Педагогика

2014/6, стр. 335 - 347

ЗА ДУМАТА КАТО СРЕДСТВО ЗА ОБЩУВАНЕ

Резюме: Статията представлява опит да се изясни сложният проблем за езиковото общуване според условията, определящи разбирането между участ-ниците в комуникацията, както и благодарение на символните особености на думите с техните общностно споделяни значения и значимости. Текстът е ор-ганизиран в две части. Първата част е посветена на проблематиката на рече-вото общуване като речева дейност, тясно свързана и преплетена с останалите човешки дейности. Специално внимание се отделя на нивата на осмисляне и на условията за разбираемост в резултат на речевото общуване. Във втората част на статията се разглежда заложената във всяка дума интерпретативност, както и смисловото самообосноваване на думите-символи в езиковата система чрез техните общностно споделяни значения, осмисляни употреби и ценност-ни конотации-значимости.

Ключови думи: verbal communication, word-symbol, meaning, value, semantic interpretation

Иван Касабов
Нов български университет

Всеки чувства, че за нормалния жив човек всяка произнесена дума не е просто физически звук и нищо повече. Тя е и органически дразнещо, и сензитивно усещано звучене, което се възприема като нещо цялостно и смислено и се идентифицира с определена образна предметна представа, за да се разбере същностно като някакво значение, дори е стремеж към адекватно разбиране на същността на предмета на думата. Всички тези енергии на предметната същност действат и на нивото на мисленето, и на представата, и на възприятията, и на чувствените усещания, и дори на нивото на звуковите дразнения. Ефектът от енергетичните действия на всички тези нива е едновременен и трудно разчленим в човешката природа. Произнесената дума действа чрез различните свои енергии на всяко от изброените нива, а тези различни видове енергии са обединени от цялостната енергия на думата-символ. Тази символна енергия е изразител на предметната същност на думата, както изобщо символът е изразител на осмисления, същностен предметен образ. Само тази изразеност на същността на предмета чрез предметния образ в символа дава възможност и за разбиращото осмисляне на същността на всеки предмет в ценностните (на значимоститестойности) интерпретации на значенията на съответната му дума-символ.

І. Реалното речево общуване е изключително богато и неповторимо индивидуално, доколкото всяка речева ситуация е уникална за всеки от участващите в нея. Това общуване, ако се имат предвид уникалните индивидуалности на всеки от участващите в него живи хора, е пряко свързано с техните актуални мисли, представи, чувства, конкретни възприятия, усещания и дори дразнения. Звучащата реч на говорещия неизбежно предизвиква определени усещания в резултат на слухови дразнения както у неволно възприемащия и индиферентен страничен наблюдател, така и у склонния към отклик евентуален или реален събеседник. Те може да бъдат възприемани като положителни (благозвучни, еуфорични) или отрицателни (неблагозвучни, дисфорични) не само по отношение на чисто произносителни (прозодични) индивидуални особености на звучащата реч като напр. сила, височина, тембър на гласа, но дори и на общия интонационен тон на изказванията. Забелязва се и най-просто влияние на възприеманата реч, като израз например на грубост или деликатност, или на уместност и сполучливост на самите използвани изрази, думи, обръщения в дадена ситуация. Всеки акт на речева изява е породен от емоционално-волеви импулс и смислена мотивация за изразяване на индивида-личност с евентуално намерение за споделяне с други хора на чувства, желания, идеи чрез съобщения, отнасящи се до самия него или до отношенията му с нещата от света около него. Личностната индивидуалност на възприемащия даден речев израз не само възприема съобщения и идеи за другия, за неговия и общо споделяния свят, но в живото общуване в дадения момент у него често се предизвикват ярки представи и понякога силни чувства, достигащи до най-интимни дълбини на душата и пораждащи нови импулси за отговор или желания и мотивация за индивидуални, групови и дори общностни действия адекватни или неадекватни, както героични или позорни, така и банално всекидневни, незначителни и дори понякога изглеждащи безсмислени. За тази мощ, очарование и магия на словото се говори често в реториката и поетиката, но изключително рядко и спорадично в науката за езика. Нерядко обаче се говори за практически безкрайната многозначност на думите, за смисловата дифузност между значенията на една дума и за разнообразните Ӝ отношения към останалите думи и техните значения в езика. Срещат се и разочарования от това, че думите не могат да изразят точно и в цялото разнообразие тънкостите на мисълта и страстите на душата, както и възхита, че чрез думите от езика можем да говорим по всякакви възможни начини за всичко на света и в самите нас.

Всичко това се отнася за езика в действие, т.е. за езика като речева дейност. Речевата дейност е свързана с другите човешки дейности и конкретни действия практически и когнитивни. Всяка реч е неизбежно смислово взаимодействаща с контекста на дадена ситуация и така тя е винаги конкретна и в процеса на актуално звучащо (или писмено фиксирано) говорене, и като речеви (фиксирани в паметта или в текстове) произведения като общ резултат на такова говорене. Речта има материален звуков (или писмено фиксиран) израз, предаване и съответно възприемане чрез слуха (или зрението при четене). Тя е последователна, линейно протичаща и характеризираща се със сливане на думите в речевия поток и е винаги актуално и модално отнасяща се към това, за което се говори в конкретна речева ситуация с реалните участващи в нея. Като индивидуално действие, което се разгръща във времето и пространството, речта е субективна като свободна (и един вид елементарнатворческа“) дейност, която е динамична, вариативно разнообразна и практически безкрайна.

Така речта се явява израз на най-интимната същност и на най-съкровените чувства и мисли на личността на говорещия от лиричните му изяви, спомени и разкази за себе си до живото му участие в актуални диалози, изказвания и разкази за всичко около него. В речта си той изявява себе си, своята човешка същност, уникална индивидуалност и свободна творческа способност. Речта обаче не може да ограничи своя смисъл и своята цел само до импулса за изразяване. Такова изразяване трябва да бъде и разбираемо ако не за другия и за другите, поне за себе си. Дори и интимната лирика не е израз на чисти, хармонично протичащи или противоречиви чувства, а на схванати иразбрани в известна степен и отчасти осмислени такива чувства чрез организирани членоразделни и разбираеми изрази и думи декламирани, припомняни или записвани като текстове.

Необходимо е да бъдат изтъкнати тези специфики на речта като дейност, тъй като те (може би като разбиращи се от само себе си) са често пренебрегвани или редуцирани за сметка на по-доброто разбиране на речевата дейност чрез изследването на нейните резултати текстовете. Отбелязаната разбираемост на всяка реч и говорене е задължително необходимо условие за речевото общуване между говорещите. Явен трюизъм е, че за всяко общуване е нужно да има нещо общо между общуващите помежду си. Очевидно е, че общи са времето и мястото на актуалната комуникативна ситуация за участниците в диалога, но чувства, образи и мисли не може да се предават и възприемат директно, а чрез звучаща говорна членоразделна реч в подредени във фрази думи. Чисто физическо и афектно общуване е по принцип възможно и без думи, и без да се знае името на другия, но това е тъпо телесно-животинско и асоциално поведение при пълна липса на осъзнаване на самия себе си в случаи на умопомрачение и самозабрава. В нормалното човешко общуване дори жестовете, мимиките и очитеговорят“, като изразяват значителна част от неведомата дълбина на душата, чиетоогледало е лицето, а речта е тази, която най-пълно и живо изразява индивидуалността на личността. „ Говори, за да те позная!“, е казвал древният мъдрец. Общуването винаги предполага някакво отношение на човека, който общува с този, с когото общува. В живото общуване те не са незнаен адресант и никому неизвестен адресат в абстрактна размяна на съобщения, а са участващи в типичниактьорскироли живи действащи лица в уникални житейски комуникативни ситуации. В общуването човек винаги изразява нещо от собственото си Аз, но никога не може да изрази цялата си многообразна същност, както и този, с когото се общува, никога не може да бъде разбран в цялата си душевност, но в живото общуване винаги се разбира нещо от същността на другия (което обикновено се смята за повече от достатъчно, ако се съди по крайните мнения за другите, изградени в резултат на типичните човешки взаимоотношения).

Нормално е общуващият човек да разпознава другия именно като друго живо човешко интелигентно същество (каквото е и той) със съответните чувства, желания и мисли. Още първото впечатление предизвиква усещане за известна симпатия или антипатия (рядко безразличието и апатията водят до привличащо вниманието различаване) при възприемането на другия, породена най-общо от неговото външно излъчване, като израз на неговата вътрешна същност, чрез цялостния му външен вид със стойката, позата, жестовете и мимиките, чрез лицето и очите. От това общо впечатление на възприятието се развива образната представа за другия, осмислена от известно разбиране и резултиращо в смътното мнение за него, а за нас той вече от индивид става личност със собствено име и става Ти (или Той и Тя) с главна буква. За да добием по-ясно мнение за това, което Той представлява, е нужно да разберем какво мисли или чувства за себе си, за другите и за останалите неща от света. Пряко предаване на мисли, чувства и желания обаче е възможно само в сензационни явления като телепатията, а нормалното е те разбираемо да се изразяват чрез звучащи думи в човешкото общуване.

Както е известно, безсловесно контактно физическо общуване е възможно при силна симпатия или антипатия, както е възможна и спонтанна жестовомимическа дистантна ситуативна комуникация при телесно визуално представяне на силни емоции или конкретно жестово посочване към нещо, но такова общуване е непълноценно. Това е така, защото отделните последователни жестове могат изразително да посочват, но не могат да изразяват постоянна връзка с нещо друго (т.е. към какво и как се отнасят тези жестове), а само конкретни тук и сега качествени състояния на жестикулиращия. Посочващият жест може само да идентифицира, но не и да казва нещо за посочвано тук и сега нещо. Спонтанните жестове не дават възможност за същинско общуване без думи и знаци, а те са или придружаваща речта жестуалност, или жестов език от конвенционално заместващи езикови изрази (обикновено с остатъци от ритуални жестове). Така, присъствието на един индивид с друг индивид на дадено място и в дадено време са необходими за актуално общуване условия, но сами по себе си не са достатъчни, ако те не са по някакъв начин разбирани аз, ти, тук и сега, т.е. ако не са станали езикови (или други) знаци. Такова познато (класическо) триединство на време, място и действие е сцената като типична ситуационна рамка за действащите лица. Но мимическото представление може само образно да представя, само да показва нещо на сцената, но не може да казва (и разказва), т.е. може само да подрежда жестомимически последователности, но не може да свързва изобразяваното и показваното в цялостен изказ, да съобщава нещо (ново) за (вече известно) нещо.

Общуването между хората е дотолкова естествена човешка дейност, която съпровожда всяка общностна дейност, че невинаги е лесно да бъде отделена едната от другата. Доколкото за отделния човек езикът е сложно преплетен с различаващото осмисляне на нещата от света в техните символни названия, мисловно-езиковата дейност осъществява прехода от несъзнаваните актове (от елементарните към по-висшите степени) на осмисляне до осъзнаването на техните резултати в специфична цялостна езикова картина на света. Едновремено с това символно осмисляне на света, човек осъзнава и самия себе си като нещо отделно от всичко останало (като обект), за което той мисли (като субект). По същия принцип той осъзнава себе си и като различен от останалите хора във взаимодействието си с тях, осъществявано и чрез речевите актове на общуване, което се оказва възможно благодарение на общностно споделяна картина на света, организирано представена чрез значенията на думите в съответния език. Благодарение на осъзнаването на света (като обект на мисълта) и на собственото Аз (като субект на мисленето) в общностното взаимодействие (чрез словесен обмен на идеи) с други подобни субекти, се достига и до осъзнаване на комуникативната роля на езика и дори до рефлексия върху самия език чрез идейните значения на неговите думи-названия.

