Педагогика
Вход / Регистрация

https://doi.org/10.53656/ped2022-2.02

2022/2, стр. 159 - 176

НА ПЪТ КЪМ КРЕАТИВНАТА ПЕДАГОГИКА: МЕТОДОЛОГИЯ И НЯКОИ ОСОБЕНОСТИ НА ОБРАЗОВАТЕЛНИТЕ ПРАКТИКИ В РУСИЯ И БЪЛГАРИЯ

Елена Князева
OrcID: 0000-0003-0577-0170
E-mail: hknyazeva@hse.ru
Faculty of Humanities
School of Philosophy and Cultural Studies
National Research University Higher School of Economics
Moscow Russia
Красимира Марулевска
E-mail: krasimira_marulevska@swu.bg
Faculty of Pedagogy
South-West University “Neofit Rilski”
Blagoevgrad Bulgaria

Резюме: В статията се разглеждат методологическите основи на съвременните креативни практики в образованието и възпитанието. Разкрита е ролята на правилно организираното взаимодействие между учителя и учениците, постигането на тяхната синергия и сътворчество. Приложеният системен подход към креативното обучение позволява да бъдат открити начини за пробуждане способностите на учениците в съвместната дейност на учителя и учениците. В качеството на примери се разглеждат методики в някои образователни практики в Русия и България.

Ключови думи: креативна педагогика; партисипативна педагогика; системен подход; творчество; енактивизъм

1. Да се мисли и действа креативно – изискване на нашето време

Креативността ни заобикаля. Среща се в най-различни области на духовната, социалнопрактическата и дори ежедневната дейност на човека. В съответствие с концепцията за множествената интелигентност на Х. Гарднър (Gardner 2020), креативността e лингвистична, логико-математическа, пространствена, телесно-кинестетична, музикална, междуличностна, вътрешноличностна, натуралистична.

Креативни могат да бъдат личността, процесът, продуктът или средата, която подпомага или възпрепятства развитието на креативността на личността или колектива. Живеем във време, в което всеки иска да бъде творец, да бъде креативен. Креативността е желано качество на личността и характеристика на продукта, стоката или услугата, високо ценени в съвременното общество (Milla 1995; Treffinger 2004; Yagolkovski 2009).

Днес често се говори за креативно решаване на проблеми, за креативност и иновации на икономическите пазари, за креативно лидерство, когато лидерът се проявява като катализатор на движението и съзрели вътре в групата изменения и действа оптимално с позитивното си виждане за бъдещето, за творческо, пробуждащо обучение, водещо към вътрешно израстване както на учениците, така и на самия учител, за креативен организационен климат в една или друга социална група или в предприятие, за креативни общности, в които започват да действат механизмите на синергията, взаимното сцепление и взаимното стимулиране на индивидите, а също и за повседневна креативност, за това, че творчески надарените хора са креативни във всичко, в голямото и малкото, във всяка сфера на ежедневната си дейност.

В настоящата статия се разглежда креативността в образователната практика, като вниманието се насочва към креативната педагогика (Amabile 1989; Parnes 1999; Al-Girl 2007; Dezuanni & Jetnikoff 2011; Rashmi 2012; Starko 2013; Zhao 2018). Както отбелязват редица автори, креативната педагогика включва в себе си три взаимно свързани аспекта: креативно преподаване (creative teaching), преподаване за развитие на креативността (teaching for creativity) и креативно обучение (creative leaning) (Cremin 2015, 354; Lin 2011, 151; Selkrig & Keamy 2017, 319).

Докато креативното преподаване е ориентирано към дейността на преподаватели и педагози, преподаването за креативност е насочено към дейността на обучаваните (ученици, студенти, аспиранти и др.) за развитие на творческите им способности. Креативното обучение е по-широко понятие, включващо в себе си такива характеристики като обучение през целия живот (lifelong learning), обучение не само чрез формалните образователни институции, но и чрез културата, изкуството, обучение като взаимно насочена творческа дейност на преподавателя и студентите, или както днес се определя, партисипативна педагогика (participatory pedagogy) (De Sousa et al. 2019). Като отчитаме триаспектността на креативната педагогика, не разделяме средното и висшето образование.

Креативността е пряко свързана с иновациите и иновационната сложност. Именно креативните личности творят новото: ново знание, нови мелодии, нови стилове в живописта или архитектурата, нови модели на социалната организация, нови методики на обучение и възпитание. Само на малка част от тези творения обаче е съдено да получат признание и разпространение в науката, културата, образованието, т.е. да станат (научни, културни, образователни) иновации.

В „Енциклопедия на надареността, креативността и таланта“ (Kerr 2009, 200 – 201) се посочва, че креативността включва в себе си два аспекта. На първо място, творческият продукт е винаги оригинален, на него са присъщи новостта, необикновеността, уникалността. На второ място, той е не просто оригинален, но и действен, ефективен, способен добре да се вгради, да намери своята когнитивна, културна, социална, пазарна, образователна ниша. Креативните продукти са изключително важни и именно те движат обществото напред. Но самата креативност е по-скоро личностна, отколкото социална. Тя е свързана със способността да притежаваш отворен ум (open mind) и да не следваш условностите, с гъвкавост, подвижност, оригиналност на мисленето, способност да се отстъпи от общоприетото, от стандартите за възприемане, мислене и действие.

Креативните личности са по-открити към новия опит, притежават упоритост, смелост да кажат своята дума в науката или културата и да настояват на своето, а също и способност да работят дълго време с висока енергия в своята специфична област. За тях са характерни толерантност към двойствеността и противоречията, способност да се мисли извън езика (мисли – образи, метафори като път към новото), гъвкавост, която допуска изменение, желание да се рискува, предпочитание към безпорядъка и сложността, смелост за прилагане на значителни творчески усилия и дързост за отстояване на собственото слово, независимо от възможните, понякога едва преодолими противостоения срещу техните мнения и възгледи.

Креативната личност е самодостатъчна, нейното съзнание е от камерен тип, тази личност има силно развито любопитство и интуиция, притежава способност за емпатия. Прекрасният австрийски поет Р. М. Рилке изказва мисълта, че „всъщност именно в най-важното и най-дълбокото ние сме безкрайно самотни“. Това „най-важно“ е и творчеството в нашия живот, различен за всекиго от нас. В своето висше творческо усилие ние сме „самотни до болка“, но именно тази самота дава възможност на човека да види света по друг начин, да се удиви от неговите странности, да се отвори за този свят и да го пусне да премине през неговата собствена душа. „И аз бях препълнен от света – казва Рилке, – и моят свят чрез мене се изля.“ В това емпатично сливане със света неговите тайни се открехват за твореца, тъй като в своята вътрешна сложност той става съизмерим със сложността на опознавания свят, чийто еволюционен продукт е творецът.

Педагогиката е тази сфера на културата, която, на първо място, е ориентирана към бъдещето. Затова високото изискване за креативност и иновационност в съвременното общество се превръща в императивна норма в образователните практики. Целта на настоящата статия е да бъдат разгледани съвременните методологически подходи към организацията на педагогическите практики като творческо взаимодействие на учителя и учениците, а също и да се покажат идеи и педагогически решения в съществуващите образователни и възпитателни практики в Русия и България.

2. Креативно да учиш и креативно да се учиш: партисипативна педагогика

Креативността на учителя в преподаването стимулира развитие на творческите способности на учещите се. Веднага трябва да се отбележи, че креативността на учителя се проявява и в съдържанието (в представяния учебен материал), и в методите на обучение (в начините на поднасяне на учебния материал). Разкриването на творческите способности на учениците обратно въздейства на учителя, като го подбужда към усъвършенстване на креативните методи на обучение и възпитание и повишаване на педагогическото майсторство. Тази пряка и обратна връзка е ежедневна, самоподкрепяща и създава синергичен или холистичен ефект, който се изразява в това, че образователната система, като цяло, надхвърля своето съдържание и преобразува изграждащите я елементи. Това означава, че възниква креативна образователна среда, изразяваща се в такъв аспект на креативната педагогика, какъвто е креативното обучение.

Креативната педагогика е партисипативна педагогика (De Sousa et al. 2019; Robson 2019; Davis-McGaw 2020), която се базира на правилното взаимодействие между учителя и учениците. Сменя се основният модел на образователната и педагогическата активност. Патерналистичният подход, при който учителят предварително всичко знае и изисква от ученика да учи и да изпълнява задания, се заменя с диалогичен подход и с педагогика на сътрудничеството, когато решаването на учебни задачи и усвояването на новия материал се превръщат в образователно приключение, в което участват в еднаква степен учителят и учениците и което преобразува двете страни на образователния процес. Още Платон подчертава, че ученикът не е съд, който трябва да се напълни с готови знания, а факел, който трябва да бъде запален. За прехода към педагогиката на сътрудничеството и сътворчеството говори един от най-влиятелните експерти в сферата на руското образование – А.Г. Асмолов: „Мисията на образованието се смени: от образование като транслация на знания, умения и възможности следва да премине към образование като индустрия на възможности (разнообразни мотиви, действия на смислите). Днес печелят книги/учебници, които мотивират, предлагат промяна, развиват субектността. Съвременната педагогика трябва да се откаже от принципа на дресурата. Главните идеи на съвременното образование са: идеята за свободния човек, идеята за развитието, идеята за самореализацията, идеята за отговорния избор, идеята за сложните задачи“ (Asmolov 2018, 18).

В качеството на методологически подход тук се проявява разработваната през последните десетилетия в когнитивната наука концепция за енактивизма (enactivism). В нея се набляга на неотделимостта на опознаващия от опознаваното, на когнитивния агент – от средата на неговата активност, на енактивния ум – от света. Оттук следва и необходимостта от преодоляване на дихотомията субект – обект. „Опознаващият и опознаваното, умът и светът се намират в отношение един с друг чрез взаимна конкретизация и взаимно зависима координация“ (Varela et al. 1991, 150). Енактивизмът е друг концептуален изказ, първо – на структурното сливане, на коеволюцията на живите същества, активния интеракционизъм, и второ – на конструктивизма. Образно казано, живият организъм, като сложна развиваща се система, подлага света на изпитание и го предизвиква, но и светът оказва влияние върху него. И системата, и обкръжаващата среда са взаимно активни. Те се изграждат и се конструират взаимно. Ако процесът на тяхното взаимно изпитание не завършва с разпада на системата, то в резултат те се оказват взаимно структурно приспособени един към друг. Системата активно се адаптира към обкръжаващата среда, която, на свой ред и сякаш „в отговор“, също се видоизменя. Процесът на установяване на съвместното им съществуване, уреждането на техния съвместен „живот“ се нарича процес на коеволюция, резултат от който е структурното сливане на сложната система и средата (в живата природа – организмът и средата на неговото обитание), а вътрешният механизъм е енактивизмът, вписването на системата в средата (Knyazeva 2013).

Що се отнася до образователните практики, учителят или възпитателят се оказва структурно слят с учещите се (ученици и студенти), намира се с тях в процес на коеволюция и взаимно конструиране, съзидание и творческо израстване. Самата образователна среда, духът на класната стая или университетската аудитория подхранва учителя или преподавателя като майстор в своята работа, а учениците или студентите – като свободно, критично и творчески мислещи хора. В последно време се появяват публикации, в които се обосновава плодотворното приложение на енактивизма за обновяване на съвременните образователни практики. Неотдавна използваните идеи на последователите на енактивизма и на изследователи, близки до енактивизма, за развитие на методите на трансформационното обучение от гледна точка на афективния рефрейминг, задействащ емоционалния интелект, са многообещаваща крачка към разбирането за това как може да се внедрява трансформационно обучение без опора на метапознанието (Stapleton 2020). Енактивните образователни практики, в този план, използват някои начини за активизиране на ума и постигане на осъзнатост, които са близки до медитативните практики в йога и медитативните версии на будизма.

3. Системният, холистичен подход към креативното обучение и възпитание

В развитието на практиките на креативната педагогика като перспективен се явява системният подход. Специалистите в областта на образованието отделят все повече внимание на този подход (Yanitsky 2020). Какво е системен подход, приложен към образованието и възпитанието?

На първо място, това са цялостни, интегративни, холистични методи в образованието. Целостността се проявява не само в преподаването на знанията, но и във формирането на умения – в знанията за нещо като know what, но и като know how, в развитието на способност да се учи и да се попълват собствените знания, във формирането на изследователски навици у учениците или студентите. Уменията се осмислят като интегративни, комплексни, включващи в себе си четири взаимно свързани компонента – критично мислене, комуникация, сътрудничество и креативност. В световната литература навиците се обозначават като the 4Cs (critical thinking and problem solving, communication, collaboration, and creativity and innovation) (Selkrig and Keamy 2017, 317).

