Педагогика
Вход / Регистрация

https://doi.org/10.53656/ped2022-7.02

2022/7, стр. 837 - 855

НОВ ПРОЧИТ НА ИДЕЯТА ЗА ХУДОЖЕСТВЕНО ВЪЗПИТАНИЕ, ОТРАЗЕНА В СПИСАНИЕ „УЧИЛИЩНА ПРАКТИКА“ ОТ 1906 ГОДИНА

Марина Теофилова
OrcID: 0000-0002-5027-1621
E-mail: m.teofilova@ts.uni-vt.bg
Department of Art Studies and Theoretical Subjects
Fine Arts Faculty
University of Veliko Tarnovo “St. Cyril and St. Methodiusˮ
Veliko Tarnovo Bulgaria

Резюме: В началото на ХХ век развитието на идеята за художествено възпитание в България има „общи черти“ с прогресивните процеси в другите европейски страни, но се отличава със своеобразие, което до голяма степен е предопределено от националния облик и виталност на българското изкуство и от възрожденските традиции в просветното дело. Статията прави опит за нов прочит на списание „Училищна практика“, издавано в периода 1906 – 1912 година, което отразява смели и прогресивни за времето си педагогически идеи, свързани с утопичната представа за идеалното училище. Столетие по-късно, училището все още е изправено пред същите нерешени проблеми по отношение на водещи идеи за учебния процес и образователното взаимодействие между учебно съдържание, учител и ученик. Изследването на тези прогресивни за времето си идеи става на базата на историческа ретроспекция, анализ и опит за интерпретация на избрани статии, публикувани в списание „Училищна практика“.

Ключови думи: естетическо възпитание; изобразително изкуство; художествено образование; педагогическа преса; училищна практика; движение за дидактично художество

Развитието на идеята за художествено образование и възпитание в България има „общи черти“ с прогресивните процеси в другите европейски страни от началото на ХХ век, но се отличава със своеобразие и самобитност, които до голяма степен са предопределени от националния облик и виталност на българското изобразително изкуство, от влиянието на новосъздаденото Държавно рисувално училище, и най-вече от възрожденските, демократични по своята същност традиции в цялостното ни просветно дело.

Списание „Училищна практика“, издавано в периода 1906 – 1912 година1), отразява смели и прогресивни за времето си педагогически идеи, свързани с утопичната представа за идеалното училище, в което учителят ще бъде творец на личности, а ученикът и неговото духовно, нравствено и естетическо израстване ще бъдат единствена и висша цел на образованието. Погледът от дистанцията на век към броевете на списанието е интересен и актуален в светлината на съвременната педагогическа парадигма. Училището, столетие по-късно, все още е изправено пред същите нерешени проблеми по отношение на водещите идеи за учебния процес и образователното взаимодействие между учебно съдържание, учител и ученик. Ето защо новият прочит, интерпретацията и възможните препратки към съвременното училище провокират размисли за процесите и посоките на художественото образование днес. Този прочит е възможен само „ако съумеем да се върнем към миналото без предразсъдъци, да го изведем на повърхността, да го преоткрием, да го дискутираме и проблематизираме с изострените сетива на модерността“, само тогава „привидно отживялото ще придобие пълна с живот актуалност“ (Andirkova 2017, 9).

Изследването на педагогически прогресивни за времето си идеи в този прочит става на базата на историческа ретроспекция, анализ и опит за интерпретация на избрани статии, публикувани в списание „Училищна практика“, отразяващи поглед върху борбата за „ново“ рисуване, довела до реформа в обучението по изобразително изкуство от началото на ХХ век, и намиращи отзвук в съвремието.

Но преди да разгърнем страниците на списание „Училищна практика“ и да започнем да тълкуваме прочетеното, е редно да направим кратък исторически обзор на образователната, културната и публицистичната среда в България от началото на ХХ век, станали предпоставка за неговата поява.

След Освобождението народното образование става дело на Министерството на просвещението, което в този момент определя културната и образователната политика на обществото в България. До края на XІX и началото на ХХ в. структурата и съдържанието на съществуващите програми по рисуване2), както и методите на обучение отразяват изискванията на бързо развиващата се индустриална икономика, разрастващите се градове и търговията, които остро се нуждаят от грамотни и сръчни работници. Разбира се, задачите на обучението по рисуване и резултатите от него са много по-обхватни, но „на рисуването, което упражнявало окото и развивало ловкостта на ръката, по това време се гледа, както в чужбина, така и у нас, като на важен фактор при индустриално-производствения напредък“ (Zdravkov 2012, 14).

Първата програма по рисуване, която е обща за страната, е утвърдена от тогавашния министър на народното просвещение Райчо Каролев на 7. IX. 1885 година. Тя предвижда в началните отделения като добавка към „чертането“ да се изучава и „геометрично рисуване“ (Papazov 2015, 117).

България посреща ХХ в. със Закон за Народната просвета, приет през 1891 г. от правителството на Народния сговор с министър-председател Стефан Стамболов и министър на просветата Георги Живков. За модел на новия просветен закон, който се стреми да отговори на образователните потребности на българското следосвобожденско общество, е взет примерът на френската образователна система. Действащата по това време във Франция програма по рисуване, която вземаме за пример, е създадена от Жул Пие е подчинена изцяло на геометрично-копирния метод на обучение.

Изминали са две десетилетия от Освобождението и условията за развитие на художественото образование в България неизбежно се променят. В педагогическия печат започват да се публикуват преводни статии и материали от съвременни автори, психолози, педагози и изкуствоведи, отпечатват се сведения за проведени учителски конгреси, говори се за образуване на дружества, общества, асоциации и за тяхната дейност, свързана с възпитанието на децата в духа на изкуството. Под силното влияние на най-прогресивните педагози и изследователи в областта на детското творчество Корадо Ричи, Роже Маркс, Джон Ръскин, Едуард Кук, Джордж Сюли, Екатерина Янжул, Всеволод Мурзаев и др. в България се появява реформаторско движение за премахване на съществуващата геометрично-копирна система, което въпреки силната съпротива от страна на учителското съсловие среща широка обществена и държавна подкрепа. Започва да се говори за „ново“, „свободно“ рисуване и за „нов метод“ на преподаване. Последователите на Движението за ново възпитание, включващо редица направления, като експериментална педагогика, дидактично художество, свободно възпитание, художествено възпитание, трудово училище и др., се обединяват около стремежа за дълбоки реформи в образованието, които ще приобщят българското училище към най-модерните европейски процеси, и идеала за новото училище. Този стремеж за създаване на българска педагогическа наука е продиктуван от социално-икономическата и културната действителност в България от началото на ХХ век, от общия подем и желанието да бъдем в крак с най-новите постижения и открития в областта на педагогиката, психологията и естетиката, които да бъдат съобразени и пригодени към образователните потребности на българското дете и просветните традиции на обществото ни (Panayotov 1999, 646).

Върху развитието на художествения живот съществено влияние оказва дейността на откритото през 1896 г. Държавно рисувално училище. Като министър на Народното просвещение, Константин Величков възлага на Дружеството за поддържане на изкуството в България да изработи нужния законопроект. Така на 27 ноември 1895 година Законопроектът за откриване на рисувално училище е внесен в Народното събрание, а Константин Величков с пламенна реч запознава присъстващите на заседанието с голямото образователно значение на изкуството, „изградило оная великолепна триумфална арка, през която минаха науката и свободата и хвърлиха своите зари върху человечеството“ (Velichkov 1911, 286). Реториката му успява да убеди „законотворците, че е крайно време да се скъса с традиционния „зографлък“ чрез усвояването на европейската художествена култура, за да влезе най-сетне страната ни в модерността“ (Andirkova 2017, 75).

За разгръщането на движението за „ново“ и „свободно“ рисуване е важна подкрепата на самия просветен министър проф. д-р Иван Шишманов. Още с встъпването си в длъжност през 1903 г. той ясно заявява своето положително отношение и разбиране към въпросите на естетическото възпитание и художественото обучение в България. Със съдействието на Борис Михайлов, Антон Митов и Иван Мърквичка, Иван Шишманов предлага да се създаде Дружество за поддържане на изкуството у нас. Още с основаването на Дружеството започва да се издава списание „Изкуство“, което е първото българско списание за изобразително изкуство, редактирано от Антон Митов и Иван Мърквичка.

С подкрепата на Иван Шишманов през 1904 г. са командировани учителите Иван Стрелухов и Георги Палашев да вземат участие в работата на Втория международен конгрес на учителите по рисуване в Берн. Пак по негова инициатива се организира и първата обща изложба на ученически рисунки в София и се организира първата национална конференция на учителите по рисуване, състояла се през август 1905 г.

Въпреки тази силна подкрепа движението за „свободно“ рисуване среща силна съпротива от страна на голяма част от учителите и на много известни общественици и педагози, привърженици на действащата програма по рисуване и методите на Жул Пие и Йозеф Хербарт. Не трябва да забравяме, че по това време в България голяма част от учителите, преподаващи дисциплината, нямат нужната подготовка и не са в състояние да се справят без помощта на образци и предложки. Ето защо, когато говорим за борбата за „ново“ рисуване, нямаме предвид само съпротивата срещу някаква абстрактна геометрично-копирна система, а „борбата срещу всички сили, които поддържат съществуването на тази система, дори и вътрешната борба на учителя със самия себе си“ (Zdravkov 2012, 63).

Българската педагогическа мисъл през този период гравитира около два полюса. Единият е представен от съмишленици на просветния министър, училищни директори и учители, към който принадлежат Сава Велев, Васил Манов, Илия Гудев, Марин Пундев, Тодор Бенев, Константин Свраков, Стоян Чакъров и др. Другият се оформя от преподаватели във Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, сред които са Йосиф Ковачев, Кръстьо Кръстев, Димитър Кацаров, Христо Негенцов и др. (Panayotov 1999, 647).

По това време в Европа идеята обучението и възпитанието да бъдат обновени със средствата на изкуството, се свързва с имената на Джон Ръскин, Конрад Ланге, Фриц Гансберг, Xенрих Шарелман, Джон Дюи и др. Тази идея дава тласък на последвалото Движение за дидактично художество, определяно от съвременниците си заради крайния индивидуализъм и отрицанието на всякаква системност и логичност като дидактически импресионизъм или дори като педагогически анархизъм. „Това учение на запада – пише Стоян Чакъров – си създаде и няколко периодични органа, които бистрят, уясняват и популяризират разните педагожки въпроси от естетично становище. С пълно право това ново течение се характеризира като Ренесанс (Възраждане) на педагогиката“ (Chakarov 1906 (3), 516).

Идеята общото образование да бъде тясно свързано с изкуството, оказва силно влияние и върху педагогическата мисъл в България в началото на ХХ в., когато се разгръща движението за „ново“ рисуване, насочено срещу геометрично-копирната система и шаблонните методи на преподаване. Развитието на идеята за възпитание чрез изкуство, горещо поддържана от движението за дидактическо художество и нейното отражение в детско-юношеския периодичен печат, е широко проучена от Н. Бояджиева и З. Янакиева. За педагогическия ни печат от първата половина на ХХ век авторите отбелязват: „Той не е еднороден и в някои издания включва такива аспекти, които не се отъждествяват с възгледите на движението за възпитание чрез изкуство (дидактическо морализиране, шаблонност, догматизъм, натрапено поучителство)“ (Boyadzhieva, Yanakieva 2018, 6).

На педагогическата конференция в Пловдив от 1925 г. Николай Райнов сравнява учителската работа със създаването на художествено произведение и напълно в духа на движението за дидактическо художество говори за учителя като художник: „Няма на света сила, по-голяма от обичта. Художникът сам твори от обич, от излишък на обич: той раздава себе си на другите. Тъй трябва да твори – тъй твори и учителят. Детето чувствува, дали го обичаш. То вижда, кой го обича, и се тегли към него. Това са знаели големите учители: там е тайната на техния успех“ (Raynov 1925, 23 – 24). На стремежа си да „приобщи децата към света на хубавото и доброто“, Николай Райнов посвещава издаването на детското списание „Картина и приказка“ (Marinska 1996, 104).

Сред най-ревностните противници на геометрично-копирната система са Ото Хорейши, Димитър Даскалов, Добри Христов, учителите Георги Палашев, Иван Стрелухов, Борис Денев, Атанас Чешмеджиев, Петър Ангелов и много други. Въпреки единодушието си в критичното отношение към копирния метод техните възгледи силно се разминават по отношение на представата им за бъдещето на художественото възпитание и обучението по рисуване. В статия „Рисуването в прогимназиите“ за сп. „Ново училище“ Н. Стоенчев споделя наблюденията си върху развитието на обучението по рисуване у нас в началото на века: „Обаче, намериха се някои от тех (учители), жадни за нещо ново, нещо, което одухотворява, което съживява и прави, както учениковата, така и учителевата работи ползотворни. Тия неколцина започнаха да организират учителски курсове по рисуване в основното училище. Нямащи единство помежду си, те започнаха всеки по свой начин и в резултат се получи цяла бърканица. Често пъти се случва, щото един слушател, посещавал курсове, завеждани от различни уредници, да чуе тъкмо противоположни мнения и вследствие на това напълно да се разочарова. Не е за чудо, като слушаме доста сериозни препирни, че требвало да се изхожда от силуетното или контурното рисуване, или не знам от каква си типична форма и всичко това се говори все авторитетно. Основните учители, които действително жаднеяха да усъвършенствуват методиката по предмета рисуване, остават с недоумение, какво да правят; отдалечени вече от старото и несмеящи да се възвърнат към него, като рутинно, което сковава детето и го прави просто механически копировач, те се колебаят и пред новото, което е така забъркано, щото нищо ясно и разбрано на могат да схванат“ (Stoenchev 1910, 601).

