Педагогика

2021/5, стр. 656 - 668

ОБРАЗОВАТЕЛНА ПОДКРЕПА НА ДЕЦА В РЕЗИДЕНТНА ГРИЖА В УСЛОВИЯТА НА ЕЛЕКТРОННО ОБУЧЕНИЕ (ТЕОРЕТИЧНИ АСПЕКТИ)

Юлиана Ковачка
OrcID: ORCID ID:0000-0002-2109-2376
E-mail: yuliana_k@swu.bg
Faculty of Pedagogy
South-West University „Neofit Rilski“
Blagoevgrad Bulgaria

Резюме: Променените условия за осъществяване на образователен процес в условията на извънредно положение извън институцията „училище“ инициират немалко въпроси относно възможностите за образователната подготовка на децата, отглеждани и възпитавани в услугите от резидентен тип, т.е. извън биологичното семейство. Целта на настоящото изследване е разкриване на ресурсите, организацията и възможностите за ефективно електронно обучение на деца и ученици, отглеждани в резидентни услуги и посещаващи масовите детски градини и училища. Конкретно това са специализираните институции – домове за деца, лишени от родителска грижа, а също и т.нар. алтернативни резидентни грижи – центрове за настаняване от семеен тип за деца без увреждания и преходни жилища. В избраната за изследване целева група се диференцират трудности в процеса на електронно обучение както при децата и младежите в резидентна грижа, така и при специалистите, които ги подкрепят и които не са подготвени за тази ситуация.

Ключови думи: електронно обучение; резидентна грижа; специализирани институции; индивидуална помощ; социалнопедагогическа работа

Предизвикателствата в социалните сектори, включително образователните системи с акцент държавни политики и научни общности, са почти перманентни. В същността им са позиционирани социални неравенства, икономически проблеми, правни, политически, образователни и пр. спорове и варианти за решения. Същевременно появата на всяко по-ново агресивно социално явление размества слоевете на социалната подредба, на ценности и отношения в общественото пространство. На основание научни проучвания и класически социални теории най-значими в този план са отраженията и негативните по-следствия върху образователните системи и съпътстващите ги управленски политики. Рефлексивно, най-значими са предизвикателствата и последствията за една от уязвимите социални групи – тази на децата, във възрастта на детството, децата в риск.

Съвременното предизвикателство пред децата, техните учители и родители е осъществяването на образователен процес и дейности в условията на т.нар. извънредно положение в нашата страна, като следствие от появата на вируса COVID-19. Реалностите в случая принудиха педагогическата общност да моделира нов тип образователна политика, разчетена върху спецификата на информационните технологии и възможностите за електронно обучение на децата на различна възраст и с различни потенциални възможности. Реалностите предпоставиха появата на критично мислене относно спецификата на образователната ни система и реалните възможности за преодоляване на кризисните ситуации в нея.

Целта на настоящото изследване е разкриване на ресурсите, организацията и възможностите за ефективно електронно обучение на деца и ученици, отглеждани в резидентни услуги и посещаващи масовите детски градини и училища. Конкретно това са специализираните институции – домове за деца, лишени от родителска грижа, а също и т.нар. алтернативни резидентни грижи – центрове за настаняване от семеен тип за деца без увреждания и преходни жилища. За коректност следва да се отбележи, че по изключение при направена преценка за по-благоприятното развитие на подрастващите (образователна интеграция, възможности за реинтеграция в семейството и др.) в някои от тези институции се полагат грижи и за деца със специални образователни потребности.

Въпросът в конкретното проучване е как се реализират междуинституционалните взаимодействия, макар и в намален обем, не само с училищата на основание въведен регламент, но и с други услуги и организации и услуги с помощта на електронни комуникационни канали.

Моделът „нов тип образователна политика“, ориентиран към обучение в интернет среда или електронно обучение, има специфични характеристики в смисъла на потребностите и възможностите на отделните групи деца – деца на различна възраст, деца от рискови групи или със специални образователни потребности. В смисъла на тази реалност педагогическата наука дефинира разнообразие от проекти, подходи, методи и средства, насочени към удовлетворяване на детските потребности.

Всъщност проблемните сфери са свързани преди всичко с качеството на възприемане, усвояване и преработване на учебния материал от учениците, отглеждани извън социалната среда на биологичното семейство, т.е. ученици, настанени в различни специализирани институции или центрове от семеен тип. Става дума за познавателни процеси, осъществени от учениците в нов тип образователна среда, за които педагогическите ресурси все още са недостатъчно организирани и съобразени с потенциала им.

Конкретно от аспекта на социалната педагогика въвеждането на електронно обучение, разглеждано като сравнително нова форма за организация на процеса на обучение на учениците от рисковите групи, интерес представляват следните инициативи:

– отчетени трудности по отношение на невъзможността определени групи деца да бъдат обхванати, и за тях се търсят форми на допълнителна педагогическа подкрепа чрез образователни медиатори и доброволци;

– създаване на групи за образователна подкрепа в пространството на социалните мрежи, в които доброволци предлагат помощ спрямо своята професионална подготовка;

– излъчване на видеоуроци под интерактивна форма по националната телевизия, а също и в социалните мрежи;

– осигурен отворен достъп до електронните учебници на големите издателства и до други техни образователни ресурси, а също и до сайтове за подкрепа при учене с видеоуроци;

– активно включване в образователния процес на голяма част от родителската общност и представители на разширеното семейство, като баби, дядовци, по-големи братя и сестри;

– междуинституционално партньорство в сферата на образованието чрез споделяне на добри практики и взаимопомощ.

Фиксираните социално-педагогически активности са доказателство за стремежа към образователна подкрепа на рисковите групи ученици от различни общности и с различни ресурси.

Като начало, е важно да се отбележи, че въпреки съществуващите обществени нагласи относно необходимите умения и професионална подготовка на учителите да реализират обучение от дистанция с помощта на информационните технологии, днес то е факт, с неговите позитиви и негативи, както и със съмненията относно крайния резултат. Не би трябвало да се подценяват и усилията на педагогическите специалисти за осъществяване на този сложен образователен процес.

На основание поставените въпроси в научното пространство вече битува мнението, че встрани от водените дебати относно електронното обучение остава една голяма група деца в риск – тези, настанени в специализирани институции. Разбираемо е, че в институциите от затворен тип, като възпитателните училища интернати и социалнопедагогически интернати, начинът на осъществяване на образователния процес не е особено повлиян от променените условия. Преустройството на учебния процес обаче за другата част от тези институции и услуги, т.е. отворения тип институции, създава немалко проблемни ситуации. Отглежданите в тях деца и младежи, които получават образованието си в масовите училища и детски градини, не бива да се изключват от общността „обучавани ученици“ и следва да получават равен шанс за обучение в новите условия, т.е. в социалната среда, в която живеят.

Същевременно се отчитат негативни тенденции относно образователната подготовка на част от тези младежи в наскоро проведено социологическо изследване (през 2018 г. по поръчка на сдружение „SOS Детски селища България“) сред напускащи или напуснали алтернативна грижа младежи над 14 г. Проучването има за цел да определи дали учениците в резидентни услуги имат „равен достъп до качествено образование“, което е тяхно основно право и законово изискване. Образованието за тази целева група се определя като „начин за излизане от статуса на една от най-уязвимите групи“. Същевременно избраната целева група е видяна в ролята на „жертва на стряскаща междуинституционална безотговорност, споделена между социалните услуги, в които живеят, и училищата, в които учат“ (Mihaylov 2019, 634).

В социалнопедагогическите институции има настанени различни групи деца в риск. За подрастващите с девиантно поведение институциите са от интернатен тип и в рамките на техните структури е осигурен учебен процес. За други категории рискови групи са предоставени специализирани институции – центрове от семеен тип, в които се оказва резидентна грижа. В голяма част от специализираните услуги се полагат грижи за децата със специални образователни потребности.

Понятието резидентна грижа е базово в областта на социалнопедагогическата подкрепа и е свързано с настаняване на деца, за които са изчерпани всички други възможности, т.е. за тях биологичните родители не могат да полагат необходимите грижи или е по-добре да бъдат изведени от семейството, или нямат родители. Резидентна грижа е „грижа, която се оказва във всякаква групова среда, небазирана в семейството, като например кризисни центрове за оказване на спешна грижа, временни центрове за бедствени ситуации, както и всички останали институции и центрове за краткосрочно или дългосрочно настаняване, включително малки групови домове“1). Резидентната грижа се предоставя само в специализирана среда – чл. 17 от Закона за социалните услуги2),и е за определен период, като се определя срочност за нейното ползване (чл. 89) съобразно потребностите на лицето и резултатите, които се цели да бъдат постигнати. Не се допуска предоставяне на резидентна грижа на деца до тригодишна възраст, с изключение на предоставянето на резидентна грижа на деца с трайни увреждания. За децата до 18-годишна възраст срокът за ползване на резидентна грижа, като мярка за закрила на детето, не може да бъде по-дълъг от две години, като задължително се преразглежда на всеки 6 месеца. Срокът може да бъде удължаван само ако за децата няма възможност да бъдат реинтегрирани в биологичното семейство, осиновени, настанени в семейство на роднини и/или близки или в приемно семейство.

