Философия
Вход / Регистрация

2013/4, стр. 447 - 452

ЗА РОЛЯТА НА ЕТИКАТА В УЧЕНИЯТА НА П. РИКЬОР И Е. ЛЕВИНАС

Резюме:

Ключови думи:

Резюме. Настоящата статия си поставя за цел, съпоставяйки философските възгледи на Рикьор и Левинас, да открие пресечните точки между тях като резултат от влиянието на феноменологията на Хусерл и фундаменталната онтология на Хайдегер, както иразличията, проявяващи сеосновно видеята за отношениетоАз и Друг. За целта се изследва разбирането им за етика, както и произтичащите от него теми за справедливостта и реципрочността, за приятелството и братството.

Keywords: ethics, moral, justice, identity, alterity

Концепциите на П. Рикьор (1913 – 2005) и Е. Левинас (1906 – 1995) оказват изключително влияние върху съвременните етически учения. Общите теми, които вълнуват философската общност, времето, в което живеят, до голяма степен обясняват диалога между двамата, воден задочно посредством произведенията им. На пръв поглед такава съпоставка е съвсем логична, пресечните точки са много – и двамата насочват интересите си към етиката, и двамата са повлияни от феноменологията на Хусерл и екзистенциалната философия на Хайдегер. Въпреки това един сравнителен анализ между тях бива значително затруднен от същностното различие на изходните им тези. Ако за Рикьор етиката е предикат на действащия субект, от което следва, че пътят към Другия минава през себе си, то за Левинас етиката не представлява учение, тя е начин на живот и мислене, което се основава на идеята за Другия, според него пътят към себе си минава през Другия.

За да не се размие прекомерно в широкия спектър от проблеми, изследването се насочва основно към произтичащите от разбирането за етика на двамата философи разногласия по отношение на справедливостта, отговорността, отношението към Другия. То се опира основно на две съчинения – „Самият себе си като някой друг“ на Рикьор и на „Тоталност и безкрайност“ на Левинас.

а. Разликата между етика и морал според Рикьор

За да очертаем възгледите на Рикьор за етиката, ще се спрем на произведението „Самият себе си като някой друг“, което той определя като своята „малка етика“. Вниманието му към тази проблематика е насочено основно в седма, осма и девета глава, в които се разглежда един нов аспект на самостта – етически и морален. Тук той аргументира разликата между етика и морал. Етиката е желанието, полагането на цел, а моралът – волята, нормата, която налага постигането на определената цел. „Следователно благодарение на конвенция ще оставя термина „етика“ за целта на един осъществен живот и термина „морал“ – за артикулацията на тази цел в нормите, характеризирани едновременно от претенцията за универсалност и от ефекта на принудата (...)“ (Рикьор, 2004: 269).

Според Рикьор етиката доминира над морала. Етиката се отнася към самоуважението, а морала – към себезачитането. Той прави асоциация между Аристотеловия телеологизъм и Кантовата деонтология. Етиката е „стремежът към „добър живот“ със и за другия в справедливи институции“ (Ibid.: 271). Моралът е обвързан с дълга, със задължаването. Той представлява норма, чрез която се преодоляват насилието и злото. От това следва, че моралът се бори срещу насилието, а в същото време самият той е такова, доколкото представлява насилие на волята над желанието.

Понятието за етика представлява компилация между античната представа за „добър живот“ и съвременните интерпретации на идентичността. За Рикьор етиката не се основава на ценности, с които човекът се съобразява, а обратно, той е този, който се насочва към ценностите, подпомагащи неговите действия. Понятието ценност се обвързва с идеята за единството на идентичността.

За да не остане в сферата на егоцентризма, стремежът към „добър живот“ минава през загрижеността по пътя към справедливостта. С понятието загриженост Рикьор обозначава живота със и за другите. „Това, което загрижеността добавя, е стойностното измерение, благодарение на което всяка личност е незаменима в нашата привързаност и нашето уважение“ (Ibid.: 304). Тази незаменимост на Другия доказва незаменимостта на собствения ни живот. Реципрочността доказва, че себеуважението предполага уважение към Другия.