За да споделят съвременните си възгледи и да почерпят от чуждия опит в педагогиката, за да мечтаят и дори да спорят за „новото“ в тази посока, с началото на 1906 година започва да се издава месечно списание за дидактично художество „Училищна практика“, а неговите главни редактори д-р Стоян Чакъров и д-р Константин Свраков са едни от най-ревностните последователи на движението в България. Водещ за тях става възгледът „Педагогията е изкуство, а учителят – художник, който ще се стреми, щото от всеки урок да може да направи едно малко по своя род произведение на изкуството“ (Dauge 1909, 70).

„Училищна практика“

В периода на своето съществуване списание „Училищна практика“ е тиражирано първоначално във варненската печатница „Зора“ и е разпространявано от книжарницата на К. Евстатиев, а отделни негови броеве са печатани в Шумен, печатница „Победа“ на Д. Иванов. Списанието излиза в обем от 10 броя годишно в периода от 1906 до 1912 г. Последната година за периодиката приключва с отпечатването на книжка 5/6 (от месец май/юни, 1912 г.). Издаването на списанието спира внезапно и окончателно, без предизвестие към широката си аудитория в средата на 1912 година. Вдъхновеният устрем на авторите, увенчан от идиличен патос и утопични мечти за цялостна реформа в образованието със средствата на изкуството и културата, е посечен от скръбната поредица на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война и последвалите ги две национални катастрофи.

Още с първия брой изданието е представено от своите „уредници“ като „Месечно списание за уяснение и практическа приложба на новите веяния в областта на методиката“. Страниците на списанието са номерирани, така че за една година отделните броеве формират общо книжно тяло от приблизително 600 страници. Като „премия“ към периодиката две години поред се издава ръководство за учители „Детски игри“, „наредено“ от М. Д. Николов и Ив. Унгаров – „Детски игри“, част І, 1909, и част ІІ, 1910 г.

Въпреки голямата си популярност сред училищното съсловие списанието не среща радушен прием в педагогическия печат. Отзивите за него в сп. „Образование“ и „Училищен преглед“ съвсем не са ласкави. По страниците на тези списания се води разпален спор със списание „Училищна практика“ и нерядко се случва да се преминат границите на добрия тон и от двете страни: „Не, аз сериозно си задавам въпроса, наистина ли имаше нужда у нас от едно ново списание специално само за методически въпроси и не намирам нищо заслужващо внимание, за да подкрепя положителния отговор на г.г. уредниците… Те започват едно списание, от което не се чувствува нужда“ (Antoniev 1906). На въпроса има ли нужда от сп. „Училищна практика“, Стоян Чакъров отговаря: „Но ние казахме, ще заявим и сега, че нямаме намерение да делим мегдан с досегашните наши педагогични списания, че ние си избираме само едно занемарено кътче от нашия училищен живот – училищната практика, която не се засега, па и не може да се засегне обстойно и планомерно нито в едно от съществуещите ни периодични издания. Това е нашият грях!“ (Chakarov 1906, 376).

В отговор на укора (ако това може да бъде укор!), че списанието ще отклони „голяма“ част от четящата специализирана педагогическа преса аудитория, в книжка VI от 1906 година редакторите на „Училищна практика“ поместват рубрика с писма на учители от цялата страна в подкрепа на изданието. Те не са малко на брой, а някои са от учители, практикуващи в съвсем отдалечени и малки краища на България. Тук трябва да подчертаем силното впечатление, което правят изказът, грамотността и начетеността на тези учители, които отразяват духовната еманация и ерудицията на това съсловие от началото на ХХ век3).

Първата уводна статия е подписана с дата 15.ХІІ.1905 година, Шумен. През годините списанието ще заслужи и отвоюва подкрепата на това съсловие, доколкото сп. „Училищна практика“ си поставя за задача не да конкурира издаваните по това време специализирани списания по педагогика, а по-скоро да запълни празнината, която се отваря пред теоретизирането на новите методи и влияния и приложението им в педагогическата практика. Любопитно е да разгледаме част от публикуваните през годините статии в три тематични, взаимно пресичащи се сфери, които могат да бъдат съотнесени към съвременното българско училище: идеята за „новото“ училище, личността и ролята на учителя в учебния процес, за учителя художник и новите посоки пред художественото образование.

Идеята за „новото“ училище

Идеята, по-скоро мечтата за идеалното училище не е нова, тя се разглежда тогава, а и досега като съпротива срещу съществуващите педагогически порядки и в пълен контраст с нерадостната картина на шаблонизираната училищна система. Под влиянието на европейските реформаторски и педоцентристки движения в началото на века тази идея вдъхновява много от авторите в списанието да мечтаят в духа на новото, модерно време за „бъдещото“ училище като „солидно, хигиенично здание, украсено и направено да привлича с своите обширни, светли салони, … обкръжено с градина, потънало всред зеленина и цветя,… зимно и летно време далеч всред природното ширине, гдето световните тегла не могат да проникнат, дето сълзите нема да имат храна, дето само веселие и радост ще царува във всяко време: при работа и при почивка, в стаята и на полето, между другари и при възрастните“ (Stoyanov 1910, 18). За съжаление на уредниците на сп. „Училищна практика“ често им се налага нелеката констатация, че българското училище отстъпва от тези идеали. На първо място те извеждат принудата и липсата на отношение към физическото, психологическото и емоционалното развитие на детето в училище: „Детската психология, като наука, се развива с твърде бързи крачки, но влиянието ѝ върху всекидневната ни училищна работа е още твърде незначително“ (Chakarov 1906, 406).

Евстати Милошев в статията си „Що е дидактично художество“ представя състоянието на тогавашното училищно образование като монотонно, рамкирано от императивната учебна документация и сведено до системно и бездушно усвояване на знания: „Свръх това „строгите методици“ искат разпределение на учебното градиво по годишни времена, месеци, седмици, дни и часове! Точно е определено кой ден и час каква учебна материя ще мине. Отстъпка ни на косъм от строгото разпределение. Заместване, изпреварване, закъснение, изпускане е невъзможно, осъдително. То се взима за ерес съпротива на установената традиция. И тъй се работи всяка година. Учителят е станал безличен автомат, а учениците – празни съдове, в които последователно и равномерно се наливат знанията. Всичко е отмерено, указано. Даже некои методици разработват учебната материя и в тази готова форма я поднасят на учителството, за да не губи време по разработката ѝ“ (Miloshev 1910, 31).

Днес, столетие по-късно в тази посока няма съществена промяна. Нещо повече, можем да направим обективната констатация, че учебната документация и изискванията към нейното стриктно спазване, дигитализиране и контрол върху работата на учителя са неимоверно нараснали за сметка на педагогическата свобода. Изводът, който се налага, е, че през последните сто години училището няма промяна в посока към осигуряване на по-голяма свобода и гъвкавост в обема и естеството на учебното съдържание, към предоставяне на възможност за избор и доверие в личността и способностите на учителя.

Що се отнася до въпроса за дисциплината, който с експанзията на визуалните медии е все по-актуален днес, на страниците на „Училищна практика“ от 1908 г. четем следното: „Най-големата заблуда: модерно обучение било възможно при една безукоризнена дисциплина. Както всички методически възгледи, днешната училищна революция обезцени стойността и на думата „дисциплина“ (Knif 1908, 260).

Като най-голям недостатък на училищната система Евстати Милошев вижда липсата на свобода и доверие в творческите възможности на учителя. Той настоява на учителя да се предостави пълна свобода в избора на учебното съдържание, и говори за новото педагогическо течение като даващо пълна свобода „както по отношение на избора и преработване на учебното градиво от страна на учителя, тъй и по отношение на ученика. Тук няма учебни планове, правилници, седмични разпределения, учебници. Тук няма задължителност на учебни предмети, а свободен избор. Тук няма монотонно, сухо, безсъдържателно разказване, а живо, образно, увлекателно, „възбудително“ описание и рисуване“ (Miloshev 1910, 31).

Стоян Чакъров в статията си „Първи училищни дни“, изпъстрена с „наивни“ и „емоционални“ илюстрации, отразява впечатленията му от габровския курс „по рисувание, ръководен от г-нъ Деневъ – основен учител в Търново, който съумя със своя твърде интересен метод на преподаване едва ли не да пристрасти слушателите си към този стрък на художеството“ (Chakarov 1906(2), 414). Нищо чудно, че в рисуването той вижда чудодейно решение за всички проблеми на училището. Рисуването въвежда учениците в училищния живот, то „отвързва устата“ им и ги кара да обикнат училището, и най-вече формира и обогатява образните им представи, с което отваря вратата за „четмото, писмото и на отделните стъркове на знанието“ (Chakarov 1906(2), 409). Тази прогресивна идея е застъпена и от Д. Ив. Куюмджиев – начален учител в с. Русокастро, Бургаско. В статията „Приказките като средство за развиване говора у новоначинаещите ученици и като изходна точка на рисуването“ той разглежда практическата приложимост на илюстративното рисуване като пресечна точка на словесната и изобразителната грамотност на учениците в първо отделение (Kuyumdzhiev 1906).

В друга статия М. Господинов споделя своя опит, който е прогресивен и новаторски и от съвременна гледна точка: „Моделирането бе поставено в най-тясна връзка с рисуването: всичко, що се моделираше, същевременно се и рисуваше. От друга страна, моделирането и рисуването бяха поставени в услуга на другите предмети: каквото се учеше по естествознание и предметно учение, се моделираше и рисуваше“ (Gospodinov 1907, 116).

Ако си позволим едно обобщение, което не би било по-силите ни заради голямата амплитуда и безграничност в поставените цели към бъдещето, то бихме стигнали до извода, че за строителите на първообраза на нашето образование реформата е преди всичко не материалната – не се свежда до нови сгради, оборудване, училищни помагала или техника, а е преди всичко до дълбоко духовна и естетическа революция в осъзнаването на училището като културен център, в който взаимодействието на учител и ученик ще бъде равностойно.

За съжаление, при неволния паралел със съвремието тази мечта за духовно обновление на училището със средствата на изкуството сякаш напълно е изличена от образователните стремежи на прогресиралото ни общество. В дигиталната ера единственото, което искаме от училището, е повече интерактивни средства, повече технологии, ново оборудване, дигитални програми и мрежи за комуникация и споделяне на информация. Въвеждаме часове по компютърно моделиране още в първи клас, гордеем се с онлайн платформи и форми на обучение, с електронни учебници и дори, макар и принудително, за доста голям отрязък от време експериментирахме с провеждането на обучение от разстояние в електронна среда. Даваме ли си сметка, или не, но всичко това дълбоко засегна представата за ролята на учителя като водеща фигура в учебния процес. Ако се опитаме да сглобим личността на учителя в бъдещото „идеално училище“ според публикациите в „Училищна практика“ от началото на ХХ в., ще стигнем до идеализирания образ на учителя, който е творец на нови личности. Образ, който трудно се вписва и съпоставя с новата реалност и новите изисквания на съвременното училище, в което „областите на компетентност“ на учениците се измерват в „стандарти“ на знания, умения и отношения.

Личността на учителя. Учителят художник

Без съмнение представата за „учителя художник“ е един от най-ревностно поддържаните образи в списание „Училищна практика“. На него са посветени немалко отделни статии, доколкото творческата природа на преподаването и свободата на учителя, който се схваща като творец, за авторите на списанието е първостепенен. Трябва да направим едно уточнение, че под понятието „художник“ тук се прави опит да се обхване далеч по-широка сфера от полето на изобразителното изкуство, в която се включват също и художественото слово, музиката, културата и педагогическото майсторство. В този смисъл под „художник“ се има предвид „творец“, тъй като с това определение категорично се противопоставя представата за „учителя художник“ на „учителя занаятчия“.

На първо място, учителят на „новото“ време трябва да следва вътрешния си глас, нещо повече – той е призван да надскочи хоризонтите на институцията в нейните ограничения, затворени в рамките на учебното съдържание и в измерването на постигнати резултати, овладени стандарти и модели: „Имайте куражът да се отдадете на обучението си до самозабрава; не се плашете, че в края на часа отделението ви не може да посочи на конкретни резултати; преди всичко погребете у вас всяко тщеславие да блеснете с работата си на изпита. Благородната работа се цени заради самата нея; тя презира махлянската мълва“ (Knif 1908, 269).

В статията „Един нов учителски тип“ Стоян Чакъров разграничава три типа учители: учителя от миналото – учител занаятчия, днешния учител – учител логик, и учителя на бъдещето – учител художник. И ако за първия тип учител е важно развитието на паметта, то за втория тип водеща се оказва мисълта: „И нищо друго не е така характерно за втория учителски тип, колкото обстоятелството, че всичката му психо-дидактична дейност е устремена предимно върху развоя на интелекта у учениците“ (Chakarov 1907, 31). С учителя логик се отъждествява и самият автор на статията и подчертава, че развитието на интелекта е само една част от детската личност и че в тогавашното училище, а и до голяма степен и в днешното „всички душевни сили остават на втори план“ (Chakarov 1907, 31).