Осъзнаването на комуникативната роля на езика изисква преход от въпросите как чрез езиковите знаци възприемаме цялото заобикалящо ни неразчленено разнообразие и като какво осмисляме това разнообразие към въпроса какво осъзнаваме в него. Ако идеята е мисловна форма на пределна, пълна адекватност с мислимия предмет, тя е и осъзнаване на различните нива на осмисляне на предмета и като образ на възприятието, и като образ на въображението, и като форма на мисълта, характеризираща се с една или друга степен на разбиращо осмисляне на този предмет. Ясно е, че няма как да има възприятие без елементарно осмисляне на усещаното разнообразие. На фона на протичащото разнообразие започва диференциращо установяване на повече или по-малко устойчиви обекти във времевото и пространственото им протичане. Във възприемания обект ние фиксираме неговото протичане и качествена неустойчивост, но и съотнасяме определени моменти от това протичане с неговата вече непротичаща цялост. При възприятието човек все още само усеща недиференцирано себе си, но вече като нещо външно различимо, както и нещата, които вече възприема като външни (и потенциално познаваеми) обекти. На нивото на възприятието вече може да става дума за начало на мислене и човешко осъзнаване. Формално погледнато, и усещането е някакво рудиментарно (органично-телесно) осъзнаване на дразнението (както и дразненето е някакво отчитане от живия организъм на физическите процеси на неживата природа). Но с възприятието, като осъзнаване на усещането, и особено вече с образа на представата, като осъзнаване на възприятието, се навлиза в областта на човешки интелигентното осъзнаване не само на външните предмети (като познаваеми обекти), но диференцирано опомнящо се осъзнаване и на себе си (като познаващ субект).

За да бъде образът на представата нещо самостоятелно, е нужно вече той съзнателно да се отделя от другото (като непосредствено възприемано). Тъй като образът есъзнателна насоченост към възприеманото друго и съзнателно въздържане от него, той се опитва със силата на своя интелект да мине и без това друго. Субектът на образната представа е стигнал до разбиране на своята самостоятелност по отношение на непосредствено възприемаемото и вече е преодолял смисловата свързаност с онова, което за него е нещо различно, от това, което е присъщо на мислещия, стремящ се и чувстващ субект и само продължава да използва възприемаемото като материал“ (Лосев, 1994: 77). Такъв субект може да извиква образа в себе си и съзнателно да го съотнася със себе си без външно възприемаемо (ако това външно поне веднъж го е афицирало и му е дало материал за образа на представата). Така се стига до резултата на същинското мислене или до мисълта като идея. Едва на нивото на идеята в същинското мислене се постига пълнота на самосъзнанието, когатона субекта принадлежи и познаваемият материал, и познаващата го сила“. Доколкото в образната представа (като осъзнато възприятие) енергията на осмислянето е насочена към външното като към нещо самостоятелно, то това друго обуславя мисълта с цялата си немисловност и безсмисленост. Така в образната представа мисленетопредставя само онези съдържания, които са осмислени не толкова от самото мислене, колкото от стихията на другото. В същинското мислене вече има отказ от другото като самостоятелно начало, обуславящо мисълта, и така се стига до разбиране на самото друго като себе си. (Мисленето мисли мислимото като идея, т.е. всичко друго по отношение на него е то самото и мислещото изцяло предполага самото себе си и като мислимо.) Така мисленето може да мисли само себе си, а не другото, което може или само да се усеща, или да се мисли несъщински, т.е. да се възприема или да се представя“ (Лосев, 1994: 80).

И така, ако в мисленето идеите са същностно осъзнаване на образите на представата, представните образи са осъзнати като съществуващи и без своя обект възприятия, то възприятията са начало на елементарно осъзнаване на някакъв отделен външен обект (принципно познаваем за външния познаващ субект), даден чрез усещанията. По подобен начин и усещанията са някакво осъзнаване (от органично-телесен тип) на неясно какви дразнения, както и дразненията са някакво отчитане (от органичен тип) на непрекъснато протичащите недиференцирани физически движения на неорганичната, нежива природа. Това е йерархията на интелигентните форми на възможно осъзнаване и степени на осъзнатост на каквато и да е действителност от каквото и да било осъзнаващо същество. Дразненето-стимул е характерно и за низшите организми и както е известно предизвиква реакция. Усещането е характерно за животните. Възприятията са граничната област на преминаване към мис-ловно-човешките характеристики, допълнени от представата и идеята. Самият човек, като сложно и многостранно същество, достига в мисленето си до самоосъзнаване и разбиране на своите актове и идеи. В своето осмислящо разбиране на себе си и на същността на всичко останало (като за себе си) човешкото самосъзнание осмислено владее и всички останали степени на осъзнаване образната, възприятийната, на усещането и на дразненията от движенията на неорганичната природа. Наред с това той може и да различава всяка от изброените степени, поне доколкото разбира, че (в цялата сложност) човекът може (за определени цели) да бъде разглеждан и като безсъзнателно, безчувствено и нереагиращо физическо тяло, просто като заемащо място в пространството, и само като дразнещ се организъм, и само като усещащо животинско тяло, и като чувствено възприемащо, волево действащо и мислещо същество. Всички тези състояния са едновременни и взаимодействащи си в нормалния жив човек и обикновено неизбежно се контролират от мислещото съзнание, така че е трудно да бъдат отделяни, но поне може да се мислят поотделно според собствената си роля в цялото. Разбира се, може да се посочат гранични състояния, в които се случва да изпадат и нормални хора от невротико-психотично затваряне в плен на собствените фантазни образи без тяхното осъзнаване във връзка с някаква реалност, през афективни разстройства на способността за осъзнаване на възприятията или халюцинационна илюзорност на самите възприятия, до състояния на безсъзнание и безчувственост.

Осъзнаването на изброените степени на осмисляне на обкръжаващата среда, както и на собственото самоосъзнаване, води до по-голяма яснота за това, какво точно подлежи на осмисляне в актовете на взаимно общуване и взаимоопределяне при независимите дейности на осмислянето и на тази среда. Всяко от нивата на осмисляне се характеризира с различна степен на проява на смисъла сред безсмислието, на яснотата на разбираемостта сред мракана неразбирането.

В обобщение на тези и като преход към следващите редове може да се изтъкне, че в различните теории съществува относително единно мнение, че езикът, като реч, е резултат от сложни психически процеси и в голяма степен речевата дейност е автоматизирана и не(до)осъзнавана дейност, а владеенето на езика, като езикова компетенция, отнасяща се до преценка за граматичността и смислеността на фразите или за лексикализираността на думите, се определя като предимно интуитивно знание. Проблемът с осъзнатостта на езика обаче е по-сложен, доколкото за езиково осъзнаване може да се говори едва при наличие на рефлексия върху езика като обект на съзнанието, както е при съзнателното му използване (и учене), с резултат експлицитно знание за езика. Думите-символи със своите значения не се нуждаят от съзнателно развивана (логическа) аргументация, за да станат общностно споделяни, а са основани предимно на интуицията за значенията като засподеляни обществени мнения, докса и се поддържат от социолектни предпочитания по интуиция за словесна престижност и отезиковото чувство и вкус“. Ако за критерии за езиково осъзнаване се приемат корекции и перифрази на собствени изказвания, коментари върху собствената реч и език или речта на другите и задаване или отговори на въпроси, отнасящи се до речта и езика (характерни и за децата), едва за усвоената идиоматика, както и за игровите езикови форми от каламбурен тип, може да бъде обосновано начало на същинска осъзнатост на езика с неговите думи-символи.

ІІ. Не само всеки текст, но и всяка дума, без дори да се има предвид индивидуален интерпретиращ или специален интерпретатор, вечесъдържа своята интерпретация в самата себе си, както е било известно още на Аристотел, а на него от античната реторика (за подробности вж. Рикьор, 1994). Думата, дори само като символно единство на значение и звучене, е винаги определено осмислящо разбиране на определено смислово изразяване. Самият символ е винаги предметен образ в известна негова осмисленост, както е и смисъл, изразен в известна образна предметност. Всеки символ е образ и всеки образ (поне в степен на известна осмисленост) е символ, т.е. символът е образ, неразривно свързан с някакъв смисъл. Предметният образ и дълбинният смисъл са двата полюса на символа, доколкото символът губи своето проявление без образа, а образът се разпада без обединяващия го смисъл. Преминавайки в символ, образът става смисловопрозрачен“, а смисълът на символа е колкото даденост, толкова и динамична тенденция, т.е. той е необяснимеднозначно определено, а като осъществяван чрез други символни връзки, но без да достига до чисто понятие. В своята тенденция към схематизъм символът се стреми към еднозначността на термина, а в тенденцията си към алегоризъм се стреми към другия си полюс собственото име (на личността или на емблемата), докато балансът между тези крайности си остава в образната предметност.

Осмислено изразеният предметен образ и образното осмислено разбиране на предмета се взаимоопределят в наименованието им, в думата-символ. Такова смислово разбиращо взаимоопределяне създава символа като основна и първична мисловно изразна форма. Разбираният в човешкото мислене смисъл на мислимия предметен образ го превръща в образен предмет, като създава фундаменталната и първична символна предметност вече в потенциално изразната форма на значението като един вид мисловнотяло“ („духовна материя“), което се фиксира символно в материално звуковото изразно тяло на думата-символ. Потенциално изразната символно-предметна форма може да се образува и като символнодуховно тяло на художествената идея, която да получи актуален израз не само в поетична дума-символ, а и в идол или статуя, в картина или икона. Така става ясно, че както специфично художествената (или иновационно технологичната) идейна форма е възможен израз на определено разбран образен смисъл в уникални произведения на изкуството (или еталонни артефакти-образци), така и всяко словесно значение е реализирано в акустична дума предметно същностно разбиране, което става име-название на всички актуално действителни (и физически) предмети, които се обхващат от смисловата предметност на значението във взаимовръзка със значенията на другите думи, осмислено назоваващи други предмети.

Макар че може на пръв поглед да изглежда парадоксално, не предварително намерените в природата готови предмети и същества са получили необходимите за човека имена-названия, а специфично човешкото им предметно разбиране, намиращо израз в думите-названия, определя предметите чрез техните имена (вж. и Касабов 2006; 2008). Централният проблем е в това, че нито за човека, нито за човешката общност има неразбрани по никакъв начин неща. Всички (все още) незабелязани или неразличими от човека неща за него просто не съществуват (като слети с неразчленения фон), докато всяко нещо, схванато във възприятията като различно и отделно представимо с някаква форма или качество, се превръща в разбираем и в известна степен разбран предмет, т.е. той не само е забелязан като различен, отделен и оценен като значим сред останалите предмети, а вече е и разбран и има словесно значение.

Символът е винаги някакво интерпретативно общностно разбиране на изразената същност на предметния образ, а неговото значение е социокултурно апробираният (лексикализиран) в определена ценностна система схематичен резултат от такова разбиране на образа като предмет, изразяващо го в един от същностните му аспекти. Интерпретацията на думата-символ в общото Ӝ значение (на нейните значения) или на разбрания по някакъв начин и до определена степен предмет в неговото име-название по принцип може да достигне и до пълно разбиране за предмета в неговата идея. Идеята е интуитивна смислова форма не само на адекватност на предмета с мисълта за него, достигаща и до степен на (екстатична) неразличимост между разбиращия предмета (субект) и мислимия предмет (като обект). Тя е тъждество на интелекта и предмета, идеален корелат на предмета, на предметната същност на думата. Така напримеристината вече не е гръцкото, латинското или българското разбиране за нея катонезабравимото’, ‘заслужаващото доверие илисъщността, самото то’, а нещо повече, което е независимо от разбирането за нея според различните езикови общности. Това е тъждеството на определен предмет (като истина, прозорец или някой друг) с идеалния корелат (в мисълта) за него, постигнато в общуването на мисълта с предмета и в разбирането на неговата същност чрез символните енергии, които я изразяват.