Според данни на Агенцията за социално подпомагате броят на центровете за настаняване от семеен тип за деца без увреждания в страната ни към месец февруари 2020 е 147 и в тях се полагат грижи за 1469 деца 3). В страната ни продължават да съществуват паралелно както старите институции – домове за деца, лишени от родителска грижа, така и новите центрове за настаняване от семеен тип за деца без увреждания и преходни жилища (чиято дейност се регламентира в Правилника за приложение на Закона за социалното подпомагане4)), като новите услуги по регламент и функционална специфика следва да предлагат семеен тип грижа или грижа, близка до семейната среда. С понятието „институция“ се определя всяка форма на резидентна грижа, при която: настанените са изолирани от по-широката общност и/или принудени да живеят заедно; настанените нямат достатъчно контрол върху живота си и върху решенията, които ги засягат; и изискванията на организацията се ползват с предимство пред индивидуалните потребности на настанените5). Макар и да продължават да функционират в някои населени места, домовете за деца и юноши, лишени от родителска грижа работят с по-малко деца и следват насоките за грижа, близка до семейната, доколкото тя е възможна. Стремежът е да се избегне т.нар. ефект на институционализация, свързан с обезличаването на грижата, строго йерархично подчинение и пр., като тези домове са в процес на закриване. Преходните жилища са услуга от нов тип, която цели подготовка на младежите за самостоятелен начин на живот след напускане на определена социалнопедагогическа грижа, която доста често е била дългосрочна. Стремежът е да се създадат навици за самообслужване (готвене, гладене, пране и т.н.), за боравене с финансови средства (пазаруване), за търсене на възможности за продължаване на обучението или за намиране на работа6). „Преходно жилище“ е форма на социална услуга: а) за деца в риск по смисъла на Закона за закрила на детето от 15- до 18-годишна възраст, осигуряваща настаняване на не повече от 8 деца като мярка за закрила на детето и подкрепа от специалисти за придобиване на знания и практически умения за водене на относително самостоятелен начин на живот и подготовката им за включване в живота на общността. Центровете за настаняване от семеен тип за деца без увреждания са новата социална услуга7), която замества грижата за децата, настанени в ДДЛРГ, т.е. изведените от домовете деца се настаняват в тези центрове, в които грижата за тях е близка до семейната. Това са основанията да се счита, че условията за образование на децата, настанени в тези организации, известни под общото наименование резидентна грижа и услуги, не бива да се различават от тези при децата, отглеждани в биологични семейства, по отношение на задължителната форма на обучение, т.е. електронно обучение.

От друга страна, децата в резидентна грижа следва да получават професионална и компетентна подкрепа не само от страна на своите учители в училище, но и задължително от педагозите и възпитателите в конкретните общности, в които живеят. Проблемът има не само психологическо, но и много важно педагогическо измерение, което често се оказва основно и фактически е стимулът за активно включване на децата в процеса на учене и в общността. Същевременно практиката дава информация, че този процес не е лек – в сравнение с грижата за децата в семействата в т.нар. семеен тип грижа, т.е. в услугите от резидентен тип за по-голям брой деца се грижат малко специалисти, и то често без необходимите компетенции за оказване на индивидуална образователна помощ на деца на различна възраст и на различни етапи на образователната система.

Тук е нужно да се отбележи, че въпросът за самоподготовката на децата, ползващи услуги за резидентна грижа, в научните среди и социалната практика е дискусионен. Дискусията има принципен характер – от една страна, е идеята за включване на децата в целодневната организация на учебния ден в училище, а от друга – или да им бъде оказвана индивидуална помощ от специалистите в съответните институции и услуги. В светлината на подобни дискусии несъмнено се оформя изводът – и двата случая притежават повече позитиви, отколкото негативи. В първия случай позитивните аргументи насочват към възможностите за актуална социализация и интеграция на децата в класната общност и училищната атмосфера, а във втория – позитивите са свързани с необходимостта от прилагане на индивидуален подход към децата с цел преодоляване на обучителните трудности, откриване на възможности за кариерно развитие и пр., което е от съществено значение за тяхното пълноценно развитие. От аспект на електронното обучение в условията на т.нар. извънредно положение е много важно да се развива и усъвършенства процесът на учене „у дома“ с подкрепата на професионални педагози и възпитатели.

В обосновката на изследването дотук намират място редица основни понятия, като електронно обучение, социалнопедагогически институции, специализирани институции, резидентна грижа, индивидуална помощ, социалнопедагогическа работа. Тези основни понятия са интерпретирани в различен социалнопедагогически контекст, обект на изследване са от редица автори и се вписват в логиката на конкретното проучване чрез следните основни пунктове.

Предизвикателството да растеш в дигитален свят, разглеждано и като възможност за развитие, и като опасност. Чрез компютри, таблети и смартфони дигиталният свят предоставя на децата богатство от възможности, в т.ч. и за образование. Достъпът до интернет и дигиталната грамотност се разглеждат като измерения на правата на детето, които му дават възможност да изразява себе си и да се образова8). Същевременно дигиталната среда крие рискове за децата, свързани с неприкосновеността на личния живот, защита на личните данни, насилие, и подрастващите са обект на закрила от такива форми на злоупотреба. Формалното училищно образование следва да предвижда тези възможни рискове, но предвид кризисната ситуация в началото на въвеждане на електронното обучение се ползваха различни комуникационни канали, за да може да стартира обучението от дистанция в по-вече училища и да бъдат обхванати колкото може повече деца. След периода на първоначалната ориентация се дадоха препоръки (от Министерството на образованието и науката чрез регионалните управления на образованието) социалните мрежи да не бъдат използвани за синхронно обучение на децата, а само за споделяне на образователни ресурси. Въведоха се разнообразни електронни платформи в обучението, които да дават известна сигурност и защитеност на процеса чрез регистрации на директорите, учителите, учениците и другите педагогически специалисти и съответни пароли за достъп.

Явлението електронно обучение стои отдавна в полето на научните дискусии. Изследват се различни възможности на технологичната среда за неговото приложение в различни възрастови групи. Същевременно се отчитат както предимства, така и недостатъци относно употребата при т.нар. синхронен и асинхронен метод, а също и по отношение разработването на електронно учебно съдържание (Vardeva & Staneva 2007, 18). Относно дефинирането на понятията „електронно обучение“, „онлайн обучение“, „дистанционно обучение“ и „уеббазирано обучение“ и разглеждането им като педагогически феномени се поставят въпроси за качеството на електронното обучение, за негови характеристики като социалност, адаптивност, управление на системите за учене, оценяване и др., както и предпочитани от преподавателите и учащите технологии. Относно вписването на обучението от дистанция в педагогическия понятиен апарат9) се установява, че повечето автори го разглеждат като форма на обучение, а по отношение на признаците на дистанционно обучение се открояват наличието на пространствена дистанция между ученици и учители, както и присъствието на медия, която да осигури взаимодействието между субектите. Според Р. Пейчева-Форсайт „електронно е обучение, при което на електронната среда се възлагат основните образователни функции в процеса на обучение, а именно в нея и чрез нея се осъществява и подпомага ученето и се опосредства тяхното педагогическо взаимодействие с учебните ресурси и материали както и с другите участници в образователния процес“. Подчертаното присъствие на електронната среда на обучение авторката дефинира като „електронно онлайн обучение/учене“10).

Сътрудничество и единодействие между възпитателните фактори е основен принцип във възпитателно-образователната среда и процесите, свързани с нея. Според Б. Здравкова факторите, съдействащи за активна социалнопедагогическа работа в училище, са: административни структури на държавно и местно равнище; семейство и общност; структури, предоставящи образователни услуги; структури, предоставящи социални услуги; структури с корекционни и рехабилитационни функции и организации за извънучилищни занимания (Zdravkova 2015, 316).

Ако поставим във фокуса на подобна интерпретация на междуинституционално взаимодействие формалната алтернативна грижа, и по-конкретно центровете за настаняване от семеен тип за деца и младежи без увреждания, ще се откроят типичните взаимодействия по отношение образованието и възпитанието на подрастващите между: училища (специфични за определената възрастова група и етап на образование), детски градини, центрове за личностно и творческо развитие на децата, центрове за специална образователна подкрепа (при установени специални образователни потребности), центрове за социална рехабилитация и интеграция, отдел „Закрила на детето“ и пр. Институционалните взаимодействия между тези фактори осигуряват т.нар. междуинституционален подход.

Като субекти на социалнопедагогическа работа в училище се визират всички професионални специалисти – директор, учители и възпитатели, педагогически съветници, училищни психолози и ресурсни учители. В контекста на формалната алтернативна грижа този кръг следва да се разшири със социалните работници, възпитатели, педагози и психолози от специализираните институции. За настоящото изследване е важно да се отчете кои са активните субекти в процеса на електронно обучение. На практика, за всяко дете в резидентна грижа са ангажирани редица професионалисти, с помощта на които се осъществява социалнопедагогическият процес. Осъществява се и т.нар. интегрирано предоставяне на подкрепа, като на едно лице се предоставя комплексна подкрепа чрез различни видове социални услуги (чл. 137 от Закона за социалните услуги). Естествено е детето, настанено в ЦНСТДБУ, да ползва и други социални услуги в общността, а също да посещава занимания по интереси в спортни клубове и центрове за личностно и творческо развитие на децата и да развива своя потенциал. В условията на извънредно положение обаче тези контакти са прекъснати, защото децата са ограничени в придвижването си. Независимо че педагогическите специалисти са ангажирани приоритетно с осъществяването на социалнопедагогическата дейност, нейната ефективност и резултатност зависят от активното участие и на много други субекти, които са извън образователните институции.

