapničar , Katarina Zadro , Viktor Ložar , Ivo Ćatipović

ON EDUCATION AND TRAINING IN MARITIME COMMUNICATIONS AND THE GMDSS DURING THE COVID-19

Chavdar Alexandrov, Grozdyu Grozev, Georgi Dimitrov, Avgustin Hristov

AIR POLLUTANT EMISSION MEASUREMENT

Nikola Račić, Branko Lalić, Ivan Komar, Frane Vidović, Ladislav Stazić

ASSESSMENT OF LNG BUNKERING ACCIDENTS

Peter Vidmar, Andrej Androjna

EGR OPERATION INFLUENCE ON THE MARINE ENGINE EFFICIENCY

Delyan Hristov, Ivan Ivanov, Dimitar Popov

THE MEASUREMENT OF EXHAUST GAS EMISSIONS BY TESTO 350 MARITIME – EXHAUST GAS ANALYZER

Bruna Bacalja, Maja Krčum, Tomislav Peša, Marko Zubčić

PROPELLER LOAD MODELLING IN THE CALCULATIONS OF MARINE SHAFTING TORSIONAL VIBRATIONS

Nenad Vulić, Karlo Bratić, Branko Lalić, Ladislav Stazić

MODELING OF THE DEPENDENCE OF CO

Hristo Hristov, Ivailo Bakalov, Bogdan Shopov, Dobromir Yovkov

TECHNICAL DIAGNOSTICS OF MARINE EQUIPMENT WITH PSEUDO-DISCRETE FEATURES

Guixin Fan , Natalia Nikolova , Ty Smith , Kiril Tenekedjiev

CONTRIBUTION TO THE REDUCTION OF THE SHIP’S SWITCHBOARD BY APPLYING SENSOR TECHNOLOGY

Nediljko Kaštelan, Marko Zubčić, Maja Krčum, Miro Petković

THE STAND FOR FIN DRIVES ENERGY TESTING

Andrzej Grządziela , Marcin Kluczyk , Tomislav Batur

INTRODUCTION OF 3D PRINTING INTO MARINE ELECTRICAL ENGINEERING EDUCATION – A CASE STUDY

Ivica Kuzmanić, Igor Vujović, Zlatan Kulenović, Miro Petković

SHIPYARD CRANE MODELING METHODS

Pawel Piskur, Piotr Szymak, Bartosz Larzewski

Книжка 6
TEACHERS' PERSPECTIVE ON THE EDUCATIONAL IMPLICATIONS OF ONLINE TEACHING

Dr. Julien-Ferencz Kiss, Prof. Dr. Florica Orțan, Dr. Laurențiu Mˆndrea

ПСИХОЛОГО-ПЕДАГОГИЧЕСКИ ПРАВИЛА, МОДЕЛИ НА ДОБРИ ПРАКТИКИ И ПРЕПОРЪКИ ПРИ РАБОТАТА И ОБУЧЕНИЕТО НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ С ПОВЕДЕНЧЕСКИ РАЗСТРОЙСТВА

Тричков, Ив., 2019. Психолого-педагогически правила, модели на добри прак- тики и препоръки при работата и обучението на деца и ученици

Книжка 5
ФИДАНА ДАСКАЛОВА ЗА ПЕДАГОГИКАТА

Маргарита Колева, Йордан Колев

ВОЕННОМОРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ – ЕДИН РАЗЛИЧЕН ПОГЛЕД

Кожухаров, А. (2021). Личните академични документи на българската военна образователна система (1892 – 1946). Варна: ВВМУ, ISBN 978-619-7428-55-1

Книжка 4
Книжка 3
НЕВРОДИДАКТИКА

Наталия Витанова

ЗА АСИСТИРАЩИТЕ И ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Сивакова, В. (2020). Асистиращи и информационни технологии

Книжка 2
ОВЛАДЯВАНЕ НА КЛЮЧОВИ КОМПЕТЕНЦИИ ПРИ ОРИЕНТИРАНЕ В СВЕТА

Стоянова, М. (2019). Овладяване на ключови компетенции при ориентиране в света. София: Авангард принт, ISBN 978-954-337-398-7 374

Книжка 1
BULGARIAN SCHOOL – SHOWCASE OF IDENTITY

Veska Gyuviyska, Nikolay Tsankov

ЗА ИЗБОРА НА УЧЕБЕН КОМПЛЕКТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛЕН ЕТАП. И ЗА ОБУЧЕНИЕТО

Георгиева, А. (2020). Съвременни проекции на обучението по български език

КОНТРОЛ НА СТРЕСА. ПСИХОЛОГИЧЕСКИ И УПРАВЛЕНСКИ РАКУРСИ

Стоянов, В. (2020). Управление на стреса в организацията. Психологически и управленски ракурси. 198 cтр., Варна: Стено, ISBN 978-619-241-119-0

2020 година
Книжка 9
Книжка 8
EDUCATIONAL REASONS FOR EARLY SCHOOL DROP-OUT

Maria Teneva, Zlatka Zhelyazkova

Книжка 7s
TEACHING CHALLENGES IN SPORTS EDUCATION DURING THE PANDEMIC COVID-19

Evelina Savcheva, Galina Domuschieva-Rogleva

THE DIFFERENCES IN STUDENTS’ ATTITUDES ABOUT ONLINE TEACHING DURING COVID-19 PANDEMIC

Aleksić Veljković Aleksandra , Slađana Stanković , Irena Golubović-Ilić , Katarina Herodek