Друга страна на холистичния подход в образованието се разкрива в нарастващия тренд към междудисциплинарните и трансдисциплинарните връзки в образованието. Особено явно това се проявява в съвременното университетско образование, където студент, обучаващ се в природонаучни направления на подготовка, получава възможност да избира курсове по история на изкуството, етика или философия, и обратно, студентите от хуманитарните специалности – да вникват в концепциите на съвременното естествознание. За възможностите на този тренд говори известният мислител на съвременността Едгар Морен. Заглавието на една от неговите книги е „Добре подредената глава. Да се преосмисли реформата ↔ да се реформира мисленето“ (Morin 1999). В това заглавие на книгата той играе с въведената от Мишел дьо Монтен представа „добре подредена глава“ (la tête bien faite). Показва, че е по-добре да имаш „добре подредена глава“, отколкото „глава, напълнена с многобройни знания“. В „главата, напълнена със знания“ е акумулиран голям обем от знания, но те са само натрупани, без да са подложени на правилна обработка и внимателен подбор, не са все още добре организирани. В „добре подредената глава“ знанията не просто са събрани, но и са свързани в цялостна система, знанията от различни дисциплини не са подредени в редици, а са съединени и стимулират взаимен растеж. Тази глава има двойно преимущество: 1) притежава „обща способност за поставяне и решаване на проблеми“ и 2) оперира с „организационни принципи, които позволяват да се свързват знанията и да им се придава смисъл“ (Morin 1999, 23).

Второ, това е сложност на интерактивното взаимодействие между учителя и ученика, при което учителят престава да бъде ментор, който посочва или изисква от учениците да научат нещо или как да се държат, а влиза в сътрудничество и сътворчество с тях. В цялост, това е част от съвременния тренд на развитие на партисипативната педагогика. А от гледна точка на синергетиката, като един от вариантите на теорията на сложните самоорганизиращи се системи, тук става дума за стимулиране на синергията (синергийното взаимодействие) на учителя и учениците в практиките на креативната педагогика. Креативното образование от тази гледна точка се представя като пробуждане на учениците, като разкриване на техните собствени вътрешни интенции, наклонности и способности.

Описвайки взаимното стимулиране на креативността на учителя и учениците, А. Крафт обръща внимание на следните образователни методики, основани на мисленето и възможностите (possibility thinking) – този термин е въведен от нея – и на подхранването на ежедневната креативност (Craft 2005, 2006).

– Стимулиране на учениците да задават въпроси, а учителят да се отнася сериозно, с уважение и интерес към всякакви детски или юношески въпроси и да проявява при това индивидуален подход. Задаването на въпроси и търсенето на отговори да се превърне във въображаема игра.

– Игра, в която учениците са въвлечени активно и от която са дълбоко заинтересовани; геймификация в образованието – желана и търсена методика.

– Потапяне, когато учениците се оказват дълбоко потопени в процеса на решаване на образователни задачи в обкръжаващата среда, включително и във взаимодействието с връстниците съученици.

– Иновационност – провокативни въпроси от страна на учителя и подкрепа на търсенето на собствени идеи и пътища за решаване на учебни задачи от учениците или студентите.

– Стимулиране работата на въображението – учениците изграждат умения за вземане на решения и за издигане на качествено нови идеи.

– Самоопределяне и поемане на риск.

Трето, системният подход в образованието е тясно свързан с конструктивисткия подход. Образованието представлява конструиране на желаното бъдеще като следствие от нашето влияние върху подрастващото поколение. А теорията на системите в цялост и синергетиката в частност ни показват, че имаме възможност не само да описваме сложните системи, но и да ги конструираме, като ги определяме в съответствие с картината на желаното бъдеще, структурата атрактор. В такъв случай можем да говорим за креативен дизайн на образователната среда, а също и на учебните и педагогическите комуникации в нея.

Един от начините за постигане на креативност в образователните и педагогическите практики е техниката на бриколажа, при която в обучението се използват всякакви нетрадиционни средства, излизащи далече извън пределите на традиционните учебници и тетрадки. Учителят, използващ техниката на бриколожа, е противоположен на учителя инженер, който действа по добре изпитани алгоритми и е ориентиран към планирания резултат. Педагогическият бриколаж предполага конструиране с непланиран резултат, не свиване, а обогатяване на възможностите и разширяване на алтернативите, което съответства на принципите на креативното мислене като дивергентно такова. То, за разлика от свиващото разнообразието конвергентно мислене, позволява свободно движение в различни направления, ситуационна смяна на посоката на движение, за да създаде възможност за издигане на креативни идеи и техните комбинации, които биха могли да служат за решаване на проблем и да легнат в основата на съзидателно действие. Учителят, използващ техниката на бриколажа, е изобретателен и задейства способностите на своето въображение, което му позволява да намира уникални начини за оползотворяване на наличните ресурси и възможности (Campbell 2018, 33). Там, където учителят инженер е точен и строг, учителят, ориентиран към бриколажа, използва игри, методи на геймификация; там, където учителят инженер е авторитарен и категоричен, учителят, който може да използва бриколажа, е гъвкав и готов да прилага индивидуален, персонализиран подход към своите ученици (Zhao 2018); там, където учителят инженер контролира себе си и се придържа към зададени процедури, учителят, обичащ бриколажа, действа свободно и твори иновации.

4. Някои примери за креативни педагогически идеи и практики в Русия и България

В Русия съществува влиятелна традиция на учени, развиващи методите на творчеството, свободата и критичността на мисленето, приложимо към педагогиката. Сред тези учени са психолози, специалисти по възрастова и педагогическа психология, педагози. Произходът на руския принос в развитието на креативните начала в педагогиката е свързан с развитието на културно-историческия и системно-дейностния подход в психологията в трудовете на видните съветски психолози и философи Л.С. Виготски, А.Н. Леонтиев, Д.Б. Елконин, В.В. Давидов, П.Я. Галперин, А.Н. Запорожец, Е.В. Иленкова и др.

В.С. Виготски подчертава ролята на културно-историческите ситуации за формиране и развитие на личността на детето. Той разкрива как културата преобразува света на детската личност и как тя се поражда в резултат от развитието на личността. А.Н. Леонтиев насочва своята критика към подходите във възпитанието и образованието в тоталитарното общество; той критикува принципите за щамповане на главите по зададени образци и подчертава ролята на свободното творчество и игровото усвояване на света от детето. Д.Б. Елконин подчертава значимостта на децентрализацията на детето в ситуации на нравствен избор, пише за развитието у него на способност да се постави на мястото на другия и да види света от позицията на другия, т.е. да се научи емпатийно да съпреживява на другия. Д.В. Елконин и В.В. Давидов (Davidov 1996) отстояват принципите на развиващото обучение. Е.В. Илиенков посочва, че главното във възпитанието на детето е да го научим да мисли (Ilenkov 2009). Умът на човека не е зададен веднъж и завинаги, а се формира в свободна и творческа дейност. Децата със специфични образователни потребности са способни да станат пълноценни, социално развити личности (проект с изучаване на децата в интерната в град Загорск). Концепцията на проблемното обучение развива Т.В. Кудрявцев (Kudryavcev 1985), а диалогът в процеса на съвместно решаване на задачи и немигновения инсайт е изследван от А.Г. Брушлински (Brushlinski 2013).

Най-важните ориентири на руската педагогика са „педагогиката на достойнството“, базирана на принципите на Я. Корчак, и „педагогиката на сътрудничеството“ (1986). Педагогиката на сътрудничеството е манифест, провъзгласен от педагозите новатори В.Ф. Матвеев, С.Л. Соловейчик и Ш.А. Амонашвили, поддържан от такива известни дейци на науката и културата като И.П. Волков, Д.С. Лихачов, А.А. Лиханов, Ю.Б. Рюриков, А.Н. Тубелски и др. Педагозите се обявяват против съветската система за манипулиране на детето и щамповането по стандарти и за възпитание на свободната творческа личност, за „възпитание без възпитание“, както бихме казали, за възпитание чрез пробуждане на душата на детето.

Най-близки подходи в светлината на настоящото изследване са историко-еволюционният и системно-дейностният подход към възпитанието и образованието, развивани от А.Г. Асмолов (Asmolov 2012). Той обосновава, че за педагогиката в съвременния свят трябва да бъдат свойствени детецентризмът и учителоцентризмът и тези нагласи трябва да сменят школоцентризма. Съвременната педагогика трябва да стане педагогика на достойнството и да се основава на принципа на вариативното образование. Самата парадигма в педагогиката претърпява следните радикални изменения:

– от селекция на учащите се по способности – към диагностика на развитието на личността;

– от адаптивно дисциплинарен модел за усвояване на обем от знания и навици – към раждане на картина на света в съвместна дейност с възрастните и с връстниците;

– от информационна и когнитивна педагогика („дресура“ на знания и навици) – към ценностна и културно-историческа педагогика;

– от урока като авторитарен монолог – към урок като съвместна дейност и сътворчество;

– от култура на полезността – към култура на достойнството (Asmolov 2012, 233).

Традиционно българските педагози с внимание се отнасят към подходите и стратегиите в образованието и възпитанието, разработвани в Русия, сред които като ценни могат да бъдат изтъкнати културно-историческият, проблемно ориентираният, холистичният и системно-синергетичният. В българското научно пространство проблемите за педагогическото творчество, надарените деца, детската нестандартност, детското творчество в контекста и на креативната педагогика имат своята представеност в изследванията и публикациите на редица автори, сред които са Г. Пирьов, Л. Десев, Я. Рашева-Мерджанова, Д. Тодорина, Е. Русинова, А. Велева, М. Сотирова и др.

В аспекта на времевата динамика в българската психологическа и педагогическа мисъл могат да бъдат проследени някои от значимите изследователски търсения в полето на психологията и педагогиката на творчеството. Проблемите на творческата активност на личността са предмет на научен анализ в трудовете на Г. Пирьов. В научнопопулярния очерк „Възпитание за творчество“ известният български психолог подчертава значението на наследствеността, средата и възпитанието за развитието на способностите. Изтъква ролята на възпитанието за развитие на мисленето и въображението. Особено внимание отделя на влиянието върху мотивите за включване в творческа дейност (Piryov 1982).

В книгата си „Психология на творчеството“ Л. Десев анализира проблеми, свързани с творчеството, креативността и иновациите, като подчертава значението на „мотивацията, и инициативността на субекта на творческата дейност“ (Desev, Brik, Desev 2011, 17). Изтъква се органическата връзка на креативните способности с творческото начало у човека, „което следва да се идентифицира и да се насърчава развитието и съответно проявлението му в най-ранна възраст“ (Desev, Brik, Desev 2011, 17). Л. Десев определя целта на своето изследване като развитие и надграждане на психологията и педагогиката на творчеството при съблюдаване на необходимата приемственост по отношение на постигнатото в креативната психология. Новото, което извежда на преден план в теоретичния анализ на проблемите на творчеството и креативната дейност, е синергетичният подход към процесите и явленията. Специално внимание във втората част на книгата е насочено към „мотивацията за постижение на учениците в юношеска възраст, тяхната креативност и връзката между двете явления“. В третата част на труда са представени конкретни креативни задачи (Desev, Brik, Desev 2011, 18).

Д. Тодорина (2009) обстойно проучва въпроса за надарените деца, като поставя основен акцент върху заложбите като природни предпоставки за развитие. Тя създава технологичен модел за подготовка на студенти педагози за работа с надарените деца. В труда си „За надарените деца“ Д. Тодорина представя развитието на идеята за работа с надарените деца в исторически и съвременен аспект. Посочва стратегии и технологии за професионална подготовка на учителите за работа с надарени деца (Todorina 2009). Създава оригинален технологичен модел за изграждане на компетентности у бъдещите учители за идентификация и развитие на надарени деца. В концептуалната структура на модела е залегнала идеята за развитие на децата с изявени заложби на основата на антропологичния подход и хуманистичната парадигма чрез субект-субектна позиция спрямо другите и себе си. Създаден е цялостен дидактически комплекс за изграждане и измерване на компетентностите у бъдещите учители за работа с надарени деца. Като критерии Д. Тодорина използва равнища на компетентност на студента за идентификация, диагностициране и развитие на надарени деца. Сред показателите са: разпознаване на специфични черти и трудности на надарените деца; диагностика на общи и специални способности на надарените деца; предпоставки, закономерности и процедури за работа с надарени деца, както и индивидуална работа с тях. В рамките на създадения технологичен модел заслужава специално внимание практическата подготовка на бъдещите учители, която предвижда изграждането на компетентности у студентите педагози за определяне на особеностите, диагностика и развитие на надарените деца да се осъществява под формата на тренинг, осигуряващ условия за самоусъвършенстване и саморазвитие на студентите (Todorina, 2009).

Един различен поглед към развитието на човека и към „човешкия дух – като към едно прекрасно чудо“ (Merdjanova 2014, 11), представя Яна Рашева-Мерджанова в книгата си „Базови методически подходи за трансверсални компетентности“. Изтъкнатите в книгата подходи – генеалогичен, аксиологичен, мултисензорен, интердисциплинен, динамично моделиращ, експертен и регионален, и съответните методи впечатляват със своята многоликост, многофункционалност и взаимна допълняемост. Особено ценно в този нетрадиционен възглед за възможната реалност – обучение, е отвореният за развитие и обогатяване набор от подходи, който може да търпи промяна в отговор на потребностите на обществото и на отделната личност от нови компетентности. Разглежданите в книгата методически подходи за трансверсални компетентности са „преносими и значими за всички типове методики на обучение (като базови)“ (Merdjanova 2014, 12), защото позволяват вниманието и усилията на обучаващи и обучавани да бъдат съсредоточени върху развитието на жизнено важни компетентности, съответно: генеалогична, аксиологична, мултисензорна, прогностична, експертна (на учителя), екипна (на ученика), експертна (на ученика) (Merdjanova 2014, 12). В своята системна цялост и взаимна допълняемост изтъкнатите подходи носят силен иновативен и творчески заряд, което извежда на преден план и възможността за проява на креативност в процеса на обучение на всички равнища на неговата реализация – индивидуално личностно (на учителя и ученика), междуличностно (на групата и класа) и институционално.