„Учителят художник“ според него винаги одухотворява учебното съдържание със своята индивидуалност. Всеки урок, тема и въпрос той интерпретира по своему, като се ръководи от педагогическия такт и логиката на твореца, като проявява въображение, находчивост, оригиналност, смелост и виталност в определянето на структурата на урока и на учебното съдържание, в създаването на емоционална наситеност и творческа атмосфера. Отдаден от сърце и душа на званието си, притежаващ тънко чувство за детската природа и индивидуалността на всеки ученик, учителят художник устремява цялата си методическа работа към будене на творческите, духовните сили на учениците. Идеалният учител ще бъде заставен от новото време да се освободи от всичко, което ограничава педагогическото му творчество, от всичко остаряло и несъобразено с детската природа, от традиционните дидактични средства, похвати и методи. Ето защо с известен страх представям на съвременния читател, век по-късно, следващите редове, доколкото след пълно столетие паралелът с днешното училище е твърде очевиден: „Учителят-логик съвсем игнорираше при обучението си желанията, интересите и щенията на учениците, вследствие на което, с редки изключения, обучението се превръща в една мъчителна и тягостна работа. По този начин учениците живеят два живота: един в класната стая (сух, абстрактен, книжен) и други – на улицата, в къщи (пълен с чувства, радости и удоволствия). Тази пропаст, между тези два живота, требва да се премахне“ (Chakarov 1907, 32 – 33).

В края на статията Стоян Чакъров обобщава: „Фантазията като духовна сила съдържа в себе си дейността на интелекта и на паметта. Тя е най-висшият разцвет на духовния живот и съдържа в себе си цялата умствена и нравствена мощ на личността. Учебните предмети, с които може да се въздейства върху фантазията, трябва да стоят на пръв план“. Тук трябва да отбележим, че когато са писани тези редове, часовете по дисциплината рисуване са били 4 часа седмично в първо отделение и варират от 2 до 4 часа седмично до по-следния клас (Zdravkov 2012, 122). В днешното общообразователно училище часовете за предмета изобразително изкуство варират от час и половина до два часа седмично в начална училищна степен и драстично падат до половин час седмично в първи гимназиален етап. Натрапчиво се налага изводът, че спрямо началото на миналия век днешното училище отстъпва както при сравнение по отношение на брой учебни часове по изобразително изкуство, така и по-отношение на идеала за учителя художник (все още е чувствително малък броят на учителите, получили специфично художествено образование, които преподават дисциплината в начална училищна възраст).

За учителя художник и новите посоки пред художественото образование

В статията „Учители-художници“ уредникът на списанието д-р Стоян Чакъров запознава читателите с реформаторската педагогика на Хайнрих Шарелман: „От самото заглавие явствува, че тия методици са силно повлияни от онази вълна в Германия, която с такава мощ иска да извоюва широко място на изкуството в делото на обучението и възпитанието (Chakarov 1906 (2), 332).

Със статията „Продуктивно обучение“ Стоян Чакъров очертава реформата, която той вижда да се реализира в учебно-възпитателната област. Според него нейната същина може да се характеризира с две думи: 1) художествено възпитание; и 2) дидактично художество (Chakarov 1906(3), 515 – 521).

Появата на утопичното движение за дидактическо художество в Германия и Западна Европа се свързва преди всичко с името на Алфред Лихтварк. Той настоява в училище да бъдат включени повече художествени дейности, свързани с изобразителното изкуство и музиката, които не бива да бъдат използвани самоцелно във възпитателния процес, а да подпомогнат формирането на личността на детето. В тези дейности Лихтварк вижда осъществяването на връзката на обучението с живота. Най-силно влияние върху българската педагогическа мисъл и върху привържениците за дидактично художество оказва възгледът му, че от учителя се очаква да гледа на образователния процес като на произведение на изкуството, да осъзнава творческата природа на работата си, посветена изцяло на формирането и възпитаването на творчески личности. „Недоверието към училището – пише Лихтварк, – ще изчезне, щом схванем учителя като художник и го оставим да действа като такъв“ (Lihtvark 1904, 566).

Въз основа на педагогическите експерименти, които правят Ф. Гансберг, А. Лихтварк, Х. Шарелман в Хамбург и Берн, се създават т.нар. опитни училища общини, в които се подлагат на проверка в практиката техните нетрадиционни педагогически идеи, както и напълно нови методи и подходи в обучението. В педагогическия печат често се публикуват статии, свързани с постигнатите резултати, които намират широк отзвук и у нас. В сп. „Училищна практика“ излизат преводни статии от Х. Шарелман, в които се популяризират идеите за художественото възпитание. Според него децата са художници по природа, такива са техните мисли и представи за света, но не им достигат знания и умение да дадат израз на тази своя същност. Първично и естествено средство за развиване на тяхната творческа природа е непринуденото обучение по предметите от художествения цикъл. Ето защо детето трябва „да се окуражи по отношение на рисуването“ и в това той вижда главната и основна задача на предмета (Sharelman 1906).

Като носител на новите посоки в обучението по рисуване от началото на ХХ век се изтъква личността на учителя Г. Палашев. В отделна част на рубриката „Книжнина“ е представена неговата студия „Новите посоки в обучението по рисуване и новите стремежи в областта на художественото възпитание“ – София, 1905 г. На учителите горещо се препоръчва студията на „младия наш реформатор в областта на рисуването“. Подчертано е, че тя е допълнена с 250 илюстрации и споделя опита му от пътуването му в Белград, Загреб, Грац, Марбург, Виена, Мюнхен, Залцбург Лайпциг, Хамбург и др., където авторът е имал възможност да се запознае с практическото приложение на новите методи по рисуване.

Паралелно със студията на Г. Палашев е представен учебникът на Д. Гиневъ „Методика па рисуването в основното училище“ – Видин, 1905 г. Анотацията представя ръководството като критичен поглед към развоя на съвършено сухото и безинтересно копиране на всевъзможни стигми, геометрични фигури и орнаменти с линии, пергел или свободна ръка и се откроява анализът, който д-р Гинев прави на обучението по рисуване в лондонските основни училища и върху популярния за времето метод на Пранг и Тад. И въпреки че авторите на статията подчертават липсата на образци, „взети из практиката на нашити основни училища“, те препоръчват учебника като заслужаващ „вниманието на нашето основно училище, поради ценното си съдържание, стегнатост, а главно поради системното излагане на материята“4).

В същата рубрика е представен и албумът на Иван Недев ,,Прилагание на новия метод по рисуване“ – Горна Оряховица, 1906 г. Албумът включва рисунки за I, II, III и IV отделение. От анотацията към представянето на труда можем да съдим, че въпреки цялостната положителна оценка съдържанието на всеки текст е било подлагано на безпощадна критика: „Като излагаме в общи черти съдържанието на първия албум по рисуване у нас – пише К. Свраков, – желаем неговото широко разпространение между учителството, което с това ще даде възможност г-ну Недеву не само да го попълни с по-обстойни обяснения и бележки, но и да направи едно по-умело разпределение на учебната материя по години, понеже в това отношение ръководството страда от системност, нещо твърде обяснимо при предположението, че дадените рисунки не са изработени от едни и същи ученици в продължение на четири години, а едновременно от учениците на четирите отделения, а по всека вероятност и много от тях никак не са минали из под ръцете на малките художници“5).

В книжка VII от същата година редакторският колектив на списанието представя второто издание на албума с автори Ив. Недевъ и А. Петров „Ръководство по рисуване с 760 образци за I , II, III и IV отделение“, 1906 г. Тук те подчертават израстването на техния автор с думите: „Областта, върху която се води обучението по новото рисувание е „нова земя“, в която победата е не на страната на всевъзможни учителствувания, а на ония, на педагогиката“6). И настояват да се даде пълна свобода при рисуването, защото не требва да се забравя, че между онова, що вижда детската душа, и онова, що предлага методиката, има пропаст, която никой не може да допълни.

Последна в рубриката е представена статията на Отто Хорейши „Резултати от преподаване на рисуването според новата метода“, публикувана в списание „Училищен преглед“, год. X, кн. VII. „Тая статия на професора от нашето рисувално училище – пише в анотацията, – е четена в първата конференция на учителите но рисуване в София на 28 юний 1905 г. и е предназначена да съдействува за прокарването на новата метода по рисуване в нашите училища. За жалост, статията както но форма, така и по съдържание не подлежи на критика. Прав е г-н Хорейши, като казва на едно место, че нема да бъде разбрана.“ Критиката тук е отправена изцяло към съдържанието на списание „Училищен преглед“ и в никакъв случай към съдържанието на статията, за която малко по-нататък авторът на отзива възкликва: „Каква естетична наслада от една статия, предназначена изключително да печели партизани на естетичното възпитание! Каква художественост в изразите на един художник!“7).

В специализирани статии, посветени на въпросите на предмета, се отделя специално внимание на новия метод на преподаване и така нареченото „свободно“ рисуване. В статия със заглавие „Новото рисуване и „новите“ грешки (Практически бележки)“ К. П. Домусчиев анализира опита си и споделя представите си за учебния процес и новото в преподаването на рисуване в основното училище, което грешно се схваща като професионален институт, който преследва само „индустриално промишлени“ цели. Позовавайки се на развитието на детската и възрастовата психология и големия напредък, който е постигнат в тази сфера, на резултатите от експерименталната педагогика, „които разкриха несъстоятелността на стария метод, всичката оная негодност и пустота, която вее в него“, К. Домусчиев подчертава: „Тия изследвания изтъкнаха онова безподобно мъчение, което сковава детската душа и спъва правилният ѝ и всестранен развой и спомогнаха да се изгради един нов и сигурен метод, почиващ върху здрави психологически основи, който метод прави възможно общото развитие на детската душа. Това е така наречения у нас метод на „свободното“ или „новото“ рисуване — метод доста точно популяризиран от две години насам, ала, за жалост, криво схванат и поради това препълнен с достатъчно много грешки“. Тук той привежда забавни и не много добронамерени примери, свързани с по-грешното интерпретиране на теоретичните постановки, привнесени от Запад, противоречивите указания и „образци“, които далеч не улесняват училищната практика и отдалечават учителите от прилагането на „свободното“ рисуване в личната си практика. Авторът не крие огорчението си от използването на множество ръководства и „образци“, които застъпват противоречиви позиции, водещи неизбежно до грешки в теорията и в практиката, които се явяват пречка за вникване в духа на „новото“ рисуване. Нещо повече, учителите, които използват тези образци като модели за копиране през учебната година, всъщност връщат обучението към отречения метод на преподаване. След като привежда различни конкретни примери, свързани с рисуването на учителя върху детските рисунки, натрапването на готови рисунки като образци и модели за прерисуване и др., в края на статията К. Домусчиев обобщава: „Новото рисуване почива на здрави психологически основи. Последните се състоят в това, щото работата на ученика да не бъде чисто механическа – грубо хамалска, без всяко активно участие на неговата психика, а тъкмо обратното: рисунката да бъде плод на онзи душевен жар на онова психологическо напрежение, придружено с приятно възхищение, което обзема детето, когато пред неговите очи, из под собствената му ръка, се разлее образ, който вдъхва в детето самостойност, самонадеяност, че и то е в състояние да създаде нещо. И рисуването само тогава би имало ценност и възпитателна стойност, като учебен предмет, когато то буди целокупния душевен мир у детето“ (Domuschiev 1907, 550).

Тези размисли от съвременна гледна точка изглеждат спекулативни в своята неоспоримост, но колко често днес срещаме на ученически изложби и на конкурси копирани от интернет или надрисувани от учителя рисунки, живопис, графика и пластики, представяни за детско творчество, но доминирани от естетическите възгледи на водещия преподавател, чийто почерк може да се прочете в общия замисъл, композиционното решение и дори в техниката на изпълнение.

Голяма част от изискванията към личността на учителя, уредбата на училището и образователния процес, поставени пред нас от страниците на „Училищна практика“, са критикувани остро заради техния краен индивидуализъм, отсъствие на системност, а понякога и на педагогическа логика още в момента на тяхното издаване. Въпреки това в тях можем да открием актуално съдържание, доколкото днешното училище е поставено в условия, за които преди век никой не е подозирал. Кой би предположил, че свободният достъп до информация, която благодарение на технологиите и интернет мрежата е навсякъде, ще доведе не до стремеж към знания и духовен подем, а до отчуждение и изолация? Разбира се, технологиите не трябва да се отричат, те са преимущество, но трябва да се използват единствено и само като средство да разширим холистично познавателните си хоризонти. Ето защо ролята на учителя в учебния процес сега е по-важна от всякога, доколкото той трябва бъде репер в потока от циклично обновяваща се, хаотична и лесно достъпна информация. В този смисъл, би следвало да се реабилитира романтичният образ на учителя художник чрез осмислянето на творческата природа на педагогическата дейност. В разбирането за непрестанното обновление на изкуството и културата и във все по-очевидното хибридизиране на човешкото познание бихме могли да преосмислим идеята за образование, доминирано от изкуствата, манифестирана преди век от списание „Училищна практика“. Обучение, основано на изкуствата, е естествено образователно средство за всички периоди от развитието на личността, чрез него се възпитават ценности и знания, необходими за пълното интелектуално, емоционално и социално развитие на човека.

Ако можем да си позволим да актуализираме някои от педагогическите идеи в светлината на новите исторически условия, бихме могли да видим училището не като институция, а като творчески процес, като образователно взаимодействие на равнопоставени личности. Ето защо новият прочит на списание „Училищна практика“ ни позволява да мислим за бъдещето на училището в светлината на неговата дълбока хуманизация със средствата на изкуствата.

БЕЛЕЖКИ

1. В периода 1949 – 1957 година Съюзът на работниците по просвета издава списание под същото заглавие – „Училищна практика“, но това издание има напълно различни цели, послания и читатели и тук няма да бъде разглеждано.

2. В България предметът първоначално се е наричал „линейно рисуване“, след Освобождението в различните програми е фигурирал с различни названия – „рисуване“, „рисуване и ръчен труд“ и др. Едва с програмата от 1967 г. дисциплината е преименувана по руски модел на „рисуване и изобразително изкуство“, а през 1974 г. – на „изобразително изкуство“.

3. Училищна практика, 1906, 1(6), 376 – 383 Месечно списание за уяснение и практическа приложба на новите веяния в областта на методиката. Изд. Книжарница К. Евстатиев, Варна, 1906 – 1912 г.