Символното словесно значение е тази смислова форма, която опредметява разбрания от мисълта предметен образ и с това мисловно опредметяване прави възможна постоянната връзка на тази предметност с всеки от актуално съществуващите в действителносттафизически предмети, които се отъждествяват с тази предметност-значение в общото за всички тях име-название. Тази постоянна връзка се състои в индексалното разпознаване на всички конкретни предмети, символизирани чрез типовата им една и съща предметност в едно название (като дума-онома или като тема в изречение). Едновременно с това (от обратна посока) символната връзка се поддържа и от категоризиращохарактеризиращото иконично-образно разбиране на различни качества на общата предметност-значение чрез всеки от конкретните предмети, назовавани с една и съща дума в най-различни ситуационни комбинации (или като сказуемо-рема в изречение). По линията на тази тематично-рематична символна връзка се осъществява постоянното движение от изразяването на цялостния смисъл в речта чрез назовавания на конкретни предмети с общи думи от езика при всяко говорене до разбирането на цялостния смисъл на изказването чрез общите езикови названия за конкретни предмети при възприемане и обратно. Тази връзка е от типа на синекдохата, доколкото се основава на назоваването на целия предмет чрез (емблематична) негова част и обратно, или от типа на метонимията, както е и при обратимостта на връзката между нарицателно и собствено име.

Разглежданото символно отношение на формата на значението на думата с назовавания от нея предмет се утвърждава чрез квазидедуктивен тип (хипотетико-абдуктивна) логическа връзка. При абстрактното понятие, за разлика от значението, с което има едно и също название, но се мисли не като самия образен предмет, а като обосноваване на предметния образ чрез сбора от характерните му различителни признаци, вече се предпоставя навлизане в сферата на актуалнитефизически, природни предмети. Такова твърдение привидно противоречи на абстрактната природа на понятието, но именно чрез тази абстракция мисълта обхваща предметите, включващи се в обема на понятието. Проблемът е в това, че понятието не се интересува от всички актуални фактически въплъщения на дадена предметност в безброй природни факти, а само от техните природни закономерности, от природния закон, който е изведен от тях. Такава логическа изводимост на съдържанието на понятието е от индуктивен тип. Вече отчетливо се забелязва, че понятието намира обосноваването на своето съдържание (като един вид терминологично значение на думата) не само в аналитичното разчленяване на цялостния предмет до сумата от неговите характерни различителни признаци, но и в мисловното утвърждаване на предмета чрез проверката на правилността (необходимостта и достатъчността) на тези аналитични признаци на предмета в практиката и в основните Ӝ природни закономерности. В резултат на такова потапяне в закономерностите на практиката за верификация на разбирането на същността на предметите в понятията за тях се получава не тълкувателно обяснение на разбрания образ на предмета (както е в значението на думата и лексикографското му тълкувание чрез други думи), а логическо определение-дефиниция на понятието за предмета чрез изброяване на характеристиките му според природните закони, на които се подчинява. Така например понятието за нещо, което всички добре познават като вода, е или безцветна прозрачна природна течност за физиката, или простомолекулно съединение на два атома водород с един атом кислород за химията. Трудно е при това положение да бъде разпознат предметът вода, въпреки правилното му разбиране от науката, тъй като от такъв тип разбиране е изключена представата за вода, схващана в предметното значение на думата катоизворна, течаща, мокреща, утоляваща жаждата и поддържаща живота...’. Понятието е свело всички и всякакви води до идеализираната предметност природна течност или до елементния им състав водород и кислород. Така и всеки предмет е сведен преди всичко до идеализацията твърдо тяло, което се мисли като идеално сферично тяло (нещо като билярдна топка) от идеален (утопичен) твърд материал, съставен, на свой ред, от идеални атоми с идеализирано закономерни движения, а в по-нататъшна идеализация се разглежда просто като материална точка. Така, за да бъде разбрано физическото понятие привличане, се оказва достатъчно да се знае, че масите се привличат обратно пропорционално на квадрата на разстоянието между тях, без оглед на конкретни разстояния и маси на конкретни тела (пример на Лосев, 1994: 128). И обратно, за да се даде емпирично знание за това, що е литий например (поради неговата нетрайност в свободносъстояние), пък е нужна едва ли не детайлна инструкция за лабораторното му добиване (пример на Пърс, 1992 – 1998).

За разлика от понятието, значението на думата не следва строго нито индуктивната, нито дедуктивната логическа изводимост в своите интерпретации, макар и частично да ги използва чрез постоянното синекдохично напрежение (от типа преход отконкретно вабстрактно и обратно). Това става вдедуктивните движения на думата към индексална идентификация с предмета (тема, като субектен номинатив) в актуални назоваващи изказвания или виндуктивните обобщения в значенията на думата от актуалните предикативни определения на предмета (рема, като сказуемно определение) в актуални квалифициращи изказвания, както и в съкратени силогистични форми като реторическата фигура ентимема. Значението на думата-символ получава своятааргументативна обоснованост предимно от използването на комбинирани интуитивно-дискурсивни форми от хипотетичен (абдуктивен) тип. Но най-сигурното условие за такова обосноваване на значенията са многократно повтарящите се актове на същинска комуникация в общуването чрез предметни символи, което означава общуване с други хора въз основа на това, което ние установяваме като тяхно разбиране за предметите, към които е насочено нашето внимание и съвпадението на нашата интерпретация на предмета, към който е насочено нашето внимание с интерпретацията му, когато към него е насочено и вниманието на другите. Такова значение вече е съвпадаща интерпретация на предмета на общуването, погледнат и разбиран като видян през очите и разбран чрез представите (които имаме за представите) на другите, чрез общото му комуникативно название-символ. С други думи, значението се явява израз по-скоро на общоприетото мнение (реторическата докса), отколкото на теоретично разбиране за предметно-образната същност (макар че може и гранично да се регулира от него).

Символът (със своите значения) допълнително се обосновава чрез интуитивно базиране на парадигматичните си отношения със значенията на другите думи-символи в езиковата система, както и асоциативно чрез емблематичния принцип на синекдохата, наред със словообразувателните и образно тропеичните асоциативни връзки. Тук следва да се изтъкне, че и многобройните повтарящи се речево-езикови употреби на дадени думи за даден тип предмети и за определени конкретни предмети от този тип водят до убеждаващо умозаключение за закономерността на значенията на думите и техните означения по пътя на индукцията. Способността за закономерното (в смисъл на регулярно) означаване на даден тип предмети с определена дума и правилното денотиране на конкретните предмети от този тип чрез тази дума при всяко изказване осигурява такова убеждаващо умозаключение от дедуктивен тип. Най-често обаче такива убеждаващи умозаключения се постигат интуитивно чрез асоциативните (парадигматични) отношения между пълноценните думи-знаци по принципа на емблематични (синекдохични) примери или предимно реторически тропи. До такива убеждения се достига в резултат на вероятностни умозаключения (чрез реторическата аргументативна фигура на ентимемата) от възможностновероятностни предпоставки (премиси), установени като общоприети мнения, т.е. като хипотетични (абдуктивни по Пърс) умозаключения. Такива убеждения се установяват и чрез взаимодействащото влияние на многократно повтарящите се реторични индуктивни, дедуктивни и хипотетични аргументативни интерпретации. Те са допълвани от общностните функционални конотации и от несъзнаваните, интуитивни културни и персонални предпочитания (наезиковото чувство и вкус“), които, заедно с мотивите за емоционално оценъчните конотации, установяват споделяни общностни мнения (doxa). Такива мнения са в ролята на правдоподобно знание за предметната същност или значението на всяка дума с тенденция за бъдещо познание на истината (идеята) за същността на думата-символ, а чрез нея и за предмета, който тя означава.

Като резултат от заложеното в системността на езика обосноваване на символа, убеждението в разбирането на значенията на думите се установява имплицитно в конотациите им, експлицитно се изразява сентенционно в идиоматиката фразеология, но най-ясно се обяснява чрез тропеизацията.

БЕЛЕЖКИ

1. Междувременно този текст беше публикуван (почти без изменения) като част от наскоро издадената книга: Касабов, Ив., Проблеми на общата лексикология, София: Изд. на БАН, (срв. с. 60 – 72).

ЛИТЕРАТУРА

Касабов, И. (2006). Граматика на семантиката. София: УИСв. Климент Охридски“.

Касабов, И. (2008). Лингвистиката между строгите науки и свободните изкуства. София: Изд. на Нов български университет.

Лосев, А. (1994). Философия на името. София: Изд. ЕВРАЗИЯ.

Пърс, Ч. (1992 – 1998). Peirce, Ch. The Essential Peirce, Vol. 1 – 2. Ed. by N. Houser and Ch. Klosei. Bloomington: Indiana Univ. Press.

Рикьор, П. (1994). Какво е текстът? (превод от френски Калин Михайлов) // Литературата, 1994, 1, с. 50 – 73.

Prof. Ivan Kasabov, DSc

2025 година
Книжка 9s
Книжка 9
DEVELOPMENT OF DEMOCRATIC CULTURE THROUGH CONTENTS ABOUT THE ROMA IN CLASSROOM TEACHING – STUDENTS’ PERCEPTION

Aleksandra Trbojević, Biljana Jeremić, Hadži Živorad Milenović, Bojan Lazić

Книжка 8
КАТЕГОРИАЛНИ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИНФОРМАЦИОННО-КОМУНИКАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ В ОБУЧЕНИЕТО НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ СЪС СОП

д.п.н Мира Цветкова-Арсова, Данка Щерева, Славина Лозанова, Маргарита Томова

Книжка 7
ВРЪЗКА НА СОЦИАЛНО-ЕМОЦИОНАЛНОТО С КОГНИТИВНОТО РАЗВИТИЕ В ПРИОБЩАВАЩА СРЕДА

Милен Замфиров, Маргарита Бакрачева, Емилия Евгениева

Книжка 6
КОГНИТИВНО РАЗВИТИЕ НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ, ОБХВАНАТИ В ПРИОБЩАВАЩОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Милен Замфиров, Емилия Евгениева, Маргарита Бакрачева

Книжка 5
COMPETENCE FOR SOCIAL PEDAGOGICAL PRACTICE: WHAT DO STUDENTS TELL US?