Животът в социалнопедагогически институции и услуги, наричани още специализирани, като възможност да бъдат защитени подрастващите в риск, да бъдат удовлетворени техните екзистенциални нужди, да им се осигури достъп до здравеопазване и образование, да им бъде осигурена възможност да растат в благонадеждна среда. „Социалнопедагогическите институции са съществена част от базовите ресурси, свързани с превенцията, закрилата и преодоляването на поредицата от девиации, характерни за определена група социални субекти. Наред с процесите на деинституционализация, разчетени върху нова философия на взаимодействието дете – общество, тези институции имат своето значимо място в общественото пространство“ (Dzhorova 2015, 137). В исторически контекст терминът социалнопедагогически институции е събирателен и визира широк спектър от специализирани институции за социалнопедагогическа работа с деца. Днес е прието терминът специализирани институции да се употребява по-скоро за интернатната грижа при ВУИ и СПИ, а за останалите резидентни грижи се употребява терминът формална алтернативна грижа. Водещ през последните години за социалнопедагогическата практика е процесът на деинституционализация, разбирана като трансформирана грижа или извеждане на потребители от специализирана институция и настаняването им в друг тип социална услуга, а също и прекратяване на практиката на настаняване на деца в специализирани институции, но също така и живот в близка до семейната среда, живот в общността, равноправно участие в образователни, културни, спортни и други дейности. „Ценностен принос на българския модел на деинституционализация е разбирането, че това е процес, социална промяна, която не се свежда само до промяна на местопребиваване на децата от специализираните институции в услуги в общността и от резидентен тип, а е същностен процес, изискващ нов тип социалнопедагогическа грижа и взаимодействия, основани на международноправните стандарти и правата на детето и водещи до реални резултати, развитие и гарантирано социално включване на децата и младите хора“ (Zhecheva 2019, 267). Според публикувания през 2018 г. доклад за изследване процеса на деинституционализация на грижите за деца в България на „Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца“11) между 2010 и 2017 г. са закрити над 90 специализирани институции. „Децата вече живеят в услуги в общността. В услугите за резидентна грижа постепенно се интегрира индивидуалният подход, професионалистите стават чувствителни към промените в развитието на децата, все по-често „измерват“ успехите си през личните постижения на децата и осъзнават значението на човешката връзка между тях и децата. Промяната се дължи в най-голяма степен на новата среда за живот, която променя и динамиката на ежедневието и отношенията. Пълноценното включване на децата в живота на общностите обаче все още не е факт, за такова всъщност не може да се говори. В новите резидентни услуги децата масово продължават да живеят в „пренесената“ от институциите социална изолация“. Ако приемем, че преди извънредното положение децата в резидентна грижа са живели в условия на социална изолация, то сегашната ситуация я степенува неколкократно, като ги изолира както от социалните условия на училищната среда, така и от възможността за родителска подкрепа колкото и условна да е тя в голяма част от случаите.

Необходимостта от индивидуална помощ в контекста на индивидуалната оценка на всяко дете в резидентна грижа. Индивидуалната помощ се разглежда в контекста на методическите насоки и индивидуалната оценка на потребностите на децата в специализираните институции и услуги и разработването на план за грижа (Агенция за социално подпомагане). Част от тази експертна оценка касае качеството на образованието на подрастващите и подготовката на специалистите да реализират педагогическа подкрепа на деца в риск. В този контекст през последните години се води научна дискусия за професионалната подготовка на специалистите, работещи в резидентните грижи. Относно нейните педагогически аспекти при подготовката на възпитателите, социалните педагози и педагогическите съветници фокусът е върху учебните дисциплини, изучавани в специалност „Социална педагогика“, от една страна (Nikolaeva 2012), и от друга – необходимостта от подготовка, базирана на изискванията на практиката и основана на компетентностния подход. Според Н. Петрова-Димитрова се очертава „една изключително важна компетентност или по-скоро група от компетентности – осъществяване на индивидуализирана намеса (социална работа със случай, социална индивидуална работа и пр.). Тя всъщност отразява в най-голяма степен смисъла на реформата, която се извършва в областта на грижите, услугите, подпомагането на хора в нужда. Определено може да се твърди, че една от основните промени, която се цели, е преминаване от колективен към индивидуализиран подход в оказването на помощ, съобразен с потребностите на конкретния потребител“ (Petrova-Dimitrova 2011).

Проблемите с подготовката и продължаващото образование на специалистите в резидентните грижи водят до понижаване качеството на грижата и невъзможност за осъществяване на необходимата индивидуална помощ. Проблеми се отчитат и относно методическите насоки за работа и процедурите за подбор и назначаване на персонала в социалнопедагогическите услуги. Стандартите и методиките „не изискват конкретно педагогическо или друго висше образование сред персонала, който се грижи за децата, а също и „методиката за ЦНСТДМ са едни и същи за различни целеви групи – и за деца с увреждания, и за деца без родителска подкрепа, и за младежи над 18 години, и за деца на възраст 3 – 18 години“. Друг съществен проблем, както отбелязва авторката, е, че „възпитателният процес като понятие също липсва и е заменен с „обгрижване“ (Zlatkova-Doncheva 2014, 171).

Образователната подкрепа на децата в резидентна грижа е повлияна от редица проблемни полета. В настъпилата кризисна ситуация вземането на ефективни управленски решения е от особена важност. Отчетените в хода на изследването специфики на грижата за деца в резидентни услуги с акцент образователна подкрепа могат да се компенсират с работещи управленски решения на различни равнища. Следва да се положат сериозни усилия по отношение подготовката и специфицирането на дейността на отделните професионалисти в различните резидентни услуги, в които се обгрижват рискови групи деца.

БЕЛЕЖКИ

1. Насоки на за алтернативна грижа за деца ООН 2009 https://sapibg.org/bg/ book/nasoki-alternativna-grizha-za-deca

2. Закон за социалните услуги https://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2137191914

3. Агенция за социално подпомагане http://asp.government.bg/bg/deynosti/ sotsialni-uslugi/sotsialni-uslugi-za-detsa/sotsialni-uslugi-finansirani-otdarzhavniya-byudzhet-za-deca

4. Правилник за прилагане на Закона за социалното подпомагане (в сила от 01.11.1998), изм. в сила от 01.01.2018 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 17 от 2017 г., изм. – ДВ, бр. 89 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.

5. Общи европейски насоки за преход от институционална грижа към грижа в общността file:///C:/Users/user/Downloads/common-european-guidelines_ bulgarian-version_final.pdf

6. Правилник за прилагане на Закона за социалното подпомагане (в сила от 01.11.1998), нова – ДВ, бр. 101 от 2007 г., изм. – ДВ, бр. 89 от 2016 г., в сила от 11.11.2016 г.

7. ППЗСП в сила от 01.01. 2018 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 17 от 2017 г., изм. – ДВ, бр. 89 от 2017 г., в сила от 01. 01. 2018 г.

8. Стратегия на Съвета на Европа за правата на детето (2016 – 2021) https:// rm.coe.int/council-of-europe-strategy-for-the-rights-of-the-child-2016-2021in-bu/1680931c62

9. Райчева, Н. Дистанционното обучение като педагогически факт: същност, структура, функциониране, списание на СУ за електронно обучение 2011, 2 https://journal.e-center.uni-sofia.bg/f/downloads/2011/Broi%20 2/N.Raycheva.pdf

10. Пейчева-Форсайт, Р. За качеството на електронното обучение – доклад с финансовата подкрепа на ФНИ http://nis-su.eu/Documents/Papers/ Peytcheva-Forsyth_Statia.pdf

11. Деинституционализация „Случаят България“ – 2017, Доклад от изследване на процеса на деинституционализация на грижата за деца в България, Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца, Нов български университет.

ЛИТЕРАТУРА

Вардева, И. & Станева, С., 2007. Електронно обучение – решения, проблеми и перспективи. Бургас: Университет „Проф. д-р Асен Златаров“.

Джорова, Б. и др., 2015. Социалнопедагогически институции за лица с девиантно поведение. Педагогика на девиантността. Благоевград: Неофит Рилски.

Жечева, Е., 2019. Българският модел на деинституционализацията на грижата за деца. В: Сб. от Седма международна научна конференция „Съвременното образование – условия, предизвикателства и перспективи“. Благоевград: Неофит Рилски.

Здравкова, Б., 2015. Социалнопедагогическа работа в училище – състояние и перспективи за развитие. Педагогически алманах, 2, 311 – 337.

Златкова-Дончева, К., 2014. Центърът за настаняване от семеен тип за деца и младежи в риск – елемент от системата за социалнопедагогическа подкрепа. Педагогически алманах, 2, 152 – 174.

Михайлов, С., 2019. „Невидимите“ младежи – образователни измерения на проблемите сред младежите, напускащи системата на алтернативна грижа в България. Социологически проблеми, 2, 634 – 635.

Николаева, С., 2012. Образованието: от социалния дискурс към (интер)дисциплинарния проект. Габрово: ЕксПрес.

Петрова-Димитрова, Н., 2011. Подготовката на социалните педагози – компетенции, стандарти, перспективи, Педагогика, 1.

REFERENCES

Vardeva, I. & Staneva, S., 2007. Elektronno obuchenie-resheniya, problemi i perspektivi. Burgas: Universitet “Prof. d-r Asen Zlatarov”.

Dzhorova, B. et al., 2015. Sotsialnopedagogicheski institutsii za litsa s deviantno povedenie. Pedagogika na deviantnostta. Blagoevgrad: Neofit Rilski.

Mihaylov, S., 2019. „Nevidimite“ mladezhi-obrazovatelni izmereniya na problemite sred mladezhite, napuskashti sistemata na alternativna grizha v Balgariya. Sotsiologicheski problemi, 2, 634 – 635.

Nikolaeva, S., 2012. Obrazovanieto: ot sotsialniya diskurs kam (inter) distsiplinarniya proekt. Gabrovo: EksPres.

Petrova-Dimitrova, N., 2011. Podgotovkata na sotsialnite pedagozikompetentsii, standarti, perspektivi. Pedagogika - Pedagogy, 1.