4. Училищна практика, 1906, 1(1), 63.

5. Училищна практика, 1906, 1(1), 63.

6. Училищна практика, 1906, 1(8), 511.

7. Училищна практика, 1906, 1(1), 63.

ЛИТЕРАТУРА

АНДИРКОВА, М., 2017. Цивилизованият избор. Българската изкуствоведска мисъл до средата на ХХ век. София: НХА.

АНТОНИЕВ, СТ., 1906 Месечно педагогическо списание за учители и възпитатели „Училищна практика“. Учител, 13(2).

БОЯДЖИЕВА, Н., З. ЯНАКИЕВА, 2018. Развитие на идеята за възпитание и образование чрез изкуство в България: първата половина на ХХ век. Пловдив.

ВЕЛИЧКОВ, К., 1911. Съчинения. Т. IV. София.

ГОСПОДИНОВ, М., 1907. Из практиката – за практиката. Училищна практика, 2(2), 112 – 117.

ДАУГЕ, А., 1909. За учителя художник Шарелмана. Педагогически преглед, 3(2), 70 – 78.

ДОМУСЧИЕВ, К. М., 1907. Новото рисуване и „новите“ грешки. (Практически бележки). Училищна практика. 2 (9), 548 – 553.

ЗДРАВКОВ, СТ., 2012. Обучението по рисуване в българското училище. От Освобождението до края на ХХ век. Велико Търново: Св.св. Кирил и Методий.

КНИФ, И., 1908. Желязна дисциплина. Мисли на един еретик. Училищна практика, 3(5), 260-273.

КУЮМДЖИЕВ, Д. ИВ., 1906. Приказките като средство за развиване говора у новоначинаещите ученици и като изходна точка на рисуването. Училищна практика, 1(8), 469 – 472.

ЛИХТВАРК, А., 1904. Основи на художественото възпитание. Училищен преглед, 9(6), 566.

МАРИНСКА, Р., 1996. 20-те години в българското изобразително изкуство. София.

МИЛОШЕВ, Е., 1910. Що е дидактично художество. Училищна практика, 4(1), 29 – 33.

ПАНАЙОТОВ, Ф., 1999. Алманах България ХХ век. София: Труд.

ПАПАЗОВ, Б., 2015. Художествено обучение чрез изобразително изкуство. Пловдив.

РАЙНОВ, Н., 1925. Учителят като художник. Пловдив.

СТОЕНЧЕВ, Н., 1910. Рисуването в прогимназиите. Ново Училище, 1(10). 600 – 607.

СТОЯНОВ, Г., 1910. Веселие и радост в училищния живот. Педагогическа наброска. Училищна практика. 4(1), 14 – 20.

ЧАКЪРОВ, С., 1906 (1). Учители-художници. Училищна практика, 1(6), 323 – 337.

ЧАКЪРОВ, С., 1906 (2). Първи училищни дни. Училищна практика, 1(7), 406 – 419.

ЧАКЪРОВ, С., 1906 (3). Продуктивно обучение. Училищна практика, 1(9), 515 – 521.

ЧАКЪРОВ, С., 1907. Един нов учителски тип. Училищна практика, 2(1), 26 – 37.

ШАРЕЛМАН, Х., 1906. Една импровизация. Училищна практика, 1(9), 530 – 533.

REFERENCES

ANDIRKOVA, M., 2017. Tsivilizovaniyat izbor. Balgarskata izkustvovedska misal do sredata na ХХ vek. Sofia: NHA [In Bulgarian].

ANTONIEV, St., 1906 Mesechno pedagogichesko spisanie za uchiteli i vazpitateli „Uchilishtna praktika“. Uchitel, 13(2) [In Bulgarian].

BOYADZHIEVA, N. & Z. Yanakieva, 2018. Razvitie na ideyata za vazpitanie i obrazovanie chrez izkustvo v Balgariya: parvata polovina na ХХ vek. Plovdiv [In Bulgarian].

CHAKAROV, S., 1906 (1). Uchiteli-hudozhnitsi. Uchilishtna praktika, 1(6). 323 – 337 [In Bulgarian].

CHAKAROV, S., 1906 (2). Parvi uchilishtni dni. Uchilishtna praktika, 1(7). 406 – 419 [In Bulgarian].

CHAKAROV, S., 1906 (3). Produktivno obuchenie. Uchilishtna praktika, 1(9) 515 – 521 [In Bulgarian].

CHAKAROV, S., 1907. Edin nov uchitelski tip. Uchilishtna praktika, 2(1), 26 – 37 [In Bulgarian].

DAUGE, A., 1909. Za uchitelya hudozhnik Sharelmana. Pedagogicheski pregled, 3(2), 70 – 78 [In Bulgarian]

DOMUSCHIEV, K. M., 1907. Novoto risuvane i „novite“ greshki. (Prakticheski belezhki). Uchilishtna praktika, 2(9), 548 – 553 [In Bulgarian].

GOSPODINOV, M., 1907. Iz praktikata – za praktikata. Uchilishtna praktika, 2(2), 112 – 117 [In Bulgarian].

KNIF, I., 1908. Zhelyazna distsiplina. Misli na edin eretik. Uchilishtna praktika, 3(5), 260 – 273 [In Bulgarian].

KUYUMDZHIEV, D. Iv., 1906. Prikazkite kato sredstvo za razvivane govora u novonachinaeshtite uchenitsi i kato izhodna tochka na risuvaneto. Uchilishtna praktika, 1(8), 469 – 472 [In Bulgarian].

LIHTVARK, A., 1904. Osnovi na hudozhestvenoto vazpitanie. Uchilishten pregled, 9(6), 566 [In Bulgarian].

MARINSKA, R., 1996. 20-te godini v balgarskoto izobrazitelno izkustvo. Sofia [In Bulgarian].

MILOSHEV, E., 1910. Shto e didaktichno hudozhestvo. Uchilishtna praktika, 4(1), 29 – 33 [In Bulgarian].

PANAYOTOV, F., 1999. Almanah Balgariya ХХ vek. Sofia: Trud [In Bulgarian].

PAPAZOV, B., 2015. Hudozhestveno obuchenie chrez izobrazitelno izkustvo. Plovdiv [In Bulgarian].

RAYNOV, N., 1925. Uchitelyat kato hudozhnik. Plovdiv [In Bulgarian].

SHARELMAN, H., 1906. Edna improvizatsiya. Uchilishtna praktika, 1(9), 530 – 533 [In Bulgarian].

STOENCHEV, N., 1910. Risuvaneto v progimnaziite. Novo Uchilishte, 1(10), 600 – 607 [In Bulgarian],

STOYANOV, G., 1910. Veselie i radost v uchilishtniya zhivot. Pedagogicheska nabroska. Uchilishtna praktika, 4(1), 14 – 20 [In Bulgarian].

VELICHKOV, K., 1911. Sachineniya. T. IV. Sofia. [in Bulgarian].

ZDRAVKOV, St., 2012. Obuchenieto po risuvane v balgarskoto uchilishte. Ot Osvobozhdenieto do kraya na ХХ vek. Veliko Tarnovo: Sv. sv. Kiril i Metodiy [In Bulgarian].

2025 година
Книжка 9s
Книжка 9
DEVELOPMENT OF DEMOCRATIC CULTURE THROUGH CONTENTS ABOUT THE ROMA IN CLASSROOM TEACHING – STUDENTS’ PERCEPTION

Aleksandra Trbojević, Biljana Jeremić, Hadži Živorad Milenović, Bojan Lazić

Книжка 8
КАТЕГОРИАЛНИ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИНФОРМАЦИОННО-КОМУНИКАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ В ОБУЧЕНИЕТО НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ СЪС СОП

д.п.н Мира Цветкова-Арсова, Данка Щерева, Славина Лозанова, Маргарита Томова

Книжка 7
ВРЪЗКА НА СОЦИАЛНО-ЕМОЦИОНАЛНОТО С КОГНИТИВНОТО РАЗВИТИЕ В ПРИОБЩАВАЩА СРЕДА

Милен Замфиров, Маргарита Бакрачева, Емилия Евгениева

Книжка 6
КОГНИТИВНО РАЗВИТИЕ НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ, ОБХВАНАТИ В ПРИОБЩАВАЩОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Милен Замфиров, Емилия Евгениева, Маргарита Бакрачева

Книжка 5
COMPETENCE FOR SOCIAL PEDAGOGICAL PRACTICE: WHAT DO STUDENTS TELL US?

Maya Tcholakova, Marina Pironkova, Aleksandar Ranev, Yana Staneva

MULTIMODAL COMMUNICATION IN PHYSICAL EDUCATION CLASSES

Cristiana Lucretia Pop, Cristina Filip

Книжка 4s
GAMES IN FUNCTION OF DEVELOPMENT OF MULTIPLICATION SKILLS

Dasare Sylejmani, Vesna Makashevska, Jasmina Jovanovska

Книжка 4
ИЗПОЛЗВАНЕ НА СИСТЕМИТЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОБУЧЕНИЕТО В КОНТЕКСТА НА ИНТЕРАКТИВНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Силвия Парушева, Борис Банков, Гергана Касабова, Петя Страшимирова

MILITARY AND SOCIAL THREATS AS DETERMINANTS OF THE DEVELOPMENT OF CONTEMPORARY UKRAINIAN HIGHER EDUCATION

Mykola Pantiuk, Tetiana Pantiuk, Nataliia Bakhmat, Olena Nevmerzhytska, Svitlana Ivakh

STEM ОБУЧЕНИЕ НА СТУДЕНТИ ПЕДАГОЗИ В ТРАНСДИСЦИПЛИНАРНА ОБРАЗОВАТЕЛНА СРЕДА

Любен Витанов, Николай Цанев, Людмила Зафирова, Гергана Христова, Катерина Динкова, Калина Георгиева, Жорж Кюшев, Здравка Савчева

ИЗСЛЕДВАНЕ И АНАЛИЗ НА НАГЛАСИТЕ НА СТУДЕНТИТЕ ПРИ ИЗПОЛЗВАНЕ НА ГЕНЕРАТИВЕН ИНСТРУМЕНТ НА ИЗКУСТВЕН ИНТЕЛЕКТ

Николай Янев, Иглика Гетова, Теодора Христова, Ива Костадинова, Георги Димитров

Книжка 3
ДРУГИЯТ КАТО ЦЕННОСТ В УЧИЛИЩЕ

Александър Кръстев

Книжка 2
ASSESSMENTS OF TEACHERS AND PARENTS OF CHILDREN WITH DEVELOPMENTAL DISABILITIES ON INCLUSION IN PRE-SCHOOL INSTITUTIONS

Zagorka Markov, Hadzi Zivorad Milenovic, Biljana Jeremic, Radmila Zecevic, Milica Pavlovic

Книжка 1s
ПРИЛОЖЕНИЕ НА СРЕДСТВАТА ЗА ДОПЪЛВАЩА И АЛТЕРНАТИВНА КОМУНИКАЦИЯ В ОБРАЗОВАТЕЛНИТЕ ИНСТИТУЦИИ В БЪЛГАРИЯ

. Неда Балканска, . Анна Трошева-Асенова, . Пенка Шапкова, Снежина Михайлова

USE OF ARTIFICIAL INTELLIGENCE IN FOREIGN LANGUAGE TEACHING

Ekaterina Sofronieva, Christina Beleva, Galina Georgieva

Книжка 1
Скъпи читатели, автори, приятели на списание „Педагогика“,

В началото на 2025 година в първия брой на нашето списание „Педагогика“ бих искала от името на редакционната колегия и от мое име да Ви пожелая здраве, творческо вдъхновение и професионално удовлетворение от прино- са Ви към педагогическата наука и практика! Вярвам и се надявам, че списание „Педагоги- ка“ ще продължи да осигурява платформа за научен, обективен и откровен диалог, базиран на резултати от научни изследвания, за насто- ящето и бъдещето на обучението и образова- н

2024 година
Книжка 9s
Книжка 9
ANALYSIS AND IMPROVEMENT OF VIDEO LEARNING RESOURCES IN SMALL-SCALE LEARNING SCENARIOS

César Córcoles, Laia Blasco-Soplon, Germán Cobo Rodríguez, Ana-Elena Guerrero-Roldán

Книжка 8
АНГАЖИРАНОСТ КЪМ УЧЕНЕ ЧРЕЗ ИЗПОЛЗВАНЕ НА СМАРТ ТЕХНОЛОГИИТЕ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Кирилка Тагарева, Дора Левтерова-Гаджалова, Ваня Сивакова

Книжка 7
Книжка 6
Книжка 5s
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА НА СТАЖАНТСКАТА ПРАКТИКА ПРЕД СТУДЕНТИ – БЪДЕЩИ УЧИТЕЛИ

Илиана Петкова, Марияна Илиева, Владислава Станоева, Георги Чавдаров

Книжка 5
FEATURES OF SPEECH COMPREHENSION TRAINING OF CHILDREN WITH AUTISM SPECTRUM DISORDERS

Maryna Branytska, Svitlana Myronova, Svitlana Mykhalska

OVERVIEW OF THE STEM EDUCATION IN ISRAEL

Aharon Goldreich, Elena Karashtranova

Книжка 4
НАГЛАСИ НА СТУДЕНТИТЕ КЪМ СМАРТ ТЕХНОЛОГИИТЕ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Дора Левтерова-Гаджалова, Кирилка Тагарева, Ваня Сивакова

PROFESSIONAL SUPPORT FOR YOUNG RESEARCHERS

Emina Vukašinović, Marija Veselinović, Milan Milikić

РОБОТИТЕ В ОБУЧЕНИЕТО – ОБРАЗОВАТЕЛНА STEAM ИГРА

Мария Желязкова, Михаил Кожухаров, Даниела Кожухарова

Книжка 3s
Книжка 3
ATTITUDES AND EXPERIENCES OF THE PRESCHOOL TEACHERS IN THE APPLICATION OF DIGITAL TECHNOLOGIES IN ENVIRONMENTAL EDUCATION

Nataša Branković, Gordana Kozoderović, Biljana Jeremić, Danijela Petrović, Bojan Lazić, Slavica Karanović

ДИГИТАЛНИ ТЕХНОЛОГИИ В ПОДКРЕПА НА УЧЕНЕТО

Стоянка Георгиева-Лазарова, Лъчезар Лазаров

PREPARATION OF FUTURE TEACHERS FOR ORGANISING A HEALTH-PRESERVING INCLUSIVE SPACE IN EDUCATIONAL INSTITUTIONS

Nadiya Skotna, Tetiana Nadimyanova, Anna Fedorovych, Myroslava Sosiak, Oksana Yatsiv

Книжка 2s
Книжка 2
ОТ РИСУНКА – КЪМ СНИМКА

Камен Теофилов

Книжка 1s
Книжка 1
„ВТОРОТО“ БЪЛГАРСКО УЧИЛИЩЕ. ГЕНЕЗИСЪТ

Пенка Цонева, Бистра Мизова

2023 година
Книжка 9
EXPLORING THE NARRATIVE IDENTITY OF HUNGARIAN TEACHERS IN SLOVAKIA

Patrik Baka, Terézia Stredl, Kinga Horváth, Zsuzsanna Huszár, Melinda Nagy, Péter Tóth, András Németh

Книжка 8
A QUALITY “ONLINE” TEACHER – WHAT DO STUDENTS APPRECIATE AND VALUE IN TEACHERS DURING DISTANCE LEARNING?