Maya Tcholakova, Marina Pironkova, Aleksandar Ranev, Yana Staneva

MULTIMODAL COMMUNICATION IN PHYSICAL EDUCATION CLASSES

Cristiana Lucretia Pop, Cristina Filip

Книжка 4s
GAMES IN FUNCTION OF DEVELOPMENT OF MULTIPLICATION SKILLS

Dasare Sylejmani, Vesna Makashevska, Jasmina Jovanovska

Книжка 4
ИЗПОЛЗВАНЕ НА СИСТЕМИТЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОБУЧЕНИЕТО В КОНТЕКСТА НА ИНТЕРАКТИВНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Силвия Парушева, Борис Банков, Гергана Касабова, Петя Страшимирова

MILITARY AND SOCIAL THREATS AS DETERMINANTS OF THE DEVELOPMENT OF CONTEMPORARY UKRAINIAN HIGHER EDUCATION

Mykola Pantiuk, Tetiana Pantiuk, Nataliia Bakhmat, Olena Nevmerzhytska, Svitlana Ivakh

STEM ОБУЧЕНИЕ НА СТУДЕНТИ ПЕДАГОЗИ В ТРАНСДИСЦИПЛИНАРНА ОБРАЗОВАТЕЛНА СРЕДА

Любен Витанов, Николай Цанев, Людмила Зафирова, Гергана Христова, Катерина Динкова, Калина Георгиева, Жорж Кюшев, Здравка Савчева

ИЗСЛЕДВАНЕ И АНАЛИЗ НА НАГЛАСИТЕ НА СТУДЕНТИТЕ ПРИ ИЗПОЛЗВАНЕ НА ГЕНЕРАТИВЕН ИНСТРУМЕНТ НА ИЗКУСТВЕН ИНТЕЛЕКТ

Николай Янев, Иглика Гетова, Теодора Христова, Ива Костадинова, Георги Димитров

Книжка 3
ДРУГИЯТ КАТО ЦЕННОСТ В УЧИЛИЩЕ

Александър Кръстев

Книжка 2
ASSESSMENTS OF TEACHERS AND PARENTS OF CHILDREN WITH DEVELOPMENTAL DISABILITIES ON INCLUSION IN PRE-SCHOOL INSTITUTIONS

Zagorka Markov, Hadzi Zivorad Milenovic, Biljana Jeremic, Radmila Zecevic, Milica Pavlovic

Книжка 1s
ПРИЛОЖЕНИЕ НА СРЕДСТВАТА ЗА ДОПЪЛВАЩА И АЛТЕРНАТИВНА КОМУНИКАЦИЯ В ОБРАЗОВАТЕЛНИТЕ ИНСТИТУЦИИ В БЪЛГАРИЯ

. Неда Балканска, . Анна Трошева-Асенова, . Пенка Шапкова, Снежина Михайлова

USE OF ARTIFICIAL INTELLIGENCE IN FOREIGN LANGUAGE TEACHING

Ekaterina Sofronieva, Christina Beleva, Galina Georgieva

Книжка 1
Скъпи читатели, автори, приятели на списание „Педагогика“,

В началото на 2025 година в първия брой на нашето списание „Педагогика“ бих искала от името на редакционната колегия и от мое име да Ви пожелая здраве, творческо вдъхновение и професионално удовлетворение от прино- са Ви към педагогическата наука и практика! Вярвам и се надявам, че списание „Педагоги- ка“ ще продължи да осигурява платформа за научен, обективен и откровен диалог, базиран на резултати от научни изследвания, за насто- ящето и бъдещето на обучението и образова- н

2024 година
Книжка 9s
Книжка 9
ANALYSIS AND IMPROVEMENT OF VIDEO LEARNING RESOURCES IN SMALL-SCALE LEARNING SCENARIOS

César Córcoles, Laia Blasco-Soplon, Germán Cobo Rodríguez, Ana-Elena Guerrero-Roldán

Книжка 8
АНГАЖИРАНОСТ КЪМ УЧЕНЕ ЧРЕЗ ИЗПОЛЗВАНЕ НА СМАРТ ТЕХНОЛОГИИТЕ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Кирилка Тагарева, Дора Левтерова-Гаджалова, Ваня Сивакова

Книжка 7
Книжка 6
Книжка 5s
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА НА СТАЖАНТСКАТА ПРАКТИКА ПРЕД СТУДЕНТИ – БЪДЕЩИ УЧИТЕЛИ

Илиана Петкова, Марияна Илиева, Владислава Станоева, Георги Чавдаров

Книжка 5
FEATURES OF SPEECH COMPREHENSION TRAINING OF CHILDREN WITH AUTISM SPECTRUM DISORDERS

Maryna Branytska, Svitlana Myronova, Svitlana Mykhalska

OVERVIEW OF THE STEM EDUCATION IN ISRAEL

Aharon Goldreich, Elena Karashtranova

Книжка 4
НАГЛАСИ НА СТУДЕНТИТЕ КЪМ СМАРТ ТЕХНОЛОГИИТЕ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Дора Левтерова-Гаджалова, Кирилка Тагарева, Ваня Сивакова

PROFESSIONAL SUPPORT FOR YOUNG RESEARCHERS

Emina Vukašinović, Marija Veselinović, Milan Milikić

РОБОТИТЕ В ОБУЧЕНИЕТО – ОБРАЗОВАТЕЛНА STEAM ИГРА

Мария Желязкова, Михаил Кожухаров, Даниела Кожухарова

Книжка 3s
Книжка 3
ATTITUDES AND EXPERIENCES OF THE PRESCHOOL TEACHERS IN THE APPLICATION OF DIGITAL TECHNOLOGIES IN ENVIRONMENTAL EDUCATION

Nataša Branković, Gordana Kozoderović, Biljana Jeremić, Danijela Petrović, Bojan Lazić, Slavica Karanović

ДИГИТАЛНИ ТЕХНОЛОГИИ В ПОДКРЕПА НА УЧЕНЕТО

Стоянка Георгиева-Лазарова, Лъчезар Лазаров

PREPARATION OF FUTURE TEACHERS FOR ORGANISING A HEALTH-PRESERVING INCLUSIVE SPACE IN EDUCATIONAL INSTITUTIONS

Nadiya Skotna, Tetiana Nadimyanova, Anna Fedorovych, Myroslava Sosiak, Oksana Yatsiv

Книжка 2s
Книжка 2
ОТ РИСУНКА – КЪМ СНИМКА

Камен Теофилов

Книжка 1s
Книжка 1
„ВТОРОТО“ БЪЛГАРСКО УЧИЛИЩЕ. ГЕНЕЗИСЪТ

Пенка Цонева, Бистра Мизова

2023 година
Книжка 9
EXPLORING THE NARRATIVE IDENTITY OF HUNGARIAN TEACHERS IN SLOVAKIA

Patrik Baka, Terézia Stredl, Kinga Horváth, Zsuzsanna Huszár, Melinda Nagy, Péter Tóth, András Németh

Книжка 8
A QUALITY “ONLINE” TEACHER – WHAT DO STUDENTS APPRECIATE AND VALUE IN TEACHERS DURING DISTANCE LEARNING?

Irena Golubović-Ilić, Ivana Ćirković-Miladinović, Nataša Vukićević

SUPPORT FOR THE INCLUSION OF ROMA CHILDREN THROUGH THE PROJECT TEACHING MODEL

Biljana Jeremić, Aleksandra Trbojević, Bojan Lazić, Gordana Kozoderović

TREND ANALYSIS OF PROFESSIONAL COMPETENCES OF SPORTS TEACHERS AND COACHES

Sergejs Capulis, Valerijs Dombrovskis, Svetlana Guseva, Alona Korniseva

Книжка 7
ЦЕННОСТЕН ПРОФИЛ НА УЧИТЕЛИТЕ В НАЦИОНАЛЕН КОНТЕКСТ

Цветан Давидков, Силвия Цветанска

Книжка 6s
MODELLING OF MARITIME CYBER SECURITY EDUCATION AND TRAINING

Gizem Kayisoglu, Pelin Bolat, Emre Duzenli

INTRODUCING THE USE OF CASE STUDIES METHODOLOGY IN TRAINING FOR SOFT SKILLS IN MARITIME UNIVERSITIES. THE ISOL-MET PROGRAM

Maria Lekakou, Helen Iakovaki, Dimitris Vintzilaios, Markella Gota, Giorgos Georgoulis, Thalia Vintzilaiou

THE ROLE OF MARITIME EDUCATION IN DIGITALIZATION

Kamelia Narleva, Yana Gancheva

Книжка 6
С МИСИЯ ЗА НАЦИОНАЛНА И КУЛТУРНА ИНДИВИДУАЛНОСТ

Надежда Кръстева, Йордан Колев

Книжка 5s
PREFACE

Nikola Vaptsarov Naval Academy is the oldest technical educational institution in Bulgaria. The Naval Academy is one of the symbols of Varna and Bulgaria in the world maritime community. Its history and achievements establish it as the most prestigious center for training of maritime specialists. At present, the Naval Academy trains specialists for the Navy and for the merchant marine in all areas of maritime life. Research and development conducted at the Naval Academy in Varna

A FAIR CONCERN ABOUT ECDIS

Nikolay Sozonov, Dilyan Dimitranov

DATA-DRIVEN LEARNING APPROACH TO MARITIME ENGLISH

Jana Kegalj, Mirjana Borucinsky, Sandra Tominac Coslovich

DEVELOPING CRITICAL THINKING SKILLS THROUGH THE “CASE STUDY” TEACHING METHOD IN MARITIME ENGLISH LANGUAGE TEACHING (MELT)

Tamila Mikeladze, Svetlana Rodinadze, Zurab Bezhanovi, Kristine Zarbazoia, Medea Abashidze, Kristine Iakobadze

MAXIMIZING STUDENTS’ LEARNING IN MARITIME ENGLISH ONLINE COURSE

Valentyna Kudryavtseva, Svitlana Barsuk, Olena Frolova

Книжка 5
Книжка 4s
Книжка 4
Книжка 3s
СПИРАЛАТА ОБЩЕСТВО – ОБРАЗОВАНИЕ

Иванка Шивачева-Пинеда

Книжка 3
ПРОЕКТНО БАЗИРАНО ОБУЧЕНИЕ ЗА СОЦИАЛНО-ЕМОЦИОНАЛНИ И ТЕХНОЛОГИЧНИ УМЕНИЯ ЧРЕЗ ПРОГРАМАТА „УМЕНИЯ ЗА ИНОВАЦИИ“

Галин Цоков, Александър Ангелов, Йоанна Минчева, Рени Димова, Мария Цакова

МЕДИЙНАТА ГРАМОТНОСТ И УЧИТЕЛИТЕ

Светла Цанкова, Стела Ангова, Мария Николова, Иван Вълчанов, Илия Вълков, Георги Минев

Книжка 2
INTONATION AND CHILDREN WITH EMOTIONAL AND BEHAVIORAL PROBLEMS

Katerina Zlatkova-Doncheva, Vladislav Marinov

Книжка 1
2022 година
Книжка 9
ТРАНСГРЕСИВНО-СИНЕРГИЧНО КАРИЕРНО РАЗВИТИЕ В „НЕФОРМАЛНО ОБРАЗОВАНИЕ“ В УНИВЕРСИТЕТА

д.п.н Яна Рашева-Мерджанова, Моника Богданова, Илиана Петкова

Книжка 8
INTEGRATING INTERCULTURAL EDUCATION IN THE PRIMARY SCHOOL CURRICULUM

Bujar Adili, Sonja Petrovska, Gzim Xhambazi

НАГЛАСИ НА БЪДЕЩИТЕ ДЕТСКИ УЧИТЕЛИ КЪМ STEM ПОДХОДА

Наталия Павлова, Михаела Тончева

Книжка 7
НАЦИОНАЛНАТА ИДЕЯ НА ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ

Йордан Колев, Надежда Кръстева

Книжка 6
Книжка 5
ИВАН Д. ШИШМАНОВ – ЕВРОПЕИЗИРАНИЯТ БЪЛГАРИН

Надежда Кръстева, Йордан Колев

THE TECHNOLOGY OF DEVELOPMENT OF COMMUNICATIVE CULTURE OF ELEMENTARY SCHOOL TEACHERS

Mariia Oliiar, Nataliia Blahun, Halyna Bilavych, Nataliia Bakhmat, Tetyana Pantyuk

Книжка 4
TEACHERS’ATTITUDES BOUT TEACHING AND LEARNING MATHEMATICS

Aleksandra Mihajlović, Emina Kopas-Vukašinović, Vladimir Stanojević

EDUCATION 4.0 – THE CHANGE OF HIGHER EDUCATION INSTITUTIONS AND THE LABOUR MARKET

Gergana Dimitrova, Blaga Madzhurova, Stefan Raychev, Dobrinka Stoyanova

Книжка 3s
DISTANCE LEARNING IN THE CONTEXT OF THE COVID-19 PANDEMICS

Baktybek Keldibekov, Shailoobek Karagulov

DIGITAL UNIVERSITIES: FEATURES AND KEY CHARACTERISTICS

Marina Skiba, Maktagali Bektemessov, Alma Turganbayeva

Книжка 3
Книжка 2
TWO-TIER MODEL OF TRAINING FUTURE TEACHERS FOR COACHING AT OUT-OF-SCHOOL INSTITUTIONS

Borys Savchuk, Tetyana Pantyuk, Natalia Sultanova, Halyna Bilavych, Mykola Pantyuk

Книжка 1
2021 година
Книжка 9
ИЗСЛЕДВАНЕ НА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО МЕЖДУ ФОРМАЛНОТО И НЕФОРМАЛНОТО ЗДРАВНО ОБРАЗОВАНИЕ

Доц. д-р Вержиния Боянова Гл. ас. д-р Константин Теодосиев Гл. ас. д-р Берджухи Йорданова

FORMATION OF PROFESSIONAL COMPETENCE OF ASSISTANT TEACHER OF INCLUSIVE EDUCATION IN SECONDARY EDUCATION INSTITUTIONS

Prof. Dr. Vladyslava Liubarets, Prof. Dr. Nataliia Bakhmat, Prof. Dr. Olena Matviienko, Oksana Tsykhmeistruk, Inna Feltsan

Книжка 8
ОТНОСНО ЗАДЪЛЖИТЕЛНОСТТА НА ПРЕДУЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ – РЕЗУЛТАТИ ОТ ЕДНО ИЗСЛЕДВАНЕ

Проф. д-р Маргарита Колева, доц. д-р Блага Джорова, д-р Ева Жечева

INFLUENCE OF PSYCHOLOGICAL AND PEDAGOGICAL FEATURES OF STUDENTS ON THEIR ACTIVITY IN SELF-EDUCATION

Dr. Iryna Sereda, Assoc. Prof. Dr. Svitlana Karskanova, Assoc. Prof.