Zhecheva, E., 2019. Balgarskiyat model na de-institutsionalizatsiyata na grizhata za detsa. V: Sb. ot Sedma mezhdunarodna nauchna konferentsiya „Savremennoto obrazovanie-usloviya, predizvikatelstva i perspektivi“. Blagoevgrad: Neofit Rilski.

Zdravkova, B., 2015. Sotsialnopedagogicheska rabota v uchilishtesastoyanie i perspektivi za razvitie. Pedagogicheski almanah, 2, 311 – 337.

Zlatkova-Doncheva, K., 2014. Tsentarat za nastanyavane ot semeen tip za detsa i mladezhi v risk – element ot sistemata za sotsialnopedagogicheska podkrepa. Pedagogicheski almanah, 2, 152 – 174.

2025 година
Книжка 9s
Книжка 9
DEVELOPMENT OF DEMOCRATIC CULTURE THROUGH CONTENTS ABOUT THE ROMA IN CLASSROOM TEACHING – STUDENTS’ PERCEPTION

Aleksandra Trbojević, Biljana Jeremić, Hadži Živorad Milenović, Bojan Lazić

Книжка 8
КАТЕГОРИАЛНИ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИНФОРМАЦИОННО-КОМУНИКАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ В ОБУЧЕНИЕТО НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ СЪС СОП

д.п.н Мира Цветкова-Арсова, Данка Щерева, Славина Лозанова, Маргарита Томова

Книжка 7
ВРЪЗКА НА СОЦИАЛНО-ЕМОЦИОНАЛНОТО С КОГНИТИВНОТО РАЗВИТИЕ В ПРИОБЩАВАЩА СРЕДА

Милен Замфиров, Маргарита Бакрачева, Емилия Евгениева

Книжка 6
КОГНИТИВНО РАЗВИТИЕ НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ, ОБХВАНАТИ В ПРИОБЩАВАЩОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Милен Замфиров, Емилия Евгениева, Маргарита Бакрачева

Книжка 5
COMPETENCE FOR SOCIAL PEDAGOGICAL PRACTICE: WHAT DO STUDENTS TELL US?

Maya Tcholakova, Marina Pironkova, Aleksandar Ranev, Yana Staneva

MULTIMODAL COMMUNICATION IN PHYSICAL EDUCATION CLASSES

Cristiana Lucretia Pop, Cristina Filip

Книжка 4s
GAMES IN FUNCTION OF DEVELOPMENT OF MULTIPLICATION SKILLS

Dasare Sylejmani, Vesna Makashevska, Jasmina Jovanovska

Книжка 4
ИЗПОЛЗВАНЕ НА СИСТЕМИТЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОБУЧЕНИЕТО В КОНТЕКСТА НА ИНТЕРАКТИВНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Силвия Парушева, Борис Банков, Гергана Касабова, Петя Страшимирова

MILITARY AND SOCIAL THREATS AS DETERMINANTS OF THE DEVELOPMENT OF CONTEMPORARY UKRAINIAN HIGHER EDUCATION

Mykola Pantiuk, Tetiana Pantiuk, Nataliia Bakhmat, Olena Nevmerzhytska, Svitlana Ivakh

STEM ОБУЧЕНИЕ НА СТУДЕНТИ ПЕДАГОЗИ В ТРАНСДИСЦИПЛИНАРНА ОБРАЗОВАТЕЛНА СРЕДА

Любен Витанов, Николай Цанев, Людмила Зафирова, Гергана Христова, Катерина Динкова, Калина Георгиева, Жорж Кюшев, Здравка Савчева

ИЗСЛЕДВАНЕ И АНАЛИЗ НА НАГЛАСИТЕ НА СТУДЕНТИТЕ ПРИ ИЗПОЛЗВАНЕ НА ГЕНЕРАТИВЕН ИНСТРУМЕНТ НА ИЗКУСТВЕН ИНТЕЛЕКТ

Николай Янев, Иглика Гетова, Теодора Христова, Ива Костадинова, Георги Димитров

Книжка 3
ДРУГИЯТ КАТО ЦЕННОСТ В УЧИЛИЩЕ

Александър Кръстев

Книжка 2
ASSESSMENTS OF TEACHERS AND PARENTS OF CHILDREN WITH DEVELOPMENTAL DISABILITIES ON INCLUSION IN PRE-SCHOOL INSTITUTIONS

Zagorka Markov, Hadzi Zivorad Milenovic, Biljana Jeremic, Radmila Zecevic, Milica Pavlovic

Книжка 1s
ПРИЛОЖЕНИЕ НА СРЕДСТВАТА ЗА ДОПЪЛВАЩА И АЛТЕРНАТИВНА КОМУНИКАЦИЯ В ОБРАЗОВАТЕЛНИТЕ ИНСТИТУЦИИ В БЪЛГАРИЯ

. Неда Балканска, . Анна Трошева-Асенова, . Пенка Шапкова, Снежина Михайлова

USE OF ARTIFICIAL INTELLIGENCE IN FOREIGN LANGUAGE TEACHING

Ekaterina Sofronieva, Christina Beleva, Galina Georgieva

Книжка 1
Скъпи читатели, автори, приятели на списание „Педагогика“,

В началото на 2025 година в първия брой на нашето списание „Педагогика“ бих искала от името на редакционната колегия и от мое име да Ви пожелая здраве, творческо вдъхновение и професионално удовлетворение от прино- са Ви към педагогическата наука и практика! Вярвам и се надявам, че списание „Педагоги- ка“ ще продължи да осигурява платформа за научен, обективен и откровен диалог, базиран на резултати от научни изследвания, за насто- ящето и бъдещето на обучението и образова- н

2024 година
Книжка 9s
Книжка 9
ANALYSIS AND IMPROVEMENT OF VIDEO LEARNING RESOURCES IN SMALL-SCALE LEARNING SCENARIOS

César Córcoles, Laia Blasco-Soplon, Germán Cobo Rodríguez, Ana-Elena Guerrero-Roldán

Книжка 8
АНГАЖИРАНОСТ КЪМ УЧЕНЕ ЧРЕЗ ИЗПОЛЗВАНЕ НА СМАРТ ТЕХНОЛОГИИТЕ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Кирилка Тагарева, Дора Левтерова-Гаджалова, Ваня Сивакова

Книжка 7
Книжка 6
Книжка 5s
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА НА СТАЖАНТСКАТА ПРАКТИКА ПРЕД СТУДЕНТИ – БЪДЕЩИ УЧИТЕЛИ

Илиана Петкова, Марияна Илиева, Владислава Станоева, Георги Чавдаров

Книжка 5
FEATURES OF SPEECH COMPREHENSION TRAINING OF CHILDREN WITH AUTISM SPECTRUM DISORDERS

Maryna Branytska, Svitlana Myronova, Svitlana Mykhalska

OVERVIEW OF THE STEM EDUCATION IN ISRAEL

Aharon Goldreich, Elena Karashtranova

Книжка 4
НАГЛАСИ НА СТУДЕНТИТЕ КЪМ СМАРТ ТЕХНОЛОГИИТЕ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Дора Левтерова-Гаджалова, Кирилка Тагарева, Ваня Сивакова

PROFESSIONAL SUPPORT FOR YOUNG RESEARCHERS

Emina Vukašinović, Marija Veselinović, Milan Milikić

РОБОТИТЕ В ОБУЧЕНИЕТО – ОБРАЗОВАТЕЛНА STEAM ИГРА

Мария Желязкова, Михаил Кожухаров, Даниела Кожухарова

Книжка 3s
Книжка 3
ATTITUDES AND EXPERIENCES OF THE PRESCHOOL TEACHERS IN THE APPLICATION OF DIGITAL TECHNOLOGIES IN ENVIRONMENTAL EDUCATION

Nataša Branković, Gordana Kozoderović, Biljana Jeremić, Danijela Petrović, Bojan Lazić, Slavica Karanović

ДИГИТАЛНИ ТЕХНОЛОГИИ В ПОДКРЕПА НА УЧЕНЕТО

Стоянка Георгиева-Лазарова, Лъчезар Лазаров

PREPARATION OF FUTURE TEACHERS FOR ORGANISING A HEALTH-PRESERVING INCLUSIVE SPACE IN EDUCATIONAL INSTITUTIONS

Nadiya Skotna, Tetiana Nadimyanova, Anna Fedorovych, Myroslava Sosiak, Oksana Yatsiv

Книжка 2s
Книжка 2
ОТ РИСУНКА – КЪМ СНИМКА

Камен Теофилов

Книжка 1s
Книжка 1
„ВТОРОТО“ БЪЛГАРСКО УЧИЛИЩЕ. ГЕНЕЗИСЪТ

Пенка Цонева, Бистра Мизова

2023 година
Книжка 9
EXPLORING THE NARRATIVE IDENTITY OF HUNGARIAN TEACHERS IN SLOVAKIA

Patrik Baka, Terézia Stredl, Kinga Horváth, Zsuzsanna Huszár, Melinda Nagy, Péter Tóth, András Németh

Книжка 8
A QUALITY “ONLINE” TEACHER – WHAT DO STUDENTS APPRECIATE AND VALUE IN TEACHERS DURING DISTANCE LEARNING?