В контекста на настоящата статия специално внимание заслужава евристичната схема на мултисензорното обучение. Ценността на съответния подход е във възможността да бъдат развивани способностите на обучаващите се чрез активизиране и взаимно допълване на когнитивния потенциал на различните сензорни системи. Това става възможно чрез „организиране на учебното съдържание и дидактическата среда на мултизензорен принцип“, за да бъдат формирани и развивани метамисловни и поведенчески стратегии и съответна мултисензорна компетентност (Merdjanova 2014, 88 – 89). Интерес събуждат идеите на Я. Мерджанова за „динамичен холографски модел“ на интересите на учещата личност, който преодолява недостатъците на статичния, моментен профил и акцентира върху проследяването на измененията „от състояние до състояние“ (Merdjanova 2014, 165). По-висока точка в разбирането за интересите на учещите се представлява „холограмният модел на интересите“. „Синтезирането на промените в измеренията при отчитане взаимозависимостите с външната среда позволява да се получи не просто динамичен профил на интересите на личността, но един холограмен модел на личностните интереси като активно отражение на структурата на интереси-приоритети в социума“ (Merdjanova 2014, 167). „Синтезният“ характер на холографския профил позволява да бъдат разчетени сложни взаимовръзки между диагностицираните различни качествени състояния на личността и на нейното взаимодействие с другите и със средата. Позициите на Я. Мерджанова се вписват в общия идеен контекст на настоящата статия и дават оригинални отговори на редица въпроси, свързани с организацията на цялостната педагогическа дейност за развитие на творческия потенциал на личността.

Проблемът за детската нестандартност като социално-психологическо явление е изследван от М. Сотирова (Sotirova 2002). Тя създава възпитателен модел за детската нестандартност в началното училище. Проучването е направено чрез детски рисунки и съдържание на писмени работи. В образователен контекст се използват специфични педагогически ситуации. Приложените методики за диагностика и стимулиране на детската нестандартност включват модифицирани елементи от системата на Едуард де Боно за развитие на мисленето, от методиките на Пол Торанс, Мелхорн, Б. Голдберг, Д. Сиск, З. Лисийска и др. М. Сотирова фокусира вниманието си върху два взаимно свързани аспекта на личностната нестандартност – интелектуалния и поведенческия (Sotirova 2002, 302). Като показатели за нестандартност в интелекта се използват: продуктивност, оригиналност, алтернативност и нерутинност в обединението на персонажите. Показателите за нестандартност в поведенческите изяви са: самобитен поведенчески репертоар, склонност към авантюризъм и откритост към риска, гъвкавост и вариативност при избора на поведение, динамична адаптивност.

Е. Русинова изследва проблемите на детското творчество в предучилищна възраст със специално внимание върху педагогическото взаимодействие в условията на преднамерени и непреднамерени ситуации. На анализ е подложена ролята на взаимоотношенията на учители, родители, деца. В своите изследвания Е. Русинова акцентира върху функциите на творчеството: отразителна (свързана с пресъздаване); приложна (във връзка с адаптивната дейност в променени условия); регулативна (основана на обмяната на информация на ценностно, идейно и комуникативно равнище); креативна (с акцент върху генерирането на идеи, продукти, средства); и оценъчна (с интерпретативна насоченост) (Rusinova 2006). В методологичния инструментариум са включени социометрични изследвания на детската група. Проследяват се социалните, сензорните, познавателните и художествените умения на децата. Специално внимание Е. Русинова обръща на детското въображение, проявено в разнообразни познавателни и игрови ситуации. Стимулирането на продуктивното мислене и въображението се осъществява чрез ситуации по изобразително изкуство, свързани с добавяне на образи, комбиниране, довършване на рисунки. Изтъкната е ролята на игровата ситуация. В концептуалната структура на създадения модел на педагогическо взаимодействие централно място се отрежда на общуването между учителя и детето, между самите деца, като особено внимание е отделено на процеса на синхронизиране на целите. Възможности за стимулиране на детското творчество се разкриват във вариативността на образователното съдържание и декомпозирането на целите в съответствие с индивидуалните нагласи на децата.

А. Велева подлага на анализ детската креативност чрез „вникване в механизмите, които децата използват за справяне с творчески задачи“ (Veleva 2012, 210). В книгата си „Педагогика на творчеството“ тя насочва вниманието към основни проблеми на технологията на творческото възпитание, както и към система от упражнения и игри за стимулиране креативността на детето. Според А. Велева „спецификата на педагогиката на творчеството се състои в това, че целеполага формирането на творчески мислещи и действащи личности“ (Veleva 2012, 10). Като очертава предмета на изследване на педагогиката на творчеството, А. Велева определя следните основни направления на творческото обучение и възпитание във връзка с развитието на: мотивацията за творчество; наблюдателността и общите творчески (дивергентно-мисловни) способности чрез специални задачи, упражнения и игри; и специалните способности за творчество чрез урочна, извънурочна, извънкласна и извънучилищна дейност (Veleva 2012, 12). Силен акцент поставя на проблемите, свързани с творческата дейност на детето в предучилищна и начална училищна възраст. Сред дейностите и похватите за стимулиране на творческата активност на децата А. Велева посочва: рисуването, моделирането, конструирането, апликирането, съставянето на разказ, творческите игри, проблемните въпроси, решаването на проблеми, ученето чрез откриване (Veleva 2012, 18).

В книгата „Уроци по креативност в средното и висшето образование“ на Департамента за модерни обучителни методи при Висшето училище по мениджмънт – Варна, са представени креативни педагогически практики в обучението на ученици и студенти. Авторите анализират хода и резултатите от проведени майсторски класове. В изследването на представените педагогически практики централно място заемат такива понятия като креативен урок, креативен учител, креативен ученик, креативно образование, креативна способност. Потърсени са техните философско-методологични, дидактически и методически измерения. „В новаторския образователен контекст урокът, трансформиращ човека като успяваща да изяви потенциала си личност, се провижда като съвместно събитие между учител(и) и ученици“ (Kamenova 2026, 5). Разсъжденията се вписват напълно в холистичната представа за креативното обновяване на педагогическия процес. Субектите в процеса на обучение и възпитание встъпват в активно взаимодействие, което може да бъде разгледано на различни равнища: между двамата субекти, между субектите и средата, на индивидуално равнище (когато субектът формира и развива собствения потенциал). Особено внимание Д. Каменова отделя на йерархичната последователност от умения, необходими за рамката на обучението през XXI век: 1) информационни, медийни и технологични; 2) умения за учене и иновации (свързани с креативната способност); 3) житейски и кариерни умения (Kamenova 2016, 7). Между посочените групи умения съществуват тясна връзка и взаимна зависимост. Креативният урок е един от основните инструменти за постигане на ефективно обучение, чрез него става възможен скокът в качеството на образованието. Д. Каменова представя свое виждане за креативния тип образование, като изтъква редица важни характеристики, оказващи влияние върху него, сред които са: социалната динамика; променената връзка между човека и социалното пространство (човекът вижда себе си в социума не в регионално-местен, а в планетарен контекст); насърчаването на обучавания към креативност и неговото потапяне в креативна дейност с цел личностно самоусъвършенстване и подобряване на продукта от собствената дейност; самообразованието, самоопределението, саморазвитието, съответстващи на наличния потенциал (Kamenova 2016, 12).

Саморазвитието става в по-висока степен възможно при нов образователен и социален контекст, нов образователен модел, вписани в единно холистично пространство, в което отделната креативна личност (ученик, студент, учител, преподавател) да се чувства свободна и подкрепяна в процеса на саморазвитие и изграждане на средата.

Креативният ученик или студент притежава специфични ценни личностни характеристики, които са свързани с висока мотивация и готовност за включване в нова, интересна и продуктивна учебна дейност, водеща до създаване на нов интелектуален и творчески продукт. Ярка отличителна особеност е критичното му мислене, умението да открива проблеми, да търси, представя, аргументира варианти на решения. Креативните учители и преподаватели, от своя страна, притежават висока мотивация и готовност да конструират образователна среда, стимулираща творческата дейност на обучаващите се. Другата важна характеристика на креативния педагог е готовността му да експериментира, да търси нови начини за структуриране на учебното съдържание, нови методи на преподаване, да прогнозира резултатите от иновативните действия – свои и на учениците, да предвижда евентуални рискове, да оценява обективно хода и резултатите от дейността. Според Д. Каменова пред креативния педагог стоят два основни проблема: 1) създаване на условия ученикът да твори и променя външния свят като макрокосмос; 2) създаване на условия за ученика да преобразува себе си като микрокосмос (Kamenova 2016, 13). Средството за решаването на тези два проблема е креативната технология на обучение.

Разгледаните по-горе методологически и методически решения на различни въпроси, свързани с трите аспекта на креативната педагогика, се вписват в контекста на защитаваното в настоящата статия разбиране за приложимостта на теорията на сложните системи към методите и техниките на креативната педагогика.

Синергетичните представи за самоорганизацията, възникваща на различни равнища на педагогическата реалност и проявяваща се в креативната дейност и в творческото взаимодействие на педагогическите субекти, позволяват да бъдат направени редица обобщения. При креативното преподаване, креативното обучение и в преподаването за развитие на креативността се наблюдава:

– съгласувано действие на субектите в процеса на обучение, които по своята същност представляват сложни отворени, динамично развиващи се системи;

– взаимодействие между традиционни методи, форми и средства на обучение и иновационните технологии, методи и организационни форми;

– взаимна връзка и зависимост между образното и логичното, нагледното и абстрактното, качественото и количественото в реализацията на творческата дейност на учители и ученици;

– творческа активност на учениците, в която те самостоятелно доизграждат, допълват знанията си и изграждат необходимото цялостно виждане за заобикалящата ги действителност;

– синергично взаимодействие между различните сложни структури, изграждащи гъвкаво, отворено за диалог образователно пространство.

Представеното в тази част на настоящата статия е доказателство за това, че обмяната на идеи и педагогически опит между Русия и България е взаимно обогатяваща, била е и остава стимулираща за двете страни.

5. Заключение

И така, бъдещето е на креативната педагогика, която включва в себе си креативно обучение като процес на придобиване на знания и развитие на способности, свързан с активизирането на креативното мислене като свободно, гъвкаво, оригинално и дивергентно мислене. За креативното обучение е необходима особена организация на образователното пространство, в което се откриват възможности за синергийна съвместна дейност на педагога и обучаващите се, тяхното сътворчество и взаимно съгласувано развитие, коеволюция. Особена значимост придобива индивидуалният, персонализиран подход на педагога към всеки обучаващ се за максимално пробуждане и развитие на неговия собствен потенциал и способности. Майсторството на педагога се изразява в това да открие у всеки ученик неговите лични уникални способности: в класа или учебната група всички ученици се оказват силни, само че един е силен в математиката, а друг – във физкултурата. Учениците престават да бъдат пасивни обекти в обучението, а стават активни субекти, които взимат решения, осъзнават отговорността пред себе си и колектива, участват в създаването на средата, в която се чувстват комфортно. Съвременните образователни техники на геймификация и бриколаж позволяват постоянно да се поддържа въвлеченост на обучаващите се в образователния процес, неговата вариативност и да се разширяват възможностите за личностно израстване.

REFERENCES

AL-GIRL, T., 2007. Creativity: A handbook for teachers. Singapore: World Scientific.

AMABILE, T. M., 1989. Growing up creative: Nurturing a lifetime of creativity. New York: Crown.

ASMOLOV, A.G., 2012. Optics of enlightenment: Sociocultural Perspectives. Moscow: Enlightenment [In Russian].

ASMOLOV, A.G., 2018. Complex person as a challenge to the pedagogy of opportunities. Volga Pedagogical Bulletin, 1, 13 – 19 [In Russian].

BRUSHLINSKY, A.V., 2013. Psychology of the subject. Veliko Tarnovo: PIK [In Bulgarian].

CAMPBELL, L., 2019. Pedagogical bricolage and teacher agency: Towards a culture of creative professionalism. Educational Philosophy and Theory, 51(1), 31 – 40.

CRAFT, A., 2005. Creativity in Schools: Tensions and Dilemmas. Abingdon: Routledge.

CRAFT, A., 2006. Fostering Creativity with Wisdom. Cambridge Journal of Education, 36(3).

CREMIN, T., 2015. Perspectives on creative pedagogy: exploring challenges, possibilities and potential. Education, 3 – 13, 353 – 359.

DAVIS-MCGAW, M. A., 2020. Participatory pedagogy: emerging research and opportunities. Hershey, PA: Information Science Reference.

DE SOUSA, J., LOIZOU, E. & FOCHI, P., 2019. Participatory pedagogies: Instituting children’s rights in day to day pedagogic development. European Early Childhood Education Research Journal, 27(3), 299 – 304.