CENTRALISATION AND DECENTRALISATION IN HIGHER EDUCATION: A COMPARATIVE STUDY OF HUNGARY AND GERMANY

Carla Liege Rodrigues Pimenta, Prof. Dr. Zolt†n R–nay, Prof. Dr. Andr†s Nmet

ЗА ПРИОБЩАВАНЕТО, ОБУЧЕНИЕТО И РАЗВИТИЕТО НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ С ИНТЕЛЕКТУАЛНИ ЗАТРУДНЕНИЯ

Златкова-Дончева, К. (2021). Приобщаване, обучение и развитие на деца и ученици с интелектуални затруднения. Бургас: Либра СКОРП, ISBN 978-954-471-705-6

Книжка 7s
CONCEPT OF PRESENT PRACTICE IN CHOOSING OF OPTIMAL NUMBER OF TUGS

Rino Bošnjak, Zvonimir Lušić , Filip Bojić, Dario Medić

S-101 CHARTS, DATABASE TABLES FOR S-101 CHARTS, AUTONOMOUS VESSEL

Vladimir Brozović, Danko Kezić, Rino Bošnjak, Filip Bojić

INFLUENCE OF HYDRO-METEOROLOGICAL ELEMENTS ON THE SHIP MANOEUVRING IN THE CITY PORT OF SPLIT

Zvonimir Lušić , Nenad Leder, Danijel Pušić, Rino Bošnjak

MEETING SUSTAINABLE DEVELOPMENT GOALS – EXPERIENCE FROM THE LARGEST SHIPPING COMPANIES

Katarina Balić , Helena Ukić Boljat, Gorana Jelić Mrčelić, Merica Slišković

OPTIMISING THE REFERENCE POINT WITHIN A JOURNAL BEARING USING LASER ALIGNMENT

Ty Aaron Smith , Guixin Fan , Natalia Nikolova , Kiril Tenekedjiev

REVIEW OF THE CURRENT INCREASE OF NOISE UNIT COST VALUES IN TRANSPORT

Luka Vukić , Ivan Peronja , Mihaela Bukljaš , Alen Jugović

TARGET DETECTION FOR VISUAL COLLISION AVOIDANCE SYSTEM

Miro Petković, Danko Kezić, Igor Vujović, Ivan Pavić

NEW RESULTS FOR TEACHING SHIP HANDLING USING FAST TIME SIMULATION

Knud Benedict , MichŽle Schaub , Michael Baldauf , Michael Gluch , Matthias Kirchhoff , Caspar Krüger

POTENTIAL BENEFITS OF ELECTRICALY DRIVEN FERRY, CASE STUDY

Tina Perić, Ladislav Stazić, Karlo Bratić

SITUATIONAL AWARENESS – KEY SAFETY FACTOR FOR THE OFFICER OF THE WATCH

Hrvoje Jaram, Pero Vidan, Srđan Vukša, Ivan Pavić

Книжка 7
INCLUSIVE INTELLIGENCE

Dr. Aleksandar Krastev, Assist. Prof.

EDUCATION OF MORAL CULTURE OF STUDENT YOUTH IN THE CONDITIONS OF POLYCULTURAL SPACE

Dr. Natalia Bondarenko, Assoc. Prof. Yevhen Rozdymakha Dr. Lyudmila Oderiy, Assoc. Prof. Dr. Anatoly Rozdymakha, Assoc. Prof. Dilyana Arsova, PhD student

PROFESSIONAL DEVELOPMENT IN KOSOVO – RESEARCH OF TRAINING PROGRAMS AND TESTS

Bekim Samadraxha, Veton Alihajdari, Besim Mustafa, Ramë Likaj

Книжка 6s
EVALUATION OF CRUISER TRAFFIC VARIABLES IN SEAPORTS OF THE REPUBLIC OF CROATIA

Maja Račić, Katarina Balić, Mira Pavlinović, Antonija Mišura

COMPARATIVE ANALYSIS OF THE CONTRACTS FOR MARITIME TRANSPORT SERVICES. CHAIN OF CHARTER PARTIES

Svetlana Dimitrakieva, Ognyan Kostadinov, Christiana Atanasova

THE LIGHTSHIP MASS CALCULATION MODEL OF A MERCHANT SHIP BY EMPIRICAL METHODS

Vedran Slapničar , Katarina Zadro , Viktor Ložar , Ivo Ćatipović

ON EDUCATION AND TRAINING IN MARITIME COMMUNICATIONS AND THE GMDSS DURING THE COVID-19

Chavdar Alexandrov, Grozdyu Grozev, Georgi Dimitrov, Avgustin Hristov

AIR POLLUTANT EMISSION MEASUREMENT

Nikola Račić, Branko Lalić, Ivan Komar, Frane Vidović, Ladislav Stazić

ASSESSMENT OF LNG BUNKERING ACCIDENTS

Peter Vidmar, Andrej Androjna

EGR OPERATION INFLUENCE ON THE MARINE ENGINE EFFICIENCY

Delyan Hristov, Ivan Ivanov, Dimitar Popov

THE MEASUREMENT OF EXHAUST GAS EMISSIONS BY TESTO 350 MARITIME – EXHAUST GAS ANALYZER

Bruna Bacalja, Maja Krčum, Tomislav Peša, Marko Zubčić

PROPELLER LOAD MODELLING IN THE CALCULATIONS OF MARINE SHAFTING TORSIONAL VIBRATIONS

Nenad Vulić, Karlo Bratić, Branko Lalić, Ladislav Stazić

MODELING OF THE DEPENDENCE OF CO

Hristo Hristov, Ivailo Bakalov, Bogdan Shopov, Dobromir Yovkov

TECHNICAL DIAGNOSTICS OF MARINE EQUIPMENT WITH PSEUDO-DISCRETE FEATURES

Guixin Fan , Natalia Nikolova , Ty Smith , Kiril Tenekedjiev

CONTRIBUTION TO THE REDUCTION OF THE SHIP’S SWITCHBOARD BY APPLYING SENSOR TECHNOLOGY

Nediljko Kaštelan, Marko Zubčić, Maja Krčum, Miro Petković

THE STAND FOR FIN DRIVES ENERGY TESTING

Andrzej Grządziela , Marcin Kluczyk , Tomislav Batur

INTRODUCTION OF 3D PRINTING INTO MARINE ELECTRICAL ENGINEERING EDUCATION – A CASE STUDY

Ivica Kuzmanić, Igor Vujović, Zlatan Kulenović, Miro Petković

SHIPYARD CRANE MODELING METHODS

Pawel Piskur, Piotr Szymak, Bartosz Larzewski

Книжка 6
TEACHERS' PERSPECTIVE ON THE EDUCATIONAL IMPLICATIONS OF ONLINE TEACHING

Dr. Julien-Ferencz Kiss, Prof. Dr. Florica Orțan, Dr. Laurențiu Mˆndrea

ПСИХОЛОГО-ПЕДАГОГИЧЕСКИ ПРАВИЛА, МОДЕЛИ НА ДОБРИ ПРАКТИКИ И ПРЕПОРЪКИ ПРИ РАБОТАТА И ОБУЧЕНИЕТО НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ С ПОВЕДЕНЧЕСКИ РАЗСТРОЙСТВА

Тричков, Ив., 2019. Психолого-педагогически правила, модели на добри прак- тики и препоръки при работата и обучението на деца и ученици

Книжка 5
ФИДАНА ДАСКАЛОВА ЗА ПЕДАГОГИКАТА

Маргарита Колева, Йордан Колев

ВОЕННОМОРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ – ЕДИН РАЗЛИЧЕН ПОГЛЕД

Кожухаров, А. (2021). Личните академични документи на българската военна образователна система (1892 – 1946). Варна: ВВМУ, ISBN 978-619-7428-55-1

Книжка 4
Книжка 3
НЕВРОДИДАКТИКА

Наталия Витанова

ЗА АСИСТИРАЩИТЕ И ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Сивакова, В. (2020). Асистиращи и информационни технологии

Книжка 2
ОВЛАДЯВАНЕ НА КЛЮЧОВИ КОМПЕТЕНЦИИ ПРИ ОРИЕНТИРАНЕ В СВЕТА

Стоянова, М. (2019). Овладяване на ключови компетенции при ориентиране в света. София: Авангард принт, ISBN 978-954-337-398-7 374

Книжка 1
BULGARIAN SCHOOL – SHOWCASE OF IDENTITY

Veska Gyuviyska, Nikolay Tsankov

ЗА ИЗБОРА НА УЧЕБЕН КОМПЛЕКТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛЕН ЕТАП. И ЗА ОБУЧЕНИЕТО

Георгиева, А. (2020). Съвременни проекции на обучението по български език

КОНТРОЛ НА СТРЕСА. ПСИХОЛОГИЧЕСКИ И УПРАВЛЕНСКИ РАКУРСИ

Стоянов, В. (2020). Управление на стреса в организацията. Психологически и управленски ракурси. 198 cтр., Варна: Стено, ISBN 978-619-241-119-0

2020 година
Книжка 9
Книжка 8
EDUCATIONAL REASONS FOR EARLY SCHOOL DROP-OUT

Maria Teneva, Zlatka Zhelyazkova

Книжка 7s
TEACHING CHALLENGES IN SPORTS EDUCATION DURING THE PANDEMIC COVID-19

Evelina Savcheva, Galina Domuschieva-Rogleva

THE DIFFERENCES IN STUDENTS’ ATTITUDES ABOUT ONLINE TEACHING DURING COVID-19 PANDEMIC

Aleksić Veljković Aleksandra , Slađana Stanković , Irena Golubović-Ilić , Katarina Herodek

ONLINE EDUCATION DURING PANDEMIC, ACCORDING TO STUDENTS FROM TWO BULGARIAN UNIVERSITIES

Antoaneta Getova¹ , Eleonora Mileva² , Boryana Angelova-Igova²

Книжка 7
ПОДГОТОВКАТА НА ПЕДАГОГИЧЕСКИ КАДРИ ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНИТЕ ВЪЗПИТАТЕЛНИ ЗАВЕДЕНИЯ ПРЕЗ ПЕРИОДА 1944 – 1991 ГОДИНА