Irena Golubović-Ilić, Ivana Ćirković-Miladinović, Nataša Vukićević

SUPPORT FOR THE INCLUSION OF ROMA CHILDREN THROUGH THE PROJECT TEACHING MODEL

Biljana Jeremić, Aleksandra Trbojević, Bojan Lazić, Gordana Kozoderović

TREND ANALYSIS OF PROFESSIONAL COMPETENCES OF SPORTS TEACHERS AND COACHES

Sergejs Capulis, Valerijs Dombrovskis, Svetlana Guseva, Alona Korniseva

Книжка 7
ЦЕННОСТЕН ПРОФИЛ НА УЧИТЕЛИТЕ В НАЦИОНАЛЕН КОНТЕКСТ

Цветан Давидков, Силвия Цветанска

Книжка 6s
MODELLING OF MARITIME CYBER SECURITY EDUCATION AND TRAINING

Gizem Kayisoglu, Pelin Bolat, Emre Duzenli

INTRODUCING THE USE OF CASE STUDIES METHODOLOGY IN TRAINING FOR SOFT SKILLS IN MARITIME UNIVERSITIES. THE ISOL-MET PROGRAM

Maria Lekakou, Helen Iakovaki, Dimitris Vintzilaios, Markella Gota, Giorgos Georgoulis, Thalia Vintzilaiou

THE ROLE OF MARITIME EDUCATION IN DIGITALIZATION

Kamelia Narleva, Yana Gancheva

Книжка 6
С МИСИЯ ЗА НАЦИОНАЛНА И КУЛТУРНА ИНДИВИДУАЛНОСТ

Надежда Кръстева, Йордан Колев

Книжка 5s
PREFACE

Nikola Vaptsarov Naval Academy is the oldest technical educational institution in Bulgaria. The Naval Academy is one of the symbols of Varna and Bulgaria in the world maritime community. Its history and achievements establish it as the most prestigious center for training of maritime specialists. At present, the Naval Academy trains specialists for the Navy and for the merchant marine in all areas of maritime life. Research and development conducted at the Naval Academy in Varna

A FAIR CONCERN ABOUT ECDIS

Nikolay Sozonov, Dilyan Dimitranov

DATA-DRIVEN LEARNING APPROACH TO MARITIME ENGLISH

Jana Kegalj, Mirjana Borucinsky, Sandra Tominac Coslovich

DEVELOPING CRITICAL THINKING SKILLS THROUGH THE “CASE STUDY” TEACHING METHOD IN MARITIME ENGLISH LANGUAGE TEACHING (MELT)

Tamila Mikeladze, Svetlana Rodinadze, Zurab Bezhanovi, Kristine Zarbazoia, Medea Abashidze, Kristine Iakobadze

MAXIMIZING STUDENTS’ LEARNING IN MARITIME ENGLISH ONLINE COURSE

Valentyna Kudryavtseva, Svitlana Barsuk, Olena Frolova

Книжка 5
Книжка 4s
Книжка 4
Книжка 3s
СПИРАЛАТА ОБЩЕСТВО – ОБРАЗОВАНИЕ

Иванка Шивачева-Пинеда

Книжка 3
ПРОЕКТНО БАЗИРАНО ОБУЧЕНИЕ ЗА СОЦИАЛНО-ЕМОЦИОНАЛНИ И ТЕХНОЛОГИЧНИ УМЕНИЯ ЧРЕЗ ПРОГРАМАТА „УМЕНИЯ ЗА ИНОВАЦИИ“

Галин Цоков, Александър Ангелов, Йоанна Минчева, Рени Димова, Мария Цакова

МЕДИЙНАТА ГРАМОТНОСТ И УЧИТЕЛИТЕ

Светла Цанкова, Стела Ангова, Мария Николова, Иван Вълчанов, Илия Вълков, Георги Минев

Книжка 2
INTONATION AND CHILDREN WITH EMOTIONAL AND BEHAVIORAL PROBLEMS

Katerina Zlatkova-Doncheva, Vladislav Marinov

Книжка 1
2022 година
Книжка 9
ТРАНСГРЕСИВНО-СИНЕРГИЧНО КАРИЕРНО РАЗВИТИЕ В „НЕФОРМАЛНО ОБРАЗОВАНИЕ“ В УНИВЕРСИТЕТА

д.п.н Яна Рашева-Мерджанова, Моника Богданова, Илиана Петкова

Книжка 8
INTEGRATING INTERCULTURAL EDUCATION IN THE PRIMARY SCHOOL CURRICULUM

Bujar Adili, Sonja Petrovska, Gzim Xhambazi

НАГЛАСИ НА БЪДЕЩИТЕ ДЕТСКИ УЧИТЕЛИ КЪМ STEM ПОДХОДА

Наталия Павлова, Михаела Тончева

Книжка 7
НАЦИОНАЛНАТА ИДЕЯ НА ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ

Йордан Колев, Надежда Кръстева

Книжка 6
Книжка 5
ИВАН Д. ШИШМАНОВ – ЕВРОПЕИЗИРАНИЯТ БЪЛГАРИН

Надежда Кръстева, Йордан Колев

THE TECHNOLOGY OF DEVELOPMENT OF COMMUNICATIVE CULTURE OF ELEMENTARY SCHOOL TEACHERS

Mariia Oliiar, Nataliia Blahun, Halyna Bilavych, Nataliia Bakhmat, Tetyana Pantyuk

Книжка 4
TEACHERS’ATTITUDES BOUT TEACHING AND LEARNING MATHEMATICS

Aleksandra Mihajlović, Emina Kopas-Vukašinović, Vladimir Stanojević

EDUCATION 4.0 – THE CHANGE OF HIGHER EDUCATION INSTITUTIONS AND THE LABOUR MARKET

Gergana Dimitrova, Blaga Madzhurova, Stefan Raychev, Dobrinka Stoyanova

Книжка 3s
DISTANCE LEARNING IN THE CONTEXT OF THE COVID-19 PANDEMICS

Baktybek Keldibekov, Shailoobek Karagulov

DIGITAL UNIVERSITIES: FEATURES AND KEY CHARACTERISTICS

Marina Skiba, Maktagali Bektemessov, Alma Turganbayeva

Книжка 3
Книжка 2
TWO-TIER MODEL OF TRAINING FUTURE TEACHERS FOR COACHING AT OUT-OF-SCHOOL INSTITUTIONS

Borys Savchuk, Tetyana Pantyuk, Natalia Sultanova, Halyna Bilavych, Mykola Pantyuk

Книжка 1
2021 година
Книжка 9
ИЗСЛЕДВАНЕ НА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО МЕЖДУ ФОРМАЛНОТО И НЕФОРМАЛНОТО ЗДРАВНО ОБРАЗОВАНИЕ

Вержиния Боянова, Константин Теодосиев, Берджухи Йорданова

FORMATION OF PROFESSIONAL COMPETENCE OF ASSISTANT TEACHER OF INCLUSIVE EDUCATION IN SECONDARY EDUCATION INSTITUTIONS

Vladyslava Liubarets, Nataliia Bakhmat, Olena Matviienko, Oksana Tsykhmeistruk, Inna Feltsan

Книжка 8
Книжка 7s
CONCEPT OF PRESENT PRACTICE IN CHOOSING OF OPTIMAL NUMBER OF TUGS

Rino Bošnjak, Zvonimir Lušić, Filip Bojić, Dario Medić

S-101 CHARTS, DATABASE TABLES FOR S-101 CHARTS, AUTONOMOUS VESSEL

Vladimir Brozović, Danko Kezić, Rino Bošnjak, Filip Bojić

INFLUENCE OF HYDRO-METEOROLOGICAL ELEMENTS ON THE SHIP MANOEUVRING IN THE CITY PORT OF SPLIT

Zvonimir Lušić, Nenad Leder, Danijel Pušić, Rino Bošnjak

MEETING SUSTAINABLE DEVELOPMENT GOALS – EXPERIENCE FROM THE LARGEST SHIPPING COMPANIES

Katarina Balić, Helena Ukić Boljat, Gorana Jelić Mrčelić, Merica Slišković

OPTIMISING THE REFERENCE POINT WITHIN A JOURNAL BEARING USING LASER ALIGNMENT

Ty Aaron Smith, Guixin Fan, Natalia Nikolova, Kiril Tenekedjiev

REVIEW OF THE CURRENT INCREASE OF NOISE UNIT COST VALUES IN TRANSPORT

Luka Vukić, Ivan Peronja, Mihaela Bukljaš, Alen Jugović

TARGET DETECTION FOR VISUAL COLLISION AVOIDANCE SYSTEM

Miro Petković, Danko Kezić, Igor Vujović, Ivan Pavić

NEW RESULTS FOR TEACHING SHIP HANDLING USING FAST TIME SIMULATION

Knud Benedict, Michèle Schaub, Michael Baldauf, Michael Gluch, Matthias Kirchhoff, Caspar Krüger

POTENTIAL BENEFITS OF ELECTRICALY DRIVEN FERRY, CASE STUDY

Tina Perić, Ladislav Stazić, Karlo Bratić

SITUATIONAL AWARENESS – KEY SAFETY FACTOR FOR THE OFFICER OF THE WATCH

Hrvoje Jaram, Pero Vidan, Srđan Vukša, Ivan Pavić

Книжка 7
INCLUSIVE INTELLIGENCE

Aleksandar Krastev

EDUCATION OF MORAL CULTURE OF STUDENT YOUTH IN THE CONDITIONS OF POLYCULTURAL SPACE

Natalia Bondarenko, Yevhen Rozdymakha, Lyudmila Oderiy, Anatoly Rozdymakha, Dilyana Arsova