За да изясни как се вписва Другият в собственото ни целеполагане, Рикьор прокарва разликата между аз и себе си. Азността не толерира другостта, а я усвоява, за разлика от едно „от себе си“, което се оформя като идентичност в реципрочното отношение с Другия. По този повод френският философ прибягва до идеята за приятелството, развита от Аристотел. То според него стои между интенцията към добрия живот и справедливостта (Срв. Ibid.: 286 – 287). Разположено е между себеуважението към себе си и добруването на обществото. Първо, дружбата се свързва с етичното желание да живеем добре и едва след това се характеризира с реципрочност в желанието да живеем заедно с другите. Тази равностойност на отношението с Другия препраща към етичния принцип за справедливост. Но ако приятелството се свежда до конкретните междуличностни отношения и засяга определен брой хора, то справедливостта е предназначена да управлява соцални групи.

Тя надхвърля конкретиката на приятелските отношения, има институционален характер. „Под институция тук ще разбираме структурата на съвместното-живеене на една историческа общност...“ (Ibid: 306). Справедливостта се явява пресечната точка между „хоризонталната и вертикалната ос“. В нея се съчетават два аспекта – добро и законност. Първият се отнася до етиката, а вторият – до правото.

Идеята за справедливост и при Левинас, и при Рикьор се свързва с позицията на Третия, като обективирания поглед на отношението между Единия и Другия. Но Рикьор, обвързвайки я с равенството, я институционализира. Тази идея той заимства от определението на Аристотел за добродетел, като средина между излишъка и недостига. „Равенството, пише Рикьор, е за живота в институциите това, което е загрижеността в междуличностните връзки“ (Ibid: 319). Справедливостта се прилага от институциите, съблюдаващи правилата на съвместното живеене, защото „законността... обобщава моралното виждане за света“. От своя страна, Левинас определя справедливостта като братство, като отношение между ближни, чиято спойка е общият баща и идеята за отговорността.

Преди да започнем съпоставката, ще се спрем на разбирането на Левинас за етика.

б. Етиката на Левинас като „първа философия“

Понятието етика е напълно тъждествено с понятието първа философия за Левинас. Другояче казано – цялата философия на Левинас е етика, всичко друго според него произтича от етичното отношение с Другия като абсолютно различния от аза. Етиката според него не е учение, тя не е дял от философията, а напротив, тя е „движение, тръгващо от обитаваното „при себе си“, от „у дома“ и отиващо към чуждото „отвъд себе си“, към едно „там“. (Левинас, 2000: 10).

Етиката подлага на съмнение нашата субективност като самотъждественост, самостоятелност, „това усъмняване в моята спонтанност, предизвикано от присъствието на Другия, наричаме етика“ (Ibid.: 19). За Левинас пътят към Другия започва от формирането на собствената идентичност. Аз осъзнавам себе си, различавайки се от другите, но желаейки близостта с тях. В този смисъл аз и Друг не се противопоставят, защото в такъв случай ще попаднат в клопката на тъждеството. Другият е абсолютно различният. „Ние сме Единият и Другият. Съюзът „и“ не означава тук нито допълване, нито власт на единия наддругия“ (Ibid.:15).

Лицето представлява централно понятие на неговата етика, въплъщаващо в себе си идеята за другостта. С него той определя същността на Другия, а именно неговото пълно различие и несъвпадение с аза. То е напълно несводимо към каквато и да било представа за субективност, не се подчинява на категоризации, защото е от друг порядък, „отвъд същността“. Оттам и Хусерловата идея за интерсубективността става неприложима, защото Другият не е подобен на аза. Общението с него може да се осъществи като общуване „лице-в-лице“, в една неравноправност и нееквивалентност. Лицето излиза от сферата на онтологията, за да влезе в тази на метафизиката. Основата на етичното съотнасяне е словото.