Irena Golubović-Ilić, Ivana Ćirković-Miladinović, Nataša Vukićević

SUPPORT FOR THE INCLUSION OF ROMA CHILDREN THROUGH THE PROJECT TEACHING MODEL

Biljana Jeremić, Aleksandra Trbojević, Bojan Lazić, Gordana Kozoderović

TREND ANALYSIS OF PROFESSIONAL COMPETENCES OF SPORTS TEACHERS AND COACHES

Sergejs Capulis, Valerijs Dombrovskis, Svetlana Guseva, Alona Korniseva

Книжка 7
ЦЕННОСТЕН ПРОФИЛ НА УЧИТЕЛИТЕ В НАЦИОНАЛЕН КОНТЕКСТ

Цветан Давидков, Силвия Цветанска

Книжка 6s
MODELLING OF MARITIME CYBER SECURITY EDUCATION AND TRAINING

Gizem Kayisoglu, Pelin Bolat, Emre Duzenli

INTRODUCING THE USE OF CASE STUDIES METHODOLOGY IN TRAINING FOR SOFT SKILLS IN MARITIME UNIVERSITIES. THE ISOL-MET PROGRAM

Maria Lekakou, Helen Iakovaki, Dimitris Vintzilaios, Markella Gota, Giorgos Georgoulis, Thalia Vintzilaiou

THE ROLE OF MARITIME EDUCATION IN DIGITALIZATION

Kamelia Narleva, Yana Gancheva

Книжка 6
С МИСИЯ ЗА НАЦИОНАЛНА И КУЛТУРНА ИНДИВИДУАЛНОСТ

Надежда Кръстева, Йордан Колев

Книжка 5s
PREFACE

Nikola Vaptsarov Naval Academy is the oldest technical educational institution in Bulgaria. The Naval Academy is one of the symbols of Varna and Bulgaria in the world maritime community. Its history and achievements establish it as the most prestigious center for training of maritime specialists. At present, the Naval Academy trains specialists for the Navy and for the merchant marine in all areas of maritime life. Research and development conducted at the Naval Academy in Varna

A FAIR CONCERN ABOUT ECDIS

Nikolay Sozonov, Dilyan Dimitranov

DATA-DRIVEN LEARNING APPROACH TO MARITIME ENGLISH

Jana Kegalj, Mirjana Borucinsky, Sandra Tominac Coslovich

DEVELOPING CRITICAL THINKING SKILLS THROUGH THE “CASE STUDY” TEACHING METHOD IN MARITIME ENGLISH LANGUAGE TEACHING (MELT)

Tamila Mikeladze, Svetlana Rodinadze, Zurab Bezhanovi, Kristine Zarbazoia, Medea Abashidze, Kristine Iakobadze

MAXIMIZING STUDENTS’ LEARNING IN MARITIME ENGLISH ONLINE COURSE

Valentyna Kudryavtseva, Svitlana Barsuk, Olena Frolova

Книжка 5
Книжка 4s
Книжка 4
Книжка 3s
СПИРАЛАТА ОБЩЕСТВО – ОБРАЗОВАНИЕ

Иванка Шивачева-Пинеда

Книжка 3
ПРОЕКТНО БАЗИРАНО ОБУЧЕНИЕ ЗА СОЦИАЛНО-ЕМОЦИОНАЛНИ И ТЕХНОЛОГИЧНИ УМЕНИЯ ЧРЕЗ ПРОГРАМАТА „УМЕНИЯ ЗА ИНОВАЦИИ“

Галин Цоков, Александър Ангелов, Йоанна Минчева, Рени Димова, Мария Цакова

МЕДИЙНАТА ГРАМОТНОСТ И УЧИТЕЛИТЕ

Светла Цанкова, Стела Ангова, Мария Николова, Иван Вълчанов, Илия Вълков, Георги Минев

Книжка 2
INTONATION AND CHILDREN WITH EMOTIONAL AND BEHAVIORAL PROBLEMS

Katerina Zlatkova-Doncheva, Vladislav Marinov

Книжка 1
2022 година
Книжка 9
ТРАНСГРЕСИВНО-СИНЕРГИЧНО КАРИЕРНО РАЗВИТИЕ В „НЕФОРМАЛНО ОБРАЗОВАНИЕ“ В УНИВЕРСИТЕТА

д.п.н Яна Рашева-Мерджанова, Моника Богданова, Илиана Петкова

Книжка 8
INTEGRATING INTERCULTURAL EDUCATION IN THE PRIMARY SCHOOL CURRICULUM

Bujar Adili, Sonja Petrovska, Gzim Xhambazi

НАГЛАСИ НА БЪДЕЩИТЕ ДЕТСКИ УЧИТЕЛИ КЪМ STEM ПОДХОДА

Наталия Павлова, Михаела Тончева

Книжка 7
НАЦИОНАЛНАТА ИДЕЯ НА ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ

Йордан Колев, Надежда Кръстева

Книжка 6
Книжка 5
ИВАН Д. ШИШМАНОВ – ЕВРОПЕИЗИРАНИЯТ БЪЛГАРИН

Надежда Кръстева, Йордан Колев

THE TECHNOLOGY OF DEVELOPMENT OF COMMUNICATIVE CULTURE OF ELEMENTARY SCHOOL TEACHERS

Mariia Oliiar, Nataliia Blahun, Halyna Bilavych, Nataliia Bakhmat, Tetyana Pantyuk

Книжка 4
TEACHERS’ATTITUDES BOUT TEACHING AND LEARNING MATHEMATICS

Aleksandra Mihajlović, Emina Kopas-Vukašinović, Vladimir Stanojević

EDUCATION 4.0 – THE CHANGE OF HIGHER EDUCATION INSTITUTIONS AND THE LABOUR MARKET

Gergana Dimitrova, Blaga Madzhurova, Stefan Raychev, Dobrinka Stoyanova

Книжка 3s
DISTANCE LEARNING IN THE CONTEXT OF THE COVID-19 PANDEMICS

Baktybek Keldibekov, Shailoobek Karagulov

DIGITAL UNIVERSITIES: FEATURES AND KEY CHARACTERISTICS

Marina Skiba, Maktagali Bektemessov, Alma Turganbayeva

Книжка 3
Книжка 2
TWO-TIER MODEL OF TRAINING FUTURE TEACHERS FOR COACHING AT OUT-OF-SCHOOL INSTITUTIONS

Borys Savchuk, Tetyana Pantyuk, Natalia Sultanova, Halyna Bilavych, Mykola Pantyuk

Книжка 1
2021 година
Книжка 9
ИЗСЛЕДВАНЕ НА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО МЕЖДУ ФОРМАЛНОТО И НЕФОРМАЛНОТО ЗДРАВНО ОБРАЗОВАНИЕ

Доц. д-р Вержиния Боянова Гл. ас. д-р Константин Теодосиев Гл. ас. д-р Берджухи Йорданова

FORMATION OF PROFESSIONAL COMPETENCE OF ASSISTANT TEACHER OF INCLUSIVE EDUCATION IN SECONDARY EDUCATION INSTITUTIONS

Prof. Dr. Vladyslava Liubarets, Prof. Dr. Nataliia Bakhmat, Prof. Dr. Olena Matviienko, Oksana Tsykhmeistruk, Inna Feltsan

Книжка 8
ОТНОСНО ЗАДЪЛЖИТЕЛНОСТТА НА ПРЕДУЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ – РЕЗУЛТАТИ ОТ ЕДНО ИЗСЛЕДВАНЕ

Проф. д-р Маргарита Колева, доц. д-р Блага Джорова, д-р Ева Жечева

INFLUENCE OF PSYCHOLOGICAL AND PEDAGOGICAL FEATURES OF STUDENTS ON THEIR ACTIVITY IN SELF-EDUCATION

Dr. Iryna Sereda, Assoc. Prof. Dr. Svitlana Karskanova, Assoc. Prof.

CENTRALISATION AND DECENTRALISATION IN HIGHER EDUCATION: A COMPARATIVE STUDY OF HUNGARY AND GERMANY

Carla Liege Rodrigues Pimenta, Prof. Dr. Zolt†n R–nay, Prof. Dr. Andr†s Nmet

ЗА ПРИОБЩАВАНЕТО, ОБУЧЕНИЕТО И РАЗВИТИЕТО НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ С ИНТЕЛЕКТУАЛНИ ЗАТРУДНЕНИЯ

Златкова-Дончева, К. (2021). Приобщаване, обучение и развитие на деца и ученици с интелектуални затруднения. Бургас: Либра СКОРП, ISBN 978-954-471-705-6

Книжка 7s
CONCEPT OF PRESENT PRACTICE IN CHOOSING OF OPTIMAL NUMBER OF TUGS

Rino Bošnjak, Zvonimir Lušić , Filip Bojić, Dario Medić

S-101 CHARTS, DATABASE TABLES FOR S-101 CHARTS, AUTONOMOUS VESSEL

Vladimir Brozović, Danko Kezić, Rino Bošnjak, Filip Bojić

INFLUENCE OF HYDRO-METEOROLOGICAL ELEMENTS ON THE SHIP MANOEUVRING IN THE CITY PORT OF SPLIT

Zvonimir Lušić , Nenad Leder, Danijel Pušić, Rino Bošnjak

MEETING SUSTAINABLE DEVELOPMENT GOALS – EXPERIENCE FROM THE LARGEST SHIPPING COMPANIES

Katarina Balić , Helena Ukić Boljat, Gorana Jelić Mrčelić, Merica Slišković

OPTIMISING THE REFERENCE POINT WITHIN A JOURNAL BEARING USING LASER ALIGNMENT

Ty Aaron Smith , Guixin Fan , Natalia Nikolova , Kiril Tenekedjiev

REVIEW OF THE CURRENT INCREASE OF NOISE UNIT COST VALUES IN TRANSPORT

Luka Vukić , Ivan Peronja , Mihaela Bukljaš , Alen Jugović

TARGET DETECTION FOR VISUAL COLLISION AVOIDANCE SYSTEM

Miro Petković, Danko Kezić, Igor Vujović, Ivan Pavić

NEW RESULTS FOR TEACHING SHIP HANDLING USING FAST TIME SIMULATION

Knud Benedict , MichŽle Schaub , Michael Baldauf , Michael Gluch , Matthias Kirchhoff , Caspar Krüger

POTENTIAL BENEFITS OF ELECTRICALY DRIVEN FERRY, CASE STUDY

Tina Perić, Ladislav Stazić, Karlo Bratić

SITUATIONAL AWARENESS – KEY SAFETY FACTOR FOR THE OFFICER OF THE WATCH

Hrvoje Jaram, Pero Vidan, Srđan Vukša, Ivan Pavić

Книжка 7
INCLUSIVE INTELLIGENCE

Dr. Aleksandar Krastev, Assist. Prof.