PROFESSIONAL DEVELOPMENT IN KOSOVO – RESEARCH OF TRAINING PROGRAMS AND TESTS

Bekim Samadraxha, Veton Alihajdari, Besim Mustafa, Ramë Likaj

Книжка 6s
EVALUATION OF CRUISER TRAFFIC VARIABLES IN SEAPORTS OF THE REPUBLIC OF CROATIA

Maja Račić, Katarina Balić, Mira Pavlinović, Antonija Mišura

COMPARATIVE ANALYSIS OF THE CONTRACTS FOR MARITIME TRANSPORT SERVICES. CHAIN OF CHARTER PARTIES

Svetlana Dimitrakieva, Ognyan Kostadinov, Christiana Atanasova

THE LIGHTSHIP MASS CALCULATION MODEL OF A MERCHANT SHIP BY EMPIRICAL METHODS

Vedran Slapničar, Katarina Zadro, Viktor Ložar, Ivo Ćatipović

ON EDUCATION AND TRAINING IN MARITIME COMMUNICATIONS AND THE GMDSS DURING THE COVID-19

Chavdar Alexandrov, Grozdyu Grozev, Georgi Dimitrov, Avgustin Hristov

AIR POLLUTANT EMISSION MEASUREMENT

Nikola Račić, Branko Lalić, Ivan Komar, Frane Vidović, Ladislav Stazić

ASSESSMENT OF LNG BUNKERING ACCIDENTS

Peter Vidmar, Andrej Androjna

EGR OPERATION INFLUENCE ON THE MARINE ENGINE EFFICIENCY

Delyan Hristov, Ivan Ivanov, Dimitar Popov

THE MEASUREMENT OF EXHAUST GAS EMISSIONS BY TESTO 350 MARITIME – EXHAUST GAS ANALYZER

Bruna Bacalja, Maja Krčum, Tomislav Peša, Marko Zubčić

PROPELLER LOAD MODELLING IN THE CALCULATIONS OF MARINE SHAFTING TORSIONAL VIBRATIONS

Nenad Vulić, Karlo Bratić, Branko Lalić, Ladislav Stazić

TECHNICAL DIAGNOSTICS OF MARINE EQUIPMENT WITH PSEUDO-DISCRETE FEATURES

Guixin Fan, Natalia Nikolova, Ty Smith, Kiril Tenekedjiev

CONTRIBUTION TO THE REDUCTION OF THE SHIP’S SWITCHBOARD BY APPLYING SENSOR TECHNOLOGY

Nediljko Kaštelan, Marko Zubčić, Maja Krčum, Miro Petković

THE STAND FOR FIN DRIVES ENERGY TESTING

Andrzej Grządziela, Marcin Kluczyk, Tomislav Batur

INTRODUCTION OF 3D PRINTING INTO MARINE ELECTRICAL ENGINEERING EDUCATION – A CASE STUDY

Ivica Kuzmanić, Igor Vujović, Zlatan Kulenović, Miro Petković

SHIPYARD CRANE MODELING METHODS

Pawel Piskur, Piotr Szymak, Bartosz Larzewski

Книжка 6
TEACHERS' PERSPECTIVE ON THE EDUCATIONAL IMPLICATIONS OF ONLINE TEACHING

Julien-Ferencz Kiss, Florica Orțan, Laurențiu Mândrea

Книжка 5
ФИДАНА ДАСКАЛОВА ЗА ПЕДАГОГИКАТА

Маргарита Колева, Йордан Колев

Книжка 4
Книжка 3
НЕВРОДИДАКТИКА

Наталия Витанова

Книжка 2
Книжка 1
BULGARIAN SCHOOL – SHOWCASE OF IDENTITY

Veska Gyuviyska, Nikolay Tsankov

2020 година
Книжка 9
Книжка 8
EDUCATIONAL REASONS FOR EARLY SCHOOL DROP-OUT

Maria Teneva, Zlatka Zhelyazkova

Книжка 7s
TEACHING CHALLENGES IN SPORTS EDUCATION DURING THE PANDEMIC COVID-19

Evelina Savcheva, Galina Domuschieva-Rogleva

THE DIFFERENCES IN STUDENTS’ATTITUDES ABOUT ONLINE TEACHING DURING COVID-19 PANDEMIC

Aleksić Veljković Aleksandra, Slađana Stanković, Irena Golubović-Ilić, Katarina Herodek

ONLINE EDUCATION DURING PANDEMIC, ACCORDING TO STUDENTS FROM TWO BULGARIAN UNIVERSITIES

Antoaneta Getova¹, Eleonora Mileva², Boryana Angelova-Igova²

Книжка 7
Книжка 6
TEACHERS ATTITUDES ABOUT INTEGRATED APPROACH IN TEACHING

Emina Kopas-Vukašinović, Aleksandra Mihajlović, Olivera Cekić-Jovanović

Книжка 5
КОНЦЕПТУАЛНИ МОДЕЛИ ЗА РАЗРАБОТВАНЕ НА ПОЗНАВАТЕЛНИ ОНЛАЙН ИГРИ В ОБЛАСТТА НА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО

Детелин Лучев, Десислава Панева-Мариновa, Радослав Павлов, Гита Сенка, Лилия Павлова

Книжка 4
A CONTINUUM OF APPROACHES TO SCHOOL INSPECTIONS: CASES FROM EUROPE

Rossitsa Simeonova, Yonka Parvanova, Martin Brown, Sarah Gardezi, Joe O’Hara, Gerry McNamara, Laura del Castillo Blanco, Zacharoula Kechri, Eleni Beniata

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2019 година
Книжка 9
Книжка 8
ОБРАЗОВАНИЕ НА БЪДЕЩЕТО

Наталия Витанова

Книжка 7
RISK FACTORS FOR EARLY SCHOOL LEAVING IN BULGARIA

Elena Lavrentsova, Petar Valkov

Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
LEARNING MATURITY

Alina Gîmbuță, Daniela-Carmen Berințan, Marijana Mikulandra, Krzysztof Kij, Katja Sivka

Книжка 2
ДЕТЕТО И ПЕДАГОГИКАТА

Яна Рашева-Мерджанова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

На добър час!

УЧЕНИЧЕСКО САМОУПРАВЛЕНИЕ

Бисерка Михалева

2018 година
Книжка 9
ПРАВАТА НА ДЕТЕТО ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА СТУДЕНТИ ПЕДАГОЗИ

Йорданка Николова, Даниела Рачева

Книжка 8
СПОДЕЛЕНО МНЕНИЕ

Йосиф Нунев

Книжка 7
РАДОСТТА ОТ ОБЩУВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК В ДЕТСТВОТО

Екатерина Софрониева, Христина Белева

ПРОФ. Д-Р ЕЛЕНА РУСИНОВА-БАХУДЕЙЛА

Розалина Енгелс-Критидис

Книжка 6
ПОЗИТИВНА УЧЕБНА СРЕДА

Валентина Шарланова

SENIOR CITIZENS’ EXISTENTIAL NEEDS AND EDUCATION FOR THE MEANING OF LIFE

Joanna Łukasik, Norbert Pikuła, Katarzyna Jagielska

Книжка 5
ПАРАДИГМАТА СЕМИОТИКА – ЕЗИК – ДЕТЕ ПРИ 6 – 7-ГОДИШНИТЕ

Жоржетина Атанасова, Любимка Габрова

Книжка 4
ДЕТСКИ КОНФЕРЕНЦИИ

Боряна Иванова

Книжка 3
Книжка 2
СЪВРЕМЕННИ МЕТАМОРФОЗИ НА ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА В ДЕТСКАТА ГРУПА

Веселина Иванова, Виолета Кърцелянска-Станчева

SCHOOLS AND UNIVERSITIES AS SOCIAL INSTITUTIONS

Emilj Sulejmani, Shikjerije Sulejmani

ОТНОСНО УСЕТА ЗА БРОЕНЕ

Петър Петров, Мима Трифонова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ И ПРИЯТЕЛИ

Емилия Василева, главен редактор

ДОБРИ ПРАКТИКИ „ПАРТНЬОРСТВО РОДИТЕЛИ – УЧИЛИЩЕ“

Мехмед Имамов, Калинка Гайтанинчева

2017 година
Книжка 9
Книжка 8
ЧЕТЯЩИЯТ СТУДЕНТ, ЧЕТЯЩОТО ДЕТЕ – ЕДНО МАЛКО ПРОЗОРЧЕ, ЕДНА ВЕЛИЧЕСТВЕНА ГЛЕДКА

Мариана Мандева, Боряна Туцева, Габриела Николова, Цветелина Ковачева

Кампания на Институт за български език – БАН и вестник „Аз-буки“

на Институт за български език – БАН, и вестник „Аз-буки“

ЕДИН ТИП СЛОЖНИ НАРЕЧИЯ

Марияна Цибранска-Костова

СВАТБА

Палмира Легурска

Книжка 7
ДИДАКТИЧЕСКИ КОМПЕТЕНТНОСТИ

Нели Митева, Наталия Витанова

Книжка 6
АБВ ПОИСКА … ИЛИ АБВ ПОИСКАХА…?

Цветелина Георгиева

Книжка 5
НОВА И ПОЛЕЗНА КНИГА

Йонка Първанова

Книжка 4
Кампания на Института за български език – БАН и вестник „Аз-буки“

на Института за български език – БАН, и вестник „Аз-буки“

ИМЕНИЦИ И ИМЕННИЦИ

Ивелина Стоянова

НЕ МОГА ДА НЕ НЕДОВОЛСТВАМ

Ивелина Стоянова

ОБРЪЩЕНИЕ ИЛИ ОБРАЩЕНИЕ?