ONLINE EDUCATION DURING PANDEMIC, ACCORDING TO STUDENTS FROM TWO BULGARIAN UNIVERSITIES

Antoaneta Getova¹ , Eleonora Mileva² , Boryana Angelova-Igova²

Книжка 7
ПОДГОТОВКАТА НА ПЕДАГОГИЧЕСКИ КАДРИ ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНИТЕ ВЪЗПИТАТЕЛНИ ЗАВЕДЕНИЯ ПРЕЗ ПЕРИОДА 1944 – 1991 ГОДИНА

Въчева, С. (2019). Подготовката на педагогически кадри за предучилищните възпитателни заведения през периода

ПАЗАРНИ МЕХАНИЗМИ В УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ. ТЕОРЕТИКО-ПРИЛОЖНИ ВЪПРОСИ

Първанова, Й. (2020) Пазарни механизми в училищното образование. Теоретико-приложни въпроси. София: Колбис, ISBN 978-619-7284-35-5

Книжка 6
TEACHERS ATTITUDES ABOUT INTEGRATED APPROACH IN TEACHING

Emina Kopas-Vukašinović, Aleksandra Mihajlović, Olivera Cekić-Jovanović

Книжка 5
КОНЦЕПТУАЛНИ МОДЕЛИ ЗА РАЗРАБОТВАНЕ НА ПОЗНАВАТЕЛНИ ОНЛАЙН ИГРИ В ОБЛАСТТА НА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО

Детелин Лучев, Десислава Панева-Мариновa, Радослав Павлов Гита Сенка Лилия Павлова

ТАЛАНТЛИВ ПЕДАГОГ И КУЛТУРЕН ДЕЕЦ

Севда Чобанова, Любен Десев

Книжка 4
A CONTINUUM OF APPROACHES TO SCHOOL INSPECTIONS: CASES FROM EUROPE

Rossitsa Simeonova, Yonka Parvanova Martin Brown, Sarah Gardezi, Joe O’Hara, Gerry McNamara Laura del Castillo Blanco Zacharoula Kechri, Eleni Beniata

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2019 година
Книжка 9
Книжка 8
ОБРАЗОВАНИЕ НА БЪДЕЩЕТО

Наталия Витанова

Книжка 7
МОДЕЛ НА РАБОТА В ИНТЕРКУЛТУРНА СРЕДА

(Научноизследователска саморефлексия)

RISK FACTORS FOR EARLY SCHOOL LEAVING IN BULGARIA

Elena Lavrentsova, Petar Valkov

ПРИНОСИ НА ЕЛКА ПЕТРОВА ЗА БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ

(100 години от рождението на проф. д.п.н. Елка Петрова – 27.10.1919 – 21.12.2012)

НАСОКИ ЗА ПРИОБЩАВАНЕ НА МАРГИНАЛНИ СЕМЕЙНИ ОБЩНОСТИ В ОБРАЗОВАТЕЛНИТЕ ИНСТИТУЦИИ

Нунев, Й. (2019). Насоки за приобщаване на маргинални семейни общности в образователните институции. Велико Търново: Св. св. Кирил и Методий, ISBN 978-619-208-186-7

Книжка 6
ДИОФАНТОВИ УРАВНЕНИЯ И СИСТЕМИ ДИОФАНТОВИ УРАВНЕНИЯ – ТЕОРЕТИЧНИ АСПЕКТИ И МЕТОДИЧЕСКА ПРОЕКЦИЯ В НАЧАЛНИЯ ЕТАП НА ОБРАЗОВАНИЕ

Владимира Ангелова. (2018). Диофантови уравнения и системи диофантови уравнения – теоретични аспекти и методическа проекция в начален етап на образование. Пловдив: Паисий Хилендарски, ISBN 978-619-202-394-2

ЕДНА НОВА КНИГА ЗА ПЕДАГОГИЧЕСКИТЕ УМЕНИЯ НА УЧИТЕЛИТЕ

Николай Колишев. (2018). Теория на педагогическите умения на учителите. София: Захарий Стоянов, ISBN: 9789540912066

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ПРИЛОЖЕНИЕ НА ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИЯ ПОДХОД ПРИ ОБУЧЕНИЕ НА СТУДЕНТИ ПЕДАГОЗИ

(върху примера на обучение по академичната дисциплина „Съвременни аспекти на гражданското образование“ на студенти педагози)

LEARNING MATURITY

Alina G“mbuță Daniela-Carmen Berințan Marijana Mikulandra Krzysztof Kij Katja Sivka

Книжка 2
ДЕТЕТО И ПЕДАГОГИКАТА

Рашева-Мерджанова, Ян., Петкова, Ил. & Господинов, Вл. (съст.). (2018). Детето и педагогиката. София: Просвета, ISBN 978-954-01-3806-0