DE SOUSA, J., LOIZOU, E. & FOCHI, P., 2019. Participatory pedagogies: Instituting children’s rights in day to day pedagogic development. European Early Childhood Education Research Journal, 27(3), 299 – 304.

DEZUANNI, M. & JETNIKOFF, A., 2011. Creative pedagogies and the contemporary school classroom. In: Jones, K., Thomson, P., Bresler, L. & Sefton-Green, J. (Eds.) The Routledge International Handbook of Creative Learning (pp. 264 – 271). United Kingdom: Routledge.

DAVYDOV, V.V., 1996. Theory of Developmental Learning. Moscow: Intor [In Russian].

DESEV, L., BRICK, S., DESEV, N., 2011. Psychology of creativity. Theoretical problems, empirical research, creative tasks. Sofia: Paradigm.

GARDNER, H., 2020. A synthesizing mind: a memoir from the creator of multiple intelligences theory. Cambridge, Massachusetts: MIT Press.

ILYENKOV, E.V., 2009. School must teach thinking: teaching aid. Moscow: Moscow Psychological and Social Institute [In Russian].

KNYAZEVA, H.N., 2013. Enactivism: A Conceptual Turn in Epistemology. Voprosy Filosofii, 10, 91 – 104 [In Russian].

KUDRYAVTSEV, T.V., 1985. Psychology. Psychology of vocational training and education. Moscow: MEI [In Russian].

KERR, B., 2009. Encyclopedia of Giftedness, Creativity, and Talent. Los Angeles: Sage.

LIN, Y., 2011. Fostering Creativity through Education – A Conceptual Framework of Creative Pedagogy. Creative Education, 2, 149 – 155.

MILLAR, G., 1995. E. Paul Torrance, “the creativity man”: An authorized biography. Norwood, NJ: Ablex.

Morin E., 1999. La tête bien faite. Repenser la réforme ↔ Réformer la pensée. Paris: Editions du Seuil.

PARNES, S., 1999. Programs and courses in creativity. In: M. A. Runco & S. Pritzker (Eds.), Encyclopedia of creativity (465 – 477). San Diego, CA: Academic Press.

PIRYOV, G., 1982. Education for creativity: Popular science essay. Sofia: Narodna prosveta [In Bulgarian].

RASHMI, P., 2012. Fostering Creativity: A Four Elemental Model of Creative Pedagogy. Journal of Education and Practice, 3(12), 190 – 201.

RASHEVA-MERDJANOVA, J., 2014. Basic methodological approaches for transversal competencies. Sofia: St. Kliment Ohridski [In Bulgarian].

ROBSON, J. van K., 2019. Participatory pedagogy for values education in early childhood education, European Early Childhood Education Research Journal, 27(3), 420 – 431.

RUSINOVA, E., 2006. The pedagogical interaction for creativity. Sofia: Veda-Slovenian JG [In Bulgarian].

SELKRIG, M. & Keamy, K., 2017. Creative pedagogy: a case for teachers’ creative learning being at the center, Teaching Education, 28(3), 317 – 332.

SOTIROVA, M, 2002. Diagnosis and stimulation of children's nonstandardity. In: B. Minchev, Guide for research of the child. Sofia: Veda Slovena – ZhG [In Bulgarian].

STARKO, A. J., 2013. Creativity in the classroom: Schools of curious delight. Michigan: Easton Michigan University.

TODORINA, D., 2009. For gifted children (Development of the idea in pedagogical theory and practice). Blagoevgrad: Neofit Rilski [In Bulgarian].

TODORINA, D., 2009. Technological model for preparing future teachers to work with gifted children (Building and measuring competencies). Blagoevgrad: Neofit Rilski [In Bulgarian].

TREFFINGER, D. J., 2004. Creativity and giftedness. Thousand Oaks, CA: Corwin Press.

VARELA, F.J., Thompson, E., Rosch, E., 1991. The Embodied Mind. Cognitive Science and Human Experience. Cambridge (MA): The MIT Press.

VARELA, F., 1999. Quatre phares pour l’avenir des sciences cognitives. Théorie – Littérature – Enseignement, 17.

VELEVA, A., 2012. Pedagogy of creativity. Ruse: Angel Kanchev [In Bulgarian].

YAGOLKOVSKY, S.R. (2009) The Psychology of Creativity and Innovation. Moscow: Publishing House of the State University Higher School of Economics [In Russian].

YANITSKY, O., 2020. Prospects of the Interdisciplinary & Systemic Approaches. Creative Education, 11, 913 – 925.

ZHAO, J., 2018. Personalizable Education for Greatness. Kappa Delta Pi Record, 54(3), 109 – 115.

2025 година
Книжка 9s
Книжка 9
DEVELOPMENT OF DEMOCRATIC CULTURE THROUGH CONTENTS ABOUT THE ROMA IN CLASSROOM TEACHING – STUDENTS’ PERCEPTION

Aleksandra Trbojević, Biljana Jeremić, Hadži Živorad Milenović, Bojan Lazić

Книжка 8
КАТЕГОРИАЛНИ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИНФОРМАЦИОННО-КОМУНИКАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ В ОБУЧЕНИЕТО НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ СЪС СОП

д.п.н Мира Цветкова-Арсова, Данка Щерева, Славина Лозанова, Маргарита Томова

Книжка 7
ВРЪЗКА НА СОЦИАЛНО-ЕМОЦИОНАЛНОТО С КОГНИТИВНОТО РАЗВИТИЕ В ПРИОБЩАВАЩА СРЕДА

Милен Замфиров, Маргарита Бакрачева, Емилия Евгениева

Книжка 6
КОГНИТИВНО РАЗВИТИЕ НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ, ОБХВАНАТИ В ПРИОБЩАВАЩОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Милен Замфиров, Емилия Евгениева, Маргарита Бакрачева

Книжка 5
COMPETENCE FOR SOCIAL PEDAGOGICAL PRACTICE: WHAT DO STUDENTS TELL US?

Maya Tcholakova, Marina Pironkova, Aleksandar Ranev, Yana Staneva

MULTIMODAL COMMUNICATION IN PHYSICAL EDUCATION CLASSES

Cristiana Lucretia Pop, Cristina Filip

Книжка 4s
GAMES IN FUNCTION OF DEVELOPMENT OF MULTIPLICATION SKILLS

Dasare Sylejmani, Vesna Makashevska, Jasmina Jovanovska

Книжка 4
ИЗПОЛЗВАНЕ НА СИСТЕМИТЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОБУЧЕНИЕТО В КОНТЕКСТА НА ИНТЕРАКТИВНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Силвия Парушева, Борис Банков, Гергана Касабова, Петя Страшимирова

MILITARY AND SOCIAL THREATS AS DETERMINANTS OF THE DEVELOPMENT OF CONTEMPORARY UKRAINIAN HIGHER EDUCATION

Mykola Pantiuk, Tetiana Pantiuk, Nataliia Bakhmat, Olena Nevmerzhytska, Svitlana Ivakh

STEM ОБУЧЕНИЕ НА СТУДЕНТИ ПЕДАГОЗИ В ТРАНСДИСЦИПЛИНАРНА ОБРАЗОВАТЕЛНА СРЕДА

Любен Витанов, Николай Цанев, Людмила Зафирова, Гергана Христова, Катерина Динкова, Калина Георгиева, Жорж Кюшев, Здравка Савчева

ИЗСЛЕДВАНЕ И АНАЛИЗ НА НАГЛАСИТЕ НА СТУДЕНТИТЕ ПРИ ИЗПОЛЗВАНЕ НА ГЕНЕРАТИВЕН ИНСТРУМЕНТ НА ИЗКУСТВЕН ИНТЕЛЕКТ

Николай Янев, Иглика Гетова, Теодора Христова, Ива Костадинова, Георги Димитров

Книжка 3
ДРУГИЯТ КАТО ЦЕННОСТ В УЧИЛИЩЕ

Александър Кръстев

Книжка 2
ASSESSMENTS OF TEACHERS AND PARENTS OF CHILDREN WITH DEVELOPMENTAL DISABILITIES ON INCLUSION IN PRE-SCHOOL INSTITUTIONS

Zagorka Markov, Hadzi Zivorad Milenovic, Biljana Jeremic, Radmila Zecevic, Milica Pavlovic

Книжка 1s
ПРИЛОЖЕНИЕ НА СРЕДСТВАТА ЗА ДОПЪЛВАЩА И АЛТЕРНАТИВНА КОМУНИКАЦИЯ В ОБРАЗОВАТЕЛНИТЕ ИНСТИТУЦИИ В БЪЛГАРИЯ

. Неда Балканска, . Анна Трошева-Асенова, . Пенка Шапкова, Снежина Михайлова

USE OF ARTIFICIAL INTELLIGENCE IN FOREIGN LANGUAGE TEACHING

Ekaterina Sofronieva, Christina Beleva, Galina Georgieva

Книжка 1
Скъпи читатели, автори, приятели на списание „Педагогика“,

В началото на 2025 година в първия брой на нашето списание „Педагогика“ бих искала от името на редакционната колегия и от мое име да Ви пожелая здраве, творческо вдъхновение и професионално удовлетворение от прино- са Ви към педагогическата наука и практика! Вярвам и се надявам, че списание „Педагоги- ка“ ще продължи да осигурява платформа за научен, обективен и откровен диалог, базиран на резултати от научни изследвания, за насто- ящето и бъдещето на обучението и образова- н

2024 година
Книжка 9s
Книжка 9
ANALYSIS AND IMPROVEMENT OF VIDEO LEARNING RESOURCES IN SMALL-SCALE LEARNING SCENARIOS

César Córcoles, Laia Blasco-Soplon, Germán Cobo Rodríguez, Ana-Elena Guerrero-Roldán

Книжка 8
АНГАЖИРАНОСТ КЪМ УЧЕНЕ ЧРЕЗ ИЗПОЛЗВАНЕ НА СМАРТ ТЕХНОЛОГИИТЕ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Кирилка Тагарева, Дора Левтерова-Гаджалова, Ваня Сивакова

Книжка 7
Книжка 6
Книжка 5s
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА НА СТАЖАНТСКАТА ПРАКТИКА ПРЕД СТУДЕНТИ – БЪДЕЩИ УЧИТЕЛИ

Илиана Петкова, Марияна Илиева, Владислава Станоева, Георги Чавдаров

Книжка 5
FEATURES OF SPEECH COMPREHENSION TRAINING OF CHILDREN WITH AUTISM SPECTRUM DISORDERS

Maryna Branytska, Svitlana Myronova, Svitlana Mykhalska

OVERVIEW OF THE STEM EDUCATION IN ISRAEL

Aharon Goldreich, Elena Karashtranova

Книжка 4
НАГЛАСИ НА СТУДЕНТИТЕ КЪМ СМАРТ ТЕХНОЛОГИИТЕ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Дора Левтерова-Гаджалова, Кирилка Тагарева, Ваня Сивакова

PROFESSIONAL SUPPORT FOR YOUNG RESEARCHERS

Emina Vukašinović, Marija Veselinović, Milan Milikić

РОБОТИТЕ В ОБУЧЕНИЕТО – ОБРАЗОВАТЕЛНА STEAM ИГРА

Мария Желязкова, Михаил Кожухаров, Даниела Кожухарова

Книжка 3s
Книжка 3
ATTITUDES AND EXPERIENCES OF THE PRESCHOOL TEACHERS IN THE APPLICATION OF DIGITAL TECHNOLOGIES IN ENVIRONMENTAL EDUCATION

Nataša Branković, Gordana Kozoderović, Biljana Jeremić, Danijela Petrović, Bojan Lazić, Slavica Karanović

ДИГИТАЛНИ ТЕХНОЛОГИИ В ПОДКРЕПА НА УЧЕНЕТО

Стоянка Георгиева-Лазарова, Лъчезар Лазаров

PREPARATION OF FUTURE TEACHERS FOR ORGANISING A HEALTH-PRESERVING INCLUSIVE SPACE IN EDUCATIONAL INSTITUTIONS

Nadiya Skotna, Tetiana Nadimyanova, Anna Fedorovych, Myroslava Sosiak, Oksana Yatsiv

Книжка 2s
Книжка 2
ОТ РИСУНКА – КЪМ СНИМКА

Камен Теофилов

Книжка 1s
Книжка 1
„ВТОРОТО“ БЪЛГАРСКО УЧИЛИЩЕ. ГЕНЕЗИСЪТ

Пенка Цонева, Бистра Мизова

2023 година
Книжка 9
EXPLORING THE NARRATIVE IDENTITY OF HUNGARIAN TEACHERS IN SLOVAKIA

Patrik Baka, Terézia Stredl, Kinga Horváth, Zsuzsanna Huszár, Melinda Nagy, Péter Tóth, András Németh

Книжка 8
A QUALITY “ONLINE” TEACHER – WHAT DO STUDENTS APPRECIATE AND VALUE IN TEACHERS DURING DISTANCE LEARNING?