EDUCATION OF MORAL CULTURE OF STUDENT YOUTH IN THE CONDITIONS OF POLYCULTURAL SPACE

Dr. Natalia Bondarenko, Assoc. Prof. Yevhen Rozdymakha Dr. Lyudmila Oderiy, Assoc. Prof. Dr. Anatoly Rozdymakha, Assoc. Prof. Dilyana Arsova, PhD student

PROFESSIONAL DEVELOPMENT IN KOSOVO – RESEARCH OF TRAINING PROGRAMS AND TESTS

Bekim Samadraxha, Veton Alihajdari, Besim Mustafa, Ramë Likaj

Книжка 6s
EVALUATION OF CRUISER TRAFFIC VARIABLES IN SEAPORTS OF THE REPUBLIC OF CROATIA

Maja Račić, Katarina Balić, Mira Pavlinović, Antonija Mišura

COMPARATIVE ANALYSIS OF THE CONTRACTS FOR MARITIME TRANSPORT SERVICES. CHAIN OF CHARTER PARTIES

Svetlana Dimitrakieva, Ognyan Kostadinov, Christiana Atanasova

THE LIGHTSHIP MASS CALCULATION MODEL OF A MERCHANT SHIP BY EMPIRICAL METHODS

Vedran Slapničar , Katarina Zadro , Viktor Ložar , Ivo Ćatipović

ON EDUCATION AND TRAINING IN MARITIME COMMUNICATIONS AND THE GMDSS DURING THE COVID-19

Chavdar Alexandrov, Grozdyu Grozev, Georgi Dimitrov, Avgustin Hristov

AIR POLLUTANT EMISSION MEASUREMENT

Nikola Račić, Branko Lalić, Ivan Komar, Frane Vidović, Ladislav Stazić

ASSESSMENT OF LNG BUNKERING ACCIDENTS

Peter Vidmar, Andrej Androjna

EGR OPERATION INFLUENCE ON THE MARINE ENGINE EFFICIENCY

Delyan Hristov, Ivan Ivanov, Dimitar Popov

THE MEASUREMENT OF EXHAUST GAS EMISSIONS BY TESTO 350 MARITIME – EXHAUST GAS ANALYZER

Bruna Bacalja, Maja Krčum, Tomislav Peša, Marko Zubčić

PROPELLER LOAD MODELLING IN THE CALCULATIONS OF MARINE SHAFTING TORSIONAL VIBRATIONS

Nenad Vulić, Karlo Bratić, Branko Lalić, Ladislav Stazić

MODELING OF THE DEPENDENCE OF CO

Hristo Hristov, Ivailo Bakalov, Bogdan Shopov, Dobromir Yovkov

TECHNICAL DIAGNOSTICS OF MARINE EQUIPMENT WITH PSEUDO-DISCRETE FEATURES

Guixin Fan , Natalia Nikolova , Ty Smith , Kiril Tenekedjiev

CONTRIBUTION TO THE REDUCTION OF THE SHIP’S SWITCHBOARD BY APPLYING SENSOR TECHNOLOGY

Nediljko Kaštelan, Marko Zubčić, Maja Krčum, Miro Petković

THE STAND FOR FIN DRIVES ENERGY TESTING

Andrzej Grządziela , Marcin Kluczyk , Tomislav Batur

INTRODUCTION OF 3D PRINTING INTO MARINE ELECTRICAL ENGINEERING EDUCATION – A CASE STUDY

Ivica Kuzmanić, Igor Vujović, Zlatan Kulenović, Miro Petković

SHIPYARD CRANE MODELING METHODS

Pawel Piskur, Piotr Szymak, Bartosz Larzewski

Книжка 6
TEACHERS' PERSPECTIVE ON THE EDUCATIONAL IMPLICATIONS OF ONLINE TEACHING

Dr. Julien-Ferencz Kiss, Prof. Dr. Florica Orțan, Dr. Laurențiu Mˆndrea

ПСИХОЛОГО-ПЕДАГОГИЧЕСКИ ПРАВИЛА, МОДЕЛИ НА ДОБРИ ПРАКТИКИ И ПРЕПОРЪКИ ПРИ РАБОТАТА И ОБУЧЕНИЕТО НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ С ПОВЕДЕНЧЕСКИ РАЗСТРОЙСТВА

Тричков, Ив., 2019. Психолого-педагогически правила, модели на добри прак- тики и препоръки при работата и обучението на деца и ученици

Книжка 5
ФИДАНА ДАСКАЛОВА ЗА ПЕДАГОГИКАТА

Маргарита Колева, Йордан Колев

ВОЕННОМОРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ – ЕДИН РАЗЛИЧЕН ПОГЛЕД

Кожухаров, А. (2021). Личните академични документи на българската военна образователна система (1892 – 1946). Варна: ВВМУ, ISBN 978-619-7428-55-1

Книжка 4
Книжка 3
НЕВРОДИДАКТИКА

Наталия Витанова

ЗА АСИСТИРАЩИТЕ И ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Сивакова, В. (2020). Асистиращи и информационни технологии

Книжка 2
ОВЛАДЯВАНЕ НА КЛЮЧОВИ КОМПЕТЕНЦИИ ПРИ ОРИЕНТИРАНЕ В СВЕТА

Стоянова, М. (2019). Овладяване на ключови компетенции при ориентиране в света. София: Авангард принт, ISBN 978-954-337-398-7 374

Книжка 1
BULGARIAN SCHOOL – SHOWCASE OF IDENTITY

Veska Gyuviyska, Nikolay Tsankov

ЗА ИЗБОРА НА УЧЕБЕН КОМПЛЕКТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛЕН ЕТАП. И ЗА ОБУЧЕНИЕТО

Георгиева, А. (2020). Съвременни проекции на обучението по български език

КОНТРОЛ НА СТРЕСА. ПСИХОЛОГИЧЕСКИ И УПРАВЛЕНСКИ РАКУРСИ

Стоянов, В. (2020). Управление на стреса в организацията. Психологически и управленски ракурси. 198 cтр., Варна: Стено, ISBN 978-619-241-119-0

2020 година
Книжка 9
Книжка 8
EDUCATIONAL REASONS FOR EARLY SCHOOL DROP-OUT

Maria Teneva, Zlatka Zhelyazkova

Книжка 7s
TEACHING CHALLENGES IN SPORTS EDUCATION DURING THE PANDEMIC COVID-19

Evelina Savcheva, Galina Domuschieva-Rogleva

THE DIFFERENCES IN STUDENTS’ ATTITUDES ABOUT ONLINE TEACHING DURING COVID-19 PANDEMIC

Aleksić Veljković Aleksandra , Slađana Stanković , Irena Golubović-Ilić , Katarina Herodek

ONLINE EDUCATION DURING PANDEMIC, ACCORDING TO STUDENTS FROM TWO BULGARIAN UNIVERSITIES

Antoaneta Getova¹ , Eleonora Mileva² , Boryana Angelova-Igova²

Книжка 7
ПОДГОТОВКАТА НА ПЕДАГОГИЧЕСКИ КАДРИ ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНИТЕ ВЪЗПИТАТЕЛНИ ЗАВЕДЕНИЯ ПРЕЗ ПЕРИОДА 1944 – 1991 ГОДИНА

Въчева, С. (2019). Подготовката на педагогически кадри за предучилищните възпитателни заведения през периода

ПАЗАРНИ МЕХАНИЗМИ В УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ. ТЕОРЕТИКО-ПРИЛОЖНИ ВЪПРОСИ

Първанова, Й. (2020) Пазарни механизми в училищното образование. Теоретико-приложни въпроси. София: Колбис, ISBN 978-619-7284-35-5

Книжка 6
TEACHERS ATTITUDES ABOUT INTEGRATED APPROACH IN TEACHING

Emina Kopas-Vukašinović, Aleksandra Mihajlović, Olivera Cekić-Jovanović

Книжка 5
КОНЦЕПТУАЛНИ МОДЕЛИ ЗА РАЗРАБОТВАНЕ НА ПОЗНАВАТЕЛНИ ОНЛАЙН ИГРИ В ОБЛАСТТА НА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО

Детелин Лучев, Десислава Панева-Мариновa, Радослав Павлов Гита Сенка Лилия Павлова

ТАЛАНТЛИВ ПЕДАГОГ И КУЛТУРЕН ДЕЕЦ

Севда Чобанова, Любен Десев

Книжка 4
A CONTINUUM OF APPROACHES TO SCHOOL INSPECTIONS: CASES FROM EUROPE

Rossitsa Simeonova, Yonka Parvanova Martin Brown, Sarah Gardezi, Joe O’Hara, Gerry McNamara Laura del Castillo Blanco Zacharoula Kechri, Eleni Beniata

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2019 година
Книжка 9
Книжка 8
ОБРАЗОВАНИЕ НА БЪДЕЩЕТО

Наталия Витанова

Книжка 7
МОДЕЛ НА РАБОТА В ИНТЕРКУЛТУРНА СРЕДА

(Научноизследователска саморефлексия)

RISK FACTORS FOR EARLY SCHOOL LEAVING IN BULGARIA

Elena Lavrentsova, Petar Valkov

ПРИНОСИ НА ЕЛКА ПЕТРОВА ЗА БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ

(100 години от рождението на проф. д.п.н. Елка Петрова – 27.10.1919 – 21.12.2012)

НАСОКИ ЗА ПРИОБЩАВАНЕ НА МАРГИНАЛНИ СЕМЕЙНИ ОБЩНОСТИ В ОБРАЗОВАТЕЛНИТЕ ИНСТИТУЦИИ

Нунев, Й. (2019). Насоки за приобщаване на маргинални семейни общности в образователните институции. Велико Търново: Св. св. Кирил и Методий, ISBN 978-619-208-186-7

Книжка 6
ДИОФАНТОВИ УРАВНЕНИЯ И СИСТЕМИ ДИОФАНТОВИ УРАВНЕНИЯ – ТЕОРЕТИЧНИ АСПЕКТИ И МЕТОДИЧЕСКА ПРОЕКЦИЯ В НАЧАЛНИЯ ЕТАП НА ОБРАЗОВАНИЕ

Владимира Ангелова. (2018). Диофантови уравнения и системи диофантови уравнения – теоретични аспекти и методическа проекция в начален етап на образование. Пловдив: Паисий Хилендарски, ISBN 978-619-202-394-2

ЕДНА НОВА КНИГА ЗА ПЕДАГОГИЧЕСКИТЕ УМЕНИЯ НА УЧИТЕЛИТЕ

Николай Колишев. (2018). Теория на педагогическите умения на учителите. София: Захарий Стоянов, ISBN: 9789540912066

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ПРИЛОЖЕНИЕ НА ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИЯ ПОДХОД ПРИ ОБУЧЕНИЕ НА СТУДЕНТИ ПЕДАГОЗИ

(върху примера на обучение по академичната дисциплина „Съвременни аспекти на гражданското образование“ на студенти педагози)

LEARNING MATURITY

Alina G“mbuță Daniela-Carmen Berințan Marijana Mikulandra Krzysztof Kij Katja Sivka

Книжка 2
ДЕТЕТО И ПЕДАГОГИКАТА

Рашева-Мерджанова, Ян., Петкова, Ил. & Господинов, Вл. (съст.). (2018). Детето и педагогиката. София: Просвета, ISBN 978-954-01-3806-0

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

Редакционната колегия на списание „Педаго- гика“ ви честити Новата 2019 година! Пожела- ваме ви от сърце тя да бъде щастлива, успешна и благословена! През отминалата юбилейна 2018 г. публику- вахме редица стойностни материали на универ- ситетски преподаватели, учители, разнородни специалисти, работещи в сферата на образова- нието, докторанти. Отбелязани бяха поредица от тематични конференции и юбилейни празни- ци. Получихме и международно признание чрез включването на списанието

УЧЕНИЧЕСКО САМОУПРАВЛЕНИЕ

Желязкова-Тея, Т. & Банчева, М. (2018). Ученическото самоуправление. София: Аз-буки. ISBN: 978-619-7065-20-6

2018 година
Книжка 9
ПРАВАТА НА ДЕТЕТО ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА СТУДЕНТИ ПЕДАГОЗИ

Йорданка Николова, Даниела Рачева

Книжка 8
СПОДЕЛЕНО МНЕНИЕ

Николова, М. & Михалева, Б. (2018). С увереност срещу агресията и кон-

Книжка 7
РАДОСТТА ОТ ОБЩУВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК В ДЕТСТВОТО

Екатерина Софрониева, Христина Белева

НОВО ТЕОРЕТИКО-ПРАКТИЧЕСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ДЕТСКОТО ТВОРЧЕСТВО

Енгелс-Критидис, Р. (2018). Децата и творчеството. Юбилеен сборник в чест

ПРОФ. Д-Р ЕЛЕНА РУСИНОВА-БАХУДЕЙЛА

Розалина Енгелс-Критидис

Книжка 6
ПОЗИТИВНА УЧЕБНА СРЕДА

Валентина Шарланова

SENIOR CITIZENS’ EXISTENTIAL NEEDS AND EDUCATION FOR THE MEANING OF LIFE

Joanna Łukasik, Norbert Pikuła, Katarzyna Jagielska

Книжка 5
ПЛАНОМЕРНО ПСИХИЧЕСКО РАЗВИТИЕ

(По случай 115 г. от рождението на П.Я. Галперин)

ПАРАДИГМАТА СЕМИОТИКА – ЕЗИК – ДЕТЕ ПРИ 6 – 7-ГОДИШНИТЕ

Жоржетина Атанасова, Любимка Габрова

ПАРАРОДИТЕЛСКАТА ГРИЖА ВЪВ ФОКУСА НА ЕДИН СОЦИАЛНОПЕДАГОГИЧЕСКИ АНАЛИЗ

Ковачка, Ю. (2017). Социалнопедагогически проблеми при деца с парародителска грижа. Благоевград: УИ „Неофит Рилски“, 144 стр. ISBN: 9789540001340

Книжка 4
ДЕТСКИ КОНФЕРЕНЦИИ

Боряна Иванова

СТЕРЕОТИПИЗАЦИЯ НА ЕТНИЧЕСКИТЕ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ ПРИ СЪВРЕМЕННИТЕ МЛАДИ БЪЛГАРИ

Зорница Ганева. (2017). Стереотипизация на етническите взаимоотношения при съвременните млади българи. София: Елестра. ISBN 978-619-7292-03-9

Книжка 3
Книжка 2
СЪВРЕМЕННИ МЕТАМОРФОЗИ НА ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА В ДЕТСКАТА ГРУПА

Веселина Иванова, Виолета Кърцелянска-Станчева

SCHOOLS AND UNIVERSITIES AS SOCIAL INSTITUTIONS

Emilj Sulejmani Shikjerije Sulejmani

ОТНОСНО УСЕТА ЗА БРОЕНЕ

Петър Петров, Мима Трифонова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ И ПРИЯТЕЛИ,