Диана Благоева

ОЩЕ ВЕДНЪЖ ЗА ГЛАВНИТЕ БУКВИ

Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
Книжка 2
ПРОБЛЕМИ И ПЕРСПЕКТИВИ В РАЗВИТИЕТО НА ХУДОЖЕСТВЕНОТО ОБРАЗОВАНИЕ У НАС ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДЕТСКИЯ И НАЧАЛНИЯ УЧИТЕЛ

Теодора Власева, Даниела Гирджева-Валачева, Мария Калоферова, Найден Младенов, Илияна Шотлекова

Книжка 1
ФАКТОРИ ЗА УСПЕШНО ПРИЛАГАНЕ НА СМЕСЕНО ОБУЧЕНИЕ

Стоянка Георгиева-Лазарова, Лъчезар Лазаров

2016 година
Книжка 9
ВНИМАВАЙКИ В КАРТИНКАТА

Ивелина Стоянова

Книжка 8
Книжка 7
Кампания на Института за български език – БАН и в. „Аз-буки“

на Института за български език – БАН, и в. „Аз-буки“

ПРАВО В ДЕСЕТКАТА

Ивелина Стоянова

ЗДРАВЕЙТЕ, ЗАПЕТАИ!

Илияна Кунева

ЗА ЦИФРИТЕ И ЧИСЛАТА

Светлозара Лесева

Книжка 6
УЧИЛИЩЕ ЗА ЧЕТЕНЕ

Петя Георгиева, Христина Димитрова

Кампания на Института за български език – БАН и в. „Аз Буки“

на Института за български език – БАН, и в. „Аз Буки“

ДОШЛА ЛИ Е ИНСПЕКТОРЪТ?

Ванина Сумрова

ДА ВИ Е СЛАДКО!

Иво Панчев

ЩЕ ТЕ ЧАКАМ В/НА ЦЕНТЪРА

Илияна Гаравалова

КЪЩА-МУЗЕЙ ИЛИ КЪЩА МУЗЕЙ?

Ивелина Стоянова

КОЙ Е ПО-, ПÒ, НАЙ-?

Мария Тодорова

ТЪРСИ МЕ ПРОДАВАЧКА

Светлозара Лесева

ПРАВО В ДЕСЕТКАТА

Ивелина Стоянова

ПРОФ.Д.П.Н. СТОЯНКА ЖЕКОВА

Редколегия на сп. „Педагогика“

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
AN OVERVIEW ON FORMAL SCHOOLING SYSTEM IN SEVEN COUNTRIES

Alina Gîmbută, Maria Fili, Cemile Yavuz, Radmila Jeřábková, Nikolina Ratković, Paulo Manuel Oliveira Mengo de Abreu, Chiara Sega

Книжка 2
Книжка 1
IN MEMORIAM

На 10.12.2015 г. ни напусна нашият колега и приятел проф. д-р Иван Пет ков Иванов. Той беше уважаван учен и експерт в областта на педагогическите науки – автор на 10 монографии, 8 учебника, 10 учебни помагала, 6 студии и над 100 статии в специализирани периодич- ни издания и научни сборници; участник в 28 между- народни и национални проекта; председател и член на експертни групи към НАОА, член на редакционната ко- легия на сп. „Педагогика“. Проф. д-р Иван Иванов беше уважаван и оби

2015 година
Книжка 9
Книжка 8
Книжка 7
ДИСКУСИЯТА В УРОКА ПО ЛИТЕРАТУРА

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 6
ГОТОВНОСТ ЗА ОГРАМОТЯВАНЕ

Екатерина Чернева

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
ПРОБЛЕМИ НА СОЦИАЛНАТА АДАПТАЦИЯ НА ПЪТУВАЩИ УЧЕНИЦИ ОТ МАЛКИ НАСЕЛЕНИ МЕСТА\(^{1)}\)

Траян Попкочев, Бонка Гергинова, Тереза Карамангалова

ТУРНИР ПО КАНАДСКА БОРБА

Д. Евтимова, Е. Павлова, И. Радославова и Б. Иванов

ДЕТСКА ЛЯТНА ОЛИМПИАДА

Нели Бъчварова, Десислава Дургова

Книжка 1
ORGANIZATIONAL CULTURE: THEORY AND REALITY

Inna Leonidovna Fedotenko

2014 година
Книжка 9
ДА ЗАПАЛИШ ИСКРАТА

Дафинка Самарджиева

НА УЧИЛИЩЕ – С УСМИВКА!

Снежана Якимова

УЧИТЕЛЯТ – ЕТАЛОН ЗА ФОРМИРАНЕ НА ДЕТСКАТА ЛИЧНОСТ

Катя Коруджийска, Янка Маринкова

Книжка 8
Книжка 7
ЗАЕДНО МОЖЕМ ПОВЕЧЕ

Диана Смиленова

Книжка 6-bad
ЗА ДУМАТА КАТО СРЕДСТВО ЗА ОБЩУВАНЕ

ЗА ДУМАТА КАТО СРЕДСТВО ЗА ОБЩУВАНЕ

УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 6
Книжка 5
LE PROJET PÉDAGOGIQUE, SOURCE DE MOTIVATION DANS L’ENSEIGNEMENT ET L’APPRENTISSAGE DU FLE

THE EDUCATIONAL PROJECT, MEANS OF MOTIVATION IN TEACHING AND LEARNING FLE

LA PÉDAGOGIE DU PROJET ET LA MOTIVATION DES ÉLÈVES POUR L’APPRENTISSAGE DU FRANÇAIS

PROJECT PEDAGOGY AND PUPILS’ MOTIVATION IN LEARNING FRENCH

Книжка 4
КАЖДЫЙ ДЛЯ МЕНЯ УЧИТЕЛЬ

Ш.А.Амонашвили

Книжка 3
АНТОАНЕТА ЙОВЧЕВА (1952 – 2014)

След трудна борба с тежката болест ни напусна един добър и мил човек, една светла личност – Анто- анета Йовчева, нашата обичана колежка Тони. Нейните колеги и приятели, многобройните автори и сътрудници на сп. „Начално образование“ и на сп. „Педагогика“ ще запазят завинаги спомена за нейната приветлива усмивка, за нейната отзивчивост и преда- ност към работата, за нейната широка култура и стре- меж към познание, към развитие. Родена на 20 март 1952 г. в София в интелигентно се- мей

Книжка 2
ПОСТМОДЕРНИЗЪМ И ВЪЗПИТАНИЕ

Клавдия Сапунджиева

ДЕТСКИ УНИВЕРСИТЕТИ

Боряна Иванова

ПРОФ. Д-Р ЕЛКА ПЕТРОВА

Златка Петрова

МЕЖДУНАРОДНЫЙ ЦЕНТР ГУМАННОЙ ПЕДАГОГИКИ

Международният център „Хуманна педагогика“ организира XIII педаго- гически четения в периода 20 – 23.03.2014 г. в гр.Тбилиси, Грузия. Форумът се организира със съдействието на грузинското правителство. „Учителят“ е темата, която ще обедини участниците: учители, експерти, родители, универ- ситетски преподаватели, представители на педагогическата общност от мно- го страни, за да се осъществи дискусия за мисията на съвременния учител в съвременния образователен контекст. Ръководството на

Книжка 1
ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА МОБИЛНОТО ОБУЧЕНИЕ

Стоянка Георгиева-Лазарова, Лъчезар Лазаров

2013 година
Книжка 9
УЧИТЕЛИ ВЪЗРОЖДЕНЦИ В ТЪРНОВО

Венка Кутева-Цветкова

Книжка 8
ДИМИТЪР ДОНЧЕВ – С ВЪЗХИТА ЗА БЪЛГАРСКИЯ УЧИТЕЛ

100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ДИМИТЪР ЕВСТАТИЕВ ДОНЧЕВ (5.10.1913 – 15.02.1997)

Книжка 7
„СЛЪНЦЕТО“ НА ВЪЗПИТАТЕЛНАТА СИСТЕМА В ТВУ – РАКИТОВО

85 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА АНГЕЛ УЗУНОВ (1928 – 1999)

ЦЕННОСТИ И ДУХОВНО-НРАВСТВЕНО РАЗВИТИЕ НА МАЛКИЯ УЧЕНИК

Марияна Ешкенази, Гергана Фиданова, Марияна Вишева, Цветанка Годжилова

МАЛКИЯТ УЧЕНИК ЧЕТЕ

Марияна Механджиева Венета Велева

С БАБА И ДЯДО В КЛАС

Цветелин Горанов, Таня Илиева, Цветанка Берова, Нели Иванова, Борка Бончева

РОД РОДА НЕ ХРАНИ, НО ТЕЖКО МУ, КОЙТО ГО НЯМА!