Ако според Рикьор общественото взаимоотношение се основава на способността да диалогизираме, разменяйки мнения, изразявайки съчувствието и признанието си към Другия, за Левинас диалогичността е заменена с идеята за дискурса като отношение отвъд битието. В този дискурс няма разменяне на мнения, а напротив – има зов, молба, команда, с които лицето на Другия наставлява Същия, поставя го под въпрос, кара го да се срамува, да се чувства отговорен и виновен пред беззащитния и уязвимия.

Рикьор отправя критика срещу Левинас и за абсолютизирането на Другия в една интерсубективна връзка, което абсолютизиране на практика прекъсва самата връзка (срв. Рикьор, 2004: 297). Той не приема абсолютизацията на Другия за сметка на аза, както и отказа от онтологията като философия на тоталността. Според него Левинас не отделя внимание на загрижеността, за негоасиметричността в отношенията се свежда до заложничество на себе си. Според Рикьор става дума за една тотална несподеленост, едно разминаване между аз и Друг. Хиперболизирането на Другия води до прекъсване на връзката със Себе си.

Рикьор подчертава, че понятието „хипербола“ не трябва да се разбира като литературна фигура, колкото като „систематична практика на ексцес във философията“ (Ibid.: 528). Хиперболата в този смисъл е преувеличаването на значението на другостта и уподобява Декартовото субстанциализиране на мисленето. Хиперболично е едновременно определянето на Лицето като Висота и Екстериорност. Лицето назидава и прекъсва връзката със срещустоящия. Самото същество е хиперболизирано, то не избира да бъде отговорно, отговорността го избира, тя го връхлита, обременява го с вина, за нещо, което не е сторило. Този начин на мислене на Левинас препятства според Рикьор определянето на идентичността. В субституцията (идеята на Левинас за поставянето на себе си на мястото на Другия) е най-силно изразена хиперболизацията. Идеята за субституцията подменя идеята за субективността. Субституцията означава да съм „себе си чрез другите“, да допусна другите в себе си, без да се лиша от идентичността си, да се поставя на мястото на Другия. Разяжданата от съмнения идентичност не позволява на субекта да се субстанциализира. Субектът като под-стоящото не е вече азът, който удържа съществуването, а по-скоро себе си, който търпи стоварващата му се отговорност. Според Левинас в субституцията се постига истинската идентичност. Субституирането на субекта се основава на отговорността.

Етичното отношение е винаги отговор, трансцендиране към Другия, което се осъществява в разговора. Да разговаряш, означава да си отговорен пред някого. Ако Рикьор обвързва идеята за отговорността с личността, която е способна да застава зад действията си, за Левинас отговорността далеч надхвърля сферата на субективността. Тя е нещо преди субекта, което е основният фактор за неговата конституция. Понятието отговорност при Рикьор се обвързва с юридическото тълкувание и формализма на правораздаването. Левинас се противопоставя на такава трактовка. Отговорността за Другия, макар и прилагана от позицията на Третия, не може да се прилага формално. Справедливостта трябва да отговаря на потребностите на Другия, тя трябва да бъде съобразена с него, а не обратното, той да се подвежда под принципа на сраведливостта. Посоката на прилагане на отговорността е различна. Според Рикьор отговорността за действията си носи всеки един пред всеобщия закон – теза, припокриваща се с Кантовата. Според Левинас отговорността е преди всеки принцип, преди всяка темпоралност. Тя не е ценност, осъществена в конкретни постъпки. Отговорността е част от анархията. Отговорността съществува отвъд същността, тя се проявява само в отношението с Другия. Отговорност сама по себе си не съществува, тя няма с какво да се съпоставя.