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

Редакционната колегия на списание „Педаго- гика“ ви честити Новата 2019 година! Пожела- ваме ви от сърце тя да бъде щастлива, успешна и благословена! През отминалата юбилейна 2018 г. публику- вахме редица стойностни материали на универ- ситетски преподаватели, учители, разнородни специалисти, работещи в сферата на образова- нието, докторанти. Отбелязани бяха поредица от тематични конференции и юбилейни празни- ци. Получихме и международно признание чрез включването на списанието

УЧЕНИЧЕСКО САМОУПРАВЛЕНИЕ

Желязкова-Тея, Т. & Банчева, М. (2018). Ученическото самоуправление. София: Аз-буки. ISBN: 978-619-7065-20-6

2018 година
Книжка 9
ПРАВАТА НА ДЕТЕТО ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА СТУДЕНТИ ПЕДАГОЗИ

Йорданка Николова, Даниела Рачева

Книжка 8
СПОДЕЛЕНО МНЕНИЕ

Николова, М. & Михалева, Б. (2018). С увереност срещу агресията и кон-

Книжка 7
РАДОСТТА ОТ ОБЩУВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК В ДЕТСТВОТО

Екатерина Софрониева, Христина Белева

НОВО ТЕОРЕТИКО-ПРАКТИЧЕСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ДЕТСКОТО ТВОРЧЕСТВО

Енгелс-Критидис, Р. (2018). Децата и творчеството. Юбилеен сборник в чест

ПРОФ. Д-Р ЕЛЕНА РУСИНОВА-БАХУДЕЙЛА

Розалина Енгелс-Критидис

Книжка 6
ПОЗИТИВНА УЧЕБНА СРЕДА

Валентина Шарланова

SENIOR CITIZENS’ EXISTENTIAL NEEDS AND EDUCATION FOR THE MEANING OF LIFE

Joanna Łukasik, Norbert Pikuła, Katarzyna Jagielska

Книжка 5
ПЛАНОМЕРНО ПСИХИЧЕСКО РАЗВИТИЕ

(По случай 115 г. от рождението на П.Я. Галперин)

ПАРАДИГМАТА СЕМИОТИКА – ЕЗИК – ДЕТЕ ПРИ 6 – 7-ГОДИШНИТЕ

Жоржетина Атанасова, Любимка Габрова

ПАРАРОДИТЕЛСКАТА ГРИЖА ВЪВ ФОКУСА НА ЕДИН СОЦИАЛНОПЕДАГОГИЧЕСКИ АНАЛИЗ

Ковачка, Ю. (2017). Социалнопедагогически проблеми при деца с парародителска грижа. Благоевград: УИ „Неофит Рилски“, 144 стр. ISBN: 9789540001340

Книжка 4
ДЕТСКИ КОНФЕРЕНЦИИ

Боряна Иванова

СТЕРЕОТИПИЗАЦИЯ НА ЕТНИЧЕСКИТЕ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ ПРИ СЪВРЕМЕННИТЕ МЛАДИ БЪЛГАРИ

Зорница Ганева. (2017). Стереотипизация на етническите взаимоотношения при съвременните млади българи. София: Елестра. ISBN 978-619-7292-03-9

Книжка 3
Книжка 2
СЪВРЕМЕННИ МЕТАМОРФОЗИ НА ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА В ДЕТСКАТА ГРУПА

Веселина Иванова, Виолета Кърцелянска-Станчева

SCHOOLS AND UNIVERSITIES AS SOCIAL INSTITUTIONS

Emilj Sulejmani Shikjerije Sulejmani

ОТНОСНО УСЕТА ЗА БРОЕНЕ

Петър Петров, Мима Трифонова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ И ПРИЯТЕЛИ,

Редакционната колегия на сп.„Педагогика“ Ви честити Новата 2018 г. Пожелаваме ви тя да бъде здрава, щедра и благословена! Тази година списанието чества своя юбилей – 90 години от неговото публикуване за първи път през 1928 г. с името „Народна просвета“. От деня на създаване до сега, то отразява актуал- ните проблеми на педагогическата наука и прак- тика и остава верен спътник на хиляди научни работници, учители, докторанти. Вярваме, че силата на творческата ни енергия ще пом

ДОБРИ ПРАКТИКИ „ПАРТНЬОРСТВО РОДИТЕЛИ – УЧИЛИЩЕ“

Мехмед Имамов, Калинка Гайтанинчева

2017 година
Книжка 9
ПЕДАГОГИЧЕСКОТО УЧЕНИЕ НА Й. ФР. ХЕРБАРТ – ИСТОРИЯ И СЪВРЕМЕННОСТ

(По повод 240 г. от неговото рождение) Невена Филипова

Книжка 8
ЧЕТЯЩИЯТ СТУДЕНТ, ЧЕТЯЩОТО ДЕТЕ – ЕДНО МАЛКО ПРОЗОРЧЕ, ЕДНА ВЕЛИЧЕСТВЕНА ГЛЕДКА

Мариана Мандева, Боряна Туцева, Габриела Николова, Цветелина Ковачева

Книжка 7
ДИДАКТИЧЕСКИ КОМПЕТЕНТНОСТИ

Нели Митева, Наталия Витанова

Илияна Кунева

Книжка 6
Книжка 5
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКО ОБУЧЕНИЕ В АКАДЕМИЧНА СРЕДА

(Научно-теоретична рефлексия) Румяна Неминска

ПРИНОС В ПСИХОЛОГИЯТА НА ТВОРЧЕСТВОТО

(120 години от рождението на Лев Семьонович Виготски) Любен Десев

ЛЕВ СEМЬОНОВИЧ ВИГОТСКИ – ПСИХОЛОГ И НА ХХI ВЕК

(по случай 120 години от рождението му)

ИСКУССТВО В ЖИЗНИ ЛЮДЕЙ

Гульнар Омарова

НОВА И ПОЛЕЗНА КНИГА

Йонка Първанова

ПРИНОСЕН ТРУД КЪМ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛНОТО УЧИЛИЩЕ

М. Мандева (2017). Методика на обучението по български език и литература – I – IV клас. Начално ограмотяване. В. Търново: УИ „Св. св. Кирил и Методий“, 120 стр.