Въчева, С. (2019). Подготовката на педагогически кадри за предучилищните възпитателни заведения през периода

ПАЗАРНИ МЕХАНИЗМИ В УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ. ТЕОРЕТИКО-ПРИЛОЖНИ ВЪПРОСИ

Първанова, Й. (2020) Пазарни механизми в училищното образование. Теоретико-приложни въпроси. София: Колбис, ISBN 978-619-7284-35-5

Книжка 6
TEACHERS ATTITUDES ABOUT INTEGRATED APPROACH IN TEACHING

Emina Kopas-Vukašinović, Aleksandra Mihajlović, Olivera Cekić-Jovanović

Книжка 5
КОНЦЕПТУАЛНИ МОДЕЛИ ЗА РАЗРАБОТВАНЕ НА ПОЗНАВАТЕЛНИ ОНЛАЙН ИГРИ В ОБЛАСТТА НА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО

Детелин Лучев, Десислава Панева-Мариновa, Радослав Павлов Гита Сенка Лилия Павлова

ТАЛАНТЛИВ ПЕДАГОГ И КУЛТУРЕН ДЕЕЦ

Севда Чобанова, Любен Десев

Книжка 4
A CONTINUUM OF APPROACHES TO SCHOOL INSPECTIONS: CASES FROM EUROPE

Rossitsa Simeonova, Yonka Parvanova Martin Brown, Sarah Gardezi, Joe O’Hara, Gerry McNamara Laura del Castillo Blanco Zacharoula Kechri, Eleni Beniata

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
2019 година
Книжка 9
Книжка 8
ОБРАЗОВАНИЕ НА БЪДЕЩЕТО

Наталия Витанова

Книжка 7
МОДЕЛ НА РАБОТА В ИНТЕРКУЛТУРНА СРЕДА

(Научноизследователска саморефлексия)

RISK FACTORS FOR EARLY SCHOOL LEAVING IN BULGARIA

Elena Lavrentsova, Petar Valkov

ПРИНОСИ НА ЕЛКА ПЕТРОВА ЗА БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ

(100 години от рождението на проф. д.п.н. Елка Петрова – 27.10.1919 – 21.12.2012)

НАСОКИ ЗА ПРИОБЩАВАНЕ НА МАРГИНАЛНИ СЕМЕЙНИ ОБЩНОСТИ В ОБРАЗОВАТЕЛНИТЕ ИНСТИТУЦИИ

Нунев, Й. (2019). Насоки за приобщаване на маргинални семейни общности в образователните институции. Велико Търново: Св. св. Кирил и Методий, ISBN 978-619-208-186-7

Книжка 6
ДИОФАНТОВИ УРАВНЕНИЯ И СИСТЕМИ ДИОФАНТОВИ УРАВНЕНИЯ – ТЕОРЕТИЧНИ АСПЕКТИ И МЕТОДИЧЕСКА ПРОЕКЦИЯ В НАЧАЛНИЯ ЕТАП НА ОБРАЗОВАНИЕ

Владимира Ангелова. (2018). Диофантови уравнения и системи диофантови уравнения – теоретични аспекти и методическа проекция в начален етап на образование. Пловдив: Паисий Хилендарски, ISBN 978-619-202-394-2

ЕДНА НОВА КНИГА ЗА ПЕДАГОГИЧЕСКИТЕ УМЕНИЯ НА УЧИТЕЛИТЕ

Николай Колишев. (2018). Теория на педагогическите умения на учителите. София: Захарий Стоянов, ISBN: 9789540912066

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ПРИЛОЖЕНИЕ НА ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИЯ ПОДХОД ПРИ ОБУЧЕНИЕ НА СТУДЕНТИ ПЕДАГОЗИ

(върху примера на обучение по академичната дисциплина „Съвременни аспекти на гражданското образование“ на студенти педагози)

LEARNING MATURITY

Alina G“mbuță Daniela-Carmen Berințan Marijana Mikulandra Krzysztof Kij Katja Sivka

Книжка 2
ДЕТЕТО И ПЕДАГОГИКАТА

Рашева-Мерджанова, Ян., Петкова, Ил. & Господинов, Вл. (съст.). (2018). Детето и педагогиката. София: Просвета, ISBN 978-954-01-3806-0

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

Редакционната колегия на списание „Педаго- гика“ ви честити Новата 2019 година! Пожела- ваме ви от сърце тя да бъде щастлива, успешна и благословена! През отминалата юбилейна 2018 г. публику- вахме редица стойностни материали на универ- ситетски преподаватели, учители, разнородни специалисти, работещи в сферата на образова- нието, докторанти. Отбелязани бяха поредица от тематични конференции и юбилейни празни- ци. Получихме и международно признание чрез включването на списанието

УЧЕНИЧЕСКО САМОУПРАВЛЕНИЕ

Желязкова-Тея, Т. & Банчева, М. (2018). Ученическото самоуправление. София: Аз-буки. ISBN: 978-619-7065-20-6

2018 година
Книжка 9
ПРАВАТА НА ДЕТЕТО ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА СТУДЕНТИ ПЕДАГОЗИ

Йорданка Николова, Даниела Рачева

Книжка 8
СПОДЕЛЕНО МНЕНИЕ

Николова, М. & Михалева, Б. (2018). С увереност срещу агресията и кон-

Книжка 7
РАДОСТТА ОТ ОБЩУВАНЕТО НА ЧУЖД ЕЗИК В ДЕТСТВОТО

Екатерина Софрониева, Христина Белева

НОВО ТЕОРЕТИКО-ПРАКТИЧЕСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ДЕТСКОТО ТВОРЧЕСТВО

Енгелс-Критидис, Р. (2018). Децата и творчеството. Юбилеен сборник в чест

ПРОФ. Д-Р ЕЛЕНА РУСИНОВА-БАХУДЕЙЛА

Розалина Енгелс-Критидис

Книжка 6
ПОЗИТИВНА УЧЕБНА СРЕДА

Валентина Шарланова

SENIOR CITIZENS’ EXISTENTIAL NEEDS AND EDUCATION FOR THE MEANING OF LIFE

Joanna Łukasik, Norbert Pikuła, Katarzyna Jagielska

Книжка 5
ПЛАНОМЕРНО ПСИХИЧЕСКО РАЗВИТИЕ

(По случай 115 г. от рождението на П.Я. Галперин)

ПАРАДИГМАТА СЕМИОТИКА – ЕЗИК – ДЕТЕ ПРИ 6 – 7-ГОДИШНИТЕ

Жоржетина Атанасова, Любимка Габрова

ПАРАРОДИТЕЛСКАТА ГРИЖА ВЪВ ФОКУСА НА ЕДИН СОЦИАЛНОПЕДАГОГИЧЕСКИ АНАЛИЗ

Ковачка, Ю. (2017). Социалнопедагогически проблеми при деца с парародителска грижа. Благоевград: УИ „Неофит Рилски“, 144 стр. ISBN: 9789540001340

Книжка 4
ДЕТСКИ КОНФЕРЕНЦИИ

Боряна Иванова

СТЕРЕОТИПИЗАЦИЯ НА ЕТНИЧЕСКИТЕ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ ПРИ СЪВРЕМЕННИТЕ МЛАДИ БЪЛГАРИ

Зорница Ганева. (2017). Стереотипизация на етническите взаимоотношения при съвременните млади българи. София: Елестра. ISBN 978-619-7292-03-9

Книжка 3
Книжка 2
СЪВРЕМЕННИ МЕТАМОРФОЗИ НА ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА В ДЕТСКАТА ГРУПА

Веселина Иванова, Виолета Кърцелянска-Станчева

SCHOOLS AND UNIVERSITIES AS SOCIAL INSTITUTIONS

Emilj Sulejmani Shikjerije Sulejmani

ОТНОСНО УСЕТА ЗА БРОЕНЕ

Петър Петров, Мима Трифонова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ И ПРИЯТЕЛИ,

Редакционната колегия на сп.„Педагогика“ Ви честити Новата 2018 г. Пожелаваме ви тя да бъде здрава, щедра и благословена! Тази година списанието чества своя юбилей – 90 години от неговото публикуване за първи път през 1928 г. с името „Народна просвета“. От деня на създаване до сега, то отразява актуал- ните проблеми на педагогическата наука и прак- тика и остава верен спътник на хиляди научни работници, учители, докторанти. Вярваме, че силата на творческата ни енергия ще пом

ДОБРИ ПРАКТИКИ „ПАРТНЬОРСТВО РОДИТЕЛИ – УЧИЛИЩЕ“

Мехмед Имамов, Калинка Гайтанинчева

2017 година
Книжка 9
ПЕДАГОГИЧЕСКОТО УЧЕНИЕ НА Й. ФР. ХЕРБАРТ – ИСТОРИЯ И СЪВРЕМЕННОСТ

(По повод 240 г. от неговото рождение) Невена Филипова

Книжка 8
ЧЕТЯЩИЯТ СТУДЕНТ, ЧЕТЯЩОТО ДЕТЕ – ЕДНО МАЛКО ПРОЗОРЧЕ, ЕДНА ВЕЛИЧЕСТВЕНА ГЛЕДКА

Мариана Мандева, Боряна Туцева, Габриела Николова, Цветелина Ковачева

Книжка 7
ДИДАКТИЧЕСКИ КОМПЕТЕНТНОСТИ

Нели Митева, Наталия Витанова

Илияна Кунева

Книжка 6
Книжка 5
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКО ОБУЧЕНИЕ В АКАДЕМИЧНА СРЕДА

(Научно-теоретична рефлексия) Румяна Неминска

ПРИНОС В ПСИХОЛОГИЯТА НА ТВОРЧЕСТВОТО

(120 години от рождението на Лев Семьонович Виготски) Любен Десев

ЛЕВ СEМЬОНОВИЧ ВИГОТСКИ – ПСИХОЛОГ И НА ХХI ВЕК

(по случай 120 години от рождението му)

ИСКУССТВО В ЖИЗНИ ЛЮДЕЙ

Гульнар Омарова

НОВА И ПОЛЕЗНА КНИГА

Йонка Първанова

ПРИНОСЕН ТРУД КЪМ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛНОТО УЧИЛИЩЕ

М. Мандева (2017). Методика на обучението по български език и литература – I – IV клас. Начално ограмотяване. В. Търново: УИ „Св. св. Кирил и Методий“, 120 стр.