Критиката на Рикьор към Левинас се насочваи към идеята за безкрайността на отговорността, която реално не може да бъде реализирана в конкретни постъпки. Общо взето, двамата дават приоритет на двата вида отговорност – правна и морална. Левинас не отрича значението на правната отговорност, но настоява за нейната вторичност и като следствие от изначално дадената отговорност като предсубективна. Тук се поставя и въпросът как се реализира отговорността в сферата на обществените взаимоотношения? Как отговорността към Другия се превръща в справедливост? За Левинас темата за социалните взаимоотношения се обвързва с темата за братството. На идеята за приятелството и равенството Левинас противопоставя идеята за братството.

Идеята за братството не може да се развие в рамките на онтологията, която я подчинява на същността, разбирана като разум, смъртност, добродетелност, тя принадлежи по-скоро на етиката като предхождаща всяка същност. Релацията с бащата гарантира смисъл на братството като връзка между уникални същества. По своята същност бащинството е етично отношение, в основата на което стои отговорността към другия. Това отношение е напълно необратимо, отговорността на бащата към сина не е реципрочна на отговорността на сина. Отношенията са еднопосочни. Синът проявява отговорността си към своите братя в пряк и преносен смисъл.

В заключение ще кажем, че една съпоставка между двамата философи не цели примиряването на техните възгледи. С изтъкването на техните противоречиви схващания се постига по-голяма задълбоченост при интерпретирането на наболели за съвременността ни проблеми. Целта и на Рикьор, и на Левинас е откриването на нови устои за обществените взаимоотношения, с преосмислянето на идеята за идентичността, от която неизменна част е другостта (в това и двамата са единодушни). Пътищата, които изминават, за да постигнат целта, са различни: Рикьор тръгва от идеята за „себе си“ като откритие за другостта, а Левинас – от идеята за Другия като връщане към себе си.

ЛИТЕРАТУРА

Димитрова, М. 2009. Социалността и справедливостта (екзистенциално-феноменологичен подход) София: Център „Академичната общност в гражданското общество“.

Кастийо, М. 2008. Понятие етики и морали в учении Поля Рикёра // Блауберг, И. Пол Рикер – философ диалога (сб.) Москва: ИФРАН.

Левинас, Е. 2000. Тоталност и безкрайност. София: СУ „Климент Охридски“.

Левинас, Е. 2002. Другояче от битието, или отвъд същността. София: СОНМ.

Рикьор, П. 2004. Самият себе си като някой друг. Плевен: ЕА.

ON THE ETHICS IN THE TEACHINGS OF P. RICŒUR AND E. LEVINAS

Abstract. By comparing the philosophical views of Ricœur and Levinas, this article aims to discover the crossing points between them as a result of the infl uence of Husserl’s phenomenology and Heidegger’s fundamental ontology, as well as the differences expressed mainly in the idea of the relationship of Self and Other. To this end, their understanding of ethics has been studied, as well as its derivative topics about justice and reciprocity, about friendship and brotherhood.

2025 година
Книжка 4
ВСЕОБХВАТНОТО И ТАЙНАТА: КАРЛ ЯСПЕРС И РЕНЕ МАГРИТ

Антоанета Дончева, Георги Каприев

Книжка 3
Книжка 2s
INTRODUCTION

Ivan Christov

Книжка 2
Книжка 1
КОМУНИКАЦИЯ И ФИЛОСОФИЯ

Владимир Градев

SCIENCE. DISCOURSES. ROLES

Svetlana Alexandrova

2024 година
Книжка 4s
ЕКОЛОГИЧНОТО МЪЛЧАНИЕ: ПРОИЗВЕЖДАНЕ НА ЗЕЛЕНИ ПОЛИТИКИ ИЗВЪН ЕКОЛОГИЧНИЯ ДИСКУРС

Борис Попиванов, Димитър Ганев, Димитра Воева, Емил Марков

INDIVIDUAL BEHAVIOUR AS A COMMUNITY RESILIENCE FACTOR: LESSONS FOR POLICY MAKING

Sonya Karabeliova, Elena Kalfova, Yonko Bushnyashki

ЕКОТРЕВОЖНОСТ И ПЕРЦЕПЦИЯ ЗА КЛИМАТИЧНИТЕ ПРОМЕНИ

Светлина Колева, д.пс.н. Снежана Илиева, Калоян Харалампиев, д.пс.н. Соня Карабельова