ЕДНО ФУНДАМЕНТАЛНО ИНТЕГРАЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА РОЛЯТА НА ОБРАЗОВАНИЕТО ЗА РАЗВИТИЕТО НА НООСФЕРНИЯ ИНТЕЛЕКТ

Марга Георгиева, Сава Гроздев. (2016). Морфодинамиката за развитието на ноосферния интелект. София: Изток-Запад, ISBN 978-619-152-869-1

Книжка 4
Книжка 3
СИСТЕМАТИЧНО ВЪВЕДЕНИЕ В ОБЩАТА И ПСИХОЛОГИЧЕСКАТА СИНЕРГЕТИКА

Любен Десев (2015). Синергетика. Въведение и речник. 777 термина. София: ИК „Екопрогрес“. 464 с. ISBN 978-954-2970-37-8

Книжка 2
ПРОБЛЕМИ И ПЕРСПЕКТИВИ В РАЗВИТИЕТО НА ХУДОЖЕСТВЕНОТО ОБРАЗОВАНИЕ У НАС ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДЕТСКИЯ И НАЧАЛНИЯ УЧИТЕЛ

Теодора Власева, Даниела Гирджева-Валачева, Мария Калоферова, Найден Младенов, Илияна Шотлекова

ЗАКЪСНЯЛО ПРИЗНАНИЕ

Доц. д-р Емилия Николова

Книжка 1
ФАКТОРИ ЗА УСПЕШНО ПРИЛАГАНЕ НА СМЕСЕНО ОБУЧЕНИЕ

Стоянка Георгиева-Лазарова Лъчезар Лазаров

ЗА СТОПЛЕНИТЕ ПЪТЕКИ КЪМ ЛИТЕРАТУРНОТО ПОЗНАНИЕ

Радев, Радослав. 2015. Технология на методите в обучението по литература. Варна: Славена, 247 с., ISBN 978-619-190-041-1

2016 година
Книжка 9
ИНТЕРАКТИВНИ ТЕХНИКИ ЗА ОВЛАДЯВАНЕ НА ЧЕТЕНЕТО В МУЛТИКУЛТУРНАТА КЛАСНА СТАЯ – ПЪРВИ КЛАС

ФОРМИРАНЕ НА РЕЧЕВА КУЛТУРА, В НАЧАЛНА УЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ, (АНАЛИЗ НА АНКЕТА С УЧИТЕЛИ

Кампания

на Института за български език – БАН, и вестник „Аз-буки“

Книжка 8
Книжка 7
IBM SPSS STATISTICS ПРЕЗ ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ ПОГЛЕД НА ДОЦ. Д-Р ЗОРНИЦА ГАНЕВА

Зорница Ганева (2016). Да преоткрием статистиката с IBM SPSS Statistics. София: Елестра. 712 стр. ISBN 978-619-7292-01-5

НАЧАЛНОТО ОГРАМОТЯВАНЕ – „КЛЮЧ“ ЗА УСПЕШЕН ЖИВОТ В ПРОМЕНЯЩИЯ СЕ СВЯТ

Мариана Мандева, Диляна Гаджева (2016). Начално ограмотяване

ОТ „ЧУДНА И ДИВНА ДАСКАЛЕТИНКА“ ДО ПЕДАГОГИКА ЗА НАЦИОНАЛНО СЛУЧВАНЕ

Виолета Атанасова (2015) Петко Славейков за образованието. Шумен: Унивeрситетско издателство „Епископ Константин Преславски. 208 с. ISBN 978-619-201-051-5

Книжка 6
УЧИЛИЩЕ ЗА ЧЕТЕНЕ

Петя Георгиева

Кампания

на Института за български език – БАН, и в. „Аз Буки“

ДОШЛА ЛИ Е ИНСПЕКТОРЪТ?

Ванина Сумрова

ЩЕ ТЕ ЧАКАМ В/НА ЦЕНТЪРА

Илияна Гаравалова

ПРАВО В ДЕСЕТКАТА

Ивелина Стоянова

ПРОФ.Д.П.Н. СТОЯНКА ЖЕКОВА

Редколегия на сп. „Педагогика“

Книжка 5
Книжка 4
СИНЕРГЕТИКА – НОВО НАУЧНО ПОЗНАНИЕ

(Синергетика – въведение и речник, София: ИК Екопрогрес, 2015 г.)