Редакционната колегия на сп.„Педагогика“ Ви честити Новата 2018 г. Пожелаваме ви тя да бъде здрава, щедра и благословена! Тази година списанието чества своя юбилей – 90 години от неговото публикуване за първи път през 1928 г. с името „Народна просвета“. От деня на създаване до сега, то отразява актуал- ните проблеми на педагогическата наука и прак- тика и остава верен спътник на хиляди научни работници, учители, докторанти. Вярваме, че силата на творческата ни енергия ще пом

ДОБРИ ПРАКТИКИ „ПАРТНЬОРСТВО РОДИТЕЛИ – УЧИЛИЩЕ“

Мехмед Имамов, Калинка Гайтанинчева

2017 година
Книжка 9
ПЕДАГОГИЧЕСКОТО УЧЕНИЕ НА Й. ФР. ХЕРБАРТ – ИСТОРИЯ И СЪВРЕМЕННОСТ

(По повод 240 г. от неговото рождение) Невена Филипова

Книжка 8
ЧЕТЯЩИЯТ СТУДЕНТ, ЧЕТЯЩОТО ДЕТЕ – ЕДНО МАЛКО ПРОЗОРЧЕ, ЕДНА ВЕЛИЧЕСТВЕНА ГЛЕДКА

Мариана Мандева, Боряна Туцева, Габриела Николова, Цветелина Ковачева

Книжка 7
ДИДАКТИЧЕСКИ КОМПЕТЕНТНОСТИ

Нели Митева, Наталия Витанова

Илияна Кунева

Книжка 6
Книжка 5
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКО ОБУЧЕНИЕ В АКАДЕМИЧНА СРЕДА

(Научно-теоретична рефлексия) Румяна Неминска

ПРИНОС В ПСИХОЛОГИЯТА НА ТВОРЧЕСТВОТО

(120 години от рождението на Лев Семьонович Виготски) Любен Десев

ЛЕВ СEМЬОНОВИЧ ВИГОТСКИ – ПСИХОЛОГ И НА ХХI ВЕК

(по случай 120 години от рождението му)

ИСКУССТВО В ЖИЗНИ ЛЮДЕЙ

Гульнар Омарова

НОВА И ПОЛЕЗНА КНИГА

Йонка Първанова

ПРИНОСЕН ТРУД КЪМ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛНОТО УЧИЛИЩЕ

М. Мандева (2017). Методика на обучението по български език и литература – I – IV клас. Начално ограмотяване. В. Търново: УИ „Св. св. Кирил и Методий“, 120 стр.

ЕДНО ФУНДАМЕНТАЛНО ИНТЕГРАЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА РОЛЯТА НА ОБРАЗОВАНИЕТО ЗА РАЗВИТИЕТО НА НООСФЕРНИЯ ИНТЕЛЕКТ

Марга Георгиева, Сава Гроздев. (2016). Морфодинамиката за развитието на ноосферния интелект. София: Изток-Запад, ISBN 978-619-152-869-1

Книжка 4
Книжка 3
СИСТЕМАТИЧНО ВЪВЕДЕНИЕ В ОБЩАТА И ПСИХОЛОГИЧЕСКАТА СИНЕРГЕТИКА

Любен Десев (2015). Синергетика. Въведение и речник. 777 термина. София: ИК „Екопрогрес“. 464 с. ISBN 978-954-2970-37-8

Книжка 2
ПРОБЛЕМИ И ПЕРСПЕКТИВИ В РАЗВИТИЕТО НА ХУДОЖЕСТВЕНОТО ОБРАЗОВАНИЕ У НАС ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДЕТСКИЯ И НАЧАЛНИЯ УЧИТЕЛ

Теодора Власева, Даниела Гирджева-Валачева, Мария Калоферова, Найден Младенов, Илияна Шотлекова

ЗАКЪСНЯЛО ПРИЗНАНИЕ

Доц. д-р Емилия Николова

Книжка 1
ФАКТОРИ ЗА УСПЕШНО ПРИЛАГАНЕ НА СМЕСЕНО ОБУЧЕНИЕ

Стоянка Георгиева-Лазарова Лъчезар Лазаров

ЗА СТОПЛЕНИТЕ ПЪТЕКИ КЪМ ЛИТЕРАТУРНОТО ПОЗНАНИЕ

Радев, Радослав. 2015. Технология на методите в обучението по литература. Варна: Славена, 247 с., ISBN 978-619-190-041-1

2016 година
Книжка 9
ИНТЕРАКТИВНИ ТЕХНИКИ ЗА ОВЛАДЯВАНЕ НА ЧЕТЕНЕТО В МУЛТИКУЛТУРНАТА КЛАСНА СТАЯ – ПЪРВИ КЛАС

ФОРМИРАНЕ НА РЕЧЕВА КУЛТУРА, В НАЧАЛНА УЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ, (АНАЛИЗ НА АНКЕТА С УЧИТЕЛИ

Кампания

на Института за български език – БАН, и вестник „Аз-буки“

Книжка 8
Книжка 7
IBM SPSS STATISTICS ПРЕЗ ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ ПОГЛЕД НА ДОЦ. Д-Р ЗОРНИЦА ГАНЕВА

Зорница Ганева (2016). Да преоткрием статистиката с IBM SPSS Statistics. София: Елестра. 712 стр. ISBN 978-619-7292-01-5

НАЧАЛНОТО ОГРАМОТЯВАНЕ – „КЛЮЧ“ ЗА УСПЕШЕН ЖИВОТ В ПРОМЕНЯЩИЯ СЕ СВЯТ

Мариана Мандева, Диляна Гаджева (2016). Начално ограмотяване

ОТ „ЧУДНА И ДИВНА ДАСКАЛЕТИНКА“ ДО ПЕДАГОГИКА ЗА НАЦИОНАЛНО СЛУЧВАНЕ

Виолета Атанасова (2015) Петко Славейков за образованието. Шумен: Унивeрситетско издателство „Епископ Константин Преславски. 208 с. ISBN 978-619-201-051-5

Книжка 6
УЧИЛИЩЕ ЗА ЧЕТЕНЕ

Петя Георгиева

Кампания

на Института за български език – БАН, и в. „Аз Буки“

ДОШЛА ЛИ Е ИНСПЕКТОРЪТ?

Ванина Сумрова

ЩЕ ТЕ ЧАКАМ В/НА ЦЕНТЪРА

Илияна Гаравалова

ПРАВО В ДЕСЕТКАТА

Ивелина Стоянова

ПРОФ.Д.П.Н. СТОЯНКА ЖЕКОВА

Редколегия на сп. „Педагогика“

Книжка 5
Книжка 4
СИНЕРГЕТИКА – НОВО НАУЧНО ПОЗНАНИЕ

(Синергетика – въведение и речник, София: ИК Екопрогрес, 2015 г.)

Книжка 3
Книжка 2
НОВА ДИНАМИЧНА МОДИФИКАЦИЯ В ГРАНИЦИТЕ НА „АЗ-КОНЦЕПЦИЯТА“ НА МАТЕМАТИЧЕСКОТО МОДЕЛИРАНЕ

Марга Георгиева & Сава Гроздев. (2015). Морфодинамиката за развитието на ноосферния интелект, София: Марга Георгиева. 323 стр. ISBN 9786199052204

Книжка 1
IN MEMORIAM

На 10.12.2015 г. ни напусна нашият колега и приятел проф. д-р Иван Пет ков Иванов. Той беше уважаван учен и експерт в областта на педагогическите науки – автор на 10 монографии, 8 учебника, 10 учебни помагала, 6 студии и над 100 статии в специализирани периодич- ни издания и научни сборници; участник в 28 между- народни и национални проекта; председател и член на експертни групи към НАОА, член на редакционната ко- легия на сп. „Педагогика“. Проф. д-р Иван Иванов беше уважаван и оби

2015 година
Книжка 9
Книжка 8
РУСЕНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ

Златоживка Здравкова

Книжка 7
ДИСКУСИЯТА В УРОКА ПО ЛИТЕРАТУРА

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 6
УЧИТЕЛЯТ ПРАВИ УЧИЛИЩЕТО

ЕЗИКОВАТА ГРАМОТНОСТ НА МАЛКИЯ УЧЕНИК – „КЛЮЧ“ ЗА ОТГОВОРЕН И УСПЕШЕН ЖИВОТ В ПРОМЕНЯЩИЯ СЕ СВЯТ

ГОТОВНОСТ ЗА ОГРАМОТЯВАНЕ

Екатерина Чернева

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ МЕЖДУ ИСТОРИЯ, АКАДЕМИЗЪМ И РЕАЛНИ ПРАКТИКИ В СОЦИАЛНОПЕДАГОГИЧЕСКАТА ДЕЙНОСТ

Академични полета на социалната педагогика, съставител: проф. д.п.н. Клавдия Сапунджиева, научна редакция: проф. дпн Клавдия Сапунджиева, проф. д-р Нели Бояджиева, гл. ас. д-р Марина Пиронкова,

НОВА КНИГА

Клавдия Сапунджиева

Книжка 2
ПРОБЛЕМИ НА СОЦИАЛНАТА АДАПТАЦИЯ НА ПЪТУВАЩИ УЧЕНИЦИ ОТ МАЛКИ НАСЕЛЕНИ МЕСТА1)

Траян Попкочев, Бонка Гергинова, Тереза Карамангалова

Турнир по канадска борба [Arm Wrestling Competition] / Д. Евтимова,

Д. Евтимова, Е. Павлова, И. Радославова и Б. Иванов

Книжка 1
ORGANIZATIONAL CULTURE: THEORY AND REALITY

Inna Leonidovna Fedotenko

ОТЗИВ ЗА КНИГАТА „ОБРАЗОВАТЕЛЕН ДИЗАЙН (КОНЦЕПТУАЛНИ ОСНОВАНИЯ И ПРАКТИЧЕСКИ РЕШЕНИЯ)“

Димова, Д. (2013). Образователен дизайн (концептуални основания

2014 година
Книжка 9
„СОФИЯ – УЧЕЩ СЕ ГРАД“ – МОБИЛЕН СЕМИНАР В ПОДКРЕПА НА НЕФОРМАЛНОТО УЧЕНЕ И ОБРАЗОВАНИЕ В ОБЩНОСТТА

ПЕТЪР ДЪНОВ (БЕИНСÀ ДУНÒ Е И БЕЛЕЖИТ, ПЕДАГОГИЧЕСКИ МИСЛИТЕЛ-ХУМАНИСТ, (ПО ПОВОД НА 0-ГОДИШНИНАТА ОТ РОЖДЕНИЕТО, И 70 ГОДИНИ ОТ КОНЧИНАТА МУ

НА УЧИЛИЩЕ – С УСМИВКА!

Снежана Якимова

НА УЧИЛИЩЕ – С УСМИВКА!

Снежана Якимова

УЧИТЕЛЯТ – ЕТАЛОН ЗА ФОРМИРАНЕ НА ДЕТСКАТА ЛИЧНОСТ

Катя Коруджийска, Янка Маринкова

Книжка 8
Книжка 7
ЗАЕДНО МОЖЕМ ПОВЕЧЕ

Диана Смиленова

Книжка 6
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 5
ВЪЗГЛЕДИТЕ НА ЖАН-ЖАК РУСО И ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ ЗА ВЪЗПИТАНИЕТО

Посвещава се на 180-ата годишнина от рождението на Любен Каравелов (1834 – 1879) Виолета Атанасова

LE PROJET PÉDAGOGIQUE, SOURCE DE MOTIVATION DANS L’ENSEIGNEMENT ET L’APPRENTISSAGE DU FLE

THE EDUCATIONAL PROJECT, MEANS OF MOTIVATION IN TEACHING AND LEARNING FLE

LA PÉDAGOGIE DU PROJET ET LA MOTIVATION DES ÉLÈVES POUR L’APPRENTISSAGE DU FRANÇAIS

PROJECT PEDAGOGY AND PUPILS’ MOTIVATION IN LEARNING FRENCH

Книжка 4
КАЖДЫЙ ДЛЯ МЕНЯ УЧИТЕЛЬ

Ш.А.Амонашвили

Книжка 3
АНТОАНЕТА ЙОВЧЕВА (1952 – 2014)

След трудна борба с тежката болест ни напусна един добър и мил човек, една светла личност – Анто- анета Йовчева, нашата обичана колежка Тони. Нейните колеги и приятели, многобройните автори и сътрудници на сп. „Начално образование“ и на сп. „Педагогика“ ще запазят завинаги спомена за нейната приветлива усмивка, за нейната отзивчивост и преда- ност към работата, за нейната широка култура и стре- меж към познание, към развитие. Родена на 20 март 1952 г. в София в интелигентно се- мей

Книжка 2
ПОСТМОДЕРНИЗЪМ И ВЪЗПИТАНИЕ

Клавдия Сапунджиева

ДЕТСКИ УНИВЕРСИТЕТИ

Боряна Иванова

ПРОФ. Д-Р ЕЛКА ПЕТРОВА

Има личности, в сиянието на които се оглеж- дат цяла плеада последователи, възпитаници, колеги; има личности, без които животът става по беден, дните по-еднообразни, защото в сър- цето остава празно място. Такава личност е професор, доктор на педа- гогическите науки Елка Петрова – най–големият ерудит в областта на предучилищното възпита - ние, учен с международно значение. Дълги години ще свеждаме глави пред нейна- та обаятелна личност, с искрена признателност ще си спомняме свидните

МЕЖДУНАРОДНЫЙ ЦЕНТР ГУМАННОЙ ПЕДАГОГИКИ

Международният център „Хуманна педагогика“ организира XIII педаго- гически четения в периода 20 – 23.03.2014 г. в гр.Тбилиси, Грузия. Форумът се организира със съдействието на грузинското правителство. „Учителят“ е темата, която ще обедини участниците: учители, експерти, родители, универ- ситетски преподаватели, представители на педагогическата общност от мно- го страни, за да се осъществи дискусия за мисията на съвременния учител в съвременния образователен контекст. Ръководството на

Книжка 1
ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА МОБИЛНОТО ОБУЧЕНИЕ

Стоянка Георгиева-Лазарова Лъчезар Лазаров

2013 година
Книжка 9
УЧИТЕЛИ ВЪЗРОЖДЕНЦИ В ТЪРНОВО

Венка Кутева-Цветкова

Книжка 8
ДИМИТЪР ДОНЧЕВ – С ВЪЗХИТА ЗА БЪЛГАРСКИЯ УЧИТЕЛ

100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ДИМИТЪР ЕВСТАТИЕВ ДОНЧЕВ (5.10.1913 – 15.02.1997)

Книжка 7
„СЛЪНЦЕТО“ НА ВЪЗПИТАТЕЛНАТА СИСТЕМА В ТВУ – РАКИТОВО

85 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА АНГЕЛ УЗУНОВ (1928 – 1999)

ЦЕННОСТИ И ДУХОВНО-НРАВСТВЕНО РАЗВИТИЕ НА МАЛКИЯ УЧЕНИК

Марияна Ешкенази, Гергана Фиданова, Марияна Вишева, Цветанка Годжилова

МАЛКИЯТ УЧЕНИК ЧЕТЕ

Марияна Механджиева Венета Велева

С БАБА И ДЯДО В КЛАС

Цветелин Горанов, Таня Илиева, Цветанка Берова, Нели Иванова, Борка Бончева

РОД РОДА НЕ ХРАНИ, НО ТЕЖКО МУ, КОЙТО ГО НЯМА!