ПСИХОЛОГИЧЕСКИ АСПЕКТИ НА ПРОЕКОЛОГИЧНОТО ПОВЕДЕНИЕ

Радина Стоянова, Мария Рац, Йонко Бушняшки

Книжка 4
ОНТОЛОГИЯ NON FINITO

Васил Видински

Книжка 3s
Книжка 3
PHILOSOPHY OF MEDICINE

Julia Vasseva-Dikova

ENGAGEMENT AND WORK-LIFE BALANCE IN ORGANIZATIONAL CONTEXT

Vihra Naydenova, Viktoriya Nedeva-Atanasova, Kaloyan Haralampiev, Antoaneta Getova

Книжка 2
THE YEAR OF KANT

Valentin Kanawrow

Книжка 1
PHILOSOPHY OF SHARED SOCIETY

Albena Taneva, Kaloyan Simeonov, Vanya Kashukeeva-Nusheva, Denitsa Hinkova, Melanie Hussak

2023 година
Книжка 4
Книжка 3s
FOREWORD

Hristina Ambareva, Sofia, 20

AN INNOVATIVE SCHOOL FOR SUCCESSFUL AND HAPPY CHILDREN

Mariana Pencheva, Silviya Pencheva

Книжка 3
Книжка 2
SOCIO-CULTURAL NATURE OF THE INFODEMIC AND ITS APPEARANCES UNDER GLOBAL TURBULENCE

Yurii Kalynovskyi, Vasyl Krotiuk, Olga Savchenko, Roman Zorkin

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Многобройните измерения на рисковото общество, отбелязвани от съвременни мислители като Улрих Бек и Антъни Гидънс, днес се раз- ширяват и ускоряват. Живеем във време, в което кризите не просто се редуват, а се застъпват и изострят до краен предел. Тази ситуация носи риск и за философията. От една страна, рискът е заложен от склон- ността на индивидите днес да дават преимущество на фактите пред критическото им осмисляне. От друга страна, обучението по филосо- фия, както и по соц

2022 година
Книжка 4
ЕПОХЕ́ И РЕДУКЦИЯ ВЪВ ФЕНОМЕНОЛОГИЯТА НА ХУСЕРЛ

Десислав Георгиев, Деница Ненчева

Книжка 3
Книжка 2
НОВАТА ПАРАДИГМА В МЕДИЦИНАТА

Юлия Васева-Дикова

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

През последните две години светът, в който живеем, критично се промени. Вълни на пан- демията от COVID-19 избухваха и затихваха, въвеждаха се и се отменяха ограничаващи сво- бодата ни мерки, виртуално и материално се оплитаха в сложна екзистенциална амалгама, принуждавайки ни да усвояваме нови модели на поведение и да променяме радикално установе- ните световъзприятия. Липсата на устойчивост, яснота и предсказуемост трайно навлезе в живо- та ни. Мислите ни се фокуси

THE IMAGE OF THE OTHER IN THE CULTURAL PRACTICES OF THE MODERNITY

Serhii Vytkalov, Lesia Smyrna, Iryna Petrova, Adriana Skoryk, Olena Goncharova

RICŒUR AND FOUCAULT ON TRAGEDY AND TRUTH

Carlos Garduño Comparán

THE CHOICE OF LOVE AND THE NUMINOUS: EXISTENTIAL AND GENDER CONTEXTS

Nazip Khamitov, Svitlana Krylova, Olena Romanova

2021 година
Книжка 4
Книжка 3
THE BAPTISM OF RELICS OF OLEG AND YAROPOLK: ETHICAL, THEOLOGICAL AND POLITICAL ASPECTS

Prof. Dr. Roman Dodonov, Prof. Dr. Vira Dodonova, Assoc. Prof. Dr. Oleksandr Konotopenko