Книжка 3
Книжка 2
НОВА ДИНАМИЧНА МОДИФИКАЦИЯ В ГРАНИЦИТЕ НА „АЗ-КОНЦЕПЦИЯТА“ НА МАТЕМАТИЧЕСКОТО МОДЕЛИРАНЕ

Марга Георгиева & Сава Гроздев. (2015). Морфодинамиката за развитието на ноосферния интелект, София: Марга Георгиева. 323 стр. ISBN 9786199052204

Книжка 1
IN MEMORIAM

На 10.12.2015 г. ни напусна нашият колега и приятел проф. д-р Иван Пет ков Иванов. Той беше уважаван учен и експерт в областта на педагогическите науки – автор на 10 монографии, 8 учебника, 10 учебни помагала, 6 студии и над 100 статии в специализирани периодич- ни издания и научни сборници; участник в 28 между- народни и национални проекта; председател и член на експертни групи към НАОА, член на редакционната ко- легия на сп. „Педагогика“. Проф. д-р Иван Иванов беше уважаван и оби

2015 година
Книжка 9
Книжка 8
РУСЕНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ

Златоживка Здравкова

Книжка 7
ДИСКУСИЯТА В УРОКА ПО ЛИТЕРАТУРА

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 6
УЧИТЕЛЯТ ПРАВИ УЧИЛИЩЕТО

ЕЗИКОВАТА ГРАМОТНОСТ НА МАЛКИЯ УЧЕНИК – „КЛЮЧ“ ЗА ОТГОВОРЕН И УСПЕШЕН ЖИВОТ В ПРОМЕНЯЩИЯ СЕ СВЯТ

ГОТОВНОСТ ЗА ОГРАМОТЯВАНЕ

Екатерина Чернева

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ МЕЖДУ ИСТОРИЯ, АКАДЕМИЗЪМ И РЕАЛНИ ПРАКТИКИ В СОЦИАЛНОПЕДАГОГИЧЕСКАТА ДЕЙНОСТ

Академични полета на социалната педагогика, съставител: проф. д.п.н. Клавдия Сапунджиева, научна редакция: проф. дпн Клавдия Сапунджиева, проф. д-р Нели Бояджиева, гл. ас. д-р Марина Пиронкова,

НОВА КНИГА

Клавдия Сапунджиева

Книжка 2
ПРОБЛЕМИ НА СОЦИАЛНАТА АДАПТАЦИЯ НА ПЪТУВАЩИ УЧЕНИЦИ ОТ МАЛКИ НАСЕЛЕНИ МЕСТА1)

Траян Попкочев, Бонка Гергинова, Тереза Карамангалова

Турнир по канадска борба [Arm Wrestling Competition] / Д. Евтимова,

Д. Евтимова, Е. Павлова, И. Радославова и Б. Иванов

Книжка 1
ORGANIZATIONAL CULTURE: THEORY AND REALITY

Inna Leonidovna Fedotenko

ОТЗИВ ЗА КНИГАТА „ОБРАЗОВАТЕЛЕН ДИЗАЙН (КОНЦЕПТУАЛНИ ОСНОВАНИЯ И ПРАКТИЧЕСКИ РЕШЕНИЯ)“

Димова, Д. (2013). Образователен дизайн (концептуални основания

2014 година
Книжка 9
„СОФИЯ – УЧЕЩ СЕ ГРАД“ – МОБИЛЕН СЕМИНАР В ПОДКРЕПА НА НЕФОРМАЛНОТО УЧЕНЕ И ОБРАЗОВАНИЕ В ОБЩНОСТТА

ПЕТЪР ДЪНОВ (БЕИНСÀ ДУНÒ Е И БЕЛЕЖИТ, ПЕДАГОГИЧЕСКИ МИСЛИТЕЛ-ХУМАНИСТ, (ПО ПОВОД НА 0-ГОДИШНИНАТА ОТ РОЖДЕНИЕТО, И 70 ГОДИНИ ОТ КОНЧИНАТА МУ

НА УЧИЛИЩЕ – С УСМИВКА!

Снежана Якимова

НА УЧИЛИЩЕ – С УСМИВКА!

Снежана Якимова

УЧИТЕЛЯТ – ЕТАЛОН ЗА ФОРМИРАНЕ НА ДЕТСКАТА ЛИЧНОСТ

Катя Коруджийска, Янка Маринкова

Книжка 8
Книжка 7
ЗАЕДНО МОЖЕМ ПОВЕЧЕ

Диана Смиленова

Книжка 6
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 5
ВЪЗГЛЕДИТЕ НА ЖАН-ЖАК РУСО И ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ ЗА ВЪЗПИТАНИЕТО

Посвещава се на 180-ата годишнина от рождението на Любен Каравелов (1834 – 1879) Виолета Атанасова

LE PROJET PÉDAGOGIQUE, SOURCE DE MOTIVATION DANS L’ENSEIGNEMENT ET L’APPRENTISSAGE DU FLE

THE EDUCATIONAL PROJECT, MEANS OF MOTIVATION IN TEACHING AND LEARNING FLE

LA PÉDAGOGIE DU PROJET ET LA MOTIVATION DES ÉLÈVES POUR L’APPRENTISSAGE DU FRANÇAIS

PROJECT PEDAGOGY AND PUPILS’ MOTIVATION IN LEARNING FRENCH

Книжка 4
КАЖДЫЙ ДЛЯ МЕНЯ УЧИТЕЛЬ

Ш.А.Амонашвили

Книжка 3
АНТОАНЕТА ЙОВЧЕВА (1952 – 2014)