Диляна Вачкова Евелина Димитрова

ДА ПОМОГНЕМ НА ДЕЦАТА ДА ОТВОРЯТ СЪРЦАТА СИ

Иванка Дебелушина Нина Маврикова

ДОБРОТО Е У ВСЕКИ

Мария Наскова

ОТЛИЧЕН ПЕДАГОГ, ПСИХОЛОГ И ПСИХОТЕРАПЕВТ

ДОЦ. СВЕТОСЛАВ СТАМЕНОВ (1939 – 2013)

Книжка 6
ТЕОРЕТИКО-ПРИЛОЖНИ ПРОБЛЕМИ НА КОНСТРУИРАНЕТО НА ТЕСТ ЗА НАЦИОНАЛНО ВЪНШНО ОЦЕНЯВАНЕ ПО „ЧОВЕКЪТ И ОБЩЕСТВОТО“ ЗА 4. КЛАС (2013)

Ваня Петрова, Цонка Каснакова, Мариан Делчев Жана Минчева Радостина Стоянова, Рада Димитрова Мария Темникова

MEDIA IN PRESCHOOL AGE OF CHILD’S LIFE

Sonja Petrovska Jadranka Bocvarova

Книжка 5
ШАЛВА АЛЕКСАНДРОВИЧ АМОНАШВИЛИ – УЧИТЕЛ ОТ БЪДЕЩЕТО

В сложното битие на науката и метамор- фозите на социалната реалност, неотменими и общовалидни остават само най-стойностни- те постижения и безспорни истини, които не само маркират и остойностяват територията на човешко познание, но извисяват самия чо- век, поддържат неговата вяра в доброто, под- хранват чувството му за собствена значимост, укрепват неговия дух. Приемайки извечните послания на класи- ческата философско-педагогическа мъдрост и дълбоко обвързан с педагогическата р

МАНИФЕСТ ГУМАННОЙ ПЕДАГОГИКИ

Преамбула 25 лет тому назад группа учителей новаторов провозгласила манифест „Пе- дагогика сотрудничества“ (Переделкино, 1986 год). В последующие годы были опубликованы отчеты встреч учителей новаторов, в которых рассматри- вались разные аспекты педагогики сотрудничества: „Демократизация лично- сти“ (Цинандали, Телавский район, Грузия, 1987 год), „Методика обновления“ (Москва, 1988 год), „Войдем в новую школу“ (Краснодарский край, 1988 год). Идеи педагогики сотрудничества воодушевленно

ПОРТФОЛИОТО НА УЧЕНИКА КАТО ПРОЦЕС НА САМОПОЗНАНИЕ

Радка Топалска Емилия Вълкова, Албена Атанасова

ДОПИРНИ СВЕТОВЕ

Албена Димитрова Стилияна Гронева

ПРЕДИ ГОДИНА И СЕГА

Веселка Аршинкова

Книжка 4
СВЕЩЕНИК ГЕОРГИ МАРИНОВ ПОЛУГАНОВ – ОСНОВАТЕЛЯТ НА УЧИЛИЩЕТО И ПЪРВИЯТ УЧИТЕЛ В ПОЛИКРАЙЩЕ

Георги Георгиев Трифонка Попниколова Марияна Георгиева–Гроссе

ЕВРОПЕЙСКИ ПРИКАЗКИ

Светла Попова

Книжка 3
ДА ОПАЗИМ ДЕТСКОТО ЗДРАВЕ!

Мая Топалова, Симона Пейчева

КАК ДА ОТГЛЕДАМЕ МАЛЪК ПРИРОДОЛЮБИТЕЛ?

Мадлена Николова Ани Цветкова

Книжка 2
Книжка 1
ИЗКУСТВОТО ЗА ПРЕВЕНЦИЯ НА АГРЕСИВНОТО ПОВЕДЕНИЕ НА ДЕЦАТА

Евгения Миланова Виолета Николова Величка Радева

ПРИЯТЕЛСТВОТО В ЖИВОТА НА ДЕТЕТО

Даниела Димитрова Красимира Василева

ПРЕДАЙ НАТАТЪК

Вилдан Мехмедова

ЗАЕДНО ДА БЪДЕМ ДОБРИ

(ПЕДАГОГИЧЕСКА СИТУАЦИЯ В ПОДГОТВИТЕЛНА ГРУПА)

ПРОФ. ДПН EЛКА ПЕТРОВА EДНА НЕЗАЛИЧИМА СЛЕДА В БЪЛГАРСКОТО ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБРАЗОВАНИЕ (1919 – 2012)

Почина проф. дпн Елка Петрова (20.ХІІ.2012 г.) – на- шата любима учителка по изкуството да се живее пъл- ноценно и професионално, създателката на науката за предучилищното възпитание на българските деца, пре- красната жена и велика майка, Неповторима, единствена, съвършена – това е нашата Елка: Примерът за всички нас – хилядите нейни студенти и последователи ! Елка Петрова винаги е първа, винаги е оригинална и авангардна; през 1950–1952 г. поставя началото на Висшия мето

2012 година
Книжка 9
ПЕДАГОГЪТ – РИЦАР НА ДЕТСТВОТО

Януш Корчак бе написал, че животът на великите хора е като легендите: труден, но красив. И се оказва пророчески прав, сякаш е писал за себе си! Наследник на семейство с богата духовна култура и традиции, останал отрано без баща, той не просто се справя с несгодите на сирачеството, но развива у себе си три могъщи извора на живот: любов към свободата и справедливостта, страст към знанието и творчеството, отдаденост на децата и тяхното щастие. Лекарят Корчак лекува децата и душите им. Безплатн

ЯНУШ КОРЧАК – ВЕЛИК ХУМАНИСТ И ПЕДАГОГ

„Със сила и мощ поведох своя живот, който беше привидно неподреден, самотен и чужд. За син избрах идеята да служа на детето и неговото дело. Привидно загубих.“ Бе лекар, писател, мислител. Бе философ, учен, моралист. Издател. Възпи- тател и педагог. Бе герой. Бе скромен. Във всяка от тези области той има изключителни постижения. В течение на по- вече от четиридесет години работи като педагог и писател. Четиридесет години безкористно служене на слабите и беззащитните. Създава съвременна кон

ЕВОЛЮЦИЯ НА ПРАВАТА НА ДЕТЕТО

„Детето има право на сериозно отношение към проблемите му, на справедливото им решаване.“

THE KORCZAK’S RIGHT TO SOCIAL PARTICIPATION OF CHILDREN THE CITIZENSHIP OF CHILDREN

A speech by Marek Michalak, the Ombudsman for Children, given during the seminar„The Polish-Israeli pioneer in the fi eld of human rights, Janusz Korczak (1879–1942) and today’s Convention on Children’s Rights as the part of the international law“, Geneva, the 6 of June 2009

ЗА ДЕТЕТО, ДЕТСТВОТО ИЛИ НАУКА ЗА НЕГО?

В памет на Януш Корчак – по повод 70 г. от неговата смърт и 100 г. от създаването на „Дом за сираци“ във Варшава Албена Чавдарова

Книжка 8
CHANGES IN UNIVERSITY TEACHING – THE ROAD FROM KNOWLEDGE TO COMPETENCIES

Slađana Anđelković Zorica Stanisavljević Petrović

ДОСТОЕН ЖИВОТ, ОТДАДЕН НА ПРОСВЕЩЕНИЕТО… ПРОФ. СТОЙКА ЗДРАВКОВА – ЕДИН СЪВРЕМЕНЕН БУДИТЕЛ НА 70 ГОДИНИ

Неуморна и взискателна! Енергична и всеотдай- на! Работохолик и перфекционист! Това е проф. д-р Стойка Здравкова! Не е за вярване, че в началото на ноември 2012 година навърши 70 години. И не е слу- чайно това, че тази светла дата е непосредствено бли- зо до Деня на будителите. А това, че проф . Здравкова е съвременен български будител, е толкова безспорно и видимо! 70–годишнината ù е един чудесен повод ретрос- пективно да си припомним и проследим най-значи-

Книжка 7
ОЧАКВАНА И ПОЛЕЗНА

Емилия Василева

Книжка 6
Книжка 5
ЦЕННО ПОМАГАЛО ЗА ПСИХОЛОЗИ И ПЕДАГОЗИ (Надежден инструмент за диагностициране смисъла на живота)

Любен Десев Минчев, Борис. Тест на Дж. Крумбъг и Л. Махолик за смисъл в живота. Българска версия. Варна, ВСУ „Черноризец Храбър“,

ГЕОРГИ MАВРОВ ЖИВОТ, ОТДАДЕН НА НАУКАТА И ОБРАЗОВАНИЕТО

Така най-общо, но и най-точно можем да охарак- теризираме дейността на ст. н. с. д-р Георги Петков Мавров. Той ни напусна неочаквано в края на април т.г. И до последния си ден не преставаше да се вълнува от проблемите на образованието. Споделяше инте- ресни мисли относно предстоящото приемане на За- кона за образованието. Пестелив на думи, но щедър на дела – това ясно проличава от неговата богата би- ография.

Книжка 4
ОЩЕ ЕДНА ИДЕЯ

Галина Стоянова

Книжка 3
С ИНОВАТИВЕН ПОГЛЕД КЪМ ЛИЧНОСТТА НА ДЕТЕТО

Маргарита Абрашева Любимка Габрова

БИЗНЕС ОБУЧЕНИЕ В ДЕТСКАТА ГРАДИНА

Красимира Костова Петя Драгоданова

ДЕТСКАТА БЕЗОПАСНОСТ

Любимка Габрова

БАБА ПРИКАЗКИ РАЗКАЗВА... (МИКС ОТ ПРИКАЗКИ)

Кева Захариева, Мария Мичева

Книжка 2
ДЕТЕ ПЪТУВА В АВТОМОБИЛА

Красимира Михайлова

ПРОТИВОПОСТАВЯНЕ

Пюрвя Ердниев, Б. Ердниев

ЗДРАВКА НОВАКОВА – ПРЕПОДАВАТЕЛ И ТВОРЕЦ

Седемдесетгодишният юбилей е вълнуващ повод да проследим трудния, богат и съдържателен професионално-творчески път на доц. д-р Здравка Новакова, да под- чертаем нейната важна роля за утвърждаване на дидактика на математиката като

IN MEMORIAM Иван Марев

Напусна ни проф. Иван Марев – философ, педагог, демократ, родолюбец. В далечната 1975 г., зареден с енергия, пълен с идеи, той създаде в Техническия

Книжка 1
ДЕЛЕГИРАНЕ НА ПРАВА ЧРЕЗ КОМИСИИТЕ В ДЕТСКАТА ГРАДИНА

Маргарита Абрашева Политиката, наречена управление на качеството, не е самоцел, нито поредна обра- зователна „мода“. Тя е практически необходима за поддържане от директора на учеб- ното заведение на един привлекателен образ в условията на конкуренция на пазара на учебни заведения. Това се отнася най-вече за детските градини. Политиката на упра- вление на качеството съдържа недостатъчно използван ресурс, включително за спечел- ване и запазване доверието на потребителя – родителите на децата,

ИНОВАЦИОННИ И ИНТЕРАКТИВНИ МЕТОДИ В КВАЛИФИКАЦИОННАТА ДЕЙНОСТ НА ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ КОЛЕКТИВ

Стоилка Ташева, Севда Лукайчева Развиващото се с динамични темпове общество в днешно време налага необ- ходимостта от иновационни промени в областта на образованието. И в предучи- лищната педагогика все по-често се търсят алтернативни педагогически техноло- гии както за възпитанието и обучението на децата, така и при провеждането на квалификационната дейност на самите педагози. Използването на интерактивните методи дава възможност да се възлагат за- дачи, които предполагат съвместна работа,

ТОВА ТРЯБВА ДА ГО ЗНАЕ ВСЯКО ДЕТЕ

Татяна Атанасова, Иванка Пампова

НА УЛИЦАТА Е ОПАСНО

Таня Янчева, Зоя Кацарова

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.