Книжка 2
WITTGENSTEIN ON OTHER MINDS

Kailashkanta Naik

FACETS OF THE HOSPITALITY PHILOSOPHY: FILOTEXNIA

Dr. Yevhenii Bortnykov, Assoc. Prof. , Prof. Roman Oleksenko, DSc. , Dr. Inna Chuieva, Assoc. Prof. , Dr. Olena Konoh, Assoc. Prof. , Andriy Konoh

АРТЕФАКТИ 1. ДЕФИНИЦИЯ

Сергей Герджиков

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Отминалата година наистина се оказа, както очаквахме, година на опасения и надежди, на изпитания и постижения, на тревоги и предиз- викателства. Пандемията не само не затихна, а се разрази още по-мащабно, по-яростно и по- застрашително. Начинът, по който обичайно функционираха всички обществени системи, се промени изцяло, а животът в добре познатия ни ритъм и форма почти изчезна. Спасителните от- крития на фармацевтичната наука дадоха надеж- ди, но породиха и

НОВАТА МОНОГРАФИЯ НА ПРОФ. НИКОЛАЙ МИЛКОВ – ЕДИН ЗАБЕЛЕЖИТЕЛЕН ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ПОХВАТ

Nikolay Milkov (2020). Early Analytic Philosophy and the German Philosophical Tradition. London: Bloomsbury Academic, 296/295 p., ISBN10: 1350086436; ISBN13: 9781350086432

2020 година
Книжка 4
TRUTH IN LEGAL NORMS

Boyan Bahanov

Книжка 3
Книжка 2
НОВА КОНЦЕПТУАЛНА И СИСТЕМАТИЧНА ТРАНСЦЕНДЕНТАЛНА АНТРОПОЛОГИЯ

Канавров, В. (2020). Трансценденталният път към човека. София: Изток-Запад, ISBN 978-619-01-0572-5, 512 с. Формат 16/70/100, 32 печатни коли

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Можем да определим и отминалата 2019 г. като изключително успешна в намеренията ни да превърнем списание „Философия“ в авто- ритетно международно издание. Присъстви- ето му в едни от най-престижните световни информационни бази го направи популярно и привлекателно за автори от целия свят. В ре- дакцията ни продължиха да се получават ръ- кописи от близки и далечни страни. Така през последните години тематичното съдържание на списанието постоянно се разнообразява- ше, а гео

НОВАТА МОНОГРАФИЯ НА ВЕСЕЛИН ПЕТРОВ ВЪРХУ УАЙТХЕД

Petrov, V. (2019). Aspects of Whitehead’s Philosophy of Organism. Louvain-la- Neuve, Belgique: Les ‚ditions Chromatika. ISBN 978-2-930517-62-9, 154 p.

2019 година
Книжка 4
KANT’S SYSTEM OF JUDGMENTS

Silviya Kristeva

ДРЕВНОИНДИЙСКИЯТ ФИЛОСОФ БХАРТРИХАРИ ЗА ПЪРВИ ПЪТ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

За изреченията и думите (Вакяпадия) на Бхартрихари Първа част Брахмаканда (Превод на български език, терминологичен речник и въведение Мирена Пацева)

Книжка 3
КАНТ ИЛИ КАНТ(ОР)

Валентин Аспарухов

A MONOGRAPH IN THE FIELD OF PHILOSOPHICAL LOGIC

Kristeva, S. (2018). Genesis and Field of Logical Theory. Studies in Philosophical Logic. Sofia: Faber

Книжка 2
ПСИХОСОЦИАЛНИ АСПЕКТИ НА РЕАКЦИЯТА НА СКРЪБ У МАЙКАТА СЛЕД НЕУСПЕШНА АСИСТИРАНА РЕПРОДУКЦИЯ

Милена Димитрова, Данчо Дилков, Галина Димитрова, Стоян Везенков, Росица Дойновска