След трудна борба с тежката болест ни напусна един добър и мил човек, една светла личност – Анто- анета Йовчева, нашата обичана колежка Тони. Нейните колеги и приятели, многобройните автори и сътрудници на сп. „Начално образование“ и на сп. „Педагогика“ ще запазят завинаги спомена за нейната приветлива усмивка, за нейната отзивчивост и преда- ност към работата, за нейната широка култура и стре- меж към познание, към развитие. Родена на 20 март 1952 г. в София в интелигентно се- мей

Книжка 2
ПОСТМОДЕРНИЗЪМ И ВЪЗПИТАНИЕ

Клавдия Сапунджиева

ДЕТСКИ УНИВЕРСИТЕТИ

Боряна Иванова

ПРОФ. Д-Р ЕЛКА ПЕТРОВА

Има личности, в сиянието на които се оглеж- дат цяла плеада последователи, възпитаници, колеги; има личности, без които животът става по беден, дните по-еднообразни, защото в сър- цето остава празно място. Такава личност е професор, доктор на педа- гогическите науки Елка Петрова – най–големият ерудит в областта на предучилищното възпита - ние, учен с международно значение. Дълги години ще свеждаме глави пред нейна- та обаятелна личност, с искрена признателност ще си спомняме свидните

МЕЖДУНАРОДНЫЙ ЦЕНТР ГУМАННОЙ ПЕДАГОГИКИ

Международният център „Хуманна педагогика“ организира XIII педаго- гически четения в периода 20 – 23.03.2014 г. в гр.Тбилиси, Грузия. Форумът се организира със съдействието на грузинското правителство. „Учителят“ е темата, която ще обедини участниците: учители, експерти, родители, универ- ситетски преподаватели, представители на педагогическата общност от мно- го страни, за да се осъществи дискусия за мисията на съвременния учител в съвременния образователен контекст. Ръководството на

Книжка 1
ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА МОБИЛНОТО ОБУЧЕНИЕ

Стоянка Георгиева-Лазарова Лъчезар Лазаров

2013 година
Книжка 9
УЧИТЕЛИ ВЪЗРОЖДЕНЦИ В ТЪРНОВО

Венка Кутева-Цветкова

Книжка 8
ДИМИТЪР ДОНЧЕВ – С ВЪЗХИТА ЗА БЪЛГАРСКИЯ УЧИТЕЛ

100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ДИМИТЪР ЕВСТАТИЕВ ДОНЧЕВ (5.10.1913 – 15.02.1997)

Книжка 7
„СЛЪНЦЕТО“ НА ВЪЗПИТАТЕЛНАТА СИСТЕМА В ТВУ – РАКИТОВО

85 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА АНГЕЛ УЗУНОВ (1928 – 1999)

ЦЕННОСТИ И ДУХОВНО-НРАВСТВЕНО РАЗВИТИЕ НА МАЛКИЯ УЧЕНИК

Марияна Ешкенази, Гергана Фиданова, Марияна Вишева, Цветанка Годжилова

МАЛКИЯТ УЧЕНИК ЧЕТЕ

Марияна Механджиева Венета Велева

С БАБА И ДЯДО В КЛАС

Цветелин Горанов, Таня Илиева, Цветанка Берова, Нели Иванова, Борка Бончева

РОД РОДА НЕ ХРАНИ, НО ТЕЖКО МУ, КОЙТО ГО НЯМА!

Диляна Вачкова Евелина Димитрова

ДА ПОМОГНЕМ НА ДЕЦАТА ДА ОТВОРЯТ СЪРЦАТА СИ

Иванка Дебелушина Нина Маврикова

ДОБРОТО Е У ВСЕКИ

Мария Наскова

ОТЛИЧЕН ПЕДАГОГ, ПСИХОЛОГ И ПСИХОТЕРАПЕВТ

ДОЦ. СВЕТОСЛАВ СТАМЕНОВ (1939 – 2013)

Книжка 6
ТЕОРЕТИКО-ПРИЛОЖНИ ПРОБЛЕМИ НА КОНСТРУИРАНЕТО НА ТЕСТ ЗА НАЦИОНАЛНО ВЪНШНО ОЦЕНЯВАНЕ ПО „ЧОВЕКЪТ И ОБЩЕСТВОТО“ ЗА 4. КЛАС (2013)

Ваня Петрова, Цонка Каснакова, Мариан Делчев Жана Минчева Радостина Стоянова, Рада Димитрова Мария Темникова

MEDIA IN PRESCHOOL AGE OF CHILD’S LIFE

Sonja Petrovska Jadranka Bocvarova

Книжка 5
ШАЛВА АЛЕКСАНДРОВИЧ АМОНАШВИЛИ – УЧИТЕЛ ОТ БЪДЕЩЕТО

В сложното битие на науката и метамор- фозите на социалната реалност, неотменими и общовалидни остават само най-стойностни- те постижения и безспорни истини, които не само маркират и остойностяват територията на човешко познание, но извисяват самия чо- век, поддържат неговата вяра в доброто, под- хранват чувството му за собствена значимост, укрепват неговия дух. Приемайки извечните послания на класи- ческата философско-педагогическа мъдрост и дълбоко обвързан с педагогическата р