Irena Golubović-Ilić, Ivana Ćirković-Miladinović, Nataša Vukićević

SUPPORT FOR THE INCLUSION OF ROMA CHILDREN THROUGH THE PROJECT TEACHING MODEL

Biljana Jeremić, Aleksandra Trbojević, Bojan Lazić, Gordana Kozoderović

TREND ANALYSIS OF PROFESSIONAL COMPETENCES OF SPORTS TEACHERS AND COACHES

Sergejs Capulis, Valerijs Dombrovskis, Svetlana Guseva, Alona Korniseva

Книжка 7
ЦЕННОСТЕН ПРОФИЛ НА УЧИТЕЛИТЕ В НАЦИОНАЛЕН КОНТЕКСТ

Цветан Давидков, Силвия Цветанска

Книжка 6s
MODELLING OF MARITIME CYBER SECURITY EDUCATION AND TRAINING

Gizem Kayisoglu, Pelin Bolat, Emre Duzenli

INTRODUCING THE USE OF CASE STUDIES METHODOLOGY IN TRAINING FOR SOFT SKILLS IN MARITIME UNIVERSITIES. THE ISOL-MET PROGRAM

Maria Lekakou, Helen Iakovaki, Dimitris Vintzilaios, Markella Gota, Giorgos Georgoulis, Thalia Vintzilaiou

THE ROLE OF MARITIME EDUCATION IN DIGITALIZATION

Kamelia Narleva, Yana Gancheva

Книжка 6
С МИСИЯ ЗА НАЦИОНАЛНА И КУЛТУРНА ИНДИВИДУАЛНОСТ

Надежда Кръстева, Йордан Колев

Книжка 5s
PREFACE

Nikola Vaptsarov Naval Academy is the oldest technical educational institution in Bulgaria. The Naval Academy is one of the symbols of Varna and Bulgaria in the world maritime community. Its history and achievements establish it as the most prestigious center for training of maritime specialists. At present, the Naval Academy trains specialists for the Navy and for the merchant marine in all areas of maritime life. Research and development conducted at the Naval Academy in Varna

A FAIR CONCERN ABOUT ECDIS

Nikolay Sozonov, Dilyan Dimitranov

DATA-DRIVEN LEARNING APPROACH TO MARITIME ENGLISH

Jana Kegalj, Mirjana Borucinsky, Sandra Tominac Coslovich

DEVELOPING CRITICAL THINKING SKILLS THROUGH THE “CASE STUDY” TEACHING METHOD IN MARITIME ENGLISH LANGUAGE TEACHING (MELT)

Tamila Mikeladze, Svetlana Rodinadze, Zurab Bezhanovi, Kristine Zarbazoia, Medea Abashidze, Kristine Iakobadze

MAXIMIZING STUDENTS’ LEARNING IN MARITIME ENGLISH ONLINE COURSE

Valentyna Kudryavtseva, Svitlana Barsuk, Olena Frolova

Книжка 5
Книжка 4s
Книжка 4
Книжка 3s
СПИРАЛАТА ОБЩЕСТВО – ОБРАЗОВАНИЕ

Иванка Шивачева-Пинеда

Книжка 3
ПРОЕКТНО БАЗИРАНО ОБУЧЕНИЕ ЗА СОЦИАЛНО-ЕМОЦИОНАЛНИ И ТЕХНОЛОГИЧНИ УМЕНИЯ ЧРЕЗ ПРОГРАМАТА „УМЕНИЯ ЗА ИНОВАЦИИ“

Галин Цоков, Александър Ангелов, Йоанна Минчева, Рени Димова, Мария Цакова

МЕДИЙНАТА ГРАМОТНОСТ И УЧИТЕЛИТЕ

Светла Цанкова, Стела Ангова, Мария Николова, Иван Вълчанов, Илия Вълков, Георги Минев

Книжка 2
INTONATION AND CHILDREN WITH EMOTIONAL AND BEHAVIORAL PROBLEMS

Katerina Zlatkova-Doncheva, Vladislav Marinov

Книжка 1
2022 година
Книжка 9
ТРАНСГРЕСИВНО-СИНЕРГИЧНО КАРИЕРНО РАЗВИТИЕ В „НЕФОРМАЛНО ОБРАЗОВАНИЕ“ В УНИВЕРСИТЕТА

д.п.н Яна Рашева-Мерджанова, Моника Богданова, Илиана Петкова

Книжка 8
INTEGRATING INTERCULTURAL EDUCATION IN THE PRIMARY SCHOOL CURRICULUM

Bujar Adili, Sonja Petrovska, Gzim Xhambazi

НАГЛАСИ НА БЪДЕЩИТЕ ДЕТСКИ УЧИТЕЛИ КЪМ STEM ПОДХОДА

Наталия Павлова, Михаела Тончева

Книжка 7
НАЦИОНАЛНАТА ИДЕЯ НА ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ

Йордан Колев, Надежда Кръстева

Книжка 6
Книжка 5
ИВАН Д. ШИШМАНОВ – ЕВРОПЕИЗИРАНИЯТ БЪЛГАРИН

Надежда Кръстева, Йордан Колев

THE TECHNOLOGY OF DEVELOPMENT OF COMMUNICATIVE CULTURE OF ELEMENTARY SCHOOL TEACHERS

Mariia Oliiar, Nataliia Blahun, Halyna Bilavych, Nataliia Bakhmat, Tetyana Pantyuk

Книжка 4
TEACHERS’ATTITUDES BOUT TEACHING AND LEARNING MATHEMATICS

Aleksandra Mihajlović, Emina Kopas-Vukašinović, Vladimir Stanojević

EDUCATION 4.0 – THE CHANGE OF HIGHER EDUCATION INSTITUTIONS AND THE LABOUR MARKET

Gergana Dimitrova, Blaga Madzhurova, Stefan Raychev, Dobrinka Stoyanova

Книжка 3s
DISTANCE LEARNING IN THE CONTEXT OF THE COVID-19 PANDEMICS

Baktybek Keldibekov, Shailoobek Karagulov

DIGITAL UNIVERSITIES: FEATURES AND KEY CHARACTERISTICS

Marina Skiba, Maktagali Bektemessov, Alma Turganbayeva

Книжка 3
Книжка 2
TWO-TIER MODEL OF TRAINING FUTURE TEACHERS FOR COACHING AT OUT-OF-SCHOOL INSTITUTIONS

Borys Savchuk, Tetyana Pantyuk, Natalia Sultanova, Halyna Bilavych, Mykola Pantyuk

Книжка 1
2021 година
Книжка 9
ИЗСЛЕДВАНЕ НА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО МЕЖДУ ФОРМАЛНОТО И НЕФОРМАЛНОТО ЗДРАВНО ОБРАЗОВАНИЕ

Доц. д-р Вержиния Боянова Гл. ас. д-р Константин Теодосиев Гл. ас. д-р Берджухи Йорданова

FORMATION OF PROFESSIONAL COMPETENCE OF ASSISTANT TEACHER OF INCLUSIVE EDUCATION IN SECONDARY EDUCATION INSTITUTIONS

Prof. Dr. Vladyslava Liubarets, Prof. Dr. Nataliia Bakhmat, Prof. Dr. Olena Matviienko, Oksana Tsykhmeistruk, Inna Feltsan

Книжка 8
ОТНОСНО ЗАДЪЛЖИТЕЛНОСТТА НА ПРЕДУЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ – РЕЗУЛТАТИ ОТ ЕДНО ИЗСЛЕДВАНЕ

Проф. д-р Маргарита Колева, доц. д-р Блага Джорова, д-р Ева Жечева

INFLUENCE OF PSYCHOLOGICAL AND PEDAGOGICAL FEATURES OF STUDENTS ON THEIR ACTIVITY IN SELF-EDUCATION

Dr. Iryna Sereda, Assoc. Prof. Dr. Svitlana Karskanova, Assoc. Prof.

CENTRALISATION AND DECENTRALISATION IN HIGHER EDUCATION: A COMPARATIVE STUDY OF HUNGARY AND GERMANY

Carla Liege Rodrigues Pimenta, Prof. Dr. Zolt†n R–nay, Prof. Dr. Andr†s Nmet

ЗА ПРИОБЩАВАНЕТО, ОБУЧЕНИЕТО И РАЗВИТИЕТО НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ С ИНТЕЛЕКТУАЛНИ ЗАТРУДНЕНИЯ

Златкова-Дончева, К. (2021). Приобщаване, обучение и развитие на деца и ученици с интелектуални затруднения. Бургас: Либра СКОРП, ISBN 978-954-471-705-6

Книжка 7s
CONCEPT OF PRESENT PRACTICE IN CHOOSING OF OPTIMAL NUMBER OF TUGS

Rino Bošnjak, Zvonimir Lušić , Filip Bojić, Dario Medić

S-101 CHARTS, DATABASE TABLES FOR S-101 CHARTS, AUTONOMOUS VESSEL

Vladimir Brozović, Danko Kezić, Rino Bošnjak, Filip Bojić

INFLUENCE OF HYDRO-METEOROLOGICAL ELEMENTS ON THE SHIP MANOEUVRING IN THE CITY PORT OF SPLIT

Zvonimir Lušić , Nenad Leder, Danijel Pušić, Rino Bošnjak

MEETING SUSTAINABLE DEVELOPMENT GOALS – EXPERIENCE FROM THE LARGEST SHIPPING COMPANIES

Katarina Balić , Helena Ukić Boljat, Gorana Jelić Mrčelić, Merica Slišković

OPTIMISING THE REFERENCE POINT WITHIN A JOURNAL BEARING USING LASER ALIGNMENT

Ty Aaron Smith , Guixin Fan , Natalia Nikolova , Kiril Tenekedjiev

REVIEW OF THE CURRENT INCREASE OF NOISE UNIT COST VALUES IN TRANSPORT

Luka Vukić , Ivan Peronja , Mihaela Bukljaš , Alen Jugović

TARGET DETECTION FOR VISUAL COLLISION AVOIDANCE SYSTEM

Miro Petković, Danko Kezić, Igor Vujović, Ivan Pavić

NEW RESULTS FOR TEACHING SHIP HANDLING USING FAST TIME SIMULATION

Knud Benedict , MichŽle Schaub , Michael Baldauf , Michael Gluch , Matthias Kirchhoff , Caspar Krüger

POTENTIAL BENEFITS OF ELECTRICALY DRIVEN FERRY, CASE STUDY

Tina Perić, Ladislav Stazić, Karlo Bratić

SITUATIONAL AWARENESS – KEY SAFETY FACTOR FOR THE OFFICER OF THE WATCH

Hrvoje Jaram, Pero Vidan, Srđan Vukša, Ivan Pavić

Книжка 7
INCLUSIVE INTELLIGENCE

Dr. Aleksandar Krastev, Assist. Prof.

EDUCATION OF MORAL CULTURE OF STUDENT YOUTH IN THE CONDITIONS OF POLYCULTURAL SPACE

Dr. Natalia Bondarenko, Assoc. Prof. Yevhen Rozdymakha Dr. Lyudmila Oderiy, Assoc. Prof. Dr. Anatoly Rozdymakha, Assoc. Prof. Dilyana Arsova, PhD student

PROFESSIONAL DEVELOPMENT IN KOSOVO – RESEARCH OF TRAINING PROGRAMS AND TESTS

Bekim Samadraxha, Veton Alihajdari, Besim Mustafa, Ramë Likaj

Книжка 6s
EVALUATION OF CRUISER TRAFFIC VARIABLES IN SEAPORTS OF THE REPUBLIC OF CROATIA

Maja Račić, Katarina Balić, Mira Pavlinović, Antonija Mišura

COMPARATIVE ANALYSIS OF THE CONTRACTS FOR MARITIME TRANSPORT SERVICES. CHAIN OF CHARTER PARTIES

Svetlana Dimitrakieva, Ognyan Kostadinov, Christiana Atanasova

THE LIGHTSHIP MASS CALCULATION MODEL OF A MERCHANT SHIP BY EMPIRICAL METHODS

Vedran Slapničar , Katarina Zadro , Viktor Ložar , Ivo Ćatipović

ON EDUCATION AND TRAINING IN MARITIME COMMUNICATIONS AND THE GMDSS DURING THE COVID-19

Chavdar Alexandrov, Grozdyu Grozev, Georgi Dimitrov, Avgustin Hristov

AIR POLLUTANT EMISSION MEASUREMENT

Nikola Račić, Branko Lalić, Ivan Komar, Frane Vidović, Ladislav Stazić

ASSESSMENT OF LNG BUNKERING ACCIDENTS

Peter Vidmar, Andrej Androjna

EGR OPERATION INFLUENCE ON THE MARINE ENGINE EFFICIENCY

Delyan Hristov, Ivan Ivanov, Dimitar Popov

THE MEASUREMENT OF EXHAUST GAS EMISSIONS BY TESTO 350 MARITIME – EXHAUST GAS ANALYZER

Bruna Bacalja, Maja Krčum, Tomislav Peša, Marko Zubčić

PROPELLER LOAD MODELLING IN THE CALCULATIONS OF MARINE SHAFTING TORSIONAL VIBRATIONS

Nenad Vulić, Karlo Bratić, Branko Lalić, Ladislav Stazić

MODELING OF THE DEPENDENCE OF CO

Hristo Hristov, Ivailo Bakalov, Bogdan Shopov, Dobromir Yovkov

TECHNICAL DIAGNOSTICS OF MARINE EQUIPMENT WITH PSEUDO-DISCRETE FEATURES

Guixin Fan , Natalia Nikolova , Ty Smith , Kiril Tenekedjiev

CONTRIBUTION TO THE REDUCTION OF THE SHIP’S SWITCHBOARD BY APPLYING SENSOR TECHNOLOGY

Nediljko Kaštelan, Marko Zubčić, Maja Krčum, Miro Petković

THE STAND FOR FIN DRIVES ENERGY TESTING

Andrzej Grządziela , Marcin Kluczyk , Tomislav Batur

INTRODUCTION OF 3D PRINTING INTO MARINE ELECTRICAL ENGINEERING EDUCATION – A CASE STUDY

Ivica Kuzmanić, Igor Vujović, Zlatan Kulenović, Miro Petković

SHIPYARD CRANE MODELING METHODS

Pawel Piskur, Piotr Szymak, Bartosz Larzewski

Книжка 6
TEACHERS' PERSPECTIVE ON THE EDUCATIONAL IMPLICATIONS OF ONLINE TEACHING

Dr. Julien-Ferencz Kiss, Prof. Dr. Florica Orțan, Dr. Laurențiu Mˆndrea

ПСИХОЛОГО-ПЕДАГОГИЧЕСКИ ПРАВИЛА, МОДЕЛИ НА ДОБРИ ПРАКТИКИ И ПРЕПОРЪКИ ПРИ РАБОТАТА И ОБУЧЕНИЕТО НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ С ПОВЕДЕНЧЕСКИ РАЗСТРОЙСТВА