ОТЗИВ ЗА КНИГАТА НА АНДРЕЙ ЛЕШКОВ – „АУРАТИЧНО И ТЕАТРИЧНО“ (ОСНОВНИ СВЕТОГЛЕДНИ ТЕМАТИЗМИ НА МОДЕРНОТО ЕСТЕТИЧЕСКО МИСЛЕНЕ)

Лешков, А. (2018). Ауратично и театрично. (Основни светогледни тематизми на модерното естетическо мислене). София: ОМДА. ISBN 978-954-9719-98-7

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

И през изминалата 2018 г. редакционната ни колегия продължи да търси възможности и да постига успехи в главната си амбиция да утвърди списание „Философия“ като автори- тетно международно научно и методическо издание, публикуващо качествени текстове от областта на философията и нейното препода- ване. Така любимото ни списание беше вклю- чено и в още една изключително престижна световноизвестна база от данни с научна ин- формация. В своето писмо до нас редакторът д-

ЗА ДВЕ НОВИ МОНОГРАФИИ НА НОНКА БОГОМИЛОВА

Богомилова, Н. (2018). Религията днес: между Theos и Anthropos. София: Парадигма. ISBN: 978-954-326-351-6 Богомилова, Н. (2018). (Не) Човешкото: литературно-философски ракурси. София: Парадигма. ISBN: 978-954-326-365-3

TRUTH AND MEANING. CATEGORIES OF LOGICAL ANALYSIS OF LANGUAGE BY TODOR POLIMENOV

Polimenov, T. (2018). Truth and Meaning. Categories of Logical Analysis

2018 година
Книжка 4
Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

През октомври 2016 г. компанията Clarivate Analytics откупува цялата интелектуална соб- ственост и търговските дейности, свързани с науката, на световноизвестния медиен гигант Thomson Reuters. Сред най-ценните продукти на тази придобивка е Web of Science – прес- тижната световна система за анализ и оцен- ка на въздействието на научните публикации в глобален план. Амбицията на Clarivate е да превърне Web of Science в още по-ефектив- на платформа, чрез която да се стимулир

БОЛКАТА КАТО РАЗБУЛВАНЕ

Лазар Копринаров

В ОБУВКИТЕ НА ДЕТЕ

Христо Симеонов

2017 година
Книжка 4
SHERRY BY ELIANE LIMA

(USA, 24 m. 2017)

Книжка 3
ВОЛЯ ЗА САМОТА

Жан Либи

Книжка 2
МЕТАКРИТИКА

Йохан Георг Хаман

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

През миналата година списание „Фило- софия“ навърши 25 години – четвърт век не просто присъствие в съвременната културна среда, а активно участие в опознаването на непредсказуемо развиващия се свят, в сътво- ряването на смисъл и отстояването на свето- гледни принципи. Стотиците наши автори и хилядите ни читатели се превърнаха в устой- чива общност от съмишленици, които активно общуваха помежду си чрез страниците на лю- бимото ни списание в търсене на ценн

2016 година
Книжка 4
АВТОНОМИЯ И МОРАЛ

Веселина Славова

Книжка 3
МОРAЛНАТА ИДЕНТИЧНОСТ

Димитър Богданов

Книжка 2
ТРАНСЦЕНДЕНТАЛНОТО СЪЗНАНИЕ VERSUS ФЕНОМЕНОЛОГИЧНОТО НЕСЪЗНАВАНО

(Национална конференция по случай 160 години от рождението на Зигмунд Фройд)

ТЕМАТИЗАЦИИТЕ НА ДРУГОСТТА В БИОГРАФИЧНИЯ ПРОЕКТ – ОТ СРЕЩИТЕ В ЕЖЕДНЕВИЕТО ДО СБЛЪСЪКА СЪС СМЪРТТА

Градев, Д., Маринов, А., Карабельова, С. и др. (2015). Другите в биографията на личността. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2015, ISBN: 9789540740324, с. 256.