ЕДНО ФУНДАМЕНТАЛНО ИНТЕГРАЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА РОЛЯТА НА ОБРАЗОВАНИЕТО ЗА РАЗВИТИЕТО НА НООСФЕРНИЯ ИНТЕЛЕКТ

Марга Георгиева, Сава Гроздев. (2016). Морфодинамиката за развитието на ноосферния интелект. София: Изток-Запад, ISBN 978-619-152-869-1

Книжка 4
Книжка 3
СИСТЕМАТИЧНО ВЪВЕДЕНИЕ В ОБЩАТА И ПСИХОЛОГИЧЕСКАТА СИНЕРГЕТИКА

Любен Десев (2015). Синергетика. Въведение и речник. 777 термина. София: ИК „Екопрогрес“. 464 с. ISBN 978-954-2970-37-8

Книжка 2
ПРОБЛЕМИ И ПЕРСПЕКТИВИ В РАЗВИТИЕТО НА ХУДОЖЕСТВЕНОТО ОБРАЗОВАНИЕ У НАС ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДЕТСКИЯ И НАЧАЛНИЯ УЧИТЕЛ

Теодора Власева, Даниела Гирджева-Валачева, Мария Калоферова, Найден Младенов, Илияна Шотлекова

ЗАКЪСНЯЛО ПРИЗНАНИЕ

Доц. д-р Емилия Николова

Книжка 1
ФАКТОРИ ЗА УСПЕШНО ПРИЛАГАНЕ НА СМЕСЕНО ОБУЧЕНИЕ

Стоянка Георгиева-Лазарова Лъчезар Лазаров

ЗА СТОПЛЕНИТЕ ПЪТЕКИ КЪМ ЛИТЕРАТУРНОТО ПОЗНАНИЕ

Радев, Радослав. 2015. Технология на методите в обучението по литература. Варна: Славена, 247 с., ISBN 978-619-190-041-1

2016 година
Книжка 9
ИНТЕРАКТИВНИ ТЕХНИКИ ЗА ОВЛАДЯВАНЕ НА ЧЕТЕНЕТО В МУЛТИКУЛТУРНАТА КЛАСНА СТАЯ – ПЪРВИ КЛАС

ФОРМИРАНЕ НА РЕЧЕВА КУЛТУРА, В НАЧАЛНА УЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ, (АНАЛИЗ НА АНКЕТА С УЧИТЕЛИ

Кампания

на Института за български език – БАН, и вестник „Аз-буки“

Книжка 8
Книжка 7
IBM SPSS STATISTICS ПРЕЗ ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ ПОГЛЕД НА ДОЦ. Д-Р ЗОРНИЦА ГАНЕВА

Зорница Ганева (2016). Да преоткрием статистиката с IBM SPSS Statistics. София: Елестра. 712 стр. ISBN 978-619-7292-01-5

НАЧАЛНОТО ОГРАМОТЯВАНЕ – „КЛЮЧ“ ЗА УСПЕШЕН ЖИВОТ В ПРОМЕНЯЩИЯ СЕ СВЯТ

Мариана Мандева, Диляна Гаджева (2016). Начално ограмотяване

ОТ „ЧУДНА И ДИВНА ДАСКАЛЕТИНКА“ ДО ПЕДАГОГИКА ЗА НАЦИОНАЛНО СЛУЧВАНЕ

Виолета Атанасова (2015) Петко Славейков за образованието. Шумен: Унивeрситетско издателство „Епископ Константин Преславски. 208 с. ISBN 978-619-201-051-5

Книжка 6
УЧИЛИЩЕ ЗА ЧЕТЕНЕ

Петя Георгиева

Кампания

на Института за български език – БАН, и в. „Аз Буки“

ДОШЛА ЛИ Е ИНСПЕКТОРЪТ?

Ванина Сумрова

ЩЕ ТЕ ЧАКАМ В/НА ЦЕНТЪРА

Илияна Гаравалова

ПРАВО В ДЕСЕТКАТА

Ивелина Стоянова

ПРОФ.Д.П.Н. СТОЯНКА ЖЕКОВА

Редколегия на сп. „Педагогика“

Книжка 5
Книжка 4
СИНЕРГЕТИКА – НОВО НАУЧНО ПОЗНАНИЕ

(Синергетика – въведение и речник, София: ИК Екопрогрес, 2015 г.)

Книжка 3
Книжка 2
НОВА ДИНАМИЧНА МОДИФИКАЦИЯ В ГРАНИЦИТЕ НА „АЗ-КОНЦЕПЦИЯТА“ НА МАТЕМАТИЧЕСКОТО МОДЕЛИРАНЕ

Марга Георгиева & Сава Гроздев. (2015). Морфодинамиката за развитието на ноосферния интелект, София: Марга Георгиева. 323 стр. ISBN 9786199052204

Книжка 1
IN MEMORIAM

На 10.12.2015 г. ни напусна нашият колега и приятел проф. д-р Иван Пет ков Иванов. Той беше уважаван учен и експерт в областта на педагогическите науки – автор на 10 монографии, 8 учебника, 10 учебни помагала, 6 студии и над 100 статии в специализирани периодич- ни издания и научни сборници; участник в 28 между- народни и национални проекта; председател и член на експертни групи към НАОА, член на редакционната ко- легия на сп. „Педагогика“. Проф. д-р Иван Иванов беше уважаван и оби

2015 година
Книжка 9
Книжка 8
РУСЕНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ

Златоживка Здравкова

Книжка 7
ДИСКУСИЯТА В УРОКА ПО ЛИТЕРАТУРА

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 6
УЧИТЕЛЯТ ПРАВИ УЧИЛИЩЕТО

ЕЗИКОВАТА ГРАМОТНОСТ НА МАЛКИЯ УЧЕНИК – „КЛЮЧ“ ЗА ОТГОВОРЕН И УСПЕШЕН ЖИВОТ В ПРОМЕНЯЩИЯ СЕ СВЯТ

ГОТОВНОСТ ЗА ОГРАМОТЯВАНЕ

Екатерина Чернева

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ МЕЖДУ ИСТОРИЯ, АКАДЕМИЗЪМ И РЕАЛНИ ПРАКТИКИ В СОЦИАЛНОПЕДАГОГИЧЕСКАТА ДЕЙНОСТ

Академични полета на социалната педагогика, съставител: проф. д.п.н. Клавдия Сапунджиева, научна редакция: проф. дпн Клавдия Сапунджиева, проф. д-р Нели Бояджиева, гл. ас. д-р Марина Пиронкова,

НОВА КНИГА

Клавдия Сапунджиева

Книжка 2
ПРОБЛЕМИ НА СОЦИАЛНАТА АДАПТАЦИЯ НА ПЪТУВАЩИ УЧЕНИЦИ ОТ МАЛКИ НАСЕЛЕНИ МЕСТА1)

Траян Попкочев, Бонка Гергинова, Тереза Карамангалова

Турнир по канадска борба [Arm Wrestling Competition] / Д. Евтимова,

Д. Евтимова, Е. Павлова, И. Радославова и Б. Иванов

Книжка 1
ORGANIZATIONAL CULTURE: THEORY AND REALITY

Inna Leonidovna Fedotenko

ОТЗИВ ЗА КНИГАТА „ОБРАЗОВАТЕЛЕН ДИЗАЙН (КОНЦЕПТУАЛНИ ОСНОВАНИЯ И ПРАКТИЧЕСКИ РЕШЕНИЯ)“

Димова, Д. (2013). Образователен дизайн (концептуални основания

2014 година
Книжка 9
„СОФИЯ – УЧЕЩ СЕ ГРАД“ – МОБИЛЕН СЕМИНАР В ПОДКРЕПА НА НЕФОРМАЛНОТО УЧЕНЕ И ОБРАЗОВАНИЕ В ОБЩНОСТТА

ПЕТЪР ДЪНОВ (БЕИНСÀ ДУНÒ Е И БЕЛЕЖИТ, ПЕДАГОГИЧЕСКИ МИСЛИТЕЛ-ХУМАНИСТ, (ПО ПОВОД НА 0-ГОДИШНИНАТА ОТ РОЖДЕНИЕТО, И 70 ГОДИНИ ОТ КОНЧИНАТА МУ

НА УЧИЛИЩЕ – С УСМИВКА!

Снежана Якимова

НА УЧИЛИЩЕ – С УСМИВКА!

Снежана Якимова

УЧИТЕЛЯТ – ЕТАЛОН ЗА ФОРМИРАНЕ НА ДЕТСКАТА ЛИЧНОСТ

Катя Коруджийска, Янка Маринкова

Книжка 8
Книжка 7
ЗАЕДНО МОЖЕМ ПОВЕЧЕ

Диана Смиленова

Книжка 6
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 5
ВЪЗГЛЕДИТЕ НА ЖАН-ЖАК РУСО И ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ ЗА ВЪЗПИТАНИЕТО

Посвещава се на 180-ата годишнина от рождението на Любен Каравелов (1834 – 1879) Виолета Атанасова

LE PROJET PÉDAGOGIQUE, SOURCE DE MOTIVATION DANS L’ENSEIGNEMENT ET L’APPRENTISSAGE DU FLE

THE EDUCATIONAL PROJECT, MEANS OF MOTIVATION IN TEACHING AND LEARNING FLE

LA PÉDAGOGIE DU PROJET ET LA MOTIVATION DES ÉLÈVES POUR L’APPRENTISSAGE DU FRANÇAIS

PROJECT PEDAGOGY AND PUPILS’ MOTIVATION IN LEARNING FRENCH

Книжка 4
КАЖДЫЙ ДЛЯ МЕНЯ УЧИТЕЛЬ

Ш.А.Амонашвили

Книжка 3
АНТОАНЕТА ЙОВЧЕВА (1952 – 2014)

След трудна борба с тежката болест ни напусна един добър и мил човек, една светла личност – Анто- анета Йовчева, нашата обичана колежка Тони. Нейните колеги и приятели, многобройните автори и сътрудници на сп. „Начално образование“ и на сп. „Педагогика“ ще запазят завинаги спомена за нейната приветлива усмивка, за нейната отзивчивост и преда- ност към работата, за нейната широка култура и стре- меж към познание, към развитие. Родена на 20 март 1952 г. в София в интелигентно се- мей

Книжка 2
ПОСТМОДЕРНИЗЪМ И ВЪЗПИТАНИЕ

Клавдия Сапунджиева

ДЕТСКИ УНИВЕРСИТЕТИ

Боряна Иванова

ПРОФ. Д-Р ЕЛКА ПЕТРОВА

Има личности, в сиянието на които се оглеж- дат цяла плеада последователи, възпитаници, колеги; има личности, без които животът става по беден, дните по-еднообразни, защото в сър- цето остава празно място. Такава личност е професор, доктор на педа- гогическите науки Елка Петрова – най–големият ерудит в областта на предучилищното възпита - ние, учен с международно значение. Дълги години ще свеждаме глави пред нейна- та обаятелна личност, с искрена признателност ще си спомняме свидните

МЕЖДУНАРОДНЫЙ ЦЕНТР ГУМАННОЙ ПЕДАГОГИКИ

Международният център „Хуманна педагогика“ организира XIII педаго- гически четения в периода 20 – 23.03.2014 г. в гр.Тбилиси, Грузия. Форумът се организира със съдействието на грузинското правителство. „Учителят“ е темата, която ще обедини участниците: учители, експерти, родители, универ- ситетски преподаватели, представители на педагогическата общност от мно- го страни, за да се осъществи дискусия за мисията на съвременния учител в съвременния образователен контекст. Ръководството на

Книжка 1
ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА МОБИЛНОТО ОБУЧЕНИЕ

Стоянка Георгиева-Лазарова Лъчезар Лазаров

2013 година
Книжка 9
УЧИТЕЛИ ВЪЗРОЖДЕНЦИ В ТЪРНОВО

Венка Кутева-Цветкова

Книжка 8
ДИМИТЪР ДОНЧЕВ – С ВЪЗХИТА ЗА БЪЛГАРСКИЯ УЧИТЕЛ

100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ДИМИТЪР ЕВСТАТИЕВ ДОНЧЕВ (5.10.1913 – 15.02.1997)

Книжка 7
„СЛЪНЦЕТО“ НА ВЪЗПИТАТЕЛНАТА СИСТЕМА В ТВУ – РАКИТОВО

85 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА АНГЕЛ УЗУНОВ (1928 – 1999)

ЦЕННОСТИ И ДУХОВНО-НРАВСТВЕНО РАЗВИТИЕ НА МАЛКИЯ УЧЕНИК

Марияна Ешкенази, Гергана Фиданова, Марияна Вишева, Цветанка Годжилова

МАЛКИЯТ УЧЕНИК ЧЕТЕ

Марияна Механджиева Венета Велева

С БАБА И ДЯДО В КЛАС

Цветелин Горанов, Таня Илиева, Цветанка Берова, Нели Иванова, Борка Бончева

РОД РОДА НЕ ХРАНИ, НО ТЕЖКО МУ, КОЙТО ГО НЯМА!