Тричков, Ив., 2019. Психолого-педагогически правила, модели на добри прак- тики и препоръки при работата и обучението на деца и ученици

Книжка 5
ФИДАНА ДАСКАЛОВА ЗА ПЕДАГОГИКАТА

Маргарита Колева, Йордан Колев

ВОЕННОМОРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ – ЕДИН РАЗЛИЧЕН ПОГЛЕД

Кожухаров, А. (2021). Личните академични документи на българската военна образователна система (1892 – 1946). Варна: ВВМУ, ISBN 978-619-7428-55-1

Книжка 4
Книжка 3
НЕВРОДИДАКТИКА

Наталия Витанова

ЗА АСИСТИРАЩИТЕ И ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Сивакова, В. (2020). Асистиращи и информационни технологии

Книжка 2
ОВЛАДЯВАНЕ НА КЛЮЧОВИ КОМПЕТЕНЦИИ ПРИ ОРИЕНТИРАНЕ В СВЕТА

Стоянова, М. (2019). Овладяване на ключови компетенции при ориентиране в света. София: Авангард принт, ISBN 978-954-337-398-7 374

Книжка 1
BULGARIAN SCHOOL – SHOWCASE OF IDENTITY

Veska Gyuviyska, Nikolay Tsankov

ЗА ИЗБОРА НА УЧЕБЕН КОМПЛЕКТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛЕН ЕТАП. И ЗА ОБУЧЕНИЕТО

Георгиева, А. (2020). Съвременни проекции на обучението по български език

КОНТРОЛ НА СТРЕСА. ПСИХОЛОГИЧЕСКИ И УПРАВЛЕНСКИ РАКУРСИ

Стоянов, В. (2020). Управление на стреса в организацията. Психологически и управленски ракурси. 198 cтр., Варна: Стено, ISBN 978-619-241-119-0

2020 година
Книжка 9
Книжка 8
EDUCATIONAL REASONS FOR EARLY SCHOOL DROP-OUT

Maria Teneva, Zlatka Zhelyazkova

Книжка 7s
TEACHING CHALLENGES IN SPORTS EDUCATION DURING THE PANDEMIC COVID-19

Evelina Savcheva, Galina Domuschieva-Rogleva

THE DIFFERENCES IN STUDENTS’ ATTITUDES ABOUT ONLINE TEACHING DURING COVID-19 PANDEMIC

Aleksić Veljković Aleksandra , Slađana Stanković , Irena Golubović-Ilić , Katarina Herodek

ONLINE EDUCATION DURING PANDEMIC, ACCORDING TO STUDENTS FROM TWO BULGARIAN UNIVERSITIES

Antoaneta Getova¹ , Eleonora Mileva² , Boryana Angelova-Igova²

Книжка 7
ПОДГОТОВКАТА НА ПЕДАГОГИЧЕСКИ КАДРИ ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНИТЕ ВЪЗПИТАТЕЛНИ ЗАВЕДЕНИЯ ПРЕЗ ПЕРИОДА 1944 – 1991 ГОДИНА

Въчева, С. (2019). Подготовката на педагогически кадри за предучилищните възпитателни заведения през периода

ПАЗАРНИ МЕХАНИЗМИ В УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ. ТЕОРЕТИКО-ПРИЛОЖНИ ВЪПРОСИ

Първанова, Й. (2020) Пазарни механизми в училищното образование. Теоретико-приложни въпроси. София: Колбис, ISBN 978-619-7284-35-5

Книжка 6
TEACHERS ATTITUDES ABOUT INTEGRATED APPROACH IN TEACHING

Emina Kopas-Vukašinović, Aleksandra Mihajlović, Olivera Cekić-Jovanović

Книжка 5
КОНЦЕПТУАЛНИ МОДЕЛИ ЗА РАЗРАБОТВАНЕ НА ПОЗНАВАТЕЛНИ ОНЛАЙН ИГРИ В ОБЛАСТТА НА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО

Детелин Лучев, Десислава Панева-Мариновa, Радослав Павлов Гита Сенка Лилия Павлова

ТАЛАНТЛИВ ПЕДАГОГ И КУЛТУРЕН ДЕЕЦ

Севда Чобанова, Любен Десев

Книжка 4
A CONTINUUM OF APPROACHES TO SCHOOL INSPECTIONS: CASES FROM EUROPE

Rossitsa Simeonova, Yonka Parvanova Martin Brown, Sarah Gardezi, Joe O’Hara, Gerry McNamara Laura del Castillo Blanco Zacharoula Kechri, Eleni Beniata

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2019 година
Книжка 9
Книжка 8
ОБРАЗОВАНИЕ НА БЪДЕЩЕТО

Наталия Витанова

Книжка 7
МОДЕЛ НА РАБОТА В ИНТЕРКУЛТУРНА СРЕДА

(Научноизследователска саморефлексия)

RISK FACTORS FOR EARLY SCHOOL LEAVING IN BULGARIA

Elena Lavrentsova, Petar Valkov

ПРИНОСИ НА ЕЛКА ПЕТРОВА ЗА БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ

(100 години от рождението на проф. д.п.н. Елка Петрова – 27.10.1919 – 21.12.2012)

НАСОКИ ЗА ПРИОБЩАВАНЕ НА МАРГИНАЛНИ СЕМЕЙНИ ОБЩНОСТИ В ОБРАЗОВАТЕЛНИТЕ ИНСТИТУЦИИ

Нунев, Й. (2019). Насоки за приобщаване на маргинални семейни общности в образователните институции. Велико Търново: Св. св. Кирил и Методий, ISBN 978-619-208-186-7

Книжка 6
ДИОФАНТОВИ УРАВНЕНИЯ И СИСТЕМИ ДИОФАНТОВИ УРАВНЕНИЯ – ТЕОРЕТИЧНИ АСПЕКТИ И МЕТОДИЧЕСКА ПРОЕКЦИЯ В НАЧАЛНИЯ ЕТАП НА ОБРАЗОВАНИЕ

Владимира Ангелова. (2018). Диофантови уравнения и системи диофантови уравнения – теоретични аспекти и методическа проекция в начален етап на образование. Пловдив: Паисий Хилендарски, ISBN 978-619-202-394-2

ЕДНА НОВА КНИГА ЗА ПЕДАГОГИЧЕСКИТЕ УМЕНИЯ НА УЧИТЕЛИТЕ

Николай Колишев. (2018). Теория на педагогическите умения на учителите. София: Захарий Стоянов, ISBN: 9789540912066

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ПРИЛОЖЕНИЕ НА ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИЯ ПОДХОД ПРИ ОБУЧЕНИЕ НА СТУДЕНТИ ПЕДАГОЗИ

(върху примера на обучение по академичната дисциплина „Съвременни аспекти на гражданското образование“ на студенти педагози)

LEARNING MATURITY

Alina G“mbuță Daniela-Carmen Berințan Marijana Mikulandra Krzysztof Kij Katja Sivka

Книжка 2
ДЕТЕТО И ПЕДАГОГИКАТА

Рашева-Мерджанова, Ян., Петкова, Ил. & Господинов, Вл. (съст.). (2018). Детето и педагогиката. София: Просвета, ISBN 978-954-01-3806-0

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

Редакционната колегия на списание „Педаго- гика“ ви честити Новата 2019 година! Пожела- ваме ви от сърце тя да бъде щастлива, успешна и благословена! През отминалата юбилейна 2018 г. публику- вахме редица стойностни материали на универ- ситетски преподаватели, учители, разнородни специалисти, работещи в сферата на образова- нието, докторанти. Отбелязани бяха поредица от тематични конференции и юбилейни празни- ци. Получихме и международно признание чрез включването на списанието

УЧЕНИЧЕСКО САМОУПРАВЛЕНИЕ

Желязкова-Тея, Т. & Банчева, М. (2018). Ученическото самоуправление. София: Аз-буки. ISBN: 978-619-7065-20-6

2018 година
Книжка 9
ПРАВАТА НА ДЕТЕТО ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА СТУДЕНТИ ПЕДАГОЗИ

Йорданка Николова, Даниела Рачева

Книжка 8
СПОДЕЛЕНО МНЕНИЕ

Николова, М. & Михалева, Б. (2018). С увереност срещу агресията и кон-

Книжка 7
РАДОСТТА ОТ ОБЩУВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК В ДЕТСТВОТО

Екатерина Софрониева, Христина Белева

НОВО ТЕОРЕТИКО-ПРАКТИЧЕСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ДЕТСКОТО ТВОРЧЕСТВО

Енгелс-Критидис, Р. (2018). Децата и творчеството. Юбилеен сборник в чест

ПРОФ. Д-Р ЕЛЕНА РУСИНОВА-БАХУДЕЙЛА

Розалина Енгелс-Критидис

Книжка 6
ПОЗИТИВНА УЧЕБНА СРЕДА

Валентина Шарланова

SENIOR CITIZENS’ EXISTENTIAL NEEDS AND EDUCATION FOR THE MEANING OF LIFE

Joanna Łukasik, Norbert Pikuła, Katarzyna Jagielska

Книжка 5
ПЛАНОМЕРНО ПСИХИЧЕСКО РАЗВИТИЕ

(По случай 115 г. от рождението на П.Я. Галперин)

ПАРАДИГМАТА СЕМИОТИКА – ЕЗИК – ДЕТЕ ПРИ 6 – 7-ГОДИШНИТЕ

Жоржетина Атанасова, Любимка Габрова

ПАРАРОДИТЕЛСКАТА ГРИЖА ВЪВ ФОКУСА НА ЕДИН СОЦИАЛНОПЕДАГОГИЧЕСКИ АНАЛИЗ

Ковачка, Ю. (2017). Социалнопедагогически проблеми при деца с парародителска грижа. Благоевград: УИ „Неофит Рилски“, 144 стр. ISBN: 9789540001340

Книжка 4
ДЕТСКИ КОНФЕРЕНЦИИ

Боряна Иванова

СТЕРЕОТИПИЗАЦИЯ НА ЕТНИЧЕСКИТЕ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ ПРИ СЪВРЕМЕННИТЕ МЛАДИ БЪЛГАРИ

Зорница Ганева. (2017). Стереотипизация на етническите взаимоотношения при съвременните млади българи. София: Елестра. ISBN 978-619-7292-03-9

Книжка 3
Книжка 2
СЪВРЕМЕННИ МЕТАМОРФОЗИ НА ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА В ДЕТСКАТА ГРУПА

Веселина Иванова, Виолета Кърцелянска-Станчева

SCHOOLS AND UNIVERSITIES AS SOCIAL INSTITUTIONS

Emilj Sulejmani Shikjerije Sulejmani

ОТНОСНО УСЕТА ЗА БРОЕНЕ

Петър Петров, Мима Трифонова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ И ПРИЯТЕЛИ,

Редакционната колегия на сп.„Педагогика“ Ви честити Новата 2018 г. Пожелаваме ви тя да бъде здрава, щедра и благословена! Тази година списанието чества своя юбилей – 90 години от неговото публикуване за първи път през 1928 г. с името „Народна просвета“. От деня на създаване до сега, то отразява актуал- ните проблеми на педагогическата наука и прак- тика и остава верен спътник на хиляди научни работници, учители, докторанти. Вярваме, че силата на творческата ни енергия ще пом

ДОБРИ ПРАКТИКИ „ПАРТНЬОРСТВО РОДИТЕЛИ – УЧИЛИЩЕ“

Мехмед Имамов, Калинка Гайтанинчева

2017 година
Книжка 9
ПЕДАГОГИЧЕСКОТО УЧЕНИЕ НА Й. ФР. ХЕРБАРТ – ИСТОРИЯ И СЪВРЕМЕННОСТ

(По повод 240 г. от неговото рождение) Невена Филипова

Книжка 8
ЧЕТЯЩИЯТ СТУДЕНТ, ЧЕТЯЩОТО ДЕТЕ – ЕДНО МАЛКО ПРОЗОРЧЕ, ЕДНА ВЕЛИЧЕСТВЕНА ГЛЕДКА

Мариана Мандева, Боряна Туцева, Габриела Николова, Цветелина Ковачева

Книжка 7
ДИДАКТИЧЕСКИ КОМПЕТЕНТНОСТИ

Нели Митева, Наталия Витанова

Илияна Кунева

Книжка 6
Книжка 5
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКО ОБУЧЕНИЕ В АКАДЕМИЧНА СРЕДА

(Научно-теоретична рефлексия) Румяна Неминска

ПРИНОС В ПСИХОЛОГИЯТА НА ТВОРЧЕСТВОТО

(120 години от рождението на Лев Семьонович Виготски) Любен Десев

ЛЕВ СEМЬОНОВИЧ ВИГОТСКИ – ПСИХОЛОГ И НА ХХI ВЕК

(по случай 120 години от рождението му)

ИСКУССТВО В ЖИЗНИ ЛЮДЕЙ

Гульнар Омарова

НОВА И ПОЛЕЗНА КНИГА

Йонка Първанова

ПРИНОСЕН ТРУД КЪМ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛНОТО УЧИЛИЩЕ

М. Мандева (2017). Методика на обучението по български език и литература – I – IV клас. Начално ограмотяване. В. Търново: УИ „Св. св. Кирил и Методий“, 120 стр.