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,

Измина още една година, през която заедно търсихме отговорите на сложни философски въпроси, съпреживявахме съмненията и тре- петите на нашите нови и на познати автори, споделяхме техните умозаключения или опо- нирахме на изводите им и така взаимно обо- гатявахме знанията си. Увеличеният тираж и разнообразната тематика на публикуваните текстове повишиха значително интереса към списанието, което е видно и от удвоения брой абонати. През изтеклата година п

ТОПИКА НА АПРИОРНОТО

Силвия Кръстева

2015 година
Книжка 4
Книжка 3
ИЗБОР И СВОБОДА

Ангел С. Стефанов

ИЗБОРЪТ НА НОВИЯ HOMO CREABILIS

Таня Желязкова – Тея

Книжка 2
НИКОЛАЙ ХАРТМАН И ПЪТЯТ СЛЕД ПОСТМОДЕРНИЗМА

Димитър Цацов „Забравеният“ философ. Традициите на презентацио- низма и приносът на Николай Хартман. София, Изд. „Пропелер“, 2014 г., ISBN 978-954-392-282-6, 186 с.

Книжка 1
ЕРОСЪТ И ВЪЗВИШЕНОТО

Невена Крумова

МОДА И ВРЕМЕ

(към една антропология на обличането)

ФИЛОСОФИЯ НА ФИЛМА

Томас Вартенберг

DYING AND DEATH IN 18

Olga Gradinaru

ЗА ФРЕНСКАТА ФИЛОСОФИЯ В БЪЛГАРИЯ

Нина Димитрова Появилата се наскоро антология Френската философия в българската фи- лософска култура успешно изпълнява амбициозната задача да издири мно- жеството свидетелства – статии, студии и монографии, за присъствието на френското културно влияние у нас в един значителен исторически период – от Възраждането до наши дни. Самото възвестяване на тази задача впечатля- ва. Доколкото също притежавам немалък опит в „ровенето“ на пръснатите по хуманитарната ни книжнина текстов

2014 година
Книжка 4
БЪЛГАРСКИЯТ ZEITGEIST

Камелия Жабилова

Книжка 3
МАРКС ПИШЕ ПИСМО ДО МАРКС

Райнхард Маркс Биографични данни за автора: Кардинал Райнхард Маркс (Reinhard Marx) е роден през 1953 г. в Ге-

ПРОЕКТ E-MEDIEVALIA

Татяна Славова

Книжка 2
СЪДЪРЖАНИЕ И РЕАЛНОСТ

Станислав Пандин

Книжка 1
2013 година
Книжка 4
ПРОПОЗИЦИОНАЛНИ ВЪПРОСИ

Светла Йорданова

Книжка 3
Книжка 2
СЪЗНАНИЕ И ВРЕМЕ

Александър Андонов

„ВЪЗПЯВАМ ЕЛЕКТРИЧЕСКОТО ТЯЛО“

Анета Карагеоргиева

Книжка 1
ПАРМЕНИД И МИТЪТ ЗА ФАЕТОН

Георги Апостолов

IBN SINA – GREAT ISLAMIC THINKER

Tursun Gabitov, Maral Botaeva

ДЗЕН – ПЪТЯТ НА ХАРМОНИЯТА

Светлин Одаджиев

ПРИСЪДА И СЪДБА

Стоян Асенов

2012 година
Книжка 4
ИДЕЯТА НА КСЕНОФАН ЗА ЕДИННОТО

Станислава Миленкова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
ФИЛОСОФЪТ НА КЛАСИКАТА

Борис Борисов Поводът за настоящия текст е новата книга на проф. д.ф.н. Валентин Ка- навров, озаглавена „Пътища на метафизиката. Кант и Хайдегер“ . Тя пред- ставлява финалната трета част от теоретичната трилогия на проф. Канавров, включваща още двете поредни монографии „Критическата метафизика на Кант. Опит за виртуалистки трансцендентализъм“ и „Критически онтологеми на духовността“. Ще поставя началото на рецензията с няколко думи за личността на авто- ра, доколкото дори най-абстра

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.