МАНИФЕСТ ГУМАННОЙ ПЕДАГОГИКИ

Преамбула 25 лет тому назад группа учителей новаторов провозгласила манифест „Пе- дагогика сотрудничества“ (Переделкино, 1986 год). В последующие годы были опубликованы отчеты встреч учителей новаторов, в которых рассматри- вались разные аспекты педагогики сотрудничества: „Демократизация лично- сти“ (Цинандали, Телавский район, Грузия, 1987 год), „Методика обновления“ (Москва, 1988 год), „Войдем в новую школу“ (Краснодарский край, 1988 год). Идеи педагогики сотрудничества воодушевленно

ПОРТФОЛИОТО НА УЧЕНИКА КАТО ПРОЦЕС НА САМОПОЗНАНИЕ

Радка Топалска Емилия Вълкова, Албена Атанасова

ДОПИРНИ СВЕТОВЕ

Албена Димитрова Стилияна Гронева

ПРЕДИ ГОДИНА И СЕГА

Веселка Аршинкова

Книжка 4
СВЕЩЕНИК ГЕОРГИ МАРИНОВ ПОЛУГАНОВ – ОСНОВАТЕЛЯТ НА УЧИЛИЩЕТО И ПЪРВИЯТ УЧИТЕЛ В ПОЛИКРАЙЩЕ

Георги Георгиев Трифонка Попниколова Марияна Георгиева–Гроссе

ЕВРОПЕЙСКИ ПРИКАЗКИ

Светла Попова

Книжка 3
ДА ОПАЗИМ ДЕТСКОТО ЗДРАВЕ!

Мая Топалова, Симона Пейчева

КАК ДА ОТГЛЕДАМЕ МАЛЪК ПРИРОДОЛЮБИТЕЛ?

Мадлена Николова Ани Цветкова

Книжка 2
Книжка 1
ИЗКУСТВОТО ЗА ПРЕВЕНЦИЯ НА АГРЕСИВНОТО ПОВЕДЕНИЕ НА ДЕЦАТА

Евгения Миланова Виолета Николова Величка Радева

ПРИЯТЕЛСТВОТО В ЖИВОТА НА ДЕТЕТО

Даниела Димитрова Красимира Василева

ПРЕДАЙ НАТАТЪК

Вилдан Мехмедова

ЗАЕДНО ДА БЪДЕМ ДОБРИ

(ПЕДАГОГИЧЕСКА СИТУАЦИЯ В ПОДГОТВИТЕЛНА ГРУПА)

ПРОФ. ДПН EЛКА ПЕТРОВА EДНА НЕЗАЛИЧИМА СЛЕДА В БЪЛГАРСКОТО ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБРАЗОВАНИЕ (1919 – 2012)

Почина проф. дпн Елка Петрова (20.ХІІ.2012 г.) – на- шата любима учителка по изкуството да се живее пъл- ноценно и професионално, създателката на науката за предучилищното възпитание на българските деца, пре- красната жена и велика майка, Неповторима, единствена, съвършена – това е нашата Елка: Примерът за всички нас – хилядите нейни студенти и последователи ! Елка Петрова винаги е първа, винаги е оригинална и авангардна; през 1950–1952 г. поставя началото на Висшия мето

2012 година
Книжка 9
ПЕДАГОГЪТ – РИЦАР НА ДЕТСТВОТО

Януш Корчак бе написал, че животът на великите хора е като легендите: труден, но красив. И се оказва пророчески прав, сякаш е писал за себе си! Наследник на семейство с богата духовна култура и традиции, останал отрано без баща, той не просто се справя с несгодите на сирачеството, но развива у себе си три могъщи извора на живот: любов към свободата и справедливостта, страст към знанието и творчеството, отдаденост на децата и тяхното щастие. Лекарят Корчак лекува децата и душите им. Безплатн

ЯНУШ КОРЧАК – ВЕЛИК ХУМАНИСТ И ПЕДАГОГ

„Със сила и мощ поведох своя живот, който беше привидно неподреден, самотен и чужд. За син избрах идеята да служа на детето и неговото дело. Привидно загубих.“ Бе лекар, писател, мислител. Бе философ, учен, моралист. Издател. Възпи- тател и педагог. Бе герой. Бе скромен. Във всяка от тези области той има изключителни постижения. В течение на по- вече от четиридесет години работи като педагог и писател. Четиридесет години безкористно служене на слабите и беззащитните. Създава съвременна кон

ЕВОЛЮЦИЯ НА ПРАВАТА НА ДЕТЕТО

„Детето има право на сериозно отношение към проблемите му, на справедливото им решаване.“

THE KORCZAK’S RIGHT TO SOCIAL PARTICIPATION OF CHILDREN THE CITIZENSHIP OF CHILDREN

A speech by Marek Michalak, the Ombudsman for Children, given during the seminar„The Polish-Israeli pioneer in the fi eld of human rights, Janusz Korczak (1879–1942) and today’s Convention on Children’s Rights as the part of the international law“, Geneva, the 6 of June 2009

ЗА ДЕТЕТО, ДЕТСТВОТО ИЛИ НАУКА ЗА НЕГО?