ЕДНО ФУНДАМЕНТАЛНО ИНТЕГРАЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА РОЛЯТА НА ОБРАЗОВАНИЕТО ЗА РАЗВИТИЕТО НА НООСФЕРНИЯ ИНТЕЛЕКТ

Марга Георгиева, Сава Гроздев. (2016). Морфодинамиката за развитието на ноосферния интелект. София: Изток-Запад, ISBN 978-619-152-869-1

Книжка 4
Книжка 3
СИСТЕМАТИЧНО ВЪВЕДЕНИЕ В ОБЩАТА И ПСИХОЛОГИЧЕСКАТА СИНЕРГЕТИКА

Любен Десев (2015). Синергетика. Въведение и речник. 777 термина. София: ИК „Екопрогрес“. 464 с. ISBN 978-954-2970-37-8

Книжка 2
ПРОБЛЕМИ И ПЕРСПЕКТИВИ В РАЗВИТИЕТО НА ХУДОЖЕСТВЕНОТО ОБРАЗОВАНИЕ У НАС ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДЕТСКИЯ И НАЧАЛНИЯ УЧИТЕЛ

Теодора Власева, Даниела Гирджева-Валачева, Мария Калоферова, Найден Младенов, Илияна Шотлекова

ЗАКЪСНЯЛО ПРИЗНАНИЕ

Доц. д-р Емилия Николова

Книжка 1
ФАКТОРИ ЗА УСПЕШНО ПРИЛАГАНЕ НА СМЕСЕНО ОБУЧЕНИЕ

Стоянка Георгиева-Лазарова Лъчезар Лазаров

ЗА СТОПЛЕНИТЕ ПЪТЕКИ КЪМ ЛИТЕРАТУРНОТО ПОЗНАНИЕ

Радев, Радослав. 2015. Технология на методите в обучението по литература. Варна: Славена, 247 с., ISBN 978-619-190-041-1

2016 година
Книжка 9
ИНТЕРАКТИВНИ ТЕХНИКИ ЗА ОВЛАДЯВАНЕ НА ЧЕТЕНЕТО В МУЛТИКУЛТУРНАТА КЛАСНА СТАЯ – ПЪРВИ КЛАС

ФОРМИРАНЕ НА РЕЧЕВА КУЛТУРА, В НАЧАЛНА УЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ, (АНАЛИЗ НА АНКЕТА С УЧИТЕЛИ

Кампания

на Института за български език – БАН, и вестник „Аз-буки“

Книжка 8
Книжка 7
IBM SPSS STATISTICS ПРЕЗ ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ ПОГЛЕД НА ДОЦ. Д-Р ЗОРНИЦА ГАНЕВА

Зорница Ганева (2016). Да преоткрием статистиката с IBM SPSS Statistics. София: Елестра. 712 стр. ISBN 978-619-7292-01-5

НАЧАЛНОТО ОГРАМОТЯВАНЕ – „КЛЮЧ“ ЗА УСПЕШЕН ЖИВОТ В ПРОМЕНЯЩИЯ СЕ СВЯТ

Мариана Мандева, Диляна Гаджева (2016). Начално ограмотяване

ОТ „ЧУДНА И ДИВНА ДАСКАЛЕТИНКА“ ДО ПЕДАГОГИКА ЗА НАЦИОНАЛНО СЛУЧВАНЕ

Виолета Атанасова (2015) Петко Славейков за образованието. Шумен: Унивeрситетско издателство „Епископ Константин Преславски. 208 с. ISBN 978-619-201-051-5

Книжка 6
УЧИЛИЩЕ ЗА ЧЕТЕНЕ

Петя Георгиева

Кампания

на Института за български език – БАН, и в. „Аз Буки“

ДОШЛА ЛИ Е ИНСПЕКТОРЪТ?

Ванина Сумрова

ЩЕ ТЕ ЧАКАМ В/НА ЦЕНТЪРА

Илияна Гаравалова

ПРАВО В ДЕСЕТКАТА

Ивелина Стоянова

ПРОФ.Д.П.Н. СТОЯНКА ЖЕКОВА

Редколегия на сп. „Педагогика“

Книжка 5
Книжка 4
СИНЕРГЕТИКА – НОВО НАУЧНО ПОЗНАНИЕ

(Синергетика – въведение и речник, София: ИК Екопрогрес, 2015 г.)

Книжка 3
Книжка 2
НОВА ДИНАМИЧНА МОДИФИКАЦИЯ В ГРАНИЦИТЕ НА „АЗ-КОНЦЕПЦИЯТА“ НА МАТЕМАТИЧЕСКОТО МОДЕЛИРАНЕ

Марга Георгиева & Сава Гроздев. (2015). Морфодинамиката за развитието на ноосферния интелект, София: Марга Георгиева. 323 стр. ISBN 9786199052204

Книжка 1
IN MEMORIAM

На 10.12.2015 г. ни напусна нашият колега и приятел проф. д-р Иван Пет ков Иванов. Той беше уважаван учен и експерт в областта на педагогическите науки – автор на 10 монографии, 8 учебника, 10 учебни помагала, 6 студии и над 100 статии в специализирани периодич- ни издания и научни сборници; участник в 28 между- народни и национални проекта; председател и член на експертни групи към НАОА, член на редакционната ко- легия на сп. „Педагогика“. Проф. д-р Иван Иванов беше уважаван и оби

2015 година
Книжка 9
Книжка 8
РУСЕНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ

Златоживка Здравкова

Книжка 7
ДИСКУСИЯТА В УРОКА ПО ЛИТЕРАТУРА

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 6
УЧИТЕЛЯТ ПРАВИ УЧИЛИЩЕТО

ЕЗИКОВАТА ГРАМОТНОСТ НА МАЛКИЯ УЧЕНИК – „КЛЮЧ“ ЗА ОТГОВОРЕН И УСПЕШЕН ЖИВОТ В ПРОМЕНЯЩИЯ СЕ СВЯТ

ГОТОВНОСТ ЗА ОГРАМОТЯВАНЕ

Екатерина Чернева

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ МЕЖДУ ИСТОРИЯ, АКАДЕМИЗЪМ И РЕАЛНИ ПРАКТИКИ В СОЦИАЛНОПЕДАГОГИЧЕСКАТА ДЕЙНОСТ

Академични полета на социалната педагогика, съставител: проф. д.п.н. Клавдия Сапунджиева, научна редакция: проф. дпн Клавдия Сапунджиева, проф. д-р Нели Бояджиева, гл. ас. д-р Марина Пиронкова,

НОВА КНИГА

Клавдия Сапунджиева

Книжка 2
ПРОБЛЕМИ НА СОЦИАЛНАТА АДАПТАЦИЯ НА ПЪТУВАЩИ УЧЕНИЦИ ОТ МАЛКИ НАСЕЛЕНИ МЕСТА1)

Траян Попкочев, Бонка Гергинова, Тереза Карамангалова

Турнир по канадска борба [Arm Wrestling Competition] / Д. Евтимова,

Д. Евтимова, Е. Павлова, И. Радославова и Б. Иванов

Книжка 1
ORGANIZATIONAL CULTURE: THEORY AND REALITY

Inna Leonidovna Fedotenko

ОТЗИВ ЗА КНИГАТА „ОБРАЗОВАТЕЛЕН ДИЗАЙН (КОНЦЕПТУАЛНИ ОСНОВАНИЯ И ПРАКТИЧЕСКИ РЕШЕНИЯ)“

Димова, Д. (2013). Образователен дизайн (концептуални основания

2014 година
Книжка 9
„СОФИЯ – УЧЕЩ СЕ ГРАД“ – МОБИЛЕН СЕМИНАР В ПОДКРЕПА НА НЕФОРМАЛНОТО УЧЕНЕ И ОБРАЗОВАНИЕ В ОБЩНОСТТА

ПЕТЪР ДЪНОВ (БЕИНСÀ ДУНÒ Е И БЕЛЕЖИТ, ПЕДАГОГИЧЕСКИ МИСЛИТЕЛ-ХУМАНИСТ, (ПО ПОВОД НА 0-ГОДИШНИНАТА ОТ РОЖДЕНИЕТО, И 70 ГОДИНИ ОТ КОНЧИНАТА МУ

НА УЧИЛИЩЕ – С УСМИВКА!

Снежана Якимова

НА УЧИЛИЩЕ – С УСМИВКА!

Снежана Якимова

УЧИТЕЛЯТ – ЕТАЛОН ЗА ФОРМИРАНЕ НА ДЕТСКАТА ЛИЧНОСТ

Катя Коруджийска, Янка Маринкова

Книжка 8
Книжка 7
ЗАЕДНО МОЖЕМ ПОВЕЧЕ

Диана Смиленова

Книжка 6
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 5
ВЪЗГЛЕДИТЕ НА ЖАН-ЖАК РУСО И ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ ЗА ВЪЗПИТАНИЕТО

Посвещава се на 180-ата годишнина от рождението на Любен Каравелов (1834 – 1879) Виолета Атанасова

LE PROJET PÉDAGOGIQUE, SOURCE DE MOTIVATION DANS L’ENSEIGNEMENT ET L’APPRENTISSAGE DU FLE

THE EDUCATIONAL PROJECT, MEANS OF MOTIVATION IN TEACHING AND LEARNING FLE

LA PÉDAGOGIE DU PROJET ET LA MOTIVATION DES ÉLÈVES POUR L’APPRENTISSAGE DU FRANÇAIS

PROJECT PEDAGOGY AND PUPILS’ MOTIVATION IN LEARNING FRENCH

Книжка 4
КАЖДЫЙ ДЛЯ МЕНЯ УЧИТЕЛЬ

Ш.А.Амонашвили

Книжка 3
АНТОАНЕТА ЙОВЧЕВА (1952 – 2014)

След трудна борба с тежката болест ни напусна един добър и мил човек, една светла личност – Анто- анета Йовчева, нашата обичана колежка Тони. Нейните колеги и приятели, многобройните автори и сътрудници на сп. „Начално образование“ и на сп. „Педагогика“ ще запазят завинаги спомена за нейната приветлива усмивка, за нейната отзивчивост и преда- ност към работата, за нейната широка култура и стре- меж към познание, към развитие. Родена на 20 март 1952 г. в София в интелигентно се- мей

Книжка 2
ПОСТМОДЕРНИЗЪМ И ВЪЗПИТАНИЕ

Клавдия Сапунджиева

ДЕТСКИ УНИВЕРСИТЕТИ

Боряна Иванова

ПРОФ. Д-Р ЕЛКА ПЕТРОВА

Има личности, в сиянието на които се оглеж- дат цяла плеада последователи, възпитаници, колеги; има личности, без които животът става по беден, дните по-еднообразни, защото в сър- цето остава празно място. Такава личност е професор, доктор на педа- гогическите науки Елка Петрова – най–големият ерудит в областта на предучилищното възпита - ние, учен с международно значение. Дълги години ще свеждаме глави пред нейна- та обаятелна личност, с искрена признателност ще си спомняме свидните

МЕЖДУНАРОДНЫЙ ЦЕНТР ГУМАННОЙ ПЕДАГОГИКИ

Международният център „Хуманна педагогика“ организира XIII педаго- гически четения в периода 20 – 23.03.2014 г. в гр.Тбилиси, Грузия. Форумът се организира със съдействието на грузинското правителство. „Учителят“ е темата, която ще обедини участниците: учители, експерти, родители, универ- ситетски преподаватели, представители на педагогическата общност от мно- го страни, за да се осъществи дискусия за мисията на съвременния учител в съвременния образователен контекст. Ръководството на

Книжка 1
ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА МОБИЛНОТО ОБУЧЕНИЕ

Стоянка Георгиева-Лазарова Лъчезар Лазаров

2013 година
Книжка 9
УЧИТЕЛИ ВЪЗРОЖДЕНЦИ В ТЪРНОВО

Венка Кутева-Цветкова

Книжка 8
ДИМИТЪР ДОНЧЕВ – С ВЪЗХИТА ЗА БЪЛГАРСКИЯ УЧИТЕЛ

100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ДИМИТЪР ЕВСТАТИЕВ ДОНЧЕВ (5.10.1913 – 15.02.1997)

Книжка 7
„СЛЪНЦЕТО“ НА ВЪЗПИТАТЕЛНАТА СИСТЕМА В ТВУ – РАКИТОВО

85 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА АНГЕЛ УЗУНОВ (1928 – 1999)

ЦЕННОСТИ И ДУХОВНО-НРАВСТВЕНО РАЗВИТИЕ НА МАЛКИЯ УЧЕНИК

Марияна Ешкенази, Гергана Фиданова, Марияна Вишева, Цветанка Годжилова

МАЛКИЯТ УЧЕНИК ЧЕТЕ

Марияна Механджиева Венета Велева

С БАБА И ДЯДО В КЛАС

Цветелин Горанов, Таня Илиева, Цветанка Берова, Нели Иванова, Борка Бончева

РОД РОДА НЕ ХРАНИ, НО ТЕЖКО МУ, КОЙТО ГО НЯМА!