Диляна Вачкова Евелина Димитрова

ДА ПОМОГНЕМ НА ДЕЦАТА ДА ОТВОРЯТ СЪРЦАТА СИ

Иванка Дебелушина, Нина Маврикова

ДОБРОТО Е У ВСЕКИ

Мария Наскова

ОТЛИЧЕН ПЕДАГОГ, ПСИХОЛОГ И ПСИХОТЕРАПЕВТ

ДОЦ. СВЕТОСЛАВ СТАМЕНОВ (1939 – 2013)

Книжка 6
ТЕОРЕТИКО-ПРИЛОЖНИ ПРОБЛЕМИ НА КОНСТРУИРАНЕТО НА ТЕСТ ЗА НАЦИОНАЛНО ВЪНШНО ОЦЕНЯВАНЕ ПО „ЧОВЕКЪТ И ОБЩЕСТВОТО“ ЗА 4. КЛАС (2013)

Ваня Петрова, Цонка Каснакова, Мариан Делчев Жана Минчева Радостина Стоянова, Рада Димитрова Мария Темникова

MEDIA IN PRESCHOOL AGE OF CHILD’S LIFE

Sonja Petrovska Jadranka Bocvarova

Книжка 5
ШАЛВА АЛЕКСАНДРОВИЧ АМОНАШВИЛИ – УЧИТЕЛ ОТ БЪДЕЩЕТО

В сложното битие на науката и метамор- фозите на социалната реалност, неотменими и общовалидни остават само най-стойностни- те постижения и безспорни истини, които не само маркират и остойностяват територията на човешко познание, но извисяват самия чо- век, поддържат неговата вяра в доброто, под- хранват чувството му за собствена значимост, укрепват неговия дух. Приемайки извечните послания на класи- ческата философско-педагогическа мъдрост и дълбоко обвързан с педагогическата р

МАНИФЕСТ ГУМАННОЙ ПЕДАГОГИКИ

Преамбула 25 лет тому назад группа учителей новаторов провозгласила манифест „Пе- дагогика сотрудничества“ (Переделкино, 1986 год). В последующие годы были опубликованы отчеты встреч учителей новаторов, в которых рассматри- вались разные аспекты педагогики сотрудничества: „Демократизация лично- сти“ (Цинандали, Телавский район, Грузия, 1987 год), „Методика обновления“ (Москва, 1988 год), „Войдем в новую школу“ (Краснодарский край, 1988 год). Идеи педагогики сотрудничества воодушевленно

ПОРТФОЛИОТО НА УЧЕНИКА КАТО ПРОЦЕС НА САМОПОЗНАНИЕ

Радка Топалска Емилия Вълкова, Албена Атанасова

ДОПИРНИ СВЕТОВЕ

Албена Димитрова, Стилияна Гронева

ПРЕДИ ГОДИНА И СЕГА

Веселка Аршинкова

Книжка 4
СВЕЩЕНИК ГЕОРГИ МАРИНОВ ПОЛУГАНОВ – ОСНОВАТЕЛЯТ НА УЧИЛИЩЕТО И ПЪРВИЯТ УЧИТЕЛ В ПОЛИКРАЙЩЕ

Георги Георгиев Трифонка Попниколова Марияна Георгиева–Гроссе

ЕВРОПЕЙСКИ ПРИКАЗКИ

Светла Попова

Книжка 3
ДА ОПАЗИМ ДЕТСКОТО ЗДРАВЕ!

Мая Топалова, Симона Пейчева

КАК ДА ОТГЛЕДАМЕ МАЛЪК ПРИРОДОЛЮБИТЕЛ?

Мадлена Николова Ани Цветкова

Книжка 2
Книжка 1
ИЗКУСТВОТО ЗА ПРЕВЕНЦИЯ НА АГРЕСИВНОТО ПОВЕДЕНИЕ НА ДЕЦАТА

Евгения Миланова Виолета Николова Величка Радева

ПРИЯТЕЛСТВОТО В ЖИВОТА НА ДЕТЕТО

Даниела Димитрова, Красимира Василева

ПРЕДАЙ НАТАТЪК

Вилдан Мехмедова

2012 година
Книжка 9
ПЕДАГОГЪТ – РИЦАР НА ДЕТСТВОТО

Януш Корчак бе написал, че животът на великите хора е като легендите: труден, но красив. И се оказва пророчески прав, сякаш е писал за себе си! Наследник на семейство с богата духовна култура и традиции, останал отрано без баща, той не просто се справя с несгодите на сирачеството, но развива у себе си три могъщи извора на живот: любов към свободата и справедливостта, страст към знанието и творчеството, отдаденост на децата и тяхното щастие. Лекарят Корчак лекува децата и душите им. Безплатн

ЯНУШ КОРЧАК – ВЕЛИК ХУМАНИСТ И ПЕДАГОГ

„Със сила и мощ поведох своя живот, който беше привидно неподреден, самотен и чужд. За син избрах идеята да служа на детето и неговото дело. Привидно загубих.“ Бе лекар, писател, мислител. Бе философ, учен, моралист. Издател. Възпи- тател и педагог. Бе герой. Бе скромен. Във всяка от тези области той има изключителни постижения. В течение на по- вече от четиридесет години работи като педагог и писател. Четиридесет години безкористно служене на слабите и беззащитните. Създава съвременна кон

ЕВОЛЮЦИЯ НА ПРАВАТА НА ДЕТЕТО

„Детето има право на сериозно отношение към проблемите му, на справедливото им решаване.“

THE KORCZAK’S RIGHT TO SOCIAL PARTICIPATION OF CHILDREN THE CITIZENSHIP OF CHILDREN

A speech by Marek Michalak, the Ombudsman for Children, given during the seminar„The Polish-Israeli pioneer in the fi eld of human rights, Janusz Korczak (1879–1942) and today’s Convention on Children’s Rights as the part of the international law“, Geneva, the 6 of June 2009

ЗА ДЕТЕТО, ДЕТСТВОТО ИЛИ НАУКА ЗА НЕГО?

В памет на Януш Корчак – по повод 70 г. от неговата смърт и 100 г. от създаването на „Дом за сираци“ във Варшава Албена Чавдарова

Книжка 8
CHANGES IN UNIVERSITY TEACHING – THE ROAD FROM KNOWLEDGE TO COMPETENCIES

Slađana Anđelković Zorica Stanisavljević Petrović

ДОСТОЕН ЖИВОТ, ОТДАДЕН НА ПРОСВЕЩЕНИЕТО… ПРОФ. СТОЙКА ЗДРАВКОВА – ЕДИН СЪВРЕМЕНЕН БУДИТЕЛ НА 70 ГОДИНИ

Неуморна и взискателна! Енергична и всеотдай- на! Работохолик и перфекционист! Това е проф. д-р Стойка Здравкова! Не е за вярване, че в началото на ноември 2012 година навърши 70 години. И не е слу- чайно това, че тази светла дата е непосредствено бли- зо до Деня на будителите. А това, че проф . Здравкова е съвременен български будител, е толкова безспорно и видимо! 70–годишнината ù е един чудесен повод ретрос- пективно да си припомним и проследим най-значи-

Книжка 7
ОЧАКВАНА И ПОЛЕЗНА

Емилия Василева

Книжка 6
Книжка 5
ЦЕННО ПОМАГАЛО ЗА ПСИХОЛОЗИ И ПЕДАГОЗИ (Надежден инструмент за диагностициране смисъла на живота)

Любен Десев Минчев, Борис. Тест на Дж. Крумбъг и Л. Махолик за смисъл в живота. Българска версия. Варна, ВСУ „Черноризец Храбър“,

ГЕОРГИ MАВРОВ ЖИВОТ, ОТДАДЕН НА НАУКАТА И ОБРАЗОВАНИЕТО

Така най-общо, но и най-точно можем да охарак- теризираме дейността на ст. н. с. д-р Георги Петков Мавров. Той ни напусна неочаквано в края на април т.г. И до последния си ден не преставаше да се вълнува от проблемите на образованието. Споделяше инте- ресни мисли относно предстоящото приемане на За- кона за образованието. Пестелив на думи, но щедър на дела – това ясно проличава от неговата богата би- ография.

Книжка 4
ОЩЕ ЕДНА ИДЕЯ

Галина Стоянова

Книжка 3
С ИНОВАТИВЕН ПОГЛЕД КЪМ ЛИЧНОСТТА НА ДЕТЕТО

Маргарита Абрашева Любимка Габрова

БИЗНЕС ОБУЧЕНИЕ В ДЕТСКАТА ГРАДИНА

Красимира Костова Петя Драгоданова

ДЕТСКАТА БЕЗОПАСНОСТ

Любимка Габрова

БАБА ПРИКАЗКИ РАЗКАЗВА... (МИКС ОТ ПРИКАЗКИ)

Кева Захариева, Мария Мичева

Книжка 2
ДЕТЕ ПЪТУВА В АВТОМОБИЛА

Красимира Михайлова

ПРОТИВОПОСТАВЯНЕ

Пюрвя Ердниев, Б. Ердниев

ЗДРАВКА НОВАКОВА – ПРЕПОДАВАТЕЛ И ТВОРЕЦ

Седемдесетгодишният юбилей е вълнуващ повод да проследим трудния, богат и съдържателен професионално-творчески път на доц. д-р Здравка Новакова, да под- чертаем нейната важна роля за утвърждаване на дидактика на математиката като

IN MEMORIAM Иван Марев

Напусна ни проф. Иван Марев – философ, педагог, демократ, родолюбец. В далечната 1975 г., зареден с енергия, пълен с идеи, той създаде в Техническия

Книжка 1
ДЕЛЕГИРАНЕ НА ПРАВА ЧРЕЗ КОМИСИИТЕ В ДЕТСКАТА ГРАДИНА

Маргарита Абрашева Политиката, наречена управление на качеството, не е самоцел, нито поредна обра- зователна „мода“. Тя е практически необходима за поддържане от директора на учеб- ното заведение на един привлекателен образ в условията на конкуренция на пазара на учебни заведения. Това се отнася най-вече за детските градини. Политиката на упра- вление на качеството съдържа недостатъчно използван ресурс, включително за спечел- ване и запазване доверието на потребителя – родителите на децата,

ИНОВАЦИОННИ И ИНТЕРАКТИВНИ МЕТОДИ В КВАЛИФИКАЦИОННАТА ДЕЙНОСТ НА ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ КОЛЕКТИВ

Стоилка Ташева, Севда Лукайчева Развиващото се с динамични темпове общество в днешно време налага необ- ходимостта от иновационни промени в областта на образованието. И в предучи- лищната педагогика все по-често се търсят алтернативни педагогически техноло- гии както за възпитанието и обучението на децата, така и при провеждането на квалификационната дейност на самите педагози. Използването на интерактивните методи дава възможност да се възлагат за- дачи, които предполагат съвместна работа,

НА УЛИЦАТА Е ОПАСНО

Таня Янчева, Зоя Кацарова