Диляна Вачкова Евелина Димитрова

ДА ПОМОГНЕМ НА ДЕЦАТА ДА ОТВОРЯТ СЪРЦАТА СИ

Иванка Дебелушина Нина Маврикова

ДОБРОТО Е У ВСЕКИ

Мария Наскова

ОТЛИЧЕН ПЕДАГОГ, ПСИХОЛОГ И ПСИХОТЕРАПЕВТ

ДОЦ. СВЕТОСЛАВ СТАМЕНОВ (1939 – 2013)

Книжка 6
ТЕОРЕТИКО-ПРИЛОЖНИ ПРОБЛЕМИ НА КОНСТРУИРАНЕТО НА ТЕСТ ЗА НАЦИОНАЛНО ВЪНШНО ОЦЕНЯВАНЕ ПО „ЧОВЕКЪТ И ОБЩЕСТВОТО“ ЗА 4. КЛАС (2013)

Ваня Петрова, Цонка Каснакова, Мариан Делчев Жана Минчева Радостина Стоянова, Рада Димитрова Мария Темникова

MEDIA IN PRESCHOOL AGE OF CHILD’S LIFE

Sonja Petrovska Jadranka Bocvarova

Книжка 5
ШАЛВА АЛЕКСАНДРОВИЧ АМОНАШВИЛИ – УЧИТЕЛ ОТ БЪДЕЩЕТО

В сложното битие на науката и метамор- фозите на социалната реалност, неотменими и общовалидни остават само най-стойностни- те постижения и безспорни истини, които не само маркират и остойностяват територията на човешко познание, но извисяват самия чо- век, поддържат неговата вяра в доброто, под- хранват чувството му за собствена значимост, укрепват неговия дух. Приемайки извечните послания на класи- ческата философско-педагогическа мъдрост и дълбоко обвързан с педагогическата р

МАНИФЕСТ ГУМАННОЙ ПЕДАГОГИКИ

Преамбула 25 лет тому назад группа учителей новаторов провозгласила манифест „Пе- дагогика сотрудничества“ (Переделкино, 1986 год). В последующие годы были опубликованы отчеты встреч учителей новаторов, в которых рассматри- вались разные аспекты педагогики сотрудничества: „Демократизация лично- сти“ (Цинандали, Телавский район, Грузия, 1987 год), „Методика обновления“ (Москва, 1988 год), „Войдем в новую школу“ (Краснодарский край, 1988 год). Идеи педагогики сотрудничества воодушевленно

ПОРТФОЛИОТО НА УЧЕНИКА КАТО ПРОЦЕС НА САМОПОЗНАНИЕ

Радка Топалска Емилия Вълкова, Албена Атанасова

ДОПИРНИ СВЕТОВЕ

Албена Димитрова Стилияна Гронева

ПРЕДИ ГОДИНА И СЕГА

Веселка Аршинкова

Книжка 4
СВЕЩЕНИК ГЕОРГИ МАРИНОВ ПОЛУГАНОВ – ОСНОВАТЕЛЯТ НА УЧИЛИЩЕТО И ПЪРВИЯТ УЧИТЕЛ В ПОЛИКРАЙЩЕ

Георги Георгиев Трифонка Попниколова Марияна Георгиева–Гроссе

ЕВРОПЕЙСКИ ПРИКАЗКИ

Светла Попова

Книжка 3
ДА ОПАЗИМ ДЕТСКОТО ЗДРАВЕ!

Мая Топалова, Симона Пейчева

КАК ДА ОТГЛЕДАМЕ МАЛЪК ПРИРОДОЛЮБИТЕЛ?

Мадлена Николова Ани Цветкова

Книжка 2
Книжка 1
ИЗКУСТВОТО ЗА ПРЕВЕНЦИЯ НА АГРЕСИВНОТО ПОВЕДЕНИЕ НА ДЕЦАТА

Евгения Миланова Виолета Николова Величка Радева

ПРИЯТЕЛСТВОТО В ЖИВОТА НА ДЕТЕТО

Даниела Димитрова Красимира Василева

ПРЕДАЙ НАТАТЪК

Вилдан Мехмедова

ЗАЕДНО ДА БЪДЕМ ДОБРИ

(ПЕДАГОГИЧЕСКА СИТУАЦИЯ В ПОДГОТВИТЕЛНА ГРУПА)

ПРОФ. ДПН EЛКА ПЕТРОВА EДНА НЕЗАЛИЧИМА СЛЕДА В БЪЛГАРСКОТО ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБРАЗОВАНИЕ (1919 – 2012)

Почина проф. дпн Елка Петрова (20.ХІІ.2012 г.) – на- шата любима учителка по изкуството да се живее пъл- ноценно и професионално, създателката на науката за предучилищното възпитание на българските деца, пре- красната жена и велика майка, Неповторима, единствена, съвършена – това е нашата Елка: Примерът за всички нас – хилядите нейни студенти и последователи ! Елка Петрова винаги е първа, винаги е оригинална и авангардна; през 1950–1952 г. поставя началото на Висшия мето

2012 година
Книжка 9
ПЕДАГОГЪТ – РИЦАР НА ДЕТСТВОТО

Януш Корчак бе написал, че животът на великите хора е като легендите: труден, но красив. И се оказва пророчески прав, сякаш е писал за себе си! Наследник на семейство с богата духовна култура и традиции, останал отрано без баща, той не просто се справя с несгодите на сирачеството, но развива у себе си три могъщи извора на живот: любов към свободата и справедливостта, страст към знанието и творчеството, отдаденост на децата и тяхното щастие. Лекарят Корчак лекува децата и душите им. Безплатн

ЯНУШ КОРЧАК – ВЕЛИК ХУМАНИСТ И ПЕДАГОГ

„Със сила и мощ поведох своя живот, който беше привидно неподреден, самотен и чужд. За син избрах идеята да служа на детето и неговото дело. Привидно загубих.“ Бе лекар, писател, мислител. Бе философ, учен, моралист. Издател. Възпи- тател и педагог. Бе герой. Бе скромен. Във всяка от тези области той има изключителни постижения. В течение на по- вече от четиридесет години работи като педагог и писател. Четиридесет години безкористно служене на слабите и беззащитните. Създава съвременна кон

ЕВОЛЮЦИЯ НА ПРАВАТА НА ДЕТЕТО

„Детето има право на сериозно отношение към проблемите му, на справедливото им решаване.“

THE KORCZAK’S RIGHT TO SOCIAL PARTICIPATION OF CHILDREN THE CITIZENSHIP OF CHILDREN

A speech by Marek Michalak, the Ombudsman for Children, given during the seminar„The Polish-Israeli pioneer in the fi eld of human rights, Janusz Korczak (1879–1942) and today’s Convention on Children’s Rights as the part of the international law“, Geneva, the 6 of June 2009

ЗА ДЕТЕТО, ДЕТСТВОТО ИЛИ НАУКА ЗА НЕГО?

В памет на Януш Корчак – по повод 70 г. от неговата смърт и 100 г. от създаването на „Дом за сираци“ във Варшава Албена Чавдарова

Книжка 8
CHANGES IN UNIVERSITY TEACHING – THE ROAD FROM KNOWLEDGE TO COMPETENCIES

Slađana Anđelković Zorica Stanisavljević Petrović

ДОСТОЕН ЖИВОТ, ОТДАДЕН НА ПРОСВЕЩЕНИЕТО… ПРОФ. СТОЙКА ЗДРАВКОВА – ЕДИН СЪВРЕМЕНЕН БУДИТЕЛ НА 70 ГОДИНИ

Неуморна и взискателна! Енергична и всеотдай- на! Работохолик и перфекционист! Това е проф. д-р Стойка Здравкова! Не е за вярване, че в началото на ноември 2012 година навърши 70 години. И не е слу- чайно това, че тази светла дата е непосредствено бли- зо до Деня на будителите. А това, че проф . Здравкова е съвременен български будител, е толкова безспорно и видимо! 70–годишнината ù е един чудесен повод ретрос- пективно да си припомним и проследим най-значи-

Книжка 7
ОЧАКВАНА И ПОЛЕЗНА

Емилия Василева

Книжка 6
Книжка 5
ЦЕННО ПОМАГАЛО ЗА ПСИХОЛОЗИ И ПЕДАГОЗИ (Надежден инструмент за диагностициране смисъла на живота)

Любен Десев Минчев, Борис. Тест на Дж. Крумбъг и Л. Махолик за смисъл в живота. Българска версия. Варна, ВСУ „Черноризец Храбър“,

ГЕОРГИ MАВРОВ ЖИВОТ, ОТДАДЕН НА НАУКАТА И ОБРАЗОВАНИЕТО

Така най-общо, но и най-точно можем да охарак- теризираме дейността на ст. н. с. д-р Георги Петков Мавров. Той ни напусна неочаквано в края на април т.г. И до последния си ден не преставаше да се вълнува от проблемите на образованието. Споделяше инте- ресни мисли относно предстоящото приемане на За- кона за образованието. Пестелив на думи, но щедър на дела – това ясно проличава от неговата богата би- ография.

Книжка 4
ОЩЕ ЕДНА ИДЕЯ

Галина Стоянова

Книжка 3
С ИНОВАТИВЕН ПОГЛЕД КЪМ ЛИЧНОСТТА НА ДЕТЕТО

Маргарита Абрашева Любимка Габрова

БИЗНЕС ОБУЧЕНИЕ В ДЕТСКАТА ГРАДИНА

Красимира Костова Петя Драгоданова

ДЕТСКАТА БЕЗОПАСНОСТ

Любимка Габрова

БАБА ПРИКАЗКИ РАЗКАЗВА... (МИКС ОТ ПРИКАЗКИ)

Кева Захариева, Мария Мичева

Книжка 2
ДЕТЕ ПЪТУВА В АВТОМОБИЛА

Красимира Михайлова

ПРОТИВОПОСТАВЯНЕ

Пюрвя Ердниев, Б. Ердниев

ЗДРАВКА НОВАКОВА – ПРЕПОДАВАТЕЛ И ТВОРЕЦ

Седемдесетгодишният юбилей е вълнуващ повод да проследим трудния, богат и съдържателен професионално-творчески път на доц. д-р Здравка Новакова, да под- чертаем нейната важна роля за утвърждаване на дидактика на математиката като

IN MEMORIAM Иван Марев

Напусна ни проф. Иван Марев – философ, педагог, демократ, родолюбец. В далечната 1975 г., зареден с енергия, пълен с идеи, той създаде в Техническия

Книжка 1
ДЕЛЕГИРАНЕ НА ПРАВА ЧРЕЗ КОМИСИИТЕ В ДЕТСКАТА ГРАДИНА

Маргарита Абрашева Политиката, наречена управление на качеството, не е самоцел, нито поредна обра- зователна „мода“. Тя е практически необходима за поддържане от директора на учеб- ното заведение на един привлекателен образ в условията на конкуренция на пазара на учебни заведения. Това се отнася най-вече за детските градини. Политиката на упра- вление на качеството съдържа недостатъчно използван ресурс, включително за спечел- ване и запазване доверието на потребителя – родителите на децата,

ИНОВАЦИОННИ И ИНТЕРАКТИВНИ МЕТОДИ В КВАЛИФИКАЦИОННАТА ДЕЙНОСТ НА ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ КОЛЕКТИВ

Стоилка Ташева, Севда Лукайчева Развиващото се с динамични темпове общество в днешно време налага необ- ходимостта от иновационни промени в областта на образованието. И в предучи- лищната педагогика все по-често се търсят алтернативни педагогически техноло- гии както за възпитанието и обучението на децата, така и при провеждането на квалификационната дейност на самите педагози. Използването на интерактивните методи дава възможност да се възлагат за- дачи, които предполагат съвместна работа,

ТОВА ТРЯБВА ДА ГО ЗНАЕ ВСЯКО ДЕТЕ

Татяна Атанасова, Иванка Пампова

НА УЛИЦАТА Е ОПАСНО

Таня Янчева, Зоя Кацарова