Диляна Вачкова Евелина Димитрова

ДА ПОМОГНЕМ НА ДЕЦАТА ДА ОТВОРЯТ СЪРЦАТА СИ

Иванка Дебелушина Нина Маврикова

ДОБРОТО Е У ВСЕКИ

Мария Наскова

ОТЛИЧЕН ПЕДАГОГ, ПСИХОЛОГ И ПСИХОТЕРАПЕВТ

ДОЦ. СВЕТОСЛАВ СТАМЕНОВ (1939 – 2013)

Книжка 6
ТЕОРЕТИКО-ПРИЛОЖНИ ПРОБЛЕМИ НА КОНСТРУИРАНЕТО НА ТЕСТ ЗА НАЦИОНАЛНО ВЪНШНО ОЦЕНЯВАНЕ ПО „ЧОВЕКЪТ И ОБЩЕСТВОТО“ ЗА 4. КЛАС (2013)

Ваня Петрова, Цонка Каснакова, Мариан Делчев Жана Минчева Радостина Стоянова, Рада Димитрова Мария Темникова

MEDIA IN PRESCHOOL AGE OF CHILD’S LIFE

Sonja Petrovska Jadranka Bocvarova

Книжка 5
ШАЛВА АЛЕКСАНДРОВИЧ АМОНАШВИЛИ – УЧИТЕЛ ОТ БЪДЕЩЕТО

В сложното битие на науката и метамор- фозите на социалната реалност, неотменими и общовалидни остават само най-стойностни- те постижения и безспорни истини, които не само маркират и остойностяват територията на човешко познание, но извисяват самия чо- век, поддържат неговата вяра в доброто, под- хранват чувството му за собствена значимост, укрепват неговия дух. Приемайки извечните послания на класи- ческата философско-педагогическа мъдрост и дълбоко обвързан с педагогическата р

МАНИФЕСТ ГУМАННОЙ ПЕДАГОГИКИ

Преамбула 25 лет тому назад группа учителей новаторов провозгласила манифест „Пе- дагогика сотрудничества“ (Переделкино, 1986 год). В последующие годы были опубликованы отчеты встреч учителей новаторов, в которых рассматри- вались разные аспекты педагогики сотрудничества: „Демократизация лично- сти“ (Цинандали, Телавский район, Грузия, 1987 год), „Методика обновления“ (Москва, 1988 год), „Войдем в новую школу“ (Краснодарский край, 1988 год). Идеи педагогики сотрудничества воодушевленно

ПОРТФОЛИОТО НА УЧЕНИКА КАТО ПРОЦЕС НА САМОПОЗНАНИЕ

Радка Топалска Емилия Вълкова, Албена Атанасова

ДОПИРНИ СВЕТОВЕ

Албена Димитрова Стилияна Гронева

ПРЕДИ ГОДИНА И СЕГА

Веселка Аршинкова

Книжка 4
СВЕЩЕНИК ГЕОРГИ МАРИНОВ ПОЛУГАНОВ – ОСНОВАТЕЛЯТ НА УЧИЛИЩЕТО И ПЪРВИЯТ УЧИТЕЛ В ПОЛИКРАЙЩЕ

Георги Георгиев Трифонка Попниколова Марияна Георгиева–Гроссе

ЕВРОПЕЙСКИ ПРИКАЗКИ

Светла Попова

Книжка 3
ДА ОПАЗИМ ДЕТСКОТО ЗДРАВЕ!

Мая Топалова, Симона Пейчева

КАК ДА ОТГЛЕДАМЕ МАЛЪК ПРИРОДОЛЮБИТЕЛ?

Мадлена Николова Ани Цветкова

Книжка 2
Книжка 1
ИЗКУСТВОТО ЗА ПРЕВЕНЦИЯ НА АГРЕСИВНОТО ПОВЕДЕНИЕ НА ДЕЦАТА

Евгения Миланова Виолета Николова Величка Радева

ПРИЯТЕЛСТВОТО В ЖИВОТА НА ДЕТЕТО

Даниела Димитрова Красимира Василева

ПРЕДАЙ НАТАТЪК

Вилдан Мехмедова

ЗАЕДНО ДА БЪДЕМ ДОБРИ

(ПЕДАГОГИЧЕСКА СИТУАЦИЯ В ПОДГОТВИТЕЛНА ГРУПА)

ПРОФ. ДПН EЛКА ПЕТРОВА EДНА НЕЗАЛИЧИМА СЛЕДА В БЪЛГАРСКОТО ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБРАЗОВАНИЕ (1919 – 2012)

Почина проф. дпн Елка Петрова (20.ХІІ.2012 г.) – на- шата любима учителка по изкуството да се живее пъл- ноценно и професионално, създателката на науката за предучилищното възпитание на българските деца, пре- красната жена и велика майка, Неповторима, единствена, съвършена – това е нашата Елка: Примерът за всички нас – хилядите нейни студенти и последователи ! Елка Петрова винаги е първа, винаги е оригинална и авангардна; през 1950–1952 г. поставя началото на Висшия мето

2012 година
Книжка 9
ПЕДАГОГЪТ – РИЦАР НА ДЕТСТВОТО

Януш Корчак бе написал, че животът на великите хора е като легендите: труден, но красив. И се оказва пророчески прав, сякаш е писал за себе си! Наследник на семейство с богата духовна култура и традиции, останал отрано без баща, той не просто се справя с несгодите на сирачеството, но развива у себе си три могъщи извора на живот: любов към свободата и справедливостта, страст към знанието и творчеството, отдаденост на децата и тяхното щастие. Лекарят Корчак лекува децата и душите им. Безплатн

ЯНУШ КОРЧАК – ВЕЛИК ХУМАНИСТ И ПЕДАГОГ

„Със сила и мощ поведох своя живот, който беше привидно неподреден, самотен и чужд. За син избрах идеята да служа на детето и неговото дело. Привидно загубих.“ Бе лекар, писател, мислител. Бе философ, учен, моралист. Издател. Възпи- тател и педагог. Бе герой. Бе скромен. Във всяка от тези области той има изключителни постижения. В течение на по- вече от четиридесет години работи като педагог и писател. Четиридесет години безкористно служене на слабите и беззащитните. Създава съвременна кон

ЕВОЛЮЦИЯ НА ПРАВАТА НА ДЕТЕТО

„Детето има право на сериозно отношение към проблемите му, на справедливото им решаване.“

THE KORCZAK’S RIGHT TO SOCIAL PARTICIPATION OF CHILDREN THE CITIZENSHIP OF CHILDREN

A speech by Marek Michalak, the Ombudsman for Children, given during the seminar„The Polish-Israeli pioneer in the fi eld of human rights, Janusz Korczak (1879–1942) and today’s Convention on Children’s Rights as the part of the international law“, Geneva, the 6 of June 2009

ЗА ДЕТЕТО, ДЕТСТВОТО ИЛИ НАУКА ЗА НЕГО?

В памет на Януш Корчак – по повод 70 г. от неговата смърт и 100 г. от създаването на „Дом за сираци“ във Варшава Албена Чавдарова

Книжка 8
CHANGES IN UNIVERSITY TEACHING – THE ROAD FROM KNOWLEDGE TO COMPETENCIES

Slađana Anđelković Zorica Stanisavljević Petrović

ДОСТОЕН ЖИВОТ, ОТДАДЕН НА ПРОСВЕЩЕНИЕТО… ПРОФ. СТОЙКА ЗДРАВКОВА – ЕДИН СЪВРЕМЕНЕН БУДИТЕЛ НА 70 ГОДИНИ

Неуморна и взискателна! Енергична и всеотдай- на! Работохолик и перфекционист! Това е проф. д-р Стойка Здравкова! Не е за вярване, че в началото на ноември 2012 година навърши 70 години. И не е слу- чайно това, че тази светла дата е непосредствено бли- зо до Деня на будителите. А това, че проф . Здравкова е съвременен български будител, е толкова безспорно и видимо! 70–годишнината ù е един чудесен повод ретрос- пективно да си припомним и проследим най-значи-

Книжка 7
ОЧАКВАНА И ПОЛЕЗНА

Емилия Василева

Книжка 6
Книжка 5
ЦЕННО ПОМАГАЛО ЗА ПСИХОЛОЗИ И ПЕДАГОЗИ (Надежден инструмент за диагностициране смисъла на живота)

Любен Десев Минчев, Борис. Тест на Дж. Крумбъг и Л. Махолик за смисъл в живота. Българска версия. Варна, ВСУ „Черноризец Храбър“,

ГЕОРГИ MАВРОВ ЖИВОТ, ОТДАДЕН НА НАУКАТА И ОБРАЗОВАНИЕТО

Така най-общо, но и най-точно можем да охарак- теризираме дейността на ст. н. с. д-р Георги Петков Мавров. Той ни напусна неочаквано в края на април т.г. И до последния си ден не преставаше да се вълнува от проблемите на образованието. Споделяше инте- ресни мисли относно предстоящото приемане на За- кона за образованието. Пестелив на думи, но щедър на дела – това ясно проличава от неговата богата би- ография.

Книжка 4
ОЩЕ ЕДНА ИДЕЯ

Галина Стоянова

Книжка 3
С ИНОВАТИВЕН ПОГЛЕД КЪМ ЛИЧНОСТТА НА ДЕТЕТО

Маргарита Абрашева Любимка Габрова

БИЗНЕС ОБУЧЕНИЕ В ДЕТСКАТА ГРАДИНА

Красимира Костова Петя Драгоданова

ДЕТСКАТА БЕЗОПАСНОСТ

Любимка Габрова

БАБА ПРИКАЗКИ РАЗКАЗВА... (МИКС ОТ ПРИКАЗКИ)

Кева Захариева, Мария Мичева

Книжка 2
ДЕТЕ ПЪТУВА В АВТОМОБИЛА

Красимира Михайлова

ПРОТИВОПОСТАВЯНЕ

Пюрвя Ердниев, Б. Ердниев

ЗДРАВКА НОВАКОВА – ПРЕПОДАВАТЕЛ И ТВОРЕЦ

Седемдесетгодишният юбилей е вълнуващ повод да проследим трудния, богат и съдържателен професионално-творчески път на доц. д-р Здравка Новакова, да под- чертаем нейната важна роля за утвърждаване на дидактика на математиката като

IN MEMORIAM Иван Марев

Напусна ни проф. Иван Марев – философ, педагог, демократ, родолюбец. В далечната 1975 г., зареден с енергия, пълен с идеи, той създаде в Техническия

Книжка 1
ДЕЛЕГИРАНЕ НА ПРАВА ЧРЕЗ КОМИСИИТЕ В ДЕТСКАТА ГРАДИНА

Маргарита Абрашева Политиката, наречена управление на качеството, не е самоцел, нито поредна обра- зователна „мода“. Тя е практически необходима за поддържане от директора на учеб- ното заведение на един привлекателен образ в условията на конкуренция на пазара на учебни заведения. Това се отнася най-вече за детските градини. Политиката на упра- вление на качеството съдържа недостатъчно използван ресурс, включително за спечел- ване и запазване доверието на потребителя – родителите на децата,

ИНОВАЦИОННИ И ИНТЕРАКТИВНИ МЕТОДИ В КВАЛИФИКАЦИОННАТА ДЕЙНОСТ НА ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ КОЛЕКТИВ

Стоилка Ташева, Севда Лукайчева Развиващото се с динамични темпове общество в днешно време налага необ- ходимостта от иновационни промени в областта на образованието. И в предучи- лищната педагогика все по-често се търсят алтернативни педагогически техноло- гии както за възпитанието и обучението на децата, така и при провеждането на квалификационната дейност на самите педагози. Използването на интерактивните методи дава възможност да се възлагат за- дачи, които предполагат съвместна работа,

ТОВА ТРЯБВА ДА ГО ЗНАЕ ВСЯКО ДЕТЕ

Татяна Атанасова, Иванка Пампова

НА УЛИЦАТА Е ОПАСНО

Таня Янчева, Зоя Кацарова

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.