В памет на Януш Корчак – по повод 70 г. от неговата смърт и 100 г. от създаването на „Дом за сираци“ във Варшава Албена Чавдарова

Книжка 8
CHANGES IN UNIVERSITY TEACHING – THE ROAD FROM KNOWLEDGE TO COMPETENCIES

Slađana Anđelković Zorica Stanisavljević Petrović

ДОСТОЕН ЖИВОТ, ОТДАДЕН НА ПРОСВЕЩЕНИЕТО… ПРОФ. СТОЙКА ЗДРАВКОВА – ЕДИН СЪВРЕМЕНЕН БУДИТЕЛ НА 70 ГОДИНИ

Неуморна и взискателна! Енергична и всеотдай- на! Работохолик и перфекционист! Това е проф. д-р Стойка Здравкова! Не е за вярване, че в началото на ноември 2012 година навърши 70 години. И не е слу- чайно това, че тази светла дата е непосредствено бли- зо до Деня на будителите. А това, че проф . Здравкова е съвременен български будител, е толкова безспорно и видимо! 70–годишнината ù е един чудесен повод ретрос- пективно да си припомним и проследим най-значи-

Книжка 7
ОЧАКВАНА И ПОЛЕЗНА

Емилия Василева

Книжка 6
Книжка 5
ЦЕННО ПОМАГАЛО ЗА ПСИХОЛОЗИ И ПЕДАГОЗИ (Надежден инструмент за диагностициране смисъла на живота)

Любен Десев Минчев, Борис. Тест на Дж. Крумбъг и Л. Махолик за смисъл в живота. Българска версия. Варна, ВСУ „Черноризец Храбър“,

ГЕОРГИ MАВРОВ ЖИВОТ, ОТДАДЕН НА НАУКАТА И ОБРАЗОВАНИЕТО

Така най-общо, но и най-точно можем да охарак- теризираме дейността на ст. н. с. д-р Георги Петков Мавров. Той ни напусна неочаквано в края на април т.г. И до последния си ден не преставаше да се вълнува от проблемите на образованието. Споделяше инте- ресни мисли относно предстоящото приемане на За- кона за образованието. Пестелив на думи, но щедър на дела – това ясно проличава от неговата богата би- ография.

Книжка 4
ОЩЕ ЕДНА ИДЕЯ

Галина Стоянова

Книжка 3
С ИНОВАТИВЕН ПОГЛЕД КЪМ ЛИЧНОСТТА НА ДЕТЕТО

Маргарита Абрашева Любимка Габрова

БИЗНЕС ОБУЧЕНИЕ В ДЕТСКАТА ГРАДИНА

Красимира Костова Петя Драгоданова

ДЕТСКАТА БЕЗОПАСНОСТ

Любимка Габрова

БАБА ПРИКАЗКИ РАЗКАЗВА... (МИКС ОТ ПРИКАЗКИ)

Кева Захариева, Мария Мичева

Книжка 2
ДЕТЕ ПЪТУВА В АВТОМОБИЛА

Красимира Михайлова

ПРОТИВОПОСТАВЯНЕ

Пюрвя Ердниев, Б. Ердниев

ЗДРАВКА НОВАКОВА – ПРЕПОДАВАТЕЛ И ТВОРЕЦ

Седемдесетгодишният юбилей е вълнуващ повод да проследим трудния, богат и съдържателен професионално-творчески път на доц. д-р Здравка Новакова, да под- чертаем нейната важна роля за утвърждаване на дидактика на математиката като

IN MEMORIAM Иван Марев

Напусна ни проф. Иван Марев – философ, педагог, демократ, родолюбец. В далечната 1975 г., зареден с енергия, пълен с идеи, той създаде в Техническия

Книжка 1
ДЕЛЕГИРАНЕ НА ПРАВА ЧРЕЗ КОМИСИИТЕ В ДЕТСКАТА ГРАДИНА

Маргарита Абрашева Политиката, наречена управление на качеството, не е самоцел, нито поредна обра- зователна „мода“. Тя е практически необходима за поддържане от директора на учеб- ното заведение на един привлекателен образ в условията на конкуренция на пазара на учебни заведения. Това се отнася най-вече за детските градини. Политиката на упра- вление на качеството съдържа недостатъчно използван ресурс, включително за спечел- ване и запазване доверието на потребителя – родителите на децата,

ИНОВАЦИОННИ И ИНТЕРАКТИВНИ МЕТОДИ В КВАЛИФИКАЦИОННАТА ДЕЙНОСТ НА ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ КОЛЕКТИВ

Стоилка Ташева, Севда Лукайчева Развиващото се с динамични темпове общество в днешно време налага необ- ходимостта от иновационни промени в областта на образованието. И в предучи- лищната педагогика все по-често се търсят алтернативни педагогически техноло- гии както за възпитанието и обучението на децата, така и при провеждането на квалификационната дейност на самите педагози. Използването на интерактивните методи дава възможност да се възлагат за- дачи, които предполагат съвместна работа,

ТОВА ТРЯБВА ДА ГО ЗНАЕ ВСЯКО ДЕТЕ

Татяна Атанасова, Иванка Пампова

НА УЛИЦАТА Е ОПАСНО

Таня Янчева, Зоя Кацарова

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.